01.12.2016 г. 12,00 ч.
ОТКРИТО ПИСМО
Графиката в средата би трябвало да е от американската художничка с хавайски произход Taraka Goodman-Robinson, но това трябва да се провери и да се иска нейното разрешение, ако е тя.
Това е всъщност писмо до българска и американец, но които тук скривам имената. Тъй като касае повече хора и накрая има и едни много силни думи, нямам право да го пращам само до тях. Тези думи не са от мен - който както иска да мисли. Ако някому се види „бомбастично”, значи не е в течение на още хиляди „бомбастични” неща в едни 40 книги. Илюстрацията е към първия разказ от аудиоверсията на библиотека „Прекрасни чудаци”. Ако се стигне до сцена, филми или видеостудия, ще има нова.
12/1/2016 6:14:47 AM Здравейте, драги Х и Y. Използвам едни от най-вътрешните ви имена, понеже X наистина е съединител на сърца, а Y резонира на най-свещените два звука в Битието на Съвършенството и Любовта. Иска ми се да се сприятелите и да основете киностудия „Прекрасни чудаци” – една моя мечта още отпреди 1975 г. За историята й мога да разкажа допълнително, неин кръстник точно с думата „чудаци” е известният руски поет Лев Озеров, с когото се запознах в Съюза на писателите през споменатата година. Обръщам се точно към вас, понеже сте едни от най-важните за мен „кинаджии”, с които се познавам. Казвам "най-важни", а не „най-големи”, понеже е известно кои сили ни внушават да сме "велики" и "големи". Същевременно, ще публикувам това писмо без имената ви и в интернет, като призив за всички други хора с дух и душа, които биха искали да сътрудничат на тази инициатива. Запознал съм с нея и други „кинаджии”, артисти, художници и писатели, с които бях или съм приятел: Свобода Бъчварова, Николай Бинев, Никола Анастасов, Григор Ленков, Павел Вежинов, Божидар Божилов, Ефрем Каранфилов, Радой, Пламен Цонев, Мария Майсторова, Боян Папазов, Владко Зарев, Невена Коканова, Любен Дилов баща, Евгений Босяцки, Кеазим Исинов, Емилиян Станев, Станка Пенчева, Йордан Милев, Агоп Мелконян, Юри Ангелов и др. Има и чужденци, тук няма да ги споменавам Някои от разказите ви изпращам текстово сега, другите може да чуете в toyonus.com – Аудиотека „Прекрасни чудаци”. Като един минимум, може да се направи сценарий и режисура и да се екранизира киноминиатюра по „Занемелите камбани” от Елин Пелин. После може да мръднете двамата до Тихия океан и да направите „Още по въпроса за делфините” от Дилов-баща; може да използвате дестинацията и за „Панталони от тюленова кожа” от Ерик Линклейтър. Мечтата ми е и за „Бае Митар пророкът” на Михалаки Георгиев, „Дядо Бог” от Добри Жотев, „Изкачването” от Борис Априлов”; да не говорим за „Скоморохът Памфалон” на Лесков, „Суламит” от Куприн, „Елена – жената, която не съществува” от Иво Андрич, „От какво живеят хората” на Толстой, което руснаците екранизираха напоследък приемливо. Няма защо да изреждам и другите – има ги в toyonus.com Тук бях длъжен да обнародвам това публично, понеже вчера извънредно и неочаквано се потвърди нещо на тази тема, въпреки че го знам още отпреди 50 години и повече. То вече не е от мен, доколкото въобще хубавите неща са наши. Досега вече три пъти се случи подобно нещо в България и чужбина след 1972 г., което е ставало само до 1944. Небето е давало изпълняване на желания, но се оказва, че и дава и сега. Можем да си пожелаем каквото и да е, когато сме хармонична група, в която се обичаме. И в трите случая след 1972 хората казаха, че желанията им са се изпълнили. Не говорим за тия желания, които са тъй големи, че хората не смеят да ги споделят или изпълнението им може да е започнало, но главното тепърва предстои. Този, Който дава това, е достатъчно силен, че можем да си пожелаем и подмладяване, и съвършенство, и безсмъртие. За последното не знам, но някои хора се излекуваха и подмладиха пред очите ни. Други преуспяха в науката, изкуството и бизнеса, трети се сдобиха с евтини или безплатни имоти и движимости. В случая става дума за едно обещание, което на някои би се сторило бомбастично, ако не са имали подобни преживявания или не са чели синичките буквички в 40 книги в същия сайт, или в:
http://neobyatnotogovori.com/index.php
Които направят на сцена и на екран Пенталогията на В.И.Крыжановская или поне започнат да я правят сериозно, имат шанс да си завършат еволюцията още в този живот и да не се прераждат повече. Ще имат прекрасни млади тела за всички светове във вселената и ще гостуват и живеят навсякъде. На практика, за такава сага и суперпродукция трябват хора, не по-бедни от Тръмп и не по-малко гениални от Джеймс Камерън.
3.12.2016 г. 19,00 ч.
„Луната - и тя упражнява известно влияние върху хората. Как се казват тия типове, върху които Луната указва влияние? – Лунни типове или лунатици. Те са хора на въображението. /.../ И затуй такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. /.../ Те не обичат да работят, надяват се на късмет.” (12 март 1923, Влияние на планетите)
„Много хора има, лунатици, които при пълнолуние стават и често ходят по покривите. Гледаш - този човек по тенекиите върви. Ако не го събудиш, върви по покрива, по края. Ако го събудиш, ще падне веднага, може да се убие. Лунатиците не са толкова тежки - олекват, изгубват своята тежест. Ако слънцето би ви привличало, тогава вие щяхте да станете по-тежки. Когато мислите дойдат под слънчевото влияние, те стават по-тежки. /.../ Желанията се раждат от слънцето, а пък мислите се раждат от месечината. Бихте ли проверили туй?” (22 ноември 1940, Обработване)
КРЪГОВРАТ НА ИЛЮЗИИТЕ
Попаднеш ли в поле от луногледи, по-тихо и от сянка се движѝ. Главите им нагоре, смъртнобледи, единствено Луната ги държи.
От призрака си всеки е погълнат, за друг да се загрижи – забравѝ. Щом хлътне им химерата зад хълма, увисват мигом хиляди глави.
Мъртвило. Безответни - като в ада. Сам Господ Бог Го даже достраша. Но живи са - въздишат до припадък по нещо или някой без душа.
Така че - не плачи по лунатици. И слънце да си – те вървят насън. Качиш ли се на покрива – пребит си: те нямат слух за никого навън.
Те чуват само СЕБЕ СИ в съня си как викат някой без душевен слух. Но стъпките им, дълги или къси, ги връщат все при някой тройно глух.
3.12.2016 г. 17:08:00
04.12.2016 г. 07,52 ч.
„В УМНА ГЛАВА – 100 РЪЦЕ”
КАКВО ЗНАЧИ ГРЕШНИК? КАКВО ИСКА БОГ ОТ НАС? 1917.05.13н беседа „Което Бог е съчетал” ЖАН2004: 143 „Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшникъ.“ - Грѣшникъ си, защото не вѣрвашъ въ това, което Богъ е съчеталъ. Богъ ти е далъ много „земя” - и ти я обработвай. Мнозина оставятъ своитѣ умове и сърдца необработени и ЗАТОВА идватъ нежеланитѣ сѣмена. Ако не обработвашъ всичко, дадено ти отъ Бога, нѣма избавление, нѣма изходенъ пѫть. Който не работи въ съгласие съ Бога, не трѣбва да търси благодать. Всѣки трѣбва да каже: „Въ мене Богъ е вложилъ всичко, затова ще направя всичко, което Той иска. /.../ “Проповѣдватъ, че човѣкъ билъ грѣшенъ. Приемамъ, че е грѣшенъ, но тъй, както го проповѣдватъ, то е лъжливо учение. Грѣшенъ е, но по какво? Човѣкъ билъ глупавъ, но по какво? - Защото е нарушилъ това съотношение, което е въ него - това, което Богъ е създалъ. Затова обърнете се къмъ тѣзи съчетания и повѣрвайте, че ще може да възстановите тази хармония, и вие ще бѫдете добри, весели и щастливи. ТОВА е, което Христосъ е проповѣдвалъ."
„Ние не говорим за такъв Господ, който се нуждае от нашите молитви.”( 13 февруари, 1927, Новата Земя)
„И тъй, без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре следят кой се готви за работа и кой е започнал работата си.”(22 август 1928, Ключът на живота)
04.12.2016 г. 13,01 ч.
ОТНОВО КЛЮЧОВ ЗАКОН В УЧЕНИЕТО: ИСТИНСКИТЕ УЧЕНИЦИ РАЗВИВАТ СВОБОДНИ ТЕМИ ПО ИДЕИ ОТ УЧИТЕЛЯ. 1917.05.13н беседа кбе ЖАН2004:145 "Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разваля”. Върху тѣзи думи азъ хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя. Нека всѣки развие за себе си нѣкои теми - и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ; и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ Любовьта - и /вече/ знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята!“
ТОВА Е ЕДНО ФУНДАМEНТАЛНО УСЛОВИЕ от Учителя за оформянето на истинския Ученик. Оглашените извън Школата и тия, които се мислят за праведници, остро отричат това право на ученика и този основен метод на творческо, индивидуално интерпретиране на Словото Божие, а той е бил и до днес представлява централна ядка на Специалния Клас на Учителя. С тия свои критики, такива хора просто се легитимират, че се извън Школата, че не присъстват в нея нито денем, нито нощем горе на небето. Нещо повече – тук става съвсем ясно, че развиването на индивидуални теми отваря духа на ученика, за да чуе гласа на Баща си, гласа на Христос, да се събуди Любовта в него и да разбере най-после защо е дошъл на земята.
04.12.2016 г. 05,59 ч.
А ЕТО ГО И СЛЪНЧЕВИЯ ТИП – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЖИВЕЕ ЗА ВСИЧКИ И ДАВА СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА НА ВСИЧКИ.
ЗНАМЕНИТ, ИСТИНСКО ЗНАЧЕНИЕ 1917.05.13н кбе ЖАН2004:139 „Споредъ мене, знаменитъ е онзи човѣкъ, който извършва волята Божия точно и който изпраща своето благословение като Слънцето.”
В случая – славянският Бог Ярило и култът на славянските народи към Слънцето : : Според Учителя, славяни са хората на Словото Божие и хората, които славят Бога - не само с думи, молитви, формули и песнопения, а с ЖИВОТА СИ И ЖИВОТА, КОЙТО РАЗДАВАТ НА ДРУГИТЕ.
"Защото там два лъча аз видях да пламват - и да викна жар обзе ме:
96 "О, Хелиос, как вливаш пурпур в тях!" И както грее, с малки и големи звезди, разпръснатият Млечен път
99 и мъчи мъдреците с рой проблеми,... "Рай", ПесенХІV
05.12.2016 г. 20,54 ч
ОЩЕ НЕЩО ЗА СРАВНЕНИЕ 1917.05.13н беседа кбе ЖАН2004:145 „Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ - и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България. Това значи да изпълнишъ волята Божия съ всичкото смирение. Карамфилътъ казва: „Всички да бѫдете смирени - въ една посока къмъ Бога.“
АКО ВОЕННИ Е ТЕМ ПОДОБНИ ЗНАЕХА какви кладенци към ада и към многовековно зъзнене в космоса са всички почетни, финансови и йерархични знаци без изключение, нямаше да си сложат и микроскопична топлийка от вътрешната страна на ревера...
"...Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили - и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ. Тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ Своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ!“
06.12.2016 г. 21,27 ч.
КОГАТО УЗРЕЕМ 1917.05.20н дос ЖАН2004:149 "И тъй, физическото тѣло е една обвивка и вие казвате: „А, да не ми се отнема това тѣло!“ - Прави сте, но като узрѣе тази външна обвивка, тя се напуква и пада."
НА ТАЗИ ИЛЮСТРАЦИЯ СЕ ВИЖДА как този процес може да се ускори значително. При среща на сродни души на земята, те могат да сублимират и мигновено, запазвайки телата си от най-цъфтящата си младост в нещо като „гардероб” на вселената. При желание, можем да ги ползваме. Наши собствени тела в анабиоза имаме по същия начин и на всяка планета или звезда, където сме живели, във всеки свят. Станем ли съвършени поради срещата и сливането със сродната си душа, ние можем да посещаваме и всички светове, в които още не сме живели – чрез временно вселяване в някой жител там.
Но без Веригата ни от сродни души, Срещата с Единствената, и съответно с Учителя и Бога, е немислима. Всеки един от Веригата ни, след като е човек с искра от Бога, може да ни заведе в своя свят на гости, като той има на разположение известен брой тела за гости там: избираме си тяло - и влизаме.
Можем да пътуваме навсякъде и с универсалното си тяло, но то се образува само след сливането с 60 милиарда сродни души, ако сме в монадната система на Земята. Стане ли това, Бог ни свързва със сродната ни душа, Преживяваме с нея Мистична Женитба и ставаме едно с нея, както сме били при създаването на света. Само тогава става възможна и истинската връзка с Учителя, а Той е единственият, който може да ни върне в Бога.
"Технологията" на срещите и сливането със содните ни души започва от двойката, тя се обединява с друга двойка, тия четирима - с други четирима и т.н. Връзката с Учителя е възможна и още чрез първите четирима:
"Учителят има в света четирима ученици, които обича. И ако тези четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако светлината ви препоръча, ако ви препоръчат мирът и радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици - и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като "праведни". Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на "праведник", Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата." (Учителят говори, Ученик)
"Любовта не търпи никакъв човешки порядък! – „Как да си представим конкретно Бога?“ – Много лесно! Обикни някой човек - и ще видиш Бога в него. Когато двама души се обичат, те не седят на едно място само да приказват, но хващат се за ръка и отиват да работят. Към тях се присъединяват още двама - и заедно отиват на работа. Към тия четири се присъединяват още четирима – стават осем. Към осемте се присъединяват още осем - и т.н. Всички заедно отиват да работят. Чрез взаимната любов, чрез общата работа те познават Бога в Неговите конкретни прояви." (11 август 1937, Хармонични и дисхармонични съпоставления)
"Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам?“ - Любовта носи живот! Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието носи смърт. Ви се месите защо някой да обича. - Не се месете в божествените работи! Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо, той започва да действа чрез двама. Тия двама души ще имат други двама - ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима - ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности." (21 май 1939, Който знае и който не знае)
"Ако двама души могат да се любят и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, тия двама могат да бъдат щастливи. Ако тези двамата могат да любят други двама, в душите на които да няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези четирима души могат да бъдат щастливи." (30 април 1922, Ще се стопи)
"Един човек не може да оправи света, и когато казва някой: „Аз ще оправя света“, той не разбира закона. Трябва всякога двама, четирима, шестима, осмина и т.н. двойки, само двойки трябват /.../. Двойките са законите на съграждането. Тези двойки са в стълкновение с единиците. Турете към тях една единица - ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н. Постоянно ще прогресирате." (1 април 1917, Виделината)
"Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или - на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство." (17.VI.1932, Погледът на Бога)
"Ако обичаш само един, любовта ти е слаба. Ако обичаш двама, любовта ти е на раздор. Ако обичаш трима, то е равновесие. Ако обичаш четирима, петима, колкото любовта ти се увеличава, ставаш човек, докато дойде до онова положение да обичаш всички – ти вече замязваш на Бога." (2.II.1941, Любов и безлюбие)
07.12.2016 г. 14,10 ч.
В ПОЛЗА НА ЛИЧНАТА КОСМИЧНА ЕНЕРГИЯ 1917.05.20н дос ЖАН2004:153 "Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да обичамъ и да ме обичатъ!“ /.../ Това сѫ обаче само думи. /.../ Той баща си, майка си, приятели, които сѫ му направили добро не ги обича, та свѣта ще обича!... Тъкмо въ такива трудни врѣмена се познава нашето сърдце."
ТОВА СА МАМА Meliah Md Diah от Малайзия на 101 години с най-малкия си син Abdul Rahman Saud на 63 години. Той е неподвижен, глухоням и душевноболен от малък, тя не го е оставяла нито за минута. Нека някой каже нещо против Личната Космична Енергия и ангелите, родени на земята, за да ни дават модел!
07.12.2016 г. 09,09 ч.
ВАЖЕН ЗАКОН ЗА РАХУ – СЕВЕРНИЯ ЛУНЕН ВЪЗЕЛ В НЕБОМИГА НА ЧОВЕКА ИЛИ „ГЛАВАТА НА ДРАКОНА”. 1917.05.20н дос ЖАН2004:152-153 „Човѣкъ трѣбва да събира своята енергия и да я прѣпраща на това мѣсто, което не е обработено. Въ този процесъ ние трѣбва да избѣгваме безпокойствие, да имаме търпѣние и да не бързаме да извършимъ скоро този процесъ.”
РАХУ НЕСЛУЧАЙНО Е СТРАШЕН: той ни показва как трябва да опазваме Призванието си и какво ще се случи с тия, които ни пречат. А и със самите нас, ако не го изпълняваме. Неслучайно той периодично „изяжда” и Слънцето, и Луната - нагона ни да се показваме и нагона ни да се подсигуряваме. Ако не ги превъзмогнем – умираме.
Този съвет на Учителя е пряко свързан с прдишната тема за добрия човек и за това, що е ИСТИНСКИ добър човек. В започналата Епоха на Водолея у много хора се явява потребността да бъдат УЧЕНИЦИ на Бога, а не само общо добри души. От епохата на Рибите в съществата с душа е останала огромната инерция на импулса за саможертва, самообезличаване, милосърдие и неуправляема добродетелност. Днес това трябва да мине под пълния контрол на духа ни и да правим добро предимно по програма. Или - ако е инцидентно – да не позволяваме това чувство отново да ни завлича и залива. В случая приемаме значението на Северния Лунен възел и на северните възли на планетите именно в този смисъл. Астрологическият дом, в който се намира Раху в небомига на всеки човек поотделно, бележи „бялото поле” на еволюцията му: това, което още не сме осъзнали и обработили. Ако някой не е жертва на общото течение на живота, на човешките амбиции или на чувството си за дълг или милосърдие, а вече се пробужда като дух, който иска да върви към съвършенството и да бъде УЧЕНИК, той трява да обърне основно внимание ИМЕННО НА ТОВА ПОЛЕ. Който иска вече да е УЧЕНИК НА БОГА, а не обикновен човек, ТОЙ ЗАДЪЛЖТЕЛНО СИ ПОДСИГУРЯВА САМОСТОЯТЕЛНО УБЕЖИЩЕ, НЕДОСТЪПНО ЗА НИКОГО - дори и за децата си, ако вече има, както и за домашни любимци. В противен случай, за ВИСШЕ УЧЕНИЧЕСТВО не може да става и дума. Обикновеният човек от външната област на пентаграма минава през други пет вида ученичество, които обикновено се превръщат в неуправляеми инерции: инерцията да налага волята си; инерцията да се подчинява и да се подсигурява, да „живее”, да се размножава; инерцията да се самодоказва и показва; инерцията да бъде чист и морален според Матрицата, а не според волята на Бога. Истинският ученик на Бога е над всички тия неща - и ако му се налага да играе социална роля, той поставя задълженията под строг контрол на духа си. Имeнно той управлява обстоятелствата, а не те него. Ако може да не се обвърже и да не създаде семейство – добре; ако му е писано – справя се съвършено. Познаваме УЧЕНИЦИ, които във всяка област на света са перфектни и дават много повече от другите, защото имат съвест и отговорност пред Бога, но за тях това е само миниатюрна част от космичното им съзнание. Те са образцови и като ученици или студенти в света, и в трудовите си задължения, и в бита, в семейството, в неизбежните социални ангажименти. За разлика от индивидуалистите, използвачите и пихопатите, те доказват човещината си в света по един завиден начин. Обаче ВИНАГИ СИ ПОДСИГУРЯВАТ ВРЕМЕ И МЯСТО ОТ ДЕНОНОЩИЕТО, ОТ СЕДМИЦАТА, МЕСЕЦА И ГОДИНАТА, когато да са напълно надостъпни за когото и да е, освен по собствената им воля. Това време е посветено на Раху: областта, в която още не са работили в еволюцията си. Посветено е също на съучениците от Класа или Ятото, без които оцеляване на един напреднал дух е неъзможно. Истинският УЧЕНИК НА БОГА си подсигурява категорично отсъствия от задълженията – който иска. Който не иска – по пътя си! Съвършено невъзможно е някой да си мисли, че може да го контролира и да има претенции към него. Такъв УЧЕНИК е лично защитаван от Бога и от цялата Вселена, така че, ако някой е много напорист, ще бъде изчистен от пътя му. Позволяват да бъдем малретирани, само ако това влиза в кармата ни или трябва да изработим добродетели и качества, които се изработват само между егоисти и несъзнателни същества: чувство за саможертва, търпение, смирение, кротост, служене; даже робуване - ако това е в Плана.
20.II.125(1989)г. София
ВЕЛИКАТА БОГИНЯ
Тази нощ аз съм РРРкрф. Всяка вечер РРРкрф се облича в Прозрачното Вретено и отлита при своите си. На гърба на брата-бурлак остава да спи друг РРРкрф, така че да не усетят хубаите липсата му. Стотици хиляди бурлаци влачат Великата Богиня с резервни бурлаци на гърба си, а хубаите са надзиратели. Хубаите имат огромни и много твърди глави. Когато хубай бухне бурлак с глава, бурлакът обикновено не оживява. Богинята е легнала и е огромна като планина. Тя е от страшно тежък мътносив метал - най-скъпоценния метал на племето. Прекрасният й нос и корем стърчат величаво над всичко останало и са извор за все нови и нови оди и масови песни. Божествената й огромна уста е до сами носа и краищата й се извиват прелестно надолу като уста на акула. Затова акулата е свещеният тотем на Племето на Богинята, въпреки че само Жреците са виждали жива акула. Жреците и Жриците живеят на възглавието, в подножието на Великата Глава. Те приличат на Великата по всичко - и образописците не престават да ги изобразяват. Ние, бурлаците, опъваме денонощно своите въжета. Богинята лежи на необгледен фундамент от най-твърд скъпоценен камък и ние влачим всъщност него. Там живеят писарите, богинописците, жрецописците, говорителите, изчислителите, съдиите, ласарите, хубаите, наставниците, стенарите, угоителите на бурлаци за месо, ловците на хрумвания, а също и изправителите на Богинята. И те засега са влаченици, но един прекрасен ден, когато стигнем до заветната цел - на мястото, изчислено от Безпогрешния Фао, - изправителите ще отделят Богинята от платформата и ще я изправят. И тогава!... Това ще стане точно на 134 стъпки навътре в Сияйното Море, на петия ден от четвъртия.месец в годината на Косата на Дракона. Ние, бурлаците, нямаме право да се женим. Бурлачките опъват наравно с нас и обикновено раждат в спящо състояние или докато влачат. Която не успее да поеме детето си и да прегризе пъпната връв, обикновено пада под другите и Богинята бива премазана. Това, че така се губят хиляди бурлаци, не интересува влачениците ни най-малко. Събирачите на сплескани приготвят от тях опияняващ шант. Понякога ласарите слизат от постамента на Свещения Град, стенарите разтварят стените-щитове на племето, и докато веячите с тумилски пера веят, за да не се вижда навън, елитната ласарска гвардия излиза на лов за нови бурлаци и за дивеч. Ние обаче не трябва да виждаме нищо друго, освен въжето на бурлака и шепата опияняващ шант, която ни протягат шепарите осем пъти в денонощието, за да си мислим, че живеем. От него ние виждаме цветни сънища и по осем пъти на ден спираме за минута, за да изразим благодарността си към Жреците за великата милост да ни даряват със шант. С подвити глави под тялото и насочени благородни части към Възглавието, ние изразяваме своите ритуални чувства. Осем пъти слизат шепарите от платформата, за да ни дарят щастие! По четири пъти пък ни поднасят, пресовани и дезодорирани, благородните остатъци от дисимилацията на влачениците. Каква благодат! РРРкрф е изчислявал безброй пъти мястото и времето на Великото Издигане на Богинята. Кастата на изчислителите го преизчислява денонощно по цели 3 часа на смяна - и вече стотици години потвърждава Великото Изчисление на Безпогрешния Фао. Ала РРРкрф се облича нощем в Прозрачното Вретено, оставя своя двойник на гърба на дежурния бурлак и излита. На мястото, изчислено от "Безпогрешния", няма никакво море! Постепенно РРРкрф отпада и му идват предателски мисли - да си опита късмета да се отбурлачи. Отбурлачване става, но много рядко. Трябва да си съчинил гениална ода за Богинята или да ти е дошло някое Велико Хрумване. Ловците на хрумвания ще отнесат идеята ти на Жреците - и ако имаш късмет да не я представят като своя (пак шанс едно на десет хиляди), можеш да се готвиш за Аудиенция. РРРкрф е страшно грозен, понеже бурлаците нямат красив надут корем и носовете им са много малки. Ала идеята за колелото може би ще стигне до Първожреца. Това е велика идея и тя може да облекчи труда на стотици хиляди бурлаци, а Заветната Цел, завещана ни от Безпогрешния, да стане по-близка. За моя огромна изненада, Великият Първожрец ме извиква веднага. Номерът, че това е хрумване на ловец, не е минал – Великият си познава хората... Аз му чертая модел за платформа на колела, но веднага ме хващат и ме слагат в клетка. В тъмнината не мога да позная дали това е клетка за угояване - или за добиване вид на жрец...
07.12.2016 г. 18,51 ч.
ЖЕЛАНИЕ 1 : : РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЛОВО БОЖИЕ по наличието на утвърждения срещу всяко отрицание : : Именно затова търсим и откриваме множество антитези, тези и синтези в него. В случая – и за категории като „желание”, „плът” пр., които се разглеждат в небожествените учения изцяло негативно. 1917.05.20н дос ЖАН2004:156 „Въ една теософска книга - „Свѣтлина върху пѫтя“ - срѣщате такова едно изречение: „Убий всѣко желание“. Азъ турвамъ отдолу: „ВЪЗКРЕСИ всѣко желание.“ Какъ ще разберете тази мисъль? - Разбира се да убиешъ въ себе си всѣко лошо желание. Възкреси що? - Възкреси въ себе си всѣко ДОБРО желание. Слѣдователно, въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината, или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата."
СТАВА ДУМА за известната книга на Мейбъл Колинз (1851-1927)
АКО ПОЖЕЛАВАНЕТО БЕ ИЗЦЯЛО НЕЩО АДСКО, нямаше да съществува прекрасната традиция в народите да си пожелаваме нещо хубаво, когато пада звезда и по празниците; да се изпълняват безотказно нещата, които сме си пожелали, в случай че сам Бог или Негов чирак ни го е предложил и е застанал зад това.
Тук ще разкажа пак за един случай, въпреки че май съм го слагал вече във фейсбука. От него личи, че тия неща работят и след 1944 година. Бе съвсем наскоро. Беше ни на гости една американка. В един момент дойде точно тази сигурност, че Бог пак е готов да изпълни наши желания, каквито и да са те. Този път бяхме само трима - и на другите двама им го казах. Затворихме очи и всеки си пожела нещо. Миг след това звъни някой на приятелката от Америка. Тя, много разълнувана, каза на първата си приятелка там да си пожелае нещо веднага, защото Бог в момента дава. Не попита може ли и за друг, но се даде заради вярата й, заради хармонията между нас и вярата на нейната приятелка отвъд океана. Буквално след десет минути тя звъни пак и плаче със силен глас. Какво се е случило в рамките на 10 минути? – Извинява се, че си е пожелала пари – били жестоко закъсали, може и да са били под ипотека пред изгонване, не питах тогава. Казва на Ф.: „Затварям тлефона, като говорихме, и си пожелах нещо. След пет минути влиза мъжа ми с надута чанта! Изсипва десетки пачки с долари по стотачки. Аз съм изумена. Разправя й: „Излизам от колата, за да си вляза вкъщи, и в този момент спира кола през мене и излиза знаеш ли кой? (Излиза човек, който му е дължал десетки или стотици хиляди долари и се е бил заклел никога да не му ги върне. Дал му тази чанта и му казва „Влàчи, размислих се...”. Миг след това се удря по челото с юмрук и казва: „Ау, кой ме би по главата да ти ги дам!”, а мъжът й му отговаря с нещо като българското „Късно е чадо...”.
Тия неща звучат като от 1001 нощ, но те не са 10 или 20, нито само 100 или 200 досега. Материалните случки са по-редки, повечето са от друг характер. Но те обикновено не се разправят, понеже някой би бил привлечен поради изгодата. И оздравяването, и щастието, и летенето из Космоса могат да бъдат изгода, ако човек не е привлечен от Любовта.
Цитираният откъс от беседата продължава: "Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно, когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората!“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги - и ги дай на хората.“
07.12.2016 г. 22,10 ч.
ЗАЛЕПЕНИТЕ 1917.05.20н дос ЖАН2004:156-157 „Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. /.../ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола. Ела да ми помогнешъ - и тогава ще се разберемъ.“
NO COMMENT...
НЕ СТАВА ДУМА само за домашните столове - в същия абзац е казано, че има и залепени за катедрите си. Не само доценти и професори – и различните проповедници, с катедри или без катедри, са залепени за гордостта и престижа си и затова няма как да станат слушатели на някой друг, освен на себе си. Учениците и лидерите на Бялата Ложа се разпознават по това, че имат и график за посещаване и на други духовни центрове и на отделни хора, и то с цялото си смирение и доброжелателност. И тъмните обикалят, но с други цели. Хората, които ни дадоха всичко най-хубаво в живота и бяха неизмеримо по-високо от нас в Пътя, ни посещаваха дори по домовете ни. Идваха ненадейно когато сме най-зле или като сме направили нещо хубаво. Приятели, лекари, учители, свещеници и пр., щом са с искра от Бога, непременно посещават хората - не чакат само хората да ходят при тях. Знаят не само болките и проблемите ни, но и какво е необходимо за къщите ни! Ето един случай с една набедена духовна българка - няма да й казвам името. Нека Бог бъде съдията ни, ние можем да говорим само за доброто у някого. С тази българка не бяхме се виждали с години, но един ден ми се обади по теефона и ми каза: „Ангелите ми казаха, че си много гладен и трябва да те заведа на ресторант”. – Точно така беше! Балансът между Мъдростта и Приятелството, Братския Живот - с верния приоритет - е един базален критерий за различаване на ложите. Сам Христос и Учителят първи дават пример за това.
Мисълта от Учителя продължава: "Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ „добро съкровище” Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е божественитѣ закони, и може да помага на другитѣ хора."
07.12.2016 г. 07,21 ч.
ДОБЪР ЧОВЕК 1917.05.20н дос ЖАН2004:152 "Христосъ казва: „Добриятъ человѣкъ изважда отъ своето съкровище добринитѣ си.“ Сърдцето му - това е съкровището на неговата божествена душа. Това, което Богъ ти дава, ти го изваждай, използвай го. Знаешъ, че всички блага въ свѣта не сѫ наши, а сѫ отъ Бога. Слѣдователно добриятъ човѣкъ има кредитъ, отъ който вади, черпи - и като задоволи своитѣ нужди, дава и на своитѣ приятели.”
ТУК НЯМА ДА СЕ СПИРАМЕ НА ХОРАТА ЗАТВОРЕНИ СИСТЕМИ, които живеят само за себе си или за близките си. Те не са виновни – това е тяхното ниво, техният път. Последствията един ден ще ги принудят да да разширят душевния си кръгозор. Но да обърнем внимние на един важен детайл в горната мисъл, пренебрегван от много алтруисти и духовни хора, които изцяло забравят себе си и се самораздават 100%. Познаваме такива. Наистина, да се раздаваш изцяло, това е пътят на светиите и много ангели и божества, но и те имат периоди, когато трябва да се зареждат от нещо по-високо – от Бога. А ние – и от хора, по-напреднали от нас. Ако не задоволи първо собствените си основни потребности, добрият човек не може да бъде истински добър. Дори в техниката има часове и дни, определени за поддръжка, за основен ремонт. Казано е да раздаваме само от излишъка си – не пипаме основния си капитал. Човек няма право да раздаде частите на тялото си. Но същото важи и за един ексизтенс-минимум на енергията ни, на времето ни, на грижата ни за себе си, за личната чистота и хигиена - и т.н. Спазим ли това, би трябвало да раздаваме всичко останало на близките си и приятелите си, на народа си, на човечеството.
08.12.2016 г. 12,14 ч.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ 1917.05.20н дос ЖАН2004:159 „Ние трѣбва да се стремимъ да сформираме тѣлото на своята душа, а по сѫщия начинъ да сформираме и това тѣло, съ което човѣкъ ще възкръсне. Възкресението подразбира единъ ПРОЦЕСЪ. Има хора, които, както сѫ тукъ, на земята, ще възкръснатъ - ще се метаморфозиратъ. Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ. Къмъ този процесъ ще трѣбва да се стремимъ и ние - и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения.”
АПОСТОЛИ 25.12.1915, "Рождението", СИЖ3-2,ПДП'29:36 "Апостолите са възкръснали и работят на Земята. Ще кажете: "Защо не ги виждаме?" - Само възкръсналия може да види възкръсналия!"
ВЪЗКРЪСНАЛИ 33.01.29н зав ВЗК99:477-478 "Ако във всяка държава имаше по 12 души възкръснали, всичко щяха да оправят, защото те са най-умните хора и знаят законите, по които се строи животът."
В ЕДНА БЕСЕДА УЧИТЕЛЯТ КАЗВА, че в момента в салона присъстват физически вече възкръснали хора. Поне за един от тях, с когото общувахме повече от 25 години, ние сме сигурни, че е от тях.
ТОВА Е БИЛО ФАКТ ОЩЕ ПРЕДИ 2000 ГОДИНИ около Христос: „Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идващ в царството Си.” (Матей 16:28)
08.12.2016 г. 0,12 ч.
ТИ Й ПОДАЙ РЪКА, НО НЕ Я ЗАДЪРЖАЙ 1917.05.20н дос ЖАН2004:158 „Никога не трѣбва да се налагаме на хората и да имъ казваме: „Ти ще вѣрвашъ, както азъ вѣрвамъ!“ Оставѝ този човѣкъ да си насади градината както той иска. Ти не му прави планъ, но му дай само сѣмена. Ама той щѣлъ да направи грѣшки... - Нека прави! Злото не е въ това, че правимъ грѣшки, но трѣбва правилно да се развиваме: да бѫдемъ и ние свободни, и да дадемъ самостоятелность и на другитѣ хора.
09.12.2016 г. 11,43 ч.
СВОБОДА 1917.05.20н дос ЖАН2004:159 „Свободата е необходима за растенето, за развитието. Пуснèте единъ конь на свобода - ще видите какъ той ще започне да рита, да скача, но въ това скачане си има смисълъ. Ако въ града скача, той ще смачка нѣкого, но грѣшката не е у него, а у насъ. Сѫщото се случва и съ насъ.”
„Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това, нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:
Пазѝ свободата на душата си! Пазѝ силата на духа си! Пазѝ светлината на ума си! Пазѝ доброто на сърцето си!
Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито Любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си.” (13 август 1937, Четири правила)
В друг вариант на тази формула е казал: „Пазѝ ТОПЛИНАТА на сърцето си”. Освен това, защо в оригинала „Пази свободата на душата си” е на първо място?
БОГ Е СЪРЦЕТО НИ!
Не чуваш ли как Бог във някой вие, когато преминава покрай нас? И ПЛАЧЕ Бог, в гърдите ни се свие - и после се разтупа до несвяст...
Насрещният, и той взривен от Бога, повдигне несъзнателно ръка; дъхът му спре - и гледа в изнемога, и все се доубиваме така!
Тъй Бог със Бог се вечно разминава във тоя свят на хората-мъгли. Той бъбне във гърдите като лава, но гòрко плаче и до смърт боли.
30.11.2005 Велинград
„Щом Бог живее вътре в мене, аз мога да Го огранича. Аз мога да Му заповядам - в МЕНЕ е Той. Щом Бог е в мене, свободата е в туй, че мога да Му заповядвам, мога да Го ограничавам - и щом Го ограничавам, Той ще се смири и нищо не може да каже. Той ми казва нещо, но аз Му казвам, че не е така: „Ти ще ме слушаш - каквото АЗ кажа, така ще бъде!“ Ти Му заповядваш и Той казва: „Да бъде твоята воля...“ Но щом ти Го ограничаваш отвътре, понеже Той е отвънка, Той там е свободен и тогава ти си в зависимост от Него и Той те стегне оттам - отвън. Ти Го стягаш отвътре - Той толкова повече те стяга отвън. Тогава не ти вървят работите - нещастие след нещастие. Но дойдеш ли отвътре до съзнанието и кажеш: „Не правя добре!“ и почнеш да се отпущаш отвътре, тогава и отвън се пооправя положението. Туй правило трябва да го знаете, ако искате да ви вървят работите. Най-първо, ще дадеш абсолютна свобода на себе си и на Господа. Ще кажеш: „Господи, правѝ това, което Ти е угодно!“ Тогава и ТОЙ ще направи тъй. Тогава и отвънка ще се промени положението за тебе. СЪОТВЕТСТВИЕ има. Туй трябва да го пазите. Не го ли пазите това - никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат да ви помогнат! Защото ангелите и светиите са все отвънка. Щом дадеш свобода отвънка, светиите всички ще дойдат вътре. Ти, като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Това значи да имаш пълно доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата... (22.X.1933, беседа „Слушайте Го! Дай свобода!”)
ЖИВОТЪТ И НИЕ (пъдарят в нас)
Той казва: "Може!" Пъдарят: "Ъкъ". Добре - под ножа! - ДАЛ Бог ти мъка!
Недей! - Той казва. Ма ние - "Хайде..." Неволя, язва - ум да ти зайде!...
Бог - на тепсия, а ти - злояда... Тогаз - просия! Поискаш - ядец!
- Излез, не бой се!... - Сакън бе! - викаш. Додето почнеш да се опикваш...
- Хвани гората!" Но ти - до прага... Глей си сурата и дереджето, драга.
Могло, могло е! Но ти - в Толедо... Сърцето зло е и кривогледо.
От 100 левенти, избираш пора. Ментета, менти, смрадта, топора.
Врещи душата, квичи сърцето, но ти - с пашàта... - Пий му оцета!
Убивай тръпки. Трепи мераци. Илачи. Пъпки. Сланини. Раци.
Сам Царят дава! Пъдарят: "Няма!..." Градушки. Лава. Опело. Яма.
10.06.2013 г.
„Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?“ - Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ти ще се зароди много каль - и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. /.../ Като дойде Истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ Истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. /.../ Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича - не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. /ОБАЧЕ/ единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. /.../ ЛЮБОВЬТА е, която носи въ свѣта свободата! Или, казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни - и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и НЕГОВА работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре; ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. ИЛИ, КАЗАНО НА ПРОСТЪ ЕЗИКЪ: ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА ОБИЧАТЕ. Но, като обичашъ, ти не да разправяшъ: „Ние се обичахме едно време...“ Не! Въ Любовьта нѣма „едно време”! Само въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, неприривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че „едно време” се обичали, любовьта имъ се е отбила. Оставете „едно време”! Щомъ нѣкой стане на 50–60 години, мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. - А за старитѣ глупостьта ли е?” (11 декемврий 1940, „Единствената свобода”) „Любовта не дири своето си, любоовта никога не отпада” – казва ап. Павел.
Вижте колко интересни неща говори тази жена:
https://www.youtube.com/watch…
Тя казва: „Всеки върви на челото си със своята програма. Например, жена търси мъж, който всеки ден да я обижда или всеки ден да й нанася побой... Върви насреща й мъж, който държи програма – ТАКАВА табела носи на челото си: „Мъж-насилник търси покорна жена”... Събират се двамата и става... „любовната искра”..., ”влюбване от пръв поглед”..., „първата или втората любов” – няма значение - „голямата” любов... И... се започва: единият насилник, другият – покорен...."
12.9.2016 г . 06,45 ч.
ТАЗИ НОЩ 9.12.2016 г. 4:44:44 Тази нощ пак бяхме вкъщи, както в една от нощите на Събора след 19 август всяка година. Всъщност, ние се връщаме в Родината много по-често, но когато сме хора на земята, не го помним. А панвселената е прекрасна – ония течащи и вълнуващи се поля като платна, обсипани с безброй видове звезди и цветя. Там и ние сме плоски като картинки - толкова плоски, че когато застанем в профил, ставаме съвсем невидими. Даже и в друга позиция, даже и в пълен анфас сме пак невидими за Скупчените хора, които ядат и пият всичко, дишат всичко, ядат от обед нататък и мислят само за себе си и за своите си. Те самите са невидими един за друг, даже и когато си мислят, че се виждат и се пипат.
Да разкажа за спомена си, докато е още топъл. Спомените за Родината са топли и горещи, когато не сме яли или сме пили само чайове без захар или с естествени сладки сокове. Не знаех, че един ден на киви, райска ябълка, мандарини и чай от мента, и чай от каркаде може да ни върне тъй бързо и сигурно Вкъщи, особено след като хората около нас не са се държали като хора. Един приятел нарича повечето хора „хòрори”, защото принадлежат към света на ужаса. Друг казва на човеците „тия с човките”, понеже ние ги виждаме с носове или чела като човки: вечно кълват нещо или някого - и много боли. Тая нощ и ние бяхме в нощ за Ликвидация, както е започнало в света на хората. Те умират поголовно, но прирастът се дължи на това, че Нашите ги подменят с живи хора и ангели, с живи деца от етера, каквито сме и ние. Умрелите са умрели и приживе, понеже не искат да се виждат истински и само ходят насам-натам по света като сомнамбули и живеят с който им падне. Миризмата им е толкова лоша, особено когато пътуват в ония железа и си мислят, че живеят, че ние се разбягваме на километри от техните пътища. Ликвидцията тази нощ започна интензвно и при нас, понеже Скупчените хора – Хората, Който се Мислят за Умни, а Всъщност Миришат и Остаряват, - на едно място при нас са ни идентифицирали и искат да ни поробят и ликвидират. Изобретили са нещо, с което ни засичат и почти ни виждат като с очилата за нощно виждане, понеже с естествените си очи те не виждат нищо друго, освен глупости. Паниката сред нас беше голяма – не всеки знае, че ние сме племе, което се паникьосва. Но май споменът ми от тази нощ започна да изстива бързо и няма да мога да разкажа как започнахме Евакуацията. Жалко, че се събудих тъй късно – споменът изстина. Това става поради бурния прилив и вълните от торнадо, които се увеличават експоненциално от заспиванията хората в дадена зона след полунощ. Хората с човките и главите като чудовища, които заспиват след 12 през нощтта, все още правят леден прилив само до коленете, но заспиващите след един, два и особено след три и 4 напълват света със студ и ужас над главата, така че може да им устои само заспал до 9 ч. вечерта. Аз заспах даже след 8 снощи и затова при събуждането си спомнях целия „сън” и оцелях от ударните вълни, но някъде след 4 сутринта погромът е тъй голям, че даже и нашите спомени се изтриват. А има нещо още по-страшно – гигантската стена от смърт, която ни връхлита като вълни от 100 торнада! Тя се произвежда от хората на изток от нас, които спят по време на слънчевия изгрев. Като ни съборят в безъзнание, през деня ходим само механично напълно пребити и говорим и вършим глупости. Вечер си оставаме при терориста или мъртвата жаба, само защото ни подсигурявал дом и паница леща. Всичко това се стоварва на бушона вкъщи – детето. Ако остане в такъв ад, то или ще гръмне, ли ще стане егоист като родителя си и ще застане на негова страна. Или мазохист като родителката си - и ще играе същата пиеса до края на живота си, както милиони други. Но и в двата случия ще си мисли, че се урежда в живота, а всъщност няма да живее. Ако тя избяга и заживее нормално – сама или с нормални хора, - то ще попадне неизбежно под ударите на терориста и или ще стане като него; или, ако има душа, ще има шанс ща избяга при нея и да остане нормално. Стига тя да не си завъди друг мъртъв или друг терорист, понеже не може да живее сама и предпочита ада.
Уви, не си спомням вече нищо. Само знам, че Ликвидацията е ВРЪЩАНЕ ВКЪЩИ – В Новата Земя и Новото Небе. Не че не сме хора и не живеем в още 8 или 11 свята, в още 60 милиарда в бъдеще, когато се обикнем с представителите им около нас на Земята, но тази нощ аз се върнах в ЕТЕРНАТА си Родина.
Жалко, преживяното от тази нощ ми се изтри напълно. Заспиващите след 4 и особено след изгрева ликвидират всичко! Ако не сме заспали преди 10 вечерта, от такива ударна вълна състаряването ни е неописуемо.
За компенсация, тук слагам нещо, което преживях преди години. То не е само едно, имам много такива, но това ми хрумна да сложа тука сега. Може и вече да съм го слагал във фейсбука, не помня:
Книга 32
16.XII.135(1999) Странджа
УТРО В СТРАНДЖА
Това вероятно е било писмо до някого и е трябвало да се класифицира към томовете с кореспонденцията или дневниците, но съм го сложил по изключение тук, с надежда да се помоли за осияние. Досега няма отговор за този случай, но накрая включвам мисли от беседите по темата, както става в много други текстове от този род.
22,37 Бях в Странджа. За да се спася от шумовете в селото, ходех през деня на разходки. Не можеш да си представиш какви неща преживях - за компенсация... Първото утро излязох на един божествен хълм при изгрев слънце - и потече молитва в стихове поради изумителната красота. То бе обяснение в любов към Него, Който бе самата синя и розова мъгла над реките, самите горички, изплували от нея, светящите паяжинки с капки по тях, потоците и моретата от оранжева дъбова шума покрай острови от безумно зелен и свеж, пружиниращ мъх из цялата гора. Потресаващо! Мислех да запиша това стихотворение-молитва, но разбрах, че съм безсилен. Исках да опиша как на едно островче мъх от фантазията ми изскочи гола елфичка и как я прегърна и целуна един прекрасен малък елф, а после се търкулнаха под една шумка и шумката затрептя... После духна вятър, подгони листата и откри хиляди двойки любещи се елфи, които не се срамуваха. Случваха "нещото в себе си" и "нещото за себе си", без да се интересуват има ли нещо извън тях.. Видях и белия имел и разбрах и той с какво се занимава и как живее. Помислих да си построя мечтаната къщичка точно на това фантастично място, където всеки ден изгревът и залезът ще са неописуемо различни, но хоризонтите ми се изсмяха: "Няма да издържиш да ни гледаш очертанията все едни и същи години наред, въпреки че никога не повтаряме една и съща дреха!... Ти не можеш да станеш като хората, които се самоубиват чрез повторение на образи." И разбрах, че са прави. На другия ден се качих на срещуположния връх. Най-горе имаше гнайсови скали още от архая - като на Рила. На една от тях бавно се очертаха мъж и жена от прозрачен гнайсов диамант, слети в любовен екстаз. Приличаха на съвършена скулптура, но аз знаех, че са живи. За да вляза в тяхното време, някой направи сезоните и годините да се сменят все по-често и по-често, докато затрептяха много бързо и накрая всичко спря. Аз също бях от кристал. "Защо си толкова тъжен?" - попита ме жената, без да излиза от прегръдките на прозрачния мъж и без да обръща лице към мен. "Извършваме грях - обади се мъжът. - Яви се тъжен, а ние продължихме да сме на небето. Не мога да бъда повече щастлив - и той изведнъж помътня от мъка и се превърна в обикновен камък. Жената слезе от скалата и дойде при мен. Любимият ù бавно почна да си възвръща прозрачността. После слязох надолу до реката и видях Стария Габър. Там имаше русалки и крилати момчета - те се плискаха весело във водата. Поканиха ме да остана завинаги с тях и казаха, че с тях повече никога няма да съм тъжен, но аз им казах, че имам работа. "И ти продаваш душата си заради... "работа"?!... Нима не знаеш, че човешкият свят е фуния към смъртта? Там и да видят, че някой е тъжен, могат да си останат щастливи и да си гонят задачите..."Могат!...- изсмя се една русалка. - Ама затова стават на дядовци и бабички!" После една от тях затвори очи и замълча. Попита: "Защо той е още тъжен, след като преди малко създаде на върха една нова вселена? При това, кристалните жени прегръщат много по-пламенно от нас... - Защото е Човек - Последно Творение. Човекът има жажда за любов и способност за любов колкото сто милиона диамантени човеци! - Тогава защо го каниме при нас? Не трябва ли тогава Човекът да срещне Човек?... - Чувала съм една приказка за някой си Човек Диоген... "Диоген..." - повтарям си аз последната дума на русалката и тръгвам нагоре по хълма. Преведено от елински, ще рече: "Раждащ Бога". ... - "...а като се има предвид, че Бог е Любов..." - подхващат темата разветите памучета на един самотен храст... -...ще излезе, че в древна Гърция е имало един гений на любовта, който тръгнал с фенера си да търси човеци... - ... но не намерил!... - излая едно куче откъм стадото. - Нашите са сами, защото са се родили много рано... Вече пред вратата на къщата в Евренозозво ме близна едно малко женско куче, и като го помилвах, веднага легна по гръб и примря от щастие. Спомних си за осиянието "Кучетата - хората на осмата раса". А Диоген е търсил Човек в четвъртата...
Явно Диоген ме е вълнувал през годините, понеже доста по-късно е дошло стихотворението:
АДАМИТСКА ПЕСЕН "Диоген" значи "Роден от Бога", "Богород", "Раждащ Бога"
(трети и четвърти стих на всеки куплет са се повтаряли като припев)
Нощувал Диоген във бъчва, по-беден даже и от пес; Но даже Господ се измъчва, бездомен и презрян до днес.
С фенера си мъдрецът денем ЧОВЕКА търсел в оня век, но всеки бил зает и женен и грижел се за СВОЙ човек.
Въртели се от памти-века лъжи, оглозгани без жал. Все дирел Дио ЧЕЛОВЕКА, но всеки кокала държал.
ЧОВЕК Човекът не намерил – ни жрец, ни "праведник", ни крал... Да, дълго Диоген треперил, но името си той разбрал.
Престанал най-подир да дири и станал скитник волнокрил - в морето бъчвата натирил, парцалите си подарил.
Така че, който ражда Бога, остава чисто гол и бос и в тоя свят на "знам" и "мога" помага само като гост.
Защото хиляди нещастни (богати, бедни и царе) ловуват само СВОЕ щастие - да, всеки бърза да умре. 3-6.10.2006
Оригиналният текст от 16.XII.1999г. завършва така: "На същото дередже е и побратимът Дейв Мак Кийн". - Явно съм чел някаква книга и съм искал да цитирам нещо, но в текста цитатите от нея липсват.
За сметка на това, ето мисли от едни други книги:
"Такова е положението на човек, който очаква Духа. Той чувствува, когато ще възприеме Духа, ще има много видения, много сънища, много работи ще дойдат да му подскажат и няма да го оставят в неведение. Ще има пак нещо, което ще остане незнайно, но ще го предупредят. Идва Духът за ТЕЗИ души, които са вече готови. Има души в миналото, в които Духът е идвал. Имало е едно специфично изливане – това, което мистиците наричат "вътрешна връзка". Душата се свързва със своя първоначален извор - и оттам, отдето е излязла, става едно с него. Има вътрешна връзка между Първата Причина и душата, която живее на Земята." (из 47-о утринно неделно слово, държано от Учителя на 9.IX.1934 г., 5 ч сутринта, б."Съшествие на Духа")
"Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично - много хубаво и красноречиво говори! В известни времена, в известни дни през годината Учителят на Бялото Братство космически слиза вътре в Природата. Това са моменти, за които казват, че Небето се отваря и се явяват различни видения. Във всяка една епоха има времена, когато Учителят слиза, и ако вие ги знаете, ще видите Великото в Природата." (из "Аз съм истинската лоза" – беседа от Учителя, държана от 11 часа на 27 август 1922 година (неделя), в град Търново)
"Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват." (из "Побеждавайте злото" - Двадесет и четвърта неделна беседа, 9 февруари 1930 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев)
"Желая на всички да пророкувате и видения да имате. Така да заговори във вас Любовта! (из "Огнената пещ" - Беседа от Учителя, държана на 17 април 1921 г. в София)
10.12.2016 г. 05,19 ч
ПРЕБЪДВАНЕ В ЛЮБОВТА 1917.05.27н пре ЖАН2004:163 „Когато хората искатъ да ограничатъ любовьта, това значи, че не разбиратъ основния законъ: Любовьта спада къмъ СВОБОДНИТѢ дѣйствия - трѣбва да се ПРѢБѪДВА въ нея. Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава - има ОБМѢНА”.
ЦЯЛАТА БСЕДА „ПРЕБЪДВАНЕ” е много сложна философски и психологически и трябва да се изучава задълбочено. Ние не използваме думата „пребъдване” - за нас тя е архаична и я знаем предимно от молитвите. Синонимите на „пребъдвам” в речниците са надживявам, продължавам, просъществувам, трая, живея, съществувам вечно, векувам, пребивавам, престоявам. В цитираната мисъл има няколко важни за нас пояснения, ако искаме да разберем Любовта и да я проявяваме правилно: 1.Че тя е от СВОБОДНИТЕ действия; 2.Че трябва да ПРЕБЪДВАМЕ в нея, т.е. да живеем в нея вечно – тя никога да не отпада, за което говори и Христовият Дух чрез ап.Павел; 3.Че пребъдване значи ОБМЯНА: едновременно и взимане, и даване; 4.Че това е ЗАКОН; 5.Че ние не го разбираме; 6.Че затова ОГРАНИЧАВАМЕ Любовта. Значи, дори само от този кратък откъс научаваме поне шест неща, в които се улавяме че сме невежи и некоректни. Преди всичко, любов, която не пребъдва, произтича от някакъв вид робство - не е свободно действие. Затова е предвидено небожествената любов да отпада, защото всички ограничаваме и сме оганичавали Любовта – това е факт. Доказателство – здравето ни и огледалото, особено като се погледнем без дрехи, напреднем ли в годините. Това, което си мислим, че е Любов, обикновено съвпада с илюзиите, фантазиите, егоизма, вторачването, удоволствието, очакванията, разчитането, изискванията; а в много случаи е и заробващата саможертва и самозаробващото добро. Други се самозатварят плътно, защото егото им е обидено и разочаовано от това, което са си мислили, че е любов – обикновено любов с обект. Други се капсулират от някакъв вид верска или маниакална гордост. Други – поради лъжата на ада, че любовта е грях, в противовес на противоположната му лъжа, че любвта е слободия. Други практикуват най-различни видове псевдо-самозадоволяване на либидото, едно от които е кухнята, друго – алкохолът, цигарите и наркотиците, трето... – да не ги изброяваме: физиономиите и телата ни и сенките под очите са ясен портрет на това. Други се опитват да ограничават Любовта с лъжливи представи за „вярност” или за подвизаване като аскети, постници, праведници и т.н., които уж обичат само „Бога” – техния ЕГРЕГОРЕН Бог. НИТО ЕДНО ОТ ТИЯ НЕЩА НЕ Е ЛЮБОВ! Тия, които си мислят, че не ограничават любовта, обикновено прескачат куп духовни и божествени закони и го удрят през просото, разходвайки неправомерно космичната енергия, която им е дадена на разположение. Уви – почти при всички случаи правят това сами или с хора, същества и вещества без дух и душа. Но когато е и със сродната или някоя сродна душа и затова обмяната изглежда справедлива, пак са егоисти. Това често го правят не само хора, но и много ангели и богове. Те влизат в затворен цикъл и прекратяват обмяната с ДРУГИТЕ сродни и несродни души и с „враговете” – „лошите”. И още: егоистичната, адската и човешката и даже ангелската любов без Бога наистина имат свойството да се прекратяват, да отслабват, да отпадат. „Не ми говорете, че сте обичали в такъв случай!” – казва ни често Бог чрез Словото Си. Тоест, щом една любов не пребъдва вечно, тя не е била от Бога и затова сме обречени на страдания, болести, остаряване и накрая смърт. На Природата не са й необходими такива екземпляри; в много животи ние сме шкартото на еволюцията. Какви са изходите – ще научим от цитираната беседа и от цялото Слово Божие, до което имаме достъп.
10.12.2016 г. 23,12 ч.
ОТНОВО ДОЙДЕ РЕД НА JAMES CHRISTENSEN...
РАЗВЕДЕНИ СЪ ГОСПОДА 1917.05.27н пре ЖАН2004: 169-170 „Eдинъ милионеръ отъ Америка се развелъ съ жена си по много проста причина. Жена му много обичала да харчи и единъ день отишла въ Парижъ и накупила толкова много нѣща, че търговцитѣ прѣдставили на мѫжа ѝ единъ чекъ за изплащане. Той се уплашилъ, че ще го съсипе, и рѣшилъ да ѝ даде една сума отъ 30 милиона лева и единъ палатъ отъ 15 милиона лева, за да се разведе и освободи отъ нея. Така и Господь ще направи съ насъ. Когато ние много харчимъ, Господь ще ни даде 45 милиона лева, за да се освободи отъ насъ. Такива хора вие ги наричате „щастливи”, а азъ ги наричамъ „разведени съ Господа”. Ако речете да търсите кѫдѣ ставатъ прѣстѫпленията, ще ги намѣрите все между такива хора. Тѣзи прѣстѫпления произлизатъ отъ факта, че тѣзи хора не държатъ никакви закони. За да се избавимъ отъ прѣстѫпленията, трѣбва да държимъ извѣстни заповѣди, да прѣбѫдваме въ Любовьта.”
10.12.2016 г. 20,57 ч.
НЯМА ВИНОВНИ ОТВЪН – НИЕ САМИ СМЕ СИ ИЗБРАЛИ ДА ЖИВЕЕМ С ТОЗИ ИЛИ ОНЗИ 1917.05.27н пре ЖАН2004: 167-168 „Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Думата „държа“ се отнася до човѣшката воля. Никога не казвайте: „Не мога, това нѣщо ми е тъмно.“ Може да не разбирате, може да сте слаби - това не е спънка. Вие казвате за ваше оправдание: „Не му е дошло врѣмето, условия нѣма, баща ми и майка ми ми прѣпятстватъ, имамъ много спънки...“ - Всички тия нѣща ги турете на заденъ планъ и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията сѫ спънки. ВЪ СВѢТА НИЕ САМИ СЕ СПЪВАМЕ. Когато Господь постави хората въ рая при най-благоприятни условия, кой ги спъна? – Тѣ сами, тѣхнитѣ пожелания.
10.12.2016 г. 16,38 ч.
КОГО ВКАРВАМЕ ВКЪЩИ? 1917.05.27н пре ЖАН2004: 168-169 „Така и вие постѫпвате много пѫти въ живота. Майкитѣ ви току-що измажатъ кѫщитѣ и отидатъ на църква, а вие вкарвате мисиркитѣ въ стаята и казвате: „Свобода, свобода!“ /.../ Азъ виждамъ какъ дѣцата вкарватъ тия голѣми пуяци изъ стаитѣ - но тѣ не сѫ за стаитѣ. Нѣкога вие имате една прѣкрасна мисъль, чувствувате се като че ли сте на небето, но дойдатъ вашитѣ /деца/, вкаратъ пуяцитѣ изъ стаитѣ и ви развалятъ хубавото настроение, хубавитѣ дни - отиде, изчезна Спасовдень...”
ЩЕ КАЖЕ НЯКОЙ: „ЕЕЕ, ВСЕ ЕДНА И СЪЩА ТЕМА СЕ ВЪРТИ ТУКА! Това ли е Словото на Учителя? – Не, има много по-възвишени теми, НО ОТ ТОЗИ ЛАЙТМОТИВ СЕГА ЗАВИСИ СПАСЕНИЕТО НА СВЕТА! Зависи кого ще избират жените от Новата Ера да бъде баща на децата им. От ТОВА – от нищо друго! От никакви лекции, молитви, формули, търпения и песнопения. Понеже упорито върви лъжата, че при всички случаи трябвало да има „тръпка” или материална сигурност; че кармата е робство и че то трябва да се изтърпява докрай. Няма такова нещо! Трябва да се изтърпява само близък, който има душа – който реализира еволюция. Но ако се освободим, за да си вкараме ново животно вкъщи или да му пристанем някъде другаде, робството при предишното е 100 хиляди пъти по-добрият вариант. Това са фундаментални закони. Именно затова най-превежданите две беседи на най-много езици са „Новата Ева” и „Високият Идеал”.
Но веднага ще каже някой, и то с пълно основание: а синът на онази свята жена от Малайзия? А милионите подобни случаи на напълно безпомощни близки и роднини? А невръстните ни дечица, които, също като тях, няма как да реализират еволюция пред очите ни? - За тия случаи всички ние сме "углавно" отговорни пред Небето и пред Кармата. Дали ще ги гледаме от чувство за дълг, дали поради познаването на този Закон, дали от предана и безрезервна любов - това ИМА значение, но по други параграфи. Важното е, че им се посвещаваме до последния си дъх - останалото е престъпление. Щом като няма приятели и братство, за да си поемаме взаимно тежестите, ние сме ЛИЧНО отговорни пред душите им и пред Бога. Нещо повече - според Закона на Природата, родителят се грижи и материално за всяко свое дете до 28-годишната му възраст, дори и когато то работи и е по-богато от нас. Отделяме една част от месечния си доход за всяко от децата си, равна на нашата собствена част. И символична да е, и да имаме нищожна пенсия - ТОВА е законът. След тази им възраст пак се грижим, ако имаме възможност, но вече не сме длъжни пред Божествения закон. Правим го по любов, особено ако са все още безпомощни по някаква причина. Разбира се - не и за безработни лентяи и пияници.
10.12.2016 г. 15,37 ч.
КАЗВАНО ДЕСЕТКИ, МОЖЕ БИ И СТОТИЦИ ПЪТИ В СЛОВОТО: 1917.05.27н пре ЖАН2004:168 „Когато мъжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь?“, жената трѣбва да отговори: „Ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мъжътъ не изпълнява волята Божия, и жената не трѣбва да изпълнява неговитѣ заповѣди и да прѣбѫдва въ неговата любовь.
10.12.2016 г. 15,02 ч.
НЕСПАСЯЕМИ?... 1917.05.27н пре ЖАН2004:167 „Съврѣменнитѣ хора, по своя навикъ, приличатъ на онзи градинарски конь, който въ продължение на 30 години въртѣлъ едно колело и изваждалъ вода за господаря си. Господарьть му билъ богатъ и затова, като остарѣлъ коньтъ му, той го пусналъ на свобода въ ливадитѣ и му казалъ: „Пенсионирамъ те!“ Но коньтъ, по обикновеному, в едно и сѫщо врѣме дохождалъ около колелото, започвалъ да го върти и изваждалъ вода по навикъ. Не могълъ да се откаже отъ навика си.”
10.12.2016 г. 12,01 ч.
ВОЛОВЕ 1917.05.27н пре ЖАН2004:166 „Вие ще кажете: „Това сѫ волове...“ - Азъ бихъ попиталъ ученитѣ: какво положение заематъ тѣзи волове въ свѣта? Мислите ли, че душитѣ на тѣзи два вола сѫ по-малко интелигентни отъ човѣшката душа?
10.12.2016 г. 09,57 ч.
ЗА МИРИЗМИТЕ НЯМА РАЗСТОЯНИЕ. Става дума за астралните и менталните миризми. И друг път тук, във фейсбука, сме разглеждали мисли от Учителя за отличителните черти на гордостта, която се отличава с подчертано безразличие или с апострофиране. Сега ще продължим темата. Това е недостатък на хората от ада, на светските хора и на оглашените, които са още пред прага на Школата. Вътре в Школата, особено между ученици, които се срещат нощем горе при Учителя, такова нещо е съвършено немислимо. Това е един от белезите кои възлизат горе и кои не възлизат.
„Един млад брат наскоро идва при мене, че ми разправя една своя опитност. Доста дълбоко проникнал. Казва: „В мене има нещо хубаво, дълбоко, но съм наследил нещо от майка си: такава една сприхавост, една заядливост. Заядлив съм, искам да ухапя, после се разкайвам – една черта на майка ми. (1 май 1940, „Божественият център”)
„Някой от вас е заядлив. /.../ По някой път езикът е заядлив. Без да искаш, току мръдне някак си, напрàви някакво движение, някаква вълна излезе, кажеш някаква дума...” (5 юли 1940, „Хубавите неща”)
„Ако вие правите делата Божии, защо укорявате Неговото Слово? Затова, именно, идва горчивата истина, че сте от баща-дявол. Всяко нещо, което отделя човека от Бога, е от баща-дявол; всяко нещо, което покваря красивото, възвишеното, благородното в човека и го отстранява от него, и то е от баща-дявол. /.../ Така говори физическият човек - келявото, - а то не познава своя Баща.” (5 август 1931 , „Мястото на Бога”)
„Аз бих желал да намеря хора незаинтересовани. Ако 10 души ви похвалят, други 10 ще ви укорят. Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори. Там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те напущат този закон и затова се явяват всички страдания.” (24 февруари 1924, „Що е това?”)
„Всеки, който ухапе Господа, отива на гробищата – ТАМ го изпраща Бог. Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи - Господ ги чука безразлично. И за вас е същото нещо. Ако много философствате, ще хвръкнете! И вие сте като комарите: гледате да поужилите някого, но като тръгнете да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило - жилото на комара, - а да се спрете, да си дигнете нагоре очите и да въздъхнете. Не мислете, че Господ спи и не вижда. Още когато сте тръгнали от земята, Господ ви вижда. И ако сте тръгнали с любов към Него, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „Разбрал си смисъла на живота – ела при Мене!“. Но който обича да хапе, Господ го оттласква, докато си научи урока. /.../ Сложете в умовете си мисълта да се съедините с Христос. Животът е в съединението и в хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне! И всяко желание да ухапете вашия ближен да изгасне. ТОВА значи да служим на Бога.( 21 януари 1917, „Двамата господари”)
НА ИЗГРЕВА ИМАШЕ НЯКОЛКО ДУШИ, които бяха крайно неприятни с остротите и критиките си, с вечното апострофиране и злобно излъчване. Не искам да описвам мризмата им дори от километри, камперовия им ъгъл, разстоянието от ухото до темето, телосложението им, физиономиите им и вида на веждите, очите и устните им - особено в такива случаи. Как Учителят ги е търпял, трудно можем да си представим: Един от тях дори е ставал по време на беседа и е викал: „Не си прав, Учителю!” Имало е и случаи, когато Учителят е прекъсвал беседата и се е прибирал горе. Виждали са Го и разплакан – един Архат! Може би и заради това накрая е казал, че си отива крайно огорчен от грубостта на българите – племето с най-дебела фонтатела на света.
„Сега защо често съм толкова строг? - Съжалявам, че съм отворил тази Школа! Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тук, изпитвам едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Аз да ви кажа истината! И ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите както знаете. Решил съм! Аз не искам в бъдеще да измъчвам себе си, нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече! Туй, което зная, може да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мен. Приемам всичките ви мисли и ги преживявам вътре в себе си. Пък аз не искам да преживявам вашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да ми говорите, че това било, онова било, аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и неблагодарности. Който е благодарен, добре; и който е неблагодарен, пак добре. Нищо общо нямам с това. И знаете ли защо? Аз служа на друг един закон, ще ви говоря сега. Аз не искам по никой начин да огорча Оногова, Който живее в мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, Който живее в мене, върху Него аз не искам да се хвърлят никакви укори! Аз мога всичко да нося, но заради Него! Щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвам всичко! - „Ама след хиляди години дали ще се дадат условия?“ - Все едно! Щом дойде до Неговото Име, аз не позволявам. Та аз забелязвам всичко и ви казвам: в Школата, абсолютно не искам да ме критикувате, нито да се съмнявате. ОПИТВАЙТЕ нещата! Казвал съм и друг път и пак ще кажа: ако съм увредил някого, да дойде при мене без да ме критикува - аз ще му платя 10 пъти повече, отколкото струва, и да се свърши въпроса веднъж за всякога. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! В бъдеще, онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна гръб и няма да го погледна вече! Туй е правило в Бялото Братство. Защо? - Туй е вътрешен закон. Онзи, Който живее в нас, Господ, си има път, по който върви, и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти - и всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието. - „Ама аз тъй мисля!“ - Да, но Господ е мислил преди милиони години, когато е създал света, и, следователно, ние ще действуваме тъй, както ТОЙ е мислил, и както ТОЙ действа. Вие, някой път, искате да ме научите как да действам... - Аз не действам от себе си, а вървя по Божиите пътища и искам и вие тъй да действате. Нито аз ще изменя Божиите закони, нито вие, нито ангелите - никое същество в света не е в състояние да измени по какъвто и да е начин божествените пътища! Те са неизменни. МОЖЕ да се реагира, но да му се даде обратен път, то е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бъдете ученик, туй е едно от правилата на тази Школа. Школата се е образувала на няколко пъти в Европа, но се е затваряла за по-благоприятно време, понеже се явявали спорове. Няколко пъти се е отваряла и затваряла. И сега пак може да се затвори; но ако я затворя, тогава вие сами ще си преподавате - втори път няма да преподавам вече! Затуй искам да бъдете изправни в този момент, когато онези отгоре са решили и имат благоволението да ви преподават. Аз не говоря от свое име, имайте предвид: Говоря ви от името на Всемирното Бяло Братство. Ако те са благоволили спрямо вас, и вие бъдете верни спрямо тях. /.../ Та първото правило: ще хармонирате мислите и чувствата си поне за един час. За един час, не искам повече – един час в неделята, разбирате ли? Седем деня по 24 часа – 168 часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? От 168 часа седмично, от вас се изисква само един час да го прекарате в хармония! Тъй, като ученици трябва да го прекарате. Това не е много, това е много малко време. Кой не може да си даде един час? И като вляза в класа, тук, да се почувствува една приятна атмосфера - аз да съм доволен, и вие да сте доволни. Ако вляза аз и съм недоволен, и вие ще сте недоволни. Две недоволства раждат положително число – и двете страни губят. И тогава всичките истини, които може да ви се кажат, ще имат обратен ефект. /.../ Сега ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидил Учителя?“ Мен никой не ме е обидил. Но ви казвам: в незнанието си вие имате тази слабост, че някой път вървите повече в лявата пътека, отколкото в дясната. Без да знаете, някой път вървите вляво. Ще кажете: „Аз не зная“. Да, но трябва да се научите. Вие, като ученици, трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат. /.../ Аз не ви намирам за неспособни, ами ви намирам за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животните, то не е човешко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всичките свои действия, постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпва. В тази Школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, но вашето своенравие - и него ще оставите отвънка. Казвам ви сега някои отрицателни качества, а във втората лекция пък ще ви кажа и други. Сега ви казах четири отрицателни качества: тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието. Те са животински качества. Те ви са потребни за света, но в школата нямате никаква потреба, абсолютно никаква потреба от тях!” (4.IV.1922, „Отрицателни и положителни черти на ученика”)
„Като влезете в Любовта, тя иска всяко нещо да се направи както трябва. Тя никога няма да ви направи един укор. Тя позволява всичко. Любовта от нищо не се възмущава. Тя оставя всекиго да носи последствията на своите постъпки. В нея няма нищо лошо.”
(10.XII.1933,”Законът на молитвата”)
ЕДИН ОТ РЕДКИТЕ СЪВЕТИ НА УЧИТЕЛЯ В ПОЛЗА НА ДОБРОТО ЗАПЛАЩАНЕ.
ЛЕКАР, ЗАПЛАЩАНЕ 1 1917.05.27н пре ЖАН2004:165 „Разболѣлъ си се - викай лѣкарь. – „Но той иска пари...“ – Ще му дадешъ! - „Ще викамъ лѣкарь, който взима по-евтино...“ - Да, но затова и по-малко ще те лѣкува. Колкото повече взима, толкова по-добрѣ лѣкува. Зная лѣкари, които за една операция взиматъ хиляди лева. Не е въпросътъ въ многото, защото, ако дадешъ 5 лева на нѣкой лѣкарь да ти оперира крака, той, като не си разбира добрѣ отъ работата, ще ти го отрѣже.”
МНОГО ГОДИНИ НИЕ ЦИТИРАХМЕ точно обратните внушения в беседите от рода на това, че ученикът работи всякога без пари. Да, но ако един такъв „ученик” не може да ти спаси крака, иди при светски лекар. Той може да взима скъпо, но няма да те остави или да ти отреже крака. СЪЩОТО ЧЕТЕМ В БЕСЕДИТЕ И ЗА ДОБРИЯ АСТРОЛОГ – на светския астролог трябва да се плати добре, тъй като той няма за цел да остане дълго прекрасен и млад, да лети нощем из вселените и да го обичат безсмъртните; но за сметка на това, ако не познаваш друг по-добър астролог, той ще ти даде спасителен съвет.
12.12.2016 г. 14,33 ч.
ЕДИНСТВЕНО ВИЕ! 1917.05.27н пре ЖАН2004:174 „Сега ВИЕ, жени, ДАЙТЕ миръ на мѫжетѣ! САМО ВИЕ можете да имъ дадете импулсъ да мислятъ - създайте за тѣхъ идеали!”
КОЙТО КАЗВА, че светът може да се спаси без генералното участие на Жената, създадена от Бога последна и затова по-съвършена от мъжа, той проповядва дяволско учение.
Изкушавам се тук още веднъж да обнародвам един несравним анализ и огнен призив на големия български психолог на Любовта и Жената - Христо Малинов:
ХРИСМАЛ
ЖЕНАТА – ЖРИЦАТА НА ВСЕМИРНАТА ЛЮБОВ
Жената! “Вечната и Святата”, Грешната и Низвергнатата, Хулената и Възпяваната, Майката и Любимата! Гальовницата и Невестата, Дъщерята и Сестрата! – Ето съдбовния въпрос и проблем, които човешката раса - на тази екологически задъхваща се планета - трябва енергично да осъзнае и разреши, ако иска да оцелее и продължи своето съществуване, в съответствие с целите и нуждите на Всемирната еволюция. Жената, Душата, Любовта! Три думи, три мистерии, три загадки, пред които човешкият род немее като хипнотизиран... За съжаление, псевдохристиянските епископи са заместили тези истински и вечни човешки проблеми със спекулации върху религиозния триумвират "Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух", където липсва стожерът: Богинята-Майка, Мировата Майка, Великата Богиня, Душата на Всемира, Майката на Света. А още преди хиляди години истинските жреци, учени и старейшини на атлантските цивилизации много добре са знаели, че Прамайката на всички богове и хора е Велика Богиня! Народите на Атлантида са се покланяли на Мировата Майка, а начело на семейството и рода са стояли Жените. Атлантските матриархални религии и цивилизации някога са успели да създадат и развият усещането за Цялост и Единство, което изчезнало като дим с възхода на монотеистичните, патриархални култури и цивилзации. Именно в атлантските матриархални цивилизации, прославили се с липсата на каквито и да е конфликти много дълго време, се е родило и утвърдило понятието "семейство", на което се посвещавали големи ритуални празници. Тук трябва енергично да се подчертае, че всички истински цивилзации и култури във всемира могат да оживеят, оживяват и ще оживяват единствено благодарение на Жената и Нейното Семейство. Докато патриархалните религии, обратно, винаги са се занимавали много повече с битки, кръвопролития и завоевания, отколкото с мирен семеен живот. Жената е първоизточникът на човешката култура и цивилизация, докато мъжът, патриархатът и мъжкото господство, очевидно, скоро ще ликвидират земната цивилизация, ако жените и останалите нормални мъже не застанат решително на мястото си. Преди няколко хиляди години Елевзинските Мистерии били най-свещеният ритуал на класическите елински цивилизации. Тяхната психологическа характеристика, белязана с култа към Деметра, съдържа всички черти на матриархата, където мъжът се е считал за олицетворение на неизбежното зло. Посветените в Елевзинските Мистерии са били благословени и неопетнени от проливането на кръв и яденето на трупаве на убити животни, с което се занимават до ден днешен всички жреци и вярващи в адските извращения на монотеизма. В мистерийните ритуали на Триединната Богиня е нямало и помен от убийства и войнственост, характерни за монотеистичните, патриархални религии и общества, чиито кръвожадни, кой знае защо пак троелики божества, са заличили от лицето на Гея всички древни религии и са се развихрили с дива ненавист срещу Жената, обвинявайки Я във всички грехове и мерзости на света. Какво безумие! Кредото на вярващите в Йехова е обявило жената за нечиста злодейка, която уж била виновна за изгонването на хората от рая, употребявайки съблазни и грехове... Непрекъснати войни, убийства и престъпления, необуздани абмиции, ревност, лудост, психически комплекси и разстройства у следатлантските цивилизации, както и постоянни взаимни кланета между най-близки народи – това е само нищожна част от трагичните последствия от възкачването на извратени мъже върху престола на Божествата и Царете. Едновременно с пожарите и касапниците, те почнали да съчиняват все нови и нови легенди за това, че именно мъжът бил "всемогъщ творец" и "Бог", че той е бил "първият човек на земята" и "патриарх" и че свещената създателка, родителка и същност на Битието – Жената, – видите ли, била произлязла от неговото ребро!... По цялата планета – от Хималаите до Андите – и до днес се носи страстната мечта и мъка по сродното и непостигнатото! Почти всички учители, посветени, адепти, ученици, проповедници и разпространители на научни, религиозни или фантастични системи, дори и когато са вдъхновени пионери или несъзнателни посланици на Великата Мирова Майка, са ергени, самотници, несрещнали още своята Женска Половина. По тази причина те не говорят (или говорят оскъдно и погрешно) за Нея – понеже не Я познават. Прочетете всички проповеди и завети на най-известните днешни "учители", "спасители" и "душевни просветители". Колцина говорят за първенството на Мировата Жена, на Майката-Богиня? Почти няма такива. Ще намерите само мъдрости от рода на това, че съществувал някой си извън Отца, и че този някой бил бащата на всички женски начала – планети, луни, звезди; че "Творецът на Вселената" и нашият Небесен Отец не били едно и също нещо... Ще ви внушат, че жената била орисана да бъде само служителка на Природата и спътница на мъжа и че няма никакъв смисъл да се надява за кой знае колко високи посвещения и тайни на Отца... Така че – какво да прави – пак трябва да си подвива опашката и "по християнски" да слуша мъжа си и да му се подчинява, понеже била създадена от неговото ребро... Да подсигурява уют и топлина – това било нейното единствено призвание. Уви! Великата БОГИНЯ-МАЙКА или "АННА", която съчетава в себе си функциите на Мъдростта, Любовта и Плодородието – най-древната и свята Троица или Триединство – е претърпяла пълно детрониране в следатлантските цивилизации и народи. Превърнали са я в богиня на злото, разрушението и смъртта. Образът на Анна е бил разцепен и така са възникнали богините на Елада: Ур-Ана е Афродита; Ди-Ана е Артемис, Ат-Ана е Атина. В знойните долини на днешна Сирия е живял не по-малко древен семитски народ, който се е покланял първо на Рея-Кибела, по подобие на критяните. По-късно някой сменил името на богинята с мъжко - това на Йехова. До началото на пети век преди Христа в Горен Египет съществувал култ към Йехова и към две богини - неговите жени Ашима Бетхил и Анатха Бетхил. След известно време жените изчезнали безследно и останал само Йехова. На изток съвместното поклонение пред Великата Богиня Ащорет (или Ищар) и пред Йехова се разделило на две вери. Първата приела немалко от култа на обожествяване на Жената в Крит – от критската колония Газа и древния град на мъдростта Библос. Знаменитият храм на Соломон е построен по подобие на критските дворци, с помощта на строители от Гебал – Библос. Монотеистичните, патриархални религии, чиято кулминация са двете най-агресивни системи – християнството и ислямът – почнали за подчиняват народите на планетата чрез океани от кръв и планини от трупове! Колкото повече народи и територии завладявали, толкова повече "врагове на Бога" и "неверници в Алаха" откривали навсякъде... И това продължава и до днес! Унищожава се Човекът – венецът на творението! И точно този удивителен и изумителен биологически "скафандър" – човешкото тяло, - в който се отразяват и проектират звездните и планетарните енергии; точно този микрокосмос, за който древните атланти, египтяни, индуси и халдейци са казвали, че е "Храм на Светия Дух", юдейските и християнските, така наречени, "богослови" го обвиняват в "греховност"! Така те забавят катастрофално енергетическото и духовно развитие на западноевропейската цивилицазия с цели хиладолетия! Последствията? – Деградираща лична и социална психология, гъмжаща от всевъзможни невро-физиологини патологии и перверзии! Прелиствайки историята и летописите на следатлантските цивилизации и народи, ние сме просто потресени, шокирани, ужасени от подозрението, че на нашата планета непрестанно се раздува един невъобразим Дантев ад с "девет кръга" – един пъкъл, пълен с умствени и емоционални инвалиди! Те са подложени на постоянна бомбардировка от страна на стотици масови религиозни психози, шизофренни социални и масмедийни експерименти и най-кървави, варварски и зловещи геноциди! Какво е това: творение на Майката, на Жената? О не – това е една клинична психиатрия на Космоса ... за мъже... Това е генетичното наследство от патриархалните религии и общества, имащи, отгоре на всичко, наглостта да пропогандират своята вяра - че те били наистина чеда на един "любящ", "премъдър" и "всезнаещ" Отец... Човешката раса е длъжна недвусмислено и незабавно да осъзнае и приеме Великия Космичен Закон и Завет на нашия истински Създател и Баща – ЗАКОНА ЗА ВЕЛИЧИЕТО И РАВНОСТОЙНОСТТА НА ДВЕТЕ НАЧАЛА – ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО! На Ин и Ян – като основа на Битието и хармонизатори на всички структури и функции на Вселената, без изключение. Надделяването на едното от тези две Начала над другото нарушава равновесието и предизвиква неминуеми разрушения, епидемии, нещастия и катастрофи, шестващи днес по Земята безпрепятствено. Тук обаче ние идваме до самия праг на душевните тайни на нашата Майка и нашия Баща – до тайните на енергийния и космически
ХЕРМАФРОДИТИЗЪМ или АНДРОГИНСТВО, недостъпни както за материализма, така и за религиозната догматика. За тази велика тайна "срамежливо" и много старателно избягват да говорят почти всички "велики посветени" и новоизлюпени "учители" и "адепти". Те проповядват на нискочелите си последователи, че жената стои по-долу от мъжа. Всеки мъж, всяка жена притежават в себе си и мъжки, и женски двойник. Въплъщаването ни на тази планета, т.е. раждането на свободния човешки дух в отделни, женски и мъжки биологически "скафандри", обрича Свещения Енергиен Андрогин на едностранчиво полово съществуване. От само себе си се разбира, че истинското приложение на този факт няма нищо общо нито с бисексуалността, нито с обратната сексуалност. Същевременно в "онзи свят" (на практика - във всички светове и измерения над нашата илюзорна действителност) ние сме реално ДВУПОЛОВИ ХЕРМФХРОДИТИ (Ин+Ян) – именно по образа и подобието на истинския, оригиналния Бог, Който не притежава нито пол, нито понятие за половост, в ограничения човешки смисъл. Горчивата раздяла с Двойника ни е или проклятие, или велика планетарна драма при въплъщаването на човека днес на Земята. Така че прословутата поляризация, валидна навсякъде за материалния свят, е само една илюзия. Първозданното състояние на човека е Единството. Именно него трябва да постигнем, но не само духовно, а и материално, ако желаем да се спасим. Енергийно, ние всички сме едно. Но на нивото на днешната материя всички до един изпитваме болка и страдание поради своята раздвоеност. Някога сме представлялали ЕДИННИ енерго-информационни носители и структури – всемирни кванти, - но днес сме пленници на плътта, невежеството и двойнствеността. Тъкмо по тая причина почти всички следатлантски религиозни "учители", "спасители" и "посветени" и повечето техни последователи и ученици осъждат физическото съединяване на мъжа и жената. Всички тези "брахмачарии", "аскети", "светии", отшелници, монаси и монахини би трябвало съвършено ясно и категорично да разберат, че НИКОГА, ПО НИКАКЪВ НАЧИН И С НИКАКВИ СРЕДСТВА И УСИЛИЯ - в тази си половинчата форма на тази планета - те не могат да постигнат истински каквото и да е "просветление", "съвършенство", "спасение" и никакви "нирвани" или "нирвакалпа самадхи", към които се стремят. Това е съвършено невъзможно и немислимо, освен като отделни, временни проблясъци и изхвъляния, пълни с болести, шизофрении, психопатии; с характеропатии, социопатии, старчески деформации и пр. Тези неща са съвършено непостижими извън фантазията на някого, без сътрудничеството, взаимопомощта и сливането с противоположната енергийна половина (мъжка или женска), които, в един реален висш свят, са свързани в цялостта на анрогинната форма. Ала в третото измерение, привидно, ние сме разделени физически на отделни "биоскафандри". И този факт – без изключение – е валиден за абсолютно всички представители на човешката раса! Истински този проблем ще бъде решен от хората на Шестата Коренна Раса, която ще бъде Раса на Любовта, а обитателите й ще се наричат "Синове и Дъщери на Любовта". И, въпреки всичко, ние можем с радост да потвърдим силата и проницателността на онези хора днес, които преодоляват реално своите емоционални травми, както и болката и страданието от несподелената или пренебрегната любов. Те, слава Богу, вече са добили надежда и познание и поне вътрешно са стигнали до своята "слънчева полянка", защото са разбрали и са напълно готови за активно приласкаване и отклик. В епохата на Водолея (началото на "Сатия Юга" или Неоматриархата) всички истински сродни души и енергийно-космични поляритети, без изключение; всички сърца, които са били разделени преди милони години, сега ще се открият и съединят! Това непременно ще стане (и на места вече се случва) - бурно и щастливо, – в прегръдката на съвършеното единство! Те ще внесат пълната хармония на Баща ни, Майката ни и на Новата Вселена във взаимоотношенията си, за да просияят най-после – завинаги и навсякъде – лелеяните с векове образи от вълшебните приказки и на Звездните Човечества – Човечествата на Слънчевите Култури! "Понеже за всеки истински мъж е предопределена една и само една истинска Жена; и за всяка истинска Жена е преопределен един и само един-единствен истински мъж! Тяхното относително съвършенство ще им даде възможност да се открият един друг в някоя от безчислените форми на Битието"(Питагор). В какво тук се крие изключителната, незаменимата с нищо и удивителна роля на Истинската, Съвършената жена? – В това, че Новата Култура на Шестата коренна раса в епохата на Водолея ще бъде построена върху диамантената основа на дивната женска любов, интуиция и всеотдайност! Това ще дойде от безграничната чуткост, от способността за мигновен отклик и съвършената преданост на мъдро-вдъхновени, нежно-всепрощаващи и посветени Жени, които ще се уповават единствено и изключително на Мировата Майка, на Бога-Отца и на законите на Божествената Вселена – т.е. на ЛЮБОВНИТЕ закони в Битието. Бъдещите Жрици и Синове на Любовта, след като възстановят екологичното равновесие и космическата хармония на нашата планета, вече завинаги ще помнят и ще разбират, че ние сме само клетчици от Всемирния Организъм, чието име е Бог-и-Човечество! Преливащи от любов и съчувствие, обхванати от озарението на мигновеното разпознаване, отклик и самоотдаване докрай и плуващи в океана на съвършеното взаиморазбирателство, нежност и защита, те ще знаят абсолютно точно (а не само ще вярват), че единственият морал и единственият език на всички измерения, светове и вселени е само Любовта. Но само онази Любов, която, на нивото на междуличностните взаимоотношения, ще се издига до върховете на планетарната саможертва. Нейно бледо отражение и до днес е единствено майчината любов, означаваща само едно: да се самоотдадеш изцяло, съвършено: от първия поглед - до гроба. Естествено, тук не става дума за вампирическите подобия на майки, които се държат – безогледно и истерично – само за собствената си вяра и собствените деца, унищожавайки по този начин тяхното бъдеще, младост, щастие и човешки образ; лишавайки ги от душа. Бъдете нащрек! Неспособността да се обича друг, освен "своите", "най-близките", "предпочитаните"; да се разширява кръгът на грижите за другите – това е сигурна диагноза за липса на монада или за монада, покрита със сажди. Да се подчиним на такъв "човек" – това би било най-голямо невежество, неразбиране на закона за саможертвата; най-прекият път за унищожаване на собствената душа и лишаване на самия "ближен" от шанса да получи искра от Бога. Ако не го оставяте, периодично и без предупреждение - задълго или завинаги - вие навличате както на него, така и на себе си фатални кармични последствия, защото не му давате никаква възможност да започне да прави отчаяни усилия да се спаси, разширявайки радиуса на любовта си във ваше отсъствие. Но това става, само ако той има монада, дори и да е силно осаждена или лоясала. В такъв случай вие му давате възможност да полудее или навреме да умре без вас, а не вечно да отлагате тази криза и да го лишавате от възможността да попадне по-рано в света, където веднага става ясно дали ще получи искра Божия, ако няма, или не. Да се протака с години и десетилетия подобна агония поради безпросветно "милосърдие" или "чувство за дълг" – това е антихристиянство. Грижите и любовта ни не могат да престанат, но периодичното отсъствие е синоним на панацея. Да се убеждават хората в необходимостта от постоянно или преобладаващо присъствие – това е агентура на сатанизма в религията и морала, умело прикрита с цитати от "Светите Писания". Да се внушава някому, че е длъжен да обича с всичка сила само едного, избягвайки сродните и несродните души – това значи да се говори за дърво без корени и клони, без листа и цветове. Има ли такова дърво? В епохата на Водолея представителите на слънчевите култури и цивилизации няма да се свързват и обединяват заради материално или енерийно подсигуряване, а от иимпулс за свободна, нежна и всеотдайна любов. Всеотдайност обаче ни най-малко не означава постоянно или преобладаващо присъствие, отговорност поради страх или чувство за дълг. Тази лъчезарна раса на Любовта, която ще насели и овладее нашата планета, определено и категорично няма повече да очаква и изисква щастие отвън, а сама ще раздава живот и ще блика като най-мощен извор, отдавайки се на другите без мисъл за взаимност. Никой вече не ще може да диктува условия на такива светли люде и да ги контролира, защото те няма да допускат повече нито натурална, нито семейна, нито професионална проституция. Истинското щастие на човека, материалното му и енергийно, психическо благополучие и сигурност няма да зависят повече нито от обекта ("най-близкия"), нито от каноните и заплахите на църковния и махленския, селски морал. Няма да зависи от сигурността на приходите, от полициите, военните и държавата, но от своите собствени вътрешни ресурси и потенциали на Сърцето и Душата; от могъществото им да обичат, творят и се самоотдават докрай на всички сърца с искра от Бога, без да се замислят. В епохата на Водолея сродните полярности "мъж" и "жена" веднъж завинаги ще разберат истинската ценност на собственото сърце, създадено от Бога да блика като извор без задръжки, както и действителната стойност на техния божествен съюз.Те ще се съединят вече реално, напълно, с необходимите лични пространства, отсъствия и лична свобода. Това ще помогне още повече на най-искреното им желание да се обогатят един-друг и да стант заедно по-силни, по-хармонични и всеотдайни. (ако под "всеотдайност" разбираме не само желанието, но и РЕАЛНИТЕ мерки да даваме на другия свобода – свободата да обича и други хора и същества, да се грижи и за тях). Новите хора на Земята и влюбените ще посветят живота си на високи духовни и космически задачи, които ще осмислят по нов начин присъствието им в Битието, в съзвучие с целите и задачите на Мировата Майка, на Отца и космическата еволюция. Ще се откликнат на призива на Свещения Път, който води към магическите върхове на Единния Енергиен Андрогин.
Може би по-вярното е, в епохата на Шестата Раса и Неоматриархата да се нарича "гинандрон" или "афрохерм", ако решим да преобразуваме класическите понятия, давайки предимство на жената пред мъжа... Ще станат, всеки един за другия, Лечители, Утешители и Служители; Учители и Ученици, издигайки се над всички материални илюзии и тръгвайки кам едно ново, вечно, по-могъщо и лъчезарно бъдеще. И тогава Жената – нежно-сияйната Жрица на Любовта, - овладяла ненасилствено и хармонично своята безкрайно неизтощима сексуална и любовна мощ и енергия и осъзнала връзката й с духовната, енергийната Вселена, ще бъде въздигната на трон отново! Ще израстне изведнъж от нивото на древното и днешно положение на черна робиня, създадена уж "от реброто на мъжа" – до висините на нейното собствено божествено предназначение: да бъде наша могъща водителка, наш пример и любвеобилна, всеотдайна сътрудница! До пиедестала на Световната Майка и Богиня! Освобождавайки подсъзнанието и съзнанието си от всички хилядолетни религиозни и идеологически заболявания, съвременното човечество трябва най-после да разбере, че Човешката Раса е създадена - на тази планета и в целия Космос - с единствената цел ДА ГЕНЕРИРА ЛЮБОВ! Това е най-чиста всемирна енергия, излъчвана вибрационно от човека именно в неговия биологичен "скафандър" на Земята. Това е същата оная Любов, струяща от светосъществата, които посрещат неговия дух в края на мисията му на тази планета и при влизането му в други енергийни измерения на Битието. Човекът – на материално равнище, като обитател на двуполовия космически костюм от биологичен тип – представлява енерго-информационна и резонансно-вибрационна структура и система ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЛЮБОВНА ЕНЕРГИЯ! Затова той е включен и структуриран НА ПЪРВО МЯСТО в междузвездните енерго-информационни канали и мрежи на Висшия Разум – не кой да е, а Висшия Разум на Великата Всемирна Богиня. А това значи Висшия Разум на самия Бог и – най вече – на Бог Отец. С тези енергийно-вибрационни и честотни канали и с помощта на своя индивидуален, уникално-любовен, мисловен и генетически код, Човекът получава енергия за поддържане на биополето си, и заедно с това получава и отдава Любов, живот, познание, помагащи на самоусъвършенстването и взаимоусъвършенстването. Човешката раса, създадена на базата на материално-силови принципи и закони, е творчска цивилизация и незаменим резерв на Битието, от който се попълват и освежават всички останали степени и йерархии на Всемирния Разум, който е самата Топлина и Любов на Бога-Отца и Богинята-Майка, Мировата Душа. И всичко това се въплъщава най-съвършено именно във формата на Човека – Л Ю Б О В Н А Т А ФОРМА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Затова и Човешката Цивилизация и нейните индивиди представляват постоянен интерес за Мировия Разум на Всемирната Богиня – т.е. на самия Бог, в Нейно-Неговата най-висша и съвършена форма и функция – женската. Не случайно Кришна и Христос се изобразяват от най-добрите художници с мъжки лица, но женски тела. Това е диаметрално противоположно на самците от маймуноподобен тип, на улицата и по екраните, – така наречените "свръхчовеци" и "супермени" на културизма, войните и побойниците, които се харесват единствено на жените без монада, силиконовите кукли. Всеки истински човек обаче обича не униформената, конфекционната красота на изкуствените мъже и жени, но индивидуалната хубост, съчетаваща сила, мекота и нежност. Сам той притежава свой собствен мисловно-емоционален и генетичен код. Този код е преди всичко код на Любовта и Топлината, чрез които Мировата Майка се обменя с истинските индивиди. След като създаването и предназначението на Човешката Раса е било и продължава да бъде захранването на Космоса и боговете с любовна енергия, както растенията, водата и въдухът снабдяват човека, то човешкият род има полза да извлече генерални изводи от този Закон на Космическата Обмяна и Любовната Жертва и Взаимозависимост. В противен случай, човечеството няма никакви шансове да оцелее след предначертания, предстоящ Армагедон и Апокалипсис. Животът на всеки вид, създаден лично от Бога - на тази планета и в цялото Битие - е само мъничко звено от една безкрайна верига от души – т.е. една Любовна Космическа Мисия! Нейни участници би трябвало да бъдат нашите близки: любимите, съпрузите, децата, колегите и колективите; сродните ни души и приятелите. По правило, човешката душа е свързана най-често с любимите и близките й от миналите прераждания - и затова идваме на Земята заедно с тях. Защото положителните фактори при образуването на семействата и другите форми на близко общуване, без да се забравят кармичните, са именно Любовта и Приятелството. Всичко живо – от най-"нищожните" "елементарни" частици и енерго-информационни кванти, та чак до най-грандиозните и необятни супергалактики и вселени – е ТВОРЕНИЕ НА ЛЮБОВНАТА ЕНЕРГИЯ НА СВЕТОВНАТА ДУША И МАЙКА! А Човекът? – Човекът трябва да стане най-лъчезарното и осезаемо олицетворение на Любовта в целия Космос! Всяко същество на еволюцията – даже и всички ангели и боговете – се стремят към човешката форма, понеже съществува само един ХРАМ в света: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. Няма нищо по-свято от този върховен образец и образ на Любовта! Осъзнаването на тази истина и преклонението пред този "Храм на Светия Дух" би трябвало да се изрази в благоговейна преданост пред това въплъщение на самия Бог-и-Богиня в плът! А човекът излиза в Космоса и влиза в Божествения свят по един-единствен начин: като се научи свободно да създава, съхранява, боготвори и милва този свръхизумителен "храм". В това отношение, източните народи не са забравили заветите на истинските религии. Всеки уникален индивид, създаден лично от Бога и Божията Майка – а това са малко повече от половината от съвременното земно човечество, - генерира огромна сила и енергия! Тя се демонстрира от волята на духа му, решил да се въплъти в човешко тяло, за да внесе своя принос в света на материалните форми. Шастливото обстоятелство, че нормалната жена и нормалният мъж се привличат физически и биологически неудържмо, по закона на противоположностите (Ин и Ян), в свръхсъзнателния си стремеж да се слеят в един свещен ХЕРМАФРОДИТ - любящи мъже и жени с отворено съзнание за създателство - е несъкрушим факт в полза на това, че Човешкият Род, като цяло, има всички сили и мощности да се противопостави на всички предизвикателства – на катастрофите, катаклизмите, епидемиите и войните – И ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ! С тази световна опасност истинският обичащ и обичан човек може са се справи чрез своите могъщи алхимически призми и енергии на Любовта и Светлината. Любовта – това е единствената сила, усъвършенстваща и управляваща и нашия свят и измерение, и всички останали. ЛЮБОВТА управлява Вселената - а Човекът е най-великото въплъщение на Любовта! Всички "безумни красавици" и супермени по екраните, които не могат да обичат, всички уроди и чудовища, които мислят само за себе си, са изчадия на ада. Ако Любовта е взаимна и всеотдайна, то няма такива времена и пространства, които да не могат да се преодолеят! Няма такива епидемии и болести – физически, емоционални, умствени или енергии, - които Тя да не може да излекува. Нито има благородна победа, непостижима за Любовта. Любовта – това е най-кондензираната кинетична енергия, най-мощната и неудържима Сила в природата и отвъд нея! И единствено сърцето с искра от Богинята-и-Бога знае как точно да се съединят душите и телата, предопределени от Вечността, в единната форма на Свещения Гинандрон. В индийския свещен пантеон, единствен в света запазил общочовешките, истински познания за тази Любов в тибетските и хималайските храмове, Танцуващият Шива започва своята велика любовна песен към Лакшми със следните думи: "Когато те прегръщам и любя, о сладка Принцесо, влез в онзи, който те прегръща и люби, като във Вечния Живот!"... Понеже Любовта – това е ДРУГО измерение. Любовта отваря вратата на безкрайността и на вечния живот. Ето защо и съвременните източни и индийски Учители и Посветени, служители на Великата Майка, препоръчват като най-велика сила именно НЕУДЪРЖИМАТА Любов - и акцентират върху нея (тук Хрисмал цитира Ошо):
"Станете Любов - и влезте във Вечния Живот! Любовта внезапно променя вашето измерение. Вие сте вече изхвърлени от времето и се срещате с Вечността. Когато Любовта ви изпълни, вие просто изчезвате. Ставате просто Енергия. Дайте на Любовната Енергия във вас абсолютно предимство, превърнете я в основа на своя жизнен път – и не се интересувайте от нищо друго1 Помнете и удовлетворявайте само и единствено своята собствена нужда от любов и нежност. Обагатете собствения си живот! Вие сте дошли на тази планета, в този материален свят, единствено за да се самоусъвършенствате според космическите закони, а не да се приспособявате към онова, което изискват от вас разни политически и религиозни мошеници, манипулатори и демагози. Когато се удовлетворят вашите любовни нужди, вие ще поискате да творите, а не да разрушавате. Любовта е творчество! Разрушението и унищожаването – всякога и навсякъде – е било привилегия и логика само на умопомрачените и лудите, успели да се изкачат най-горе по стълбата на социалната йерархия. Около вас е пълно с ненормални и умопобъркани нещастници, които постоянно ви тласкат към своето собствено или към колективното безумие. Не ви трябва да следвате общоприетите лудости и обществените изисквания – те са за тълпата, а не за съзнателния индивид. Просто се освободете от своите национални и религиозни предразсъдъци, суеверия и инвестиции. Това е напълно достатъчно, за да станете щастливи."
Необходимо е да се осъзнае – продължава Хрисмал, - че единствено в емоционалната, умствената и енергийната еволюция на съвременната Жена, като олицетворение на Любовта, Светлината, Нежността, Вдъхновението и Възкресението, се крие възможността човечеството да се измени в положителна, хармонична и нравствна посока. Днес, о сестри, любими и майки на света, цялата съдба на чаовешката раса и цялото бъдеще на планетата Земя се намират ЕДИНСТВЕНО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ – В СЪРЦЕТО И ДУШАТА НА ЖЕНАТА!
Вечно ваш – Хрисмал"
БЕЛЕЖКИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ СТАТИИ НА ХРИСТО МАЛИНОВ
В следващите броеве на вестник "Нова Култура" излязоха статии от същия българин – продължения на голямата тема за Жената – със следните заглавия: "Отклоненията, т.е. грехопаденията на следатлантската жена", "Мисията на съвременната жена" - и др. Там става дума за злоупотребите с власт по време на късния матриархат в Атлантида, за реакциите на патриархата, за препрограмирането на жената, която са принудили най-брутално да почне да прикрива, потиска, манипулира и отрича своите мисли и чувства и изблиците си - и именно това е довело до нейното истинско грехопадение, до отклонението от Нейната Върховна Мисия и Предназначение: да отдава Любов. Тук Хрисмал е категоричен: "Нито в една следатлантска цивилизация и култура тъй жестоко не са унизили, потъпкали и тероризирали Жената, както в добре известните ни псевдомонотеистични, шизофренични религиозни епидемии, снрещу които нито човешкият, нито Космичният Разум досега не са открили надеждна и ефикасна клиническа терапия и ваксина." От този момент Жената е вече обречена да бъде в постоянна зависимост и очакване на външни фактори, поради това, че е изгубила способността сама да взема решения и да осъществява активно своята любовна мисия. Това води до пълна психическа инвалидност всяка жена, която очаква своето щастие и сигурност от някакъв си мъж без монада - или от близките и обществото. "И от момента, в който мъжът се превърне в психически център на нейния живот, неговата загуба се преживява канто ужасна драма, равносилна на загубата на собствения живот" – твърди Хрисмал. Емоционалната шизофренност или амбивалентност на жените не се осъзнава от тях и те преминават бурно от обожание към омраза и ненавист по отношение на една и съща личност, когато мъжът не отговаря на техните очаквания. По този начин пострадалата от монотеизма монофиксирана жена започва перманентно да избягва истинския си любим, който й е определен от Бога и е от едно Космическо Ято с нея, и продължава безнадеждно да очаква любов от несродни души и много по-елементарни мъже, които са неграмотни в света на Любовта. Ето страшния диапазон на раздиращите я до психиатрия емоционални противоречия, типичен дори за извънредно напреднали духовно, културно и интелектуално прекрасни жени, на които ние напразно посвещаваме безсънните си нощи и стиховете си.
Въпреки екстремността и острия език на този извънредно таланлив българин, не бива да забравяме, че на този свят има и винаги е имало и бичуващи, анализиращи гении, без които нямаше да познаваме така дълбоко и детайлно тайните на човешката история и психика.
12.12.2016 г. 23,53 ч.
„Кой от вас се опитвал да нарисува образа на идеалния човек? Как определят писателите и поетите понятието „идеал“?” (30 юни 1933, беседа „Живот и идеал”)
По едно изключение, тази вечер стана дума с една приятелка-поетеса за един любим руски поет - Симьон Яковлевич Надсон (1862-1887). В юношеските ни години той ни „връхлетя” с огромна сила, с приятелите знаехме много негови стихотворения наизуст, носехме портрета му до сърцето си и ни беше над главата нощем. Той е живял само 24 години, подобно на много нежни и беззащитни ангели на земята, които не издържат тук не само психически, но и физически. И ние, като екстремални свръхидеалисти, се молехме Бог да си ни вземе рано, защото на тази земя няма място за нас...
Ето най-силното му стихотворение, според нас, което бе нашият девиз, нашето кредо, нашата оратория, нашата молитва:
ИДЕАЛ
Не говори, что жизнь – игрушка В руках бессмысленной судьбы, Беспечной глупости пирушка И яд сомнений и борьбы.
Нет, жизнь - разумное стремленье Туда, где вечный свет горит, Где человек, венец творенья, Над миром высоко царит.
Внизу, воздвигнуты толпою, Тельцы минутные стоят И золотою мишурою Людей обманчиво манят; За этот призрак идеалов Немало сгибнуло борцов, И льется кровь у пьедесталов Борьбы не стоящих тельцов.
Проходит время, - люди сами Их свергнуть с высоты спешат И, тешась новыми мечтами, Других тельцов боготворят; Но лишь один стоит от века, Вне власти суетной толпы, - Кумир великий человека В лучах духовной красоты.
И тот, кто мыслию летучей Сумел подняться над толпой, Любви оценит свет могучий И сердца идеал святой; Он бросит все кумиры века, С их мимолётной мишурой, И к идеалу человека Пойдет уверенной стопой!
https://www.vbox7.com/play:m7382f0a45
Аз едно друго негово стихотворение веднъж го написах на листче и го пуснах незабелязано в джоба на едно прекрасно непознато момиче на някакъв рожден ден. Тя пушеше и това ме натъжи. Разликата е, че аз не съм я укорил, както е в стихотворението. После не знам дали това й е въздействало. Единственото, в което не съм съгласен тук с Надсон, е че като обичаш дълбоко, дълбоко и нараняваш:
Нет, я лгать не хочу - не случайно тебя Я суровым упрёком моим оскорбил; Я обдумал его - но обдумал любя, А любя глубоко - глубоко и язвил. Пусть другие послушно идут за толпой, Я не стану их звать к позабытым богам, Но тебя, с этой ясной, как небо, душой, О, тебя я так скоро толпе не отдам!.. Ты нужна... Не для пошлых и низких страстей Ты копила на сердце богатства свои, - Ты нужна для страдающих братьев-людей, Для великого, общего дела любви.
Идеал
Недей да казваш, че животът е зар на слепите съдби, за празни глупости охота, душевен мрак и зли борби. О не, животът е горение - безсмъртен Разум там гори.
Човекът е ВЕНЕЦ! - Творение,
което над света цари.
Там, долу, блъскат се тълпите
телци от злато те строят,
и от кънтежа им опити,
препускат в смъртоносен път.
Да! Този призрак от химери
е сринал хиляди борци –
и кръв проливат всички вери под свойте гибелни телци! Но всичко прèходно умира: плебеят сам си го руши и с нови тръпки и кумири
без ум неспирно се теши.
А има друг кумир отвеки над всички сметки на сметта - кумирът свят на человека от първозданна красота! О, братко! С мисъл лъчезарна литни могъщо над сганта, вдигнни сияйния олтар на сърцата, слети в Любовта! И ако дълго си ожидал спасение от скръб и сплин, към Идеал, а не към идол тръгни със ход на исполин!
12.12.2016 г. 14,15 ч.
ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО 1917.05.27н пре ЖАН2004:172 „Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? - Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. /.../ Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.”
12.12.2016 г. 15,22 ч.
СИНОНИМЪТ НА БОГА 1917.05.27н пре ЖАН2004:174 „Трѣбва да знаемъ, че Христосъ идва всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, ХРИСТОС е съ тебе; кажешъ „не мога“, ДЯВОЛЪТ е съ тебе.”
ЕСТЕСТВЕНО, ЗАВИСИ ЗА КАКВО ТОЧНО СТАВА ДУМА...
12.12.2016 г. 14,57 ч.
1917.05.27н пре ЖАН2004:172-173 „Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма пеене”.
ДАНО ЕДИН ДЕН ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕНА ЗАВИНАГИ българската поговорка „Оженѝ го да не пей”...
12.12.2016 г. 10,39 ч.
10,39 „УРЕЖДАНЕТО” В „ЖИВОТА”, СТРАДАНИЕТО - И ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ 1917.05.27н пре ЖАН2004:171 „За да познаете дали вашето сърдце прѣбѫдва въ Любовьта, ще слѣдите дали имате дълбоко спокойствие. На такъвъ човѣкъ каквото нещастие и да дойде, по повърхностьта ще бѫде разколебанъ, но вѫтрѣшно ще бѫде спокоенъ. Ще кажете: „Това е немислимо, я да ти поставя тебе крака въ нѣкоя клада, та да видимъ дали ще бѫдешъ спокоенъ!“ /.../ Човѣкъ е въ сила да понесе всички страдания съ волята си, която може да надвие всичко, да направи чудеса. /.../ Ами какво трѣбваше да правятъ онѣзи мѫченици, които бѣха разкѫсвани на парчета? За тѣхъ обаче нѣмаше страдания. Тѣ прѣбѫдваха въ Любовьта и въ Божиитѣ заповѣди.”
НАШИТЕ ПРОБЛЕМИ СА ХИЛЯДИ ПЪТИ ПО-НИЩОЖНИ, от тия на древните и следновековните мъченици за вярата, за Истината. Можем ли ние да претърпим лошите обстоятелства, за да бъдем между достойни хора, а не да си продаваме тялото, ума и душата, за да се „подредим” в „живота”?
СТРАДАНИЕТО 1 25.12.1915, "Рождението", СИЖ3-2,ПДП'29:29 "Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много; и обратното - оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е ЧОВЕК. /…/ В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената "мирова скръб". Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на Природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието."
СКРЪБ, СТРАДАНИЕ И МЪЧНОТИЯ, И ДУХЪТ 29.07.28н щтр ГОБ36:164 Духът слиза върху човека, когато се намира в най-голяма скръб, страдание или мъчнотия.
ЛЮБОВТА – АБСОЛЮТНО РАЗКОВНИЧЕ 1936.03.22н омл ЗАД'36:36 Христос дойде на земята да накара хората да вѣрватъ въ любовьта, въ живота, и да възстановятъ връзката си съ Бога. Страданието е само методъ за изкупление, а Христовото учение е учение на Любовьта. Любовьта пъкъ е методъ за възстановяване на правилнитѣ първични отношения между душитѣ. Днесъ всичко има въ свѣта, но едно нѣщо само нѣма - любовь. Нѣкой казва: „Всичко имамъ!...” - Всичко имашъ, но едно само ти не достига. - „Какво ми не достига?” - Любовь нѣмашъ! /…/ Най-лесното нѣщо за постигане е любовьта. Когато придобиешъ любовьта, въ тебе нѣщата ще ставатъ магически. Нѣма по-мѫчно, по-страшно нѣщо за човѣка отъ това да върши нѣщо безъ любовь. Туй се отнася не само за хората, но и за боговетѣ.
15.12.2016 г. 19,04 ч.
1917.06.03н бед ЖАН2004:180 Христосъ казва: „Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ /.../ Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. ТОВА е истинското служене на Бога! Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? - Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь.”