Книга 23
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИК'131.3: В СОФИЯ
14. ІХ.131 (1995)г. 16,21 Какво се получава? Било е необходимо без закъснение нито секунда да попадна в центъра на смерча, който можеше да смете не само имоти, но и взаимоотношения, живи хора. Близки и съседи наистина живеят в перманентен ад, а напоследък ножът не само е стигнал до кокала, но е преминал и от другата му страна.
Не са важни подробностите, но кавгите на роднините ми с братовчед ми ("римлянина") са преминали всякакви граници и не се знае кой ще е поредният, който ще се сбие с него - без оглед на възраст - и може да се случи всичко.
Кризата и с мене тези денонощия не бе малка, но благодарение на отговора на Учителя чрез разгръщането на беседите се примирих и започнах да навлизам в проблемите под ръководството на М. А той е най-вещ във всичко, най-много се е борил за имотите, знае всички инстанции и всички основни документи са у него. Единствената причина за невървенето е неговият характер - грубиян и избухлив до немай къде. Значи, трябвало е буфер.
Сега, като оформяме молби, той излага съображенията, но ме моли да ги синтезирам и редактирам, защото е много обстоятелствен. Съгласява се да общува само с мене и дори ме моли. Така днес успяхме да оформим 3 документа и взехме входящи номера. Той предпочита да ме въведе в детайлите и да ме остави аз да говоря с чиновниците, инак нищо не става - и те се афектират.
Без моята намеса нещата щяха да бъдат неспасяеми, защото има клауза, според която при раздор между страните, държавата слага ръка и тя се разпорежда с имотите.
Спокойното включване в този хаос и разплитането на нишките дойде изключително поради думите на Учителя в цитираните беседи. Сега вече имам модус - не имоти, а взаимоотношения. Но от това ще потръгнат и неща-та с имотите, защото това е важно за всички, които имат нужда от тях. Това, че аз мога без тях, не ме оправдава – трябвало е да се включа в най-невралгичния момент, за да се предотврати експлозията. В разправиите с роднините и съ-седите, М. е нанасял и удари до кръв и комоцио.
И така, по опашки, в разговори, в трамбоване пеш по инстанции и преговори с враждуващите страни, човек изведнъж добива усещането, че отдълбоко някъде вътре в сърцето и душата му започва да извира такъв мир, такава небивала радост, каквато на планината - между камъните и с пасене на трева - положително нямаше да получа, та дори и на 3000м. височина. Сещам се за Ермий от "Скоморохът Памфалон", който добивал все по-голяма връзка с Бога с всяка крачка към "затъването" в грешния свят. А преди това, когато е бил 30 год. светия-стълпник, той е липсвал от мястото си като кмет на столицата, където е можел да направи големи добрини на хората, вместо назначения на неговото място звяр.
Мисля си и за Мърфи (кучето на М.), което напоследък е неотстъпно с мен. Много страда и плаче, когато братовчедът го малтретира, но човек може да си помисли, че това е един родови ангел, слязъл да понесе ред травми и унижения в една крайно груба обстановка, за да понижи напрежението у тях и специално в душата на М. Виждам това в очите на кучето: то всичко разбира.
Разбира задачката си и един слепец на пазара, който от десетки години продава камъчета за запалки, а вечер събира разни неща по боклуците. Винаги съм мислел, че е един много висш ангел, слязъл на Земята да изработи нещо в характера си, да помогне някак на хората с колосалното си смирение и търпение. Имал съм случаи да се уверя, че има ясновидство. От него съм купувал нарочно камъчета, без да ми трябват. Не е било повече от три пъти за 20 години, понеже скитам по света, но всеки път, със загадъчна усмивка, слепецът с острия нос ми казва: "Как няма да ти дам – ти си стар клиент!..."
Ето и днес, като минавах с другия ангел, на каишка, покрай него, аз го поздравих мислено от името на Бога, че Бог е доволен от него. Слепецът, макар че беше с гръб към мен, точно когато се канех да мина край него и го обливах с най-голяма любов, изведнъж се обърна и вдигна ръка за поздрав! А е напълно сляп. Наоколо - море от хора. В тази адска блъсканица, шум и прах, вече 30-40 или 50 години един ангел взима отлично своя изпит. "Кааамъчета за запалки"...
14.ІХ.131г. 18,10ч. От провинцията се обади Ноинна. Без още да съм обелил и дума, каза, че вътрешно била плътно с мен последните три дни и знае, че съм имал страшен проблем: "Ти сега вървиш по една много тънка нишка и мнозина около тебе искат да те разколебаят, но ще победиш. Правиш нещо, което никога не си правил досега. Дава ти се възможност да живееш спокойно вкъщи. Очаква те нещо изключително хубаво, поради това, че реагираш правилно." (И наистина, домашните ми са в Симеоново за неопределено време, а съседите и кучетата им са кротки като никога. Съвсем скоро ще ми дадат и няколко блажени и прекрасни години в Бургас, които никога няма да забравя).
Външно Д. няма откъде да знае за всичко, което ми си случва сега. От своя страна, тя моли за включване оттук в неин не по-малко остър и драматичен проблем.
Вечерта С. ме покани на кино - "Новият Дон Жуан". Най-голямото кино, "Сердика", бе претъпкано с млади хора – повечето момичета. На излизане очите и лицата им бяха тъй прекрасни и одухотворени, сякаш са били на беседа на Учителя. Още веднъж се сещам за бъдещия предмет "кинометристика"... Най-силният метод - наблюдаване и фото-видео-заснемане на лицата на зрителите по време на прожекция и при излизане от салона. Това ще е критерий за създателите на филма и отношението към тях.
15.ІХ.131г. Тази сутрин, на тръгване, още един съвършено непознат човек на улицата ми вдигна ръка за поздрав, този път в юмрук и със жест : "Напред, точно така, ще победим!"…
На паневритмията се видяхме с В. от Х., която иска да остане в София. Работите ú ще потръгнат, когато разбере в какво коригира Природата и когато се изправи. Учителят е говорил достатъчно какви поражения следват от скубането на веждите. Тя също би могла да премине на режим ядене през ден, дори и по-рядко - и много движение по планините.
11,25ч. Отварям плик с картичка от Н.М. от Т. Много нежен поздрав. Като казах това на другата Н. от Т. която в момента е тук, тя каза, че вижда, сияеща дъга в стаята, но не с физическото си зрение. Появила се е в мига, когато съм отворил пликчето с картичката от Н.М.
Преглеждам картотеката с имената и адресите на приятелите и оставям най-отгоре картончето с името на Б. от Варна. Мисля си за нея. Само след 3 минути звъни на вратата самата тя – а не сме се виждали с години!
Дойде и Сл. Казва, че когато е чел наскоро материала за Сириус, изведнъж видял някакви радиални, пулсиращи лъчи. Би било по-добре, ако той самият го опише по-точно.
Б., без да знае нищо за Звездата, започна да говори за нея неща, които само ние ги знаем. Накрая каза, че нещо я тегли силно да влезе навътре, към центъра ú. Сл. се съсредоточи и потвърди това.
Н. остави за четене един текст на машина, който по странен начин съвпада с най-големия поврат в живота ми, който стана преди два дни поради отговорите на Учителя от онези 6 тома. Ето част от тази глава от някаква книга (не е написала от коя):
"Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност."
"Тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата."
"Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Отказват се да се безпокоят и затова не изпитват тревожност."
"Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието."
"Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото "сега", включват и него."
"Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взима решения самостоятелно. В любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат."
"Когато се облегнете на човек, освободил се от недостатъците си, той започва да се изплъзва първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става дума за взаимоотношения между зрели хора. Когато са с деца, те са образец на любящи хора, но и в децата още в самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич."
"У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди, не се открива никакъв нагон да бъдат одобрявани. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. (…) Те буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. (…) Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг извън тях."
"Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. (…) Те обаче не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени."
"Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре; ако са ниски - пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или са с буйна коса."
"Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленчене - приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието."
"Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционална паника, до която обикновено водят проблемите."
Материалът, от който цитирах най-интересните за мен мисли, е извънредно силен, но в него няма нито една идея, която да липсва в беседите или в осиянията. Още в началото пролича и това, че е превод от западен автор - силно лъха и на V раса. Явно е Посветен от най-висок ранг, но му предстои да стане ученик на Учителя. Това, че ние не сме на нивото на неговия герой - без слабости, - съвсем не означава, че не познаваме такива хора. Имаме си и наши примери на ученици и - на първо място - Учителя, които са постигнали даже много повече.
Снощи дойде последна А., която сподели, че много би искала да се махне от работата си в магазина на ъгъла, но след жестоки проблеми и противоречия, също тия дни, е проумяла, че човек трябва да стои на мястото си и да преобразява себе си и околната среда като един извор, извиращ в селски клозет.
Ако човек не е извор, той и в Хималаите да е, пак ще блатяса.
Явно, много приятели тия дни минаваме през едно и също посвещение. Оня ден и Кр. каза същото: отказва се да участва с един доклад на един симпозиум и да работи в чужбина - ще си остане тук. А я канят с бъклица, като единствена.
Повратите в поведението на някои хора, които искат да останат верни на вътрешния си глас, приличат на игра на ръгби: тъкмо хванеш топката на истината за себе си - и мигновено се натрупа камáра играчи върху тебе да ти я вземе насила. Сега разбирам за пръв път стиха от Библията, че Царството Божие се превзема насила!
Страхотно трудно е за ученика, който още няма понятие за това, че превратностите на боготърсителството са като игра на ръгби. Хората, с които сме свързани, искат ясни правила и еднолинейно, програмирано движение, за да могат лесно да ни уловят и да ни държат. Затова те се вбесяват от неизпълнението на обещание - мухата не е там, където е "обещала" да кацне, за да я шляпне шляпалката точно…
Стратегията на мухите и играта на футбол, на ръгби, на баскетболиста и пр. включва задължително умело и бързо залъгване на противника, за да не ти вземе топката. Вземат ли ти топката - иди си гони истината за Бога или за себе си, за Любовта, още дни и години и прераждания, докато успееш да я уловиш пак.
Всеки се стреми да ти докопа истината - и да те обезвери.
Къде е грешката?
В това, че играейки на беззащитни, ние принуждаваме приятелите си да се грижат за нас и те вършат това с цялото си сърце и често със всичките си възможности. Докато топката е в нечии други ръце, той дриблира, умело води, лъ-же, не лъже, шутира, но рядко подава на друг - българинът обикновено не подава.
Като му вземеш топката и почнеш ти да водиш - дори и да е от твоя отбор - той преживява това трагично: защо не е той център-нападателят! Други играят виртуозно в защитата и защитават вратата на къщата ти с такава ревност, че никога не допускат гол в нея... И облечен да е – пазят като лъвове...
Днес пак се обади Н.М. от Търново и каза, че Жорко, който е само на 2 годинки и нещо, постоянно разправял, че ме сънува и говори разни неща за мене, които само аз си ги знам и са израз на едно много интимно общуване на душите ни в един висок свят. Дали пък не се е преродил вече баща ми? Връзката ми с това дете е тъй удивителна, Н. и М. така сърдечно ме обичат (и това е взаимно), че това не може да бъде случайно. Ето, днес (или наскоро), Жорко видял човек с фотоапарат на статив, затичал се и извикал "Това е моят апарат!" (А баща ми беше виден фотограф). Любопитно каква е била марката… И друг случай: М. излязъл с колелото и Жорко казал на майка си: "Мамо, мамо, ще падне!" Тя разбрала, че това не е случайно и побързала да предупреди М. от прозореца да внимава днеска, защото Жорко е предупредил. За най-голяма изненада, това чудно дете, успокоено, казало: "Сега вече няма падане...".
Казах ú да му води дневник, да не пропуска нищо.
Случаят с реституцията. Вчера или онзи ден гласуваха закон за оставане на наемателите за неопределен срок. Нова трагедия за собствениците, но и за наемателите - можем да им дигаме наемите вече според инфлацията. Направо гуша за гуша.
Моето нежелание да участвам в тази процедура от името на роднините спрямо Д. и дъщерите ú горе (а плащат, т.е. отдавна не се плащат вече нищожния наем от 108.30 лв.), бе основен мотив на недоволството на близките от мен. Ни-кой не го интересува, че според Словото, аз не искам да съм съучастник в престъплението "наемодателство" и в още по-голямото престъпление "изхвърляне на наематели". Категоричен бях, че не желая да съм между юмруците и шамарите (стига ми) - и затова чаках с 4 очи да избягам в Бургас.
Като седя сега в отбора на роднините, виждам в най-черни краски, според техните определения, "тази циганска паплач", която не иска да излиза, държи нарочно пробит покрива, пие, вдига олелия до Бога, държи кучета" - и пр., и пр. и пр.
Но за момент се опитах да застана зад другия отбор и разбирам: дошло е бебе. Д. е тежко болна и социално слаба, те нямат къде другаде да идат, преди да им дадат жилище, и често гладуват. Именно Анчето, която сега роди, е една от сестрите (другата е Цецка), които израстнаха тук и често съм ги канил у дома с децата от махалата да им разправям приказки, да рисуваме, играем и слушаме музика. Именно тя бе тази, която веднъж въздъхна след една музикална медитация (а беше на 5-6 годинки) при слушане на Лядов и възкликна "Ах, каква прекрасна музика!"
И какво? - Сега да съм звяр със зверовете-хазяи и да не взема никакво участие в съдбата им за усмиряване на събитията, след като вчера М. счупи ръката на В., а утре може да стори това или нещо по-лошо с О., Д. или съпруга ú - или даже с бебето им?... Лесно им е на хималайските или бургаските архати, които си вдигат шапката и са далече от проблемите…
Ако не бяха тези "завéтни" 6 тома, които Учителят ми отвори преди 2 дни, сега щях да съм сигурно в някоя дупка под Харамията и да пея песни и медитирам… А тук можеше да стане и убийство (бол такива в България напоследък, поради законите и политиката на Червената Ложа).
Затова се оказа уместно да се помисли за изкарване на ония 1000 или 2000 лв. от фонд "Майки" (повече няма) и да се дадат на Данчето за Ани и бебето, с оглед да платят и неплатените 6 наема на роднините и да дадат предплата до края на годината. Ако узнае М., на мене ще ми счупи главата - това ни е основен модус, за да ги изхвърлим!
А трябваше да се дадат на непушачка, въздържателка и вегетарианка…
"Аз обичам слънцето, което сгрява всички, потърсили лъчите му…"