01.11.2016 г.  07,22 ч.

ПРЕДАЙ НАТАТЪК... : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:343 „Когато казва някой: „Аз ще оправя света“, той не разбира закона. Трябва всякога двама, четирима, шестима, осмина и т.н. двойки - само двойки трябват... от които учениците плачат... Двойките са законите на съграждането. Тези двойки са в стълкновение с единиците. Турете към тях една единица - ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н. - постоянно ще прогресирате.”

НЕ САМО УЧЕНИЦИТЕ В УЧИЛИЩЕ, но и духовните ученици често плачат от "двойката" вкъщи. Домашният дракон в нисшия астрал и ментал има свой агент - "ближния", който е главен смукач на аурата и живота ни в стръвоносната система на дракона. Той парализира желанието ни да живеем с други извън радиуса на смукалата му. Обаче, когато "ближният" е Ближен, т.е. дава Любов и Свобода, тогава домашните дракони изчезват без следа и щастието няма граници. "Единиците" - живеещите сами - не винаги са свързани с Бога. Прнебрегвайки главната Му молба, те си създават "упири", много по-страшни от вампирите при кармическите съобщества. Упирите са същества на самоупованието и гордостта и също блокират Обмяната на Съществата, т.е. Възвръщането в Бога.

01.11.2016 г. 14,40 ч.

РАЗДВОЕНИЕ : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:344 „Всяка мисъл, която произведе във вашия ум раздвояване, не е божествена”.

ВЪВ ВСИЧКИ ПРИКАЗКИ, МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ има двуглави, триглави, седмоглами и многоглави лами и дракони. Те не са нищо друго, освен самите ние, когато сме се разпънали на кръст от различни интереси, страхове, вкусове, влечения, съображения, чувства за дълг и пр. Интеграцията е нещо съвсем различно – то обединява божественото и небожественото в хармонично единство, което води до мир, радост и щастие и до добра обхода в общуването. Разкъсаните психики са една драма или трагедия от различните жажди на многостранната ни същност: духът ни иска да е сам или сам със всички и да твори, душата – да е със сродните души, но умът, сърцето и „обстоятелствата” ни теглят на различни страни. Живеем там, където не искаме или не трябва да живеем; работим по същия начин, разпиляваме се между интереси, учения и човешки мнения, които не събират личността ни по божествен начин, а я разбиват на парчета. Малцина не разбират, че следвайки учения на мъдреци и лидери, които не желаят за общуват братски помежду си, разпъват душата си като одрана кожа за съхнене, като конете, които разкъсват осъдения. А мнозина препускат денонощно по самарянски дела за „спасяване” на съществата физически, а не духовно. Често обстоятелствата са железен обръч, от който в един живот няма излизане. Това е присъдата на Съдбата, за да си платим кармите, да преломим надменнстта, гордостта и своеглавието си, да приключим със суетността и тщеславието, да развием божествен вкус, смирение, търпение, трудолюбие и желание за служене; да постигнем добромислие и при най-тежките изпитания и към най-лошите хора; да преминем в постоянно благодарене на Бога и Съдбата, че те ЗНАЯТ какво правят.

02.11.2016 г.  04,35 ч.

ВИДЕЛИНА : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:347-348 „Питате: „Какво нещо е виделина?“ - Когато влезе тя във вашата душа, лицето ви ще бъде красиво, очите блестящи, от ръцете ви ще излиза една приятна топлина, ще изпущате хубава миризма.”

02.11.2016 г.  03,31 ч.

ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:347 „Онези, които са изгубили смисъла на живота, нека посрещат всяка сутрин изгрева на слънцето. Наблюдавайте изгрева на слънцето в продължение на един месец - и вижте тогава какво ще почувствате. Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултата – в това ще намерите смисъла на живота”.

КАРТИНАТА е от американеца Thomas Kinkade (1958-2012), нарекъл себе си „художник на светлината”. Нито е пръв, нито последен, но всеки я вижда по своему.

Тук още веднъж слагам откъс от спомните си на тази тема – как за пръв път Венно ми обясни какво става по време на слънчевия изгрев:

„Бате Крум, един ден през 1965 г., когато бяхме на Бивака на Витоша, ми обясни огромната сила и влияние на утрото, на изгрева, на ранното ставане. Той каза: "Духовете – тъмните духове – се крият в сянката на Земята, в нощта. Те не могат да останат на Земята денем, защото не понасят светлината. Единственият им шанс да останат денем на Земята е да влязат в черепната кутия и в тялото на хората, който спят по време на изгрева." Той описваше как се тълпят милиони тъмни духове, изостанали души, на терминатора на планетата, т.е. зоната между нощта и деня - ивицата, от която ние наблюдаваме изгряващото слънце - и как те бясно се стремят да останат и в дневната част, за да могат да продължат да смучат хората и да пакостят. Но те това не могат да сторят с човек, който е буден по време на изгрева, и особено който го посреща съзнателно и възприема първия лъч на изгряващото слънце. Особено при мълчание, а после с песен и молитва. От него, именно, разбрах колко важно е човек да ляга рано и става рано – да смени своя стереотип... В случая - от "бухал" да се превърне в "чучулига".

НЕ Е НУЖНО ЧОВЕК ДА Е ЯСНОВИДЕЦ, за да узнае личната си програма за деня. Това го опитват много последователи на Учителя Петър Дънов - и не само те, ако знаят начина. След като сме гледали изгрева на слънцето от подаването му до излизането на целия диск, без да сме си отместили погледа нито веднъж, гледаме го още 15 секунди и си затваряме очите. Вътрешно виждаме една след друга три светлинни фигури – три символа, които ни се дават от Духа на Слънцето, като лична програма и различни за всеки поотделно. Тук вече човек трябва да разбира от симвология или да направи справка. Но и без това, случките през деня съответстват на тия символи, затова и хората, които си водят дневник, сами осъзнават връзките и навлизат в Небесната симвология.  Тук – едно важно допълнение във връзка с древните и съвременните „слънцеяди”. Не е нужно слънцето да се гледа дълго време – това се налага, ако не се съзерцава по време на изгрева. Още от дълбока древност, когато в Египет са посрещаи слънцето сутрин, а на изток е възникнала „сурия йога”, Посветените са забелязали, че съзерцаването на изгрева дава такава свръхенергия, ведрост, здраве и бодрост през деня, че може и да не се храни човек въобще. Според Учителя в България, 15 секунди по начина, описан по-горе, са досатъчни. Според днешната наука, сутрин електромагнитните линии на Земята са вертикални и после постепенно се извъртат, като вечерта сатават хоризонтални. Когато гръбнакът ни е успореден с тия положения, ние получаваме съответно свръхенергия и свръхуспокоение. Когато сме в квадратура с тях, т.е. будни вечер и лежащи след изгрева, върху нервната ни система пада разрушителна енергия със силата на Ниагара. Освен това, при изгрев слънце фотоните влизат в очите ни с най-голяма сила, особено първият фотон при първия слънчев лъч, който реализира своеобразно духовно зачатие в нас. Частиците са божества, фотонът е божеството алохим. Първия алохим, който сме приели будни, гледайки изгрева на слънцето, озарява тялото и душата ни и активира така наречения „закърпващ атом” - божеството на имунната система в нас. Ако спим по това време, особено до късно, ние го затрупваме с огромни пластове вредна материя и „купища” тъмни духове, останали в нас от нощта, ако сме заспали след 22 ч и особено след полунощ.  Известно е също, че не е достатъчно човек да стане само 5 минути преди изгрева и да го посеща от прозореца. Дори и да го гледа, резултатите не са оптимални. Има верижна реакция в центровете и чакрите, които се подпалват една от друга, ако човек е станал много по-рано и гледа небето, но поне половин час преди изгрева. Кундалини днес се е превърнал във „вихрун” в хората, които вече отдавна са излезли от Шамбала и Агарта и възлизат в Новата Земя и Новото небе. Едни от тях се събуждат естествено още в 1 ч. след полунощ, след като са легнали и заспали много рано предишната вечер, а после са бодри през целия ден. Други се събуждат в 3, трети – в 5 ч. нормално време. Те са от съответните Три Класа в Небесната и земна Школа.  Ние виждаме много приятели и познати в интернет, минаващи за духовни хора и интелектуалци, които са будни през нощта, но не са заспивали до 00 ч. и ще заспят скоро или доста по-късно след полунощ, много от тях ще проспят изгрева. За тях е изключено да възлязат в Новата Земя и Новото Небе: те предпочитат интересните неща и чатовете със себеподобни в интернет пред Космичното Ученичество – възлизането в Школата, Полетите из световете, Космическото гнездене.

02.11.2016 г.  03,50 ч.

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:347 „Някои искат да знаят кой и какъв съм аз. - Аз съм това, което ви говоря. Ако ви окрада, такъв съм; ако ви излекувам, такъв съм. Ще питате: „Защо той да ни лекува?“ - Безразлично е кой ще ви помогне - аз или друг някой. Според мене, аз трябва да дам някому излишъка от моите знания, от моя живот, защото той не е мой. Тази виделина, която иде отвътре, трябва да я препратя навън."

02.11.2016 г.  04,54 ч.

ХОРАТА СА ЦВЕТОВЕ : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:347-348 "Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. /.../ Разбрали ли сте какъв цвят има майката? - Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни в света няма! Имате ли тези цветове вътре в себе си?”

ИЛЮСТРАЦИЯТА е фрагмент от картина на ALISS MASON

ЗА КОЙ ПЪТ ВЕЧЕ – феерията за Садаф от турския писател Елчин:

"Когато вечерта си легна, стори му се, че няма да заспи до сутринта. Но заспа – и за пръв път сънува цветен сън! Започваше едва да се съмва. Имаше толкова много цветове – Алахверди през живота си не беше виждал такива съчетания: светлосиньо, оранжево, светлозелено... И, което е най-странното, тия цветове бяха посребрени, блестяха. И Алахверди беше сред тия цветове. Те сякаш цял го обвиваха, сякаш течаха по тялото му.  Алахверди знаеше, че това е сън; и знаеше, че този сън е Садаф! Садаф я нямаше, но Алахверди знаеше, че цветовете са заради Садаф; а, може би, даже всички тези цветове са самата Садаф..."

02.11.2016 г.  05,57 ч.

ХОРАТА-ТЕМЕНУЖКИ : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:348 „Тази теменужка /.../ говори: „Бог се проявява в скромността на живота, а не в гордостта. Ако вие сте долина и имате добра почва, Бог ще насади във вас най-добрите семена; а ако сте гол, горделив връх, няма да има нищо по вас, освен вечни снегове“. Този е езикът на теменужките - и когато хората се пръскат с техния парфюм, нека научат езика им. /.../. Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма.”

02.11.2016 г.  01,21 ч.

ЧОВЕКЪТ НА ВИДЕЛИНАТА : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:345 "Един ден и пред вас ще се открие един велик свят на виделината. Тази виделина идва отвътре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнетизъм. Такъв човек е мек, отстъпчив, у него има любов, той скоро прощава."

КАРТИНАТА СЕ КАЗВА „НЕЖНОСТ” – От Даниела Маркова.

03.11.2016 г.  07,19 ч.

ПРАВО ЗА СПЪВАНЕ НА НЯКОГО 1 : : Беинса Дуно 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:350 "Ако у някой човек има споменатите пет порока, СПЪНЕТЕ ГО - той не е на мястото си!” /Гордостта, гневът, сладострастието, скъперничеството, завистта./

В БЕСЕДАТА ПРЕДИ ТОВА СЕ ГОВОРИ ЗА 7 ПОРОКА – изброените, плюс леността и лакомството. С последните два или не, съветът да спънем такъв човек, на пръв поглед, е нехристиянски, но да не забравяме поведението на Христос с търговците в храма гневът Божий е факт навсякъде пред очите ни – и той е абсолютно справедлив. В случая, обръщението е към света и държавата, но то би трябвало да важи и за всяко по-малко общество, и за всеки отделен човек, тероризиран от някого. Изплащането на кармата с търпение, смирение и пр. не означават християнско овчедушие. Не, в никакъв случай! След като планетата и държавата не са в състояние да се справят със злото, Бог апелира към всеки от нас – в групи или поотделно - да се бори и съпротивлява активно срещу всеки агент на злото. Наистина, Махатма Ганди даде един уникален и безпрецедентен пример за мощта на пасивната съпротива с блестящ резултат – народът на Индия отхвърли игото на Британия чрез всобщо неподчинение и масов дъмпинг срещу търговските й продукти, сриване на имперската й колониална политика чрез трудово самозадоволяване. Друг е въпросът за кървавите междуособни войни и разпри след всяко премахване на желязната централна власт – с това и Ганди не можа да се справи, не се справя и славянството днес, и не само то.  За нас тук са важни два въпроса: има ли начини да се борим индивидуално или на по-малки групи срещу Звяра, който ни налага присъствието си насила. Методът за самоосвобождаване чрез пасивна съпротива е ЧИСТОТАТА И САМОСМАЛЯВАНЕТО. Това се изяснява в Словото Божие подробно и нееднократно. Известната фраза, че всеки роб си заслужава господаря, важи не само в голям мащаб, но и ИНДИВИДУАЛНО. Всеки човек, който е зависим материално или астрално от някой тиранин, е оставен от Бога да консумира последствията. Липсата на вкус, чистота и висок идеал ни прави роби на интервенти, на обладатели на един два, три, пет, седем и даже повече от изброените пороци. Изтърпяването на такъв гнет не може да се оправдае с представата за робско и овчедушно „изплащане на карма” чрез безпрекословно подчинение и служене на тиранина или чрез 100-процентната саможертва за близки, които са рухнали поради неправилния си начин на живот. Не че ще ги изоставим, грижим се за тях по-добре от всички други, но не бива да им позволяваме да ни нахлузват ярема си и в свободното ни време. Дори и да сме принудени да го влачим по неизбежност и от добро срърце, то, АКО НЕ ОСВОБОЖДАВАМЕ ЧАСОВЕ ОТ ДЕНОНОЩИЕТО И ПОНЕ ДЕН СЕДМИЧНО, СЕДМИЦА ГОДИШНО ЗА СОБСТЕВНАТА СИ ДУША и за общуване със сродни души, ние също сме обречени на печално рухване. Така и на близките си няма да бъдем полезни дълго време, да не говорим за предателството срещу по-висшата ни мисия на тази земя.  Относно начините за по-разширена социално-икономическа и активна борба срещу обсебителите, в света има и такива примери. Има ги и в литературата, независимо дали тя отразява действията на реални исторически прототипи. Да вземем „Рокамбол” – известния 13-томен роман от Понсон дю Трай. От подритван сирак и дребен крадец и разбойник от малък, Рокамбол порасна до осъзнат защитник на онеправданите и наказател на властимащите. Създаде си органицирана и мощна тайна полиция с много разклонения и успя да спаси много нещастници, да накаже много хора-чудовища. В случая понятието „държава в държавата” не си остава само понятие, а действащ факт, благословен от Бога, дори и с риск да бъдем преследвани от самата държава и световната система на Злото.  Имахме случай с един приятел-рецидивист, минаващ за непоправим обитател на затворите и психиатриите и бездазежден алкохолик. След сериозни разговори за смисъла на живота му с неговите големи таланти и чувството му за справедливост, изведнъж той се промени коренно. След като му бе даден и „Рокамбол” и бе подсетен и за други подобни истоически примери, той един ден пред очите ни се превърна от дребен кокошкар и интимен терорист в нетразим защитник на онеправданите. Прав ли неправ, той започна да отвлича набелязани от него домашни чудовища и държавни крадци и злодеи и да ги връзва из мазета, землянки, отдалечени вили, колиби и пр. Първо искаше да ги подлага на изетезания, но разбра, че границата не трябва да се прескача. Пак по съвет от по-мъдри хора, даваше им само топла вода и сурово жито и организира да бъдат почиствани, макар и вързани. Действаше с маска, както и сътрудниците му, които той организира като ТНПСЧБ - „Тайна наказателна полиция срещу чудовищата на България”. Всичко това не е измислено, но за няколко месеца бе факт и за лекарите, психиатрите и милицията. Някои от третираните по този начин бяха на ръба на полудяването, но повечето се връщаха като овчици и се промениха изцяло, защото бяха предупредени, че ако повторят злодействата си, отново „ще им се случи случка”.

По този повод, слагам тук и идея за едно фантастично разказче, която взе участие в един литературен конкурс у нас. С вина или без вина от стана на автора, то бе главният стимул на споменатия приятел да направи опит за своя собствена тайна полиция в България. Точно по това време Армията постави на сцена и „Животът е сън” от Педро Калдерон де ла Барка, който може да е нялал масло в огъня за лудия замисъл на „Образа”: Но – ето разказчето:

10.II.1989 София

АПАПИТЕ ОТНОВО ВЪРЛУВАТ идея за пиеса или киносценарий

Измислена неофашистка латиноамериканска държава. Тоталитарен режим, робовладелски, феодални и раннокапиталистически методи. Народът е изтерзан, нечувано класово разделение; катастрофи, болести, епидемии, спекула, корупция. На сцената отново се явяват агресивни младежки банди, цъфтяща наркомания, алкохолизъм и проституция, факелни шествия. В един луксозен дом се събират на юбилейно тържество съученици от гимназията. Изминали са 20 години. С колоритни прякори и латиноамерикански километрични имена се представят бившите съученици. Сегашните им професии са прокурор, следовател, историк, фармацевт, холо-оператор, модистка, сценарист, режисьор, психоложка, илюзионист-хипнотизатор, разузнавач, майстор на сценични ефекти и кинотрикове, географ-народовед, изобретател на машина на времето, телепортатор, гримьорка. Липсва само Педро Алфонсо Перейра Джанбатиста Ал Капоне Остапо Бендера - най-големият „образ” и комбинатор от училището, после касоразбивач и ключар на свободна практика, в момента на поредна обмяна на опит в затвора. Прокурорът е наредил да го пуснат за известно време под гаранция. От смехове и възклицания и припомняне на весели случки, всички неусетно преминават към сериозни теми. Всеки разказва за безчинствата и манипулациите на своите шефове и колеги. Говори се откровено за съдбата на народа, човечеството и корумпираните правителства. Общото настроение е унило, перспективите — никакви. Тогава взема думата Педро. За обща приятна изненада, бившият двойкар и далавераджия сега говори едни такива неща, които... Всички се сепват, скокват на крака. Дали Ал Капоне ги е запалил за поредната дандания на Апапите? Вече страшно възбудени, крещящи и квичащи от възторг и смях, всеки допълня методиката с идеи от своята специалност - и още същата вечер "войната" започва. Държавен глава всяка нощ почва да сънува кошмари. Озовал се е гол в Африка сред змии, скорпиони и хищници; подгонва го и го хваща племе човекоядци, съди го съд на старейшините, изброява всичките му грехове и престъпления и го осъжда на изяждане. Личният му психиатър е безпомощен. Както много негови колеги с подобни „сънища”, скъпоценният пациент е със следи от нокти, зъби, дълбоки рани и начално сваряване... Крупен държавен финансист пък се е озовал на средновековен съд на Инквизицията. След залата за мъчения - дълго излагане на аферите му. Не само трибуналът, но и публиката е в съответни дрехи, но има и някои познати физиономии... Ето го и на кладата! Консулт от психиатри не може да обясни тежките поражения от изгаряне.  Шеф на военното министерство, заедно с кликата си, се е озовал в Хирошима по време на атомната бомба - всички винаги оцеляват от кошмарите, но със средни и тежки поражения. Тия ги лекуват безнадеждно от лъчева болест...  Главен цензор със сюрия редактори всяка нощ се сънуват гладиатори на римска арена и са готови да се самоизбият без да им мигне окото, а в тяхната публика има много познати физиономии. Защо в сънищата им няма убити, но само ранени - иди че разбери. При събуждането, чаршафите им са целите в кръв, психиатрите и невролозите са в чудо. Работната диагноза е "епидемия от халюцинаторна шизофрения и параноя насън, с ярки соматични ефекти от хистеричен тип".  Галактически трибунали съдят изобретатели и конструктори защо не са предвидили причините за катастрофите; икономисти и производители - защо замразяват екологичните горива и двигатели. Цялото министерство на транспорта еженощно участвува в железопътни, самолетни и пътни катастрофи; автомагнтатите и съдружниците им пълнят хирургиите, накълцани през нощта в своите собствени марки превозни средства.  Богаташи, фирми и финансови министерства скитат като прокажени из всички страни и епохи, а разгневени тълпи ги гонят за разплата. Медицински, хранително-вкусови и фармацевтични корифеи биват тъпкани с техните собствени продукти и ги оперират с подръчни инструменти техните най-калпави ученици и последователи... Религиозни светила, идеолози, педагози и философи нощем са жертва на хулигани, проститутки с камшици, извратени банди и наркоманна младеж; сценаристи на криминални сериали бягат от въоръжени банди и се каят по разстрели, бесилки и гилотини, а междупланетен съд твърди: колкото кръв на екрана – толкова ваша кръв! В един момент, на Апапите им писва да се занимават само с възпитание и откриват из вселената и устройват на земята истински райове, в които изпращат нощем само добрите и чистите хора...

04.11.2016 г.  07,29 ч.

ВЕЧНИЯТ ПРОБЛЕМ : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:352 „С илюзиите човек отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява и живее от някаква /истинна/ мисъл, това не е илюзия."

КАРТИНИТЕ СА ОТ СЪВРЕМЕННИЯ НЕМСКИ ХУДОЖНИК MICHAEL HUTTER – може би най-крупният и най-скандален изобразител на ада днес, надминаващ с много степени дори „колегите” си от миналото Брьогел и Йеронимус Бош. Въпреки старанията ни да заобикаляме истината за пъкъла пред очите ни и в днешните времена, едно изключително явление като Хутер не може да се прескочи в никакъв случай. Крещящата драма за паденията на Красивото до най-отвратителните низини на ада си остава неизменно актуална: едежневно наблюдаваме човекообразна красота и привлекателност от най-висша проба в пипалата на чудовища и октоподи. На какво се дължи това? Не поставя ли ребром въпроса за красотата като маска на тъмните сили и тяхна централна стратегия; въпроса за нищожните психики, които са си избрали такива лица и тела от гардероба на висшия астрал, за да бъдат „шансонетки” в света на злото – „подобия на човеци с подобие на шанс”? Не виждаме ли техния вид и здраве само 10-20 години след като са триумфирали в представите си и в очите на слепите като победители и победителки в консумацията на „живот”? Защо Бог позволява зад такава изумителна външна красота да се крият такива съмнителни психики, за които тръпката, съображенията и адския вкус и избор са основни двигатели? Защо такива съвършени имитанти на Божественото се отдават на хора-чудовища и на инкуби и сукуби, ползвайки фантазията си, пръстите си и даже некротехника?

04.11.2016 г  08,01 ч.

 

КАКВО Е, ВСЪЩНОСТ, СЛАДОСТРАСТИЕ? : : Беинса Дуно 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:352 „Разсъждавайте за виделината, тя е с вас. Опитайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите във всеки цвят, за да си съберете медец. Не оставяйте там да пренощувате – то е сладострастие, – а вземете си меда и си идете във ВАШИЯ кошер.”

ОТНОВО MICHAEL HUTTER. Съвършено безразлично е за Небето дали някой, като е морално верен по ситемата на „постоянното присъствие”, изпива живота на едного или на няколко души в едно прераждане.

05.11.2016 г. 12,34 ч.

СКОРО ЩЕ ЛЕТЯТ И ДРУГИ, МНОГО ДРУГИ! : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:352 „Същото е и с всяка буба, която има в себе си всички елементи, необходими за превръщане на пеперуда. Няма да се мине дълго време, и вие ще бъдете като тази пеперуда. /.../ Като станете пеперуди, вие ще видите, че има друг живот] и с вашите крилца - вашия ум и вашето сърце на виделината - ще кацнете на най-хубавото божествено дърво - Дървото на Живота. Ще разберете смисъла му - и ще бъдете радостни и весели.”

НА ТАЗИ ТЕМА просто няма как да минем без англичанката Josephine Wall, въпреки че не всеки възприема прекалено детайлната й спектрална палитра. Важното е, че децата и романтичните души по цял свят я харесват. Тя е художничка на Духа, на висшия астрал и божествения пантеизъм, търсеща Аболютната Красота и Любов. Съвсем не са "аматьорски шарении" картините й - колцина рисуват тъй прекрасни и съвършени лица и синтеза на световете? Доказателство? - Току що едно момиченце на три години и половина, гледайки тази картинка, каза: "И аз имам крилца!" - "Какво правиш с тях?"... "Хвърча си..." - "А какви са крилцата ти?" - "Зелени..." Идва майка му и пита: "А мене взимаш ли ме понякога, като хвърчиш?"... "Няма нужда, и ти си имаш крила..." - "Ами моите какви са?" - "Червени!" - "А Гиката има ли?" - "Има." - "Какви са неговите?" - "Розови..."... (Гиката искаше да са сини или бели или поне виолетови, но... Детето отговори по един особен начин, че той може да си ги сменя когато поиска...)

06.11.2016 г.  01,21 ч.

БЛИЗКИТЕ - КОНСТАТАЦИЯ И ИЗХОДИ

НЕКА В МОМЕНТА дадем думата на СЕРГЕЙ ЛАЗАРЕВ, който да обобщи констатациите на стотици милиони хора по света. А после ще попитаме един Българин какво да се прави.

„Най-много агресия може да породи любовта към друг. Не случайно Христос е казал, че главните врагове са роднините ни. Именно близките - онези, които много ни обичат и се привързват към нас - ни убиват по-сигурно и по-бързо от всичко." (Сергей Н. Лазарев - "Диагностика на кармата")

БЕИНСА ДУНО: „Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин - защо някой ви е обидил, защо ви е спънал, - но пожелайте искрено в себе си ДА НАПРАВИТЕ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО, КАКВОТО НИКОГА НЕ СТЕ ПРАВИЛИ; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват.” (29 юни 1922, „Мечешкият капан”)

ПОНЕЖЕ СЕ ЗАНИМАВАМЕ С ТЕЗИ, АНТИТЕЗИ И СИНТЕЗИ в Словото, веднага тук може да си припомним изказвания и за точно обратното, вече слагани по-отдавна във Фейсбука. Това обаче В НИКОЙ СЛУЧАЙ НЕ Е ПРИЗИВ КЪМ ВСИЧКИ - то важи в извънредно редки случаи, когато освободилият се вече никога няма да си прави интимни гнеда с неподходящи хора и ще се посвети изцяло на Божественото. В противен случай, човек трябва да си остане на мястото и да следва препоръките за неизтощимо търпение и за служене на близкия до крайния предел на силите си.

ЖЕНА, НАПУСКАНЕ НА МЪЖА СИ 1 1922.11.26н беседа „Лама савахтани” ЖИГ48`142-143 „Казвам: всеки мъж трябва да напусне жена си и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще кажете: "Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е Великата Истина. Дето е Истината, там е и Любовта. Вън от Любовта, никакво развързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Любов. Това значи да пожертвуваш всичко за Любовта. И мъжът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето благословение, да ù създаде всички условия за добър живот. ТОВА значи мъж с характер, със силна воля.”

ГОВОРИМ И ЗА СИНТЕЗИ В СЛОВОТО. Ето една: "Не е важно дали оклултният ученик ще се жени или няма да се жени; важно е, като се жени или не се жени, дали изпълнява волята Божия".

ТАКА ЧЕ, има и благославени интимни двойки и семейства, ако са се събрали от обич и любов по волята Божия и затова раждат деца с искра Божия - видими или невидими; ако са се посветили на обща работа в името на Словото, Делото и Живота; ако всеки спазва импулсите на духа и душата си да отсъства периодически за колкото време иска и това не огорчава близкия по никакъв начин, а даже го прави още по-щастлив и го радва. Защото за всеки от двамата даването на Свобода е не по-слабо щастие от Обмяната на всички полета. При такъв божествен живот вампиризмът и сладострастието са немислими, домашни дракони не се образуват и Бог дава такива удоволствия, такова щастие и блаженство, които надминават всякакво въображение, защото произлизат директно от божествения свят. Това го потвърждава и Емануил Сведенборг.

В противен случай, за едни хора важи тегленето на кармичния хомот до края на живота с любов, благост, търпение и благодарност, а за други, ако нямат карма и не мислят да си образуват нова, важи съветът на Божия Дух да не замръкват при егоисти. Каквото и да говорят за съвременния руски проповедник Висарион, измежду другите автентични истини на Христа, за които ни напомня, той съветва последователите си за същото - да не останат за повече от два дни една нощ при хора, които не живеят божествено.

МАТЕЙ 10:11 11 Когато влезете в някой град или село, потърсете там достоен човек и останете в къщата му, докато си тръгнете от това място. 12 Като влизате в някое семейство, поздравявайте го. 13 Ако семейството е достойно, помолете се Бог да го благослови. Но ако не е достойно, вземете обратно молитвата си за благословение. 14 И ако някой не ви приема или не слуша думите ви, напуснете тази къща или град и изтърсете праха от краката си.

06.11.2016 г. 16,19 ч.

В ЕДИН ТЕКСТ СЕ КАЗВА, а ние тук уточняваме, че Принцът, т.е. Бог в определения ни човек от Бога минава през нашата гара само веднъж в живота ни или в 40 живота. Той кара суперекспрес с много душѝ и няма да спре, защото ние сме на малка гаричка само за пътнически и товарни влакове. Ако искаме за влезем при него във влака му, трябва да тренираме 1000 прераждания, за да скочим със същата скорост и да уцелим прозорчето на кабината му в точния в миг от мига, който е нищожна част от наносекундата. Разсеяните по несродни души и неща нямат и помен от понятие за такава любов и затова живеят без Висок Идеал, мъчат се да се утешават със смъртни хора и с химерите си.

"Сега астрология мнозина знаете, а тази астрология може да ви помогне. Астрологията може да ви помогне в едно отношение, в сегашния ви живот да ви покаже добрите и лоши условия, които трябва да запазите за един живот, да ви предпази. Сега човек трябва да бъде много умен, за да си прави своите изчисления. В какво седят сега лошите условия? Може ли астрологически точно да определите в кой ден ще стане. Ние казваме: В този месец, тази година може да стане. Не, точно ще кажете: В СРЯДА например, В 9 ЧАСА ТОЧНО ТОВА И ТОВА ЩЕ СТАНЕ. В 1931 г. в 10-тия месец (октомври), В 10-ИЯ ДЕН В 10 ЧАСА ЕДИ-КАКВО ЩЕ СТАНЕ. Дойде времето, провери се и стане. Сега казвате в 1931 г. има нещо да стане с вас. Е, какво? И като стане, казва: Виж стана. Предсказах го. Това донякъде е наука, но още трябва. 10-ИЯ МЕСЕЦ, 10-ИЯ ДЕН, И 10-ИЯ ЧАС НА ДЕНЯ, и веднага става. Тогава вече положително се знае. (15 май 1931, Новата епоха)

Всички неща са строго определени. Определено е кой ден и час ще се роди един обикновен човек или един министър. Казваш, че си роден в седем часа сутринта. – Не е вярно. По чертите на лицето ти се чете, че си роден в четири часа след обяд. За всеки човек е определен месецът, денят и часът на раждането му. Също така е определено кога ще се роди една наша мисъл или едно наше чувство. Пазете се от мисли и чувства, които не са родени на своето време. (21 февруари 1937 "Ликвидиране и прилагане")

Когато кажем, че един човек е лош, ние подразбираме, че е лош в дадения момент- не в миналото или бъдещето, но в настоящия момент. Неговата лоша постъпка може да продължи 1, 2 или няколко часа, а следующата минута, следующия час той може да се занимава с една благородна, добра мисъл. Тогава той е добър. Тъй щото, когато говорим за добро или лошо в окултна смисъл, разбираме определен момент, може да е минута. Казвам: „Относителните неща се определят от времето, в което енергията и деятелността се сменят“. Някой ще каже: „Ама защо не може?“ Ти вече не можеш да правиш зло, защото всяко зло астрологически се определя. Има условия, при които можеш да вършиш зло. А щом мине туй условие, то се затваря и ти нямаш условия вече да вършиш зло. И тази енергия тази деятелност, която се събрала, тласка, но щом е затворен пътят и?, ти ще измениш тази енергия в друго направление. Така е и за доброто, така е и за злото. Не всякога има условия да вършиш добро. И не всеки момент е за вършене на зло. /.../ Та, първо в окултизма трябва да се научите да затваряте телефоните си, станциите си. Ще кажете: „Жиците са заняти.“ С какво? – С окултната школа. След като свършим урока си, пак приемаме и даваме. Тъй ще казвате в себе си. Ще говорите чрез внушение. Ще кажете: „Отивам на училище. Един час няма да ме безпокоите. Каквото и да има да казвате, един час ще чакате“. (2 август 1922, Деятелност на сърцето)

lhttp://www.neobyatnotogovori.com/?idpub=796

08.11.2016 г. 22,44 ч.

ИЛЮСТРАЦИЯТА е фрагмент от картина на Eugene Roger: Яков възпира сина си Вениамин да тръгне с братята си за Египет при Йосиф: Генезис 42:4 „А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото мислеше: „Да не би да му се случи нещастие?...”

ЯКОВ : : САТУРНОВИТЕ 7-ГОДИШНИ ЦИКЛИ : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:56-57 „Трѣбва да научите изкуството на Якова, да имате неговата смѣлость. Наистина, въ характера на Якова има извѣстни лоши чърти, но Богъ го подложи на строго изпитание, на голѣми страдания. /Не е лесно/ човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре да бѫде отговоренъ - и колко пѫти /Яков/ е билъ заставянъ да плаче!”

РОДОНАЧАЛНИКЪТ на 12-те израелски племена Яков остава при вуйчо си Лаван 21 години – на три пъти по 7. Преди стана дума за различните сватбени юбилеи в живота на човека, където в названията им виждаме някои химически елементи и минерали. Но тия числа, тези 7, 14 и 21 години съвсем не са сулчайни; те отговарят и на някои традиции за усъвършенстване на професионализма като чирак, калфа и майстор. Това са Сатурнови числа и многогдишни цикли. Техни символи и не само символи могат да бъдат елементите азот (7), силиций (14) и скандий (21), а на един пълен цикъл ог 28 години – никелът. Никеловият пълен цикъл от 28 години в живота на човека от раждането му е определен за неговото индиввидуално оформяне и саморазвитие. Ако продължим, следват бром (брой на протоните и атомно число = 35), молибден (42), индий (49), барий (56). Барият ознаменумва вторият пълен Сатурнов цикъл от 28 до 56 години, през който е определено да служим на ближния и на народа. Европият (63) – вече от лантанидите - управлява седемте ни години от 56 до 63; следват итербият (70), иридият (77) и полоният (84), като последният увенчава третия ни Сатурнов цикъл, когато би трябвало да служим на Бога, на човечеството и вселената. Всеки може да продължи по Менделеевата таблиза през седем атомни числа и по-нататък.  В природата има немалко „периодични системи” и в другите й царства, които могат да се структурират строго според образуващите числа на елементите им – и във физиката, и в минералогията, ботаниката, зоологията - и т.н. Ако говорим отново за седемкратните Сатурнови цикли, те са предназначени за изгражането на Аза, на божествения характер, на Христовия Човек в нас. Те говорят за твърдото предопределение, самоусъвършенстването, свръхнатоварването, за служенето и за минмума или пълната липса на свободна воля, когато сме родени под числото 7 или Сатурн. Изброените химически елементи, както и съответствията им от другите царства на природата и социума не са само символогически сигнатури. Ако човек ги ползва и конкретно поне като обстановка в съответните си цикли от по 7-години, ще види, че постиженията му в пътя на Майсторството ще бъдат многократно по-успешни. Тия числа и Сатунови форми важат и за „периодичната система” на явлението Човек и Сатурновиите видове общуване с хората. Ако я познаваме, тогава през всеки 7 и 28 години ще общуваме съзнателно и ефективно със съответните типове хора.  Доминантата на Сатурновите цикли е Борбата – а ето, историята на Яков е не само цял живот борба за оцеляване и постижения, но в нея има и една съвсем конкретна случка, която може да се въздигне в ранга на митотворчески и вселенски архетип – богоборчеството. Имаме го и в митологията на България. То не е само прокълнато, но и едно висше благословение от Бога, ако знаем коя е положителната му функция.  Защо точно бедрото му е увредил Бог, когато се е борил с Яков под формата на ангел? Каква е функцията на бедрото на всички конкретни и символогически равнища - и защо то трябва да бъде увредено в еволюционната драма на Съдбата? – Има една наша поговорка, която се отнася пряко до Юпитеровите типове: „Да му види „ подгърбието” път”. Подобна е „Шило в торба не стои”. Без здрави бедра, навъртането на километражи е обречено. Дори и със самолети и летящи чинии - манталитетът е същият. Стрелецът под Юпитер управлява ханша и бедрата, а те са ходене, завладяване на пространства, разширяване, търсене на просперитет НАВЪН, вечно отлагане на настоящия миг заради БЪДЕЩО щастие и постижение. Сатурн управлява коленете, а тяхната функция е изкачване и слизане; реализира също търпението във времето и пълната победа, оставайки на едно място минимум 7 години при най-лошите условия. 28 - още по-добре, 56 - отлично, 84 - перфектно. Неговата формула е трите "Н" - Навънка Нищо Няма.

9 ноември 2016: ИЗИСКВАНЕТО НА МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Господарят на универсума - да бъдем не само духовно, но и физически в аурата Му и аурата на Братството Му минимум 25 години, произлиза от същия Сатурнов закон. При това положение, Ученикът вече има Второто Посвещение на Смирението, Втория Лъч над главата. Реализирал е Разпознаване, Приставане и Преданост, влязъл е в Сакралното Божие Семейство, в Дома Господен. Именно това е Кошарата и Ятото на Учителя. Образува се етерното тяло на човека на мюонно ниво; хостонните развявания, вкусове, любопитства и експерименти са сведени до минимум - "Навънка Нищо Няма". Има, но само като Поръчение от Господа, като Мисия максимум една седмица месечно - третата от новолунието, един месец в годината, когато Слънцето е в Стрелец, а през седмицата - в четвъртък от изгрев слънце до изгрева в петък. Като символ и магически защитник на този минимум от 25 години в Господно Семейство е Мюонната Дева на Мангана от Микросвета, наместник на татван или Абсолютния Дух. - той е с атомно число 25. Божествата на мнералните му съединения Пиролузит (MnO2), Хаусманит (Mn3O4) и Родохрозит(MnCO3) закрилят трите вида Ученици от Дома на Господа - мистичната планина Морея. Възвръщането на Блудните Синове и Дъщери У ДОМА възстановява Втория лъч на Високия Вкус, Верността и Смирението - те престават да разхищават божествената енергия за непълноценни неща и същества навън. "Заколването" на най-тлъстото теле заради възвръщането на Блудния син е само един СИМВОЛ: той ликвидира ЗАВИНАГИ с дракона на Златния Телец - нагона за материално подсигуряване. Златната треска в Америка е отражение именно на този грях и това отклонение и отговаря на посланието на Духа към Седмата Църква - тази в Лаодикия (идващата Седма Раса): "Към Лаодикия - упрек, че човекът от тази проектораса все още не е нито горещ, нито студен, а "хладък"; упрек към високомерието и самодоволството му, че е успял да е богат и т.н., докато всъщност, казва Бог, той е беден - „окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“ (Откровение 3:17). Съветът е следният: „Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.“ (Откровение 2:18) Като се има предвид и вибрационната ниша на производните числа на Седмѝцата чрез редуциране, при Второто Пентагрално Посвещение се активират и мюонните деви на Сярата (16), Селена (34), Технеция (43), Телура (52) , Прометия (61), Итербия (70), Бисмута (88) - и т.н. Това са, всъщност, съответните им чакри в Ученика от Седми Ранг - или съответните "Олтари", според новата терминология. Могат да бъдат и "двери" от друг ракурс - врати към Новата Вселена. Както вече се досещате, става дума за истинската алхимия на Духа в човешко и природно тяло, когато избрани Ученици с висок вкус и идеал релизират Сребърна Сватба в един дом на Господа - 25 години общ живот на една малка територия. Размяната на Сребърни Пръстени тук става по друг начин, но среброто в аурите им е факт, понеже Среброто е СЪПРУГАТА на Логоса. Тя му пристава, когато сродните души се събират в Семейство И НА ЗЕМЯТА.

08.11.2016 г.  05,14 ч.

Ето една рядка картина за срещата на Яков и Рахил при кладенеца, където той е представен стар - както е установено от библейската научна историография. Автор - Мenucha Yankelevitch. Този съвременен израелски художник или е ясновидец, или познава добре науката по въпроса. Всъщност, оказва се, че е жена. В случая за нас е интересно още нещо, което не е много познато в езотериката: относно способността на Посветени като Яков да преместват асамблиращата си точка, за която узнаваме с този термин от Карлос Кастанеда, но го е можел и нашят Учител в България.. Нагуалите, които Кастанеда описва, могат чрез нея да променят възрастта си когато си поискат - и съответно външния си вид. Още нещо: тези Посветени от Четвърти Ранг обкновено се крият зад външно стари или непривлекателни тела, за да могат да си вършат работата, но нощем горе са млади и прекрасни, както и чисто физически на земята - където и когато трябва. Напротив, много млади и привлекателни хора горе са грохнали старци, в каквито се превръщат преждевременно и на земята. С тях е опасно да се общува отблизо, понеже геронтиращият им ефект е остро зарàзен: те състаряват бързо и другите.

08.11.2016 г.  04,46 ч.

 

ИЗМЕНЕНА МИСЪЛ В БЕСЕДИТЕ : : ЯКОВ И РАХИЛ : : 99% от художниците рисуват Яков млад при първата им среща – не познават библейската научна хронология : : УЖ БЕИНСА ДУНО: 1917.04.08н яии СИЖ2.ЗС/ББ 1996:361 „Като се изучавате, ще видите, че един ден Бог работи върху вас, на другия ден вие – така постоянно става смяна. Осем часа ще работите вие, а в останалото време – Бог. В смяната на работата, именно, човек получава красиви подтици и се проявява като велик и способен. Когато човек спи, Бог работи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сън, човек трябва да остави настрана всичките си раници, да се успокои, за да може Духът свободно да работи върху него. Като се събуди, може да вземе раниците си и да продължи работата.

В ДИАЛЕКТИЧЕСКАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СЛОВОТО имаме и тема „Проблемни мисли в беседите”. Понякога проблемността идва от някое извънредно сложно изказване на Учителя не за нашите умове, но в повечето случаи дадено място е неправилно стенографирано или разшифровано, неправилно редактирано. В случая алогиката е очевидна, затова е добре да се потърсят и другите стенограми на тази беседа, ако въобще има запазени - или ясновидците да направят сверка в акаша. Няма как Бог да работи върху нас през ден, особено след като е написано, че човекът работи съзнателно върху себе си по 8 часа. „През останалото време” излиза, че Той работи в нас 16 часа в денонощието... Още по-объркано е, след като пише, че Той работи в нас нощем. В случай, че оригиналните Му думи са точно такива, остава само едно обяснение в рамките на формалната логика: примерно, през четните дати Бог работи върху нас изцяло без нашата съзнателна намеса, докато в нечетните човекът работи върху себе си 8 часа, а Бог – по 16 часа в 24-те.. От тия 16 часа, Той работи по-усилено върху нас през нощтта, както четем в текста. Всичко би си дошло на мястото, ако Учителят е казал че един път Господ работи в нас, а друг път – ние. Обаче в изданието от 1942 г., по което работех досега, Паша Тодорова е написала „Като се изучавате, ще видите, че един ден Бог работи върху вас, на другия ден - вие”.  Това ме принуди да проверя има ли и други издания и открих, че има: едно е по самия оригинал на беседата, съхранен в Българския исторически архив. Разликите са огромни и всеки би настръхнал. Отново бихме поставили въпроса, защо Учителят е позволил такива непростими волности на една стетографка, още повече, че изданието е по време, когато Той е в тяло на земята и се твърди, че е проверявал всяка беседа, преди да бъде отпечатана. Но винаги ли е успявал да изконтролира всички беседи и томове? Защо на едно място казва, че ако Той лично би стенографирал и дешифрирал една беседа, хората нямало да заспиват като ги четат?... Че след 2000 години човечеството ще има истинска култура и тогава ще предадат думите на Бога непроменени. Според оригиналната беседа „Яков и Исав” именно по другия източник - от Историческия архив, - Яков е бил на 76 години, когато е видял за пръв път Рахил и се е влюбил в нея, поискал е ръката й от вуйчо си Лаван. Това май се е видяло съмнително на стенографката Паша Тодорова и затова за изданието от 1942 г. тя направо е премахнала абзаца, в която Учителят го казва („Ергенинъ на 76 години иска да се ожени за млада мома...”). В съвременната библейска археология и есхатология изчисляват, че Яков е дал живот на сина си Исак от Раихил, когато е бил на 91 г. възраст. Това става точно след изтичането на срока от 14 години, през които е трябвало да работи на вуйчо си Лаван, за да може да се ожени за втората му дъщеря Рахил. От това следва, че Учителят е безупречен в споменаването на възрастта му, когато Яков я е бил срещнал за пръв път при кладенеца – на 76 години. В момента не обсъждаме въпроса за старите библейски дълголетници, които са живели стотици години, дори до 900 и повече – дали тия години са по сегашния ни календар или по друга, древна система. Сега просто установяваме точността на изнесеното от Учителя.  И наистина, елементарната логика и лингвистичен разум на всеки мислещ четец и редактор биха заподозрели веднага, че участието на Бога в човека през ден, при това по 16 часа в денонощието, не звучи нормално. Изтегляме изданието на същата беседа от 2004 година на „Жануа”, направено именно по съхраненото в Историческия архив, и четем: „Обикновено единъ пѫть Господь работи у васъ, а другъ пѫть вие - постоянно става смѣна. Осемь часа работете, а послѣ спете” . Няма и помен от редакцията на Паша Тодорова, която цитирах в началото: „Осем часа ще работите вие, а в останалото време – Бог.”! И още едно доказателство, че Яков е бил доста стар, когато е хвърлил око на Рахил – нещо, което не се е понравило на с.Паша, въпреки че е било редно да направи справка в стенограмите на другите стенографи и в науката библейска историография – или направо да пита Учителя, щом се е съмнявала. Той не само е абсолютен ясновидец в акаша, но и е учил точно това в Америка – богословие. Съвсем малко по-нататък в оригиналното издание се вижда, че Учителят е употребил една много звучна народна дума - която Паша Тодорова също е премахнала: „Божественъ бѣше съньтъ на Якова, който, като заспа, у него се пробуди мисъльта за Рахила. Този ДЪРТЛЯКЪ така се облагороди. Извинете за тази дума, но дъртлякъ казвамъ за човѣкъ, който знае много, който е практиченъ, има много опитность.” И още едно нещо е премахнала Паша Тодорова след думите в беседата, че открадването на първородството е извършено от Яков, когато е бил на 32 години: "Четиридесеть и четири години слѣдъ тази случка Яковъ е трѣбвало да бѣга отъ брата си, за да го не убие, за което баща му го съвѣтва да отиде при чича си Лавана". т.е., пак се получава 76.

Неизбежната необходимост да се разкрие истината за този пасаж от беседата наложи отлагане на интересната тема за традиционните празнувания през годините на „сватбите” при семейните двойки - поне у нас. Повечето българи знаят предимно за медната сватба (7-годишно съпружество), сребърната (25-годишно) и златна сватба (половин век). А се оказва, че палитрата е много по-подробна и много по-начесто, на места почти през година: зелена, памучна, книжна, кожена, восъчна, дървена, чугунена, цинкова, медна, тенекиена, фаянсова (маргаритена), розова, коралова, никелова, дантелена, ахатова, кристална, тюркоазена, порцеланова, опалова, бронзова, берилова, атласна, сребърна, нефритова, перлена, кехлибалена, ленена, алуминиева, живачна, рубинена, сапрфирена, лавандулова, кашмирена, аметистова, кедрова, златна, изумрудена, диамантена, желязна, каменна, благодатна, коронна, дъбова, гранитна, платинова. Последната е за над 100 години заедно и досега бил известен само един такъв случай - не е казано в България или в света. Тук няма да се споменава коя от изброените сватби за колко години семеен живот се празнува, понеже всеки може да си направи сам справка, и най-вече защото те са измислени произволно от разни ентусиасти, които нямат нищо общо с истинските имена на „сватбите” при сродните души от Вечността, когато са по двама на земята и с истинските им постижения и Посвещения, които преживяват по време на съответната годишнина. На хората не са известни брачните юбилеи за 120 години заедно, 240, 360, 1000 и т.н, които се празнуват в Шамбала и Агарта, в Беловодие и още по-висши духовни държави. Когато Бог срещне две сродни души на Земята и им даде продължителен интимен живот в един божествен дом, това действително е едно от най-красивите тайнства на Верността и Съединението, съдействащи за крайния резултат: Мистичната Сватба на Духа и Душата. Тайната е, че при всяка следваща сакрална Сватба тези две души преживяват все по-силно и различно огнение на нивото на съответните ядрени реакции между обединените им олтари, престоли и двери (трите вида чакри на Новия Човек). Двата им вихруна (новата кундалини) – аленият и лазурният – се увиват един около друг и зачеват единно тяло за двамата в Новата Земя и Новото Небе. Такива съпрузи преживяват Дуално Възкресение и се сливат завинаги в Едно същество. Това е възвръщането на двама „Делени” в Бога - според терминологията на Беа Нади. Тя ни напомня, че Делените са над Боговете. Само че като се съединят, те вече не са Делени, а Слени. Те имат способността да се разделят пак на две отделни двуполови същества и да изпитват сливанията и огненията като двойки в по-долните светове, когато им се поиска разнообразие. Обаче основното им ниво на съществуване вече почти постоянно е в ЕДНО тяло – на богочеловек. Той е двуполюсен, но има 60 милиарда валенции за 60 милиарда огнения с другите души, родени от Бога в ареала на Земята. Такива са Архатите, Любимите Божии, Младенците, истинските Светии и Учителите.

 

 

08.11.2016 г. 20,02 ч.

 

КАРТИНАТА Е ОТ Josef Ritter von Führich (1800 – 1876) – „Яков среща Рахил”. Вдясно се вижда по-голямата й сестра Лия.

Значение на името Рахил – Овца (от тиберийски евр. רָחֵל)

 

ДА СРЕЩНЕШ РАХИЛ : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004 „Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека./.../ Но когато Яковъ видѣ Рахила, той се съгласи да работи за нея даромъ. Съ това той разбра какво е да служишъ чрѣзъ закона на любовьта. Ако не служите на Бога, не може да се облагородите. Кѫдѣ ще намѣримъ Бога? – Въ жена като Рахила. Често въ нашия животъ трѣбва да дойде случай, който да изпита нашия характеръ. /.../ Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“ Азъ рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората безплатно да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща. Но тѣзи благородни типове само Рахила ще ги донесе. Това сѫ съврѣменнитѣ жени, на които сега говоря. /.../ Рахила - това е божествениятъ законъ на повдигането. Това значи да раждаме дѣца като Иосифа. /.../ Рахила направи Якова чистъ, тя го издигна. /.../ Това е сега новата Рахиль. Тя е единствения идеаленъ типъ между седемтѣ. Бихъ желалъ и мѫже и жени, всички да я подражаватъ, красивата Рахиль. Бихъ желалъ всички жени да бѫдатъ като Рахиль, да вдъхватъ тѣзи Божествени идеали и на мѫже, и на дѣца и да носятъ съ себе си пѣсни. Това е учението на Христа, което Той носи чрѣзъ женитѣ и то ще отрие сълзитѣ на страждущитѣ. /.../ Ще кажете: „Вижъ кѫдѣ ни туря Христосъ!“ Да, но ако сте Лия, ще ви прѣсажда, а ако сте Рахиль ще цъфтите. Това е спасението на този свѣть. Женитѣ трѣбва да спасятъ свѣта. Майкитѣ, майкитѣ и само майкитѣ трѣбва да спасяватъ свѣта. Който мисли, че вънъ отъ майката може да има спасение и подобрение на свѣта, той се лъже. Всички свещеници, проповѣдници, царе, всички трѣбва да се съединятъ около майката и така ще се поправи свѣтътъ. Най-възвишеното, най-силното име въ свѣта, това е майката. /.../ Всички за любовь говорятъ, но разбирамъ любовьта на Рахила, любовь която иска самопожертвуване. /.../ Рахиль носи видѣлината въ свѣта."

 

09.11.2016 г. 22,36 ч.

ПОСЛЕДСТВИЯ И ПОПРАВИТЕЛЕН : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:61 „Ако нѣкоя жена е направила нѣщо лошо въ миналото си, то като се ожени, ще попадне на лошъ мѫжъ; ако като слугиня е сгрѣшила, ще попадне на лоша господарка. И ще се запитватъ: „Защо е толкова лошъ мѫжътъ ми къмъ мене?“; „Защо е толкова лоша господарката ми?“ - Това е неизбѣжниятъ законъ на кармата, който се връща къмъ тебе. Прослѣдете цѣлата история и ще видите, че този законъ дѣйства планомѣрно. И понеже за въ бѫдеще искате да имате добри синове и дъщери, трѣбва да живѣете въ закона на Любовьта.”

10.11.2016 г.  07,45 ч.

ИЛЮСТРАЦИЯТА – РАХИЛ С ЙОСИФ КАК СЕ РАЖДАТ ДЕЦА С МОНАДА : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:61 „Яковъ имаше 12 сина, но отъ Рахила имаше само единъ – Йосифъ, който бѣ роденъ чрѣзъ закона на Любовьта и за когото баща му работи цѣли седемь години. Ако вие можете да слугувате цѣли седемь години, вие ще имате Йосифа. Ако се ожените обикновено, безъ да сте въ закона на Любовьта, вие ще имате Иуда, Симеона и други синове, родени отъ Лия - тази, която не е възлюбена.”

ВСЪЩНОСТ, работил е на Лаван 14 години, за да му даде Рахил и да се роди Йосиф – две същества с искра Божия, с монада. По какво се отличават съществата с монада? - Търсят неща и хора с искра от Бога и могат да живеят само с тях. Има и хора-амфибии, на които само единият родител е бил с душа. Затова първо трябва да изпробват вкусовете, съображенията и теориите си, водещи към пропастта, за да оценят после истинското и да се борят за него.

10.11.2016 г. 10,17 ч.

НА МНОЗИНА СЕ Е СЛУЧВАЛО : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:62 „Като ви говоря за Господа, нѣкой пѫть ще ви дамъ възможность да чуете какъ говори Господь. Излѣзте рано сутринь - пролѣтно врѣме, когато природата се развива, когато цвѣтята цъфтятъ, отдайте се въ съзерцание, - и ако имате тънъкъ слухъ, ще доловите една музика, която причинява радость. Излѣзте въ гората - ще чуете едно шумоление, една музика между листата... Ако вашиятъ слухъ е още по-развитъ, ще чуете и божествена рѣчь. Тя не е въ многоглаголстването - може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога.”

 

10.11.2016 г. 22,50 ч.

ПОВЕЧЕ ОТ ЦЯЛ НАРОД! : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:64 „За Бога, една добра душа Му важи повече, отколкото единъ нечестивъ народъ. Единъ човѣкъ, който носи добро, миръ, и повдига хората въ свѣта, струва повече, отколкото единъ цѣлъ народъ, който внася скърби, страдания и разрушения за човѣчеството.”

ПАМЕТНИК НА ЮЛИЯ ВРЕВСКАЯ. Град Бяла, Област Русе. Изграден е близо до часовниковата кула, където до 1907 година е бил гробът на баронеса Юлия Петровна Вревская, работила като милосердна сестра в 48-а военновременна болница в Бяла по време на Руско-турската война. Умира от тиф. Погребана е заедно с милосердната сестра Мария Неелова. Паметникът е издигнат през 1965 година. Автор е скулпторът Джока Радивоевич. Оригиналният надгробен паметник и костите на баронеса Юлия Вревская се намират намират в двора на музея „Освободителна война” в Бяла.

