16.08.2019 г. 21,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Крушата, по своята специалность, седи 10 пѫти по-високо отъ човѣка въ културно отношение!”

(1922.01.15н.Защо твоите ученици ядат и пият.СИЖ5.Съг:3)

ИМА ЕЛФА, ФЕЯ, АНГЕЛ И БОГИНЯ НА КРУШАТА. Така че, поотделно или взети заедно, те са много по-горе от обикновения, егоистичен човек.

„Вземеш малко хляб и казваш: „Не струва.“ - Тебе те уволняват - от невидимия свят казват: „Дайте му страдания!“ Дадат ти слива, казваш: „Не струва.“ – „Дайте му страдания!“ – Дадат ти круша. Пак не я харесаш. – „Дайте му страдания!“ Като вземеш хляба, благодари за хляба. Благодари за сливата, за крушата, за всичко благодари. Започни да благодариш - и работите ще се оправят и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко отношение ще се оправят.” (27 март, 1938 , „Добрата круша”)

„Срещам много ученици, казват: „Не зная как да живея”. Като ми каже някой, че не знае как да живее, аз го заведа при крушата и му казвам: „Попитай тази круша как е живяла, тя ще ти даде урок. /…/ Аз, като разбирам закона, ще те заведа, когато крушата е близо да узрее. Един-два дни ще ходим при крушата - тя ще ти покаже как трябва да живееш. Идеш при крушата - един хубав зрял плод паднал. Казвам: „Изяж го! Какъв е плодът? – Много хубав, сладък. – Бъди такъв и ти! – Ето първият урок. Ще бъдеш сладък като крушата. Казвам: когато ние живеем добре, това е СЛАДКИЯТ живот. Когато ние живеем зле, това е ГОРЧИВИЯТ живот. /…/ Понеже крушите са се научили от ангелите, плодовете им са сладки. Всички сладки плодове все от ангелите са научили този живот. Ти никога не може да бъдеш сладък, ако не можеш да мислиш за ангелите. Щом те приближава красотата на живота, трябва да се радваш. Казва някой: „Обичай красивите хора! То е Божие благо”. Красотата, в този смисъл, носи здраве. /…/ По любов като идеш, ще погледнеш, ще благодариш на Бога, ще научиш, че тази круша е родила хубави круши, по любов живее. Ще кажеш: „Господи, може ли от тези хубави круши да ми дадеш една, че и аз да се науча като нея?” ("Зовът на малкото" - X Съборна беседа, държана на 24 септември 1944 г.в с. Мърчаево, в дома на брат Темелко, 5 ч. с.)

„Аз питам: като отидете при крушата и откъснете десет круши, не ги ли убивате? Отивате при крушата, откъснете десет круши и минавате за миролюбив човек. Вие десет круши сте убили! Вие не само че ги отделяте от техните родители, но вземете, че ги изядете, и казвате: „Ние сме хора миролюбиви, като нас няма в света, мравка не обичаме да настъпим…“. (21 юли 1940, „Приложение”) КОМЕНТАР: Това твърдение е изненадващо, понеже в други случаи Учителят често казва да си наберем плодове изобилно. Най-вероятно по-горе казва да не се къса неузрял плод – даже е дал и такава песен. Това е и голям символ: да не насилваме неузрели души. А най-добрият начин бил да помолим дървото само да ни пусне в ръцете най-зрелите си плодове. Той е имал много такива случаи и сам, и пред други хора, както и когато дървото прави това самичко, без да бъде помолено. Затова винаги трябва да сме готови, а в някои случаи дриадата на дървото или ангелът ни ни предупреждава за това. Случвало ни се е нееднократно, ТРБВА ДА СМЕ БУДНИ И ДА ПРАВИМ ОПИТИ. Освен това е закон да посадим семките на всеки изяден плод. От десетки години, това го правим всеки ден без изключение.

„Допуснѐте, че вие седите под една круша. Закон има, писано е тази круша да не я буташ. Само ако някой плод се откачи и падне долу, имаш право да го вземеш, а сам нямаш право да буташ дървото. Тогава ти ще концентрираш ума си, ще предизвикаш едно сътресение във въздуха. МОЖЕШ да направиш това. И въздухът ще произведе сътресение в крушата и крушите ще паднат. Ти ще ги вземеш и ще ги туриш в джоба си. Значи, ако сам бутнеш крушата, ИМА престъпление. Но ако бутнеш въздуха и въздухът бутне крушата, няма престъпление.” (11 октомври 1939, „Към обетованата земя! Великата песен”)

„Аз съм правил някой път наблюдения – и в растенията има признателност. Може да вземете и да направите опит: круша, която дава хубав плод, полейте я 10, 15, 20 пъти лятно време, когато е сухо времето. Когато плодовете узреят и идете там, веднага ще забележите, че като седите, някой плод ще се откъсне, ще падне на земята. Туй дърво вече познава, че ти си му направил една услуга. Ще падне плодът, откъсне се. После, ще забележите друго: отиде друг човек, не се откъсва - и вятър духа, пак не се откъсва./.../. В природата има един такъв закон, че когато някое дърво има много плодове, ако има 100, 200, 300, 400, 500 плода на една круша, която вие сте поливали, като идете, две-три круши ще паднат. Ако иде друг, който не е поливал, не падат. Той може да си вземе. А като идете вие, няма да си откъснете - веднага ще паднат. Трябва да имате тънък ум, за да видите, че в природата всички същества са разумни. Туй същество, което живее в крушата, е разумно: отплаща се за една услуга, която сте му направили. /…/ Туй е ИЗРАЗ: показва се, че съществува една връзка, интимна връзка, която сърцето на природата е турило между всички живи същества и човека - една вътрешна връзка. Тази връзка щом я късате, смъртта ще дойде. Всеки, който я е скъсал, веднага умира. Та сърцето на природата държи живота. Скъсате ли тази връзка на природата, веднага смъртта ще последва. Та казвам: дългият живот се дължи на сърцето на природата. Щом скъсате вие втората връзка - с ума на слънцето, веднага ще дойде умопобръкването. Следователно, законът е: трябва да държите връзка със сърцето на природата и с ума на слънцето. ТРЯБВА да се държи връзка! Има и трета връзка - с душата на цялата вселена. Ако вие бихте скъсали тази връзка, тогава идват всички нещастия, тъги, скърби, които не сте и сънували.” (21.I.1938, „Сърцето на природата”)

„Попаднете ли на един плод, вие се свързвате с всички плодове от същия вид. За пример, ако ядете круша, вие се свързвате с всички круши от същия вид. И ако ядете крушата правилно, с благодарност, всички круши са доволни от вас. Следователно, ако обичате някой човек или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им!” (8 октомври 1930, „Вътрешни прояви”)

„Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. - Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред! И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят.” (26 юни 1938, „Две посоки”)

„Ако си неразположен и имаш една круша, хвани крушата и кажи: „От тебе искам… - изяж я, хубаво я сдъвчи я и кажи: …дай ми една хубава мисъл!“ Изяж тази круша - и след 20 минути чакай каква мисъл ще ти донесе.” (13 юли 1941, „Стар и нов порядък”)

„Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: „Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове! Бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата!” (1 ноември, 1937, „И виделината свети”)

„Ако някой иска да стане изящен, деликатен, да знае как да постъпва, той трябва да яде от най-хубавите ябълки, а не от грубите. Който иска да стане разумен, интелигентен, нека яде круши, от най-хубавите с крушообразна форма, а не от валчестите; да яде от тия, които същевременно имат хубав жълт цвят. Който иска да развие благоутробието си, нека яде от валчестите ябълки. После, яжте гулия, зеле - всички придават нещо хубаво на човека. Който пък иска да си оправи бъбреците, нека яде бял боб. Щом имате нещо в бъбреците си, яжте бял боб - те се нуждаят от такава храна. Който страда от очи, да яде леща. Аз не казвам, че с лещата ще излекувате очите си, но очите ви ще придобият хубав израз. Аз не говоря за болни очи, но за здрави очи, които да поддържат своето здравословно състояние. По малко ще ядете от всичките тия храни, за да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Такова ще бъде бъдещето разбиране на хората за храната.” (20 януари 1935 , „Плод стократен”)

„Дъвчете крѣхка круша! Тя е всѣкога млада, никога не остарява. Въ крушитѣ има едно свойство, че тѣ никога не остаряватъ, тѣ всѣкога сѫ млади, все по на шесть мѣсеца… Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи. Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ й вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година. А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца.” (5 априлъ 1925, „Рѫката сѫблазнява”)

„Ако си болен или неразположен, вземи една зряла круша и вкуси малко от нея. Като влезе в устата ти, вкусът на крушата ще произведе промяна в твоите чувства.” (15 март 1933, „Устата”)

„Казвамъ: можете да продължите живота си. /…/ Изгрѣе слънцето – изпѣй една пѣсень. Видишъ една цъфнала круша – изпѣй една пѣсень. Видишъ една рѣка тече – изпѣй една пѣсень. /…/ Видишъ гроздето узрѣло – изпѣй една пѣсень, откѫсни единъ гроздъ. Навсѣкѫде въ пѣенето човѣкъ да изразява своята благодарность, хармонично да пѣе.” (2 априлъ, 1941, „Музика и здраве”)

„Любовта между всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не може да обичаш като една ябълка. Не може да обичаш една слива, както обичаш една ябълка.” (2 ноември 1941 , „Външна и вътрешна работа”)

„Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечен на огън. На другия ден, вместо ябълка, дайте му една печена круша.” (9 март 1927, „Силните течения”)

„Ако нямате нищо друго, освен хляб, представете си мислено, че на масата пред вас са сложени маслини или круши и че от време на време си взимате по една маслинка или круша. Ще кажете, че това са илюзии. – Не, не са никакви илюзии! Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. В него ще намерите всичко, каквото пожелаете. Засега най-добрата храна, най-доброто ядене е хлябът. Днес хлябът има право на гражданство навсякъде. Човек може да живее само с хляб.” (11 август 1935, „Две естества”)

„В плодовете има доста хорски елементи. В крушите има млади моми, млади момци, девици, крадци, разбойници… Аз, като минавам, в някой плод виждам колко разбойници има. Някой ми дава един плод – не искам такъв плод. Тия разбойници, като влязат, развалят стомаха. Вие се чудите защо разбойниците са скрити в плода…” (30.VI.1940, „По-блажен е!”)

„В божественият език има една дума – като кажеш „братко“ на вълка, веднага ще ти проговори. Като идеш с този език при една круша, крушата ще ти проговори.” (12.IX.1937, „Доброта и справедлвост”)

„За мен е важно, като срещна един човек, да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях.” (18 декември 1938, „ Любов, доброта и справедливост”)

„Идѐте под една узряла круша, обичайте я, порадвате ѝ се - и след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си.” (27 юни 1920 г, „От мен да мине”)

„Аз веднъж имах една малка опитност. Пътувах във варненско през есента. Седнах под една круша, погледнах - всичко обрано. Казвам на себе си: „Късно съм дошъл. Трябваше по-рано да мина през това място”. Седя и задуха вятър. И като подухна, 7 круши паднаха, и като ги видях, казвам: „Оставиха нещо и за тебе”. „Благодаря ви!” -, казвам. БЛАГОДАРИХ на тази круша. И тя е била толкоз внимателна - знае, че аз ще мина и оставила 7 круши за мене… Благодаря за вниманието! Туй аз ще го помня и ще го разказвам. Няма да кажа името на крушата как беше. Аз я наричам „Добрата круша“. Оттогава всякога, когато дойде мъчнотия, казвам: „Ако добрата круша остави 7 круши, аз не може ли да оставя 7 круши, /за да има, когато/ дойде някой? Като дойде някой път някой, аз съм склонен да кажа: „Няма нито една…” Но казвам: „Почакай. Ще подухне вятърът и все ще падне някоя…” Та желая вие все да имате 7 круши останали: когато мине някой пътник покрай вас, като подухне този божествен ветрец, да паднат и да каже той: „Много благодаря на Господа за тия круши, които остави за мене!“ (27 март, 1938, „Добрата круша”)

1968 г. ПОДОБНА СЛУЧКА КАТО ОПИСАНАТА ОТ УЧИТЕЛЯ. Една Приятелка още от сутринта ми каза настоятелно, че през целия ден трябва да сме заедно, защото това се давало за мене – всеки момент щяло да се случи нещо много важно за еволюцита ми. Да сме минали първо край градината на Учителя на Изгрева. Както ходехме по улицата до нея, изведнъж пред краката ни паднаха 3 круши от едно дърво в гадината – имаше клони и навън. Приятелката каза: „Това е първият знак!” Хапнахме си ги с удоволствие. После много часове се разхождахме из софийските улици и видяхме коли със много щастливи номера (симетричните по двойки,) както и по 4 еднакви всички без изключение, като се почне от единиците и се свърши с деветките. Даже някои се повториха с други автомобили. После всеки си отиде вкъщи. Още същата вечер наистина ми се случи нещо извънредно важно. След няколко дни направихме екскурзия с Венно до връх Белмекен в Рила. Денят беше прекрасен, а следващият – още повече. Един стар турист по пътя ни каза, че обикаля планините от 40 години, но никога не е виждал такъв изумително кристален ден. На самия връх след изгрева Венно каза, че този ден се давал за мене, понеже за пръв път през всичките си прераждания, наскоро съм бил разбрал нещо по нов начин и съм го бил приел. А аз не му бях казал какво ми се беше случило преди няколко дни. Засякоха случая още двама души от тия среди и реагираха по свой начин. Тъй различно, че е за учудване как е възможно това, след като и тримата са били при Учителя толкова десетки години и са слушали Словото на живо – ГОЛЯМ УРОК! Значи, под покрива на Учителя са пуснати и извънредно напреднали адепти от други школи, както и „единàци”. Те експлоатират авторитета Му, за да прокарват философията на други сили. Единàците са крайни индивидуалисти. Ако не бе опитът ни в Братството и една книга на Влад Пашов („Учителят, Братството и Школата”), плюс разговорите ни с него, ние щяхме да бъдем дълго под влиянието на „единàците”. Единàкът-индивидуалист от Левия път или от степените ПОД ученичеството (ръководител, функционер, умнùк, гений или светец) няма понятие за йерархия над него - и НЕ ИСКА да има такова понятие.

 

 

16.08.2019 г. 11,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние можемъ да докажемъ комуто и да е, че човѣкъ има душа. /…/ Можемъ да поставимъ когото и де е въ магнетически сънь, да извадимъ двойника му, въ който живѣе душата, и да го сгѫстимъ. И ето - отвънъ единъ човѣкъ, и още единъ. Двама сѫ, но тия двама живѣятъ въ единъ човѣкъ. Възможно ли е това? — Възможно е! Туряме ги единъ въ другъ, събиратъ се, и послѣ пакъ изваждаме единия.” (1922.01.15н.Защо твоите ученици ядат и пият.СИЖ5.Съг:2)

 

ТЪЙ КАТО МИРОВ УЧИТЕЛ никога не си отива от Стадото, Той и до днес изкарва нощем душите на истинските Си ученици от телата им, за да пътуват с Него из вселената. Театърът, който е изиграл с физическото погребение на един от милиардите двойници на тялото му, и досега играе много важна роля. Бидейки невидим за имитантите, които Го мислят за умрял, Той наблюдава кой преиначава учението Му, кой прави бизнес от него, кой кому вярва. 

 

 

17.08.2019 г. 14,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Задаватъ на Христа въпроса: „Защо ученицитѣ Йоанови постятъ и се молят много, както и фарисейскитѣ, а твоитѣ ядатъ и пиятъ - има гуляи, ядене и пиене?“ - Ами че да пости човѣкъ, много наука ли се изисква? Голѣма наука ли е това човѣкъ да пости и да се моли? - НИ НАЙ-МАЛКО НЕ Е НАУКА!” (1922.01.15н.Защо твоите ученици ядат и пият.СИЖ5.Съг)

НОВОТО УЧЕНИЕ: Учителят е дал немалко правила за постене, немалко молитви. Постоянно изтъква важността на режимите, упражненията, молитвата. Обаче в Божественото всичко има и своята противоположност. Когато някой залети само в едната посока поради невежество, фанатизъм или гордост, Божественото непременно ще посочи баланса. Даже ще наблегне на точно обратното, за да ни върне в пътя. Като се върнем, пак ще прилагаме пост и молитва, но ще знаем ПРИОРИТЕТИТЕ. Не е божествено едни центрове да се елиминират или изтощават за сметка на други. Познаваме хора, които се хвалят публично по колко молитви казват на ден и как непоклатимо и „железно” не допускат в природата си „греха”, желанията. При това – 2 хиляди години след като Бог е изяснил този въпрос чрез живота и Словото Си категорично; 100 години, след като отново ни го е напомнил. Това наводнение от симпозиуми, книги и лекции днес не е ли книжничество? Тази горделивост не е ли пак фарисейство? Разбираме ли ние какво значи „ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ” и защо това е ГЛАВНИЯТ резултат на божествената любов?

БЕСЕДАТА ПРОДЛЖАВА: „Всички онѣзи, които се учатъ и които работятъ, трѣбва да ядатъ - и МНОГО трѣбва да ядатъ! Само духовнитѣ хора мислятъ, че съ малко ядене може. Тѣ ТРѢБВА да ядатъ! МНОЖКО ядене трѣбва. Но многото ядене не подразбира, че трѣбва да натъпчешъ стомаха си. Това не е ядене. Многото не е въ количеството, многото всѣкога подразбира КАЧЕСТВО И ЖИВОТЪ ВЪ СЕБЕ СИ, който трѣбва да се произведе. Христосъ имъ казва: „Трѣбва ли сватбаритѣ да постятъ, доклѣ е съ тѣхъ младоженецътъ?“ Той дава туй сравнение, за да покаже, че не може сватбаритѣ да постятъ, докато е младоженецътъ съ тѣхъ. Ще бѫде смѣшно, докато хамбарътъ е пъленъ съ жито, тѣ да плачатъ и да постятъ. /…/ Когато Господь дава всички блага на човека, какво трѣбва да прави? — Да се радва, да учи, да помага на своитѣ ближни и на себе си. Та нѣкои хора мислятъ, че много нѣщо правятъ, че постили и много се молили… /…/ Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Лѣкарьтъ ми забрани да ямъ, на диета съмъ, ще се пости…“. - Не, не, не! - „Досега ядохъ и пихъ, но отсега ще постя“. - Каква култура има въ това? Нима Господь се нуждае отъ нашия постъ и молитва? /…/ Азъ бихъ желалъ всички да почнатъ не да се молятъ, а да завъртватъ този ключъ на знанието./…/ Нѣма друго учение въ свѣта, освѣнъ учението на Любовьта! Нѣма друго учение въ свѣта, освѣн учението за Божията Мѫдрость! Азъ не зная друго учение. И ако вие мислите, че има друго нѣкое учение, заблуждавате се./…/ Болнитѣ и мъртвитѣ не любятъ. Само живитѣ хора, които сѫ изпълнени съ Божествения Духъ - ТѢ сѫ, на които сърцата сѫ изпълнени съ любовь, въ ТѢХЪ любовьта функционира! Нѣма да искамъ любовь отъ мъртвитѣ хора… Любовьта не е достѫпна за болнитѣ и невѣжитѣ, нито мѫдростьта е достѫпна за тѣхъ. Невѣжитѣ хора нѣматъ любовь; и онѣзи, на които сърцата сѫ стиснати, и тѣ нѣматъ любовь. Любовьта е една постоянна, разумна сила въ свѣта, въ която Богъ прѣбѫдва и самъ живѣе.”

РАЗБИРА СЕ, „ЯДЕНЕ И ПИЕНЕ” И ДАЖЕ „ГУЛЯЙ” тук не означават това, което означават в света. Наистина, когато учим и работим и помагаме на хората, ние трябва да се храним добре, за да имаме сила; трябва да постим периодично, за да се пречистваме; не може и без молитва. Но ГЛАВНИЯТ СИМВОЛ НА ЯДЕНЕТО В ДУМИТЕ НА ХРИСТА Е ХРАНЕНЕ СЪС СЛОВО БОЖИЕ. Това в беседата се казва в прав текст. Божественото е снизходително и толерантно, то дава пълна свобода на книжниците да вярват на симпозиуми, конференции, лекториуми и книги и да ги множат; пълна свобода на фарисеите да показват колко са религиозни, на функционерите – да функционерстват, на продавачите – да продават. Обаче всички те не се хранят правилно, защото отбягват СЛОВОТО БОЖИЕ, а някои и го осъждат. Бог не се обръща към тях, понеже всеки от тях има своите користи и тавани. Обръща се главно към зрящите души, към учениците:

 

„Всѣки единъ трѣбва да храни много добрѣ своята душа, много добрѣ да храни своя умъ, много добрѣ да храни своето сърце — да „яде и да пие”. Завъртете своя първи ключъ, който е къмъ изтокъ — ключътъ на вашия духъ; завъртете своя втори ключъ, който е къмъ западъ — той е въ душата ви; завъртете своя ключъ на сѣверъ, той е вашиятъ умъ; завъртете и четвъртиятъ вашъ ключъ, който е къмъ югъ, той е вашето сърце. Въртете тѣзи ключове, яжте и пийте, не бойте се! И ако дойде нѣкой да ви осѫжда, елате при мене. Азъ резрѣшавамъ ядене и пиене въ пълния смисълъ, но не като пукната стомна, не като счупена, а като здрава, тъй щото и главата ви, и сърцето ви, всичко ще бѫде свѣтло, да бѫдете здрави и бодри и да трептите като утринната зора, и да носите туй велико благословение!”

 

17.08.2019 г. 15,45 ч.

 

ЖЕНСКАТА ГРЪД (ВСЯКО БЕБЕ Е САМ БОГ)

 

Свободен вариант по образи и идеи на Р.Тагор

 

Девичата гръд с боговете говори –

люлее я дивно светà чистота.

 Две алени рози под сини простори

с неземен балсам пиянят вечността.

 

Те сриват душите, до смърт убедени,

 че не лично Бог ни е дал Слабостта.

 Влудяват сърцата от бяс вледенени –

изкарват им жилото - тоест, смъртта.

 

Сърцето е пух - колебливо и меко.

 Гръдта е Всевишният - женската гръд!

 Не се ли разклати от чувства човекът,

 безброй неродени деца ще умрат.

 

Вселенският бисер се ражда от мида.

 "Светая светих" означава Жена.

 Наистина, женската гръд е Колхида –

най-дивният хълм, необятна страна!

 

По-чиста от хиляди мантри и сутри,

 гръдта осиява вселени безброй.

 На нея събужда се рожбата сутрин,

 на нея заспива в неземен покой.

 

На двата Ти хълма, Богиньо, играят

очите на Бога - две красни зърна!

 Две нежни молитви - вратите на рая,

 два извора чисти - млеко-светлина!

Два върха вселенски, по-горни от всичко,

 родени от Бога, люлеят Го пак –

Той сам се явява - безкрайно и лично,

 да пие от Своя безкраен черпак.

превод на вариант 1:

 

 21 май 2015 г.

 

 

 

17.08.2019 г. 20,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Въ старо врѣме въ Египетъ, въ християнската епоха, живѣлъ единъ отшелникъ, много благочестивъ човѣкь. Прѣкарвалъ той живота си само въ молитви, четене и размишление за начинитѣ и методитѣ какъ да се поправи свѣтътъ. 40 год. той прѣкаралъ така и ни единъ човѣкъ не дошълъ при него. Той ималъ толкова знания, но прѣзъ тия 40 год. никой не отишълъ при него. Станало му много мѫчно и казалъ: „Господи, поне едного прати при мене, да му прѣдамъ това знание - остарѣхъ вече, негоденъ съмъ!“. Този старъ отшелникъ мислѣлъ, че ще дойде нѣкой способенъ ученикъ. И какво вижда? — При него идва една блудница! И защо дошла тя при него? Тя била най-голѣмата блудница въ оная епоха въ града Александрия, но като чела Eвангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито единъ служитель не се билъ наелъ да я кръсти, да вземе отговорностьта върху себе си. „Не можемъ да те приемемъ въ нашата църква - ти си една неизправима блудница, ти си единъ въплътенъ дяволъ, който искашъ да ни изпитвашъ! Но ние сме много учени, чели сме писанието и ти не можешъ да влѣзешъ вѫтрѣ, да прѣкрачишъ прага на нашата църква…“. И тя, като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христосъ и ѝ казва: „Иди въ пустинята при онзи отшелникъ“. А той, като я видѣлъ, казалъ: „О, Господи, тази ли намѣри да ми изпратишъ в края на живота ми, тази ли намѣри да ми пратишъ?...“ - въздъхналъ дълбоко. Но чулъ единъ гласъ: „ТИ ще я кръстишъ!“.— „Да я кръстя ли?“ Навелъ глава и се колебаелъ дали не е нѣкой лошъ духъ. — „Ще я кръстя, каквото ще да става“. Кръщава я и слѣдъ нѣколко деня тя умира. Въ деня на погребението той дошелъ въ екстазъ и видѣлъ, че отъ тѣлото на тази блудница, като я погребали, излиза единъ крилатъ, свѣтълъ ангелъ. Слѣдъ нѣколко деня и той умира, но прѣди това, зарѫчалъ да го зароватъ при блудницата. Всички се замислили: „Въ този гробъ, при нея?!...“ И какво става? - Като го заровили и него, всичката околность почнала да се стича тамъ и ставали голѣми чудеса - и всички се изцѣлявали. Като се събрали грѣшницата и този светия, ТОГАВА се оправилъ свѣтътъ и почнали хората да проучватъ учението на тоя отшелникъ. Сега вие ще прѣнесете туй въ вашия животъ, защото по нѣкой пѫть и вие ще се намѣрите въ положението на този отшелникъ. Мислите, че сте много благочестивъ, благоугоденъ на Бога, а при това нѣкой пѫть нѣкой вашъ братъ, който е противоположенъ на вас и за хората той е единъ „плѣвелъ”, може Господь да го прати при васъ. Какъ ще разрѣшите тази задача? - Ще я разрѣшите само тогава когато го кръстите и ви се отворятъ очитѣ да видите какво излиза отъ тѣлото му - свѣтълъ ангелъ ли или нѣкой демонъ; нагорѣ ли отива той - или надолу? ” (1922.01.12н.Плевелите и пшеницата.СИЖ5. Съг:22-23)

 

17.08.2019 г. 05,05 ч.

 

ЗА ЧЕТЕНЕ НА НА 17 август 2019 г. – СЪБОТА - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е.

18.VIII.135(1999) : : Рила, езеро Елбур : : ДЕНЯТ НА БЛАГОСТТА

- Преди всичко, ние ви поздравяваме с Деня на Благостта - 18 август. Това е последният ден от божествената година, за който знаете, че е Ден на Самия Бог - на Благия Дух, Духът на Цялото. Днес празнува холивселената - цяловселената. През този ден благостта да не слиза от лицата и сърцата ви! В този ден всичко, което има божествен произход, е възможно. Няма мечтано нещо, което днес да не се осъществи, стига да произтича от благостта и да произвежда благост. В този ден всичко, що ви смущава, трябва да отпадне, и да запеем заедно с ангелите, архидѐите, аурувùмите, хùмите и дори àите възторжен химн на примирението. Да се примирим с недостатъците на ближните - и никой да не е в напрежение от собствените си мъки, липси и недостатъци. Забравете за всичко това поне днес и благодарете на Бога с думите от молитвата: "Благодарим Ти, Боже, че си ни оградил с всяка правда." Да кажеш това и да повярваш в него, когато наоколо ти се сипят бомби и умират разкъсани хиляди деца и хора; когато адът разиграва своите вакханалии и търговците продават Господа на свято място - това значи да си дошъл до състоянието на архата, за който всичко наоколо е правда. Това е недостъпно за човешкия ум и разум, недостъпно е и за най-напреднали ангели и за много богове. Но архатът, чиято същност е потопена в Абсолютния и божественият му дух е станал едно с Бога, преживява с усмивка и спокойствие и най-ужасните неправди, и най-мерзките и гнусни деяния, които се вършат пред очите на Господа. Защо архатът е невъзмутим? Защото е сляп ли? Защото е безсърдечен и без душа ли? Не. Божественият архат, Човекът на Абсолюта и на цяловселената пребивава в постоянен вътрешен мир и радост, понеже с цялата си същност усеща, че Божията Правда е абсолютна и че греховете и пороците на ангелите и на хората, дори и на самите дяволи, са поставени около вас точно на мястото им, по законите на незиблемата Божия Правда, ЗА ДА ВИ НАКАРАТ ДА ПРОМЕНИТЕ САМИТЕ СЕБЕ СИ. Тъй като всички ние сме едно цяло и цялото на всеки е разтворено в цялото на другия, то една малка отрицателна мисъл, чувство или постъпка се превръща в по-изостаналите братя и сестри и в служебните същности от Ремонтното Битие в престъпления и простъпки. Когато развиете причинното и принципното си зрение, слух, мирис, усещане и още над 40 сетива, вие ще разберете, че ЕДНО ваше осъждане, ЕДНО ваше "благородно" негодувание, ЕДНА човешка забележка, назидание, отрицателен поглед или жест на недоволство се превръща някъде в удар, убийство, разврат или продаване. Ето защо, за простъпките и престъпленията на по-изостаналите същества са виновни почти изключително боговете, ангелите, и така наречените духовни хора, както и богатите хора и аристократите по цялата Земя. В този процес досега няма нито едно изключение. Колкото по-високо стои един адепт, един окултист, един религиозен човек в йерархията, толкова по-голяма е мощта на неговото въображение. Затова, когато сбърка или даде отрицателна оценка за нещо, дори и да е вярно, той създава ментални бомби в пространството, които не само избухват, но и имат способността да се размножават. Ако вие сте свързани с Благия Дух, то още от самото начало, още от първия миг на срещата ви с един човек, който ви е антипатичен или вони от километри, защото в него се разлага нечиста материя от други хора и елементали, вие няма да направите стъклен погледа си и да се хванете вътрешно за носа, а ще кажете: "Господи, благодаря Ти, че си ми дал привилегията да се запозная с това Твое създание, което още не знае как да живее. Чрез него Ти ме учиш на чиста мисъл, блага обхода и търсене на достойнствата и добродетелите, а чрез мен то ще се научи, че има и представители на БОГА на Земята." Архатът - или цялостният, благият човек, който е преизпълнен с океана на Божествения покой - възприема временните вълнички на повърхността си, както и най-унищожителните бури и торнада, като едно слабо ухапване от някоя божествена мухичка, което го подтиква още веднъж да благодари. Престъпленията, катастрофите, противоречията за мъдреците са повод за размисъл, за постигане на нови дълбочини на Божията правда. За архата обаче, който е НАД света на Мъдростта, всеки удар или всяко убождане, всяко рухване на една вселена или временна победа на дявола е повод за изказване на нова хвала, на нова благодарност към Господа! Дори и Учителят, Мировият Учител, когато слезе в света на Мъдростта, добива омъчнен и угрижен вид, а понякога и строг, пронизващ пространствата. Това е неизбежно, защото засега злото е по-силно в света, и чрез мъката и строгостта Учителят прочиства духовната и физическата вселена и определена част от божествената. Но когато реши да се издигне до света на цялостта и пълнотата и стане едно с Великия Хол, Учителят излъчва безкрайна доброта и благост или пълна безметежност, дори и когато наоколо Му се извършват най-големите престъпления. Архатът има дълбоки и широки корени в Абсолюта, откъдето идва неговият космически покой при всякакви обстоятелства, а клоните, цветовете и плодовете на Архата пребивават в света на вечната благост, защото са озарени от едната страна от ЛЮБОВТА, а от другата - от светлината на АБСОЛЮТНАТА ЧИСТОТА. Разберете: вашите безпокойства и потрисания са благородни, но благородството зрее в ДУХОВНИТЕ небеса, не в божествените. Неизбежно е засега, докато сте още с неоформени черепи и лица, да се покрусявате и озадачавате и често да треперите от благороден гняв и изумление. Вие и всички наблюдаващи ангели и господари на кармата сте напълно прави, че грехът и насилието около вас са реални, че човешката наглост, дебелоочие, грубост, неблагодарност и лицемерие все още бушуват, неозаптени от никого, но това не значи, че светът не е оправен.

 Има грамадна разлика между ИЗПРАВНИЯ свят и ОПРАВЕНИЯ свят. Божественият свят е ПРАВ, духовният свят е ИЗПРАВЕН, а физическият, наедно с преизподнята - ОПРАВЕН. Бог не съизволява в лъжата и насилието, би искал да ги няма и може да ги унищожи в един миг, защото ИМА тази сила, нито ТОЙ ги е създал. Но Той ПОЗВОЛЯВА тяхното съществуване, за да жилят като оси и да хапят като змии мисълта на "праведните", които са причина за тяхното възникване. Да, ИМЕННО "праведните" на тази вселена допуснаха мисълта за себе си и мисълта за осъждане на другия, от което се породиха всички грехове и престъпления! Аз мога да ви разкажа коя война на кой духовен спор се дължи, коя епидемия от чия гениална глава се е родила и кое наводнение и земетресение на колко отрицателни погледа се дължи. Липсата на любов към врага и оскъдицата откъм прощение и снизхождение, затваряне на очите за злото и недостатъците - ето една от главните причини за бедствията в света. Ето защо, нека всеки потърси ВЪТРЕ в себе си с какво е неизправен към Любовта и Благостта, към дълбокия вътрешен мир и покой, за да се множат бедствията наоколо. В този ден искам да намерите всеки, за който сте помислили нещо лошо - да отидете, да му се изповядате и да го помолите да ви прости. Нека да е най-големият престъпник, нека да е най-нечистоплътният във физическо или астрално отношение човек - оставете това на майсторите на кармата. Ако искате днес да се приближите поне малко към състоянието на архата, да придобиете едно микроскопическо понятие за него и да усетите ПОЛЪХ от неговия полъх, опитайте поне за една минута да изпаднете в състояние на дълбока безметежност и миров покой и да проявите благостта в отношенията си и в израза на вашето лице - и вие ще видите, че Бог ще ви се УСМИХНЕ. Не съдете, за да не бъдете съдени! Не се огорчавайте, омъчнявайте и озадачавайте! Не мислете, че вие сте по-праведни, а някой друг е тръгнал през просото. Всеки човек, всеки ангел, всяко животно, всеки демон и всяко божество, които нямат съвършен череп и съвършено лице и тяло, излъчващи мир и благост, са еднакво грешни и миризливи пред Господа, заедно с всички други свои побратими, на които са миризливи ДЕЯНИЯТА.

 А сега можете да зададете своите конкретни въпроси.

- Тези дни бе споменато за трима или четирима души, които задържат от десетилетия уникални снимки и филми с Учителя, и дойдѐ отговор, че и четиримата, за които става дума, имат деца.

- Небето е милостиво, но и строго. Ние не можем да настояваме, както много пъти вече, тези материали да бъдат върнати, след като съвестта на тези хора, които си мислят, че са българи, славяни или представители на бялата раса, още не е изработена. Ние оставяме на НЕБЕТО да буди съвестта на другите с по-остри мерки, а нашата работа е, когато децата на някого изпаднат в критично положение, да подскажем на родителя как може да ги спаси. Освен това, не мислете, че вие самите сте светци, понеже и по вашите домове има невърнати неща от години. Това е една лоша българска черта, заради която съдбата увеличава значително сложната лихва на вашия дълг. Специално за българите, които четат Словото, сложната лихва за невърнати чужди неща се утроява с всеки изминал ден извън уговорения срок. Дори и това да е от разсеяност, некоректност и нехайство, на Небето водят такива ученици за крадци и ги съдят по закона за кражба без взлом.

- От много години на Изгрева и на Рила има практика, незабавно след молитвено събрание да се оповестяват и обсъждат практически и финансови въпроси. До 1944 година, по време на телесното присъствие на Учителя на Земята, такова нещо е било абсурд - знаем го от всички ученици в Школата от началото до края. Редките изключения са били под прекия контрол на Учителя. Много присъстващи днес - преобладаващата част - съзнателно или подсъзнателно изпитват шок и главоломен спад на вдъхновението и енергията при такива случаи. Какво би казал сега Учителят по този въпрос?

- Известно е от Словото и от опита, който имаме досега - не само от този век и от тази вселена, - че един божествен Учител идва всеки път не само с ятото си, но и с орляка от врани и лешояди, които е допуснал с определена цел. Те трябва да грабнат всичко, що е несъвършено и порочно, всичко гнилостно, което е останало у непроходилите ученици. Наистина, след заминаването на един Велик Учител стадото Му обикновено остава в ръцете на черната ложа, за да се изпита кой как реагира и кой може да опази Кълна и Зърното. Побратимите от Левия път вършат прекрасно своята работа, и ако някой ги намрази или се потриса от методите им, ТОЙ МИНАВА НА ТЯХНА СТРАНА. Да се говори за пари, дори и за "братски", една секунда след като повечето хора от братството са разширили душите си до обема на вселената, значи да се получи ТАКЪВ колапс, който може да убие незабавно дори много напреднал адепт. Това, че вас не ви убива, а само ви зашеметява, се дължи на сравнително по-слабия радиус на духовен екстаз и разширение при вас. Но нима мислите, че "най-вътрешните” приятели правят изключение? За пръв път ли някой е способен да почне да говори и критикува веднага след четенето на някое осияние или да пресича Словото със сарказми, когато То се опитва да ви говори? Осùте и змиите са навсякъде! Някои по-неоформени приятели са още лошички, злобнички, отмъстителни. Бързината на прозата у тях е по-голяма от потъването в безкрайността. За тях не е проблем да се изкажат веднага или да прекъснат говорещия или медитиращия, защото таванът им стига до ментално поле. Който се е издигнал в света на разума, душата или духа, за него незабавно връщане е невъзможно. Разгледайте челата и ушите на лошичките, погледнете Камперовия им ъгъл, разгледайте телосложението им, опипайте черепа им, вижте колко имат до фонтанелата, поразгледайте цвета и особеностите на ириса, вижте как държат кутрето си, когато играят паневритмия - и ще разберете защо не са виновни. Като знаете, че те не могат повече от това и че в тях центърът на благоговението, почитанието и уважението е още в латентно състояние, бъдете милостиви към тях и не се хващайте на уловките им, защото ще ви отделят от Ятото. Те, също като викачите след молитва и паневритмия и продавачите на Учителя, имат нужда от вашата енергия, за да могат да съществуват. ЗАТОВА вършат толкова грозни неща - и като успеят да смутят духа ви, вие падате ранени на земята и нощем НЕ ПРИСЪСТВАТЕ горе в Школата. Затова, именно, днес ви говорих за архатите. Архатът е невъзмутим при всякакви обстоятелства. Учителят е допуснал агентите на черната ложа и тези, които им подражават, с две основни цели: първо, да видите, че вътрешните ви раздори и неодобрения дават сила на злото да набъбва и да вреди; и че любовта и хармонията между вас елиминира незабавно тези фигуранти от противоположния лъч. Второ - за да се види кой е архат и кой не е.

- Не трябва ли да се борим с тези извращения в храма Господен?

-Трябва, но само по вътрешен път и само в най-вътрешната лаборатория на Ятото.

- От духовния живот с Учителя през толкова много хилядолетия и от десетилетия напоследък ние твърдо знаем, че времето от 22 ч. до изгрева е време на Абсолютния Дух и Мировата Душа, където трябва да цари АБСОЛЮТНО БЕЗМЪЛВИЕ. Учителят не е допускал и най-малкото шумче, и най-малкия звук от устата на ученика преди изгрев слънце. До изгрева само УЧИТЕЛЯТ има право да говори по време на сутрешните класове. Молитви и песни на глас от полунощ до изгрев слънце дават обратен резултат, ако не са водени лично от Учителя, и то само когато Той е ФИЗИЧЕСКИ на Земята. Това се знае от всеки, който е бил и е около Него; и всички, които нарушават това правило, са врагове, обсебени или оглашени. Ето защо, за нас класическият Молитвен връх при Второто езеро днес е станал невъзможно място за мълчалива молитва и мистични тайнства и съзерцания преди изгрев слънце. Какво да се прави? Освен това, той вече побира само една много малка част от хората, идващи на Рила. Какво да правят останалите?

12,03 ч. - Не всички, които пеят, крякат или горещо се молят в планините и салоните на братството или в дома си са проводници на Левия път. Нека бъдем снизходителни. Не само душевноболните и тези, които наричате „характеропати”, не само ярко тщеславните и горделивите обичат да се чува гласът им денем и нощем. Имате вече достатъчно познания за разликите между Абсолютния Дух и запалената монада на човека. Повечето хора с искра Божия стават подвластни на жаждата за начинания, на вдъхновението, на нуждата да увличат другите след себе си или на простия импулс да се освободят от енергията, която ги напъва отвътре. Ние се РАДВАМЕ на такива прояви - това значи, че те са ЖИВИ същества - хòра, ИСТИНСКИ хòра. Само в много редки случаи това са съзнателни вредители или смукачи на сила от околните. В повечето случаи това е прохождане в пътя на индивидуализацията, отцепване от примирението и еднаквостта, инициативност с добри намерения. Не ги пишете веднага към ония, другите. Ако на този връх Абсолютният Дух и мирът Божий отсъстват, идете другаде - планината не пъди никого. Но в дните на ядреното начало, когато слънцето пътува през знака Лъв, е желателно да бъдем между всички, КАКВИТО И ДА СА ТЕ. Нека Божиите създания, които нямат представа за околните, си пеят както искат преди изгрев слънце или по всяко друго време на денонощието. Нека вредителите и самодейците, които не познават законите на Школата и Словото на Учителя, продължават с нощните си бдения, мислейки си, че са угодни Господу - вие не им връзвайте кусур. Истинският ученик е внимателен и снизходителен, преди да изкаже окончателна оценка. Тези души са по-благословени от ония, които идват тука на курорт и спят след изгрев слънце. Тези души са обхванати от пламтяща любов към Бога и молитвите и песните се леят безспир от устата им, защото са очаровани и вдъхновени. Те са още в началните класове и няма откъде да знаят, че безмълвието преди изгрев свързва човешката душа пряко с Абсолютния Дух на Бога, Който пребивава в божествен мрак и мълчание. Те няма откъде да знаят, че произвеждането на звук в пространството преди изгрев слънце се влива в духовете на нощта и им дава сила. Не са им известни нощните упражнения в Школата по инициатива на Учителя, където Той изисква пълна тишина и безмълвие. За това, че някому нещо не е известно, Бог не налага отговорност, но допуска учебни последствия. Самодейците, вдъхновените начинаещи, дори и да са израсли на Изгрева и да са слушали Учителя приживе; дори и да са изчели от кора до кора всичките Му томове и беседи, няма откъде да знаят как и кога се провеждат всенощните бдения, въведени от Учителя. Такива бдения могат да продължат максимум 10 дни и нощи в строго определен период от годината, и то не всяка година, като денем е позволено включването на гласа и на движението, но нощем бдение от 22 до 1 часà през нощта е недопустимо, ОСВЕН ПРИ ЛИЧНО ПРИСЪСТВИЕ НА УЧИТЕЛЯ. Това е времето, определено за всяка душа от Школата да бъде в Училището на Небето. Който лиши някого от това по какъвто и да е начин, поема строга кармическа отговорност. Значи, ранното ставане и медитиране на някой молитвен връх започва от 1 ч. през нощта (2 ч. лятно време); следващата вълнà е от 3 ч., и по-следващата - от 5. Архатите са обикновено по върховете от 1 часà, защото са били из Космоса още от 8 вечерта на предишния ден. Учениците на Младежкия клас се събуждат без будилници точно в 3 часà сутринта - и най-късно до 3,30 са на върха. А който е от Общия клас пред очите на Учителя и Бога, става в 5 часà - и в 5,30 е горе; а когато слънцето изгрява по-рано - и по-рано. Следователно, всички останали са оглашени или външни, светски хора, които са обладани от духовете и затова спят като мъртви по време на изгрева и след това. Закон: който събуди такъв, дори и по негова молба, за да отидел по-рано на върха, носи отговорност пред Учителя. Нямате право да будите спящи души, след като те нямат воля сами да се събудят! Ще поемете половината от кармата им, ако те заклюмат или захъркат на върха по време на беседа. И да не им се замъти съзнанието, те обикновено се прозяват, а при всяка прозявка влиза в устата им по един тъмен дух, дори и да са ПОСРЕЩНАЛИ изгрева на слънцето. Не мислете, че няма тъмни духове наоколо. Тук те са по-малко, но са по-силни, защото се тренират вече почти един век да излизат на все по-голяма и по-голяма височина, за да могат да влизат през устите ви, когато се прозявате или когато говорите лошо. При многословие и дрънкане на глупости става сЪщото, а при гласни песни и молитви преди изгрев слънце - на големи порции. Това е невъзможно само при физическо присъствие на Учителя, Който знае как да пази учениците Си, когато провежда такова абсурдно упражнение. Не бива да се забравя, че тъмните духове и психики влизат още по-лесно през ушите ви - особено нощно време, когато хората говорят, пеят или вдигат шум. Това е основна стратегия на тъмните сили и там те имат огромни успехи - не само в градовете и курортите или в селата, където поддържат кучета, но и при вас, в планините, когато си представяте, че служите на Господа. Щом двама си говорят или шепнат на върха или още по пътя към него, по-добре е да си останат в палатката и да проспят изгрева - по-слаби демони ще влязат в тях. Този, който си приказва сам и се моли гласно, особено нощем до изгрев слънце, ако ще и да пее най-свещените песни и да казва най-свещените молитви, прави трепанация на будическата ви аура през ушите и костите и започва да извлича енергия от вас. Сега искам да ви предупредя и за едно от най-опасните изобретения на черните адепти - шумящите материи и тъкани. Панталони, якета, шушляци, найлони, при всяко най-малко движение изпускат електрони, които са пропаднали илухими и издават пукот, който поразява направо будическото тяло. Може да са много полезни против вятъра и дъжда, но окултният ученик трябва да избира между настинката и душата си.

Фенерчета по пътеките нощем са допустими само за оглашени и ученици от Общия окултен клас, които още не могат да виждат в тъмното, и то когато няма друг изход. Електрическата светлина и топлина е велико изобретение, но на ДРУГИ учени, не на нашите. Ние не можем да сме крайни - дори и Учителят понякога може да ползва фенер, радио или термос, но Той ЗНАЕ как да обезврежда влиянията на луциферическите духове. Учителят и адептите играят този театър с единствената цел да не навредят на хората, защото те още не могат да живеят сред природата без технически средства. Шарене с фенер по свещени места, когато има лунна или звездна светлина, освобождава луциферически духове, които ви правят много "умни" и критични – и тогава осùте в братството и проповедниците се намножават.

Има още много тайни и опасности, които можем да ви разкрием, но в днешния ден не искаме да наблягаме на това. По-добре да ви кажем как можете да се освободите от тях, когато сте ги допуснали. При прозявка, например, можете да изхвърлите навлека обратно, ако направите от 24 до 48 вдишки и задържания на въздуха, като вдишката е по-къса от задържането, а издишането е най-дълго. Правете опити, съобразявайте се с възможностите си и не се опитвайте да се надскачате. Задържайте въздуха толкова, колкото ви е приятно, така че да издържите без прекъсване тези 24-48 цикъла. Като се видят изхвърлени, тези нахални приятели ще влязат в някой около вас, който ще почне да шмърка, да шуми или демонстративно да прави шумни дихателни или други упражнения, с движения, дадени или недадени от Учителя. Това има за цел да разстрои вниманието ви, и побеснелият от яд дух, който сте изгонили, този път да влезе през очите или ушите ви. Естествено, всички тези опасности не съществуват за архата, който до изгрева на слънцето е сам с цялата вселена, и около него и бомби да падат, и вселени да се рушат, той нищо няма да чуе, нито ще се помръдне. Архатът може да стои без да се помръдне от 1 часà през нощта до изгрева със затворени или отворени очи, в зависимост от случая.

Едно уточнение и напомняне: веднага след изгрева на слънцето архатът се превръща в брат или сестра - той става безкрайно хармоничен и комуникативен. Който издига гласа си над другите е или мръднал, или крайно горделив, или тщеславен, но в никой случай не е архат. Светските хора и оглашените не могат да пеят тихо, а оперната постановка на гласа, дори и човек да е Карузо или Шаляпин, гони светлите същества, дошли от Слънцето, както бурята гони прашинката. Светското пеене си има светско време - след 18 часà вечерта. Ако е съвършено и приятно, то може да привлече най-висши духове от духовния свят, включително и серафими; но за божествения свят НЕ СТАВА.

Близостта на палатките ви е КРУПНО НАРУШЕНИЕ на космическия закон и на нашите поучения още от най-дълбока древност. Това е голямо постижение на тъмната и на Всемирната ложа, но е предвидено и допуснато временно. ИМА какво да се изпати и какво да се научи при такова стълпотворение от аури и звуци, но такъв лагер няма нищо общо с мистическия живот.

Повтарям неща, които знаете. Но малцина знаят и това, че някои побеснели духове на ангели и хора от жажда за власт и от гордост трябва да са сред най-гъстите палатки и купчини от хора, за да почне успешно лечението им. Такова лечение е възможно само от 12 до 25 август.

- Проблемът с гъстотата на къщите и палатките ни е известен отдавна, а също ни е говорено и за това, какво става с околните при подпалването и взаимодействието на жизнедарителните чакри, ако има хора наоколо. Знаем от беседите и от осиянията, че създаването на живот и обмяната на това поле ражда мощни вълни, които разрушават всичко наоколо на стотици километри, АКО ВРЪЗКАТА НЕ Е МЕЖДУ СРОДНИ ДУШИ. Тези експлозии са особено вредни и смъртоносни за децата, ако са вътре в този радиус. На пръв поглед, парадокс: създаване на живот и обмяна, където присъства сам Бог и цялата вселена, спряла за миг работата си, за да участва лично в този свещен акт; и заедно с това - бомба с огромна унищожителна мощ. Как да си обясним това противоречие? Би трябвало всичко наоколо да цъфти и да се развива. Да не говорим и за тези, които си доставят удоволствие сами или технически.

- Така е, но при спазване на закона за сродността, ритъма и дистанцията. Разумните човечества изпращат създателите на живот и на вселени на отделно слънце или планета, за да има достатъчно простор за взривната вълна. Като се има предвид, че мощта на човека е по-голяма и от мощта на елохима (ако последният не е в човешко тяло) и на практика е равна на мощта на Бога, можем да си представим създателството и осияването на това поле какви последствия може да има. Те могат да бъдат чудотворни и да породят мириади вселени само за един миг, но могат и да ги унищожат, АКО ТАКАВА СРЕЩА НЕ Е ПО ВОЛЯТА НА БОГА. Много деца стават идиоти, падат в бездните на греха или стигат до пълна инвалидност; още по-лошо - почват да се самодоказват и да се продават или продават, само защото родителите им не са знаели за този закон.

- Има ли време сега да се отиде при импулсатора на темата за мъжа и приятелството, за да получим, ако е Твоята воля, осияние и за това?

- Време за контакт винаги има, но няма време за чистене на обори. Досега ги чистихме, отскоро само ги заобикаляме. Разбира се, когато един високо посветен дух с космически преживявания подава такава фундаментална тема, той става родоначалник на цели космични човечества, които ще бъдат осияни от това Слово и ще построят живота си върху Него. Единаторът е ВОДАТА, но импулсаторът е ОТВЕРСТИЕТО на извора. Естествено, изворът и сам си пробива отверстия, но в случаите, когато ДРУГ даде направление, има двама или повече родители на човечества.

Сега искам да ви обясня, без да се обижда никой, какво става когато един импулсатор или единатор не са в тотална хармония или проявяват дребни наглед човешки недостатъци. На такава височина и на такова място и най-малкото пререкание може да предизвика някъде земетресение, война. Освен това, не бива да се забравя, че алкохолът и други хранителни отрови пробиват етерното тяло; месото - астралното, а тютюнът и другите наркотици - менталното. До 2000 метра височина е пълно с тъмни духове, но по-нагоре могат да излизат само при пробиви в ментала, които стават чрез наркотици и лоши взаимоотношения (Тази надморска височина важи само за нашия часови пояс. На други места трябва да е над 5000 метра и повече. – б.п.)

Но сега да забравим за всичко това и да се насладим на последния ден от старата година, за да простим на всеки, който ни е обидил или който ни е неприятен, да му се изповядаме и да искаме прошка от него.

АЛДАН, АЛДИН, АЛИЛУЯ!

Празнувайте днес по всички правила - и без правила.

13,51ч.

 

 

18.08.2019 г. 16,03 ч.

 

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА КОЛЕНЕТЕ… За ламбовците и формата на устните…

 

УЧИТЕЛЯТ: „Послѣ, опасно е човѣкъ да се захласне въ добринитѣ, опасно е! Почнемъ ли ние да мислимъ, че сме много добри или че много знаемъ, ние се намираме на единъ хлъзгавъ пѫть.” (1922.01.12н. Плевелите и пшеницата.СИЖ5.Съг:29)

 

18.08.2019 г. 17,56 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Трѣбва да мислимъ ЕДНО нѣщо: НИЕ СМЕ ДОШЛИ НА ЗЕМЯТА ДА СЕ УЧИМЪ. Можем ли да бѫдемъ добри ученици? Да усвоимъ Божието знание, да направимъ своя животъ поносимъ, тъй както сегашнитѣ условия изискватъ туй, което Богъ иска отъ насъ - Богътъ на тази Любовь? Да прѣодолѣемъ болкитѣ, мѫчнотиитѣ? - Всѣки день има мѫчнотии, съ които трѣбва да се боримъ!” (1922.01.12н.Плевелите и пшеницата.СИЖ5.Съг:30)

 

 

18.08.2019 г. 14,22 ч.

 

ВСИЧКИ МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ СА ЧИСТО ЗЛАТО, но каратите на някои са рзлични. Има обаче такива, които са милиард милиарда карата и сияят във Вечността неотразимо! Ето една от тях:

УЧИТЕЛЯТ: „Злото е една неизбежна необходимость при сегашнитѣ условия на живота, а доброто е друга необходимость за растенето на човѣка. Слѣдователно, ние се намираме при ДВѢ необходимости — на едно зло и на едно добро, които служатъ за развоя на сегашната наша еволюция или за развиването на сегашната наша душа. Може въ бѫдеще този законъ да се измѣни, въ природата нищо не е вѣчно. Вѣчна е само Любовьта, ВСЕГДАШНА е Любовьта! И Доброто, като плодъ на Любовьта, е включено въ нея. Тя е безконечна, а всички нѣща вънъ отъ нея сѫ конечни. Вие ще питате за Мѫдростьта. — Тя е МЕТОДЪ на Божията Любовь - слѣдователно, тя е включена въ Любовьта. Истината - тя е сѣме, но и тя е включена въ Любовьта. Какво е Правдата? - И тя е включена въ Любовьта. Слѣдователно, щомъ проявите ЛЮБОВЬТА, всички велики добродѣтели ще се прояватъ, и тогава вие ще бѫдете нагласени като една китара или цигулка - и ще дойде Великиятъ Артистъ да свири на нея.”

 

(1922.01.12н.Плевелите и пшеницата.СИЖ5.Съг:28-29)

 

 

20.08.2019 г.  23,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Великитѣ Учители на свѣта заговарятъ на своитѣ ученици, само когато тѣ сѫ ГОТОВИ да разбератъ тѣхното учение. Такъвъ великъ Учитель или музикантъ заговаря на своя ученикъ, само когато послѣдниятъ е ГОТОВЪ да разбере великата математика на музиката, да разбере вѫтрѣшния ѝ смисълъ.” (1922.01.29н.Пак ще ви видя.СИЖ5.Съг: 36)

 

МНОГО Е ВАЖНО И ДА НЕ СЕ ОГОРЧАВАМЕ от случаите, когато по-неразвитите и малокултурни хора не приемат Учението на някой велик Учител или мразят неговите най-добри последователи, говорят лоши неща за тях. Ние трябва да имаме солидни физиогномични и френологични познания, за да си обясняваме откъде произтича това тяхно отношение. Не можем да искаме от една несъвършена форма да резонира на Истината и да има добра обхода. Нагонът за апострофиране, злобни квалификации и клеветене издава долнопробността на такъв човек, но ние трябва да се учим и от това: какви черти на лицето и формата на тялото и главата отговарят на поведението му. 

 

 

21.08.2019 г. 17,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Славата на Бога не седи въ постене, а въ ядене и въ пиене. „Яжте и пийте - и благодарете!“ - казва Писанието, а не казва „постете”. Тогава азъ ще ви поставя слѣдната аксиома: и въ ЯДЕНЕТО И ПИЕНЕТО е славата Божия, и въ ЗНАНИЕТО е славата Божия. Да не яде човѣкъ, то значи да нѣма знание; и да е жаденъ човѣкъ, то е пакъ сѫщото..” (1922.01. 29н.Пак ще ви видя.СИЖ5.Съг:36)

ОТНОВО УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЖИЗНЕНОТО НАЧАЛО. Важи до голяма степен и в прекия смисъл, но важи с предимство СИМВОЛИКАТА, ВЪТРЕШНОТО значение. Много невежи, религиозни и мистици отхвърлят знанието, но умственото тяло на човека и ангелите, както и на боговете, не може да се изработи по друг начин. На изток има „жнàна-йога” – санскритският корен е същият - jñāna: ЗНАНИЕ. В нашите диалекти има същото: „Не жнам, чедо”. Имат и „аjñāna”, което е паралел на агностицизма. Самите Vedi (वेद – veda – знание) в индоарийския санскрит на the Rig-Veda, Sama-Veda, Yajur-Veda, and Atharva-Veda също съвпадат лингвистически с нас, и не само лингвистически. В санскрит има и aveda, което буквално значи „невежество”, въпреки че по-късно добива и положителни значения. Та Ведите са „само” от 12 век преди Христа, а БългАрия – от минимум 30 хиляди години! Защо нашият Петър Берон през 19 век открива в Индия стотици имена на селища, които означават български думи?

 

 Както и да е, Учителят казва: „Аз не ви казвам „не яжте”, но казвам ви: яжте най-чистото, най-хубавото”. Ако е знание – също. При това, не става дума само за стомаха и знанието.

 

 

21.08.2019 г. 22,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовьта подразбира да знаешъ ЗАЩО обичашъ човѣка. Азъ ще ви кажа. Азъ обичамъ човѣка, защото БОГЪ живѣе въ него. А защо трѣбва да се обичаме? - Като обичаме, ние търсимъ БОГА. И когато казвамъ, че трѣбва да любимъ, съ това разбирамъ, че трѣбва да търсимъ БОГА. /…/ Ти ще идешъ при Любовьта, за да станешъ ЛЮБОВЬ. Любовь значи да станешъ като БОГА.” (1922.01.29н.Пак ще ви видя.СИЖ5.Съг:46)

ИЛЮСТРАЦИЯТА: „КОГАТО В НЯКОГО ВИЖДАМЕ БОГА…”

 

БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ Е БОЖЕСТВЕНА, при нея няма „защо”. Обичаш, защото не можеш да не обичаш, както майката ражда, защото не може да не роди. Това е много силно инстинктивно или органно чувство, което няма нужда от Мъдрост и Истина – познато е и в рая, и при животните, и в ада, Именно това е „любовта като стремеж”, целяща размножение или удоволствие. Но в чистия си вид, това е само ЕДНА ТРЕТА от Любовта или една четвърт – зависи от системата. Обаче по модела на Триадата има още две трети от божествената Любов до постигане на Съвършената Любов: Любов с МЪДРОСТ и Любов с ИСТИНА. Когато Емануил Сведенборг описва любовта в ада, той дава съответствията на небесната любов, но със знак минус – с главата надолу. На „Любовта с Любов”, в ада съответства споменатата любов по тръпка, по плътско влечение - чрез насилие или съблазняване. Обратният израз на „Любовта с Мъдрост”, в ада и на земята е пресметливото продаване на чувствата по сметка, по съображения: множеството превъплъщения на проституцията, включително в брачния й вид. Небесната „Любов с Истина” също има своя обратна проекция в пъкъла: „съединени ОТ ЛЪЖАТА”. Това не е нито астралната тръпка, нито съображенията на нисшия манас. Има едни особени чувства на взаимна съпричастност към лъжата или неистината, и те могат да бъдат много силни. Може да не е съзнателна лъжа, но е интуитивно удоволствие от дадена неистина или система от неистини – това е КАУЗАЛНО извращение. Там може да няма нито астрал, нито ментал, но има наслада от гордостта и фанатизма. В този смисъл, един калугер, един вярващ в луциферическа религия или идеология може да покаже чудеса от героизъм и безкористие в името на някоя неосъзната лъжа, която минава за истина.Това са егрегорните чувства, които обаче са не по-малко адски от проституцията и разврата, от половите излишества. За тях се плаща кармично не по-леко. В ада и на земята има обратни проекции и на будическите и атмическите чувства, ако вземем източната терминология, но това не е предмет на сегашния анализ. Само накратко: адският учен, талант или гений иска да е единствен и над всички и не прави колаборации с други, освен с феновете си. Той гони само своята собствена изява. Адският функционер и властник се опива от същото, иска да му се подчиняват и гони само своето собствено дело. За горделивия, божествените степени на сътрудника, послушника и слугата са пълен абсурд, освен когато той самият не експлоатира такива. 

 

 

21.08.2019 г. 17,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Славата на Бога не седи въ постене, а въ ядене и въ пиене. „Яжте и пийте - и благодарете!“ - казва Писанието, а не казва „постете”. Тогава азъ ще ви поставя слѣдната аксиома: и въ ЯДЕНЕТО И ПИЕНЕТО е славата Божия, и въ ЗНАНИЕТО е славата Божия. Да не яде човѣкъ, то значи да нѣма знание; и да е жаденъ човѣкъ, то е пакъ сѫщото..” (1922.01. 29н.Пак ще ви видя.СИЖ5.Съг:36)

ОТНОВО УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЖИЗНЕНОТО НАЧАЛО. Важи до голяма степен и в прекия смисъл, но важи с предимство СИМВОЛИКАТА, ВЪТРЕШНОТО значение. Много невежи, религиозни и мистици отхвърлят знанието, но умственото тяло на човека и ангелите, както и на боговете, не може да се изработи по друг начин. На изток има „жнàна-йога” – санскритският корен е същият - jñāna: ЗНАНИЕ. В нашите диалекти има същото: „Не жнам, чедо”. Имат и „аjñāna”, което е паралел на агностицизма. Самите Vedi (वेद – veda – знание) в индоарийския санскрит на the Rig-Veda, Sama-Veda, Yajur-Veda, and Atharva-Veda също съвпадат лингвистически с нас, и не само лингвистически. В санскрит има и aveda, което буквално значи „невежество”, въпреки че по-късно добива и положителни значения. Та Ведите са „само” от 12 век преди Христа, а БългАрия – от минимум 30 хиляди години! Защо нашият Петър Берон през 19 век открива в Индия стотици имена на селища, които означават български думи?

 

 Както и да е, Учителят казва: „Аз не ви казвам „не яжте”, но казвам ви: яжте най-чистото, най-хубавото”. Ако е знание – също. При това, не става дума само за стомаха и знанието.

 

 

22.08.2019 г. 13.08.2019 г.

 

ЗА ЧЕТЕНЕ НА НА 22 август 2019 г. – ЧЕТВЪРТЪК - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е. Учителят препоръчва да се четат и изучават Драмите на Тод, дошли чрез българина Стоян Диловски. В „Златната песен на Любовта” има дълбоки тайни на илухимността: кога е божествено да искаме някого само за себе си - и защо? Кои същества са по-високо от боговете и най-близко до Бога - и защо те се страхуват от боговете?

СТОЯН ДИЛОВСКИ : : ИЗ "ДРАМИТЕ НА ТОД" : : ЗЛАТНАТА ПЕСЕН НА ЛЮБОВТА

 

ПОЛУКСИ И КАСТОР

 

БОГИНЯ ПОЛУКСИ

Един от Боговете взе от мене милувката и я направи слънце, друг взе нежността на моя поглед и го направи лазурен простор, трети взе усмивката и я направи нежен цвят, четвърти взе моята сънна мечта и я направи тъга... и от мен не остана нищо, уви! Къде е Жената? Твоята Дружка къде е, мили - тази, която трябва да бъде само твоя? Не ти ли е мъчно за мен? Скрий ме от Боговете, скрий ме, мили мой!

КАСТОР

Когато отвориш своя взор, миличка моя, аз искам да бъде само мой. Когато разгърнеш своите нежни ръце, аз искам да бъдат само мои. И розата, която откъснат в ранно утро, да бъде само за мен. А ти защо ме забрави, защо ме остави сам в тъгите на живота? Ако ти си моя, защо не дойдеш при мен?

ПОЛУКСИ

Лика ми отнесоха Боговете по цветята и по слънцата моите мечти. Един от ударите на моето сърце взеха и с него запалиха звездните мирове. И паднаха на колене Боговете пред мен, и сложиха ниско до земята чело... „защото няма по-красиво нещо от Красотата на жената". О, колко бяха далече тогава те от мен! Къде да те търся, о мили мой? Аз искам да се намеря, защото намерих тебе. Какво направи ти с Жената? Къде е твоята Възлюбена? Скрий ме, скрий ме! Да не ме даваш вече на боговете.

 КАСТОР

И когато падна едно листенце от букета на твоите просторни сияния, аз го взех, турих го на устните си. То било една от твоите усмивки... Когато така се засмееш, мила Полукси, нека това да бъде само за мен!... Когато чуя твоя сладък глас, искам да бъде милувка само на моето лице. Ако ти си моята вековечна Дружка, защо не дойдеш? Те останаха далече, Боговете. Не моята Майка ги роди. Моята Маминка не ражда Богове, а СЪРЦА на Богове.

 ПОЛУКСИ

Те нямат сърца, Боговете, защото нямат Дружки, родени като мен, и затова не говорят за Жената. Не са Богове, които са без сърца от твоята Маминка. Само слова и имена, не Богове. О, скрий ме от лъжливи тронове и самозвани имена от прашинки без сърца. Скрий ме от Боговете, страх ме е, скрий ме!

 КАСТОР

Само един е най-милият Син на Маминка и една е нейната най-очарователна Дъщеря... Когато ме събуди твоят поглед из нежностите на вечните зари, защо не си само моя?

 ПОЛУКСИ

За тебе падна сълза от моите очи и оттогава ти плачеш за мен... Един бог я направи море, по което заплаваха лодките на слънцата, и когато веднъж я пренасяше в мира на своята Възлюбена, изпусна я и тя падна в твоето сърце. Сърцето ти говòри, че аз съм твоя, о мили мой! Да ме скриеш вече от Боговете!

 КАСТОР

Познах ги аз тези, които те разпиляват на части! От СЪРЦЕ е твоят Мир, но никой не го знае, и поради туй всеки взема от тебе това, което намира за най-красиво. О, Боже мой, Татко Възвишени и Свети, събери сълзата в коронката на едно от тези цветчета! Нека я окръжават! Тя ще отвори от свян устни и ще пошепне: „Аз съм само негова. АЗ съм тази, която той търси." Нека стане това, което казах!...

