16.08.2021 г. 11,03 ч.

 

АКО СМЕ ОТ НАДМЕННИТЕ И ГОРДЕЛИВИТЕ, ние фигурираме в небесните музеи по астрална археология с експонати от далечното минало, когато хората са миришели много лошо, всеки гонел само своето дело, гъбясвали, плесенясвали и умирали.

УЧИТЕЛЯТ: „Гордостта е силно течение, което завлича човека. Целият наш свят трябва трябва да се освободи от силното течение на гордостта, която влече всички хора.“ (1942.02.13м.Гордост и смирение)

 

 

17.08.2021 г. 09,40 ч.

 

МОЖЕМ ЛИ ДА СИ ПРЕДСТАВИМ КАКВО Е БИЛ АНТОНИО ВИВАЛДИ КАТО УЧИТЕЛ ПО МУЗИКА И ДИРИГЕНТ ЗА СТОТИЦИТЕ ДЕЦА-СИРАЦИ В „Оспедале дела Пиета“ ЦЕЛИ 30 ГОДИНИ? Нещо като ангел, баща и Бог, в когото са били вторачени с безкраен възторг и любов влюбените им очи. Може ли такава взаимна свръхлюбов да не се излее в самата негова музика?

 

УЧИТЕЛЯТ: „Затуй Бог изпраща тия учители по музика. Един учител по музиката трябва да бъде философ, поет, трябва да бъде художник. Той не е глупав човек, но един човек СЪВЪРШЕН. Това са най-издигнатите хора в света! “ (1942.02.11о.Музика и организиране)

 

 

17.08.2021 г. 16,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като изпееш „Аз вярвам“, ако си гладен, веднага пред тебе ще има един сомун хляб. Този хляб ще дойде! Като заспиш, ще ДОЙДЕ топлият хляб - не алегорично, но де факто.“ (1942.02. 11о.Музика и организиране)

КОМЕНТАР: Стотици хора ни разправяха за подобни случки с Учителя – много от тях не фигурират и в дебелите сини томове със спомените на последователите. Така че не само хляб ще де появи на масата ни, но и цяла тава с прекрасна топла баница в Негово присъствие. После слага поне 4 пъти повече пари в нея, затиска ги с нещо и изпраща тавата обратно през прозореца. Може и с пряко появяване на масата, но в някои случаи е по-атрактивно да мине нещо през отворения прозорец... Негови ученици също ги можеха тия неща, а те се случват и в къщите ни или някъде навън, без да сме ги поискали. Така Някой иска да каже: „Тука съм!“ или да ни награди за нещо, което сме сторили без мисъл за себе си.

 

17.08.2021 г. 19,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ(резюме): Материалният свят произлиза от хаоса, затова не е организиран. Като пеем, ние го организираме, така се лекуват и всички болести и се постигат всички добри цели и желания. Запеем ли още от сутринта, ние привличаме много разумни същества. Но божественото е да не се подвизаваме сами, а заедно с други: тогава мощта е неотразима. (1942.02.11о.Музика и организиране)

 

 

18.08.2021 г. 15,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Реалността се отличава с няколко качества. Първо, тя носи ЖИВОТ. Реалността носи МИР; реалността носи СПОКОЙСТВИЕ; реалността носи СИЛА; реалността носи БОГАТСТВО; реалността носи ЗНАНИЕ; реалността носи ДОБРОТА. ВСИЧКО това носи реалността в себе си!" (1942.02.08н.И пак пишеше)

 

 

18.08.2021 г. 18,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Рядко ще срещнеш някой човек, който да има човешки образ. Сегиз-тогиз ще срещнете някой светия - да видите божественото лице. /.../ Образ и подобие на Бога - това е най-мощното нещо! Човек, като почувствува това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога, значи да си свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим. Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш картбланш. Няма да чакаш да те освободят от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия.“ (1942.02.08н.И пак пишеше)

- ПРОПОВЕДНИЦИТЕ, ЛЕКТОРИТЕ, ПСЕВДОГУРУВЦИТЕ И ПИСАТЕЛИТЕ не отговарят на нито един от тия критерии. Нито имат образ и подобие на Бога, нито могат да стават невидими, когато си поискат, нито могат да бъдат навсякъде по вселената, нито могат да излизат през стените на затвора. Но през ХХ век е имало един такъв Човек, който е можел всичко това и още много други неща, а очевидците по целия свят са били хиляди. И не само през ХХ век - и сега има хора, които се срещат с Него. А знаем и Негови ученици, на които е предал тия Свои дарби и способности. 

 

 

18.08.2021 г. 19,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато човек е направен по образ и подобие на Бога, той е истински красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлина да излиза от него и да осветява цялата местност!“ (1942. 02.08н.И пак пишеше)

КОМЕНТАР: НАЙ-ПЪРВИЯТ И СЪВЪРШЕНО ОЧЕВИДЕН СИМПТОМ НА ДУШЕВНОБОЛНИТЕ И ХОРАТА БЕЗ ДУША Е ТОЗИ, че не се разридават от спомени и безкрайно щастие, когато видят Човек с образ и подобие на Бога или поне негов портрет. В нещастието и безумието си, те даже говорят, че лицето Му е лице на врага на Бога или на някой си интересен проповедник, но повече харесват и почитат лицата на смъртни хора с ДРУГИ учения, които им звучат по-умно. В най-добрия случай, на нивото на своята еволюция те си представят и представят кумира си ръка за ръка с божествения Човек. Представят си, че смъртният мъдрец с обикновено лице може да е казал нещо повече и нещо по-ново от Този, който е дал извънредно подробни идеи, познания и методи най-малко за 4000 години напред. Монтират на палубата на Божествения Кораб и даже се опитват да добавят към в машинарията му части от корабчетата на смъртните, които са авторитети за тях, понеже си мислят, че в неговата свръхмашина има нещо, което липсва и може да се допълни. Не че няма много други салове, лодки и кораби на Бялата Ложа в океана на живота, но всички знаят съдбата на ония, чиито крака са стъпили на два плавателни съда с различна конструкция и скорост, дори и двата да пътуват към едно и също пристанище. 

 

 

18.08.2021 г. 19,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Съвършенството подразбира БЕЗСМЪРТИЕ! Съвършенството подразбира ПЪЛНА любов! Съвършенството подразбира ВСЕЗНАНИЕ.“ (1942.02.08н.И пак пишеше) 

 

 

18.08.2021 г. 20,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мнозина са проповядвали за Христа. Какво ли не са проповядвали!... – За Христа са проповядвали туй, което не е.“ (1942.02.08н.И пак пишеше) 

 

 

18.08.2021 г. 20,28 ч.

 

НАГОНЪТ ЗА ГОЛЕМСТВО И ЕДИНСТВЕНА ПРАВОТА В КОЯТО И ДА Е ОБЛАСТ : : ПОСЛЕДСТВИЯТА от този нагон: и досега едни убиват други с милиони, без да им мигне окото. Картината тук е от Niccolò Pagni (1791-1825?) и Giuseppe Bardi (?-1791?). Къде е лявата ръка на Ева и кой я научи на това? Как си плащат кармически художниците, които рисуват ангелите облечени?

УЧИТЕЛЯТ: „Адам и Ева имаха много добри условия в рая. Раят беше отлична градина, съобщаваха се с ангелите, всички животни им служеха, всички растения им служеха . И при всичко това не бяха доволни - искаха да станат като Бога, ГОЛЕМИ хора да станат като Бога, да създадат един нов свят. Тази идея влезе в ума на Ева. Тя искаше да стане голяма, че да знаят коя е Ева. После, като представи идеята на Адама, и двамата проектираха да бъдат богове - и двамата създадоха сегашния свят. Туй, което е сега в света, Адам и Ева го създадоха. Човекът го създаде. Нашият пръв баща и нашата първа майка създадоха хората така, че да да се бият, да се избиват. Още като излязоха из рая, родиха двама синове и единият уби другия.“ (1942.02.08н.И пак пишеше) 

 

18.08.2021 г. 20,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Гледам: не могат да се търпят двама. Някой казва: „Този не ми е приятен!“. Нима мислите, че ние сме приятни на Бога – тъй, както живеем?“ (1942.02.08н.И пак пишеше)

 

КОМЕНТАР: Това се случва постоянно и между най-напредналите богове, ангели и хора. Винаги има някой, който казва: „Ако той или тя дойде еди къде си, аз няма да дойда!“ Не подозират, че още в първия миг след смъртта им пред тях ще застане този, когото не са одобрявали, и няма да могат да направят и крачка напред и нагоре. Ако не обикнем хората с душа, които не сме одобрявали, и не почнем да си гостуваме и да се лансираме един-друг, докато сме още на Земята, ние ще си останем формени животни. Даже и да се молим на Бога по 25 часа в денонощието. 

 

 

18.08.2021 г. 21,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „САМО ПРОЯВЛЕНИЕ се иска - всичкото изкуство е там. Обаче ние пренебрегваме малките подтици. Дòйде един малък подтик - пренебрегнем го. Тия малки подтици образуват велики работи в света! Подтикът на една малка клечка може да създаде голям огън. Един поглед може да създаде голямо щастие.“ (1942.02.08н.И пак пишеше) 

 

18.08.2021 г. 23,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Знаете ли вие, че на съвременните религиозни хора им трябват най-малко 10 години да се упражняват, за да знаят как да гледат хората? Ти, като погледнеш някого, трябва гледаш благо! А ти го срещаш напрегнато с една необуздана енергия, и вместо да произведеш мекота, произвеждаш страх. Вие виждали ли сте на пътя да те погледне мечка или кобра? – Ще настръхне косата ти!“ (1942.02.08н.И пак пишеше)

Говоря за свобода на духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора.(Свобода на Духа, НБ , , 5.9.1915)

Често религиозните се запитват помежду си, кой от тях е по-свет, по-умен. (Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916)

Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето... (Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918)

По-твърдоглави, по-упорити и своенравни хора от религиозните не съм виждал! (Денят на доброто, НБ , София, 21.12.1919)

Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни! – Религиозните да отидат в църквата, духовните - в обществото, а набожните - на небето... И религиозните хора, като ми говорят за любов, аз си турям бронята и казвам: „Сега може да се разговаряме...".(Мъчението, ИБ ,ООК , , 5.2.1920)

Религиозните хора постоянно спорят кой е прав и кой – крив. (Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920)

Няма по-големи безверници от религиозните хора! (Любовта, носителка на живота, НБ , София, 10.4.1921)

Религиозните хора казват, че и без тяло може. (В Египет, НБ , София, 13.11.1921)

Религиозните казват: „Дотегна ни животът на земята – в небето, в небето! (Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921)

Влезте между религиозните хора и само ги послушайте какво говорят, за какво приказват... (Ядоха и наситиха се, НБ , София, 12.2.1922)

Оглашените са хора материалисти - те вярват в много имане; религиозните са хора верующи - те вярват в свещения егоизъм; а учениците са в божественото учение. (Трите живота , ООК , София, 24.2.1922)

Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия?..." (Царството Божие, НБ , София, 26.2.1922)

По-горделиви от религиозните няма!(Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Религиозните хора, освен че нямат мир в себе си, нямат и радост.(Пътят на ученика, СБ , София, 19.8.1927)

И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода.(Идете в Галилея, НБ , София, 5.7.1936)

Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода; дори тук, в класа, няма обхода.(Трите велики науки, МОК , София, 4.6.1937) 

 

 

19.08.2021 г. 10,54 ч.

 

СЛОВОТО БОЖИЕ ЗА СЪБОРИТЕ ВСЯКА ГОДИНА ОТ 19 ДО 25 АВГУСТ НА СЛЪНЦЕТО, В ХИМАЛАИТЕ, НА РИЛА И ПО ВСИЧКИ ДРУГИ БЛАГОСЛОВЕНИ ПЛАНИНИ И МЕСТА. Необикновените хора, истински сродните души, учениците на Бога са заедно през повечето денонощия не само тогава, но винаги, понеже са родени от един и същ Баща. Те летят и по вселените. Обикновените хора и вярващи, каквито и имена да са в света, каквито и претенции да имат, след всяко духовно представление се скриват по хралупите си и влизат в черупките си - сами или с несродни души. А има и друго: ИСТИНСКИЯТ събор не става винаги по това време и по известните места. Всяка година той се обявява тайно само на смирените и затова Посвещенията се дават ТАМ, КЪДЕТО Е ОПРЕДЕЛИЛ БОГ. Това Учителят го е провеждал и до 1944 г., ето какво казва в една беседа: "БОГ ръководи всички работи! ТОЙ отваря и затваря съборите – всичко става по НЕГОВАТА воля! Вие не можехте да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше." (Симон Петър, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г)

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДО 1944 г. ЗА СЪБОРИТЕ (извадки от беседите на едно място):

 Школата на Всемирното Бяло братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. Техните делегати на Земята също се събират на събор. – Къде? – На един висок връх в Хималаите, ТАМ правят своя събор. – Кой е този връх? – Зная го, но не мога да го кажа, не е позволено. Велик, тържествен ден е съборът на Белите Братя на Хималаите – свещеното място за тях! Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. А ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост! Но, най-първо, аз искам във Веригата да дойде Истината - да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете ѝ СЪЩИНСКО съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук, на събора, но щом се разотидем, ВСЯКОЙ СЕ СКРИЕ В СВОЯТА ЧЕРУПКА... А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е оправен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Навсякъде виждате смутове и боеве, а ние прекрасно си имаме Събора. Самият събор показва дали ще се воюва или не. И весели да можем да прекараме този събор! Туй, което ви говоря, е въведение — през събора ще ви дойдат много мисли в тази посока. Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии! Онези от вас, които ще останат /долу/, на които работите не ще могат да се уредят, искам да спазват дните на събора, да се събират на групи от по 10–15 души - да са във връзка, астрално да се свържат, тъй щото да има една връзка между нас и тях. Ще кажете: „УТРЕ мога да го направя...“ – Не, доброто трябва да се направи НАВРЕМЕ – може да го направите само днес. Туй, което обещавате днес, ДНЕС трябва да го направите, а не утре! За утрешния ден има друга работа, друго нещо е приготвено. Този съборен ден никога няма да се върне! Сега вие седите и казвате: „Ние през годината ще направим туй...“ – Не, каквото СЕГА ще направите, през събора, туй ще стане и през годината. Гневите се, злопаметни сте, не можете да си простите, не можете да забравите старите си дертове - и въпреки това идвате на събора... И съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд... Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. ИМА една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винт. Да му помогнеш - това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. - Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг - това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете" - и той ще се засмее. Между вас, младите, се заражда следната идея: "Ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора". В това няма никаква идея!- Ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Питате се кой да присъства на събора. Чудни сте! Вие присъствате на събора на по-старите ви братя и сестри, а не искате да ги приемете на вашия събор. Понеже един ден и вие ще станете стари, трябва да приемете и старите в събора си. И обратното: понеже старите един ден ще станат млади, те трябва да дойдат при вас. Тъй щото, ще има и от едната, и от другата страна. Съборът на младите и съборът на старите е един и същ. Когато младите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато старите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато и младите и старите се събират на събор, нека образуват същите връзки! Сега ние се намираме в съборните дни. Всяка година имаме събор. Днес вие сте се събрали заедно и това наричате "събор"... Какво нещо е съборът? - Събора могат да го правят само добрите и разумните души. Когато се съберат лоши хора, събор има ли? - Няма събор! Онези, които живеят в Любовта, може да направят събор! Онези, които живеят в Мъдростта, може да направят събор. Онези, които живеят в Истината, може да направят събор. Онези, които живеят в Правдата, може да направят събор. Онези, които живеят в Добродетелта, може да направят събор. А онези, които не живеят в тия добродетели, за тях никакъв събор не съществува. Следователно, щом живеем в закона на Любовта, ние сме на събор. Днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух! В този събор аз бих желал да изгрее и вашият ден! Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във Варна може, и в Русе може: НАВСЯКЪДЕ може да се направи съборът. Тогава няма да питате: „Трябва ли да дойда от София на събора - или не?“ Със своята крилата мисъл, вие ще бъдете навсякъде. Аз ви желая през този събор да придобиете две практически неща: търпение и вяра. Та казвам: всички онези стари традиции, които спъват растенето в живота ви, ще се постараете през този събор да ги премахнете. Сега, тъй, както ви гледам, виждам, че има един малък прогрес у вас – качили сте се през този събор 4-5 стъпала нагоре. На този събор имахте много благоприятни условия, но вие не можете да използвате всички Божии блага. Защо? - Понеже всички искате да се проявите. И наистина, разнообразие ТРЯБВА да има, проявявайте се, но стремете се към Доброто. Постарайте се сега в събора да се освободите, да се изчистите от всички онези кисели утайки, които имате в себе си. Сега, през време на този събор, искам да направите следния опит: намерете някоя сестра или някой брат, които са се обезсърчили или изпаднали в меланхолия, и се опитайте да трансформирате тяхното състояние. Само по този начин ще се създаде между вас една вътрешна връзка. А сега ще се създават разни теории, ще идват разни проповедници да говорят... “ /.../ Някой брат вземи го, напои го, нахранѝ го – нахранѝ го с новото учение /на практика/! Ако го научиш на това ново учение, той ще почне полека да къса орехите с ръка, а иначе той ще ги брули с камъни. Така е днес навсякъде: мъже, жени, учители, ученици, свещеници, проповедници – всички се брулят с камъни! Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост. Той ни подкрепя. Нали ще се учите? Нали искате да бъдете свободни? Ако отстъпите, вие ще се скриете в дупката си, ще си повдигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял...“. - Разсъждавате ли така, вие ще се спънете. Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите любовта. Започнете ли с любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че любовта действа вече у вас. В този събор ще определите отношенията си с Бога, ще направите връзка с Първичната причина на живота и ще гледате мисълта ви да бъде права. Сега аз ви желая през този събор да направите правилна връзка с Бога и да усилите тази връзка. Или, с други думи казано, да усилите връзката между Божията мисъл и вашата душа. Този събор по своите идеи, по всичко, което става, е особен. Ние сме пред очите на Господа: имаме Неговото благословение, имаме подкрепата на всички братя в това дело по целия свят. Ние имаме подкрепата и на ангелите. Не мислете какво сте и кои сте. Ние имаме Божието благоволение! Вашето задължение беше това да си вземете пари и да се качите на трена. Някои пък дойдоха пеш. Помнете, че Бог създаде тия благоприятни условия за всички през този събор. Един от братята дошъл пеш от Варна. Той пътувал пеша цели два месеца - искал да опита дали ще може да издържи. Той се решил да тръгне на път, но нито кон да вземе, нито кола, нито на трен да се качва. Ние сме се събрали на събор не както хората обикновено се събират, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години - работа, която има начало, но няма край! Чрез беседите, които държах във време на този събор, ви се даде много работа. Същевременно, определи се посоката, направлението, в което трябва да работите. Ако изпълните поне част от зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширят и ще получите такова благословение, каквото не сте и помисляли! Обаче за това се изисква съзнание, готовност да изпълните поне част от това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всяко нещо чака своето време. В приложението се изисква широта - да прилагате методите по дух, по смисъл, а не по буква. Ще се облечете с парадните си дрехи - с най-хубавите си дрехи ще се облечете. Вие все таки си носете такива дрехи, направени за такъв ден. Пък братята ще си турят по едно бяло палто, бели панталони и една бяла шапка - всички да се белнат в бели шапки... НО ВИЕ МОЖЕ ДА СИ НАПРАВИТЕ И ОТ ВСИЧКИ ЦВЕТОВЕ ДРЕХИ - КАТО ВЗЕМЕТЕ ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЦВЕТОВЕ, И КАТО СЪЧЕТАЕТЕ ТИЯ ЦВЕТОВЕ, ЩЕ ИМАТЕ ПО-ГОЛЯМ ИЗБОР. Един светия присъствал на един от вселенските събори, дето разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мълчал. „Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?“ – го запитали присъстващите. „Нищо не мога да кажа, не познавам философията...“ „Нищо ли не знаеш?“ - „Едно нещо зная.“ - „Покажи какво знаеш“ – извикали всички в един глас. Светията взел един камък в ръката си и го стиснал силно. Какво станало? - Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък. Питам: кое от двете неща е за предпочитане: да философстваш върху неразрешими въпроси - или да стиснеш един камък в ръката си и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламък? Около вас има много слушатели – камъните, вятърът, слънцето и др. Най-малко 12 000 слушатели има тук! Да имате толкова слушатели, това значи да присъствате на най-големия събор в света. Обаче те могат да се съберат в един лешник, но могат да заемат и цялото пространство. Всякога е имало събор - и сега ще има! Важно е обаче какво ще придобие човек на този събор. Този ден е съборен за онези, които разбират и могат да го използват. За онези, които не разбират, колкото и събори да има, те нищо няма да придобият. Да разберем Божията Любов - това е събор; да разберем Божията Мъдрост - това е събор; да разберем Божията Истина - това е събор. Съберем ли всичко това, то представлява най-великия събор в света. Ако се съберем на едно място да обменим своята любов, своето добро, да изпратим своята мисъл в света, да утешим бедните, страдащите - това е най-великият събор!

***

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ТИЯ ИЗБРАНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ЗА СЪБОРИТЕ НА ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Учителят е вечно жив и никога не е преставал да провежда и официалните летни събори на традиционните места, и неофициалните, на които кани само учениците Си от Седмо Посвещение и по-горните. Тия специални Събори Той обявява на различни места и по-различно време. В някои по-нови текстове се загатва какви са заниманията на Смирените през всяко денонощие на Събора. Слиза се и във Вътрешната Земя, запознаваме се и с природните същества, лети се и из вселените. Това са събори, в които Смирените разпознават Господа не само в Единството Му като Миров Учител - Учителя на всички богове, ангели, същества и Учители, - но и във всяка от проекциите Му като МНОЖЕСТВО. Разпознаването става не само по вътрешен импулс в сърцето. Сърцето ни е сам Бог и затова Той разпознава Своите си, т.е. самия Себе Си във всички Свои проекции по света и се разтупва, като ги срещне, но в ученичеството съществува и РАЗПОЗНАВАНЕ ПО ЙЕРАРХИЯ. Йерархията е велик факт и принцип, еднакво божествен с принципа на индивидуалното общуване с Бога и с принципа на божествената синархия. Йерархията обаче е един метод за разпознаване на Смирените. Смиреният има искра от Бога, затова той винаги иска да съществува някой по-напреднал от него в еволюцията не само на Небето, но И НА ЗЕМЯТА. Индивидуалистичният мистицизъм на горделивите няма никаква сметка от това, ето защо те не признават по-напреднали от себе си на земята. А и да ги разпознават, защото имат монада, те не искат да им бъдат ученици - бързат да ставят център, да се проявяват. В смирения обаче са събудени висшите добродетели на разпознаването, почитанието, уважението, преклонението, обожанието, благоговението. Не само пред Бога, но и пред всяка от Неговите проекции в Проявеното Битие. Смиреният иска да бъде дълги години не само ученик и последовател, но и служител, слуга, послушник, "последен парцал". Изучава Словото и Учението задълбочено, затова знае, че на Земята абсолютно винаги има тайни работници на Бога, които са по-напред от нас в еволюцията. Затова той не прибързва да проповядва и ръководи, докато не е минал през Школа - Школата на Мировия Учител. Той копнее да бъде на последно място и винаги да си остане Ученик, винаги да заема последното място, понеже това прави през всички вечности и неговият Учител. Не че не излиза на сцената периодически, когато Бог поиска това от него. Обаче ние разпознаваме, че някой е дошъл от Бога и че е съвразан с Учителя по това, че неизменно споделя изявите си с тия други души, родени от Бога. Сам той се проявява или само по жребий, или когато му дойде редът, или по най-щастливия начин за родените от Бога - за кратко време и на последно място, ако му дадат думата. Ето защо, в страните с кораво его и самомнение това се случва много рядко на пратениците от Бога, тъй като желаещите да се изявяват са безброй. А това е още по-голямо щастие, понеже така на родените от Бога им остава много време да общуват с Бога и с въплъщенията на Бога в човеци, в които има Разпознаване. На Земята, наречена от Учителя "Анхѝра", следването в тази Школа е с минимален срок от 25 години, но пълният цикъл, заедно със стажа, е 28 години. После това се повтаря в още по-горни цикли от по 28 години. В първите 7 години Смирените са СЛУШАТЕЛИ - запознават се със Словото и Учението при инструктори, които вече са завършили Школата и имат многовековна практика като такива не само на Земята. През вторите 7 години Смирените са ЧИРАЦИ, през третите 7 години те са КАЛФИ, а през последните 7 години учат за МАЙСТОРИ. Тия категории ще ги срещнем и в школите и посвещенията на Имитантите, но то е, именно защото те са ИМИТАНТИ: копират термини, методи и познания от стажа си в Бялата ложа, защото им е разрешено после да имитират истинските Посветени, за да заблуждават наивните. Разпознаваме ги именно по ИЗБЪРЗВАНЕТО им да проповядват и ръководят и по неизбежния им нагон да застават в центъра, да събират очите и ушите на хората, а в много случаи - и средствата им или енергията им. Даже да не ползват и стотинка от тия средства за себе си, горделивостта им се разпознава по това, че те правят нещата ПО СВОЙ ПЛАН - не се обединяват с другите и по-опитните в изграждането на Плана. В Школата на Бялото Братство имитантите са допуснати само в преддверието - запознаването със Словото, Науката и Методите. Дори да ги допуснат до стадиите на Чирака, Калфата и Майстора, те самите не искат това и не го могат по никой начин, понеже нямат Смирение. Разпъва ги отвътре стремежът на егото да застанат в центъра, да станат умнѝци, фактори, функционери - да им се възхищават, да водят. Някои от тях са абсолютно безкористни материално - не стават продавачи на стока, ум, познания или духовност, обаче егото им се ласкае от вниманието на техните последователи. Представят си, че имат ученици... Това си личи и от аурата им, и от лицата им, и от черепите им, но те са ценени от Бога като незаменими работници на Нивата Божия, понеже Учителят използва и талантите им, и тщеславието им. Те са извънредно ценни със способностите си да опъват мрежи, в които да се хващат зелените души. Зелените умове и души не са виновни, но те трябва да попаднат в много подобни мрежи, за да се научат да правят сравнение и постепенно да почнат да добиват Космичен Вкус, понятие за Различаване и Разпознаване, способност за Самоопределение и Божествен Избор. Да се откажат от своеглавието на индивидуализма си или от точно обратното - от наивността на възторжените, които налитат на всичко, което блести и се проявява, още докато е зелено. 

 

 

19.08.2021 г. 18,57 ч.

 

ФУНДАМЕНТАЛНИ, УНИКАЛНИ ИЗКАЗВАНИЯ ЗА ЧИСТОТАТА, каквито не сме срещали в нито едно старо или съвременно учение. Чели ли сте някъде, че чистота и девственост означават изпълнение на волята Божия? Или че майката си остава всякога девствена?

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „детска чистота“. - Няма по-красиво нещо от чистотата! Това е чистата мисъл, която е пълна с етер – израз на тъй нареченото „четвърто тяло“. Дето той цари, светът става един прекрасен обект за наблюдение. ТОГАВА човек ще почувства какво нещо е чистата радост! Да видиш че няма нищо криво, че всички неща са хармонични. Всичко наоколо ухае, трептят лъчите на слънцето и цветята, не виждаш никъде повехнал цвят, не виждаш никъде прашинка. Всичките прашинки са изчезнали. Въздухът е чист, земята е чиста, водата е чиста. Не можеш никъде да видиш и най-малкото петно. Някой пита каква е целта на живота. - Целта на живота е да бъдем чисти. ЧИСТОТА се изисква! Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, които могат да станат, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. Да държиш свято този образ на Бога! “ (1942.02.08н.И пак пишеше)

...белота, наричана духовно "чистота и доброта в живота". (Словесното мляко, НБ , София, 29.11.1914)

Когато един божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без чистота никога няма да видим Бога, без святост няма да Го разберем, без доброта и любов, без милосърдие и правда няма да Го почувстваме. (Милосърдието, НБ , София, 17.9.1916)

Яснота и Чистота са синоними. Христос слиза сега от Небето. Какво множество от Велики души идва с Него! “Елате да видите Божественото” – казват те на хората. Те носят чистота, мир, божественост. Някои питат кога ще дойде този мир. - Идва, аз виждам в човечеството една велика процесия – всички идват и пеят! И когато те дойдат, ще има хармония в света, а заедно с това ще има мир и любов. Това е Второто пришествие. Няма да има свършек на света, но светът ще се очисти.(Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916)

Всинца сте страдали, а чистотата е необходима за щастието в живота. (Венецът на живота, ИБ , БС , София, 15.2.1917)

Петър е бил гол, когато дошъл Христос, което значи ЧИСТОТА. Да бъдеш гол - ТАМ е хубостта. А с бели дрехи - това означава святост, проявление на чистотата. Ако не се намерим голи, няма да дойде Христос, затова трябва да се намерим голи. Когато те заровят в земята, и тя те съблича и те оставя гол. Това е езикът на Небето. (Числото 153, ИБ , Варна, 22.3.1918)

За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость. Съ други думи - трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта. (В истия час, НБ , София, 14.7.1918)

Мѫжъ и жена, които сѫ живѣли въ любовь и чистота, раждатъ здрави деца, жизнеспособни, пълни съ любовь. (Скритият квас, НБ , София, 25.8.1918)

Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. Имат ли това изкуство – физическата чистота, - те ще преминат и към духовната. (Който намигва, ИБ , БС , София, 7.11.1918)

За да постигне човек чистота на сърцето, най-първо трябва да бъде чрезмерно търпелив и милостив, да има тъй непоколебима вяра, щото никакво нещастие, никакво страдание да не могат да го разколебаят; да бъде еднакво справедлив към себе си и към другите, да бъде безкористен и самоотвержен. (. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване), СБ , В.Търново, 22.8.1919)

Кротост и смирение, както и стремеж към абсолютна чистота – ТОВА е смисълът на живота. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте ние да ви ги търсим. Тъй че, ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. (Силите в Природата, ИБ , БС , София, 19.2.1920)

Ако си малък, имаш едно ценно качество – чистота. Ето защо, понякога човек трябва да бъде малък. Малките хора са малки, чисти изворчета, а големите хора са големи, мътни реки. Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги опитате. Кажат ли за някого, че е голям човек, аз зная вече, че той е голяма и мътна река. Жадният се нуждае от малък извор - от малка, чиста река, а търговецът – от голяма река. (Зачудиха се, НБ , София, 4.4.1920)

Когато любиш, няма да внасяш своята мътна вода в другата! Когато любиш, чистота с чистота трябва да се събира; умното с умно се събира. ТОВА е Божието царство! Това ни най-малко не подразбира, че грешниците и праведните могат да живеят на едно място - туй не може. Онзи, който люби, и онзи, който не люби, не могат да живеят на едно място. Аз виждам, че такъв човек няма никаква обич в душата си. (Тогаз те ще просветнат!, НБ , София, 23.10.1921)

Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота.Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота; или да изкупиш своята карма, както казват индусите. (Сродните души, НБ , София, 1.1.1922)

Без топлина, чистота не може да има. (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Ако се стремите към благородство, към чистота, към нежност, очите ви ще придобият нещо особено, ще станат прозрачни, меки. Ако почне да преобладава грубият елемент на личните чувства, гордостта, очите пак ще бъдат ясни, но ще бъдат светнали и ще представят една грубост, неподвижност. (Красивото в живота, МОК , София, 3.5.1922)

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използува ближния си в името Божие! Тъй щото, който иска да придобие вечния живот, трябва да се самопожертва, да живее в чистота и безкористие.(Основни закони, ООК , София, 7.7.1922)

Една жена е чиста - вие ѝ обещавате туй-онуй, пари, докато използвате чистотата ѝ. После, като използвате чистотата ѝ, оставяте я. Търговия е това! В божествения свят чистотата не се продава! За нищо в света не продавайте вашата чистота! През тази чистота ще минава любовта в другите - и нека хората се ползват от вашата любов. И любовта в тях ще внесе чистота. Чистотата – това е резултат на любовта. Ако любовта мине през вас в другите хора, тази любов ще внесе чистота и тази чистота ще произведе любов. Тази чистота ще се отрази във вашето лице и вие ще придобиете красота.(Чистота на сърцето, СБ , В.Търново, 20.8.1922)

Учителят на Бялото братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Като говоря за чистота, имам предвид ЖИВАТА чистота. Живата чистота е свързана със закона на любовта и със закона на мъдростта. Който иска да има тази чистота, той непременно трябва да е свързан с любовта! Дето любовта влезе, там има мир, радост, веселие, разширяване, свобода. (Допирните точки в природата, МОК , София, 4.10.1922)

Следователно - най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума! Питам: ако вие сега можете да кажете най-сладката дума, какво ще бъде за вас? – Щяхте да бъдете най-добрите ученици. Следователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бъдат на небето. След като се прояви туй нежно чувство, то произвежда изящната любов. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можем да бъдем чисти! Без туй чувство, чистотата е невъзможна. Щом туй чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази божествена чистота у вас. Второ: когато се появи този мек поглед, непременно ще дойде тази светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свободата в душата ви. (Практическо приложение на музиката, ООК , София, 12.10.1922) 

 

 

20.08.2021 г. 07,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Без една постоянна и могъща любов в света, нищо не може да се постигне. Без една непоколебима вяра, нищо не може да се постигне. Без една надежда, в която човек никога не се обезсърчава – също.“ (1942.02.08н.И пак пишеше)

 

 

20.08.2021 г. 07,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато любовта отслабне, човек става злобен. Злобата се ражда от малката любов. “ (1942.02.08н.И пак пишеше)

 

 

20.08.2021 г. 13,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако знаеш как да управляваш физическото тяло, ще знаеш как да управляваш и духовното. Ако не си управлявал добре физическото, то не можеш добре да управляваш и духовното.“ (1942.02.08н.И пак пишеше)

В СЛОВОТО ДО 1944 г. ИМА НЕМАЛКО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ за опасностите от физическия свят, но много повече са положителните изказвания за него, понеже това е БОЖЕСТВЕНО учение, а не някакво друго. Всички луциферически учения пропагандират бягство от физическия свят, а когато цитират Истинското Слово, избират само антитезите. Тук се представя една малка подборка измежду 10933 мисли от 2500 беседи от Учителя, представяща точно обратното:

В ума ви нека стои следното: не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. Ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910)

Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Да, аз искам да бодърстваме тук, на физическото поле. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911)

Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия. (Да бъдем готови, ИБ, 28.4.1912)

Трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти някои говорят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли те тяхното физическо тяло, и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло, а духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползва от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът — чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят; чрез тялото ние влизаме във видимата природа, за да се ползваме от нея. Никой не бива да враждува със своето тяло, па каквото и да е то. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим.(Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912)

Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. (Назидавайте себе си, ИБ , София, 26.8.1913)

Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеля, за съзиждане духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава бедна като сираче и не може да се проявява, понеже няма отгде да черпи сили. (Мисли от г-н Дънов, ИБ , Бургас, 22.4.1914)

Затуй съвременните хора са яко свързани от Господа към тяхното физическо тяло, понеже ако излязат от тялото, това ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. (Страхът, НБ , София, 1.11.1914)

Човекът е трояк. Той живее във физическия, астралния и духовния свят. (Разговор за Откровението, ИБ , Бургас, 18.1.1915)

Активност значи работа, произвеждане в трояко направление – физическо, умствено и духовно. Това е то създаване на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле. (Многоценният бисер, НБ , 2.5.1915)

Физическият ни живот е също тъй под закрилата на Божествения Промисъл. (Божественият Промисъл, НБ , , 6.6.1915)

Когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява в изменение на формите. Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. И тъй, новата религия или Учението на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъмът, в музиката това е съзвучието, а в чисто физическия свят, това е външната красота.(Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915)

Физическото поле е основата - това е влиянието и действието на силите, които работят; светът е отношенията между живите и разумни същества. Господ възлюби света, за да научи хората какви да бъдат отношенията помежду им. (Разсмотрете криновете в полето как растат, ИБ , София, 19.11.1916)

Любовта се проявява, само когато растенията цъфтят - така е и у хората. Когато има цъфтене на физическото поле, има физическо узряване, физическа любов. Човек, който иска да бъде силен, трябва да има тези неща: Името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие е по отношение на човешката душа, а волята Божия има връзка с физическия свят. Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо. Под думата „физическа материя" разбирам свят на форми, необходим за същността на нещата. (Растете в благодат!, НБ , 7.1.1917)

Във физическия свят, човек изучава закона на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота. (Бог е съчетал, НБ , София, 13.5.1917)

Нѣкои питатъ: „Защо ни е това физическо тѣло?“ - Само въ това физическо тѣло орѣхътъ ти ще може да узрѣе и да се организира, иначе нищо не излиза безъ него. Като се отегчат от живота, хората казват: "Защо ни е това тяло? Дано се освободим от него!" Те не разбират смисъла на физическото си тяло. Докато е в тялото си, човек зрее и организира силите си. Изгуби ли тялото си, той преждевременно пада от дървото на живота, и така неорганизиран, недоразвил се, отива в другия свят. Христос казва: „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините." Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето. Ето защо, физическото тяло е обвивка, т.е посредник, през който минават соковете отвън-навътре. (Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917)

Слѣдователно, на физическото поле човѣкътъ, който има истината въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ. (Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917)

Благата на физическия свят се дължат пак на светлите духове. (В истия час, НБ , София, 14.7.1918)

„Въ надежда бивайте радостни”. - Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. (Радостни и търпеливи, НБ , София, 21.7.1918)

Какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ? — Свѣтъ на движение. Тукъ формитѣ се движатъ отъ едно мѣсто на друго. На физическия свѣтъ хората изучаватъ нѣщата чрезъ сѣтивата си, а въ астралния свѣтъ — чрезъ чувствата си. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, отъ кой свѣтъ е като душа, дали е на мѣстото си въ физическия свѣтъ, има ли благородно сърдце и свѣтълъ умъ. Той живѣе правилно и въ тритѣ свѣта — въ физическия, въ духовния и въ умствения.Започнете новия животъ и вървете напредъ съ Бога! Който се свърже съ Него, ще стане богатъ и физически, и духовно. Той носи пълнотата на живота въ себе си. (Заведеевата майка, НБ , София, 23.7.1918)

Ако замѣсването става правилно на физическия свѣтъ, ще се извършва правилно и въ другитѣ два свѣта. На физическия свѣтъ нѣма ценность, равна на човѣшкото тѣло. (Скритият квас, НБ , София, 25.8.1918)

За да разберете духовния свѣтъ, трѣбва да разбирате физическия. И обратно: познаването на физическия свѣтъ води къмъ познаване на духовния. (Вкъщи, НБ , София, 1.9.1918)

И физически, и духовно, нуждни сѫ мѫдрость и любовь. (Да се роди, НБ , София, 6.10.1918)

Какъ се проявява любовьта на физическия свѣтъ? — Като топлина, която събужда благородни чувства въ човѣка и помага за тѣхното растене и развитие. (Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918)

Първо ще стоплите човѣка, ще го облѣчете и нахраните, а следъ това ще го въведете въ по-високъ свѣтъ. Той ще върви отъ надеждата къмъ любовьта, т е. отъ физическия свѣтъ къмъ божествения. Затова казваме, че какъвто е животътъ на човѣка на земята, на физическия свѣтъ, такъвъ ще бѫде и на небето, въ божествения свѣтъ. Не се лъжете, че, ако живѣете на земята зле, на небето ще бѫдете добре. Въ първоначалния езикъ подъ „женитба” се разбира любовь, проявена на физическия свѣтъ. Какъ се изявява Богъ на физическия свѣтъ и чрезъ кого? — Ако обичате майка си, Богъ се изявява чрезъ нея. Тя ви говори това, което възприема отъ Бога. Чрезъ майка си вие се свързвате съ надеждата, вѣрата и любовьта. (Неизвестното, НБ , София, 29.12.1918)

Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на божествения свят. (Ако не бях дошъл, НБ , София, 2.3.1919)

Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно.“ Под „естествено“ тяло се разбира физическото тяло, което е тясно свързано с духовното, затова трябва да се пази връзката между тях, т.е. да не се разваля. Колкото е по-тясна връзката помежду им, толкова по-здрав е човек физически и духовно. (Детето растеше, НБ , София, 30.3.1919)

Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. (Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919)

Схемата на сегашния ви план на живот седи в добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот – вашето тяло. (Правилно разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот, СБ , В.Търново, 23.8.1919)

Радостта често слиза във физическия живот. Радостта, изразена на физическото поле, е радост на душата. (Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920)

Целият физически свят е едно изявление на Бога, материализиране на Бога. Следователно, като познаем физическия свят, ще познаем Бога. В любовта има две поляризирания: като стремеж и като чувство, които се проявяват на физическия свят, и като сила и като принцип, които принадлежат на божествения свят.( Любовта, НБ , София, 27.2.1921)

Ако момата срещне момък от физическия свят, който ѝ съответсва, нека го вземе. Но ако не срещне такъв, пo-дoбpe е да си живее сама. Когато умът на момък се прекръстоса в сърдцето на мома, тогава става добра, истинска женитба на физическия свят.(Вярата, НБ , София, 6.3.1921)

Физическият живот е първото и необходимо условие за преминаване в духовния и божествения живот. Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят, към духовния. Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако волята ни е силна - подразбира се физическата сила на човека, - ще бъдат силни и неговите чувства. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят. (Физическият живот – път към духовния и божествения живот, ИБ , Витоша, 9.6.1921)

Мъжът обича жената. Защо? - За да стане истински човек. И жената обича мъжа, за да стане истински човек. Когато мъжът и жената се слеят в едно, образува се истинският човек. (Отличителна черта, ООК , София, 10.9.1930)

В бъдеще, когато дойде истинският мъж, тогава светът ще се оправи. (Да ги изпита, НБ , София, 29.5.1921)

Всяка една жена трябва да каже: "Наложница не мога да бъда вече!" Разберете ли в себе си това дълбоко, кажете ли, че не можете да бъдете наложници - РЕШАВАТЕ въпроса. Тогава Духът ще внесе любовта. Ще дойде истинският мъж - и тогава почвате вие новата епоха. Тогава ще се яви и новата жена. Аз бих желал вие да образувате поне пръстчето на тази нова жена! Вашият закон е велик, само трябва да отхвърлите външното робство - туй терзание. Да знаете какъв е смисълът на живота. И, следователно, намерите ли вашия възлюбен, всичко друго, което разрушава вашия живот, изчезва. Тъй се разрешава основно въпросът. (Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921)

Тѣзи три свѣта – физическия, душевния и духовния - трѣбва да се съединятъ. Жененитѣ отъ васъ иматъ Исуса въ себе си. Вашиятъ мѫжъ - ТОЙ е Исусъ за васъ! ЕТО вашиятъ физически Исусъ, но вие не го признавате. Вие сте като онѣзи фарисеи и садукеи, който казватъ: „Не е той, Не е той!“ Съ какво ще ви докаже мѫжътъ, че е той? Той казва: „Азъ съмъ вашиятъ избранникъ.“ Жената казва: „Не е той, не е той...“ - Търси го. За васъ Исусъ е дошълъ, но вие не го признавате. Търсите го въ нѣкой свещеникъ, другадѣ го търсите – нѣма го. Или дойде нѣкой ясновидецъ, казвате: „А, тукъ ще е!"... (И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921)

/В неистинската любов/ няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого - това е най-малката любов. И с най-малкото трябва да се започне. (Възпитаване на човешката воля, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

Аз мога да ви посоча случаи, при които млади хора стават ясновидци, щом дойдат във възрастта на половата любов, която е най-малката любов, проявена на физическото поле. Половата любов е най-малката любов на физическото поле, и ако в нея не можем да дадем жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията Любов? Затова Божията Любов започва с най-малките величини, тя е любовта на младите. Ако тази любов започне с лъжа, целият ви живот ще мине в лъжи – няма изключения! А ако тя започне по ум, воля и сила, целият ви живот ще бъде честен. Затова Христос казва: „Бъдете съвършени във всички ваши мисли, чувства и действия.“ Ако искате да се домогнете до Божията наука, ТОЗИ е въпросът, който аз съм проверил – в него няма никакви изключения. (Закон на съвършенството, СБ , В.Търново, 20.8.1921)

Следователно физическият, материалният свят, е изявление на Бога. Затова ние първо трябва да схванем физическите, несъзнателните енергии, които се развиват в нашето тяло и изтичат от Природата. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам "енергии на чувствителността". Щом загубим този ключ, започват нещастията на физическото поле, на физическия свят, после започват нещастията в астралния и най-после в умствения свят. Духовните енергии на Бога, когато Той се проявява, за нас са физически енергии, а нашите духовни енергии от Земята са физически енергии за Бога. Всяка физическа енергия е проявление на Бога. Всеки ще употреби от тази енергия дотолкова, доколкото му е необходима за поддържане на физическия живот. Щом запасът на физически енергии е достатъчен, тялото е в нормално състояние, тогава и духовните енергии съответстват на физическите - т.е. физическите енергии по-лесно могат да се трансформират в чувствени. Когато има несъответствие между физическите и духовните енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. (Правилният развой на човешките енергии, СБ , В.Търново, 22.8.1921)

Искам всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, каквото и да е, било във физическия, в духовния или в мисловния свят, да се извършва с любов, да бъде проникнато от любов.(Законът на самопожертването, СБ , В.Търново, 24.8.1921)

На оня, който философства, казвам: Ела и виж! Ако един човек ти е направил 99 услуги, а ти не си му благодарил нито с един нежен поглед, ти не си достоен да се наречеш негов приятел. Ако и на стотния път не си готов да му благодариш, ще те изпъдят от училището на живота. Последната услуга решава съдбата ти завинаги. Страшно е положението на ученик, изпъден от божественото училище! Нека не се чуди, ако в следващото прераждане той се роди физически сакат или умствено недоразвит. И ако питаш защо си нещастен, казвам: ти си нещастен, защото не си поздравявал брата или приятеля си в името на Божията Любов. (Поздравътъ на Любовьта, НБ , София, 2.10.1921)

Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. Затова ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. (В Египет, НБ , София, 13.11.1921)

Туй учение не е само на Христа - туй е учение на самия живот. Приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави; изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. Но туй изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, а и духовно: ние спъваме и енергиите на духовния си живот. (Какво трябва да искаме?, НБ , София, 5.2.1922)

 

 

20.08.2021 г. 21,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Интересувайте се от любовта, която излиза от напредналите братя.“ (1942.02.08н.И пак пишеше)

ПОНЕЖЕ ИМА НЕМАЛКО „НАПРЕДНАЛИ“ БРАТЯ ОКОЛО НАС, които проявяват любовта малко съмнително, тук се публикува отново вариант на един текст на тази тема от третия ден на Събора на Рила преди 22 години:

КАРТИНАТА: Евелин де Морган – Девата на Мира (1907)

21.VIII.1999 (135) Рила, Елбур. 15,58ч.

РАЖДА СЕ СЪВЪРШЕНИЯТ ЧОВЕК

 - От глъбините на сътворението Бог излъчи Себе си като Мъж и Жена и се размножи в Битието в безброй съвършени подобия. След 5000 години по земното летоброене, разделените мъже и жени при грехопадението отново ще се съберат в едно. Затова, говорейки ви за мъжа или жената поотделно, ние винаги ще имаме предвид потенциалния мъж в Реалната Жена и потенциалната жена в Реалния Мъж. Ето защо, /сегашния отговор/ посвещаваме на Реалния Мъж, не на обикновения. Обикновеният мъж след грехопадението се нарича от някои Посветени от българската тайна държава с думата "мъжетурка" (Сведение за преводачите: тук се подменя "миже-" с "мъже-" - игра си с българската дума "мижетурка" – дребнав и боязлив човек, който лесно става подлец и предател; в случая – предател на човечеството - б.п.). Мъжетурката се стреми към власт, богатство, първенство и удоволствия. Той няма да бъде предмет на словото, което ще дойде сега, тъй като се намираме в Зоната на Слънцето - в Третия ден на Събора. Слънцето има една изтеглена, остра зона, заоблена само на върха си. Заедно с разсейката си, тя обхваща датите 19-25 август, когато Земята преминава през нея. Следователно, Съборът на всяка планета е в различно време от земното - тогава, когато тя преминава през Зоната на Слънцето. Ето защо, сега на Слънцето се разрешават предимно земните съдбини, но тъй като Инлания (Земята) е ключова летùна (планета – нова дума с това значение, дошла за пръв път тук – б.п.) не само в Слънчевата система, но и за целия Космос - производителка на "мая за абсурд", - то от 19 до 25 август земно време се решават и съдбините на всички обитатели на Слънчевата система. Реалният Мъж се нарича Адам Кадмон. Неговият антипод е Адам Амон. И двамата са размножени в 5 категории реални мъже в Битието, разделени от женската си половина след грехопадението. Същността на Реалния Мъж е нежността, ненасилието. Сърцето Му не може да допусне нито за миг мисълта за навлизане в чужда аура без разрешение от Бога и сърдечна покана от другия. Реални мъже има навсякъде. Ние се отличаваме с още един божествен импулс - необходимостта да сме последни, незабелязани. Колкото по-последен е на земята един Реален Мъж, толкова по-прекрасен и съвършен е Той в очите на Бога и ангелите. (Естествено, има благословени от Бога изключения - добри хора, таланти и гении, на които е писано да бъдат известни в света. Те приемат тази роля с огромно смирение, въпреки че повечето се израждат външно значително, именно поради тази причина - б.п.) Ние сме ви казвали, че когато един дух се приближава към вас като мъж или като жена, той е тъмен. Това е абсолютно вярно. Ние сме си говорили много за мъже и жени в Словото и вие в повечето случаи сте ни разбирали превратно. Това е, защото егоизмът и нисшето съзнание придават изопачени значения на всяка дума, на всяко изречение от Словото. Мъжът, Реалният Мъж - Божественото Творение на Нашия Благ Баща - е кротък, смирен и деликатен. Той милва душите отдалече, моли се за тях в тайно и никога не издава, че проявява обичта си по такъв начин. Да издадеш обичта си, да я предложиш, пръв да наложиш "правото си на мъж" - това е най-грозната страна на изродената част от човечеството, - грях, равносилен на лъжата. Реалният Мъж е магнит, ухание на теменуга, нежен поглед, когато не го гледат, и чист взор в очите, когато го гледат. Пожеланието, плътското пожелание е непознато на Реалния Мъж - то няма нищо общо с пламтенето. Пламтенето е извор на духа, свещена пещ на атмическото тяло, в която се претопяват егоизмите. Пламтящият, Реалният Мъж не е виновен, когато привлича летящите, за да изгорят в пещта на смирението. В същото време обикновеният, оцапаният мъж, примира да прави впечатление, да трупа мускули или възхищение, да увлича слабите в бездните на самомнението. Състезанието е среда, в която адските мъже си мислят, че се самодоказват. Реалният Мъж, Реалната Жена, Реалното Същество Человек седи и ги гледа отдалече с нажалени очи. Съществата със замъждяла светлинка, облечени в мъжка плът, обичат да се набиват на очи, да се изказват първи, да бъдат на сцената. Няма значение дали падналият мъж е в мъжко или в женско тяло. Той ви досажда с прегръдките си, докосва ви, без да искате това, прониква в аурата ви като мухите и комарите и ви нанася сърдечни и душевни рани. В повечето случаи, неговата вина е споделена. Вината за тези аномалии и престъпления е тройна. Първо са виновни падналите божества и ангели, потърсили убежище в някоя човешка черупка. Падналите женски ангели са усвоили до съвършенство кокетството. Кокетството е най-коварната и мръсна форма на всемирната лъжа - по-страшна даже от убийството! Да мислиш "не", а да кажеш "да"; да мислиш "да", а да кажеш "не" - това произтича от продължително черно обучение в тъмнилищата на ада, целящо да настървява и амбицира мъжете с психически отклонения. Но ние няма сега да омрачняваме този светъл ден с науките на ада, няма да говорим за привидната скромност и целомъдрие на жените, превръщащи благочестието във вероломство, предателство. Няма да се спираме на душевния хлад и показната спонтанност, които еднакво произлизат от преизподнята. Сега е важно да си представите образа на Идеалния, Реалния Мъж - на онова удивително прекрасно същество, което твори добро и чистота и милва душите отдалече; на онзи предан Брат, който ви се притичва на помощ, когато сте в беда или когато самотата ви разкъсва на парчета; на онова трансцендентално изваяние на Бога, вдъхновяващо чистата женска душа да мисли в стихове и да преживява сияния. Никога не слизайте от този пиедестал в грубата и плътска недействителност, понеже ще стъпчете олтарите! Пламтенето, сливането, тоталното единение на сродните същества и същности няма нищо общо с плътската агресия. То е свещен химн на предаността, пожар от взаимен отклик, който не изгаря, но възкресява. Миговете на пълно сливане са много редки на Земята и те са синоним на сливане с Бога. Плътският мъж, плътската жена никога не са преживявали това. Плътските съединения са временни и се разпознават по това, че раждат раздор, недоволство, мъка, претенции. Плътският мъж става безотговорен след акта на агресия, а плътската жена става зла и мнителна, щом се е привлякла от такъв тип или го е притеглила в обятията си. Прекрасният Мъж е свенлив, объркан, нерешителен. Той е решителен и смел само в миговете на подвига, когато е готов да пожертва живота си за Словото или за Сестра си от Ятото, без тя да подозира това. Реалният Мъж е видим - Бог Го вижда постоянно пред очите си. Пародиите на мъже - астралните пияници, всеядните и моноядните плътски машини за удоволствие и деспотизъм, които ви приличат на мъже и привличат плътските жени, са само подобия на хора, които разнасят развалата надалече. Срамно е творение на Бога да подражава на макетите на човека, които носят оръжие! Срамен е образът на юмрука и поривът на сграбчването, присъщи на адските подобия на хора! Няма нито един ангел, нито едно дете, които да не се отвратят от човешката представа за мъжественост, която се изчерпва с насилието. Победителят на сцената или на тепиха е най-смешното, най-жалкото зрелище в аудиториите на Космоса, когато има предавания от ада. Тези предавания са настроени на координатите и на честотата на всяка човешка квартира, на всяко скверно място, където подобията на мъже се опитват да назидават, да се налагат и да се самодоказват. Кристалният Мъж се гордее с това, че с нищо не се гордее. Това е единствената и чиста Божествена гордост. Желанието да се отличиш, да те видят, да те последват, да ти се подчинят, те прави на черно петно в Бялата Вселена, което се предназначава за химическо чистене. Който говори и се моли много пред хората, стреми се да изпъкне и да въздейства сред последователи и слушатели, престъпва грозно Закона на Господа. Истинският Брат, Благородният Мъж, говори само когато го питат; при това, отговаря кратко и неназидателно. Съвършеният Мъж може да говори и продължително и да свети като слънце помежду другите, но тогава на дрехата му - неговата духовна аура - няма нито едно петънце от гордост. Забележите ли, че някой се смята за мъж и превзема аудиторията, а в аурата му гъмжи от черни и тъмнооранжеви тонове, знайте, че това не е мъж. Това е астралната жена в него, която се стреми да направи впечатление, да изсмуче силата на окръжаващите през очите и ушите им. Велико нещо е Същинският, Невинният Мъж! Той никога няма да ви се натрапи, никога не настоява, не говори продължително, не обладава, не притеснява. Изнудването е непозната дума за него. Най-долната проба подобие на мъже са изнудвачите. Няма нещо по-пошло и по-наказуемо от изнудването! Да получиш това, което искаш, с непряко насилие, с използване на човека, когато е в нужда – това е първата стратегия на извратените духове, които нямат нищо общо с Бога и светлината. Следващите си животи те трябва да бъдат изнудвани и насилвани множество пъти от подобни на себе си, за да видят какво са вършили. В този светъл ден, в който идваме да ви открием, че Реалният Мъж е невидим или прави всичко възможно да е невидим, за да не ви притеснява и съблазнява, ние искаме да се отвори сърцето ви за светлината, да проникне в душата ви ведрината на Духа и да просияе умът ви от истината, че Царството Божие е изтъкано от деликатност. Слабостта там е най-тънката сила. Нежността е мост между вселените. Невидимото присъствие и молитвата за ближния, без той да подозира за това, е израз на най-съвършената обич. И Мъжът, и Жената в славянския космос съдържат звука "Ж" - присъствието на Христа. Не е важно дали си славянин, африканец или скандинавец. Ако си славянин по дух и живееш в обширната славянска държава на Битието, ти си свързан с Живовселената - Вселената на Проявения Бог. Там всеки Мъж проявява живота накрая, а всяка Жена - в самото начало. Ето как славянският дух ликвидира с пъклената наредба от грехопадението насам мъжът да бъде пръв, а жената - последна. Любовта ражда Живота, а Животът – Движението. Ето защо, в Славянския Космос, в Битието на невинността и безсмъртието, всеки народ в Космоса, който е сложил буквата на Живота на първо място в думата, означаваща "Жена", създава сега съвършените жени на Христовото Царство, които проявяват Любовта първи. Те първи проявяват изблика на Живота; те първи изразяват Любовта и Живота като движение. Напредналите сестри и жени не са подвластни на програмата на ада и залязващите народи, които считат жената за последна, за подчинена. Понятието "Мъж" в славянския език говори за първата, втората и третата проява на Мъжа. Истинският Мъж, първо, е мъдър, мек, мил. В западната култура той се нарича "джентълмен". И в източната, и в западната, и в космичната култура на Новата Вселена, Истинският Мъж никога не прави първото движение. Първото движение - както в интимния, така и в обществения живот, в Славянската Вселена – принадлежи на Жената. Ето защо, приласкаването и ръководната роля на Жената в изгряващата Нова Култура на Шестата раса са следствие от това, че в този свещен език първата буква на думата "Жена" е буквата на ПРОЯВЕНАТА Божия Любов. Ето защо, сега спасението на човечеството ще дойде от Славянката. Ако една негърка, шотландка или австралийка отхвърли кокетството и материализма и първа приложи Закона на Приласкаването, ако първа поведе някое благородно женско движение, тя ще се запише в народа на Шестата раса на Земята. За вас остава удоволствието да определите какво прави Истинската Жена-славянка, след като първа е проявила на практика жеста или движението на Любовта - според естеството и подредбата на буквите след буквата "ж". Значи, Истинската Жена поставя аза си, своето его, накрая (буквата "а"). В дълбокото значение на славянския език, думата "мъж" и думите "може", "мощ", имат един и същ произход. И наистина, мъжът е най-мощното същество на Битието, когато отговаря на славянското разбиране за сила. Първо мъдростта, мекотата, милостта, джентълменството; после - покоряване на най-високите върхове на съвършенството и кристалната съвест, служенето (буквата "ъ"); а спонтанността на живота и пламъка - НАЙ-НАКРАЯ. Така е при Новото Човечество, Новия Човек. В Пентаграмата сега Жената е най-долу - буквата Ж. Като ви казах, че в бъдеще тия букви трябва да ги пренаредите, за да обърнат триъгълника с върха нагоре, вие пак направихте погрешка. Не - ЖЕНАТА трябва да е най-отгоре! "Великото Училище на Живота" се превръща в нещо още по-голямо, още по-важно.

/БЕЛЕЖКА: Това е отразено в новия проект на пентаграма, описан от Учителя още в началото на 20 век в една от извънредните Му беседи за жени. В пентаграмата, макар и дадена дадена от Него в тогавашния вариант, буквите "В", "У" и "Ж" (съкращение на "Великото Училище на Живота") образуват обърнат триъгълник, като "Ж"-то е най-отдолу. В тази беседа обаче Той обяснява, че това е временно положение, валидно за тогавашния исторически момент, че тия букви един ден трябва да сменят местата си и "Ж"-то да е най-горе; да няма и змии в центъра./

 

 

21.08.2021 г. 09,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Днесъ теософитѣ се дѣлятъ на безантисти и щайнеристи – антропософи“ (Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917 )

ЗА ТЕЗИ, КОИТО СА СВРЪХСЪЗНАТЕЛНО В ШКОЛАТА ГОРЕ НА НЕБЕТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ и за участващите съзнателно долу в Школата на планетата Анхира (Земята):

СТАНДАРТНИ ЗАНИМАНИЯ през Петото денонощия от Събора (23-24 август всяка година).

За Посвещенията и заниманията в Предсъборните денонощия от 21 юли до 18 август, когато се запалват щафетно една от друга последователните чакри (олтари, престоли и двери), за да се нагнети мощ за действието на Вихрýн от 19 до 25 август (петата трансформация през вековете на отдавна капсулираната езическа енергия Кундалини), както и за първите 4 денонощия с действата от текущия Събор в момента от 19 до 22 август ТУК НЯМА ДА СЕ ПОВТАРЯТ СВЕДЕНИЯТА, вече дадени устно и писмено в уроци от предишни години и сега. НО ЗА ПЕТОТО ДЕНОНОЩИЕ от изгрева на слънцето на 23 август до изгрева на на 24 август през настоящата 157 беинсàнска година (2021 „християнска“ егрегорна) СЕГА СЕ ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се изнесат публично някои сведения и инструкции, тъй като тече Пета „християнска“ егрегорна годишна вибрация. В новозаветните с Христова монада отпреди 2000 години, както и в праведниците с Бениаминска монада отпреди 1000 години е напълно архивирано и циментирано и старозаветното Дърво с десетте сефирота. Езическите чакри, центрове и меридиани, както и старозаветното Дърво на живота, днес работят само в езичниците и старозаветните. Праведните и Учениците имат съвършено различни енергийни системи, отговарящи на актуалните духовни тела и технологии на Петата, Шестата и Седмата подраси на Петата коренна раса и съответните космични периоди.

КАКТО ЗНАЯТ УЧАСТНИЦИТЕ В БРАТСТВОТО, ШКОЛАТА И СЪБОРИТЕ ОЩЕ ОТ МИНАЛИЯ ВЕК, а също и Будните и Смирените днес, през Петото денонощие от Събора всяка година се проследява произхода на човешките монади, родени от Бога, както и преражданията им от 200 милиони години насам на летѝната Анхира след Голямото Грехопадение.

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И ПРАКТИКАТА НА БРАТСТВОТО И ШКОЛАТА Е ИЗВЕСТНО, че през миналия XX егрегорен век и настоящия XXI на Земята се въплъщават МАСОВО в човешки тела душите на всички велики и неизвестни деца на Бога, както и на техните имитанти и опоненти от Противоположната ложа в Пиесата. Знаем със сигурност, че тук са и всички проекции на 12-те Христови Апостола, на М.Магдалина, както и на 72-мата апостоли и още 144 хиляди душѝ с Христова монада. Учителят споменава до 1944 егрегорна година, че на лекциите и беседите Му в Школата редовно присъстват най-напредналите адепти на Бялата Ложа Рудолф Щайнер и Седир, но горе не е тайна, че са присъствали и присъстват в момента и духовете на Хòрус, Арджуна, Давид, Соломон, Аполоний от Тиана, Насими, Руми, Шамс, Платон, Ориген, Плотин, Василий Врач, Сведенборг, Данте, Гьоте, Сенека, Паскал, Кант, Хегел, Юго, Пушкин, Толстой, Достоевски, Николай Лесков, Тагор, Сенкевич, Папа Йоан XXII, Теофан, Айнщайн, Юнг, Онисабуро Дегучи, Алционе, Даниел Цион, Райкенборг, Макс Хайндл, Кутхуми, Б.Литън, Крыжановская, Едуард Шюре, Чаплин, Едгар Кейси, Е.Фром, Унамуно, Скрябин - и още стотици и хиляди известни и неизвестни на човечеството гурувци, адепти, светии, гении и т.н., както и хиляди българи с Христова и Беинсанска монада. Тяхната задача е да ликвидират цивилизацията и културата на Черния век и да положат основите на Шестата раса и Епохата на Водолея.

ЗА НЯКОИ ОТ ТЯХ Е РАЗРЕШЕНО ДА СЕ РАЗКРИЕ, ЧЕ ТЕ И ТЕХНИ МОЩНИ ПОРЕКЦИИ ЖИВЕЯТ В ЧОВЕШКИ ТЕЛА И В МОМЕНТА НА ЗЕМЯТА, но не е разрешено да се каже кои са те сега и къде са точно. Знаем , че Ехнатон, Цар Давид и Цар Соломон са сега в България, също Кирил и Методий. Самият Питагор, т.е ап.Филип и Рудолф Щайнер днес е българин, а също и Нютон, Коперник, Дж. Бруно, Кеплер, Данте, Гьоте, Хегел, ап.Йоан, Шелинг, Хипатия, Шекспир, Жорж Санд, Рене Генон и много други. Петър Берон възрожденецът сега е българин в Америка. Днес най-мощната проекция на Гьоте създава Ядрено Братство у нас, а други негови събратя и сестри строят атомни, молекулни, йонни и други Братства – пак по моделите на Учителя.

ЗА ЗАНИМАНИЯТА НА ПРЕДСТОЯЩАТА ДАТА ОТ СЪБОРА 23 август до изгрева на слънцето на 24 август е запланувано по програма да се изгледат и съпреживеят в Акаша въплъщенията на Рудолф Щайнер. Всеки, който е участвал вече в Петото денонощие от Събора през десетилетията, знае, че това не са само аудиовизуални преглеждания на филмите от животите на даден човек с монада във вселената и на Земята, но и живо участие в тогавашните и сегашните му преживявания, тъй като тия, които са му били близки и приятели, а също и неприятели пред вековете, имат правото на минимални корекции на Акаша от миналото. Това може да спаси Земята от гибел. Това става чрез настоящи обединявания на разномислещите с Христова и Беинсанска монада и опити да се обикнат окончателно и да си гостуват, да се взаимолансират с голяма любов и отстъпчивост.

В ОПРЕДЕЛЕНИ ЧАСОВЕ ОТ ДЕНОНОЩИЕТО през предстоящото денонощие ЩЕ СЕ ПРОУЧАТ И СЪПРЕЖИВЕЯТ ОТНОВО В СУПЕРСГЪСТЕНО ВРЕМЕ НЕ САМО ВСИЧКИ БОЖЕСТВЕНИ ЕПИЗОДИ ОТ ЖИВОТИТЕ НА ПИТАГОР-ФИЛИП-РУДОЛФ и пр., но и техните (неговите) съчинения и дела през вековете. Тъй като горе и долу в Школата всичко се проучва в оригинал, защото в ментала знаем всички езици, по-долу се включва и списък отпечатаните съчинения на Рудолф Щайнер и писаното за него, за да кажат последователите му днес у нас имат ли всички оригинални издания в библиотеките си и дали са проучили академично всичко до най-последното писмо и бележка не само от Щайнер, но и за него. Тия, които познават само някои от трудовете и лекциите му в превод, няма как да вземат сериозно участие в предстоящите разговори и колоквиуми на немски език в Школата на тези две дати, но не се изключват аматьорски разговори между последователите му на техния роден език, дори и да са чели само наличните трудове на Щайнер на български или руски ез. и пр.

Die Edition des Werkes

Im Jahre 1961 stellte die Nachlassverwaltung für die Gesamtausgabe der Werke Rudolf Steiners einen Editionsplan auf, der folgende Gliederung enthielt:[131]

A. Schriften

Werke (GA 1–28)

Gesammelte Aufsätze (GA 19–36)

Veröffentlichungen aus dem Nachlass: Briefe, Sprüche, Fragmente (GA 38–45)

B. Vorträge

Öffentliche Vorträge (GA 51–84)

Vorträge vor Mitgliedern der Theosophischen, später Anthroposophischen Gesellschaft (GA 88–270)

Vorträge und Kurse zu einzelnen Lebensgebieten (GA 271–354)

C. Reproduktionen und Veröffentlichungen aus dem künstlerischen Nachlass

Rund 3700 Vorträge wurden als Stenogramme aufgezeichnet; von den übrigen existieren qualitativ unterschiedliche Mitschriften oder Notizen.[132] Etwa 700 Vorträge sind noch nicht veröffentlicht, wurden aber mitgeschrieben, wenn auch teilweise bruchstückhaft.[133] Steiners Vorträge erschienen zunächst im Privatdruck und in Zeitschriften, ab 1908 im Philosophisch-Anthroposophischen Verlag, Berlin. In diesem erschienen bis 1953 knapp 500 Publikationen, der Großteil von Steiners Werk.[134] 1943 gründete Marie Steiner als Alleinerbin der Autorenrechte die Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Verein zur Verwaltung des literarischen und künstlerischen Nachlasses von Dr. Rudolf Steiner. Dieser sogenannte Nachlassverein hat 1961, zu Rudolf Steiners hundertstem Geburtstag im eigenen Rudolf Steiner Verlag mit der Publikation der Gesamtausgabe (GA) begonnen. Sie soll bis 2025, dem hundertsten Todestag Steiners abgeschlossen sein. Es fehlen noch (Stand Mai 2021) fünfunddreißig Bände. Seit 1961 werden einzelne Bände auch als Taschenbücher herausgegeben: zuerst im Verlag Freies Geistesleben, ab 1972 im Rudolf Steiner Verlag (früher Dornach, ab 2011 Basel).

Im Vortragswerk sind verschiedene Sparten zu unterscheiden, die sich an ganz unterschiedliche Hörer wendeten:

Die Vorträge für Mitglieder der Theosophischen und Anthroposophischen Gesellschaft (GA 88–346): Sie waren ursprünglich von Steiner nicht zur Veröffentlichung gedacht. Weil dennoch immer mehr teils fragwürdige Mitschriften kursierten, beauftragte er seine Gattin, diese Vorträge professionell stenographieren zu lassen und mit dem Vermerk zu veröffentlichen, dass diese Texte nur verstehen könne, wer mit den Grundlagen der Anthroposophie vertraut sei. Im Jahr 1915 betraute Steiner die Berufsstenografin Helene Finckh mit dem Mitstenografieren und Übertragen seiner Vorträge. So entstanden bis 1924 in enger Zusammenarbeit mit Marie Steiner etwa 2500 von insgesamt 3700 vorhandenen Mitschriften.[135][136]

Öffentliche Vorträge (GA 51–84): In ihnen gab Steiner allgemein verständliche Einführungen in das theosophische, beziehungsweise anthroposophische Gedankengut, wobei er Wert darauf legte, zu zeigen, dass seine Lehre hilft, die praktischen Fragen des heutigen Menschen zu lösen und darlegte, dass die Anthroposophie an Denkweisen des mitteleuropäischen Menschen anschließt.

„Arbeitervorträge“ (GA 347–354): Vorträge vor den Arbeitern am Bau des ersten Goetheanums. Die Ausführungen gingen zumeist von konkreten Fragen der Arbeiter aus und passten sich in der Diktion den Zuhörern an. Insgesamt hielt er auf diese Weise 144 Vorträge, von denen 115 erhalten sind. Um die Unbefangenheit der Arbeiter nicht zu beeinträchtigen, saß die Stenographin hinter einem Vorhang verborgen.

Das künstlerische Werk umfasst Bände, Kunstmappen und Einzelblätter mit Reproduktionen seiner zahlreichen Skizzen und Bilder. Insbesondere wurden in neun Bänden seine rund 1500 Skizzen zur Eurythmie (die sogenannten „Eurythmieformen“) und in 30 Bänden seine 1100 „Wandtafelzeichnungen“ dokumentiert.

Die Gesamtausgabe (GA) ist keine historisch-kritische Ausgabe. Eine solche wird erst nach Fertigstellung der jetzigen, als Lese- und Studienausgabe konzipierten, in Angriff genommen werden. Die Gesamtausgabe ist auch als Online-Version im Internet zugänglich.[137]

Seit dem Jahr 2004, acht Jahre nach Ablauf der Urheberrechte,[138] gibt der Verlag Rudolf Steiner Ausgaben e. K. Werke Rudolf Steiners nach eigenen Editionsprinzipien, die sich von denen der Gesamtausgabe (GA) unterscheiden, heraus.

Schriften (Auswahl)

(GA= Rudolf Steiner Gesamtausgabe, ab 1961 herausgegeben von der Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Rudolf Steiner Verlag Dornach bzw. Basel.)

Einleitungen zu Goethes Naturwissenschaftlichen Schriften (GA 1), 1883–1897 (Online-Fassung)

Grundlinien einer Erkenntnistheorie der Goetheschen Weltanschauung, mit besonderer Rücksicht auf Schiller (GA 2), 1886 (Online-Fassung)

Die Grundfrage der Erkenntnistheorie mit besonderer Rücksicht auf Fichte's Wissenschaftslehre : Prolegomena zur Verständigung des philosophierenden Bewusstseins mit sich selbst, Rostock, Univ., Diss., 1890 (Digitalisat)

Wahrheit und Wissenschaft. Vorspiel einer „Philosophie der Freiheit“ (GA 3), 1892 (Online-Fassung)

Die Philosophie der Freiheit. Grundzüge einer modernen Weltanschauung – Seelische Beobachtungsresultate nach naturwissenschaftlicher Methode (GA 4), 1894 (Online-Fassung)

Friedrich Nietzsche, ein Kämpfer gegen seine Zeit (GA 5), 1895 (Online-Fassung anthroweb.info, Online-Fassung Project Gutenberg)

Goethes Weltanschauung (GA 6), 1897 (Online-Fassung)

Die Mystik im Aufgange des neuzeitlichen Geisteslebens und ihr Verhältnis zur modernen Weltanschauung (GA 7), 1901 (Online-Fassung)

Das Christentum als mystische Tatsache und die Mysterien des Altertums (GA  , 1902 (Online-Fassung); sowie die 24 Vorträge, die diesem Werk zugrunde liegen (PDF)

Theosophie. Einführung in übersinnliche Welterkenntnis und Menschenbestimmung (GA 9), 1904 (Online-Fassung)

Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten? (GA 10), 1904 (Online-Fassung)

Aus der Akasha-Chronik (GA 11), 1904–1908

Die Stufen der höheren Erkenntnis (GA 12), 1905–1908 (Online-Fassung)

Die Geheimwissenschaft im Umriss (GA 13), 1909 (Online-Fassung)

Vier Mysteriendramen (GA 14), 1910–1913

Die geistige Führung des Menschen und der Menschheit. Geisteswissenschaftliche Ergebnisse über die Menschheits-Entwickelung (GA 15), 1911 (Online-Fassung)

Ein Weg zur Selbsterkenntnis des Menschen. In acht Meditationen (GA 16), 1912 (Online-Fassung)

Die Schwelle der geistigen Welt. Aphoristische Ausführungen (GA 17), 1913 (Online-Fassung)

Die Rätsel der Philosophie in ihrer Geschichte als Umriss dargestellt (GA 18), 1914 (Online-Fassung)

Vom Menschenrätsel. Ausgesprochenes und Unausgesprochenes im Denken, Schauen und Sinnen einer Reihe deutscher und österreichischer Persönlichkeiten (GA 20), 1916 (Online-Fassung)

Von Seelenrätseln. Anthropologie und Anthroposophie. Max Dessoir über Anthroposophie. Franz Brentano: Ein Nachruf. Skizzenhafte Erweiterungen (GA 21), 1917 (Online-Fassung)

Goethes Geistesart in ihrer Offenbarung durch seinen „Faust“ und durch das Märchen von der Schlange und der Lilie (GA 22), 1918 (Online-Fassung)

Die Kernpunkte der sozialen Frage in den Lebensnotwendigkeiten der Gegenwart und Zukunft (GA 23), 1919 (Online-Fassung)

Aufsätze über die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915–1921 (GA 24), 1961 (in dieser Zusammenstellung)

Philosophie, Kosmologie und Religion (GA 25), 1922 (Online-Fassung)

Anthroposophische Leitsätze. Der Erkenntnisweg der Anthroposophie – Das Michael-Mysterium (GA 26), 1924/25 (Online-Fassung)

Grundlegendes für eine Erweiterung der Heilkunst nach geisteswissenschaftlichen Erkenntnissen (GA 27; mit Ita Wegman), 1925 (Online-Fassung)

Mein Lebensgang (GA 28), 1925 (PDF (Memento vom 16. Januar 2006 im Internet Archive)) (Online-Fassung)

Kritische Ausgabe

Ab 2013 erscheint im Stuttgarter Wissenschaftsverlag frommann-holzboog eine kritische Ausgabe der Schriften (SKA), herausgegeben von Christian Clement, angelegt auf acht Bände.[139]

Band 1: Schriften zur Goethe-Deutung. ISBN 978-3-7728-2631-3 (erscheint 2021)

Band 2: Philosophische Schriften. ISBN 978-3-7728-2632-0 (erschienen 2016)

Band 3: Intellektuelle Biographien. ISBN 978-3-7728-2633-7 (erschienen 2019)

Band 4: Schriften zur Geschichte der Philosophie. ISBN 978-3-7728-2634-4 (erscheint 2020)

Band 5: Schriften über Mystik, Mysterienwesen und Religionsgeschichte. ISBN 978-3-7728-2635-1 (erschienen 2013)

Band 6: Schriften zur Anthropologie. ISBN 978-3-7728-2636-8 (erschienen 2017)

Band 7: Schriften zur Erkenntnisschulung. ISBN 978-3-7728-2637-5 (erschienen 2015)

Band 8: Schriften zur Anthropogenese und Kosmogenese. ISBN 978-3-7728-2638-2 (erschienen 2018)

Ausstellungen

Rudolf Steiner – Die Alchemie des Alltags, Vitra Design-Museum, Weil am Rhein, Oktober 2011 bis Mai 2012[140]; Rezension: Michael Baas: Ein Fixpunkt der Architektur. In: badische-zeitung.de, Nachrichten, Ausstellungen, 14. Oktober 2011

Literatur

Diese Liste bietet eine knappe Auswahl vorwiegend neuerer Bücher zu Person und Werk. Weitere bibliografische Hinweise sind etwa bei Lindenberg oder Zander zu finden.

 

Walter Beck: Rudolf Steiner. Sein Leben und sein Werk. Eine Biographie mit neuen Dokumenten. Verlag am Goetheanum, Dornach 1997, ISBN 3-7235-0964-9.

Peter Bierl: Wurzelrassen, Erzengel und Volksgeister. Die Anthropologie Rudolf Steiners und die Waldorfpädagogik. Konkret Literatur Verlag, Hamburg 2005, ISBN 978-3-89458-171-8.

Michael Birnthaler: Weltenwandler. Rudolf Steiner. Band 1: Das Goetheanum. Edition EOS, Freiburg 2018, ISBN 978-3-945132-04-3.

Markus Brüderlin, Ulrike Groos (Hrsg.): Rudolf Steiner und die Kunst der Gegenwart. DuMont, Köln 2010, ISBN 978-3-8321-9277-8.

Thomas Gandlau: Rudolf Steiner. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 10, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-062-X, Sp. 1294–1300.

Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. DVA, München 2011, ISBN 978-3-421-04473-0.

Jutta Hecker: Rudolf Steiner in Weimar. Dornach 1999, 2. Auflage, ISBN 3-7235-1045-0.

Peter Heusser, Johannes Weinzirl (Hrsg.): Rudolf Steiner: Seine Bedeutung für Wissenschaft und Leben heute. Schattauer Verlag, Stuttgart 2013, ISBN 978-3-7945-2947-6.

Philip Kovce: Götterdämmerung. Rudolf Steiners Initialphilosophie. Edition Immanente, Berlin 2014, ISBN 978-3-942754-17-0.

Walter Kugler (Hrsg.): Rudolf Steiner. Selbstzeugnisse. Autobiographische Dokumente. Rudolf Steiner Verlag, Dornach 2007, ISBN 978-3-7274-5393-9.

Walter Kugler: Rudolf Steiner. Wie manche ihn sehen und andere wahrnehmen. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 2008, ISBN 978-3-7725-2080-8.

Walter Kugler: Rudolf Steiner und die Anthroposophie. Eine Einführung in sein Lebenswerk. DuMont, Köln 2010, ISBN 978-3-8321-6138-5.

Walter Kugler, Simon Baur (Hrsg.): Rudolf Steiner in Kunst und Architektur. DuMont, Köln 2007, ISBN 978-3-8321-9012-5.

Cees Leijenhorst: Steiner, Rudolf. In: Wouter J. Hanegraaff (Hrsg.): Dictionary of Gnosis & Western Esotericism. Brill, Leiden/Boston 2005, Band 2, ISBN 90-04-14187-1, S. 1084–1091.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Chronik. 1861–1925. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1988; ebd. 2010, ISBN 978-3-7725-1861-4.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Mit Selbstzeugnissen und Bilddokumenten   Rowohlts Monographien, Band 500). Rowohlt Verlag, Reinbek bei Hamburg 1992, ISBN 3-499-50500-2.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Biographie. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1997, ISBN 3-7725-1551-7; als Taschenbuch ebd. 2011, ISBN 978-3-7725-0150-0.

Mieke Mosmuller: Rudolf Steiner. Eine spirituelle Biographie. Occident Verlag, Baarle-Nassau 2011, ISBN 978-3-00-036201-9.

Sonja Ohlenschläger: Rudolf Steiner (1861–1925). Das architektonische Werk. Imhof, Petersberg 1999, ISBN 3-932526-37-6.

Martina Maria Sam: Rudolf Steiner. Kindheit und Jugend. 1861–1884. Verlag am Goetheanum, Dornach 2018, ISBN 978-3-7235-1591-4.

Peter Selg: Rudolf Steiner 1861–1925. 3 Bände. Ita-Wegman-Institut, Arlesheim 2012, ISBN 978-3-905919-27-1. (2. Aufl. in 7 Bänden, Arlesheim 2018).

Jaap Sijmons: Phänomenologie und Idealismus. Struktur und Methode der Philosophie Rudolf Steiners. Schwabe Verlag, Basel 2008, ISBN 978-3-7965-2259-8. (Das Buch ist die überarbeitete Version der 2004 von der Universität Utrecht angenommenen Dissertation des Verfassers).

Dietrich Seybold: Rudolf Steiner. In: Andreas Kotte (Hrsg.): Theaterlexikon der Schweiz. Band 3, Chronos, Zürich 2005, ISBN 3-0340-0715-9, S. 1748 f.

Kaj Skagen: Anarchist, Individualist, Mystiker: Rudolf Steiners frühe Berliner Jahre 1897–1902. Basel 2020, ISBN 3-72745338-9.

Karen Swassjan: Rudolf Steiner. Ein Kommender. Verlag am Goetheanum, Dornach 2005, ISBN 3-7235-1259-3.

Karen Swassjan: Rudolf Steiner: Eine Einführung. EM Edition Morel, Dornach 2017, ISBN 978-3-906891-03-3.

Christian Thiel: Steiner, Rudolf Joseph Lorenz. In: Jürgen Mittelstraß: Enzyklopädie Philosophie und Wissenschaftstheorie. Zweite Auflage. Band 7, Metzler/Springer 2018 S. 520–523.

Hartmut Traub: Philosophie und Anthroposophie. Die philosophische Weltanschauung Rudolf Steiners – Grundlegung und Kritik. Kohlhammer, Stuttgart 2011, ISBN 978-3-17-022019-5. (Zur Kritik dieses Werkes s. Renatus Ziegler: Worin besteht Steiners Originalität (nicht)? In: Rudolf Steiner Nachlassverwaltung (Hrsg.), Cornelius Bohlen, Alexander Lüscher (Red.): Zur Gründung der Anthroposophischen Gesellschaft 1912/13   Archivmagazin. Beiträge zur Rudolf Steiner Gesamtausgabe, Nr. 1, Juni 2012), Rudolf Steiner Verlag, Basel 2012, ISBN 978-3-7274-8200-7. S. 124.)

Heiner Ullrich: Rudolf Steiner. Leben und Lehre. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-61205-3. (s. die Rezension: Bo Dahlin: A critical view of Heiner Ullrich’s critique of Rudolf Steiner’s philosophy of knowledge. In: Research on Steiner Education, Bd. 4, Nr. 1, Juli 2013, S. 202–207.)

Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. 3. Auflage. Futurum, Basel 2011, ISBN 978-3-85636-226-3.

Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Sie Mensch von einem Menschen! Rudolf Steiner in Anekdoten. Futurum, Basel 2012, ISBN 978-3-85636-237-9.

Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben – Erkenntnis – Kulturimpuls. Kösel, München 1987, ISBN 3-466-34159-0.

Colin Wilson: Rudolf Steiner. Verkünder eines neuen Welt- und Menschenbildes. Heyne, München 1985, ISBN 3-453-55135-4.

Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biografie. Piper Verlag, München, 2016, ISBN 9783492310253.

Helmut Zander: Geschichte der Seelenwanderung in Europa. Alternative religiöse Traditionen von der Antike bis heute. Primus-Verlag, Darmstadt 1999. ISBN 978-3-89678-140-6.

Weblinks

Commons: Rudolf Steiner – Sammlung von Bildern, Videos und Audiodateien

Wikiquote: Rudolf Steiner – Zitate

Wikisource: Rudolf Steiner – Quellen und Volltexte

Internetseite zu Leben und Werk Rudolf Steiners

Publikationen von und über Rudolf Steiner im Katalog Helveticat der Schweizerischen Nationalbibliothek

Literatur von und über Rudolf Steiner im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek

Werke von und über Rudolf Steiner in der Deutschen Digitalen Bibliothek

Zeitungsartikel über Rudolf Steiner in der Pressemappe 20. Jahrhundert der ZBW – Leibniz-Informationszentrum Wirtschaft.

Werke von Rudolf Steiner im Projekt Gutenberg-DE

Alexander G. Höhne: Rudolf Steiner. In: Historisches Lexikon der Schweiz. 13. November 2012.

Rudolf Steiner Online-Archiv: Steiners Werke online bei der Brigham Young University

Anthroweb: Steiners Schriften online im HTML-Format

Rudolf-Steiner-Handbuch mit Inhaltsangaben aller Bände der Gesamtausgabe

Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, mit Archiv

Rudolf Steiner Verlag, Basel/Schweiz

Das Geburtshaus in Donji Kraljevec, kroatisch

Mysterium Anthroposophie – Sternstunde Philosophie vom 15. Februar 2009, Der Historiker Helmut Zander über die Weltanschauung Rudolf Steiners im Gespräch mit Norbert Bischofberger (Video ca. eine Stunde)

Rudolf Steiner, Waldorf-Pädagogik und Anthroposophie - "Da steckt massiv Religion drin" auf deutschlandfunk.de, 6. November 2019

Essays

Felix Hau: Für eine Wiederentdeckung des frühen Rudolf Steiner. Ein Ketzerbrief. Info3, September 1998 (Memento vom 6. Januar 2009 im Internet Archive)

Hartmut Zinser: Rudolf Steiners „Geheim- und Geisteswissenschaft“ als moderne Esoterik. Vortragsmanuskript. Tagung: Anthroposophie – kritische Reflexionen. Veranstaltet vom Kulturwissenschaftlichen Seminar, in Kooperation mit dem Graduiertenkolleg „Geschlecht als Wissenskategorie“, Humboldt-Universität zu Berlin (PDF; 180 kB), 21. Juli 2006.

Jan Badewien: Faszination Akasha-Chronik. Eine kritische Einführung in die Geisteswelt der Anthroposophie. Vortragsmanuskript. Tagung: Anthroposophie – kritische Reflexionen, Humboldt-Universität zu Berlin (PDF; 211 kB), 21. Juli 2006.

Ralf Sonnenberg: Judentum, Zionismus und Antisemitismus aus der Sicht Rudolf Steiners. haGalil 7. Juli 2004.

Einzelnachweise

Zum Beispiel: Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. DVA, München 2011, S. 25 Peter Selg: Rudolf Steiner 1861-1925. Lebens-und Werkgeschichte. Band 1. Verlag des Ita Wegman Instituts, Arlesheim 2017, ISBN 978-3-905919-03-5, S. 44. Martina Maria Sam: Rudolf Steiner: Kindheit und Jugend 1881-1884. Verlag am Goetheanum, Dornach 2018, ISBN 978-3-7235-1591-4.

Beide Geburtsdaten dokumentiert in: Walter Kugler (Hrsg.): Rudolf Steiner. Selbstzeugnisse. Autobiographische Dokumente. Rudolf Steiner Verlag, Dornach 2007. Auch zitiert in: Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner – Eine Chronik. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1988, S. 27. Helmut Zander: Rudolf Steiner. Eine Biografie. Piper Verlag, München und Zürich 2011, ISBN 978-3-492-05448-5, S. 13 und 14. Zander hält den 25. Februar für eine „versehentliche Verlegung“ Steiners um zwei Tage nach vorne. Heiner Ullrich: Rudolf Steiner. Leben und Lehre. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-61205-3, S. 13 und S. 249.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. 1861–1925. Eine Biographie. Band 1. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1997, ISBN 3-7725-1551-7. S. 26.

Peter Selg: Rudolf Steiner 1861–1925. Lebens-und Werkgeschichte. Band 1, Verlag des Ita-Wegman-Instituts, Arlesheim 2012, ISBN 978-3-905919-03-5. S. 44. Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper Verlag, München u. a. 2011, ISBN 978-3-492-05448-5, S. 13f. Zander interpretiert Steiners versehentliche Angabe des 25. Februars 1861 als Geburtsdatum gegenüber dem später in seiner Autobiographie genannten 27. Februar (Tag auch der Nottaufe) als eine Art „Freudscher Versprecher“ Steiners, der als Credo aufgefasst werden könne, dass das wahre Leben mit der Taufe des Menschen zum geistigen Wesen und nicht mit der eigentlichen Geburt beginnt.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Biographie. Band 1. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1997, ISBN 3-7725-1551-7, S. 26.

In dem Vortrag vom 16. November 1919 in Dornach nannte Rudolf Steiner „Kraljevec auf der Mur-Insel in Ungarn“ „ein entsetzliches kleines Dreckloch von Dörfchen“. Alexander Lüscher und Ulla Trapp (Hrsg.): Die Anthroposophie und ihre Gegner   Rudolf Steiner Geamtausgabe, GA 255 b). Rudolf-Steiner Verlag, Basel 2003, ISBN 3-7274-2555-5, S. 37.

Claudine Müller, Melina Schellenberg: Ein Reisetagebuch Rudolf Steiners aus dem Jahr 1901. In: Rudolf Steiner Nachlassverwaltung (Hrsg.): Archivmagazin. Beiträge aus dem Rudolf Steiner Archiv. 1. Auflage. Band 10. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2020, ISBN 978-3-7274-8210-6, S. 19.

Rudolf Steiner/Marie Steiner-von Sivers: Briefwechsel und Dokumente 1901–1925   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 262). 3. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2014, ISBN 978-3-7274-2622-3, S. 16. Zitiert in: Peter Selg: Rudolf Steiner. 1861–1925. Lebens- und Werkgeschichte. Band 1: Kindheit, Jugend, Wien (1861–1890). Verlag des Ita Wegman Instituts, Arlesheim 2017, ISBN 978-3-905919-03-5, S. 8.Autobiographischer Vortrag über die Kindheits- und Jugendjahre bis zur Weimarer Zeit. Vortrag von Rudolf Steiner, Berlin, 4. Februar 1913. In: Hans-Christian Zehnter (Hrsg.): Zur Geschichte der Deutschen Sektion der Theosophischen Gesellschaft. 1902–1913   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band 250). 1. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2020, ISBN 978-3-7274-2500-4, S. 626–627, S. 845, Anmerkungen zu den Seiten 626 und 627. Siehe auch: Martina Maria Sam: Rudolf Steiner: Kindheit und Jugend (1861–1884). Verlag am Goetheanum, Dornach 2018, ISBN 978-3-7235-1591-4, S. 55 f.

Helmut Zander: Die Anthroposophie: Rudolf Steiners Ideen zwischen Esoterik, Weleda, Demeter und Waldorfpädagogik. Verlag Ferdinand Schöningh 2019, ISBN 978-3-506-79225-9, S. 212.

Cees Leijenhorst: Steiner, Rudolf. In: Wouter J. Hanegraaff (Hrsg.): Dictionary of Gnosis & Western Esotericism. Band 2, Brill, Leiden/Boston 2005, S. 1084.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Chronik. 1861–1925. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1988, ISBN 3-7725-0905-3. S. 9–10. Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper, München 2011, S. 16–19.

Heiner Ullrich: Rudolf Steiner. Leben und Lehre. Beck, München 2011, S. 15 und 17.

Martina Maria Sam: Warum machte Rudolf Steiner keine Abschlussprüfung an der Technischen Hochschule? Marginalien zu Rudolf Steiners Leben und Werk 15. In: Das Goetheanum. Wochenschrift für Anthroposophie. Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Dornach. ISSN 1422-7622. Nr. 45 vom 6. November 2020, S. 14 f.

Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. DVA, München 2011, S. 63 ff.

Grundlinien einer Erkenntnistheorie der Goetheschen Weltanschauung mit besonderer Rücksicht auf Schiller. Zugleich eine Zugabe zu Goethes „Naturwissenschaftlichen Schriften“ in „Kürschners Deutsche National-Litteratur“   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 2). 8. neu durchgesehene Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2003, ISBN 978-3-7274-0020-9.

Die biographischen Einleitungen Rudolf Steiners zu diesen Ausgaben sowie Näheres zu den Werkausgaben in: Edwin Froböse und Werner Teichert (Hrsg.): Biographien und biographische Skizzen 1894–1905   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 33). 2. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1992, ISBN 978-3-7274-0330-9, S. 299f und S. 399.

Die Mitarbeit Steiners betrifft drei Lexika: 1. Kürschners Taschen-Konversations-Lexikon (1. Auflage 1884, 7. Auflage 1889. Mitarbeit Steiners: ab 1884); 2. Kürschners Quart-Lexikon (Mitarbeit Steiners: ab 1888); 3. Pierers Konversations-Lexikon (6 Bände, 7. Auflage herausgegeben von J. Kürschner, Mitarbeit Steiners: 1888–1890). Steiner bearbeitete die Artikel über Mineralogie, Geologie, Bergbau und Hüttenkunde, sowie für den Pierer noch allgemeine Fragen zur Naturwissenschaft. Die Texte sollen in der GA wiederabgedruckt werden. Bibliographische Angaben in: Edwin Froböse, Paul G. Bellmann (Hrsg.): Briefe Band I: 1881–1890   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 38). 3. veränderte und erweiterte Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1985, ISBN 978-3-7274-0380-4, S. 10.

Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. Deutsche Verlags-Anstalt, München 2011, ISBN 978-3-421-04473-0, S. 112.

Benannt nach der Begründerin des Archivs, Großherzogin Sophie von Sachsen-Weimar-Eisenach. s. auch: Jutta Hecker: Wunder des Worts – Leben im Banne Goethes. Berlin 1989, ISBN 3-373-00322-9, S. 67–81.

Siehe: Einleitungen zu Goethes Naturwissenschaftlichen Schriften. Zugleich eine Grundlegung der Geisteswissenschaft (Anthroposophie)   Rudolf Steiner Gesamtausgabe(GA) Band 1). 4. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1987, ISBN 978-3-7274-0011-7. Siehe auch: Goethes Naturanschauung als Ausgangspunkt für das Lebenswerk Rudolf Steiners   Beiträge zur Rudolf Steiner Gesamtausgabe, Heft 46). Rudolf Steiner Verlag, Basel 1974, ISBN 978-3-7274-8046-1.

Die von Steiner verfassten Texte sind gesammelt erschienen unter dem Titel: Editorische Nachworte zu Goethes naturwissenschaftlichen Schriften in der Weimarer Ausgabe (1891–1896), 1. Auflage   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band 1f). Rudolf Steiner Verlag, Basel 2017, ISBN 978-3-7274-0012-4.

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945. Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 454–469.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Biographie. Band I. 1861–1914. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1997, ISBN 3-7725-1551-7, S. 192.

Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper, München 2011, S. 83 ff. S. auch: David Marc Hoffmann, Walter Kugler, Ulla Trapp (Hrsg.): Rudolf Steiners Dissertation   Rudolf Steiner Studien.5). 1. Aufl. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1991, ISBN 978-3-7274-5325-0. Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Chronik. 1861–1925. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1988, ISBN 3-7725-0905-3. S. 108. Hans-Christian Zehnter (Hrsg.) in: Rudolf Steiner: Zur Geschichte der Deutschen Sektion der Theosophischen Gesellschaft. 1902–1913   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 250). Rudolf Steiner Verlag, Basel 2020, ISBN 978-3-7274-2500-4, S. 858, Anmerkung zu S. 651.

Rudolf Steiner: Wahrheit und Wissenschaft. Vorspiel einer „Philosophie der Freiheit“ (=Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA ) Band 3). 6. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2012, ISBN 978-3-7274-0031-5. Online zugänglich unter: online.

  Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 4). 16. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1995, ISBN 978-3-7274-0040-7. Vgl. Dokumente zur „Philosophie der Freiheit“. Faksimilierte Erstausgabe (1894) mit den handschriftlichen Eintragungen für die Neuausgabe 1918 sowie Manuskriptblätter, Rezensionen und weitere Materialien   Rudolf Steiner Gesamtausgabe(GA) Band 4a). 1. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1994, ISBN 978-3-7274-0045-2. S. 515

Steiner: Philosophie der Freiheit. 3. Kapitel.

Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 112.

Ursprünglich erschienen in: Die Gesellschaft. Halbmonatsschrift für Litteratur, Kunst und Sozialpolitik. Herausgegeben von M. G. Conrad und L. Jacobowski. Verlag der „Gesellschaft“, E. Piersons Verlag, Berlin. 15. Jahrgang, Band 3, Heft 4, 5, 6, August/September 1899. Wieder abgedruckt in: Edwin Froböse und Werner Teichert für Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung (Hrsg.): Methodische Grundlagen der Anthroposophie 1884–1901. Gesammelte Aufsätze zur Philosophie, Naturwissenschaft, Ästhetik und Seelenkunde   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 30). 3. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1989, ISBN 978-3-7274-0300-2. S. 152–201.

GA 30 S. 152.

Autobiographische Skizze, Document de Barr I um 1907. In: Monika Philippi, Renatus Ziegler, David Marc Hoffmann (Hrsg.): Nachgelassene Abhandlungen und Fragmente. 1879–1924   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 46). 1. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2020, ISBN 978-3-7274-0460-3, S. 579. Zitiert in: Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper Verlag, München u. a. 2011, ISBN 978-3-492-05448-5, S. 474.

Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 120.

Rudolf Steiner: Der Individualismus in der Philosophie. 1988, S. 99 ff. Online-Fassung, zitiert bei David Marc Hoffmann: Rudolf Steiner und das Nietzsche-Archiv. 1993, S. 25 f.

Diese und weitere Reaktionen abgedruckt in: Rudolf Steiner: Dokumente zur „Philosophie der Freiheit“. GA 4a, S. 421–500. Eine Beurteilung von Rosa Mayreder in: Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. 1992, S. 152.

Jaap Sijmons: Phänomenologie und Idealismus. Struktur und Methode der Philosophie Rudolf Steiners. Schwabe, Basel 2008, S. 62.

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945. Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 538.
David Marc Hoffmann: Rudolf Steiner und das Nietzsche-Archiv – Briefe und Dokumente 1984–1900, 1993, S. 20–40; Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 115 ff.

Diese und die folgenden Angaben nach: Peter Selg: Rudolf Steiner 1861–1925. Lebens- und Werkgeschichte. Band 3. Verlag des Ita Wegmann Instituts, Arlesheim 2017, ISBN 978-3-905919-05-9, S. 714–715.

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945 . Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 241. Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Chronik. 1861–192S. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1988, ISBN 3-7725-0905-3, S. 305.

Walter Kugler: Rudolf Steiner und die Anthroposophie. Eine Einführung in sein Lebenswerk. DuMont, Köln 2010, S. 170 ff.

Ralf Sonnenberg: „Fehler der Weltgeschichte“: Judentum, Zionismus und Antisemitismus aus der Sicht Rudolf Steiners. hagalil.com (Memento vom 13. Oktober 2007 im Internet Archive) 7. Juli 2004.

Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 74.

Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 76.

Zitiert nach Fred Poeppig: Rudolf Steiner – Der große Unbekannte. Leben und Werk, 1960, S. 85. Siehe auch Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 74 f., S. 86 f. und S. 293 ff.

Rudolf Steiner: Briefe Band II: 1890–1925   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 39). 2. veränderte und erweiterte Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1987, ISBN 978-3-7274- 0390-3, S. 435, zitiert in: Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 76.

Rudolf Steiner: Die Mystik im Aufgange des neuzeitlichen Geisteslebens und ihr Verhältnis zur modernen Weltanschauung   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band 7). 6. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1987, ISBN 978-3-7274-0070-4.

Die gleichnamige Schrift von 1902 basiert auf dem Vortragszyklus vom Winter 1901/02. Rudolf Steiner: Das Christentum als mystische Tatsache und die Mysterien des Altertums   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band  . 9. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 1989, ISBN 978-3-7274-0080-3. Die stenographischen Aufzeichnungen zu den vierundzwanzig Vorträgen (19. Oktober 1901 bis 26. April 1902) werden in der Rudolf Steiner Gesamtausgabe als GA 87 erscheinen.

Heiner Ullrich: Rudolf Steiner. Leben und Lehre. Beck, München 2011, S. 52.

Mitgliedsnummer: 20952 s. Hans-Christian Zehnter (Hrsg.): Zur Geschichte der Deutschen Sektion der Theosophischen Gesellschaft. 1902–1913   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band 250). Rudolf Steiner Verlag, Basel 2020, ISBN 978-3-7274-2500-4, S. 705, Anmerkung 6.

Norbert Klatt: Theosophie und Anthroposophie. Neue Aspekte zu ihrer Geschichte. Göttingen 1993, S. 75.

Heiner Ullrich: Rudolf Steiner. Leben und Lehre. Beck, München 2011, S. 48ff.

S. Rudolf Steiner Archiv/Rudolf Steiner

Nachlassverwaltung:rudolf-steiner.com unter frequently asked questions

Rudolf Steiner: Reinkarnation und Karma. Aufsatz in der Zeitschrift Luzifer. 1903, heute in GA 34. Online-Fassung

Julia Iwersen: Wege der Esoterik – Ideen und Ziele. Herder, Freiburg 2003 ISBN 3-451-04940-6. S. 159.

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945. Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 384f; Michael Stausberg: „Die Heilsbringer: Eine Globalgeschichte der Religionen im 20. Jahrhundert.“ S. 114

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945. Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 134.

Theosophie. Einführung in übersinnliche Welterkenntnis und Menschenbestimmung   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 9). 33. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2013, ISBN 978-3-7274-0091-9.

Zuerst erschienen in der Zeitschrift Luzifer-Gnosis Nr. 14–35, Berlin 1904–1908. In Buchform: Aus der Akasha-Chronik   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Bd. 11). 7. vollständig überarbeitete Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2018, ISBN 978-3-7274-0111-4. (Die von Marie Steiner besorgte Erstauflage erschien erst 1939).

Die Geheimwissenschaft im Umriss   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA) Band 13). 31. Auflage. Rudolf Steiner Steiner Verlag, Basel 2013, ISBN 978-3-7274-0131-2

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner – eine Chronik. 1861–1925. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1988, ISBN 3-7725-0905-3, S. 621.

Rudolf Steiner: Aus der Akasha-Forschung. Das fünfte Evangelium – Vortrag in Kristiana (Oslo), 2. Oktober 1913; GA 148, S. 23; zu Steiners Anspruch, Übersinnliches wahrnehmen zu können, siehe Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. DVA, München 2011, S. 9 ff. u. ö.

Cees Leijenhorst: Anthroposophy. In: Wouter J. Hanegraaff (Hrsg.): Dictionary of Gnosis & Western Esotericism. Band 1, Brill, Leiden/Boston 2005, S. 88.

Peter Heusser: Geistige Wirkfaktoren im menschlichen Organismus? In: derselbe und Johannes Weinzirl (Hrsg.): Rudolf Steiner: Seine Bedeutung für Wissenschaft und Leben heute. Schattauer, Stuttgart 2013, S. 116 ff.

Cees Leijenhorst: Steiner, Rudolf. In: Wouter J. Hanegraaff (Hrsg.): Dictionary of Gnosis & Western Esotericism. Band 2, Brill, Leiden/Boston 2005, S. 1089.

Harald Strohm: Die Gnosis und der Nationalsozialismus. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1997, S. 164; Peter-R. König: Rudolf Steiner (1861–1925): niemals Mitglied irgendeines O. T. O. (1998), Zugriff am 18. April 2015; Cees Leijenhorst: Steiner, Rudolf. In: Wouter J. Hanegraaff (Hrsg.): Dictionary of Gnosis & Western Esotericism. Band 2, Brill, Leiden/Boston 2005, S. 1089.

Cees Leijenhorst: Steiner, Rudolf. In: Wouter J. Hanegraaff (Hrsg.): Dictionary of Gnosis & Western Esotericism. Band 2, Brill, Leiden/Boston 2005, S. 1089.

Cees Leijenhorst: Steiner, Rudolf. In: Wouter J. Hanegraaff (Hrsg.): Dictionary of Gnosis & Western Esotericism. Band 2, Brill, Leiden/Boston 2005, S. 1089.

Norbert Klatt: Theosophie und Anthroposophie. Neue Aspekte zu ihrer Geschichte. Göttingen 1993, S. 124.

Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. DVA, München 2011, S. 221.

Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. DVA, München 2011, S. 22

Die Heirat fand am 24. Dezember 1914 in Dornach statt, die Ehe blieb kinderlos.

Ulrich Linse: Theosophie/Anthroposophie. In: Metzler Lexikon Religion. Gegenwart – Alltag – Medien. J. B. Metzler, Stuttgart/Weimar 2005, Bd. 3, S. 492.

Johann Fäth: Rudolf Steiner Design – Spiritueller Funktionalismus Kunst. Diss. Univ. Konstanz, 2004. Online-Fassung, S. 19 ff.; Belege in FN 36; siehe auch FN 88, S. 261 f.) Ansonsten Walter Kugler, Simon Baur (Hrsg.): Rudolf Steiner in Kunst und Architektur. DuMont 2007.

Helmuth von Moltke: Erinnerungen, Briefe, Dokumente 1877–1916. Ein Bild vom Kriegsausbruch …. Hrsg. von Eliza von Moltke, Stuttgart 1922. Siehe auch Annika Mombauer: Helmuth von Moltke and the Origins of the First World War, 2001, ISBN 0-521-79101-4 (Exzerpt als PDF), hier S. 8.

Karl Heise, Entente-Freimaurerei und Weltkrieg, Basel 1918; Nachdruck Wobbenbüll 1982, ISBN 3-922314-24-4. Siehe Franz Wegener, Heinrich Himmler – Deutscher Spiritismus, französischer Okkultismus und der Reichsführer SS, 2004, ISBN 3-931300-15-3, S. 112; Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945 . Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 991; derselbe: Sozialdarwinistische Rassentheorien aus dem okkulten Untergrund des Kaiserreichs. In: Uwe Puschner, Walter Schmitz, Justus H. Ulbricht: Handbuch zur Völkischen Bewegung 1871–1918. 1999, S. 235; Uwe Werner: Anthroposophen in der Zeit des Nationalsozialismus (1933–1945). 1999, S. 13, 70, 245 f. Arfst Wagner: Dokumente und Briefe zur Geschichte der anthroposophischen Bewegung und Gesellschaft in der Zeit des Nationalsozialismus. Band IV, Rendsburg, Juni 1992.

Ulrich Linse: Artikel Theosophie/Anthroposophie. In: Metzler Lexikon Religion. Gegenwart – Alltag – Medien, herausgegeben von Christoph Auffarth u. a. unter Mitarbeit von Agnes Imhof und Silvia Kurre. B. Metzler, Stuttgart/Weimar 2000, ISBN 3-476-01533-X, Bd. 3, S. 493.

Ulrich Linse: Theosophie/Anthroposophie. In: Metzler Lexikon Religion. Gegenwart – Alltag – Medien. J. B. Metzler, Stuttgart/Weimar 2005, Bd. 3, S. 493.

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945 . Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 1161.

John Paull: The Home of Rudolf Steiner: Haus Hansi. In: Journal of Biodynamics Tasmania. 126, 2018, S. 19–23.

Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper Verlag, München u. a. 2011, ISBN 978-3-492-05448-5, S. 462.

Christoph Lindenberg: Rudolf Steiner. Eine Chronik. 1861–1925. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1988, ISBN 3-7725-0905-3. S. 632. Miriam Gebhardt: Rudolf Steiner. Ein moderner Prophet. DVA, München 2011, S. 333.

Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper Verlag, München u. a. 2011, ISBN 978-3-492-05448-5, S. 467.

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945 . Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 124 f, S. 1199.; Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper Verlag, München u. a. 2011, ISBN 978-3-492-05448-5, S. 468 f.

Die Nachlassverwaltung wurde 2015 in eine Stiftung überführt. Der neue Name lautet «Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Stiftung zur Erhaltung, Erforschung und Veröffentlichung des wissenschaftlichen und künstlerischen Nachlasses von Rudolf Steiner».

Robin Schmidt: Anthroposophie – eine Übersicht zu ihrer Geschichte von 1900 bis 2000. In: Rahel Uhlenhoff (Hrsg.): Anthroposophie in Geschichte und Gegenwart. BWV. Berliner Wissenschafts-Verlag, Berlin 2011, ISBN 978-3-8305-1930-0, S. 370. Helmut Zander: Die Anthroposophie: Rudolf Steiners Ideen zwischen Esoterik, Weleda, Demeter und Waldorfpädagogik. Verlag Ferdinand Schöningh, 2019, S. 21.

S. etwa die kritischen Aussagen zum Quellenwert der Erinnerungen bei Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 119; für Beispiele, in denen Tagebuchnotizen nachweislich falsch sind, s. z. B. David Marc Hoffmann, Rudolf Steiner und das Nietzsche-Archiv, S. 32 ff.; Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 50.

Willy Haas: Er scharte Anhänger um sich und seine Schule. In: Die Welt, 8. Juli 1963, zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 176 ff.

Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 128.

Gerhard Wehr: Der innere Weg. 1994 (2. Auflage), S. 33.

David Marc Hoffmann: Rudolf Steiner und das Nietzsche-Archiv. S. 32 ff.; Lorenzo Ravagli, in: Jahrbuch für anthroposophische Kritik, 1997(|wayback=20070202054506 online). Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 119.

So Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 132.

Rudolf Steiner: Methodische Grundlagen der Anthroposophie. 1884–1901. Gesammelte Aufsätze zur Philosophie, Naturwissenschaft, Ästhetik und Seelenkunde(= Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band 30). Rudolf Steiner Verlag, Basel 1989, ISBN 978-3-7274-0300-2, S. 559. Zitiert nach Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 133.

Brief Rudolf Steiners an Pauline Specht, Weihnachten 1894, in: Rudolf Steiner: Briefe II. S. 181. Zitiert nach David Marc Hoffmann, Rudolf Steiner und das Nietzsche-Archiv – Briefe und Dokumente 1894–1900, 1993, S. 16; s. auch Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 131.

Rudolf Steiner: Veröffentlichungen aus dem literarischen Frühwerk. Band 5, 1958, S. 44. Zitiert nach Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 134.

Rudolf Steiner: Bürgerliche Egoistik Stirners als Untergang. GA 192, 1919, S. 61–80. (Online-Fassung)

Vortrag vom 20. Juli 1924, in: Esoterische Betrachtungen karmischer Zusammenhänge, Band VI, S. 73. Zum Sachverhalt siehe auch Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 131; David Marc Hoffman, Zur Geschichte des Nietzsche-Archivs, 1991, S. 492–496.

Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 136 f.

Gerhard Wehr: Rudolf Steiner. Leben, Erkenntnis, Kulturimpuls. Eine Biographie. Diogenes, Zürich 1993, S. 137 f. Zur Diskussion um Steiners „Einweihung“ und den Zusammenhang zum Christentum siehe auch Felix Hau, Rudolf Steiner integral, Info3, Mai 2005.

Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 108, 63.

Marina Mai: Diese Waldorfs! Wer seine ‚Ich-Wesenheit‘ zu wenig entwickelt hat wird zum ‚Neger‘ – befand Rudolf Steiner. taz vom 23. August 2007; Andrea Hennis: WaldorfschulenRudolf Steiner auf den Index? focus.de, 29. August 2007; Per Hinrichs: Die Lehre von Atlantis. Spiegel online, 3. September 2007.

Rudolf Steiner: Gesammelte Aufsätze zur Literatur. 1884–1902   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band 32). 4. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2015, ISBN 978-3-7274-0321-7, S. 156. Hendrik Werner, Wie antisemitisch war Rudolf Steiner? Die Welt, 29. November 2007; Sebastian Christ, Manuela Pfohl: Waldorf-Pädagogik – Auf Tuchfühlung mit dem rechten Rand. Der Stern (Memento vom 5. Dezember 2012 im Internet Archive), 16. November 2007.

Ralf Sonnenberg: Judentum, Zionismus und Antisemitismus aus der Sicht Rudolf Steiners auf hagalil.com, 7. Juli 2004.

Jana Husmann-Kastein: Schwarz-Weiß-Konstruktionen im Rassebild Rudolf Steiners. Vortragsmanuskript (Memento vom 29. November 2007 im Internet Archive) (PDF; 411 kB). Tagung: Anthroposophie – kritische Reflexionen. Humboldt-Universität zu Berlin, 21. Juli 2006, S. 3–18. Siehe auch: Husman-Kastein, Jana: Schwarz-Weiß-Konstruktionen im Rassebild Rudolf Steiners. In: Dialog Zentrum Berlin e. V. (Hrsg.). Berliner Dialog. Zeitschrift für Informationen und Standpunkte zur religiösen Begegnung. Themenheft. Band 29. Schwerpunktthema Anthroposophie. Juli 2006, S. 22–29.

Jan Badewien: Thesenpapier zur Veranstaltung: Antijudaismus bei Rudolf Steiner?, Universität Paderborn, 23. Januar 2002.

Ted A. van Baarda (Hrsg.): Anthroposophie und die Rassismus-Vorwürfe   Schriftenreihe Kontext, Band 1). Der Bericht der Niederländischen Untersuchungskommission „Anthroposophie und die Frage der Rassen“. 5. Auflage. info3 Verlag, Frankfurt am Main 2009, ISBN 978-3-924391-24-9. Originalausgabe: Antroposofie en het vraagstuk van de rassen. Eintrapport van de commissie Antroposofie en het vraagstuk van de rassen. Antroposofische Vereniging in Nederland, Zeist 2000. Siehe auch: Sonderhinweis zu Äußerungen über „Rassen“ in der Rudolf Steiner Gesamtausgabe. In: Hans-Christian Zehnter (Hrsg.): Zur Geschichte der Deutschen Sektion der Theosophischen Gesellschaft. 1902–1913   Rudolf Steiner Gesamtausgabe (GA), Band 250). 1. Auflage. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2020, ISBN 978-3-7274-2500-4, S. 869–871. Ralf Sonnenberg (Hrsg.): Anthroposophie und Judentum: Perspektiven einer Beziehung. Frankfurt am Main 2009, S. 53–63 (zitiert in GA 250, S. 870, Anmerkung 4).

Jahrbuch für Antisemitismusforschung. Campus Verlag, 2002, Vorwort.

Clemens Escher: Steiner, Rudolf. In: Wolfgang Benz (Hrsg.): Handbuch des Antisemitismus. Band 2: Personen. de Gruyter Saur, Berlin 2009, ISBN 978-3-598-44159-2, S. 796. (abgerufen über De Gruyter Online).

Helmut Zander: Anthroposophie in Deutschland. Theosophische Weltanschauung und gesellschaftliche Praxis 1884–1945. Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 2007, S. 636.

Helmut Zander: Anthroposophische Rassentheorie. In: S. v. Schnurbein und J. H. Ulbricht (Hrsg.): Völkische Religion und Krise der Moderne. Würzburg 2001, S. 325.

Frankfurter Memorandum   Ramon Brüll und Jens Heisterkamp: Rudolf Steiner und das Thema Rassismus), Frankfurt, September 2008 (Schlussfassung, mit Anhängen zur Entstehung und offiziellen Stellungnahmen zum Thema).

 https://www.anthroposophie-gegen-rassismus.de/…/Frankfurter…

Vorstand der Allgemeinen Anthroposophischen Gesellschaft im Auftrag der Goetheanum-Leitung (Hrsg.) Peter Selg, Constanza Kaliks, Justus Wittich, Gerald Häfner: Anthroposophie und Rassismus. Ein Beitrag aus der Goetheanum-Leitung. 2. Auflage, Dornach Juni 2021.

(https://static.goetheanum.co/…/Anthroposophie-und-Rassismus…).

S. Peter Heusser: Anthroposophie und Wissenschaft. Eine Einführung. Verlag am Goetheanum, Dornach 2016, ISBN 978-3-7235-1568-6.

Alex Rühle: Rudolf Steiners „Eingebungen“: Hat er abgeschrieben? sueddeutsche.de, 19. Mai 2010.

Helmut Zander: Rudolf Steiner. Die Biographie. Piper Verlag, München u. a. 2011, ISBN 978-3-492-05448-5, S. 191ff.

Hartmut Zinser: Rudolf Steiners „Geheim- und Geisteswissenschaft“ als moderne Esoterik. Vortragsmanuskript (Memento vom 20. Juli 2009 im Internet Archive) (PDF; 180 kB), 2006, S. 7 nach Theo S. 94.

Gabriele Reuter: Begegnung mit Friedrich Nietzsche; aus dem Feuilleton einer ungenannten Zeitung zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 71 f.

Stefan Zweig, Die Welt von Gestern. Erinnerungen eines Europäers, 1944, S. 119–122. Zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 129–132.

Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 303.

Alfred Winterstein, Der Rattenfänger – Anlässlich der Tagung des Anthroposophenkongresses, Neue Freie Presse, Wien, Feuilleton, 20. Juni 1922, zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 271 f.

Ignaz Wrobel (Pseudonym von Kurt Tucholsky), Rudolf Steiner in Paris, in: Die Weltbühne, Jg. 20, Nr. 27, 3. Juli 1924, II, S. 26–28.

Wilhelm Keilhau, in: Samtiden, 37. Jg., Oslo 1926, zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 257.

Augenzeugenberichte von Franz Halla. In: Mitteilungen aus der anthroposophischen Arbeit in Deutschland, Nr. 32, Juni 1955, S. 74f und von Rudolf Toepell in Brief an Herbert Hennig, 20. Mai 1955; Rudolf Steiner Archiv; zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 199f.

Gustav Janouch, Gespräche mit Kafka, Erweiterte Ausgabe 1968, S. 191–193; zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 186.

Franz Kafka: Tagebücher in der Fassung der Handschrift. 1990, S. 30–35, zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 186 ff., hier S. 191 f.

Hugo Ball: Briefe 1911–1927. 1957, S. 143. Zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 261.

Hermann Hesse: Brief an Otto Hartmann. 22. März 1935. Zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 243.

Albert Schweitzer, Werke aus dem Nachlaß. Vorträge, Vorlesungen, Aufsätze, 2003, S. 229–231. Zitiert nach Wolfgang G. Vögele (Hrsg.): Der andere Rudolf Steiner. Augenzeugenberichte, Interviews, Karikaturen. Futurum, Basel 2011, S. 157.

Walter Kugler: Feindbild Steiner. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 2001, S. 59 f.

Zitiert nach Walter Kugler: Feindbild Steiner. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 2001, S. 61.

s. rudolf-steiner.com/Edition

Zu den editorischen Problemen siehe Rudolf-Steiner-Archiv: www.rudolf-steiner.com. Wie «authentisch» sind die Nachschriften von Rudolf Steiners Vorträgen? (PDF; 140 kB)

Hans Schmidt: Das Vortragswerk Rudolf Steiners. 1978, ISBN 3-7235-0189-3 und Datenbankabfrage der www.steinerdatenbank.de. Nachschriften von über 300 dieser Vorträge sind als Foto-PDFs zu finden bei Rudolf Steiner im Klartext, www.steiner-klartext.net.

Von 1908 bis 1913 hieß der Verlag »Philosophisch-Theosophischer Verlag«. Quellen: 100 Jahre Verlag am Goetheanum und steinerdatenbank.de.

Rudolf Steiner Forschungsedition (Memento vom 13. Oktober 2010 im Internet Archive)

Forschungsstelle Kulturimpuls – Biographie Helene Finckh. Abgerufen am 20. November 2018.

Der Zugang erfolgt über ein Abonnement verschiedener Laufzeiten. Rudolf Steiner: Gesamtausgabe (GA) online. Rudolf Steiner Verlag, Basel 2020. https://www.steinerverlag.com/…/rudolf-steiner…. Die bisherige elektronische Rudolf Steiner Gesamtausgabe auf SSD/HDD ist vergriffen.

Im Jahr 2005 gab es bezüglich der Urheberrechte eine gerichtliche Auseinandersetzung zwischen dem Rudolf Steiner Verlag, Dornach und dem Verlag Rudolf Steiner Ausgaben e. K., Bad Liebenzell (früher: Archiati Verlag) vor dem Landgericht München. Im Urteil vom 16. Dezember 2005 bestätigten die Richter am Beispiel der sogenannten Klassenstunden, dass Texte von Steiner seit dem 31. Dezember 1975 urheberrechtsfrei sind, das heißt, dass jeder Mensch über sie frei verfügen und sie drucken kann. Sie dürfen nur nicht direkt der Rudolf Steiner Gesamtausgabe entnommen werden. S. Urteil (PDF; 324 kB).

Steiner: Schriften. Kritische Ausgabe (SKA) | frommann-holzboog. Abgerufen am 20. November 2018.

Rudolf Steiner – Die Alchemie des Alltags. Abgerufen am 20. November 2018.Kzjfkq 

 

 

21.08.2021 г. 23,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Давай, давай“... - За да даваш, МИЛОСЪРДИЕТО трябва да е развито. Тогава се изисква МЕКОТА. Да започнеш ЩЕДРО, ИЗОБИЛНО да даваш! Не трябва да имаш страх. Щом не даваш изобилно, СТРАХ имаш. Даваш ли изобилно, ти ограничаваш страха. „Давай, давай, ВСИЧКО давай! Чисто семе пшеничено.“ И по КАЧЕСТВО трябва да е най-хубавото, не какво и да е. “ (1942.02.06м.Организиране)

КОМЕНТАР: В песента има една дума-разковниче, съкращаващо еволюцията на човека, който я разбере и приложи, с 25 хиляди години: “ВСИЧКО давай“. Какво значи „всичко“? На кого иска Бог да даваме? Всеки човек без образ и подобие Божие, т.е. всеки смъртен, има поне една собственост, която не отдава на другите в никой случай и по никой начин. Било материална, било идейна, било астрална, сценична – и т.н. Каква е символиката тука? Какво значи „семе“, защо то трябва да е чисто, защо да е ПШЕНИЧЕНО? На какво са символ едносемеделните растения и защо житото е най-напред в еволюцията на растенията? Какво е нѝвата в живота ни, защо тя трябва да е красива – и само външно ли красива? Как семето се чисти през зимата, какво е „зима“? Не е ли необходима периодична самота, за да бъдем чисти и за да има в промеждутъците изобилен и пълен живот? Защо се радва и как да се радва на живота всичко сето на полето? Защо „под небето“ - какво представлява небето за родените от Бога? Могат ли да се радват истински на живота и на вечен живот тия, които не са под небето на Словото, на Истината?

Защо Учителят казва, че при пеенето на тази песен и при даването в живота човек трябва да има ОБЕКТ? Защо във връзка с нея и другаде Той казва, че даването трябва да е главна задача в живота ни? Че трябва неспирно да сеем и да градим - и в живота ВСИЧКО да даваме? Че само чрез ТАЗИ истина можем да познаваме Бога? Като пеем тази песен – казва Той, - в нас трябва да се отвори сърцето да дава, да дава, да дава! – И да предадем този импулс и на другите. И УМЪТ ни да се отвори да дава, а не да продава. Че в музиката и живота трябва да има вечно разнообразие - да не е всичко винаги гладко и скучно. Тази песен – казва Той – е ЗА ПОСТЪПКИТЕ НИ НА ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ. "Давай- давай" е за тялото. Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства. Ако я пеем динамично и прилагаме ДИНАМИЧНО даването в живота – ВСИЧКИ БОЛЕСТИ СИ ОТИВАТ! Роденият от Бога ВСИЧКО дава, „божественият свят е даване, какво велико даване има в Бога!” Обаче божествен ли е един човек, който дава, но мисли какво да остави и за себе си, да се подсигури? Не – тази песен, казва Учителят, трябва да ни подтикне ДА РИСКУВАМЕ без никакво колебание. При това, като даваме, дори и да е изобилно и безкористно, ние не трябва да мислим за публиката, а да сме ВЪТРЕШНО удовлетворени. Който мисли за публиката и за впечатлението, което прави, той е тщеславен. Изворът не е тщеславен – той дава, защото не може да не дава; не се интересува пие ли някой от него и кой пие. Дава и на близките, и на далечните; дава и на добрите, и на лошите. „В Давай, давай“ има движение. Ти, като си застоял, запей „Давай, давай“ - да се развържеш, да потечеш, да направиш нещо. Ти си се свил... - Стани, направѝ каквато да е работа. ТОВА е „давай, давай“! „Давай“ - много широк смисъл има“. При все това, всичко в Словото и в живота е диалектика: при даването понякога важи и точно обратното: предимството на личното чувство: „В тази песен вложете любовта, и когато я изпълнявате, изразете чувството, че давате на този, когото обичате. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш, а на този, когото не обичаш, не можеш да даваш.“

 

 

24.08.2021 г. 10,41 ч.

 

НАНИЗ ОТ ДИАМАНТИ И БИСЕРИ ИЗ УНИКАЛНИЯ ТРУД НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА“ И ОТ ДРУГИ НЕГОВИ СЪЧИНЕНИЯ.

Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм. Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието). Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.

Човекът е свободен само дотолкова, доколкото той всеки миг от живота си е в състояние да следва самия себе си. Едно нравствено деяние е мое деяние, само ако в този смисъл може да бъде наречено свободно. Но как е възможно хората да живеят съвместно, щом всеки се стреми единствено към налагане на своята индивидуалност? - При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени. Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля. Да се живее в обич към действието и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора. Свободният живее с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат. Свободният не изисква от ближния си хармония, но той я очаква, защото тя е заложена в човешката природа. Kие не можем да осмислим докрай понятието „човек“, без да стигнем до свободния дух като най-чист израз на човешката природа. Наистина, ние сме хора само дотолкова, доколкото сме свободни. На еснафа, който вижда въплътената нравственост в нещо външно установено, свободният дух ще му се стори опасен човек. Обаче едно същество, което действа под физическа или морална принуда, не може да бъде истински нравствено. Човекът трябва да се проникне от убеждението, че преследването на индивидуално удовлетворение (егоизмът) е глупост, и да се ръководи единствено от задачата чрез самоотвержено отдаване на всемирния процес . Честолюбивият се е радва на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание като илюзия. Незрелите хора без нравствено въображение охотно виждат в инстинктите на своята половинчата натура цялостното човешко съдържание и отхвърлят всички непроизведени от тях нравствени идеи, за да могат необезпокоявано „да се изявят". От само себе си се разбира, че за полуразвитата човешка натура няма валидност онова, което е правилно за пълноценния човек. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им. Който иска да разбере отделния индивид, той трябва да вникне в специфичната му същност. Хора, които при всяка преценка на друг човек незабавно внасят свои понятия, не могат никога да стигнат до разбирането на една индивидуалност. Човек трябва да действа по собствено, неопределяно от нищо друго подбуждение. Човекът е крайният определящ фактор на своето действие. Той е свободен. Всекиму се полага правото да изхожда от прекия си опит, от непосредствените си изживявания, и оттам да се извиси до опознаването на цялата вселена. Стараем се да се доберем до едно сигурно знание, но всеки по свой начин. Изправен пред идеята, човек трябва да е в състояние ДА Я ИЗЖИВЕЕ; иначе тя го заробва .

ИЗ „МИСТИКАТА“: Който върви в пътя на вътрешната опитност, в него нещата постигат едно новораждане. От тази точка се разкрива един безкрайна перспектива за човешкото познание. Във вътрешното свети една светлина, която не ограничава своята светеща сила само върху тази вътрешност. Това е едно слънце, което осветлява същевременно цялата действителност. В нас се явява нещо, което ни свързва с целия свят. Ние не сме вече само отделният случаен човек, не сме вече този или онзи индивид. В нас се изявява целият свят. Той ни разкрива своята собствена цялост във взаимната зависимост на отделните части; и той ни разкрива как ние самите, като индивиди, сме свързани с него. От себепознанието се ражда познанието на света. Тогава нашият ограничен индивид се поставя духовно във великата взаимовръзка със света, защото в него оживява нещо, което надхвърля този индивид, което обхваща в себе си заедно всичко онова, от което индивидът е един член. Това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието. Ние сме разделени само като индивиди; Всеобщото, което действува в нас, е едно и също. Възраждането, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата цялостно, е израцено с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време или когато се обезплътява, той обхваща нещата изцяло и ги разтваря в себе си както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася надалеч. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя прави връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." - Ето как мощно разкрива "Бхагават Гита" възраждането на човека: тя казва за мъдрия, че той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Чрез величествената си мъдрост, в тази своя книга Щайнер ни разкрива и тайните на Приятелството с Бога, запознава с Божественото в Майстер Екхарт, Николай Кузански, Агрипа от Нетесхайм и Теофраст Парацелзий, във Валентин Вайгел и Яков Бьоме, в Джордано Бруно и Ангелус Силезиус.

Нека за миг си въобразим, че в тия последни секунди преди изгрева на слънцето днес, 24 август 157 г. плаващите в океана на Щайнеровата мъдрост са били способни в сгъстено време да осъзнаят още веднъж всичките му съчинения и целия му удивителен живот не само като идеи и познания, но и като образи, подвижни картини, чувства, възторзи и преживявания. Да се възхитят още веднъж на на грамадния обем от мъдрости и имена, които Щайнер е успял да вмести и анализира в своето разширено космично съзнание. И не само мъдростите, мъдреците и гениите от миналото – той е познавал лично и е бил приятел със стотици други достойни умове, за които не знаем нищо или ние знаем само от книгите: астролога Алан Лео (Крум Въжаров бе превел негови книги и ни обучаваше и по тях), Цимерман, Брентано, Шрьоер, Когутски, Крюшнер, Райтлингер, Екщайн, Франц Хартман и Карл Лайниген-Билигхайм, Едуард фон Хартман, Роза Майредер, Лудвиг Леснер, Джон Хенри Макей, Макс Щирнер, Ернст Хекел, Фридрих Ницше, Джон Хенри Макей, Лудвиг Якобовски, Кете Колвиц, Стефан Цвайг, Райнер Мария Рилке, Мари фон Сиверс, Роза Люксембург, Бертрам Кийтли, Дж.Р.С. Мийд, А.П. Синет, Ани Безант, Ита Вегман, Хенри Олкът (също прероден в България като жена), Карл Унгер, Михаел Бауер, Феликс Пайперс, Лудвиг Ньол, Алберт Швайцер, Едуард Шюре, Константин Балмонт, Дмитрий Мережковски, Зинаида Хипиус, Маргарита Волошина, Йохана Мюке, Кристиян Моргенщерн, Чарлз Ледбитер, Кришнамурти, Франц Кафка, Хуго Бергман, Фридрих Рителмайер, Едит Марион, Ото фон Лерхенфелд, Лудвиг Полцер-Ходиц, Йоханес Вернер Клайн, Алберт Щефен, Елизабет Фреде, Гюнтер Вахсмут. Изреждането на тия имена тук не е самоцелно или за изчерпателност, а целенасочено действо. Всяко споменаване на име на конкретен човек, дори да е от миналото, моментално извиква духа му и той започва да съдейства. Или да разрушава, ако е бил разрушител и още не се е изправил.

ПРЕДИ ГОДИНИ БЯХМЕ ПОСЕТЕНИ В СОФИЯ И НА РИЛА ОТ АНТРОПОСОФИ И НЕОАНТРОПОСОФИ, които твърдяха, че са преродени богомили и затова търсеха връзка с българското Братство. Един от тях бе извънредно впечатлен от ясновидството на една българка, чрез която му се казаха неща, знайни само от него. За тази българка няма тайни, понеже тя е Ученик. Тук неведнъж сме разказвали за случая, когато ѝ се е явила Людмила Живкова след заминаването си в другия свят. Помолила я да я свърже с Учителя, но в този момент българката не си била спомнила за един основен закон на Връзката и попитала с изненада духа на Людмила защо тя се обръща към нея, а не директно към Учителя – нали в другия свят би трябвало да е много по-близко до него? Людмила Живкова отговорила: „С Учителя може да ни свърже само Ученик“.

Срещата ни с тия неоантропософи стана на прекрасния рилски хълм Зехирица. По едно време въпросната българка каза, че сред нас в момента е дошъл духът на основателя на това неоантропософско движение, заедно с духа на съпругата му. Един от гостите се усъмни и каза, че това е невъзможно, тъй като тази съпруга е все още жива на Земята. Бе му отговорено, че тя в момента нарочно е заспала по молба на духа на мъжа си, за да се излъчи и дойде с него на тази важна среща. Чрез ясновидката двата духа казаха такива изумителни подробности за живота си, някои от които гостите ни знаеха, а за други не знаеха нищо. По-късно, след като се върнаха в духовното си общество, те са разпитали възрастните последователи на този духовен водач и те са потвърдили подробностите, за които става дума. Най-важните думи на споменатия лидер на неоантропософите, предадени чрез въпросната българка, бяха за НЕОБХОДИМОСТТА ОТ „ДУХОВНО МОСТОСТРОЕНЕ“. „Днес – каза той – няма нищо по-важно от усилията ни на възстановим разрушените връзки между общините на Бялото Братство, които са съществували през вековете. Ние затова се стремим към България, понеже тя от изпокон-времена винаги е била центърът на това божествено огнище и затова само Учителят може да ни обедини“. Гостите от северна Европа много добре знаеха кой е този Учител през ХХ век и Го споменаваха по име. Те не са като враговете на Христа и собствения си лидер, които искат да изкопаят яма между главни Христòви „кошари“. Нали някога Христос бе казал преди 2000 години, че Той има и други „кошари“ по света, които трябва да навестява?

За смирението, Разпознаването и духовния ръст на истинските антропософи от Бялата ложа, за разлика от злобните и имитантите, получихме свидетелство и чрез един от техните ръководители, при това виртуоз-музикант, който ни подари дискове със свои изпълнения с обой на катарска музика в богомилските пещери из Европа. Той също ни беше на гости по това време. Рядко сме виждали такъв смирен и мъдър човек в духовите среди. Разпознаването с него, като огнени братя от кладите на Монсегюр, протече с прегръдка през сълзи за част от секундата! Не само антропософи, но и доста последователи на Учителя Беинса Дуно с искра от Бога присъстваха на това духовно събрание в София, ръководено от гостите ни от чужбина в духа на антропософията. Някои от „нашите“ нарочно не дойдоха, понеже враговете на Бога ненавиждат духовното мостостроене и любовното братство между Неговите „кошари“. Един от присъстващите българи на събранието вече ни бе казвал, че има някакъв опит и принос към „мостостроенето“, понеже е превеждал и редактирал антропософска литература и е обикалял теософски, антропософски и розенкройцерски библиотеки по света, изнасял е лекции за тия учения и по телевизиите не само у нас, въпреки че главната му работа е свързана с българската „кошара“ и славянските ѝ разклонения. Неговият брат е преводачът на обемистите неоантропософски книги от един ученик на Рудолф Щайнер, както и един от спонсорите за посторяването на центъра на това общество в София Той бил казал на брат си в с България да му препредава въпросите на българските последователи на това западно общество, за да ги представя на ръководителите си в Германия и Холандия за отговор. Затова сега последният пишеше нещо на английски по време на духовното събрание (после разбрахме, че това са били тия въпроси), не е знаел, че писане не е прието в антропософските среди по време на мистично събрание. Но високите гости не му направиха забележка – укорите и забележките са талант на черната ложа. Последните му думи на двата листа били следните: „Днес искаме да изразим радостта и щастието си, че Учителят ни сега е тук и отново хвърля мост между две Свои любими кошари, които някога са били неразделно едно“. Изумително! Пишещият е чакал да свърши проповедта на двамата западни гости антропософи, за да им предаде листовете с тия въпроси. Каква била изненадата му, когато обоистът изведнъж го погледнал в очите и произнесъл ясно на немски език дума по дума и запетайка по запетайка абсолютно същото изречение, което българинът бил току-що написал на английски, но листовете били още на чина. С ТЕЗИ РАЗЛИКА, ЧЕ ЧУЖДЕНЕЦЪТ ВМЕТНАЛ ОЩЕ ДВЕ ДУМИ В ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ, ПОГЛЕЖДАЙКИ ОЩЕ ПО- НАСТОЯТЕЛНО БЪЛГАРИНА В ОЧИТЕ ТОЧНО ПРИ ДОБАВЯНЕТО НА ТИЯ ДВЕ ДУМИ: „Днес искаме да изразим радостта и щастието си, че Учителят ни ПЕТЪР ДЪНОВ сега е тук и отново хвърля мост между две Свои любими кошари, които някога са били неразделно едно“. - Тоест, не премълчавай името му от зле разбрана деликатност, защото всички знаем кой е сега Учителят. След като въпросите им били предадени, те и двамата веднага седнали на чина да ги прочетат внимателно и да си набележат отговорите.

КОГАТО СМЕ БИЛИ В ГЕРМАНИЯ, ШВЕЙЦАРИЯ, ИТАЛИЯ, ЛАТВИЯ, РУСИЯ, УКРАЙНА, БАШКИРИЯ, ГЪРЦИЯ, ТУРЦИЯ И ПР. и сме срещали теософи, розенкройцери и антропософи с монада, всички те споделяха абсолютно същото. Те са с Второто Посвещение на Смирението и Разпознаването, затова работят и за ОБЕДИНЕНИЕТО, МОСТОСТРОЕНЕТО.

Това високо ниво поддържа и един достоен българин, който е отдал ума и душата си за разпространение на учението на Рудолф Щайнер, но и за кръвната му свързаност с неговите мистични и исторически източници. ЕТО ОЩЕ ЕДИН МОСТОСТРОИТЕЛ, БЛАГОСЛОВЕН ОТ БОГА! Тук името му няма да се споменава, ще повторим само едни негови знакови думи:

„Мостът и обединението на двата най-ярки духовни импулса с център Христос са дело на инспирацията на Архангел Михаил. Разграничението, дистанцирането и антипатията са движени от Антихрист“.

 

 

24.08.2021 г. 12,04 ч.

 

Някой да каже как да се вмъкне тази публикация хронологично където трябва.

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Картина от антропософката Ели Крùстал. Вижда се, че тя е вариант на една от знаменитите графики от Гюстав Доре към Дантевия "Рай", но тук има авторски виждания на художничката, които отговарят на някои от най-дълбоките откровения на Щайнеровото учение. Трите портрета са с някои от въплъщенията на Рудолф Щайнер на планетата Земя. Тези две изображения фигурират към личното послание от Хрисовия Дух към последната инкарнация на Щайнер през ХХ век - този път в България (20.06.125(1989)г., "БОЛЕСТИТЕ СА БУШОНИ"). Този текст бе разгледан тази сутрин (23 август 157) в Щайнеровия колоквиум в Школата след изгрев-слънце за няколко наносекунди, в свръхсъзнателното присъствие на духа на Човека, комуто е посветено това разискване, което ще продължи до изгрева на 24 август. Текстът е приложен накрая на настоящата публикация в този фейсбук-профил.

Пророчеството на Щайнер за новото идване на Христос в самия край Кали Юга (през 1899 г., според него), се оказва изумително точно, понеже то съвпада по време 99.999967...% с най-мощната изява на Христовия Дух от 2000 години насам в този исторически миг. Това изчисление е условно и може да е вярно само в случай, че Кали Юга наистина е период от 350 хиляди години и че наистина той е приключил през 1899 земна година. И ако приемем, че в "Призвание към народа ми" от края на 1898 г. говори и Христовият Дух, като идентичен с Отца Му ("Аз и Отец Ми едно сме"). Коя е тази изява, няма да се конкретизира по-точно в настоящите извадки от Колоквиума за Щайнер в Школата през съборните дни 23 и 24 август 157 (2021) г., за да не се озадачат някои хора. Това неконкретизиране в случая съвпада с още едно премълчаване тука на един от дискутираните проблеми, касаещ твърдението на Щайнер, че при това Свое ново идване Христос ще бъде видим само на етерен план. В Школата не може да има спорове, тъй като състезанието, съревнованието и погазването а различната истина или мълчанието за нея са методи на Черната ложа. Може да се каже само, че в случая са били проведени изследвания в Акаша и разисквания защо прероденият Питагор сега отрича възможността за ново идване на Христос в плътна, видима човешка форма. Когато един Посветен с Христова монада има един лъч над главата, той вижда Учителя само в етерен вид - още не му е дадено да Го срещне и телесно, като Господ на Земята. Вторият лъч се появява едва при ТЕЛЕСНО ДОКОСВАНЕ до Господа, когато Той идва при нас през 1000 или 2000 години, но може и по всяко друго време. В случая Христовият Дух е внушил на въпросния Посветен ДА НЕ ИСКА ДА СЕ СРЕЩНЕ ТЕЛЕСНО С ГОСПОДА НА ЗЕМЯТА в това си прераждане, тъй като едно преждевременно докосване би било опасно за Първопосвещенеца и за цялата му верига от сродни души. На това изказване в щайнериадата тази сутрин (23 август) бе противопоставено с любов и диалектически друго мнение: Щайнер не е Първопосвещенец, понеже е събудил в себе си и над себе си Втория Лъч на Апостола, т.е. на Смирението (планината Мория) още в общуването си като ап.Филип с Учителя преди 2000 години и затова оттогава се е посветил на Благовестването. По случая имаше и трето изказване под формата на въпрос: Нали Второпосвещенецът се отличава с разпознаване на Господа в последното Му човешко въплъщение в даден свят, както казва Бог Кришна на Арджуна? Верен е и отговорът на св.ап.Петър, когато Христос го запитва "Знаеш ли кой съм аз?". Това Посвещение се отличава и с незабавното оставяне на всичко друго ("ралото", "чуковете", "мрежите", "митарството" и пр.), т.е. на собствената си мисия, с готовността да пожертваме и най-свидното си (случая Авраам - Исак) и с физическото тръгване след Учителя. Защо тогава Щайнер не е дошъл нито веднъж при Някого в България, за да му стане ученик намясто поне 25 години? Засега не си отговаряме на този въпрос. Достатъчно е да оценим по достойнство другите две извънредно точни и важни твърдения на Рудолф Щайнер, попадащи в центъра на "Десятката", както се изразяваме днес: уцелването на Христовото идване днес с точност 99.999967...% във времето; и предупреждението, че ще се явят агенти на Имитантите, които ще твърдят, че са новото човешко въплъщение на Христа или на Учителя. Ние познаваме такива претенденти с десетки, както и такива, които без никакво неудобство оповестяват, че са тръби на Неговия глас, без да са Негов образ и подобие. Но заедно с това сме длъжни да припомним и диалектиката в Словото на един Учител, според която в днешните времена Христос ще се прояви в делата много хора, и без те да са образ и подобие на Бога, а също и че Христос не може да се намери на небето - Той никога не е напускал Земята нито духовно, нито физически. Нещо повече - Щайнер твърди, че новата проява на Божественото днес вече действа някъде в ареала на Черно море, а на Боян Боев е казал, че няма защо да остава да учи антропософия при него, след като си има такъв Учител в България. Едно от писмата на Учителя Беинса Дуно до негов ученик завършва с думите "Твой приятел Исус". На едни им се иска това да е доказателство за новото телесно идване на Христос на Земята; други казват, че Учителят в това писмо просто е провел послание на Исус до този ученик, и не само до него. В беседите Му има нееднократно изказвания от типа на "Христос казва това и това", а следващото изречение е "И на вас казвам:...". Друг път твърди, че Христос, Бог Отец, Господ, Духът, Учителят, Светият Дух, Вечният Дух, Благият Дух и пр. са сам Бог и че всички те са всъщност един и същ Дух, понеже са пълноценни ипостаси на Бога и затова са взаимозаменяеми - всеки от тях е едно с Бога и мощен като Бога. Как точно стои този деликатен въпрос, може да знае със сигурност само зрящият в Акаша, ако се е уверил с очите си във верността на едно откровение от Учителя, записано от Боян Боев: че Мировият Учител е един и същ Велик Дух, който е идвал на земята и като Хермес Трисмегист, и Като Рама, като Кришна, Исус, Зороастър, като Боян Мага и т.н. Друг път Учителят казва, че в предишното Си въплъщение е бил Боян Мага преди 10 века в България - най-малкия син на Цар Симеон; че сега идва за втори път сред българския народ и картината, която вижда, е отчайваща. Това го казва в "Призвание към народа ми" от 1898 г., в което говори сам Бог чрез покровителя на българите и славяните, висшия ангел на Завета Господен - Елохил. Когато говори за приоритета на "бялата раса", славяните и българите в настоящия космически момент, Той няма предвид физическите расови белези, а духовните определения на етносите в космоса, които се поректират тука в отделни индивиди, независимо от расовата им и етническа принадлежност на Земята или във вселената. Бялата раса са хората с бяла аура, които живеят 100% за Бога и за родените от Бога, славянин е всеки, който слави Бога, а българин - "всеки, който търси своя Учител, намира Го и започва да учи". Горното сведение от Щайнер за края на Кали Юга през 1899 г. съвпада с твърденията на теософските мистици и ясновидци от изток, че в края на 19 век Майтрея изведнъж е станал от лотос е е започнал да ходи. Тоест, епохата на Рибите с доминанта квадрат, кръст и перпендикуляр (позата лотос) преминава в Епохата на Водолея, когато страданието, Саможертвата и пасивният религиозен мистицизъм отстъпват методите си за 2100 години на методите на Пентаграма - Ходещия Човек. Сега доминанта става Ученичеството. Астрономите и окултистите дават различни години за началото на епохата на Водолея, Учителят Беинса Дуно твърди, че тя влиза в орбис през 1926 г. Тук ще бъдат пропуснати някои други изчисления по време на Колоквиума за процента точност на Щайнеровото прозрение, че Христовият Дух е дошъл отново на Земята, макар и в етерен план. Някои присъстващи с Христова и Беинсанска монада базираха изчисленията си въз основа на сведението, че Христовият Дух е влязъл в Учителя Беинса Дуно през 1912 г. в свещената обител Арбанаси. Около това време Той дава и Пентаграма, и "Завета на цветните лъчи на светлината" - основните символи и "щитове" на ученика. В разискването се повтори въпросът по проблема защо Рудолф Щайнер, след като някога е постигнал Седмата Степен на Смирението и е станал Апостол на Христа, в живота си през 19 и 20 век не провежда физически главното Действо на Разпознаването, Поклонението и Последването на Господа, на новото Благовестване. Отговорът на този въпрос тук ще бъде спестен. Може да се каже само, че някога , след обстоен аурен, физиогномичен и френологичен анализ на този висок Посветен в периода на предишния му живот на Земята, Небето му е подарило по достойнство следващо прераждане в България. за да бъде една година съвсем близко в аурата на Съвършения и под Златния Облак над всяка страна, в която се е въплъщавало Словото Божие като човек. Усъвършенствайки нежността и мекотата на духа си, душата си, ума си и сърцето си в сегашния си живот, този достоен дух предстои да получи Посвещението на Влъхвите. Като св. ап. Филип някога, той е имал за довършване някои елементи от мистерията на Шестата Степен (Първото Посвещение), поради което в живота му като Щайнер е била необходима физическа изолация от Огнището и затова той е посещавал лекциите и беседите на Съвършения само астрално. Значи, Разпознаване, все пак, е имал, за разлика от повечето си последователи днес. Следващото му физическо докосване до Господа на Земята ще стане на много по-високо ниво от апостолството - Влъхвите са от йерархията на Учителите.

