1.11.2019 г. 17,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Моралътъ е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, божествено растене на човѣшката душа, за да реализира ВСИЧКИТѢ идеи, вложени отъ Божеството. ТОВА е правилото. /…/ И когато ние /…/, отъ каквото вѣрую и да сме, съзнаемъ, че въ насъ има заложени извѣстни добродѣтели, извѣстни сили, извѣстни способности, извѣстни божествени чувства, които предстои да се реализиратъ, ТРѢБВА ДА ИМЪ ДАДЕМЪ УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО ТѢ ДА СЕ РАЗВИЯТЪ. ТОВА е моралъ!” (1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5.1922.С.Съг:262-263)

„ В /обикновения/ морал има една опасност: постоянно да морализираш хората. /Този вид морал/ е най-голямото ограничаване: ТОВА няма да правиш, ОНОВА няма да правиш - навсякъде ограничения, не знаеш накъде да се мръднеш…( 8 декември 1935, „Дванадесетият час”

„Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на учениците... Аз седя и двама ученици се карат пред мен, и то хамалски се карат, като че тия двамата са от големите учители, и аз ги слушам с всичкото смирение. Единият чете морал на другия… И знаете ли какъв морал, първокласен морал! Не, като ученици, никому няма да четете морал!” (5 ноември 1922, „Никаква лъжа!”)

„Какво нещо е моралът? - Да говориш каквото искаш, без да си ограничен. Щом правиш нещо, с което си ограничен, то не е морал. Да бъдеш морален, значи да бъдеш неограничен. /…/ Доброто е безгранично. Следователно, морал е онова положение на човека, което го изважда от ограниченото състояние и го поставя в неограниченото. Истинският морал трябва да завежда хората от ограничено състояние към безгранично. Моралът трябва да бъде пътят за ЕСТЕСТВЕНОТО постъпване. Щом един морал се НАСАЖДА у човека, той вече не е морал, това е възпитаване или дресировка. Има нещо неестествено в такъв морал. Та казвам: моралът е да се върнем към онова състояние да чувствуваме Цялото, да имаме връзка с Него. МОРАЛЪТ Е ДА ИМАШ ОБИЧ КЪМ ВСИЧКИ ХОРА. С този морал, който аз ви казвам, за десет години може да свършите толкова работа, колкото със сегашния ваш морал за хиляда години. Хиляда години ви трябват, за да добиете онова, което ще добиете за десет години с морала на добрите, на умните и на здравите.”( 29.X.1935, „Моралът”)

„Аз бих взел пари само от един СВЕТИЯ - един светия, на когото умът е чист, сърцето е чисто, ръцете са чисти. ТОВА е морал!”( 6 юни 1941, „Новият морал”)

„Моралните чувства са съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост и любов към Бога. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той няма да знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един НАГОН, който се дължи на желанията. Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на ЧОВЕКА, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад. Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалече ще усети едно възпиране отвътре - не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Под морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има такъв мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед - да е всякога готов да жертва. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това, в човека има събудени и ПО-НИСШИ ОТ ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА – СЕБИЧНИТЕ ЧУВСТВА. Когато и техните сокове проникнат в моралните чувства, образува се още по-голяма горчивина. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства”(17.ІІ.1924, „Морални чувства”)

„Вие трябва да правите разлика между морален стремеж и морален устой. Както са нарисувани очите, показват чувствен човек, който трябва да употреби голяма воля, за да не кипне. Аз го виждам - той прави голямо усилие над себе си, за да не кипне. Тъй, както сте го нарисували, у него има и голямо честолюбие, скрито зад моралните му чувства. Тогава в него трябва да се създаде морален устой.”( 2.III.1924, „Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите”)

„Някой път вие искате да бъдете еднообразни, да постъпвате съвършено „морално”, така че да не правите никакви погрешки. Тогава ще заприличате на /грамофонни/ плочи… ”(16 март 1938, „ О, любов неизказана! ”)

„Помни: и като любиш, и като те любят, няма да четеш морал на Господа. – Защо? – Като любиш, ти си проводник на Божията любов. Когато те любят, ти възприемаш Божията любов. Кого ще морализираш тогава? Кажеш ли на някого, че го обичаш, ти не говориш истината. Само Бог люби, а човек е ПРОВОДНИК И ВЪЗПРИЕМАТЕЛ НА НЕГОВАТА ЛЮБОВ. Следователно ще знаеш, че си или проводник на любовта, или я възприемаш. Оставù Бога свободно да се проявява чрез тебе, без да Му се противиш. Той не обича реакцията. ЩОМ НЯКОЙ СЕ ОПЪЛЧИ ПРОТИВ ЛЮБОВТА, БОГ ВЕДНАГА СЕ ОТТЕГЛЯ НАСТРАНА. Тогава иде страданието и човек се опомня, разбира, че е сгрешил. Докато Бог живее във вас, вие разрешавате задачите си правилно, животът ви е радостен и весел. Не казвам, че нямате любов, но разбиранията ви за любовта са ограничени.”(18 май 1932, „Закон за частите и за цялото”)

 

 

1.11.2019 г. 19,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние правимъ по-голѣми кѫщи, отколкото ни трѣбватъ. На всѣки човѣкъ трѣбва само една хубава стая, изложена на слънце, а нѣкои хора иматъ по четири-петь стаи, докато други нѣматъ нито една.” (1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5.1922.С.Съг:273)

 

 

1.11.2019 г. 20,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако живѣемъ въ една стая, ако за една седмица на този приятель, който влезе въ стаята ми, азъ му донеса вода и му поливамъ, направя му леглото, АЗЪ съмъ добриятъ човѣкъ. Ако ТОЙ ми направи леглото и ми полѣе, ТОЙ е добриятъ човѣкъ. Споредъ мене, който работи, ТОЙ е добриятъ. Христосъ не е дошълъ да почива, а да работи, да послужи. И всѣки човѣкъ, който работи и послужва на ближния си, е добъръ. ТУЙ е моето правило. Не работишъ ли за другитѣ, не си добъръ човѣкъ. Ако азъ всѣки день мисля за себе си какъ да подобря СВОЕТО положение, не съмъ добъръ човѣкъ.” (1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5. 1922.С.Съг:274)

 

 

1.11.2019 г. 01,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ. Какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ подтикъ! Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за НЕОБИКНОВЕНИТѢ писатели, художници и музиканти – къмъ ТѢХЪ трѣбва да се стреми човѣкъ.” (29 мартъ 1925, „Въ който градъ влѣзвате”

ДНЕС Е ЕДИН ЩАСТЛИВ ДЕН: ПОЯВИ СЕ ВЛАДИМИР ЛЬВОВИЧ ЛЕВИ И ПОИСКА ПРИЯТЕЛСВО ВЪВ ФЕЙСБУКА! Много любим стар приятел от вечността и древността и от едно негово паметно гостуване в София преди повече от 40 години. Съвършено изключено е такъв огромен Приятел на хората, такъв желан Лечител на страдащите, такъв Мъдрец и съратник на Орфей да не бъде обичан горещо от хиляди и хиляди човешки души! Ето какво е постнал той като най-последно в профила си – диалози с негови почитатели, под заглавие: „ЛЮБОВТА – ПРОВЕРКА ЗА ВЪШЛИВОСТ”. Да, въшливост! Превеждам го и ще го пусна тука. Думата „вшивость” в руското заглавие, употребена за ПСИХИЧЕСКАТА ни въшливост, при тях е позагубила натуралното си значение, но Докторът я употребява съвсем неслучайно ИМЕННО в този смисъл. Ние в България имаме много ясни текстове за хората-въшки, хората бълхи, хората-дървеници, оси, комари, стършели, кърлежи и пр. Освен другите уникални неща, които научихме от него при това гостуване, оказа се, че той е и един превъзходен лечител не само с психология, но и с музика: прави виртуозни импровизации на пиано. Завършил е и консерватория. Свиреше за всеки от нас лечебен етюд в три части: минало, настояще и бъдеще. (реминисценция, статус и катарзис). Влиза в душата на човека и изразява с клавишите първо какво има той неразрешено от миналото, затова първата част най-често беше дисхармонична, макар и прекрасна в музикално отношение. Втората част – статусът – също разкриваше състоянието ни в момента - не винаги спокойно и безпроблемно; обаче в катарзиса всичко си идваше на мястото с един изумителен лечебен сеанс в духа на предкласиката, класиката и романтизма. Трудно е да се опише колко хора излекува пред очите ни Владимир Львович Леви само за две-три седмици! Разказа и за музикален сеанс с един татарин. Леви не е изучавал специално татарска народна музика, но в случая му е дошла отвътре. След края на лечението татаринът извадил един нож и го пуснал на земята. „Докторе, ти спаси най-малко два живота!” – бил тръгнал да убива някого. Същия случай, както с Кирчо-Лъвчето: бил тръгнал да убива баща си-алкохолик, но по пътя попаднал на проповед на пастор Мишков. Никога не бил влизал в евангелска църква – какво го е накарало да влезе в тази врата? Жалко, че нямахме заекващ – Володя казваше, че лекува заекване за три минути. Бях превел книгата му „Изкуството да бъдеш другия” и затова си говорихме много за нея, разкри ни още много дълбочини по темата. „Другарите” ми взеха и този превод при претърсванията и арестите… Написа ми подробни указания как да стана и аз като него терапевт чрез хипноза, но аз тогава имах опасения за опасностите от нея и не се възползвах от мъдростта и опита на извора. Скоро след това издаде в Москва книгата си „Я – гипнотизёр”. После през годините съжалявах за това, понеже се уверих от Борко колко безопасна и полезна може да бъде бялата хипноза. Видях одобрения за нея и в Учителя, въпреки обратните Му предупреждения. Володя ни удиви и с едно стихотворение, което ми посвети – за съжаление, не го пазя, понеже го взе държавна сигурност, заедно с много други ценни неща. Това са, именно „полските мишки”, с които сравнява тия „другари” един особен текст до Леви - копирам го по-долу. Той бе забелязал тоталната ни вяра в Учителя и факта, че Го боготворим. Не че не Го уважава, но искаше да коригира и допълни отношението ни към учението Му. Това стихотворение тогава ми се видя КОЩУНСТВО, обаче аз не исках да споря с него и му благодарих. Описваше нещо абсолютно абсурдно за нас тогава, но с годините срещнахме такова нещо и в беседите на самия наш Учител. В тия стихове, повече от една страница, Володя представяше една парадоксална картина: един духовен Учител е паднал на колене пред свой ученик, за да му разкрие ученикът някаква тайна, неизвестна и за Учителите… Аз, от своя страна, също му посветих стихотворение в оригинал на руски език, но и то отиде в хранилищата на „мишките” или в пещите им… Може да го помоля да ми го изпрати. Тук ще го сложа за пълнота накрая - направих му български вариант… То дойде по повод на разговорите ни за съдбата на твореца в „семейството”…

 Може да се разкажат още немалко чудни неща за гостуването му у нас тогава, за побъркващите от смях вицове, които разказваше, но ще се огранича само с три случая:

 1.Една вечер тръгнах да го водя на концерт в зала „България”, но се опасявах, че може да закъснеем, понеже имаше редки и неудобни връзки с трамваите. Той каза, че ще идем пеша – така той се движел през цяла Москва… Аз съм по-млад от него, при това той пушеше, но като опъна едно бързо ходене повече от олимпиец, аз едва го настигах със спринт… Стигнахме навреме.

 2.За него и един приятел дойде текст от много високо, със заглавие „Небесен Цар и Космически Прислужник”. Небесният цар бе той, въпреки че е бил и цар на земята, както и… Прислужникът. В навечерието на 1984 г. се получиха от същото място текстове за новогодишни картички до 69 души в Русия, в които имаше и прогнози за всеки един от тях. По-късно някои от хората казаха, че прогнозите за са се изпълнили. В една има директно пророчество за предстоящото падане на СССР. Ето картичката за Володя:

 НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА 46

"Ти ме взимаш за един от вашите, а аз тебе - за един от нашите… Много тънка стратегия: цялото ти послание до мен попадна сред полските мишки. Там решиха, че трябва да съобщят на къртовете. Къртовете решиха да те ограничат, а с това включиха Програмата. Къртовете не знаят, че са в клетка и ние сме ги дресирали да настъпват педалчета. Понеже са слепи за слънцето, искат да се женят за Палечка (Дюймовичка), без да я пускат навън от дупката. Спомнù си за нашия първи пилот Ханс. Той описа в своята приказка как къртовете не пускат Палечките извън дупките…И така, къртовете се готвят да използват Палечка за своите цели и не пускат робинята си на въздух и слънце. Но Палечка отдавна е открила "мъртвата" лястовичка. Отдавна я е съживила с топлината на телцето си. Докторът не е никакъв Доктор, а Командир флотилия! Той е съживил мощните криле на Лястовичката и те вече пърхат от нетърпение. Тя знае:

 "На берегу красивого голубого озера, посреди зелëных, кудрявых деревьев, стоит Старинный Белый Мраморный Дворец. Виноградные лозы обвивают его высокие колоны, а наверху, под крышей, лепятся ласточкины гнезда. В одном из них и живет Ласточка, которая принесет Дюймовичку." Не знаят къртовете, че натискайки тъпо и упорито педала на затворените врати, те включват могъщите космични централи на Програмата."

 3. Влдимр Леви подари живот на един прекрасен небесен дух и му даде фамилията си. В много далечно бъдеще жените ще идват даже от други вселени и ще чакат с милиони години, за да имат шанс да родят деца от мъдреци, адепти, царе, светии и ангели. За тях наследствеността ще има ПЪРВОСТЕПЕННО значение. Нито за миг няма да им минава мисълта да ги ангажират с нещо, да живеят с тях на една територия. ЕДИН час с такъв Човек, ЕДИН атом Чистота и Безсмъртие в кръвта струва повече от всички дворци, автомобили, флотилии и частни вселени в универсума! Но това не означава, че този голям руски лекар, мъдрец и писател не се погрижи за детето си в България.

Владимир Леви

ЛЮБОВТА – ПРОВЕРКА ЗА ВЪШЛИВОСТ (твърде добре познатите непознати)

СЪВЪРШЕНТВОТО НЕ СЕ ПОСТИГА С ХИТРОСПЛЕТЕНИЯТА НА УМА, НО КАТО НАГРАДА ЗА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТТА, ПОДАРЕНА ОТ ВДЪХНОВЕНИЕТО. НЕ РАЗНИ ТАЙНИЧКИ, НЕ ХИТРОСТ Е НУЖНА НА МАЙСТОРА, А ДА НЕ ПРЕСТАВА НИКОГА ДА БЪДЕ УЧЕНИК, ДА НЕ ОТСЛАБВА УСЛИЯТА СИ НИТО ЗА МИГ И ДА НЕ ГУБИ НИКОГА СВЕЩЕНОТО СИ, СМИРЕНО ПРОСТОДУШИЕ.

 Из бележките на един музикант-импровизатор:

 „КАКТО СЪМ ЗАБЕЛЯЗАЛ НЕ САМО АЗ, ВСЕКИ УМЕН ЕГОИСТ, ИЗВЪРВЯЛ ДОСТАТЪЧНО ДЪЛЪГ И УСПЕШЕН ЖИТЕЙСКИ ПЪТ, ЕДИН ДЕН ЗАПОЧВА ДА ПРОУМЯВА ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН САМОВЛЮБЕН ГЛУПАК. ОБАЧЕ Е ВЕЧЕ КЪСНО.” (Старецът ХотЯбыч)

 Двама мои читатели - жена от Новосибирск и мъж от Москва – наскоро почти едновременно ми написаха едно и също нещо - даже до запетайките… Цитирам жената:

 - Аз мисля, че на един пациент може да се помогне истински, само ако психотерапевтът е в състояние да го обикне поне мъничко.” Отговорих и на двамата: „Да. Или… многичко…” Мъжът не отговори, но жената се развълнува и веднага почнахме разговор в Скайпа:

– Да не би да обичате всичките си пациенти?...

– Не всички. Но обикна ли някого, то е „многичко”. Нямам умствен или душевен апарат, за да разбера как може да се обича „мъничко”. Все едно една жена да е „МАЛКО бременна”…

– Но как може да се обича човек, с когото току-що сме се запознали? Това за мене е напълно непонятно.

– Любовта не зависи от степента на познаването на някого. По скоро е обратното. Любовта – ако това е ЛЮБОВ – ЗНАЕ И ПРИЕМА ВСИЧКО ПРЕДВАРИТЕЛНО и се опитва на своя език да обясни това на съзнанието. Доколко успява, е въпрос… Да се обикне някой почти непознат – това е „норма” за всеки, който поне веднъж е обичал ИСТИНСКИ през живота си. Майката обича детето си априори още преди да се е родило. Знае ли тя нещо за него?... – Абсолютно не се интересува от съзнанието си в този момент – интересува я само това, което й усеща ДУШАТА. Сигурна е само в едно: че това е НЕЙНОТО дете, че го обича „безумно” и че е най-доброто и най-прекрасното от всички деца на света - КАКВОТО И ДА СЕ РОДИ! За да има живот, това е КАТЕГОРИЧЕСКИ НЕОБХОДИМО – такова едно „верознание”… Въпреки че може понякога да е катастрофално недостатъчно, /както у някои „майки” които не са родени за майки/.

Може да общуваме с някого цял живот, да го обичаме или - уви, - само ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ, че го обичаме – и да си останем с него цял живот почти непознати. Независимо дали осъзнаваме това или не. По-добре би било да го осъзнаваме. Каквото и да си мислим, на практика ние с родителите си, с братята и сестрите си, с децата и съпрузите си, с любовниците си и пр., дори да сме „дупе и гащи” десетки години, ЦЯЛ ЖИВОТ НИЕ СИ ОСТАВАМЕ ПОЧТИ НЕПОЗНАТИ, без да го съзнаваме. Самите ние сме непознати за тях, но те също не разбират това. И тъй върви цял живот: „добре” непознати познати – и до болка познати непознати...

– А може пък това да е нещо хубаво, а? По-малко знаеш – по-спокойно спиш… Иначе - не дай си Боже - един ден да опознаеш ближния по-отблизо! Може изведнъж да узнаеш нещо такова, че от любовта ви да останат само рогца и копитца… /и само с тях да продължите да „общувате”…/

– Ако узнаеш нещо „такова” - и после „рога и копитца”…, ТОВА НЕ Е БИЛО НИКАКВА ЛЮБОВ! Това е била само „повиквателна” за армията на любовта, без още да си минал през проверката за въшки….

О, знаем ний жарта на тоз пожар –

отровен дим - в гърдите зъл ханджар!

 Студена пепел - рухнал е светът,

 Там призраците смъртен танц въртят…

Не се хабù във зверски мъки, брат!

 Обичали те… - Глупост на квадрат!

(В оригинала е „Който е разлюбил, той просто не е любил”)

- ……………………

- Да, трудно е, но теоретически е ВЪЗМОЖНО. Страхотно рядко и трудно е да обикнеш някого ИСТИНСКИ, когото си мислиш, че познаваш отдавна в детайли, но изведнъж да го откриеш РЕАЛНО, не илюзорно.

– Тогава това, най-вероятно, се превръща приятелство? В ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА дружба?

– Да, в най-добрите случаи се ражда ЛЮБОВ! - Любов, умножена по ДРУЖБА. Любов, която се самодоказва леко и съвсем естествено с добрата си обхода; любов, която е непоколебимо уверена в себе си, защото прощава, отстъпва, служи беззаветно и даже слугува на другия с песен на уста. Тя не се терзае от недостатъците му и не му ги навира в очите. ОБАЧЕ И НЕ МУ СЕ ДАВА, АКО ТОЙ НЕ ЕВОЛЮИРА. Такава любов не се нуждае от проверки за ”въшливост”... /СИГУРНО ВСИЧКИ ПОЗНАХТЕ, че в последният абзац само няколко думи са откритие на Владимир Леви, а другите са темата с български вариации…/НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ КЪДЕ СЪМ ПУБЛИКУВАЛ ЕДНО ПИСМО ОТ КНИГАТА НА ЛЕВИ, КОЯТО ПРЕВЕДОХ НЯКОГА. Затова сега го откривам от превода на Николай Бузин, който не одобрявах и дадох примери на Володя за неверно преведени места от този преводач с изменен смисъл. Затова сега редактирам и това писмо, преди да го сложа тука. Като психолог и психиатър по самоубийствата, Владимир Леви веднъж получил измежду стотиците и едно писмо от извънредно некрасиво момиче – пращало и снимка. Щяло да се самоубива от отчаяние, но „за всеки случай” преди това изпратило следното писмо до Доктора: „... Не знам ще дочакам ли вашия отговор. На мене ми е почти все едно. Вижте тази мутра (приложена е снимка) - и Вие всичко ще разберете. Бях стеснителна, сега това някакси минава, ставам просто зла. Не ми е интересно повече да „живея”. Ако ще ми отговорите нещо, кажете: вярно ли е, че някои хора напразно се раждат на този свят? Нали във всяко производство си има брак. Може ли човек да стигне до извода, че не си струва да живее? Спокойно - и без истерика." Лена Ц. Владимир Леви решил този път да не отговаря лично, а помолил едно своя бивша пациентка със същия проблем, но много по-тежък, да отговори на 16-годишната Лена. Ето писмото й: „Ще ме извиниш, адашке - нямам време, бързам при Фьодор, трябва да купя ябълки, а аз винаги се нареждам на опашката. Така съм свикнала, въпреки че ми отстъпват - имам право, но не мога. Доктора ме помоли да не отлагам, пиша на машината бързо – изглежда, ще успея. Значи, как го казваш ти - не си струва да се живее, а?... Ами я кажи: на човек, който вместо лице има обгорял пън, като на изрод от кошмар, как е, според тебе: струва ли си - или не??? Здравей, това съм аз, Елена Камбова, на 29 години, инвалид първа група. Някога ми се струваше, че не съм нещо особено, завиждах на хубавичките, ревнувах всички от всички. След взрива на газта във фурната на готварската печка се оказах без лице. 10 процента зрение. Ако ме видиш без бинтовете - ще се строполясаш в безсъзнание, а аз няма да те подкрепя, за да не те изплаша още повече... Последното огледало вкъщи го махнах преди пет години. Четири пластични операции. Два опита за самоубийство. След втория ме свестяваха цял месец в Института на Склифософски. Тогава ме пое Доктора. Ето, че ти се представих… Знаеш ли какво, Леночка? Щастлива съм - което е най-интересното. Аз съм щастлива! – Аз - гадното егоистче още от детските си години, което и една крачка не правеше без мисълта „как ме гледат"... Щастлива съм! Ако не вярваш - ела, виж. За тебе може би и бинтовете ще сваля замалко. ТАКИВА глупачки като нас, ИМЕННО С ИЗГАРЯНИЯ трябва да си лекуват душата. Изрод бях аз ПРЕДИ ТОВА - ето кое сега ми е ясно като бял ден. Тази снимка, на която съм най-хубавичка, както казват всички, майка ми не позволява да я сваля от стената. Тук съм на 18 - първа любов - и т.н., и т.н., и т.н. Сега виждам като през млеко, но напълно ясно: изрод съм била някога с неумита душа. И колко много ги има такива наоколо и досега! Минутка им остава до старостта, а все още са слепи като кукумявки денем. Жалко. Няма с какво да ни се помогне - само с изгаряне! А обгорената е щастлива, мила моя, обгорената не зависи нито от кожата, нито от носа си, нито от нищо. Обгорената е СВОБОДНА, въпреки че времето съвсем не ми стига. ДРУГИ грижи си имам. И повече никакви операции - няма за какво, нямам време. Нямах приятели, а сега са много. Ходя на ГИП, не винаги успявам, мама боледува, а ето сега и Фьодор. Той също е инвалид - без два крака. Художник! Не му показвам, разбира се, това, което някога беше лице - минаваме и без него… Какво още да ти кажа за довиждане? Пиша на машината слепешката. Свърших английски по програмата на Института за чужди езици, сега се занимавам с испански, чета с пръсти и с остатъка от зрението си, превеждам, свиря на китара, пиша песни, приказки, още някои неща… Не ги печатам, но на Фьодор му харесват. Ето така, Леночка! Да, и най-главното: скоро ще стана майка, ако е рекъл Господ - вече съм в четвъртия. Първо се изплаших, исках аборт, боях се как ТО ще понесе всичко, но Докторът ме успокои: „Малкият ще свикне, големият ще разбере…". А ТО ще си има всичко. Ето защо, на който му идва идиотския въпрос дали има смисъл да живее, ще му кажа следното. Всекиму е дадено право на уволнение по собствено желание, но има уволнение и уволнение. Случва се и своевременна „оставка” в стил Хемингуей. Ала да се избере времето - това е най-трудното изкуство (прочети Сенека, „Писма до Луцилий"). А случва се - и това е най-често - дезертьорство, бягство на страхливи глупаци. Животът е ВОЙНА, сещаш ли се? За човешката душа, за ВАШИТЕ души, слепци такива - не на смърт, а на живот! А много ли са истинските войници? Ето, точно затова се налага такива дезертьори като мене да бъдат изпращани в наказателните батальони, а глупачките като тебе, доколкото е възможно, да бъдат назидавани. За резкостта ми прощавай - ИМАМ право. Не паднеш ли, няма как да станеш. Предложù ми сега лице на която щеш красавица - ще откажа. АЗ ВЕЧЕ СИ ИМАМ ЛИЦЕ! Разбра ли ме - или не? Ти нямаше късмет да изгорят тебе - нека сега те парне моето писмо… Прощавай. Въди здрава! Твоя Елена

ВЛАДИМИР ЛЕВИ: Писмото подейства.

А ЕТО В ПРЕВОД И ВЪПРОСНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ, посветено на Вл.Леви:

 

ДВЕТЕ НАУКИ

(четиво за полицаи, вампири и съпрузи)

 

Палачите на любовта

слухтят и питат денонощно –

снарядът трясва във целта,

 щом злобата му мери точно.

 

Сърце-пигмей и дух-микроб

любов и волност не прощават –

и вечно зейват гроб до гроб,

 и космоси на пепел стават!

 

Палачът диша, щом вини –

той точен отговор ти иска-

От точност като пор вони,

 но много точно те притиска.

 

Та удушвач на любовта

удушва и дете повито.

 Щом смокът смуче от гръдта,

защо питонът да не пита?...

 

Но в тоя ад от питалà

летят и странни пеперуди

и веят с приказни крила,

 додето някой се събуди.

 

Додето нечий поглед-гръм

като прашинка те размята

и те лиши от мир и сън,

 и теб те няма на земята…

 

Страстта е смерч, и дъх, и дух –

не утре, а сега и тука.

 И ставаш сляп. И ставаш глух –

ТОВА е моята наука!

 

18.04.1988

 

 

2.11.2019 г. 08,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Живѣйте въ святость и благочестие“. И въ туй отношение, ние трѣбва да се окуражаваме. Азъ похвалявамъ нѣкой комунистъ, когато кажатъ: „Той не е вѣрващъ, но върши добро“.(1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5.1922.С.Съг:274)

КОЛКОТО И ДА НЕ ПРИЕМАТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ ДНЕС АНТИКОМУНИСТИТЕ, ТОЙ БЕ ЕДИН БРИЛЯНТЕН ХЕРУВИМ НА ЗЕМЯТА, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В АЛОХИМ. За грешките си той си плати с лихвите, но с Ботев, Караджата и Апостола горе се прегърнаха и разцелуваха! Циганинът в килията преди разстрела плака като дете, когато Кольо му даде затворническото си одеало през хладната нощ, а след разстрела на приятеля му, той загуби съзнание от плач. Може поетът здраво да е сгрешил с методите и политиката си, но ако някой не обикне горещо и завинаги такава душа още от пръв поглед даже само от снимките й, трябва добре да си помисли от кой кръг на ада е дошъл.

КОЛКОТО И ДНЕС КОМУНИСТИТЕ ДА СА ИЗТРИТИ КАТО ЕТИКА И НАЗВАНИЕ В СВЕТА, някога е имало безкористни комунисти, които са давали и живота си за идеята. Ние познавахме такива - оцелелите истински комунисти хвърлиха партийните си билети почти веднага след 9 септември 1944 г. Ние живяхме в един несполучлив експеримент, в който немалко „комунисти” бяха мижетурки, подлеци, доностници, палачи, насилници, материалисти, суперегогисти, а останалите – отчаяни, разлагащи се нещастници. Но не са ли такива и капиталистите? Обаче Учителят Петър Дънов, въпреки че предупреждава за опасността от псевдокомунизма и ясно пророкува в какво ще се превърнат „комунистите”, той често говори в полза на шепата идеалисти-комунисти, а учението и движението си нарича „бял комунизъм”. Истината е, че цялата божествена вселена е динамичен сбор от абсолютно справедливи братства, КОМУНИ. А ето че главната тема в беседата „Ще се стопи” се разгръща брилянтно и всичко си идва на мястото: ЕДНА ПЕРФЕКТНА СИНТЕЗА:

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „И свещеникъ да е, но щомъ мисли за брата си и върши добро, азъ го похвалявамъ. Подобенъ човѣкъ, дори и комунистъ, безъ Бога мисли за ближния си - и азъ го похвалявамъ. Ако той безъ Бога прави добро, а другъ „съ Бога” не прави добро, кой стои по-горѣ? — Първиятъ има Господа ВЪ ДУШАТА СИ, а вториятъ има Господа ОТВЪНЪ. Всички ония хора, които се жертватъ за своитѣ ближни, КОИТО И ДА СѪ, КАКВИТО И ДА СѪ, ТѢ сѫ благото на единъ народъ; а всички, които не се жертватъ, тѣ не съставляватъ това благо. И за да люби нѣкой човѣкъ себе си, той трѣбва да люби ближния си, понеже тѣзи три закона за свързани: ЛЮБОВЬ КЪМЪ БОГА, ЛЮБОВЬ КЪМЪ ДУШАТА СИ И ЛЮБОВЬ КЪМЪ БЛИЖНИЯ. Тѣ сѫ ЕДИНЪ законъ, който се проявява. Който люби Бога, това показва, че той е въ чисто божествения свѣтъ, а който люби душата си — това значи, че не трѣбва да я насилвамъ, — той живѣе въ духовния свѣтъ; и, най-сетнѣ, който люби ближния си, това е външната страна, физическия свѣтъ. Тѣ сѫ три велики закона: БЛИЖНИЯ, МОЯТА ДУША И БОГ — ТОВА е „Св. Троица”...”

„Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. /…/ Видите ли, че убиват някого, ще знаете, че в никоя свещена книга не е допуснато убийството. Видите ли, че убиват някого, всички хора да станат на крак и единодушно да извикат: „Този човек трябва да живее!” (1920.04.04н.Отиде след Него.ЩУВ.С1948:58)

„По-голям грях от убийството няма! Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубиец. На такива и Бог не прощава. Не се лъжете, не е шега това. За убийствата няма прошка! Да стреляш не се позволява – на крив път си. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“. /Такъв човек е/ изверг на човечеството! Това не е християнският морал! Това е грях против Духа Светаго. Даже мисъл за убийство не се позволява! Който направи какво и да е убийство, ще носи презрението на цялото човечество, на светиите, на ангелите. Всеки ще го счита за престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убивай!“ /Заради тия престъпления/, няма да остане народ в Европа, който да не бъде наказан! Всички ще станат на пух и прах, ще ги раздрънкат като вЪлна! За да не стане това, народите трябва да си подадат ръка. Никакво убийство! Светът не може да се оправи с пушки и топове. Какво ще правите тогава? Сложете правилото в живота: Никакво убийство! Всяко убийство е грях против Духа Светаго. Понеже се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие, то всяко убийство на човека подразбира разрушаване на Божия образ. Да убиеш човека, да убиеш в него възвишеното и Божественото, това значи да извършиш най-голямото престъпление. И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях /200 милиона земни - б.с./. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Казвам: пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство!“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. /Този закон важи и за касапството, и за месоядството, и за абортите/: Никакво помятане! Никакво убийство! Никаква злоба! ТОВА са новите идеи! Да сложим на първо място любовта. Не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията воля. Бог казва: „Аз не убивам никого, но УБИЙЦИТЕ НАКАЗВАМ. Аз не отмъщавам на никого, но само на ония, които убиват. Аз любя всички, но на ония, които нарушават Любовта, показвам омразата". Никакво убийство! Никакво помятане! Никаква омраза! Има само един начин, за да се избегне катастрофата: никакви убийства! Христос казва: „Абсолютно никакво престъпление, никакво убийство не се позволява!“ Всеки ще люби брата си. Освен това и по-далеч ще отиде – ще обича и врага си. „Не убивай!“ – това е единствената реална философия, единствената реална наука. Всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо и не е съгласно с Божията Любов. То е учение на черната ложа. Искам да запомните следното: убийството е най-големият грях, който човек може да извърши. Повтарям: бъдете герои! Престанете с недоразуменията, които съществуват между вас. Ликвидирайте с убийството веднъж завинаги!” (24 април 1921 „В рова на лъвовете”)

 

 

02.11.2019 г. 09,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Дойдатъ нѣкои и ме питатъ: „ИМА ли Господь въ свѣта“? - Казвамъ: ИМА, ИМА Господь, братко, Той е ВЪ ТЕБЕ! —„Азъ досега не съмъ Го видѣлъ, досега ВСЕ СТРАДАНИЯ съмъ ималъ“. - РАДВАМЪ се на твоитѣ страдания - значи ГОСПОДЬ Е ВЪ ТЕБЪ. Ти, като страдашъ, ГОСПОДЬ Е ВЪ ТЕБЕ - значи, не те е оставилъ, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господь обича, на него дава страдания“. - Значи, ýчи го.”

(1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5.1922.С.Съг:276-277)

 

 

2.11.2019 г. 13,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Трѣбва да се отдалечимъ отъ свѣта, но отъ кой свѣтъ? — отъ свѣта на лъжитѣ, на неправдата, на нечистосърдечието, отъ всичко, което ни спъва - отъ НЕГО трѣбва да се отдалечимъ.” (1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5.1922.С.Съг: 277)

ТУК УЧИТЕЛЯТ Е УПОТРЕБИЛ една много странна дума, може би за пръв и единствен път в словото си: „НЕЧИСТОСЪРДЕЧИЕ”. Могат да се изброят главните й синоними: безсърдечие, коравосърдечие, жестокосърдечие, остросърдечие, бедносърдечие, ледносърдечие…. Но няма защо да търсим повече, за да не замърсяваме ноосферата. Защо, вместо това, да не си припомним положителите думи и да не измислим и други? - Чистосрдечие, простосърдечие, мекосърдечие, топлосърдечие, добросърдечие, милосърдечие, нежносърдечие, благосърдечие, кроткосърдечие, бистросърдечие, щедросърсрдечие, тихосърдечие, смелосърдечие, храбросърдечие, верносърдечие, честносърдечие, прямосърдечие, ясносърдечие, сочносърдечие, зрялсърдечие, искросърдечие, крехкосърдечие, дивосърдечие, дълбокосърдечие, светлосърдечие, мъдросърдечие…

 

ЗАЩО ДА СМЕ ЗАТВОРЕНИ ЗА НЕОЛОГИЗМИТЕ И НЕОНОМИЗМИТЕ, понеже психиатрите са ни наплашили, че шизофренията бълва Ниагари от каламбури, калки, глупости и безсмислици и чете надписите наобратно?... Тогава всички деца и много писатели, влюбени и поети са за лечение, така ли?...

Ако някои би станал кръстник на деца с имена като Лазура, Огнемил, Благозара, Ясномила, Милозара, Благомила и пр., какво пречи да си направим и една зодиакална таблица по знаци, деканати и градуси по вертикалата и с планетите горе по хоризонталата? Нанасяйки най-красивите словообразувателни думички по двата показателя, ние можем да сътворим прекрасни нови имена в пресечните гнезда. Това е крайно необходимо не само за красотата на езика и живота ни, но и за психообразуването на нови качества и добродетели в индивида, на нови красиви архетипи в Битието.

Обяснено ни е какви са плюсовете и минусите от ограничената типология на имената в един народ. При наличието на безброй Марии, Петровци, Татяни, Наташи, Елени, Димитровци, Владимировци, Стояновци, Георгиевци и пр. плюсът е, че така се развива КОЛЕКТИВНОТО съзнание, защото хората с еднакви имена влизат неизбежно в съответните матрични номегрегори. ПОЛЗВАТ се от благата им, но са ограничени от щампите им. Не могат да се откъснат от стадното съзнание на „модела” си и да се вдълбочат в индивидуалното, както би станало, ако всяко име е абсолютно неповторимо като човешкото лице, или ако в номобанката на вселената то се повтаря много рядко. Известно е, че не само в Русия номоконфекцията винаги е била поддържана желязно по стандартни блокове от МИНИМАЛЕН брой човешки имена, повтарящ се до втръсване. Руснаците, като народ, са под Рака и Водолея - подражанието е в кръвта им. И новаторството, но всякога с риск от палката. Затова там хората, вероятно повече от всички други народи, автоматично винаги избират ПОЗНАТО име, когато кръщават децата си. Така те им удрят мощни номощампи, от които никой не може да излезе до края на живота си – длъжен е да кара само една марка автомобил до смъртта си. Определена ложа, която управлява света, даже беше измислила граждански закон за забрана на неономите (новите, оригинални имена). Така стадата се управляват много по-лесно с малко на брой матрични видове, понеже им се знаят ключовете за въздействие. Ако защо Бог допуска това, то е друг въпрос.

Имаше интересен случай в Москва през 1992 г. С приятели си говорехме точно на тази тема, когато едно пиленце кацна на прозореца и каза незабавно да включим радиото. Един свещеник с научно звание говореше за типологията и психологията на руските имена…

НОМОПСИХОЛОГИЯТА, ДОРИ ОЩЕ МНОГО ПРЕДИ СЪВРЕМЕННАТА СОЦИОМЕТРИЧЕСКА И СТАТИСТИЧЕСКАТА НАУКА, А ИМЕННО В МИТОВЕТЕ, ЛЕГЕНДИТЕ, ФОЛКЛОРА, ПРИКАЗКИТЕ, ГАДАТЕЛСТВОТО И ПР., КАКТО И В ЖИТЕЙСКИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ НА ПИСАТЕЛИТЕ, е дала безброй примери за типологията на най популярните човешки имена. Днес за това пишат и някои сериозни учени – да вземем, например, книгата на социалния психолог от Англия Ром Харе „Психология на името”.

На книжния пазар, по-сериозни или жълти книжки за значенията на имената е имало винаги, а днес в интернет сайтовете са стотици и хиляди. Има и български, но тук слагам първото руско нещо, което ми попадна. Доколко е пълно и вярно е въпрос, понеже в различните източници има сериозни различия в тълкуването на едно и също име. Това тук е само за подсещане и за пример, че тази тема е много любопитна за хората и доста популярна:

АЛЕКСАНДРА

Не пытайтесь хитрить с Сашей — больше всего на свете она не выносит, когда кто-то пудрит ей мозги, хитрит или водит за нос. Обманите ее хоть однажды — навсегда потеряете доверие. В свою очередь, вы можете быть уверены в искренности слов и поступков Сашеньки. Комфортнее всего она чувствует себя в обществе мужчин, чем женщин. Нередко любит смотреть с ними футбол и хоккей. В числе других «простых удовольствий» — проводить время за городом, путешествовать, водить автомобиль и просто от души поболтать. Что касается любовного фронта — замуж Саши выходят довольно поздно. Муж может ей доверять — она прекрасный друг и хозяйка, способная сделать для семьи очень многое.

АНАСТАСИЯ

Традиционное имя из русских сказок. Ее родители, поддавшись стереотипу, мечтают, что это будет самая красивая, умная и нежная девочка. И они недалеки от истины. В детстве Настя буквально купается в любви и обожании, растет мечтательной, незлобной, доверчивой. У нее от природы отличный вкус, она любит делать красивые и оригинальные подарки. Настя живет в ожидании праздника. Уравновешенная и осмотрительная, легко приспосабливается к различным жизненным обстоятельствам. Душевные трагедии обходят ее стороной. В работе — напористая и пробивная. Обладает хорошей интуицией, граничащей с даром предвидения.

АННА

Невероятно артистичная, добрая, доверчивая, бескорыстная, обаятельная, женственная и покладистая. Если кого-то рядом с Анной постигло горе, болезнь или печаль — лучшей утешительницы и сочувствующего сердца не найти! Она живет не только своими, но и чужими проблемами, переживаниями и заботами. «Сестра милосердия», не иначе! Это чувство может сыграть с ней злую шутку — Анна легко может влюбиться в неудачника, человека с тяжелой и непростой судьбой. Другая отличительная черта: она умеет хранить секреты — вы можете ей доверять. Сказывается природная ответственность. В числе ее особенностей и сильно развитая интуиция. Даже в сложной ситуации обладательницы этого имени могут довериться своему «шестому чувству» и не прогадают. В любой профессии она отдает себя работе на 100%.

ВАЛЕРИЯ

Женщина-сюрприз — никогда не известно, чего ожидать от Леры в следующую минуту. Закричит или запоет? Если вам повезет и вы ей понравитесь — обретете в лице Валерии преданного друга, который будет видеть в вас только положительные стороны, любить и хвалить. В обиду дорогих ей людей она точно не даст! А вот к чужим относится с большой осторожностью. Ранима и довольно чувствительна, хотя внешне может казаться взбалмошной и даже нервной. В работе моментально преображается — становится четкой, строгой, собранной. Сама она склонна к профессиям, требующим общения. Другая важная черта ее натуры — хозяйственность: Валерия — гостеприимная и прекрасная жена.

