16.12.2018 г. 16,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „На черната ложа трябва да се даде отпор! Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви - ремъци! А ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата си крака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. /.../- Никакъв неутралитет – с Господа, или против Господа! ” (1920.08.08и.Двата принципа.АВИ.ВСЕ1995:121-122)

ЕТО ЧЕ ИМА И КАТЕГОРИЧНИ НЕЩА! Колкото и да говори Словото, че и Черната ложа си е на мястото и е инструмент на Бога, за нас важи ИЗБОРЪТ. За Черната ложа знаем, че тя е като военното положение: дезертираш – разстрел. Даже и в мирно време се случва – прекрасният Арнолд от Нигерия, който играеше с любимата си паневритмия в София, бе разстрелян от военните им, понеже не поиска да хване оръжие. И ПРИ БЯЛАТА ЛОЖА НИ ГРОЗИ СМЪРТ, НО АКО СЕ ОТКАЖЕМ ДА ДИШАМЕ, ПОНЕЖЕ ТЯ Е ЛЮБОВ, А ЛЮБОВТА Е ВЪЗДУХ.

 

Точно днес дойде и мисълта за мотото на инквизицията, фашизма и комунизма: „Който не е с нас, е против нас”. Минути след това идва редът на горния цитат. А във връзка със суджуците, екраните на секретната техника повтарят в детайли това, което виждат ясновидците: не само касапинът и рибарят, но и клиентите им се прераждат в ловни животни и животни за клане, за да ги правят на кюфтета и суджуци. Последните са на по-тежък режим от касапите, понеже са им били клиенти. Толкова време, колкото е необходимо, за да си платят – колкото месо са изяли. За ревнивите и злословещите режимът е още по-тежък.

 

 

16.12.2018 г. 14,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз искам да ви запозная със законите на Живата Природа - туй, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на Живата Природа, тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но ДРУГИ има, които ще ви ограничат. /…/ Ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън.”

(1920.08.08и.Двата принципа.АВИ.ВСЕ1995:121)

БИБЛИЯ, БИТИЕ 3:

 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

 8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

 9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

 11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол?

 

 

16.12.2018 г. 12,48 ч.

 

ОТ ПРОФИЛА НА ТИХОМИР: "Не винаги се случва това, което си мислиш, нещата се случват по-често такива, каквито трябва да бъдат..."

 

 

16.12.2018 г. 12,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Вие не сте братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертваш живота си за другите. ТОВА е законът на Братството! Ти си длъжен да дадеш ВСИЧКО.” (1920.08.08и.Двата принципа.АВИ.ВСЕ1995:121)

ЕДИН ОТ МАЙСТОРИТЕ НА СИМВОЛИЗМА И ИДИЛИЯТА: Ludwig von Hofmann (1861-1945). Те са ясновидци и виждат как живеят живите из цялата вселена.

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД „ВСИЧКО”? Само кукличките и парцалките ли? Само имотите ли? „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.”

Как може някой да се откаже и от мненията си, от заблужденията си, от гордостта и тщеславието; от нещата, които го разсейват, от самомнението?

Ето още една приказка на тази тема. За изречението „Ученикът се стреми като торпила към целта на съвършенството”. Торпила, която не взривява, но отваря нов свят. Която „ИЛИ попада в целта, ИЛИ попада в целта”… За любовта към Бога, т.е. към всички, СЪС ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ СЪС ВСИЧКИЯ СИ УМ, СЪС ВСИЧКАТА СИ ДУША И ВСИЧКАТА СИ СИЛА.

Един ден един говедарски син се разхождал по високите хълмове, както правел всяка сутрин по 4-5 часа. Радвал се на слънцето, въздуха, птичките – на всичко наоколо. Даже с облаците се разговарял и те се стапяли от любов пред очите му, когато им казвал, че ги обича. Радвал се и на решението си да рисува с водните си боички картинки за подаръци ВЕЧЕ САМО В СЪБОТА, а не през всичкото си свободно време от овцете. Мислел си, че това е голяма победа над себе си – да озапти най-после ИЗОБРАЗЯВАНЕТО на живота до една седма част от живота си, да живее със всичка сила И ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ. Спомнил си как едно птиче веднъж му казало от клона си: „Ти си все още езичник - за тебе красотата е по-важна от всичко! Кога ще престанеш най-после?”. Друг път една мечка му била изревала: „Стига си живял живота на другите, стига с това тичане по хората и животните, стига с това добро на дребно, което си мислиш, че правиш! Не разбра ли, че ще окуцееш и със стоте си крака, ако беше стоножка?... Не разбра ли, че така всъщност ги учиш да спят и да вървят назад?” През този прекрасен ден, за който разправя приказката, овчарският син отново срещнал няколко ЖИВИ човека по пътя си към хълмовете и на връщане. Умрелите хора, с които си мислим, че живеем, понеже са наблизо или се виждаме често с тях, НЯМАТ такива сърца: хората по пътищата са съвсем друго нещо. Когато срещнеш някого само веднъж в живота си, и то случайно, сърцата ви светват и се разтупкват тъй силно, че можеш да живееш без да умреш чак до следващия път, когато срещнеш ЖИВ човек. Другите само се мърдат и могат да говорят. Но през този слънчев ден синът на овчаря за пръв път видял на два пъти нещо, което не могъл да си обясни по никой начин: две сърца по пътя му направо избухнали от обич с такава сила, че осветили и най-далечната планина на хоризонта! Странно, сърцата, които се разтупвали по пътя му досега като ги срещне, осветявали само околните дървета и най-близките здания или хълмове, а тези две сърца днес осветили силно чак върховете в дъното на полята - а оттук се виждат и много далечни планини! Изумлението му било голямо, защото тия две сърца от днешния ден принадлежали на един възрастен мъж и на едно много младо момиче. Няма никаква логика да се разтупат от среща с някакъв си обикновен скитник, когото са срещнали съвсем случайно по пътя си. Мъж да се развълнува от мъж – и това се случва, овчарският син бил чувал за такива работи; но младо момиче да си разтупа сърцето от нещо друго, освен от единствената снимка в него, в която е вторачено 28 часа в денонощието – това било нещо нечувано, напълно необяснимо. Тогава нашият скитник по хълмовете разбрал, че не само хора от другия пол, не само децата, гълъбите, котките, кучетата, теленцата, овцете и козите имат сърца и даже костенурките: има и човеци извън всяка логика, на които сърцата също се разтуптяват при среща с други неумрели сърца. Той разбрал, че хората имат и ДУШЕВНО сърце, а не само телесно или сърдечно, и че това душевно сърце ги кара да се вълнуват силно при среща с други душевни сърца, с други хора, буболечки или животни с душа. Колко важни неща научил овчарският син през този необикновен слънчев ден! Не само по пътя към хълмовете и на връщане срещал хора с душа: веднъж на 15-20 дни срещал такива и в планината! Това изглежда странно, понеже той излизал още преди изгрев слънце и нямало никаква логика да срещне някого по това време, освен ранобудни овчари и разхождачите на кучета. Колко приятно! Да срещнеш жива душа сред росата и чучулигите именно по времето, когато слънцето раздава младост и щастие! Досега само кучета и други животни тръгват без никакви уговорки след такива скитници, колкото и рано да са станали. Обикалят с тях цели планини по 12 часа и не се сещат за двора си на село. А козарите и овчарите имат сериозни проблеми със стоката си, когато тя тръгне след такива скитници, без самата да знае защо. Докато близките или духовните им приятели спят здраво по време на изгрева долу по къщите и не рачват нито веднъж да видят изгрева, дори и да са ти дошли 100 пъти на гости и да са останали със седмици. Те предпочитат с часове ДА ГОВОРЯТ за живота даже и на 4 или 40 очи, а не само от дистанция като напълно умрелите; да разговарят с други духовни хора за живота и да слушат умни работи за него, но едва след като добре са се наспали и наяли. Други четат мъдри книги, ходят по лекции, слушат за живота по радиото или от дискове и касети – друго си е, докато си пиеш чайчето или кафето сутрин, преди да тръгнеш на работа... Но най-решаващото нещо, което му се случило през споменатата сутрин сред хълмовете на нашия овчарски син, била още една удивителна случка по линия на трите известни букви В-У-Ж. Той бил виждал тия букви над входа на колибата на горския Мъдрец и Знахар и той му бил обяснил, че те означавали „Великото Училище на Живота”. Че човек можел да има сърце и душа, само когато ЖИВЕЕ живота, а не като чете и слуша за него или когато го описва.Той бил чувал това и от баща си – овчаря, - който един ден отговорил на питащите защо предпочитал да не дрънка много много, но да пасе овцете си и овцете на другите хора. Някой го бил запитал защо и той не вземе да напише някоя книга като всички умни хора - нали е грамотен и може да чете и пише? Защо отказва да дава даже интервюта, когато някой го помоли? Та нали толкова много интересни случки е имал в живота си и постоянно му се случват – защо да не ги сподели с хората? Баща му кратко отговорил: „Нямам време. Предпочитам да ПРАВЯ нещата, а не да ги описвам”. Та именно за ОПИСВАНЕТО И ИЗОБРАЗЯВАНЕТО на живота бил следващият важен урок на сина му при тази негова разходка. Тъкмо си мислел колко смешно са се били получили картинките на смеещите се бебетата, който бил нарисувал с водни бои и разпространил сред приятелите си, и колко добре може и на живо да разсмива бебетата на хората и родителите им, когато съвсем наблизо чул силен глас. Някакво момче зад близките храсти се карало някому буквално със следните думи! „Ти докога ще разсмиваш бебета, нямаш ли си друга работа в живота?!”

 ВЕЛИКОТО УЧИЛИЩЕ НА ЖИВОТА БИЛО СРАБОТИЛО ОТНОВО. – От този ден нататък овчарският син не си губел вече времето да описва и изобразява живота, да разсмива хора и бебета с маймунджилъците си. Решил, че няма време и че ЖИВОТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ; че по света има и други хора, които мислят така - и не само мислят. Че по-добре да ходи с тях и при тях, отколкото да си седи там, където хората спят и сърцата не тупат. Решил вече да приема без колебание всички покани на всички хора и същества със сърце и душа. Спомнил си думите на Знахаря един ден в гората: „Няма по-голямо нещастие в живота на човека от това, цял живот да му се метлярка една и съща физиономия пред очите!” Даже и в огледалото...

 

 

16.12.2018 г. 19,23 ч.

 

ПРОЧЕТЕТЕ ГО ОТНОВО С ДОПЪЛНЕНИЯТА! МНОГОКРАТНО ОПИТАНО: „Когато Господ реши да направи нещо, не мислете, че Той е абсолютно решен – щом ТИ измениш намерението си, и БОГ изменя решението си. Ако жертвате вашия Господ за този или онзи, вие сте на крив път. Не жертвайте вашия Господ за нищо в света!”

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Направете следните наблюдения: когато небето е ясно и слънцето грее весело, вашето разположение е добро - вие чувствате това и се радвате. Времето може да бъде така ясно и хубаво до вечерта, но направите ли през деня някой грях, с това огорчавате вашия Господ и небето още до вечерта се заоблачава - Господ скрива лицето Си от вас и вие усещате една промяна вътре в душата си. Ако до вечерта се разкаете дълбоко за сторената грешка, небето ще започне да се разяснява. И тъй, Господ чувства греховете, които правим, и веднага се проявява в сгъстяването на пàрите и ни казва: „Аз не мога да ви покажа лицето Си!“ Небето е БОЖИЕТО лице, то е живо. И ако вашите очи се отворят, ще видите, че това небе се усмихва, когато сте добри, и казва: „Днес сте много добри!“ Щом сгрешите нещо, става ви страшно, тъжно - скривате се вкъщи, не искате да гледате небето. Това показва, че нашият Господ е недоволен от постъпките ни. Затова трябва да се стараем отношенията ни към Бога да бъдат винаги чисти, откровени, да не изпращаме никакви отрицателни мисли и желания от сърцето и ума си и да знаем, че всичко е за добро. Ако ни постигне някое зло, да не казваме, че и Бог е лош, щом допуска злото.

– Може ли да стават промени по небето само заради един човек?

– Да, такива промени може да стават само за един човек. Защо вчера небето беше мрачно? - Тук някои от Веригата оскърбиха Духа, и веднага дойде бурята. Господ казва: „Това затъмнение ви изпращам, за да ви покажа, че не съм доволен от вас.“

– А ако за това причината е само един човек?

– Даже и тогава става – един или много е все едно, законът е един.

– При всички подобни случаи все в себе си ли да търсим причината?

– Не, има и естествени промени, обаче ние можем да изменим една естествена промяна в природата. Ние можем да спрем Божието благословение, което иде, но можем да спрем и Божието наказание, което се готви.

– Как?

– Като се разкаем, ще спрем наказанието, а като сгрешим, ще спрем благословението. ТЪЙ ЧЕ, КОГАТО ГОСПОД РЕШИ ДА НАПРАВИ НЕЩО, НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ТОЙ Е АБСОЛЮТНО РЕШЕН – ЩОМ ТИ ИЗМЕНИШ НАМЕРЕНИЕТО СИ, И БОГ ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕТО СИ. Бог е толкова благ! Каквото изменение направиш в намеренията си, такова решение и Бог взима спрямо теб. Той е отражение на нашия живот. Ще ви кажа как да постъпвате, ако се усъмните в Господа и кажете: „Аз зарязвам вече тази работа и изменям живота си“. Ще видите, че ако сте жена, мъжът ви и приятелите ви ще изменят отношенията си към вас. Защо е така? - Защото вие сте изменили отношенията си към Господа, а понеже всички ние живеем в Господа, затова и Той, и всички хора изменят отношенията си към вас. Решите ли да се поправите, да се върнете към Бога – и хората, и приятелите ви започват да изправят поведението си спрямо вас. Обичайте Бога и изправете отношенията си към Него! АКО ЖЕРТВАТЕ ВАШИЯ ГОСПОД ЗА ТОЗИ ИЛИ ОНЗИ, ВИЕ СТЕ НА КРИВ ПЪТ. НЕ ЖЕРТВАЙТЕ ВАШИЯ ГОСПОД ЗА НИЩО В СВЕТА!”  (1920.08.19и .Беседа за учителите и майките. МИЛ.ББ208:190)

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ:

"И така, през един слънчев ден на септември 1968 год. брат Крум - нашият любим Венно, - ни поведе през Костенец една група приятели към Белмекен. Колкото и прелестен да бе денят, толкова по-тъмно и ледено беше на душата ми. Аз считах, че съм загубил смисъла на живота си. Не можех да си намеря място! Въпреки че беше още в началото на септември (току-що бях приет за студент), беше още твърде топло и ние бяхме взели със себе си спални чували, с намерение да спим навънка, ако е възможно. По пътя нагоре ние срещнахме един възрастен турист, който сподели, че е повече от месец в планината и че не само в това време, но и през целия си живот като турист никога не е виждал "по-сияен и по-прекрасен ден от този". Сякаш нарочно го каза по някаква причина точно на мене, поглеждайки ме особено. Много по-късно се сетих, че разни Посветени и адепти от Агарта се "мотаят" по света и особено в планината, с надеждата да ни влеят нещо в главата. Наистина, ние се дивяхме, че въздухът беше невъзможно свеж и прозрачен. Беше тъй приятно и чудно, че и ние, които толкова много сме ходили в планината, чувствахме, че сме попаднали за пръв път в рая – нещо съвсем, съвсем необикновено! Това обаче не помагаше на мен да ми стане по-леко. И така, ние се изкачихме и привечер бяхме вече около хижата. Беше тъй топло, че решихме да спим навън. Накладохме огън, попяхме си, поговорихме – и със спалните чували осъмнахме сутринта със скреж по нас и по тревата, защото беше вече септември - но щастливи. Естествено, с изключение на мен... Станахме и се заизкачвахме в ранни зори към връх Белмекен. Там ние не бяхме в състояние да си кажем и името от следващото чудо след предишния сияен ден. След посрещането на изгрева, дълго време не можахме дори да запеем, защото тишината беше тъй божествена и зашеметяваща, че даже ти се замайва главата. Чували ли сте в такава тишина как ръкопляскат милиони ангели? Небето и панорамата бяха тъй кристални, че дори и молитва и духовна песен, чувствахме, че ще накърни това великолепие. Все пак, по някое време пропяхме, прочете се беседа, помолихме се – но бурните облаци и гръмотевици вътре в мене, които се носеха в духовния въздух и на които аз бях епицентърът тогава, не можеха да бъдат пръснати веднага даже от този наистина съвършено необикновен ден. И в тишината, когато ние всички бяхме едновременно захласнати от това утро и странно замислени след един кратък разговор върху беседата, която четохме и която по един удивителен начин касаеше точно моя проблем, Венно каза:

 - Знаете ли за кого днес се дава тази прекрасен ден? – Дава си за... (спомена името ми), защото той за пръв път реши правилно проблема, който чука векове наред на вратите на неговата душа."

СЪЩАТА БЕСЕДА ПРОДЛЖАВА: "Аз ви говоря за промени, които стават и в самата природа. Ако вашето зрение е чувствително, при изгряването на слънцето ще забележите следните явления: ако сте направили някой грях, то, като излезете сутрин да наблюдавате изгрева на слънцето, ще видите, че зората не е тъй приятна за вас. В изгряването на слънцето има едно недоволство от вас. Изменете разположението си, поправете грешката си и ще видите, че при изгрева зората започва да ви се усмихва. Не мислете, че това е алегория, а направете опит и ще забележите отношенията, които съществуват между вашите постъпки и изгрева на слънцето."

 

 

17.12.2018 г. 17,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Ако вашето дете или вашият ученик е непослушен, оставете някой друг да употреби пръчицата, а не вие. Ако детето не ви е послушало, като излезе навън да играе с другите, няма да мине и половин час, и децата ще го набият и то ще дойде да ви се оплаче, а вие тогава ще кажете: „Видя ли, майка? Ако тази сутрин ме беше послушало, нямаше да ти се случи това нещо.“

(1920.08.19и.Беседа за учителите и майките.   МИЛ.ББ2008:197-198)

- НА ПРЪВ ПОГЛЕД ПРОСТ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРИМЕР, ОБАЧЕ РАБОТЕЩ 1000% - АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛЕН. Ако накажем ЛИЧНО грешния или лошия, минаваме на страната на злото и то ще се стовари върху нас. Нека оставим ПРИРОДАТА да раздава правосъдие. Няма случай в историята на битието Тя да е оставила някого без урок. Ако някой ни е пренебрегвал, а Бог е искал той да бъде с нас, непременно самият той ще бъде пренебрегнат от друг безразличен, по който въздиша или комуто се надява. Или ще бъде малтретиран от този, когото е харесвал или му се е видял изгоден. И всеки следващ път ще бъде отрязван все по-зле от Съдбата, защото не избира по високия вкус и идеал. Когато удоволствието, сметката или самотата са били водещи, няма начин да очакваме нещо добро.

 

 

17.12.2018 г. 10,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ (въпрос и отговор):

– От гледището на окултната наука, добре ли е да се откъсват децата от майчиното си влияние и да се поставят в разни детски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижат за тяхното възпитание?

– Преди детето да е навършило 10-15 години, не е добре да се отделя от влиянието на майка си. Било за момче или момиче, необходимо е един период от петнадесет години да прекара при майка си.” (1920.08.19и.Беседа за учителите и майките.МИЛ.ББ2008:193)

ОТ СЛОВОТО ЗНАЕМ ОЩЕ, че майката „кърми” детето си астрално и ментално чак до 28-годишната му възраст. Така че, дори и да не живеят заедно след 15-годишната му възраст по някакви причини, има работна формула за необходимото ежедневно присъствие на майката, с постепенно прогресивно намаляване на времето в денонощието заедно, ако става дума за истинска майка с чиста аура и висок идеал. По „формулата”, в последния ден преди 28 г. на „детето”, поне едно кафе да изпият заедно за няколко минути и да си стиснат ръцете, майката да го помилва… Това ИМА значение. А после – когато решат. При днешните ранни женитби и внуци това се усложнява, тъй като младото семейство трябва да живее отделно, така че идеалният „модел” си остава за далечно бъдеще, когато жените ще раждат след 28 г. възраст.

Според беседите, има различни принципи за присъствието на бащата – от официално и плътно, ако това е дадено от Бога и затова ще бъде благодатно, до отсъствие на бащата и идването му само за 2-3 дни в месеца, без децата да знаят, че това е биологическият им родител. Ще минава за най-добрия приятел на семейството, ще живее в друг град или друга държава, даже на друга планета. Това не бива се налага като абсолютно правило, защото любовта има безброй форми, ОБАЧЕ НЕ ТРЯБВА И ДА СЕ ОТХВЪРЛЯ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ за тия, на които тази форма ще дава взаимно здраве, радост и щастие. ПОЗНАВАМЕ ХОРА, КОИТО ДАЖЕ ДНЕС ЖИВЕЯТ ПО ТОЗИ НАЧИН и това им се отразява много добре. Обаче при всички случаи майката трябва да подсигурява и мъжки гостувания вкъщи периодично, защото аурата на биологическия баща в повечето случаи не е достатъчна, особено когато той не е читав или не идва въобще. Без идейна, емоционална и енергийна обмяна с любими приятели децата боледуват и се израждат, не винаги тръгват по добър път.

НО ЕТО И ЕДНО ВАЖНО ДОПЪЛНЕНИЕ ОТ СЪЩАТА БЕСЕДА:– Бащата оказва ли влияние върху детето?

– Да.

– Там, където няма майка, може ли бащата да заеме мястото ѝ? Ако няма и баща, може ли роднините да заемат мястото на родителите?

– И бащата, и роднините, и който и да е близък могат да заместят майката, защото майката никога не умира.

– Значи тези деца не чувстват, че нямат майка?

– Да.

 

17.12.2018 г. 08,53 ч.

 

ОЩЕ от тази уникална беседа за учителите и майките. Това СЪЩО е наблюдавано и опитано многократно от мнозина, изводите ги има и в акашовите документални филми. Обаче кога хората ще осъзнаят връзката между отношението им към праведниците и следствията в света и природата?

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ние ще започнем от Живата Природа, и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога. Така, например, през тази година очакваха много плод от лозето, но нямаше. Казват, че било изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това. Лозето в България е емблема на българина. Сега се взимат мерки да ни гонят, но затова лозята започнаха да съхнат; ако не спрат гоненията, ще започнат да съхнат и ябълките; а ако и след това не се вразумят, ще се явят главни по житото. Престанат ли гоненията, веднага ще започне подобрението по лозята. Всичкото плодородие на Земята Господ дава за Своите добри деца. Едно добро дете храни девет лоши в една къща. Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него, хайде, и другите ще храня.“ Тъй че, за едно добро дете в къщата, Господ дава благословението Си и на другите. Господ казва, че държи добрите Си деца написани на дланта Си, за да може винаги да ги вижда и да мисли за тях.”(1920.08.19и.Беседа за учителите и майките.МИЛ.ББ2008:192-193)

 

 

17.12.2018 г. 19,25 ч.

 

БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН ЗАКОН, СПАСИТЕЛНО РАЗКОВНИЧЕ! Карма се изплаща със страдания, само когато не искаме да живеем чист живот. НО ИЗПЛАЩАНЕТО НА КАРМАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТИЕ И ПЕСЕН, ако живеем чисто и свято. Наистина, с усилен труд и напрежение, но имаме свободата да редуваме прекрасна самота с прекрасни тандеми. Когато живеем с чисти и прекрасни хора, няма защо да ни пращат съдебни изпълнители.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Не мислете, че след като сте живели десет години добър живот, у вас ще настъпи голяма промяна. За да стане чувствителна промяна във вас, изисква се ЦЯЛ ЖИВОТ усилена работа. При тази карма, която имате, с един замах от десет години не може да се направи нищо. Например, да кажем, че имате една карма от осем хиляди години - ако за всеки хиляда години изплащане на кармата ви са потребни по десет години добър живот, тогава ще са ви необходими осемдесет години добър живот, за да ликвидирате с тази карма. Ако кармата ви е от две хиляди години, трябват ви двадесет години усилена работа, за да ликвидирате с нея; ако кармата ви е от хиляда години, за десет години чист и свят живот ще ликвидирате с нея. Но онези, които регулират този закон, не оставят да се изплаща кармата наведнъж.

 

– Изобщо, всичко ли се изплаща, или има малка отмяна?– Господ изисква, в края на краищата, да поправите всичко, което сте развалили. Ще съградите къщата тъй, както си е била, и ТОГАВА ще имате извинение, прошка – всичко ще се ликвидира.” (1920.08.19и.Беседа за учителите и майките.МИЛ.ББ2008:199)

 

 

18.12.2018 г. 11,33 ч.

 

КОЙ ДРУГ ЩЕ НИ ГИ КАЖЕ ТИЯ РАБОТИ? Тия, които са честни само към СВОЕТО дело ли? Колко справедливи хора познаваме в духа на ИСТИНСКОТО Слово Божие и на ИСТИНСКОТО Дело? Според Учителя, има и БОЖЕСТВЕНА честност, която е достойна пред Бога колкото Справедливостта, но за разграничение тук цитираме мислите от Словото за егоистичната и себичната „честност” в кавички, колкото и да е духовна.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „-Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си - ВСИЧКО за тебе!”

(1920.08.19с.ноч.НОЧ.ЖЗ1947:3)

„В справедливостта ти уреждаш първо работите на ДРУГИТЕ, а своите работи уреждаш ПОСЛЕ. Щом уреждаш /първо/ СВОИТЕ работи, а ПОСЛЕ уреждаш работите на другите, ти си „честен”. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?“, /ще ви кажа/ - Защото „честността” урежда СВОИТЕ работи.”(13.V. 1938, „Честност и справедливост”)

„За Бога никога не се казва, че е честен, но СПРАВЕДЛИВ е Той! За Бога не можем да кажем, че е честен. Като кажем, че е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив - в него всичко е уредено и слиза да урежда НАШИТЕ работи. СПРАВЕДЛИВ е Бог! То е Божествено качество. Затова, по-добре е да бъдем справедливи. /Е/, хубаво е да бъдем и честни.” 13.V. 1938, „Честност и справедливост”)

"Всеки един човек е свободен само тогава, когато НЕ ИСКАШ ОТ ХОРАТА ДА ТИ ОТДАВАТ ТАЗИ ЧЕСТ, КОЯТО ИСКАШ. Свободен си, когато хората НЕ ИСКАТ ДА ИМ ОТДАДЕШ ТАЗИ ЧЕСТ, КАКВАТО ТЕ ИСКАТ. /Инак си честолюбив/ Погрешката е, че без да съм страдал като Христа, без да съм имал Неговите противоречия, искам да стана като Христа, да имам Неговите почести. Откъде накъде? Казвам: синко майчин, ти искаш почестите на хората, ами ти нищо не си дал за Христа! Казвам: като минеш през тия страдания на кръста, ТОГАВА ти ще бъдеш едно с Него! Пък аз искам да имам почестите на Христа, но не искам да мина през кръста… Даже по някой път искам да покажа, че разбирам живота по-другояче, отколкото Христос го е разбирал.”( 12 май 1937, „Свободният човек”).

КОМЕНТАР: Отново свръхфундаментално обяснение! Почти всички езичници, старозаветни, новозаветни и „праведни” и до днес, дори и когато боравят с терминологията на божествените учения, искат хората да им козируват, т.е. да бъдат авторитети над всички. В старозаветното дърво на живота не случайно има и сефирот на „почестите” – честолюбивите не могат да минат без йерархия, в която всеки да се стреми към по-висок пагон и най-високия. В егрегорните учения егрегориархът обикновено се идентифицира с Бога, с Господа, с Христос, Майката Божия или Учителя; ако не, ясно декларира, че е техен „глас” или „най-верния”, даже „единствения” им глас. Това е, защото те искат „почести”. Това им е кръвно необходимо, за да се чувстват НАД всички: от тях лъха честолюбие, гордост, авторитарност. Те са с голямо самочувствие, монолитни са в мненията, познанията и определенията си, няма и сянка от вътрешно колебание и фрапантни противоречия. Страданието, саможертвата, служенето, уважението към други „гласове” на Бога и братският живот не са им приоритет. За „послушничество” при тях не може да става и дума, понеже „няма кому” – те са последно издание на „истината”, т.е. НАД всички. Посвещението „влъхва” тепърва им предстои, ако са с искра Божия; т.е. след десетилетия самомнение и самочувствие те отново ще наведат глава и ще закопнеят да се поклонят на БОГА, да паднат по лице в прахта пред Нозете му, когато пак се е родил някъде ненадейно и е нещо повече от тях. Тогава престават да бъдат книжници и фарисеи и стават слугини, слуги, братя и сестри – „последен парцал”. Нямат нищо общо с надуването, с духовния културизъм.

 

„Ако всяка една дарба или всяка една способност, която се дава на човек, се развие чрезмерно, всякога тя ще роди известно отклонение. Например, чрезмерното знание ще роди какво? (Гордост) Най първо гордостта е в центъра, а тщеславието е на периферията. Тщеславието е периферията на гордостта. Та когато ние говорим за тщеславието, ще знаете, че това проявление е на периферията, а гордостта е в центъра. Гордостта е праволинейна, а тщеславието е криволинейно. При гордостта въобще човек има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство. А тщеславието е по отношение на човека към другите същества, към окръжающите. Когато някой човек каже: „Това е моята чест!”, това не се отнася към гордостта, а се отнася към периферията. Човекът на периферията или тщеславието казва: „Опетниха ме.!” Опетнява се ТЩЕСЛАВНИЯТ. А кой се обижда повече, тщеславният или горделивият? Каква е вашата опитност? Вие кога се обиждате повече? Тщеславният мяза на камбана - малко като го бутнеш, отдалече се чува гласът му... А горделивият човек е затворен котел, пълен с енергия, но си мълчи, само буботи отдълбоко…” (19.IХ.1930, „Правата и кривата линия. Силата на думата „добро”)

 

 

19.12.2018 г. 18,34 ч.

 

…и МЛАДИ старци има, които стават енергийни ями. Отричат не само чувствата, но и новите идеи, и още много други дарове на Божественото. Те са като камилските птици. Трябва да ги заобикаляме отдалече, ако не искаме да оглупеем и замръзнем.

КАРТИНКАТА: ПРИКАЗКА ЗА ГОРНАТА И ДОЛНАТА ЗЕМЯ...

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Младият момък търси своята възлюбена. Старият човек ще каже: "Това са глупости. Едно време и аз се занимавах с тия работи, но сега на мене не ми трябва мома". Но за младия не е така. Той по цели нощи не спи, става рано, ходи натук-натам, търси своята мома с черните очи. Майката се чуди какво става със сина им, бащата - също. Синът казва: "НОВАТА идея е, която ще донесе в мене новия живот, НЕЯ търся аз!" Кой е на правата страна, младият или старият? АЗ КАЗВАМ: МЛАДИЯТ! Едно време лисицата минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво сирене. Погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? - Защото е далеч, не може да го стигне. Но ако беше долу, близо при нея, щеше да каже, че по-хубаво сирене от това няма…”(1920.08.19с.Новото човечество.НОЧ.ЖЗ1947:6-7)

 

 

20.12.2018 г. 19,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА БЛИЗОСТТА

Композиция от картини на Santosh Chattopadhyay и Sekhar Roy

„Когато хората живеят наблизо, трябва да бъдат много умни, много добри, много справедливи. ЩОМ ИСКАТ ФИЗИЧЕСКА БЛИЗОСТ, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗЯЩНИ В УМА, В СЪРЦЕТО. Щом не са такива – надалече: 1, 2, 3, 4, 10, 15, 20 метра, на един километър; на 10, на 15, на 100 километра! Затова Господ е направил света широк.‘’(5.ХI.1941, „Да ценим живота‘’)

„Близо си до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разбиране между два ума, две сърца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост!‘’(25 януари 1933, „Новата песен‘’)

„Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство.‘ ’(15 декември 1935, „Коприненият конец ‘’)

„Когато говорим, за близостта на хората, разбираме закона на любовта. Без любов, няма близост. ЧОВЕК Е ОНЗИ, КОЙТО ЗНАЕ ДА ЛЮБИ; ЧОВЕК Е ОНЗИ, КОЙТО ЗНАЕ ДА СЕ УЧИ; ЧОВЕК Е ОНЗИ, КОЙТО ТЪРСИ СВОБОДАТА. Всеки ден той има един вътрешен ламтеж от ден на ден да бъде все по-свободен, да има обхода. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш обхода! Обхода значи да се не дразниш от нищо.‘’(19 януари 1938, „Ден без стълкновение ‘’

 

20.12.2018 г. 15,14 ч.

 

ДА ПОВТАРЯМЕ ВСЕ ЕДИН И СЪЩ СЦЕНАРИЙ ЦЯЛ ЖИВОТ В РАЗЛИЧНИ ГНЕЗДА, МАКАР И СЪВЕСТНО И ПЕРФЕКТН0, не означава, че не правим нови карми. Постоянно ги правим, не изпълняваме дълга си към Бога и човечеството – живот на спящи души.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек: МОЖЕ ДА ИМАШ НАМЕРЕНИЕ ДА НАПРАВИШ НОВ ДЪЛГ.’’ (26 юни 1921, "В правда, истина и святост‘’)

„Дълг на човека е да ражда. Ние уважаваме майките, които раждат.’’ (31 август 1941, „Предназначението на човека’’)

„Аз наричам ‘’пробудена душа’’ тази, която съзнава не само дълга към себе си, както и дълга към своите ближни, но която съзнава и своя най-главен дълг – към Бога. Или да предам същата мисъл в друга форма. Пробудена душа наричам тази, в която силно живее желанието да обича Бога.’’ (27 август 1926, „Свещеният огън‘’)

„Твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е овладяно от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, Който те вика да се заловиш да вършиш НЕГОВАТА работа? Да! И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко.‘’(25 юни – 9 юли 1900 г. „Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух”)

„Да бъде човек послушен към БОГА, това е най-великият му дълг на земята.’’ (30 септември 1934, „Послушание ‘’)

„Що е умиране? - Господ прави операция: вижда, че вие ще изгубите много, затова съкратява процеса на вашия живот – „За да не направи дълг повече, вземете му капитала, който съм му дал, времената сега не са благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мене“.х(16 март 1914, ”Ето Човекът! ‘’)

„Всяка мисъл, всяка целувка трябва да бъде пропита с любов; и като целунете, да не съжалявате, а да знаете, че сте извършили един дълг - дàли сте нещо от себе си. И тогава ще чуете този глас на Христа: „Прощават ви се греховете!“. (8 януари 1922, „Целувание не ми даде‘’)

„Съвременните хора проповядват, че човек, за да успее, трябва да има воля. Във волята има трояко проявление – волята може да бъде: 1) своеволие; 2) воля, която има предвид само нашите интереси, само интересите на нашия народ, и 3) воля, която има предвид интересите и на нашето общество и народ, и на човека, и на Бога. Последната воля, която обема в себе си всички задължения, които имаме към този свят, воля такава, че няма никоя сила, която може да ни отклони от нашия дълг – ТЯ е воля ДОБРА. Воля да работиш за славата Божия и човечеството, за народа си, за дома си и за повдигането на своя характер – ТОВА е воля.‘’(5 октомври 1914, „Фарисей и митар‘’)

„Три възможности предвижда Битието за човека: да се движи в реалното, в нереалното и в свръхреалното. Като дойдеш до любовта, няма да питаш какво нещо е тя, но ще кажеш: „Аз имам право да любя! Ще изпълня своя дълг, своята задача, без никакъв закон. Как ще любя, това е МОЯ работа”.( 5 ноември 1944, „ Реалности в живота‘’)

„Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна черта. Който се осмели да осъди някого в духовния свят, той веднага се нагърбва да поеме половината от неговия недостатък и да плати за него като за свой дълг.‘’(19 септември 1928, „Разумни наредби”)

„ТУЙ е учението, което аз проповядвам, и то е ИСТИННО. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика - за мен имената не важат, - но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? - ТОВА е великата логика, ЖИВАТА божествена логика!‘’(14 май 1922, „Дъще Сионова‘’)

„Що е прегрешение? – Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, за да мине Божията благост през тебе и ДА ОТИДЕ У ВСИЧКИ ХОРА. Бог иска Неговата благост да мине ВЪВ ВСИЧКИ ДУШИ ‘’(13 юли 1925, „Малкият стрък ‘’)

 

„Хубаво е човек да забрави своите дългове. Казвате: „Дълг е на човека...“. - Не, в света има само едно: СЛУЖЕНЕ ОТ ЛЮБОВ! ТОВА е истинско служене! В божествения свят дълг няма. Там има само служене от любов. ЕДИН закон има. Ще направиш това, което ЛЮБОВТА ти диктува. Ще го направиш така, както искаш. Никой път няма да ти диктуват как да го направиш. Ще го направиш, както ТИ искаш. И каквото и да направиш, ще бъдеш доволен от него.‘’

(10 декември 1939, „Посещение на Бога‘’)

 

 

20.12.2018 г. 09,06 ч.

 

ВЕРСИЯ НА ЗНАМЕНИТИТЕ ДУМИ НА ВОЛТЕР: „Не съм съгласен с твоето разбиране, но ще се боря до смърт, за да можеш свободно да го изповядваш и живееш”.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз говоря на тези, които се именуват „истински християни”. Те трябва да постъпват според ХРИСТОВИЯ закон. А ония, които не са християни, трябва да постъпват според СВОИТЕ разбирания и закони. Някой казва: "Аз не съм християнин". - Какви са твоите закони и разбирания, с които живееш? - "АЗ СЪМ СВОБОДОМИСЛЕЩ". - ПОСТЪПВАЙ СПОРЕД СВОЯТА СВОБОДНА МИСЪЛ. Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му. Дайте условия на всеки човек и той да може да се повдигне."

(1920.08.19с.Новото човечество.НОЧ.ЖЗ1947:13)

АСЯ СОКРАТОВА, 5.02.2018

Волтер и Екатерина Велика влизат в спор кои са българите.

Когато през 1759 година Волтер публикува новелата си „Кандид или оптимизмът”, векът на Просвещението е в своя разцвет. В две последователни глави Волтер говори за „българите“, те са негови персонажи, нарича ги "страшни и силни". Те водят битки с аварите и тормозят главния герой Кандид.

В сюжета българите слагат окови на краката на Кандид и го отвеждат в полка. Карат го да се обръща надясно, наляво, да вдига пушката, да сваля пушката, да се мери, да стреля, да тича и след всичко това му удрят тридесет тояги. На следния ден той прави упражненията не толкова зле и получава само двадесет тояги, на третия ден му удрят само десет тояги и другарите му гледат на него като на някакво чудо.

Съвременните читатели на Волтер знаят много добре, че под името „българи “той всъщност има предвид прусите, а аварите са всъщност французите. Царят на българите пък е пруският крал Фридрих II, с когото Волтер е развалил отношенията си.

По това време Волтер, член на тайното масонско общество „Темпъл“, твърди, че разполага с волжко-български средновековен летопис от ХІІІ в., чийто автор е Баба Худжей. Волтер го нарича във философските си новели „Бабук“.

В типичния си полушеговит стил Волтер подхвърля, че Бабук се е ползвал в дарбите си от един „добър дух”, който отговарял за тази част на света (цитат от историка Кирил Милчев).

Руската просветена императрица Екатерина Велика, която води с Волтер пространна кореспонденция и търси изява не само като императрица, но и като писателка, се насочва към темата за българите, подхваната от него. В очерка си „За българите и хвалисите” тя обявява, че българите не са военолюбци, както твърди френския мислител, а „мъдри хора”.

Нещо повече, Екатерина Велика твърди, че българите живеят в нейната Казанска губерния и тя дори ги посещава, установявайки, че са тюркоезични. Очевидно още тогава тръгва погрешното заключение на много западни учени от ХІХ в., че първичният език на българите е тюркски.

Императрицата дори започва да се готви лично да посети град Казан. Издава и герб на Казан – дракона Барадж.

Гербът на Казан. Екатерина подготвя своята визита в Казан, като мечтае да създаде най-великия фонд за стари ръкописи. Идеята въодушевява Дидро, който ѝ завещава собствената си библиотека, а братът на Жан-Жак Русо е първият, който подарява азиатски ръкописи за нейния фонд.

Град Казан е основан през X век от волжките българи като укрепление по тяхната граница с фино-угърските племена. През XI-XII век се превръща в център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия изток. След превземането на Болгар и Биляр от монголите през XIII век много техни жители се преселват в Казан.

По онова време градът става известен като Булгар ал-Джадид („Новият Болгар“).

През 1552 г. градът е превзет от руския цар Иван Грозни, повечето му жители са избити, а много сгради са разрушени.

През 1708 г. Казанското Канство (бел. ред. – ханство, според проф. Пламен Павлов) е окончателно унищожено и Казан става център на руска губерния. Казан е разрушен отново през 1774 г. по време на въстанието, водено от атамана Емелян Пугачов, но е възстановен при управлението на императрица Екатерина Велика, която разрешава в града отново да се строят джамии.

Освен волжките българи в Казанското Канство живеят и значителен брой хора от други етнически групи – татари, марийци, чуваши, удмурти.

Факсимиле от ръкописа на императрица Екатерина ІІ “За българите и хвалисите” 1767 г. Друга любопитна история е, че в императорския двор на Екатерина имало един прогонен от гръцката патриаршия начетен теолог Евгений. Пълното име на низвергнатия монах е Евгений Вулгарис.

Роден през 1716 година, само шест години преди Паисий Хилендарски, на остров Корфу, владение тогава на Венеция. След университета в Италия, още ненавършил 30 години, става директор на учебните заведения първо в Янина, а след това в Кожани. В Янина заради модерните му методи и философия, Балан, един от преподавателите, го обвинява в атеизъм.

През 1749 г. основава академия Атонската академия в землището на манастира Ватопед, неин ректор е между 1749 – 1758 г., издига я до нивото на европейски университет, където се преподава философия и богословие съобразно съвременните тогава научни изисквания. На академията, по подражание на Платон, той повелява да се напише: γεωμετρήσων έισίτω, ού κωλύωτώ μή θέλοντι συζυγήσω τάς θύρας (непознаващите геометрията да не влизат в тези стени).

Паисий Хилендарски пише Историята си през първата половина на 50-те години на XVIII век в Хилендарския манастир, който се намира в непосредствена близост до землището на съседния Ватопедски манастир.

