01.01.2018 г. 11,33 ч.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ГРЕХА.: : КОЙ ДРУГ ЩЕ НИ ГИ КАЖЕ ТИЯ НЕЩА? : :
Графиката е от: ИЛИЯ БЕШКОВ - "Видяха се - и се не познаха". Общували сме и с "чичо Илия", когато редовно идваше на гости при вуйчо Славчо на Изгрева и наричаше някои "братя" и "сестри" "ВАРОСАНИ КЛОЗЕТИ"... Даваше на Емката (брат ми) да кара Мерцедеса му надолу по Царя, а Емката беше още дете...
"Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятства на човешкия ум; всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях." (.18.III.1934, Стана здрав)
"Всяко нещо, което е против законите на природата, е грях. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на природата, са греховни, противоестествени или неестествени." (31 юли 1931, Чистене на съзнанието)
"Религиозните хора са лениви. Те, като /си мислят, че/ служат на Бога, забравят да работят и тогава попадат в този грях на леността - като казват „Подай Господи“. Това е един от смъртните грехове!" (26 февруари 1922, Царство Божие)
"Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота." (2 януари 1922, Плевелите и пшеницата")
"Казваш: „Никого не съм убил, никого не съм обрал“. – ПЕТ стотинки да вземеш от човека, ти вече нарушаваш Божия закон, внасяш дисхармония както в природата, така и в своя живот. Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият. – Защо? - Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите /.../ (9 октомври 1938, Пред новата епоха)
"Знаеш ли какво нещо е да не правиш грях? - Да нямате желание да правите грехове, значи да считате, че ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИТЕ, Е ЗА О Б Щ О ДОБРО" (20 май 1923." Закон за контрастите)
"Като ученици, вие не трябва само да цитирате стихове и да се спирате върху тяхното буквално значение, но да разглеждате вътрешния им смисъл. За да разберете смисъла на стиха „В грях ме зачена майка ми“, преди всичко вие трябва да разбирате еврейския език, да четете Библията в оригинал. Всеки стих има три тълкувания: едно тълкуване за обикновените хора, второ – за талантливите и трето – за гениалните, т.е. за посветените." (4 август 1940, Стотникът)
"Истинско престъпление или истински грях е, когато човек спъва едновременно и ума, и сърцето, и волята си." (18 ноември 1934, Езикът на дъгата)
"Тези лъжливи учения на черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува. Бялото Братство, когато иска да те спаси, взема друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви /.../, докато му турят юларя на главата. Но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват - а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва т. нар. „черна съдба“. че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. /Такава воля/ започва с грях. (26 февруари 1920, Великата Майка)
"Човек, който желае МНОГО, прави грях, а който направи грях – страда. Който греши е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош. Който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош; а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лошият човек в света. /.../ Като казвате, че любите някого, а го лъжете, постъпвате като крокодилите: те, когато обичат някого, облеят го със сълзите си, за да стане по-гладък, та да могат по-лесно да го глътнат... Не такава любов трябва, а любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце." (1 февруари 1917, Децата)
"Ще почнеш да мислиш за доброто, ще привлечеш вибрациите на доброто, на Истината, на Мъдростта, на милосърдието, на самопожертването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Няма друг начин! Казват: „Е, кръвта на Господа Исуса Христа ще ни очисти от всеки грях...“. - Кога ще ни очисти кръвта? - Когато ние започнем да жертваме живота си тъй, както ТОЙ го е жертвал." (6 октомври 1922, Положителни и отрицателни сили в природата)
"...Но да отрежеш тъй майсторски, че да не повредиш нищо - то е хирургия. Да знаеш да отрежеш непотребното, а потребното да запазиш. Хирургия има и в мислите. Различни видове хирургия има. Например, аз имам един метод - много хубав е той: прямо говоря, но даде много лош резултат и някои ми казват: „Г-н Учителю, ти не трябваше тъй да кажеш, този се обиди“. Казвам: "Върви си, не е твоя работа!" Аз прилагам една божествена мисъл, а последствията ще бъдат каквито искат. Аз не искам хората да мислят добре за мене. Ако аз искам хората да имат отлично мнение за мене, ще кажа: „Да, това е добре“. Но аз казвам: „Слушай, тази постъпка не ти прилича!“ Нищо повече. Защото, ако направиш грях, Господ няма да ти каже: „Чакайте, туй наше дете е благородно, да не го поправяме пред хората, да не му казваме греховете“. Не, Господ ще каже на такъв любимец: „Ти направи своя грях в тайно, аз ще извадя всичките твои грехове навън, пред всичките хора, да ги знаят“. Давид бил добър по сърце, но Господ какво направи с него? Четете историята! В Бога няма нищо скрито, в Него има само една мисъл. И когато Господ ви обича и вие направите един грях, Той ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбен син, виждате ли го? От 2000 години виждате ли моя приятел Давид, виждате ли го какъв е?“ А сега вие мислите: Господ е Любов, Той ще скрие прегрешенията ви... - Не, не, никога не ги скрива Той! И знаете ли защо? Аз сега няма да ви разправям, но някой път ще се спра да ви обясня защо Бог не крие. И туй е най-голямото благословение, когато Господ те поразтърси малко. Аз бих желал Господ да извади моите постъпки - тъй, да ги поразтърси. То е едно БЛАГОСЛОВЕНИЕ. И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това!“. И във вас ще се яви смелост и решителност да кажете тъй: „Трябва да говоря истината, не трябва да лъжа“. Трябва да бъдете смели, всички лъжи да изчезнат! Сега вие всички сте много страхливи. Аз ви казах първоначално в една от миналогодишните беседи: "Нека всеки си каже греха". - И започнаха всички да ме лъжат. И след туй всички искат благословение. Какво благословение може да ви дам след тия лъжи? (6 октомври 1922, Положителни и отрицателни сили в природата)
"Ние, съвременните хора, излизаме от тази рудница, от този свят. Не е злото, че сме дошли на земята и сме почернели. Не е злото в тази чернота - тя не е отвътре /.../. И когато някой каже: „В грях ме зачна майка ми“, грехът не е отвътре, но майка ми, като работеше в рудницата, беше очернена, та и мене отвънка очерни. Това почерняване е само външно. Аз по същество, в душата си, искам да любя Господа. И ако ПО СЪЩЕСТВО се изменя, това ще бъде само кога? – Когато изопача Любовта." (3 февруари 1924,Плодовете на Духа)
"Човек стои по-високо от греха. Никакъв грях, никакво престъпление не е в състояние да опетни човешката душа! Външно човек се е опетнил, но не и вътрешно. Щом е дошъл на земята, и праведният, и грешният ще се оцапат. Разликата между праведния и грешния е тази, че праведният сам се чисти, а грешният не може. /.../ Докато е на земята, човек се цапа. Такова е естеството на материята, с която е облечен. Материята е неорганизирана, затова причинява пакости на хората. Тя представлява нисшия живот в човека. Неорганизираният живот е причина за всички противоречия, за всички отрицателни чувства в човека." (9 декември 1934, Абсолютната и Относителната реалност)
"Едва сега човечеството излиза от тази тъмна зона. След сто или двеста години можем да бъдем далеч от тази тъмна зона. Тогава светът ще бъде обвит с Божествената светлина и сам по себе си ще се оправи. Сега хората боледуват и грешат. Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън." (23 януари, 1938, Няма нищо ново под слънцето)
"Дойда ли до лошите наследствени черти, до непостигнатите желания, аз имам предвид човешкия живот, който е в процес на развитие. Който не разбира Божествения живот, каквито и опущения да прави в живота си, това не се счита за грях. Друг е въпросът ако съзнава Божественото в себе си, а едновременно с това греши и се оправдава. Тогава той носи отговорност за своите погрешки." (1 март 1933, Човешкият нос)
"И пита някой: "Защо е грехът? Как ще се премахне грехът?" – Не яжте, престанете да ядете - и всеки грях ще се премахне, всяко зло в света ще изчезне." (15 юни 1922, Мисъл и действие")
"Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има." (22 юли 1931, Недоказани истини)
"Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави“. - РОДЕНИЯТ ОТ БОГА НИКОГА НЕ ГОВОРИ ЗА СЕБЕ СИ. Каже ли на някого, че е роден от Бога, той веднага ще бъде подложен на изпитания. Роденият от Бога е ВЪТРЕШНО богат. Той не се нуждае от пари. Видите ли, че някой се оплаква от немотия, знайте, че той не е роден от Бога. Може да ви говори за себе си, за своето духовно развитие, но вие ще знаете, че той още не се е изпитал, не се е познал. Роденият от Бога не се нуждае от пари." (12 септември 1928, Много знания)
"Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ - За да се роди от Бога, той трябва да е роден от ЛЮБОВТА. Ако не си роден от Бога и не си роден ДА ЖЕРТВАШ ВСИЧКО, то значи, че си роден по плът." (29.XI.1942, Връзване и развързване)
"Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога“, е казано в Писането, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек от „син на мисълта“ става „възлюбен син на Любовта“. Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божий. Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на Великия, Който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната Величествена хармония." (Учителят говори › Човекът).
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2032850173638233/
02.01.2018 г. 00,39 ч.
Не е нарочно!
02.01.2018 г. 12,26 ч.
"Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дѣдо? Маловажни нѣща ли сѫ тѣхнитѣ лица? Който знае да чете, ще намѣри нѣщо ценно въ набръчканото лице на бабата и на дѣдото. Въ набръчканото лице е написана историята на единъ цѣлъ родъ!" (БЕИНСА ДУНО.1918.08.25.беседа"Скритият квас".том "Дали може".София 42.стр.149)
Тези думи изкараха от подсъзнанието ми една любима картина от един любим роднина, която беше на стената в дома на една любима леля. Става дума за произведение от чичо Васил (Васил Стоилов). Много сме общували с него, колко пъти сме им били на гости през десетилетията, съжалявам, че не разпитах и леля Ганка да ни разкаже нещо "по-специално" за Яворов. Колко прекрасна е била като млада - как няма да се влюби човек в нея и да я нарисува?! Как няма да обичаме и Явора? Много ни е мъчно и за това, което стана с прекрасната Василия. За нея майка й казва: „Омразата на Василия бе към материалното. Цял живот искаше да полети! Като Яворов. Тя е духовният му наследник. Наследи и таланта на дядо си, моят баща Васил Стоилов. В нея се събраха всички таланти“.
Преди да кажа какво ми се случи във връзка с чичо Васил, искам да споделя какво си мислих напоследък за щастието човек да е стар, грозен, непривлекателен, самотен, нещастен или болен; даже посредствен, глупав или луд. Да възприема това като ОГРОМНО ЩАСТИЕ, по ред много важни причини. Това са входове към една БЕЗКРАЙНА СВОБОДА! Свобода откъм тщеславие, свобода от постоянната мисъл на плитките същества как изглеждат, и на още по-плитките - как да привличат погледите и възхищението на смъртните. Одобрението на други смъртни, когато сме пръкнали някакво псевдоизкуство или някаква псевдомъдрост, за които Вечността си няма и понятие. Каква грамадна, безгранична свобода има човекът "НЛО" (неидентифициран любещ обект), който не чака да го харесват и любят, а има свободата да люби когото си иска, да прави добро комуто си иска, да бъде свободен когато и както си иска, понеже никой не го харесва, т.е., не е стръв, закачена на кукичка от рибари, нито риба на такава кукичка. Да тръгне САМ на екскурзия или пътешествие, да консумира с грамадна наслада феномените на Самотата, която ражда НЕОПИСУЕМИ космически полети и вдъхновения. Да пие с неописуема наслада щастието от Самотата и вкъщи, която е синоним на пълно, необятно, необхватно, върховно и несравнимо с нищо сливане с Бога.
А ето и епизод от спомените ми във връзка с чичо Васил Стоилов и Венно. Това нещо за фаталността на призванието или професията художник или въобще на художественото, образното, предметното мислене и възпроизвеждане, както и на нагона ни да се обзавеждаме с "близки", в случая ВАЖИ САМО ЗА МЕНЕ И ЗА ХОРАТА, КОИТО ИМАТ ЮЖЕН ЛУНЕН ВЪЗЕЛ В ТРЕТИ ДОМ НА ХОРОСКОПА КАТО МЕН. В обратната позиция на Оста на Съдбата - при РАХУ в Трети дом, а не Кету, за такива души важи точно обратното: горделивият "велик", "съвършен", фанатик, "праведен", "морален", философ, религиозен, аристократ, калугер, аскет, или "недостъпен" брамин, в такова прераждане трябва да скъса с надутата пуйка в себе си, която реализира презрение и дистанция, и да слезе на земята сред народа, да има близки, на които да служи, да почне да се занимава с изкуство и добрини на дребно, на парче.
Ето частта от спомените ми на тази тема, може и друг път да съм я пускал във фейса, не помня:
"Друг случай, който никога не мога да забравя, беше една негова реплика, която той отправи в планината към друг един прекрасен човек – Борис Николов. Това се случи, много години след като бях кандидатствал в Художествената академия през 1963. След като се завърнах от казармата, кандидатствах в Художествената академия, защото чувствах и мислех, че това е единственият ми най-силен талант и затова реших, че само той може да ми даде живот и да се превърне и в моя професия. Тогава ме подготви един наш роднина, известният български художник Васил Стоилов, който остана в класиката на българската живопис. Негови картини има навсякъде, включително в Националната художествена галерия. Така че аз имах шанса той лично да ме подготви за академията, показвайки ми една техника, която е много специфична и която той е усвоил от своя професор, известен художник в Германия. Така че аз имах абсолютната увереност, че на приемните изпити няма начин да не покажа ниво и да не вляза. Оказа се, че са ми писали двойка на цветната работа, а ми писаха петица на графиката, която беше другият изпит. При това аз не бях се занимавал с графика, а импровизирах. Значи, при импровизация без никакъв опит (самият чичо Васил не беше ме обучавал по графика – той ме занимаваше само с живопис, с акварелна, темперна, пастелна и маслена техника). Просто не е логично в никой случай да ми пишат петица, когато аз за пръв път рисувам графика на изпита без никаква предварителна подготовка, а да ми пишат двойка на маслената работа... Извинявам се, че така подробно разказвам за това. Надявам се, не поради някаква многословие описвам това в детайли, а именно за да изтъкна абсурда на това, което чух след 15-20 години и което аз не бих могъл да разбера никога, ако Венно не ми беше обяснил своята реплика. И ще кажа за какво става дума сега. Помня, че на изпита един от преподавателите в академията, който беше тогава в изпитната зала и наблюдаваше как работим и ни контролираше, че ни помоли да наредим изпитните си работи на пода до стената и веднага се насочи към моята и я показа на другите кандидатстуденти, казвайки: "Обърнете внимание - мога да ви кажа, че това е работа не на кандидатстудент, а на човек, който завършва академията, и аз лично бих я приел за дипломна работа и бих я оценил отлично." И той ми пожела сърдечно, без да ме познава, "приятно следване" в Художествената академия. Оказа се, че именно тази работа са оценили със "слаб"... Чичо Васил беше бесен, прие го като лична обида и веднага отидохме в академията – там, където се съхраняват изпитните работи – и потърсихме моите картини. Намерихме само графиката и действително видяхме, че е оценена с 5, но маслената картина беше изчезнала. Явно е била фалшифицирана и друг човек е влязъл с нея, защото аз не мога другояче да си обясня как тя е изчезнала. Но едва сега, преди няколко години, когато бате Крум каза на Борис Николов, това, което сега ще съобщя, аз разбрах, че може би тя не е била използвана по този користен начин, а направо е била "изпарена"... Той каза на Борис Николов буквално следното: "Ние някога едва спасихме Г. от Художествената академия..." Днес аз не мога да кажа дали е целял да го чуя в този момент или просто случайно го чух, но след това го запитах какво значи това. То ме изуми: във всичките Си беседи Учителят ни съветва да развиваме най-силния си талант и да напредваме в света с него, сам Венно го откриваше ясновидски или в хороскопите ни, а сега... Представете си: аз общувах с него от 1965 год., а кандидатствам през 1963 – две години по-рано. Откъде-накъде и по какъв начин той би могъл да се вмеси в моята съдба две години преди да се запознаем на тази земя? Не може да се обясни по никой начин. Просто, ние сме зачислени към някои по-напреднали Посветени, които ни наблюдават от самото ни раждане и по някакъв начин помагат за развитието на ни и ни спасяват по неведоми пътища чрез своите свръхспособности и възможности. И по този начин, явно, той две години преди да започнем да се срещаме с него, е преценил (или Бог чрез него – Учителят - е преценил), че за мен следване в Художествената академия и развитието ми професионално като художник би било фатално за моята еволюция – специално за мене и за моята настояща задача в това прераждане. Аз го запитах: "А защо, след като това ми е основният талант, основното нещо, което дава храна на духа ми?" И до ден днешен аз чувствам, че живея, само когато се занимавам, като компенсация, с художествена фотография и филчмчета, правя илюстрации и търся божествени картини и образи. Това е едно от малкото неща - две или три в живота ми, - които ми дават пълно щастие – откриването и възпроизвеждането на Красотата, нейното художествено превъплъщаване, според силите ми. Тъй като нямах шанса да се развия като художник, аз компенсирам това и до ден днешен с кино и фотография, а в момента с колажите в книгите и в интернет, правя и корици на книги на приятели И не съм се отказал от това и никога няма да се откажа, защото за мене това е живот. Сам Венно много пъти ни казваше, че човек не трябва да се отказва от основния си талант. Сега си спомних, че когато анализираше моя хороскоп, който ми направи през 1965, още в самото начало ми бе казал, че Южният ми Лунен възел се намира в ІІІ дом. Обясни ми, че с живопис, с художествена литература, въобще с художествено-образната сфера на Битието и с множество конкретни контакти с хората "на дребно" аз съм се занимавал много прераждания наред. "На дребно" в случая са и конкретните близки и познати, лавината от нови познанства и ангажименти. И ако аз и в този живот отново се понеса по това течение, то ще мога да направя много като личност хуманитарно и профсионално, даже може би твърде много, но няма да направя нито една крачка напред в развитието си като космическа личност - в еволюцията си през преражданията. Астролозите, които са чели Ръдиар и познават дълбоко окултизма и учението на Учителя знаят, че Северният лунен възел означава това, което ние никога не сме правили или много малко сме правили в предишните си въплъщения на Земята. Това е нещото, което ни е най-трудно, но именно там трябва да падне акцентът на работа върху себе си сега. Това е центърът в нас, върху който не сме работили никога и затова той не е развит. Именно значението на Северния Лунен възел – домът, в който се намира, и аспектите, които прави към планетите и точките в хороскопа, а това се открива в човека и френологически, хирологически и т.