Книга 12
10.ХІ.124(1988)г.
10.ХІ.124(1988)г.
София-Изгрев
ДЕЛИКАТНА РАБОТА С МОНАСИТЕ
ЖЛО / МЩД
17,12ч.
Още има шанс за тази душа. Как побеждава доброто, изведнъж ли? Колко време е необходимо да се разтопи снега през пролетта? Колко време минава от покълването на едно семенце до зрелия плод? Как може да накарате едно бито кученце да ви маха опашка?
Ако вие наистина усещате вътрешна връзка с тази мила сестра и ако искате тя да се върне в истинското стадо на Истинския Пастир, за това са необходими продължителни усилия. В случай, че приемете това вътрешно разположение, може да посещавате манастира всеки месец, но без никакви признаци на предпочитание към М. Които от вас искат, трябва абсолютно смирено да изтърпят атмосферата, манталитета, порядките на обитателите му. При следващо отиване питайте игуменката, отговаря ли на техния вътрешен ред желанието на няколко духовни приятели да посещават, поне веднъж в месеца, техни служби и молитви. Подчертайте им деликатно, че се усещате особено добре в тяхната атмосфера, стига това да бъде действително ваше вътрешно разположение. Бог е навсякъде, вие обичате всички, така че туй няма да ви е никак трудно – а особено там, където има закъсали души. Продължително време не издавайте с нищо предпочитанието си към едного или другиго. Така те постепенно ще се поотпуснат пред вас. Абсолютно никаква проповед, нищо извън тяхното мировъзрение! Същевременно, наблюдавайте от какво имат нужда и според възможностите си им помагайте с всякакви дарове, а и с парични помощи за манастирската каса – много скромно и недемонстративно.
Ето, сега иде зима. Вие питате ли се как тия сестри ще я прекарат? Има ли кой да свърши по-тежката им работа? Но внимавайте много – никаква самоинициатива без предварително разрешение на игуменката и от хората, от които зависи манастира. Знайте, че ако сторите всичко това, няма да помогнете само пряко на избраното същество и неговите сестри, но ще пуснете токове за просветляване съзнанието на стотици хиляди религиозни по църкви и манастири по цялата земя! Това, което ние правим, никога няма само своя пряк ефект - то е благословение за всички.
Повтарям: мълчаливо, смирено и деликатно, деликатно, деликатно! Да искате от душите в това положение да изповядват вашите разбирания, да разчупят своите канони, страхове, предразсъдъци преждевременно, значи да изкарате насила ембриона от утробата и да го подгоните на тежки походи през планините... Безпомощните същества, които преминават честно през своето пето човешко посвещение, не трябва да бъдат тревожени с непосилни идеи и понятия. Ала тъкмо сега е моментът да проучите, чрез вашите приятели в църквата, кое е Божественото в нея, кои светии са се подвизавали истински, кое вълнува православните души, без това да е в противоречие с вашия свят. Това е една огромна и прекрасна работа, която ще ви подготви да посрещате още стотици и хиляди подобни случаи, което предстои. Постепенно обзаведете този манастир с грамофон и плочи, с църковна музика, ако успеете да надмогнете предразсъдъците им срещу светските средства. Нека да имат всичките православни литургии и духовни пения, като малко по малко обогатявате фонотеката им с религиозния романтизъм, предкласика и класика. За всичко това се консултирайте предварително не само с приятелите-специалисти, но и открийте отговорни лица в йерархията, които имат административна власт над тази обител, както и идеологическа. Ако успеете да откриете по-културни и интелигентни ръководители в тази област и особено да отидете някога с тях там, които да ви представят като свои приятели, тогава «крепостта» ще бъде превзета отвътре. Като разберат, че именно на вашата група се дължи и отпускането на малко повече привилегии и средства за манастира, тогава вече можете да си представите с какви обятия ще бъдете посрещани. Няма камък без дамар и трудност без чалъм. Постепенно вие можете да направите един малък рай там! Но само с дела, без никакви приказки, абсолютно! Даже и когато ви питат – вдигайте очи в недоумение и казвайте, че още проучвате този въпрос. Само при особено благоприятни обстоятелства започнете да им подарявате и литература, обаче пресяна през сто сита, с постепенно обогатяване на манталитета им – в хомеопатични дози! В тази атмосфера на братство и приятелство винаги се поставяйте по-ниско от всеки един от тях – “по-ниски от тревата, по-тихи от водата”. Нека един ден, когато някой от тях се разцъфне и се пробуди за светлината; когато го зашемети вихърът на Мъдростта и новите хоризонти, и когато съвсем по Закон Божи го напъне нагонът да проповядва новите идеи, да разбере чрез вас що е значело смирение.
Можете да обогатите всички тези внушения с всичко, което ви дойде на ум, но с изключителна деликатност и сверяване на часовника с техните власти. И при най-малкото хвърляне на “къч” от тяхна страна, от страх или гордост или нещо подобно, не се появявайте следващия път, а може би и по-следващия, а си оставете телефоните за всеки случай и адресите, за да ви потърси някой при проблем или вътрешен импулс.
Можете и въобще да не се заемате с това, но оставете тези записки на разположение на приятелите, които биха почувствали желание да се включат в съдбата на тези монахини. Още не сте разработили програмата, но знайте, че веднъж в месеца или поне в тримесечие е предвидено да се посещават не само такива места, но и болници, затвори, психиатрии, домове за сираци и прочее – с много богата ваша програма, много сърдечно участие и пълна готовност на приятелите да поемете в редиците си излекуваните и спасените несретници. Ако мислите, че ще можете без осиновявания, лъжете се! За тези, които са претоварени с лични и духовни проблеми и се чудят как биха включили подобни инициативи в програмата си, казвам: нима нямате предвидена цяла седмица в месеца за помагане на нуждаещите си? Ако не можете, поне 3-4 пъти в годината посетете тия, които си нямат никого и душите им зъзнат от пълна липса на внимание и любов.