Назначил за сметка на собствената си заплата от 1000 гроша и преподавател по латински език, Вулгарис преподава философия, като се придържа към модерните западни тенденции, което води до обвинения в еретизъм и заплахи със сопи от игумени и калугери. След 9 години съществуване на академията, през 1758 той я напуска, тя е закрита и сградите ѝ постепенно потъват в разруха.

Евгений Вулгарис.В 1759 – 1761 г. Вулгарис е ректор на Патриаршеската школа в Цариград, назначен лично от патриарха. Недолюбван от ретроградните клирици на Цариградската патриаршия и гръцките монаси на Атон, които му създават различни трудности, сплетничат и го упрекват в ерес, той завинаги напуска Балканите през 1762 г.

В Берлин е канен от Фридрих Велики и в двореца Сан Суси има диспут с Волтер.

Пруският крал препоръчва монаха Евгений на немската принцеса София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, станала императрица на Русия с името Екатерина ІІ Велика.

При Екатерина Велика той се подписва като Евгений Булгарский. Отначало е неин библиотекар и съветник, след това в 1775 г. е ръкоположен за архиепископ Славонски и Херсонски със седалище в Полтава.

Историкът Асен Чилингиров в изследването си за Евгений Булгарский прави подробна негова характеристика, представя хипотезите за причините за изгонването му от Атон, сравнява неговата личност с личността на Паисий Хилендарски и приносът, който имат и двамата, но в заключение изразява съжаление, че Евгений Булгарский остава в историята като личност с българско име, но с гръцко самосъзнание.

Като доказателство той привежда неговото участие в планирането и осъществяването на така наречения „Гръцки проект“.

Замислен от Екатерина, този проект включва заселването на новоприсъединените територии с християнско население от Югоизточна Европа, а това християнско население се състои предимно от бежанци от българските земи и значително по-малко сърби и гърци.

 

Целта е граничната зона между Русия и Османската империя да се използва при следващите войни като бариера, а населението й да участва на първо място в защитата на страната, спестявайки по такъв начин военните разходи.

 

20.12.2018 г. 05,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сиромахът казва: "Ама този богат човек има да яде, да пие, охолно живее, а за мене няма нищо…". - Ти не знаеш, че страданията на този богат човек са задържани за след 40-50 години. Природата не взема ли еднакво мазнините и на богатия, и на сиромаха? Какво иска да каже Природата с това, като обира мазнините на хората? - Тя иска да им каже: "ВИЕ НЕ СТЕ НАУЧИЛИ ЗАКОНА НА БРАТСТВОТО!"

(1920.08.19с.Новото човечество.НОЧ.ЖЗ1947:12)

ИМА И ДУХОВНИ СЛАНИНИ, НЕ САМО ФИЗИЧЕСКИ. И най-кльощавият светия, и най-малкият ревнивец е по-тлъст и от най-тлъстия човек на земята. Това е себичността, горделивостта, самомнението. Те изключват толерантността, служенето, приятелството, братския живот. Тлъстият духовно е винаги най-прав, винаги над другите – друг вариант няма. Той е авторитарен и вечно съди или дава мъдри съвети. Моментално – без нито секунда забавяне. Ясновидецът има рентгеново зрение - и в трите случая вижда еднакво и дебелия, и ревнивия, и горделивия. Обаче ако е и яснонюхащ, проблемът става голям. Етерната смрад в първия случай е нищо, в сравнение с астралната и менталната. Повечето ангели въобще не могат да се приближат, а Посветеният минава вековни тренировки, за да може да оцелее на земята.

 

НЕКА ПЪЛНИТЕ ХОРА ФИЗИЧЕСКИ не възприемат горните думи с озадачение, то е само за минимум подсещане относно здравето и етерните миризми. Но както в Словото, тъй и в любовта, приятелството и най-елементарната човещина, в психологията и психофизиологията, има безброй примери на предимствата на повечето пълни хора в общуването. Всеки познава прелестни и прекрасни пълни хора - даже видът им ще ни липсва, ако отслабнат... Да не слагаме тук цитати, но в беседите си и Учителят Беинса Дуно има нееднократни добри изказвания за пълните хора и негативни за някои слаби; а за браковете направо препоръчва слаб да живее с пълен.

 

 

20.12.2018 г. 21,08 ч.

 

Разграничаване на лъжливите учения от Божественото Учение.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако вие не виждате в лицето на вашите братя живия Господ, не разбирате това Учение. Ако аз във вашето лице не виждам Бога, моето учение е лъжливо. Ако не ви обичам и не съм готов да се жертвам за вас, проповядвам едно лъжливо учение. И ВИЕ трябва да се жертвате! БРАТСТВО трябва да има в тоя свят!" (1920.08.19с.Новото човечество.НОЧ.ЖЗ1947:23)

 

 

21.12.2018 г. 10,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Любовта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се пожертвате за един човек, когото всички отхвърлят, гонят и никой не го приема. Не си ли готов да пожертваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова "братство" Аз не идвам!"

(1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:155)

 

 

21.12.2018 г. 09,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Искам от всички вас да бъдете учтиви по душа и сърце, да имате взаимно почитание и да се стремите към всичко това, защото туй, което вършите на другите, вършите го и на БОГА." (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:154)

 

 

21.12.2018 г. 09,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Абсолютното добро в света е да бъдем добри ЗА ВСИЧКИ." (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:153)

 

 

21.12.2018 г. 11,35 ч.

 

ВЪВ ВЕЛИКОТО УЧИЛИЩЕ НА ЖИВОТА ИМА И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА АДА.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Много добре постъпва българинът – въшката трябва да се постави между ноктите на двата палеца! Това значи: ”Ти, като влезе в главата ми и смучеш кръвта ми, пита ли ме? – Не. – Хубаво, и аз няма да те питам…” – Чук! Щом и ние не изпълняваме волята Божия, когато отидем на Небето, за нас казват: „Въшки не искаме!“ Под „въшка” в духовния свят се подразбира личният егоизъм, с който трябва да се простим. И за въшките има работа, но ние трябва да се простим с тях."

(1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:155-156)

МНОЗИНА НЕ ПОДОЗИРАТ, че ясновидците виждат егоистите буквално като огромни въшки или други насекоми-кръвопийци, които не могат да живеят, ако не се впият в някого. Ревнивците са АСТРАЛНИТЕ срамни въшки, но кърлежи са нихилистите, негативиститие, назидателите. Това е вид нагъл ментален егоизъм, чрез който се спукват капилярите на жертвата, отричайки нейната истина или захлупвайки я с апострофиране. Така те смучат праната й, живота й. Отровните комари пък го правят с поучения, проповеди и много говорене.

 

 

22.12.2018 г. 16,43 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с този наш Баща, с този наш голям Брат. Христос е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички божествени правила, всички божествени добродетели. Той е първият Брат, Който е издържал сполучливо своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, реки - всичко, което виждаме в Природата, - е израз, проявление на този велик Брат. Това е една велика мисъл, върху която трябва да работите хиляди години, за да схванете вътрешния, дълбокия ѝ смисъл.” (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:158)

 

 

22.12.2018 г. 16,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Христос и ние – това сме едно и също нещо. Как да разбираме това? - Ако можем да любим ВСИЧКИ хора, да се жертваме за тях, ние РАЗБИРАМЕ Христовите думи, РАЗБИРАМЕ нашите братя и сестри. Ако можем да чувстваме душите на своите братя, когато ги срещнем, и ако можем да им помогнем, ние РАЗБИРАМЕ Христа.” (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:157)

 

 

22.12.2018 г. 16,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Като погледнем вечер нагоре, ние виждаме Божието лице, осеяно с множество звезди. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди.“

(1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:157)

 

 

22.12.2018 г. 15,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Според мен, добър човек е този, който и при най-лошите условия се стреми да върши Волята Божия. Добротата се цени според УСИЛИЯТА, които правиш, за да си добър. Когато Господ види, че правиш усилия, Той казва: „Този човек е добър!“ (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:157)

 

 

22.12.2018 г. 15,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато сме готови, Господ ще ни даде всички условия за работа. Докато не решите в себе си въпроса дали сте готови да служите на Господа или не, дотогава Господ няма да ви дава нищо. Ето какъв ще бъде до това време вашият живот: ще лягате, ще ставате, ще се обличате и събличате, ще ядете и пиете, ще живеете, ще търгувате, и най-после ще кажат за вас: „Хайде, изхвърлете този навън!“ Ще ви смъкнат в гроба и ще си останете такива, каквито сте си.”

(1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:156)

 

 

22.12.2018 г. 18,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Да започнем новия живот с истинската любов, и всички ние – и мало, и голямо – да се надпреварваме в нея! Взаимни добри чувства, благородни чувства - това са носители на една велика сила.” (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:159)

 

 

23.12.2018 г. 19,48 ч.

 

АБСОЛЮТНАТА ПРЕЛЕСТ НА СМИРЕНИЕТО!

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И тъй, вие сте още далеч от Школата. Като минете сега този изпит, ще дойде втори и трети – но първият е най-важен, другите са лесни. Ще създавате добри мисли и желания, ще се учите едни от други и няма да мислите, че стоите по-високо от другите. Един по-силен ученик може да бъде учител на друг, по-слаб, а на по-силния ще бъде учител още по-силен от него. В света всеки си има по един учител.”

(1920.08.20с.Необходими условия за ученика. Абсолютна чистота на сърцето. Пълно самообладание на ума и сърцето.МИЛ.ББ2008:217)

СПОРЕД ПЕНТГРАМИКАТА, има извънредно умни и талантливи функционери, които водят другите и са светило за тях, но са още във ВЪНШНИЯ кръг на обикновените хора – ИЗВЪН Школата. Те все още са в инволюцията – надолу с главата, - дори и да са фараони, папи, патриарси, академици, гении, светци или „праведници”. По какво ще ги познаем? – ТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ УЧИТЕЛ НАД СЕБЕ СИ. И да имат, приемат само ВЪТРЕШНИЯ Учител, но за външен не искат и да чуят, защото се мислят за най-напреднали и за Негови единствени или най-добри тръби. НО ДАЛИ ИМАТ ВРЪЗКА И С ВЪТРЕШНИЯ УЧИТЕЛ Е ВЪПРОС, понеже Той ни разкрива кой е по-напред от нас на земята и разгаря в сърцето ни силно желание да идем и да се учим от него. А ПО-НАПРЕДНАЛ ВИНАГИ ИМА! Нещо повече: по-напредналият е достатъчно смирен, за да отиде и получи Посвещение от по-ненапреднал. Това е абсолютен закон, който изпълни и Исус, когато помоли Йоан Кръстител да бъде кръстен от него. Най-напредналият никога не се издава, че е такъв, нито издава връзката си с Бога, ако няма вид на Учител, както стори стълпникът Ермий, когато отиде да се поклони на клоуна Памфлон; както стори Гърбавият роб Абу Бекир - избраникът Божий, който вършеше чудеса. Когато изчезна от града си и всички го търсеха и се чудеха къде е пропаднал, едно дете им каза каква последна молитва е чуло в джамията от него: „Аллах, Аллах, човешко ухо разбра за приятелството ми с Тебе, затова аз нямам работа повече в този град”. Нещо повече – най-напредналият няма и помен от понятие, че е нещо повече от другите.

 

 

23.12.2018  г. 19,02 ч.

 

АКО НЯКОЙ ЗНАЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ…

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако дадете сърцето си някому, парите - на този или онзи, а ръката си на този, който не я заслужава, ще видите какво ще стане – няма защо аз да ви уча.” (1920.08.20с.Необходими условия за ученика. Абсолютна чистота на сърцето. Пълно самообладание на ума и сърцето.МИЛ.ББ2008:217)

 

 

23.12.2018 г. 18,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Някой казва: „Аз познавам окултизма.“ - Добре, РЕШИ ЛИ ЗАДАЧИТЕ ЗА САМООБЛАДАНИЕТО, ЗА ЧИСТОТАТА НА СЪРЦЕТО СИ? - РЕШИТЕЛНО И БЕЗПОГРЕШНО ТРЯБВА ДА ГИ РЕШИТЕ! - „Да, но аз живея в грешен свят…“ - Това за мен не важи – светът може да е грешен, но ти живееш като ученик в Школата, затова ти е необходима чистота на сърцето. Не казвам, че сърцата ви са нечисти, а казвам какъв е законът: и за най-малката нечистота, и за най-малкото леке те изпъждат от тази Школа за хиляди години! Занимавайте се с тези задачи, ако искате Бог да ви благослови. А ако търсите по-лесни задачи – има и такива.”

(1920.08.20с.Необходими условия за ученика. Абсолютна чистота на сърцето. Пълно самообладание на ума и сърцето.МИЛ.ББ2008:215-216)

 

23.12.2018 г. 18,33 ч.

 

ПОЗНАВАМЕ ХОРА, КОИТО ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ ПОТРИВАТ НАСАМ-НАТАМ ПО СВЕТА И У НАС и не дават никаква продукция за Бога, понеже вечно търсят „условия”. Постоянно намират кусури на света и на обстоятелствата. Нима и ние не сме минали по този път или едва напоследък сме излезли от него?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: През сегашния си живот вие имате достатъчно време да си свършите работата и ще ви остане един час свободно време, за да се върнете вкъщи. Но ако през това време вие се потривате насам-натам, ще изгубите всички възможности за работене, и една част от работата ви ще остане недовършена - ще я свършите в бъдещия си живот. При каквито условия и да се намирате, те не ви спъват! Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа. Като ученици, вие сега си казвате: „Защо ме сполетя това зло?“ - Такива разсъждения в окултната школа не се позволяват! Ученикът трябва да работи, да решава зададените му задачи, без да си задава въпросите „защо” и „за какво”. (1920.08.20с.Необходими условия за ученика. Абсолютна чистота на сърцето. Пълно самообладание на ума и сърцето.МИЛ.ББ2008:215)

 

 

23.12.2018 г. 18,03 ч.

 

ВСЕКИ ПОЗНАВА ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО СЕ МИСЛИ ЗА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИТЕ, ЧЕ Е ПО-ПРАВ ИЛИ НАЙ-ПРАВ. Ето, от мисълта по-долу разбираме, че такъв човек не е благороден и чист. Каквито и таланти и мъдрости да ръси, той е все още в детската си възраст или ранния духовен пубертет, където всеки иска неговата пръчка да е най-голяма… Не, добрият човек  с душа е благ, поставя се на последно място и иска да общува и с различните, да им служи.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В окултната школа, в Бялото Братство не се позволява да мислите, че сте нещо повече от другите хора, да мислите, че другите са невежи, а вие стоите по-горе от тях. Когато мислите, че стоите по-горе от другите, а те са невежи, ще се намерят други, които ще мислят същото за вас; трети пък ще мислят така за вторите - и т.н. И в края на краищата ще се получи редица от невежи, а вие ще си мислите, че сте много учени. - Не, всички сте под един знаменател! Ще махнете от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек, всяка душа има възможност да облагороди живота си и животът ѝ да бъде чист.” (1920.08.20с.Необходими условия за ученика. Абсолютна чистота на сърцето. Пълно самообладание на ума и сърцето.МИЛ.ББ2008:214)

 

 

23.12.2018 г. 17,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Между вас да не се поражда никаква мисъл за сектантство! Това учение е за БРАТСТВОТО. Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим науката за братството - какви са великите закони, които го управляват.“ (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:160-161)

НАЙ-ИЗОСТАНАЛИТЕ ДУШИ, А НАЙ-ВЕЧЕ ХОРАТА БЕЗ ДУША определят братството като „сектантство”. Има даже професори по богословие, които наричат всички братства и братски взаимоотношения извън църквата като „сектантство”, а простите хора, дори и да са образовани и атеисти, им подражават. Това е извънредно ниска степен на интелигентност и информираност, но злото сърце, което разбира нещата така и се бори с Истината, трябва да получи своите уроци от съдбата, от последствията.

 

 

23.12.2018 г. 17,35 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. /…/ Какво ще стане след това, ще ви кажа: Бог ще постави всичко в пълна хармония и ще дойде ден, когато всички хора ще заживеят братски помежду си. Още от старо време Господ е казвал чрез пророците: „Ще дам нови сърца на хората, ще се заселя в тях и ще живея заедно с тях.“ От СЪРЦЕТО започва Новата култура!” (1920.08.19с.Път, истина и живот.МИЛ.ББ2008:160)

 

23.12.2018 г. 16,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Първото условие е АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА НА СЪРЦЕТО. Тази чистота трябва да бъде ЖИВА – тъй, както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. ТЪЙ подразбирам живата чистота!” (1920.08.20с. Необходими условия за ученика. Абсолютна чистота на сърцето. Пълно самообладание на ума и сърцето.МИЛ.ББ2008:213)

 

ЗА ЧИСТОТАТА И АБСОЛЮТНАТА ЧИСТОТА се говори много в Словото, но тук става съвършено ясно що е ЖИВА чистота на сърцето – СЪРЦЕТО КАТО ИЗВОР. Понеже има и относителна, условна „мъртва” чистота на каптирани сърца с кранове, сърца в дезинфекцирани и хлорирани частни басейни, сърца в бутилки за продажба и за домашна потреба - ферментирали или с консерванти. Ние познаваме много такива, такива сме били десетки години и самите ние. Не сме разбирали следващия повик в цитираната беседа – че ЖИВА чистота е да обикнем ГОСПОДА С ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ, ВСИЧКИЯ СИ УМ, ВСИЧКАТА СИ ДУША И ВСИЧКАТА СИ СИЛА. Значи, все пак чистото, извиращо сърце има ОБЕКТ. Въпросът е да се разбере какво значи Господ – нещо абстрактно ли, което се постига само с молитви и формули? Тук Учителят конкретизира: синоним на Господ е Бялото Братство, а то се състои от Учители, завършили своята еволюция, и техните ята. Ако говорим за абсолютна любов към Господа и абсолютна чистота, ИМЕННО ТЕ и сродните ни души трябва да са нашият абсолютен приоритет. Обаче в Божественото, т.е. в любовта към Господа влиза и любов към лишените, страдащите, омъчнените, унижените и оскърбените. Даже и към лошите, грешните, враговете. Цялата тайна е колко време и усилия трябва да отдаваме за тях. Цялото ни време за тях – ИЛИ САМО ОПРЕДЕЛЕНО ПО-МАЛКО ВРЕМЕ, при това под пълния контрол на духа ни. ИМЕННО ТАКА ПРОДЪЛЖАВА БЕСЕДАТА, КОЯТО РАЗГЛЕЖДАМЕ, И ТОВА Е ОТБЕЛЯЗАНО ВЪВ ВТОРАТА ЧАСТ НА САМОТО Й ЗАГЛАВИЕ: „Пълно самообладание на ума и сърцето”.

 

 

23.12.2018 г. 20,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Върху извора ще дойде малко нечистота, ще дойде мътна вода. За това няма да ви държа отговорни, а ще ви питам: изворът блика ли, има ли в него чиста вода, излива ли нечистотата? Ако излива нечистотата – добре ще е; а ако нечистотата остане върху вас, за да ви изчистят, ще трябва да се ангажират много слуги, които да работят по цели дни около вас – това няма да го бъде! Всеки от вас трябва САМ да се чисти, защото няма толкова пари за слуги...”

(1920.08.20с.нуз.МИЛ.ББ2008:217)

 

ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ И НАЙ-ЧИСТИТЕ ИЗВОРИ често не допускат външни чистачи или ДРУГИ не позволяват това – тия, които редовно ги ползват за нужници…

 

 

24.12.2018 г. 16,54 ч.

 

КАКВО ПОВЕЧЕ? Като се съпротивляваме на Новата Мисъл и на Любовта в сърцето си, ние воюваме с БОГА и така се самоубиваме. Кой не се разболя и обезобрази, кой не умря?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Бог - това е МЯРКАТА за нещата. – Чрез НЕГО ние познаваме нещата, чрез НЕГО разбираме живота, чрез НЕГО възприемаме Любовта, чрез НЕГО възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. Изобщо, всичко, което се проявява, става чрез НЕГО. Така че, като мислиш – Бог е вътре в тебе и чрез НЕГО мислиш. Когато чувстваш и любиш, чрез НЕГО чувстваш и любиш! И след всичко това, какво друго ще мислиш за Бога и за какво ще Го доказваш?” (1920.08.21. с.Идване и възприемане на Духа. МИЛ.ББ2008:218)

 

 

24.12.2018 г. 14,02 ч.

 

ВСИЧКО СЪС ВСИЧКА СИЛА И В ДУХА, И В ДОБРОТО! „Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всички домове. Да вдъхне в сърцата на вярващите божествената ревност, да я възприемат те във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.” (1920.08.21с.нуз.МИЛ.ББ2008:218)

 

 

25.12.2018 г. 14,23 ч.

 

ЧОВЕКЪТ С ДУША ИМА НУЖДА ДА ОБИЧА И ДА ОБОЖАВА, ДА ИМА НЯКОЙ НАД НЕГО. За едни смисълът на живота е Духът, за други – неговият животоспасяващ синоним – любимият. В Словото Божие паралелите са безпогрешни. Злият или битото куче инстинктивно захапват ръката, която иска да ги помилва и нахрани. И да са приели от глад, те много бърже отхвърлят любимия, вменяват му вина. По същия начин ще отхвърлят и Духа, защото ПРЕДПОЧИТАТ ДА ЗАХАПВАТ – да си останат сами, нещастни, зли. : : УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всички злини в света са произлезли все от тази неразбрана любов – навсякъде се правят опити за „любов”. Един ден, когато започнете да разбирате любовта по друг начин, животът ви ще се видоизмени. А за да стане това видоизменение, трябва да възприемете Божествения Дух. И вие вече сте дошли до фазата да възприемете Божествения Дух във вашето свръхсъзнание. Знаете ли как се познава кога е дошъл Божественият Дух у вас? Наблюдавали ли сте как някоя дъщеря се сърди на майка си и на баща си – отговаря им, не ги зачита, капризна е, а те се чудят какво става с нея. Но когато започне да се момее, когато дойде нейният възлюбен, тя става мека не само с майка си и баща си, но и с братчетата и сестричетата си – не могат вече да я познаят вкъщи, тъй много се е изменила. Замине си възлюбеният ѝ, тя отново става кисела. Родителите, роднините ѝ казват: „Не знаем защо Марийка е така кисела…“ - Казвам: „Той си замина…“ Всичкото ѝ неразположение произлиза от това, че нейното слънце е залязло. На следващия ден той отново се появи на вратата - тя веднага се зарадва, става весела, доволна. Така и вие често казвате: „Нещо не сме доволни, нещо не сме разположени…“ - Това е така, защото Духът не е у вас. И тъй, когато някой ме пита защо е неразположен, казвам му: неразположението произлиза от това, че възлюбеният ви го няма. Знаете ли колко деликатен е вашият възлюбен? - Когато момъкът дойде вкъщи и види, че момата се сърди на майка си, на баща си, че не може да се владее, той си отива.” (1920.08.21с.уив.МИЛ.ББ2008:223-224)

 

ЛЮБОВТА КАТО ПРЕКЛОНЕНИЕ Е АБСОЛЮТЕН ПРИЗНАК ЗА НАЛИЧИЕ НА ДУША. Разбира се, зависи пред кого и какво. 

 

 

25.12.2018 г. 13,35 ч.

 

НИКОГА ЛИ НЕ СТЕ ИМАЛИ ТАКЪВ ДО СЕБЕ СИ? Прелестни, перфектни екземпляри с очи от лед и език-камшик. Небето и адът им плащат в звонково злато, т.е. с нашата жива кръв, защото изпълняват безпогрешно Програмата за Корекция на Вкуса и Втръсване от Мазохизма.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ние предпочитаме някой да ни "обича" по-малко, защото, ако ни "обича" много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцеди. И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън. Паякът казва: „Много хубаво, много вкусно нещо е направил Господ!“ - Да, хубаво е за ТЕБЕ, но не и за мухата… Мухата пък, като намери някоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: „Много хубаво нещо е това!...“ И при месоядството е така.” (1920.08.21с.уив.МИЛ.ББ2008:222) 

 

25.12.2018 г. 09,39 ч.

 

ОЩЕ ЕДНО ОТ ТВЪРДЕНИЯТА В СЛОВОТО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЪКРАТИ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА С 25 ХИЛЯДИ ГОДИНИ. Който разбере и приложи това, няма защо повече да се преражда принудително – може да идва по свое желание, само за да помага:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Имайте предвид, че когато разсъждавате върху природата и искате да се развивате правилно, трябва да знаете, че ЧОВЕШКАТА ДУША ПРИНАДЛЕЖИ КЪМ ТАЙНОБРАЧНИТЕ РАСТЕНИЯ, И АКО НЯКОИ ОТ ВАС СТАНАТ ЯВНОБРАЧНИ, ТЕ ИЗГУБВАТ ПОСОКАТА НА ЖИВОТА СИ. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание и действие трябва да се зародят в тайна – не се ли зародят в тайна, тази ваша мисъл, това ваше желание не са човешки. Някой от вас може да възрази: „Ами нали всичко трябва да бъде наяве!“ - Наяве трябва да бъде само плодът, а цъфтенето трябва да става в божествения свят. Като казвам, че всичко трябва да става в тайна, подразбирам, че докато една мисъл, едно желание или действие се оформят, трябва да живеят в дълбочините на човешката душа, и след като се оформят, ТОГАВА да се проявят във физическия свят и да станат явни.” (1920.08.20с.нуз.МИЛ.ББ2008:217)

СТАРАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА КАРЛ ЛИНЕЙ НА СЕМЕННИТЕ РАСТЕНИЯ КАТО „ЯВНОБРАЧНИ” може днес да не е актуална, но в душевния и интимния живот на човека истината за ТАЙНОБРАЧНИТЕ И ЯВНОБРАЧНИТЕ тандеми е в пълна сила. Някои пришълци от типа на рионидите и тоунидите казват, че са обиколили цялата вселена, но такава гнусота и гавра като брака на земята не са срещали никога никъде.

„Човек, който има вяра, може да пази тайна. Каквато тайна му повериш, той ще я запази. Ако възложиш някаква работа на онзи, който носи Истината в себе си, той непременно ще я свърши.” (9 октомври 1938, „Пред новата епоха”)

„Всичко, каквото става и се говори в Класà, трябва да бъде тайна. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в Школата, той се отстранява от Класà. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от Школата.” (8 март 1922, „Сила на волята”)

„И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа.” (20 юли 1932, „Най-малкото добро”)

„Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е! /…/ Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота! Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците“. – Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувства, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. /…/ За мене е важно тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в моята душа и да крепи моя дух със своя божествен огън.”( 12 октомври 1914, „Условията на вечния живот”)

„Който иска да се приближи към Бога, трябва да знае, че това не става по един и същ начин за всички хора. Всеки се отправя към Бога по свой специфичен начин. В това, именно, се състои красотата и тайната на живота. Всеки момент нещата се променят, и по този начин се внася новото в живота.” (22 октомври 1930, „Един и същ”)

„Докато вие не дойдете при мене поне с едно дело на жертвата, никаква тайна не може да ви се открие! Всеки човек трябва да принесе някаква жертва пред олтара на Бога. Даже висши духове слизат на земята, за да принесат своята жертва пред Великия Жертвеник на Живота. Те приемат Божието благословение само след като се въплътят на земята и принесат своята жертва.” (22 октомври 1930, „Един и същ”) „Та казвам: любовта може да стане една тайна в живота, че всичко онова, което ние вършим, да бъде в съгласие.”(15 юни 1941, „Единствената похвала”)

 

„Ще кажа: тайна голяма е скрита в Божията Любов! Щом ходим с Божията Любов, тогава ще пътуваме в тия светове - ще видите каква радост, какво веселие, какво братство, какво равенство! Ще кажете: „Струва си човек да страда за Божията Любов?” - Днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата слава, която ни очаква за в бъдеще в звездите и в слънцата! Истинското здравословно състояние на живота - това е Любовта. Турете за основа Любовта във всяко отношение.” (22 август 1943, „ Новото в живота”)

 

 

25.12.2018 г. 18,51 ч.

 

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ: УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато искаме да сме подобни на Бога, трябва да сме щедри. Ако имаме широк простор на мисълта, ако можем да любим всички, ние приличаме на БОГА. Ние ще обичаме всички дотолкова, доколкото те заслужават – онази душа, която е по-развита, с нея можем да говорим за по-важни неща. Когато кажем, че обичаме всички, това е според степента на любовта, която живее в нас. Любовта има много степени.” (1920.08.21с.уив.МИЛ.ББ2008:225)

…И според ТЯХНАТА степен. Любовта на извора може да е с дебит на Ниагара, но всяка бутилка и канче има различно гърло, различна вместимост. Някои си мислят, че по-големите ги обичаме повече… Бутилката не е виновна, нито цистерната, нито даже езерото, че не могат да поемат Ниагара. Но тя самата виновна ли е, ако с мощта си обръща и избива много бутилки и че може да пълни едновременно милиони?

 

 

26.12.2018 г. 16,25 ч.

 

ДУХЪТ Е МНОГО ПО-ТВЪРД ОТ АБСОЛЮТНИЯ ДИАМАНТ, но заедно с това умее и да става абсолютно мек и раним, да се смущава. Нали Бог е ЛЮБОВ – тя живее в тия две крайности. Сам Христос, сам Бог допуска да се смущава, което не се наблюдава у неродените от Бога. Защо е този педагогически прийом? – За да видим на какво заприличваме, когато не Го допуснем, когато Го оскърбим и изгоним, когато се отдръпне. Кой ще Му подаде чаша вода? А ние сме предатели - разкървавяваме, изгонваме Любовта по 100 пъти на ден!

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сега ще ви предам една от опитностите на Христос: „Като рече Христос това, СМУТИ СЕ Духът Му и каза: „Истина, Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.“ Защо СЕ СМУТИ Духът на Христос? - Защото един от Неговите ученици ще го предаде – значи, ще развали доброто дело. Питам ви сега: вие, които сте господари на вашата къща, трябва ли да оставите този предател пак да смути Духа на Христос? Ние казваме, че Духът на Христос се е смутил, НО ТОЗИ ДУХ МОЖЕ И СЕГА ДА СЕ СМУТИ. Допуснете ли у вас една лоша мисъл, тя е предател - тя ще смути духа ви, ще изгубите силата си и с това ще бъдете неспособни за работа в света. СЛЕДОВАТЕЛНО, НЯМА ДА ДОПУСКАТЕ НИКОГО ДА СМУЩАВА ВАШИЯ ДУХ И ЩЕ КАЗВАТЕ: „НЕ ПОЗВОЛЯВАМ НА НИКОГО ДА СМУЩАВА МОЯ ВЪЗЛЮБЕН!“ (1920.08.21с.уив.МИЛ.ББ2008:227)

 

 

26.12.2018 г. 16,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз ви казвам: Божият Дух ИДЕ - и СКОРО ще дойде. Вашият Възлюбен ИДЕ и трябва да го чакате! Той не е нито на един километър разстояние от вас, не е и на половин километър, а само на сто духовни метра от вас. /…/ Няма защо да се тревожите - този свят е създаден за нас. - Кой свят? - Новият свят. Старият свят си заминава и ние всички трябва да сме подготвени да влезем в този нов свят с нови мисли, чувства, желания и похвати. Със старото трябва да се простим окончателно.” (1920.08.21с.уив.МИЛ.ББ2008:226)

КОЙТО ВЪЗЛИЗА НОЩЕМ на Новата Земя в Новото Небе вижда, че там хората летят и нямат фереджета никъде по тялото си. Така е по цялата вселена, но ние тук имаме нечисти понятия и представи и затова сме под строга карантина.

 

 

26.12.2018 г. 19,17 ч.

 

ЦЯЛА СЕРИЯ РАЗКОВНИЧЕТА, ИНКРУСТИРАНА В ЕДИН АБЗАЦ. Дали сме носители на Духа, ако не сме красиви като Него? Дали зад външната белота понякога не е скрита вътрешна чернота? Плодовете ни за някой абстрактен Дух ли са - или Той е и в нашите приятели? Кои са плодовете ни – само круши и ябълки ли? Ако нямаме зрели плодове в даден момент, дали сме стиснали устата си, когато ни поднася от своите нашият възлюбен? Смеем ли да прескочим обстоятелства, майки и бащи, за да го посрещнем? Готови ли сме да го приемем ЕДНОКРАТНО?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Само Божественият Дух носи истинското знание, а когато Той дойде, вие ще се почувствате пълни с тази божествена светлина и виделина и ще станете много красиви. Понякога сте черни като арапи; мине малко време – пак побелеете, пак се разхубавите… Това се дължи на редица ваши животи, които се въртят на това Божествено Колело. Казвате: „Че не сме станали още ангели!...“ Та именно тази чернота трябва да се премахне. А това ще стане, когато дойде този ваш възлюбен. Тогава вашите души ще станат светли, радостни, ще растете в благодат като едно плодно дърво и ще принесете плодове, с които ще храните вашите приятели. Как ще нахраните вашия възлюбен? Нали ще наберете от най-хубавите круши и ябълки, ще ги измиете и ще кажете: „Заповядай!“ След това ще заговорите сладко-сладко с него. Добре, да допуснем, че нямате никакви плодове – какво ще правите тогава, като нямате какво да предложите на възлюбения си? - Тогава ТОЙ ще донесе плодове, ще ги измие, ще ги сложи на трапезата, но устата ви е затворена, не можете да ядете… Остава едно от двете: или във вашата градина да има плодове, от които той да вкуси, или вашата уста да бъде отворена, за да можете вие да вкусите от неговите плодове. Аз желая да вземете тези мисли предвид, да ги приложите и да започнете да мислите по същия начин. Казвате: „Моят възлюбен идва и аз ще отида да го посрещна.“ Не казвайте това само на думи /…/. Ако майка ви, баща ви се противопоставят на посрещането на вашия възлюбен, ще им кажете: „Ако и да не приемете моя възлюбен, аз ще го приема, ще отида с него, защото той ще остане тук за малко време.“ А Той казва: „Аз идвам тук за малко време и после ще си замина – втори път не идвам.“ (1920.08.21с.уив.МИЛ.ББ2008:229-230) 

 

 

27.12.2018 г. 20,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „/…/Тези три сили са в онази божествена душа, в която се покоят ЧУВСТВАТА. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. /…/ Вашето индивидуализиране /не трябва да/ пречи никому..”(1920.08.21.Образуване на един клас.ДвН.АлД1998:7)

КАК ДА РАЗЛИЧАВАМЕ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ? – Те говорят за божествена душа, в която се покоят ЧУВСТВАТА. За силни и живи желания – има и БОЖЕСТВЕНИ желания. За правилно индивидуализиране, при което не пречим никому. Понеже индивидуализмът, за разлика от индивидуализацията, е летене надолу с главата. Ако имаш силна гравитация, увличаш в пропастта и други. 

 

 

27.12.2018 г. 17,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И най-малкото разногласие между ума и сърцето ви ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото, като го дадете някому под наем, ще загубите равновесието си. Знаете ли кога се дава под наем? - Когато започнете да мислите за нещата с чужд ум. Значи, всяко нещо трябва да мине през ВАШИЯ ум. Не мине ли през ВАШИЯ ум и възприемете ли нещата по друг начин, непременно ще дойде падението. Вторият закон е: не давайте сърцето си под наем на никакви кираджии (наематели). И то е същият закон. Всяко чувство, всяко желание трябва непременно да мине през сърцето ви. Така е и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си.”(1920.08.21.Образуване на един клас.ДвН.АлД1998:6-7)

ПОЗНАВАМЕ МНОГО ХОРА, КОИТО МИСЛЯТ С ЧУЖД УМ, защото са повярвали в идеологията или съображенията на някой друг. Това управлява и поведението им. И НИЕ сме били такива с векове и десетилетия. Грамадно количество хора не слушат и сърцето си, а се съобразяват с чужди сърца, които теглят чергата към себе си. Това СЪЩО изкривява поведението им. Вечно изпълняват чужди желания, подчиняват се на чужди воли, живеят чужд живот.

 

27.12.2018 г. 21,10 ч.

 

ТАЗИ УНИКАЛНА ФИГУРА ОТ УЧИТЕЛЯ Е РАЗГЛЕЖДАНА ОТ НЕГО И В ДРУГА БЕСЕДА. Понеже ние вярваме в БОЖЕСТВЕНО Учение, а не в някое случайно, обясненията тук утвърждават вярата ни, че БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ е ЕДИНСТВЕНИЯТ верен критерий дали да се срещаме с определените ни души – или не. Понеже много страхливци и последователи на небожествени учения си въобразяват, че тези епохални, животоспасителни срещи на „момичетата” с „момчетата”, които са ни определени, могат и да се заобиколят.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Четвъртата фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ... и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате в точка О. АКО ВАШЕТО СЪРЦЕ Е ПЪЛНО С НАДЕЖДА, ЛЮБОВ И ВЯРА, ОТ ДРУГИЯ ПОЛЮС ИЗЛИЗА НЕПРЕМЕННО ДРУГА ДУША, И АКО ВЪРВИТЕ ПРАВИЛНО, ТО ТЕЗИ ДВЕ ДУШИ ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ И ЖИВОТЪТ ИМ ЩЕ СЕ ОСМИСЛИ — НЯМА ПАДАНЕ. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл! Понеже вие тръгвате от тази линия, от един център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душата ви. Но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всеки му се дава съдействие да изходи Пътя. Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед, и всеки, който върви из Пътя, те го следват. Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но ТОЗИ е Пътят, който ви се изпречва. Тогава като дойдете в третата фигура, вече няма падане. Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която да може да ви извади от него. Сега, зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя! Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „НИЕ сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само у вас.”

(1920.08.21.Образуване на един клас.ДвН.АлД1998:8-9)

 

 

 

28.12.2018 г. 11,06 ч.

 

НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ СМЕ „БÈЛИЧКИ”, „ЧЕРВЕНИЧКИ” ИЛИ „СИНИЧКИ” – включително и по верска или партийна боя… Интересува го какви са ни ЧЕРЕПИТЕ - дали сме зли или добри.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ ЗА БЪЛГАРИТЕ. „Казвате: "Аз съм българин!" – Че какво си направил ти за България? Вие само носите името "българин". Аз считам за българин онзи, който може да помогне на българите. АЗ НАРИЧАМ БЪЛГАРИ ОНЕЗИ, КОИТО МОГАТ ВЗАИМНО ДА СИ ПОМАГАТ. А сега има българи, които спъват работите. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял, той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта - че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата „зъл”. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си толкова много, че е напращял от енергия и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял - като бомба! Да не го бутнеш някъде! Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, когато се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, ЧЕ ДА СИ ПОЖИВЕЕ МАЛКО. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време. А понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина главата, горе в средата, е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй, българското чувство в българина отсъства. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Вие трябва да се справите с вашия песимизъм! По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: "Не се знае...". Ето на, толкова години вече аз говоря на българите! Ако бях говорил на други народи, досега светии щяха да станат. /.../ Че каква вяра имате вие? - Ако имахте вяра, досега от България щеше да стане нещо, но вие нямате вяра. Та и историята показва, че сте хора, които вървят без вяра. Аз искам да туря българите в правия път и затова казвам: вървете по българския път, който БОГ е определил! Не ходете по вашите пътища, защото ще ви пати главата!” ( 3 февруари 1935, „Разумният домостроител”)

В ЕДНА СТАТИЯ се дават доказателства за българския произход на Путин, но това МАЛКО ни интересува, понеже след оригиналния Путин, кой знае още колко дубльора има той и откъде са те… По-интересни са твърденията, че българска кръв са имали руските царе Петър Велики и Михаил Романов, както и писателят Лев Толстой. Разбира се, става въпрос за родство с волжките българи, които Сталин злонамерено прекръщава на „татари”. Друг руски учен - акад. Рахимов – е издирил доказателства за етническия български произход на 12 руски царе и князе, 86 министри, 141 губернатори, 161 световноизвестни учени, 2023 дворяни! Етническият българин проф. Алфред Халиков от Казан и Татяна Ярулина ал Булгари разкриха подробно произхода на над 500 видни руски фамилии, сред които Ахматови, Бердяев, Мичурин, Куприн, Годунов, Гогол, Бунин, Елцин, Жданов, Корсаков, Кутузов, Рахманинов, Суворов, Тимирязев, Тургенев, Тухачевски, Улянов, Хрушчов и др.

ЕТО И ЕДНА ИНТЕРЕСНА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛИЗМА НА БЪЛГАРИНА:

https://istoriazagadki.blogspot.com/2018/12/blog-post.html…

 

 

28.12.2018 г. 13,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ:„Онези, които се изпречват на вашия път и ви препятстват, ще изчезнат като дим!”(1920.08.22с.ург.МИЛ.ББ2008:231)

ТУК НЯМА ЗАЩО ДА СЕ КОМЕНТИРАТ ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ какво става със всички империи, които се борят с Бога: още отпреди Атлантида и Римската империя, та чак съвсем доскоро - и дори в момента. Това е всеизвестно. Но интересни са и тайните статистики, водени на Небето, какво се случва и индивидуално със всички преследвачи, инквизитори и опоненти на Любовта и Истината. Пред очите ни за няколко десетилетия скоропостижно измряха хиляди от тях, а днес гробарите не могат да вдигнат глава - станаха милионери. Един познат гробар Васко от Софийските гробища каза, че такъв наплив от „желаещи” не е имало никога - откакто се помни. Но за наша много голяма и приятна изненада, според брояча на умиранията и ражданията онлайн, РАЖДАНИЯТА В СЕКУНДА СА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ УМИРАНИЯТА – виждаш го пред очите си! Виждаш с очите си и как през няколко секунди в света умира по един пушач: http://www.worldometers.info/

Нашите са в щурм, шкартото си отива, новите деца с по 12 ДНК ще разкатаят фамилията на гнилия остатък от имена, потребители, продавачи и злобари.

 

 

29.12.2018 г. 10,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Работете не за пари, а за една Божия усмивка! Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бъде заплатата ви!”

(1920.08.22с.ург.МИЛ.ББ2008:232)

КОЙТО НЕ Е ВИЖДАЛ БОЖИЯТА УСМИВКА ВЪТРЕШНО ИЛИ ВЪНШНО, не знае, че извън безкрайното и неизразимо щастие, което преживяваме от нея, тя има и други дарове: подмладява, незабавно изпълнява и най-заветните ни мечти и желания, урежда даже и материалните ни работи. Това е ОПИТАНО! Понеже небето е едно от лицата Божии, и в НЕГО се появява съвсем явно блага усмивка точно в утрото, когато сме извършили нещо безкористно. Художниците ни я показват, но и ние лично я виждаме много често в дъги, облаци, сияния и т.н. много по-често, отколкото може да се случи по теорията на вероятностите.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter