01.08.2018 г. 16,48 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Учениците и учителите дохождат в училището и започват един НОВ ЖИВОТ. Това се отнася до ДОБРИТЕ учители.”(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.180)

- ТОВА Е ЕДНА НАГЛЕД РАЗБИРАЕМА МИСЪЛ, но тя е абсолютно фундаментална за различаване на БОЖЕСТВЕНИТЕ Учители и Учения от лошите, обикновените. Обикновените само ГОВОРЯТ, но не започват ЕДИН НОВ, ОБЩ ЖИВОТ, заедно с учениците си. Това кореспондира с пояснението, че Хората под Общия клас и в него ОЩЕ не са в Училището, Школата. Те си мислят, че е напълно достатъчно да идат да си оплакнат ушите с интересна информация, молитви и песни, но не и да станат БОЖЕСТВЕНИ ученици на БОЖЕСТВЕН Учител. В божествените училища не само се учи и живее божествено, но и се експериментират НОВИ ФОРМИ НА ЖИВОТА. Това, че Божественият Учител е допуснал по-ниските аудитории и класове, в които хората НЕ ЖИВЕЯТ Словото и Учението, а само си го четат и слушат, не означава, че този Учител е некачествен, лош. Той допуска ИНФОРМАЦИОННИЯ слой на Учението, за да има храна и за любопитните, оглашените, учениците от забавачката. За ума и духа си обаче те ползват Мъдростта от ЕДНО място, а живота си търсят на ДРУГО място. Затова дори учениците от Общия клас приличат даже и въшно на слушателите в една църква – след службата или проповедта, те си отиват „вкъщи”, а това, което наричат свой род или дом, е пълно с хора, които не ги разбират. Някой би казал, че монасите и монахините живеят божествено, защото не само слушат и говорят, но и прилагат. Словото обаче казва, че Божественото не е дошло да ни направи калугери, че в нито едно божествено общество във вселената братята сестрите не са разделени. В далечното бъдеще на Земята, смесените манастири ще бъдат като тези в цялата велена – средища за раждане на безсмъртни деца с монада, „развъдник” за гении, светии, пророци, апостоли, мъдреци, мистици и Синове и Дъщери Божии. Така ще бъде ликвидирана една от най-големите лъжи в религията Доколко са чисти и божествени манастирите на земята и теориите на небожествените религии съдете по това, че тук НЯМА смесени манастири. А в посмешища като Атон, в един голям радиус не се допускат никакви женски животни - даже кокошки…

 

 

01.08.2018 г. 13,45 ч.

 

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ГРУПАТА на враговете, любопитните, оглашените и „праведниците”, от една стана – и ГРУПАТА на умните и смирените, т.е. учениците и децата на БОГА.

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Под думата „сватба”, в дълбок смисъл, се разбира ЗАПОЧВАНЕ НА НОВ ЖИВОТ. Тази дума произлиза от старосанскритски език - от корен, който означава „това, което става и се проявява като СЪЗНАТЕЛЕН живот”. Сватбата е ПРОЦЕС, КОЙТО ИЗВЕЖДА ЧОВЕКА ОТ ЕДНО СЪСТОЯНИЕ И ГО ВОДИ В ДРУГО, т.е. ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕДИН ЖИВОТ И ВЛИЗАНЕ В ДРУГ, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови.”

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.178)

„КАКВИ ВИДОВЕ СВАТБИ ПОЗНАВАТЕ?” - една от темите, развивани в Младежкия, Специалния клас на Учителя, както и в Женския и по-горните класове.

От писмените теми в тия класове, преди да ни ги вземе властта от 1945 до 1989 г., сме запомнили, че някои интерпретираха понятието СВАТБА като сливане на духа и душата ЗАВИНАГИ. Човекът на Бога, при който това сливане вече е станало, съчетава безкрайно хармонично и очарователно истинността и силата на духа си с мекотата и нежността на душата си. Той е разпознал не само собствената си душа и собствения си дух и им е позволил да се съединят, но умее да ги разпознава и да ги зачита и в ДРУГИТЕ. Самосъзнанието в него се е върнало в БОЖЕТСВЕНИТЕ си рамки - не залива вече съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Човекът, преживял вече езотеричната СВАТБА вътре в себе си и останал верен на Бога и Учителя, не живее вече абсолютно сам, но и не прави сватби по тръпка, съображения или криви понятия, както става при "хората, които се мислят за умни, а всъщнст остаряват". Не е вече в менгемето на „скупчените хора”, но и не ги напуска завинаги, понеже знае как да влиза в менгемето свободно, когато потрябва, и да излиза от него невредим. Той прави Сватба не само вътре в себе си, но и с другите осъзнати членове на Божието Семейство, защото съществува не само обмяна на веществата, но и обмяна на СЪЩЕСТВАТА. Както при всички божествени човеци, той винаги е готов да започне НОВ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ – ЖИВОТ С ДРУГИ, РОДЕНИ ОТ БОГА. Вечно изважда себе си и други от ЕДНО състояние, за да се премине в ДРУГ живот, в ДРУГО състояние, при което старите идеи се напущат и се заживява с нови.

НЯКОИ СЕ ДРАЗНЯТ ОТ размислите върху мисли от Словото Божие, от ИНДИВИДУАЛНИТЕ коментари. Обаче те не знаят, че ПОЛОЖИТЕЛНОТО, ДОБРОНАМЕРЕНО И ВЯРНО КОМЕНТИРАНЕ НА СЛОВОТО БОЖИЕ е един от белезите на хората от ВТОРАТА група, за която става дума тук в началото. То, плюс още 11 основни белега, легитимира ясно всеки, който е ДЕЙСТВИТЕЛЕН член на един от тия класове в очите на Бога: Специалния, Класа на сестрите – и т.н.

Враговете, любопитните и оглашените също коментират Словото, но недобронамерено или доста неправилно. Обаче така наречените в случая „праведници” НЕ КОМЕНТИРАТ Слово Божие, а само го четат и цитират, и то силно тенденциозно. Те подбират само това, което затвърждава представата им, че са прави, по-прави или най-прави от всички, или „единствено прави”. Тия случаи са, всъщност, симптоми, диагнози - последният е най-тежкият. Всички те са праведници в кавички, тъй като е допуснато от Бога да бъдат нагледно помагало как изглеждат, как се държат и какво говорят хората, които са ярки врагове на Учителя и Бога. Не само по много други основни теми в Словото и Делото, но и по генералната тема за СВАТБАТА. Като такива, те никога не започват НОВ ЖИВОТ, защото се държат за шамандурата на традициите, текстовете, „правилата” и „каноните”. Не че всяка мисъл в Словото не е вярна, но „праведниците” избират само ТИЯ правила и канони от фиксираното (отпечатаното) Слово, с които строят и здраво държат конструкцията на техния собствен егрегор (лъжеслово, лъжеучние) и усилват до максимум гордостта и самомнението им. В този смисъл, те не могат и не искат да излязат от затвора на самосъзнанието и да започнат СЪЗНАТЕЛЕН живот.

Както знаем, съзнанието е СЪ-знание, ВЗАИМНО знание – животоспасяваща нужда и способност да знаем какво знаят и правят ДРУГИТЕ и ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИ усилия да координираме хармонично нашите собствени познания и дейности с тези на ДРУГИТЕ същества, родени от Бога. Това са съществата, с които сме РАВНОСТОЙНИ в Неговите очи. За „праведниците” това е немислимо, понеже в най-добрия случай те могат да стигнат само до Общия окултен клас – не по горе. Общите окултни и духовни, идеологически, църковни класове се отличават по това, че НЕ ИМПРОВИЗИРАТ собствени варианти и творчески разработки на Истината, а само пеят, слушат и рецитират. Главната им страст е УНИФИЦИРАНЕТО, ФОРМАЛИЗИРАНЕТО на наличните текстове и превръщането на едно Учение в духовна казарма. Главната цел на „правите” е да станат авторитетни лектори; или ефрейтори, сержанти и офицери, обучаващи общата маса на строеви умения. Те абсолютно отхвърлят принципите на Младежкия клас и по-горните класове, в които ПЪРВОТО методическо и методологическо правило е ДА ИМА ОБЩИ ПРАВИЛА, но всеки да импровизира и СОБСТВЕНИ вариации на Истината. Борят се с Учителя упорито, все едно че Учителят го няма, че Специален клас не съществува и не е съществувал никога. Както в Касталия на Херман Хесе, така и в Специалния клас и по-горните, от хиляди години Учителят изисква дадена идея, дадена песен или дадено упражнение да се импровизира от всички и от всеки поотделно и в ДРУГИ варианти, в ДРУГ лад, ДРУГА тоналност, с ДРУГИ думи и ИДИВИДУАЛНИ обертонове.

Така наречените „праведници” възприемат думите на Учителя за ЕДИНСТВО НА МЕТОДИТЕ не в оркестрален, а в диригентски и солистичен вид, при който духовното простолюдие на ефрейторите (Хитлер е бил ефрейтор) възприемат Учението като казарма. В нея един трябва да вика, а другите – да козируват и маршируват в крак. ЗКПЧ-тата (политруковете - политическите командири на различните роти) съставят устави и употребват устави, издадени през различни години, възприемат Учението като куклен театър или казарма, налагат на редниците да маршируват само по ЕДИН устав – този, който си е избрал или съставил всеки политрук поотделно. Те не са чели Младежкия клас или той минава като вятър през ушите им, нито обръщат внимание на спомените на очевидци и участници от Оригиналната Школа. ВЕТЕРАНИТЕ СА БИЛИ УЧАСТНИЦИ В ОРИГИНАЛНИТЕ ОБРАЗУВАНИЯ НА ШКОЛАТА И СА ЗАПОМНИЛИ, ЧЕ ПО ВЗАИМЕН, ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН РЕГЛАМЕНТ, В ЕДНИ ДНИ ИЛИ ПЕРИОДИ ВСИЧКИ ИГРАЯТ ПАНЕВРИТМИЯТА СПОРЕД ЕДИН ОТ УСТАВИТЕ, А В ДРУГ ДЕН ИЛИ ПЕРИОД – СПОРЕД ДРУГ. Те са видели с очите си, че „Идеологът”, „Генералисимусът” е заложил принципа на разнотълкуване и разноигране като БАЗАЛЕН принцип и метод на Божественото. Че десетилетия наред Той е провеждал този принцип в Специалния клас и по-горните, именно чрез регламента вариантите да се изпълняват различно на различни дати или в различни периоди. Той не е искал да повери Кораба Си в ръцете на самодейци и ефрейтори.

Ефрейторите, сержантите, старшините, пдпоручиците, поручиците, капитаните и полковниците във всяка духовна казарма имат строго специфични черепи, бръчки между очите, усти, носове, погледи, децибели, тембри и пр., по които чиновете им се разпознават много по-добре, отколкото по нашивките. Старшините, например, като нисш еволюционен кадър, но много способен, се грижат за обиране на парите и имотите на вярващите. Като се знае кому служат тия крадци, търговци и военни, съвсем очевидно е, че и всеки от командирите-самодейци и „праведници” няма и помен от намерение да проучва Словото и Учението в автентичния им вид, да се вслуша във ветерани, да потърси диалог и да води мирни преговори с другите командири да координират уставите и правилниците си.

Относно „ветераните” - съдбата им е известна не само от игралните и документалните филми. Обикновено те се оставят на доизживяване, а в по-опасните случаи биват елминирани чрез злоба, омраза, клевети и пр. Най- „опасните” от тях са крайно нежелани, чудят се защо са още живи, защото ветераните помнят оригинала и с това пречат на самодейците. Волно или неволно, те им пречат да разиграват властническите и сценичните си драми пред проста публика; разгонват клиентите им, ако някой клиент е по-интелигентен.

Всеки „единствено прав” води битка до изтощение да наложи собствена точка от устава си като ЕДИНСТВЕНО вярна. Целта на пъдаря и ефрейтора, който те бута в гърба или ти прави остра забележка по време на игра, не е ПРАВИЛНОТО изпълнение, а внасянето на шок, на дисхармония – целта на ВРАГОВЕТЕ от нисшия ментал или специалните служби на земята.

Както има прости сержанти и ефрейтори, така има и прости ОГЛАШЕНИ. Те си тръгват, засегнати и огорчени, а някои не се връщат повече никога. Но Небето е предвидило И ТОВА – прости оглашени на Небето НЕ МУ ТРЯБВАТ. С това целта на тъмните и светлите духове е постигната.

Друг разпознавателен белег на „праведниците” и повечето оглашени и членове на Общия духовен клас в която и да е партия, църква, идейна общност и пр.: те ходят редовно по духовни събрания и мероприятия и ги провеждат много стриктно, но после си се връщат неизменно все в едни и същи координати. Там ги очакват ергенските или астралните домашни дракони. Тия дракони са невидими за тях, но пият ума, живота здравето, младостта и силата им без проблеми, тъй като знаят, че жертвите им се връщат винаги, особено вечер, на едно и също място. Домашните дракони са остро чувствителни към застояване на човек с дух или душа в паяжината им, към по-дългото отсъствие на жертвата им. Случи ли се това по някое изключение или ако ближният е в командировка, агентите на домашния дракона спукват телефона му от звънене, нагряват го с разговори до стопяване, ако ближният има по-меко сърце и реши никога да няма собствен живот.

27.I.125(1989)г.

София

ЛЕГЕНДА ЗА ЗОРНИЦАТА

Аз съм още десетгодишен и живея в Легенда за Зорницата. Тук е до­сущ като на самата Зорница, ала ние сме на Земята, и за Света на Скупчените Хора сме невидими. И ние не го виждаме, освен когато някой наш е в Щурм.

Страшно приятно е да тичаш цял ден по витите пътеки покрай Малките Ниви и Горички! Във всяка Горичка виси като Капка от Злато, Яспис или Кехлибар по една Жилищна Капсула. Като стана Юноша, ще ми дадат и на мене такава Нива с Горичка и собствена Капсула. Мама казва, че Юношите трябва да растат в Тишина, за да могат да слушат Ветрове­те от Музика. Юношите, също като Децата, Правят Каквото си Искат - но те искат да са влюбени, да слушат Космоса, да пеят, да свирят, да гостуват и да им гостуват, да пътуват, да съчи­няват. И да рисуват живи картини във въздуха! Мама казва, че тъкмо така вкусът на плодовете във всяка Собствена Малка Нива и Горичка става съвсем различен. Има Жито Като Банан, Жито Като Праскова, Жито като Кайсия... Има огромни сочни Жълъдини и Шишарков Ананас. Всеки привлича различни Ветрове от Музика. Мама казва, че в Света на Хората, Които Остаряват, Житото и Хората имат Еднакъв Вкус. Затова са страшно твърди и дребни. Житото и Хората, още от Юноши, ги Стривали, Обработвали и Продавали. Знам ги и трите думи какво значат!

С Мама живеем в нашата Брезова Гора, която ражда Брезина. Страхотно вкусен Плод! Него го е създал Татко. Татко си идва много рядко, защо­то живее в Света на Хората, Които се Мислят за Умни, а Всъщност Остаряват. Там той е Хамалин. Мама казва, че в Света на Хората, Които Вдигат Прах и Шум, Нашите рядко биват други. Каза ми някаква дума "компромис", но не разбрах какво значи. Точно така каза: "Работи като Хамалин, за да прави възможно най-малкият компромис". Ако някой може, да ми обясни.

Веднъж сънувах един Сън на Мама от времето, когато е била в Щурм. Видях как й викат с най-ужàсен тон две Неща с Ръце и Крака. Приличаха на Хора, но не бяха никакви Хора - лицата им бяха ужасни! Яздеха някакви чудовища на 4 колела, вместо крака. Видях как Мама Пребледнява. Така се уплаших, че после дълго ме лекуваха от Ужас в Очите. Разделиха ни в две различни места: мене - в Житомалинна Нива, а мама — в Гора с Бадемùна. Бадемината е разкошна и много сочна. Лекува Бълнуване Насън. Лекуваха и на нашата Гора с музика, понеже от моя Вик изпопадаха всички Брезини и Брезите не цъфнаха цели два Месеца. А Семена от Брезина се търсят от На­шите по цялата Вселена и Татко го наричат Гений. Много време стотици Наши не можаха да преминат в Щурм. Бадемината замества за няколко минути Обичта. Но и Обичта не е лесна, защото даже и сред Нашите има Хора, Които Мислят Само за Себе си или Само за Някой Друг. Затова внезапно изчезват - и почти никога не се връщат обратно.

Аз ще премина в Щурм много по-рано от повечето Младежи. Всички каз­ват, че съм с Особена Наследственост, понеже Татко бил Пришълец. Татко пък казва, че не е никакъв Гений и че дължи Брезината на Мама, защото се бил влюбил в нея. Татко е пребродил цялата Вселена и само тук е открил Жена, Която не Търси Своето Право. Тя била единствената Жена в радиус от стотици хиляди Мисловни Години, на която не замръзвали очите, когато любимият й бъде обикнат от някоя друга. Това е МАМА! Тя пък казва, че има Космически Вкус и че Мъжете, Които са Известни и които се Налагат, са й противни до Мозъка на Костите. Тя е Интелигентна като Татко, понеже не е от Хората, Които Живеят Заедно. Тези Хора са Прости, защото търсят Скука, Внимание и Подкрепа. Затова изглеждат много Зле. Виждал съм такива в една наша здравница.

Ако издържа изпитите за дълго слушане на Говор, Шум и "Музика" от Света на Скупчените Хора, ще ме подложат на най-страшното - Последния Из­пит. Цяла година си длъжен да живееш само с един човек - и очите ти да не се разболеят от Лош Поглед, а езикът ти - от Лоша Дума!

В Света на Хората, Които Остаряват, Майките ги разделят от Децата и се виждат с тях само за два-три часа в денонощието. В останалото време Майките вършат Най-Различни Глупости. А кое Дете и Юноша може да чуе Ветровете от Музика, ако не е живяло с Майка си дълги години? Татковците си идват рядко, защото сега е Космична Война и те са в Космоса или на Щурм в Света на Хората с Дрехи. Хората с Дрехи са също хора като нас, но са направени на Палячовци. Това е направила една Шайка Хуманоиди. Тази Шайка Произвежда и Продава. Тя е овладяла Земята. Знам ги всичките тия думи какво значат! Знам и за Чуващите Само Себе; знам и за Чуващите Само Близките си. Знам и за Космоса, Който ги лекува чрез Смърт.

Аз наистина знам какво значи това "Дрехи". Веднъж, както тичах, на пътеката пред мен се яви внезапно едно Момиче с Дрехи. Бегълка! Когато някой от Света на Скупчените хора вече не харесва Смъртни и не може да живее с тях, понякога се озовава внезапно в Легенда за Зорницата. Повечето са душевноболни – явяват се с Дрехи. Почти веднага изчезват обрат­но. Така и това Момиче - като ме видя, хукна да бяга. Смути се, че съм нормален. спъна се в едно Житно Зърно Като Пъпеш - и изчезна.

Сега съм вече в Щурм. Тука ди­шаме само Обич - или чрез Семена от Брезина. Има ли някой в повече?...

 

 

02.08.2018 г. 21,32 ч.

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕМАТА ОТ ВЧЕРА ЗА ШАНСА НА ЛОШИТЕ С ДУША: „Някой ще каже: „Аз засега съм лош, но в бъдеще ще стана добър.” - Не, още СЕГА изменù своите действия! Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикаш доброто от твоето минало. Този е първият принцип, който Христос е препоръчал на младоженците. Той им е казал да се обичат. Обичта не е нищо друго, освен възприемане на доброто, посаждане и оживотворяване на доброто в нашия живот. /…/ Обещания за бъдеще – това са празни приказки. В божествената икономика няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко добро за тези, които вършат добро. Тези, които не действат добре, ги чакат злини. И едните, и другите ще носят последствията на великия закон. Не защото Бог иска да ги наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не можем да ги избегнем.” (1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94:183)

ТУК СЛЕДВА ЕДИН МНОГО ДЪЛЪГ ПАСАЖ ОТ ЕДНИ ЛИЧНИ МЕМОАРИ, за да се илюстрира изречението от цитата „БОГ Е ПРЕДВИДИЛ ВСИЧКО ДОБРО ЗА ТЕЗИ, КОИТО ВЪРШАТ ДОБРО”. Които не искат или нямат време, да не го четат. Всички случки, описани в него, доказват неудачите на заблудения, който иска да си урежда условия, самота и „самоусъвършенстване” с десетки години, за да развиел качества, с които после вече ще е достоен да прави добро. Мотивът е благороден, липсата на самочувствие и наличието на съвест издава от Кого може да са родени такива мислители, обаче те ОЩЕ не са имали понятие от християнство. ДОБРО СЕ ПРАВИ ОТ ПЪРВИЯ МИГ, В КОЙТО СИ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ МЪРДАШ В ТОЗИ СВЯТ и си изпитал импулса да правиш добро. КАЧЕСТВАТА СЕ РАЗВИВАТ В ПРОЦЕСА НА ПРАВЕНЕТО НА ДОБРО – с вренето в казана заедно с другите търсещи и страдащи, а не с ПРЕДВАРИТЕЛНО откъсване от обществото и с битката за уреждане на самия себе си. Но – ето част от перипетиите:

„Не ми е удобно да казвам от какво беше болен зам-директорът, който се внедри да живее в моята стая измежду десетките възможности да си избере която иска селска къща. Бях бил стотици километри, за да имам най-после собствена стая, в която да съм сам, но... На някой му било скучно сам и трябвало да има с кого да си говори цяла нощ .. Ядеше, с тая болест, от моите съдове!… Аз все още трептях като росна капка от понятията си за "девственост и чистота" и си изработвах една неприкосновена територия, а той нощем често ме гонеше любезно в спалните на учениците, за да си вкара поредната учителка върху моето осветено дървено легло, което си бях направил сам по окултни пропорции и с пречиствателни формули и молитви... Защото там той, на твърдо... не се губели сантиметри… Медитации, концентрации, инспирации, фантазии, молитви "изчезнаха там"... Все още не разбирах какво иска да ми каже Небето. Така че, когато попаднах в мината, трите инцидента там, които ме накараха да си сверя часовника какво се иска от мен и защо пак тъй се усложниха нещата, бяха следните: 1.Една греда падна върху крака ми (аз работех на 300 м. под земята, за да добивам олово за родината ни бащина. За това съм плачел още в утробата на майка си...) 2.На следващия и по-следващия ден, когато продължих да бъхтя, куцукайки, падна и една тежка буца оловно-цинкова руда на главата ми (добре че сме с каски). ТАКА захлупи каската, че замалко да ми отреже ушите. Не уврях и от това... 3.Верни на методите си, ангелите-назидатели ми устроиха и следната сценка. Бях си взел напълно празна стая под наем у един помак. На циментовия под натрупах половин метър книги от библиотеката ми в София, които си ги бях изпратил с колети и задръстих пощата в Жълтуша. Бях си ги наредил като войници по големини, дебелини, видове и теми в дървената библиотека в стаята си в пансиона, която също си бях направил с трион и ренде в ръката и си я бях вдигнал до тавана по всички стени, даже и над леглото. Напълних всички рафтове догоре. Нали трябваше да се развивам духовно десетки години в това село, както бях решил?... Като дойде колегата, помоли ме да разваля едната стена и да му направя от библиотеката и на него дървен креват - много му харесвал моят. Друго си е да си общуваме, да слушаме заедно транзистор и мачове и да ме просвещава как се става мъж... С наивната си глава му бях съобщил, че съм още невежа в тази област... Нямаше нищо против и да ми направи показнò с една млада колежка от другото село, ако се скрия под кревата и гледам през една цепка, стига да не дишам... Толкова беше добър педагог след двугодишните партийни курсове за директори и заместник-директори!.. Даже беше готов да ми я пусне и на мене или да ми докара още две-три отнякъде за разнообразие - какъв „арабùя”... Аз не се възползвах и от трите предложения, предпочетох да си лежа при учениците и да се чудя до Бога как е възможно толкова красиви и млади колежки да имат работа с един тъй дебел мъж, болен от сифилис. Една сутрин Грозданка ме намери разтревожена и ми показа една кутийка от лекарство, която намерила в кошчето ми... Продължавам с точка трета за миньорската ми епопея, извинявам се за тъй дългото лирично отклонение за дейността на българските директори, учители и възпитатели. При помака, като миньор, спях върху книгите си, защото той нямаше излишно легло, пък и при тая ситуация нямаше къде да се помести. Идвах труп от мината, там трябваше да бутаме на 4 смени вагонетки, които сме напълнили с тежката руда с едни огромни кюмюрджийски лопати. Разказах ли за това?: Като ме питаха от бригадата "Даскале, защо се смееш, като работиш?", аз им казвах: "От щастие!..." Те въртяха длани и ме гледаха съжалително. Не можеха да разберат какво върховно щастие е е да останеш сам в света и сам в една стая - и никой да не те учи на нищо. Никой да не ти казва дали е идеологически правилно да мяташ рудата във вагонетката отляво или отдясно. Да работиш в бригадата на Бачков, която изкарва най-много, понеже взима винаги най-рехавите участъци и дава най-много срутвания и жертви. Първият мотив (парите) нямаше за мене никакво значение, но вторият беше доста съблазнителен: да си отидеш от тази земя и повече никога да не се връщаш!... ПОАНТАТА на точка трета. Сметките ми за мир и покой в самостоятелна стая обаче и тук се оказаха криви. Още на третата вечер едни пияни турчета от мината дойдоха да разпускат при мене, защото много се разбирахме. Бяха пехливанчета и тренираха за следващите окръжни състезания. Някакси много интересно им се видя да се тръшкат върху книгите ми… По едно време ме приканиха да не бъда само зрител, а да взема и аз участие. Без да ме пита, едно турче ме хвана за краката, завъртя ме и ми прасна главата в стената! Тогава още не знаех, че след няколко години ще направя опит за самостоятелна стая и към мина Радка в Панагюрски колонии, където отидох да произвеждам медна руда за народа си. Тук вече няма да се спирам върху перипетиите. Търсил съм си самостоятелно жилище и мъжка работа на още много места. Имах собствена стая и към ЧЛК Ихтиман в бригадата на формовчиците. Две седмици след постъпването циганите ме донесоха в нея в безсъзнание. Имах собствени два квадратни метра и на едно балконче в друг град. На таванчето в "Люлин-10" цели 10 години бях на 5 квадрата, ДАЛ Бог. Два месеца в началото си изнасях "тоалетната" в найлонови торбички и шишета... Имах самостоятелна стая и като учител в Широка лъка, украсена с родопски одеала. Докато не се разплакаха ученичките ми, че С. от 9-и клас е отишла да прави аборт от директора. В Симеоново имахме къщичка на кокоши крака, но без вълшебните екстри. Тъкмо си докарах на гръб един изхвърлен бойлер от дерето и си направих от него с кирката печка, когато един селянин ни взе местото с подправени документи и го съдихме 10 години със 7 адвоката. Как няма да ни го вземе, след като адвокат му беше самият Йордан Соколов - председателят на парламента! "Това место ми излезе златно!" - ми призна един ден Пасо, който ни взе местото. За да посрещнем Г. на тази земя, отидох да работя по покривите заради наема на един апартамент с топла вода и парно (не че след 29, 36 и 41 години някой няма да направи същото заради три други деца, за които също не е правил ДНК-тест за биологическо бащинство [но накрая имаше 1200 лева и направи, от което разбра, че не им е биологически родител, впреки че си го знаеше от самото начало и без тест]...). Преди това бяхме квартиранти на една Веса Начевска, която ни принуди да платим 20 лева за една стара масичка със следа от ютията ни, забравена от Р., след като на етикета й отдолу пишеше „8 лева”. На "Цар Самуил" бях живял 20 години във фотолабораторията на баща ми на 3 квадрата, но и в две други подобия на стаи, над които и под които имаше пияници, битки, сръбска музика и оргии. Утешавах се със стаята на един Българин на Изгрева, под която е имало свинарник и кръчма, въпреки хилядите Му последователи още по онова време. Като работник на Ардинския мост ми дадоха да спя сам в един склад с нафта по земята - какво удоволствие! В казармата, в началото, 2 месеца бях с 200 души в помещение, което не се проветряваше и всички вътре бяха с непрани партенки, пушеха до един и ядяхме боб през ден... Затова пък последните 4 месеца старшината ми даде килерче в едно пусто поделение под Панчарево, където трябваше само да хвърлям царевица на кокошките му. Никога не съм имал по-щастливо време в живота си! В Пелопонес попаднах при чорбаджии-робовладелци, който ни наблъскваха в мазета като сардели с тоалетни без врати, неизменно пълни догоре. По стените пълзяха клозетни буболечки и червеи и падаха отгоре. От юрганите от първата световна война висяха мазни фандаци на кичури и водопади. За това "легло" им плащахме по 4 евро на вечер. Аргатите не спяха, цяла нощ пиеха и играеха на карти, помещенията бяха общи за мъже и жени. Един мъж, когато все пак някои заспиваха, викаше насън и плачеше: "Майко, майко, ела си да ме видиш!...". Но даже и във Византия се замечтах за самостоятелна стая. За целта се бях уговорил с един боклуджия да му стана ортак - чиста работа… Не мислете, че си измислям. Всичко, което разказвам, се е случило наистина. По системата "от главата си пати", както правилно е забелязал народът ни. В тази глава се оформяха и мечти да стана пожарникар или коминочистач, в търсене на "свободна професия"... Само тия две мечти не можах да изпълня... Сега ще кажете: "Бранислав Нушич трева да пасе...", но аз ви говоря истината. Живо съм си представял, че пожарникарите имат работа само по време на пожар, а в останалото време могат да се развиват духовно... Нямах представа какви са тренировките им... Лежа си аз на пожарникарското легло във фантазията си и си чета романи... Е, има юркане и катерене от дъжд на вятър, но то е полезно за здравето... Тц, не, пожарникар не става: много началници и хора около мене, без самостоятелна стаичка... Тогава се сещам за стихотворението на Ал.Геров, където той вижда себе си като прозрачен великан в небесата и се чувства много добре "в тази своя огромна квартира". Да стана пилот? - Не, бръмчи много... Тогава безмоторен летец! Ами да, Ванката на Витоша нали ме подлуди някога по безмоторните, та като ме водеше, аз ги милвах и плачех от радост. И него са го взимали за луд, като се е смеел на глас във висините от щастие и е хвърлял семена от шипки, за да поникнат в полята... Безмоторен пилот не станах, понеже пускали само военни и партийци - другите бягали със самолетите през граница... Тогава замечтах за горски стражар - ето ти най-прекрасната къщичка в гората! И там запецна - можело само женени... Така поне ми казаха, не знам дали е правило. А на Златни мостове на Витоша, докато си режех сухите клончета на боровете и чуруликах с уста на пилетата и те ми отговаряха, не мислех, че някъде може да има по-хубава професия. Няма хора наоколо, няма началници, бижу... Даже и когато трябваше да подравняваме алеите, пак беше весело. Мине двойка влюбени, Иван Доков пръдне с уста и си сложи ръката на дупето с хиляди извинения... Викам му: "Не ти ли е неудобно, не се ли излагаш някак си?"...- "Ами излагам се, ама тия двамата и много други днес цял ден ще се смеят днеска нагоре, като си спомнят за случката..." Милият Ванка, дай Боже да е още жив! Наистина, не бях сам и в стаята на Златните мостове, бях с него, обаче той поне беше също вегетарианец, не пиеше, не пушеше, не пърдеше през нощта, не хъркаше, не миришеше. Друго си е интелигентен човек… Там ме научи да правя най-вкусната коприва със запечено брашно с ориз и орехи, която съм ял някога. Разправяше ми денонощно за преживяванията си в безмоторниците, които не могат да се сравнят със нищо. И всичко това и до ден днешен (2013!), след като Венно ми бе казал оше през 1965-а: "Боя се един ден духовете да не те запратят в някоя девета глуха - в някоя пещера или някоя дълбока провинция, - а на нас работата ни е сред хората." На шега или не, представях си и как ставам коминочистач... Който не е лежал на горещ покрив високо над света, не знае нищо. Е, поработих и по покривите, но с алуминиева пудра, каучук и бензин. Някъде разправям как там един ден се наложи за се носи без спиране от едната страна бака без дръжки с течен материал, за да грохне по пътя месоядецът от другата... Как със същата цел трябваше сам да кача една желязна греда на най-високия покрив на теца, за да зинели колегите от почуда на какво било способно едно тревопасно... Не можа да я повдигне сам даже и В., който е бил национален или регионален по вдигане на тежести. Отидоха да търсят трети, понеже двамата не можаха да я помръднат, а аз трябвало да я поема отгоре и само да я натисна. Може да е педагогика, може и да е било от тщеславие, обаче не видяха гредата най-горе е факт, сложихме макарата и почнахме да дърпаме нагоре материала. В стремежа си към самостоятелно жилище без колеги и началници, влязох и в буркан на стрелочник... В първи и втори пост на гара Искър имах едни от най-чудните преживявания в живота си. Тогава разбрах, че физическият шум е нищо. Първо не можеш да спиш няколко нощи; после, да минат и 180 влака на смяна на два метра от тебе - нищо. Стремежът към изолиране от хората е странна, упорита болест. Бягствата от астралната воня и психическия шум на "простите хора" - още по-упорита. Неразбиране на Оня на кръста, който е говорел с Бога не само в пустинята и планината, но и в кръчмите и бордеите на хилядите нещастни и отритнати и от самия кръст. И в Странджа един добър човек ми даде изкорубена барака от пресован картон, но въпреки плъховете, съселите, паяците колкото мишки и стършелите, пак щастието беше неописуемо, защото бях отново сам. Поливах до след полунощ повече от два декара нещата, които бях насадил, и пеех... В едно монтанско село наскоро спах при неописуем студ, макар и под три одеала – също както някога в заслона БАК на Рила, но там със 7. В един град ми дадоха чудна стаичка, но духовете от съседната стая, превърната в склад, постоянно правеха набези и се вмъкваха в аурата ми. Искаха да ме състарят и прегърбят. Една къща в Етрополе се превърна в затвор, тъй като приятелката, която ме беше поканила, умираше от страх да не би ни видят комшиите и не смеехме да ходим до селския клозет в двора. Служехме си с буркани и тенджери вътре в къщата, на 20 сантиметра от къкрещата гозба на котлона.... После същата ме покани в апартамента си в София, където трябваше да ходим между планини от десетгодишен боклук и сухари още от турското робство. Тъкмо го подредих и изчистих, тя започна да ме заключва в апартамента и аз не можех да излизам. В друг град пак ми дадоха малка стаичка, но пушекът от едно мощно предприятие бълваше черни кълба право в прозореца ми и прозорците на хората, а в блока имаше и бебета. В Швейцария ми дадоха чудна таванска стаичка с душ-кабина, но там се разразиха други българизми, поради които щях да ходя пеш 200 километра до Женева, без пари и паспорт не по моя воля, ако не ме бяха спасили приятели. В Унгария бях на хотел, в който наши видни дейци и писатели споделяха опит как се произвеждат видни млади поетеси. Спал съм и в асансьор, когато баща ми македонецът изгони една приятелка от стаята ми след полунощ, докато ние обсъждахме високите материи на девствеността и целомъдрието и не смеехме да се доближим на повече от 5 метра. Във Владая ми дадоха без наем една вила, която иска чистене 14 години, за да си направи човек място за спане половин метър. В едно рилско село около Кочериново добри хора ми дадоха голяма къща и двор с дебели зидове - "мечтата на поета". От там останаха незабравими спомени и филми, обаче в нея обитаваха много плъхове и духовете на всички издавени от турците преди 150 години в реката, която е минавала точно на това място, където е къщата. За пръв път спах в клозет с тапи в ушите в един курортен град, където отсреща по цели нощи се веселяха с не с децибели и хектабели, а с гигабели - ще срутят квартала. Народната милиция минаваше по тази улица съвсем спокойно, може би бяха назначили глухи служители. Тази практика царува и до днес в курортните ни градове - няма такова нещо "закон за спазване на тишината", нощните барове са доходно нещо както за собствениците им, така и за администрацията. Кефо Кофата на "Самуил" разполагаше две огромни тонколони на прозореца си в отсрещната кооперация, за да ощастливява пет квартала от Банята до Христо Ботев по цели нощи със сръбска кръчмарска музика до дупка. Денем поправяше автомобили, като ги форсираше за проба до припадък и до падане на керемидите... 60 години по-късно, от циганския квартал в Стара Загора надуват тонколони като неспирна бомбардировка от тежки бомардировачи и блоковете в целия град се тресат от тях като от земетресение, обаче обитателите им не стрелят от прозорците си (не са немци). На полицията това също не прави никакво впечатление (не е немска, но може и да е немска, понеже там може да са назначени глухонеми…) Така мога да изпиша още 10 страници с подобни екшъни, от които най-после ще останете окончателно с правилното впечатление, че нормален човек не може така да се набутва постоянно между шамарите. И Държавна сигурност ми е препоръчвала да ида да се прегледам, и аз сам си представял че трябва да ида там и да потърся за помощ, понеже не съм сигурен откъде идва всичко това в живота ми. Отвън никой не ни е виновен, човек сам си бърка своите каши. Преди да продължа със старта на тия нескончаеми перипетии - миньорството ми в рудник Еньовче, - искам да уточня, че съм спал в клозет още веднъж след около 15 години. Беше в един хотел в София, където подовото отопление беше като фурна. За да не замирише на печено и по други причини, инсталирах се в "тоалетната", както наричат на такива места недовършените нужници. Тя обаче бе отдолу и от-горе свързана по въздуха със съседната баня и тоалетна. Не само по въздуха, но и чрез водата и други течности и материали, които пълнеха моята, когато някой влезеше оттатък по нужда или да се къпе. За звуците - да не говорим... Така че одеалцето под мене стана вир-боза още първия път... На един метър - фурна, а тука - февруарски студ на кутийки и лед по стените. Пускането на водата - като експлозия през последните бомбардировки. Тогава, именно, оформих прочутия си разговор със Шефа, който разказах веднага на приятелите си. С извинение за думата - "бъзиках" се с Него - знаех, че няма да ми отпраска шамар, правил съм го и друг път и даже го кефя, понеже никой не разговаря така с Него... - Шефе, нещо май за пръв път в еволюцията си почвам да се питам дали съществуваш... - Абе и Аз нещо напоследък почвам да се съмнявам в това - отговаря ми веднага Шефа или изстрадалото ми въображение. Ако е то - евала, СТАВАМ за писател... Обаче репликата Му продължава с шопско ударение на глагола. Шефът споделя: "Нещо и аз съм тръгнàл да ставам атеист напоследък, та да видим..." За секунда се замисля и добавя: - Ама след малко ще видиш, че макар и атеист и толкоз одъртял, не съм все още съвсем сдал багажа... Зазорява се, аз се прибирам във фурната, защото повече не се издържа. По едно време се почуква и влиза една млада циганка, която е настанена с бебе и мъжа си точно срещу нас в същия "хотел". Забравих да кажа, че "фурната" представлява собствената ми стая, в която съм живял и спал от раждането си на земята повече от 50 години. Ние продадохме къщата именно на този приятел-хотелиер. Заведох някого там за екзотика или от немай-къде срещу заплащане, за да спя за последен път в собствената си Самуилска стая... Дали е имало още една нощ карма за доизплащане?... Е, за кармата не знам, но си платих като поп нощувките, въпреки че преди няколко месеца бях подарил 10 хиляди лева или евро на същия брат-християнин от Църквата - човекът с хотела... Може да не е било само карма, но и дихарма... Циганката казва: "Извинявайте, ще приемете ли този подарък за вашето бебе, понеже моето вече е затрупано от дрешки?" - Подарява не едно, но три неразопаковани, чудни алени костюмчета. Напълно непозната циганка, но млада, добра, чиста, симпатична. И добавя: "От три дена ви гледам, че нямате количка и се чудите как да изведете детето до някоя градинка. Може и на ръце, ама... Та взимайте нашата когато поискате. Все някак ще се уговаряме". (А ние наистина вече се чудихме от кого да поискаме бебешка количка). Освен това, мечтаехме да излезем от тая тъмна фурна не само до близката градинка, но и някъде по-надалече, по-нависоко. Начаса ни звъни един приятел с китайска жена и китайско-българско бебе и ни кани да ни качи с колата на Витоша. Я виж какво слънце! Имаме чудесни снимки и клипче от тази чудесна екскурзия до Копитото... Така че, дали Някой е съвсем сдал багажа, макар и вече атеист, одъртял до безпметство, това е интересен въпрос... Но не бива да съм несправедлив. В един чуден град една любима душа ми направи стаичка два квадрата и половина изцяло с корк от всички страни, защото исках да бъда сам. Но доколко съм бил справедлив към самата тази душа, това е въпрос. Ако можех да се върна в годините, щях да се държа с нея по съвсем друг начин, и тогава, може би, нямаше да се разделим никога. Никога никъде с некого не съм живял така щастливо, както с нея, но човек си пати от главата. На шега или не, представях си и как ставам коминочистач... Който не е лежал на горещ покрив високо над света, не знае нищо. Е, поработих и по покривите, но с алуминиева пудра, каучук и бензин. Някъде разправям как там един ден се наложи за се носи без спиране от едната страна бака без дръжки с течен материал, за да грохне по пътя месоядецът от другата... Как със същата цел трябваше сам да кача една желязна греда на най-високия покрив на теца, за да зинели колегите от почуда на какво било способно едно тревопасно... Не можа да я повдигне сам даже и В., който е бил национален или регионален по вдигане на тежести. Отидоха да търсят трети, понеже двамата не можаха да я помръднат, а аз трябвало да я поема отгоре и само да я натисна. Може да е педагогика, може и да е било от тщеславие, обаче те видяха, че гредата вече е горе. Бяха убедени, че съм магьосник... Сложихме макарата и почнахме да дърпаме нагоре материала - ток, колкото искаш. А като тролейбусен шофьор, когато не си настанил пияниците по скарите в банята, защото не могат да си кажат заглавието и не знаят къде живеят, пак имаш щастието да останеш сам в другото помещение и да се наспиш и ти на някоя дървена скара - особено през зимата, в банята е топло. Та Нийл Донадлд Уолш е прекарал няколко месеца на палатка в онзи лагер за "отрепки на обществото" и показа това и на филм като подвиг, а хората от бившия соцлагер и настоящия капиталистически ад живеят така по половин век и повече, и това пак не им пречи и те да имат разговори с Бога... Хубаво се спи и в някои пещери, в плевня, в копа сено. И на палатка, естествено, и без палатка в топло време само с един шушляк, понеже си си подарил поредната палатка и спалния чувал. Но някоя сутрин някоя малка и невинна лисичка на Витоша ти взима и шушляка... Сигурност - на мук. До не съм Прокълнатият - Скитникът евреин?... Всичко това, плюс още много неописани кътчета, където си спал, е поради неистовия ужас от домашните и кварталните дракони като кървави октоподи или медузи, които пият живота на домашарите и еднокъщниците. Когато гледаш все едни и същи физиономии около себе си и те денонощно те учат на ум и разум, мъката става непоносима, въздухът не стига, търсиш спасение където ти видят очите. Тук пропуснах опитите си за самостоятелно гнездо с още 3 къщи на село, „сред природата”. Две от тях напуснах скоропостижно заради бабите пред къщите по пейките, които трябва да имат духовен живот и затова следят зорко 24 часа в денонощието кой ти идва на гости и кога си отива; третата къща пък, и тя подарена, изгоря в един пожар, но тук причините са още по-сложни. При всички случаи забравях едно свое стихотворение от най-ранните ми младини: „За мене няма дом \ сред къщите на хората”. В един момент обаче „Одъртелият” каза категорично: „Забранявам ти повече да живееш в бардаци!” Двама Приятели, който също имат уши за Одъртелия и сърце от Него, вече почти една година плащат по 500 лева за една сносна къща, в която може да се диша и да се работи. Друго си е да давам от себе си само по 500 лева за ток на месец през зимата.. Е, чуващите Стареца помагат и за тока, и за водата.

Но да продължа за рудник Еньовче през 1964. При това положение, аз трябваше да се допитам най-после защо ми се дава този урок по такъв начин и какво може да означава това. Когато се върнах в стаята си със силно виене на свят, отворих напосоки том с беседи. Като инат, който не ще да се предава, аз не исках да ходя на лекар, макар че вече куцах сериозно и кракът ми не искаше да излезе от ботуша. Главата ми се въртеше и болеше от последния опит за урок от вчера – случая с турчетата. Докторът щеше да ми даде почивка при всички случаи, но аз исках да се боря мъжкарски докрай – да докажа на себе си, че най-после ставам за нещо на тоя свят. Тогава все още никой не ми беше обяснил какъв е смисълът на следването. Отрицавах изцяло, че човек трябва да има висше образование. И после какво се случи? Аз в началото бях решил 5 години да остана миньор, какъвто стаж се искаше в Еньовче, за да може човек на 35-годишна възраст да се пенсионира. Луд за пенсия; по точно - умрял. Кой знае каква радиация и каква силикоза е имало там! Мене това въобще не ме бъркаше. Значи, ТОВА беше в момента моят "висок идеал" – на 35 години, след като съм бил 5 години миньор, да се пенсионирам... И после - нищо общо с обществото: отшелник, шапка на тояга... Ще имам свобода да си пиша, да свиря, да рисувам, да се развивам духовно... Можете да си представите каква мина е била тази, за да се дава толкова ранно пенсиониране!... Аз тогава въобще не съм и подозирал, че това е бил някакъв много опасен обект, където хората умират като мухи. Бях готов да си продам живота и здравето заради това, което наричах "свобода". По същата логика, парижките проститутки се пенсионират с две години стаж. Представях си как след това, като пенсионер, ще свиря на цигулка, ще се занимавам с изучаване на езици и цял живот ще живея по начина, по който аз разбирах – с пълна свобода... В някакъв смисъл, това беше една чисто мъжка позиция, действително героична, така да се каже, но с едно дълбоко непознаване на живота и на пътя на Ученичеството. След като паднаха тия две неща на крака и на главата ми и турчето ми я прасна в стената, изведнъж аз реших, че не пет, а само една година ще остана да работя... Ще спестя пари да си купя пиано, и като се върна в София, ще се самообразовам... Наште бяха продали нашето пиано, за да има какно да ядем известно време. Може да взимам и частни уроци, но - никаква консерватория! Там също е пълно с "предатели", които пишат и свирят модерна музика... Ако стана оркестрант, ще трябва да си надупя душата пред ръководството, коено лансира комрозитори от пъкъла... Едно такова много тясно и глупаво разбиране. Но тогава именно такова разбиране съм имал, както, за съжаление, и днес някои млади хора мислят по същия начин и постъпват точно така. Те не дооценяват голямото значение на светското образование, въпреки неговите недостатъци. И в този момент, вечерта, в дълбока депресия и обърканост, аз отварям един том беседи на Учителя и получавам невероятен отговор. Пълно попадение – точно описание на ситуацията ми! Но хитът се падна в Евангелието, което също отворих напосоки. Палецът ми попадна на една страница от "Деяния на апостолите". В едно от посланията на ап. Петър попаднах точно на следната мисъл: "Слушайте вие, които сте отишли в еди кой си град и сте решили да поработите една година, да припечелите и да се върнете... - точна снимка на моя случай! – ...Кой ви гарантира, че утре няма да падне камък върху главата ви?" Бях потресен. Камъкът вече беше паднал на главата ми - вчера или същия ден... Какъв ли ще е следващият камък, след като в евангелието ми казват "утре"?... Значи, след като по тоя очеваден начин ми се даде ситуацията и прогнозата, разбрах, че Контактът е направен и ми се говори отгоре не само с гьостерица, но и с мегафон. Аз довършвах четенето на тази глава, но накрая беше сентенцията, урокът, изводът: "Горко ономува, който ЗНАЕ да прави добро, а не прави!" Когато се върнах в София, разбира се, първо тръгах към Венно. Не бях казвал никому, че е връщам. Разбира се, той ме посреща веднага още след гарата, както правеше винаги - къде ще му избягаш?... Нали на два пъти ми се бе явил чисто физически на улицата ден преди да бягам зад граница - и ме бе спрял?! А си бях уредил "бетон" бягството през границата без никакви рискове и "човешки условия" на запад... Значи, първо да си уредя "ЖИВОТА" - и ПОСЛЕ да се занимавам с духовност и правене на добрини... Чак като видях Венно как за пореден път се появи из въздуха на улицата, си спомних как ме бе погледнал в деня, когато заминавах да ставам учител в кърджалийско и му казах къде отивам. За една стотна от секундата погледът му стана угрижен и строг - видя всичко, което ще ми се случи. Защо този път не ме спря, ами с благ глас и насърчително ми каза: "Върви!"? - Зелена тиква трябва да си учи уроците на живо. Е, аз се отървах с няколко такива урока за няколко години, но имам куп познати и приятели, които се заробиха за цял живот в търсене на "добри условия", за да остареят и погрознеят по-скоро.

 

 

02.08.2018 г. 15,28 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Това, което казват за някого, че се е родил добър или лош, не е вярно. Може да сме родени в доброто или в злото, но само в момента, когато ДЕЙСТВАМЕ, ние сме добри или лоши. Може да си много лош, но престанеш ли да вършиш зло, ти си добър - и обратно. Следователно, Бог определя какви сме СПОРЕД МОМЕНТА, В КОЙТО ДЕЙСТВАМЕ.”(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.182-183)

 

ДА СИ ПРЕДСТАВИМ САМО ЗА МИГ, ЧЕ някой от стотиците милиони лоши, които имат празни вили и къщи или апартаменти или ги отдават под наем, в един миг стане добър и даде имота си без наем на някоя майка, на някоя бременна или кърмеща майка. Или има някой някъде земя, но престава да бъде лош, продава я или продава част от нея и с получените средства построява колиба за някоя божествена майка, пуска я безплатно в някоя своя райска градина. Да си представим, че на света някъде може да има и християнин. Той ще продаде жилището си за по-малко или ще го замени за две по-малки, като по този начин ще спаси някоя бедстваща майчица и детето й. Като няма братство или държава, все пак някъде може да има Човек! Или ако Човекът има бъчва, дава я на майката-светица и сам той слиза под моста в кашон. Или ако има кашон под моста с найлон, дава го на мръзнещата под дъжда, а той ляга да спи на земята. Колкото и да са фантастични тия фантазии, че някъде може да има човек, Словото дава надежда, че това не е напълно невъзможно. Дава надежда, че някъде може да има даже християнин, който в един момент да стане Човек. Теоретически, това не е напълно изключено. Някога пуснахме в Москва обява: „Търси се поне един християнин в Москва, който да даде жилище без наем за една самотна майка”. Оказа се че в Москва има ДВАМА християни.

 

 

02.08.2018 г. 14,35 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Това, което страда, което въздиша у нас, това е ДУШАТА, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. - Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат В РАДОСТ. Превръщания стават НАВСЯКЪДЕ в Природата.”

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.182)

 

АКО ЗНАЕХМЕ, ЧЕ ТОВА ПРЕВРЪЩАНЕ е най-лесното нещо в света; ако бяхме верни на душата си и на Истината…

 

 

02.08.2018 г. 13,05 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Христовото учение е Учение на ЛИЧНАТА инициатива. НИКОЙ не може да мисли, да чувства и да действа вместо вас.”(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.178)

 

КОГАТО ГОВОРИМ ЗА АСТРОЛОГИЯ, често превъзнасяме ПЪРВЧНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ ОТ БОГА (примарните дирекции), често изтъкваме опасностите от ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА, НАМЕРЕНИЯ, ЖЕЛАНИЯ И ИНИЦИТИВИ (прогресиите). Трябва обаче по достойнство да дадем нужното място на ПРОГРЕСИИТЕ в живота си, за да можем ДА ПРОГРЕСИРАМЕ – ДА ЕВОЛЮИРАМЕ. Не че първичните направления не са решаващи - без осъзнаването и изпълнението на Волята Божия еволюирането е много трудно и осеяно с канари от мъка и пропасти от нещастия. Обаче Първичните направления от Бога са само негови ПОЖЕЛАНИЯ към нас – Той не ни ги налага. Добрият астролог може да уцели какво точно е пожеланието на Бога за всеки от нас в даден случай – и кога е периодът в живота ни, когато то е активно. В активния период на Волята Божия, ако личната ни воля съвпада или е в хармония с нея, ТРАНЗИТИТЕ (обективните обстоятелства) реализират чудеса – ВСИЧКО ЖЕЛАНО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА. Интересното при прогресиите е това, че те могат да активират транзитите и без да тече в момента примарна дирекция от същия род. Примарни дирекции има ВИНАГИ, но те може да са различни от импулса ни или по линия на някой много слаб дирекционен аспект от рода на стотните, хилядните или десетохилядните от дъговата секунда. Тогава те са „Тихият Глас” на Бога – чуе ли го някой, изпълни ли го, той ще управлява и вселени, както слабите токове и слабите взаимодействия управляват всичко. Не всички същества имат дара на АБСОЛЮТНИЯ СЛУХ, АБСОЛЮТНОТО ПОСЛУШАНЕ – има монади от алохимен тип, при които индивидуалният импулс е ВСИЧКО. Ако са самонадеяни и горделиви и не се интересуват „от никаква астрология и никаква воля Божия”, сами ще опитат резултатите от скачането в пропастта. Обаче има същества от тоя тип, които са с най-чисти и благородни намерения, често божествени лидери, гении по еволюция. В такъв случай Бог разчита на ПРОГРЕСИИТЕ в тях – на ЛИЧНИЯ ИМ ИМПУЛС, НА ЛИЧНОТО ИМ РЕШЕНИЕ И ИНИЦИАТИВА. Ако бяха и Ученици, Гностици, Универсалисти, те биха доловили и изпълнили и Тихия Глас или биха попитали астролога, биха намерили начин да съчетаят дирекцията със собствения си импулс и действие, колкото и да са различни по естество. Тогава прогресията им би се усилила неимоверно и би привлякла само безопасни, напълно плодотворни транзити. Индивидуалистът, своеглавият, геният не знае, че всъщност няма нищо извън Бога; нищо, което да не е БОГ, включително и „собствения” им импулс – но, не им го казвайте… Ще се взривят, ако им отнемете и тази илюзия! Бог се е прикрил свършено по такъв начин, че да ни даде свобода да си мислим, че ние САМИ взимаме решения. Нещо повече – това може да не е илюзия, а ние наистина САМИ ДА ВЗЕМЕМ РЕШЕНИЕ да сътворим нещо, което не е заложено в плана на Бога за нас първоначално. Има един такъв текст: „ОПРЕДЕЛЕНО И ИМПУЛСИРАНО”. Най-големият подарък на Бога за съществата, родени от Него, е способността им да бъдат СЪТВОРЦИ на Бога и да сътворяват и неща, които Той не е предвидил. Той МОЖЕ да ги предвиди, когато е извън времето и измеренията, но не иска да бъдем само изпълнители, дори и на НЕГОВАТА воля. Иска да изпитаме насладата от ИНДИВИДУАЛНИЯ импулс, ИНДИВИДУАЛНОТО желание и решение, ИНДИВИДУАЛНОТО изпълнение. Именно в този план е и изходната мисъл от Учителя, която коментираме: „Христовото учение е Учение на ЛИЧНАТА инициатива.”. Друг е въпросът, че резултатите от личната инициатива могат да бъдат ВСЯКАКВИ, но от тях ние СЕ УЧИМ, ЕВОЛЮИРАМЕ. Естеството на прогресиите е именно такова – свобода за експерименти и грешки, но и възможност за поправянето им. Точно затова са и трите букви и думи в Пентаграма: „ВЕЛИКОТО УЧИЛИЩЕ НА ЖИВОТА”. Има любещи Бога и Господа от илухимен тип, които постоянно се молят: „Господи, нито крачка без Теб! Моля Те, направлявай ме абсолютно, аз ще Те слушам абсолютно за всичко!” Бог ЗАЧИТА естеството им и им подарява ВЕРТИКАЛНО ВЪЗЛИЗАНЕ без нито едно спъни-камъче, без нито една пропаст. Всъщност, в такъв „режим” живеят и ангелите, и една трета от боговете, но те не еволюират. Обаче Бог се радва и на своеглавите, атеистите, гениите. Може да си религиозен до мозъка на костите, и пак да си безмилостен безбожник. Може да се молиш денонощно, но решаваш всичко сам и си неуправляемо асоциален – себецентрик, егоцентрик, аутист, „невъзможен”. Бог никога няма да те накаже, ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧА: ти си НЕГОВО дете, даже и да отричаш това по най-грозен начин, защото искаш да си независим, безотговорен - „Не искам да съм кукла на конци!” В такъв случай атеизмът ти е много удобен... И да си религиозен, това е безнадежден религиозен себизъм, субективизъм. Но Бог е създал света така, че ако някой скача в пропастта, да загуби живота си. Не губи самомнението си – ИМА свободна воля, - но губи живота си. Защото Бог ни оставя свободни, но енергията, която слепва частиците ни и ни движи, е БОГ. Ако един ден някой осъзнае, че това сърце, този ум, тези нерви, това тяло НЕ СА НЕГОВИ, А НА БОГА и представляват САМИЯ БОГ, у своеглавия може да се роди зачатък от милосърдие – милосърдие към БОГА. Ако не – поне към БЛИЖНИЯ. Да схване, че като потрошава така телата на Бога в преражданията си заради коравото си самоупование, като кара самия Бог и ближния да ги боли, той ще лежи постоянно из болниците или на дъното на нещастията, на пропастта. В случай че е атеист, може да е поне интелигентен: да приеме хипотезата, че СМЕ СЪЗДАДЕНИ ОТ НЯКОГО – от някоя космична цивилизация. И в ТОЗИ случай нямаме право да разполагаме с „инвентара” й безотговорно. Но ако е от малоумните атеисти и си повтаря рефрена, че сме се пръкнали от случайното съчетаване на частиците и молекулите през хилядолетията; ако е повярвал на някого, че месомелачката на части може да се самосглоби в центрофугата след десетина хиляди манвантари по принципа на случайностите, това е друг въпрос. Тогава ще се наложи той сам да бъде месото, излизащо от месомелачката на кармата, т.е. на последствията. Месомелачката не се трогва дали имаме ум и колко може да сме глупави. Но не е и виновна, понеже ние САМИ влизаме в нея. ПРИ ВСИЧКО ТОВА, ако някой своеглав сътвори вселена или нещо много по-сложно – накара двама или трима своеглави да престанат да трошат костите на Баща си и да леят кръвта Му, а се обикнат, Бог ще бъде щастлив, понеже експериментът Му е излязъл УСПЕШЕН. ЗАЛОЖИЛ е на своеглавите – И Е УСПЯЛ! ОКАЗВА ЧЕ И ТЕ ИМАТ И ДУША, не само дух. Душата ще ги накара да проявят МИЛОСТ – да престанат да потрошават Бога и ближния, да не се обединяват. Ако двама или трима своеглави се прегърнат и почнат да се приемат, ако всеки от тях е готов да даде и живота си за живота, щастието и идеите на ДРУГИЯ, Бог ще си отдъхне - ще премине в СЕДМИЯ ден. Когато Бог види, че двама или трима своеглави вече са се сварили в тенджерата, след като и диамантът в нея е омекнал преди стотина години, Той ще види най-голямото чудо на света: ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ЖЕСТОКИЯ. От диамант, той се е превърнал в ДУША – В ПЛАСТИЧЕН ДИАМАНТ, В ДИАМАНТЕНА ВОДА, В БАЛСАМ. ТРИМА своеглави, ако обединят своеглавията и любовта си, могат да преобърнат цялата вселена!

