01.01.2017 г. 00,25 ч.
ТРЕТИ СТАР ТЕКСТ ПО СЛУЧАЙ НОВАТА 2017, КОЯТО ТОКУ-ЩО ДОЙДЕ - ПОСЛАНИЕ ДО ЕДИН ПРИЯТЕЛ
5.V.152(2016) : : с.Дълбоки : : АВРỳМ – МОМЕНТАЛНА ПАНАЦЕЯ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ : : ЖЛО./.Този приятел помоли тук да не се слагат инициалите на името му и дори кодирани инициали../
11,40
- Влюбен в Съвършения до полуда! Набиван на кол, горèн, гилотиниран, разстрелван – най-любим син на Бога. Томàзо прекрасен – падам пред теб на колене! Сам Бог коленичи пред Себе Си, когато дойде в жертвено тяло на земята! По стъпките на Христа – верен, верен, верен! Попадне някой на Слово – и остава студен. Друг попадне – продължава да живее както преди. Трети отрича Слово – и по този начин се самоубива. И да движи месо и кости, и да умува, мъдрува, богува – той е труп в очите на Бога. А жаркосияйният архангел Циурѝл възкръсва изведнъж със сто степени нагоре, попадне ли на него пръска от Слово Божие! Виждали ли сте такова възкресение? Виждали ли сте архангел, който строи Градът на Слънцето? Драгоценни, прекрасни Сине мой Циурѝл Великолепни! Ти построи града на Слънцето – в центъра на Слънцето го построи! Колко пъти те набиваха на кол на земята – ти не предаде Баща си нито веднъж, нито за миг.
Предателите живеят с предатели, харесват предатели. Не ми казвайте, че някой, който харесва предател, не е предател. Той върви пред àта на самолюбието си и се възкачва на атове; атове се възкачват върху него. А ти, съвършен войнико на Духа, не остави нито една вълнà и частица от същината си под копита на атове, на магарета на мостòве. Всеки, който отритва Слово Божие, дава чифте на живота си. Всеки ат и магаре, всеки катър от гвардията на своеглавите, който застопорява Истината върху мост, трябва да се продъни в 11-ия кръг на ада, за да се разправят с него другите атове, с които е богувал или мърсувал "прѝмъртве". За тях не важи думата "прѝживе", понеже те не са живи: мърдалà и мърдѝ без Слово Божие са мръднали и затова са мъртвинѝ, минаващи пред живите-мъртви за живи. Този Томàзо, който поде КАМПАНИЯТА (Диктуващият използва тази дума в съответствие с фамилното име на великия син на човечеството и на Бога Томазо Кампанела, който е искал да свали рая на земята – б.х.) за държава и град на Слънцето, направи няколко основни грешки, за които трябваше да си плати. Изследвайте неговото учение – и ще видите какви. Когато той се всели някога и в Плàтон, войничеството и строгостта му и тогава направиха поразии, но понеже бе син на Бога, Бог им даде да построят държава в центъра на Слънцето. Там те се осъзнаха и не допуснаха земните грешки от представите си. Сега Циурѝл, архангел по ранг и кандидат за архидей, предстои от великолепен да стане "милолèпен". Милолепните архидеи повече не носят мечове – нито огнени, нито сърдечни, нито мисловни. Те се въоръжават с необятията на милувката и сътресенията на Разридаването. Това е разридаване от Разпознаване. Да разпознаеш Бога на небето - това означава да си ВЕРЕН. Да Го разпознаеш на земята, означава БЕЗПРЕДЕЛНА ПРЕДАНОСТ. Безпределната преданост разпознава Господа, дори и когато Бог се е скрил като песъчинка на дъното на преизподнята! Пред вярващите Бог се крие, за да не омърси дрехата Си. Макар и разпознали Го, те денонощно опръскват пространството с молитви и песнопения, изритващи Делото и Живота в пропастта. /На обикновения религиозен казвам/: да си мислиш, че молитвата е Дело, че каканиженето на песни е Живот, че верските ежби и спорове са мозък, това значи да си в кораба на Ной, но да му залагаш адски машини. Да, качѝл си се, защото си разпознал – затова причинното ти тяло е спасено, влязъл си в Първия Коридор на Безсмъртието. Да си изпълнил закона на Ной, когато Бог му е заповядал да качи на ковчега си същества с разум и същества по двойки – това значи да имаш душа и тази душа да е спасена. Ала ако си сбъркал чифта си и даваш на тоя до тебе да клати кораба на безсмъртието – това е снемане на венеца, падане на венчилото от върховете на душата и стъпкването му в цепките на грубостта. Архангелът става архидей, когато милозàрието му събере много двойки на Горната Палуба и начене Танцова Забава. Тогава най-близкото копито до тебе не рита до кръв танцуващите, не търси повече своето си, не си мѝсли, че може да управлява ядрена реакция. Близките по плът и каюта изгарят още в първата част от секундата, ако се опитат да спрат архидей! Архангели са се сривали, но за архидей това е немислимо. Когато архидей построи град на Слънцето, Държава на Любовта, той начева Великата Размяна на Съществата. Тогава Смъртта се срива завинаги – няма повече работа сред такива. Вярващите приказват сладко, но вечер се прибират по дупките си… За Бога те са животни, макар и Негови – спасени лично от Него. Милва ги, гали ги, дори и когато се приберат по кафезите си по чифтове, понеже все пак са спасени – с чисто причинно тяло. Животните под Ученика, останали в пагубната стихия на Потопа, неизменно срещат смъртта си, защото не са разпознали Бога – макар и звани, не са се качили на Кораба. Корабът на Бога – това е Светото Писание. Това е Словото Му от Вечността, обаче непипнато от манипулатори – фарисеи, продажници, светци и гении с човешки ореоли. Това е Корабът Му от последния модел, пуснал котва в Последно Пристанище. Там Ной пуска съществата по двойки, за да може да насели Новата Вселена. За съжаление, Тези двойки са все още в Трета класа – каютите са нагъчкани една до друга, аурите се преплитат, обаче телата не следват аурите и почват да образуват каютен Дракон. Ной знае това, Бог го е допуснал, понеже уроците трябва да вървят наедно с верността. Това е Общият Клас на Ковчега – духовни животни по чифтове. Тук е все още Пристанище – гледа се кой пристава на Капитана и Приближените. Потеглянето на Кораба става по-късно. Във Втора Класа пътуват "животните" от Специалния Клас, които са сами в каюта, но насмърдяват, защото все още считат себе си за "специални". Който се мисли за "по-специален" и не слиза по долните палуби и в машинното, не търка подове и не мие казани, не слугува на "по-нисшите", но с охота оставя нему да слугуват, започва да насмърдява. Затова му отрязват квитанциите за капитанския мостик и руля, не го бръснат за слива като боцман или вестител на Новата Земя. Възлюбеният на Бога и Учителя дух Циурѝл вече бе боцман два пъти, бе и на кормилото тринадесет пъти на по-малки кораби, но тези кораби създадоха цели епохи. Сега, когато ще става архидей, той вече строи каюти по модела на Слънчевия град, който построи на Слънцето. Те са за ученици от Трети ранг нагоре – на най-горната палуба, досущ до каютата на Капитана и каюткомпанията на неговите Приближени. Приближените на Бога са прекрасни, защото обичат да са приближени. Тия от средната палуба, "специалните", обичат да са "отдалечени" – не ридаят за братски живот и комуни. Отдалечени са и приближените по астрална плът от Трета класа, които са с преплетени двойници. Истинските Приближени си ходят на гости по горните каюти, спят и в лодките под звездите, люлеят се прегърнати и между звездите. Сам Капитанът понякога слиза от мостика и ходи при огнярите, преоблича се като огняр и надува мощни огнèния, без които и Ноев Ковчег ще потъне като ковчег. Тия от Трета класа не познават огнèния - светулкат като светулки и изфъкват като бенгалски огньове, след което почват да се мразят – да си дават съвети. Почне ли някой да дава съвети, той е