Необятното говори

Книга 5

19.I.121(1985)г

София

ОСЯНА И ОСАННА

ЖЛО/НИ

Сестрата приема осиянията с такава вяра, защото е Моя ученичка от 14 века. Онзи, който се насочи към светлината, светлината го поема. Радвам се, че тя е от първите Ми озарени при новата изява на Елма.

Решението й да преписва нещата не е случайно - нежното й сърце и осияният й дух имат нужда от росата на Словото. Никой, който Ме е познал, не остава непроменен: и вие сте вече под прекия Ми поглед от много месеци. Правдата не иска особени усилия - който е узрял за нея, оре нивата си. Любовта прави нещата сладки, а Правдата - топли.

Основата на сестрата е повече топла, отколкото сладка. Но сладостта е най-важна и това се иска сега от нея. Физическото й подмладяване е напълно възможно, ако тя приеме сладостта за основно качество на Бога. Няма по-велико от Бога, но сестрата някога го е отблъснала и сега плаща за това. Чистотата произтича от сладостта, това не знаете, обаче мнозина я търсят в соленото, киселото, горчивото, лютото. Превеждам: между повечето религиозни съществува користното предубеждение, че правдата без любов е лицето на Бога. По същия начин виждат лицето Ми и в истината без любов, мъдростта без любов, силата без любов, работата без любов.

От вас само зависи да възстановите отношението си към Бога като сладост. Сладостта няма нищо общо с удоволстването, нищо общо с опозоряването на духа сред разкош и наслади, ощастливяващи подлеци. Сладостта е нещо много велико - най-живата дреха на радостта, на която Любовта е майка, а Мъдростта - баща. Сладост препоръчвам на всеки, особено на сестрата, която не е изпитвала никога сладост, а само някоя от нейните сенки.

Неизброими са олтарите и престолите, които се отблагодаряват със сладост, проумеем ли какво им трябва и как точно да им го даваме. Това обаче не е написано в никоя книга, а е написано дълбоко в сърцето на всеки, който е роден от Бога.

Не мислете скъпа сестро, че ви говоря общи неща. Нежността ви не се прояви пълно и сладостта ви остава недоизказана и в този живот. От това останахте сираче на Божественото, макар и галеница на духовното. Предпочитате постоянния самоконтрол и самопречистване, но не и отпускане на сладостта, понеже не знаете, че сладостта иде от Бога. Не без основание, вие бягате от юдите на света, които напълниха душата ви не със сладост, а с горчилка, но никой от вас не може сериозно да претендира за неучастие в създаването на юди. Мнозина са се пропили и развратили не защото са лоши по естество, а защото не са получили сладост от тези, които е трябвало да им дадат сладост. Работата на природата е да раздава сладост чрез природното ви тяло; работата на духа е да осветява плодовете на мисълта и да носи свобода и надежда.

Всички вие, които сте галеници на духа, не искате да бъдете и работници на природата, поради което оставате сирачета на ултравселената. Затова не сте ни най-малко виновни - просто силни магнити са ви приковали към “истини”, създадени от духове, но не и от Бога. “Истините” на духовете се разпознават по това, че могат да освобождават, но не носят пълната радост и щастие.

