Книга 23
2.VІ.131(1995)
2.VІ.131(1995)
Велико Търново
ДА СЕ ОСТАВИШ НА ПРИЛИВА
ЖЛО / Н.А.М.
тълкуване на небомиг (хороскоп) с включвания на Елма
(от спомена и записките не става ясно как точно е станало това – не прилича на 100-процентова холизация, на места има и астрологически и други пояснения от човешко ниво, но голяма част, изглежда, е пряко диктувана. Трудно е да се разграничи кой кога говори, затова го оставяме на интуицията на четящите)
10,50ч.
Озарена от самия Им, ти са сама. Самият е най-силен, понеже прави каквото иска, приема когато иска, дава когато иска. Следователно, твоят живот, живота, който раздаваш, се изчерпва с пълнотата на слънчевото ти естество. Не че няма нужда от обмяна, но при теб силата на самотата, макар и сред други, излъчва повече, отколкото всичко останало. Самият Бог обитава неговото царство, а свързаният с някой извън Бога има ограничен периметър - царството на този "някой". Ето защо ти можеш да бъдеш щастлива, здрава и прекрасна във всеки миг на вечността, в който решиш да си сама, да се обменяш или да не се обменяш, да помагаш или да си отдъхваш. При теб всичко зависи от твоето собствено решение, поради което няма никакви пречки за пълноводие на радостта и познанието, освен когато не ти трябва пълноводие.
Обитаваш съвсем дълбок свят, в който всичко зависи от самата теб. Няма врата, която да не се отвори, когато ти поискаш. Но ако някои стоят затворени, това е само понеже в даден момент мисълта ти не е насочена натам. Има една небесна тайна за слънцата в края на първи дом: те могат и имат право да събират жътвата на всички животи, да се наслаждават на всички блага; да прекъсват всички връзки, но не и да начеват нови. Много странно, нали? - Начеваш нещо, а то се оказва продължение от миналото. Ако се действа с тази мисъл, можеш да имаш всичко, абсолютно всичко. Но, ако мислиш, че тепърва почваш, за този живот това не ти е определено. В първи дом първи сте по всичко - по разум, хубост, любов, мъдрост и пр., - но великата тайна на ранните слънца е в "готовността на очакването". Очакване без готовност е безплодно. Готовността да приемеш благата на живота, когато са ти определени, когато си си ги избрал през дългия път на Ученичеството, е не само молба на Небето, но и закон. Няма причини да се затвори съкровищницата на сърцето, ако отгоре се изсипва благодат. В твоя живот обаче тя се затваря много често, почти инстинктивно, поради големите страдания, които преживя в миналото. Тя трепти от възторг, свенливост и чистота, понеже има свещен усет за съвършенството, но и страх Божий - да не накърниш "светая светих" на Присъствието, да не окаляш храма на Жениха. От друга страна обаче понякога се получава очакване без готовност: затворено, тайнствено поле във виолетовия спектър, което се самоизтезава вътрешно, но не иска да се отвори външно. Аспектите на слънцето показват кое "закрехва" лалето и кое може да го открехне. Постигането на себе си, разбирането на тия тайни, е от съществено значение за разцъфтяването на сърцето, което предстои в този живот на плодните, но невързали още сърца.
Да "завържеш", означава необвързаност от миналото. Обвързаният не завързва, понеже сланата и градушките на неспокойствието и несигурността остават плододаването за в бъдеще.
Твоят живот почти няма свободни валенции, тъй като всичко е под знака на предопределението. Ти схващаш това и не искаш да сгрешиш, тъй като искаш да останеш вярна на задачата си. По линия на желанието и съдбата, при теб нещата са строго фиксирани и струята е насочена много тясно - бие с невероятна сила точно там, където трябва и както трябва. В този смисъл, верността на собственото желание е определяща за теб и не трябва да се разсейваш навън от тази даденост - нищо няма да се получи, ако обслужваш неизбликнали от самата ти същност желания. Но, когато пожелаеш, те са мощни и плодотворни - можеш да сътворяваш същества, преживявания и форми!
Имаш благодат в живота, спусната от съдбата и определена от миналото ти: давала си - получаваш. Ала и тя е строго фиксирана в рамките на това, което ти считаш за позволено и което кармата ти поднася. Но и това постигаш с труд, вътрешно страдание и някаква необяснима неудовлетвореност - тригон, но Сатурнов: строго определен път към съкровищницата, свръхбогат потенциал, но все едни и същи коридори. Струва ти се, че си царкиня-затворница: стражи те пазят да не би да излезеш на поляната и да се натъркаляш на нея донасита като дете.
