Необятното говори

Книга 45

26.IV.152(2016)г.

гр.Вярна

ЦЕЛОИСТИЕ,

ЦЕЛОМЪДРИЕ И ЦЕЛОЛЮБИЕ

ЖЛО.Йеромил

15,42

- Младата Нова Вселена го приема с отворени обятия! Необятни простори му отваря! Мнозина са звани, малцина – избрани. Званите чуват звън, но на тях им звъни в ушите светът, звъни им зелеността. Лабораторията на Отца е широка, в нея има време и място за всички. Всеки държи в ръката си колба – и налива ли - налива каквото му падне, за да опита как действа. Затова мнозина изгърмяват, мнозина се поливат с киселини и основи, мнозина потъват в земята. Още нямат носталгия по Съвършенството.

Младата Нова Вселена е различна. В нея ще влязат само верните, истинните, чистите и благите. Верният на Бога и на братята и сестрите си от Бога обикновено живее с тях в Бащиния Дом. Когато излиза, той копнее да се върне в него, а не някъде другаде. Когато не е вкъщи, той мисли час по-скоро да се върне, но не се връща, понеже върши работа на Отца. Открива други Негови деца, които са се объркали в света и плачат. Които още се веселят и харесват неща и хора извън периферията на Отца, излезлият от Дома не ги закача. Но и те не се закачат за него – не го харесват. Които се закачàт, той ги извлича. Ако са закачени и на други места, той ги оставя, за да не ги разкъса.

Йеромил се роди в сърцето на Учителя преди 80 милиарда години по земно време. Тогава бе изтласкан заедно с 420 хиляди себеподобни, които обичат Учителя повече от всичко. Тия изтласквания не са "гонене", но изпращане към периферията, за да лекува кръвта на Отца по-малките и по-далечните. С някои пътешественикът се завръща, някои оставя на място.

Йеромил е новото му име в Новата Млада Вселена. Като квардтада, той се роди с друго име, което не може да се произнесе. Тогава в сърцето на Отца сияеше Нарѝл – една вселена от молибден в 483 агрегатни състояния. Там се раждаха ангелите "млан", какъвто се роди и "Йеромил"… Сърдечност и целомъдрие щастливо се прескачаха в тях като пролетни води. Мъглата от пръски над тях сияеше с милиони багри; който я вдъхнеше – оживяваше.

Целомъдреният да бъде сърдечен и сърдечният целомъдрен – това беше нещо ново по онова време. Цялата Мъдрост на Бога прави съществата самодостатъчни, но сърдечността ги отваря щастливо, за да правят добро. Целомъдрият няма нужда от нищо, но тъй като Бог живее в него, усеща, че другите имат нужда от много неща.

Има самодостатъчни богове и ангели от най-чист кристал, които нямат божествен или надбожествен произход, затова не трепват, когато някой страда. Трепването от милост и съчувствие издава божествен произход; потичането надолу – свръх-божествен. Без свръхбогове и богини нямаше да има нито звезди, нито поляни, нито щастие. Да потечеш надолу, готов да се раздадеш целия – това е мъдрата цялост на Бога. Истинната цялост не изтича, не слиза. Тя е планински връх в небесата на Абсолюта. Има и любовна цялост, но тя е нещо предстоящо. Мъдрата цялост на Бога, всъщност, е Обичта, затова не може да стои на мястото си. Но без истинната цялост тя е безсилна, няма откъде да идва живот. Само от върховете на Истината извира живот, само от висините на Чистотата животът е по-чист от елмаз, по-бистър от Божие езеро. Тази цялост е непоколебима, нищо не може да проникне в нея. Мъдрата цялост също е цяла, но може да влиза навътре чак до Отца и да се връща обратно до границите на Битието. Тя диша - снабдява Битието с въздух. Дишането е мисъл за Бога. Който мисли за нещо друго, той не диша, той е още анаеробно създание. Не че е по-нисше - напротив, дори се намира по-високо от дишащите същества, защото живее в цялостта на Истината. Той е сняг, ледник, глетчер над Битието. Не мисли за Бога, понеже пребивава в Бога. Обаче пребиваването още не е живот. Живот в Бога и за Бога ще има в много далечни времена, когато двама или трима осъзнаят любовната цялост на Бога.

Мланоидът Йеромил е тъй красив в Новата Млада Вселена, че замайва съществата на милиарди виделѝнни години. Яснѝнните години на Бога са по друго летоброене – те се тъкат в сърцето на ясновселенаната и се наричат "Обѝтел". Йеромил праща виделинен трепет на всички наоколо: събужда ги да дишат. До дишаш в Бога и за Бога, значи да гостуваш на безброй светове, вдишвайки навътре и издишвайки навън. В това дишане ти засягаш съществата, които са узрели вече за Мъдрост. Потекли са от ледниците и търсят кого да напоят. Минават от анаеробно в аеробно дишане – от ултравселената в супервселената. Анаеробите пребивават прекрасно в ледниците, нямат нужда да напояват никого. На тях им е достатъчно да си бъдат само вкъщи, да съзерцават, да пеят вътрешно, да се възхищават на Истината без начало и край. Най-горните анаероби обаче се "припичат" на слънце. Понеже са най-млади, те нямат собствено мнение и затова сублимират лесно. Превръщат се в бели облаци от Истина. Други имат друг късмет – стигат до някоя пропаст в глетчера, падат долу, замръзват отново. Учат се от Старите да мислят за себе си. Мисълта за Бога отлагат за еони напред. Когато се повлекат към морето, те имат шанс да станат айсберги. Отново тайнствени истини в дълбочина, обаче на върха си почват да мислят за Бога. Отдолу – Истина; отгоре - Целомъдрие…

Сега Йеромил излиза от един такъв ледник и започва да може Тройния Ритъм. Ако нещо му пречи за това, то го притеснява. Притеснителите могат да станат звън Божий, когато почнат да дишат като него: навътре-навън, навътре-навън… Да закопнеят за гостувания, както копнеят за обител.

На него ще дам една панацея до 4 месеца, ако две същества станат двойно дишащи. Много скоро след това – тройнодишащи. Първото дишане е Самотата. Второто – дишане уста в уста. То е единственото, което може да спаси сърцето и да направи душата красива. Засега душите ви са в калъфи. Третото дишане е гостуването: навътре-навън, навътре-навън… При него засягаш стотици, милиони същества, които копнеят да започнат да дишат – да мислят за Бога. Те са пребивавали в Бога, сега ще мислят за Бога и затова ще станат целомъдрени. А когато един ден почнат да живеят в Бога и за Бога, ще добият образа на Майката Божия, на Христа. Ще стигнат до заветния бряг на целолюбието.

17,03

Целомъдрието разбира законите на мисълта - и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка божествена мисъл е права.

Ще кажете: "Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?" – Да, има целомъдрие в света! То не е механическо, но божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие "прииждане на Духа", "явление на Духа", "посещение на Духа". (20.08.1927, "Братя в единомис-лие")

В осиянието се прави връзка между целомъдрието и мисълта, целомъдрието и "потичането" - и т.н. Мисълта от Учителя, която е цитирана, потвърждава това, без да сме знаели за нея предварително. В нея има още синоними на "водното" естество на целомъдрието, напр. - "прииждане".

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник