16.07.2019 г. 21,08 ч.

 

ВЕНЕРА В РОЖДЕНИЯ ХОРОСКОП НА УЧИТЕЛЯ се намира в 18 градус на Рака. В сабианските символи той има следния символ: "Кокошка, риеща земята в търсене на храна за потомството".

УЧИТЕЛЯТ: „Затова идва Христос сега - да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във великата природа, дето ще играете и ще скачате при изворите! За ВАС е това! Това е новият живот, който иде сега. Това е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезете в астралния свят - в една материя по-рядка. И ТАМ има твърда земя, и ТАМ има вода и въздух. ЕДНО нещо е само, че тази твърда земя се различава много от нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нещо?“ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло!“. Днес има хиляди очи, които са видели това - и в Англия, и в Германия, и в Америка хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали, и това те разправят от своята ОПИТНОСТ. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете… Какво ще кажете? - Да, ще бъде! И казвам: комуто времето е дошло, да не закъснява нито с една стомилионна част от секундата! Вие трябва да бъдете като онова пиле, което се е измътило, черупката се е изтрила и то каже: „чик-чик, чик-чик!“, а майката каже: „Клок-клок, клок-клок!...“ Какво му казва? - „Употреби този малък клюн да излезеш - и ще влезеш в новия живот, в който ще възкръснеш!“ И туй малко пиленце си покаже най-първо главичката, после цялата глава - и най-после цялото излезе навън. И майката каже: „Браво! ето моето пиленце възкръсна!“. Вие казвате: „Кога ще възкръснем?“ Аз казвам: „Клок-клок, клок-клок!”

(1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:173-174)

Венера в рождения хороскоп на Учителя се намира в 18 градус на Рака. В сабианските символи той има следния символ: "Кокошка, риеща земята в търсене на храна за потомството". Дейн Ръдиар го тълкува като градус на човек, който се грижи всеотдайно за развитието на своето потомство - а "потомството" на Учителя е от много хиляди години. Тъй като Венера е СЪРЦЕТО, а Дейн Ръдиар говори за 18 градус от Рака и това, че той развива в човека силна увереност в себе си и социална адаптация, то получаваме още едно потвърждение за очевидните качества на Учителя и истинското Му "потомство" и в това отношение. Синтетичните думи на големия американски астролог за този градус са следните: "хранене от добра почва, постепенен растеж и изпълняване на житейските задължения" – сякаш е преписано от беседите на Учителя и от трудовите и социалните характеристики на най-добрите Му ученици...

 

16.07.2019 г. 15,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Съединете се с Любовта и разединете се от света! Съединете се с Бога и разединете се от света - и вие ще бъдете СВОБОДНИ. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого! Момата казва на момъка: „Аз ще ти бъда вярна“ – СВЪРЗВА се с момъка. И той същото прави: И ТОЙ обещава.” (1921.11. 27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:173-174)

ВЕРТИКАЛНИЯТ ПЪТ. Елиминиране на старото и гнилото. Приоритети и пропорции при съчетаването на Вертикалния Път с Хоризонталния. Не прави ли това Иглата с платовете – и кой е Конецът? Как се вкарва най-лесно Конецът в Ухото на Иглата? Каква е ролята на Божественото като Шивач на Битието? - То знае как да разпаря и изрязва гнилото и да слага здрави кръпки; как да мери и крои частите, предназначени да се съединят в нова дреха, знае как да ги съШИВА. Именно от него Храбрите Шивачи с дух и душа знаят как се обезвредяват нахалните мухи на навлеците и илюзиите, които ни ядат мармалада... Знаят как се ликвидират с ЕДИН удар и 7-те смъртни гряха. Какво може да означава, че истински храбрият шивач премахва без да му мигне окото и всякакви великани, и еднорози, глигани – и т.н.? На какво са символ те? Как изиграва той царедворците и все пак получава и царската дъщеря, и трона?...

ОБАЧЕ СМЕСВАНЕТО СЪС СВЕТА И ХОРАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, АКО ЧОВЕК ТВЪРДО ЗНАЕ КАК ДА Е СЪЕДИНЕН С БОГА И РАЗЕДИНЕН ОТ СВЕТА. Едно от следствията от този закон е предупреждението на Учителя: „Който не работи или не учи в света, не е мой ученик”. Т.е. светските, професионалните, социалните и домашните задължения на Ученика трябва да се изпълняват перфектно. Обаче – без заливането на свободното му лично време изцяло с тях. Съвестта на Ученика отделя без никакъв компромис поне един час в денонощието, който си е определил за Бога. Може и да е повече, но не по-малко. Той знае кои са приоритетите му. Ученикът не е алчен, екстроверт и тщеславен, затова не работи в извънработно и извънзадължително време за постигане на светските си амбиции или обслужване на близките си до изтощение. Той знае за разликата между близък и ближен и поставя всичко на мястото му в часовете, които си е определил за всяко нещо. Към близките имаме хуманитарни или кармични задължения и те трябва да се изпълняват търпеливо, предано, съвестно и с любов. Уви, много близки не са ни ближни, тъй като искат всичките ни сили, цялото ни внимание, цялото ни време. В много случаи те са ни кармически врагове и съзнателно искат да провалят мисията ни и връзката ни с истинското ни духовно семейство. Ближният, за разлика от този род близки, е сродна душа, която разбира душата ни и живее и работи заедно с нас за Бога. Това е ПЪРВОТО ни щастие. Даваме си пълна и безусловна свобода – това е ВТОРОТО ни щастие.

 

ЕДИН МНОГО ИНТЕРЕСЕН ПСИХОФИЗИОГНОМИЧЕН МОМЕНТ: Защо шивачите и всички други майстори си изплезват езика и го заострят, когато трябва да извършат нещо много фино и точно? Не е ли това същият този коничен лазер или лупата на психическите лъчи, която концентрира вниманието ни в точка? Не се ли изостря и върхът на носа по същата причина, което прави човека майстор и виртуоз? Това не му позволява грешка от дифузното разсейване и краткотрайно прескачане на психиката по много чувства, фантазии и обекти. Многото интереси, вдъхновения, измислици, впечатления и удоволстивия не са ли синоним на свинското съзнание, не добиваме ли тогава надутия клоунски и пиянски нос? Милион начинания – и нищо довършено в срок и в съвършенство. Множество функционални и житейски грешки. Докато сериозният учен, майстор и пр. в ЕДИН ДЪЛЪГ ПЕРИОД ВЪРШИ САМО ЕДНО НЕЩО, докато не го изпипа перфектно. Фокусът на тази психическа лупа, т.е. на погледа, не се мести постоянно насам-натам както при кокошето съзнание, а прави пробив в четвъртото измерение. Така йогите и сериозните мистици постигат извъртане на атомите, които ни държат на земята, и предизвикват съзнателно освобождаване и излъчване на духа в другите светове. Тук вече е в сила темата за качествата на чирака, калфата и майстора – нужно е пълно съсредоточение в професията 7, 14, 21, 28, 56 години и пр. Защо добрите музиканти правят упражнения минимум по 7 часа на ден? Оказва се, че тези закони важат и за чувствата, за емоционалната концентрация.

 

16.07.2019 г. 22,41 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „…които разбират закона да се съединят с Бога и да се разединят от света. И сега аз ви поздравявам с новото съединение и новото разединение!” (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:178)

 

 

17.07.2019 г. 06,59 ч.

 

В БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ИМА ДЕСЕТКИ НАСОКИ ЗА КОГО ТРЯБВА ДА СЕ ЖЕРТВАМЕ, КОМУ ДА ПРАВИМ ДОБРО И ПО КАКВИ НАЧНИ. ЗАЩОТО ОКОЛО НАС Е ПЪЛНО С ПАРАЗИТИ.

УЧИТЕЛЯТ: „Всички паразити питат: „Нямаме ли право да живеем?... Една от задачите на ученика е да се справи с паразитите на физическия, на сърдечния и на умствения свят. Щом намери паразит в себе си, от който свят и да е дошъл, веднага трябва да го изхвърли навън. – Може ли паразитът да влиза без позволение? – Паразитът влиза без позволение и в царската глава, и във философската, както и в главата на простия човек. Къде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намери сигурно място, да посмуче малко кръв. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от паразитите? - Той трябва непрестанно да се чисти, да дойде до своето естествено положение.” (25 юли 1928, „ Единство на съзнанието”)

„Ако мисли, че е влязъл в божествения живот, а не успява, човек е на крив път. Може той сам да не е причина за неуспехите си, но трябва да знае, че има нещо, което го спъва. ТОЙ НЕ Е ЛИКВИДИРАЛ ОЩЕ СЪС СТАРИТЕ СИ ВРЪЗКИ. Сегашният свят е пълен с души, останали назад в развитието си, т.е. останали назад от човешката еволюция, поради което не могат самостоятелно да се ползват от силите на природата. Едни от тях се намират в положението на просяци, които тропат по чуждите врати, да искат хляб; други са в положението на апаши, а трети – в положението на паразити. Като знаят слабостите на човека, те го използват, докато отнемат всичкото му богатство и сили. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено. За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на низши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества вън от него и вътре в него. Задачата на низшите астрални същества, като паразити, е да черпят готови сокове от висшите същества. Тази е причината, дето човек лесно губи доброто си разположение. Изгуби ли го, трябва отново да прави усилия да го придобие. За да устоявате на нападенията на астралните същества, ТРЯБВА ДА СЕ ГРУПИРАТЕ ПО НЯКОЛКО ЗАЕДНО, ДА СЪЗДАДЕТЕ ПОМЕЖДУ СИ ХАРМОНИЧНА СРЕДА, В КОЯТО ДА ДЕЙСТВА ЛЮБОВТА. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения.” (24 февруари 1922, „Трите живота”)

„Ако станете съвършено мекушав, а нямате смелост в себе си, вие ще станете много страхлив. Добри сте, но само една трета!” (17 февруари 1935, „Бъдете, прочее, разумни!”)

„Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на любовта в себе си. Който може да оцени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я оцени, тя не го ползва. Тогава дето да се обърне такъв човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че любовта отваря пътищата на човека. - Наистина, когато любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан! Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на любовта. Няма същество в света, на което да не е дадена любов. Колкото малка да е, тази любов трябва ДА СЕ ЦЕНИ. Отдето и да иде, тя крие в себе си алхимически свойства. От човека се иска умение да цени любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които любовта носи.” (25 декември 1929, „Степени на съзнанието”)

„Само онзи може да се жертва, който е дошъл до правата мисъл.” (29 юни 1922, „Мечешкият капан”)

„Питам: видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате ЗА ВСИЧКИ?” (1 май 1921, „Възкресение на Любовта”)

„Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Хората още не са дошли до истинското добро. Те СЕГА се учат да правят добро. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и СВЕТЛИНА.” (9 октомври 1938, „Пред новата епоха”)

„Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде. Доброто, любовта - всичко това иде ОТ БОГА. Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо от един цар, който не е направил нищо, а от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което САМО ГОСПОД вижда. Това да ви бъде сега новият морал. Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради ТЕБЕ!“ И от тия, малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен. Той е доволен от тия скъпоценни камъни! В монастирите доброто го няма. И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма. Доброто е вътре във вас, във вашата душа. Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия дух. Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви! (16 март 1938, „О, любов неизказана!”

„Кое е най-малкото добро в живота? - Най-малкото добро е това, с което човек може В ДАДЕН МОМЕНТ да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може В ДАДЕН МОМЕНТ да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Сега аз ще дам ново определение за Бога: Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В НАЙ-МАЛКОТО добро. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което ВСЕКИ ДАДЕН МОМЕНТ може да ви помогне. Който няма най-малкото добро, работите му от единия до другия край ще бъдат затворени. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, тогава и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохождат ли, ще знаете, че ПРИЧИНАТА Е У ВАС. Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете МЯСТОТО, КОЕТО БОГ ВИ Е ОПРЕДЕЛИЛ. Мислете като Бога, вършете това, което ТОЙ иска - и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си?“ - Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, той е най-малкото добро у вас.”(20 юли 1932, „Най-малкото добро”)

„Да правите добро, това значи да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия В НАЙ-МАЛКИТЕ ПРОЯВИ. Какво може да придобие водата, затворена в шише? Може ли да прояви свойствата си? Едно от свойствата на водата е нейната подвижност. Обаче, затворена в шише, водата е лишена от възможността да прояви именно това си свойство, вследствие на което губи нещо ценно от себе си. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човек придобива знания, но често губи от придобивките си.”( 28 февруари 1930, „Закони на доброто”)

„Обичайте, защото това е добро за самите вас. Ценете любовта на другите! Това е пак добро заради самите вас. Ако не любиш, ти не правиш добро на себе си. Ако не оценяваш любовта на другите, ти пак не правиш добро на себе си. Казвам: две добрини правете на себе си – ДА ОБИЧАТЕ И ДА ЦЕНИТЕ.”(14 февруари 1940, „Обичайте – ценете!”)

„Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро.”( 2 август 1931, „Ценното в малкото”)

КОМУ СЪТРУДНИЧИМ, ЧИЯ ВОДЕНИЦА ВЪРТИМ, КОМУ ПРАВИМ ДОБРО?

В света вилнеят малшансове, скърби, изумления, тлъстни, мършавини, окуцявания, болести, отчаяния. И най-добри, пожертвователни, прекрасни, възвишени и духовни хора не могат да се свъртят и няколко месеца или години в зоната на „зелените пасища и бистрите потоци” – защо? Природата е окàта, Бог не е заспал, пооткачил, ослепял или пийнал малко... Той вижда като на длан какво мислим, какви са ни мотивите, какво правим, в чия мелница мелим брашно, кому го раздаваме или продаваме. Чудим се: защо и нас, и най-милото ни изневиделица ни шибнат потрошавания на кости и кокали, излъжат ни, окрадат ни, не слизаме от масата на хирурга, току ни светнат инсулти, инфаркти, деменции, алцхаймери, шизофрении, подагри, раци и пр. И защо си се зачернил пожизенно? За саможертвите ти – хвалà, обаче защо не си взимаш отпуска и свеж въздух със сродни души поне едно денонощие в месеца или веднъж в гдината, та да можеш да оцелееш? Няма ли да умреш така по-рано от тия, които си правят гаргара с тебе или с години умират в ръцете ти? Със всичко това Някой иска да ни каже нещо. В чия воденица ти пращаш водите си, кои колела въртиш, от колко време, с какъв дебит, защо? За да кажат, че си добър – или понеже сърцето ти е милозливо до глупост? Кого и какво захранваш с мисълта си, с телесата си, уменията си, труда си, средствата и сърцето си? Имаш ли имоти и как ги употребяваш - ИЛИ НЕ ГИ УПОТРЕЯВАШ? Дали не помпаш цял живот нагли и невменяеми зеленчуци, които не работят, дебелеят и философстват, не давайки нищо на света, освен тор и урина? За колко котки, кучета, гълъби и хрантутници хвърляш всичката си заплата или пенсия и се хабиш извънредно на още пет места, за да не умрели те? Не им ли спираш по този начин еволюцията? Чакаш ли имотите ти със всяка година да поскъпват, за да могат да ги продадат изгодно 15-ите ти племенници - еснафи, пияници и наркомани, - когато ритнеш камбаната? Излезе ли в кашон под моста, за да пуснеш в удобното си собствено жилище някоя нещастна самотна майчица, някой божи човек? Пусна ли ги поне в най-малката си стаичка – или аурата ти не търпи никого? Или завеща имота си на поколение, което не те одобрява и вегетира като всички други, произвеждайки за човечеството проза и биологически остатъци? Защо не пусна във вилата или апартамента си или на празното си буренясало место някой несретник, който да ги пази от крадци и мухъл и да ги облагородява? Защо не спасиш брат си от лудостта и цигарите, а търпиш да свири и мръзне по подлезите за стотинки, за да те изхранва и тебе? Защо не продадеш имотите си НЕЗАБАВНО и не разделиш парите така, че да има по-малки жилища и за теб, и за него, и за трети човек в бедствие? На кое проклето „братство”, което краде и лъже повече от джебчиите на улицата и държавата, ти даваш десятъка си или му завеща имотите си? Защо вечно предпочиташ да вкарваш месо вкъщи за котката или черен дим в дробовете си, за да се чуди жив „любим” човек как да плаща на други кандидати за нещастията на децата си или за инфаркта, които му подсигуряват по този начин керемида? До кого СЕ ДОБЛИЖАВАШ ИЛИ НЕ СЕ ДОБЛИЖАВАШ, за да въртиш или не въртиш енергията на Господа така, че да станеш нагледно помагало за илюстриране на вкусовете, понятията и представите си? Какво предпочиташ: да си на сцената с мероприятията и функционерствата си – или в Дома на Баща си? Да си до някой несроден „в домашен уют” – или да долавяш уханията на вселената? Какво предпочиташ: вечната зависимост, луксозните концерти в катедралите и вечните скитания по планините за простор, чист въздух и гледка с чужди пари – или пòлети със сродни души из вселената? От какво мислиш, че идват сърцебиенето ти, тлъстините, депресиите и паник-атаките ти? На чии учения се възхищаваш и как ги преплиташ в аурата си, мислейки, че всички са от Бога? Имаш ли понятие от постоянни гостувания, „троен ритъм”, „тройновселенски токове”? Кому пускаш гювеч или се изгърбваш, за да изхранваш тлъстеещи мързеливци?

 

 

18.07.2019 г. 10,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всички ония нѣща, които иматъ смисълъ въ живота, трѣбва да иматъ начало и край.” (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди 1922:179)

ВЪПРЕКИ ПРИЗИВА ЗА ВЕЧНОСТ, НЕСВЪРШВАЕМОСТ И БЕЗКРАЙНА ТРАЙНОСТ, верен е и божественият закон за начало и край на всяко нещо, когато сме на земята. Мнозина не схващат този закон и искат пилафът и реките от мед да са нескончаеми, при това ЛИЧНО за тях и САМО за тях. Не могат да приемат и оценят МИГА - краткия срок, който се отпуща периодично от Бога и който трябва да преживеем със всичка сила и максимално красиво. Отблъскват мига заради страха, притежанието и „сигурността”.

„Не смеят до знака за вечна безкрайност да напишат и знак за мига…”

 

18.07.2019 г. 01,58 ч.

 

ТОВА ТУК Е САМО ЕДНА ОТ КАРТИНКИТЕ КЪМ ТЕКСТА ПО-ДОЛУ (АНТОН ГЛОГОВ – ИЗ „БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ”) . Той вече е бил публикуван тук неведнъж. Този път – като подготовка за следващите му варианти във вид на филмче с плаващи надписи и после със звуково изчитане. Ето предварителни обяснения какви са целите на тези два варианта, а може би и повече – очаквайте ги скоро:

БИБЛИОТЕКА „ПРЕКРАСНИ ЧУДАЦИ” СЪС СМЯНА НА КАРТИНИ И ПОДВИЖЕН ТЕКСТ, българска серия. АНТОН ГЛОГОВ – ИЗ „БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ”. ЗА ГЛЕДАНЕ НА 18 ЮЛИ 2019 г. – четвъртък - от 20,30 ч. българско лятно време (18,30 GMT.) или на всяка друга датата от началото на четен час. НАСТОЯЩЯТ ВАРИАНТ БЕЗ ЗВУК И САМО С ПЛАВАЩ ТЕКСТ може да се използва и като психотехническо упражнение за развиване устойчивостта на зрителното внимание. И друг път сме правили тук такива упражнения. Целта е да не се спира четенето през всичките 40 минути нито за част от секундата; и съдържането, общо вето, да се осъзнава. Обикновено надписите, особено толкова дълги и неспиращи, пречат на възприемането на картината, но тук се цели, в комбинация, тренирането на още едно качество: РАЗПРЕДЕЛЕНОСТ на вниманието. Концентрацията е в текста, но картината се следи С ПЕРИФЕРНОТО ЗРЕНИЕ. Желаещите да се пробват може да го изгледат по този начин още от първия път. Но по добре е първо да се изгледа на три пъти: първия път само гледане на картините, като погледът се движи по тях – това развива мобилност и пластичност на съзнанието – Меркуриеви качества, в съчетание с Венерини по линия на красотата. Втория път – строго съсредоточаване само в писмения текста без откъсване на погледа от него и без усилия да се възприемат картините дори с периферното зрение. Това развива концентрацията, устойчивостта на вниманието и способност за излъчване на духовното тяло от физическото – Сатурнови качества.

Едва третия път може да се изпълни комбинираното упражнение, което развива ясновидството.

ИНАЧЕ СКОРО ТОЗИ ВИЗУАЛЕН ВАРИАНТ ЩЕ БЪДЕ ПУБЛИКУВАН ТУК СЪС ЗВУКОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕКСТА – това развива Уранови качества: дълбокото проумяване на чутото, УНИВЕРСАЛИЗАЦИЯТА на вниманието и съзнанието, съответно - яснослушане.

ПОСЛЕ МОЖЕ ДА ПОСЛЕДВА И ВАРИАНТ С МУЗИКА И РАЗДВИЖЕНИ КАДРИ - за включване на интегрално възприятие..

С МАКСИМАЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ МОЖЕ ДА СЕ ИЗТЕГЛИ ОТ  toyunus.com

 

АНТОН ГЛОГОВ : : ИЗ „БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ” : : Етап 16. Създаването на първия пол на земята – жената : : Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението. : : СЪТВОРЕНИЕ: В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, Силата на Сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода, и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, и от нея почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни. Така бе създаден първия пол на земята – жената. : : По-нататък Силата на Сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи, светли и бистри като сълзите на Силата на Сътворението и сини като лазура на надземните висини - с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, с коси златисти, игриви и буйни като планинските ручеи. После Силата на Сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го окъпе, през което време над него слънцето грееше, за да му придаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, Силата на Сътворението се обърна към него и рече: - О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар и след това да изчезна; щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеляваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога Силата на Разрушението, след моето загиване, поиска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез Силата на Разрушението в душите на моите творения; нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над Силата на Разрушението! О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе, заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята - бъди пол-жена! : : Етап 17. Първият рай на земята : : Догма: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението. : : СЪТВОРЕНИЕ: Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, Силата на Сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с последните си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършения живот в движение. След това Силата на Сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави слънцето, месеца, звездите, земята и всичко, каквото бе сътворила на земята, заедно с живота в движение - полът-жена. : : Силата на Разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да ги пресъздаде, но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, че от тях изчезна всичкият бяс - и Силата на Разрушението остана поразена. : : От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, Силата на Разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно внушение. : : Оттогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество! Само с появата й между живите твари и спогалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото създание. : : Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие. : : В това състояние на мир, щастие, леки игри и ласки сред животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, извърши първото творческо дело на земята. : : Защото първичният живот в движение, създаден по внушение от Силата на Разрушението,бе несъвършен, безполов, и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който Силата на Сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята. При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж и които бяха в застой, в мъртва точка, в безполовост и следователно в бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на Силата на Сътворението, да се пресъздават. Силата на Сътворението обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението чрез създаването на пòла в тях, а заедно с това тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена. : :В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, сред които живееха всички земни твари. Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена. При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопòла, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена. Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също в безполовост, но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, те се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях. : : Когато силата пол-жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършения рай на земята, който получи вид на най-съвършено-то творение в красота. Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му придаде пълно съвършенство. : : Така на земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата Силата на Сътворението. : : Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звуци и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците; а за другите животни – първичният звуков език. : : Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на Силата на Сътворението; заблеяха стадата по полята и горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и звездите, които идваха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още силни радости от творчествата, които може да им даде тяхната възлюбена - силата пол-жена. : : Силата пол-жена дълго се наслаждава на този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната. : : При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целият земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

 

20.07.2019 г. 12,23 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "И казва Христосъ сега: „По-блаженъ е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото — това е ЕДИНСТВЕНОТО Нѣщо; ТОВА е, именно, разумниятъ животъ, за който трѣбва да живѣемъ. Въ какво седи той? — Въ разумното ИЗПЪЛНЕНИЕ.” (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:179-180)

 

 

20.07.2019 г. 13,12 ч.

 

КУРИОЗИ! Верни или не, те могат да ни послужат за един ДУХОВЕН ТЕСТ. Учителят Беинса Дуно е категорично против многоженството и многомъжеството, но е още по-категоричен СРЕЩУ ОСЪЖДАНЕТО НА РАЗЛИЧИЯТА в разбиранията. Казва, че в рая има и мохамедани, и много други „езичници”. Моногамията е безапелационна духовна аксиома още отпреди Христа и тя има своите извънредно сериозни аргументи. Има и безброй жертви, когато е наложена като обществен и морален закон с рестрикции. Въпреки сложността на проблема, отговорù си, ако искаш, на следните три въпроса.1. Гледайки снимките по-долу и запознавайки се с историите на тия трима „езичници” с много жени и деца, КЪДЕ БИ ГИ ПРАТИЛ ТИ, ако беше върховен ангел на Кармата или сам Бог: В АДА, В ЧИСТИЛИЩЕТО ИЛИ В РАЯ? 2.Как мислиш: къде БИ ПРАТИЛ БОГ САМИЯ ТЕБЕ, в зависимост от отговора ти на този въпрос? 3.НАПЪЛНО ЛИ СИ СИГУРЕН, че моногамните семейства са много по-здрави, сговорни, добри и щастливи от полигамните? Защо Природата не убива незабавно полигамните животни и хора? Не убиха ли моногамните "християни" само през 20 век повече от 100 милиона човека?

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не учете земеделеца как да сее житото!” (19 август 1940”, „Единство на Любовта”)

„Дъщеря ти се влюбила в някой. - Не я учù да го не люби, а учù я ДА ОБИЧА ОЩЕ ПОВЕЧЕ другарки или момци - и ЩЕ СЕ РАЗСЪМНЕ любовта ѝ към нейния любим.”( 31 декември 1920, „Всичкият дълг”)

„Не се месете в правата на другите! Защото, ако едно малко насекомо знае как да направи восък, то вие не учете хората! Направете онова, което Бог е вложил във вас.”( 18 юни 1939, „Знаменосци на Любовта”)

„Старите стават професори и започват да дават на младите наставления. - Не учете младите! На старите давам един съвет: да не дават големи наставления на младите.”(28.III.1943 , „Доброто училище”)

„Пазете единственото нещо: никога не давайте урок по любовта. От мене един съвет: не учете хората как да се обичат. Защото знаете ли на какво ще заприличате?!...” (9.II.1941, „Най-светлият път”)

„Не се месете в Божиите работи - как трябва да изгрее слънцето и как да залезе. Не се месете как хората трябва да живеят. Как трябва да живея аз, то е моя работа. Как ХОРАТА трябва да живеят, то не е наша работа. Никога не осъждайте никого защо прави /нещо/. Оставете този въпрос! Христос казва: „Отец не съди никого.“ Някога човек може да съди, че някой направил погрешка. - То е от негово гледище. Че някой направил погрешка, то не е моя работа- аз защо ще се меся в чуждите работи?”(18.II.1942, „Изгрява слънцето”)

/Според православната традиция, бракът (по-точно първият брак) е вечен съюз между двама вярващи. Бракосъчетанието, извършено от свещеник, представлява тайнство (невидима реалност), при което брачният съюз се освещава и двамата съпрузи приемат като благодат от Бога силата да отразяват в своя брак отношенията между Христос и църквата, според думите на ап. Павел в Еф. 5:22-33 3/

„Не съдете”, значи не изучавайте така любовта. Изучавайте я както трябва, не изучавайте любовта с авторитети. Апостол Павел бил казал… - Моите почитания към апостол Павел, но колкото за Любовта, апостол Павел не е авторитет. Единственият авторитет досега е ХРИСТОС!” Някой казва: „Не съдете”. Аз пък ви казвам: саждайте. Единственото, което дава живот, то е Любовта. Саждай със закона на Любовта. Саждай. Сади, не съди!” 25 януари 1942, „Не съдете, но садете!”)

„Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява.”(21 май, 1939, „Силата на човека”)

„Не съдете“ – не си давай мнението за Божиите работи! Не е ваша работа защо Господ е направил света така. Не съдете Любовта! Възприемете Любовта - и тя ще уреди вашите работи.” (4 декември, 1938, „ Една свещена идея”)

„Добрата страна на погрешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася СНИЗХОДИТЕЛНО към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват погрешките, но НЕ СЪДЕТЕ ГРЕШНИЯ, ПАДНАЛИЯ И СЛАБИЯ. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, където падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от СВОИТЕ погрешки, а мъдреците – от грешките на ДРУГИТЕ.”(13 юни 1930, „Методи за самовъзпитание”)

„Не си давайте мнението! Дръжте тази философия: Най-първо дайте си мнението за себе си, преценете сам себе си. И ако вашата преценка за вас е добра, ТОГАВА дайте преценка и за другите хора. Това е едно ПРАВИЛО. Който не го научи сега, ще го научи после. Щом преценката за самите вас не е правилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде правилна И ТОВА ЩЕ ВИ ДОНЕСЕ МНОГО НЕПРИЯТНОСТИ И НЕЩАСТИЯ. Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: НЕ ПРЕЦЕНЯВАЙТЕ ДРУГИТЕ ХОРА, ПРЕДИ ДА СТЕ ПРЕЦЕНИЛИ СЕБЕ СИ.” (28.I.1934, „В какво седи духовният живот”)

„Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени. Отец никога не съди“. Бог се движи между хората, наблюдава ги, вижда заблужденията им, но само се усмихне, поздрави ги и продължава пътя си. Той знае, че те са дошли на земята да се учат. Един ден ще научат уроците си и ще се освободят от всички заблуждения. Бог среща една млада мома и вижда, че тя мечтае за някакъв красив момък, от високо произхождение, с когото мисли да бъде щастлива. Бог знае доколко ще се сбъднат мечтите ѝ, но се усмихва и на нея и си казва: „Когато тази мома види заблуждението си и разбере, че момъкът не я е направил щастлива, ТОГАВА аз ще я посетя, ще се разговоря с нея и ще я науча как трябва да живее.”( 25 август 1941, „Тя иде!”)

„И когато Писанието казва: „Не съдете“, се подразбира: всеки, който съди, ОСТАРЯВА, нищо повече! Това е едно ПРАВИЛО. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял.”(2.VI.1922, „Изгрев и залез”)

ПЪРВА СНИМКА (ако не е инсценирана…): Никога досега не е било! Той има 13 жени и всяка от тях е бременна! Целият свят е изумен!

 11.01.2018 Този човек живее в Индия и в момента има 13 жени. Интересното е, че всички са бременни едновременно. Разбира се, връзката с всяка от тях не се е случила едновременно, но разликата е от 3 до 4 седмици. Всичките признават, че са съгласни и че се чувстват добре заедно, защото са като голямо и щастливо семейство. В Индия полигамните бракове са съвсем нормални и много хора ги практикуват, но никога досега мъж не е бил женен за 13 жени - и всички да са бременни! Целият свят е възхитен поради хармонията и съгласието, които царят между съпругите му, защото никога не е имало караница между тях, нито имат лошо мнение една за друга. Историята на това голямо семейство стана толкова популярна и завладяваща, че никой не се съмнява в нейната автентичност. http://vipnews168.com/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0…/

ВТОРА СНИМКА: Индиец има 39 съпруги, 94 деца и 33 внуци и всички те живеят щастливо под един покрив, разказва британският в. „Дейли експрес“. Всички 167 членове на непрестанно множащото се семейството на мъж на име Зиона Чана живеят в четири етажна сграда със сто стаи в отдалечен район в североизточна Индия. Но 66-годишният индиец не възнамерява да спира дотук и иска да увеличи огромното си семейство, което живее в планинско село в щата Мизорам, на границата с Бирма и Бангладеш. Чана, който обича винаги до него да са 7-8 от жените му, някога се оженил за 10 жени само за година. „Дори и днес имам желание да увелича семейството си и да се оженя“, казва с готовност той. Размзан Кадиров разказа за ползите от многоженството. Съпругите му си поделят огромна стая близо до личната му спалня, а синовете му, техните жени и всичките им деца живеят в различни стаи в същата сграда. Цялото семейство готви в обща кухня, като съпругите се редуват да приготвят храна в гигантски количества. Семейството консумира около 90 кг. ориз и 60 кг. картофи на ден. Дъщерите на Чана чистят къщата, докато мъжете работят навън - грижат се за градината и отглеждат добитък. „Грижа се за толкова много хора и смятам себе си щастлив човек“, казва Чана. Той оглавява местна християнска религиозна секта, наречена „Чана“, която разрешава полигамията. Сектата, създадена през юни 1942 г., вярва, че скоро ще управлява света редом с Христос, и включва около 400 семейства. Индиецът среща най-възрастната си съпруга, която е три години по-голяма от него, когато е само на 17 г. Семейството му се издържа от собствените си източници на прехрана, както и понякога от дарения от последователите на сектата.

 

ТРЕТА СНИМКА (ДВЕТЕ СНИМКИ) 256-ЛЕТНИЙ МУЖЧИНА РАССКАЗАЛ ТАЙНУ ДОЛГОЛЕТИЯ УЖЕ НА СМЕРТНОМ ОДРЕ Фантастика или мистификация по заказу правительства? Всем живущим долгожителям нужно прожить еще хотя бы век, чтобы побить установленный Ли Цинъюнем рекорд. Этот мужчина дожил до 256 лет! И это никакие не глупости, эта история исследовалась учеными и журналистами! В статье New York Times от 1930 года говорится о том, что профессор университета Ченгду Ву Чунг-цзе обнаружил правительственные записи Китайской Империи от 1827 года, в которых Ли Цинъюня поздравляют со 150-ым днем рождения, а также документы 1877 года, в которых его поздравляют уже с 200-летием. В 1928 году журналист New York Times писал, что большинство стариков, живших по соседству с Ли Цинъюнем, вспоминали, как еще их деды рассказывали им, что знали его с детства, но и тогда он был уже взрослым мужчиной. Ли Цинъюнь был торговцем лечебными травами. С 10 лет он собирал их в горах и узнал о том, что они могут способствовать долголетию. Почти 40 лет он придерживался травяной диеты, питаясь только травами, такими, как линчжи, ягодами годжи, диким женьшенем. В 1749 году, в возрасте 71 года, он присоединился к армии Китая в качестве преподавателя боевых искусств. Ли был всеобщим любимчиком, 23 раза был женат и более 200 раз стал отцом. Согласно общепринятым в его провинции рассказам, Ли с детства умел читать и писать, и, собирая травы, к 10 годам уже успел побывать в Ганьсу, Шанси, Тибете, Аннаме, Сиаме и Маньчжурии. В течении первых ста лет он продолжал собирать и продавать лекарственные травы. Затем он продолжал продавать травы, собранные другими. Наряду с другими китайскими травами, он продавал линчжи, ягоды годжи, дикий женьшень, хи шу ву и готу кола, и жил на диете из этих трав и рисового вина. Он был такой не один. По словам одного из учеников Ли, однажды он встречался с мужчиной, которому было более 500 лет. Тот научил его дыхательным упражнениям цигун и дал некоторые диетические рекомендации, которые могли помочь ему продлить свою жизнь до сверхчеловеческих терминов. На смертном одре Ли сказал свою знаменитую фразу: «Я сделал всё, что должен был сделать в этом мире. Я отправляюсь домой». Могут ли эти слова быть одним из самых больших секретов долгой и счастливой жизни? Интересно, что мы, в современном цивилизованном мире пытаемся бороться с возрастом при помощи высокотехнологичных инфракрасных устройств и самых современных лекарственных препаратов. Вот секрет долголетия этого мудреца: Однажды Ли спросили, каков же его секрет долголетия, и вот, что он ответил: «Удерживайте сердце в тишине, сидите как черепаха, идите бодро как голубь и спите так, как спит сторожевой пес». Ли утверждал, что внутренние мир и спокойствие, в сочетании с дыхательными упражнениями, и есть его секрет долголетия. Очевидно, его диета также сыграла важную роль. Но удивительно, что самый старый человек на Земле приписывал свое долголетие именно состоянию своего разума. Почему в это так трудно поверить? Людям, чья средняя продолжительность жизни составляет 65 лет, трудно поверить даже в жизнь после 100. А представить, что кто-то живет больше 200 лет вообще очень сложно. Мы должны учитывать, что есть люди, которые не живут в изнурительном рабочем графике, не имеют дела с задолженностями по кредитам, не дышат загрязненным городским воздухом и регулярно занимаются физическими упражнениями. Они не едят сахар, муку или любой другой продукт, обработанный пестицидами. Они не питаются на скорую руку, как привыкли мы. Они не едят жирное мясо, сладкие десерты и продукты с ГМО. Не курят и не пьют алкоголь. Их рацион не просто избавлен от вредных продуктов, которыми мы так часто себя балуем. Он включает в себя суперполезные продукты и лечебные растения, которые, как стероиды, влияют на наши органы и иммунную систему. Они также проводят свое свободное время на природе, медитируя и практикуя дыхательные техники, которые улучшают психическое, физическое и эмоциональное здоровье. У них здоровый сон. Они много времени проводят под солнцем, а мы знаем, что когда у нас получается отдохнуть на солнце, мы чувствуем, будто сразу молодеем, и называем это «отпуском». Представьте себе, каково это: всю жизнь загорать в горах, на фоне абсолютного психического, духовного и физического благополучия. Я ни на секунду не усомнюсь, что, если бы все мы придерживались этих здоровых паттернов поведения, жизнь до 100 не казалась бы нам такой уж мифической. Если правильно относиться к своему телу, кто знает, до какого возраста могла бы длиться наша жизнь..

 

 

21.07.2019 г. 10,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нашитѣ очи може да бѫдатъ благородни, лицето ни да бѫде благородно, /…/ но въ ДѢЙСТВИТЕЛНОСТЬ БЛАГОРОДЕНЪ Е САМО ОНЗИ, КОЙТО РАЗБИРА СЛОВОТО БОЖИЕ И ГО ИЗПЪЛНЯВА.” (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:188)

 

ГОРДОСТТА И ТЩЕСЛАВИЕТО имат строго специфични цветове и форми в аурата. ТОВА, КОЕТО ФИЗИОГНОМИЯТА И СЦЕНИЧНАТА ИГРА представят по ЕДИН начин, ясновидството и френологията могат да го развенчаят за част от секундата. И да не сме френолози с инструменти, и да нямаме транценденталните очила на Агарта, В ДУШАТА НИ ИМА БЕЗПОГРЕШЕН УСЕТ ЗА ХОРАТА. Може някой да има главозамайваща харизма или да сваля ЗВЕЗДИ от небето с талантите и умностите си, НО СЪРЦЕТО НИ НЕ ГО ПРИЕМА.

 

 

21.07.2019 г. 09,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато съмъ въ стаята си, азъ съмъ много сериозенъ. А когато съмъ тукъ, азъ съмъ рѣшилъ да нѣмамъ външно благочестие. Нѣкои отвънъ се показватъ много благочестиви. - Не, не, това е актьорство!” (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:187)

ИЛЮСТРАЦИЯТА „БОГ КАТО СМЕШНИК” разкрива едно качество на Бога, което го НЯМА у горделивите и тщеславните. Често Той умее да се самоиронизира, даже да се подиграва със себе си, да се унижава пр. Смее се дълго, когато неволно или нарочно каже недопустима дума… Словото Му, за разлика от назиданията и проповедите на горделивите, не е с парадигмата „аз и вие” – той не се поставя на пиедестала на вечно правия, великия и безпогрешния, както мнозина други. Когато изтъква недостатъци, не казва „вие”, а много често казва „ние”, за да се приравни към общата маса и тя да не се чувства грешна и виновна. Въпреки че сме сигурни, че той НЯМА съответния порок или недостатък. В цитираната беседа той признава, че се е изкушил за нещо, но в последния момент се е овладял. Нещо повече: понякога съзнателно прави "диверсии" и "провокации" в словото си, открито ги нарича така, без да се интересува дали това съвпада с понятията на хората за "благочестие".

 

 

21.07.2019 г. 18,17 ч.

 

ТОВА Е САМО КАРТИНКА И ТЕКСТ СЛЕД НЕЯ, НЕ Е АУДИОЗАПИС : : БИБЛИОТЕКА „ПРЕКРАСНИ ЧУДАЦИ” : : руска серия : : ВЛАДИМИР МЕГРЕ : : ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ (1997) : : ВИШНИЧКАТА : : ЗА ЧЕТЕНЕ НА 21 ЮЛИ 2019 г. – НЕДЕЛЯ - от 20,30 ч. българско лятно време (18,30 GMT.) или на всяка друга дата от началото на четен час. Душата на една вишничка излита на възбог в небесата, обхваната от неизразимо силна любов към един човек. Преживява разкъсваща мъка, че на земята тя е само една крехка фиданка и няма сила да я изрази със всичката мощ на чувството, което изпитва към него. Успява да му роди само 3 вишнички, обаче душата на човека усеща всичко това и разбира, че никога от нищо и никого през целия си живот до този момент не е бил по-щастлив и блажен. Обаче не може да осъзнае това на нивото на обикновеното си човешко съзнание. ПРИ ПРЕВОДА НА ТОЗИ ЕПИЗОД, ИМЕННО НА ТОВА МЯСТО СЛЪНЦЕТО ЗА ЕДНА МИНУТА ПОТЪМНЯ. БЕ ЗАСЕНЧЕНО ОТ ОБЛАЧЕ С ФОРМАТА НА МАЛКО ДРЪВЧЕ – ТОЧНО КАКТО РИСУВАТ ВИШНЕВИТЕ ФИДАНКИ В ЯПОНИЯ. ТОВА ГО ВИДЯ И ДРУГ ЧОВЕК. А бяхме до сълзи развълнувани от този епизод в книгата! Това беше първият знак от Анастасия, а вече бяхме чели, че тя отговаря незабавно на молбите и призивите на всички хора по земята. По късно се уверихме в това с още няколко нейни много силни изяви, поради което сме СИГУРНИ, че тя не е образ от фантазиите на Мегре. И няма как да е, понеже и гений не може да измисли образ, който да разкрива такива изумителни тайни и да действа реално. Превода на тази втора книга не бе публикуван, въпреки договора. Отпечатаха чак книга 8а в друго издателство.

ВЛАДИМИР МЕГРЕ : : ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ (1997) : : ВИШНИЧКАТА :

РАЗГОВОР МЕЖДУ УДИВИТЕЛНАТА АНАСТАСИЯ В СИБИР И ВЛАДИМИР. ТЯ ВИЖДА ЦЕЛИЯ МУ ЖИВОТ КАТО НА ДЛАН И ПРОБУЖДА В НЕГО СПОСБНОСТТА СЪЩО ДА ГО ВИЖДА:

- ...А може и да се дължи на порива на една вишничка, която расте в градината на твоята вила... Това няма нищо общо с радостта ти от твоя параход...

 - Сега пък какво общо има с всичко това вишничката от моята градина?...

 - Колкото и пъти да изгледа филма на живота си, ти нито веднъж не се сети за твоята вишничка, понеже не придаваш никакво значение на чувствата, които ви свързват. А именно те са най-важното събитие през последните години от живота ти! Вселената не обръща никакво внимание на твоя параход. Помислù си само за миг: какво може да означава за вселената някакъв си примитивен, буботещ, неспособен да мисли и да се самовъзстановява механизъм? А вишничката - малката сибирска вишничка, която ти си забравил безнадеждно - е отворила огромни космични простори за теб, изменила е хода на събитията, свързани не само с теб и мен. Понеже тя е жива, и тя като всичко живо е свързана неразривно с цялото мироздание.

6. ВИШНИЧКАТА

-Спомнù си, Владимире, всичко, което те свързва с това малко дръвче. Започни от първия миг, когато се докосна до него.

 - Ще се опитам, щом мислиш, че е важно...

 - Да, много е важно!

 - Виждам се как пътувам в една кола. Закъде - сега не мога да се сетя. Спирам се до един централен пазар и моля шофьора да слезе да купи плодове, а аз оставам в колата и почвам да гледам как излизащите от пазара хора мъкнат разни фиданки.

 - Ти ги гледаше и им се възхищаваше, защо?

 - Представяш ли си? Лицата на всички бяха радостни, доволни. Навънка дъжд и студ, а те носят някакви си дръвчета с корени, омотани с парцали - тежат им, но лицата им светят. А аз седя в топлото купе на автомобила и ми е тъжно. Щом шофьорът се върна, изведнъж реших да изляза на пазара. Обикалях насам-натам между сергиите и накрая купих три малки вишневи фиданки. Кгато ги слагах в багажника, шофьорът каза че една от тях няма да се хване, понеже корените й били много дълбоко отрязани и затова е по-добре да я хвърля. Но аз я оставих. Тя беше най-стройната. После ги посадих в градината на моята вила, а за вишничката с окастрените корени сложих повече чернозем в дупката с парченца торф, а също и няколко вида тор.

 - Със своите опити да й помогнеш, ти изгори с торовете и последните две малки коренчета на вишничката...

 - Да, но тя оживя! Щом почнаха да напъпват дърветата, и нейните клончета се събудиха. Появиха се малки листенца. След това заминах на ескпедиция.

 - Но до този момент ти всеки ден, повече от два месеца, идваше редовно на вилата си и първата ти работа бе да отидеш при вишничката... Понякога галеше клончетата й. Радваше се на листенцата, поливаше я, наби колче в земята и я върза за него, за да не я пречупи вятърът. Кажи, Володя, как мислиш: дали растенията реагират на нашето отношение към тях? Усещат ли доброто или лошото отношение?

 - Чувал съм или четох някъде, че стайните растения и цветята реагират - даже може да увехнат, ако човекът, който се грижи за тях, замине някъде. Чувал съм за опити на учените, че са изследвали растенията с уреди. Когато се приближи човек с лоши намерения, стрелките се отклоняват в една посока, а при човек с добри намерения - в друга.

 - Значи го знаеш това, Владимире - растенията наистина реагират при проявата на човешки чувства. И както е замислено от Великия Творец, те правят всичко възможно да помогнат на човека. Едни му дават плодове, други се стремят да предизвикат у него положителни чувства с красивите си цветове, а трети балансират въздуха и дишането. Те имат още едно важно предназначение: растенията, с които конкретният човек влиза в непосредствен контакт, формират за него пространство от истинска любов - любовта, без която животът на земята би бил невъзможен. Затова, именно, повечето хора с места и вили се стремят да се връщат там, тъй като усещат, че тъкмо там за тях се е сформирало такова пространство. А тази сибирска вишничка, която ти посади и се грижеше за нея, също се е стараела с всички сили да направи това, което вършат всички подобни рстения, изпълнявайки своето предназначение. Растенията могат да създадат силно любовно пространсто за човека, ако са много на едно място и ако са най-разнообразни; ако човек общува с тях и ги докосва с любов. В един момент твоята вишничка започна да се стреми сама да стори това, което е по силите едновременно на няколко различни растения! Този ù стремеж бе предизвикан от необикновеното ти отношение към нея. Ти интуитивно чувстваше, че посред цялото това човешко обкръжение само тази малка фиданчица не иска нищо от тебе, не лицемери и желае само едно: да ти се отдаде. ЕТО какво те влечеше към нея! Ти стоеше и я гледаше с любов, а тя се стараеше със всичка сила. Още преди появата на първия слънчев лъч, нейните листенца се стремяха да уловят отражението му в зората; а щом слънцето залезеше, тя се мъчеше да улови светлината на една ярка звезда - и успяваше донякъде. Нейните коренчета, заобикаляйки изгарящата тор, успяха да вземат нужното от земята. И тръгна по жилите на малката вишна сокът на земята - все по-бързо и по-бързо! И един ден, когато ти пак дойде, изведнъж видя цветчета по нея. По-яките фиданки още спяха, а тъкмо тази беше цъфнала. Ти така се зарадва! И тогава... - спомни си, Володя, какво се случи в мига, когато видя цветовете й ?

 - Аз наистина се зарадвах и някак си ми стана по-добре. Помилвах клонките й....

 - Ти нежно погали клончетата ù и каза: "Я виж, красавице моя, ти цъфна!" Дърветата, Владимире, дават плодове, но освен това могат да формират и пространство от обич. Вишничката много искаше и ти да имаш такова пространство; но откъде да вземе тя толкова сили, че да се отблагодари на човека за полученото от него? Тя вече бе дала всичко, което бе по силите ù, когато получи от теб това неочаквано нежно отношение. И изведнъж ù се прииска да направи за тебе нещо още по-голямо! Самичка! Ти замина на дългата си експедиция. Щом се върна, тръгна през градината направо към вишничката. Вървейки, си хапваше от купените на пазара вишни. Като дойде до нея, видя че на твоето любимо дръвче също висят три червени вишнички! Ти стоеше пред него, ядеше купените вишни и плюеше костилките им. Сетне откъсна едно плодче от своята вишничка и го опита. То бе малко по-кисело от купените. Но другите две остави.

 - Аз се наядох с другите вишни. А нейната вишничка наистина беше по-кисела...

 - О, ако знаеше ти, Володя, какво огромно чудо, специално зе тебе, бе събрано в това мъничко плодче! Колко много сила и обич! От земните недра и космичните простори тя бе събрала за теб всичко най-полезно и хубаво и го бе вложила в тия три вишнички. Тя даже едно свое клонче изсуши, за да могат да узреят тия плодчета... Едното ти опита, другите две не пипна.

 - Де да съм знаел... И все пак ми беше приятно, че тя е могла да роди плодове.

 - Да, приятно ти беше. И тогава... Ти помниш ли какво направи тогава?

 - Пак погалих клонките на вишничката.

 - Не само я погали, но ти се наведе и целуна листенцата на клончето в твоите длани!

 - Да, целунах ги… Понеже имах добро настроение.

 - И тогава с вишничката се случи нещо невероятно. Тя пожела да направи нещо още по-голямо за теб, след като ти не взе и трите вишнички, приготвени за тебе с такава любов. Но какво? Затрептя тя от целувката на човека - и полетяха в светлите пространства на вселената мисли и чувства, присъщи само на човека, но възбудени в една вишничка: тя искаше да му се откликне по същия начин! Да подари на човека една любовна целувка, да го стопли със светлата си обич. Нарушила обикновените природни закони, любовта ù си мяташе из вселената и не можеше да намери израз. Осъзнаването на тази невъзможност обикновено води до смърт. Светлите сили връщаха и връщаха на вишничката родената от нея обич, с надеждата самата тя да я усмири, за да не загине. Но тя не можеше. Горещото ù желане си остана неизменно, необикновено чисто и трепетно. Светлите сили просто не знаеха какво да правят - Великият Творец не бе променял установените закони на хармонията. Но малката вишничка не умря. Не си отиде, защото нейните мисли, чувства и стремежи бяха необикновено чисти, а според законите на Всемира нищо не може да унищожи чистата любов. И витаеше тя над тебе, и се мяташе в усилията си да я прояви. Тя се опитваше да сътвори пространство от любов! Тогава аз дойдох на вашия речен кораб с намерението някак си да помогна, да въплътя желанието на вишничката... Още не знаех кому е адресирано.

 - Излиза, че твоето отношение към мене се дължи на една вишна?...

 - Отношението ми към тебе, Володя, си е лично мое отношение. Въпрос е кой на кого помага: вишничката на мене - или аз на вишничката... Всичко във Вселената е взаимосвързано. Човек трябва да възприема света само чрез самия себе си. Но сега - позволи ми да осъществя желанието на вишничката. Може ли да те целуна от нейно име?...

 - Иска ли питане?... Щом като така трябва... Пък - като се върна, - ще изям всичките ù вишнички! Анастасия затвори очи. Притисна ръце към гърдите си и тихо прошепна: "Вишничке, усетù сега! Ей сега ще направя това, което искаше. Това е ТВОЯТА целувка, вишничке!" - После тя сложи ръце на раменете ми и без да отваря очи се приближи, докосна с устни бузата ми - и замря. Странна целувка, на пръв поглед просто докосване с устни. Но тя се отличаваше от всичко, което бях изпитвал досега. Тя предизвика непознати за мен, необикновено приятни чувства. Може би в случая движението на устните, езика или тялото няма никакво значение. Изглежда най-важно е онова, което е скрито дълбоко в човека - и целувката е само повод то да се прояви. Какво се крие в душата на тази отшелница от тайгата? Откъде се взеха у нея толкова знания, необикновени способности и чувства? Или може би всичко, което тя приказва, е само плод на нейната фантазия? Откъде пък тогава идват тези необикновено блажени, удивителни и сгряващи всичко в мен усещания?

 

 

22.07.2019 г. 10,52 ч.

 

ТОВА СЪЩО Е САМО КАРТИНКА И ТЕКСТ СЛЕД НЕЯ, А НЕ АУДИОЗАПИС. Търсят се желаещи да изчитат с чувство и записват звуково текстове от БИБЛИОТЕКА „ПРЕКРАСНИ ЧУДАЦИ” : : Днес – пак руска серия : : ВЛАДИМИР МЕГРЕ : : ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ (1997) : : глава 7.КОЙ Е ВИНОВЕН? и глава 8.ОТГОВОРЪТ : : ЗА ЧЕТЕНЕ НА 22 ЮЛИ 2019 г. – ПОНЕДЕЛНИК - от 20,30 ч. българско лятно време (18,30 GMT.) или на всяка друга дата от началото на четен час.

За нас – нищо ново: подобни преживявания и още по-чудни имаме постоянно, щом знаем с кого да се разхождаме из горите и небесата. Нарядът от 6 ч сутринта по български образец го правят стотици хиляди хора по целия свят още от началото на миналия век. Ето, днес пет-шест души от 350 хиляди са взели насериозно и сегашния ни допълнителен наряд да слушаме и гледаме обявяваните неща в определени часове, за да създадем ударна сила за спасение на планетата, да бъдем ЗАЕДНО след това през нощта сред звездите. Знаехме също и за плана за унищожение на Земята през 1992 г. и затова точно тогава бяха предприети мерки за събиране на хора с душа в Русия, Башкирия и Латвия, които да помогнат, както е направила тогава и Анастасия. В България това беше невъзможно, както и до днес, понеже ѐготата тук са много мощни и затова за честност, за внимание към Истината, УСЕЩАНЕ ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ И ОБЕДИНЕНИЕ НА РАЗЛИЧИЯТА И ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ тук не може да става и дума. Знаехме за планетарната опасност и през 2002 г. и СЪЩО помогнахме тогава с каквото можем. Сега съвсем скоро предстои ТРЕТАТА опасност, затова се вземат мерки ДА ПРЕСКОЧИМ И НЕЯ: с кого къде ходим, с кого живеем, какво правим, как се обединяваме и работим със сродни души от дистанция и при срещи. Това, че сме знаели за огромния риск през 2002 г. и сме работили съзнателно за предотвратяването на Катастрофата личи от текстовете и описаните събития тогава в неща със следните заглавия през тази година: Истинската преданост, Пак вертикалности, Истинското Дърво на Живота, Който вас приеме, Сложи се Трапезата, Аватар и ятак, Танцувайте лудо!, По-силни от титани, От експреса – на пълна скорост, Христòвото съзнание, Белият ескадрон.

Но да видим сега какво прави и казва Анастасия:

7. КОЙ Е ВИНОВЕН?

Един ден, когато Анастасия се опитваше да ми обясни нещо за начина на живот и за вярата, но не намираше подходящи думи, се случи следното: Тя бързо се обърна към Звънтящия кедър, сложи длани на ствола му - и в този миг с нея почна да става нещо съвсем необикновено. Вдигна глава нагоре, обръщайки се към кедъра или към някого високо-високо в него и започна страстно и до самозабрава да повтаря някакви думи и звуци. Опитваше се нещо да обясни, да докаже, умоляваше някого за нещо... От време на време в монолога й се вплитаха настойчиво-изискващи нотки. И тогава изведнъж се чу усилено пукане - може би самият звън на кедъра! Лъчът му стана по-ярък и топъл. И тогава Анастасия направо му заповяда:

 - Отговори ми, отговори! Поясни го! Дай ми го, дай! - при това тя тръсна глава и даже тропна с босия си крак. Бледото сияние в короната на Звънтящия кедър се стрелна към лъча, а самият лъч, откъсвайки се от кедъра, изведнъж излетя нагоре. Незабавно се появи и друг лъч, точно над кедъра. Той бе като синкава мъгла или облак. Насочените надолу връхчета на кедровите иглички почнаха да светят с едва забележими тънки лъчи, подобни на тази мъгла. И тези хиляди лъчи се насочиха към Анастасия, но не стигаха до самата нея, а изчезваха, разтворени във въздуха. Когато тя пак настоятелно тропна с крак и даже плесна с длани по огромния ствол на Звънтящия кедър, светящите иглички се раздвижиха и тънките им остри лъчи се сляха в един-единствен широк лъч от светлива пара. Но и той, макар и устремен към Анастасия, не стигаше съвсем до нея, а се стапяше във въздуха, сякаш се изпарява. Тогава аз изведнъж ужасѐн си спомних, че може би точно от такъв лъч са си отишли нейните родители. Анастасия продължи упорито да пита нещо, да настоява като едно разглезено и капризно дете, което настойчиво иска нещо от баща си и майка си. И изведнъж лъчът се хвърли към нея и я освети цялата като мълния! Около Анастасия се образува и почна да се разсейва някякво облаче. Лъчът, идващ от кедъра, се разтопи, изгаснаха и последните тънки лъчи, излизащи от игличките. Изчезваше и облачето около Анастасия, но сякаш едновременно влизаше в нея и се разтваряше в пространството. А тя, сияеща и щастливо усмихната, се обърна, направи крачка към мен и спря, гледайки нещо зад мене. Аз се обърнах. На поляната бяха излезли дядото и прадядото на Анастасия. Стъпвайки бавно, като се опираше на бастуна си, подобен на гега, високият побелял прадядо, който вървеше пред дядо й, дойде пред мене и се спря. Сякаш гледаше през мен. Аз даже не разбирах дали ме вижда или не. Прадядото леко се поклони и, без да каже нито дума, тръгна към Анастасия. А дядо й е припрян, но много чистосърдечен. Целият му вид говореше, че той е весел и добър човек. Като дойдѐ до мен, той спря и ми разтърси ръката. Започна да говори, но аз не помня нищо от това, което каза тогава. Само помня, че изведнъж и двамата се обърнахме и загледахме развълнувано какво става под кедъра.

 Прадядото спря пред Анастасия. Известно време те се гледаха. Тя стоеше пред него с опънати надолу ръце, също като ученичка или абитуриентка пред строгия си учител. Приличаше на провинило се дете и се виждаше как се вълнува.

 В настъпилата напрегната тишина се разнесе дълбокият, кадифен и ясен глас на прадядото. Той и нея не поздрави, но бавно и отчетливо зададе строг въпрос:

 - Кой смее, без да се съобразява с дарената ни светлина и ритъм, да се обръща директно към Него?

 - Всеки човек може да се обръща направо към Него! Някога сам Той с радост е разговарял с хората. И сега иска това - бързо отговори Анастасия.

 -Нима всички пътища не са предначертани от Него? Но колцина от земните жители са способни да ги познаят? Ти можеш ли да виждаш тези пътища?

 - Аз видях предначертаното за хората. Видях как бъдещите събития зависят от това, доколко хората са се осъзнали днес.

 - Нима Неговите синове и техните просветлени последователи, познали Духа Му, не направиха достатъчно усилия, за да разберат плътските хора?

 - Те направиха всичко и продължават и днес, без да се щадят. Носили са и винаги ще носят Великата Истина.

 - Зрящият може ли да се усъмни в разумността, добротата и величието на Неговия Дух?

 - Той няма равни! Той е единствен! Но Той иска и да общува. Иска да Го разбират и да Го обичат, както обича сам Той.

 - Допустимо ли е човек да е дързък и да изисква, когато общува с Него?

 - Той е подарил частица от Своя дух и разум на всеки, който живее на Земята. И ако тази малка частица в човека - Неговата частица - не е съгласна с установеното, значи Той, именно Той не приема всичко предначертано. Нали Той мисли вътре в нас? Може ли Неговото мислене да се нарече дързост?

 - Позволено ли е на някой да ускорява хода на Неговите размисли?

 - Само Позволяващият може да позволи...

 - И за какво Го молиш ти?

 - Как да се вдъхне разум на неразбиращите и чувство на безчувствените.

 - Не е ли определена участта на невъзприемащите Истината?

 - Съдбата на всички, които не възприемат Истината е определена. Но на кой пада отговорността за невъзприемането на истината: на онези, които не я възприемат - или на тези, които не са могли да им я изяснят?

 - Какво?!... Значи ти... - развълнувано произнесе дядото и замълча.

 Известно време той гледà мълчаливо Анастасия. После, подпирайки се на бастуна-гега, прадядто бавно подгъна едното си коляно, взе ръката на Анастасия и с наведена, бяла глава я целуна, а после каза:

 - Здравей, Анастасия!

 Анастасия бързо падна на колене пред прадядо си и заговори удивено и развълнувано:

 - Ама ти, деденце, защо така, като с мъничка? Та аз съм вече съвсем голяма!

 Тогава тя го прегърна през раменете, склони глава до гърдите му, покрити с бялата му брада и замря. Той знаеше: тя сега слуша как бие сърцето му. От малка обичаше да слуша тупането на сърцето му.

 Беловласият старец, както беше на колене, с едната си ръка се подпираше на бастуна-кривак, а с другата милваше златистите коси на Анастасия.

 Тогава дядо й се развълнува, засуети се и притича при коленичилите си баща и внучка. Заситни около тях, разпери ръце, а после сам падна на колене и ги прегърна... Пръв стана дядото и помогна на баща си да се изправи. Прадядото още веднъж погледна втренчено Анастасия, бавно се обърна и се отдалечи. А дядо й заприказва бързо-бързо, непонятно кому:

 - И все пак всички я глезят... И Той я глези. Я гледай къде си се покатерила! Вре си носа навсякъде... Няма ли кой да я възпита? Кой сега ще помага на виладжиите?

 Прадядото спря, бавно се обърна и отново каза ясно с дълбокия си, кадифен глас:

 - Мила внучке, слушай само сърцето и душата си! А на твоите хора с парцелите земя самият аз ще продължа да помагам - и като се обърна пак, величественият побелял старец бавно тръгна по поляната и се отдалечи.

 - Нали ви казвам, всички я глезят... - пак занарежда дядо й . Тогава той вдигна една пръчица, заситни към Анастасия и с думите: " Ей сега ще я вразумя аз!" - започна да я налага шеговито.
- Ох, ох! - плесна с ръце Анастасия, правейки се на уплашена, а после се разсмя звънко и побягна от дядо си.

 - Пък и да избяга иска! Да не би да я настигна...

 Той необикновено бързо и леко се затича след нея. А тя бягаше със звънлив смях, въртейки се по поляната. Дядо й хем не изоставаше, хем не можеше да я настигне...

 Изведнъж дядото изохка и клекна, като се хвана за крака. Анастасия бързо се върна обезпокоена. Притича до него и му протегна ръце, но изведнъж се спря и звънкият й заразителен смях отново огласи поляната. Аз внимателно се вгледах в нозете на дядо й и разбрах защо Настася се смее: дядо й, клекнал на един крак, бе опънал другия напред и го държеше с ръце, запазвайки пълно равновесие. А в същото време разтриваше като ударен именно крака, на който беше клекнал. Беше надхитрил Анастасия, без да я излъже...

 Както се изясни по-късно, Анастасия е била забелязала навреме неестествеността и комичността на неговата смешна поза. Докато тя се смееше, дядо й успя да я хване за ръката, и като вдигна пръчицата си, почна леко да я налага с нея като дете. Анастасия, смеейки се, се опитваше да покаже, че я боли. Въпреки нейния непрестанен, сдържан смях дядо й я прегърна през раменете и каза:

 - Добре де, добре. Не плачи! Стига ли ти? Пада ти се. Сега вече ще слушаш. Пък аз един стар орел съм почнал да тренирам... Макар и много стар, той е още силен и помни много неща. А тя си пъха носа навсякъде, лудетината...

 Анастасия извъднъж престана да се смее, внимателно погледна дядо си и възкликна.

 - Деденце! Миличък мой деденце! Орел!... Значи... ти вече знаеш за детенцето?

 - Ами да, звездичке...

 Анастасия не позволи на дядо си да довърши. Тя го прегърна през кръста, вдигна го от земята и го завъртя. Като го остави отново долу, той залитна и каза, опитвайки се да бъде строг:

 - Ти така ли се отнасяш с по-възрастните!? Знам си аз - слабо възпитание...

 Тогава, размахвайки пръчицата, той бързо тръгна да догони баща си. Като стигна до дърветата в дъното на поляната, Анастасия викна след него:

 - Благодаря ти, деденце, за орела, благодаря!

 Дядото се обърна и я погледна:

 - Само че ти, внучке мила, бъди, моля те... - тонът му бе станал твърде ласкав и затова той, като се прекъсна, малко по-строго добави: - И да внимаваш! - и се скри зад дърветата.

8. ОТГОВОРЪТ

 

Когато останахме сами, аз попитах Анастасия:

 - Ти защо се зарадва така на някакъв си орел?

 - Орелът, да, орелът ще бъде много нужен на мъничкия - отговори тя. - За нашето дете, Володя!

 - За да си играе ли?

 - Да. Играта има най-голямо значение за по-нататъшните познания и усещания.

 - Ясно - казах аз, макар че не можех да си представя как едно бебе може да си играе с птица, особено с орел.

 - А при кедъра какво правеше? Молеше ли се или разговаряше с някого? Какво стана между теб и кедъра? Защо прадядо ти после така строго те мъмри?

 - Кажи, Владимире, съществува ли нещо разумно; въобще има ли Разум в невидимия свят, в Космоса, във Вселената? Как мислиш?

 - Мисля, че съществува. Щом даже учените говорят за това, контактьорите, Библията...

 - А можеш ли да назовеш това Нещо с някаква дума, която ти е най-понятна и близка? Питам те, за да намерим с теб общо определение. Да речем Разум, Интелект, Същество, Сила на Светлината, Вакуум, Абсолют, Ритъм, Дух, Бог...

 - Хайде "Бог"...

- Добре.

 - Кажи сега: дали Бог се стреми да разговаря с човека, ти как мислиш? Не непременно с глас от небесата, а чрез хората, чрез Библията например да ни подскаже как да бъдем по-щастливи.

 - Е, не е задължително Библията да е от Бога...

 - А от кой е тогава?

 - Ами... от хората... Искали са да измислят някакава религия - седнали и я написали колективно...

 - Значи - колко просто: седнали някакви хора, написали книга, измислили сюжети, закони... А тази книга е жива вече хиляди години и е най-разпространената и четена книга в света! През изминалите векове са написали грамадно множество други книги, но колко могат да се сравнят с Библията? Какво означава това, според теб?

 - Не знам. Древните книги наистина съществуват от много отдавна, но хората днес четат съвременна литература: романи, кримки разни...Защо?

 - Защото като ги четеш, почти няма нужда да мислиш, а Библията изисква човек да мисли дълбоко и на много въпроси да си отговаря сам. Именно тогава тя става по-понятна, почва да ти се разкрива. Ако видим в нея само догмата, тогава е достатъчно да прочетем няколко заповеди и да ги запомним. Но каято и да е догма, привнесена отвън и неосъзната дълбоко вътре в сърцето, блокира възможностите на човека-творец.

 - А на какви въпроси трябва да си отговаряме, като четем Библията?

 - Като начало, опитай се да си отговориш защо фараонът не е пуснал израилския народ от Египет?

 - Че какво има за мислене - евреите са били роби в Египет. Кой иска да освободи робите си? Те са му работели, печалба са му носели.

 - В Библията се казва, че евреите неведнъж са нанасяли големи вреди на цялата египетска земя. Даже са унищожавали първородните рожби на хората и животните. По-късно такива магьосници са ги горили по кладите - а фараонът просто не ги е пускал. Отговорù и на един такъв въпрос: откъде са взели тези роби - израилтяните - пъртушини и добитък, за да пътуват цели 40 години? Откъде са взели оръжие, за да превземат и разрушават градовете по пътя си?

 - Как откъде? Нали Бог им е давал всичко?

 - Мислиш, че само Бог?

 - Ами кой?

 - Човекът, Владимире, има пълна свобода. Той има възможност сам да се ползва от всичко светло, което Бог му е дал още при самото сътворение, но има право да се ползва и от други неща. Човекът е единство от противоположности. Ето, виждаш: слънчицето свети - то е творение на Бога. То е едно за всички: и за теб, и за мен, и за змийчето, тревичката, цветенцето. Но пчелата взема от цветето мед, а паякът - отрова. Всеки си има своето предназначение. По друг начин няма да живеят нито една пчела и нито един паяк. Само човекът, единствен човекът е способен да се радва на първия слънчев лъч, а друг в същото време да се ядосва. Само човекът може да бъде и пчела, и паяк.

 - Значи не само Бог е влияел на евреите. Тогава как да се разбере кое точно Бог прави и кое Му се приписва?

 - Когато чрез човека се извършва нещо значимо, винаги участват две противоположности. Правото на избор принадлежи на самия човек. От неговата чистота и съзнателност зависи от кое ще вземе повече.

 - Добре, да допуснем. А ти с Него, когато беше под къдъра, се опитваше да разговаряш, така ли?

 - Да, исках да ми отговори.

 - И на прадядо ти това не му хареса?

 - Прадядо изглежда е сметнал, че аз съм говорила непочтително, изисквала съм.

 - Та ти наистина настояваше, аз лично видях. И с крак тропаше даже, като Го молеше... Какво толкова искаше от Него?

 - Исках отговор.

 - Какъв отговор?

 - Разбираш ли, Володя, естеството на Бога не е плътско. Той не може да вика на всички гръмогласно от небето как да живеят. Но Той иска на всички да ни е добре и затова праща своите Синове - хора, в чийто разум и душа Той може да проникне в една или друга степен. Синовете Му после отиват и говорят с други хора - на разни езици говорят. Понякога с думи, понякога чрез музика или картини, понякога чрез действия. Веднъж ги слушат, друг път ги гонят и убиват. Като Иисус Христос например. Тогава Бог отново им праща Свои Синове, но винаги само една част от хората се вслушват, а други въобще не се интересуват - нарушават законите на щастливото битие.

 - Ясно, и затова Бог ще накаже човечеството с общопланетна катастрофа и страшен съд...

 - Бог не наказва никого и няма нужда от катастрофи. Бог е Любов! Той си има един първоначален план и си е създал добре света. Но когато човечеството дòйде до определена критична точка на своята съпротива срещу Истината, когато тъмното начало в хората стигне до червената линия, тогава, за да не стане пълно самоунищожение, идва планетарна катастрофа. Тя взема много човешки жертви, но унищожава пагубните, изкуствено създадени системи за добиване на житейски блага. Катастрофата е нещо като урок за оцелелите. Известно време човечеството живее като в ад, но той си е негово дело - оцелелите попадат в своя ад. После децата им живеят известно време като първобитни хора, идват до някаква точка, подобна на рая; и после - пак отклонение и пак всичко отначало... И минават милиарди години по земното летоброене...

 - Щом като така неизбежно се повтарят тия неща в продължение на милиарди години, ти на какво се надяваш?

 - Исках да разбера как могат да бъдат вразумени хората другояче, а не чрез катастрофи. Разбираш ли, аз се сетих, че катастрофите стават не само по вина на хората, които не възприемат истината, но и по причина на недостатъчно ефективните начини на нейното предаване. Така че аз Го молих сега да ми каже поне един по-ефективен начин. Да го разкрие на мен или на някой друг - не е важно кому. Важното е да има такъв начин.

 - И какво ти каза Той? Как звучи гласът Му?

 - Никой не може да каже какъв е Неговият глас. Отговорът Му идва от само себе си - било като откритие, било като внезапна, собствена мисъл. Та нали Той може да говори само чрез Своята частичка, която живее във всеки от нас? А тази частичка вече предава информацията на всичко останало в човека чрез ритъма на вибрациите. Ето защо възниква впечатлението, че човек извършва всичко сам. Човек наистина може да направи много неща сам - нали е подобен на Бога? Във всеки човек има малка искрица от Бога, вдъхната му още при неговото раждане. Бог е раздал половината от Себе си на човечеството, но тъмните сили по най-различни начини се стремят да блокират действието на искрата ни Божия, да отвлекат човека от общуването с нея; и - чрез нея - с Бога. На тях им е по-лесно да се преборят с една малка частичка когато е сама, при това още без връзка с Основната Сила. Ако тези частици се обединят помежду си в своите светли пориви, тъмните сили биха ги победили или блокирали много по-трудно. Но ако даже само една частица, живееща поне в едного има пълен контакт с Бога, то тъмните сили никога не ще могат да победят такъв човек и неговия дух и разум!

 - Значи, ти викаше към Него да ти отговори какво да кажеш на хората, за да не стане поредна катастрофа на Земята - и как точно да им го кажеш?

 - Да, нещо такова.

 - И какъв отговор получи? Какво трябва да им кажеш?

 - Да им кажа... Само с думи, по обикновения начин, това е вече недостатъчно. На хората толкова много им е говорено, и въпреки това човечеството, общо взето, продължава да върви към пропастта.

 Ти самият не си ли чувал постоянно да се казва, че пушенето и алкохолът са вредни? Това се говори ясно на съвършено понятен за теб език от кой ли не вече, включително и от лекарите, но ти не преставаш, нали така? Продължаваш, независимо от влошаването на състоянието ти; дори болките не те възспират от тези пагубни навици, както става с повечето хора. Сам Бог ти казва: "Не бива така!" - чрез болката ти говори. Та това не е само твоя болка, тя е и Негова, но ти взимаш обезболителни лекарства и си караш както знаеш. Не искаш да се замислиш защо са тези болки...

 Така и всички други истини са отдавна известни на човечеството, но то не желае да ги изпълнява. Хората извършват ежедневно истински предателства спрямо тях в името на илюзорното удоволствие. Следователно, трябва да се открие още някакъв начин за пряко преживяване на друг вид удоволствия, а не само да се умува за такива. Който ги изпита, ще може да направи сравнение и всичко сам ще разбере - ще разблокира най-сетне частичката си, дадена му от Бога. Ето защо е излишно повече да се плашат хората с разни катастрофи и да се обвинянват неприемащите истината. Нужно е нещо ново: тези, които свалят тази истина, трябва да осъзнаят необходимостта от нейното по-съвършено тълкуване. И тук прадядо ми се съгласи с мене.

 - Да, но той не каза такова нещо...

 - Ти въобще не чу голяма част от това, което говореше прадядо.

 - След като се разбирате без думи, защо тогава си говорихте и на глас - нали ви чух?

 - Нима не би било оскърбително за теб да говорят в твое присъствие на чужд, неразбираем език, а да знаят твоя?

 А аз в това време си мислех: да вярвам ли или да не вярвам във всичко, което Анастасия приказва? Тя самата, явно, твърдо си вярва. И не само вярва, но и действа. Трябва някак си да поохладя нейния ентусиазъм - инак ще изгори. И в стремежа си да й помогна, аз й казах:

 - Знаеш ли, Настася, какво си мисля? Може би не си струва да се косиш чак толкова - да искаш отговор тъй възбудено, както при кедъра... Твоите дядовци не случайно се разтревожиха - това явно е опасно. Щом като Бог досега не е отговорил на нито един от синовете Си как може да се обяснят тия неща на хората по най-ефективен начин, значи просто няма такъв отговор... Изглежда наистина планетарната катастрофа си остава най-ясният начин за обяснение... Не Го карай един ден Той да ти се обиди и дори да те накаже, задето си пъхаш носа навсякъде... както вика дядо ти...

 - Той е добър! Той не наказва!

 - Да, но си мълчи... Сигурно даже и не иска да те слуша, а ти толкоз енергия хабиш...

 - Той чува и отговаря.

 - Какво отговаря? Сега знаеш ли нещо повече?

 - Той ми подсказа къде е отговорът, къде може да се търси.

 - Подсказал ти е... На тебе?! - И къде е този отговор?

 - В съединяването на противоположностите!

 - И кога може да стане това?

 - Ами ето кога, например: когато два антипода на човешкото мислене се слеят в ново динамично единство, както в коментариите на Аватамаск... В резултат на това се е появила философията на Хуаян и Къгом, която въплъщава много по-съвършено елементите на един всемирен светоглед и шперца към всички модели и теории, по подобие на вашата модерна физика...

 - Моля?!?...

 - О, прости ми, ако обичаш... И аз пък сега! Съвсем се отнесох.

 - Защо ми се извиняваш?

 - Извини ме, че изказах думи, каквито ти не ползваш в своя речник.

 - Ами да, не ползвам. Не ги разбирам.

 - Ще гледам повече да не правя така. Не ми се сърди, моля те!

 - Защо да ти се сърдя? Просто ми обясни с нормални човешки думи къде и как мислиш да търсиш този отговор.

 - Самичка по принцип не мога да го открия. Той може да се роди само чрез съвместните усилия на много частици, намиращи се в най-различни хора по земята с противоположни разбирания. Единствено при общи усилия той ще се появи първо в невидимото измерение, където живеят мислите. То може да се нарече още Измерение на Светлите Сили. Намира се между материалния свят, в който живее човекът, и Бога. Един ден аз ще го видя - и мнозина други ще го видят. Тогава всеобщото осъзнаване ще може да се постигне по-лесно. И да се пренесе човечеството през времевия отрязък на тъмните сили! Тогава катастрофите ще станат излишни.

 - И, по-конкретно, какво трябва да направят хората сега, за да се появи този отговор?

 - Добре би било, ако много хора можеха да се събудят в един и същ час. Например - в шест часа сутринта. Да си помислят за нещо хубаво - няма значение за какво точно. Важното е мислите им да са светли. Може да си мислиш за децата, за хората, които обичаш и за това, какво би трябвало да се направи, за да бъде на всички добре. Поне 15 минути да се мисли по този начин. Колкото повече хора вземат участие, толкоз по-скоро ще дойде и отговорът. Поясното време на земята е различно, тя се върти, но образите, създадени от светлите мисли на тези хора ще почнат да се сливат в един ярък и наситен образ на осъзнатостта. Когато много хора едновременно мислят за нещо светло, това усилва тази способност у всеки отделен човек многократно.

 - Ама и ти, Анастасия, колко си наивна!... Та кой ще вземе да се събужда в шест часа сутринта, за да си мислел 15 минути? Хората стават толкова рано, само когато трябва да ходят на работа или бързат за самолета, за командировка.

 Всеки ще си каже:"Нека другите да мислят, пък аз ще си поспя..." Едва ли ще си намериш помощници.

 - А ти, Володя, ти лично не можеш ли да ми помогнеш?

 - Аз ли?... Аз не ставам толкова рано без особена нужда... Пък и да се събудя някак си, за какво хубаво да мисля?

 - Ами, например, за малкото ни синче, което ще се роди. За своя син! За това колко хубаво ще му бъде, когато го милват слънчевите лъчи; за чистите и прекрасни цветя наоколо, за пухкавата катеричка, която ще си играе с него на полянката... Помисли си колко хубаво би било всички други деца винаги да ги гали слънчицето, нищо никога да не ги огорчи. Помислù си и кому днес ще кажеш нещо приятно, ще му се усмихнеш; пожелай този прекрасен свят да продължи да съществува вечно - и какво ти, точно ти трябва да направиш за тази цел...

 - За сина си ще мисля. За всичко останало... може да се опитам. Но какъв смисъл: ти тука, в гората ще си мислиш, а аз - в градската си квартира... Само двамата... А ти казваш, че много хора трябват. Докато ги няма, защо да се мъчим на вятъра?

 - И сам воинът е воин, Володя. Двама заедно са повече от двама поотделно. Освен това, като напишеш книжката, ще дойдат още хора. Аз ще усетя всеки нов човек и ще му се радвам; ще се научим да общуваме вътрешно, да се разбираме и да си помагаме чрез измерението на Светлите Сили.

 - Първо на първо, човек трябва да повярва във всичко, което говориш. Аз например не мога да повярвам докрай в това светло измерение, дето живеели мислите. То е недоказуемо, понеже не може да се пипне.

 - Та нали вашите учени вече дойдоха до извода, че мисълта е материална?

 - Може да са дошли, но това е: докато не пипне човек нещо, не може да му се побере в главата...

 - Добре. А като напишеш книжката, нея нали можеш да я пипнеш, да я държиш в ръце? Като материализирана мисъл.

 - Ти пак за твойта книжка... Не разбра ли, че и в нея не вярвам особено. Още по-малко, че с някакви си само на тебе понятни буквосъчетания ще можеш да предизвикаш у читателите чувства, при това светли, помагащи нещо си там да се осъзнае...

 - Казах ти как ще го направя.

 - Да, обясняваше ми. И все пак е невероятно. Пък и да се опитам да пиша, няма да почна изведнъж да разказвам за всичко. Ще ме направят на маймуна. И въобще, Анастасиая, знаеш ли какво сега искам да ти кажа съвсем честно?

 - Кажи съвсем честно...

 - Само няма да се обиждаш, обещаваш?

 - Обещавам.

 - Всичко, което ти ми наговори досега, аз трябва да го проверя: какво мислят учените, разните религии, съвременните учения по тези въпроси. Днеска в цяла Русия бъка от курсове, проповеди...

 - Ами провери. Разбира се, че ще провериш.

 - Освен това аз чувствам, че ти си един много добър човек. Философията ти е интересна, необикновена. Но ако се сравнят твоите действия с другите хора - с ония, които се тревожат за душата, за екологията и пр., - излиза че ти си най-изостанала от всички...

 - И защо така излиза?

 - Сама сметни. Всички „посветени”, както ги наричаш... Сам Буда цели седем години е бил в гората, уединил се е и цяло учение е създал - и сега има много последователи по света. Иисус Христос само за 40 дни отишъл в пустинята - и сега всички се възхищават на неговото учение. Иисус Христос няколко пъти се е уединявал... И много е мислил през всичкото останало време. Нека да бъде и повече от 40 дни, даже година. Старците, които днес ги считат за светии, първо са били обикновени хора; после са станали отшелници в гората за известно време - и на тези места манастири са се появили, последователи имат, прав ли съм?

 - Да. - А ти 26 години вече си в гората. Да имаш поне един последовател? И учение не си измислила досега - никакво. Някаква си книжка ме молиш да напиша... Хващаш се за нея като за сламка... Някакви свои съчетания от знаци мечтаеш да прокараш в нея... Щом като ти си безсилна, какво можеш да очакваш от другите? Другите, по-способните, може би и без тебе ще измислят нещо. Я дай по-просто! Дай да живеем реално. Ще ти помогна да се адаптираш в нашия живот. Няли не се обиждаш? - Не се обиждам... - Тогава ще ти кажа най-после цялата истина докрай, за да можеш да се видиш. - Говори. - Че имаш необикновени способности - имаш. Това е факт. Информация можеш да получаваш всякаква като две и две. Я ми кажи сега: кога се появи при тебе твоя тънък лъч? - Като всички хора, аз съм се родила с него. Но че съществува такъв лъч и как да го използвам, на това ме научи прадядо ми, когато станах на шест години. - Тъй. Значи от шестгодишна ти вече си можела да виждаш нашия живот? Да анализираш, да помагаш. Дори да лекуваш от разстояние. - Да, можех. - Кажи ми тогава: с какво си се занимавала ти през целите следващи 20 години? - Разказвах ти за това и ти показах някои неща. Занимавах се с хората от местата и вилите. Стараех се да им помагам. - Цели 20 години, всеки ден?! - Да. Понякога и нощем, когато не бях много изморена. - Значи ти, като някоя зациклила фанатичка, през цялото това време упорито си се занимавала само с виладжиите! И кой те караше да правиш това? - Никой не ме е карал. Сама реших. След като прадядо ми предложи, аз сама разбрах, че това е нещо добро и много важно. - Аз пък си мисля, че твоят прадядо ти е предложил да се занимаваш с тия хора от съжаление. Нали си расла без родители... Затова ти е дал най-лесното и просто занимание. А днеска изведнъж съобразява, че си вече пораснала, много неща разбираш и затова ти разрешава да се позанимаеш и с други неща, да зарежеш вече собствениците... - Не, въпросът с тия хора е много по-сложен. И аз ще продължа да им помагам, както и да ги наричате - "виладжии"," хората от местата и вилте" и пр. Аз много ги обичам и никога няма да ги изоставя! - Ето ти на тебе "фанатизъм"! Май наистина нещо не ти достига, за да бъдеш нормален човек... Трябва да разбереш най-после: притежателите на парченца земя не са най-важното нещо в живота. Те не влияят ни най-малко на обществените процеси. Къщички, градинчици - всичко това е само едно малко помощно домакинство. Там хората си почиват след основната работа или след пенсия. Нищо повече, разбираш ли - нищо повече! И щом като ти, с такива колосални познания и феноменални способности си се вторачила да се занимаваш само с тия хора, значи... имаш някакво психическо отклонение. Мисля да те заведа на психиатър. Ако излекуваме това отклонение, тогава сигурно ще можеш да бъдеш истински полезна на обществото. - Аз много искам да бъда полезна на хората. - Тогава дай да заминем - и аз ще те заведа при лекар-психотерапевт в добре платена клиника. Ти сама казваш, че е надвиснала планетарна катастрофа. Тогава помогни на екологическите общества, на науката! - Като съм тук, от мен ползата е по-голяма. - Е, добре. Щом искаш, после ще се върнеш и ще почнеш да се занимаваш с нещо по-сериозно. - Какво по-сериозно? - Сама ще решиш. Например... с предотвратяването на екологичната катастрофа и дори... планетарната. Я кажи, според тебе кога се очаква това? - Локални огнища се появяват вече в разни точки на Земята. Човечеството отдавна е подготвило всичко, и то в излишък, за своето пълно унищожение. - А кога ще е глобалната, фаталната? - Това може да стане, примерно, през 2002 г. Но може и да се предотврати или отложи, както стана през 1992 г. - Искаш да кажеш, че е можело да стане през 1992 година? - Да, но те я отложиха. - Кои "те"?... Кой я предотврати, "отложи"?...- Планетарната катастрофа през 1992 г. не стана, благодарение на хората от местата и вилите! - Какво?!!... - По целия свят много и най-различни хора се противопоставят на унищожението на планетата ни. Но катастрафата през 1992 г. не стана предимно заради руските дачници. - И ти... Значи ти!... Още шестгодишна си разбирала тяхното грамадно значение?... Предвидила си всичко това?... Действала си неуморно, помагала си им? - Аз знаех значимостта на хората от местата и вилите, Владимире!

 

23.07.2019 г. 21,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Проучавайте великата природа, всички велики закони, давайте поощрение на всѣки единъ да мисли и да чувствува, не се спъвайте. Мѫжътъ ти почналъ да мисли - не го спъвай. Не се спъвайте единъ-други! Поощрявайте се! Поощрявайте се и въ мисли, и въ добри чувства. И бихъ желалъ — сега азъ ви поощрявамъ — да бѫдете велики хора, гениални! На всички душитѣ ви сѫ отлични, и духоветѣ и умоветѣ ви - и тѣ сѫ отлични.”

(1921.12.04н.Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:202-203)

 

 

23.07.2019 г. 20,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкои сте по-деликатни, а нѣкои сте по-грубички. На нѣкои сърцето е отъ по-финна материя, по-мекичка, а на други — отъ по- груба. /…/ Различно сте облѣчени, то е ВЪНШНАТА страна, но сърцата на всички сѫ добри. Тѣ сѫ направени първоначално такива отъ БОГА; сѫщо и първоначалната свѣтлина на ума е излѣзнала отъ БОГА. Не мислете, че сърцата сѫ развалени! /…/ Ако туй сърце би било развалено, Господъ не щѣше да каже: „Сине мой, дай ми сърцето си!“. Значи, има нѣщо хубаво въ сърцето и Той го иска: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:202)

 

23.07.2019 г. 20,14 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „В приемането и в прилагането на Любовта пазете следното правило: Любовта към Единния е Любов към всички. Който люби Единния, а не люби всички, той е на крив път. Всички трябва да обичат Единния, а Той – всички, т.е. множеството. Когато обичате Бога, помнете, че това е Любовта на всички същества. Като обичате хората, това е Любовта на Бога към тях. Който обича само Единния, той може да обича всички. Щом обича всички, той може да обича и Единния. Това са възможности за всеки човек. В духовно отношение, които се обичат, те са близо един до друг. Ако не се обичат, те са далеч. Като се мразят, хората живеят в тъмнина. Следователно, искате ли да живеете в светлина, обичайте се! Мнозина се страхуват да не изгубят любовта си, да не я открадне някой. - Любовта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е Любовта да се изгуби! Обаче човек се отваря и затваря за Любовта. Това, което наричате загубване на Любовта, ние го наричаме затваряне на човешкото сърце за Любовта. Отворете широко умовете и сърцата си за Любовта, за да се познаете, да разберете истинската свобода. Любовта е най-тежкото и най-лекото нещо в света. Ако искаш да обсебиш Любовта, да я държиш само за себе си, тя става по-тежка и от земята, и от слънчевата система. Ако си доволен от най-малките прояви на Любовта и си готов да я споделиш С ВСИЧКИ хора, тя става толкова лека, че можеш да я носиш всякога със себе си, без да усещаш, че носиш нещо.”( 19 август 1940, „Единство на Любовта”)

 

23.07.2019 г. 19,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „ХАРМОНИЧНО да любите, ДОМЪ СЪ ДОМЪ да се люби, ОБЩЕСТВО СЪ ОБЩЕСТВО. Тази любовь да се разпространи НАВСѢКѪДѢ! Разумни трѣбва да бѫдемъ налѝ? Защото, ако азъ обичамъ САМО НѢКОГО, това не е любовь.”

(1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:202)

ПАК НЕЩО ФУНДАМЕНТАЛНО, което не го виждаме никъде. Виждаме само лекции да се четат и посещават и хората да си ги гледат и слушат после вкъщи. Колко дома се побратимиха и обикнаха? Наистина, има някои семейства, които си ходят на гости, ядат и пият заедно, говорят за манджи, кройки и мачове, бистрят политиката, опресняват клюките, а лятно време са заедно на море… Това ли значи „ДОМЪ СЪ ДОМЪ да се люби”? Знае ли някой как става това в целия разумен космос? Лидери има всякакви от умни по умни с много фенове, издават книги и им ги купуват, гледат ги редовно по телевизията и в интернет. Всеки си води СВОЕ общество. НО ВИДЯЛ ЛИ Е НЯКОЙ ОБЩЕСТВО С ОБЩЕСТВО ДА СЕ ЛЮБИ? Какво значи това, как се прави? И всеки си обича САМО НЯКОГО - ходят си да си слушат мъдри лекции, водят мъдри разговори и си четат мъдри книги. Но КЪДЕ СЕ ОБЕДИНИХА И ОБИКНАХА ДОМОВЕ С ДОМОВЕ, ОБЩЕСТВА С ОБЩЕСТВА? Кога се разпространи това НАВСЯКЪДЕ? - Или всяко общество и всеки лидер говори против другите?

„Сега ние не живеем в божественото съзнание. Трябва между вас да се яви метод за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима - да си хармонизирате и да можете да си помагате. Каква полза, ако ние вървим по един божествен път без да си помагаме?” (24.II.1922, „Трите живота”)

„Ако двама души могат да се любят и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, тия двама могат да бъдат щастливи. Ако тези двамата могат да любят други двама, в душите на които да няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези четирима души могат да бъдат щастливи.” (30 април 1922, „Ще се стопи”)

„Ако трима, четирима, петима и повече хора се обичат, те могат да се пазят. Ако един народ обича друг, те могат взаимно да се пазят. Истинският „пазач” в света - това е любовта. Когато любовта действа в човешките сърца и в човешките умове, вие можете да разчитате на нея. Казвам: ТОВА са новите възгледи в живота!” (7.I.1940 , „Познаване на великото”)

„Щом двама души се съберат, образуват права линия. Ако живеете в един праволинеен свят, ще имате отношение само двама души. Щом се съберат четирима на едно място, те образуват плоскост. То е ограничен свят. Щом се съберат осем души, образуват тяло. Ако живеете в един триизмерен свят, вие ще имате отношение само с осем души. Да се запознаете двама, ви привлича едноизмерният свят. Да се запознаете четирима – двуизмерният свят. Да се запознаете осем души, причината е триизмерният свят. Щом влезете в четириизмерния свят, там вече имате РАСТЕНЕ в света. Започваш да се разширяваш и да растеш.” (13 декември 1940, „Математически отношения”)

„Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е ШИРОК закон на разбиране. Най-първо той започва да действа чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, - ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима - ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви чрез всичките свои възможности.”(21 май 1939, „Който знае и който не знае”)

„Един човек не може да оправи света. И когато казва някой: „Аз ще оправя света“, той не разбира Закона. Трябва всякога двама, четирима, шестима, осмина - и т.н.”( 1 април 1917, „Виделината”)

„Как да си представим КОНКРЕТНО Бога?“ – Много лесно! Обикни някой човек и ще видиш Бога в него. Когато двама души се обичат, те не седят на едно място само да приказват, но хващат се за ръка и отиват да работят. Към тях се присъединяват още двама и ЗАЕДНО отиват на работа. Към тия четири се присъединяват още четирима – стават осем. Към осемте се присъединяват още осем и т.н. Всички ЗАЕДНО отиват да работят. Чрез взаимната любов, чрез общата работа те познават Бога в Неговите КОНКРЕТНИ прояви.”(11 август 1937, „Хармонични и дисхармонични съпоставления”)

 

„Ако обичаш само един, любовта ти е слаба. Ако обичаш двама, любовта ти е на раздор. Ако обичаш трима, то е равновесие. Ако обичаш четирима, петима - колкото любовта ти се увеличава, ставаш ЧОВЕК, докато дойде до онова положение да обичаш всички – ти вече замязваш на БОГА.”(2.II.1941, „Любовь и безлюбие”)

 

ЛИПСВА ТЕКСТ

(7.23.2019.6)

 

 

23.07.2019 г. 14,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „А ОНЗИ мѫжъ е разуменъ, който дава всички условия на жена си да расте и се развива, не ù казва нито една лоша дума и ù не праща нито единъ лошъ погледъ. И ОНАЗИ жена, която оцѣнява мѫжа си, и ТЯ му дава всички условия да прояви своята любовь и своитѣ благородни и възвишени мисли.”(1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4. Еди1922:192)

ТАКАВА НЕВЪЗМОЖНА, НЕВЕРОЯТНА, НАПЪЛНО ФАНТАСТИЧНА ДВОЙКА, каквито не сме срещали в историята на Земята и са ги виждали ясновидци като Ари Шефер (1795-1858), отново можем да си ги представим само в един съответен свят като този на Иван Рабузин.

 

 

23.07.2019 г. 11,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като срѣщнешъ ти моята душа, тя ще бѫде свѣтла като слънцето и ще носишъ моята свѣтлина съ хиляди години и вѣкове. Учительтъ е като слънцето! Като срѣщнете моята душа, това слънце, което гледате, ще потъмнѣе прѣдъ нея! Отъ истинското слънце ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говоръ, и ще кажете: „СЕГА разбирамъ какво нѣщо е животътъ, който изтича отъ Бога!“

(1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:189-190)

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1231&book=35

ИСТИНСКИТЕ ЯСНОВИДЦИ ВИНАГИ ВИЖДАТ НЕЩО МНОГО СТРАННО, КОГАТО ГО СЪЗЕРЦАВАТ: Лицето Му, макар и с един и същ израз и неизменни пропорции, постоянно се изменя според образите Му при различните МУ идвания в различните епохи и светове. Така че при всички случаи периодично Го виждат и такъв, какъвто е бил преди 2000 години.

 

 

23.07.2019 г. 10,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Но вие ще кажете, че любите нѣкого… - Любите… - КОГО любите?” (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:189)

 

 

23.07.2019 г. 08,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Апостол Павел казва: „Аз насадих, Аполон напои, а Бог възрасти“. (2.10.1921, „Поздравът на Любовта”) : : ЧЕСТО СУТРИН ПРИ СЪБУЖДАНЕ идва по едно име. Като го проучи човек, добива нови познания, разширява малкото, което знае. Тогава възлови мисли или примери от живота на дадената историческа личност идват точно навреме към актуалните ни проблеми, към програмата ни за деня или за по-голям период. Вчера беше Мавро Орбùни, днес – ХЕЗИÒД.

ТОВА, КОЕТО Е МИНАВАЛО ЗА БЮСТ НА ДРУГ НАШ ЛЮБИМЕЦ – СЕНЕКА - СЕ ОКАЗВА ЧЕ Е БИЛО БЮСТ НА ХЕЗОИД… Дали е вярно? – Но поне картината от любимеца ни Гюстав Моро е автентична: „Хезиод и Музата” (1891)…

Трябва да се проучат основно „Теогония”, „Дела и дни”, „Щитът на Херакъл”, „Каталог на жените” и др., въпреки че авторството от Хезиод на някои от тях е спорно.

Понякога идването на такова име или на географско или някакво друго НИ НАСОЧВА КЪДЕ ДА ПЪТУВАМЕ, понеже на съответните места ще срещнем сродни души и ще преживеем неща, които инак няма да се случат никога. В някои случаи се съобщава име на конкретен човек някъде по света – откриваме го, оказва се, че ИМА такъв, свързваме се и си гостуваме. Могат да се разкажат удивителни случаи! Друг път даденото място е определено да се посети със строго определен приятел – казва се кой. Екскурзиите и пътешествията със строго определен човек по този начин води до преживявания, които не могат да се сравнят с нищо. Например, с една приятелка трябва да идем в Швеция, с друга – в Китай…

Идването на „Хезиод” тази сутрин поставя задачата ДА СЕ КАЧИМ И НА ХЕИЛКОН – великата планина на бог Аполон! Поне ни е наблизо… Предстои ни и езотерично обикаляне на градовете в Турция, където исторически са били църквите, за които споменава св.ап. Йоан Богослов. Когато ходим по местата, определени ни от Някого, Той е винаги с нас и затова нещата се подреждат по приказен начин. Навсякъде в точния ден и час и на точното място ни чакат хора, които са предупредени за нас вътрешно и ни предоставят всичко на тепсия без пари, заливат ни с обич и любов.

Как мислите: не обитават ли и до днес по тия места боговете, богините и музите?... Не е ли прекрасно, когато отидем в полите на Хеликан, да се облечем в древноелински дрехи, да изиграем епизод от древногръцка пиеса, да си съчиним и изпълним музика и песни по великото произведение на Хезиод?...

Нека във нашата песен от МУЗИТЕ първо да почнем,

що в Хеликон[1] — планината висока и свята — живеят;

с меки нозе те танцуват покрай теменужния извор[2],

също така край олтара на мощния Зевс, син на Кронос;

след като нежни тела си измият в Пермеския извор,

в Конския или в Олмей пребожествен, започват тогава

своите танци, които са пълни със хубост и прелест,

горе навръх Хеликон; заиграват със пъргави стъпки.

После потеглят, загърнати в гъста мъгла, и пристъпват

в нощния час, като леят със приказен глас песента си:

Зевс щитодържец възпяват, след туй господарката Хера —

в Аргос на почит е тя[3] — как пристъпва във златни сандали,

също Атина — на мощния Зевс совооката щерка,

Феб Аполон, Артемида, която изпраща стрелите,

също така Посейдон земедържец, разтърсващ земята,

още Темида почтена и с чудния взор Афродита, Хеба с венеца от злато, прекрасна Диона, а също

Япет, Лето, после Кронос с коварните мисли, и още

Еос, и Хелиос мощен, наред с тях сияйна Селена,

 Гея, след туй Океан величав, черна Нощ, а след нея

всички безсмъртни в рода пресвещен, който вечно живее.

Нявга научиха те Хезиод на божествена песен[4],

 както пасеше овце на свещен Хеликон във полите.

Думи такива към мен промълвиха богините първо —

те, Олимпийските Музи, на Зевс щитодържеца щерки: ………………

ЕТО ОЩЕ МИСЛИ ОТ ХЕЗИОД

По-добри от жените няма на света. Но няма нищо по-ужасно от лоши жени.

Ако обичате да се трудите, вие ще бъдете по-мил на Вечните богове, както и на хората: безделниците са по-омразни от всеки друг!

Гибелна е гордостта за малките хора. Пък и за тези, които са велики, да живеят с нея не е лесно.

Глупак е този, който не знае, че малкото е повече, от многото.

Няма нищо позорно в работата - позорно е БЕЗДЕЛИЕТО.

Истински велик е този човек, който е съумял да овладее своето време!

Е, В КРАЕН СЛУЧАЙ МОЖЕ ДА СЕ КАЧИМ ПРИ МУЗИТЕ И ЗЕВС НА МУСАЛА – нали нашият Учител казва, че именно Рила е била арената на цялата древногръцка митология, а не Олимп?... Именно България – и на библейските и евангелските събития, не само на орфическите… Колко му е да си платиш на „историци” и да си крадеш история? Друго си е бизнесът с религиозния и митологически туризъм… Може и бирарии да си отвориш, и таверни, какви ли не сергии, весели домове, кебапчийници… 

 

23.07.2019 г. 23,43 ч.

 

ЕДИН ЧОВЕК С ГРАМАДЕН КОСМИЧЕН ОПИТ, който знае как живеят всички в Свободната Вселена и далечното бъдеще на човечеството, разкрива тази тайна и на нас – живеещите в робовладелския и феодалния интимен строй. Младостта и безсмъртието произтичат от свободното и спонтанно редуване на самотата с кратки периоди по двама, по трима и по колкото ни иска душата.

УЧИТЕЛЯТ: „Господъ ИДЕ! Сърцето ви готово ли е да се отвори? Като се отвори туй сърце, Господъ ще каже: „Елате съ Мене да работимъ въ свѣта!“ Готови ли сте да идете въ свѣта да Му служите? Този Господъ нѣма да ви турне на масата на първия столъ да седите… Той ще каже: „Ти ще идешъ въ Африка; ти - въ Австралия“. Мѫже и жени ще ги пръсне и ще стане такава „бъркотия”!... Казвате: „Налѝ Господъ иска да живѣемъ ЩАСТЛИВО?“ — ЩАСТЛИВО ще живѣете! Разберете ДОБРѢ! Не по старата култура. Мѫжътъ ти ще помисли за тебе, ще дойде за 6-7 минути въ Австралия, ще каже: „Марийке!“ — „Какъ си дошълъ, съ кой параходъ?...“ Тя се разтѫжи - за 10 минути ще иде при него. Много лесно се пѫтува! А ХУБАВО Е ДА СМЕ ДАЛЕЧЪ. И като дойде тази култура, тогава ще има за всѣкиго една особена стая. Двама души въ една стая нѣма да има; дѣцата ще бѫдатъ въ особена стая. „Ее“, ще кажете сега: „Кога ще стане това нѣщо?...” (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4. Еди1922:202-203)

 

23.07.2019 г. 15,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, разбира се, ще бѫде грѣхота, слѣдъ като сте треперили толкова врѣме, да нѣма нѣщо СѪЩЕСТВЕНО. Умътъ и сърцето ви трѣбва да бѫдатъ ВСѢКОГА ВЪВЪ ВАСЪ. Ще ви дамъ сега двѣ правила, които трѣбва да пазите. Сърцето си не залагайте! Ума си не продавайте! И съврѣменнитѣ хора ходятъ съ продадени умове и съ заложени сърца. Сърцата си ще вземете, умоветѣ ще ги откупите! И въ бѫдеще ще знаете: по никой начинъ ума си за слуга не давайте подъ наемъ никому, който ще и да е той. Умътъ е само за тебе, и това сърце е само за тебе - то не е за никой другъ. Ама ще кажешъ: „Азъ си имамъ възлюбленъ…“. Дръжъ ума си и сърцето си ЗА ТЕБЕ! И ТОЙ си има единъ умъ и едно сърце - каква нужда има ти да му давашъ твоето сърце? Той е РАЗБОЙНИКЪ, ако иска твоето сърце; ако ли иска твоя умъ, той е НЕГОДНИКЪ!”(1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди 1922:192)

НО ТОВА ОЗНАЧАВА ЛИ, че трябва да живеем като калугери?

„И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е божественъ… - Ни най-малко! Калугерскиятъ живот - това е най-долниятъ животъ. Ако нашитѣ калугери ще ни служатъ да прѣдставятъ божествения животъ, това е едно посмѣшище!” (12 юний 1921, „Двѣтѣ жени”)

„Сега и на вас казвам: смисълът на живота е в придобиването и изявяването на ЛЮБОВТА. Това не значи, че трябва да станете калугери; не казвам и да се жените или да не се жените. Не казвам да станете учени хора, нито пък да останете невежи. Въпросите не се разрешават нито с калугерство, нито с женитба, нито със знание или невежество. Разрешаването на въпросите е в ЛЮБОВТА.”( 24 август 1941, „Същината на човека”)

„Отдавна хората са правили усилия да въдворят Царството Божие на Земята. Така, отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна - казваха като Адам да живеят… Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в манастири. Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде. Нито Царството Божие дойде на Земята.”(3.VI.1934, „Трите страни на съзнанието”)

„Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“. - Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.”(27 мартъ 1921, „Сѣятельтъ”)

„Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знания и начин за работа – не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети - работници да служат на Бога; във всички области на науката да бъдат посветени, И В ЕКСКУРЗИИ ЩЕ УЧАСТВАТ, а не да казвате, че съм се оградил с тия хора. Нека дойдат всички!”(19 август 1922, „Новият Живот”)

„Ако пътят на свободата не е свързан с Истината, този път е фалшив, не е истинен. Ако пътят на знанието не е свързан с Мъдростта, този път не е истинен. Постоянно, неприривно трябва в нашето съзнание Любовта да бъде ръководна нишка! Сега аз не искам да ви направя калугери и калугерици, не искам да ви направя богаташи, не искам да ви направя сиромаси, не искам да ви направя генерали, полковници, нито последни просяци. Не искам да ви направя и светии, даже и ангели не искам да ви направя. Пожелавам ви добре да се учите, Господ да е доволен от вас. Каквото правите, добре да го правите. За оня свят не мислете. Свършете ЗЕМНИЯ живот - и тогава ще мислите за оня свят.”(3.I.1943, „Пътят на праведния”)

„Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес.”(26 август 1930, „Божият глас”)

„Толкоз калугери дигат нагоре очи към Господа… „Калугери и калугерици – казва Господ, – в СВЕТА да вървите да се жените, ДЕЦА да раждате! Няма какво тук да мърморите, да се изкушавате!“(21.VII.1940, „Нито тържик, нито тояга”)

„Каква е тази религия, която кара човека през целия ден да седи в църквата като калугерин и да съзерцава?...”(18.X.1942, „Търсете Господа”)

„Вие сте живели досега като калугери и ви е казано да не излизате навън. - Аз пък сега казвам: всички излезте вън в света!”(15 януари, 1939, „Година на работа”)

 

„Като се говори за земния живот, казвате, че трябва да станем калугери. - Ако е въпрос за калугери, мислите ли, че човек, като е религиозен, живее един порядъчен живот? Даже и калугерите не живеят порядъчен живот! Даже и светиите. Но добрият човек постоянно дава. Добрият човек постоянно дава от себе си. Туй качество е на БОГА.”(16 октомври 1932, „Чуваш ли?”) 

 

 

 

24.07.2019 г. 17,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Въ какво седи любовьта? - Срѣщнете нѣкой човѣкъ, обичате го, той ви привлича. - Защо ви привлича този човѣкъ? Азъ ще ви попитамъ: защо ви привлича онази хубава морава, чистиятъ изворъ, хубавата мѣстность? Защо ви привлича? — ЗАЩОТО ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИТѢ ВАШИ СТРЕМЕЖИ И КОПНѢЖИ!“ (1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922:213)

ЗВУЧИ ПРОСТО, но е съвършено точно и ясно обяснение на кардиналните случаи в живота ни, когато напускаме тресавището, където вече потъваме, и тръгваме след този, който ни е подал ръка и ни е измъкнал оттам - често с риск за живота си. Как са тръгвали апостолите след Христа, оставяйки всички и всичко? Такъв човек ни извежда на чиста зелена морава с чист извор сред прекрасна местност, НО НЕ ИСКА НИЩО В ЗАМЯНА. Не е въпросът в моравата. ВСЕКИ може да ни заведе на такова място, но ще иска да му заплатим със свободата на душата си. А след чистия човек, който ни е подал ръка ИСТИНСКИ, ние тръгваме без замисляне и незабавно, защото със всичките си фибри усещаме, че именно той е, КОЙТО ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИТѢ НАШИ НАЙ-СЪКРОВЕНИ РАЗБИРАНИЯ, СТРЕМЕЖИ И КОПНѢЖИ. Той е способен да доказва с години или вечно, че НЕ ИСКА ОТ НАС НИЩО В ЗАМЯНА, защото е ЧИСТ. Обикновено такива бързо си отиват, след като са ни измъкнали. Искат да ни кажат, че ние трябва да предадем доброто НАТАТЪК. Обаче ние ЕСТЕСТВЕНО искаме да се отблагодарим по някакъв начин на такъв човек И ЛИЧНО. Ако има начин - ГО ПРАВИМ. Тогава той преценява и ПРИЕМА благодарността ни, ако е сигурен, че няма да го обвържем. Понеже да направиш добро е ДОБРО, но да дадеш възможност на ДРУГИЯ да направи добро, е ОЩЕ ПО-ДОБРО. При това, като ПРИЕМЕ благодарността ни, чистият човек абсолютно никога не използва добротата ни користно и не иска да ограничи свободата ни, да бъдем само негови, да ни затвори.

 

24.07.2019 г. 11,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Жена безъ мѫжа си и мѫжъ безъ жена си не ги искамъ; дѣте безъ майка и баща не го искамъ. По единъ не ви искамъ. И ТРИМАТА ги искамъ - по единъ не ви искамъ!“ (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ 4.Еди1922:205) : : ПРОЧЕТЕТЕ ГО ОТНОВО - ИМА ДОПЪЛНЕНИЯ!

 НЕ ЗНАЧИ САМО ДА ГО РАЗПОЗНАВАМЕ И ОБИЧАМЕ ПЕРСОНАЛНО в кардиналните Му идвания като Богочовек, Господ, Велик Учител. Второто Посвещение на Смирението, при което бликва Вторият Лъч от нас към небесата, НАИСТИНА иска да Го разпознаем ПЕРСОНАЛНО в последното Му прераждане на Земята.

Но сам Той е казал, че любовта към Него и грижата за Него се изразяват най-добре, когато ги проявим КЪМ ВСЯКО СЪЩЕСТВО, родено от Него. То, всъщност, е САМ Той и ЛИЧНО Той в едно от безбройните Си тела КАТО МНОЖЕСТВО. На какво основание ти, студен егоисте, безброй пъти по-нечист и нищожен и от най-малкия ангел, консумираш физическото си тяло както си искаш? Нима не са ти го дали ДАРОМ? А ти не смиряваш егоизма, самомнението, ината и гордостта си да дадеш тяло на БОГА, когато Той иска да се роди ЛИЧНО като още едно Дете на земята?

И друг път Той казва, че нито един Учител няма да ни приеме, както и самото Небе няма да ни приеме, ако не сме по ДВОЙКИ сродни души. Приема ни по един, само когато вече сме се слели със сродната си душа в ЕДНО същество. Но това става, едва когато сме станали СЪВЪРШЕНИ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ и в много животи сме имали и любими, и семейства, и деца.

Инак самотниците, които си мислят, че се подвизават духовно и общуват с Бога истински, но са все още неперфектни сърдечно, умствено и физически, съвършено очевидно опровергават това, когато застанат пред огледалото или на операционната маса. Казано е съвсем ясно: „ДВАМА ИЛИ ТРИМА В МОЕ ИМЕ”. Защо мнозина не искат да чуят Бога, когато им изпраща Втори или Трети и влиза ЛИЧНО в тях, за да се слее с нас?

ДВАМА

Чуден залез е в огън и плам - двама влюбени гледат натам... И - о Господи! - В тази жарава букви огнени в миг се явяват и изписват им дивни слова! Лично БОГ ли им пише това?... Странен порив в духа им се ражда и взривява небивала жажда - и неистово щастие в миг ги споява с космически вик! О, безкрайно е туй мигновение - най-безкрайното крайно стремление! Няма помен от страх и вина - те са днес ОКЕАН светлина! Този миг е вина опростена - ВЕЧНОСТТА е във него сгъстена. Този миг е самият Всемир, той ги пълни със пламък и мир. И ВСЕЛЕНИ от него пламтят, ЦЯЛ във него танцува светът, и стотиците хиляди мълнии само с него, със него са пълни! О, Всевишни! Во веки веков нека с гръм да отеквам на Вечния Зов! Но дори по рождение сляп или глух, искам с КОСТИ да чувам Всемирния Дух и да блъска тайфуна Му мойто сърце, както вихър премята нищожно перце; да пламтя до несвяст и от скръб, и от щастие -ДВУЕДИНСТВОТО тука на власт е! Ето: пак на върха снежнобял, всеки залез и изгрев видял, дето сянка със лъч си щастливо играй и се сменят и сливат омайно без край, ДВЕ ДУШИ със бездънен копнеж и тъга, са се взрели безмълвно в небето сега! Те не могат, горките, да схванат защо сътворил ги е Бог от ТАКОВА тесто че попаднат ли в кръг на любов огневà им избухват сълзите през миг и през два. Те отглеждат в душите си тайна звезда, дето пойно мечтите им вият гнезда... Ще си пръснат сърцата - защо неподвижни стоят? О, за ТЯХ във небето Вълшебните Букви пламтят! Те великото сливане тяхно до болка желаят, и за Вечния Миг на Всевишния ЯСНО вещаят! Но защо тия двама не искат, не могат да признаят небесните букви на Бога?

ДА ДАДЕШ ЖИВОТ! 1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:189 „ЕТО какъв е вътрешният смисъл на растенето: човек да освободи своята душа, КАТО ПОНЕСЕ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – за да дадат място на един плод, който ще завърже НОВО същество. И ВИЕ СЪЩО СТЕ ДОШЛИ ТУК НА ЗЕМЯТА ДА ДАДЕТЕ ЖИВОТ ДРУГИМУ.”

НЕКА НЕ СИ ПРАВИМ ИЛЮЗИИ! Който не е могъл или не се е осмелил да има собствени деца, ако е човек и има душа, би трябвало да се погрижи изцяло поне за едно чуждо дете през живота си. Абсолютно никакъв егоизъм, никаква гениалност, никаква „духовност” не могат да ни бъдат оправдание пред Бога и Вселената, ако не сме сторили това! И то отпреди раждането чак до 28-те навършени години на това дете, с пълна отговорност и пълно самонатоварване да го обезпечим съвършено по всички линии, все едно че сме му роден баща или родна майка. При това – без да притесняваме по никой начин майка му. Да бъдем благородни рицари и приятели! Ако тя не иска общуване точно с нас - да ѝ помагаме тайно. Огромно количество много способни и духовни хора не подозират нито за миг откъде им идват болестите, малшансовете, нещастията и състаряването – защото не осъзнават егоизма си.

Независимо дали не си се погрижил за свое или за чуждо дете, за теб в такъв случай важат куп сонети на Шекспир, да кажем – ето този:

 

4 Разсипнико, прахосваш своя чар и хубост с порив тих и благороден. Природата не ти ги дава в дар — заема ги — свободна на свободен. Скъпернико, ти този дар дължиш на друг човек, на някой внук далечен. Ти НЕЗАКОННО чужд живот своиш, но от това не ставаш дълговечен. Със теб самия сделки сключваш ти и с туй вървиш към пълно разорение. Но пред смъртта, за тежките щети, какво ще бъде твойто обяснение? И този лик на бъдещия ден ще свърши с теб, във друг невъплътен!

 

24.07.2019 г. 09,51 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „ОТВОРЕТЕ сега сърцата си за Господа! За нѣкои Господъ ДОВЕЧЕРА ще дойде. Сега ще си помислите: „Той ще ни задигне….“ Мнозина, на които съмъ казвалъ: „ДОВЕЧЕРА ще дойде Христосъ, ТЪЙ мислятъ. /…/ Тѣ мислятъ, че ще умратъ… Азъ казвамъ: ТАЗИ вечерь, ДНЕСЪ Христосъ ще похлопа на вашето сърце - на мѫже и на жени, навсѣкѫдѣ! И, ако проникне нѣкоя възвишена, божествена мисъль въвъ васъ, кажете: „СЛУШАМЪ, Господи, ГОТОВЪ съмъ да изпълня Твоята воля!“. - И той ще проговори ТЪЙ нѣжно…“ (1921.12.04н.Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:204) НЕ САМО ТОЙ НИ ТЪРСИ, но и други нормални, които се държат човешки като Него.

 

 

24.07.2019 г. 08,46 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Но Богъ на Любовьта ТРѢБВА да влѣзе във вашето сърце! /…/ Азъ бихъ желалъ да дадете сърцето си на БОГА - на онзи Господъ на ЛЮБОВЬТА. Да не се заблуждавате: никое сѫщество — нито ангелъ, нито архангелъ — нѣма да може да ви заблуди. Когато вие веднъжъ ИМАТЕ тази Любовь, вие ЩЕ ЛЮБИТЕ! Когато възприемете тази Любовь, ще ви бѫде всичко ясно.“ (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922:204)

 

 

24.07.2019 г. 08,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Седи жената вкѫщи, дòйде Господъ, хлопа на вратата: „Кой е?" - пита тя. — „Азъ съмъ Христосъ!“ — „Чакай да попитамъ мѫжа си - въ тия врѣмена Христовци много…“ Той пакъ чука. - „Ама не съмъ провѣрила, не мога да ви пусна - какво ще каже мѫжътъ ми като дойде?!...“ (1921.12.04н. Още по-блажени сѫ.СИЖ4.Еди1922: 203-204)

 

 

24.07.2019 г. 23,05 ч.

 

ЕПОХАТА НА РИБИТЕ ПРИКЛЮЧИ. „ГОСПОДЪ НѢМА НУЖДА ВЕЧЕ ОТЪ МѪЧЕНИЦИ!”. Сега иде „ИЗОБИЛНИЯТ И ПЪЛЕН ЖИВОТ” и „АЗ ВЪВ ЖИВОТА ЩЕ БЛАГУВАМ”.

ГУЕРЧИНО, Giovanni Francesco Barbieri (1591-1666): Ангел освобождава св.ап.Петър от тъмницата (1622).

УЧИТЕЛЯТ: „То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай; стани - ти си СВОБОДЕНЪ! Ще бѫдешъ свободенъ ДНЕСЪ!“ А той мисли, че е въ сънь - я го бѫде, я не… Става Петъръ, върви, мисли, че е сънь… Излиза на улицата, и когато го напуща ангелътъ, той си казва: „Дѣйствително, спасенъ съмъ!“. Та вие, съврѣменнитѣ хора, искате този ангелъ да ви изведе изъ затвора, да ви доведе до послѣдната улица и да ви каже; „Спасени сте, идете си!“. А „правовѣрнитѣ” ще кажатъ: „Да се върна въ затвора, да стана мѫченикъ…“. ГОСПОДЪ НѢМА НУЖДА ВЕЧЕ ОТЪ МѪЧЕНИЦИ! (1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922:213-214)

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ: През декември 1972 г. Някой казва на някого, че е „напълно свободен от всички и всякакви обязаности в света, за да се посвети само на Словото и Делото”. Този обаче, комуто това е казано, не може да повярва на тия думи и не само думи поради свръхниско самочувствие И ЗАТОВА СЕ ВРЪЩА В ЗАТВОРА НА ЧОВЕШКИТЕ ОБЕЩАНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Той ТАКА разбира понятието „съвест”. За него, както и за огромната част от смъртното човечество, на първо място „съвест” е да изпълняваме задълженията си към егоистите, т.е. към конкретните смъртни около нас. САМО ЗА ДЕЦАТА имаме право да се пожертваме със всичка сила, но ако не оставим една част от всичката си сила за човечеството и Бога, Бог ЩЕ ВЗЕМЕ ДЕЦАТА НИ или ще ги остави да станат като всички други. За такъв вид хора свободата да изпълняват вътрешните си импулси във връзка със СРОДНИТЕ ДУШИ И БОГА, с десетилетия и векове не може да излезе напред КАТО ПРИОРИТЕТ. Това е, защото вярата им не е беззаветна и страхът какво ще се случи с искащите и безпомощните без тоталната саможертва на някого, залива цялото им съзнание като океан. По-горе се говори за същия случай с ап.Петър – и той не може да повярва, че е свободен. В такива случаи, пак поради същия синдром на страх, такива психики един ден стават ПРЕДАТЕЛИ – и то не веднъж, а цели 3 пъти. За мнозина това са 30 години или прераждания. САМО МИЛОСТТА БОЖИЯ, след дълги десетилетия и векове, ги освобождава окончателно от страха за смъртните и от смъртните, понеже вижда, че все пак любовта на такива души към Бога нараства с тътен като лавина - и е ГОРЕЩА!

 

 

25.07.2019 г. 19,22 ч.

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА ОТ 1969 Г. "Дантевият "Рай" и модерната физика".

Божидар Палюшев, авторът на световноизвестната книга "Физика на Бога", на когото бе присъдена титла "академик", познава лично автора на настоящите редове още от времето, когато те бяха представени като курсова работа в катедра "Антична и западноевропейска литература" в СУ "Климент Охридски", поради което и я цитира в книгата си.. Но, да продължа с основния текст от непубликуваната до днес курсова работа от 1969 г. на споменатия студент – идеологически "подпалвач" и "подстрекател", имал големи неприятности с българските и съветските тайни служби и арестуван и малтретиран многократно поради волните си размишления и широки международни контакти… Е, не можем да не следваме Данте и по трънливите му пътища, колкото и да сме дребни и нищожни пред него...

Всеки физик днес, и без да е фантаст, ако е съгласен със становището на А. С. Кампанеец, проф. д-р по физико-математическите науки, би се съгласил с разсъжденията по-долу. Кампанеец, пише: "В цялото развитие на физиката от Нютон до наши дни ние открихме, че при всичкото разнообразие от явления, физиката знае само четири класа взаимодействия: гравитация, електромагнетизъм, ядрени сили и слаби взаимодействия." ("Может ли окончится физическая наука?", изд. "Знание", с. 6-10 от серия ІХ, бр. 10/1967)

Това е възраждане на древния неорганичен квадрат на "стихиите": Огън - Въздух - Вода - Земя. От тях извира органичният живот, чийто връх за нас е човекът. Поради социалната си същност обаче, човекът ражда една нова, пета категория взаимодействия: мисълта. Съвременната психология има основания да твърди, че мисълта не се подчинява на законите на светлината и се движи с много по-голяма скорост. Днес пък физиката говори за откриване на "частица" без заряд и спин, чиято скорост постоянно се мени между С и безкрайната скорост, т.е. забавя се на интервали до светлинната скорост, а на моменти се държи като квантов обект - намира се едновременно навсякъде. В системата на Дионисий Псевдо-Ареопагит и Данте ще открием лесно и четирите вида взаимодействия в Космоса или четирите типа частици, които съществуват вечно и стабилно: нуклоните, фотоните, неутроните и електронът. Но тук е крайно интересно да проследим логиката на монизма в идеалистическата тахионна физика и космология и да я илюстрираме условно с мъдрост и образи от шедьовъра на великия поклонник на Беатриче. Нека това тук да е само една игра на подобия и асоциации - "фантастични паралели", - но защо тя да не подтикне към размисъл? Един студент-филолог в първи курс може здраво да греши с тия фантасмагории, помнейки бледо само гимназиалната физика и четейки популярни списания и брошурки, но ако подпали чергата на някой сериозен учен да почне да мисли обемно, няма ли "диверсията" да бъде успешна?... Така че частица като тахиона - без спин, лъкатушеща между светлината и безкрайната скорост - би трябвало да прави безброй мостове между измеренията и, най-вече, между физичния и психичния свят. От това следва, че физика от рода на тахионната би могла да изследва законите на мисълта, свързана с триизмерната Вселена, но и независимо от нея ("че вместват Абсолют и бързотечност").

***

"Единство и троичност тъй крепят"...

За светогледа на Данте, монархическият централизъм е само следствие от неговия идеалистически монизъм. Цялата троична конституция на неговия космос и архитектониката на "Божествена комедия" се подчинява на дуализма на поета с неговата Безсмъртна Любима, света на двойката или "Небесната Мъдрост"; ала полярността, от своя страна, както и великото множество, са абсолютно синтезирани и субординирани от Върховната Единица:

… Ти питаш как, като малцина, във вярата си аз съм несломим, 129 а също и за нейната причина. Отвръщам: вярвам в Бога неделим, въртящ небето, ала неподвижен, 132 от обич и желание водим. И в физиката ясно туй се вижда, и в метафизиката ту е химн. "Рай", Песен ХХІV

Детронирането на Нютоновата механика, опитите да се отнеме короната на самия Айнщайн и пр. говорят, че Вселената далеч не е тъй сигурна, удобна и уютна, както си мислехме доскоро, съчинявайки самодейно вери и теории по директиви от Църквата или Партията. Семантиката по принцип е диахронна и всякакви идеологически и естетически спекулации са осъдени на смърт, ако разумът не се равнява неуморно с върховете на гения и на истинската наука и ако инферното не разкъсва стръвно всеки опит на сърцето да затупти с ония честоти на Истината, които са просияли в душите Аполоний Тиански, Сенека, Бейкън, Жанна Д’Арк, Данте, Шекспир, Ян Амос Коменски, Паскал, Бах, Тагор, Толстой, Михаил Пришвин. И, разбира се, когато говорим за диалектика или метафизика, много точно би трябвало да разграничаваме дохегеловото от следхегеловото им разбиране. Дантевата метафизика е много по-близка до Айнщайн, Риман, Лобачевски и Хайзенберг, отколкото философското понятие "метафизика", обособило се след Хегел, като антитеза на диалектиката. Истинската метафизика включва и снема диалектиката ДИАЛЕКТИЧЕСКИ, и дори "триалектически" ...

Колкото и да се пази от обобщения, съвременната авангардна наука идва все по-близо до монизма на Данте. Мълниите на монизма вече постоянно святкат в пространството на диалектиката, математиката, квантовата механика, небесната механика, астрофизиката. Те греят с непреходна, ярка светлина и в изумителния свят на великия мъдрец, ясновидец и поет, чиито божествени терцини могат да станат извор на вдъхновение за великолепни научни и художествени открития и днес, и в необозримо бъдеще:

Таз блàга светлина през мен прозира - тя в мене бе и аз във нея бях; 85 чрез нея всичко виждам и разбирам и, тъй възнесен, изведнъж видях Праизвора, от Който тя извира! "Рай", Песен ХХІ

Тази "Прасъщност" днес астрофизиците-материалисти съзират във водорода: "Поставя се проблемът за произхода на най-основния елемент на Вселената - водорода. От теорията на относителността и от изучаването спектрите на далечните галактики се налага изводът, че е било време, когато цялото космическо вещество се е намирало в свръхплътно неутронно състояние." (Д. А. Франк-Каменецкий, "Ядренная астрофизика" 7/1967). На атеистите им се иска Данте да е видял Правеществото, а на теистите - Бога. Но нека оставим Данте сам са се изясни:

28 Над целий свят как царствено гори, бих искал, тази Същност да възпея - подобно слънце в модрите зори. 31 О, страшен Пламък - дивна епопея! И в миг видях: Тя сякаш се взриви в тъй ярък дъжд, че щях да ослепея... "Рай", Песен ХХІ

"…Изхождайки от идеите да съвместното раждане на взаимодействащите галактики - разсъждава Е. И. Парнов, - ние можем да предполагаме, че възникването на звездните острови се е съпровождало с отделяне на някаква скрита енергия. И в този случай стигаме до предполагаемото дозвездно, а може би и догалактично вещество, способно да акумулира грамадна енергия"...

..."ПРАИЗВОРА, ОТ КОЙТО ТЯ ИЗВИРА"...

"...ПРАМАТЕРИЯТА - ще кажем още веднъж - може да взаимодейства единствено сама със себе си. Така че, освен Праматерията, нищо друго не съществува: всичко, което я окръжава - газове, течности, кристали и плазма; звезди, атоми, частици, а значи и самите ние - всичко е проява на Основното Поле. Това Поле трябва да е способно да се самовъзбужда" (Е.И.Парнов - "Дальний поиск", 1963).

"Физиците изхождат от принципа, че, при зараждането си Вселената се е състояла почти изцяло от електромагнитно лъчение. То постепенно е преминало в материя и по-късно материята е започнала да доминира във Вселената" (Дитрик Томпсън, "Универсални константи", БТА.НТ/30.04.1969). Къде отива тогава първенството на материята или праматерията, щом автори като Томпсън противопоставят електромагнетизъм на материя? Или "материя" трябва да се възприема само и единствено в чисто гносеологичен смисъл, както е прозрял дори най-върлият материалист - Ленин?

***

В космологията се говори и за "праатом", от който се е разгърнал универсумът. Праатом-точка… Нека математиците кажат точката пространствена величина ли е? Колко измерения има: три, две, едно, нула? Ето как се разглежда този въпрос в авангардната наука, поднесен от очевидец на крупно научно събитие:

"И така, следствията от теорията на относителността дават възможност да се разглеждат елементарните частици като съставни от други, много по-големи обекти, които си взаимодействат. Тези обекти могат да се сравнят по големина даже с достъпната за наблюдение област от Вселената!" Именно тази възможност се използва в хипотезата на съветския академик М.О.Марков. Според Айнщайновата обща теория на относителността, при известни условия Вселената, като цяло, трябва да образува затворено пространство. По-точно казано, поради присъствието на материята, пространството се огъва и се затваря в себе си. Този, който се намира в това пространство, никога не може да го напусне, както един пълзящ по сфера бръмбар не може да стигне до "края" на сферата. Обаче, ако можем да си представим един наблюдател, намиращ се извън затвореното пространство на Вселената, за него ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА БИ ИЗ-ГЛЕЖДАЛА КАТО ТОЧКА, С МАСА, РАВНА НА НУЛА. Изложената от акад. Марков хипотеза е толкова неочаквана и смела, че след завършването на доклада проф.Блохинцев заяви: "През средните векове авторите на такива хипотези без никакво колебание биваха изгаряни на клада".(П.Петров, в. "Поглед", 3.06.1968, стр.14). А през средните, безнадеждно мрачни и сънни векове, съществувал някой си Данте Алигиери, който пътувал в насрещно време и в никакъв случай не искал да остане длъжник и на акад. Марков. Озовавайки се в деветото, "кристално" небе или "Първодвигателя", той си позволява лукса да излезе извън за-творената Вселена и ни разказва: Обгърнах ненадейно глъбините на мировия звезден океан - 15 и, с поглед от Безкрая намагнитен, съгледах Точка, чийто ярък плам на всекиго очите ще затвори, 18 защото по-блестяща аз не знам! Най-малката звезда ще ни се стори луна пред нея, ако се сравнят 21 на фона на небесните простори. Тъй както и на слънцето кръгът добива ореол - заря ефирна, - 24 щом пàрите в небето се сгъстят, така и смерч от пламъци безспирно край тази Точка се въртеше там, по-бясно от въртенето всемирно! От тази Точка - каза ми водачът - 40 зависят небеса и естество! "Рай", Песен ХХVІІ)

Освен академици-марксисти и заблудени в мрака средновековни метафизици, за подобна Точка говорят както майстори на научната фантастика, така и съвременни уфолози:

"Универсумът може да се нарече точка на безкрайно вибриране. Вече ви показахме как налягането на силовите линии върху определена точка се изразява в деформация на магнитното пространство. Ако тази деформация на Всемира е правилна, то Бог представлява един вибриращ заряд, въздействащ върху една безкрайна точка, която непрекъснато причинява деформации на пространството, като постоянно влияе на неизявеното и, едновременно с това, продуцира енергия и впоследствие материя. Ако не съществаше Бог, не би съществувало нищо друго. Бих могъл да продължа доказателството си в този дух и на това ниво, но хората, които не могат да мислят по този начин, има опасност да загубят разсъдъка си." (Дино Краспедон, "Моят контакт с летящите дискове". Дино Краспедон е псевдоним на бразилския контактьор Аладино Феликс, станал известен с контактите си с жителите на Ганимед и по тази причина набеден от съвременната научно-идеологическа инквизиция, че уж бил главатар на престъпна банда, поради което бил пратен в затвора... По-нататъшната му съдба е неизвестна. На английски е публикувана книгата му «My Contact with Flying Saucers», 1959, преиздадена през 1977 под заглавие «My Contact with UFO». Написал е и книгата "Нова Библия".

"Поетическите видения на Данте са грандиозни - споделя големият литовски поет и мислител Едуардас Межелайтис. - Не на всеки творец е била дадена възможност да се изключи от рационалния свят и да заживее в световете на своите видения. Нека критиката не им вярва. Най-великите поетически откровения обаче са родени именно от такива видения. Благодарение на подобни гениални души ние днес можем да виждаме тези светове, пренесени от Вселената на фантазията в нашия груб, веществен свят. Сега ни е ясно едно: великият италианец е пишел в състояние на поетически екстаз, в транс. Той е видял своя свят. Виденията - ето реалният свят на поета!" ("Ночные бабочки",1966, с. 194-195).

След всички цитирани открития на съвременната наука (и може би още стотици и хиляди неизвестни нам и на широката публика), сериозно можем да се размислим над въпроса: само фантастични ли са виденията на най-висши мъдреци и Посветени като Данте Алигиери? Но за художника и естета, за литератора, далеч не най-важна е научната стойност на подобно поетическо чудо: и нито едно литературно твърдение да не беше обективно вярно, това не отнема правото на гения, от един душевен атом да сътворява цели вселени! Авторът на уникалния роман "Занони" Булвър Литон пише: "Астрономът няма право да прибави нито един атом към вселената, но поетът може да създаде от един атом цяла вселена". Е, съвременната наука вече опроверга първата част на това Литъново твърдение, но втората си остава вечна...

Ето как и днес се разцъфтява буйно диалектическият и интегралистичен монизъм в един литературен шедьовър на Емцов и Парнов: Те измислиха грамаден полимер - биокибернетичен мозък и компютър на планетата, създаден от учените в това фантастично произведение. Скоро обаче Мозъкът се изтръгва от техния контрол и бързо самоеволюира, като налага собствени закони и невидими енергийни връзки вътре в себе си и по цялата Земя. Всяка негова клетка, телепатично и телеенергийно, се свързва с всеки отделен човек по лицето на планетата, напълно регистрира неговите мисли, чувства, живот и поведение и при нужда почва да се вмесва в личната му съдба. Понеже полимерът е вече една монолитна, не само локална, но и световна система, той не може да позволи повече антагонизма между хората, защото това се отразява болезнено в собствената му структура. Той взема мерки и създава такава био-енергйна реформа, при която злото между хората става невъзможно: ако някой наръга с нож другиго, раната се появява върху самия него! ("Душа мира", 1964 г.). А дали това е така или не е и в действителност, слабият човешки мозък узнава едва след дълга поредица от уроци на съдбата за създаване на условни рефлекси: "Душата на света" може би има някакви особени причини и съображения да не включва обратния удар незабавно… Инак за всяка лоша мисъл, включително и най-тъпата на хората с най нисък ИК, че науката била Аврамов дом на идеологически манирулирана фактология и формална логика без вяра и фантазия, би трябвало да получаваме моментално шамар...

Имаше и такъв фантастичен сериал: от друго измерение невидими представители на една висша цивилизация, наблюдаваща и възпитаваща хората, гледа как протичат двубоите между главния герой и неговия смъртен враг. Едва когато многократно се уверят, че по-силният само притиска другия, без да го убива (докато лошият всеки път се стреми да унищожи добрия със смъртен изход) - едва тогава дават вход на "добрия" към безсмъртния свят. А и двамата не знаят и не подозират и за секунда, че са наблюдавани. Колко ли хора досега и ние сме повалили или сме им нанесли видими или невидими рани - с действие, поглед, език или отрицателна мисъл?

И така, принципът на планетарния централизъм от "Душата на света" се превърна в закон за космичното единство на всички разумни и добродетелни цивилизации - хиляди книги вече третират този въпрос, теоретично или художествено. Щом като този "Космически кръг" е започнал отдавна да обменя подаръци, енергия и информация на много нивà, какво пречи да говорим за Колективен Разум в Космоса? Технолозите виждат всичко това в компютърен вариант; по-интелигентните учени и писатели не виждат никакви пречки обменът да е телепатичен; явиха се и автори, които описват "космически блюстители на реда", във всеки от които, без никакви компютри - направо в мозъка - говорят едновременно и вливат целия си опит десетки и стотици, хиляди човешки побратими! Защо тогава една галактика или една вселена да няма "Върховен Блюстител", свързан с всички, едновременно и последователно (Аскольд Якубовский, "Космический блюститель" Ф.76)?

Гносеологическият проблем се решава в същия дух: достатъчно е да поискаме със специални кодови думи някаква информация от "мислотеката" на Космоса, за да получим веднага телепатически (или със закъснение по определени причини) цялата информация, фигурираща по този въпрос. Дали ще бъде от механична мислотека или от нечий жив, нормален мозък - това е без особено значение. Тъй че и Платон, който говори за съществуването на идеите преди рационалното познание, е също точно толкова "глупав", колкото и Данте, Джонатан Суифт, Петър Берон. Възможността за мигновен телепатичен и енергиен обмен с "мислотеките" или "енергоцентралите" на Всемира предполага наличието на тотално далекодействие от рода на тахионното и квантовото. И няма защо да се боим от религиозната терминология - по-интелигентно е да потърсим някои от аналозите на душата и Бога: например - енергията и информацията. Въпреки че информацията е един много нисш разред в аналоговия списък, още Хегел разграничава "разсъдъчно" от "разумно" ("Учено - добре, умно - по-добре" - казва народът ни; но, в духа на Хегел, той би предпочел разумното пред умното, мъдрото - пред разумното; доброто - пред мъдрото. Най-добре е да не липсва нищо - както в прословутите матрьошки…)

Поради водещата роля на телепатията във всички подобни тези и изводи, срещу нея дълги години се води отчаяна идеологическа война. Не писачи на атеистични брошурки, а крупни математици схванаха бързо това и днес никой не може да се опре на логиката им. Сам съветският учен Китайгородский - проф. д-р. по физико-математическите науки - утвърждава непоклатимата логика на субординацията "телепатия - душа - Бог", поради което решително и категорично той отрече телепатията: "Затова още веднъж повтарям този аргумент. Той е много силен, сам по себе си. Ако има телепатия, има и душа; а има ли душа - има и Бог!" (сп. "Знание-сила", бр.6/1965г.). Именно по тази причина, проф. Китайгородски се скъса да търси невидими отверстия в редакционната стена, за да изобличи телепата, който позна съвършено точно мислите и действията му откъм другата стая… Напълно съгласни с логиката на този известен математик и физик, ние сме длъжни да пренесем тази субординация на малко по-интелигентно равнище и да я потърсим в уравненията и очевидностите на съвременната психология и физика. Днес тя би могла да прозвучи така: "телепатия - тахионна структура на човека - мигновена далекодействена интеграция на всемира в квантов вид". Така че, когато по метода на Данте и на академик Марков излезем извън затворената Вселена и я видим като блестяща Точка с маса, равна на нула, абсолютно нищо не пречи Тя и да е разумна…

 

В целия ХХVІІІ "рапорт" от ІХ полево състояние на Дантевата ултравселена има тъй много закодирана научна информация, че ще стигне на учените в продължение на още много столетия. Достатъчно е да се върнем на описанието:

…така и смерч от пламъци безспирно край тази точка се въртеше там, по-бързо от въртенето всемирно... - за да прескочи мисълта ни веднага към едно от най-парадоксалните открития на съвременната ядрена физика - така много споменавания досега в тази курсова работа "тахион":

"Днес започват да витаят "духове" сред частиците. От август 1967 год. тези "духове" почнаха да витаят в тайнствения свят на физиката. Ако това, което твърди младият физик Джерълд Файнбърг от Ню Йорк се окаже вярно, то ние ще изгубим окончателно и последните останки от представи и образност в света на частиците. Джерълд Файнбърг от Колумбийския университет "измисли" тахиона. Засега той съществува само на книга. Но това, което на книга не противоречи на съществуващите природни закони, е напълно възможно. Нещо повече: тъкмо атомната физика през последните десетилетия показва, че именно тогава явлението, по правило, наистина съществува. "Тахион" е гръцка дума и означава "бърз". Бърз? - Да, разбира се - тахионът е по-бърз от светлината. Така Файнбърг откри една частица, съответстваща на всички природни закони, която притежава съвсем необикновени свойства: скоростта ù варира непрекъснато между скоростта на светлината и безкрайната скорост; масата ù е имагинерна (корен от отрицателно число) и - следователно - неизмерима. Тахионът няма спин (собствен въртящ импулс), обаче може да бъде зареждан с електричество; енергията на тахиона при светлинна скорост е безкрайно голяма и намалява с нарастването на скоростта. Щом като тахионът загуби от енергията си, той става по-бърз. Той може да излъчва частици, които нямат маса (светлинни кванти и неутрони), а може би и частици с крайна маса на покой. Три от тези свойства обръщат надолу с главата всички наши досегашни схващания и противоречат на "здравия" физически разум по-драстично от спиритическите явления или духовете в Шотландските замъци!" (Д-р Е. Бренер, "Тахионът - призрак отвъд светлинната бариера", БТА.НТ, 1-3 І.1968).

Ние не знаем как днес би реагирал консерватор от гвардията на Китайгородский на лавината от подобни открития и изводи. Помним само, че още навремето мислещи изследователи като Бродянский се бяха изказали за него така: "Статията на проф. Китайгородский съдържа ред полезни истини. Обаче, докато човек я чете, изпитва все по-голямо и по-голямо недоумение и неловкост за автора" ("Спутник" 3/1970, стр. 115). Паническият ужас на казионните атеисти и некадърните учени от феномените отвъд идеологическата и формално-логическа бариера не е случаен, понеже частици или вихри като тахиона наистина говорят за душата ("тахионната структура" на човека), която от край време се знае като вечна, безсмъртна и обширна като Вселената, живееща едновременно навсякъде. Поне Данте и изворите му не се съмняват в това нито за миг. Но те не спират да ни удивляват с неизброимото разнообразие от фундаментални образи и истини, достъпни само на най-гениалните изследователи на нашето съвремие, които ги откриват една по една в своите обсерватории и лаборатории или на върха на перото си...

Да надникнем в още една обител на Битието, видяна и лично разшифрована от вечно влюбения в Беатриче: "Ще схванеш ясно ти синхронността на ръста с количеството там - и с Разума как свързана е тя" ("Рай", Песен ХХVІІІ:76-78). Тук, както и навсякъде, трябва да се провери точно Дантевият оригинал, но принципът на съответствието е очевиден. Не е никак трудно в "Божествена комедия" да се открият и принципите на ритъма, относителността, периодичността, спиралността, полярността. Прабългарски, индийски, китайски, елински, християнски космогонии - навсякъде констатираме съответствието и синхронността; да не говорим за херметизма. В очите на мистика, човешката душа винаги е била обширна като Вселената, а самата Вселена се проектира изцяло в човешкото тяло. Познаването на Космоса и взаимодействието с него, по този начин, стават възможни за онзи, който е познал себе си: частта е разпиляна в цялото, цялото е проектирано в частта (съвременният холографски принцип). Този принцип, заедно с резомално-изоморфния, бе изведен от нашия просветител и учен Кубрат Томов, много преди да заговорят за тях световно известните учени.

"От квантово-механична гледна точка излиза, че ако човек се потопи в себе си изцяло, той ще се разлее из космичното пространство. Ясно е, разбира се, и това, че толкова голям обект като човека, непрестанно бомбардиран от милиони кванти, не е тъй просто да се откъсне от средата си - но важен е принципът" (В. Скурлатов, "Сверх времени и пространства", сп. "Техника молодёжи" 9/1969г.).

Днес сравняването на микросвета с макросвета е стигнало твърде далеч. Ако планетарният модел на атома е само наивна аналогия на небесната механика, други открития ни карат да се замисляме по-дълбоко: например, твърдението на Гислер, че относителното разстояние на планетите до Слънцето и относителният брой на трептенията в обертоновете на един и същи тон са абсолютно еднакви до Юпитер, а след него - почти равни:

планета относит. разст. относит. брой до Слънцето на обертоновете--------------------------------------------------------------------------------------------Меркурий 4 4 Венера 7 7 Земя 10 10 Марс 15 15 планетоиди 28 28 Юпитер 52 52 Сатурн 95 100 Уран 192 196 Нептун 300 388

Тази таблица се цитира у нас в книги още през 1943 г. - тя трябва да се провери и прецизира днес, имайки предвид уточнените данни за средните относителни разстояния на планетите, включвайки и Плутон. Ако излезе вярна, математически биха могли да се открият приблизителните места на още неоткрити планети - думата имат специалистите по акустика и физика на обертона.

А две най-фрапиращи теории напоследък, родени под перата на Дирак, Дж.Гамов и акад. М.Марков, не могат да не сковат дъха ни окончателно. Марков изчислява, че всяка микрочастица може да представлява свят като нашия, а всяка вселена - да е частица! Открива се и удивително точно съвпадение между аритметичните константи на микро- и макросвета:

"Отношението на силите включва елементарния електронен заряд, гравитационната константа и масите на двете частици. Проф. Дирак изчисли, че отношението е равно на около 10 на степен минс 39. Дирак също изчислил и една основна единица за време, която нарекъл "темпон". Темпонът е единица време, за която светлината може да измине разстояние, равно на така наречения класически радиус на електрона. Изразена в темпони, възрастта на Вселената, която той навремето приемаше за два милиарда години, се оказа, че възлиза на 10 на степен 39 (Дитрих Томпсън, "Универсални константи", БТА.НТ. 30.ІV.1969).

Д-р Гамов, а с него и цяла плеяда физици, ревизира Дирак и се получава ново съответствие, изглеждащо още по-респектиращо: "Физиците си поставят за цел да докажат, че в случая се работи с равенство на константи, а не с променливи, както при изследванията на Дирак… Въпреки това, както и при хипотезата на Дирак, всичко това е или забележително съвпадение, или пък е от извънредно важно значение" - заключава Томпсън.

Днес, 50 години след бума на подобни теории и хипотези и след написването на тази курсова работа, вече има такива открития, че едва ли е останал физик, който да не ходи като сомнамбул... Сега вече може да се разкаже как преди години известният български педагог, писател, физик и астроном Георги Томалевски сподели, че след официалните доклади и разисквания на един симпозиум, когато са се били събрали някъде да си отпуснат душите на чашка, съветските учени признали, че по "вина" на физиката, от материализма не е останала и следа. Но да оставим спомените за ония трудни и славни времена и да видим какво казва Данте за гонителите на "вещици" през всички времена:

Не се мислù за толкоз чак велик, че пилци да пресмяташ не наесен 132 и жито неродено - със шиник… "Рай", Песен ХІІІ

***

А ето и още една тайна от живота на акад. проф. д-р по ядрена физика и космология Данте Алигиери... Изглежда, той е имал и лична кореспонденция и с големия физик на ХХ век Вернер Хайзенберг1(1901-1976), за да му внуши още едно крупно откритие на човечеството: теорията на неопределеността. Не само във физико-математически, но и в философски вид - идеята за свободната воля, залегнала в първоосновите на Битието.

 

Вернер Хайзенберг, макар и манипулиран от фашистите, ни разкри, че електронът се движи по начин, който не позволява едновременно точно да се определят скоростта и положението му в пространството. "Колкото по-точно определяме координатите, толкова по-неопределени ще станат нашите сведения за скоростта - и обратно. Получава се, че въздействията на една частица върху друга в ултрамалките области се разпространяват по-бързо от светлината. Обаче при свръхсветлинните скорости на взаимодействие трябва да възникват странности с причинността - онази причинност, с която ние сме свикнали. В ултрамалките области - твърди Хайзенберг - някои процеси могат да протекат в посока, противоположна на своя причинен порядък" (В. Комаров, "Причинная безпричинность", "Знание-сила" 10/1968, стр.39). Англичанинът Фред Хойл(1915-2001) и индусът Джаянт Вишну Нарликар (род през 1938 г.) пък твърдят, че неутриното може да се движи обратно във времето - от бъдещето към миналото (Рене дьо Тай, "Може ли времето да тече обратно?", Сианс е ви - БТА.НТ, 2.ІV.1965)

Всичко това доведе до нови тези (добре забравени стари…) във философията и научната фантастика. Веднъж за винаги станаха възможни пътувания във времето. Да не изброяваме имена - стотиците следовници на великия Хърбърт Уелс. "Божествена комедия" е пълна с шетания в миналото и бъдещето - тук ще оставим тази тема. Ще се спрем на следствието от съвременната Хайзенбергова теория на неопределеността: самите фундаментални частици "не се оставят" да бъдат "хванати" и определени - вселената в нас и около нас е създадена, за да бъде свободна! Елементите ù са неограничими и неозаптими - и всеки има свободна воля и индивидуални черти:

Затуй въпроси жарки ме горят за тоз чертог, където "Алилуйя", 54 любов и чиста светлина царят. Необходимо ми е аз да чуя: защо не пасва копие с модел? 57 Това да разбера се мъча всуе! "Ако не можеш възела дебел да го разхлабиш с пръсти - не тъгувай: 60 до днес небутван, твърд е като тел…" "Рай",, Песен ХХVІІІ

Божествената Беатриче тогава не е знаела нищо за "ентелехията" - за целесъобразните еволюционни скокове и диалектическия закон за трансформацията на количествените натрупвания в качествени изменения, за мутациите. Но това не ù пречи да продължи с обясненията си на равнището на интегралистичната и холистична философия и физика на ХХ век. В думите ù виждаме как "видимостта" и "силата" прекрасно се сливат във вълшебното "трето" на истинската диалектика - Разума. За да ни припомни още веднъж, че вече нито един съвременен мислител не може да си представи Всемира извън триединството "материя - енергия - информация". Днес, вече във втората половина на века, ние виждаме - в светлината на Дантевата космогония и космология, - че и тази триада не изчерпва света: тя е само проекция на други, още по-високи триади и същности. Но кой говори в потресаващите терцини: Дионисий Псевдо-Аеропагит? Данте? Или Беатриче - самата Божествена Мъдрост?

 

Веществените сфери са за вас по-тесни или по-широки, спрямо 66 мощта в пространството и всяка част. Голяма мощ - обилие голямо, а то - богато при обем голям, 69 щом частите му пеят в чисти гами. А сводът наш, увличащ с буен плам огромния всемир, се съгласува 72 със Пръстена, в който се отлива сам! И ти ще видиш: трябва да се дири самия дух, а не видимостта 75 на туй, което в кръгове се шири. Ще схванеш ясно ти синхронността на ръста със количеството там - 78 и с Разума как свързана е тя… "Рай", Песен ХХVІІІ

За какъв Пръстен говори Данте - ако преводът е точен? Дали за "Всемирния Пръстен" на разумните цивилизации в Космоса от Мъглявината Андромеда" на Г. Ефремов? В съвременната философия Хайзенберговият принцип на неопределеността наистина се въздига в принцип на свободната воля. До Хайзенберг всичко в атома беше като в аптека. "Подобни аргументи лишаваха от покой тези, които вярват в свободата на волята. Както показа принципът на неопределеността, квантовата физика намира изход от това затруднение"(Дж. Орир, "Популярная физика", стр. 311). Това различие на подобието от праобраза ("копието от модела") е гаранция за незнайния път, по който се стрелва всяка психика с искра от вечността, за да постигне своята пълна индивидуализация. Данте хваща и тази идея "в галоп" и я издига до лайтмотив на своето верую, светло контрастиращ на средновековния и съвременния ад от папщина, иквизиции, фанатизми и скептицизми:

Най-дивното, което Бог ни дава - безбрежен дар от дух и доброта - 21 и който най-високо Той поставя, това е тази висша свобода на волята, която подобава 24 на Неговите мислещи чеда. "Рай", Песен V

Дори само това е било достатъчно, за да спечели на Данте неговите врагове, за които свободата на волята е била синоним на дявола. И тя е, всъщност, оня свят девиз, под който сияе и ще озарява вековете геният на свободни духове като Ехнатон, Бруно, Галилей, Ян Хус, Хайзенберг, Марков.

Колкото и волни да са всички тия съпоставки, колкото и съмнително да е ползването на художествени преводи на тъй сложна философска поезия, то, ако някой поне замалко се замисли, усилията тук няма да са напразни. Достатъчно е да помним, че от физиката винаги могат да се очакват изненади - и не се знае кога пак ще се яви някой, който ще обърне цялата вселена с хастара наопаки и ще прикъта общоприетото някъде като частен случай. Ще почне да ... "подрива самодоволството"...

Нека помечтаем. Теориите на относителността, на неопределеността, квантовата, тахионната, торсионната и пр. може би един ден ще бъдат приложени с дълбоко разбиране и в психологията, педагогиката, социологията. Само тогава ще можем да очакваме по-голяма скромност в заключенията, по- честна обективност и субективност у строителите на бъдещия живот. През всички векове парадното невежество и кухият скепсис, дори и породените от благородни вярвания, са предизвиквали обратни реакции в децата на която и да е епоха, когато са били налагани насила. Голото самочувствие ни най-малко не гарантира, че синът или дъщерята на автора му ще тръгне "в пътя". Понеже самото дефиниране на "пътя", когато е подкладено с догматизъм и самомнение, е вече сакато: там липсват свобода, относителност, неопределеност. Всяко дете, вкарано в касапницата на програмирането и формалната логика и фактология, рано или късно отреагирва със саморазрушение, слободия. Би трябвало по-често да си спомняме поговорката за рибата: откъде започва да се вмирисва. Девственото съзнание на младостта бързо се ориентира: начетен не значи умен, умен не значи разумен, разумен не значи истинен, мъдър или добър. Детето усеща всичко това с всичките си психически капиляри и един прекрасен ден то ни е размерило на точни парцели и ни е сложило към архив - стига да не е наследило нашия конформизъм и удобно невежество.

Ние, които се опитваме да възпитаваме своите и чуждите деца, често нямаме онова приказно и загадъчно в себе си - онова ненасилствено, неопределено и необхватно, което храни душата и вида им, за да изглеждат по-различни от нас. Тогава, докато си мислим, че все още значим нещо, те вече са ни изчели от кора до кора и обратно; и като се уверят, че ние не сме нищо друго, освен латерни с песничката на тъпия скепсис и критикарството, машини за преместване на материя от едно място на друго, те ни ритват и тръгват да търсят неопределеността другаде. И като няма светлина, клонът започва да расте надолу - обяснява Михаил Пришвин. Тъкмо това чака извергът-производитетел, пъкленият търговец: той предлага един изкуствен рай, където независимостта изглежда постигната.

Ако ни се позволи да имаме мнение, докато сме все още толкова неориентирани в пъстрите казуси и съвременните теории на науката и изкуството, ние, младите, имаме натрапчивото предчувствие, че вече удря часът на КОСМИЧЕСКИЯ РЕАЛИЗЪМ, на който фантастиката е само един неудържим Прометей. И, както се уверяваме, съвременната физика и космология са по-"луди" и от нея...

"Трябва да се издигнем над нищожните понятия - казва Межелайтис - защо е нужно да се примиряваме с дребното сърце - сърцето на пигмей? Трябва да го разширим, да увеличим неговия обем, за да се поместят в него приказно огромни светове!"

"На днешния Разколников, точно както и на прототипа му, вече не му е достатъчен земният евклидовски ум: той иска да извърши скок "трансцензус" отвъд границите на достоверността - зад предела на познанията, достъпни на човека. Този скок трябва да постави Разколников в особени отношения със света, тъй като само тогава той ще може да открие в самия себе си Архимедовата опорна точка, за да преобърне света. И тук мисълта на Достоевския герой се издига до пределната граница - до бунт вселенски, космически…" (К. Тюнькин, "Бунт Радиона Разкольникова", "Преступление и наказание" М.1969, стр.16.) В момента не коментираме дали този бунт дава право на Разколников да вдига брадви и да сече бабички и да провежда кървави революции – и да не предвижда какви ще са резултатите от подобен вид разколничество. Сам Достоевски е описал с анатомическа точност какво ще се случи, когато бесовете се разбеснеят. Мисълта на Тюнькин вземаме без брадвата пред скобата...

Изтръпнали, хипнотизирани, абсолютно неспособни да побегнем обратно, днес ние слушаме и вика на една странна камбана, която вести за някакво страшно наклоняване на нашата галактика::

И страшным, страшным креном /наклоняване/ К другим каким-нибудь Неведомым вселенным Повернут млечный пут! Борис Пастернак

Хайде сега да не вадим и Пастернак или Булгаков от галерията на Пришълците, защото тогава тази "курсова работа" ще заприлича на "пиано, дълго два километра"...

Стреснати, обнадеждени от тази пророческа Марсилеза на Космическия Реализъм, ние днес почнахме да вярваме, че реалният Всемир има по-лудо въображение от всички луди поети, откриватели и фантасти, взети заедно! Онези, старите, определените, предпазливите, останаха безвъзвратно обезоръжени от един закон:

ЗАКОНЪТ НА АРТЪР КЛАРК:

"Когато някой изтъкнат, ала вече напреднал в годините учен заяви, че еди коя си идея е осъществима, той почти винаги е прав. Но когато същият този учен заяви, че еди коя си идея е неосъществима, той, по всяка вероятност, греши".

Такъв универсален гений - гений на интегралния космически реализъм от абсолютният ранг на Данте Алигиери - днес още не се е родил. Но дойдоха пророците. В самата поезия - най-чистата жрица на истината и красотата - буйните ветрове и разнопосочни течения не успяха да лишат Данте от наследници. Правото на поета да бъде едновременно мъдрец и философ, и до днес има своите воини, които с блестящ меч отбраняват вселената на поезията от дисимилатите на естетстващи стилисти и критици и от "учени" с осакатен мозък - с нулева диалектическа култура и липса на чувство за интегриране.

"Смисълът на битието, предназначението на човека, същността на света - ето въпросите, вълнуващи Пастернак в течение на много години - особено в края на житейския му път, когато той напълно потопява своята лирика в търсене на основите, в разгадаване крайните цели и първопричини:

Во всем мне хочеться дойти До самой сути: В работе, в поисках пути, В сердечной смуте - До сущности протекших дней, До их причины, До оснований, до корней, До сердцевины!

Склонността към философско осмисляне на живота - продължава познавачът на пътя и произведенията му А. Синявский - характеризира цялото творчество на Пастернак - поет-мислител, гравитиращ към едно изкуство на широки обобщения, на огромна духовна наситеност. На него отдавна му импонира "онази бездънна одухотвореност, без която не може да съществува оригиналност; онази безкрайност, която се разкрива от всяка точка на живота към всички страни, без която поезията е само едно недоразумение, временно неизяснено". В много произведения на Пастернак от най-различни периоди се усеща настойчивото желание "да се добере до същността" и - разказвайки за някакви обекти - не само да ни ги представи външно, но да изяви тяхното същностно естество."

Точно в този дух е и преценката на Едуардас Межелайтис за космическото изкуство на сънародника му Чурльонис:

"Чурльонис е философ. Преди всичко философ, представящ оригиналните си възгледи за Вселената чрез звуци, контури, линии, багри, поетически образи. Трудно е да се определи къде тук свършва музиката и почва живописта; къде свършва живописта и започва поезията. Какво е това, в края на краищата: музика, пластика, поезия? - Аз не се наемам да отговоря на този въпрос... Може би тук всичко е едно - и музика, и цветове, и поезия. Но главното у Чурльонис е мисълта. Това е размисъл над самата същност на Битието. В сложността на тези размисли е трудно да се определи къде, в каква вселена сме се озовали ние, заедно с твореца. Съвсем не е лесно да се конкретизира и времето. Какво е това: Бъдеще? Настояще? Минало? Или първичният период на формиране на планетните системи, зад който е скрита Тайна? - Неизвестно. Вечен студ! И на коя планета или звезда е съзерцавал и слушал творецът всичко това, за което образно се опитва да ни разкаже?… Странни видения… Невъобразими светове… Творчеството на Чурльонис е уникално. То е извън каквато и да е художествена школа. (Е. Межелайтис, "Мир Чурлёниса".)

Да, синкретичната, космическата, интегралната естетика на Прометей наистина е вечно жива! Поетът и днес може да бъде мъдрец и мислител - гений, откриващ света в милиарди октави и степени по-вярно от пъпленето на казионния учен.

"Руският поет Велимир Хлебников е оставил удивителен ръкопис: "За строежа на времето". В него той предсказва извеждането на вълновите свойства на времето - не само в спектъра на Природата, но и в спектъра на историческите траектории на хората и народите. От центъра на кръга на времето излизат лъчите на съдбите и на всеки отделен живот, съответстващ на един-единствен радиус. В тази светлина, пътят на физиката трябва да хвърли мост между светлината и лъчите на човешкото "аз" - източник и център на времето. По думите на Хлебников, учението за времето ще открие лъчите на народите и на отделните души" (В. Скурлатов, физик: "Техника молодёжи", 9/1969г.)

За съжаление и поука, според един тъжен закон на космическата наука за наследствеността, децата и близките, сънародниците на гения по правило са слепи за него. Това се дължи на сложни космогонични причини, позволяващи да зачеваме и деца без космическа искра, да се движим сред подобия на хора около нас - само със студени чувства и първосигнален мозък. Те се интересуват само от свойто си мнение и от собственото творчество, разпънати от нагона за неприемане ипи апострофиране Нямат нищо общо с най-голямото постижение на човешкия дух в историята на човечеството – апотеозът на диалектическата психология и логика и на истинската наука - Законът за Отрицание на Отрицанието ("Оценката е отрицателна, следователно не е вярна"). Те не са чели нито един ред от Хегел! Трета, четвърта, пета сигнална система и по-горни у тях не съществуват; нито сигналната система на доброто сърце, което ежедневно прерифразира крилатата реплика на Волтер: "Не съм съгласен с твоята истина, но ще се боря до смърт да можеш свободно да я живееш и изповядваш". Не съм съгласен с мисленето и поведението ти, но ще ти направя удоволствие да изтъкна ПОЛОЖИТЕЛНОТО у тебе, за да помилвам душата ти - ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ! Защото съм твое дете и имам и твоята наследственост – радостта и щастието да одобрявам различията и да ги приласкавам. Да ти съдействам с всичка сила твоето дело да процъфти, а моето ще поставя на второ място или на последно. Защото си ме учила, че имам ДУША." ... За съжаление и поука, според един тъжен закон на космическата наука за наследствеността, децата и близките, сънародниците на гения по правило са слепи за него. Това се дължи на сложни космогонични причини, позволяващи да зачеваме и деца без космическа искра, да се движим сред подобия на хора около нас - само със студени чувства и първосигнален мозък. Те се интересуват само от свойто си мнение и от собственото творчество, разпънати от нагона за неприемане ипи апострофиране Нямат нищо общо с най-голямото постижение на човешкия дух в историята на човечеството – апотеозът на диалектическата психология и логика и на истинската наука - Законът за Отрицание на Отрицанието ("Оценката е отрицателна, следователно не е вярна"). Те не са чели нито един ред от Хегел! Трета, четвърта, пета сигнална система и по-горни у тях не съществуват; нито сигналната система на доброто сърце, което ежедневно прерифразира крилатата реплика на Волтер: "Не съм съгласен с твоята истина, но ще се боря до смърт да можеш свободно да я живееш и изповядваш". Не съм съгласен с мисленето и поведението ти, но ще ти направя удоволствие да изтъкна ПОЛОЖИТЕЛНОТО у тебе, за да помилвам душата ти - ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ! Защото съм твое дете и имам и твоята наследственост – радостта и щастието да одобрявам различията и да ги приласкавам. Да ти съдействам с всичка сила твоето дело да процъфти, а моето ще поставя на второ място или на последно. Защото си ме учила, че имам Д." Над мен се спусна светлина свещена - 84 във пламъка, на който съм фитил… Мощта ù, с моя взор съединена, така ме възвиси, че виждам сам 87 Праизвора, от Който е родена! Пламтящата ми радост е оттам, че колкото по-грее мойто зрение, 90 от Него вземам блясък по-голям. Ала и дух с най-яркото горение, и най-проникнал в Бога серафим, 93 не ще осъдят тайна нерешена. Тъй отговорът чезне като дим на Промисъла Вечен в глъбината 96 и за очи къртùчни е незрим. А ти, щом слезеш утре на Земята, кажи им да не дръзват в тез тъми 99 да съдят цел, и горе непозната - че ум, що тука свети, там дими... Щом даже ние тук сме в нещо спрени, 102 как вие ще пълзите, сам-сами? "Рай",Песен Х

 

БЕЛЕЖКИ

1 На места преводът на български ("Божествена комедия". Превели от италиански Иван Иванов и Любен Любенов. С., 1975 г.) по късно е изменен от автора на тази курсова работа, според текста на Лозински и по собствено усмотрение - б.а.

2 Както и другаде в този текст, някои бележки са допълнения от по-късни години – б.а.

3 "Човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и шестотин билиона километра в секунда" (твърдение на Учителя Петър Дънов в България)

4 "Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” под въздействието един сън, сънуван от него на Велики Петък през 1300 г. Когато през 1321г. той умира, част от свитъка е изгубена. Малко по-късно синът му намира загубената част, след като сънува как баща му му показва къде се намира." - съобщено от Ивайло Станев в http://sleep.clubastrology.net/. Любопитно е да се направи хороскоп на Данте за тази велика нощ, когато е сънувал най-големия си подарък за човечеството.

НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ФЕЙСБУК ПРЕДСТАВЯ САМО ТЕКСТА НА ТАЗИ КУРСОВА РАБОТА, А В ОРИГИНАЛ ТЯ Е БОГАТО ИЛЮСТРОВАНА. В ПЪЛЕН И ЦВЕТЕН ВИД МОЖЕ ДА СЕ ИЗТЕГЛИ ОТ: http://toyonus.com/…/Edin%20priyatel%20-%20Fantastichni…

 

25.07.2019 г. 16,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовьта не заробва! /.../ Сърцето гори, но този огънь е толкова благъ, тихъ, приятенъ - въ този огънь се развиватъ най-великитѣ мисли. Той разтваря, за да се разбере смисълът на природата; той разтваря, ЗА ДА ПОЗНАЕМЪ СЪРЦАТА НА ХОРАТА. За да се разтворятъ тѣзи сърца, нашиятъ животъ трѣбва ДА СЕ СЛѢЕ съ тѣхния животъ. СЛИВАНЕ трѣбва да има въ свѣта! Слѣдователно, Любовьта е еликсиръ - ВЛИЗА И НОСИ ЖИВОТЪ.”(1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди 1922:222)

 

 

25.07.2019 г. 15,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и самостоятеленъ, съ трудъ и потъ да изкарва прѣхраната си.”(1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922:221)

 

25.07.2019 г. 14,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: И когато азъ си замина отъ България, ТОГАВА българитѣ ще познаятъ. И втори пѫть нѣма да дойда вече! 10 милиона свѣщи да ми запалите, нѣма да дойда. Нѣма да дойда! Разбирате ли? Свѣщи не ми трѣбватъ. Искамъ човѣшкитѣ сърца да бѫдатъ запалени. ЛЮБОВЬ искаме ние! /…/ Искаме СЪРЦА да се любятъ /…/ - ТОВА е законътъ на еволюцията! Невидимиятъ свѣтъ е ситъ от молитви.”

(1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922:217)

„Гъркът ще ви извади душата с памук, българинът - с трион.”( 28 февруари 1936 , „Естествената мярка”)

„Българите се нуждаят от нов живот. Те трябва да мислят по нов начин, да започнат с ЛЮБОВТА.”(13 март 1921, „Новият човек”)

„Аз, когато правех своите изследвания, дванайсет години измервах българите, правих научни изследвания, дойдох до известни заключения. Имах сто и петдесет хиляди наблюдения. Дойдох да различавам три вида хора. Едни са във физическото поле, в животинско състояние. Още като го видя, формите му са чисто животински, в тях съзнанието не е развито. Колкото в едно животно има съзнание, толкоз и в тях. Те живеят само за себе си. Първите събират само за себе си, вторите събират и за ближните си, а трети, каквото им дава Господ, всичко раздават, нищо не оставят за себе си. Тия ги наричам „идеалните хора.”(15 февруари 1942, „Характерът и тялото”)

„Българите са най-големите критици! Аз не съм срещал други хора такива критици като българите: бръснат без вода навсякъде… У всичките българи това е една забележима черта. Тази черта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито - още от грехопадането. Туй, дето страдат българите, то е защото религиозното им чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на света, най-слабо е развито религиозното чувство у българите. Туй е факт, който съм констатирал при измерванията си - със сантиметър. Като дойде до твърдостта, до упоритостта на българина, навсякъде съм турил 7 см; щом дойде до религиозното чувство, то спада до 2–3 см, а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвам: Ето къде е грехът! Затуй той е критик, няма благоговение. Българинът скоро се разочарова, няма свято нещо за него.”( 20.IV.1922, „Предназначението на музиката”)

„Опичайте си ума вие, българите! Десет хиляди години ви пеем - изпрàти ни Господ да ви пеем…”( 19.ХI.1944, „Деветте съществени причини”)

„Питам, ако това божествено Слово, което иде сега от толкова хиляди години в света – от две хиляди години – не се възприеме, какво ще спечелите? И вие, българите, от колко години сте християни? Аз изчислявам по закона на вероятностите и намирам, че 100 милиарда пъти те са споменали името Христово, откакто са приели християнството. Според моето изчисление, толкоз излиза. И какво са спечелили българите ? 100 милиарда пъти - и да има такъв малък резултат!... Българинът трябва да обича чистотата на сърцето си и да я желае с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила! Ако можем да приложим тия три неща в България, вътре в една година ще има една съвършено нова култура и в една година българите ще отидат хиляда години напред. И не само това, но в 10 години черепът на българина ще се измени. И неговото лице няма да бъде като сега - ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло, и европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при истината, светлината и чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят… както знаете….”(18 юни 1922, „Ако пребъдете в Мене”)

„От думата „любовь“ на български език стават 720 пермутации. Те не са малко за българите. Ако българите разбираха начините, по които Любовта може да се прояви, ако те работеха да се проявят всички нейни елементи, те щяха да бъдат най-великият народ. Аз в България нямам нито един ученик, който да е издържал изпита си. Двама души има сега, които наполовина са изкарали изпита си, а 50% още не са. Двама души само!”(27 ноември 1921, „Аз ще го възкреся!”)

 

 

25.07.2019 г. 12,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „…Ами този идеаленъ мѫжъ за глупавата ли жена ще се ожени? И идеалната мома за глупавъ ли мѫжъ ще се омѫжи? - Трѣбва кукувица да ѝ е изпила ума! Глупавъ за глупавъ се жени, и уменъ за уменъ се жени. Тъй е. Сега казватъ: „Каквото Господъ е опрѣдѣлилъ…“ - Господъ е опрѣдѣлилъ уменъ съ уменъ, глупавъ съ глупавъ, праведенъ съ праведенъ и грѣшникъ съ грѣшникъ. ТЪЙ седи въпросътъ. Праведенъ и грѣшенъ не може да се оженятъ! Нѣкой ще каже: „ИМА такива…“ Съвпрегнати може да бѫдатъ, въ нѣкоя яма може да влѣзнатъ вълци и овце, но то е едно ИЗКЛЮЧЕНИЕ. В природата овцетѣ сѫ отдѣлно, вълцитѣ - сѫщо.”

(1921.12.12н.Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922:216-217)

 

25.07.2019 г. 19,25 ч.

 

ЗА ЧЕТЕНЕ ДНЕС, 25.07.2019 г – ЧЕТВЪРТЪК - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е: „ДАНТЕВИЯТ „РАЙ” И МОДЕРНАТА ФИЗИКА”, 1969 г. ПРОДЪЛЖЕНИЕТО Е ПУБЛИКУВАНО В ПРЕДИШНИЯ ПОСТ ТУКА. По случай три кръгли годишнини - две незначителни и една свръхзначителна: 1. 50 години от написването на тази курсова работа от един студент в първи курс българска филология; и 2. 700 години от гостуването на Данте Алигиери в Равена и началото на поетическата му кореспонденция Egloghe с хуманиста Джовани дел Вирджилло. Като се има предвид какво може да знае един млад студент-хуманитарист преди половин век за физиката, тази публикация тук е само еднин повод, ако може съвременни физици да прочетат задълбочено в оригинал „Чистилище” и „Рай” на Данте и да направят СЕРИОЗНИ изводи: ИМА ЛИ НАИСТИНА ОСНОВАНИЕ ЗА ПАРАЛЕЛИ МЕЖДУ „БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ” НА ДАНТЕ И СЪВРЕМЕННАТА ФИЗИКА? Едни български физик-академик пише в своя отпечатана книга тук и в чужбина, че тази курсова работа на споменатия студент била първата по онова време, която е насочила мислите на физиците и философите у нас към този род мислене, а този физик не може да бъде случаен, след като официално го хвали самият съвременен Айнщайн - Стивън Хокинг. 3.Вторият незначителен кръгъл „юбилей”, за който се споменава по-горе, е 40-годишнината от официалното изпращане на тази курсова работа от нашето Министерство на културата в посолството ни в Италия, за да представи България. 4. Е, има и още един „юбилей” в чисто български стил, макар и не точно кръгъл: 5 години от деня, когато бяха дадени 4000 лева народни пари на една българска издателка да отпечата книга с тази курсова работа на първо място в книгата, в резултат на което и до ден-днешен не видяхме нито книгата, нито парите...

ДАНТЕВИЯТ "РАЙ" И МОДЕРНАТА ФИЗИКА ФАНТАСТИЧНИ ПАРАЛЕЛИ

19-24.ІV.1969 г., ул. "Данте" №3 Курсова работа на студент от І курс българска филология при СУ "Климент Охридски", София, България

Сърцето и умът търсят хармонично равновесие. Сърцето стана мислещо, умът - крилат. Ражда се мислещата поезия. Знае се, че Данте и Гьоте са мислели нестандартно. Те демонстрираха на планетата ни моделите на някакви странни, неизвестно откъде възникнали светове. Ние мислим по-трезво и по-"реално" от тези чудаци. Кой знае: може би самите те са дошли от други светове на нашата планета? Дошли са - и подриват корените ù. Рушат самодоволството. Едуардас Межелайтис литовски поет

Колко е вярно, че най-добрите намерения често са поръсени с няколко зърна лудост! К. Фламарион

Главното сега е безумието. Радикални, нетрадиционни, парадоксални и "безумни" - ето какви трябва да бъдат идеите на бъдещето! Ние сме на прага на още по-решително отказване от класическите основи, отколкото онова, което в първата четвърт на нашия век, сложи началото на съвременната престава за веществото, полето, пространството и времето. Е.И.Парнов

И в физиката ясно туй се вижда, и в метафизиката - същото е то. Данте Алигиери "Рай" Песен ХХІV:133-134

"Защо Данте е гениален? - Само затова, че в "Ад" той е ненадминат поет, художник, архитект, фантаст и реалист? За това вече достатъчно е писано. Има нещо друго. Преди всичко, Данте е гениален мислител. За него се казва, че той е възстановил правото на поета (Vates) да открива тайните на света. В това е революционното значение на Дантевата поема, откриваща нови пътища за световната поезия". Това са думи на редактора на "Божествена комедия" в изданието на руски език от 1968г. И.Н.Голенишчев-Кутузов. Преводът е на М. Лозинский, изд. "Наука" - Москва). Счита се, че Лозински постига не само най-високо художествено, но и почти автентично предаване на текста. В курсовата работа цитатите са на руски език именно от това издание, тъй като по това време още липсваше български превод на "Чистилище" и "Рай". В настоящия препис са подменени с българските, но при бъдещи преработки би трябвало да се вземе за основа самият оригинал на Данте, с буквален превод.

Още Балзак казва: "Вземете Данте! "Рай" - в смисъл на поезия, изкуство, звучност, изпълнение - премного превъзхожда "Ад". Но "Рай" не чете никой - именно "Ад" поразява въображението през всички епохи".

А точно в "Рай" - толкова много пренебрегвания, "реакционен", "слаб" и "мистически" "Рай" - Данте излиза пред света като мъдрец, постигнал преди шест века космогонични тайни, които могат да се обяснят само с теориите на модерната физика! Тъкмо с това дълбоко, интегрално проумяване същността на Битието, той и днес - и особено днес - прониква във всички психически капиляри на жадния читател, чиито устни нерядко са трагично напукани от сухотата на сеченията и частните случаи. Ако бе само поет, Данте нямаше да е предвестник на универсалния творец. От една свежа книжка ("Физиците се шегуват", 1968г.) научаваме следното: "Попитали Давид Хилберт (1862-1943) за един от неговите бивши ученици. "Ах, онзи ли - спомнил си Хилберт. - Той стана поет. За математиката той имаше твърде слабо въображение…"

За да се доближим до Данте, би трябвало да познаваме и съвременната космология. Учени като Й.С.Шкловский и Д.А.Франк-Каменецкий здраво "опариха" Опарин: "Може да се каже, че космическото вещество съдържа водород и хелий, по маса около 99%, а по число на атомите - не по-малко от 99.9%" ("Ядренная астрофизика", кн. 7/1960). Това принуди теории като Опариновата да се свият до оня нищожен процент или хилядна част от Вселената, която им се полага - и то пак проблематично. Излиза, че всичко в космоса е плазма, всичко е светлина!

Но това се отнася само до звездите - ще възкликне някой, - пространството е тъмно! Радиоастрономията е на по-друго мнение: "Всички космонавти, връщайки се на Земята, казват, че небето е черно. Но ако те гледаха към него през радиоочила, щяха да видят светло небе. На вълна 15 метра небето сияе с яркост, стигаща до 100 000 градуса, а на вълна 30 м. небето е по-ярко даже от слънчевата корона, която, както е известно, има един милион градуса температура. Черно петно на светъл фон - така се възприема то на тази вълна. Слънцето закрива мощното радиоизлъчване на небето (В. Гинсбург, "Новое в астрофизике космических излучений", сп. "Наука и жизнь" 1/1964). Нека сега влезем в "Рая" на Данте. Там всичко е светлина - безкрайна, единосъщна, могъща, всеобгръщаща, всепроникваща светлина! "Представата за пронизания от огън безкраен простор се съчетава у Данте с друга поетическа представа - Космическият Океан - коментира Голенишчев-Кутузов на стр. 487-488 от цитираното издание на "Божествена комедия". - Данте върви по стъпките на Дионисий Псевдо-Ареопагит, гръцко-асирийски мислител от ІV-V век, съчетал доктрините на Плотин, Прокъл и Библията. Значението на светлината като източник на всяко знание е повлияло върху въображението на Данте. Обаче човек - твърди Псевдо-Ареопагит - може да възприема силата на звездните еманации само в техните видими прояви, т.е. в материалната форма на светлината. Псевдо-Дионисий счита светлината за основа на всички неща и същества, обаче всяко явление, според него, проявява битието си поради специфичната комбинация на пропорциите, свойствата и видовете, които се определят от числата. Ако се разглежда един камък, размишлението открива, че той не е нищо друго, освен светлина в известна пропорция и известна разпространеност. Цяла верига от движения образуват отделните светила, които възлизат към Универсалното Начало - към Върховния кръг на небесния огън. Светлинната хармония на всички степени представя принципа на Прекрасното: земната красота е само една от проявите на светлината. Според силата на светлината, Данте строи своя система, многосмислено тълкуваща поезията".

61 Видях река от блясък да извива сред брегове, сияещи в зари и в багрите на пролет приветлива.

64 От струите излитаха искри и кацаха по чашките червени, по-ярки от пламтящ рубин дори; "Рай", Песен ХХХ

Кутузов продължава: "В началото на първа песен от "Рай" Данте говори, че е бил на онова небе, което е най-обилно проникнато от светлина - т.е. в Емпирея. Светлината сияе в безпределните простори на Вселената, но в различни степени. Данте утвърждава йерархията на светлината - интелектуалното и духовно благородство."

"Днес ние знаем, че слънчевата корона представлява поток от разредена плазма, съставена от протони (водородни ядра), алфа-частици (ядра на хелия) и тежки йони, които текат в плоскостта на еклиптиката и обливат планетите. Тя предизвиква зодиакалната светлина. Температурата ù е от 300 000 до 1 000 000 градуса. Обаче тази атмосфера от газова плазма е много по-разредена и от най-високия вакуум, получаван в земни лаборатории. Основната ù роля, изглежда, е да пренася магнитни полета, имащи вид на гигантски мехури, в междупланетното пространство." Така вижда нещата Ото Байндър в книгата си "Загадки астрономии", стр.132("Мир", М.1966).

Пренасящи се и преплитащи се магнитни полета… Вещество и поле… Поле и вещество… Взаимно кръстосване и влияние… Споменатият вече Франк-Каменецкий, на стр. 44 от същото списание, споделя: "Особено удивително и непонятно е това, че в звездите с променливи магнитни полета се мени и спектърът, т.е. видимият химичен състав". А Данте обяснява:

Мощта на тези кръгове свещени, - нали без майстор не кове чукът - 129 лежи в първодвигатели блажени. Самият свод, що рой звезди красят на Мъдростта е само отражение, 132 кръжащо по сияйния ù път. И както вашата душа, пленена от земна плът, която ù тежи, 135 все пак владее своята вселена - така в звездите, щом се умножи мощта на разума, добро разлива 138 и над единството си тя кръжи. Способността създава всяка връзка жива с планетата, която тя върти 141 и - също като вас - различна бива. Мощта, с която тялото лети, плод на омайна същност представлява 144 и, като радост в погледа, блести; на всяко нещо тя лице дарява - несходство в дух, не само в плътността. 147 Формиращо начало, тя създава и тъмните, и светлите неща. "Рай", Песен ІІ

Италианският професор Джорджио Пикарди проведе класическите си експерименти, с които увенча търсенията на цяла школа химици. Той, със своите асистенти, години наред се е занимавал с проблемите на химическата кинетика. В оптимални условия, при абсолютно еднакви показатели - количества на реагиращите вещества, температури, налягания и пр. - той предизвиква серии химически реакции и стига до крайно интересни резултати: еднотипни реакции протичат с различни скорости, когато се провеждат в различни дни и часове. Така той, подобно на руските си колеги, стига до извода, че истинската причина за тези разлики са невидимите влияния на Космоса: конфигурацията на небесните тела и, следователно, съчетанието на техните полета спрямо Земята във всеки момент са различни. Щом тъй очевидно действа Космосът върху неорганичните вещества - заключава проф. Пикарди, - колко по-осезателно трябва да му се откликват органическите системи? После се стигна до слънчевите петна и фазите на Луната и конкретното им влияние върху органическия и психическия живот на Земята. Регистрираха се периодични цикли на потиснатост, възбуда, на различни нервни и емоционални състояния. През 1968г. се събраха кривите на три слънчеви цикъла: 400, 80 и 11-годишен.

Пак италианец твърди, че е открил четири нови планети зад Плутон и обяснява, че според неговите изчисления гравитационните им сили се били събрали през 10 379г. преди Христа (удивително съвпадение с данните на Платон!), което било причина за гибелта на Атлантида (в. "Поглед", 23.12.1968,с.7).

Оказва се, че наистина космично, неорганично, органично и психично са тясно свързани. Чрез звездите - казва Фламарион - говорят на душата ни Безкрайността и Вечността.

А проникновението на Дантевата космогония и в този случай блести с неоспоримата сила на поезията: плодовете на ума зависят изцяло от склонностите, а те - от светилата ("Рай", Песен ХХVІ, ст. 127-128) - За да откликне не само правата, но и обратната поетическа "теорема", след цели 6 века, в струните на съвременната поезия:

Нали различно - право и обратно - влияем си с небесните тела? Аз ясно виждам пръста на Земята в съдбите звездни, в райските дела! Леонид Мартинов

***

И друга древна езотерическа традиция пронизва плътно третата част на "Божествена комедия": всяко движение в рая се превръща не само в светлина, но и в дивна реч и музика:

Видях венец от пламнали лъчи, ограждащ мен и милата ми дона - 66 и чух от тях как сладко глас звучи. ... Тъй много скъпоценности блестят в огромния дворец на висините, 72 че те не могат да се изнесат: те караха да пеят светлините! ... Щом с песен ярките слънца свети край нас трикратно в кръг се завъртяха, 78 звезда над полюс както се върти...

Дантевите светила, разбира се, не са само небесните тела: в рая светят, излъчват музика и висшите същества - и то във възходяща градация, според йерархическия им чин. Но общият дух на неговия удивителен космос е сроден с този на Питагор. Като четем великия флорентинец, ние чуваме прословутата хармония на сферите, подчинена на всемирното съответствие между идея, тон, число, цвят, звук, движение и форма. Италианецът обаче обезсмърти тази идея не само като философ, но и като поет - и в това е неговото незалязващо величие:

97 Каквато и мелодия прекрасна духа ни на Земята да плени, бих казал, че е гръм сред буря бясна, 100 пред лирата, която тук звъни, обвивайки като венец сапфира, с лазур обагрил тези висини. "Рай", Песен ХХІІІ

 

Днес връзката между звук и цвят се изследва, коментира и импровизира навсякъде. Появи се цветомузиката. Музиканти, поети и художници отдавна говорят за субективна и обективна връзка между слухови и зрителни възприятия. Скрябин написа една част от симфония в цветове. Някои чувствителни личности, съзерцавайки дадена картина, казват, че багрите ù се превръщат в музика. У някои музиканти тонът "фа", например, често предизвиква представата за зелено. Но нека оставим субективните твърдения и пак се обърнем към точните неща, този път в радиобиологията:

"Несъмнено, живата природа използва подобно предаване на информация. И може би пернàтите чуват трелите на славея много преди гласът на певеца да дойде до тях по обикновения начин. Перата му, като микрофон, преобразуват песента в електромагнитни вълни и тя - със скоростта на светлината - се разнася на огромни разстояния: теоретически, из цялото космическо пространство!" (сп. "Техника молодёжи" 12/1968, с.15).

 

Нека се насладим още веднъж на райската музика в ХІV Песен, преди да припомним за един удивителен случай в Бюроканската обсерватория:

118 И като слушаш арфа, щом мощта на много струни звънне многогласна, дори да не разбираш песента, 121 Така за мен мелодия прекрасна от блясъка на кръста се роди и - без да схващам текста - ме прехласна.

Неволно в паметта изплува пак стихът: "…Когато пламтящата редица от пеещи слънца" - и веднага човек се сеща за един уникален слънчев хор и пак за един славей: "Учените започнали да долавят шумовете на слънцето в 2,25 ч. Московско време. Изведнъж в тишината се разнесли звуци, които - както твърдят изследователите - удивително напомняли пеенето на славей! Няколко минути по-късно цялото помещение на станцията вече звъняло от един фантастичен космичен хор" (БТА "Наука е техника", 15.VІ.1965).

А преживяванията на космонавтите в Космоса и барокамерите на Земята преливат от подобни феномени. "По време на такива полети - признават летците - чувствата са откъснати от собственото тяло, сякаш се намират на друго място. Към това се прибавят и слухови, и зрителни халюцинации"... "Това беше някаква протяжна, много приятна мелодия (много подобна на японска музика), която ту се издигаше на много големи височини, ту се спускаше много ниско. При това нейният характер бе неземен: прилича на онази музика, която днес наричат "космическа"; или пък на онази, която представят в цветове и изменящи се цветни гами"... "Следващия път тези слухови халюцинации приличаха на органова музика в помещение с добра акустика. Мелодията бе тържествена и много, много близка на душата ми. Напомняше за най-величествените минути от моя живот. И, заедно с това, лайтмотивът ù беше лека тъга - може би защото самата органова музика настройва тъжно и донякъде мистично…" …"Накрая се вляха гласове на деца и в душата си изпитах такова върховно блаженство, че просто да не повярваш. И всичко това - от някаква си песен... Ето каква омая ме сполетя! ("Психология и Космос", 1968г., стр. 188-192, книга от първия космонавт М.Гагарин и В.Лебедев)

Още нещо: ако любителят на съвременната научна фантастика днес се вглъби в "Чистилище" и "Рай" на Данте, той би изпаднал в законен възторг, защото една малка смяна на някои термини би извела "Божествена комедия" до и над всички колоси на този жанр. Ако темата тук не бе по-тясна и включехме и фантастиката, стотици томове нямаше да стигнат! Няма идея, в която Данте да не се дублира с нея или дори да не я изпреварва. Ако някой би заменил религиозната му терминология с научна, би изникнала цяла нова школа в научната фантастика с маса фанатизирани почитатели... Е, няма да минем без позоваване и на фантасти, и на "контактьори", но все пак заглавието на тази курсова работа ни ограничава.

И така, най-качествените умове на столетието ни облитат времето и пространството, микро и макросвета, проверяват цялата човешка култура от най-дълбока древност до днес и търсят братя по разум от Космоса. "Защо да не си представим - разсъждава Шкловский, - че дейността на разумни, високо организирани същества, е могла да измени свойствата на цели звездни системи - на цели галактики? Може би явленията, които се наблюдават в ядрата на галактиките (включително и нашата) са свързани с активната дейност на високоразвити цивилизации?" ("Вселенная, жизнь, разум" Наука, М., 1962г. – книга със 7 издания досега само в Русия, с общ тираж над 600 хиляди екземпляра).

Защо пък ние да не си представим и ние Данте като герой на съвременен фантастичен роман? Ето: той е пред своя пръв полет във Всемира, и това дълбоко го вълнува:

"Защото там два лъча аз видях да пламват - и да викна жар обзе ме: 96 "О, Хелиос, как вливаш пурпур в тях!" И както грее, с малки и големи звезди, разпръснатият Млечен път 99 и мъчи мъдреците с рой проблеми,... "Рай", ПесенХІV

Днес се говори за митологични и исторически личности, които са контактували с извънземни и са летели из Космоса; някои виждат във Витлеемската звезда космичен кораб; нимбите на ангели и светии понякога поразително приличат на скафандри; няколко хиляди години преди новата ера, в индийския епос "Махабхарата" се описва "небесна колесница" като многодюзен космически кораб, а Рама в "Рамаяна" има оръжие, изстрелващо стрели тъй шеметно бързо, че повече прилича на лазер. Джонатан Суифт в своя "Гъливер" описва Фобос и Деймос съвършено точно астрономически цели 150 години, преди да ги открие с телескоп астрономът Хъл; и пр. и пр. и пр. - днес примерите са хиляди.

В бр.9/1963г. на нашето сп. "Наука и техника за младежта", на с.14 пише: "В Божествена комедия" поетът споменава за 4 звезди, които не се виждат от "нещастните северни страни". Това е съзвездието "Южен кръст". От десетилетия насам учените не могат да си обяснят откъде е могъл да знае за Южния кръст най-великият поет на средновековието. В европейската литература за пръв път се заговаря за него столетие и половина по-късно. Още по-трудно може да се разбере откъде Данте е могъл да знае, че в древността това съзвездие се е виждало и на небето на Средиземноморието. Съвременните астрономи твърдят: преди 5 000 години Южният кръст се е виждал дори от района на Ленинград и Хелзинки. По време на Омир съзвездието се е виждало ниско над хоризонта от района на цялото Средиземноморие. Но Данте е нямало как да знае за това. Как е описал тогава в своята поема звездите на Южния кръст, "чийто блясък е озарявал първите хора"? Поетът тъй ярко и живо описва красотите на това съзвездие, че неволно се налага мисълта: той се е ползвал от разказите на очевидец. Че звездите се местят, е било известно още на древноегипетските жреци и на античните елини. Но нито един от известните на нашата наука източници от древността не съобщава за това, че съзвездието Южен кръст е сияло на средиземноморското небе". Ние оставихме Данте пред неговия нов полет към звездите. Ето, той отлита - с летящ диск или по друг начин?...: Защо в това небе не би могло да ида пак - за него сълзи лея, 108 за него аз копнея, свел чело; по-бърже никой няма да успее да дръпне пръст от огън, както там 111 видях звезда - и се оказах в нея! О, славни светила, о светъл плам, пронизан с мощ, създала моя гений, 114 па бил той малък или пък голям! Бащата на творенията тленни изгряваше и гаснеше под вас, 117 когато лъх тоскански лъхна в мен и когато после в дар получих аз да стигна висшето кръговъртение 120 и вкуся миг от вашия екстаз! Рай", Песен ХХІІ

Скоро той е вече в космическото пространство! Кой би дръзнал да твърди, че следващите стихове не са по описание на Бредбъри, Лем или Франсис Карсак?:

Щом в погледа ми живото светило огледа свойта мощ и красота, 93 и горе, както долу, победило, от небесата пламък долетя във вид на кръг като корона властна - 96 и край звездата в танц се завъртя.

 

Големият американски учен Артър Кларк предсказва, че според темповете, с които се движи днес линията на фундаменталните научно-технически открития, през ХХІ век се очаква човечеството да овладее безсмъртието, невидимостта, антигравитацията, телепортирането на предмети, способността да се вижда миналото и бъдещето, управлението на времето и пространството, възпроизвеждането на предмети чрез вълни и полета. Така е според "Техника молодёжи" (6/1965), но там "случайно" са пропуснали "трансмутация" и "връзка с покойници", което фигурира в коректния превод на "Профили на бъдещето" в българското издание от 1962 г., стр. 30-31. Трансмутация означава биологично превръщане на живи същества. С всички тия чудеса обаче - и незнайно още колко други - са препълнени не само приказките на народите, митовете, преданията и легендите, но и "Божествена комедия" на Данте Алигиери. Да, чудеса! Душата ни е зажадняла за тях повече от всякога.

Павел Вежинов, "Един есенен ден на шосето" 1968г., “Сините пеперуди”, сборник фантастични новели:

- Всъщност, всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса… И едва сега разбира ясно къде се крие причината. То е, защото не може да се примири със смъртта... - Това не е кой знае какво чудо… Безсмъртието на съзнанието не е проблем в съществуващата и възможна природа.

Вселената е непостижима за нас по възможности, време и размери. Но най-умните мислители днес приемат, че би трябвало да съществуват човечества, постигнали и безсмъртието, и невидимостта, и мигновения пренос в която и да е точка на времето и пространството - и какво ли още не! От това следва, че и тук, около нас и в нас, невидими и неограничени, във всеки момент трябва да присъстват космически гости. Строежът на гигантски радиотелескопи, за да се търсят безнадеждно азумни сигнали от безбрежни далечини, е скъпо струваща глупост. Истинският пришелец или коренен обитател е невидим, движи се със скоростта на мисълта или още по-бърже, не умира, явява се, изчезва, лекува мигновено всякакви болести, около главата му или цялото тяло има силен ореол, а с магическата си пръчица може да изсипе в краката ти и злато, и диаманти, и шапки-невидимки или куп летящи килимчета... Ето, най-сетне, и пълният реквизит на един "ангел"... Какво е виновен Данте, че така са наричали в ония времена свободните обитатели на Вселената? Нека, по-добре, да чуем какво е видял:

И ето, че съгледах да изгрява 1968г., “Сините пеперуди, сборник фантастични новели 69 като зора, която засиява: и, както в ранна ранина, едвам в небето замъждукват рой видения, 72 в които вярваш и не вярваш сам - нов облак същества сега край мене във този пламък взе да се върти, 75 край двата други, в диво упоение... О, вечен огън на Духа Светù! Как изведнъж, пламтящ, над мен застана 78 и погледа ми поразен смути... "Рай", Песен ХІV

Ако не ни е достатъчен Артър Кларк, можем да вземем и друг вариант: "Всички наши закони загубват в антисвета смисъла си. Само че, като се преобърнат, добиват знак минус. И, накрая, главното. Физиката на телата с отрицателна енергия е примерно такава, каквато би станала физиката на нашия свят във време, противоположно на нашето. Неосезаемият свят живее в насрещно време - затова е неосезаем. Нашата вселена навсякъде се съпътства от невидима вселена в насрещно време. Нашето утре за нея е вчера. И двете вселени се вместват една в друга и се проникват. Те неосезаемо съществуват и в нас самите, но физически не си влияят. Така всяка една от тях,по отношение на другата,е свят с отрицателни енергии. Това е единство и взаимно отрицание, единство и борба на противоположностите. Това е най-висшият израз на диалектическите закони." (Е.И Парнов, "Дальный поиск", 1963). Ами анихилацията? - Поради страх от нея, астрофизиците отначало пращаха антивеществото в други вселени и галактики. После изведнъж откриха, че половината от звездите в самата ни галактика са антизвезди. Дали са размесени със звездите или се разпределят, съответно, в централната и спиралната част на Млечния път? (Х. Алвен, "Антивещество и эволюция метагалактики", Астрономический журнал, 1965, т. ХІІ, вып. 5). Кога учените ще стигнат до констатацията на древните и средновековните посветени, че свят и антисвят съществуват и на микрониво, без да анихилират, както твърди и Парнов? Засега учените гадаят коя звезда е "наша" и коя "анти" по спина на неутриното. Инак светлината, пристигаща от дадена антизвезда, не се отличава от нашата. Точно тук се натъкваме на една занимателна мисъл: щом светлината е една и съща за двата противоположни свята, то логично е чрез нея обитателите им да влизат в съобщения. И ако радиацията в Космоса е наречена в широк смисъл "светлина", а всяка биопсихична система има радиоатмосфера, то ясно е, че при среща същество и антисъщество би трябвало да се виждат един-друг като светли силуети:

40 Как ярко бе потребно да блестят душите, вътре в слънцето стълпени, та не по цвят, а с блясък да личат! "Рай", Песен Х

Това ни съобщава Данте от висините на своя смайващ полет. Той забелязва, че в тази категориално нова сфера, в която е попаднал, има нещо съвършено ново, което го отличава от "чистилището". А наистина, в "Чистилище" почти навсякъде той описва нещата и съществата в цветове, за разлика от "Рая":

В кръг три жени танцуваха отдясно и толкова червена бе една, 123 че в ален пламък няма да е ясна. До нея - хубавица от смарагд: костта ù даже - фосфорнозелена; 126 а третата - току-що паднал сняг! И водеше ги ту жената бяла, ту другата, със пурпурно тело, 129 в такт с песента - ту пъргаво, ту вяло… А четири, с червено облекло, танцуваха след друга, пак в червено - 132 но с три очи на своето чело!

 

Повдигнах поглед: никога пред мен и в нажежена пещ не са сияли 138 стъкло и злато с образ тъй червен, от този, който моя слух погали… "Чистилище", П. ХХІХ

Така всички картини в чистилището на Данте наистина имат определено планетни показатели, макар и в светещи звуци и багри. А законите на рая му приличат повече на ултрамодерните описания на живота в звездите, според съвременните фантасти. И наистина в "Рай" светлината се отличава по яркост, а не по цвят:

16 И пламъкът, до този миг пламтял, щом почна с мен усмихнат да говори, внезапно стана още по-искрящо бял! "Рай", Песен ХІ

"...Около красивата му глава се образува широк, светъл ореол и три ослепително ярки лъча лумнаха над челото му като звезди. Цялото му тяло излъчваше фосфоресциращо сияние. Той целият беше от огън и светлина." (В.И. Крыжановская-Рочестер, Пенталогия, т. ІІІ, стр.37).

Изобщо, цялата атмосфера на този най-висш от световете непрекъснато вибрира от симфониите на светлината. Дори и там, където рядко Данте загатва за багри, те са прозрачно-импресионистични, едва различими, без яркия контраст на планетно-астралните спектри:

Те имаха лица - огньове живи, криле от нежно злато, и тела, 15 от първи сняг по-бели и красиви. "Рай", Песен ХХХІ

Ако се съди по изобилната светлина, излъчвана от жителите на чистилището и рая на Данте, може да се мисли, че те са потопени във високочестотно електромагнитно поле. Днес именно така се вижда биоплазмата на организмите през Кирлияновия микроскоп. Съществуват вече и цветни аурограми (сп."Техника молодёжи". 12/68, стр.14). "Кирлиян включва Криворотов в трептяща верига и слага пръста му под микроскоп. Гостът, смутен, гледа в окуляра на микроскопа. От порите и каналите на кожата му се излъчва студено синьо сияние, яростно димят протуберанси, цели стада "амеби" пълзят насам-натам, ту сливайки се в някакъв разлюлян огън, ту пак разделяйки се... Криворотов внимателно маха пръста си от микроскопа, гледа го - нищо. Пак го слага под окуляра, но сега картината рязко се изменя: трептят оранжеви, лилави и синкави звезди! - Вие се вълнувате - това измени електрическото състояние на вашия организъм. А кожата е нещо като огледало, отразяващо вътрешните биоелектрически процеси - пояснил Кирлиян, поглеждайки в микроскопа".

...щом почна с мен усмихнат да говори, внезапно стана още по-искрящо бял...

Но да оставим натрапчивите терцини на този заблуден мистик от мрачното средновековие и да видим продължението на разказа за съвременния съветски учен Кирлиян: "...Картината с протуберансите също рязко се изменила: на червен фон бурно се люлее златист пламък, сякаш пробивайки невидима преграда. Почнали седмици на странни експерименти, в които на изследвания се подлагали и "магьосникът", и самият изпитател." (инж. А. Харковский, "Магьосникът влиза в лабораторията", БТА.НТ 18/1969).

Ето още нещо, написано в началото на века:

"Младите ученици-медици загасиха електричеството и настана пълен мрак. Студентите се групираха край големи прибори, намиращи се в дъното на стаята. Чу се леко пращене, после изведнъж лумна широк лъч ослепителна светлина, който се фокусира върху проснатото тяло и прие овална форма. На този белоснежен фон спирално се закълби червеникав дим, изпъстрен с черни точки; а после той се разшири и се появиха, буквално като в капка вода под микроскоп, облаци от микроорганизми! Тези инфузории имаха най-разнообразни форми: едни - дълги като пиявици, други - като нишки или подобни но миниатюрни дракони, на мухи, паяци, скорпиони... ...Пак стана тъмно и се образува яйцевидният, светъл кръг, но тялото и аурата сега бяха съвършено различни. - Сега вие виждате форма на идиотизъм - обясняваше Иварес. - Аурата му е мътносива и черните, разновидни точки, са като разярено гнездо оси - виждате как почти покриват тялото му." (189-190 стр. от ІІІ том на оригиналното руско издание от пенталогията на В. И. Крыжановская-Рочестер, 1909г.).

Само понеже Данте Алигиери е твърде велик и твърде много известен; и понеже е написал един световноизвестен "трилър", лансиран повече от всички негови произведения, съвсем случайно и той не е бил забранен днес от противниците на идеалистическата наука... Преди 6 века италианският поет и мъдрец споделя: не друг, а именно сродната му душа, вечната и Божествена Беатриче, с един замах изчистила пелената от земен прах от зрението му - само с един поглед, с лъчите на съвършено прекрасните си очи, сияещи на много хиляди мили ("Рай", песен ХХVІ, 76-78). А когато влизат в едно общество от неземни жители и Данте ги вижда всичките цветни, тя му обяснява:

19 ...Ако меня цвета си , не се чуди: тук всички, до един, ще видиш да менят по цвят лика си. "Рай", Песен ХХVІІ

В превода на Лозинский на руски език тези стихове са по-други: "Като разберат какво им приказвам, всички събрани тук веднага ще променят цвета си". Ако беше наблюдавал това явление в ада или в нашия съвременен ад, Данте сигурно би изкоментирал кои хора лесно менят цвета си още при първия повей на някой нов политически вятър, без да променят вътрешния си цвят... За подобни хамелеони, които винаги изплуват на повърхността, защото приличат на ползването на тоалетна направо в морето, и нашият Стоян Михайловски се изказва с Дантевска жлъч в своята "Книга за българския народ": "Много високопоставени чиновници са като книгите в една библиотека: най-непотребните ги поставят най-нависоко"…

***

И още един актуален за нас проблем вълнува водения от Беатриче - Небесната Мъдрост. И днес ние си задаваме същия въпрос: а може би разумните същества около нас или в Космоса въобще не ни забелязват, защото сме безнадеждно различни по големина, вид или интелект? В научната фантастика гъмжи от такива сюжети. Други пък считат, че физическите различия са преодолими; при добро желание от страна на по-напредналите цивилизации, интелектуалната дистанция може да се скъси; но мълчанието на Космоса се дължи на етическата ни ненормалност: днес 80% от учените ни въртят манивелата на войната (под "днес" се разбира времето на Хрушчов, който обяви публично този процент в една от речите си). Този процент, естествено, варира с времето, но едва ли в края на века ни картината е по-различна: въпреки частичната демилитаризация, войните и технологиите продължават да убиват методично планетата Земя по-успешно от всички войни досега, взети вкупом, а започват да изнасят смърт и в Космоса.

Но все пак нека се върнем към певеца на средновековна Италия, който също е имал семантични затруднения:

И - радостен, че ме видя – добави духът така възвишени слова, 39 че те ми се показаха мъгляви. Но не нарочно. Ами затова защото всяко негово съждение 42 бе над ума на смъртни същества. Когато неговото вдъхновение отпусна лък, речта му бавно пак 45 дойде до мойто земно разумение... "Рай", Песен ХV

- Ние можем да установим контакт не с когото и да е, а само с такива, които имат определено умствено ниво. Ние разбираме мислите на повечето хора, но малцина проумяват нас. А вие, преди всичко, трябва да ни РАЗБЕРЕТЕ - едва тогава ще ни познаете и ще ни повярвате. - Е, какво тогава? Сигурно могат да ви разбират само разни чудаци? - Така изглежда... Клифърд Саймък, "Всичко живо е трева", 1965 г.

(С по-късна дата тук можем да си припомним веселия френски филм "Зелената планета" - епизода, когато момчетата от другата планета бяха телепортирани на Земята погрешно и се материализираха вместо в Париж, в пустинята... Попаднаха на племе първобитни африканци, които ги приеха радушно. Момчетата казаха телепатично на майка си: "Защо ни каза, че тая планета била изостанала? Ето - тия хора живеят от хиляди години тука и са напреднали като нас - не са разрушили природата; а освен това, владеят и телепатията!"...)

***

Независимо доколко е потвърдена, една интересна теория на съветския физик Г.И.Наан продължава да възхищава учения свят. Основана на Доплеровия ефект и твърдението за разбягването на галактиките, тя обяснява, че "първоначалният взрив продължава и до днес, като от всички страни, в насрещно време и пространство, към средата на вселената летят и се концентрират антигалактики, които в центъра анихилират и се трансформират в "нормални" звездни острови, поемащи своя ексцентричен полет към краищата на сферичната Вселена, където отново се извършва същият процес - в обратна посока и време."

Заедно с това бе открито, че както в микросвета, така и в галактичните простори действат някакви съвършено непознати, "флуидични" закони. На белите звезди-джуджета, например, въобще са невалидни такива понятия като "елементарна частица", "пространство" и даже "време". Тук действат съвършено други, статистически закони, описващи някакви непознати нам състояния на материята" - това са пак думи на Е. И. Парнов. По-късно, американски математици и физици-космолози от школата на Норбърт Винер изчислиха, че тия няколко милиарда години, откогато била съществувала сегашната Вселена, са съвършено недостатъчни, за да се "самосглоби" тя тъй целесъобразно по пътя на случайните пермутации, вариации и комбинации. Разсмяха света и направиха жалки всички вярващи в теорията, че ако сложиш в една пералня месомелачка, разглобена на части, след няколко стотици трилиона години години имало статистически шанс, при въртенето на центрофугата, месомелачката да се самосглоби... Оказа се, че степента на негентропия, т.е. разумна подреденост на Вселената, крещящо говори за наличието на Инженер и Конструктори.

Но образът на концентрично разминаващите се две сферични Вселени, надникващ и от индуските космогонии, прозира и в терцините на Данте, съзерцаващ Космоса:

"Във кръгла чаша, от краищата към средата, бързат водни кръгове навътре и обратно навън, смущавани в сърцевината или в периферията - ето какво видях един ден аз ясно в ума си!" ("Рай", Песен ХІV).

Този паралел, наистина, може да случаен, но може и да не е. Защото дълбокият Дантев познавач Голенишчев-Кутузов съвсем ясно тълкува: "Разстоянието между висшата сфера на светлината и нисшата – "подлунната" - е огромно. И, все пак, между крайните прояви на светлината и земната субстанция няма прекъсване. Погълната от материята, светлината отново се изтръгва от нея, възлизайки към Първоизточника" (стр. 486 от цит. изд.).

***

13 Възлязохме на седмото сияние…"Рай", Песен ХХІ

Устройството нa Дантевия рай е крайно любопитно, а още по-интересен е начинът, по който дори и гостите там пътуват чрез мигновено озоваване. Само най-авангардните писатели днес се осмеляват да изхвърлят завинаги хвърчащите тенекии из Космоса и да принудят героите си да се преместват незабавно - като всички нормални обитатели на Всемира. Чуйте един диалог на съвременен интелектуалец с делфините:

- Но ние изпращаме вече хора в Космоса! - рекох аз. - Да, именно "изпращате"… С взрив и метал. Затова ще срещнете там само огън и лед, прах и звезди. Защото не искате да повярвате, че просторът е даденост на духа. - Както времето на пространството ли?… - запитах аз, но се прекъснах екзалтирано: - Да променя! Човекът е призван да променя и създава! - И това сте разбрали погрешно - отвърна той. - Вие, както и ние, можем да променяме и създаваме само себе си. Така правят всички разумни същества във Вселената, защото тя непрекъснато се създава. А вие сте се заели да нагаждате веществото към телата си и не забелязвате как духът ви си остава същият, как умират в него ония сили, чрез които единствено може да се проникне в действителната Вселена. Впрочем, отделни хора знаят това и ние сме ги срещали между звездите…" (Любен Дилов, "Още по въпроса за делфините")

В Дантевия "Рай" обикновено виждаме мигновено възлизане от сфера в сфера. За кой свят, за коя Вселена тогава, наистина, говори той? Наименованията на сферите са взети от астрономията - следователно, от гръко-римската митология. Но читателят съвсем не възприема "сферите" на Данте и школата му като малки, веществени слънца и планети. Те са наредени концентрично една в друга като "матрьошки", макар и това да е пак това е пак триизмерно описание.

Ние сме свикнали да мислим по Нютоновски. А Данте си позволява да мисли като Айнщайн - и дори следайнщайновски. Особено в светлината на интерпретации като тази на мъдреци от ранга на Голенишчев-Кутузов: "Деветото небе в Дантевия "Рай" привежда в движение всички останали и има пределна скорост, т.е. скоростта на светлината, стремейки се да постигне пределната неподвижност на Емпирея. Неподвижността и най-стремителното движение по този начин сякаш се сливат, не сливайки се" (стр. 486).

И тъй ние, водени за ръка от този удивителен гост от бъдещето, роден преди шест века в Италия, сме на ръба на триизмерната Вселена. Има ли нещо оттатък? Интересно... Четвъртата сфера на "Рай" е Слънцето - четвърто поред в геоцентричната система на средновековието и астрологията, като се има предвид и Луната. Но Слънцето, т.е. плазмата, е и четвъртото състояние на материята; а, още по-смело казано, то е генераторът на фотони, на границата между третото и четвъртото измерение. Има една такава мисъл в България: "Материята е кондензирана енергия, енергията е кондензирана светлина; светлината е кондензирана мисъл, мисълта е кондензиран дух, духът е кондензирана любов, а любовта е проява на Бога". Тази седморна стълба на реалността се счита за скеле на цялата минала, настояща и бъдеща наука. Айнщайн откри с гениалната си формула връзката между първите три. Данте и най-добрите съвременни учени прескачат отвъд, търсейки мост между светлината и мисълта.

"Четвъртото измерение е математически, а не физически феномен - би възразил някой. - Най-много може да се трактува като време, но и това е спорно". На дразнещите се може да се препоръча книгата "Четырехмерность пространства и времени" от братя Мостепаненко, издадена от "Наука", М. през 1966г. На стр. 156 четем: "Има ли смисъл да се говори за възможността да съществува въображаем свят, с който практически не можем да влезем в никаква връзка? По наше мнение, няма основание да се отрича такава възможност, в следния смисъл: лесно е да се съгласим с това, че на всеки етап от човешкото познание съществуват непознати явления на Природата, с много от които човек засега не встъпва в никакви контакти. Но не е ли вярно, че макар и с това множество от "затворени в себе си" комплекси от явления или "светове" засега науката да не е открила начин за директно контактуване или обмяна, все пак тяхното съществуване се предвижда теоретически? Може би, рано или късно, ще бъдат открити подобни типове взаимоотношения, при наличието на които постижимостта на тези "светове" ще ни се представи в нова светлина? Сега нямаме възможност по-подробно да разгледаме този интересен проблем, но трябва да се отбележи, че разработването му е важно не само за философията, но и за релативистичната космология, тъй като, по принцип, са възможни решения на уравнения от общата теория на относителността, ДОПУСКАЩИ наличието на такива въображаеми светове."

Уместно е тук да се напомни, че Артър Кларк и други светли умове на човечеството също се борят за доказването на четвъртото измерение като физическа величина. В литературната фантастика това отдавна се експлоатира. Страхът от него не е толкова математически, физически или философски, колкото идеологически: да не се заблудим случайно да го третираме теистично и идеалистично - "грехът" на почти всички най-големи учени в миналото и на мнозина днес... Гностицизмът на Данте и в този случай е без сравнение:

О, блясък висш, във който се завърнах! О, дивна твърд с триумф неотразим - 99 вдъхни ми мощ да кажа как те зърнах! Виделината в тебе прави зрим Създателя на цялото творение, 100 захласнато в Твореца си любим. Тя прави кръг с ТАКОВА измерение, че би обхванал дивен небосвод, 105 от Слънцето по-ширен без сравнение! "Рай", Песен ХХХ

Отдавна се знае колко е предан Алигиери на принципа на троичността. Трите кита, на които се крепи древният свят, възкръсват в троеликия Бог на всички основни религии, особено на християнството. Архитектониката на "Божествена комедия", по съвършен и безкомпромисен начин, олицетворява триединствето на Отец, Дух и Син; ад, чистилище и рай; дух, душа и тяло и т.н. Във философските дисциплини постоянно се натъкваме на триади: мисъл, чувство и воля; теза, антитеза и синтеза; субстрат, адстрат и суперстрат; форма, съдържание и смисъл; идеално, материално и реално; понятие, съждение и умозаключение; начало, развитие и край. И в Природата е пълно с триади: и тук третото обикновено е резултанта, синтезатор на полярността: сперматозоид - яйцеклетка - зародиш; електрон - протон - неутрон; ендодерма - мезодерма - ектодерма; положителен, отрицателен и нулев заряд; ляв, десен и нулев спин... Милиони триади! Но - да чуем певеца на вечна Италия:

139 Отделно ли, съвместно ли били, земя и дух танцуват съвършено: от ТРОЕН лък са трите им стрели. "Рай", Песен ХХІХ

Така принципът на съвършенството е здраво кодиран във всички троични системи на философията и живота. Всяко трето е логичен завършек, резултанта и плод на акция и реакция. Този стремеж към затваряне на системата е родил в "Рай" идеализма, абсолютизма и метафизиката, въпреки иманентната диалектика на Данте:

43 И щом се облечем в туй ново тяло, то нашето предишно същество ще стане БОГ, завършено изцяло! "Рай", Песен ХІV

Не е нужно много търсене, за да се разбере, че противоречието, еволюцията и диалектиката доминират в Дантевото "Чистилище", където се осъществява срещата с Беатриче - Вечната Половина, Сродната Душа или Небесната Мъдрост, символизирани все от числото 2, според кабалисти и философи на всички векове. Не е невъзможно в този случай да се разработи и веселата тема "Чистилище" на Данте и модерната биология (психология, диалектика, екология…); и ... не толкова веселата "Дантевият "Ад" и модерната политика"...

... Субстрат, адстрат и суперстрат; свят, антисвят и ... суперсвят! Самата аналогическа абстракция води до необходимостта от света, изведен на върха на перото в съвременната математика и физика. "Суперсветът", значи, единствен може да спаси положението, тъй като триизмерната ни Вселена и дори антивселената отдавна губят по точки и в микросвета, и в отвъдрелативните феномени, и в белите звезди-джуджета.

115 И аз, пиян от свръхсияние, и тънещ в ясна глъбина, съзрях три равни кръга, в разни цветни гами! 118 Взаимно отразени ги видях -Ирида както от Ирида стана. А третият бе плам, роден от тях…"Рай", Песен ХХХІІІ

Три години по-късно авторът на настоящата курсова работа е вече студент в ІV курс българска филология и попада на научните съчинения на българина Петър Берон (1795-1871) от средата на ХІХ век - вулканичен океан от научни визии и открития!

"Един от малкото български учени енциклопедисти, просветител, реформатор на учебното дело в България. Роден в гр. Котел. Учи в родния си град и Букурещ; посещава лекции по философия в Хайделберг. През 1831 г. завършва медицина в Мюнхен с докторска дисертация по гинекология и акушерство - един от първите научни трудове по медицина, представен и защитен от българин и написан на латински език. През 1832-1841 г. е лекар в Крайова. След 1843 г. се установява в Париж, посещава с научна цел Лондон, Берлин, Виена, Прага и Атина. Владее 9 езика, пише на 6. Издава на френски, немски и английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома. Създава първата натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение „Панепистимия" („Всенаука") (1861-1867). Съдейства за развитието на просветното дело в България, като изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители. Съставя (1824) първия български учебник - „Буквар с различни поучения", станал популярен под името „Рибен буквар", с който пропагандира принципите на светското образование. Застъпва се за въвеждане на взаимното обучение и на звучния метод при усвояване на четенето и за девическо образование. Разработва въпроси от областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката. В обобщен вид, философските му възгледи са изложени в кн. „Славянска философия" (на немски език, 1855). Завещава значителна част от голямото си състояние за развитието на българската просвета. Убит в имението му в Крайова." Информацията е взета от:

 http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/100.html

Докато марксистите го наричат "карикатура на гения"(Тончо Жечев), по света се отварят все повече и повече институти по беронология и се правят смайващи открития и изобретения, черпейки от научните му трудове, написани в оригинал на 6 езика - всеки от по 500-1500 страници. На нас, разбира се, ни се поднася само неговият "Рибен буквар"... и от десетките му трудове на този велик български и европейски гений досега е преведена на български само "Славянска философия" - за кумова срама. В неговата "Панепистема" на френски език откриваме, че големият ни мислител също търси произхода на света, както повечето крупни философи- онтолози, и предлага своя собствена система: Първодвигателят бил докоснал "пикно-електросферата", тя взаимодействала" с "арео-електросферата" - и от интерферентните им вълни се родила "иридо-електросферата" (забележете - "Ирида както от Ирида стана" - значи и Данте, и Берон са малоумни идеалисти, непознаващи мъдростта на елинизма...), която пък взаимодействала вторично с първите електросфери и родила спектрите на светлината и топлината. Техните комбинации създали химическите и физическите елементи. Д-р Петър Берон конструира още като студент уред за безболезнено раждане; извежда по свой път, десетки години по-рано от Айнщайн, формула за теорията на относителността, предвижда със собствен математически, физически и химически гений най-фундаментални открития, за които се досеща отчасти едва съвременната наука.

Трите "кръга" на модерната Вселена са неутралните, положителните и отрицателните частици (или вихри, заряди, въртящи моменти); плюсът и минусът на материята имат адекватно и противоположно отражение в минуса и плюса на антиматерията ("Взаимно отразени ги видях"). "А третият е плам, роден от тях" - това трябва да е живителният фотон, който бразди просторите на Всемира! Идем ли още по-далеч, десният и левият спин на неутриното и антинеутриното реализират принципа на симетрията и в "неутралния" свят. Ето къде може да се търси пак диалектиката - защото цялата Битие, от край до край, е пронизано от нея!

А какво бихме казали за частица без заряд и спин?

Днес някои астрофизици и космолози са склонни да виждат схемата на света по следния начин: Ето как изглежда на фигурата, включена на това място в тази курсова работа: триъгълник на Вселената (обърнат надолу триъгълник, в чийто ляв ъгъл има +, в десния минус, а в долния връх - нула). Върху този триъгълник, преплетено, е начертан друг триъгълник, с върха нагоре - триъгълникът на антивселената. Горният връх е отбелязан с нула, долният ляв с минус, а десният - с плюс)

В най-забутаната мрачина на древността някой си "тиран развратен" (думи на Христо Ботев за Соломон), между другите глупости, е утвърдил и една космогонична фигура с точно същия вид...

(Фигура на Соломововата звезда)

Ако си позволим сега да прибавим и триъгълника на спиновете, ще получим Дантевия принцип на деветката (кръгове, сфери, небеса). Получават се три триъгълника: свят - суперсвят - ултрасвят.

(Триъгълниците тук са извъртени един върху друг така, че се получава 9-върха звезда, с надписи по върховете им: І ( - нула, плюс, минус; ІІ ( - анти-нула, анти-плюс, анти-минус; ІІІ ( - нулев спин, десен спин, ляв спин)

Не само "суперсветът", но и "ултравселената" отдавна крещи със всичка сила във формулите на ядрената физика. Но в основата на Всемира се корени все числото 3: три триъгълника на Три Вселени.

Ултравселена, антивселена, вселена… Понятието "Всемир" се осмисля поновому.

139 Аз вярвам в ТРИ лица, Които вечно единство и троичност тъй крепят, че вместват Абсолют и бързотечност. "Рай", песен ХХІV

Сега, при редактирането на този материал се сещам, че 25 години по-късно прочетох книгата на Стивън Хокинг "Вселената в орехова черупка". Той дава модел на базалните неутрони, почти идентичен с горния. Макар и инвалид в количка, той се слави като "съвременния Айнщайн" по фундаменталността на своите открития, а книгите му са неизмеримо по-солидни и луди от всички изложени мисли и цитати в настоящата курсова работа на някакъв си първокурсник, студент-българист от 60-те години, макар и Хокинг да е убеден атеист и материалист... Ех, да имаше кой да я преведе и му я изпрати... Какво ли би видял той, геният, в "Чистилището" и "Рая" на Данте, ако би се амбицирал да ги прочете в оригинал? Божидар Палюшев цитира името на въпросния студент в книгата си "Физика на Бога" като "първият в България, който ни обърна внимание върху тия неща", а самият Хокинг е прочел книгата на Палюшев и се произнася: "Аз съм заклет атеист и, разбира се, за мен Бог не съществува, но „Физика на Бога" е елегантна и добре изградена теория, над която, предполагам, че физиците много ще работят." Ето отзивът на издателя на превода на тази книга на руски език от изд."Астрель",2003г.: "В книге освещены наиболее важные и характерные моменты в фундаментальной физике, проявляющие определенные черты новой научной парадигмы, которая, по своим масштабам, охвату и глубине знаний не имеет прецедентов в истории науки, и способствует революционным изменениям во многих областях общечеловеческой культуры. Определенно место физики Бога в контексте естественных и гуманитарных наук, ее взаимосвязь с идеями, лежащие в основе Библии. Авторская концепция, изложенная в книге, популярна на Западе и находит все больше единомышленников в мире"

http://www.bookler.ru/bookbuy/5/1314615.shtml

 

 

26.07.2019 г. 15,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Двѣ хиляди години християнитѣ не можаха да приложатъ Христовото учение; затова въ свѣта ще дойдатъ най-проститѣ хора, ТѢ ще го приложатъ, ТУЙ е рѣшението! Вие, женитѣ, сте най-„проститѣ” — ВИЕ ще го приложите! За жената нѣкои казватъ прѣзрително, че била „крава”… - Да, казвамъ - съ тия „крави”, съ ТѢХНОТО млѣко вие се храните! И ще БЛАГОДАРИТЕ на тия „крави” вие, мѫжетѣ - на ВАСЪ казвамъ! Сега на ЖЕНИТѢ - на ВАСЪ казвамъ: СТАНЕТЕ! И изъ затворитѣ - НАВЪНКА! Ако се ожените въ затвора - ЗАТВОРНИЧЕТА ще имате.”

(1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922:222-223)

ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ ПО РАБУЗИН, АНАЕЛ И ИНДИЙСКИ МОТИВ

 

 

26.07.2019 г. 23,46 ч.

 

10 РАЗКОВНИЧЕТА В 10 ИЗРЕЧЕНИЯ! Повторението на тази илюстрация отново поставя ребром въпроса: КОИ СА НИ ИСТИНСКИ "СВОИТЕ", КОИ СА НИ ПРИОРИТЕТИТЕ? Не че не трябва да се грижим за котки, кучета и хора от по-ниска еволюция, но в какъв процент от времето ни?

УЧИТЕЛЯТ: „Ще идете при СВОИТѢ си. При кои? — При ония, КОИТО ВИ ОБИЧАТЪ И КОИТО СѪ СЕ МОЛИЛИ за васъ. ПЪРВАТА ви длъжность е да отидете при тѣхъ и да имъ кажете, че ТѢХНАТА МОЛИТВА Е ПОСЛУШАНА. И сега ВСИЧКИ трѣбва да идете при своитѣ! На женитѣ казвамъ: да обичате вашитѣ мѫже, КОИТО СЕ МОЛЯТЪ И РАБОТЯТЪ ЗА ВАСЪ! На мѫжетѣ казвамъ: да обичате вашитѣ жени, КОИТО СЕ МОЛЯТЪ ЗА ВАСЪ. На братята казвамъ: да обичате вашитѣ сестри, КОИТО СЕ МОЛЯТЪ ЗА ВАСЪ. Молятъ се съ молитва - разбирамъ, КОИТО РАБОТЯТЪ ЗА ВАСЪ. ЛЮБОВЬТА Е РАБОТА, СЕРИОЗНА РАБОТА!” (1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922: 226)

1.Роденият от Бога вечно отива или се връща при ИСТИНСКИ СВОИТЕ си, дори и когато му се налага периодично да е при несвои. Нероденият от Бога или закъсалият душевно живее постоянно между несвои и никога не отива при ИСТИНСКИ своите си - или прави това много рядко, за него те никога не са приоритет. А най-закъсалите душевно взимат несвоите за свои. При това роденият от Бога има ПОВЕЧЕ от едни свой, понеже е казано „СВОИТЕ” – в множествено число. Нещо повече, той не възприема тази дума в притежателен смисъл, защото ИСТИНСКИТЕ свои не могат да бъдат собственост.

2.Кои са СВОИТЕ? – Тия, които ни обичат. А закъсалите душевно отиват при такива, които НЕ ГИ ОБИЧАТ, или които ги обичат КОРИСТНО. Но и във втория случай няма обич, понеже користта е киселина, която разяжда обичта неизбежно или въобще ни ù дава да възникне.

3.Кои са ИСТИНСКИ своите, тоест тези, които ни обичат ИСТИНСКИ? – Явно тия, които се МОЛЯТ за нас. Но значи ли това, че безверникът, който никога не се е молил на Бога, или вярващият, който не се е молил специално за нас, не ни обичат истински? - Или който РАБОТИ за нас, ТОВА е неговата молитва, даже когато не е религиозен?

4.Кога можем да изпълним ПЪРВАТА си длъжност в живота - да кажем на своите си, които ни обичат истински и се молят за нас, че молитвата им за нас е ПРИЕТА? Не е ли само тогава, когато сме свързани лично с Бога и научаваме това от НЕГО? Или можем да го научим от някой ангел или от човек, който е свързан с Бога? ПРИ ТОВА, ЧУТА САМО ОТ БОГА – ИЛИ И ОТ САМИТЕ НАС? Защото ако БОГ чуе молбата и молитвата за нас на този, който ни обича, а НИЕ не я чуем, как може да се стигне до разбиране, обмяна и решаване на проблемите? До изобилен и пълен живот със СВОИТЕ, т.е до главния дар на Божията Любов? СВОИ ли са ни тия, които не знаят какво е изобилен и пълен живот или не искат, не могат да го обменят и раздават така? Още нещо: думата "чувство" произлиза от "чувам"- способността на сърцето, родено от Бога, да ЧУВА другия и проблемите му. Но с какво думата "ПОСЛУШАНА" в мисълта на Учителя е повече от думата "ЧУТА"? Достатъчно ли е само да ЧУЕМ ближния - или трябва и да ПОСЛУШАМЕ Бога? Молбата на Бога в ближния да му помогнем НА ДЕЛО? ("Изявената, провената и осъществена Божия Любов")

5. Към кои ВСИЧКИ се обръща Словото в случая: конкретните присъстващи на беседата, всички ученици на Учителя или всички човеци с дух и душа в цялото човечество? Лесно ли може да се реализира това от повече хора или от ВСИЧКИ, след като Учителят твърди, че до края на 1921 г. е имал само ДВАМА истински ученика, и то изпълнили задачите си наполовина?

6.Жените трябва да обичат мъжете си само тогава, когато мъжете им СЕ МОЛЯТ И РАБОТЯТ ЗА ТЯХ. Но какво значи ИСТИНСКА работа за ближния - понеже стотици милиони мъже работят цял живот за жените си, но всички пак остаряват и умират? Оттук става ясно и това, че истинският мъж на една жена не може САМО да се моли или САМО да работи за нея – трябва да извършва И ДВЕТЕ неща. Не произтичат ли всички нещастия на жените от това, че те се опитват да обичат мъже, които не се молят и не работят за тях истински?

7.Защо тук е казано мъжете да обичат само такива жени, които се МОЛЯТ за тях? Защо не е казано, че трябва И ДА РАБОТЯТ за съпрузите си, каквото е изискването при мъжете по отношение към жените им? Или думата е пропусната, но се подразбира?

8.Същия въпрос задаваме и на братята, като трябва да се уточни дали става дума само за сестрите ни по кръв - или за всичките ни духовни сестри, които се молят за духовните си братя?

9.Не е ли ГВОЗДЕЯТ на обяснението в това, че молитва за своите всъщност значи РАБОТА за тях?

10.Не е ли ТОТАЛНОТО разковниче в твърдението на Учителя, че работа е всъщност ЛЮБОВТА, и то СЕРИОЗНА РАБОТА - МОЖЕ БИ НАЙ-СЕИОЗНАТА В СВЕТА? Но какво е любов и как се изразява конкретно тя?

ПОДРОБНАТА РАЗРАБОТКА НА ЕДНА МИСЪЛ ОТ СЛОВОТО БОЖИЕ, каквато бе направена тук, не е акробатика с думите – самоцелни софизми, мъдрувания. Необходимо е всестранно задълбочаване на въпросите и размислите ни върху всяка мисъл и дума от беседите, което се препоръчва не само като самостоятелно упражнение, НО И ПРИ КОЛЕКТИВНИ ОБСЪЖДАНИЯ. В много кръжоци и в духовните събрания наблюдаваме само молитви, песни и четене на беседи, но не и обсъждания, развиване на теми, както е правено в Специалния Клас при Учителя. Едното е подходящо за сутрешните сбирки, за да не се нарушава Присъствието и мистичността, обаче следобед и вечер трябва да има въпроси, разговори, четене, обсъждане на теми. И ПРАКТИЧЕСКО РЕШАВАНЕ НА ПРОБЕМИТЕ НА ВСЕКИ ОТ СТРАНА НА ТИЯ, КОИТО ТВЪРДЯТ, ЧЕ СА ОТ "СВОИТЕ"!

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Излѣзте отъ затворитѣ си, идете при своитѣ, и тогава ще започне единъ новъ животъ, ще се отворятъ нови хоризонти въвъ вашия умъ, вие ще станете ясновидци."

 

27.07.2019 г. 20,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Стани!“ - казва ангелътъ. Този вашъ ангелъ азъ го виждамъ вече. Не само единъ ангелъ виждамъ, а много ангели! Сега вие ме гледате: „Далѝ нашиятъ Учитель право казва?“ – Виждамъ: АНГЕЛЪ стои отгорѣ и ви зове!”

 

(1921.12.12н.Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922:228)

 

27.07.2019 г. 19,00 ч.

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА БАЗАЛНИ ДОМИНАНТИ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ, които от небожествените се отричат или презират:

 

УЧИТЕЛЯТ: „Да, сега трѣбва УТРОБАТА ви, вашиятъ УМЪ и вашето СЪРЦЕ да заиграятъ!” (1921.12.12н. Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922: 227)

 

 

27.07.2019 г. 14,38 ч.

 

СЕРИОЗНОСТТА КАТО ГОРДОСТ, СУЕТНОСТ, ПРОСТОТИЯ, ЗЛОСТ ИЛИ ТЕАТЪР : : СЪЗНАТЕЛНИЯТ ЖИВОТ КАТО ВЕСЕЛИЕ.

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ казвамъ: не съмъ сериозенъ. Защо? — Защото този занаятъ не съмъ го училъ. Когато почна да го уча, и азъ ще бѫда сериозенъ, но сега не съмъ… И тъй, бѫдете свободни - да се създаде тази атмосфера на любовь. Да започнемъ съ любовьта, съ истината, която внася свобода;” (1921.12.12н.Стани и опаши се! СИЖ4.Еди1922: 227)

 „Какво правят съвременните хора? - Те стоят сериозни, замислени - искат да минат за умни, за учени хора…”( 8 септември 1929 , „Стотникът”)

„А пък гледам - някои от вас тук сте „специалисти”... Вас ви трепери сърцето да намерите някои гнили плодове! Като ги намерите, усмихне ви се лицето. Гледал съм тук някои сестри: като намерят някой гнил плод, светне им лицето. А пък като намерят някой добър плод, станат сериозни. Сега как ще ми обясните защо сестрата се радва, когато намери гнилия плод, и става сериозна, когато намери добър плод? Когато не обичаш някой човек и като ти кажат, че извършил някаква погрешка – това е един гнил плод, – тебе ти стане приятно. Като не обичаш човека, кажат ти някаква добродетел за него – станеш веднага сериозен. Нали е така? Факт е, но да се обясни психологически. Защо се радва човек на погрешката на едного, когото не обича, а при доброто, което прави, става сериозен? Първо, онзи, който се радва на погрешката, той е ДЯВОЛЪТ. Ако ти се зарадваш - ДЯВОЛЪТ в тебе се радва! Щом кажеш доброто за едного, когото не обичаш, дяволът става сериозен./…/ Някои дойдат при мене - искат да се покажат много сериозни…”( 6 март 1940, „Съвършенството”)

„Защо са сериозни? - Защото искат да заповядват!” (12 юли 1942, „Ново раждане”)

„Когато вършим едно престъпление, много сериозни ставаме.”(15.XI.1942, „Животът е по-драгоценен”)

„Съвременните религиозни, съвременните набожни хора ти казват: „Трябва да бъдеш сериозен!” - /Там е работата, че и да си сериозен към с тях/, няма на какво да разчиташ. Всички религиозни се молят ДРУГ да работи, пък те да ЯДАТ…”( 21.VII.1940, „Нито тържик, нито тояга”)

„На някой не му стига умът - всякога е сериозен.”(пак там)

„Смехът е благословение! Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце.”(15 май 1938, „Главните точки”)

„Особено трябва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човек лесно мъчнотиите в живота. По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва. Животните, в сравнение с човека, не са весели, те са повече тъжни, сериозни. Обаче в присъствие на човека и те стават весели, възприемат неговата веселост.”(25 март 1928, „По пътя на природата”)

„Тези, на които очите са вдлъбнати, малко говорят, постоянно са сериозни, сериозно гледат. Като започнат да хлътват очите, започва стомахът да се разваля. ”( 18.VII.1943, „Второ отделение”)

„Някои от вас сте били весели, след туй забелязвате: постепенно туй ваше веселие се премахва и ставате по-сериозни, по-замислени. Щом започнете да остарявате, стомахът става неразположен.”(29 май 1940, „Двата принципа”)

„Гледам по вашите лица една черта на песимизъм - много сте остарели, много сте сериозни. Ще напуснете вашата сериозност! /…/ И в МИСЪЛТА човек трябва да е радостен!”(13 октомври 1935, „Ще хвърля мрежата”)

 

„Някои хора са много сериозни, когато са влюбени. То е ПРЕСТРУВКА, сериозността! Стиснал устни…Кажете: „Господи, ще ни простиш за голямата погрешка, която сме направили досега, че не сме се усмихвали. Като не се усмихваш, не е ли престорено? Сериозен като си, не е ли престорено? - Усмивката е естественото състояние на човешкото лице! Вън от усмивката, всичко е престорено. Единствено естествено положение на човека е усмивката! Човек се усмихва, понеже е доволен. Някой път е весел - усмихва се. Усмихвай се на хубавата мисъл, която Бог му е дал. Усмихвай се на хубавото желание, което изтича от сърцето му. Усмихвай се на действията на своята душа! Радвайте се и се усмихвайте на вашия ум! Радвайте се и се усмихвайте на вашето сърце! Радвайте се и се усмихвайте на вашата душа, за да ви се радва и Господ, Който ви е пратил на света да извършите волята Му.” (13 декември 1942, „Усмихвай се!”)

 

 

27.07.2019 г. 21,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „За раждането на едно дете има 5 милиона кандидата - и само едно от тях ще дойде. Другите чакат. /…/ И жена ви, и децата ви да рисуват; и вие!”(9.II.1941, „Благословен!”)

И ПРИ ВСИЧКО ТОВА НИЕ, ДУХОВНИТЕ ХОРА, бистрим с часове мъдростите на Словото, Делото и Същността, а в същото време едно дете край нас копнее до сълзи да му обърнем внимание, да си поиграем на криеница, да го помилваме. Страшно нещо е духовният егоизъм, чудовищно! Има ли нещо по-важно от детето? Има ли у някой духовен човек химически следи от любов и съвест? Ако се намери такъв, той напуска сладките приказки и се посвещава на детето ТОТАЛНО. Ето резултатът от едно такова нещо днес: всички тия неща бяха направени само за няколко минути от 6-годишната Благобела. Но това нямаше да стане, ако някой не бе застанал до нея с цялото си внимание.

 

 

29.07.2019 г. 12,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Много „велики добродѣтели” сѫ велики прѣстѫпления, а много „велики прѣстѫпления” сѫ велики добродѣтели.”

(1921.12.18н.И Петър се грееше.СИЖ4.Еди1922:230)

 

29.07.2019 г. 13,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не мислете, че човѣкъ съ гладко лице и хубави очи е винаги добъръ човѣкъ. На небето е тъй, но на земята не е тъй. Азъ оспорвамъ това. Коя земя дава най-хубавия плодъ: бѣлата или черноземътъ? - Разбира се, черноземътъ. Нѣкой казва: „Да бѫдемъ бѣлички!“ Ама ако искаме да родимъ житце, трѣбва да бѫдемъ чернички... Слѣдователно, външната чернота не е лоша.”

(1921.12.18н.И Петър се грееше.СИЖ4. Еди1922:242)

 

ХУДОЖНИКЪТ Е KEITH MALLETT от Пенсилвания, род.1948 г.

 

 

30.07.2019 г. 09,32 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Зная ЕДНО нѣщо: че който познава Бога на Любовьта, той ОЖИВѢВА и за него животътъ добива ПЪЛЕНЪ смисълъ. Той става гражданинъ на Великото Царство И ВЪ МАТЕРИАЛНИЯ, И ВЪ ДУХОВНИЯ СВѢТЪ. Досега се проповѣдваше, че човѣкъ, като стане християнинъ, трѣбва да напусне търговията и всички да бѫдатъ свещеници… Азъ проповѣдвамъ обратното: не свещеници, попове, професори трѣбва да бѫдемъ, ами ВСИЧКИ ТРѢБВА ДА СТАНЕМЪ СЛУГИ, СЛУГИ НА ВЕЛИКИЯ ГОСПОДЪ НА ЛЮБОВЬТА! Разбирате ли? Всички да станемъ СЛУГИ — и мѫже, и жени, и дѣца! Мѫже, жени и дѣца - ВСИЧКИ да служимъ.. Но не, разбира се, да има остенъ и картечници отподирѣ ни. Отсега нататъкъ, като се срещнете, не да казвашъ: „Г-нъ началникъ“; а „г-нъ слуга“. Не: „Почитаема г-жо баронесо“, а „г-жа слугиня“…” (1921.12.18н.И Петър се грееше.СИЖ4. Еди1922:242)

 

 

 

ЛЮБОВТА ДАВА ВСИЧКИ БЛАГА : : Къде е ЖИВИЯТ Христос? - Той може да бъде и в едно куче! АКСИОМА: Християнин е онзи, който ближе раните ти, говори благо, утешава те, приласкава те, дава ти минимум половината от имота си, по принцип ВСИЧКО дава. Божи човек може да бъде и атеист. Да съобразим сега колко християни и Божи човеци познаваме.

УЧИТЕЛЯТ: Любовьта е една СЪЗНАТЕЛНА сила, която ВСѢКОГА може да те стопли и да снеме тежестьта отъ сърцето ти! Любовьта нѣма да те държи гладенъ: Любовьта е ОНАЗИ сила, която дава на хората ВСИЧКИ блага. /…/ НѢМА исторически Христосъ, НѢМА космически Христосъ. Има единъ ЖИВЪ Христосъ на Любовьта, Който живѣе СЕГА въ нашитѣ души — въвъ всѣко благородно побуждение вѫтрѣ въ нашата душа. ТОВА е то - ЖИВИЯТЪ Христосъ! Далѝ е Той въ сърцето на единъ простъ човѣкъ, на единъ сѫдия, на единъ бѣденъ човѣкъ, на едно животно — все едно. Азъ съмъ виждалъ кучета да ближатъ рани - и много кучета сѫ излѣкували ранитѣ на своя господарь. Съзнава кучето, то казва:. „Господарю, азъ зная, имамъ опитность отъ себе си: като имамъ рана и почна да ближа мѣстото, ближа, ближа - и тя оздравѣе.“ А туй „близане”, да ви го прѣведа: скръбно е нѣкому сърцето - кажи му една сладка дума, друга сладка дума… /…/ И най-послѣ, напомнете му, че ИМА единъ братъ въ свѣта, който ½ отъ имането си ще даде за него. Това сѫ сладкитѣ думи, това е Любовьта.“ (1921.12.18н.И Петър се грееше.СИЖ4.Еди1922: 243/247)

 

 

31.07.2019 г. 20,13 ч.

 

ДУХОВНАТА РЕВНОСТ ВИНАГИ ПРАЩА НЯКОГО НА КЛАДАТА. Не всякога директно, обаче щом има злоба или неприемане в някой духовен човек, колкото е по-мощна злобата и мисълта му, на толкова повече паяци, хищници и палачи той предава посланието си. Личната астрална ревност няма по-малка вина.

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкой пѫть мѫжътъ е наклалъ „огъня” на жената и тя се грѣе: „Ее, Маро, кѫдѣ си ходила днесъ?...“ - Пакъ нѣкоя лъжа - нѣкоя „дубара“; и послѣ - метне го... Върне се мѫжътъ отвънка, ЖЕНАТА наклала „огънь”: „Ти кѫдѣ си билъ досега?!...“ И ТОЙ я метне и казва; „Еди-кѫдѣ си бѣхъ…“. - Не, не бива да има „мѣтане”. Обръщайте внимание на ДОБРАТА страна на живота. Въ какво седи тази философия? - Ако имате мѫжъ и той обикаля нѣкоя жена, по-умна отъ тебе, или ако тя знае да свири, а ти не можешъ да свиришъ и този мѫжъ казва на тази жена: „Ти издигна женитѣ въ моитѣ очи!“, — ти благодарù на Бога, че този мѫжъ е съ тази жена. Ти я считашъ за лоша, но той, ако вие му прѣчите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упѫти!“ А сега тя е въ стаята ви вѫтрѣ: „Нѣмамъ вѣра въ него….“ - Не, не, ИМАЙ вѣра и въ твоята сестра и въ твоя мѫжъ! ТУЙ е то характеръ! ВЛОЖÙ ДОБРИТѢ СИ МИСЛИ: тогава и тя, и той ще се издигнатъ. Жена отива при нѣкой мѫжъ - най-близката му трябва да ù каже: „Ти издигна моя мѫжъ въ моитѣ очи!“. Ако тя не е съ този мѫжъ, ще бѫде съ другъ, съ трети - има хиляди мѫже въ този свѣтъ. ТЪЙ трѣбва да гледатъ хората на Новото Учение. АБСОЛЮТНА свобода трѣбва да дадемъ! “ (1921.12.18н.И Петър се грееше.СИЖ4.Еди1922:248-249)

СЕГА ВНИМАНИЕ! В света има хора и даже окултна техника, които могат да чуват всички мисли и реплики на който и да е. По повод на профили като настоящия често се чува репликата: „ТОЯ Дънов и ТОЯ тука, дето нарочно избира все негови провокационни изказвания за мъжа и жената и пр., а не по-възвишени неща, защо да ги слушаме?” – Който е с нечисто подсъзнание и съзнание и моментално възприема подобни мисли като подстрекателство за безнравствено поведение, ПО-ДОБРЕ ВЪОБЩЕ ДА НЕ ГИ ЧЕТЕ. Всяка човешка мисъл и оценка отива ПЪРВО ДО БОГА, така че има и карма за зле изтълкувана истина или обявяването ù за неистина. Ако нещо ни парне вътрешно при срещата с НЕИСТИНАТА, това е сигнал на душата ни моментално да се отдръпнем, за да не се осакатим. Но ако такова нещо ни се случи при среща с ИСТИНАТА, това показва че сме НЕЧИСТИ и пак трябва да се отдръпнем, понеже законът е същият. Ако се появи човъркане, злост, негодувание и нагон за апострофиране, осъждане, одумване, не дай си Боже преследване, последствията могат да бъдат непредвидими.

Нещо повече: нищо в Словото не е само буквално, само на едно ниво. Нивàта са 3, 7, 12 и повече. Така че ревностите при мъжа и жената важат с пълна сила и за интелектуалните, артистичните, идейните, религиозните, духовните ревности. Последствията често са много по-тежки и катастрофални именно в тия случаи. ИМА ЕДИН АБСОЛЮТЕН ЗАКОН И КРИТЕРИЙ: ако двама или повече духовни хора твърдят, че са свързани с Бога, но същевременно не са свързани с любов ПОМЕЖДУ СИ и с тесен обмен и сътрудничетво, с гостувания и взаимно подпомагане и лансиране, това е сигурен белег, че един от тях НЕ Е СВЪРЗАН С БОГА. А може и двамата, може и всички. За атеистите това не е аргумент. Тогава при тях важи, че или ЕДИН лъже хората, или И ДВАМАТА, или ВСИЧКИ. Най-тежкият случай е когато някой лъже, а възприема и пропагандира лъжите си или лъжите на духовете като истина. Когато някой лъже съзнателно, плаща кармично ЗА ЛЪЖА; но когато лъже по втория начин, плаща кармично за ГОРДОСТ, ГОРДЕЛИВОСТ, ВЪЗГОРДЯВАНЕ. Не се знае кое последствие е по-тежко, кой отива по-надълбоко в ада.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/