Книга 14
11.VІІ.126(1990)г.
11.VІІ.126(1990)г.
София-Изгрев
ЧУВСТВОТО ЗА ДЪЛГ, НОСЪТ И КОЛЕНЕТЕ
ЖЛО / ГЖК
Септември 1982г., Рила. Един от хамалите от Сточна гара и услужлив шерпа на високо духовни създания с висок идеал за физическо целомъдрие. В средата – звездата Хамал (вечната овца...) Виждат се и другите ярки звезди от Овена – Мирах (вляво) и Ениф (горе).
Здравословното състояние на Г. бележи точно местата, които са свързани с вашия основен проблем. Носът и коленете са свързани със Сатурна; и когато те боледуват, това означава процес на корекция на чувството за дълг. Чувството за материален дълг към рода и народа е свято чувство, но то се превръща в непосилно бреме и меч над главата на оня, който има небесна мисия. Чувството за дълг към човешката наука, култура, морал и закони е необходимо чувство за всички ония, които са граждани на Земята. За оня, който е гражданин на Царството Божие, всичко туй не е задължително, а напротив, идва ден, когато се изпречва като канал на пътя му.
Оставù тормоза си и за това, ще се отпечата ли или няма да се отпечата по човешки Словото Божие. Оставù мъката си за това, дали ще има или няма да има скоро хора, машини, издателство, които да разпространят Новата култура по Земята. Откажи се от това чувство за дълг дори и към разпространението на Новото, понеже то не е твоя задача. Изворът трябва да блика, слънцето трябва да грее, птиците трябва да чуруликат, вятърът трябва да вее - и всичкото останало е работа на Господа.
Живей свободно! Люби свободно! Ходи свободно! Почивай свободно! И всичко това ще дойде от само себе си. Самият Аз чакам вече 2000 години да предадат Словото Ми в оригинал и - наистина го “предават”… предатели. Още 2000 години ще има да чакам да се явят честни хора, хора на Новата култура, които да изнесат Словото на Христа без промени и съкращения. Ето, Аз имам търпение, а ти що си да мислиш, че хората са вече узрели да жадуват за Словото, за новия братски живот, като за въздух и слънце? Затова, бъди верен на себе си - остави делата на Братството и грижата си за близките и народа в ръцете на Милостта, а ти поеми нагоре и вече не се връщай. Остани нависоко - там където цари Любовта; там, където Разпознаването господарува; там, където нежността и доброто строят дом на Господа. Твоите ще дойдат при тебе, но ти вече не слизай при никого. Ако трябва да слезеш, Аз сам ще те пренеса, Аз сам ще те изпратя, ако преценя лично, че човек, народ или вселена заслужават вниманието на Вечния. В оня миг, в който разбереш, че имаш чувство за дълг само към вътрешния си глас - към това, което желаеш най-много, коленете и носът ти ще се оправят моментално.
Сега вече съм спокоен, понеже една чутка душа - един твой възвишен брат - знае с точност какво най-вече ти е необходимо.
- За "механизма", който Д.Н. видя в главата на Г.?
- Това е все същото нещо, видяно през очите на ясновидеца и повлияно от мисълта на мага. Ти дойде в Швейцария, за да се сблъска окончателно чувството ти за дълг към хората с твоя вътрешен глас. Твоят брат от вековете успя да види чувството ти за дълг и да го фокусира по Моя воля, за да може нàедно, в най-близък срок, да го изхвърлим от тебе завинаги. Но то при тебе това е тъй упорито, тъй здраво свързано с представата ти за етика и милост, че и до този момент си мислиш как трябва да помогнеш на близките си и да се върнеш в ада на производството, ако се окаже, че издръжките отново увиснат. Признай си, че не пусна молба за напускане само с тази мисъл: да продължиш да се бъхтиш в пъкъла, ако от нийде не дойде подкрепа. Аз пък ти забранявам да се самоубиваш от сега нататък, понеже смирението ти е проверено отдавна. Ти отиде оттатък всякакви граници! С общи усилия, ние с брат ти отлепяме сивата топка и скоро ти ще дишаш напълно свободно.