 

 

03.08.2018 г. 12,31 ч.

 

ЗА КЪСАНЕТО НА ЦВЕТЯТА И СЪРЦАТА, ЗА ФЕХТОВКИТЕ В ДУХОВНИТЕ СРЕДИ. Духовните дуалисти и дуелисти, даже и да се спукват от молитви и чисти храни, нито за миг не подозират, че предават импулс на убийците на цветя, треви, гори, животни и пр. да ги убиват. Тия убийци пък не подозират, че така режат главите и на близките си, на собствените си деца и любими! Вижте какво го очаква бебето всеки момент, понеже родителите му са директни убийци или клиенти на убиеца, който убива, за да продава месо.

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. /…/ Наблюдавайте плодните дървета в някой двор: докато клоните им са зелени, хората в тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, животът се разваля благодарение на лошите мисли, които вземат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. /…/ Така и вие, които ме слушате сега, сте извадили ножове и фехтувате нагоре-надолу с тях… Много учени сте, много неща знаете…”

 

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.186)

 

 

 

03.08.2018 г. 05,34 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Тия дни дохожда при мен една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко ПРАВИЛНО схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал. Тя страдала много от това, постоянно плачела, но една вечер й се присънва един много жив сън. Сънува, че дохождат при нея някакви хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш! Трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое, поради което НЯМАШ право да искаш да го „обръщаш”. Представи си какво би било положението на твоя мъж, ако утре дойде друг някой и иска да обърне сърцето му към себе си. Какво ще излезе от това сърце?” - Така и ние искаме всички хора да имат като НАШИТЕ сърца и се стараем да ги „обърнем”. Това е НАЙ-голямото зло! Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал ГОСПОД. Всяко сърце поначало е добро, но става такова, каквото направление му дава УМЪТ.”

 

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.185)

 

 

03.08.2018 г. 05,00 ч

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Като ви кажа, че трябва да се обичате, вие разбирате любовта по особен начин. Под „любов” вие разбирате да имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас, и в деня, когато тя се сближи с други, вие РАЗВАЛЯТЕ приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам?!” (1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.185)

 

 

03.08.2018 г. 04,46 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Някой те пита: „Ти виждал ли си Христа и Неговите ученици?” - "Не, но две неща аз ЗНАЯ: два божествени принципа, а именно, божествената Любов и Мъдрост, които се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички по същия начин, както се възприема слънчевата светлина и топлина". Всяко добро желание и всяка добра мисъл е ХРИСТОС И НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ. Нямате ли добри мисли и желания, Христос НЕ Е с вас.” (1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.184)

 

 

03.08.2018 г. 04,34 ч.

 

ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ…

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език. ДЪЛБОКА наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия! Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздае езика си. Някой път искате да кажете някому нещо, за да му покажете, че и вие разбирате някоя работа. Но какво излиза от това? - Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате.”

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.184)

 

Но има и други случаи. Човек пада от камион или е бил редовно зад решетките. „Изкрейзил” е човекът, само веднъж в живота си казал лоша дума на някого, изкарал си го е на него. Потиш се нощи наред, не можеш да заспиш и да си намериш място – обидил си една човешка душа, не си го правил никога. Молиш го за извинение. Но другият се обижда, не иска да те разбере, не иска да ти прости. Не се откликва на извиненията ти, на молбата ти да потърсите общ език, да загладите случая, да не разваляте приятелството си. Не съжалявай! Ако някой те отреже „завинаги”, той със сигурност е зъл, със сигурност прави това и с други, затова ЗАСЛУЖАВА съдбата си. Ти си го обичай, защото си създаден по ТОЗИ начин, но той е създаден по ДРУГ начин. Любовта му МОЖЕ да отпада, сърцето му МОЖЕ да се обижда и да реже не само веднъж в живота му - НЯМАТЕ един и същ баща.

 

 

 

03.08.2018 г. 03,36 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „В Америка е установено, че ако жените на някои мъже са добри, последните са се издигали до положение на проповедници. Обратно: мъже, на които жените са лоши, са падали до много долно положение.”

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.182)

И НЕ САМО В АМЕРИКА… И днес се уверяваме навсякъде, че докато още нямаме физиономията и френологията на Учителите, ние се нуждаем от любими жени, а жените – от любими мъже. Само тогава можем да дишаме, само тогава можем да направим нещо читаво. Това е ЗАКОН, това е чисто и свято и е установено от Бога от изпокон векове. Уверяваме се и в обратното: лично познаваме не един и двама прповедници, които нямат лица и глави на Учители, нямат любимо същество до себе си и проповядват и на другите, че такова нещо е от Бога. Като видиш и учението им, виждаш, че са паднали до много долно положение, защото са започнали да преиначават Истината и да продават. Умът им е слязъл на нисък уровен, понеже считат, че има нещо по-горно от братския живот. Виждаш и физиономиите на феновете им, които много добре се уреждат в живота и нямат нужда от братски живот, не протягат ръка на нуждаещия се, но се чувстват много добре да слушат платени лекции и да четат купени книжки. И да не ги плащат с пари, плащат ги с фигурата и физиономиите си.

 

Пак там: "Ако имате един даровит ум, но сърцето не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в СЪРЦЕТО ви, за да го измени – не давайте никому другиму да обръща сърцето ви!"

 

 

03.08.2018 г. 22,41 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз зная, че трябва да се действа в момента, когато ГОСПОД действа, да се мисли, когато ГОСПОД мисли, и да се чувства, когато ГОСПОД чувства.” (1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.190)

- ОТНОВО СЕ ПОТВЪРЖДАВА ФУНДАМЕНТАЛНОСТТА НА ПРИМАРНИТЕ ДРЕКЦИИ В АСТРОЛОГИЯТА – първичните направления от Бога за всяко същество, родено от Него. Значи – търсим прогресии и ТРАНЗИТИ САМО В РАМКИТЕ НА ДЕЙСТВИЕ НА ДАДЕНА ДИРЕКЦИЯ. Може да прочетете „Съвпадение на трите процепа”:

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=453&book=14

 

 

03.08.2018 г. 21,48 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото – в свадата.”

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.189)

Житие на светите и праведни богоотци Иоаким и Анна

Светият праведен Иоаким произхождал от Юдиното коляно, от дома на цар Давид. Неговото родословие е следното: синът на Давид Натан родил син Левий, Левий родил Мелхия и Панфир, Панфир родил Варпафир, а Варпафир родил Иоаким - бащата на Божията Майка. Свети Иоаким живеел в Галилейския град Назарет. Неговата жена се наричала Анна и била от Левиевото коляно, от рода на Аарон. Тя била дъщеря на свещеника Матан, който живял преди царуването на Ирод - сина на Антипатър. Този свещеник Матан имал жена Мария, която била от Иудиното коляно, от град Витлеем. Тя му родила три дъщери: Мария, Совия и Анна. От тях първа се омъжила Мария във Витлеем и родила Саломия; след това се омъжила Совия - също във Витлеем - и родила Елисавета, майката на Св. Йоан Предтеча; а третата, както вече казахме, майката на Пресвета Богородица, била дадена за жена на Иоаким в Галилейската страна, в град Назарет. Тези съпрузи - Иоаким и Анна, освен че произхождали от знатни родове, също така и постоянно се поучавали в закона Господен и били праведни пред Бога. Притежавайки веществено богатство, те не били лишени и от духовното богатство. Украсени с всички добродетели, те непорочно пазели всички заповеди на Божия закон. На всеки празник благочестивите съпрузи отделяли от имуществото си по две части, от които едната дарявали за нуждите на храма, а другата раздавали на бедните. С праведния си живот Иоаким и Анна така угодили на Бога, че Той ги сподобил да станат родители на Пресветата Дева - предизбраната Майка на Господа. От самото това става ясно, че техният живот бил свят, богоугоден и чист, понеже родили Дъщеря, по-свята от всички светии и по-честна от херувимите, която угодила на Бога повече от всеки друг. В това време на земята не живеели човеци, така угодни на Бога с непорочния си живот, както - Иоаким и Анна. Макар тогава и да можело да се намерят още мнозина живеещи праведно и угаждащи на Бога, но те двамата надминали всички със своите добродетели и се явили пред Бога като най-достойни да станат родители на Божията Майка. Тази милост не би им се дарувала от Бога, ако те действително не превъзхождали всички със своята праведност и святост. Но тези свети съпрузи, по Божия воля, дълго време били бездетни, та в самото зачатие и рождение на Пресветата им Дъщеря да се яви и силата на Божията благодат, и честта на Родената, и достойнството на родителите. Защото за безплодната и остаряла жена е невъзможно да роди иначе, освен по силата на Божията благодат: тук действа вече не природата, а Бог, Който побеждава закона на природата и развързва веригите на безплодието. Раждането от безплодни и престарели родители е по-голяма чест и за Родената, защото тогава тя се ражда не от невъздържани родители, а от въздържани и престарели, каквито били Иоаким и Анна, които петдесет години живели в съпружество, без да имат деца. Накрая, чрез такова рождение се открива и достойнството на самите родители, тъй като те след дълго време на безплодие родили радостта на целия свят, уподобявайки се на светия патриарх Авраам и на неговата благочестива съпруга Сарра, които, според Божието обещание, родили Исаак в своята старост. Праведните Иоаким и Анна дълго скърбели и плачели за това, че нямат деца. Веднъж на един голям празник свети Иоаким принасял в Иерусалимския храм дарове на Господа Бога. Заедно с него и всички израилтяни принасяли своите дарове в жертва на Бога. Исахар, който по това време бил първосвещеник, не пожелал да приеме даровете на Иоаким, понеже той бил бездетен.

 - Не трябва - му казал той - да се приемат твоите дарове, защото ти нямаш деца, а следователно - и Божието благословение. Навярно ти имаш някакви тайни грехове. Така също и един от израилтяните, от Рувимовото коляно, който заедно с останалите принасял своите дарове, започнал да укорява Иоаким:

 - Защо искаш преди мен да принесеш жертви на Бога? Нима не знаеш, че си недостоен да принасяш дарове заедно с нас, понеже ти няма да оставиш в Израиля потомство? Тези укори много натъжили праведния Иоаким и той, обзет от силна скръб, излязъл посрамен и унизен от Божия храм. Празникът за него се превърнал във време на печал и празничната му радост била сменена с мъка. Дълбоко скърбейки, той не се върнал у дома си, а излязъл в пустинята при пастирите, които пасяли стадата му. Там той дълго плакал заради своето безплодие и заради присмеха и укорите, които трябвало да претърпи. Като си спомнил за Авраам, своя праотец, на когото вече в преклонна възраст Бог дарил син, Иоаким започнал горещо да умолява Бога, та Той и него да сподоби с такова благоволение, да чуе неговата молитва, да го помилва и да отнеме от него презрението на хората, като дари в старините му плод на неговото съпружество, както някога - на Авраам.

 - Нека - молил се той - да имам възможност да се нарека баща на дете, а не бездетен и отхвърлен от Бога, да търпя укори от човеците! Молитвата си свети Иоаким придружил с пост и в продължение на четиридесет дни не вкусил хляб.

 - Няма да ям - казвал той - и в дома си не ще се върна! Нека сълзите ми да бъдат моята храна, а тая пустиня да ми бъде дом, докато не ме чуе и не отнеме от мене позора Господ Бог Израилев! А също така и неговата жена, като била в дома им и като чула, че първосвещеникът не поискал да приеме техните дарове заради безплодието им, и че мъжът й в голяма скръб се усамотил в пустинята, плакала с неутешими сълзи.

 - Сега - говорела тя - аз съм по-нещастна от всички: отхвърлена съм от Бога, презряна от човеците и изоставена от мъжа си! За кое да плача сега: за вдовството си ли, или за безплодието си; за осиротяването си ли, или за това, че не съм удостоена да се нарека майка?!

 Така горчиво плакала тя през всичките тия дни. Слугинята на Анна, на име Иудит, се стараела да я утеши, но не могла; защото кой би могъл да утеши тази, чиято печал е дълбока като море?

Веднъж света Анна, все така скърбяща, излязла в градината си, седнала под едно лаврово дърво, въздъхнала от дълбините на сърцето си и като издигнала пълните си със сълзи очи към небето, видяла на дървото птиче гнездо, в което имало малки птиченца. Гледката й причинила още по-голяма мъка и тя с плач заговорила:

 - Горко на мене бездетната! Трябва да съм най-грешната измежду Израилевите дъщери, та единствена сред останалите жени да съм така унижена. Всички носят на ръцете си плода от своята утроба, всички се утешават със своите деца. И единствена аз съм чужда на тази радост! Горко ми! Даровете на всички се приемат в Божия храм и заради това, че имат деца, им се оказва уважение. И само аз съм отхвърлена от храма на моя Господ! Горко ми! На кой да се уподобя? Нито на птиците небесни, нито на зверовете по земята: защото и те Ти принасят, Господи Боже, своя плод, а само аз единствена съм безплодна. Дори и със земята не мога да се сравня: защото тя ражда и произраства семена и, принасяйки плодове, благославя Тебе, Небесния Отец. А само аз съм безплодна на земята. Горко ми, Господи, Господи! Аз единствена, грешната, съм лишена от потомство! Ти, Който някога дари Сарра със син Исаак, когато тя беше в дълбока старост; Ти, Който развърза утробата на Анна, майката на Твоя пророк Самуил, погледни сега и към мен и чуй молитвите ми, Господи Всевишни! Ти знаеш присмеха, който понасям, заради безплодието си. Прекрати скръбта на моето сърце и развържи утробата ми! И мене, безплодната, направи плодоносна, та роденото от мен да Ти принесем в дар на Тебе, благославяйки, възпявайки и единодушно прославяйки Твоето милосърдие! Докато света Анна, плачейки и ридаейки, се молела така, явил и се ангел Господен и й казал:

 - Анна, Анна! Твоята молитва е чута, твоите въздишки се издигнаха над облаците, сълзите ти възлязоха пред Бога! Ти ще заченеш и ще родиш преблагословена Дъщеря. Чрез нея ще получат благословение всички земни племена и на целия свят ще се дарува спасение. А тя ще се нарече Мария. Щом чула ангелските думи, света Анна се поклонила на Бога и казала:

 - Жив е Господ Бог! Ако аз родя дете, ще го отдам да служи на Бога. Нека то да Му служи и да прославя светото Божие име ден и нощ и през цялото време на своя живот! След това, изпълнена с неизказана радост, света Анна бързо се отправила към Йерусалим, за да въздаде там с молитва благодарение на Бога за Неговото милостиво посещение. В същото това време ангелът се явил и на праведния Иоаким в пустинята и му казал: - Иоакиме, Иоакиме! Бог чу твоята молитва и благоволи да ти дарува Своята благодат. Твоята жена Анна ще зачене и ще ти роди дъщеря, чието рождение ще донесе радост на целия свят. И ето ти знамение, че ти благовестя истината: иди в Йерусалим в Божия храм и там, при Златните врати, ще намериш съпругата си Анна, на която аз възвестих същото това, каквото и на тебе. Свети Иоаким, удивен от ангелското благовестие, славословейки Бога и благодарейки Му със сърце и уста за Неговото велико милосърдие, с радост бързо се отправил към Иерусалимския храм. Там, както и ангелът му бил известил, той намерил до Златните врати Анна, която се молела на Бога, и й разказал за ангелското благовестие. Също и тя му предала това, което видяла и чула от ангела, който и възвестил, че тя ще роди дъщеря. Тогава праведните Иоаким и Анна прославили Бога, Който им сторил такава велика милост и след като Му се поклонили в светия храм, се върнали в дома си. И света Анна заченала в деветия ден на месец декември, а на осми септември родила дъщеря - Пречистата и Преблагословената Дева Мария, началото и ходатайката на нашето спасение, за чието рождение се възрадвали цялото небе и земя. Когато тя се родила, свети Иоаким принесъл на Бога богати дарове, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички човеци за това, че се сподобил с Божието благословение. После той устроил в своя дом богата трапеза и всички радостно прославили Бога. Родителите пазели малката Дева Мария като зеницата на окото си, защото знаели, според особеното Божие откровение, че тя ще донесе светлина на целия свят и обновление на човешкото естество. Поради това те я възпитавали с такова старателно внимание, каквото подобавало на тази, на която предстояло да стане Майка на нашия Спасител. Те я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, като помнели думите, които ангелът казал за нея и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея. А тя, изпълнена с Божията благодат, тайнствено обогатявала с нея и своите родители. Подобно на това, както слънцето осиява с лъчите си небесните звезди, отделяйки за тях частици от своята светлина, така и богоизбраната Мария, като слънце, озарявала Иоаким и Анна с лъчите на дадената й благодат, така че и те били изпълнени с Божия Дух и твърдо вярвали в изпълнението на ангелските думи. Когато Мария станала на три години, родителите и я въвели тържествено в Господния храм, съпровождайки я със запалени светилници, и я посветили на служение Богу, както били обещали. Няколко години след въвеждането й в храма свети Иоаким умрял, бидейки на осемдесетгодишна възраст. Останала вдовица, света Анна оставила Назарет и дошла в Йерусалим, където живеела близо до своята Пресвята Дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм. След като преживяла в Йерусалим две години, тя починала в Господа на 79 години от рождението си. О, колко благословени сте вие, свети родители, Иоакиме и Анно, заради Преблагословената ваша Дъщеря! Двойно благословени сте вие, заради нейния Син - нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получиха благословение всички земни народи и племена! Справедливо светата Църква ви е нарекла богоотци, защото ние знаем, че от вашата Пресвята Дъщеря се роди Бог. И сега, като предстоите близо до Него на небето, молете се, да бъде отделена и за нас, макар и частица, от вашата нескончаема радост. Амин.

 

 © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

03.08.2018 г. 20,51 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „В духовния свят двама души в една стая не живеят! А тук в една стая живеят по няколко души, затова и се карат. /…/ Ето защо, на онзи свят няма условия за грях. А в този свят някой ви дойде на гости и стои, без да разбере, че ви е отегчил, поради което става нужда да го лъжете. Оставете тия стари методи, защото, докато държите на тях, не можете да бъдете ученици!” (1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.188-189)

САМОСТОЯТЕЛНАТА СТАЯ – абсолютно условие за запазване на нормалността и човешкия образ.

24.VIII.1989 г., София : : ДЪРВОТО НА ЖИВОТА : : Под линия е пояснено: "Този разказ бе написан след 16 чàса (две смени) на волана в градския транспорт". : : Ето го и мотото: "Двама е много опасно, много е безопасно" (Един български Мъдрец)

Високо нейде в съзнанието ми висят в ненакърнима тишина особени светове – и сияят. Аз зная: това са ненаписаните разкази, ненарисуваните картини, неснетите филми. Всеки един от тях е готов и завършен – свети в своята скръб и самота и тъгува за времето, когато ще се роди. Случвало се е да ми причернее пред очите и да прегърна някое дърво, за да не падна. Това е от все същото: образите и картините, които искат да ги облека в плът на земята, гъмжат и се трупат над мен и около мене, нямат търпение. Нали най-голямото щастие е да можеш да се родиш – да те поемат свидни майчини ръце? Така и всеки от нашите светове, дълбоко и високо вътре в нас, копнее да излезе на бял свят и да го поемат ония, които имат нужда от него. Кой има по-голяма потребност от другия: детето от майката - или майката от детето? Произнесох думите! Никога никъде не съм виждал Нещото да се разцъфтява мигновено. Винаги има късче от време помежду словото и неговия резултат. На някои им се струва, че чудото става моментално. Не – има едно незабележимо, често нищожно време, за което Словото слиза в световете на различните измерения. Има само един свят, в който словото става плът незабавно, но за това се иска пълно самоотречение. Доколкото ми е известно, само трима души в цялата земна история досега са попаднали в този свят. И сега, след като произнесох ясно вълшебните думи, зачаках. Не мога да кажа колко време е минало, докато се задействат – мигове или минути. Просто потънах в преживяното през последните нощи и видях съвсем ясно всичко: от момента, когато влязох в Дома на Домовете – до мига, в който ми връчиха Зрънцето. Видях своята разходка из различните лаборатории. Като живи светеха в редиците си хилядите различни късчета стъкло или нещо подобно – прозрачни, но все пак напълно различни от всяко друго. Виждам местата, където се добавят различни метали в нищожни количества, различни елементи, съединения или сплави. После стъклото изстива, получават се опитните образци и всеки се подрежда под съответен, светящ във въздуха, надпис. Не се чува никакъв шум. В стендовата зала най-различни уреди изпитват всеки образец на якост, пластичност, химическа устойчивост и пр. Появяват се нови надписи. Ето, тук се измерва пропускливостта на слънчевите лъчи – особено ултравиолетовите. Тук пък се изследва дали материалът има отрицателно въздействие върху живота и се отстраняват или преработват ония образци, които имат вредни влияния. Обратно, във всеки образец се внедряват физически съставки и психически флуиди с най-различно лечебно и благотворно действие. Готовите образци дават модел за серийно производство, но с индивидуален код за всеки човек на планетата. Никъде из космоса не съм виждал насилствен добив и обработка на суровини, освен чрез слово и музика – затова и тук нещата, които възприех като машини, са някакви мисъл-форми. Стопилките се вкарват във вертикални цеви и се надува стъклен мехур, докато се пръсне. Появяват се нови надписи от измерванията на радиус, дебелина на стената, време, температура и пр. Зная, че на Елдрон се експериментират и произвеждат и жилища-полета, жилища-цветя, жилища-кристали и други, които сами растат по определени програми. Но жилищата-мехури от кварцово стъкло с добавки бяха първото, с което ме запознаха. Там никой не знаеше, че като специалист по райовете и адовете в космоса, аз съм посещавал и светове без жилища – човешкото тяло е единственото жилище, позволено от природата. Нуждата от външен дом не е само за защита от неблагоприятните условия и за насищане на битови и естетически потребности – тя отразява определена степен на съзнанието. И изкуствената светлина, и радиаторът, и компютърът, и космическият двигател са вътре в нас. Ние имаме в тялото и мозъка си и климатично поле, и защитно поле, и концертни зали с грамаден инструментариум, и палитра с безброй цветове и ухания, и радио, и телевизор, и телефон. Ако знаем как да се храним и как да общуваме с природата, как да обичаме, вътре в нас са и всички плодове на космоса. Казваш истинското името на банана – и той се явява пред теб, ако искаш да го ядеш по обикновения начин, или - ако желаеш - само като вкусово усещане. Но цивилизацията на Елдрон още изживяваше своите остатъци от технотронно съзнание – нуждата от външни средства. Науката за храненето владееха в съвършенство, но как да се обличат в различни светлинни дрехи, това изучаваха сега. Нуждата от криене или "разкрасяване" на тялото е особен вид кич и космическа простащина, не приемаща голото тяло като невинно и съвършено творение на Битието. Та в последната частица от моя миг между Словото и появата, аз видях на забързан кадър останалото: как се намесват дизайнерите, как мехурите се превръщат в двойни, тройни шесторни, 12-орни архитектурни шедьоври; как се формова кварцов мехур чрез поле във всевъзможни геометрични, жилищни и художествени модели. Още в огнетечно състояние, по стените на мехура потичат фантастични, сияещи вихри от багри или се образуват прозрачни орнаменти и мозайки, в зависимост от химическата и вибрационната програма и от инвенцията на твореца, като накрая застиват или продължават да се движат като най-различни десени и изображения. Пред вътрешния ми взор премина като фурия и отделът за индивидуално програмиране на всяко жилище според мига на раждането и физиономията на всеки, който ще го обитава. По желание, сградата външно може да добива вида на лицето на всеки от най-добрите мигове и епизоди на живота му; това лице да се превръща, поне визуално, във всички видове метали, минерали и пр. Намръщена или отнесена физиономия - "Не приемам гости"; приветлива – "Заповядайте!..."

Пластификаторите и течните кристали във фасадата отразяват и движението на планетите и звездите във всеки момент – жив архитектурен хороскоп на мига и на личността. По-нататък вече другите видове вградени монтажи – на климатичната инсталация, сервизните помещения, летателния двигател на жилището и пр. – преминаха като размазана река през съзнанието ми. Моментът бе дошъл! На безопасно разстояние, в голото поле, където бях посял Зърното, което ми дадоха, обработено специално за мен, първо се появи изпод земята крехко стръкче от светлина и започна да расте и се разлиства, докато се оформи като дървесна корона. После спря. Короната почна да се издува с ослепителни блясъци и сияния, бавно се разпредели на фрагменти, подчинени на общата хармония, но и всеки различен в някаква степен. Блясъкът отслабна, жилището ми заприлича на прозрачно слънце пред залез – и в образа му, като грамадно чашка на цвете, почнаха да се преливат и вихрят боите-зари. В един от секторите те бяха оранжеви и зелени, друг набраздиха с тънки златни паралели, а спалнята се оформяше от абсолютно черно стъкло, с тотална звукоизолация. Знам, че в горещи дни тя става външно бяла, за да отразява слънчевите лъчи, в друго време кондензира и разпределя топлина или прохлада директно. Друго помещение се издаваше във въздуха само с ръбовете си, и то не навсякъде – толкова бе прозрачно. След като всичко застина окончателно, само там заиграха небивали орнаменти, екрани и надписи, които могат да се изключват по желание. Знаех още, че стандартната големина на всяко индивидуално жилище е със строго определени габарити, независимо от визуализациите и различията. Два надлъжни жлеба или релси в основата и един отгоре се виждат ясно – даже и оттук. При последните модели няма нужда от тройна сглобка – прикрепянето към дадено Дърво на Живота става само в една точка, без да се явяват вибрации. Аз зная, че и моето жилище скоро ще бъде гост на такова Дърво – специалистите по синастрия и други съвместимости са изчислили кое Дърво на Живота измежду всички по цялата планета е с такива обитатели, които са ми най-хармонични в момента. Това трябва да се запомни добре - именно В МОМЕНТА. В следващия миг или момент, в следващите няколко дни или седмици вече с други хора ще бъдем най-хармонични и жилищата ни ще прелетят автоматично и ще се монтират върху свободен клон от друго Дърво на Живота, с други временни обитатели. Естествено, автоматиката може да се изключва и сами да си избираме съжители по симпатия – това е основно право на Елдрон. Правителството тогава обаче снема всяка отговорност за евентуалните взаимни дрязги и състарявания, ако сме изпитали влечение към човек от по-ниска еволюция или с по-ниска съвместимост. Има принудителни лечебници за такива случаи – за възвръщане на младостта и красотата, ако човек вече не е рухнал безнадеждно. На Елдрон рядко се оставят без контрол такива случаи – за нагледно назидание. Не е разрешено двама да се покрият напълно с полетата за скриване и невидимост, понеже инатът на лошия вкус и избор трябва да се онагледява от телевизиите навсякъде – да види населението какво става, когато удоволствията и чифтосванията стават на самотек. Не че няма свободна воля, но в светове като Елдрон еколозите и психоеколозите са завзели властта и са въвели почти железен режим. Двойките и групите, които остават да живеят с години на едно Дърво на Живота с изключен автоматичен режим, понеже си харесват телата и физиономиите, дори и крайно изродени от това чудовищно продължително съжителство, обикновено биват изгонвани по други планети. Има планети, където всеки може да изпита вкусовете и теориите си напълно свободно, каквото и да се случи с него. На Елдрон има опозиционна партия, която се е борила за тази свобода, но сегашната власт я държи под строг контрол. Дърветата на Живота – жилищните комплекси на Елдрон, наистина подобни на дървета – са на големи разстояния едно от друго, сред неосквернените поля и лесове на страната. Между тях се ходи пеш, няма превозни средства. Автоматиката и управлението на жилище за полет не действа, ако човек не се е движил през деня достатъчно – има закодирана и такава програма. В противен случай, населението се изражда. Днес трябва да си тичал и спортувал поне два часа, за да подадеш сигнал на жилището си да лети. Даже имаше и такива модели – ако анализаторите в стените видят, че кръвта ти е залиняла, жилището ти почва да трепери и да те подмята насам-натам, за да я раздвижи... По тая причина мнозина били излезли да живеят навън и това им харесало – Елдрон има прекрасен климат, - но никак не се харесало на властта и корпорациите. Все пак, човекът е човек, когато е клиент...

 На Елдрон има и свобода за усамотяване – живееш си сам на едно стъбло. Има и учебни помагала за онагледяване на остаряването – Дървета само с по два клона, за двама съжители. Допуска се и най-страшното – живеене на двама в едно жилище, на дърво без клони. Както казах, психоеколозите и синастриците са допуснали и такива абсурди, за да държат населението в постоянен страх от болести и остаряване – да виждат причините. Въвеждането на пълна прозрачност не само принципно но и обективно – прозрачните стени на такива домове и правото да бъдат снимани денонощно отблизо и от дистанция и да бъдат предавани на живо по всички телевизии – е последната победа на властващата партия. Останали са много малко самотници, двойки и семейства, които се осмеляват да живеят на показ и да не отиват при други както и да изглеждат, както и да се разболяват и остаряват, само защото се били обичали... Все пак, те имат право да се изселят когато си поискат на друга планета, където можеш да живееш с когото си поискаш и да изглеждаш както си искаш, да живееш и по-кратко...

 Обикновено над "назидателните" двойни жилища – примерно някое дърво с два пъпеша – отгоре се явява трети пъпеш: юношата, когото са родили и отгледали, има право на собствено жилище. Не само че има право, но и не може повече да търпи физиономиите и разговорите на родителите си. Той обаче трябва да живее до 28-годишна възраст в токосферата на майка си, макар и с все по-продължителни откъсвания. Сученето от аурата на майката не може да продължава по-малко време. На Елдрон отдавна знаят, че аурата на бащата е с космически размери, но в епицентъра на брака тя отсъства или е зловредна, поради което бащата трябва да е далече и да идва само в миговете и периодите на затишие. Затишията в любовта и брака се изчисляват неуморно от синастричните и биоритмическите програми, които дават вход на кандидата за баща към някое дърво на живота и право за пребиваване там от един час до няколко дни. Тогава именно се зачеват и най-здравите и прекрасни деца. Ако някой се осмели да изключи автоматичния режим и да си живее с някого където и както иска, колкото иска, той бива преследван от полицията за углавно престъпление и бива затварян, лекуван или изселван. Остават само случаите за телевизионно назидание. Техните Дървета не се наричат както другите "Дървета на Живота", но "Дървета за Познаване на Доброто и Злото". Такива са всички бинарни жилищни Дървета на Елдрон, колкото и да са под контрол и да са малко. Редовно обаче се случват и осъзнавания, отпадания на илюзията и уморявания от несъвместимости и конфликти. Тогава някой включва автоматиката – и личната жилищна капсула се откачва с едва чуто прещракване от такова зловещо дърво, полита наволя, оставя се на "ветровете" на Програмата, да бъде преместено на такова дърво, където досегашният нещастник ще бъде обичан и обгрижван за известно време от истински сродни души и съвместимости... Изцеленията и подмладяванията в такива случаи са бързи и изумителни, това се предава денонощно по всички канали на елдровизията. Властта на Елдрон е абсолютно сигурна, че нейната наука и режим са върхът на всяка етика и истина. Тя не приема възраженията на опонентите, че красотата и младостта и особено дългият живот в едно тяло забавят еволюцията. Властта крие зачестяващите случаи на особени физически и душевни болести, породени от култа към здравето и съвършенството. Както винаги, управляващите династии не искат да признаят, че смъртта и болестите са опредметена философия. На планетата Елдрон и колониите й из вселената е пълно с тройни, шесторни, данадесторни Дървета на Живота – красиви жилищни комплекси. Стилизирани са като бук, габър, бор, кедър и какви ли не още видове. Единичните и двойните за назидание са повечето като върби и брези и други лесно чупливи, изкореними или гниещи дървета. Но по истинските дървета на младостта и красотата рядко има празен клон. Всеки опитва късмета си на някое Дърво на Живота първо за едно денонощие, после за три, за месец и повече. Ако хармонията и здравето не помръкнат, може да се получи специално разрешение даже за година! Досега обаче няма успешен случай за повече от две години. Тези, които казват, че хармонията продължава, се лъжат, понеже те почват видимо да се израждат – при тях започват бързи характерови и старчески деформации. Понякога един младее и живее по-дълго, но за сметка на ближния – стандартна форма на вампиризъм. На Елдрон не се приема душевна хармония, която не поддържа младостта и красотата, но не се приема и вампиризмът. Монофиксацията черпи енергия от клетките на жертвата, с която си се барикадирал, за да я смучеш. Затова екземплярите с космическа аура живеят по-кратко. Това не е противоречие, понеже космическата аура се задейства само при постоянно сноване на големи дистанции от източниците за локално засмукване. Елементите на квантовата механика, небесната механика и даже биомеханиката са на строго определени грамадни дистанции един от друг и взаимодействат по строго определени ритми, за да не рухне мирозданието, а често и с някои неравноделни честоти. Хората обаче елиминират напълно тия дистанции, нямат и понятие от периодика и ритъм на близост и отдалечаване – и затова са обречени на измиране. От друга страна, антропологията на Елдрон не може да си обясни изключенията напоследък, когато хора с по-високи и широки чела също имат странна нужда от собствени близки и собствена територия. По тази тема са защитени много дисертации и има много изследвания, но няма единно заключение. Наблюдават се и хора с почти маймунски лица, способни на напълно безкористен живот извън рода и племето - за всички и с всички. Нещо става в универсума, съответствието между форма и съдържание почва да се пука по шевовете. А може и пак да е закономерност, но дълбоко маскирана: някакви нови, особени съображения на Провидението да пуска в производство екземпляри със завидна форма, но елементарни вкусове и мотивации; да вселява прекрасни и напреднали души в непретенциозни наследствени черупки, за да могат да си вършат наблюденията и работата. Теоретически, някои Дървета на Живота в Елдрония са снабдени и с клон за съжителство само с един човек цели 7, 14 или 28 години и повече. Техниците по поддръжката редовно смазват и лъскат тия стърчащи клони, за да са готови за такъв случай. Никой обаче не е прескочил прага на двете години, след който чувствата, видът на хората и взаимоотношенията почват бурно да се разпадат. Изключения има само по увеселителните и назидателните зони и дървета за живот по двама, наречени от властта "зоологически градини" и "витрини по палеопсихология". Те подлежат на директна и телевизионна прозрачност. Празнуват си там хората тия златни и сребърни сватби, но как изглеждат и от какво са болни, се вижда от всички... Там е пълно с въздишки, очаквания, вменявания на чувство за привързаност или дълг. Разиграва се един и същ водевил, с едни и същи песнички и речитативи - само дрехите и физиономиите през времената са различни. Като експерт по райовете и адовете в космоса, неведнъж съм казвал, че в пъклените цивилизации стават особени, много грозни промени с очите и устата и всички основни мускули на лицето, когато някой види някого да прегръща и целува любимия му. Подобно нещо няма из целия разумен космос! Привързаността към симпатиите и "своите" и безразличието и даже омразата към "несвоите" се разглежда от нашите като особен вид душевна чума, когато засега е нелечима. Странното е, че в поразените зони на вселената даже писателите и артистите – хората с трета гънка в мозъка – изобразяват тая сценка абсолютно винаги по един и същ начин, без изключения. Затова отдавна тия предавания от витрините никой не ги гледа – оставени са на автоматиката, която може да засича сцени и реплики, които са по-различни. Веднъж на няколко стотин години някой казва някоя по-различна реплика - и тогава психиатърът на тази двойка или "семейство" наостря очи и уши: има шанс да се роди индивидуалност, изцеление, излизане от сценария! Но в останалите случаи в нито една от тия витрини няма човек или двойка, останали здрави, прекрасни и млади за повече от 120 години. На Елдрон тия дегенерати са на витрината, но стратезите на съдбата са ги оставили по другите планети с илюзията, че са разделени от другите дгенерати чрез стени, през които не се вижда. Това създава чудесни условия те да не се докарват, а да се проявяват такива, каквито са. Едни от най-комичните сцени на Елдрон са имитациите на съвършен брак и общуване много години, понеже героите зад витрината знаят, че са гледани от всички страни и искат за докажат, че такова нещо съществува. Няма по смешно нещо от подобна физиономия, когато човек се стреми да се не извърши шумно някоя физиологична функция... На тази планета има пълна нетърпимост към всичко естествено, несъвършено и нехайно-битово. Тези доброволци зад витрините се надяват да въздействат на законите и на идеологията, за да се измени това положение. Те се съпротивляват с всички сили на идеята, че някакви древни врагове на човечеството са заложили в религиите и обществения му морал закона да обичаме колкото може по-малко хора и че другото е безнравствено. Това не отрича класическата интимна любов и семейството, но и не ги оправдава, когато задушават жаждата на духа и душата за любов към всички. Според основния теоретичен закон на Елдрон, всеки има право да се установи като домакин и на 12-орно Дърво на Живота пожизнено, ако това не го обезобразява и не обезобразява други около него. Той може да приеме на Дървото едного за цял живот, при условие че приеме още 10 вида съжители: един за 28 години и по един за 14 години, 7 години, три години, една година, три месеца, един месец, една седмица, едно денонощие и един час. Някои хора могат да общуват хармонично за не повече от час, дори и по-кратко. Има хора, на които се събират само няколко минути истинско общуване през целия им живот! Значи, всички, които не са на едно Дърво за цял живот, се сменят в съответните периоди. Самият титуляр на жилищния комплекс отсъства периодично, за да гостува на други Дървета на Живота – в противен случай и той се състарява и умира рано. Има редки изключения, когато титуляр не ходи никъде, дори по мисии и екскурзии. Ако на собственото му дърво оборотът на хора и хармонията не спират, това за него е достатъчно. Човекът е създаден от Природата да живее в едно тяло не 120 години, но 200 милиона години и повече. Нарушаването на любовта и свободата и на природните методи и ритми бързо скъсява този срок до под един век. Между всяко и всяко малко жилище във всяко Дърво има коридори, по които хората си гостуват с онзи, с когото са в най-голяма хармония в момента. Разрешаването на спорове и конфликти става извън Дървото на Живота. Разбира се, Дървото на Живота има и обща зала в центъра – за общо хранене, четене, забавления, беседи, филми и пр. Законът на Елдрон задължава всички да спазват тази форма на общуване строго. Теоретически, за една година ти трябва да можеш да приемеш в сектора за едночасово гостуване от 365 до 3000 души и повече, в зависимост от нивото ти на универсализация. Има стандартни и свободни модели за индивидуалната честота на общуване, но никой не може да избегне задължителния минимум, ако е в Дърво на Живота и е жител на Елдрон. Една трета от денонощието си сам или на работа, 8 часа – с най-близкия и семейството (или другите хора от дървото, без едночасовите). Останалата третина е определена за срещи с хората от клона и жилището за едночасово гостуване. Това са от един до 8 човека в денонощието, в зависимост от твоето желание и разположение; но нямаш право да не приемеш нито един. Има и хора със суперуниверсално съзнание и те имат право да общуват с много повече хора в едночасовата гостна, дори и с по един за няколко минути, ако някой е заявил такъв срок. Това не е чудо за един лекар, психолог, учител, търговски работник и пр. – те контактуват с много повече хора и имат талант за това; а и самите хора са облагодетелствани от тях. Но властта не наказва драстично онзи, който има нужда само от себе си или от ограничен брой най-близки образи - дори и от само един. Когато казах, че тази система на Елдрон е задължителна, това не значи, че тя се налага насила. Просто, нямащите универсално съзнание се лишават от определени преживявания и придобивки. Замислят се само след разболяване, остаряване и появата на тъга и малшансове. Тогава отиват при личния си психолог и искат начин за излизане от това положение. Обикновено се спасяват на Дърво на Живота. Този, който хареса обитателите на едно Дърво и те го харесат, кандидатства за оставане в жилището на клона за едно денонощие. Продължи ли хармонията и взаимната радост и щастие, той се записва да чака реда си за клона за една седмица – и т.н. Но при първия конфликт или неприемане на някого, всеки е напълно свободен да си отиде и преди края на срока, да бъде свободен или да си търси друго Дърво. Така се отрязва всяка възможност за заразяване на общината с ревност, антипатии, налагане на собственото право или някаква друга подобна душевна болест. Има още много тънкости в закона на Елдрон, които не познавам, но това съм разбрал досега. И много ми харесва! Както казах, там няма такова нещо, което у нас наричат "обществен транспорт" за придвижване от жилището до местоработата и обратно. Не го правят и с частни превозни средства. Хората просто се преместват с жилищните си капсули или с само с багажа си по Дърветата на Живота около мястото, където работят. Не зная какво е по жанр нещото, което пиша тук. Смятам и в бъдеще да не се интересувам от това, понеже не съм писател. Който иска, може да го облече в художествена форма, да го направи за пред хората. Но това е видението, идеята. То е дошло отнякъде и поиска да се роди – дори само като ескиз. Нямам талант и време като щастливия професионалист Станислав Лем да описвам по един гениален начин своите светове. Имам само 4-5 дни в годината за творчество, обикновено при болнични от тежката работа – това сега ми са възможностите да пиша. Обикновено се връщам от работа труп и заспивам с дрехите. Но не знам какво е това сън без сънища. Сънувам като бесен. Сънувал съм и правене на жилища от вулкани. Сипват нещо във вулкана преди да изригне – и когато избухне, отгоре бавно почват да падат хиляди прозрачни и непрозрачни мехури, които накрая подскачат по земята и не се чупят. Хората ги застопоряват и правят от тях жилища. Но, както казах, не съм писател. Ето защо, ако някой се интересува мога да разкажа още подробности за това, което ми се случи в страната Елдрон, прелитайки от Дърво на Дърво с моята жилищна капсула; за удивителните човеци и общества, с които се срещнах и при които живях, за космическите си пътешествия, за музикалните градини, в които попаднах - и за още много, много любопитни неща…

 

 

03.08.2018 г. 06,32 ч.

 

"В ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ТАЗИ ЗАДАЧА ПОЧИВА ЖИВОТЪТ НА МНОЗИНА"

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!...” - Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ТАЗИ ЗАДАЧА ПОЧИВА ЖИВОТЪТ НА МНОЗИНА /…/”

(1919.06.19.при.ИСИ.ВСЕ94.185)

„В реда на нещата е свинете да ядат от копанята си, но човек да им завижда за това положение, то е извън обикновения ред на нещата. Под думата „копаня“ аз разбирам всички неестествени мисли, чувства и желания в човека, които уронват неговото достойнство. В това отношение човек трябва да бъде строг към себе си, да си каже: „Като гледам с какво се храни свинята, радвам се, че тя е доволна, но аз нямам право да се сърдя, че и за мене няма такава храна. Моята храна е съвсем друга“. Свинята би ли завидяла на човека? - Като види каква храна употребява човек, тя няма да му завиди, но ще каже: „Тази храна не е за мене“. Следователно, човек не трябва да участва в работи, които понижават неговото достойнство.” (12 юли 1931, „Любовта към Бога”)

„Другарите ви ще се стреснат, ще разберат, че професорът ви е сериозен и строг човек, и ще учат по-добре.” (23 май 1930, „Музика и работа”)

„Човешките мисли, човешките чувства, човешките постъпки трябва да бъдат в съгласие с БОЖЕСТВЕНИЯ порядък на нещата. В туй отношение, човек трябва да бъде съвършено строг! Строг, изправен трябва да бъде. А под думата „строг“, разбирам да не прави никакви опущения. СТРОГ е в туй отношение!” (6.X.1935, „Двата порядъка”)

„Имайте предвид, че Божият закон е строг, той иска за всяко нещо ред и хармония.” (14 октомври 1920 , „Нито се променя, нито се изменя”)

„Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Казвам: човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам „престъпник”. (26 февруари 1933, „Блажени сте”)

 

"Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си. Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг. Ученикът трябва да схваща и разбира това." ("Свещени думи на Учителя")

 

 

04.08.2018 г. 14,57 ч.

 

ДОКАТО СИ МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО… Пред нас са хиляди гари, милиони влакове, милиард океана от възможности за свобода и щастие, но нашата глава е ДРУГАДЕ… „Кой е най-малък /в лошия смисъл на думата/? – Този, който не изпълнява волята Божия НИ ПО СЪРЦЕ, НИ ПО УМ, НИ ПО ДУША, НИ ПО ДУХ…”

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен да отваря и затваря движещия се мост, когато минавали и заминавали треновете. Той живеел на една кула на моста. Един ден той отворил моста и не го затворил, много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес АЗ съм господар на положението, и когато АЗ кажа да минат треновете, ТОГАВА ще тръгнат!...“. Как са постъпили с този американец? – Изпратили хора да го свалят от моста, и вместо него поставили друг, който да затваря моста. Така правим и ние: отворим моста - и не го затваряме, като казваме, че НИЕ сме господари на положението и от НАС зависи всичко. След време обаче Господ ще изпрати своята делегация, която ще ви смъкне от това място. Тогава вие сте най-малките в Царството Божие. Кой е най-малък? – Този, който не изпълнява волята Божия НИ ПО СЪРЦЕ, НИ ПО УМ, НИ ПО ДУША, НИ ПО ДУХ…” (1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920.202-203)

ИЗНЕНАДА! - Значи, такъв човек все пак Е в царството Божие, не извън него. Извън него, въпреки че то прониква и ада, са тия, които нямат нито сърце, нито ум, нито душа, нито дух. Или и да имат ум и сърце, лочат от КОПАНЯТА. Обаче тия, които ИМАТ сърце, ум, душа и дух и затова СА в царството Божие, макар и най-неспособни от всички в дадения момент, понеже не изпълняват Волята Божия, НЕ СА ОБРЕЧЕНИ БЕЗНАДЕЖДНО. Щом ги ИМАТ, пробуждането им е НЕИЗБЕЖНО. Когато им омръзне да лочат, когато намерят духа и душата си и престанат да продават ума и сърцето си на смъртни или са им ги харизват, един прекрасен ден те НЕПРЕМЕННО ще станат Човеци. Емануил Сведенборг казва, че и най-тъмният дух на дъното на ада възлиза мигновено отдясно на Бога, ако дори само за миг помисли за Бога и за ближния. И най-светлият дух отдясно на Бога моментално се проваля на дънното на ада, ако дори и за миг помисли за себе си и за света.

 Сега, да преговорим каква е разликата между "близък" и "ближен". Да се сетим каква е разликата между "себе си" в ада и "себе си" в божествения свят. Между "света" на интервентите - и Света, създаден от Бога.

 

 

04.08.2018 г. 13,59 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Вие давате живот на едно дете, но не минават и 2–3 години, и Господ ви ВЗЕМА това дете. Плàчете и се чудите защо умря вашето дете…– Причината за това нещо са вашите /принизени/ желания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата „малък“ /в случая/ се разбира слаб човек, който се поддава на ВСЯКАКВИ изкушения, на ВСЯКАКВИ влияния. В слабия човек НЯМА определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот…“. - Нима може да се нарече „живот” този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3–4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма…” (1919.06.19.мал.ИСИ.ВСЕ94.202)

 

 

04.08.2018 г. 12,35 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Не казвам, че не трябва човек да желае, но в желанията той трябва да научи великия закон, по който да постъпва. Той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество - и тогава да пожелава.”

(1919.06.19.мал.ИСИ.ВСЕ94.202)

ПРЕДИ ВСИЧКО, БОЖЕСТВЕНОТО Е ЧИСТА, БИСТРА, СПАСИТЕЛНА, ЖИВА ВОДА. НО КАКВО ПОЖЕЛАВА И КАКВО МОЖЕ ДА ПРАВИ ОЩЕ БОЖЕСТВЕНОТО самò по себе си и в нас, освен великите и чисти неща, на които е способно? Може ли То да бъде „велико” и в скромното, в малкото? Способно ли е да се самопринизява в някои случаи – и защо? Ето един въпрос на тази тема от една Приятелка и един възможен отговор на него:

- Что интересно: Учитель говорит о себе: "И МЕН да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света!". То есть Он себя причисляет к ученикам.

- В някои случаи Божественото искрено и съзнателно се принизява до нашето ниво - и даже по-ниско. Божественото има НОРМАЛЕН гръбнак - може и да се покланя, да се наведе, за да вземе някоя нечистотия, да вдигне падналия, да утеши нажаления, да помилва някоя Божия тревичка. Божественото не иска да демонстрира безпогрешността и величието си, въпреки че по принцип е съвършено. Който е НАИСТИНА божествен и истинен, той никога не престава да бъде и малък, "нищожен", смирен, ученик, дете. По своему, може да бъде и наивен. "На ВСИЧКО хваща вяра" - едно от най-неразбираемите твърдения в Евангелието.. Някъде бе казано: "Липсата на самочувствие - първоосновата на живота". Тоест, на самомнение. Това не изключва запазването на божественото самодостойнство, но Божественото никога не демонстрира величието Си пред слабите, пада на колене и по лице и пред най-грешния, със сълзи на очи му се извинява, че не го е сторило до този момент. Веднъж Учителят ще каже са себе си, че и Той е страхливец, защото ходи с дрехи - не се съблича гол като всички нормални същества в цялата божествена вселена. Друг път казва: "И аз се мотая тука в краката на умните - дано и от мене излезе нещо свястно в този свят...". Иронично ли го е казал - или НАИСТИНА се е чувствал в този момент така? Божественото се отличава с ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ към всяко същество, колкото и то да е по-долу от него и заблудено; Божественото може ДА СЕ ПОКЛОНИ ИСКРЕНО и на умния, и на разномислещия, и на грешния, защото се покланя на душата му и на страданието му. Божественият може да се прави и на грешен и глупав; гордият - никога. Агентите на горделивостта и ада имат чувство за непогрешимост - тях ги тресе мегаломанията, властническата драма, драмата на тщеславието. ИСТИНСКИ безгрешният често се облича в сивите дрехи на посредствеността, за да не смущава хората с чистотата и величието си. Божественият може да бъде и СЛУШАТЕЛ - не само грамофон и високоговорител без копче за изключване...

Божественият може да изиграе съвършено и ролята на безпомощен или на някой грях, защото е приятел, артист, хуманист, възпитател. Правейки се понякога на невеж и безпомощен, той дава шанс на съществата и ТЕ да се почувстват нещо, да започнат да просвещават, да помагат. Горделивият абсолютно никога не отстъпва катедрата, тиража или амвона си на някой друг!

Бог ходи по земята и като "юродив" и прокажен, като "грешен", като просяк. За Христос в беседите се казва, че Той ДОБРОВОЛНО се е натоварил със всички страдания, грехове и нечистотии на човечеството и че лично е минал и минава през всички тях, за да може да ги познава и трансформира. Божественото е непостижим елмазен връх, но в основите си е Отходен Канал, Пречиствателна Станция. Липсата на суета и самомнение в него му дава неограничена свобода да бъде във всякакви роли, за да пречиства и да наблюдава. Светецът-чистофайник, егоистичното духовно животно ще се побърка от ужас, ако някой капне в самомнението му микрон нечистота или някоя горчива човешка сълза. Сълзата няма да го трогне - той ще започне с денонощия да рецитира оградителни формули и молитви, да се "пречиства", но няма да помилва изстрадалото Божие създание. Гноясалият от илюзията за притежание счита и ума си, и сърцето си, и душата си, и тялото си за СВОИ СОБСТВЕНИ - нито за миг не се сеща, че те принадлежат НА ПРИРОДАТА, НА БОГА. Да отдаде без замисляне и живота си, и сърцето си, и правотата си, и мненията си, и душата си, и силите си, и "кожичката" си, и всичкия друг Божи инвентар, заграбен от него - такава мисъл и насън не може да му мине през главата, даже и да знае Евангелието наизуст. Да отдаде живота и душата си на приятелите си, да обикне ближния като себе си и повече от себе си, да обикне даже и неприятелите си - този базален съвет на Христа той никога няма да разбере и приложи, докато е духовно животно. Истината и Правдата СЪЩО не са негова частна собственост, но той винаги иска да е титулярът им, "първият", "най-правият", "единствено" правият. Такъв е и самонадеяният, който води само своето собствено дело. В грозния си себизъм и егоизъм и той замирисва отвратително като самовластника, терориста, състезателя, "светията" или "праведника" - до такава степен, че и Бог се отвръща от него в погнуса и го оставя на съдбата му за неопределено време.

Божественото е не само слънце и въздух, но и ВОДА - може да бъде НАЙ-ДОЛУ. Божественото често е слугиня, роб, "последен парцал". Кой ще обира нечистотиите ни? Влачи хиляди благословения, елементи, екскременти, дънери, боклуци и кал, НО ДАВА ЖИВОТ. Поема всички насилия, отрови, унижения и нечистотии на живота без изключение - и ПАК си остава свято и непорочно. То постоянно се изпарява и се завръща в Себе Си - девствено, целомъдрено, чисто, неосквернено.

 

 

05.08.2018 г. 13,31 ч.

 

 

„И НАУЧИ ТАКА ХОРАТА”… : : БЕИНСÀ ДУНÒ: „И тъй: „Който наруши една от най-малките заповеди и научи така ХОРАТА, „НАЙ-малък” ще се нарече в Царството Божие. А който стори /волята Божия/ и научи /на това и хората/, „НАЙ-велик” ще се нарече в Царството Божие“. (1919.06.22.мал. СИЖ3.ГИК1920. 205) : : „И НАУЧИ ТАКА ХОРАТА" - ТОЕСТ, учи ги да продават и купуват Бога, продукти, знания и пр.; и им дава посвещения, чинове, сертификати…: : ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МИСЪЛТА ОТ НАЧАЛОТО: „Ставате сутрин и си казвате: „Днес вече ще живея ДОБРЕ!“. Но като се върнете вечерта у дома и си, дадѐте сметка за всичко, казвате си: „Не стана така, както мислех, защото при днешния живот - при хората, които ме обикалят, - не може да се живее честно…“.

 

05.08.2018 г. 12,47 ч.

 

КЪМ БУКВАРЧЕТО ЗА БАЛЪЦИ, ГЯВОЛИ И МЕГАЛОМАНИ:

„Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.”

БЕИНСÀ ДУНÒ: „В момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се намират в един безграничен кръг, и колкото повече слизам надолу, толкова повече този кръг се стеснява, докато приеме форма на конус. Някои казват, че тези полета са 7, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, за да видим какво има там…“. Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му, и там ще спреш. Ще се превърнеш в едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?...“ – Защото си един от великите философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на МАЛКИЯ закон в живота. Процесът на развитието е обратен - т.е., за да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си о другия. Така ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в новия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони?“ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“ – „Не.“ – „Слез да видиш как се живее там… Аз слизах един път, и втори път за нищо в живота си няма да сляза!“. Мнозина ще слезете в този конус, и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става ВЕЛИК в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече „най-малък в Царството Божие”. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.” (1919.06.22.мал. СИЖ3.ГИК1920. 204-205)

АНТИТЕЗИ ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА-МРАВКИ, ДАЖЕ И КОГАТО СЕ МИСЛЯТ И ГИ МИСЛЯТ ЗА УЧИТЕЛИ. НЯМА НАЧИН ДА НЕ СЕ ПОДСИГУРЯТ МАТЕРИАЛНО, КОЛКОТО И ЩЕ ДА СА ДУХОВНИ И ТРУДОЛЮБИВИ И ДА СЕ ПРАВЯТ НА НЕОБИКНОВЕНИ: „Съзнанието на сегашните хора е будно за обикновените работи, но не и за необикновените. За какво мисли мравката? - За ОБИКНОВЕНИ работи. Колкото и да е учена, мравката не може да мисли за нищо по-високо от това, което се отнася до нейния /собствен/ живот.” (13 април 1932, „Закон на вярата и любовта”)

ЖЕСТКОСТТА НА МРАВКАТА: ТЯ ВИНАГИ Е ЦЕНТЪР И СЕ МИСЛИ ЗА ВЕЛИКА, НО ГОРДЕЛИВОСТТА, ТЩЕСЛАВИЕТО И МАЕРИАЛИЗМЪТ Й СИ ЛИЧАТ ОТ СТОТИЦИ И ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРИ: „Що е мравката? – ЖЕСТОКО същество! Най-жестокото същество на земята е мравката! Змията е хитра, лукава, злобна, но не е жестока. Мравката мисли само за себе си - тя трупа храна, ПОДСИГУРЯВА се. /Човекът-мравка/ иска да бъде самостоятелен, независим, и каквото пожелае - да стане. Това е МРАВЕШКА култура! Ще трупаш, ще трупаш, докато направиш цял мравуняк. И МРАВКИТЕ имат един неприятел – мравоядът. Като влезе между тях, той проточи езика си напред. В желанието си да вземат нещо от него, те се полепват на езика му и той ти поглъща. Така той използва мравчената киселина. Най-големите борби в света се дължат на мравките, т.е. на дявола в тях. Да благодарим на Провидението, че ни е запазило от мравките! – „Що е дяволът? Къде ще го намерим?“ – Идете в някой мравуняк - ТАМ ще го намерите. Най-опасните същества в света са мравките! Опасни са, защото има и невидими мравки – големи и малки. Мнозина са изучавали историята на мравките, заслужава си да се изучава. Много от нещастията в сегашния живот се дължат на архаичните остатъци от мравешката култура. Трябва да се освободим от нея! Болестта атеросклероза е резултат на мравешката култура. Невидимите мравки в човека знаят изкуството да втвърдяват артериите в човека и причиняват склерозата. Когато животът постепенно изтича от човешкия организъм, тогава се създават условия за склероза. Злото води човека в мравешката култура и той събира само за себе си; доброто води човека в по-висока култура." (19 юни 1932, „Малкото добро и малкото зло”)

„Щурецът отишъл при мравката да иска малко житце, да се нахрани. – „Къде беше досега, че не можа да си събереш жито за зимата?“ – запитала го мравката. – „Пях, играх и скачах по полето, но сега е навсякъде скреж и мраз.“ – „Където си бил цяло лято, иди пак поскачай и не яж!“ – отвърнала студено мравката. Тази басня е една от тия, които товарят човека. Чрез нея авторът искал да подчертае трудолюбието на мравката, но от друга страна се вижда нейния егоизъм. За предпочитане е човек да живее като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка. Погрешката на щуреца не се състои в това, че пял, играл и скачал цяло лято, но че отишъл при мравката да проси жито. Той трябваше да отиде на друго място, където щяха да благодарят за песните му и да му дадат да си хапне. Къде е отишъл щурецът след отказа на мравката? - Той все трябва да е отишъл някъде, защото виждаме, че и до днес ОЩЕ живее, не е умрял от глад…” (20 януари 1935, „Товарене и разтоварване”)

КАТО Й ВЗЕМЕШ НЕЩО, КАТО НЕ Й ДАДЕШ КАКВОТО ИСКА, МРАВКАТА ХАПЕ ДО КРЪВ, ВБЕСЯВА СЕ. А ДАДЕШ ЛИ Й НЕЩО – НЕ СЕ ОТБЛАГОДАРЯВА. „И тъй, който влиза в Школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Учителят и ученикът работят без пари. Яви ли се и най-малкото желание в тях за пари, тяхната работа е спукана! Те трябва да работят абсолютно безкористно.” (4 април 1922 , „Качества на ученика”)

ЗА ФЕНОВЕТЕ, Т.Е. КЛИЕНТИТЕ НА МРАВКАТА И НА ДРУГИТЕ ГУРУВЦИ: „Волът ще привлече волове, мравката ще привлече мравки, свинята ще привлече свини, рибата ще привлече риби, птицата ще привлече птици.” (25 октомври 1942, „Учител мой!”)

 

„ВСЕКИ СИ НАМИРА МАЙСТОРА” - ТЕМА ЗА РАЗГОВОРИ И ЗА ДОМАШНО. СИМВОЛИКА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ МРАВОЯДИ, НА МРАВЕШКИЯ ЛЪВ И ОСТАНАЛИТЕ ВРАГОВЕ НА МРАВКИТЕ КАТО НЯКОИ ПАЯЦИ, МЕЧКИТЕ, ВЪРТОШИЙКАТА И ДР. СИМВОЛИКА НА ЛОВНИТЕ ИМ СТРАТЕГИИ, ЗА ДА ГИ ОТКРИВАМЕ И ПРИ СЪОТВЕТНИТЕ ХОРА И ЖЕРТВИТЕ ИМ – Myrmecophaga, Myrmecophaga tridactyla, Neotamandua, Tamandua, Tamandua mexicana, Tamandua tetradactyla, cicindela japonica, cinticrus stal, Jynx. СИМВОЛИКА НА ЛИСТНИТЕ ВЪШКИ, ОТГЛЕЖДАНИ ОТ МРАВКИТЕ, за да разберем съответните фенове на гурувците-мравки сред подобията на хора, които обичат да ги доят материално и енергийно. НАСОКИ ЗА РАЗМИСЪЛ: Как мравешкият лъв си прави мрежовия маркетинг така, че жертвите му да се опитват да се катерят във фунията му за някой оглозган кокал, за жалък остатък от мърша, или за да се спасят, но песъчинките да се ронят под краката им и накрая да попаднат в устата на „спонсора” си и лъвовете - мошениците над него? На каква примамка съответства лепкавото вещество по дългия език на мравояда, по който се залепват любопитните и лакоми мравки, търсещи винаги „гювеч” в живота (много е дълъг и бърз – до 150-200 думи в минута, - когато и той прави презентации).

 

 

Има грехове АКТИВНИ; но има и грехове, които сме натрупали от безучастие. Бог е искал да родим някого с по-чиста наследственост, но ние сме Му отказали. Гримът ни е само емблема на сърдечния и душевен грим, с който искаме да ни харесат по-простите хора, а не тия, които ни изпраща БОГ. : : КОЙ МОЖЕ ДА ЗАЛИЧИ ТОГАВА ГРЕХОВЕТЕ НИ – И КАК? БЕИНСÀ ДУНÒ: „Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно изгубен. Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си?“ - Никой не може да поправи изгубеното! Псалмопевецът казва: „Само Един е в състояние да заличи нашите грехове и беззакония!“. - Само Господ има тая прерогатива да слезе в тези дълбини, дето сте направили престъпления, и да ги заличи със Своята четка. Докато слезе Господ в тези места да заличи вашия грях, ВИЕ ЩЕ ТРЯБВА ДЪЛГО ДА ПЛАЧЕТЕ, ДА ПРОЛИВАТЕ СЪЛЗИ. ВАШИТЕ СЪЛЗИ СА ПОТРЕБНИ НА ГОСПОДА, ЗА ДА НАПЪЛНИТЕ С ТЯХ ЦЯЛА БУТИЛКА, КОЯТО ГОСПОД ПАЗИ. Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе и ще слезе на мястото на вашите прегрешения и престъпления, за да поправи живота ви, като от време на време ще разквасва устата си със събраните ваши сълзи. Само така ще може да се измени вашият живот! Това е алегория, но ако вникнете дълбоко в нея, ще разберете, че тя е една велика истина в характера на Бога. Казвате: „Защо Господ мълчи и не отговаря на нашите страдания?“ – ГОСПОД МЪЛЧИ, ЗАЩОТО НЕ СЕ Е НАПЪЛНИЛА ОЩЕ БУТИЛКАТА; като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено престъплението, по кое време - и т.н. Като измие греховете ти, ще каже: „СЕГА СИ СВОБОДЕН, НО ВТОРИ ПЪТ НЕ ГРЕШИ!“

(1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920:213-214)

 

 

07.08.2018 г. 20,45 ч.

 

РЕЦЕПТА ЗА АБСОЛЮТНО ЗДРАВЕ И ЗА ОТЪРВАВАНЕ ОТ НАВЛЕЦИ:

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сега ние се намираме в положението на ония зловредни бацили, които, като влязат в нашия организъм, намират материал да живеят - и там се загнездват. Изчезне ли материалът, свършва се и техният живот.“ (1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920:213)

 

ИЗЧЕЗНАТ ЛИ БОКЛУЦИТЕ, КОИТО ВКАРВАМЕ В ДУШАТА И ТЯЛОТО СИ, ИЗЧЕЗВАТ И МИКОРБИТЕ. Не предоставяме ли материал и на боклуците в човешки вид, които искат да ни владеят, „свършва и техният живот”. Поне техният живот С НАС – те непременно ще си отидат, за да търсят такъв „материал” ДРУГАДЕ. Въпросът е ние самите да не сме в положението на вируси и бацили в организма на някой друг, на народа ни, на човечеството.

 

 

07.08.2018 г. 18,07 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН РЕБУС ЗА РАЗГАДАВАНЕ:

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка и без да се поддадеш на никаква съблазън..“ (1919.06.22.мал. СИЖ3.ГИК1920. 212-213)

Като божествено Учение, а не измислици на духовете, то за пореден път ни препоръчва да ИЗПЪЛНЯВАМЕ не само желанията, но и ПОЖЕЛАНИЯТА си. И то - ВСЕКИ ДЕН. Каква е разликата между желание и пожелание? КОИ са божествените пожелания, кои от тях са НАЙ-МАЛКИТЕ - и как да ги изпълняваме БЕЗ НИКАКВА ПОГРЕШКА? Как да не се поддадем, същевременно, НА НИКАКВА СЪБЛАЗЪН? Кои са ангелските, духовните, човешките и адските съблазни, които могат да ни попречат да изпълним безпогрешно БОЖЕСТВЕНИТЕ си пожелания?

Веднага след изказването на този съвет, Учителят дава примери: „Ако биха ми предложили да стана министър в България, бих предпочел да отида да помогна на някоя бедна вдовица - по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при вас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. - Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога.”

 

Там е работата, че ние ЕЖЕДНЕВНО си фабрикуваме небожествени желания по НИСКИЯ вкус и идеал, ежедневно отблъскваме или отлагаме БОЖЕСТВЕНИ шансове, БОЖЕСТВЕНИ молби на Бога и на съществата. Може да не е ежедневно, а по-рядко, понеже не винаги има външен случай, но тук се казва, че можем да изпълняваме и най-малките си /божествени/ пожелания ЕЖЕДНЕВНО. Това вече зависи САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ САМИТЕ НАС - ако светът не ни поднася шансове, но НИЕ САМИ тръгваме по света, за да правим добро и да изпълняваме божествените си пожелания. Тук, именно, влиза в сила ЛЮБОВТА БЕЗ ОБЕКТ. Не че е абстрактна, не че не прави конкретни добрини на конкретни обекти, но понеже е БОЖЕСТВЕНА, тя не е фиксирана  само в такъв обект или такива обекти, от които очакваме нещо в замяна – не е търговия. Но дори и да няма обекти понякога, които ни изпраща БОГ, ние ЕЖЕДНЕВНО би трябвало да изпълняваме поне по едно най-благородно желание ВЪТРЕ в себе си. Например – да простим. Казано е да прощаваме и 70 пъти по 7; в България Някой уточнява „НА ДЕН!”... А нима не познаваме хора, които не могат да простят някому дори веднъж през живота си? Не ги ли нарекох малко прибързано „хора”?

 

 

07.08.2018 г.13,29 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ти може да се молиш по 4–5 пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и СЕГА не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то, като отидеш на онзи свят, НИКОЙ няма да те погледне.“ (1919.06.22.мал. СИЖ3.ГИК1920:208)

КАРТИНКАТА представя 5 градус от знака Рак, според един български вариант на Сабианските символи. Вижте най-накрая тълкуването му.

„Та казвам: туй, което дава подтик всеки момент, то е най-малкото добро. Този, най-малкият подтик в света, който те кара да изпълниш волята Божия - ТУЙ е доброто. /…/ Най-малкият подтик, който те СПИРА да направиш доброто - ТОВА е злото. /…/ В живота вие сте извикани да правите добро. /…/ Доброто премахва препятствията в живота; ЧИСТОТАТА е, която държи човека в здравословно състояние. /…/ Доброто е ОСНОВА. Щом си добър, ще мислиш; щом си добър, ще имаш разположение на сърцето; щом си добър, ще бъдеш здрав. Щом си добър, значи всичко в света ще ти върви добре. На добрия човек всичко му върви добре!” (10.VI.1942, „Най-малкото добро”)

В БЕСЕДИТЕ СЕ КАЗВА, че който приема и прави и НАЙ-МАЛКИТЕ ДОБРИНИ, само той е любимо дете на Бога. Не че ще отхвърли или няма да прави и по-големи добрини, но отношението му към най-малкото е ЛЕГИТИМАЦИЯ, ТЕСТ. Егоистичният, злият, горделивият иска ИЛИ ВСИЧКО, ИЛИ НИЩО. Затова той студено, съзнателно, пресметливо отхвърля всички случаи, когато Бог му изпраща някое малко добро. Такъв има изисквания, съображения, претенции, представи, очаквания. Не допуска нито един случай сам той да направи даже и най-малко добро, освен от тщеславие или с някаква задна цел. Той е просто търговец: знае цената си и търгува само на едро – ще даде „голямо добро” само там, където му дадат „най-голямото добро”.

Всичко това не трябва да се бърка с ВИСОКИЯ ИДЕАЛ. Обаче при ВИСОКИЯ ИДЕАЛ има БОЖЕСТВЕНИ импулси, БОЖЕСТВЕН вкус, БОЖЕСТВЕНИ потребности, представи и понятия, БОЖЕСТВЕНИ цели, мисли, чувства и действия. Там действат разумността, спонтанността, разпознаването и саможертвата в името на Цялото. ИМА И ЛИЧНО, но то е по най-високия вкус и идеал.

Фаза 95 (5° Рак). Пилот и любимата му се срещат и в сънищата си.

Ключ: Приказните последствия, които увенчават живота на всеки, който не спира да пътува (да еволюира), умее да разпознава душите от по-високи измерения и да координира личната си воля с колективната воля на добрите хора. Самолетът в случая символизира индивидуалното съзнание на същество от по-висока, духовна еволюция, което уверено следва своя път, но се оглежда и за пътищата на земните хора. Понякога слиза, за да им помага, но и те помагат на него. При тази будност на сърцето и съзнанието, индивидът може да срещне и своята сродна душа и ВЗАИМНО да се научат да пътуват в световете на другия, а в почивките от полетите – да гнездят и на земята. Вече научили уроците си от предишните си лоши вкусове, избори и карми, сега индивидът, любимата му сродна душа и обществото започват да си помагат и да раждат заедно ПРЕКРАСНИ ПЛОДОВЕ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

 

 

07.08.2018 г. 11,43 ч.

 

ГРАМ СЪВЕСТ, ЧИСТОТА, РАЗПОЗНАВАНЕ, ТЪНЪК ВКУС, МИЛОСЪРДИЕ И ЛЮБОВ!

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с ВСИЧКИ хора и растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога - с корените му.“. (1919.06.22.мал. СИЖ3.ГИК1920. 206-207)

 

 

07.08.2018 г. 12,13 ч.

 

НЕ Е ЛИ НАСТАНАЛ 12-ИЯТ ЧАС?

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат „символа на вярата”, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, НЕ СА в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото Учение така: „За в бъдеще БЕЗБОЖНИЦИТЕ И БЕЗВЕРНИЦИТЕ ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие!“.

(1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920:207)

МОЖЕ БИ НЯКОЙ ПОЗНАВА ЛИЧНО поне един атеист, месоядец, пушач и пр., който би отдал и последния си атом за ближния и човечеството; но всички познаваме лично СТОТИЦИ вярващи, които не са готови да пожертват и един атом от вкусовете и мненията си, от себе си, за нещо чисто и истинско - по волята на Бога.

 

 

08.08.2018 г. 21,35 ч.

 

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ще преминеш през всичките 7 милиона по 7 милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „ИМАМ вече една философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са 7 полета“. Ще кажеш за духовния свят велики неща: светове, светове, същества без граници и без брой! Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури!” (1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920:218)

 

 

08.08.2018 г. 21,29 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Не вярвам и в съвременната наука, но вярвам във великата божествена наука. Не вярвам в съвременната глупава любов и в съвременната глупава мъдрост и привидната истина тука на земята - т.е. в лъжата, която хората са облекли във формата на истина. Аз казвам: всичко туй е велика лъжа, Истината е ВЪТРЕ ВЪВ ВАС!” (1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920:217)

 

АКО НЯКОЙ МОЖЕШЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ КОЛКО МНОГО НЕИСТИНА И ПСЕВДОМЪДРОСТ ШУМИ ПОД НОСА НИ, колко много клиенти и почитатели имат те!…

 

 

08.08.2018 г. 17,07 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Предпочитам да посветя цял живот за ЕДИН човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които НИЩО не възприемат."(1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920:216)

- ЗАРАДИ ТАКЪВ не само че няма да предпочетеш рая или планината, защото там имало простор, чист въздух или много хора с бели дрехи, но ще слезеш и на дъното на ада!

 

На тази тема може да се прочете разказа "Мисия в Инфрания", българската папка, фантастика, Един приятел, стр. 364 в toyonus.com

 

 

08.08.2018 г. 12,01 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Тези два божествени закона са поставени у човека така: първият, великият закон, е поставен в ума, а малкият – в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните МАЛКИТЕ работи в света, трябва да ги изпълнявате със СЪРЦЕТО си. С други думи: без любов към този закон, не можете да изпълните малките работи. Минавам покрай една вадичка и гледам, че някаква мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не ѝ обръщам внимание. - Не, трябва да се спра, да ѝ помогна! Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем! И като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще създаде условията да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, за в бъдеще това ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?...“ Вярно е, много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която се породи желание да избавя, трябва да я спася. Тя е ОСОБЕНА мравка. Ако не ѝ помогна, тази мравка след 100 години може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило дадено съзнание в мене, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула. Представи ли ти се такава формула за разрешение, ти ще спреш да помислиш как да я разрешиш. Дойде някой при тебе и ти каже, че е много отчаян, иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази твоя постъпка кармически носи лоши последствия. Законът е един и същ: ще се спреш в този малък закон и ще помогнеш! Ако ли не помогнеш, ще определиш в тоя момент своята лоша съдба.” (1919.06.22.мал.СИЖ3.ГИК1920:215-216)

 

 

 

09.08.2018 г. 15,36 ч.

 

БЕИНСÀ ДУНÒ: „Колко жертви ще паднат - дали един, два или повече милиони, - това е безразлично за Природата. Казвам, че това е безразлично за природата, защото за нея са безразлични нашите играчки. Когато ние създаваме градове, правим къщи и храмове, мислим, че това е култура, но природата не иска да знае за тази наша култура - в един момент тя може да я разруши.” (1919.06.29.ста.СИЖ3.ГИК1920:223)

 

10.08.2018 г. 17,19 ч.

 

И ДРУГ ПЪТ ТУК СА БИЛИ ЦИТИРАНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО, нека се занимаем с тази тема още веднъж. Според езотеричната българска и славянска етимология и отчасти индоевропейската, „удоволствие” означава „волята на ýда” – желанието на частта, органа. Всяка част или орган си има своето собствено удоволствие, своя радост, свое щастие. Именно Бог ги е надарил с това, не някой друг. Не само перфектното и чисто функциониране, но и УДВОЛСТВИЕТО на органа е условие за оцеляване на организма. Бедите започват от момента, когато даден орган иска да повиши или понижи дозата на удоволствието си и когато започне да използва средства за това, които не са дадени от Бога. Още по-големи беди настават, когато самозвани редактори на Бога цитират от Словото само отрицанията на удоволствието, искат да обявят дадена категория за изцяло негативна, „дяволска”. Очевидци са ни разправяли защо, всъщност, Учителят е захвърлил с гняв ръкописа на „Свещени думи на Учителя”, въпреки че там всички мисли са били продиктувани лично от Него. Има и редактиране ЧРЕЗ ПОДБОР. Сестрата е била изхвърлила някои от мислите, продиктувани й от Него, а с това е предала невярно основите на Учението. Само за една изхвърлена или преиначена мисъл, даже дума, хиляди хора могат да се отчаят, да се разболеят, да остареят, да се самоубият.

БЕИНСÀ ДУНÒ:

Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекота. Любовта изключва всяко насилие. (Свещени думи на Учителя)

„Що е смисъл? - Едно ядене има смисъл, когато яденето му ти причинява удоволствие и радост.” (19.3.1944, „Пребъдване”)

„Човек не може да бъде щастлив на земята без светлина, не може да има удоволствие без топлина, не може да има постижение без сила.” (18 януари 1942, „Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината”)

„Само мъдрият човек работи, и на лицето му се изразява удоволствие. Мъдрият човек работи с удоволствие.” (18.Х1.1923, „Гняв и страх”)

„Търсù Господа!“ - Да го търсим с любов. Ако не можем да видим Господа в светлината, която иде от небето, ако не можем да видим Господа в звука, който иде от разумните същества, ако не можем да видим Господа в уханието, което излиза от цветята, ако не можем да видим Господа в хубавата храна, която причинява удоволствие, ако не можем да видим Господа в онова, което пипаме, где е Господ?” (18.X.1942, „Търсете Господа!”)

„Всеки орган е предназначен за известна служба. Заеме ли се с някаква индивидуална служба, той се отказва да изпълнява пряката си служба. Всеки застой на жизнените сили във вашия организъм се дължи на неправилното кръвообращение. Този застой спира действието на мисълта.” (8 март 1933, „Принципи, закони, сили и форми”)

„Какво разбираме под „здраве“? - Правилното функциониране на всички органи, които човек има. Здравословно състояние е, когато всички органи функционират, взаимно си помагат. Туй може да го прокараме и в умствения свят, и в чувствения свят, когато човек чувства. /…/ Здрав е онзи човек, на който тялото има правилни отношения към органите. Два извода има: здрав е онзи човек, на който всеки орган има отношение към тялото; и здрав е онзи човек, на който тялото има отношение към всеки орган. Никой орган не е лишен от съществените неща, които са потребни за неговото благо.” (29.X.1935, „Моралът”)

„Религиозността подразбира израз на чувства към дадено същество, непременно по-високо от самия човек. В това отношение, само онзи човек може да има любов към Бога, у когото всички органи са правилно развити. Главата, дробовете, стомахът, както и всички останали външни и вътрешни органи в този човек са добре развити. ТОВА са истински праведни хора. Като наблюдавате съвременните хора, ще видите, че малцина от тях имат добре развити органи. /…/ "Бъдете съвършени, както Отец ми е съвършен!“ - Съвършенството на човека се обуславя от неговите органи. Когато едно качество или една добродетел у човека е добре развита, този човек благоухае. Добрият човек, например, благоухае. Както цветето разнася своята миризма надалеч, така и добрият човек разнася своето благоухание надалеч. Лошите хора са подобни на замътени яйца. Доближите ли се близо до тях, те разнасят миризмата си надалеч; те миришат лошо. /…/ Човек се нуждае от физически, от духовни и от божествени органи. Без тия органи той не може да влезе във връзка нито с физическия, нито с духовния, нито с божествения свят. Всеки свят изисква съответни органи. У когото тия органи са развити, той ще действа свободно. /…/ За човека е важно ДАЛИ Е РАЗВИЛ в себе си тия органи, а не какво е неговото верую или какво хората мислят за него.” (9 май 1928, „Създаване на нови органи”)

„Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи.” (31 март 1933, „Закон на доброто”)

„Има смисъл да ходиш ТАМ, където можеш да вършиш Божията воля. /…/ Можеш да носиш и дявола на гърба си, но в никой случай не му позволявай да ти сложи гем! Който си позволи да ви сложи гем, той ви заробва. Като поносиш дявола известно време, ще му кажеш: „Слез от гърба ми! Ако искаш някаква услуга от мене, ще ти направя, но да те нося на гърба си, не искам. Не съм дошъл на земята да нося дявола на гърба си и той да ме управлява. Слез от гърба ми!“ И тъй, стремете се да изправите отношенията си към Бога. Освободете мисълта си от ограниченията. Всяка постъпка трябва да бъде свободна и обмислена. Свободен човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са съвършени, както Бог е съвършен. /…/ Вие мислите, че сте свободни; всъщност, живеете в ограничения. Вие носите чужди работи в себе си и ги представяте за ваши.” (1 февруари 1933, „Значение на удовете”)

„Като ученици, вие трябва да изучавате законите на хармонията, която се обуславя от правилните отношения между частите на материята. Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат в хармония. Щом те са в хармония, и мислите, чувствата и постъпките на човека ще бъдат хармонични. Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представляват числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да си хармонират. Щом се наруши хармонията между тях, организмът заболява.” (30 октомври 1930, „Правилни отношения”)

„Страданията, болестите, през които човек минава, представляват тоягата на природата. Всеки орган трябва да изпълни своята функция, да не я оставя на другите органи.” (19 юни 1931, „Свиване и разширяване”)

„Тялото може да прояви своята красота, когато всеки орган е на своето място.” (31.XII.1939, „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека”)

„Всеки орган трябва да стане силен, да придобие всички качества, които тялото има, без да се зароди в него желание да излезе вън от тялото. Защото, ако излезе, тялото ще изгуби всички свои постижения. Да живеем по този начин, значи да сме в онова положение, в което е БОГ. Само при Него можем да бъдем щастливи! Щом излезеш вън от Бога, нещастие те очаква, очаква те безсилие и всички останали злини, които съществуват в света.” (26.I.1936,„ Слуги на Доброто”)

„Всеки орган трябва да свърши работата си навреме.” (1 юни 1932, „Любов, обич и почит”)

„Казвате: „Нямам ли право да се отнасям с тялото си и с отделните си органи, както искам?“ – Имаш право, свободен си, но и те имат право да се оплакват. След това ТИ ще носиш последствията. Ще те теглят под отговорност. Няма да те викат в окръжния съд, нито в апелативния, но направо в касационния съд – при Бога. ТАМ е последната инстанция; ТАМ ще отговаряш.” (6 април 1932, „Входни врати”)

„Ние сме се устремили към един живот на едно „вечно спокойствие”, и вследствие на това в нашия мозък много органи са атрофирани, останали са в бездействие. Много органи вътре в нашето тяло са останали също в бездействие, и вследствие на това в нас се забелязва една анормалност.” (16 април 1922, „Не бъди неверен, но верен!”)

„Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. /…/ Някой казва, че няма душа. - Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във ВСЕКИ човек. Сянката на Господа ще намерите във ВСЕКИ човек.” (24.XII.1939 , „Акаш и прана”)

„Не е лошо, че един мъж е „женкар”. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек - „женкар”, както го кръщават, - той е богат човек, търси да вложи капитала си... Само жените могат да „купят” стоката му… Защо ще го обвиняваме този човек? - Стока има, ще я „продава”../…/. Вие ще обяснявате, че този човек е „женкар”... - Ще намери една жена, която е „мъжкар” – и ТЯ има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят... Да ви обясня научно сега. Сега ще пристъпя научно де е противоречието. Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира, и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да я „продаде”, та да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити. Трябва да намери жена- „мъжкарка” - и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една ОБМЯНА НА СИЛИТЕ. В него ще стане едно повдигане. Според този закон, ако този орган в неговия малък мозък е силно развит и дойде една жена, на която органите са слабо развити, казвам: „Този мъж не е за тебе, понеже и ти не си за него. Ще му намериш една жена-мъжкарка, обмяната да става правилно. Или, другояче казано: при големия извор тръбите трябва да бъдат големи, при малкия извор тръбите трябва да бъдат малки.” (18.III.1934, „Стана здрав”)

„Всякога човек остарява, когато престане да люби. Всеки, който остарява, е престанал да люби. Всеки, който люби, се подмладява. Ако хората не ни обичат, доброто не може да се прояви; ако ние не ги обичаме, не даваме възможност доброто в тях да се прояви. Като любиш един човек, ти му даваш възможност да се прояви. Той, като те обича, ти дава възможност ти да се проявиш. Ако в света не се обичаме един-други, не можем да се проявим, нямаме възможност. Казваме: "ГОСПОД ще го направи..." - Като любиш, ще дадеш възможност Господ да го направи. Като любиш някого, ще направиш ТОЙ да се прояви. Казвам: първото нещо - трябва да любите, трябва да обичате; трябва да ви любят и трябва да ви обичат! Като любиш, помагаш на хората; като те любят, помагат ти. Та радвайте се на проявлението на хората! Всеки, който люби, е един добър пример. Всеки, който обича, е един добър пример. И ти, като любиш, си един добър пример. Щом не любиш, ти си слаб. Това да ви служи за правило, другото е теория. Който люби, е свободен. Който люби знания има. Който люби живот има. Който не люби, свобода няма. Който не люби, знание няма. Който не люби, живот няма.” (28 август 1944 , „Сянка и реалност”)

„На всеки Ученик се падат по 40 милиона „християни”. Значи, в сегашния християнски свят имате по 40 милиона предатели. – Защо е така? – На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. /…/ Всяка добродетел има 35 милиона форми! Всяка форма, съчетана една с друга, образува нова форма. Да изучиш една добродетел и да я приложиш, това е голямо изкуство. Някой казва: „Аз ПОЗНАВАМ любовта…“. – Това е силно казано... - Любовта има 35 милиона форми! /…/ На оня, който философства, казвам: „Ела и виж!” Ако един човек ти е направил 99 услуги, а ти не си му благодарил нито с един нежен поглед, не си достоен да се наречеш негов приятел. Ако и на стотния път не си готов да благодариш, ще те изпъдят от училището на живота. Последната услуга решава съдбата ти завинаги. Страшно е положението на ученик, изпъден от божественото училище! Нека не се чуди, ако в следното прераждане той се роди физически сакат или умствено недоразвит. И, ако питаш защо си нещастен, казвам: ти си нещастен, защото не си поздравявал брата или приятеля си в името на Божията Любов. Казвам: Ако Божията Любов хлопа на вратата ти, а ти се правиш, че не чуваш, невидимият свят ще те накаже справедливо; ако ОТГОВОРИШ на нейното хлопане, ще влезеш във връзка с напредналите същества от висшите светове и ще кажеш: „Аз виждам сега това, което по-рано не виждах!“. Виждането ще ти причини радост на душата. /…/ Сега аз ви говоря за поздрава на любовта, понеже сте призвани да изпълните всичко с любов. Ако не изпълните задълженията си с любов, не сте нито приятел, нито ученик. Ученикът на любовта трябва да се проникне от великата любов, да учи с любов. Сърцето му трябва да е запалено от любовта! Ако няма любов в сърцето си, той не се приема в Школата. Дето ходи, каквото прави, той трябва да знае, че няма любов като Божията Любов. Каже ли веднъж така, въпросът е свършен. Ако питате защо не ви откривам тайните на природата, казвам: не ви ги откривам, защото нямате любов в сърцата си. Ако имахте любов, щях да ви открия много работи. /…/ Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За ТАЗИ черта ще го обичате. Само така ще развиете любовта в себе си! Само така ще проявите Христовото учение! Само така Христос ще влезе в сърцето ви и ще ви открие това, за което душата ви копнее. ТАКА ще се наредят работите ви. /…/ Само Божията Любов се е проявявала през всички векове. Само тя е безконечна. Всички други форми на любовта са конечни. В тях Бог се е ограничил. – Защо? – За да се изяви. ВСЯКА КОНЕЧНА ЛЮБОВ Е ИЗЯВЛЕНИЕ НА БЕЗКОНЕЧНАТА. АКО НЕ ПОЗНАЕШ БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ В ГРАНИЧНАТА, ТИ СИ ИЗГУБИЛ ВСИЧКИ СЛУЧАИ В ЖИВОТА СИ ДА ПОЗНАЕШ ЛЮБОВТА. Няма Любов като Божията, понеже тя съдържа всички условия и възможности в себе си. Който се домогне до Любовта, всичко може да направи. Който не се домогне до нея, нищо не може да направи. /…/ Правете опити в областта на любовта, като започнете от най-малкото, микроскопическо добро. При това, опитайте се да направите едно малко добро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш. Това ще произведе преврат в него. Малкото добро, направено с любов, се предпочита пред голямото добро без любов. /…/ Всеки да се прояви така, както Бог го е създал. Желая на всички да проявите своите благородни чувства, светли мисли и възвишени постъпки.” (2 октомври 1921, Поздравът на Любовта”)

БЕЛЕЖКА КЪМ ГОРНИЯ ТЕКСТ: Това е една от най-великите и вдъхновени беседи на Учителя, в която Той утвърждава знаменитата формула, поизнасяна между двама: „Няма любов като Божията Любов!”, а другият отговаря „Само Божията любов е Любов!”. И до днес изпълняват това даже на големи кръгове от двойки; мнозина, като ни срещнат някъде, правят само това. И нищо друго. И в Айтос, и На Рила, и другаде произнасят със светнали очи тия думи – и веднага си обръщат гърба, без да те попитат умираш ли от глад, имаш ли керемида над главата, от какво те боли душата – и т.н. Като е видял това още веднага след 1921 г. – че и това свято разковниче се превръща само в религиозен ритуал, в празни думи, в една от по-късните Си беседи Той казва: „ОТМЕНЯМ този поздрав!”- Но хората не знаят за това нареждане и за причините му – и продължават. Не ги интересува нито граничната, нито безграничната любов. А ЛЮБОВТА Е ДА ДЕЙСТВАШ.

„Някой обича някого - РАДВАЙТЕ се, защото в любовта БОГ е, Който действа. И за ВАС ще намери - ИМА кого да обичате! Не едного, ХИЛЯДИ ще направи да обичате! НЕ ВИ ЗАБРАНЯВА ДА ОБИЧАТЕ. Казвате: „Аз този човек не мога да го обичам…“. - Вие криво „пеете” тогава… Вие турете в ума си: ВСЕКИ човек може да обичате, когото БОГ е създал. „ВСЕКИ човек, когото БОГ и създал, аз МОГА да го обичам. Всеки човек, когото ХОРАТА създали - ще си помисля… Но турете определена идея: ВСЕКИ човек когото БОГ е създал, ВСЕКИ човек в когото има душа, МОГА да го обичам. Всеки човек в когото има дух, мога да го обичам; ВСЕКИ човек в когото има ум, МОГА да го обичам. ВСЕКИ човек в когото има сърце, мога да го обичам!” - ИМА ли тези неща, те са БОЖЕСТВЕНИ.” (9 юни 1937, „Отношение на нещата”)

 

„Сега, който идва тук, ние не му налагаме; но който е дошъл, който се ангажира веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в Класа те не трябва да присъстват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, - ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, ВИЕ СТЕ КАТО ЕДИН ЧЕРВЕЙ, КОЙТО РАЗЯЖДА ТОЗИ ОРГАН. ТОГАВА ЗАЩО ДА СТАВАТЕ ТОЯ ЧЕРВЕЙ, ДА РАЗРУШАВАТЕ ТУЙ ДЕЛО? Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете ИЗПРАВНИ! Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Но, който реши - и млади, и стари, - да се стегне да учи! Тогава Бог на прилежните помага. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става! В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина - ТОВА е то едно божествено правило за ученика. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълния смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде; не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вън от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. Който реши, добре; който не, нека си седи у дома да се занимава с други работи. Но който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение - да видим има ли резултат. Според ТАЗИ теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате; ако имате страх и тъмнина - не идвайте. Сега, ще спазвате свободата си! Първото правило на любовта е СВОБОДАТА: искам всички да бъдете свободни. Всичко да решите по закона на свободата - и каквото решите, ДА ГО ИЗПЪЛНИТЕ.”(2.III.1922 , „Трите метода на Природата”)

 

 

11.08.2018 г. 20,19 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато човек намери своето място, за което е определен, той е щастлив; в противен случай, той е нещастен.” (1919.06.29.ста.СИЖ3.ГИК1920:238)

ВСЕКИ САМ Е ПРИЧИНА ЗА НЕЩАСТИЯТА ИЛИ ЗА ЩАСТИЕТО СИ. Именно затова най-превежданите две книги на много езици и в най-голям тираж са „Високият Идеал” и „Новата Ева”.

ЕТО ДВА ОТКЪСА ОТ ТЯХ:

"Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и ги знае по име. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени са в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е ВЪВ ВАС – нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И, следователно, всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв - и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И Природата ще каже: „ЕТО едно от моите деца, което възкръсна!“ (11 септември 1923)

 

„Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало, на което се е намирала първоначално, и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, И НЕ СЕ ЛИ ПОВДИГНЕ ТЯ САМА, отникъде другаде не може да дойде спасението. Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са палиативни. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си. Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Всички ангели, всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Сърцето, т.е. жената, е извратена, защото е унижена, но това е временно положение. Защо е така, то е друг въпрос. Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог е създал жената, тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение, любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал! Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж да я гледа. Казвам: това не е жена, това е инвалид в болницата! Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на Любовта, която носи живота. Следователно, спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.”(18 октомври 1931)

 

 

 

11.08.2018 г. 18,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Тъй че, когато момъкът се жени за някоя суха мома, да знае, че няма да излезе нищо. Аналогията е същата и в духовния свят: хора, които са много сухи, нямат онова възвишено духовно разбиране, не са от божествения свят, по простата причина, че съдържат много киселини, от които се проявява чрезмерна активност; а пълните са като основи. Сухите са активни, а пълните – пасивни.” (1919.06.29.ста.СИЖ3.ГИК1920:237)

ИМА ГИ И СРЕД ФЕИТЕ…

 

ПРЕКОМЕРНАТА АКТИВНОСТ постоянно отклонява едни хора от Божественото - те трудно могат да бъдат верни на Бога и Школата, защото шило в торба не стои. Побъркват се от самодейности, инициативи, скорости и добротворства… И да влезе в някое Ято, много скоро ще щъкне нанакъде. Прекомерната пасивност също не става. Стоят си по къщите и си мислят, че това е живот. Такъв никога няма да се мръдне от манджите, привързаностите, леглото и удобствата си, за да полети с Ято из космоса.

 

 

11.08.2018 г. 16,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „Религиозни хора сме, не е по Бога това - да се заловим за хоро…“. - Ами когато дойде лекарят с една губерка и те накара да вземеш хинин; когато вземеш да режеш месо за кюфтета; когато мъж и жена се карат, това по Бога ли е? - Кое е по Бога? - ВСИЧКИ неща, които вършим, не са по Бога, т.е. не са разумни, а ние се мислим за идеалисти… Горе идеалисти, долу – материалисти… За БОГА говорим - кесията си пълним; на болни четем - себе си осигуряваме. Свещеници, учители, съдии – всички мислят, че са на мястото си, /.../ Някои религиозни хора казват, че Господ трябва да разруши търбуха... - Да, търбухът е нещо необуздано, но стомахът е много хубаво конче, което трябва да се храни с много хубава храна. Обаче съвременният наш стомах е голям нещастник, защото го насилваме.”

(1919.06.29.Старият.Книжник.СИЖ3.ГИК1920:234)

 

11.08.2018 г. 15,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако момък и мома си дадат обещание да се оженят, но тяхното обещание се окаже глупаво, то те НЕ ТРЯБВА да турят в изпълнение този договор. /…/ Желанието, което имаме да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от ЧЕСТОЛЮБИЕТО на някой честен човек. Честен човек е обаче този, който мисли и действа ПРАВИЛНО.” (1919.06.29.ста.СИЖ3.ГИК1920:233)

 

ИМАМЕ БЪЛГАРСКА ПОГОВОРКА: „Като не си дал обещание, не давай; като дадеш - не шавай!” – ДА, НО ИМА И ДРУГИ ПОЛОЖЕНИЯ. Какво значи „ЧЕСТЕН ЧОВЕК”? Преди години един такъв „честен” човек бил тръгнал за изпълнение на поредното си честно и благородно обещание. Вечно си мисли, че така прави добро и че ще подари и изпита „щастие”. Но в последния миг преди да тръгне за аерогарата, на екрана на компютъра му излязъл надпис с големи букви: „НИКОГА НЕ СКАЧАЙ В МЪТНА ВОДА!”

 

 

11.08.2018 г. 08,15 ч.

 

СЕГА ВНИМАНИЕ! Следва едно изказване от 1919 г., което класифицираме в ДЕС (енциклопедията от мисли в Словото по тези, антитези и синтези) към темата „ПРОБЛЕМНИ ТЕКСТОВЕ В БЕСЕДИТЕ. Проблемни не само защото на места има явни грешки от страна на стенографите, машинописците, редакторите и печатарите, но и по самото си естество, ако мисълта е предадена без изменения.

БЕИНСА ДУНО: „Най-голям подем в културата може да се постигне само тогава, когато се пуска кръв на хората. Колкото повече кръв се пусне, толкова по-голяма култура се заражда.”

(1919.06.29.Старият.Книжник.СИЖ3.ГИК1920:225)

ПЪРВО, ВСЯКА ПОДОБНА МИСЪЛ трябва да се разглежда в контекст, за да се съобрази дали се цитира нечие изказване или е становище на самия Учител. Ако е второто, опитваме се да разберем от кое ниво на „предавателя” му идва: в беседите често говори сам Бог; друг път говори Абсолютният Дух, говорят и Светият Дух, Христовият Дух, Великата Разумна Природа, Елохил – Ангелът на Завета Господен; говори и духът на самия носител „Петър Дънов”. Или на някой от заместниците в тялото му, комуто Учителят е дал всички права, докато отсъства, за да свърши някаква работа по земята или в космоса. Може да се изненадаме извънредно много или противниците на Учителя да потрият ръце, ако се изнесем и факта, че в Словото и Делото има пълно право на глас и Господарят на Кармата – любимият син на Бога и Негов генерален ипостас, наречен от мнозина „Дяволът”. „Дяволът” не е опасен, зъл и злостен противник на Бога, тъй като в такъв случай Бог не би трябвало да има. Този велик и смирен Дух е Другият Син на Бога, кръвен брат на близнака си Христос, с Когото съчиняват и играят ролите си във Вемирната Драма на Битието. Христос е „Добрит Герой”, Сатанаил-Сатана – „Лошият”. Ако някой каже, че това е „дуализъм”, се е провалил безнадеждно още на първия изпит в забавачницата на ума и философията.

ЦИТИРАНАТА МИСЪЛ е един от най-коравите „залци” в Словото, който не може да бъде сдъвкан лесно дори от най-горещите привърженици на Учителя. Заради няколко подобни изказвания го обвиняват в „малтусианство” и във всички подобни древни и съвременни апологии на човешкия геноцид. Недоразвитите умове Го обвиняват и в антисемитизъм, антиклерикализъм, расизъм, диаболизъм, еретизъм, еротизъм, еклектизъм, панславинизъм и какво ли още не. Изкарват го масон, теософ, черен маг, черен окултист – и т.н. Тук не е мястото, нито е възможно да се обяснява подробно защо „Дяволът” е длъжен да унищожава всичко, което не е любов, не е божествено. Защо не се радва, а плаче, когато някой поеме ножа от ръката му или лошата дума – това е все едно. Така нареченото „невинно човечество” не се смила от Смъртта несправедливо и жестоко, както смятат някои. Какви са причините за грхопадението ни и провала на много богове и ангели, това е друг въпрос, по който не е искал да се изкаже самият Велик Учител Хермес Трисмегист.

Някъде бяхме изнесли образа на престъпленията ни като куп галактики, звезди и планети ОТ КРЪВ някъде из космоса – статистически и етерен еквивалент на кръвта, която сме пролели и проливаме. Не само в другите, но и в самите нас. Другаде това се представя художествено като гигантски Ниагари от кръв, падащи с грохот от сърцата ни в дълбините на Вечността. Каквито и да са образите, Законът на Кармата гласи: „КРЪВ ЗА КРЪВ!” Христос идва и допълва „ЛЮБОВ за кръв, МИЛОЪРДИЕ за кръв, ОПРОЩЕНИЕ за кръв, САМОЖЕРТВА за кръв, БЛАГОДАРЕНЕ за кръв, ПРИМИРЕНИЕ за кръв, СТРАДАНИЕ за кръв” - и пр.

И ТАКА, ВСИЧКИ НИЕ, всички касапи, ловци, риболовци, животновъди, дървосекачи, жътвари, орачи, копачи, косачи, миньори, летци, шофьори, градинари, леяри, преработватели, производители, търговци, вещомани, вярващи, невярващи, скептици, фанатици, безучастни, критикари и пр. сме ПРОКЪЛНАТАТА ЧАСТ ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО – почти цялото жестоко човечество. То ИЗНАСИЛВА, ИЗТЕЗАВА, ДОИ, СТРИЖЕ, КОЛИ И ЯДЕ МАЙКА СИ – ВЕЛИКАТА РАЗУМНА ПРИРОДА! ПРОЛИВА КРЪВ, РЕЖЕ Я НА ЖИВО! Ние сме нещо много по-лошо от канибали, понеже сме и садисти – извратени и жестоки садисти. Всяка вяра, всяка църква, която счита себе си за „единствено права”, както и всяко подобие на човек като нея, ЗАБИВА НОЖ В СЪРЦЕТО НА БОГА, ПРЛИВА КРЪВ В СЪРЦЕТО НА БЛИЖНИЯ. Всяка клевета, всяка клюка, всяко разгневяване без изключение (гледайте и емотиконите), всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство, всяка отрицателна дума, всяка ревност, всяко подозрение, всяка злоба и ненавист, всеки негативизъм, всяка ехидност, всяка подигравателност, всеки сарказъм и негативизъм, И ДАЖЕ ВСЯКО ОГОРЧЕНИЕ преставляват СЪДЕЙСТВИЕ НА ГЕНОЦИДА. СПУКВАНЕ НА БЕЗБРОЙ КАПИЛЯРИ, УВИВАНЕ ЗВИНАГИ НА БЕЗБРОЙ НЕРВИ, УГЛАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ПРОЛИВАНЕ НА КРЪВ, РАБОТА НА ПАЛАЧА!

ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ БОГ ПАК НИ ПРОЩАВА И НЕ ИСКА, НЕ МОЖЕ ДА НИ НАКАЖЕ. АКО БИ НИ НАКАЗАЛ КАТО ПАЛАЧ, НЯМАШЕ ДА Е БОГ, НЯМАШЕ ДА Е МИЛОСЪРДЕН, НЯМАШЕ ДА ГО ИМА.

ОБАЧЕ БОГ Е СЪЗДАЛ СВЕТА ТАКА, ЧЕ В НЕГО ДА ИМА НЕ САМО МЕКА ТРЕВА И ВОДИ, НО И СКАЛИ. Ако ние, като безразсъдни и гневни бутилки, преизпълнени с безумие, его, животински страсти и жлъч, се хвърляме сами срещу СКАЛÀТА, СКАЛÀТА не ни е виновна в нищо. КРЪВ ЗА КРЪВ –включително в природните бедствия, войните, идейно-промишлените и психологическите геноциди. Ние, фактически, се самоубиваме. Давим се в собствената си кръв, тъй като при лъжа, агресия ИЛИ БЕЗУЧАСТИЕ, ние газим СОБСТВЕНАТА си кръв – тя не е кръв само на някой друг, на онеправдания от нас. Ние сме пръстите на ръката, които се бият помежду си и проливат кръвта на Дланта, на Човека. Нещо още по-жестоко – проливаме я чрез БЕЗРАЗЛИЧИЕ, БЕЗУЧАСТИЕ. При това положение, ако не попаднем във война или земетресение, неизбежно ще пролеем кръвта си в болницата или в собственото си жестоко и жалко сърце, което не се е откликнало на Ближния, не е простило на различния, на „лошия”, на „врага”. Защото всеки лош, всеки отровен паяк, кърлеж, инфаркт, рак, ешафод и пр. са създадени ЛИЧНО ОТ НАС, когато сме били егоисти - активно или пасивно жестоки.

В ПОТВЪРЖЕНИЕ НА СЕРИОЗНОСТТА НА ТОЗИ ПРОБЛЕМ, ето как продължава Учителят малко по-нанатък в цитираната беседа: "Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. /…/ Знаете ли какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? – От изпаренията ѝ се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органическия свят. За да се тури равновесие в природата, тя трябваше да отдели около 100,000,000 килограма кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес, в тази война, се пусна около 200,000,000 килограма човешка кръв!

 

((1919.06.29.Старият.Книжник.СИЖ3.ГИК1920:233)

 

 

11.08.2018 г. 17,32 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И ТОВА е бъдещата наука - да се даде свобода на човешкия ум, мисъл, чувства и воля.”

 

 (1919.06.29.Старият.Книжник.СИЖ3.ГИК1920:235)

 

 

11.08.2018 г. 13,07 ч.

 

УПРАЖНЕНИЕТО ОТ ДНЕС. Прочетете внимателно извадката и отговорете: АБСОЛЮТНО УБЕДЕНИ ЛИ СТЕ ВЪТРЕШНО, ЧЕ УЧИТЕЛЯТ Е ИЗКАЗАЛ ТИЯ ДУМИ ТОЧНО ТАКА – или има привнесени изрази и думи? КОИ може да са те, ако сърцето ви подскаже измама? В Словото на Учителя и всяко друго Слово Божие има строго определен вътрешен ритъм и определени конструкции. Даже машинният лингвистичен анализ и промяната на стила със запетайките посочват местата, които са изменени, съкратени или привнесени, а акашовите видеозаписи потвърждават това.

ОТКРИТ КОЛЕКТИВЕН ОПИТ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО ЗА СОНДИРАНЕ НА АКАША. Тук е поместено фотокопие на един откъс от беседата „Старият книжник” от 29 юни 1919 г. – така, като е отпечатана през 1920 г. в печатницата и издателството на Гужгулов и Котев. Въпреки че старите издания да 1944 г. за нас са най-авторитетни, един ясновидски и даже лингвистически анализ на места дава основания да се съмняваме в автентичността. Ако някой няма самочувствие и си каже, че е още далеч от акаша, нека се довери на интуицията си. До 1944 г. Учителят неведнъж е казвал, че не е доволен от начина, по който се редактират и изменят беседите Му. Това си личи и от различните издания на една и съща беседа. През нас са минавали хиляди първични машинописи, снети направо от стенограмите. Върху тия и без това избледнели машинописи някой е задрасквал не само отделни думи и изрази, но е зачерквал и цели абзаци. Отгоре ръкописно той е давал ум на Учителя, а на места и тия ръкописни йероглифи на „редактора” са зачеркнати с червено и трети умник е добавял ръкописно СВОЯТА версия. Не се знае, в края на краищата, как е минавало всичко това за печат. Познавахме и печатари на беседите, които може да са правели промени при самото набиране, уж за да възстановят „оригинала”, но някои стенографи много им се гневяха и казваха, че са предали Словото на Учителя вярно. „Когато държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа както е в действителност. Като говоря истината, не хваля себе си, но и вас не жаля” (14.01.1923 , "Ей, ей; не, не”); „Сега, ако аз се заема да поправя една беседа като стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да я прочетете, няма да ви дотегне!”(26.08.1944, „Сиромах и богат”)

На стр.231 има продължение на тази тема. Упражнението ни може да анализира и този текст - дали е абсолютно автентичен, има ли или няма привнесени думи:

 

"Аз бих желал да бъдете в това отношение всички „масажисти”, „хирурзи”, но да изпълнявате вашата работа най-добре, по всички правила на изкуството. Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония. Българите знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10–20 села и там се кръстосват: споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива у дома доволен."

 

 

 

12.08.2018 г. 20,26 ч.

 

ПАК ЗА ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ В АСТРОЛОГИЯТА. Но, фактически, за нещо милион пъти по-важно: ЗА ЧИСТОТО СЪРЦЕ. Тогава минаваме без астрология прекрасно. Чистото сърце се откликва на Божественото НА МИГÀ – „без замисляне и незабавно”.

УЧИТЕЛЯТ: „Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това да пазите момента, който Бог е определил. Да бъдете точни и навреме, че когато Духът ви срещне, да сте готови. И нещо повече: да бъдете няколко минути по-рано на местото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате.”

(1919.08.19с.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората. БОИ.І.1919С:11)

„Как ще се изяви Божият Дух?“ – ЧРЕЗ ХОРАТА. Хората са условия, чрез които се проявяват божествената светлина и топлина. Затова, именно, никога не пренебрегвайте не само хората, вашите ближни, но и най-малките същества около вас. Не мислете, че нямате нужда от тях. Всичко, което Бог е създал и на което обръща внимание, и ВИЕ трябва да го зачитате. Всяка мисъл, всяко чувство, колкото и да са малки, които се проявяват чрез вас или чрез ближните ви, трябва да се зачитат.” (17 февруари 1935, „Път към Любовта”)

„Ще кажете, че всичко идва от Бога. - Наистина, всичко идва от Бога, но Бог се проявява ЧРЕЗ ХОРАТА.” (2 май 1928, „Добри и лоши условия”)

„Кои са нашите ближни? - Това са разумните души, чрез които ние всеки ден сме подложени на изпит. Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на земята ЧРЕЗ ХОРАТА.” (1 септември 1933, „Бъдещото верую на човечеството”)

„ Христос ще дойде отгоре и ще оправи света. Чрез кого ще го оправи? – ЧРЕЗ ХОРАТА.” ( 4 януари 1933, „Работа на Природата”)

„Бог помага ЧРЕЗ ХОРАТА. Ако ние не можем да бъдем проводници на Божията Любов, какво друго ще направим?” (1 януари 1933, „Топли чувства и светли мисли”)

„Много такива примери има в живота, в които виждаме как невидимият свят се изявява ЧРЕЗ ХОРАТА. Казваме, че това е Божието изявление в света. Когато ние сме готови да направим добро, това показва, че невидимият свят се изразява чрез нас. Като знаете това, всички трябва да се радвате, че сте съучастници в Божията Любов.” ( 15 януари 1939, „Ще го поставя над всички си имот”)

„ГОСПОД е, Който върши работите ЧРЕЗ ХОРАТА.” (7 януари 1917, „Растете в благодат!”)

„Бог ви изпитва ЧРЕЗ ХОРАТА, които ви обичат, и чрез тези, които не ви обичат - дали ще отговорите на техните чувства с Любов, или с „Око за око, зъб за зъб“. Да кажем, че един човек не те обича и ти не го обичаш. - И двамата сте много назад! И затова казвам: трябва да станете носители на Божията Любов, та Бог да говори чрез вас така, както говори чрез слънцето, чрез изворите, чрез звездите. Така, както Бог говори чрез природата, така да говори и чрез вас, та вие да не постъпвате повече така, както дяволът ви учи.” (12 януари 1934, „Най-малкият опит”)

„Казвате: „Аз не искам да влияя на хората...“ - Ще ти влияят и ще влияеш – то е БОЖЕСТВЕН закон в света. Не съжалявай, НО СЕ РАДВАЙ на онова влияние, което Бог упражнява ЧРЕЗ ХОРАТА. Туй влияние иде само от Едно Място. /…/ Тия Божии благословения идат постоянно. ТАЗИ идея дръжте в ума си!” (22.Х.1941, „Положителна мисъл”)

„Казвате: „Как ще познаем Бога?“ - ПОСТОЯННО Бог влиза в нас! Бог влиза чрез въздуха. Някой казва: „Не Го познавам...“ - Бог влиза чрез светлината, влиза ЧРЕЗ ХОРАТА! Толкоз хиляди години Господ влиза и излиза - и още не Го познаваме!” ( 3 януари 1943, „Пожелаване”)

„На мене Господ много пъти ми проговорил ЧРЕЗ ХОРАТА. Когато Господ иска да ми говори за милосърдието, ще избере един човек, който има милосърдие.” ( 15.ХI.1944, „На фокус”)

„Колко пъти е помагал Господ, но все ЧРЕЗ ХОРАТА! Трябва да се намерят хора, които да са проводници на Бога, да изпълнят Неговата воля.” (24.IX.1939, „Път на зазоряване”)

 

ЦИТИРАНАТА МИСЪЛ В НАЧАЛОТО ЗА УЦЕЛВАНЕТО НА МОМЕНТА ПРОДЪЛЖАВА ТАКА: "Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. - Вие не знаете какво ще бъде бъдещето. Собствено, бъдещето е СЕГА - ТЪКМО СЕГА имате всички условия да направите това. Духът идва периодически и не може за всяка отделна душа да идва когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал: ,,Търсете ме, докато съм близо" - защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот."

 

 

 

 

12.08.2018 г. 18,25 ч.

 

ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА БОЛЕСТИТЕ, ЕПИДЕМИИТЕ, НЕЩАСТИЯТА, ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, КАТАСТРОФИТЕ, ВОЙНИТЕ И ПРИРОДНИТЕ БЕДСТВИЯ:

УЧИТЕЛЯТ: „Една от причините, които развалят хората, е тази, че когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път!" - и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мислите, и те почват да се отблъскват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества /.../ да мислят еднакво, защото не разбират Великия Закон и защото всички служат на себе си.”

 

(1919.08.19с.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората.БОИ.І.1919С:9)

 

 

 

12.08.2018 г. 17,46 ч.

  УЧИТЕЛЯТ: „Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му е указала неговата СОБСТВЕНА душа. Клончетата на дърветата не вървят в една, а в различни посоки, но все пак те образуват една вътрешна хармония." (1919.08.19с.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората.БОИ.І.1919С:9)

 

 

12.08.2018 г. 17,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „/Във всеки от вас трябва да се влива постоянно поне една божествена вадичка, за да останете живи./ Можете ли да узнаете дали имате вадичка? - Можете. Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на божествената душа у вас, да усетите готовност ПОНЕ ВЕДНЪЖ В НЕДЕЛЯТА ИЛИ В ГОДИНАТА да се пожертвате за всички.”

(1919.08.19с.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората.БОИ.І.1919С:6)

ТОВА ПОЖЕРТВАНЕ МОЖЕ ДА ИМА 10, 100, 1000, сто хиляди, 35 милиона форми. Въпросът е да открием поне една, която да легне на душата ни. Но щом става дума за саможертва, може да става дума и за нещо, което е точно обратното на нашите егоистични стереотипи. От най-дълбока древност и до днес има същества, верни на Бога, които Му принасят своите дарове ВСЕКИ ДЕН. Поне за половин час в денонощието. Тук се говори за веднъж седмично или годишно. Има хора, които не са склонни да дадат нещо за Цялото дори само веднъж в живота си. „Но как става това?” – ще попита някой. – Ако не знаем, може да попитаме тези, които знаят.

 

(Тъй като често им случаи, когато на клавиатурата се набират ЕДНИ думи, а на екрана излизат ДРУГИ, това се случи и преди малко. В последните две изречения се изписа „САТВА” вм. „СТАВА”, И „ОПИТАМЕ”, вм. „ПОПИТАМЕ”. Ако имаше статив да се снима това с камерата, щяхте да видите много такива случаи.)

 

 

12.08.2018 г. 09,24 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Питам: приятелското чувство може ли да се изменя? - По същество, то е НЕИЗМЕННО, понеже БОГ го е вложил в човека. Щом приятелството е божествено чувство, нищо в света не е в състояние да го измени! Следователно, ако приятелството на някои се изменя, то не е от Бога. Това всякога трябва да имате предвид.” (1 август 1931, „Обич, разумност и истинолюбие”)

ПОНЕЖЕ ГОВОРИМ ЗА ПРИЯТЕЛСТВА, ЕТО ОПИСАНИЕ НА ОЩЕ ЕДНО ОТ ТЯХ, взето от интервю за представяне на един българин във Виена:

Сибир... Едно твърде познато място в душата на нашия българин не само заради любовта му към декабристите, Распутин и Анастасия със звънтящите кедри и пр., но и поради срещата му с един известен киевски писател. Междувпрочем, N. превежда и му публикуват осмата книга на Владимир Мегре за Анастасия, превел е и втората. През 1992 г. той пак посещава и Киев, знаейки предварително от „гълъбчетата” си, че му предстои важна среща. Водят го в дома на писателя Олесь Бердник. Посреща ги съпругата му, той още не си е дошъл. За всички будни младежи в Украйна, голяма Русия и още много хора по света, Бердник е един съвременен ясновидец, пророк, месия, писател-фантаст, романтик и „президент на Духовна Украйна”. Пролежал е 26 години в съветските затвори поради обвинение в „национализъм”, българският гост го заварва в един от кратките му промеждутъци на свобода. Най-после на вратата се появява един грамаден мъж с лъвска грива, подобен на Бетовен. Вячеслав се опитва да му обясни какъв гост от България му е довел в замяна на кристалното кълбо за ясновидски изследвания, което му е бил обещал да открие там. Обаче, още при първите му думи Олесь Бердник прегръща госта с най-странните думи, които е чувал той през живота си: „Друг мой, друг мой древний и дорогой, мы не встречались с тобой еще с декабристких времён!” N. се разревава без глас, защото усеща нещо огромно и неуправляемо в душата си. Олесь му е безкрайно познат, а споменаването на декабритите възкресява за миг всичките му видения и познания от тази велика епоха – досега никой професор на не е могъл да спори с него на тази тема. N. знае всичко за декабритите от а до я. Писал е и стихотворение на тази тема, вдъхновен от една книга на руски език за жените на декабристите. Той е потресен от фактите, изложени там - със специално разрешение от царя, жените на осъдените декабристи вече имали право да отидат при тях в каторгата и килиите им. И най-богатите благороднички са оставяли и кърмачетата си и са отивали са споделят тъмниците на мъжете си. Мъже, оковани във вериги, без нито едно прозорче или само с цепка в стената! Жените им са ползвали същите съдове и за тоалетни нужди... Ето два куплета от споменатото стихотворение на N. („Една касета с Бах”) – тези, касаещи Русия. Руснаците и русофилите веднага ще се сетят за кои филми става дума накрая: ....................... И виждам как жени на декабристи сукалчета откъсват от гръдта, за да последват – святи и пречисти - мъжете си в Сибир и под пръстта.

Сега пък гара... Станция за двама... И пак Сибир... И пак жена пълзи... А после – слънчогледи, панорама. И пак Москва - не вярва на сълзѝ... ....................... Олесь Бердник разказва цялото минало и бъдеще на българския си гост – и в двата случая познава безпогрешно. Всичко, което става в живота на N. десетки години след срещата му с киевския пророк, се сбъдва точка по точка според неговите думи. Писателят му подарява книгата си „Чаша Амрiти” на украински; веднага след това Вячеслав и N. я превеждат на български. Българските власти им взимат брутално превода при следващия арест на Олесь... Бердник е надписал книгата си за N. така: „Посвящаю эту книгу дорогому моему другу N. из Болгарии, откуда во всех веках вылетали Орлы по всему миру”. Тот, кто знает что значит в эзотерике „Орёл”, поймет о чем идет речь. N. го моли и за негова фотография, Олесь му дава, но предупреждава: „Много скоро обаче ще я види една млада жена около тебе и ще ти я поиска. Дай и я! Ние сме свързани от Вечността”. Това се случва още във влака обратно за България. Въпросната снимка на колажа по-горе е най-горната вдясно. Тогава Олесь е изглеждал точно така. Малко преди следващия му арест в Киев, Бердник публикува един свой нов фантастичен разказ с посвещение до същия свой приятел N. от България и написан специално за него. Нарочно кръщава героя си „Дядо N.”, за да бъде ясно. Разказът се казва „Хармония на елементите”. Дядо N. бил самоук изобретател, който десетки години бил правил опити за да сдобри химическите елементи и да ги постави във взаимна хармония. Създава от постижението си специални огънати панели, с които си построява кристален космичен кораб като едно кълбо. „И така, дядо N. полетя свободно из вселената подобно на древния цар Соломон, който също е имал такъв космичен кораб”... По-късно този, комуто е посветено това произведение, на свой ред написва една „Приказка за Друмник Сладкодумник”, в която споменава за този разказ на „Побратима си от Вечността”:

http://inlania.blog.bg/…/prikazka-za-drumnik-sladkodumnik.9…

ТУК ОБАЧЕ НЕ Е РАЗКАЗАНО ВСИЧКО ЗА ТОВА ЗАПОЗНАНСТВО И ПРИЯТЕЛСТВО, ЗАТОВА ЩЕ ДОБАВЯ ОТКЪС ОТ СПОМЕНИТЕ СИ:

„Сега искам да включа тук текста от друг звукозапис – разказ за един случай в Киев, който имах през 1969 год. – първото ми идване в Русия и в Украйна – срещата ми с украинския писател-фантаст и високо развит духовен човек Олесь Бердник. Необходимо е да се разкаже за тази среща, защото всичко, което се случи тогава в Киев, както и в други случаи, които съм имал, има пряка връзка с този човек от Братството, когото наричаме Венно или Крум Въжаров. Защото аз усещах постоянно неговото присъствие – усещах във всичко това, което ставаше, че зад него стои той. Лично за мен впечатляващо е, че преди или след такъв необикновен случай, след такава поредица от необикновени случаи, винаги този Посветен, все този наш приятел, който ни водеше навсякъде по планините и беше навсякъде с нас, сякаш всякога вижда всичко – и преди още да сме му разказали какво се е случило, той даваше оценка или казваше нещо за някое събитие, което нямаше откъде да го знае. Значи, той явно е знаел или е виждал това, което ставаше в Киев и после у нас, когато се наложи да развеждам киевската група из България - и действително е помагал със своите свръхвъзможности. Изморен си лежа в Киев – там, в общежитието, където бяхме настанени. Идва един приятел, с когото там се запознахме и ми вика: "Искаш ли да те заведа при един много интересен човек?" И като ми каза името му, въпреки че бях много изморен, викам му – "Само заради него!" А той – името му е легенда! Там всички вече ми бяха разказвали за него – младежите-йоги, всякакви, знаеш, по-будни момчета и момичета. И си викам, как ли пък да не отида да се запозная с него! Нещо повече - имах предварително информация, че тази среща трябва да се състои. Още оттука имаше вътрешна подготовка. И затова аз отивам при Олес подготвен. Като влизам там, него го нямаше още. Беше там жена му. Обаче, като влизам, картини – той е и художник. Изобразени някакви много дълбоки мистични сюжети; явно той е под влиянието на Рьорих. Не мога да съдя за естетическата, художествената стойност на картините като техника, оригиналност и колорит. Обаче като форма, като линия, като съвършенство на лицето и фигурата, наистина бяха нещо изключително. Например, един йога или някакъв човек в медитация в космоса седи в лотос – и на мястото на тази там чакра, слънчевата, една галактика нарисувана. Ето такива, много интересни неща... На друго място нарисувал "Майката на света" – както има такава картина от Рьорих, нали? На друго място, малко по-наляво, видях образа, АБСОЛЮТНО ТОЧЕН, на един човек, наш познат, жив и сега, тук, в България! Никой не му е позирал. Олес никога не е бил физически в България – разбираш ли в какво е феноменът? Това беше образът на един от добрите ученици на Най-Големия. Обаче Бердник го е видял през пространството и го е нарисувал! За него не го попитах. Може би трябваше и за него да го попитам, защото портретът беше невероятно точен. Обаче най-важното: срещу него, в цял ръст – голям портрет на Учителя, държащ земното кълбо в ръцете си! И аз, потресен, го гледам и казвам: "Извинете, вие кога сте бил в България? Бил ли сте?" Той е сравнително млад човек, но е можел да се срещне с Учителя – като правя сметка кога е роден, можел е да се срещне с Него като юноша и да има лични впечатления. Но, след като вече разбрах по-късно от разговора, че не е бил в България, викам: "Добре, поне Негова снимка виждал ли сте, за да може да направите този портрет?" Той казва: "Защо е необходимо?" И аз, за да се уверя, казвам: "Нали става дума за Учителя, който за последен път е слязъл в България?" - "Да – казва – става дума за Учителя." Той го нарече "Дóнов", защото те не могат да произнасят "ъ"-то. "Но това – казва – не е важно. Най-важното е човек да е ученик в Школата Му горе, на небето. Ние – казва – и досега нощем, като се излъчваме с другото си тяло, отиваме в Школата при Учителя – Той никога не е прекъсвал беседите и Школата." И се обърна към жена си и започна да говори нещо бързо на украински. Без да разбирам украински, разбрах основния дух и смисъла. После попитах приятеля, който ме доведе, и той каза: "Точно така, разбрал си!" И Олес потвърди това нещо, обърна се към мене на руски и ни каза – на мене и на моя приятел: "Това е най-великият дух, който се е въплъщавал във физическо тяло на Земята в историята на тази планета!" И аз тогава му разказах за онзи случай с българина, който се върнал от Америка и веднага се срещнал с един свой приятел, без да знае, че той е ученик на Учителя. Казал му за своята духовна ръководителка в Америка и за уменията, които се развиват в нейния кръг. И казва на приятеля си: "Ето, сега аз ще вляза в контакт с нея и ще ти предам какво ще каже за тебе." И като идва на себе си, той не може да повярва и казва: "А бе тя ми казва, че пред мен стои ученик на най-великия дух, който се е въплъщавал досега на Земята! Какво е това нещо?" – Тогава, вече знаеш, онзи го завел при Учителя и върналият се от Америка станал Негов ученик. Та – виждаш – и Бердник каза абсолютно същите думи! Когато си дойдé вкъщи, той ме прегърна; а той – грамада; брада, дълга коса... и едва ли не се разплакахме. Аз нещо чувствам, но не мога да виждам като него, нали, а той казва: "Приятелю, приятелю мой, откога не сме се виждали с тебе – още от декабристките времена!" А аз за тая епоха мога да говоря със седмици като професор, без да спра... Представяш ли си сега? И тогава той, като седна, като картечница започна да ми разказва моето минало, което няма откъде да го знае. Но не само за преражданията ми и за досегашния ми живот, а и за други неща: настоящи проблеми, бъдещето – и много неща, които каза, досега стават. Само седи и говóри... И ми надписа три от своите книги, една от които преведохме. Даже щяхме да я пуснем, но не стана. Едната книга беше надписана със следния надпис: "Посвещавам тази книга на N.N. (моето име и фамилия) - син на Орлова България, - (а в речника на окултизма знаеш кои са орлите). Пише по-нататък: "…откъдето са излитали орлите по света през всички векове." Така че той, като човек, който е в пряк контакт с Учителя, и до ден днешен присъства на беседите Му, на Неговите лекции горе – именно затова знае какво е България! И той тогава каза така: "Ние очакваме – казва – от България нещо много важно да излезе!" Което сега и Рьорих го каза, като дойдé у нас. Аз съм бил в контакт с почти всичките йоги, които бяха тука, и съответно и със Святослав Рьорих имах контакти. Той пък какво говорú за Учителя в университета!.. Имаше и един друг, няма да кажа името му, защото той е все още под контрол. Освен него, и друг индиец дойде да говори в университета, и като го запитахме защо се е ориентирал към българската литература (защото той е преводач на българска поезия), той каза: "Ами защо… - Защото Учителят е бил тука!" Каза: "Ако знаете България какво е и какво има да дава тепърва!.." По едно време Олес Бердник ме попита: "И при вас ли са повече сестрите, отколкото братята?" Потвърдих, че са повече. Нали по това личи, че настава VІ-та раса, Шестата епоха, когато се пробужда сърцето и затова жените са по-чутки, затова се събират много повече в такива общества и на такива лекции. Това, разбира се, профаните го обясняват с феномена, че обикновено известен мъж, който е с духовен чар и е в центъра на нещо интересно, привлича жените като магнит. ИМА такъв елемент, но дълбоката причина е съвсем друга. Накрая Олесь ми даде своя снимка, когато му поисках, и ми каза: "Сега внимавай! Тази снимка в най-скоро време една жена ще ти я поиска и ще каже: "Дай ми я! Много ми трябва!" И ми вика: "Дай й я! Ние сме свързани с нея." Точно така и стана. И то – мога да кажа – още на връщане, във влака. След като я видя, една жена каза: "Не, аз без тази снимка не мога да живея изобщо!"

 

ДРУГ ПЪТ МОЖЕ ДА РАЗКАЖА ЗА ВАЛЕРИЙ СРГЕВИЧ БАБАЕВ ОТ РИГА. Този човек, които води хиляди будни души в пътя на Жива Етика и изучават и Учителя от България, слезе от сцената в Рига и даде думата на един българин. Седна на банката – и започна да записва. Да сте виждали някога такова нещо в България?

 

 

 

 

12.08.2018 г. 07,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Премахнете противодействието в мисли и в чувства - и вие ще бъдете здрави. ТОВА е наука, воля, християнство, култура, религия - да владеем себе си и да помагаме на ближните!

"(1919.06.29.ста.СИЖ3.ГИК1920:239)

Някога се сприятелихме с Владимир Леви, беше тука на гости от Москва. Авторът на „Изкуството да владееш себе си”. Неправилно преведено на български – трябваше да е „Изкуството да БЪДЕШ себе си”, както е в оригинал на руски. Тази книга изигра огромна роля за милиони хора в ония времена. После преведохме и втората книга от него: „Изкуството да бъдеш ДРУГИЯ”. Не да го ВЛАДЕЕШ! Официалният преводач на български пак е своеволничил: „Изкуството да общуваме”. По същество, тия две книги съвпадат напълно с думите на Учителя по-горе. А владеенето на себе си не е дърварска работа, понеже дърварството ПРОТИВОПОСТАВЯ мисли и чувства – сече дървета, мъчи се да „премахва” противоположното, да не го признава или да му извива врата. А истинското духовно подвизаване и себевладеене премахват ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО им - и ги сприятеляват.

Володя ми посвети едно стихотворение, което тогава ме смути сериозно. Той видя нулевото ми самочувствие и абсолютното и тотално обожаване на един Учител. Не че не уважаваше дълбоко Беинсà Дунò, но искаше да ни обърне внимание на някои страни от Учението Му, които ние сами още не разбирахме. Не пазя това стихотворение, понеже ми го взе Държавна несигурност. В него един Велик Учител пада на колене пред ученика си в благоговение и го моли да Му разясни някакъв много сложен духовен въпрос. На мен тогава това ми се видя „чудовищно”, но много по-късно срещнах такова нещо и в беседите. Роденият от Бога може да се поклони и на ЧАСТИЦА от Бога, много по-нищожна или по-различна от първия. Да иска да се сприятели с нея, да я обича – и даже да стане „послушник” на различния от себе си за известно време. Роденият от Сатаната не може да направи това никога.

Обърнах внимание на Володя за неверните пасажи и изменянето на смисъла в преводите му на български до този момент. Той се съгласи, че наистина преводачът не е разбрал мислите му и искаше аз да продължа, но можах да преведа само „Искусство быть ДРУГИМ”. Не „да бъдеш ДРУГ”, а „до бъдеш ДРУГИЯ”. Уви, при таражите вкъщи от милицията, и този превод бе иззет. Но основното в този книга помогна на много хора - ако човек е отчаян, в пепелта на трагедията му има все още останали неугаснали жарчета. Това са СИМПАТИИТЕ. Ако ги раздухаме, от тях може да пламне буен огън и да се превърне в Любов. Именно Любов, а не егоистично вторачване! Няма вече да попадаме на парчета в хирургията или да се тъпчем с транквиланти. Лошите ни вкусове, егоистичните ни самоуверености, своеглавия и монофиксации ще са се превърнали в мисълта: „А КАКВО ИСКА ОТ МЕНЕ БОГ?”

Володя прие логиката на една възможна следваща книга: „Изкуството да бъдеш ВСИЧКИ”. Той продължи търсенията си и в тази насока, макар и под други заглавия.

Владимир Леви е и виртуоз-пианист. Пред очите ни в София той излекува няколко души, импровизирайки на пиано в три части миналото, настоящето и бъдещето на душата на всеки от тях – всяка импровизация уникално различна. „Генезис-Статус-Катарзис”. Разказа за случай с един татарин: дошъл за помощ при него в окаяно състояние. На Володя му дошла татарска музика, без да я е изучавал никога. Младежът бил изумен, потресен. Станал и хвърлил един нож на земята. Бил тръгнал да убива баща си алкохолик.

 

Прекрасният Володя ни остави един безценен подарък – стана баща на едно удивително създание, понеже една удивителна Приятелка в България имаше не само ум, сърце и душа, но и дух – имаше РАЗПОЗНАВАНЕ. Небето не се интересува от сметките и тръпките ни. На първо място. То се интересува КАКВА НАСЛЕДСТВЕНОСТ предаваме на човечеството.

 

 

12.08.2018 г. 05,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако усещаш сърцебиене, това показва, че в твоите чувства има някакво раздвояване. Турù ПОВЕЧЕ любов в сърцето си, пусни СВОБОДНО чувствата си - сърцебиенето ще изчезне. Ограничението на чувствата предизвиква известна промяна в мозъка, мозъкът - в кръвообръщението, кръвообръщението - в стомаха и т.н. Сърцебиенето е резултат на борба между две чувства. Премахнете борбата - и сърцебиенето ще изчезне.” (1919.06.29.ста.СИЖ3.ГИК1920:238-239)

 

ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ В МНОГО СЛУЧАИ ТАЗИ БОРБА Е ПОДСЪЗНАТЕЛНА. Природата и сърцето на нормалния човек искат да живеят със всичка сила тъй, както БОГ е постановил, но духовните му чувства и представи или чувството за дълг възпират това или му внушават, че той вече няма природни чувства и желания - и той даже се гордее. Това се отразява не само върху сърцебиенето, но и върху фигурата на човека, върху формата на устните му, студенината на погледа му, мерките на челото му - и т.н. В сърцето ни живее най-кондензирано сам БОГ, но ние малтретираме БАЩА си с духовните лъжи и фантазии, с които сме се заразили отнякъде, с инерцията на установения си бит, с монофиксациите си към някого, дори и да са само идейни.

 

 

 12.08.2018 г. 18,42 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ГОСПОДАРЯТ ВИ ЩЕ ВИ ДЪРЖИ ТАМ ДЪЛГО ВРЕМЕ? Той ще каже: .ДА СЕ МАХНАТ!". У вас има някои неща, от самите вас присадени. Те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие. Например, човек изгуби пари, обществено положение; или бъде ограничен отсякъде. Тогаз той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се: ,,ТРЯБВА да избереш пътя! Ако вървиш нагоре, ИМА живот; ако тръгнеш надолу, НЯМА живот за тебе!". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — НАГОРЕ.” (1919.08.19с.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората.БОИ.І.1919С:10)

 

 

12.08.2018  г. 17,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него - да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му ОБЕЩАВАТ. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други - и на ТЯХ да обещаят, и ТЯХ да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт.”

 

(1919.08.19с.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората.БОИ.І.1919С:8)

 

 

12.08.2018 г. 15,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятстват за заякчаване на тази връзка.” (1919.08.19с.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората.БОИ.І.1919С:6)

 

ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, че става дума за всички БОЖИИ създания. Ако ние сме от тях, а имаме вкус и привличане към създадените от други бащи или съображения да се свързваме с такива, никакво „заякчаване” на връзката ни с тях не е благоприятно. Те не се интересуват от нашите идеали, искат ни само за себе си и не обичат приятелите ни. Уви, занитените към несъздадените от Бога не се стремят да премахнат условията, които им пречат за уякчават връзките си със своите братя и сестри – създадените от Бога. Именно затова им са тъй големи страданията. Кармата позволява те да се измъчват, за да си припомнят от Кого са родени и да развият друг вкус, други мотиви, други реакции.

 

 

 

13.08.2018 г. 19,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление, защото ЧОВЕК ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА САМО ТОГАВА, КОГАТО СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВА НА НЕГОВАТА ВОЛЯ”. (1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:4)

Може са се поясни: „НА НЕГОВАТА АДСКА, ЧОВЕШКА ИЛИ АНГЕЛСКА ВОЛЯ”. Има и АНГЕЛСКА воля червива. Само БОЖЕСВЕНАТА не е червива, и то – ако става дума за негрехопадналите богове. Да вземем шизофрениите – те идват от падналите божества. Шизокардиите – от падналите ангели; шизоргùите – от падналите човеци и дяволите. Клиничната и неклиничната шизофрения, циклофрениите, сенинилните и преснилните психози са повсеместни на земята, но идват от боговете. Обаче шизокардиите са още повече – разцепени сърца. ИМЕННО ОТТАМ, а не само от яденето и неподвижността идват сърдечносъдовите заболявания. При шизоргùите цепим организма си на части - едни органи прехранваме, и то с боклуци; други недохранваме или не им даваме нищо. Тогава божествата на болестите и безчетната им армия ни превземат, с надеждата да ни спасят. Да се замислим защо се разцепваме и разцепваме и други!

„Простите, първичните движения са насочени към БОГА. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. /…/ МАЛКО хора имат едно ОПРЕДЕЛЕНО движение – към БОГА. /…/ Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. (13 юли 1922, „Прости и сложни движения”)

„Защо някои неща остават неразбрани? – Защото съзнанието на хората се раздвоява. Те имат различни „фикс-идеи“. Каквото и да им говорите, тия хора разглеждат нещата от своето становище.” (24 юни 1931,” Осмисляне на живота”)

„В това раздвояване, човек губи своята сила.” (23 април 1939, „Естествената среда на човешката душа”)

„От Любовта зависи бъдещото развитие на човека, развитието на неговия ум, развитието на неговото сърце и тяло. Всичко ОТ ЛЮБОВТА зависи. Единствената сила, която не се раздвоява, е Любовта! Аз я наричам ЕДНОЦЕНТРОВА. Само любовта има един център. Няма никакво раздвояване в любовта! Там спор не може да има, противоречие не може да има, зло не може да има - тези всички неща ГИ НЯМА в нея.” (23.III.1941, „Единственият път”) [НЕКА СЕ ЗАМИСЛИМ ТОГАВА ОБИЧАЛИ ЛИ СМЕ НЯКОГА ИСТИНСКИ…]

„Пазете се от неща, които подпушват чувствата. Пазете се от мисли, които внасят раздвояване. Кога човек се раздвоява? – Когато не говори истината. Ако знае истината и не я казва, човек се раздвоява. Щом каже истината, той се успокоява – раздвояването изчезва.” (28 март 1930, „Органична и неорганична материя”)

„„Ако вашият интелект и вашата воля се съединят и противодействат на Божествения Принцип във вас, в какво положение ще се намерите? – Ще се раздвоите.” (2.XII.1923, „Пътят на ученика. Основната идея”)

„Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомана. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. - Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота! Щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква. И тъй, човек е дошъл на земята да работи, да примири онези две същества в себе си, които живеят два противоположни живота. Докато не се примирят, те всякога ще внасят раздвояване на човешкото съзнание и на човешката мисъл. Те ще се примирят, само когато се подчинят на Божественото Начало в човека.” (25 декември 1929 , „Степени на съзнанието”)

„Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Казвам: раздвоен си, затова няма да имаш никакъв успех. Първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват. Всички царства са изчезнали и са останали само тези, в които няма раздвояване. Старайте се всички да имате единство в мислите си без раздвояване, без страх.” ( 8 декември 1918, „Разделеното царство”)

„Умът никога не трябва да се раздвоява! Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето; щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двоеличен е той. Двоеличен е в сърцето си, двоеумен е в ума.” (1 декември 1939, „ Внушение”)

„Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни или дисхармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат му да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. Например, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?“ (2 март 1927, „Възможни постижения”)

„Някога правото чувство идва първо, а някога – последно. Някой път правата постъпка идва първа, а някога – последна. Коя е диагнозата, по която да познаете кога правата мисъл е първа или последна? - Когато не си раздвоен нито в мисълта си, нито в чувствата, нито в постъпките си, правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са дошли ПЪРВИ. Щом си раздвоен в мислите, в чувствата и в постъпките си, ще знаеш, че първата мисъл, чувство или постъпка не е права. Тогава ще чакаш да дойде ПОСЛЕДНАТА МИСЪЛ, ПОСЛЕДНОТО ЧУВСТВО И ПОСЛЕДНАТА ПОСТЪПКА.” (5.IX.1937, „Той ми е и брат, и сестра, и майка”)

 

„Недоволството се ражда всякога, когато стане раздвояване между ума и сърцето. Когато умът и сърцето действуват заедно, недоволство не може да се роди; тогава и болест не може да се яви, и сиромашията не може да се яви. Тогава всичките неща текат по един естествен път. Всякога недоволството произтича от раздвояването на ума и от раздвояването на човешкото сърце; тогава и волята се раздвоява.” (13 декември 1939, „Един опит”)

 

 

13.08.2018 г. 17,10 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Може да запитате какво общо има с нас Мировата Любов. - Отговарям: същността на живота - това е Мировата Любов. ЛЮБОВТА е, която носи условия за живота - тя е ГЛАВНИЯТ стимул на земята, т.е. идеал, към който всички се стремим. А самият живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЯ. (1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:3)

 

 

14.08.2018 г. 22,34 ч.

 

И ДРУГ ПЪТ ТУКА СА БИЛИ ПОМЕСТВАНИ ПОЛОЖИТЕЛНИ ИЗКАЗВАНИЯ В БЕСЕДИТЕ ЗА ПРЕГРЪДКАТА. До 1944 г. преобладаващи са анитезите, защото в много случаи човешката прегръдка е опасна, користна, нечиста. Но понеже ние се докосваме до едно БОЖЕСТВЕНО Учение, а не какво да е, виждаме и немалко УТВЪРЖДЕНИЯ на тази тема:

УЧИТЕЛЯТ: „И прегръщането. Това означава да дадеш нещо от себе си, от своята любов и своята мъдрост. Когато прегърнеш някого братски и проектираш своята любов и своите добри мисли, ще внесеш ЖИВОТ в него. Момък, когато прегърне така своята възлюбена, ще й даде въодушевление, живот. Онзи пък, който прегръща като октопода и се усеща духом убит, у него нищо няма и нищо не може да даде. Нашите прегръдки, нашите отворени и свити ръце не са току-така - те имат свой смисъл, който Бог първоначално е вложил в тях и който съществува и в Природата.”

 (1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:23)

„Ако вие заплачете, тъй както когато сте избавили някой ваш приятел и вие го прегръщате, този плач е благословение. Или ако вие заплачете, когато някоя бедна жена дойде и вие я прегръщате така, че тя се зарадва; или когато си спомните за страдащите: плачът, който носи радост и веселие на някоя душа, той е ИСТИНСКИ плач.(21 май 1922, „Много плод”)

„Навсякъде в живота има прегръдки и целувки! Вас ви е страх от прегръдки, но кажете ми един човек, който да е свободен от прегръдки, който никога да не е прегръщан. /.../ Радвайте се на божествените хубави прегръдки, и благодарете на Бога за всичко това!” (17 януари, 1938, „Живият хляб”)

„Някои хора имат слабост към жените – то не е от слабост, а от любов. Някои хора обичат много жените. - То не е слабост, любов е това. Тази любов прави погрешки. Той обича толкоз жените, обича да я стисне, да я прегърне, да я целуне - от любов е. Ако не я обича, набие я, хука я. Обича я сега човекът! Жената, като обича, еднакво постъпва – и жената прегръща. Прегръщат се, щом се обичат. Щом не се обичат, няма прегръдки. Вие се спирате и казвате: „Защо да е така?...” - Ами как трябва да бъде? Като целуваш един човек, целувката ти трябва да го подмлади. Като прегръщаш един човек, трябва да го подмладиш! Като говориш на един човек, светлината да дойде. Казвам: това е отношение, това е любов. Казвате: „Да го целувам ли?“ - Щом човекът се нуждае да го подмладиш - целуни го, да не е стар! „Да го прегърна ли?“ - Сгърбил се е – прегърни го, да оздравее! Сиромах е – прегърни го, да се освободи от сиромашията, от всичките несгоди! Прегръщайте и целувайте хората! Ако целуваш и прегръщаш хората и създаваш нещастие на тях, това не правете.” (5.V.1940, „Математическо отношение и геометрическо положение”)

„Та, тези, старите, са „установени”. Ще ви приведа един пример. В Америка едно дете ходило на съживителни събрания. В тези събрания хората си изповядват прегрешенията, целуват се, прегръщат се от любов към Христа. Някоя сестра ходила в разгулен живот. Тя идва тука в съживителните събрания, разкайва се и тръгва по правия път. И едно дете казало на баща си: „Елате на събрание!“ Бащата казал: „Аз съм от утвърдените хора. Аз съм утвърден в истината! Там ходят тези, които не са утвърдени.“ Веднъж бащата и синът пътували с кабриолет и конят се спира на едно място. Детето казало: „Татко, конят се утвърди…“ (15 ноември 1939, „Към свобода!”)

„Един беден американец разправя своята опитност. Той живял на едно пристанище при един голям град. Всякога, когато пристигали и заминавали параходите, той виждал как хората се целуват, прегръщат при изпращане и посрещане, но него никой не го поглеждал, никой не го прегръщал, нямал нийде никого близък. Един ден, като наблюдавал тия сцени между хората, той се провикнал: „Братя, няма ли нито един брат, нито една сестра християни, да живеят в името на Господа Исуса Христа? Да се обърне към мене с внимание?“ - Веднага около него се струпали множество мъже и жени, принадлежащи към едно християнско общество. Както виждате, много такива хора има. Та и когато вие мислите, че няма кой да ви обича на земята, обърнете се към хората с думите: "Няма ли тук поне един християнин, който може да ме окуражи в този труден за мене час?" - Кажете ли така, веднага ще се явят много братя и сестри в Христа. ТОВА наричам аз "нова вяра"! Да вярваш, преди да си опитал нещата; а като ги опиташ, ще ги разправяш на другите. Да обичаш и да те обичат, без да си заслужил. Те, като те обичат и като обичаш, тогава ще заслужиш и тогава ще разправяш на хората. Ти ще обичаш, ще отправиш своите чувства и своята мисъл към всички, както слънцето изгрява и отправя своята светлина и топлина към всички. Ще вярваш, че Бог е жив във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне. Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега има много ангели на земята въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели - и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели. Не само в България, но и в Англия, и в Америка, и във Франция, и в Русия - навсякъде има такива ангели!. Благодарение на тия ангели – служители на Бога, - хората могат да понесат тия изпитания, през които минават.” (23 януари, 1938, „Няма нищо ново под слънцето”)

„Ако сте майка или баща, направете опит със своите деца. Ако нямате свои деца, ще го направите с чужди. Ще отидете в някое бедно семейство или в някой приют за деца, и там ще направите опита. Какво ще кажат хората за вас, не мислете по това. Важно е да направите опита. Децата, с които ще направите опита, ще бъдат доволни. Има деца в приютите, които не са изпитали майчина прегръдка и целувка. Те ще се чудят откъде дойде този добър човек да ги прегърне и целуне. Който е готов да направи опита по закона на Любовта и на Мъдростта, само той да се заеме с него; който не е готов, да не го прави, за да не изпадне в изкушения. И ангелите правят такива опити. Бог праща един велик ангел на земята да помогне на някоя грешна душа. Той е длъжен да прегърне и целуне тази душа, да я повдигне. Същото прави и светията. Той отива при някоя паднала, грешна душа, с цел да я очисти и повдигне. В него няма никакво колебание. Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с любов. Той знае, че Божественият огън изгаря и чисти. Няма грях, престъпление или погрешка, които могат да устоят на Божествения огън! Бъдете готови да изпълнявате Божията воля, за да проникне божественият огън и във вашите сърца и с него да чистите себе си и своя ближен.” (29 юни 1922, „Мечешкият капан”)

„Най-първо вие искате един човек да ви обича, да се ръкува с вас, да ви прегърне, да ви целуне… - Хубави са тия работи. Няма нищо лошо в целувките, няма нищо лошо в прегръдките. Но целувките и прегръдките трябва да дойдат отпосле. Най-първо трябва да дойде Любовта в света, понеже само тя знае как да целуне. Трябва да знаете, че само Любовта знае да целува. То е като светлината, която иде. Като знанието, което прониква в ума. Като онези, приятните чувства, които проникват в сърцето. Казвам: само това, което прониква ОТВЪТРЕ - само Любовта е единствената сила, която може да помогне на човека.” (1.ХII.1940, „Чантата на Любовта”)

„Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със святост! Дето е святостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са святи. Целунеш ли без святост, ще причиниш страдание. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите... - Пак повтарям: всяка целувка, в която няма правда, истина и святост, е престъпление! Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и святост, дават живот и сила на човека.” ( 26 юни 1921, „В правда, истина и святост”)

„Така очистена, целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка - това са БОЖЕСТВЕНИ действия, които дават подтик да се развива нашата душа.” (30 март 1938, „Един момент”)

 

„ГЕНИАЛНИ са тия деца, имат знание! Но като имат тия знания, ни най-малко не говорят за знанието си, а работят, не мислят за себе си. Тия деца срещнат един момък и една мома, казват им: „Да бъдете като нас - ще започнете да работите!” - Как? - Започват да ги учат как да се обичат. Хората не знаят да се обичат. Децата знаят как да се обичат. Аз съм виждал децата на нежните прегръдки. Като прегръща майка си, каква нежност има! Като те погледне в очите, ТЪЙ те погледне!... Така нежно прегърне с ръцете, че тази милувка струва /милиони/. Ако /някой/ те помилва като някоя пила, благодарим за такава „милувка”…” (12 април 1942, „Децата и Царството Божие”)

 

 

14.08.2018 г. 20,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължи на вибрациите на известни материи, които съществуват у нас, и които се проявяват в нашия живот. Следователно, човек, за да бъде добър, за да проявява добри желания и добри мисли, трябва да събира чиста, ефирна материя, и да организира своите сили.” (1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:19)

 

ЧИСТАТА И ЕФИРНА МАТЕРИЯ идва от ранното предутринно небе и от ранното слънце, от кристално чистия въздух в планините, от изворната вода и от плодовете, отгледани естествено. НО И ОТ ЕСТЕСТВОТО НА СЪЩЕСТВАТА И ХОРАТА, ЗА КОИТО МЕЧТАЕМ И КОИТО ДОПУСКАМЕ ДО НАС. От високите идеи и висшата култура, които са не само вибрации, но се превръщат в нас и в материя.

 

 

 

14.08.2018 г. 19,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И сега, ако питате как ще се излекува България, казвам ви: вряла вода да пие и топли картофи да яде!... Като казвам "вряла вода", трябва да знаете откъде да черпите водата. - Оттам, дето я пие оселът, защото той избира где има хубава вода. Ако употребявате вряла вода, тя ще внесе у вас онези елементи, че деветдесет процента от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. А врялата вода и топлите картофи - това е живот в Любов и Мъдрост!”

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:18)

 

ДРУГ ПЪТ КАЗВА: "Гореща вода и картошки - това е божествен живот."

 

 

14.08.2018 г. 18,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В света трябва да има ИЗОБИЛИЕ: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата - ДАРОМ да си отваряме сърцата един на друг!”

 

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:17)

 

 

14.08.2018 г. 18,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „На всички майки, които ме слушате, мога да дам правило как да имате синове и дъщери, каквито ВИЕ искате. Онези девици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълът на вашия живот в какво седи. Вие ще се ожените - женитбата е благословено дело, - но има три вида женитби. Едната наричаме „търговско съдружие”; другата – „женитба на господар със слугиня”, т.е. мъжът-господар, а жената-слугиня, или обратното; а третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюбен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него, и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии - служители на цялото човечество!”

 

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:15)

 

 

14.08.2018 г. 15,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Господ е вътре в нас! Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, НИЕ ОБИКВАМЕ ВСИЧКИ ХОРА ЕДНАКВО И СМЕ ГОТОВИ ДА СЕ ПОЖЕРТВАМЕ ЗА ТЯХ. Христос, като е казал "Няма по-голяма любов от тази да положи някой душата си за приятелите си", иска да каже: „ДА ДАДЕ НЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ НА СВОЯ ПРИЯТЕЛ ДА ЖИВЕЕ”. Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го „спасяваме”, но да го считаме като брат, приятел, И ДА МУ ДАДЕМ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ДА ЖИВЕЕ И ДА СЕ РАЗВИВА”.

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:9)

Такива Божи хора ние сме Срещали и в Бургас, и във Варна, и в София, и в Пазарджик, и в Дупница, и в Търново, и в Плевен, и в Родопите, и в Странджа, и в Стара Загора; и в Израел, Унгария, Швейцария, Германия, Русия, Украйна, Белорусия, Латвия, Башкирия, Гърция, Турция, Италия... ИМА такива Божи хора!

 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1064&book=30

 

 

 

 

14.08.2018 г. 14,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В Мировата Любов ние ще добием повишение на нашето съзнание. Да чувстваш вибрациите или да слушаш гласа на всички страдащи хора и да им помагаш, то значи да помагаш на себе си, на народа си и на човечеството ЕДНОВРЕМЕННО. Онзи, у когото се е пробудило и действа това чувство, който се е освободил от всички материални пречки, може да се проектира навсякъде в пространството и да помага на всекиго.” (1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:8-9)

 

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ: „По-късно ще разкажа за още няколко подобни случая, които бяха във възможностите на този Посветен – преместване на предмети, но и мигновено преместване на самия себе си не само в пределите на България, а и по други точки на света – нещо, което е умеел само Учителят. Две мои приятелки лично потвърдиха, че са били спасени от него, когато той се е явил пред тях – физически, а не като дух - в Москва и в Ню Йорк преди 8 години, по едно и също време. Описват дрехите и обувките му, каквито въобще не се произвеждат и няма такива на тия две места.”

 

 

14.08.2018 г. 13,44 ч.

 

НАЙ-РАЗЛИЧНИ МАГНИТИ ПРИВЛИЧАТ СЪРЦА, но зависи какви - и какво се случва.

УЧИТЕЛЯТ: „Когато някой от сегашните хора каже, че не вярва, казвам: „Приятелю, изгубил си семката! Ти можеш да бъдеш учен, сериозен човек, но нямаш ли в себе си тая семка - Любовта, - ще бъдеш подложен на хиляди страдания. Първият плод на тази семка е Любовта, която трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и от каква народност са. Те трябва да се издигнат ПО-ВИСОКО ОТ ДОМА, ОБЩЕСТВОТО И НАРОДА СИ. Любовта трябва да обхване ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, понеже всички сме негови членове. То съставлява общ организъм, и когато бъде добре нему, ще бъде и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид - и обратно”. (1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:7)

КОЛКО ХОРА ПОЗНАВАМЕ, КОИТО НЕ СА СЛОЖИЛИ НА ПЪРВО МЯСТО В ЖИВОТА СИ СЕМЕЙСТВОТО СИ? ИЛИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ СИ ИЗЯВИ И ДЕЙНОСТИ? ИЛИ САМО СОБСТВЕНИЯ СИ НАРОД? Виждали ли сме учен или мъдрец или преуспяващ човек, който да е живял без истинска любов – и да изглежда добре? Ако харесваме такъв и му подражаваме, то е друг въпрос. Сами ще опитаме как се „живее” и умира в такъв случай, как изглеждаме и ние на стари години.

 

 

15.08.2018 г. 21,38 ч.

 

ЧУВАЛ ЛИ Е НЯКОЙ НЯКОГА ДА КАЖЕ НА НЯКОГО „ИМАМ СИЛНОСТ КЪМ ТЕБ”?...

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, ще ви дамъ мотото: „Въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ Любовьта е силата на човѣшката душа” - защото Богъ е Любовь. Не можемъ да изпълнимъ волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любимъ. Волята Божия е да бѫдемъ всички добродѣтелни. ДА БѪДЕМЪ ДОБРОДѢТЕЛНИ — ТОВА СѪ ОТНОШЕНИЯ НА ХОРАТА ЕДНИ КЪМЪ ДРУГИ. Първото правило, за да придобиемъ Любовьта, е непрѣмѣнно да имаме смирение. ЛЮБОВЬТА Е КАЧЕСТВО, КОЕТО ПОЗНАВАТЪ САМО СМИРЕНИТѢ, СЛАБИТѢ - ТЯ Е ТѢХЕНЪ ДАРЪ. Силнитѣ хора, които уповаватъ на себе си, не знаятъ какво нѣщо е Любовь. Ние страдаме не отъ любовь, а отъ много знание, отъ много сила. Въ свѣта има двѣ сили: сила безъ Любовь и сила съ Любовь. Първата — силата безъ любовь — е физическа сила, която руши, а втората — силата съ Любовь—е божествена, която твори. И тъй, когато кажемъ, че трѣбва да сме силни, разбирамъ, че трѣбва да имаме силата на Божествената Любовь."

(1919.08.19с.Обяснения. БОУ.І.1919С:4-5.1919С)

 

„Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука“. Силният казва: „Оттук няма да минеш - оттам ще минеш! /…/ Щом служа на Любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не чуваш!"“. И му удари две плесници. Друг е глух - и него бие. Слабият, като идва, носи Любовта, благата на Любовта. Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ЕТО благата“. И си заминава. Не бие. Казвам: светът се нуждае от слаби хора! Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби. /…/ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ”. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всички хора. /…/. Казвам, Любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете! Силните хора не знаят какво нещо е Любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш Любовта - ще имаш само сянката на Любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е Любовта. „Слаб човек” наричам онзи, който има предвид правата на всичките хора. Той казва: „Всеки човек има право, както и аз; всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам“. Всички трябва да имаме това разположение. БОЖИИТЕ БЛАГА ДА БЪДАТ ОБЩО ДОСТОЯНИЕ НА ВСИНЦА НИ. Ние да бъдем ПРОВОДНИЦИ. Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни. Силата е сухота, слабостта е влага. ВЛАГА имайте! Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. ТОГАВА ще дойдат плодовете. В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият. Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.” (13 юни 1943, „Сила и слабост”)

 

 

15.08.2018 г. 12,50 ч.

 

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА УВАЖЕНИЕТО, ПОЧИТАНИЕТО И БЛАГОГОВЕНИЕТО

УЧИТЕЛЯТ: „Човекът, когото виждате пред вас, съществува от милиони години. Бог е работил милиони години върху неговата душа и върху неговия дух. Душата - това е Неговата дъщеря; духът - това е Неговият син. Към тях трябва да се отнасяме с дълбока почит и благоговение. ТУЙ е новото Божествено Учение на този свят, което се възвестява и което ще влее нов живот в съвременното общество.”

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:26)

 

 

 

15.08.2018 г. 10,43 ч.

 

ВОДОЛАЗИ ИЛИ ЗОМБИРАНИ И ВКАМЕНЕНИ ПОД ВОДАТА – ВСЕ ЕДНО… Кой се е събудил? Кой се осмелява да откърти страховете и инерциите от очите си и да заплува нагоре? И хилядите шарени илюзии?

УЧИТЕЛЯТ: „Живеете като водолази и се попитате може ли да се живее при други условия. Но като излезете на повърхността на водата и снемете вашия водолазен костюм, вече живеете като другите хора. И НИЕ сега живеем като водолази; обаче, като излезем на повърхността, ще заживеем по-другояче. Има ХИЛЯДИ възможности, по които може да се живее! И онзи, който туря прегради на живота, не разбира основните закони на човешката душа и дух.”

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:25)

 

 

15.08.2018 г. 09,07 ч.

 

ВСИЧКИ, които четат беседите на Учителя, знаят, че има беседа и цял том със заглавие „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ”. Като БОЖЕСТВЕНО Учение, в него щастието е основен метод и доминанта. Но съзнаваме ли ние, че възможностите за щастие плуват неизменно, постоянно около нас и ни молят да ги отваряме? С какво се занимаваме ние, като ги оставяме да отминат?

УЧИТЕЛЯТ: „Да не мислите, че бъдещето на света ще върви по същия начин, както досега? Кажете „сбогом” на вашето минало! Някои ще кажат: "Аз съм спечелил много пари и оставям две хиляди лева, за да ме погребат…". - Съжалявам, че оставяте пари, за да ви погребат! - "Ще оставя пари на обществото за благотворителни цели…". - Съжалявам, че оставяте пари със завещание, без да направите ПРИЖИВЕ нещо! Каквото ще направите, направете го докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше и нямате никакво право да завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, КАКВОТО СИ ИСКАТ. Ето с такива нелепи мисли живеете и умирате, и се питате отгоре защо са всичките тия нещастия. Завещайте в умовете и сърцата на вашите близки Любов и Мъдрост - те са ценните! Във вашите сърца и във вашите глави се крият ценни неща. Знаете ли колко струват те? – Милиарди! Знаете ли колко милиона години е отишло за тяхното развитие? Знаете ли колко милиона разумни същества са работили върху ума ви? Не разбирате какви богатства се крият в мозъка!”

 

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:24)

 

 

15.08.2018 г. 08,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега ще ви оставя с ТАЗИ мисъл: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашите близки /…/ да прегръщат с любов и мъдрост. Само така ще се поправят хората, домовете, обществото политически, културно и духовно! Трябва да се откажете от миналото и да започнете онзи разумен живот, за който ви говорих и който се възвестява сега в света. Който от сега нататък не се съобразява с тоя велик закон, за него няма на земята условия да живее. За хората, които не искат да се съобразяват с него, законите на природата казват, че трябва да си заминат от земята. /…/ ВЕЛИК закон се налага сега на цялото човечество, ВЕЛИКО съзнание се пробужда в света - нещо, което никога не е ставало! То е кипежът на всички човешки души, които искат СВОБОДА. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество - от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак то ще ги прегази. Туй течение носи ТАКИВА блага, каквито светът до сега не е виждал, но и ТАКИВА страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И ПРИРОДАТА има край на търпение.”

 

(1919.08.19с.Мировата Любов.МЛК.ПП.1919С:24)

 

 

15.08.2018 г. 08,26 ч.

 

ТЕОРИЯТА НА ВСИЧКО, ТЕОРИЯТА НА СТРУНИТЕ. САМО ТЕОРИЯ ЛИ Е?

УЧИТЕЛЯТ: „Вие може да бъдете като една струна, която Бог опъва в живота. Вие сте струни, турени там! Духът ще започне да нагласява, след туй ще прокара лъка Си отгоре. И тогава, с пръстите Си като прокара отгоре, вие ще издавате хубави тонове. И ако хубаво предавате, ще ви кажат: „Добра е тази струна!“ (12.IV.1936, "Божествената връзка. Новият живот. Трите врати”)

КАКТО В СУПЕРВСЕЛЕНАТА ВСЕКИ ОТ НАС и всички ние сме звезди, галактики, вселени, които постоянно се обменят, така и в ултравселената – микросвета – ние може да сме знаменитите струни от „теорията на всичко” в съвременната астрофизика. Тия струни са неизмеримо по-малки от кварките и се намират в постоянно движение, постоянно се обменят помежду си, както в мезовселената клъстърът на водата, която дава живот, също постоянно се обменя с външната среда - с огромна честота и скорост оттам излиза една нейна частица, за да влезе на нейното място друга. Днес физиците „виждат” струните в 10-ото измерение, но ние знаем, че има 49 измерения. И когато Бог, т.е. Любовта опъва тия струни и свири на нас, ние трябва да сме безкрайно здрави, пъргави и пластични, за да не станем причина да се срине някоя вселена. Бог е взел мерки против това и е наредил в такива случаи да се сриваме самите ние в ЧОВЕШКИЯ си вид, за да не се сриват струните и вселените. Единствената причина за остаряването и смъртта е съпротивата ни срещу Любовта.

ЕТО ЕДНО ЛЮБОПИТНО ВИДЕО ЗА ТЕОРИЯТА НА СТРУНИТЕ: https://www.youtube.com/watch?v=AFjUVavXWc0

МОЖЕ ДА ПОГЛЕДНЕТЕ И „ТЕОРИЯТА НА СТРУНИТЕ – ЗА КАКВО МИСЛИ БОГ”: https://flytothesky.ru/teoriya-strun-o-chem-dumaet-bog/

 

В http://toyonus.com/ има една директория за фантастика, под която форма мнозина са се опитвали да представят елементи от мъдростта и истината, въпреки че съвременната астрофизика е безнадеждно по-луда и от най-лудата фантастика. В един сборник там се намира и студентското видение за „Дантевия „Рай” и модерната физика”от 1968 г. За него един академик-физик пише в книгите си, че то е първото у нас, което е насочило умовете на физиците към нови измерения на мисленето. А за същия физик пък знаменитият английски астрофизик проф.Стивън Хокинг, който наскоро си отиде от този свят, пише, че не може да открие нито една пукнатина в теорията на автора на „Физика на Бога”, въпреки че този автор е теист.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.