н., – всичко това може да се открие как действа в съдбата на отелния индивид и без астрология и окултни науки. Ясновидецът, мистикът, мъдрецът вижда това направо в аурата ни или му го съобщават. Обаче гностикът може да открие това и астрологически. Може би някъде съм разказал, че и друг астролог ми е правил хороскоп още при самото ми раждане - майка ми ми каза това. Не помня дали е бил Петър Манев или Иван Антонов. И той е "уцелил" южната ми доминанта ми "в десятката" - щял съм да стана художник-илюстратор и портретист. Като ми го каза майка ми, а тя се сети за това едва когато бях вече над 50, аз бях силно впечатлен колко точна е астрологията, освен ако човекът не е бил и ясновидец - на Изгрева често тия неща вървяха паралелно. Но той е видял не друго, а доминантата ми от миналото. Аз работих с Крум Въжаров в "Паркстрой" заедно с цялата братска бригада и с други хора от Братството, от които повечето са били при Учителя, независимо от техните висши образования – обикновено 2, 3 или 4. По два, три или четири факултета имаха хората от тази бригада мозайкаджии! Там беше и бате Крум, там преди това е бил и брат Борис (той беше в затвора, когато аз постъпих). Аз още тогава питах Венно: "Защо е нужно да се занимавам с математика, с "положителни", точни науки?" Той, много години преди да ми обясни на Рила подробно каква е опасността за мене в художествено-образната сфера и страната "Фантазия"; още тогава ми даваше да разбера какво става с мене, когато ясновидецът наблюдава един човек, който е все още "хвърчащ" поет и романтик, който все още "не е на Земята", какъвто съм бил през всички предишни животи и може би продължавам да бъда и днес в много отношения... Много по-късно това бе потвърдено в един доста суров текст за мене, дошъл свише: че е крайно време да престана да бъда "езичник" и "романтичен плазмодий"... Венно още през 1965 ми каза следното: "Аз наблюдавам как ти работиш. Наистина, съвестно работиш, в края на краищата все нещо излиза... Ама колко шкарто даваш?.." Ние правехме фонтанки. Трябваше да оформяме парчета мрамор на шмиргела, за да може всяко парче да се вмести между другите, които после циментирахме, за да се оформи една чешма или една фонтанка. Обаче тези парчета трябваше да се офόрмят съвсем прецизно, за да бъдат тънки и красиви фугите между тях при сглобката - това изискваше точно око, упоритост и голямо съсредоточение - цялото ни внимание трябваше да бъде там. Той ми казваше: "Аз отдавна те наблюдавам. Ти се концентрираш в началото, но тъй като си мечтател, поет, романтична натура, в определен момент вече не виждаш това, което работиш. Очите ти са на друго място, те потъват навътре и ти започваш да си въобразяваш разни космични картини, разни романтични приключения, и в тебе се лее музика, ти изпадаш в състоянието на поетите, на романтиците, на влюбените... (Има такъв герой в "Бели нощи" на Достоевски). Тогава ти представляваш една феерична картина в очите на тези, които виждат с други очи... Над тебе се издигат цели катедрали от астрална и ментална материя, прекрасни, многоцветни и светящи. Те растат нагоре, постоянно менят багрите си, архитектурния си стил и орнаментите си. Това наистина е една вълшебна картина да се наблюдава една такава личност в състояние на екстаз, на мечтание. От такива хора излизат не само пъстри ансамбли, мисълформи и сияния, но и неземна музика, и те стават център на небесно присъствие, привличат същества и ангели от високите светове. От вас се хранят боговете в райските градини. Само по себе си, това е едно огромно богатство, благодат за човечеството. Не случайно нашият Учител казва, че на земята работят само музикантите, влюбените, художниците и поетите. Разбира се - зависи кои. И Небето активно използва такива центрове, такива души, за да може да внедрява на Земята Красота, Мъдрост, Истина; да населява Битието с небесна прелест и хармония, да внушава нови мисли и художествени образи, да разпростира чрез такива личности, чрез такива огнища на Земята, положителните вибрации на Небесното и Прекрасното. Но заедно с това се изостря и личният проблем на визионерите – те никога не могат или рядко могат да слязат на Земята. Съзнанието им остава витаещо в небесните сфери. Те постигат и свалят удивителни художествени ценности и мъдрости на Земята, но в личната си еволюция не правят нито една крачка напред, защото не работят съзнателно върху конкретния си предметен ум, върху способността за концентрация, върху формалната и предметна логика и основната цел и задача на окултния ученик – способността за съсредоточаване НА ЗЕМЯТА. ГОВОРИТЕ САМО ЗА СВОБОДАТА, ЗА ДУХА, ЗА НЕБЕТО - И НОСЪТ ВИ ДОЛУ СЕ РАЗГАМБВА. Не сте способни за продължително концентриране на сетивата и ума в една точка, в една конкретна дейност часове наред в денонощието, много години последователно без прекъсване. Можете - но по СВОЙ план, не в орбита около някой друг Божи човек. Има и точен критерий - 7, 14, 21, 28 години на едно място без прекъсване! Това са степени на кондензация на Аза, изграждане на храм НА ЗЕМЯТА, а не само на въздушни кули и шедьоври на импровизацията, на фантазиите. На дланта това е Сатурновата линия - изграждане на характер; в лицето е удължаване и изостряне на носа, в черепа - оформяне на тила. Посвещавайки се на някаква точна, конкретна наука, особено на инженерно-технологична дейност или майсторство в един занаят, в някакъв вид производство, обслужване или чиновничество, окултният ученик постига още един висок идеал, завещан ни от Учителя: образцово обществено поведение нормативно и В КОЛЕКТИВ. Проявява висок професионализъм и будна гражданска съвест. Иска да сме най-добри в труда и учението - не от амбиция, а заради стремежа към съвършенство. На изток това е известната "карма-йога" - топене на кармата не чрез страдание, а чрез преизпълнение на семейните и обществените задължения. Учителят не случайно иска да сме перфектни в един занаят - не само за да сме независими в трудни времена и да не висим на врата на близки и приятели. Но има нещо още по-силно и дълбоко: изграждане на ЕМОЦИОНАЛНА концентрация. Тук вече се стремим към многогодишни и съвършени усилия в интимната сфера, семейството и пр. Не поради църковните понятия за "вярност и нравственост", а от дълбокото разбиране, че сме обвързани с по-слаби същества, които зависят от нас. Ако не ни е писано да сме отговорни към близките, към рода, това се проявява като натоварване и чувство за дълг към други хора: приятели, познати, чужди деца, болни и нещастни, народ, отечество, човечество. Това е един от най-високите Сатурнови центрове - съвестта. Тя се измерва френологически и по други критерии. Но ако някой не е на етап да работи върху обществената си съвест В СВЕТА и да я проявява, той трябва да се посвети на някакво професионално съвършенство; ако е музикант – да усъвършенства техниката си, да стане виртуоз. Има хора, които са изградили тия Сатурнови центрове и качества в предишни прераждания, те идват готови и за тях това не е проблем. На тях може обаче тепърва да им предстои да изработят центровете, развити в артистите, фантазьорите, поетите, скитниците, импровизаторите, анархистите, "безотговорните". И така, в този паметен за мене ден на Рила, Крум Янакиев Въжаров продължи да ми обяснява надълго и нашироко защо не е трябвало да се развия като човек на вдъхновенията, хрумванията и импулсите, като художник на свободна практика или талантлив авантюрист. Щял съм да се отплесна по блатата на хората със свободни професии или без професии, които се занимават напълно импулсивно с житейска самодейност и самонадеяност и развиват упорито своеглавие. Даже изхождаше от фройдизма и неофройдизма, свързвайки всичко това с учението на Учителя, и разясняваше, че човекът, който не е още слязъл на Земята, който още не иска за погледне реалността в очите и не иска да обедини трите свята – божествения, духовния и физическия, - обикновено си създава изкуствен рай и система от самооправдания. В него няма и помен от трудов ритъм, от социална отговорност и дисциплина В СВЕТСКИ КОЛЕКТИВ И КАТО ИЗПЪЛНЯВАЩ ЧЛЕН НА ЧОВЕШКИ КОЛЕКТИВ, КЪДЕТО НЕ Е ЛИДЕР. Той иска да зависи само от себе си и настроенията си, да не живее в "нормативно общество". "КАКВОТО МИ КАЖЕ ДУХЪТ, КЪДЕТО МЕ ПРАТИ ДУХЪТ - АЗ УТРЕ НЕ ЗНАМ КЪДЕ ЩЕ БЪДА"... Или ако си планира дейността даже с години напред, планира я тотално като индивидуални изяви, а не като подчинен или поне в тандем с братски или светски колектив, не дай си Боже като "сателит"... Гордостта има много тънки измерения! В този субективен "рай" той си живее сигурно, комфортно и удобно, тъй като не може и не желае да признае обективната истина за себе си и за света. Самò по себе си, това понякога е прекрасно и е типично за много гурувци, гении, таланти, добри хора и хуманисти, но то създава аутсайдери, които не са стабилни в тоя свят, дори и да са суперстабилни по СВОЯТА програма (НЯКОИ ГОРДЕЛИВИ Я ПРЕДСТАВЯТ ЗА "ПРОГРАМА НА ДУХА"). На тях обаче им предстоят още много въплъщения, докато съумеят да съчетаят в хармония субективното с обективното, индивидуалното с колективното, уникалното със социалното, абстрактното с конкретното и духовното със светското, за да могат да слязат на Земята. Венно ми представи виртуален портрет на лицето и тялото ми, ако се отдам на течението на миналото, на своеглавието ми през вековете и съответно на многовековния ми навик да бъда самоуправляващ се аутсайдер, аскет или „свободен артист”, който се развява където си иска без ежедневен строг режим и работно време и прави каквото си иска. И режими и програми съм си правел ум да ти зайде - но по мой модел. Имаше нещо мъдро, вдъхновено и добродушно и в този ми вид, какъвто съм щял са добия на 60-70 години като изявен мистик или художник, който Венно ми го представи визуално, но - пълна пихтия... Образът на Бакхус, вместо образът на Христа и Орфея... Да, често такива добродушни или медиумични "пихтии" са ни спасявали живота и са отрязвали и ръката или крака си си за нас, а палачът с остър нос и развити Сатурнови центрове ни е правел на нищо... Това обаче не е аргумент за Ученика, който иска да бъде нещо повече от проповедник, медиум или гений. Геният е само на Четвъртото стъпало, а Ученикът - от Шесто до Десето. Учителите са още по-горе. Горделивият и своеглавият нещо много бърже престава да желае да бъде ученик, става "фактор". Без орфически и Христов нос, той може да пита само "Бога", "Духа" или "Учителя" вътре в самия себе си, но в никой друг. По-свързан с Бога от него няма... И именно във връзка с всичко това бе тъй важен за мен разговорът, който проведох с Венно на Рила много, много години по-късно, когато чух тази негова реплика, че някога едва ме е спасил от Художествената академия... Пак повтарям – това важи само за мен и за хората с моя хороскоп, с моя еволюционен проблем. Защото за други е точно обратното: били са много прераждания в точните науки и професии, хора на предметната мисъл и практическата дисциплина, еснафи, изпълнители, филистери, функционери, бурмички, механизми, педанти - часовници, в които всичко е предвидимо, перфектно и полезно. Те изхождат от рационализма и прагматизма. Един такъв Посветен, такъв Човек, би им казал точно обратното – да започнат до развиват фантазното, отвлеченото, философското, духовното, мистичното, безкористното, героичното, хуманното, общочовешкото, космичното. Благодарение само на една реплика, този ден аз разбрах, че всичките ми саможертви, развявания, милозливости, въображения и фантазии не струват и върха на топлийката пред реалните постижения на адепти като Венно и някои други хора в Братството. Аз тогава вече бях разбрал по много сериозни случаи, които бях наблюдавал, че тези хора излизат нощем в невидимия свят съзнателно и участват в Школата на Учителя, която никога не е прекъсвала; че правят редовно своите екскурзии по звездите и планетите и в невидимите светове. Понякога, в откъслечни разговори или по телепатия аз слушах техните впечатления, това, което се е случило там – това бяха неща, които не могат да се преразкажат с никакви земни думи! Тези хора, които се бяха нагърбили с най-тежкия физически труд на Земята и с най-страхотни проблеми, неразрешими за който и да е учен, който работи по специалността си, се оказваше, че в едни други светове бяха граждани на Вселената и за тях нямаше недостъпни сфери. Много често, особено напоследък – даже сега, преди броени дни - имах разговор с един напреднал астролог в Рига, който, подобно на други хора на Запад и в България, казва следното: "Хм, и какво сега? Ако вашият Учител беше истински Учител, Той щеше да остави достойни ученици, а ние не виждаме такива. Явно е, че нямате нито един на високо ниво – нито астролог, нито окултист или мистик, нито маг, който да ни покаже, че Учителят е оставил нещо качествено..." Това е едно общо мнение на хората, които не са имали достъп, не са имали щастието да минат един курс от минимум 25 години при истински Ученици и Посветени от Братството. Може би от гордост и самолюбие, подобни критици нямат равнището да разберат и да допуснат, че такива хора Е ИМАЛО, а може би и сега съществуват около нас. Има си определени причини за такива изказвания, не искам сега да коментирам на какво се дължи това и да правя френологични и физиогномични анализи. На Рила, един ден, когато се изкачихме нагоре към езерата, аз му зададох директно въпрос – на бате Крум, Венно: "Добре, няма ли шанс и за мене? Знаеш, че не е от нескромност, но винаги си казвал, че питаеш немалки надежди за мене и че имам доста по-развити таланти и центрове от тези на другите приятели. Но тях взимаш горе, а мене не. Защо?..." Защото единствената ми мечта е да попадна в тази Школа и да летя. Аз вече бях чел тогава Крижановска и знаех какво се извършва в Агарта, в Шамбала; вече имах доказателства и единични преживявания в уверение на това, че в Школата на Учителя, предимно на Рила и в други езотерични планини, такива неща стават.. Тогава Венно се обърна и каза: "Виждам проблемите ти. Отдавна схващам, че това е твоята най-голяма мечта, твое основно желание – да попаднеш в Школата сред другите души, изработили вече висшите си тела и сетива да участваш в този велик живот. Но на твоето ниво в момента, при което ти не си изработил още концентрация, никой Учител не би си позволил да те пусне в Невидимия свят, в Космоса, защото никой не би могъл да те открие после... Защото твоята мисъл е още крайно хаотична. Защото романтично-артистичните умове като твоя никога не мислят дълго време за едно и също нещо и се мятат от един образ на друг, от една приумица на друга, от един обект на друг, от една екскурзия, фантазия или емоция на друга - безспир. Ти и в живота си "морякът на кон" - хвърчиш на 1000 места на ден по сладкарници, вдъхновения, приумици и хуманитарна дейност за любопитни, негодници и егоисти. На всяко звънване при тебе няма отказ. Разпъваш се на кръст, за да угодиш на всички. Балансьорите и "клоуните" като тебе, ще ме извиниш за сравнението, почти до един са добряци и талантливи. Бог вижда това и ви го пише в тефтера. Обаче пише и това, че носът ви на върха е топчест, неизострен, като на пияниците. Ако не сте от угаждащите, сте от СОЛИСТИТЕ на терена - топка от друг не приемате и на друг не подавате. Ако можеш да видиш какво става с душата и с висшите тела на една такава личност, ще видиш, че такъв човек се мята из Космоса на хиляди и хиляди различни места – и то обикновено не през месеци и дни или даже през няколко часа, но през минути, секунди и мигове. Той постоянно е на безброй различни места в Битието, защото мисли и чувства експлозивно, хаотично, художествено, безотговорно, спонтанно. Не че е виновен. Напротив, от такива често излизат шедьоври на духа и доброто, които остават в историята на човешката и ангелската култура. Когато е добър по сърце и С богата душа, такъв романтик и мечтател създава едни от най-прекрасните илюзиони във вселената, от които се възхищават всички; даже ангелите се хранят от чувствата и виденията им. Вече ти описах как изглеждат. Моментна снимка, дивен епизод! Нищо че угасват за секунди като букетите от ракети на нова година. Те си имат своето място в екологията и естетиката на всемира, но и... отравят атмосферата. Тъй като не може да се надскочи, фантазьорът не бива да бъде осъждан. Неговата степен в момента е такава, такова е равнището на неговата еволюция. Засега от него не става Ученик. Той може да получава своя опит само по този начин и само по СВОЙ начин. Това не е нещо, което трябва да бъде критикувано. Има цели йерархии, които живеят така и това е тяхното предназначение. Но когато такъв дух или такава душа се роди на Земята, никой Учител не може да си позволи да я пусне обратно в Небето, защото после не може да я върне. Той би могъл да я открие, но това значи да си губи времето стотици и хиляди пъти да търси игла в копа сено или някаква монета в океана... Едни са магнити и акумулатори на ЕГРЕГОРНА мъдрост и вяра - и веднага се обзавеждат със слушатели и читатели. Други се разтварят мигновено на всички страни и заемат холистичната си форма, защото търсят духа, а не Волята Божия (Царството Божие НА ЗЕМЯТА). Трети все още пътуват с бързината на вдъхновението, афекта, удоволствието или мисълта. Обаче в другия свят ти си там, на това място, за което мислиш - при този човек, при тази душа, при този обект, за който мислиш, който харесваш или не харесваш. И като мислиш за Бетовен, ти моментално се озоваваш в залата, в която се свири негово произведение или където някой е пуснал такава плоча. Не в Акаша, защото и тя се постига чрез концентрация. Ако мислиш за даден живописец, ти мигновено се виждаш в залите и на местата, където има негови картини. Ако мислиш за свой приятел или изпитваш чувства към него, ти си при този приятел. Ако мислиш за някой човек, когото ненавиждаш – ти си при него. Ако мислиш за някакво историческо събитие – ти си там. А тия, които си представят любимите или желаните особи астрално, създават едни от най-удивителните светкавици и плетеници в простора... Други обаче създават и отвратителни елементали, които не са за описване, когато обладават желаните обекти чрез въображението си... Този вид блудство е чиста черна магия, за която се плаща с кръв и връщане в ада за векове. Та ако става дума за тебе, ти постоянно бродиш насам-натам, святкаш като артилерията където не очакват със своите екстази и вдъхновения, но тебе засега никой не може да те събере, никой не може да те върне. Така че, завършвайки това свое обяснение, Венецианецът каза: "Ти все още ли не искаш да се запишеш в университета?... Аз ти казвам – ако ти все пак успееш да се съсредоточиш и да завършиш висше образование, това малко усилие все пак ще бъде някакъв резултат по пътя към твоята мечта. На тебе много ли ти се виждат 4 години?... . Даже и аз, който считам, че сме най-близки с тебе, в никакъв случай не мога да си позволя такъв риск да бъдеш пуснат в езотеричните светове. Това е въпрос на еволюция, на усилие." - И тогава ме погледна пак и повтори: "Е, 4 години с 30-40 изпита много ли ти се виждат?... Йогите се концентрират по 40, 50, 100 години!..." Тогава му казах, че ще запиша математика. Той просия и каза, че ако успея да завърша математика, ще съкратя куп прераждания... За други може да важи да завършат овцевъдство, готварство или ръкоделие, но за мен важело това. На математиката се "издъних", понеже няма как да не съм перманентно влюбен... Стиховете и въздишките не са много добро средство да се подготвиш за един изпит... Дори и да си останал в класиката на няколко народа... И когато записах инженерство и изкарах случайно един семестър, понеже там имаше не само математика и физика, но и рисуване, пак не издържах. Записах българска филология, а Венно въздъхна: "Пак по пътя на най-малкото съпротивление!"... Не че и там няма усилия и наука, 32 изпита. Но той искаше да каже, че специално за мене там няма толкова добри условия за развитие на концентрацията, няма височини, достатъчно трудни за овладяване. Не пренебрегваше филологията като наука и литературата като океан от красота и познание, но лично за мене считаше, че това е област, която ме свързва с миналото ми и не може да развие съсредоточението, както го развиват математиката, физиката, логиката, "точните" и природните науки. Дипломирахме се по две филологии с отличен само няколко души в края на следването, но какво от това? - Ридò на Самоков - пред Чомолунгма...
