Необятното говори

Книга 43

1543 20.07.2014 Акростих за Царина и писмо за недоволството 16:43 до Ц.Л.

Акростих за Царина

Аум, Инлания и Амин - три магични думи за теб!

Целува те небето от коприна,

Аум като детенце те люлей!

Разпей се, о Приятелко Царина,

И целий свят със тебе да запей!

На хората с душа сега Инлания -

Амин - да сбъдне всичките желания!

20.07.2014, 15:15ч. (лошото си отива, идва доброто - два пъти числото 15. Ако е било и в 15-ата сеукунда - три пъти!

Този акростих е твоята магическа формула. Произнасяй го в определен час сутрин и вечер, дай го на любими души, които те обичат, да го произнасят по същото време. Ще видиш скоро промяната. Инлания е новото име на планетата Земя.

И наистина - запей една песен, която ти дойде отвътре. Ако не, но може и след нея, изпей заедно със Симеон песните, които ти изпращам сега специално за тебе. Когато имаш време - всичките. Може и заедно с приятели, поне с един човек. Когато нямаш време, изпей само Ранен час - тя е твоята песен, понеже завършва с твоето име. Като пееш повече песни или всички, започвай и завършвай с нея. Като прозвучи думата "цари" накрая, ще избухне силен пламък на любов и радост в душата ти и през деня нещата ти ще се уредят. Ако не веднага - с пеенето залагаш шанс това да се приближи.

Из спомените на Седир за Учителя му Теофан:

"Освен лечение, изискваха от него и много други неща: сполука в известна постъпка, успех в начинание, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна да се отплати криза. От своя страна, Той често изискваше от просителя отчасти на Божествената Правда чрез даване на милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото – невероятното и невъзможното нещо – ставаше без шум, без да може да се обясни как.

Понякога Небето чака да се откажем от някакъв свой лош навик, за да заслужим Намесата и помощта му. Понякога иска да се откажем от отчаянието и песимизма си и да престанем да обстрелваме Бога с тежките си мисли. Роптанието и тревогата са неблагодарност. Той никога няма да ни отговори, ако сме вече Ученици в Небесната Школа, а все още се наскърбяваме. „Благодарността е еквивалентна на плащането” - тя топи кармата като восък. Като благодарим на Бога за страданията, те се намаляват. Ако не благодарим за тях, те се увеличават. Като благодарим на Бога за дорото, то се увеличава; ако не блгодарим за него, то се намалява. Понякога Небето иска да започнем с малки добрини всеки ден, дори и най-нищожни на пръв поглед: - да изпратим добра мисъл и добро чувство към някого на улицата, към някой унижен и оскърбен. Понякога дава резултат редовното четене и изучаване на Словото и на други възвишени произведения, за да привлечем ангелите. Като си определим време за това и го спазваме стриктно, дори и да е само половин час на ден, събитията в живота ни тръгват по друг начин. И на дъното на ада да сме, така ние създаваме вертикален лъч нагоре, по който започваме да се издигаме. Мисълта за себе си ("нещастният аз!") и мисълта за света и светските ни работи, колкото и да са актуални и "реални", копаят дупка още по-дълбоко в ада. Формулраш веднъж проблема, изпращаш "телеграма" - и толкоз. Ако повториш това, ако постоянно те терзае, Бог се отвръща и не иска да помогне. Големият шведски мистик и ясновидец Емануил Сведенборг казва (по-скоро, Христос чрез него): "И най-светлият ангел, стоящ отдясно на Бога, се проваля мигновено на дъното на ада, ако само за миг помисли за себе си или за света. И най-черният дявол, ако помисли само за миг за Бога и за ближния, моментално възлиза на небето и застава отдясно на Бога". Да мислим за себе си не значи само егоизмът на "уреждането в живота" - по-лош е егоизмът на самоокайването и отчаянието. Да мислим за света в лошия смисъл, не значи само да искаме одобрението му, но и да приближаваме в аурата си нечисти хора. Достатъчно е да допуснем на по-близо от половин метър човек, който пуши, пие алкохол или яде месо или пък критикува, за да пробие сонда към ада и да изскочат през нея тъмни духове, които започват да развалят работите ни. Забравяме призива на Високия Идеал. Даже глътка алкохол за "наздраве", даже едно дръпване на цигарата, даже една хапка месо за домашен любимец вкъщи - и Бог го няма. Хората без висок идеал Той ги оставя на опашката - ако дойде редът им. Често въобще не им идва редът. Нямаме право да крещим, ако сме нечисти, а искаме помощ от Него. Той помага и на грешниците, но към учениците е строг и взискателен.

Обаче приятелите, които ни обичат, могат да донесат помощта и благословението Му "по съвместителство". Той е предвидил това като шанс, като нишка, за която можем да се хванем.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник