01.03.2018 г. 08,14 ч.
НИЕ СЕ МОЛИМ НА БОГА, А ТОЙ НИ СЕ МОЛИ ВСЯКА НОЩ, ВСЕКИ ДЕН ДА НЕ ГО РАЗПЪВАМЕ, ДА НЕ ГО РИТВАМЕ, когато е влязъл в някой друг и проси от нас нежност, живот, милост.
"Кѫде е Христосъ? — Навсѣкѫде.!— „Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ да Го намѣримъ!”.... — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той е обиколилъ всички държави, билъ е между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го „еретикъ”, „смахнатъ”, „лудъ”, „неуравновесенъ”, „човѣкъ съ опасни идеи” - и т. н." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:300-301)
01.03.2018 г. 10,25 ч.
САТАНИНСКИТЕ УЧЕНИЯ КАЗВАТ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ПО-ДОЛУ ОТ МЪЖА. Това не значи, че тя не може да го боготвори, да благоговее пред него, да го уважава и да му служи като слугиня, когато пожелае. Това говори само за нейното най-върховно призхождение от Бога, а не от дявола, ПОНЕЖЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВЯ ПОД ДРУГИЯ. Но тя не е "половинка", тя е Цяло. В някои светове и епохи Христос идва и проповядва във формата на Жена, понеже тя е най-чистото, най прекрасно и съвършено ЛИЧНО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА БОГА ВЪВ ВСИЧКИ СВЕТОВЕ И ВРЕМЕНА.
"Никакъв морал не може да турите на ума на един мъж или на жената! Един мъж, ако мисли, че може да тури един канон на една жена, и той се лъже, и тя ще го лъже. Жената е всякога такава, каквато е родена. И ако жената мисли, че може да тури някакъв канон, тя се лъже. Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден. Не засягайте Господа за този въпрос, защото Той ще ви тури на голямо изпитание. Мислите ли, че когато Господ е създал един красив мъж, Той го е създал за жената? Мислите ли, че когато Господ създал жената красива, я и създал за мъжа?Мислите ли, че една хубаво написана книга е написана само за един човек че /само/ той трябва да вземе тази книга да я чете? Мислите ли вие, че слънцето е създадено само за един човек, за едни очи? - Не, то е достояние на всички. Мислите ли вие, че звездите са създадени само за едни очи? /.../ Кой е Жената? - Целият човек е Жена." (14 май 1933 г., "Добродетелната жена")
01.03.2018 г. 16,18 ч.
"Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ! Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въсѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:301)
СЛОВОТО КАЗВА, ЧЕ МЕСОЯДЕЦЪТ ПЛАЩА КАРМИЧЕСКИ МИНИМУМ 4 ПЪТИ ПО-ТЕЖКО ОТ КАСАПИНА, ПОНЕЖЕ МУ Е КЛИЕНТ. "Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?“ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата." (17 февруари 1924, "Царството Божие се благовества")
ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ НАСКОРО: БИК ПЛАЧЕ НА КОЛЕНЕ ПРЕД КЛАНИЦАТА! „Наскоро една любопитна история от Хонг-Конг, разказана в интернет, потресе целият свят. Както съобщава китайският вестник Реорle news, група работници водели бик към кланицата на месарски комбинат, когато пред прага на вратата клетото животно се спряло, отдръпнало се назад; паднало на колене и започнало да плаче. Касапинът Шуй си припомня случката: „Когато видях изпълнените със страх и скръб ридаещи очи на това смятано от нас за тъпо животно, целият се разтреперих и извиках колегите си отпред, за да го видят. Те бяха страшно изненадани. Колкото и да го бутахме напред, бикът не помръдваше, паднал на колене, и плачеше." Касапите, които е трябвало да го убият със собствените си ръце, били толкова смутени, а впоследствие шокирани и потресени, че и техните очи се изпълнили със сълзи. В крайна сметка, съвсем в духа на будистката традиция, работниците от кланицата събират пари, за да откупят плачещото животно, и го подаряват на монасите в близкият храм. Когато вземат решение за това, става чудо: "Щом обещахме на бика, че няма да го заколим, той се раздвижи и ни последва" - споделя работник от кланицата. Как е разбрал думите на хората бикът, остава загадка. „Факт е, че тази почти невероятна история промени впоследствие мисленето на всички хора, които бяхме свидетели на случката" - завършва Шуй. https://www.24chasa.bg/Article/1468240
УЧИТЕЛЯТ: "И днесъ има животни, които мислятъ по-добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:302)
02.03.2018 г. 23,23 ч.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ БОЖЕСТВЕНИ МЕТОДИ И ПРОГРАМИ
ИЛЮСТРАЦИАЯТА Е САМО ЕДИН НАЙ-ОБЩ СИМВОЛ КЪМ ТЕМАТА, В СЛУЧАЯ КОНКРЕТНИЯТ ЕЗИК И МЯСТОТО НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ
Б.ДУНО: „При всяка работа човек трябва да си служи с ония методи, които природата употребява. Учениците на Божественото учение трябва да изучават тези методи. Всеки, който е влязъл в това учение и у когото се е пробудило съзнанието, не може да се извинява, че не знае, че не разбира, че няма време и т.н. Ако и децата от първо отделение знаят своята програма, колко повече съвременните хора трябва да знаят програмата на своя живот. Когото и да попитате днес каква е неговата програма на живота, защо е дошъл на земята, той само повдига раменете си и казва, че не знае.”( 2 март 1922 , „Методи на природата”)
„Има един порядък в света, една програма – Божествената програма. Голяма, обширна е тази програма! Тя трябва да се реализира, няма защо да нареждате ваши програми. Изучавайте Божествения порядък, за да го приложите правилно в живота си.” (12 март 1933, „Начало и край”) „Светът е създаден от възвишени, разумни същества. Те са наредили програмата /.../ Някой може да не е доволен от програмата, но въпреки това, трябва да учи по нея и да я прилага. (7 юли 1933, „Великата Реалност”)
ПО-ПОДРОБНО ЗА ЕДНА ОТ ОБЛЕКЧЕНИТЕ ПРОГРАМИ. Тази, специално, е много подходяща за Общия Клас на Школата, но става и за любопитните („оглашените”). И в двата случая тя е доста добра и за пенсионери, и за рабоещи, ученици и студенти в света, и се изпълнява с лекота от всички, които нямат големи обективни или субективни възможности. Децата участват с голяма радост и удоволствие, както и възрастни и болни, докато се подмладят и излекуват от нея; опитват я с успех даже инвалиди.
През всички векове Учителят изпробва, изяснява и води различни житейски програми за Ученика, валидни и най-общо, и специфично за всеки от Класовете, за всяко от Посвещенията.. Ученикът на Бога се стреми да приспособи дадената програма съзнателно и творчески на своето ниво на еволюция и според индивидуалните си таланти, възможности, способности и потребности. Стремежът е да се спазват естествата и продължителностите на часовете както са дадени най-общо от Учителя, а също и тяхната последователност. Това ИМА значение – свързва съучениците през другите измерения и излъчва едниния модел на Програмата и навън, за да го възприемат върешно чутките души по света.
Когато Учителят дава дадена система или програма и казва че е за бъдещото човечество, Той има предвид времето, когато тя ще бъде общоприета и утвърдена официално като стил на живот от една или повече държави или от цялата планета. Това е ДУХОВНАТА перспектива. БОЖЕСТВЕНОТО ОБАЧЕ се интересува от НАСТОЯЩИЯ момент и търси съществата с дух и душа, които са готови да изпълнят божественото внушение НЕЗАБАВНО. Такива хора, дори и от любопитните или първкурсниците - в случая Общия Окултен Клас - не липсват. Свободните от задължения по някаква причина могат да изпълняват програмата в пълен обем през цялата седмица; останалите – в почивните дни, ако имат висок идеал.
Започва се с нещо извънредно лесно и просто: събуждане без будилник в 5 ч. сутринта. Човек е заспал преди 22 ч., затова се е наспал и е бодър. Вечерта си е приготвил дрехите като един войник – и сутринта, точно като войник, се облича с такава скорост, сякаш следващия миг ще избухне бомба или ще стане земетресение... Все едно сержантът брои до три и бие с колана си всеки, който не е вън след това – дообуваме се и се дообличаме в строя... Следва миене до кръста с ледена вода навън - тичане 5 километра и обратно голи до кръста в януари през снежна виелица. Мъжете си припомнят казармата; жените добиват представа. Всичко в тия три часа от 5 до 8 ч. се прави доброволно и със свръхжелание да бъдем „воини”. Изграждат се качествата на планетата Плутон или знака Овен, изработва се дисциплинирано и съвършено тяло, подчинено на свръхизискванията на духа. Учителят Петър Дънов, дори на преклонна възраст, е излизал за изгрев-слънце на 3000 м. височина на връх Мусала даже в пълен мрак, плътна мъгла или снежна фъртуна. Изкачвал е стотици хора, дори старци и старици; преспивали са до Леденото езеро под върха ноправо на снега и под падащите снежинки. Поради ентусиазма на хората и самоварите на гърба на някои братя, не се е разболял нито един човек. Разбира се, този пример не важи за нашето лесно упражнение за оглашените и начинаещите, което описваме. Той е само за добиване на представа какво е сериозна окултна Школа за много по-напреднали ученици с много по-гореща любов към Бога, въпреки че сред тях е имало и хора от Общия клас от всички възрасти и от двата пола.
Целта в нашия случай е да експериментираме свободно един от най-достъпните модели за Програма на кандидат-ученика и ученика от началния курс на Школата на Учителя Бинса Дуно. От една скорошна публикация тук узнахме за този вариант: 3 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ (МОЖЕ И ТРУД), ТРИ ЧАСА ЗА УМА, ТРИ ЧАСА ЗА СЪРЦЕТО, 3 ЧАСА ХРАНЕНЕ, 5 ЧАСА ЗА ДОБРИНИ, 7 ЧАСА ЗА СЪН.
В този индивидуален вариант (всеки има право на индивидуален и даже се изисква в Школата), физическата активност е излизане за посрещане на слънчевия изгрев. При наличие на планина или хълм наблизо – най-добре; ако не – възможно най-бързо отиване до такъв край на селището, откъдето изгревът се вижда най-добре. Който знае защо се посреща изгревът и го е опитал, разбира, че от това зависи всичко. Тъмните духове, елементалите и вампирите от нощта се тълпят бясно на терминатора на планетата, за да избягат от изгрева - той ги ужасява. Единственият им шанс да продължат да пият енергията и живота на хората е да ги накарат да спят по време на изгрева и след това. Състаряването и болестите, деформирането, лошото настроение и физическото рухвате пред деня са гарантирани. Нервността иска цигари, нуждата от бодрост – кафета без край. Но най-лошото: в черепа или тялото ни се е внедрил тъмен дух. Неговата цел е да съсипва всичко, на което държим, особено в общуването, за да бъдем лоши, безхарактерни, гневни или нещастни. Това за него е въздухът, който диша.
Най-ранният обществен транспорт или автомобил върши работа, ако не отнеме много време от тия 3 часа, определени от природата за максимална физическа активност. Едни тичат, даже спринтират; други овладяват бързото ходене, трети ходят енергично с големи крачки. Който не може - да ходи колкото и както може, даже да куца или с бастун, с патерици. Казано е: и да лазите – всяка сутрин излизайте на хълма, на планината, сред природата. Докъдето стигнем: все ще е до някоя по-чиста точка на града или на улица, от която се вижда изтокът. В Москва и другите мегаполиси се качваме на покривите на блоковете, ако имаме достъп, или гледаме изгрева от най-високия етаж през стъклата, ако не се отварят. Обаче до този момент вече сме изкачили 15-ия или 20-ия етаж с тичане и сме слезли по същия начин поне 5 пъти без почивки. Целта е изпотяването; целта е да се стигне поне 15 минути преди изгрева, да се смени фланелката със суха (АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДАЖЕ И ЧОВЕК ДА СИ МИСЛИ, ЧЕ НЕ СЕ ПОТИ. И да не го усеща, през порите излизат и влага, и газове, и нечистотии, с които се изгонват тъмните духове от нас). Облекчението е невероятно! Термос – чаша гореща вода.
Земеделецът може в това време, даже отпреди изгрева, да работи в градината си. Да спре замалко, за да посрещне слънцето.
До този момент се казват молитви на глас, не се пеят песни. Слънцето се гледа от първи лъч до не повече от 15 секунди след излизане на целия диск. През последните 15-20 години слънцето е все по-ярко, защото излязохме от един облак космичен прах. Затова понякога и 15 секунди са опасни за очите. Слънцеядите гледат с часове и вече не се хранят с друго, но трябва да си бос, за да не се увредиш. Те имат забележителни постижения, но не знаят, че в българската Школа 15 секунди, заедно с определени кратки молитви, песни, формули, упражнения и медиации дават още по-добри резултати, защото събуждат истинските чакри: расови, етнически, подетнически, идейно-групови, интимно-групови, индивидуални. В споменатите 3 часа от 5 до 8 ч. сутринта след изгрева. влиза и Паневритмията през пролетта и лятото. Разбира се, съобразяваме се и с дните, когато слънцето изгрява по-рано от 5 ч. През зимата е много по-късно затова могат да го посрещат навън само свободните. Който е на работа, просто може да погледне небето в този момент, но без да го забележи никой. ЕДИН фотон хванат дори през облаците, е едно божествено същество (алохим). След него никакъв дявол не може да остане в тялото ни, овен ако не сме добри хора и хора с висок идеал.
Опитът показва, че по пътя към изгрева и на връщане, ако сме в голям град, се срещат най-много хора с душа: почти 100%. Повечето отиват рано на работа. Почти без изключение, всеки вдига ръка като се разминаваме, без да знае защо. Някои се почесват, други си оправят ревера или чистят нещо несъщетвуващо... Друг вдига ръка съзнателно и се усмихва, без да сме познати. В много случаи някой си взима внеапно дъх като ни погледне – разтупало му се е съцето. Полът ИМА значение. Невъзможно е другяче, когато душà срещне душà! Ясновидецът вижда как в този миг сърцето на другия осветява всички блокове, къщи и улици наоколо, та свети даже и през тях! Има естествени, незомбирани хора, повечето възрастни, които ни спират и се заговарят. Получават се чудесни диалози, получават се приятелства. Но има и обратни случаи, предимно с млади жени със специални физиономии, ако си мъж и сте в парка или гората. Разхожда си кучето, но като те види още отдалече – връща се или свива в гората... Не е виновна, няма как да види кой е отсреща. Поради страха и недоверието се разминава с някого, от чиято атмосфера би получила ново направление в живота и решаване на основни проблеми. За сметка на това, тя е гласувала доверие или скоро ще гласува на човек или на хора, от които ще пострада. В повечето случаи е така: ако бяхме ясновидци, щяхме да видим как ще протече животът на такива в единия или в другия случай. Дори наши познати и бивши приятели, от един миг нататък ни избягват или даже ни „отписват” завинаги. Внедреният в тях няма сметка да си излезе. Темата е обемиста, тук ще се набележат телеграфно заниманията за през следващите тройки часове и петте часа в денонощието за правене на добрини. Гьоте казва, че който има добра програма и я изпълнява стриктно, може да има време за всичко.
От 8 до 11 ч. е първата част от 5-те часа за добротворство, но това е само ЕДИН от вариантите – може и наведнъж, може и разпределени другояче. Екприментиран е с успех вариантът „залагане, покълване и садене на семена и костилки” от 8 до 9 ч, а после и пресаждане на фиданките и пр. Семената се държат известно време под езика; на семената и костилките от всеки вид се пеят специални песни, за да се изследват резултатите. Космическото ученичество е наука, и то такава, за която съвременните учени нямат никаква представа. Покаралите растения се преместват в достъпните лични и обществени парцели, но други се сеят и покрай реките, за да се саморазмножават буйно през годините и хората да ползват плодовете им безплатно. Така на някои планети е направен дъмпинг на продавачите, които не успяват да ги горят и изсичат, особено когато се организира държавна и доброволна еко-хуманитарна полиция.
От 9 до 10 ч. сутрнта – садене на цветя, грижи за тях. От саксийките вкъщи и преместването в градините - до засяването на всички пустеещи земи и пр. Земята се превръща в рай, особено когато движението на божествените цветари стане неудържимо – цветята после се саморазмножават, ландшафтите стават фантастични. Привличат се елфи и ангели, ерозиите престават, бурите, циклоните, ураганите и торнадата – също.
10-11 ч. Първото добро, което се прави на някой човек. Гостувания, разходки, грижи за него и пр. При всички случаи, майките и децата имат пълно предимство.
11-14 ч. Време за хранене при ФИКСИРАНАТА програма. Може и само веднъж дневно с много продължително дъвчене даже и на кашицата, преди да се глътне. Някои предпочитат тия три часа да са астрологически и да се разпределят на 3 според Слънчевите, Венерините и Юпитеровите часове от изгрева до един час преди залез. Тогава се прави разместване на часовете за другите дейности. Особено опасно е попадането в Сатурнов или Марсов час при фиксираната програма – пак са си нужни размествания. Най-ефективен е методът за плаващия блок от Слънчев, Венерин, Меркуриев и Лунен час. Всеки ден той е по различно време, затова и там трябва да има размествания на часовете, на общия фон на фиксираната програма.
В този цикъл на хранене един час е определен ЗА ВТОРОТО ДОБРО, КОЕТО СЕ ПРАВИ НА НЯКОЙ ЧОВЕК – ДА ГО НАХРАНИМ. В първи Лунен се пие сгорещена и кипнала изворна вода, във втория – пиене на чайове и сокове, къпане, сауна, пране и др. Не са без значение семейните бани и сауни и тези на другите видове чисти и святи микрогрупи, опрделени от Бога. Такива упражнения са правени още до 1944 г. в Младежкия Окултен Клас, по указания на Учителя.
14-17 ч. – Три часа за ума. Всеки има различни интереси, важен е вътрешният импулс, но са желателни и консултации с френолог и астролог, за да разберем кои центрове имаме да развиваме и това да определи умствените ни насоки. За някои, например, два от трите часа са за Словото, а един час – за някоя научна дисциплина. Няки започват с математиката, като едната от вратите към божествения свят.
17-20 ч.: Време за сърцето. Едни се занимават с музика (другата врата към божествения свят); други - с изкуство, поезия, литература, сцена, кино пр.; трети отделят един или два часа от трите за други сфери на живота, които вълнуват и облагородяват сърцето на човека и го правят щастлив.
20-21 ч.- последният 1 час от петте, когато правим добро на някой човек или на повече.
21-21,45: дейности за подготовка на съня: гледне на звездното небе, хигиена, краката в топла вода, трите пози в леглото: наляво, на гръб и надясно. Съответно - ретроспекция на деня с катарзис, релаксация, автосугестия за моделиране на бъдещето.
ПРОГРАМИТЕ ПО ЦИКЛИ – СЕДМИЦИ, ДНИ, ЧАСОВЕ И ГРУПИ ОТ ЧАСОВЕ - СА САМО ЗА ХОРАТА И ЕТАПИТЕ ОТ ЕВОЛЮЦИЯТА, ПРИ КОИТО Е ДОШЪЛ МОМЕНТЪТ ЗА УНИВЕСАЛИЗАИЯ НА СЪЗНАНИЕТО, Т.Е. – ЗА ОКУЛТНО И КОСМИЧНО УЧЕНИЧЕСТВО, ВЪТРЕШНОЗЕМНИ И ПЛАНЕТНИ ЕКСКУРЗИИ И НЕБЕСНИ ПОЛЕТИ. ТАМ ДОМИНАНТИ СА КАТЕГОРИИТЕ УЧИТЕЛ, МЪДРОСТ, УЧЕНЕ, ШКОЛА, КЛАС, СЪУЧЕНИЦИ, ЯТО, КОСМОС И ПР.
В етапите на индивидуализацията някой иска и може да прави само едно нещо в професионаното или свободното си време – напрмер, да свири минимум 8 часа на ден и повече.
В етапите на персонализацията човек действа по вътрешен импулс да е съвършен семеен човек, съвършена майка или дъщеря, съвършен баща или син.
ИМА И ЕДНА ИНТЕГРАЛНА ПРОГРАМА НА ШКОЛАТА, в която ежемесечно се редуват 4 вида поребности на човешката душа. Някои предпочитат именно тази пограма:
ПЪРВА ЛУННА СЕДМИЦА – Абсолютна вярност на себе си в свободното си време, ако човек иска да е сам или да прави нещо друго без да се съобразява с никого и без да прави компромиси.
ВТОРА ЛУННА СЕДМИЦА – и всеотдайно служене на най-близките, забравяйки много свои желания, планове и потребности. Който няма близки – служене на бременни, кърмещи, майки с деца;. на лишени, болни, нещастни и пр.
ТРЕТА ЛУННА СЕДМИЦА: - Насищане на културните ни интереси, посещения на концерти, театър, кино, рецитали; пътувания и гостувания, подаръци за дейци на новата култура и наука и канене на такива на гости – и.т.н. Изяви на наши собствени културни формации: драмсъстав, хор, оркестър, киноклуб, танцови състави и мн.други, както и на научно-изледователски екипи;
ЧЕТВЪРТА ЛУННА СЕДМИЦА: Работа на Школата и учебните ни заведения по цикли. 144 дисциплини в духа на Новото Учение – всичко по програми, цикли, дни от седмицата, астрологически часове и т.н.
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1478624105727512/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMDY1Mjk0MjE3MDYwNDk1/
03.03.2018 г. 07,55 ч.
С обяснима носталгия по безвъзвратно отминали български времена, репоствам тук 3-те части на едно мое филмче с любимите ни певци, някои от които сега са сияйни ангели на небето - или преродени най-прекрасните деца на света!
03.03.2018 г. 10,05 ч.
"Колко добри моми съ вѣра въ Бога се излъгватъ въ нѣкой момъкъ, който минава за богатъ, ученъ, и тръгватъ следъ него! Отказватъ се отъ Бога, отъ идеитѣ си, отъ занаята си, но въ края на краищата виждатъ заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание не между мѫже и жени, но между човѣка и неговитѣ идеи. ИДЕИТѢ сѫ вашитѣ деца, за които трѣбва да се жертвате!" (1918.10.20 дуг ДАМ С42:303-304)
3.03.2018: В КАКЪВТО И КАПАН ДА СМЕ ВЛЕЗЛИ, абсолютно винаги над нас бди поне един невидим приятел, който може да ни чака с векове да потърсим истинска топлина, истинска светлина, истинска сигурност.
"Цялото наше щастие, цялата наша сигурност на земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина – толкова е сигурно нашето щастие..." (12 март 1922, "Слушайте НЕГО!")
"Силен човек е онзи, който има ЛЮБОВ в сърцето си и в душата си. Всички трябва да проповядваме сигурността на Любовта и на Истината!" (8 юли 1923, "Речи само реч")
"Сега някой ще каже: "Това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи". - Не, ОБРАТЕН е процесът в света! Първо трябва да се занимаваме с ДУХОВНИ работи, а ПОСЛЕ после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. - Най-първо, човек трябва да се подсигури духовно. Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате: доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте? /.../ - Няма човек в света, който да е осигурен! Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен! Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави! И всички тия хора са били все "осигурени"... Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената Любов, сигурността е само в Божествената Мъдрост, сигурност има само в Божествената Истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете колкото искате и върху вас смъртта няма да има никакво влияние." (1 октомври 1923, "Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът")
3.03.2018: УЧЕНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС СЕ РАЗПОЗНАВАТ ПО ТОВА, ЧЕ ВСЕКИ СИ ИМА ТАЙНА СТАИЧКА, В КОЯТО ОСВЕН ТЯХ МОЖЕ ДА ВЛИЗА САМО БОГ. Там никога не трябва да е стъпвал човек, който не дава свобода, който не ни обича истински и не ни разбира. Друг може да влиза замалко само тогава, когато в него живее БОГ. Това е ПЪРВАТА задача на този вид ученици - молитвите от тайната ни стаичка са по-силни и от тия откъм планинските върхове. Откъм върховете и братствата молитвите отиват до Бога-Отца, а откъм тайната ни стачка - направо в Абсолютния Дух. Има моливи, които не може да изпълни нито Бог-Отец, нито Светият Дух, нито Христос и който и да е друг ипостас на Бога, ако не сме свързани с Абсолютния Дух. Мюсюлманите знаят това - тяхната свещена "стаичка" навсякъде е молитвеното им чердже. В астрологията това e IC. А в световете, където няма нищо ръкотворно, а също и при нас, когато няма нищо ръкотворно по нас и около нас, молитвената ни стаичка е това място на земята непосредствено под нас, откъдето за няколко мига влизаме в пълна хармония със всички светове и същества, създадени от Бога. В пълна самота или не, ако това се случи, молитвите ни отиват директно в лоното на Бога - необятния свят на Абсолютния Дух.
"/Тогава/ ти имаш тайна стаичка и си уверен, че като се помолиш, работата ти ще стане със сто на сто сигурност." (11 октомври 1939, "Към обетованата земя! Великата песен")
3.03.2018: Днес вече ние се готвим да възлезем на Обетованата Земя - и някои вече възлизат от време на време там откъм своята "тайна стаичка". Тя не е само в нашия ръкотворен дом. Тя може да бъде абсолютно навсякъде, където върху два квадратни метра има свобода, хармония, обич и любов. Но във въздуха не става - трябва да има ЗЕМЯ под нас - това е тялото на Абсолютния Дух.
В същата беседа Учителят е изпял една песен, която не сме срещали никога досега в някоя песнарка и не знаем за музикант, който да е написал музика по думте й. Ако някой знае - да каже; ако не - някой да го направи. Инак всеки може да си я пее със своя мелодия, да си я импровизира - може всеки път различно.
А ако някой - пее или не пее - разбере истински и приложи истински уникалните ключове, дадени ни от Учителя в нея, просто няма как повече да остарее и умре:
Ти ЧОВЕК искаш да станеш... - Мисли добре! Нека всяка твоя постъпка да има КРАСОТА в себе си! И да носи живот ЗА ВСИЧКИ по Земята, на Земята и за тебе!
Ти ЧОВЕК искаш да станеш! - Трябва ДОБРЕ да употребяваш своя ум и своето сърце!
Ти ЧОВЕК искаш да станеш... - Внимавай в постъпките си в живота! Така ти ще бъдеш благоприятен на Бога И НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА! Разбра ли! Разбра ли това, което досега не си знаел?
03.03.2018 г. 15,15 ч.
"Истинско познаване става само чрезъ Любовьта. Любовьта пъкъ се изпитва чрезъ страданията. Богъ заповѣдва да взематъ отъ човѣка всичко, както постѫпиха съ Иова - да го изпита какъ ще прояви любовьта си. Като се говори за Любовьта, подразбираме АБСОЛЮТНА, безкористна Любовь. Нека всѣки отъ васъ даде мѣсто на новитѣ идеи въ себе си, на АБСОЛЮТНАТА, безкористна Любовь - и когато види резултатъ, ТОГАВА да говори. Докато не видите плодъ отъ работота си, нищо не говорете." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:304)
03.03.2018 г. 19,18 ч.
УЧИТЕЛЯТ ЗА АЙНЩАЙН : : ИЗКАЗВАНИЯ НА АЙНЩАЙН : : НЕГОВО ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МУ (ако е истинско)
„Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.” (13 април 1922, „Природни методи”)
„Сега вие очаквате да ви кажа нещо научно. - Ето, изучавайте теорията на Айнщайн. Тя е научна теория. Според нея всичко е в движение, но не по права линия, както сте учили, а по крива линия. Казвате, че пътят ви е прав, че постъпките ви са прави, но според теорията на Айнщайн не е така...” (15 юли 1923, „Който слуша вас, Мене слуша”)
„Сега, според тази съвременна относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една относителна реалност, а досега мислиха, че е една положителна реалност.” (18 ноември 1923, „Бог на живите”)
„В Лос Анжелис, един от най-щастливите градове на Калифорния, става земетресение и има повече от 6–7 хиляди души наранени. Казват – едно от най-силните земетресения. Казват, че Айнщайн излязъл из техническия институт. Не пострадал от това земетресение. Той се случил там, за да изчислява /нещо/ математически.” (12 март 1933, „В Неговата любов”)
„Когато някои учени доказват известна своя теория, те сами се опровергават. Вземете теорията на Айнщайна. Сега от притчите минавам към Айнщайна. Защо? - Когато трябва да се мине една река по един мост, мостът трябва да се мине от единия край до другия край. Айнщайн поддържа, че вселената е някаква относителна реалност. Той я представя във вид на яйце, а ние сме вътре в това яйце. Всички тия безброй звезди, които виждаме, са вътре в това яйце, което някога е било малко като сапунено мехурче. Сега това яйце е станало толкова голямо, че се изискват 90 хиляди години на светлината, за да се достигне до крайния предел на това яйце. Тази относителна реалност казва, че вселената продължава да расте. Колко още ще расте, не се знае. Това са теории, които Айнщайн сам ви е доказал.” (22 септември 1935, „Защо им говориш с притчи?”) КОМЕНТАР: По-скоро, Учителят тук говори за диаметъра на галактиката ни, който, според днешните данни, е между 100 и 120 хиляди светлинни години. А наблюдаемата част от нашата вселена, според тях, е 93 милиарда светлинни години.)
„Обикновеният човек чете книгите на високоучените, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайн, умът му ще се вземе – не разбира човекът. Между неговите разбирания и тези на Айнщайн се открива голяма пропаст.” (15 декември 1935, „Коприненият конец”)
ЕТО ОЩЕ ЕДИН ОТ СЪВЕТИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИСТАНЦИЯТА НА ЖЕНЕНИТЕ ОТ СЪЩАТА БЕСЕДА, въпреки че в случая няма пряка връзка с Айнщайн. А може и да има, след като и двамата говорят за Вселената, и двамата изтъкват относителността на времето, когато става дума и за любовта. (Айнщайн: „Когато ухажвате красиво момиче, един час ви се струва като една секунда. Когато седнете върху горящ въглен, една секунда ви се струва като цял час. Това е относителността...”) А ето как вижда Учителят каква е разликата между нормалния и глупавия живот, в зависимост от пространството и времето:
„Между един мъж и една жена ще има едно разстояние най-малко 100 километра, ще се срещат 12 пъти в годината, в месеца само веднъж. Това е нормално. Пък тези, които не живеят по този закон, не живеят нормално, ще се срещат всяка седмица; а пък тези, които са глупави, ще се срещат всеки ден. Не се свързвайте с глупавия живот! /.../ Като погледнем Вселената трябва да знаем какъв простор трябва да има човек.” (пак там)
„Сега гледам учените хора, които поддържат Айнщайновата теория, не можаха да издържат. Тя е смешна. Те са толкоз малки работи. Иска да знае Айнщайн разширява ли се вселената, дали е безгранична или гранична. Дойде и намериха, че още се разширява, расте. Намериха, че сегашният свят е относителен. Какво се подразбира под думата относителен? – Може би, ако ние запитаме мравите за вселената, какво понятие ще имат. Съвременните хора са слепи. Тя е сто пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Всичките ни телескопи са направени според нас, тя е сто пъти по-голяма. Най-големите телескопи още нищо не виждат. Те не са приспособени.” (29 март 1942, Да изповядваме!)
Често казват хората: „Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?“ - Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност. Казват, че има абсолютна реалност, но какво е тя, нищо не знаят за нея. Говорят за относителна реалност, но и нея не знаят.” (20 юни 1943, „Религиозни и духовни хора”)
БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ ОТ АЛБЕРТ АЙНЩАЙН:
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.
Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново - и да очакваш различни резултати.
Не можем да решим проблемите като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.
Животът е като карането на колело: спреш ли, изгубваш равновесие.
Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.
Единственото ценно нещо е интуицията.
Най-красивото преживяване, което можем да имаме, е мистериозното. То е фундаменталната емоция, която стои в основата на истинското изкуство и истинската наука.
Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.
Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.
Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т. нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.
Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.
Религията ми се състои от скромно почитание към безграничния Висш Дух, Който ни се разкрива в малките детайли, които успяваме да възприемем със своите крехки и немощни умове.
Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа. Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.
Ние чувстваме, че човек е тук заради другите - заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.
Единствено животът, изживян за другите, е стойностен.
Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.
Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен...
За да се превърне човек в безупречен член на стадо овце, той трябва да е преди всичко овца.
Всеки мъж, който шофира безопасно и в същото време целува хубаво момиче, не отдава достатъчно внимание на целувката...
Разликата между гения и глупостта е, че геният има граници.
Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен...
Великите души винаги са се сблъсквали с яростна опозиция от посредствени умове. Посредствените умове са неспособни да разберат човек, който отказва сляпо да се прекланя през общоприетите предубеждения и вместо това избира да изразява мненията си храбро и честно.
Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.
*** ПИСМО НА АЙНЩАЙН ДО ДЪЩЕРЯ МУ Lieserl. За нея никой не знаел нищо чак до 1986 г. Някаи отричат автентичността на това писмо - казват, че е фалшификат, - но все пак не пречи да се запознаем с него:
”Тази универсална сила е ЛЮБОВ! Когато учените потърсиха унифицирана теория за вселената, забравиха най-мощните невидими сили. Любовта е Светлина, която осветява онези, които я дават и я приемат. Любовта е гравитация, защото прави някои хора да се чувстват привлечени от други. Любовта е сила, защото умножава най-доброто, което имаме, и позволява на човечеството да не се изгаря в слепия егоизъм. Любовта се разгръща и разкрива. За любов ние живеем и умираме! Любовта е Бог и Бог е Любов. Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променливата, която пренебрегвахме твърде дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото тя е единствената енергия във Вселената, която човекът не се е научил да манипулира както си иска. За да дам видимост към любовта, направих проста замяна в най-известното ми уравнение. Ако вместо E = mc2 приемем, че енергията за излекуване на света може да бъде постигната чрез любовта, умножена по скоростта на светлинния квадрат, стигаме до извода, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото няма граници. След неуспеха на човечеството в използването и контрола на другите сили на вселената, които се обърнаха срещу нас, стана задължително спешно да почнем да се подхранваме с друг вид енергия ... Ако искаме нашият вид да оцелее, ако искаме да намерим смисъл в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнателно същество, което го обитава, любовта е единственият отговор! Може би все още не сме готови да направим „бомба” от любов – устройство, достатъчно мощно, за да унищожим напълно омразата, егоизма и алчността, които разрушават планетата. Всеки човек обаче носи в себе си малък, но мощен генератор на любов, чиято енергия чака да бъде освободена. Когато се научим да даваме и получаваме тази универсална енергия, скъпа Lieserl, ние ще потвърдим, че любовта завладява всичко и в състояние да надхвърли всичко и всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота. Аз дълбоко съжалявам, че не успях да изразя онова, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиняваме, но тъй като времето е относително, трябва да ви кажа, че те обичам и благодарение на теб, стигнах до крайния отговор! ". Баща ти Алберт Айнщайн”
03.03.2018 г. 20,40 ч.
КАРТИНАТА Е ОТ РУСКИЯ ЖИВОПИСЕЦ ОЛЕГ ЖИВЕТИН, род. през 1964 г.
"Какво отношение има Христовото учение къмъ всѣки човѣкъ индивидуално? - То има отношение първо къмъ духа, после къмъ душата и най-после къмъ ума, сърцето и волята. Ако тѣлото ви е здраво, духътъ ви може направо да му въздейства и помогне; ако тѣлото не е здраво, духътъ трѣбва да търси посрѣдници, да ви въздейства. Като посрѣдници между духа и тѣлото служатъ душата, умътъ, сърцето и волята. Чрезъ ума и сърцето си човѣкъ се убеждава, че за здравето му сѫ нуждни чистъ въздухъ, чиста вода, изобилна свѣтлина и чиста, здравословна храна. Така той ще пречисти кръвьта си, ще усили своя организъмъ и ще възприеме онова, което духътъ и душата му нашепватъ." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:304-305)
03.03.2018 г. 22,22 ч.
"Стойте далечъ отъ онзи, съ когото сте въ дисхармония! Не се стремете вълка да направите овца - съ нищо не можете да го укротите. Не топлете змията въ пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе. Пазвата ви е дадена за вашитѣ деца, а не за змията." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:305)
04.03.2018 г. 21,52 ч.
УТОЧНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ ОБЛЕКЧЕНАТА ПНУ (Програмата на Ученика ЗА НАЧИНАЕЩИ).
1.Изкачването и връщането по стръмни места, улици и пътеки е желателно. Ако няма такива, кинезофилията (движелюбието) се стреми да отидем възможно най-бързо до най-близката точка на селището, от която може да се види изгревът. Някои ходят с качване на тротоара и слизане на всяка крачка, като на всяка отсечка сменят тротоара с отсрещния, за да се развиват мускулите симетрично. На отиване, особено при изкачване, тичане и спринт не се препоръчва – това е за по-горните класове. И много бавно да е, пак се включват тазовите, коленните и глезенните чакри (олтари, престоли и двери), които при лежане, седене, стоене и хоризонтално ходене са заспали и в повечето хора са закърнели. Лифтофилията, значи, е задължителна потребност на психиката и организма, ако човекът не е изпаднал еволюционно. На български може да се каже „нагорелюбие” и „надолулюбие”, но по-кратките думи са „качилюбие” и „слизолюбие”. Те развиват телата, центровете, маридианите, паралелите, качествата, жлезите, мускулите, костите и връзките, свързани със знака „Еднорог” под властта на планетата Сатурн. Някои в това време произнасят астроформулата и астромолитвата на тази планета. Хоризонталното пешеходство и бързоходство е по линия на Стрелеца, т.е. Юпитер, и развива бедрата и таза, а коленете и ходилата – по слабо. В някои отсеци и случаи амбуфилията (вадефилията) е незаменима, на български я наричаме я „ходилюбие”. То е типично за животните, хората и народите под Стрелеца, които имат пространствено съзнание и обичат да покоряват големи територии и разстояния. Егрегорът „Джони Уокър” произлиза от амбуфилията. При военните амбулизмът, вадизмът управлява пехотата, но там вече не е „фѝлия”, понеже при тях ходенето е принудително. Триизмерно, този вид кинезофилия управлява и хоризонталното летене и пътуване с технически средства, но пешеходството е божествено. Познаваме чужди и наши пешеходци, които обикалят много страни само с краката си. Един приятел-журналист, наример, ходи така до Москва и обратно неведнъж, и то без пари в джоба. Трябва да се знае, че качването и слизането не могат да заменят изцяло ходенето, но и в двата случая трябва да се стъпва първо на метатарзуса (предната част на ходилото), а после на тарзуса (петите), а може и само на първото. Най-добре бос по тревата или мека земя, така токовете протичат благотворно. Инак „трамбоването” на пети по шосетата, улиците, площадите и плацовете, особено при маршировка, прави сътресения на мозъка, рабзолява и осакатява човека и изражда психиката, затъпяваме. Разбира се, пли метатарзусното ходене се активират максимално и 30-те чакри на проксималните, средните и дисталните фаланги на пръстите, развиват се съответните духовни качества и добродетели.
2.Първото изпотяване в Изгревното тричасие става при пристигането. Сменя се бельото, „дъвчат” се определените поемки (11 или 20, 29, 38 дъвчения) гореща вода от топъл извор или от термуса. Ако от това се предизвика второ изпотяване, бельото се сменя със сухо още веднъж, а третото изпотяване е в края на тичането надолу след посрещатено на изгрева или паневритмията. Тичането (бягането), собено по наклон надолу, е есетствена душевна и физическа потребност на нормалния човек, който не е изроден от мързела и обездвижването. Тръскането при тичане, когато се стъпва първо на пръстите и предната част на ходилото, е истинско щастие за всички системи и органи и с времето става необходимост и навик, организмът и душата си го искат. При ходене по равно и при изкачване това става много по-слабо, там действат други чакри и жлези. Ето защо „прокрософилията” (тичелюбието, беголюбието) е желателен етап от връщането по равно или надолу. Разбира се, не бива да се прекалява – при изморяване, то се сменя приодично с бързоходство, с обикновено ходене или се все пак се тича много бавно, който може. Изкачването бързо или бавно и тръскането при тичане не само оправят фигурата и лекуват болести, които са нелечими по никой друг начин, но и изгонват едни тъмни духове от нас, които обичат да живеят на спокойствие в лойта и сланината ни, в изпражненията, склера и гипсираните ни свръзки. В паневритмията и други упражнения от Учителя имаме и СКАЧАНЕ – то върши подобна работа. При него кръвта влиза и в най-периферните ни безброй капилярчета, които инак склерозират. Как ще снабдим с чиста, свежа и буйна кръв артериите, вените и капилярите си, освен чрез интезивното дишане и движение, особено на чист въздух? Това са 100 хиляди километра къвоносни съдове!. Два пъти обиколката на екватора! Имаме население от 100 билиона клетки, жадни за чист кислород и прана - как ще ги нахраним, ако сме мързеливи? Има не само дяволи и паднали ангели в тялото ни, но даже и закъсали божества, които обичат „домашния уют” и мързела, излежаването, седенето, яденето, спането, дрънкането на мъдрости и глупости - и пр. Тия интервенти и обсебители се изгонват само с „терор” – ранно ставане и излизане от леглото и през външната врата като куршум, със свръхдисциплина и почти спортни усилия за счупване на личните рекорди по пъргавина, сила, скорост, воля и напрежение. Напшете си със златни букви на стената великото изречение на Уилям Текери: „Посей постъпка – ще пожънеш навик; посей навик – ще пожънеш характер; посей характер – ще пожънеш съдба.” Между другото, така се изгражда съвършено линията на съдбата и на двете длани. Тук трябва да коригираме и представите си за тишината. Чрез нея се влиза в женската зона на божествения свят - в ясновселената, където се отглежда Животът. Мъжката му част обаче иска воля, движение, битка, подвиг, свръхусилия. За да пробуди атмичното ни тяло и едно още по-високо в божествения свят, Небето употребява и драстични средства. В нас има загнездени демони и паднали богове и ангели, които си живеят много добре в интимния ни кръг и обитават отровите и мазнините ни. Те търсят вялост и безконфликтност, безметежна „хармония” на „сродни души”. лоясали или деформирани мързеливци, еснафско живуркане пред телевизора, компютъра, масата, печката и хладилника, излизане най-много до магазина и използване на превозни седства. Учителят обаче дава един метод за изгонването им, особено когато са ни разболели и ни ядат чрез болест, пият енергията ни. Ще вземете – казва – едно барабанче, и ще им биете силно по няколо чака в денонощието. От шума те се ужасяват, не могат да си намерят място. Казват: „Тука повече не се живее” – и си търсят други тихи убежища в някого. Майсторите на Съдбата ги изгонват и чрез дисхармонична музика, социални и технологични шумове, кавги, побоища, пиянства, нерви, крамоли. Понякога се налага шумов тероризъм отнякъде, катастрофа, болки, болница, инвалидност, тежко лечение. Понякога пращат човека на война, сред куршумите и взривовете. „Пукнат” илухим не остава в него след такъв режим, отпадат лесно и мечтите и представите на еснафа за „домашен уют” и взаимно гноясване с удобни "съквартиранти" в стаята ни, които не еволюират.
3.Още преди излизането на полето или на хълма, червата ви са се загряли добре и искат да изхвърлят повечето помии и токсини. Това освобождаване е най-благодатно, защото става клекнал – няма начин да се задържат чернотии и тъмни духчета по ъглите, да смучат сила от съответните болести, които са предизвикали, или са дошли от яденето, излежаването и седенето. Клизмите не активират чревните чакри, въпреки че механично ги изчистват. Това трябва да се запомни веднъж завинаги – клизмите са за мързеливци.
4.Едва в последните стотина метра преди дома може да се включи в програмата и спринтът. Той е предвиден в програмата на ученика и на всеки човек, който е „спринтолюб”. Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) е участвал на Изгрева в състезанията на младите спортсмени в тичането в 100 метра гладко бягане. Лично Борис Николов и Кирчо Лъвчето са били в една такава група и ни разказаха за това. Венно (Крум Янакиев Въжаров) излезе на седмо място на 65-годишна възраст на едно свободно състезание на Витоша по дълго ски-бягане при една зимна обиколка на Витоша, в която участваха няколкостотин професионални скиори и любители. Спасявал е професионални алпинисти на Рила от смърт зимно време по върховете през нощтта и в мъглата. А Кирчо беше професионален спортист-състезател по няколко дисциплини. Бил е на 25 години, когато един ден Учителят (тогава на 75!) се включва неочаквано и ги къса с много метри преднина... Учителят казва, че съревнованието и състезанието са принципи на Черната Ложа, но тогава явно се е вживял в бягането от нивото на Всемирната Ложа – тя употребява всички методи, но с други мотиви и резултати. Спортсменът и състезателят в най-различни конкурси (вкл.”братски”) иска да победи и да излезе на първо място или някое от първите, а организаторите от Черната ложа в „Бялото братство” обявяват състезания и конкурси даже и за децата. Ученикът от Бялата Ложа нарочно винаги остава последен или по средата навсякъде, понеже адското му его е изчезнало. Ако иска да даде урок, излиза втори, но първи – никога. Може на първо понякога, само за да натрие носа на някой несменяем ас с огромно его и самочувствие и хиляди фенове. За да покаже какво могат вегетарианците и суровоядците. Венно биеше всички ни на канадска борба чак до 80-годишната си възраст; веднъж клекна на един крак 200 пъти, а ние капвахме още в началото, даже и ВИФ-аджиите надвиваше. Никола Даскалов-художникът правеше редовно на плажа над 1000 лицеви опори без прекъсване! Бъдещите гонители на рекорди обаче ще поставят рекордите си в самота, за да се проверят. Спортсмените от Бялата Ложа само обявяват рекордите си на видно място, за да имат другите сравнение и да се стремят да ги надминат, но никой никъде не обявява име. Обявява се само рекордът – безименно. Айнщайн казва, че анонимността е прикрите на бездарните, обаче има и БОЖЕСТВЕНА АНОНИМНОСТ – пропуск за най-вътрешните обители на рая и божествения свят, гаранция за напълно претопено адско тяло на гордостта, суетата и тщеславието.
5. При такова бързо връщане винаги остават минути за попиване и измиване на потта, но в никой случай душ или вана. Свръхенергията, генерирана в Тричасието на Подвига от 5 до 8 ч. сутринта или съответните астрологически часове, не бива да изтича с водата в канала. Водата в града и даже на село, във вилата, щом е минала през тръби и през аури на хора с нисък идеал, особено на спящи по време на изгрева, има нисък потенциал и може да измие добитото от Подвига. Да – излизането сутрин по този начин е Подвиг, Подвизаване. Без подвизаване, окултно ученичество няма. Качествата на войника не бива да се губят никога – казармата е едно голямо благословение за мъжете. Жалко за тия, които са я избегнали, освен ако е било по „здравословни” причини, т.е. поради болест. Жената, ако иска да е ученик, също може да импровизира „казарма” по това време, ако иска да събуди и активира атмическото си тяло и едно още по-високо – алохимното. Разбира се, подвизаването трябва да е в рамките на градивното. Учителят не препоръчва претоварване с труд или дейности, които разрушават човека. Една подробност: ако по пътя нагоре сутринта се срещнат двама или повече участици, те не говорят. Могат само с жест да се поздравят, но може и без това и никой не се сърди. Съсредоточението и напрежението е тъй голямо, че даже може и да не забележиш другия. Дори една дума по пътя – и енергията се оттича, става пропукване. Не дай си Боже прозаични разговори или даже духовни... Става същото, както при обявяването на проблеми и инициативи на Рила веднага след молитва, концерт или паневритмия. Организаторите може да не са от Черната ложа, но просто не познават Учението и традициите на Школата. А който е съзнателно или подсъзнателно от Враговете, бърза да надигне глас или да вдигне шум, да се раздвижи моментално след финалния тържествен акорд на Словото, на Песента, на Молтвата. Така той предизвиква взрив в Храма, дръпва енергия за себе си и съучастниците си в ада. При такива случаи всички, които сме се вдигнали в небесата, преживаваме тежко проваляне надолу, понякога може и да се пострада енергийно или физически за цял ден или повече. Но който е Архат, него не го засяга.
Някои питат как може такава "екстремна" програма да е за начинаещи. С какво повече тогава се занимават по-горните класове? - С още по-сложни неща, разнобразени индивидуално, но общата разлика е в естественото сбуждане и ставане през нощта. Които са еволюционно в Специалния клас, се събуждат в 3 ч. сутринта; които са в още по-горни класове, те са се наспали добре и стават в 1 ч. Никой не заспива повторно, за изгрев-слънце всички са навън и надалече. При "доспиване", особено при спане по време на изгрева, провалянето в ада още по-лошо от това при заспиване след полунощ.
6. Тричасието от 8 до 11 ч. от общо 5-те часа за Добрини се нарича „Райска градина”. Когато сме в градината, в полето, край реките или вкъщи, ние се грижим по един час за плододайните растения и за цветята. Това е съпроводено със специални песни от Учителя, за да се установи коя песен по колко пъти на кое семе се пее и как ще ускори растежа му; какви и колко плодове ще даде. То е и времето за максимално полезно греене на слънце с възможно най-открито тяло. Поне над кръста; а които не се смущават – от coccygis нагоре (опашната кост). Самите растения възприемат вибрациите на човешкото тяло тогава по-ефективно, понеже иначе и 1 см тъкан прави черно петно върху етерното ни тяло и оттам не протича енергия, даже се връща в тялото разрушително, особено от тъмни и черни дрехи и такива от изкуствен или животински произход. Само памукът и ленът правят изключение и въобще белите дрехи, но пак зависи от каква материя са. Именно в такъв вид работим тогава с растенията. Добрините от 10 до 11 ч., които са вече добрини за хора, а не за растения. Има и време за добрини към животни, но то е към другите два часа от петте, вече следобед.
7.Принципът на рая се повтаря и във вечерния час за Третото Добро от 8 до 9 ч. вечерта – в цялата вселена никой не се къпе с дрехи, освен пропадналите народи. Всъщност, именно тогава е най-доброто време и за вечерното море, басейн или сауна със сродни души. В Швеция има най-много ангели на Земята, затова там обществените бани са смесени. Защо обаче там се самоубиват най-много хора от целия свят, това е друга тема. Днес нуди-плажовете са един успешен опит за връщане в рая и възстановяване на божественото целомъдрие и святост на съзнанието, но заедно с месоядци и даже с вегетарианци от ниска еволюция в някои случаи не се препоръчват, тъй като нисшият им астрал може да създаде сериозни проблеми и на другите, и на самите тях. При сродни души и тела в такива случаи (или в отделните евини и адамови плажове) се облъчват от слънцето и милват от въздуха и от водата и сакрумът, и пубисът и останалите кости и места в тази зона и техните чакри, поради което тъмнина там вече трудно може да се задържи, ако се греят и проветряват редовно. Културните народи в много страни отдавна гледат положително на всичко това и правят опити за такъв живот, понеже знаят за отлитането на на чистите хора на Новата Земя и в Новото Небе. Затова трябва постепенно да свикваме с тази космическа реалност.
Тук имаше колаж е с видеокадри от нуди-лагерите ни в Иракли и снимки от живота в Рейнбоу, от многомилионното световно движение „Безплатни прегръдки” и други божествени общества на земята. По определени причини, той бе заменен с друго изобрежение. Необходимо е гигантско присъствие на духа и интелигентно, спокойно държание с достойнство, когато поканят българин на такова място и искат да им говорим за Учителя. Хората са възприели Учението Му буквално и са превели на много езици изказванията Му за нудизма, за голотата на хората и ангелите на небето. Ако неинформиран и неподготвен българин се опита да ги превъзпитава, те го оставят да си говори сам. Когато гостуваме на божествени общества с хора, които имат много по-тънки черепи горе от българите, те искат да им говорим за Учителя истината и да видят приложението й. Ще бъдете сащисани, изумени, крайно изненадани, когато стотици чужденци ви поканят във вид, който не е общоприет. Какво, ще им забраните ли? Те са с пробудени центрове на съвестта и жаждата за Истина. Те познават Учението на Учителя в оригитал и превеждат много точно всичко, включително и похвалите Му за нудизма и твърденията Му, че на Небето най-съвършените хора и ангели ходят така, както ги е БОГ създал, както иска БОГ. Много от тях, за разлика от българите, отдавна възлизат на Небето и виждат с очите си как живеят хората там. Невинните човечества, ангелите от Най-Вътрешното Небе нямат дрехи. Как реагира Христос, как реагира един истински Посветен или Учител, когато бъде помолен от невинните общества и човечества да ги учи и ръководи? Ще се смути ли, ще избяга ли, ще ги осъди ли?
"Защо носим дрехи? – За да се види страхливецът! Всички вие, и аз включително, все сме страхливци! Голи бяха първите хора, герои бяха, голи ходеха, юнаци бяха, не ги беше страх от студа. След като съгрешиха, казват [за някого]: "Колко хубаво е облечен!" - Казвам: първокласен страхливец! [...] Моите понятия за живота са съвсем други. Красивото, което имате, не е в дрехите. И аз, като седя [облечен], играя роля. Казва някой: "Много хубави са ми дрехите!" - Не си правù никакви илюзии! Ти носиш един халат - в затвора си вътре. Този халат в затвора показва, че сме в ограничение. Имаме велика задача да се освободим, а не да кажем: "Съдбата ни е такава, няма какво да правим..." - Не, не, този халат трябва да го хвърлим по който и да е начин!" (Из "Свобода", 14 окултна лекция на I младежки окултен клас, държана на 15.I.1932 год.)
"Писано е, че Адам и Ева били голи. Според разбирането на съвременните хора, на голия човек се гледа като на изостанал в развитието си..." (Из "Философия и наука", лекция от Учителя, държана на 15 юни 1932 г., София, Изгрев)
„Има нудисти в Париж на един остров на Сена. Някои казват, че е срамота да се ходи гол. - Облечени ли се раждат хората?” ( 16 март 1941,” Което излиза из устата”)
"Ще кажете, че може и без дрехи. - И ТОВА е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат "нудисти". Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от по-ложението си, но на вас това се ви вижда чудно." (Из "Ценната дума", утринно Слово от Учителя, държано на 3 февруари 1935 г., София, Изгрев)
"И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 13-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 15.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София, Изгрев)
05.03.2018 г. 11,38 ч.
"Когото Духътъ е посетилъ, той става смѣлъ и решителенъ, готовъ на всѣкакви жертви. Мома, когато се влюби, сѫщо става смѣла — Духътъ я е посетилъ. Ако знае какъ да Го посрещне, Той оставя добрата весть. Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава. Бѫдете внимателни къмъ Духа - да не Го огорчите. СЕГАШНИТѢ ХОРА СѪ ДУШИ БЕЗЪ ДУХОВЕ, Т.Е. ЖЕНИ БЕЗЪ МѪЖЕ. Затова днесъ всички мѫже и жени сѫ недоволни отъ живота си, страдатъ, мѫчатъ се. - Не се мѫчете, не страдайте, но бѫдете готови да посрещнете вашия духъ. И като дойде, ценете го! Той може да дойде въ форма на мѫжъ, жена, или дете — безразлично: приемете го добре."(1918.10.20 дуг ДАМ С42:306)
ТОВА Е ПОТВЪРЖДЕНИЕ, че повечето хора са без дух, въпреки че половината човечество е от хора с душа. Казано окултно, нямат още пробудено атмическо тяло, както и едно още по-високо - от божествения свят - алохимно. Затова са тъй малко хората, които са готови за подвиг, които могат да правят жертви за Цялото и имат неукротим стремеж към Свободата. Може да има някой сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето и душа, обширна като вселената, но когато стане готов да забрави себе си и да изгори до атом за Истината, той ще добие Дух, мощен като Бога и едно с Бога
По-нататък в беседата Учителят дава пример, който може да е само аналогичен и символичен, Духът да ни посети като някой ангел, но друг път е казвал ясно, че Духът може да дойде при нас и като човек. Докато още не сме пробудили духа или душата си, Бог ни изпраща конкретни хора, които да запълнят тази липса чрез добродетелите и качествата, които те имат, а ние нямаме. Не ги ли посрещнем както трябва, изхвърлим ли ги от живота си, губим всичките си шансове.
05.03.2018 г. 13,04 ч.
ДРУГО КАЧЕСТВО НА ДУХА ОСВЕН СВОБОДАТА И ЛЮБОВТА МУ КЪМ ИСТИНАТА Е ТОВА, ЧЕ ВЪВ ВСЯКО СЪЩЕСТВО, СЪЗДАДЕНО ОТ БОГА, ТОЙ СЕ ПРОЯВЯВА РАЗЛИЧНО. Който има и душа, той признава тия различия и в другите и ги поощрява, сътрудничи им в част от своето време. Ако има и ум, разпознава истинското Слово Божие и работи първо за него, а после за всичко останало. А има ли и сърце, той открива сродната си душа в хората, чрез които тя иска да общува с него. Живее за тях и с тях, за да изпълнят всички заедно в хармония индивидуалните си задачи, всеки да се прояви различно от всички други, обаче в пълно съзвучие с тях в една голяма божествена симфония. Знае, че да живееш за Господа значи да дадеш от това, което имаш, на всяко Божие създание, което има нужда от него и при което Бог те праща.
„Отворете се за Господа, както цвѣтътъ се отваря за слънчевата свѣтлина! Отворете умоветѣ и сърдцата си, за да влѣзе Истината въ тѣхъ. Дайте свобода на Господа да се прояви не както въ другитѣ хора, но специфично за васъ. Всѣки да бѫде оригиналенъ въ проявитѣ си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога! Той ви е хваналъ съ дветѣ Си рѫце чрезъ Любовьта си. Дръжте се за Неговата Любовь! Отъ Неговитѣ рѫце излизатъ нишки, които отиватъ до сърцето на всѣки човѣкъ. ЕДНА нишка държи човѣка за Бога, но ЗДРАВА е тя. Никой не е въ състояние да скѫса тази нишка, освенъ вие сами. Безъ нея не сѫществува никакво отношение между Бога и човѣшката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастливъ и лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. По тази нишка Духътъ слиза и възлиза. Скѫса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде нѣкой ангелъ отъ небето и завърже скѫсаната нишка. Свърже ли се съ Бога, душата започва отново своето развитие. „Духъ Господенъ е надъ мене” — казва Христосъ. Този Христосъ познава всички хора. Той познава и васъ и носи белези на всичкитѣ ви сѫществувания. Колко пѫти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгналъ да проповѣдва!... Ще кажете, че не помните да сте постѫпвали така съ Христа. Това не помните, но помните какъ сте се отнасяли съ нѣкоя бедна жена като сте ѝ отказвали всѣкаква помощь и сте я морализирали, че трѣбва да работи, а не да проси отъ кѫща на кѫща. Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души - ТОВА е вашето отношение къмъ Христа. Изправете отношенията си къмъ Христа и къмъ Бога, за да благовествате на сиромаситѣ!" (1918.10.20 дуг ДАМ С42:307)
05.03.2018 г. 14,08 ч.
Любопитно, красиво и поучително! Като пример за синхрона между частите, за ритъма, способността за отстъпване и настъпване когато трябва - и т.н. Един от моделите за божествената социология, за да бъдем всички винаги щастливи, прекрасни и безсмъртни.
БЕИНСА ДУНО: „Умният благодари за всичко. Като живее, човек непрекъснато настъпва и отстъпва.” (21 април 1933, „Настъпване и отстъпване”)
„Всички ние не се нуждаем от настъпване /.../, а сега се нуждаем от отстъпване.” ( 23 декември 1923, „Скръб и радост”)
„Човек трябва да се научи да отстъпва. Докато не се научи да отстъпва, той не може да настъпва. Между отстъпване и настъпване има известно съотношение. Често съвременните хора не успяват в предприятията си, защото искат всичко да бъде в единство и хармония и тогава да се заловят за работа. Те не са прави. Има смисъл човек да се стреми към хармония и единство, но ако е свързан с хора, които сами за себе си са в хармония с Бога. Не са ли те сами в хармония с Бога, каквито отстъпки да правите, никога няма да се хармонирате с тях. В такъв случай, ако трябва да свършите някаква добра работа, никога не отлагайте. Ако целият ви дом – баща, майка, жена, деца - не са съгласни с вас, пак не отлагайте работата си. Щом е божествена, вървете напред. За вас е важно да имате хармония С БОГА. Ако жена ви не е съгласна с вас, оставете я свободна, а вие вършете това, което отвътре ви се диктува. Натъкнете ли се на злото в човека, не се мъчете да го възпитавате. Във всеки човек – мъж, жена, дете - има освен добро и нещо зло, което не се поддава на обработване. Докато човек сам не съзнава злото в себе си и не започне да се самовъзпитава, никой не е в състояние да се справи с него.” (2 декември 1934, „Доброто име”)
https://www.facebook.com/ScienceNaturePage/videos/1284891671643088/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMDY2OTIwNzc2ODk3ODM5/
05.03.2018 г. 20,23 ч.
Да, но когато става дума за Музика. Не за звуковия геноцид на композиторите, изпълнителите и залите със смъртоносни дисхармонии и децибели. Тъмните сили знаят, че до ДНК-молекулите ни има достъп само звукът, затова ни унищожават именно с технологични шумове и произведения и концерти, които рушат ДНК-то ни. Знаете колко деца и младежи ги изнасят мъртви от такива зали! Бъдещата културпрофилактика и културхигиена ще създадат закони и ще основат хуманитарни съдилища и полиции, които няма да разрешават повече такива престъпления. Ще остане само божествената музика, която въздейства градивно.
06.03.2018 г. 14,01 ч.
КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ ВАЖНОСТТА НА ЛЮБОВТА С ОБЕКТ:
"За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нужни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувства вѫтрешно този стремежъ." (1918.10.27 двз ДАМ С42:307)
"Разумният живот на земята започва с един външен обект; или - философски казано - с една външна цел; или - окултно казано - с една външна основа. /.../ Христос слага един обект – „търсете“. Не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря? – Болният. По този начин аз мога да ви изредя как всичките хора си имат по един обект, т.е. стремеж - какъвто и да е. Ние не правим разлика в стремежите, но всички стремежи имат различни последствия. Не е все едно да се стремиш в каквато и да е посока. Някои мислят, че светът е разумен, други мислят, че не е разумен. Но светът е тъй устроен, че всеки обект има своите резултати. Тия резултати може да бъдат близки, може да бъдат далечни, може да бъдат индивидуални, може да бъдат семейни, обществени, народни, може да принадлежат и на цялото човечество. /.../ Духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите обекти, по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени. Христос казва: „Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Този стих е цитиран много пъти. Царството Божие за нас е един велик обект и в това Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в това Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим. „Търсете – казва Христос – Царството Божие и всичко ще ви се приложи“, т.е. ще дойде само по себе си." (26 февруари 1922, "Царство Божие")
"Обект на Истината е свободата. Обект на светлината е знанието, а обект на Любовта е животът." (3.V.1922, "Красивото в живота")
"Обект ТРЯБВА да има! Имаш ли обект? - БОГА може да направиш обект. Нямаш ли Го като обект, нищо не можеш да постигнеш." (24.II.1922, Трите живота".
В Словото често срещаме антитезата - специално за "Любовта без обект". Това е паралелно с категорията НКЕ - Нелична Космична Енергия. Мнозина, непознавщи Словото Божие, отхвърлят в живота си изцяло Любовта с обект, т.е. "любовта като стремеж" по Учителя или. ЛКЕ - Личната Космична Енергия. Да, но в една от най-известните формули е синтезиран най-важният, Христовият принцип: "Изявена, проявена и осъществена Божия Любов". Любовта ражда Живота, Живот е само Разумнят живот, а от цитираната мисъл научаваме, че за да се поряви той, са нуждни ОБЕКТ И УСЛОВИЯ. Имаме и песен от Учителя в същия дух: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ний сме разумни". Най-висшият обект на любовта и живота на Земята не е някакъв невидим и абстрактен религиозен Бог - вяра без дела е мъртва, - а обективираният Бог в човешко тяло - т.е. Господ. Душите от Второ Посвещение обичат и следват Богочовека и ятото Му ЛИЧНО, обичат Го повече от всичко и искат да работят за Него, да живеят близко до Него, ако е възможно. За това говори и Емануил Сведенборг, говори Словото Божие през вековете, потвърждава го и сега. А най-висшият обект след Господа като Човек на земята е обективираният в човешко тяло наш приятел, обективираният в човешко тяло любим: въплъщение на Сродната ни Душа. В Евангелието е казано: "И няма по-голяма любов от тази, щото да дадеш живота си и душата си за приятелите си". Тук вече виждаме "приятел" в множествено число. Пак са "обекти", но повече от един. В тази любов ние минаваме от Любовта в Единството към Любовта в Множеството - от персонализция към универсализация на съзнанието. Единственият ни любим и семейството ни са корените на живота ни, а клоните и плодовете са приятлите ни. Истинските ни приятели са от Веригата Сродни Души и всеки един от тях е в състояние да прояви Единствената ни Сродна Душа в Битието - тя да се вселиява в него и така да общуваме с нея, тъй като на земята единствените двойки доскоро се срещаха само веднъж на 40 прераждания. "Доскоро", тъй като във Века на Водолея - голямата ера на Бог и Любовта в Множеството - ние имаме огромния шанс да Срещнем Господа, Словото и Сродната си душа много по-често. Днес те се проявяват чрез много същества. Любовта ни към конкретните страдащи, лишени, болни и нещастни, където влизат и животните, също има своя дял в ежедневната ни 5-часова програма за правене на добрини - двата часа следобед и вечерта. Много милостиви души се занимават само с това и Бог им се радва, отдава им заслуженото, обаче те имат да коригират представата си за приоритетите: да не надхвърлят тия два часа, да не се лишават от Господа и сродните си души, от еволюционно близките си хора и по-напредналите; да не лишават и тях от грижите и любовта си. Любов с обект може да бъде и народът ни, и човечеството, когато правим нещо КОНКРЕТНО за тях. Това са сутрешните 3 часа за добрини от 8 до 11 ч., когато заедно с приятелите си се грижим за плодните растения и цвеята в Райските градини, пеейки заедно под лъчите на слънцето. То грее и през облаците - има упражнения за оцеляване е каляване и при минусови температури, първобитният човек е оцелял при -40. Вече вече бе обяснено, че заетите в света могат да изпълняват тази програма само в отпуските си и почивните дни, а обвързаните кармично или поради лична любов и задължения - само когато могат да намерят пролука, дори и да е 15 минути на ден. Даже и една мнута - да полеем едно цвете - и ние сме направили контакт с Бога! Учителят казва, че да полеем едно цвете е нещо по-горно от това да бъдем при ангелите, понеже, като сме при ангелите, ние ще вземем, а като полеем цветето, ще дадем. "А дването е по-горе от всичките неща" - заключава Той.
"Обект на Истината е свободата. Обект на светлината е знанието, а обект на Любовта е животът." - СЕГА РАЗБИРАМЕ ЛИ? - Истина е само това, което дава свобода; светлината има смисъл, само когато ни прави спообни да добиваме божествена мдрост, божествено знание; любов е само това, което създава живот и го поддържа в съвършено състояние. Както разбрахме, сам Бог може да ни бъде обект - но по какъв начин? Правим ли нещо КОНКРЕТНО за Него, за Делото Му?
07.03.2018 г. 16,52 ч.
МНОЗИНА УПОТРЕБЯВАТ ДУМАТА "ЕГО" САМО В ОТРИЦАТЕЛЕН СМИСЪЛ. НО ИМА И БОЖЕСТВЕН "АЗ" - БОЖЕСТВЕНО ЕГО. Отказали сме се от принизения вкус, заблудите и илюзиите, освбодили сме се от обсебители, стремим се до бъдем образ и подобие Божие и да имаме божествено поведение. Това е крайната цел на Божествения Сатурн, затова той развенчава илюзиите и ни учи да бъдем верни на Божественото в себе си. Само това е истински ум.
БЕИНСА ДУНО: "Умствения свѣтъ наричаме още свѣтъ на безсмъртието, на съзнателната душа, на човѣшкото „его”, когато човѣкъ съзнава, че е отдѣленъ индивидъ. Човѣшкото „его” наричаме още "тѣло на Божествения духъ." (1918.10.27 двз ДАМ С42:309)
Току-що излезе повторението на поста за 8 март отпреди една година, в него има важни стихотворения от Рабиндранат Тагор за Жената, обаче тук ще бъде добавено още нещо за през сегашната 2018 г.:
ЕВГЕНИЙ БОСЯЦКИ: НАЙ-СЪВЪРШЕНАТА ВЪЗХВАЛА НА ЖЕНСКАТА ГРЪД И ЖЕНАТА В СВЕТОВНАТА ГРАФИКА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!
РАБИНДРАНАТ ТАГОР: НАЙ-СЪВЪРШЕНИТЕ СТИХОВЕ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА ЗА ЖЕНАТА И ЖЕНСКАТА ГРЪД! (продължете четенето тук)
ДНЕС Е ОСМИ МАРТ! Може да си поговорим малко за уникалното превъзходство на жената пред мъжа в началото на епохата на Водолея, в началото на Шестата раса на Земята. Въпреки астрономическите изчисления по прецесията на земната ос и твърденията на различвни автори, ние вярваме в думите на българския Учител Петър Дънов (Беинса Дуно), че голямата епоха на Водолея е започнала през 1926 година. И Щайнер говори на тази тема, и други дават различни години за начало на тази епоха и всеки представя своите аргументи. Обаче ние знаем, че има и орбис на действие, което започва по-рано от точния астрономически момент. Дали 1926 година е точното навлизане на точка Гама в края на знака Водолей или е някакъв орбис на влияние в зависимост от реалния диапазон на този орбис, това астролозите трябва да го уточнят. А за навлизането ни в Шестата подраса на Петата коренна еволюционна раса на човечеството можем да съдим по много важни и силни Венерини явления в света, най-мощното от които е ВЪЗРАЖДАНЕТО НА Жената.
Всички лидери на духовни движения в България и по света, с които сме разговаряли, твърдят (а пък и то е съвършено очевидно, когато посетиш такова общество), че жените там са преобладаващи не само по количество, но и по високото качество във всяко отношение на техните духовни постижения и изяви. Това не е защото жената била "второ качество" - че като била нещастна в личния си живот и като не можела да мисли и да твори, търсела някакъв кумир и някакво стадо, за да "разпусне"... Не! Окултно, това уникално явление днес се обяснява с произхода на Жената като най-последното творение на Бога, а всяко последно творение е по-съвършено от предишните. По-точно - на човешката душа, когато е въплътена на земята в женско тяло в даден живот. Вие идвате от най-прелестния хълм на божествен свят, който е ЖЕНСКИ - Светът на Господа, Божия Дух, Майката Божия, Мировата Душа. Затова имате ясновселенско тяло - нещо, което в еволюцията на мъжкото тяло досега и при въплъщенията на душата и духа в мъжко тяло почти не работи. Или работи доста по-вяло, с доста по-ниско качество. Това няма да го разглеждаме теретически - теории в света на Мъдроста и божествените статистики няма. Затова тук ще бъдат изтъкнати само няколко факта от десетилетията личен опит, за да се види уникалната способност на жената, уникалната й жажда да бъде в орбита, да бъде служителка и перфектна изпълнителка на планове и инициативи, от които се възхищава. Ние вярваме, че вече сме в епохата на Водолея, а Водолей е в опозиция с Лъва. Явно е, че индивидуализацията, която е типична за мъжа, днес отстъпва място на така наречената "универсализация" на съзнанието и живота: жаждата да си и вагон понякога, и влачен състав, а не вечно локомотив.
Това е импулсът и способността ни да бъдем равностойни участници в по-голям колектив и да му служим. Това не означава, че и днес няма слънчеви, творчески доминанти на достойни имена, но сега гениалните прояви и творения на жената в някои случаи надминават и тия на много мъже. Гениални жени ИМА и ние наблюдаваме това с огромно възхищение! Но другият ви вид гениалност е в това, че вие можете и да искате да разпознавате Божественото В ДРУГИЯ и да му служите. Вие, безсмъртни и дивни дъщери Божии, умеете да благоговеете и обожавате, да почитате и уважавате, да се възхищавате и на някой друг, освен на себе си и на собствената си истина; умеете да се прекланяте и можете да бъдете безкрайно предани на Божественото, когато го разпознаете. Такова нещо в повечето мъже почти не се наблюдава - мъжете сме все още себисти и индивидуалисти, а във вас се проявява силна емоционална душевност, изключителна сърдечност и духовен финес, импулс за грижи и приласкаване, желание и способност за перфектно практическо осъществяване на нещата, които се раждат и от самите вас, и от някой друг. Жената, за разлика от закоравялия мъж-индивидуалист, иска и може да работи не само по свой, но и по чужд план и сценарий - по плана на някой, от когото тя се възхищава.
Стотици българки финансират постоянно много важни инициативи, преводи и сайтове - и самите те работят по тях. Работят безкористно по електронното въвеждане и редактирането на книги на не един и двама автори, в които са повярвали. Досега са обработили стотици хиляди, милиони страници сложни духовни текстове, без да искат никаква материална или друга компенсация. През всичките тия десетилетия само четирима мъже от тия, които поне ние познаваме, поискаха да сътрудничат на някой друг. Единият създава и дарява идеални условия за духовна работа и братски живот, но за сътрудничество по текстовете се отзоваха само трима приятели и с огромни закъснения предадоха само по няколко десетки страници... Трети даде голяма и чиста продукция, но мъжете се умряват и спират за години или завинаги... Тях ги интересува това, което ТЯХ ги интересува. А вие се интереувате от това, от което БОГ се интереува: Саможертвата и Обичта!
В същото време пак българка направи профил в интернет с англйски вариант на една много важна поредица; друга българка прави същото на френски; още много приятелки - с горещото и предано женско сърце - със сигурност ще направят профили и на други езици. Всички са свръхангажирани и професионално, и като майки и домакини, и с жестоките си дертове и проблеми, обаче как намират време и сили да дават такава грамадна продукция на такова високо ниво ЗА НЯКОЙ ДРУГ? Без никакво прекъсване през годините, без да чакат нито стотинка възнаграждение и даже едно "браво"!
А ние, мъжете, "силните" и много духовните, или се оплакваме от какво ли не, или сме преуморени и вечно "нещастни" поради липса на приключения... Не даваме и милионна част от вашата продукция или произвеждаме 1000% само СОБСТВЕНА продукция. Това се нарича горделивост, това се нарича егоизъм, себизъм, самолюбие, себелюбие, нарцисизъм. Не че няма и жени, пропаднали като мъжете по тия параграфи...
И да сме "божества", и да сме неуморни, кой мъж отдели 15 минути на ден от времето си да работи за някой друг с любов, съзнателно и доброволно? 15 минути седмично? 15 минути месечно, годишно или през целия си живот?
Мъжът е все още е под влиянието на една предишната епоха на индивидуализацията, която се е изродила в индивидуализъм. Това се вижда и в патриархалните му философии, държави и религии: ние, мъжете, сме ви направили на робини! Не сме ви създали земен рай още от самото ви раждане, понеже ни е много изгодно да ви яздим и експлоатираме до издъхване. И най-талантливият, най-духовният мъж все още почти не е повлиян от епохата на Водолея и Шестата раса - все иска ТОЙ да е водещ, ТОЙ да бъде пръв, единствено прав, единствен.
А всъщност, 99.99% само женните днес сте ДУШЕВНИЯТ авангард на човечеството, защото душата иска да бъде в орбита. В орбита на нещо Съвършено и Пленително. И най-гениалните духовни мъже, и най-уникалните мъдреци и творци, които и днес се изявяват, в повечето случаи не могат да се повдигнат по-горе от сянката на атмичния свят: те са самовлюбени величия, лидери, функционери, авторитети, аватари, автори, светци, гурувци, "високи посветени" - все запъртъци на еволюцията...
Ала пробуденото женско сърце, пробудената душа на това великолепно женско племе, към което принадлежите всички вие, омайни създания - нашите майки, любими, сестри, дъщери, приятелки и пр., на които сме отделили само един ден в годната да ви поднесем откъснати цветя, а не цялата вечност в свщените ви нозе, ВИЕ ДНЕС СТЕ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЛЮБИМКИ НА БОГА! И ВИНАГИ СТЕ БИЛИ! Ако понякога сте нещастни, то е само защото от слепота и доброта в този труден свят вие обслужвате тези, които нямат и грам понятие за Доброта, Служене, Саможертва, Отстъпка, даване на Свобода и Любов.
РАБИНДРАНАТ ТАГОР
ЖЕНСКАТА ГРЪД (ВСЯКО БЕБЕ Е САМ БОГ!)
Свободен вариант по образи и идеи на Рабриданат Тагор
Девичата гръд с боговете говори - люлее я дивно светà чистота. Две алени рози под сини простори с неземен балсам пиянят вечността.
Те сриват душите, до смърт убедени, че не лично Бог ни е дал Слабостта. Влудяват сърцата от бяс вледенени - изкарват им жилото - тоест, смъртта.
Сърцето е пух - колебливо и меко. Гръдта е Всевишният - женската гръд! Не се ли разклати от чувства човекът, безброй неродени деца ще умрат.
Вселенският бисер се ражда от мида. "Светая светих" означава Жена. Наистина, женската гръд е Колхида - най-дивният хълм, необятна страна!
По-чиста от хиляди мантри и сутри, гръдта осиява вселени безброй. На нея събужда се рожбата сутрин, на нея заспива в неземен покой.
На двата Ти хълма, Богиньо, играят очите на Бога - две красни зърна! Две нежни молитви - вратите на рая, два извора чисти - млеко-светлина!
Два върха вселенски, по-горни от всичко, родени от Бога, люлеят Го пак - Той сам се явява - безкрайно и лично, да пие от Своя безкраен черпак.
превод на вариант 1: 21 май 2015 г.
За интересувщите се какво е 8 март астрологически:
В тълкувнето на Дейн Ръдир в неговата "Астрологическа мандала" за Сабианския символ на 18 градус от Риби, без той да се е съобразявал, че това за нас е Денят на Жената, категорично се потвърждава колективната същност на Жената и способността й да се възхищава на нещо друго и някой друг, освен от себе си и собствените си изяви, за разлика от пропадналия мъж. Категорично и двете неща са в духа на Епохата на Вдолея и Шестата раса. При това Жената се вълнува не от какво да е, а от силно емоционалното изкуство и от Словото: "Коллективно влечение към добре поставените и възбуждащи емоции изпълнения и на искусството или на красноречието. Индивидът и коллективът са станали едно в това действе, а това тънко подчертава духа на колективността." Тук няма да се спираме на по-елемнтарните и посредствени жени, които се възхищават на фалшивото красноречие и невярното слово или като малки са били горещи фенки на естрадните кресльовци, от които момичатата пищят истерично до небесата...
Относно съвпада на Слънцето със звезди, съвсем точен не откриваме в общите списъци и таблици, но в наличните виждаме няколко основни факта, които важат за 8 март 2018 г. а за другите години може да има малки изменения:
1.Слънцето се намира в орбиса на полупункта между Ахернар и Маркаб - твърде силни звезди, както и в точния полупункт на звездите Хомам и Фумал Самаках. Какво може да означава това и означава ли нещо въобще, трябва да имат думата само астролозите-езотерици от неезическите школи, тъй като езическите и тия, които им подражават и до днес, са 90 на сто пълни със смърт и ужаси - астрология на Черната ложа. Бялата открива и разкрива само положителното, а негатвното проверява хилядокртно и не плаши човека, ако излезе вярно, а белият астролог се явава в живота на заплашения миг преди или след нещастието, за да го предотврати или омекоти, без да му говори нищо за астрология. Ето защо за Деня на жената 8 март трябва да се вземат предимно положителните изказвания на астролозите.
2.През 2018 г. на тази дата Луната е в съвпад със звездата Графиас в 3:35 на Стрелеца. Това важи за жените в течение на 1 година до следващия 8 март. Луната е свързана с жената в най-висока степен, а класическата астрология казва добри неща за тази звезда, само когато тя е в съвпад с Луната. Доколко са добро нещо "властта, богатството и почестите" при този съвпад, това също е въпрос - зависи откъде ще дойдат, какво представляват и за какво ще се използват. Добрата новина е, че през тази година жените най-после ще имат по-големи шансове след многото трудности, по-големи успехи и придобивки от досега, макар и идващи тъй късно. Всичко това е още по-вероятно поради Втората вибрация на 2018 г., която е най-женска и "лунна" от всички, следвана от 6-а вибрация - Венера.
В същото време Марс е в съвпад със звездата Лесат, което, при добри други аспекти, може да осигури на жените значителни постижения.
Доколкото познаваме действието на Юнона астрологически, съвпадът й през тази година с мощната звезда от първа величина Денеб предразполага към много хубави неща. Този път ще бъде цитирано на руски, няма време за превод - 8 март е към края си: "Легкость в достижении цели, независимость, моменты озарения, преображения. Ум такого человека подвижен, восприятие свежее, воображение творческое. У него полно друзей, все стремятся оказать ему услугу, помощь."
08.03.2018 г. 22,12 ч.
Нещо много смешно - за който разбира английски. Над 3 милиона души са го гледали досега...За десерт за 8 март; а за мъжките празници 366 дни в годината и празниците на още 160 пола - не знам..
11.03.2018 г. 13,10 ч.
Това са снимки от вчера, 10 март 2018, по темата „Ходене пеш по крайбрежието в събота и неделя всеки месец през четвъртата лунна фаза (Дивата сѐдмица). В случая - от отсечката Царево - Варвара. Видеото – в седващия пост.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА ОБЛЕКЧЕНАТА ПРОГРАМА НА ООК
- Тричасието от 5 ч. сутринта има нещо общо с времето от 9 вечерта – и двете са „силови”, искат много воля. Наистина ли имат нещо общо?
- Да, те са братя или братовчеди. Първото е под Овена, второто – под Скорпиона.. Въпреки че е само един час, той е към петорката за правене на добро. Излизане и интензивно ходене за тази цел. И в двете става дума за „битка”. В първия сучай битка със себе си, с леността – битка за непропущане на слънчев изгрев. „Битката” или доброто вечерта може да е за защита на страдащо същество: - упражнения за действията на бъдещите еко-хуманитарни бригади и полиции. Един приятел си бе направил профил във фейсбука, в който всеки може да го потърси да му се изповяда и да помоли за някаква помощ. Помага се и на животни и растения. Един час изглежда малко, но за това време, при добър темп, майсторство и организация, може да се направи много. Когато няма заявки, обикалят се улиците за истински просяци, ходи се по сиропиталища. По друга програма, това се прави в една ат съботите в месеца (през втората лунна седмица). В понеделник и четвъртък от 20 ч. е времето за плуване, сауна или баня с други хора. Където има естествени басейни с топла вода, е за предпочитане. Ние сме ходили в Железница, Рупите на Ванга, Марикостиново, Вярна.
- Има ли начин да се обединят двете програми – тази, и другата, която е по лунни седмици? И тя много ми харесва.
- Да. В този случай, програмата по тричасия се изпълнява само в последната лунна седмица. Но има и програма по двучасия (по часовник или по астрологическите домове); има и програма по астрологическите часове, даже по третинки от астроогическия час. Това развива универсализацията в най-висока степен – способността за превключване на вниманието, която е почти нулева в субективистите. Нали като учители сме провеждали с учениците тестовете за устойчивост на вниманието, превключване на вниманието пр. по "Експериментална психология" на Генчо Пирьов"? Крайният субективист не иска и не може да бъде ученик: той е или аутист, или лентяй, или утвърден горделивец. Живее само по вътрешен импулс, не признава никакви системи и програми, особено създадени от друг – даже тези на Бога, на Школата. Обаче каже ли някой нещо, провежда ли нещо ново някой, та бил той и сам Бог, горделивият моментално ще го спори или ще му притури свои финтифлюшки, защото винаги иска да е най-отгоре. Деликатност - нула. Крайният духовен индивидуалист, когато не иска да помага и при това е суетен, често казва: „Където Духът ми каже”... И да е алтруист и да помага неуморно, пак е само по негов собствен импулс и начин, без никакво разпределение на времето по равноделни или неравноделни части. В месечната програма това е предвидено само в първата седмица след новолунието.
- Бе казал, че непознатите с душа по пътя винаги реагират по някакъв начин, когато срещнат човек с искра Божия като тях. Кажи още нещо.
- Ами тази сутрин един си погледна часовника, една жена премести чантата си в другата ръка... Това не са съвпадения, стават редовно и безоткозно. Любовта ражда живот, животът ражда движение. Любовта е основна жажда и потребност на съществата с душа, затова няма как да не се превръща в живот и движение. И злото поражда движение, но с други мотиви и резултати. В цялата Велена – Невинната Вселена и познатите, и непознатите се прегръщат, като се срещнат. Има такъв обичай в Грузия, днес това става повсеместно в движението „Безплатни прегръдки”. Може и да е само за миг, а може и хората да се сприятелят и да продължат заедно. Животните не са забравили този импулс на Божественото. Който бърза за някъде, да си слага някакъв знак – никой не се сърди и не го закача. За приятна изненада, цветнокожите, турците и циганите с душа отреагирват при разминаване почти без изключение. Така наречената „бяла раса” е много загазила в това отношение, въпреки че счита себе си за „цвета на еволюцията”. Руснаци и американци обаче също са много непосредствени и сърдечни. Който не е сърбал попарата на високомерния англичанин, нищо не знае. Но англичанинът и немецът с душа може да бъде много сърдечен с тия, които е приел. Който пък не е попадал в ромско евангелско събрание, не знае нищо за тях.
- Ти попадал ли си?
- Да, в Пазарджик и в Дълбоки и на други места. Ако човек не се поддаде на чувството си за хумор и ги приеме сърдечно, по народному и сериозно, те за ближния са готови на всичко. Проблемът е, когато пасторът, когато е ром, иска да спаси и тебе, да ти благовества... Но и другите пастори, и поповете, и въобще повечето вярващи са напълно убедени, че трябва да те „обърнат” и спасят - сякаш те самите са съвършени и спасени... Крайно досадни са и много нападателни, когато разберат, че не изпълняваш техните правила. Един ромски пастор може да претупа службата, защото има да коли прасе или бърза да ощастливи окръга с хектабелите на тонколоните си... От циганския хълм в Стара Загора се носи звуков геноцид в радиус на десетки километри даже в планините, няма такъв пастор или такава полиция, които могат да го озаптят. Всички блокове наоколо ще се съборят от това, но българинът е особена порода. Немецът ще стреля в упор в такива тонколони... или отдалече със снайпер... Ако не ги улучи, съсипва къщата на звуковия терорист. За каква власт говорим, когато по улиците с месеци зеят канали и дълбоки правъгълни дупки без плочи – човек трябва да им слага пръчки и храсти, за да не станат гроб на някой незрящ или даже зрящ в мрака.. Обаче... ние се отклонихме... - Добре, каза нещо за саденето на семена след 8 сутринта. Все в чашки и кофички ли? - Не, това важи само за тия, които ще измръзнат вън през зимата. Все пак, избуят ли и им стане тясно, режеш внимателно дъното на кофичката и може да я преместиш така в по-голям съд. То ще си разпусне корени. Може и с бургия да се направят отстрани дупки, ако има опасност при изваждането пръстта да се разпадне, дори и да е влажна.. Може и внимателно с ножица отстрани кофичката да се направи на ленти и така пръстта с растението да се извади и посади невредима. Саденето в кофички е ценно и в научен и „хумнитарен” аспект (нали и семената са са монади). Вече разбрахте, че на едно семе или на група се пее само една песен от специалните, и то много пъти; на друго – друга и т.н.. Така разбираме кое растение коя песен харесва най-много, от коя расте и плододава по-бързо; пък и вкусът и ползата се увеличават. Знаеш за подобни опити по света: дадени дисхармонии и комозитори унищожават растенията, но не всички видове: чели сме за растения, които обичат адските звукосъчетания. Обаче даже тиквите имат естетчески вкус: сигурно помниш за случая, когато един насадил в много дълъг басеин тикви и пускал от едната страна рап или хеви метъл, а от другата – Бах. Тиквите панически "избягали" от пъклената „музика" и стеблата им устремили към в страната на Бах, даже обвили тонколоната и тръбата й.. - А навън? - Когато се постопли, то е цяла благодат да увеличиш времето за разходка. Плътно до 11 сме навън, в 11.00 трява да си вкъщи. От осем до 10 или 11 сме по бански в планините и необработените поля (но внимателно при силно слънце!). До 9 садим семена и фиданки, до 10 – цветя (от семена или покарали вкъщи). Не съм ти разправял за един приятел, който, като бил безмоторен летец, редовно хвърлял отгоре шипки. Смеел се високо на глас от щастие, колегите му го имали за мръднал... При наличие на къртичини, биоостатъците от дома и семената се зариват там. От 10 до 11 е часът за срещи и разходки с хора. От 11 до 14 е времето за хранене за който иска да яде само веднъж дневно, но може да се изядят един или няколко плода и през Юпитеровия час (следобед – Нептунов). Във Венериния – нещо по-сладко от типа на фурмите, смокините и т.н. В това тричасие остава време и за чистене и оправяне на дома, домакински грижи, пране, шиене, гладене и пр. Както бе казано, в повечето случаи Слънчевият час се пада по друго време и затова тричасието за хранене, като водещо, се изтегля там, където сочи програмата за изчисляване на астрологическите часове, и се прави преизчисление така, че, примерно, тричасието за ума да се раздели на две части по друго време, но пак да се изпълни изцяло. Времето за изчисления и планиране на следващия ден или по-голям цикъл е от 9 ч. вечерта, а които са от Класове (Посвещения), по-горни от ООК и затова заспиват по-рано, правят това по друго време. - Бе казано, че има и Програма по зодиакални знаци – как се съчетава това с другите програми? - Да вземем двудневието за ходене пеш край морето във всяка последна седмица от лунния месец. Това е секраят (седмикраят), т.е. уийкендът събота и неделя в рамките на послената четвърт на Луната. Целта е да се вдъхне незаменимият с нищо друго морски въздух, да се влезе във връзка с йодните йрархии от йодените вселени и въобще да се докоснем до божествения свят. Влзането в морето без дрехи (особено в Нептунов час) или поне ходенето в плиткото поне за минута, когато водата е много студена, пробужда Нептуновия „чакрък" в човека – българската дума за чакри, явно и тя от индоевропейски произход, т.е. от древнобългарски. Той е по оста на ширина най-горе в челото и развива любовта към всички – Мировата Любов. Космичната обич е по друга ос с друг център и тя се активира в двучасието за Райската градина от 8 до 10 ч. сутринта, където слънцето ни грее на голо или поне до кръста в обкръжението на най-близките ни души или на човека, в когото е вселена в момента сродната ни душа. Тогава засветва и се завърта по-силно олтарят в гърлената област („Телец” в езическата астология). Олтарят на „Скорпиона” или „Орела”, който има друго име в ерата на Ученичеството през Новата епоха след 1926 г., се активира от 8 до 9 ч. вечерта пак в морето или в езеро, река, вир, басеин баня или сауна, но вече не в най-интимния кръг, а с повече хора от Веригата. Всичко това е бъдеще за земното човечество и тук се изпълнява само на много малко места в най-строго секретни условия, но на Новата Земя и в Новото небе е редовна практика. Но да се върнем на двудневните ходения по морското крайбрежие. В момента, когато ти обяснявам това по интернет отдалече, се намирам в едно хотелче във Варвара, понеже целта беше да покрия пеш разстоятието от Царево на юг докъдето стигна. Ходи се бавно, за да се наслаждава човек на красотата, да се къпе в морето, да прави снимки и клипчета и т.н. Днес ще продължа пеш до Аххопол, а след един месец, по време на последната лунна четвърт, ще отида от Ахтопол през Синеморец до Резово. Хотелът сега се наложи, понеже си подарих раницата, палатката, шалтето и спалния чувал не знам вече за кой път, не спазвайки един закон на Бялата ложа, че майсторът не трябва да си подарява теслата... Всъщност, подарих ги още преди 10 години, понеже бях окуцял и с двата крака на 65 г. и си мислех, че повече никога няма да ми трябват до края на този живот. Сега почнах сериозно суровоядството и проходих, отслабнах, нишо не ме боли, скоро пак ще хвърля очилата. Имам 7 хирургчески операции досега, въпреки че съм вегетарианец по рождение. За другия месец ще съм поне с добър спален чувал, може да се спи върху найлон и на гола земя. Учителят е заспивал в част от секундата направо на земята само с пелерината си, над 70-годишен, при Леденото езеро под Мусала, та тук, при морето, това трябва да е песен... През зимата или при дъжд, сняг, град пак има начини за „диво” убежище – нали това е „дивата седмица”? Уршула Льоуиин и други автори нали описват Посветени, които спят голи даже в снега? Нали някои от нас може вече да са били в миналото тибетски монаси, които в янурска снежна виелица на 5000 метра височина в планините сушат по 30 мокри или заледени чаршафа само с тялото си? Единствената корекция на моржуването - дори на самия Порфирий Иванов, - която правим според Учението на Учителя в България, е че контрастните душове и хвърлянето от сауната в снега могат да бъда фатални, въпреки че за дълго време организмът изглежда здрав и закален. Относно причините за смъртта на Прфирий има противоречиви сведения - едни говорят за рак, други – за гангрена на крака му от замръзване, трети – поради изтезонията, на които е бил подложен и от немците, и в съветските психиатрии. Както и да е, и той е пракгикувал глдувания и суровоядски растителни режими, ходел е много пеш – и т.н. И за него сме „виновни”, че не го посетихме или не му пратихме поне една картичка за Нова година: човекът е бил жив в Русия чак до 10 април 1983 г.! Учителят Петър Дънов забранява контрастните душове и влизането в ледена вода, а защитниците на моржуването не познават или скриват статитиките какво става с черния дроб на моржуващите в по-късен момент от живота им. Т.е., в нашата Школа не се изключва упражнение на влизане в морето или другаде при минусови теператури, но само замалко и без никакви контрастни душове. Черният дроб и други структури могат да изтърпяват такива диверсии и шокове само до известно време. Нали знаем, че черният дроб е „второто ни сърце” – при спиране на сърцето, той понякога поема кровобращението за известно време с по-бавен ритъм. Важен за нас е и „случаят” с Йозеф Кнехт от романа на Херман Хесе „Игра на стъклени перли”. Нали той последва своя ученик, когато той скочи в леденото езеро в Алпите – и Кнехт се удави? Организмът му не бе трениран за това. Хесе го „уби”, понеже е искал да докаже, че духовното съвършенство на Посветените в Касталия не е балансирано и с физическо съвършенство. Физическото съвршенство обаче не търпи прекалени кантрасти, самоизтезания и натоварвания – Учителят е против това. Наистина, дава някои упражнения в тази насока – например, да си пробиеш дланта без упойка с голяма игла и тя да излезе от другата страна. Но не за да не сме по-долу от факирите, а с много по-висока цел. Пак много се отклоних; темата беше, че в една година, дори по Облекчената програма за любопитни и начинащи (ООК – Общия окултен клас), даже работещите в света могат да бъдат край морето цели 24 денонощия. Това са 24 дни от секрàите (седмикраите) - събота и неделя - по време на последната лунна четвърт. Пенсионерите и безработните със сигурност, а и които имат по-дълги ваканции или отпуски, могат да добавят 10-те денонощия на море през последния деканат на Рака от 12 до 22 юли. „Ходенето по реки надолу” те вече са провели по време на втория деканат на Рака от 2 д12 юли, а от 22 юни до 2 юли са изпълнили раздела от Програмата „При високопланински извори и езера”. Преди малко казах: „и безработните”, но ти знаеш какво е казал Учителят за една особна порода тунеядци, които живеят на гърба на другите (болните не влизат в тази категория): „Който не учи или не работи в света не е мой ученик”. Има и хора на свободна практика, които могат сами да си дават отпуски – това е друг въпрос. При тях проблемът е друг: ако са от своеглавите субективисти, които творят или работят само когато имат „импулс”, дори и да изкарват много пари, но нямат саморегламентран работен ден по строго и несемняемо време „от-до”, както става в света, те не могат да изработят така наечения „динамичен стереотип” в себе си - или „мюонното тяло”, според неоокултизма. Проведохме дълъг разговор, имате ли още въпроси? - Амии, каза нещо за птиците и „чакръците” в човека... - Да. Слушането на чучулигите, особено сутрин след изгрев, развива „чучулигиното чакръче” под фонтателата – една особена микрочакра на Божественото в мозъка на човека, отговаряща на любовта и възторга от Божественото „до пукване на сърцето”. Това не е само образно казано, но е любовта към Истината и истината за Любовта. ПРЕЖИВЯВАНЕТО на любовта, дошло до делириум, до екстремен екстаз от щастието, простора и свободата и от жаждата за истинска любов без граници се равнява на самото огнение (оргазма). За това отговаря именно Чучулиговата чакра. Известно е, че този импулс се предава на една от ний-висшите жлези с вътрешна секреция, откъдето идва „оргазмът”. Той не се получава само при сливане на мъжкото и женското начало – човек може да го прежиее и от възторг. Става и при свръхмерна красота, става даже и при молитва. Виждали сме такива случаи. Много монаси и монахини се бият с камшици и се самоизтезават по този случай; отец Сергий си отряза пръста, но това е борба с Божестеното – неправилна интерпретация, въведена от черната ложа в религията. - Да... обаче чучулигата не е вегетарианка... - Вгетарианците... не са много по огненията и при тях това е по-рядко... За сметка на това, те не са „зверове” в тази област. Т.е., могат ги, обчаче по-нежно или предимно духовно. Ако искат и природно, не трябва да избягват яйцата, киселото млеко, изварата, сиренето и пр. Нали в тантра употребяват сирене и вино (гроздов сок)? Но - без да се прекалява! Липсата на желязо при интимни излишества може да доведе до смърт от анемия. Липсата на минимума от желязо и холестерин може да е смъртоносна. За суровоядците има мед, ягоди, коприва, банани, праскови, фъстъци, мандрагора и още стотици подобни – цяла галерия... Когато обаче огнението стане фетиш е не е в резултат на волята на Бога, не е между сродни души на нивото и на „чакръците” от Муладхар нагоре, Кармата прави отчисления. Истинското огнение започва от горе на долу, а не като латинското V. Обърни го – и получаваш буквата на любовта, не на плътското щение. Учителят говори добри неща и за удоволствието, но ако е подчинено на Високия Идеал, здравето и Божественото. В съвършения Човек, в Учителите, Когато Волята Божия е да не създават деца и семейства, чучулигиният чакрък предизвиква огението ВЪТРЕШНО – те са САМОДОСТАТЪЧНИ. - Ще рече, че „чакръкът на гълъба”... - ...е по-горе от чучулигината чакра... Доколкото гълъбът е наистина вегетарианец... Защото сме виждали и други гълъби, но дали са някакви пропаднали гугутки или извратени гълъби, не е ясно... Все пак, за истинския гълъб Учителят не може да не е прав. Така е, гукането на гълъбите е един от най-добрите начини за пробуждането на техния чакръг в човека. Ако не се разхождаме сутрин, ако сме от лентяите, които посрещат изгрева от прозореца или са още в леглото, поне да слушат гугутките, гълъбите навънка... Това развива мекота, нежност, милост, тихо говорене и т.н. Оттоваря на идеала на тази чакра, - единственият вход в божествената вселена: мекота на духа, мекота на душата, мекота на ума и мекота на сърцето. Следвателно – и мекота на речта и общуването. - Е, много стана, хайде дотук.. Извинявай... Искаше ми се нещо за лая на кучетата и „паролите” на другите животни и птиците. Нали казваш... - Аз не казвам.... - Да де, ясно... Нали се казва, че всяка птица и всяко животно, дори шуменето на всяко дърво са кодирани послания от Бога, които трябва да разшифроваме... Например, какво ни говори Бог като сме в борова гора. Освен уханието, и... шепотът на Бога... Шепотът на Вечността... - И... видът на шишарките, който ни свързва с епифизата... - Големи теми!... - В Школата „темите” са 144, но стигат до основни 144 хиляди... - Та...за кучетата... Защо Бог, т.е. Кармата, позволява да са вързани на верига? Това не е ли „ужас”? Не е ли „ужасна” карма и за стопаните им, които ги държан вързани? - Кармата на „кучкарите” (горе наричат така и собствениците на кучета) и на „мачкарите”, т.е. „коткарите”, е ясна. Както колячите и месоядците се въплъщават след смъртта си в свине и добитък за колене, докато им пролеят количеството кръв, което са проляли, за да видят какво е, така и връзвачите на кучета ще бъдат вързани кучета след смъртта си толкова време и с такива мъки, както е било при жертвите им приживе. -Но самите кучета... Какво са виновни?... -Първо, това не са кучета. Това са духовете в тях след Грехохадението, които са ги направили месоядни. Това са „кучкарите”, вселени в тях след смъртта си като хора, за да видят какво е на верига и да държиш някого на верига. И без да имат кучета, много хора държат близкия си на верига – това е още по-голяма карма. Други държат на верига самите себе си, Божественото в себе си. -Нещо друго на тази тема, „езотерично”? Само карма ли е? - На верига като кучета или други домаши животни са и „хостонните” човеци и ангели и даже някои божества по линията „да му види гъзът път” (с извинение – народен израз; друг път казвам „подгърбието”...). Богове от тоя тип са, например, алохимите (често фотони във физическата вселена). Когато божество, ангел или човек не може да се спре на на едно място, за да добие илухимно или мюонно тяло, мюонен корен, Възпитателите го сковават на легло или в инвалидна количка или го връзват на верига като куче. Има формули за изчисляването на равновесието между мюонност и хостонност – домоседство и скитничество. Неспокойните духове, независимо пеш или с превозни средства, се заседяват на едно място много закратко. Някои сменят домовете и жителствата си постоянно. А за покълване на мюонен корен към центъра на планета се искат минимум 7 години на едно място. Затова, именно, зоните на Еднорога на Балканите, в Кавказ и Хималая и въобще при много планински народи – са тъй благословени. Божественият „домосед” прави мюонен корен на едно място с един много малък радиус, ако живее там от 7 до 28 години, после до 56, 84 и т.н. Тогава има шанс да пусне мюнен корен до центъра на земята, на някое слънце или друга планета, където живее. Това изгражда в него Аза или „кристалната струна на Аза”, „диамантената тръба на Божественото его” - разбира се, ако има съответните социлни добродетели. Осъществява се замисълът, мечтата на Бога: „Както на Небето, така и на Земята". Превръщаш се в „Христòв Човек”. Добиваш брадата, носа и челото на Христос – те са извънредо красиви. Той има УСТОЙ и в трите свята. Божествен характер. Нищо не може да го мръдне от високия вкус и високия идеал, от ПРИЛОЖЕНИЕТО на Божественото и на Земята - не само в идейния свят. Обаче прекалените домоседи, както и прекалено упоритите характери и характеропатите биват подлагани от Съдбата на друг вид възпитание. Прекалените домоседи, както и характерите, които не искат да се променят, да еволюират, добиват огромни бради и ченета и носове, които стават некрасиви. Не случайно лошите магьоснци, вещиците, Баба Яга са такива. И „обикновените” хора от тази порода нарушават формулата за баланс между домоседство и пътувания, между твърдост и мекота на характера. „Чворовете” биват въплъщавани в птици и диви животни за обстрел, в риби за риболов. Всичко в Кармата си е на мястото, Абсолютна Справедливост ИМА! - Добре де... Каза за четвъртото двудневие в събота и неделя за пътуванията край морето при четвъртата фаза на Луната и десетдневката от 12 до 22 юли. Ами през другите три фази къде ходим? - Фаза „Изход”... Това е ИЗХОДЪТ от старостта, грозотата и болестите, от мързела, самоотравянето, домоседството и мюонната монофиксация в обект... Другите три фази са Изблик, Извор и Излет. Има и други наименования - вм. Изблик - Изгрев. От новолуние до първа четврът човек ходи сам на нова планина, на която още не е бил. Самичък, защото има рискове - човек не познава нито пътя, нито особеностите. Нямяме право да препоръчваме нещо и да водим другите, без са сме го опознали добре. „Овладява” е нова територия, ново познание. Такива са били всички „пионери”, откриватели, „завоеватели” - и в Азия, и в Америка, и англичаните, испанците, и навсякъде. Това е грамадна експазия на духа! Добива нови простори, ново познание. В нашя случай може и не сам, а с други желаещи, но на риск. Сезонът, паралелно, е пролетта, зодиакалната стратегия е от 22 март до 2 април. Ние повтаряме това от 22 юли до 2 август, въпреки че е вече в зоната на Лъва. Тогава разузнаваме нови места в най-високата достъпна планина. Но като двудневия през събота и неделя всеки месец правим това в рамките на тия две денонощия. „Все е кяр” – казва народът... Сега няма да говорим кои „чакръци”, жлези, системи и органи в човека развива тази фаза. Това, именно, е фаза „Изблик” или "Изгрев", но може и „Импулс”. Целта при тази фаза е качване към най-високия връх на непозната планина и обитаване най-високото езеро или извор. Или на близък хълм, или възможно най-далече в равнината, докато се открие място с видимост на изгрева и извор наблизо. Да се пие от него и да се вземе „Жива вода” за слабите и болните. Малко е, но тя се дава с капкомер – да си я разтварят... Всяка такава капка е живителна! Думата за изкачване и „любокачване” или „любовърхие”. „Качволюбие” също. Фаза „Извор” тече в периода, докато луната е във втора четвърт – втората лунна седмица. Тогава двата дни през седмикрая на съответната седмица и от 12 са 22 юли се ходи пеш или се спуска с плуване „По реки надолу”. Да, може и с натурално плуване – на който му стиска... И 10 метра да се осмелиш, пак е подвиг. Другото е екстремно спускане с лодки. Имаме такива приятели, доста са били изпотрошени... Не случайно – това е Рак деканат Скорипон... Това обаче касае периода на знака Рак, а по време на Лъва от 22 юли до 2 август сме в „Елитния лагер” с малко хора далече от традиционния, където се канят само чужденци и българи с най-висока еволция. Венно организираше такива около Мусала и Ястребец, Брат Борис – на Салоните, Петър Филипов – над езерото на Чистотата. Затова ги критикуваха, че че се „откъсвали” от „братството”. Какво да правят, когато Братство няма и там взимат връх амбициозни, шпиони, характеропати и търговци? Но Венно винаги беше и ние с него в общия лагер накрая, с което доказваше валидността на фазата, за която ще говоря сега: Третата фаза – от пълноуние до последна четвърт – са съботата и неделята тогава и времето от 12 до 22 август. Тогава се ходи на най-високото традиционно място, където се събират най-много хора. За нас това е пребиваването на Рила на братския палатков лагер. Без общуването и обмяната с максимален брой хора е невъзможно да се развият някои качества и добродетели. Който играе паневритмия тогава само със „своя” си човек, губи много. Това не е критика, то е въпрос на еволюция. Ако „близкият” ни се дразни от това, значи не ни е БЛИЖЕН. Сродната ни душа обича всички около нас и сама поддържа много приятелства и контакти. Българският език и руският са много точни в това отношение. Не знам как е в другите, може да се изследва: как са "близък" и "ближен" там и по какво се различават. Четвъртата фаза, когато сме в четворните периоди – в случая последна четвърт от лунния период, която тече в момента като двудневие и затова някои от нас са до морето, горе на планината важи в периода 22 август до 2 септември, която, за България, е протичала и би трябвало да протича в зони като тази на Белмекен. Това е пеиродът за Школата и упражненията по астрологически часове - един модел за бъдещето, опит за Истинско Ученичество или "универсализация". Това е „дивият период” за който не е разрешено да се говори. Пропуснах да кажа къде сме през втория период на Лъва от 2 до 12 август. За това – друг път. Той протича в походи из планините по най-езотерични места. Чели сте за входове към Агарта надолу към вътрешните цивилизации на Земята и за трамплини към Космоса.
13.03.2018 г. 19,20 ч.
БЪРНЪРД ШОУ: "Най-големият грях към ближния не е омразата, а равнодушието: това е върхът на безчовечността!" ТУК ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ДОБАВИМ едно важно допълнение. За да очакваме дадено качество или дадена добродетел от някого, той трябва да има съответната френологическа форма на черепа си, изработена от него с много труд и страдания през вековете. Ако я няма, ТОЙ НЕ Е ВИНОВЕН. Следователно, трябва да отпаднат от нас всякакви огорчения и обвинения: ТОЙ ТОЛКО МОЖЕ, ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ! Няма как да очакваме от хората-негативи добра дума: те винаги са с гръб към Истината; от психическата змия - да е нежна и деликатна; от душевната свиня или хиена - "блага дума на устата, мили поглед на очите, нежно чувство проявено", освен към своите си. Даже и към тях тя често е подигравателна, назидателна, несправедлива, озверена.
СЕГА РЕШИХ ДА ДОБАВЯ ТУК ЕДИН ОТ НАЙ-СЛОЖНИТЕ ТЕКСТОВЕ. Не е за пръв път такова нещо в този профил. Първо мислех да дам само линк, обаче съобразих, че може да го направя по-достъпно и го опростих. Главният смисъл е запазен:
7.I.138(2002) Кендрисос – Евмолпия – Пулпудева Филипополис – Тримонциум - Пловдив
ФОКУС НА ОМРАЗАТА, ФОКУС НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО И ФОКУС НА ЛЮБОВТА
17,53ч. Днес, малко след 12,30ч. по обед, на път към В.К. потече ясно и телеграфно Слово за средоточията на омразата, безразличието и Любовта. Темата се разгръщаше кристално и величествено, с цялата дълбочина и красота на Мъдростта. Правеха се невероятни връзки, възникваха диалогично десетки въпроси и отговори, изясняваха се никога незасягани досега душевни тайни. Домакинята още не се бе върнала и затова една самотна разходка до върха на тепето, където живее, допринесе за още по-голямо разрастване на дървото от обяснения, разклоняващо се пред взора на душата като /божествена симфония под лъчите на януарското слънце и ослепителния блясък на снега. Изясни се, че има не само фокуси на тези три сили, но те могат да действат и разсеяно във всички посоки. Говорù се за омразата, като атрибут на "съществата" без монада – на адските психики и тези на най-падналите хора и ангели, със силно осаждена или замъждяла искра Божия. Необходимостта да мразят и да оплюват е техен начин на живот, извор на енергия, психично препитание. Преобладаващ е илухимният, херувимният, сатанинският тип омраза – фокусираната. Това е омразата с обект: стабилна или прескачаща от едно същество или нещо на друго, тя създава вихрови центрове на студ в Битието, които почват да всмукват чужда сила. Обикновено това е силата на обекта, когото мразят. Не случайно "омраза", "мразя", произлиза от думата "мраз". Малцина знаят, че от същия онтологичен корен е и глаголът "мра"(умирам). Вярно е и разложеното на по-малки думи значение на думата: "О, мра за…(мра, умирам за еди кого си или еди какво си)!" Ето защо, омразата е главната магистрала към смъртта. От този корен произтича онтологически и думата "мрак". Друг вид омраза е дифузната, разсеяната на всички посоки. Тя е от алохимен, екстрофимен и луциферически произход (екстрофимен - обобщаващ термин за паднали духовни ангели от типа на "началствата", "силите" и "властите" – б.п.). Като омраза без обект, тя се разсейва методично или бясно на всички страни и поразява в голям радиус всеки срещнат, множество същества и неща. По същество, вихрите ù са огнени, но от адски огън. Огънят във войните и умишлените насилия и палежи на само едно от външните ù проявления. Състезанието, съревнованието, завладяването и първенството са основните ù мотиви. Престъпниците от този тип имат любима фраза, когато убиват или ни пекат на някакъв огън: "Нищо лично…". Те черпят сила от изтезаването на другите и на природата по принцип – заради наслада, изгода или поради някакви егрегорни правила и закони. Луциферическите егрегори на всички производители на материални и духовни наркози са точно от този тип – стоката и заразата им се разпространяват като пожар. Те се хранят от изтезаването и избиването на много същества. В това число влизат и употребата на алкохол, месоядството, хранително-вкусовата промишленост, косенето и сечта на горите, машинно-инструменталното земеделие, ловът и риболовът, добивът и преработката на полезни изкопаеми, цялата инсдустрия без изключение, плебейската масова култура на ужаса, страстите и смъртта, адската информатика и публицистика с доминиране на негативното; демоните на името, славата, авторското право, печалбата, преследването, съденето, наказанието; на верската, етническата, икономическата и идеологическата нетърпимост. В единението, протекло днес през тези 10-15 минути, се говорù и за фокуса на БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. Има адско, човешко, ангелско и божествено безразличие – всички те дават различни резултати. Само божественото безразличие води към безсмъртие. Освен директното безразличие, има и ИГРА на безразличие. Тя е ВТОРАТА магистрала към смъртта. Само боговете от цяловселената могат да симулират безразличие и да не паднат в ада. Те, както и техните въплъщения като Адепти и Учители, имат право да играят пиеската на безразличието, когато искат да отстранят същества, склонни към адски сцени и прилепяне. Адското вторачване и привързаност се елиминират отдалече именно с разумната и премислена игра на безразличие. При успешното ù провеждане духът на адепта си остава свободен, за да може да бъде полезен на много повече същества, включително и на тези, с които засега се е разминал, понеже те самите са безразлични към Божественото. Истинският адепт обаче притежава високо качество на различаване, което анализира ситуацията за милионни части от секундата. Това различаване му е необходимо, за да се ориентира правилно в конкретната обстановка и да предвиди всички мисли, чувства и ходове на всяко същество, с което се среща, виждайки мотивите и реакциите му с десетилетия напред. Мъдрецът има грамадна интуиция, връзка с Бога и безценен опит от много манвантари из цялата вселена, затова не може да бъде излъган. Ето защо, не бива да се смесва способността му да различава с неговата игра на безразличие, когато това се налага. Но поиска ли от него Бог да не е безразличен и да влезе с цялата си обич и любов, присъщи за божествата, в някоя житейска драма, тогава синът или дъщерята на Бога не се колебае нито за миг. Пропусне ли мига, може да се озове на дъното на ада! В такъв случай, само едно нещо му е напълно безразлично: дали спасява едно-единствено същество или цяла вселена. Когато става дума за "фокус на безразличието", небесният пратеник играе безразличие към строго определени обекти, от които вее опасност от засмукване или прилепяне. Дифузното безразличие е съзнателно поведение на подчертано пренебрежение към всички витрини и уловки на света, които могат да отклонят Работника от божествената му цел. То има вид на безразличие, ала е плод на напрегната, съзнателна дейност на духа и милиарди математически операции на различаването в секунда. По този начин адептът се надява да опази ускорението си по посока на Словото, Делото и Живота, без да влезе в някой страничен коловоз. За разлика от него, представителите на адското, човешкото и ангелското безразличие са хладни поради чист егоизъм и от ниска култура и еволюция. Когато играят ролята на безразлични, а всъщност ги разкъсват адски влечения, страсти, омрази и амбиции съм други обекти, те усилват безмерно принципа на лъжата в себе си и рано или късно дерайлират. Лишават себе си и истинските си ближни, определени им от Бога, от стотиците възможности за истинско щастие, и продължават да играят пиесата на препарираните, защото са без душа или с дълбоко спяща душа. Разбира се, любовта и обичта като спонтанност не биват само божествени. За това е говорено твърде много в беседите на Учителя и в осиянията, както и в най-мъдрите книги по света. Знаем от тях и от личен опит, че и спонтанността бива адска, животинска, човешка, ангелска и божествена. "По плодовете им ще ги познаете" – сещаме се за Христовия рефрен, който ни се повтаря от Небето и живота вече 2000 години. Не е сега тук мястото да си припомняме и цитираме подробности, тъй като текстовете на тази тема са много и на много места. По-добре е да се спрем на новото, което се преподаде днес. Средоточията на Любовта са също от илухимен произход, само че на съвършените, непропадналите илухими. В останалите случаи думата "фокус" има две значения – ясно кои. Пропадналото човешко и ангелско сърце от 200 милиона години се занимава с илюзионизъм и фокусничество – с представленията пред себе си и пред другия, целящи да убедят самите нас и него, че трябва да живеем заедно по КАРМИЧНИ групи и двойки. В този трогателен илюзионизъм е обучено едно цяло пропаднало човечество, възпитано от егрегорите на монофиксацията и религиозния морал. Тук има пръст Сатаната, а не Луцифер. Според някои учения, Сатаната и Луцифер са виновни за всичко, но не е така. За появата на дяволите и хищниците са виновни много по-пропаднали същества: зациклилите илухими. В своя свръхегоизъм те създават затворени интимни пространства, в които има само двама. В по-разширения вариант – "християнското" семейство, "НАШАТА църква", "НАШАТА система", "НАШАТА нация", "НАШАТА йерархия" – и т.н.… Именно за такива Учителят казва още в Протоколите: "Двама е много опасно, много е безопасно". Ако обаче паднал алохим или серафим се въоръжи с този девиз, той ще си направи харем, ще стане разюздано полигамен. Днес такива екземпляри се подвизават в порно-пространствата. Но във водевилното съзнание на клерикалните поколения, каквито са и най-отявлените атеисти, понеже не съзнават, че и те са верски фабрикат, песенчиците за самотните къщички по двамка играят основна роля. Заради този психокомплекс и до днес милиони вдовици умират много скоро след съпрузите си; или – още по-лошо – зачернят либидото си чак до гроба. Съвършената невъзможност или безкрайната трудност на либидото да прескочи на нова орбита предопределя ранна старост, букет от болести, и чекмеджета, пълни с лекарства. Нито един от възрастните ни близки не прави изключение. Въпросът е в това, че и хората, които вървят "през просото", също пълнят болниците - само дето епикризите им са по-различни. Следователно, нито падналите илухими, нито падналите алохими са пример за подражание. Единственият изход от тромбозите и разсейките на омразата, слободията, безразличието и водевилната любов е примерът на истинските хора – хората с ДЕЙСТВАЩА искра Божия. Това са пламтящите представители на един безсмъртен свят, в който любовта към сродните души и към всички се разлива като безброй Ниагари, дори и когато правят шума и гледката напълно глухи и невидими или играят съвършенно пантомимата на безразличието. Едно движение, един мигновен поглед, едно просто минаване на такъв Човек покрай нас по улицата, дори и с наведени очи, може да промени живота ни завинаги! Историята и поезията са пълни с такива примери. В акашовите записи и изчислителните бази на Битието, за живот се броят само секундите, в които сме били като Данте, Петрарка, Рама, Кришна, апостол Йоан. Едни се хранят цял живот и през много животи само от един образ, от един поглед, но раждат цели вселени от изумително творчество, единствено поради това; за други Вечният Любим е техният Учител през вековете, както при Тагор; за трети – и едното, и другото, и всички останали. Има съвършени и прекрасни Божии създания, които извират любов през цялото денонощие, през целия си удивителен и скромен живот. На хората им е трудно да си представят как може да се вмести толкова много обич и любов в едно малко човешко сърце, в тялото и личността на човек, външно подобен на нас. Невъзможно е да си представим, че такъв човек не може да живее нито миг, без да облива с гореща и пламтяща любов и обич всичко живо и "неживо", върху което му попада погледът. Той обича по принцип, без принцип, от само себе си. Любовта и обичта са неговото дишане, неговият живот, нишката на живота му. Ако е още неопитен, току-що капнал от божествения или ангелския свят, такъв дух става причина за много огорчения и недоразумения. Мнозина вземат поведението му на своя личен адрес и се мъчат да му прикачат задължения, квалификации и вини. Опозоряването му, измислиците на дребничките и злобни сърца са обичайна съдба на такива космически гости, за които мечтаят всички просветени светове. Много невинни божества и ангели на Земята още не владеят конюнктурата и не могат да играят тъжната и сложна пиеса на безразличието. Тъй като в безсмъртния свят всеки се слива мигновено с всеки и всички и от това се раждат цели вселени, за такива същества непроявяването на Бога в настоящия момент и с всичка сила е равнозначна на смърт. И наистина, в Непреходния Свят е точно така: и най-малкият опит да замразиш, да определиш, да отложиш или изконтролираш взрива те разрушава мигновено и ти се озоваваш в някой по-долен свят. Опитът да спреш или изредактираш Любовта в духа на съображенията, страха, "благочестието", "морала" или "свещените" писания там е не само невъзможен, но и немислим – съществата в Рая нямат такива понятия, не знаят какво става в такива случаи. Те само виждат, че от време на време някои ангели от тяхната йерархия изчезват пред очите им. Сведенборг, т.е. Учителят чрез него, обяснява този феномен така: достатъчно е и най-светлият елохим, седящ отдясно на Бога, само за миг да помисли за себе си и за света – и той мигновено пропада в деветия кръг на ада. ТУК е цялата тайна: какво значи "да помислиш за себе си и за света"? Това включва и морала, религиите на света. Защото има и БОЖЕСТВЕНО мислене за себе си, и БОЖЕСТВЕНО пребиваване в света, и БОЖЕСТВЕНА Религия. Но нека не се опитвам повече да преразказвам с беден език онова, което прозвуча днес. Да видим дали Най-Великият ще пожелае да ни каже нещо автентично. Тук искам само да добавя, че по пътя към тази приятелка, докато автобусът се движеше сред бели облаци, небесни сияния и ангели, дойде и следното желание на Най-Прекрасния: този път „арията” да е на две арфи. ИМАЛИ сме такива случаи – например, на Сфинкса в Рила. Сега пак ни се предлага да водим диалог по днешната тема, като се оставим напълно на потока на съзнанието и свръхсъзнанието и дадем и на Него думата. Щеше да бъде нещо необикновено. Той може да говори и живее чрез всеки, който не Му се съпротивлява. Уви, това не се случи. Един от видовете съпротива срещу Бога е милостта и състраданието. Може да звучи странно и нехристиянски, но в редица случаи е точно така. Едно от Посвещенията е да проявяваме Малката Милост преди Великите Неща. Но на една по-горна и неизбежна степен става тъкмо обратното: наблюдават ни способни ли сме заради Милостта Към Делото, към Сродните души и към собствената си изтерзана душа да пренебрегнем временно милостта на дребно. Наистина, няма "дребно" същество в очите на Бога – нали любовта е еднакво любов и грижа и към мравката, и към серафима? Но в отделни случаи контролирането на стихията "Малко Добро" и поставянето ù на последно място - и дори временно без място - е единственото въже, по което се минава над Бездната. Има няколко Пентагрални Посвещения на Ученика и няколко Учителски от Вътрешния кръг на Пентаграма, при които съжителството с домашни животни в една стая и дори в един двор е тежка бариера пред духа. Няма нито един Посветен и даже Велик Учител, способен да излети по-високо от менталния свят при наличие на куче или котка в стаята; на кокошка, овца или крава в двора. Или, за да успее, това става много трудно. Дори и най-горещата и трогателна любов и грижа към по-малките ни братя, даже и когато в тях са вселени души на хора и ангели, в един момент се оказва непреодолим ров пред Рая. Причинният, будическият и атмическият свят са плътно затворени за хора, които живеят с животни или с перманентни съжители. Затова самотата на ученика от Младежкия, Специалния Клас, която касае и отсъствие на домашни или махленски любимци с опашки, е един основен закон и изпит за подчиняване на милостта на по-високи цели. Не е необходимо човек да е гневен и суров; но и най-малкото приласкаване и нахранване на което и да е създание предизвиква привързаност, а привързаността на безпомощни или по-нисши същества и нашата милост и обич към тях може да се окаже катинар на вратите на Небето. Естествено, това са окултни и мистични тайни, за които даже много напреднали ученици не се досещат или не са чували. Има случаи, когато ни изхвърлят от Рая и Школата само заради изоставянето на едно сляпо коте на улицата. Но има и такива, при които, ако едно куче лежи разпрано, но още живо на пътя, и ние го вземем и занесем на хирург, а в същото време можем да спасим от астрален или будически колапс някоя сродна човешка душа и не го направим, Бог си взема шапката - и скоро почваме да растем на широчина... Има неща съвместими, но има и закони за несъвместимост. Божественото, по принцип, съвместява; но има една стръмна алпийска стена по пътя към Него, по която човек се изкачва абсолютно сам или само с алпийци. Да протегнеш ръка към някое диво козле, когато висиш с другата си ръка на козирката, обикновено значи да убиеш и себе си, и екипа – всички сме на ЕДНО въже. Ако козлето се е загубило и е ранено, Бог е предвидил това; ако реши да му вземе живота или да му прати орел за вратар към рая – това е работа на БОГА. Такова мислене и поведение няма нищо общо с жестокостта на източния адепт, който не спасява детето от боата, понеже това му била кармата. Но да искаме да спасим безпомощни и близки същества чрез продължаване на физическата им агония на Земята, това не винаги е милост; т.е., това е МИЛОСТ, но без вяра и мъдрост. Бог ЗНАЕ кога кого да Си вземе горе - не сме ние, които ще решаваме това. Ако някой ни е поверен и сме сигурни, че именно това е волята на Бога в момента за нас и единственият начин да му се помогне, тогава проявяваме цялата мощ и сила на любовта и обичта - това се нарича човещина, доброта, хуманизъм, Христова Любов. Именно за такова служене Шивананда казва, че една нощ будуване край леглото на болния се равнява на 500 хиляди повтаряния на "Ом". Но е вярна и приказката на Учителя за калинката върху храста в пустинята; и заповедта на Христа да оставим близки и безпомощни, когато ТОЙ ни повика. Именно затова Учителят е предпочитал за Специалния клас несемейни хора. От осиянията знаем, че Милостта е само ЕДИНИЯТ полюс на Христа, а другият е Абсурдът. Но шестица по едното и двойка по другото не вършат работа. Понякога да се мислим за малки Господовци, от които зависи животът и съдбата на дадено същество, може наистина да е любов и милост, но често е теоретически и практически атеизъм. Понякога и студът, и отказът, и изоставянето, и даже решителното отстраняване на някого вършат прекрасна работа. Примерът с домашните и дворни любимци в този смисъл е най-лекото упражнение. Някои хора, дори и лично Господ-Бог да им се яви в плът и кръв пред очите и да ги помоли да не се грижат за безпомощния, те ще Му кажат: "Не мога, Господи! Прати ме в ада, ако искаш - сърцето ми се къса, не мога да го оставя…" Бог ще разбере такава постановка и ще се зарадва: сам Той се занимава денонощно точно с това. Щастлив е, че дори от Рая се отказваме заради Малката Милост и Малката Обич. Не ни осъжда, но вижда: ако Малкото Добро стане преобладаващо и постоянно, а не периодично и по-рядко, няма как да помагаме на по-напреднали същества, на човечеството и на Словото и Делото. А като изпратим една добра мисъл на някой в нужда и се помолим, Бог непременно ще му прати благодетел. Този благодетел няма да бъде ученик от Специалния Клас, защото все още строи астралното и менталното си тяло. За него тъкмо този шанс е най-добрият. Той няма никаква представа за едно от по-тежките изпитания на вътрешния ученик, когато Учителят и Съдбата го провеждат през ада и той не трябва да изпадне в шок от това, което вижда и чува. За срещата му с най-любимите му и близките там и дори с невръстни деца, с които се гаврят дяволи. За страшното изпитание да срещнеш там Запитвача, който ще ти зададе въпрос: "Искаш ли да дадеш част от гръбначния си мозък или от сърцето си, за да спасиш близкия си на операционната маса или от пъкъла?"; "Готов ли си да се продадеш в робство за пет или петдесет години, за да освободиш любимото си дете, което се мъчи тука така жестоко?" – И да не знаеш кой е верният отговор!... Защото за всяка степен на ученичеството отговорите могат да бъдат различни, но и диаметрално противоположни. Нникой до този момент в историята на Пътя не е дал стандартен отговор. Задачата е с много неизвестни. Безброй са легендите и приказките, при които всичко зависи от Отговора.
Но ето сега и Неговия отговор:
22,53ч. - Хубостта се храни от милост, а съвършенството – от чистота. Вие знаете хубостта като най-високата степен, но Мъдростта е НАД нея. Мъдростта се облича с МАНТИЯ от хубост, но отвътре тази мантия е чистота. Сега вие знаете за Любовта и Чистотата като за двата полюса на Бога. И наистина, Благият Дух е ЛЮБОВ. Любовта е безкрайно милосърдие, служене до безсъзнание, пълна липса на мисъл за себе си и за утрешния ден. Като говорим за такава Любов, няма защо да споменаваме Чистотата – тя е ВКЛЮЧЕНА в нея. Няма по-голяма чистота от пълната всеотдайност, но тя трябва да е всеотдайност към БЛАГИЯ Дух, не към друг. Да си всеотдаен на Отца, да си всеотдаен на Духа, на Майката Божия и даже на Христа – това е все още ЧАСТИЧНА чистота, не пълна. Ето защо, не забравяйте: милостта и абсурдът не са пълната любов. Не са и пълната чистота. Следователно, не са благост в пълния смисъл на думата. Милостта произлиза от тревога, а абсурдът – от жажда за свобода. Без милост и абсурд няма живот и безсмъртие. Но самият живот се ражда от Любовта, а Любовта с чистотата са облекло на Благостта. По тази причина, фокусите на омразата, на безразличието и на любовта не са пълната ни тема. Тя е само подтема на единствената тема на холоса – благостта. Благата Вселена – цяловселената - не се занимава с нищо друго, освен с Обитаване. Да обитаваш създанията си – това е най-великото блаженство! Обитаваш тези, които обичат и са чисти; не обитаваш нечистите и студените. Като не ги обитаваш, те отмират и се връщат в Небитието – отново стават глина. Но тази глина е различна – в нея има спомени за любов и чистота, примесени с много горчилка. Горчилката в душата, лютостта на духа, киселото в сърцето и соленото в живота пречат на благото, на сладкото, да обитава. "Сладко" означава да си с Любимия, с Любимата. Не случайно пратих архиорон Бетаѝл (Емануил Сведенборг) да обясни на вселената, че НАЙ-ВИСШАТА форма на служене на Бога и сливане с Бога е брачната любов. Но той знае и това, че най-ЦЯЛОСТНАТА форма на живот в Бога и проява на Бога е БЛАГОСТТА – БЛАГИЯТ ЖИВОТ С ВСИЧКИ. Сладостта и благостта са едно, когато живеем в благостта. Там Любимият също е слят с всички и непрестанно се слива и отлива. Сливане и отливане – това са фазите на любовта и чистотата. Има закон за почивка – даже Бог си почива в Седмия ден. Тогава Той пребивава в Чистотата, наединè с Абсолютния Си Дух. Ако не се отдръпва в Чистотата, в Самотата, никога няма да изпита Сладостта и Благостта. Чистота значи необвързаност. Пълна липса на желания – даже на желание за обич. Обичта е извор, Любовта – океан. В Чистотата няма и желание за творчество, за създателство. Попадаш в областта та Тръпния Мир, на Абсолютния Покой. За всичко това вече имате понятие. Съвършенството е на върха, Чистотата е на дъното. Съвършенството е навсякъде, но то е ВРЪХ. Чистотата е навсякъде и никъде, но по същина е ДЪНО. Когато искаме да потънем на дъното на духа и душата си, това е БЛАЖЕНСТВО. Благостта е активна – тя се изявява. Блаженството е пасивно – то те обхваща целия. Затова полюсите на цяловселената са Любовта и Чистотата, обвивката ù е Благостта, а същината ù – Тръпното Блаженство. Тръпното Блаженство иска Пълна Божествена Тъмнина. То иска Тишина, Спокойствие, Мир и Покой. И ТОВА го знаете прекрасно. Но в този преговор тук се заражда една нова сфера, за която досега не съм ви говорил. Вие я знаете под името "Святост", но това е само ек в душите и познанията ви. Святостта е пълна анаграма на Любовта. Което може Любовта, може го и Святостта. Светците, Светиите, Святият Дух проявяват в различна степен измеренията на Святостта, които са точно 77. Когато ви дадох ключа на Прощението, аз ви казах това число. Разгърнатата Святост е Святост на квадрат.
(Това е числото 5929. Значи, за светците е достатъчно да простят 539 пъти, за светиите – 5929 пъти, а за "недралните" същества от Божесвения свят – 77 пъти на степен 77, което е равно на едно странно и фантастично голямо число: 1,818803738780619837927733991556e+145. Според Елма, това не са аритметически приумици или призив да се спазва буквално броят на прошките, но са базални кодове и методи за проникване в света на Святостта през физическото, духовното и Божественото поле – този път не чрез добродетели или качества, а чрез "верности на себе си" ("алùм"). Тази нова дума бе дадена в 00ч22м22с на 8.I.2002г. Явно, Елма пак е последователен в избора на координати във времето. Един от известните "алимни" методи за освобождаване от мюонната гравитация е броенето – така посветените се излъчват съзнателно от физическото си тяло. Значи, може и чрез броенето - един от методите за кабалистична концентрация - да се попада в различни светове, в зависимост от големината на числото и от самото число. Както се знае, самотата е първата необходимост за такива опити. Интерполацията на всяко от горните числа (без сигурност за най-голямото, защото тук е нужен компетентен математик) води до 7, завършва на 7 или в него преобладава 7 – отново принципът на Съвършенството - б.п.)
Нормалната святост, за обикновените светци е да прощаваш 77 пъти по 7. И ТОВА е достатъчно, докато още не си станал Ученик. И така, да се върнем на омразата. Тя е анаграма на Любовта с отрицателен знак – пусто пространство, липса на Любов. Омразата е само болест – нищо повече. Но тази болест има причина, както всяка друга болест. Когато илухимите се превърнаха в слонове и орли, във вълци (трите вида паднали илухими), в съответните народи те станаха тотеми. Индия падна поради егоизма, индианската империя – от гордостта, а Рим – от ревността и интимното хищничество. Както сянката на Земята има връх, така и омразата има фокус. Линейните лазери са нищо в сравнение с коничните – фокусът има безкрайна сила. Само Бог – Точката – има безкрайна сила, но всички останали фокуси са Нейни проекции: при свързване с Бога, и те я добиват. Печалното е, че и отрицателните фокуси могат да имат Неговата сила, само че за смърт, разрушение. Сам Той ги използва, когато трябва да прибере Вселената, но несъзнателните същества и същности ги прилагат користно. Внимавайте да не попаднете във фокуса на нечия омраза – той е убийствен! Разсеяната омраза е не по-малко опасна, но за нея се иска време. Персоналната омраза може да те изпрати в небитието за част от секундата. Проблемът е, че фокусът на всяка лична омраза се върти и витае из вселената и с това убива и други същества, на които попада. Естествено, те са от кармичната верига на мразения – инак няма да има Бог и карма, всичко ще бъде случайно. Омразата обаче е сянка на илухимите – те не желаят да станат прозрачни. Те забраняват голотата и фиксират чувството си само в едного. Тази фиксация е другият край на конуса (По-точно, върхът на конус, симетричен на първия, ако са долепени с основите си – б.п.): убийство чрез вторачване. Омразата взривява, а убийството чрез такава "любов" приковава. Когато приковават някого на кръста, това значи убийство чрез 4 вида лична „любов” или „обич”: постоянно присъствие, изисквания (очаквания), ревност и осъждане. Когато ти приковат способностите и добродетелите по този начин, ти си попаднал в 4-те фокуса на адската любов. Тогава се молиш да попаднеш от обратната страна, където ще те убие врагът ти с куршум или взрив – от омраза. Това е по-малко болезнено и по-милостиво. В началото ви казах (Тук се има предвид началото на неделните беседи – беседата "Ето Човекът" от 16.III.1914г. – б.п.), че само главата на разпнатия остава свободна. И това е точно така – но на Человека, не на религиозния последовател. Демонът на адските религии успява да прикове и главата – забива пирон в мисленето на човека. С това той е умъртвен, свършен – попада във фокуса на лъжата! На кръста се умира и по другия начин, ала се възкръсва. Даже и разбойникът със свободна глава отива, наедно с Христа, в Царството Божие. Фанатикът обаче, религиозният, злобният, на когото са забили огромен пирон през цялата глава, е попаднал във фокуса на лъжата и почва да бръщолеви за единственост на своята вяра, на своята истина. Почне ли с това, плюе ли всички други идеи и истини, пиши го умрял – скоро няма да възкръсне. Сега ще оставя, за живи диалози между вас и разговори в по-големи групи, да разработите темите за безразличието и любовта. Кои са техните положителни фокуси и фокусите, чрез които ви омайват и приковават? Как се проявява това в живота? Какви точно са разновидностите им в различните светове и посвещения - и каква е ролята на българите във връзка с Благия Дух? Няма ли и нещо полезно в злото и омразата? (На други места Учителят ни нарича "благари", а България – "Благария" - б.п.) Сложете десетте си съвършенства в два фокуса – на десетте си пръста. Прекръстете се сега и с двете ръце! После прекръстете ръцете си един през друг, прекръстете и нозете си с десетте добродетели – и ще станат общо 20 съвършенства и 20 добродетели. Подпалете с тях двата "Губернатора" – и нека Двете Елипси се превърнат в Една! Така, именно, Тот и Пралайа създават същества – създания с монада. Когато се слеят и съществото се роди, то става цялостно: Любимият е вътре в Него. Ако продължи да го търси навън, ще попадне в някой от смъртните фокуси. Но ако откаже на Бога, т.е. на сърцето си или на някое друго цяло сърце да образува Битие - Рай с два полюса, - пак ще го намерят фокусите. Ако откаже на себе си или на другия да остава периодически сам в лоното на Святостта – смъртните фокуси ШАРЯТ! Затова в Проявената Вселена - или универсума - е опасно: всичко там трябва да става точно навреме. И на мястото, и по линиите, които Бог ни е определил; със съществата и нещата, които са ни определени. В непрозрачните вселени все още шарят навсякъде острията на страшни или сладки средоточия – върхове на черни и бели конуси, - от които зависи животът ни. Ако се натъкнем на тъмни – ще паднем с Черния Овен в долните земи; изберем ли Белия, имаме ли вкус към Него – ще възлезем в горните.
*** Независимо от проблема с милите животински души в стаята на тази приятелка, поради които не можехме да проведем двойна холизация, тя пак се оказа в час - не само по линия на меда, но и заради следния абсолютно точен синхрон между нас през днешния ден: в минутите, когато по единия от нас е текло осиянието за омразата, безразличието и любовта, тя си е мислила точно за омразата и любовта.
Ето че дойде и моментът за "Ценната дума" (Хел`96) – "героят" на предишното единение. И тук първо се пада мисъл от беседа за числа и житейски формули, за три пътя, три врати. Да видим какво ни казва конкретно тя:
"Старият човек се намира пред една формула, за решаването на която се изисква мисъл, работа и песен. И тъй, младостта е една формула; старостта – друга. […] Какво нещо е вярата? – Формула. – Ами обичта? – Друга формула. – Служенето? – Трета формула." (стр.168, б."Трите врати" от 28.IV.1935)
И една рядка, абсурдна, абсолютно неприложима за някои от нас мисъл от Учителя: че може и да мразим понякога, а не само да служим на доброто и Любовта. Тя обаче е в пълен синхрон с днешния урок. Наистина, Неговите измерения са грандиозни и съдържанието, което влага в понятията и особено в Своите синтези, е невероятно! Просто човек да не повярва на очите си, че Учителят може да е казал такова нещо:
"Като е дошъл на Земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото – вън; любовта ще постави вътре, като условие за развитие на дарбите и способностите си, а омразата – отвън: като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен - да се скара с този-онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея.” (стр.119, б.”Придобиване и задържане” от 31 март 1935)
"Роденият от Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готов е за работа." (стр.12, б."Ценната дума"от 3.II.1935)
14.03.2018 г. 05,44 ч.
КОГАТО ЕДНО ЖЕНСКО СЪРЦЕ Е СКРОМНО И НЕВИННО И ПРЕЗ НЕГО ГОВОРИ САМ БОГ, ЗАЩО ДА НЕ ГОВОРИ И РАБИНДРАНАТ ТАГОР?
ОЩЕ ЧРЕЗ МАРИЕТА:
*** Там, където сърцето ми среща Необятното и то го учи, срещнах и сърцето ти... Непознаваемо за формите, но близко до Дома. Там, където се учих на Живот, умирайки за него, срещнах и твоето проявление. Но времевото изпреварва Рая на Живота и остава само осезаанието на Любовта. Дарителят ни е отнел от близостта, но ни е облякъл в радостта на Вечното. Изминавайки едно дихание във него, препълнени сме със споделеното. Чистотата на това общуване е радостното на Живота, защото от Смъртта недоловимо е... Тагор
*** Два храма ми дава Животът - на Мъдростта и на Любовта... Аз съм им господар и слуга... И ако ме питаш кой бих искал да бъда, ще те попитам и аз: - Любима, кого обичаш повече?... Тагор
*** Дарбите на Мрака не разбират радостта ми, как от тях градя една извечна слава за Душата си... И ако се преклоня, не е от слабост, а от почит към Учителя във мен... Тагор
*** Моята Любима ме дари със почитта си... Какво повече да съм желал от Вечността? Дори усмивката й избледнява, пред този миг... И аз не знам как да я наричам, макар че в думите живея, затова съм изумен и в Тишината пазя този миг. Тагор
Какво е обикнала Любимата ми, че сърцето й е изпълнено само с надеждата към него? Тя не е затворила вратите си, но пътища към нея няма. Кой носи в сърцето си любимата на Духът ми, че очите й ме гледат, но не виждат мен? Кой е донесъл в Домът й радостта си, че моята обич е лишена от нея? Усмивката на Любимата ми сияе за слава на Светлината - и аз се откривам, без да се ограничавам. Тагор
Свидна ми е на сърцето Любовта ти! радоста ми е от нея, но тъга не ражда. Питам Светлината за кого е - и усмивка получавам: - „За теб, Любов!”... Тагор
Дълбините са допуснали мечтанието ми, да срещна Извора на Вечността. И аз, по пътищата на познанието вървя - и винаги до него стигам, защото Той е във всеки Миг на проявеното. Тагор
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2071988236391093/
14.03.2018 г. 14,21 ч.
10-11 март 2018. Пеш по крайбрежието от Царево през Варвара до Ахтопол.
С препоръчана и разрешена музика от Фейсбука.
Във втората част пее Симеон.
14.03.2018 г. 18,01 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Има красиви хора, които хапятъ; има грозни, които милватъ. Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность, егоизъмъ, користолюбие и др. /.../ Чувствителниятъ може съ едно докосване до рѫката на човѣка да познае добъръ ли е нѣкой или не. Като се докосне до рѫката на нѣкой красивъ, но лошъ човѣкъ, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докосналъ до мечка." (1918.10.27 двз ДАМ С42:311-312)
14.03.2018 г. 19,04 ч.
ИМА ИЗКЛЮЧТЕЛНО УМНИ И НАЧЕТЕНИ ХОРА, които обаче не са нито здрави, нито невинно и скромно красиви, нито разумни. При това те често говорят против щастието и блаженството. Имат ли те тогава истински ум, имат ли душа? Ето една сверка с Истинското Слово Божие:
БЕИНСА ДУНО: "Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, красивъ, разуменъ, а това се постига само при условията на новия животъ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни." (1918.10.27 двз ДАМ С42:312)
Съществата, които още не знаят, че Истината създава скромна и невинна красота и дава пълна и безусловна свобода, стават последователи на духове и хора, които не се отличават с тия две качества. Нещо повече: те ХАРЕСВАТ такива духове и хора или харесват проповедите им . В тия случаи те трябва да изпитат последствията от неистините или частичните истини, които проповядват техните кумири. Господ Кришна казва, че след смъртта си всеки отива при авторитета, когото е харесвал приживе, а харесващите Бога се възвръщат в Бога.
14.03.2018 г. 19,43 ч.
В СВЕТА ИМА ТРОГАТЕЛНИ НЕЩА, които карат хората със сърце и душа да плачат. В СВЕТА ИМА ЩАСТИЕ, ИСТИНСКО ЩАСТИЕ, когато Бог е бил милостив да ни срещне отново с някое от децата Си, способни да се разридават от любов към Него и Неговите създания. И като наследяват Неговата Мъдрост и Истина, те стават малък отблясък и на Неговата красота. Не се съпротивляват да ни показват лицата си, тъй като са безгранично скромни: те знаят, че това не са те, а е Работа на Природата - парче невинен кристал, изваян лично от ръката на Съвършения. Ето как Му се молят тия Негови изваяния.
17-годишни, пак българчета - но и Тагор биха разплакали!:
14 март 2018
- Господи! Ако и мен някой ден да ме няма... ...Днес или утре... Кажи на хората, Господи, че аз живял съм, обичайки. Че живял съм с трепет в сърцето какво ще стане с децата, срещнати по улиците. И че в мъглите на ранните утрини съм прошепвал молитви за земята и людете. Кажи, Господи, как като брат обичал съм слънцето и едва не подарих годежен пръстен на месечинатa... Как лежал съм в поляните и плакал съм, че всичко го има. Как съм нежно милвал цветята пред себе си, сякаш са там стъпили нозете Ти. Кажи им, Боже, че наистина жив чувствал съм се, само когато съм благодарил, задето по Милост е битието ми; И че всъде - знаел съм - било е Лицето Ти! Кажи им, Отче, че над учебника по физика съм се молил, задето си направил атомите... И че съм Те виждал, когато съм виждал усмивката на приятелите си. Кажи им, Творче, че не съм ял храната си, а съм я целувал. И съм казвал, че болката е дар, защото в нея пак Ти говориш с гласа на грижата. Кажи им, Господи, че когато съм съзерцавал Нищото, то е имало аромат на рози, защото е било Всичкото на Твоето тайнствено величие. Кажи им, Господи, когато вече ме няма, че като съм правел грешки, не съм искал да наранявам; Да си спомнят доброто от мене, да измолят Прошка. Кажи им, Господи, че цял живот на път съм бил и търсил съм и Тебе, и тях, и себе си. Кажи им, Господи, когато вече ме няма, че във вълните на златни превръщания от мигове, В полите на Твоята Премъдрост Живял съм Наистина щастливо."
****
- Това е тъй изумително и трогателно, че те моля за разрешение да го постна в моя профил. Ако е дошло от теб, може ли да сложа твоя снимка?
- Да, разбира се. Ще се радвам. Стихотворението е мое....
- АБСОЛЮТНО ПОТРЕСАВАЩО! ТРОГВАЩО ДО СЪЛЗИ!!!
- Плаках, докато го писах...
- Неописуемо! Горд и щастлив съм, че те познавам!
- И аз много се радвам, че се познаваме!
Край на разговора Напишете съобщение...
САМО СЛЕД МИНУТА, СъЩО ТАКА РАЗРЕВАНА КАТО МЕН, се обади Прителката, която ме запозна с този Ангел на земята. Тя е професор, преподава философия и Хегел в унверситета. Може би сте видели видеото с една негова философска изява, което сложих тук преди известно време: казва се Ангел Димитров. Чувала е от него, че ще си отиде рано от този негостоприемен свят. Ето какво му е написала, на свой ред, само преди няколко минути:
- Не бързай от този свят да си тръгнеш, Като неподвижна птица на връх, Загледана в блестящия простор, И в близък, неочакван миг, Разтваряща завинаги криле! Не бързай да си тръгнеш от света! Остани още малко, завинаги почти... Заради нещо, което може да си струва, А може би и не... Но, остани! Остани заради Невиждащите, които падат, стават и затъват. Остани заради слабите, които искат и не могат. Остани заради свирепите, За които жестокият удар е странна любов. Остани! Заради тебе Бог може да спре снега и водата, Може да усили слънцето и топлината. Може да направи песента ПОВЕЧЕ песен И оранта – хляб за всички. Остани! Заради този миг - глътка за вечността. Заради този свят, който е само сега. Заради всичко, което някога ще бъде друго. Заради всяка душа, която няма да бъде същата. Остани! Защото не знаем кого обича Спасението, Откъде и през какво иска да премине. Може би то търси този, който го търси, чака И остава, за да го дочака.
14.03.2018 г. 21,39 ч.
НА КАРТИНКАТА: 4-ТЕ ФУНДАМЕНТАЛНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ В БИТИЕТО: СЛАБИ, ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ, СИЛНИ И ГРАВИТАЦИОННИ.
Луциферическите учения казват, че астралното тяло, т.е. сърцето, било "ненужен боклук". Затова жертвите им го ампутират от себе си - и добиват образ на ампутирани... Малко по-умните, за всеки случай, не го кюртират, но го поставят на последно място - ако остане време. Обикновено не остава. Истинското Слово Божие обаче говори нещо съвсем друго:
БЕИНСА ДУНО: "Христосъ опредѣля колко елемента взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло: умъ, сърце, душа и сила, т.е. воля. Не можешъ да любишъ Господа само със сърцето, или само съ душата, или само съ ума си, или само съ волята си - трѣбва да Го любишъ заедно съ четиритѣ елемента. Чрезъ любовьта човѣкъ постепенно организира силитѣ си. Първо ще организира сърцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човѣкъ оживява." (1918.10.27 двз ДАМ С42:312)
Някои физици казват, че слабите взаимодействия управляват всичко, но са тъй своенравни, миниатюрни и непознаваеми, че мнозина вдигат ръце от тях. Подобни са и слабите токове в електрониката и техниката: именно те управляват силните и всичко останало, а не обратно. Така е било и с детето на Наполеон: то управлявало цялата империя... Случайно ли на картинката художникът е направил слабите взаимодействия червени - или е само съвпадение? Не е ли тъкмо СЪРЦЕТО В НАС - И ТОВА, КОЕТО ТО ДВИЖИ - със същия цвят? Не е ли то най-непознаваемото и най-своенравно "нещо", което никога не може да бъде пренебрегнато, без да умрем, и никога няма да каже на Бога и на любимия си: "Имам СИЛНОСТ към теб"?...
Когато обаче говорим за диалектика в Словото, ние забелязваме, че много често, даже в една и съща беседа, то казва точно обратното на предишното изказване. Затова слабите умове го намират за "противоречиво". Ето пример само няколко реда след цитирания по-горе откъс: "Хората се възпитаватъ и самовъзпитаватъ, но нѣматъ резултати. Защо? — Защото сѫ започнали да работятъ първо съсъ сърдцето си, после съ ума си, а сѫ пренебрегнали душата си." - Първия път приоритетът на сърцето идва от необходимостта да ОРГАНИЗИРАМЕ първо него, за да имаме резултаи с ума и душата си, а втория път Учителят говори за навика на хората да дават изключително предимство на ума и сърцето, а за душите си да се сещат чак накрая - или въобще никога да не се сещат.
15.03.2018 г. 17,13 ч.
Има хора, които се мислят за религиозни и духовни, но са сложили сърцето и ума си в клетки. Мислят, че всичко е в каноните и молитвите. Пазят се от чувствата като от огън; култура и наука не им трябва. При това са убедени, че имат душа и са много волеви. Ето обаче какво казва един Мъдрец:
"Ако сърцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи." (1918.10.27 двз ДАМ С42:313)
В същата беседа Мъдрецът ни изненадва и с твърдението си, че двигателите на астралното тяло са желанията и страстите. Многократно ни е предупреждавал за опасностите от тях и от опороченото астрално тяло на човека. Обаче в други беседи настоява, че без това тяло не може да има развитие и живот; че без желания и страсти човекът е мъртъв. Когато едно учение е от духовете, а не от Духа, то изхвърля някои категории на боклука завинаги - иска да ни убеди, че те са лоши изцяло. Божествените учения обаче ни учат, че желанията и страстите са пагубни, само когато са от ада; че в човешките има 25% добро, в ангелските - 50%, в божественте - 100 на сто. Нещо повече: Бог слага на работа и адските желания и страсти, когато иска да даде урок на някой възгордял се дух. Прави го жертва на низши хора и обстоятелства или го вкарва за известно време в човешко тяло с много силна животинска наследственост, а понякога и направо в разгонено животно, за да срине гордостта и самомнението му.