16.11.2019 г. 10,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, като ви говоря за новите възгледи на живота, ни най-малко нямам предвид МОМЕНТАЛНО да ликвидирате със старото, т.е. да го разрушите - старото ще остане за тор, върху който ще садите новото. Върху старото дърво ще присаждате нови клончета. Тъй щото, вие трябва да изучавате как се садят, как се присаждат новите семена и новите присадки. Ако речете ИЗВЕДНЪЖ да разрушите старото, вие ще спънете своята еволюция. Как ще отхвърлите старото, което е израз на миналата деятелност на толкова велики, гениални хора?” (1922.05.17м.Методи за чистене.ДВП.1934:134)

 

16.11.2019 г. 10,56 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Великите хора са израз на деятелността на цялото човечество. За да се роди един велик човек на Земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланик в друго някое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята интелигентност към един човек или към един Учител на Земята - и той става велик. В това отношение, всеки човек, колкото и обикновен да е, представлява колектив от души.” (1922.05.17м.Методи за чистене.ДВП. 1934:134)

 

 

16.11.2019 г. 09,09 ч.

 

ЩАСТИЕ – незаменима валута; ПРОСТИТУЦИЯ - замяната на любовта : : ГРАФИКАТА – СТАСИС КРАСАУСКАС (-1929-1977-)

„Питам: на какво се дължи дисхармонията в отношенията на съвременните хора? - Тя се дължи на факта, че те поставят любовта си на почвата на знанието, на богатството и т.н. ЕДНО трябва да имате предвид: любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения! Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат любовта - това виждате на всяка стъпка в живота. Покажете един човек, който, като има сила, знание или богатство, да е щастлив. Мнозина мислят, че като влязат в живота, любовта ще направи изключение за тях. - Не, любовта за никого не прави изключения! /…/ И най-малката любов във физическия свят представлява малка почивка - да поеме човек малко въздух, след като се е уморил.” (1922.05.17м.Методи за чистене.ДВП.1934:133)

 

 

17.11.2019 г. 18,50 ч.

 

ЕДНО РЯДКО ТВЪРДЕНИЕ В СЛОВОТО, но много важно. Различно от стотиците и хиляди мисли в полза на любовта в същото това Слово Божие, които цитираме постоянно. МНОГО Е ВАЖНО, понеже духът на човека, за разлика от душата и сърцето му, е в най-голям синхрон с Духа на Бога и понякога ЕДНО с Бога, а от тази рядка мисъл разбираме, че БОГ НЯМА НУЖДА ОТ ЛЮБОВ. След приведения откъс, може да поразсъждаваме за това:

УЧИТЕЛЯТ: „Праведният няма нужда от любов. Аз, който съм праведен, каква нужда може да имам от любов? Каква нужда има Господ от Любов? - Той няма никаква нужда от любов! Но тия същества, слабите, които са искали Господ да им даде живот, Го молят, заставят Го да ги люби. ТОЙ ИМА МНОГО ВАЖНИ РАБОТИ, С КОИТО СЕ ЗАНИМАВА, но понеже те, като хлопат-хлопат на вратата Му, най-сетне Той ще стане, ще си наруши мира да види какво искат. Те казват: „ТИ ни даде живот - сега ще ни упътваш“. – „Ще ви упътвам...”

(1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:278-279)

И ТАКА, МНОГО ГОЛЯМА ИЗНЕНАДА за поклонниците на любовта, но и много облекчаващо обяснение за всички, които в дадени периоди или от даден момент нататък в живота си, ПРОСТО НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ЛЮБОВ. Може да звучи изненадващо, ако приличаме на любвеобилни и сме такива и на практика, НО ЗА НЯКОИ ХОРА ТОВА Е ЕДИН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТ. Изворът няма нужда някой да му налива вода, но НЕ СПИРА да извира. Същото е и със слънцето, и с плодното дърво. През зимата обаче плодното дърво иска да си почива, а някои извори замръзват. В зимите на Битието и Нощите на Бога е същото: тогава Бог е Дух в иманентния Си вид и затова тогава НЕ РАЗДАВА ЛЮБОВ. Във Всемирната Стълба на Мъдростта четем: Материя-Енергия-Светлина-Мисъл-Любов-Дух-Бог. От нея за пръв път узнахме, че въпреки изречението „Бог е Любов”, ДУХЪТ Е НАД ЛЮБОВТА. От това следва, че Духът на Бога и Неговата форма на съществуване в човека и ангелите, в боговете, ИМА ДРУГИ ВЪРЕШНИ ПОТРЕБНОСТИ И ДРУГИ ИЗЯВИ. Една от потребностите на духа е самотата. Друга – тоталната свобода и необвързаност. Трета – когато му се извира, да извира ЗА ВСИЧКИ. Четвърта – когато му се живее или твори, да прави това абсолютно безотговорно и необуздано. „Вятърът духа, накъдето си иска”. Ето защо, НЕКА РАЗБИРАМЕ себе си и хората, които в даден момент или от даден момент нататък НЕ ИСКАТ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С ЛЮБОВТА. В какъвто и да е вид – даже в хуманитарния й вид като саможертви и добротворство. НЕКА ЗАЧИТАМЕ потребността на духа у тях и в самите нас да потъва дълбоко навътре в себе си и да иска тотална тишина и самота. НЕКА БЪДЕМ МИЛОСТИВИ с такива хора и да ги оставим на мира в такива случаи, точно както те самите са милостиви с нас, когато са във фазите на душата и сърцето си.

СЪВСЕМ ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ В СЛУЧАИТЕ, когато егоизмът принуждава някого да остане по-дълго във дадена фаза на духа си, отколкото Бог е определил. Бил той божество, архат, светия или адепт. Бог ни казва: „Както АЗ се ограничавам поради любов и милосърдие и ги раздавам на нуждаещите се, въпреки че нямам нужда от любов, така правете и вие”. Той е всеблаг и всемилостив - никога няма да ни накаже, ако не изпълним молбата Му. Обаче Той ТАКА е създал света, че ако ние не слезем с Него надолу да помагаме или не послушаме душата си, когато зарони сълзи за лишените и страдащите, ДУХЪТ НИ ОСТАВА БЕЗ ВЪЗДУХ. ТОВА е причината да умират даже и боговете. Когато е цял, Бог не диша или диша анаеробно, но когато реши да слиза, Той диша Свобода и Любов. Когато си взима дъх, Той е във фазата на Свободата и тогава духът ни се чувства там добре. Когато Бог издишва или когато у нас е настъпило диханието на ДУШАТА, някои духове искат да си останат в Свободата повече време, отколкото може да се живее без въздух.

 

Даже светът на Бога е двуфазен: Чистота и Любов. Светът на Христа също: там се диша Милост и Абсурд. ВСЯКА НЕПРАВИЛНОСТ В ДИШАНЕТО ВОДИ БОЛЕСТИ, НЕЩАСТИЯ, ОСТАРЯВАНЕ И СМЪРТ.

 

Значи, кога сме врагове на себе си и кои са нашите врагове? – Когато заради Чистотата се намали дебитът на Любовта – и обратно. Когато заради Милостта се намали дебитът на Абсурда – и обратно. Когато заради собствената си свобода отказваме Саможертва; когато заради саможертвите губим Свободата си.

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 

ЙОГ

 

Към пламтящата заря древен йога длан простря –

като някой бог...

 В гладки морски широти, изумен без дъх трепти

небосвод дълбок!

 

Ту вселени, ту мъгла. Предначални Начала.

Съвършен покой.

 През духа му пак летят по предвечния си път

истини безброй.

 

Цветни космоси и дим го пронизват невредим –

неизменно сам.

 Вечността с огромна власт му налива до несвяст

тишина-балсам.

 

О, свещена Пустота - въздух жив на Същността –

дай му ти насън

през пламтящото море той да чуе и съзре

твоя древен гръм!

 

Виж: пред йогата-гигант даже звезден ураган

прави реверанс;

 през самите му гърди рой небули и звезди

носят се във транс!

 

Йогът в дива тишина пие пак виделина –

модро-син огън;

 Зад гърба му свята нощ смъква звездния разкош

и потъва в сън...

 

Там и Ганг от Вечността люшка риби и жита,

 пролетно разлян...

 Там, с неземен ореол, йогата, напълно гол,

 е в нирванен блян.

 

Изведнъж, като звезда, светна той внезапно. Да!

 Озари нощта!

 Там, на запад, сънно тя, в хималайските плата,`

 легна и заспа.

 О, искрящо тържество; о, пияно зарево!

 О Сурѝя-Бог!

 Най-желано е това: да си синя синева

и копнеж дълбок!

 

Вече в морски глъбини и в небесни висини

Йог и Слънце са едно!

 Чуй на Вечния гласа: вече винаги ще садух един. Дано!

 

И сияен, и горещ, йогът свети като пещ.

 Басово запя...

 С древен стих света сега, със повдигната ръка,

 буйно завъртя!

 

И тогава всеки век, дух, животно и човек –

благи или зли, -

под космически там-там полетяха за натам,

 откъдето са дошли ...

 

 

17.11.2019 г. 19,54 ч.

 

ИЗНЪНРЕДНО ТЪНЪК И ЦЕНЕН СЪВЕТ, КОЙТО днес можеш да получиш само от много добър изповедник или да си платиш на психолог от висока класа:

УЧИТЕЛЯТ: „Някой път вие, като не можете да търпите себе си, намирате някой по-виновен от себе си, за да се търпите… - Не, не, като изкараш всичките си грехове, ПАК трябва да се обичаш! Когато е за нещо хубаво, то е разбираемо, но да обичаш себе си И КОГАТО СИ ГРЕШЕН, в това се изисква доста голяма смелост.”

(1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ. 1922:280)

 

 

17.11.2019 г. 17,08 ч.

 

ПОЗНАВА ЛИ НЯКОЙ НЯКОГО, чиято любов не е отпаднала за цял живот, независимо от обстоятелствата? Ако познавате такъв, бъдете щастливи: познавате ангел или божество. Според Словото, във всички останали случаи, когато са ни казвали, че ни обичат, а любовта им е отпаднала, превърнала се е в огорчение и озлобление или безразличие, това не е било любов, а помия. Един стилист и естет никога не би употребил такава дума, обаче има по-умни хора от нас, които я употребяват:

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие говорите, че любите някого, нали? Но ако този, когото любите, пренебрегне любовта ви, какво ще се роди във вас? - Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? След огорчението ще се роди озлобление; след озлоблението ще обърнете гърба си и ще кажете: „Каквото ще да става!“ - и ще се свърши въпросът. Павел казва, че любовта не отпада, нали? Е, питам тогава: ако вашата любов по този начин отпада, любов ли е? Любов е само тази, която може да издържи всичките грехове на света, всички безконечни грехове на хората - тя е любовта на ангелите и на боговете! ТОВА е Любов! А ЛЮБОВ, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА ИЗДЪРЖИ ГРЕХОВЕТЕ НА ХОРАТА, ТОВА Е ПОМИЯ! ТУЙ е моето определение за Любовта, разбирате ли?” (1922.05.18о.нео. Необятната любов.ТРЖ.1922:278-279)

 

 

18.11.2019 г. 14,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Щом човек иска да създаде един образ, веднага злото се ражда в света. То е един ВИДИМ образ. Корен на злото са желанията за образи. А образът - това е една примка да хванем една божествена душа, да я ограничим, да ѝ турим един юлар, да ѝ турим остен и да я измъчваме колкото искаме…” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:282)

ТУК НЕЕДНОКРАТНО е бил цитиран един спомен във връзка с тази тема. Той има и астрологически паралел: Южен лунен възел в трети дом. В резюме: когато сме зачислени на някой Посветен още отпреди раждането ни, той е отговорен за нас пред Бога. Длъжен е да се намесва при опасности от по-сериозни отклонения. Това, което ще припомня тук, ВАЖИ САМО ЗА ОПРЕДЕЛЕНА КАТЕГОРИЯ ХОРА; ПРИ ДРУГИ МОЖЕ ДА Е ТОЧНО ОБРАТНОТО, особено ако в трети дом им е СЕВЕРНИЯТ възел. Тъй като този дом е свързан със сетивата ни и говори за образите, които възприемаме и създаваме, то, в случай че Кету ни е там, това означава, че във всички минали животи образното мислене ни е било доминанта – нисшият, предметният ум. Мисълта и погледът ни шарят предимно по съображения и образи - сравнително по-малко ни интересуват висши идеи и понятия. Домът астрологически, в който ни е Опашката на Дракона, показва кое ни дезинтегрира, коя е ямата от миналото, която може да ни върне назад в еволюцята. В разглеждания случай Посветеният, който отговаря за нас, се опитва да ни спаси от това падане в пропастта. Например, ако искаме да кандидатстваме в Художествената академия, с цел боравенето с образи да ни стане и професия, той телепортира изпитната ни работа някъде и така ни спасява за цяло едно прераждане, в случай че не упорстваме да кандидатстваме с години или не продължим да си рисуваме и снимаме любителски. Образованието не е задължителен критерий – може да сме самородни таланти и дори в бъдеще да оставим име в историята на изкуството. След 30 години обаче ти чуваш Посветения да казва на друг Посветен: „Някога се наложи да спасим еди кого си от следване в Художествената академия…” - а по това време вие с него въобще не сте се познавали. Ако обаче Южният ни възел е бил на 180 градуса – в Девети дом, - той би ни спасил от следване и професия или постоянни занимания в областта на религията, философията, математиката и т.н. От фикс-идеите, маниакалните мисли, фанатизма. Когато разберем това, ние самите започваме да работим съзнателно ПО ПОСОКА НА СЕВЕРНИЯ НИ ЛУНЕН ВЪЗЕЛ. В случая, картинки, филмчета, милиони подскачащи образи отвън или във фантазията ни трябва да бъдат стопирани, или по-скоро намалени до един разумен минимум. Не бива и не е възможно да се изтрият изцяло, понеже това е мощна коренова система от миналите ни животи и тя ни дава живот, смисъл на живота. В случая, това са и хората като образи, множеството контакти, срещи и обмени, както и бомбардировката от конкретни информационни кванти, звуци, шумове, думи и пр. Стига се до разпиляване и раздробяване на съзнанието; понякога – и взривяване. Затова, в един диапазон от 51 до 99% от времето и усилията ни е необходима съзнателна и продължителна концентрация само в една точка - и външно, и вътрешно, както правят йогите. Може и да затваряме очи понякога, но да не развихряме въображението. Вместо погледът да шари по безброй неща и да се отклонява много често като при кокошето съзнание, трябва волево да си избираме близка или далечна точка, от която той да не се отмества продължително време. Това може да се прави, дори когато ходим. Същото важи и за въображението, фантазията, мислите ни. Ако ние сме същества, родени от Бога, имаме не само физически очи, природни чувства и потребности, не само представи и конкретни мисли. Един ден, когато се озовем в духовния свят, ние ще се движим само с понятия, идеи, размисли, разум, мъдрост, добро, висша красота, творчество и хуманитарна любов. Ако ние сме от 51 до 99% във физическия, астралния и нисшия ментален свят, все още нямаме духовна концентрация - все още не проявяваме доминантно разума си, душата си, духа си – т.е. причинното, будическото и атмическото си тяло. Интересуваме ли се само от света и материята извън нас, и трите ни божествени тела спят още по-дълбоко от духовните. Именно затова Посветените не смеят да ни взимат със себе си нощем горе в Школата и на полетите из всемира, тъй като там ти се задържаш на дадено място, само докато мислиш за него, докато го обичаш. При нашето хаотично и афективно мислене „на парче”, при тази извънредно честа смяна на тревогите и представите ни, на впечатленията, влеченията, обектите и образите от материалния свят в съзнанието ни, ние горе ще заприличаме на подлудена искра или светкавица, сменяща посоките си абсолютно произволно през няколко секунди - и дори за част от секундата. При това положение, никой Учител няма да се наеме да ни открие в космоса, когато се загубим. Тази картина важи само при Южен възел в трети дом или в Близнаци, или при зле аспектиран Меркурий в рождения хороскоп. Тук е и влюбването - пак иконическо, кумирно съзнание. Ако възелът ни е в неподвижен или кардинален знак, в ъглов или следващ дом, проблемът ще бъде не хаотичното движение, а ФИКСАЦИЯТА ни в някой обект - понякога с години и десетилетия, цял живот. Това наистина са феномени на кумирното и иконическото съзнание: не е важно дали си фиксиран в ЕДНА икона или се кланяш на 100. Проблемът е, че не можеш да се откъснеш от иконите си, а икона може да бъде и човек, и семейство, и кариера, и вила, автомобил, апартамент, вяра, чужбина и т.н.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Ти трябва да знаеш, че като съзреш тия форми, те ще дойдат в стълкновение, ще стане един взрив - и вие, които сте на земята, из въздуха ще ходите… И тъй, когато дойдете да боравите с образите на любовта, ще внимавате. С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни."

ДЕЛИКАТНОСТТА Е ДРУГ АСПЕКТ НА ТЕМАТА. Фиксациите не бива да се разрушават: те често са деца на Великата Разумна Природа, на Милостивата - на Майката Божия. Тя специално е издействала от Бога да допусне в живота едно нейно откритие и изобретение - ИЛЮЗИЯТА. Така на същесвата ще е по-леко. Владимир Леви също настоява: никога не късайте тънката паяжинка, на която виси съзнанието на влюбения! Това може да го убие.

 

 

18.11.2019 г. 15,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта трябва най-първо да я схванете като един БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП, в който няма никакво зло. Да я схванете БЕЗ НИКАКВО СЪДЪРЖАНИЕ И БЕЗ НИКАКЪВ СМИСЪЛ. Защото, щом признаваш, че в любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или, както казваме ние: Вечното, като се ограничи, ражда се злото.”

(1922.05.18о. нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:284) /Илюстрацията тук е чисто бяло./

- ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНО И ДЪЛБОКО ТВЪРДЕНИЕ, над което има много да се мисли. И въпреки казаното, казано е и това: „ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ”. Как може да се прави това без влагане на никакво съдържание и смисъл, без проявата на любовта във форма? Казано е също, че има четири вида любов: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. От една страна, най-висша е любовта като принцип; от друга ни се препоръчва да я проявяваме И ПО ЧЕТИРИТЕ НАЧИНА. Не само това: въпреки постоянните предупреждения да се пазим от животинската и човешката любов, друг път СЪЩОТО ТОВА СЛОВО ни съветва да проявяваме в комплект и божествената, и ангелската, и човешката, и животинката любов. Всички тия положения ги имаме в точни цитати с отправки. И КАК, ПРИ ВСИЧКО ТОВА, ДА СХВАНЕМ ЛЮБОВТА КАТО БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП БЕЗ СМИСЪЛ, СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА – КАК ДА НЕ Я ОГРАНИЧИМ, ЗА ДА НЕ СЕ РАЖДА ЗЛО?

ОЧЕВИДНО, СЛОВОТО БОЖИЕ ПРЕЗ ХХ ВЕК Е ДОШЛО В КОЛКОТО ПРОСТА, ТОЛКОВА И СЛОЖНА - ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНА ФИЛОСОФСКА ФОРМА. Това изисква дълбоки и съдбоносни размисли, чести разговори, постоянни обсъждания, внимателни и смели опити за приложението му на практика. Но и да не се надяваме, че ще проумеем всичко в този живот. Важни са опитите – по-добре с много грешки, отколкото никакви. Грешник, който греши и се поправя, е много по-мил на Бога от светията, който не греши, но и не се развива. Това Словото го е повтаряло стотици пъти. Ап.Павел казва: „Всичко опитвайте, доброто ДРЪЖТЕ”.

 

 А относно РАЗБИРАНЕТО на Словото, ИМА време: „След хиляда години ще има ЗАЧАТЪЦИ от Божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме ШИРОКИ РАЗМЕРИ, а след 150 милиона години ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТА НАВСЯКЪДЕ КАТО ОФИЦИАЛНА НАУКА.” (13 март 1921, „Новият човек”)18.11.2019 г. 15,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта трябва най-първо да я схванете като един БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП, в който няма никакво зло. Да я схванете БЕЗ НИКАКВО СЪДЪРЖАНИЕ И БЕЗ НИКАКЪВ СМИСЪЛ. Защото, щом признаваш, че в любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или, както казваме ние: Вечното, като се ограничи, ражда се злото.”

(1922.05.18о. нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:284) /Илюстрацията тук е чисто бяло./

- ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНО И ДЪЛБОКО ТВЪРДЕНИЕ, над което има много да се мисли. И въпреки казаното, казано е и това: „ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ”. Как може да се прави това без влагане на никакво съдържание и смисъл, без проявата на любовта във форма? Казано е също, че има четири вида любов: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. От една страна, най-висша е любовта като принцип; от друга ни се препоръчва да я проявяваме И ПО ЧЕТИРИТЕ НАЧИНА. Не само това: въпреки постоянните предупреждения да се пазим от животинската и човешката любов, друг път СЪЩОТО ТОВА СЛОВО ни съветва да проявяваме в комплект и божествената, и ангелската, и човешката, и животинката любов. Всички тия положения ги имаме в точни цитати с отправки. И КАК, ПРИ ВСИЧКО ТОВА, ДА СХВАНЕМ ЛЮБОВТА КАТО БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП БЕЗ СМИСЪЛ, СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА – КАК ДА НЕ Я ОГРАНИЧИМ, ЗА ДА НЕ СЕ РАЖДА ЗЛО?

ОЧЕВИДНО, СЛОВОТО БОЖИЕ ПРЕЗ ХХ ВЕК Е ДОШЛО В КОЛКОТО ПРОСТА, ТОЛКОВА И СЛОЖНА - ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНА ФИЛОСОФСКА ФОРМА. Това изисква дълбоки и съдбоносни размисли, чести разговори, постоянни обсъждания, внимателни и смели опити за приложението му на практика. Но и да не се надяваме, че ще проумеем всичко в този живот. Важни са опитите – по-добре с много грешки, отколкото никакви. Грешник, който греши и се поправя, е много по-мил на Бога от светията, който не греши, но и не се развива. Това Словото го е повтаряло стотици пъти. Ап.Павел казва: „Всичко опитвайте, доброто ДРЪЖТЕ”.

 А относно РАЗБИРАНЕТО на Словото, ИМА време: „След хиляда години ще има ЗАЧАТЪЦИ от Божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме ШИРОКИ РАЗМЕРИ, а след 150 милиона години ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТА НАВСЯКЪДЕ КАТО ОФИЦИАЛНА НАУКА.” (13 март 1921, „Новият човек”)18.11.2019 г. 15,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта трябва най-първо да я схванете като един БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП, в който няма никакво зло. Да я схванете БЕЗ НИКАКВО СЪДЪРЖАНИЕ И БЕЗ НИКАКЪВ СМИСЪЛ. Защото, щом признаваш, че в любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или, както казваме ние: Вечното, като се ограничи, ражда се злото.”

(1922.05.18о. нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:284) /Илюстрацията тук е чисто бяло./

- ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНО И ДЪЛБОКО ТВЪРДЕНИЕ, над което има много да се мисли. И въпреки казаното, казано е и това: „ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ”. Как може да се прави това без влагане на никакво съдържание и смисъл, без проявата на любовта във форма? Казано е също, че има четири вида любов: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. От една страна, най-висша е любовта като принцип; от друга ни се препоръчва да я проявяваме И ПО ЧЕТИРИТЕ НАЧИНА. Не само това: въпреки постоянните предупреждения да се пазим от животинската и човешката любов, друг път СЪЩОТО ТОВА СЛОВО ни съветва да проявяваме в комплект и божествената, и ангелската, и човешката, и животинката любов. Всички тия положения ги имаме в точни цитати с отправки. И КАК, ПРИ ВСИЧКО ТОВА, ДА СХВАНЕМ ЛЮБОВТА КАТО БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП БЕЗ СМИСЪЛ, СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА – КАК ДА НЕ Я ОГРАНИЧИМ, ЗА ДА НЕ СЕ РАЖДА ЗЛО?

ОЧЕВИДНО, СЛОВОТО БОЖИЕ ПРЕЗ ХХ ВЕК Е ДОШЛО В КОЛКОТО ПРОСТА, ТОЛКОВА И СЛОЖНА - ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНА ФИЛОСОФСКА ФОРМА. Това изисква дълбоки и съдбоносни размисли, чести разговори, постоянни обсъждания, внимателни и смели опити за приложението му на практика. Но и да не се надяваме, че ще проумеем всичко в този живот. Важни са опитите – по-добре с много грешки, отколкото никакви. Грешник, който греши и се поправя, е много по-мил на Бога от светията, който не греши, но и не се развива. Това Словото го е повтаряло стотици пъти. Ап.Павел казва: „Всичко опитвайте, доброто ДРЪЖТЕ”.

 А относно РАЗБИРАНЕТО на Словото, ИМА време: „След хиляда години ще има ЗАЧАТЪЦИ от Божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме ШИРОКИ РАЗМЕРИ, а след 150 милиона години ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТА НАВСЯКЪДЕ КАТО ОФИЦИАЛНА НАУКА.” (13 март 1921, „Новият човек”)18.11.2019 г. 15,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта трябва най-първо да я схванете като един БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП, в който няма никакво зло. Да я схванете БЕЗ НИКАКВО СЪДЪРЖАНИЕ И БЕЗ НИКАКЪВ СМИСЪЛ. Защото, щом признаваш, че в любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или, както казваме ние: Вечното, като се ограничи, ражда се злото.”

(1922.05.18о. нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:284) /Илюстрацията тук е чисто бяло./

- ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНО И ДЪЛБОКО ТВЪРДЕНИЕ, над което има много да се мисли. И въпреки казаното, казано е и това: „ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ”. Как може да се прави това без влагане на никакво съдържание и смисъл, без проявата на любовта във форма? Казано е също, че има четири вида любов: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. От една страна, най-висша е любовта като принцип; от друга ни се препоръчва да я проявяваме И ПО ЧЕТИРИТЕ НАЧИНА. Не само това: въпреки постоянните предупреждения да се пазим от животинската и човешката любов, друг път СЪЩОТО ТОВА СЛОВО ни съветва да проявяваме в комплект и божествената, и ангелската, и човешката, и животинката любов. Всички тия положения ги имаме в точни цитати с отправки. И КАК, ПРИ ВСИЧКО ТОВА, ДА СХВАНЕМ ЛЮБОВТА КАТО БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП БЕЗ СМИСЪЛ, СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА – КАК ДА НЕ Я ОГРАНИЧИМ, ЗА ДА НЕ СЕ РАЖДА ЗЛО?

ОЧЕВИДНО, СЛОВОТО БОЖИЕ ПРЕЗ ХХ ВЕК Е ДОШЛО В КОЛКОТО ПРОСТА, ТОЛКОВА И СЛОЖНА - ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНА ФИЛОСОФСКА ФОРМА. Това изисква дълбоки и съдбоносни размисли, чести разговори, постоянни обсъждания, внимателни и смели опити за приложението му на практика. Но и да не се надяваме, че ще проумеем всичко в този живот. Важни са опитите – по-добре с много грешки, отколкото никакви. Грешник, който греши и се поправя, е много по-мил на Бога от светията, който не греши, но и не се развива. Това Словото го е повтаряло стотици пъти. Ап.Павел казва: „Всичко опитвайте, доброто ДРЪЖТЕ”.

 А относно РАЗБИРАНЕТО на Словото, ИМА време: „След хиляда години ще има ЗАЧАТЪЦИ от Божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме ШИРОКИ РАЗМЕРИ, а след 150 милиона години ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТА НАВСЯКЪДЕ КАТО ОФИЦИАЛНА НАУКА.” (13 март 1921, „Новият човек”)18.11.2019 г. 15,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта трябва най-първо да я схванете като един БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП, в който няма никакво зло. Да я схванете БЕЗ НИКАКВО СЪДЪРЖАНИЕ И БЕЗ НИКАКЪВ СМИСЪЛ. Защото, щом признаваш, че в любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или, както казваме ние: Вечното, като се ограничи, ражда се злото.”

(1922.05.18о. нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:284) /Илюстрацията тук е чисто бяло./

- ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНО И ДЪЛБОКО ТВЪРДЕНИЕ, над което има много да се мисли. И въпреки казаното, казано е и това: „ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ”. Как може да се прави това без влагане на никакво съдържание и смисъл, без проявата на любовта във форма? Казано е също, че има четири вида любов: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. От една страна, най-висша е любовта като принцип; от друга ни се препоръчва да я проявяваме И ПО ЧЕТИРИТЕ НАЧИНА. Не само това: въпреки постоянните предупреждения да се пазим от животинската и човешката любов, друг път СЪЩОТО ТОВА СЛОВО ни съветва да проявяваме в комплект и божествената, и ангелската, и човешката, и животинката любов. Всички тия положения ги имаме в точни цитати с отправки. И КАК, ПРИ ВСИЧКО ТОВА, ДА СХВАНЕМ ЛЮБОВТА КАТО БЕЗГРАНИЧЕН ПРИНЦИП БЕЗ СМИСЪЛ, СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА – КАК ДА НЕ Я ОГРАНИЧИМ, ЗА ДА НЕ СЕ РАЖДА ЗЛО?

ОЧЕВИДНО, СЛОВОТО БОЖИЕ ПРЕЗ ХХ ВЕК Е ДОШЛО В КОЛКОТО ПРОСТА, ТОЛКОВА И СЛОЖНА - ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖНА ФИЛОСОФСКА ФОРМА. Това изисква дълбоки и съдбоносни размисли, чести разговори, постоянни обсъждания, внимателни и смели опити за приложението му на практика. Но и да не се надяваме, че ще проумеем всичко в този живот. Важни са опитите – по-добре с много грешки, отколкото никакви. Грешник, който греши и се поправя, е много по-мил на Бога от светията, който не греши, но и не се развива. Това Словото го е повтаряло стотици пъти. Ап.Павел казва: „Всичко опитвайте, доброто ДРЪЖТЕ”.

 А относно РАЗБИРАНЕТО на Словото, ИМА време: „След хиляда години ще има ЗАЧАТЪЦИ от Божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме ШИРОКИ РАЗМЕРИ, а след 150 милиона години ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТА НАВСЯКЪДЕ КАТО ОФИЦИАЛНА НАУКА.” (13 март 1921, „Новият човек”)

 

 

18.11.2019 г. 16,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие казвате: „Да се обичаме…“, „Бога да обичаме…“. - От хиляди години ние казваме „да се обичаме“ - и все не се обичаме! „Да бъдем милостиви“ - и все не сме такива; „Да бъдем внимателни“ - и все не сме внимателни. Всеки ден ние все обещаваме, обещаваме, обещаваме, а при това все има нещо, което ни препятства. Кое е това, което ни препятства? – Че ние не искаме да признаем нашите недостатъци.” (1922. 05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:284-285)

 

НЯМА КАК ДА ОЧАКВАМЕ ТОВА ОТ ВОДЕЩИТЕ АВТОРИТЕТИ ДНЕС, понеже велик човек като Толстой не ражда всеки ден: той се разголи пред човечеството докрай - най-безмилостно към себе си. Друго си е да имаш отговор на всеки въпрос и да кимаш мъдро с глава към невежите… Защо им е нужно на авторитетите да се обичат? Какво ги грее да бъдат милостиви и внимателни към други авторитети? Или ДРУГИ авторитети изобщо няма?... Всички други са посредствени, врагове и грешници, само ние сме блестящите и правите… – Е да оставим тогава на Едного да продължава да мъкне самотен кръста си, посвещавайки се на посредствените, грешниците и враговете…

 

 

18.11.2019 г. 19,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние казваме, че сме създадени по образ и подобие Божие, но ако бихме погледнали на туй човешко тяло тъй, както е то всъщност, бихме избягали на 300 километра далеч от него! Идеално е, когато се говори за човека, че е направен по образ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тяло, което СЕГА имате. И когато аз говоря за ОНЗИ ум, ни най-малко не означава този ум, който СЕГА имате; когато аз говоря за ОНОВА сърце, ни най-малко не разбирам това сърце, което СЕГА имате.”

(1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:285)

БОГ, БОГОВЕТЕ, АНГЕЛИТЕ, МНОГО ИЗВЪНЗЕМНИ И ВЪТРЕШНОЗЕМНИ, както и доста деца днес НИ ВИЖДАТ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ. Те ЗАЧИТАТ безсмъртната ни душа, ако имаме такава, запомнят с възхищение някои мъдрости, които са ни дошли. Но за измислиците и лъжите ни, за миризмите на горделивостта и тщеславието ни те си имат специални сетива, затова се държат на безопасна дистанция. Те знаят точно кой вид суета или самомнение от кои червеи в нас произлизат, виждат ги къде са точно и по колко килограма ги имаме. Виждат апломба, измислиците, поученията, назиданията, критиките, търговиите, страстите и лъжите ни на кои гъби, вируси, бактерии, склерози, сланини, гърчавини, болести и микроби вътре в нас се дължат

 

18.11.2019 г. 22,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „А тъй, както сте според сегашното си съзнание, и в рая да влезете, пак ще потънете. Никой не може да разбере какъв е законът. Ако вие турите отгоре на морската повърхност камък, той ще потъне. Щом ви поставят в райската градина, вие през ПОДА ще потънете. ТОЛКОВА тежки сте, че райските подове не могат да ви издържат. Е, питам: как ще седите тогава в рая?” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:286)

НИЕ ТРУДНО РАЗБИРАМЕ, че животът ни на земята е подготовка за влизането в рая. За да не изпаднем от рая пак на земята или в чистилището, а даже и в ада, НИЕ ОЩЕ НА ЗЕМЯТА БИ ТРЯБВАЛО ДА РАЗВИЕМ РАЙСКИ ВКУСОВЕ И ИДЕАЛИ, РАЙСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ. Ако не сторим това, ние ще живеем, както повечето хора, с принизени вкусове и идеали и не съвсем чисто, поради което после отиваме на съответни места в съответните светове, общуваме със съответни духове и хора и теглим съответните последствия. И да ни вдигнат в рая и случайно не изпаднем веднага надолу поради нашата тежка гравитация или магнитите, които сме свикнали да ни привличат, ние сами много бърже ще си отидем от там, понеже нямаме вкус към съществата и нещата в рая.

 

 

18.11.2019 г. 00,17 ч.

 

ЗА СЪЩАТА НАЙ-СВЕЩЕНА ПОТРЕБНОСТ НА ДУХА

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато вие дойдете в съвършената любов, ще се намерите в безгранична светлина - там ще бъдете САМИ. Няма да има никакви образи наоколо, и никакви ангели няма да има. Ти ще живееш в една безпределна светлина; и ти сам не ще имаш никакъв образ. Ти ще бъдеш тих и спокоен, там ще чувстваш присъствието на тази вечна свобода, там ще чувстваш любовта.” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922: 282)

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 

О Господи Боже, Царю на вселената,

 в молитва безкрайна, без глас,

 аз вечно, без дъх, неизменно,

 пред Теб ще стоя във захлас!

 

Сред звездните острови, сам, непотребен,

 във бездни от вечности, аз,

 до смърт разридан от копнежа по Тебе,

 пред Теб ще стоя във захлас.

 

Вселени избухват от жаждата странна –

те слушат Те в нощния час...

 В прибоя им стигнал, и аз, в Океана,

 пред Теб ще стоя във захлас.

 

Щом волята Твоя до края изпълня,

 глупец ли, мъдрец беловлас,

 тогава, о Боже, самотен, безмълвен,

 пред Теб ще стоя във захлас.

 

С НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ КЪМ РАЯ

 (по негови стихове)

 

Ето, при тебе, при тебе се връщам,

 Майко свещена - Света Самота!

 Твоята тайна смирено прегръщам,

 твоето царство е мойта мечта.

 

Те не познават кристалните думи

— чуждите, майко, на Твойта земя.

 О, Тишина, ти молитвите чу ми –

моята песен - и тя онемя.

 

Аз съм утихнал, забравен, оставен:

 с тиха наслада безшумно руша

жалките сгради на минала слава,

 мир на духа си докрай да внуша.

 

Блянове вече не дебнат във мрака,

 влюбени призраци тук не шептят;

 нищо и никого вече не чакам –

тихо се нося в сияйния път.

 

Даже и помен от горест не блика,

 даже и пайжинка скъб не трепти...

 Вече съм сигурен, Майко велика –

в дивна забрава приспиваш ме ти!

 

ФЬОДОР ТЮТЧЕВ

 

SILENTIUM

Мълчи, прикривай и пести

и свойте чувства и мечти!

 Те нека в твоя дивен свят

сменяват залез с изгрев свят.

 Като на звездните лъчи

любувай им се - и мълчи!

Сърцето как си би раздрал?

 Кажи ми: кой те е разбрал? –

Кой знае от какво си жив,

 щом всеки слог е звук лъжлив?

През пръстите му изтечи

И сам в дълбокото – мълчи!

 Сам вътре в себе си живей,

 че свят безкраен в тебе грей

от мисли, чувства, бленовѐ,

 тях външен шум ще ги скове.

 Те гаснат в дневните лъчи –

гласа им слушай - и мълчи!

 

 

 

19.11.2019 г. 12,27 ч.

 

ТЕЗИ СВЕТЛИНИ ГОРЕ ВЛЯВО СЕ ПОЯВИХА САМИ ПРИ ОБРАБОТКАТА НА СНИМКАТА преди малко, без да е докосван нито един клавиш, без ни най-малко движение на мишката. Който иска, да вярва.

УЧИТЕЛЯТ: „Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени нашите мозъци, с които сега си служим? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло? И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всичките недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор, и този тор ние трябва да го преработим тъй, както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това, ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствали тия състояния.” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:287)

ТЕЗИ СВЕТЛИНИ ГОРЕ ВЛЯВО СЕ ПОЯВИХА САМИ ПРИ ОБРАБОТКАТА НА СНИМКАТА преди малко, без да е докосван нито един клавиш, без ни най-малко движение на мишката. Който иска, да вярва. Много интересно ще бъде, ако не изчезнат при самата публикация тука, както фамозно се бяха появили… Някой старателно си изпълнява обещанието: „НИТО ДЕН БЕЗ ЧУДО!” Но това се е случвало и на живо в небето при екскурзиите ни, както и още много неща, ако човек знае къде и кога да ходи, и с кого. Както се случва и много пъти денем и нощем да се срещаш с някого на вратата или в коридора, без да сте се уговаряли. Не си чакал с часове зад вратата… Даже хващате едновременно дръжката на вратата от двете страни!

ИМАМЕ ТРОГАТЕЛНО ВЕРНИ ДУХОВНИ ПРИЯТЕЛИ, които реагират за част от секундата по всяко време на денонощието, когато тук се постне нещо от Учителя, нещо интересно. Не спят ли те?... Или понеже някои са в друга часова зона? Това би трябвало да ни радва, но в който и часови пояс да са те, ако публикацията е направена от преди изгрев слънце до 10 ч. сутринта и някой е реагирал веднага по същото си локално време, това значи, че и публикуващият, и читателят са МЪРДИ, които не са навън по това време и затова миришат плътски, тлъстеят и се разболяват без проблеми.

Някога сутрин духовните хора в България са ставали като войници под тръба и са изхвърчали навън, завързвайки обувките си по пътя! Човек трябва да е поне 2 часа преди изгрева навън, да е изпил три термоса гореща вода и да е ходил интензивно с изпотяване така, че да е сменил вече 3 фланелки до момента на изгрева, а после още три до 10 ч. през деня. Как иначе ще изхвърлим навън наследствените помии в тялото си от няколко поколения? И до днес има хора, които и на пределна възраст ходят ежедневно от 2 до 7 часа на ден по планини и хълмове! Учителят е „юркал” хората с монада още от 12 ч. в полунощ да стават и да ходят пеш от София до върховете на Витоша ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ГОДИНАТА, дори и при снежна фъртуна! Правили сме и ние опити, но само няколко десетки пъти през живота си досега. Напълно възможно е да тръгнеш пеша даже от Кремиковци и да се качиш на Верни връх на Витоша, за да посрещнеш изгрева на слънцето! Най-бързо и изпотяващо е по стръмното под лифтовете, най-здравословно е да си гол до кръста, дори и при снеговиелица. Знае ли някой какво е да станеш навреме и на Рила, тръгвайки от Боровец в най-ранна нощ, за да посрещнеш изгрева на връх Мусала? Когато е нямало даже и желязното перило под него, а е много стръмно, тъмно и заледено? Затова там са загивали и хора.

 

19.11.2019 г. 15,18 ч.

 

В ТЕКСТА ПО-ДОЛУ ЕДИН ГЛАГОЛ ЩЕ БЪДЕ ОСТАВЕН ТАКА, както е в отпечатаната беседа. ЗА ДА ЗВУЧИ ПО-СИЛНО - понеже ние наистина в най-важните моменти на живота си третираме Любовта и Бога много по-скверно, отколкото ако се опитвахме да ги убием веднага.

УЧИТЕЛЯТ: „Следователно, ако вие за в бъдеще искате да успеете в окултната наука, да преминете този цикъл и да влезете в следващия, трябва да напуснете сегашния си ум. А ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствате, ще останете всички като жабите в едно блато - и още 10 хиляди години най-малко ще крякате в блатото! /…/Всеки, който се е опитвал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосвал! Няма по-отвратително нещо в света от това да изнасили човек Бога! Вие разбирате ли това? /…/ Ако ние СЕБЕ СИ изнасилваме, всякога може да изнасилим и ближния или Бога! БОГА изнасилваме - нищо повече! И себе си като изнасилваме, пак БОГА изнасилваме! /…/ Но знаете ли: по някой път, като опъваш тази тетива - опъваш я, опъваш, и дойдеш до едно място, дето не можеш да опъваш повече, защото тя не може да издържи. И като я скъсаш, знаеш ли какво ти причинява?... Сега някои от вас не схващат как идат нещастията!”

(1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:287)

ИНАК НАВСЯКЪДЕ ЗАМЕНЯМЕ ТАЗИ НЕУДОБНА ДУМА С ДРУГА („насилвам”), която не звучи тъй стряскащо за съвременната ни езикова култура. В оригиналите Си беседи, Учителят и епохата Му по онова време явно не са влагали сегашното значение на въпросния глагол.

 

ВСЕКИ ЗНАЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО ПРИЧИНЯВА КРУТО НАСИЛИЕ НА СЕБЕ СИ. Знае – и продължава. Когато знае или не знае, че извършва насилие и над ближния си (или се прави, че не знае). Не винаги насилието е пряко – прави се и чрез изнудване. Но ако го причинява на съществата с монада, които са САМ БОГ, няма си представа как може да го шибне кордата, когато се скъса, или да шибне най-скъпото му. А Бог не знае силата Си – може да събори и цяла империя. Всъщност, Бог никога не е способен да направи това: Той е всеблаг и всемилостив. Но е направил света така, че когато насилваме себе си, природата, или някой друг - да ни се случва СЪЩОТО.

 

 

19.11.2019 г. 16,06 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любов, която не е в сила да заглажда греховете, не е любов! Това е ПЪРВОТО нещо, ПЪРВОТО качество на любовта. И казва Бог: „Ще залича всичките им грехове, и сълзите им ще изсуша, ще ги изтрия“. Следователно, това е ПЪРВОТО качество на любовта. А силата в какво седи? - Ако твоята любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, ТОВА е любов. Аз ТАКА определям любовта. Мирът само тогава ще дойде, ако любовта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любов. И когато Христос е казал онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе, да му простиш, той е искал да каже това. И най-мъчното нещо е това! Много мъчно е да простиш,;не само да простиш, но да забравиш; не само да забравиш, ами и помен да не остане на това място! И там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили.” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:290-291)

 

19.11.2019 г. 16,41 ч.

 

КЪТИ-КЪТИ ЛЮБОВЧИИ, КЪТИ-КЪТИ ОКУЛТИСТИ И ГУРУВЦИ, КЪТИ-КЪТИ ТЪРГОВЦИ И МАНИПУЛАТОРИ…

УЧИТЕЛЯТ: „Молиш се, молиш се - Господ не те чува. Защо не те чува? - Защото искаш да Го лъжеш. „Къти-къти“, „къти-къти… - Като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошките. „Къти-къти“: хване една, „Ох, моето пиленце!...“; Къти-къти“ - тýри я в тенджерата…; - „Къти-къти“ - докато я изяде… Е, как мислите вие? Мислите ли, че аз мога да вляза във вашата тенджера? – Никога! Нито аз, нито вие! „КЪТИ-КЪТИ“ не може! И ще дойде тогава и някой окултист, но какъв? - „Къти-къти“ окултист… А ние сме оградени с „къти-къти“! И сега ще ви питам: от кои сте? От „къти-къти“?... - Всички стари окултисти аз ги кръщавам тъй: „къти-къти“.” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:291-292)

 

КОЙТО ХОДИ ПО КАНДЪРМИ И ПРЕЗЕНТАЦИИ, КОЙТО ВЛИЗА В ТЕНДЖЕРАТА НА ЛЪЖЦИТЕ И ПРОДАВАЧИТЕ, ЗАСЛУЖАВА СИ ГО... Не всички си плащат с джоба си, със здравето или живота си, но си плащат с душата си, което е много по неприятно.

 

 

19.11.2019 г. 17,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ Е ЗАЛИЧИЛ ОЩЕ ПРЕДИ 100 ГОДИНИ всички окултисти, които измислят канони, требници, правила и въдички. Посочил ни е пътя към безсмъртието, по който вече никога няма да имаме вкъщи врагове, но само приятели. Него даже децата, животните и природните духове Го слушат и разбират по-добре от нас, защото са чисти. Той се разговаря и с дърветата.

УЧИТЕЛЯТ: „Време е вече да кажем: „Моята любов може да заличи моите прегрешения!“. Не е въпросът може ли или не може. - НИКАКВИ СЪМНЕНИЯ! Всичките други правила, които окултистът дава, аз ги заличавам! Любовта с правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава - СВЪРШЕНА работа! Като дойде тази любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! ТО Е ПЪРВОТО НЕЩО. И в дома ви вече няма да има неприятели - ще има само приятели.”

 

(1922.05.18о.нео. Необятната любов.ТРЖ.1922:292)

 

 

 

19.11.2019 г. 17,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не говорете за любовта, докато не е във вас, срамота е! Това е най-свещеното име! Любовта е едно от най-свещените имена, с което светът се създаде. Само когато си готов за любовта, ще я повикаш, и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство! ТУЙ ще създадеш, като произнесеш нейното име!” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:292-293)

 

 

19.11.2019 г. 18,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ще кажете: „Ами че не Ви ли виждаме?...“ - Не ме виждате! „Нали ни говорите? Нали си говорим?...“ - Не си говорим… Ние си говорим на един неразбран език. Вие даже една хилядна част не разбирате от това, което се говори; а от онова, което ВИЕ бъбрите, и аз една хилядна част не разбирам…Разбираш Учителя си САМО ТОГАВА, когато си във връзка с тази Велика Любов - душата ти САМО ТОГАВА има общение с Него! Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за всички твои погрешки; и ТИ ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител.”

(1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:292-293)

НЕ СА ГО ВИЖДАЛИ ИСТИНСКИ ДАЖЕ ТОГАВА, когато е бил телесно на земята пред очите им. И ЕДНА ХИЛЯДНА част не са разбрали от това, което им говори; а какво ще разберем днес ние, когато за повечето хора Той не е телесно на земята? Нито пък Той има време и желание да разбира и една хилядна част нещата, които ние си говорим и съчиняваме… Въпреки това, когато иска и когато пред Него има някоя чиста и мила душа, Той може да я изслушва с часове, каквото и да говори тя. От горните Му думи разбираме още, че ако някой иска да ни се пише за Учител, ние ще го разпознаем по това, че той е сляп за грешките ни, както и ние ще бъдем слепи за нещата, което си мислим, че са Негови погрешки. С тази разлика, че и тук, и друг път Учителят, въпреки че е Учител и ИМЕННО поради това често си признава че и ТОЙ прави грешки и се цапа като нас. Докато „непогрешимите” никога няма да признаят това за себе си и твърдо ще поучават другите с апломб откъм огромната си висота, даже ни размахват пръст. Ще наричат себе си "Учители" – и ДРУГИТЕ ще ги наричат така… И точно заради това те не са Учители, не приличат на Учители и няма да станат скоро Учители.

 

19.11.2019 г. 20,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мислите ли, че ония, на които ръцете са меки, са най-чисти, че са най-праведните? Мислите ли, че онези моми, които ходят с хубави дрехи, са най-чисти? А онези в кухнята, необлечените - най-грешни? Или онези, които копаят на нивата, са грешни? - Аз мисля обратното: онези, които само играят на хорото, са най-големи грешници; онези, които се молят в църквата, са най-големи грешници! Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли в какво да е грешен? - Той е по-праведен!”

(1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:294)

УЧИТЕЛЯТ ИМА МНОГО ИЗКАЗВАНИЯ В ПОЛЗА НА БЛГАРСКОТО ХОРО, но в случая е ясно за кого и защо говори така. Немалко говори и за чистите хора от църквата, които не се обогатяват, не са лицемерни и не съдят никого, защото имат душа и са запомнили думите на Христа. Сам баща Му на земята е бил свещеник.

 

 

19.11.2019 г. 21,15 ч.

ПО-НАТАТЪК В ТАЗИ БЕСЕДА се говори за ония, които се правят на много духовни, обаче никога не пропускат да усвоят нещо за себе си. Не всякога джебчийски – по-умните го правят с хитро изплетени сценки. Колкото лесно крадат, тъй лесно и могат да те прободат. Не винаги с нож, но с език и мисъл – почти без изключение.

УЧИТЕЛЯТ: „Един окултен ученик, който си служи с такива маниери, не може да успее, защото всяка една негова мисъл ще произведе в другия свят такива вибрации, заради които всеки би го отдалечил на милиони километри от себе си! И когато ангелът се приближава до такъв човек, той взима всички предпазителни мерки да не избухне тази бомба. Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер.” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:295)

 

 

19.11.2019 г. 21,49 ч.

 

ОТНОВО ЗА ОСТАП БЕНДЕР на всички нивà: светски, религиозни, духовни, окултни.

УЧИТЕЛЯТ: „Ние ще повярваме в Бога, че Той е заличил греховете ни, забравил ги е. Някой ще каже: „Ама греховете ни са толкова много, че Господ не може да ги заличи...“. – Тогава, ако Господ не може да ги заличи, Неговата Любов е много слаба. Но след като Господ е заличил твоите грехове и ти отидеш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори!”

(1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:295)

 

 

19.11.2019 г. 11,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега в школата вие какво мислите? - Някой от вас е нещастен, търси начин да се излекува. Друг иска да стане учен, трети иска да стане богат – всички мислите само за материални работи. Тия материални работи вие ги „одухотворявате” и казвате, че мислите за Господа… - Не, хората мислят много малко за Бога, много малко!” (1922.05.18о.нео.Необятната любов.ТРЖ.1922:286)

ТУК ТОЙ СЕ ОБРЪЩА не към светските хора и оглашените, а към ВЪТРЕШНИТЕ ученици в този момент в школата. Ако човек би могъл да чува кой какво си мисли, ще се увери, че не само те, но и мнозина от още по-вътрешните класове и повечето претенденти за лидери също мислят денонощно за себе си, за изявите си и за какво ли още не, но не и за Бога. ТОТАЛНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ В БОЖЕСТВЕНОТО И ТОТАЛНОТО БЕЗКОРИСТИЕ СА ИДЕАЛИ, КОИТО СА ОЩЕ МНОГО ДАЛЕЧ ОТ НАС. Молим се механично „Избави нас от лукавого”, КОЕТО ЗНАЧИ ОТ ЛУКАВСТВОТО ВЪТРЕ В НАС. Но не е ли лъжа и лукавство да претендираме, че вършим нещо в името на Бога, Учителя, Учението, а всъщност постоянно да виждат хората НАШЕТО лице, да слушат НАШИЯ глас, да се замърсяват от НАШИТЕ измислици и полуфабрикати - и да си ги купуват? Учителят строго укорява християнските лихвари и продавачи дори в случаите, когато те отстъпват от цената за „вътрешни хора”. Но какво би казал Той за духовните наемодатели и усвояващите народни имоти и дарения? За братските търговци, които надуват братските си заплати и цените на продуктите и услугите си до недостижими за народа летви? Стенографите получаваха по 60 лева месечно от приятелите си, за да не умрат от глад, И МОМЕНТАЛНО ГИ ДАВАХА ЗА ХАРТИЯ, ИНДИГО И МАШИНОПИСНИ ЛЕНТИ! Ако някой заведеше това като „братска заплата” или „хонорар”, те биха се хвърлили в реката да се удават, понеже това ЗНАЧИ УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ И НА ЦЯЛОТО МУ СВЯТО ДЕЛО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! Каква ирония! „Хонорар” произлиза от „чест”, а какво би направил Апостолът с Организацията, ако тя би си гласувала заплати и би определила почетна заплата и за него? Наистина, простите и даже някои най-приближени са си представяли, че Христос и Левски ще станат след „победата” ЦАРЕ и ще потънат в удобства и привилегии, както всички останали отрепки от властта. Какво е отговорил Васил Левски при този въпрос? Какво движи идеалиста? Св. Иван Рилски – на заплата… Почетен председател на търговска фирма „Св.Иван Рилски” с търговска марка „Св.Иван Рилски” и тлъсти дивиденти от наемите за хотелски комплекс „Св.Иван Рилски” и печалбите от светите му думи и дела и иконите му, от обиколките по светите места… Като влезеш в братски хотел, ще видиш на стената написана таксата за преспиване. Като влезеш в луксозната им тоалетна, ще видиш кутия, както в братската къща някога, с бележка да се оставят стотинки за тоалетната хартия (имахме и видеозапис на това – в кутията хвърляха само по 1 и 2 стотинки…).

Какво биха казали последователите, ако при новата власт видят Апостола и Учителя си да мият безплатно краката на хората по къщите или да са теляци без хонорар в някоя обществена баня? И после ще спят даже и през зимата в кашон или без кашон под моста, за да са заедно с бездомните. "А СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ (даже и доднес, понеже Той е МНОЖЕСТВО) ГЛАВА НЯМА КЪДЕ ДА ПОДСЛОНИ".

 

20.11.2019 г. 19,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И когато нѣкой пѫть азъ съмъ малко рѣзъкъ въ своитѣ бесѣди, казвате, че искамъ да ви нападамъ. - Не, азъ говоря ИСТИНАТА. Азъ обичамъ да говоря на мекъ езикъ, и съжалявамъ, когато съмъ принуденъ да кажа истината. Но когато я кажа, тя влиза въ стълкновение съ интереситѣ на хората, понеже тѣ не съвпадатъ. И азъ съмъ поставенъ прѣдъ дилемата: на БОГА ли да угодя - или на хората? Ако угодя на ХОРАТА, БОГЪ ще ме отхвърли, а ако угодя НА БОГА, ХОРАТА ще ме отхвърлятъ. Тогава казвамъ: прѣдпочитамъ по-малкото зло — да ме отхвърлятъ ХОРАТА, защото да ме отхвърли БОГЪ е голѣмо зло.”