ВЕРА

Рассудительная, довольно замкнутая и углубленная в себя. У нее довольно сложный и весьма противоречивый характер. Не скандальная, но немного склочная по натуре. Если вы заденете ее за живое, не сомневайтесь, за словом в карман она не полезет и даст достойный отпор обидчику! Ее мнению можно доверять, если вы хотите услышать адекватную и непредвзятую оценку происходящего. Для счастья Вере нужна хорошо оплачиваемая работа и/или солидный, преуспевающий супруг. Материальный расчет, все-таки, стоит у нее на первом месте. Сказывается не столько меркантильность натуры, сколько практичный подход к жизни. Своего Вера точно не упустит! Музыкальна, любит проводить время за роялем. Но работу выбирает не по велению души, а по должности и окладу.

ДАРЬЯ

В переводе с персидского языка это имя «обладательницы». И эта трактовка объясняет многое в ее характере. Энергичная, активная, она, действительно, привыкла брать от жизни максимум. На ее рабочем столе, как и в ее душе, царит полный порядок. Смышленая фантазерка, немного импульсивная, сообразительная, с отличной памятью. Единственное, чего не хватает Дарье в работе, — это усидчивости и трудолюбия.

ЕКАТЕРИНА

Кажется, что в самом звучании этого имени заключена царская стать, властность и величие. Так родители называют девочек, которых хотят вырастить королевами. Как эти ожидания соотносятся с реальностью? Внешне скромна, но с завышенной самооценкой. Заботливая, но глубокой симпатии, как правило, не испытывает. Держится с окружающими на расстоянии, хотя и очень общительная. Кати вообще довольно «толстокожие» и нечувствительные. Самолюбие Екатерины — палка о двух концах. С одной стороны, она болезненно переносит чужое превосходство; с другой — стремление быть первой и лучшей подстегивает ее к новым высотам и вершинам. Настойчивая, трудолюбивая, откровенная карьеристка. Женщины с этим именем рассчитывают только на себя, но в то же время верит предсказаниям астрологов, экстрасенсов и хиромантов. Обычно преуспевает в любой профессии, которую выберет.

ЕЛЕНА

Принято считать, что обладательницы этого имени наследуют характер от своего отца практически в точности. Поэтому, чтобы лучше узнать эту женщину иногда стоит познакомиться с ее папой. Эмоциональны и категоричны, хотя внешне нередко производят впечатление довольно замкнутых и застенчивых личностей. Возможно, это связано с тем, что Елены склонны погружаться в мир собственных переживаний. Впрочем, это не мешает им использовать окружающих так, как им заблагорассудится для достижения собственных целей. Им очень импонирует работа, которая подразумевает постоянное общение с другими людьми. Совершенно неприхотливы в быту — в доме у них царят мир и покой. В мировой истории, видимо, не случайно возник миф о Елене Прекрасной. Они, действительно, привыкли окружать себя красотой, обожают моду и живопись. Работа в рамках, например, в строгом трудовом графике, им категорически претит.

 

ЕЛИЗАВЕТА

Лизам очень хочется казаться лучше, чем они есть. Себялюбивые и импульсивные. И эти качества, порой, толкает их на довольно эксцентричные поступки, о которых они нередко сожалеют. Пытается постоянно лидировать в коллективе, но в кругу друзей меняется до неузнаваемости — становится мягкой, отзывчивой и покладистой. По темпераменту чаще всего Елизавета сангвиник: и настойчивая сама, и легко поддается более сильному влиянию.

ИРИНА

Самостоятельная, решительная, эмоциональная, непоследовательная, коммуникабельная. Даже в компании незнакомых людей ведет себя уверенно и раскованно. У нее отличное чувство юмора! Быстрая реакция — любое решение она принимает мгновенно, часто руководствуясь исключительно собственной интуицией. Правда, в оценках происходящего очень часто субъективна и даже предвзята. На любые обиды реагирует довольно резко, но при этом ее не назовешь злопамятной. Ирина никогда не подчиняет свою жизнь очагу и семье, совершенно не тяготеет к хлопотам по дому. Карьеристка, в любое дело, которое ей интересно, вкладывает душу и обязательно доводит до конца.

 КРИСТИНА

 

сто внешне очень похожа на отца, но характер, как правило, наследует от мамы. Подвижная, сообразительная, непредсказуемая. Она твердо стоит на земле и не тратит времени на ерунду и бессмысленные затеи. У нее все по делу! Следите за тем, что говорите в адрес Кристины — она все это внимательно запоминает. Довольно легко сходится с незнакомыми людьми, заводит нужные знакомства, но все-таки предпочитает общество избранного и узкого круга друзей. Влюбчивая натура, которая, увы, довольно часто и быстро разочаровывается в мужчинах. Очень высоко ценит семью, но редко находит общий язык со свекровью.

МАРИЯ

Добрая, благожелательная и нежная, тем не менее, она может постоять за себя — в ней достаточно твердости, чтобы дать отпор любому обидчику. Своенравная, но в тоже время невероятно заботливая — с детства любит нянчиться с «младшенькими». Мария щедро делится теплом и вниманием. «Своих людей» она однозначно не даст в обиду. Это имя олицетворяет семью, тепло, уют, справедливость и... бескомпромиссность! Темп ее жизни — размеренный, она сдержанная и неторопливая, взвешивает каждый свой поступок и шаг. Любые неудачи хотя и расстраивают ее, но не разрушают — она продолжает двигаться дальше. И хотя ей будет не сложно добиться профессиональных высот, например, в медицине или на административной работе, больше всего ей по душе роль хранительницы домашнего очага и радушной хозяйки.

НАДЕЖДА

Эмоциональная, несколько упрямая, в любой компании стремится быть лидером. Для этого у нее, впрочем, есть все данные — она целеустремленная, твердая, педантичная, решительная, общительная с коллегами и достаточно выдержанная. В любой ситуации она, прежде всего, думает о своих интересах. Она любит интриговать и не чужда авантюрам. Чаще всего по темпераменту Надя — холерик: моментально загорается и очень быстро остывает. Обладательницам этого имени стоит постоянно быть начеку — они легко поддаются чужому влиянию, что может сыграть с ними злую шутку. Самые безобидные «уколы» в ее адрес могут сильно ранить. Надежда безупречно владеет искусством перевоплощения — ей стоило бы стать актрисой! В числе приоритетных рабочих направлений — сфера обслуживания и реклама.

 

НАТАЛЬЯ И НАТАЛИЯ

Инициатор, генератор идей, заводила — это все про Наташу. Активная, общительная, любопытная, любит быть на виду. Окружающие только диву даются: и как только она все и везде успевает? Спасибо живому, решительному и самолюбивому характеру, которым наградила ее природа. К слову, о самолюбии — это одна из ее движущих сил. Поэтому к любым критическим замечаниям обладательницы этого имени очень нетерпимы и невероятно обидчивы. Наташам нужно постоянная похвала и комплименты, которые становятся их движущей силой и придают энергии. Об этом качестве стоит помнить тому мужчине, которого она выбирает себе в спутники. Не стоит корить ее за недостатки и придираться к мелочам — ее достоинства с лихвой их перекрывают. Любит рисовать и путешествовать. Не может долго усидеть на одном месте. За внешней легкомысленностью и болтливостью скрывается аналитический ум и неожиданный прагматизм.

ОКСАНА

Принципиальная, упертая и прямолинейная. Обладательница сильной воли и стойкой психики. По жизни «чужестранка» в общении — очень дружелюбны, сторонится любых конфликтов. Если Оксана терпит фиаско, как правило, винит в этом окружающих или обстоятельства, но никогда — саму себя. Вместе с тем перед препятствиями она не пасует. Переубедить в чем-то обладательницу этого имени практически невозможно: даже если чисто формально она с вами согласна, внутри — остается при своем мнении. Гордая, справедливая, настойчивая, экономичная и довольно расчетливая. Собственная выгода стоит у нее на первом месте. Оксанам стоит внимательно присмотреться к «мужским» профессиям: от хирурга и фоторепортера до бизнесмена и политика.

ОЛЬГА

«Будьте смелее!» Так и хочется сказать обладательницам этого имени. Робкий, нерешительный характер с ранних лет может стать препятствием в развитии талантов, которые, безусловно, у Ольги есть. Окружающим стоит быть внимательнее к «святым» (так имя переводится со скандинавского), чтобы помочь раскрыться их внутренним ресурсам, интеллекту, храбрости. В этом случае они будут способны преодолеть любое препятствие. В лидеры подобные женщины не стремятся, а если это и происходит — то, скорее, по стечению обстоятельств, и скорее вопреки их желаниям. Женщины с этим именем склонны к постоянному самоанализу; умеют блестяще обходить «острые углы» во взаимоотношениях с мужчинами и коллегами. Но при этом нередко испытывают скрытую зависть к более успешным друзьям. Добиваются хороших результатов в сфере науки и в творчестве.

ПОЛИНА

«Свет мой зеркальце, скажи, да всю правду доложи...» Слова, которые, кажется, Полина произносит каждый день, глядя на свое отражение. Она привыкла считать себя самой умной, красивой, удачливой... Это не беспочвенно! Человек, который не теряет веру в себя, часто действительно, добиться много по всем фронтам. В тоже время, чужое мнение Полине далеко не безразлично. Любовь к себе сопряжена и с самокопанием. Обладательница «деловой жилки» — это очень надежный и обстоятельный работник и компаньон. Между разумом и интуицией всегда выберет первое. Чего совсем нет в характере Полины, так это зависти. На дух не переносит лицемеров. Феноменальна чистоплотная, отсюда и хорошая хозяйка. Ответственность и практичность Полины связаны и с ее боязнью перемен. Она патологически не любит любые изменения в привычном порядке дел. За внешностью хрупкой женщины часто скрывается хватка тигрицы. Реклама, журналистика, менеджмент — вот ее профессиональная стезя.

СВЕТЛАНА

Характер этой женщины во многом складывается и зависит от ее окружения. Изначально, от природы одинаково открыта, как добру, так и злу. Поэтому в ней равной степени отражаются пороки и добродетели «ближнего круга». Проблема только в том: каких людей рядом окажется больше? Она может стать властной и авторитарной, а может — ранимой и ведомой. Поэтому ответственность за формирование и становление ее характера во многом лежит на родителях Светы. Если поговорить о «непредвзятых» характеристиках: это умная, жизнелюбивая, гибкая, аккуратная и очень тактичная персона. Самое главное, она не пытается переделать окружающих людей «под себя», а воспринимает их такими, какие они есть.

СОФЬЯ

Женщины с этим именем всему учатся сами по ходу жизни и дела. Стараются своими руками устроить судьбу, без оглядки на окружающих. Им чуждо соперничество. Они способны моментально решить даже самую сложную проблему. Деликатные, нежные и утонченные. И хотя жизнь Сони протекает складно и размеренно, скромной монашкой ее никак не назовешь. Истинная любовь способна разрушить даже самый благополучный и налаженный жизненный уклад. Она достигает успеха в делах и профессиях, где нет монотонности, и присутствует живое общение с людьми.

ТАТЬЯНА

В детстве — эмоциональная и приветливая, с возрастом становится достаточно упрямой и властной. Не принимает возражений, стоит до конца на своем, будучи начальник — ставит подчиненных на место. Танцы — слабость для многих Танечек, особенно в детстве. Она вообще очень артистичная женщина. И эгоцентрична. Наслаждается мужским обществом. Муж и дети немного побаиваются — она строга и вспыльчива, любит руководить и командовать. А вот подруг у нее много, с ними она не чужда сентиментальности, но на свою жизнь им не жалуется. Одна из женских слабостей Тани — модная одежда, за которую она без всякого сожаления готова заплатить любую сумму. Часто выступает за ремонт в доме, ей постоянно нужно все переделывать. Татьяны вообще не выносят однообразия: обожает дальние поездки и путешествия.

 

 

2.11.2019 г. 18,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Влѣзъ вѫтрѣ и кажи на мѫжа си: „Въ името на любовьта!“ - прѣгърни го, цѣлуни го. Той почне да се смущава, но вие още веднажъ го прѣгърнете и му кажете: „Ела, азъ ти нося нѣщо много хубаво".—„Какво?“ - Той е жаденъ или гладенъ, а вие, щомъ го напоите и нагостите, той ще каже: „Тъй, РАЗБИРАМЪ сега Царството Божие!“ (1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5.1922.С.Съг:280)

„Мъжът не може да спаси друг мъж – ЖЕНАТА ще го спаси! ЖЕНИТЕ ще спасят света! Жените са по-умни от мъжете. Сега пак казвам на жените: ВИЕ сте спасението на света! Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. /…/ В умовете на всички хора стои ЖЕНАТА. ТЯ Е ЛЮБОВТА, ТЯ Е ТЯХНАТА ИДЕЯ! Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край Дървото на Живота. Казано е: „Ще изпратя Духа си“. Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Наближава великият момент, когато жената ще мине край Дървото на Живота. Там стои Христос, и като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“ Обръщам се и аз към жените и казвам: не бивайте мекушави! СМЕЛОСТ се иска от вас! Сега БОГ ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8,000 години Бог е изпратил жените на Земята да спасят света! /200 милиона земни/. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си! Първо жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени. Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя – всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, ТОГАВА светът ще се оправи! Казвам на жените: извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „ЖЕНИТЕ ще спасят света.”(22 април, 1923, „Петимата братя”)

 

 

2.11.2019 г. 05,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Докато се жертвамъ за ближния и мисля за другитѣ, азъ съмъ святъ човѣкъ. Прѣстане ли човѣкъ да мисли за другитѣ, а мисли за себе си, той е потъмнялъ.” (1922.04.30н.Ще се стопи.СИЖ5.1922.С.Съг: 275)

ПОВТОРЕНИЕ НА ЕДНА ИЛЮСТРАЦИЯ

В СЛОВОТО ВСИЧКО Е ПО УТВЪРЖДЕНИЯ ОТРИЦАНИЯ И ОБОБЩЕНИЯ (тези, антитези и синтези). Това е КЛАСИКАТА, а един приятел говори и за ПОВЕЧЕ логически операции. Той се е досетил, а ние имаме информация, че те са 49 на брой, а също и че има нещо над тях - алогиката като абсурд. В тия 49 вида има и диалектическа логика, математическа, символна и т.н., а има и суперлогика, ултралогика, инфралогика, яснологика, холологика и т.н., съответно супертези, ултратези и пр. Значи, съвсем недостатъчни се известните доднес в логологията конюнкция, дизюнкция, инверсия, иненция, илиненция, ксорция, кснорция - виж 

https://bg.wikipedia.org/…/%D0%9B%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87…

В горния смисъл, мисълта и животът за себе си също са божествени, но зависи точно КАКВА е тази мисъл и КАКЪВ е този живот. На кое даваме предимство и в какъв ритъм, по колко време всяко едно: животът и жертвите за другите и животът и мисълта за себе си. Според диапазона на едно съотношение, за който си говорим напоследък, ние вярваме, че роденият от Бога, в зависимост от еволюцията си или импулса си в различни случаи, живее от 51 до 99% за другите, а от 1 до 49% - за себе си. За някои хора, конкретен процент в тия диапазони може да бъде почти неизменим или в тесни граници цял живот, при други да варира спонтанно или ритмично в по-широки граници. Обърнат ли се тия числа, ние потъмняваме и заприличаме на повечето хора по земята, които боледуват, погрозняват, остаряват и си отиват от този живот преждевременно: т.е., ако живеем от 51 до 99 или 100% за себе си.

 

 

3.11.2019 г. 19,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „А сега желанието на всички ученици в окултната школа е да изядат всичкия каймак ТЕ, а за другите да остане само айрянът… Като идеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите, и те да си вземат. Всеки има право да си хапне от този каймак! Всеки, който изяде каймака на това божествено питие, неговата дума не е мощна. Следователно, едно дело е добре направено само тогава, когато може да внесе ЖИВОТ.” (1922.05.02о. Символически, окултни правила и мерки.ТРЖ.1922.С:241)

НЕ ПОЗНАВАМЕ ЛИ И ДОДНЕС КАЙМАКАМИ В СВЕТА И В ДУХОВНИТЕ СРЕДИ? Не се ли обявяват винаги за наместници на Бога и Учителя? Не обират ли каймака на народните приходи? Някои от тях и преди промяната бяха каймаками – и ТОГАВА си живееха като бейове с братски пари и имоти, бяха подполковници, а и с други чинове.

КРАЙНО ИНТЕРЕСНО: тук Учителят нарича айряна „божествено питие”. Или е само символ? Да видим тезите и антитезите за него в беседите:

„Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? - Турците казват, че остава айрян. Как се казва на български? – Мътеница.”(10 март 1939, „Ценност, съдържание и форма”)

„Едни ще станат масло, други - мътеница. И маслото и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всички ни е решена – или в маслото или в мътеницата… И деца, и възрастни, и свещеници, и управляващи, и царе – всички трябва да се научат да слугуват на Господа; ако не – мътеница ще станат.”( 27 юли 1914 , „Законът на служенето”)

„Ако не призовеш Господа, тя ще направи така, както знае - на мътеница ще станеш!”(24.VI.1934, „Не живея за себе си”)

ТОЛКОВА ЗА МЪТЕНИЦАТА, ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ФИНАЛА НА ЦИТИРАНАТА МИСЪЛ: „Едно дело е добре направено само тогава, когато може да внесе ЖИВОТ”. Това важи в безброй различни варианти, но Словото се изказва така и в най-интимния смисъл: една любовта връзка е приета от Природата, когато се създават и раждат деца, а пъклена – когато хората се предпазват от това или помятат. В окултизма се говори и за раждане на етерни, астрални и ментални деца, даже за духовни и божествени. Ето защо, когато няма физическо зачеване и раждане поради естествени причини, но се родят невидими деца - „магнитни овоиди”, - любовта пак ражда живот.

 

 

3.11.2019  г. 17,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Колкото мъртви и да има, не се стремете да възкресите всички - то е вече ТЩЕСЛАВИЕ. Другите 9 души ОСТАВЕТЕ. Защото ще разберете: във всяка окултна школа работата за всекиго от нас е ТОЧНО определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме СВОЯТА работа.” (1922.05.02о. Символически, окултни правила и мерки. ТРЖ.1922.С:239-240)

МИСЪЛТА Е ОСОБЕНА, СПЕЦИАЛНА. Изисква малко РАЗМИСЛИ И ОБЯСНЕНИЯ, сравняване с противоположни твърдения на Учителя. В Словото има всичко, всяко твърдение трябва да се ориентира към съответно диалектическо гнездо. Кое тук е различното? Свикнали сме да четем в беседите за ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ, ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ, че ТОВА бил синонимът на Бога, белегът на съвършения човек. Ако не да обичаме всички, то колкото може повече. Постоянно да разширяваме кръга на съществата, които обичаме. А тъй като само изявената, проявената и осъществената любов е любов, то какво пречи на божия човек да възкреси ПОВЕЧЕ от един човек, ако има тази сила?

Тук се натъкваме на няколко нови неща, които не сме знаели:

 1.Че дори най-напредналият човек от Петото Посвещение на Възкресението може да има ОСТАТЪЦИ ОТ ТЩЕСЛАВИЕ. Понеже посветата „Голгота” не дава само възкресение на този, който я постига, но дава на самия него дарбата да възкресява. Това не го е извършвал само Исус – правел са го и апостолите. Друг е въпросът, че и адептите от Левия път могат да възкресяват другите ФИЗИЧЕСКИ. Обаче какво става след това с изцеления и възкресения и как продължава да живее и докога, как той изглежда в ада – ЗА ТОВА СЕ МЪЛЧИ. Мълчи се и за това, как изглеждат подобни възкресители на това място след смъртта си и нощем още приживе, както и в очите на много деца и на ясновидците.

2.Дори с тази дарба или която да е друга, въпреки закона за разпространение на Доброто и живота за слава Божия, тук научаваме, че има и ЛИМИТ на добротворчеството; действия, които са НИ ОПРЕДЕЛЕНИ. И настина, този закон действа и в небесната механика: всяка звезда има ПРЕДЕЛ на разширение, извън който за нея се включва колапс. Това не е само „дишане”, но и закон на Справедливостта. Ако всички се разширяваха извън определени граници или безкрайно, какво би станало? – По-силните биха влезли в индивидуалния жизнен и творчески периметър на по-слабите, биха ги онеправдали. Това се случва постоянно, но в ада и в нашия свят, който е все още регион на ада. Не че и тук не се включва „механизмът” на справедливостта: дяволът винаги бива изяден от по-силен дявол. В повечето случаи това не е човек, а са болестите, нещастията, смъртта. В този смисъл, роденият от Бога, въпреки потенциала си да бъде слънце и извор, не би трябвало да следва поведението на светския гений и светския функционер да действа без оглеждане и спирачки. Безогледната автоекспанзия е нагон на адското и светското его, неуправляемо своеглавие на себичните индивиди от пентагралните степени на ОБИКНОВЕНИЯ човек. Тираните и завоевателите нямат друг избор, понеже са още с единия крак или и с двата в пъкъла: това е най-долната, най-ниската степен в човешката еволюция - тази на ПАРАЗИТА, ВАМПИРА, ХИЩНИКА, САБЯТА И НОЖА. Арогантно, смъртоносно проникване в чужда плът, чуждо пространство, чужда психика. Това важи с пълна сила и за частните притеснители и убийци, за интимните тирани: наглостта и себичността им са 24 часа и на „живо”, и по екраните.