пасажер от долна палуба и се занимава с долни работи: проповедничество, назидаване, кандърдисване на умрели. С усмъртяване на живи чрез присъствие. Да, посъветва ли те някой, види ли лекето на блузата ти и ти навре очите в него, а не го изпере тайно като заспиш – знай, че той е почнал да те мрази. Той вижда трохата на пода под тебе с остро зрение и повишава децибели, понеже е от Трета класа или от палубата - крещи като говори, не е благородник. Това е хитър начин да иска да се отърве от теб, като почне да те назидава. Само той е чистият и умният, а ти си глупавият. Дупчи ти главата с бургия, вкарва ти фуния с по-голям калибър, за да боли – и сипва, сипва, сипва ти мозък, та те олива… Как няма да му избягаш на такъв?... Циурѝл - прекрасният Томас от галерията на вековете, - сега работи нощем на Горната палуба, на една педя от Капитана и Боцмана. Той е работник на Горната Земя, в която възлиза нощем с Преданите. Довършва жилищата на Господа, които Господ ни обеща още преди 20 века. Прàви ги така, както се сети да ги направи на Слънцето – всяко с няколко врати, за да може да се излиза. През едната се излиза, когато ти дадат акъл; през другата – когато ти направят забележка; през третата – когато някой ти се подиграе, че си по-малък от него в еволюцията. Въпреки че на Слънцето и в Градът на Слънцето не може да припари и помен от мърляч от Трета класа и простолюдието, архитектът на Любовта и Щастието предвижда такива врати дори и в рая. Това е така, понеже и раят лесно става на ад, когато в него проникне простак. Бог е направил рая и ада така, че да бъдат достъпни и за простаци, и за елохими. Няма никаква гаранция. Двете породи и досега циркулират и в двете посоки, тъй като и елохими могат да бъдат заразени с простащина; и адски духове и сърца могат да проявят благородство. Простащината поучава и държи публиката изкъсо; благородникът може да слуша с часове и най-бледата изповед на стоножката, когато тя иска да каже нещо. Циурѝл има в момента 475 билиона сродни души по веригата след него, 26 хиляди сродни духове на въжето над него, които се изкачват вертикално към Господа. Те са Благородници, понеже действат: катерят се, нямат време за приказване. Слънцето на Циурѝл просветва в областта на Орион, питаещо земното слънце с есенцията на Разплакването. Там са разплакващите се класове и йерархии – разридават се от Слово и Преданост и при най-малкия полъх от Истина, от най-нежното духване на Любов. Най-добрият час за свързване със своите си от Орион е 1 ч. през нощта, когато се събуждат Преданите. В очите на Бога те са от Евродоровия клас, с едно разширение в Уникалната Паралелка, която е приела и Родопа. Тя въвèде във формулата на Безсмъртието и ключа на РНС – "Размяната на Съществата". Днес тя е ядрена бомба от Първа детонация, която вече цъка на самото дъно на ада. Тя е в работен режим във всички слънца с взрив от Бога, където Водород се превръща в Хелий. Хелият е въздухът за дишане на божествените зърнейства, които са превърнали позора на рода и семейството в Безсмъртие. От известно време "близките" на земята се взаимоизбиват поголовно чрез преобладаваща грижа и присъствие. Не позволяват да се грижат за тях други хора отвънка. Затова и не скитат по звездите. Скитането по райовете на възторга и свободата е същото, което прави и скитането на бащата по вселените, когато майката зрее в дома си, заобиколена от Приятели. Само че бащата изпраща асуин, а близкият на болния и стария изпраща аврум - моментална панацея за изцеление. Ако до три ме-сеца болният не се подмлади и излекува при това по-ложение, той има шанс да се върне ВКЪЩИ, където условията са много по-добри и ще му подарят ново сърце и тяло.
01.01.2017 г. 09,51 ч.
Има един текст "Отлитане чрез елхи" от 16.04.1989 г. - Как шестима човека, хванати за ръце през зимата около една елха в гората, могат да отлетят в някой друг свят. Чак сега виждаме, че там има едно важно условие - да пеят "химна на Èла". Всеки без изкюлчние може да съчини вариант. Ето един от тях:
ХИМН НА ÈЛА вариант 64
О, прелестни, душата ни е смела – запейте химн на вечното „Елà: щом бистра съвест тук ни е довела – да дойдем край зелената елà!
Покани ли безсмъртният безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!
Елате, прегърнете се, милиони, със одата светà на Радостта - елховите зелени, снежни клони, ни канят във Дома на Вечността.
Прегърне ли безсмъртният безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!
Елхови лес, елхови лес безмерен - душите ни докрай успоредѝ, да може верен да лети със верен, тъй както беше някога преди.
Пристане ли безсмъртен на безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!
Защото верността е чиста сила, и винаги пречиста е била - безброй ридаещи е тя спасила със святото, божествено „Елà!”
Застане ли безсмъртен до безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!
28.12.2016 г. 14:48:28
01.01.2017 г. 15,58 ч.
ФУНДАМЕНТАЛЕН ВЪПРОС 1897.01.01.тнд.ИББ.2004:94 „И рече Господ Господу моему”: /.../
Ясно като бял ден: Универсалният Господ на всичко и всички говори на Самия Себе си, проектиран във всяко отделно същество, където е безкрайно различен от всички Свои други проекции. Физическата вселена е полето, в което Господ-Бог прави опити да координира безчетното количество Свои индивидуални истини, посадени в проекциите Му. Великата драма на Грехопадението е разбъркала и противопоставила не само езиците, но и индивидуалните истини на съществата. Затова всички ние говорим на различни езици, дори и когато външно говорим на един и същ език. Защо ние често не чуваме нито Универсалния Господ-Бог, нито уникалната Му порекция в самите нас? Кое е това у нас, които им се съпротивлява или ги интерпретира криво? Защо? Как да възстановим ясното чуване на двата Му гласа и чуването на истините Му в другите същества? Как да ги координираме така, че да раждаме живот, радост, щастие и хармония помежду си, а не обратното?
03.01.2017 г. 09,00 ч.
ЩАСТИЕ В СТОБИ : : МИНУТИ ПРЕДИ НОВАТА 2017 : : 26 април 1939 г. "Симфония на щастието": "Щастието зависи от нас, от самите нас! Щастието зависи и от хората, които са вън от вас. Значи, щастието на човека зависи от физическия свят – това са условията. То зависи и от духовния свят – това са възможностите. Зависи и от Бога, Който дарява. /.../ Щастлив е само онзи мъдрец, който разбира нещата. Щастието е едно състояние, в което еднакво участва умът и се радва на щастието; участва сърцето - и то се радва на щастието. Пък участва и човешкото тяло. Ти говориш за любовта, за щастието, но след време това щастие изчезва - ти не си бил в света на щастието. /.../ ТОВА е смисълът - човек да бъде щастлив. /.../ Щастието съществува и на земята, но трябва да /можеш/ да го видиш. Нещастието е това, което не разбираме. Тогава ставаме нещастни. /.../ Щастието зависи от ТЕБЕ. Бог ти е дал възможност да бъдеш щастлив всякога. Щастието на човека зависи от една дума, която той може да каже."
03.01.2017 г. 12,05 ч.
1896.нив.ИББ.2004:18-19 "Понякога хората са готови да жертват всичко в този свят, само да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховните цели на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за забогатяване – подтици, които не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление, и днес още хората се кланят на златния телец, както старите езически народи. Без съмнение, светът постоянно мени своя образ – идолопоклонството е взело днес друг вид и друга форма, но то все още съществува."
03.01.2017 г. 14,30 ч.
1896.нив.ИББ.2004:19 "Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да познава истинските си нужди и интересите на своята душа."
Един от тях е да управлява баланса между предното и задното седло на хипофизата и така да овладява метаморфозите - да се превръщаме в каквото си искаме в другите светове и да живеем щастливо и волно със всичка сила...
03.01.2017 г. 15,45 ч.
1896.нив.ИББ.2004:19-20 "Следователно, за да постигнем великата цел на живота, необходимо е да живеем като разумни човеци, като братя, произлезли от ЕДИН Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. /.../ При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Доброто и Истината. Духът му тогава ще се радва на една съвършена среда, много по-фина от ефира, която ще разкрие пред ума му посредством своите трептения, величието и красотата на една жива вселена. Тя ще му разкрие един необятен свят, дето тупти пулсът на вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека."
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1325&book=38
04.01.2017 г. 09,27 ч.
На желаещите мога да го изпратя и като отделен файл.
4.I.153(2017) Западна Рила : : ОЙРÒН – ВИБРОСТАНЦИЯТА НА БЛАГОДАТТА : :
5,30
Събуждане от един мелодичен звън, какъвто телефончето или каквото и да е друго в стаята не може да произведе. Завалял е тих, дребен, умиротворителен сняг.
- Господи, имаш ли да кажеш нещо извън личните послания, които се съгласи да дадеш и вече даде едно?
- О.
- Какво значи „О”?
- Отварям. Давам ви условия. Вашето съзвучие роди „ойрòн” – вибростанция на благодатта. „Вибростанция” е единство на трептения и избор. Като затрептиш от правилен избор, ти обединяваш вибрация и субстанция. Тогава сърцето става още по-чисто, благàта – още по-незабавни и приказни. Поначало, правилният избор се ражда от Чистота. Благàта на живота се дължат на него. Единствеността на избора произтича от съвършенство; приоритетният избор – от универсалност. И сърцето, и душата правят избори. Не корете душевните избори, не корете и единствения избор на сърцето. Не винаги сърдечният избор произтича от съвършенство, не винаги душевният произтича от универсалност. Когато вкусът на сърцето има червей, то избира несъвършеното. Но и това е допуснато, и на това се радва Бог. Неслучайно болката е главен клон на Бога – знак за отклонение. Обаче, ако нямаше отклонения, нямаше да има и клони – нито Дърво на Живота, нито Дървото за познание на Доброто и Злото. Да се отклониш от Вертикалата, не значи че извършваш грях. Просто, отклонението иска да цъфти и да върже плод. Иска да роди повече плодове – да има за мнозина. Затова, именно, душата е с много разклонения и отклонения. Може да се твърди, че сърце, което не пуска само коренче надолу и филиз нагоре, а започва и да се разклонява, такова сърце започва да се превръща в душа. Следователно, почти всички растения са в света на душата – искат щастие, искат да правят добро. Вие, които растете само надолу и нагоре, сте монади, оплодени монади. Вие търсите само Бога в себе си и Бога в небесата. Не искате, не можете да се разклонявате. Корените ви са само власинки или пиете Бога по друг начин; цъфтите и връзвате и давате плодове само върху вертикалата си. Такива монади обикновено стават архати, светии, гении, монаси. Често са от рода на кактусите – предпазват се с бодли. И прави са – не ги закачайте, не искайте от тях да се разклоняват. От тях получавате вертикален живот, вярност на себе си, характер. Ако се разклонят, цялата форма на вселената или на което и да е тяло ще рухне. Те пребивават във вертикално единение с Бога и имат нужда от самота, за да вършат работата си. Едната фаза на духа ви е точно такава, дори и когато сте разклонени. Затова Обитаването се нарича Ос, която е ненаклонима. Тази Ос създава Поле, Цялостно Поле. Обитаването може да е нещо като самадхи - не закачайте такъв. Не закачайте самия себе си и не се закачвайте за нищо и за никого, когато сте верни на монадата си. Отдръпването в себе си може да бъде и в точка. Монадата тогава не е оплодена, не върви надолу и нагоре. Монадата тогава е още девствена, не е целомъдрена - тогава няма Обитаване, няма цяловселена, холивселена. Тогава човек или сам Бог се прибира в Себе си напълно, изпада в Абсолюта. Това е Тръпното Блаженство – насладата от Абсолютната Самота. Ако сте били навън, това става с Имплозия – изведнъж. Много същества, които пребивават в Абсолюта, минават за архати или за душевноболни. Не ги укорявайте, оставете ги, пазете ги, грижете се за тях, само за да продължават да са в Абсолюта. Те са Семена. Без тях нямаше да ви има, нямаше да има нищо. Сега вие сами ще потърсите себе си от кои сте. Дали сте семена или треви, дали сте мъхове и лишеи, дали сте голосеменни или покритосеменни, дали сте безстеблени или стеблени. Вие мислите, че храстът е по-долу от дървото, но не знаете, че храстите развиват универсализация. И те имат характер, но радиален, универсален. Това, че не мислят за себе си и не вървят вертикално към Бога, не ги прави по-малко полезни и прекрасни. В еволюцията трябва да станеш и стебло, дънер, ствол; да имаш и основен корен отвесно надолу. Това се прави с преданост към монадата си и преданост към Бога вертикално; изпитва се способността ти да си верен 7 години, после 14, после 21, после 28 - и пр. Верен и неотклоним. Верен на собственото си естество и само на Един Любим, Един Приятел, Един Ученик, Един Учител, Един Бог - само Един Бог. Монотеизмът и Верността идат от това. Обаче, освен монада, има и полада, има полиада; има холада и холиада. Често универсализацията е храстовидна и кълбовидна, често се откъсва от корена и тръгва на път с Ветровете. Чували сте за синволюция, преволюция. Ето защо, не корете нищо и никого. Всеки да е верен на импулса и естеството си. Които тичат като подпалени по приятели, функционери, лектори или добрини – не ги корете. Рано или късно, и те ще добият ствол, ще останат на едно място. Но всички пак стават на семена и падат надолу прекрасно; други дълго се въртят или летят преди това. Всичко, което става, е прекрасно! Разбирайте и приятелите с брадат корен. Те имат твърдо стъбло нагоре, но в материята обичат всички. Долу вторачването им изчезва, вретеното на корена им изгнива - нямат вече любов с обект. Азът им става кух – флейтата и обоят на Духа. Горе не се разклоняват много, но за сметка на това изхранват всички. Еднѝната им е само с една риза - обикновено отдават и нея. Двуризните и многоризните отдават половината или повече или по-малко; едноризните отдават и ризата си, и самите себе си без остатък. Не укорявайте и сърцата-костилки, не ги трошете с вашите трошачки. Въобще, не укорявайте никого, но общувайте със всеки както е добре за него. Като включите и както е добре за самите вас, минавате в Ритъм. Ако е двутактов, единият такт е за самите вас. Но има и многотактови, равноделни, неравноделни и т.н. Вие искате да туптите с чужди ритми, заразени сте от чужди ритми и аритмии и затова се разбивате. Не! Бъдете верни на собствения си ритъм и обертонове, на собствената си космична тоналност, на собствените си копнежи и желания. Захващайте се с други естества и ритми само тогава, когато сте в симфония. Усетите ли нещо друго - заобикаляйте, заобикаляйте отдалече! Когато не можете, Бог ви е хванал с нечии неумолими клещи, понеже черупката на сърцето ви е станала твърде своенравна или корава и в даден живот трябва да бъдете разтрошени. Ако не е човек, са обстоятелства. Това пак е сам Бог, лично сам Бог, но е станал инат като вас. Нищо – това е само за един миг, за един живот. В другия ще бягате от инат и клещи като попарени. В този сте харесали твърде много сметката, която имате от клещите, или дизайна на клещите, или първата тръпка от образа, от докосването. Някои се хранят само от образи без докосване – иконическо съзнание. И да не е от първата тръпка - и да е серия от тръпки доживот, - тя непременно е и серия от строшавания, за да се научите да отличавате клещи от сияния. Осияването и огнението никога не се предизвикват от клещи – това е невъзможно. Ритуалите също са клещи. Ако врещиш, когато си приклещен, ако врещиш от болка или удоволствие, ако въздишаш по образ или се молиш на образ, ти трябва да минеш през още много клещи в преражданията си, докато фонтанелата ти стане цвете.
И така, вашето съзвучие роди „ойрòн” – вибростанция на благодатта. Сега Декретът за Пълно Подсигуряване се разпростира и върху вас – останалите. Небесна и земна благодат вече се излива върху вас, понеже сте Верни!
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! Верният е верен, понеже е истинен. Истинният е истинен, понеже е чист. Чистият е чист, понеже е благ. Благият е благ, когато е благ всякога.
7:47:56
09.01.2017 г. 15,58 ч.
СЕБЕЛЮБИЕ И МИРОСЪЗДАНИЕ 1896.нив.ИББ.2004:20 "Трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на /.../ вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. /.../ Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се принесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят! Че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влезе в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследваните области на живота във Вселената."
МНОГО ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАКВО СЪДЪРЖАНИЕ СЕ ВЛАГА ТУК В ДУМИТЕ "МИРОСЪЗДАНИЕ" И "МИРООБРАЗОВАНИЕ". Дали първата е синоним на "миротворство" или "миротворчество", както считат някои приятели? Спроред други, по-вероятно значат "създаването, образуването на света". В случая второто не значи "образоване" на света. А може и да значи, ако се имат предвид базовите методи за спасение на света според тази основополагаща книга на Учителя: "Наука и възпитание"? Или най-вероятното значение на цялата мисъл е, че ще поискаме и ще можем да влезем в процеса на сътворяването и образуването на света, само ако имаме душа, т.е. - ако вечно ни вълнуват и движат Истината и любовта към неизследваното в живота и вселената? Значи, има неизследвани области и в живота, не само във вселената. Като знаем, че ЛЮБОВТА ражда живота, това не значи ли, че и в нея има много неизследвани области? Същото Слово казва, че Любовта има 35 милиона форми ("Поздравът на Любовта", 2 октомври 1921). Другаде дава още повече, много повече: "Казвате: „Не си струва човек да люби...“ - Знаете ли колко форми има любовта на Земята? - Любовта на Земята се изявява чрез 25 милиона форми. Всички тия форми се различават една от друга. И като дойдете до последната форма, тогава ще минете в духовния свят – и там любовта се изявява в 25 милиони форми. Като влезете в умствения свят, и там любовта има 25 милиони форми. И, най-после, и в причинния свят любовта се изявява в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми в любовта, които вие трябва да проучите. Пък като минете в друга слънчева система, /.../ там ще имате още 100 милиона форми на любовта. Като влезете в друга слънчева система, ще имате още 100 милиона форми. Трябва да минете през повече от един милион слънца. Като ги изчислите, ще видите колко форми на любовта има. Само тогава ще разберете колко малко сте изучили от великата любов, която се проявява във великия космос, в живота." ("Свърши се виното", 4.X.1936)
В ЦИТИРАНАТА МИСЪЛ НА УЧИТЕЛЯ ОТ 1896 г., именно това се нарича "нравствен свят", не нещо друго.
10.01.2017 г. 07,57 ч.
Известната графика на Красаускас в светлината на едно изказване в руския интернет: "Любовта е егоизъм по двама".
ПАК ЗА ИКОНИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ : : 8 май 1922, беседа "Необятната Любов": "Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи, коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен, да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат "любов". Тя се придружава с ограничения, с измъчвания."
10.01.2017 г. 20,43 ч.
ОТКЪДЕ ИДВА ЗДРАВЕТО? : : КОЙ Е ЦЕНТЪРЪТ? : : ПОСТОЯННИ АКЦИИ И РЕАКЦИИ, ПОСТОЯННИ ПРОМЕНИ 1896.нив.ИББ.2004:23-24 „Мислите и желанията, по същия принцип, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към Началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията, по същия закон, както и във веществения свят, произвежда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъдат благотворителни за ума и душата. Ако не става това, ще последва противното.”
„Любовта не е нещо, което изтича от нас. Любовта е творчески принцип, който изтича из центъра на цялата вселена към периферията. /.../ Или мъжът, или жената, или приятелите, които нямат общ център, нещо Божествено, не могат да се обичат. Без идея в света, не може да има никаква обич. Идеята е центърът, към който се стремят.” (2 февруари 1938,”Ще идеш и ще се възродиш”)
„От любовта зависи бъдещото развитие на човека, развитието на неговия ум, развитието на неговото сърце и тяло. Всичко от любовта зависи. Единствената сила, която не се раздвоява, е любовта. Аз я наричам едноцентрова. Само любовта има един център. Няма никакво раздвояване в любовта. Там спор не може да има, противоречие не може да има, зло не може да има. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него.” (23.III.1941”Единственият път”)
„От всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. - Като обичате Бога, Бог ще ви научи - чрез Бога ще обичате всички.” (12.V.1940 „Старият и новият човек”)
14.01.2017 г. 07,25 ч.
ДАЛИ МОЖЕМ ДА ДИ ПРЕДСТАВИМ ДОРИ И ЗА МИГ какво е било ясновидството на тоза Велик Посветен, който ни е посетил в България? Другаде Той казва за душата, че тя може да става обширна като вселената и да се свива до точка. А тази „иглица” на ума ни може да се движи с безкрайна скорост, свързвайки се със съществата и световете.
ДУШАТА И УМЪТ 1896.нив.ИББ.2004:26 „Душата, по всяка вероятност, трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Докато умът се представя като една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга."
15.01.2017 г. 15,51 ч.
НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО 1896.нив.ИББ.2004:16 "Ако някой може да ни осветли по-добре този въпрос, той ще бъде вторият Жан Жак Русо."
БЗСМЪРТНИ МИСЛИ НА РУСО:
Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.
...
Най-сигурното средство да спечелите любовта на другите е да ги дарите с любовта си.
...
Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква.
...
Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.
...
Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.
...
Мъжете всякога ще бъдат такива, каквито желаят да ги виждат жените; и ако искате от тях душевно величие и добродетел, научете жените да разбират що е добродетел и душевно величие.
...
Духът на човека също има свои потребности, не само тялото.
...
Оскърблението е довод на неправия. ... Аз съм си аз. Познавам сърцето си, познавам и хората. Създаден съм по-различен от който и да е друг и се осмелявам да твърдя, че не приличам на никой друг в този свят. Може да не съм по-добър от другите, но при всички случаи не съм като тях.
...
Нито една от моите преобладаващи склонности не ме кара да бъда купувач.
...
Велико нравствено правило: да се избягват всички задължения, който са в разрез с нашите /най-съкровени душевни/ интереси или ни карат да поддържаме нашето щастие върху чуждо нещастие.
...
Всяко дете и всеки възрастен имат своя собствена религия - тази, с която човек се е родил.
...
Догматичните религии се внедряват чрез възпитанието. ...
Няма такава низка душа и такова варварско сърце, които да са съвършено неспособни към някаква привързаност.
...
Вродената в духа ни неверност към грубияните, егоистите, манпулаторите и терористите не бива да ни тревожи, когато те са оскърбени, че не им даваме да си хапнат от месцето ни. Това не трябва да тежи и на съвестта ни. (Оригиналната мисъл на Русо в случая е по-кратка и синтезирана, но това тук е вариант, напълно идентичен по смисъл. Виновни сме си самите ние, когато в началото на „обществения ни договор” сме им дали такива обещания и такава надежда, защото сме били заблудени от тръпката си към тях или мисълта ни за подсигуряване. Каквито и да са, те ИМАТ право на това, за което сме сключли договора, и страданията им са РЕАЛНИ, за което трябва да си платим. Поддържането на такава ситуация е подлост и жестокост и към двете страни.)
18.01.2017 г. 20,09 ч.
НАУКА И ИСТИНА : : Беинса Дуно : : 1896.нив.ИББ.2004:28 „Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг”. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближаваме към кръга. Ние можем да го достигнем, само когато допуснем нужните условия, сиреч - Вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? - Разбира се, че не! Винаги е далеч от Истината този, който упорито се отвръща от нея. Няма тогава защо да се боим, че ще дойде ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим...“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевните сили. Каква ли удивителна сцена би се открила пред нашите умове, само ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?"