(1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:327)

 

 

20.11.2019 г. 19,23 ч

 

УЧИТЕЛЯТ: „Но никога нѣма да ви повѣря цѣлата истина, защото е свещена, а вие може да злоупотрѣбите съ нея. Само когато смъкнете филонитѣ си, когато смъкнете вашитѣ одежди и приложите правдата, само тогава азъ ще ви посоча правила вѫтрѣ въ природата, и въ една година вие ще имате такива резултати, както за хиляда години.” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:327)

 

 

20.11.2019 г. 17,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Волътъ и човѣкътъ иматъ еднакви права прѣдъ Бога. И ако вие не отдавате това право на вола, то е ВАШЕ разбиране. Но единъ день Богъ ще ви докара въ сѫда и ще ви каже, че вие трѣбваше да бѫдете справедливи спрѣмо този волъ, който ви е оралъ 10-15 години на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили. И слѣдъ туй ти го заколвашъ! /…/ Въ божествената книга воловетѣ иматъ съвсѣмъ друго предназначение, отколкото вие знаете. Вие, като намѣрите единъ волъ, ще го впрѣгнете да ви работи, нали? А въ божествения свѣтъ тия сѫщества извършватъ съвсѣмъ друга длъжность. Воловетѣ на небето сѫ много по-интелигентни, отколкото най-великиятъ философъ тукъ, на земята! Знаете ли вие туй? Духътъ на единъ волъ горѣ, въ божествения свѣтъ, е 10 пѫти по-интелигентенъ и отъ най-гениалния човѣкъ на земята!” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:324)

 

 

20.11.2019 г. 20,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Въ туй учение, което азъ проповѣдвамъ, пѫтьтъ е най-лесенъ, но методитѣ сѫ най-мѫчни. Тия опити, които ще ги направя, нѣма да бѫдатъ веднага сполучливи. Ще си зададете голѣмъ трудъ. УЧЕНИЕ ТРѢБВА, УЧЕНИЕ, УЧЕНИЕ, УЧЕНИЕ! То нѣма да дойде лесно. Най-голѣмото заблуждение е като казватъ, че Господь ИЗВЕДНЪЖЪ щѣлъ да ги научи. - Е, хубаво, покажете ми единъ човѣкъ, който се е родилъ ученъ. Той се ражда съ извѣстни дарби, но Духътъ не може всичко да даде. Най-ученитѣ хора сѫ минали прѣзъ такива страдания, мѫчения, изпитания, за да добиятъ туй знание! Сега искатъ да ни убѣдятъ, че то лесно може да се даде. - Това е лъжлива философия. Богъ обича прилежнитѣ, трудолюбивитѣ, искрени хора, които обичатъ да работятъ. Честно и почтено трѣбва да се работи!” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922. Съг:328)

 

 

20.11.2019 г. 21,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Коя е онази сила, която може сега да ни сближи? Защо ние не се разбираме? А МОЖЕМЪ да се разбираме! Свѣтътъ е ТОЛКОВА широкъ! Въ него има вложени за всички ТОЛКОВА блага! Вие МОЖЕТЕ да бѫдете щастливи, но още не сте живѣли, не сте живѣли! И вашиятъ животъ, сегашниятъ ви животъ азъ го намирамъ, че не е отъ много щастливитѣ.” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:328)

ЕДИН БЛИЗЪК РАЗПРАВЯШЕ: „По време на една беседа Учителят спря замалко и ни изгледа с ТАКАВА любов, с ТАКОВА съжаление! И след паузата каза: „Гледам ви и ви се чудя: ВОДА газите, ЖАДНИ ходите”.

НЕ ГО Е КАЗАЛ САМО ЗА ИЗОБИЛИЕТО ОТ СЛОВО БОЖИЕ, което се е леело тогава. Божествените Учения се отличават по това, че освен призивите им да разпознаваме и изучаваме Словото, да възлизаме в Духа, постоянно ни насърчават да търсим щастието и да бъдем щастливи И НА ЗЕМЯТА. Да живеем пълноценно, радостно, весело, със всичка сила. Именно с тази цел постоянно ни подтикват да търсим ОНАЗИ СИЛА, КОЯТО МОЖЕ ДА НИ СБЛИЖИ. Да търсим РАЗБИРАТЕЛСТВО между различията. Светът около нас наистина е огромен и достатъчно широк за всички. Бог наистина е вложил в него безброй божествени блага, през които ние вървим като лунатици.. Блага, в които всеки ден газим като в чисти извори, като в бистра и благодатна река. В същото време стискаме до кръв празните си кратунки и шишенца, изгаряни от жажда. Чакаме някой да ги напълни със съмнително чиста вода или други отровни течности - някой кон кретен (грешка - конкретен...)

 

 

20.11.2019 г. 18,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „ И СЪВРѢМЕННИТѢ хора казватъ: „Кой те е пратилъ тебе да ни говоришъ тука, да ни смущавашъ?!“ Азъ ще имъ отговоря тъй: „Вашата кола скоро тукъ, на пѫтя, ще се забатачи и ще се счупи, а тамъ нѣкѫдѣ има другъ пѫть, много по-удобенъ. Азъ съмъ се явилъ да ви прѣдпазя. Слѣдъ като извърша моята длъжность, ако ме послушате, добрѣ; а ако ли не, вие отъ собствената си опитность ще се научите”.” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:325)

 

 

 

21.11.2019 г. 11,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣкога, когато имаме желанието да направимъ добро, ние очакваме да станемъ ПО-НАПРѢДЪ много добри, и ТАКА да работимъ за свѣта. Такова учение не сѫществува.” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ 5.1922Съг:332)

ЕТО ИЗВАДКА ОТ ЕДНИ СПОМЕНИ, в които се вижда как се мъчи да решава този проблем един млад и зелен не само по календарни години – и какво му се случва. Не винаги неприятните събития са кармични – ИМА И СУРОВИ УРОЦИ ЗА НЕПОСЛУШНИТЕ, САМОНАДЕЯНИТЕ. Сурови – но нагледни, на живо. Така те се впечатват ЗАВИНАГИ. Така може да се излекува упоритата отшелническа стръв от векове ДА НЕ ИСКАМЕ ДА НИ ВЛИЗАТ АУРАТА. Но би казал някой, че става дума за нещо друго: кармата на царете, които, макар и да са си говорили с Господа, някога са имали несметни богатства, дворци и роби. Или – кармата на Скитника-евреин… Напълно възможно и в двата случая – какви ли не сме били… Както и да е – случките си ги бива, съдия-изпълнителите на всяка крачка са без грешка… В резюме: искал съм ПЪРВО ЧРЕЗ ОТШЕЛНИЧЕСТВО да стана по-добър и съвършен, за да имам право след много години да се върна след хората и да правя добрини:

„Заминах да работя като нередовен учител в едно село - Жълтуша в Кърджалийско, - откъдето получих писмо, че има свободни места. Със средно образование – това значеше нередовен учител в България по онова време. Среднист можеше да се работи само там, където липсват учители, и предимно в този район – Кърджалийски, Хасковски, рядко в други. Учителството ми се разви изключително неприятно - до степен, при която аз не можех повече да остана там. Оставих писмо на директора и в отдела, по причини, които изложих, отидох в съседното село и постъпих като миньор. От всяко място, където съм работил, където съм учил, където съм бил – това важи, разбира се, почти за всеки човек – има хора, които завинаги остават в сърцето, в душата и в паметта ни. От Жълтуша никога не мога да забравя трима души, и ако сега си позволявам да спомена за тях, това е, защото не е изключено в далечно бъдеще – ако тези касети със спомени по някакъв начин стигнат до тях – да мога да възстановя връзката се с тях още в този живот. Това беше едно много одухотворено и мило момиче – колежка, която се казваше Грозданка. Един колега-писател, с когото ходехме навсякъде сред природата и беряхме и гъби – Валентин Старчев, детски поет и писател. И една учителка, на която не искам да казвам името. Тя беше колежка, омъжена и с две деца, която вечер ме причакваше в тъмните улички и винаги ме прегръщаше и целуваше. Искаше да се разведе и да тръгне с мен "до края на света", както ми казваше. Казваше ми също неща, които ми беше неудобно да ги слушам. Не знам – тя нещо чувстваше, казваше ми: "Ти си магьосник…, ти скиташ между звездите - и т.н. и т.н."

 Цял живот съм се чувствал много щастлив, защото обичах физическата работа, обикновения физически труд. Изключително добре се чувствам сред работниците и с хората от народа, защото при тях няма тази манийност и тази горделивост, това желание да унижават, тази надутост и тази конкуренция и пр. Това състезаване и това дребно чиновническо съперничество. Ние знаем от Учителя, че принципът на съревнованието и състезанието, на перченето, на пъченето, не е принцип на Бялата Ложа, а на точно противоположната. И през целия си живот аз съм се стремял, правилно или неправилно, да заемам по-ниски длъжности. Това ставаше и по причина на обективни пречки от страна на властта, която ни изхвърляше отвсякъде като "идеологически диверсанти". Както преди 9 септември, така и след това, навсякъде в цяла България вървеше някакво тайно окръжно (това важеше и за целия соцлагер), че всички, които имат по-особени разбирания, били те религиозни, духовни, окултни или политически, да не се допускат на работа по специалността или да бъдат изгонвани, особено когато това касае възпитаването на младежта. Така че, особено хуманитаристите, даже когато се случваше властите да недогледат и да бъдем назначени на работа, много скоро някои хора почваха да взимат много непочтени мерки да ни изхвърлят от местата ни, даже и когато бяхме "най-добри в професията" - с грамоти и медали. Но от учителството в Жълтуша избягах сам. Не ми е удобно да казвам от какво беше болен зам-директорът, който се внедри да живее в моята стая измежду десетките възможности да си избере която иска селска къща. Бях бил стотици километри, за да имам най-после собствена стая, в която да съм сам, но... На някой му било скучно сам и трябвало да има с кого цяла нощ да си говори... Ядеше, с тая болест, от моите съдове. Аз все още трептях като капка роса в понятията си за "чистота и девственост" и си изработвах една неприкосновена територия, а той нощем често ме гонеше любезно в спалните на учениците, за да си вкара поредната учителка върху моето осветено дървено легло, което си бях направил сам по окултни пропорции и с пречиствателни формули и молитви... Защото там той, на твърдо... Медитации, концентрации, инспирации, фантазии, молитви "изчезнаха там"... Все още не разбирах какво иска да ми каже Небето. Така че, когато попаднах в мината, трите инцидента там, които ме накараха да си сверя часовника какво се иска от мене и защо пак тъй се усложниха нещата, бяха следните:

 1.Една греда падна върху крака ми (аз работех на 300 м. под земята, за да добивам олово за родината ни бащина. За това съм плачел още в утробата на майка си...)

 2.На следващия и по-следващия ден, когато продължих да бъхтя, куцукайки, падна и една тежка буца оловноцинкова руда на главата ми (добре че сме с каски). Така захлупи каската, че замалко да ми отреже ушите. Не уврях и от това...

 3.Верни на методите си, ангелите-назидатели ми устроиха и следната сценка. Бях си взел напълно празна стая под наем у един помак. На циментовия под натрупах половин метър книги от библиотеката ми в София, които си ги бях изпратил с колети и задръстих пощата в Жълтуша. Бях си ги наредил като войници по големини, дебелини, видове и теми в дървената библиотека в стаята си в пансиона, която също си бях направил с трион и ренде в ръката и си я бях вдигнал до тавана по всички стени, даже и над леглото. Напълних всички рафтове догоре. Нали трябваше да се развивам духовно десетки години в това село, както бях решил?... Като дойде колегата, помоли ме да разваля едната стена и да му направя от библиотеката и на него дървен креват - много му харесвал моят. Друго си е да си общуваме, да слушаме заедно транзистор и мачове и да ме просвещава как се става мъж... С наивната си глава му бях съобщил, че съм още невежа в тази област... Нямаше нищо против и да ми направи показнò с една млада колежка от другото село, ако се скрия под кревата и гледам през една цепка, стига да не дишам... Толкова беше добър педагог след двугодишните партийни курсове за директори и заместник-директори!.. Даже беше готов да ми я пусне и на мене или да ми докара още две-три отнякъде за разнообразие - какъв арабùя... Аз не се възползвах и от трите предложения, предпочетох да си лежа при учениците и да се чудя до Бога как е възможно толкова красиви и млади колежки да имат работа с един тъй дебел мъж, болен от сифилис. Една сутрин Грозданка ме намери разтревожена и ми показа една кутийка от лекарство, която намерила в кошчето ми... Подължавам с точка трета за миньорската ми епопея, извинявам се за тъй дългото лирично отклонение за дейността на българските учители и възпитатели. При помака спях върху книгите си, защото той нямаше излишно легло, пък и при тая ситуация нямаше къде да се помести. Идвах труп от мината, там трябваше да бутаме на 4 смени вагонетки, които сме напълнили с тежката руда с едни огромни кюмюрджийски лопати. Разказах ли това?: Като ме питаха от бригадата "Даскале, защо се смееш, като работиш?", аз им казвах: "От щастие!" Те въртяха длани и ме гледаха съжалително. Не можеха да разберат какво е да останеш сам в света и сам в една стая и никой да не те учи на нищо. Никой да не ти казва дали е идеологически правилно да мяташ рудата във вагонетката наляво или надясно. Да работиш в бригадата на Бачков, която изкарва най-много, понеже взима винаги най-рехавите участъци и дава най-много срутвания и жертви. Първият мотив (парите) нямаше за мене никакво значение, но вторият беше доста съблазнителен. Да си отидеш от тази земя - и повече никога да не се връщаш!... Поантата на точка трета. Сметките ми за мир и покой в самостоятелна стая и никой да не ми се вмъква в аурата, обаче, и тук се оказаха криви. Още на третата вечер едни пияни турчета от мината дойдоха да разпускат при мене, защото много се разбирахме. Бяха пехливанчета и тренираха за следващите окръжни състезания. Някакси много интересно им се видя да се тръшкат върху книгите ми… По едно време ме приканиха да не бъда само зрител, да взема и аз участие. Без да ме пита, едно турче ме хвана за краката, завъртя ме и ми прасна главата в стената! Тогава още не знаех, че след няколко години ще направя опит за самостоятелна стая и към мина Радка в Панагюрски колонии, където отидох да произвеждам медна руда за народа си. Тук вече няма да се спирам върху перипетиите. Търсил съм си самостоятелно жилище и мъжка работа на още много места. Имах собствена стая и към ЧЛК Ихтиман в бригадата на формовчиците. Две седмици след постъпването, циганите ме донесоха в нея в безсъзнание. Имах собствени два квадратни метра и на едно балконче в друг град. На таванчето в "Люлин" цели 10 години бях на 5 квадрата, дал Бог. Два месеца в началото си изнасях "тоалетната" в найлонови торбички и шишета... Имах самостоятелна стая и като учител в Широка лъка, украсена с родопски одеала. Докато не се разплакаха ученичките ми, че С. от 9-и клас е отишла да прави аборт от директора. В Симеоново имахме къщичка на кокоши крака, но без вълшебните екстри. Тъкмо си докарах на гръб един изхвърлен бойлер от дерето и си направих от него с кирката печка, когато един селянин ни взе местото с подправени документи и го съдихме 10 години със 7 адвоката. Как няма да ни го вземе, след като адвокат му беше самият Йордан Соколов - председателят на парламента! "Това место ми излезе златно!" - ми призна един ден Пасо, който ни взе местото. За да посрещнем Г. на тази земя, отидох да работя по покривите заради наема на един апартамент с топла вода и парно (не че след 29, 36 и 41 години някой няма да направи същото заради три други деца, за които също не е правил ДНК-тест за биологическо бащинство [но накрая имаше 1200 лева и направи, от което разбра, че не им е биологически родител, впреки че си го знаеше и без тест от самото начало]...). Преди това бяхме квартиранти на една Веса Начевска, която ни принуди да платим 20 лева за една стара масичка със следа от ютията ни, забравена от Р., след като на етикета й отдолу пишеше „8 лева”. На "Цар Самуил" бях живял 20 години във фотолабораторията на баща ми на 3 квадрата, но и в две други стаи, над които и под които имаше пияници, битки, сръбска музика и оргии. Утешавах се със стаята на един Българин на Изгрева, под която е имало свинарник и кръчма, въпреки хилядите Му последователи още по онова време. Като работник на Ардинския мост ми дадоха да спя сам в един склад с нафта по земята - какво удоволствие! В казармата, в началото, 2 месеца бях с 200 души в помещение, което не се проветряваше и всички вътре бяха с непрани партенки, пушеха до един и ядехме боб през ден... Затова пък последните 4 месеца старшината ми даде килерче в едно пусто поделение под Панчарево, където трябваше само да хвърлям царевица на кокошките му. Никога не съм имал по-щастливо време в живота си! В Пелопонес попаднах при чорбаджии-робовладелци, който ни наблъскваха в мазета като сардели с тоалетни без врати, неизменно пълни догоре. По стените пълзяха клозетни буболечки и червеи и падаха отгоре. От юрганите от първата световна война висяха мазни фандаци на кичури и водопади. За това "легло" им плащахме по 4 евро на вечер. Аргатите не спяха, цяла нощ пиеха и играеха на карти, помещенията бяха общи за мъже и жени. Един мъж, когато все пак някои заспиваха, викаше насън и плачеше: "Майко, майко, ела си да ме видиш!...". Но даже и във Византия се замечтах за самостоятелна стая. За целта се бях уговорил с един боклуджия да му стана ортак - чиста работа… Не мислете, че си измислям. Всичко, което разказвам, се е случило наистина. По системата "От главата си пати", както правилно е забелязал народът ни. В тази глава се оформяха и мечти да стана пожарникар или коминочистач, в търсене на "свободна професия"... Само тия две мечти не можах да изпълня... Сега ще кажете: "Бранислав Нушич трева да пасе...", но аз ви говоря истината. Живо съм си представял, че пожарникарите имат работа само по време на пожар, а в останалото време могат да се развиват духовно... Нямах представа какви са тренировките им... Лежа си аз на пожарникарското легло във фантазията си и си чета романи... Е, има юркане и катерене от дъжд на вятър, но то е полезно за здравето... Тц, не, пожарникар не става: много началници и хора около мене, без самостоятелна стаичка... Тогава се сещам за стихотворението на Ал.Геров, където той вижда себе си като прозрачен великан в небесата и се чувства много добре "в тази своя огромна квартира". Да стана пилот? - Не, бръмчи много... Тогава безмоторен летец! Ами да, Ванката на Витоша нали ме подлуди някога по безмоторните, та като ме водеше, аз ги милвах и плачех от радост. И него са го взимали за луд, като се е смеел на глас във висините от щастие и е хвърлял семена от шипки, за да поникнат в полята... Безмоторен пилот не станах, понеже пускали само военни и партийци - другите бягали със самолетите през граница... Тогава замечтах за горски стражар - ето ти най-прекрасната къщичка в гората! И там запецна - можело само женени... Така поне ми казаха, не знам дали е правило. А на Златни мостове на Витоша, докато си режех сухите клончета на боровете и чуруликах с уста на пилетата и те ми отговаряха, не мислех, че някъде може да има по-хубава професия. Няма хора наоколо, няма началници, бижу... Даже и когато трябваше да подравняваме алеите, пак беше весело. Мине двойка влюбени, Иван Доков пръдне с уста и си сложи ръката на дупето с хиляди извинения... Викам му: "Не ти ли е неудобно, не се ли излагаш някакси?"...- "Ами излагам се, ама тия двамата и много други днес цял ден ще се смеят днеска нагоре, като си спомнят за случката..." Милият Ванка, дай Боже да е още жив! Наистина, не бях сам и в стаята на Златните мостове, бях с него, обаче той поне беше също вегетарианец, не пиеше, не пушеше, не хъркаше, не миришеше. Друго е интелигентен човек. Там ме научи да правя най-вкусната коприва със запечено брашно и с ориз и орехи, която съм ял някога. Разправяше ми денонощно за преживяванията си в безмоторниците, които не могат да се сравнят със нищо. И всичко това и до ден днешен (2013!), след като Венно ми бе казал оше през 1965-а: "Боя се един ден духовете да не те запратят в някоя девета глуха - в някоя пещера или някоя дълбока провинция, - а на нас работата ни е сред хората." На шега или не, представях си и как ставам коминочистач... Който не е лежал на горещ покрив високо над света, не знае нищо. Е, поработих и по покривите, но със сребърна пудра, каучук и бензин. Някъде разправям как там един ден се наложи за се носи без спиране бака без дръжки с течен материал, за да грохне по пътя месоядецът... Как със същата цел трябваше сам да кача една желязна греда на най-високия покрив на теца, за да зинели колегите от почуда на какво било способно едно тревопасно... Не можа да я повдигне сам даже и В., който е бил национален или регионален по вдигане на тежести. Отидоха да търсят трети, понеже двамата не можаха дя я помръднат. Може да е педагогика, може и да е било от тщеславие, обаче гредата най-горе е факт, сложихме макарата и почнахме да дърпаме нагоре материала. В стремежа си към самостоятелно жилище без колеги и началници, влязох и в буркан на стрелочник... В първи и втори пост на гара Искър имах едни от най-чудните преживявания в живота си. Тогава разбрах, че физическият шум е нищо. Първо не можеш да спиш няколко нощи; после, да минат и 180 влака на смяна на два метра от тебе - нищо. Стремежът към изолиране от хората е странна, упорита болест. Бягствата от астралната воня и психическия шум на "простите хора" - още по-упорита. Неразбиране на Оня на кръста, който е говорел с Бога не само в пустинята и планината, но и в кръчмите и бордеите на хилядите нещастни и отритнати и от самия кръст. И в Странджа един добър човек ми даде изкорубена барака от пресован картон, но въпреки плъховете, съселите, паяците колкото мишки и стършелите, пак щастието беше неописуемо, защото бях отново сам. Поливах до след полунощ повече от два декара нещата, които бях насадил, и пеех... В едно монтанско село наскоро спах при неописуем студ, макар и под три одеала. В един град ми дадоха чудна стаичка, но духовете от съседната стая, превърната в склад, постоянно правеха набези и се вмъкваха в аурата ми. Искаха да ме състарят и прегърбят. Една къща в Етпороле се превърна в затвор, тъй като приятелката, която ме беше поканила, умираше от страх да не би да ни видят комшиите и не смеехме да ходим до селския клозет в двора. Служехме си с буркани и тенджери вътре в къщата, на 20 сантиметра от къкрещата гозба на котлона.... После същата ме покани в апартамента си в София, където трябваше да ходим между планини от десетгодишен боклук и сухари още от турското робство. Тъкмо го подредих и изчистих, тя започна да ме заключва в апартамента и аз не можех да излизам. В друг град пак ми дадоха малка стаичка, но пушекът от едно мощно предприятие бълваше черни кълба право в прозореца ми и прозорците на хората, а в блока имаше и бебета. В Швейцария ми дадоха чудна таванска стаичка с душ-кабина, но там се разразиха други българизми, поради които щях да ходя пеш 200 километра до Женева, без пари и паспорт не по моя воля, ако не ме бяха спасили приятели. В Унгария бях на хотел, в който наши видни дейци и писатели споделяха опит как се произвеждат видни млади поетеси. Спал съм и в асансьор, когато баща ми македонецът изгони една приятелка от стаята ми след полунощ, докато ние обсъждахме високите материи на девствеността и целомъдрието и не смеехме да се доближим на по-малко от 5 метра. Във Владая ми дадоха без наем една вила, която иска чистене 14 години, за да си направи човек място за спане половин метър. В едно рилско село около Кочериново добри хора ми дадоха голяма къща и двор с дебели зидове - "мечтата на поета". Оттам също останаха незабравими спомени и филми, обаче в нея обитаваха много плъхове и духовете на всички издавени от турците преди 150 години в реката, която е минавала точно на това място, където е къщата. За пръв път спах в клозет с тапи в ушите в един курортен град, където отсреща по цели нощи се веселяха не с децибели и хектабели, а с гигабели - ще срутят квартала. Народната милиция минаваше по тази улица съвсем спокойно, може би бяха назначили глухи служители. Тази практика царува и до днес в курортните ни градове - няма такова нещо "закон за спазване на тишината", нощните барове са доходно нещо както за собствениците им, така и за администрацията. Кефо Кофата на "Самуил" разполагаше две огромни тонколони на прозореца си в отсрещната кооперация, за да ощастливява пет квартала от Банята до Христо Ботев по цели нощи със сръбска кръчмарска музика до дупка. Денем поправяше автомобили, като ги форсираше за проба до припадък и до падане на керемидите... Така мога да изпиша още 10 страници с подобни екшъни, от които най-после ще останете окончателно с правилното впечатление, че нормален човек не може така да се набутва постоянно между шамарите. И Държавна сигурност ми е препоръчвала да ида да се прегледам, и аз сам си представял че трябва да ида там и да потърся за помощ, понеже не съм сигурен откъде идва всичко това в живота ми. Отвън никой не ни е виновен, човек сам си бърка своите каши. Преди да продължа с темата на тия нескончаеми перипетии - миньорството ми в рудник Еньовче, - искам да уточня, че съм спал в клозет още веднъж след около 15 години. Беше в един хотел в София, където подовото отопление беше като фурна. За да не замирише на печено и по други причини, инсталирах се в "тоалетната", както наричат на такива места недовършените нужници. Тя обаче бе отдолу и отгоре свързана по въздуха със съседната баня и тоалетна. Не само по въздуха, но и чрез водата и други течности и материали, които пълнеха моята, когато някой влезеше оттатък по нужда или да се къпе. За звуците - да не говорим... Така че одеалцето под мене стана вир-боза още първия път... На един метър - фурна, а тука - февруарски студ на кутийки и лед по стените. Пускането на водата - като експлозия през последните бомбардировки. Тогава, именно, оформих прочутия си разговор със Шефа, който разказах веднага на приятелите си. С извинение за думата - "бъзиках" се с Него - знаех, че няма да ми отпраска шамар, правил съм го и друг път и даже го кефя, понеже никой не разговаря така с Него...

 - Шефе, нещо май за пръв път в еволюцията си почвам да се питам дали съществуваш...

 - Абе и Аз нещо напоследък почвам да се съмнявам в това - отговаря ми веднага Шефа или изстрадалото ми въображение. Ако е то - евала, ставам за писател... Обаче репликата му продължава с шопско ударение на глагола. Шефът споделя: "Нещо и аз съм тръгнàл да ставам атеист напоследък..."

