Необятното говори

[1] Въз основа на текст, вече включен в Книга 39: 295.150(2014).02.27, 150-а юбилейна година. Лунни и Венерини сродни души, стр.11599

150.03.01 14:07:01 отговор до Я.Д. Много ти е ценно и интересно наблюдението от опит, че в година двойка ти се случват такива работи. Това обаче в повечето случаи е предимно потенциално, тъй като душите са в различна степен пробудени за сродната си душа, действаща чрез относително най-подобните на нея хора на земята. Странични връзки, заблуждения, фикции, незрели вкусове и илюзии ги държат настрана от Лунния шанс двама да минат като диаметър през Центъра - през Бога; или по-точно - да се срещнат по диаметъра в Центъра - Бога. Това не е само Двойката, но и свещеният аспект Опозиция.

За въпросната приятелка може да важи същото, въпреки че искрено бих желал да почувства какъв човек си ти и какво може да преживее с тебе. Въпреки споменатата синастрия, нещата първо са въпрос на "животински" вид или на еволюция. Може да си направим синастрия и с таралеж, с акула, с копче, с херувим... Това не ги прави нито длъжни, нито виновни, ако първо Бог не е дал една връзка и - второ - ако не сме от едно еволюционно семейство. Един приятел някога ни бе дал чудесен пример, когато го попитахме как да познаем коя е сродната ни душа. Това важи и за нас, и за този, на когото се надяваме, когото харесваме и въздишаме по него. Приятелят каза: "Ако нощем гледаш звездното небе, можеш ли да разпознаеш измежду всички коя е твоята звезда? Но когато изгрее Луната, можеш ли да я сбъркаш, че е звезда и че не е само една? Ами когато изгрее Слънцето?..." - Така е и с любовта, със Сродната Душа. Ако някой ни е такъв, ако ние сме такъв за някого, не е възможно абсолютно никакво, ника-кво колебание. Не можеш да объркаш луната със звезда или слънцето с нощна звезда или с луната. Любовта нахлува като "морско нашествие" или бурен прилив - събаря ни, минава и над главата ни! Любовта прави тотално невъзможно да си тръгнеш, ако си отишъл при Единствената или ако сте седнали някъде на кафе и трябва да ставате. Любовта е "да си глътнеш граматиката"... В средновековната източна поезия любовта е гръм - от пръв поглед двамата падат на земята в безсъзнание. Учителят говори други неща, но Той визира съвсем друга степен на любовта и сродството. Тук говорим за будическата и астралната любов. Ако не са умрели от удара на любовта и се свестят, те се сливат мигновено и не може да ги раздели даже и Бог - защото сам Той е съединението им. Има неща, които и Бог не може - не може да накара сродни души да не се слеят веднага или да ги раздели, понеже сам Той е в тях. Това значи да раздели Себе Си, а това е невъзможно, понеже Бог е Неделим и е Любов. Това би значело да престане да съществува или да няма Бог - светът да е безбожен, атеистичен. От това следва, че несъединяването на сродните души моментално би било безбожие, ако такова нещо бе възможно. От логиката следва, че ако не стане моментално такова съединяване, то или няма Бог, или двама души не са сродни души. Казано философски, макар и да е доста тъжно, не бива да въздишаме чак толкова много по някой, който е способен да си тръгне, да не бъде като ударен от гръм като ни срещне, да не се слее с нас в секундата - изцяло и завинаги. Ако е Ученик, това във времето става периодично. С такива, които се оказват от друго стадо или ято или са жертви на принизени вкусове и теории, трябва да сме услужливи и лю-безни, но само донякъде. Всеки ще иде там, където го влече сърцето, където му е леговището, коневръза или кошарата. Е, може и... ангелското облаче...

Разбира се, има и други случаи. Например, две души да са сродни, но едната да е още замаяна, да гони миражи. Тогава се налага да я чакаме с векове и години, за да опита вкусовете и теориите си. Невъзможно е на любовта да не бъде отговорено, но в такива случаи се иска време. Ако сме духовни приятели с такава, нужен е пълен самоконтрол, нужно е безкористие, джентълменство, нито миг сълза и въздишка – форми на слабостта или изнудването. За случая важи едно от най-силните стихотворения на Евтушенко:

***

Не мърси своя гений, поете,

и ума си, пред който немеят,

със паунски слова - еполети,

за да трупаш любовни трофеи!

Не хленчи, че си сам. Не ходи

с нажалени очи йезуитски.

Не развявай тъги и беди

като оня шинел на Грушницки.

Ти от женския трепет и страх,

пред които си бог и икона,

милостиня да просиш е грях,

да изнудваш доброто е долно!

Най-престъпно е стих да четеш,

с интонация горестно-бавна... –

За мъжа е съмнителна чест

да превзема превзети отдавна.

Да си "някой” е страшен магнит -

накачулват те фиба връз фиба...

Даже кламерът мисли: “Хвани,

по възможност, най-тлъстата риба!”...

Та магнит ли си, дърпаш наред:

и бижу, и консервата куха...

Но измъкнеш ли гвоздея клет –

и иконата писана рухва.

Ти поет си. Бъди и човек.

Забравѝ за лъжи и мишени

и не падай до подвига лек,

а вдигни се до връх-поражение!

Освен това, има и случаи като описаните от Беа Нади. Ако две сродни души се слеят преждевременно, може да анихилират, а те все още имат мисии поотделно на Земята. Както виждаме, Беа описва в такива случаи красиви срещи с други сродни души, които не са "Единствената". За тях това не само че е позволено, но е и благословено, здравословно, необходимо и за тях, и за Вселената.

2014, Март 1 20:47:47 от Я.Д. О, приятелю, благодаря за свет- лината върху този неразрешим проблем за нас все още. Все тия блянове фантомни, все сладки песни любовни в пустиня, пълна с миражи. Все... Бях наистина си въобразил, подведен от синастрията, че може да ми се случи Любовта след дълги пости, но сега вече съм наясно, че те си продължават. А и прогнозата за срещата на сродните души през тази година ме окрили, както и личната година Двойка, в която е въпросната дама.

Голям съм наивник! Добре че си ти да ме учиш - сега си точно в ролята на мой наставник, който с търпение и обич помага на малкия ученик да не пада вече във венерините усмивки-клопки. Ще внимавам вече къде стъпвам...

Всъщност, нищо трагично няма в случая - само пак се бях влюбил до уши... Но аз си имам защитна реакция винаги в такива случаи. Щом разбера окончателно, че нямам шанс, се успокоявам и огънят ми затихва. Това ме спасява. В някои случаи наистина настава трагедия и лежа прострелян смъртоносно. Но сега случаят не е такъв и казвам "Майната му", както един съвременен гуру съветва да правим в проблемни ситуации.

Бъди благословен за всички добрини!

Честита Баба Марта!