Книга 17
9. IV.127(1992)г.
9. IV.127(1992)г.
Йулма (Родопа)
"НЕБЕТО КАТО ОТ БРИЛЯНТИ"
ЖЛО / ЕБТ
17,06 - 18,12 ч.
Като плуваше надолу по Дон с пъстрите кораби, ти знаеш ли как хубаво пееше? Рибите даже изскачаха с отворени усти да те слушат!... Те знаеха, че не си рибар, а пътешественик, купец, търговец – с вечно бяла рубашка и с хармониката... Частушки танцуваше като никой друг! Песента ти се носеше и разливаше надлъж и нашир и повдигаше много момински гърди от въздишки... Ти бе самата волна птица – купуваше ту тамян, ту бакър, ту коприна, пшеница... Разнасяше ги по Божиите градове на Свята Русь и се кръстеше благоговейно в църквите, палейки свещичка на свети Николай, твоя закрилник. Добрата ти дума подаряваше почти всичко на бедните, около тебе се тълпяха сакати, прокажени, просяци, и ти се връщаше често пеш, продал и трите си кораба с шарени платна...
Вкъщи пишеше мемоари, стихчетата ти се пееха навсякъде и първите учебници за просторите на Родината и нейните нрави, обичаи и богатства бяха написани от теб – боляринът Никита. Ти пръв освободи крепостните си селяни и им даде повече земя, отколкото заслужаваха, та половината я пропиха и продадоха за жени и за ядене... 17 църкви и досега се славят поради твоето добро – ти им подари пари и материали и плати на майстори и зографи.
След това ти дойде в Италия и пя канцонети, пречистващи душата и трогващи сърцето. Но веднага се провали, понеже нямаше пукната пара и не обичаше да ти плащат за изкуството. Рано си замина оттам – едва 23-годишен, - понеже душата ти копнееше за Родината, а ти си руски национален дух – един от светиите на най-древна Русия. Ти много обичаше да разсаждаш брези - още в зорите на руското християнство – и пак пееше... Тогава правеше особени смеси от билки и четеше молитви за сполука и здраве. "Порфирий" те зовяха мужиците, а поповете, които почнаха да никнат по това време като гъби, не те обичаха...
После ти беше в женско тяло - Нана в северна Бенгалия, от светлите индийци. Напяваше мантри и танцуваше, беше по-волна от другите, но не беше браминка и затова се провали мечтата ти да учиш и да попаднеш в най-тайните храмове. Родителите ти те бяха обрекли на ранно омъжване за сина на едно богатско семейство, и на 9-годишна възраст те венчаха. Помниш ли как се хвърли в реката през прозореца, когато беше на 13? Там ти не успя да постигнеш своето си, понеже те извадиха полужива и те предадоха пак на жениха ти. Тогава пропя тъй жално и трогващо, че повикаха ведически свещеници, за да ти пеят сутри – дано изгонят "бесовете" от тебе... Един от тях беше млад и той откри пет тетрадки под леглото ти, пълни с поезия, скъта ги, поиска разрешение от тебе и обясни на родителите на Пандо, че ти не си обикновено момиче, а надежда за родината и пътница за пещерите на Хималая. Пандо беше вдигнал ръце от тебе и си имаше приятелки, но баща му поиска откуп и Омал го плати в сребро и тъкани. Оттам се губят следите ти, тъй като Омал не успя да те удържи – дори с обещанието да се изучиш и да попаднеш в един Хималайски манастир за послушници... Пламъкът на твоя свят отзова душата ти и тогава твърде рано, тъй като никъде не можа да си намериш място.
Пътувал си много по световете и си пребродил много звезди и полета. Ти си нежен полъх от обожание, извираща жажда за сладост и преливане! Ти си повей на бъдещото човечество, когато ангелите ще се разхождат по Земята и усмивката ще бъде разменна монета. Ти си самата жажда за молитва, творчество и дарение, напълно изгаряща на олтара на Вечното.
Усмиряването на неспокойния ти дух не може да стане на едно място и в път, напълно известен. Ти имаш какво да даваш на хората, бъди напълно верен на себе си и се потопи в океана на събитията, за да опознаеш по-добре душите, на които после трябва да помагаш.
Твоят свят се нарича "Опон" – една особена вътрешност на конична вселена, която блести като скъпоценен камък. Няма човешки думи да се опише великолепието на нейната природа и необикновеността на Небето й! Нейното небе е всъщност вътрешност на вселена, обсипана толкова нагъсто с кондензирани планети, осветени отвътре, че наистина небето ви прилича на покрив на катедрала или купол на църква, покриваща целия хоризонт, а отгоре – един до друг скъпоценни камъни, горящи вътре с различни цветове...
Тези слънца и планети-кристали са толкова нагъсто, че понякога се виждат като реки от скъпоценни камъни в небесата ви – неизменно живи, блещукащи, искрящи всеки отвътре...
Ти си свикнал на това пищно разнообразие, на тази приказна картина, на този небесен калейдоскоп, запълващ цялото пространство отгоре ви. Постепенно, местата на около 300 милиона планети от твоята система се променят и затова почти цялото небе над вас там, с изключение на един пояс на хоризонта, се изменя постоянно като стъклопис и блестяща мозайка от скъпоценни кристали. Поясът околовръст - над целия хоризонт, от всички страни, - представлява небето с "неподвижните" звезди от вътрешността на твоята галактика. И затова той не се променя: има златист цвят и повечето звезди там са като блестящи главички на златни топлийки. Но някои – почти една осма от всички видими - са зелени, сини, червени, виолетови; и блестят, понякога пулсирайки, понякога издължавайки цветните си лъчи като иглици, понякога превръщайки се в многоцветни пръстени, които се разширяват и деформират, подобно на вашите течности от кристали.
В такъв причудлив свят, ти бе същество с множество криле (или по-скоро лъчи, подобни на криле), което прилича на човек и на ангел, но не ходи по земята. Вие там се въртите като сфери с тези свои разнобагрени, спирални криле, и най-голямото щастие за вас е, когато една "сфера" открие друга, подобна на нея по структура и размери, за да влезе наполовина в нея, въртейки се...
Така изглежда "любовта на сферите", понеже има не само "музика на сферите"... Това се нарича "серафимно зацепване". И така, две по две, но понякога и повече сродни същества от твоя свят се съединяват и въртят едно в друго, почти докосвайки всяко същество в центъра, от което вие изпитвате невъобразим екстаз и наслада.
След обмяната на щастие, вашите спирални криле-лъчи се разтварят отгоре подобно на цвят, който се разпуква, и бавно се изправят, полягайки на всички страни по земята. В средата на всяко такова едно космическо цвете лежите вие – спектралните серафими – с притворени очи в блаженство, и се излъчвате. Душите ви се издигат, подобно на цветен тамян, всеки различен или сякаш е пусната някаква светяща, силно разтворима боя в аквариум. Така всеки един от вас се кълби и се вие най-фантастично към небесата, потъвайки в царството на планетите-минерали, за да проучвате техните тайни и се наслаждавате на сливането с техните пламъци в центъра. Сутрин бавно се прибирате, подобно на пъстри, въртящи се струи отгоре, натежали от опит и впечатления. Влизате в прозрачните си тела с неописуема красота, отваряте очи - и се изправяте. Когато вдигнете ръце нагоре за обливане, се вдигат и всичките ви лъчи от земята, отново ви затварят в сферчни спирали - и вие тръгвате "на работа"... Вашата "работа" е да се зацепвате...
Аз съм ви казвал отдавна колко трилиона са формите на Любовта в Проявеното Битие в момента. Вие се страхувате от само една, а ви очакват още множество трилиони!
При това положение, спектралните серафими на Земята биват много нещастни, ако не запълнят тази празнота някъде под лъжичката, поради липсата на свръхкрасота и постоянно преливане. Не ги лишавайте от поезия или илюзорни "заместители", понеже те имат навик да си отиват рано. Същевременно, наблюдавайте и събирайте всичко прекрасно, което те леят по пътя си, защото те подаряват видения от световете си със същата тая лекота, с която ще ви подарят една вселена или изцяло душата си.
Арùн, Аорùн, Асуùн! – Господи, пази капките от красота във вселената, за да могат да възкръсват неживите, а живите да пият цветно безсмъртие!
