Необятното говори

Книга 39

22.Х.149(2013).

РИЦАРИТЕ НА МАЙКИТЕ

И РИЦАРИТЕ НА ЖИТОТО

Словакия, Паметник на Нероденото

05:36:40 ч.

Пиша това писмо само до теб, защото си мисля, че само ти ще ме разбереш. Не че няма още няколко души, които биха вникнали в повдиганите проблеми, но засега не смея да безпокоя и тях. Хората не ги касаят личните тревоги на другите, всеки си има достатъчно свои, както и набор от вкусове, фантазии, амбиции, представи и понятия за живота, свои органни и духовни удоволствия. Елементът на самоувереността, себизма, своеглавието или егоизма е доминантен, но това е констатация, не обвинение. Нямаме право да обвиняваме никого, самите ние сме набор от несъвършенства.

Експериментът с подаряването на лимеца наистина е уникален, нещо безпрецедентно в историята на човечеството. Не че няма хуманни, религиозни и духовни общества, практикуващи благотворителност, но те раздават съмнителни чорби и преработени храни и идеи, а комбинацията лимец и хора на правилното самоопределение днес би трябвало да е първа по рода си в историята на човечеството.

Не искам да бъда многословен. Божественото, също като Слънцето, се самораздава без замисляне на абсолютно всички - и на добрите, и на лошите. Ние обаче нямаме ресурса да подаряваме лимец на целия народ - един ден държавата и човечеството ще стигнат и до това, то може да се осъществи само чрез един универсален и общовалиден хуманен закон от най-високо управленческо ниво. Нещо като гениалната идея за ББД, но с тази разлика, че последният няма да бъде ползван конструктивно от всички - няма да има гаранция дали тия минимални пари ще отиват за здравословно хранене и пр. или пак за алкохол, цигари, дрога и пр. Раздаването на истинско жито в натура ще спасява хората от глад - поне тия, които го ценят и няма да го захвърлят, понеже нямат вкус към преработени храни. Това е интересен въпрос: колцина ще използват лимеца по предназначение - какъв процент от облагодетелстваните ще се хранят основно с него и какъв процент - само когато няма абсолютно нищо в хладилника и нямат пари за брашно и хляб?...

Ясновидският анализ показва, че дори и най-духовните хора, даже и да са големи ентусиасти и най-начетени привърженици на инициативата за лимеца, не го ползват с абсолютно предимство - той си остава с месеци и години непокътнат в килерите им или се яде рядко, "от немай къде", защото е много полезен... Това е, понеже не сме си променили навиците - предпочитаме вредните, но вкусни храни на старото човечество, даже и като вегетарианци. Друго си е да си сготвиш, да си запържиш нещо... Слънцето не си задава въпроса за какво употребяват силата му съществата: то дава живот на всички. Ние обаче нямаме неговия ресурс и затова се налага да раздаваме лимеца на избрани хора.

Ето въпросът: кои са тези избрани хора? Това е само въпрос за размишление, нямаме никакво право да критикуваме, никой от нас не е съвършен. Но - все пак - кого и какво подхра-нваме с тия дарения?

Подхранваме основно хората, които не променят абсолютно с нищо статуса, разбиранията и навиците си. Храним хора, които си имат жилища, имат си добри доходи, дават вили и апартаменти под наем или ги продават, живеят си самички и по двойки (нищо лошо, щом е по волята на Небето, а не егоистичен договор за астрални, духовни и битови удоволствия).

В бъдеще лимец, други основни блага и безплатни жилища ще се раздават само на хора, които се интересуват какво им е на майките. Само на хора, които дават денонощни и доброволни дежурства за пълно обезпечаване и обгрижване на Свещените Майки. Ученичките и учениците в училищата още от малки ще имат с абсолютно предимство именно такъв доброволен стаж, вместо производствен и какъвто и да е друг; стаж с предимство дори пред кампанийното засяване и събиране на пшеница! Това днес не се осъзнава. Счита се, че лимецът е с пълно предимство пред майките, понеже "ден година храни". В бъдеще определен процент от средствата и хората ще се заделя дори при масовите инициативи за работа на полето и ще отива незабавно при Майките, тъй като капчица неотровено майчино мляко струва повече от милиард милиарда тона лимец, дори и подаряван. А млякото на майчиците днес се отравя от непосилни материални, битови и социални проблеми. Рицарите на Майките са от много по-висок чин, в сравнение с Рицарите на Житото!

Какво се получава на практика? - Пред очите ни има не една и две бременни и кърмещи, напълно изоставени или неотчетени от духовните приятели. Някои дори не се разкриват, оскърбени и използвани от духовни мъже. За това хем има, хем няма вина, то е въпрос на съвест и на информация. Щом някой няма център на съвестта, абсолютно виновен ли е?

Значи, остава в сила вече казаното: първо всеки наблюдава и си прави личен списък на бременните и кърмещи вегетарианки в своя район, на първо място "Самотните". Посвещава времето, усилията и средствата си във всичкото си свободно време изцяло за тях и именно за тях.

В цялото Битие има закон: когато обществото е несъз-нателно, когато няма хора с душа, когато приятелите не раз-бират съвестта като тотална и приоритетна грижа за Майките, Божите хора се нагърбват с това индивидуално. Това е ролята на Свещеното Семейство или Просветлените Приятели, които застават твърдо зад една конкретна майка - НЕОТКЛОННО И ЛИЧНО, С ДЕНОНОЩНО ПРИСЪСТВИЕ. Не че има виновни - има просто неразбиране на приоритетите. Някои хора, които искат да живеят божествено, ще разберат, че и в Божественото има приоритети.

Има етика и Закон, според които в определен период, заради конкретната Майка се изоставя напълно даже и Словото, и Делото. Всъщност, Делото не се изоставя, тъй като при истинското разбиране доминантата на Детето е Грижата за Свободната Майка. Това не е борба против Семейството, но според статистиките на Небето, днес Семейства почти няма. Повтарям: милиард милиарда тона лимец, и то подарен безостатъчно и на правилните хора (не на духовните егоисти, които се молят, посрещат изгреви, правят си духовни събрания и си пеят песнички), тежат на везните на Бога много по-малко от капчица майчино мляко, осияно от щастие. А щастието за Майката е пълната и тотална обгриженост във всяко отношение. Тя има нужда не само от перфектно малко жилище в райска градина, но и от приятели, които да са денонощно до нея, когато ги повика или без да ги повика. Когато има нужда да е сама с детето си, дава знак и те се пръсват - но не много далече. Дежурните "дебнат" от близко разстояние да им даде знак, че има нужда от нещо. Свещената Майчица има нужда не само от чисто жито, изворна вода, свежи плодове и чист въздух, но и от интензивен душевен и духовен живот. Ако няма свещени приятели с душа - да ѝ доставят това денонощно, - Небето разчита поне на един свещен приятел, който може да остави дори Словото заради Капчица Сияйно Мляко. Да! Планини, вселени, космоси от лимец и дори чисто Слово Божие не са по-важни от тази Капчица. За какво са ни те, ако един атом или една молекула от млякото на ясновселената се отрови от горчиви сълзи?

Повтарям - това не е критика, това са само въпроси за размисъл. Няма виновни - приятелите са безкористни, приятелите са идеалисти, дават много и имат много духовни пос-тижения. При все това, трябва да си зададем въпроса: защо дори Учителят, Учителите, понякога отсъстват от катед-рата или от нивата? - Защото се нагърбват лично с деноно-щно бдение, месеци и години наред, в услуга на някоя Свещена Майчица! Отиват на някоя планета с друго време - и за една минута, със затворени очи на катедрата тука или няколко денонощия или месеца отсъствие - отглеждат от а до я на собствените си ръце една свещена майчица и едно свещено дете.

Апостоле, не се тръшкай от ужас и не късай косите си от мъка, когато не можеш да работиш за Словото! Знам, то-ва е въздухът ти, който дишаш, но за какво ти е Слово, кое-то хората само си четат и си го слушат - и пак оставят Бога Като Майка в ръцете на лишението?

Да четеш вечер някой приключенски роман на изморената и нещастна, изоставена майчица, която не насмогва в нищо, е милион пъти по-добро, отколкото да препишеш цветно и под ъгъл 1000 страници Слово по законите на словометрията. Още някога Свами Шивананда бе казал, че да служиш на един болен една нощ струва повече от това да произнесеш 200 хиляди пъти свещената думичка "Омъ". А колко повече струва една Свещена Майчица от един разкапващ се болен, понеже е болен поради греховете си? Колко 91-ви псалома и Добри молитви се равняват на една минута активно бдение при една Майчица и едно Детенце, които са сам Бог и Христос, гледащи ни тъжно?

Така че изнасящите лекции, пишещите книги, перкащите се с бели дрехи по паневритмии, надуващите се умно пред телевизията, организиращите колективни молитви и формули и инициаторите на хуманитарни кампании има над какво да се замислят. Ако си Реализатор, помисли си кой е Първият Приоритет. Наострените очи и уши за самотни и бедстващи майчици и впрягане на всички духовни и физически сили да им служим денонощно и лично и да организираме доброволни де-журства на хората с монада за тази цел - ето къде ще намерим Бога! Той ни гледа единствено и само през очите на Майката Божия и на Младенеца - не от иконите, а тук, сега, на живо. Един миг изпуснат да им служим отдалеч или с лично присъствие - и изоставаме с развитието си с манвантари. Тя и Бог ще кажат кой и кога да присъства и помага лично - защото не всеки е достоен. Но трябва да имат избор измежду стотици - да чакаме на опашка да ни повика, да трептим от желание и надежда, че ще ни избере да й помагаме.

И помислѝ си, ако си представяш, че си гений или апостол. Имаш ли право да влизаш в свещените стаички на унижените от тебе святи жени и момичета и оскърбените от теб, само за да си направиш удоволствието? Помислѝ си, ако случайно си станал баща, а те са толкова святи, че не искат да те натоварват с чувство за отговорност - за да можеш да се развяваш по сцени и сокаци, да проповядваш и да правиш впечатление. Или да гледаш вечер по телевизора политиката и са си нанкаш блажено с някоя "сродна душа". Или да си представяш, че служиш на Бога в ледената си килия в обработка на Слово Божие, а получаващите това Слово много лесно по интернет да нямат и помен от понятие какво значи изпълнение на Словото Божие и Приоритети преди Словото.

Да, казано е че Словото е първият приоритет и че без Слово няма Майки, няма Култура, няма Природа, няма свят и вселена. Но е казано още, че атом щастливо майчино мляко струва повече от милиард безкрайности Слово Божие, непревърнато моментално в Дело. А върхът на Делото и основата му е Майката: щастливата Майчица Божия. Която на тая земя все още не е щастлива и която ние познаваме лично; която днес сме оставили денем да е изтърбушена от глад и грижи, а нощем ридае от самота.

Ти, който си мислиш, че си се уредил в живота и че си имаш близък и близки, че си чист пред Господа, когато работиш духовно или си даваш десятъка и понякога много повече, помислѝ си още веднъж дали си чист. Ако не ти трепне сърцето и не скочиш в полунощ от вопъла на някоя майчица наблизо или надалеч, ако не излезеш, както излизат лекарите, да я намериш в тъмното и да изпиеш сълзата й, в случай че нямаш стотинки да й купиш залък хляб, помисли си дали Бог е баща ти - или някой друг. Всички Майки са наши любими, всички деца са наши деца и рожби!

Ти, който четеш това и си казваш: "Ами аз затова се пазя от деца" или "Аз вече съм си отгледал децата", не мислѝ, че това не те касае.

Ето защо е казано: "Покайте се!“