 ПОЛУКСИ

Ах, колко ме е страх от тези, които искат да знаят! Зъби кръвожадни от чудовища са тези, които дъвчат вечно: „защо”, „как”?... Като мъглички ме гонят по синия лазур зефирите на техните планомерни домове - те турят моето име, но мене няма там, защото ти не влезе вътре... Паднаха веднъж мировете под нозете ми, защото Боговете ги направиха венец на моята глава. С тъжна усмивка отхвърлих тази гирлянда - защото не беше от ТВОЯТА ръка. Обичаш ли ме, мили мой?

 КАСТОР

Ето, чак сега слънцето изгря на изток - ТВОЯТ лик. Ето розата на Май - твоята устна. Ето лазурния простор - твоят нежен глед. Ето зефира - диханието на твоята гръд... А ти къде си - ти, възлюбена моя? Ако си ТИ това, защо не дойдеш при мен?

 ПОЛУКСИ

Паднаха веднъж Боговете от троновете си, защото не съзряха твоето име на моята уста…

КАСТОР

Скриха слънцата своя глед, когато видяха красотата ти. Те светят, само защото се мислят за по-хубави. И Боговете на тронове седят, защото не са видели твоя трон от злато. Но щом го видят, и Боговете ще слязат от своята висота, и слънцата ще потъмнеят из своите мирове - прашинки из празните простори на твоите мечти. Но ти къде си? Ако ти си само моя, ела!

 ПОЛУКСИ

Чу ли ти някога звуковете на Сърцето? Усети ли извора на Живота - този, който се крие в сълзата на своята Майка Небесна. Сърцето шепти само едно име - моето. А тъгата е сърце из всемира, който ме загуби. Сълзата е вик на любовта, а любовта е моят живот, който аз дадох на ТЕБЕ. О, скрий ме, скрий ме от Боговете там, живеещи по високите върхове на вечноснежните простори. Не искам мечти от снегове! Отворете вратата - нека излязат тези, които искат, нека влязат тези, които страдат! Отворете вратата на сърцето, скрийте слънцето в тъгата на знанието. Скрий ме от Боговете, о Възлюбени мой!

 КАСТОР

Ах, страх ме е да те сваля на Земята! Но ти тъжиш!

 ПОЛУКСИ

Всяко облаче, което лети по лазурните простори, носи по една частичка от моето разпиляно тяло. Аз виждам твоята сълза, затова тъгувам. Защото си само мой! О, не ме дръж вече пред взора на Боговете! Скрий ме!

 КАСТОР

Има пещери из земята, където капе непрестанно сълзата на моята Майка рождена. Чу ли ти някога жалния шепот за Сина ù: „С нея си отнесе и живота на моя възлюбен син..." Ти бе на Луната тогава, пък аз из пещерите и усоите на...

 ПОЛУКСИ

Бягай, мили, от пещерите и усоите на... Отнеси със себе си и воала, който покриваше лицето ми и който аз развявах, когато ти отпътуваше за... за да можеш да гледаш по-дълго моето изпращане, тогава толкова печално! Забулù се сега с този воал и бягай!

 КАСТОР

Защо плачеш? Нали знаеш, че аз съм само твой?

 ПОЛУКСИ

Защото и тогава ронех сълзи.

 КАСТОР

А отвън е тъй хубаво! Но кой вижда красота през просълзен поглед?

 ПОЛУКСИ

Направù в розата нашия храм на самотата; в коронката на цветето - жилището на нашия вечно буден сън. Там няма Богове, където трепери от болки на сладостни мечти сърцето. Там е само тъжовният вик на любовта, от която избликва твоят живот, защото е мой.

 КАСТОР

Любовта не търпи разделение, нито взаимност - тя е единна същина. Тази, която е моя, тя е само моя. Ти не си на никого, защото всички разпиляват. Само аз те събирам. Не се ли събуди? „Загубù живота си, за да го намериш..."

 ПОЛУКСИ

Не, загуби знанието си, за да познаеш всичко!... Ела, ела! Само зефирът ще посещава нашия дом. Въздишка е той от миналите наши страдания и тъги. Нека само той да идва в нашето венчално ложе и да отнася сълзите на радостта, които ще станат светещи слънца за синовете човечески. Всяка наша сълза ще влезе в сърце. Сълзите на възлюбените търсят само страдалните сърца. Аз идвам всякога при тебе, окръжена от цветя. Слънцата превръщам в цветя, а лазурите - в мириси.

 КАСТОР

Познаваш ли ти живота, който стана глътка на твоята уста? Познаваш ли капката на моя океан от блаженства, който се стопи в жарта на твоите копнежи - и ти тогава построяваше мирове, когато аз изчезвах в страшни страдания и болки далече от твоята милувка.

 ПЮЛУКСИ

Постилах рози и цветя там, където ще минеш със сълзите на твоите Богини и Богове. Ти тогава знаеше ли нещо за мен?

 КАСТОР

Тъжах!

 ПОЛУКСИ

Аз ли бях там?

 КАСТОР

Не, ти беше зад сълзата на моето отчаяние - помниш ли кога умрях?

 ПОЛУКСИ

Когато отидох да ти донеса ново слънце на новата радост на Май - ти тогава загуби вяра в любовта ми и умря.

 Пред теб бягах, за да ме стигнеш, о мой мили; а чаках те, за да ме изпревариш и ми приготвиш златното венчално ложе.

 КАСТОР

И видях, когато се събудих, че държиш едно светло детенце на ръце.

 ПОЛУКСИ

Това беше ти!

 КАСТОР

Ще настане нещо страшно, ако те разкрия: водата ще се нахвърли върху земята, земята ще отвори със стръв уста и ще погълне вълните на своята ненаситност... и всяко слънце с планета, и човека с животните, и човека с човека...

 Защото всяко нещо ще поиска да те притежава, като те види. Сега само името ги пленява, но ако видят ТЕБЕ?

 ПОЛУКСИ

Тогава се скрих сама от Боговете, когато ти се ожени за рабините си, и с тяхното венчално було завих очите на Кришна, Буда, Зороастър, Орфей, Конфуций, Христос, Мохамед... за да не видят красотата ми. И затова никой нищо не каза за мен, защото не знаеше нищо за моето съществувание. А това всичко направих, защото в техните храмове го нямаше най-нежното дете на своята Майка. Между устната и целувката е най-нежното дете на Майката и Бащата! Вечният глас на любовта е устната му, а сърцето му е вечното блаженство. Не детето на живота, а детето на ЛЮБОВТА на живота; не детето на знанията, а детето на ХАРМОНИЯТА на творбата; не на цветчето, а на красотата на цветята. То не беше се родило, защото умря от любов за мен - това беше ти.

 КАСТОР

Ах, колко ме е страх да не те разкрия!

 ПОЛУКСИ

Тогава бях бременна, затова се скрих, за да те родя,защото много те обичах. Когато бях бременна, тогава създадох детето на цветята, а скрих детето на красотата и затова никой не каза нищо за него, защото не го знаеше. Затова слизаха горните Богове, за да го намерят в Майката, но никой не позна, че е скрито в утробата на Другарката, която, за да го прикрие, стана жена незаконна на своя възлюбен.

 КАСТОР

Знанието е последният воал на твоя мир, аз го отхвърлих. ПОЛУКСИ

Загуби жената, за да дойда при теб - рабиня е жената на Господарката си. Защо се ожени за рабините си, а мен остави да окичвам бреговете на сладките милувки? Там, където е слугинята, Господарката изчезва. Сълзи са децата на рабините ти, те са луните на твоите страдания. Виждаш ли слънцата? - Това са моите и твоите деца. По дървото на живота се покачиха децата на рабините ти и висят като листа по лилиите, акациите и магнолиите…

КАСТОР

Не мога, не мога да те погледна - срамът навежда очите ми в земята.

 ПОЛУКСИ

Станах свободен лъч, за да спася синовете на рабините ти, и наложница ти станах, за да спася вечната ти Другарка - себе си. И затова слязоха онези Богове, но никой не узна името ми, защото то се нарече „Слънце Мое”. Не търсù Себето от Себето в Себето... Не търси Гласа на Безмълвието, а Безмълвието на Безмълвния глас. Не чакай вече Гласа Вопиющи в Пустиня. ТУК Е ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ДОСЕГА, ЗАЩОТО СЕ ГОВОРИ ЗА МЕНЕ. Небето обгръща земната сфера, не ти ли е мъчно за мене?

 КАСТОР

Не тъжи тогава, когато създавам ново слънце, за да изгоря в него из жарите на Моите тъги. Не тъжи, мила моя, за мен, когато виждаш, че падат слънцата едно подир друго под диханието на моята жадност за тебе. Не тъжи, сладка моя Полукси, тогава, когато едно слънце е сладък трепет, а една Звездица е въздишка из цветята. Ще махна с една ръка - и хармонията на световете ще стане само една въздишка на твоята сладка въздишка на удовлетворението. О, как ме е страх да не те разкрия!

 ПОЛУКСИ

Не ме увивай повече, остави ме полуразвита из лилиите на моите сънни покои.

 КАСТОР

Защо тогава тъжиш?

 ПОЛУКСИ

Защото твоята въздишка ме отнася по тъгите на твоите копнежи, никога неудовлетворени.

 КАСТОР

Има ли нещо по-висше от това: да изчезнеш за тази, която обичаш така?

 ПОЛУКСИ

Скрий слънцата и мировете, когато ще ми пошепнеш, че ме обичаш. Скрий въздуха, простора и всички дихания, когато ще кажеш, че си само мой. Скрий всички видения като лъжливи шепоти на твоите рабини, всякога против мене. Рабиня е всяка жена, която се явява против твоята Възлюбена... Закрий очите си и не гледай духовете и цветята и бреговете на водите - а само мен! За да ти кажа: ОБИЧАМ ТЕ!

КАСТОР

Скрих ги.

ПОЛУКСИ

Аз съм само твоя! Обичам те!

КАСТОР

Има ли нещо по-сладко от това да дадеш целия Всемир на тази, която е само твоя?

ПЮЛУКСИ

Звездите са прашинки от розата, която ми даде моят Възлюбен, а мировете - листенца от цветчето, което ми откъсна в милия май. Слънцата са мириси от лилията, с която изтрих сълзите от бузите му, а лазурът е воалът, с който изтрих потта на челото му, а моето слово е ехо от целувката, която ми даде... Аз съм вече само твоя! Разкрий ме!

 

Кастор пристъпва, простира ръка да разкрие Богиня Полукси, но изчезват и тя, и той.

 

 

22.08.2019 г. 15,39 ч.

 

АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛНО РАЗКОВНИЧЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Първо ние имаме отношение към БОГА, второ - към нашата ДУША; и трето- към нашите БЛИЖНИ. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем и ВТОРИЯ закон; и ТРЕТИЯ ще изпълним.” (1922. 02.05н.Какво трябва да искаме.СИЖ5.Съг:50)

ТРИ ВЪЗЛОВИ ПУНКТА: БОГ, НАШАТА СОБСТВЕНА ДУША, НАШИЯТ ИСТИНСКИ БЛИЖЕН. И каква е субординацията, последователността, съподчинеността между тях. Това е триада за Епохата на Водолея, която вече започна. Следователно – за Ученика на Бога, а още по-точно – за ученика от Специалния клас. В Словото на Учителя има триади от едни и същи елементи, но разместени. Трябва ясно да знаем коя кога важи. Ето, в случая казва и друго: „Първо вие ще служите на БОГА. Ако ви остане време, ще служите на ближния си. Ако и при това положение ви остане време, ще служите и на себе си.” Това е формула за отиващата си епоха на Рибите, която все още е в сила за много хора и ще бъде още дълго в сила за всички, които са егоисти и индивидуалисти, докато не се изправят. Следователно, важи за душите с нехристòва монада, ако искат да получат Христòва монада; важи и за християните, които са на ниво да получат беинсàнска монада. С тази формула, ако Христовият им атом е годен да мутира в беинсàнски, без да губи Христовото си ядро, те влизат в Общия клас на Универсалния Дух, Който е УЧИТЕЛЯТ. Учителят днес няма нищо общо с най-високия Посветен на планетата ни в края на 19 и началото на 20 век – Петър Дънов. Имал е дотолкова, доколкото Дънов е бил носителят на най-съвършената човешка еволюция днес и затова Му е дал тяло, както Исус преди 2000 години е дал тяло на Христос.

 

 Но тук има ОЩЕ фундаментални въпроси. За да се задейства спасителността на тия две формули, НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБЕРЕ КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДЕТ ИСТИНСКИТЕ НИ ОТНОШЕНИЯ КЪМ БОГА. Ако някой досега е разбрал това и го е приложил, той би трябвало да има ХРИСТÒВ образ, макар и с индивидуални особености. Колко такива познаваме в историята и днес? Кое точно е Словото Божие, чрез което се легитимираме като родени от Бога? Има ли разлика между ближен и близък? Това не може да се изчерпи с няколко думи. Обясняват го Словото и Делото от началото на Вечността. Напоследък – над 7 хиляди беседи на български език.

 

 

22.08.2019 г. 17,58 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всичко е промислено. Но туй изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния си живот. /Именно по тази причина/ често енергията, която трябва да дойде и за нашето сърце, не идва навреме.” (1922.02.05н.Какво трябва да искаме. СИЖ5.Съг:51)

 

22.08.2019 г. 18,45 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всички хора - мъже и жени - сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у ВСЕКИ човек. Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от БОГА, и както любим БОГА, тъй ще любим и ВСИЧКИ хора. Ако не Го любим, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек.” (1922.02.05н.Какво трябва да искаме.СИЖ5.Съг:54)

 

22.08.2019 г. 11,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато си боленъ, ще постишъ и день, и два, и три. То е начинъ за лѣкуване. „Постъ” азъ вземамъ въ много широкъ смисълъ. Постъ има и умственъ, и физически, и духовенъ.”

(1922.01.29н.Пак ще ви видя.СИЖ5.Съг:47)

НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО ДА СЕ ГЛЕДАТ и за част от секундата лицата на най-масовите убийци в света, но понякога това е за поука. Генералният въпрос е защо Бог допуска съществуването им. Изненада: НА ПЪРВО МЯСТО - защото духовните лидери и последователите им не се побратимяват и не си отстъпват, не се лансират един-друг. НА ВТОРО – поради зрялата карма на егоистите, месоядците, зломислещите, злословещите и пр. Тогава са необходими вируси, понеже такъв свят на Бога не му трябва.

 

ПОВЕЧЕТО ХОРА не са постили физически никога, даже и в четвъртък вечерта и петък сутринта. Малтретираме и ума си – не му даваме никаква почивка. Като се има предвид, че и духовните хора в повечето случаи не спират духовните си експанзии никога, става ясно защо има и духовни заболявания – така наречените „спирòзи” и „атмòзи”. Днес психиатрията се опитва да лекува психозите, но от спирозите и атмозите няма никакво понятие, понеже духът е нещо различно от душата. Болестите на духа се ширят нелекувани не само в нашия свят, но и сред боговете. Гордостта, тщеславието, властническата драма, зловредните самодейности, теории и функционерства са най-страшните духовни епидемии. Санкционира ги и ги лекува само Съдбата.

 

23.08.2019 г. 16,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някой казва: „Искам да се осигуря“. Питам аз: кажете ми един човек, който се е осигурил? - Няма осигурен човек! Следователно, осигуряването е закон да влезем в хармония и да живем с Бога.” (1922. 02.05н.Какво трябва да искаме.СИЖ5.Съг:56)

 

Фриц Айхенберг (1901-1990) - Св.Франсиск

 

 

23.08.2019 г. 17,46 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има ТАКИВА пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл!“. И да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор.” (1922.02. 05н.Какво трябва да искаме.СИЖ5.Съг:59-60)

 

 

23.08.2019 г. 18,46 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Този свят е пълен с неразбории! Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина!“ (1922.02.05н.Какво трябва да искаме.СИЖ5.Съг:60)

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Но за някои е ДОШЛО това време. Как е дошло? - Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да - докато чакате, гладни ще умрете… Питате: „Къде ще се срещнем?“ - Ще се срещнем по цветята! И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул - НАВЪНКА! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре… Не, сега ти си СВОБОДЕН, хвръкни с крилцата си, ПИЙ от този Божествен нектар! И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.“

(1922.02.05н.Какво трябва да искаме.СИЖ5.Съг:60)

„Волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърцето. Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ, и не заслужавамъ вашето почитание! Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ, и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.”(22 априлъ 1917, „Волята Божия”)

„Казва Христос: „ОНЕЗИ са ми баща и майка, брат, сестра, които изпълняват Волята на Бога”. Духовните хора са ВЪЗПИТАТЕЛИТЕ на света. И ако те се откажат от туй възпитание да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия? Волът не може да върши това, което ти вършиш, нито конят, нито овцата. Ние, ХОРАТА в света сме, които трябва да извършим Волята Божия, ПОНЕЖЕ, СМЕ СЪЗДАДЕНИ ДА ИЗВЪРШИМ ВОЛЯТА БОЖИЯ.”(4 януари 1942, „Който изпълнява волята Божия”)

„Казваме: „Да се свети Името Божие“ – то е БОЖЕСТВЕНИЯТ Свят. „Да дойде Царството Божие“ – то е ДУХОВНИЯТ свят. „Да бъде Волята Божия“ – то е ФИЗИЧЕСКИЯТ свят. Да се изпълни Волята Божия – то е НА ЗЕМЯТА да знаем да живеем добре. НА ЗЕМЯТА трябва да се изпълни Волята Божия! Че някоя заболяла, аз зная защо заболяла – не е изпълнила Волята Божия. Казвате: „Да я съжалим…“ - Как ще съжаля един човек, който не е изпълнил Волята Божия? Говоря ѝ мислено, тя ме гледа и се чуди какво ѝ казвам. Говоря на душата ѝ. Казвам ѝ: „Ще изпълниш Волята Божия! Досега не си изпълнявала.“ Сега и на вас казвам: изпълнявайте Волята Божия - това е на ФИЗИЧЕСКИЯ свят. Това е Бог на ФИЗИЧЕСКОТО поле. Според мене добър човек е всеки, който изпълнява Волята Божия НА ЗЕМЯТА. Ползвайте се от всяко благо в света. Ползвайте се от всяка погрешка. Защото всичко в света е божествено. Ако знаеш как да използваш условията – те са от БОГА. Използвайте външните условия, използвайте и вътрешните възможности. Изпълнете и Волята Божия! ТУЙ е, което не знаехте досега. В изпълнението Волята Божия седи здравето на човешкото тяло. Когато се освети Името Божие, ще уредим нашия УМ. Като дойде Царството Божие, ще се уреди нашето СЪРЦЕ. Като изпълним Волята Божия, ще бъдем всички здрави, ще бъдем безсмъртни, ЩЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕМ ТЪЙ, КАКТО ИСКАМЕ. Да се свети Името Божие в нашите УМОВЕ! Да се въдвори Царството Божие в нашите СЪРЦА! Да бъде Волята Божия в нашето ТЯЛО!”(20 март 1940, „Името Божие, Царството Божие и Волята Божия”)

„Когато сте били млади, за вас хората са говорили едно, а сега казват: „Какъв левент момък беше едно време или каква мома беше едно време, а пък сега каква е – едвам се движи…“ Казвам: Не си работил за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия.”(12 октомври, 1938 , „Славата Божия, царството Божие и волята Божия”)

„Защо ни бият?“ – Много просто: не лягаш навреме и не ставаш навреме; не ядеш навреме; не работиш навреме; не мислиш, не чувстваш и не вършиш волята Божия навреме. Всеки човек трябва да върши добрата воля Божия. Щом един човек може да върши добрата воля Божия, всеки може да я върши, ПОНЕЖЕ ТЯ СЕ ОТНАСЯ ЗА ДОБРОТО НА ВСИЧКИ. Като знаете това, не се месете в работата на другите. Не казвайте, че този или онзи е лош човек. Нека всеки се запита: „Върша ли аз волята Божия?“ - ТОВА е важно! Като върша волята Божия, аз разполагам с три неща: бързо се движа, разбирам времето и пространството и осмислям живота си. Защо трябва да изпълняваме волята на Бога? – За да се освободите от своите стари възгледи и стари навици. Например, честолюбието, гордостта са стари, наследствени черти. Ти умираш, а си въобразяваш, че си нещо... Ако знаете много, няма да ме търсите! Ако вие искате да станете учени като мене, трябва да вършите волята Божия, както БОГ изисква. ТОВА е основата на моето учение. Учете, но при абсолютна свобода.”(26 юни 1932, „Добрата воля Божия”)

„Сега можете да кажете: „Аз се трудя…“ - Във вършенето на Волята Божия няма никакъв труд. То е най-приятната работа, която човек може да има. Никакъв труд, никакво мъчение, никакви спънки! Мъчнотии има преди да се научиш да вършиш Волята Божия, но щом се научиш да я вършиш, по-хубава и по-приятна работа от нея няма. Волята Божия без любов не може да се изпълни, и на хората на Земята пак без любов не може да се служи.”(4.II.1934, „Изпълнение волята”)

 

 

23.08.2019 г. 12,10 ч.

 

За днес, 23 август 2019 г. – ПЕТЪК - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е. ПАК ИЗ ДРАМИТЕ НА ТОД – едно изумително, потресаващо явление в българската и световната литература и духовна култура. Днес подобно „безумие” в България и света виждаме почти само у Беа Нади – един мощен лъч от Данте Алигиери. Също и чрез една Приятелка – Мариета. Даже и „Урантия” и „Роза мира” - други две грандиозни явления на 20 век - са по-логични и сресани от тях; даже и Куелю и Астуриас… Някога само Мевляна Руми е бил толкова луд, но и той е от български произход. Ако бяха хванали и едно листче от Стоян Диловски в соц-периода, психитрията му беше сигурна, ако не и Белене! Съвсем случайно това не се е случило с него и преди 9 септември 1944. Въобще не се е явил окултист, мистик и литературовед, който да е в състояние да оцени по достойнство този шедьовър – Драмите на Тод, - и изглежда скоро няма да се появи. Оцени ги само светецът Влдимир Гиновски, големият наш скулптор, и ги преиздаде под своя редакция, но каза: „Орязах лигавите диалози”…

Самите оригинали на Драмите са невероятен шифър, „потокът на свръхсъзнанието”, във вида, в който Боговете и Двойките над боговете са ги диктували. Диловски не се е грижел почти никак за препинателни знаци – ако искаш и можеш, разбирай. А то не е за разбиране с нашия ум и след стотици години. Един-два процента може да стигнат до нашето разумение, само защото сме надникнали умствено с един-два промила в Учението на друг един Българин и Небългарин.