ТЕКСТОВЕ ЗА СВЕДЕНИЕ И РАЗМИСЪЛ:

АПОСТОЛ ФИЛИП е един от 12-те основни ученици на Исус Христос. Той е един от четиримата с името Филип в Библията и често се бърка с Филип Евангелист, който играе второстепенна роля в Деянията. (Другите двама Филипа са синове на цар Ирод Велики.) Апостол Филип се споменава само няколко пъти в Новия Завет - седем пъти в евангелията и веднъж в "Деяния". (Една традиция също твърди, че е споменат и в друг стих, макар и не по име.) Четири от тия споменавания са само списъци на апостолите. Подобно на апостол Тома, единствените значими споменавания на Филип идват в Евангелието на Йоан (те също не са толкова значими).Църковната традиция идентифицира Филип като мисионер в Гърция, Сирия и Фригия, но дори и в началото апостолът Филип често се бърка с Филип Евангелист (известен също като Филип Дякон), което затруднява разграничаването на двамата. Като добавим към това легендарните разкази от Деянията на Филип и Писмото от Петър до Филип, става трудно да се отделят фактите и от измислицата. Все пак има някои неща, които можем да научим за Апостол Филип от Библията, и да извлечем няколко прозрения и от ранната църква. Като начало, ето бързите факти. Ние не научаваме много за Филип от синоптичните евангелия или Книгата на Деянията - всъщност почти всичко, което научаваме, е че той винаги е споменаван заедно с Вартоломей. Но Евангелието на Йоан и ранната църква запълват някои празнини и ни помагат да разберем малко повече за това кой е той. Той е бил един от дванадесетте. Новият Завет изброява всичките дванадесет апостоли четири пъти - Матей 10: 2-4, Марк 3: 14-19, Лука 6: 13-16 и Деяния 1: 13-16. Въпреки че има няколко варианта в реда на изреждане на апостолите, Филип е посочен във всички тях. Той, също така, очевидно е един от дванадесетте в Евангелието на Йоан, въпреки че Йоан никога не ги изброява изрично. Това означава, че Филип е бил един от хората, които са били най-близо до Исус и че е прекарал около три години, живеейки с него, бидейки свидетел на чудесата Му и усвоявайки учението Му. Той е видял множество изяви на божествеността на Исус. Той идва от Витсаида. Едно от първите неща, които научаваме за Филип в Евангелието на Йоан, е, че подобно на Симон Петър и Андрей, той идва от Витсаида, град край Галилейско море (Йоан 1:44). Това може да изглежда като тривиална подробност, но по-късно, когато Исус и учениците идват в Йерусалим, някои гръцки мъже от Витсаида искат да видят Исус и затова те идват при Филип (Йоан 12:21). Възможно е те да са го познавали лично или може би той е говорел гръцки по-добре от другите ученици (все пак е имал гръцко име). Той обаче не е Филип Евангелист - друга евангелска личност. При повърхностно четене на евангелията и Деянията не се забелязва, че има два различни Филиповци. Всъщност, възможно е апостол Филип да е объркан с Филип Евангелист още през първи или втори век. В църковната история Евсевий цитира Папий от Йераполис - съвременник на апостолите, - който казва, че вторият Филип е живял в Йераполис с дъщерите си. Папий също споменава Филип в Деяния 21 като апостол, а тази титла обикновено (но не винаги) е запазена за дванадесетте. Евсевий също цитира Поликрат от Ефес - епископ, живял през втория век, - който казва: „Защото в Азия също имаше големи светители, които ще възкръснат в последния ден при идването на Господа, когато Той ще дойде със слава от небето и ще потърси всички светии. Сред тях са Филип, един от дванадесетте апостоли, който спи вечен сън в Йераполис, както и двете му възрастни дъщери и езна друга дъщеря, която се е подвизавала в Светия Дух и сега почива в Ефес. Така че, има основателна причина да вярваме, че вероятно има двама различни хора по онова време с името Филип. Филип, който наричаме „евангелист“ или „дякон“, се споменава за първи път в Деяния 6, когато църквата избира седем души, които да раздават храна. Лука пише: „И така, Дванадесетте събраха всички ученици и казаха: „Не би било редно да пренебрегнем служението на Божието слово, за да чакаме на трапезите. Братя и сестри, изберете седем мъже измежду вас, за които е известно, че са пълни с Духа и мъдростта. Ние ще прехвърлим тази отговорност върху тях и ще обърнем внимание на молитвата и служението на Словото.“ (Деяния 6: 2–4). Дванадесетте апостоли се се отказали от това действо и тогава един друг човек, на име Филип, е бил избран да бъде един от Седемте (Деяния 6: 5). Така че, би било доста странно, ако това беше апостолът Филип.

Тук е излишно да се цитират повече сведения за ап.Филип от земен тип. Прегледът на всички светски сведения и съображения на дадена тема по време на Колоквиум в Школата се изчерпва само за част от наносекундата, а после се пускат за две-три наносекунди акашовите филми за разглежданите личности - с Небесни коментари
РУДОЛФ ЩАЙНЕР: из "Новото появяване на Христос в етерния свят" (1910 г.):

Така ние възприемаме Духовната наука в един напълно различен смисъл и научаваме, че тя ни налага огромна отговорност, тъй като е подготовка за конкретното преживяване на новопоявяването на Христос. Христос ще се появи отново поради това, че човешките същества ще се издигнат към Него чрез етерно зрение. Когато схванем това, Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не преживеят нещастието да пренебрегнат това голямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос.Тогава не ще бъде вече необходимо да се доказва съществуването на Христос чрез всевъзможни документи, защото ще има очевидци за присъствието на живия Христос - онези, които ще Го преживеят в Неговото етерно тяло. Чрез своята опитност те ще се научат, че това Същество е същото Онова, Което преживя Мистерията на Голгота в началото на нашата епоха, и че това е Христос. Така, както Павел бе убеден близо до Дамаск, че това е Христос, така и днес има човешки същества, които чрез жива опитност в етерната област ще се убедят, че Христос наистина е жив. Най-великата мистерия на нашите времена е тази относно второто идване на Христос, и то ще вземе истинската си форма по начина, който аз описах. Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-великото събитие на близкото бъдеще, постепенно влиза в общение и с всички ония, които, като патриарси, предшествуваха Христовото събитие - човек се свързва и с тях. Тогава отново се появява великото войнство на онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем. Този, който проведе човешкото слизане във физическото поле, отново се появява след Христос и ще води човека нагоре, за да го свърже отново с духовните светове. Волята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост, и найсилният импулс към това ще възникне тогава, когато за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима. Второто идване на Христос ще бъде, за човешките същества, които са развили естествено ясновидство, същото както онова, което бе за Павел, когато етерният Христос му се яви като духовно същество. Той отново ще се изяви пред човешките същества, ако те разберат, че тези способности, които ще се появят чрез еволюиране на човешката душа, трябва да се използуват за тази цел.

УЧИТЕЛЯТ: Този Христос, за когото проповядвам, е жив, Той е между хората на Земята. ТЪЙ Го виждам аз, ТЪЙ го зная, ТЪЙ съм говорил с Него. (Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916)

Христос слиза всеки две хиляди години на земята. По-рано живя 33 години, а като дойде сега, ще живее повече. (Без товар, ИБ , БС , , 22.3.1917г)

Сега Христос ще живее на Земята по-дълго време, и в бъдеще вие ще имате възможност да Го видите и да разговаряте с Него. (Кръстът, НБ , София, 22.3.1917)

Сега Христос трябва да слезе отново на земята, да оправи работата. Ако Христос не слезе, хората ще се избият като кучета; ще се колят и бесят, докато земята се зарази. Хората ще се заразяват един от друг, докато напълно се унищожат. Време е вече да дойде друга култура в света! За да се избегне злото, което иде на земята, повтарям: Христос трябва отново да слезе между хората. (Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920)

И в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята.(Сеятелят, НБ , София, 27.3.1921)

Христос трябва да дойде наново на земята, за да каже на своите ученици и последователи в какво се заключава Неговото учение. (Двете жени, НБ , София, 12.6.1921)

Христос ще дойде на земята! Бог ще се открие сега тъй, както никога не се е откривал! Сравнено с идването на Христа преди 2000 години, идването му сега ще бъде като едно необикновено събитие. Толкова велико и славно ще бъде туй събитие, в което Бог ще се яви в света, че сърцата на хората моментално ще се отворят и ще се нагласят, умовете ще почнат да мислят правилно. И по цялата земя, навсякъде ще се въдворят мир и радост, и пеене ще има по всички краища! Ще бъде една велика радост! (Още по-блажени са!, НБ , София, 4.12.1921)

Христос е на земята!(Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922)

Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук и ако всички светии са тук, между вас, а православната църква не признава това – мисли, че са Горе, а те са долу, - тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бъдат на Земята“ - казано е. Те са тук вече, на Земята: Христос, апостолите, всички праведници – те са всички на Земята! Търсят ги горе, искат да идат при тях, а те са тук.(Живот вечен, СБ , В.Търново, 24.8.1922)

Живият Христос, за Когото ви проповядвам, е на земята. Този Христос, за когото ви проповядвам, е на земята – ходи и посещава църквите, но още не Го познават. (Аз съм вратата на овцете, НБ , СБ , В.Търново, 10.9.1922)

Свещениците и проповедниците се страхуват от идването на Христа. Опитай се да им кажеш, че Христос ще дойде на земята! Те веднага ще отговорят: "Не е време сега". Те отварят Евангелието и започват да тълкуват, че не е дошло времето за идването на Христа. В Откровението било писано, че има още два-три века, докато дойде Христос. – Защо тълкуват нещата така? – Защото сметките им са криви... (Ангел Господен говори, НБ , София, 15.10.1922)

И тъй, Христос ще дойде на земята. „И тръбата ще затръби." – Коя тръба? – Когато Христос дойде на земята, няма да говори с никаква тръба, но ще говори тихо и нежно. (Добрата земя, НБ , София, 17.12.1922)

Син Божий, Христос иде на земята! Знаете ли какво носи Той за вас? - Христос носи такъв камшик за владиците и свещениците, че щат - не щат, ще разберат колко думите ми са верни и истинни. Няма да остане свещеник, проповедник или владика, на когото да не ударят 25 тояги! Няма да остане човек в света, когото Христос да не държи отговорен! Христос ще извика всички свети старци от Синода и ще ги пита на кого служат. (Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922)

: : Съдба иде на света! Едно нещо ще разберете всички: ИМА правда в света! Тогава ще проверите, че моите думи са верни. Достатъчно са играли своята роля религиите на лъжата! (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924) КОМЕНТАР: ВСЕКИ НОРМАЛЕН ЧОВЕК СЪПРЕЖИВЯВА С ГОЛЯМА ТРЕВОГА СЪДБАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ ПО СВЕТА, НО НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПИТАМЕ НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТЕЖКАТА ИМ КАРМА ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА ХРИСТА, ТА И ДО ДНЕС. Защо Черната ложа успя още тогава да превърне и Христовото учение в църковни ритуали, а не в справедливо социално общество с божествен матриархат на върха, както е искал Христос? Според съвременни сведения, от 1937 до 1941 г. в СССР са арестувани 175 800 свещеника, от които 110 700 са разстреляни! Обаче това само там и само тогава ли е ставало? - През 2019 г. над 260 милиона християни са преследвани заради вярата си. Хиляди са убити! Най-лошата година за християните от най-ново време в историята е 2019 г., като преследванията са сравними с геноцид, а числата са шокиращи. Годишният доклад на организацията Opendoors разкрива: През 2019 г. над 260 милиона души са били преследвани заради вярата си, като увеличението на цифрите е от 15 милиона само за една година, 2 983 са били убити, а 3 711 са затворени без съд. Атаките върху църкви и християнски сгради възлизат на 9 488. Това на практика означава, че миналата година всеки ден са убивани по осем християни, а 23 християни са били изнасилвани или сексуално тормозени по причини, свързани с тяхната вяра. Средно 182 църкви или християнски сгради са били атакувани всяка седмица, докато 102 християнски дома и магазини са били разрушени. 309 християни са затваряни всеки месец. Използването на технологиите улеснява преследването на християните по целия свят и го засилва - заяви председателят на Opendoors Дейвид Кери в неотдавнашен доклад. „Християнската вяра се преследва и методите на преследване стават все по-сложни, а сега и по-заплашителни“, каза той. В Китай, който е на 23-то място в списъка на най-опасните за християните страни, правителството е инсталирало камери за наблюдение и използва технология за разпознаване на лица, за да наблюдава християните повече от всякога, като ги наказва за техния християнски живот. „Ясно е, че Иран се интересува от тази технология и можем да си представим, че подобен инструмент в ръцете на ислямския режим би означавал огромна трагедия за християните там“, подчертава още Кери.

Десетте най-опасни страни за християните през 2019 г.: 1. Северна Корея. Тя е на първо място от поредни 19 години. На християните се гледа като на враждебни елементи в обществото, които трябва да бъдат премахнати. Във всеки случай, те трябва да пазят вярата си напълно в тайна. Ако някой бъде открит от властите, той ще бъде арестуван и затворен в един от най-големите трудови лагери в Северна Корея или убит на място. Смята се, че в тези лагери се държат десетки хиляди християни. 2. Афганистан. Афганистан отново е на второ място. В ислямската държава, чиято конституция не позволява друга вяра освен исляма, християните са държани в психиатрични болници- защото техните семейства вярват, че нито един здрав човек няма да напусне исляма.

3. Сомалия. Според изчисленията, 99% от сомалийските граждани са мюсюлмани и всички религии на малцинствата са силно преследвани. Насилствената екстремистка група Ал Шабаб многократно е изразявала желанието си да елиминира християните от страната. През последните години ситуацията изглежда се влошава. Ислямистките бойци засилиха своя лов за хора, които са християни, като обикновено те биват убивани на място. 4. Либия. След краха на бившия диктатор Муамар Кадафи, Либия се потопи в хаос и анархия. И това положение не се е променило за либийците. Продължаващото отсъствие на единно централно правителство за върховенството на закона и реда позволи на различни ислямски групи да контролират части от страната. Християните са изложени на риск в цялата страна, но тези, които живеят в райони, където действат ислямските групировки, са особено уязвими. 5. Пакистан. В Пакистан всички християни (4 милиона от 204 милиона души) са дискриминирани като „мръсни и слабоумни“. Счита се, че 700 момичета и жени са отвличани всяка година, изнасилвани и след това принудени да се женят. 6. Еритрея. На християните се гледа като на агенти на Запада и заплаха за държавата. Стотици християни, които са членове на нерегистрирани църкви, са в затвора. Терминът „затвор“ означава поредица от подземни тунели, които затворниците са принудени да разширяват чрез копаене, често със собствени ръце. Еритрея се характеризира като Северна Корея в Африка. 7. Судан. С преследването на президента Ал Башир, днешният политически хаос в Судан е оставил християните на Божията милост. Ислямистите в Судан продължават да настояват за държава, основана на шериата. Наскоро правителството арестува много християнски лидери и много църкви бяха разрушени. 8. Йемен. Продължаващата гражданска война в Йемен създаде една от най-тежките хуманитарни кризи през последното десетилетие, което прави живота на християните още по-труден. Хаосът на войната позволи на радикалните групи да разширят дейността си в определени области, в резултат на което християните стават жертва на отвличания и дори убийства.

9. Иран. В тази врата към Близкия изток на християните е забранено да споделят вярата си с нехристияните. Това означава, че служби на ирански език не са позволени. Иранското общество се управлява от ислямския закон, което означава, че правата и възможностите за работа на християните са много ограничени. Правителството вижда в лицето на вярващите опити да подкопаят ислямския режим в Иран. 10. Индия. Във втората най-богата държава в света християните са безпрецедентно преследвани от множество фронтове както от държавата, така и от индустките групировки. За втори път Индия е в челната десетка в глобалния списък за наблюдение. Християните в Индия са изправени пред огромни нива на насилие от страна на екстремисти и хиляди нападения се случват всяка година.

Много пъти е дохождал Христос на земята, и още много пъти ще дохожда.(На земята и на небето, НБ , София, 21.1.1923)

Днес Христос е на земята. Той носи друго име, а не Христос. Христос е вече на земята, между хората. (Където е Любовта, там е Бог, КД , София, 6.7.1923)

Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето - седи там и чака да дойде второто пришествие, за да дойде да съди хората на земята... Христос никога не е напущал земята! (Що е това?, НБ , София, 24.2.1924)

Христос и днес е на Земята.(Неразбраното, ООК , София, 10.12.1924)

И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да живѣе, за да познае че дѣйствително Христосъ е сега на земята - не разпнатиятъ Христосъ, но живиятъ. ЖИВЪ е Христосъ на земята!(Тесният път, НБ , София, 11.1.1925)

Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: "Това не може да бъде, не е дошло още времето за идването на Христос!" – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. (Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927)

Слезе ли Христос на земята, кракът Му няма да стъпи в никой европейски град! (Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927)

Вие казвате: "Един ден, като дойде Христос на земята, ще ни научи, как да се любим". - Христос по два пъти няма да дохожда на земята. Той дойде веднъж - и още не си е заминал. Откак е дошъл, Той не е напущал Земята и постоянно говори на хората. (Отличителните черти на човека, ИБ , София, 22.3.1927)

Като дойде Христос втори път на земята, Той цялата ще я запали! Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура, с нови образи. (Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927)

Когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да казва, че Му е жал за народа, да не остане гладен, нито ще ги разпръсне по домовете им, но ще ги заведе по местата, които им е приготвил. (Седем кошници, НБ , София, 4.12.1927)

Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашите възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. (Без окови!, МС , София, 9.7.1928)

Когато дойде на земята, Христос трябва да бъде бос. (Учителю благи, НБ , София, 3.2.1929)

И до днес съществува спор между религиозните дали Христос е на земята между хората - или е на небето между ангелите. Сам Христос е казал за себе си: ”Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Тъй щото, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо.(Наклали огън, НБ , София, 21.4.1929)

Когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да поставя хората едни отляво, а други – отдясно, но ще ги тури в една чутура, дето ще започне такова грухане, каквото светът никога не е мислил! (Блажени кротките, НБ , София, 23.6.1929)

Христос е дошъл вече на земята. Той е вътре в човека, но малцина Го познават. Те искат да Го видят отвън - велик и мощен. Те не подозират, че Христос се е скрил дълбоко някъде в човека и може да Го види само онзи, който се е свързал с Него. Божественото начало в човека не е нищо друго, освен Бог, Христос, Който чака своето време да се прояви. Докато не даде път на това начало в себе си, човек никога няма да познае нито Бога, нито Христа. (Делата Божии, НБ , София, 23.2.1930)

Сега да оставим настрана въпроса как ще дойде Христос на земята. Ние не говорим за невидимия Христос, но за онзи Христос, Когото всички могат да видят. Ние говорим за реалния Христос. (В дома на Симона, НБ , София, 6.7.1930)

Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята.(Трите принципа, София, 27.4.1932)

Апостол Петър и досега живее и проповядва Евангелието. Вие мислите, че апостол Петър е в онзи свят при Христа... - Не, и Христос не е на небето, Христос е на земята. (Свещен трепет, ИБ , София, 22.9.1932)

Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да ги изгори, но ако хората вярват по досегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане от нея! Учените казват, че цяла Европа и всички ние отиваме към екватора. Движим се, напущаме северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака? - Няма да ви кажа. (Елате и обядвайте, НБ , София, 16.7.1933)

Сега мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре. И това е хубаво, но я ми кажете: има ли по-хубава къща от човешкото тяло? Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес ни е дадено? Човешкото тяло е незаменимо! То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира. (За да благовествам, НБ , София, 29.10.1933)

Какво са изнесли християните от учението на Христа? Аз се чудя на тези изопачавания, на тези тълкования, които са дали на учението на Христа! И ако Христос дойде днес, Той ще се чуди на изкуството им да изопачават Неговото учение. Като дойде на Земята, Той ще види само кръстове, Той ще види навсякъде образа Си в картини, които се продават, но онова, което е учил, Христос няма да го намери.(Наяве, НБ , София, 15.4.1934) Христос и днес ходи по Земята, влиза във вашата къща и ви говори. Вие мислите за един Христос отпреди 2000 години, Когото познавате и Когото разпънаха, а този Христос, Който сега ви говори за любовта, Него не познавате. Казвате: „Туй е бамбашка работа, неразбрана работа...“ Онзи преди 2000 години стана един Бог, а Този, Който сега говори за любовта, е еретик... Та нима евреите не мислеха по същия начин, не Го считаха за еретик? Този, на Когото сега се кланят и считат за Бог, евреите Го считаха за еретик... (Изпълнѝ, НБ , София, 3.6.1934) Сам Христос е казал: "Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да носите." На друго място е казал: "Когато Син Человечески дойде втори път на Земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, за да схванат онази велика Истина, която ще им говори?" (И помаза, СБ , София, 19.8.1934)

Христос, който е изпратен на земята, това сме ние. Да изпълняваме волята Божия и Бог да изпълнява волята Си чрез нас - ТОВА е сега приложението в живота. (Господ в нас, и ние в Него, УС , София, 23.6.1935)

Та казвам: Новото учение седи в това да чакаме да дойде Христос от небето физически. Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал. (В името на Бога!, НБ , София, 20.3.1938)

СЛЕДВА СПОМЕНАТИЯ ТЕКСТ ОТ ХРИСТОВИЯ ДУХ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА ЧОВЕКА, В КОГОТО ДНЕС ЖИВЕЕ НАЙ-МОЩНАТА ПРОЕКЦИЯ НА ДУХА НА ПИТАГОР, АП. ФИЛИП И РУДОЛФ ЩАЙНЕР НА ЗЕМЯТА. В него Диктуващият разглежда опасността, която виси над Учениците с Христова и Беинсанска монада, ако в този си живот отдават много повече от 49% сили и време за работа с учение, което не е най-последната и най- съвършена изява на Духа, колкото и да е забележително да е то в галерията на Бялата ложа. Проблемът в случая е идентичен с този на една сънародничка-антропософка, която е спечелила конкурс между 200 хиляди напреднали духове, за да се роди този път в България. Зададено ѝ е домашно с въпроса "Защо", т.е., защо се е родила българка, къде би трябвало да са доминантните ѝ усилия.

20.06.125(1989)г.

София-Изгрев

БОЛЕСТИТЕ СА БУШОНИ

ЖЛО /.../ 18,45ч. Аз страдам най-много от всички. Следователно, който е Христов, той споделя Моето страдание. Христовите труженици страдат непостижимо; Христовият път е път на страдание и саможертва. Но това не значи, че ученикът на Христа се оставя пасивен – той постоянно се бори неуморно да открие причините за своето страдание и да търси път за разрешаване на духовния проблем на човечеството, свързан със специфичното страдание, което преживява. Сега - конкретно на теб, приятелю Филип, Питагор и Рудолф! Ти се подвизавá с тежък товар през всички векове. ПОРТРЕТИТЕ НА Питагор(582-496), св.ап.Филип и Рудолф Щайнер(1861-1925)

Тези неудачи със здравето, които имаш през сегашното прераждане, имат живо значение за милиони човешки същества. Положението ти с кръвоносната система, например, помага на всички твои сродни души и последователи през вековете да регулират в себе си токовете на тотвселената. Сърцето има един невидим собирател, в който се фокусират божествените сили на Битието. Този фокус е самият Абсолютен Дух – Неговото тройновселенско обиталище в сърцата на всички същества с искра Божия. Самата искра Божия обаче не е там постоянно – тя пърха като пламъче, повече или по-малко разпростряно. Та инфарктите се дължат не на преяждане и нерви, но на систематическото задушаване на монадното горене. Ако ти потушаваш онова творчество, което иде от Отца, непременно ще започнеш да ядеш, непременно ще се обездвижиш, а и нервите, душевните шокове, няма да закъснеят. Това Аз наричам ядене и лежане поради загубената радост... Ако пък се появят сърдечни аритмии и нещастията, свързани с тях, то ти си пренебрегнал Мировата Душа, Пралайя – Великата Разумна Природа. Резултатът е само един – загубване на вътрешния мир. Ако твоята искреност спрямо себе си е не особено кристална, ниското кръвно налягане е неизбежно; ако не е кристална искреността ти към другите, хипертонията ще те посъветва да си помислиш добре. А когато разглеждаме силата на Тот и Неговата слабост в съществата, ние се вглеждаме в артериалната и съответно венозната им картина. Дейност, по-силна от творчеството, поразява артериите; а спазването на правила, по-силни от творчеството, поразява вените. Спонтанността като своеглавие не може да не засегне артериите; страхът пък напада вените. Това са неща, които са се натрупвали с векове, така че повечето хора сега носят само последствията. Разширените вени, например, не са нищо друго, освен разширен страх от промяна на стереотипа, средата, решенията. Аз мога да ви говоря съвсем подробно за всички сърдечно-съдови заболявания, като резултат от вашата саморазправа с радостта и мира; и за всички заболявания на кръвта и кръвоснабдяването, произтичащи от нежеланието ви да се самоопределите към Учителя – понеже Учителят е само един. Аз мога да ви говоря и за зъбите, като бушони на Христовото тяло и трансформатори на енергиите на Космическия Човек. Още малко – и ще ви открия тайната на прорастване на нов зъб; но това не се дава на човечества, които са саморазправят с Цялото от позицията на частното. Поразявайки зъбите ви с храни, нерви и зъболекари, Небето отслабва вашия мюонен бунт срещу холивселената. Ако зъбите ви растяха като ноктите, вие щяхте да имате страхотни поражения в тялото, мозъка и душата, и щяхте да живеете по-малко от 25-30 години. Философията на холиадите се сблъсква с философията на мюонните деви тъкмо на бойното поле на челюстта и зъбите. Това, което мюонните деви имат да провеждат, е да превръщат кристал в субстанция, а после – неговото ново кристализиране по модела на индивида и Космическия Човек. Следователно, ти трябва да се самоопределиш, да направиш своя избор. Обаче, когато самоопределението не е насочено към изграждане на божествения Аз, следва изпепеляване на нервите, на структурата, точно в ония зъби, които отговарят за строго специфичното самоопределение. И така, ако ти разкъсваш природата или си я разкъсвал в миналото, Бог ще ти порази резците, за да те поучи. Ако си искал да задържаш природна плячка повече за себе си, тогава ще ти отидат кучешките зъби. Ако ли пък си предъвквал или прежùвял някое старо учение, свързано с природата и човешката душа, ще ти пострадат кътните зъби. Отнемайки зъб на строго определено място, природата разстройва вътрешни органи, токът там загасва, ала холическото тяло няма да пострада. В случай, че ви кажех формулата и начина да ви израсне зъб, без да сте престанали да разкъсвате, придърпвате и предъвквате, токовете щяха да ударят по холическото тяло, по цялата верига от сродни души. Та сега, като разкривам общите причини за зъбните страдания, не си мислете, че това е винаги лична карма. Вие не можете да си представите каква грамадна работа вършат всички възрастни хора, които остават без зъби! Преди всичко, те препятстват на мозъка да предава пъклените учения на стария свят по посока на Новата Физическа Вселена. Новата Вселена се ръководи от Учителя – Универсалния Дух. Ако в кората на мозъка си старият човек, предъвква стари учения, небето му разваля зъбите, за да не се докосват горната и долната челюст и така да се пробута Троянския кон на старите учения в Новата Вселена. При това, ако се пробутват морално овехтели системи, поражението иде от лявото полукълбо, а ако се поддържат пакостни учения на абсолютната слободия, на душевния и природен анархизъм и нихилизъм, ще пострадат зъбите под дясното полушарие. Така мога да ви опиша функциите на всеки зъб поотделно. Изкуствените ченета нямат никакво поле, така че старците са озаптени със сигурност. Разредените зъби пък значат намаляване на задръжките, било с положителни, било с отрицателни последствия. Това, което стана при теб, не е твоя вина. Твоята чистота, благост и хрисимост са отдавна известни на Небето. Ала Небето търси път за прекратяване на потока от стари учения. Аз не казвам, че старите учения са погрешни, ала съществува такъв закон: прояви ли се Бог някъде по нов начин, съсредоточаването натам трябва да надделява над всички други съсредоточавания. В противен случай вие ще станете сабльори и фехтовчици на предишното кралство и неизбежно ще попаднете под напора на Новата Непобедима Армада. Работата е там, че Божественото Учение присъства и в някои предишни школи, но откриването му в хаоса от притурки и тълкования изисква мощна духовна електролиза. Енергията, която отива за това, може да опустоши нервната система и на най-верни ученици. Твоят път не е отказване от ученията на Бялото Братство. Те са посяни от Мен по цялата Земя. Напротив, твоята сила и мъдрост са единствените, които могат да извлекат чистото злато и сребро от конгломератите на предишните школи. Но, за да не удари това по зъбите, по нервите, по съдовете, необходимо е старите учения да съществуват в живота ти само под линия. Ако те са цяла страница, а Учителят е «под линия», енергиите тръгват обратно и бушоните се нагряват. Когато няма време да изгърмяват един по един, Инкасаторът взема чука и ги потрошава аварийно. С това Той иска да каже: “Аз имам Ново Учение и ви го оставих в 7,000 лекции и беседи. Ако ги изучавате и прилагате на обороти, нажежени до бяло, тогава нищожното онова, което ще оставите сàмо под линия, не само няма да прави токови удари, но и ще представлява антена за облъчване на Изтока и Запада. На това основание помолих и брат Лулчев да махне ония знаци на Агни Йога от бойното укрепление на Новата Вселена, наречено «Изгрев». Не те ще текат към нас, а ние ще течем към тях! А когато дойда пак в Кавказ, тогава пък сегашните Ми беседи ще са основата на тогавашните, с които ще начена Храма на Шестата и Седмата раса. Ако тогава четете сегашните беседи, но не се отдадете най-силно на кавказките, пак ще бъдете по-прекрасни от всички на Земята, но някои бушони пак ще трябва да прегарят. Оставям ти рецепта: ако се отдръпнеш от всичко и започнеш работа с беседите, до три седмици ще имаш огромно облекчение. Ако оставиш напълно практиките на окултния изток и запад и се отдадеш на методите на българското Слово, Словото ще произведе нужното вещество, та най-хубавите зъби да се наричат твои... А в случай, че приемеш да водиш Външния Отдел на Братството за връзки с братствата и учениците по света, от най-тежките ти състояния няма да остане и помен! Не казвам, че няма да имаш проблеми и неразположения, понеже без такива е само Абсолютният Дух. Не изключвам и лекуване на запад, но то ще бъде абсолютно успешно, само ако се самоопределиш окончателно като ученик на Христа, на Учителя, на последното Ми Слово и Дело на тази планета. Така ще изпълниш мисията си на апостол на Мъдростта, на науките и на контактите. А за дъвченето не се безпокой. Приемането на течности и каши, ако се стараеш съвсем спокойно да не допираш зъбите си, е направо една благодат на Природата, която ти дава мюонна почивка. Почивка от постоянно пречистване и самоусъвършенстване, от натоварвания чрез режими и упражнения. Почини си сега от тях, нека ти се засмее душата, нека ти запее сърцето! И благодари постоянно на Бога, че те е взела в прегръдките си самата Майка Божия – да посучеш отново от млякото й. Алпинизмът на мюонните ученици не може да бъде непрестанен. Почини си сега в долината, послушай приспивните майчини песни - и вярвай, че Майка Ни си знае работата.

Коментар: В предговора към осиянията е споменато, че имаше едно голямо лично послание на Елма до приятеля, комуто е посветено и горното. Защо първото не е включено досега – това знае само Д.И.Е. Той не можа да го предостави, а оригиналът беше в него и нямахме препис. Там именно се разкрива, че той е идвал на земята като трите исторически личности, за които Елма говори и тук. Разбира се, всеки от великите духове се въплъщава през вековете в по-малко или повече тела на различни хора, за да си върши работата. Тук нямаме информация дали д-р Е. е само част от споменатия син на Бога, оставил ни толкова важни съкровища в различни свои идвания на Земата - или този дух днес е изцяло в него. Понеже холизациите са пълни с подобни идентификации, ние оставяме всички свободни да вярват или не, някои да наричат единенията с Елма "нов вид спиритизъм и медиумизъм", без да проверят нещата. Никой никого не желае да убеждава, но за определени хора е важно дали такива сведения могат да се проверят в акаша.

 

24.08.2021 г. 15,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В неорганизирания свят ти се грижиш само за себе си. В организирания свят БОГ се е погрижил за тебе.“ (1942.02.04о.Не пренебрегвайте благата).

 

27.08.2021 г. 19,41 ч.

 

ЕДНА УНИКАЛНА СИНТЕЗА: БОЖЕСТВЕНОТО СМИРЕНИЕ, БОЖЕСТВЕНАТА ГОРДОСТ.

УЧИТЕЛЯТ: „Смирението е естествено, божествено състояние на човека. Смирението е най-хубавото състояние, което човек може да има. Смиреният е свободен от всички недъзи. Той гледа да минат всички и да тръгне последен - и е доволен от туй положение. При гордостта човек защитава правата, които Бог му е дал. Да бъдеш горд, значи да защитаваш правата на сърцето, правата на ума и правата на тялото, които Бог ти е дал; да защищаваш мястото, което Бог ти е дал. (1942.02.04о.Не пренебрегвайте благата!) 

 

28.08.2021 г. 23,21 ч.

 

БЪЛГАРИТЕ – ОЛИМПИЙСКИ ШАМПИОНИ ПО ПРЕНЕБРЕГВАНЕ

УЧИТЕЛЯТ: „ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което ви препоръчвам: не пренебрегвайте благата, които Бог ви е дал! И най-малките Божии блага не ги пренебрегвайте! Върху ТЯХ почива твоето щастие. /.../ Казвам: не пренебрегвайте и най-малките Божии блага, които Бог ви дава на разположение. Вие не пренебрегвайте малките блага!”(1942.02.04о.Не пренебрегвайте благата!) КОМЕНТАР: ЕДНО ОТ ЦЕННИТЕ МИСЛОВНИ УПРАЖНЕНИЯ за всеки, който търси Истината и иска да се самопознане, е да си отговори на въпроса: КОЯ ДУМА ИЛИ КОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ ОТ СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ БИХ ИЗБРАЛ, за да ме реставрира напълно като човек с искра от Бога, ако ми кажат, че всичко друго ще бъде изтрито от паметта ми? Има и алтернативно упражнение: да си представим, че ни изпращат на някоя планета като Земята, в която хората се разболяват и умират, защото живеят в нечистота, грях и невежество - както е тук и в действителност. Обаче и в този случай са изтрили от паметта ни ключовите истини и положителни методи, с които можем да оцелеем физически и душевно и да помогнем на такова човечество. Ако сме запомнили само алтернативния метод, ще почнем да правим ТОЧНО ОБРАТНОТО НА ВСЯКО НЕЩО, което прави масово смъртното население. Да подражаваме на хората от ересите, но не кои да са ереси. Изхождайки от цитирания съвет на Учителя по-горе, ние можем да се хванем за думата „ЕДИНСТВЕНОТО“. Условно казано, ако сме изпаднали в амнезия и сме забравили всички други начини да оцелеем или се възстановим като създание Божие, даже и молитвите, свещените писания, медитациите, добрите дела и пр., а е останал в паметта ни само този универсален шперц от Словото, НИЕ СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ СЕ РЕСТАВРИРАМЕ ИМЕННО ЧРЕЗ РАЗПОЗНАВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА БОЖИИТЕ БЛАГА. Дали това не звучи егоистично, консуматорски? - И така да е, това е БАЗАТА, ПОСАЖДАНЕТО НА СЕМКАТА И СНАБДЯВАНЕТО Ѝ С ТОПЛИНА, ТЪМНИНА И ВЛАГА; С ВЪЗДУХ, ЧИСТОТА И СВЕТЛИНА - КОГАТО ПРОРАСТНЕ. Естествено, всичко зависи от усета ни КОИ СА БОЖИИТЕ БЛАГА. Понеже Дяволът, т.е. Интервентите му в нашия свят денонощно фабрикуват ДУХОВНИ и веществени стоки, които представят за блага, както и подобия на хора, които ни предлагат, продават или налагат тия „блага“. В стила на Учителя виждаме много често думи и изрази като „единственото“, или „нищо повече“, отнасящи се в конкретния контекст само за един метод, но в десетки или стотици други случаи, други методи също се оказват „единствени“. Това и още някои подобни прийоми на Словото често водят до неразрешими противоречия плиткия мислител, който е свикнал с формалната логика. Той не знае, че това е само един от пластовете в богатия интрументариум от 49 вида божествени логики, над които е Абсурдът – Божесвената Алогика. Извирайки от Отца ни, Твореца, тя всеки момент е в сила да изключи която и да е от човешките, ангелските или божествените логики - или даже всички тях вкупом. В универсалния, холистичния всемир, всяка отделна негова точка има свойството да го възпроизведе целия, НО С РАЗЛИЧНА МОЩ и ОТКЪМ РАЗЛИЧНА ПОЗИЦИЯ. В оптиката, електрониката и холографията мощта на възпроизвеждане се нарича резолюция, разделителна способност. Това означава чистота, форма и разположение на лещите, дребност на зърното върху фокалната плвоскост, гъстота на точките или пикселите. Така е в РАСТЪРНИТЕ технологии и психики, но съществуват и ВЕКТОРНИ. Една индивидуална идеология може да е мъглива – изображението да не на фокус, но ПРОПОРЦИОНАЛНО ДА Е АБСОЛЮТНО АДЕКВАТНА НА ИЗТОЧНИКА, т.е ВЯРНА. Друга може да е с огромна резолюция - индивидът да е високо ерудиран, образован и даже интелигентен, да е брилянтно правоверен в рамките на собствената си вяра или егрегорната идеология, ОБАЧЕ ВСИЧКО ТОВА ДА Е ОТРАЗЕНО В КРИВИ ОГЛЕДАЛА. Може да е измислено и от богове, ангели или гении-самодейци, които нямат никаква сходимост с Божественото, понеже са горделиви самодейци или киборги от ада. Центърът на съвестта им е сериозно увреден или въобще липсва, затова те имат смелостта и наглостта ДА ПРИНАЧАВАТ АРХЕТИПИ. Снемайки образите на елементи от архетипите, те сглобяват собствено идеологическо или „научно“ чудовище – нещо като онзи бръмбар „хъмбък“ със слепени части от истински бръмбари, направен от студентите, за да изпитат професора. Такъв заблуден или заблудител може да бъде разпознат безпогрешно по формата на черепа и тялото му, дори и да изобразява впечатляващо самата „света истина“ или някаква стройна гносеологична конструкция. Такива автори на стъкмистики крадат елементи от Истината и свещена терминология, за да привличат неопитните насекоми в пастта на егрегора си. Хищните и красиви цветя са много добър пример за това, както и богомолките, имитиращи листа или други природни десени. Обучените агенти на пъкъла вършат всичко това съвършено съзнателно и много интелигентно, понеже са минали и през школите на Бялата ложа. От друга страна, самодейците-идеалисти с чисти души, особено когато не са търговци, светят в пространството много привлекателно, понеже са заели светлина от Истината. Много от тях обаче не подозират, че са изпаднали в ямата на гордостта и тщеславието – искат да бъдат фактори ПРЕЖДЕВРЕМЕННО, преди да са били ученици. Забележителният им фантазно-логически ум впечатлява много силно леките мушици, които витаят около изкуствените светила и свещите, готови да се хвърлят в пламъка и да изгорят - ТЪЙ силна е исконната жажда на съществата за красота и истина! Но те трябва да добият своя космически опит по горчивия начин – от личен опит. Това беше една отбивка в улицата на егрегорните идеологии и логики, но главната мисъл беше да се обясни верността на ИСТИНСКИТЕ истини, когато точките от Холограмата, които са образ и подобие на самата нея, не изкривяват пропорциите ѝ и я възпроизвеждат ВЯРНО. Може да е мъгливо, но лицето Ѝ в тия отражения се разпознава безпогрешно. Остротата на изображението расте с усилията на ученика да учи ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ПРИ ПО-ОПИТНИ ИНСТРУКТОРИ, постоянно да повишава равнището на обраоваността и интелигентността си. Както стана дума, втората особеност на верните монади, родени от Бога, е че всяка от тях има по рождение ИНДИВИДУАЛЕН ФАЗОВ ЪГЪЛ – абсолютно уникален в цялото Битие на Бога. Верността им се дължи на стабилния им летеж по СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНА ОРБИТА, на строго разстояние от Източника по идеален радиус или в определен елиптичен диапазон. Това те правят смирено с десетилетия и векове, докато не нагнетят достатъчно вярност и опит, за да прескочат на нова орбита. НО ТОВА СТАВА ПО ВОЛЯТА НА ИЗТОЧНИКА, а не своеволно. Тази вярност към Холоса, понеже такива монади са смирени, търпеливи и съвестни, се отразява в пропорциите на лицата и телата им, а най-много – в черепа им. Ккато въНшнно, така и идейно, те наистина представляват в някаква степен ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА. Обаче уникалният фазов ъгъл и специфичния миг на излизането от Бога на всяка монада възбужда в тях и творческото начало, неповторимия им обертон и спектрална характеристика. Това прави всяко лице на всеки човек неповторимо, за разлика от ангелите и голяма част от боговете. Така че, понеже са деца на БАЩА си, озарените монади са не само верни на Учението и Образа Му, но и на ТВОРЧЕСКАТА Му същност. Всяка от тях трябва да представи Бога, вида Му и Учението Му в съвършено уникален вид, който никога не е съществувал от създание мира до края на Вечността. Този уникален вид обаче е в рамките на ОСНОВНИТЕ МУ ПРОПОРЦИИ. Майсторите от другия лагер имат предназначение да създават ДЕФОРМАЦИИ на основния Образ и на Неговото Учение, което се отразява безпогрешно и в техните собствени образи и самодейни конструкции. Те са длъжни да създават егрегорни мрежи и криви огледала, ЗАЩОТО ИМА БОЖЕСТВЕН ЗАКОН ЗА ИЗПИТВАНЕ НА МОНАДИТЕ, за добро действие на божествената дефектоскопия. Защо Бог е предвидил възможността за дефектиране дори на монади, създадени от Него, това е една голяма всемирна Тайна. Както и да е, най-грозните три дефекта – користта, горделивостта и тщеславието - трябва да бъдат навреме и перфектно идентифицирани от Главния Майстор на мрежите и неговите калфи и чираци. Именно затова срещаме неговата изповед и в беседите: „Много богове, ангели и хора ме мразят, защото съм длъжен да изпитвам любовта им към Бога“. А тази любов се изпитва и в отношението им към Неговите СЪЗДАНИЯ - тоест, към самия Него в МНОЖЕСТВОТО Му, когато се е разбил в безброй тела, твари, тревички и атоми на Битието. Колко от тях досега сме онеправдали, насилили, използвали или пренебрегнали?

УЧИТЕЛЯТ:

Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и те не могат те да се пренебрегват без щета за самаго теб. (Разговор първи - Упътване, ИБ , , 8.7.1900)

Но вие сами сте наложили на себе си тежкото бреме - ЧЕЛОВЕЧЕСКИ правила и задължения - и сте пренебрегнали Моята Любов. (Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе, ИБ , Русе, 25.12.1903)

И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я и не я пренебрегвайте, защото ако я изпълните, тя ще ви помогне, за да се повдигнете. (Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г., СБ , Варна, 28.8.1907)

Идеалиститѣ пренебрегватъ материалния животъ и казватъ, че човѣкъ не трѣбва да пуща коренитѣ си дълбоко въ материята. (Двете заповеди, НБ , София, 27.10.1918)

Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани наедно. Те са разумни същества и не можем да пренебрегнем тяхната воля, тяхното мнение. Затова, като прекаляваме с някой орган за работа, клетките му, душите на тоя орган заболяват, стачкуват, загдето сме злоупотребили с тях. /Според Словото, така става и когато пренебрегваме волята на други центрове в нас, които също имат право на живот, защото са създадени от Бога, а ние ги малтретираме - б.с./ (Три закона, ИБ , Русе, 28.12.1920)

И тъй, във всички неща има едно определено съотношение на частите, така че нищо не е за пренебрегване. Ще кажете, че много ум не ви трябва... - Е, ум като не ви трябва, сърца като не ви трябват, тогава и външните органи започват да се деформират. (Правилни методи за разбиране, СБ , В.Търново, 21.8.1921)

Тъй щото, това са постановления чисто божествени, и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа - и тя си има наказания. (Методи на природата, ООК , София, 2.3.1922)

Мнозина казват, че любят някого. - Какво чувство ще се роди във вас, ако вашият възлюбен пренебрегне любовта ви? – Огорчение. След това ще се озлобите, ще му дадете гръб и ще си кажете: „Да става, каквото ще!“. С това очбаче въпросът се свършва. Павел казва: „Любовта не отпада“. Ако вашата любов отпада, истинска ли е? (Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922)

Днес пренебрегнете едно добро желание, утре подтиснете известен стремеж в себе си, докато най-после съзнанието ви се раздвои. Не пренебрегвайте малките желания, не спирайте тяхната проява! И тъй, не пренебрегвайте в себе си и най-малкото божествено желание. (Единство на съзнанието, МОК , София, 29.11.1922)

А сега разправяте, че като влезете в онзи свят, като царски синове ще ви посрещнат, като храненици ще ви гледат. Не е тъй! Ще влезете скромно, ще говорите смирено и с почит. Закон е това и този закон не може да се измени. Но ако вие не знаете техния език, за божествения свят това се счита пренебрежение. Ако вие не знаететова, вие сте един горделив човек, надут - вие сте един човек, който не заслужава и кракът му там да стъпи. (Музиката – средство за концентриране, ООК , София, 17.12.1922)

Имате един приятел – това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази любов. Вие сте събрани тук като ученици, но един ден казвате: „Не искам да се интересувам повече от това Учение.“ – Не е така. Това събиране ще послужи за вашето бъдещо самоусъвършенстване. За да се съберете така, не съм ви събрал аз. Това е един любовен акт на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде познание, Мъдрост и Истина, да ви научи как да бъдете добри. И туй вие не трябва да го пренебрегвате. Някой дойде, казва: „Аз излизам от Школата.“ Ти не можеш да напуснеш тази Школа. Щом я напуснеш, ще умреш! И няма човек, който, като е напуснал Школата, да не е умрял. В деня, в който напуснете божествената школа, с вас всичко е свършено. Като ученици, аз ви предупреждавам: никога не влагайте в себе си мисълта: „Аз ще напусна Школата.“ Ако си в едно място на престъпление, разбирам, но в една Школа, дето сте събрани да научите пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, не трябва да кажете: „Аз ще напусна Школата!" (Най-добрият начин за разсъждение, ООК , София, 31.10.1923)

Като посещавате по-големите градове в България и в Европа, ще видите как болестите се ширят навред. Ще кажете, че условията са такива. – Не, зад условията се крие друга причина. Хората мислят, че могат да пренебрегват Божиите закони, без да се натъкнат на лоши последствия. Те се страхуват от последствията за неспазване на ЧОВЕШКИТЕ закони, а не се страхуват, като не спазват БОЖИИТЕ закони. (Напразно ме почитат, НБ , София, 11.5.1924)

Някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно. За движението на една лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска - т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си... А онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти, макар и на другата страна във водата, без да върви напред /върти се около някой друг/. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо. (Хармонична деятелност, ООК , София, 17.12.1924)

Наскоро при мене дойде един младеж, който ми разправи една своя опитност, от която неговото сърце трепнало, зарадвало се. „Аз – казва той – от дълго време бях изгубил паметта си за Бога, сърцето ми беше закоравяло, изпълваше се от недоверие, от съмнение. Четох всички по-видни философи, но никъде не можах да намеря разрешение на въпросите, които ме вълнуваха. Една вечер се връщам от работа - сега наскоро беше това, - гледам едно куче на трамвайната линия: сгушило се, трепери. Аз се спрях, казах си: "Горкото куче, и то страда като мене; аз страдам като човек, то страда като куче, а няма кой да се погрижи за него. От толкова време не беше се смекчавало сърцето ми! Изведнъж ми потекоха сълзи. Взех кучето, занесох го вкъщи и една малка радост изпълни сърцето ми. Като направих тази услуга на това куче, то се зарадва, и аз се зарадвах.“ Казвам ви: внимавайте за малките работи! Ние търсим великите работи, а пренебрегваме малките. Дойдем някой път до Третото небе, търсим ангели, светии, а не знаем, може би, че Божият Дух ще ни проговоричрез най-малкото куче. Той, като работи в нас, ще даде един подтик на душата ни, тя ще затрепти. Ще се зарадва и нашето сърце, ще се зарадва и туй малко същество, чрез което се е проявил Духът Божий. (Малката радост, ООК , София, 31.12.1924)

Питам: коя е главната мисъл от лекцията? - Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение! (Най-малкото чувство, ООК , София, 24.6.1925) КАМЕНТАР: Глемият руски психолог и психиатър Валдимир Львович Леви е спасил от отчаяние, полудяване и самоубийство хиляди хора, именно с този съвет и този основен метод на възкресителната психология. Казва: Когато сте напълно рухнали и безнадеждно отчаяни от неуспеха на някоя ваша голяма любов, знайте че ИМА изход, ИМА надежда. Разровете пепелта! Ако не е много късно, в нея почти винаги има малки, неугаснали, тлеещи въгленчета. ТОВА СА ВЪГЛЕНЧЕТАТА НА СИМПАТИИТЕ. Проверено е: от една такава симпатия може да пламне такъв буен и прекрасен огън, ако я раздухате, че с него да няма да има сравнение и този, който сте си въобразявали, че е истинският. Така наречените "големи" човешки любови обикновено избухват поради егоизма на тръпката, на астралното предпочитание. Рядко биват други. А когато сме имали симпатия към някого, астралът на егоизма и тръпката не е водещ. Ако подхраним такава симпатия, тя може да се превърне в много по-истинска и по-задоволяваща любов. Сам Бог ще я поддържа и закриля.

Трябва да бъдете тъй будни, че като разсъждавате, никога не пренебрегвайте другите, да мислите, че те не знаят нищо, а вие само знаете. Мислите ли така, вие оскърбявате техния ангел. Някой човек може да не знае, но неговият ангел знае, той не е невежа. Следователно, ти ще си кажеш: "Ангелът, който ръководи този човек, е умен". На самия човек пък ще кажеш: "Братко, ние трябва СОЛИДАРНО да извършим волята Божия". А вие казвате: "АЗ върша волята Божия, а той не я върши...". (Вътрешна връзка, МС , София, 6.7.1925)

Знаете ли какво означава раждането? - Само разумният човек, само човекът с една велика идея може да ражда, а другите донасят само недоносчета. Когато ние говорим, че човек трябва да се роди, когато говорим за брак между мъже и жени, ние разбираме съвсем друго нещо. Бракът подразбира една велика Божествена идея, която може да се приложи само с един свещен трепет, и то тогава, когато хората придобият това единство, когато мъжът и жената не гледат един на друг с пренебрежение. ДРУГА картина трябва да изпъкне в умовете на хората: Да знаят, че са изпратени на Земята като спасители на човечеството, като творци на Новото в света. (Приех от Отца Си, НБ , София, 28.2.1926)

Вие казвате, че някой уронил вашето достойнство, понеже не ви повярвал в нещо и не възприел вашите възгледи. Питам: Защо този човек трябва непременно да ви повярва? – Ама такава била Волята Божия... – Сигурни ли сте, че наистина това е Волята Божия? В такъв случай кой човек може да се нарече честен? – Честен е този, който изпълнява навреме своите задължения. Щом е така, започнете от малките задължения. Често някому се представя случай да изпълни едно голямо задължение, и за да го изпълни, той веднага пренебрегва малкото задължение. Има случаи пък, когато хората пренебрегват големите си задължения за сметка на някои по-малки. (С чия воля?, ООК , София, 2.6.1926)

Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. (Не Го приеха, НБ , София, 28.11.1926) КОМЕНТАР: Ако искаме Словото да се разпространява навсякъде моментално, не трябва да разчитаме на книги, лекции и човешки маедии, а да изчитаме дадена беседа или мисъл от нея на глас. Когато е наум, тя се разпространява само В умствения свят, а в другите светове над физическия дотолкова, доколкото я преживяваме и с емоция. Когато се говори и чете на глас, посланието отива мигновено до краищата на цялата физическа вселена, на универсума. Звукът се превръща от костите и космите ни, от клетъчните ни обвивки в електромагнитни вълни и пътува на всички страени с тяхната скорост, но чрез епифизата става квантов и отива мигновено навсякъде. Та нека си представим сега, че и току-що включения съвет от Учителя да кажем две благи думи на грешния е бил чут от присъстващите. Важно е да четем и обсъждаме групово - нали един човешки мозък излъчва колкото 150 най-мощни радиостанции, а лошо ли е да станат 300, 450 или 1800?... Понякога няма присъстващи телесно, но при работа със Словото абсолютно винаги идват отдалече и присъстват стотици, хиляди будни души, които имат въпиюща нужда да оцелеят чрез Словото. В техните светове и най-големите мъдреци не могат да им кажат това, което знае само Словото на Бога. В случай, че в дадена епоха в някой свят няма Велик Учител, не е дошъл моментът да дойде там, душите с искра от Бога денонощни обследват цялото пространство, за да открият къде извира Слово Божие. Открият ли такава точка, дори да е на безброй светлинни години, те изпитват такова огромно вълнение, че нагнетяват сила за квантов скок. Озовават се веднага в светещата точка, където се мисли или произнася Слово. Да си представим сега един такъв посетител отдалече, чул преди малко думите за благата дума и грешника. (..."че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват"). Да си представим, че той се трогва до дъното на душата си от тях и се разридава на глас: "Господи, Господи, Господи, Господи! САМО МОЯТ, САМО МОЯТ, САМО МОЯТ Учител може да каже такова нещо!". Имали ли сте случай да чуете как се разплаква самото пространство, когато има шанс да чуе такава душа?

Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. Разумният се учи и от доброто, и от злото. (Малките мъчнотии, МОК , София, 12.12.1926)

Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На божествената трапеза е сложено в изобилие всичко и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това правят само хората. Само хората се пренебрегват помежду си. (Забравената дума, ООК , София, 27.4.1927)

И тъй, всеки човек може да бъде връзка, проводник между Бога и хората, да им помага, да улеснява техния път. Такъв човек може да се нарече приятел на човечеството. Когато Христос е казал, че трябва да обичаме ближния си като себе си, Той казва кой, именно, е нашият ближен. Нашият ближен не е ли онзи самарянин, който може да ни помогне в нужда? Не пренебрегвайте човека, който може да предизвика във вас мекота, или чувство на състрадание. Ако някой човек затъпи сърцето си, невидимият свят ще изпрати при него болни, бедни, немощни, да събудят в него мекота. Затова, той не трябва да презира тези хора. Мекото сърце, мекият отговор, мекият поглед спасяват човека от много злини. Когато някой човек е станал твърд повече, отколкото трябва, той е изгубил мекотата на сърцето си. (Оскърбените, НБ , София, 25.9.1927)

Вие трябва да знаете, че всеки човек, изпратен на земята от Бога, има своя мисия, в която никой не трябва да се бърка. Не само че не трябва да му се противодейства, но трябва да му се съдейства. Ако този човек забрави, че мисията му е божествена и започне да работи за своя слава, в скоро време той всичко ще изгуби. Човек не е дошъл на земята да работи за личното си благо, но за благото на човечеството. Той не е дошъл на земята да работи за човешкото, но за Божественото. Това не значи, че човешкото трябва да се пренебрегва, но не трябва да взема надмощие пред Божественото. (Първата причина, ООК , София, 29.2.1928)

Не пренебрегвайте малките неща, за да се ползвате от благата, които крият в себе си. (Най-високото място, София, 2.11.1928)

Представете си, че някой беден човек, изхвърлен на пътя, пренебрегнат от всички, се помоли на Бога и чуе тихия глас да му говори: „Не бой се, ти не си сам! Каквото искаш, ще ти се даде. Ако искаш дрехи, дрехи ще имаш; ако искаш приятели, приятели ще имаш". Ако ангелът не беше слязъл от небето да придружава красивата мома, никакви момци не биха я заобиколили. Красивите момци дойдоха, след като ангелът обърна внимание на младата мома. Ангелът седи зад тази мома, крие се да го не види и оттам направлява цялата работа. (Учителю благи, НБ , София, 3.2.1929)

Човек не трябва да пренебрегва в себе си това, което природата е вложила. (Двата свещени пътя, ООК , София, 1.5.1929)

Що е жената? – Жената, в пълния смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. ТОВА е новото определение за жената! Че жената била красива, че представяла мекия елемент – то е друг въпрос. /Жената е израз на душата./ Красота, мекота, богатство, знание, сила – всичко се съдържа в душата! Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегва своята душа, Бог предварително я взима. Небето е много взискателно и строго към своето си. То не позволява да се злоупотребява с Божественото. (Ела след мене!, НБ , София, 5.5.1929)

Всеки, който се опита да пренебрегне правата на кого и да е, дадени от природата, той сам ще се лиши от условията за живот, или най-малко ще се натъкне на такива нещастия, които ще разрушат всичко, каквото е придобил. (Голямото благо, НБ , София, 19.5.1929)

Казано е в Писанието, че Божественото никога не се губи. Същото се отнася и до Словото Божие. Словото Божие няма да се върне, докато не принесе своя плод. Значи и Словото не се губи, нито Му се придава нещо. Пренебрегне ли това Слово в себе си, човек отпада, губи силата си и постепенно се изражда. (Пробният камък, ООК , София, 14.8.1929)

Проявите ли най-малкото пренебрежение към кое и да е живо същество, вие си създавате кармични отношения с него. (Правилни физически отношения с природата, МОК , София, 13.9.1929)

Пренебрегне ли сърцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. (Разумни методи, ООК , София, 25.9.1929)

Ние, докато отидем при Бога, ще срещнем хиляди души, които ще пренебрегнем и на които няма да обърнем никакво внимание. Вие казвате: „Искаме да видим една усмивка на това Вечно Начало." Но това Вечно Начало ще стане сериозно, няма да бъде доволно от тебе и ще ти каже: „Върни се от пътя си." - Защо? - Аз зная защо. Пренебрегнете ли един от тия ваши спътници, ще ви върнат назад да изправите погрешката си. (Да ви даде, НБ , София, 15.12.1929)

Като ученици, вие трябва да се ползвате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. (Личност и душа, ООК , София, 1.1.1930)

Важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение. (Пътищата на природата, МОК , София, 3.1.1930)

Цялото в човека е неговото тяло, а частите му - отделните органи. Тъй щото, да живее човек за цялото си тяло, това значи едновременно да има предвид интереса и на главата, и на гърдите, и на стомаха, и на ръцете, и на краката си. Така ли живее човек? Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Едни се интересуват повече от очите, други - от ушите, трети - от ръцете си и т.н. Благодарение на този частичен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различни болести. За да се грижи човек за цялото си тяло, той трябва да има предвид интереса на своята воля, на своя ум и на своето сърце. Да се грижи човек за Божественото цяло, това значи да има предвид интереса на своята душа и на своя дух. (Възпитателни методи, МОК , София, 23.3.1930)

Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си /.../ (Аз и Отец едно сме, НБ , София, 20.4.1930)

Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са на крив път. Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив. Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив. (Разумни отношения, ООК , София, 10.12.1930)

Човек не обръща внимание на своите мисли, на дишането, на чувствата си, пренебрегва ги, а мечтае за постигането на някакъв висок идеал. (Сила, разумност и добро, СБ , София, 19.8.1931)

Идва някой, когото обичате, давате му чиста кърпа; идва друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение – къде е твоето добро? (Доброто семе, ИБ , БС , София, 21.4.1932)

За онези, които се силят да влязат в Царството Божие, казвам: не презирайте малката мисъл, малкото добро, малкото любовно чувство, които се зараждат във вашата душа. Мнозина гледат на малкото любовно чувство с пренебрежение и казват: „Дребна работа е това!" Те често пренебрегват своите малки пориви, мисли и желания и след всичко това очакват щастие, големи успехи и постижения.(Оставете децата, СБ , РБ , 7-те езера, 14.8.1932)

Докато делиш хората на добри и лоши и от добрите очакваш нещо, а от лошите нищо не очакваш, ти си в света на илюзиите. Някой може да не е добър, но това не ти дава право да го пренебрегваш. Съзнанието му още не е пробудено. Един ден той ще се пробуди и ще прояви доброто в себе си. /.../ Знай, че всеки човек е условие за тебе чрез него да придобиеш нещо. (Новата песен, ООК , София, 25.1.1933)

Ако в даден момент пренебрегнеш един от своите малки подтици, ти губиш своята святост и минаваш за обикновен човек. Който дава място на най-малкия божествен импулс в себе си, той пали своята свещ. Който пренебрегне един от тези малки подтици, той изгасва своята свещ. Значи, ако дадеш възможност на най-малкия пламък в себе си да се разгори и да свети, ти си светия. Щом изгасиш този пламък, ти губиш святостта си. (Божествен импулс, УС , София, 5.2.1933)

Божественото никога не отлагайте! Защото зад всяка постъпка стои едно разумно същество, което може да бъде един приятел, един помощник. Не се ли отнесете добре, пренебрегнете ли туй същество, ще ви се даде един урок, че не сте постъпили любовно. Туй значи да използувате ония Божествени моменти, в които живеете. (Перпендекулярно отношение, МОК , София, 1.12.1933)

Ние пренебрегваме силата на една малка постъпка, но в тази постъпка седи всичкото твое щастие. (Не живея за себе си, НБ , София, 24.6.1934)

Някога щастието е дошло при вас в много скромна дреха, но вие така неглиже - пренебрежително, нехайно - сте се отнесли към това щастие, че то се е докачило и си е заминало от вас. И ако искате сега вашите работи да се оправят, то ще намерите адреса му и ще му напишете едно извинително писмо. (Най-голямото изкуство, ООК , София, 17.4.1935)

Питам: в какво седи тенденцията? – Тенденцията седи в това, че на този, който седи при тебе, ще му окажеш по-голямо внимание, а на другите няма да окажеш никакво внимание, ще бъдеш небрежен към тях. Вследствие на това пренебрежение, когато към едни се показваш един, а към други друг, едновременно ти създаваш в себе си две противоположни течения: едното към себе си, а другото навън. И тогава онзи, към който си внимателен, ще бъде изправен към тебе, а другият, към който си бил невнимателен, ще ти стане неприятел. Питам: какво ще придобиеш при това положение? Каква философия има в това? Каква философия има в една тенденция? (Блажен, който яде хляб в Царството Божие, НБ , София, 21.7.1935)

Съвременните хора се трудят, работят, но въпреки това не успяват. – Защо? – Те не знаят как да работят. Те са пренебрегнали своето сърце, а трябва да работят именно върху сърцето си. (Баща и син, МОК , ИБ , София, 1.1.1937)

И тъй, срещнете ли такъв човек, ще знаете, че той е поставен от невидимия свят на пътя ви като препятствие, като задача, да видят, как ще се справите с него. Вие можете да му услужите, а можете да го оставите да понесе последствията си. Но какво ви коства да направите една малка услуга на човека? Когато Провидението иска да смекчи човека, ще тури в окото му една малка тресчица, за да поиска помощта на ония, които е пренебрегнал. Като му услужихме, сърцето му се стопли и той се разположи към нас – беше готов на всякакви жертви. Когото от нас срещаше, все поздравяваше. (Предназначението на човека, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 4.8.1937)

Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта; в един малък момент, мигновено в човека, когатов душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. (Противоречията в живота, МОК , София, 14.1.1938)

Може би срещаш един човек, който е ангел, дошъл с някава мисия, а ти се отнесеш пренебрежително с него и той те записва. (Добрата круша, НБ , София, 27.3.1938)

Ако вие, при един хубав пример, като видите, че един човек постъпва хубаво - някой човек всички са го пренебрегнали и виждате един благороден човек му помогне, - ако вие не се просълзите от тази постъпка, да ви стане приятно на сърцето, да станат очите ви влажни, ако при една такава постъпка вашите очи не стават по-влажни – нещо ви липсва. (Увеличете светлината и топлината, ООК , София, 25.1.1939)

...Божествен закон: всички хора трябва да бъдат съвършени! Съвършенството човек може да го придобие само в любовта. Ние живеем в любовта и трябва да възприемем всичко онова, което Бог е създал. (Служене, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1939)

Думата „любов“ може да те направи щастлив или нещастен. Като те срещне един вълк и ти каже: „Обичам те. Вече без тебе не може да живея!“, тогава какво ще стане с тебе? - Цяло нещастие! Ако вълкът те обикне, твоето нещастие е дошло. Ако той те срещне с пренебрежение и каже: „Не искам нищо да зная за теб“, ти ще се благодариш, че не те обича... (Наука за живота, ООК , София, 13.3.1940)Някои хора говорят за идеален живот, стремят се към него и пренебрегват физическия. Те не знаят, че за да дойдат до идеалния живот, трябва да започнат от физическия. (Стотникът, СБ , РБ , София, 4.8.1940)

Всеки един човек като влезе в божествения свят, той обича всичките хора. Всеки, който живее в божествения свят, обича всички. Ако в божествения свят пренебрегнеш само един човек, ти ще изгубиш всичкото свое щастие. Всички ще обичаш, понеже Бог живее във всички. (Вералах – да даде Господ!, УС , София, 13.7.1941)

Любовта подмладява човека. Тя твори, съгражда живота и го обновява. Тя внася хармония навсякъде. Обръщайте внимание на малките работи. Така постъпва и любовта. Тя не пренебрегва никого. (Ценни добродетели, СБ , РБ , София, 5.8.1942)

Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, изведнъж да станат светии, но правят една съществена погрешка – пренебрегват физическия живот. Какви ли опити не са правили, но резултатите им са били малки, а понякога опитите им свършвали с катастрофа.(Да оздравееш, НБ , София, 24.10.1943) 

 

 

29.08.2021 г. 13,26 ч.

 

ГНИЕЩИТЕ ПЪНОВЕ, които държат властта, са съвършено неевоспособни – не искат и не могат да еволюират. Абсолютно не се интересуват от плододаващите дървета, освен за да ги отсекат.

УЧИТЕЛЯТ: „Хора, които не искат да прогресират, са като един кол: като го забиеш на едно място, той си остава такъв - изгнива, но не прогресира. И след 10 години ще го намериш както си го оставил. А ако посадите едно семенце, което разбира живота, ще го намерите ли такова, каквото сте го посели? – Питам: искате ли да имате резултатите на кола - или резултатите на посятото семе, на плодното дърво?”(1942.02.01н.Дигни одъра!) 

 

 

30.08.2021 г. 17,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние всички сме пратени на земята да бъдем проводници на онова божествено изобилие, от което светът сега има нужда. Светът има нужда от прекрасни мисли, светът има нужда от прекрасни и хубави чувства, светът се нуждае от добри постъпки, от благородна обхода! Светът се нуждае от братство, светът се нуждае от обич. Светът се нуждае от милосърдие. Хората трябва да внесат всичките тия блага. Трябва да бъдат проводници от невидимия свят долу на земята, за да слязат тия блага.”(1942.02.01н.Дигни одъра!) 

 

30.08.2021 г. 21,38 ч.

 

КЪМ ТЕМА „ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ“. Ако са предадени правилно от стенографите, те са проблемни за някои от нас ПО СЪЩЕСТВО, а не заради грешка при дешифрирането. Такава мисъл трябва да се разглежда в контекст – тук той е даден. Изречението с главни букви по-долу е именно такава мисъл. Защо ПРИЯТНОТО И НЕПРИЯТНОТО да СЪЗДАВАТ ЕДНАКВИ ПРАВА – и т.н.? - И как е възможно да направиш ВСИЧКИ хора около себе си щастливи? И човекоподобните ли? Ще го прочетете:

УЧИТЕЛЯТ: „Трябва да се радвате когато слънцето изгрява; и когато залязва - пак да се радвате. Понеже туй, което е приятно на нас, трябва е приятно и на другите. Ако слънцето изгряваше само за нас, щеше да бъде приятно на нас, но неприятно на другите.

ПРИЯТНОТО И НЕПРИЯТНОТО СЪЗДАВАТ ЕДНАКВИ ПРАВА НА ВСИЧКИ ХОРА ДА СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ВСИЧКИ БЛАГА ПРИ ДАДЕНИТЕ УСЛОВИЯ, В КОИТО ЖИВЕЕМ. Трябва да дадем условие на всяка една наша мисъл, а не само на някои специфични мисли. Ние сме много пристрастни към мислите. Някои обичаме да ги отхвърляме. Не е право! Всяка една мисъл в даден случай е тъй интересна, както и най-възвишената мисъл. Казваш: „Тази мисъл не струва...“. Това значи, че на тази мисъл ти искаш да ѝ станеш господар. Не е лошо да бъдеш господар, но за да бъдеш господар, трябва да направиш хората около тебе щастливи. Искаш да станеш слуга при дадени условия, но и като слуга трябва да направиш всички хора около себе си щастливи. Ти, като човек, имаш силата, знанието, мъдростта и като слуга да ги направиш щастливи, и като господар да ги направиш щастливи. Но във всеки даден случай трябва да знаеш и да господаруваш, и да слугуваш. Ако ти знаеш да господаруваш, а не знаеш да слугуваш, ще си създадеш зло; пък ако знаеш да слугуваш, а не знаеш да господаруваш, пак ще си създадеш зло. Следователно, слугите създават половината зло, а господарите създават другата половина зло. Цялото зло се създава от господарите и слугите, които не знаят как да господаруват и не знаят как да слугуват.”

(1942.02.01н.Дигни одъра!) 

 

 

31.08.2021 г. 11,38 ч.

 

ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ И ВРЕМЕНА, ВЪВ ВСИЧКИ СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ И В БЕЗБРОЙ СЛУЧАИ В ЖИВОТА НИ ГОВОРИ ЛИЧНО БОГ. Защо да не говори и сега? Един от разпознавателните белези дали някой, които говори от Негово име, е доколко той образ и подобие на Бога

ПАМЕТНИК НА ИМАДЕДДИН НАСИМИ (1369–1417)

УЧИТЕЛЯТ: „Онова, което казвам, ще го бъде! 101% ще го бъде, понеже е Божие! Онзи, Който е е обещал нещо, ще го направи. Ще видят това хората! БОГ е Който говори на сърцата! Вие сега ще кажете: „Само така си говори...“ - Аз искам Господ да заговори във всинца ви - само така ще ме разберете. Като не Го чувате, вие казвате: „Дали Бог говори на хората - или не?...“ - Вие сте на крив път. Аз не искам да бъдете като мене, нито аз искам да бъда като вас. Може да бъдем само подобни.”(1942.02.01н.Дигни одъра!)

КОМЕНТАР: Ако трябва да се цитират случаите, когато ЛИЧНО Бог е говорил на човечеството, не e известно в колко хиляди страници може да се побере дори и оцелялото в редактираните текстове. През всички векове са ни говорили Велики Учители, Пророци, Апостоли, Светии, Гении и т.н. - и мнозина са си плащали с живота си за това. Нека още веднъж видим тук един такъв случай, публикуван в този профил нееднократно:

Ето превод на две стихотворения от великия азербайджанец Имадеддин Насими (1369–1417) - също безсмъртен син на Бога от ранга на Цар Давид, Соломон, Рабиндранат Тагор и пр. Първото и до днес е известно погрешно със заглавието "Самовъзхваление", защото дори днешните преводачи на Насими си мислят, че той хвали себе си. Нямат понятие за директния глас на Бога през серафимите на земята.

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз.

Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.

На сýрите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих

-От устните ми бликат те, и Бог чрез мен света плете.

И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас;

Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.

В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх;

Въздишка, пръскаща гръдта, и див възторг на пролетта!

Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял;

Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.

Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ;

Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.

Самият аз съм абсолют, но вечно славен и оплют,

Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!

Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина;

И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.

Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат,

И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.

Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба;

Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…

Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан,

И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.

Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак…

Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.

От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян,

Рубаб съм аз и чангов звън (8); и сойка, пееща насън…

Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед –

Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.

Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт,

И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.

С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10);

Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.

Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми:

"О слънце, въздух и врата - стани пророк на Вечността!"

 

ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"

"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен,

И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!

Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена;

Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.

Аз движа всичко, недвижѝм, и сам се движа - зрим, незрим.

Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.

Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода.

Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.

На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог,

Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.

Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моят лик –

Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.

Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса;

Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.

Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития,

И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.

Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ;

Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.

Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта.

Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест.

_____

1 - сýри - 114-те глави на Корана. 2 - имàм – мюсюлмански свещеник 3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Когато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния". 4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син". 5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния начин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове. 6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете. 7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922) - Учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи. 8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата. 9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено... 10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон. 11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида. 12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на сурата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване. 13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на вознесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 срещу 17 юни всяка година. Във връзка с Насими, тук може да се разкаже за един удивителен случай в Народната библиотека в София през 1969 г. Веднъж един студент влиза в IV читалня и мигновено бива привлечен от една полùца със списания. Там сякаш гори силен, ярък бял огън. Причината е едно списание на руски и азербайджански език – "Литературный Азербайджан". Най-горният брой едва ли не ще заслепи очите или по-точно сърцето и душата на студента! Не става дума за обикновено ясновидство - вълнението е неописуемо, избликват сълзи от очите му! На корицата е нарисуван портретът на един прекрасен и съвършен човек с чалма – само тя е разликата между Христос и него. Броят е посветен на годишнина от раждането на великия азербайджански поет и духовен Учител Имадеддин Насими, живял през XIV и XV век (1370-1417). В уводната статия се разказва, че Насими е известен не само като поет, но и като основател на ново еретично учение и движение в тогавашен Азербайджан, по подобие на друг велик Учител – Мансур. Хусейн ибн Мансур ал Халадж, персийски поет-суфи, осъден и убит заради провъзгласяване на формулата "АНА-АЛЬ-ХАКК" ("Аз съм Бог"). Учител на Насими е бил и Фазл (Фазлхакк, Фазулахх) – Фазулахх Наими Табризи ал-Хуруфи (1340-1394), основоположник на хуруфизма. Написал е трактата "Джавидан-нам" (Книга за Вечното). Хуруфитите са я считали за свещена книга. От тази категория е и Хизр – мюсюлмански пророк, за когото са вярвали, че живее вечно. Още в ХІІ век, великият сирийски мъдрец и посветен Ибн Хебриол твърди: "Ако искате да се убедите в нищожността на светските амбиции и придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат"... Подобно на своите предшественици, Насими е учел последователите си, че няма никаква нужда от храмове и посредници между човешката душа и Бога и че най-лесното нещо е да общуваме с Него директно, ако имаме любов. "Бог е по-близо до нас, отколкото сънната ни артерия" – казва той. Тази негова фраза днес е известна по цял свят. Използвал е по някакъв начин азбуката за пряк контакт с Върховния. Тогавашните жреци и свещеници го осъдили като самозванец, който обявява себе си за Бог. Считайки го за изчадие на дявола, те го одрали жив публично. Освен нежната любовна лирика, има и няколко негови стихотворения, в които съвършено явно говори Най-Висшето Начало. Ние знаем, че много поети са Синове Боожии – въплътено Слово Божие. През всички векове е имало поети и влюбени с развито холùческо тяло, предаващо Словото или Гласа на Бога директно. Виждаме това в Пушкин и Рабиндранат Тагор, има такива стихове и текстове и в българската литература – например, от Иван Вазов. Това е качество на въплътените серафùми. Има един игрален филм за азербайджанския пророк от 1974 г. ("Насими"). Доколко е предал живота и учението му вярно е въпрос, но актьорът Расим Балаев е прекрасен и като че ли едно пълно подобие на великия азербайджански Посветен и Поет. 

 

 

31.08.2021 г. 14,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Ти, като изгубиш нещо, тревожиш се. Аз се радвам, като го намеря, че ще ти го донеса. Казвам: занесете всичко, което сте намерили, на онези, които са го изгубили. ТОВА е Новото Учение!”(1942.02.01н.Дигни одъра!)

КОМЕНТАР: ТОЗИ ЦИТАТ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ МОЖЕ ДА НЕ Е НЕЩО НОВО В ЕТИКАТА НА НЯКОИ ХОРА, НО ТОЙ НЕ СЕ ОТНАСЯ САМО ЗА ИЗГУБВАНЕ НА ПРЕДМЕТИ. Съществата с искра Божия денонощно компенсират изгубеното и липсващото на тревожните, лишените, унижените, оскърбените. Стига последните да са също родени от Бога, за да приемат с радост нещо друго, освен това, в което са вторачени. Монофиксацията на родените без монада или със силно увредена монада искат своето си само от обекта, в който са забили психическото си смукало. И да нямат обект в момента, те се водят само от своеглавието си, от гоненето на собствената си цел. При тях заместители са невъзможни, дори и когато Бог постоянно им праща възможности на десетки нива над това, което правят или за което въздишат. Поведението на водния клъстър за тях е немислимо, затова и много бързо такива се разболяват, погрозняват и умират. Не искат да съдействат на Живота! Имат нужда от успокоители, които отравят.

НО ЦИТИРАНИЯТ ПРИМЕР може да се онагледи и с един реален случай за намиране на изгубен предмет – един портфейл, пълен с пари. За това вече е разказвано тук, но отдавна, не е лошо да се повтори. Даже за два случая, понеже... кръвта вода не става. По време на съветското навлизане в България през 1944 г. един човек намира на улицата портфейл с документи и много пари. Оказва се, че принадлежи на съветски офицер. Човекът намира комендантството им и предава профейла на офицера, който го е загубил. Не иска никаква награда.

След 40 години синът на този българин върви с внука му по централната улица на наше крайморско градче. На едно площадче, точно по средата, върху едни красиви фигурни плочки, които не могат да се забравят, виждат с детето портфейл с много пари. Не само по възпитателни причини, бащата отива с детето в полицията и предава портфейла. В този момент там се намират хората, които са го загубили – с последна надежда. Служителят настоява да се преброят парите – всички са налични. Оказва се, че това не е било без значение, за да си припомни тази сума някой след няколко години. Това са пари за цялото летуване на море на едно семейство.

Минават години. Същият човек, който е намерил някога споменатия портфейл и го е върнал на хората, един ден върви със своя приятелка по същата улица във същото градче. Той никога не ѝ е разказвал за споменатия случай. Даже и в момента не си спомня какво се е случило тук преди няколко години. Обаче прятелката му изведнъж го спира на едно място и му казва, че иска да му подари нещо много скъпо, желано от него от много отдавна. Оказва се, че са се спрели точно върху същите плочки на същата улица, където някога той е намерил портфейла. Отиват в близкия оказионен магазин и купуват точно това, за което той е мечтал толкова дълго време – не е виждал такова нещо даже по софийските оказионни магазини. Когато го купуват, оказва се, че това нещо струва точно толкова пари ДО ЛЕВЧЕ, колкото е имало в порфейла върху същите тия плочки. Хайде да кажем: желаното нещо е фотоапарат с комплект от скъпи обективи...

Явленията и уроците не престават. Един ден въпросният човек онеправдава материално друг човек, макар и да е направил това от невнимание, а не користно. Не му компенсира загубата. Скоро след това една фотографка му открадва въпросните скъпи фотообективи, чрез които човекът си е изкарвал прехраната. Тя не му ги връща никога, а той ѝ ги опрощава.

МИНАВАТ ОЩЕ ТРИЙСЕТИНА ГОДИНИ. Същият човек пак снима с любителски камерки и апаратчета. Той подарява всичко, което има, без никакво изключение. Един непознат, който харесва с какво той се занимава, ненадейно му подарява един от най-скъпите и съвършени съвременни фотоапарати, които правят и видеофилми. В комплекта има и допълнителни обективи с оптика, за която може само да се мечтае. 

 

 

31.08.2021 г. 09,45 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН ОТ СЛУЧАИТЕ В СЛОВОТО, В КОИТО ВИЖДАМЕ, ЧЕ ПЛЪТТА МОЖЕ ДА БЪДЕ И БОЖЕСТВЕНА. Небожествените учения говорят 100% лоши неща и за плътта, и за страстта, света, материята и пр.

УЧИТЕЛЯТ: „Господ ще заговори в нас чрез новите форма на любовта - и сърцата на хората ще се изменят. Каменните сърца ще се изменят, ще станат сърца от плът. Любовта ще заговори в тях и ще каже: „Тръгнете по добрия път!“ Ще разберем какво казал Господ, ще изпълним Волята Божия всички.”(1942.02.01н.Дигни одъра!) 

 

 

31.08.2021 г. 14,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Най-голямата придобивка сега е всички да воювате чрез Любовта. Желая на всинца да имате една победа! ТОВА са героите в света, по цялото лице на земята - с ЛЮБОВ да побеждават! Само така ще се внесе в света новият ред и порядък И СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ. На всеки човек да се даде това, което Бог Му е дал - и тогава всички народи ще благуват.” (1942. 02.01н.Дигни одъра!)

КОМЕНТАР: Ако някой проумее как лично той да отдава справедливост на всички и това да съвпадне с определението на Бога за справедливост, той няма защо повече да се ражда на Земята или където и да е, освен по желание. Наскоро тук бе цитирана мисъл от Словото, че в божествения свят всеки обича всички, но бе пропуснато продължението, че на Земята трябва да обичаме само един човек. Поведе се разговор между приятелите как тогава трябва да прилагаме завета на Христа „както на Небето, така и на Земята“; и кой да е този „един“ когото трябва да обичаме на Земята. Изтъкнаха се обяснения, пак от Словото, че този „един“ не е когото си мислят хората и с когото се обзавеждат, а само онзи, който може да ни въведе в божествения свят. Който може да ни научи да обичаме всички и да ни покаже как да приложим това и на Земята, ако искаме да изпълним мечтата на Христа. 

 

 

31.08.2021 г. 15,58 ч.

 

НЯКОГА В БЪЛГАРИЯ Е ИМАЛО единен братски живот, обединени братски комуни, безплатни училища, единна паневритмия и единно разбиране и приложение на Словото Божие. Доказателство: документални снимки.

УЧИТЕЛЯТ: „Вие може да имате мнение за вас че сте много напреднали, че имате ново разбиране. Не го отричам това, но при новото, което ви очаква за в бъдеще, това е само една малка подготовка. Трябва да бъдем готови за ония блага, които Бог е определил. ДА ГИ ПРИЛОЖИМ, да се ОБНОВИ човек!”(1942.02. 01н.Дигни одъра!)

КОМЕНТАР: И до днес напредналите с високо мнение за себе си наблягат на лекционния метод, на книгоиздаването и представленията по сцените и медиите. Кои са истинските блага на Бога и готови ли сме ние да ги приложим и обменим в един жив, пълноценен братски живот в комуни без сергии и тàкси, за да се обновим? – Това е задача, която повечето „напреднали“ нямат никакво намерение да пуснат в действие и да дадат първи личен пример. Съвсем друго си е да бъдеш в центъра на вниманието, пък и да има кяр, ако си от другия вид предатели. 

 

 

31.08.2021 г. 17,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В човека живеят двама души: старият и новият човек. Старият човек трябва да предаде ВСИЧКИ ИМУЩЕСТВА на новия човек. Новият човек трябва да стане господар, старият човек – слуга. ТОВА е новото учение! Старият човек да стане слуга, да слугува, младият човек да стане господар.”(1942.02.01н.Дигни одъра!)

КОМЕНТАР: НЯКОГА В БРАТСТВОТО Е ИМАЛО И ОТЧЕТНОСТ, имало е и оценяване и използване на експертите, правилно представяне на беседите, безплатни детски градини. В една от тях най-любима ни беше учителката ни сестра Анна, а с нея живееше бр.Димитри – един съвременен светец. За разлика от проповедниците и лекторите, от сценичните фигури и умницѝте, той денонощно обикаляше домовете ни и поправяше всичко повредено. Тия хора бяха УЧЕНИЦИ, имаха душа – не взимаха пари за труда си, включително и за умствения; интересуваха се какви са проблемите ни, заплащаха от скромните си заплати и пенсии даже материалите за ремонтите и домовете ни, които те правеха. При тях имаше и понятие за АБСОЛЮТЕН АБСУРД: да има някой наследствен или придобит имот – и да не го раздели НЕЗАБАВНО на минимални части, за да приюти на малки парцели бездомните в малки къщички. Да получава някой „братска заплата“ или да взима от несретниците „братски наем“, да взема пари за нощувки, да продава святи книги?!! - Също абсолютен абсурд. Да заграбва братски имоти?... Да превърта народни пари в банките?... Да не предаде всички имущества?... Да прави устави?... Да държи властта си чрез манипулации за повече от едно денонощие, както не иска Учителят?... 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.