Това е едната страна. Обаче Небето използва всичко и се съобразява със силните ни страни, за да направим все пак нещо полезно в този свят, ако не сме на ниво да бъдем духовни алпинисти. За личната ми еволюция, може би, филологията не бе добра, но за експертна работа по Словото в един век, когато то дойде и идва в България и Русия, става. Става и за библиотека "Прекрасни чудаци", и за някои други публикации тук и в чужбина, и за излизания по телевизията не само в България. Ако човек има 20 сайта в интернет и само в един от тях са влизали над 200 хиляди души, ползата не е като без хич. Ако това е от тщеславие, то ще си проличи в лицето и аурата на човека, но... може и да има някакви ползички...
2.01.2018 г. 19,57 ч.
ОГРОМНИЯТ ШАНС И ОГРОМНОТО ЩАСТИЕ ДА ИМАМЕ НЕПРИЯТНОСТИ С БЛИЗКИТЕ И СВЕТА. "Какво представлявятъ мѫчнотиитѣ? — Велики уроци! Отъ кого ще получите тѣзи уроци, не е важно: може да ги получите отъ мѫжа си или отъ жена си, отъ брата си или отъ сестра си, отъ майка си или отъ баща си, отъ дъщеря си или отъ сина си; може да ги получите отъ обществото, отъ народа си и т.н. Важно е да прочетете урока, да разберете смисъла му и да го приложите въ живота си. Само онзи разбира живота правилно, който е миналъ презъ великата школа на земята." (БЕИНСА ДУНО 1918.08.25. "Скритият квас", том "Дали може".С42:150)
КАКВА Е ТАЗИ СПИРАЛА ОКОЛО ГЛАВАТА НА МОМИЧЕТО? На какво е символ спиралата? Сега питаме за спиралата над бялото момиче; има и зад черното - това пък какво е? Не е ли искал художникът да каже, че Бог ни праща злото с единствената цел да еволюираме, да се променяме, да се развиваме? Осмелим ли се да постъпим по нов начин извън страховете, вкусовете и стереотипите си, злото се стопява мигновено. Мигновено - ако разберем ясно къде сме инат, къде сме насилници, къде сме страхливи, къде сме се застопорили; ако отрежем и изхвърлим гнилото от нас със замах, завинаги. "Дяволски нокът се изтръгва ИЗВЕДНЪЖ" - казва Словото. Постепенно, мъчително, с десетилетия и болезнено - когато нямаме тази мъжка позиция. Тези мъки и тази болезненост са инстумент, урок на Съдбата сами да изпитаме това, което причиняваме на душата си, на тялото си (сякаш е наше!), на природата и на другите. С нашия студ или нашите беазволия и пристрастия, с нашите лъжи, вкусове, фантазии и съображения, с нашата активност и въжделения там, където Бог иска да ни няма; с нашата пасивност там, където Бог иска да сме спасители.
02.01.2018 г. 21,46 ч.
ЗАЧЕВАНЕ: БЕЗКРАЙНАТА ВАЖНОСТ НА ЧИСТОТАТА. ФУНДАМЕНТАЛНОСТТА НА ЗЕМНИТЕ НИ ИЗБОРИ : : "Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. /.../ „Замѣсването” се извършва въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и божествения. Ако "замѣсването" става правилно на физическия свѣтъ, ще се извършва правилно и въ другитѣ два свѣта. Ако замѣсването не е станало правилно на земята, и въ другитѣ свѣтове не става правилно." (БЕИНСА ДУНО 1918.08.25. "Скритият квас".Том "Дали може".С42:152)
03.01.2018 г. 00,08 ч.
Току-що в лични съобщения дойде нещо много трогателно от един приятел - един спомен за Учителя. Мнозина го знаем почти наизуст, но е добре да се сподели с хората, които не го знаят. То би имало особена сила в съпровод с една фотография на Учителя, която не е от годините, за които се говори тук, но изразява в най-висша степен състоянието Му, в което са го заварвали състудентите му в Америка сред полята, когато се е усамотявал: СПОМЕН ЗА УЧИТЕЛЯ ОТ ПРЕСТОЯ МУ В АМЕРИКА:
От сестра Райна Каназирева са следните редове: "Един ден през 1922 г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Ив. Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е?" Да - казах аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля Ви, господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е Вашето мнение за него?" - "Моето мнение - рече той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение?..." - "Нищо подобно, госпожо. Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не го харесвам: той, госпожо, беше красноречив, имаше дар-слово, и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значеше такъв оратор преди 40 години в Америка? Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден. Освен това, свиреше чудесно на цигулка. Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзия и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка също го наобикаляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов?" Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски. Понякога неусетно се отделяше от нас, и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи и вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше, сякаш се пробужда от красив сън." Като каза това адвокатът, аз не можах да се стърпя и заплаках. Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи продумах: "Благодаря Ви, господин Желязков, ТАКЪВ искам да бъде моят Учител! По света има много милионери и милиардери, но като него няма. Затова ние толкова го ценим и обичаме!" Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен, видимо доволен от ефекта на своите спомени."
03.01.2018 г. 15,11 ч.
Духовният човек трябва да е изключително предпазлив и буден, когато някой двуглав, т.е. "двуквасен" идва при него. Светлата му част има нужда от чист хляб с божествена мая, но ако после редовно ходи при други хора или прави други неща, от които има нужда тъмното му естество, а после пак дойде при вас, непременно ще ви донесе разложението и вие ще се чудите какво да правите.
БЕИНСА ДУНО: ХОРА - ЕДНОКВАСНИ И ДВУКВАСНИ : : "Сегашнитѣ хора минаватъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, защото се отклонили отъ правия пѫть и са станали „двуквасни”. Първоначално Богъ ги е създалъ „едноквасни”. Искате ли да се върнете въ правия пѫть, да живѣете добре, трѣбва да бѫдете „едноквасни”. Въ ТОВА се заключава истинската философия на живота! Ако отъ една страна люби, а отъ друга мрази, човѣкъ е „двуквасенъ”. Резултатътъ отъ този животъ е вкисване или разлагане. Ако сърцето ти люби, а умътъ се съмнява, ти си „двуквасенъ”. Това показва, че умътъ ти е заквасенъ съ ЕДНА мисъль или съ ЕДНО желание, а сърцето — съ ДРУГО." (1918.08.25. "Скритият квас".Том "Дали може".С42:153-154)
Джон Бейнс е изключително краен в становището си, че "закваската" на една жена от страна на първия й интимен мъж била абсолютно фатална и това слагало върху нея неизгладим отпечатък за цял живот. Върху това може да се спори. Ако закваската у някого е от Бога, ако имаме искра Божия, монада, никой не може да развали тази „закваска” по никой начин. Може само някой да ни изцапа замалко с някоя лоша мая, но ако се върнем навреме в Бога – в Самотата и чистия живот, в общуването със сродни души и с хора, по-напреднали от нас, техните „закваски” при всички случаи ще изчистят бързо тялото и душата ни от ферментацията по вина на някоя лоша закваска. Не допускаме ли Бога по тия два начина, ние ферментираме цял живот и си отиваме, но това е само за конкретното прераждане. Ако в другите животи живеем чисто и правим вярно своите избори, божествената ни закваска и закваските на божествените хора ще ни правят все по-умни, разумни, добри, здрави и прекрасни.
03.01.2018 г. 17,11 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Думата „жена” на български се пише съ четири букви. Първата буква „ж” е съставена отъ два полукрѫга, свързани съ два диаметъра, перпендикулярни единъ на другъ. Полукрѫговетѣ представятъ двата свѣта — духовния и божествения, свързани помежду си съ помощьта на двата диаметра, които не сѫ нищо друго, освенъ Божествената Жена или Дева, Която слиза отгоре. Тя иде на земята да научи хората какъ да мѣсятъ хлѣбъ. Тя носи необходимитѣ елементи на живота. Въ Писанието е казано, че Духътъ трѣбва да слѣзе върху човѣка, да го просвѣти и научи на всичко. Споредъ Христа, Духътъ не е нищо друго, освенъ Разумната Жена, която знае да мѣси. Тя е свързана съ Божията Любовь." (1918.08.25 скк ДАМ С42:154)
Снимката на този уникален стенопис е взета от сайта
http://northernway.org/presentations/godwife/47.html
и изобразява Светия Дух като Жена. Правен е преди 900 (?) години и се намира на тавана на една църква в Бавария. Потвърждава не само думите на Учителя, но и твърденията на много църковни и светски учени, че Светият Дух наистина е Жена. Но ако Светите Отци, които са приели някога версията на този духовит зограф, бяха разбрали веднага какво изобразяват мантиите на Христос и Бог-Отец най-долу и какво е искал да каже художникът с това, нямаше да приемат стенописа му никога, а е можело и да го предадат на предтечите на инквизицията... Ако бяха проумели и защо другите два члена на Светата Троица тук имат тъй красиви и щастливи физиономии, къде са ръцете им и защо Бог Отец намига... Не, това не е карикатура - това си е официален стенопис в официална църква и до днес! Така твърдят, но трябва да се провери.
Разбира се, православната инквизиция би наказала споменатия зограф двойно и тройно, понеже е била многократно по-жестока от испанската:
http://www.extremecentrepoint.com/archives/6964 ("Православната инквизиция е била в пъти по-кръвожадна от испанската. Изгаряне на клада на еретиците – практика в православието"). Тази статия проследява зверствата на православието в Русия, но се обещава, че ще има и за България. Ето нещо допълнително на тази тема за едно много силно преживяване насън:
ГОРЕЩИ СНЕГОВЕ
(сън-спомен за руските адамити и евитки, избити от църквата)
Тази нощ, когато Бог се ражда,
страшен гост е стъпил на брега.
Бели буки – в страх и дива жажда –
голи се прегръщат под снега.
Майчици! Светици! Бог се моли!
Сливайте се в жарки снегове!
Ангелите до един са голи.
Мръсна съвест дипли платове.
Някаква процесия… Предишна…
Руска песен… Гръм!… Вечерен звън…
Ние – изпребити и без нищо –
“Отче наш” запяваме насън.
С вас лежа. Снежинките са топли.
Няма мъртви. Бог е голота.
Тиха нощ затрупва всички вопли.
Свята нощ постила Вечността.
Фибричка любов – или мембрана –
Боже, да остана помогни!
Инак ще съм роб и вечна рана –
сляп и глух за Мигове и Дни.
Мъртвите сестри – без атом сажда –
тихо се отдават на снега.
Тази нощ, когато Бог се ражда,
Господи, прости и на врага!
2-3.11.1996
В този сън-видение през цялата нощ звучеше глас като този на нашия Георги Христов или на Малинин. Колкото и да е странно, първият, който падна под куршумите до мене бе комунистическият поет Веселин Андреев, с когото се познавах лично и в сегашното ни прераждане от Съюза на писателите и който се самоуби след промяната през 1989 г. Той бе също един от руските “адамевити”, доразвили по свой начин българското еретично движение от средните векове, с масово включване и на жени. В съня ми този жесток разстрел на стотици голи мъже, жени и деца, изповядващи рая на дело, стана в една снежна коледна нощ по изричното настояване на руската православна църква, обявила ни за дяволска ерес. Почти всички свидетелства и документи по този случай са унищожени. Сред убитите видях и скъпите лица на много наши и чужди класически поети и художници, и на Петя Дубарова, Григор Ленков, Пеньо Пенев, Емилиян Станев, Ал.Геров, Валери Петров, Андрей Германов, Вътьо Раковски, Николай Христозов, Матей Шопкин, Дамян Дамянов, Георги Константинов, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Любен Дилов, Борис Априлов, Павел Вежинов, Добри Жотев, Йордан Милев, Борис Христов поета, Пламен Цонев, Агоп Мелконян, Кинка Константинова; на Стоянка М. Невена, Гинка, Нона, Аня, Виолета, Ваня, Мая, Николай Бинев, Юри Ангелов, Евгени Босяцки, Антон Петков, Мира Йовчева, Кеазим Исинов, Сюлейман Саферов, Маргарит, Гълъбин - и още много други приятели от вечността и кладите, с 95 на сто от които се разпознахме и в този живот.
Във всеки случай, нашият колаж тук изобразява и настояването на Учителя Беинса Дуно от ранните Му беседи буквата Ж да се постави най-горе в пентаграма, а в новите ни шрифтове тя има и кръгче отгоре, за да символизира Божествената Жена, Божествения Живот, Божествения знак на планетата Уран - началото на Епохата на Водолея и епохата на Шестата раса, където Жената, т.е. Светият Дух си възвръща трона на нашата планета и в нашата многострадална зона на вселената.
ЕТО ПОДРОБНОСТИ КЪДЕ ТОЧНО СЕ НАМИРА ТАЗИ ЦЪРКВА И КОГА Е ПРАВЕН СТЕНОПИСЪТ. ЯВНО НЯКОИ СВЕТИ ОТЦИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ СА СЕ БИЛИ УСЕТИЛИ, ПОНЕЖЕ Е БИЛ ЗАМАЗВАН, НО РЕСТАВРАТОРИТЕ ДНЕС СА МАЙСТОРИ...
Който знае езици, нека резюмира и ни разкаже главното - уви, сега нямаме време за превод:
Die Heilige Geistin von Urschalling
eine Bildmeditation von Kapuziner Pater Pius Kirchgessner,
http://www.pius-kirchgessner.de/…/3_Pfin…/Dreifaltigkeit.htm
"In dem kleinen oberbayrischen Ort Urschalling, der Teil der Markt-Gemeinde Prien am Chiemsee ist, gibt es ein kunsthistorisch bedeutsames kleines und nahezu unverändertes, romanische Kirchlein, das dem Apostel Jakobus geweiht ist. Das Westjoch wurde um 1160 auf dem Unterbau eines Wehrturmes erbaut, der östliche Anbau entstand etwa um 1200 als Station auf dem Jakobusweg. Das Kirchlein besitzt eine figurenreiche Wand- und Deckenbemalung, Fresken aus dem 14. Jahrhundert. Mitte des 16. Jahrhunderts wurden sie überdeckt und tauchten erst 1923 durch Zufall wieder auf als im Zuge einer aufwändigen Renovierung der Innenputz abgeklopft wurde. Zum Vorschein kam ein Freskenzyklus, der in seinem Erhaltungszustand und in seiner Qualität in ganz Süddeutschland einmalig ist.
Ein Fresko zeigt im Zwickel des Chorgewölbes zwischen zwei Bögen die heilige Dreifaltigkeit. Der Maler, der dieses Bild geschaffen hat, war vielleicht kein großer Künstler aber er hatte eine originelle Idee.
Um auszudrücken, dass sich Gott nicht nur auf verschiedene Weise den Menschen zeigt, sondern auch in sich Fülle und Vielfalt enthält, hat er eine Figur mit drei Köpfen bzw. Gesichtern und drei Oberkörpern entworfen. Nach unten zu, wo sich die Gewölberippen treffen, verschmelzen jedoch die drei Körper zu einem einzigen, was auf die Einheit der drei göttlichen Personen hinweisen will.
Leicht zu identifizieren ist rechts Gottvater (mit weißem Haupthaar und Bart) und links Gottsohn (mit dunklem Haar und Bart, umhüllt mit demselben weißen Mantel den der Vater trägt). Beide wenden sich halb zur Mitte und lassen aus sich eine dritte Gestalt hervorgehen, den heiligen Geist.
Oder soll man besser sagen die „heilige Geistin“?
Denn das Besondere und Ungewöhnliche an dieser Darstellung ist nicht das menschliche Antlitz, das Besondere ist eher, dass diese Gestalt klar als Mädchen oder Frau zu erkennen ist mit weiblichem Gesicht, bartlos und rund, freundlich und jugendlich wirkend, mit langem hellbraunem Haar und roten Wangen.
Die Gesichter der drei Gestalten veranschaulichen drei Lebensabschnitte des Menschen: links das Mannesalter, rechts das Greisentum, in der Mitte die Jugend.
„Lasst uns den Menschen machen als unser Abbild, uns ähnlich.
Gott schuf also den Menschen als sein Abbild; als Abbild Gottes schuf er ihn, als Mann und Frau schuf er sie“ (Gen 1, 26 - 27).
Daran mag der Maler gedacht haben, als er die drei Lebensalter in die Gesichter der drei göttlichen Personen legte und gleichzeitig ein weibliches Gesicht für die heilige Geistkraft malte. Alle drei Köpfe sind mit jeweils einem Heiligenschein versehen. Die drei Heiligenscheine gehen ineinander über. Jeder Heiligenschein enthält nur einen Teil des Kreuznimbus. Die drei Köpfe werden so durch die drei Balken eines einzigen Kreuzzeichens verklammert. Wenn man alle drei Heiligenscheine zusammenschiebe, käme der in der Kunst für Christus übliche Kreuznimbus zustande. Ebenfalls ein Hinweis auf die Einheit in der Verschiedenheit von Vater, Sohn und Geist.
Weiter fällt auf, dass die Gesamtgruppe nur zwei Hände hat.
Die beiden Hände, eine groß (männlich?), die andere zartgliedrig (weiblich?) weisen nach innen in die Mitte.
Drei Personen mit nur zwei Händen! Durch die Verschiedenheit der beiden Hände wird die Verschiedenheit der göttlichen Personen angedeutet, aber zugleich auch, dass es sich um ein Wesen handelt, denn sonst müssten es sechs Hände sein.
Alle drei Personen tragen dasselbe dunkelrote Untergewand, das bei der mittleren Gestalt unterhalb der Brust in Falten gestrafft ist.
Der weiße Mantel umhüllt alle drei. Doch er öffnet und schließt sich und öffnet sich noch einmal nach unten hin.
Auffällig ist auch das Weiblichkeitssymbol im Faltenwurf zu Füßen der mittleren Gestalt, eine deutliche Darstellung des Schoßes, trickreich aus den Falten der Gewänder von Vater und Sohn gebildet. Ein Hinweis auf Leben und Fruchtbarkeit.
Das Dreifaltigkeitsfresko von Urschalling ist ein Bild, an das man sich erst gewöhnen muss. Gleichzeitig fasziniert es.
Wollte der Maler – seiner Zeit weit voraus – deutlich machen, dass es im Wesen Gottes nicht nur männliche, sondern auch weibliche Eigenschaften gibt?
Man denkt unwillkürlich an das berühmte Wort von Papst Johannes Paul I.: „Gott ist nicht nur Vater, vielmehr ist er auch Mutter.“
Sicher hat der Künstler im 14. Jahrhundert nichts von Emanzipation, Feminismus, Frauenquote und Geschlechterkampf gewusst. Die Rolle der Frau war im Mittelalter klar umschrieben. Und diese Rolle war alles andere als frauenfreundlich. Dennoch hat es sich der Künstler nicht nehmen lassen, den Heiligen Geist als Frau zu malen.
Es scheint, dass der Maler des Bildes sich nicht nur auf sein Handwerk verstand, sondern auch das hebräische Wörterbuch kannte. Denn im biblischen Originaltext, der ja in der hebräischen Sprache verfasst wurde, wird der Heilige Geist „Ruach“ genannt.
Und „Ruach“ ist im Hebräischen (zwar nicht durchgehend, aber doch meist) Femininum, also mit dem weiblichen Artikel versehen: die Ruach, so weiblich wie die Mutter, die Schwester oder die Gefährtin.
Aber nicht nur grammatikalisch ist „Ruach“ weiblich, auch die Vorstellung ihres Wirkens in der Welt entstammen dem Erfahrungsbereich von Frauen:
Die Ruach schwebt (F. Stier übersetzt „brütet“) über dem Wasser.
Sie ist die Kraft, die schon bei der Schöpfung am Anfang der Bibel wirksam war. Sie schafft („gebiert“) das Leben.
Sie inspiriert, motiviert, bewegt und fördert es.
Sie lässt den Menschen atmen, leben, handeln.
Diese Tradition findet sich auch im Neuen Testament, wenn etwa Jesus dem Nikodemus erklärt, dass der Mensch „neu geboren werden muss aus dem Geist“, um in Gottes Reich zu gelangen (Joh 3, 3f).
Etwas davon drückt sich auch heute noch darin aus, wenn wir Pfingsten, das Fest des Heiligen Geistes, als „Geburtsfest“ der Kirche bezeichnen.
Gottes Geist: die Liebe und die Güte – die Zuwendung – die Glut, die uns im finsteren Tal und in der kalten Nacht des Lebens wärmt und uns schützend umgibt – die Stimme, die uns ruft, die uns mit ihrer Weisheit begleitet und uns die Richtung weist.
Wir kommen mit unserer Sprache an die Grenzen des Sagbaren.
Doch der Maler, der vor 600 Jahren dieses Bild gemalt hat, er kommt uns zu Hilfe. Er sagt uns auf seine Weise: Stellt euch die Liebe und die Güte, die Weisheit und die Herrlichkeit Gottes nicht einseitig, nicht nur männlich vor. Gott hat auch weibliche Züge.
Das Deckenfresko in Urschalling war ein mutiger Schritt, die weibliche Seite Gottes buchstäblich ins Zentrum zu rücken.
Die „Heilige Geistin“ bildet hier die Mitte der Trinität und weist hin auf die Seite in Gott, die neues Leben gebiert. Es ist die Seite Gottes, die treffend besungen wird: „Komm, heilger Geist, der Leben schafft, erfülle uns mit deiner Kraft. Dein Schöpferwort rief uns zum Sein, nun hauch uns Gottes Odem ein.“
Bei aller Betonung des Weiblichen in Gott soll das allerdings auch nicht dazu führen, das Männliche, das lange Zeit überbetont war, gegen das Weibliche auszutauschen.
Eigentlich ist Gott weder Mann noch Frau, sondern er ist Gott!
Gott kann weder durch sein Mann-Sein noch durch sein Frau-Sein definiert werden, sondern nur durch sein Gott-Sein!
Er lässt sich nicht festnageln auf ein Merkmal, auf einen Wesenszug, auf eine Eigenschaft. Gott ist „alles in allem“.
Es sind gerade die vielfältigen Erscheinungen Gottes in der Geschichte des Menschen mit seinem Gott, von denen uns die Trinität erzählt:
Gott als Vater und Mutter, als Schöpfer und Ruach (Geisteswehen) von Anbeginn der Welt spürbar.
Er spricht zu uns als Bruder, Freund, Geliebter, als Heiland und Erlöser in den Erzählungen des Neunen Testamentes.
Und er ist, solange es Menschen gibt, in uns, betet in uns, wirkt in uns als Heiliger Geist. Er wohnt ins uns und ist in unserem Leben erfahrbar, wo wir uns für ihn öffnen, uns von ihm durchdringen und uns von seinem Licht und seiner Kraft, von seiner Freude und Liebe erfüllen lassen.
„Von ihm und durch ihn und zu ihm hin sind alle Dinge“ (Röm 11, 36). – „In ihm leben wir, bewegen wir uns und sind wir“ (Apg 17, 28). – „Gottes Liebe ist ausgegossen in unseren Herzen durch den Geist, der uns gegeben ist“ (Röm 5, 5).
Fresco of the Trinity in the parish church of Prien bei Chiemsee in Bavaria, by an unknown artist in the first half of the fiftenth century. The woman figure in the center is the Holy Spirit. The Holy Spirit is depicted as a woman because in Hebrew (and other semitic language) the word for Spirit (Ruach) is feminine.
04.01.2018 г. 09,29 ч.
В една енциклопедия с мисли от Словото по тези, антитези и синтези за почти всяка тема, има немалко предупреждения на Един Мъдрец за смъртоносното влияние на житото, когато е обработвано с животни, инстументи и машини, с торове, мелене, месене, мая, огън, вредни добавки и пр. и когато го продават. Там обаче за всяко нещо има и положителни изказвания. Който знае какво значат Жената, Нощта, Водата, Воденицата, Житото, Брашното, Квасът, Месенето, Нощвите и пр. и колко безгранично важна е Нощта за възлизането ни към Бога; колко безкрайно важна е самотата ни през нощтта или аурата на хора, определени ни от Бога, само той ще разбере защо през деня някои неща са невъзможни.
БЕИНСА ДУНО: "Като страдате, не плачѐте, но си кажете: „Днесъ моята воденица мели брашно!”. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато РАЗУМНАТА ЖЕНА слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене. Така трѣбва да се омѣси всѣки човѣкъ, да стане християнинъ въ пълния смисълъ на думата. Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. Житото представя Божествената душа, за която малцина иматъ ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е РАЗУМНАТА ЖЕНА, която мѣси хлѣба.