3.По-трудно може да се диагностицира като БЕЗОГЛЕДНОСТ поведението на хората от четирите по-горни степени на обикновения човек: функционера, многознайковеца, гения и светеца. ОБАЧЕ ТОВА Е ФАКТ ПРЕД ОЧИТЕ НИ КАКТО И В СВЕТА, ТАКА И ПАК ПО ЕКРАНИТЕ: тяхното движение е експлозивно, инерционно и неравно ускорително. Никога нито един от тях не си задава въпроса, дори и да е много религиозен: „А това Бог ИСКА ли го; а това не уврежда ли ближния, не му ли отнема територия за живот и изява?” Невменяемото его, колкото и да е второсигнално, на практика е нагон, първосигнален взрив. Мùсли това, което му се мисли, чувства това, което му се чувства, прави това което му се прави. Формено животно, което обаче е на два крака, има дрехи (и често няма…) и обладава дар за говорене. Още по-лошо: взрив нееднократен - двигател с вътрешно горене. Така самоизстреляният или падащият интелектуалец, понеже е още с гориво от ада, а като го свърши, пада равноускорително, абсолютно не се интересува какви газове отделя в атмосферата: за него е важно да свети и да го виждат, да го снимат. В изходната мисъл това бе класифицирано като ТЩЕСЛАВИЕ, но днес узнахме, че то пронизва и вертикалата на ученичеството - ЧАК ДОГОРЕ. Тоест, властникът може да е тщеславен, функционерът може да е тщеславен, умникът може да е тщеславен, талантът и геният обикновено са гнойно тщеславни; една голяма шайка самоканонизирани и канонизирани светци също се вълнуват от това дали ги гледат хората, дали ги гледат ангелите и сам Бог, когато се „подвизават”. Обаче има и пророци тщеславни, и апостоли, мъдреци, мистици и маги тщеславни. По-особен е случаят, когато своеглавието и тоталната безотговорност на духа се реализират в ИМПЛОЗИЯ, а не в експлозия. Там може да няма и атом суетност, но инерцията на интровертите е факт: те не могат да се спрат по никой начин, освен когато ги спре СЪДБАТА. Отшелникът, аутсайдерът, маниакът, темерутът, много често калугерът и калугерката, асоциалният особняк и нарцисистът, алкохоликът, наркоманът, самоубиецът, на практика също са свободно падане в бездната, понеже в тях няма МИСЪЛ ЗА ДРУГИТЕ, няма ЛЮБОВ. Основен симптом за диагнозата им е ОБВИНЯВАНЕТО НА СВЕТА, ОБВИНЯВАНЕТО НА ДРУГИТЕ. Повечето от тях са за лечение, но не оцеляват – или някакси се мъчат да оцеляват с неклинични характеопатùи, аутизми, идиотùи, шизофенùи.

 

 

4.11.2019 г. 17,19 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкому е жално, че нѣма кой да го цѣлуне, жално му е, че нѣма кой да му каже нѣкоя блага дума, жално му е, че нѣма кой да му помогне, да го нахрани и т.н. Но вземете за примѣръ цѣлувката. Да имашъ хиляда души приятели, срѣщне те единъ, цѣлуне те; втори, трети - всички тия хиляди души те цѣлунатъ. Питамъ: крайниятъ като те цѣлуне, въ какво положение ще се намирашъ? Ще кажешъ въ себе си: „Не искамъ приятелски цѣлувки…” Когато човѣкъ казва „цѣлувка“, подразбира само една цѣлувка, а не хиляди. А тия хиляди души приятели трѣбва да дойдатъ всѣки по единъ пѫть да те цѣлуне, а не да тръгнатъ всички въ единъ и сѫщи день — всѣки да си опрѣдѣли единъ день.” (1922.05.027н. Ученикътъ не е по-гòренъ отъ учителя си.СИЖ5.1922. С.Съг:283)

 

В НЯКОИ СВЕТОВЕ ТОВА Е НАЙ-БЪРЗАТА И НАЙ-УСПЕШНА ТЕРАПИЯ. В по-тежките случаи, когато някой никога не е имал шанс да го целуне човек с душа или не му се е случвало отдавна и затова се е разболял и изродил до неузнаваемост, да се чака чак до следващия ден е опасно за живота му. Назначават по 4, 8 или 12 лечителя в денонощието или на всеки час, даже на всяка минута… В други случаи хората на опашка чакат минутата си при някого не за да го лекуват, а за да се лекуват самите те от него и да се подмладяват… Часовникът се настройва да бие според предписанието.

 

 

4.11.2019 г. 20,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА УСТАТА : „Безграничният живот не се нуждае от уста, но граничният не може без уста. Устата е врата, през която енергията влиза и излиза. Колко време ще живееш, това се познава от устата, от езика, специално от вкуса." (24 февруари 1933, „Пътят на енергията” и др.) /Не само от сетивния вкус, но и психологическия – КАКВО И КОГО ИЗБИРАМЕ, КОГО И КАКВО ПУСКАМЕ В СЕБЕ СИ И ДОКОЛКО ЧИСТО ЖИВЕЕМ ПРИ ТИЯ ИЗБОРИ - б.с/.

ЛЕКАРИТЕ ЗА УСТАТА: 

 

https://www.vesti.bg/…/rekordno-mnogo-sluchai-na-rak-na…

 

 

4.11.2019  г. 11,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите му яснота, но тази яснота е лишена от мек елемент - тези очи са груби, неподвижни.” (1922.05.03м. Красотата в природата. ДВП.1934.С:109)

 

 

5.11.2019 г. 21,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сегашната наука ни казва, че бѣлата свѣтлина не е само една, но има нѣколко свѣтлини събрани, обаче между тия свѣтлини нѣма споръ коя да си тури име. Напримѣръ, има червена, оранжева, жълта, зелена, ясносиня, тъмносиня, виолетова. И други още има, но нито една отъ тѣхъ не си туря името да каже: „МОЕТО име трѣбва да фигурира тукъ!“, а щомъ минатъ прѣзъ призмата, раздѣлятъ се и всички се нареждатъ въ една цвѣтна гама. Обаче, като прѣкараме тѣзи лѫчи прѣзъ втора призма, пакъ се събиратъ.” (1922.05.07н. Ученикътъ не е по-гòренъ отъ Учителя си.СИЖ5.1922. С.Съг:285-286)

ТОВА ИЗГЛЕЖДА ПОЗНАТО НА ВСИЧКИ, обаче в случая може да се обсъдят някои особености на дъгата и някои нейни психологически паралели с тази мисъл, валидни за хората. Не всеки знае, че дъга в небето се образува, когато Слънцето е под ъгъл между 40 и 42 градуса. В този диапазон намираме два аспекта: нонаген – централен ъгъл на правилен деветоъгълник, равен на 40 градуса (360 градуса с делител 9), и Т26 (41г32м19с) – централен ъгъл на центробежен правилен четен преплетен (звездообразен) многоъгълник с образуващ делител 26, по формулата 1080/n. Това е 2х13. Тия сведения се споменават само за евентуални наблюдения и разсъждения, за да установим при кой точно от двата споменати аспекта се образува дъгата и може ли това да означава нещо астрологически, в действието и тълкуването на това влияние.

Символогически и психологически паралели:

 1.БЯЛАТА светлина, като символ и израз на Съвършенството и Бялото Братство, може да се превърне в СПЕКТРАЛНА светлина (Божествена обич, любов, щастие и култура), само когато цветовете й, респективно участниците в това Братство, са напълно равностойни и всеки знае своята специфика и своето място, никой не разширява и не стеснява потребностите си и сферата си на влияние и е в тотална хармония с останалите. Всеки е бил готов да се събере с другите в едно микропространство, представляващо точката или линията, пречупваща бялата светлина в цветни лъчи (дом, семейство, комуна, братство);

2. Никой от участниците не иска да стане известно и доминантно име, да е в центъра на погледите и да има влияние - получава се СИНАРХИЯ. Напротив, обикновено седи на последния чин, става ръководител и излиза на сцената САМО ПО ЖРЕБИЙ, никога не допуска преизбиране и продължаване на мандата си и е доволен от божествената титла „последен парцал”.

3.Възвръщането в Бога, т.е. превръщането на спектралната любов и култура отново в Бяла светлина, може да се извърши само във фокуса на единението ни в едно микропространство (т.е., в дом, семейство, комуна, братство). И пак в стриктно съобразяване с индивидуалното ни естество и с правата и естеството на всеки от останалите. Така е при АДИТИВНИЯ, ОПТИЧЕСКИЯ ПРИНЦИП НА ОБЩУВАНЕ, когато се смесват светлинни лъчи. Биологически, това продуцира СЕРАТОНИНА в епифизата и се активира от посрещане на слънчевите изгреви, от разпознаването на Словото Божие, от общуването със сродни души по цял ден из природата.

4.СУБСТРАКТИВНИЯТ ПРИНЦИП е точно обратен на адитивния – когато се смесват МАТЕРИАЛНИ цветове, бои. Знаем ги още като RGB и SMYK. Защо във втория случай смесването на същите тия основни цветове дава черно, а не бяло - това е много интересен, базален физически, психологически и философски въпрос. Засега тук няма да се спираме на него, само ще извлечем основната му идея за размисъл. В света на диалектиката, всичко има и положителна, и отрицателна, и синтетична символика. Да кажем, когато душите ни се съчетават оптически, т.е. духовно, ние постигаме БЯЛАТА светлина – съвършенството, сливането с ДУХА. Именно затова, без духовна съвместимост, духовна хармония и духовно единство, Бяло Братство не може да се получи НИКОГА. Смесим ли се обаче субстрактивно, плътски, физически без Бога, негативната перспектива е да почернеем. Когато това става случайно и хаотично между несродни същества, при това несправедливо; когато не е определено от Бога, пътят е към анархията и смъртта, към ада.

5.Тайната е, че субстрактивно съединяване може да стане и между сродни същества по волята на Бога. Това е възможно, само ако те преди това или едновременно са се съединили и оптически, духовно. Едностранчиво и самоцелно плътско смесване само по сметка или заради удоволствие е без светлината на Духа и Красотата на Дъгата, т.е на душата – то не се е извършило между Сродни Души и по волята на Бога. Тогава се изпада под влиянието на Черната ложа, хапва се отровен плод от Дървото за познаване на доброто и злото - включва се диахронната, ефимерната измислена етика. Задействат се кармите и уроците в болниците, гробищата и пъкъла. Обаче, когато субстрактивното съединяване е ПАРАЛЕЛНО с адитивното, съществата могат да попаднат в Света на Абсолюта. Той е НЕЩО ПОВЕЧЕ от духовния свят – от платоничния свят на Духа. Светът на Абсолюта е ДЪНОТО на Божественото, където цари абсолютен божествен мрак, но той няма нищо общо с тъмнината на ада. Физически, той продуцира мелатонин. Пълната му изява е светът на Цялостта, на Благия Дух, на Хòлоса, където има светлини и сенки - съвършен дух в свършена плът. Външно се проявява като благост в поведението, блаженство, благуване и подмладяване. Получава се Дървото на Живота – има мощни корени и мощни клони, при това плододава ЗА ВСИЧКИ. Такова съединяване на всички полета от горе до долу е изпълнение на най-важната молитва на Гòспода: „Както на Небето, така и на Земята”. Именно по тази линия, днес елохимите се превръщат в зелохими. Бялото Братство се превръща във Велико Всемирно Бяло Братство, а Царството Божие слиза и на Земята. По точно - на Новата Земя в Новото Небе. Плътските същества няма как да се издигнат в Новото Небе, понеже се съединяват с плътски същества и вещества и живеят за себе си; платоничните същества, които са все още на практика самомнителни и горделиви луцифери, дори и да се спукват от упражнения, формули и молитви, няма как да слязат на Новата Земя. Това е приоритет само на Ученика, на НОВИЯ Човек, който ЗНАЕ как живеят хората и ангелите в Най-Вътрешното Небе, И ЗАТОВА ТОЙ ЩЕ СВАЛИ ПРИМЕРА ИМ И НА ЗЕМЯТА. Ще бъде вечно на 33 години, понеже обединеният адитивен и субстрактивен принцип в хармония ще произвеждат в него постоянно СТВОЛОВИ КЛЕТКИ. Сатанинските учени не знаят, че те се генерират в плацентата, костите и кръвта от плодоядството и общуването с Божи хора „както на небето, така и на земята”. Плътските хора и луциферите, които отсега нататък ще дават луди пари, за да им внедряват търговците стволови клетки отвън, наистина ще оздравяват и ще се подмладяват, но в един момент ще се превръщат в чудовища. Стигне ли една планета до комерсиалното, сатанинското подмладяване, тя е обречена на гибел – ликвидират я.

 

 

5.11.2019 г. 14,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ученикътъ, иска ли да бѫде Учитель, той е ИЗГУБИЛЪ своето прѣдназначение, той не е разбралъ основния божественъ законъ въ свѣта.” (1922.05.027н. Ученикътъ не е по-гòренъ отъ учителя си.СИЖ5. 1922. С.Съг:283)

ХОСЕ МАРТИ: Себичният човек е крадец!

СИГУРНО СЕ СЕЩАТЕ КОЛКО ХОРА ДНЕС СЕ ОБЯВЯВАТ ЗА УЧИТЕЛИ С ГЛАВНА БУКВА, или поне ФЕНОВЕТЕ им ги възприемат и изписват така. Обаче народът ни казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш”. Щом като искаме да заприличаме на тия, които са с особено самочувствие и самомнение, не е изключено не само външно да добием техния вид, но и да започнем да ПРОДАВАМЕ като тях. Не знаем, че който се обявява за Учител или му вярват, че е такъв, той трябва да има „СѪЩИЯ СТРОЕЖЪ НА ТѢЛОТО; И ПО СЪРЦЕ ДА ИМА СЪРЦЕТО НА СВОЯ УЧИТЕЛЬ, И ПО УМЪ ДА ИМА УМА НА УЧИТЕЛЯ СИ, И ВОЛЯТА МУ ДА Е КАКТО ВОЛЯТА НА НЕГОВИЯ УЧИТЕЛЬ”, както казва беседата. Разбира се, всяко Божие създание има и свои ОСОБЕНОСТИ, но те са като обертоновете на един и същ тон. Учениците на един Учител са като клоните на едно дърво, като разните инструменти в оркестъра, но те свирят безпогрешно и едновременно ЕДНА И СЪЩА СИМФОНИЯ, по едни и същи ноти в една и съща тоналност, от ЕДИН композитор и с ЕДИН диригент. Не са като тия, които фалшивят на сцената или самоволно извисяват тон. Непременно В ДРУГА ТОНАЛНОСТ, те засвирват СВОЕ соло в драстична дисхармония с оркестъра, не гледат Диригента. Такива познаваме не един. Композиторът не умира никога, Диригентът си е на мястото и дирижира, Оркестърът, т.е. Школата си функционира в пълен обем и с пълна хармония между оркестрантите, но отделни аматьори с психически отклонения в същото време правят познатия ни от мрежата REDIRECT. Засвирват собствената си додекафония форте-фортисимо, понеже искат да са НАД другите и не понасят Истината в оригиналния й вид, почват грозни вариации или собствени измислици, най-нагло заглушават оркестъра и ПРЕНАСОЧВАТ слуха и очите на публиката към себе си. Не ви ли се е случвало някой да говори или пее прекрасно, но психопатът да почне да говори силно, да пее или да крещи? На някои им се е случвало да присъстват на такива изпълнения, но извън музиката това става много по-често - НАВСЯКЪДЕ, КЪДЕТО БОЛНИТЕ НАДУШАТ ПУБЛИКА.

 Знаем и за случай с една котка – котката Мара в Русенската опера преди доста години. – Почне ли примадоната главната си ария, котката Мара излиза на сцената и запява заедно с нея… След това си отива или се скрива някъде така, че никой не може да я открие. Певците, диригентите и управата били отчаяни от провалите на спектаклите, но и напълно безпомощни. Най-после хванали животното и го закарали с влака в много далечен град. След три месеца обаче котката Мара, изпосталяла както се следва, но с още по-силен глас, отново заела своето място в Русе до примадоната… Дали тя не е спомогнала тогава и за по-голям интерес към оперното изкуство?... Вечните тщеславия не могат да се изявят другояче, но когато отново се преродят в човек, за тях пак е невъзможно да не изскачат като дървеница на челото навсякъде, където има публика. Интелигентните хора в такива случаи си отиват, но някои се радват на „свежия полъх”… Ако това става по време на официален спектакъл и има нормални въдворители на реда и тишината, те извеждат социопата с твърда хватка под мишниците, но ние с десетилетия наблюдаваме и други случаи: този горделив и крайно тщеславен социопат вече има възхитени последователи. Те излизат от залата, т.е. от Школата след него и отиват в парка, където той на воля може да си изпълнява ариите със всичка сила по 18 чàса в денонощието - и ОТНОВО е щастлив, че има публика. Когато се прави, че партнира, той само мижù на трибуната в пòказна медитация, но нищо не може да го накара да слезе оттам.

 

 

 

6.11.2019 г. 16,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „За да бѫде човѣкъ въ духовенъ смисълъ Ученикъ, то е опрѣдѣлено отъ хиляди години, то сѫществува отъ хиляди години! Слѣдователно, ПЪРВОТО нѣщо: всички вие трѣбва да съзнаете отношението си като УЧЕНИЦИ. И злото въ сегашния свѣтъ е, че всички искатъ да бѫдатъ УЧИТЕЛИ.” (1922.05.07н. Ученикътъ не е по-гòренъ отъ Учителя си.СИЖ5.1922. С.Съг:287)

ЗА ДА БЪДЕ ЧОВЕК ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ИЛИ ДУХОВЕН УЧЕНИК, съществуват СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНИ мерки за вида на черепа, лицето и тялото на човека, за вида на поведението. Независимо от индивидуалните различия. А какво става днес? - Хора, които НЯМАТ мерките на Учителите, обявяват себе си за Учители. Други, които нямат мерките на Учениците, си мислят и обявяват себе си за Ученици. Дори за Ученици от Общия или Младежкия Клас, където критериите са много по високи. Нещо повече: някои ИМАТ меркиите за Ученици, но излизат пред хората като Учители. И още по-смешно, още по-жалко, още по-нагло: мнозина НЯМАТ МЕРКИТЕ И ЗА УЧЕНИЦИ, а се бият в гърдите, че са Учители. Аналзирали ли сте пък мерките на тия, които им вярват?...

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "На всички невѣжи, които сѫ мислили на Земята, че сѫ много знаещи, като идатъ на небето, ще имъ кажатъ: „Какво? Ние тукъ нѣмаме такива заведения, такъвъ курсъ, такива забавачници - върнете го да си довърши своето учение!“

 

 

6.11.2019 г. 19,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато говоримъ за любовь, разбираме двѣ сѫщества, ЕДНАКВО развити по умъ и сърце: ЕДНАКВО умни, повдигнати културно, съ благородни души и силна воля. Само такива двѣ сѫщества могатъ да се разбератъ.” (1922.05.07н. Ученикътъ не е по-гòренъ отъ Учителя си. СИЖ5.1922. С.Съг:295)

 

 

6.11.2019 г. 21,30 ч.

 

ЛЕКСИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ. ЕТО НЯКОИ НАЙ-ЯРКИ ПРИМЕРИ, които са изисквали категорично дадени думи да бъдат заменени поради значението, с което българите ги възприемат по-късно, вкл. и до днес: Учителят почти винаги ползва „ИЗНАСИЛВАМ” ВМ. „НАСИЛВАМ”; „ПОВРЪЩАМ” ВМ. „ВРЪЩАМ”, „ВЛАГАЛИЩЕ” ВМ. „ВМЕСТИЛИЩЕ” (СКЛАД, ХРАНИЛИЩЕ) – И Т.Н.

 Има и други причини от компетенцията на общата лингвистика и българистиката, на стилистиката, семантиката, трансформационната граматика и пр., но тук се прилага само част от списъка на думите, КОИТО НЯКОИ СТЕНОГРАФИ като с.Паша, с Елена, Борис Николов и др. СА СМЕНИЛИ В РЕДАКТИРАНИТЕ БЕСЕДИ след изданията по стенограмите на придворния стенограф Гълъбов. Последните са били възприемани като „академични”, понеже не е била променяна нито една дума, нито словоредът, обемът на беседата и пр. Обаче постепенно са се натрупвали проблеми, които са били представяни на Учителя И ТОЙ КАТЕГОРИЧНО СЕ ИЗКАЗАЛ В ПОЛЗА НА РЕДАКТИАНЕТО, за да бъде Словото четивно и да стига до хората без да предизвиква сериозно озадачаване на някой места. Причината не е в някакви лични „грешки” на Учителя, но в повечето случаи - в текущите особености на езика, лексиката, граматиката, семантиката, правописа, пунктуацията и пр. в даден общонароден период, в извънредно богатото използване на жаргони, груби натурализми, архаизми, диалектизми и чуждици в беседите и пр. По-долу ще видите един съкратен списък на проблемните за нас думи, които той редовно употребява. Да кажем, диалектизмите могат да минат поради своеобразната автентичност и свежест на словото му с тях, обаче има думи, които чисто смислово са със съвсем друго значение днес - ще ги видите кои са измежду диалектизмите, чуждиците и хронолексизмите и др. А при преводи на други езици, поради подобни думи с пазлично значение във времето, настава истинско смислово „бедствие”. А улавяме и неграмотност или небрежност у някои от стенографите и редакторите по онова време. По-долу първата дума или сричка във всеки ред от списъка е тази, която ТРЯБВА да бъде, според съвременния ни език и разбиране:

 

бъдеще вм. Бъдаще

-ва вм. –вува

владея вм. Влàдам

влиза вм. Влазя

връщам вм.повръщам

давещия се вм. Давещия

дни вм. Дèня

емблема вм. Емблем

за вм. заради в много случаи („какво ще кажат за нас”, а не „заради нас”)

 заемам вм. завземам (в случай на „заемам място” - завзема се само при агресия)

зает вм. Занят

идва вм иде - почти навсякъде

излезете вм. излезнете, влезем вм. Влезнем

мине вм. замине (в случаи като „от мен за мине”)

мога вм. може (в много случаи)

например вм. за пример

насилвам вм. Изнасилвам

натрупване вм. накопление (рус)

неговото вм.своето, в случаи като „природата слага всяко същество на своето място” – логично е да бъде „на неговото място”

нисш вм. низш, където не е специално низш, в смисъл на низък в поведението

овце вм. Овци

основан вм. Обоснован

повдигам вм. Подигам

подбуди вм. Побуждения

представлява или „е” вм.представя - в много случаи

преобладава вм. преодолява - в много случаи

принципно вм. Принципално

роля вм. Роль

склад, хранилище, вместилище вм. Влагалище

страничен вм. посторонен (рус)

 здраво вм. прочно (рус)

сърце вм. Сърдце

уповавам се вм. Уповавам

цъфне вм. Цъвне

 

Има други, но тези са е само за най-общо сведение.

 

 

6.11.2019 г. 16,17 Ч.

 

СТАРАТА ПРИКАЗКА ЗА НЕУСПЕШНИТЕ ПЕПЕЛЯШКИ. Те не искат да разпознаят Бога, когато Той минава пред прозореца им само веднъж в живота. ЛИЧНО БОГ избира ПРАВИЛНИЯ човек, който да прояви любовта Му към нас. Защо все избираме неправилните?

УЧИТЕЛЯТ: „Човѣкъ може да бѫде проводникъ на любовьта, но да ви люби - не може. Любовьта въ свѣта - това е Богъ въ Своята цѣлокупность. И да искашъ да те люби нѣкой, значи да искашъ да те люби ГОСПОДЬ. И ТОЗИ ГОСПОДЬ, ЗА ДА ВИ ЛЮБИ, ТРѢБВА ДА ИЗБЕРЕ ЕДИНЪ ЧОВѢКЪ, КОЙТО ДА Е ПРОВОДНИКЪ, ЗА ДА ГО ПОЗНАЕТЕ. Заблудите ли се вие - да помислите за онзи, чрѣзъ когото иде любовьта, че тя  излиза отъ НЕГО, вие ще идете при рѣката да се хвърлите въ нея, за да се удавите… Ами ако на този прозорецъ, прѣзъ който минава тази любовь, тури нѣкой своитѣ кепенци и не може да прѣмине любовьта и тя остава навънъ, кой е кривъ?” (1922.05.07н. Ученикътъ не е по-гòренъ отъ Учителя си.СИЖ5.1922. С.Съг:285-286)

МНОГО ЧЕСТО БОГ НИ Е ЗАПОЗНАЛ с Принца ПРЕДВАРИТЕЛНО, друг път ни го праща като непознат. Но ние сме затворили плътно прозореца си, защото вечно въздишаме по някой, който не е за нас. Или в момента готвим на печката, за да посрещнем селския свинар или касапин; или селския писар, или кмета. А може вече да правим това в къщата му… Но как можем да получим любов от някого, в когото НЯМА любов? Защо вечно харесваме или очакваме нещо от някого, в когото НЯМА Бог?

 

 

 

8.11.2019 г. 18,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато 90-те са щастливи, те трябва да отделят десятък от своето щастие, да го дадат на своите недоволни братя, да станат и те щастливи”. (4.V.1924, „Психически наслоявания. Закон за примирение”)

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ! В РАЗЯСНЕНИЯТА ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА ОСНОВНИЯ МЕСЕЧЕН ПРИХОД ПО ПЕРА В ПУБЛИКАЦИЯТА ЗА КИБЕЛА БЕ ДОПУСНАТА ЕДНА СЕРИОЗНА НЕТОЧНОСТ, която може да откаже всеки от желанието да си прави такива отчисления. А именно, написано беше, че останалата сума след отделянето на десятъка, на частта за братската целева каса и на стотъка е ИЗЦЯЛО за личната пентагрална каса, но това не е вярно, ПОНЕЖЕ ТОЗИ ОСТАТЪК СА ВСИЧКИТЕ НИ СРЕДСТВА ЗА ЖИВОТ ПРЕЗ МЕСЕЦА.

ЕТО КОРЕКЦИЯТА, КОЯТО ЩЕ БЪДЕ НАНЕСЕНА И В ПУБЛИКУВАНИЯ ТЕКСТ ЗА КИБЕЛА:

1.ОТ ОБЩИЯ МЕСЕЧЕН ПРИХОД СЕ ОТДЕЛЯ ДЕСЯТЪК ЗА ТАЙНО ОТДАВАНЕ НА ОТДЕЛНО ЛИЦЕ.

 2.ОТ ОСТАТЪКА СЕ ОТДЕЛЯТ 5% ЗА БРАТСКА ЦЕЛЕВА И 5% ЗА ЛИЧНАТА ПЕНТАГРАЛНА КАСА. Обясненията за разпределянето на сумите във всяка от тях си остават същите.

 3.ОТ ОСТАТЪКА СЕ ОТДЕЛЯ СТОТНА ЧАСТ ЗА РАЗНОМИСЛЕЩИ.

 

 

8.11.2019 г. 20,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взема, е божествена, и за нея се държи сметка: тя не може и не трябва да се изразходва напразно. Природата разполага с точни часовници, които отбелязват колко И ЗА КОГО се изразходва тази енергия. /…/ Природата е велика инсталация на енергии и държи точна сметка за всичко, което се изразходва.” (1922.05.10м.Закон за енергиите.ДВП.1934:122

 

 

8.11.2019 г. 19,56 ч.

 

В ОБЩЕСТВАТА НА СТАРОТО ЧОВЕЧЕСТВО, моралът на хората не е да стават по-добри, по-здрави, по-хубави и по-разумни, а да не се раздѐлят при никакви обстоятелства, каквото и да им се случва. „Не дай си Боже” някой да поживее за известно време с някой друг.

УЧИТЕЛЯТ: „Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат. Ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в даден случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето. Иначе във всекиго ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си и, най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж или е жена е безразлично - той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии, а грубостта се проявява по най-късите линии. Ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх - те ще се страхуват един от друг. Следователно, когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се бият, ще се дуелират помежду си; ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те няма да се бият, няма да се дуелират поради страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама - единият ще гледа по околен път чрез измама ТАКА да обвърже другия, че да му отмъсти.” (1922.05.10м.Закон за енергиите.ДВП.1934:114-115)

ПО-НАТАТЪК В БЕСЕДАТА: За да се излекува един човек, тябва да намери подходящ приятел: "Какво трябва да направи, за да се излекува от това положение? - Тя трябва да намери друга приятелка, която да я обича - само по този начин излишната енергия в организма й ще се асимилира.

 

8.11.2019 г. 01,36 ч.

 

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ! В РАЗЯСНЕНИЯТА ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА ОСНОВНИЯ МЕСЕЧЕН ПРИХОД ПО ПЕРА В ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ЗА КИБЕЛА БЕ ДОПУСНАТА ЕДНА СЕРИОЗНА НЕТОЧНОСТ, която може да откаже всеки от желанието да си прави такива отчисления. А именно, написано беше, че останалата сума след отделянето на десятъка, на частта за братската целева каса и на стотъка е ИЗЦЯЛО за личната пентагрална каса, но това не е вярно, ПОНЕЖЕ ТОЗИ ОСТАТЪК СА ВСИЧКИТЕ НИ СРЕДСТВА ЗА ЖИВОТ ПРЕЗ МЕСЕЦА.

ЕТО КОРЕКЦИЯТА, КОЯТО Е НАНЕСЕНА И В ПУБЛИКУВАНИЯ ТЕКСТ ПРЕДИШНИЯ ПЪТ:

1.ОТ ОБЩИЯ МЕСЕЧЕН ПРИХОД СЕ ОТДЕЛЯ ДЕСЯТЪК ЗА ТАЙНО ОТДАВАНЕ НА ОТДЕЛНО ЛИЦЕ.

2.ОТ ОСТАТЪКА СЕ ОТДЕЛЯТ 5% ЗА БРАТСКА ЦЕЛЕВА И 5% ЗА ЛИЧНАТА ПЕНТАГРАЛНА КАСА. Обясненията за разпределянето на сумите във всяка от тях си остават същите.

3.ОТ ОСТАТЪКА СЕ ОТДЕЛЯ СТОТНА ЧАСТ ЗА РАЗНОМИСЛЕЩИ.

УЧИТЕЛЯТ: „…само че не сте се занимавали да отворите вашата каса и да видите каква е наличността. Казвате: „Секретарят знае… Касиерът знае…“ Но някой път касиерът може да задигне от касата. /…/ Някой път касиерът може да е задигнал ценното във вас и е турил нещо фалшиво.”

(1 ноември 1939, „Оценка на Божествената Любов")

ВНМАНИЕ! Следващият текст ще изглежда много сложен за някои, но той трябва да се изучава от желаещите с голямо внимание и точка по точка. Най-добре е да имате реални или нарисувани пари от всички видове банкноти и монети по много бройки и да извършвате разпределянията стриктно с калкултор, да си водите и бележки към всеки дял. Тогава ще видите, че аритметиката на божествените каси е много лесна и с нея може да се справи дори дете от началните класове.

 ПО НАСТОЯВАНЕ НА ПРИЯТЕЛИ, КАТО ЕДНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ТУК СЕ ОБНАРОДВА ПУБЛИЧНО ЕДИН ОТ МОДЕЛИТЕ НА БРАТСКАТА ЦЕЛЕВА КАСА, като едно от перата на ЛИКОНОМИКАТА (икономиката на небесните ликове). Засега на земята все още се стремим към създаване на БРАТСТВА, понеже не е приключила Петата подраса на Петата коренна раса. Опити за братски живот са правени и се правят успешно най-вече от Младежкия, Специалния Клас. В Шестата подраса обществата ще са „СЕСТРИНСТВА” поради доминацията на Малкия неоматриархат тогава, а в Седмата подраса ще с наричат „ПРИЯТЕЛСТВА”. Учителят Беинса Дуно казва, че епохата на Приятелството е още далечен идеал за нас и че тя ще е по-съвършена от епохата на Братството. На Земята такива опити са правени – например, квакерите се наричат помежду си „приятели” и се опитват да живеят като такива. За начатък на Шестата подраса още от днес, Учителят е водил в четвъртъците Извънредния Клас на Сестрите. Има и по-високи класове от Сестринския, но те са били и са недостъпни за учениците от по-долните класове. В обществата, наречени „ПРИЯТЕЛСТВА”, наистина се правят опити за божествен живот ПО ЯТÀ (приятел = при ятото). Но езотеричната етимология и семантика на тази дума подсказват, че в Седмата подраса на Петата коренна раса все още ще живеем по сродни ята с групи от веригите си от сродни души, А НЕ ВСИЧКИ СЪС ВСИЧКИ. На Земята всички ще обичат всички и ще живеят за всички едва след около 4000 години, когато би трябвало да настъпи началото на Шестата Коренна раса – великата епоха на ГОЛЕМИЯ ИЛИ СЪЩИНСКИЯ НЕОМАТРИАРХАТ (ГИНАРХАТ). Епохите на Братството, Сестринството и Приятелството тогава вече ще са преминали като опити на Петата раса, но още от началото на Шестата раса ще се появят „ЛЮБИМСТВАТА”. Как ви звучи „Велико Всемирно Бяло Любимство”?... А в далечната епоха на Седмата коренна раса ще изучаваме ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ и към МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА по един коренно нов начин, тъй като бракът на двойките сродни души и на духа с душата тогава вече ще е станал и няма да имаме нужда от хора и неща извън нас. Всичко и всички ще са ВЪТРЕ В НАС - тъй, както живее БОГ. Това обаче е перспектива чак за след 10 хиляди земни години, но това би станало, ако останехме на Старата Земя в Старото небе. Възлизайки скоро в Новата Земя и Новото Небе (ние сме вече в него), абсолютно всички мерки на квантовата механика, биомеханиката и небесната механика ще се изменят коренно. Някои вече са се изменили. Розенкройцери, теософи, антропософи, астролози и др. понякога се съвпадат донякъде в тия прогностични изчисления, друг път се разминават сериозно. Аматьорите езотерици и астролози не се равняват с последните открития на гео-астрономията и затова продължителността и границите на прецесийните епохи при почти всички са калкулирани неправилно. И ние като тях смело и грубо деляхме прецесийната година от 25 771,5 г. на 12 и получавахме средно 12 зодиакални епохи по около 2148 години. Чудехме се защо Учителят казва, че Учителите идват през 2000 години. От какво идва разликата? А защо зодиакът да е 12-торен, а не 13-орен или по друг делител? И винаги ли трябва да е равноделен? Нещо повече: днес откриха, че освен АКСИАЛНАТА прецесия на земната ос, за която знаехме, съществува и АПСИДАЛНА прецесия поради елиптичните траектории на планетите. Тя съкращава реално аксиалната докъм 23 000 години, но това е само по Миланкович. По-късно откриха ИНКЛИНАЦИЯТА (планетарна прецесия на земната ос със собствен период около 70 хиляди години, което увеличава прецесията до 100 000 години. Този период е много сходен със 100 000-годишния период на ексцентрицитета. И двата периода съвпадат със 100 000-годишния модел на ледниковите събития.

ТУК ОБАЧЕ ЗАОРАХМЕ В АСТРОНОМИЯТА, а интересът беше към БРАТСКАТА ЦЕЛЕВА КАСА. Докато съществуват пари, трябва да боравим справедливо и с тях.

ДА ПРЕГОВОРИМ: Всеки наш приход слагаме в един цилиндър в средата на личната ни Пентагрална каса. Най-горният етаж (кръгла кутия) е най-дълбок и е за ОБЩИ ПОСТЪПЛЕНИЯ от където и да е без никакво изключение - дори от продажба на имот или голяма печалба от тотото. Обикновено правим отчисленията по пера ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО. Всеки дял трябва да е с добър собствен капак, за да не се смесят парите от дяловете при евентуално падане на касата.

1.Първият по важност етаж под горния е за ДЕСЯТЪКА. Той е КАНОН, ЗАКОН БОЖИЙ. Отдава се ЕЖЕМЕСЕЧНО, ТАЙНО И ПЕРСОНАЛНО НЕ НА ОБЩЕСТВО, А НА ЧОВЕК, който работи най-добре за Бога, според личната представа и преценка на всеки от нас поотделно. При равностойни работници за Бога и Словото или възможно най-добрите, отдаваме им десятъка си с редуване през месец. Но десятъкът не се разделя на по-малки или по-големи проценти, за да сме го дадели едновременно на повече от един достоен човек, понеже тогава вече не е десятък, и съответната божествена йерархия на това свещено число няма да сработи. Всякакви други суми може да са ДАРЕНИЕ, но то е съвсем друг принцип. Десятък се отдава тайно и на божествена майка. Десятъкът може и да не е паричен - Учителят говори даже за „десятък от щастие”, но това оставяме за далечни бъдещи епохи, понеже днес всички ни искат „или всичко, или нищо”. Пък и няма как да стане тайно, освен както е ставало в някои древни езически мистерии и в един вариант на тайното нестинарство у нас.

2. ОТ ОСТАТЪКА СЕ ОТДЕЛЯТ 5% ЗА БРАТСКА ЦЕЛЕВА КАСА. Всички калкулации трябва да са реални и без самоизхвърляния, за да имаме средства да оцелеем и с храна, дрехи, режийни, транспорт и всичко останало. ПРЕКОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ на сумите за дяловете след десятъка би било престъпно, когато имаме деца и безпомощни близки. ТУК НАПОМНЯМЕ, че десятък и всичко останало (целева, стотък и пентагрална каса) се ИЗЧИСЛЯВА САМО ОТ ЛИЧНИЯ НИ ДЯЛ, СЛЕД КАТО СМЕ ОТДЕЛИЛИ ДЯЛОВЕТЕ ЗА ДЕЦАТА СИ ДО 28-ГОДИШНАТА ВЪЗРАСТ НА ВСЯКО ЕДНО ОТ ТЯХ – средства, КОИТО СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ И НЕПРИКОСНОВЕНИ. Някъде се казваше, че за децата ни, които вече работят и имат свои доходи, особено ако са по-високи от нашите, това задължение отпада, но трябва да се намери този текст, понеже може да не отпада изцяло, а просто да се намалява процентно. Има и принцип да даваме ежемесечно половинък от своя личен дял на човека, с когото живеем – не само на любим или съпруг, но и на приятел, който е в един дом с нас за известно време. Някои си отчисляват и дялове за бедни или безпомощни родители и кръвни братя и сестри. Някои приятели отделят малки проценти и за другите си роднини – дядовци и баби, братовчеди, чичовци, лели… За малки подаръчета по празниците или за рождените и именните им дни - или поне за поздравителни картички. Знаем за хора, които заделят миниотчисления и за приятелите си, в зависимост от броя им – дали ще са по 20, 10, 5 стотинки месечно или една, всеки решава според случая. Имаше приятели които заделяха даже и за съседите си… Понякога една филия хляб, един плод или шепа жито могат да спасят живота на някого или да го излекуват. Правят се и микроотчисления за просяци, болни, инвалиди, сиропиталища и пр. И най-бедният пенсионер може да отделя за тази цел стотна или хилядна част от доходите си. Важното е да се прави с любов и РЕДОВНО. Учителят казва, че БЕДНИТЕ ще спасят света, а не богатите. Ако бедните имат това разбиране и тази воля, те могат да съберат милиони. Но преди всичко, безкористните отчисления спасяват живота и душата на този, който мисли за ДРУГИТЕ – И НЕ САМО МИСЛИ. Дòйде ли денят и часът всеки месец за отчисленията по тия принципи (обикновено сряда в Меркуриев час), някои от нас изпитват неописуемо щастие, понеже го правим ОТ ЛЮБОВ И С МИСЪЛ ЗА ДРУГИТЕ, а това включва Бог МОМЕНТАЛНО. Божествената ликономика в много случаи е по-лечебна и от най-силните молитви, песни и формули. А какви духовни, емоционални и материални блага тя привлича към нас, ние почти никога не говорим, понеже за някои това може да бъде съблазън: да почнат да имат ОЧАКВАНИЯ като всички боледуващи, погрозняващи и остаряващи; да почнат да търгуват и с БОГА…

3.Третият цилиндричен етаж – дънният, е най-плитък и там от останалата сума, ежемесечно, се отделя СТОТЪК. Той се отдава тайно на разномислещи - индивид или член на идейно общество ИЗВЪН нашето. Това става ВЕДНЪЖ В ГОДИНАТА, рядко посезонно. По програмата на Братството и Школата, ние имаме 2-3 часа месечно за посещаване на ДРУГИ духовни общества, църкви, групи или индивиди, които също правят опити да живеят за Цялото. В тия обиколки откриваме кой е Божият човек във всяко от тия общества и намираме начин да му отдадем стотъка си ТАЙНО, както се прави и с десятъка. Божù човек извън идейна група почти не съществува, освен ако не е със специална мисия и СПЕЦИАЛНО разрешение от Бога да е съвсем сам за даден период - и то ИМЕННО ОТ БОГА, А НЕ ОТ ПРИУМИЦИТЕ МУ, ДИАГНОЗАТА МУ ИЛИ ОТ ДУХОВЕТЕ… В противен случай, такъв не е Божù, понеже БОЖÙТЕ ЧОВЕЦИ ОБИКНОВЕНО ЖИВЕЯТ С ДРУГИТЕ И ЗА ДРУГИТЕ.

Също 5 % от останалата сума след отделянето на десятъка са за ПЕТТЕ ПЕРА НА ПЕНТАГРАЛНАТА КАСА: 1.Слово Божие; 2.Божествени майки; 3.Братство и Школа; 4.Божествена Култура; 5.ВСК (Взаимоспомагателна по списък или жребий. В нея парите не се връщат, освен по желание.) В извънредни случаи може да се взимат пари от един дял за друг или за спасяване на общо положение, обаче това се записва стриктно в записките за всеки дял и парите се връщат при първа възможност. Има и ТАКАВА йерархия на операциите в такива случаи: от дяла за Словото не се взима никога или се взима само при бедствено положение. Както е в принципа на автолизата при принудително гладуване: организмът първо изяжда болестите, после органите един по един според реда на важността им, изяжда даже и мозъка, но последно остава СЪРЦЕТО, където живее монадата, Азът, Бог. Словото Божие е СЪРЦЕТО на живота, затова то остава ПОСЛЕДНО на потъващия кораб, както добрият капитан. Това е така, понеже от една думичка Слово Божие може да се реставрира цялата вселена., а от една истинска Майка – само половината. Значи, дял Слово МОЖЕ да вземе от дял Майки, но не и обратно (или много рядко обратно). Защо? – Защото без Слово Божие и носителите му, Майки Божии не съществуват. Дял Майки може да вземе назаем или даже без връщане от дял Братство и Школа, но не и обратно. Без Майки Божии, Братство и Школа не съществуват - няма кой да ги ражда… От дял Братство и Школа не може да се взима за дял Култура, понеже без Божествено Братство и Божетсвена Школа, истинска Култура в света не съществува. А от дял Култура или всички останали дялове не може да се взима за лични нужди (ВСК), понеже йерархическата логика е същата: без Слово Божие, без Майки Божии, без Божествено Братство и Божествена Школа и без Божествена Култура, отделната личност е гнида, отрепка, нула, и няма защо да живее. Може да бъде подпомогната като изключение, само ако в нея има искра Божия и се открие перспектива тя ДА ЕВОЛЮИРА. В такива много редки случаи, взетите средства за ВСК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ПРИ ПРЪВ УДОБЕН СЛУЧАЙ. Ако това не се направи навреме, съответният човек се отписва от право на участие завинаги, или докато не възстанови дълга си.

Значи, приносите за петте пера се слагат в триъгълните сектори на касата извън цилиндъра в средата. Както той, така и всеки от тях трябва да са достатъчно големи, за да се побере по длжина и ширина най-голямата национална банкнота, а чуждите се обменят предварително. Касата не нарича пентагрална, а не пентаграмна, понеже пентаграмът е гола петолъчна звезда, а пентагралът – звезда В ОКРЪЖНОСТ, защитена от Божественото. Защо Учителят не е обяснил това тогава, има специални обяснения. Виждаме колко много петолъчки без окръжности имаше през войната и след това - и по съветските, и по американските унищожителни машини… Ето защо, пентагралната ни каса не трябва да е петоъгълна кутия без описана около нея лента като окръжност. Освен това, както пентаграмът и даже пентагралът е опасен надолу с главата, така трябва да се внимава и с кутията на пентагралната каса. Не се препоръчва да е изправена, но като лежи, върхът на петогълника между „Слово” и „Майки” трябва да сочи на север или на изток. Желателно е в етажа за общите приходи винаги да има златна или сребърна паричка дори колкото стотинка, за са привлича благословението и още средства. Майсторите може да направят всеки дял на касата от различен вид дърво или различен метал, но те трябва да съответстват на дяловете КАБАЛИСТИЧЕСКИ, и то по системата на беинсàликата (Учението на Учителя Беинса Дуно). Още едно уточнение: дяловете от „Слово” нататък, погледнато отгоре, трябва да следват ОБРАТНО НА ЧАСОВАТА СТРЕЛКА. Някои програмисти може да минат и без такива кутии - компютърът им да дава автоматично всяка крайна сума и точни сведения за наличността, операциите и счетоводството. И ТОВА е добро и много рационално, обаче геометрията си ИМА значение. Да се нарисува или сложи пентаграл на самия компютър - с върха нагоре или на север (изток)

ДОТУК БЕШЕ ПРЕГОВОР.

СПЕЦИАЛНИЯТ ВЪПРОС НА ПРИЯТЕЛИТЕ НАПОСЛЕДЪК БЕШЕ ЗА ТАКА НАРЕЧЕНАТА „БРАТСКА ЦЕЛЕВА”. Първо питаха защо е необходима такава каса (такъв дял), след като всичко е предвидено в самите пера на Пентагралната каса. – ЗАЩОТО СГОВОРНА ДРУЖИНА ПЛАНИНА ПОВДИГА! ЗАЩОТО ЧРЕЗ СРЕДСТВАТА ОТ ЦЕЛВАТА КАСА МОЖЕМ МНОГО ПО-БЪРЖЕ ДА СЕ С СНАБДИМ С НЕЩА И ДА ПРАВИМ НЕЩА, които ще се ползват от участниците ОБЩО. Всички ЗАЕДНО от една група, а когато средствата не стигат – от по-малко хора или поединично, но пак по списък или ПО ЖРЕБИЙ.

ЦЕЛТА НА ТАЗИ КАСА ТРЯБВА ДА Е КОНКРЕТНА И ВСИЧКИ ДА СА СЪГЛАСНИ С НЕЯ.

ПАРИТЕ ЗА НЕЯ НЕ СЕ ИЗПРАЩАТ НА ОПРЕДЕЛЕН ИНИЦИАТОР ИЛИ КАСИЕР, както е в сатанинската икономика, а всеки ги събира и държи при себе си ДО ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ. Така се елиминират всички опасности от кражби, изкористяване, превъртане с бизнес или по банките, ползване от някого не по предназначение. ДО ДЕНЯ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА, ТИЯ ПАРИ СЕ НАРИЧАТ „ВИРТУАЛНИ”. Всеки участник само дава на виртуалния счетоводител периодична информация колко е събрал. Когато той прецени, че сумата за избраната цел е събрана, плюс 10 процента за висшестоящата каса, съобщава на всички и се назначава астрологически ден и час, когато нещото да се купи или реализира ОБЩО. Това са своеобразни празници за групата – могат и да се почерпят, да потанцуват, да погостуват и попътуват.

ОСВЕН ИНДИВИДИУАЛНА БРАТСКА ЦЕЛЕВА, ИМА И ОБЕДИНЕНИ КАСИ: НА 12 ЧОВЕКА (БЦК12), НА 144, 1440, 14 400, 144 000. Всяка от тия ликономически групи си има отделен виртуален счетоводител. Всяка нисшестояща каса прави ежемесечно отчисление 10% за изпращане в пряката висшестояща, преди да използва сумата конкретно.

ВСИЧКИ ТИЯ ОБЯСНЕНИЯ БЯХА НЕИЗБЕЖНИ, ПРЕДИ ДА СЕ СЪОБЩИ ЗА КАКВИ ЦЕЛИ КОНКРЕТНО СЕГА ЩЕ ТЪРСИМ КОНСЕНСУС ИЛИ КОРЕКЦИИ ОТ ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА СЕ ОБЕДИНИМ В ПЪРВА БЦК12:

ЗНАКОВОТО НАЗВАНИЕ НА КАСАТА НИ И НА ВСЯКА ДРУГА ИНДИВИДУАЛНА И ГРУПОВА КАСА с отделен индекс ОТ ТОЗИ РОД, ЗАСЕГА ПРИЕМАМЕ ДА Е ФРИГИЙСКАТА БОГИНЯ „КИБЕЛА”. Неслучайно: макар и да са живели в Мала Азия, фригийците са пак НАШИ. Съгласно трудовете на Херодот и Страбон, фригите са ТРАКИЙСКО племе, което, преди да се пресели в Мала Азия, се е наричало БРИГИ и е живеело ЗАЕДНО С МАКЕДОНИТЕ в Македония. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и животните. Богинята обединява в себе си двата пола - ЗА НАС ТОВА Е ПЕРСПЕКТИВАТА ЗА ЕЗОТЕРИЧНАТА СВАТБА МЕЖДУ ДУХА И ДУШАТА, КОЯТО Е ПРЕД ПРАГА НИ.

ВСЯКА БУКВА ОТ ИМЕТО „КИБЕЛА” В ПЪРВИЯ ВАРИАНТ НА НАШАТА БРАТСКА ЦЕЛЕВА КАСА МОЖЕ ДА ОЗНАЧАВА ТРИ КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ. Обаче всеки отделен организатор на такава каса и всяка група може да си определи собствени цели за придобиване или реализация с набраните средства. Желателно пак със съответните букви, но не и задължително. Обаче това, което е дадено по-долу като модел, е дълбоко премислено и сондирано където трябва, така че може да се приеме и от други.

1.ОТ МЕСЕЧНИЯ ДЯЛ ЗА БЦК12, първо е отделят и изпращат ВИРТУАЛНО 10% за ВИСШЕСТОЯЩАТА каса по брой на участниците; например – за БЦК144х (х е индексът на конкретната каса от този вид). И при тях събраните суми СЕ ОБЕДИНЯВАТ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ПОКУПКАТА ИЛИ РАЛИЗАЦИЯТА НА НЯКАКВА ПО-ГОЛЯМА ЦЕЛ.

Останалите 90% от сумата се разпределят както следва:

КОНКРЕТНО, БЦК-1 ПРЕДЛАГА ДА СЪБИРАМЕ СРЕДСТВА ЗА ПРИДОБИВАНЕ И РЕАЛИЗИРАНЕ НА:

2. БЦК12.А: КОНКРЕТНО ЗА ЕДНО НЕЩО: 60% ОТ ВСЕКИ МЕСЕЧЕН ДЯЛ ЗА БЦК. В нашия случай избираме КАРАВАНА, в синхрон с най-високия идеал от Учителя за подвижността на жилището ни с преходи и престои по много места. Той съветва ученика да си има преносима шатричка и едно магаренце за тази цел. Щом Исус е яздил на магаре, значи Божественото допуска използването на животно, ако това не става с насилие, а е другарски тандем, полезен и приятен и за такова приятелче. Ганди, например, е бил даже в затвора с козичката си. Трябва да се проучи как може да стане това. Въпреки тази етика и логика, някои от нас имат правото абсолютно да се откажат от животинската тяга и да се спрат НА ПЪРВО МЯСТО на това, което човек може да носи или влачи пеша САМ, а НА ВТОРО – с използване на мобилен дом като караваната. Ако говорим за висок идеал и приоритети, шатричката би трябвало да е НА ПЪРВО МЯСТО в това перо на БЦК.А. Обаче засега даваме предимство на караваната, понеже за проектирането и изпълнението на съвършена шатричка, с която може да се оцелява и през зимата, се искат много продължителни праучвания. Придобие ли се караваната, вече може да се почнат изследвания и опити за тази чудо-шатричка. Както бе казано, докато имаме само една каравана, тя се ползва от участниците последователно - по желание, по ред или по жребий. Ако решим да сме моторизирани, по-лесно и евтино е да се снабдим първо с мотоциклет, мотопед или електрически велосипед. Обаче съвършените шатрички един ден ще бъдат тъй леки, че ще се носят от човека пеша по-лесно и от малка палатка и ще се разгъват за част от секундата. Учителят казва, че си носи такава в малкото джобче – това е техниката на Тайната Държава на Земята и в космоса. Или пък си телепортира шатричка, къща или палат когато си поиска… Някои хора, живи и в момента, са ОПИТВАЛИ такова нещо. Ако говорим за още по-висше ниво по приоритети, даже и шатричка не е нужна. Тогава се събират средства за възможно най-лек костюм, с който може да се оцелява при всички температури и условия, даже и в ледена вода Напредналите цивилизации ИМАТ такива костюми, обаче в Рая не е необходимо и това: в райските светове със съвършен климат и морал, обитателите живеят голи. Освободеният човек днес репетира това предварително по нуди-плажовете в и съответните общества, както и на всяко приятно място в природата при топло време и без неприятни насекоми. Между другото, има молитви и формули против животни и насекоми, както и естествени природни средства. Това, което знаем и от собствен опит и от живота на Учителя, е че хората имаме и климатично тяло: той е заспивал моментално даже в снега при виелица на близо 3000 метра височина в планината само с една пелерина, а стотици хора около него също са оцелявали дори на преклонна възраст, понеже са били щастливи и вдъхновени и са ползвали четири спасителни стратегии: специалното дишане, чисти растителни храни, врящите самовари на гърба и редовната подмяна на изпотеното бельо.

3. КОНКРЕТНО ДЪЛГОСРОЧНО И ПО ПОВЕЧЕ БРОЙКИ (едновременно или последователно): 30% ОТ ВСЕКИ МЕСЕЧЕН ДЯЛ ЗА БЦК:

К – КАРАВАНИ, КОМУНИ, КЛУБОВЕ

И – ИЗЛЕТИ, ИМЕНИЯ, ИЗКУСТВО

Б – БАЗИ, БУНГАЛА, БИБЛИОТЕКИ

Е – ЕКИПИРОВКИ, ЕНЕРГЕТИКА, ЕКОЗОНИ

Л – ЛАГЕРИ, ЛЕЧЕНИЕ, ЛЕГАЦИИ

А – АВТО&АВИО, АРСЕНАЛИ, АБОНАТИ

ЗА ПЪРВИТЕ ПЕРА ОТ ВСЕКИ РЕД ТУКА се падат по 10 на сто от общата сума, а за вторите и третите - по 5 на сто. Да разсъдим защо. 1. Мобилните шатрички или домове и пътуващите групи са по-висок идеал и по-здравословни от фиксираните къщи и комуни. 2.Ходенето по екскурзии и пътешествия и на гости е по-здравословно и божествено от застояването във фиксирани имения; 3.Базите ни по света са ЧАСТНИТЕ ДОМОВЕ И ИМЕНИЯ на нашите братя и сестри съмишленици. Те не искат инвестиции и време за придобиване на собствено фиксирнано „бунгало” (къща). Когато имаме приятели и си гостуваме постоянно или се разменяме, НИЕ ИМАМЕ ВСИЧКО. Въпреки това, придобиването на фиксиран собствен дом („мой-дом – моя крепост”) ВЛИЗА в идеалите и потребностите ни, когато искаме са сме сами за по-дълго време. 4.МОБИЛНАТА ЛИЧНА ЕКИПИРОВКА (споменатия вид дрехи) е по-важна от външната енергетика, но трябва да имаме грижа и за последната; 5.Планинските и другите братски лагери са по-важни от лечението, понеже истинският братски живот на чист въздух и с чиста вода, практически изключва нуждата от лечение; въпреки това, имаме нужда и от профилактични и лечебни практики, обикаляме и по дивите и светските минерални води и басейни; 6. АВТО&АВИО също се включва с предимство в КИБЕЛА, тъй като искаме да сме добри ученици на Учителя, докато все още има общество с външна техника: Той казва, че в бъдеще всеки човек ще си има „автомобилче и самолетче”, за да пътува свободно по целия свят. Може би ще добавим и яхти, и летящи чинии, като се имат предвид свидетелствата на ученици, че Учителят Беинсà Дунò е ползвал и лично НЛО, каквото е имал и цар Сломон. Защо, след като може да се телепортира и скита и без некротехника из цялата вселена където си поиска? – Значи, ИМА някаква причина. Второто перо „Арсенали” тук няма да се изяснява и даже обикновено не се споменава. То е на въоръжение в Тайната Държава не само на Земята, докато все още има хищници, интервенти и агресори. За нас е достатъчно да знаем някои работещи формули и да имаме някои естествени външни средства, с които може да бъде респектирано всяко животно и уплашен всеки агресор. За това се минава през специални обучения. Без лична самозащита, без тайна и явна охрана, без вòини и майстори по бойните изкуства не може да се мине в никое сериозно братство на Земята и в някои други проблемни светове. Перото „АБОНАТИ” към последната буква на „Кибела” също е принцип на Учителя, на Бялото Братство, понеже то е един от методите на целевата каса на Изгрева до 1944 г. в България. Той е въвел предварителната абонаментна система, за да има средства да се отпечатват беседите, въпреки че е внушил и ползването на божествените лични спестовни каси с нищожни ежедневни отчисления. Чувахме от братя и сестри, че даже са Му давали на съхранение парите си. Дали той ги е пазил някъде непокътнати или е ползвал от тях със стриктно връщане, ние не знаем, обаче е давал на всеки сумата му абсолютно точно по всяко време, когато си я поиска. При всичката Му заетост – даже и с това е търпял да го занимават! Въпреки лайтмотива в Учението Му, че ученикът всякога работи без заплащане, че никога не взима и не дава заеми и - не дай си Боже - лихви, Учителят е боравел с пари съвсем реално по най-различни начини. На едни хора е приемал даренията, ако са тайни, на други категорично не ги е приемал. Отхвърлял е и предложенията на някои заможни ученици да дадат имотите си в наследство на Братството, понеже човешките имоти обикновено са кармични. Знаел е как да лекува и възкресява бедния безплатно, как да одере кожата на алчния срещу половината или цялото му богатство, ако иска да остане жив или да оживее детето му.

 При нас в случая – в този вариант на КИБЕЛА – абонатите фигурират като перо не само поради метода, а и защото тия 5 процента всеки месец се падат чисто парично на всеки от участващите в локалната каса., и то без връщане. Така става едно братско, справедливо преразпределение на средствата: богатият доброволно получава по-малко, отколкото е дал, но бедният днес може да се спаси от глад. Напоследък приятелите се помъчиха да внушат на държавата един подобен божествен елемент на ликономиката – този за БЕЗУСЛОВНИЯ БАЗОВ ДОХОД, - но държави като нашата са все още безнадеждно изостанали и в това отношение и затова не искат да последват примера на културните народи: който не работи, да мре… Обаче това, което корумпираните не искат и не могат да направят, НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ГО ПРИЛОЖИМ. Защото с икономическите експерименти на почитателите на Истината ние се опитваме да дадем един модел на бъдещото човечество, а ние самите да заживеем в рая още днес.

 

 

9.11.2019 г. 15,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Двама способни ученици много лесно могат да се разберат. Двама благородни хора лесно могат да уредят сметките си, лесно могат да оправят своите погрешки, но двама глупави хора не могат: единият ще настоява на своето, и другият ще настоява на своето.” (1922.05.11о.Мястото начовекаприродата.ТРЖ.С.1922:252)

„Като имат хората желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и където мине този човек, всички ще кажат: „Ето един истински човек!“ В който и дом да влезе, той ще донесе Божието благословение. Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли и чувства, с благородни и прави постъпки.”(12 юли 1931, „Идеалът на човека”)

„Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. Благородният човек никога не одумва.”( 19 март 1930, „Правилни форми”)

„Кой човек е благороден? Ако бихте писали тема върху благородството, ще кажете, че благородният е добър, любещ, истинолюбив, щедър. Мислете за благородните чувства, върху саможертвата.”(18 януари 1933, „Влияние на музиката”)

„Благородно е, човек да мисли добре. Благородно е да се чувства добре. Благородно е да постъпва добре. Той трябва да даде най-хубавото, най-красивото от себе си, да задоволи ВСИЧКИ хора. Като роди човекът отвън това, което е отглеждал, вътре да има на какво да се радва. Бог иска да ни предаде най-възвишеното и благородното от себе си, че като излезем вън от Него, със свободата, която ни е дадена, да можем да приложим това, което Той е вложил в нас. ” (19 март 1939, „Вяра и любов към Бога, вяра в себе си”)

„Наблюдавайте какви промени стават в чертите на лицето, когато човек изживява някакви благородни чувства.” (3 март 1926 , „Природни изрази”)

„Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни, разбирате ли? Ще бъдете така деликатни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец. Да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. А от страна на младите сестри и ученички искам да бъдат към младите братя-ученици също така нежни и деликатни. Да имат такова уважение и почитание, че да придават импулс и благороден стремеж в техните души. Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство. Ще погледнеш брата си и ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята Свобода!“ Следователно, ако искате да бъдете благородни, трябва да сте много открити. Трябва да имате най-възвишени мисли, най-възвишени чувства. ( 25 август 1922, „Беседа за младите”)

„В ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА любов на Бога, душата разкрива своите най-благородни черти.” („Вечният завет на Духа”)

 

 

9.11.2019 г. 17,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато станете толкова „добри”, че във вас не става никаква промяна, вие сте на кривия път, все сте едно ИЗКУСТВЕНО цвете. И сегашната опасност на съвременния свят произлиза от това, че той е станал изкуствен.”

 

(1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С. 1922:256)

 

 

09.11.2019 г. 18,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Много потаени мисли от миналото са залегнали във вашето съзнание или подсъзнание. При даден случай, тия мисли възкръсват и почват да ви говорят като някой фонограф и вие ще кажете: „Мен някакъв дух ми каза нещо…“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този дух ГОВОРИ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО С ГОДИНИ. Той ще ви каже да бъдете „добри”, да бъдете „свети”, да бъдете „честни”… Ама че какво ново има в това? „Трябва да оправите живота си, че Господ да ви обича…“. - Че какво ново има? Това ново ли е? - Това е едно отражение на ВАШИТЕ мисли. И как ще ги познаете? - Ако има една външна реалност, т.е. когато БОГ говори в обективния свят, ТО СЕ ПОЗНАВА. Когато НИЕ говорим и когато ТОЙ говори, то се РАЗЛИЧАВА.” (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С.1922:257-258)

ДА БЪДЕМ ДОБРИ, СВЕТИ И ЧЕСТНИ И ДА СИ ОПРАВЯМЕ ЖИВОТА… Това нещо лошо ли е? Сам Бог в Словото Си много често ни говори точно така. Тогава как да различаваме? – Всички етически категории са условни, относителни. Докато не ги открием в абсолютен вид, ние винаги ще сме жертва на ДИАХРОННАТА етика – дървото за познаване на доброто и злото. Диахронна значи егрегорна - валидна само за дадена епоха и дадено общество. Утре може да е съвсем друга, както става безкрайно много пъти в историята. „ДОБРИ” - към кого, по какъв начин? За църквата или за партията?... „СВЕТИ”, „ЧЕСТНИ” – за пред кого? И къде са границите на тщеславието? Дали и най-честният и скромен религиозен не иска да се докара пред Бога? А какво значи „ОПРАВЯНЕ НА ЖИВОТА”? Дори най-умни духовни хора си поставят за задача първо да се уредят материално по възможно най-честен начин, а чак след това да почнат да се грижат за душата си и за страдащите. Даже най-бедните калугери и отшелници може да се стремят да си оправят живота по обратния начин: само с пост и молитви. Да си спасят душата, СОБСТВЕНАТА. Бог ТОВА ли ни иска, заради ТОВА ли ще ни обича?

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Ще каже някой: „Духът туй казал, онуй казал, тъй ми дойде на ума...“. - Това са чисто субективни, криви извъртания на самия човек. Някой път може да дойде такова извъртане, че да помислите, че сте способни: „Аз УМ имам, като моя ум няма друг!“.И вследствие на тия недостатъци, които имаме вътрешно, ние не можем да разбираме и не можем да прилагаме хубавото в нас. Защо? - Тия стари мисли, старите чувствания постоянно развалят в нас доброто. Те са като една морска вълна: ние пишем доброто на брега - дòйде тази вълна, заличи го."

 

 

09.11.2019 г. 11,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато безграничният свят или когато Безграничното се е ограничило, образувал се е ОБЕКТИВНИЯТ божествен свят. От безграничния - значи от ОБЕКТИВНИЯ божествен свят - се е създал СУБЕКТИВНИЯТ, ВЪТРЕШНИЯТ свят на човека. А от субективния, вътрешния свят на човека се е създал сегашният ОБЕКТИВЕН свят - ВЪНШНИЯТ свят.” (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С. 1922:247)

ИЗОБРАЖЕНИЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА ДВУИЗМЕРЕН МОДЕЛ НА ИНТЕГРИОНА, изпълнен от един любим приятел - д-р Д.К. Цветовете и надписите са променени допълнително, но има още неща за дооправяне. Безграничното е Точката най-вдясно, Която вибрира с безброй честоти, амплитуди и наклони и изплита цяловселената, холивселената, благовселената (целия интегрион). ОБЕКТИВНИЯТ божествен свят е Пирамидата - големят триъгълник или ултравселената, разделена на тотвселена и ясновселена (дясно и ляво), а вертикално – на чистовселена и сявтовселена. СУБЕКТИВНИЯТ свят е яйцето, елипсата, светът на Мировата Душа или Майката Божия; обективният свят е осмоидът или осмùцата вътре в нея – хипервселената, Христовата вселена, ОПЛОДЕНОТО яйце. Горната й част е обективният ДУХОВЕН свят (свръхвселената, супервселената, светът на Духа), а долната – обективният ФИЗИЧЕСКИ свят – физическата вселена, универсумът, светът на Учителя. Когато Зиготата се раздели на 4, образува 4-те свята: огън, въздух, вода и земя - съотв. ядрени, електромагнитнни, гравитационни и слаби взамодействия. Те се генерират и събират в ЦЕНТЪРА на Елипсата и Осмоида, който е пряка проекция на тотвселената или на Създателя Тот - затова в бластогенезата всяка от тия 4 "клетки" са тотопотентни (общоприет биол.термин) - може да създаде ембрион, т.е.Човек.

ТВЪРДЕНИЕТО В ИЗБРАНАТА МИСЪЛ Е ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО, защото ни разкрива произхода на външния свят, в който живеем. Това не е неизвестно в онтологията на човека и света, то е основата на религията и идеализма. За нас в случая е само едно ПОДСЕЩАНЕ, че всичко във външния свят е функция пряко на субективния свят на човека, на душата му. А от това следва, че всички последствия в обективния свят зависят изключително първо от Безграничното, после от обективния божествен свят, и - най-после – от вътрешния свят на човека, който има свободна воля. Именно това означава изразът „СЪЗНАНИЕТО определя битието”. Именно по тази причина ние сме решително отговорни за всичко, което мислим и чувстваме. Обаче много религиозни и много субективисти не знаят защо е вярно и обратното: че „БИТИЕТО определя съзнанието”. В светлината на цитираната мисъл от беседите и на интегриона, тук става дума именно за БОЖЕСТВЕНОТО битие, за ОБЕКТИВНИЯ божествен свят, който е създал субективния свят на човека. В този смисъл, изречението добива вида „БОЖЕСТВЕНОТО битие определя съзнанието”. Обаче самото то отново е субординирано от една по-висша субективност – тази на Необятното, Безграничното. В този смисъл, УЛТРАСЪЗНАНИЕТО определя Божественото Битие. Това божествено Битие е ОБЕКТИВИРАНАТА воля на Бога, която в звездомъдрието, т.е. астрологията, действа чрез ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ. Преведено точно, това означава ПЪРВИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ – тези, които ни е определил и заложил Бог още при самото ни раждане за през целия ни живот. Понеже Бог не ни е създал да бъдем механични кукли, роботи, той не ни е курдисал да изпълняваме волята Му безпогрешно в набелязаните от него периоди. Неведнъж в беседите Си Учителят казва, че Бог много повече предпочита грешника, който ПОПРАВЯ грешките си, пред един ангел или светия, който не греши и не се развива. Значи, първичните направления са само ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИТЕ, които Бог е поставил по най-добрия маршрут за нас според Неговия Промисъл, които Той е сложил на нужните места по виртуалния път на всеки един от нас във времето и пространството. Бог обаче е заложил в ипостаса си „Дявол” и ипостаса Си „Мàя, Илюзия” (на чертежа – алебардата вляво от осмицата, където са адът, пъкълът и тартарът). Те слагат по пътя ни СВОИ пътепоказатели или пренасочват оригиналните. Така извършват така наречения „редирект” – лъжливото пренасочване на пътника по терени и сокаци без изход, към смъртта. На входа им те слагат майсторски монтирани прожектори на миражи за „щастие”, „живот”, „постижения” и пр. ИМЕННО ПРОГРЕСИИТЕ в астрологията - ВТОРИЧНИТЕ дирекции, гнерирани в Елипсата - бележат по естество и време какви субективни отклонения можем да направим ние, под въздействието на тия пренасочващи стрелки. С това, конкретно, се занимава една йерархия на ангелите-илюзионисти, поставяща много рекламьори и продавачи на илюзии около нас. Чрез тях Бог проверява „дефектната продукция” – душите, които се отклоняват от фалшиви надежди и съблазни. Всъщност, Той не пуска дефектна продукция, а хора и ангели като сюнгери. Наблюдава кой с какви течности започва да се пълни. Много от тия течности са реактиви, които бавно или бързо разяждат здравата тъкан, предизвикват мухлясване, гниене, топене В създанията Си обаче Бог е заложил и спомен за Безганичното, за Божествения живот обективния божествен свят. Това в нас се проявява като интуиция, божествен вкус, божествена съвест. Всички сме опитвали сигналите на Разумната Природа в слънчевия си възел, когато тръгваме по някоя фалшива маркировка; на всички Тя дава до три сигнала за пропаст в мъглата; на особено твърдоглавите – до седем. Болестите и малшансовете са също сигнали, но ние не ги разбираме. Илюзионистите си вършат работата прекрасно: измислят, например, блестяща лъжа или теория за някаква нова панацея, обосновават я „научно”, откъсват парчета от разни органи но Майка ни, смилат ги най-безмилостно, екстрахират ги, всмукват сокове и аромати или фини енергии и трамбоват всичко това в „лечебни” илюзии, сокове и пилюли. Измислят им ефектни опаковки, определят им високи цени и вкарват хипнотизирания глупак в последното, най-смъртоносно съучастничество: той самият да почне да „печели”, ако стане продавач на лъжа. REDIRECT - ПРЕНСОЧВАТ НИ от живото плодно дърво, от изворната вода, чистия въздух, движението по чисти места и от чистите приятелства към един сатанински маркетинг, в който ще поглъщаме убити извлеци и трамбовки, приготвени от убити съвести; ще станем „диамантени директори” и „спонсори” – въздух под налягане! Ще се „подмладим” и „излекуваме” с гълтане на умъртвени фабрикати, от които Бог е изгонен 99.9999%. Има и умъртвени религиозни или окултни хапчета, направени от фантасмагории, формули и упражнения. Все пак с някакъв ефект, повечето хипноза, плацебо, НО И ТЕ се продават! Обаче стохилядната част от процента, понеже това е все пак хомеопатия, АТОМ от Бог, Жива Природа, понякога дава временно подобрение или илюзия за изцеление. Илюзия, защото и да стане излекуването, драконът на лъжата и драконът на печалбата моментално пренасочват кармата в друг орган и го разболяват, в някое ново нещастие, в някаква кражба и т.н. Правят ни грозни, стари и отвратителни, на колкото и ката да са къщите ни. Обаче никога никъде и по никой начин който и да е бог на хитростта, користта, продаването, лъжата и измамата не е успял да излъже Баща ни!

 

 

9.11.2019 г. 14,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „На всеки едного от вас, не че му липсва нещо, но има нещо, което не е турено на мястото му. А щом не е турено намясто, не може да се придобият ония качества, ония сили, които са потребни в даден случай, за да се създаде характер. Тогава тази цигулка наново трябва да се разглоби на части и наново да се поставят те от майстора. ТОВА е цигулка! Окултната школа трябва да ви разглоби. ТАЗИ е целта на школата. В тази Школа ще ви разглобяват - не всичко, но ще има някои неща, които трябва да се разглобят и да се турят намясто. Туй се нарича „вътрешно хармонизиране”. То насила няма да стане. В една окултна школа, насила нищо не вършат. Вие ще хлопате 10 пъти при този майстор, който трябва да ви намести частите, и ще чакате вън на вратата, докато той дойде и вие влезете. Този майстор в християнството се нарича „Св. Дух”. И Той, като влезе, няма да преобрази човека изведнъж. Той ще започне най-първо с разглобяване. При туй разглобяване, вие ще почувствате една вътрешна болка. Този нож ще почне да работи там!” (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С.1922:248-249)

МНОЗИНА СА СЕ СРЕЩАЛИ С КАЛФИТЕ И ЧИРАЦИТЕ НА ТОЗИ МАЙСТОР, но като усетят и най-малката болка, гордостта и честолюбието им ги карат да си отидат от лютиерната и да не я потърсят повече никога. Те не знаят, че това ще отложи ремонта им с векове и хилядолетия.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Днес човешката душа е тъй преплетена с тялото вътре в този „инструмент”, че като дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствате вътрешни болки. Ако сте болен и дойде майстор, то непременно този нож ще реже точно, за да се наместят частите, които не са турени намясто. И като се поправи тази част, човек ще почувства една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление."

 

 

10.11.2019 г. 17,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В една окултна школа ще изучавате живота, методите и начините за трансформиране на енергиите, КОИТО ЦИРКУЛИРАТ ВЪВ ВАШИТЕ ФИЗИЧЕСКИ ТЕЛА. Знаете ли колко енергия има натрупана във вас? - Тая енергия трябва НАВРЕМЕ да се използва! И ако всяка една енергия, вложена в нашето тяло, не се използва, ДРУГИ ще я използват.”

 (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С.1922: 260)

 

 

10.11.2019 г. 16,47 ч.

 

ПОУКАТА ОТ ХЕЛУИН : : ТИКВЕНИ СКУЛПТУРИ И ПСИХИКИ, когато в света се появи някой различен…

УЧИТЕЛЯТ: „Кратуната, която влиза в морето, трябва да бъде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. ПРАЗНА трябва да бъде, за да седи над водата отгоре! Тази кратуна на суша ли е, ПЪЛНА трябва да е. И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трябва да бъде празна, та да минете през голямото море, астралното море; ако вие сте пълни с вашите идеи, ще потънете - никога няма да отидете при Бога. А когато излезете на суша, непременно трябва да бъдете пълни.” (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С.1922:259-260)

В ДРУГИЯ СВЯТ, НО СЪЩО И НОЩЕМ в астрала, ако сме били груби и лоши през в „живота”, ние изглеждаме точно такива, каквито СМЕ. Всеки прилича на това, което говори, мисли и чувства. Така ни представят и скулпторите по тиквите, така ни виждат и ангелите, така ни виждат и много деца, затова се боят от нас. С годините все повече и повече заприличваме на грубостта и мислите си, но изобщо не ни е неудобно да възпитаваме заблудените, да се изказваме даже по телевизията… Абсолютно никога не сме чували предупреждението „Не съдете, за да не бъдете съдени” – или сме му се присмивали. Хелуин е отвратителен, но възрастните не са обяснили на децата, че от него могат да се поучат прекрасно как ще изглеждат много скоро самите те в астрала, ако почнат да им подражават.

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ИЗВЪНРЕДНО УМНИ КРАТУНИ, КАКТО И С БЕЗБРОЙ КРАТУНЧОВЦИ, които им се възхищават. Едните плащат на умните кратуни за умностите им, други не плащат, когато, по рядко изключение, някоя кратуна не е търговец. Обаче слушателите и на двата вида тикви си плащат със здравето и живота.

О, благодарни сме на хиляди пълни кратуни, когато сме на брега – инак кой ще пълни нашите, кой ще пълни и стомасите ни? На пазара от пълните кратуни можеш да си купиш всичко, а има и благотворителни кратуни, които също могат да те напълнят с откъснати и преработени неща. Обаче, когато дойде буря и завлече пазара в морето и даже благотворителниците, пълните кратуни до една потъват!

Когато си в морето, наистина е добре да си празна и запушена кратуна – не само за да не потънеш, но и за да бъдеш РЕЗОНАТОР. Когато Бог говори, пълните кратуни, въпреки че са тъй полезни на брега, нямат и един напръстник въздух в себе си за резонанс, ЗАТОВА НЯМА КАК ДА ЧУЕШ БОГА ЧРЕЗ ТЯХ. Можеш да научиш от тях какви ли не мъдрости, да ти продадат или подарят какви ли не ястия, приготвени от тях, но здраве няма да придобиеш, гласът на Бога от тях няма да чуеш.

Не е ли добре понякога да се вслушваме в някой неудачник или някой празноглав, когато минава покрай нас?... В такива често отеква шепотът на Бога, когато Той ни предупреждава за идващото торнадо. Ще изпразним навреме и нашите кратуни от излишната стока, ще се запушим навреме за вятъра, който вее в главите на умните и преуспяващите. Тогава, и да ни отнесе ураганът, ние ще си плуваме весело в океана и ще слушаме прекрасния му шум, ще чуваме и гласа на Бога, тъй както в раковината може да се чуе шепотът на цялата вселена…

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Като идете при Бога, ще бъдете празни, а като излизате от Него, трябва да бъдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назад празни, а щом се върнете празни, какво ще стане с вас? - Непременно ще дойдат страдания."

 

 

11.11.2019 г. 11,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Във всинца ви Божественият Дух в даден случай действа специално, по особен начин. Тъй е, РАЗНООБРАЗИЕ има в Духа! Всеки един човек или всеки един ученик си има свое СПЕЦИАЛНО предназначение.” (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С. 1922:255)

 

 

11.11.2019 г. 13,46 ч.

 

ИЗПИТЪТ ЗА ВТОРО ПЕНТАГРАЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Най-първо, като влезете в една Школа, ще ви дадат много големи изпити. На някои ще кажат тъй: „И баща си, и майка си ще напуснеш“. Ще каже някой: „То не е за сега…“. Да не ме разбирате криво: ще дойде време баща си и майка си да напуснеш, от братя и сестри ще се откажеш – ще тръгнеш. /…/ Ако не се откажеш, ще останеш у дома си; ако се откажеш, ще влезеш вътре в Школата!”

(1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С.1922: 264-265)

„И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.” (Матей 19:29)

АКО ЧОВЕК НАПРАВИ ТОВА ПРЕЖДЕВРЕМЕННО - преди да е развил в себе си центъра на родовите, семейните си чувства и да се е разплатил кармично, - ПАК НЯМА ДА ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ. Не се откъсваш и от задълженията си в света поне до 56 годишната си възраст, докато там не си станал съвършен и в света, и в лицето си, и в тялото си. Дотогава УЧИТЕЛЯТ ИСКА ОТ НАС САМО СВОБОДНОТО НИ ВРЕМЕ. Никой няма право да ни поиска цялото време, освен лично Господ-Бог! Кога може да ни го поиска Господ-Бог? – ИМЕННО тогава: когато сме се отдали докрай на близките си, на народа си, на човечеството. Когато наистина сме добили прекрасно лице и съвършено тяло, благодарение на това. Извика ли ни тогава Бог, ние се откъсваме изцяло не само от родовите и астралните си магнити, НО И ОТ МЕНТАЛНИТЕ: повече за нас няма нито лектори, нито авторитети, нито школички, школи, ашрами и пр. Тръгваш след Единствения – и това е ЗАВИНАГИ! Връщаме се в ИСТИНСКОТО си семейство. Просто, не харесваме повече други хора. Ходим сред тях, само за да помагаме.

 

 

11.11.2019 г. 15,01 ч.

 

ОТНОВО ПО-ДЪЛЪГ ЦИТАТ, НО КОЛКО МНОГО Е ВЕРЕН, КОЛКО МНОГО НИ Е ПОТРЕБЕН! Повечето приятели преживяват такива неща почти всеки ден:

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие искате да ви се поверят неща от божествения свят. Как ще ви се поверят такива неща - да ги употребите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господ ЗНАЕ, че ако ви ги даде при сегашните условия, когато вашият субективен свят не е сформиран, вие не ще можете да образувате вашия обективен свят и всички тия божествени блага ще идат напразно, - вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господ ви даде една малка дарба, през целия си живот ще пишете глупави стихотворения, драми, романи… Може да напишете десетки томове, а след 10 години тия томове ще се забравят и никой няма да мисли за тях. А тази божествена енергия трябва да иде намясто, тя трябва да произведе своите резултати. Сега всинца искате да бъдете добри, да ви посрещне Господ добре, да видите ангели и пр. Но за да видите един ангел, вие трябва да имате разположението на един ангел. Когато обичаш някого, той е готов да те срещне. Ангелите обичат много да правят познанства. Но като видят учениците ви при сегашното състояние, те не обичат да говорят. За какво ще ти говори един ангел като слезе от небето? Влезе в къщата ти - и ТИ ПОЧНЕШ ДА МУ РАЗПРАВЯШ ЗА НЕПРИЯТНОСТИТЕ, КОИТО ИМАШ… За ангела тия неприятности не съставляват нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша и ще си замине. И някой път знаете ли какво става? – Тъй, ПРЕД ВАС ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезват. Ще кажете: „Как изчезват?...“ Аз ще ви кажа как изчезват. Имате такова разположение, като че владеете целия свят; едно чувство тъй прекрасно, тъй благородно, имате един импулс да извършите Волята Божия – ДОШЪЛ е ангелът. Но него ден една малка причина ще ви изкара от туй състояние и вашият ангел тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „ОТИДЕ туй хубаво състояние“. Защо? Може би затуй, че някой не ви е платил, имал е да ви дава 100 лева. За тия 100 лева, вие разваляте цялото си щастие. И въпреки това, тогава пак ще кажете: „Аз разбирам какво е окултизъм, аз разбирам окултната наука, чел съм, направил съм това-онова…“ - Нищо не си чел, нищо не си направил! Ако тебе 100 лв. могат да те изкарат из релсите навън; ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара из релсите навън; ако тебе може един недобър прием на хората да те изкара из релсите, ти ще изгубиш - волята у теб е слаба. Ученикът, като дойде, той трябва да бъде готов да го плюят; може да му говорят: „Ти си невежа, ти си глупак“…” (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С.1922: 265-266)

ИЗ „УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ” – УЧЕНИК:

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, НИ НАСКЪРБЯВА.

