1.09.2019 г. 11,52 ч.

 

ЗА ЧЕТЕНЕ НА 1 септември 2019 г. – НЕДЕЛЯ - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от нулевата секунда на четен час когато и да е. Повтаря се предишна публикация тук, синхронна с темата за интелигентността и ума, но с вариант на ЦЕЛИЯ разказ на Толстой за РАЗРУШАВАНЕТО НА АДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО МУ, а не само с линк към него.

20:30:00 ч. УЧИТЕЛЯТ: „Сега ние седимъ и казваме: „Този дяволъ да го нѣма въ свѣта!“ Каквото стане, все дяволътъ виновенъ… Ами че ДЯВОЛЪТЪ е създалъ всички условия за работа въ свѣта! Ако го нѣмаше дявола, какво щѣше да стане съ адвокатитѣ, най-първо; съсъ свещеницитѣ, съ лѣкаритѣ - нѣмаше да има болни хора?… Хората нѣмаше да се женятъ, дѣца нѣмаше да има. Всичко туй щѣше да бѫде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господъ МОЖЕ да го махне, но ще бѫдете горѣ въвъ въздуха. /.../

И тъй, ученикътъ нѣма право да осѫжда дявола! Дяволътъ е единъ отличенъ работникъ. Той е ученъ човѣкъ и ученъ духъ. Разбира законитѣ и ги извършва - ТАКА е майсторъ, ТЪЙ отдалече пипа, че никога не можешъ да го хванешъ. 8,000 години /200 милиона земни/ лъже хората, и досега още лъжата му не е хваната. Хората не вѣрватъ на БОГА, но на НЕГО вѣрватъ… И всѣки день на ДЯВОЛА се кланятъ. А туй, дѣто хората казватъ, че на БОГА вѣрватъ, то е бошлафъ. Всички сѫ поклонници на ДЯВОЛА!.”. (1921.11.06. Ненаписаните закони.СИЖ4. Ед1922:92-93)

НЕЩО МНОГО МЪДРО И ВЕСЕЛО НА ТАЗИ ТЕМА ОТ ТОЛСТОЙ:

 

Лев Толстой

РАЗРУШАВАНЕТО НА АДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО МУ (ЛЕГЕНДА)

Това станало по времето, когато Христос разкривал на хората своето учение.

Това учение било тъй ясно и да бъде следвано било толкова лесно, и толкова лесно избавяло хората от злото, че не било възможно да не бъде прието и нищо не могло да спре разпространението му по целия свят. И Вулзевул - бащата и повелителят на всички дяволи - бил разтревожен. Той ясно виждал, че властта му над хората свършвала завинаги, ако Христос не се откажел да проповядва. Той бил разтревожен, но не се отчаял и подстрекавал покорните му фарисеи и книжници колкото се може по-силно да обиждат и мъчат Христос, а учениците Му съветвал да избягат и да го оставят сам. Той се надявал, че осъждането му на позорна смърт, поругаването му, изоставянето му от всичките му ученици и накрая самите страдания на кръста, ще принудят Христос да се отрече от своето учение. А отричането ще унищожи и цялата сила на учението.

Работата се решавала на кръста. И когато Христос изпъшкал: "Боже мой, боже мой, защо си ме оставил" – Вулзевул възтържествувал. Той взел приготвените за Христос окови, поставил си ги на краката и ги донатъкмявал така, че да не могат да бъдат свалени, когато бъдат поставени на Христос.

Но изведнъж от кръста се разнесли думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят!", а след това въздъхнал: "Свърши се!" – и предал Богу дух. Вулзевул разбрал, че всичко пропада. Той искал да свали от краката си оковите и да избяга, но не могъл да помръдне от мястото си. Оковите скърцали на краката му, но не се отваряли. Той опитал да излети, но крилата му не искали да се разгънат. И Вулзевул видял как Христос, застанал в светло сияние на вратата на ада, видял как грешниците от Адам до Юда излезли от ада, видял как се разбягали всички дяволи, видял как самите стени на ада беззвучно се разпаднали във всички посоки. Той не могъл повече да търпи това, пронизително завил и се провалил през пропукалия се под на ада в преизподнята.

II

Минали 100 години, 200 години, 300 години. Вулзевул не обръщал внимание на времето. Той лежал неподвижно в черния мрак и мъртвата тишина и се стараел да не мисли за случилото се, но все пак мислел и безсилно ненавиждал виновника за своята гибел.

Но изведнъж - той вече не помнел и не знаел колко време е минало оттогава – той чул над себе си звуци, приличащи на тропот от крака, стонове, крясъци, скърцане със зъби. Вулзевул повдигнал глава и започнал да се ослушва. Той не можел да допусне, че е възможно адът да се възстанови след победата на Христос, а в това време тропотът, стоновете, виковете и скърцането със зъби ставали все по-отчетливи.

Вулзевул повдигнал туловището си, подпъхнал под себе си рунтавите си прорасли копита (оковите, за негово учудване, сами паднали от краката му), размахал свободно разперените си крила и изсвирил пронизително онзи призивен сигнал, с който в предишните времена привиквал своите слуги и помощници.

Още не успял да изпусне дъх и над главата му се пропукал отвор, блеснал червен огън, тълпа дяволи, блъскайки се един друг, се изсипали през дупката в преизподнята и както врани около мърша заобиколили Вулзевул. Дяволите били всякакви - големи и малки, дебели и слаби, с дълги или къси опашки, с остри криви или прави рога...

Един от дяволите, с наметната на раменете пелеринка, целия гол и гланцово черен, с голобрадо кръгло лице и огромен увиснал корем, седял приклекнал пред самото лице на Вулзевул. Ту облещвал, ту скривал огнените си очи, не преставал да се хили, размахвайки насам-натам дългата си тънка опашка.

III

– Какъв е този шум? – попитал Вулзевул, сочейки нагоре. – Какво става там?

– Все това, което винаги си е било, – отговорил гланцово черния дявол с пелеринката.

– Та нима има грешници? – попитал Вулзевул.

– Много – отговорил гланцираният.

– А какво стана с учението на този, чието име не искам да споменавам? – попитал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката се ухилил така, че се оголили всичките му остри зъби, а между останалите дяволи се разнесъл едва сдържан кикот.

– Това учение не ни пречи. Те не вярват в него – казал дяволът с пелеринката.

– Та нали това учение е спасение за тях от нас и той засвидетелства това със смъртта си? – казал Вулзевул.

– Аз го ПРЕПРАВИХ – казал дяволът с пелеринката, барабанейки с опашката си по пода.

– Как го преправи?

– Така го преправих, че хората не вярват в неговото учение, а в моето, което те наричат с неговото име.

– Как направи това? - попитал Вулзевул.

– Стана от само себе си. Аз само помагах.

– Разкажи накратко - казал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката, без да бърза, отпуснал глава, замълчал, сякаш съобразява, а след това започнал да разказва:

– Когато се случи тази страшна работа - разрушаването на ада и баща ни и повелителят ни ни напусна – казал той, – аз отидох по местата, където се проповядваше същото това учение, което едва не ни погуби. На мен ми се искаше да видя как живеят хората, които го изпълняват. И видях, че хората, живеещи според учението, са съвършено щастливи и недостъпни за нас. Те не се сърдеха един на друг, не се поддаваха на изкушението на женската плът и или не се женеха, или ако се женеха, имаха само един съпруг, нямаха лично имущество, смятаха всичко за общо достояние, не се защитаваха със сила, когато ги нападаха и отплащаха за злото с добро. Животът им беше толкова хубав, че все повече хора се чувстваха привлечени от тях. Виждайки това, аз помислих, че всичко е пропаднало и се канех вече да тръгвам. Но се случи едно обстоятелство, което самò по себе си е незначително, но на мен ми се стори, че трябва да му обърна внимание - и аз останах. Стана така, че между тези хора някои смятаха, че трябва да се обрязват и не трябва да ядат жертвените животни; другите смятали, че това не е нужно и че може да не се обрязват и да ядат всичко. А аз започнах да внушавам на едните и на другите, че това разногласие е много важно и че нито едната, нито другата страна не трябва да отстъпва по никакъв начин, тъй като това касае служенето на Бога. Те ми повярваха и споровете се ожесточиха. И едните, и другите започнаха да се сърдят помежду си и тогава започнах да внушавам и на едните, и на другите, че могат да докажат истинността на своето Учение с чудеса. Колкото и очевидно да е, че чудесата не могат да доказват истината, на тях толкова много им се искаше да бъдат прави, че ми повярваха и аз им устроих чудеса. Това не беше много трудно. Те вярваха на всичко, което можеше да потвърди тяхното желание да бъдат ЕДНСТВЕНИ в истината.

Едните разказваха, че над тях слизали огнени езици, другите казваха, че са виждали самия умрял Учител - и много други неща. Те измисляха и това, което никога не е било: лъжеха, за да да докажат, че никога не са лъгали, без дори да забелязват това. Едните казваха на другите: "Вашите чудеса не са истински, НАШИТЕ са истински!", а другите отговаряли: "Не, НАШИТЕ са истински, вашите не са!"

Работата вървеше добре, но аз се страхувах да не би да забележат прекалено очевидната лъжа - и тогава измислих църквата. И когато повярваха в църквата, аз се успокоих окончателно - разбрах, че сме спасени и адът е възстановен.

IV

– Какво е това "църква"? – попитал строго Вулзевул, на когото не му се искало да повярва, че слугите му са по-умни от него.

– Аа, църквата – това е, когато хората лъжат и чувстват, че не им вярват; те винаги твърдят, че Господ им е гарант, че казват истината. ТОВА е църквата, с една особеност: хората, обявили се, че са църквата, твърдят, че вече не могат да се заблуждават, и затова каквато и глупост да кажат, вече не могат да се отрекат от нея. Прави се църква така: обикновени хора уверяват себе си и другите, че лично Бог им е учител, и че за да не бъде опорочен божествения закон, Той бил избрал специални хора, които са те самите, и им е дал тази власт да тълкуват правилно неговото Учение. Така хората, смятащи себе си за църквата, твърдят, че са в истината, не защото това, което проповядват, е истина, а защото те са единствените законни приемници на ученицитe - били ученици на учениците на самия учител Бог! Тази приемственост имала едно неудобство, както и чудесата, а именно, че имало опасност хората да почнат да твърдят всеки за себе си, че са членове на единствената истинна църква на Бога, както и винаги е било. Резултатът от тази лъжеприемственост е, че веднъж обявили себе си за църквата (и на това твърдение построили своето учение), лъжците вече не могат да се отрекат от това, което са казали, колкото и да е нелепо казаното и каквото и да говорят другите хора.

– Но защо църквите са преработили учението в наша полза? – запитал Вулзевул.

– Те направили това, защото – продължил дяволът с пелеринката, – признавайки себе си за ЕДИНСТВЕНИТЕ тълкуватели на Божия закон и убеждавайки другите в това, тези хора станали висши изпълнители на съдбите на хората и поради това получили висша власт над тях. Получавайки тази власт, те, естествено, се възгордели и по-голямата част се развратили и с това предизвикали негодуването на хората срещу себе си. За борба със своите врагове те не могли да измислят друго оръжие, освен насилието - започнали да гонят, да съдят и горят всеки, който не признавал властта им. Така че, самото им положение ги заставило да преизтълкуват учението в такъв смисъл, че то да оправдава покварения им живот и жестокостите, които са извършили против своите врагове. Те това и направили.

V

– Но нали учението беше толкова ясно и достъпно – запитал Вулзевул, все още не можещ да повярва, че слугите му са свършили това, което той не се е сетил да направи, – че беше невъзможно да се преправи? "Постъпвай с другите така, както искаш и те да постъпват с теб". Какво може да бъде променено тук?

– А за това те, по моя съвет, използваха най-различни способи – отговорил дяволът с пелеринката – Хората имат приказка за това как добрият вълшебник, спасявайки човека от злото, го превръща в пшеничено зърно и как злият вълшебник се бил превърнал в петел и вече щял да клъвне зърното, когато добрият вълшебник изсипал отгоре му крина със зърна. Злият вълшебник не можел да изяде всичките зърна и да намери това зърно, което му било нужно. Те това и направили: от учението на Оня, който учел да не се прави на хората това, което не искаш те да правят на теб, по моя съвет те признали за свещени закони на Бога само 49 книги, и в тези книги обявили всяка дума за произнесена от Бога. Те изсипали върху простата и разбираема истина огромна камара мнимо свещени истини и станало невъзможно да не бъдат приети всичките, нито можело да бъде намерена истинската, която била необходима на хората. Това е първият способ. Вторият способ, който използват с успех вече повече от хиляда години, е че те просто убиват, изгарят всички ония, които се опитват да открият истината. Сега този начин уж излиза от употреба, но те по принцип не го изоставят. Макар и да не изгарят директно човека, опитващ се да открие истината, те го оклеветяват така, че отравят живота му - и са много редки случаите, когато някой е посмял да ги разобличи. Това е втория способ. Третият способ е следният: те направо представят истината такава, каквато им е нужна, дори и да е противоположна на това, което е в светото писание. Нали църквата се е обявила за непогрешима, те оставят своите ученици сами да се измъкват както искат и умеят от тези противоречия. Така например, казано е в писанията: "ЕДИН е вашият Учител Христос.- и не наричайте никого "отец"на земята, защото ЕДИН е вашият Отец, Който е на небесата. И не се наричайте наставници, защото ЕДИН е вашият наставник - Христос." А те казват: "НИЕ сме единствените отци - и само НИЕ сме наставници на хората!". Казано е: "Ако искаш да се молиш, моли се сам тайно - и Бог ще те чуе", а те учат, че трябва да се молиш в храмове всички заедно, с песни и музика. Или казано е в Писанието: "Не се заклевай никога", а те учат, че трябва да се кълнем в безпрекословно подчинение на властите, каквото и да поискат тези власти. Или казано е: "Не убивай", а те учат, че може и трябва да се убива на война и по присъда. Или още е казано: "Моето учение е дух и живот, хранете се с него като с хляб". А те учат, че ако натопиш хляб във вино и кажеш над тези парченца няколко думи, то хлябът става тяло, а виното – кръв; и че да ядеш този хляб и да пиеш това вино било много полезно за спасението на душата... Хората вярват в това и усърдно ядат тази чорбица, и след това попадайки при нас, се учудват много, че чорбицата не им е помогнала – завършил дяволът с пелеринката, извъртял очи и се ухилил до уши.

– Това е много хубаво, – казал Вулзевул и се усмихнал. А всички дяволи избухнали в гръмогласен смях.

VI

– Нима при вас е както по-рано – пълно с блудници, разбойници, убийци? – вече весело запитал Вулзевул.

Дяволите, също развеселени, заговорили едновременно един през друг, в желанието си да се изтъкнат пред Вулзевул.

– Не както по-рано, а много повече от преди – крещял един.

– Блудните не се събират в предишните отделения – пищял друг.

– Разбойниците са по-жестоки от предишните – се провиквал трети.

– Не успяваме да приготвим дърва за убийците... – ревял четвърти.

– Не говорете едновременно. Нека да отговаря само този, когото питам. Който завежда блудството, да излезе и да разкаже какво прави то сега с учениците на Този, който забрани да се използват жените, и е казал, че не трябва да се гледа на жените с похот. Кой завежда блудството?

– Аз – отговорил, тътрейки се напред по задните си части, за да е по-близо до Вулзевул, един черно-червеникав, женоподобен дявол с подпухнало лице и олигавена, непрестанно дъвчеща уста. Той изпълзял още напред, приседнал на петù, наклонил на една страна глава, прекарал между краката опашката си, завършваща с кичур, и помахвайки с нея, започнал с песенна интонация:

– Продължаваме по стария метод, въведен от теб, нашия баща и повелител, още преди рая, предал в наша власт целия човешки род, а освен това и по нов църковен метод. По новия църковен метод ние действаме така: ние уверяваме хората, че истинският брак не се състои в това, в което действително се състои - в съединяването на мъжа и жената, - а в това да се накипрят в най-хубавите си дрехи, да отидат в голямо, специално за целта здание, да сложат на главите си специално приготвени корони, и под звуците на разни песни да обиколят три пъти малка масичка. Ние внушаваме на хората, че само това е истинският брак. /Тук в превода има пропуснат текст, да се срани с оргинала - б.р./

Женоподобният дявол наклонил подпухналата си глава на другата страна и замълчал, очаквайки реакцията на Вулзевул. Вулзевул кимнал в знак на одобрение и женоподобният продължил:

– С този способ, при това без да изоставяме предишния, употребяван още в рая - способа на забранения плод и любопитството, – продължил той, очевидно желаейки да се подмаже на Вулзевул, – ние постигаме много добри успехи. Въобразявайки си, че могат да си устроят "честен" църковен брак, за да се съединяват легално с много парньори през живота си, хората сменят повече съпрузи. Но те тъй са свикнали с разпуснатия живот, че продължават да правят същото и след църковния брак. Ако им се сторят по някаква причина неудобни някои от изискванията на църковния брак, те устройват второ обикаляне на малката масичка и обявяват първото за недействително.

Женоподобният дявол избърсал олигавената си уста с края на опашката си, наклонил главата си на другата страна и мълчаливо зазяпал Вулзевул.

VII

– Просто и хубаво, – казал Вулзевул. – Одобрявам! Кой завежда разбойниците?

– Аз! – отговорил, пристъпвайки напред, един едър дявол с големи криви рога, със засукани нагоре мустаци и огромни кривокраки лапи. Този дявол излязъл още по-напред - и с военен замах, сучейки мустаци едновременно с двете си лапи, зачакал въпроса.

– Този, който разруши ада,– каза Вулзевул – учеше хората да живеят като птиците небесни, нареди да не се отказва на просещия и желаещия риза, да му се дава и горната дреха; и каза, че за да се спаси човек, трябва да раздаде богатството си. Как успявате да подлъжете хора, които са чували това, към грабежи?

– Ние правим това – казал дяволът с мустаците, величествено вирвайки глава -- точно така, както го правеше нашият баща и повелител при избирането на Саул за цар. По същия начин, както бе внушено тогава, ние внушаваме на хората, че вместо да престанат да се грабят един друг на дребно, им е по-изгодно да се оставят да бъдат ограбвани от ЕДИН човек, предоставяйки му власт над всички. Новото в нашия мтод е, че за да се утвърди правото този човек да граби, ние го вкарваме в храм, поставяме му специална шапка, слагаме го на високо кресло, даваме в ръцете му пръчка и кълбо, мажем го със светено масло, и в името на Бога и неговия Син провъзгласяваме този намазан с масло човек за "свещен". Така че, грабежите извършвани от тази особа, също се смятат за свещени и вече с нищо не могат да бъдат ограничени. И свещените особи, и помощниците им, и помощниците на техните помощници – всички, без да престават, грабят народа спокойно и безопасно. При това те налагат обикновено такива закони и порядки, че дори без помазване, малцинството от безделници винаги може безнаказано да граби трудовото мнозинство. Така в последно време в някои държави грабежът продължава и без помазаници точно така, както и там, където има помазани. Както виждаш, бащице наш и повелителю, в самата си същност начинът, използван от нас, си е старият начин. Новото в него е само това, че ние го направихме по-общ, по-прикрит, по-разпространен и времето и по-неразрушим. По-общ го направихме с това, че преди всичко хората се подчиняват по своя воля на на този, когото са избрали. А ние направихме така, че вече, независимо от желанието им, те се да подчиняват не на този, когото избират, а на който падне. По-прикрит направихме този наин с това, че въведохме дребни бирници, и затова истинските грабители не се виждат. По-разпространен е с това, че така наречените "християнски народи", не се задоволяват само с ограбването на своите си, а и под най-различни предлози и най-вече под предлог за разпространение на християнството грабят всички чужди народи, от които има какво да се граби. По време новия начин е по-разпространен отколкото преди, благодарение на въвеждането на заемите - обществени и държавни: така сега ограбват не само настоящите, а и бъдещите поколения. Направихме по-траен този способ с това, че главните грабители вече са смятани за "особено свещени" и затова хората не се решават да им противодействат. Само главният грабител да успее да се помаже с масло - и вече може спокойно да граби всеки: когото и колкото си пожелае. /.../ Така че в днешно време явните грабежи, т.е., отнемането на портфейла, на коня, на дрехите със сила, са едва ли една милионна част от тези всички законни грабежи, извършвани постоянно от хората, които имат възможност да го правят. В днешно време грабежите са ненаказуеми и скрити. И изобщо готовността за грабежи се е разраснала толкова много, че главната цел в живота на почти всички хора е грабежът, и той се ограничава единствено от борбата на разбойниците помежду им.

VIII

– Какво пък, това е хубаво – казал Вулзевул. – А убийствата? Кой завежда убийствата?

– Аз – отговори, излизайки от тълпата, кървавочервен дявол със стърчащи от устата бивни, с остри рога и насочена нагоре дебела неподвижна опашка.

– Как караш да стават убийци учениците на този, който е казал: "Не отговаряй на злото със зло, обичай враговете си"? Как правиш убийци от такива хора?

– Правим това и по стария начин – отговорил червеният дявол с оглушително трещящ глас – възбуждайки в хората користта, невъздържаността, омразата, отмъстителността, гордостта. И както по-рано, по стария начин внушаваме на учителите на хората, че най-доброто средство да бъдат отучени хората от убийството е убийците да бъдат публично убивани. Този способ не ни дава толкова много убийци, колкото ни е давало и дава учението за непогрешимостта на църквата, за християнския брак и за християнското равенство. Учението за непогрешимостта на църквата в миналото ни даваше най-голямото количество убийци. Хората, смятащи себе си за членове на непогрешима църква, са обявили за престъпление ученията, различни от тия на църквата. Те са смятали за угодни на Бога убийствата на хора, проповядващи различни учения. И те унщожавали цели селища, убили и изгорили стотици хиляди хора. При това смешното е, че тези, които са убивали и горили разбиращите истинското учение, смятали тези най-опасни за Вас хора за ВАШИ слуги, т.е. слуги на дявола. А самите палачи, всъщност наши покорни слуги, се смятали за покорни изпълнители на волята Божия. Така беше някога. В днешно време голямо количество убийци дава учението за християнския брак и за равенството. Учението за брака ни дава, първо, убиването един друг на съпрузите; и на децата - от майките си. Мъже и жени се избиват един други, когато им се сторят притеснителни някои от изискванията на закона и обичая на църковния брак. Майки убиват децата си, когато са резултат, който не се признава от брака. Такива убийства се извършват постоянно и равномерно. Убийствата, предизвикани от християнското учение за равенството, се извършват само периодично, но когато се извършват, те са в много големи количества. По това учение, на хората се внушава, че всички са равни пред закона. Ограбваните хора обаче виждат, че това не е истина. Те виждат, че равенството пред закона не пречи на разбойниците да ги ограбват, търпението им периодически се изчерпва и те нападат разбойниците. И тогава започват взаимни убийства, които понякога достигат до десетки хиляди.

IX

– Убийствата по време на война? Как докарвате до тях учениците на Този, Който призна всички хора за синове на ЕДИН Баща и е наредил да се обичат и враговете?

Червенияг дявол показал всичките си зъби, изпуснал от устата си струя огън и дим и радостно се ударил по гърба с дебелата си опашка.

– Това е много лесно: внушаваме на всеки народ, че е най-добрият на света. "Deutschland ueber alles" (Германия над всичко), Франция, Англия... Но Русия е най-висшата и затова трябва да властва над всичките други народи. А тъй като внушаваме на всички народи едно и също, те постоянно се чувстват застрашени от своите съседи, постоянно се готвят за защита и се озлобяват един на друг, колкото повече се готвят за защита. Така че всички хора, приели учението на Този, който ни нарече "убийци", са заети постоянно с приготовления за убийства и със самите убийства.

– Какво пък, това е остроумно – казал Вулзевул след кратко мълчание. – Но как незаблудените учени хора не са забелязали, че църквата е покварила учението - и не са го възстановили?

– А, те не могат да направят това – заяви със самоуверен глас, изпълзявайки напред, един матово-черен дявол с мантия, с плоско полегато чело, без мускулни крайници и с големи, разперени уши.

– Защо? – строго запита Вулзевул, раздразнен от самоуверения тон на дявола с мантията.

Без да се смущава от тона на Вулзевул, дяволът с мантията приклекна без да бърза не както другите на пети, а седнал по източен маниер, кръстосвайки кльощавите си крака, и започнал да говори без да засича, с тих равномерен глас.

– Те не могат да направят това, защото аз постоянно им отвличам вниманието от най-важното, което могат и трябва да знаят, и го насочвам върху това, което не им е нужно и никога няма да узнаят...

– Как постигна това?

– Правил съм го и го правя различно във времето – отговорил дяволът с мантията. -- Някога внушавах на хората, че най-важното за тях е да знаят подробности за отношенията между лицата в Троицата, за произхода на Христос, за неговата същност, за свойствата на Бога и т.н. И тези разсъждения така ги увличаха, че те въобще не се замисляха как да живеят. А тъй като те не се замисляха за живота, не им беше нужно да знаят какво е казал Учителят им за живота.

По-късно, когато те съвсем се объркаха в разсъждения, когато престанаха да разбират това, за което говорят, аз внушавах на едните, че най-важното за тях е да изучават и да разясняват това, което е написал човек на име Аристотел, живял преди хиляди години в Гърция; на други внушавах, че най-важното за тях е да намерят камъка, с помощта на който може да се прави злато, и еликсир, с помощта на който могат да се лекуват всички болести и да се прави човека безсмъртен. Та най-учените и най-умните от тях насочиха своите усилия в тези направления.

На тия, които не се интересуваха от тези въпроси, внуших, че най-важното е да знаят дали Земята се върти около Слънцето или Слънцето около Земята. И когато разбраха, че Земята се върти, а не Слънцето, от радост се захванаха да определят колко милиона версти има от Слънцето до Земята, а до сега изчислявати разстоянията до звездите, макар и да знаят, че тези разстояния са безкрайни, а самите звезди също са безброй и тези знания са ненужни. Освен това им внуших, че им е много необходимо и важно да знаят откъде са произлезли всички животни, всички червеи, всички растения, всички безкрайно малки същества. И макар тези знания също да са им излишни и е напълно ясно, че това не може да се установи точно, защото животните са прекалено много, както и звездите, те хвърлят за тези и други подобни въпроси всичките си умствени сили и много са удивени от факта, че колкото повече постигат от тези знания, които са им ненужни, толкова повече остава неизследваното. И макар да е очевидно, че в хода на изследванията областта на това, което са успели да изучат, става все по-широка и по-широка, предметите за изследване са все по-сложни и по-сложни, а като резултат получените знания стават все по-малко и по-малко приложими в живота, това не ги смущава изобщо и те са напълно уверени във важността на своите занимания. Продължават да изследват, да проповядват, да пишат, печатат и превеждат от един на друг език всичките свои в по-голямата си част негодни за нищо изследвания, а ако понякога се получи нещо полезно, то ще е полезно само за богатото малцинство, и ще е напълно безполезно за бедняшкото мнозинство. За да не се досетят никога, че единственото, което им е нужно, е приемането на законите на живота, които са посочени в учението на Христос, аз им внушавам, че те не могат да знаят законите на духовния живот и че всяко религиозно учение, в това число и учението на Христос, е заблуждение и суеверие, и че за да разберат как трябва да живеят, е достатъчно да се обърнат към измислената от мен наука "социология", смисълът, на която е изследването колко глупаво са живели хората преди. И вместо според учението на Христос да се постараят да живеят по-добре, те мислят, че трябва да изучават живота на отминалите поколения, и на тази база да формулират общи закони за живота; а за да живеят добре е достатъчно да се съобразяват в живота си с тези измислени от тях закони.

За да повярват още повече в тяхната самозаблуда, аз им внушавам нещо подобно на учението на църквата, а именно, че съществува приемственост на знанията, наречена "наука", и че твърденията на тази наука са също така непогрешими, както и твърденията на църквата.

А щом, тези, които се смятат за дейци на науката, се убедят в своята непогрешимост, те естествено провъзгласяват за неподлежащи на съмнение истините, които не само са ненужни, но често са нелепи глупости, от които те не могат да се отрекат, след като веднъж са ги произнесли. Ето защо смятам, че докато мога да им внушавам уважение и пристрастност към тази наука, която съм измислил за тях, те никога няма да разберат това учение, което замалко не ни погуби.

Х

– Много добре. Благодаря, – казал Вулзевул и лицето му засияло. -- Вие заслужавате награда - и аз достойно ще ви възнаградя!

– А нас ни забравихте – закрещяха на няколко гласа останалите разноцветни, малки, големи, кривоноги, дебели и слаби дяволи.

– А вие какво правите? – попитал Вулзевул.

– Аз съм дяволът на техническия прогрес.

– Аз съм по разделението на труда.

– Аз съм по пътищата.

– Аз съм по книгопечатането.

– Аз съм по изкуствата.

– Аз съм по медицината.

– Аз съм по културата.

– Аз съм по възпитанието.

– Аз съм по превъзпитаването на хората.

– Аз съм по омайването.

– Аз съм по благотворителността.

– Аз съм по социализма.

– Аз съм по феминизма -- закрещели всичките в един глас, бутайки се един-други, за да застанат пред Вулзевул.

– Говорете един по един и по-кратко – развикал се Вулзевул. – Ти – обърнал се към дявола, отговарящ за техническият прогрес. – Какво правиш ти?

– Аз внушавам на хората, че трябва да произвеждат колкото се може повече вещи, и колкото по-бързо ги правят, толкова по-добре за тях. И хората прахосват живота си в производството на вещи, правят все повече и повече, независимо, че не са необходими на тези, които диктуват производството, а са недостъпни за тия, които ги произвеждат.

– Добре, а ти? – Вулзевул се обърнал към дявола, отговарящ за разделението на труда.

