Книга 45
1822 20.03.2017 НЕОБХОДИМА ПОДГОТОВКА НА ДУШИТЕ С МОНАДА ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ИМ МАСОВО ВЪЗЛИЗАНЕ В НОВАТА ЗЕМЯ И НОВОТО НЕБЕ. 20:45 - до повече приятели:
Говòри се, че всяка нощ на Небето се провежда "петминутка" с участието на Бога, на представители от всички класове и йерархии и на личните прокурори и адвокати на всяка човешка или ангелска душа. Пуска се документален филм за всеки от нас какво сме мислили, чувствали и правили през денонощието или през по-голям срок от живота си, а накрая и през целия си живот - насаме със себе си и при общуване. Това е представено нагледно във филми като "Да защитиш живота си" с Мерил Стрийп и Албърт Брукс, като сценарист, режисьор и актьор.
Всеки и миг от живота ни е филмиран документално, всеки е длъжен да изгледа и най-тайните си мотиви, мисли, чувства и действия през миналите си животи и в настоящия. Да отиде напред или в за се върне на поправителен на Земята в зависимост от това дали е приемал или отблъсквал любовта - и кои точно случаи е приемал или отблъсквал.
Този факт за Небесния съд над всяка душа се представя нашироко и в митологията, фолклора, литературата, живописта и пр. - при нас, напр., в гениалния разказ на Михалаки Георгиев "Бае Митар Пророкът".
Във връзка с текста по-долу в защита на голотата, да си представим конкретно още една "сценка", която може да се оформи и като сериозна графика в стила на Г.Доре, и като карикатура от Оноре Домие:
Една голяма небесна сцена е разделена на две срещуположни зали в пространствато - адския съд на инквизицията малко по-долу - и райския съд на Бога малко по-горе. По средата има голяма везна с две блюда като площадки - черна и бяла. Върху черната са струпани поредните отрицатели и хулители на голотата, а върху бялата - мислещите и говорещите добре за нея. Площадките имат свойството да се накланят така, че адските представители на мръсномислието периодично да се изсипват в ада, а мислещите добре за това най-невинно и чисто въплъщение на Бога - да излитат към рая.
Този лайтмотив във всичките профили като настоящия, според изсипващите се в ада е повод за диагноза на авторите и илюстраторите, а според децата на Бога - НЕОБХОДИМА ПОДГОТОВКА НА ДУШИТЕ С МОНАДА ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ИМ МАСОВО ВЪЗЛИЗАНЕ В НОВАТА ЗЕМЯ И НОВОТО НЕБЕ.
Инквизиторите на мисълта и сърцето са определили като крупно дело на ада и други две световни явления днес: движението "Безплатни прегръдки" и събирането на хиляди голи хора в големите градове през последните години. Обаче зрящите знаят, че това е акция на Бялата Ложа за подготовка на съзнанието за влизане в Невинната Вселена, където няма селища, ръкотворни съоръжения, вещи и дрехи.
Ето текстът на тази тема от 20.03.2017:
(Мнението на Учителя Б.Дуно - и малко култура за по-незапознантите с истината, че всеки художник, който изобразява Божественото, е сам Бог в едно от безбройните Си човешки тела; и че божествените образи, които създава, съкращават еволюцията на моделите и зрителите им значително; а и когато са измислени, всички те се превръщат незабавно в живи хора, ангели и богове във вселените на тия художници).
Ако не можем още да се излъчваме съзнателно, нека си представим във фантазията си извънредно неочакваната изненада на много хора при възлизането им нощем в Школата, в Новата Земя и Новото Небе. Всички хора, ангели и богове там, а на първо място сам Бог, Христос и Майката Божия, са напълно голи. Пуританите, нощем или след смъртта си, ако се направи опит да възлязат там без подготовка, представляват извънредно жалка и смешна картина: те изпадат в истерия или кома. От този шок те всички мигновено сами се хвърлят или изпадат надълбоко в ада заради ужаса си от Божественото. Не могат да излязат с векове оттам, докато не се покаят и не признаят, че са имали мръсна идеология и мръсно подсъзнание.
Друга изненада там са плуващите обемни шедьоври от художниците, рисували недеформирано божествени лица и голи тела. Не само това - но и гено-божествата, гено-ангелите и гено-човеците, които са се родили от тях и живеят реално в съответните геновселени. Всеки художник, който е нарисувал божествен образ, дори и само един в живота си, създава цяла вселена в будическия свят, която се превръща и във ФИЗИЧЕСКА вселена. Там ще видим напълно живи всички хора от платната на гениите или нарисувалите гениална картина. Такъв художник, дори и временно да е в ада, има пропуск за своята вселена и общува с хората, които е създал с перото, длетото или четката си - те там са цели съобщества и живеят като в рая. Той има достъп и до най-вътрешното небе, за което говорят Емануил Сведенборг и Беинса Дуно. Няма как да не се включат тук отново думите на Учителя по този повод:
„Ще кажете, че може и без дрехи. - И ТОВА е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат "нудисти". Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това ви се вижда чудно." (Из "Ценната дума", утринно Слово от Учителя, 3 февруари 1935 г.);
"И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 13-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 15.XII.1935 г.);
„Сега има нови условия, които трябва да се приложат. Ние, например, не можем да живеем както Адам живееше в рая. Някой път искат да му подражават. Има нудисти в Париж на един остров на Сена. Някои казват, че е срамота да се ходи гол. Облечени ли се раждат хората? /.../ Сега някои мислят, че са религиозни, защото се молят. - Че се молиш, нищо не значи /.../ Истината раздава всичко свободно. /.../ Онова, което ти казва любовта, ВЕДНАГА го направи - нищо повече. Не разсъждавай! Онова, което ти казва Божията Мъдрост, ВЕДНАГА го направи, не разсъждавай. Онова, което ти казва Божията Истина, ВЕДНАГА го направи, не разсъждавай. След като го направиш, ТОГАВА разсъждавай. Ние разсъждаваме преди да сме го направили. Като го направиш, ТОГАВА разсъждавай колкото искаш. Живей - и ТОГАВА разсъждавай; не разсъждавай, преди да си живял. Обичай, че ПОСЛЕ разсъждавай за обичта - не разсъждавай, преди да си обичал. Ти не знаеш какво нещо е любовта – създаваш теории. /.../ Та в света, когато се проповядва за любовта, хората мислят, че хората на любовта са разкашкавен свят, меки, хора смахнати. По-красиви хора от хората на любовта няма! По-свободни хора от хората на любовта няма! То е величие, един /красив/ СТРОЕЖ, едно /красиво/ ТЯЛО! Онзи, който служи на Любовта, той носи ЖИВОТА. Светлина и топлина излизат от него, той е бодър. /.../ Цялата земя ще бъде осветена! И от другите планети ще кажат, че нова култура има вече на земята. Понеже иде едно велико бъдеще, всички трябва да бъдем умни, трябва да бъдем любещи, трябва да бъдем здрави, за да можем да се ползваме. Защото, ако тия блага дойдат и нашите мозъци не са готови да възприемат тези блага; ако тия блага дойдат и нашите сърца не са готови да ги възприемат и ако нашите тела не са готови да възприемат благата, ще закъснее работата. Езикът трябва да бъде любещ – когато този език омекне по закона на любовта. /.../ На хората трябва ИЗПЪЛНЕНИЕ вече! Всеки един трябва да съзнава, че той е един ПЪТНИК в света, че със своето усилие той може да помогне за успеха на човечеството. Какво ви коства, като станете, да кажете: „Ще се подобри светът! Хората ще станат добри, ще станат любещи." Какво ви коства да кажете това: „Заради Неговата любов служа на всички. Аз служа само на Едного, и заради Него служа на всички.“ (16 март 1941, "Което излиза из устата").
Понеже се занимаваме с тези, антитези и синтези, не можем да отречем, че Учителят Б.Дуно понякога се изказва и НЕГАТИВНО за голотата: критикува остро някои художници, които изобразяват порочна, безпътна, похотлива човешка плът. Но в много случаи говори за точно обратното. Божествените художници рисуват не само невинността на голото тяло, но и необикновената красота, която се явява на лицата на хора и ангели, когато преживяват сливане с Бога при молитва, прегръдка, зачатие, бременност, раждане. При тях преживяването на блаженството и огнението е най-висш израз на целомъдрието и няма нищо общо с пошлата еротика. Такива картини са спасили много души из целия космос.
Говорехме за изненадите в космоса, но една от най-неочакваните е, че вселената на чешкия художник Алфонс Муха е една от най-любимите на безброй цивилизации. Те имат картините му постоянно около себе си, общуват реално с гено-богините, гено-ангелите и гено-човеците, родени от неговите платна и живеещи из галактиките, звездите и световете му - в алфонските райове. Много сноби, псевдохудожници и извратени критици не подозират, че божественият сецесион е на първо място в ясновселената - вселената на Майката Божия, Мировата душа. Ето какво казва за Афонс Муха Ира Антонова:
„Сложете ръка на сърцето си, даже да сте преподавател в Художествената академия, и си признайте – всичко, което виждате тук, ви харесва. И ако някой изрече: „Сладникаво, сантиментално, кичозно!”, ще въздаде дан единствено на снобската поза, от която не може да се изправи. Чехът Алфонс Муха е човекът, способен да зарадва всички хора по света с творбите си. Неговото изкуство е като дете – възхитително, искрено и хармонично, непознаващо грозотата, страданието и злото (ако изключим някои плакати на театрални постановки). Всички работи на Муха се отличават с неповторим стил; и ако днешни картини и реклами имат сходство с неговите, то е защото са почерпали идеи от него. Фигурата на грациозната девойка или томната жена, свободно, но неразделимо вписана в орнаментална система от цветя и листа, символи и арабески, става негов отличителен художествен знак. Жената – пленителна, загадъчна, непристъпна, зовяща, покоряваща, съдбовна, миловидна, невинна, заплашително красива – това е светът на творчеството му. Картинното обрамчване напомня на византийската църковна живопис или на арабски разпис. За разлика от тревожния дух, обладаващ творчеството на познатите му Климт, Врубел и Бакст, принадлежащи към същото течение "Ар Нуво", картините на Муха дишат спокойствие и нега. Стилът „модерн” в неговата интерпретация е стилизацията на жени и цветя, вплетени в изконна природна връзка. Откритата чувственост в платната му, днес вълнува също както в дните на тяхното създаване, независимо че всяка епоха създава свой еротически идеал. Неговият сякаш успява да обгърне Вечността. Любовта, с която правиш нещо, винаги търси съгласието на всички времена. Многостранността на таланта на Муха се усеща не само в различните адреси на творчеството му – картини за светски салони, графики, реклами, театрални плакати, църковна живопис в Прага, направата на първите чешки банкноти и прочее. Творецът умее да види всяка незначителна, даже груба вещ, като вдъхновяващ модел и тя се превръща в красиво изваяние. Това е рядък талант дори сред художниците, защото да виждаш красота във всичко е особен дар. Немалко украшения по картините на Муха и ескизи за бъдещи работи са създадени от вярната му съпруга Мария Хитилова – чешка красавица със светла славянска хубост, много по-млада от него, постоянен модел, муза и майка на трите им също така красиви деца. Вероятно хармонията между двамата съпрузи, неразделни докрай, полага светъл отпечатък върху цялото творчество на художника.”
Както стана дума, Птиците от Ятото летят и из геновселените на божествените художници. Това са цели космоси, слънца, планети, междузвездни пространства и райски оазиси, населени с точни въплъщения на образите от картините им, но обемно, многоизмерно, сияйно – те са се превърнали в живи ангели и хора. Често обитателите им отиват и във вселените на сродни художници, за да се запознаят с хората там. Живеят вечно! Ето как вижда любовните вихри във вселената Уилям Блейк, но те не са тайна и за други ясновидци на като Микеланджело, Гюстав Доре, Жан Делвил
Майстори на мистицизма, романтизма и сецесиона като Уилям Блейк, Алфонс Муха и Суламит Вюлфинг създават образи, способни да извличат същности от Абслюта, да подпалват монади, да активират чакри, да предизвикват изцеления, възнесения и възкресения; дори да измолват от Отца подаряването на монада на същности без монада. Но на Суламит ѝ остава само едно прераждане, за да обясни защо всичките й ангели, деца, бременни и кърмещи са тревожни, не се усмихват. Защото са попаднали на земята? – Не само да обясни, но и да ги усмихне...
Тия имена на някои божествени живописци са само една нищожна част от отците на мироздания и вселени от типа на Най-Вътрешното Небе или по пътя към него, които се посещават горе от възлизащите в Школата и Летящите. Те са населени с гено-богини и гено-богове, гено-ангели и гено-човеци – цели живи небесни човечества, родени от платната и изваянията на гениите и възвърнали горе първозданната си голота и невинност. Както художниците с монада, така и моделите им, произведенията им всъщност са като всички човеци, родени от Бога: въплъщения в човешка форма на самия Него. Бог в Множеството не са някакви отделни същества, а е сам Той. Тези, които се приемат, обичат се и се възхищават на другите Му човешки въплъщения, са именно сам Той и родените от Него!
Изображенията на Бога и Мировата душа в безбройните им човешки форми виждаме в картините на гениите – най-вече там, където са ги рисували без опаковките им, без интериора и екстериора на Сатаната: ръкотворните неща. Само в изкуството и музиката има засега ръкотворни шедьоври, но в Новото Небе се рисува и свири и без нужда от ръкотворни инструменти. Ако в Свещените писания има заповед да не създава човек изображения, то не е защото няма право на изкуство, а за да не им се кланя лицемерно. Молитвите и проповедите, лекциите и книгите, всички самочувствия, самомнения, слави и ритуали, кланянето на една икона без да си разпознал Словото Божие и родените от Бога, без да си поел издръжката поне на една самотна майка – всичко това са директни кладенци към ада, "псуване" на Бога!
Всички изображения на божествени тела и лица произтичат директно от сърцето на Отца и сърцата на творците, създадени от Него, и мигновено се превръщат в живи човешки същества във вселените на съответните творци. Да не приемем едно от въплъщенията на Бога в множествената Му човешка екзистенция, значи да Го анатемосваме външно или вътрешно, а от това следват и здравето и видът ни и цялата ни съдба въобще. Абослютната красота и прелест на голото женско и мъжко тяло на Бога в живота и изкуството са най-върховният обект на естетиката в цялото Божествено Битие. Ако някой се смути от такова тяло или не хареса божествено лице на улицата или в някоя картина, това означава, че има порочно съзнание и на практика хули Бога. И адът създава реални и изобразителни форми на голото тяло, там наистина сатани и луцифери работят за развращаване на човечеството, но усетът кое е от тях и кое от божествените творци е разделителен белег за произхода на перципиентите, възприемащите. Съществата с искра от Бога разпознават и изтъкват БОЖЕСТВЕНОТО, останалите не го разпознават и харесват или го осъждат. А когато го осъждат, отново се поставя въпросът за това, от кого са родени.
Да се потопим сега още веднъж в безкрайната мъдрост на Словото:
БЕИНСА ДУНО:
"Какво ще стане, ако всички обичате или ако всички давате? – Ще се отблъснете. Да обичаш е едно нещо, да те обичат е друго нещо - това са две съвършено различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса в Битието. Да обичаш, това е процес на Любовта, при който развиваш силата си; да те обичат, това е процес на Мъдростта, при който развиваш знанието си. Има ли някакво противоречие в това? Значи, когато Бог работи върху душата ви с Любовта Си, вие искате да обичате; когато Бог работи върху душата ви със Своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, вие трябва да създадете условия. Без тези условия, никой не може да ви обича. Например, в тъмна стая, при затворени кепенци на прозорците, вие искате външната светлина да проникне в очите ви, да ви зарадва... Възможно ли е при тези условия светлината да проникне в очите ви? - Вие трябва да отворите кепенците на прозорците, после и самите прозорци. Само тогава светлината ще проникне в стаята, ще влезе в очите ви и ще ви обикне. При това положение, и вие ще се радвате на светлината.
И тъй, да обичаш, това значи да се свържеш с първия принцип – с Божията Любов. Да те оби-чат, значи да се свържеш с втория принцип – с Божията Мъдрост. И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава да бъде обичан. По този начин става смяна в процесите, при които колелото на живота се е завъртяло в обратна посока. При тази смяна на процесите става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в астралното тяло на човека или в неговия сърдечен свят; после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в менталното тяло на човека, т.е. в неговия умствен свят. Ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. Следователно, когато деятелността на човека на физическия свят се прекрати, тя минава в менталния свят. Когато и в менталния свят се прекрати, тя минава в астралния свят. После пак започва отново. Това показва, че в целокупния живот на човека става постоянно кръгообразно движение. Това показва, че човек не може завинаги да остане на една и съща точка в своя живот. Това значи да бъде във вечен застой, а то е невъзможно. Човек не може постоянно да обича, нито постоянно да бъде обичан. Ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност.
Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. (24 май 1922, "Противоречия в живота")
Картини от Суламит Вюлфинг
-1901-1989-
Жан Делвил
-1867-1953-