10.11.2016 г. 09,40 ч.

УМ И СЪРЦЕ, НОВОРАЖДАНЕ : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:61 "Нашиятъ умъ и сърдце /.../ трѣбва да се прѣродятъ. Азъ вѣрвамъ, че човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ се раждатъ по сѫщия начинъ, както дѣцата. Единъ виденъ американски писатель разказва за деня, когато се е родилъ неговиятъ умъ - какъвъ тържественъ день е билъ! Да съзнаешъ това, то е такава радость, каквато майката изпитва, че се родилъ синъ или дъщеря. Както дѣтето извиква, когато се роди, така и вие „извиквате”, когато съзнаете пробуждането на вашето сърдце и умъ."

ВСИЧКИ ХОРА С ДУХ И ДУША, които сме сещали, до един споделят за мига, когато изведнъж на ума им е светнало и са започнали да разбират живота по съвсем друг начин; други искат да им правим хороскопи за деня и момента, когато за пръв път са срещнали Словото. Това, според думите им, за тях е било по-важно от физическото им раждане и оцеляване. За същото твърдят и хората, които са се влюбвали за пръв път в човек с дух и душа. Това наистина са моментите на новораждане на ума и сърцето ни, които са непознати за повечето хора. Астрологически, трябва да се търсят дирекциите и прогресиите на Меркурий и Венера, а в много случаи – и на Уран и Нептун. ТОВА СТАВА и при вселяване на богове и ангели в нас. В същата беседа Учителят казва: "Тѣзи ангели слизатъ единъ по единъ, идатъ да се въплотятъ въ човѣшкия умъ и сърдце. Онзи, Който ги изпраща, наблюдава за послѣдствията. Той е ГОСПОДЬ". НЕВЕДНЪЖ сме имали случаи с приятели, които за една нощ са се преобразили коренно. Не можеш да ги познаеш - даже са подмладени. При тях е станало НОВОРАЖДАНЕ. Разказвал съм за случай с една възрастна латвийка - Леокардия. Направо си беше бабичка. Една сутрин на паневритмия в гората край Рига дойде една млада жена, разкошно облечена. Почнахме да се запознаваме с нея, но тя каза, че е Леокардия и на всеки разказа случки от общуването й досега с всеки един поотделно. Бяхме изумени! Леокардия се бе влюбила в човек с дух и душа.

 

10.11.2016 г. 12,21 ч.

УЧЕНИКЪТ - ЗА РАЗЛИКА ОТ ОГЛАШЕНИЯ, ТЩЕСЛАВНИЯ, ОБВЪРЗАНИЯ, ТРЕВОЖНИЯ И ФУНКЦИОНЕРА : : 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:63 „Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате. Не разбирайте, че не трѣбва и да мислите - ТРЯБВА да мислите, но не и /прекалено/ да се грижите."

СЛОВОТО НЕЕДНОКРАТНО НИ ПРЕДУПРЕЖДАВА, че Ученикът, за разлика от обикновения човек, е излязъл от прецесийната епоха на Рибите и вече е влязъл в епохата на Водолея. Това означава, че той е НАПРАВИЛ своя избор: да е преди всичко УЧЕНИК. Това означава, че изпълнява съвестно задълженията си вкъщи и в света, даже по-добре от другите, но устройва програмата си така, че никога да не прескача определен лимит от грижи и интереси в свободното си време. Той не е тщеславен и затова не гони публика и кариера. Познава закона за кармичните и родовите задължения, но никога не разрешава на близките си да го направят роб. Не разрешава и на астрални или ментални акули да разхищават енергията му. Ученикът на Бога си има неприкосновено време и територия за себе си и ги знае и ползва САМО ТОЙ. Сам или с други при отсъствията си – абсолютно никому не дава координати и отчет.

11.11.2016 г. 08,05 ч.

КАЖИ МИ, КАЖИ МИ, КАЖИ МИ, СЛАДКИ ДУМИ ДВЕ!” : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:62 „Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които, взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“.

ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН ФИЛМ САМО С БОГИНИ И БОГОВЕ НА КИНОТО! : : КОГАТО БЯЛАТА ЛОЖА ПРАВИ ФИЛМ : : Защо всички пеем „Сладки думи две”, когато танцуваме „Слънчеви лъчи”, и всички се сещаме кои са, а не ги живеем? Защо горният цитат обръща накрая „ти”-то във „ви”? Това само учтивата форма ли е - или разковничето към младостта и безсмъртието?

11.11.2016 г. 22,50 ч.

ОТНОВО ПРИ ЗЛАТОРОНКА И ТОМ БОМБАДИЛ. Те са стари като вечността, но вечно млади, прекрасни и безсмъртни – приемат гости.

СТОПЯВАНЕ НА ДОМАШНИ ДРАКОНИ : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:67 „Човѣкъ, който ни люби, той ще ни покаже своитѣ хубости въ кѫщата си, ще ни приеме по всѣко врѣме; а ако не ни люби, той нѣма да ни приеме. Само чрѣзъ ключа на Любовьта ще можем да отворимъ и разберемъ тѣзи велики тайни.”

ТОВА Е ТЪЙ ФУНДАМЕНТАЛНО, колкото малцина биха могли да си го представят. И много тънко, понеже важи само за безкористните покани и безкористните гости с чисти аури и стремежи. Човекът без душа или с дълбоко спяща душа инстинктивно не кани човек с душа в дома си, понеже домашният дракон го е парализирал от страх. Може да не е самият той, а някой близък край него, който е главният агент на домашния дракон. Затова се бори с нокти и зъби „чужд” човек да не преспива в къщата му. Но и хората с душа заобикалят отдалече такива „домове”, защото знаят, че ще стане битка. Обикновено дава на късо - изгаря най-слабата брънка. Може и да е дете – някой жертвен ангел. Затова – много внимателно с гостуванията! А когато е чисто и няма домашен дракон, когато има висок вкус и идеал, гостуването на сродни души е предпоставка за космически полети и редовно възлизане в Школата. Просто - всеки избира с кого и защо да живее.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1821375208119065/

12.11.2016 г. 21,15 ч.

ДА СИ ПРИПОМНИМ ФИНАЛА НА „ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ”... ДА СЕ ЗАМИСЛИМ И ЗА НАШИЯ ЖИВОТ : : Беинса Дуно, 27 януари 1935, Из беседата „Подмладяване”: „Така че, искате ли да се подмладите, откажете се от разбиранията на вашите деди и прадеди. /.../ Истинска любов съществува само между сродни души. Обикновено те рядко се срещат на земята. Ако единият е на земята, другият е в божествения свят. Обаче те могат да бъдат свързани в съзнанието си. И тогава, каквото единият мисли и чувства, другият го възприема и изпълнява. Така свързани, те имат импулс да работят, да изпълняват волята Божия. Макар да са разделени физически, те имат сила, подтик за разумна и съзнателна работа. АКО ДВЕ СРОДНИ ДУШИ СЕ СРЕЩНАТ НА ЗЕМЯТА, РАДВАЙТЕ СЕ НА ТЯХНАТА ЛЮБОВ! Те изпращат от своята любов и на вас. Оттук се вижда, че хората са скачени съдове.

12.11.2016 г. 00,11 ч.

 

ЕДИНСТВЕНИТЕ СПАСИТЕЛКИ : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.08н яии ЖАН2004:67 „Азъ имамъ голѣма вѣра въ женитѣ, и ангелитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ, и Господь и светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ! И мѫжетѣ, като станатъ тѣхни синове, свѣтътъ ще се оправи.”

В ЕДНО ЛУКСОЗНО ИЗДАНИЕ на Пушкин имаше две запомнящи се илюстрации към „Руслан и Людмила”, които ги няма в интернет. В едната огромният Руслан държеше на ръце миниатюрна Людмила, а във втората беше обратното: Людмила го носеше като дете. Именно втората бе най-подходящата за горната тема, но засега можем само да си я представим на мястото на илюстрацията тук, на фона на една грандиозна постановка на едноименната опера от Глинка в Большой театър.

ОТ ТОВА РАЗКОВНИЧЕ – ЧЕ НОВАТА ЕВА И НОВАТА ЕВРИДИКА не търсят смъртен мъж, на когото да разчитат, а избират и „отлеждат” Новия Адам, Новия Орфей – ЗАВИСИ СЕГА СЪДБАТА НА СВЕТА.

ВАЖНА УГОВОРКА. В случая не става дума жената да "отглежда" мъжа материално и битово, тъй като има много такива случаи. Има много пожертвователни жени, които си отглеждат лентяи или тирани и им е дошло до гуша. Напротив, Истинският Мъж осигурява материално Жената и Детето и им осигурява защита в света, без да се възползва от това. Но ако Жената не го "осигурява" доброволно с абосолютна любов, доверие, приласкаване, себеотдаване, пламенност, нежност и преданост, мъжът губи смисъл на живота и тръгва по лош път или се отчайва. И най-умната и духовна жена би трябвало да не губи женствеността си и една прелестна "слабост", дори и да се налага да влиза в такава роля. Обаче - непринудено и естествено, т.е. да открие това у себе си в по-дълбоките пластове на женското подсъзнание. И най-влюбеният и разбиращ мъж се отблъсква от прекалено умната жена, когато тя иска винаги да е права и да е отгоре. Не че трябва да се прави на глупава, но трябва в определени моменти да изкарва от дълбочините си тази безпомощност и слабост, за да се почувства мъжът Рицар, да има смисъл да живее. Няма нищо по-отблъскващо от винаги спореща, изискваща, осъждаща, силна и права жена, от жена, която умее да се пазари и да изисква, да налага правата си. Или която вечно се подиграва, назидава, съветва и прави забележки. Това понякога е необходимо, но срещу нагли и напористи мъже, когато "любовта" се възприема като сделка или битка - т.е. адската женитба, за която говори Сведенборг. Но при нуждата от истинската любов, когато душите са чувствителни и фини, такава "силност" на жената е крах. Ако в Билията е казано "Жени, подчинявайте се на мъжете си", това не е робовладелски и феодален призив, а един феноменален ключ, една върховна мистерия на Любовта. Но с театър това не става - то се усеща. Прелестната слабост на Женствеността не е животински инстинкт, но белег на една извънредно висша женска еволюция.

Има завършени духове в женско или мъжко тяло на земята, за които половата поляризация психологически е ненужна. Те се усещат цялостни. Те са равностойни като работници и ученици на Бога и летят сами или в Ято. Когато става дума за ЛЕТЕНЕ, Женската Птица винаги може да бъде и соло, и водач. Това произлиза от превъзходната сила и мощ на Жената, като последно творение на Бога. Духовното усещане за самодостатъчност е факт в много достойни Жени през вековете. Такива са и много духовни светици.

Обаче има разлика между духовно и божествено съвършенство. Отдавна ни е обяснено, че духовното съ-ръвшенство е "нещо с връх", а божественото - "ВЗАИМНО вършене". Тази взаимност при завършените индивиди в божествения свят не произтича от липса на самодостатъчност, а от окончателно приключване с егоизма. Това днес се нарича "индивидуация" - обратното на индивидуализация. Можеш сам, но можеш и с друг и други, защото си смирен. Духовният егоист е доволен, че е самодостатъчен. В божественото съвършенство съществата не се интересуват дали НА ТЯХ им е добре, а каква е волята на Великата Разумна Природа, на Бога.

В божествения свят има и ГНЕЗДЕНЕ. Ако на моменти се откажем от Летенето, за да гнездим, и това е по волята на Бога, ние помагаме за изълнение на Първата "заповед" на Бога, изказана много преди съмнителните 10 "Божии" заповеди. Тогава проявяваме ГЪВКАВОСТТА на съвършенството, което е способно мигом отново да се поляризира и да изъпълни прелестно ролята на мъжествеността и женствеността, на бащинството и майчинството. Бидейки така чутки и смирени, божествените същества не губят архетипните форми на Красотата в лицето и тялото си дори при напреднала възраст, защото при тях личната воля е станала едно с волята Божия. Не мислят за удобството си или за измислиците на фалшивите проповедници.

"КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ, ЧОВЕК ДА НЕ РАЗЛЪЧВА".

"Плоденето и множенето" в божествения свят са смирената функция на ГНЕЗДЕНЕТО, осигуряваща здрава, изобилна божествена популация във Вселената. Независимо на кое поле.

Цяла огромна философия на тази тема е развита и от Посветения Пушкин и в шедьовъра му "Руслан и Людмила". Там нито едно име, нито едно действие не е случайно.

13.11.2016 г.  09,07 ч.

ПАК ЗА ЛЕТЕНЕТО И ГНЕЗДЕНЕТО... : : ДАЛИ ТОВА ЗА ВЪЛШЕБНАТА ЛАМПА НА УЧИТЕЛЯ Е ИЗМИСЛИЦА - съдете по документалния разказ на един виден българин след този текст от беседата. Естествено, и тук няма как да минем без Лудвиг Кранах Старши и... вълшебната лампа на Аладин... : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.15н рад ЖАН2004:72-73 "Христосъ казва: „Радвайте се - за васъ иде една нова култура!“ Азъ свързвамъ хората отъ земята съ тази нова култура. Идете и проповѣдвайте на свѣта новото учение: да устроятъ домоветѣ си безъ кухни и безъ дюкяни. Допуснете, че бихме направили цѣлата земя една голѣма градина съ най-хубави овощни дървета. Тя би позволила на всички дървета да дадатъ най-добри плодове, тогава бихме ли имали нужда отъ сегашнитѣ кухни. Каква нужда ще има човѣкъ да прѣкарва цѣли 8 часа затворенъ въ своя дюкянъ? Защо той стои сега 8 часа въ дюкяна си? - За да купи на жена си месо, захарь, оризъ, масло, яйца и т.н... Тогава не ще ни трѣбва и електричество. АЗЪ, КАТО МИСЛЯ, ЩЕ СИ СЪЗДАМЪ ЕДНА ЛАМПА, КОЯТО ЩЕ МИ СВѢТИ. Нѣма да се безпокоя ни за газь, ни за електричество. Нѣма да се говори, че градскиятъ съвѣтъ взималъ много за електричеството. СВОЯТА енергия ще използвате.”

ТУК НЯМА ДА КАЗВАМ ИМЕТО НА ЧОВЕКА, който описва първата си среща с Учителя на тази земя в сегашния си живот. В така нареченото „братство” има много предубеждения и омрази съм някои хора, които Той е изкупил лично от Черната ложа и те са се оказали много по-способни ученици от почти всички останали. Така или иначе, от линка след откъса по-долу ще разберете кой е той. Освен че е изкупен от Черната ложа, както е станало и с Жорж Радев и Михаил Иванов, авторът на този автобиографичен разаз е бил обект и на на най-нежна любов от страна на не едно женско сърце в тия среди. ДВЕ ОТ ТЯХ ПОЗНАВАХ ЛИЧНО И БЯХМЕ МНОГО БЛИЗКИ – ЕДНА СТЕНОГРАФКА НА БЕСЕДИТЕ И ЕДНА ПИСАТЕЛКА, - КОИТО СА МИ СПОДЕЛЯЛИ СВОИ ИЗВЪНРЕДНО ИНТИМНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ С ТОЗИ КОЛОС НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ, изкупен от Учителя и постигнал Четвърто пентагрално Посвещение – предпоследното в човешката еволюция. При него обикновено Посветеният си отива от насилствена смърт.

Ние, ако сме от ХРИСТОВОТО Стадо – от Защитниците или адвокатите на душите – събираме и помним предимно Белите им Досиета. Нека децата на Прокурора помнят и преразказват черните. А ако има и деца на Съдията, от тях ще чуем цялата СПЕКТРАЛНА И ЧЕРНО-БЯЛА ИСТИНА. Но ако са от тях, те ще приличат на Съдията по благост и съвършенство, а не на децата на Прокурора. В своите окончателни „Присъди” те дават предимство на Бялото и Доброто, а сенките добавят с нежен и добър тон само за поука. Също като импресионистите: там и сенките са цветни и светят.  Бяхме приятели и с личния шофьор на разглежданата личност, когото всички ще запомним с несменяемия му сърдечен поздрав „Живей вечно!”. И той ни е разправял чудни истории за шефа си, които го представят в съвсем друга свтлина от тази, с която е известен сред любителите на черното.  Мисля да добавя и част от интимната кореспонденция на споменатата Писателка, за която въпросният ученик на Учителя е бил нещо като божество. Но нека първо видим откъса от спомените му, в който той разказва като очевидец за ВЕЧНАТА ЛАМПА НА УЧИТЕЛЯ. Отивал е при Него, за да вземе интервю - бил е не само придворен политик, писател и военен, но и журналист.

Малко преди епизода, за който разказва по-долу, въпросният човек се е бил подхлъзнал и е полетял надолу с главата в снежната проаст в планината. Един Човек го е спасил по чуден начин миг преди да се разбие - и го е върнал горе, а той е запомнил лицето Му.

"Във всеки случай, аз търсех да зърна някакъв помен от човешко жилище - и не намерих. А и нощта приближаваше. Мисълта да се прекара направо в снега, без огън, па макар и с най-мъдрия да е - ме малко разхлади, т.е., да си кажа истината, неволно потърсих с очи пътеката, по която бях дошъл... Водачът ми излезе пред мен и започнахме да се спускаме малко надолу, на изток. В подножието, в едни набити страхотно  камъни, видяхме да блести някакъв огън - и скоро след това ние се намерихме в преддверието на една неголяма, изградена от дървета и груби камъни къщица... Щом се затвори зад нас вратата, като че ли изчезна и целият свят на бури и мрак. Тук бе топло, приветливо, светло, тихо.  Четирима души на различни възрасти седяха около печката. Всички станаха веднага. Моят водач поздрави особено. Така каза: - Любовта ражда доброто! - Доброто носи живот, светлина и свобода за нашите души - отговориха му те и тутакси му помогнаха да снеме раницата си и да съблече връхната си дреха. Други помогнаха на мен - и веднага ми поднесоха топъл чай. С каква радост го изпих! Просто невероятно беше, че вън - само зад една дебела врата - духат бури и се въртят вихрушки -  тъй весело се чувствуваше човек в това широко, макар и с неправилна форма, помещение. А и в самата атмосфера на стаята имаше такова - бих казал, радостно спокойствие, каквото никъде не бях изпитвал. Лъхаше нещо непознато за мен, но във всеки случай твърде приятно, като че ли душата се разтапяше в някаква светлина и  оставяше само тиха, необикновена радост. Кога и къде беше изчезнал моят водач не видях, но след малко той се яви от една вътрешна врата и ми каза: - Щом си отпочинете, той ще ни приеме. Ох, пък аз, уморен, вдаден в новите впечатления, в преживяното и силния контраст между това, което вън стихиите, играещи с нашия живот, ни дадоха, и в това, което намерихме тук - бях почти забравил защо съм дошъл... И много интересно самочувствие - аз, който неведнъж се бях срещал с най-важните светски личности, без да изключим царе и императори, сега усетих едно необикновено душевно изтръпване, което сам не знаех как да го обясня. Изобщо, тая вечер всичко ми се виждаше особено, неизживяно досега. И никак не се учудих, когато, неочаквано за себе си,  смирено запитах водача си: - А трябва ли да го поздравя някак особено? Виждам, вие правите това - или пък има някои "церемонии" при влизането при него, които трябва да изпълня?... Той се усмихна. - Едничкото, което мога да Ви препоръчам, е да бъдете съвършено свободен и естествен. Питайте и слушайте внимателно - и Вие ще имате такъв богат и особен материал, какъвто никога, мисля, не сте имал. Ако не разберете нещо, питайте пак - той винаги обяснява с голямо търпение. Скоро бях готов - махнах грубите обуща, промених горната си риза с друга, с красиво отворена яка, избръснах се  (присъствуващите бяха повече брадати и небръснати и с любопитство разглеждаха както всяко мое движение, така и несесера, с който си служех...). Водачът ми тръгна пред мен, отвори тихо една врата, влязохме в неголямо коридорче, а след това се спряхме. Той похлопа - и може би чу позволение за влизане (аз нищо не чух) и отвори вратата. Влязохме в една широка стая, на която покривът бе наведен на една страна. Ясно бе, че това е някакъв навес, подслонен под наклона на някоя вековна канара, която е дала прибежище на тоя странен човек. Още при вратата, аз се спрях. Всичко наоколо беше особено. Белотата и чистотата правеха особено впечатление. Но от всичко, най-особена беше лампата, светлината, която тя издаваше, и самият той, който седеше на едно нежно, удобно плетено кресло.

[Едно отклонение от разказа на Л.Л.: този разкошен плетен стол преди години ни бе даден за ремонт и ние с приятелите го поправихме. Той и до днес е в дома на една приятелка - б.р.].

При влизането ни, той стана от мястото си - аз не смеех да пристъпя напред, докато той не каза: - Елате!... Същата фигура, която видях и при моето падане в пропастта - същата брада, красиво лице, дълги бели коси! - О! - казах му аз. - Вие сте същият! Аз Ви видях. Как е възможно това?! Той ни подаде мълчаливо ръка, която аз стиснах с признателност (после видях, че му целуваха ръка, но аз не знаех), и ми каза след някое време: - Седнете! Той ми показа стол недалеч от себе си. Седнах.Водачът ми се сви почти до краката му, направо на пода - изглежда, че това бе най-голямото щастие за него. Помълчахме. Аз разглеждах всичко наоколо, като да не бях виждал никога нещо подобно. Всъщност, обстановката беше много проста, но все пак много необикновена. В самия въздух, във всичкото съчетание - па и самата лампа, имаше нещо особено. Тя представляваше един синкав, като че  ли опалов кръг, в центъра на който висеше сърце, също тъй полупрозрачно синкаво, с розов пламък, излизащ от него. И  светлината се меняваше. Ту ставаше светлогълъбова, ту синкава, ту светлорозова. Като че ли някакво огнено кълбо, жив огън течеше, преминаваше като разноцветен пламък от място на място. - Електричество ли е това? - почудих се съвсем по детски аз. - Не, това е Вечната лампа - каза той. - Вечна лампа?... Приближих се - това беше странен жив пламък, който се гонеше, преливаше, пулсираше, като ежесекундно изменяше цвета си между гълъбовосиньо и леко розово. Протегнах ръката си по-близо до лампата, която имаше вид по-скоро на старовременен малък жертвеник, с естетичен пиедестал. Чудно - светлината беше съвършено студена. И нещо още по-чудно ми се случи - приближената ръка като че ли стана  мъглоподобна, близка към изчезване. Стреснат, я дръпнах назад - нямаше нищо на ръката ми и напразно е бил страхът ми. Обърнах се към него. Той се усмихваше леко, тихо, както понякога бащите се усмихват на своите любими деца, когато им дотягат с някой неуместен въпрос... - Не се бойте. Тази светлина, която виждате да се прелива ту горе, в сферата, ту по кръга, наоколо, е особена - никога  друг път Вашите очи не са я виждали. - Откъде иде тя? - запитах аз. - Отвсякъде: от тая планина, от вятъра, който вее вън, от снега, който вали, от вас самия - вижте как се вълнува пламъкът! И наистина, той тичаше като подплашен - ту горе в сферата, ту в околния кръг, при това като че ли се намесваха и някакви  зеленикави искри в него. Аз ги посочих. - Това сте вие - земният човек, който внасяте своите влияния. Като се поуспокоите малко, и цветът ще се измени, и  пламъкът ще се успокои. Отдалечете се малко - този огън е наистина студен, но той излиза от сърцето на земята и се  кръстосва с лъчите, макар и невидими, на слънцето. Тук е един фокус - горнило, в което става проявата. Но вие имате  твърде земно в себе си. Видяхте ли какво стана с ръката Ви? Аз я вдигнах. Тя бе станала синьо-зелена, като кожата на удавник, който е почнал да се разлага. Стреснат, аз го запитах бързо: - Какво е станало, наистина, с ръката ми?... Триех кожата, но тя не губеше своя противен цвят. - Господи! Та на сенегалец заприличах! - извиках аз, доста отчаян. - Няма нищо, не бойте се. Вие се приближихте при този жив огън, без да е пригодено тялото ви достатъчно за него. В тялото на съвременните хора има много мъртви, ненужни, натрупани излишни вещества и материи - те им дават и тия неестествени форми и деформирани лица, разсадници живи на всевъзможни култури на бацили и бактерии. Съвременните "умни" хора (той направи ударение на тая дума), без да щат и знаят, се управляват, фактически, от микроскопични животинчета и растения, които пълнят тяхната кръвоносна и стомашна система, атакуват всички органи, изменят настроения, предизвикват болести, нападат понякога цели армии, слагат ги на земята и решават съдбата на нациите.

Гледах неговото красиво лице, високо чело и ореола от бяла коса и брада. Какво спокойствие дишаше то! Как нечовешко  изглеждаше сред тая преливаща се светлина - ту ясносиня, ту слаборозова! Като че ли тая светлина не го огряваше само  отвън, а течеше под кожата на лицето му, като да бе негова кръв... - Вашите средства против тия малки животинки - продължи той - са смешни. Съвременната медицина лови привидения със  сакове за пеперуди! Разберете ме добре. Бактериите и бацилите, т.е. това, което вие наричате така, представляват особена култура на същества, чиято еволюция е съвършено странична и няма нищо общо с човешката. Те си се развиват самостойно, както съществуват и много други еволюции на различни същества, които си следват своя път - видими и невидими, знайни и незнайни. Човекът, в своето отклонение от естествения си живот, се е намесил в тия слоеве на енергии космични, от които черпят и те, прекръстосали своите пътища, сега те искат да си послужат с человеците като с една почва, от която вадят нужните тям сили и средства, без да искат и да знаят за това, което е човек със своята форма и съзнание. Но и самият човек, по отношение на земята и някои по-висши същества, се намира в същото положение. Мълчах, защото не знаех какво да питам. Редица въпроси се мяркаха из ума ми, а нямах смелостта да ги задам. Зад туй, което ми каза за бацилите и бактериите, усещах инстинктивно, че се крие нещо друго, недоизказано - като че ли  някаква тайна, която ей-сега ще бъде разяснена, стига да имах смелостта да протегна ръка и вдигна завесата. Но аз не  смеех. Ръката ми гореше вече като стоплена на огън и аз неволно, вместо всякакъв въпрос, погледнах нея, после лампата, Чудно - пламъкът на лампата беше се почти установил, розовият - отгоре, а синият - долу, и само слабо пулсираше като живо сърце. Но щом започнах да го гледам, веднага започна да става като че ли безпокоен, да се прелива от една форма в друга все по-силно и по-бързо. Той ме погледна пак. - Виждате ли колко е чувствителна живата светлина! Достатъчно е само да я погледнете, за да ви отговори...Съвременните учени са близко до откриването на един от основните процеси на тая светлина. Вие познавате явлението на катализата, нали? Аз кимнах с глава, защото наистина то донякъде ми бе известно: - При синтез, за да получат ново съединение от няколко по-прости, изисква се присъствието на ТРЕТИ елемент, който не  влиза в химически или физически връзки с другия, но действува някак с присъствието си, само защото остава неизменен при цялата реакция. Катализаторът действа динамически - ми каза той, - развързва известни енергии в природата. В тия свойства на телата, които са присъщи на всички без изключение, но не се проявяват еднакво, т.е. не са еднакво известни на вашите учени, се очертава една особена среда и картина на цялата природа, с която боравят знаещи люде, но си мълчат. Вземете, например, електричеството. Всички тела имат отношения и го съдържат. Въз основа на него може да им се въздейства по един или друг начин. Същото е и с тези сили - динамически полета да ги наречем, - които заобикалят всяко тяло. Всяко тяло, потопено в динамическо поле на друго тяло, добива ново свойство. Динамическото поле на слънцето - или по-право неговото външно тяло - ние наричаме "гравитационно поле", а свойствата на телата, добити от това - тежест. - Нищо не разбирам - казах му аз най-искрено. - Аз зная килограми, тонове желязо или нещо друго, но тъй да сме в тялото на слънцето... Собствено, за динамическо поле се сещам, защото има и електромагнитно поле - сега радиото ни понаучи на доста работи - усмихнах се аз. - Трудни са тия въпроси за вас; но знаете ли, това е само началото... Аз исках да Ви обясня донякъде вечния процес на  тая лампа - материалния извор на тая светлина, която все пак взима по малко въгледвуокис от въздуха, за да поддържа  равновесието на енергиите. Но, струва ми се, и това ще го приемете като «чудо», въпреки че то е базирано върху  естествени закони... Аз неволно наведох глава - може би и така да бе, но аз трябваше да си кажа истината: не разбрах, а и ме беше срам да злоупотребявам с добрината му и да го карам да ми говори това, което не беше ми достъпно... - Дайте ми ръката си - каза ми той. Аз я погледнах със съжаление - тя изглеждаше почтти черно-виолетова. Подадох му я и той я тури между двете свои шепи,  обхвана я, и така я подържа няколко минути. Леки мравки залазиха по ръката ми - и под лакътя започна да ме щрака и ръката ми потръпна. След няколко минути той си  отдръпна ръцете - а моята беше станала чиста и розова, както си беше от по-рано."

Откъса е взет от:

http://petardanov.com/…/7708-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC…
%D1%87%D0%B5%D0%B2-ii-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB
%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8/#gsc.tab=0

Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а  по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г., по инициатива на съученичките  й, нейният клас отива на Изгрева и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие "Чист и  светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема  беседата от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя разпознава Учителя, отива да живее в  комуналното селище Изгрев и става ревностна последователка на Божественото учение.

Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. Изгрев. Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през много трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листове, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, както и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разкази в Италия и Испания. И при това, единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов. Сам Учителят й дава Своята благословия и й казва: "Пиши, работи, греби и раздавай". Литературният й псевдоним е Бенѝта. Невена Неделчева почива на 20.04.1995 г.

Също като Елена Андреева, тя е била много близка с Любомир Лулчев и ни разказваше за връзката си с него с унесени очи. Защо му е казвала и пишела постоянно "Татко мой" (бил ли й е баща в предишно прераждане – или по друга причина?...). Защо неизменно е виждала в душата си Лулчев наред с образа на Христа; защо Учителят е наредил да сложи палатката си до тази на с.Еленка, защо сестра Елена Андреева е била тъй внимателна към Невенка и нежно се е грижела за нея, въпреки че обичат един и същи мъж? Виждали ли сте подобно нещо днес? - Ето, тя му пише за Еленка:

"...тя - знае или не знае,- но мен ми важи да постъпя както теб - и това би те най-много зарадвало. Наблюдавайки внимателно, чрез себе си проучвам и разбирам и другите жени".

И нещо безкрайно трогателно: как чувства и обича една нежна ангелска душа, която хич не се интересува, че Лулчев бил от "черната ложа"... Четейки писмата й до него, ние си спомняме романа на Мелвил Колинз "Полето Ардат". Духът на героинята живее на една далечна райска звезда, но тя е дълбоко нещастна, че вечният й любим - парижкият поет Алуѝн - е все още на земята. Без любимия, и раят е ад. Ето какво пише Невенка в писмо до Лулчев, въпреки че в момента тя се намира на Рила, при Учителя!:

"Татко мой..., нали си ми татко?... Много те болеше сърцето и голяма беше мъката ти, но нали и аз самата искам да съм здрава и можех да тръгна, ако ти не кажеш това? Зная, че те боли и нямам по-голяма мъка от тая, когато съм ти причинила някоя скръб и никога не съм искала и затова винаги съм се старала да не сбъркам. Ако ти не дойдеш, мен не ми се стои тук - празно е. И когато гледам мястото, дето бяхме миналата година, струва ми се, че ти стоиш там самичък и тъй си тъжен и знаеш... Виках те - и струваше ми се, че ако отидех там, щях да те видя полулегнал, и тъй ми бе скръбно... Като че ли сянката ти е останала тук, особено по скалите горе, гдето стоеше... И когато ги гледам, сърцето ми неволно те чака ей сега да се завърнеш оттам. Знаеш ли колко силно усещам, че ти стоиш там, дето ни бяха палатките миналата година? Стоиш и гледаш оттам, и мен ми е тъй мъчно, че съм тука сред... тези.... Никак не ми се стои... Моля ти се, много ти се моля, ако обичаш, кажи ми ще дойдеш ли - ако и ти сам знаеш, разбира се. Хубава е планината, чист е въздухът, но празна е - няма те тук, когато те потърся да те видя..." "...Взела съм "Занони" да я чета тук, после някоя тетрадка, в която реставрирам което си ми говорил през последните  седмици. И когато се заливах от смях, аз все си мислех, че ще има нещо... А очите ти бяха тъй светли, както рядко са били  по-рано!... Бог да те пази, на Него се надявам и уповавам." "Вчера, когато дойде Учителят, всички тъй бяха заети със своите си работи да си построяват палатките, та никой и не обърна внимание. Липсва почитание, и пак си мисля: няма с кого и Той да си продума няколко думи. Всички само блеят. Завчера изброяват, изброяват имената на които ще бъдат в автомобила, и най-после притурят и Учителя... Просто жал ми стана. А Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те, „героите”, се разпореждат. И сега пазарим по 2 лв. на килограм за превоз от Дупница дотук. Бабите протестират, че за багажа им е взето толкова много. И от мен искат още 50 лв.  Слънцето пак изгря - а ти какво ли правиш?... А за палтото, знай по най-човешки, макар че никога не искам да направя  нещо, което няма да ти хареса. И ако съм погрешвала, то е било от незнание какво да направя, а не от нежелание да направя  което ти би искал. Досега съм се старала да предусещам какво ти харесва и какво не и да се съобразявам с това, с искреното желание да не ти причиня никаква скръб.  Пия вода и за теб... Но тя, знаеш ли... - тя казва, че иска и ти да докоснеш устни до нея! А освен водата, и още някой друг иска това още повече от нея... Сърдечен привет. Benita. "А тая сутрин от вятъра, като налягали сума палатки, не могат да ги вдигнат. Мойта я овързах с въжетата и си стои като лодка сред океана, люшкана от вълните. Не ми се стои тук самичка и мисля, ако искаш да ме посрещнеш в Дупница - да ми  пишеш кога, за да си тръгна. Елена бърза не зная за какво, а ето и че я викат. Държи свещта да запечатим писмото до теб. О, какъв вятър! Много, много мерси на моя мил татко! Бог да бди и ни пази, на Него уповавам. До най-скоро виждане - и много мерси.Твоя Benita." "Като паднаха палатките на Учителя, на Савка и на Елена, моята малка "лодка" устоя на бурята. Учителят казал, че Бог  благославял смирените, посочвайки палатката ми. Че тя е почти най-малка от всички, но нямаше нужда да тичат и да ми  помагат. Имам доста работи да ти казвам, които не смея да пиша. Тъй чувствам, може би защото ми се иска някога да поговоря за теб, но тъй понякога чувствам да отида при Него и да си поговорим за теб, че и Нему му е много мъчно. Сестра  Попова, с нея си поприказвах, тя много добре разбира и ми казва, че и тя много те чака. Казва ми: "Ако много бързате, ще  се забави; ако не бързате, по-скоро ще дойде тук..." - "Не бързам - побързах да й кажа, - само чакам..." Побързах да й  кажа аз, но дано да каже, че скоро ще дойдеш. - "Ще дойде тогава!" - тъй й казал Духът... О, дай Боже! Много сладко,  мерси. Benita."

 

https://www.youtube.com/watch?v=ArBkqQh2pIg&feature=share&fbclid=IwAR2GKvi0AqHJsZAW7yJQIjnQhWumjS0i_wOjXPLKA-Au_5B4-Vy9IeOH7ww

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1821424698114116/

 

13.11.2016 г. 23,53 ч.

 

ЗАПѢЕ ТАЗИ МОМА - И НЕ ИСКА ДА УМРЕ... : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.15н рад ЖАН2004:72 „Нѣкой пѫть мислите, че животътъ нѣма смисълъ. Много моми и момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега животътъ има смисълъ!“ Запѣе тази мома - и не иска да умре... Така е и съ момъка. Отъгдѣ дойде този проблѣсъкъ, този смисълъ въ живота? - Въ тѣхното сърдце и умъ се открива ново съзнание, тѣхнитѣ сърдца започватъ да туптятъ!”

13.11.2016 г. 15,00 ч.

 ДОЛУ РОБСТВОТО! : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.15н рад ЖАН2004:73 „Христосъ казва: „Радвайте се, защото новото знание, което ще дойде, ще освободи хората отъ това робство, въ което сега се намиратъ. Билъ съмъ въ Америка и тамъ хората се чудятъ на тези грандиозни здания съ десетки етажи, голѣми сводове, „култура”... Споредъ менъ, това сѫ затвори. При тѣзи тъй модерни кѫщи, благодарение на недостѫпа на слънцето американцитѣ сѫ много нервни хора. Идеята у тѣхъ да създадатъ нѣщо грандиозно е хубава, но нека способноститѣ на ума и сърдцето взематъ този високъ размѣръ. Обаче, когато тази божествена идея не може да се разбере от хората добрѣ, а се проявява по начина, който виждаме, това показва, че тази култура е отживѣла своя вѣкъ. Бѫдещитѣ майки и бащи, като зачеватъ дѣцата си, трѣбва да имъ турнатъ тази мисъль: „Не ти трѣбва тебе кухня!”

13.11.2016 г. 19,52 ч.

ИСТИНСКИЯТ ХЛЯБ : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.15н рад ЖАН2004:74 „Човѣкъ може да живѣе и съ всѣко благо Слово, което излиза отъ устата на единъ добъръ човѣкъ.”

14.11.2016 г. 15,25 ч.

МАГЬОСНИЦИ НА ДОБРОТО : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.15н рад ЖАН2004:81 „Какъ ще познаемъ каква е тази любовь? - Като влѣзешъ въ една кѫща и заваришъ хората скръбни, ако слѣдъ като постоишъ 5 минути тѣ се развеселятъ, тогава твоята любовь е божествена.”

А.Л. Ржевская «Веселая минутка»

14.11.2016 г. 20,49 ч.

ПОДПУШВАНИЯ, КАТАСТРОФИ, ОТРОВИ – И АНТИДОТ : : Беинса Дуно: „...Повече от две хиляди души били удавени... По същия начин и човек може да направи един бент в себе си - да подпуши тия енергии и да си причини сам голяма пакост. Защо? - Защото един ден, когато този бент се събори, той ще завлече целия живот на този човек. /.../ Когато дружите с някой човек, никога не го подпушвайте. Никого не подпушвайте! (9 декември 1934, Добри вести)

„Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте никакви прегради на човешките мисли и желания. (7 ноември 1928, Дадено по нещо)

„Не се подпушвайте! Природата не обича подпушване. Всеки, който се подпушва, Природата разваля бентовете му. Никакво подпушване! Най-първо, живата енергия трябва да се използва. Не се ли използва тази енергия, тя донася всичките злини в света. Ще я използвате! (20 май 1923 , Закон за контрастите) „Ти казваш: „Това не може, онова не може!...“ - и най-после се подпушваш, човек така се подпушва. - Дайте ход на вашите желания!” (20 декември 1939, Дайте свобода!)

/Ако Божественото не се предаде, ние се отравяме/ „Тъй, както сте възлюбени от Божественото, туй, Божественото, предайте го на другите, които очакват любов от вас. Божественото трябва да се предаде. Смисълът на живота е там.” (8 май 1936, До мажор и ре мажор)

/Всяко подпушване на Божественото внася отрова./

„Любовта има отровни елементи.” (19 април 1942, Най-малката и най-голямата Любов)

„Всяка отровна мисъл – навън! Всяко отровно чувство – навън! Всяка отровна постъпка – навън!” 30 ноември 1941, Роденият

Ето и извлечение от една статия в интернет:

При токсичната любов нито един от двамата не може да има живот, който изключва другия. Всичко трябва да бъде правено заедно - в противен случай идват на дневен ред ревността и подтиснатостта. Това е много нездравословна зависимост, която ще доведе до отдалечаване и загуба на доста приятелства.

В токсичната любов ти или твоят партньор по всякакъв начин се вманиачавате да промените нещо в другия по своите стандарти. Един ден някой от двамата ще се пречупи от всичките тия критики - и ще се промени „в "името на любовта"...

В токсичната любов много често разговорите преминават в спорове или обвинения. Има и реплики, които изглеждат позитивни и доброжелателни, но всъщност са манипулативни начини да те накарат да направиш нещо, което ДРУГИЯТ иска - или да му дадеш нещо.

14.11.2016 г. 11,16 ч.

 

„Дъбът пораства за 300 години, тиквата - за 6 месеца”. : : Беинса Дуно: 1917н 1917.04.15н рад ЖАН2004:77 "Има правила. Не мислете, че въ духовната наука нѣщата вървятъ много бързо. Не, много медлено!"

ТОВА – по повод на въпросите как може да се включи някой в Летенето и Гнезденето. Неведнъж е обяснявано, че Школата иска присъствени занятия и общ живот минимум 25 години. Някои познати вече ги надхвърлиха и виждаме резултатите. Но задочно обучение тук няма, понеже няма и „задочен живот”. Невъзможно е квачката да излюпи пиленце, ако ляга върху яйцето от дъжд на вятър. Оглашените, които цял живот се развяват по други школи и лектори и живеят с когото им падне, няма как да завършат Школата даже задочно. Може – има присъствени занятия и общ живот два пъти в годината поне по една седмица, има и за три денонощия месечно и по едно седмично, но досега няма кандидати. Пък и дѝпломата след 25 години не дава право на задочниците за Гнездене и Полети, а само за достъп до документалните филми. Човек сам избира кого да следва, къде да е самодеец преди да е учил, с кого да живее.  Стана дума за „диплома”. Тя не е нито книжно тяло, нито някакъв чип или кристал. Дипломата е нашата глава, нашето лице, нашето тяло. Ако ангелите ни харесат, имаме достъп навсякъде. Както се вижда в илюстрацията, обикновено гуруто е по-дребен от ученика - челата. Вижда се и свещеното тайнство на Докосването, като необходим акт за подпалване на Втория Лъч. И на нещо много повече от сахасрар, когато двойка от Бога подпали върха на Вихрун около Елмазената Стурна на Аза. Когато два Аза станат едно и се съединят с останалите до 60 милиарда, става възлизане на Новата Земя и в Новото Небе. Втрото Посвещение на Смирението се активира когато последваме БЛАГ Гуру и когато се съединим със Сродна Душа от Ятото. Мекотата на характера е абсолютното условие такава верижна реакция да може да се осъществи, а Докосването е Искрата от Огнивото. Тогава се зачеват Същества и вселени с монада. Седемте лъча на Гуруто, събрали 60 милиарда, обикновено са невидими.

Ето и от Крыжановская - описва различен брой лъчи над различните Посветени:

"Эбрамар был окутан как бы легким и прозрачным голубоватым паром, а шесть лучей над его челом образовали огненный венец."

 

15.11.2016 г. 22,39 ч.

И ТАКА – ДА ПРОДЪЛЖИМ... ТУК НЯМА ДА ПУБЛИКУВАМ ДВЕТЕ РАЗЛИЧНИ РЕДАКЦИИ на един и същ абзац от беседата „Волята Божия” в тома „Все що е писано” – от 1942 и 2004 г. За мене легендата, че всичко старо преди 1944 г. трябва да е автентично, понеже било лично проверявано от Учителя преди отпечатването, престана да бъде сигурна. Явно някои стенографи още тогава са правели съвсем волни съчинения, а защо Учителят е позволявал това е и неизвестно, и известно. Тук няма да го коментираме. Ако задачата ни беше да експонираме тия драстични разлики, десетки томове нямаше да стигнат - и не ни е това работата. За мен изданията на „Жануа”, ползващи оригинали от Историческия архив, се оказаха едно гоямо откритие. Дано съм прав, но ми звучат почти с гласа на Учителя. ЗА ДНЕС ВЗИМАМ САМО ЕДИН ФРАГМЕНТ ОТ изданието на това издателство от 2004 г.  АКО ЕДИН ИЗРАЗ ТАМ НЕ Е ПИПАН И Е ОСТАВЕН ТОЧНО КАКТО ГО Е КАЗАЛ УЧИТЕЛЯТ, за нас той може да е повод за крайно интересни паралели с Интегриона – Модела на Цялото и Частите, даден от Него и сумиран планиметрически от Венно – Крум Янакиев Въжаров. ТОВА Е ЕДИН ОТ ПАСАЖИТЕ, ПРОМЕНЕНИ КОРЕННО - И НЯКОИ ФРАГМЕНТИ ОТ ТЯХ ИЗЦЯЛО ЛИПСВАЩИ В ИЗДАНИЕТО ОТ 1942 г.:

Стр.86: „Слѣдователно, трѣбва да пазимъ главата си чиста и непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения.”

Първият инстинкт на всеки коректор и редактор е да сложи едно „и” между „Божестен” и „духовен” – инак не звучи издържано в духа на самото Учение. Добре е да се провери в самата стенограма, ако е налична – или в първичната машинописна дешифровка.

НО АКО Е КАЗАНО ТОЧНО ТАКА и редакторът не е посмял да го пипне, понеже има богобоязън и интуитивна съвест,  словосъчетанието „Божествен духовен” може да има пряка връзка с един от секторите на Интегриона. На илюстрацията той - нарочно за случая - е направен в синьо. Ако въобще цитатът е верен, цялото ни умопостроение в момента става крайно интересно, защото Учителят може да доказва положението, че има „божествен-духовен” и „небожествен-духовен свят”. Според интегриониката, всичко включено в Триъгълника е в божествения свят. Но това, че лявата част на духовната сфера е извън Триъгълника, съвсем не означава, че като не е божествена, тя е нещо лошо. Под „божествен свят” в интегриониката се разбира светът на БОГОВЕТЕ, а под „небожествен” – свтът на БОГИНИТЕ. Това, че те са извън Триъгълника, съвсем не ги понижава по ранг, понеже те са вътре в ЕЛИПСАТА – света на Майката Божия, Мировата Душа, Която е по-горе от боговете.  Това са сложни и нови за нас сведения в областта на беинсанската кабала. Фактът, че два сектора на Елипсата и Осмицата излизат извън Триъгълника, съсем не е „грешка” на чертежа, както си мислехме в началото. Поради фрагментарните сведения в беседите и от страна на Венно, замалко да вмъкнем цялата Елипса и Осмицата вътре в Триъгълника, но нещо навреме ни насочи да не правим това. Осмицата – това е Великата Разумна Природа. Като Еманация на Бога, Нулата или Елипсата е биполярна и затова отговаря на цифрата 2. Оттук следва, че Мировата Душа или Майката Божия е ипостас на Бога, субординиран само от Него и от никой друг. Триъгълникът – като ТРЕТА Еманация – е създаден от Бог Отец и Мировата Душа като тяхно дете на ТРЕТО място, ТРЕТИ поред. От това следва, че боговете са по-долу от богините – от Майките, Възлюблените и Любмиите Божии. Именно поради това, в „Златната песен на Любовта” от Стоян Диловски (Тод), Вечната Любима моли Вечния си Любим да я спаси от боговете... По тази причина и голямата българска и немска езотеричка Беа Нади или Някой чрез нея описва „делѐните” – сродните двойки души – като йерархично по-горни от „теòрите” – боговете. За наша изненада, в Словото на Учителя Беинса Дуно срещаме в прав текст същото твърдение – че божественият свят не е най-горната и най-последна инстанция най-близо до Бога. Един ден – казва Той – ще изчезнат не само умът и сърцето, но и душата и духът на човека и съществата; ще изчезне дори божественият свят. Може би е било по-точно да се каже „боговия” свят – светът на боговете. Дори и да не се е изразил в тази беседа точно така Учителят („Божественъ духовенъ свѣтъ”), това стана повод да си поговорим за реални положения от Интегриона. Отликата на боговете от дясната полусфера на духовния свят е тази, че те могат да са сами и сами с всички. Това се проектира до голяма степен в съответните зодиакални знаци там – Овен, Лъв и Стрелец. Богините не могат и не искат да са сами - тяхното щастие е да са в орбитално положение спрямо някой бог. От един ракурс това изглежда по-ниско, понеже са тревожни и зависими от обекта, но от друг ракурс не се знае дали не са нещо по-високо: те са Майки Божии – Любими на самия Бог! Ако не бяха те, нямаше да има кой да ражда богове...Това бе една неочаквана екскурзия в беинсанската интегрионна онтология...

15.11.2016 г. 19,53 ч.

ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СЪМ ГРИГОРИЙ - СЕЛЕКТОРЪТ И ОФОРМИТЕЛЯТ НА ТИЯ ПОСТВАНИЯ НА ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ БЕСЕДИТЕ на Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно - от доста време. Реших да споделя сриозния проблем, пред който се изправих с особена острота преди малко и който ме води до ръба на РЕШЕНИЕТО ДА ПРЕКРАТЯ ТАЗИ ДЕЙНОСТ ТУКА И ДА ПРЕСТАНА ДА РЕДАКТИРАМ НЕСИГУРНИ ТЕКСТОВЕ ВЪОБЩЕ. Драстичните разлики между различните дешифровки и редакции на една и съща беседа би трябвало да доведат до същото всеки човек със съвест, който още няма достъп до акашовите записи. Един ден ще имаме свободен достъп до тия документални небесни филми и на нивото на човешката видеотехника. Тогава, като видим и чуем какво е говорил Учителят всъщност, ще се убедим, че с нашите редакционни намеси и тълкованията си ние не само сме правили през цялото време свободни съчинения, но и може да сме воювали с Истината.  От друга страна е възможно немалка част от дешифровките да е автентична - или все пак основният дух на Словото в много случаи да е предаден вярно.  Въпросът ми към всички е: ДА СЕ ПРОДЪЛЖИ ЛИ ТУК ЦИТИРАНЕТО НА ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ НАЛИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ? За някои приятели това досега се оказва полезно. Ако заедно решим да не се спира, важната промяна, която бих направил, е ДА НЕ СЛАГАМ ИМЕТО БЕИНСА ДУНО ПРЕД ВСЯКА ЦИТИРАНА МИСЪЛ, именно защото няма никаква гаранция, че е записана и дешифриана точно. Може би най-коректно ще бъде нещо от рода на: „В ЦИТИРАНИЯ ИЗТОЧНИК, ДУМИТЕ НА УЧИТЕЛЯ СА ПРЕДАДЕНИ ТАКА:”. Ако някой се сети за нещо по-кратко, предложете.  НАКРАТКО: ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ЛИ – ИЛИ НЕ?

15.11.2016 г. 09,45 ч.

СЛАДЧИНАТА В ИСТИНСКИТЕ ХОРА : : ГОРЧИВИТЕ СА ГОРЧИВИ, ПОНЕЖЕ ВСЕ ОЩЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ЛИЧНАТА СИ ВОЛЯ. : : КАТО ПОЧНАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ БОЖИЯТА ВОЛЯ, И ТЕ ЩЕ СТАНАТ СЛАДКИ : : Беинса Дуно: 1917.04.22н бов ЖАН2004:85-86 „Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно, горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, но послѣ тази горчивина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, вие трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки. Само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие - и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели."

КАКТО СЕ ВИЖДА НА СНИМКАТА, и най-луксозният кафез, в който сме се затворили по собствено желание, не може да не вгорчи живота ни.

15.11.2016 г.  06,46 ч.

 

ШАЙБАТА НА СВЕТА, КОГАТО ИЗПЪЛНЯВАМЕ ЛИЧНАТА СИ ВОЛЯ, Е ПАК ВОЛЯТА БОЖИЯ, НО БЕЗМИЛОСТНА : : Беинса Дуно: 1917.04.22н бов ЖАН2004:84 „Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва „Господи, Господи”, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира ВИСШЕТО И РАЗУМНОТО у човѣка, ВИСШЕТО И РАЗУМНОТО въ свѣта. Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость, на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствате на едно колело, което се върти въ една фабрика. Каквато и молитва и да му отправите, ако то ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка - ще ви направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически - законъ на необходимостта. Слѣдователно, всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка. Но когато казвамъ „свѣтъ на безпорядъкъ”, то не значи, че нѣма порядъкъ - само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйстватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ. Като казвамъ „разуменъ животъ”, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно, когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбираме тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото; или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание."

ЦИТИРАНИЯТ ПАСАЖ ОТ БЕСЕДАТА може да не впечатли особено хората, които четат Словото механично, без да го осъзнават дълбоко и без да променят радикално живота си. Те може всеки ден да си четат по една беседа, във всяко томче има стотици мъдри неща и затова няма как да се впечатлят особено от изнесеното по-горе. Обаче, ако си представим, че ние САМИ се хвърляме между зъбчатите колела на механичния човешки живот около нас, много по-нагледно ще разберем защо всъщност Божията Воля не е жестока и безпощадна. Бог ни е дал възможност да избираме между Матрицата – и света ИЗВЪН зъбните колела на Матрицата. Поради нашите принизени идеали и мотивации, поради бързането да бъдем „щастливи” и да се „подредим” в „живота”, ние сами се хвъляме надолу с главата в Машината - и последстивията са известни. Пътят на праведника, окултното ученичество дават съсем друга перспектива: старателно проучване какви може да са високите идели, как може да повишим вкуса си и критериите си за избор на цели и хора в живота си. Един ученик на Учителя с прискърбие констатира, че повечето хора бързат да подражават, бързат да се размножат и да заживеят в света, програмиран от ниския вкус и злото. Почти всички попадат на партньори от ниска или много по-различна еволюция - и в резултат се оказват „вързани жестоко”, както казва поетът.  Именно затова Учителят навреме е основал Младежкия (Специалния) Клас, в който изискването е да не сме семейни и да имаме самостоятелно жилище, недостъпно за хора от по-ниска еволюция. В един момент Той е съжалил, че пак са разбрали механично и догматично думите Му за „неженените” в този клас. На вратата на салона е стоял един як брат и грубо не е допускал всички женени... А Учителят е разрешавал на отделни двойки да посещават Специалния клас и да взимат живо участие в него. В тия случаи той е виждал и знаел предварително, че такава двойка е от една и съща еволюция, че никога няма да се прояви ревност и недоволство у единия, ако другият отсъства и общува с други хора. Това единство, тази чистота на сърцето и мисълта са абсолютно необходими, понеже в някои от полетите на Класа или мисиите в света, свързани с по-дълго отсъствие, единият от съпрузите трябва да си остане вкъщи. Той или още не е изработил нужните висши тела и органи за такива задачи, или в момента не му е дошъл редът за това. Обаче пълното му доверие и добротата на сърцето му в това време изпращат САМО ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ И ЧУВСТВА КЪМ БЛИЗКИЯ. Той знае, че и най-малката тревога и безпокойство биха създали нещо като въздушна яма в пространството, в която може да попадне не само любимият, но и всички, които пътуват в момента с него.  Ето защо е извънредно отговорно кой се посвещава, кой се кани в такива Мисии и Полети. Докато човек е още между зъбчатите колела на Матрицата, за ученик в Специалния клас не става. Той все още изпълнява личната си воля и се съобразява с погрешните избори в живота си. Всъщност, на практика той вече няма лична воля, а изпълнява принудително предписанията на „обществения договор”. Това важи не само за обвързаните битово или астрално, но и за самодейците и функционерите, които избират да изпълняват личните си умопостроения. Важи и за скитащите по света, за разпиляващите се по приключения, по интересни места, инициативи, авторитети и мероприятия. Те още не са готови за Инкубатора, какъвто представлява една Вътрешна Езотерична Школа. Ако това звучи механично – не са готови да седят със съучениците си нужното време в Гнездото под Майка си „Квачката”, каквато представлява един божествен Учител.  Това сведение за 25 години мътене на едно място, за да се излюпим, не е само една теория. Но бързащите да се излюпят и преждевременно изпадащите от Гнездото трябва да опитат последстивята от съображенията и вкусовете си, за да могат един ден да закопнеят за Истински Истини, Истински Любими, Истнско Щастие, Истински Живот.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter