Необятното говори

Книга 40

140(2004).10.2-10 Кадри, субтитри и гласови обяснения от любителското филмче "Молитвата на Бога".

Едно лирично и романтично любителско филмче с определена тъга и носталгия по Божественото. Смъртните хора и ангели и дори много богове, когато искат да станат смъртни, нарушават баланса на физическото и духовното и дават голяма преднина или на едното, или на другото. Най-пропадналите ги противопоставят категорично и изключват противоположното напълно. Тъгите, нещастията, деформациите и накрая смъртта произтичат именно от това.

Филмчето тече на фона на най-известните български любовни песни от 60-те и 70-те години, но има и по-скорошни. То бе направено с Pinnacle Studio12 и бе подарено на много приятели, включително и на тази, с която бяхме тогава на Витоша и на Рила. И до днес - вече повече от 10 години след тия конкретни гостувания и излети, а някои от нас и много повече от половин век, всички ние проверяваме последствията от вкусовете, съображенията и теориите си, когато не сме искали да бъдем напълно божествени.

Молитвата на Бога може да се намери в интернет на адрес: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1258

или в кн.35 от "Необятното говори".

На тази тема, нееднократно в Словото се изказват мисли като следните:

"Човек трябва да знае, че всички клетки в тялото му, както и всички органи, имат желание да обичат. Който не разбира тези нужди, той им забранява да обичат. Днес им забранява, утре им забранява, докато един ден всички органи в него е атрофират и той казва: “Утвърдих се вече, станах правоверен”... Той мисли, че се е утвърдил в идеите си. В такова “утвърдяване” няма никаква философия, никаква наука!"

Под "сърце" трябва да разбираме корените на нашия живот, а под ум – клоните и листата. Вие знаете, че в Природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този; да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли. И един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в хора, които имат само един талант. (беседа "Талантите", 27.ІV.1914)

Ти, ако не обичаш, ще умреш. Ти, ако не гледаш, ще ослепееш. Ти, ако не слушаш, ще оглушееш. Ти, ако не работиш, ще умреш. Ако работиш, ще живееш. Ако не работиш, ръцете ти ще се атрофират. Ти казваш /за някого/: „Аз не искам да го обичам...“ - Ако не обичаш, ще се атрофира твоето сърце. Човек трябва да обича, понеже сърцето поддържа своя живот с любовта. (беседа "Единственото богатство", 27.ІХ.1939)

Големи изпитания идат! "Ние искаме да знаем защо идат страданията..." - Страданията идват, понеже хората задържат любовта, не я проявяват. Любовта задържат в себе си, и на другите никак не я допущат. Пък законът е, че любовта е сила - щом я спреш, едно от двете ще стане: или ще умреш, или ще се разтопиш. Ти ще изгубиш вида на човек и няма да бъдеш доволен от себе си. Ти може да бъдеш най-богатия човек в света, но няма да бъдеш доволен от своето богатство. Ще започнат всичките твои чувства да се атрофират. (беседа "Блажени сте, ако любите!", 3.VІІ.1938)

Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира. (беседа "Бъдещото верую на човечеството", 1.ІХ.1933)

закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. (беседа "Съчетание, приложение и изпълнение", 3 август 1931)