16.09.2019 г. 15,27 ч.

 

БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ И НЕЖНОСТ НА РОДЕНИТЕ ОТ БОГА! Милувката, Докосването, Поемането – белег за наличие на душа. Неродените от Бога са ледени и студени – те не владеят Приласкаването. Те ритват човека с мисли и думи, а това боли много повече от обикновеното ритане. „А сега колко глави падатъ - и ние ги ритаме навсѣкѫдѣ!” – казва с огорчение един Мъдрец.

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ ще ви приведа сега единъ малъкъ разказъ за нѣкоя си светица. Тя е от католическата църква. Екатерина Сиенска, млада мома, която се рѣшила да се не жени и да живѣе святъ животъ, понеже ѝ се явилъ Христосъ. Тя го обикнала и казала: „За никого не искамъ да се женя - азъ отсега нататъкъ се сгодихъ за Христа!“. И започнала да живѣе единъ чистъ и святъ животъ не само въ килията си, но и на сиромаситѣ говорела за своя Годеникъ и имъ разправяла за своята опитность. Тогава нѣкой си младъ момъкъ отъ дворянско произхождение — случката е станала въ Италия — посѣтилъ града Сиена. У него се зародила идеята да повдигне селянитѣ. Но гражданитѣ поискали да се освободятъ отъ него, хванали го и рѣшили да му наложатъ смъртно наказание. Той билъ младъ - на 25 годни. Отивали католическитѣ свещеници, говорѣли му за обръщане, но той казалъ: „Въ никакъвъ Господь не вѣрвамъ: ако имаше Господь, нѣмаше тъй да ме накаже!“. Най-послѣ рѣшили да изпратятъ тази светица при него. Тя, като отишла тамъ, казала му: „Много съжалявамъ, братко, че сѫ ти дàли само слама за постелка, това не е човѣшко!“ - и се обърнала да го гали. Сега вие ще кажете: „Много човѣшки е постѫпила…“. Но той почувствалъ, че въ нея има любовь, т.е. любовьта ѝ къмъ Христа се прѣдала на него, като му казала: „Колко съжалявамъ, че сѫ ти дàли само слама“. А той казалъ: „Ако азъ бѣхъ видѣлъ по-рано тази млада жена, не бихъ влѣзълъ тука“ - т.е., би прѣдпочелъ да се ожени за нея. Защото били рѣшили слѣдъ 2—3 дни да му отсѣкатъ главата. А тя му казала: „Седни, братко, тури главата си на колѣното ми“ - и почнала да го милва и да му говори. Вие ще кажете: „Аа, това е грѣшно, не се допирай! Ти си единъ голѣмъ грѣшникъ - затуй си влѣзълъ въ този затворъ!“. А тя му казала: „ТАКИВА сѫ хората, но ако ние обичаме Бога, може да имаме любовьта Му. И понеже ти отивашъ на небето, азъ бихъ желала, ако мога да те замѣстя, да замина по-рано отъ тебе“. И той казалъ: „СЕГА познахъ Бога! Искамъ отъ тебе едно добро да ми направишъ: утрѣ, като ми отрѣжатъ главата: само да я поемешь“. И тя му обѣщала. И като отишла, прѣди да му я отрѣжатъ, тя му пошушнала: „Братко, ти си по-смѣлъ отъ менъ, а азъ съмъ страхлива. Ти седишъ по-високо отъ менъ! Затова, като отидешъ на небето, помолù се за менъ - да се усили моята вѣра“. Тя изпълнила обѣщанието, поела главата му и казала: „Сбогомъ, братко!“ А сега колко глави падатъ - и ние ги ритаме навсѣкѫдѣ!" (1922.03.05н. Въ дома на Отца.СИЖ5.1922.Съг:120-121)

 

 

СВЕТА КАТЕРИНА Е РОДЕНА В СИЕНА (Италия) на 25 март 1347 г. в многолюдното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път й се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с него). 7-годишна, дава обет за целомъдрие и се отдава на живот, изпълнен с молитва, покаяние и пост, вървейки по пътя на християнското усъвършенстване. През 1363 г. облича дрехата на „mantellata“ (членка на Третия Доминикански Орден). Тя е една от най-големите мистички на западното християнство. Прочута е и с милосърдните си дела в полза на нуждаещите се. Пише послания и лично се среща с Папата в Авиньон, за да го убеди да се върне в Рим за доброто на християнското единство. Около нея се събира голяма общност от нейни последователи. Оставя прекрасни духовни съчинения. Умира на 29 април 1380 г. Канонизирана е през 1461 г. от Папа Пий II. Папа Пий XI я оббявява за Покровителка на Италия (1939 г.), а Папа Йоан Павел II – и на Европа (1999 г.). Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.

Из „Диалог на Божественото Провидение“ от Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа:

(Cap. 167, Ringraziamento alla Trinit?: libero adattamento; cfr. ed. I. Taurisano, Firenze, 1928. II, pp. 586-588)

О, вечно Божество; о, вечна Троице, Която, поради единението с божествената природа, направи така скъпоценна кръвта на Единородния Син! Ти, вечна Троице, си като бездънно море, в което колкото повече търся, толкова повече намирам; и колкото повече намирам, толкова повече расте жаждата ми да Те търся. Невъзможно е някой да Ти се насити; и душата, насищайки се в Твоята бездна, при все това не е сита, защото остава гладна за Тебе; и все повече копнее за Тебе, вечна Троице, желаейки да Те види чрез светлината на Твоята светлина!

Аз вкусих и видях чрез светлината на разума в светлината Ти Твоята бездна, вечна Троице, и красотата на Твоето творение. Затова, виждайки себе си в Тебе, видях, че съм Твой образ поради разума, дарен ми от Твоето всемогъщество, о Вечни Отче, и от Твоята премъдрост, споделена от Твоя Единороден Син. След това, Светият Дух, Който произхожда от Тебе и от Твоя Син, ми даде волята, с която да мога да Те обичам.

Защото Ти, вечна Троице, си Създателят, а аз – създанието; и аз познах – защото Ти ми даде разум за това, когато ме създаде отново чрез кръвта на Твоя Син, – че си влюбен в красотата на Твоето създание.

О, бездна, о, вечна Троице, о, Божество, о, бездънно море! Можеше ли да ми дадеш нещо по-голямо от Себе Си? Ти си огън, който гори вечно и не изгаря. Ти си Този, Който изгаря с топлината Си всяка друга любов на душата. Ти си огънят, който премахва всеки студ и озарява умовете със Своята светлина – с онази светлина, с която ми помогна да позная Твоята истина.

Оглеждайки се в тази светлина, аз Те познавам като върховно Добро – Добро, което е по-горе от всяко добро; щастливо Добро, непонятно Добро, неоценимо Добро. Красота, по-горе от всяка красота. Премъдрост, по-горе от всяка премъдрост. Нещо повече: Ти си Самата Премъдрост. Ти – храна на ангелите, Който с огъня на Любовта си дал Себе Си на хората.

Ти – дреха, която покрива всяка моя голота. Ти – храна, която насища гладните със сладостта си. Ти си сладост без никаква горчивина. О, вечна Троице!

 

 

17.09.2019 г. 18,49 ч.

 

НОВАТА ЗЕМЯ И НОВОТО НЕБЕ ВЕЧЕ ПРИЕМАТ ЗАСЕЛНИЦИ! Сам да се попадне там е невъзможно – трябва да вложиш любовьта въ сърцата на ВСИЧКИ, които са стеснени. НЕПРЕМЕННО трябва да доведеш някой! Той също трябва да води друг с другата си ръка, и 20-ият по веригата също – и т.н.

УЧИТЕЛЯТ: Въ дома на Отца вашего много жилища има“ - казва Христосъ. И сега тия жилища сѫ приготвени ЗА ВАСЪ! Готови ли сте сега вие, когато тукъ жилищната комисия ви е стѣснила дотолкова, че нѣма мѣсто да живѣете? Готови ли сте? - Тамъ ИМАТЕ жилища! /…/ Ако вие вложите любовьта въ сърцата си и въ сърцата на всички, които сѫ стѣснени, ще се намѣри мѣсто /за вас/. ТУЙ е великото учение въ свѣта! /…/ И тия жилища ви ЧАКАТЪ! Атмосферата на тия жилища е пълна само съ любовь, НЕЯ ще дишате! Не само любовьта е като атмосфера, но има и живи извори, които постоянно извиратъ. Въ тѣхъ животътъ ще бѫде вѣченъ. Влѣзете ли тамъ, любовьта е като жива вода /…/. Ние чакаме да ни вземе Господь, да ни занесе на небето… - Не! Ти ще поканишъ брата си, той пъкъ ще покани другъ - така всички, цѣлиятъ свѣтъ, ВСИНЦА ще тръгнемъ нагорѣ. Всѣки ще иде да покани брата си, вториятъ ще покани третия - и т.н.; а двадесетиятъ - и той ще иде да покани нѣкой. Изведнъжъ ВСИЧКИ ще тръгнемъ! Нѣкой казва: „АЗЪ да ида, че съ него каквото ще да става…“ - Не, тебе като повикатъ, ти ще идешъ да поканишъ ДРУГЪ - и тази покана на цѣлия свѣтъ ще се даде, на разумния свѣтъ. И тогава съ пѣсни ще влѣземъ въ новия животъ. За ВСИНЦА ни е той!“.

(1922.03.05н. Въ дома на Отца.СИЖ5.1922.Съг:122-123)

На който му се слуша пак приказката за Розовата планета, може да си припомни как най-близкият ни на Земята ни държи здраво за ръката и не иска да ни хваща друг. Какъв е начинът, все пак, да се откъснем от гравитацията на стария свят, за да почнем да възлизаме групово към Новия.

http://toyonus.com/…/272%20Prikazka%20za%20Rozovata…

 

 

17.09.2019 г. 17,59 ч.

 

КАКВО ЗНАЧИ „ГЕРОЙ”? Защо сегашните ни форми се развалят и как можем да добием нова, по-съвършена и неразрушима форма? Възможна ли е вечна младост без божествени блаженства - и кои блаженства ни е определил Бог още от създаването на света? Защо ни трябват ВСИЧКИ божествени блаженства, а не само някои, ако искаме да сме радостни и весели?

УЧИТЕЛЯТ: Азъ искамъ всички вие да бѫдете герои и да кажете: „Ние познаваме любовьта!“. И въ името на любовьта - на този, живия Господь - ще придобиете ДРУГА форма. Този животъ ще се разшири и тогава ВСИЧКИ БЛАЖЕНСТВА, които Господь е опрѣдѣлилъ отъ памти-вѣка, ще влѣзатъ въ насъ и ще бѫдемъ радостни и весели, понеже знаемъ, че това е ТАКА, а не другояче. И ще кажемъ като слѣпия: „Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, не виждахъ, а сега виждамъ!“. (1922.03.05н. Въ дома на Отца. СИЖ5.1922.Съг:123)

 

 

18.09.2019 г. 13,14 ч.

 

Всеки днес иска по-бързо да стане ФАКТОР, да има МРЕЖА… Почти никой не желае да си остане МАЛКИЯТ УЧЕНИК. Всеки път да иска разрешение от някой по-умен, ако иска да говори. Как ще вдига ръка, щом като си мисли, че вече няма по-умен от него? Затова и почти всички "фактори" днес имат неизвинени отсъствия от Школата - или въобще не са присъствали.

УЧИТЕЛЯТ: „Ако отсѫства отъ класъ безъ никакъвъ поводъ, безъ важна, неотложна причина, /ученикътъ/ се отстранява отъ Класà. Прѣдъ съвѣстьта си и дълбоко въ душата си ученикѫтъ трѣбва да знае важни ли сѫ причинитѣ, които сѫ го задържали да не отиде въ Школата. Опредѣлянето ВАЖНОСТЬТА на причинитѣ абсолютно се прѣдоставя на съвѣстьта на ученика. Ученикѫтъ никога не трѣбва да лъже себе си. Ако се самоизлѫгва, той, самъ по себе си, е вънъ отъ Класà. Който не изпълнява зададената работа въ Школата, той се отстранява отъ Класà.“.

(1922.03.08м.Сила на волята.ДВП.1934.С:21)

ВЪПРЕКИ ЧЕ ШКОЛАТА Е НА НЕБЕТО, А БРАТСТВОТО Е НА НОВАТА ЗЕМЯ И В НОВОТО НЕБЕ, отделни центрове на Школата и Братството винаги е имало и има и на Земята. Дори и да са от по двама или трима, душите с монада ги разпознават и изпитват неудържимо желание не само да се учат от тях, НО И ДА ЖИВЕЯТ С ТЯХ. Останалите разиграват формите и стратегиите на своите вкусове или своето самомнение, защото искат ДА „ЖИВЕЯТ”, ДА ПРЕДСТАВЛЯВАТ НЕЩО. Но и ТЕ са предвидени и нужни в Училището: Небето изследва кой е все още дребен, поради което се хваща в паяжините им. Едрият дух, натежал от висок вкус и еволюция, профучава с голяма скорост през такива мрежи и им прави дупки. Имитантите няма как да не им се ядосват…Тъжното е следното: дори и когато някой е идентифицирал със сърцето си къде има малки средища на Истината, дори и да разпознава Словото, той винаги си намира занимания и интереси, гравтационни центрове от лични планове, чувство за дълг и пр., поради което РЕДОВНО ОТСЪСТВА ОТ БРАТСТВОТО И ШКОЛАТА - не само на Земята но на Небето. Казано е „Каквото вържете на Земята, това ще вържете и на Небето”. Същото е и с развързването. Ако някой при всички или в повечето случаи отсъства от обявените лекции и упражнения, от гостуването, екскурзиите и пътешествията или въобще от Приятелството, той не може да бъде приет в Класà или се отстранява от него. Наличен е и обратният проблем: някоя душа, подпалена от разпознаване и любов, със всичка сила е готова на всичко, за да започне братски живот НЕЗАБАВНО в някой от Домовете на Словото и Делото. Такива са идвали даже пеша не само от далечен град в страната ни, но и от чужбина. Един такъв вървя седем денонощия през Кавказ, за да попадне на едно място при един Българин в другия край на Кавказ. Друг дойде пеш от Франция, въпреки че колата му беше една от най-бързите в света. Видни гурувци и йоги искаха да останат в Благария със същата надежда – да седнат на последния чин. Трети живеят на метър и половина през стената ни, но цял живот не си казваме добър ден даже и по стълбите. Или в същия град, същата страна, но си имат по-важни магнити. Обаче при наличието на зряща душа с искрящо сърце, неудържимостта е... неудържима… Такива случаи е имало редовно и на Изгрева: Теофана и сестра й са живели на палатка срещу салона на Учителя при минус 30 градуса студ през зимата! Не че са нямали топли жилища в града и на село. Обаче в други случаи Учителят не е разрешавал приближаване и живот на обща територия на някои души, докато не минат през определени изпити. Всеки от нас има лични задачи и несъвършенства, съвместимости и несъвместимости с някои аури, поради което ни се назначава период на дистанция. Може да пътуваме от друга страна и друг град до любимите хора, може да живеем в същия град, но срещи ни се разрешават само за минути или часове – И НИКОГА ПРЕЗ НОЩТА. Учениците на Христа, имайки тия познания и тази съвест, никога не са оставали в даден дом за повече от едно денонощие. Има наука и предмет в Школата „психохимия”. Неин дял е социохимията. При несъвместими аури се изчислява колко време е възможен даден контакт, за да не се развие опасна реакция, да не се размиришем, да не стане взрив. ВЪПРЕКИ ОБЩНОСТТА НА ИДЕИТЕ И ВЗАИМНАТА ЛЮБОВ! Има физически, етерни и астрални навици и несъвместимости, които правят общия живот на една територия НЕВЪЗМОЖЕН. Знаете за сестрата, която се е завирала под кревата на Учителя! Знаете за сестрите „постоянно присъствие”, които са дежурели денонощно около салона и пред вратата Му, с надеждата да се вмъкнат в стаята му да Му целунат ръка. Това е нагонът на нахалната муха, която иска да се докопа до кожата ти, т.е. до кръвта! Астрална кръв се смуква само чрез нахално докосване. Много е съмнително каква „любов” и каква „духовност” се стреми да се допре до някого ФИЗИЧЕСКИ. Виждали са Учителя РАЗПЛАКАН в такива случаи! Комуто  се е случвало някоя котка да се влюби в него, знае колко трудно е тя да бъде изкарана от стаята. Ако си без боксова ръкавица и се опиташ с гола ръка, ти откъсваш котката навънка с месо от ръката ти! И друго. Има много случаи, когато някой е натъпкан с придобити и наследствени отрови или е общувал с нечисти аури в повечето време – и иска ИЗВЕДНЪЖ да заживее с чисти хора, към които се е привлякъл. Може да си носи заразите и от минали животи – не е важно.