Ти знаеш от много отдавна, че сивото е цветът на страха, останал дори и у тебе – страх за близките, страх за твоята полезност, страх за делата на Братството. Остави всичко “на майната му”, както Бог е оставил всички същества и вселени, които не се интересуват от Него. Този, който се интересува от Господа и е дошъл до мига да се задушава без Него, той сам ще открие пътя към Словото, сам ще се посвети до последната фибра на Делото и ще открие Баща си, дори и Той да е скрит като последна песъчинка в центъра на всемир от гранит и пясъчник! Господ се разкрива само съответно на силата, с която Го търсите в центъра на такава вселена. Всякакви други кандърми и разпространения са предназначени за духовни недоносчета и негодници на ума и сърцето. Такива, даже и да Ме прочетат от корá до корá, отново ще си надигнат бутилката и отново ще си правят гешефтите. Аз такова “слово” окачам на пирона на тоалетната и само гледам кой за какво го употребява...
Затова – бъдете верни на себе си - и всичко останало ще ви се придаде!
Коментар от 2009 г. Това осияние се редактира от същия човек, за когото се отнася, точно 19 години откакто е дошло. Доколко през всичките тия години той си е взел поука от казаното по-горе от Елма, може да се съди по десетките и стотици благотворителни отклонения, които допуска, играейки ролята на Бърза помощ и Тимуровската команда... Включително и в момента, вече 68-годишен, пишейки тези редове на компютъра на братовчед си в дома му, където лежи тежко болен възстар чичо и няма кой друг да се грижи за него с всички екстри, както при бебетата... И това става за трети път, понеже първите два пъти чичото си чупи таза и крака при падане, а сега има други усложнения и е прикован на легло. Често плаче и моли Господ да си го прибере, но има нужда не само от битови грижи, а и човешко присъствие, душевна нежност, внимание. А след цял ден при него – грижи за една леля, също над 90 години...Така че наистина има неизкореними неща от психиката и характера на някои хора, въпреки че общочовешката работа през това време стои и чака. То нещата си имат и антропологически причини: неразвит тил... Проблемите с носа са отпаднали – може някой изпит да е бил взет добре, - но коленете страдат сериозно и двете. Лайтмотив от една година е немият въпрос-недоумение, макар и под формата на примирена молитва: "Господи, след като се оказва, че страданието и служенето са по-важни от Словото, приемам това с благодарност, но Ти си ни казвал, че на ден се разболяват, полудяват и умират еди колко си хора, до които Словото не е достигнало; а от когото това зависи, си играе на пожарна команда... Вина ли е това, безхрактерност и непослушание – или в дадени периоди наистина служенето и саможертвта са най-важни?..." Шивананда казваше, че служенето на един болен една нощ е равно на 200 хиляди пъти произнасяне на думичката "ом"... Днес например се наложиха 12 часа дежурство; друг път е по 8-9-10, но памперсите за подмяна са повече (а често и без памперси...) Дали не трябваше да се откаже това участие? Годишната вибрация е Втора, в нея се изучава раздвоението и противоречието, но и примирението и саможертвата, като единствен изход. Но дали не се изпитва и характерът и изборът на приоритети? Може би трябва да избираме между отговорите чрез галактика NGC 772 в Овена - или ни пишат шестица, или ни казват с деветката.: "Край, приключвай с хамалството и тръгвай сам на море!"... Зависи от гледната точка, както при тия две астрономически снимки:
И наистина, проблемът е сложен. Или ще се оставим някое доста ячко его да ни товари до издъхване с кошовете си розови илюзии – да бъдем само и единствено негови; или ще си припомним упражнението "късай – хвърляй" и един от най-важните надписи, издълбани в гнайса на Рила: "Пазù свободата на душата си!"...