За секунда се замисля и добавя: - Ама след малко ще видиш, че макар и атеист и толкоз одъртял, не съм все още съвсем сдал багажа... Зазорява се, аз се прибирам във фурната, защото повече не се издържа. По едно време се почуква и влиза една млада циганка, която е настанена с бебе и мъжа си точно срещу нас в същия "хотел". Забравих да кажа, че "фурната" представлява собствената ми стая, в която съм живял и спал от раждането си на земята повече от 50 години. Ние продадохме къщата именно на този приятел-хотелиер. Заведох някого там за екзотика или от немай-къде срещу заплащане, за да спя за последен път в собствената си Самуилска стая... Дали е имало още една нощ карма за доизплащане?... Е, за кармата не знам, но си платих като поп нощувките, въпреки че преди няколко месеца бях подарил 10 хиляди лева или евро на същия брат-християнин от Църквата - човека с хотела... Може да не е било само карма, но и дихарма... Циганката казва: "Извинявайте, ще приемете ли този подарък за вашето бебе, понеже моето вече е затрупано от дрешки?" - Подарява не едно, но три неразопаковани, чудни алени костюмчета. Напълно непозната циганка, но млада, добра, чиста, симпатична. И добавя: "От три дена ви гледам, че нямате количка и се чудите как да изведете детето до някоя градинка. Може и на ръце, ама... Та взимайте нашата когато поискате. Все някак ще се уговаряме". (А ние наистина вече се чудихме от кого да поискаме бебешка количка). Освен това, мечтаехме да излезем от тая тъмна фурна не само до близката градинка, но и някъде по-надалече, по-нависоко. Начаса ни звъни един приятел с китайска жена и китайско-българско бебе и ни кани да ни качи с колата на Витоша. Я виж какво слънце! Имаме чудесни снимки и клипче от тази чудесна екскурзия до Копитото... Така че, дали Някой е съвсем сдал багажа, макар и вече атеист, одъртял до безпметство, това е интересен въпрос... Много хубави самостоятелни квартири имах и в железниците преди буркана на поста, като маневрен стрелочник, докато още не си бях доскъсал менискуса между вагоните; имах си самостоятелна "квартира" и в тролеите - в кабината на тролея ми нощем в гаража. А на Сточна гара най-добре, когато няма маневра, се спи на пейката, а през топлите нощи - и по вагоните. Като тролейджия, когато си карал две смени, за да заместиш някоя колежка с болно дете, без да й взимаш надницата, в тролея се спи по-сладко от всякога два-три часа. И понеже нас, будалите, ни пишат винаги последна кола или първа кола от 4 и нещо сутринта, продължаваш трета смяна... Когато пък си нощем последна кола и не бързаш да хванеш персоналната за вкъщи, защото си прибирал закъснелите и пияниците нагоре по "Ленин" и в "Дружба", пак се спи чудно в кабината, защото на никой не му пука, че си пускаш в гаража отоплението - ток, колкото искаш. А когато не си настанил пияниците по скарите в банята, защото не могат да си кажат заглавието и не знаят къде живеят, пак имаш щастието да останеш сам и да се наспиш на някоя дървена скара - особено през зимата, в банята е топло. Та Нийл Донадлд Уолш е прекарал няколко месеца на палатка в онзи лагер за "отрепки на обществото" и показа това на филм като подвиг, а хората от бившия соц-лагер и настоящия капиталистически ад живеят така по половин век и повече, и това пак не им пречи и те да имат розговори с Бога... Хубаво се спи и в някои пещери, в плевня, в копа сено. И на палатка, естествено, и без палатка в топло време само с един шушляк, понеже си си подарил поредната палатка и спалния чувал. Но някоя сутрин, някоя малка и невинна лисичка на Витоша ти взима и шушляка... Всичко това, плюс още много неописани кътчета, където си спал, е поради неистовия ужас от домашните и кварталните дракони като кървави октоподи или медузи, които пият домашарите и еднокъщниците. Когато гледаш все едни и същи физиономии около себе си и те денонощно те учат на ум и разум или ти влизат в аурата когато си поискат, мъката става непоносима, въздухът не стига, бодежите в сърцето и виенето на свят стават неописуеми, търсиш спасение където ти видят очите. Тук в тия спомени е нямало как да влезе и случаят в с.Дълбоки край Стара Загора. Един приятел ми подари напълно реставрирана и обзаведена къща на два етажа. Сега вече – казах си аз, целта на живота ми е постигната: ще бъде тихо и ще си спя сам (да-да!…). Ще си работя градина с големи и малки плодни дървета и място за зеленчуци. Посадихме още фиданки, насадихме малини. Но… „мишката го мисли – котката го отмисля”… Къщата е близнак, а оттатък живее човек, който развъжда свине. В двора има 18 кучета, които лаят до припадък, малките ти ръфат краката, като минаваш, а в моя дял се влиза през едно пространство от половин метър, като се пазиш от най-голямото куче на верига и минаваш на вереф. Защо не му скъсяват веригата – енигма. Така то скъса новото бяло луксозно палто на една приятелка. Нейсе. Стана пожар, пламъци пет метра над покрива, засегна и част от съседа. Анализ: родова карма – тук някога е имало убийства. Пожарът е станал, за да не се случи нещо по-лошо и да се приключи с кармата. И за мой акъл. Защо е трябвало аз да съм между шамарите, се изясни. Този приятел някога е спасил стотици богомили в Европа, помогнали сме му и ние, но са останали и проблемни неща за развързване. В този живот, за благодарност, душата му ни подарява тази къща – да живеем там, ако искаме, до края на живота си. Казвам го в множествено число, понеже пак не бях сам. Този край на живота щеше да настъпи много по-скоро, когато изкарвах голямата бутилка с газ изпод пламъците, отгоре падаха горящи фандаци. Ако не, щеше да избухне и да срине цялата къща, а оттатък имаше и дете. Дишах този дим, викнаха линейка, биха ми инжекция за всеки случай, ако стане белодробна криза. За да не продължи родовата карма, трябвало е някой да каже на приятеля и родителите му, че тя може да се изплати и имотно. Вместо да плаща приятелят на съседа-роднина за щетите откъм неговата страна, той и родителите му се съгласиха да подарят на ощетения целия имот: долния етаж от къщата, който остана здрав, макар и с рухнал под, както и место над 1 декар. За съседа тази компенсация се оказа свръх очакванията му. Обаче всичко това – по линия на кармата. По линия на дихармата (дхармата), законът пак си работи по часовник. Тъй като къщата бе подарена пожизнено и безусловно (без прехвърляне по документи, понеже някои хора не трябва да имат актове за собственост, ако искат да пътуват по вселената), при това с радостното съгласие и на майката, бащата, сстрата, съпругата и децата, Небето се отблагодари за този жест по следния начин. Бащата на приятеля имаше частен цех за металообработване – огромно хале с огромни машини и много поръчки. Един роднина (естествено…) му отнема имота по подъл начин и поръчките увисват. След броени дни му предлагат още по- голямо хале точно за тази цел, на още по-хубаво място, барабар със зелен двор наоколо, НА МНОГО ИЗГОДНА ЦЕНА. Също както някога предложиха на една приятелка нова лека кола 4 пъти по-евтино, защото бе извършила едно Божие дело; както и предложиха за смешни пари бялата японска джипка на друг приятел по същата причина, само три дни, след като той си я пожела и се каза: „Готово, ИМАШ я”. Но да продължа за рудник Еньовче през 1964. При това положение, аз трябваше да се допитам най-после защо ми се дава този урок по такъв начин и какво може да означава това. Когато се върнах в стаята си, отворих беседа. Като инат, който не ще да се предава, аз не исках да ходя на лекар, макар че вече куцах сериозно и кракът ми не искаше да излезе от ботуша. Главата ми се въртеше и болеше от двойния опит за урок от вчера – случая с турчетата. Докторът щеше да ми даде почивка при всички случаи, но аз исках да се боря „мъжкарски” докрай – да докажа на себе си, че най-после ставам за нещо на тоя свят… Тогава все още никой не ми беше обяснил какъв е смисълът на следването. Отрицавах изцяло, че човек трябва да има висше образование. И после какво се случи? Аз в началото бях решил 5 години да остана миньор, какъвто стаж се искаше в Еньовче, за да може човек на 35-годишна възраст да се пенсионира. Луд за пенсия; по точно - умрял. Кой знае каква радиация и каква силикоза е имало там! Мене това въобще не ме бъркаше. Значи, това беше в момента моят "висок идеал" – на 35 години, след като съм бил 5 години миньор, да се пенсионирам... И после - нищо общо с обществото: отшелник, шапка на тояга... Ще имам свобода да си пиша, да свиря, да рисувам, да се развивам духовно... Можете да си представите каква мина е била тази, за да се дава толкова ранно пенсиониране!... Аз тогава въобще не съм и подозирал, че това е бил някакъв много опасен обект, където хората умират като мухи. Бях готов да си продам живота и здравето заради това, което наричах "свобода". По същата логика, парижките проститутки се пенсионират за две години. Представях си как след това, като пенсионер, ще свиря на цигулка, ще се занимавам с изучаване на езици - и цял живот ще живея по начина, по който аз разбирах – с пълна свобода. В някакъв смисъл, това беше една чисто мъжка позиция, действително героична, така да се каже, но с едно дълбоко непознаване на живота и на пътя на Ученичеството. След като паднаха тия две неща на крака и на главата ми и турчето ми я прасна в стената, изведнъж аз реших, че не пет, а една година ще остана да работя... Ще спестя пари да си купя пиано, и като се върна в София, ще се самообразовам... Може да взимам и частни уроци, но - никаква консерватория! Там също е пълно с "предатели", които пишат и свирят модерна музика.. Едно такова много тясно и глупаво разбиране. Но тогава, именно такова разбиране съм имал, както, за съжаление, и днес някои млади хора мислят по същия начин и постъпват точно така. Те не дооценяват голямото значение на светското образование, въпреки неговите недостатъци. И в този момент, вечерта, в дълбока депресия и обърканост, аз отварям един том беседи на Учителя и получавам невероятен отговор. Пълно попадение – точно описание на ситуацията ми.. Но хитът се падна в Евангелието, което също отворих напосоки. Палецът ми попадна на една страница от "Деяния на апостолите". В едно от посланията на ап. Петър попаднах точно на следната мисъл: "Слушайте вие, които сте отишли в еди кой си град и сте решили да поработите една година, да припечелите и да се върнете..." - точна снимка на моя случай! – "...Кой ви гарантира, че утре камък няма да падне върху главата ви?" Бях потресен. Камъкът вече беше паднал на главата ми - вчера или същия ден... Какъв ли ще е следващият, след като в евангелието ми казват "утре"?... Значи, след като по тоя очеваден начин ми се даде ситуацията и прогнозата, разбрах, че Контактът е направен и ми се говори отгоре не само с гьостерица, но и с мегафон. Аз довършвах четенето на тази глава, но накрая беше сентенцията, урокът, изводът: "Горко ономува, който ЗНАЕ да прави добро, а не прави!" Ако някои школи от източния път на отшелничеството предвиждат откъсване от реалния свят, от реалния живот, от неговия кипеж, от нашите конкретни задължения. И едва след това връщане в него, за да правиш добро. Това, което ние наричаме "Път на ученика" и духът, в който Учителят ни го обяснява, е нещо съвсем противоположно: В "Чудаците" това е точно случаят "Памфалон". Иска се кипене в казана на живота и преизпълняване на разумните ни задължения. На това нещо винаги ни е учил и Венно, и брат Борис - с личен пример до последния си дъх. В това преизпълнение на светските и личните задължения се коват истинските качества на ученика, а не в бягството от тях. Така че, дори и несъвършени, даже и по пътя на задълженията, с много малко възможности да бъдем свободни – ТОВА е днес истинският път. Понякога дори е невъзможно човек, след 10-12 часов тежък труд, да се саморазвива, да се концентрира, да медитира, да се занимава с любими свои хобита. Животът е съвсем друг - не такъв, какъвто го очаквахме и както мечтаехме да се развие. "Оказахме се вързани жестоко"... Но разбрахме, че човек трябва да прави добро в обстоятелствата, в които се намира. "Който не учи или не работи, не е Мой ученик" - казва Господ. Има предвид учене и работа в света. Чрез това участие се градят чакри, центрове и висши тела, които не могат да се пробудят по никакъв друг начин, ако ще и да са те признали за гуру. Щом като Борис Николов работи мозайка до 85-годишна възраст, кои сме ние, че да не работим и след пенсия на 64? Така наречените духовни приятели, които не продължават да учат и не се трудят в света, развиват непоносимост към трудностите и конфликтите в света, стават асоциални характеропати, нападат ги ипохондрии, депресии и болести - и един ден започва да не им се живее, въпреки че са "свободни". А на практика - живеят на гърба на близките си и на приятелите. Обаче споменатите висши тела и чакри не могат да развият в творците и предприемачите на свободна практика или хората с голямо наследство, които нямат строго регламентиран трудов ден. Даже и да са милионери.”

 

 

21.11.2019 г. 15,48 ч.

 

ЕДНА ТЕМА ОТ ПРЕДИШНАТА БЕСЕДА, която, по вина на обикновения човешки ум, бе отхвърлена за публикуване тук. Обаче днес едно пиленце се обади, че това е грешка. Че трябва понякога да включваме и необикновения ум – да си представяме, доколкото можем, как би обяснил нещо БОГ. Обикновеният ум в случая бе казал: „Как? Още веднъж да покажем на хората, че Учителят „Дънов” е искал богатства и пари?... Особено след случая в началото на века, когато е изисквал приносите на Веригата да бъдат в злато?...”

УЧИТЕЛЯТ: „Ще ви дам още един опит, малко по-голям от предишния, но пак ще бъде микроскопичен. И след туй, знаете ли какво ще дойде? - Ще ви дам трети опит. Защото, ако сега ви дам най-тежкия опит, едва ли ще останат от вас и 10 души. Аз ще ви кажа, ще бъда откровен. На вас, учениците, които сте тук, ако ви кажа: „3⁄4 от богатството си още тази вечер ще дадете за Братството, ще ги внесете още сега”, вие ще кажете: „Ще си помислим малко…“. И веднага ще помислите дали ГОСПОД е казал тъй - или тук се крие някоя друга работа… Не, не: 3⁄4 от богатството си ще дадете ли - или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй…“ Знайте, че и туй ще дойде. Сега този изпит е нищо, той е цвете, има още по-тежък - него няма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, през сито ще минете! ИЗПИТИ ще дойдат - ще видим сега кой ще издържи докрай, кой не ще се усъмни. Вие казвате, че любов имате, и аз ще опитам вашата любов..” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:328)

ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА УПРАЖНЕНИЕ, което е дал Учителят, обикновеният и необикновеният ум почти цял ден наскоро имаха сериозни дебати и развиха цели трактати. Имаше аргументи, че и Христос е поддържал братска каса; че мъдрецът знае как да получава и отказва народни средства дори с милиони и как да ги реализира; че вярата ни в Него трябва да бъде абсолютна, тотална, безусловна. Че колкото и да са идвали средства от десятъци и дарения, един Миров Учител ЗНАЕ как да ги разпределя и ползва по законите на Небесната Ликономика (икономиката на Небесните Ликове).

Ако бе редно тия „трактати” да се споделят тук, би се получило пак цяло словесно наводнение… Затова „пиленцето” даде съвет да се сумира темата в три школни упражнения за всички желаещи – в три въпроса за размисъл. Ако някой иска да сподели писмено до какво е достигнал, НЕКА ГО ИЗПРАТИ НА ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ, НЕ ТУК. Може и аудиозаписи на разговори с ваши приятели, специално на тази тема. Практиката е тук да не става говорилня и спорилня, затова повечето реплики и всички емотикони се трият. И да е нещо интересно, ще бъде записано в отделен файл и съхранено, а най-ценните идеи и мнения може да бъдат обобщени и съобщени публично. Знаем от Учителя, че ако някой би дал друг модел на света, по-добър от Модела на Бога, или някаква приносна идея, Бог с радост ще я приеме и приложи. Ето въпросите:

1.Как ще направя бюджета на Братството, ако всички братски средства от цял свят идваха доброволно и тайно при мене?

2.Как ще направя бюджета на страната, ако всички народни средства идваха доброволно и тайно при мене?

3.Как ще направя бюджета на човечеството, ако всички народни средства от цялата планета идваха доброволно и тайно при мене?

Не се озадачавайте, ако след отговора ви не полетят златни буци и метеорити към Земята… Защото е казано, че така ще стане, ако някой човек отговори ПРАВИЛНО на този икономически въпрос и го приложи на практика в живота си. Обещано е, че Бог ще намери начин тия метеорити да не изгорят във въздуха, но и да не унищожат планетата… Явно, досега нито един цар или икономист в историята на човечеството не е решил този проблем правилно. Ще има ли в новата вселена продаване и купуване? Каква ще бъде новата икономика? Този въпрос е не по-лесен от въпроса за любовта, затова и тия златни буци още не са полетели към нас…Същият Мъдрец, който си позволява да борави с народни средства, без да ги изисква с изнудване или насила; Който разполага с цялото злато на вселената и по Земята, защото вижда къде се намира и може да си го доставя, НЕ ИСКА ДА ПОМОГНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ПО ТОЗИ НАЧИН. ИМЕННО ТОЙ казва същото и за любовта: „НА НЕБЕТО Е ОПРЕДЕЛЕНА ГОЛЯМА НАГРАДА ЗА ТАЗИ ДВОЙКА, КОЯТО РЕШИ ПРАВИЛНО ВЪПРОСА ЗА ЛЮБОВТА”. Не само по проблема за обсебването и ревността, но и относно изпълнението на абсолютния божествен канон, че ЛЮБОВТА СЕ ПРОЯВЯВА НЕ САМО ЧРЕЗ НЕОБХОДИМОТО ПРИСЪСТВИЕ, НО И ЧРЕЗ НЕОБХОДИМОТО ОТСЪСТВИЕ. Досега – казва Мъдрецът – НАГРАДАТА СИ СТОИ НЕПОКЪТНАТА НА НЕБЕТО. Ако пък не двама, а трима души в нашата галактика решат ПРАВИЛНО помежду си трилемата на любовта, водородът би мутирал незабавно и звездният ни остров би се превърнал в сферична вселена…

 

 

21.11.2019 г. 18,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Дòйде нѣкой младежъ въ дома ви, и вие: „кѫти, кѫти“… Той носи, хвърля ви от своитѣ блага, и майката и бащата казватъ: „Какъвъ зетъ Господь ни изпрати! Да ни го поживи - кѫти, кѫти, кѫти!…“. Но нѣма да се минатъ и 3-4 години, той ще я заколи и тя ще се измѣни - отъ туй „кѫти“ ще останатъ само кокалчета… Това е единъ зетъ, пратенъ отъ черната ложа - той нѣма нищо общо съ човѣчеството! Дòйде другъ, който е бѣденъ, и казва: „Отъ мене не очаквайте много, азъ съмъ бѣденъ“ - но въ края излиза отличенъ. Той е благороденъ - пратенъ е отъ бѣлото братство.”

(1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:333)

С ТАЗИ РАЗЛИКА, че на картинката младежът е благородник, но и той обеднял. Дулцинеята знае това прекрасно. Не знае само, че кокалът, в който гледа с такава надежда, че вкъщи ще има всичко, е от предишната жена на човекоядеца. Това е един прекрасен урок по системата „ПКВ” (програма за корекция на вкуса).

 

 

21.11.2019 г. 20,21 ч.

 

ИМА ЕДНА ОСОБЕНА ПОРОДА „ПРАВЕДНИЦИ”, които си мислят, че са от Бялото братство. Познават се по думичките и погледите. За тях важи изказването на Учителя, че „половината хора на Изгрева са от черната ложа. По какво ще ги познаете? – По това, че ви занимават с „единствено правите истини” (техните собствени).

УЧИТЕЛЯТ: „Вие ще ми възразите: „Туй учение е много опасно“. Да, казвамъ: когато Господь каже на умния: „Напуснù жена си” или „Напуснù мѫжа си”, вие ще кажете: „Е, втасахме я… Какво ще кажатъ въ обществото?“ - Когато Господь ти казва нѣщо, каквото и да бѫде, не правù думата Му на двѣ! Ами ако Господь прати архангелъ Михаилъ да вземе душата ти, нѣма ли да напуснешъ жена си? Ако не я напуснешъ доброволно, тогава Архангелъ Михаилъ ще дойде и всички ще плачатъ. Ако ти ДОБРОВОЛНО напуснешъ жена си и дѣцата си, ТѢ ЩЕ ОСТАНАТЪ ЖИВИ, и жена ти и ти ще се благословите. И когато ти тръгнешъ, дѣцата ти да не казватъ: „Кѫдѣ отивашъ, татко?“, ами да кажатъ: „Татко, ние се радваме, че Господь те е призовалъ!“. И бащата ще се учуди и ще каже: „Азъ ви много благодаря, че ми дадохте свобода“. А сега казватъ: „Какъ?! - Ти ни отхрани, че и като ни уредишъ, ТОГАВА иди и върши волята Божия!“. - Трай, коньо , за зелена трѣва! Хората отъ съврѣменната култура страдатъ отъ това: когато потрѣбва да се отиде на бойното поле и стане мобилизация, женитѣ ПУСКАТЪ мѫжетѣ, а когато мѫжътъ иска да напусне дома ЗА БОГА, казватъ: „То не е умно“. А за бойното поле умно ли е? Слѣдователно, на онази мобилизация, която сега ви призовава и иска да воювате, ВСИЧКИ трѣбва да се подчинявате. /…/ И ако всички ние бихме се подчинили на този великъ вѫтрѣшенъ законъ на Божията Любовь, и ако приложимъ тази АБСОЛЮТНА правда, цѣлиятъ съврѣмененъ строй ВЕДНАГА би се промѣнилъ.” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:334)

В споменатите "праведници" има и едно особено коварство: - служат си с авторитета на Учителя ПРЕВРАТНО. Цитират от Словото само един вид цитати, а такива като горния - НИКОГА.

 

ДВЕ КОНТРАСТНИ СТИХОТВОРЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С БЛИЗКИТЕ НИ

 

ОТ РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 

ОТРИЧАНЕ ОТ СВЕТА

 

Като пуйка запуйкал поредният пресен архат:

 "Аз се връщам при Бога, напускам семейния ад!

 Кой ме върза във него - мираж или дух?..."

 "Ами Аз... - казал Бог... Ала май че си глух..."

 Виж: до тебе два ангела прелестно спят –

дивно млада жена със детенце на нежната гръд.

 "Туй е Майя, илюзия... Да, никой друг!"

 "Туй съм АЗ..." - рекъл Бог. - И жена, и дете, и съпруг...

 Оглушалият вика от своя духовен вертеп,

 ала Бог му отвръща: "Та Аз съм до теб!

 Виж: детенцето мръдва, затрепква, изхлипва насън,

 Аз съм ТО - а пък ти се развяваш навън..."

 Но накрая въздъхнал Всевишният, рекъл: "Уви,

 Аз съм тук, а пък ти - накъдето си искаш върви..."

 

ИЗ "НЕ ТЕ ПУСКАМ!"

 

- Вече тръгвам, прекрасна... На нова луна...

 Ала пак насълзена е мойта жена...

 И отново лицето си крие от нас –

да не ревне високо пред всички на глас...

 Колко труден за нея е днешния ден!

 Колко скръбна е малката сянка до мен!...

 И притиска се пак, и й глъхне гласът,

 и ме гледа със ужас как тръгвам на път.

 О, жени и женички! От сняг ли са те?

 От какво е сломено и мойто дете?

 "Ще си дойда бе, рожбо, нали съм си твой?"...

 Ала тя пребледнява и виква ми: "Стой!

 Нито крачка навънка!" - Команда звучи...

 Като стар генерал... Остъклени очи...

 Нито жива, ни мъртва... Какво е това? –

С диви нокти се бори за свойте права!

 И с "обичам те!" впива кинжала си пак,

 а пък аз закъснявам за сетния влак...

 О, детенце невръстно! Съзнаваш ли ти

колко страшно в духа ми викът ти кънти?

 Ти ми каза "обичам" - и в миг ме срази,

 както бурята кърши трошливи брези...

 Колко мощна е твоята мъничка длан!

 Как без тебе светът е за мен нежелан!

 Ти си само на 4, а тръгваш на бой

само с голо сърце и оръжие "Стой!"...

 Аз разбирам разлъките, клети деца:

 със ботуши прегазваме рой сърчица,

 те кървят и се молят на някой злодей:

 "О, не тръгвай! Не тръгвай! Не тръгвай! Недей!

 Не те пускам!" - ридаят кристални сърца!

 Самородни съкровища! Златни деца!...

 Прекосявам със майка й тъмния двор;

 подкосява краката ми скръбният взор

на едно изваяние, дето сега

пак ми гърлото свива със свойта тъга...

 Даже нùвата родна назад ме зове –

тихо шепнат изплашени рой класове,

 а липите край мене по външния път

мойта сянка безмълвно с тревога следят...

 Пак преляла е Ганга от мътна вода.

 Мъкне клони и кал. Горе - бели стада.

Като агънца спят без овчари, без звън.

Сякаш сито накърмени, блеят насън...

 Аз въздъхвам. От болка се рони брегът.

Пред нозете ми - дългия път на дългът...

 Гледам стария свят, от съдби натежал,

 но отпуска сърцето ми злият кинжал...

 Тоя път безнадеждност света не заля:

 в безопасност съм вече - далечни поля...

 Не мирясват в духа ми ония слова,

 но в момента не реже тъй силно това...

 Ала връщат се пак - на вълни - на вълни,

и отново осили от всички страни

се забиват във мене със яростен вик –

че съм нечия собственост: пулче, челик...

 Но дали ни подритва самата Земя,

 или някаква древна, злокобна Змия?...

 Уж сме твърди, а всъщност сме меко тесто:

все чираци ни месят - незнайно защо...

 Докога ли и тук, и във конския рай,

 ще ни мачкат без съвест, без мяра, без край?

 "Ти си мой! И не мърдай!" - Обаче, уви,

 престоял ли си дълго във тесни нощви,

 ти ще кипнеш, ще бухнеш, ще тръгнеш навън

и ще свърши най-после кошмарния сън...

 Вечно плуват нанейде води и звезди,

 всеки някога тръгва по свои следи

и парцела ни бивш го попарва слана,

 и се срутва затворът стена след стена,

 и се връща с Пегаса ни пак младостта,

 и остава пъдарят ни с пръст във уста....

Ала има и сянка - от веки-веков:

 оглушава вселената кръвният зов;

 от глъбта му изтръгва се вълчият вой,

 и викът на детето. Най-древен е той!

 Експлодира спонтанно. Панически бдим

да не тръгне нанякъде някой любим

и с припадъци караме някой добряк

да остане насила във волския впряг...

 Тъй и моята малка, добра дъщеря:

 като в Господ и Бог във баща си се взря

още в първия миг на живота си млад

и си иска маслото с дебел мармалад...

 Нито помен от гордост... Дори да мълчи,

 "Ти си мой! - във ушите ми гръмко звучи... –

Мой и собствен завинаги! Тъй е било!

 Ти си корен; аз - твойто любимо стебло.

 Туй е лудост, признавам, но въздух си ти,

 скъпи мой, за безкрайните мои мечти..."

 Каруцарската обич подвиква ни "Спри!"

 Ала виж: Ниагара бушува и ври.

 Тя разбива на трески стотици весла

и изтрива завинаги цели села...

 Канибалската обич, дори да е труп,

влачи жертви изцъклени в злия си клуп

и, дори и умряла, неспирно тръби:

 "Ти си вечно виновен! О, ти ме разби!"

 Но додето е жив, тоя дързък стремеж

пред самата съдба е във боен стоеж

и дори и когато е в кърви сразен,

 той крещи на Смъртта: "Ти си нула за мен!"

 О, Любов! О, Жар-Птицо! Сама в пепелта

ти възраждаш се вечно сред диви цветя

и дори с неизменната твоя сълза

ти си вечно любимата, жива лоза!

Хем ни радва безмерно червеният сок,

 хем ни сваля на дъното в унес дълбок...

 Засияй във сърцата ни, образе драг!:

 Две любими ръчички, протегнати пак

да прегърнат вселената с дива любов,

да пронижат душите ни с жèравен зов;

 най-тревожните сънища - с бели брези;

 най-дъждовните облаци - с дивни сълзи...

 

 

21.11.2019 г. 08,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие критикувате нѣкого, нали? Но не го критикувате отъ любовь - отъ името на онази вѣчна правда, - а понеже ви е докачилъ; когато е съгрѣшилъ. Не! Ще го критикувате споредъ този великъ законъ на правдата. Като застанете на онова становище, което е божествено, ще говорите МЕКО И СЪЗНАТЕЛНО. И нѣма да има никакви изопачения, а ще кажете истината тъй, както си е - нито да я увеличавате, нито да я намалявате.”

(1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:328)

ТОВА, КОЕТО СА НИ КАЗВАЛИ ЯСНОВИДЦИТЕ ЗА ТИЯ СЛУЧАИ, е основен критерий. Критикуващият с любов и правда и с мек тон излъчва красиво благоухание, от него излиза бяла светлина. Тя е умиротворителна и лечебна, на критикувания му става приятно и той е благодарен. Обратно: критикуващите от его, които са пълни с ехидност, простотия, злоба, назидателнот и самомнение, правят това остро и болезнено. Какво излиза от тях в тия случаи, не е за описване. Не само че удавят човека в астралните си и ментални миазми и го задушават със смрадта си, но нещо по-лошо: те са вампири. Целта на злото в тях е да спукат милиони капиляри, да унищожат милиони нерви в жертвата си, и по този начин да си дръпнат прана. Това действа не само директно, но и от разстояние, когато някой ни осъжда. Като изключим начина на хранене и пр., това прави в нас инсултите, инфарктите, неврозите и пр. Главната „технология” на този вид вампири в човешко тяло е ДА НАПРАВЯТ КРАЙНО НЕВЯРНА И НЕСПРАВЕДЛИВА ЗАБЕЛЕЖКА, която ни взривява. Казват злобно или ехидно точно обратното на това, което е. Нападателят ни залива със все повече и повече помия, натяква, не спира, понеже в повечето случаи е обладан - в него има тъмен дух. Когато това продължава с години, животът ни се съкращава. Като знаем всичко това, ние трябва да не се поддаваме на атаките им, да запазим присъствие на духа. Да не се озлобим и ние от своя страна и да влезем в пререкание, да не почнем да се обясняваме и оправдаваме. Това е все едно да говориш с грамофон или филм на екрана. Трябва вътрешно да молим Богу да му помогне да се осъзнае. Същевременно да благодарим, понеже това не става случайно: кармата в тия случаи ни дава урок. Иска да се замислим защо другият се е нахвърлил върху нас. Има ли в нас причина и вина – или просто сме мазохисти и сме свикнали да живеем в блато? И да не можем да си отговорим, ние увеличаваме вътрешния си мир и добрите мисли за него, благославянето. Така нашите ангели мощно претопяват елементалите и дяволите, които бълва обсебеният. Той самият понякога се чуди как внезапно е настъпил мирът - и се разплаква. Ако случаят е особено тежък, той продължава да натяква в ритмично крешчендо, може да се стигне и до чупене на чинии, до бой и престъпление. При алкохолиците това е ежедневие, но има и астрални, ментални алкохолици. Тогава трябва да бягаме, колкото ни държат краката – заедно с децата! Няма да го наказваме активно или зад гърба му, понеже ще минем на страната на злото. В такива случаи обсебеният се възпитава ЧРЕЗ МЪЛЧАНИЕ И ОСТЪСТВИЕ. Не му вдигаме и телефона, когато звъни, не му отговаряме по никакъв начин дълго време. Или ако вдигнем, непременно прекъсваме още при първата му отровна дума. Ако той е с искра Божия, с монада, в него има и остатъци от ум. Този ум, както в едно животно при дресировка, ще схване закономерността, ще образува условен рефлекс: когато е добър, търсим го, разговаряме с него, приласкаваме го. КОГАТО Е ЗЪЛ – НЯМА НИ. Когато обаче с години и десетилетия реагира стереотипно, този човек НЕ ЕВОЛЮИРА И НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ОСТАВИМ. Ако е безпомощен и ни е близък, няма друг начин, освен да търпим и да се грижим за него, но винаги с благославяне и вътрешна благодарност. Това ни е кармата - и тя може да се топи САМО ПО ТОЗИ НАЧИН. Беседата продължава: "Имашъ нѣкой, който те мрази - този човѣкъ е бѣденъ. Иди му помогни, направи му едно добро - и ще се примиришъ." - В неизбежните случаи, доброто се прави СЪС ВРЪХЛЮБОВ И СВРЪХТЪРПЕНИЕ. Обаче се спазва хватката на спасителя: държиш удавника така, че да не те хване. Хване ли те - ти си на дъното с него. Щом някой мисли, че единствената му задача в живота е да спасява конкретни удавници, ТОВА е начинът.

 Обаче има и хора с висок идеал и с нещо повече от личната съвест, от личния родови или интимен морал. Те са се посветили на нещо по-голямо. Тогава управлението на взаимоотношенията, ако въобще са такива, а не еднопосочна улица, иска твърда ръка, непреклонна воля. На искащия, ако той зависи изключително от нас, се отдава само толкова време и такъв пай, колкото да не умре. Ако устата му е много голяма, той непременно ще отиде да се спасява при някой друг. Да му мисли другият!

 

 

22.11.2019 г. 12,24 ч.

 

ЛАТЕРНАТА НА МЛМ&СИЕ е изтърканата фраза да не даваме риба на гладния, а да го научим как сам да си лови риба. Мислят си, че така му правят добро. Обаче най-тлъстите рибари се нагълтват до безсъзнание, а начинаещите остават с пръст в уста и гладуват като кучета, живеят под наем при тлъстите. Има ДРУГИ начини за правене на добро!

УЧИТЕЛЯТ: „Не се старайте да раздадете хиляди левове на бѣднитѣ, но постарайте се единъ день, като излѣзнете, да кажете на единъ човѣкъ една блага дума. На нѣкоя просякиня, бѣдна жена, МОЖЕ нѣщо да ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „Сестро, ти довечера, като се напросишъ, ела ми на гости у дома“. Не ѝ давайте пари, ТО Е ВЪ НѢКОИ СЛУЧАИ ПРѢСТѪПЛЕНИЕ, а кажете ѝ: „Азъ бихъ желалъ да те нагостя, да си поприказваме“. Срѣщнете нѣкои бѣдни - дайте имъ покана еди-кой си день да дойдатъ у васъ на обѣдъ. Единъ да дойде въ понедѣлникъ, другъ въвъ вторникъ - и т.н. ЕТО ОТЪКѪДѢ ТРѢБВА ДА ЗАПОЧНЕМЪ ВСИЧКИ! И ако ВСИЧКИ бихме приложили туй правило, много отъ тѣзи души щѣха да се утѣшатъ. Сега ние седимъ и казваме, че Христосъ е пострадалъ на кръста: „Горкиятъ Христосъ – какъ е пострадалъ на кръста!“ И плачатъ съсъ сълзи… А като минаватъ край нѣкои бѣдни, не мислятъ, че ХРИСТОСЪ ЖИВѢЕ ВЪ ТѢХЪ, нито за Христовитѣ страдания в ВЪ ТѢХЪ, а казватъ: „Кармата имъ е такава…“. И послѣ: „О, Господи, какъ си страдалъ на кръста…“ - ТОВА Е ЕДНО ЗАБЛУЖДЕНИЕ НА ЧЕРНОТО БРАТСТВО!” (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:336)

 

 

22.11.2019 г. 12,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Да кажешъ: „Отъ сега нататъкъ азъ ще живѣя ПО БОГА“. Не калугерски животъ, не „святъ” животъ, не! Святиятъ животъ ще дойде, слѣдъ като прѣкарашъ цѣлия си животъ само въ добри дѣла. ПОСЛѢ ще станешъ светия — като изпълнишъ волята Божия.“ (1922.05.21н.мнп. Много плод.СИЖ5.1922Съг:337)

 

 

22.11.2019 г. 17,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Най-голѣмиятъ недостатъкъ - това е ГЛАВАТА на змията, а най-малкиятъ е опашката. Тѣ ще ми дадатъ ОПАШКАТА, а ако хвана опашката, тя ще се обърне и ще ме ухапе! Не разбиратъ закона. Дайте ми ГЛАВАТА на змията - най-голѣмото зло е ВЪ ГЛАВАТА. Като хвана змията за шията, тогава съ опашката лесно мога да се справя. И ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва най-голѣмия грѣхъ, най-голѣмия си недостатъкъ да го хванемъ за гушата - И ТОГАВА ТАЗИ ОПАШКА ЩЕ СЕ ПРѢДАДЕ. “ (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:337)

ТРЯБВА ДА НЕ ПОЗВОЛИМ НА КЕТУ В НАС ДА НИ ЗАВЛЕЧЕ ВЪВ ВЪРТОПА към Долната Земя, а да използваме силата му за добро. Трябва да хванем Раху здраво за главата, за да ни изкачи на Горната Земя. Инак потъваме във водовъртежа и стереотипите на миналото си.

НАПРИМЕР, някой десетки години отваря най-различни сергии със все по- интересни стоки, всеки път започва блестящо с презентации и реклами, всеки път обявява тàкси и цени и очертава на клиентите си сияйно бъдеще. Може да е гениален изобретател, обаче НАЧИНЪТ му на разпространение абсолютно винаги е на нивото на Флинтстоун. Неразрушим стереотип, дебела фонтанела, нулева еволюция, ТВЪРДА глава! ТВОРЧЕСТВО в разпространението – НУЛА. Така той влиза в резонанс със всички продавачи от началото на грехопадението до днес, които до един са в ада. Каквито и модерни икономически хитрости да ползва, колкото и перфектна да е стоката му и да са големи печалбите му, главата на змията в него не престава вилнее от векове със всичка сила. Това е МЕТОДЪТ му на пласиране, който през всичките десетилетия на простия му търговския ум се е променил толкова, колкото е уврял камъкът в тенджерата на шопа: той си остава ПРОДАВАЧ.

ДРУГА ЗМИЙСКА ГЛАВА: цял живот с един човек или цял живот с трима, 10, 100 или 1000. Прекрасно, но при всички случаи това е ПО ТРЪПКА ИЛИ ПО СЪОБРАЖЕНИЯ. Понятие за ИСТИНСКИ сродни души, за воля Божия – НУЛЕВО.

 ТРЕТА ЗМИЙСКА ГЛАВА: правиш наука, правиш изобретения, но винаги ги продаваш на държавата. За какво ги ползва тя – това не те интересува.

ТАКА МОГАТ ДА СЕ ИЗРЕДЯТ ОЩЕ МИЛИАРДИ ТИПОВИ И ИНДИВИДУАЛНИ ЗМИЙСКИ ГЛАВИ. Обаче със всяка една от тях ние реагираме погрешно, като хващаме първо опашката. В хороскопа ни това е Опашката на Дракона, Кету - Южният лунен възел. Именно той ни върти в пералнята на стереотипте от миналото ни, от миналото на човечеството. Уви, тази пералня на престиж и пари отдавна не работи с чиста вода – върти помия от векове, додето се задръстим окончателно. ТРЯБВА да направим най-после, след хиляди години въртене, НЕЩО НОВО.

 

 

22.11.2019 г. 18,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Понѣкога ти искашъ доброто само за тебе да е. - Тъй е, правъ си. Малкитѣ извори сѫ само за МАЛКИ хора, а голѣмитѣ извори - за ГОЛѢМИ хора. Като дойде голѣмиятъ изворъ, той е ЗА ВСИЧКИ.“

(1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:338)

 

 

22.11.2019 г. 19,14 ч.

 

ЗА РАЗЛИКА ОТ ЛУЦИФЕРИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ

УЧИТЕЛЯТ: „Не е позволено да живѣемъ постарому. Ние сме длъжни, въ името на тази любовь, да живѣемъ в свѣта БРАТСКИ. И ще живѣемъ, и залъка си можемъ да дѣлимъ - Господь е писалъ всички хора да бѫдатъ РАЗУМНИ И ЩАСТЛИВИ НА ЗЕМЯТА. Нѣкои казватъ, че Господъ е на небето. - Лъжатъ ви! Кѫдѣ е това небе? - „На небето е Той..." - Не, това небе прониква ВСИНЦА ни. Туй небе ВСИЧКО прониква. НЕБЕТО държи земята. Това е направено отъ такива сили, които държатъ цѣлия космосъ. Тѣ не сѫ горѣ надъ насъ, тѣ сѫ НАВСѢКѪДѢ: вѫтрѣ въ насъ, и подъ насъ, и надъ насъ. Ние сме ВЪ НЕБЕТО.“

(1922.05.21н.мнп.Много плод. СИЖ5.1922Съг:339)

 

 

 

22.11.2019 г. 21,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато Господь цѣлуналъ човѣка - създалъ го. /…/- Най-първо, Богъ направи човѣка чрѣзъ една цѣлувка/…/ Господь го цѣлуналъ - и човѣкътъ станалъ жива душа. И, слѣдователно, когато Господь ни цѣлуне, ние ще оживѣемъ“ (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922 Съг:341)

САМО ЕДНО КРИСТАЛНО И СВРЪХЦЕЛОМЪДРЕНО СЪЗНАНИЕ може да си позволи да визуализира този акт в човешки вид. Такава „ерес” би била наказана през тъмните векове с инквизиция и клада без никакво колебание! Тази картина на Гюстав Моро (1840-1916) в стил Уилям Блейк представя именно един такъв сюблимен момент на сакрален контакт между тукашното и отвъдното. Религиозният и живописцът ИМАТ СВЕЩЕНО ПРАВО да медитират върху персонификациите на Бога, след като е казано, че Той ни е създал по Свой образ и подобие. Имаме пълно божествено право да си представяме Създателя и като Жена, след като такива твърдения има в Словото и през вековете, и сега – ЧЕ БОГ КАТО ГОСПОД И БОГ КАТО ДУХ Е ЖЕНА. На Моро му е оставала само една крачка, за да Я представи във вида, в който Тя и създанията Й живеят в Най-Вътершното Небе. Но е нямало как да се осмели. Такава смелост не може да си позволи дори един Миров Учител, понеже трябва да се съобразява с концлагера на Интервентите, които ни обличат. Инак ще ни вкарат в лудницата, а в някои страни даже днес ще ни убият с камъни. Затова Той казва: „Защо носим дрехи? – За да се види страхливецът! Всички вие, и аз включително, все сме страхливци! ГОЛИ бяха първите хора, ГЕРОИ бяха, ГОЛИ ходеха, ЮНАЦИ бяха, не ги беше страх от студа! След като съгрешиха, казват [за някого]: "Колко хубаво е облечен…" - Казвам: първокласен страхливец! [...] Моите понятия за живота са съвсем други. Красивото, което имате, не е в дрехите. И аз, като седя [облечен], играя роля. Казва някой: "Много хубави са ми дрехите!" - Не си правù никакви илюзии! Ти носиш един халат - В ЗАТВОРА си вътре. Този халат в затвора показва, че сме в ограничение. Имаме велика задача да се освободим, а не да кажем: "Съдбата ни е такава, няма какво да правим..." - НЕ, НЕ, ТОЗИ ХАЛАТ ТРЯБВА ДА ГО ХВЪРЛИМ ПО КОЙТО И ДА Е НАЧИН!" (Из "Свобода", 14 окултна лекция на I младежки окултен клас, държана на 15.I.1932 год.); „И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее КАКТО В ОНЗИ СВЯТ. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 13-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 15.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София, Изгрев)

 

 

22.11.2019 г. 21,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Много хора има безъ душа. Минава тамъ единъ бѣденъ, нѣкой го гледа и отминава - НѢМА ДУША! Ако той имаше душа, щѣше да каже: „БРАТКО, ЕЛА!“. Не говорù само на тѣлото, а ще съзнаешъ, че тукъ има жива душа като теб. Може да бѫде той отъ високо положение въ обществото - нищо не значи: ДУША СЪ ДУША ще се разговарятъ.“

(1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:341)

СПИ ТОЙ ИЛИ ТЯ НА УЛИЦАТА, когато вече няма възможност за драконовски наеми… Има хора, които дори за една нощ през целия си живот не са поканили някой несретник в дома си! И това не се случва само с една душа. С месеци и години, с десетилетия тя спи сама, понеже тия, които са й определени, са се определили другаде… Защо ти е да те кани човек, който няма нужда да общува с душа? Нима това не е истинско щастие – да спиш С БОГА? Понякога не ядеш с дни – нищо, добре е за фигурата и здравето…

 

22.11.2019 г. 11,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И всички съврѣменни окултисти, даже на западъ, иматъ една слабость, че показватъ на сегашнитѣ младежи какъ да развиятъ своята сила и какъ да се повдигнатъ надъ съврѣменното общество. Та туй не е нѣщо ново, то е едно СТАРО учение!” (1922.05. 21н.мнп.Много плод.СИЖ 5.1922Съг:335)

КАРТИНАТА от съвременния немски художник Michael Hutter

„…да се повдигнатъ надъ съврѣменното общество”…ПРЕДИ ВСИЧКО – ФИНАНСОВО… Защо казва „даже на запад”? - Значи, от запада се е очаквало да възприеме Христовото Учение като най-високо и най-близко до Бога от всички останали досега. Уви, почти не познаваме и днес „окултист”, който да не пуска фишеци и въдици, не взима тàкси и не внушава на жертвите си нагон за печалби, за „уреждане в живота” и материално забогатяване.

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Туй мяза на нашитѣ съврѣменни театри. Нѣкой авторъ написалъ нѣкоя трагедия. Всички благородни дами плачатъ, сълзитѣ имъ текатъ за онзи герой тамъ, на сцената... Това е актьорство! Тѣ плачатъ, а като излѣзатъ вънка, дѣто ДРУГИ умиратъ - нито една сълза! /.../ Сега бѣднитѣ сѫ вѫтрѣ, а Христосъ е отвънка - Той страда, а вѫтрѣ го нѣма Христосъ."

 

23.11.2019 г. 16,15 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН БЕЛЕГ НА ПРАТЕНИТЕ ОТ БОГА - не само думи и приказки, не само книги и фокуси. Истинският Учител и Посветен, истинският цар, лечител, приятел и всеки истински учител на децата ни посещават ЛИЧНО ВСИЧКИ ДОМОВЕ. Не само духовно. ‘

ТУК ЦЕЛУВАТ РЪКА НА УЧИТЕЛЯ – докосването ИМА значение още от времето на Христа.

УЧИТЕЛЯТ: „Сега азъ ви пращамъ въ домоветѣ ви — не само ви пращамъ, но ще посѣщавамъ ЛИЧНО домоветѣ ви. Вие казвате, че имате правда. - Ще почна да ви посѣщавамъ - НѢМА ДА ОСТАВЯ НИКОГО НЕПОСѢТЕНЪ, никой нѣма да ми се сърди. И като ви посѣтя, имамъ си дневникъ: каквото видя, ще си забѣлѣжа въ него. То ще бѫде едно красиво възпоминание, всичко ще бѫде красиво!“ (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:341-342)

НИЕ ПОЗНАВАМЕ ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ, КОТО НИ НАОБИКАЛЯТ ПО КЪЩИТЕ РЕДОВНО ПО СВОЙ ПЛАН. И именно по това познаваме, че са ученици на БОГА, на УЧИТЕЛЯ, а не самозванци и имитанти. Ако някой има само приемен час, но не посещава хората, също може да е Божи човек, ала НАПОЛОВИНА. Истинските Божи човеци не само ни канят в домовете си, НО ИДВАТ И В НАШИТЕ . Ако един човек е божествен Учител или божествен цар, божествен целител, в рамките на годините за общественото си призвание той трябва да посети поне по веднъж всеки свой ученик, пациент или поданик. БЕЗ НИТО ЕДНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ! Според закона на Природата, това са 28 години работа за семейството ни и за народа – от 28 до 56-годишна възраст. ТАКА трябва да бъде направено от човечеството в далечно бъдеще, ако то иска да не изчезне. До 28 години човек ще учи и ще обикаля планетата и свевтовете; от 28 до 56 ще гледа семейство или чужди деца и семейства и ще работи за народа си, за човечеството, а от 56 до 84 ще бъде вече напълно свободен да почива и да живее за душата си и за Бога КАКТО ИСКА. После целият цикъл от 3х28 години се повтаря по същия начин, а може и още такива цикли, понеже ще живеем стотици, хиляди години в едно физическо тяло, ако желаем. Така че Учителят, Царят, Докторът, ако става дума за днешна България, трябва да обиколи 7 милиона човека за 28 години. Като извадим 80 денонощия платен годишен отпуск, остават ни 700 работни часа в годината, ако работната ни седмица е 5 дни. Според разпоредбите на Бога и Природата, никой няма право да работи повече от 3 часа дневно. При това положение, ако се занимаваме само с посещения по домовете, на всеки имаме време да отделим между 1 и 2 минути през целия си 28-годишен работен период. Но тъй като Учителят и Царят имат и други задължения, делим това време на 2 или 3 и се получава по-малко от минута за човек. За тия 30-60 секунди, един истински Учител или Цар, един божествен Лечител може да целуне всеки свой поданик и да му изпълни минимум едно желание, ПОНЕЖЕ Е ВСЕСИЛЕН.

Така божùте хора разпределят времето си и за приятелите и познатите си. Един приказвач и един писач нямат нищо общо с Божественото, АКО НЕ ПОСЕЩАВАТ ХОРАТА ПО ДОМОВЕТЕ ИМ, АКО НЕ ХОДЯТ СЪС ВСЕКИ ОТ ТЯХ ПООТДЕЛНО И ОБЩО ПО ЕКСКУРЗИИ. Те си имат ОТДЕЛНО време да ги посещават в приемната им - всичките тия 7 милиона българи, ако става дума за България! Бъдещият транспорт или самата телепортация ще направят тия посещения през минута напълно възможни. За три часа работно време, на ден ще посещаваме минимум 100 човека! Днес един чиновник, който удря печати, „обработва” много повече.

ТОВА ПРИЗВАНИЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ, ЦАРЕ, ЛЕЧИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ ще бъде изпълнимо само от хората, които са развили УНИВЕРСАЛНАТА СИ ЛЮБОВ, УНИВЕРСАЛНОТО СЪЗНАНИЕ. Това е целта на Епохата на Водолея. В пълен обем, ние ще напуснем планетата Земя в момента, в който броячът на Небето отчете, че сме обикнали и целунали поне по веднъж 60 милиарда човека… Това е съзнанието и животът на БОГА В МНОЖЕСТВОТО.

В СЛОВОТО И ЖИВОТА С УЧИТЕЛЯ, ВЪПРОСЪТ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ДОКОСВАНЕ ДО ЧОВЕКА Е ОТ ФУНДАМЕНТАЛНО ЗНАЧЕНИЕ. ЧЕ НАШИЯТ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ Е ПОСЕЩАВАЛ ДОМОВЕТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ И ФИЗИЧЕСКИИ И ДАЖЕ Е ПРЕСПИВАЛ В НЯКОИ, знаем от факта, че са ни посочвали съответните домове и легла. Имали сме щастието да преспим на някои от тях. 

 

 

23.11.2019 г. 23,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Онѣзи, които нѣматъ кѫща, поне една малка колибка да имъ се даде, и да иматъ по едно юрганче да се покриятъ. На ВСИНЦА да се даде по нѣщо, всинца да сте доволни, докато дойде онова, великото, което свѣтътъ очаква.“ (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:344-345)

БЕЗУСЛОВНИЯТ БАЗОВ ДОХОД! Не в пари. Може и в пари, докато има пари, но ПЪРВОТО И БЕЗУСЛОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО Е ДА ПОДАРИ НА ВСЕКИ РОДЕН, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ЕДНА МАЛКА КОЛИБКА В ОВОЩНА ГРАДИНА - И ЕДНО ЮРГАНЧЕ…

ВСИЧКИ УСИЛИЯ НА ВСИЧКИ АДСКИ МАГЬОСНИЦИ, АРМИИ И ЛЕГИОНИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ 200 милиона земни години досега са били в това да не допуснат да дойде такава мисъл в главата на никой философ, цар или държавник нито за миг! Защото допуснат ли, адът ще трябва да се евакуира от Замята за 14 секунди…

ДА! КОЙТО ДЪРЖВНИК ПРЪВ ВЪВЕДЕ ТОВА ЗА НАРОДА СИ, ще му се признае, че е първият ръководител в историята на човечеството, КОЙТО ИМА УМ. Ще завърши моментално еволюцията си, ще се подмлади, ще стане изумително красив и прекрасен и ще си остане вечно млад толкова десетилетия и столетия, колкото поиска. Това ще стане с него поради всенародната гореща любов, която ще го облива цял живот от всички страни. Няма да има дом, народ, планета и звезда във вселената, където да не копнеят да го посрещнат и да го разцелуват, да го обсипят с безброй подаръци! Безброй човечества от безброй галактики ще чакат реда си, за да имат честта и щастието да ги посети!

 

 

23.11.2019 г. 12,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И сега азъ желая на всинца ви /…/ да ви цѣлуне Господь - моятъ Господь, на Когото азъ служа! И като ви цѣлуне, въвъ васъ ще има една по-велика душа, отколкото сегашната. Вие ще се изпълните съ този великъ Духъ, и тогава ще бѫдете СВОБОДНИ. И тогава, казвамъ, ще дойде правилото: истината въ душата ще ви даде свобода, свѣтлината ще дойде въ ума ви, а чистотата - въ сърцето. Истината ще ви даде свобода, свѣтлината ще ви даде знание божествено, а чистотата ще ви даде сила. И ЧРѢЗЪ ТАЗИ СИЛА, ВСИЧКО ЩЕ НАПРАВИМЪ ВЪ ТОЗИ СВѢТЪ!“ (1922.05.21н.мнп.Много плод.СИЖ5.1922Съг:341)

 

 

24.11.2019 г. 18,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Да кажем, вие сте беден ученик и някой цар казва: "Хайде сега да се разменим: ти да ми дадеш твоя ум и твоето сърце, а аз - парите си!" Бихте ли направили такава размяна? - Човек трябва да бъде верен на себе си! Той не трябва за нищо да разменя сърцето и ума си! И целия свят да му дават, окото му не трябва да мигне! Някой път вие /с право/ казвате: "Аз не съм като хората." - Човек, като стане като хората, той е една монета, която се е обезличила. Една златна монета попаднала в ръцете на едни деца и те, като я търкали, станала „чиста”... Друга монета им попаднала, и нея искали да направят „чиста” - и я изтъркали. Когато ВСИЧКИ ХОРА СТАНАТ ЕДНАКВИ, ТЕ СА „ИЗТРИТИ” ХОРА..”

(1922.05.23и.внс.Верен на себе си.КРО.ВСЕ1996:87)

 

24.11.2019 г. 16,14 ч.

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че е изгаснала.” (1922.05.23и.внс.Верен на себе си.КРО.ВСЕ1996:86)

 „Вие искате да останете незапалена свещ на 70, 80 години.. Побеляла ви главата, никога досега да не сте се запалили, сърцето ви е било студено. Какво ще научите? Нямате никакъв любовен роман. Аз от всички българи съм срещнал само един баща: тъй искрено ми казваше, че съжалява, че дъщеря му нямала любовен роман с никого. Че ти си се родил да се запалиш - ако не гориш, и пет пари не струваш! Свещта трябва ДА ГОРИ! Че какъв морал е това? Че ако ти не гориш, това е БЕЗМОРАЛИЕ! Ако гориш, ще се определи степента на твоя морал - добре ли гориш, или димиш. Другите казват: „Съвсем безопасна работа - не гори тази свещ…” (29 септември 1935, „Изтълкувай ни тази притча”)

„Както животът е непреривен процес, така и всички негови прояви са непреривни процеси. Говори ли се за чистота, ние я разбираме като непреривен процес. Не може днес да бъдеш чист, а утре – нечист. Говори ли се за горене, ние пак разбираме непреривен процес. Ако огънят на живота ту изгасва, ту се запалва, проявите му ще се прекъсват, а това е невъзможно.”(25 декември 1929, „Степени на съзнанието”)

„Ако е за горене, няма какво да се плашим.”(12 ноември 1944, „Като малките деца”)

„Имате свещ добре направена, но тази свещ не гори. Защо ви е свещта? Какво е предназначението на свещта? – Да гори. Ами изгорялата свещ защо ви е? /…/ Ако свещта гори и вие четете една книга, туй горене е намясто. Ако тази свещ не гори и вие не можете да четете, тази свещ не е на своето място, няма предназначение за вас. Свещта е важна дотолкоз, доколкото може да ви служи. /…/ КАЗВАМ: ВИЕ СТЕ ВЛЕЗЛИ В СВЕТА НА ОТНОШЕНИЯТА. Дотолкоз един човек има отношение към вас, доколкото може да ви бъде полезен в даден момент.”(3 февруари 1939, „Основен тон”)

„Пушек да няма в мислите ви! В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. В нас и здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен, някой път и светлината има пушек, а ПЪЛНО горене трябва да има в мисълта.”(25 септември 1938, „Добрият език”)

„Сърцето тупти, пулсира, изпраща кръв по цялото тяло, вследствие на което се развива топлина. Значи, ОГЪН има в сърцето. Където има живот, там има и горене. И обратно: където става горене, там има живот.”(2 август 1931, „Ценното в малкото”)

„Човек, сам по себе си, е една запалена свещ. Човекът гори - и в туй горене вътре се проявява животът.”(20 януари 1924, „Допреният въглен”)

„Азотът в старите алхимици минавал за стар елемент, който е крайно консервативен. Съединения той не прави, казва: „Колкото се може по-малко съединения!“ Казва: „Човек трябва да бъде индивидуалист, да живее само за себе си.“ Навсякъде, където минава, той потушава всяко горене. Казва: „То човек не трябва много да мисли, не трябва да се увлича много. Не трябва да мисли, не трябва да се увлича, не трябва да се дава, казва: „Не трябва, не трябва!”(3 май 1940, „Теория, реалност и приложение”); „Та хора с философията на този фарисей може да ги наречем консервативни, от консерваторската партия - хора, които имат високо мнение за себе си. Не е лошо да има човек високо мнение за себе си, стига то да е право и да няма някакъв примес от горчивина. Най-голям консерватор и регулатор в природата е азотът, който спира всяко горене, задушава всякакъв живот. Азотът е най-старият, най-уравновесеният елемент в природата. Но ако би останала природата само с него, всичко щеше да бъде мъртвило. При все това, органическият свят има да му благодари много.” (5 октомври 1914, „Фарисей и Митар”)

„При това допиране се образува божествения пламък - и божественият живот у човека започва да тече. Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно да гори, за да се поддържа огънят постоянно, така и в божествения живот трябва да има едно постоянно прииждане на божествени енергии. Значи, за да се прояви живот, ЕНЕРГИЯ е потребна. Отде ще вземете тази енергия? - Отдето и да я вземете, ще имате все едни и същи резултати – ГОРЕНЕ ще става.”( 20 август 1927, „Братя в единомислие”)

„Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече! Любовта е първият божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. - Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. /…/ И сърцето на човека е запалено.”(4 декември 1938, „Нито в Израиля”) 

 

 

25.11.2019 г. 09,38 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН ИЗВЪНРЕДНО ВАЖЕН ЗАКОН, който е неизвестен на много хора и затова те често развалят отношенията си. Не знаят, че ЛЮБОВТА СЕ ОТЛИЧАВА С НЕОБХОДИМОТО ПРИСЪСТВИЕ И НЕОБХОДИМОТО ОТСЪСТВИЕ, със спазването на ДВОЙНИЯ ИЛИ ТРОЙНИЯ РИТЪМ.

УЧИТЕЛЯТ: „Човек не може ПОСТОЯННО да обича, нито ПОСТОЯННО да бъде обичан. Ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност. Също така, човек не може постоянно да мисли или постоянно да чувства. Щом изпаднете в едно от тези положения, вие съзнателно ще потърсите някаква работа, за да смените състоянието си.”

(1922.05.24м.пвж.Противоречия в живота.ДВП2.ДОВ1993: 14)

ПРИ ДВОЙНИЯ РИТЪМ „ПРИСЪСТВИЕ/ОТСЪСТВИЕ” или „ЛЮБОВ/САМОТА”, също се стига до психическо зацикляне. Трябва да има нещо ТРЕТО, някой ТРЕТИ, за да се внесе опресняване и живот. Това няма нищо общо с безнравствените експерименти на много хора. „ТРЕТОТО” в Тройния Ритъм на живота е още по-чисто, свято и целомъдрено от Първото и Второто: тогава правим това, което БОГ иска от нас, приемаме тези, който БОГ ни прати; отиваме там, където БОГ ни изпрати. Щом като резултатите са живот, радост, мир, доброта, разхубавяване, щедрост, здраве, подмладяване и безсмъртие, значи, това е НРАВСТВЕНО.

 

 

25.11.2019 г. 10,36 ч.

 

 

НИЕ СМЕ ПРОВОДНИЦИ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Понякога обаче във веригите ни има монтирани незаконни полупроводници и съпротивления, поради което се нагряваме, искрим и прегаряме само за някакви си 80-90 години. В други случаи сме изолатори. И ТЕ са необходими, но когато цял живот сме такива, не е много весело.

УЧИТЕЛЯТ: „Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с ВСИЧКОТО си сърце”. Това значи да отразиш Божественото в себе си. И когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек Е РАБОТИЛ. Когато Бог се весели, човек се радва; когато човек загуби радостта си, това показва, че Бог е недоволен от него. Тъй щото, човек не трябва да мисли, че любовта, която проявява, е негова - човек е само ПРОВОДНИК на Божествената любов и интелигентност.”

(1922.05.24м.пвж.Противоречиявживота.ДВП2.ДОВ1993:1) 

 

 

25.11.2019 г. 12,10 ч.

 

КОГАТО ГОВОРИ УЧИТЕЛ, А НЕ ИМИТАНТ, ТОЙ ГОВОРИ САМАТА ИСТИНА.

УЧИТЕЛЯТ: „Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за любовта, той трябва ДА Я ПРЕЖИВЯВА. Следователно, който пише за любовта, той НЕПРЕМЕННО трябва да люби и да чувства, че го любят.”

(1922.05.24м.пвж.Противоречиявживота.ДВП2.ДОВ1993:1)

 

 

25.11.2019 г. 13,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Достатъчно е само за един момент любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да дойде в хармония със съществата на цялата Земя, с целия Космос! Това може да изпита всеки, който люби и когото любят. ТОВА значи да проникнете във вътрешния смисъл на любовта. Хиляди години наред ще изучавате любовта, докато разберете какво всъщност представлява; ред съществувания трябва да минете, за да разберете поне отчасти реалността на нещата.”(1922.05.24м.пвж.Противоречия в живота.ДВП2. ДОВ1993:16)

 

 

25.11.2019 г. 15,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако най-първо нямаш любов, Бог ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш любов, ще ти даде най-мъчната задача. Ако ти не разбираш Неговата интелигентност, ще имаш най-големите нещастия. Сега вие си представяте, че Господ е благ. - Той е благ, но към кои? - Които любят, които носят Истината; към тия, които постъпват, както ТОЙ постъпва. А ако не постъпвате като Него, Той се нахвърля отгоре! За Него не значи нищо, ако не разберат Неговата Любов - Той може цялата тази земя да помете, и никак няма да трепне окото Му! Както се казва, "С Бога шега не бива." Той е много добър, когато сме добри с Него."

(1922.05.24и.Здравец.КРО.ВСЕ1996:89-90)

 

 

25.11.2019 г. 16,18 ч.

 

С.Елена Андреева казваше, че са чували Учителя с часове да повтаря тихо: „Господи, Господи, Господи, Господи…” - когато съзнанието Му не е заето с нещо конкретно. Това го има и в западния мистицизъм, в християнството ("Исусе"); има го и на изток – джапа-йога.

УЧИТЕЛЯТ: „При сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му. Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете! Най-после, вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти - и да кажете като Якова: "Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш!" Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш-хлопаш милиони пъти, Той ще ти обърне внимание, ще каже: "У него душата се е събудила!" - Господ казва: "Той мяза на Мене." Ние съгрешим един път, два пъти, милиони пъти - Той все ни изважда, изважда – ПОСТОЯНСТВО, значи. И ние, когато постоянстваме да искаме, Той казва: "Този е подобен на Мене." А подобното подобно привлича! (1922.05.24и.Здравец.КРО.ВСЕ1996:89-90)

Ето и един текст за джапа-йога, който дава някаква представа. Разбира се, при нас думите са други, както и чакрите - ако някой използва източните думи и методи, ще се върне в еволюцията си. Нашите чакри са съвършено различни и на други места, трите основни категории, всяка с подчакри, се наричат „олтари”, „престоли” и „двери”. Кундалини при нас е съвсем друга и се нарича „вихрун” – и т.н. Кои са думите при нас се преподава само в най-вътрешната Школа, където се живее със сродни души и няма смесване с несродни. Обаче ние, ако сме от по-външните класове в очите на Бога, имаме право да повтаряме ПРОИЗВОЛНО други свещени думи - на български, на своя роден език или на ватански от песните на Учителя. Някои от тях лекуват, други подмладяват, с трети се лети из различни светове.

 

ЕТО ИЗТОЧНИЯ ТЕКСТ

 

Споменът за Божието Име

е небе на съвършенството.

 Повтарянето на Божието Име

е слънце на удовлетворението.

Мантрите играят съществена роля в духовния живот. Мантрата е сричка, дума или изречение, божествено изпълнено със сила. Щом бъде придобита чрез повтаряне на мантрата, тази сила може да се използва за божествена или за небожествена цел. Съществуват множество санскритски мантри и всеки има своя мантра. В индийските писания е казано, че ако човек иска умствено просветление, ако иска чистота или някакво друго качество, той трябва да пее мантри. Джапа означава повтаряне на мантра. Ако повторите „Ом” два, три или няколкостотин пъти, това повтаряне е джапа. При истинската джапа търсачът трябва да повтаря определена мантра, която му е дадена от неговия Учител. Ако няма Учител, тогава личната мантра може да му се разкрие вътрешно. Търсачът би могъл също така да установи вътрешно колко пъти трябва да повтаря мантрата си, ако няма Учител, който да му каже. Ако последователят на джапа йога се нуждае от чистота, Учителят ще му каже да повтаря определена мантра няколко хиляди пъти на ден. Ако се нуждае от умствено познание, ще трябва да повтаря друга мантра. За всяко божествено качество, желано от стремящия се, той трябва да пее различна мантра. Може да е решил да повтори името на Бог десет или петнайсет хиляди пъти, очаквайки конкретен резултат. Но докато произнася името отново и отново, той може всъщност да си мисли за нещо друго. Липсата на еднопосочна концентрация и душевно внимание при джапа отнема повечето сила на мантрата. Ако повторите Божието име десет хиляди пъти, мислейки за нещо друго, не можете да очаквате резултат. Няма значение колко часа пеете мантри, щом не е искрено и от душа. Но ако го правите както трябва, джапа може да има много голям ефект. Не е добре да се практикува джапа непосредствено преди лягане. Ако го направите хиляда, две хиляди или три хиляди пъти, умът ще се възбуди, защото тялото иска да навлезе в света на съня. Стремящият се ще повтаря „Supreme, Supreme, Supreme ...” (Всевишни), но само ще работи с ума си като с машина. Ако продължи отвъд своите възможности, умът му ще се възбуди. Тогава той ще страда, защото няма да се наспи добре. Джапа може да се практикува сутрин или през деня. Но преди лягане следва да се прави само сто, двеста или най-много триста пъти. Ако през деня забравите или нямате желание за джапа, а след това я правите наведнъж точно преди лягане, това е много лошо. Когато медитирате преди да си легнете, ще призовете мир, светлина и блаженство, но ако повторите мантрата хиляда пъти, ще привлечете сила и енергия и ще сте твърде напрегнати, за да заспите. Понякога ще откриваме, че все още чуваме думата дори след като спрем да я повтаряме. Ако казваме известно време „Supreme, Supreme, Supreme” и после спрем, ние ще чуваме все същото име на Бог да звучи отново и отново в сърцето ни. Устата е неподвижна, но вътрешното същество е започнало да повтаря мантрата естествено и спонтанно. Строго казано, джапа не е форма на медитация. Тя е призив. С помощта на мантрата можем да призовем Бог да влезе в нашето вътрешно съществуване, в най-съкровеното ни аз. Всяка мантра дава специфичен резултат. Когато използваме някоя мантра, ние призоваваме определен аспект на Бог да ни дари с мир, светлина, наслада или нещо друго, което искаме или от което се нуждаем. Ако успеем да медитираме добре в продължение на десет или петнадесет минути, ще постигнем същото, защото ще навлезем в безкрайната шир на мира, светлината и насладата, където душата ни може да пие всичко, от което има нужда или което желае. Но когато стремящите се не могат да се потопят в най-дълбоката си медитация, защото умът е неспокоен, това е възможност да използват мантра. Всеки може да повтаря „Supreme”, „Ом”, „Господи” в продължение на няколко минути преди медитация. Мантрата трябва да се повтаря бавно и на глас. Ако искате бързи реултати във вътрешния си живот, повтаряйте някоя мантра поне половин час всеки ден без изключение: петнадесет минути сутрин и петнадесет минути вечер. Има два вида мантри. Едните се наричат dhvani-antak, което означава „със звук”. Такава мантра е породена от звук. Другият вид се нарича „varnantak”, което означава „написан”. Такава мантра се нарича беззвучна. Когато два предмета се ударят, чуваме звук. Но ние долавяме Ом, anahata nada или беззвучния звук, в самите дълбини на сърцето си. Ahata означава с удар, anahata – без удар. Varnantak и anahata означават едно и също. В Индия имаме много мантри. В „Бхагават Гита” Шри Кришна казва, че Гаятри мантра е най-добра. Нейното значение е следното: „Ние медитираме върху трансценденталното величие на Върховното Божество, което е в сърцето на земята, в живота на простора и в душата на Небесата. Нека То насърчи и просветли нашите умове.” Казват, че ако човек повтори тази необикновена мантра сто хиляди пъти, тогава всичките му желания ще се изпълнят. Всяко желание, всеки стремеж, независимо колко е силен, ще се изпълни. В човешкото тяло има шест главни физически центъра. Тези центрове всъщност се намират във финото тяло. За всеки от тях има семенен звук или мантра. Всяка една дума е състояние на съзнанието, а във всяко състояние на съзнанието присъства определен символ, например цвете или животно. Центърът в основата на гръбнака се нарича Муладхара. Ако напредналият търсач повтаря семенната дума лам, фокусирайки цялото си внимание в основата на гръбнака, с течение на времето той ще отвори този център и ще бъде дарен със силата да лекува болести. Няколко пръста по-нагоре, в областта на далака, е центърът Свадхищхана. Този, който се концентрира върху него и повтаря мантрата вам, накрая ще придобие силата да обича всекиго и всичко и да бъде обичан от всекиго и всичко. Който се концентрира върху Манипура, или пъпната чакра, и повтаря сричката рам силно и мощно, един ден ще победи напълно скръбта и страданието. Този център също така дава способността за проникване във фините светове и по-висшите нива. Мантрата ям трябва да се пее бавно и нежно в сърдечния център, Анахата. Ако отворите сърдечния център, ще постигнете чиста радост и блаженството на единството.

 Който повтаря хам с концентрация върху центъра на гърлото, Вишудха, ще получи способността да се изразява убедително чрез всички форми на изкуството. Аджна чакра е в средата на челото, малко над основата на носа. Там семенната дума е Ом. С концентрация върху този център и пеене на Ом, напредналият търсач може да придобие неограничена психична и окултна сила. Сахасрара чакра на темето се смята за седми духовен център, макар че не е свързана с останалите шест. Когато човек навлезе в този център, той изпада в транс и отива отвъд съзнанието на този свят. Мантрата на тази чакра е Supreme (Всевишни). Универсалното Съзнание носи в себе си универсалната Музика. Всяка чакра, където се събира жизнена енергия от универсалното Съзнание, поражда музикален тон. Сахасрара звучи с нотата шаджа или са. В западната музика я наричате „до”. От Аджна произлиза ришава или ри, която е вашето „ре”. Вишудха издава звука гандхара или га – вие я наричате „ми”. От Анахата идва мадхяма или ма, вашето „фа”. Манипура поражда панчама или па – вашата нота „сол”. От Свадхищхана идва дхаивата или дха, съответстваща на „ла”. Мулдхара звучи с нишада или ни – вашето „си”.

 Искам да бъда съвсем ясен: отварянето на чакрите не означава, че даденият човек осъзнава Бог или е пред прага на осъзнаването на Бог. В никакъв случай! От най-висша духовна гледна точка, отварянето на чакрите е като игрите, които майката играе с децата си на площадката. Тя знае, че игрите забавляват децата.

 Ако центровете бъдат отворени без подобаващо пречистване, търсачът ще се подложи на неимоверна болка. Ще бъде като игра с огън или с остър нож. Той може да погуби други хора или сам да бъде унищожен. Всички истински духовни Учители казват, че е по-добре първо да се отвори сърдечният център, а след това да се опитваме да отворим останалите центрове. Ако човек отвори най-напред сърдечния център, тогава на практика няма риск. Но ако започне с третото око или долните чакри, това е много опасно. Ако някой отвори долните чакри без пречистване на витала, особено на низшия витал, грози го неуравновесеност, умопомрачение, лудост. Все едно да се даде нож на дете. То може да го използва неправилно, да си пореже пръста или да направи нещо много вредно и опасно. Но ако е възрастен, зрял човек, той ще използва ножа, за да разреже плод и да го предложи на приятелите си.

(https://meditation.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B8…/)

 

 

25.11.2019 г. 17,10 ч.

 

ЕТО РЯДЪК СЛУЧАЙ, КОГАТО ЧАСТ ОТ ЕДНО РАСТЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТКЪСНЕ С РАЗРЕШЕНИЕТО НА Бога и на ангелите. Когато само веднъж или или няколко пъти в живота е взет само един стрък от Учител или Ученик, еволюцията на растението и целия му род се ускорява немоверно.

УЧИТЕЛЯТ: „Е, какъв е цветът на здравеца? Този цвят как го определяте? – Общо е масленозелен, но има и розово – любов. Има малко от лилавия цвят – образуван от розов и син. /.../ Смесването на цветовете е желание на човека да се промени, да мине от едно състояние в друго. И тъй, да свържем своята връзка с Този Господ, в Който всички цветя живеят. Този здравец аз го откъснах от изложението на ангелите. Питах ги: "Може ли да откъсна от здравеца, да го покажа на моите ученици?" – "Може, може, на драго сърце!" Здравецът и всички цветя в природата са опитите й да икономиса своите енергии. Това са форми, чрез които природата икономисва своята енергия и време. Когато минава през известна форма, ще видите как природата е работила, за да икономисва своето време. Всички треви и цветя образуват опити в миналото. А сега природата твори нови и нови форми. Когато вие берете здравец, поставете се в едно пасивно положение, и като го помиришете, ще се яви известна мисъл. Като миришете един лист от здравец, друга мисъл ще имате. Ако помиришете една теменужка, друга мисъл ще дойде. Ако вдъхнете уханието на карамфил или роза, ще имате съвсем друго настроение.То е един метод да се поправите. Неразположен сте духом – миришете здравец, той ще ви каже своята опитност: "Моята опитност е много малка, аз ще ти кажа как аз се тонирам, но ти ще се ползваш от нея". Всички тия цветя упражняват влияние - микроскопическо, но все-таки упражняват влияние. Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата. Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил, да остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата си. Сега вие може да идете в гората, да си откъснете от изложението по едно стръкче здравец."(1922.05.24и.Здравец.КРО.ВСЕ1996:-90-91)

ЕТО НЕЩО НА ТАЗИ ТЕМА

от: http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=22&book=3, а после и за здравеца:

Ако унищожаването на едно цвете е най-голямото престъпление в природата, по-тежко от убийството на много животни, то откъсването на един еделвайс прекъсва токове към всички растения и минерали, към всички метали вътре в човека и вън от човека. И всичката сеч, и всички коситби, и цялото бране на цветя от всички туристи и оранжерии не са в състояние на намалят толкова много растителното и минералното богатство на една планета, както откъсването на един единствен еделвайс! При това, се намалява и интензитетът на енергиите и информацията, предавани на тези природни царства. Понеже всяко цвете предава от една звезда, а слънцето е главният препредавател, то единствената, най-съвършена антена към слънцето, - еделвайсът - предава от цялата етерна вселена!

ЗДРАВЕЦ

 

Здравецът носи силна вибрация на живот, праенергия и лунно влияние. Изумителна е лечебната му сила - оставя следи за дълги години! Но самият му етерен дух не е от земна еманация; още по-странно - той не е и от вашата галактика. Мнозина смятат здравеца за носител на сила, мощ, красота и дълголетие, за подмладител от първа величина, носител на успех, късмет, сполука. Но здравецът показва на вашата етерна галактика нови възможности, които още не са известни на устроителитe ú. Той има способността да възкресява умрели и даже разлагащи се тела и тъкани. Самото му естество е такова - виталната му енергия е без граници! Той влиза във връзка с етерната програма на поразеното същество и ориентира частиците на пространството към реанимация. Здравецът, като всяко друго цвете, растение и животно, се съдържа и в аурата на човека. Отключването на генетичната памет е тайна, която вие ще научите скоро: няма да минат и триста години. Тогава всеки ще може да ухае естествено на което си иска цвете, стига да носи в себе си формулата му и неговата добродетел. Този велик дар се владее от елфите и ангелите на растителния свят, а животните имат природна способност да усещат основния тон на всяко същество. Сочно-зелената, остро опияняваща краска на здравеца, се излъчва особено мощно от хората, които обичат живота над всичко. Носителите на живот за другите - ето съработниците на здравеца, които разнасят своето благоухание на километри. Тичинките на здравеца излизат доста навън от светлолилавото му цветче - това се дължи на активното, мъжко оплодяващо начало в него. Преднината на сока му в неговата еволюция е известна: той носи особена свежест и ведрина, която помага на дишането, на самочувствието. От древни времена ползват здравеца за помощ при зачеване, за оздравяване на тежки рани, за освещаване на вода и храмове. Можете и вие да се ползвате от аромата му, но без да го късате. Силата на здравеца, растящ около мястото, където живеете, е пословична: той може да ви предпазва от всички болести, дори и от най-страшните. Само един стрък от това уникално растение се равнява на стотици литри антисептични разтвори (при положение, че не е откъснат - при вдъхване). Предпазва от анемия, проказа, възпаление, кръвотечение, старчески деформации, хронически стенокардии, гръдна жаба, бронхити, пневмонии, туберкулоза и много други. Особено много помага на родилката да носи и ражда безболезнено. Преживява се от влюбените като прилив на плодоносна сила, отваря нови пространства на влечението и може да продължава интимното общуване с часове. Този му Божествен пламък осиява в силно зелено и аурата на млякото на кърмачката, и околоплодната вода на бременната. Живот носи навсякъде - дори оправя тези, които имат вродени недостатъци; пречиства въздуха, носи етерна прана в изобилие, освежава тялото и душата и я насочва към вечен живот. Носи още и благословение в рода, семейството, бащинството и майчинството. Носи радост, веселие, много искреност, доверие и откритост. А вие, които искате да влезете във връзка с елфа на здравеца, намерете обширна слънчева поляна с извор, застанете срещу стръкче здравец в пълно мълчание и поздравете по следния начин:

 - Привет, о, хранителю на живота Сел! Пращам ти лъч от олтара си "сéлу". Не го отхвърляй, но го приеми с доверие и чиста молитва, ако искаш да узнаеш още нещо за човешкия род. Разтвори изворите на зелената си етерна светлина, за да вдъхна живот и опиянение. Свържи ме с лунните ангели "сéлуи", които творят Градината на Безсмъртието".

Ако почувствате прилив на сили и радост в олтара си "сéлу", който се намира в основата на шията, помъчете се да се свържете и с ангелите на вечния живот "сéлуи". Вдъхнете дълбоко миризмата на здравеца и почакайте да изгрее пълна луна. Отворете душата си за лунното, сребърно сияние, и викнете в нея така:

 - О, ангели на живота всевечен! О вие, сéлуи на безсмъртната радост и веселие! Разположете се в този дивен час към мене и ми пратете оживяваща вълна на Селена, която е царица на всички ни! Успокойте изранената ми душа и ме поемете в дланите на живата, модра свежест. Съобщете за мен на придворните на кралица Селена, за да не остане сърцето ми ненапито и ненаситено. И ще получите от олтара ми "сéлу" привет от близките ви на тази Земя, с които вие нямате връзка. Случи ли се да ви пренесат зелени вълни в подножието на храма Селенин, паднете още на долното му стъпало на колени и помолете:

 - Селена, Селена, царице на Нощта и вечната младост! Пусни ме в покоите си, за да се насладя на твоята сребърна феерия! Ти си, която обича от дън времена душата ми и те облива с надежди и стенания. Нека потъна за миг в зеленото сияние на твоите пропасти, които са пропасти на ундините. Осияй ме с насладата на твоята прегръдка и сливане, които са смисълът на живота. Охрани живота, който е в мене, за да охранявам и аз живота на другите. Въведи ме в необятното царство на твоята родина - Вселената, - която се намира вътре в самата тебе, Селена!"

 Когато Селена стане да ви посрещне, не навеждайте смирено глава, както пред краля на Хлоя, а направо идете и я прегърнете. Тогава пред вас и в ръцете ви тя ще се превърне в онази или онзи, когото обичате, и ще ви надари с неземна радост и щастие.

 31.V.1984 г. 

 

25.11.2019 г. 18,46 ч.

 

ОТ ЕДИН БЪЛГАРИН, който още от древен Египет знае от опит колко хитри и страшни са уловките на враговете ни: луциферите, ариманите и азурите. С каква безумна страст и жестокост те се борят със слово и дело срещу „хляба наш насъщни” - срещу въздуха за дишане на хората с душа: „ЖЕЛАНИЕТО ЗА СПОДЕЛЯНЕ И УТЕХА В ЛОНОТО НА БРАТОЛЮБИЕТО”!

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Да се отвори БРОДЪ пред Праведните - вървящите по Пътя на Христос... Това и Мойсей е илюстрирал с живота си...

Кирил Груев: ЗА ПЪТЯ НА ПРАВЕДНИТЕ - ПРЕЧКИТЕ ПО ПЪТЯ ИМ...

Когато двама души разговарят и единият изведнъж е обзет от “Еуфория”, дума за състояние, близка до друга дума - “ЕосФорос”, което означава „горене и светлина”, тогава и двамата трябва да станат особено внимателни. Този, който е обладан от горивно-светлинния процес, не бива да се сърди на другия, който трябва да предупреди първия с думите: - Кой те прониква с информацията си и светлината си - Луцифер ли е? Или ГабриЕл - Архангелът на противодействието срещу лъжепророците. Онзи, който носи ИСТИНСКАТА информация, от БОГА дадена!” Каква е разликата между двамата в тяхната инициация? Луцифер ви носи “Еуфорично състояние”, последвано от чувство за величие, а сетне гордост, надменност... И ако някой посмее да се усъмни в тази “небивала светлина”, превъзхождаща дори и слънчевата, следва силен гняв към дръзналия да се усъмни „плебей”!!! Луцифер е “въздух” и ви изсушава и изтънява... Напротив, на това състояние ГабриЕл ви носи вътрешната радост от свързаността с Бога, последвана от смирение пред Мистериите на Всевишния, които надали някога ще успеете да разберете в пълнота. Но независимо от това се чувствате преизпълнен от радост и желание да сътрудничите на Бога, съпътствано със смирение и желание да износите плода си в тайна, докато настъпи времето за раждане и проявление! Разликата между ГабриЕл и Луцифер е и в това, че когато някой се усъмни във вашата пророческа сила, то вие не се ядосвате на “неофита”, а се молите за неговото просветление от самия Бог. ГабриЕл е “жива вода” и ви овлажнява и просълзява от умиление ... Той ви магнетизира. Разбира се, и РафаЕл Му помага. Когато Христовата светлина се прояви у някого, тогава Луциферите се обединяват с Ариманите, и под ръководството на Азурите, всички заедно се хвърлят в желязна дисциплина и боен ред да изсмучат енергията на нововъзникналия Христос у някого. Ето защо, устремилият се към Светлината на Христос човек трябва да пази в тайна своите нововъзникващи възможности, за да не насочи към себе си тройния удар на 666. Напротив, при спазването на тайната, всъщност се оказва, че когато нямат пред себе си за противник Христос, тъмните духове започват един-другиго да се изяждат и анихилират - и да се саморазкъсват на три.... И точно в тази тяхна битка помежду им е и възможността на праведния да върви право напред, в тишина и усамотение! Дори и да бъде обиколен от сродни пилигрими, вътрешната тишина и свързаност с вътрешния Бог той трябва да се съхранява на всяка цена... - като да се пази зеницата на окото! При положение, че нямат пред себе си силно изявяващо се Христово войнство, то 666 ТАКА дърпат всеки в своята си посока, че пред пилигримите се отварят пространства, точно както е в илюстрациите... Но както знаем от живота и делата на Мойсей, дори и преминали отвъд властта на “Фараона” - събирателен образ, нещо като Господар на 666, - дори тогава “праведните” хора все още имат с какво да се сблъскват. А то е, имено, това, което е загнездено дълбоко у тях - остатъчното влияние на тъмните духове. И макар преминали отвъд влиянието на 666, вътре в “старите зидари” е продължавала да си живее “змията” и да хапе, отровно заразявайки със СЪМНЕНИЕ и СТРАХ сърцата и съзнанието им. КАКВО ДА ПРАВИМ ДНЕС НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, В ТАЗИ УСЛОВИЯ, В КОИТО СЕ НАМИРАТ БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА!? Да - ПРОСВЕТЛЕНИЕ е нужно, преди всичко!... Но да не е “Светлината на Луцифер”, носеща ни Еуфорията - чувството за превъзходство и желанието да блеснем пред всички на сцената на живота, като “прима балерина”… Че коя “Прима-балерина” не е имала за ухажори най-развратните “старци” - барони, графове, маркизи, - все аристократи, унищожаващи идеята за чест, красота и братолюбие, каквито истинският аристократ трябва да носи в сърцето и Душата си? Че коя “Прима” не е била свеждана от порока им - до “ПРИМАТ”!?...

 От “Прима” - в “Прима-Т”... Сиреч, от първа изгряваща Аурора-Венера - сведена до първа куртизанка, чиито ценности са Телесни, а не Духовни! Ето ТОВА е задачата на Луцифер - летящият Ангел над водите на чувствеността! Да се спуска като “Граблив Орел” и да отвлича дори “уж-спасените души на праведните”... за да ги завлича отново при Ариман и Азурас.

 И много още има какво да се разкрие пред гуреливите очи на пробуждащите се от дълбок сън... Но като за начало, и това е предостатъчно... Прочее, бъдете ранобудни и внимателни в мислите, чувствата и делата си... Защото е ИСТИНА казваното - “По ПЛОДОВЕТЕ ви ще ви познават - Амин!”

/Това откровение е/ от онзи, който е бил често сграбчван от грабливите нокти на “Орела-Луцифер” и все още носи белезите от ноктите му върху кожата си... Белези, носещи страдание, но и желание за споделяне и утеха в Лоното на Братолюбието...

ТОВА ОТКРОВЕНИЕ Е ТЕКЛО В СЪЩИТЕ СЕКУНДИ И МИНУТИ, КОГАТО ЕДИН БРАТ НА АВТОРА МУ Е ПОЛУЧАВАЛ ОТКРОВЕНИЕ НА СЪЩАТА ТЕМА: ЗА ОГЪНЯ НА БОЖЕСТВЕНОТО. Затова първят е напИсал на втория: „Каква синхрония и симбиоза! - Тъкмо ти изпратих един файл, писан от мен за Луцифер и влиянията му върху пилигримите... и от нейде изникна това, което си публикувал...” 

 

25.11.2019 г. 21,36 ч.

 

ТЕЗИ, АНТИТЕЗИ И СИНТЕЗИ ЗА БЛИЗОСТТА. Близостта трябва да е първо духовна, но не е вярно, че физическата близост не е от Бога. Абсолютно разрешена е и може да бъде много щастлива, но за това се изисква хората да бъдат „МНОГО УМНИ, МНОГО ДОБРИ, МНОГО СПРАВЕДЛИВИ. ЩОМ ИСКАТ ФИЗИЧЕСКА БЛИЗОСТ, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗЯЩНИ В УМА, В СЪРЦЕТО” – ще го видите това в цитата по-долу. : : ТАБЛИЦАТА: Хордите на тригълниците с централен ъгъл по-малък от 90 градуса представляват аспекти на физическата близост между крайните им точки. Хордата е ОТНОШЕНИЕ. Обаче всяка хорда в окръжността, чиито крайни точки не са свързани ЧРЕЗ РАДИУСИ с Центъра, се разпада. Без спици, без радиуси, колело и хорди НЯМА, а без колело няма НАПРЕДЪК.

УЧИТЕЛЯТ: „Павел казва: "Близост има горе на небето, а на земята близост няма." Близостта е нещо духовно, то не е материално. Ако беше материално, светът би бил щастлив, а той не е.” (1922.05.25и. Без Бога и без любов не може.КРО.ВСЕ1996:92)

„Когато говорим, за близостта на хората, разбираме ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА. Без любов, няма близост - всички неща са далечни. Без знание, всичките неща са далечни; без свобода, всичките неща са далечни. Близки неща за вас само онези, в които ЛЮБОВТА действа в даден момент, в който ЗНАНИЕТО действа, и в които СВОБОДАТА действа. ТЕ са близки.”(19 януари 1938, Ден без стълкновение „”)

„Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина. Бог е в мене - значи близо е; аз съм в Него - пак е близо. Когато се разбират, хората са близо. Щом не се разбират, те са далеч едни от други. Близостта е мярка, чрез която се определя степента на разбирането между хората. Казано е още в Писанието: „Бъдете благоугодни на Бога“. Само онзи може да бъде благоугоден на Бога, който е БЛИЗО до Него. Щом е близо, той Го разбира и познава. Близостта е вътрешно състояние. Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. И беден да си, щом имаш любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При любовта благото на едного е благо за всички. Който носи любовта в сърцето си, той е гражданин на царството Божие. Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения. Желая ви да придобиете любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си. ”(15 декември 1935, „Коприненият конец”)

„Следователно, ако се разбирате, вие сте близо; ако не се разбирате, сте далеч. Разстоянието между хората зависи от взаимното им разбиране. Близо си до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разбиране между два ума, две сърца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост!”( 25 януари 1933, „Новата песен”)

„Туй, което обичаш, то ПРИВЛИЧА. Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича, ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост. Близките неща, които се обичат, с тях става ПРАВИЛНА обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба.”( 10. Х. 1941, „Баща, майка и дете”)

„Има една привидна близост, която е относителна. А има една близост, която е разумна.”(30 август 1939, „Бог иска това”)

„Като се ожени човек, колко време трябва да бъде близо при възлюбения?” (28 март 1943, „Два пъти родени”)

„Не искайте да бъдете винаги близо. Песъчинките в шишето са много близо, но има само търкане, никаква органическа връзка няма. Има близост, но няма никакво сродство. Казват: „Много се търкат…“ - То е механическо.”(3 ноември 1939 , „Отмерени отношения”)

„Колкото повече се приближава даден човек към вас, толкова повече ви обича. Ако се отдалечава от вас, той или е индиферентен към вас, или не ви обича. Значи, любовта е закон на приближаване. Казваш: „Този човек се приближава към мене - следователно, обича ме“. – Зависи как се приближава. Ако само физически се приближава, а с мисъл и чувство се отдалечава, той не ви обича. Физическата близост /без другата/ няма отношение към любовта. – „Чувствам близостта на този човек.“ – Как я чувстваш?…” (23 декември 1932, „Положителното и отрицателното”)

„ Във всичките хора има едно желание да дойдете близо до този, когото обичате. Вие искате все той да бъде пръв пред вашите очи. Питам: ако си по-близо до очите на един човек, какво ще придобиеш? Трябва да бъдеш близо в ума, в широкия свят, в неговия ум, в неговото сърце, но избягвайте да бъдете близо до хората физически. Всичките нещастия, недоразумения, стълкновения произтичат от физическата близост на хората. Двама хора са близки като клонищата: търкат се, търкат се – осакатяват се…”Защо по-напред се обичахме повече, а сега по-малко се обичаме?“ - Не че сега не се обичате - и сега се обичате, но много близо сте дошли. Вие някои хора сте ги приближили в ума си повече, отколкото трябва. Има в духовния свят един закон: ти никога не приближавай един човек по-близо, отколкото Господ го е турил при тебе. Следователно, умният ще се постави в тази точка, на това място, дето трябва да обича колкото трябва. Ако обичаш повече, отколкото трябва, ти си по-близо, отколкото трябва. ТИ си виноват. Ти ще измениш реда на нещата. Ти ще се поставиш на истинското място, дето ти ще обичаш хората както трябва, и тогава хората ще те обичат както трябва. Казвам, ходете в любовта1 Не че не ходите в любовта, но имате криви разбирания – искате да бъдете много близо един до друг, които се обичате, а пък някои искате да са по-далече. Не ви съветвам нито много близо, нито много далече. Трябва да мислите онова, което БОГ е вложил; да чувствате онова, което БОГ е вложил; да правите онова, което БОГ е вложил. Нито далече, нито много близо.” (22 септември 1939, „Нито близо, нито далече”)

„Ако поставите човека физически близо до вас, това не значи, че го уважавате. Физическата близост не определя достойнството на човека.”(19 ноември 1930, „Основа на живота”)

Невъзможно е доброто и злото да бъдат в близост помежду си и да вървят в унисон.”(21 април 1935, „Трите степени”)

„Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато ти действаш хармонично с някой човек, ти си БЛИЗО до него.”(12 април 1939, „Съобразителност и разумност”)

 

„Когато хората живеят наблизо, трябва да бъдат много умни, много добри, много справедливи. ЩОМ ИСКАТ ФИЗИЧЕСКА БЛИЗОСТ, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗЯЩНИ В УМА, В СЪРЦЕТО. Щом не са такива – надалече: 1, 2, 3, 4, 10, 15, 20 метра, на един километър, на 10, на 15, на 100 километра! Затова Господ е направил света широк. Когато хората не живеят добре на Земята, единия туря на Земята, другия – на Месечината…”(5.ХI.1941, „Да ценим живота”)

 

 

25.11.2019 г. 09,20 ч.

 

ПРОДЪЛЖАВА РАЗКРИВАНЕТО НА ТАЙНИ, КОИТО МАЛЦИНА ЗНАЯТ И ОСЪЩЕСТВЯВАТ НА ПРАКТИКА. Тук не е споменат ТРЕТИЯ свещен процес, за който се говори другаде в беседите: кога се свързваме с ТРЕТИЯ Принцип: Божията Истина. Това става, когато обичаме и ни обичат ЕДНОВРЕМЕННО. Този уникален дар не е Колелото на Живота, А САМАТА МУ ОС: две или повече същества постоянно се срещат и сливат в е един и същи миг, в една и съща точка. Смяната на процесите става във времето, последователно, а сливането в оста на живота става в МИГА, т.е. във Вечността. „БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ - И НЕЗАБАВНО”.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, да обичаш - това значи да се свържеш с Първия Принцип - с Божията Любов; да те обичат - това значи да се свържеш с Втория Принцип - с Божията Мъдрост. И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава да бъде обичан - по този начин става смяна в процесите, при които колелото на живота се завърта в обратна посока. При тази смяна на процесите, става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в астралното тяло на човека, или в неговия сърдечен свят; а после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в менталното тяло на човека, т.е. в неговия умствен свят. ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. Следователно, когато деятелността на човека във физическия свят се прекрати, тя минава в менталния свят; когато и в менталния свят се прекрати, тя минава в астралния свят; после пак започва отново. Това означава, че в целокупния живот на човека става постоянно кръгообразно движение, което показва, че човек не може да остане завинаги на една и съща точка в своя живот - това значи да бъде във вечен застой, а то е невъзможно. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно и да те обичат. Защо? - Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат – това са двата полюса на живота: който обича, той създава СУБЕКТИВНИЯ свят на живота; когото обичат, той създава ОБЕКТИВНИЯ свят на живота. Следователно, онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич – затова, именно, вие го обичате. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо.” (1922.05.24м.пвж.Противоречия в живота.ДВП2.ДОВ1993:13-14)

 

 

26.11.2019 г. 19,17 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всичкото само от ЧОВЕКА зависи. Ако пожелаем - може. – „Ние желаем, защо не става?...” - /…/. Опитността е едно незаменимо благо. Обаче човек трябва не само да е опитал, но трябва и да е ПРЕЖИВЯЛ. Хората ИМАТ опитности, но нямат ПРЕЖИВЯВАНИЯ. При това, преживяването трябва да бъде в теб не като едно минало, а като такова, което ПРОДЪЛЖАВА. ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА Е ЕДИН ВЕЧЕН ОПИТ - ТОЙ НЕ ПРЕМИНАВА!” (1922.05.25и. Без Бога и без любов не може.КРО.ВСЕ1996:92) : : - ОТНОВО ФУНДАМЕНТАЛНО ОБЯСНЕНИЕ. За всеки автор или виден човек обикновено пишат в три раздела: СЛОВО, ДЕЛО И ЖИВОТ. Това важи и за Христа, и за всеки истински Учител, за всяко божествено Учение. Важи и за желаещите да бъдат ученици. Ние познаваме много оглашени, които са се докоснали до Словото и го изучават. Доста по-рядко срещаме такива, КОИТО ИСКАТ ДА ПРЕВРЪЩАТ СЛОВОТО В ДЕЛО, а най-рядко – КОИТО ИСКАТ ДА ГО ЖИВЕЯТ. Някои имат краткотрайни участия и опитности във връзка със Словото или Делото, рядко има и такива, които искат ДА ГИ ЖИВЕЯТ и даже имат отделни райски преживявания. Но колцина са тия, при които това НЕ СПИРА И ПРОДЪЛЖАВА С ГОДИНИТЕ И ДЕСЕТИЛЕТИЯТА?

 

 

26.11.2019 г. 20,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато дойдем до БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ, в нас съзнанието трябва да е ПЪЛНО. Божието Слово да бъде НАШЕ Слово, неговата сила да бъде НАША сила. Уви, има неща непреодолими, които спъват човека. Ученикът трябва да има ТАКОВА желание, че Учителят, само като го погледне, И УЧЕНИКЪТ ДА ТРЪГНЕ!” (1922.05.25и. Без Бога и без любов не може.КРО.ВСЕ1996:92)

17. И рече им Иисус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци. 18. И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него. 19. И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си; 20. и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.

 

- ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ЗА ВТОРО ПЕНТАГРАЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ НА СМИРЕНИЕТО – ЗА ВЪЗКАЧИЛИТЕ СЕ НА ПЛАНИНАТА МОРИЯ. Те вече са били в предишни животи хора на силата, страдалци и труженици, начетени и умници, таланти и гении, отшелници и светци, пророци и праведници. Сега пред тях е ГОСПОД – УЧИТЕЛЯТ! Всеки от тях е преживял срещата си с Бога в човешко тяло с внезапно разпознаване, със сърдечно и душевно потресение КАТО УДАР ОТ МЪЛНИЯ. Любов от пръв поглед, но на степен безкрайност. Някои в такъв миг губят съзнание и падат от любов на земята. Друг може и ДА УМРЕ от любов – ИМАЛО е такива случаи, Учителят ги е предвидил. Те завършват еволюцията си точно в този миг – от ЕДИН поглед! Възлизат в Бога ЗАВИНАГИ. Останалите оцеляват, но вече само ако последват Господа НЕЗАБАВНО – В „ИСТИЯ” МИГ. За тях другаде повече няма въздух – ако се отдалечат, ще умрат. Не в триизмерния смисъл – може и да са понякога или цял живот физически далече, но са изпълнени с тази любов до края на вселената, затова могат да дишат. Който не е срещал Учител, Учителя си, той няма никаква представа за това. Може спокойно да мине покрай Бога – покрай Божествен Човек – и да отмине като едно животно, все едно че нищо не е станало. Друг може да спре и да послуша, може и нещо да му хареса, но за него не е никакъв проблем да продължи пътя си и да си се върне „вкъщи”. Който не е преживявал такова нещо в миниатюр – да тръгнеш след някого и да спиш в градинките наоколо, защото инак не можеш да дишаш, - само той може отчасти да разбере вълнението на Ученика. Ученикът действа МОМЕНТАЛНО И ЗАВИНАГИ: оставя дом и нива, оставя лодката, сечивата и мрежите си, оставя на тезгяха чувалчетата с пари – И ТРЪГВА! Това не важи само за среща с Учител – важи и за кардинална среща с Птица от Ятото. Това ти е СЕМЕЙСТВОТО – с него някога си излязъл от Бога, от Вечността. Ако е сродна душа, такъв шанс за среща на земята доскоро ставаше само веднъж на 40 прераждания; ако е за Учителя – веднъж на 2000 години. Иди - че изпусни! Всички други преспокойно си се връщат там, където са вързани материално и психически. Виновни НЯМА. Има само души, които тепърва трябва да проверяват през хилядолетията вкусовете и изборите си, мотивациите си, съображенията си, чувството си за дълг, понятията и представите си.

 

 

26.11.2019 г. 21,14 ч.

 

ЕДИН ДЕН ЩЕ ТЪРСИМ СЪС СВЕЩ ТИЯ, КОИТО НИ МРАЗЯТ – омразата е много силна форма на любовта, макар и със знак минус. Мразещите не знаят, че всъщност ни обичат. Ако ти не знаеш как да обичаш този, който те мрази, как да превръщаш омразата му в гориво, само тогава ще се мъчиш. Инак е огромна наслада, дори и когато те режат с трион в инквизицията! Да те мрази някой – грамаден шанс, стига ТИ да не намразиш. Милион пъти по-прекрасно от леда на безразличните! Ако не идват хората на любовта, хората на омразата са ни спасители.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато ИСТИНСКИЯТ закон на любовта проникне, тогава любовта има нужда от злото. Злото, омразата - това са въглища. Любовта се радва, че има такива работи, и ги турга в своята пещ, рабòти. Но когато няма любов, тия горения стават по друг начин и разрушават. Когато дойде любовта, се заражда едно чувство между дробовете. То е слънчевият възел, и оттам туй чувство се развива по-нагоре или по-надолу, отива към сърцето и ти имаш подем нагоре. ВСЯКО нещо ти причинява приятност, ти гледаш на СВЕТЛАТА страна - и каквото и да стане, ТИ СЕ РАДВАШ.” (1922.05.25и. Без Бога и без любов не може.КРО.ВСЕ1996:92-93)

 

 

26.11.2019 г. 18,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някои души, които са пораснали, приемат Словото ИЗВЕДНЪЖ, а други - не. Не може с насилие. Да бъдеш ученик, то е много нещо. Да влезеш в Царството Божие като зрител, то е друго нещо. Всичкото само от човека зависи. Ако пожелаем - може.” (1922.05.25и. Без Бога и без любов не може.КРО.ВСЕ1996:92)

„А вие Мене за кого Ме считате”? ( Лука 9:20 ) „Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос - Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” (Матей 16:16-17)

МНОГО ВАЖНО ОБЯСНЕНИЕ И ГОЛЯМА НАДЕЖДА. От думите на Учителя в тази беседа разбираме защо много души не приемат Словото – не са пораснали. Като интелект може да са много напред, но като души, като разсъдък, ум, разум и пр. да са още спящи. Това не е вина. А които са без душа, за тях и дума не може да става да приемат Словото дори от предишните му изяви през вековете, освен когато са обучени от черната ложа да го имитират и манипулират. Понякога те манипулират душите даже чрез Новото Слово. Ние се уверихме, че дори между враговете на Новото има хора с душа. Първият белег: ПОЖЕЛАХА за прочетат поне няколко страници. Единият беше от най-вътрешните среди на така нареченото „братство”, но до даден момент - враждебно настроен към Новото Слово. Други, за наша изненада, бяха атеисти-комунисти от най-висшия политически и идеологически ешелон на властта в бившия СССР и у нас. След като ПРИЕХА да се запознаят с някои текстове, и от двете страни, независими една от друга, се изказа една и съща оценка, съвпадаща до последната буква: „Това е науката на бъдещото човечество”.

 А другата спомената причина е, че Словото може да се приеме ИЗВЕДНЪЖ само от УЧЕНИК. Хората от първите пет степени на пентаграма – обикновените хора – няма как да разпознаят Слово Божие и да му се откликнат веднага – дори и учените, гениите и светците. Не го приемат даже много от Учениците с Първо Пентагрално Посвещение – така наречените „праведници”. Те са разпознали Словото Божие от последното идване на Мировия Учител на Земята, обаче само от книгите. Повечето се съпротивляват на гласа Му, когато Той продължава да говори чрез Свои Тръби. С това издават атеизма си, колкото и да си мислят, че са вярващи и предани на Учителя. НА ПРАКТИКА, АТЕИСТ Е ВСЕКИ, КОЙТО ОТКАЗВА НА БОГА ВСЕМОГЪЩЕСТВОТО МУ ДА Е ВЕЧНО ЖИВ И ДА ГОВОРИ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ. Затова, много от Учениците с един лъч над главата са „праведници” В КАВИЧКИ: в тях има все още остатъци от злост, гордост и самомнение. МОМЕНТАЛНОТО разпознаване на Словото Божие ОТКЪДЕТО И ДА ИЗНИКНЕ е качество само на Смирения: Ученика от Второ Посвещение. Той има способността да разпознава не само Словото и Учителя, когато Той дойде на Земята ФИЗИЧЕСКИ, но и всяка от Птиците в Ятото Му, способна да провежда гласа Му, както и някои изяви на Делото и Живота. Но и тук има една голяма тайна: „братовчедите” са усвоили и този прийом, ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ за Тръби на Истината, Тръби на Господа, на Учителя, БЕЗ ДА СА ТАКИВА. Обаче има разпознавателни белези, по които могат да бъдат отличени. Един от тях е, че НЕ ВЪЗЛИЗАТ НОЩЕМ в Школата при Учителя, Който никога не е преставал да води истинските Си ученици. Друг – че нямат ПЕЧАТА НА УЧИТЕЛЯ френологически, физиогномически, хирологически и корпологически (телесно). Трети – че ползват Негови изходни мисли, но ги тълкуват превратно, създавайки нови фалшиви егрегори за улавяне на незрелите души. Исус ни е предупредил, че ще дойдат „лъжехристи и лъжепророци” и ще се опитат да измамят дори Божиите избрани (Матей 24:23-27; 2 Петрово 3:3, Юда 17-18).

 

ПО ТОЗИ ПОВОД, В СЪЩАТА БЕСЕДА УЧИТЕЛЯТ КАЗВА: "Всякога, когато съм давал нареждания, колко и да са прости, когато аз ги давам, те ги изопачават - и се разваля хармонията."

 

 

 

27.11.2019  г. 11,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Туй е за приложение закона на Любовта. Ако можете да го приложите, добре; а ако се съдите един друг, вие не можете да имате любов. Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа! Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на любовта. И ДА СЕ СЪЗДАДЕ една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи този закон? - Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух! Това, което се върши, не е против мен, а против Бога.” (1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:303)

КОЙТО Е ПРИСЪСТВАЛ НА „БРАТСКО” СЪБРАНИЕ и до днес, който е чувал какво говори някой „брат” или някоя „сестра” зад гърба на някой друг или какво пише против някого, ще разбере колко любов имаме и от кои сме. Нали Учителят казва, че половината от хората в тия среди са от черната ложа? Ще ги познаем по това, че ни занимават с „ЕДИНСТВЕНО ПРАВИТЕ истини” – техните собствени.

 

 

27.11.2019 г. 13,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз ще засегна ред елементи на любовта в нейното ново проявление. ЕДНО е само да се говори за Любовта, А ДРУГО Е ДА СЕ ИЗПИТВА. ТАМ е всичката работа сега! /.../ Всеки трябва да живее по закона на любовта. А ако не искате да живеете така, никой не може да ви застави. То не е насила, а по добра воля. Пък аз зная, че всинца искате да живеете, животът ви да бъде хармоничен, да бъдете щастливи.” (1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:304)

ФРЕКВЕНТНИТЕ РЕЧНИЦИ също са един метод за идентифициране кой откъде идва, според честотата на думите, които авторът употребява най-много. Особено когато речникът е логичен и контекстуален и разграничава тезите, антитезите и синтезите. Щом едно учение е божествено, в него думите „любов” и „щастие” в утвърждаващ смисъл са едни от най-първите. По това дали има същата или много близка статистическа тенденция в един последовател на някой Учител и по други алгоритми на стилистиката може много лесно да се разбере дали претендентът наистина провежда Гласа и Учението Му – или е имитант, фалшификатор, егрегориарх.

 

 

27.11.2019 г. 17,28 ч.

 

КОГАТО НИ РАБОТИ ДУХЪТ, постоянно шаваме насам и натам, оглеждаме се за случайни минувачи. Когато ни работи зъболекарят или някой егоист, не бягаме, даваме му се… Защо винаги така?

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие говорите за любовта. - Вие ОЩЕ не сте любили! Аз ще направя един микроскопичен опит. Ако ви попитам какво нещо е любовта, как сте я усетили, кажѐте: имате ли един жив опит с божествената любов? Вие имате малки опити с „любовта”, но колко е траяла тази „любов”? Кажете ми сега: имате ли такъв опит, дето любовта да е обзела душата ви, ума ви, сърцето ви за цяла една година? Имате ли опитността, дето любовта да е обзела душата ви за един месец? Имате ли опитността, дето любовта да ви е завладяла истински поне за един ден? Ако тази любов влезе във вас истински, вие няма да разсъждавате, вие ще решите въпроса моментално, и то няма да го решите по най-глупавия начин, но ще го решите по най-умния начин. Когато дойде божествената любов да действа в света, тя действа с най-добрите методи. И всички трябва да имате предвид, че за да се появи божествената любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на любовта, тя би ни разтопила. Следователно, божествената любов постоянно се приспособява според състоянието на нашите духовни тела, според степента на нашето развитие - ПОСТОЯННО Духът ни обработва. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, на кого ще навредите? А ТОЙ РАБОТИ, ТОЙ ПРАВИ ТАЗИ ИНСТАЛАЦИЯ! Ако направи нещо, а вие развъртате винтовете на инсталацията, на кого вредите? – На себе си!” (1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:307-308) 

 

 

27.11.2019 г. 19,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие някога се съмнявате и в мене – аз ви чета мислите: „Ти може да не говориш от Бога, а от себе си…“. Но аз всякога правя разлика между моите мисли и божествените мисли. В мене моите мисли и божествените мисли са строго определени. Аз хващам всяка моя мисъл за ухото и ѝ казвам: „Ти – наляво!” А на всяка божествена мисъл: „Ти – надясно”. Казвам си: „Туй е божествено, а туй – човешко”.”

(1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:309)

КАКТО ПОДЧИНЯВА ДУХОВЕТЕ И ЖИВОТНИТЕ ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ, тъй може да подчинява и мислите и да ги сортира безпогрешно.

 

ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЧОВШКИТЕ МИСЛИ ПРИ УЧИТЕЛЯ СА ЛОШИ И ГРЕШНИ – нищо подобно. Просто, тия два вида мисли са категориално различни и затова трябва да се сортират. Друг път дава подробности: ако една човешка мисъл е лоша и Му идва отвън, Той веднага я хваща „със щипците си” и я изхвърля за рециклиране. Обаче добрите човешки мисли, макар и да ги пренасочва „наляво”, винаги употребява за работа където е необходимо. Това – за Учителя и Учителите, ИСТИНСКИТЕ Учители. Имитантите – напротив: те взимат божествените мисли и ги представят за свои, а в много случаи силно ги променят. От друга страна, взимат човешките и ги представят за божествени. Защо Бог им е разрешил да правят това, е една голяма енигма. Едно от обясненията е: пресяване на шкартото. Който харесва имитант и му вярва, и ТОЙ може да е имитант - човек без монада. Ако пък има душа и харесва имитант, това означава, че е заразѐн и силно зарàзен. Зарàзен, понеже става дистрибутор на фалшив пример, фалшива стока, фалшиво познание. Даже, на свой ред, и той често ги продава. Сега и той, и заразените от него, ако имат душа, трябва да минат през един безценен тъжен опит, дори и да им струва цяло прераждане. Като видят какво им се случва и какво представляват самите те след известно време, при тях се задейства условният рефлекс и се образува ИЗВОД, ДРУГ ВКУС. Изводът се инкрустира в причинното им тяло като принцип или закон, а горчивият вкус - като интуиция в будическото им тяло. Това означава, че като чуят на пазара в друго прераждане някой да рекламира ментѐ, този път умът им моментално ще разпознае, че то е такова. А като погледнат хубавеца, също както са „изчислили” и викача зад сергията, този път няма да кажат „Ах”, а ще кажат „Не”. Горчивото отвътре, в резултат на подобни физиономии и латерни в миналото, си казва думата. Сработило е ПКВ-то – Програмата за корекция на вкуса.

 

27.11.2019 г. 21,35 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Страхът показва, че божествената любов не действа: тя ЗАПОЧВА, а вие я ПРЕКЪСВАТЕ, ПРЕКЪСВАТЕ.” (1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:310)

 

27.11.2019 г. 07,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Пък най-сетне, потребно е на човек малко да си отдъхне, да си поживее. Всеки има нужда от почивка. Аз наричам почивката да си починеш в Божествената Любов. Любовта, както сега я разбирате, е мерзавщина! Без Бог не може. То е една необходимост, всякога ще имаме нужда от Него. Без Любов не може!” (1922.05.25и. Без Бога и без любов не може.КРО.ВСЕ1996:93)

 

Michelangelo & John Atkinson Grimshaw (- 6 September 1836 – 13 October 1893 -)

 

 

28.11.2019 г. 18,19 ч.

 

ПРАВИЛИ СМЕ ГО И НИЕ това упражнение неведнъж пеша от София до Витоша 40 години по-късно, но рядко се осмелявахме да излизаме в полунощ при буря… Ето автентични снимки точно от тия излети малко под 2000 метра надморска височина, но не в лошо време…

УЧИТЕЛЯТ: „Някой казва: „Ще изберем месечина...“. - Не, ще избереш ТЪМНА нощ, защото само в тъмната нощ ще видиш Господа! Трябва да уповаваш на Господа, а щом търсиш месечина, то значи, че не уповаваш на Него. Тази задача е свършена наполовина. Задачата е през ТЪМНА нощ, когато е бурно, когато вали дъжд, гръмотевици! Тогава ще излезеш, ще се молиш, и Господ ще ти говори върху много работи. А ти разсъждаваш: „Може да се простудя...“. - Щом дòйде до божествените работи, няма опасност да се простудиш. Аз ви дадох пример. Аз съм седял толкова години на прозореца в моята стая зимно време да държа беседи! Нека дойде някой професор да седи там - след един месец ще има пневмония… После, колцина от тия хора, които са седели отвънка, са се простудили? /.../ От тези изпити, които ви давам, страхът ще изчезне от сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И после, като излизате в тъмна нощ, тонират се очите, зрението се тонира; при това, всеки един косъм се натегне, умът ви живее навсякъде в тялото. То е хубаво. Като излезете на Витоша, вие си представяте, че ви вардят, пък ще ви се стори и някоя мечка, вълк - ще ви се обърне сърцето... Аз зная: на някои 20 пъти сърцето им се е обърнало! И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ на Витоша, ще каже: „Той е безумен - да излага една жена или който и да е човек!“. Затуй казвам, че светът не трябва да знае. Дали мъж или жена ще иде, за туй трябва да се мълчи.” (1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:203-204)

 

НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА СИ ПРЕДСТАВИМ! Учителят е провеждал това упражнение за ходене през нощта от София до платото на Витоша през цялата 1922 г., когато температурата в България е била под 30 градуса по Целзий и е замръзнала даже река Дунав! При зверски студове, наистина редовно е изнасял беседите от отворения прозорец на къщичката Си, а в двора с часове са Го слушали хора.

 

 

28.11.2019 г. 22,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Водениците помагат на света, но когато ядем от смляното, в нас остава идеята за камъка и ние искаме да смажем хората. Енергията на този камък се е предала в хляба, а от хляба се е предала на нас, в ума ни.” (1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:208)

„Докато мелиш брашното, не може да станеш истински човек. Нямаш право да измъчваш житото!”(4 януари 1931, „Здрава основа”)

„Дъвчи житото тъй, както си е. Не яж жито, което е мляно на воденица. Яж житото така, както си е в природата.”(15 декември 1929, „Да ви даде”)

„Едно време житото е било едро и много хубаво. То е било във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. А днес като вземат житото и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват. При това, хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях. Те не са донесли никакво добро на хората. Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата!”(4.X.1936, „Свърши се виното”)

 

Лев Толстой: „Житно зърно колкото кокоше яйце”: http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/ABP4.03-Lev%20Tolstoy%20-%20Jitno%20zarno%20kolkoto%20kokoshe%20yayce.mp3

 

 

 

28.11.2019 г. 16,32 ч.

 

ЕТО ГО ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НИ ВОДЕШЕ НАГОРЕ ПО РИЛА!

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, аз ще ви обясня защо не може на 600 метра височина да се говорят известни неща. Представете си, че вие сте на 100 метра под водата - можете ли да говорите? – Не можете. Като излезеш над водата, ИМАШ условия да говориш – въздух. Следователно, на 600 метра височина няма условия - ще влезе „вода” в гърлото ти, а на 2000 метра височина ще говориш – „въздух” ще има. /…/ В нашата школа, когато аз ви казвам за някой излет, ние отваряме ключовете - и тогава вие сте във връзка с невидимия свят.” (1922.05.26о.По пътя.ТРЖ.1922:203-204)

Ние днес недооценяваме казаното от Учителя за редовно излизане нависоко в планините, а у нас има височини почти до 3000 метра. За всеки земен пояс на север и юг законът за височината е различен, но при нас излизането от астрала става над 2000 метра. Именно това е излизането от „морето” за нас - до тази височина тъмните духове могат да чуват какво си говорим да ни развалят работите. Не че не действат и на по-големи височини – зависи с какви хора сме там. Но ако сме сами или с чисти хора, нависоко и молитвите ни се чуват много по-добре и се изпълняват, и общуването с висшите йерархии е много по-лесно. Един човек ни казваше (и ни го показваше на живо над 2 десетилетия, още докато ходеше на работа), че прекарва една трета от годината над 2000 метра – на Рила. Чудехме се как прави това, след като рабòти тежка работа по 10 часа на ден. Но той ни убеди веднага: не пропуска събота и неделя да е горе, а това са 104 дни. Като сложиш и годишиния отпуск, става точно толкова, а понякога и повече: работехме в мозайките на акорд и на пускаха и по цял месец.

 

29.11.2019 г. 13,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като ви сърби лявата ръка, казвате, че ще получите пари. И ТАКА става. Значи, ИМА разумност в проявите на живата природа. Аз превеждам: когато ви сърби дясната ръка, това показва, че при вас ще дойде някой добър човек, на когото трябва да направите една услуга, чрез която ще изявите Божията Любов. Когато ви сърби лявата ръка, това показва, че някой добър човек ще дойде при вас да ви помогне в нещо, а вие ще трябва да му благодарите, защото БОГ го е изпратил при вас.” (7 април 1926, „Три вида съзнание”)

ТАКА СЪРБИ ДЛАНТА не само когато някой човек с душа ще ти даде без наем или ще ти подари обзаведена къща, но даже и аудиторията си или реда и средствата си за издаване на книга. Но трябва да гледаме И КЪДЕ ТОЧНО сърби. Примерно – юпитеровото хълмче (под показалеца). - Значи, този път не пари, а подарък... Това съвпада абсолютно с мига, когато лаптопът ти–ветеран сдава багажа, а някой човек, без да знае това, ти подарява чисто нов син лаптоп…

 

 

30.11.2019 г. 12,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И СЕГА Господь говори, но не Го чуваме; и СЕГА ангелитѣ ни пѣятъ, но не разбираме тѣхната пѣсень. Защо? — Защото имаме ТАКОВА възпитание, че очакваме баща ни или нѣкой богатъ дѣдо да умре и да ни остави единъ-два милиона наслѣдство, и послѣ да почнемъ да разполагаме безъ никакъвъ трудъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да живѣятъ много „икономично” по отношение на Бога - безъ трудъ. Ако питашъ кого и да е сега, всѣки ще каже: „Да ми е оставилъ баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пъкъ да имаме знания и сила да се наживѣемъ…“. Но какъ да се „наживѣемъ”? Азъ нѣма да ви описвамъ - азъ съмъ ситъ отъ това „живѣене”, което хората иматъ! Много хубаво е за тѣхъ, но туй „живѣене” отъ сега нататъкъ нѣма да ви придаде нито една стомилионна часть на вашия растежъ! Ако вие затворите една свиня въ една кочина и редъ години я храните по всички правила на науката, вие ще имате само една много цивилизована свиня, но все ще остане свиня - никога не може муцуната ѝ да се измѣни. И щомъ я пуснете вънъ отъ кочината, пакъ ще почне да рови и да бъчка, макаръ че въ кочината не рови. Ще мяза, значи, на една възпитана свиня, но пýснете ли я вънъ отъ кочината, пакъ си е старата свиня.” (1922.05.28н.Неговата заповед.СИЖ5. Съг1922:350)

 

 

30.11.2019 г. 17,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние мислимъ, че свѣтътъ е създаденъ само заради насъ. Това е най-голѣмото заблуждение — да мислимъ, че свѣтътъ е създаденъ само за насъ. - Не е създаденъ за насъ! Богъ създаде свѣта не за насъ, а за Себе си - ТОЙ да се прояви, - а ние сме СЛУЧАЙНИ сѫщества въ този свѣтъ. Да, СЛУЧАЙНИ сѫщества сме ние! Моята коса може да расте, азъ я подстригвамъ. Затова часть отъ нея минава-заминава - тя не прѣдставлява нѣщо сѫществено.” (1922.05.28н.Неговата заповед.СИЖ5. Съг1922:350)

- КЪМ ТЕМА „ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ”. - ИМА такава тема в енциклопедията от цитати по тези, антитези и синтези. В някои случаи са проблемни по вина на стенографа, редактора или коректора, но когато са автентични, става съвсем сложно. Словото е дадено за 4 хиляди години напред и за съществата, боговете и ангелите от всички светове, затова е казано – „а вие - каквото разберете”. Ето още едно твърдение, които иска много сериозни размишления и разговори, но на първо четене е безнадеждно да си отговорим:

ЕТО ЕДНА ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИТЕ МИСЛИ В БСЕДИТЕ НА ТАЗИ ТЕМА – и те са ПРЕОБЛАДАВАЩИ над 99.9 на сто:

„Всяка сутрин, като се събудиш, първата мисъл трябва да бъде, да трепне сърцето ти, че има Един, Който всякога те е обичал - Той е създал света ЗАРАДИ ТЕБЕ. Слънцето, звездите, топлината, въздухът - всичко, каквото съществува, Той го е създал ЗА ТЕБЕ!” (24 април, 1938, „Всичките народи”)

ХИПОТЕЗА 1: Ако Бог има коса, която трябва да стриже (може да е нещо на съвсем друго ниво), значи, би трябвало да има някакъв ПРЕДЕЛ на растенето й, за си остане Образът Му в рамките на съвършенството. Ако и ноктите Му растат така, на какво би заприличал?... От логиката на цитата излиза, че ние сме „космите” Му, които се появили НА СЛУЧАЕН ПРИНЦИП… Но може ли у Бога да има нещо непредвидено, случайно? Нещо повече: щом ни е създал по Свой образ и подобие и е направил това, за да ни дари щастието И НИЕ да изпитаме благата на живота и ученето, как така ще ни премахва? Възможен е един отговор: според Интегриона, вляво има един сектор извън Осмицата (Осмоида), който символизира ада. Защо Той го е създал или допуснал – това е най-сложният въпрос, на който не е искал да отговори самият Велик Учител Хермес Трисмегист. В Заповедите Си, т.е. Законите Си Бог определя РАМКИТЕ, в които съществата имат право да живеят, без да се включва смъртта и падането в ямата за отпадъци. От Словото знаем, че съществата с монада, с искра Божия, не изпадат в смъртта, докато са верни на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Следователно, тия, които ОТПАДАТ, минават именно към тия СЛУЧАЙНИ същества, които трябва да паднат на земята от Ножицата на Битието – Бог не иска да Го обезобразяваме. Дотук ИМА някаква логика, обаче ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ВКЛЮЧВА И СЕБЕ СИ КЪМ ТЯХ, СЛЕД КАТО ЗНАЕМ, ЧЕ Е ЕДНО С БОГА („а ние сме СЛУЧАЙНИ сѫщества въ този свѣтъ. Да, СЛУЧАЙНИ сѫщества сме ние!") - това е вече нещо, невъзможно за обяснение. И все пак, има две възможности. Като ВЕЛИК Учител, а не кой да е, Той не застава от едната стана като „непогрешимия”, а от другата страна да сте „вие, грешните”. В поведението и стилистикта на Имитантите това е основен разпознавателен белег: гордост, мегаломания и пр. Почти винаги, когато Учителят ни критикува, причислява и себе си към даден наш недостатък и даже грях, без самият Той да е такъв. Принизява се, за да Го чувстваме близък, разбиращ, милостив. Някой би казал, че в такъв случай Той не казва истината, макар и с добри намерения – че употребява „бяла лъжа”. Каквото и да е обяснението, не е наша работа да го съдим за този негов избор. ОПИТВАМЕ СЕ ДА БЪДЕМ АДВОКАТИ И В ТОЗИ НАЙ-ВАЖЕН СЛУЧАЙ - ЗАЩИТНИЦИ, НАЛИ?... Нали поданиците на Защитника, „Адвоката”, Милостивия са точно такива, даже и когато се съди Дяволът? Както е направила майката на Марк Твен: била е защитница на дявола в един спор. А поданиците на Прокурора винаги съдят всички и всичко. Знаем, че има и поданици на БОГА – на СЪДИЯТА. Затова, в случая с този казус (разглежданото твърдение на Учителя, че сме случайни, начело с Него), може да потърсим и мисли в беседите за СЛУЧАЙНОТО. От Словото знаем, че неслучайното, определеното, нарочното, очакваното, сресаното е работа на Мировата Душа, която управлява Определеното Битите. От Бог-Отец изскачат Неочакваностите, Неопределеностите и Случайностите, понеже е ТВОРЕЦ – неочаквани дори от Него. „Иначе няма да Му е интересно…” - казва Словото. Освен това ние, щом сме от тия случайности, може пък да не сме безплодни, щом като сме израснали в Него. Може да сме от тия житни класове и зърна, които падат в нивата и почват да гният като отпадък, но имат ЗАРОДИШ. И този зародиш покълва, ИМЕННО КОГАТО СМЕ ОТПАДЪК! И да не представляваме нещо съществено, както казва Учителят, даже и да не покълнем, ние не сме и не можем да бъдем извън Бога, понеже няма как. Тогава и тор да сме, пак сме от полза. Не сме напълно излишни.

„Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите.”(16 декември 1923, „Той ги изпита”)

„Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. ДРУГИ закони управляват случайностите. ”(29 април 1923 , „Живот вечен”)

„В едно благородно семейство по някой път се раждат „отлични” вагабонти… Ако тази кръв е благородна, отде е попаднало това семе там? И много пъти в най-бедните семейства се раждат гении. То са – НИЕ ги наричаме – „случайности“, и се учудваме. - Не, това е великият вътрешен закон, който определя нещата МАТЕМАТИЧЕСКИ. И ние, като не разбираме този закон, като не разбираме Божието Слово, казваме: „Тия неща са тъй или инак“. Обаче за съвременните интелигентни хора, които са израснали, дошло е време да го разберат.”(18 юни 1922, „Ако пребъдете в Мене”)

„Ние наричаме тези неща „случайности в света”. Не! Онзи, великият закон на Любовта, който регулира нещата/…/, е нещо велико, разумно.”(3.XII.1933, „Стани и яж!”)

„За оня, който СЪПОСТАВЯ нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл, няма случайности в света.”( 24 януари 1937, „Конкретното в Любовта”)

„ Знайте, че в природата няма случайности. Всяко страдание или всяко изпитание е намясто, и за в бъдеще ще донесе несметни блага за онзи, който го разбира.”(2 септември 1933, „Един удар”)

„В природата няма никакви случайности. В разбрания, в разумния живот няма случайности. ”( 7.III.1937, „В начало Бог създаде небето и земята”)

„Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности, и всичко е предвидено до най-малките подробности.”( 26 февруари 1920, „Великата майка”)

„Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически. И когато човек е в хармония с възвишения свят, който регулира всички светове, животът му тече плавно, естествено. Щом влезе в разрез с тоя свят, животът му става дисхармоничен, пълен с противоречия и страдания.”(19 юни 1921, „Дойди след Мен”)

„В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно.”( (27 април 1914, „Талантите”)

В ПОДКРЕПА НА НАДЕЖДАТА, ЧЕ ВСЕ ПАК НЯКОИ СЪЩЕСТВА И НЕЩА ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ и при какви условия може да стане това, е продължението на беседата "Неговата заповед: "Сега всѣки народъ мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за него, и всѣко общество мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за него, и всѣки индивидъ мисли, че свѣтътъ е създаденъ само заради него. Но Богъ ни доказа, че свѣтътъ е създаденъ само заради Него. И ще дойде день, когато Той ще помете всинца ни, ще заличи всичкитѣ ни форми, и слѣдъ хиляда, милиони години, ако потърсите въ архивата, ще има само едни жалки остатъци отъ сегашната култура. Всички тия настоящи форми ще бѫдатъ въ забрава, тъй както много форми и отъ миналото сѫ заличени. Слѣдователно, Божествениятъ Духъ се стреми да създаде най-възвишената форма, въ която да се прояви Той, и всѣки отъ насъ, който възприеме такъва мисъль, да познае, както казва Христосъ „Неговия законъ“, ще се сподоби съ вѣченъ животъ. Само при такъва форма, при такъвъ законъ, силитѣ на природата ще ни дойдатъ на помощь." (стр.354) 

 

 

 

30.11.2019 г. 01,45 ч.

 

В СЛОВОТО ИМА НЕМАЛКО ИЗКАЗВАНИЯ ЗА БОЖЕСТВЕНИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ, но сега ще се занимаем с антитезите. АКТУАЛНО е, понеже Матрицата разчита много повече на проповедниците си, отколкото на политиците, учените, търговците, порното и атомните бомби. ДНЕС ИМА ОСОБЕНО СИЛНИ ПРОПОВЕДНИЦИ ОТ ЛЕВИЯ ПЪТ, КОИТО ИЗНАСЯТ големи мъдрости и много дълбоки познания, но целта на духовете чрез тях е да извършват споменатия REDIRCT. Тоест, ПРЕНАСОЧВАНЕТО на ума и душата на човека от ИСТИНАТА И СЪЩНОСТТА НА СЛОВОТО към коловози, които НЕ ВОДЯТ към Бога. Тези проповедници се познават и по това, ЧЕ НЕ ИСКАТ ДА СЕ СПЛОТЯВАТ нито помежду си, нито с истинските проповедници на Бога.

УЧИТЕЛЯТ: „В духовните речи има една опасност за онези, които МАЛКО мислят - те могат лесно да се обезсърчават. Защо?- Понеже духовният свят, духовните работи са извън физическия свят и МЪЧНО СЕ ПОДДАВАТ НА ПРОВЕРКА. Много проповедници има /…/ - какви ли не работи говорят, какви ли не тълкувания дават, но нищо не са видели. Често религиозните и духовните хора стават фанатици /…/. Казвам: сега всички проповядват, че трябва да се вярва в Бога. Не, ДРУГОЯЧЕ трябва да проповядвате! Докато вие не любите Бога, докато не виждате Бога в красивата и в грозната мома ЕДНАКВО, АКО НЕ ВИЖДАТЕ КРАСИВОТО, БОГА В ГРЕХА И ВЪВ ВСИЧКИ ПЕРТУРБАЦИИ, КОИТО СТАВАТ НА ЗЕМЯТА, И АКО ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО СТАВА В СВЕТА НЕ ВИЖДАТЕ СКРИТ БОГА, вие още не сте дошли до хармонията на живота.”(23 януари, 1938, „Няма нищо ново под слънцето”)

„Вземете известни проповедници, които завземат едно от най-видните места и се занимават с най-възвишени предмети. Мисълта, с която е зает умът на този проповедник, е просто той да може да държи една отлична проповед, да произведе ефект, за да го харесат неговите слушатели… И този човек, който проповядва на хората, за да им се хареса, иска да им покаже правия път - как да се спасят и как да идат при Бога!... Аз ни най-малко не осъждам този човек, но той или не разбира своето призвание, или не разбира самото призвание на проповедник.”

(23 октомври 1921, „Тогаз те ще просветнат!”)

„Всички онези хора, които проповядват спасение, имат ли любов? Бих ги попитал: проповядват ли безкористие? Искам проповедниците, които проповядват любов, първи да дадат пример и да работят без пари, защото това е свещен труд. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници“. Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без любов, /…/ са крадци са и разбойници! Днес все така се проповядва. А тази божествена любов трябва да гори в душата на всички проповедници и свещеници! А сега какво ни проповядват? - Слагат ни юлар… - Не, всички съвременни духовници са поканени ДА СЕ СПЛОТЯТ, да проповядват ЛЮБОВТА! ”(10 септември 1922, „ Аз съм вратата на овцете”)

„…проповедниците – най-големите безверници са те. Факт е това! И всички ще бъдат съдени с една божествена мярка, според която няма лъжа. /…/ В какво седи безверието им? – Безверието им седи в това, че всеки един /от тях/ е направил себе си божество. Те мислят, че Бог е само у тях, че като техния Господ, /…/ че друг Господ няма. /…/ Ние се нуждаем на земята от хора на Истината! Ние се нуждаем от писатели, които не лъжат, от философи, които не лъжат, от свещеници и проповедници които не лъжат!”(9 март 1924, „Господи, да прогледам!”)

 „Какво може да проповядва днес един проповедник? - За да проповядва някой, той трябва да отиде в другия свят - ТАМ да изучава Божественото. И като дойде отново на Земята, тогава ще може да проповядва това, което горе е учил. Всичко друго не представя някаква проповед или някаква реч. /…/ Не мислете, че така, както се проповядва, това е проповед.”(17.I.1937, „Царството небесно”)

„Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те дали са се съветвали с Бога и с Христа, за да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Явяват се проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против, но всеки трябва да проповядва ИСТИНАТА.”( 11 ноември 1934, „В царството на Христа и Бога”)

„Най-виновни хора в света са били владици, попове и проповедници; така е било във времето на Христа, така е и сега. Нещастията у нас идат от КРИВОТО РАЗБИРАНИЕ НА НЕЩАТА.”( 10 октомври 1920, „Когато посрещате”)

„Окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което страдат от изтощаване на нервната система.”( 24 август 1927 „Свещеният час”)

„Всички проповедници един ден ще бъдат уволнени и ще останат само спомените от техните красиви дрехи – ТАКЪВ е законът в живата природа.”( 24 август 1927, „Явно говорих”)

„Като ученици, вие не трябва да изпадате в положението на невежия бръснар, нито в положението на невежите проповедници, които обезобразяват човешкото лице, човешкия ум и човешкото сърце. Вие искате да се явите пред Бога, пред Любовта, но трябва да знаете, че тя не търпи изопачени форми.”

(28 юли 1940, „Вечно обновяване”)

„Бог едновременно се намира и на небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на небето – при Бога, а аз казвам, ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма – има ТЕСЕН път.”(12 февруари 1920, „Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”)

„В света има толкова проповедници, които проповядват туй, което не знаят.”( 16.V.1937, „Рабство и приятелство”)

„Ще направи погрешки, ще ги заобиколи логически, ще вкара лъжата по един логически начин. Навсякъде най-видните проповедници вливат лъжата чрез логиката и турят мантията на истината, мантията на любовта и мантията на знанието.”(12 февруари 1939, „Жената самарянка”)

„Толкоз хиляди проповедници има в света и проповядват повече неверни работи.”(30 ноември 1941, „Роденият”)

„Плътта е РЕАЛНО нещо на земята. Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. Често религиозните хора и проповедниците говорят за плътта неверни неща. - Не, плътта има закони, които трябва да се спазват. И духът също така има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават плътта. Не е въпрос да се отречеш от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Запример, /някои адепти/ казват: „Убий всяко желание в себе си!“ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. - Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошъл до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Христос е казал много хубави неща, но така, както се проповядва, това не е Христос.”(10 ноември 1935, „Роденото от плътта”)

„Днес има проповедници, които ще кажат: „Ти си грешен.“(18 септември 1940, „За добро е”)

„Гледам: светът е пълен с лъжи! Дошъл някой, проповядва за Господа. - Не ставайте проповедници на Господа. Какво ще проповядваш? – Говорù за онова, което е. Не за онова, което не е.”(2 февруари 1938, „Ще идеш и ще се възродиш”)

„…Това са известни икономически похвати на учителите по музика. А някой път и религиозните проповедници за Бога, и ТЕ искат пари от мазните, богатите…”(10.Х.1930, „Мироглед - и човекът”)

„Лицемере! Извади първо гредата от СВОЕТО око, и тогава ще можеш да виждаш добре, за да извадиш сламчицата от БРАТОВОТО си око.!”. - В църквите свещениците проповядват, учителите просвещават в училищата, съдиите раздават право в съдилищата, но всички имат греди в очите си. За в бъдеще всички учители, свещеници, проповедници и съдии трябва да бъдат без греди.”(18 май 1919, „ Гредата”)

„Казвам: ще ви срещне Христос, от коня си ще се сгромолясате на земята. Докато не паднете от вашия кон, вие проповедници не можете да станете.”(7 януари 1940, „Два момента”)

„Днес повечето хора се надлъгват. – Защо се надлъгват? – Защото не познават истината и любовта. Който проповядва, не познава истината; който твори, пише и създава, също не познава истината. Обаче всички говорят за истината - ПРЕДСТАВЯТ СИ, че я познават. Бог ще хване всички до един – мъже, жени, свещеници, проповедници, учители, съдии, - ще ги търколи на земята, ще ги обърне няколко пъти и ще ги пусне във водата. Всички ще кажат: „Господи, познахме Те! Според мене, и едните и другите са вярващи, НО В СЕБЕ СИ. Няма по-големи безверници от религиозните хора! Няма по-големи безверници от свещениците, владиците, проповедниците, брамините, от майките и бащите. Всички болести в съвременното човечество са резултат на ИЗОПАЧЕНАТА ЧОВЕШКА МИСЪЛ!“(10 април 1921, „Любовта, носителка на живота”)

„Много добри хора С ПАРИТЕ са си изгубили таланта. Писатели, поети, като си напишат хубавите работи, по този начин го изгубват. И проповедниците, /…/ като дойдат до парите, ИЗГУБВАТ Божественото. Започват с Божественото, свършват с човешкото.”(4.II.1942)

„Всички хора, всички народи, заедно със своите свещеници и проповедници, всички мъже и жени са вършили големи престъпления. Всички трябва да се обърнете към Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили много престъпления, отдалечили сме се от Тебе. Искаме да започнем нов, чист живот“. /…/ От всички се иска покаяние, а не от един! Откажете се от всички богове и заживейте с новото разбиране на великата любов!”(17 април 1921 , „Огнената пещ”)

„Мнозина проповедници са проповядвали. Много хубави работи са казали. Но за същественото там се мълчи. Защо?”(8.IV.1942, „Люби, обичай!”)

„Стотици хиляди проповедници в света проповядват Евангелието, тълкуват го, цитират думите на Христос, но нито един от тях не е дал пример как трябва да се живее, как може да се приложи Христовото учение на земята.”(3 февруари 1935, „Ценната дума”)

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/