Хората искатъ да знаятъ ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. - Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне! Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ - ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. - Нека мели и твоята воденица! Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, за да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея..." (1918.08.25. "Скритият квас".Том "Дали може".С42:154-155)
"Колкото и да се мъчите да примирите противоречията в живота си, ЕДНО трябва да знаете: на разумен мъж се дава разумна жена. Ако мъжът не е разумен, ще вземат жена му; ако жената не е разумна, ще вземат мъжа ѝ. Разумната жена и разумният мъж трябва да благодарят, че са се освободили от глупавия мъж и от глупавата жена. Във всеки човек има по един мъж и по една жена, които трябва да се разбират. Не се ли разбират, по-глупавият от тях ще бъде изпъден навън - там да се възпитава." (17 октомври 1928, Възприемане и предаване)
"Под думата жена разбирам същество, което живее на земята, облечено в най-дебелата дреха и най-красивата дреха, която може да се тури. Най-разумното същество, това е жената! /.../ Една жена е половин човек, и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, иска да стане цял човек. /.../ Един мъж, ако мисли, че може да тури един канон на една жена, той се лъже, и тя ще го лъже. Жената е всякога такава, каквато е родена. И ако жената мисли, че може да тури някакъв канон, тя се лъже. Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден. Ако мислите да го направите светия в този свят, светията се ражда. Добрата жена се ражда и добрият мъж се ражда. Не е ли роден, работата е свършена. /.../ Та казвам сега: ТАЗИ е разумната жена. По отношение на живата природа, на същественото в света, човек е жена. Кой е жената? - Целият човек е жена. Кой е нейният мъж? - Живата природа, разумното, същественото, което е създало всичко в света - то е мъжът. /.../ Всичкото зло в света произтича от това, че ние искаме да осигурим другите. Никой няма право в света да осигурява някого. Всеки има право да осигури само себе си. Човек като мисли, той осигурява себе си; като чувства, той осигурява себе си и като действа, той осигурява себе си. Като престанеш да мислиш, твоята осигурация е изчезнала; като престанеш да чувстваш, твоята осигурация е изчезнала и като престанеш да действаш, твоята осигурация е изчезнала. /.../ Няма човек в света, който, като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас! Няма същество в света, даже и най-жестоките - вземете една боа: ако я обичате, тя се привлича при вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, може да направи костите ви на пух и прах. В закона на Любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи, разумния закон; силата на човека седи в това, разумното - ДА СЕ НЕ ПОКОЛЕБАЕ ЧОВЕК. Единственият неизменен закон в света, той е само законът на Любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, а всичко наоколо ти се мени. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят - и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено. Туй е ОСНОВНОТО нещо сега. Не се плашете нито от мъченията, /нито/ от мъки. Бъдете на земята щастливи! Когато на земята иде едно благо, да мислите, че съдбата ви се усмихва - ОПИТВАТ ви вас. (14 май 1933, Добродетелната жена)
„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. - За да оздравѣе дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества. Тя бѣше РАЗУМНА ЖЕНА - въ нея нѣмаше онова болезнено честолюбие. При това, тя имаше голѣмо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше СЪ НАЙ-МАЛКОТО, КОЕТО МОЖЕШЕ ДА Ѝ СЕ ДАДЕ. /.../ Питамъ тогава: какво е прѣдназначението на съврѣменната религия? Да ни научи да вѣрваме въ Бога ли?... - Какво е тогава прѣдназначението на вѣрата? – Прѣдназначението на вѣрата е да крѣпи нашия умъ. Какво е прѣдназначението на нашия умъ? – Да ни научи да живѣемъ добрѣ, разумно. Какво е прѣдназначението на нашия разумъ? – Да подтикне нашето сърдце къмъ добродѣтели." (21 юни 1925, И оздравѣ дъщеря ѝ)
"В духовния свят богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора. /.../ Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“. Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змии“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите - и това е един символ: култура, през която са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността: качество, което произтича от Любовта, от незлобието. По какво се отличава разумният човек? - Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с НАСТОЯЩЕТО. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. /.../ В разумния живот се изисква ОБМЯНА на идеите. /.../ Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. /.../ Разумният човек не уповава никому, освен на себе си и на Бога. /.../ Няма какво да отлагате! Този разум вие може да го добиете по най-лесен начин. Не мислете, че е много трудно да добиете този разум. Аз ще ви кажа: божествените работи в света се добиват много лесно, а човешките работи в света се добиват много мъчно." (16 септември 1923, Бъдете разумни!)
"Ние мислим, че Господ е само в божествения свят, но то е заблуждение. Физическият свят е опознаване на духовния и божествения, защото СТЕПЕНИ са това. Ти, за да познаеш Бога, трябва да слезеш във физическия свят, да познаеш плътността на всичките неща, които Бог е създал. После, за да познаеш духовния свят, трябва да познаваш и живота. За да познаеш божествения свят, трябва да изучаваш Любовта. Ако ти не си изучил плътността на нещата, ако ВИДИМИТЕ неща не можеш да разбереш разумно, ако не можеш ДА ЖИВЕЕШ, как ще разбереш Любовта?" (21 март 1943, На първо място)
"Представете си, че в съдбата на тази мома е писано да не се жени. В който момент се ожени, тя ще умре. И на мнозина, които са отивали да се женят, е казано, че не трябва да се женят, защото ще умрат. Какво трябва да правят тогава? На други пък е писано другояче: ако не се оженят, ще умрат. В последното вярвате повече, отколкото в първото. Сега законът е такъв, че когато хората се женят, животът им се продължава повече. Сега аз засягам един въпрос, който се тълкува малко криво. Аз разглеждам женитбата от съвсем друго становище. Под женитба аз не разбирам онова обикновено сдружаване, но сдружаване на разумни същества, които от векове още се познават, обичат се и са готови да се жертват един за друг." (4.II.1934, Разумните ще разберат)
"Та му казвам: "Хубаво, ако на тебе този Господ, Който ти проповядвам, ти даде разумна жена, която да те обича, как ще постъпваш с нея? Ще повярваш ли?"/.../ Казвам: аз проповядвам ТОЗИ закон. ТОЗИ Господ иде, ТОЗИ Господ проповядвам!" (30.V.1937, Елате да разсъждаваме)
"Неразумният мъж представлява човешкия ум. Разумната жена представлява божественото сърце. Човек трябва да слуша Божественото и на НЕГО да се подчинява, а не на човешкото. Нисшето трябва да се подчинява на висшето." (24 октомври 1928, Връзки на сърцето и на ума)
"Когато всички разумни хора – и мъже, и жени, и деца, и възрастни /.../ си подадат ръце, всички ще заживеят един разумен живот, така както ангелите живеят на небето." (28 август 1926, Правосъдие)
"За предпочитане е да имате отношение с хора, които са разумни, досетливи, любещи, които са готови на услуга преди да сте им заповядали, отколкото да срещнете такива, на които трябва да заповядвате на всяка стъпка. Само глупавият човек работи по заповеди. Разумният избягва заповедите. Той не обича нито на него да заповядват, нито той сам да заповядва. Божественото в човека нито заповядва, нито търпи заповеди. Божественото отговаря само на Божественото. Същевременно, то отговаря само по божествен начин." (12 ноември 1930,Правилно отношение към числата)
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2037904659799451/
11.01.2018 г. 13,32 ч.
Това е една компромисна, бърза версия на документалния запис с изказването на един древен и нов Приятел, в момента на 17 земни години. Тъй като самият оригинал е с ниска резолюция и е сниман отдалече, а приятелите искат да се вижда единствено Ангел, увеличих само него поне 20 пъти. Поради любителската видеопрограма тука и липсата на скъп софтуър, единственият начин бе да се използва маската "radial blur", за да се види все пак нещо.
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2038119726444611/
11.01.2018 г. 22,20 ч.
ДЕЦАТА С МОНАДА
12.01.2018 г. 14,42 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Тѣлото е храмъ Божий. Тамъ не се допуща нечистъ човѣкъ." (1918.08.25. "Скритият квас".Том "Дали може".София'42 стр.157
12.01.2018 г. 19,30 ч.
БЕИНСА ДУНО:
"Азъ взимамъ думата „пиянство” въ широкъ смисълъ. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, сѫщо е пияница. Всѣка ненаситна мисъль, всѣко ненаситно чувство въ човѣка го прави пияница." (1918.08.25. "Скритият квас".Том "Дали може".С42:158)
"Колкото по-голям обем заемат желанията на човека, колкото са по-широки, толкова по-бавно се реализират; колкото по-стегнати са желанията, толкова по-бързо се реализират. При това, многото желания не правят човека щастлив." (12 септември 1941,Трите перпендикуляра).
13.01.2018 г. 09,59 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Въ всѣки човѣкъ живѣе единъ ангелъ, чрезъ когото изпитватъ любовьта ви." (1918.08.25. "Скритият квас". Том "Дали може".София'42 стр.159)
13.01.2018 г. 13,34 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Кой човѣкъ има право да цѣлува? — Чистиятъ! Ако си чистъ, цѣлувай всички хора; ако не си чистъ, никого не трѣбва да цѣлувашъ. Какво представлява чистиятъ човѣкъ? — Чешма, която утолява жаждата на всички пѫтници, тя напоява всички животни и освежава изсъхналитѣ растения." (1918.08.25. "Скритият квас".Том "Дали може".София'42 стр.161)
Картината е от американския художник Ben Saber. Чистият събира безброй реки от Чистота и Любов от безброй същества. Когато се целуват с Чистата, тя ги превръща в безброй реки от Чистота и Любов за безброй същества.
13.01.2018 г. 22,55 ч.
Фрагмент от същата илюстрация (но се загуби текстът и предишната - моля, ако някой ги е запазил, да ми ги изпрати)
14.01.2018 г. 17,02 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Кѫде е Христосъ? — Въ всѣки добъръ, справедливъ, истинолюбивъ човѣкъ, който е готовъ да се жертва за благото на своитѣ ближни. Търсете Бога и Христа не вънъ отъ себе си и вънъ отъ хората, но въ сърцата и въ умоветѣ. Вглеждайте се едни въ други - да видите, че Богъ живѣе въ васъ." (1918.08.25. "Скритият квас". Том "Дали може". София'42 стр.164)
14.01.2018 г. 21,55 ч.
Главната тема в графиките на Красаускас е именно тази:
БЕИНСА ДУНО : : ФУНДАМЕНТАЛНА МИСЪЛ, ДАВАЩА УСПОКОЕНИЕ И ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВСИЧКО, НЕСЛОМИМ КУРАЖ, ГОЛЯМА НАДЕЖДА И НАЙ-СВЕТЛИ ПЕРСПЕКТИВИ: "Ще кажете, че злото е взело надмощие въ свѣта. - Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята. Щомъ злото вземе надмощие, всички хора ще започнатъ да плачатъ и Богъ ще слѣзе на земята да изсуши сълзитѣ имъ. Когато злото умъртви хората, Богъ ще ги възкреси." (1918.08.25. "Скритият квас". Том "Дали може". София'42 стр.164)
И ДРУГ ПЪТ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ УЧИТЕЛЯТ КАЗВА, ЧЕ ВИЖДА КАК МИЛИОНИТЕ УБИТИ ОЖИВЯВАТ МОМЕНТАЛНО В ДРУГИЯ СВЯТ И МНОЗИНА ВЪЗЛИЗАТ НАПРАВО В БОГА, А ОСТАНАЛИТЕ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ЗА УТЕШЕНИЕ, ЛЕКУВАНЕ, ПОЧИВКА И НОВИ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ВЪПЛЪЩЕНИЯ.