 Кой земен цар е по-високо от един Посветен, един Учител? При все това, ще чакаш визита при царя за три минути няколко години. Може и въобще да не ти дойде редът цял живот. Ако някой много иска физически срещи, Небето го изпитва така: през първата година – ЕДНА среща за няколко минути или няколко часа през деня. Следващата година – ДВЕ срещи. На третата година – 4 срещи, като всеки път часовете се увеличават. Даже и да живее в самостоятелна квартира в същия град! Ако у някого божественото влечение е стабилно, той не се отчайва и не търси заместителни аури и школи. Търси и открива това, с което самият той мирише. Отстранява го. Тогава на четвъртата година може да има 8 срещи, вече по едно денонощие. Някои идват в Семейството още на петата година даже за по цяла седмица; на други трябват 25 години, докато се пречистят, докато биотоковете и аурите станат съвместими и вече можем да живеем неразделни заедно в един дом в чудовищния срок от 3 сѐдмици в месеца! Без никакви състарявания и деформации нито телесно, нито душевно – даже напротив…

 

 

18.09.2019 г. 16,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Ако двама ученика взаимно се нагрубяватъ, и двамата се отстраняватъ отъ Класà. Абсолютно не е позволено на окултнитѣ ученици да се сърдятъ, да се каратъ помежду си!“. (1922.03.08м. Сила на волята. ДВП.1934.С:21)

ЕДНО СБИВАНЕ В ПАРЛАМЕНТА е само случайно последствие - дребна пръска от някоя злобна реплика или от грозното мълчание на двама или повече духовни хора, които не се приемат. По-лоши са случаите, когато един шамар или една груба дума от страна на някой „посветен” прави някъде челна катастрофа на експреси или избухване на война.

ТАКИВА ЯВЛЕНИЯ В ДУХОВНИТЕ НИ СРЕДИ НАБЛЮДАВАМЕ МНОГО ПО-ЧЕСТО, отколкото бихме искали. На Рила се сбиха като петли пред стотици нашенци и чужденци от „братството” двама възрастни братя от най-авторитетните… Но това не е в противоречие с изказаното от Учителя, понеже такива просто се легитимират, че НЕ СА НИТО ОКУЛТНИ УЧЕНИЦИ, НИТО СА В КЛАСА. Не са в Класа и много лидери и авторитети от така нареченото „братство”, тъй като те враждуват помежду си по други, много по опасни и подли начини. Неприемането, говоренето зад гърба или в медиите против някой разномислещ, ЛИПСАТА на желание за взаимно гостуване и сътрудничество и за взаимно одобрение и лансиране – ето къде нещата са много по-опасни от временното кипване на двама души, които после временно ще се сдобрят. Като кипи някой за няколко минути, дни или седмици и му мине, той е избил много по-малко клетки в себе си и в ближния и е увредил много по-малко сродни души по веригите на двамата. Обаче ПОЖИЗНЕНИТЕ неприемания - гледането изпод вежди, злословенето за някого, влизането в гората или минаването на отсрещния тротоар, когато насреща ти идва този, който мразиш духовно – това е много по-тежък случай. Той има последствия не само по веригите сродни души, но и в РОДА на горделивия и мразещия. Никой в родовата карма не пострадва случайно, но има и ЖЕРТВЕНИ ангели. Надяват се да смекчат коравите и зли сърца на родителите си.

 

 

18.09.2019 г. 17,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Всичко, каквото става и се говори въ Класà, трѣбва да бѫде тайна. Който се опита да изнесе навънъ нѣщо отъ това, което става въ Школата, той се отстранява отъ Класà. Има неща, които не трѣбва да се изнасятъ вънъ отъ Школата.“

(1922.03.08м. Сила на волята.ДВП.1934.С: 21-22)

ТОВА Е ОСНОВЕН КРИТЕРИЙ! Тщеславните аматьорски културисти и високоговорители, които не са могли да се доберат до светската сцена, понеже там обикновено има твърди критерии, намират прекрасна почва за изява в така наречените „неформални групи”. Там можеш да пееш и да говориш както си искаш, да правиш каквото си искаш. Там изнасяш и най-големите тайни на Небето и на Школата, само и само да направиш впечатление. Бог обаче не ликвидира такива явления, понеже те служат за кармични примери и за вѐчерите на смеха пред космичната публика.

 

 

18.09.2019 г. 17,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Сѣга ще обърна вниманието ви на слѣдното явление въ природата: всички млади издънки на дървѣтата или всички току-що покълнали растения иматъ стрѣмежъ да растатъ бързо нагорѣ, на височина. Като достигнатъ най-голѣмата височина, вѫзможна за тяхъ, тѣ започватъ да растатъ на дебѣлина.“ (1922.03.08м.Сила на волята.ДВП. 1934.С:22)

ТОЗИ ПРИМЕР ОТ УЧИТЕЛЯ в никой случай не засяга прекрасните и привлекателни пълнички хора, особено тия с добра душа и забележителни таланти. ПРИМЕРЪТ НЕ БИВА ДА СЕ ВЪЗПРИЕМА В ТОЗИ СМИСЪЛ БУКВАЛНО, ФИЗИЧЕСКИ. Нарастването на широчина е базален божествен принцип и той в символогията трябва да се разглежда ПЪРВО ПОЛОЖИТЕЛНО. Обаче всеки символ е поучителен и в двете посоки. Юпитерианското бухване на горделивата плът (има и такъв английски израз) е преди всичко ПСИХИЧЕСКИ феномен - обладателят му може и да е сух като клечка. Напълняването на плътта често е спасително както физически, така и психически. Пък и защо им е да правят физически упражнения и да ходят по стръмно по 5-6 часа на ден, след като си имат кола и толкова много ум? Или колко му е да си купиш скъпи глупости с педали и пружини, с които да се поддържаш на прекрасна сянка и "чист" въздух в града и вкъщи, за да не губиш време? Колко му е да си пред компютъра от сутринта до късно вечер, та да ти мирише така "хубаво" потта? Кой те гони да си далече навън и нагоре още отпреди изгрев слънце, та чак до 10 ч. сутринта - даже и само да ходиш, а не да тичаш? Така че авторитетната фигура е израз на тщеславие САМО В ОТДЕЛНИ СЛУЧАИ, когато нуждата да бъдем винаги над другите и пред другите разширява „авторитета” ни фронтално ИЛИ на ширина под кръста… Често и двете, амблок… При това, абсолютно не им е неудобно на някои да се обявяват и за Учители. Да повторим: има немалко безумно тщеславни хора като върлини, както и с идеално лице и телосложение.

МАЛКО ПО-НАТАТЪК В ТАЗИ БЕСЕДА ЧЕТЕМ: "Не, волята се изпитва само чрезъ упражнения!"

 

18.09.2019 г. 19,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Сѣга ще ви дамъ още едно естествѣно упражнение: медитация върху дѫгата. Ще медитиратѣ върху дѫгата дотогава, докато създадетѣ въ ума си красива картина за нѣя. Това упражнение може да отнѣме на някои една, на други две, на трети три години, докато въ ума имъ се създаде тази красива картина, но тѣ трѣбва ДА РАБОТЯТЪ въ това направление. Някои пѫкъ могатъ да успѣятъ въ кратко време – това зависи отъ способностьта на ученика да се концентрира. Значи, всѣки день ще медитиратѣ върху дѫгата, докато въ ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представитѣ такава, каквато стѣ я виждали въ природата, съ всичкитѣ ѝ цвѣтове. Това упражнение ще послужи като стимулъ за развиване на въображението въвъ васъ. За окултния ученикъ въображението е необходимо, понеже то е майка на идеитѣ. Когато медитиратѣ върху дѫгата, ето какви картини можетѣ да си представитѣ: на западъ слънцето, на изтокъ черенъ, тъменъ облакъ, а дѫгата отъ севѣръ къмъ югъ, слѣдъ ситенъ, пролѣтенъ дъждъ. Или: на изтокъ е ясно, а дѫгата се явява на западъ. Изобщо, каквито и положения да заема въ ума ви, единъ день дѫгата трѣбва да изгрѣе въ душата ви така, както изгрява въ природата. Като медитиратѣ по 5–10 минути на день върху дѫгата, ще видитѣ какъ незабѣлязано, естествѣно въ ума ви ще се яви образътъ на дѫгата. Като медитиратѣ, ще затварятѣ очитѣ си да виждатѣ образа на дѫгата ясно, картинно. Въ първо време, като си я представитѣ умствѣно, тя нѣма да бѫде ясна, но слѣдъ време ще изпѫкне добре, и то такава, каквато е въ природата – жива, реална. Най-доброто време за медитация е сутринь или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислетѣ. Какъвто и да бѫде резултатътъ, всѣ ще спечелитѣ нѣщо, нѣма да загубитѣ. Освѣнъ сутринь, можетѣ да медитиратѣ прѣди обѣдъ, няколко часа слѣдъ ядене, и вечерь прѣди лѣгане. Всѣки е свободенъ да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисуватѣ дѫгата - винаги да я иматѣ прѣдъ себе си. Още по-добре е да наблюдаватѣ дѫгата слѣдъ всѣки дъждъ, да запомнитѣ обстановката, условията, при които се е явила. Дѫгата ще внесе въ ума ви новъ елементъ.“

(1922.03.08м. Сила на волята.ДВП.1934.С:24-26)

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=475&book=14

 

 

 

18.09.2019 г. 21,00 ч.

 

ЕДНА ОТ АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ БЕСЕДИ, В КОЯТО ВСЯКО ИЗРЕЧЕНИЕ МОЖЕ ДА СЪКРАТИ ЕВОЛЮЦИЯТА НА който го разбере и приложи не с 25, а със 100 хиляди години!

УЧИТЕЛЯТ „И тъй, като ГЛАВНО нѣщо въ вашия ученически животъ ще бѫде ЖЕЛАНИЕТО ВИ ДА СЕ ХАРМОНИЗИРАТѢ. Това трѣбва да стане естествѣно, а не прѣсилено. Да се хармонизиратѣ, това не подразбира всички да застанетѣ на единъ и сѫщъ уровѣнъ. Това би значило всички да бѫдетѣ еднообразни, а споредъ мене еднообразието е зло, разнообразието – добро. Всички трѣбва да се стрѣмитѣ къмъ разнообразие! Разнообразието е качество на ДУХА. Дето е Духътъ, тамъ всякога има разнообразие. Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимѫкъ, сиромашия. Отъ окултно гледище, неприятноститѣ говорятъ за еднообразие въ живота. За да освободи човѣка отъ това еднообразие, невидимиятъ свѣтъ е допусналъ злото въ свѣта. Злото създава разнообразието въ живота. Значи, всички страдания, мѫчнотии, спънки показватъ, че животътъ на човѣка е еднообразенъ. Но всичко това е необходимо, за да внесе въ човѣка разнообразие. Разнообразието пѫкъ е богатство, необходимо за развиване на човѣшкия духъ.”

(1922.03.08м.Сила на волята.ДВП.1934.С: 26-27)

 

 

18.09.2019 г. 21,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Едно отъ правилата гласеше: „Който се опитва да коригира Абсолютното, Божествѣното Начало, той не може да бѫде ученик“. Това значи: НЕ КОРИГИРАЙТѢ ПРИРОДАТА ВЪ СЕБЕ СИ! Който се е опитвалъ да коригира Природата, той всякога е свършвалъ фатално. НѢМА изключение отъ това правило!” (1922.03.08м. Сила на волята.ДВП.1934.С: 26-27) ОТНОВО ЧИСТО ЗЛАТО 1000 КАРАТА. Знаем Закона, но не сме предполагали, че ПРИРОДАТА в нас е синоним на Абсолютното, Божественото Начало. Сега разбираме защо и най-духовни хора пред очите ни свършват фатално и защо няма никакво изключение от това. Някой ги е научил, че природата в тях е от „дявола” или кой знае още от кого, а не от Бога и не е лично Бог. Не че не съществуват адска и човешка природа, от които трябва да се пазим и да ги контролираме, обаче неразпознаването на БОЖЕСТВЕНАТА природа в нас и борбата с нея се оказва ГЛАВНА МАГИСТРАЛА КЪМ ПАДЕНИЕТО И СМЪРТТА.

 

 

18.09.2019 г. 09,24 ч.

 

ПРОТИВОПОЛОЖНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ и чудовищните превъплъщения на лъжата, злобата и омразата в някои хора, които се представят за историци и ученици, за единствени наследници и редактори на Словото Божие.

УЧИТЕЛЯТ: „Като пùшетѣ темата, бѫдетѣ свободни всѣки да се изкаже споредъ своитѣ разбирания. Пишѐтѣ безъ страхъ, безъ съмнения и безъ колебания. Право–криво, не се страхувайтѣ. Щомъ се страхуватѣ, това показва, че нѣматѣ воля, не искатѣ да се проявитѣ. Изкажѐтѣ се, проявѣтѣ волята си, макаръ и да стѣ написали нѣщо глупаво. Отде знаетѣ, че е глупаво? /…/ Ако ВЕДНЪЖЪ само се опита да коригира Абсолютното, Божествѣното, /ученикътъ/ се отстранява отъ Класà!“. (1922.03.08м. Сила на волята.ДВП.1934.С:20)

СТАРАИЯ ПРОБЛЕМ: абсолютната свобода, която дава Учителят за лични интерпретации на Словото и за лично творчество – и „углавната” отговорност, ако не предаваме Словото Божие и Истината за Братството автентично. Къде е синтезата? И друг път тук е бил изнасян един случай в Школата, разказан ни от брат Борис. Един ден Учителят е дал задача на стенографите да дешифрират една беседа и всеки да я редактира КОЛКОТО МОЖЕ ПО-СВОБОДНО. Когато е прочел версиите им, Той казал: „Не съм доволен от вашите работи! Можеше още по-свободно да предадете беседата.” От друга страна, ние сме отговорни пред Бога, Учителя, българския народ и човечеството да предадем Словото Божие в оригинал - възможно най-автентично. Изисква се свръхум и свръхсъвест. Уви, по онова време не е имало техника за аудиозаписи. Единствената плоча с гласа Му е била направена от французите, но днес не може да се намери. Който е виждал стенограмите от няколкото души стенографи и техните дешифровки, редакции и печатни версии, ще се увери в голямата драма: различията често са драстични. Ако види някой първичен машинопис от дешифровка колко е избледнял, на места въобще не се чете, както и ръкописните редакции между редовете и отстрани, може да се разплаче. Има задраскани такива ръкописни вметки и отгоре написано с друг почерк или цвят нещо още по-различно, а на места и това е задраскано и се е вписвал ръкописно трети умник. Има задраскани и цели машинописни абзаци, които после не са отпечатани! ВСИЧКИ ТИЯ САМОДЕЙНОСТИ СЕ ЗАПЛАЩАТ КАРМИЧНО ПО НАЙ-СТРОГИ НАЧИНИ, АКО Е ИЗОПАЧЕНА ИЛИ СЪКРАТЕНА МИСЪЛ НА УЧИТЕЛЯ! Казваха, че Учителят обикновено е преглеждал последната редакция на обобщените дешифровки, но не винаги е успявал в това. Оказа се, че в ръцете ни попаднаха машинописи на 1800 първични дешифровки („неиздавани беседи”). Извън свободата за редактиране на беседите Му, която е дал, той има и обратни изказвания: „Ако АЗ дешифрирах една беседа, нямаше да заспивате, като я четете. След 2000 години хората ще имат друга култура и ще предадат Словото Божие в оригинал”. Борис Николов Дойнов е изпълнил заръката на Учителя всички стенограми на отделните стенографи да бъдат разчетени от него (той знаеше перфектно и сиглите на всеки от тях!) и синтезирани в окончателен текст, възможно най-близо до оригиналната беседа. Той каза: „Ние ИЗПЪЛНИХМЕ тази задача!”. Той, човекът с няколко факултета, до 80 годишната си възраст работеше през деня по 10 чàса мозайки, понеже властта не даваше на „дъновистите”, които не са се продали, работа по специалността. Обаче в суматохата извън неговия контрол са правени печатни издания само по дешифровката на ЕДИН стенограф – особено когато изровиха такива от Държавния архив и от други места. Отделно, безумно амбициозни и съзнателни врагове на Учителя откраднаха един комплект от машинописните копия на дешифрираните от Борис Николов синтези и почнаха планомерно да отпечатват версии, променени и редактирани от самите тях и техни хора, на които плащаха.

 ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ДОПУСКА ВСИЧКО ТОВА, след като вижда, знае и може всичко, е един голям езотеричен въпрос. Той обаче не създава братства като сресани градини, където бурените и вредителите да се унищожават. Учението и Движенията му из всемира са една безкрайна божествена джунгла, където вирее всичко и има и най-опасни, смъртоносни сили и същества. Ако съществува някой, който да вижда и чува Словото в оригинал, имайки ясновидски достъп до Акаша, той ще си постави за задача да предаде на човечеството Словото автентично и с живото присъствие на Този, който го е произнасял и го произнася. В останалите случаи, когато враговете на Словото го преиначават и изсипват цялата си злоба с подправени спомени и текстове, ние би трябвало да се ориентираме като в джунгла. Ето един пример, в който има любопитни подробности за живота на бр. Борис, примесени със съмнителни астрологически познания и купища непростими лъжи, подправени с неизтощима българска злоба, която може да бъде и предмет на диагноза. Да го чете цялото само който има търпние и време, желание да изучава характеропатични и психопатични документи и способност след това да се дезинфекцира. Ако има човек, който е участвал лично в братския живот и в мозайкаджийските бригади още от началото на 60-те години, за които става дума в такива публикации, ако познава лично всички обстоятелства и хора, на които се подправят репликите и писанията, много е трудно да премълчи. Не е трудно да се предвиди съдбата и на тия, които са способни да повярват в нанесените черноти върху образа на един светец. Отмъстил си е някой по най-некрасивия начин на хората, които е мразил до смърт и даже ги е окрал; на които е завиждал по български през целия си живот: https://beinsa.bg/izgrev.php?id=11599

 

 

20.09.2019 г. 19,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Както има различни отровни газове, така има и различни отровни мисли, отровни чувства и отровни постъпки, които също така трябва да се знаят, както се знаят и отровните газове.” (27 октомври 1937, „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота”)

12 ВИДА ТОКСИЧНИ ХОРА, КОИТО СЪСИПВАТ ЖИВОТА ВИ (по една публикация на руски експерти-психолози):

Светът е много интересно място. Разбира се, в такава сложна и огромна система живеят много различни хора. Всеки от тях има както добра, така и тъмна страна. Няма идеални хора, но сред тях има и такива, в които НЯМА добро и които винаги имат САМО ЗЛО в ума си.

Всеки психически удавник, който се опитва да ви завлече на дъното и перманентно се отнася с вас без уважение, НЕ Е ДОСТОЕН ЗА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ И ВРЕМЕ!

Има 12 признака, че животът ви е отровен от токсични индивиди, КОИТО БЕЗ НИКАКВО КОЛЕБАНИЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОСТАВЕНИ В МИНАЛОТО ВИ.

1. КАКВО ВИ КАЗВА ВЪТРЕШНИЯТ ВИ ГЛАС? - Никога не се съмнявайте в интуицията си и в това, което казва сърцето ви! Като се вслушате в техните съвети, в повечето случаи ще постъпите правилно. Ако имате връзка с токсичен човек, независимо дали е „приятел”, близък или съпруг, вие просто ЗНАЕТЕ че е такъв.

Ако някога се окажете в ситуация с такъв човек, в която чувствате, че нещо сериозно не е наред, ПРОСТО НАПУСНЕТЕ.

2. ПОСТОЯННИ ПРИСТЪПИ НА ГНЯВ И ЯРОСТ.Понякога всички ние губим самообладание, но при перманентно токсичен човек атаките на гняв и ярост се случват непрекъснато. Той реагира на всичко с гняв, независимо от обстоятелствата.

Ние знаем как действа гневът - просто не можеш да достигнеш до такива хора. Честата загуба на самоконтрол и вечните обвинения към вас ясно показват, че сте били в компанията на ТОКСИЧЕН ЧОВЕК.

3. РЕГРЕСИЯ Не предъвквайте миналото си! Просто го оставете и живейте СЕГА, вървете НАПРЕД. Някои хора наистина обичат да ви обвързват с миналото или да ви налагат стари сценарии, които пречат на развитието ви.

Тези така наречени „близки” и „приятели” непременно по някакъв начин възпрепятстват вашето развитие. Тъй като те самите не искат да се промѐнят, да се развиват, защо да им позволяваме да спъват другите?

4. ЛУДОСТТА ДА КОНТРОЛИРАТ. Всички познаваме най-малко един такъв – груб и нагъл екземпляр, който те принуждава непременно да направиш нещо по негов модел. Постоянно те заплашва, изнудва или манипулира, за да да стане НЕГОВОТО. Този тип хора са страшно упорити и свикнали да доминират. Харесва им, когато всичко върви само по техния план и затова абсолютно отказват да се променят и да променят каквото и да било. Душевният комфорт на околните за тях е кръгла нула.

5. ВЕЧНАТА ЖЕРТВА. Токсичният човек винаги играе ролята на жертва и всички негови действия неизменно трябва да се считат от другите за ЕДИНСТВЕНО правилни. Той никога не греши…

По всякакви начини „жертвата” винаги обръща ситуацията в своя полза, като хвърля вината върху някой друг. Такива хора са сигурни, че са „малтретирани”, независимо дали това е вярно или не. Ако някой не иска да приеме безусловно обвиненията им, че е виновен и грешен, те просто го отрязват задълго или „за цял живот”.

6. НА ПРАКТИКА – ЖЕСТОКИ Тези хора очевидно са лишени от състрадание, освен към самите себе си. Те не се интересуват от другите хора, от техните проблеми или загуби, освен манипулатвно и користно. Обаче случи ли се нещо лошо на такъв, той моментално изисква цялото внимание на другия и всичките му грижи изключително и само за себе си.

7. ЖИВОТИНСКИ НАРЦИСИЗЪМ Не се сприятелявайте със самовлюбени личности! Това са възможно най-лошите „приятели”. Те са тъй дълбоко обсебени от себе си, че перманентно изтъкват своите качества и „добродетели”. Нарцисите започват и поддържат „разговор”,  само за да говорят за себе си.

8. СУЕТНОСТ, ТЩЕСЛАВИЕ, ЗАВИСТ И РЕВНОСТ Невероятно е трудно да общувате и да бъдете с такива хора! Всеизвестно е, че те винаги омаловажават вашите успехи, освен за да ви накарат да похвалите техните. В никой случай не се сближавайте с такива и не ги изслушвайте за повече от една минута!

Поведението им може да се обясни с факта, че самите те просто не са в състояние да постигнат вашия успех.

9. ВЕЧНО ОПЛАКВАЩИ СЕ, КОНФЛИКТНИ И „НЕЩАСТНИ”! Драмата винаги ги следва по петите. Където и да отидат, непременно ще създадат напрежение. Токсичните хора жадуват драматични моменти и винаги фабрикуват неверни оценки и слухове, за да постигнат желания от тях резултат.

10. КРИТИКАРИ ДО МОЗЪКА НА КОСТИТЕ. Хората, които постоянно те критикуват и казват, че не си достатъчно добър с тях, СА НЕДОСТОЙНИ ДА БЪДАТ НАРИЧАНИ „БЛИЗКИ” И „ПРИЯТЕЛИ”! Те никога няма да ви дадат ИСТИНСКИ ефективни съвети и няма да предложат РЕАЛНО решение на проблема, а упорито ще настояват, че самите вие правите всичко погрешно.

Токсичните личности се опитват да ви завлекат на дъното, за да удовлетворят злорадо своята накърнена и извратена гордост.

11. ВИНАГИ ПРАВ И НИКОГА ГРЕШЕН! Токсичните хора ще направят абсолютно всичко, за да ви докажат, че са прави и не грешат. Дори да са те наръгали и да им го покажеш на филм, те ще кажат че ТИ с виновен - и НИКОГА няма да признавят вината си.

12. КОВАРЕН ВКУС КЪМ ИЗМИСЛИЦИ, извращаване на фактите, лъжесвидетелства, клевети, клюки и злостни обвинения. Токсичните хора обичат злословието. Те съчиняват небивалици и ги разпространяват. Бъдете внимателни с такъв човек, защото никога не знаете какво точно от разговора ви и срещата ви с него впоследствие ще стане публично достояние по най-долнопробния начин.

Единственото решение в този случай е да не търпим нито за миг подобно поведение, да не участваме в разговора и да не изслушваме такъв човек след първата му отровна дума. Особено когато съди вас или някого и сипе купища негативни факти или измислици. Бъдете глухи за такива помии и се пазете да не ви оплискат! Отдръпнете се веднага и бягайте колкото имате сили! Казват, че щастието е в НЕВЕЖЕСТВОТО за злото - и това е точно така. 

 

 

20.09.2019 г. 16,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да спазватѣ правилото за съня. Съньтъ ще реши много отъ въпроситѣ на вашия животъ. Засѣга седемь часа сънь сѫ необходими за васъ. И петь часа сънь могатъ да ви задоволятъ, но при условие да спитѣ непробудно, безъ да се обръщатѣ на една или друга страна. Най-здраво е човѣкъ да си лѣга въ 10 часа вечерь, но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и въ 11 или 12 часа, но трѣбва да заспи въ продължение на 5–10 минути. Когато някой остане да работи слѣдъ 10 часа вечерь, съньтъ се изгубва. Съньтъ ще се яви отново едва слѣдъ 12 часа вечерь. И тогава човѣкъ трѣбва веднага да си легне, да не се разсъни. Колкото по-рано лѣга човѣкъ, толкова по-добре за него. Защо? - Които рано лѣгатъ, тѣ поглъщатъ всичката сѫбрана прана, т.е. жизнената енергия въ атмосферата. Които кѫсно лѣгатъ, мѫчно заспиватъ, защото за тяхъ нѣма вече нужното количество прана за организма имъ. Тѣ трѣбва да почакатъ известно време, да се сѫбудятъ ония, които сѫ легнали вече, и тогава ще имъ дойде сънь. Затова, имѣнно, богатитѣ заспиватъ едва къмъ 4 часа сутринь, когато беднитѣ отиватъ на работа. Къмъ 4 часа сутринь въ атмосферата се образува ново количество прана, отъ което богатитѣ ще се ползватъ. Слѣдователно, ако можетѣ да си създадетѣ навикъ да лѣгатѣ рано, вие ще можетѣ да доставитѣ на организъма си нужното количество прана. По-кѫсно отъ 12 часа вечерь не лѣгайтѣ. Ако се усетитѣ изморени, вечеряйтѣ рано /ПРЕДИ ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ/ - и въ 8 часа най-кѫсно си легнетѣ, за да набавитѣ повече енергия, отъ която организмѫтъ ви се нуждае. Ако иматѣ енергия въ запасъ, можетѣ да си легнетѣ и по-кѫсно. Изобщо, часовѣтѣ, опредѣлени за лѣгане, сѫ до 8, 10 или 12.” (1922.03.08м. Сила на волята.ДВП.1934.С:27) /Преди 12 през нощтта – само ако се заспи за максмум 10 минути и не се прескочи полунощ- б.с./

ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ КОГАТО СМЕ ПО ЛЯТНО ВРЕМЕ, КАКТО Е СЕГА, ТИЯ ЧАСОВЕ ОТИВАТ С ЕДИН ЧАС НАПРЕД, т.е, най-късно вечер трябва да сме заспали до 11 ч. вечерта или – аварийно - до 1 през нощта (което е нормално 00:00:00). За тази година това важи до 4 ч. сутринта на 27 октомври, когато ще върнем часовниците с 1 час назад, т.е. 4:00 ч. става 3:00. До април 2020 всяка държава в Европа трябва да избере с кое време да остане завинаги – нормално или лятно, - и после вече няма да има смени. Така поне предлага Европейската комисия.

 

 

21.09.2019 г. 22,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Съ погрѣшки ние не се занимаваме! Въ една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме съ отрицателнитѣ качества на другитѣ! Никога не мислù за грешкитѣ на другитѣ, ако искашъ да се облагородишъ. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за ученицитѣ въ Школата, то не е за външния свѣтъ. За свѣта правилото е друго.” (1922.03.08м.Четирите правила.ТРЖ. 1922.С:79-80)

КОМЕНТАР: ТОВА Е НЕЩО АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО И ФУНДАМЕНТАЛНО за разграничаване на учениците в Специалния клас от екстровертите – от всички останали под него и някои над него. То важи САМО ЗА ТЕЗИ ученици: те са напълно слепи за злото и грешките на другите и не се безпокоят за тях никога и по никой начин. Обратно: между светските хора винаги е имало честни и смели борци за правдата, които имат остро зрение за злото и недостатъците и будна обществена съвест. Тревожат се за света, за народа, искат да го спасяват, постоянно раждат инициативи, отправят призиви, организират съмишленици с холеричен темперамент като тях. Това виждаме и в много от обикновените религиозни, и в оглашените, и даже в учениците от Неделния и Общия клас. Техните приказки и писания винаги са остро тревожни, функционерски, искат да припишат такова съзнание и на Учителя, на Бога.

ЕТО ЦИТИРАНАТА ИЗВАДКА В КОНТЕКСТ: „Толстой привежда единъ разказъ. Някой си искалъ да стане ясновидецъ и мислилъ, че като стане такъвъ, ще може да използва ясновидството /за добро/. И действително, дал му се единъ такъвъ моментъ. Видѣлъ, че някой си крадецъ влиза въ една кѫща при единъ богаташъ и иска да го обере. И намислилъ да направи добро. Отишълъ при богатия, смушкалъ го да стане, да види крадеца. Богатиятъ станалъ и убилъ разбойника. Другъ случай: ясновидецътъ видѣлъ, че двама млади се обичали. По едно време при момата се приближава другъ момѫкъ. Той отива да каже на нейния вѫзлюбенъ да я спаси. Момъкѫтъ набързо отива, но двамата се скарватъ и се убиватъ. А ясновидецътъ искалъ да „уреди” живота имъ… Трети случай: видѣлъ на една нива, че някой отива да краде кръстцитѣ, а този, комуто принадлежала нивата, билъ беденъ. Отива и му казва: „Знаешъ ли, че твоитѣ снопи се крадатъ?“. Този отива, залавя крадеца, скарватъ се и се убиватъ. ТОВА НЕ Е НАУКА! Затуй Писанието казва: отива ли някой да краде, нека да открадне. Отива ли някой да извърши някое прѣстѫпление, нека го извърши, А УЧЕНИКѪТЪ ДА СИ ВЪРВИ ВЪ ПѪТЯ. Грешката на всички окултни ученици е тамъ, дето се ровитѣ въ една малка погрешка на другитѣ и казватѣ: „Защо да я направи?“ - Съ погрешки ние не се занимаваме! ВЪ ЕДНА ОКУЛТНА ШКОЛА НИКОГА НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ЗАНИМАВАМЕ СЪ ОТРИЦАТЕЛНИТѢ КАЧЕСТВА НА ДРУГИТѢ! НИКОГА НЕ МИСЛИ ЗА ГРѢШКИТѢ НА ДРУГИТѢ, АКО ИСКАШЪ ДА СЕ ОБЛАГОРОДИШЪ! НИКОГА, АБСОЛЮТНО НИКОГА НЕ МИСЛИ ЗА ХОРАТА! Сѣга, туй е за ученицитѣ въ Школата, то не е за външния свѣтъ. За свѣта правилото е друго. Не прилагайтѣ туй правило въ свѣта, законътъ тамъ е другъ. НО ОНЗИ, КОЙТО ИСКА ДА БѪДЕ УЧЕНИКЪ ВЪ ХРИСТОВАТА ШКОЛА, АБСОЛЮТНО НИКОГА НЕ ТРѢБВА ДА СЕ СПИРА НА ГРѢШКИТѢ НА ХОРАТА! Тѣ ще дойдатъ, но никога не се спирайтѣ на тяхъ. Тъй и Богъ не се спира върху нашитѣ грѣхове.”

(1922.03.08м. Четирите правила.ТРЖ.1922.С:79-80)

РАЗБИРА СЕ, това не прави вътрешния ученик индиферентен, когато пред очите му се извършва зло или има опасност за живота. Той няма да остави хищника да разкъса детето. Това обаче е друга тема, която разглежда методите и оръжията на Бялата и Всемирната ложа. Има класове и над Специалния, където също има остро зрение за лошото и активно съпричастие в борбата с него, но Посветените от тези рангове не остаряват и не погрозняват, нямат вида на смъртните функционери - там гняв, тревога и негодувание са съвършено изключени. Обаче когато Учителят работи с учениците от Младежкия, Специалния клас, законите за тях, докато са такива, са строго специфични. Там слепотата за погрешките на хората и архатската липса на безпокойство за света са основно изискване, дори и вселената да се срива.

 

 

21.09.2019 г. 09,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „.Азъ искамъ абсолютна хармония! /…/. Когато единъ човѣкъ влѣзе въ храма Божий, трѣбва да знае, че туй е ХРАМЪ. Когато идва въ училището, трѣбва да знае, че туй е УЧИЛИЩЕ. Ако вие идватѣ тукъ да сравняватѣ вашето знание, да видитѣ колко знаетѣ, нѣма защо да идватѣ. Нали искатѣ да бѫдемъ приятели? А приятели може да бѫдемъ, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любовь, когато изпълняваме закона на Мъдростьта, закона на Правдата. Тѣ сѫ еднакви за всички – нѣма изключение за никого. Законътъ тамъ е АБСОЛЮТЕНЪ!” (1922.03.08м. Четирите правила.ТРЖ.1922.С:63-64)

НЯКЪДЕ БЕ КАЗАНО, ЧЕ В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ УЧИТЕЛЯТ СТАВА НЕВИДИМ И ГЛЕДА КОЙ КАКВО ПРАВИ. Храмът винаги си е храм, Училището винаги си е Училище, но мнозина бързат да отворят сергии или да се показват кой колко знае. Още преди 1944 г., при всяко отсъствие на Учителя са се борчкали кой да застане зад катедрата Му: друго си е да си умен, да те гледа публика...НЯМА приятелство между продавачите, между професорите - не си ходат на гости, не си отстъпват сцената и изданията даже и веднъж на 10 години. Приятелството иска АБСОЛЮТНА Любов, а колцина са тия, в които любовта не поиска своето си и не отпадна? Законът на Мъдростта иска да сме РАВНОСТОЙНИ съученици, а не авторитети; да не говорим в час, да не беснеем в междучасията. Законът на Правдата иска всички блага, които ни е дала Природата, да се разпределят ПОРАВНО, да няма нещастни, лишени, гладни, зъзнещи от студ без керемида над главата. Кой си превърна доходите и имотите в бунгалца, в шатрички за братята си? Кой отвори училище без пари? Кой се погрижи за самотна майчица? Кой приласка нажалените и наскърбените?

 

 

22.09.2019 г. 15,41 ч.

 

„Но пророк, който дръзне да каже от Мое име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк ще умре!” (ВТОРОЗАКОНИЕ 18:20).

ФРАНСИСКО ГОЯ СЪВСЕМ ЯСНО Е ВИДЯЛ, ЧЕ ИМИТАНТИТЕ ЩЕ ИМАТ МНОГО ПОВЕЧЕ ФЕНОВЕ В БЕЛИ ДРЕХИ, ОТКОЛКОТО В ЧЕРНИ, КОИТО ЩЕ ГИ ГЛЕДАТ И СЛУШАТ В ЗАХЛАС…

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи! Не лъжѐте в мое име, не позволявам това! Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него! – „Тъй каза Учителят….“ – Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжѐте в мое име! Не лъжѐте и в името Божие! В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа.”( 21 септември 1930 г, „Абсолютната Истина”)

- ОЩЕ В НАЧАЛНИТЕ СИ БЕСЕДИ УЧИТЕЛЯТ НИ НАПОМНЯ ДУМИТЕ НА ХРИСТА ДА НЕ СЕ ПРАВИМ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО НА УЧИТЕЛИ. Христос още преди 2000 години е предупредил, че мнозина ще дойдат от Негово име, но ще са лъжепророци. Те и до днес ползват стар, изпитан метод на тъмните духове, които са големи майстори на имитацията и са безумно тщеславни и горделиви. Учителят дава ред признаци, един от които е следният: „Когато някой ви говори от мое име, вижте го как изглежда”. Уви, мнозина харесват имитантите точно такива, както изглеждат - даже се влюбват в тях. Обаче Словото Божие, гласът на Учителя има и стотици строго специфични ВЪТРЕШНИ особености, които се разпознават не само от чистите сърца, но дори от съвременните логически машини със стилистични програми. Алгоритмите на фреквентните програми са само една много малка част от това безпогрешно разпознаване, с което идентифицират или отхвърлят авторството на някой известен писател, ако някъде не се е подписал или друг се е подписал от негово име. Нещо повече: Учителят си служи с 49 вида логика и с нещо над тях – божествената алогика. Какви са тогава основанията на някой, който претендира, че пише или говори от Негово име, след както ползва само формална логика и крайно ограничен речник с повтарящи се щампи, при това с императивно-назидателен тон? Никаква разлика от умствения му апарат, стил и манталитета му, когато си говорите на улицата или обяснява нещо от свое име пред доверчиви слушатели! Даже дилектизмите му или паразитните му лични шаблони и типичните му грешки го издават. Ако сравните аудиозапис на личния му говор с речника, оборотите, логиката и словореда на писанията му, ДАЖЕ МАШИНАТА НЯМА ДА ОТЧЕТЕ НИКАКВА РАЗЛИКА. Тя може да идентифицира откъде са и изразите от Учителя, които се ползват понякога от такива, за да внушат на хората, че говори сам Той.

ПО ТОЗИ ПОВОД УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ МНОГО ЧЕСТО:

„Тъй да се преиначават работите - пак сте майстори! ”(8 февруари 1942, „И пак пишеше”)

„…и вие идете и представяте работите както не съм казал. ”(24 март 1937, „Гласни и съгласни – радости и скърби”)

„Някои ме „цитират” и казват: „Учителят ТАКА каза…“ – НИЩО не съм казал! Това, което ТИ мислиш, аз не съм го казал!”(16 октомври 1938, „Любов към всичко”)

„Аз гледам: много пъти в мое име се говорят много лъжи, както говорят и от името на Христа. Казвате: „Христос тъй казал, онуй казал“. – Не е казал така! Не го е казал Христос - Христос така не може да каже. Всички може да го кажат, но туй, което ти казваш, Христос не може да го каже. Духовете казват: „Ние сме пратени от Господа Исуса Христа" /…/ Някой казва: „Не ми ли вярваш?“ – Аз имам една мярка в слънчевия възел. Когато един човек ми говори истината, онзи, който ми каже истината, усещам една малка топлина под слънчевия възел, под лъжичката. Като ми каже някой, че ми говори истината, но не се явява малка топлинка под лъжичката, аз зная, че не ми казва истината. Може хубави, красиви думи да ми каже, но не е истина. /…/ Гледам, тук навсякъде се наредили и казват: „Учителят тъй каза“. Казвам: не говорете от мое име лъжи! Някои казват „Учителят казва“ - и „доказват” кога съм го казал... Колко души са ме питали: „Учителю, каза ли туй?“ – Не съм го казал! – „Те казват, че ти си казал…” - Техният учител го е казал! Светът е пълен с учители. Наскоро едни правят един сеанс. Казват: „Учителя тъй казва“. - Туй е безобразие! Не си играйте, не се подигравайте с името Божие! Ако ще влезете в света, изучавайте духовете. Не си играйте. Никой, който е играл, не е прокопсал. Лъжата, каквато и да е, бяла или черна, дръжте я настрана. Не казвам да се освободите от тях, дръжте ги настрана. Не се самозаблуждавайте, защото и в учителите има тщестлавие. Трябва да се пазите! Има учители, които искат хората да говорят за тях. /…/ Аз не искам да ви направя религиозни фанатици със знанието, което имате. Искам само да ви предупредя, за да се не се спъвате, понеже в пътя човек, като тръгне, има много спъване. Понеже, като нямате достатъчно светлина, на много места ще се спъвате. /…/ Желая ви да бъдете /чиста/ станция и постоянно предаването между вас и Господа да бъде ПРАВИЛНО. По този начин човек се подмладява, но по човешки остарява. Божественото подмладява. Желая с Божественото всички да се подмладите! Човешкото скъсява /живота/, то ви състарява /…/“(8 декември 1937, „Недоизказаното”)

„/Някои/ казват: „Учителят тъй каза“. - НЯМА да се месите в работата! НЯМА да използвате моето име, да го туряте! НЕ СЪМ КАЗАЛ тия работи!”(1 юни 1938, „Великото благо на живота”)

„..може би ще „разберат” тази вечер туй, което АЗ НЕ СЪМ КАЗАЛ… И утре ще кажат: „Учителят не каза ли така?”(13 юли 1922, „Простите и сложните движения в природата”)

„Черното братство вас ви е поомотало, то направи цяла буря. Грехът си е ГРЯХ пред Бога! Такова престъпление може да се прости, но не и да се извини. Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление! Това е право за всички – и за големи, и за малки. Аз не искам да изхабявате силата си. Бил съм казал това или онова… - Не черпете от втори източник, от втора ръка - елате при мене! А вие му туряте 99 панделки - и после „заключавате”… /…/ Станалото - станало, то не е за първи път, но всички недоразумения трябва да изчезнат. Доброволно, а не по насилствен начин. Тази година ВИЕ /…/ сте, които спирате работата. Затова дойдох да ви предупредя.” (8 август 1920, „Двата принципа”)

„Вие казвате, че много хубаво говоря, НО В ТОЗИ РЕД ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА ПОВТОРИТЕ НЕЩАТА, КАКТО АЗ СЪМ ГИ КАЗАЛ. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика, ако ти не можеш да изпееш музиката ТАКА, КАКТО ТОЙ Я Е ПЯЛ, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, АКО НЕ МОЖЕШ ДА ВЗЕМЕШ ВСЕКИ ТОН ВЯРНО, ТОГАВА КАКЪВ МУЗИКАНТ СИ ТИ?”(2 юли, 1939, „Новата любов”)

„Щом съгрешиш, ще излезеш извън рая. Ще ти дойде скъпо! Ти казваш: „Учителят каза така и така“. /…/ Всички проповядват това, което Христос НЕ Е КАЗВАЛ. И често вие говорите това, КОЕТО АЗ НЕ СЪМ КАЗВАЛ.”(23 март 1938, „Музикалният живот на душата”)

„Да не изопачавате правите думи на Христа!”(13.IV.1922, „Природни методи”)

„…но още повече изопачавате оригинала. И след време поглѐднете - вие съвсем сте изопачили оригинала…” (16.ХI.1923, „Езикът на природата”)

„Не изопачавайте Божията любов, не изопачавайте Божия живот, не изопачавайте Божественото знание, което ви е дадено, не изопачавайте Божествената свобода и истина! Не казвам, че като ги изопачавате, ще дойде някой отвън да ви измъчва. - Не - като изопачавате тия велики добродетели, вие САМИ ще се мъчите, САМИ на себе си ще станете мъчители. Ние САМИ сме причина на нашите нещастия, а не както мнозина търсят причините в този или в онзи. ТАКА седи великият закон! И след всичко това, хората ще проповядват за любовта... - Любовта може да се проповядва, НО ЕДНОВРЕМЕННО ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ.”(5.XI.1939, „Призова учениците Си”)

„Вървете смело в Божия път без да се отклонявате, без да го изопачавате.”(12 юни 1921, „Двете жени”)

 

 

24.09.2019 г. 14,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Божествено е туй, на което подбудителна причина е ЛЮБОВТА.”(29.12.1937, „Пред радостите и зад страданията”) : : „Трябват ни сега и МАЛКИ РАДОСТИ, та и умовете ви, и сърцата ви, и душите ви да бъдат служители на Божествената Любов.”(24.02.1937, „Не ограничавай Божественото”)

АМИ ОСТАНАЛИТЕ? – Някога са ги грабвали насила, а сега отиват САМИ там, където има лъскаво… Много прераждания остаряване и обезобразяване са необходими, докато почнем да различаваме адското и човешкото от Божественото.

УЧИТЕЛЯТ: „Човѣкъ, въ какъвто и да е смисълъ, който се лишава отъ своето божествено, изгубва смисъла на живота - не може да има никаква философия, не може да разбира смисъла на живота въ каквото и да е направление. И съврѣменниятъ нашъ животъ се обусловя отъ много малки нѣща - отъ много малки причини може да се разруши цѣлото ни щастие. Цѣлото наше щастие, цѣлата наша сигурность на земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина — ТОЛКОВА е "сигурно" нашето „щастие”… (1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг :125-126)

„Божественото е туй, което не взема нито стотинка.”(11.IV.1943, „Божественото Слово”)

„Щастието се обуславя от БОЖЕСТВЕНИЯ Принцип в света, т.е. от закона на Цялото.”(23 юли 1940, „Божествен и човешки свят”)

„Злотото е там, че един, като мисли, че е божествен, мисли, че други не са божествени. Ако искате да бъдете хора щастливи, за да ви благослови Господ, да имате Неговото благоволение, вие трябва да изпълнявате Волята Божия - за да бъдете щастливи не за един ден, ами през ВСИЧКИТЕ дни на вашето съществуване. ТРЯБВА да бъдете щастливи! ТО е Божественото! А щастливият човек влиза в положението на нещастните. Ти не можеш да образуваш връзка без любов. ТО е връзка: туй, което свързва хората. Любовта е една връзка, за да може да се предаде едно божествено благо. Никой не може да ти предаде едно божествено благо, ако той не тури любовта като една ВРЪЗКА. Само тя е пътят, по който благото може да се предаде.”(23.II.1936, „Ще се похваля. Божественото начало”)

„Да слугуваш - това е ЕДИНСТВЕНИЯТ път, по който можеш да проявиш своята любов. Без служене, любовта е неразбрана. Всяка любов вън от служенето е любов на теория, външна любов. Външната любов е кратковременна. Вечната любов се основава на служенето. Тази любов наричаме божествена. В майчината любов има елементи на божествената любов. ”(22 септември 1940, „В Божественото училище”)

„Понеже Любовта е СУБСТАНЦИЯ на божествения свят, то всички неща в божествения свят са направени от любов, ТЯ Е СУБСТАНЦИЯТА там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в божествения свят. Следователно, любовта е над нас, а там божествените същества ходят отгоре по Любовта. И казвам: краката на тия същества мислят повече от нашите глави… Тия, които ходят по любовта, техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук на Земята… ”(12.11.1922, „Музика и пеене – средство за постигане на Божественото”)

„Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот.” (Учителят говори, Ядка на Божественото учение)

„Ако ти дадеш на един повече, отколкото трябва, ти ощетяваш другите. Бог те е пратил в света, за да направиш едно добро някому. И ако го направиш както трябва, то е добре. Ако ти имаш съображение да станеш светия, да те хвалят хората и пр., ти си на крив път. Всичко седи в ОНОВА служене на Бога: да възприемеш любовта и да я препратиш. И ако си я възприел добре и си я препратил, ти си извършил една хубава служба, и тогаз ще имаш Божието благословение. Да възприемем божията любов както трябва и да я предадем както трябва - ТОВА е основата. ТОВА трябва сега в новия живот, който иде във вас. Казано е: „Ако се не родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие“. Под „вода“ се разбира: „Ако ВЪЗПРИЕМЕТЕ любовта“, а под „дух“ се разбира: „Ако ПРЕДАДЕТЕ любовта“. Значи, ако не възприемете любовта и ако не я предадете както трябва, не може да влезете в Царството Божие. И в това възприемане и предаване седи знанието и мъдростта на божествения живот. И ТОВА е бъдещото благо, което очаква всинца ви!”(15 октомври 1939, „Слуги на божествения ум и на божественото сърце”)

„Божественото казва: „Моите последователи да се изявят ТАКИВА, каквито СА. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви БОЖЕСТВЕНОТО! Ти ще бъдеш СРЕДÀ. Дотогава, докогато ДАВАШ, ТО е Божественото. (9.IХ.1932, „Човешки и Божествен процес”)

„Ако си радостен и доволен, ти преживяваш БОЖЕСТВЕНО състояние; ако не си доволен, състоянието ти е ЧОВЕШКО. Не можеш да обичаш, ако не преживееш нещо божествено. Любовта се проявява само при божествените състояния. С други думи казано: за да проявиш Любовта, трябва да имаш божествено състояние. Не можеш да проявиш Любовта, ако разсъждаваш като овца или като вълк. По какво се отличава човек, който преживява някакво божествено състояние? – Той е концентриран, съсредоточен в себе си. При човешкото състояние ти всякога си недоволен и търсиш спасение ОТВЪН; при Божественото ти си доволен от всичко и търсиш спасението си ОТВЪТРЕ. Божественото състояние е подобно на извор, от който човек постоянно черпи. Важни са ОНИЯ дни на нашия живот, през които сме преживяли нещо божествено. През дните на божествените състояния човек прави вътрешни връзки с Разумното Начало. Който минава през божествени състояния, ВЕДНАГА се освобождава от ограниченията на живота. Помнете: Ако през годината не си придобил нито едно божествено състояние, годината е загубена. Ако и през месеца не придобиеш поне едно божествено състояние, той е изгубен. Ако през седмицата не си придобил едно божествено състояние, тя е изгубена. Ако през деня не придобиеш едно божествено състояние, денят е изгубен. И най-после, ако през един век не си придобил едно божествено състояние, векът е изгубен. Ако се съмняваш в думите ми, сложи устата си на чешмата и ще опиташ силата на вярата си. – „Аз имам силна вяра...“ – Ще я опиташ! Ако сухата чешма протече, вярата ти е силна. ТАКОВА нещо е Божественото състояние! При него сухата чешма протича. – За Божественото всичко е възможно. Там и невъзможните неща стават възможни. При божественото състояние, където сухата чешма протича, всички се спасяват: и хората, и животните, и растенията. Това наричаме слизане на Христа на Земята. Когато дойде на Земята, Христос научи хората как да задоволяват жаждата си - от суха чешма да изкарват вода.”(9 ноември 1930, „Божествени състояния”)

 

ЕДИН ОТ МНОЖЕСТВОТО СЛУЧАИ - ПОНЯКОГА СА ВСЕКИ ДЕН. Те се активират, когато човек ДАВА, без да мисли дали получава – като един извор. Но и щом е отворен да ПОЛУЧАВА, когато Бог ДАВА. Може да ни даде една круша от дървото, може да импулсира БОЖЕСТВЕНОТО, т.е. даването без очакване и в друго същество. Например, отиваш в чужда страна и влизаш да се изкъпеш в банята, без да знаеш, че водата в града е оскъдна и я пускат само веднъж дневно замалко, а понякога няма с дни и седмици. За тебе обаче идва по всяко време точно в мига, в който завърташ крановете, и спира в мига, в който си се изкъпал. „Отпýска” топла вода и за домакините след тебе, ако между вас е имало хармония. И това продължава, докато отношенията в този дом са божествени – докато има обич и любов без никакви очаквания, подигравки, поучения, критики. Случите са безброй. Понякога принтерът печати стотици страници цветно, след като пред всички си извадил мастилницата и даже са снимали на видео, че тя отдавна е празна. Друг път по цял ден Някой ти отваря точно файловете, които ти трябват; отваря ти редовно книгите точно на страницата и изречението, което ти трябва; пише на екрана, без да си докосвал клавишите; или като ги докосваш, пише съвсем други неща… Изпраща те по адреси на непознати хора, които имат нужда от хляб или спасение. Урежда на другите това, за което са мечтали с години, само защото в един миг са изпитали копнеж да се общува по божествен начин със същества, които са им ОПРЕДЕЛЕНИ, а не постоянно със същества, които НЕ СА ИМ ОПРЕДЕЛЕНИ. Дори и това да става веднъж в седмицата, за един ден в месеца или годината. При това не се лакомим божественото да продължи повече, отколкото е определено. Понякога е определен само един час през целия ни живот! И ТОВА не е малко, след като повечето хора не са го преживявали даже за минута, докато са на земята. Дори СВЕТИИТЕ са копнели цял живот за няколко секунди с Бога, с Любовта.

 

24.09.2019 г. 10,35 ч.

 

ДОБРЕ ЧЕ ЛЕДЕНИТЕ ХОРА СЕ СТОПЯВАТ ЗАЕДНО С ФАНТАСМАГОРИИТЕ СИ…

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Най-хубавото състояние е, когато всѣко движение е придружено съ ЧУВСТВАНЕ И МИСЪЛЬ. Въ тия три състояния се заражда Разумното и Великото въ живота, азъ го наричамъ „Божественото” - туй, което осмисля живота. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за реалното, ВѢРВАТЪ ВЪ ЕДНО, А ОТРИЧАТЪ ДРУГО. НИЕ ВСѢКОГА ОТРИЧАМЕ РЕАЛНОСТЬТА НА ОНИЯ НѢЩА, КОИТО НЕ СЪДЪРЖАТЪ ВЪ СЕБЕ СИ БОЖЕСТВЕНОТО. Сѣнкитѣ сами себе си отричатъ. Туй, което се проявява и изгубва, е прѣходно. Слѣдователно, дали ние го поддържаме или не, то се явява и изчезва самò по себе си. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъль, която се появява и изчезва; вие не можете да се уповавате на едно ваше дѣяние, което е прѣходно. Защото то ще замяза на слѣдното: често американскитѣ милиардери си правятъ за удоволствие палати отъ ледъ – тамъ, на сѣверъ, въ Америка. Съсъ стотици хиляди долари даватъ за палати отъ ледъ, украсяватъ ги, но щомъ дойде лѣтото, цѣлиятъ този палатъ се стопи, изчезне. Често и ние на земята съграждаме такива ледени палати. Сега има богати хора, учени хора, но зданието имъ е съградено отъ ледъ. Красиво е туй здание, но само зимно врѣме. Дòйде ли пролѣтьта, всичко това се стопява. И когато нѣкои питатъ: „Това не е ли реално?“, азъ отговорямъ: това е реално само зимно врѣме, а лѣтно врѣме не, защото изчезва. И когато ние казваме на богатитѣ хора, че тѣхното богатство е единъ американски палатъ отъ ледъ, ще кажете: „Какъ тъй, реално е!“. Зимно врѣме може да разчитате на вашето богатство, но лѣтно врѣме не можешъ да разчиташъ.” (1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг:125-126)

 

 

25.09.2019 г. 16,04 ч.

 

ВСЕКИ ОТ НАС ИМА СТОТИЦИ, ДЕСЕТКИ ПОЗНАТИ, които някога са казвали, че ни обичат, че са ни приятели. Защо в даден момент престават да ни търсят и ни отписват „завинаги”? Слава Богу, има и такива, в които Божественото не отпада никога – „Онази любовь – както казва Учителят, - която има между двама души - ТОВА е Божественото у тѣхъ. Докато ТУЙ божествено е у тѣхъ, ИМА любовь, има връзка. Но въ деня, когато дойдатъ близо до морето и тази вълнà мине и го заличи, тѣ не се познаватъ…”

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ често съмъ минавалъ по варненския брѣгъ, и тамъ младежи съ бастунитѣ си пишатъ, и всѣки пише споредъ степеньта на своето развитие. Гледамъ нѣкѫдѣ написано: „Аа, СЛАДКА е любовьта!“, но послѣ мине нѣкоя вълнà - и писаното изчезне. Другъ е писалъ: „ПАРИЦИ трѣбватъ въ този свѣтъ“. Казвамъ: този е „по-уменъ”, но дòйде вълнàта - и то изчезне. Трети писалъ: „ЗАКОННОСТЬ трѣбва въ този свѣтъ!“ - Мине вълнàта - и ТОВА изчезне. И всички все пишатъ край морето, но и отъ млади и отъ стари, кой каквото е писалъ, нищо не е останало досега. И азъ наричамъ съврѣменния животъ едно бурно море, при което ние пишемъ своето щастие - все любовни писма, обѣщания: ТУЙ ще изправимъ, ОНУЙ ще направимъ, но досега никой не е направилъ това, което е ТРѢБВАЛО да направи. Като казвамъ „никой“, подразбирамъ оня, който живѣе при брѣга на морето, а не далечъ отъ него. Тѣ пишатъ по цѣлъ день, но азъ казвамъ: не се задържа туй писмо. Когато загубите вашето Божествено, не е ли минала тази вълнà, че е заличила вашето любовно писмо?... Когато си е заминала вашата дъщеря, когато учениятъ е изгубилъ своя умъ, не е ли пакъ тази вълнà? Навсѣкѫдѣ тази вълнà заличава! - Защо? - Защото ние не слушаме. - Кого? — НЕГО. - Кое? — Това, Божественото. Сега на всѣки единъ човѣкъ трѣбва да му доказвамъ дали има туй божествено - или не. Именно туй, Божественото - ТО е стабилното; онази любовь, която има между двама души - това е Божественото у тѣхъ. Докато ТУЙ Божествено е у тѣхъ, ИМА любовь, има връзка. Но въ деня, когато дойдатъ близо до морето и тази вълнà мине и го заличи, тѣ не се познаватъ…”(1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг:128-129)

 

 

25.09.2019 г. 17,39 ч.

