01.06.2019 г. 16,32 ч.

 

СВЕТЛИНАТА СЕ САМОРАЗДАВА РАВНОМЕРНО НА ВСИЧКИ СТРАНИ, топли всички и разкрива Истината на всички.

УЧИТЕЛЯТ: „А душа, която не иска да свѣти, е душа, която се бори съ Бога. Сега всички се борите съ Господа. Вие искате да Го заставите да ви даде всичко въ този свѣтъ, каквото ВИЕ искате.“

(1921.10.23.Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922:44)

 

 

01.06.2019 г. 15,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Праведниятъ нѣма никога да каже: „Ти не ме обичашъ!“. Праведниятъ никога нѣма право да каже: „Ти си грѣшенъ!“.

(1921.10.23. Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922:44)

 

И КОГАТО ЦЕЛУВА РЪКА или предлага нещо, правeдният никога няма задна мисъл. Абсолютното обожание означава абсолютно благородство и джентълментство в най-божествения смисъл. „Любовта не дири своето си”.

 

 

01.06.2019 г. 14,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Има проповѣдници, които заематъ едно отъ най-виднитѣ мѣста и се занимаватъ съ най-възвишени прѣдмети. Обаче мисъльта, съ която умътъ на този проповѣдникъ е заетъ, е просто той да може да държи една отлична проповѣдь, да произведе ефектъ, за да го харесатъ неговитѣ слушатели. И ТОЗИ е човѣкътъ, който иска да се хареса на хората, да проповѣдва на хората! Той иска да имъ покаже правия пѫть какъ да се спасятъ и какъ да идатъ при Бога... Азъ ни най-малко не осѫждамъ този човѣкъ, но той или не разбира своето призвание или не разбира самото призвание на проповѣдникъ; или се е домогналъ до това мѣсто като онзи съ пръчицата, понеже е лесно да се вдига пръчица…” (диригента).

(1921.10.23. Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922:38)

 

 

01.06.2019 г. 13,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си.“ Той не казва, че на земята ще просвѣтнатъ или горѣ на небето ще просвѣтнатъ, но опрѣдѣля точно: ще просвѣтнатъ въ Царството на ОТЦА си.”

(1921.10.23.Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922:37)

НЕБЕТО Е ДУХОВНИЯТ СВЯТ, където обитават ангелските йерархии, а Царството на Отца е в божествения свят, където живеят боговете – те са по класове, не по йерархии. Учителят ни призовава да изпълняваме волята на ОТЦА, а не на БОГА, защото за нас това било достъпно,. Ако нямаме понятие от науката за Лицата Божии – ипостасите на Бога, - трудно бихме разбрали думи в беседите като тия: „Въ васъ вложете ТАЗИ воля (на Бог-Отец), а не Божията воля - Бога вие не знаете. Той е неизвѣстенъ. А онзи Отецъ, за когото говори Христосъ, Неговата воля ние я ЗНАЕМЪ” (19.10.1921, „Братя и сестри на Христа”). В случая „Бог”, „Незнайният Бог” може да е Абсолютният Дух, може да е и Цялостният Бог, Наречен от Христа и Учителя „Благият Дух”, Който включва всички Лица Божии в Себе си. Значи, ние сме още твърде далеч от нивото да проумяваме Абсолютния Дух или Бога като Цяло, обаче като Отец, според тия думи, ни е по-достъпен и затова Неговата воля МОЖЕМ И ТРЯБВА да разбираме и изпълняваме. Бог-Отец е Създателят, Творецът, Който подпалва монадите, спящи в Абсолюта, и Който създава и управлява световете. Връзката с Него става само чрез Сина, т.е. Христос; връзката с Христа става само чрез Учителя (Мировият Учител, Универсалния Дух); връзката с Учителя – само чрез Ученик. От друга перспектива на Словото, Учителят е САМ БОГ, но Бог в МНОЖЕСТВОТО. Той се въплъщава в Универсума, физическата вселена – значи, в най-гъстата материя, но я прониква със всичките си други Лица. Затова Той е „синоним” на Благия Дух, Цялостния, обаче саморазбил се на безброй светове и същества, във всяко от които присъства и живее ЛИЧНО. Така всяко същество с монада, т.е. искра от Него, се превръща вече в ИНДИВИД, потенциално равнобожествен. Той е точка от Холограмата, т.е. от Хòлоса, способна да възпроизвежда цялата Холограма, но с различна мощност и в абсолютно различна разцветка. Именно Човекът, отделният човек е това последно творение на Бога, което Го представлява в миниатюр и е САМ ТОЙ в миниатюр. Ролята на Учителя, т.е. Господаря на Универсума, е да привежда в разбирателство и хармония всички отделни човеци и светове, т.е. да сглобява Пъзела на Бога, да създава БРАТСТВО. На Светия Дух да стикова ангели Му е много по-лесно, понеже те са еднакви, но различни същества се пасват най-трудно от всичко и това го може само Майсторът. Затова всички Го знаят като Мировия Учител, Учителя на Всемирното Бяло Братство. Той е ПРИЗМАТА, Която събира цветовете на Дъгата отново и ги превръща в Бял Лъч, Бяло Цяло. ЗНАЧИ, САМО ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ РАЗБИРАТ И ОБЕДИНЯВАТ, ДА ЖИВЕЯТ ХАРМОНИЧНО И БРАТСКИ, СА КЛЕТКИ И УЧЕНИЦИ НА УЧИТЕЛЯ.

 

 

01.06.2019 г. 19,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние нѣма да ги изпѫдимъ тѣзи хора, а ЩЕ НАПУСНЕМЪ Земята, ще си вдигнемъ багажа, а „египтянитѣ” - нека си правятъ кирпичитѣ… Ние ЩЕ НАПУСНЕМЪ тази Земя на неправдитѣ! ТЪЙ сме рѣшили - и ще го свършимъ. А тия, които останатъ, да му мислятъ! Сега вие седите и казвате: „Чакайте да си помислимъ, да се осигуримъ, да станемъ „малко” праведни, че да влѣземъ въ Царството…“. - То е едно учение на Лукаваго! /ИСТИНСКИ/ праведенъ трѣбва да станешъ ти, който си излѣзълъ отъ Бога! Азъ не говоря за онѣзи, на които врѣмето не е дошло, а говоря за ония, на които врѣмето е дошло.“

(1921.10.23.Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922:45-46)

 

 

02.06.2019 г. 11,23 ч.

 

Всеки добър българин днес, 2 юни, когато засвирят по пладне сирените в цяла България и по света, може да казва през цялото време: „Пазù силата на духа си, пазù свободата на душата си, пазù светлината на ума си, пазù светлината на сърцето си!" Така ще се свържем в едно цяло със всички българи по вселената, независимо от раса, вяра, духовен чин и език, които търсят своя Учител, намират го и започват да учат. Като спрат сирените, може да издекламираме стихотворението в новия му вид:

Жив е той, жив е, там, на Балкана,

 оставил рало, оставил къща

Милно го милва мома Милкана –

юнак целува, юнак прегръща.

Птиченце пее, трепти му гушка;

 бисер блещука в трева зелена;

 зари светлеят, гора се люшка,

 уста прославя цяла вселена.

Щастлив юнака, а на небето

слънцето грее, свири щурче.

 Жетварка пее нейде в полето –

ручейче руква, по-силно тече.

Жътва е сега, пейте, невинни,

 тез дивни песни; и вие, ръце,

 милвайте всичко в тез райски градини;

 бликай, извирай, юнашко сърце!

Тоз, който нощем бразди небосвода,

 той не умира! С него немеят

земя и небо, звяр и природа,

 и певци песни за него пеят.

Денем му сянка пази орлица,

 и вълк му лицето кротко ближе;

 над него сокол, юнашка птица,

 и тя се за брат, за юнак грижи.