 

 

 

11.11.2019  г. 16,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Та искам от вас да имате едно правилно схващане. Благата няма да ви дойдат сами, те няма да капнат като круши. Те могат да дойдат и да си заминат. Ако искате едно божествено благо да остане у вас не само за година, за пет, за десет, но завсякога като ваш съпътник, трябва да го приемете САМО ПО ОНИЯ ПРАВИЛА НА ИСТИНАТА.” (1922.05.11о.Мястото на човека в природата.ТРЖ.С.1922: 265-266)

ПО-ДОБРОТО И ИСТИНСКОТО АБСОЛЮТНО ВИНАГИ СА ОКОЛО НАС, но ние сме слепи и се доверяваме на слепи спътници и водачи, защото сърцата ни са слепи.

ОТНОВО ПО ВЪПРОСА ЗА ДИРЕКЦИИТЕ В АСТРОЛОГИЯТА. Истинските блага, които ни е определил Бог, идват при нас и остават завинаги, само когато знаем паролите им. ПРОГРЕСИИТЕ - нашите субективни вкусове, представи, желания и пр. не могат да ги отключат, защото не са истинските пароли. Когато имаме вкус към неистински истини, неистински мъдрости и към хора, които не са ни определени, ние ще получим неистински блага, а често не получаваме дори и тях, а получаваме разочарования. Ако имаме вкус към истинските истини, истинските мъдрости и истинските хора, ние имаме истинските пароли. Тогава благата, които са ни определени и винаги са били около нас, стават видими за нас и осезаеми.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Не че не сте умни - умни сте, но ако вложите в едно дете ума и на най-интелигентната маймуна, то даже един път не ще може да завърти колелото. Следователно, вашата сегашна интелигентност, вашата сила, турена в интелигентността на един окултен ученик, той нито един път не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентност е достатъчна? - Не! Тази интелигентност трябва да се увеличи хиляди пъти, защото има да се завърти едно голямо божествено колело. И Павел казва, че естественият човек трябва да се превърне в духовен, защото естественият човек не може да разбере духовните работи."

 

 

11.11.2019 г. 10,30 ч.

 

„ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ” – има и ТАКАВА беседа. Когато едно учение е БОЖЕСТВЕНО, то никога не говори против щастието, ако ни го е определил БОГ.

УЧИТЕЛЯТ: „Това е тази каменна плоча. Тя трябва да се разчупи.”(19.3. 1944, „Пребъдване”)

„Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Разчупва се черупката, това е най-голямото благо!”( 23 февруари 1938, „Богатство и сиромашия”)

„На какво уподобявамъ страданията на сегашното човѣчество? - Тия страдания, азъ си прѣдставямъ като една яйцеобразна железна черупка, въ която всѣки човѣкъ е затворенъ. Въ тази черупка го очаква смърть, затова дòйде единъ ангелъ и удари съ чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казвашъ: „Какво става съ мене, ще ме убиятъ!” - Ангелътъ удàри още единъ пѫть. Ти пакъ казвашъ: „Какво става съ мене, докога ще се сипятъ ударитѣ на сѫдбата върху мене?...” – Докато се разчупи туй яйце и ти излѣзешъ вънъ отъ него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживѣваме, не сѫ нищо друго, освѣнъ разчупване черупкитѣ на туй яйце, от което нашитѣ души ще излѣзатъ, за да се съединятъ съ истинския животъ, отъ който сме произлѣзли, и за който сме призвани да живѣемъ.”(30 ноемврий, 1924 , „Който се учи”)

„Затова на човека трябва да се създадат големи мъчнотии, за да може този скреж, тази ръждива кора да се разсипе. Затова, именно, идат големите страдания в света. Като се разчупи това яйце, пак ще дойде светлината в съзнанието на човека и той ще се намери в своето нормално състояние.”(16.ІІІ.1924, „Движение на енергиите. Закон за поляризиране”)

„Какво е характерът? - Ако турите някого в черупка и той има сила да разчупи черупката, той никога не седи в черупката. Минусът, като го затвориш, казва: „Няма какво да се прави…“ Седи в черупката, седи в затвора. Всеки човек, който чака, е минус. Всеки човек, който пръска черупката, е плюс. Пъпката, която не цъфти, е минус, Пъпката, която цъфти, е плюс.”(24 януари 1941, „Метафизични разсъждения”)

„Казвам: когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя истрел срещу чашата! Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата.” (19 август 1927 г., „Пътят на ученика”)

„Ако разбиеш бутилка, в която е затворена една душа, ти си направил добро.” (15 май 1921, „Изтълкувай ни тази притча”)

„Но турете тази малка запалка, тази микроскопическа искрица под някое взривно вещество, от което сте взели цял тон - какво ще произведе тя? Слаба ли е тази запалка сега? – Тук тя ще предаде своята енергия на взривното вещество и ще предизвика страшна експлозия, голям взрив! Малката искрица в този случай произвежда много нещо, а един голям камък, хвърлен сред това взривно вещество, нищо не причинява. Следователно МАЛКИТЕ, микроскопическите неща в света са силни. Тъй че смисълът на живота не е във великите идеи, но в малките.”

(25.ХI.1923, „Твърдост, смелост, изпълнителност”)

„Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. – Как? – Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши някаква положителна, права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение.” (18 август 1940, „Изучаване и приемане”)

„Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на МОЗЪЧНАТА нервна система, а чувствата – в междуатомното пространство на СИМПАТИЧНАТА нервна система. В това, именно, се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не ѝ даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в МОЗЪЧНАТА нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в СИМПАТИЧНАТА нервна система. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: „Не противодействай на своите добри чувства и желания! Не противодействай на своите възвишени мисли!“ Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси.” (30 май 1928, „Придобиване на щастие”)

„Пак ще дойдат изпитания, но всичко туй в твоята вяра, в твоята любов ще се разбие като морската вълна. Ще бучат, ще бучат - и после ще утихнат. Вълните ще дойдат отгоре ти, но ти ще ги гледаш: те ще се блъскат, ще се разпенят - и пак ще се върнат назад. Ти ще им кажеш: „Бийте колкото искате, но аз съм на ОНАЗИ канара, която не се разбива!“ (11 октомври 1933, „Живот в общото съзнание”)

„По какво се отличава големият камък от малкия? - Че големите камъни са големи инатчии, не можеш да го бутнеш. Ако го пречупиш на две, инатът му се намалява. Колкото камъкът става по-малък, инатът му се намалява, намалява…”(28 февруари 1941, „Музикални тонове”)

„Да допуснем, че вие вземете един чук и върху един камък удряте веднъж, дваж, три, четири пъти. Какво се постига? - След като ударите камъка стотина пъти, камъкът се отчупва. След като разчупиш камъка, какво ще постигнеш? - Зависи каква е целта. Ако в този камък има скъпоценен камък, полека удряте – като се разтроши камъкът, извадите този скъпоценен камък, който го намирате в един обикновен камък. Ако намерите скъпоценния камък, ударите са намясто. След като сте удряли, но никакъв скъпоценен камък не излиза, нищо не сте постигнали ще оставите камъка, ЩЕ ИДЕТЕ ПРИ ДРУГ.”(26 април 1940, „Теория, реалност и приложение”)

„Казвам: продължавайте още, ще се счупи камъкът! Вие удряте десет, сто, двеста пъти – камъкът още не се чупи. Обезсърчите се, слагате чука настрана. – Вземѐте отново чука, ударете още един път! Удряте пак: един, два, три пъти. – Замахнете още един път! Взимате чука - последен удар! – И камъкът се разчупва. Казвам: последният удар ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.”(2 септември 1933, „Един удар”)

 

 

12.11.2019 г. 21,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "И казва Христосъ: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съврѣменното човѣчество има; ако нашата мисъль не може да се трогне отъ мислитѣ, които съсипватъ цѣлото човѣчество, тогава питамъ: не сме ли ония мъртъвци, онѣзи глави, на които мозъцитѣ сѫ изчезнали, а сѫ останали само мъртви кости?” (1922.05.14н.Дъще сионова.СИЖ5.Съг. 1922:307-308)

КОЛКОТО И ДА СА ЗАГЛАДЕНИ И УРЕДЕНИ В „ЖИВОТА” такива, Емануил Сведенбрг ги вижда в ада със стърчащ кокал на мястото на главите им…

 

 

12.11.2019 г. 19,17 ч.

 

ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ СЪС СЛЪНЧЕВИЯ ДЕЙНЕКА И ФЕРНАНДО БОТЕРО

УЧИТЕЛЯТ: „…/Момата първо е треперила за него/, но най-послѣ казва: „И безъ него може“ – и го зарязва. Казва: „И безъ любовь може“ - и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора сѫ по-близко до Царството Божие, отколкото угоенитѣ: послѣднитѣ сѫ съвсѣмъ потънали въ материалния животъ. Толкозъ дълбоко, че се изискватъ хиляди години, за да ги извадимъ отъ тази дълбочина на живота, отъ „океана на живота”. Тогава се поражда въпросът: какво трѣбва да се прави? — Не че трѣбва да се откѫснемъ отъ живота, но трѣбва да го разберемъ, ЗА ДА ГО ЖИВѢЕМЪ ВЪ НЕГОВАТА ПЪЛНОТА. Трѣбва да се замислимъ дълбоко върху него.” (1922.05.14н.Дъще сионова.СИЖ5.Съг.1922:306)

ЗА „ЖЪЛТИТЕ” хора Учителят обикновено говори, че нямат нищо общо със святостта, но има и жълти материалисти… В Словото има много тези, антитези и синтези: ето един случай, в който се казва нещо добро за „жълтите” страдащи и жълтите идеалисти: че са по-близко до Царството Божие, в сравнение с „угоените”. Това не означава, че всички пълнички са далече от Бога и че слаботелесните живеят пълноценно, но все пак горенето у пълните е сериозно подтиснато. Ако не друго, би трябвало поне да ходят пеш из природата по 1-2-3 часа на ден, а когато не са на работа – много повече. Поне ТАЗИ дванайсета част от интензивните видове горене в пълноценния живот на 12 полета.

 

 

13.11.2019 г. 11,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „За посланията на апостола Павла на гръцки има за неопрѣдѣлителния членъ цѣли дисертации - защо Павелъ туря неопрѣдѣлителния членъ и защо нѣкѫдѣ опрѣдѣлителния членъ. Защо апостолъ Павелъ е казалъ тъй? - Казвамъ: Павелъ, когато е писалъ, не е мислилъ за членове, той е искалъ да изкаже една велика идея, а членоветѣ сѫ дошли безъ да мисли. Седятъ сега и казватъ: „Какво ли е ималъ въ ума си Павелъ да тури този, а не онзи членъ“? И като намѣрятъ, казватъ: „Колко ученъ богословъ!“. Защо Павелъ туря неопрѣдѣлителния членъ? — Азъ казвамъ, че разговарямъ съ апостолъ Павелъ, но той ни най-малко не е мислилъ за тия членове. Апостолъ Павелъ казва друго нѣщо: „Много рàботи, които, азъ писахъ, не сѫ изнесени. Моитѣ писания сѫ осакатени, всичко не е изнесено.”(1922.05.14н.Дъще сионова.СИЖ5. Съг.1922:310)

 

13.11.2019 г. 17,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкои отъ васъ, които ме слушате, казвате: „ХУБАВО е туй учение, да го приемемъ, но послѣ какво ще каже общественото мнѣние?” - Тукъ вие искате да правите едно сравнение между Божията Любовь и общественото мнѣние... - Азъ не се спирамъ да правя такова сравнение, защото ще обидя както Божията Любовь, така и туй общество. /…/ Безъ разлика: отъ най-висшия българинъ до най-нисшия - всички сѫ длъжни да обърнатъ лица, да паднатъ на колѣни, да погледнатъ къмъ Бога и да кажатъ: „Господи, да се възцари Твоята Любовь въ насъ!“. ТУЙ иска сега Христосъ отъ насъ! И азъ искамъ сега отъ васъ по-голѣма смѣлость — НЕ СМѢЛОСТЬ ДА ГОВОРИТЕ, А СМѢЛОСТЬ ВЪ ЛЮБОВЬТА: ДА ПОЧНАТЪ ДА ТУПТЯТЪ ВАШИТѢ СЪРЦА, ВАШИТѢ УМОВЕ ДА ВЗЕМАТЪ ДРУГО НАПРАВЛЕНИЕ, ДА СТЕ ГОТОВИ ДА СЕ ЖЕРТВАТЕ! Ако ще умре нѣкой, да умре за тази велика Божия Любовь. И като ви питатъ на небето „Защо умрѣхте?”, да кажете: „Умрѣхме, за да се възцари тази Божия Любовь на земята!” Ако всички ония българи, които измрѣха на бойното поле, бѣха умрѣли заради тази Любовь, България не щѣше ли да се въздигне? — Щѣше! ТУЙ е учението, което азъ проповѣдвамъ, И ТО Е ИСТИННО. Всички ние трѣбва да бѫдемъ братя, а не страхливци. Безъ разлика - за менъ имената не важатъ, - но всички трѣбва да изпълнимъ своя дългъ. И азъ искамъ всѣки да изпълни своя дългъ както го разбира, но да го изпълни въ името на тази велика Божия Любовь. ЯСНО ли е това? ТОВА е великата логика, живата божествена логика! И ако ние приложимъ всичко това, ще възкръснемъ.” (1922.05.14н.Дъще сионова.СИЖ5.Съг.1922:317)

 

13.11.2019 г. 18,47 ч.

 

АКТУАЛНО И ДО ДНЕС – СТОТИЦИ, ХИЛЯДИ ОКОЛО НАС В СВЕТА! Но не всички лъжат съзнателно: повечето са се самоизлъгали, излъгали са ги ДУХОВЕТЕ, че имат право да проповядват, преди да са станали образ и подобие на Бога.

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкои искатъ да ме лъжатъ. ЕДНО нѣщо има, което азъ мразя. На всичко се поддавамъ, но никога не на лъжата. Въ историята на моя животъ не е било моментъ, въ който нѣкой да е могълъ да ме излъже! Нито съмъ лъгалъ, нито нѣкой може да ме излъже. Лъжата — това е едно отрицание на Божията Любовь, лъжата — това е едно отрицание на великата Божия Истина, лъжата — това е едно отрицание на правдата, лъжата — това е едно отрицание на Божията Добродѣтелъ, лъжата е отрицание на всичко снова, което е положително, велико, благородно възвишено; ЛЪЖАТА е тази, която ни е докарала до туй положение! Сега азъ говоря ПРИНЦИПНО за лъжата, не говоря за вашитѣ понятия. - Не, не, /гворя за/ ОНАЗИ лъжа, която съсипва, която въ името на „благочестието” казва: „ГОСПОДЬ ме е пратилъ“ - ама не го е пратилъ Господь; „Менъ ДУХЪТЪ ми говори“ — ама не му говори Духътъ; „Азъ съмъ еди кой си!“ — не е той, той се е дегизиралъ. Иванъ Стояновъ — като му хванешъ брадата, виждашъ, че е другъ. И тъй ще бѫде Божията Истина, тя нѣма да се наруши заради никого, Господь нѣма да отстѫпи заради никого! Той поругаемъ не може да бѫде.”

(1922.05.14н.Дъще сионова.СИЖ5.Съг.1922:318)

 

 

13.11.2019 г. 11,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣко растение — подразбира учение, — което Отецъ мой не е посадилъ, ще се изкорени“. Питамъ тогава: ако азъ проповѣдвамъ едно учение, което е отъ БОГА; ако това дърво, което садя азъ, е отъ БОГА, знаете ли отъ какво българитѣ могатъ да пострадатъ? Прѣди петь години ме глобиха 25 лева, че съмъ проповѣдвалъ безъ позволение - безъ да взема позволение отъ началството. Моят довѣреникъ каза да заведемъ дѣло. Не, казвамъ, да платимъ. - Два милиарда и половина наложиха на България глоба заради тия 25 лева! Ще кажете - една случайность, съвпадение…. Да, едно „съвпадение“, но нека направимъ още единъ опитъ - пакъ сѫщото „съвпадение” ще дойде. Сетнѣ ме интернираха незаконно и несправедливо.”

(1922.05.14н.Дъще сионова.СИЖ5.Съг.1922:309)

 

ДЕЛИКАТНОСТТА СИ Е ДЕЛИКАТНОСТ, НО ИМА И АБСЛЮТНО КАТЕГОРИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ. Разпознаването на Бога, самоопределението към Бога или към противниците Му още през миналия век раздели категорично хората на два ясни лагера: „овце” и „кози”. Бог не се занимава с отмъщения, ако някой не Го разпознава, обаче периодично предупреждава за наближаването на тунел. Божествените тунели са само с 1 сантиметър по-широки от влаковете, така че който се вози на покрива, няма шанс. Нямаше и няма шанс нито една власт, нито империя досега, която гони Бога и децата Му.

 

 

15.11.2019 г. 18,32 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Забелязано е, че всеки, който изгубва любовта си, иска да я завладее чрез насилие. Обаче закон е: всеки, който се опита да завладее любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си. - Защо? - Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне. Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение - и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана: ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. - Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата! В каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати. Това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш" - всеки ще пожъне това, което някога е посял. Тъй щото не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране. Ако ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората? Този закон се отнася до всички живи същества - от най-малките, до най-големите. В него няма никакви изключения.”

 

(1922.05.17м.Методи за чистене.ДВП.1934:128-129)

 

 

15.11.2019 г. 19,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Обичайте всички хора за БОЖЕСТВЕНОТО в тях. Когато Божественото присъства в човека, и най-лошият, и престъпникът могат да извършат някакво добро, велико дело. Когато Божественото отсъства от човека, и най-добрият може да извърши някакво престъпление.” (1922.05. 17м.Методи за чистене.ДВП.1934:131)

ДРУГАДЕ В БЕСЕДИТЕ се разяснява още нещо много важно на тази тема. Има немалко хора, които са извършвали престъпления в предишните си животи или в този, обаче в един момент са се осъзнали и покаяли. В такива случаи не бива да помним лошото им минало. Учителят казва: „Важното е какъв си СЕГА, а не какъв си бил НЯКОГА”.

 

ТОЗИ КАДЪР ОТ "КЛЕТНИЦИТЕ" С ЖАН ГАБЕН ще си остане завинаги незабравим!

 

 

15.11.2019 г. 18,45 ч.

 

ФУНДАМЕНТАЛНА ПРИЧИНА ЗА УДАРИТЕ НА КАРМАТА И ФУНДАМЕНТАЛЕН НАЧИН ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ НЕЯ. – Една от мислите в беседите, които могат да съкратят еволюцията на всеки, който я разбере и приложи, с 25 хиляди години.

УЧИТЕЛЯТ: „С кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате. Мислете за ЛЮБОВТА и работете с нея като ЕДИНСТВЕНО средство, като ЕДИНСТВЕНО условие, чрез което можете да ликвидирате кармата си. Някой казва, че сам може да ликвидира своята карма. - Всеки може да ликвидира кармата си, но при условие, че приложи ЛЮБОВТА в живота си. За тази цел той трябва да се запита ОБИЧА ЛИ ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА ЕДНАКВО. Това може да се постигне, когато гледате на хората като на същества, в които се проявява Божественото.”

 

(1922.05. 17м.Методи за чистене.ДВП.1934:130)

 

15.11.2019 г. 21,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Много хора нямат почит и уважение нито към себе си, нито към другите. (1922.05.17м.Методи за чистене.ДВП.1934:131)

ЯСНОВИДЦИТЕ СА НИ РАЗПРАВЯЛИ КАКВО ВИЖДАТ НАД ГЛАВИТЕ И В ТЕЛАТА НА ГРУБИТЕ, НА ГОРДЕЛИВИТЕ. То не е за описване. Нито пък миризмите, които издават. Самомнението е нещо почти невъзможно за понасяне. Има ги навсякъде по света, но поради българската фонтанела, тук срещаме такива на всяка крачка. Когато подобни хора са натъпкани с познания, картината е още по-некрасива. Винаги те са най-велики и най-прави, винаги говорят и мислят нещо лошо за някого.

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Първо човек трябва да има почит към себе си, към своето висше съзнание, към душата си, а тогава - и към другите, т.е. към окръжаващите. Любовта към човека почива на строго определени математически отношения. Ако двама души, които се обичат, спазват тия отношения, между тях ще настъпи хармония. Днес, като се срещнат двама души, единият от тях ще си помисли: „Аз съм по-учен" или „Аз съм по-висок, по-богат" и т.н.. В отговор на това, другият ще си помисли: „Аз пък съм по-умен" или „Аз съм по-добър", /…/ - и т.н. Вследствие на тия сравнения, между двамата ще се роди една вътрешна борба, едно състезание, което ще развали отношенията им.”

 

 

15.11.2019 г. 18,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато човек изгуби любовта си, кармата дохожда на нейно място.” (1922.05.17м.Методи за чистене.ДВП.1934:128)

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/