Сега тече една нова редакция с препинателни знаци и логически ударения (думите с големи букви тука), от която по-долу ще видите извадки:

ИЗ КНИГА 1 – „ЗВЕЗДАТА НА ИЗТОК”

 

Сърцето - тази същина велика, която във всяка точка е едно и също. И така НАВСЯКЪДЕ е, когато бие; а НИКЪДЕ не е, когато бие САМО ЗА СЕБЕ СИ.

Но сега, когато си вече голям, когато твоите сънища захванаха да събуждат безконечието на живота, аз мога вече да говоря. В тебе сърцето почна да бие с удара на Любовта; и първото, което трябва да ти се каже, о новородений, то е КОЙ Е ПРЕДМЕТЪТ НА ТВОЯТА ЛЮБОВ - това е НАЙ-ПЪРВИЯТ дълг на всяка мъдрост, която слиза отгоре.

ОРОС

Помня, помня! Преди няколко месеца, когато дойдоха гости от другия край - един мъж, една жена и едно момиче, - аз за пръв път видях такова същество с лице на земна роза. И беше ме срам да ти кажа, но усетих нещо, което много прилича на чувството, когато мириша някое ароматно цвете…

ХРОНОС

Любов е ПЪРВОТО събуждане на младежа, защото в живота всичко почва с ЛЮБОВ, ОТ ЛЮБОВ И В ЛЮБОВ. И ТОВА е, което ражда цветните сънища и мечти; ТОВА е, което чувства и мисли и има ум, тяло и душа. ТО е, което твори безконечността, защото любовта е ненаситно висше желание! ТО е, което твори вечността, защото любовта иска непрекъснато блаженство. Но знаеш ли що е любов? ТОВА ако знаеш, ВСИЧКО ще знаеш, защото само в тази дума се центрира животът на Безкрайното. Тя е ЕДНА Същина, която е дихание, сила, ум и знание. Но е нищо, когато не се разбере или криво съзнае. Тя е силата, която възвишава, и силата, която тласка в калта - ето защо, Оросе, ти трябва да знаеш КОГО ДА ОБИЧАШ.

ХРОНОС

/…/ ЕДИН е предметът на любовта за всеки - най-красивият. Не по видение, а този, който СЪЗДАВА красотата. Не картината трябва да обикваш, а ТВОРЕЦА на картината; не това, което виждаш създадено, трябва да залюбваш, А НЕГОВИЯ СЪЗДАТЕЛ. А това ще разбереш само тогава, когато знаеш, че всичко това, което е създадено, Е ЗА ТЕБ.

ОРОС

От кого?

ХРОНОС

От Това, Което те обича вечно - само тебе завсякога и вечно.

ОРОС

Нима има нещо, което ме обича, без да зная аз?

ХРОНОС

Да, и това Нещо ти трябва да го обичаш истински и вечно, защото то е истинската любов - това, което РАЖДА Любовта.

ОРОС

А кое е то?

ХРОНОС

Урания - Вечната Жена!

ОРОС

Като сестра ми Венера ли е красива и като майка ми Психея ли е любяща?...

ХРОНОС

И като едната, и като другата - но това, което виждаш в тяхното лице, то е само като АРОМАТЪТ на розата, а Тя е САМАТА РОЗА. И ти я ОБИЧАШ вече - чух те какво говориш, а това са първите зари на младеж, който е залюбил.

ОРОС

Да, татко, сънувах... Но това беше нещо от хиляди цветя, целувки, образи, ефири, видения, трепети...

ОРОС

А кой направи всичко това?

ХРОНОС

Тя - Урания, Царицата на Слънцето, Вечната Жена. Тя е твоя Другарка във Вечността - на тебе, който си Вечност.

ОРОС

Где са сега моите Татко и Мама?

ХРОНОС

Всякога до теб, в теб и с теб! Ето, виждаш ли това безкрайно Пространство, което не е празно - то те ражда непрекъснато? Усещаш ли миговете, които нареждат чувствата, мислите ти и картините? - Това е безкрайното Време, което се саморажда зад всичко, що виждаш - То е твоят Татко, а Пространството - необятността на твоята Мама.

ОРОС

Не мога да ги видя. Само СЛЪНЦЕТО е, което усещам най-силно.

ХРОНОС

Защото то е тялото и изразът на Тази, Която те обича - твоята Другарка, неразделната частица, другият ти принцип. Защото, когато ви създадоха Озирис и Изис, вие бяхте заедно там в ЕДИН зародиш, но зародиш неразвит - Яйце, наречено „Всемирно Яйце”. Тласъкът на Една Целувка направи да се оживи това Яйце - и тогава просветна на хоризонта едно ново слънце, седмошарно - от седем цвята в хармоничен проблясък… Това бе изблик на Любовта, която искаше да прояви тържеството, силата и могъществото на БОГА, като идея на мировете. НОВ Бог се роди! ТАКА се възраждат Боговете и Всемирът и Бог - в лицето на такива слънца като вас с Урания. Отдавна бе то, в един момент на Велико Слияние, когато се създаде вашето слънце. И след него Изис-Озирис - вашите родители - се сляха с Всевишния и станаха Безконечност и Вечност, а като проява на това тържество беше новото седмошарно слънце на хоризонта…

ОРОС

Защо само аз съм слязъл тук, а Урания е останала там?

 

ХРОНОС

Тя е Вечната Жена - Принципът на Майка-Любов, а ти си Вечният Мъж - Принцип на Тяло-Могъщество, и Тя трябваше да изпълни своята роля като Майка. И в същия момент на сътворението ви Тя те обгърна като светлина, разширяваше се по принципа на Любовта - и така стана слънце. Обгръща те с лъчи отвсякъде и ти си в Нейните Обятия и сега, но в онзи лъч, който още не се усеща. Тя те въздига и хрàни като малко дете, и когато твоят принцип стане божествен, тогава Тя, по силата на безкрайната, неизменна и вечна Любов, ще почне да се преобразява постепенно от Майка на Другарка, защото там, в Единната любов, няма дележ на тези две усещания. А ти почна вече да УСЕЩАШ това - ти, който беше несъзнателно дете досега. Тя те въздигаше и галеше като майка; но сега, когато вече се осъзна и усещаш принципа си, Тя ти става ДРУГАРКА, а това са цветята - най-първите поздрави на новата любов на Всемира, която е другарство и хармония. ЕТО предмета на твоята истинска любов! И сега, като знаеш това, не гледай на външното, освен като на форми временни от Един Вечен Стремеж, който е все от ЕДИН Ум - ТЯ!

ОРОС

Защо тогава такова голямо множество - и все Оросовци като мене?...

ХРОНОС

Знаех, че ще попиташ за това. Сега ти е тъмно, но после ще ти се уясни, като Я видиш. Като видиш ЕДНОТО, тогава множеството няма да ти се види разделено, а частици от ЕДНО Тяло, от ЕДНА хармония звукове, защото самият Всемирен Бог не е нищо друго, освен хармония от хиляди и милионни хармонии в Една хармония по тяло, а по Духовна Същина самочувствието е ЕДНО. По Духовна Същина ти ще си всякога до Нея и проявеното от вас слънце до вас. Ваши Синове и Дъщери по тела, трепет, проява и блаженство са ЕДНО БЕЗКРАЙНО МНОЖЕСТВО ОТ ЧАСТИЦИ, РОДЕНИ ОТ ВАС, защото всеки създаден зародиш става вече факт, реалност, и той става част от Цялото. И като се прилепя към Висшето Тяло, като слънце в многото слънца той се въздига по дух до БОЖЕСТВО. А това ще ти стане ясно, когато разбереш, че всички форми и тела се захвърлят, и като се обличат във все по-обширни и безконечни тела и форми, най-сетне ще се облекат в ОНОВА Тяло, което е едно - НЕИЗМЕНЯЕМОТО, БЕЗКРАЙНОТО, ВЕЧНОТО.

***

ЗА ДНЕС ТЕЗИ ИЗВАДКИ СТИГАТ, понеже даже боговете стоят изумени пред такива текстове. Много от тях не разбират почти нищо от подобни явления, които могат да се родят само на Земята, ако са в аурата на Всемогъщия. Когато Всемогъщият е в тяло на земята или в даден свят, огнищата на ересите и изумленията лумват около Него по-изобилно и неозаптимо от всякога. Затова инквизициите не престават да работят. Особено най-страшните: тия в умовете и устите на човекоподобните.

 

 

24.08.2019 г. 20,18 г.

 

НОВОПСАЛМИ 1-20 : : За общо четене днес, 24 август 2019 г. – СЪБОТА - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 1

1 Блажен оня човек,

 който ходи по съвета на любящите

и върви в пътя на безгрешните,

 който се събира с добри и чисти хора.

 2 Той се наслаждава на закона на Господа,

 и в Неговата Мъдрост се поучава нощ и ден.

 3 Той е като дърво, посадено при бистри потоци,

 което дава плод изобилно и чийто лист е вечно свеж и зелен;

 и във всичко, що върши, благоденства.

 4 Така е с праведните:

 те са като житно зърно, що слънцето възраства.

 5 Затова добрите ще устоят на бурите

и безгрешните ще влязат в Царството Божие,

 6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните.

 А пътят на любящите ще пребъде!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 2

 

1 Защо се вълнуват народите

и замислят прекрасни дела?

 2 Преобразяват се царете земни

и управниците се съвещават с Господа

и с Неговите невинни Деца, като казват:

 3 "Нека разкъсаме старите вериги

и нека отхвърлим от себе си беззаконието!".

 4 Оня, Който живее на небесата, ще им се радва –

Господ ще ги благослови.

 5 Това ще им продума в кротостта Си,

 и в благостта Си ще ги озари, казвайки:

 6 "Аз поставих Моите дъщери и синове

в Новата Земя и на светия Мой хълм.

 7 Аз ще си изпълня обещанието!"

 Господ ми рече: "Ти си Син Мой,

 Аз днес те родих!"

 8 Поискай от Мене - и Аз ще ти дам народите за твое насле­дие,

 а звездите и вселените - за твое вечно жилище.

 9 Ще ги посетиш с крилатия си дух

ще ги населиш с чеда на любовта!

 10 И тъй, възрадвайте се, о ръководители;

 поучете се, земни съдии.

 11 Служете Господу с любов,

 и радвайте се с трепет.

 12 Целувайте Избраника и всички, в които Той живее,

 за да се възродите и полетите по вашия път,

 защото Неговата обич е вечно разпалена…

Блажени всички, които се Нему уповават!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 3

1 Господи, колко се умножиха приятелите ни!

 Колко много идват при нас!

 2 Мнозина казват за душите ни:

 "Бог им помага във всеки миг."

 3 Ти, Господи, си слънчев изгрев за нас,

 радост наша, която въздига душите ни!

 4 С цялата си душа викаме към Господа –

и Той ни чува от светия Си хълм.

 5 Лягаме, спим и летим нощем навсякъде; а после ставаме,

 защото любовта ни прелива…

6 Ще се възрадваме премного от десетките хиляди люде,

 които навред създават рая.

 7 Ела, Господи, помилвай ни, Боже наш,

 защото Ти галиш нежно душите

на всички приятели и неосъз­нати

и възрастваш криле на любящите.

 8 От Господа е възкресението!

 Върху всички народи е твоето благословение.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 4

1 Когато викаме, винаги ни чуваш, Боже на обичта ни!

 В доброта и мъдростта, Ти ни даваш простор;

 помилвай ни пак и чуй молитвата ни.

 2 Дъщери и синове небесни, пребъдвайте вечно в Любовта,

 обичайте възвишеното и живейте в Истината!

 3 Помнете, че Господ ни е създал подобни Нему

и затова ни чува и слуша винаги, когато Го зовем.

 4 Трептете от обич и смело я раздавайте;

 размишлявайте за доброто в сърцата си нощем,

 а денем го изпълнявайте.

 5 Правете добрини от милост

и изявявайте Господа.

 6 Мнозина думат: "Кой ще ни покаже доброто?

 Кой ще ни яви виделината на лицето Си?"

– Ти, Господи, който си Любовта и Обичта

в собственото ни сърце,

 7 Преизпълваш сърцата ни с драгост,

 когато умножаваме доброто и свободата!

 8 Спокойно си лягаме да спим и се съединяваме и в небесата,

 защото Ти, Господи, ни срещаш с живи души на земята,

 за да обменяме обич и изобилие.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 5

1 Чуваш, Господи, думите ни; разумяваш мислите ни,

 2 Вслушваш се в гласа на желанията ни,

 любими Боже наш и Баща наш,

 защото на Теб се молим.

 3 Господи, на ранина ти чуваш зова ни;

 на модро видело заставаме пред Теб и чакаме,

 4 Защото Ти си Бог, Който люби кротките,

 и само добрият живее под крилата Ти.

 5 Само смирените пребъдват пред очите Ти;

 

Ти любиш всички, които се раздават на всички;

 6 Ти възраждаш всички,

 които говорят истина и живеят в истината;

 Господ се възхищава от човек скромен и чистосърдечен.

 7 Чрез Твоето изобилно милосърдие,

 ние вече влизаме в звезд­ния Ти дом;

 с благоговение към Теб се покланяме на светия Твой храм – нашето дивно тяло.

 8 Господи, водù ни с нежност и пламенност

към стари и нови приятели,

 направù пътя Си ясен към тях,

 9 Защото на устата им грее усмивка и истина,

 сърцето им е топъл извор за всички,

 гърлото им е тръба на Словото,

 а езикът им лее благи думи.

 10 Имай ги за невинни, Боже –

нека вкусят това, което сами са раздавали;

 утвърди ги поради многото им добрини и благости,

 защото са се подвизавали за Тебе.

 11 Така се веселят всички, които се надеят на Тебе –

винаги ще се радват, защото Ти си им покровител;

 и ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.

 12 Защото Ти, Господи, живееш в човека на Любовта –

и го покриваш с благословение като със щит.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 6

 

1 Господи, насърчаваш ни в кротостта Си,

 и ни обливаш с благата на изобилието Си.

 2 Милваш ни, Господи, защото станахме силни в доброто;

 подмладяваш ни, понеже ходим в пътя на Любовта.

 3 Изумени и очаровани са силно душите ни

от Теб, Господи Боже – от Свободата и Любовта!

 4 Прояви се пак, Господи, разшири душите ни –

възвиси ги заради милосърдието Си,

 5 Защото вечността е изпълнена с Тебе

и навсякъде всеки те славослови.

 

6 Окрилени сме от възторзите си;

 всяка нощ облитаме вселените,

 и сълзи от радост бликат поради Тебе!

 7 Искрят от щастие очите ни,

 младеем поради всички, на които се раздаваме.

 8 Елате при нас всички, които обичате всички,

 защото Господ е чул зова на душата ни;

 9 Господ е послушал молбата ни!

 Господ приема молитвите ни.

 10 Ще насърчим и горещо ще приласкаем всички хора с душа –

да се върнат в рая и да просияят от радост и щастие!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 7

 

1 Господи Боже наш, на Теб се надеем:

 свържи ни със всичките ни сродни души и съедини ни,

 2 Та да възлязат нагоре душите ни

и да се слеят, спасени завинаги!

 3 Господи Боже наш,

 ако всички правят добро и има правда в ръцете им;

 4 Ако се отплащат с добро и на близки, и на неблизки,

 и ако избавят дори онзи, който никак не ги обича,

 5 То нека Провидението благослови душите им

и ги изпълни с благодат; нека и тяхната земя стане райска

и нека се прослави примерът им из световете.

 6 Просияй, о Господи, в благостта Си;

 изяви се заради добрините на любящите,

 събуди ни окончателно за великия живот на самораздаването –

7 И нека всички народи и човечества застанат около Тебе!

 Ти си дошъл да послужиш пак на всеки.

 8 Господ люби народите!

 Въздай ни, Господи, според обичта и чистотата ни;

 9 Нека заблика още по-силно милостта на щедрите.

 А добрия утвърди, Ти, Боже на Доброто,

 Който изпълваш сърцата и душите.

 10 Нашата канара е Бог, Който въздига топлите сърца.

 11 Бог е извор на всички блага и блаженства –

крепък и дъл­готърпелив;

 и Бог е, Който ден и нощ излива благодат!

 12 Ако някой още не Го разбира, Бог му подава ръка,

 повдига го и нежно го насочва.

 13 Приготвя за него благотворни лекове,

 прави милувките Си целебни.

 14 Ето, целомъдреният зачна обич,

 прояви благост и роди истина;

 15 Дом на Любовта въздигна, освети го с добрини

и ни обсипа с благата и блаженствата, които носи.

 16 Възторгът му ще се върне към него и към сърцата,

 които обичат; добродейството му ще падне като мед

на гърдите му и в душите на всички.

 17 Да славим, о приятели, Господа, заради Неговата Любов,

 да възпяваме сладко името на Господа Всевишнаго!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 8

1 Йеова*, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата Земя!

 Ти си поставил славата Си над небесата.

 2 Из устата на младенците и сучещите

си приготвил хвала за ония, които Те любят.

 Да запеем наедно с всичко живо

и да опростим всичките неп­равди и дългове!

 3 Като гледаме Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,

 месечината и звездите, и вселените, които Ти създаваш,

 4 Казваме си: "Колко по-горен е человекът от всичко туй,

 та затова го помниш, а и човешките малки рожби,

 та си постоянно с тях?

 5 Та нали си ни направил много по-горни от боговете

и ангелите, и със слава и чест си ни увенчал?

 6 Поставил си ни творци и изпълнители на делата

на ръцете Ти; всички си приласкал до сърцето ни:

 7 Всичките овце и агънца, още и дивите животни,

 8 Въздушните птици, морските риби,

 и всичко, що минава през звездните пътища.

 9 Йеова, Господи наш,

 колко е превъзходно Твоето име по Цялата вселена!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 9

1 Ще Те славословим, Господи, със всичкото си сърце,

 ще възвестим всичките Твои чудесни дела!

 2 Ще се веселим и ще се радваме в Тебе,

 ще възпяваме името Ти, Всевишни.

 3 Когато приятелите ни и мнозина други се приближат,

 ще отворят обятия и ще се прегърнем пред Твоето лице.

 4 Защото Ти откликна на нашия зов

и изпълни нашето най-горещо желание;

 защото Ти стана от престола Си и дойде лично при нас.

 5 Ти просвещаваш народите и даваш светлина на невежите –

името им се записа в Твоето царство.

 6 Вече всички са приятели - те са възродени завинаги;

 Ти си Направил на рай обителите им,

 та и богове ги посеща­ват.

 7 Понеже Господ е нашият вечен Баща и Майка,

 приготвил е за сватба своите избрани

8 И раздава милости и благости из цялата вселена –

вече пълни човечеството с небесни дарове.

 9 И Господ ще бъде прибежище на кротките –

бащин покрив, по-мил от всичко.

 10 И ония, които познаят името Ти,

 ще се уповават на Тебе,

 Защото Ти, Господи,

 си ни поверил ония, които Те дирят.

 11 Пейте хвала Господу, Който обитава в сърцата ни;

 изявете сред племената любовта Му!

 12 Защото Оня,

 Който наблюдава добрите и милосърдните,

 помни ония, които Го обичат,

 и не забравя молбите на кротките.

 13 Помилвай ни пак, Господи,

 виж как блика у нас радостта по­ради всички,

 които ни обичат и които не ни обичат –

Ти, Който ни въздигаш до прага на безсмъртието,

 14 За да разкажем всичко, поради което Ти си за хвалене,

 и което се случва зад портите на истинските Ти дъщери;

 и за да се радваме поради спасителната Ти помощ.

 15 Народите излязоха от ямата, която си бяха направили;

 от мрежата, която бяха изплели, ногата им се освободи.

 16 Господ е станал познат чрез милосърдието,

 което е извършил;

 невежият бе спасен и помилван от ръката Му.

 17 Не само верните, но и друговерците ще живеят в рая,

 и всичките народи, които проявяват Любовта.

 18 Защото Ти, Боже, помниш и най-малкия, и най-забравения,

 и всякога изпълняваш ожиданието на кротките.

 19 Ела, Господи, за да вземат връх добрите хора,

 да се прегърнат милионите пред Твоето лице!

 20 Господи, разжари обичта и любовта във всички –

нека познаят народите, че са Человеци!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 10 (По славянски част от 9-и).

 

1 (21) Благодарим Ти, Господи, че си винаги с нас и по всяко време,

 че никога не се криеш от хората на истинската любов

във времена на неволя!

 2 (22) Поради Бога в сърцето си,

 добрите раздават всичко на всички –

имащи и нямащи се хващат за ръце и се връщат заедно в Тебе.

 3 (23) Защото благият сияе с мекотата на душата си,

 а щедрият изповядва Господа, раздавайки.

 4 (24) В святостта си човекът с душа става едно с Господа

и казва: "Не диря своето си"; всичките му пòмисли са,

 че Бог е Любов на дело.

 5 (25)Във всеки миг пътищата му са праведни.

 Твоите блага валят и извират край него,

 защото обича даже и хората със студено сърце.

 6 (26) Той казва в сърцето си: "Няма да се поклатя,

 от род в род ще се раздавам - без замисляне и незабавно!"

 7 (27) Устата му са пълни с доброслòвия,

 насърчения и дели­катност;

 езикът му лее блага реч и мили думи.

 8 (28) Идва открито в обятията ни, но облича тайно сиро­маха;

 очите му дирят постоянно свити и безпомощни,

 9 (29) Раздава им скришно всичко, от което имат нужда,

 и причаква тайно сиромаха, за да го защити;

 грабва плахия в прегръдките си, когато е свенлив;

 10 (30) Навежда се, снишава се,

 за да не види никой доброто, което върши.

 11 (31) Казва в сърцето си: "Бог е вечно буден –

всичко правим пред лицето Му, Той всичко вижда".

12 (32) Стани, Господи, Боже, повдигни ръката Си,

 да погалиш отново кротките!

 13 (33) Нечестивият презира любовта

и казва в сърцето си: "Не мога всички да огрея!"

 14 (34) Но Ти го виждаш, Господи,

 защото това е неправда и престъпление,

 и затова такива не могат да избегнат ръката Ти;

 на Тебе безпомощният се поверява;

 на сирачето Ти си Бащата!

 15 (35) Укрепи мишцата на милосърдния,

 издири честта в сърцето на домоседеца,

 докато я намериш и го изкараш навънка!

 16 (36) Господ е благ до вечни векове;

 народите са изникнали от земята Му!

 17 (37) Господи, Ти чуваш желанието на кротките,

 размекваш още повече сърцето им

и правиш още по-внимателно ухото Си,

 18 (38) За да приласкаеш сирачето и угнетения

чрез всеки човек със сърце и душа, който Те раздава на всички.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 11 (По слав. 10)

1 На Господа уповавамe!

 Затова казвате за душите ни,

 Че летят из вселените като птици.

 2 Понеже, ето, милостивите протягат ръка,

 приготвят даровете си и добрините,

 за да ги изсипят тайно на ония, които са с топло сърце.

 3 Защото основанията ни се укрепиха

от всичко, що праведният е извършил.

 4 Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето;

 очите Му гледат, веждите Му изпитват човешките чада.

 5 Господ изпитва праведния;

 но душата Му люби милосърдния и любвеобилния.

 6 Над милостивите ще спусне благодат –

с обич и вяра и гореща симпатия ще преизпълни чашата им.

 7 И понеже Бог е Любов, Той обича Любовта,

 и любещият човек ще гледа лицето Му.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 12 (По слав. 11)

 

1 При нас си, Господи, защото благостта е навсякъде,

 защото се множат верните измежду човешките чада.

 2 Всеки говори истината на ближния си,

 но с благи думи и добросклонно сърце.

 3 Господ благославя мил говор,

 език, който говори красиви неща

4 И ония, които си казват: "Ще смекча езика си –

устата ми е медена, мога да бъда благоречив!"

 5 "Поради благуването на добрите и добруването на благите,

 плътно съм с вас сега - казва Господ. –

Ще направя прекрасни ония, който живеят за всички –

6 Като сребро, претопено в пещ от пръст

и пречистено седем пъти!"

 7 Ти, Господи, ще ги закриляш,

 ще пазиш всеки от тях - от това поколение до века, -

8 За да ходят навред добротворци от страна в страна

и да раздават любов и обич на всички, които са жадни.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 13 (По слав. 12)

 

1 Денонощно си с нас, Господи, никога не ни забравяш!

 отдавна вече не криеш лицето Си от нас.

 2 Преизпълняш с мир душата ни,

 сърцето ни тупа от радост всеки ден.

 Какво щастие, че всички ни стават любими и приятели!

 3 Милостно погледни, чуй ни пак, Господи Боже наш,

 отворù очите ни да прогледнат в безсмъртието,

 4 Та да рекат идващите след нас: "Ще летим още по-ната­тък!"

 и да се зарадват поколенията, че им даваме простор.

 5 Ние се уповаваме на Твоята милост,

 сърцата ни преливат от възхита и благодат.

 6 На Тебе пеем, Господи,

 защото си се показал щедър към всички

 

НОВОПСАЛ-ОМ 14 (По слав. 13)

 1 И рече разумният в сърцето си: "Има Бог!

 Възродиха се хората, сториха милосърдни дела,

 всичко живо вече прави добро".

2 Господ често надниква от небесата към човешките чада,

 за да види с радост колко много са се умножили разумните,

 които търсят и намират Бога.

 3 Вече всички влязоха в Пътя, заедно се просветиха –

няма кой да спестява доброто, няма ни един!

 4 Разумяват същината на Бога, спазват закона на Любовта:

 раздават безплатно хляб и покрив,

 дават без стеснение ласка за всяко същество с душа –

вече така призовават Господа навсякъде!

 5 Обзема ги любов велика, защото са от рода на Бога –

защото Бог е в поколението на чистите и пламенните.

 6 Подкрепихте вярата на самотния,

 че Любовта е сам Бог и че Тя е отклик и приласкаване.

 7 Ето, идва от Новото Небе избавление за хората с душа!

Ето, Господ избавя своите Си от плена на бездушието,

 и всички вече дават всичко изобилно на всички.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 15 (По слав. 14)

 

1 Господи, кой обитава в Твоя звезден шатър?

 Кой живее в Твоя свят хълм?

 2 - Оня, който раздава обич и върши добрини,

 който говори блàга истина от сърцето си;

 3 Който е медоречив

и служи без умора на приятели и на чужди;

 оня, който въздава хвала за всяко добро и чисто дело,

 4 И чиито очи озаряват онеправдания.

 Да! Той почита ония, които обичат Господа!Той е, който изпълнява думата си за добро,

 и се отмята от обещание, когато е погрешно;

 5 Който дава всичко от себе си и дори самия себе си –

и тайно обсипва с дарове невинния.

 Който прави това, няма да се поклати до века!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 16 (По слав. 15)

 

1 С нас си, Боже, защото на Теб се уповаваме.

 2 Рекохме Господу: "Ти си Господ наш –

вън от Теб нищо не съществува.

 3 Към невинните на земята и към избраните –

в тях е всичкото Ти благоволение!"

 4 Нека научат уроците си ония, които тичат по чужди богове

и харесват несъвършени хора и ангели –

ние няма да живеем и да Ти служим като тях;

 ще помним с надежда имената им, но няма да ги търсим.

 5 Господ е нашето наследие и нашата чаша;

 ние черпим от даровете Му само по жребий.

 6 Той ни изпраща по чисти места –

Да! Любими и приятели са най-прекрасното наследство!

 7 Ние благославяме Господа, Който ни прави денем добри и мили, а нощем ни учи да летим по звездите.

 8 Винаги слагаме Господа на първо място;

 и понеже Той е отдясно ни, станахме канара на доброто.

 9 Затова се радват сърцата ни и се веселят душите ни,

 а още и плътта ни вибрира от щастие!

 10 Ти си истинският Бог - не сблъскваш духа със плътта ни,

 ето защо се завърнахме в рая завинаги.

 11 Ще ни изявиш пътя на Живота,

 в Твоето присъствие има вечна пълнота и радост,

 отдясно на Тебе е всякога веселие.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 17 (По слав. 16)

 

1 Послушай, Господи, сърцето ни, чуй духа ни;

 дай ухо на молитвите ни, които принасяме с искрени устни.

 2 Нека се излива благословията ни от Твоето присъствие,

 понеже очите Ти винаги гледат с любов.

 3 Изпитал си сърцата ни; посещавал си ни нощно време;

 опитвал си ни - и си открил истината и доброто в нас:

 което ни е на сърце – това е и на лице.

 4 И в човешките си дела, изпълнявайки волята Ти,

 5 Стъпките ни са дирели винаги Твоите пътища;

 нозете ни все по-рядко се подхлъзват.

 6 Теб зовем винаги, Боже, защото ни чуваш и отговаряш;

 приклони и днес към нас ухото Си и послушай думите ни:

 7 Яви чудните Си милосърдия,

 Ти, Който се раздаваш чрез нашите длани и обятия

на всички ония, които не се противят на същината Ти.

 8 Пазù ни като зеницата на окото Си,

 скрий ни под сянката на крилете Си

9 От лицето на бедните души,

 които търсят обикновени хора и неща,

 и от враговете на душата ни, които ни искат само за себе си.

 10 Те са разядени от гордост и ревнивост,

 и затова искат всичкото ни време.

 11 Дебнат ни, за да ни откъснат от приятелите;

 12 всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъсва.

 и на тигър, които ни чака в скришни места.

 13 Стани, Господи, предупреди ги, просвети ги;

 със Словото Си избави душите им от себелюбие.

 14 Пази ни, Господи, с ръката Си от обикновени хора,

 от светските човеци, чиито дял е в тоя живот;

 които живеят, за да имат;

 които живеят само за чедата си,

 и всичките си сили отдават на внуците си.

 15 А ние ще съзерцаваме лицето Ти в безкористие,

 и когато се събудим окончателно,

 ще се наситим от Твоята Истина.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 18 (По слав. 17)

 

1 Колко те възлюбихме, Господи, сило наша!

 2 Господ е скалà наша,

 крепост наша и избавител от безлю­бието,

 Бог наш - канара наша, на Когото се надявамe,

 щит наш, рог на изобилието и висока планина.

 3 Ще призовем зрелите на Трапезата в името на Господа

и те ще дойдат –

Така ще бъдат избавени от мрачни дни и столетия.

 4 Връзките на живота се умножиха;

 Порои от радост и щастие ни заливат!

 5 С райски обятия ни прегръщат навсякъде - примките на смъртта паднаха.

 6 В изумлението си призовахме Господа,

 и към Бога на добрите викнахме.

 От храма Си Той чу гласа ни,

 и благодарността ни към Него стигна до ухото Му.

 7 Тогава се поклати и затрепери от радост Земята;

 основите на планините се разлюляха

и поклатиха се, защото се развесели Той.

 8 Нови слънца избухнаха от Неговия глас

и дивен огън излезе из устата Му –

безброй падащи звезди се посипаха от мантията Му!

 9 Той сведе небесата и слезе;

 и мрак бе под нозете Му.

 10 Възседна на херувими и серафими и летя;

 летя на ветрени крила!

 11 Положи за Свое скривалище тъмнината,

 за покров наоколо Си - морските води

и гъстите въздушни облаци.

 12 От святкането Му, пред Него се озаряваха облаците;

 сипеха се жар и огнени мълнии!

 13 И дойде тътен от Господа на небето,

 Всевишният даде гласа Си –

гръм и зарящи светкавици!

 14 И прати лъчите Си, та ги разпръсна.

 Да! Блескавици в изобилие разсипа.

 15 Тогава се явиха водни извори,

 откриха се основите на вселената

от великия Ти глас, Господи,

 от духането и дъха на ноздрите Ти...

 16 И протегна Бог ръка от височината, взе ни,

 извлече ни из големи води,

 17 Избàви ни от най-силния ни неприятел –

от мисълта за себе си и само за своите си,

 защото тя бе по-силна от нас.

 18 Тази мисъл ни състари и ни навлече мъки и бедствия,

 но Господ ни подкрепи навреме.

 19 И изведе ни нашироко –

избàви ни, защото имаше благоволение към нас.

 20 Въздаде ни Господ според любовта ни към всички

и към Де­лото Му;

 според чистотата на ръцете ни, възнагради ни,

 21 Защото сме запомнили пътищата Господни

и не сме се отклонили от Бога тъй много.

 22 Защото всичките Му блага са били пред нас,

 и за подсещанията Му не сме били съвсем слепи.

 23 Малко по-будни бяхме от другите пред Него,

 и опазихме се от голямо падение.

 24 Затова Господ ни въздаде според верността ни,

 според чистотата на ръцете ни пред очите Му.

 25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,

 към непорочния благ ще се явиш.

 26 Към чистия добър ще се явиш,

 Но на горделивия и студения се съпротивляваш.

 27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш,

 а очите на горделивците ще подминеш.

 28 Защото Ти ще запалиш светилото ни!

 Господ Бог наш ще озари тъмнините ни,

 29 Защото чрез Тебе спираме войни.

 Чрез Бога наш прескачаме вселени!

 30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен;

 Словото на Господа е опитано;

 Той е щит на всички, които се уповават на Него.

 31 Защото кой е Бог, освен Господа?

 И кой е канара, освен Бога на всички народи?

 32 Бог, Който ни препасва със сила и прави съвършен пътя ни –

33 Той прави нозете ни като нозете на елените

и ни води по високи места.

 34 Учи ръцете ни да милват,

 тъй щото всички мъки и рани да заздравяват.

 35 Ти си ни дал и кошове, за да раздаваме,

 Твоята десница ни е поддържала

и Твоята мъдрост ни е направила неизвестни.

 36 Ти си разширил крачките ни под нас –

и нозете ни стъпват уверено.

 37 Ходим по цялата вселена, за да раздаваме,

 и не се връщаме, докато ги не раздадем всичко.

 38 Изцеляваме, възраждаме, приласкаваме милиони,

 додето се изправят на нозете си,

 39 Защото си ни препасал със сила за добро.

 Пратил си ни да събудим ония, които още не знаят за Тебе.

 40 Разтворил си обятията ни за иноверци и разномислещи,

 за да привлечем и онези, които не са ни обичали.

 41 Ето, те плачат от радост, че се намери избавител;

 към Господа викат и Той ги чува - и на тях отговаря.

 42 С вестта за това, те стават по-бързи от вятъра

и тръгват в пътищата на света, за да раздават и те любов.

 43 Ти ни дари с народната обич и ни постàви слуги на добрите.

 Народи, които не познавахме, и на тях служим без пари.

 44 Щом видяха това, и те почнаха същото –

даже чужденците дойдоха и се подвизават!

 45 Чужденци и звездни народи се молят на нашия език

и, затрогнати, излизат из душевните си скривалища!

 46 Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ни,

 и да се възвиси Единственият Бог - Бог на обединението ни –

47 Бог, Който благовъздава за доброто,

 и преобразява диви племена,

 Който прави приятели от неприятелите ни.

 48 Да! Ти ни вдъхновяваш да служим и на чуждите,

 и правиш насилника по-кротък от агне.

 49 Затова ще Те хвалим, Господи, между народите,

 и за името Ти ще пеем!

 50 Ти си, Който даваш велико избавление на сърцата ни

и показваш милосърдие към свои и чужди;

 към Божественото в Давида и във всички други, които го проявяват.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 19 (По слав. 18)

 

1 Небесата възпяват славата Божия

и просторът известява делото на ръцете Му:

 2 Ден след ден леят Слово Божие

и нощ след нощ разкриват чудни тайни.

 3 Без много приказване, без шум,

 без да се чуе парадно гласът им,

 4 Тяхната вест е заляла цялата Земя,

 и думите им отиват до краищата на вселената!

 Там Бог постави шатър за слънцето

5 И то излиза всяка сутрин,

 като младоженец из брачния си чертог,

 радва се като исполин и тича из светлия си друм.

 6 От края на небесата е изгревът му,

 а шествието му - до другия им край,

 и топлината му всички твари огрява.

 7 Законът Господен е съвършен: възвръща душата ни;

 откровението Господне е чудно - дава мъдрост и на простия;

 8 Молбите Господни са благи - веселят сърцето;

 съветът Господен е светъл - озарява очите;

 9 Любовта Господня е чиста - пребъдва до века;

 благата Господни са истинни и, без изключение, за всички.

 10 Те са по-желани от чисто злато и даже от златни планини,

 по-сладки от мед и от капките на медена пита.

 11 Ние, Твоите дечица, ги обичаме повече от всичко –

да ги опазваме и раздаваме е най-голямото ни щастие.

 12 Дали разумяваме коя добродетел ни липсва още?

 Очисти ни, Боже, от тайните прегрешения!

 13 Още и от гордост предпази децата Си

да ни не завладее. Само тогава ще бъдем непорочни,

 и ще станем чисти, за да раздаваме любов.

 14 Думите на устите ни и размишленията на сърцата ни

нека бъдат угодни на Тебе,

 Господи, канара наша, и избавителю наш!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 20 (По слав. 19)

 

1 Да ни чуе Господ в ден скръбен и ден радостен;

 името на Бога е Любов - да ни прати да раздаваме!

 2 Да ни проводи сила от светилището

и да ни подкрепи от Новото Небе;

 3 Да си спомни всичките ни добрини,

 и да направи огнението ни вечно!

 4 Да ни даде Господ според желанието на сърцето ни,

 и да изпълни всяко чисто въжделение.

 5 В спасението на другите ще се зарадваме,

 и в името на Вечния Бог ще издигнем знамена.

 Господ да изпълни всичките ни благи копнения!

 6 Днес познахме, че Господ живее във всички,

 и ни отговаря от Своето Си небе

с любвеобилната сила на десницата Си.

 7 Едни с колесници, други с мисъл,

 а ние – със Словото на Господа, нашия Бог, пътуваме.

 8 Те понякога се забавят и даже падат,

 но ние се озоваваме и се намираме навсякъде.

 9 Господи, благослови!

 Нека ни послуша Царят Небесен, когато Го призовем. 

 

24.08.2019 г. 22,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣки, който прѣстѫпи великия Божи законъ на Любовьта и Мѫдростьта, е месоядецъ, първокласенъ месоядецъ! — /…/ А всѣки, който изпълнява Божия законъ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, е плодоядецъ - не вегетарианецъ, а плодоядецъ.“ (1922.02.12н.Ядоха и наситиха се.СИЖ5.Съг:74)

Владимир Димитров Майстора е рисувал най-много плодове във фона на портретите си. А Словото обяснява в какво се превръщат лицата на месоядците, на вегетарианците и на плодоядците. То дава и подробни сведения за 7-те вида месоядства. Човек може да е кристален вегетарианец и плодоядец във физически свят, но да е паяк, хищник, месоядец и човекоядец в астрала, когато ревнува; в ментала – когато лъже или критикува със злоба – и т.н. В този смисъл, има и месоядни ангели и даже богове: има психическо месоядство и в каузалния свят, и в будическия, и в атмическия - т.н.

 

24.08.2019 г. 12,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И знаете ли, че ако напрѣднали сѫщества биха дошли на земята и биха изслушали нашитѣ разсъждения за онзи свѣтъ, щѣха да се хванатъ за корема и да се кискатъ 100 год. не само на нашитѣ глупости, но и на най-виднитѣ наши окултисти - за тѣхнитѣ теории и изяснения за свѣта?“

 (1922.02.12н.Ядоха наситиха се.СИЖ5.Съг:67)

 

 

25.08.2019 г. 11,55 ч.

 

НОВОПСАЛМИ 21-30 : : За общо четене днес, 25 август 2019 г. – НЕДЕЛЯ - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е. Из отпечатаната книга „НОВОПСАЛМИ” - християнизирани псалми по псалмите на цар Давид и другите библейски автори, представени от Г.В.; редактор: Красимир Кръстев; редактор на текста: Петко Душков; коректор: Красимир Хубанов; Корица и илюстрации: Г.В.; Издателство: Алфаграф ЕООД - София. Печат: Алфаграф ЕООД, 281 стр., 2010 г.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 21 (По слав. 20)

 

1 Господи! В Твоята обич духът ни се весели

и за спасението на всички, сътворени от Тебе,

 безмерно се радва!

 2 Ти изпълнявяш всички желания на сърцето ни,

 и молбата на устните ни е винаги приета.

 3 Защото Ти ни срещаш за благуване и раздаване

и озаряваш главите ни с корони от златни лъчи.

 4 Ние даряваме на всички Твоя чист живот –

Ти ни даваш изобилно дългоденствие и безсмъртие.

 5 Голяма е славата на добрите чрез Твоята подкрепа –

чест и скромност си заложил в сърцата им.

 6 Защото си ги поставил да бъдат благословение до века,

 развеселил си ги с радост и щастие от присъствието Ти.

 7 И понеже духът ни уповава само на Господа,

 чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклатим!

 8 Ръката Ти ще намери всички Твои създания с искра Божия

и десницата Ти ще ни заведе при всички, които Те любят.

 9 Във времето на радостта Си,

 ще ги направиш да просветнат като слънце!

 В милостта Си, Господ ще ги възкреси,

 и обич ще блика буйно от сърцата им.

 10 Ще умножиш плода им по земята,

 и потомството им - сред човешките чада.

 11 Защото те правят добро тайно и само в Твое име;

 замислят земни райове - и веднага ги създават.

 12 Затова те ще са пред лицето Ти винаги,

 и Твоите безбройни сърца по света ще им се отдават незабавно и без замисляне!

 13 Благодарим ти, Господи,

 Че се проявяваш чрез нас непрестанно –

само така ще възпяваме и прославяме Твоето вечно Име.

НОВОПСАЛ-ОМ 22 (По слав. 21)

 (По “Кошутата на зората”)

 

1 Боже наш, Боже наш, Ти си вечно с нас!

 Винаги си тук и безспирно помагаш

и чуваш с радост думите на възторга ни.

 2 Боже наш, викаме Те денем - и веднага ни отговаряш;

 викаме Те нощем без отдих…

3 Защото Ти си Благият и Святият,

 Който си възцарен в делата на Новото Човечество.

 4 На Теб се уповаваха майките и бащите ни;

 уповаваха се - и Ти ги направи прекрасни.

 5 Към Тебе възлизаха молбите им - и Ти ги доведе тука.

 Само Теб любеха и Твоите чисти създания –

и затова се под­младяваха.

 6 Всеки от нас е прашинка пред нозете Ти,

 невидима за човеците без душа

и пренебрегвана от гордели­вите.

 7 Малцината, които ни виждат, ни благославят –

отварят устните си, кимват с глава и казват:

 8 "Той уповаваше на Господа - затова Бог го избави;

 направи го Человек – същество, което раздава всичко!"

 9 Ти си, Господи, Ти си, Който си ни изваял още в утробата; Ти си ни научил да се уповаваме още върху майчините си гърди,

 10 на Тебе бяхме оставени от рождението си; Ти си наш Бог от утробата на майка ни!

 11 Затова не се отдалечаваш от нас –

защото сме радостни от всичко,

 а хората, на които можем да помагаме, са безброй.

 12 Безброй моми и момци около нас

жадуват за Обич и Истина повече, отколкото за въздух;

 13 Повече от риба, изхвърлена на брега,

 или от лъв, гладен от месеци.

 14 Затуй бликаме като извор и се подмладяваме за броени дни; сърцата ни станаха като восък –

разтопяват се душите ни от щастие...

 15 Силата ни е свежа като пролетна морава,

 и езикът ни е станал звънлив и меден;

 Ти си ни свел като зряло жито към земята,

 16 Защото множество гладни за нежност ни обиколиха;

 хиляди сродни души ни окръжиха –

целуват от благодарност ръцете и нозете ни.

 17 Не можем да преброим всички, които ни обичат –

хората се взират в нас и ни гледат;

 18 Делят помежду си по братски времето ни,

 и за нашето присъствие хвърлят жребий.

 19 Затуй, Господи,

 Ти вече никога не се отдалечаваш;

 о, Сило наша, вече на всички помагаш!

 20 Изяви добротата на душата ни,

 избави живота ни от мисълта за себе си.

 21 Избави ни от устата на гордостта

и от роговете на дивата завист и ревност.

 Ти чуваш молбите ни, Господи!

 22 Ще възвестяваме името Ти

на сестрите и братята си;

 Сред народите ще Те хвалим с делата си.

 23 Вие, които любите Господа,

 раздавайте всичко –

цялото потомство на Новата Земя Го слави само така!

 Обичайте Го, всички вие от Новото Небе,

 24 защото Той всякога отговаря

на съществата с добро сърце

и лицето Му е винаги пред тях –

чува ги, когато Го молят за нещо.

 25 От Него е жаждата ни да Го хвалим

само с дела между наро­дите:

 ще изпълним добрите си намерения към ония,

 които Го лю­бят.

 26 Смирените ще ядат и ще се наситят;

 ще бъдат с Господа ония,

 които Го проявяват. Такова сърце нека живее вечно!

 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа

всичките земни краища

и ще се покланят пред Тебе

всичките племена и народи,

 28 Защото Вселената е на Господа

и Той владее над всички човечества!

