01.02.2016 г. 04,16 ч.

 СКРЪБ, СТРАДАНИЕ, МЪЧНОТИИ - И ДУХЪТ 1929.07.28н щтр ГОБ36:164 "Духът слиза върху човека, когато се намира в най-голяма скръб, страдание или мъчнотия".

 

01.02.2016 г. 04,18 ч.

 ФУНДАМЕНТАЛНИ ЗАВИСИМОСТИ 1930.11.02н даб УЗР49:164 "Какъв смисъл има една система без живот? Живот без смисъл и смисъл без доброта нищо не струват! И доброта без разумност нищо не струва. Разумност без любов също нищо не струва. И, най-после, какъв смисъл има любовта без истината?"

01.02.12016 г. 05,07 г.

 

"Господи, Боже наш! Колко е величествено Твоето име по цялата земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата. 3.Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала..." (Из пс.8)

НИКОГА НЕ Е ИМАЛО НИТО МИГ В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА БИТИЕТО, КОГАТО ДА НЕ СЕ Е ЛЕЕЛО СЛОВО БОЖИЕ В МОМЕНТА.

СЛОВОТО БОЖИЕ ДНЕС 1934.03.11н сло ПНС98:30 "Като говоря за Словото, ТО е мощното! Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добиете знание, непременно трябва да влезете във връзка с разумното Слово, което сега иде в света."

КОМЕНТАР: Освен че изтъква мощта и универсалността на Словото Божие, тук Учителят подчертава още две неща, които много хора не приемат, не разбират - особено религиозните и функционерите, самоназначилите се. Първите, когато са повярвали в егрегора на някоя закостеняла вяра, са фанатично убедени, че Слово Божие е имало само в древността и че то е фиксирано неоспоримо в така наречените „свещени писания”. Мерят всичко останало само с тях, и всичко останало обявяват за дело на "дявола". Отричат френологията, защото тя би разкрила гордостта и консервативността им. Това важи и за ограничените последователи на някое класическо Слово от по-нови времена, което е отпечатано и общопризнато в рамките на дадена религиозна общност. Но и сатанисти, и атеисти, и старозаветни, новозаветни и даже "праведни" не приемат в никой случай, че съществува ВЕЧНО ТЕЧАЩО И НИКОГА НЕ СПИРАЩО СЛОВО И ДЕЛО БОЖИЕ, включително и в настоящия момент. Учителят е предупредил за това и нарича без извинение подобен човек "магаре на мост" или "говедо". За съжаление - изтъква Той, - има и "ученици-говеда". Изречението "Разумното Слово, което иде сега в света", те възприемат само като исторически факт. Ако става дума за България и много нейни почитатели по света, ограничават го с дата до 27 декември 1944 г. С това умъртвяват Учителя на тази дата, не познавайки думите Му на много места в тогавашното Му Слово, че Бог е вечно жив и затова никога не престава да говори, че е винаги между нас. Ако не е вечно жив, ако не присъства лично, плътно и във всеки миг в живота ни и в братския живот, тогава това няма да има Бог, това няма да е бил никакъв Учител; и никакви молитви, беседи, лекции, срещи, паневритмии, изгреви, инициативи и пр. няма да имат никакво значение - в музей не се живее. Той казва: "Ако имам верни и достойни ученици, аз мога да продължавам живота си на земята вечно". Ако не е успял да подготви такива ученици, значи е един некадърен Учител. Да не се заблуждаваме от вида на апостолите около Христа някога и около Учителя през 20 век. Те имат своите грешки и заблуждения, но между тях е имало истински ученици, даже възкръснали - сам Учителят свидетелства за това в беседите Си. Днес мнозина не приемат думата "сега" като вечно актуална през всички времена. От друга страна, "самоназначилите се", както ги нарекохме, не приемат тази истина, не признават и думите "в света", тъй като претендират, че днес няма Слово и Дело Божие извън техните собствени проповеди и инициативи. И в двата случая става дума за тщеславие, самонадеяност, горделивост или властническа драма; в най-"добрия" случай - за своеглавие. И "класиците", и "новаторите" нямат сметка от вечно течащо и истинско Слово Божие, тъй като ще се наложи отново да станат ученици и да седят някъде по средата или накрая на чиновете. Те вече са станали проповедници, автори, авторитети; компетентни и кумири за много хора. Станали са известни като квестори на истината, като инициатори, водещи, функционери. Позволяват си да съдят и отсъждат категорично. Забравили са думите на Учителя още отпреди 2000 години, че след Него ще дойдат и други хора на Бога, които ще проповядват Словото по нов начин и ще правят още по-големи чудеса от Неговите; че ще изпрати Духа Си, за да ни припомни всичко, което ни е говорил ("А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца - Духът на Истината, Който е излязъл от Отца, - Той ще свидетелства за Мене". Не помнят, че Учителят е Овчар и на други кошари, които трябва да пази и просвещава и да върне в дома на Отца Си, а не е само познатата ни "кошара". Цитират само предупреждението Му, че "в тия времена" ще се навъдят антихристи и лъжепророци, които ще говорят в Негово име и казват, че Спасителят е тук или там и така ще завлекат още много души. Това е вярно, виждаме го и в момента, но такъв е  бил и аргументът на инквизицията. Ползват ги и съвременните имитатори и отцепници от Истината, за да могат да разделят и владеят. Те не отчитат едно основно свойство и разпознавателен белег на истинското Слово Божие, че то обединява хората, както е казано и в цитираната мисъл; че води до мир, съгласие, веротърпимост и възхищение към новата и чуждата истина - тоест, приемането му извира от добро сърце и духовна интелигентност. Въпросът е, че няма "чужда истина", а има фрагменти от Абсолютната Истина, които трябва да се обединят - 60 милиарда само към нашата планета. Който претендира, че е сглобил този пъзел сам и че той е единствен в света, би трябвало да има лицето и кротостта на Христа или поне едно далечно подобие на тях. Ако ние не виждаме такива хора, то си е за наша сметка. Разпознаването на Словото Божие, което тече в момента някъде в света, е белег за постигнато Първо Посвещение. Като разпознаем и Господа на земята в Последното Му човешко въплъщение и се самоопределим именно към Него и Неговото Ято, с което Той идва тук през всяка кардинална епоха, ние сме добили вече Смирението - Втория Лъч над главата ни. Готови сме да "принесем в жертва" сина си Исак на планината Морея - предпочитанията си, привързаностите си, заблужденията си, самомнението си. Тогава нито за миг повече не можем да живеем без истинското, актуалното Слово Божие, както и без Учителя и истинските му проводници, и то на „Изгрева” – на една територия с тях минимум 25 години. Това, именно, е разпознавателният белег за сродни души. Народът ни казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш". Но поговорката има и друга страна: "Какъвто си, такива харесваш, с такива дружиш". Дори да си мислиш, че са ти антиподи - факт е. Бог те държи към тях, докато не им се изплатиш, докато не разбереш защо са те вързали или сам си се вързал, докато не намериш сили да се откъснеш от тях и да идеш при истинските си братя и сестри. Първото и Второто посвещение са "приставане", но на Истинския Годеник. „Изгревът” не е едно историческо селище край София, което вече не съществува. Той е във всеки дом, на всеки хектар, декар, ар или "трииметър", където има братя в единомислие - най-богоугодното нещо през всички времена. Някъде е казано разширено: "Братя и сестри в единомислие, единочувствие и единодействие". Сега добавяме: и на една територия, в един дом - навсякъде по места. Поне чрез редовни гостувания, но това не е достатъчно. Трябва да се обединяваме истински, трябват ни комуни! Стига отцепления и развяване, край на епохата "орел, рак и щука"! Въздишките, болестите, мъката, малшансовете в живота ни идват само от това - от лошия ни вкус и избор, от фантазиите ни, от приумиците, от своеглавието. Сродството се изпитва по това, с кого си избираме да живеем и кому сътрудничим. Как оценяваме поведението на някого и дали страненето от чистите хора не идва от нашето нечисто его. Затова и в цитираната мисъл е казано "сега" и "в света". Но то не важи само за Разумното Слово, а и за Общото Дело, за Общ Живот. Затова Той казва: "Вие живеете в една епоха много важна! Както светските хора казват - "с историческа важност". Сега или никога! ТЪЙ седи въпросът. Сега е моментът! Ако не решите този въпрос СЕГА, никога няма да го решите." (10 ноември 1921, "Свидетелството на Духа", специална беседа за жени).

 

 

01.02.2016 г. 06,29 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ: УЧЕНИЦИТЕ - АНТЕНИ ЗА СЛУШАТЕЛИ ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА 1930.11.09н нви УЗР49:195 "Днес аз проповядвам не само за вас, но за всички, които ме слушат. Вие сте антени - и ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите, че сте свързани с много същества от невидимия свят, които ме слушат чрез вас. Ако вие не ме разберете, те ще ме разберат. И ако говоря истината, като ме слушат, те казват "Така е!" Ако не говоря истината, като ме слушат, те ще кажат: "Не е така!" – и аз ще взема мерки да се коригирам. Казвам: милиони същества ме слушат! Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Аз слушам отвсякъде: и от Франция, и от Русия, и от Англия. Те слушат чрез антени, както вие слушате радиото. И Христос слуша дали това, което говоря, е истина. Времето на лъжата е минало. Аз искам да прокарам Истината! КОМЕНТАР: известно е, че когато говори Учителят (Мировият Учител), Той казва и върши неща, абсолютно недостъпни и за най-висшите Учители, ангели и божества. Затова всички будни същества в Битието – от най-малката "частица" до елохима – копнеят с всичка сила най-много за едно: да идентифицират къде говори в даден момент Бог, за да научат нещо ново, да направят крачка напред в развитието си. Които го открият, стават "влъхви" и отиват да Му се поклонят. В кардинални епохи като нашата се стичат "влъхви" от всички краища на вселената! Покланят Му се не само ангели, архангели и богове, но и всички същества от по-нисшите йерархии. Неговият глас се чува във всички светове, Той работи неуморно в безброй "екземпляри" във всеки отделен свят. Но най-изумителни и мъдри са словата Му, когато е дошъл като богочеловек на Земята или на някоя от планетите като нея, които са не повече от 100 във вселената, а за изработване на някои добродетели Земята е единствена. Това има своето дълбоко обяснение. Наистина, самата Земя е абсолютно уникална във всемира - нейната специалност е да произвежда "мая за абсурд". Учителят я нарича "Анхира", по Универсалното Споразумение доскоро беше Ѝкло, днес е Инлàния.

 

 

01.02.2016 г. 07,19 ч.

 

СМЪРТ 1933.01.29н зав ВЗК99:484 "Смърт има, дето няма братство. Смърт има, дето няма сестринство. Смърт има, дето няма майчинство. Смърт има, дето няма бащинство. Има смърт навсякъде, дето няма любов. Там, дето е Божията Любов, смъртта е изключена!"

 

 

01.02.2016 г. 07,49 г.

 

СМЪРТ, ПРИЧИНИ - СЛЕПОТА ЗА ЛЮБОВТА 1930.10.19н олс УЗР49:138 "Като видиш страшния образ на смъртта, тя ще се усмихне и ще ти каже: "Колко си глупав! Ти не разбираш онези, които те любят."

ФРАГМЕНТ ОТ ИЛЮСТРАЦИЯ по картината "Смъртта на поета". Ако преданата сестра-монахиня знаеше как може да спаси Поета от смърт, и тя нямаше да умре. Най-малкото - щяха да останат млади и прекрасни поне до 120-годишна възраст, понеже са от душите, на които е дадено да бъдат щастливи. Ако Бог е дал и ако знаеш как да грабнеш щастието "без замисляне и незабавно", защо е необходима смърт?

 

 

01.02.2016 г. 09,08 ч.

 

Мария Калас в "Турандот". Жестоката принцеса с ледено сърце си въобразява, че волята и тялото й са нейна собственост и че може да прави с тях и с хората каквото си поиска.

СОБСТВЕНИК, ЕДИНСТВЕНИЯТ 1 1929.05.26н дрс ГОБ36:30-31 "Хората са се сраснали плътно с чувството си за частна собственост – не само на земи, къщи и предмети, но и на тялото си, на ума и сърцето си. Само при земетресение, например, донякъде са готови да забравят за това, но после пак знаят своето си. Не! В света има само Един Собственик, само една частна собственост! Умът, сърцето, волята, които са дадени на човека, не са негови. Те са му дадени като пособия – временно да си служи с тях. Един ден ще му се отнемат. Бог само изпитва - да види какво ще прави човек с тях."

ИЗ ЛИБРЕТОТО НА "ТУРАНДОТ" ОТ ДЖАКОМО ПУЧИНИ:

Пекин, велики времена. На ъгъл, гъмжащ от хора, близо до Забранения град, мандарин чете указ. Всеки принц който желае да се ожени за принцеса Турандот, трябва да разгадае три гатанки – ако се провали, ще умре; ако успее ще получи ръката на принцесата. Нейният последен кандидат - принцът на Персия - ще бъде екзекутиран същата вечер, с изгряването на луната. Пинг, Панг и Понг се оплакват от кървавото владетелство на Турандот, молейки се любовта да завладее леденото и сърце, за да може в империята да се възцари мир и спокойствие. Турандот признава,че търси отмъщение срещу всички мъже и че никой няма да я притежава. Тя задава първият си въпрос: "Кое е това нещо, което се ражда всяка нощ и умира с идването на зората?" - „Надеждата!” – това е верният отговор, отгатването на който не е проблем за влюбения принц. Турандот става нервна. Тя задава втория си въпрос: „Кое е това нещо, червено и горещо като пламък, но не е огън?” – „Кръвта!” – отговаря Калаф след моментна пауза. Потресена, Турандот задава третия си въпрос: „Кое е това нещо, което е студено като лед, но гори?...” Напрегната тишина. Калаф триумфиращо извиква: „Турандот!” - Това е верният отговор. Появява се Турандот и заповядва на изумения Тимур да говори. Лиу, за да защити немощния си господар заявява, че само тя знае името на неизвестния. Въпреки, че я измъчват, тя запазва мълчание. Турандот е впечатлена от издържливостта на девойката. Тя пита каква е тайната на издържливостта й. - „Любов!” – отговаря Лиу. Принцесата дава знак на стражата да продължат с мъченията. Лиу изскубва с последни сили кинжала на един от стражите и се самоубива. Тимур тъгува за своята спътница, тълпата следва тялото й, което е отнесено. Турандот остава сама с Калаф. Той я прегръща и я заставя да го целуне. Турандот се разплаква за пръв път в живота си, усещайки че е влюбена. Принцът е сигурен в победата си, той й казва името си. Турандот победоносно извиква – „Знам името му – неговото име е „Любов”! Народът празнува и поздравява императора.

 

 

01.02.2016 г. 09,55 ч.

 

СПАСИТЕЛНИТЕ ГРЕШКИ 1933.03.26н кщд ЖИХ97:321 "Хубаво е понякога човек да види онзи силен контраст на своите грешки и своите добродетели. Вие всички се страхувате от своите грешки... – Не, красиво е човек да види своите грешки! Красиво и гениално е това! Защо? – Защото с твоите грешки някой се е спасил."КОМЕНТАР: Когато сгрешим, лошият човек ще ни даде съвет, ще ни назидае - и ще си отиде. Най-лошият вече няма да ни потърси. Добрият човек ще сложи балсам в раната ни, ще ни превърже нежно и ще остане при нас през нощта. Трябва да си припомним и изтъкнем немалко примери как чрез дадена наша грешка се е спасил някой човек. Звучи абсурдно, но много случаи в живота са именно такива. Падналият в ямата е сигнал за друг, но и повод да се импулсира искрата Божия в други хора, т.е. - да слязат в ямата и да те извлекат.

 

 

01.02.2016 г. 10,09 ч.

 

СПАСЯВАНЕ, УСЛОВИЯ 1933.01.01н ндг ЖИХ97:67-68 "Ти не можеш да спасиш един човек, докато той не слезе до дъното. По-долу от дъното никой не може да слезе. Хиляди цървули да съдере, по-долу от дъното той не може да слезе. След това, като слезе до дъното, ти вече можеш да го убеждаваш да се качва нагоре."

ЧЕСТО душата ни вие от мъка, че някое ценно божие създание се върдаля на дъното на живота в ледна самота или с някой астралец, с някоя "шансонетка" ("подобие на човек с подобие на шанс..."). Иде ти да се гръмнеш, да си отрежеш ръка или крак, ако това може да го извлече оттам. Обаче Бог те спира: ако съществото е с душа, непременно един ден ще му омръзне. Ако го кандърдисваш, ако го измъкнеш преждевременно, ще помисли, че имаш някаква корист, ще те унижи, ще те направи "грешен" и виновен.

 

 

01.02.2016 г. 12,06 ч.

 

СТРАДАНИЕ 1, ФУНДАМЕНТАЛНОСТ 1930.11.30н дик УЗР49:248 "Когато страда, човек казва: "Много страдам..." – Радвай се, че страдаш! Стрданието говори в твоя полза. То е процес, който показва, че Божията ръка намества всички счупени части на твоята душа. Радвай се, че Бог ги намества! Ако не страдаш, ти си изоставен, ти си неизлечим инвалид. Ако не дойде една ръка да те изправи чрез старданието, ти си изгубен човек. Единственото нещо, което ви препоръчвам сега, това са страданията. Дойде ли страданието, радвай се. Ако си богат и дойде страданието, отвори кесията си; ако си беден – стани и иди да помагаш на близките си. Какъвто и да си, щом дойде страданието, приеми го като добър признак. Казва Писанието: "Блажен е онзи, който страда". И Христос казва: "Блажени страдащите!" Аз разбирам страданието като вътрешен процес на Божествената Любов. Когато връщате удавения към живот, той прави големи конвулсии: гърчи се, мъчи се, усеща болки навсякъде. Това показва, че животът в него се възвръща. Ако не усеща болки, животът му е вече изгубен. Значи, страданието е правият път!"

 

 

01.02.2016 г. 12,50 ч.

 

СТРАДАНИЯ, НАЙ-ГОЛЕМИТЕ 1934.03.11н сло ПНС98:36 "Ние не можем да спрем движението на нашето сърце, движението на нашия ум, движението на нашата душа, движението на нашия дух. Всякога, когато се опитваме да ги спрем, с нас се случват най-големите страдания."

 

 

 

 

01.02.2016 г. 13,08 ч.

 

Много ангели на земята не са слепи по рождение, а сами са си сложили превръзки на очите или други са им ги сложили. Излъгали са ги, че са слепи - и не смеят да си ги свалят. СТРАДАНИЯ, ПРОИЗХОД 1934.05.06н диж ПНС98:172 "Страданията се дължат на това, че сме изгубили или недооценили нещо важно в миналото. Трябва да дойдем до положение да не изгубваме, да не пропускаме нещата – ЕТО философията! Кога се губят нещата? - Когато не ги оценяваме." КОМЕНТАР: Неведнъж с приятели сме обсъждали точно тази тема, давайки за пример обясненията на големия американски астролог и мъдрец Дейн Ръдиар. Той казва: "Кармата не е наказание, а последствие от пропуснат благоприятен момент". В същия смисъл, един Българин веднъж, по време на беседа, се спрял, замислил се и казал на слушателите си със съжалителен тон: "Гледам ви и ви се чудя: вода газите, жадни ходите..." За интересуващите се от езотерична и психологическа астрология ще е интересно да узнаят, че така наречените примарни дирекции в прогнозите (първични направления от Бога), пак според същия Дейн Ръдир и други негови колеги-Посветени, бележат волята Божия за нас или Предопределението. По-скоро, то е Божие пожелание за всеки от нас, идеално направление, виртуална програма-оптимум. За всеки фундаментален момент от живота ни Бог злага шанс да ни се случи най-доброто, ако послушаме волята Му и вътрешния си глас, божествената си интуиция. Тези моменти могат да се изчисляват с точност до част от секундата, в диапазона от време, когато ще действат. Той обаче ни е дал и свободна воля да избираме. В астрологията, това е системата на прогресиите. Те бележат естеството на импулсите и вкусовете ни, на нашите планове и ефимерни теории - и времето, когато биха могли да вземат връх. Там е работата, че прогресиите действат на нивото на актуалната ни еволюция, а не според волята Божия за нас. Ето защо нашите лични съображения, теории и вкусове обикновено стават причина да изпускаме благата, които сам Бог е поставил по пътя ни специално за нас. Ние преминаваме край тях като слепци, защото сме вторачени в нещо друго. То идва от миналото ни, от наследствеността, инерцията, възпитанието, подражанието, традициите и т.н. - т.е. то е от по-нисък произход. Обикновено това са илюзии, които животът развенчава. Именно затова Учителят казва, че страданията са последствия от неоценяване на истинските блага, които Бог е поставил на пътя ни.

 

 

01.02.2016 г. 16,21 ч.

 

СТРАДАНИЯТА 1 - НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ШАНС 1934.05.06н диж ПНС98:171-172 "Страданието е сянка на любовта. Дето има любов, има и страдание; дето няма любов, няма страдание. Дето има живот, има и страдание; дето няма живот, няма и страдание. Когато някой запита не може ли без страдание, аз кавам: може, но ако се откажеш от живота. Може: ако се откажеш от любовта, няма да имаш страдания - нищо повече. Но ако приемеш страданията, ще приемеш и най-голямото благо. Следователно, страданията са „тапията” - един диплом в университета, че може да ти дадат живота. Без диплом какво можеш да направиш? Щом се откажеш от страданието, трябва да се откажеш от великото благо на живота, трябва да се откажеш от великото благо на любовта. – „Друг начин няма ли?“ - Другият начин е смъртта... Някои казват: „Покажи ми друг начин...“ - Дайте вие един проект, направете един живот без страдания..."

ТОВА Е ЕДНАТА ЧАСТ ОТ ИСТИНАТА ЗА СТРАДАНИЕТО. Но в други случаи Словото категорично заявяваява, че ако имаме любов към Бога, към всички същества с монада и към сродната ни душа, когато ни търси чрез подобните на нея, тогава даже и в ада да сме, до нас няма да се докосне и най-малкото страдание. Страданието е само прелюдията, за да стигнем до това положение: Майсторите на Съдбата трябва да остържат от нас налепите на невежеството, егоизма и лошия вкус.

 

 

01.02.2016 г. 17,27 ч.

 

СТРАХ ОТ ЛЮБОВТА 1929.07.21н илд ГОБ36:149 "Хората се страхуват от любовта – те казват, че са "наплашени" от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества. Първо, тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече – на всички дава. Любовта дава много, взема малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той почва да се плаши и бяга далеч от нея."

КОГАТО си създаден от Бога свободен, бликащ, висок и многоцветен, а някой булдозер иска да те изравни със земята и да те вкара с тръби в частния си имот, за да те пуска с крана си само когато има нужда, и двамата имате сериозен проблем.

 

 

01.02.2016 г. 04,14 ч.

 

СЕМЕЙСТВО 3 1930.09.07н имя УЗР49:028 "Какво знаеш? – Да събереш двама млади да образуват "семейство"... – Ами че те ще живеят по човешки, както ТИ си живял!... После какво ще стане с тях? – И двамата ще умрат. Друг е въпросът, ако двама души се съберат да живеят по божествен начин. Тогава и двамата ще бъдат здрави и ще бъдат щастливи." КОМЕНТАР: Науката за това, що значи двама души да се съберат да живеят по божествен начин, е обширна и неизбродна. Тя е голяма като вселената и велика като Бога – никой няма право да дава рецепти, валидни за всички. И все пак, някои елементи от нея са изяснени в Словото. Първо, тези двама трябва да са определени от Бога; трябва да са сродни души; да са от едно Ято; да копнеят да живеят за Бога, за Ятото и един за друг, без да си кажат нито една лоша дума и без да си отправят нито една лоша мисъл или лош поглед през цялата вечност; всеки да се стреми да прави другия щастлив не според своите собствени представи, а според Божията воля и представите и нуждите на ДРУГИЯ. Да живеят в отделни жилища или селища и да се срещат само веднъж в месеца за няколко часа или денонощия; да не се интересуват кой как живее и с кого как общува в останалото време. Да се радват, когато любимият е с друг и други, т.е. да спазват Тройния Ритъм (самота / живот с любимия / живот с всяка душа, която Бог им прати или при която Бог ги праща). Да имат общ идеал и обща работа в името на Бога. В резултат на всичко това и на още много други тайни на любовта и космическия брак, които се разкриват постепенно, любовта им ще расте с всеки изминал миг и те ще стават все по-здрави, млади, прекрасни и съвършени, т.е. ще станат безсмъртни. В противен случай, бракът или съвместният живот на една територия е главната магистрала към кармата, ада, нещастията, болестите, старостта и накрая смъртта. Като ни обича, Бог ни отнема перспективите за живот с някого, който не отговаря на тия условия, за да не заприличаме на родителите си и бабите и дядовците си и да не се разболеем и умрем като тях - освен ако умът ни е още недоразвит и трябва да опитаме това за хиляден път през преражанията си, за да си направим окончателен извод.

 

 

02.02.2016 г. 05,44 ч.

 

СЪРЦЕ, ИСТИНСКО ОТДАВАНЕ 3 1934.05.20н днс ПНС98:217-218 "Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка! И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата! Да обичаш момата е едно нещо, а да Й дадеш сърцето си е глупаво. Да обичаш – това е човешко, благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво. Само едно изключение съществува – това е БОГ! Дръжте сърцето си за себе си. Мома и момък, господар и слуга, учител и ученик – който и да е, - дръжте сърцето си за себе си, никому не го давайте! В който момент заложите сърцето си, всичките нещастия ще тръгнат подир вас. Човек, който изгубва сърцето си, той е изгубил много неща. Та това са изворите на живота! Докато твоето сърце тупти в теб, докато твоята воля работи, докато ти мислиш и чувстваш правилно, сърцето ти е в тебе. Щом умът ти престане да мисли, щом сърцето ти престане да чувства, щом волята ти престане да действа, сърцето ти е отишло някъде. Колкото и да сте нещастни, обърнете се мислено в душата си и кажете: "Господи, помогни ми да си взема сърцето – да се върне сърцето ми на място! Сега аз ще го пазя като светиня в себе си. Помогни ми да се върне моето сърце!" – Нищо повече! Когато някои хора обичат, те страдат. Аз зная от какво произтичат страданията и затова казвам: не давайте сърцето си никому! Христос казва на едно място: "Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Той я залага, но за да я вземе пак. Ако и ти можеш да положиш сърцето си и да го вземеш, ти си силен човек. Но ако оставиш сърцето си някъде други да разполагат с него, ти си поставен на един кръстопът и хората ще правят различни опити с твоето сърце. И сега в душата ви никога да не се поражда желание да обсебите сърцето на един човек! За един светия, за един гений е престъпление да обсеби сърцето на един човек. Когато ние дадем сърцето си на Бога, Той го връща с всичките му придобивки. Когато дадеш сърцето си на Бога, ти ще се повдигнеш. Но когато го дадеш на хората, ти ще се унижиш. Когато човек се унижава, той е вложил сърцето си там, където не трябва."

 

 

 

02.02.2016 г. 06,00 ч.

 

СЪРЦЕ, ТОПЛО 1 И СТУДЕНО 2 1932.12.18н жвх ЖИХ97:25 "В топлото сърце е животът, а в студеното е смъртта! Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябвало да бъде студено, "хладнокръвен" трябвало да бъде човек!... Не трябва да мислим така! Ние сме станали много хладнокръвни към всички страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към целия този позор! Виждаме, че един човек страда и казваме: "Такава е съдбата му…". - Едно ТОПЛО сърце трябва сега, СВЕТЪЛ ум трябва, БЛАГОРОДНИ постъпки трябват! Само ТАКА ще се оправи светът!"

НАЙ-ТЕЖКАТА ДРАМА: защо вечно сблъскват сърцата, създадени от Бога, с ледените?...

 

 

02.02.2016 г. 06,26 ч.

 

СЪРЦЕ, УМ И ДУША, ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ 1930.11.30н дик УЗР49:240 "Дето няма ум и сърце, там няма и душа. Когато душата присъства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето – добро и благо. Следователно, ние говорим за душата, само ако умът на човека е светъл, а сърцето – благородно."

КОЙ КОГО?...

 

 

02.02.2016 г. 07,03 ч.

 

СЪУЧАСТНИЦИ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ 1933.01.29н зав ВЗК99:470 "Ти не можеш да говориш за Божията Любов, ако не я прилагаш. Как ще говоря за любовта, ако тази любов не е в мене или ако аз не съм съучастник на Божията Любов? И най-малката частица от Божията Любов, ако проникне в нас, може да произведе възкресението!"

КОМЕНТАР: Тук може да направим един малък преговор на темата за Божията, Божествената Любов - съвсем сгъстено. Тя пронизва над 7000 лекции и беседи в България и цялото Слово и Дело Божие през всички векове и във Вечността, но ние още не я разграничаваме ясно. Едни си я представят абстрактно, други - религиозно, трети - хуманитарно, благотворително, само добродетелно. Не можем още да достигнем синтеза. Забравяме, че Божествената Любов е първо Любов към Бога, към Цялото. На практика, ако говорим за приложение и "съучастие", това е: 1. Разпознаване и изучаване на Словото Божие в миналото и сега и работа за въплъщаването му на дело в живота ни като абсолютен приоритет; работа за разпространението му; 2.Любов към всички без изключение, включително и към лошите хора, но без да им даваме да ни обсебват; готовност за незабавно и решително изпълнение на Волята Божия в настоящия момент и без замисляне, когато Бог ни прати някъде или ни изпрати някого; 3.Твърдо преследване на Високия Идеал без никакво изключение, ако разбираме, че отклоненията от него са само краткотрайни и временни и че всъщност не са отклонения, а шансове да проявим саможертва и милосърдие - фундаментални елементи на Високия Идеал. 4.Тотален самоконтрол тия саможертви да не ни дерайлират от основния ни стремеж към Бога - постоянно и упорито възвръщане към целта след всяко забавяне за подаване ръка някому. 5.Взимане в "експреса" само на души с искра Божия и категорично отминаване на останалите, които искат да ни спрат или да се откажем от любовта към всички, от работата за Бога. 6.Пълно отсъствие на самомнение, колебание, двуглавие, своеглавие, гордост и тщеславие - избиране на Тесния път в пълна неизвестност и при всички неудобства, освен при редките излизания на сцената, за да оставим модел за вековете. Това са само няколко от отличителните белези на Божествената Любов и на приложението й като Христова Любов, която иска незабавно изявяване, проявление и осъществяване. Тя има и други фундаментални прояви и още безброй периферни и индивидуални, които откриваме в сърцето си и в непресъхващото Слово Божие и строим с тях пътя си към Възкресението.

 

 

02.02.2016 г. 08,38 ч.

 

СЪЩЕСТВА С ДУХ И ДУША, ИНТЕРЕСИ 1933.04.02н рад ЖИХ97:340 "Всяко същество се интересува от живота; всяко същество се интересува от знанието; всяко същество се интересува от свободата."

 

 

02.02.2016 г. 08,49 ч.

 

СЪЩЕСТВЕНО И НЕСЪЩЕСТВЕНО 1924.05.18н двг КДМ50:159 "Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина."

 

 

02.02.2016 г. 09,03 ч.

 

СЪЩИНА 1933.01.08н ддж ЖИХ97:107 "Духът е Онова, което дава живот - и с този Дух вие можете да се свържете. Той е Същината, която съществува в природата. Тази Същина съществува в слънчевите лъчи. Тази Същина съществува в храната, тази Същина съществува във въздуха, тази Същина съществува и във водата - във всичко онова, което е чисто и неопетнено. Тя съществува, даже когато вие се ръкувате с някой човек и вас ви е приятно. Туй е Разумното във вас, то е Духът. Някой човек излъчва нещо топло, хубаво - Това е Духът. Тази Същина, която свързва хората, минава от един човек в друг. Тя е, която свързва хората. ДУХЪТ свързва хората!"

 

 

 

 

02.02.2016 г. 09,52 ч.

 

ТРАПЕЗА, БОЖЕСТВЕНА 1924.03.16н кдм КДМ50:009 "Всичко на Земята принадлежи на Природата. То принадлежи на цялото човечество, не само на едного. Всичко на земята е общо благо - и всеки трябва да участва на божествената трапеза с еднакво право."

 

 

 

02.02.2016 г. 14,41 ч.

 

УМЕН, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1930.10.12н рзс УЗР49:120 "Да бъдеш умен, значи да любиш."

 

 

 

 

02.02.2016 г. 15,42 ч.

 

УЧЕН 1, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1934.03.18н стз ПНС98:46 "Всеки, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек"

НАПРИМЕР, големият български възрожденски и европейски учен Петър Берон (1799-1871). Първо, този гений, завършвайки медицина в Хайделберг и Мюнхен, още като студент е изобретил уред за безболезнено раждане! Още тогава пише, че трябва да се пие само гореща вода. Не всеки българин знае за нещо повече от неговия "Рибен буквар", а той е издал в Европа в средата на IX век респектиращи книги с изумителни научни открития, написани лично от него на 4 езика, всяка от 500 до 1000 страници! Предвидил е с формули вълново-корпускулната теория на Айнщайн и още куп химични, биологични, астрофизични и други феномени, потвърждавани един след друг от сегашната наука повече от 150 години след Берон. Една карикатура на литературознанието у нас го нарича "карикатура на гения", но това не пречи и до днес философи, изобретатели и учени от цял свят да се ровят в книгите му и да си правят дисертации и монографии по идеите му, да защитават научни степени и патенти. Само в Германия има два института по беронология! А като пророк, непризнат и подигран в родината му и удушен в Крайова от едно нищожество, нашата наука се опита да се отсрами само с едно тъничко издание досега - превод от немски на неговата "Славянска философия". Та като говорим за истински учени в духа на определението, дадено от Учителя Петър Дънов (допринесли нещо ДЕЙСТВИТЕЛНО добро за човечеството), няма как да не споменем за още един хуманист в науката, който, като Петър Берон, знае прекрасно коя трябва да е абсолютната доминантата на всички науки и човешки усилия - грижата за Майката, Бременната, Родилката. Това е немецът Арнолд Ерет, който открива, че жената престава да ражда с болки и мензисът й изчезва, ако се храни от малка само с плодове и зеленолистни зеленчуци, отхвърляйки завинаги генериращите слуз храни. На критиците си Берон отговаря, че неговите формули и открития са несравнимо по-точни от тия на конвенционалната наука по онова време, понеже тя си служи с несъвършени, ръкотворни измервателни уреди, докато той - Петър Берон - използва за тази цел мозъка си, който има несравнимо по-големи възможности и по-продължителна еволюция... Всеки българин и почитател на България е просто длъжен да прочете, като начало, монографията на Михаил Бъчваров за Петър Берон и сборника на Минко Гечев "Петър Берон - изследвания и материали".

 

 

02.02.2016 г. 16,14 ч.

 

УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ 1934.03.18н стз ПНС98:050 "Казвам: ако туй учение не може да подобри вашия живот, ако нищо не може да внесе, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам, /ако не го приемете/. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но аз не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя даже от камъните - и ще намеря тези хора! Даже и жабите ще направя хора - и пак ще им проповядвам. И Христос казва, че Бог може "от тези камъни" да извади чада на Авраама. Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади хора!"

 

 

02.02.2016 г. 16,25 ч.

 

УЧЕНИЦИ НА УЧИТЕЛЯ, ВЪЗКРЪСНАЛИ 1930.11.30н дик УЗР49:247 "Казвам на онези от вас, които сте възкръснали: аз ви поздравявам!"

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, СРЕЩА МНОГО ВЪЗКРЪСНАЛИ ПО ЗЕМЯТА 1933.01.29н зав ВЗК99:478 "Някои вече са възкръснали. Аз доста възкръснали хора срещам. Доста хора съм срещал, които са възкръснали. Може да питате кои са възкръснали... - Когато Христос е възкръснал, дошли са в Йерусалим заедно с него много. Те ходят, приказват, ядат и пият с другите хора, даже имат и къщи, живеят, но техните къщи са приюти, дето се спират отрудените хора, на които помагат".

КОМЕНТАР: Значи, по време на произнасянето на тази беседа вече е имало възкръснали ученици на Учителя – постигнали V-то Посвещение, станали безсмъртни. Някои от нас могат да потвърдят, че са познавали такива хора. Но сам Учителят казва в същата беседа, че никой няма право да разкрива кои са минали през възкресението. Естествено, като се има предвид и това, че по време на Неговите беседи там присъстват и невидими същества и слушатели от всички светове, йерархии и посвещения, логично е там да има и възкръснали.

За човека на снимката зад Учителя разказвам в спомените си, които може да изтеглите от българската директория на http://toyonus.com/. Чудесна книга издаде за него и Мария Митовска ("Живата връзка")

 

 

02.02.2016 г. 16,33 ч.

 

УЧЕНИЧЕСТВО, ОКУЛТНО, ИСТИНСКО 1933.01.29н зав ВЗК99:477 "Някой казва: „Мене наука не ми трябва...“ - Не! На тебе ти трябва наука, изкуство; музика ти трябва; знание ти трябва - ВСИЧКО ти трябва!"

 

 

02.02.2016 г. 16,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, САМОЛЕКУВА СЕ ЧРЕЗ ИЗПРОБВАНЕ НА ВЪЗГЛЕДИ 1933.01.08н ддж ЖИХ97:106 "Аз не разглеждам дали моите възгледи са прави или не. Аз поставям един възглед на опит. Издържа ли на този опит, аз съм прав. Някой път се разболея. Тогава изнасям един мой възглед - да го опитам. Кой възглед е прав? - Турям един възглед при болестта, тя не си отива. Турям го настрана. Турям втори възглед, трети; най-после турям друг възглед - и тя хвръкне."

02.02.2016 г. 17,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ЗА КОГО ПЛАЧЕ 1934.05.06н диж ПНС98:176 "Аз не съм пролял нито една сълза за човек, който се преструва. Плача за човек, когато греши. Аз не плача за хората, когато умират. Плача за хората, когато не се обичат. Плача за хората, когато живеят в безправие, а когато такива умират, казвам: „Много добре стана, че е умрял този. Отърва се светът от него!“

 

 

 

02.02.2016 г. 17,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, КАК СЕ ОСИГУРЯВА 1924.05.04н квп КДМ50:133 "Мнозина питат отде получавам пари... Някои казват – от Америка, други – от болшевиците, от Русия... В заключение, и едните, и другите си казват: "Ако е за пари, и ние можем да проповядваме". Аз пък казвам: нито от Америка получавам нещо, нито от Русия. Имам една пръчица, и като огладнея, чукна с нея – веднага дойде хлябът. Чукна втори път – дойде една ябълка или круша. После пак чукна, и всичко това се прибира. Като ожаднея, пак чукна с пръчицата и пред мене се явява чаша вода. – "Отде имаш тази пръчица?" - Аз зная отде е тя... – "Къде спиш?" – Като се мръкне и дойде време за спане, чукна с пръчицата - и леглото се явява. Сутрин чукна пак - и леглото се прибира. Както виждате, моята къщичка постоянно се явява и изчезва – не я давам под наем./.../ "Хубаво е това, но дайте ни тази пръчица!..." – Ще ви я дам само при едно условие: да се научите да служите на Бога тъй, както аз Му служа; да осветявате името на Бога както аз Го осветявам; да изпълнявате волята Му както аз я изпълнявам. Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките бубулечици. ТОВА наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложен живот."

 

 

02.02.2016 г. 17,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, КОГА НЕ ОБЯСНЯВА 1934.05.20н днс ПНС98:216 "Когато схвана, че някой човек няма да ме разбере и няма да му бъда полезен, аз не му обяснявам нищо."

 

 

02.02.2016 г. 17,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ОБИКОЛИЛ Е ВСИЧКИ СЛЪНЧЕВИ СИСТЕМИ 1930.11.16н щмв УЗР49:208 "Ако искате да живеете "като хората", вземете всички онези, които съставят целия космос, а не само хората на земята. Ходили ли сте по всички слънчеви системи да видите колко хора живеят там, да видите как живеят? Ще ме питате дали съм ходил аз... – Ходил съм, обиколил съм всички слънчеви системи!"

 

 

02.02.2016 г. 17,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ 1930.10.19н олс УЗР49:139 "Някои казват за мене, че искам да заповядвам... – Аз съм преживял и това време. Сега на никого не заповядвам. Казвате, че минавам за "владика". – И това съм преживял. И положението на цар преживях. Сега аз не искам да бъда нито владика, нито цар, нито майка, нито баща. Това оставих за хората. – Какъв искаш да бъдеш сега? – Аз искам да бъда служител на Бога. ТОВА е моята философия. /.../ Едно време бях господар – видях резултата на господарството и се отказах и от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. /.../ Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах! Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва. И сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие, като мене, ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, ТОЙ разбира великата истина".

КОМЕНТАР: Досега знаехме от едни записки на Боян Боев за негов разговор с Учителя, Който му е казал, че в предишните Си животи е бил Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Христос, Зороастър, Боян Мага и др. Тези от нас, които са разпознали своя Учител именно в Учителя, а не в друг, изпитват неизразима любов и благодарност към Него и поради безграничието на неговите лица: в Словото и Делото Му е сам Бог, но се изявяват и Мировата Душа, Христос, Духът Божий, Бялото Братство, елохимите, ангелите и още десетки и стотици същности. Трябва да ги усещаме и разграничаваме много тънко – доколкото ни е дадено. В някои случаи говори и Учителят от нивото на Петър Дънов – Човека, идентичен с Иисус. Учителят и Учителите подготвят векове наред едно тяло, един човек на дадена планета или в даден свят, за да може след хиляди години той да стане "съсъд Божий". Не случайно в Евангелието се изброяват родовете, още от Адама, подготвили тялото на Иисус. Но на малцина е известно, че думите на ап. Павел "Всичко опитвайте, доброто дръжте" важат и за Учителите, и за самия Миров Учител. Това хвърля нова светлина върху този божествен процес и затова цитираното твърдение на Учителя за човешкия Му опит не би трябвало да ни смущава. Имало е, и до днес има претенденти за "трона" на Мировия Учител, на самия Христос, които се издават, че са фалшиви с това, че считат себе си за единствени и безгрешни – казват, че никога не са грешили... Дали това е от гордост или по друга причина е въпрос, но е ясен белег, че никой от тях не е Мировият Учител. Има единици в Братството, които разбират дълбоко този закон и затова са ни спасявали не веднъж живота и душевното здраве, когато сме се отчайвали от своите грешки и недостатъци и сме се считали за измет – за "безнадеждни" и "порочни". Точно в такива мигове, когато човек мисли как да си отиде от земята, въпреки забраната за самоубийство и яснотата какво става със самоубийците в другия свят, са се явявали истинските ученици на Учителя, които са ни насърчавали, че не сме нечисти и че нищо не може да ни опетни, а че това е предопределеният ни път на живота, за да добием богати опитности и да можем пода помагаме по-добре на хората, познавайки проблемите им. Щом сам Учителят е минал през всичко и е станал съвършен, значи има малка надежда и за нас, макар и след милиарди години.В мисълта Му по-горе има още изумителни неща: че Той пак ще дойде и като "цар", и като "владика", и даже като майка и баща. Религиозните и окултистите в "братството", заразени от сатанинския морал, нито за миг не могат да приемат мисълта, че Учителят може да е бил и пак да бъде и мъж, и жена, и пр., защото тези функции за тях са грешни. Те са далеч от истината, че най-важна е волята Божия, а не формата, в която тя се проявява. Контрааргументът им в случая би бил веднага, че в бъдеще човек ще бъде устроен другояче и че децата ще се създават и раждат по друг начин. Учителя е казвал и това, но не защото сегашното сътворяване на човека е греховно и порочно, а понеже просто има степени на еволюция. На много места Той говори за свещеността на сакралния акт между мъжа и жената и божествения произход на органите и клетките, с които се създава човекът на земята. Критиката Му в този план не е по отношение на формата, но относно етичността или неетичността на поведението - дали причиняваме страдание на другия или го водим към Бога. Също и относно това, че не всички хора и връзки са от Бога и че именно тогава трябва да бъдем зорки и стойки да не допускаме съчетания против съвместимостта и предопределението. А хората хиляди години правят точно обратното – и Църквата ги благославя срещу заплащане като се събират безразборно - и после ги наказва, когато искат да се разделят.

 

 

02.02.2016 г. 17,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, НЕ РАЗЧИТА НА НЕСТАБИЛНИ ХОРА 1934.05.06н диж ПНС98:181 "Щом видя, че един човек няма да се справи, никога няма да му кажа: „Дръж това въже от другата страна“, защото той ще пусне въжето и ще направи беля. Хич няма да го ангажирам! По-добре колец ще забия и ще опъвам, отколкото да искам помощ от такъв. Ни най-малко!"

 

 

 

 

02.02.2016 г. 18,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ПОДМЛАДЯВАНЕ И ВСЕЛЯВАНЕ В УЧЕНИЦИ 1933.03.05н мтд ЖИХ97:287 "Аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя! Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. /.../ Природата е пълна с разумни същества, в които аз мога да живея."

КОМЕНТАР: Това е една извънредно важна, фундаментална информация от Учителя, изказвана много рядко от Него в различни варианти и на други места. На едно място Той казва ясно: "Аз мога да продължавам живота си вечно, стига да има верни и достойни ученици". Този феномен засяга Второто Пентаграмно Посвещение на ученика (Смирението), илюстрирано на върха на пентаграма с лика на Христа. Известното за него е това, че смиреният ученик, който вече е бил последователно страдалец, велик учен, гений, светия и пророк в минали прераждания, а често и в сегашното, в даден миг подпалва Втория Лъч над главата си, защото успява да разпознае последното физическо въплъщение на Бога на земята в момента – Учителя. Точно за това говори Бог Кришна на любимия си ученик "Арджуна"; това посвещение получава и св.ап.Петър, когато разпознава въплъщението на Бога на земята в Учителя си Христос. Знае се, че това посвещение изисква пряк физически контакт с Учителя и почти денонощен живот с Него в едно Братство; буквално и пълно откъсване от всички обязаности, симпатии и близки на земята и тръгване след Господа и Ятото Му по петите. Особено нощите са обект именно на това Посвещение, защото там се лети и гнезди само със свои. Обвързани хора със светски вкус или изпъкващо самомнение ползват нощите си за други неща, приближават други хора. Призивите на Учителя да не напускаме света и близките си не важи за второпосвещенците – това трябва да се знае като азбучна истина. В такъв момент Бог иска от кандидатите за Втория Лъч да оставят всичко и всички и да Го последват не само вътрешно, но и външно, буквално, физически. Това е грамаден шанс за ученика – да попадне във физическата, етерната аура на Учителя, което става веднъж на 2000 години (може и във всеки момент, ако е дошло времето му). В астралната и менталната Му аура той е попаднал още в Първото си посвещение – познал Го е в Словото и Учението Му и е започнал го изучава и изповядва като "подпален", готов е и да умре за Него от гореща любов – той е влюбен в Учителя! Но още не е в пряк физически контакт с Учителя, когато Той е в телесната Си форма на земята - официално или чрез временна материлизация, специално за даден случай. / Неизвестното за това посвещение, но ясно обяснено в Словото на много места и практикувано постоянно, е че същата посветителска функция поема и Ятото на Учителя – всяка от верните Му Птици. Учителят присъства лично в своите любими ученици, които са Го последвали с абсолютна любов и преданост и нямат вече други близки и предпочитания, живеят само с Него и за Него. Те също имат любими – не само летят, но и гнездят, но именно с птици от Ятото, не с обикновени хора. Не допускат това дори с гении, светии и първопосвещенци – Пророци и Праведници. В последните все още има грубост, ехидство, назидателност, съдничество, съперничество, гордост и самомнение – те не разпознават Учителя, когато е тук физически; даже се борят с Него, въоръжени с цитати от собственото Му, утвърдено Слово - но цитати, които са им удобни. Още по-малко те могат да разпознаят Птица от Ятото, защото, по принцип, ниският вкус, самонадеяността, гордостта и своеглавието са слепи за Присъствието Божие и за Неговите тръби и посланици на земята. В такива неофити все още няма импулс и понятие да сътрудничат на сестрата и брата, които работят за Господа повече и по-качествено от тях. Техните сили и материални средства, включително и народните, които са им поверени, отиват 100% за тяхното собствено дело, защото са преизпълнени със самомнение и самоупование. И това е хубаво, понеже още не са завършили индивидуализацията си, но за Разпознаване, Благоговение, Сътрудничество и Преданост не стават. Те се опират на традицията, за да бъдат "единствени" – да могат да въздействат и съдят, както си мислят без контрол от по-висши духовни инстанции, които не са на земята. Те не знаят или не искат да знаят, че Небето винаги има тайни представители на земята. Съвършено явен белег за слепотата на Вярващия (получилия Първо Посвещение) е че той не вижда вечното физическо присъствие Учителя сред нас и затова развива самодейност - мисли, че Учителят е в другия свят и че не го наблюдава. Тъкмо затова има пълна забрана да бъдат въвеждани в Небето и Школата хора с по-нисък ранг, които държат на себе си и на канона, на привързаностите си на земята. Един съвременен мъдрец казва, че касапинът трябва да си остане касапин и да не влиза в едно духовно Братство преди да е узрял, понеже, ако влезе, той ще бъде касапин и с думите си, във взаимоотношенията си. "Праведникът", колкото и перфектно да познава Словото и Традицията, се отличава именно с използването им, за да размахва меча на едновалентните, "единствено прави истини" - своите собствени... И когато си служи умело с подбрани цитати и поема авторитетно управлението на едно учение, на една вяра, на една църква или братство, тогава той е най-опасен. Точно поради това, учениците-праведници от Първа Посвета са подложени на най-тежки изпитания и страдания - трудно се смъква кожата на човешкото его. Ясен симптом за такъв "праведник" е обидчивостта, честолюбието, "мировата му скръб", чувството му за самота и изоставеност от всички. Постоянно си мисли, че му правят магии. Техен образ е богоборецът Яков от Библията. / Друг голям проблем, на прага между І и ІІ пентаграмно посвещение е появята на лъжеапостолите, лъжеучителите. Такива неизменно се явяват и действат във всяка епоха и те претендират, че само в тях говори Словото, че сами те са превъплътеният Кришна, Зороастър или Христос, Учителят. Лъжовността им се разпознава по два белега: първо, те твърдят че са "последни" и "единствени" и се преживявят като абсолютни лидери; второ – нямат образа на Учителя и дори на Птица от Ятото. Те нямат усещане за присъствието на живи Птици от Ятото или инстинктивно странят от тях или ги игнорират, защото усещат "конкуренция". Всяка Птица от Ятото, колкото и несъвършена да е в сравнение с Водача, има особени белези, по които се отличава. Само такава може да бъде истински проводник на Словото Божие и даже Посветител, но тя се разпознава по това, че... не се разпознава, освен чрез сърцето. И по благостта, неосъждането на нищо и никого; по делата и чудесата, които извират край нея, както това става само в аурата на Учителя. Около лъжеучителите не стават божествени чудеса и изцеления, освен по самовнушение на почитателите им; те се мъчат да аргументират защо е така. Те са студени, ревниви, авторитарни, гневливи и претенциозни към своите "врагове" и последователи. Чувството им за "враг", "предател" и "грях" е много досадно. Те се осмеляват дори да продават труда и продуктите си и постоянно търсят авоари, спонсори и инвеститори, с удоволствие приемат пари, дарения, признания и награди. Отличителният белег на Птиците от Ятото е неизвестността им и нулевото им самочувствие – пълен антипод на претенциите на самозаблудилите се, че са "въплътеното Слово сега". Самомнението има нужда да бъде признавано, често самичко изтъква ранга и постиженията си и преживява болезнено това, че все още не е "разпознато" и "признато". Такъв "учител" никога не може да говори и действа като Единствения, Истинския Учител. Тук повтаряме мисли, цитирани по-горе: "Някой казва, че трябвало един човек да поведе другите... Не, това не е стадо, което трябва да се поведе! Във всички хора трябва да се появи нещо мощно, силно, което да изтича отвътре, от душата на човека. /.../ Това е Новото Учение, това е Божественото, което ще освободи всички хора в света!" (1933.03.05н мтд ЖИХ97:280-281) ; "Аз не искам да вярвате в това, в което аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас, ако не проверите нещата." (1933.03.05н мтд ЖИХ97:287) Тук може да се повтори един разказ за истински случай, доколкото хората вярват, че има ясновидци и че душите на заминалите общуват с тях. На една такава приятелка се явява духът на Людмила Живкова скоро след като си замина от този свят и я моли да я свърже с Учителя Приятелката в началото недоумява и я пита защо иска това от нея, след като Людмила е в другия свят и много по-лесно би могла да се свърже с Него. Тя й отговаря: "Не, невъзможно е. С Учителя можем да се свържем само чрез ученик".

 

 

 

02.02.2016 г. 18,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ПОСЕЩАВА СЛЪНЦЕТО И ПЪТУВА НА-ВСЯКЪДЕ ИЗ ВСЕЛЕНАТА 1933.01.29н зав ВЗК99:481-482 "Елате да ви заведа там, няма какво да ви доказвам с думи! Който иска, нека си вземе билет, аз ще му покажа пътя. Аз ще тръгна, той да върви след мене. Но АЗ да го нося - това никога няма да го направя! /.../ Щом казвам, значи ХОДЯ там. Не подразбирам физическия човек, не разбирам сегашното обикновено съзнание, но разбирам онова, Божественото в мене, божествения принцип - едно начало, с което аз мога да се движа навсякъде. Това аз го МОГА. Ако река да ида на Слънцето, аз трябва да напусна Земята - нищо повече. Ако отида до Слънцето, като намерят тялото ми някъде, невежите ще кажат: „Той е починал...“ - и ще го заровят в земята. Ако река да направя този опит, трябва да туря тялото си в някоя пещера и да има двама–трима души да го пазят, че като се върна, да си вляза в тялото."

 

 

02.02.2016 г. 19,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, СЛУЧКА ДО 1934.03.04, ГОДИНИ ПРЕДИ ТАЗИ ДАТА, ВИСОКОПОСТАВЕНА ДАМА ГО ПИТА ДАЛИ ДА СЕ ОПЕРИРА 1934.03.04н пнс ПНС98:21 "Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да си направя операция. Вие какво ще кажете?“ - "Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа - направи я. Ако не, остави се на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. Постоянно мислиш как да уредиш живота си. Раздай половината си богатство - и няма да ти трябва никаква операция. Раздай половината! Като го направиш, ще оздравееш. Ако не оздравееш, ще ти върна парите."

 

 

 

02.02.2016 г. 20,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, СЛУЧКА ДО 1934.06.10, БРАТЪТ, ЦЕЛУНАЛ ТРИ ОМЪЖЕНИ СЕСТРИ 1934.06.10н умд ПНС98:263 /Един много религиозен брат спонтанно целунал една след друга три омъжени 45-годишни сестри. Отнесли въпроса до Учителя: как може да постъпва така! Учителят одобрил постъпката му – човекът искал да покаже как обича Христос... Единствената грешка е, че не е взел предварително позволение от сестрите, а не самата целувка./

А ЕТО И КАРМИЧНОТО ВЪЗМЕЗДИЕ В СЛЕДВАЩОТО ИМ ПРЕРАЖДАНЕ: този път те ще го целунат без позволение, та да види какво е!... Като че ли не им е толкова лошо...

 

 

02.02.2016 г. 22,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, СЛУША ПЕСНИТЕ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ЖИТЕЛИ И ТИЯ НА ВЕНЕРА, ЮПИТЕР, САТУРН, СИРИУС, АЛФА ЦЕНТОРИУС 1933.01.08н ддж ЖИХ97:106 "Аз слушам една песен от Слънцето - толкоз е красива! Онези, небесните хора, жителите на Слънцето, пеят! Слушам жителите на Венера - и те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят. Слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центоурус да пеят. Казвам: чудно нещо! "Учени" хора... Питат дали има живот в космоса, или не. - Всички пеят на един език, много разбрано! Какво мога да кажа на съвременните хора? Аз зная какво ще ми кажат, пък и нищо не искам да ми кажат. Считат го за моя халюцинация. Зад тези "халюцинации" обаче аз виждам и мъртвите, че са живи."

Тук слагам на тази тема откъс от "Дантевия "Рай" и модерната физика":

...И друга древна езотерична традиция пронизва плътно третата част на "Божествена комедия": всяко движение в рая се превръща не само в светлина, но и в дивна реч и музика:

Видях венец от пламнали лъчи,ограждащ мен и милата ми дона - 66 и чух от тях как сладко глас звучи....Тъй много скъпоценности блестят в огромния дворец на висините, 72 че те не могат да се изнесат: те караха да пеят светлините... Щом с песен ярките слънца свети край нас трикратно в кръг се завъртяха, 78 звезда над полюс както се върти...

Дантевите светила, разбира се, не са само небесните тела: в рая светят, излъчват музика и висшите същества - и то във възходяща градация, според йерархическия чин. Но общият дух на неговия удивителен космос е сроден с този на Питагор. Като четем великия флорентинец, ние чуваме прословутата хармония на сферите, подчинена на всемирното съответствие между идея, тон, число, цвят, звук, движение и форма. Италианецът обаче обезсмърти тази идея не само като философ, но и като поет - и в това е неговото незалязващо величие:

97 Каквато и мелодия прекрасна духа ни на Земята да плени, бих казал, че е гръм сред буря бясна, 100 пред лирата, която тук звъни, обвивайки като венец сапфира, с лазур обагрил тези висини."Рай", Песен ХХІІІ

Днес връзката между звук и цвят се изследва, коментира и импровизира навсякъде. Появи се цветомузиката. Музиканти, поети и художници отдавна говорят за субективна и обективна връзка между слухови и зрителни възприятия. Скрябин написа една част от симфония в цветове. Някои чувствителни личности, съзерцавайки дадена картина, казват, че багрите ú се превръщат в музика. У някои музиканти тонът "фа", например, често предизвиква представата за зелено. Но нека оставим субективните твърдения и пак се обърнем към точните неща, този път в радиобиологията:

"Несъмнено, живата природа използва подобно предаване на информация. И - може би - пернáтите чуват трелите на славея много преди гласът на певеца да дойде до тях по обикновения начин. Перата му, като микрофон, преобразуват песента в електромагнитни вълни и тя - със скоростта на светлината - се разнася на огромни разстояния: теоретически, из цялото космическо пространство!" (сп. "Техника молодёжи" 12/1968, с.15).

Нека се насладим още веднъж на райската музика в ХІV Песен, преди да припомним за един удивителен случай в Бюроканската обсерватория:

118 И като слушаш арфа, щом мощтана много струни звънне многогласна, дори да не разбираш песента, 121 Така за мен мелодия прекрасна от блясъка на кръста се роди и - без да схващам текста - ме прехласна.

Неволно в паметта изплува пак стихът: "…Когато пламтящата редица от пеещи слънца" - и веднага човек се сеща за един уникален слънчев хор, и то пак за един славей: "Учените започнали да долавят шумовете на слънцето в 2,25 ч. Московско време. Изведнъж в тишината се разнесли звуци, които - както твърдят изследователите - удивително напомняли пеенето на славей! Няколко минути по-късно цялото помещение на станцията вече звъняло от един фантастичен космичен хор" (БТА "Наука е техника", 15.VІ.1965).

А преживяванията на космонавтите в Космоса и барокамерите на Земята преливат от подобни феномени. "По време на такива полети - признават летците - чувствата са откъснати от собственото тяло, сякаш се намират на друго място. Към това се прибавят и слухови, и зрителни халюцинации"... "Това беше някаква протяжна, много приятна мелодия (много подобна на японска музика), която ту се издигаше на много големи височини, ту се спускаше много ниско. При това нейният характер беше неземен: прилича на онази музика, която днес наричат "космическа"; или пък на онази, която представят в цветове и изменящи се цветни гами"... "Следващия път тези слухови халюцинации приличаха на органова музика в помещение с добра акустика. Мелодията бе тържествена и много, много близка на душата ми. Напомняше за най-величествените минути от моя живот. И, заедно с това, лайтмотивът ú беше лека тъга - може би защото самата органова музика настройва тъжно и донякъде мистично…" …"Накрая се вляха гласове на деца и в душата си изпитах такова върховно блаженство, че просто да не повярваш. И всичко това - от някаква си песен... Ето каква омая ме сполетя! ("Психология и Космос", 1968г., стр. 188-192, книга от първия космонавт М.Гагарин и В.Лебедев).

 

 

02.02.2016 г.  05,22 ч.

 

СЪРЦЕ, ОТВОРЕНО ЗА ВСИЧКИ 3 1925.11.01н ибз КДМ50:226 "За всеки, който дойде при тебе, сърцето ти трябва да бъде отворено - да го приемеш с любов и ако има нужда, да му помогнеш. Такъв човек ние наричаме "духовно богат". Затворена ли е голямата чешма, от която тече студена, хубава вода? Ден и нощ тя тече, щедро дава на всички! В този смисъл, доброто сърце е голяма чешма, голям извор, който постоянно тече и изобилно дава. /.../ Обаче всяко сърце, което се отваря и затваря, тече и пресъхва, не може да бъде проводник на Божията Любов. Небето има особено мнение за него."

КАКВО значи "всички" - това е фундаментален въпрос. Ако не си отговорим вярно на него, самораздаването "на всички" може да се превърне в бедствие. "Всички" са само тия, които не ограждат извора, не го каптират, не му слагат бодлива тел наоколо, табелка за собственост, кран и 7 катинара.

 

 

03.02.2016 г. 09,08 ч.

 

ФИЛОСОФИЯ, ЦЪРКОВНА 2 И ИСТИНСКА 1 1930.11.30н дик УЗР49:242 "Аз не поддържам онази крива философия, че трябва да бъдеш пустинник или да прекарваш постоянно в църквата. За мене слънцето, звездите, месецът, всичко живо е църква. Всеки човек, когото срещна и видя, че мисли и чувства, е едно запалено кандило. Всеки човек, който помага на бедните и страдащите, за мене той е един добър свещеник и владика. Аз не търся свещениците и владиците в църквата, а вън, в света." ВЕЧЕ ЗНАЕМ, че Алберт Швайцер е един от тия божествени хора на земята - въплътен елохим в човешко тяло.

 

 

03.02.2016 г. 08,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ЯСНОВИДСТВО - ВИЖДА АНГЕЛИТЕ- ХРАНИТЕЛИ 1924.04.20н птх КДМ50:91 "Зад всекиго от вас аз виждам едно същество, по-развито от вас. То постоянно ви следи, грижи се за вас да не се провалите някъде."

ОТНОВО ЕДНА ОТ УНИКАЛНИТЕ КАРТИНИ НА СУЛАМИТ ВЮЛФИНГ. Може да е "сецесион", обаче 99% от божествения сецесион е по всичките домове и изложби във вселената, а от модернизма - не повече от 1%, и то само там, където не е обезобразена формата.

 

 

03.02.2016 г. 09,15 ч.

 

ФОРМУЛА ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ, БЛИЗКИТЕ, БОЛНИТЕ, СТРАДАЩИТЕ, ИЗОСТАВЕНИТЕ И ПАДНАЛИТЕ 1924.04.27н щги КДМ50:121 "Кажете си: "При всички условия на живота аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на любовта!" ТОЗИ е идеалът на човешката душа. Това да стане по свобода, а не чрез заповеди. Само така душата ви ще се разшири и духът ще се възвиси. Щом придобиете любовта, вие ще я приложите към болните и страдащите, към изоставените и падналите в света."

 

 

03.02.2016 г. 10,11 ч.

 

ФОРМУЛА ПРИ ОБЕЗСЪРЧЕНИЕ 1933.01.29н зав ВЗК99:485-486 "Не се обезсърчавайте! Трябва да заработим в съгласие с Бога и да кажем: „Аз и Господ, който живее в мене; и всичките мои братя - всички, които мислят както мисли Господ, - можем да направим всичко! Всичко, каквото аз мисля, и всичко, каквото моите братя мислят, туй ще бъде!“

ФОРМУЛИТЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДЕЙСТВАТ! Гласовете, виденията и архетипните "сънища" действат! Приятелите с душа искат да им разказваме, а и заедно да преживяваме необикновени случки, каквато е случката със Златната Рибка една сутрин преди паневритмия. Нека ви я разкажа:

Едно прекрасно утро, в просъница, на един човек му се явява Златната Рибка и му казва: "Който се приближи и поиска да играе с теб днес най-много до "Запознаване", ще му изпълня три желания!" И наистина, този човек нарочно играе сам тази сутрин, за да се изпълни обещанието. Точно преди "Запознаване" един прекрасен млад човек го пита дали могат да играят заедно. Преживяването е неописуемо - ако не танцуваш всеки ден с един и същ човек, някъде на десетия или стотния път започват да стават чудеса. И наистина, двамата загубват зрението си за този свят, будни са само доколкото да не не паднат, и започват да виждат съществата и небесните сфери, с които заедно се играе този свещен танц, когато човек изпълнява молбата на Бога "Пази свободата на душата си". След края на Паневритмията двамата сияят, още не могат да добият човешко зрение. Когато възвръщат способността си за човешка реч, първият казва на втория: "Искам да ти кажа какво сънувах за теб тази сутрин..." Другият му казва: "Нека първо аз да ти кажа. Яви ми се Златната Рибка и ми каза, че ще ми изпълни три желания, ако...""Ако"... Хората изпитват непреодолимо желание да общуват с едни хора, а с други не искат. Това е тяхно свещено право. Така един "вярващ с дарби" веднъж се приближил до един непознат човек в един вегетариански ресторант и го помолил да обядва на неговата маса. Казал му, че Духът всяка сутрин го изпраща на различни места да прави добрини или да се запознава с Негови хора. Казал му къде и как ще разпознае "Неговия" човек този ден - и той го разпознал. Историята със Златната Рибка не свършва дотук. Тя била много ларж този ден и, вече на разотиване от гората, добавила: "А сега, който се приближи до теб и ти поздрави сърдечно, и на него ще изпълня - този път едно желание, но ако ще и най-голямото". Тръгнал човекът да си ходи по една алея през гората, малко озадачен, че българите обикновено не се прегръщат след паневритмия със всички и даже с "несимпатичните", както става в Русия. Българите са странен народ - може да те види и след 10 години на "братско" мероприятие и пак да не те прегърне - гледа те стъклено и даже издърпва ръката си, ако ти сам понечиш да се здрависаш сърдечно, защото си така създаден - да обичаш. Мрази те по непонятна причина. Така се случило и с второто обещание на Златната Рибка. По пътеката се задали двама души от най-духовните, човекът ги бил видял тази сутрин в кръга. Той се зарадвал, че подаръкът може да се падне на тях - ако го прегърнат и двамата. Те обаче отдалече съобразили, че има реална опасност да се срещнат с него на алеята - и кривнали в гората... Само след минута един приятел настигнал тичешком въпросния човек, за да му подаде нещо, което той бил забравил в гората. Отнесъл се много сърдечно. Подаръкът на Рибката бил за него! Сега не искам да разправям за други случаи - много се разприказвах... Не исках да завършвам с друг отрицателен случай, но ще го спомена с две думи: Една приятелка - същият човек я наричал така, - се била върнала замалко от Америка. Той отворил ръце да я прегърне - толкова години не се били виждали! Тя обаче грубо го блъснала в гърдите, щял да падне. Абсолютно недоумение - защо?!! Та нали винаги били общували много духовно и без никаква сянка в отношенията? Сега вече не е удобно да се разказва какво й се случило в Америка, като се върнала. Е, духовният път може би не е "прегръщалница" до сълзи от щастие, както е било в обществото на Сен Симон и както е в Русия - страната с най-много хора с искра Божия на земята. Затова тук човек трябва да си мери приказките и движенията.

 

 

 

03.02.2016 г. 12,31 ч.

 

ДА БЪДЕМ МИЛОСТИВИ КЪМ ДУШИТЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ - МОЖЕМ ДА ГИ УВРЕДИМ, АКО ГИ НАСИЛВАМЕ ДА СЕ РОДЯТ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО.

ХОРА, ОЩЕ НЕРОДЕНИ ДУХОВНО 1930.09.07н имя УЗР49:23 "Има хора на земята, които в духовно отношение още не са родени. Те само ядат, без да дишат. Значи, те са още в утробата на майка си. /.../ Ако дойде при мене човек, още нероден, и ме попита какво нещо е Господ, ще му кажа: "Ти нямаш право да задаваш такъв въпрос! Нямаш право да мислиш за Бога. Аз ще мисля, ти ще ядеш. Аз ще вярвам, ти ще живееш. – "Ами ако аз искам да зная нещо за Бога?" – Тогава ще излезеш от утробата на майка си! След всичко това, слушате една беседа като моята... Как ще я разберете? Ще кажете:"Искаме да чуем нещо реално"... – За нероденото дете е реално да седи до деветия месец в утробата на майка си."

КОМЕНТАР: Хората, които още не са родени духовно, вървят по пътя на своите баби и дядовци, майки и бащи, и постъпват като тях. Дишането е символ на търсенето и разпознаването на Словото Божие, на страстния стремеж към неговото изучаване и прилагане. "Дишане" означава копнеж към откриване на хора с искра Божия, работа за Бога с тях и съвместен живот именно с тях, а не с хора без монада или със замъждяла монада. Означава още жажда и способност да обичаме повече от един човек и да летим и гнездим в божествено Ято. Когато Учителят казва по-горе на неродения: "Аз ще вярвам, ти ще живееш", Той в случая има предвид вегетирането, а не вечния живот. Вечният живот е приоритет на безсмъртните и на тия, които се обменят с безсмъртни, а не с баба си или майка си (в дадената мисъл – обикновената човешка наследственост и традициите). От тук става ясно колко отговорно е кому говорим за Бога. Да си губим силите и времето да говорим за Бога на хората-егоисти и привързаните към стария живот, към обикновените близки и любими, към уреждщите се и самоутвърждаващите се в света и в Старата вселена, е все едно да се опитваме да подпалим купчина зелени вейки. Те само ще пушат и ще се мъчат, даже ще ни проклинат. В същото време бихме могли да подпалим много повече клади от борина - символ на душите с искра Божия, които са узрели и трепетни да заживеят незабавно в Космическо Ято. Зелените души имат вкус и стремеж към зелени любими, ята и учители, те са още неродени. И да им кажеш една божествена мисъл, те няма да я чуят или ще спорят, ще апострофират автоматично; хората с калпава френология ще я отхвърлят или веднага ще я изтълкуват погрешно.

 

 

 

03.02.2016 г. 16,32 ч.

 

ХРИСТОС, ПРЕВЪПЛЪЩАВАНЕ ВЪВ ВСИЧКИ 1930.11.09н нви УЗР49:182 "Христос не е престанал да се превъплъщава. Освен това, Христос търси начин да се въплътява у всички хора."

НЕ САМО ЧЕ бди над всяко същество с Христова монада, но всяко от тях е сам Той. Прояви ли някой кротост, милост, разпознаване, незабавност, приставане, преданост, самоотдаване, саможертва и живот за Бога и ближния, това е сам Той.

 

 

03.02.2016 г. 20,17 ч.

 

ЦЕЛОКУПНИЯТ ЖИВОТ - ЕДИНСТВО МЕЖДУ ФИЗИЧЕСКИ, ДУХОВЕН И БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ 1924.05.25н одщ КДМ50:182-183 "Физическият живот съставя само една трета от целокупния живот. Ядене и пиене ще има, но това не е всичко. Казваш: "Искам да уредя духовния си живот" -. Ти си дошъл до ВТОРАТА трета на целокупния живот. Обаче и духовният живот има две страни: външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външната красота; и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към великото и красивото в света. Най-после казваш: "Искам да постигна божествения живот". – Ти си дошъл вече до ПОСЛЕДНАТА трета на целокупния живот. И божественият живот има външна и вътрешна страна. Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене. Вътрешната страна има отношение към ЛЮБОВТА. В човека се изявява чувството любов към Бога - и в името на тази любов той е готов да направи всичко, което се изисква от него. Когато човек живее съзнателно и на физическия, и в духовния, и в божествения свят, той има добре устроено физическо тяло, здрава нервна система. Той има добре развито сърце и светъл ум. Мисълта му е ясна, трезва. И тогава, като кажем, че някой е избран, имаме предвид човек, в когото физическите, духовните, т.е. сърдечните и умствените сили са в хармония. Избраният е свързан с БОГА. Значи, целокупният живот подразбира едно цяло – живот на единицата, в която трите сили са обединени."

КОМЕНТАР: Фундаментална мисъл, напълно нова за мнозина от нас! Винаги трябва да сме готови за изненади в Словото. До днес идентифицирахме божествения живот с целокупния, а се оказва, че божественият е само една трета от него! На много места в беседите се говори, че божественият живот обединява духовния и физическия и сме мислели това за най-абсолютния модел, но истината се оказва друга. От това следват много сериозни изводи и съответно преструктуриране на целия ни мирогледен модел, на поведението ни. Темата е много благоприятна за устни и писмени обсъждания.

 

 

03.02.2016 г. 20,56 ч.

 

ЧОВЕК 1, ИЗЛИЗАНЕ ОТ БОГА, НЕПРЕКЪСНАТО 1930.10.26н жвх УЗР49:161 "Човек не е излязъл само веднъж от Бога. Той трябва да излиза от Бога всяка минута, всяка секунда!"

КОГАТО някой може да ни погледне така - и този поглед да си остане същия десетки години, цял живот, през цялата вечност, това означава, че съответното същество не е излязло от Бога еднократно, но излиза от Него всеки ден, всяка минута, всяка секунда!

 

 

 03.02.2016 г. 21,41 ч.

 

ЧОВЕК 1, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1930.11.23н дит УЗР49:217-218 "Единствената привилегия за човека е да бъде добър! Това го определя като човек."

ТОВА СА РЪЦЕТЕ НА ГЪЛЪБИН. Той плачеше неудържимо за всяко сгазено куче, за всяка стъпкана буболечка.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1142&book=32

 

 

03.02.2016 г. 08,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ХОДИЛ Е И ПРЕБИВАВА В ОНЗИ СВЯТ 1934.05.06н диж ПНС98:175-176 "Аз съм ходил в оня свят, и сега живея в оня свят. Туй, което хората учат за онзи свят, и помен няма от него. Няма такъв свят. Ако опиша оня свят, абсолютно нищо няма да разберете. Е, ще ви кажа тъй: хората в онзи свят не изглеждат както в този. Там навсякъде ще видите валчести топки и от всяка топка излиза светлина. Целият "онзи свят" е пълен само с топки, от които излиза светлина. Там няма хора с ръце и крака. Със светлина ще ходиш в оня свят между тия топки. "ДНЕС САМО ФРАКТАЛИТЕ могат да дадат бледна представа за един такъв свят.

 

 

04.02.2016 г. 00,00 ч.

 

ЧОВЕК 1, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1933.02.12н ипг ЖИХ97:185 "Човекът е създаден да люби – нищо повече! /.../ Ако ти любиш, всичко можеш да направиш. /.../ Говорете за онази любов, която ражда безсмъртието, свободата, която ражда светлите мисли, светлите чувства и мощната сила на човешкия дух. Това аз разбирам: човек е роден да люби – нищо повече! “Ближни” са ония, които любят. И вас Господ ви е пратил да проповядвате Царството Божие, да проявите своята любов и всички да се подчините на Божията Любов. Всички духове отстъпват пред нея!"

ДАНТЕ:

Обгърнах ненадейно глъбинитена мировия звезден океан - 

15 и, с поглед от Безкрая намагнитен,съгледах Точка, чийто ярък пламна всекиго очите ще затвори, 

18 защото по-блестяща аз не знам! Най-малката звезда ще ни се стори луна пред нея, ако се сравнят

21 на фона на небесните простори. Тъй както и на слънцето кръгът добива ореол - заря ефирна, - 

24 щом пáрите в небето се сгъстят, така и смерч от пламъци безспирно край тази точка се въртеше там, по-бясно от въртенето всемирно! От тази Точка - каза ми водачът – 

40 зависят небеса и естество!"Рай", Песен ХХVІІ) Затуй въпроси жарки ме горят за тоз чертог, където "Алилуйя",

54  любов и чиста светлина царят. Необходимо ми е аз да чуя:"Рай",, Песен ХХVІІІ Най-дивното, което Бог ни дава - безбрежен дар от дух и доброта – 

21 и който най-високо Той поставя, това е тази висша свобода на волята, която подобава

24  на Неговите мислещи чеда."Рай", Песен V

Над мен се спусна светлина свещена – 

84 във пламъка, на който съм фитил… Мощта ú, с моя взор съединена, така ме възвиси, че виждам сам

87 Праизвора, от Който е родена! Пламтящата ми радост е от там, че колкото по грее мойто зрение,

90  от Него вземам блясък по-голям. Ала и дух с най-яркото горение, и най-проникнал в Бога серафим,

93  не ще осъдят тайна нерешена. Тъй отговорът чезне като димна Промисъла Вечен в глъбината

96 и за очи къртúчни е незрим. А ти, щом слезеш утре на Земята, кажи им да не дръзват в тез тъми

99 да съдят цел, и горе непозната - че ум, що тука свети, там дими... Щом даже ние тук сме в нещо спрени,

 

102 как вие ще пълзите, сам-сами?"Рай",Песен Х

 

 

04.02.2016 г. 00,02 ч.

 

ЧОВЕШКО И БОЖЕСТВЕНО 1924.05.11н нмп КДМ50:151-152 "Какво ви липсва, за да бъдете весели? Ще кажете, че има нещо, което ви липсва. – Не, нищо не ви липсва! Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на Божественото в себе си! Хиляди години сте живели в човешкото. Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот. Ако не дадете път на Божественото в света, инвалидите ще се увеличават, няма да се намаляват. Ако не възприемете Божията Любов, няма да разрешите въпросите в живота си."

 

 

 

04.02.2016 г. 00,35 ч.

 

ЧОВЕШКО 2 И БОЖЕСТВЕНО 1 1924.05.18н двг КДМ50:174 "Съвременните хора страдат все от неизпълнени обещания. Вземеш пари назаем, обещаваш да ги върнеш скоро, но не спазваш обещанието си. Дават те под съд и после страдаш. Казваш: "Ще ти услужа, ще прекопая лозето ти, ще посея нивата ти..." - Обещаваш - и не изпълняваш. Това е ЧОВЕШКО. Божественото си служи с друг език: "Услужих, прекопах, посях, върнах парите!" - и др. - "Какви ще сме в бъдеще?" – Това не е важно. Какъв си днес, ТО е важно. – "Ще любя..." – "ЛЮБЯ !" – нищо повече. – Няма ли бъдеще? – Няма. СЕГА ще любиш! Остане ли да любиш после, това е ЧОВЕШКО. Ако си любил, любовта остава в тебе. Хората се разбират, когато любят. Тогава и аз ви разбирам, и вие ме разбирате. Каже ли някой, че не ме разбира, аз зная, че той не е любил и не люби. – "Разбирам те". – Значи, любил си и любиш."

 

 

 

 

04.02.2016 г. 01,40 ч.

 

ПАУЗА…

Избраните мисли от Учителя Петър Дънов дотук бяха от томовете с неделни беседи „Живият Господ”, „Който дойде при Мене”, „Голямото благо”, „Условия за растене”, „Живият хляб”, „Постановленията на Сърцето” и „Възкресение”. От утре ще продължим с извадки от тома „Вас ви нарекох приятели” Това са мисли от работещата се Диалектическа енциклопедия с избрани мисли от беседите, подредени по тези, антиетези и синтези. Приятели питат с какво могат да бъдат полезни. Има много работа, но всеки би трябвало първо да пита сърцето си и сам да си определи какво най-много му се прави. За тези, които още не са открили това за себе си, може да се предложи сътрудничество за дооформяне на енциклопедията, писане на анотации, резюмета и конспекти, участие в тълкуването на всяка мисъл (има предвидено и такова издание с повече тълкователи, за разлика от настоящото, което е с коментари от само един човек), а владеещите чужди езици биха могли да почнат да превеждат публикуваните тук мисли и да обнародват преводите си в собствени фейсбук-страници. Желателно е да се илюстрират съответно с тукакшните изображения. Ако някой изважда текстовете в Word и добавя преди всяка мисъл съответната илюстрация, моля да ми изпрати труда си на besedi@abv.bg , защото ще можем да издадем поредица от книги или поне да ги изпращаме по интернет. Добре е книгите да се конвертират в PDF-формат, но по-добре аз да си го направя, за да има единна предпечатна обработка.  Тук добавям предговора към споменатата поредица томове „ДЕС” (Диалектическа енциклопедия на Словото). Има още много работа за обработка на Неделните беседи докрай, след което файловете ще се обединят и ще се даде команда за азбучно сортиране на всички избрани мисли от тях. По този начин ще се съставят и томовете с извадки от другите класове на Учителя, а накрая, ако е рекъл Бог, ще обединим всички класове в едно многотомно издание.

ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ (селекция тип 1: фундаментална) 26.VІІ - 6.VІІІ. 2006 г.

Тези файлове с избрани цитати по томове от Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов: -1864-1944 г.- България) съдържат мисли, които почти никога не се включват в преписи и книги с извадки от беседите, в разговори или при преводи на чужди езици. Определени сили използват именно такива “последователи” и съставители, които цитират рядко или не цитират никога и в никакъв случай не биха избрали мисли като избраните тук, въпреки че ги има не само в неиздадените, но и в отпечатаните томове. Обратно, те виждат и цитират само това, което Той е казал на отделни хора при особени случаи, било в общите беседи или при групови и лични разговори. Макар че то важи само за конкретния човек, цитиращите извеждат от такива частни мисли универсални, догматични и заплашителни правила за всички. Именно затова Той споделя на едно място, че не всички са родени от Бога и че половината от хората в Братството са дошли от черната ложа - ще ги разпознаем по това, че ни занимават с “единствено правите истини” – техните собствени и прокараните от тъмните сили, но подковани с отломки от Слово Божие. Дебело подчертаваме, че сегашният труд в никакъв случай и по никакъв начин не може да замести четенето и изучаването на оригиналните беседи – то е единственият извор на най-пълно въздействие и оптимална истинност. Напротив, както всяка селекция, той е ярко субективен и отразява нивото на еволюция и проблемите на съставителя в момента. Известно е, че сам дяволът се занимава най-охотно с редактиране на свещени писания - не само чрез задраскване, изменяне и добавяне, но и чрез избиране, композиране и тълкуване на оригинални фрагменти, за да нанесе смъртоносен удар върху някое божествено учение и почитателите му, които не пият от извора. В други случаи обаче това не е дяволско дело, а законен и вдъхновен труд на последователи, които осмислят по този начин живота си и изпълняват главната “домашна работа” на ученика – щастието да правят извадки от Словото Божие по свой избор. Учителят постоянно насърчава този вид изследване и проучване на Словото - разбира се, след необходимостта от обстойно запознаване с цялата оригинална лекция или беседа.  Други видове обработки са анотацията, конспектът, рефератът, компилацията, темата, есето, речниците, преводът и много други класически и некласически форми. Те са неизбежни и “задължителни” за изследователя, който е избрал това за свое призвание за смисъл на живота си. Днес човек не може да се нарече “българин”, ако няма положително, действено и ангажирано отношение по този въпрос. Тъй или иначе, по инициатива на Учителя и с Неговото горещо одобрение, досега са се натрупали хиляди индивидуални комплекти и много публикации с извадки от Словото Му, не само на български. Те са, повече или по-малко, автентични, субективни или академични. Автентичността често страда при дешифровката на стенограмата или преписа, при волното редактиране на нечетливите и нелогични места в ръкописа, но субективността на подбора засега е неизбежна. Академизмът на обработката изисква кристална коректност, ясен критерий, пълнота и научна структура, както и препратки, каквито липсват в повечето тетрадки на последователите с непретенциозно образование. Но ако се публикуваха академично или фототипно, машинописните дешифровки на беседите на Учителя щяха да бъдат абсолютно нечетивни. Той е преценил, че редактирането им от ученици в настоящата епоха е неизбежно.  Въпреки всичко, всеки подобен труд е безценен за личната еволюция на ученика, но може да бъде полезен и за другите - не само за изучаване на неговото индивидуално развитие и проблемите му, но и като източник на информация. По времето, когато беседите бяха инкриминирани и се изземваха от властите, често такива извадки и преписи бяха душеспасителни за мнозина от нас, въпреки всички рискове и недостатъци при този род работа. Те играят значителна роля и за приятелите чужденци, тъй като превеждането на цялостни беседи е трудна и обемна работа, за която се искат още много десетилетия; а освен това, сам Учителят не препоръчва превеждане на всички беседи, особено на Младежкия клас. Въпреки че са Слово Божие, българските беседи са съобразени с нивото и манталитета на българите, на славяните, на "бялата раса" и отчасти на някои други групи народи – това винаги го има в Словото и Делото на един Миров Учител, при всяко Негово телесно идване на Земята. Ето защо, сам Той насърчава адаптираните обработки и издания, съобразени с естеството на даден народ и дадено време. На един свой ученик Той е казал: “Ако проповядвах на запад, беседите ми щяха да бъдат поне два пъти по-кратки”. И това е най-малкото - Той би структурирал Словото и Делото Си по съвършено други начини. Това обаче не означава, че всяка дума и буква от българските Му беседи и лекции до края на 1944 г. не са Слово Божие, колкото и трудности да е имало при стенографирането и дешифрирането. Небето знае предварително за този проблем, датиращ от най-дълбока древност, но рискува да допуска редактирано, зле редактирано или нередактирано Слово, понеже то има и положителен ефект – проверка на интуицията.  Правейки извадки, ние – всеки един от Неговите изследователи, за които това е уникално Слово Божие и храна за душата за през следващите 4000 години, - си мислим, че откриваме именно ония фундаментални мисли, всяка от които съкращава човешката еволюция с 25 хиляди години, както е казал сам Той. Доколко попадаме именно на тях е въпрос, но все трябва да сме “уцелили” някои. Без контекст цитирането е опасно, но в повечето случаи мисълта е вярна и самостойна и в преписания вид. В бъдеще ще изготвим и издания с подборки в контекст. Според науката “словометрия”, това повишава словосилата с множество “индове” (мерна единица за сила на Слово Божие). За спецификата на беседите като Слово Божие, за разлика от всички останали текстове в историята на човечество, е говорено не малко както в самите беседи, така и от неговите изследователи. Тук не е мястото да се отваря тази тема, понеже тя е обект на пълното издание на беседите, а не на селекциите. Във всеки случай, нито един от дори най-гениалните религиозни или окултни структурирани трудове днес и в цялата история на човечеството няма и не е възможно да има силата и познавателната стойност на оригиналното Слово Божие. То е недостъпно за претенциозните догматици и интелектуалци, защото съдържа защита и самозащита чрез специалния си стил. “Мъдри" и "умни”, които не са ученици, които не са страдали дълго и дълбоко през вековете и не са станали като децата, няма да преминат през мрежите му от уловки, предназначени да отблъскват зелените и гордите.  В същото време ние знаем, че най-напреднали Учители и адепти, пришълци от Космоса и същества от всички духовни и божествени вселени чакат “на опашка”, понякога милиарди години, за да имат шанса да се докоснат до Живо Слово Божие. Те не могат да направят нито крачка напред в еволюцията си, ако нямат достъп до звук или буквичка Слово. Те разчитат на четящите, изучаващите Словото в някой свят, ако не са допуснати да видят и чуят директно Учителя, когато лее лично Слово Божие в дадена епоха, на дадено място. Прекият контакт с Него е най-сложното нещо, въпрос на едно много високо посвещение. Това че явяването Му в даден народ и епоха е общодостъпно, ни най-малко не значи, че някой може да прекрачи границите, които Той е поставил за получаване на висшите посвещения. Тази недостъпност на Учителя важи даже за най-върховните божества, дори за елохимите. Влизането в Бога е възможно само през Неговото последно творение – Човека. Учителят стриктно спазва и прокарва закона за приоритета на Учениците: при всички случаи, само истинският Ученик е трамплин или вход за изкачване до Учителя. Никой не може да се докосне до Него, ако не е представен от Ученик. В този смисъл, ако някой изучава Словото и споделя Делото и Живота чрез Ученик, той има шансове да се озове в Бога много по-бързо и качествено, отколкото чрез интелектуалци, гении, светии, самозванци или самодейно. Това не нарушава основния закон за директния контакт на човешката душа с Бога без посредници, но за да се стигне дотам, в повечето случаи е нужно многовековно и смирено обучение при напреднали Ученици. Именно тогава – чрез Учителя, Учителите, Учениците и любимите Птици от Ятото - става възможно преминаването от спирална във вертикална еволюция.  Всички ние изучаваме не само оригиналните беседи, оригиналното Слово Божие, но и техните най-разнообразни интерпретации от страна на достойните Ученици, защото сме създадени от Бога на хармонични групи и никой не може да вземе по-висока октава без личен пример на Ученик и школовка при него. Всичко останало е тщеславие, самодейност или съзнателна вражеска дейност. Всички, които се появяват в Братството, за да правят впечатление, нямат ни най-малкото желание да бъдат ученици. Под прикритието на представата, че “Учителят си е заминал”, те развяват милион самодейности като фойерверки или на жалки и смешни нива. Понякога те са много “умни” и дори писатели, професори, гении, медиуми и ясновидци, но от жаждата за ученичество при тях няма и следа. Те гонят собствените си изяви и интерпретации - вслушване и сътрудничество при тях не съществува. Те си представят, че ти трябва да бъдеш в ТЯХНАТА система и инициативи, а не те в нечия чужда. Като им дадеш бисер, те го слагат настрана и се опияняват 99 на сто от собствените си озарения, понеже себето и егото при тях са доминанта. Но ние трябва да ги разбираме и да общуваме с тях приятелски и толерантно, понеже повече те не могат. В Небето има наука за ефективността и истинността на интерпретациите. Всеки тълковател на Живо Слово Божие получава точна оценка за истинността и силата на своите речи и творения, интерпретиращи Слово Божие. Тъй като всяко от тях е ярко индивидуално, понякога уникално и гениално, чрез едно творение на Ученик лесно се стига също тъй директно до Бога, както и чрез Оригиналното Слово Божие, дошло от Учителя. Ученикът постепенно започва да може това, което може и Учителят. В противен случай, всяко учителство и ученичество биха били фалшиви или излишни. За мнозина това може да прозвучи абсурдно, но е така. Бащата няма да е Баща и Учителят – Учител, ако не може да изпитва и дарява щастието да сме равнобожествени. В този смисъл, дори един нов вариант на Словото или даже един труд с извадки може да е равен по сила и мощ на една оригинална беседа и даже по-мощен в определени случаи, защото никой друг, освен сам Бог, не работи в нас и чрез нас; и понеже Слово, протекло устно, е по-силно от едно невярно или вяло четене на "класическо Слово", където хората заспиват. Това не е гордост и самоопиянение, но факт. Който не обича Божественото в съученика и инструкторите си и не го намира за уникално и достойно за изучаване веднага след изучаването на Словото и Делото на Майстора и даже съвместно с него, той не може да бъде любимец на Бога, не е сигурно дали е роден от Него. Най-малкото – не е от Ятото на точно този Учител, Който за нас е Учителят. Ето защо истинският възлюбен и ученик на Бога, детето, родено от Него, обича своите братя и сестри, както ги обича Баща ни. Вярата му в тях и съвпадението на интерпретациите му с техните, по същество са точно толкова истинни, колкото и трогателни. Не е съвсем сигурно дали оспорваме концепциите на разномислещия поради жажда за истина и от разум, или от гордост, от его, от нагон за противоречене. За приятеля от Ятото е велика радост и щастие да чува гласа на Баща си и през душите и сърцата на сестрите и братята си, понеже Бог е навсякъде и всички ние сме едно цяло. През творението на едно от децата на Бога, чрез единението с него в Слово, Дело и Живот ние попадаме в още една неизбродна, уникална вселена, създадена само от това дете. Та нали това е преди всичко още една неповторима форма на съществуване на Бога, а не самото същество, което виждат очите ни! Отказвайки да изучаваме и съпреживяваме душите на създанията на Бога, да им сътрудничим, ние се отказваме от самото НЕГОВО изучаване в безбройните Му форми и вариации.  Разбира се, кристалността на Истината е най-голяма в Учителя, но това не значи, че тя не може да бъде кристална понякога и в клетките Му. Просто се иска повече любов и повече труд, за да я разбулим, защото в частите тя е още завоалирана. Изучавайки вселените на частите, обменяйки се с тях, ние растем постепенно към Обема на Бога. В нашата терминология това се нарича "Космична Любов и Мирова Обич" – развитие на УНИВЕРСАЛНОТО Съзнание. С класически думи го е изразил най-точно пак сам Учителят, преди 2000 години: "И няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятеля си!" Приятелството, казва Той днес, е по-високо от Братството, то е една бъдеща епоха.

Представеният тип подборки на мисли от Словото Божие се нарича “фундаментално-субективен”, понеже точно същите мисли и същия набор от мисли и интерпретации не е правил и няма да направи никога никой друг. Нещо повече - всеки от нас открива и избира, изважда съвсем различни мисли от един и същ том, от една и съща беседа на Учителя, когато минат няколко години или десетилетия. Човек еволюира непрестанно. Направо е изумително как ние не сме видели дадена Негова мисъл, когато сме чели беседата първия, втория или третия път през няколко години! Ние се чудим “с голямо учудване” на много хора от братството, с които се познаваме от години и десетки години и виждаме, че те не са еволюирали ни на йота в дадени отношения – сякаш не четат едни и същи беседи с нас. Обяснението е просто: когато човек не иска или не може да види дадена истина, той просто не я вижда и в оригиналния текста; нещо по-лошо – и да я прочете, дава ù автоматично превратно, традиционно тълкуване, произтичащо от неговото възпитание и нивото му на еволюция. Именно затова наблюдаваме тия странни характерови и физически деформации у хора, които четат беседи, играят паневритмии, посрещат изгреви и се молят пред очите ни половин век и повече; ходят редовно на Рила и по планините, правят упражнения, не ядат месо и са усвоили още стотици външни форме на Учението, но не реализират никаква еволюция в разбирането на фундаментални положения в Учението и съответно във взаимоотношенията си с околните.  Фундаментално-субективната селекция на мисли от Словото Божие е “задължителна” домашна работа на ученика за цял живот – не по задължение, а от дълбока вътрешна необходимост, която за него е животоспасителна. Това е един от 144-те предмета за Първо Посвещение. Всяко от Десетте Посвещения има по толкова. Всяка отделна домашна работа от този тип може да бъде спасителна и за други ученици, но може да бъде и опасна. Словото съзнателно е направило много мисли в беседите видими за нас, а невидими - за други. И когато ние изваждаме и комплектуваме “огнени” мисли от Учителя, представляващи барут, динамит, ядрен потенциал, те могат да бъдат опасни за някои хора, ако те ги разберат ясно в действителния им вид. Някои може да отидат и в психиатрията; какво ли не би могло да се случи! Възможно е да се отчаят от себе си, виждайки, че един цял живот досега е отишъл напразно – разбирали са основни положения от Словото както дяволът чете евангелието; или поне както са ги разбирали баба им, дядо им, прадядо им, комшията или някой авторитет от “Братството” или от света.  В отделни случаи, селекция тип 1 на даден ученик може да бъде спасителна и за някой друг - да го излекува, подмлади, възкреси; да му помогне да завърши еволюцията си за една секунда! Това става най-добре чрез четене и прилагане на книгите с оригиналното Слово Божие, а не на извадки, но само ако ученикът е извънредно напреднал и не тълкува всяка дума превратно. В други случаи извадките на едного, които за друг са били до даден момент напълно невидими в оригиналните томове, могат да изиграят фундаментална роля за другия. Има хора, които буквално са спасили живота ни и психиката ни именно по този начин! Странно: един и същ цитат, предаван от двама последователя на Учителя, които са били в най-вътрешните Му класове десетки години и са слушали едни и същи беседи, били са в Специалния клас, днес тълкуват този цитат по два коренно противоположни начина! Така че ние сме не само възхитени от грамадния обем на разнотълкованията, но можем да станем и жертва някому, комуто сляпо се доверяваме – тъй самите Христови апостоли и светците, отците, църковните величия и авторитети са изопачили до такава степен разбирането на истината, че стават основна причина за провала на човечеството – дори за психозите, за епидемиите и за бедствията в много отношения. Самият материализъм, болестите и престъпността са тяхна сянка.  Който чете и изучава Словото Божие в оригинал, има право и даже “пламти” да изучава и домашните работи на съучениците си. Това не е задължително – то е израз на любов, (но ако някой се откаже, горе не може да влезе в Класа нощем, нито да участвува в Полетите). Този тип работа изгражда определени висши органи и тела, които не могат да се развият по никой друг начин. Вниманието към проблемите, живота и работата на съученика от Школата и сестрата и брата от Братството е фундаментален белег за душа с искра Божия. Това е било и е основен метод на работа в самата Школа до средата на миналия век и по-късно. Ние не казваме “по време на Учителя”, защото Той е вечно тук и никога не е напускал Катедрата. Оглашените-единàци с много силно себе или его, колкото и да са талантливи, не се допускат горе или са изключени от Школата до момента, в който пак пожелаят да учат от а-б и да живеем и работим заедно. Периодичната самота, екпериментите за живот и срещи с обикновени хора, страненето от Училището и ярката ерзац-самодейност от време на време са неизбежни. Но класните полети нощем на двама или повече съученици - с излитане от едно и също място - са медът на Школата; белег за ученици от І І І ранг нагоре. Развиването на теми е много важен метод, въведен от Учителя. Но сам Той обяснява защо индивидуалните писмени извадки от беседите и лекциите Му са първият и най-силен начин за завършване на еволюцията и въздействие върху човечеството. Той обаче се ускорява неимоверно много чрез изучаване извадки на съученици. Най-малкото, можем да съобразяваме къде се намира някой в еволюцията си, в зависимост от това, какви мисли преписва и как ги комплектува и тълкува. Това може да бъде и начин да му се помогне, ако избягва да изважда някои мисли за сметка на други; ако редовно тълкува базални мисли по един и същ, погрешен начин.  Селекция тип 1 е важен дял от науката и изкуството на Школата и без нея е невъзможно да се стигне до селекция тип 3 – тоталното изваждане на всички теми по тези, антитези и синтези. На семинарите по обсъждане на индивидуалните селекции тип 1 от една и съща беседа, от един и същ том, се получават блестящи резултати, особено когато всеки търси Истината над всичко и с радост е готов да изучава подборката и интерпретациите и на съучениците си.  Съвършено съзнателно, ясно и отчетливо, в заключение тук твърдим, че селекция тип 1 е не само подсъзнателна и съзнателна, но е и тенденциозна, даже "провокативна". Тя няма за цел научност и обективност, както други типове изследвания на Словото. По тази причина тук са избрани и се тълкуват целенасочено такива мисли от беседите, които са противоположни по смисъл на повечето устни или писмени цитати на хората от “Братството” - В ПОЧТИ ВСИЧКИ ИЗВЕСТНИ СЛУЧАИ ДОСЕГА, – особено в тия, които намират спонсори да се тиражират. Този вид подборка тук (категория 1) има не само информационен, но и действен смисъл - ако в досегашните монолози и издания натежава ЕДНА тенденция и с това грози прекатурването на колата, трябва да се появи контратежест от другата страна, за да не пострадат още повече хора.  Означението “1к”, като вид селекция означава, че това е селекция тип 1 с ЛИЧНИ коментари от селектора. Тези коментари, писмени или устни (желателно е да се записват и звуково), са много благодатни за начало на диалог при колективна работа със Словото. В личните домашни работи, всеки от тези коментари може да бъде правилен или погрешен в различна степен, а за дължината им няма ограничение. Те са необходимост преди всичко за ученика-изследовател, който по този начин се опитва да изясни проблема първо за себе си, развива творческо мислене или дори избива комплекси. Неизбежно е. На когото това не се харесва, да не чете тези коментари. Но при колективна работа, когато някой греши или е едностранен, се включват и други хора и така степента на истинност в подбора на мисли и разнотълкуването им расте по експоненция. Работните части от цялостната бъдеща енциклопедия, първо по класове, ще бъдат подреждани автоматично по азбучен ред, както е в първия ни опит. Ще бъде проведена работа от този тип и за всеки отделен том беседи, но на този етап една работна част обхваща пет тома. Така, ако оригиналните томове на Неделния Клас са между 40 и 50 (има още неиздадени), то нашата работа "Избрани тези, антитези и синтези от Словото" ще се оформи в 4 или 5 работни части, всяка от около 400 страници. Има резон, след завършването на всяка, тя да се пусне в интернет, да се издаде и печатно, понеже ще е ценен справочник. Накрая всички файлове ще се обединят в един и ще се направи сумарно азбучно преподреждане, за да имаме пълна справка от термини и избрани цитати за Неделните беседи – общо около 4-5 хиляди страници. Когато се обработят и издадат по същия начини другите класове, първо поотделно, те ще бъдат обединени в една цялостна поредица от томове. Желателно е да се превеждат, своевременно, и на други езици.

Настоящата Първа работна част е обработка на томовете "Голямото Благо" (Дънов, Петър Константинов. Голямото благо. Сила и Живот. Дванадесета серия (1929). Том III. София, 1936.), "Живият хляб" (Живият хляб:Неделни беседи XVI серия / I I том 1932 – 19, Хеликон`97) , "Който дойде при Мене" (Дънов, Петър Константинов, Беседи от Учителя. София, Просветен комитет, 1950), "Приготовленията на сърцето" (1933-1934 г., т.ІІ, изд."Жануа", 1998 г.) и "Условия за растене" (Печатница "Житно зърно" 1949 г.). Подборката на томовете не е хронологична, за да се докаже абсолютното съвършенство на Словото от първата до последната беседа – Словото Божие не еволюира. Вторият файл съдържа обработката на първата книга от следващата част с 5 тома неделни беседи – томът "Живият Господ".

 

 

04.02.2016 г. 09,36 ч.

 

С тази картина от изумителния абсурдист и сюрреалист Майкъл Паркес, който не обезобразява божествената форма, а я представя в съвършената й красота, тук се започват извадките от тома "Вас ви нарекох приятели" (1935.09.22 - 1936.07.05)

АБСУРД 1 1935.12.15н дин ВВН АСК93:225-226 "Според новата логика, "а"-то е "а" и "а"-то не е "а". Това е ПАРАЛОГИКА! И едното е вярно, и другото е вярно. Във физическия свят частта никога не може да бъде по-голяма от цялото. В духовния свят обаче частта може да бъде по-малка от цялото, може да бъде равна на цялото, а може да бъде и по-голяма от цялото. Как ще разберете това нещо? Казвате: "Това е парадокс! Това е абсурд! Вари го, печи го, абсурд е това - абсурдът нищо не разрешава...." - Благодарим на абсурдите! Когато някои казват, че еди кои си неща са абсурдни, казвам: често най-хубавите неща са абсурдни."

ЕДИН ТАКЪВ "АБСОЛЮТЕН АБСУРД" за нас поднесе някога на един приятел в България големият руски писател, психолог, психиатър и мъдрец Владимир Львович Леви, когато ни беше на гости. Забелязвайки, че ние боготворим Учителя си като тотално непостижим, считайки себе си за абсолютно нищожни, невидими прашинки в нозете му, Володя съчини едно странно стихотворение за един от нас. Написа го на един дъх и го посвети персонално на един българин. В него Учителят, самият Върховен Гуру на всички Гурувци, пада на колене пред най-недостойния Си ученик и го моли да му разкрие някаква тайна, непостижима за самия Учител. Това от нас бе възприето като "кощунство", защото на този етап не знаехме, че Цялото изпитва щастие, когато научава нещо ново от някоя от частите Си. Това не трябва да е повод за възгордяване, тъй като частта е пак Цялото в една от безбройните му проекции, но й е подарила способността и съзнанието, че тя също може да твори нещо ново в Битието. В едни нови текстове, за Абсурда се казва, че той е единият полюс на "хипервселената" - Христовата Вселена или Проявеното Битие, - докато другият й полюс е Милостта.

 

 

04.02.2016 г. 11,17 ч.

 

БЛИЖНИ, ИСТИНСКИ 1935.10.13н щхм ВВН1 АСК93'98:62 "Кои са нашите ближни? - Вашите ближни са всички напреднали братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята. По някой път те слизат да живеят между хората. Те сега се веселят. Казват: "Да се весели духът ви!" Значи, Бог е изпратил много от напредналите същества да се веселят в хората. Ако всеки ден вие се посещавате от тях, ако вие сте музикант, него ден ще свириш както никога не си свирил. Ако си поет, ще пишеш него ден както никога не си писал. Ако си оратор, ако си майка, учител, баща - всеки ден ще опитваш туй, което иначе никога не би опитал. Ако не те посетят, ти се отчаеш. Тяхното присъствие ще бъде забележително - щастлив ден!"

ТУК ЩЕ СЛОЖА ИЗВАДКА ОТ СПОМЕНИТЕ СИ ЗА ТОЗИ НЕОБИКНОВЕН ЧОВЕК. С предисловие за един случай с вуйчо ми, понеже се оказа, че той бил идентичен с този, за който разказвам по-нататък:

Та вуйчо ми Славчо разказа следния случай: Един ден Учителят, много строг, дошъл у тях на Изгрева. Учителят често е прекарвал в тази къща, в която и аз имах шанс накрая да поживея, когато вуйчо и братовчедите ми бяха заминали в Германия и Швейцария. Имал съм късмета, както се казва, да спя на леглото, където Учителят е спал. Това са неща, които имат значение за нас – без да сме фетишисти, както се казва – поклонници на предмети и обстоятелства. Все пак всичко, до което се е докосвал Учителят, за нас е нещо свещено. И така, “Учителят – каза Славянски – веднъж дойде в къщи много строг и каза на леля ти Люба: “Люба, препоръчвам ти да слезеш да живееш долу в града, в София, и да оставиш Слави тука свободен, за да може да си гледа работата, за която е дошъл на Земята. Не се залепвай за него постоянно на всяка крачка, защото…” – Тогава в такъв дом и около него, както и по веригите на сродните ни души, на близките дори  на познатите ни тръгват съвсем други вълни – тръгва смъртта, болестите, лудостта, защото никой не се е съобразил с основен закон. И въпреки строгостта на кармичния закон, Учителят – с целия си авторитет, с цялата си Мъдрост и ясновиждане, знаейки от миналото каква карма свързва тези две души, достатъчно достойни всяка поотделно, за да станат Негови ученици, - сега казал на леля ми: “Ако можеш, опрости му дълга и слез да живееш долу – ще се виждате само от време на време.” “Долу” – Той имал предвид града, където те също са имали квартира. Какво значи “опрости му дълга”? - Защото, докато има кармична връзка, един човек не желае да отпусне друг човек. То е като мъртва хватка. Не желае да го остави свободен. По този начин леля ми го е тормозела – с извинение към паметта й, към душата й. лично от него съм чувал много такива тъжни неща: за нейната ревност, за нейните претенции, деспотизъм, нервност, изисквания. През целия си живот той живееше в адско напрежение. А можеше да даде хиляди пъти повече и по-качествени неща. Беше постоянно върху жарава, върху огън, защото една егоистична душа не можеше да разбере, че трябва да остави един прекрасен дух като него свободен и да се вижда с него само от време на време. Това, че тя му е родила две прекрасни деца, не е и не може да бъде повод тя да иска от него постоянно той да й върне някакъв кармичен дълг от миналото. Ние не знаем какъв е този дълг, но на мен са ми разказвали някои неща. Лично човекът, който също ми е разказвал този случай, е бил свидетел на това – негов пръв приятел, за който специално имам да говоря много. Значи, в такива случаи, когато една душа има да връща нещо от миналото на друга душа, тях ги свързват в някаква кармична ситуация, която обикновено е интимна. Защото тя е най-силна – интимната връзка. Не само на интелектуално и духовно ниво, но именно чрез психофизиологичната интимна връзка ние не само съизживяваме силни положителни емоции, но и разплащаме кармични сметки. Аз малко по-продължително разказвам, но това е много важно, много актуално за всички нас. И така, Учителят казал: “Ако можеш, прости му дълга и слез долу!” Да му опрости кармичния дълг – значи, такава прошка е възможна, след като Учителят разрешава това и вижда положителния резултат, ако го послушат. Това е знак, че в този момент кармата се разрешава – има възможност тя да му прости и да престане да го тормози, защото той има дълг към нея – тя прави това подсъзнателно. Но тя – представете си, - която минава за ученичка на Учителя – погледнала Го и троснато казала: “Няма, Учителю!” И така тя останала да живее до края на живота си при вуйчо ми. В къщата на Изгрева продължиха тези истории пред нашите очи; и въпреки прекрасните нейни качества – аз съм чул от нея изключителни неща, с такава дълбочина на окултизма - има такива способни духове. Те са и духовни, и свръхинтелигентни – и заедно с това носят тази своя драма на принадлежността си към левия път. Едно тъмно минало на народите, което не може да накара една такава душа да се осъзнае и да даде на друга душа свобода, защото мисли за собствената си кожа. И така, тогава именно, започнали припадъците на моята леля, тази епилепсия – и изпитанията в любовта на вуйчо ми към нея и към децата им. Чувството за дълг му налагаше да я спасява нееднократно от смърт, от задушаване, когато тя си гълташе езика. Некрасива картина!

Един случай, който ми разказваха /лично той ми го е потвърдил/ - един случай пак между моя вуйчо и Учителя, когато Светослав Славянски е бил много тежко болен. Бил е в безсъзнание. С няколко думи: имам един приятел, съученик от гимназията, току-що ми се обади по телефона от София в Москва с една конкретна астрологическа молба. Един ден и той беше на смъртно легло; не бяхме се виждали години, след като бяхме завършили гимназия. Но аз го бях въвел в нещата. Запознал го бях отчасти и с астрологията, с кабалата и някои други окултни науки. Бях му дал беседи от Учителя и той стана вегетарианец. Взех го на планината, ходили сме и на Рила и там сме преживявали удивителни неща – чували сме заедно с него странни звуци. Той е една много фина, нежна, тънка душа, вече захранена с Новото, и един ден му стана невъзможно да продължи да живее по стария начин.  Разказвам това, защото неговият случай е идентичен със случая на моя вуйчо. Неговата сестра Силви, с която се обичаме от много малки – бяхме в едно училище и на сто метра в една махала, един ден идва при мен, след като години не сме се виждали и казва:”Моля те, веднага ела, защото Петко си отива, той е вече пътник. Намира се в болница. Лекарите не ни дават надежда повече от 2-3 дена да живее. Някъде изтича кръв – язва в стомаха - и тази язва е толкова голяма, че кръвта не спира да тече постоянно. Лежи на подлога. Лекарите и сестрите постоянно сменят подлогата и изхвърлят кръвта. Не могат да спрат кръвта по никакъв начин, Петко изпада често в безсъзнание". Като дошъл следния път в съзнание, казал, че иска да ме види, защото съм бил единственият му истински приятел и съм го бил разбирал най-добре. И така, ние успяхме с нея да преодолеем портиера, който обикновено не пуска, защото това са смъртни случаи. А особено в неговия случай лекарите обявили специална забрана: казали, че ако баща му или жена му бъдат допуснати до него, той ще умре веднага. Защото неговата язва беше на психогенна основа, т.е. причинителите на язвата му са иманно баща му и жена му. Това се отразява върху нервите на стомаха и този постоянен тормоз поддържа непрекъснато огнище на кървяща язва там – постоянен тормоз от хора, които са егоисти. Силвия попитала докторите:”Аз мога ли да идвам?” – „Да, той тебе те обича, защото ти не го тормозиш.” Защото този, който обича, той никога не изисква, никога не тормози. Той възбужда само положителни емоции и „произвежда” свобода за другата душа, а не да предизвиква вина и дълг у другия. И така, Силви, на собствена отговорност, ме повика и аз отидох там, при Петко. Той беше в съзнание и се видяхме. Само за няколко минути се появи червенина на лицето му, а той изглеждаше като смъртник. До такава степен странно се развиха нещата, че той седна в леглото, после стана, кръвта престана да тече – за изненада и на сестра му и на сестрите, които влизаха. Той излезе в коридора, започна да върви напред-назад, което никога не е било, защото той е лежал през цялото време. И започна своята изповед. Каза: ”Приятелю мой, аз си отивам вече, това е ясно. Те крият от мене, но аз виждач и искам просто да се изповядам, да кажа каква е основната грешка на живота ми – спря за миг и развълнувано продължи: – Аз знаех как да живея, след като попаднах при вас; аз знаех как и за какво човек трябва да живее. Знаех, че човек трябва да постави за цел на живота си човечеството, общочовешкия си дълг, а не на първо място личните си взаимоотношения. Аз много добре знаех от Учителя, че човек трябва да преизпълнява светските и семейните си задължения, но да не разрешава на близките си да го хванат като с клещи и да не му разрешават да живее с когото иска, където иска, и да има един център в своя живот, по-висок от семейството и от интимните, близки взаимоотношения. Аз се оказах слаба душа, не можах да се откъсна от гравитацията на своите задължения, на изискванията на моето семейство, на жена си и предимно на баща си. Ти много добре помниш, че аз бях отличник в отделенията, отличник в прогимназията, отличник в гимназията – шестици от горе до долу.” - Той наистина беше такъв, защото неговият баща беше един много строг човек, деспот – комбинация Козирог-Овен, - наказваше жестоко децата си, ако те донесат петица и ако всичко не е шестици в бележниците им. Сред това баща му по същия начин изисква от него да завърши отлично химия. Па същия начин той се и ожени – и по „отличен” начин се представи и като баща, като семеен човек. И по тази начин – за да бъде той един отличен професионалист и послушен съпруг, син и баща, той пожертва душата си и духовния си път. Защото неговата жена, неговият род не го пускаше от ноктите си навънка и тогава неговата душа заболя – и това изби именно в тази неврогенна язва. „И така – той продължи той изповедта си, - аз знам, че съм „бита карта”. Аз знам, че не можах да разреша основният проблем в живота на ученика – да постави Любовта към Бога на първо място, а любовта към близките и семейния си дълг – на второ.” Любовта към Истината трябва да е на първо място, а това е любовта към всички души, към цялото човечество. Тя не изключва, а – напротив – включва с всичка сила и любовта към предпочитаните души, но не трябва втората да пречи на първата и да бъде нещо като подводница или торпила, която да разрушава основната цел, основните взоимоотношения между човешката душа и Бога – между човешката душа и Големия Колектив.- „И все пак – каза той накрая, сядайки вече на един стол напълно изтощен, но с розово лице, - иди и попитай твоите хора дали все пак има шанс да остана на тази Земя – и какво трябва да направя, за да не си отида и да остана жив.” И аз му обищах: „Добре, отивам и ведага се връщам!” Отидох, както се казва, „с първа космическа”, точно при този човек, за който много ще има да разказвам тук, а именно при Венно /неговото духовно име/ или Крум Въжаров – един от първите ученици на Учителя. И му казах следното: „Извинявай, за пръв път те безпокоя по такъв въпрос. Никога не съм си позволявал да измолвам да се каже нещо или да се помогне някому по конкретен повод, защото ние много добре знаем, че страданията са строго контролирани от Бога и Той си знае работата – няма защо да Му се месим. Но ние знаем също от Евангелието и от беседите на Учителя, че може да се измолва нещо – здраве да се измолва, спасение да се измолва, за да може да се прояви Божията милост извън Закона на Кармата, на наказанието, на последствията. А в това е силата на милосърдието на Бога и на приятелството, на Любовта.” Той каза: „Да!” – и си затвори очите. И именно тогава той разказа това, което има връзка с моя вуйчо Светослав Славянски и което се оказа абсолютно идентично със съдбата на този мой приятел Петко. Той каза така: „Твоят вуйчо Светослав един ден беше в безсъзнание. Той си отиваше и лекарите не даваха надежда, защото той вече едва дишаше. И същата нащ ние отидохме и попитахме Учителя: „Учителю, Слави е пътник, внезапно заболя и няма надежда! Все пак, Учителю, кажи какъв е случаят? Може ли да се направи нещо? Той ни е приятел, ние го обичаме и знаем, че когато е определено една душа да си замине, човек не бива да се меси. Но, все пак...” И тогава Учителят казал: „Ако Слави сега, тази нощ реши да постави на първо място Любовта към Бога и след това любовта към близките – и да не им разрешава повече да се месят в неговото общочовешко призвание, тогава той има шанс да оживее. Тогава съдбата ще го кредитира и той ще остане още дълго на Земята. Ако не успее да реши тази задача, тогава той просто няма кредит повече.” И Венно продължи: „И тогава – каза той – твоят вуйчо, на сутринта, се събуди и ние разбрахме, че той ще оживее. И тогава аз – казва – погледнах, като хиромант, неговата ръка, понеже много добре я знаех. Нещо просто ме подтикна тогава – и не случайно - в този момент да погледна дланта му и видях, че една нова линия се е появила през тази нощ на ръката му!” За нас – тук в скоби допълвам – не е нещо неизвестно, че линиите на човешката ръка могат да се променят изведнъж. Същият този Венно – нашият скъп приятел от Братството и от Рила, който ни показа всичко най-хубаво от този живот – можеше пред очите ни да си изменя линиите на ръцете и това можеше да се заснеме с кинокамера! Изменяйки вътрешното си състояние, той демонстративно можеше да го прави. И той ми обясни, че една линия се била появила на дясната длан на вуйчо ми, която хвърлила мост между линията на съдбата и линията на живота. Това било изтълкувано после от Учителя по следния начин: „Съдбата кредитира Слави и му дава още дълги години живот, защото той правилно реши основния проблем на човешката душа и на ученика – да не отстъпва на хората, когато искат от него лични неща, а да стои твърдо на позициите на своето общочовешко призвание.” Разбира се, той не може да остави своите близки – хората, които го обичат и които той също обича, - но той трябва да им каже: „Не АЗ с вас, а ВИЕ с мене. Както ви се хареса!” – Както казва Учителят в беседите неведнъж. И тогава същият посветен Венно се обърна към мен и каза: „Същият е и случаят с твоя приятел.” И аз веднага се затичах да кажа това нещо на моя приятел в болницата. И тичайки към болницата, аз се сблъсквам с него на пазара, където той живее; а пък той бил тръгнал към мене, защото ние живеем много наблизко. Виждам аз един строен, фин, хубав мъж. Ние бяхме вече на години, но той беше прекрасен по телосложение и много красив и одухотворен. Беше наистина, по блед в момента, защото излиза от болницата и е изгубил толкова много кръв. И би трябвало да лежи поне вкъщи, но той върви насреща ми и аз мисля, че той е вече мъртвец и аз срещам сигурно духа му... Викам му: „Петко, ти ли си? Жив ли си?” А той ме прегръща развълнуван и казва: „Чакай сега да ти кажа...” Аз нетърпеливо го прекъсвам: „Чакай аз да ти кажа...” Той вика: „Чакай, първо аз ще ти разкажа...” – и така се препирахме кой първи да каже, защото аз считах, че това, което аз ще му кажа, му спасява живота. Но се оказа, че то вече е станало, и той ми разказа следното: „В деня, в който ти отиде при твоите хора, аз заспах дълбоко, обаче в съня си – подсъзнателно или свръхсъзнателно – аз реших, че от този ден нататък никога повече няма да позволявам на моите близки или на когото и да било да ми диктува условия, да ме изнудва, да ме държи вързан. Че аз ще вървя по пътя си, ще изпълнявам своето скромно – според моите сили – общочовешко задължение към Бога и към цялото човечество, доколкото мога и във формата, в която мога, но няма да им разрешавам повече да ме манипулират, да направляват живота ми по техен модел. Реших да им кажа така: „Аз вече ще имам моя си, забранена за всички вас зона, извинете - съпруга, и майка, и баща и всички други близки, - зона от време, в което аз мога да отида където си искам, за колкото време искам и да правя каквото си искам, с които хора си искам! Вие не сте тези, които имате право да определяте моя живот, моите срещи и моите духовни интереси. Когато аз реших това – продължи да разказва този мой приятел, - аз почувствах едно огромно облекчение - почувствах, че кръвта, която ми изтичаше постоянно, спря. И когато се събудих, аз вече бях здрав. Лекарите направиха изследвания по всички методи, но кръвта – най-важното – беше спряла като по чудо До вечерта не тéче, до другата сутрин не тéче. Просто спря изведнъж, окончателно. Лекарите казаха, че съм се излекувал спонтанно, че случаят за тях е необясним, просто не знаели какво е станало и как се е получило... И сега ме пуснали, защото имали много по-тежки случаи, но ако пак стане нещо, ще ме приберат отново.”  Ето това беше случаят, който беше идентичен със случая на този мой вуйчо.

 

04.02.2016 г. 12,15 ч.

 

БЛАГОДАРЕНЕ 1935.11.10н роп ВВН АСК93' 98'М64.22 "Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш; ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал. Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината. Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени."

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО РАЗКОВНИЧЕ - пак от беседите: "Благодарността е еквивалентна на плащането". Т.е., кармата се топи като свещ, когато благодарим за всичко и когато вършим добро. И друго: "Ако благодариш за страданията, те се намаляват. Ако не благодариш за страданията, те се увеличават. Ако благодариш за доброто, то се увеличава. Ако не благодариш за доброто, то се намалява".

 

ПОЯСНЕНИЕ: На този етап тук, на места страниците са посочени не както са в оригиналния том, а от един машинописен препис. В бъдеще това ще бъде поправено.

 

 

04.02.2016 г. 12,18 ч.

 

БЛОКИРАНЕ НА ЧУВСТВАТА, РЕЗУЛТАТИ - ГНЯВ, СКРЪБ И ПИЯНСТВО 1935.12.15н дин ВВН АСК93:М64.17 Когато вие блокирате или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви, когато някой човек има какъв и да е идеал или какъв и да е порив и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в него. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Тези пориви се лекуват члез заместване с по-силно чувство, каквото е любвта. КОМЕНТАР: Тук влизат и наркотиците, и пушенето - и т.н. Макар и личната любов да е силно чувство, има и любов към Бога, към човечеството, към приятелите, родината, изкуството, науката и пр. Тези стимули се използват и от психиатрите за успешно лечение на душевни заболявания.

 

 

04.02.2016 г. 12,34 ч.

 

ВЛЮБВАНЕ 1 1935.09.29н итп ВВН1 АСК93'98:37-38 "Дòйде някой при мене и казва: "Запали ми се сърцето! На 45 години човек съм – казва, - женен съм, дъщеря имам... Запали ми се сърцето! Видях една млада мома - не мога да спя вечер, из ума ми не излиза". – Казвам му: престани да мислиш! – "Да не дава Господ... Жена ми е ревнива - ако се научи, охоо!..." - Тебе не те е страх от Господа, а от жена ти те е страх... – "От жена ми ме е страх, от Господа не ме е страх..." Нас, всичките хора, все от хората, от жените и мъжете ни е страх, а от Господа не ни е страх. Нека дойде свещеният страх от БОГА! Този, другият страх, навън да излезе, а на негово място нека дойде Любовта. Не роптай, че се запалило сърцето ти. Като дойде Любовта, благодари, че си се запалил от четири страни! Няма нищо лошо в това. Щом реагираш срещу любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Щом искаш да се освободиш от любовта, ще дойде най-голямото нещастие. Никога не се старайте да се освободите от любовта! Освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли, криви чувства, но от любовта - ни помен от мисъл да се освобождавате! То е най-свещеното. Че Бог, Който ви е посетил, ако Той ви напусне, то е смърт! С нашите криви разбирания ние казваме: "За този мъж няма да мислиш, за тази жена няма да мислиш..." - За кого трябва да мислим? – За Бога! Знаем, че в Него живеят всички хора, а забраняваме някой да мисли за някого. Това е едно противоречие. Ако трябва да напуснем всички хора, от това излиза, че Бог не е в тях; но ако Бог е в тях, какво лошо има, че си обикнал някого? Питам сега: къде е лошото? Някой казва: "С Любовта не се занимавай!..." – Ами с какво друго да се занимавам? – "С наука..." – Ами че жената не е ли наука?  Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш, значи да обичаш. Българите казват: "Или да обичаш, или да бягаш". - Къде ще идеш, къде ще избягаш?... Любовта е най-силният магнит – като минеш някъде, ще те привлече. Вие, когато се приближавате към Божията Любов, ще оставите всички противоречия. Любовта е тази сила, която подмладява. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина за тялото. Условия са това! Само при любовта умът функционира правилно. Аз не говоря за човешките чувства, те имат съвсем друг произход. Щом се ожениш, възлюбленият казва: "Ела при мене, ти ще бъдеш като царица! Цялото ми царство ще бъде на твое разположение, венци ще ти турят на главата!" - Дали ще бъде така, то е друг въпрос... Тя, горката, чака венците. Същината на нещата обаче е съвсем друга. Истинската любов е мощна сила в света. Целият свят е създаден върху този принцип на любовта! Като обичате така, вие ще се подмладите. Който обича истински, той не може да умре. Ако си на умиране и обикнеш - ще оживееш. Човек, който има любов, той не умира.  Онова положение, което може да ни избави, зависи САМО ОТ НАС - ЗАВИСИ АЗ КЪДЕ ЩЕ ДАМ СВОЯТА ЛЮБОВ. И едните ще искат да ме привлекат, и другите ще искат да ме привлекат. Там, дето насочиш своята любов, ТО е разрешението, ТАМ ще идеш. От ВАС зависи накъде вие ще насочите вашата любов, за да работите нормално. ТОВА ще бъде разрешението на въпроса."

 

КОМЕНТАР: Текстът е взет от Кърджалийското издание на тази беседа, което е направено по крайно лоша дешифровка и редакция на стенограмата, и то на само един от стенографите. На своя отговорност, тук пропускаме или поясняваме някои места и разместваме някои изречения към края, за да се приближим до оригиналната мисъл на Учителя, както е запазена в акашовите записи.

 

 

04.02.2016 г. 18,51 ч.

 

ВСИЧКИ ХОРА 1935.12.22н диж ВВН АСК93:М64:26 Под "всички хора" разбирам ония хора, в които съзнанието е пробудено. Само тези хора трябва да работят за изправяне на човечеството."

КОМЕНТАР: Това е извънредно важно, фундаментално уточнение, тъй като ние постоянно говорим за "живот за всички", "любов към всички", но знаем, че има и хора и същества без душа. Те не подлежат на никакво изправяне, понеже не могат да еволюират.

 

 

ХРИСТОС, ПРЕВЪПЛЪЩАВАНЕ ВЪВ ВСИЧКИ 1930.11.09н нви УЗР49:182 "Христос не е престанал да се превъплъщава. Освен това, Христос търси начин да се въплътява у всички хора."

НЕ САМО ЧЕ бди над всяко същество с Христова монада, но всяко от тях е сам Той. Прояви ли някой кротост, милост, разпознаване, незабавност, приставане, преданост, самоотдаване, саможертва и живот за Бога и ближния, това е сам Той.

 

 

04.02.2016 г. 12,34 ч.

 

ВЛЮБВАНЕ 1 1935.09.29н итп ВВН1 АСК93'98:37-38 "Дòйде някой при мене и казва: "Запали ми се сърцето! На 45 години човек съм – казва, - женен съм, дъщеря имам... Запали ми се сърцето! Видях една млада мома - не мога да спя вечер, из ума ми не излиза". – Казвам му: престани да мислиш! – "Да не дава Господ... Жена ми е ревнива - ако се научи, охоо!..." - Тебе не те е страх от Господа, а от жена ти те е страх... – "От жена ми ме е страх, от Господа не ме е страх..." Нас, всичките хора, все от хората, от жените и мъжете ни е страх, а от Господа не ни е страх. Нека дойде свещеният страх от БОГА! Този, другият страх, навън да излезе, а на негово място нека дойде Любовта. Не роптай, че се запалило сърцето ти. Като дойде Любовта, благодари, че си се запалил от четири страни! Няма нищо лошо в това. Щом реагираш срещу любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Щом искаш да се освободиш от любовта, ще дойде най-голямото нещастие. Никога не се старайте да се освободите от любовта! Освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли, криви чувства, но от любовта - ни помен от мисъл да се освобождавате! То е най-свещеното. Че Бог, Който ви е посетил, ако Той ви напусне, то е смърт! С нашите криви разбирания ние казваме: "За този мъж няма да мислиш, за тази жена няма да мислиш..." - За кого трябва да мислим? – За Бога! Знаем, че в Него живеят всички хора, а забраняваме някой да мисли за някого. Това е едно противоречие. Ако трябва да напуснем всички хора, от това излиза, че Бог не е в тях; но ако Бог е в тях, какво лошо има, че си обикнал някого? Питам сега: къде е лошото? Някой казва: "С Любовта не се занимавай!..." – Ами с какво друго да се занимавам? – "С наука..." – Ами че жената не е ли наука?  Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш, значи да обичаш. Българите казват: "Или да обичаш, или да бягаш". - Къде ще идеш, къде ще избягаш?... Любовта е най-силният магнит – като минеш някъде, ще те привлече. Вие, когато се приближавате към Божията Любов, ще оставите всички противоречия. Любовта е тази сила, която подмладява. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина за тялото. Условия са това! Само при любовта умът функционира правилно. Аз не говоря за човешките чувства, те имат съвсем друг произход. Щом се ожениш, възлюбленият казва: "Ела при мене, ти ще бъдеш като царица! Цялото ми царство ще бъде на твое разположение, венци ще ти турят на главата!" - Дали ще бъде така, то е друг въпрос... Тя, горката, чака венците. Същината на нещата обаче е съвсем друга. Истинската любов е мощна сила в света. Целият свят е създаден върху този принцип на любовта! Като обичате така, вие ще се подмладите. Който обича истински, той не може да умре. Ако си на умиране и обикнеш - ще оживееш. Човек, който има любов, той не умира.  Онова положение, което може да ни избави, зависи САМО ОТ НАС - ЗАВИСИ АЗ КЪДЕ ЩЕ ДАМ СВОЯТА ЛЮБОВ. И едните ще искат да ме привлекат, и другите ще искат да ме привлекат. Там, дето насочиш своята любов, ТО е разрешението, ТАМ ще идеш. От ВАС зависи накъде вие ще насочите вашата любов, за да работите нормално. ТОВА ще бъде разрешението на въпроса."

КОМЕНТАР: Текстът е взет от Кърджалийското издание на тази беседа, което е направено по крайно лоша дешифровка и редакция на стенограмата, и то на само един от стенографите. На своя отговорност, тук пропускаме или поясняваме някои места и разместваме някои изречения към края, за да се приближим до оригиналната мисъл на Учителя, както е запазена в акашовите записи.

 

 

04.02.2016 г. 13,35 ч.

 

БОГ, НАМИРАНЕ 1935.10.13н щхм ВВН1 АСК93'98:57 "Има едно място в съзнанието, дето човек може да намери Бога. То е една малка светлинка, далечна, и по някой път човек може да Го намери при най-голямата скръб. Когато е отчаян, като дойде до положението да се самоубие, не иска да живее, в неговото съзнание тогава се явява – така мнозина са ми разправяли своята опитност, – една малка светлинка се явява. Един много тих глас излиза от тази светлинка и казва: "Ще се оправи тази работа, не се безпокой - търпение, търпение, ще се оправи тази работа!" Как ще се оправи, нищо не му казва. След няколко време се оправи работата."

 

 

04.02.2016 г. 13,45 ч.

 

БОГ, ПОСТИЖИМ И НЕПОСТИЖИМ 1935.11.24н зсс ВВН АСК93:М64.22 "Бог е непостижим и за най-учените хора, но за децата той е постижим, на тях той всякога отговаря. На учените Господ никога не отговаря."

 

 

04.02.2016 г. 14,30 ч.

 

БОГОВЕ, АНГЕЛИ И ХОРА - НЕРАЗРЕШИМИ ПРОТИВОРЕЧИЯ 1935.09.29н итп ВВН1 АСК93'98:33 "Ти разсъждаваш за хиляди противоречия от хиляди години. Противоречия, които ангелите не са разрешили, противоречия, които боговете не са ги разрешили, и противоречия, които хората няма да разрешат. Противоречия, които само Онзи, Който е създал света, ще ги разреши."

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=148&book=7

 

04.02.2016 г. 15,14 ч.

 

Пред Входа при Вътрешния Близнак. Защо при всяко посрещане те са облечени, а не както е вътре и в целия космос? - За всички нови засега си остава енигма. Още преди грехопадението в рая, както и при адамитите и адамевитите беше нормално - защо сега е така? БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК 3 1935.10.06н кчд ВВН1 АСК93'98: 44/47 "Дотогава, докато в тебе настават промени, ти си в човешкия порядък, нещата другояче вървят. Този порядък е временен, не е лош. Сам по себе си, не трябва да смесваш божествения порядък с човешкия порядък - и обратно. Човешкият порядък води към Божественото. Когато търсиш божествения порядък, ще влезеш в Божественото, той ще ти повлияе. Не трябва да искаш да се освободиш. Едновременно, ще трябва да живееш в човешкия порядък, за да влезеш в божествения порядък. Тогава човешкият порядък, сам по себе си, ще се осмисли. Какво има да се обезсърчавате в един порядък, в който Бог ръководи всичките тия работи; какво има да го обезсърчавате, когато най-възвишените същества, всички наши приятели, които са завършили своето развитие - Съвършените - взимат живо участие; и всички праведници, които са завършили, вземат участие?"

04.02.2016 г. 15,39 ч.

 

БОЖЕСТВЕНО ПАРТНЬОРСТВО 1935.12.22н диж ВВН АСК93:М64:18 "Между две същества има права мисъл, само когато се събират в името Божие и гледат правилно на нещата, без да се ограничават. Те всякога ще си помагат."

ТЕ СИ ПОМАГАТ и преди слизането през Седмото езеро, когато трябва да станат кристални, мраморни или от най-фин естествен порцелан, за да могат да преминат.

 

 

04.02.2016 г. 16,08 ч.

 

Навсякъде бременните - и под земята в Агарта, и в космоса - живеят в жилища без нито един прав ъгъл.

БРЕМЕННА ЖЕНА 1935.11.17н пле ВВН АСК93' 98'М64:18 "Бременната жена трябва да се постави при най-добри условия. Не се ли постави при такива условия, тя ще роди плевели. В бременното си състояние, тя е крайно чувствителна. Следователно, не я ли поставят при съответни условия, ще осакатят зародиша ѝ. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена у тях била бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с най-хубави картини, давали ѝ са да чете най-хубави книги и по този начин са ѝ въздействали в добър смисъл, давали са ѝ добър подтик. Затова виждаме между гърците толкова красиви типове. Особено такива са били старите, класическите типове. Това показва, че великите хора на миналото са имали права идея в това отношение. Не е въпросът да се пеят тъжни песни на бременната жена, но най-хубави песни, най-хубава музика. Картините също така да бъдат най-художествени. Ако едно дете се роди при такива условия, то ще има добри заложби в себе си."

 

 

04.02.2016 г. 16,41 ч.

 

ВЛЮБВАНЕ 1 И РАЗХУБАВЯВАНЕ 1935.10.20н збн ВВН1 АСК93'98:75 "Ти ще видиш, че грозните хора, ако ги обичаш или ако те обичат, стават красиви. Достатъчно е един човек да обича 5–10 /тук в текста липсва дума – не е ясно дали става за време или за количество хора... – б.с./, за да стане красив. Нали имате там, в "Клетниците", романа от Виктор Юго, тази млада героиня: като се влюбила, става красива. Има грозни хора - като се влюбят, стават красиви.

 

 

04.02.2016 г. 19,11 ч.

 

ГЕНИИ 1 1935.09.22н згп ВВН1 АСК93'98:18-19 "Тези същества, за които ви говоря, са завършили вече своето развитие, те притежават знание. Те могат да се явяват на земята във всевъзможни форми: като учени, като философи, като музиканти, художници, поети и т. н. Като видите един такъв човек, вие веднага ще познаете, че той е особен, не е като другите хора. Ако искаш адреса му, той няма да ти го даде или ще ти даде някакъв фиктивен адрес, но веднъж дойде ли в дома ти, завинаги ще го помниш. 

Казвам: вашето щастие в света зависи от тези гении на човечеството. И всеки дом, всяко общество, всеки народ, всеки човек отделно има такива същества, които специално се грижат за него и му помагат. Ако хората биха слушали тези гении на човечеството, светът би бил днес в друго положение. Но и тия същества обичат да остават хората свободни, да не им се налагат. Те само им внушават какво да правят, но като своенравни, хората правят каквото искат, вследствие на което грешат. Тия същества ги оставят, а хората се проявяват като своенравни деца."

 

 

04.02.2016 г. 20,03 ч.

 

Епохата на Водолея, в която навлизаме, се отличава с универсализация на съзнанието. Тя изисква цикличност на процесите, за да няма втръсване и отчаяние. Изисква периодично приближаване и отдалечаване.

ИНДИВИДУАЛЕН ЖИЗНЕН РАДИУС 1935.11.10н роп ВВН АСК93' 98'М64:23 "Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. /.../ За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг."

 

КОМЕНТАР: Ако разстоянието се мери в профил, средно трябва да сме на 1 километър един от друг; ако е на ширина - повече от километър и половина; ако пък легнем на земята (по височината на тялото) - поне на 5 километра... В една беседа Учителят казва: "Двама е много опасно, много е безопасно". Другаде настоява нееднократно, че мъжът и жената трябва да живеят на 1000 километра един от друг и да се виждат само веднъж месечно - тогава няма да се карат, а ще се разговарят като ангели... Друг път даже ги праща на различни планети... В гениалната си повест "Пророкът", ливанският писател и посветен Джубран Халил Джубран пише: "Желал бих долините да са ви улици, а зелените лъки – прсечки, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да е пропита със земното ухание. Желал бих да можех да сбера къщите ви в шепа - и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса. Наистина, жаждата за удобства и разкош убива страстта на душата и после ухилена върви с погребалното й шествие. Но вас, чада на простора, безпокойни и в покой, вас не ще ви уловят в капан и не ще ви дресират! Вашата къща ще бъде не котва, а мачта. Не ще живеете в гробници, строени от мъртвите за живите." Но да обърнем внимание на последното изречение от цитираната беседа от Учителя: "не много близо, не много далеч един от друг". Това не бива да се възприема само пространствено, а и във времето. Тоест, да има ритъм на приближаване и отдалечаване.

 

 

04.02.2016 г. 00,00 ч.

 

ЧОВЕК 1, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1933.02.12н ипг ЖИХ97:185 "Човекът е създаден да люби – нищо повече! /.../ Ако ти любиш, всичко можеш да направиш. /.../ Говорете за онази любов, която ражда безсмъртието, свободата, която ражда светлите мисли, светлите чувства и мощната сила на човешкия дух. Това аз разбирам: човек е роден да люби – нищо повече! “Ближни” са ония, които любят. И вас Господ ви е пратил да проповядвате Царството Божие, да проявите своята любов и всички да се подчините на Божията Любов. Всички духове отстъпват пред нея!"

ДАНТЕ:

Обгърнах ненадейно глъбинитена мировия звезден океан - 

15 и, с поглед от Безкрая намагнитен, съгледах Точка, чийто ярък пламна всекиго очите ще затвори, 

18 защото по-блестяща аз не знам! Най-малката звезда ще ни се стори луна пред нея, ако се сравнят

21 на фона на небесните простори. Тъй както и на слънцето кръгътдобива ореол - заря ефирна, - 

24 щом пáрите в небето се сгъстят, така и смерч от пламъци безспирнокрай тази точка се въртеше там, по-бясно от въртенето всемирно! От тази Точка - каза ми водачът – 

40 зависят небеса и естество!"Рай", Песен ХХVІІ) Затуй въпроси жарки ме горят за тоз чертог, където "Алилуйя",

54  любов и чиста светлина царят. Необходимо ми е аз да чуя:"Рай",, Песен ХХVІІІ Най-дивното, което Бог ни дава - безбрежен дар от дух и доброта – 

21 и който най-високо Той поставя, това е тази висша свобода на волята, която подобава

24  на Неговите мислещи чеда."Рай", Песен V

Над мен се спусна светлина свещена – 

84 във пламъка, на който съм фитил…Мощта ú, с моя взор съединена, така ме възвиси, че виждам сам

87 Праизвора, от Който е родена! Пламтящата ми радост е от там,че колкото по грее мойто зрение,

90 от Него вземам блясък по-голям. Ала и дух с най-яркото горение, и най-проникнал в Бога серафим,

93  не ще осъдят тайна нерешена. Тъй отговорът чезне като димна Промисъла Вечен в глъбината

96 и за очи къртúчни е незрим. А ти, щом слезеш утре на Земята, кажи им да не дръзват в тез тъми

99 да съдят цел, и горе непозната - че ум, що тука свети, там дими... Щом даже ние тук сме в нещо спрени,

102 как вие ще пълзите, сам-сами?"Рай",Песен Х

 

 

05.02.2016 г. 09,02 ч.

 

КРОТЪК 1 1935.11.03н кнз ВВН АСК93:М64:25-26 Трима души учители дошли на земята. Първият от тях, като получил подаръци от Господа, напуснал земята и отишъл на небето. Така разбрал той. Вторият, като получил тези подаръци от Господа, той пък престанал да се интересува от хората. Той казал: "Не трябва да се интересуваме от хората." Третият учител, на когото Бог дал подаръци, се свързал с живота, разбрал нуждите на хората и почнал да ги учи. От тримата учители първият отишъл на небето да живее както разбира. Вторият си казал: "Кой ще ходи да се тревожи с хората да ги учи, нека се учат сами, както аз се учих... " Третият обаче останал на земята да се занимава с хората и да ги учи.  Та сега много от вас, по стремежи, спадате към стремежите на първия учител – искате да отидете на небето, да станете "съвършени" и да не се връщате на земята. Стремежите на други от вас спадат към стремежите на втория учител – искате да бъдете съвършени, но да нямате вземане-даване с хората на земята... А третите от вас искате, като третия учител, като придобиете Божиите дарби и да отидете да помагате на хората. ТОВА е естественото положение! Това са кротките хора, които са разбрали смисъла на живота. Те остават на земята, за да помагат на всички живи същества да станат щастливи.  ТОВА е кроткият човек!

 

05.02.2016 г. 09,20 ч.

 

ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ - ТОВА Е РАЯТ! 1935.11.10н роп ВВН АСК93' 98'М64:12-13 "Да влезете в рая, това значи да почувствате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувстват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират ги и са разбирани от тях, обичат ги и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои - това е истинският рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат."

 

 

 

05.02.2016 г. 10,32 ч.

 

ПОДМЛАДЯВАНЕ И БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ ОБИЧ И ЛЮБОВ 1936. 03.15н тщн ВВН АСК93:М64:12 "В Любовта е безсмъртието! Често хората говорят за "еликсира на живота", за "живата вода", но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в Любовта седи тайната за Вечния живот! В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но човек трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи - любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тия два момента на Любовта и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука!

 

 

05.02.2016 г. 11,25 ч.

 

ЛЮБОВТА ПРЕОБРАЗЯВА ВСИЧКО 1935.12.29н ввн ВВН АСК93:М64:5 "Ако един човек има любовта в себе си, в който дом влезе и намери болни, тия болни ще оздравеят. Болният в неговата аура ще оздравее. Човек, който носи любовта в себе си, като влезе между сиромаси, хора сиромаси няма да останат. След един-два месеца работите им ще се оправят. Ако човекът на любовта влезе между хора, които не обичат истината и правото, тези хора ще почнат да се стесняват от него и постепенно ще започнат да говорят истината. Любовта навсякъде внася едно преобразование." ТАКА Е, ЗАЩОТО ТОВА СА РИЦАРИТЕ НА ГРААЛ - ХОРАТА С ХРИСТОВА КРЪВ. Дали е веществена или етерна - това е вече друг въпрос. Тия трансформации обаче не винаги стават за една минута или един час гостуване - понякога са нужни денонощия и години, понякога - 25 години в аурата на такива хора. Интервентите в аурата ни обаче усещат това и инстинктивно ни карат да ги избягваме, да отлагаме гостуванията - да си останем в епицентъра на мазохизма. Домашният и идеологическият дракон, дори и човек да е атеист, държат здраво жертвите си в своите територии, понеже тоя вид дракони имат къс обсег на засмукване.

 

 

05.02.2016 г. 12,57 ч.

 

ЛЮБОВТА РАЖДА СПОГАЖДАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ 1935.10.20н збн ВВН1 АСК93'98:80 "Трябва да имате един ум, който да е ръководен от Любовта. Като срещнеш един човек, да видиш едно същество, създадено от БОГА, което БОГ пратил на земята. Като е такъв, да се спогодите, да вършите Неговата Воля."

КАКТО ВЕЧЕ ЗНАЕМ и имаме някакви наблюдения, тия срещи стават най-лесно при Нел Онтрѝ (Шестото езеро) и по местата из космоса и на Земята, които са територии на тази Богиня. Белегът е, че такива души си пристават незабавно и не могат да се разделят повече никога. За тях не важат никакви двойни, тройни или неравноделни ритми. Тия въртележки са спасителни само за по-малко сродните души. Срещнем ли Единствения, сливането е тотално.

 

 

05.02.2016 г. 13,51 ч.

 

МАГНЕТИЧЕН СЪН ОТ ТРЕТА И ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН 1935.12.22н диж ВВН АСК93:М64:32-33 /При трета човек все още е внушаем и може да бъде манипулиран, но при четвърта излиза от тялото си свободно и може да ходи навсякъде, да дава съвети, да прави добрини/.

ТАКОВА НЕЩО Е ИЗОБРАЗИЛ John Atkinson Grimshaw (1836 - 1893). Само поради тази своя картина той престава да се преражда и получава безсмъртие. Темата е за това, как "Духът на Нощта" бди над Любимия и хората с душа. Фундаментална тема за важността на нощната работа, когато някой има шанс да бъде с човек или ангел с монада. Конкретното име на тази картина е "Ендимион на планината Латмус". Ендимион е овчар и астроном в Кария (Мала Азия), а също и цар на Елида и Пелопонес. Според легендата, Селена се влюбила в овчаря-принц и го скрила в една пещера в Кария. Приспала го завинаги с помощта на Зевс, за да не умре. Тя всяка вечер отивала при него. Те имат 50 дъщери.  Селена е първото космично въплъщение на Мировата Душа, Която знае от кого и кога да зачева същества с искра Божия.

 

 

05.02.2016 г. 15,47 ч.

 

МИСЛЕНЕ ЗА СЕБЕ СИ 2 1935.11.24н зсс ВВН АСК93' 98'М64:6-7 "Докато от сутрин до вечер мислите само за себе си, вие не можете да се посветите на Божественото учение."

СЪВСЕМ НЕ СЛУЧАЙНО нимфата, която е била влюбена в Нарцис, се е казвала "Ехо". Тя е негов тотален антипод - в сърцето й има акустика, отклик, резонанс. В неговото абсолютно няма - има само влюбеност в себе си. Нарцисизмът не е само да се гледаш във вира или в огледалото. Ако двама влюбени или вече женени ходят по улицата, по какво ще им познаеш нарцисизма? - Ами по това, че обръщат едновременно главите си към витрините и гледат не другия, а себе си. Има дори богове, изключително надарени автори, функционери, посветени, даже "Учители", които виждат само собственото си дело и творчество, собственото си учение. Такъв никога няма да даде за публикуване твоята книга, когато е дошъл ред на неговата. Няма да слезе от сцената, за да говориш ти. Няма да го стори и като десятък, даже и като стотна или хилядна част - в него няма такова понятие. Човек от Бога не отпечатва своята собствена десета книга, а пуска с тия пари книгата на друг Божи човек. И непременно - на доста различен от себе си, когото не одобрява изцяло или въобще не одобрява. Или ако е написал само една книга, тогава една десета или стотна част от нея ще съдържа текст от друг Божи човек. Нарцисите не включват дори хилядна част от друг - поне един абзац, едно изречение. Ако цитират някого, то е за да подкрепят пак собствената си изключителност или за да изкритикуват някого.

 

 

05.02.2016 г. 16,15 ч.

 

МОЛИТВА, НЕКАНОНИЧНА 1935.10.06н кчд ВВН1 АСК93'98:44 "Какво е молитва? – По един и същи начин два пъти не се молѝ."

 

 

05.02.2016 г. 22,27 ч.

 

НАУКА, ИСТИНСКА И АДСКА 1935.10.13н щхм ВВН1 АСК93'98:52 "Един въпрос е научен, когато може да се приложи за подобрението на един човешки живот, за подобрението на една раса. Но ако вълчата раса се подобрява, че да могат по-лесно да хващат овцете, това подобрение ли е?..."

НЕ Е ВАЖНО ДАЛИ сладките слова на златния, диамантения или платинения директор карат овцете да се надяват като луди, че и те ще отхапят стиска слама. По-опасно е, когато егрегорният гуру или вносният агент на енергийните смукачи намери клиенти, които да му изпълняват възхитено предписанията и да му снасят златни яйца.

 

 

05.02.2016 г. 22,45 ч.

 

НЕДЪЗИ, ИЗЧЕЗВАНЕ 1935.11.17н пле ВВН АСК93' 98'М64:26-27 "Само по този начин ще се освободите от плевелите! Ще усилите житото, плевелите няма да изкоренявате, те сами по себе си ще изчезнат. Като усилите вашите добродетели, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи няма да имат условие да се развиват."

 

 

05.02.2016 г. 08,25 ч.

 

Ще бъдем вечно благодарни на Пионел - мъдрецът и астрологът, който направи небомигове (хороскопи) на всички лекции и беседи на Учителя! Състави с тях свършено уникална програма да ги сравняваме с рождените си дати. Така откриваме основните беседи, които важат с огромна сила отделно за всеки от нас и дават фундаментални ключове за разрешаване на проблемите ни в това прераждане. Така той извърши нещо, за което наградата на Небето ще бъде подобна на тази, която ще получи художникът, който пръв нарисува художествени портрети по всички снимки на Учителя. На всеки, който пожелае, мога да изпратя тази програма с обяснения как се работи с нея, както и пример за моя личен самоанализ със "самопризнания" по този метод. Само че трябва да имате хороскоп, за да знаете положението на Слънцето си по градус и минута в зодиака. Това ще ви даде "шперц" за отключване на мисията и проблемите на духа ви. После може да откриете и проучите и беседите от Учителя, които решават проблемите на душата ви (по градуса на Луната ви), на ума ви (по Меркурий), на сърцето ви (по Венера) - и т.н.

 

 

 

06.02.2016 г. 17,19 ч.

 

МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ДЪРЖАВНИЦИТЕ;  КОЯ Е ИСТИНСКАТА СТАТУЯ НА СВОБОДАТА; КРИЛАТИ МИСЛИ ОТ ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН И ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН

ПОЛИТИКА И ДЪРЖАВНИК 1935.10.20н збн ВВН1 АСК93'98:065 "Един държавник като сегашните трябва да пости поне три седмици без да яде нищо, за да се научи какво нещо е политика."

СЛУЧАИ С ВАШИНГТОН И ЛИНКЪЛН (27.XII.1935, „Съзнателно говорене”) Има два примера в американската история за благородство. Мисля, единият се е случил в Бостън. Един голям богаташ си купил голям пуяк за един празник - събират се да ядат. Богатият купил пуяка и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът - ако не се лъжа, Линкълн - и го пита какво има. „Търся някой да ми носи пуяка“. Президентът взема пуяка, онзи тръгва напред, а президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече?...“ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“.  Вторият пример е пак с президент, този път Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда: един взводен и 39 души войници носят една греда. „Защо – казва той на взводния – не помогнете и вие?“ - „Аз съм взводен, аз съм турен само да заповядам!“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я вдигнат. И той изважда картичката си и му казва, че е главнокомандващият. Значи, той можа да си тури рамото, а взводният не може… Всинца вие сте взводни, аз да ви кажа. Бих желал да имате характера на Линкълн и характера на Вашингтон, а не характера на онзи богаташ, който търси някой да му носи пуяка; нито на взводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне. Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.”

ИЛЮСТРАЦИЯТА НЕ СЛУЧАЙНО ИЗОБРАЗЯВА В СРЕДАТА ЕДНА МНОГО ПО-ИСТИНСКА СТАТУЯ НА СВОБОДАТА, а не е сложена най-известната от 1886 г., която посреща и до днес всички пристигащи в Нюйоркското пристанище. Последната е проектирана от френския скулптор Фредерик Огюст Бартолди (1834–1904), изобразяваща, според него, известната гости, римската богиня Либерта. Балтолди участва във френско-пруската война, умира от туберкулоза. Той самият е красив и одухотворен, но е трудно да си отговорим защо съдбата го е избрала да създаде това студено, зловещо и демонично лице, което слага мощен магически печат над цяла Америка и всички пришълци и имигранти. Изразът му е смразавящ - то съдържа всичко най-лошо от древния Рим и съвременна Америка - особено с извивката на устните надолу в краищата, която във физиогномиката се нарича "акулска" и е израз на алчност, лакомия, жестокост, песимизъм и студен индивидуализъм. Не може Шарлота, майката на Бартолди да е била чак толкова подобна на Медуза Горгона, но той наистина е казал, че именно тя била прототипът на Статуята на свободата. Само змиите й липсват на главата, но какво правят върху САЩ и света шиповете там, които уж изобразяват лъчи, това е още един неконвенционален въпрос. Също и каква е ролята на множеството й копия и изображения - една остра, лавинообразна ментална зараза. Друга версия настоява, че това е портрет на египетска селянка, но Египет не би могъл да роди такова лице, каквото срещаме много по-често в робовладелски Рим, който уби и Христа. Тази статуя е една крупна победа на тъмните сили, но тъй като всичко е под контрола на Бога, можем да се сетим, че с нея, с изображенията върху долара и други доминантни образни печати на Черната ложа е допуснато началото на едно голямо рухване, разгарянето на американската карма и залезът на Петата раса. Не всеки знае, че ако някой би могъл да нареди свалянето и претопяването на тази статуя и въздигането на същото място на по-ранната Статуя на свободата от Томас Крауфорд (1814 –1857), съдбата на Америка не би била толкова сурова. Томас е от Бялата ложа, той е романтик с искра от Бога, лицето на неговата статуя е много по-благородно и би осияло и топлило всички американци през по-висшите измерения. Крауфорд прави и статуя на Орфей, на Бетовен и т.н. - с това още веднъж се легитимира от кои е.

НЕЗАБРАВИМИ ДУМИ НА ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН:

"По-добре е да си сам, отколкото в лоша компания."

"Много по-лесно е да се предотврати злото, отколкото да се поправят погрешките."

"Докъде ще стигнеш в живота, зависи от теб: да си мил с младите, да съчувстваш на старите, да приемаш борещите се и да бъдеш толерантен към силните и слабите. Един ден в живота си, ще бъдеш всеки един от тях."

"Приятелството е вълшебно растение, което се развива много бавно, затова е необходимо много време, докато се нарече "приятелство".

"Не думите, а единствено действията са критерий за истинското приятелството"

"За чистотата на намеренията се съди по силата, верността и усърдието, с които те се изпълняват НА ПРАКТИКА."

НЕЗАБРАВИМИ ДУМИ НА ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН:

"Опитът ми показва, че хората, които уж нямат пороци, имат твърде малко добродетели."

"Има право да критикува само този, който има сърце да помогне."

"Най-добрият начин да предскажете бъдещето е да го създадете."

"Какъвто и да сте, бъдете добър."

"Може да вървя бавно, но никога не вървя назад."

"Винаги сме готови да защитаваме нашата свещена кауза, пред която благоговеят сърцата ни, дори и да е изпаднала в беда, окована и измъчвана!"

"Да става каквото ще, но намерението ми е да запазя убежденията си и пред приятели, и пред врагове."

"Извисяващият се гений презира утъпканата пътека."

"Не искам да бъда нито роб, нито робовладелец."

"Не можеш да промениш вятъра, но можеш да обърнеш платното."

"За някои думата "свобода" може би означава всеки да прави СЪС СЕБЕ СИ онова, което му допада, докато за други същата дума може да означава всеки да прави С ДРУГИТЕ онова, което на него му допада. Налице са две не само различни, но и несъпоставими неща, наричани с една и съща дума – с думата "свобода". Логично следва, че всяко от тези неща е наричано от съответните групи хора с две различни и несъпоставими имена - "свобода" и "тирания".

"Ние предложихме на всички да бъде предоставена възможност слабите да станат по-силни, невежите – по-мъдри, а всички заедно да бъдат по-добри и по-щастливи."

"Овчарят прогонва вълка, който е впил зъби в гърлото на овцата, поради което овцата смята овчаря за свой освободител, обаче вълкът го заклеймява за същата постъпка като "рушител на свободата","

"Пред лицето на света аз се заклевам във вечна вярност към справедливата кауза, така, както я разбирам аз – на земята на моя живот, на моята свобода и на моята любов!"

"Робството е основано на егоизма, а противопоставянето на робството - на човешката любов към справедливостта."

"Самото заключение, че никога не може да изникне опасност, би било извънредно опасно."

"Твърдя, че нито един човек не е упълномощен да управлява друг човек без съгласието на другия."

 

06.02.2016 г. 20,12 ч.

 

ПОЧТЕН 1 1936.03.15н тщн ВВН АСК93:М64:10 "Когато човек дойде до божествения живот, до божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почтен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи. Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде. Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши. Той не е почтен, когато не работи нищо."

 

 

06.02.2016 г. 20,24 ч.

 

КУПУВАНЕ И ПРОДАВАНЕ 2 1935.12.08н двч ВВН АСК93:М64:15 С купуването е продаването, търговецът извращава човешкия живот."

 

 

06.02.2016 г. 20,53 ч.

 

ДАНО ОВЦАТА УСПЕЕ ДА ГИ НАПРАВИ ДОБРИ!...

РАЗВОД 1 1935.11.17н пле ВВН АСК93' 98'М64:29-30 "Жена му го кара да направи това, да направи онова, туря му бент, иска да му покаже как трябва да направи една работа. Като се види заобиколен с бентове, той се разритва и казва: "Аз не се ожених за бентове, аз се ожених за жена. Ритам вече!" Казвам и на жени, и на мъже, които сте идеалисти: като видите, че ви турят бентове и не можете да се проявите, ритайте! /.../ И тъй, ако жена ти дава крава и теле, кажи: "Ритам и кравата, и телето и казвам: "Иху-ху!" Ако мъжът ти иска да те ограничи с една крава и едно теле, кажи: "Господ ми е дал ум, сърце и воля и аз искам да постъпвам според тях. Ако ти ми туряш бентове – Иху-ху!" И мъжът да каже на жена си: "Господ ми е дал ум, сърце и воля и аз искам да постъпвам според тях. Ако ти ми туряш бентове, жена – Иху-ху!" Ако постъпвате така, казвам: Имате право!"

РАЗВОД 2 1935.11.17н пле ВВН АСК93' 98'М64.28 Ако в живота си имате противоречия, ще знаете, че вие сте се омъжили за мъж, който не ви е бил определен от Бога. Сега не остава нищо друго, освен да търпите. Онези, които идват при мене и разправят положението си, казвам: Ако бяхте дошли при мене преди да се ожените, щях да ви кажа дали сте един за други. Но понеже сте бързали и не сте питали, сега не остава нищо друго, освен да се търпите. Сега не правете втора погрешка – да се раз-веждате. Първата погрешка сте направили, прибързали сте да се ожените за човек, с когото не си схождате, поне втората погрешка не правете. 

КОМЕНТАР: Това е една от мислите на Учителя в беседите, които са против развода. Те са количествено повече, тъй като са ориентирани към повечето хора - тия, за които търпението ще е по-добро от влизането в нов брак, който ще бъде същия - не по волята Божия. Повечето хора, особено жените, не могат да живеят сами или искат да разчитат на някого, да са осигурени. Следващите бракове, дори и да са хармонични и щастливи, не спомагат за растеж в еволюцията, понеже са основани на същото егоистично удоволствие, на уреждане само на собствения живот. Случаите на благословен от Бога следващ брак са извънредно редки, тъй като това се дава, само ако и двамата се посветят на работа за Бога и живот за всички. Инак се получава все едно и също: двама егоисти с големи лъжици в бурето с мед, но не дават на други. Хората от братството, запомнили само забраната за развода, я налагат като абсолютно правило и въз основа на това съдят. Ето обаче една теза в беседите в защита на развода:

"Казвам: всеки мъж трябва да напусне жена си и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще кажете: "Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е Великата Истина. Дето е Истината, там е и Любовта. Вън от Любовта, никакво развързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Любов. Това значи да пожертвуваш всичко за Любовта. И мъжът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето благословение, да ù създаде всички условия за добър живот. ТОВА значи мъж с характер, със силна воля!"(1922.11.26н лмс ЖИГ48`142-143)

 

 

06.02.2016 г. 21,45 ч.

 

САМОТА 1 1935.12.01н ипм ВВН АСК93:М64:19 "Какво значи да живееш сам? - Това значи да живееш с Божественото със себе си. Ако човек не може да живее сам, той нищо не знае. Възпитанието на човека трябва да започне със самотата. Ако човек не може да живее сам, той с никого не може да живее. Ако може да живее сам, с всички ще може да живее. ТОВА е пробният камък! Ако можеш да живееш с Бога, ти с всичките хора ще можеш да живееш. ТОВА значи да живееш сам. Да живееш сам, значи да живееш с Бога, Който пребъдва в твоята душа. Щом можеш да живееш с Него, с всички ще можеш да живееш.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=942&book=26

Същият съвършен Майкъл Паркес!

 

 

 

06.02.2016 г. 22,15 ч.

 

СВЕТИИ, ИСТИНСКИ 1935.10.06н кчд ВВН1 АСК93'98:41 "Богатите хора говорят само за богатството; сиромасите говорят само за сиромашията, учените – само за наука, а светиите - само за хубавото и красивото."

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=60&book=4

 

 

 

 

06.02.2016 г. 22,31 ч.

 

СВЕТИЯ 1 1935.11.24н зсс ВВН АСК93' 98'М64.6-7 "Светията е човек, който, когато палачът седне с ножа си над вашата глава, може да ви спаси. Светия е онзи човек, който, когато сте увиснали на въжето, ще извади ножа си, ще пререже въжето и ще каже: "Оставете този човек, вие по погрешка сте го турили тука!" Светията е човек, който, като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светии са ония, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много, но те дават винаги нещо от себе си. Ако попитате светията дали е светия, той ще каже: "Аз не съм светия, но съм човек, който е дошъл на земята да си поживее малко...." - Ще се усмихне и ще си замине. Той няма никакви претенции в себе си за светия. /.../ Този, който умира, не е светия."

 

 

06.02.2016 г. 22,47 ч.

 

СИМПАТИЯ И СИМПАТИИ 3 1935.12.22н диж ВВН АСК93:М64:28/30 "Няма човек, който да няма една възлюбена или един възлюбен! Вие ги наричате "симпатии". Всеки си има по една симпатия. Никой не е без симпатия. Невъзможно е човек да живее без симпатия. Докато има симпатия, човек живее. Щом изгуби симпатията си, той отива в другия свят. Никой не може да живее без симпатия. Аз се радвам, че имате симпатии! Ето какво разбирам аз под думата "симпатия". Който има симпатия, през очите на своята симпатия той трябва да вижда всички други симпатии. През очите на жена си, мъжът трябва да вижда всички други жени. През очите на мъжа си, жената трябва да вижда всички други мъже. Ако жената гледа другояче на мъжете, тя ще изпадне в грешка. И ако мъжът гледа другояче на жените, и той ще изпадне в грешка. Всичките мъже и всичките жени са разнообразието в живота. ЕДИН закон свързва хората! Любовта е една и съща, но не се проявява по един начин. Тя се проявява по различни начини. /.../ Казвам: това, което осмисля живота, е любовта. В каквото и да е отношение, дали в социално, в семейно, в индивидуално, в умствено – навсякъде любовта, в своето голямо разнообразие, осмисля живота. Любовта е всеобемаща сила! Тя не може да бъде нито само умствена, нито само сърдечна, нито само социална. Любовта не е достояние на едного, тя е обща за всички. Тя е като въздуха. Всеки може да вземе от нея колкото иска. Любовта е най-свободната, от която можете да дишате. Аз бих желал всички да дишате от любовта и сърцето ви да се стопли. Всички трябва да имате вяра, която да произтича от тази любов. ВЯРВАЙТЕ във вашата симпатия! Ако вие нямате вяра в човека, когото обичате, какво ще стане с вас? В кого тогава ще имате вяра?"

 

 

06.02.2016 г . 23,05 ч.

 

НЕОТЛАГАНЕ 1 1935.12.08н двч ВВН АСК93:М64:30 "Казвам: не слушайте какво ви говори дяволът. Каквото добро можете да направите ДНЕС, направете го. Каквато светла мисъл можете ДНЕС да приложите, приложете я. Каквато светла мисъл ДНЕС можете да възприемете, приложете я. ДНЕС приложете всичко, не отлагайте за утре!"

 

ПРОБЛЕМЪТ Е, че когато човек е още дървен философ или лъжливо овчарче, той ни най-малко не подозира, че връзва тенекии не само на другите, но преди всичко на себе си - на собствената си душа. Съвестта е кацнала на носа му и се опитва да му внуши да направи нещата още днес, но Пинокио предпочита носът му да расте, да пусне листа и даже да завъди гнездо с пиленца на върха му... Сладкопойните пиленца са страховете и оправданията му.

 

 

 

06.02.2016 г. 23,44 ч.

 

МНОГО ПЪТИ ВЪЗДИШАМЕ по създания като това на картинката тука. И въздишането си остава нашето наказание. Тези луксозни същества предпочитат обстановката пред живота, наричат обстановката "живот". Те нито за миг не си помислят да бъдат с нас на барикадата, на Ееверест или в глъбините на космоса.

ОБИЧ, УЧЕНЕ И ЛЮБОВ КЪМ ИСТИНАТА И СВОБОДАТА 1935.09.22н згп ВВН1 АСК93'98:23 "Онзи, който не може да обича, който не може да учи и който не обича истината, той не може да бъде мой ученик. Той не може да бъде ученик на християнството, нито окултен ученик може да бъде и в Царството Божие да влезе; и нито човек от него може да стане. Това мога да подпиша с двете си ръце! Човек може да стане само от онзи, който може да обича, който може да учи и който обича свободата. Този човек, и в най-последното положение да се намира, пак ще се издигне и ЧОВЕК от него ще стане! Вярвайте в онова, което може да ви повдигне. То е Любовта! Следователно, вярвайте в Любовта, вярвайте в учението, вярвайте в истината и в свободата. Другояче казано: вярвайте в Любовта, която може да се прояви в живота. Вярвайте в Мъдростта, която може да се прояви в учението, и вярвайте в Истината, която може да се прояви в свободата. ТОЗИ е истинският път на бъдещата култура. ТОЗИ е истинският път на бъдещите добри хора, които могат да оправят света."

 

 

06.02.2016 г. 23,27 ч.

 

ОБИЧ 2 1935.11.03н кнз ВВН АСК93:М64:14 "Радвай се, когато някои хора не те обичат. Бъди щастлив, че не те обичат! В много случаи аз бих се радвал, че не ме обичат. Защо? - Защото, ако ме обичат, аз ще бъда за тях кокошка, която един ден ще заколят и ще сварят."

 

 

06.02.2016 г. 00,31 ч.

 

ОБИЧТА - СМИСЪЛ НА ЖИВОТА 1935.12.01н ипм ВВН АСК93'М64:20 "Досега не съм срещнал нито един мъж, който да не обича някоя жена. Не съм срещнал нито една жена, която да не обича някой мъж. Даже жената да е мъжемразка, все ще обича един мъж. И мъжът да е женомразец, все ще обича една жена. Другояче човек не би бил човек. Той все трябва да обича. Да обичаш, това е смисълът на живота. Радвайте се, когато имате един, когото обичате!"

 

 

07.02.2016 г. 08,49 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ 1935.12.08н двч ВВН АСК93:М64:28 "И аз не зная, но казвам ви, че това, което не зная, то е вярно; ако ви кажа, че го зная, то не е вярно. Аз ви казвам, че не е вярно, за да го знаете, че е вярно. Ако ви кажа, че е вярно, то няма да бъде вярно."

КОМЕНТАР: Това е едно от най-прелестните твърдения на Учителя, което говори не само за неговата удивителна скромност и пълната липса на тщеславие у Него (какво щели да кажат хората), но звучи и като една от аксиомите на абсурдизма, агностицизма. В никой случай не е софистика, това е съждение от ранга на логика, много по-висока и от формалната, и от диалектическата, и от символната и още по-горни. Вероятно граничи с парадоксалната логика. То идва от света на Абсолютния Дух и Христовата вселена, където цари Абсурдът.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПОНЯКОГА Е ПАРАФИЗИЧЕСКО 1935.12.15н дин ВВН АСК93:М64:8 "Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. /../ Сега за вас това е парафизика, понеже никой от вас не е бил в духовния свят и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко за вас е предположение, догадки. За мене обаче това не са предположения."

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, ЛОГИКА 1935.12.15н дин ВВН АСК93:М64:4 "Мнозина са казвали, че не говоря логически. Аз ни най-малко не искам да си служа с логиката на земята. Земната логика нищо не струва. Логическите работи на земята са само изкуствени работи. Логически, ти нищо не можеш да изправиш."

 

 

07.02.2016 г. 09,16 ч.

 

ИМАМЕ ПЪЛНО ПРАВО ДА ИЗБИРАМЕ МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА!

СМЪРТ, ОСНОВНА ПРИЧИНА 1935.12.01н ипм ВВН АСК93:М64:12-13 "Причината за нашата преждевременна смърт се дължи на нашите неразбирания на живота. Хората не разбират отношенията, които съществуват помежду им. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен. И човек е СВОБОДЕН, но той не знае как да използва своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени всички условия за свобода в самия него. Щом има ум, сърце и воля, той има и свобода. Свободата - ТОВА е великият смисъл! Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота. /.../ Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш."

КОМЕНТАР: Това твърдение се повтаря в хиляди варианти не само в Словото, но и в цялата човешка култура. Но ако човек би могъл конкретно да види или да си представи как живеят безсмъртните хора в Свободната Вселена, какво и кого избират, какви са техните взаимоотношения, ще разбере за какво става дума. Ние се разминаваме безброй пъти с хората, които са ни определени от Бога, а се свързваме с други, които са ни крайно несродни или ние си внушаваме, че са ни сродни или че сме им длъжни. Това ни разболява, отчайва душата ни - и ние си отиваме преждевременно.

 

 

07.02.2016 г. 09,36 ч.

 

СТРАХЪТ ОТ ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА ИЗКАРВА ОТ ЧОВЕКА ДВОЙНИКА МУ И ДАВА ВХОД НА СЪЩЕСТВАТА И ХОРАТА, КОИТО ИСКАТ ДА ГО ЕКСПЛОАТИРАТ.

СТРАХ 2, 1936.03.15н тщн ВВН АСК93' 98'М64:16 "Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. Тях и досега ги наричат "съвест", "съзнание" и т.н. "

КОМЕНТАР: Инжектирането на страх и "съвест" от гледна точка на сатанинските религии е главен инструмент на Интервентите, главният им метод, за да останат на Земята. Ако едно влюбване произтича от Божестевната Любов, а не от човешките чувства, в които има обсебване и ревност, ние не трябва да се страхуваме от него. Допустим е само свещеният страх от Бога какво ще ни се случи, ако се съпротивим на Любовта и Свободата.

 

 

07.02.2016 г. 17,01 ч.

 

ХОРА С ДУША И ХОРА БЕЗ ДУША 1935.12.01н ипм ВВН АСК93-М64:19 "Бог живее само в онези хора, които имат душа. Бог може да живее у нас само в душите ни. Който е без душа, той трябва да знае, че Бог не живее в него. А пък, за да може Бог да живее в душата на човека, той непременно трябва да има едно отлично сърце и един отличен ум. Това са слугите на Божественото в нас."

ДРУГИТЕ СА ОБУЧЕНИ ПЕРФЕКТНО да замръзват и да смразяват. Но дали ще успеят срещу сърцата, свързани от Бога?

 

 

07.02.2016 г. 17,42 ч.

 

ГРАЖДАНИН НА ВСЕЛЕНАТА - ИЛИ ЧОВЕК-ЖИВОТНО? 1935.11.24н зсс ВВН АСК93' 98'М64:04 "Обикновеният човек казва: „Аз не се интересувам от бъдещия живот, не се занимавам с въпроса съществува ли Бог - и тем подобни... Мене ме занимава обикновеният живот - да имам какво да хапна и да пийна. Много пари не искам, но искам да имам на разположение една къща, да поживея малко охолно..." - Питам тогава: защо му е трябвало да става човек? Не е ли по-добре да си е останал в гората като животно - свободно да се разхожда? Защо му е трябвало да си дава кандидатурата за човек?"

 

 

07.02.2016 г. 18,37 ч.

 

ХРАНЕНЕ, ЖИВОТИНСКО И ЧОВЕШКО 1936.01.12н нсл ВВН АСК93:308-309 /Тревата, месото и плодовете са съответно за тревопасните и месоядните животни и за птиците, но храната за човека е мисълта. Той все ще се храни с техните храни, но ако не мисли, не е човек. Обаче коя е истинската мисъл?/ - Онази мисъл, която носи новата култура, новите разбирания - онази култура, с която може да се съгради бъдещият порядък."

КОМЕНТАР: В Писанието отдавна е казано, че човек може да се храни и само със Слово - „със всяко Слово Божие”. Явил ли се е вече в света такъв Човек? Вегетарианци, вегани, суровояци, фруктиянци, а даже и ония, които поддържат живота си само с вода, с въздух или гледане в слънцето, все още не могат да се нарекат „Човеци” в истинския смисъл на думата, ако не се хранят със Слово Божие и с плодовете на Новата Култура. При това е казано ясно: „със всяко Слово Божие”. В това е скрита една фундаментална, много дълбока истина, която не се разбира и до днес от формалистите-каноници: те приемат за Слово само запазеното в „свещените писания” и си представят, че то е пълно и чисто, че не е съкратено, преиначено и редактирано. Всъщност, оригинално и чисто Слово Божие не е останало много в манипулираните издания. Всяко Слово Божие е това, което може да протече и през малкото дете, и през всеки човек, и през избрани вестители на Бога през всички времена, включително и днес, и от сега нататък. Че ще има нови пророци след Христа, които ще говорят нови работи и ще правят още по-големи чудеса от Неговите, го е казал сам Той, въпреки предупреждението Му, че ще има и лъжепророци. Те се разпознават – те просто нямат Неговия образ. А Нова Култура е това която се гради върху фундамента на Божественото в досегашната човешка култура от най-дрвени времена и помага реално на човечеството да възлезе на Нова земя, в Новото Небе.

 

 

02.07.2016 г. 08,14 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ 1935.12.08н двч ВВН АСК93:М64:27 "Ако умните ме слушат, ще знаят, че те ще благуват така, както никога не са благували."

Това иска да ни каже и удивителният съвременен художник Mark Henson

 

 

08.02.2016 г. 01,46 ч.

 

БЕЗБРОЙ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИСТИНСКО ЩАСТИЕ кръжат постоянно около нас, но ние често харесваме мехурката или росянката, понеже са много привлекателни и ни докарват тръпка...

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ 1 И ИЛЮЗИИ 2 1936.01.12н нсл ВВН АСК93:322-323 "Като ви гледам, виждам, че сте заобиколени от възможности за щастие, но в себе си се считате за нещастни. В това отношение, вие мязате на мишката. Докато мишката е в полето, тя свободно си ходи, яде си, диша си чист въздух. Един ден започва да се върти около хората, отива тук-там и попада на един капан, в който е закачена малко пастърмица. Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва капана, започва да души, приятно ѝ е и си казва: "Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота..". После тя се качва на капана, започва да го изследва, прави си "научните" изследвания и мисли, че е много учена, като не съзнава, че този, който е направил капана, е много по-умен от нея. Така аз наблюдавам каква е психологията на мишката. Като се хване в капана, тя започва да движи муцунката си, да гризе пръчките на капана, да се качва нагоре-надолу, иска да излезе и си казва: „Тази работа не излезе както мислех…” Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда. Казва мишката: „Изгубих вече свободата си!” Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания…- Не трябваше да пипа пастърмата! Тя трябваше да каже: „Не ми трябва нито пастърмата, нито капанът!”.  Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан. Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо. - Не, правя ви едно приятелско предупреждение! Пазете се от капани, които са поставени пред вашите врати! Приемете това приятелско предупреждение и го изследвайте, помислете върху него, без да отивате да изследвате капана отвътре. Не правете това! Не се самозаблуждавайте да мислите, че всичко ще ви се нареди добре, като влезете в капана."

КОМЕНТАР: Цитираният пример изчерпва напълно главния проблем на човечеството от Грехопадението насам и дава изход от него. Всички ние, които често се чувстваме нещастни, сме жертва на съблазни, съображения, инерции, илюзии, заблуждения или монофиксации - не сме по-горе от двуизмерното съзнание на мухата. Тя се бие с часове в стъклото, без да подозира, че на една педя встрани има отворен прозорец. В резултат, тя пада мъртва на перваза. Отвореният прозорец са хилядите възможности за щастие извън нашите страхове, извън чувството за дълг към обсебители и над всякакви вторачвания в посредственото. Ако бихме разбрали и приложили поне една фундаментална мисъл от беседата или тома "Възможности за щастие", ние ще избегнем цели 25 хиляди години биене в стъклото.

 

 

08.02.2016 г. 12,26 ч.

 

МАТЕРИАЛИСТИ 2 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:326 "Материалистите мислят, че имат всичко, а всъщност, НИЩО нямат. Материалният свят няма нищо реално, абсолютно нищо реално!"

 

 

08.02.2016 г. 13,36 ч.

 

СВЕТИ МОЩИ 2 И ЖИВ СВЕТИЯ 1 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:326 "Като остане някоя кост от един светия, току я разнасят. Когато говорел светията, никой не е слушал; като умре, всички вярват в неговата кост... Вярват, че като я турят някъде, ще оздравеят. Ако не вярваш в това, ще те разпънат на кръст. А като вярваш в този светия като жив, минаваш за еретик." В КОЛАЖА Е ИЗПОЛЗВАН ОБРАЗЪТ НА СВ.ЙЕРОНИМ (347-420г) - тъй, както си го представя Леонардо да Винчи. Подвизавал се е в пустинята сред змии и скорпиони, но е имал и един приятел лъв. Последвали са го римската аристократка Павла и дъщеря й св.Евстохия. Суров практик и защитник на целомъдрието, както си го е представяла църквата. Обаче е оставил и един безценен съвет: ако една духовна девица е себична, егоистична и с калпава духовност, много по-добре е да се омъжи и да служи на Господа по този начин.

 

 

08.02.2026 г. 14,03 ч.

 

ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ЧРЕЗ КАТАСТРОФИ 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:326 "Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. И след туй настава едно друго състояние, което аз наричам „мистично”. Аз го наричам „музикално състояние”, в което човек „запява” вече…

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=939&book=26

 

 

 

08.02.2016 г. 14,17 ч.

 

МУЗИКАТА Е ВСЕСИЛНА 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:327-328 "Любовта изисква среда. Средата за Любовта - това е човешкият ум; средата за ума е човешкото съзнание, а средата за съзнанието е музиката. Те са неща, скачени като верига. За да можеш да надделееш, в музиката има всичките сили, за да надмогнеш всички препятствия, които съществуват."

И НАИСТИНА, умът ни не трябва да е увреден от сатанински традиции и теории, ако искаме да бъде среда за Любовта. Благодатна утроба, в която тя може да се зачене, да оцелее, и накрая да се роди.

Отново картина от Michael Whelan

 

 

08.02.2016 г. 14,45 ч.

 

МУЗИКАЛНА СТЪЛБИЦА НА СЪЗНАНИЕТО 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:328 "Съзнанието се качва по музикална стълбица, която има 25 хиляди тона."

ОБРАЗЪТ НА ОРФЕЙ в средата е от грàфика на Marcantonio Raimondi (1480–1534) - единственият портрет на Учителя Орфей сред стотиците в световното изкуство, който съвпада напълно с оригиналния му образ в акашовите документални филми.

 

 

07.02.2016 г. 16,46 ч.

 

ЛЮБОВ И НЕПОСЛУШАНИЕ 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:333 "Първото зло е непослушанието. Щом не слушаш закона на Любовта, с тебе всичко е свършено."

 

 

08.02.2016 г. 18,04 ч.

 

ВЛЮБЕНИ 1 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:342 "Вземете света влюбените – те чуват туй, което обикновените хора не чуват. Аз съм виждал влюбени: той от вратата говори, тя е на другия край… Каквото й говори, разбира... Другите казват: „Онзи там какво ли говори?...” - Никой не чул, но тя, неговата възлюбена, чула!… Онзи ѝ казва на кое място да се срещнат - и тя всичко чула. Туй е музикално чувство, което у влюбените го има. Виждам - ИМА почва за развиване на новата музика! /…/ В тази област, необходимо е човек да почне с любовта."

 

 

08.02.2016 г. 18,58 ч.

 

ЖЕЛАНИЯ, ИСКОННИ 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:342 "Човек желае три неща: той желае да бъде свободен, той желае да има светлина, той желае да има истински живот. Това е то, въплътената любов! Ако човек не може да придобие своята свобода, той не може да придобие светлина и знание; тогава и живот не може да придобие."

КОМЕНТАР: Както сме си говорили, във всяко истинско Слово, в божествените учения и при Учителите на Бялата Ложа няма призиви за ликвидиране на желанията. „Убий всяко желание” е формула на черната ложа, тъй като от Бога е казано: „Не убивай!”. Не само че даже и адските желания могат да се трансформират, но преди всичко има божествени желания. Три от тях - и то на първо място - са именно изтъкнатите в цитираната мисъл: желание за Свобода, желание за Светлина, и желание за Живот. Светлината – това е Мъдростта. Няма друга дума, друго понятие, друга категория освен ЖЕЛАНИЕ, която може да замести силата и святостта на желанието. Искането не е тъй неотложно и животоспасяващо. Донякъде синоним на „желание” е думата „жажда” – жажда за свобода, жажда за мъдрост, жажда за живот. Желанието, жаждата, произтичат директно от Отца – от Твореца, Създателя. Установено е, че в центъра на всички звезди има желязо – пак Негова дума, Негов порив и субстанция. Буквата „Ж” е символ на Сина Му Христос, който е Господар на живовселената, наречена още хипервселена. Жаждата за свобода идва от Духа, Святия Дух (Господаря на свръхвселената или духовния свят), а жаждата за светлина, за необикновено знание и мъдрост – от Учителя, Господаря на универсума. Значи, у когото няма жажда за свобода, жажда за Слово и Мъдрост и жажда за истински живот, той няма отношение към Бога и трите Му ипостаса – Отец, Дух и Син. И свещената дума „Жена” започва с този звук, с тази буква. Ако пък който ограничава свободата на другите и отрича жаждата им за духовна светлина и истински живот, той е вече враг на Бога. Това е психологията на граничаря, надзирателя, сержанта, портиера, пъдаря, ефрейтора - в ада, който сме си избрали сами. Техният манталитет е „взискване”. От старшина нагоре, чак до генералисимус, президент или цар пак са убийци, но просташкото съзнание при тях обикновено е по-замаскирано. Специално ги обучават в това, за да не изглеждат простаци. Хитлер беше ефрейтор – и това си пролича от поведението му. Повечето военни обаче са си от черната ложа, дори и революционерите, тъй като наказват за бягство от системата. И да не е военен, човекът без монада се разпознава по това, че „отписва” някого завинаги – прави го „невъзвращенец” в живота си. Той не прощава никога „своеволията” на жаждата и желанието. Не си помисля дори и за миг, че ако някой бяга, той бяга от ада в общуването, не от хубаво. Точно това е проповядвал в прав текст и Христос, поради което не са му простили. Желанието и жаждата са ядрена реакция, взривен процес, който трябва да се реализира с всичка сила без замисляне и незабавно, ако не искаме да умрем или да лишим някого от живот. Те са като нуждата от глътка вода или въздух в последния момент, за да си продължим живота. Адските и човешките желания трябва да се трансформират, за да се използва енергията им, духовните или ангелските ни пречистват, но божествените трябва да се изпълняват с всичка сила в настоящия миг, за да не се отчаяме, състарим и умрем. Който мисли, че смъртта е нещо естествено и неизбежно, просто не познава безсмъртни хора – хората, които дават живот, светлина и свобода. Не случайно има цял том беседи с това заглавие. Не случайно постоянно четем, че Любовта ражда живота, Мъдростта ражда светлината, а Истината – свободата. Не е ли време да престанем вече само да го четем, ако искаме да вечно не сме нещастни, да не се деформираме с годините и да не се подлагаме повече на робовладелци и феодали? Да престанемв да ги харесваме или да ги съжаляваме, казано по-точно... Добрата новина е, че измежду тях има и интелигентни хора с по висок ИК, които се сещат, че духът и душата имат повече от една или две валенции. Тогава освобождават робите си, за да не бъдат мразени от тях, и се заемат с благородни дела извън личните си интереси. Добиват чар и привлекателност и хората почват да ги харесват и благославят, близките им пак ги обикват и отново започват да им се въхищават. С това се разписват за скорошното отлитане в Новите Предели - няма да останат за претопяване в старата вселена.

 

 

08.02.2016 г. 19,23 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, РАЗБИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:346 "И виждам, вие ОТЧАСТИ ме разбрахте; и предвиждам, че ОТЧАСТИ ще изпълните. Но все таки се радвам, че отчасти сте чули и отчасти ще изпълните. Пак е хубаво!"

 

 

08.02.2016 г. 00,01 ч.

 

КАРТИНИ, НЕПРОДАВАНЕ И НЕКУПУВАНЕ 1936.01.12н нсл ВВН АСК93: 318-319 "Всеки художник, който е рисувал картина с човешката мисъл, той няма право да я продава на никого. Тази картина е отлична! Никой няма право да купува тази картина. Такава картина нито се продава, нито се купува. Тази картина може да ходи от един дом в друг, да прекарва във всеки дом по 10–15 дни и пак да се върне при своя господар. Никой няма право на собственост върху картина, която е рисувана с човешката мисъл! Когато една картина е родена от животинско състояние, тя може да бъде собственост, но когато е от човешката мисъл, тя е великолепна картина и трябва да пътува из целия свя

 

 

09.02.2016 г. 07,05 ч.

 

АКТЬОР, ИСТИНСКИ 1936.01.26н ткс ВВН АСК93:358 "Актьорът е човек, който действа. Но като действа, той трябва да има зад себе си една светла реалност, която да поддържа." КОГАТО ЕДИН АНГЕЛ Е НА СЦЕНАТА, той е не само прекрасен външно, но и подбира музиката, текстовете и стила така, че да събужда Божественото в човека. Тук е по-сложен въпросът с отрицателните герои. В класицизма лошите са непоправимо лоши и трябва да надделеят или да бъдат наказани; добрите са безупречно добри и прави. В реализма и романтизма лошият има нещо добро в себе си и то побеждава, добрият има трески за дялане, но често се осъзнава и се коригира. Цитираната мисъл от беседите утвърждава градивната роля не само на положителния, но и  на отрицателния герой: той е динсонанс, но подчертава и засилва консонанса. В естетиката и драматургията на тъмните сили побеждава отвратителното и злото и се илюстрира разпадът на човека, без никакъв изход.

 

 

09.02.2016 г. 06,45 ч.

 

ПОНЯКОГА БОГ слиза в тялото на въплътено божество или архангел на земята - не можем да не Го разпознаем и когато идва като гений, виртуоз, хуманист, учен и т.н. Ако някой не се развълнува като гледа и слуша Andre Rieu, например, как да очакваме, че ще разпознае Словото?

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ИЗИСКВА МИНИНУМ БАЗА В ЧОВЕКА 1936.01.26н ткс ВВН АСК93:357 Аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание. Не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Не мога да говоря на човека за звука, ако той сам няма уши да го чуе. Тъй щото, аз не мога да говоря на човека върху един предмет, за който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет. Не се самоизмамвайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. КОМЕНТАР: Именно оттук произтича необходимостта да подготвяме хората за Словото чрез предварително просвещение с всички възможни благородни форми на музиката, педагогиката, културата, религията, философията, науката, литературата, сцената, екрана и т.н. Затова, именно, Учителят казва, че колкото повече познаваме световната наука и култура, толкова по-добре ще разбираме беседите Му – и обратно.

 

11.02.2016 г. 18,21 ч.

 "Веждите трябва да имат определено количество косми. Космите са антени, по които идат гласове от духовния и от божествения свят."/8.X.1939, "Мощните сили в природата"/ "Сегашните цивилизовани дами си скубят веждите, правят ги тънки. Защо ги правят тънки? – Аз зная защо. Правят ги тънки, после ги боядисват." /15 септември 1935, "Когато беше по-млад"/ КОГАТО АНГЕЛ или човешко същество с душа слезе на земята, те знаят, че ако изтръгнат един косъм от веждите си, отлагат с един месец или повече щастието си и привикват съответно нещастие. Нека нито за миг не си представяме как щеше да изглежда това момиче, ако Борис Георгиев го бе нарисувал с оскубани и изписани вежди. Обаче Небето никога не е крайно, когато изтъква строги правила и изисквания - те са само за хората с висок идеал. Останалите са напълно свободни да подражават на създателите на модите и изкривяванията, за да добиват своя опит. Като си заминем в другия сват, ние виждаме филмите на изминалия си живот и текат обяснения кое отклонение до коя болест или нещастие ни е довело. Например, тия менгемета с които жените са си стягали гърдите в Европа, са предизвикали фатални последици в здравето и морала и са дали тежки болести и изродено поколение, което плаща за това и досега. Днес науката открива какво правят и сутиените - повечето бучки, мастити, раци и тумори се дължат на тях. Не 5, не 50, а 500 пъти повече "културни" жени се разболяват именно от това и много повече умират или им режат гърдите, в сравнение с жените от народите и племената, които не малтретират Природата. Гърдите на жената са създадени да се играят свободно при ходене и всякакви движения, за да циркулират щастливо кръвта и лимфата в тях и космичните енергии и да подготвят истински майки, а не нещастници и болно поколение. Всички средства против "срама" и "за разкрасяване" са изобретения на тъмните сили, за да унищожават човечеството и да внедряват в хората ниски идеали с принизен вкус, да се интересуват "какво ще кажат хората, а не Природата и Бог. Това, което си мислят, че ги прави по-красиви, е само уловка, за да бъдат харесвани от хора от по-ниска проба. Скубането на космите по краката и другаде, особено когато се унищожава луковицата, води до многовековни забавяния на еволюцията и болести дори в следващите прераждания. Бръсненето изражда атмическото и будическото тяло на мъжа, ходенето с токчета лишава петата на жената от едни енергии, които текат на 1 до 3 сантиметра по земята и води до тежки извращения в здравето и характера. Но тъй като Словото е толерантно към обикновените хора, в някои случаи одобрява обувките с токчета - месоядката и рибоядкатата и пушачката и без това се лишават от здраве и красота, та липсата на една такава божествена енергия като течащата ниско над земята е по-малкото зло за нея. В някои случаи Словото дори настоява ниските жени да ходят с токчета, за да изглеждат по-високи, въпреки че това също е лъжа и въпреки че много ангели, елохимите и Учителите, когато са в човешко тяло, са от 1 до 1.65 м. високи, рядко повече.

11.02.2016 г. 06,51 ч.

 

ОБИЧ 2 И ИДЕЯ 11936.01.26н ткс ВВН АСК93:358 "Според моите разбирания, онзи, когото човек обича, след време трябва да еволюира. Ти никога не трябва да предадеш своята идея заради един фалшив приятел. Щом жертваш идеята си, това не е приятелство. Ти никога не трябва да измениш своята идея заради баща си. Ако извършиш такова предателство, той не е твоят баща."

 

 

13.02.2016 г. 08,36 ч.

 

„Всяко нещо е ценно на времето и на мястото си. Изпуснеш ли времето и мястото за него, то се обезценява.” /13 януари 1935, „Причинният свят”/ „Ако отидеш на гарата и закъснееш пет минути, ще кажеш: „Изпуснах трена...“ Ще го изпуснеш, разбира се, той няма да те чака.!" /26 март 1933, „Кой ще ви даде вашето?”/ „У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своето време – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето." /5 октомври 1914, „Фарисей и Митар”/ „И сега някои, ако изостанат назад, след 25 хиляди години ще имат благоприятни условия да влязат в този път. Ако искате да знаете, ако сега загубите и пропуснете, ще трябва да търпите 25 хиляди години. Важен е сегашният момент. Не трябва да изпуска човек Божията Любов.” /3 декември 1939, „Победата на Доброто”/

Ето фрагменти на тази тема от един интересен текст за часовата астрология.

"Краската на лакомията и принципа на недоволството: вместо да сте благодарни, доволни от едната стомилионна секунда, вие искате още една. Това обаче е невъзможно, понеже означава практическа кражба от времето на друг. Вие сте свикнали да крадете, понеже първородният грях още не е станал минало за вас – крадете времето на сродните души, имащи законно право и те да общуват с тези, които обичате. Представете си японски автоматичен влак, който спира на стотици спирки, но отваря вратите си само за един пътник на всяка спирка. Ако втори иска да влезе, ще загине. Това е принципът на Строгата Школа. Там вратите са ножове. Ако някой иска да се задържи повече, отколкото е определено, влакът ще го изхвърли насила, и то понякога в движение - има такива отходни места в Школата. За нормалните жители на Божествената вселена, всеки, който краде, е отходен продукт, който трябва да бъде изхвърлен навреме, инак ще отрови организма. Вие обаче се задържате някъде повече от определеното и започвате да гниете. Учителят има остър нюх и усеща миризмата на гнило, дори и при стомилионна част от секундата незаконно задържане някъде. Като ви изхвърли от Школата, с вас се занимава вече Милостта, но преди това съдбата си е казала думата.  Праведните си служат с друга астрология, новозаветните - с друга, старозаветните - с това, което се печата по книгите и вестниците и се говори по телевизията. Явно, нямате шанс да припарите при новозаветните, ако не престанете да вярвате на старозаветната окултна наука. Поучите ли се от новозаветната, вие събличате и нейните дрехи - дрехите на новозаветния окултизъм – и ставате праведни. С нейните експресни влакове се пътува само до крайни спирки. Влакът на Школата обаче е супер-ултра-експрес: и той не спира, но се качват ученици. Как става това? - Аз съм ви обяснил в по-предишни осияния как става. Стремящият се да бъде приет се тренира с хиляди години, за да почне да тича с бързината на този влак. Ако постигне само за една стомилионна от секундата да тича с неговата бързина, има шанс да влети в отворената врата - отворена специално за него! Поиска ли да влезе във врата, предназначена за друг, даже и да е добил тази скорост, тя ще се затвори пред него и той може да се убие. Сега не искам да обезсърчавам никого, но докато съществата са крадци, те не могат да развиват никакви особени скорости, защото са лежачи - те лежат върху окрадено време, окрадено чуждо щастие. Те си пътуват с пътническите влакове /.../ на съдбата, където си се качват заедно в едно купе когато си поискат, изблъскват останалите навънка, понеже са си били “платили” ... или въобще не си плащат. Кондукторите на черната ложа и черната полиция зачитат такъв билет и не пускат никой друг в откупено купе за двама. Правостоящите в коридора не трогват крадците по душа, тъй като те считат нещо или някого за своя законна плячка. Те, и когато отидат при астролога, и когато сами се занимават със старозаветна астрология, преди всичко се интересуват при какви аспекти да си купят билети за самостоятелно купе, при какви могат да си вкарат някого там и при какви - да не може да влезе някой от правостоящите... В това се състои интересът към окултните науки у повечето хора, така че прави сте да не се занимавате с булевардна и мафиотска астрология."

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=796&book=22

13.02.2016 г. 15,35 ч

 

НАКАЗАНИЕ 1 ОТ БОГА 1936.02.16н зин ВВН АСК93:381 "Този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва със своята ръка, то Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам: някой син, като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си - бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай! Тури гърба си и кажи: "Удряй!" След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка! Като те набие Баща ти, целуни ръката му!"

 

 

13.02.2016 г. 16,38 ч.

 

ЖИВОТ, ЗЕМЕН И ДУХОВЕН, ВЗАИМООБВЪРЗАНИ 1936.02.23н здб ВВН АСК93:387 "Земният живот е част от духовния живот на човека. Ако ти на земята не можеш да живееш добре, в духовния свят съвсем не можеш да живееш добре."

 

 

13.02.2016 г. 21,15 ч.

 

ПУКНАТИТЕ СТОМНИ 1936.02.23н здб ВВН АСК93:392-393 "Казвате: „Защо Господ не помага на хората?” - Аз ще ви отговоря по следния начин. Представете си, че при мене дойде един човек, на когото стомната е пукната и иска да му услужа. Трябва ли да му услужвам? Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. – „Ама човещина няма ли в тебе?...” - И да има човещина, невъзможно е в счупена стомна да наливам вода. Ако налея, след пет минути тази вода ще изтече навън. – „Ти налей и не мисли повече!...” – Не, така не мога да постъпвам. Той тури ръката си отдолу и мисли, че я е запушил… - Не, в пукната стомна вода не наливам! Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага."

 

ОТНОВО ПО ТЕМАТА ЗА ВТОРАЧЕНИТЕ...

 

 

13.02.2016 г. 23,51 ч.

 

В БЕСЕДИТЕ ДО 1944 г. се изнасят някои от вредните и грозните ни навици, както видяхме в предишните цитирани мисли, обаче има и утвърждаване на естественото:

„Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си - деколте, - каква цел имат? Значи, като отварят, има нещо хубаво, красиво. Не е грешно, много добре е. Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се. Защо в единия случай отварят, а в другия затварят? - Едното е грозно, тогава се заражда една завист. Мършавите казват: „Какво си отворили гърдите!“ Другите казват: „Защо си затворили гърдите така?...“ - Започват да се критикуват. Питам: вие, като идете в небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица, тия бръчки като видят, няма да кажат: „Ето още един екземпляр, който е дошъл…“ Те нямат нужда от тия екземпляри. Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата на човека и мислите са разбъркани - и лицето му става набръчкано вече. ” /28 февруари 1940, „Минало и настояще”/

„Направете си да прилѣгатъ – или бѣли, или червени, или сини, но като ги туришъ – да прилѣгатъ. Отъ трико може да си направите. Тогава съ тѣхъ може да излѣзете. Единъ моралъ да има! Онова, което изявяваме, да има нѣщо хубаво, да го изнесемъ.” /2 юлий, 194, „Самообладание”/

 

 

14.02.2016 г. 09,36 ч.

 

ЛЮБОВ, КОРИСТНА И БЕЗКОРИСТНА 1936.03.01н тзп ВВН АСК93:404 "Когато някой ми каже, че е готов да умре за мене, казвам: „Да, за праведните всеки е готов да умре, но за грешните малцина са готови да умрат!” Когато един момък „умира” за една красива мома, той умира за нея, защото тя е красива – това важи за обикновената любов. Аз бих желал да видя един момък да „умира” за една грозна мома, за една грешница. /…/ Та когато някой казва, че е готов да умре за красивата мома, казвам: да, за красивата мома всеки е готов и десет пъти да умре. Въпрос е обаче дали ще се намери един, който поне един път да умре за грозната мома. Десетте умирания за красивата едва ли ще се равняват на половина от едното умиране за грозната мома."

 

 

14.02.2016 г. 10,32 ч.

 

НАЙ-ПРЕЛЕСТНИЯ ФИЛМ НА ТАЗИ ТЕМА - "ПРЕДАЙ НАТАТЪК"! ("Pay It Forward" - 2000 г.)

ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ, КЪМ ДРУГИЯ И КЪМ ПОВЕЧЕ ХОРА 1936.03.01н тзп ВВН АСК93:405 "Най-елементарната любов - това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек ще се покаже малко по-щедър - ще даде любовта си на едного вън от себе си, когото ще нарече „възлюбен” или „възлюбена” на своето сърце. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата – на майката, на бащата, и на сина и дъщерята. Числото 4 е произволно. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно място, той непременно трябва да пътува – ПЪТ му предстои."

 

 

14.02.2016 г. 12,23 ч.

 

МИСЛЕНЕ, ЧОВЕШКО И ЖИВОТИНСКО 1936.03.01н тзп ВВН АСК93:406 Да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мене, ТОВА е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка - как да заграбиш една овца, - това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Банкерът мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земледелецът - колко повече да изкара от земята. Така мисли и търговецът. Така мислят и животните. Ако и някой човек мисли така, той мисли като животно. Щом мислиш да направиш добро, ТОВА е мисъл, ТОВА е човещина! Щом искаш да обичаш безкористно, ТОВА е мисъл! Щом търсиш божествения свят, ТОВА е мисъл. Щом търсиш безсмъртието,ТОВА е мисъл. Щом търсиш едно здравословно състояние на живота, ТОВА е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и пиене, това търсят и животните."

 

 

14.02.2016 г. 08,39 ч.

 

ЧОВЕК, ЕСТЕСТВЕН И ПСЕВДОДУХОВЕН 1936.03.01н тзп ВВН АСК93:402-403 "Писанието се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но аз казвам: много често и духовният човек не може да разбере естествените работи. Тъй щото и двамата са невежи, но в известни случаи естественият човек има по-добри разбирания за нещата, отколкото духовният. Духовният човек е само въздух - той прави само вятър, а оттам нататък – „да става, каквото ще…” А естественият човек обработва градините, навсякъде туря ред и порядък. В някои отношения и духовният човек туря „ред и порядък” в нещата. Духовният човек в някои отношения мяза на модерния човек, който се води по последната парижка мода. Като го видите, той е добре облечен, добре вчесан, с хубави обуща, със здрава, нова шапка, поклоните му са намясто, той е внимателен и вежлив - всичко в него е съвършено, но „по духовному”... В него няма нищо излишно – всичко е намясто, „духовно”… Всичко е толкова „духовно” в него, че целият си живот е издухал - нищо не е останало… ТАКА тълкувам аз на български език думата „духовен”... Сега, като се каже, че някой човек е „духовен”, под това се разбира, че той не трябва много да яде, не трябва много да спи; това не му трябва, онова не му трябва… Очите му трябвало да му са малко хлътнали, лицето да е пожълтяло, не трябвало да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват - изобщо всичко в него да е „отмерено”. Като видят, че някой духовен човек постъпва като обикновените, веднага му казват: „Ти си духовен човек, не ти се позволява да правиш това!” - Това не ти подобава, онова не ти подобава… Естественият човек е свободен да прави каквото иска. Духовният човек навсякъде се ограничава. Ако духовността може да ме ограничи, де е тогава моята духовност?  Казано е обаче че дето е духът, там е свободата. Следователно, каква свобода е тази, ако на всяка крачка съм ограничен? В друго отношение пък естественият човек е ограничен в това, че той не върши Волята Божия. Така се счита поне. Понеже естественият човек е свободен, духът по-лесно обитава в него. Сега аз не говоря за същината на духовния човек, но вие, като говорите за „духовен човек”, разбирате тъкмо това, което не е. Под „духовен човек” ние разбираме човек, който е свободен във всяко отношение. Той е свободен и в чувствата, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето си, и в спането си – той навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свободен навсякъде! Ако така разбирате духовния човек, това има смисъл, но ако не разбирате така, не се ползвате много."

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter