Книга 30
26.VІІ.134(1998)г.
26.VІІ.134(1998)г.
Бургас - Изгрев
БОГ Е С УНИЖЕНИТЕ И ОСКЪРБЕНИТЕ
Днес, 26 юли 134(1998)г., в 9ч. сутринта, добри приятели се събрахме на чай и кафе близо до морето. Малко по-късно дойдоха и Здравко и Зоя. В разговора възникна идеята и те да се включат в общата работа за Словото, за да осмислят живота си и да бъдат полезни за Делото на Учителя. Те много се зарадваха, че им се предлага да вземат участие в съставянето на ДЕС (Диалектическата Енциклопедия на Словото). Със Здравко се познаваме от 4 години, но сега за пръв път идва импулс да му се предложи такова участие, заедно с неговата приятелка. Тогава той развълнувано ни довери, че тази нощ е сънувал една пророчица, която му казала: "Сега следва специална задача!"
Заедно с това му показала същите думи, написани на ватански език. Той се радва, че сънят му се сбъдва незабавно. Вероятно пророчицата му е показала и писмен текст, за да се даде предварително зелен коридор на това, което ще му предложи п. след няколко часа: да диктува избрани мисли от Учителя, а Зойчето да ги оформя краснописно по правилата на словометрията.
За тази цел им бе подарено копие от албума "Мигове с Учителя".
Припомням си подобен случай от София, който съм разказал някъде. Една сутрин в просъница виждам и чувам Златната рибка... Казва ми, тази сутрин да застана в кръга на паневритмията самичък. Ако най-много до "Запознаване" някой дойде и ме помоли да играем заедно, Златната рибка ще му изпълни три съкровени желания. Отивам в гората и изпълнявам "нареждането". Миг преди "Запознаване", един усмихнат младеж ме пита може ли да играе с мене. Получи се удивителна хармония! След финала му казвам за Златната рибка тази сутрин. Той ахва и се хваща за сърцето – не може да издържи от вълнение. Задъхан казва, че тази нощ е сънувал Златната рибка, която му е обещала същото...
А сега ще отворим напосоки три тома беседи, за да видим какво ще ни каже Учителят за Здравко и Зоя:
"Като ученици, колцина от вас знаете програмата на днешния ден? [...] Преди поезията, преди науката, преди философията има нещо по-важно за човека, а именно да се свърже с Бога - и тогава да пристъпи към ежедневната си работа." (том "Трите живота", Хел93, с.191, л. "Мисъл и действие" от 15.06.1922г.)
Малко преди да се падне тази мисъл, Здавко разказа за друг свой сън: веднъж видял как стои пред Учителя. Учителят нямал нужда от помощ, но Здравко му казал в съня си, че иска да му помогне по някакъв начин и рекъл: "Не се знае знае ли се..." Тогава Учителят почнал весело да се смее.
Днес той съобразява, че сегашната работа, която Небето му дава, е възможност за изпълнение на обещаното.
По този повод отворихме за тях двамата втори том и се падна:
"Ще стане цял коренен преврат в живота ви!" (т."Вземи детето", с.67, б."Доведете ми го!" от 24.01.1932г.)
През цялото време, докато вървеше писането на това одеяние, Зоя четеше мисли от Учителя в албума с голям интерес и не можеше да се откъсне. Ние знаем, че човешкият мозък е по-силен от 15 мощни радиостанции, затова е сигурно, че вдъхновението на Здравко и Зоя няма да остане без последствия - нито в личния им живот, нито в света. Щом почват да работят за Словото, голямата промяна в живота им е гарантирана. Макар и Здравко да е с една ръка и приятелката му също да има своите сериозни проблеми, всичко изведнъж ще им потръгне. Отворихме още един том:
"Та казвам: понеже се приготовлявате за работници, сега именно дойде и вашето време да се проявите. Не чакайте да бъдете съвършени. Всеки ден трябва да правите микроскопически опити. Щом направите един малък опит, във вас ще се роди един малък подтик. Не губете напразно енергията си! (т."Съборни беседи"-1926г., с.219, б."Добро и съвършенство" от 29.08.1926г.)
И така, за Здравко и неговата приятелка от днес започва светъл период в живота. От мисъл, те сега ще минат към действие, защото тази нощ Бог е казал: "Доведете Ми го!" - и пророчицата се явява насън на този изстрадал и прекрасен млад човек, за да изпълни това, а още същата сутрин един негов добър приятел му показва истинския път – пътя на Доброто и Съвършенството.
Здравко е една брилянтна душица, скромна и мила до немай къде. Огомен по ръст, с една ръка, той сее добро по света и дава всичко за приятелите. Разбира Учителя много по-дълбоко от хората с претенции. Може би някъде е описано как стана запознанството с него: При едно идване на братския хор от София да помага на бургаския, бяхме посрещнати от няколко души на гарата. Трябваше да бъдем разпределени по домовете. Здравко незабавно си избра единия от двамата певци, въпреки че той е бил "определен" да гостува на друг, авторитетен възрастен човек, много духовен. Здравко се наложи и каза: "Не, искам си го! Аз си го харесах от пръв поглед! Тоя човек го искам при мене и никой не е в състояние да ми го вземе!" – Така и стана... Малката му стаичка се оказа по-голям рай от апартаментите и именията на по-духовните.