– Аз внушавам на хората, че тъй като да се произвеждат разни предмети е по-бързо с машини, отколкото с хора, то те трябва да произвеждат и хора-машини, които при това да намразват тези, които са ги превърнали в машини...

– И това е добре. А ти? – обърнал се към завеждащия пътищата.

– Аз внушавам на хората, че за тяхно благо е по-добре да могат по-бързо да пътуват от място на място. И хората, вместо да подобряват живота си там където са, прекарват по-голямата част от живота си в пътуване насам-натам, и при това се гордеят, че могат да пропътуват в час по 50 и повече версти.

Вулзевул похвалил и този дявол. Изказал се и отговарящият за книгопечатането. Неговата работа, както обяснил той, се състояла в това, да бъдат съобщени на колкото се може повече хора всички гадости, които се произвеждат от пишещите по света. Дяволът по изкуствата обяснил, че изкуствата, чрез измамни утешения и разпалване на псевдовъзвишени чувства в хората, всъщност усилват пороците им, представяйки ги в най-привлекателен вид.

Дяволът, завеждащ медицината, обяснил, че неговата дейност се състои в това да внушава на хората, че най-важна е грижата за тяхното собствено тяло чрез мдицината. А тъй като грижите за тялото с помощта на нвежата и грабителска медицина са несвършваеми, то те погубват по този начин не само живота на другите хора, но и своя собствен живот.

Дяволът, отговорен за културата, обяснил, че внушава на хората, че всички блага, които осигуряват дяволите на техническия прогрес, разделението на труда, пътищата, книгопечатането, изкуството, медицината и пр. са полезни и че човекът, който ги ползва, може да бъде напълно доволен от себе си и да не се старае да бъде по-добър като човек.

Този по възпитанието пояснил, че внушава на хората как да учат децата си да живеят глупаво като тях и да не знаят какво е истински добър живот. А отговорният за превъзпитанието обяснил, че независимо от собствените им пороци, хората холата с пороци имат право да превъзпитават другите хора.

Дяволът, отговорен за омайването казал, че учи хората, че вместо да се избавят от ПРИЧИНИТЕ за страданията вследствие на лошия им вкус и живот, те могат да ги заглушат с вино, тютюн, опиум, морфин и пр.

Дяволът, занимаващ се с благотворителността казал, че внушава на хората, че могат да изкупят вината си от ограбването на другите чрез благотворителност и че това е напълно достатъчно и не е нужно да се променят към по-добро.

Дяволът, който измислил социализма, се похвалил, че в името на най-висшето развитие на обществото е въвел освен враждата между съсловията и объркване на половете.

– Аз съм комфортът, аз съм модата! -- крещели и пищяли и другите дяволи, допълзявайки до Вулзевул.

– Нима вие мислите, че съм стар и глупав и не разбирам, че скоро учението за живота ще бъде обявно за напълно лъжливо и че всичко, което е било вредно за нас, става полезно? – развикал се Вулзевул и се разсмял гръмко. – Достатъчно! Благодаря ви на всички – и размахвайки крила, скочил на крака. Дяволите наобиколили Вулзевул. Заловили се за лапи – на единия край бил дявола с пелеринката, изобретателя на църквата, а на другия край бил дявола с мантията, изобретателя на науката - двамата се хванали за лапи и затворили кръга. И всички дяволи, смеейки се, пищейки, свирейки и подскачайки, започнали, размахвайки опашки, да танцуват и да кръжат около Вулзевул. Вулзевул разперил криле, и пляскайки с тях, играел по средата, подхвърляйки високо крака. А отгоре се разнасяли писъци, плач, стонове и скърцане със зъби...

ЗАБЕЛЕЖКА: Настоящият текст на разказа бе взет от съмнителен и неграмотен превод на български в интернет и бяха поправени предимно граматическите грешки. На две-три места е променена логиката на крайно объркани изречения, но тя не съвпада с версиите на публикуваните варианти даже в Русия. Някои от съчиненията на Тостой са били редактирани жестоко от цензурата още в самото начало и това го е ядосвало много. Не случайно е вбесявал църквата с истините за нея, така че отлъчването му е било неизбежно.

 

 

1.09.2019 г. 11,12 ч.

 

ИСТИНСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И УМ

УЧИТЕЛЯТ: „Вярата подразбира ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, но трябва и УМ. Умният човек ще направи нещо ново. А онзи, който няма вяра, няма и ум, той все старото рало ще бута. Новата култура изисква много умни хора! Но с тия вярвания и разбирания, които сега имате, ние не можем да приложим тоя закон.”

(1922.02.24о.Трите живота.С1922:21)

ЕДНО ОТ НАЙ-СМЕШНИТЕ И ЖАЛКИ СХВАЩАНИЯ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА ДНЕС е приравняването й с НАЧЕТЕНОСТТА. Така се мъчат да изчисляват коефициента на „интелигентост” най-заблудените и най-глупави псевдоучени. В някои изостанали умствено страни има редовни състезания (друг принцип на черната ложа) само по показателя на паметта за боклуци, свинската информационна всеядност и записите в мозъка на прозаични факти, които не изискват и грам мислене. Не че обемът на паметта не е едно от качествата на нисшия ум, обаче това е само информационна банка: папагал, грамофон - ТВЪРДА памет, а не ОПЕРАТИВНА. Твърдият диск на твърдата глава може да е огромен, но процесорът й да е нищожен. „Научù ме – казва народът – на ум и разум”. Започва с това: „Учено – добре, умно – по-добре”. Ние развиваме тази поговорка по-нагоре – разумно по-добре, мъдро по-добре, добро по-добре – и т.н. Сам богът на любомъдрието Георг Вилхелм Фридрих Хегел подари на вселената едно от най-гениалните прозрения за тази гигантската разлика в главата на човека, ангелите и боговете: „РАЗСЪДЪЧНО И РАЗУМНО”. Нашето човечество няма почти нищо общо с прословутия „хомо сапиенс”, ако сапиенс означава „разумен”. Разумът вижда ПОСЛЕДСТВИЯТА от дейността на ума - А КАКВИ СА НАШИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ? Какво стана от човека и планетата ни? Има ли в човечеството някаква следа от интелигентност? Каква е етимологията на тази дума – не означава ли способност за проумяване и съгласуване на ВЪТРЕШНИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЧАСТИТЕ НА ЦЯЛОТО?

А ето че Бялата Ложа въздига интелигентността не само като оперативно и съединително мислене, но и като СТЕПЕН НА ВЯРАТА. Ума пък счита за ум само тогава, когато е способен за иновации – за приемане на НОВОТО и неговото ПРИЛАГАНЕ. При това – само когато това Ново е ДЕЙСТВИТЕЛНО полезно за природата, вселената, човешкото здраве и човешката душа. В противен случай всякаква начетеност, рационалност, прагматичност, псевдоинтелигентност и изобретателност са дело на ПЪКЪЛА – на РАЗРУШИТЕЛИТЕ на света.

 В смисъла на изходната мисъл, атеистите не могат да бъдат интелигентни, понеже нямат вяра. Обаче тук стои и въпросът, коя е ИСТИНСКАТА вяра. Немалко безверници в религиозен смисъл са били спасители на хората. Докато пъклените вери често дават много по-голям геноцид, отколкото подобията на ум и разум. САМО ЕДНА ИСТИНСКА ВЯРА НЕ СЪЩЕСТВУВА И НЯМА КАК ДА СЪЩЕСТВУВА. Истинската Вяра е доброжелателното, равноправно, хармонично и динамично взаимодействие между всички човекозащитни и природозащитни вери, които правят от космоса рай, а човека - по-здрав, по-млад, по-умен, по-разумен, по-интелигентен, по-хубав, по-мъдър, по-прекрасен, по-добър - и безсмъртен.

 

 

2.09.2019 г. 23,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин - да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък.”(1922.02.24о.Трите живота.С1922:22)

ТЕИСТИТЕ-АТЕИСТИ ОБИКНОВЕНО НЕ СА ГОТОВИ. Минават за теисти, но на практика са безбожници, понеже са погребали Учителя преди 2000 години или до средата на миналия век. Не подозират, че Той е вечно жив и е между нас И ФИЗИЧЕСКИ – етерният свят е полевата форма на веществения. Това, че четат Слово, молят се, пеят, събират се и участват в традиционните мероприятия е полезно, но такива хора са слепи и глухи за Учителя: ГОРДЕЛИВОСТТА им ги прави такива. Той казва: „Ако имам верни и готови ученици, аз мога да живея на земята вечно”. Значи, „особеният” начин, по който може да ни извика, може да е и чрез някой от тях, а не само вътрешно. Ако Той не си е подготвил тръби, значи не е кадърен учител. Може и да е чрез който и да е, чрез каквото и да е, но горделивите отричат всичко, което не е дошло чрез самите тях: „Откъде накъде чрез еди кого си? – Абсурд!” Чуват Бога и му се откликват дори атеисти, понеже религиозност без добро сърце е служене на ада. Често виждаме как Господ отговаря на добрите и смирените – почти 100 процента НА ПРАКТИКА, не с думи и послания. Ако е с думи, Той си има строго определен стил през вековете, от който сме открили няколко десетки особености, но постоянно изскачат и други, понеже изненадите Му са без край. Така че проповеди и писания от Негово име, които не отговарят на нито една от тия особености, издават кому служат авторите им. УМЕНИЕТО ДА СЕ ВСЛУШВАМЕ В НЯКОЙ ДРУГ, а не само в своята истина и своя вътрешен глас, културата да не провеждаме само своето дело в цялото си време, говори за много висока еволюция и за дух с висока степен на душевна универсализация. Той отдавна е приключил с падането надолу с главата – индивидуализма, инволюцията. Може да е свръхгений и свръхпророк, може да провежда кристално Словото Божие, но ако не допуска, че Бог иска той да стане ученик на някой по-близо от Бога от него, значи, горделивостта му чака теслата. Може да не е някой над него по Пътя, може да е дете, което току-що проговаря – Бог го гледа може ли спре и да слуша детето. Тщеславието или горделивостта, облечени в апломб и авторитарност, са бързи и компетентни по всички въпроси – за тях е важно да са НАД другия и да ги слушат с възхищение и респект. Вслушването и изслушването - с часове понякога - е белег на изключителна душевна красота и благородство. Учителят е изслушвал някои хора по 7 часа и повече без прекъсване, без да им каже и една дума. За сметка на това, отивайки си вкъщи или още по пътя те разбират, че проблемът им е решен.

 

 

2.09.2019 г. 17,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота. Не, то е криво разбиране! Ще живеем в света, ще изпълним Волята Божия. Ще ОПРАВИМ този свят - не външния, а нашите УМОВЕ ще изправим. И като изправим нашите умове - и светът ще се оправи. Постарайте се помежду си да турите ред и порядък.”(1922.02.24о. Трите живота.С1922:23)

МАЛКО ПО-РАНО в същата беседа бе казано: „Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи”. А това може да стане, само ако изправим умовете си и възстановим помежду си божествения ред и порядък. Кого има предвид Учителят с това „всички”? Ако говори за целия свят, перспективата да се приеме Любовта и така да се оправи светът се отдалечава в едно много далечно бъдеще. Ако говори за духовните хора, това също е проблемно, понеже различните вери не само не приемат истините на останалите, но някои дори воюват помежду си. Следователно, под „ние всички” имаме право да си представим, че може да се отнася за най-вътрешното стадо на Пастиря. Той казва, че има и други стада, които трябва да възпитава, но ако ние възприемаме нашето като едно от най-вътрешните, би трябвало доста по-лесно за приемем Любовта помежду си и да я приложим. Уви, ако става дума за „стадото”, което възприема себе си като „Бялото братство” на земята или в България, пак не се получава – всички сме свидетели и знаем защо. Това, че не се получава, е съвсем ясен отговор дали сме „Бяло братство” или не, тъй като НЕЛЮБОВ И НЕПРИЕМАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО НЕ СЪЩЕСТВУВА. Само с няколко кандела, лумена, лукса или нанометра да пожелае един елемент на светлината да е нещо повече или по-прав от останалите - и белият цвят изчезва! Престава да бъде „бяло братство”, съставено от абсолютно строго, различно и точно регламентирани особености на всеки отделен елемент. Следователно, белотата може да се получи от ОЩЕ ПО-ОГРАНИЧЕН БРОЙ ДУШИ, които да отговарят на закона за ангелските йерархии: във всяко ангелско общество понятията за любов, мъдрост, истина, правда, добро и пр. са строго различни от тия във всяко друго. И, така ако не се получава с повече хора – със 144, 12 или 6, - стигаме до абсолютния божествен минимум: „ДВАМА ИЛИ ТРИМА”. Междувпрочем, с двама също е много проблемно, досега не се е получило в нашия звезден остров; но получи ли се поне в една галактика, тя мигновено става на звезден куп, на вселена. Вероятността да се получи БЯЛО между минимален брой сродни души е много голяма. Казано е: „В МОЕ ИМЕ” - в случая, в името на Христа. За нас това означава, че на първо място сме избрали оптическото, светлинното смесване на цветовете ни – че сме души по линия на АДИТИВНИЯ принцип. Обичаме да се ДОБАВЯМЕ в Пъзела. Като се завъртим заедно, правим БЯЛО. Ако се стремим само към ФИЗИЧЕСКО смесване т.е. с боички, тогава сме по линия на СУБСТРАКТИВНИЯ принцип - обичаме да се ИЗВАЖДАМЕ от пъзела. И като ни завърти колелото на съдбата, се получава се ЧЕРНО. Черното не значи „черно братство”, освен ако комбината е с ЕГОИСТИЧНИ мотиви. В дълбочина, черното е АБСОЛЮТЪТ - необходимостта от тотална самозолация и самота. Като изправим умовете си, ние ще разберем, че постоянната мисъл за себе си и постоянната самоизолация превръща чернотата ни в чернота на ЗЛОТО – ИЗЛИЗАМЕ от Абсолюта и влизаме в черната ложа. Постоянното пребиваване в света само с физически цели, също проваля съществата в мрака.

 Казано е: ЩЕ ЖИВЕЕМ В СВЕТА И ЩЕ ИЗПЪЛНЯВАМЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ. Само бяло има в духовния свят, само черно – във физическия, а черно-бялото и многоцветното е БОЖЕСТВЕНИЯТ СВЯТ. Там сме Дърво с Корени и Корона – Дървото на ЖИВОТА. Съчетаваме се периодично и духовно, и физически – образуваме светлини и сенки: картината на ЖИВОТА, картината на РЕАЛНОСТТА. Чернотата на нощта без ни най-малка искрица ни е необходима за образуване на МЕЛАТОНИН: възстановяването, здравето, младостта и покоя. Тогава в нас се извършва оптимизация, дефрагментация – отпуснù тялото и душата си докрай! Белотата, светлината на деня ни е нужна за образуване на СЕРАТОНИН: изобилен и пълен живот, любов, радост, щастие, творчество, дейност.

 А да общуваме с РЕД И ПОРЯДЪК в самите нас и помежду си означава не само прецизно поставяна на всяко нещо, създадено от Бога, на мястото му, без да пренебрегнем нито едно, но и ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ на действията. Главен метод за постигането на ред и порядък в живота на ученика е ТРОЙНИЯТ РИТЪМ: период съвсем сам, период със сродна душа, период със всеки или всички, при които ни изпраща или които ни изпраща БОГ. Постигнем ли това за себе си, ние пускаме силен архетип на Живота и Безсмъртието в битието - и съществата с дух и душа го възприемат. Колкото повече го възприемат и приложат, толкова по-близо е ОПРАВЯНЕТО НА СВЕТА.

 

 

3.09.2019 г. 14,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „После, в тия беседи някой от вас може да напише нещо, което е преживял. Някои да изкажат едно свое преживявание, но с аргументи - да опише своята опитност. Онзи, който я е преживял, знае какви са признаците. Ако не е изгубил това състояние, той ще го носи със себе си. Главното е да можем да създадем една добра атмосфера - малко по-любвеобилна. Любовта ви е малко плитка станала, та трябва да се събира и да ù се даде наклон.” (1922.02.24о.Трите живота.С1922:25)

В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТАЗИ ЗАДАЧА: ПРИКАЗКА ЗА ДРУМНИК-СЛАДКОДУМНИК

Аз съм Друмник–Сладкодумник, много скитам по света: с ореховки за децата, и целувки за сърцата - за да блика радостта…

Друмник–Сладкодумник решил да отиде в един далечен морски град със своя вълшебен летящ кораб. След дълго пътуване се приземил до един голям бял дворец. Дълго време след неговото приземяване хората говорели за появата на небесен кораб над този градски дворец и даже вестниците писали за това. Тръгнал Друмник-Сладкодумник да раздава даровете от вълшебния си кораб. Виждали го на много места – сам или с други сладкодумници и вълшебници - да твори и дарява красота и добро. Корабът му бил целият от кристал, а вътре имало много отверстия, в които се наливали различни видове горивo – този кораб бил много вълшебен и не можел да лети само с едно гориво. Друмник-Сладкодумник се скитал с кораба си по света, за да събира от човешките сърца и души горива за своите пътешествия и да раздава радост и щастие. Над всяко отверстие имало светящ надпис на непознат език, но когато дете поглеждало към надписите, те се променяли и се появявали написани на собствения език на всяко дете. С възрастни това се случва много рядко – възрастните са късогледи и виждат само до върха на носа си и най-много до върха на носа на близките си. За децата няма никакъв проблем да обичат всички и затова четат надписите в кораба на чичо Друмник свободно, даже и да не са ходили на училище. Но заради възрастните, тук ще преведем имената на някои от вълшебните горива: "Блага Дума на Устата", "Мили Поглед на Очите", "Нежно Чувство Проявено", "Разпознаване на Своите", "Отклик Без Замисляне" - и още много, много други названия. От всички страни, стените на кораба били от горе до долу с отверстия със светящи надписи. Имало и някои по-големи отверстия с различни цветове. Например, над яркочервеното пишело "Безумни Рискове", над нежнозеленото – "Вълшебни Мигове", над виолетовото – "Диамантена воля", над чисто бялото – "Саомораздаване на Всички" и "Неизпускане на Мига", а над черното – "Есенция от Остри Шипове срещу Преуспяващи и Навлеци". Имало и една едва видима дупка с надпис "Кратко Говорене". От това гориво се намирало много рядко, но било много силно и от него стигали по няколко капки годишно. Имало и една почти невидима дупчица, в която горивото се вкарвало само с тънка инжекция – толкова малко количество гориво от този вид се произвеждало в космоса и толкова силно било то, даже и в микродози. Надписът над него бил по-дълъг, но не само децата, а и много пришълци не могат да го разчетат и разберат напълно. Било нещо като "Възхищение пред Чуждата Истина". Казах, че този надпис под отверстието за гориво бил по-дълъг от другите. Досега са разчели само отделни фрази, които звучат логично, например: "...не само възхищение, но и лансиране".

Кристалният кораб имал и дезинтегратор за отровен въздух и дъжд и за отходни води, които се стичали към него от всички страни, когато е кацнал. Надписите над всяко смукално отверстие били почти напълно изтрити или замърсени от постоянна употреба, но в справочната книга за този вид летящи чинии може да се узнае какво пише на табелките над отверстията и маркучите за всмукване и преработка на най-гнусните мръсотии от света: "Не си прав!", "Чакай да ти кажа", "Ние сме единствено прави", "Нормативи, заповеди и санкции", "Имена, титли и тиражи", "Печалби и лихвени проценти", "Гной от нотариални актове", "Стръв за наеми", "Стръв за първенства и купи", "Привилегии, предимства и награди", "Ледено безучастие" - и пр. и пр. и пр. Един от най-мощните всмукатели в добрите космични кораби е за мизерни психики на просташки народи, които хвърлят боклук по улиците и сред природата; по реките и доловете и покрай блоковете, в които смъртеят. Още малко за устройството на летящата чиния. Всички тия отверстия и надписи били подредени по етажи, направени от различни скъпоценни камъни. Първият етаж бил от блестящ елмаз, и с големи букви там било написано нещо за гостуването: "От Два Дни и Една Нощ"; вторият бил от смарагд и там пишело "От Една Сèдмица", третият бил от чист сапфир и имало надпис "От Един Месец". Така всеки по-горен етаж бил от различен скъпоценен камък и там горивата, които се наливали, били, съответно, продукт от една година екстракция, от 7 години, от 14, от 28, от 56 години - и дори от цял живот или цяла вечност събиране и раздаване на гориво. Ще попита някой: "Как така и раздаване? Нали трябва внимателно да се събира гориво в сърцето и душата, за да се спасиш и да занесеш на Друмниците-Сладкодумници, та да те повозят на някой вълшебен кораб из космоса или да те стоварят някъде в преддверието на... Царството Божие, ако си много религиозен?..." – Това е така, но в много случаи горивата се появяват сами, когато ги раздаваш комуто трябва и както трябва и когато не се стремиш да уреждаш живота си или да спасяваш само близките си и собствената си душа. В такива случаи даже си напълваш повече, отколкото сам си си произвел. Но ако не го раздадеш веднага на всички, а мислиш за утрешния ден и за тирани, близки и клиенти, има опасност от вмирисване на личността или от разбойници, крадци и експлозии. Тогава почваш да червясваш от самота и те посещават само подобни на тебе. Корабът на Друмник-Сладкодумник можел да лети из цялата вселена, само когато имало от всички горива. Той можел и да се уголемява колкото си иска и да вози неограничено количество пасажери, когато се намирали хора с чисти горива. Защото идвали и много любопитни или амбициозни с мръсни и взривоопасни горива и горивата им се замърсявали все повече и повече с всяка секунда пазарене, съмнение, подозрение, душевен студ, леден или безразличен поглед и лош вкус. Разминаването на сродни души карало горивата да замирисват на развалени яйца, а животът с несродни екземпляри и раздялата вечер със сродни души - разотиването по леглата, стаите и къщите си - превръщало всяко гориво в помийна вода, която се стичала в реките и моретата и там всичко живо измирало. Но имало и случаи, когато прекомерното оставане на някой в стаята или къщата на някого или прекомерното мислене за него – дори и да ти е най-близкият човек – превръщало горивата в остри камъни и ледени парчета, които пробиват и най-твърдите подметки и тогава ходилата и душите почват да кървят и хората погрозняват и се състаряват само за няколко години. На някои особено чувствителни личности изтича цялата кръв и те полудяват и умират само за няколко десетилетия. Първо умират сърцата им и те почват да правят забележки на другите и да им дават съвети. Основното им удоволствие е да отричат и отблъскват истината на другия, да не дават свобода, а назидаването и наставлението е любимият им прийом. Те могат да живеят само за себе си и за близките си, най-много за собствената си представа за истината и за собственото си нищожно обкръжение и не са способни да раздават живот и щастие на други. Пришълците избягват такива от светлинни години разстояние, защото потта и погледите на такива хора са особено миризливи и токсични. Туземците не знаят, че усещат собствената си миризма, когато обвиняват, че другите им миришат – има хора-огледала, които ти връщат собствената смрад в носа, когато си помислиш да изтъкнеш нещо лошо или да дадеш съвет. Друмник-Сладкодумник ни е казвал, че за да слезеш между хора от такава раса без да припаднеш, трябва с часове да ходиш рано сутрин нагоре по планината и да пееш едни специални песни; да се мажеш със специално масло против отврат и смрад, което пада от небето сàмо при изгрев-слънце, стига да не си си вкъщи или в леглото. Но - стига описания и теории! Нека разкажем на малките пришълци и кореняци какво се е случило на Друмник-Сладкодумник един ден преди много, много години, когато кацнал с чинията си край столицата на вълшебното царство Киевска Рус. Питате – защо и "кореняци"... – Ами нали от собствен опит знаете, че във всеки свят има и хора, родени именно в този свят – не пришълци като нас. Нали на всички е известно, че истинското правителство на Земята и на всяка звезда и планета е невидимо и че управлява хората и природните царства и стихии, откакто се е образувала самата планета. Защо забравяте това? Тази история с пришълците е много раздута във вестниците и ние всички сме учили по колко кореняци и извънземни има във всеки отделен свят. Това, че на планети като Земята пришълците са преобладаващи, а кореняците само една шепа, се дължи на особеното естество и мисия на Земята – такава като нея няма в целия всемир! Тук могат да се срещат и обичат представители от всички кътчета на вселената, без да им мигне окото. Даже и така наречените "обикновени" хора на Земята са дошли от други светове, но на тях не може да им мигне окото, защото още спят – душите им са затворени. Тези, които си мислят, че виждат, защото гледат с отворени клепачи най-различни къщи, предмети, измислици и все едни и същи пейзажи и физиономии в себе си и около себе си, нямат нищо общо със зрящите хора. Понякога спящите и незрящите са много по-зрящи от зрящите, които си мислят, че живеят. И така, Друмник-Сладкодумник кацнал един ден в известния град Киев и веднага се срещнал с един свой Побратим, който също бил много сладкодумен. Не само сладкодумен, но и голям артист – прекарал цели 26 години в подземията на Червения Змей, за да усмири стихията на космическия прилив, който вече се стоварвал върху планетата Земя. Такива приливи стават периодически на всяка звезда и планета, във всеки звезден остров или държава от острови, във всеки ъгъл на междузвездното пространство. Киевският Побратим и Друмник-Сладкодумник си припомнили как предишния път са посрещнали заедно една такава космична вълна във великата страна Сибир и са успели да я усмирят, но тогава каторгата им се видяла много по-къса и по-лека, въпреки зверския студ и режим. Това било, защото дори и в тъмниците те били в прегръдките на зрящи души – пришълки като тях, умеещи да разпознават пришълци. Даже царят се бил трогнал и им позволил да отидат в тъмниците при мъжете си. Сега е много по-трудно, понеже не само коренячките, но и пришълките са почти до една омагьосани от Змея на Вледеняването и не могат нито да те разпознаят, нито да реагират. Те се влюбват в Преуспяващите или в Хората с Уверено Поведение или Привлекателен Външен Вид и не могат да понасят нежността, несигурността и космическите преживявания. Те все още искат да се хващат на въдици. Ето защо, от "шансонети" и "шансонетки" не може да се очаква нищо. В космическия език, под тази дума не се разбира някой, който пее, а "подобие на човек, което има подобие на шанс". Хората с душа, които са яли достатъчно бой от хора без душа, са обръгнали от това и най-после един ден узряват. Съвършено невъзможно е да узрееш - и да не тръгнеш моментално след някой човек с душа, да не поискаш да живееш с него или поне да се срещате от време на време. Такива обаче все още няма наоколо. Затова космическите вълни в такива епохи се усмиряват предимно в самота и тежко лично страдание. Най-добрите артисти на всемира се справят успешно с това, въпреки че не си служат с бутафории – приемат болката и смъртта на живо. Това е вторият, но изпитан начин за усмиряване на космически приливи. Киевският Побратим разпознал не само личността на приятеля си от стара Русия и Сибир, но и неговия Учител. На стената висяла картина, нарисувана от самия него, на която се виждало как Царят на Доброто държи Земята в ръцете си. Казал, че това е най-великият Дух, който се е раждал някога на тази периферна планета. Признал, че това е и неговият Учител, защото има само един истински Учител на пришълците и коренните жители, които не мислят за себе си. Лъжеучителите и многото учители се явяват само там, където някой мисли предимно за себе си и за "своите" си, за "уреждане в живота", за собствената си слава и изява. Не че няма и полезни учители, но те са полезни само дотолкова, доколкото качествата и предпочитанията ни са полезни. А какво значи "полезни", това знаят само децата и възрастните със светящо сърце. Останалите стават плячка на приятностите и ползите, които ядат подобия на хора. Срещу картината с Царя на Доброто източният вълшебник бил нарисувал и окачил една по-малка картина: на нея съвсем ясно се виждал портретът на нашия Друмник-Сладкодумник като млад. Откъде украинският Друмник знаел как изглежда Царят на Доброто, както и един от Неговите поданици от най-старата страна на света? Дали и той със своя кораб не може да ходи където си иска? Домакинът обяснил, че това нещо може да се узнае и без кораби. Царят на Доброто никога не е умирал и по принцип не може да умре. Иначе как ще е Цар на Доброто? И като не може да умре, Той и досега си има небесно училище и флотилия с кораби и без кораби, с която поданиците му от цялата вселена се разхождат по звездите когато заспят; а като се събудят, свалят хиляди звезди от щастие за хората и природата по планетите си. Друмник-Сладкодумник видял на стената и трета картина от своя побратим, от която го гледала съвсем жива Майката на Света. Хората със светящо сърце знаят, че Майката на Света не е някаква картина или икона, но всяка Майка във вселената със светящо сърце, която има дете или деца от бащи със светящи сърца и души. Такива деца се интересуват от Истината, а майките им са оазиси на живота и около самите тях се появяват извори и оазиси, към които се стичат всички жадни и гладни, защото изобилието без такива Майки е невъзможно. Ако някой баща престане да пътува по земните и небесни райове и някоя майка престане да приема космични гости и да ги пои с жива вода, да ги храни с плодовете на живота, оазисът мигом изчезва и тогава трябва да се работи с кървав пот и труд за коричка хляб. Сърдечната оскъдица мигновено се превръща в мъки и оскъдица отвън. Станем ли предатели, почнем ли да мислим само за себе си и за тираните си, за своята самодейност и своеглавие, Царят на Доброто ни обръща гръб и тогава ставаме поданици на Царя на Злото, където не става нищо или всичко става много трудно. Домакинът не само казал всичко, което се е случило досега на Друмник-Сладкодумник, но и познал къде точно се намира в момента кристалния му кораб и какво му предстои от сега нататък до края на гостуването му на тази периферна планета. Всичко, което казал, се изпълнило. Той подарил свои сладкодумни книги на госта си и ги надписал с вълшебни посвещения. В едно от тях споменал и за великата и най-древна родина на човечеството и на самия Друмник-Сладкодумник, от която излитат през всички векове "Белите Орли на Безсмъртието" по цялата вселена. Тази книга с това посвещение се пази и досега в корабната библиотека на нашия пътешественик. Скоро след отпътуването си, Друмник получил още едно писание от своя източен Побратим, което той бил написал специално в чест на госта си и го отпечатал във вестниците на своята страна. Нарекъл героя на разказа си със земното име на Друмник-Сладкодумник от последното му посещение на тази изолирана планета, и там той го представил като един безсмъртен дядо с младолико лице и тяло, който си бил изобретил сам космичен кораб от блестящ кристал и летял с него без никакви проблеми по цялата вселена - също като древния цар Соломон. За да накара елементите да се търпят и да се побратимят, той правил дълги опити през вековете, докато ги поставил във взаимна хармония. Химически, физически и душевни елементи, когато са в хармония, добиват безтегловност и могат да произвеждат въздух за дишане, умерена топлина, вода, подмладяване и щастие - и храна в неограничени количества. Те добиват тази способност, понеже са отлежали достатъчно време в Оазисите на Приятелките и Майките. До този момент никой друг в цялата история на човечеството не бил построил по-вълшебен кораб от този на Дядо "Г.", освен, разбира се, Царят на Доброто и някои Негови приближени от други светове. Може би защото никой на Земята нямал инфразелени очила като тези на Дядо "Г." и не можел да вижда ясно защо земните елементи от толкова много векове звучат в такава грозна и страшна какофония и не искат да се съединяват. Те следват поведението на хората на Земята – мъчат се да се съединяват с който им падне - или с никого не се съединяват. Затова планетата им е станала непрозрачна и те са почнали бурно да остаряват и погрозняват, заразени от най-страшните болести на Стоглавия Змей: страха за себе си и за своите си, лошия вкус, самосъжалението и мисълта за утрешния ден. И до днес този разказ може да се намери в библиотеките на Киевска Рус – даже и в земните ù библиотеки. Така и е наречен: "Хармония на елементите". Е, тук го преразказахме с малки украшения и вариации, но те не са измислени. В приказките няма нищо измислено – измислят си глупости само обикновените хора и превръщат измислиците си в селища, вещи и взаимоотношения, които състаряват. Затова приказките никога не се разпадат и остават вечно в паметта на народите, докато ръкотворните илюзии рано или късно се разпадат, а обикновените хора, които ги ползват, се разпадат по-бърже и от творенията си. Затова пък най-глупавите измежду тях наричат ръкотворните творения и лошите взаимоотношения "култура" и "история", а приказките наричат "фантазии".Според този разказ, дълги, дълги години и векове Дядо "Г." бил правил опити да съедини в хармония две или повече от две сърца и тази хармония да продължи повече от няколко години, но всичките му старания оставали безуспешни. Всеки път корабът му падал на Земята и се разбивал. Един ден изобретателят разбрал, че абсолютно целият кораб трябва да бъде изграден от много повече хармонични кристали – не са достатъчни само два или три в двигателя. Най-простите кораби сега, по неговия модел, се правят от 144 големи кристала, а най-мощните са от десетки и стотици хиляди, милиони. Тъй като всеки кристал е свързан чрез една невидима нишка с един човек в космоса, който го е отгледал, то, ако някъде се появи неразпознаване, студ в отношенията и дисхармония или се стигне до лоша реакция и раздяла, съответните места в кораба се пропукват и той се взривява. Това обяснява защо успешните космически полети са толкова редки. При това, специално в стените на всеки кристален кораб парчетата са подредени в най-сложен пъзел – нито един от околните елементи не може да бъде заменен с друг. Прилягането трябва да е точно и плътно до квинтилионна от микрона, за да няма нещастия. Немислимо е да строиш летателен апарат от кристали, които още търсят сродните си елементи хаотично и самодейно и се мъчат да се наместят до някой, който няма техните допълнителни очертания. Често някой има 19 страни и е намерил един от сродните си елементи, който му приляга плътно, а с останалите 18 не иска да се съедини, даже и вече да кръжат около него. Ако такова нещо се случеше сред атомите и молекулите в космоса, вселената щеше да се разпадне мигновено. В дирене на хармонията между елементите, Дядо "Г." бил изтъркал толкова много диамантени пантофи, че брадата и косите му са станали по-кристални и по-бели и от сняг... Но ние започнахме историята с приземяването на кораба в един крайморски град. Пеейки своята песенчица на Друмник-Сладкодумник, дядото-космонавт прекарал няколко хубави години в този приказен град. Там имало толкова много обич и хармония и той посетил с невероятни нови приятели толкова много цветни и пеещи вселени, попаднал сред тъй изумителни дворци със завески от пшеница, слизал тъй надълбоко в световете на кристалната светлина и тъмнина, че изведнъж се осмелил да почне изпълнението на един свой древен проект – да основе свой собствен град на дъното на морето. Такива градове има и те нощем излитат на орбита около Земята или около други звезди и планети, но на дъното на това море още нямало нито един. Затова то чернеело от мъка и заплашвало да се взриви. Около него постоянно се водели люти войни и оттам тръгвали много големи нещастия по света, но и немалко велики открития. Друмник-Сладкодумник съобразил, че газовете, които излизат от това море, могат да се превърнат в гигантски резервоар за земно и космическо гориво и така да се спасят и крайбрежните жители – затова, именно, почнал строежа на дънния град. Планирал да го завърши за 7 години, но……Тук няма да разказваме какво попречило на Дядо "Г." да завърши проекта си. Ще разкажем само за един по-любопитен случай, от който се вижда кои са онези, които изпълняват мечтите на хората и кой раздава космичните блага, ако човек се стреми към хармония на елементите. Но и прекаленото изясняване на този въпрос е неуместно, понеже хората могат да започнат да се опитват да надскачат себе си - от страх или от гордост. Попадането на някое космическо буре с мед, от което медът извира вечно само за едного или двама, също може да е един вид съблазън, и то много голяма. Затова Дядовците не започват веднага с меда и в никой случай не подмладяват всеки и не се подмладяват пред онези, които идват веднага с големи лъжици, а от себе си дават само трошици. Всеки си има някаква кожичка, която не си я дава при никакви обстоятелства или я дава само на хора, с които е сключил договор. Или я дава на същества и вещества, толкова смрадливи и далечни от безсмъртието, че на човек да му дойде до плач. Друмниците обаче отдавна не плачат за такива кожички, защото са видели, че от тях вее смърт. Даже и да им ги подаряват, не ги приемат. Случаят, за който искам да разкажа, е станал в една шатра сред природата близо до една древна крепост - и трябва да кажа, че такива случаи се броят на пръсти из вселената. Оттам космонавтите излетели вертикално нагоре и на всички страни с такава изумителна скорост, че само за няколко минути събрали една от най-редките есенции на Космоса, за каквито в повечето космични кораби не е предвиден резервоар и двигател. Но в кораба на Друмник-Сладкодумник, разбира се, имало място и за такова гориво и такъв двигател. В резултат на този подвиг, на едно място на Земята и на още 248 из космоса се подписал мир, а на единия от пилотите Космосът подарил цял дворец, какъвто простосмъртните не биха могли и да сънуват. Хората обаче не разбират, че за поддържане и функциониране на такива дворци полетите не бива да са еднократни. Мнозина не знаят, че външните дворци са само символ – и да ни подарят такъв, това е само магичен символ, че могат да ни подарят и едно безсмъртно, младо тяло. Ти си го носиш в едно джобче, и при нужда можеш да го образуваш във въздуха. Въобще, есенциите на Разпознаването и Предаността привличат всички сили и блага на Природата, дори и когато сме останали по дрипи на улицата. Но отклик и спонтанност, които ни се натрапват, без да е дошъл моментът за това или без да е определено от Звездното Правителство, също могат да бъдат сянка на мисълта за себе си. Това е много сложно и затова жадуващите да бъдат предани на Космоса трябва много добре да помнят, че хармонията на елементите се получава, само когато елементите са близко до съвършенството. И иначе може да се получи хармония, но тя е кратковременна, понеже търканията за собствено наместване и изблъскване на останалите могат да произведат искри и да взривят горивото. Щом Космосът страни от нас, значи имаме несъвършенства. Още дълго трябва да го търсим с труд и сътрудничество, а не с мисъл за бурето с меда и за постоянно оставане в нечий туземен кораб. И Друмниците качват понякога несъвършени хора на корабите си, за да ги поразходят из приказното царство на Добрия Цар, но когато някой извади нокти или проточи език да дава акъл или за да остане по-дълго в кораба, или да напъди друг гост или даже Друмник, Друмниците престават да бъдат сладкодумни и могат да станат и лоши. Лошото обаче не им е в характера и затова те дават уроци чрез нетърсене и отсъствие. Обидим ли някой Друмник, лъхнем ли го със студ и неразбиране, той ни напуска задълго и тогава всичко около нас почва да се разпада. Ако ще да си съберем цял палат около себе си с египетски труд или машинации, този палат ще бъде мъртъв – от всеки ъгъл ще лъха тъга и студ. И най-пищните празненства и танци с купени или мукавени гости няма да развеселят душата на собственика. Но, да довършим приказката за най-странния полет, за който разказахме преди малко. Друмник-Сладкодумник сътворил във въздуха и подарил на втория пилот не само онзи голям дворец, но и предизвикал странно явление: пред космонавтите изневиделица се явили от нищото... един генерал, двама полковници, трима капитани и… половин старшина. Те едновременно казали:

 - Здраве желаем, Ваши Величества! Ще изпълним безпрекословно всичките ви заповеди! Друмник ги помолил да пренесат двореца в един голям град и да дадат ключовете му на способния пилот. Понеже старшината бил половин, в обслужването на двореца нещо куцало. Но и това можело да се поправи – няма случай в историята на вселената, когато нещо добре започнато да не може да се поправи. С такива работи се занимават всички Летящи Холандци. Ще попитат някои: а със станцията на дъното на морето какво станало? Така ли ще остане недостроен космическият град? Досега нямаме точен отговор на този въпрос. Носят се най-различни слухове. Същите усти и вестници, които били съобщили преди пет години за явяването на странна летяща чиния над голямото бяло здание в центъра на града, сега разгласили за едно странно и необикновено явление, наблюдавано на брега от стотици хора точно до този град. Едно грамадно сферично тяло било излетяло наскоро от морето вертикално нагоре и се изгубило в небесата. Никой не могъл да обясни какво е това. Добре че при тия размери не тръгнало пак над Земята, както на идване, защото този път можело да гръмнат много повече цистерни по околните ж.п. гари…

12.I.136(2000)

 Пловдив 

 

 

3.09.2019 г. 17,42 ч.

 

ЕДИН НАГЛЕД ПРОСТ ПРИМЕР и обратен на всичко, което говори Учителят в полза на духовността и чистотата, НО КОЯ ЧИСТОТА Е ПО-ГОЛЯМА? - Тази в сърцето на духовните без сърце – или тази в „грешниците” със сърце и душа? Нали „любовта е ДА СЕ СЕТИШ”? И като се сетиш – ДА ГО НАПРАВИШ? Този пример обяснява ясно защо Христос и хората Му не посещават свърталищата на „духовните”, които при това те гледат и мрачно, а ядат и пият заедно с „грешниците” като Учителя си. „Грешникът” ще ти даде и залък, и усмивка, и керемида над главата.

УЧИТЕЛЯТ: „Единъ младъ българинъ въ турско врѣме, който билъ свършилъ, се приготвилъ за учитель. Повикали го въ едно богато село за учитель. Той, като разгледалъ селото, видѣлъ, че селянитѣ сѫ богати. „Може да се живѣе…“ . си казалъ, и рѣшилъ да имъ стане даскалъ. Но като тръгналъ (билъ малко музикантъ), майка му казала: „Синко, вземи си и гѫдулката.“ — „Ее, учитель съмъ, защо ми е гѫдулка?“. Майка му му я дала: „Вземи я, синко, да си посвирвашъ“. Той послушалъ майка си, взелъ гѫдулката. Отишълъ въ това село и всички се заинтересували да видятъ какъвъ е той. Тогава прѣцѣнявали учителитѣ по това какъ пѣятъ въ църквата. Това било на Великдень. Влѣзълъ той въ църквата, и като запѣлъ ония тропари - „Ангелъ вопияше“, - всички останали много доволни, всички му стискатъ рѫката: „Даскале, ние сме много доволни отъ тебе!“. ЕДИНЪ му стиска рѫката, ДРУГЪ му стиска рѫката - всички го стискали и поздравлявали, но никой не го поканилъ на обѣдъ и той останалъ на Великдень, безъ да го покани нѣкой. Отишълъ си той вкѫщи, но гладенъ не се седи - станалъ взелъ си гѫдулката и отишълъ въ кръчмата. Тамъ всички ядели и пиели, и започналъ той да свири. „Отдѣ е дошълъ този гѫдуларь? - Хайде 1/2 кило вино и на този гѫдуларь!“. Дàли му и хлѣбецъ, и месце - наялъ се хубаво. Онѣзи, „правовѣрнитѣ”, като се разчуло за това, казали: „Ба - въ църквата ТЪЙ да пѣе, а пъкъ тука… въ кръчмата... Какъ да се освободимъ отъ този даскалъ, той ще ни опозори!“ Викатъ го и го питатъ: „Защо правишъ това?“ Той имъ казалъ: „Азъ ви пѣхъ въ църквата, всички ми стискахте рѫката, но никой не ме покани въ дома си да ме нагости, а тия хора ми разбраха гъдулката и ме нагостиха.“ Та свѣтскитѣ хора разбиратъ по-добрѣ гѫдулката на гѫдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Свѣтскитѣ хора ще се събератъ и ще СВЪРШАТЪ извѣстна работа, а религиознитѣ ще се питатъ дали е такава волята Божия... И докато ние се НАМѪДРУВАМЕ, други се НАИГРАВАТЪ. Слѣдователно, азъ не правя разлика между духовни и свѣтски хора. Всѣки човѣкъ, който живѣе разумно, съобразно съ Божиитѣ закони, азъ го наричамъ „уменъ човѣкъ”. Ще кажатъ: „Какво лошо е направилъ този гѫдуларь?“ - ТОЗИ УЧИТЕЛЬ МНОГО ХУБАВО Е НАПРАВИЛЪ! Ние сега по нѣкой пѫть мислимъ дали да свиримъ съ гъдулката. - Щомъ не сѫ те поканили на Великдень на обѣдъ, иди въ кръчмата, не бой се! Нѣкой излѣзналъ отъ църквата и мисли какъ да се оправятъ работитѣ му. - Гладенъ си, нали? — Иди въ кръчмата! ГЪДУЛКА имашъ – свирù. Всички тия приятели ще кажатъ: „Дай една чашка на нашия братъ, който е дошълъ!“ - и веднага работитѣ ти ще се оправятъ. Всички тия братя ще те познаятъ и ще кажатъ: „Идущата седмица пакъ ще те викаме на гости.“ Сега, подъ думата „свирене“ азъ разбирамъ всѣкога разумното, проявено въ каквото и да е направление, стига резултатитѣ на проявеното да бѫдатъ цѣлесъобразни.” (1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:93-94)

 

 

3.09.2019 г. 20,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако азъ казвамъ на болния: „Търсù първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи, има ли смисълъ? — ИМА! Всѣкога търсù слънцето - и всичко ще ти се приложи.”

(1922.02.26н.Царството Божие. СИЖ5.Съг.1922:93-94)

Хелиотерапия: Използване на слънчева светлина за лечение на болести : : Публикувано на 23.06.2016 в NaturalNews : : Дебатът за това дали слънчевата светлина е добрa или лошa за нас, и от колко действително се нуждаем, продължава. Подобно на много съображения, свързани с нашето здраве, ключът е „умереност“. Книгата Слънчева енергия за оптимално здраве, написана от Марк Соренсън, казва, че не само слънчевата светлина е от решаващо значение за нашето съществуване, но тя може да лекува много болести, и е била използвана за това в продължение на векове. Следната извадка от книгата на Соренсън претегля ползите от витамин D и изследва историческите контексти, в които е използвана слънчевата светлина за лечение на болести като туберкулоза. „След като науката вече е установила ползите от витамин D, защо тогава толкова много лекари и широката общественост се отдръпват в страх от мисълта, слънцето да докосва телата им? В края на краищата, когато влезе в контакт с кожата ни, тя произвежда големи количества от този прекрасен прохормон“.

Кратка история на възхода и падението на слънцето, като терапия за болести: „Слънчевата светлина, по мнението на много заблудени здравни специалисти и пациентите, които обслужват, е враг. Заради тази неразумна (а в някои случаи умишлена) атака към слънчевата светлина, всяка година стотици хиляди души страдат от множество напълно предотвратими болести. „Тези жертви имат органи, изчерпани от витамин D, защото живеят в домове и работят в офиси без слънце. И когато излизаме навън, ние послушно се покриваме с дрехи и се поливаме със слънцезащитен крем по всички открити части. За съжаление, слънцезащитните кремове блокират до 99.9% от производство на витамин D от кожата в отговор на слънчева светлина. „Част от следната история за терапията със слънчева светлина е сборник с изключително добре написана книга на д-р Джон Филдър, История на хелиотерапията. От тази история лесно може да се види, че настоящото очерняне на излагането на слънчева светлина абсолютно контрастира с терапията за приемане на слънчева светлина, използвана в миналото. „Много древни народи са се пекли на слънце. Египтяните, вавилонците и асирийците са имали слънчеви градини и са давали на слънцето статута на бог. Хипократ, гръцкият лекар, известен като „бащата на медицината“, е препоръчвал слънчеви бани и е имал свой собствен голям солариум, затворено пространство за слънчеви бани. Това също е вярно за древните римляни, чиито терми (горещи вани и бани) са били оборудвани със солариуми. Римският писател Плиний е написал, че ‘слънцето е най-доброто лекарство’.“

През 1800-те години слънчевата светлина се е използвала за лечение на туберкулоза. „В началото на 19-ти век учените започват да експериментират със слънчева светлина като лек и са били толкова впечатлени от резултатите, че са се опитали да изградят нова терапевтична система, базирана на хелиотерапия. През 1857 г. мадам Дюамел от Франция излага деца с туберкулоза на слънчева светлина, защото тя забързва възстановяването им. „Мадам Дюамел е била права за слънчевите бани, лекуващи туберкулоза (ТБ). По-късно един разочарован лекар, д-р Ролие, се отказва от обещава хирургична практика и се премества в планините на швейцарската провинция, за да практикува медицина там. Все пак, той открива, че хората са имали нужда от малко помощ, тъй като рядко са боледували. Хората винаги са му казвали, ‘където има слънце, няма лекари’.“ „Всъщност, годеницата на д-р Ролие е имала туберкулоза и е щяла да умре без интервенция. Той я завел до Алпийския район, излагал я редовно на пряка слънчева светлина и тя се е възстановила напълно. Д-р Ролие открива санаториум през 1903 г., който наистина е бил просто един изключително голям солариум с апартаменти, в които да живеят пациентите. Под грижите на д-р Ролие е имало 2,167 пациенти с туберкулоза след Първата световна война. От тях 1746 са възстановили напълно здравето си. Само тези в най-напредналите стадии на болестта не са успели да се възстановят.“

 „През 1895 г. д-р Нилс Финсен се възползва от първата изкуствена UV светлина за лечение на пациенти с особено опасна форма на туберкулоза, известна като лупус вулгарис (кожно заболяване). Въпреки че заболяването се е считало за нелечимо, 41 на всеки 100 пациенти под негова грижа се възстановяват. Работата на Финсен е спечелила Нобелова награда за медицина през 1903 г.“ „В продължение на много години след това, хелиотерапията е избирано лечение при бактериални инфекции. За съжаление на хелиотерапията, обаче, е бил открит пеницилинът през 1928 г. и сулфаниламидът през 1939 г. Сулфаниламидът, по-специално, е бил ефективен срещу туберкулоза, така че се е родила ерата на антибиотиците и хелиотерапията е почти забравена. „Хората, обаче, все още са обичали слънцето, и припичането на слънце става популярно в продължение на няколко десетилетия. След това, с натрупването на повече доказателства, че излагането на слънчева светлина корелира с общия рак на кожата, отношението към слънчевата светлина започва да се променя.“ / Био Поглед: Излагането на слънце е полезно, докато избягването на слънцето вреди на здравето

Публикувано на 09.08.2016 в Любопитно (NaturalNews)

Ползите за здравето от слънцето са добре познати и приети още от времето на Рамзес в Египет. Широкото използване на слънцетерапия намалява след откриването на антибиотиците. Настоящият страх от слънчева светлина започва през 60-те години на 20 век, когато хората, практикуващи небезопасни слънчеви практики, получават слънчеви изгаряния, свързани с меланом. По-нови изследвания показват, че малко излагане на слънце и ниски нива на витамин D намаляват процента на преживяемост от рак на кожата и увеличават риска от няколко заболявания, включително рак.

През по-голямата част от човешката история слънцето е уважавано, заради лечебните му сили

Преди шест хиляди години лечителите използват слънцето за лечение на сърцето. Хелиотерапията е похвалена от Хипократ, заедно с лекари от Рим и Арабия. Римският учен Плиний описва слънцето като най-важното самостоятелно прилагано лекарство. В Рим със слънце са лекували епилепсия, парализа, астма, жълтеница, заболявания на пикочния мехур и дебелото черво и затлъстяване. През 18 век слънчевата светлина се е използвала за облекчаване на скорбут и рахит. В края на 18 век със слънчевата светлина се третирали бактериални инфекции, включително антракс, холера и дизентерия. През 1903 г. и 1905 г. Нобелови награди са дадени на терапевтите по слънчева светлина Finsen и Koch, които използват ултравиолетова светлина за лечение на туберкулоза. Д-р Огюст Ролиер използвал слънцетерапия в Швейцария от 40 години за лечение на туберкулоза и излекувал 1746 от 2167 пациенти, проваля се само с по-напреднали случаи. Флорънс Найтингейл променя много болници в началото на 20 век, за да позволи повече терапевтична слънчева светлина. Д-р Оскар Бернхард използва слънцетерапия по време на първата световна война за лечение на рани и за предотвратяване на тетанус и гангрена. През първите години на 20 век слънцетерапията се използва за лечение на заболявания на кожата, нервната система, опорно-двигателния апарат, кръвоносната система, на дихателната система, ушите, носа и гърлото.

Слънцетерапията губи популярност след откриването на пеницилина в края на 20-те години на 20 век

Александър Флеминг открива пеницилина в края на 20-те години на 20 век, което е последвано от откриване на останалите антибиотици. Тези открития увеличават популярността на лекарствената терапия в замяна на по-природните лекове като слънцетерапията.

Откриването на връзка между слънчево изгаряне и меланом подхранва настоящия погрешен страх от слънцето

Хора от средната класа получават слънчеви изгаряния през 60-те и 70-те години на 20 век, поради непостоянно излагане на слънце в свободното време, след като прекарват повечето от времето си в затворени помещения. Слънчевото изгаряне по кожата е свързано с повишен риск от рак на кожата. Вместо да се препоръчат по-безопасни практики за излагане на слънце, лекарите препоръчват избягване на слънцето. Нерегулираната слънцезащитна индустрия отговоря със създаването на токсични лосиони, съдържащи канцерогенни съставки и блокиращи здравословните UVB слънчеви лъчи, които се превръщат във витамин D. С последвалия страх от слънцето се появява разпространения недостатък на витамин D, свързан с повишен риск от сърдечни заболявания, рак и други заболявания. Хранителни добавки от витамин D3, ферментирало рибено масло или солариум могат да облекчат дефицита от витамин D.

Как да се правят слънчеви бани безопасно

Здравословно излагане на слънце може да се постигне чрез голяма експозицията на кожата между 10 и 14:00 часа, когато оптималните лъчи UVB могат да увеличат максимално превръщането във витамин D. Лицата с тъмна кожа трябва да се излагат по-дълго време на слънце, в сравнение с тези с по-светла кожа. Избягвайте изгаряне от слънцето чрез свеждане на излагането до минимум след като кожата стане светло розова. Използването на защитни шапки и дрехи, заедно с безопасен слънцезащитен крем се препоръчва, само ако това е необходимо за предотвратяване на изгаряния.

Заключения

Наслаждавайте се на лятното слънце без „защита“ толкова често, колкото е възможно. Използвайте сянка, шапки, защитно облекло и безопасни слънцезащитни продукти, за да не изгаряте, след дълго излагане. Слънцето притежава огромна терапевтична сила и се използва отдавна за лечение на заболявания. Избягването на слънце може да доведе до дефицит на витамин D, който е свързан с много заболявания. / Био Поглед

 

 

3.09.2019 г. 20,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато дойдемъ до въпроса за Царството Божие, духовнитѣ хора подразбиратъ, че щомъ човѣкъ стане духовенъ, не трѣбва да яде. - То е КРИВО схващане! Не, ТРѢБВА да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трѣбва да се научимъ каква храна е най-здравословна за тѣлото ни. Като духовни хора, трѣбва да знаемъ какви мисли сѫ най-здрави за ума ни и какви желания — за сърцето ни. Не е въпросътъ да не ядемъ, а КАКВА ХРАНА трѣбва да избираме. И, слѣдователно, споредъ тази програма духовниятъ човѣкъ трѣбва да яде НАЙ-ЗДРАВОСЛОВНАТА ХРАНА - И НИКОГА ДА НЕ ПРѢЯЖДА. Това сѫ двѣ правила: да яде най-здравословната храна и никога да не прѣяжда. Ако пазишъ двѣтѣ правила въ яденето, ще имашъ единъ отличенъ животъ. Ще кажете: „Толкова проста храна - не трѣбва ли малко месце, масълце?...“ - Това сѫ излишества въ живота. И вие казвате: „Ама ние сега да си уредимъ живота!“ А какъ „уреждаме” този животъ? — Гробищата по свѣта показватъ какъ си уреждаме живота… И ние въздѫхваме: „Ахъ, тия болести, дѣто ги е пратилъ Господь!“ - Тия болести НИЕ ги наредихме, тѣ сѫ все НАШИ дѣца.” (1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:96-97)

 

 

3.09.2019 г. 21,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Религиознитѣ хора сѫ лѣниви. Тѣ, като /си мислят, че/ служатъ на Бога, забравятъ да работятъ и тогава попадатъ въ този грѣхъ на лѣностьта. Това е единъ отъ смъртнитѣ грѣхове.” (1922.02.26н. Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:99)

ПЕТЕР БРЬОГЕЛ (1525-1569) – Страната на безделието (1567)

 

 

3.09.2019 г. 12,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние трябва да дадем един образец - аз бих желал и вие да дадете един образец от Божественото учение. Всеки може да стане образец, но онзи, който НАПЪЛНО го желае. Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод, и да може да се каже: „ЕТО един от божественото учение!“. Туй желание е изпълнмо, щом решиш да изпълниш Божественото. Докато не го решиш, всички са против, а като решиш ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго! Ако искате, елате с мен; ако ли не – сбогом!“ Тогава те ще кажат: „И ние ще дойдем!”. Но не трябва да има никакво колебание. Реши!” (1922.02.24о.Трите живота.С1922:24)

 

РАБНДРАНАТ ТАГОР

 

ПРОЩАЛНО

Прощавай, братко, моля те, прости –

прекрачих вече вашите врати!

 Препускайте след своите представи,

но моят дух миражите остàви.

А да се върна - кой ще ме застави?...

Изнизах се в потайни тъмноти –

недей ме вика, моля те, прости!

 

А бяхме вол до вол. И е възможно

да продължех туй теглене безбожно,

 ако сега, на този кръстопът,

 не ме събори по лице Духът!

О да! Мобилизиран! Неотложно!

 Да бъда с вас - абсурдно-невъзможно.

 

Препускайте след свойте хвърчилà –

за мене те са вятър и мъгла.

 Съкровища и тронове коварни,

 борби, диспути, имена бездарни,

 умнѝци и пари - мухи зелени –

за мен са вече само бръмчилà!

 На куклените майстори - хвала...

 

Не, мене ме люлее безгранично

на сферите хорала мелодичен!

 Заля ме тъй, че тутакси се спрях,

 един неописуем свят съзрях

и съкрушен се разридах...

 "Обичам ви! Обичам ви! Обичам!" –

аз тия думите и до днес изричам...

 

Така че - лека вечер. Вече край.

 На вас съм благодарен до безкрай.

 Видях ви - и оттеглям се потресен.

 Направихте ме днес плувец небесен

и се завръщам в Хаоса чудесен –

в безбрежния, не искащ нищо рай.

 "Най-хубаво" желая ви. И край .

 

4.09.2019 г. 21,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние можемъ да си създадемъ хиляди забавления - още по-благородни. Свѣтътъ е СЪЗДАДЕНЪ, а ние не СМЕ използвали още природата и онова, което Богъ е вложилъ въ нея. ТОЛКОВА забавления има, а ние още не сме ги изпитали!” (1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5. Съг.1922:103)

РАЗПУСКАНЕ, РАЗВЛЕЧЕНИЯ, ЗАБАВЛЕНИЯ… Даваме ли си ние периодично отдих - или сме денонощно на педали? Не виждаме ли какво ни се случва от сухарство „съвест”, амбиции, работохолизъм или чувство за дълг? Въпросът е обаче да открием поне 5 или 10 божествени забавления, ако не можем 100 или 1000…

 

 

4.09.2019 г. 14,40 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Ако единъ баща нѣма за основа въ душата си Царството Божие, ако нѣма съзнание, че му е даденъ единъ великъ животъ, а мисли, че ТОЙ е бащата и се възгордѣе и народи дѣца, тогава въ него се е родилъ ГРѢХЪТЪ. И ЗАТОВА умиратъ дѣцата. Защото Баща въ свѣта е само Богъ! ТЪЙ седи великата идея! Сегашниятъ животъ трѣбва да бѫде резултатъ на ония велики трептения! И тогава лицето ни, очитѣ ни ще иматъ другъ изразъ”

(1922.02.26н.Царството Божие. СИЖ5.Съг.1922:100)

ТОЙ СЕ МИСЛИ ЗА РОДИТЕЛ, ЗА ГЛАВА НА СЕМЕЙСТВОТО… Мисли, че има право да налага на детето си своя начин на хранене и на живот. Няма нищо против то да заприлича на него - да има НЕГОВИЯ вид, НЕГОВАТА глупост, НЕГОВИТЕ болести.

 

5.09.2019 г. 21,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, когато ме питатъ нѣкои, азъ казвамъ: „Ще ядете, КѪЩИ ще имате, ще се ЖЕНИТЕ, ДѢЦА ще имате, ОБЩЕСТВЕНЪ животъ ще имате”. Но РАЗУМНО ще се жените, мѫже и жени ПО ЛЮБОВЬ ще живѣятъ, приятели ПО ЛЮБОВЬ ще живѣятъ, ПО МѪДРОСТЬ, ИСТИНА. /.../ И тогава нѣма да се скриете въ гората. Пролѣть ще има, ще ядатъ и пиятъ хората, но ще ядатъ и пиятъ ПО ЛЮБОВЬ. И тогава всинца може да се разбираме, на този езикъ РАЗБРАНО ще можем да си говоримъ. ” (1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:104)

 

 

5.09.2019 г. 22,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, „Търсете първо Царството Божие и правдата Негова - и всичко останало ще ви се приложи“. Щомъ туримъ тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звѣздитѣ, на далечнитѣ свѣтове, на другитѣ сѫщества, които сѫ минали нагорѣ по тази йерархия.” (1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:105)

НА „САЛОНИТЕ” В РИЛА ПЛАНИНА БРАТ БОРИС ВЕЧЕР НИ ПОКАЗВАШЕ НЕБЕТО И КАЗВАШЕ с величествен жест: „Ние общуваме с далечните светове!”. Същото ни казваше и показваше и Петър Филипов, уверихме се, че го прави и Венно (Крум Въжаров). Те търсеха и намираха Царството Божие в небесата, но ни показаха и как се сваля то на Земята. Видяхме как реализират и неговата ПРАВДА: да не бъде лишено нито едно същество от Любов, Мъдрост и Истина. Около тях живеехме един райски живот! Къде ли не скитахме с тях денем и нощем! В миговете и периодите, когато и ние успявахме в това, наистина, абсолютно всичко останало, което желаем и което ни е определил Бог, се изливаше над нас като водопад. Разбирахме какво значи ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ, какво значат на практика думите от една любима наша песен - „Аз във живота ще благувам”. Прозирахме по малко в дълбочините на битието, дълбочините на небесата, на звездите, на далечните светове и същества.

 

5.09.2019 г. 22,19 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Българитѣ трѣбва да идатъ въ Англия, да изучатъ вѫтрѣшния, интимния животъ на англичанитѣ, а не какъ се управлява: отъ тамъ може да научимъ нѣщо добро. Какъвъ е интимниятъ животъ на американеца, интимниятъ животъ на германеца, гърка: въ всѣки единъ народъ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трѣбва да влѣземъ не въвъ външния, а вѫтрѣ, вѫтрѣ, въ интимния животъ; и ВИЕ сами - запознайте се интимно. И азъ искамъ, като влѣзешъ въ интимния животъ на единъ човѣкъ, ще влѣзешъ съ изути обуща - и ще чакашъ твоя братъ да те покани съсъ всичкото си почитание. Той е твой братъ, неговата душа е подобна на твоята! И ТОЙ плаче, страда, и ТОЙ има сѫщитѣ слабости. Всинца ги имаме. Ама той билъ голѣмецъ, царь — всички имаме едни и сѫщи нужди, а другитѣ нѣща не сѫ сѫществени. ТУЙ трѣбва да съзнаемъ. Ние имаме нужди въ този свѣтъ, и въ туй свещено здание на нашето битие ние трѣбва да се уважаваме - да знаемъ и прилагаме правилата на Божествената Мѫдрость.” (1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:105-106)

 

5.09.2019 г. 19,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Трѣбва да изучаваме ВСИЧКИ блага, които Богъ е внесълъ, и върху ТАЗИ земя да потърсимъ Неговото Царство.”

(1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:103)

ЛУЦИФЕРИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ И РЕЛИГИИ ориентират хората към един рай НА НЕБЕТО, но Един Велик Човек е казал: „Както на небето, така и на земята”. Знаем, че това ще се разгърне най-силно на Новата Земя, обаче има и пророчества, че даже Старата Земя може да бъде спасена и да се превърне в рай. Това би станало, ако двама или трима разберат и приложат Любовта. Ако изучават ВСИЧКИ блага, които Бог внесъл в нас и около нас. Сложно е, понеже сатанинските и ариманическите учения ни съблазняват с ТЕХНИ фабрикати и извращават божествените, а луциферическите обявявят някои от божествените блага за сатанински.

 

 

6.09.2019 г. 13,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, основната мисъль: търсете Царството Божие! Направете единъ корененъ прѣвратъ въ себе си - да бѫдете готови на смърть и животъ за Бога! Да кажете: „Отсега нататъкъ, каквото и да ме сполети, азъ ще живѣя ЗА БОГА!“. Но не да знае цѣлиятъ свѣтъ! Вие въ ДУШАТА си да знаете - вѫтрѣ въ ДУШАТА ви да стане единъ прѣвратъ.

(1922.02.26н.Царството Божие.СИЖ5.Съг.1922:106)

 

ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ МЪЧЕНИЦИ СА БИЛИ ИЗТЕЗАВАНИ ЗАРАДИ ВЯРАТА ИМ, ОТИВАЛИ СА НА КЛАДАТА, НАБИВАЛИ СА ГИ НА КОЛ, РАЗПЪВАЛИ СА ГИ НА КРЪСТ, ХВЪРЛЯЛИ СА ГИ НА ЛЪВОВЕТЕ, не са избягвали и бесилото и гилотината. А ние не сме готови да проявим и 100 хиляди пъти по-малък героизъм и преданост към сродните души и към Бога и с това ги отблъскваме надалеч от себе си. Не можем да се откажем от някой „малък” порок: избиването на милиони клетки вътре в самите нас. Не знаем ли, че всяка клетка е един човек някъде по земята и в космоса? Дали в този случай сме по-долу от инквизицията? От един още по-голям грях и една още по-голяма жестокост: избиването на милиони неврони вътре в нас и в другите, когато мислим и говорим лошо за някого.

 

 

9.09.2019 г. 21,36 ч

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. - Не е така! Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред Любовта. Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. Обаче то отстъпва пред Любовта. То сяда на колене пред краката на Любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и го изпрати на работа.”(11 ноември 1931, „Двоен дял”)

 

 

12.09.2019 г. 17,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. /…/ Сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Хранù се, само когато си гладен. Яж с любов и разположение. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични - тия течения почват да се вълнуват и става изтичане на енергията. Ако ученикът се разгневи по време на хранене, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез!“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. И абсолютно не се позволява на ученика да преяжда! Като усѐти, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата за навънка. После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика и благородна работа - ще я свършиш по всичките правила. Никакво бързане! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека - и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, за да ви покажат вратата навънка.“ (1922.03.02о. тмп.ТРЖ.1922:35-36)

ЕДИН ПОЗНАТ ВЕДНЪЖ СПОДЕЛИ, че попитал Учителя защо от известно време не може съзнателно да излиза от тялото си вечер. Той му отговорил, че за тази цел трябва да сме дъвкали всяка хапка дълго и да сме яли минимум 40 минути. За него вече е разказвано тука: казваше се Васил Радев. Учителят, също както толстоистите и други идейни хора, учи мъжете да не се отклоняват от светските си и даже от военните си задължения. Дали ще убиват по време на война, всеки решава сам за себе си. Който реши да не убива, трябва да е готов, с военен съд или без съд, и за смъртно наказание. Но някои ученици като Васил Радев е изпращал на фронта със специална задача - да спасяват хората. Началството не е искало от него да убива, понеже се е уверило, че всеки път е предвиждал къде ще падне бомба или ще има друга опасност – и винаги е предупреждавал взвода и ротата, батальона. Бил е офицер, високо ценѐн даже от атеистите и комунистите, именно по тази причина. Тук всяка идеология отпада, щом се спасяват стотици животи. Докато живееше у нас, той ходеше да прави къщи и ремонти на хората, без да взима пари. Споделил съм и един много особен случай с него, който тук ще повторя. Помòли мен и майка ми да живее на таванчето на бараката ни в Симеоново, където се качвахме с външна градинска стълба през една вратичка само за провиране на тялото. Горе можеше да се вмъкне човек само лежешком – нямаше и 80 сантиметра височина на най-високото място. Имаше прозорче 15 на 40 сантиметра. Когато казах това на Венно, той се съсредоточи и каза: „Не може!” Рядко е бил толкова категоричен. Аз се учудих: „Ама нали е Божи човек, защо да не може? Аз не мога да му откажа по никой начин.” При това Васил прекопаваше безплатно цялото ни место над декар и двеста и беше отличен градинар и овощар. – „Тогава АЗ ще му кажа” – и му каза. Има случаи, когато не само обикновените но и божите хора могат да си бъдат взаимно много опасни, когато аурите им са често или постоянно на близки разстояния – даже в рамките на едно жилище или един блок, на два или повече етажа. Това важи дори за най-близките съидейници и сродни душù, ако физическите и етерните им тела са несъвместими. Не само инциденти и болести възникват, но и съкращаване на живота. Най-тежките последствия за зравето и живота и за нормалността са когато същества с ниска съвместимост са постоянно или много често близо едно до друго нощно време, понеже тогава кръвта е с ph, отключващо вампиризма (смученето на чужда енергия). Обаче при липса на периодична близост със същества с висока съвместимост или при постоянна самота ефектът е друг - в кръвта се отключва "упиризмът". Това е смучене на чужд живот през четвъртото и петото измерение. Значи, от големи количества същества, независимо от разстоянието. Това е технологията на смучене чрез мисълта за себе си, егоизма, гордостта и самомнението, дори и смукачите да са папи, патриарси, гении, светии или гурувци. В първия случай, нека си представим какво става с тия, които ядат месо от добитък и птици, които са били наблъскани нощем в тесни пространства. И с тия, които спят с домашни любимци в стаята или кревата си.

 

12.09.2019 г. 19,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа, да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Напрàви ли той и най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, само ДВЕ такива погрешки - и му показват пътя навънка! За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже в този случай се засяга човешкото сърце, тогава неговото СЪРЦЕ трябва да бъде отворено. А при умствената работа, там УМЪТ трябва да е отворен, т.е. мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.“ (1922.03.2.тмп.ТРЖ.1922:40-41) 

 

 

12.09.2019 г. 20,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В неделните си беседи - там е общо, - аз съм друг; но дойде ли до учението, не може така! В неделя може, ако искате, и да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили! Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отЪрва, пак постъпете тъй… Писанието казва: „Бог е огън всепояждащ“. Кога? - Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, и когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: „Аз имам особено мнение…“, Бог се проявява ТАКЪВ.” (1922.03.0о.тмп. ТРЖ.1922:42)

ЦЯЛАТА РАБОТА Е, че Той никога не е затварял Специалния клас – и до днес. Ако би могло да стане това, да затвори и другите класове, нямаше да е Учител. Един Учител, особено Миров, не умира никога. Това, че не го виждаме, е само наш проблем. Така че Той и днес говори и в Неделния клас и в Общия, и във всички. Той е ТИХИЯТ ГЛАС, обаче почти всички си мислят, че Го няма, и играят по време на проповедите Му какви ли не игри и игрички, даже се правят на Учители. Той ГОВОРИ – те се мъчат да Го НАДВИКАТ. Затова феновете им си въртят главите натам, където се движи високоговорителят, не внимават в час. 

 

 

12.09.2019 г. 21,30 ч.

 

ЕДНО ТОТАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта е ТОВА: да знае човек от любов да УЧИ, да СЛУША, да ВЪЗПРИЕМА божественото учение и да го ПРИЛАГА. ТОВА наричам аз любов!.” (1922.03.02о. Трите метода на Природата.ТРЖ.1922: 42-43)

ПОЗНАВАМЕ ЧОВЕЦИ, който са разбрали това и вече се опитват да го прилагат. Те повече никога няма да правят опити да си представят друга любов. Ако се случи, то е СЪЩАТА, постигната от друго същество. Тогава е ПРИЯТНО да се плува заедно в някоя звездна река от Слово или океан.

 

 

12.09.2019 г. 12,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Центърътъ на тщеславието, който се намира въ задната часть на главата, представлява крадецъ, взимащъ голѣма часть отъ кръвьта, която отива къмъ предната част на мозъка. ТАЗИ е причината, поради която умътъ на тщеславнитѣ хора не може добре да се развива. Това е изразено и въ Писанието съсъ стиха: ,,Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать".“

(1922.03.01м.Страх и безстрашие.ДВП1934:17)

ЕТО го обяснението на добре известния феномен, който днес се шири навсякъде: хиляди тщеславни фунционери, парвенюта, псевдоаристократи, примадони, автори и лектори, чиято глупост си личи от светлинни години. Останките от реална преценка за себе си и от ум са минали в задната част на мозъка, за да подхранват гордостта и суетността им. Сега вече имаме „научно” обяснение защо такива винаги са с вирнати глави и носове: кръвта в тилния и мозък натежава… Лесно се обяснява защо са вирнати и главите на тия, които им се възхищават и даже им плащат за глупостите: те ги гледат от долу нагоре. Възрастни хора с образование, а не се обиждат, когато им казват: „Аз съм духовен учител - ехеее, къде-къде над вас! Вие още пъплите, сега ще ме слушате и ще изпълнявате!”

 

 

13.09.2019 г. 18,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Духът, когато иска да измени човека, туря го в УЧИЛИЩЕ. Тия гимназии, университети, са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите…“. -- Не, не, то не е светско! И ДЯВОЛИ има, но и БОЖИЯТ ДУХ работи там, ТОЙ ръководи живота. Сега някой казва: „То е СВЕТСКО учение…“. - Не, ние ТРЯБВА ДА ГО СВЪРШИМ! Някои ученици влязат - напущат училището. - Не, не, влезеш ли в университета, ЩЕ ГО СВЪРШИШ! После може да захвърлиш дипломата, но свършù, ТО Е ХАРАКТЕР! (1922.03.02о.Методи на Природата.ТРЖ.1922:52)

КОИ СИЛИ СА ИЗМИСЛИЛИ ЧЕРНИТЕ ОБЛЕКЛА И ШАПКИТЕ С КВАДРАТ ОТГОРЕ в тия случаи – това е специален въпрос. Какъв магически печат удря това на всички абитуриенти, абсолвенти и пр. – също. Защо и у нас се наложи тази традиция – също. Разбира се, това не пречи на Духа да обитава и управлява и светското образование, но един ДРУГ, който управлява униформите, не е без дял в него („И ДЯВОЛИ има”…). У нас има опит за изход от ада в това отношение – униформите на първокласниците. Светлосини са, както едно време вратовръзките ни като чавдарчета. Ако направят още една крачка - горе да е сферичен триъгълник, а не квадрат, а после и всяка дреха и шапка да е с индивидуална кройка, - съвсем ще излезем от егрегора на Запада, но някой трябва да го направи…

 

 

13.09.2019 г. 19,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сегашните хора, всички са смели само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова - всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да! Само ученикът на окултизма или християнинът в пълния смисъл на думата, който казва, че в Бога всичко е само добро, може да бъде безстрашен! Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъства на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде!” (1922.03.02о.Трите метода на Природата.ТРЖ.1922:55-56)

 

 

13.09.2019 г. 13,55 ч.

 

ТОКСИЧНИТЕ ЯДЕНЕТА, ЧУВСТВА, УЧЕНИЯ И ЗНАНИЯ

УЧИТЕЛЯТ: /Угостят ви някъде с добре приготвено ястие, но престояло, вече е миришело. Вие не знаете това, защото са го стоплили и са му сложили маскиращи подправки/. Вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох!“. „…Но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате - и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: туй ядене намясто ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. - Повикат те на „трапезата” и те нахранят по духовен начин. Казваш: „Този брат е отличен, пълен е с любов!“ - Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе. Този „обяд” намясто ли е? Повика те някой и те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия „яденета” на място ли са? - Не са! ТОВА Е ХАБЕНЕ НА ЕНЕРГИЯТА. /.../ Не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от Учението. То е вънка от Училището.”

(1922.03.02о.Методи на Природата.ТРЖ.1922:43-44)

ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ СА РАЗСТРОЙСТВАТА, когато се смесват НЕСЪВМЕСТИМИ учения, чувства и знания. 

 

14.09.2019 г. 10,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкой казва: „Трѣбва да вѣрвашъ“. - Въ какво? - Вѣра може да има само въ едно нѣщо - може да вѣрвашъ САМО ВЪ ЛЮБОВЬТА! Нищо повече! ТЪЙ е. Вѣрвашъ ли въ Любовьта? - Само въ Любовьта може да се вѣрва, а всѣко друго вѣрване е ЛЪЖА.”

(1922.03.05н. Въ дома на Отца.СИЖ5.1922.Съг:109-110)

ЩОМ КАТО НАЙ-УМНИЯТ ЧОВЕК НА ПЛАНЕТАТА НИ - не само преди 2000 години, но и на всички времена - е изказал възхвала на Любовта, не по-малко брилянтна от Словото на Този, в чиито нозе е бил паднал в дълбоко разпознаване и смирение, значи – човечеството ИМА бъдеще. Защо ап.Павел да е най-умният, най-духовният от всички апостоли и всички предишни и бъдещи човеци на Земята? – Дори от любимия ученик на Христа – св.ап. Йоан? - Защото абсолютно никой от апостолите тогава и всички апостоли, светии, мъдреци, гении и пр. на всички времена не е изказал и не е възможно да изкаже и до края на вечността ТАКОВА определение на Любовта, каквото е протекло през св.ап.Павел!:

Коринтяни 13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а ЛЮБОВ нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.

 2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

 4 Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

 5 не безобразничи, не търси своето си, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

 6 не се радва на неправдата, а се радва на Истината,

 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

 8 Любовта никога не отпада! Другите дарби обаче - пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са - ще престанат; знание ли е - ще се прекрати.

 9 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

 

 

14.09.2019 г. 17,51 ч.

 

ИМА ЛИ ХОРА, МНОГО ПО-ГЛУПАВИ ОТ ВОЛОВЕТЕ? : : Имаме ли исконно божествено право да освобождаваме впрегнатите? : : Какво правим с децата на ангелите и архангелите? Животните само децата им ли са – или и самите те понякога? Какво се случва с мъдреците, които не искат да бъдат ученици, и с хората, които не искат да използват благата, дадени им от Бога?

УЧИТЕЛЯТ: „Има много волове, които сѫ по-умни отъ хората. Писанието казва: „Волътъ познава господаря си, а Израилъ не познава Бога си“. Питамъ: онзи волъ, който познава господаря си, и онзи човѣкъ, който не познава Бога си - кой отъ двамата е по-уменъ? - Волътъ е по-уменъ! И, слѣдователно, нашата интелигентность седи само въ това да познаваме Любовьта като основа на живота, която съзижда вѣрата. Вѣрата дава основа на интелигентностьта, а интелигентностьта туря основа на сегашния животъ. Чрѣзъ този животъ ние познаваме Бога по единъ ОБЕКТИВЕНЪ начинъ..” (1922.03.05н. Въ дома на Отца.СИЖ5. 1922.Съг:111-112)

„Ако аз отивам при вола и не му покажа какво да прави, научил ли съм го на нещо? Виждам, че господарят му е влязъл в кръчма и пие. Аз се приближавам при вола и му казвам: „Виж, използвай случая да се освободиш. Извадù полека главата си от юлара и влез в гората. Нека господарят ти те търси”. Няма да проповядвам на вола кое е право и кое не, няма да му казвам, че господарят му го хранил цял живот. Това не е истина - господарят му повече го е измъчвал, отколкото хранил. Ще кажеш, че си господар на вола. – Никакъв господар не си!”(8 януари 1933, „Външна и вътрешна вяра”)

„Дърветата пред АНГЕЛИТЕ имат почитание, а за нас са „дърво“… Животните, млекопитающите пред АРХАНГЕЛИТЕ имат почитание, а ние казваме: „Това е вол…“ Благодарение на тия ангелски деца – защото животните са деца на архангелите, – изорават се нивите на хората.”(3.V.1936, „Четирите качества”)

„Аз уважавам ония волове, които орат на нивата! Те са свещени волове. Един богат търговец в София подарил за нещо 10,000 лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли?”(19 август 1922, „Новият живот”)

„Някой велик дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. - Този дух се усмихне и си мисли: „МНОГО има да пати главата ти!“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората - или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи, има условия да бъдат по-умни.” (14.IV. 1940,„Дървото на живота”)

„Имаме четири категории хора в света, които мъдруват.”(20 април 1914 , „Явлението на Духа”); „Някой път седите и мъдрувате - всички хора са все философи…” (8 ноември 1940, „Проводници”)

„Бог няма нужда от коректори, от философи, от мъдреци! Той има нужда от УЧЕНИЦИ. Най-големите философи той ги праща за товарни животни на земята. Всички товарни животни, с които си служим за возене на коли, това са все велики философи.”(4 март 1920, „Труд и мъчение”)

„Ти живееш, но не използваш благата на живота както трябва, поради твоите неразбирания. - Ще те впрегнат като вол и ще ореш цял ден, а вечерта ще те вкарат в дàма и ще ти дадат малко слама…”(10 юли 1940, „Добри проводници”)

 

 

14.09.2019 г. 09,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вѣрата това е основа на ИНТЕЛИГЕНТНОСТЬТА; интелигентностьта е основа на ЖИВОТА, а животътъ е основа на ВСИЧКИ РАДОСТИ, които ние изпитваме. Слѣдователно, ако ние не свържемъ по този законъ нѣщата, ако не съградимъ домътъ така, всѣкога ще изпитваме единъ горчивъ животъ и домътъ постоянно ще се руши.”

(1922.03.05н. Въ дома на Отца.СИЖ5.1922.Съг:109)

ОТ ТЕЗИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ РАЗБИРАМЕ защо около нас е пълно с болни хора. Чуваме ли нещо друго по улиците, освен оплаквания кой от какво е болен и какви лекарства дават на родителите си? Чували ли сте за възрастен родител и близък, който да не е болен? Значи, става дума за крайно неинтелигентни хора, дори и да са с по 10 факултета: ТЕ НЯМАТ ВЯРА. Не разпознават и не изучават Словото Божие. С това те подриват ЖИВОТА си. Те въобще не живеят живота си, понеже отричат и всички божествени радости, които ни е дал Бог и ни е дала природата, а десетки години са си измисляли ЛЪЖЛИВИ оргàнни, интелектуални и духовни радости.

 

 

15.09.2019 г. 22,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Кой е богатъ? — Онзи, който има ЛЮБОВЬ! Който нѣма любовь, той е толкова сиромахъ, колкото единъ глистъ. Да, като единъ ГЛИСТЪ е сиромахъ! И тия хора, които сѫ като глисти, пробиватъ тунели... Казватъ: „Учени хора сѫ тѣ…“. - Учени хора… на дупкитѣ." (1922.03.05н. Въ дома на Отца.СИЖ5.1922.Съг:119)

„Нам не ни трябва изкуството да правим тунели, да пробиваме планините, а да изучим изкуството да ПРЕХВРЪКВАМЕ планините. Аз ви казвам, че вашите къщи ще се стопят и ние ще ходим по морето и езерото. Къщите ще бъдат прозрачни и леки, които ще можем да носим със себе си - и много бърже ще можете да си ги построявате.” (14 октомври 1920 , „Нито се променя, нито се изменя”)

„Каква е работата на горделивите и на смирените в природата?- Горделивите ТУНЕЛИ правят! Всички тунели са станали благодарение на тях.”(13.II.1942, „Гордост и смирение”)

В СИМВОЛОГИЯТА, ПРОБИВАНЕТО НА ТУНЕЛ В ПЛАНИНАТА ИЛИ ПОД ЗЕМЯТА Е ЕДИН ПОЧТИ ИЗЦЯЛО НЕГАТИВЕН СИМВОЛ. Положителен може да бъде само в извънредни случаи – когато по този начин спасяваш и се спасяваш. Обаче който е работил като миньор, е преживял лично ужасните болки на земята, когато я пробиват с динамит, сонди и пистолети. Извозваш с вагонетки разбитите й органи, разрушената й плът, за да правят от нея предмети! Тия предмети, както и отсечените дървета и избитите животни носят тази страшна болка в себе си и с десетилетия и столетия си „отмъщават” на потребителите им.

 Пробиването на тунел има и социално-психологическа символика: когато един човек или една система разбива със взрив и бури жестоко сърцето и мозъка на себеподобните, за да ги раздроби и да ги ползва за себе си. Същите са и умовете, мислите и репликите на много хора, които ни правят трепанации на психиката, за да си дръпнат енергия. Те са бомбаджии, киркаджии и глисти на "общуването".

 

 

15.09.2019 г. 13,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако вие на земята имате дори само единъ човѣкъ да ви обича /истински/, то е достатъчно. Да ви обича единъ човѣкъ, това значи съзнателно да ви опитва. И азъ ще ви покажа признацитѣ на тази любовь: въ присѫтствието на тези, който ви обича по божественъ начинъ, каквато скръбь и разочарование да имате, веднага ще ви олекне и ще замязате на една птичка въ пролѣтьта - веднага ще изчезне всѣка тъмнина отъ васъ! Нѣкой казва: „Азъ много те обичамъ“, но като направя нѣкоя погрѣшка, той вече не ме обича… - Не, любовьта не вижда никакви погрѣшки, колкото и да ги направишъ." (1922.03.05н. Въ дома на Отца.СИЖ5.1922.Съг:112-113)

ТУК ИМА ЕДНО НЕ СЪВСЕМ ЯСНО ТВЪРДЕНИЕ: „Да ви обича единъ човѣкъ, това значи СЪЗНАТЕЛНО ДА ВИ ОПИТВА”. Ап.Павел казва: „Всичко опитвайте, доброто ДРЪЖТЕ”. Нека потърсим обяснения в Словото:

„Опитвайте нещата с външните и вътрешните си сетива, за да различавате сенки ли са или действителност.”(22 септември 1941, „От север към юг”)

„Всички хора говорят за любовта. Как познавате, че някой човек има любов? Кой е пробният камък, с който опитвате дали даден човек има любов? - Първата проява на любовта е даването. Където има любов, там всякога има даване. Не може човек да има любов и да не е готов да дава. Когато любовта напусне човека, той вече престава да дава. Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава. Който не дава, той не може да се свърже с любовта. Който не може да влезе във връзка с любовта, той не може да я опита. Пророкът е казал: „Опитай ме, Господи!“ Той иска да бъде изпитан, да види може ли да дава по божествен начин. Да мисли човек, това е процес на УМА; да дава – това е процес на СЪРЦЕТО. Истинският живот започва с даването, понеже тогава човек става проводник на Божественото Начало в себе си. /…/ Да дадеш нещо, това подразбира свобода на сърцето – да дадеш това, което ти сам още не си опитал.”  (23 август 1935, „Проява на любовта”)

ОБАЧЕ В СЛОВОТО ВИНАГИ ВСЯКО НЕЩО СЕ ОГЛЕЖДА ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ. ЕТО ЕДИН ПРМЕР ВЪВ ВРЪЗКА С ДАВАНЕТО И ЛЮБОВТА:

„Любов, която се обуславя от даване, е користна, подкупна любов.”(22 септември 1940 , „Връзка между Бога и човека”)

„Служете на любовта без корист.”(3.VI.1942, „Служене”)

„ОПИТВАЙТЕ нещата, за да влезете в реалността на живота.”(18 октомври 1936, „Шестото чувство”)

„ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ ГИ ОПИТВАЙТЕ. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба си!” (30 март 1938, „Един момент”). /Например – продължава беседата, – ако вдъхнеш силно амоняк. Другаде Учителят обяснява, че има отровни хора и идеи, които могат да ни разболеят, да ни вземат и живота, ако ги „дишаме”. При такава опасност - казва Той, - тичай колкото може по бързо и по-надалеч./

„Не правете грешките на пияниците. Пияницата е човек, който ПОВТАРЯ нещата. - Нали казват, че повторението е майка на знанието? - Повторението е майка на знанието, но и майка на всички глупости в света. Всички неща в нас стават от повторението на известни работи, докато /ни увредят/. Не повтаряйте! Имайте опитността на светията: три пъти като се опарите - дръжте се, пазете се, не бутайте! При сегашното състояние, изгубили сте онази пластичност да помните. МНОГО ЗАБРАВЯТЕ! Една опитност имате – забравяте, после втора, трета, десет пъти – и все забравяте. Веднъж като опитате нещо, втори път не го опитвайте. Най-хубаво е когато опитвате ВЕДНЪЖ. ВЕДНЪЖ опитвайте! Тогава трябва да бъдете ВНИМАТЕЛНИ.” (24 януари 1936, „Музикално състояние”)

„Ще дойде някой и ще ми каже така: „Аз много те обичам! Аз съм готов да се жертвам за теб.“. Но той, като говори, че ме обича, всичките ми свещи в главата загасват. Той ми казва, че сърцето му гори… А пък виждам, че всичките огнища в сърцето ми изгасват. Той казва: „Аз те обичам.“, а пък аз ставам хилав и болен. И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.“ Този човек е един дявол! Той е един лукав дух. Казано е: „Опитвайте духовете от БОГА ли са”. Какво ще ми разправяш! - Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват- и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица - то е от БОГА. Някой път птицата, като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти!”( 31 юли 1940, „Източникът на радостта”)

СЪДЪРЖАНИЕ
/