Настане вечер, месец изгрее,

 звезди обсипят свода небесен.

 Гора зашуми, вятър повее –

Балканът пее радушна песен.

И самодиви в бяла премяна,

 чудни, прекрасни, песни поемнат,

 тихо нагазят в трева зелена

и при юнака дойдат, та седнат.

Една го нежно прегръща, милува,

 друга го пръсне с вода студена,

 трета го дъълго в уста целува,

 а той я гали - мила, засмена.

"Кажи ми, сестро, де`й Свободата?

 Де ми са дружки - вярна дружина,

 дет` зарад обич оставят родата,

 щото не искат и те да загинат?"

И плеснат с ръце, та да прегърнат,

 всичко и всички, ей тук, на земята –

Прегръщат, пеят, доде ни върнат,

 млади, щастливи, на небесата.

Съмна се вече. И на Балкана

няма ни къща, няма ни рало.

 Снове юнакът, снове Милкана,

 да напрегръщат голямо, мало...

УЧИТЕЛЯТ: „Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой! Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик“. Те първи Го признаха за герой. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Човек е дошъл на земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. Да воюваш, това не значи да убиваш. Учениците на Христа станаха истински Негови последователи след възкресението Му. Тогава те тръгнаха да проповядват и станаха мъченици за Словото Божие. С песен и усмивка на уста те отиваха на кладата. Герои бяха тези хора! Какъв герой е този, който не може да понесе най-малкото страдание? Срещате го, плаче, рони сълзи, че бил гладен, два дни не ял. Чудно нещо! Христос пости 40 дни и издържа, а той не ял два дни и вдигнал толкова шум около себе си. Ако пости 40 дни като Христа, ще приеме Божието благословение, ще мине за герой. При това има смисъл да пости човек, но да придобие своята свобода, както и свободата на своя народ. Един ирландец пости 80 дни и замина за другия свят, но след смъртта му Ирландия се освободи. Който издържи докрай, той ще бъде спасен; той ще се нарече герой. Животът е пълен с бойни полета и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете! И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота. И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „НАИСТИНА този човек е праведен! НАИСТИНА Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че са се бùли в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря…“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той ГЕРОЙ е, този човек!“ Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? - Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. ТОВА ви оставям сега! Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота ”(3 ноември 1935, „Героите”)

„Затова, именно, е казано, че гладът е само за героите. Само героите гладуват! За да стане силен, да се прояви като герой, от време на време човек трябва да се подлага доброволно на глад. Гладът усилва организма. Има смисъл човек да гладува, но не да прегладнява.”(5 септември 1941, „Гладът”)

„По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който СЕГА се проправя, само герои ходят.”(6 януари 1928, „Пътят на героите”)

„Сегашният свят се нуждае от герои и героини за дадения момент; той не разчита на минали и бъдещи герои. Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената, а също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. Героите правят романа интересен; те осмислят живота, дават подтик на човека към красивото, великото. Героят и героинята са тясно свързани. Унищожите ли единия, другият също изчезва. Затова казваме, че ум без сърце и сърце без ум нищо не постигат. Духът е авторът, който си избира своите герои – умът и сърцето. В ума, като герой, той внася едни качества – сила, смелост, решителност. А в героинята – сърцето, внася пластичност, издръжливост, търпение. Той поставя героя при условия да побеждава, а героинята – при условия да страда и да понася. Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? – Силен, смел, решителен. Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой. Търси ли лесния път, той се превръща в една морска звезда, в една морска гъба. Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? – Пластична, издръжлива, търпелива. Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи, или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Никой не се ражда готов. Какъв герой е този, който се колебае и отстъпва от своето призвание? Какво го очаква? – Веднъж завинаги той е загубил благоволението на героинята. Каква героиня е тази, която е отстъпила от своя принцип, от своето призвание? И тя е изгубила благоволението на героя. Волята е детето на ума и на сърцето на героя и на героинята.”(9 март 1922, „Важни правила”)

„ГЕРОИ се изискват за Любовта, ДА Я ПРИЛОЖАТ! Треперим от страх какво ще кажат хората… Любовта носи живот, носи щастие в семейството. Ще се родят най-гениалните хора, най-красивите моми, най-красивите момци, най-най-добрите учители. Народите ще се повдигнат в Любовта! Какво има да се срамуваме от тази Любов? Героите в света ще дойдат! Трябва хората да си подадат ръка в тази Божествена Любов. Минава онзи, младият момък, уж чужд, а като я погледне веднъж, запàли се, огънят слиза, търси го. Как стана тази работа? Как намери онзи свят? Както младите хора се намират. От тях пример вземѐте! Ако този, младият момък, не беше зърнал младата мома и ако младата мома не беше зърнала младия момък, щеше ли да иде? Ще го зърнеш - и тогава ще вървиш. В туй отношение вземам младите моми и момци като ГЕРОИ. Много големи герои - в онзи поглед ИМА нещо! Вие знаете ли какво нещо е онзи любовният поглед? /…/ Той е много хубав поглед. Като погледне, ще се стопиш.”(11.IV.1943, „Божественото Слово”)

„Та казвам: от положението, в което се намирате, в ТУЙ положение ще търсите да станете велики хора в света. Именно от туй положение - от най-ниското положение - ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем НАЙ-ПОСЛЕДНИТЕ велики. Нали в света правят така? Някой, като избавя хората, които се давят в морето, онзи, който ги изважда, ги оставя свободни. Вади други - и като извади и последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой?...“ И когато вече няма никого да вади, тогава излиза ПОСЛЕДЕН навън. Казвам: ТОВА са героите на бъдещето! Онези, които остават ПОСЛЕДНИ в морето, ТЕ са герои.”(22 март 1940, „Жилище ще направим”)

„НОВИ разбирания, НОВ морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. ТОВА значи герои! Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои.”(4 април 1930, „Огъната плоскост”)

„Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите. А страхливите нека още си държат бентовете. Оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент. Като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент. Свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“. Казвам: Да започнем с реформи! Бъдете герои да проявявате ИСКРЕНО своите мисли и чувства.”20 март 1921, „Фарисей и садукей”)

„Който иска първо да мисли, а после да действа, не е готов за школата. Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Тунджанската долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама–трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път! Те са преброили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици. Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после – при лунна светлина и трети път – в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате.”(4 август 1922, „Превръщане на енергиите”)

„Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света. Не бивайте страхливи, но ГЕРОИ да бъдете, въоръжени с ДОБРОТО в света. Само при това положение може да дойде новата култура в света. Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват добре. За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.”(29 януари 1939, „Двете слугини”)

„Най-голямата придобивка сега е всички да воювате чрез ЛЮБОВТА. Желая на всинца да имате една ПОБЕДА. ТОВА са героите в света, по цялото лице на земята - с ЛЮБОВ да побеждават. Само така ще се внесе в света новият ред и порядък, и справедливост за всички.”(1 февруари 1942, „Дигни одъра си!”)

„Щом се страхуваш, щом се съблазняваш, щом мразиш – Господ НЕ Е с тебе. ЮНАЦИ трябва да бъдат християните, ЮНАЦИ се искат за този свят! Трябва да понасяме твърдо всички нещастия и да кажем: „Да се свети името Божие и да дойде благодатта Божия!“( 7 януари 1917 , „Растете в благодат!”)

 


 

02.06.2019 г. 19,59 ч.

 

КАРТИНКАТА: те не знаят, че един по един ще умрат преждевременно и всеки ще вика за помощ откъм тялото на някоя риба, мида, свиня, овца, кокошка и пр. Но не само те, а и клиентите им.

УЧИТЕЛЯТ: „Слѣдователно, за онзи ученикъ, който нѣма свѣтлина, нѣма правда, въпросътъ е рѣшенъ. Той ще си остане тукъ, при обикновения животъ на земята. И тогава, при обикновения животъ, знаете ли какво ще бѫде? - Азъ ще ви опиша вашето бѫдеще. Ето какъвъ ще бѫде вашиятъ бѫдещъ животъ, ако останете. Единъ день ще се въплътите въвъ формата на нѣкоя муха - паякътъ ще ви хване и ще ви изяде. Послѣ пакъ ще станете муха, пакъ ще ви хване паякътъ и ще ви изяде. Слѣдъ туй ще се родите въвъ формата на овца - вълкътъ ще ви хване и ще ви изяде. Ще се въплътите въ една кокошка - ще ви хванатъ и ще ви изядатъ. Ще станете една мида - ще ви извадятъ изъ водата и ще ви сварятъ съ оризъ въ тенджерата… Охлювъ ще станете - ще ви сварятъ, ще ви изядатъ. Риба ще бѫдете - ще ви извадатъ отъ морето и ще направятъ на майонеза съ яйца отгорѣ. Прасе ще станете - въ кочина ще бѫдете; послѣ кебапчета и бифтеци ще правятъ отъ васъ. ТОВА е съврѣменната култура. И тъй, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде само на скарата, все ще ви пекатъ! И тия кокошки - това сѫщо сѫ все ваши братя, които не сѫ просвѣтнали. А когато просвѣтнатъ въ Царството на Баща си, тамъ нѣма да има такова нѣщо. Тамъ вие ще бѫдете свободни. Ако не му е дошло врѣмето, България ще бѫде тъй. Но, ако просвѣтнете, както ви казвамъ, вие ще се освободите отъ всички страдания от лукавия. Това не е само една философия за сплашване, а е една велика реалность. А който не вѣрва, ще опита.”(1921.10.23. Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922: 47-48)

- ОТНОВО ЧЕРНИ КРАСКИ В БЕСЕДИТЕ, НО ТЕ СА ЗА СТРЯСКАНЕ. Нещата, които се описват по-горе като бъдещи, въобще не са преставали и досега - още от времето на първата лъжа, първото убийство в света. Ленин, Хитлер, Хрушчов и много други големци са били канени пред екраните на Агарта и Шамбала - там имат и такава техника, не само летящи чинии. Виждали са как при смъртта душата излиза от тялото и как върху касапите, рибарите, миньорите, орачите, жътварите, косачите, дървосекачите, месоядците веднага се нахвърлят духове от ада, за да ги завлекат долу. Не само върху тях, но и върху нас, ако сме ползвали техните продукти. Но има и астрално и ментално месоядство – омразата, злобата, ревността, одумването, клеветата, лъжата, съдничеството.. По един кармичен закон, почти всички месоядци ги въплъщават в животни за лов, риболов и клане, докато си платят.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Тъй че, мобилизирането се свърши вече. Който се е мобилизиралъ, той ще влѣзе, а който не е, ще се мобилизра въ мобилизацията на кокошкитѣ, на паяцитѣ, на вълцитѣ, на мухитѣ - тамъ ще се мобилизиратъ съ хиляди години. А който се е мобилизиралъ въ Любовьта, ще тръгне напрѣдъ."

 

03.06.2019 г. 19,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Единствената сила, която не се подчинява на никакъвъ законъ, то е Любовьта. Никога не можете да я изпѫдите! Всичко може да направите, но Любовьта е сила, която не се подчинява на никакъвъ законъ. Тя всѣкога ще ви върже, но вие никога не можете да я вържете; съ каквито и вѫжета да я вързвате, тя е свободна, тя всичко прѣтопява.”

(1921.10.23.Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922:52)

 

 

03.06.2019 г. 14,25 ч.

 

САМОЖЕРТВА, НО ЗА КОГО? ДОКОСВАНЕ, СЪЖИТЕЛСТВО - НО С КОГО?

УЧИТЕЛЯТ: „И въвъ вашето сърце да има онази любовь, съ която вие да се жертвате. Всѣко ваше допиране, всѣки вашъ погледъ да бѫде едно велико благословение - и който го приеме, да благодари на Бога, че е приелъ нѣщо добро отъ васъ. ТОВА разбирамъ азъ любовь! Но когато любишъ, ЧИСТОТА СЪ ЧИСТОТА ТРѢБВА ДА СЕ СЪБИРА; УМНОТО СЪ УМНОТО СЕ СЪБИРА! ТОВА е Божието Царство! Туй ни най-малко не подразбира, че грѣшницитѣ и праведнитѣ могатъ да живѣятъ на едно мѣсто - туй не може! Онзи, който люби, и онзи, който не люби, не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Азъ виждамъ, че такъвъ човѣкъ нѣма никаква обичь въ душата си. Защо нѣма обичь? - Защото той мисли само за себе си.” (1921.10.23. Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ! СИЖ4.Ед1922:51)

 

НЯМА ОБИЧ И МИСЛИ САМО ЗА СЕБЕ СИ И ОНЗИ, който казва че те обича и ти дава всичко, но иска да ти наложи СВОЯТА воля, СВОЕТО мнение. На всяка крачка те осъжда и назидава, прави те виновен. Иска да си вторачен само в него. Би ли те пуснал в имотите си с някой друг, а той понякога или завинаги да отсъства? Да идва, само ако го поканиш? Може ли да обича приятелите ти като тебе?

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Страданията идватъ за ония хора, които не могатъ да възприематъ Любовьта - тогава се раждатъ най-голѣмитѣ страдания. Всички ония, които се противятъ на Любовьта, за тѣхъ се ражда най-ужасниятъ огънь на ада! И когато се противятъ, тѣ сами си създаватъ този огънь на мѫчения. Мѫчатъ се, защото не възприематъ Любовьта - и като се противятъ, ще станатъ най-нещастни; а като възприематъ Любовьта, ще станатъ най-щастливи.” (1921.10.23.Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ! СИЖ4.Ед1922:50)

 

 

03.06.2019 г. 20,53 ч.

 

Колко копнее Бог да се обединяваме, КОЛКО КОПНЕЕ! А е толкова трудно това сега… Ако БЪЛГАРИ, ако ЗАВЪРШЕНИ ГЕНИИ, МЪДРЕЦИ, ПОСВЕТЕНИ И ДОБРИ ХОРА от целия свят съумеят да се обикнат и да се обединят, те ще станат ЯДРЕНА сила! Нали боговете в атомното ядро, наречени на Земята „частици”, би трябвало да се отблъскват, а се държат заедно в малко пространство с някаква велика любов, с велика цел?

ЕТО ПРИМЕР КАК С ОТРИЦАТЕЛНИ ОБРАЗИ СЛОВОТО СТРОИ ОЩЕ ЕДНА БЛЕСТЯЩА ИСТИНА:

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, въ тази правда, въ която влизате, ОБЕДИНЕТЕ вашата свѣтлина ВСИЧКИ, тъй както слънчевиятъ лѫчъ. Послѣ, какъ се събиратъ войницитѣ отвсѣкѫдѣ и образуватъ взводове, дружини, полкове, дивизии и т.н. и всички съединяватъ своитѣ сили? Тъй и вие - по сѫщия законъ. ВЗАИМНАТА свѣтлина, която излиза отъ васъ, ще я прѣпратите къмъ този свѣтъ. То ще бѫде воюване: пфйу, пфйу - каква артилерия ще има! Тя е много ситенъ картеченъ огънь… Като го прѣпратите - тѫкѫ-тѫкѫ, тѫкѫ-тѫкѫ, - нищо нѣма да остане. И желая - и мѫже, и жени - да бѫдете смѣли и рѣшителни! Който е праведенъ и който веднъжъ просияе, куршумъ за него нѣма. Той е безсмъртенъ. Може да му теглятъ стотина куршума и да остане неувреденъ.” (1921.10.23. Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!СИЖ4.Ед1922:53-54)

