Необятното говори

Книга 45

1819 10.02.2017 Един от 60-те милиарда... 21:06 от В.Л. Искам да ти споделя нещо: преди малко поправях грешчици в 36-та книга, осиянието "60 милиарда "Отче наш". Там се обяснява за свободната интерпретация на Словото и ми дойде да напиша моето "Отче наш", което изглежда така:

ОТЧЕ МОЙ,

който си ми в Душата!

Свято ми е Името Твое!

Благо ми е Царството Твое!

Да бъде Волята Твоя

както отвътре, така и отвън!

За хляба насъщен благодаря и днес!

И прости ми дълговете мои,

както простих на моите длъжници!

И въвеждай ме в изкушение,

за да покоря тъмата в мен!

Защото е Твое и Царството,

и силата, и славата,

и аз съм твоя

завинаги!

Аминъ

Още нещо интересно: на два пъти пропуснах пасажа за дълговете, но го включих, защото си е молитва.

Още нещо: усещам, че молитвата е "жива" - всеки ден нещо се променя в нея - дума, израз, сякаш се съгласува с енергиите на деня...

1820 12.02.2017 Може да са в сила и двата метода 07:18 до В.Л. Изключително интересно и като поезия, и като философия! Моят вариант просто съм го съгласувал по срички и ритмически с традиционния, защото това е вид мàгика и резонанс за преработване егрегора на традицията, обаче индивидуалните версии също си имат своя сила, когато се произнасят самостоятелно или в малка група. А това Отец да ни въвежда в изкушение е една изключително свободна и смела обратна молба на тази на Исус - възстановява метода на Отца. Мислел съм си защо Христос Го моли повече да не употебява този метод - явно Синът има право да въведе нов метод и да моли за това Бащата - и Бащата може да не се "ядоса", да се съгласи... Не се знае дали е приета и всичко оттогава да е сменено - Бог да не ни възпитава повече чрез въвеждането в изкушение. А може да са останали в сила и двата метода за двете категории монади - по линия на Отца и Христòвите.

Днес, с по-късна дата, може да си припомним различните трактовки на този най-сложен пункт от Молитвата. Въпреки че Учителят ползва класическия му вид и значение в цяла Своя песен и понякога поддържа именно тях (не ни въвеждай в изкушение), в други случаи направо казва, че преводът е неверен. Има такива твърдения и в науката. Венно се молеше: „...И КОГАТО СМЕ В ИЗКУШЕНИЕ”; а в една беседа Учителят казва в прав текст: „в Писанието има един стих: „И не въведи нас в изкушение“, но там е криво преведено. То е: "Давай ни знания и мъдрост, да не би със своите глупости ние да попаднем в изкушение и да страдаме". (19 март 1922,”Твоето Слово”)