При самия Сатурн на зенита, чувството за дълг и определеност е толкова могъщо, че нови теми, теми с вариации и полифонично поведение ти се струват трудно допустими. Ето защо ще ти говоря за положителните аспекти - отдушници на Слънцето и на Сатурн при теб, - от които може да се очаква открехване на лалето и отварянето му към Слънцето - тоест, за пълноценния живот. Свобода на волята в тоя строг живот, който си си построила, си разрешаваш най-вече по линия на призванието - творческа свобода на духа да строи нови форми (Слънце тригон Сатурн), но разчупване оковите на "царкинята" може да се провокира чрез Меркурий - начина на мислене. Ако мисленето, определенията, оценките се оцветят с баграта на биквинтила на Меркурий към Сатурн, то те ще намерят Божествено оправдание, тоест позволение, в рамките на определеното, да се оперира с допустима доза неопределеност. Тоест разблокиране на човешкото чувство за дълг, за да стане то Божествено, при теб ще се получи чрез осъзнаване истинския смисъл на Словото, Мъдростта и законите. Бог не е забранил Любовта, но е забранил безлюбието.
Слънцето, тест животът ти - и живота, който раздаваш, - също са оковани със златни вериги от бисептила към Марс (и от Сатурн); но по линия на Нептун и северния лунен възел ти имаш два големи зелени светофара, на които ангелите на обещанието са кацнали отдавна и чакат да преминеш. Единият е Ангелът на Космичната Любов или любовта като самоотдаване, а другият - Ангелът на Разчупването, хванал за ръка душата ти. Бинонетът (на ваш език) на Слънцето ти към Нептун означава сърдечното ти милосърдие и способност за даване чрез саможертва, а не по линия на собствените ти желания. Бог ти е оставил това мостче, за да можеш да се завърнеш при Него, когато поискаш. Самá помисли и почувствай с каква охота нашият Баща приема всички, които са се самоотрекли в Негово име, тоест в името на щастието, което могат да отдадат, а не да получат.
Вторият ангел - Ангелът на Разчупването, - е този, който стои с тежък, стокилограмов чук над спиралата ни и бди да не я превърнем в зацикляне по линия на най-малкото съпротивление. Домът на кротката и мирна еволюция в твоя живот, осияна от стремежа да се служи по братски и от светлата мисъл, е една прекрасна градина, която си унаследила от миналото. Там поливаш цветята си, подравняваш алейките - и всичко е със светла мисъл и по братски, - но това са няколко затворени осморки с бял пясък, по който, от много обиколки на едно място, може да се получи замайване, загубване на фокуса на живота… Принципът на сигурността, надеждата, отстраняването на всички рискове и опасности - да не би да сгрешим, - е напълно Божествен принцип; но когато е в присъствие на южния лунен възел, той ни държи към преражданията, в които сме живели, за да се опазим: да опазим това, което ни е поверено. Пазим дом, пазим близки, пазим мисли и чувства, да не би да станат немирни… И това е хубаво, но когато е с мярка. Щом сигурността натежи на везната повече от своята противоположност - Вселената, - то непременно трябва да се разруши - инак ще ни разруши. Това и прави Ангелът на Разчупването, който бди от осми дом да не би да станем прекалено "праведни" и подсигуряващи се. При този мистичен аспект между Слънцето и този Ангел при тебе, макар и по пътя на противоречието и странния трепет, че може да се сгреши, твоята душа е в състояние да развърже най-заплетения възел. Значи, сърцето само не може, но душата - може. При тесния процеп на избора, който е животът на сърцето, универсалният живот се насъбира и не може да премине, а скоро и "цедилката" се задръства. Не, че не трябва да има избор - и то на най-прекрасното, - но той не трябва да пречи на извора, който дава. И ти си феноменално вярна на душата си - тя е постоянен, буйно бликащ извор на благá за другите и най-вече за обичните сърца (Луна тригон Венера). Сега обаче в духа на извора (осми дом), а не само на дълга, порядъчността и избора, Небето ти дава тема на твоята курсова работа в тоя живот: "Четиридесет и деветте измерения на грижата, като благодеяние на душата".
Точката на късмета също се намира в дома на извора. Тоест късметът в живота ти се отприщва всеки път - и то много силно, без съобразяване с миналото - с "градинката и затворените осморни пътечки"…
Забележи: душата ти е в благодатна обмяна и пълно разбирателство с Нептун, поради което тя ще се разбере с него окончателно и ще обогати регистъра на милостта и грижата, в измеренията на космическата Любов. Тя (Луната) е в тригон и с Венера, а това показва, че твоят фин вкус и способността за избор на най-високото, най-прекрасното, също ще бъде нахранен преизобилно - няма да остане да крее като "саможертвена овца". Само така - при пълното единение на душата, сърцето и любовта като милосърдие и балсам за другите, - ще изчезне завинаги отвесната бръчка между веждите ти, която все счита, че нещо трябва да се контролира, че нещо трябва да се опази или да не се допусне. Отпускайки извора на душата си с всичка сила, по индукция ще пробудиш и престола на желанието - на личното, активно желание, понякога пренебрегващо границите на дълга и сътворяващо живот там, където стражите са недогледали…
Всички тия основни положения в рождената ти карта, за които сега ти говоря, се раздвижват последователно във времето и пространството, в зависимост от планетите, които преминават през тях. Тогава ние държим своите поправителни изпити, ако предишния път сме пропаднали.
Единственият проблем на душата ти е опозицията на Луната с Плутон. Плутон, в съвпад с Южния възел, носи известен спомен за твърда власт над хора и събития, която си упражнявала в миналото. Изблиците на това властно чувство са своеобразен талант за перфектно подреждане на живота и разполагане на силите. Ти го имаш това от миналото като голям дар и чрез него си спасявала живота на стотици хора. Тази власт обаче се е разпространила не само над хора, животни и обстоятелства, но и над собствената ти душа и желания - ти властнически си се разпореждала с тях, "в името на реда и доброто", поради което един ден си ги изпуснала и те са "подивели" в полето. Сега душата ти идва да опонира на този "ред" и тази "власт за добро", заедно с Ангела на Разчупването върху капрата. Той шиба конете с всичка сила, а душата ти, опиянена от чувство за свобода и безотговорност, се държи здраво за него, за да не падне.
В този див тръс на конете пред твоята двуколка, в този живот има шанс да се разтърсят всичките ти душевни вътрешности, чарковете ти да ги наместят както Бог ги е съчетал; и не само в душата, но и в личното ти поведение да избухнат за една нощ цветовете на риска, авантюрата, приключението. Бог Отец е най-големият "авантюрист" в Трите Вселени и Той иска това и от духа ни, в необходимите дози и пропорции, за да не блатясаме в блатото на еволюцията. Така че твоята нежна душа, сама разтворена в знака на космическата нега и жажда за сливане (Риби), в този живот има шанс да извърши своята синволюция (Божествена еволюция) - наедно с грижите за сресаната градинка, в която всичко е под конец, понякога да се научи да прескача и оградата със съдрани гащи…
За този велик прелом в живота ти, в съчетание с набожната благочинност пред съдбата, най-много помага пълното единение на ума ти с Учителя (Космичната Мъдрост - Меркурий в съвпад с Уран). Тази абсолютна отвореност на умственото ти тяло, на Божествения човек в тебе, за зачитане на Космичната Мъдрост сред море от сияние, красота и възхита (Везни), те прави извънредно подходящ орган на Духа на Земята, способен за бързи и изумителни просветления. Научавайки Новото, превъзходният ти интелект е способен мигновено да се разширява в пространството, да възприема Истината в новите ú измерения. В теб няма никакво противоречие между рационално и универсално. Ти си невинно дете на Космоса! Той те е отгледал и е трептял над тебе, за да можеш днес тъй всеотдайно да приемеш Мъдростта му с всичките си фибри, да го разпознаваш във всичките му пратеници и да вървиш в стъпките на Учителя без колебание. Аз познавам още само една сестра като теб от Школата, която си записваше всичко, което ú казвах, и се стараеше да изпълни всичко. Твоето смирение пред нозете на Учителя е добре познато в Небето и способността ти да възклицаваш и се умиляваш пред Него - изпитана. Умът ти няма нужда да бъде убеждаван. Той приема Истината като очевидност и няма потребност да я тълкува. С такива ученици Ние сме готови на всичко! Без Учителя малко е възможно; с Учителя всичко е възможно!
Едва в светлината на тази пълна готовност да бъдеш ученик става ясна и ролята на сърцето ти, отишло на гости в 12 дом, където е Необятната Любов. Там то е като в малка лодчица, подмятана от вълните на океана. Често му се завива силно свят от усещането на факта, че всичко е Любов; но засега се крие като раче или охлювче в своята черупчица - тъй като има и такива животинчета по морското дъно…
Черупката на сърцата е една психологическа необходимост, за да може бисерът на очакването да се превърне един ден в най-прекрасния подарък за Избраника. Не корете такива невинни сърца, които се залепят на друзи на друзи по някоя скалà на високите принципи посред морето, за да не бъдат разбити о камъните.
Знаете обаче какво става с мидите, изхвърлени на брега - и с всички нежни медузи и рачета-осмокрачета. Който не е успял навреме да се закрепи някъде на сигурно в тъмното и дълбокото и да спазва разумна дистанция от брега, може да бъде пометен! Свещен е страхът на такива сърца, защото те опазват Бисера. Но и те не знаят, че изхвърлените на брега от вълните се освобождават от своите тленни останки, за да се слеят отново и завинаги с един истински океан - океана на Любовта! Страшничко е на сърцето ти в 12 дом, но затова пък понякога усеща опиянението, тръпката на Великото Докосване. Когато Тя ни докосне, ние не трябва да се защитаваме, а да се оставяме покорни на вълните, защото това е единственият ни шанс да оживеем. В последния градус на Рака - най-последната минута - твоето сърце има шанс да отхвърли и последната си черупка и да заплува свободно в Нептуновата стихия като прекрасна медуза, оставила се на прибоя да прави с нея каквото си поиска…
13,10