Книга 41
12.V.150 (2014)
БО И ДО
БО 34.03.18н стз ПНС98:042 (Беседа "Стана здрав" от 18 март 1934 г., том "Приготовленията на сърцето", изд."Жануа`98", София): „Бо“ е тон на „до“-то - сàмо на „до“ му турям „бо“.
КОМЕНТАР: Какво означава това, в беседата не е обяснено. Невъзможно е да гадаем, но мисълта там продължава неочаквано с темата за бòя, за бокса между някои спорещи философи... Дали има връзка? Често по време на беседа Учителят вижда какво се е случило някъде или с някого от присъстващите, поглежда го в очите и му говори, а също и непрестанно отговаря на мисловни въпроси. Именно затова Той не изнася проповеди, а води задушевни, интимни беседи с душите край Него - включително и с невидимите. Много прекъсвания на основната тема или недовършвания на мисълта се дължат именно на това. И все пак, ние се възхищаваме на гениалния начин, по който Той сглобява в единно Слово тези телепатични диалози с най-важното, което е планирал да говори и което тече и като импровизация, при това в свръхсъзнателен синхрон с космическия, астрологическия момент.
Та в случая не е сигурно дали неизвестната за нас думичка или сричка "бо" прави някаква връзка между тона "до" и... боксовите прения на философите... Най-малкото, това може да е един от феномените на Словото да прескача на различни теми и примери по асоциация, често с хумористичен оттенък. Днес има силова аеробика "тае-бо", като втората част на названието й произлиза от бокса. Класическото бойно изкуство е "таекуон-до" - пак става дума за удар. Явно, тия два слога са сродни.
Възможна е една далечна логика за това, защо Учителят бил турял "бо" само към тона "до" (ако въобще е вярна стенограмата или дешифровката...). Този тон е активен, силов, с червена вибрация. В предишния абзац на беседата става дума точно за този цвят като израз на здравето, а после веднага се говори, че "до" е най-силният лечебен тон. Фонетически, "б" е най-силната експлозивна съгласна; при това тя е и лабиална - "устнена". Само три звука се артикулират с допиране на устните - "б", "м" и "п". Тогава се прави контакт, съответно, с Бога, Майката Божия и Природата. Само при тях става затваряне на "губернатора" - главния енергиен меридиан в човешкото тяло според китайците, който при недопрени устни е отворен и не генерира енергия, не твори, а само почива или обработва. А когато се затворят едновременно два меридиана чрез устните или по един друг начин при сакралната среща на двата полюса, става сливане на душите или зачеване. Това е пряк контакт с Бога и създателски акт с лично Негово присъствие и действие. В такъв момент, казва Учителят, цялата вселена спира за миг работата си, за да се наслади на този творчески акт в Битието, и безброй същества вземат участие в него. Ясновидците виждат, че тогава се явява Космическият Огън и се извиква, подпалва монада от лоното на Отца - извършва се огнение. Бог-Отец е àлен по цвят (тази дума има връзка с Аллах или Аллаа, Еллаа). Именно затова Словото твърди, че Създателят, Творе-цът, Бог-Отец се проявява в червения цвят. Поне на български, на славянски, сигурно не е случайно, че Създателят се нарича точно "Бог". А Словото твърди, че като Начало на нещата, Той създава Битието с тона "до" и живее най-силно в Космичния Огън, а биологически - в сърцето и кръвта на съществата. Тоест, сърцето и кръвта ни са сам Бог и лично Бог в нас в Своята най-голяма психологическа и анатомическа кондензация. Инак Той е навсякъде, но в други кондензации и състояния. Затова се казва и даже медицината го доказва, че Бог е Любов - не Му ли дадем да обича, умираме. Не случайно Учителят казва, че не е видял нито едно същество в цялата история на Битието, което да е спряло да обича и да не е умряло.
С червена вибрация са и думите бодрост, бозая, бода, божур, болгар, болка, бомба, бор, борба, бос, босилек, бохем и др.
В беседите се изтъква и опасността от червеното, когато произхожда от ада, от заразения астрал. Това е наси-лието и похотта. Похот не е силното божествено желание на органите и клетките, създадени от Бога, а желанието да притежаваме някого само за себе си. Чистота и девственост не е това, което разбират религиозните, а изпълнение на волята Божия. Волята не е силов момент, макар че има и такъв аспект, а синоним на "желание" - в някои езици даже чисто лингвистически. Чудесата на волята в човешката култура са родени не от насилване на себе си, а от страстно желание. Страстта е божествена и за това има десетки изказвания в Словото на Учителя, в противоположност на някои остарели мнения. Има тъмночервена, животинска и пагубна страст, но във висшите си октави аленото е сам Бог. Психологически, това е наистина Желанието; астрофизически - Желязото в центъра на всяка звезда. Нали повечето съединения на желязото създават червеното в природата, на първо място кръвта?
Защо е тъй силна и свещена Христовата кръв? Защо нейните носители са съхранили в сърцето си - Чашата на Граал - чистотата на божественото желание? - Това е желанието за създателство, творчество, свобода, обич и любов. Защо предателите, инквизиторите на всички времена принизяват или преследват именно това?
Бозаенето и ходенето и бос и гол в райските светове също затварят "губернатора" и генерират безсмъртие и божествена енергия. Даже самите тия две думи започват с „бо”. Това става, само когато съществата са по полярни двойки и се обичат беззаветно - докато изпълняват Първата заповед на Бога. Тя е изказана преди 10-те Заповеди, някои от които са съмнителни. По-късно Бог изяснява истинските Заповеди и обяснява, че любовта никога не отпада и не търси своето си: белегът на съществата с монада, с искра от Бога, носителите на Христовата кръв.
В едни от най-върховните степени на Въплъщението - на кондензацията на Абсолюта в материята или на Словото в плът - Бог се проявява като "Господ", или като Учител и Архат. В някои от въплъщенията Си, Главният Архат или Мировият Учител е Девственик ("Кумàра") и ние вярваме, че като Христос и в някои други Свои инкарнации Той наистина не се е докосвал до жена като мъж, въпреки някои други мнения. В Акаша обаче има документални филми, в Които Той се проявява като Рама, Кришна или Зороастър и затова е имал и любими жени, и съпруги, и деца. Ако не беше вярно, Той не би казал сега: "Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране, и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва." (1930.10.19н олс УЗР49:139). По нататък Той все пак съветва учениците Си от най-вътрешния кръг да се откажат като Него от всички тия роли, колкото и съвестно да са ги изпълнявали до този момент.
Това, което може да се допълни тук на тази тема, е че претендентите да са постигнали божествената самодоста-тъчност и да я пропагандират като панацея трябва да приличат донякъде и външно на тия, от които са на върха. Не че няма обертонове, индивидуални нюанси, но има френологични и физиогномически, телесни белези на съществата с Христова монада и съответно на всяко друго семе от друг баща. Именно в този смисъл, беседите ни съветват: "Когато някой ти говори нещо, виж го как изглежда". Има много тръби Божии под камуфлаж, но "добрият ат и под чула се познава". В този смисъл, продължителите на едно Слово, на едно Дело, на едно Учение трябва да имат в някаква степен и външно подобие на създателя им и да не пропагандират идеи, коренно противоречащи на основни положения в оригинала. Не отчитайки това, лековерните през вековете са се повличали масово по имитанти, водени от духовете, а не от Духа, както и от собствената си мания за учителство и непогрешимост. Видът им и поведението им не са поставяли авторитета им под въпрос.
Но да се върнем на темата..
Не е тук мястото да се разширява разговорът за езотерическата фонетика, но въпросът за артикулацията на гласните и съгласните е крайно интересен. Гласните са първата, мъжката страна на Божественото, Което чрез тях твори и се изявява индивидуално, неограничено и свободно. Съгласните обаче са препятствията по пътя на свободната звукова струя и представляват втората, женската, колективната страна на Божественото: съединяването на противоположностите, възвръщането в Бога чрез сглобяване на пъзела. При индивидуалистите такова нещо е невъзможно: те изявяват само себе си и са слепи за противоположното, безответни, или се борят с него, искат да го елиминират. При еврейския народ, чиято азбука е само от съгласни, се наблюдава едно най-плътно социално сцепление, една жажда и готовност за колективен живот и племенна съпричастност в най-висока степен, но и унищожаване на различния, на яркия индивид. Затова юдеите пророци и гении процъфтяват предмно сред други народи. Това важи и за българите, но при нас има специфика - и в плюс, и в минус. В сравнение с минусите на старозаветните, истинският българин има уникални добродетели - това е отразено в беседата "Израил и българин". Обаче лошият българин с дебелия череп не може да се сравни по никой начин с божествения юдей, който има много тънка фонтанела и пряк контакт с Бога, едно прекрасно и мощно колективно чувство и импулс за безкористна взаимопомощ. Лошият юдей е продавач; неразвитият българин зачита само своето мнение, не подкрепя Божественото в други, гони само своето дело. Но в плюс, това е спомогнало да оцелеем етнически през хилядолетията, за разлика от много народи, които са се претопили.
Всеки чифт противоположни артикулационни елементи в устата са на 180 градуса един към друг и се съгласяват да се съединят, като по този начин превръщат звука в реч. Това е дълбокото значение на категорията „съгласни звуци”.. Песните на птиците и звуците на животните също са реч, но те са почти винаги "магнетофонни" записи - някакви древни послания, кодове, откровения, формули, пароли. Тепърва има да ги разчитаме. В човека речта се превръща в Слово. От гледна точка на този втори аспект на Божественото, символизиран от артикулацията и названието на съгласните звуци, всички същества, които не са съгласни да се съединяват по противоположности и да служат на Бога по този начин са безсловесни, а ако са хора са аутици, индивидуалисти, аутсайдери, мизантропи.
Най-силни съединения се получават при експлозивните съгласни. Лабиалните "б", "м" и "п" са любовта между горната и долната устна (а това са цели светове!), "т" и "д" - между върха на езика и твърдото небце; "г" и "к" - между задната част на езика и мекото небце. Че съгласните са "съгласни", т.е. съгласили са се за съединение и допир с противоположното - това не е само игра на думи или някакво съвпадение. Колко важно и интересно е да се анализира кои противоположни светове се съединяват или приближават при артикулацията на всяка съгласна!
От своя страна, тонът "до" също има интересни характеристики. Произходът му е от латинската дума Dominus (Господ), а научни изследвания доказват, че при слушане или пеене на "до" възниква асоциация с червения цвят - не само субективна, но това може и да се снима. По подобен начин могат да се разгледат и имената и цветовете на другите ноти в гамата. Който си е взел изпита по история на музиката, знае кои са ги кръстили така и на какво основание - един средновековен химн:
Слоговите наименования на шест от седемте тона са въведени през 10-11 век от Гуидо д'Арецо. Те представляват началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, популярен по онова време, чрез който певците молят да бъдат предпазени гласовете им, за да възхваляват Бога чисто:
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum,
SOLve polluti
LAbii reatum,
Sancte Ioannes.
Нотата "до" в началото се е наричала "ут", но Дж.Дони през 1540 година го заменя за благозвучие и по идейни причини с "до", въз основа на името на Господа (Domine). Всъщност, и "си" е добавено по-късно - в случая от Х.Валрант през 1574 г. и представлява съкращение на името Св.Йоан.
Но кабалистът открива и точните им езотерични съответствия. Знае защо "ре" насочва внманието на хората по посока на яркия индивид, както е и с оранжевото „сигнално облекло” при пътните работници - защото искат всички да ги виждат отдалече. Защо "Ми" е взиране като слънчогледите в Слънцето; защо "Фа" ни прави грижовни служители по „зелените пасища и бистрите потоци” - без бизнеси, хонорари, продажби и заплати. Защо "Сол" ни връща напълно свободни в сините небеса на Истината; а "Ла" (устните) ни носи за награда сладостта на живота. Пак тези "лабиални" през розови очила, но този път истински и завинаги, защото сме срещнали някого, който от пръв поглед разпознава сродните души, знае истината за тях, истината за любовта и истината за истината - и истините им се съвпадат... Имаме красиви малки различия, но те предизвикват блаженство, а не остри болки в сърцето, поучения, назидания и спор. Така е, понеже мекият човек има душа и Някой вече му е обяснил, че истина е само това, което се изяснява и изявява чрез благост ("Благост и истина", 18 април 1937). Чрез "Ла"-то векове наред сме пели с надежда думите "Аз във живота ще благувам" (песента „Духът ми шепне това") - и надеждата ни се осъществява. Чрез този божествен тон разпознаваме душите, които имат свойството да обожават и уважават, а не да унижават - които са слепи или се правят на гениално слепи за недостатъците. Те не съсипват своето собствено щастие, защото предизвикват любов. Търсят обединение, а не бягство, защото жаждата им за любов е по-силна от злото и гордостта в тях. Кабалистът знае и защо накрая тонът "Си" (Sanctus Ioannus) ни свързва с Ученика виолетово - за да попаднем при Учителя, а чрез него - отново в сърцето на "До" (Domine), но всеки път на все по-горна и по-горна октава.