Необятното говори

Книга 44

1718 05.03.2015 Едно неприлично писмо с едно по-читаво допълнение. 04:05: Обаче има и такава причина. Когато е определено да се мине неизбежно през буря от огнехвъргачки, за да я потушим колкото можем със собствените си сълзи и кръв от сърцето, можем да избираме. В случая или с физически сакатлък, или с адски полъх от незрели души, които не са виновни. Избрах второто, макар и много по-болезнено. Дупката от фугасния снаряд през гърдите е налична, но на астрално и ментално ниво, не на етерно. Делфинските пробойни, дори и с обгорени краища до черно и миришещи на екарисаж, зарастват бързо. Имаше филм за едни пилоти, които гасят горски пожар, за да спасят хората долу. Тия между дърветата в пожара са символ на спящите приятели, които не прилагат, т.е. нямат милост. Налага се пилотите да летят ниско, с риск да се взривят. Търси се най-големият риск, най-голямата опасност, най-голямото страдание, за да не почне да коси Съдбата по-слабите.

Да се "живее" с някого в бутилка повече от няколко денонощия е много по-адска болка от ампутция без упойка с тъп и ръждясал трион, с който те режат не за секунди, а с години. Опитните авиатори играят ролята на бушона, на съпротивленията в схемата, за да не изгори цялата инсталация. Веригата от сродни души трябва да има защита, отговорните за нея избират най-болезнената и най-ефикасната – социалното страдание. Въпросът е, дори и по време на операцията с триона да не се губи чувството за хумор. Точно затова ти пиша сега тия радичковизми, понеже това доста преработва болката – особено като човек почне да си се кикоти като пише...

Вчера разказах на приятелите една случка, която уж ми се е случила на планината от боклук в двора... Напиках ги от смях! Изравям бутилка от склада на Аладин - тоя със затворените духове. Тука едни кученца от 10-те броя в двора вече бяха разнесли из дворовете на съседите употребените памперси на детето, хвърляни със седмици на тоя боклук от някого, вместо да се ходи до контейнерите на улицата или да се горят в камината. Вкъщи си е друго - могат да се хвърлят навсякъде из стаите и кухнята, един беше попаднал даже в голямата тенжера... Съседите от това циганско село ни гледат с омерзение....

Вдигам бутилката, избърсвам я и чета на етикета: "Мър-мър". Аха - викам си, - някой прегрешил котешки дух... Да ама не. Гледам - вътре мъж и жена. Първо се бият, а после гледам: крещят ми и удрят безвучно с юмруци отвътре в стъклото - да ги освободя... Викам си: защо пък не - нали сме от Добродетелната дружина? Колко такива с карми сме ги освободили или им служим като египетски роби от чувство за милосърдие!

Измъквам тапата с доста труд и изхвърчат с неописуем пушек и смрад чорлави мъж и жена. Започват веднага да ме псуват, но се сещат, че трябва да се бият до смърт, както става по закон Божи между всички близки и съпрузи нощем в астрала или ако си заминат заедно при катастрофа. Замахът вътре бутилката е къде-къде по-ограничен – не можеш да изразиш любовта си към благоверния както трябва. Там става предимно със щипене, хапане и душене и със съответните съпружески думички. А сега - навън, прелест! Чудно зрелище – почти като в английски или американски филм... Изведнъж някой невидим ги озаптява и им вика: "Сладки, искате ли още 1000 години брачен живот в бутилката? Какво, забравихте ли си репликата?! Това е новият ви господар, представете му се!..." "Сладките" се ужасяват, изпъват се и ми рапортуват: "Мърлячо и Мързелина, ХІ век, Италия. Затворени заради мръсна къща и мръсен език. Господарю, пожелайте си три неща". Аха, пък аз - котка, "мър-мър"...Значи, това им е най-старата къща – в началото са си мъркали няколко денонощия. Викам - добре. Можете ли за 5 дена да изнесете тая планина от боклук, да пренесете купчините от клони ей там горе в имота и да ги насечете, да пренесете камъните и двата хълма от кирпич в долната част на двора и да направите от тях площадка за паркинг? После ще докарат чакъл и бетон, за да покрият калта и локвите кучешка пикня. Съседът ще прибере гиганта Белчо, край който минаваме с газова маска и с ужас, прилепени до стената на къщата, за да не ни изяде. Има само половин метър свободно място от края на веригата му до стената – на една приятелка й скъса новото бяло палто. После минаваме с трепет между другите 2 озверени кучета и се пазим с ритници от дребните, които стръвно искат да ни захапят пищялките. Ако искате, може да помогнете и в това, пък има за оправяне и помийната яма, която вече прелива". - "Идьот! (не казват правилното "идиот"...). Ти каза много повече от три желания! Избери си само три". - "2 хиляди години! Хайде обратно! - казва Гласът. - Ще ми се пазарят, на всичкото отгоре! Опитайте пак...". Съпрузите козируват побелели от ужас и ми казват: "Колкото искаш, господарю, каквото искаш!...".

Обръщам се да се изпикая - и като се загащих и се обърнах, какво да видя: цялата работа без чакъла и паркинга – свършена! "Паркинга им го опрощавам - казвам на Шефа им, - сега ще ги пуснеш ли?" - "Пускам ги, но за какъв Хемингуей? Те пак ще се съберат, не могат без садо-мазо. Кой на тая планета се е затърчал да живее сам или с когото трябва?..."

Господарят на имота, комуто разказвам това (в същото време и на Ники по телефона), се смее на глас и вика: "То и вкъщи същото, няма изключение..." Обаче ме гледа някак особено, понеже и снощи беше тука, а сега гледа, че работата наистина е свършена. Търка си очите и се боцка с безопасната от мартеницата - да не би да сънува.... Аз си трая и не му казвам, че без работа ще откача за три секунди. След като мишките прекъснаха силовия кабел и оптическия, какво друго да правя? По общи изчисления, от 45 години трудов стаж, само 1/10 съм работил по висшето образование - всичко друго е блъскане... Да лежа и да се окайвам ли?... И 200 имейла да пратя, голем праз - ще ми отговорят 5 души поучително и виртуално и ще си продължат духовнате блудства по въздишки, симпатии, функционерства, лекции, паневритмии и в интернет.

Необяснимо защо, към това неприлично писмо е прикачен и изпратен и един тескт в червено със заглавие „Още нещо” – Дали като опит за компенсация?... Дали въобще има нещо общо? Ето го:

- Оставете Бога да благославя собствения Си живот, а вие го живейте. Вие помните: има и съдей-стване на различните, чуждите, даже на враговете. Имаме дълг и към кармичните си врагове - често това са ни най-близките. И с това се отличава Христовото Учение и Движение, ала не на първо място. Не на първо място – и в никакъв случай на една територия! Ето това най-трудно го разбират даже най-вътрешни приятели. В Добрата молитва е казано: "...за доброто на нашите братя и ближни". Тука вече трябва да си припомните какво е "брат" и какво е "ближен". Братът се отнася братски, сестрата – сестрински; а ближен е онзи, който не ни пречи да живеем за Бога. Не само не ни пречи, но и живее тоя живот наедно с нас – с всичкия си ум, сърце, дух, душа и сила. Към останалите, които пречат, ние нямаме задължение! Това е нещото, което даже много напреднали в Пътя не могат да разберат. Ние сме ви създали и оставили напълно свободни, а вие скачате по свирката на кой ли не. Не! Не ни е брат и ближен всеки, който е дошъл от улицата! Кръвните роднини и връзките по тръпка обикновено са "от улицата". Който иска да си бие пръчките по нас като върху тъпан; който иска да му играеме кючек или да му слушаме натякванията и назиданията, не ни е ближен! Който ни изтезава по всякакъв начин, спеку-лирайки с нашето чувство за милост и деликатност, с мисълта ни за другия, той не ни е ближен! Мекички сте вие още към такива, но припомнете си Добрата молитва: Бог благославя само такъв Свой живот, и само такъв живот е Негов, който посвещаваме за доброто на родените от Него – на истинските ни братя и ближни.