ЧИСТОТАТА НА ДУШАТА

8,26

На 12.03.134 е написано писмо от един приятел в потвърждение на молбата му по телефона, ако може да се получи осияние от Елма за Чистотата - или, по-скоро, тази тема да се разшири. Да се надяваме ли за отговор по този въпрос?

- Тази тема е почти половината Бог, понеже допълва Любовта. Наистина, Любов не значи Бог в пълния смисъл на думата. Мнозина ще кажат, че щом като Бог е Любов, Любовта трябва да бъде Бог, но не е така. Предметът на Любовта е отношението към нещата, които не са самия индивид, самата еднùна, самата искра Божия. Дори и любовта към Бога, когато е за сметка на монадата, макар и най-великото и прекрасно нещо на света, търпи корекции и допълнения в развитието на съществата. Даже и Бог, когато се проявява като Любов, не е напълно Самият Себе Си. И това е така, не може да не бъде така и трябва да бъде така, когато става дума за Любовта, тъй като е казано: "Любовта не дири своето си". Без Любовта нямаше да има нищо, освен онзи пълен божествен Мрак и Тъмнина, в които пребивава Духът на Абсолютния. Това е царството на Татван, за което вече имате понятие. Божествената Тъмнина също има свои проекции навсякъде, и в чистовселената тя пребивава като чистота, а в ясновселената - като яснинà. В мира на Найанда, Татван се усеща като святост - Святият Дух прозрачно сияе там. Сам Бог съществува и не съществува едновременно като Любов и чистота, а съществуването е форма на Любовта, понеже се крепи на взаимоотношения. Желанието да не съществуваш не е идентично с хаоса и смъртта - то е най-святата същност на Единосъщния и се корени в потребността Му да бъде сам, непроявяващ се и напълно свободен.

"Съществувам" значи "взаимност на щенията" ("съ-ще-ствувам"). Под "щения", тук подразбирам Божествените и всички останали щения; но последните, без Божествените, неизменно водят до същест-вование. При съществуването ударението пада върху "у"-то - Уран, Учителя, ученичеството, универсума, епохата на Виделея. Когато сложиш акцента върху персоната си – "а"-то, - ти неизменно променяш предходното "у" в "о" и се получава жалка картина. Стигаш като всички до жалко съществование, при което скоро заприличваш на баба си, защото търсиш във всичко компенсации - почит, уважение, отклик, възнаграждение.

Под "човешко щение" разбираме и нещо, което не е станало досега и не става в момента, но силно желаем да се случи в близко бъдеще ("ние ще…"). При това - ние, а не вие или те, нито самият аз, който да го случа незабавно, вместо да чакам да ми се случи с Михаля, в бъдеще неопределено...

"Те са си те, вие сте си вие, но ние сме си ние - няма отлепяне!" - ето в какво стои философията на щението, което разкапва душата, ако не си срещнал истинските "ние". От "щение" произлиза и частицата за бъдеще време "ще", както и старата българска дума "тщетно", т.е. напразно, пусто, напусто. Тщетно е, понеже всяко щение за истинско взаимосъществуване в бъдеще време е нещо много по-просто от тиква, тъй като тиквата е цял свят, цяла вселена от Божествени взаимоотношения - сега, а не утре. Отлагането на импулса за съществуване, т.е. удовлетворяване на взаимното Божествено щение в момента, поражда супервселената или духовния свят - света на идеите и на всички дейности въз основа на тези идеи, много от които засега подпушват Същността и проектират най-дълбоките ни желания за в бъдеще, вместо да им дадат да се проявят в настоящето. Ето защо, в някои западни народи частицата "ще" e омоним на намерение, желание и воля за бъдещи действия и промени ("will") - и то пак изисквани или очаквани от другите, не от себе си. Но и когато изхождат от себе си, щом отлагат Божественото, те проявяват не особено дълбок и интелигентен ум ("shall" – "shallow"), които води само към конкурси, печалби, придобивки и забавления във всяка област на живота, до непристойно поведение. Подобно е руското "шаловник", "шаловница" - тия жадни и лекомислени палавници, които си мислят, че живеят за мига, а всъщност и те отлагат истинския Божествен миг за в бъдеще. Шавливичките в живота, не по зле от прекалено моралните и религиозните, отлагат с всички сили и средства настъпването на вечното "съм", опивайки се с най-различни илюзии, отрови и наркомании.

В други езици бъдещото време произвежда зеления цвят на надеждата ("werda", "werden"). Това са дълбоки неща, които трудно ще се проумеят от човечеството в момента. Така наречената "екзистенция" на Запад или "уреждането в живота" навсякъде, т.е. живуркането на дребно с "близки", апартаменти, къщи, предмети, печалби, собствености, удоволствия и химери е само една замърсена проекция на този свещен цвят, в която сте обвързали Мъдростта и Истината, по ваш образ и подобие.

"Същност" е една съвършена дума, изразяваща състоянието на Абсолютния Дух. Той "същностù", "същноствува", а не съществува. В този смисъл, ако един атеист ви попита: "Съществува ли Бог?", вие си помислете за Абсолютния Дух и няма да сте неправи ако кажете: "Не, не съществува". Абсолютният Дух не се занимава с взаимни щения, със съобразяване или с отлагане на Същността. Той прави или не прави това, което усеща в момента, тъй като усещането произлиза от самата Същност и става сега. Днес в руския език съществуването се проектира във формата "буду" на спомагателния глагол, което пак отлага същността и съществуването, но поне се мъчи да буди, да разбужда с Учителювата си вибрация човека на Новия Век от съня на старото.

Слава Богу, че русинът не е пропаднал като българина и не превръща "е"-то в "я", т.е. верността към сегашния миг във вярност към персоната си. Нещо повече: днес Учителят идва в Русия, защото тя опази в душата си дателния падеж и преди всичко простата форма на бъдещото време. И в двата случая, звукът и буквата на Учителя водят към двете прости и най-велики истини на безсмъртието: даването и нуждата да бъдеш не загубена овца в дерето или говедар, а последовател. Сложното бъдеще изисква инфинитив, който води някои народи към безкрайността, но простото бъдеще пак ги възвръща към значението на мига. Още миг - и те ще прескочат във Великото Настояще! Ако изходим от известния анекдот, някои руснаци без искра Божия или със замъждяла искра все още обичат да се именуват и да винят другите по подобие на пропадналите народи, но по-голямата част на Свята Русия обича да твори, да ражда, да дава и да предлага. А ние се опитваме да пробудим душите и за звателния и откликателния падеж, но защо толкова много народи и индивиди са ги забравили?...

Както се вижда, тук Елма "разиграва" названията на падежите. Самата дума "падеж" също има дълбоко езотерично значение, понеже не само хора и ангели, но дори и божества падат, когато се занимават с именуване, обвинения, призоваване, откликване, и даже с творене, раждане, даване и предлагане, без да са питали Бога. Това не важи само за синтетичните езици, но и за аналитичните като българския, макар и отношенията на думите в тях да се изразяват чрез предлози. Плюсът и минусът на синтетичните народи и психики са в това, че падежът изменя морфологията на самата дума, на самия индивид; плюсът и мнусът на аналитичните е в това, че взаимоотношенията при тях не предизвикват такива промени (оставаме си "ръбове"...) - за това се грижат служебните думички... Не е лесно за разбиране. Това спада към етнопсихологията, и по-точно към етнопсихологическата лингвистика. Историята знае кои народи не са могли да бъдат асимилирани и при най-продължителните и тежки робства, у кои народи има вицове за "дембелите", готови да изгорят при пожар, но не и да се помръднат... Това не е само от мързел. Вицовете за англичаните също имат ярки "аналитични" черти: тия хора хич не са склонни към синтез, освен между свои (и там са зле...). За сметка на това, у едни народи хората могат да си ходят голи по улицата без проблеми, у други има полицейски хайки... Една скоба за размисъл: защо турците нямат род на съществителните, прилагателните и местоименията, нямат и представки, а имат толкова много наставки? Защо глаголът им е накрая, както при немците? Имаме ли нещо общо с турците и англичаните, след като ъ-то ни е тъй твърдо, често и чисто? Защо евреите нямат гласни? Дават ли тия неща особености в етническото поведение?

Сега искам да ви обърна внимание, че остаряващитие и погрозняващи българи "бекат" като овце (от глаголните форми “бе”, “бях”, “беше”; но и от простонародното укорително "бе" при обръщение - б.п.) - за тях всичко е минало, спомени; или всичко се гради на философията на старото човечество. Духовете пък и обладаните от мании и духове, били те и първи пророци, се занимават почти изцяло с "щекане" (от частицата за бъдеще време “ще” - б.п.). Те най-обичат рекламата и саморекламата - какво може да очаквате от тях и от стоката им в бъдеще… Те сами се заблуждават и подлудяват света да прави или да не прави нещо в момента, за да му бъдело по-добре в бъдеще... И това върши работа: то изгражда человека с челото, носа и брадата му. Человекът има тази способност да мисли за бъдещето - има чело, което промисля за цял век напред и затова престава да бъде животно. Неусетно обаче, с това от него започна да изтича и животът - способността да се съобразява с първия импулс.

У шопите "щекането" е "чèкане" (казват "че" вместо "ще" - б.п.) . Затова всички шопи сега до един си отвориха фирми, хотели и магазини ("shops" на английски ез. - б.п.) и "чекат" клиента да им падне като мухата у мрежата... От "чекане" им се разчекнаха устите да се прозяват, само и само да не почнат пак да орат и копаят, да произвеждат реални блага за другите. Търговията, продаването, те наричат “работа”. Не че почти всички свестни доскоро българи не се заразиха от тази епидемия, но шопите особено много ще пострадат, тъй като има връзка между названието им като етническа група и циничната, адска дума “shop” у пропадналите народи. По същия начин влизат в ада с двата крака и всички фирми в България, почти до една, само и само защото прикачиха името му към названията си (Поради неграмотното “АД” за “акционерно д-во", вместо А.Д. Но и когато е написано с точки, пак свързва с ада, по един закон за съответствията - б.п.). Англо-американското безсрамие стигна до такава степен, че дори и духовните общества, заедно със своята стока, оскверниха Духа с думата "дюкян", като свързаха свещеното понятие "работа" с дяволския нагон за покупки и продажби.

Става дума за модерните напоследък духовни работилници (workshops), които са нещо много по-добро от кръчмите и хазарта или публичните домове, тъй като там често се живее и работи с високи идеали. Работилницата е преди всичко положителен символ, но Източникът реагира негативно на съставката "shop", защото и те обикновено продават труда и стоката си. Тази реакция може да се види доста странна на Запада, но доколкото тази дума значи "магазин" и доколкото в магазините се продава, Диктуващият осиянията може да си е припомнил търговците в храма... Друга форма на адските стратегии в залязващия свят на петата раса е масовото безплатно разпространение на брошури, книги, проповеди, лечителство и пр., финансирани от крупни и дребни капиталисти, но в замяна на това хиляди повярвали в тях не отиват при Бога, а на друго място. Може тия словесни игри на Елма да изглеждат неубедителни, но Небето, както и Учителят в Своето Слово, нашироко използва не само научните версии за значението на думата, сричката, буквата, звука, но има право да им придава и нови значения и да измисля и калки. Достатъчно е Учителят да направи такава връзка, за да разберем защо тракийците и мизийците са суетни и тщеславни или бързо се отчайват и казват като Соломона: “Всичко е суета!”; защо шопите, които са забравили "йопското" у себе си, често отлагат реалното щастие и се разболяват от "чекане"... В първите осияния Елма нарича Божествения шоп "йоп" – изхвърлил е простотията, насилието, хитростта и подигравчийството завинаги. Защо македонците и другите "кекащи" българи, които също отлагат импулса на Божественото, често от най-големи бабаити стават най-кекави?... Македонецът пръв трябва да отдаде всичко на Майката - това показва Божественото му име! Да й подари не само райски живот и свобода на Земята, но най-красивите мисли и думи за майките, които са се осмелили да останат сами с децата си!

Но нека видим как продължава Елма:

"Екането" и "некането" - ето същността и живота на Тот и на Абсолютния Дух! Когато най-после почнеш да "екаш", да "сикаш" и да "съмкаш" (неологизми на Елма, произлизащи от съответните форми на глагола "съм", а "некането" е способност да казваме "не" - б.п.), ти спрягаш глагола на искрата Божия в сегашно време, т.е. не отлагаш Божественото за в бъдеще и не правиш нощни оргии с таласъми от миналото. Повечето стари хора - или младите със слаба брада и раздут, неоформен нос, - вместо да правят нещо в момента, почват да си фантазират какво са постигнали и преживели в миналото. За да станете пак Божествени, а не окаяници от миналото или бъдещето, вие трябва да почнете да спрягате глагола "съм" - и тогава ще ви съмне в живота (ще се приключи с адската му функция – съмнението в Божественото). С това се занимава и Абсолютният Дух, когато се проявява като Тот. Когато казва "си", той открива сродната Си душа и мигновено влиза в обмен с нея, без да се колебае и церемони. Той ù казва: “Ти си Моята възлюбена!” Но понеже е Единствената, Тот има право да употреби думичката "си" и като притежателно местоимение: "Обичам и любя Възлюбената Си!" Когато говори на другите или обменя същността Си с другите - не в бъдеще, а в настоящия миг, - Той им говори на "Ви", изразявайки цялото Си дълбоко уважение към уникалното, неповторимото в техните същности. По същество обаче, това е и нежен зов, "ви-кане" (вежливото и уважително обръщение), обратно на интимниченето или грубото “ти-кане" (говорене и общуване на “ти” - б.п.). Божественото не тика насила никого в кошарата, - т.е. в Школата или в Космоса, или в райските обители на Любовта. Когато си станал едно с Бога, ти "викаш" (говориш на “Ви” - б.п.) на душите не само от преклонение и почит, възхищение, но тихо ги викаш да открият и твоята собствена същност, твоята еднùна, за да можеш да им поднесеш даровете си и да се обмените, ако желаете.

Чистотата обаче владее един неизмерим и необозрим свят вътре в себе си, когото отбранява с "нèкане". Чистият, желаещият да остане чист, умее да каже "не" и на Любовта дори, когато тя иска да го притесни да се откаже от себе си или от особеното в себе си. На Любовта това ù е работата - не и връзвайте кусур... Ако тя не ви кандърдисва постоянно да се откажете от себе си, от свободата си, от особеностите си, тя ще е всичко друго, но не и Любов. Когато ви говори Любовта по този начин, знайте, че сам Бог ви говори, но не с цялата, а почти с половината Си същност. Другата "почти-половина" у Него тихо, но ясно ви моли: "Не отстъпвайте! Бъдете сами себе си! "Некайте" смело и упорито на всичко и всички, които искат да ви лишат от свещената ви самота."

Единствено в свещената самота и целомъдрие вие можете да чуете гласа на тишината, да доловите как бълбука без звук яснинàта, да изпитате несравнимата с нищо наслада на единението с Бога в тайната си стаичка или на някои планински връх. Тогава вие не мислите за нищо и никого, отказвате се от всички проблеми и умирате напълно за бъдещето и миналото - поне за няколко минути. Тогава именно, чистотата започва да извира във вас на прозрачни и бистри кълбета, невидими дори за окото на монадата! Тази бистринà, яснинà, ведрина и невъобразимо чисто щастие и свежест, които изпитва абсолютният дух на човека, когато остане насаме със себе си в пълна тишина и самота, без да се тревожи от никакви планове и ангажименти, се изразява в нещо повече дори и от думата "щастие".

"Ща" произлиза от Божествения свят и няма недостатъците на частицата "ще", тъй като Божественото желание се удовлетворява в мига, в момента. Засега хората наистина възприемат щастието като силно желание да бъдеш "с тия", а не "с ония" ("ща-с-тие")… Преди обаче да бъдеш с тия или ония, ти трябва да си самия себе си - да бъдеш верен на себе си, на своето най-дълбоко и съкровено усещане. Тогава ще разбереш защо същностите, за разлика от съществата, далече не винаги са само дяволи, работници на ада, пропаднали "мюонни деви" или "андроиди", както свикнахте да ги наричате вие.

Не обвинявайте всеки, който не желае да ви се откликне в духа на изречението: "Бог е Любов, милосърдие, саможертва и самораздаване - и то там, където Бог те прати и както искат съществата, имащи нужда от тебе"… Вие прекалено много привикнахте да търсите Бога и Любовта по този начин, но не подозирате, че така може да накърните самите себе си и най-свещената и неприкосновена потребност на Същността у вас и у същностите.