 

ПОЧТИ НА ВСЯКА СТРАНИЦА В СЛОВОТО ИМА ПОНЕ ПО ЕДНА ФУНДАМЕНТАЛНА МИСЪЛ, която може да съкрати с 25 хиляди години еволюцията на всеки, който би я разбрал и приложил в живота си. Обаче има и примери или спомагателни мисли, които нямат тази сила – те са само за свръзка. Ето една от тях, която обаче е подходяща тук, за да се изнесе още веднъж един от случаите, когато Божественото действа безотказно и незабавно.

УЧИТЕЛЯТ: „И какъ бихте обяснили, да кажемъ, следното: единъ г-нъ дòйде и ти иска пари назаемъ, казва: „Слѣдъ 4-5 мѣсеца ще ти ги върна, азъ съмъ честенъ човѣкъ, баща ми е честенъ, майка ми…“. Но слѣдъ 6 мѣсеца го нѣма никѫдѣ: търсишъ го, търсишъ го - нѣма го. Питамъ: защо този човѣкъ не устоя на думата си? Казвамъ: тази вълнà е минала и заличила неговитѣ задължения. Казва: „Нѣма да ти ги дамъ, СВЪРШЕНА работа - ако искашъ, дай ме въ сѫдъ“.”(1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг:128-129)

ЖИВЕЕМ В ЕПОХА, В КОЯТО СЕ СЧИТА, ЧЕ ХРИСТОС Е УМРЯЛ ПРЕДИ 2000 ГОДИНИ, ЧЕ УЧИТЕЛЯТ, КОЙТО Е ГОВОРИЛ НА БЪЛГАРСКИ, СИ Е ОТИШЪЛ ЗАВИНАГИ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1944. В каквото и да вярваме, както и да мислим, Божественото никога не е преставало да помага и да спасява. Дали Христос и Учителят са си отишли или все още действат и персонално, това е въпрос на слух, на зрение. Ако някой ги има, той няма да спре Тихия Глас, когато Той ни казва, че подаръците и благословенията не са спирали никога. С извинение пред тия, на които вече е разказван един от тия случаи или са го прочели, тук той ще бъде изнесен още веднъж: В живота на приятелите през втората половина на миналия век и в началото на настоящия е имало мигове, когато Небето сипе щедро подаръци. Например, казва ни всеки да си намисли по едно желание, което То ще изпълни. И това СЕ Е СЛУЧВАЛО – не само при Учителя до 1944 г. Ако нещо би престанало след театралното погребение на един Учител, това би означавало, че той не е Учител. Ако Христовите ученици не бяха извършвали чудеса и изцеления след мнимата смърт на Учителя им, щеше ли този Учител да е истински? И така, в началото на XXI век идва на гости в България една американка, която е усетила себе и като последователка на българския Учител и прекарва всяка година у нас за дълго време, за да се грижи за най-добрата си приятелка в Бълария, понеже българите от едно братство нямат този навик. Събират се трима души в един дом, едната е тя. Тъй като истинска любов и хармония между двама или трима души непременно извикват Божественото, това се случва и при тази среща. Някой отгоре казва, че всеки може да си пожелае нещо, и то ще се изпълни. Това вече се е случвало на два пъти през предишните години - хората след време споделят, че пожеланото на всеки се е изпълнило (доколкото желанията на някои са били по-предметни и краткосрочни. Никой не е длъжен да сподели желанието си, ако то е дълбоко интимно и очаква изпълнение в неопределено време). Тримата си пожелават по нещо и отварят очи. В същия миг звъни телефонът на американката – обажда й се най-добрата приятелка отвъд океана. Чужденката развълнувано й казва: „Моментално си пожелай нещо, в момента Небето ДАВА!” Тя не пита важи ли благословението и за четвърти човек – вярата й е непоклатима. И ние не питаме важи ли - замълчаваме си, за да не се смути Присъствието и хармонията. ТОЧНО СЛЕД 10 МИНУТИ ПРИЯТЕЛКАТА Й ЗВЪНИ ОТНОВО И ПЛАЧЕ СИЛНО – ЧУВАМЕ Я ПО ТЕЛЕФОНА. Не може да си вземе дъх, най-после се окопитва и разказва какво се е случило. СТАНАЛО Е В РАМКИТЕ НА ДЕСЕТ МИНУТИ – както се казва, ПОКАЗНÒ. Ако някой влиза в акàша, може да провери. Няколко минути, след като тя си била формулирала желанието, влязъл мъжът й и изсипал на масата една чанта с пачки долари. Тя казва – „Извнявам се, може да съм грешна, може да изпуснах голям шанс, но аз си поисках ПАРИЧКИ. Нали знаеш – ипотеката виси над главата ни и вече щяха да ни изгонят”. Какво се било случило? – Мъжът й рзказва: „Идвам си аз към къщи и след пресечката спира до мене оня – нали знаеш?” - Някой си му бил дължал хиляди долари и се бил заклел, че няма да му ги върне никога. Същият сега спира с колата си, отваря вратата и му подава една голяма чанта, вика: „На, дръж, влàчи!...” Мъжът й взима чантата машинално, още не може да осъзнае какво става. Секунди след това другият излиза от колата и вика: „Кой ме би по главата да ти ги давам?!!...”

 

 

25.09.2019 г. 20,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега азъ ви проповѣдвамъ, нали, и вие искате да възприемете Божественото. Но тъй, както ви гледамъ - красиви сѫ лицата ви… - азъ ви считамъ като наслѣдници, които очакватъ нѣкой богатъ роднина - като умре, да се отвори завѣщанието… И всѣки отъ васъ е много сериозенъ: „Колко ли ми се пада отъ това наслѣдство?...“ И седи сериозенъ, мисли…. Каква ли „философия” има въ него? — Мùсли колко ще вземе, нищо повече! А други казватъ: „ВЕЛИКИ мисли има той…“. Нѣкоя мома седи много сериозна, казватъ: „Колко е благородна!“ Но и тя мисли сѫщото: колко струва нейниятъ възлюбенъ… Моралътъ е ТАМЪ: „колко струва”… ”(1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг:129)

ОТНОВО НЕЩА, които могат да минат само като фотография на недействителността, която минава за действителност. Като поредната констатация на Учителя, който нерядко е разочарован даже от слушателите си. Обаче тя пак е повод да погледнем нещата в дълбочина, въпреки че в беседите всеки пример се обяснява и води до много по-голяма дълбочина.

 Наистина, повечето религиозни са точно като светските: макар и идеалисти, почти постоянно „медитират” върху планините от пилаф, който ще им се падне законно в рая, понеже много са се молили и са вършили добрини. Други, като чуят или прочетат за чудесата, които се случват на някои други, казват си: „А защо не се случват на мене? Защо не ми се паднат толкова пари; защо цял живот всичко ми върви наопаки или много „мижаво”, въпреки че съм вегетарианец и общо взето порядъчен, честен, чист и добродетелен? Цял живот чета слово и мъдрости, живея все за другите, все за другите, а…” - Първо, така може да е писано в съдбата на някого за това прераждане. Второ, все още имаме очаквания ЗА СЕБЕ СИ, дори и да са за живота на небето. И трето – на КОЕ Слово вярваме и на КАКВИ мъдрости, какво правим за тях? Искаме ли, очакваме ли компенсация от хората или от Бога? Какви цели, какво чувство за дълг и към кого, какви фантазии ни се въртят около главите? Кому вършим добрини и по какъв начин, какви са тия добрини? Правят ли те съществата и хората по-чисти, по-здрави, по-разумни и мъдри, по-добри?

 

 

25.09.2019 г. 15,05 ч.

 

КАК ДА РАЗЛИЧАВАМЕ ХОРАТА-АНГЕЛИ И АНГЕЛСКОТО В НАС ОТ ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА И ХОРАТА-ХИБРИДИ УЧИТЕЛЯТ: „Този, който се е домогналъ да стане ангелъ, Божественото е ВѪТРѢ въ него и нѣма раздвояване дали да постѫпи така, или не. Въ ума си той има ЕДНА мисъль, ЕДНО желание, ЕДНА воля, която да извърши ВЕЛИКОТО; воля, съ която може да свърши ВСИЧКО.”(1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг:125-126)

ТУК ОТНОВО СЕ УТВЪРЖДАВА най-високата цел на психическата еволюция: единството на съзнанието. Божеството, ангелът, интегрираният човек има в даден ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН период САМО една централна мисъл, ЕДНО централно желание, ЕДНА централна воля. Такива има и в ада и от ада, но те не служат на Великото, на Бога. Другаде Словото разширява определението за ТОТАЛНИЯ човек или ангел с качествата на УНИВЕРСАЛНИЯ човек. Тоталният наистина мисли, чувства и върши САМО ЕДНО НЕЩО със 100% от силите си в 100% от будното си време. ИМА такива божества и ангели; много архати, отшелници и гении са също такива. Универсалният Човек, Учителят, Ученикът изучава МНОГО предмети, има МНОГО практически занимания, има и обича МНОГО приятели, учители, съученици, ученици и познати. Ако иска да бъде „отличник”, той живее ПО СТРОГА ПРОГРАМА. Обаче тоталният човек и универсалният човек още не са съвършени: СЪВЪРШЕНСТВОТО ИСКА БАЛАНС НА ТОТАЛНОСТ И УНИВЕРСАЛНОСТ. Съвършеният Човек е тотален от 51 до 99 на сто. Значи, има различни видове съвършени богове, ангели и человеци: универсалността им варира от 1% до 49%.Тоталният слуша и изпълнява импулсите на вътрешния си глас 100%, но ако не желае да стане ученик, приятел, служител и слуга, Бог го изгонва от рая. Ако универсалният 100% се разкъсва от външни интереси и самарянства и не изпълнява УНИКАЛНОТО предназначение на духа си, на монадата си, също натежава и пада с главата надолу в чистилищто или в ада. Някой ще каже: „Ама аз през всичкото си будно време се грижа за деца, близки, възрастни, безпомощни, сираци, приятели, кучета, котки, гълъби и пр. – ТОЧНО ТОВА е импулсът на духа ми!”. Там е работата, че това е импулсът на СЪРЦЕТО И ДУШАТА, а не на духа на човека. Духът СЪЩО бива социален - той може да се пожертва, да извърши подвиг и планини от подвизи, да даде и живота си за другите, но това още не е УНИКАЛНОТО предназначение на монадата му, понеже по същия начин са постъпвали и други. Всеки, който е роден от Бога, трябва да извърши и да остави на вселената нещо АБСОЛЮТНО РАЗЛИЧНО И УНИКАЛНО, което НИКОЙ НИКОГА НЕ Е ИЗВЪРШВАЛ И НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА СЪЗДАДЕ И ИЗВЪРШИ В ИСТОРИЯТА НА БИТИЕТО. Ето защо и най-универсалният ученик трябва да оставя периодично поне един процент сили и време, за да сътвори и остави на вселената нещо НЕСЪТВОРЯВАНО досега във всемира и каквото никога от никого няма да бъде сътворено същото. За Бетовен това може да е Деветата симфония, за „обикновения” човек – създаването на дете. Имало ли е, има ли, ще има ли някога две напълно еднакви деца, дори и външно да са близнаци? По същия начин и най-великият архат или гений трябва да си оставя периодично поне по 1 процент сили и време, за да бъде СЛУЖИТЕЛ, СЛУГА, УЧЕНИК. Който не осъзнава и не прави това, понеже няма милост или мисли, че от него по-умен няма, ТОЙ Е ГОРДЕЛИВ. Над героя, гения и архата са Учителите, Учителят, Бог. Има закон: колкото и да е уникална монадата на едно същество, над него в еволюцията АБСОЛЮТНО ВИНАГИ ИМА НЯКОЙ ПО-СЪВЪРШЕН. И НЕ САМО НЯКОЙ, НО ЦЯЛА ЙЕРАРХИЯ. НЕ САМО НА НЕБЕТО, НО И НА ЗЕМЯТА. Ако не вярваме в това и не искаме да открием по-съвършения от нас, да му се „поклоним”, да му поднесем даровете си и да седнем на последния чин да се учим от него и да му струдничим, ние сме ГОРДЕЛИВИ. За такъв, дори и да е божество, издигането на стъпалото на ВЛЪХВАТА е немислимо. Посвещението и рангът ВЛЪХВА е входната врата в Центъра на Пентаграма, в божествения свят, също както Вярата в Истинското Слово Божие е входната врата в по-долния цикъл на Ученичеството. Дори и някой да е защитил през хилядолетията посвещенията на Пророка, Апостола, Мъдреца, Мистика и Белия Маг (Бялата Сестра и Белия Брат) и така да е завършил семестриално човешката си еволюция, той все още може да не е напълно смирен. Смъртните гении, смъртните светци, горделивите окултни ученици и даже много архати не копнеят да станат ВЛЪХВИ – те искат да са ФАКТОРИ. Онзи, който не е станал ВЛЪХВА; онзи който се съпротивлява, когато Бог влъхва в духа и душата му Разпознаване, Смирение и Преклонение, той няма скоро да влезе в Периферията на Божествения свят, където са Майките Божии, Невестите Божии и Любимите Божии, нито в Центъра на Божествения свят, където са Младенците, Светиите и Учителите.

25.IX.2019 г., 14:47:29

 

 

26.09.2019 г. 18,11 ч.

 

ФИЛМЪТ, КОЙТО ИЗГЛЕДАХМЕ, Е „SAINT PAUL” от 2000-та година. Рискът да се публикува тук, без да е гледан предварително, се оказа основателен: интуицията е била вярна. Хубаво е, че не се постна този от 2018 – няма защо да се дават обяснения и аргументи.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО:„Апостол Павел ще ви покаже още по-превъзходен път” (6.Х.1940, „Работа за цялото”)

„Като се говори за апостол Павел, виждаме едно интересно съчетание на прояви в неговия характер. Той е човек на ума, високо интелигентен, а същевременно краен фанатик. Фанатизмът му достигал дотам, че той бил готов да преследва всеки, който не вярва като него. Затова той гонел християните по това време и ги предавал на първосвещениците. Павел, който бил толкова ревнив за своята отческа вяра и който искал да я наложи на всички, ТОЙ, именно, бил избран от Бога за разпространител на Неговото Слово. Бог се явил в Дамаск на Анàния, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва „Права”, и попитай за някого си на име Савел. Иди, защото съсъд избран Ми е той да носи името Ми пред народи и царе, и пред синовете Израилеви. Аз ще му покажа все, що има да пострада за името Ми.“ Павел нанасяше страдания на другите, но Бог каза: „Аз ще нанеса тези страдания на него - ще му покажа все, що има да пострада за името Ми“ Апостол Павел отиваше да бие Христовите последователи, но Господ заповяда НЕГО да бият: удариха му три пъти по 39 и след това той написа много хубаво послание, в което казваше: „Братя, не си отмъщавайте!“ По-напред казваше: „Огън, страдания за тях!“ Като го биха, той казваше: „Братя, не си отмъщавайте! Казано е, че отмъщението е Божие, но вие живейте в Любов!“ Той РАЗБРА страданието и след това написа за Любовта в 13-та глава от първото Послание към Коринтяните: „Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не безобразства, не дири своето си“. Дойдоха му нови мисли. Но кога дойдоха? Колко страдания мина апостол Павел, докато дойдат тия нови мисли!”(20 май 1923, „За Името Ми”)

„Апостол Павел се оплакваше, че му се дало един ангел сатанински да го мъчи. Три пъти се моли на Господа, ако може този ангел да се отнеме. - Ако този ангел не беше се дал на апостол Павел, щеше да бъде два пъти по-лошо. Благодарение на този ангел, той се повдигна. Казва му Господ: „Достатъчна ти е Моята благодат. Ако отнема от тебе този ангел, в тебе има нещо още по-лошо, ще изпъкне навън“. На човека е свойствена една гордост, и ако злото го няма в човека, човешката гордост би създала едно зло, два пъти по-голямо от туй зло, което съществува.”(7 март 1943, „ Новата идея”)

„Апостол Павел имаше една опитност, че като се качи на третото небе, видя и чу много неща. Апостол Павел казва: „Кой ще ни отдели от любовта на Христа?“ - Нищо в света не е в състояние да ни отдели от любовта! От любовта не може да ни отдели нито смъртта, нито страданието, нито настояще, нито бъдеще.”(27 септември 1942, „ Бъдещото верую”)

„Апостол Павел е писал много велики, свещени неща, но къде са те днес? Някои от тях изнесоха пред света, а повечето скриха. Един ден ние ще извадим всичко онова, което Христос, както и апостол Павел, са писали. Много от апостолските Послания са скрити, но някога те ще излязат налице. В Бога всичко е записано, Той държи сметка за него. Тези Послания, които са скрити, ще се дадат някога на разумните, на готовите ученици. Как ще им се дадат? – Във време на сън. Някоя вечер ще им дадат да прочетат тези Послания - и на сутринта, като се събудят, те ще си спомнят цели пасажи от прочетеното през нощта и ще го възпроизведат. Който е готов за тази работа, той ще може да чете и самите Послания.”(28 април 1926, „Здравословни условия”)

„Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. ”(3 февруари 1924 г, „Плодовете на Духа”) /”А плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” - Галатяном 5:22)/.

„Като стискаше дяволът апостол Павел, онзи трън в петата какво беше? - Три пъти се моли Павел на Господа, и пак му каза Господ: „Достатъчна ти е Моята благост!“ Бог искаше да каже: „Ти няма какво да се безпокоиш с твоите трънчета. Ти дай свобода на Господа - и ти като Му дадеш свобода, Аз ще се разправя с твоите тръни.”( 22.X.1933 г, „Слушайте Го! Дай свобода!”)

„Според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните.”(24 април 1921, „В рова на лъвовете”)

„В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие; нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва.“(6 юли 1914, „Любовта”)

КОЛКОТО И ВЕЛИКИ СЛОВА ДА Е НАПИСАЛ АП.ПАВЕЛ ЗА ЛЮБОВТА И НА ДРУГИ ТЕМИ, той по онова време има и своите заблуди и ограничения. През вековете те водят до големи недоразумения и даже трагедии и това създава кармични последствия. Не е тук мястото да се анализират подробно, но може за бъде напомнено за някои от тях и после да се види какво казва Учителят за естеството на Павловия авторитет. Някои изследователи са на мнение, че Ап. Павел – „като пастир на душите” – ни наставлява да стоим далеч от водещите безнравствен живот, а Христос – „Господарят на душите” – се обръща именно към тези хора в някои от най-вдъхновените си слова. Ап. Павел нарича църковния брак „честен“, докато извънбрачното съжителство винаги е било определяно от християнския морал като "грехът на блудството и разпътството". Да си припомним и думите на ап. Павел: „Мъжът е глава на жената“ и "„Жената да се бои от мъжа си“ (Еф.5:33) или «жените трябва да се подчиняват на мъжете си като на Господа». В посланията си към римляните той казва:"Тия, които вършат /нечестиви/ дела, са достойни за смърт." Апостолът издига някои норми и забрани към жената като принципи на поведение в обществото, но и към мъжа (напр., осъжда жените с къса коса и мъжете с дълги коси). Да си припомним и познатите думи на ап. Павел: “А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж” (ІКор. 7:10); или “Свързан ли си с жена, не търси развод” (І Кор. 7:27). Подобни канони, изказани от най-авторитетен апостол, дават порочни плодове и в църквата. Католическата Църква по отношение на развода е още по-крайна от православната. Тя счита, че едно от качествата на брака е неговата „неразтрогваемост“. По тази причина, развод не се разрешава от нея, нито пък втори брак. Това се прави само по крайно изключение в много специални случаи, а за короновани особи често се налага разрешение за такова „безобразие” да даде лично папатa.

УЧТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Не се основавайте на авторитети! Щом дойдете до любовта - НИКАКВИ авторитети! Нито себе си туряйте авторитет. В любовта никой не може да бъде авторитет. Единственият авторитет е самата любов за себе си. Туй, което ТИ си опитвал, ТО е авторитет. Туй, което не си опитвал, не е авторитет. - „Ама апостол Павел ТЪЙ казва…” - Безразлично какво е казал Апостол Павел, то си е за него. /.../. Щом дойдете до любовта, ще я изучавате без авторитети. Изучавайте я както трябва, не изучавайте любовта с авторитети. Апостол Павел бил казал… - Моите почитания към апостол Павел, но колкото за любовта, апостол Павел не е авторитет. Единственият авторитет досега е Христос!”(25 януари 1942, „Не съдете, но садете!”)

„Апостол Павел едно време и той беше роб - и той съизволяваше с избиването на християните. Срещна го Христос, той тръгна подир Христа и Христос го спаси. Павел казва: „На моите очи имаше люспи, които трябваше да паднат.“ Тези люспи - това е КРИВИЯТ начин на мислене. АКО СЪВРЕМЕННИТЕ ХРИСТИЯНИ РАЗБИРАТ, ТОГАВА ТУЙ, КОЕТО ОЧАКВА ЧОВЕЧЕСТВОТО, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ. Ако християните разбират дълбокия смисъл, ако биха концентрирали умовете си, те биха изменили умовете на цялата Земя.” (17.XII.1933 г, „Освободеният роб”)

И ТАКА, ИМА ХИЛЯДИ ИЗСЕДВАНИЯ И МНЕНИЯ ЗА РАЗЛИЧИЯТА В УЧЕНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ ОТ ОРИГИНАЛНОТО УЧЕНИЕ НА ХРИСТА. Не само апостолите, но и светиите много често изопачават истината, и просветителите. Хвала на истинските будители и просветители, обаче много от тях поставят над всичко друго знанието, пишат книги и четат лекции, избягват братския живот, а според ап.Павел, ЗНАНИЕТО ВЪЗГОРДЯВА. Не само това, но нежеланието на мнозина, които минават за авторитети, апостоли, посветени, мъдреци, светии и пр. ДА СЕ ОБЕДИНЯТ И ДА СИ СЪТРУДНИЧАТ, да не враждуват мисловно и словесно един с друг и да разцепват по този начин Божието стадо, ПРАЩА РАЗРУШИТЕЛНИ ТОКОВЕ КАКТО ВЪРХУ ПЛАНЕТАТА, ТАКА И ВЪРХУ ЧОВЕЧЕСТВОТО, ДОРИ И ПО ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА. Ето, и досега църкви, идейни и религиозни общества се гледат изпод вежди и не се разбират, но не подозират, че по този начин предизвикват природни бедствия, катастрофи, епидемии, падения, самоубийства, войни пр. Дори най-вътрешните лидери в най-елитни езотерични учения даже и не помислят да се признаят един-друг, да си гостуват, да се лансират взаимно. В момента човечеството се опасява повече от всякога от избухването на Трета световна война. Духовните авторитети не подозират, че вината няма да е в правителствата, политиците, търговците, военните и пр. Те са само ПРИЕМАТЕЛИ на отчуждението, което съществува между „най-еволюиралите”. Именно затова Учителят в България изказва още през 1922 г. думите, които почетохте по-горе и които не важат само за християните: „АКО СЪВРЕМЕННИТЕ ХРИСТИЯНИ РАЗБИРАТ, ТОГАВА ТУЙ, КОЕТО ОЧАКВА ЧОВЕЧЕСТВОТО, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ.”

 

 

27.09.2019 г. 21,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Истинската наука се състои само въ това основно начало — да се научимъ да любимъ. Кого? — Оногова, Който живѣе въ насъ. Можешъ ли да бѫдешъ всѣкога готовъ заради Онзи, Който живѣе въ тебе, да не кажешъ обидна дума никому? Можешъ ли заради Този, Който живѣе въ тебе, да не убиешъ никого? Можешъ ли заради Този, Който живѣе въ тебе, да не откраднешъ нищо? Можешъ ли заради Този, Който живѣе вѫтрѣ въ тебе, да не обезчестишъ никого? Туй е ОТРИЦАТЕЛНАТа страна. А сега, можешъ ли заради Този, Който живѣе въ тебе, да пожертвашъ всичко? Но като казвамъ „всичко“, разбирамъ ДА ДАДЕШЪ ВСИЧКО ИЗЛИШНО. И когато у насъ се родятъ тия желания, ТОГАВА ние ще познаемъ Онзи, Който живѣе въ насъ.”

(1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг:132-133)

ОНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ! Обаче нека разгледаме някои от тях подробно.

1.Да любим Онзи, Който живее в нас, не значи да Го любим само вътрешно, молитвено и абстрактно, но и НА ПРАКТИКА в Неговата МНОЖЕСТВЕНА форма в битието: ВЪВ ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА, СЪЗДАДЕНИ ОТ НЕГО И ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ САМИЯ НЕГО. Физически ВСИЧКИ е невъзможно във веществения им вид и в третото измерение, но има етерни и други дейности и среди, чрез които можем да им въздействаме и да се обменяме с тях даже физически по КВАНТОВ начин в КВАНТОВАТА физическа вселена, т.е. моментално и навсякъде. Това става чрез посрещането на изгрева, дишането на чист въздух, пиенето на чиста вода, приемането на чиста храна. Чрез интензивното движение сред природата, особено в планните. Чрез живота и общуването със сродни души, които предават квантовия ефект от взаимодействието ни на веригите си от сродни души по цялата вселена, а тия вериги ги предават от своя страна на всички останали същества и царства, създадени от Бога.

2.Не само да не кажем обидна дума, но да не допуснем обиждане на някого и в ума си, и в сърцето си. Не само да не се допусне обиждане, но да протече и любовно благословяване от наша страна;

3.Убиването на някого не е само унищожаването на тялото му, но и убиването на милиони клетки и неврони в него, когато го мразим, осъждаме, клеветим, назидаваме, апострофираме и пр. Когато го заливаме с физическата си или астрална нечистота.

4.Кражба не е само открадването на предмет или нещо друго физическо. Има и крадци на енергия, крадци на живот. Има ЕГРЕГОРНИ крадци: крадат имената и авторитета на истинските Учители, за да се представят като техни продължители. По този начин те изпиват ума, здравето и живота на повярвалите в тях.

5.Обезчестяването на някого в простонародното разбиране (Учителят често ползва и думата „изнасилване” вм. насилвне) е не по-малко престъпно и на десетки, стотици други равнища. Те са тъй много и тъй разнообразни, че не могат да бъдат обект на изреждане тука. Както и в другите случаи, ние сме виновни за този грях не само с директни думи и действия, но и когато го извършваме в сърцето и мисълта си.

6.Пожертването на всичко не означава да се лишим заради някой друг от БАЗАЛНАТА си „собственост”, подарена ни от Бога.. Собственост тук е в кавички, понеже и духът, и душата ни, и умът и сърцето и тялото ни са собственост на БОГА. Всичко това е „инвентар” на Бога, който се води на строг отчет. Това, че ние правим с него каквото си искаме или не го ползваме както Бог иска, то е друг въпрос. Да оставим засега настрана начините, по които се оставяме да ни ползват „инвентара” егоистични и несъзнателни същества; да се спрем поне на ЕНЕРГИЯТА, която разпиляваме за тях и за саморазрушителните наши навици. Всяко същество, създадено от Бога, има внедрен ЛИЧЕН капацитет от енергия, която е нужна а неговото нормално функциониране. Ако ние си позволим да пръскаме БАЗАЛНИЯ си енергиен капитал за други същества, дори и от „любов”, добродетелност и благотворителност или от тщеславни амбиции, от чувство за дълг; ако разрушаваме организма си със свръхнатоварвания или с нечисти идеи, енергии и субстанции, приемани отвън, ние принуждаваме Природата да включва резервите си, за да ни реанимира.Тия резерви обаче не са безкрайни - и тогава има ПОСЛЕДСТВИЯ. Най-последното от тях е Смъртта.

 

 

28.09.2019 г. 08,36 ч.

 

Едно АБСОЛЮТНО СЪВЪРШЕНСТВО - дар за Вечността и Вселената от Абсолютното Съвършенство : : чрез ЕЛЕАЗАР : : 3.09.2019

ТРЕВИЧКАТА

 (Първа идея за размишление)

Какво казва Дзен... Жестокият и силен вятър не може да изкорени тревичката, защото тя не се бори, не казва, че вятърът е зло; тя не се бори, тя танцува с вятъра, за разлика от гордите дървета – и тя оцелява. Тя е същество на Лекотата. Големите дървета се чупят, падат, а тя сякаш е като дервиш: танцува си радостно и въобще не забелязва вятъра, ураганът нищо не може да й направи. Искам да кажа: тревичката – това е фината енергия в човека, тънката, която е изгубил; отново говорим за Същността и Лекотата. Що е тревичката? Тънка енергия (в човека), фина енергия: тя е чудо за урагана. И той се чуди как така тя танцува тихо и игриво, докато големите дървета (тоест: големи религии, големи учения, големи авторитети) ще бъдат съкрушени от самия Бог. Казано по друг начин: всички големи учения и религии (за партии въобще да не говоря, те предварително са си отишли) – те ще бъдат сразени от Божия Вятър, но тревичката – това е онзи тих, скромен, Съкровен, Истинен човек. Той не е вярващ, забележете! Не бъдете вярващи, не бъдете религиозни, а Истинни – това е Същността в Дзен. В Дао е малко по-различно, след време ще говорим и за това. Този човек – Истинният, Лекият, той ще устои. И тук въобще не става въпрос за оцеляване, а за Себепознание: това е друга Пътека. Учителя го е казал: „Тези, които живеят за едното оцеляване, никога няма да Ми станат ученици“ – тъй като най-важното нещо не е оцеляването, а да си посветиш живота на Бог и на Истината; оцеляването е нещо второстепенно. Силният вятър няма метод срещу тревичката: той е безпомощен, нищо не може да направи. Тя е Истинност, ефир, отвъд вятъра. Тя се е посяла на друго място, посяла се е в Истината и в Безкрая. Тук е много смешно да питаш тревичката: „Ти кръстена ли си? Палиш ли свещи?“ – това е трагедия! Тази тънка енергия няма корен в този свят, тя е от ефира – както казах, – тя е неуловима, тя е химн на фината енергия. Тази тревичка дори се покланя на вятъра и така го отстранява – той даже не може да разбере за какво става въпрос. Тя го отстранява с поклон: това е фин извор на жизнената сила – в нея е Възходът. Вятърът знае, че има Тайна в нея, но не може да си я обясни – това е Мистерия. Силата на тревичката е в нейното Смирение. Само ще обясня: смиреният човек няма знания – той е Любов, той е в Бога, той е Нищо. Казвал съм: не можеш да обидиш смирения човек, защото него го няма. Кого ще обидиш? Не можеш да обидиш вятъра. На обидите той танцува, той пие Нектар... А Истината е всякога близо до Смирението. Тревичката казва на силния вятър: „Бог е Единственият Господар, само на Него се кланям!“; а голямото дърво (или гордият човек) казва: „Аз съм силен! Аз съм авторитет! Аз съм Титаник!“. Вие сте чували: Титаник е правен от професионалисти (сещам се за една шега) и затова се сгромолясва; Ноевият ковчег е правен от аматьори, почти не са разбирали нищо, каквото им каже Простотата – и те царуват. Значи, казва: „Аз съм Титаник“ и се сгромолясва; и от нещо голямо става нещо малко; но тревичката е малка, а малкото расте. Малкото става смирено и все повече расте. Нищо не струва ураганът пред Тайната на Смирението. Тревичката – това е Смирението, което е уловило Покоя в себе си. Тревичката живее леко, тихо и смирено, без бреме в себе си. В Библията е казано, в Матея (11:30), Христос казва: „Защото Моето иго е благо; и Моето бреме е леко“ – Той живее в Същността. Да внесеш Лекота в едно бреме е тънка Наука. То е нещо от Висшия свят; това нещо не можеш да го измислиш, трябва да го носиш в себе си, трябва да носиш Бог в себе си – защото Бог е Лекотата, а Христос Го носи. Това е нещо от езика на ефира. Дзен е Учение за Лекотата – и Той е уловил Гласа на Висшия свят. Любовта е живата сила на Лекотата. Тревичката е безкрайна Лекота – това е Царство Божие. Наблюдавайте учените, философите и свещениците: това е тежка категория, те са тежки, те са във времето. Един голям учен философ искал да отиде и да намери Буда, за да спори с него... Отишъл, намерил го и като го погледнал – Буда бил в Нирвана, в Безкрая (Буда въобще е от там. След време ще говорим и за Буда...) – той занемял. Буда сякаш бил от друг свят: извисен, неземен, царствен и Божествен. Той разбрал, че тука спор и философия нищо не струват. Буда е отвъд всяка ученост и философия – в него няма спор; в него е Нищото, Великата Реалност, Тоталната Истина. Как може да спориш с такова нещо! Буда – това е Пустотата, Безкраят. Не можеш да спориш с Пустотата и с Безкрая. Тази Пустота, тази Лекота е Тайнознание: тя не е от времето, защото е Несътворена; тя е във всеки човек.

ВРЪЗКА КЪМ ЦЯЛАТА ЛЕКЦИЯ:

https://www.portal12.bg/Eleazar-Harash-Lekotata-i… 

 

 

29.09.2019 г. 20,51 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние ЗАТОВА сме дошли - да се научимъ КАКВИ СѪ НАШИТѢ ПРАВА, какъ да слушаме И КОГО ДА СЛУШАМЕ. Само тогава ще се върнемъ на Небето и ще бѫдемъ достойни негови граждани.” (1922.03.12н. Слушайте НЕГО.СИЖ5.1922.Съг:143)

 

НЕБЕТО СЪВСЕМ ЯСНО ВИЖДА НА КАКВО ПРИЛИЧАТ МНОГО ХОРА, които ни предлагат духовната си стока, какво представлява тази стока и какъв е нашият духовен вкус.

АБСОЛЮТНО НИКОЙ, който не е от Бога, не може да ни признае и даде правата, които са ни определени от БОГА! Напротив, всеки ни нахлузва съблазни, „права” и задължения, които са според представите на Матрицата и в угода на експлоататори от Матрицата.

КАК ДА СЛУШАМЕ е голяма тема, която трябва да се изучава като НАУКА.

 

Обаче КОГО да слушаме – ЕТО генералния и по-важен въпрос, от който зависи ВСИЧКО. Днес всеки слуша някой господар, който му подхвърля керемида и залък, а в много случаи – социалната или астралната мръвка. Други пък слушат само себе си, но не БОЖЕСТВЕНОТО в себе си. Трети слушат проповедници, които в никой случай не могат да заведат човека на Небето. Ето защо, както казва Мъдрецът, след смъртта си такива отиват при авторитетите, на които са били повярвали приживе, а не при Извора. 

 

 

29.09.2019 г. 22,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: /Не само в миналото, но днес всяка църква, всяка идеология казва/: „Въ НАШАТА шатра е спасението!“ - Не, никакви шатри! Ако живѣете въ шатри, вие сте въ учението на Мойсея и Илия, а ако живѣете безъ шатра, вие сте въ учението на Христа, ДѢТО ЦѢЛИЯТЪ СВѢТЪ Е ВАШЪ ДОМЪ. И, слѣдователно, учението Христово не е шатра, а е учение на АБСОЛЮТНА СВОБОДА. /…/ Трѣбва да се признае тази свобода на всички хора - и тогава ВСѢКИ е въ правия пѫть.”

(1922.03.12н. Слушайте НЕГО.СИЖ5.1922.Съг:143)

КАКТО ПОЧТИ ВСЯКО ПОНЯТИЕ В СЛОВОТО, шатрата също бива и положителен, и отрицателен символ, и синтетичен. Например, Учителят препоръчва всеки негов ученик да си има една малка шатричка, с която да скита по света. В символогията обаче, както е в горната мисъл, шатрата също е и символ на фанатизма, на ограничението. Не само тя – всяка постройка, която има стени и таван, е израз на някаква частна идеология или религия, на ограничени познания. Над тавана е НЕБЕТО – символ на ИСТИНАТА.

 Тук за пореден път Учителят разкрива и една извънредно желана от душите ни перспектива: да бъдем граждани на СВЕТА. Така живеят всички същества, които са завършили еволюцията си, всички културни човечества. Днес ние все още живеем в държавно-интимния робовладелски строй, във феодализма. Свободните цивилизции отгоре ни виждат зад решетки като в обори и кочини, в зоологическа градина. В далечното бъдеще ние също ще виждаме на кино сегашния социално-битов строй тъй, както днес гледаме на диваците с наколните им жилища, на робите и крепостните селяни. А ето, Учителят възражда една древна мечта на човешкия дух: да скитаме и живеем свободно по цялата земя, в цялата вселена. В бъдеще ще бъде както навсякъде в свободния космос: обикаляш където си искаш, влизаш свободно във всеки дом по света, без изключение. Във всеки частен дом ще има безплатна стая за гости с храна и постеля.

 

29.09.2019 г. 19,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Първото нѣщо: Любовьта е АБСОЛЮТНО добро! Азъ я наричамъ „АБСОЛЮТНОТО ДОБРО ВЪ СВѢТА”. Богъ се наслаждава като вижда, че всички сѫщества могатъ да живѣят /с любовь./” 1922.03.12н. Слушайте НЕГО.СИЖ5.1922.Съг:141-142)

 

Германецът Лукас Кранах Старши (1472-1553) е един от малкото яснозрящи живописци, който изобразява честно това, което вижда в рая, в най-вътрешното небе. Даже Микеланджело не смее да остави Бог и ангелите без парцали. Напълно без дрехи описва обитателите на рая и ясновидецът Емануил Сведенборг. Един Човек в България ни съветва да четем и изучаваме Сведенборг. Той, също като него, твърди, че всички богове, хора и ангели на небето са без дрехи, но дори себе си причислява към страхливците от нашата изостанала цивилизация, на които се налага да спазват нейния маскарад.

 

 

29.09.2019 г. 11,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато Божественото въ насъ почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисълъ, ТОГАВА ние почваме да разбираме какво нѣщо е Божествената Любовь. Когато ние почувстваме туй състояние, всѣки страхъ ще изчезне у насъ въ този свѣтъ и ще затрептятъ ОНИЯ вибрации, които досега вие не сте чувствали, и въ васъ ще се създаде НАЙ-ПРОЗОРЛИВИЯТЪ, НАЙ-ЯСНИЯТЪ УМЪ. Сегашнитѣ религиозни хора мислятъ, че за да стане човѣкъ духовенъ, трѣбва да оглупѣе…

 КОИ ХОРА ОГЛУПЯВАТЪ? – ХОРАТА НА ЕДНООБРАЗИЕТО.

(1922.03.12н. Слушайте него.СИЖ5.1922.Съг:133)

В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ЗЕМНАТА ФИЛОСОФИЯ И НАУКА ПОЧТИ ВСИЧКИ ВЕЛИКИ ЛЕЧНОСТИ са били дълбоко религиозни. В много от тях мистицизмът, религията, науката и любовта са вървели ръка за ръка, в някои гении цял живот всяко от тях индуцира с голяма сила другите им доминантни добродетели и таланти. Трудно е да се каже доколко във велики Посветени като Данте Алигиери божествената любов се е проявила по форма, съдържание и смисъл, доколко това се е въплътило в любовта му към земната жена Беатриче и нейния безсмъртен образ в „Божествена комедия” и доколко това за него е било синоним на Небесната Мъдрост. Едно е очевидно обаче, че свръхлюбовта и свръхемоционалността на такива необятни души не са попречили на ума им да си остане прозорлив и ясен на хиляди степени над средния ум на човечеството в тяхното време, а в някои случаи - и досега. Някои от тях са били и големи учени, с открития, които са положили основите и на днешните науки. Така че и дума не може да става че истинският мистик и човек на Любовта можел да оглупее… Той живее в една гигантска вселена от безброй най-разнообразни и много силни мисли, познания, открития, чувства, преживявания, вдъхновения, прозрения и пр.

 

 

30.09.2019 г. 17,10 ч.

 

ЕДНА СИНТЕЗА ЗА АВТОРИТЕТИТЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Високите планински върхове трѣбва да стоятъ далечъ отъ градовете, за да не хвърлятъ сѣнка. Съ други думи казано, големите авторитети, великите хора трѣбва да стоятъ далечъ отъ обикновените хора, за да не ги засенчватъ, да не ги спъватъ. Човѣкъ МОЖЕ да се уповава на известенъ авторитетъ, да се ИМПУЛСИРА отъ него. Той трѣбва да събужда мисъльта му, като сѫщевременно не го ограничава. Ако въ присѫтствието на нѣкой ученъ не мислите свободно, този ученъ не може да бѫде авторитетъ за васъ. Само Богъ може да бѫде истински авторитетъ за хората! Въпреки това, Той ТАКА се е скрилъ, че нийде не може да се намери. Отъ памти-века хората Го търсятъ - и все още не могатъ да Го намѣрятъ…” (1922.03.15м. Качества и проявления на волята.ДВП.1934.С:36)

МНОГО МАЛКО СА БИЛИ И СА АВТОРИТЕТИТЕ, които, въпреки изключителността и гениалността си, нямат в аурата и поведението си апломба на високомерието, горделивостта. Наистина, няма как талантът да не се откроява: както се казва – „светило под шиник не стои”. Някой път той е тъй велик и брилянтен, че му прощаваме гърменето на името му, известността, по някой път и позите. Но ако визираме в такива изключителни хора въплъщението на Духа, на Бога, тогава всичко си идва на мястото. Обаче знаем и за човеци, които искат да подражават на Бога в това отношение. Не е напълно невъзможно да скриеш името и образа си и да експонираш само проявата си. В бъдеще ще има светлинни завеси и други маски, с които даже спортистите с искра от Бога ще скриват самоличността си и ще блестят само постиженията им. Припомняме си гараф Алберт – любимия на Консуело (роман от Жорж Санд). Тия образи при нея имат прототипи, не са измислени. Консуело, като професионална певица, която е музицирала с най-известни музиканти на времето си, не може да няма професионално ниво на преценките си. Един ден тя проследява Арберт в едно подземие и застава пред вратата на една негова тайна стая. Чува го да свири на виола като бог! ПАГАНИНИ на виолата! Разкрива му се и го пита защо не обикаля света с това свирене – целият свят ще е в краката му. И не точно заради това – той има нулево тщеславие; просто, хората трябва ДА ЧУЯТ Божественото. Той й отговаря, че то се разпространява и от подземието му…

 

 30.09.2019 г. 13,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „На всѣки сто години се ражда по единъ гений въ свѣта. На всѣки хиляда години се ражда по единъ светия. На всѣки две хиляди години се ражда по единъ Великъ Учитель. Всѣка година се ражда по единъ талантливъ човѣкъ. Всѣки день се ражда по единъ обикновенъ човѣкъ. Всѣки часъ се ражда по единъ глупавъ човѣкъ.

 Тъй щото, който бърза, който иска да придобива нѣщата съ бързината на часоветѣ, той спада къмъ глупавитѣ хора. Който брои часоветѣ, когато се учи за Бога, той е глупавъ човѣкъ. Който брои днитѣ, той пъкъ се отнася къмъ обикновенитѣ хора.” (1922.03.15м. Качества и проявления на волята.ДВП.1934.С:34)

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/