Вашата сила не е от много столетия - при Мен сте от 14 века, не повече; преди това учихте при други учители, от които наследихте неверни понятия. Предишните ви учители бяха пустинници и мощни светии, но те много тежко минават през вратите на Школата, носейки със себе си своето самомнение. “Носенето на себе си” се позволява в антрето на школата. Непременно, задължително е даже, преддверието на школата да не отблъсква носещите себе си, понеже "носенето на себе си" най-мощно им е помогнало да оцелеят в света от медузи и октоподи, прилепчиви кърлежи и пиявици, прокълнати паразити и астрални животни. Подвигът на светията и праведника, пророка, е нещо ознаменувано от десницата Божия, мистично и магично благословено, пронизано с най-лъчезарни лъчи на подвиг и самоотрицание. Носителите на това посвещение леко откъсват плода на супервселената - мъдростта на духовния свят и истината за физическия. Но праведниците не се подчиняват на нищо, освен на себе си, на собствения си вътрешен глас, макар и подкрепен от свещени положения. Неживото обаче постепенно прониква в тях и ги обезобразява, състарява. Това е, защото, те се самозатварят, в съпротивата си срещу света, и не приемат мисълта за обмяна с него, обявявайки го за пълен с опасности. Моята нива обаче не се намира в света на светии и праведници, а на полето на всички пороци и нужди човешки, в просторната, жива “осяна” - нова дума за вас, макар и позната: наименованието на светската нива, на която расте всичко - и зло, и добро. Тя наистина е "осяна" отгоре и отдолу, напълнена със семената на Духа и семената на ада.

Наистина, странно поле е "осяна" - кабалистично или във връзка с "осанна", но не само кабалистично. Истинска "осанна" ще преживее само онзи, който е пребивавал в "осяна". Понеже онзи, който бяга от "осяна", не ще може да обмени енергии със семената на ада и семената на Духа, с които е пълно в този особен свят.

Най-страшното за "праведника" е да попадне на някое пъклено семе. Росата на Духа обаче никога няма да падне върху праведник, който не е мътил змийски яйца, очаквайки да измъти синове на доброто. По този начин той не може да добие нито опит, нито простор на мисълта, нито сила на духа си. Прамъдростта заравя в Битието не малко пъклени яйца и зародиши, с единствената цел по-смирено да носите наследството си от Бога, по-самоотвержено да го опазвате от молци и ръжди и погубване; по-дейно да търсите изход от пропасти, спасение от антихристи. Животът се оценява, само когато има опасност да го загубиш; слънцата светят, само защото има “Пралайя”; студът е единственото условие, за да почувствате топлината.

Отбивам всички нападки на съмняващи се и атеисти, че съм бил "нелеп", "престъпен" или "жесток", създавайки света на такава противоречива основа. Примерът, който давате, изхожда от вашия свят, не от Моя. Страданията, ужасите, мародерствата, не съм ги създал Аз, не съизволявам в тях и не ги одобрявам. Но не ги и унищожавам, защото предпочитам, през определени периоди в пространството, да съществуват ями, който наричам “помийни”. В тия помийни ями вие правите нещастни опити да основавате конгломерации, несъществуващи в конституцията на Битието. Приличате ми на постоянно давещи се буболечки и червейчета, които се давят, защото се хващат по няколко и така натежават и потъват.

Ни най-малко не казвам, че самотата е нещо божествено, но ви казвам, че вие се хващате за другия, не за да бъде на него добре, а понеже ви е страх от това, какво ще кажат хората. С "казването на хората", започва провалянето ви на дъното на помийната яма, наречена от вас най-странно "цивилизация". Представлява неимоверно смешна картина отчаяното ви боричкане да се възкачите на някоя сламка, наречена от вас “обществено подсигуряване”. Но сламката, която избирате, неизбежно потъва.

Не се мъчете да останете върху една сламка с по-голяма тежест и за повече време, отколкото може да издържи. Физическият закон е неумолим: докато си отгоре, тя ти помага; но натежиш ли, обърнеш ли се, не се ли откопчиш, ти се удавяш. Такива сламки са, именно, всички ваши илюзии, носещи се по вълните на "осяната". Останете ли вкопчени в някоя своя илюзия, обърнете ли се наопаки, под повърхността, което е неизбежно, понеже човешката душа тежи винаги повече от всяка илюзия, вашата трагедия е неизбежна.

Сега внимавайте. Ще ви очертая ролята на всички негативни същества и явления, именно въз основа на примера със сламката. Всяко зло ви напада с математическа точност във времето и пространството, за да ви накара да се пуснете от сламката и да изплувате на повърхността. Смъртта не е нищо друго, освен последствие от вашата упорита съпротива. Празното пространство, вътре в сламката, просто определя естеството на всяка илюзия, която е куха по естество, без сърцевина, същност, основа. (В случая Елма избира негативното значение на кухостта, но в повечето случаи говори за кухото стебло на едносемеделните растения като тяхно основно предимство - свръхпроводимост на Любовта, Мъдростта и Истината, липса на адско и духовно его. Все пак, сламката е част от мъртво растение, труп, и затова и тук е прав – б.п.)

Не случайно, обична моя позната от 14 века, проследих пътя на човешката душа в помийната яма на света, която наричате още "прогрес" или "цивилизация". Пред вас са стояли неизбежно все тези проблеми: дали да сграбчите сламката, как да сграбчите сламката; после - как да се откопчите от нея...

Проследявам животите ви и виждам: от пъстрата тълпа може да се отличавате, но от проблема на сламката не сте се отдалечили. И това не е за укор, но за познание: живите същества, практически до серафима или илухима, неизбежно прегръщат по някоя сламка - не може без Майя, тя е велика учителка. Пращам ви, сестро, в това велико училище още веднъж - не от строгост, а от бащинско милосърдие.

Предстои ви нова илюзия, по-светла от другите - илюзия, но крайно необходима. Невъзможно е за повечето същества да попаднат направо на вълнáта на божествената любов - прегръщат непременно някоя сламка. И това е добро, защото се учат да плават. Но и почиват понякога - просто защото сламката е по-лека от носещото я пространство, и върху нея понякога духовете си отдъхват.

Носещите блага за всички - от тях Любовта се усмихва; сдържащите благата си, подбиращите - от тях се усмихва Мъдростта; а оросените с красота и сияние - от тях се усмихва Истината.

Мога да ви кажа няколко съвета с голямо значение:

1. Не обвинявайте никога никой за нищо - без изключение!

2. Наставлявайте по-опитно, с оглед на приемането, а не на констатирането. Опитният наставник се интересува не толкова от правилната констатация, а от това, дали е намерил път към разбирането на наставлявания.

3. Проучвайте най-проникновено истините, които съм казал в миналото и сега.

4. Молете се предимно за най-изпадналите, най-нещастните - но не само с молитви, а с дейно помагане.

5. Намерете онзи ваш принос към сродните души, с който вие ще се представите на небето, когато си заминете.

6. Предпочитайте по-ведър въздух и по-големи височини, при всяка възможност на свободното ви време.

7. Не морете природата в себе си с лишения, а й дайте специфична храна за специфичните й центрове. И режимите са добри, но с по-голям сладък период между тях.

На вас ви предстои преображение - с радост ви предсказвам това, защото го виждам. И пращам за вас особен подарък, който ще ви направи прекрасна. Подсказвам: нещо сладко ще бъде знакът за разпознаване - понеже Аз винаги обвързвам идеята с разпознавателен символ. Проумейте, че Аз ще съм вътре в "нещото" - и ако го отблъснете, отблъсквате Мене.

Не ви говоря на "ви" поради учтивата форма, но понеже, Моя дъще, не знаеш, че в личността ти живеят няколко душú; обаче имам намерение да спася всички, затова не ги лишавам от множествено обръщение. Прекрасното ви сърце и преданата ви душа носят два ангела от различни йерархии, но умът ви и духът ви се борят с двама адепти, които търсят пристанище. Затова тялото ви - вашият товарен кораб - претърпя толкова много крушения, преживя толкова много болка и обиди. Обидите са се отразили, но ще се изтрият с първата сълза на сърцето ви, прощаваща на ония, които търсят пристанище; с първата милувка на душата ви, приемаща ги в обятията на сладостта.

С това приключвам първото Си приветствие към вас и ви казвам: живейте в мир и сговор, чада Мои! Предстои ви най-чудно съжителство - стига сте се борили и пренебрегвали! Превърнете "осяна" в "осанна"!