 29 Ще се наситят и ще бъдат щастливи

всички деца на Не­бето и на Земята.

 Пред Него ще се прегърнат и слеят всички,

 които възлизат към звездите.

 А онзи, който може да раздава живот на всички,

 30 Сам Бог и Вселената ще Му слугуват!

 Така ще се приказва за Господа на идните поколения –

31 Ще дойдат и ще известят Любовта Му

на людете, които ще се родят,

 казвайки, че не те, а именно Той е сторил това.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 23 (По слав. 22)

 

1 Господ е Пастир наш,

 затова живеем винаги радостно - и в бедност, и в изобилие.

 2 На зелени морави ни упокоява, при тихи води ни води,

 3 Възвръща душата ни –

води ни по пътеки от обич заради името Си.

 4 Вървим през долините на райския живот,

 преизпълнени с духа на Доброто,

 защото Ти си с нас -Твоята воля и Твоята подкрепа ни въодушевяват!

 5 Приготвяме в Твое име трапези за приятели,

 за чужди, и даже за неприятели.

 Изпълнил си с миролюбие духа ни,

 душите ни от обич прели­ват.

 6 Наистина, благост и милост ще леем непрекъснато

през всичките дни на живота си!

 Затуй ще заживеем в дома Господен завинаги!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 24 (По слав. 23)

 

1 Господня е Земята и всичко, що има в нея;

 вселената - и тия, които живеят в нея;

 2 Защото Той я основа върху моретата,

 и я затвърди върху водите.

 3 Кой ще възлезе на хълма Господен?

 И кой ще застане на Неговото свято място? –

4 Оня, който е с чисти ръце и непорочно сърце,

 който е предал душата си на Любовта и говори само истина –

5 Той ще приеме благословение от Господа

и обич от Бога на спасението си.

 6 Това е поколението на ония, които Го любят!

 Ония, които търсят Твоето лице,

 те са истински силните.

 7 Отворете, о светли умове, портите си;

 Топли сърца, отворете широко вратите си,

 за да влезе Царят на Доброто!

 8 Кой е Тоя Цар на Доброто? –

Господ, могъщият и силният;

 Господ - силният в мира и милосърдието!

 9 Отворете, о мощни духове, портите си,

 души с искра Божия - отворете широко вратите си,

 за да влезе Царят на Любовта!

 10 Кой е тоя Цар на Любовта? –

Господ на милите - Той е Царят на Любовта!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 25 (По слав. 22)

 

1 Към Тебе, Господи, издигаме душите си.

 2 Боже наш, на Теб се уповаваме!

 За да се не посрамим,

 нека тържествуват първо другите таланти, а после ние.

 3 Наистина, никой, който чака Тебе,

 няма да се посрами –

ще се посрамят ония,

 които живеят само за себе си и за сво­ите си.

 4 Направù ни, Господи, да познаем пътищата Ти,

 научù ни на пътеките Си, Боже!

 5 Водù ни в благостта и истината Си и учù ни,

 защото Ти си Бог на всеотдайността –

Тебе чакаме цяла вечност!

 6 О, как помниш, Господи,

 благите Си милости

И щедростите Си, понеже те са от вèка!

 7 Как помниш добрините на младостта ни и постиженията ни?

 Помни ни все така, Господи,

 заради милосърдието и бла­гостта Си!

 8 Господ е благ и милостив –

затова ще насочи неопитните в пътя Си,

 9 Ще води кротките с обич

и ще научи смирените на тайните Си.

 10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност

към ония, които изпълняват завета Му и молбите Му.

 11 Заради името Си, Господи,

 разшири още повече любовта ни,

 защото любовта няма гра­ници!

 12 Кой е оня човек, що люби страстно Господа? –

нему Той ще даде пълна свобода във всичко!

 13 Душата му ще се лее за всички и ще живее в мир и радост,

 и потомството му ще наследи небето и земята.

 14 Благоволението на Господа е към ония,

 които обичат неп­рекъснато –

на тях той поверява Завета Си.

 15 Нашите очи са винаги отправени към Господа,

 понеже Той води нозете ни при жадни за обич и истина.

 16 Колко милостно гледаш към нас

и галиш душите ни, Гос­поди,

 защото сме отишли при людете

да раздаваме мъдрост и щастие!

 17 Радостите на сърцето ни се умножиха безкрайно,

 защото се отказахме от мисълта за себе си.

 18 Виж, Боже, как преливаме от блаженство и бодрост,

 и помогни ни да ги раздаваме на всички без умисъл.

 19 Виж и ония, които доскоро не ни разбираха –

погледни как бързо се променят

и колко пламенно започват да ни обичат.

 20 Магнити сме, Господи, защото на Теб се уповаваме!

 21 Кротост и пламенност нека винаги ни изпълват,

 защото сме вече едно с Тебе!

 22 Боже, разшири земния рай до пределите на Вселената!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 26 (По слав. 25)

 

1 Бъди с нас, Господи, когато сме добросърдечни

и се уповаваме на Тебе, без да се колебаем.

 2 Изследвай ни, Господи, и изпитвай ни,

 опитай душите ни и сърцата ни,

 3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ни

и ние ходим в пътя на Истината Ти.

 4 Дружим с хора на Истината

и ходим навсякъде с искрени человеци.

 5 Обичаме да се събираме с добротворци

и сядаме на трапеза с праведници,

 6 Леем невинност от сърцето си.

 Така обикаляме народите Ти, Господи,

 7 За да възгласяваме обичта с добри постъпки

и да покажем всички Твои чудесни дела.

 8 Господи, обичаме да посещаваме Твоите домове

и местата на любовта и на славата Ти,

 9 Защото там пълниш душите с обич

и осветяваш живота ни с нови любими и приятели,

 10 В чиито ръце има щедрост и благодат

и десницата им е пълна с нежност.

 11 Затова ще ходим винаги с Тебе –

помилвай ни пак и ни изпълни със Себе Си!

 12 Нозете ни стоят на чисто място;

 в срещите си ще благославяме Господа!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 27 (По слав. 26)

 

1 Господ е светлина наша и благодетел наш –

кого ли вече не обикнахме?

 Господ е силата на живота ни –

живеем в абсолютно щастие и безстрашие.

 2 Когато се приближават към нас гладни и жадни -познати, непознати и приятели,

 за да ги озари духът и присъствието ни,

 те се съживяват и разхубавяват.

 3 Ако протегне към нас ръце даже цялата вселена,

 сърцата ни пак ще са готови да дават!

 Ако ни помолят за обич, любов и безсмъртие,

 и тогава ще имаме в изобилие да раздаваме!

 4 Едно нещо сме поискали от Господа,

 и него вечно ще пазим –

да живеем в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледаме прелестта на Господа

и да Го намираме навсякъде в храма Му.

 5 Защото в добър ден

ще приюти под покрива Си още наши приятели,

 ще ги облее в светилището Си с благодатта Си

и ще ги издигне на канара!

 6 Още веднъж душите ни ще се разширят,

 за да обикнат новите същества, които прииждат,

 и ще напълним Дома Му с нови щастливи възклицания.

 Ще пеем, да, ще славословим Господа!

 7 Слушай, Господи, гласа им, когато и те завикат от радост, погалù и тях и отговорù им.

 8 Когато Ти ни рече: "Търсете лицето Ми!",

 нашите сърца Ти казаха:

 "Лицето Ти ще търсим и ще разпознаваме винаги, Господи,

 9 Където и да се скриеш из вселената, за да приемеш пак с радост Своите Си.

Ти ни стана всичко - благодарим Ти,

че ни приемаш навсякъде и че не ни оставяш,

 Боже, Възлюблени наш.

 10 Бащите и майките ни един ден ще ни оставят,

 Господ обаче е вечно с нас!

 11 Научù ни, Господи, на пътищата Си

и водù ни по райски пътеки с ония, които ни разпознават.

 12 Предай ни на волята на обичащите,

 защото възхитени сродни души се стичат отвсякъде –

души и сърца, които дишат любов.

 13 Ако не бях повярвал,

 че ще видя благостите Господни в земята на живите,

 бих загинал.

 14 Чакай Господа!

 Дерзай - и нека се укрепи сърцето ти.

 Да! Чакай Господа!

НОВОПСАЛ-ОМ 28

 (По слав. 27)

1 Към Теб ще извикаме, Господи, канара наша –

и ти пак ще ни отговориш!

 Защото тия, които чуват гласа Ти винаги,

 се оприличават на ония, които сияят в безсмъртие.

 2 Послушай гласа на молбите ни, когато викаме към Тебе,

 когато вдигаме ръце към сърцето на Твоето светилище.

 3 Свържи ни пак с невинните и с ония,

 които вършат благо­деяния,

 които живеят в мир с ближните си,

 и в чието сърце блика обич.

 4 Въздай им според делата им

и според красотата на постъпките им;

 въздай им според делата на ръцете им –

отдай им, каквото заслужават!

 5 Понеже те вечно внимават в деянията на Господа

и в делата на ръцете Му,

 Той ще ги оживи още повече и ще ги окрили.

 6 Благословен да е Господ,

 защото послуша гласа на молбите ни!

 7 Господ е сила наша и щит наш –

на Него се отдава сърцето ни и Той ни помага.

 Затова се развеселиха сърцата ни и с песните си Го възхваляваме.

 8 Господ е в благостта на людете Си –

Той е щедростта и изобилието в ръцете им.

 9 Умножавай людете Си и благослови наследството Си, Боже; Пазù ги и ги вдъхновявай да се самораздават до века!

НОВОПСАЛ-ОМ 29

 (По слав. 28)

 1 Отдайте Господу, вие, дъщери и синове на разпозналите се, отдайте Господу хвала и благодарност!

 2 Отдайте Господу дължимата на името Му признателност, поклонете се Господу в свята прегръдка!

 3 Гласът Господен е над водите,

 Бог на славата гърми:

 Господ гърми над океаните!

 4 Гласът Господен е тих,

 гласът Господен е величествен,

 5 Гласът Господен възраства кедри.

 Да! Господ възраства ливанските кедри

6 И прави да скачат от буйна радост

млад и стар, като елен в младостта си.

 7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци;

 8 Гласът Господен оросява пустинята - Господ раззеленява пустините навсякъде.

 9 Гласът Господен прави да раждат кошутите,

 и разшумява лесовете,

 а в храма Му всеки възгласява: "Слава"!

10 Господ седна - Баща на Мирозданието.

 Да! Господ седна – Баща и Приятел до века!

 11 Господ дава сила и обич на людете Си; Господ благославя людете Си с мир.

НОВОПСАЛ-ОМ 30 (По слав. 29)

 

1 Ще Те превъзнасяме, Господи, защото Ти си ни въздигнали си изпратил люде с душа да ни поемат в обятията си.

 2 Господи, Боже наш, извикахме към Тебе - и Ти ни освободи!

 3 Господи, възвърнал си рая в душите ни:

 споделил си живота ни с ония, които имат сърце.

 4 Пейте Господу, дечица Негови,

 и възхвалявайте светото Му име,

 5 Защото благостта Му е вечна,

 и благоволението Му - за цял живот!

 Вечер може да влезе чужд да пренощува,

 затова до сутринта ще блика бурна радост.

 6 Ние, в благоденствието си, рекохме:

 "Няма да се откажем от свободата си повече никога!"

 7 Господи! В мъдростта Си,

 Ти ни бе оставил да влезем в змийски гнезда,

 скрил бе лицето Си и ние се мъчехме.

 8 Към Тебе, Господи, извикахме,

 и на Господа се помолихме, казвайки:

 9 "Каква полза от жертвите ни, ако слезем в рова?

 Пръстта ще Те славослови ли?

 Ще възвестява ли истината Ти?"

 10 И чу ни Ти, Господи, и смили се отново –

Господ пак ни стана помощник.

 11 Обърна плача ни отново в радост и щастие,

 свали ни хомота и ни препаса с веселие,

 12 За да Ти пее хвала душата ни и да не млъква.

 Господи, Боже наш, до века ще Те хвалим!

 

КОЙТО ИСКА ДА МУ ИЗПРАТЯ безплатно КНИГАТА В PDF-формат, да ми даде имейл, понеже е 129 МВ и може за се изпрати само с wetransfer или друг подобен сайт за пращане на гоеми файлове от имейл до имейл. Няма нужда от инсталиране - просто в самия получен имейл давате команда да я изтеглите и wetransfer сам се задейства. 

 

 

25.08.2019 г. 17,00 ч.

 

ЗАЩО ЗОМБИТЕ И СОМНАМБУЛИТЕ СЕ НАЗЛАНДИСВАТ? Защо вечно отлагат? Не само ИСТИНАТА се разпознава веднага, но и ЛЮБОВТА, и МЪДРОСТТА! И им се реагира ВЕДНАГА. В противен случай нещо ИЗМЕСТВА благото, което ни е определено. Кое е то?

УЧИТЕЛЯТ: „Има единъ великъ законъ въ природата, който опрѣдѣля нѣщата МОМЕНТАЛНО: Истината се опрѣдѣля ВЕДНАГА. Не се искатъ вѣкове, за да намѣримъ истината. Въ ТОЯ моментъ, МОМЕНТАЛНО тя влиза въ ума и въ сърцето на човѣка! Ще каже нѣкой: „То е въпросъ на еволюция, за да познаемъ Истината…” Азъ пъкъ казвамъ: забавления, прѣдставления, развлѣчения - въ театъра! Когато поканя нѣкой гостъ, който е ситъ, и искамъ да го нагостя, той казва: „Почакай малко…“. - Защо? - Защото е ситъ. Нека изгладнѣе - тогава. Не опитва от моя обѣдъ - има нѣщо, което ИЗМѢСТВА това, което азъ искамъ да дамъ.“

(1922.02.19н. Искайте, търсете и хлопайте!.СИЖ5.Съг:77)

 

ОТНОВО ОПИРАМЕ ДО ТЕМАТА ЗА ВКУСА. Ако някой ни е развратил вкуса, понеже ни храни с вкусни и съблзнителни ментета, създаващи илюзия за удовлетворение на глада, това предизвиква БИОПСИХИЧЕСКО ИЗМЕСТВАНЕ на усетите и потребностите ни и после - стомашно и душевно разстройство. Резултатът? – ГОЛ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО! Не на 20 или 30 години, а на 50, 60, 70, 80.

ИЗ ЕДНИ ОСОБЕНИ ТЕКСТОВЕ:

 

С експресните влакове на праведниците се пътува само до крайни спирки. Влакът на Школата обаче е суперултраекспрес: и ТОЙ не спира, но се качват УЧЕНИЦИ. Как става това? - Стремящият се да бъде приет се тренира с хиляди години, за да почне да тича с бързината на този влак. Ако постигне само за една стомилионна част от секундата да тича с неговата бързина, има шанс да влети в отворената врата - отворена специално за него! Поиска ли да влезе във врата, предназначена за друг, даже и да е добил тази скорост, тя ще се затвори пред него и той може да се убие. Такива врати са остри ножове. Слон с мишка не се подушват! Слон със СЛОН раждат слончета. Животните знаят това, но вие, хората, развалихте своето душевно обоняние. Дýшите се със същества от РАЗЛИЧНИ живи вериги, със същества от НЕЖИВИ вериги, С ВЕЩЕСТВА, създадени под формата на същества. По този начин вие предизвиквате адската природа да прави промени, които учените ви наричат "мутации". За нас мутациите са "муть" - мътилка, развалена работа. Повечето деца, които се раждат от такива извратени бракове, са мутанти - нищо повече! Ще ги разпознаете по това, че нямат усет за Слово Божие, спят по купетата сами или с когото падне - и провеждат политиката на старото човечество. На практика, попаднал на извратения си вкус или съчетал се по причини, съвършено различни от Обичта, такъв човек извършва прелюбодеяние всяка секунда по отношение на Бога и сродната си душа, защото е тръгнал с враг. Да! Вие, повечето, си избирате същества извън числото на сродните си души в ùмума, на Небето и на Земята. А като срещнете някой от принадлежащите ви по съвест и Закон Божий, погледът ви се отмества и вие се разминавате съвършено спокойно с него. Аз ви казвам: напънете ли се да се върнете към себе си и да престанете да развратничите с изкуствени същества или чужденци, вие ще усетите кой ви е най-близък на Небето и на Земята. Не можете ли още без водородно щастие, родени ли сте през Вче­рашния Ден на Брама, запомнете: преминаването на Сродна Душа през прераждането ви е подобно на японски свръхекспрес, на ракета, прелитаща ниско. Вие нямате време да видите как изглежда - тя е размазано петно! Тя преминава само веднъж в живота ви през вашия град. И не всякога спира, ако вие не сте столица на Доброто и Истината в съвършено съчетание, което ще рече - Красота. Ако сте станал красив от прекрасност, понеже сте разпознал Словото и пригласяте на Делото, свърхекспресът ще спре за три секунди и на вашата гара. Не се туткайте да го разглеждате, да четете изтърканите му надписи. Най-бързите и съвършени експреси са обветрени от Свободата и боята на първата младост не крещи, както по панаирните влакове. Ти рипни на стъпалото и се дръж здраво! Някога експресът спира само за една стомилионна от секундата, някога само намалява на завоя, а ако си провинциално градче с провинциална представа за възпитанието и морала, седни и си изчакай пътническия влак. Там е пълно с такива като тебе. Съществата, станали струна от очакване, предсмъртен гърч от липса на глътка сроден въздух, са се превърнали в опънат лък! ТОВА значи съвършен илухим - макар и от ВЧЕРАШНИЯ Ден на Брама. Той е опънал тетивата си до отказ, с Одисеева мощ по­ради верността към Пенелопа! И когато мине експресът с Пенелопа, ако не спре или не намали на завоя, Одисей се изстрелва със същата скорост, и острието на жаждата му да бъде САМО с Нея и ЕДИНСТВЕНО с Нея не само догонва влака-стрела, но и про­бива тежката му броня! Законът "Ти не гони щастието - остави щасти­ето да те гони!" не важи за падналите илу­хими. Пад­налият илухим се хваща като удавник за сламка за всеки срещнат, само и само да не остане сам. Падна­лият илухим живее в съюз с други паднали илухими или херувими, наречени негови "домашни"; негови кармични привързаности. Падналият илухим е по­мияр, чакащ с хлип поредната порция помия, която ще му хвърли някой случаен мръсник, не желаещ да си разваля бизнеса или удобството. Падналият илухим поддържа с всички сили гниенето на някой подобен на себе си, вместо да го остави да изгние бързо, та да се прероди отново със свежи шансове за еволюция. Но паднал илухим, който вече е "обръгнал" от живот надолу с главата в селския нужник, където несрод­ните бъкат със стотици и хиляди като белите червей­чета - такъв паднал илухим се изправя решително, съблича се гол, хвърля се в бистрата река, дезин­фекцира се по всички правила и хуква презглава без дрехи към гарата или направо към линията, защото усеща тътена на далечен експрес! Той знае, че това е последният му шанс на тази Земя. Свива се за скок и затваря очи - очите на смъртния понякога не могат да уловят такава скорост. За онзи, който ще умре в следващата секунда или десетилетие без любов, е безразлично дали ще види експреса и как изглежда той отвънка. За него е важно да събере всичките си сили - и да скочи в нужния миг! Роднини, комплекси, обстоятелства, съждения, чер­вейчета - всичко това остава в смрадта на мина­лото му. Експресите са най-различни. Ако не си от Утрешния Ден на Брама и скочиш във влак, който не е празен, ти си загубен! Като видиш пътници из вагоните, като видиш даже и един път­ник освен теб в експреса, ако си все още паднал илу­хим, ти сам ще изскочиш през прозореца и ще ста­неш на кайма по диреците. Адът на илухимите е не по-малко гнусен от ада на алохимите, описван от Све­денборг. Ако един цял експрес не е само за него, пък­леният илухим започва да изхвърля пътниците из прозорците или сам се пребива. Ако обаче си от Утрешния Ден на Брама, ако си скочил като стрела или си се качил спокойно на га­рата, ти ще седнеш смирено помежду другите сто­тици и хиляди пътници и ще благодариш на съд­бата, че няма да живееш повече в панелен или моно­литен клозет. Скоро след това влакът ще излети на ор­бита - и ще се гмурне във Вечността! Ако се окажеш от Днешния Ден на Брама, ти вед­нага ще забележиш Първия Вагон след Машината. Той е определен специално за теб - Машинистът не може да кара влака, ако не отпочива периодически в обятия. Той може и без Втори Вагон, но тогава вла­кът стои много повече по спирките и между спир­ките, защото трябва да се превързват раните на хиляди пътници, взети направо от бойните полета. Като няма милосердна сестра от Втория Вагон; като няма нито една милосердна сестра из другите вагони, машинистът трябва да спира влака, да се бави по вагоните, да спира кръв и спасява припад­нали; и когато всички се успокоят - да стисне ръч­ките и натисне бутоните. Ако кошерът има Царица, ще има и Пчели. Ако има Пчели, ще има и Мед. Ако няма Работници и Търтеи - също няма да има нито Пчели, нито Мед, ни Царица.

 Правете си заключенията!

 Крал без Кралица губи Царство.

 Кралица без Придворни става Кукувица. И като покука няколко прераждания, ще й ом­ръзне и ще се научи да поднася на Краля си придворни, а на Придворните - Хляб и Сол.

 

25.08.2019 г. 23,30 ч.

 

НОВОПСАЛМИ 31-40 : : За общо четене на 26 август 2019 г. – ПОНЕДЕЛНИК - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е. ТОЗИ ПРЕДГОВОР СИ ПРОЧЕТЕТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО, А САМИЯ НОВОПСАЛМ 31 ПОЧНЕТЕ ОТ НУЛЕВАТА СЕКУНДА НА УКАЗАНОТО ВРЕМЕ. Всеки желаещ може да прави вдъхновени молитвени аудиозаписи на новопсалмите и да ни ги изпраща. Певците може да импровизират песни по най-силните 2-3 стиха от всеки псалм, както имаме на български 91 псалом, а композиторите – да сътворят оратории от всеки псалм поотделно. Според един Мъдрец, ние живеем в Края на Века – един голям прецесиен период. Днес, казва той, на земята са се родили всички велики Учители, Посветени, Адепти, Поети, Писатели, Композитори, Учени и пр. от древността доскоро. Дошли са и 8000 напреднали музикални духове - и все още се въплъщават.Така че, ако някой се усети като Бах, Перголези, Вивалди, Хендел, Моцарт, Вагнер, Верди, Бетовен и пр. или като лъч от някой такъв – да заповяда… Оратории и кантати на български по текстове от Словото сега звучат по цялата вселена, така че Съществата чакат още с нетърпение…

ИЛЮСТРАЦИЯТА:

 1. Цар Давид: Klaus Sluter (1340-1405)

 Puits de Moise (1395-1403) Chartereuse de Champmol Dijon, France

2. Цар Давид: Александр Дьомин - King David Statue (2008) Mount Sion. Jerusalem

3. Цар Давид: R.A.Jerichau - Statue of King David (1860) Copenhagen, Denmark

 

НОВОПСАЛ-ОМ 31 (По слав. 30)

1 На Тебе, Господи, се уповаваме –

да сме Твои чада до века:

 смекчи сърцата ни според закона на Любовта Си.

 2 Приклони към нас ухото Си,

 побързай да ни направиш нежни!

 Бъди ни топло слънце, росна ливада, за да ни съживиш,

 3 Защото ТИ си нашата канара и крепост.

 Затова, заради името Си, ръководи ни и укрепвай ни;

 4 Пазù ни от мрежата, която лови сърца и надежди,

 защото ТИ си нашият дом.

 5 В Твоята ръка предаваме духа си –

Ти си ни изкупил, Господи Боже на Истината!

 6 Мъчно ни е за ония, които почитат суетните идоли,

 но ние се уповаваме на ГÒСПОДА.

 7 Ще се радваме и ще се веселим в Твоята милост,

 защото Ти си видял неволите ни.

 Познал си утесненията на душите ни

8 И си ни освободил от примките на себелюбците,

 дал си на нозете ни просторни пътища.

 9 Благодарим Ти сърдечно, Господи,

 задето сме свободни –

греят от щастие очите ни, душите ни, снагите ни!

 10 Защото се възроди от твоята благодат животът ни

и няма вече въздишки.

 Поради самораздаването се върна младостта ни

и лицето ни порозовя.

 11 На всички человеци по света станахме за пример,

 а най-вече – благодат за ближните си

и светъл урок - за познайниците си.

Ония, които ни гледат сега, и те разтварят обятия!

 12 Като някой възкръснал, радваме сърцата на всички.

 Станахме като дивен съсъд,

 13 Пълен с благословиите на мнозина.

 Отвсякъде обич - сякаш са се наговорили всички

и са намислили да свържат с нас живота си!

 14 И понеже на ТЕБ се уповаваме, Господи,

 рекохме: "Ти си Бог наш.

 15 В ТВОИТЕ ръце са съдбините ни!”

 Избавù ни от ръката на себелюбието

и от ония, които ни искат само за себе си.

 16 Направù да светне лицето Ти над сърцето ни;

 окъпи ни в милосърдието Си.

 17 Господи, ще бъдем винаги щастливи,

 защото сме Те призовали!

 Нека се възродят праведните,

 нека се върнат във вечния рай.

 18 Нека бъдат благословени ония устни,

 които говорят за праведния красиво, умно и с възхищение.

 19 Колко е голяма Твоята благост,

 която си запазил за ония, които Те любят,

 и която си показал пред човешките чада –

към ония, които се уповават на Тебе!

 20 Ще Те скрием в тайниците на душата си

от човешките суети;

 Ще се скриеш под тайнствен покров

от глаголенето с езици.

 21 Благословен да си, Господи,

 защото си показал чудесното Си милосърдие към всички

в укрепения град на верността Си.

 22 В тревогата си понякога мислим,

 че Ти си се отдалечил от нас.

 Ти обаче винаги чуваш гласа на сърцето ни,

 когато отново закопнее силно за Тебе.

 23 Възлюбете Господа и всички Негови деца!

 Господ пази любящите,

 а оставя в тъмнината ония, които се държат надменно.

 24 Дерзайте! И нека се укрепи сърцето ви –

всички вие, които се надявате на Господа!

НОВОПСАЛ-ОМ 32 (По слав. 31)

 

1 Блажен оня човек, чиито добрини и таланти са за всички,

и чието име е скрито.

 2 Блажен оня човек, комуто Господ дава неизвестност,

 и в чийто дух няма тщеславие.

 3 Когато мълчим, ставаме безсмъртни и мили Богу,

 поради тайните ни добрини всеки ден.

 4 Понеже денем и нощем ръката Ти ни милва,

 мъката ни се превърна във вечна радост!

 5 Признаваме добрините си само пред Тебе,

 и грешките си пред Теб не крием.

 Рекохме: "Ще изповядваме Господу всичко открито" –

и Ти ще ни упътваш на всяка стъпка.

 6 За това нещо нека Ти се моли всеки човек

с искра Божия,

 по всяко време на денонощието.

 Наистина, когато големите блага преливат,

 Те ще стигнат първо до такъв човек;

 а чрез него – до всички наоколо.

 7 Ти си вдъхновение наше, Ти бликаш в нас като любов;

 с песни на радост и щастие ни услаждаш душата

и ни казваш:

 8 "Аз ще ви вразумя и ще ви науча на Пътя,

 по който трябва да ходите;

 ще ви съветвам и вечно над вас ще бди окото Ми!"

 9 Бъдете като гълъб и като агне,

 вие, които сте мили Господу,

 и които сте деца на святостта и кротостта –

инак не бихте се приближили към Него.

 10 Много ще бъдат радостите на любвеобилния,

 защото онзи, който проявява обичта на Господа,

 МИЛОСТ ще го окръжи.

 11 Веселете се в Господа и радвайте се, добросърдечни,

 и раздавайте радост всички, които сте с топло сърце!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 33 (По слав. 32)

 

1 Раздавайте се, любвеобилни, заради Господа!

 Приятно е за хората с душа да дават всичко на всички.

 2 Хвалете Господа с арфа,

 псалмопейте Му с десетострунен Новопсалтир.

 3 Пейте му нова песен,

 свирете изкусно и с възклицание!

 4 Защото Словото на Господа е право,

 и всичките Му дела са извършени с вярност.

 5 Той обича нежност и пламенност,

 Земята е пълна с милосърдието Господне!

 6 Чрез Словото на Господа станаха небесата

и чрез дишането на устата Му - цялото им множество.

 7 Той събра накуп морските води,

 тури бездните Си в съкровищници.

 8 Нека възлюби Господа цялата Земя,

 нека благоговеят с трепет пред Него

всички жители на вселената!

 9 Защото Той каза - и стана;

 Той рече - и затвърди се.

 10 Господ осъществява добрите намерения на народите,

 прави полезни благите мисли на племената.

 11 Намеренията на Господа стоят твърди до вèка,

 мислите на сърцето Му са из род в род.

 12 Блажѐн всеки народ, на когото Бог е Господ,

 блажени людете, които е изброил за Свое наследство!

 13 Господ наднича от небето,

 наблюдава всичките човешки чада.

 14 От местообиталището Си

гледа всичките земни жители –

15 Онзи, Който създàде сърцата на всички тях,

 Който познава всичките им работи.

 16 Никой человек не се избавя

чрез многочислени желания.

 Силен мъж не значи голямо юначество пред другите.

 17 Безполезен е умът за избавление,

 и голямата слава не може да спаси никого.

 18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Го любят –

върху ония, които проявяват Неговата милост,

 19 за да избави чрез тях от смърт

душата на ближния и неближния,

 и в глад да ги опази живи.

 20 Душата ни живее в Господа –

Той е помощ на всички и щит наш,

 21 Само в Него се весели сърцето ни,

 понеже на Неговото свято присъствие се уповаваме.

 22 Как дивно се лее милостта Ти, Господи,

 върху нас и над всички останали,

 според както сме се надявали на Тебе!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 34 (По слав. 33)

 

1 Ще благославяме Господа по всяко време,

 славословие към Него ще бъде винаги в устата ни!

 2 С Господа ще се хвали душата ни –

Смирените ще чуят това и ще се зарадват.

 3 Величайте Господа с нас,

 и всички заедно

нека възвеличим името Му с живот и дела!

 4 Потърсихме Господа - и Той ни послуша

и от всичките ни двоумения ни избàви.

 5 Погледнахме към Него - и светнаха очите ни,

 и лицата ни вече никога няма да помръкнат.

 6 Който сиромах извика, Господ го чува,

 и от всичките му неволи го избавя.

 7 Ангелът на Господа се вселява в ония,

 които обичат истински,

 и ги прави СЛЪНЦЕ за другите.

 8 Вкусете и вижте, че Господ е благ –

блажèн оня човек, който се уповава на НЕГО.

 9 О, как любите Господа всички вие, Негови създания –

затова живеете във вечно изобилие!

 10 Страхливите търпят нужда и глад,

 но ония, които проявяват обич без замисляне,

 няма да бъдат лишени от никое благо.

 11 Дойдѐте, чада, послушайте мъдрите –

ще ви научим на обич към всички.

 12 Желаете ли живот?

 Търсите ли благоденствие,

 за да видите реки от радост и щастие? –

13 Творете тогава с ръцете си благодат,

 и с устните си явявайте Истина!

 14 Отклонявай се от злото и върши доброто,

 търсù мира и стреми се към него.

 15 Очите на Господа са върху милостивите,

 и ушите Му са будни за техния зов.

 16 Лицето на Господа е пред всички, които вършат добро,

 за да умножи семето им по всемира!

 17 Добродушните помолиха - и Господ ги послуша,

 и напълни живота им с благодат.

 18 Господ е близо при ония,

 които са със съкрушено сърце,

 и спасява ония, които са с разкаян дух.

 19 Много са неволите на безкористния,

 но Господ го избавя от всички тях.

 20 Той пази всичките му добри дела –

ни едно от тях не е забравил!

 21 Щастието ще споходи сърдечния;

 а ония, които не могат да се самораздават,

 ще се обезобразят.

 22 Господ изкупва душата на Своите Си;

 а ония, които проявяват любовта Му, ще пребъдат.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 35 (По слав. 34)

1 Просвети, Господи, ония, които се борят с Тебе;

 смекчи сърцата на ония, които воюват против Тебе!

 2 Вземи миро и балсам,

 и стани да им помогнеш.

 3 Изтръгни студа от душите им,

 затворù пътя на безлюбието,

 кажи на душата им: "Аз съм Създателят твой!"

4 Нека се осъзнаят и просветят ония,

 които притесняваха доскоро душите ни;

 нека се върнат назад и се поправят ония,

 които не мислеха добро.

 5 Нека пламнат от истина сърцата им,

 и ангел Господен да ги води!

 6 Нека стане пътят им светъл и добродетелен,

 и ангел Господен да ги следва.

 7 И понеже вече не крият сърцата и душите си

от децата Ти;

 и без причина не казват "не" на всекиго,

 8 да дойде върху всеки един от тях изобилно щастие,

 и мрежата от добри сърца, която е създал,

 нека закриля самия него.

 Нека стане най-после такъв, какъвто си го направил!

 9 Само тогава нашата душа

ще се весели истински в Господа,

 ще се радва на избавлението Му.

 10 Всичките ни фибри ще рекат:

 "Господи, кой е подобен на Тебе,

 Който избавяш сиромаха от озлобление?"

 Да! Сиромаха и немощния - от отчаяние?

 11 Несправедливи "свидетели" ни осъждаха

и коряха нещата, които знаем от Тебе.

 12 Но ние въздавахме добро за злото им,

 за да бъде доволна душата ни.

 13 Защото ние, когато те боледуваха,

 се лишавахме от залъка си за тях

и им отдавахме с радост душите си,

 и молитвата ни за тях се връщаше в сърцата ни,

 и се повтаряше.

 14 Обхождахме се с тях като с приятели,

 като с наши братя,

 мъчно ни беше за техните страдания и загуби.

 15 Но сега, когато се случи да накуцваме в пътя си,

 те вече не злорадствуват.

 Не се сговарят против нас човеци, които не познаваме;

 не ни разкъсват с думи и погледи, както някога,

 16 подобно на дребните душички, когато злословят.

 17 Господи, благодарим Ти, че всичко виждаш!

 Зарадвал си душата ни поради избавлението им,

 Споделил си живота ни с тия талантливи хора.

 18 Ние сега Те славословим и в големи събори,

 и Те хвалим между многочислени народи.

 19 Нека тържествуват отнине ония,

 които вече ни разбират и обичат.

 И вече да не се разминават студено с нас ония,

 които ни мразеха без причина.

 20 Защото дребни души не говорят за мир,

 но измислюват лъжливи думи против чистите.

 21 Да! Някои и досега отварят широко срещу нас устите си

и казват: "О-хо-хооо!… С очите си ги видяхме!"…

 22 Но и Ти виждаш, Господи, и не премълчаваш.

 Господи, Ти си винаги с тихите и добрите!

 23 Ти си винаги бодър и буден за Истината,

 за Делото Си чрез нас, Боже наш и Господи наш.

 24 Водù ни, Господи, според мъдростта Си,

 и нека тържествуват светло всички,

 25 които казват в сърцето си:

 "Ето желанието ни за добро се изпълни!"

 и които мислят за нас: "Последвахме ги!".

 26 Да се изцелят и се подмладят заедно всички ония,

 които се радват на пътя ни.

 Да се облекат в слава и величие пред Тебе ония,

 които се смаляват пред Истината!

 27 Да възклицават и да се зарадват ония,

 които благоприятстват на правото ни дело,

 и винаги нека казват: "Да се възвеличи Господ,

 Който желае благоденствие на децата Си!" –

28 И езикът ни винаги ще разказва

за Твоята щедрост и свобода денонощно,

 и Твоята обич на дело ще раздаваме всеки ден!"

 

НОВОПСАЛ-ОМ 36 (По слав. 35)

 

1 Поривът на милостивия

свидетелствува дълбоко в сърцето му

и с очите си вижда

колко много същества искат да обичат Бога.

 2 Да, той вижда с очите си самата истина,

 че поривът му ще се предаде на всички,

 и всички ще станат милостиви.

 3 Думите на устата му са Любов и Правда,

 той иска да бъде разумен, за да прави добро.

 4 Даже и в постелята си мисли за справедливост –

застава на добър път, понеже Доброто обича другите.

 5 Господи, Твоето милосърдие стига до небето,

 верността Ти е над облаците;

 6 Правдата Ти е като великолепните планини;

 съдбите Ти са океан от Обич и Истина!

 Ти, Господи, опазваш човеци и твари –

7 Колко скъпоценно е Твоето милосърдие, Боже!

 Затова човешките чада прибягват

под покрива на крилата Ти

8 И се наслаждават от най-доброто на дома Ти.

 И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият,

 9 Защото у ТЕБЕ е изворът на живота –

само ТВОЯТА светлина е светлина!

 10 Простирай милосърдието Си към ония,

 които Те познават,

и правдата Си - към ония, които са с право сърце.

 11 Ето, идва при нас ногата на смирения,

 и ръката на милостивия вече ни милва.

 12 Тъй стават от сън ония, които имат душа:

 събудиха се - и не могат вече да не обичат!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 37 (По слав. 36)

 

1 Радвай се на добротворците

и благославяй ония, които обичат и любят,

 2 Защото като трева те скоро ще поникнат,

 и като свежа морава ще се раззеленeят.

 3 Уповавай се на Господа и вършù добро –

така ще населиш с добри хора земята

и ще се нахраниш с увереност.

 4 Тъй също и се весели в Господа –

и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

 5 Предай на Господа пътя си и се уповавай на Него –

и Той ще изпълни очакваното от тебе,

 6 И ще направи да се яви щастието ти като светлината,

 и прошката ти - като пладне.

 7 Облегни се на Господа и чакай само Него;

 радвай се на всеки човек, който успява в пътя си,

 сеейки добри мисли и дела.

 8 Одобрявай Божественото и бъди кротък;

 бъди благ, защото само това води към съвършенство,

 9 Защото само благите ще пребъдат,

 и ония, които проявяват Господа, ще наследят Земята.

 10 Защото, още малко, и Доброто ще победи.

 Да! Накъдето и да погледнеш – само него ще виждаш!

 11 Именно кротките ще наследят Земята

и ще се наслаждават на изобилен мир.

 12 Благочестив хòди с праведен

и озарява с усмивка душата му.

 13 Затова Господ ще му се зарадва,

 понеже вижда, че иде денят му.

 14 Благочестивите заговориха сладко

и започнаха да милват всички,

 за да приласкаят лишения и самотния

и да ощастливят ония, които са с блàга обхода.

 15 Езикът им ще лее само нежни думи

и обятията им ще са отворени за добрите.

 16 Милувката на праведния е по-желана

от богатството на хората без душа,

 17 Защото хората без душа умират,

 а Господ подкрепя любвеобилните.

 18 Господ знае дните на непорочните,

 и тяхното наследство ще бъде до вèка.

 19 Те ще благуват в добри времена,

 и в дни на глад ще раздават.

 20 Благите и чистите ще оцелеят

и приятелите Господни ще бъдат като кротки агнета –

ще се радват на живота сред тучни поляни.

 21 Човекът без душа продава, взима и дава заеми,

 а праведният дава тайно и дава всичко безвъзмездно.

 22 Така благословените от Господа ще наследят земята,

 а хората на безлюбието ще изчезнат.

 23 Стъпките на любещия се направляват от Господа,

 и Неговото благословение е в пътя му:

 24 ако падне, веднага ще стане,

 защото ГОСПОД държи ръката му.

 25 Млад бях, сега съм на години,

 Но никога не видях любещия изоставен,

 нито потомството му - да проси хляб.

 26 Той всеки ден постъпва благо и се раздава като извор,

 а потомството му е благословено.

 27 Отклонявай се от безлюбие и вършù добро –

и ще имаш вечно жилище.

 28 Защото Господ обича любвеобилните

и не оставя светиите Си.

 Те довека ще бъдат опазени,

 а неблагите и себелюбците ще си отидат.

 29 Любвеобилните ще наследят земята

и ще живеят на нея щастливо.

 30 Устата на праведния приказва за мъдрост,

 и езикът му лее истина и благост.

 31 Законът на неговия Бог е в сърцето му,

 стъпките му са уверени и тихи.

 32 Грешният наблюдава праведния

и почва да се учи от него.

 33 Господ ще съедини ръцете им,

 за да вървят заедно към светлината.

 34 Проявявай Господа и върви в Неговия път –

и Той ще те смали, за да служиш на цялата земя.

 Когато се умножат благите и чистите,

 ти ще видиш това!

 35 Виждал съм неблагия и нечистия в силата му,

 разпрострян като хищно дърво

в порочната си почва,

 36 Но когато минах отново, него вече го нямаше –

търсих го, но не го намерих!

 37 Затова - търсù непорочния и следвай праведния,

 защото от днес само миролюбивият ще има потомство,

 38 А живеещите за себе си ще изчезнат до един,

 и неблагият и нечистият ще изтлеят като дим.

 39 Изобилието на любвеобилните е от Господа –

Той им е райска градина по всяко време.

 40 И само Господ им помага и ги води,

 И ще ги съедини с други благи и чисти,

 понеже са повярвали в Него!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 38 (По слав. 37)

 

1 Господи, колко сме Ти благодарни,

 че в радостта Си ни обсипваш с благости!

 2 Защото благата Ти ни затрупаха

и ръката Ти ни милва чрез хората!

 3 Цъфтим от младост и здраве поради присъствието Ти,

 мир и блаженство изпитваме поради любовта Ти,

 4 Защото щедростта на хората с душа

е като море над главите ни:

 прелива, прелива, а ние дишаме свободно!

 5 Благоухание се разнася навсякъде,

 6 Разцъфтяхме се и станахме снажни –

цял ден си пеем от радост и щастие!

 7 О, Господи, как пламтим от възторг

и буйно здраве пръскаме навсякъде!

 8 Каква сила, каква бодрост усещаме, Господи!

 Викат и пеят от пълнота сърцата ни!

 9 Господи, знайни са пред Тебе всичките ни желания,

 и жаждите ни не са скрити пред Тебе.

 10 Сърцата ни тупкат, силата ни прелива,

 светлината на очите ни извира, извира!

 11 Любимите и близките ни тичат да ни прегръщат

и сродните ни души се стичат отвсякъде.

 12 Също и ония, които искат живот от нас,

 чакат мига си да ги ощастливим.

 Ония, които са опитали доброто ни,

 разказват за него, скривайки името ни,

 и разказват на всички Истината за Любовта!

 13 Ние сме глухи за хвалби и тщеславия

и сме като неми, когато ни питат за имена.

 14 Да! Всеки от нас е като човек,

 който е глух за сплетни и хули,

 и самите ние сме неми за тях.

 15 Понеже само на Тебе, Господи, се изповядваме,

 и само Ти си нашата съвест!

 16 Защото рекохме:

 "Да не тържествуват горделивите над нас,

 да не се големеят злите пред нас,

 когато грешим понякога,

 17 Защото и ние можем да паднем, човешко е".

И ние, Боже, скърбим понякога,

 18 Но разказваме за това само на Тебе, Господи,

 и се стараем да поправяме грешките си.

 19 Слава Богу, нашите приятели

са пъргави и силни в доброто,

 и ония, които правят добро като тях

и раздават всичко без замисляне, се умножават.

 20 Също и ония, които въздават добро за зло,

 вървят с нас,

 понеже ние следваме само доброто.

 21 Какво щастие, Господи, че си винаги с нас,

 че не се отдалечаваш нито за миг от душите ни,

 22 и че бързаш на часа да ни помогнеш –

Господи, Спасителю наш!

 

НОВОПСАЛ-ОМ 39 (По слав.38)

 

1 Рекохме: ще внимаваме в пътищата си,

 за да е винаги благ езикът ни

и да имаме юзда на устата си,

 когато лошият иска да ни уязви или добрият сгреши.

 2 Затова станахме неми и мълчаливи –

въздържаме се от дребнавости,

 за да имаме спокойствие

и да не предизвикваме нова скръб.

 3 Сгорещиха се сърцата ни дълбоко в нас;

 докато размишлявахме, пламна огън,

 и тогава проговорихме с езика си, казвайки:

 4 "Научù ни, Господи, що е безсмъртие

и кое съкращава числото на дните ни.

 Дай ни знак: защо ги съкращаваме

5 И защо живем много по-малко,

 отколкото си определил?

 И защо възрастта ни на земята е нищо пред Тебе?"

 Наистина, всеки човек без любов,

 колкото и яко да е стоял на нозете си, е като лъх.

 6 Наистина, всеки човек,

 ако не се раздава изцяло на всички,

 или поне на избраните от Господа,

 става като сянка

и всяка нищожност започва да го смущава.

 Трупа съкровища, но лешояди ги прибират,

 докато и той самият се превърне в леш.

 7 Та сега, Господи, какво чакаме?

 Надеждата ни е само в Теб!

 8 Избавù ни от всичкото ни безлюбие