Необятното говори

КНИГА 39

1.ІІІ.150(2014)г.

Пулпудева[1]

ОПИТЪТ С АХЕРНАР - ПОДРОБНОСТИ

Илюстрация към осиянието за Ахернар

в "Звездни приказки" от 1984 г.

[1] Пулпудева е тракийско име и означава "град на езеро". Някога Хеброс е обграждала града, а точно под трихълмието е имало голямо езеро (днес на мястото на Тунела, Чифте баня, Съдебна палата и гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“). Това е още едно от нещата, които свързват Пловдив с Мировата Душа, Богородица, Майката, Двойката, Знака Рак и пр.

Който ще прави опита с Ахернар и гроздето или стафидите, днес от 10 ч. сутр. българско време (цариградско - ЕЕТ, Гринвичко 12ч) до 5 март целия ден в добри часове, може всеки ден да прочита осиянието за него, а по всяко време, когато му е възможно, особено в Нептунов астрологически час, да произнася много пъти истинското име на тази звезда Осѝо и това на елохима Хозун. Може и да си съчините или импровизирате песни с тези имена. Да не се забравя, че ключът към Осио е саможертвата (да се опитаме да направим някаква значителна саможертва през този срок или поне всеки ден по една. Това не касае само жертвата за другите, но и пожертване на някакъв свой недостатък). Опит да разберем и постигнем в някаква степен поантата на осиянието: "Оставане на едно равнище, докато сме нужни на Елма. Липса на желание да се освободим от ниско равнище. Послушна и щастлива глина в ръцете на Майстора".

За тези, които нощем могат да открият звездата Ахернар в съзвездието Еридан, желателно е да се концентрират в нея колкото могат по-дълго. Ще преживеят състоянието й, а може би й други неща. Да записваме сънищата и преживяванията си през този период.

Един от нас продължи опита си след житния режим направо с опита "Ахернар", без да отпоства по класическия начин. Това е възможно. Тъй като три пъти дневно порции в житния режим обикновено идват "байгън" - имаме сила и бодрост в излишък, - макар и по 100 грама, в опита с Осио бе намерено за добре да се изпълнят думите на Учителя, че човек може да се храни и само веднъж дневно, но в Слънчев астрологически час. Тъй като Той е опитал многократно всичко, преди да го изнесе, явно е съобразил, че приемането на храна в Юпитеров час (следобед той е Нептунов), макар и също препоръчано от него, не е свърхефективно поради следващия Марсов час. Това ни кара да съкратим храненето максимум до 20 минути, за да има време поне малко да се смели храната в останалите 40 минути. А житото, ако се дъвче сурово и без нищо друго, обикновено само една хапка иска много повече време, тъй като става на дъвка. Затова сме възприели практиката през цялата година извън житния режим от началото на Юпитеровите часове да ядем само по един плод (или малко повече, ако са от по-дребните), без нищо друго. Юпитер отговаря на плодовете. Знаем обаче, че плодове се приемат до обед (астрологическия обед или пладнето по "истинско слънце", казано астрономически), а зеленчуци и кореноплодни - от обед до 1 час преди залез слънце.

В случая с Ахернарния режим може да се слагат по 3 равни лъжици лимец или друго пълноценно жито в една чаша, три лъжици стафиди или няколко зърна грозде и три ореха - и да се залеят с топличка вода от вечерта (не гореща). Опитът учи, че взети така в Слънчев час, те дават направо ядрена енергия - не само атомна или молекулна, така че силата и бодростта са неимоверни. Но който още не е привикнал на фотонно, неутринно и ядрено хранене (не е посрещнал изгрева на слънцето, не се е молил и пял, не е дишал дълбоко със задържане и не е пил с "дъвчене" гореща вода в Лунен час), не може да отключи даже и атомното хранене и затова може да прави упражнението или въобще да се храни и във втория Слънчев час в даден ден. Или във всичките 2, 3 или 4 добри часове, в зависимост от деня от седмицата. Ние знаем, че истинското хранене започва от 1 часа след полунощ по духовен начин за учениците от евродоровия клас, които се събуждат естествено точно тогава, понеже са заспали преди 8 вечерта - будността по това време активира яснофизата и съответната чакра. От 3 ч. - за учениците от Специалния (Младежкия) клас, а от 5ч. - за тези от Общия. Знаем от текстовете и от опит, че наблюдаването на първото, най-дълбоко зазоряване, когато небето още се развиделява в тъмносиньо и виолетово, задейства принципа на Уран и Водолея - или виделината. При тях се активира видеонът и чакрата му; но ако той е подпален от яснòна, което става при учениците от евродоровия след 1 ч., верижната реакция е започнала най-ефективно. След Урановия идва Нептуновият период преди изгрев, когато зората става бледозелена. Тия периоди не съвпадат с астрологическите часове - те са по друга система. Те са едни и същи за всеки ден и са свързани с до-мовата астрология. Тогава видеонът от Слънцето, ако сме го приели в Урановия период и е подпалил съответната чакра, подпалва следващата, която се активира от негативната фаза на "холиона". Следва позитивната му фаза в Нептуновия период преди изгрев - и небето става розово. Едва тогава можем да приемем в окото си първия фотон на изгряващото слънце и той да подпали тотфизата ни. Важно е и в кое око точно от двете дадена сутрин е попаднал този алохим. Всичко това е изяснено подробно в осиянията.

Спецификата на Ахернар или Осио, на елохима Хозун, е че той пробужда "универсòна", ако може така да се каже. Може и "унверсон" - групова частица или по-скоро сноп на полиадата. Това е и ролята на гроздето - основен символ в Христовото Учение. Значи, Елма е Лозата, а ние сме "пръчките".

Чрез Ахернар, значи, както и през Слънцето, ние можем да пътуваме по цялата вселена. Разликата е в това, че през Осио се минава в универсума - цялата физическа вселена. През Слънцето - също, но то управлява и "тòтума" - "тоталната вселена", за която не знаем почти нищо. Тя включва физическата, но е много по-горе. Тя е сбор от индивидуалните вселени на монадите. Тъй като "универсум" значи "единство на версиите", "единство на "различията", чрез физическата Вселена Бог в Множеството се опитва да примири и координира в хармония Своите части - нас, "пръчките", листата, цветовете, гроздовете, зърната и семената на Лозата. Бог в Множеството е всъщност Учителят, Мировият Учител. "Мир" значи не само постигане или състояние на "мир", но и "светът". В известен смисъл, физическата вселена е "светът" - както в планетарен и светски, така и в най-широкия, космическия смисъл на думата. За нея се знае, че тя е още нова и затова е малко обитаема от организирани и разумни същества. "Старата вселена" е още почти девствена; или където е обитаема, не навсякъде има мир и хармония. Ако някой е Човек, той въдворява мир и хармония както в себе си, така и в околните и природата. А синонимността на "мир" и "свят" (и в двата смисъла на думата "свят") е под властта на Духа - Господаря на супервселената, свръхвселената. Духът и Учителят са едно - макар и да са над нея, те доминират във физическата вселена.

Не всеки прави връзка, че във физическата вселена действа чрез "физите" - жлезите с вътрешна или вътрешно-външна секреция. Но Учителят е Мъдрецът и Инструкторът, въпреки че постоянно провежда и лабораторни, практически упражнения (Специалният или Младежкият Клас на земята и в космоса), а ипостасът му като "Духът" и "клонантът" Му като "Майсторът", "Виртуозът" и пр. е работната, изпълнителната Му роля. Той е изпълнителната власт на Бога - Този, Който сваля Царството Божие "както на небето, така и на Земята". Той създава зърнействата, комуните, братствата и селищата от типа на Изгрева - Новия Йерусалим. По-долу ще си припомним какво е зърнейство, за разлика от семейството.

Елохимът Хозун, с център в нашата галактика Осио или Ахернар, е един от "клонингите" на Учителя, понеже въдворява хармония и иска смирение - примирение със света, участие в света: "щастлива глина в ръцете на Майстора". Перфектно преизпълнение на нашите духовни и светски задължения. Затова, именно, Той казва: "Който не работи или не учи, не е Мой ученик" - работа или учене не само духовно, но и в света!.

Досега не сме се сещали, че Осио има връзка и с осиянията. Затова четенето и слушането на осияния в хармонична група и опитите за изпълнение на упражненията в тях е един от начините да възлезем в универсалната вселена чрез Ахернар. Тази година имаме директен вход към него до 5 март. Може и след това по всяко време, ако приемаме гроздов сок, грозде или стафиди и се държим като приятели и братя в един грозд, на една лоза.

Това значи общ живот, комуна, братство, семейство, езотерично божествено "зърнейство". Казано е, че зърнейството е следващата форма на най-малката микрогрупа след изтичане ролята на семейството, тъй като зърното е едносемеделно, а семето - двусемеделно. Двусемеделните пускат основен вретеновиден корен - имат любов с обект. Едносемеделните също, но само в началото. После основният изгнива и остава "брадат" корен - радиална любов към всички. Стеблото им е кухо - нямат адско, човешко или ангелско его. Те са "тръбите" или "флейтите" на Духа - Той преминава през тях свободно като въздуха, а не само като сок, който идва от ясновселената. Зърнействата в Новата вселена образуват житни класове. Гроздовата чепка е семейство, но житният клас - зърнейство. Христос управлява и двете, тъй като в Божественото живее всичко на всички нива. Христос е реализирал с учениците си едно духовно семейство, затова е дал символа на лозата и пръчките. Било е нужно да бъдат заедно на една територия и да пътуват заедно. Зърнейството е физически заедно само периодично, и то за много по-малък срок в месеца - само няколко дни, максимум седмица (втората след новолунието). Ако избере не Лунния, а Слънчевия цикъл - годината, - зърнейството в един дом е само един сезон - през лятото. Казваме "гроздено зърно", но то не е същото, както житното, защото лозата е двусемеделна. Житното зърно в Епохата на Водолея е основен символ.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Тълковен речник

...Продължава във Facebook.