ИМАШЕ МОБИЛИЗИРАНИ ЗА ВОЙНИТЕ ОТ БРАТСТВОТО, които отказаха да убиват и военният закон ги уби. Всяка капка кръв на такъв изкупва кармата на стотици хиляди. Иначе щяха да бъдат като другите, които не е трябвало да умрат - и 100 куршума да получат в гърдите, остават само малки белези за цял живот, но не са влезли там. Жалко че не направихме снимки на такива, не поискахме медицинските им фотографии, обяснения и документи. Не снимахме на кинолента и дланите на хората, на които линиите се изменяха за секунди пред очите ни, в зависимост от промените в мислите и чувствата им. Не снимахме Николай Даскалов, когато редовно правеше над 1000 лицеви опори на плажа без прекъсване, или Венно, който клякаше на един крак стотици пъти, а на преклонна възраст финишираше победител на състезания по ски дълго бягане преди стотици млади. Имаше и участници във войните от братството, които са били пратени от Учителя на фронта със специална мисия - не са убивали, но началството ги е пазело като зеницата на окото си, понеже винаги са казвали къде ще падне бомба, къде има мини, къде и кога ще нападне врагът. Такъв беше брат Васил Радев от Южна България, спасил стотици българи по този начин. И този човек живя на таванчето на бараката ни в Симеоново 60 сантиметра високо, с прозорче 4 пръста на височина – провираше се лежешком, слизаше по градинската стълба, вечер прекопаваше цялото место! През деня ходеше да прави къщи и ремонти на хората, без да му плащат. В такива случаи като неговия на фронта, атеистите не се интересуват от атеизъм – животът е по-важен. Стотици хора от братството у нас и по света свидетелстваха също, че като им е раздал Учителят 91 псалом и са го сложили в къщите си заедно с негова снимка по време на последната война, от бомбардировките околните здания са били станали на сол, а техните са стърчали невредими. Сега някои ще кажат: „Хм, приказки от 1001 нощ!...” Те просто не ходят с такива хора и днес, затова няма как да видят всичко това с очите си и да станат участници и в по-големи чудеса. Ако това не беше вярно, ако не ставаше винаги, щеше ли да има Бог?

 

 

05.06.2019 г. 10,12 ч.

 

ТРАНСМУТАЦИИТЕ НА ЛЮБОВТА! Бог казва, че и от камък може да направи човек, ако той е готов да приеме Любовта.

УЧИТЕЛЯТ: „Да ви покажа сега: ако единъ такъвъ моментъ на Любовьта дойде като единъ лѫчъ отъ слънцето и падне случайно върху едно цвѣте или кристалъ, този цвѣтъ въ 20 минути отгорѣ ще вземе всичкитѣ красиви форми И ЩЕ СЕ ПРѢВЪРНЕ ВЪ ЕДИНЪ МНОГО КРАСИВЪ И РАЗУМЕНЪ ЧОВѢКЪ! Всички нѣща ставатъ съ една магическа сила и се прѣвръщатъ въ единъ разуменъ животъ.” (1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:63-64)

 

 

05.06.2019 г. 09,28 ч.

 

ЛЮБОВТА Е НЕЩО ПОВЕЧЕ И ОТ МУЗИКАТА, И ОТ МОЛИТВАТА.

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкой може да каже; „Да се повеселимъ малко…“ - Веселие има въ яденето, а въ любовьта веселие нѣма. Прѣди да е дошла тя, ти ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ, но, когато тя дойде, има нѣщо по-велико, което не може да се разправи на човѣшки езикъ. Разбирате ли?. Но туй, което не може да се разправи на човѣшки езикъ, МОЖЕ ДА СЕ ИЗПИТА.”

(1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:63)

 

 

05.06.2019 г. 08,29 ч.

 

ЧОВЕШКИТЕ ОБЕТИ

УЧИТЕЛЯТ: /Един млад лекар в Англия влязъл в едно духовно общество, в което имали правило 10 години човек да не целува и да не го целува никой по никой начин. Пет години и той успешно спазил обета, но веднъж, като излекувал едно дете, сестричката на детето поискала да го целуне за благодарност. Той категоречно отказал – дал е обет. Казал й, че ще е възможно едва след като мине този срок – тогава самият той ще я целуне. Тя обаче възразила, че като порасне ще е омъжена и тогава това, вече от нейна страна, ще бъде невъможно. Ето какъв извод прави Учителят: „И тъй, вие се намирате въ едно НЕРАЗБИРАНЕ на живота и отъ едната страна, и отъ другата — мѫже и жени всѣкога иматъ противорѣчия въ свѣта. Защото често вие се ангажирате да вършите нѣща, които, сами по себе си, прѣдставляватъ нѣщо несѫществено. /.../ Христосъ пита всѣкога: „Ти свободенъ ли си?“ Жената казва: „ОБѢЩАНИЕ имамъ сега, слѣдъ 10 години ще бѫда свободна…“. Но Господъ казва: „Тогава АЗЪ нѣма да бѫда свободенъ“. Защо нѣма да бѫде свободенъ? - Любовьта не може да се ограничава! Когато тя мине въ живота, ти трѣбва да бѫдешъ тъй готовъ, както си готовъ, когато тръгва тренътъ. Тя е тъй точна, че нѣма да отмине нито 1/10-милионна частица отъ милиметъра. Всички трѣбва да бѫдете точно на врѣмето, когато Любовьта дойде въ васъ - вие трѣбва да я използвате разумно.” (1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед 1922:61-63)

 

05.06.2019 г. 00,30 ч.

 

Аудиотека „Прекрасни чудаци”: ЗА СЛУШАНЕ на 6 юни 2019 г., четвъртък. По всяко време или от първата секунда на четен час в който и да е ден, или от 20,30 ч. българско лятно време на 6 юни (18,30 GMТ). Българска серия, Добри Жотев (1921-1997) – „Дядо Боже”. Продължителност: 17 минути. Този път виждате само илюстрацията, оттук аудиото няма да тръгне, затова го чуйте от линка: http://toyonus.com/01Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.24-Dobri%20Jotev%20-%20Dyado%20Bog.mp3

В първото издание заглавието беше именно „Дядо Боже”. А после някой умник явно е обяснил на Добри, че граматически това е обръщение, че „вярното” трябвало да бъде „Дядо Бог” – и продължиха да го печатат по втория начин. По този начин сърдечността и интимността изчезна, а хората наистина са наричали този човек Дядо Боже. Понеже помолих Пламен Цонев да запита автора как е било - бяха добри приятели - той е потвърдил, че този невероятен старец от разказа има жив прототип и Жотев го е посещавал неведнъж; че народът наистина го е наричал „Дядо Боже”. Нямах щастието да се запозная с Добри Жотев, въпреки че цяла година работих като референт в СБП. Просто не се случи. Може би защото съм бил прочел този му уникален разказ години след това. Ако е бил написан преди 1975 и го бях прочел, нямаше начин да не потърся Божия човек Добри веднага – щях да помоля Пламен да ни закара с колата си до удивителния старец. По същата причина крайно много съжалявам, че не потърсих и Борис Априлов.

 

 

05.06.2019 г. 11,29 ч.

 

Има древни и съвсем нови откровения, в които името на Твореца е „Тот”. Това е първоизворна, изначална дума, която я има в всички езици по света и съдържа гигантска сила. Оттам е и нашето „Татко”. Ето го същото и в беседите:

УЧИТЕЛЯТ: „Никой не пожелава това, което ТРѢБВА да стане. Не казвамъ, че вашитѣ избори сѫ лоши, и сега ви казвамъ: трѣбва да направите единъ /ИСТИНСКИ/ изборъ. Той е да повѣрвате въ Сина Божий, да разберете великата сила Божия. ТУЙ е великото! Това е Божествената Мѫдрость, изявена въ своята цѣлокупность, а тази целокупность - това е, което индуситѣ наричатъ: „tattvas“. Това е ТАЗИ Енергия, която излиза отъ Любовьта и движи цѣлата вселена. И всичкитѣ наши желания се дължатъ на тази Сила, Която съсъ струитѣ си прониква прѣзъ всичкитѣ наши тѣла, които имаме. И доколкото живѣемъ въ БОЖЕСТВЕНОТО, тази сила прониква въ насъ и ни придава много приятно настроение.” (1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:63-64)

ЕТО КАК Е В НАУКАТА (от етимологическия речник на Фасмер):

та́та м. «отец, тятя», арханг., псковск., зап., южн. (Даль), болг. та́то (Младенов 630), сербохорв. та̏та, та́та, словен. táta, чеш. táta, слвц. tаtа, польск., в.-луж., н.-луж. tаtа Слово детской речи, ср. др.-инд. tatás «отец», tā́tas «отец, сын, дорогой», лит. tė̃tis, tėtýtis «отец», tė̃tė, лтш. tēta, др.-прусск. thetis «дед», греч. τέττα (Илиада 4, 412), τατᾶ, зв. ед., лат. tata «отец, кормилец», корн. tаt «отец», алб. tаtё. АНАЛОГИЧНЫЕ ЭЛЕМЕНТАРНЫЕ ОБРАЗОВАНИЯ ПРЕДСТАВЛЕНЫ ВО ВСЕХ ЯЗЫКАХ МИРА; см. Кречмер, Einl. 348 и сл.; Траутман, ВSW 320; Гофман, Gr. Wb. 362; Уленбек, Aind. Wb. 107; Торп 154; М. — Э. 4, 176, 178; Вальде — Гофм. 2, 650. Сюда же относят лит. tė́vas «отец», лтш. tę̃vs, др.-прусск. thewis «папаша». Ср. также тётя, тя́тя, та́той.

 

 

07.06.2019 г. 17,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „…Тя ще седи и ще мисли: „Ще се оженя, кѫща ще си направя, свекърва ми ще бѫде такава и такава - и деверитѣ ми, облѣклото ми ще бѫде такова и такова, мѫжътъ ми такава служба ще има, по странство ще ходимъ…” - И послѣ вижда, че е пакъ сама. Всичко това сѫ мечтания. Послѣ пакъ мисли, че се е оженила за единъ князъ, че тя е нѣкаква графиня - и т.н.” (1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:66)

ПАК МОЖЕ ДА ЗВУЧИ много „обикновено” в беседите - „Защо този Дънов тъй често ни занимава с такива тривиални примери, няма ли нещо по-мистично и окултно у него като в стройните учения?… ОБАЧЕ НЕКА ВСЕКИ СЕ ЗАПИТА: няма ли да си изброим само за няколко секунди в съзнанието поне 30-40 познати с точно такова мислене, иначе много интелигентни и духовни? Защо всички са в чужбина - и при кого? Колко от тях не станаха болни и нещастни? Не че много душù нямат мисия и в чужбина, не че нямаме блестящи сънародници, които покоряват света с ума и талантите си, но мисълта за БЕЗКОРИСТНА БОЖЕСТВЕНА МИСИЯ дали е водеща у всички?

 

 

08.06.2019 г. 10,14 ч. 

 

Да бъдеш невеста на Христа или жених на Мировата Душа, не значи да бъдеш калугер. ”В изпълнение на Волята Божия е силата на човешката душа”. ОЩЕ ВЕДНЪЖ - АБСОЛЮТНО, ТОЧНО, БРИЛЯНТНО СЛОВО БОЖИЕ!:

УЧИТЕЛЯТ: „Ще кажете: „Азъ съмъ женена, мѫжъ имамъ - какво да правя сега?“ - Не си женена, кой те е женилъ? — Майка ти, баща ти... Питамъ тогава: майка ти и баща ти кой ги ожени? Кой ви жени васъ? Мислите, че това е законъ? - „Трѣбваше да се оженя….“ - Дѣ е писано, че трѣбваше да се оженишъ, я ми кажете? Вие, хората, ВИЕ правите жененето. Ако твоето женене стане причина да те спѫне да не намеришъ истината въ живота, не се женù! Но ако то стане причина ти да намѣришъ Истината, Любовьта и Мѫдростьта, оженù се тогава, азъ ще те привѣтствамъ. Мѫжъ ли, жена ли - всички да се женятъ; но ако туй женене ви спъне да станете свободни, не се женете! „Ама какво ще стане съ свѣта?...“ — Каквото ще нека стане съ тоя свѣтъ - ние другъ, новъ свѣтъ ще направимъ, по други закон! И „овдѣ, и ондѣ” не може. И тукъ, и тамъ не може! Ние трѣбва да имаме една ОПРѢДѢЛЕНА философия. Всѣко нѣщо, което ни спира да намѣримъ онази велика Любовь, което спира съзнанието да се домогне да стане божествено, да добие Божията Мѫдрость, всички тия прѣчки на живота ние трѣбва да ги прѣмахнемъ ВЕДНАГА. Не правимъ въпросъ „Тъй или инакъ”, а „Не се женя!” – „Защо?” — „Не искамъ”. — „Дъще, оженù се!” — „Не”. — „Защо?” — „Не искам”. „Синко, оженù се”. — „Не искамъ”. Тази дъщеря и този синъ, тѣ сѫ умни, казватъ: „Вие, като сте се оженили, какво сте направили?“ - И прави сѫ. „Намѣрили ли сте Бога?“ — „Не”. — „Ее, тогава защо да се женя - искате и азъ да бѫда будала като васъ?...“ Казватъ момата и синътъ: „Азъ искамъ да намѣря Бога, безъ да се женя.“ - Ама то не било тъй споредъ Писанието… - Какъ е споредъ Писанието? Казва се: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съсъ всичкото си сърце, съсъ всичката си душа, съсъ всичкия си умъ и съсъ всичката си сила”. - ЧЕТИРИ нѣща. — И слѣдъ като научишъ това, ще възлюбишъ ближния си като себе си. Докато не възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила, не се женù. ТЪЙ тургамъ моя моралъ! Ще каже нѣкой: „Какъ ще живѣемъ?" - Всички хора, които сѫ вънъ отъ Бога, тѣ сѫ МЪРТВИ! Животътъ ще дойде само съ Любовьта. Слѣдователно, вие не живѣете, вие сте мъртви безъ Бога. Вие живѣете въ гробища, не се лъжѐте. И всички седите съсъ своите надписи и искате да се осигурявате. Казвате: „Тукъ да се осигуримъ...“ Да - ще се осигуришъ съ нѣкой голѣмъ кръстъ! (смѣхъ) Знаете ли защо се смѣя? - Защото Господъ казва: „Ще имъ се посмѣя…“. И този смѣхъ ме хваща за тия глупави хора, които искатъ да „живѣятъ”, да се „осигурятъ” — въ гробищата… Търсятъ щастието тамъ, дѣто го нѣма. Турнатъ го въ гробищата - и ще пишатъ трактати: пишатъ какъ може „икономично” да се осигурятъ. Съ какво? — Съ нѣкой голѣмъ кръстъ!...”

(1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:69-70)

 


 

08.06.2019 г. 19,01 ч.

 

Пак благодарение на Вероника. В оригиналната публикация има изречение от Омар Хаям: "Колкото ниско стои душата на човека, толкова по-вирнат е носът му"

УЧИТЕЛЯТ: „Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения.” (1919-1925, „Разумните сили в живата природа”)

ЖИТЕЙСКИ МЪДРОСТИ ПО ОБРАЗИ И ИДЕИ НА ОМАР ХАЯМ - варианти на избрани куплети от знаменития му „Рубаят”. Без тези за уж-безбожието, виното и епикурейскте радости, въпреки че и те в такъв гений са символ на нещо много по-високо. Всеки кристален идеалист, докато е още млад и зелен, колкото пъти подхване Хаям, веднага го затваря гневно още в началото заради виното, жените и заяжданията му с Аллаха… Обаче когато поузреем, виждаме безкрайната мъдрост и дълбочина на този велик мъдрец и разбираме, че много неща у него са безценни бисери, те трябва да останат в съкровищницата на Вечността. И да е бил тъй лековат в живота, прощава му се всичко заради абсолютните рубини и диаманти, с които ни е дарил! Кой каквото ще да казва, но и Цар Давид, и Мойсей, и Румù, и Омар Хаям и пр. не биха възроптали срещу бели магични словодейства, които оправят не само писанията им, но освобождават и самите им духове от хилядолетната затъналост на единия им крак или ръка в тинята на негативното. С главите и гърдите си те са богове и напълно едно с Бога, обаче в нисшия астрал и ментал все още имат корени в миналото, които и досега ги изтезават. В сюблимната словесна демиургия на Бялата и Всемирната Ложа е не само позволено, НО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО такива корени да се преобразяват от майстори, за да се освободи Битието от смрадта на гниенето им и да се облекчат до голяма степен от мъки тия колоси на Мъдростта и Красотата, които с векове се молят Богу за прошка и изцеление. Вече е описано как преобразените версии на творенията им, колкото и да негодуват книжните плъхове, се появяват като живи и светли агрегати от чистота и святост в ноосферата, които бързо попиват лошото от оригинала и го превръщат във вечност. Така айсбергите се разтопяват и Птиците освобождават крачетата си от ледовете, политат горди отново, но вече без сенките на пошлото, скръбта и негодуванието. Дано и добрият приятел Йордан Милев от Съюза на писателите не се озадачи от волностите в тия трансформации!

На философите не станах мил,

 но вижда Бог дали съм съгрешил!

 Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно –

дори не знам защо съм се родил!

Но колко мъдреци отричаха с печал

И тоз, и онзи свят? И що? — Без жал

отнесе ги смъртта… Безмозъчни пророци —

днес тяхната уста е пълна с кал…

През младостта се спусках неумел

към всеки философ – добър и зъл.

 И вярвах… Но през същата врата

излизах, през която бях дошъл…

Не се грижù безкрай за утрешния ден и час:

 приятелю, живей под СЛЪНЧЕВАТА власт.

 Когато ний умрем, веднага ще догоним

избягалите векове пред нас.

Какво сме ние? – На майски ден най-хубавия цвят,

 сияен връх и дивен дол; над рая рай - и рай над всеки ад! Чрез нас просветва бавно най-дълбокото око на свода; ако светът е пръстен — ний сме над златото му най-скъп ахат.

Дори несигурен дали и залък хляб ще имам пак,

 нали зората вечно побеждава всеки мрак?

 Тогава просто няма смисъл да съм длъжен да слугувам

на някого, от мене триста пъти по-голям глупак...

Сприятелиш ли се с глупак, не ще се отървеш от срам!

 Та затова сега послушай ти съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, когато е от стар мъдрец,

 но от ръката на глупак не вземай и балсам.

Египет, Рим, Китай далечен ти владей с жестока мъст, Бъди и вечен самодържец и света разпни на кръст,

 но с нищо няма да е по-различен твоят край –

три лакти бяло покривало, пет аршина пръст…

Не се привързвай! Нека никой не завземе твоя свиден бряг, Внимателно! Бъди с ехидната по-хладен и от сняг. Огледай се: понякога в най-близкия до теб човек със ужас ще съзреш най-върлия си враг.

Върти ни тоя свят на смѐни, гнети ни в кръг ожесточен, до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен. Блажен е гостът, бил ЗАКРАТКО в него - и отново пак на път, а недошлият на земята трябва да е още по-блажен...

В развалините на двореца, потънал целия във прах, случайно вчера черен гарван с череп в ноктите видях. Стоеше той необяснимо. И грачеше: „Тръбите где са? -Тръбете отсега нататък за славата на моя шах!...“

Светът, от край до край опитан, дъска шахматна е за мен, а ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден…Повдигат ни и стискат, блъскат... А паднем ли в пореден бой, захвърлят ни във тъмната кутия с поглед отегчен.

Играчът като топка си те рита по зелената трева –по НЕГОВАТА воля само се премяташ презглава!

 И никой те не пита: „Колко? Накъде? Защо? И докога?”- Едничка Истината знае туй в безоблачната синева.

С магарето бъди магаре - недей разкрива своя лик. Попиташ ли го, то ще каже: „Кой , аз ли?!... Аз съм най-велик!“

 Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши, то за магаретата умни ще бъде явен еретик.

И нека сто години да горя сред грях: не ме е страх от ада - мъките презрях.

 Но по ме плаши мене хорът на глупците. От ад е по-ужасен разговорът с тях!

Без страх — на времето сред шумния порой –

ще засияе някой ден над мъките ПОКОЙ.

 Мигът, на всички даден, изживей до дъно,

 за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.

Неизлечими и лечими, гърдите ни разкъсват рани:

 край нас отляво - теменужки, от дясната страна — корани...

 И ето, тъй живеем ние, разхвърляни върху земята: полубезбожници случайни, полуслучайни мюсюлмани...

На мъдростта палатка денем и много нощи шил безброй, Хайям, изпепелен, намери във пещта на мъките покой.

 На дните нишката се скъса и неусетно пепелта -надеждата, търговка стара - „продаде” даром нещо, Боже мой!...

Ти Истината търсиш? - Тогава оставù

жена, деца и близки, приятели, уви!

 Разкъсай всичко, дето ще ти тежи из път –

без тежките окови по-леко се върви.

Знай: всякоя прашинка, спряла на земята като птица,

 е образ скъп, туптял горещо с дъха на цвят или девица! От милите коси със нежност ти свали прашинката, която

била е някога навярно от къдри прелестни частица...

О, ако имахме на ден по залък хляб в сърцето,

 И керемида над главата, и скромен кът, където

на никого не си владика, на никого не си и роб —

тогаз ний пак със радост ще благодариме на небето!

Без тръпна мъка няма обич, без огън - плам неугасим.

 Над мокрите вършини пука само гъст и черен дим. Разжарен огън любовта е, искрящ безсънно сред нощта,

 С балсам и ласка само можем скръбта да изцерим.

О, мъка, мъка във сърцето, останало без светла страст, без пламенен любовен трепет, без щастие, без весел час! Ден без любов е като облак градоносен в цялото небе -Зловещ и натежал и мрачен - заплаха сигурна над нас.

Затуй, че не говоря много, нямам никаква вина –

dз съм длъжен да съхранявам свойта истинска цена:

 dз знам достатъчно и точно на тълпата същността -пред няма нея да разкрия цялата си светлина.

Пред глупци и пред невежи - нито смях и ни сълзù:

 бисерът на твойта мисъл нека нищо не грози.

 Скъп на думите си често и с мълчание богат:

 през мечтите влез, но тихо ключовете запази!

Аз влизам в тъмната джамия. Полунощ е. Нито звук.

 Не от жажда, не за чудо, не с молба пристигнах тук…

Някога килим за нея като богомолец изтъках,

 ала извехтя килима — и ще трябва вече друг...

И предразсъдъци, и догми... А нашият живот е прост: защо ли искат да въртят света около свойта мъртва ос? Творци на вкаменени норми! Ти пий до дъно мъдрост; но при тях

недей да късаш от безплодните им мисли някой сух и кисел грозд.

 

На битието колелото върти изкусният Грънчар,

 дълбоко съхранил за всички неповторимия си чар:

 щом глината във Своите ръце усети на бъдещата чаша,

 и в нашето сърце запалва мигом неугасимия пожар!

Дошли сме — откъде?... И накъде вървим?...

 Чий Разум ни държи, за нас недостижим?

 Чии безброй души кристални във бездната на свода

изгарят чисто, без следа и лъх от дим?

Отиде си денят като ветрец ухаен

от нашия живот. Премина в друг — безкраен.

 Но докато съм жив, не ще се разтревожа

за някой минал ден. За утре - съм нехаен.

Грънчарю, ти ме удивляваш с туй, че имаш дух

да месиш глината жестоко, към мъките й глух —

нали ей тази кал трептяща, плът ненаситна е била,

 догдето чистият Ти огън не я е смлял на прах и пух?...

Човече, ти позна света, но тоя свят зелен е НИЩО!

 Това, което знаеш или сътвори от грях е НИЩО!

 И равносметката — "Живял цял век във родната си къща,

 или по цялата земя се шлял на длъж и шир - и НИЩО".

Дори и да тинясваш дълго тая пустота,

 все пак настъпва ден да легнеш под пръстта.

 Бъди ти падишах или пък роб и сиромах —

цената е еднаква: не знае жал смъртта.

От този миг начален, когато бе жребецът междузвезден оседлан,

 и горе пламнаха звездите в господнята среднощна длан, бе всё за нас допуснато в Съдилището Му предвечно –

не се гърчù, че си пламтял щастливо във някой миг желан...

Ти пиещите не кори! Такъв е пая,

 от Господ предрешен за нас в кервансарая.

 Злорадо хич не се хвали „Не пия капка“ —

къде по-глупави неща за тебе зная!

Ах, умните доят овена — не знам безсмислица по-лоша,

 а скудоумните живеят сред блясъците на разкоша.

 Сред блясъците... - Те са празни като мойта чаша —

поне за малко мъдрост те не дават даже два-три гроша...

Богатството – нали - съвсем не значи ум,

 но бедността боли, когато нямаш друм.

Виж: теменужката трепти, а пухкавата роза

се смее, пълна с радост, злато, пчелен шум!

Познавам този вид магарета сановни:

 крещят, реват навред, най-празно многословни!

 Без име истинско, те търсят брод във имената,

 и да пълзят пред славата са винаги готови.

За да живееш мъдро, виж: закони има много,

 но само два от тях зачитай много строго:

 ти по-добре гладувай, но глупости не яж,

 и сам живей, но не с глупак, ей Богу!

Какво навред желая аз? — Звъна на веселбата!

 Да - друга странна вяра е за мене непозната.

 Веднъж попитах свода: „А кого обичаш ти?“

 Отвърна той: „Сърце което пей до небесата!“

Не знам растения до днес със същност по-велика

от кипариса черносмол и лилията бледолика!

 Тойq надарен със сто ръце, не ги размахва гордо:

 А я и дума не проронва, макар със сто езика…

Тревата погледни, разкъсала калта

край ручея звънлив — каква е красота!

 По-леко стъпвай ти, че може да расте

на много хубавици от прахта…

Какво е твойта плът, Хайям? - В степта опъната палатка,

 където като шах духът е влязъл за почивка кратка.

 Той утре ще потегли пак необясним и сам по пътя; добрият стар слуга - смъртта - ще срине твоя дом-загадка.

Там, дето розов цвят изгаря в светлина,

 попили са в пръстта безбройни имена;

 а всеки син листец на нежна теменуга

в предишни дни е бил въздишка на жена…

Чак до Сатурн успях да долетя –

отворих с мъка не една врата

и разгадах аз хиляди загадки,

 освен една — защо съм на света…

8 юни 1919

Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси: حکیم ابوالفتح عمر بن ابراهیم خیام نیشابور) е ирански (персийски) енциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном. Известен е със своя „Рубаят", сборник от рубаи.

Научна дейност

Приживе Омар Хаям е известен най-вече като астроном. През 1073 г., вече придобил известност в Иран и Трансоксиана, той е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория, работейки заедно с други изтъкнати учени. В резултат на работата си Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям, на 15 март 1079 г. Малик Шах I коригира иранския календар, както през 1582 г. прави папа Григорий XIII с европейския въз основа на изчисленията на Алоизий Лилий (вижте Григориански календар).

Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения чрез пресичане на парабола с окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия.

Философия

Философията на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят. Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той е принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.

Поезия

Рубаят

Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи).

 

27-28.V.150(2014) - ДУШИ, КОИТО НИ ПОСЕЩАВАТ: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1418&book=42

 

 

09.06.2019 г. 17,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ ще говоря на онѣзи, които сѫ УЧЕНИЦИ. Ако нѣкои отъ другитѣ не ме разбиратъ, азъ говоря САМО ЗА УЧЕНИЦИ. Имайте прѣдвидъ, че ще говоря САМО ЗА НЕОБИКНОВЕНИТѢ НѢЩА.”(1921.11. 06.нез.СИЖ4.Ед1922:77)

 

 

09.06.2019 г. 15,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И ако единъ день въвъ васъ се пробуди божественото съзнание, тъй както азъ ви казвамъ, и дойде тази необикновена вѣра, вие ще погледнете слънцето, ще видите тази енергия и ще кажете: „СЛѢПЪ бѣхъ едно врѣме, но сега виждамъ!”

 

(1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:76)

 

 

09.06.2019 г. 13,32 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Подъ „събудена душа” азъ разбирамъ душа, въ която се е събудило Божественото Съзнание - такава душа е завършила изпита на живота. ТЯ НЕ ИСКА ДА БѢГА ОТЪ ЗЕМЯТА. Тя казва: „Сега ще живѣя на земята при ВСИЧКИТѢ условия. ТЪЙ ще живѣя, както ГОСПОДЪ иска. Сега разбирамъ азъ какъ трѣбва да се живѣе!“(1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед 1922:74-75)

Композицията е съчетание от картини на английския живописец John Atkinson Grimshaw (1836-1893) и хърватина Иван Рабузин (1921-2008)

 

 

09.06.2019 г. 12,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „…Понеже много пѫти се говори за магнетизиране и демагнетизиране, вие казвате: „Да не се допре до мене, защото ще ме изсмуче…“ - И тъй е. Ако си едно малко кладенче, всѣки ще те изсмуче, но ако си единъ великъ изворъ, кой може да те изсмуче? Като дойде великото съзнание, вие ще бѫдете такъвъ единъ великъ изворъ, и отъ този изворъ ще има за милиони и милиони хора да пиятъ! ТАКАВА е тази велика енергия, която слиза отъ слънцето и звѣздитѣ, която изтича отъ БОГА, но чрѣзъ видимия свѣтъ.” (1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:74-75)

 

 

09.06.2019 г. 11,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „…и ще усѣщате въ себе си една велика, приятна божествена музика, и по цѣлото ви тѣло ще се носи единъ великъ трепетъ - и ще искате да прѣдадете енергията си на всички хора. Всичко туй ще бѫде въвъ васъ, ако имате съзнателния животъ. Тази енергия вие ще я ЧУВСТВАТЕ и прѣзъ нея ще се прѣдаватъ мислитѣ на всички разумни сѫщества. Животътъ на всички сѫщества, които ви обикалятъ въ далечното пространство, ще ви се прѣдава СЪ БЪРЗИНА, ПО-ГОЛѢМА ОТЪ БЪРЗИНАТА НА СЛЪНЧЕВИЯ ЛѪЧЪ, и вие ще чувствате, че сте единъ гражданинъ на това Велико Царство. И като погледнете този, Великия свѢтъ, вие ще бѫдете радостни - всичко ще ви причинява радость. ТОВА е новиятъ животъ! Сега въвъ васъ трѣбва да се роди новото съзнание да слугувате на Бога ОТЪ ЛЮБОВЬ. Всѣко ваше действие да бѫде единъ актъ любовенъ, въ който да внесете ВСИЧКИЯ си животъ, ВСИЧКИТѢ си мисли, умъ, воля и сърце! И всичко да бѫде, като че го вършите само за Бога. И, слѣдователно, като извършите такъвъ единъ актъ, вие да сте доволни, че можете да направите това ОТЪ ЛЮБОВЬ. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгорѣ.”

(1921.10.30. сиб.СИЖ4.Ед1922:73-74)

 

 

09.06.2019 г. 19,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато казватъ нѣщо лошо за васъ, ВИЕ СТЕ В ПѪТЯ.”(1921. 11.06.нез.СИЖ4.Ед1922:80)

 

 

10.06.2019 г. 15,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казва нѣкой: „Защо сѫ тѣзи мѫчнотии?“ - Казвамъ: трѣбва да ви турнатъ прѣдъ колелетата малко пѣсъкъ, за да може да почнете да се движите. Сега вие, обикновенитѣ хора, искате да живѣете безъ мѫчнотии. - Азъ ви подписвамъ паспорта: живѣйте безъ мѫчнотии! Но за ученицитѣ подписвамъ: „ГОЛѢМИ МѪЧНОТИИ ДА ИМАТЕ!”(1921.11.06.нез.СИЖ4.Ед 1922:80-81)

 

Отделни сърца и души горещо благодарят на Някого, че сипва пясък отгоре, за да излязат най-после от буксуването. Обаче повечето хора са свикнали да буксуват механично цял живот или не спират топлото в кочинките си, за да не замръзнат, клатушкащи се на ръба на пропастта. Превърнали са това в начин на живот, т.е. на бърза или бавна смърт. Защото горивото рядко стига за повече от 80-90 години. Дори според светските учени, човекът е програмиран да живее 500, 1000 години и повече.

 

 

10.06.2019 г. 22,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Това е едно БЛАГОСЛОВЕНИЕ за дъщеря ви, че момцитѣ тичатъ подирѣ ѝ!... Когато азъ вървя по пѫтя и слънчевитѣ лѫчи падатъ върху мене, то е БЛАГОСЛОВЕНИЕ: това сѫ все „любовници” - азъ се считамъ разположенъ и веселъ… Но когато тѣ откажатъ да ме слѣдватъ, работата е малко бозукъ… Ако единъ човѣкъ те ОБИЧА, той все ще ти хвърли една ДОБРА мисъль.”(1921.11.06.нез.СИЖ4.Ед1922:81)

ПОНЯКОГА ЕДНА КАРМЕН само за една вечер изтръгва от сърцата на хората и изпраща на ангелите в цялата вселена ПОВЕЧЕ асуин, инзол, орландиум, илрýм и ауѐйя, отколкото 100 хиляди проповедника за цяла година!

 

Има мощни формули за ограждане от вредни влияния, те са си на мястото. Обаче ако човек съвсем забрави, че доброто у хората надделява, понеже повечето хора са с душа, то и обичта, насочена към нас, е нескончаем извор на благодат. Нали и ние постоянно обливаме околните с гореща любов и сам Бог ги обича чрез нас? Защо да се пазим тогава от това благословение, когато то е насочено към нас? Тънкостта тук е само в ПОВЕДЕНИЕТО ни, за да не даваме напразни надежди там, където не искаме приближаване – да не страдаме и ние, и другата душа. Та ние даже ОМРАЗАТА на хората преработваме и ползваме с голям успех, защо да не ползваме и любовта и симпатиите?

 

10.06.2019 г. 15,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казва нѣкой: „Защо сѫ тѣзи мѫчнотии?“ - Казвамъ: трѣбва да ви турнатъ прѣдъ колелетата малко пѣсъкъ, за да може да почнете да се движите. Сега вие, обикновенитѣ хора, искате да живѣете безъ мѫчнотии. - Азъ ви подписвамъ паспорта: живѣйте безъ мѫчнотии! Но за ученицитѣ подписвамъ: „ГОЛѢМИ МѪЧНОТИИ ДА ИМАТЕ!”(1921.11.06.нез.СИЖ4.Ед 1922:80-81)

 

Отделни сърца и души горещо благодарят на Някого, че сипва пясък отгоре, за да излязат най-после от буксуването. Обаче повечето хора са свикнали да буксуват механично цял живот или не спират топлото в кочинките си, за да не замръзнат, клатушкащи се на ръба на пропастта. Превърнали са това в начин на живот, т.е. на бърза или бавна смърт. Защото горивото рядко стига за повече от 80-90 години. Дори според светските учени, човекът е програмиран да живее 500, 1000 години и повече.

 

12.06.2019  г.  21,34 ч.

 

ГЕНИАЛНОТО ОТКРИТИЕ НА ПОНСОН ДЮ ТЕРАЙ. Този път виждате само картинка, не е аудиозапис. Главната идея: Христос благославя Рокамбол и спасителната му мисия и му предава ключовете на Земята.

УЧИТЕЛЯТ:„В нашата вселена само Земята е изправилница. От всички други системи всичките престъпници само тук ги пращат, на Земята. Когато стане дума за изправление, Бог слиза тук да оправи тази Земя. За изправление, все големи величия от всичките системи - най-умните, най-великите хора - грешат, тук се изпращат за изправление. И когато се изправят, всеки си отива в своето отечество, отдето е дошъл. Може за 10, 15 000 години, може за 100 000 години или за милиони години, безразлично е. Но който е дошъл на Земята, ТРЯБВА да се изправи! Време има колкото искате.”( 22.VII.1934, „Хвърлѝ хляба”)

Големият френски мъдрец и писател Понсон дьо Терай (1829-1871) е живял само 42 години, НО Е ДАЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ЕДИН УНИКАЛЕН КЛЮЧ ЗА СПАСЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА. Героят му Рокамбол е от род и семейство на висши благородници, но съдбата му определя да бъде похитен от крадци и разбойници, и като дете и юноша да усвои всички тънкости на злото и престъплението, на лъжата, кражбите и изнудванията. Един ден той узнава за произхода си и се заклева да отмъсти не само за себе си, но и за колкото може повече унижени, оскърбени и онеправдани. Личното отмъщение от този род го има в много случаи в живота, в немалко пиеси, романи и филми, но героите от типа на Граф Монте Кристо целят повече лично въздаване на правдата, почти никой не може да се сравни с Рокамбол. Той създава собствена тайна полиция с много съдружници и разклонения из цяла Франция и издирва всички богаташи и големци, които насилват народа и го крадат най-безкрупулно. Има си списък и план за действие. Както виждаме от Учителя, най-големите престъпници на вселената са на земята - те се стремят към власт, богатство и намаляване и изтезаване на човечеството. Но колкото и да са умни, срещу тях днес въстават стотици хиляди нови рокамболовци, които още с раждането си имат много повече от две ДНК-спирали и нови органи. Не само са многократно по-умни, но и са непобедими. Абсолютно никаква армия и никаква магия на смъртните не може да ги идентифицира и да им се съпротиви! Майсторите на Словото в съвременната прогресивна литература казват, че бойците за оцеляването ни днес имат право да бъркат в касите на богаташите, понеже почти никъде няма богат, който да не краде от природата и народа. Въпреки че лъжата е най-големият грях, заедно с убийството, те казват още, че който не ни обича, може да го лъжем. Ето защо, според друг автор всички божествени касоразбивачи и разбивачи на документи и банкови сметки днес са призовани да окрадат богатите до шушка и да създадат сносен живот за истинските хора. Всеки гений и талант в това отношение има моралното право да отвори и най-безнадеждния сейф в света само за 6 секунди - и да ИЗЧЕЗНЕ ЗА 60 СЕКУНДИ, ако се налага… Щом това го правят деца и юноши от България и никой не може да се сравни с тях, значи работата на света е спукана! Днес божествените възпитатели на богатите вече имат подробни списъци на всички престъпни и корумпирани концерни, тръстове и монополи, на всички частни сеячи на неврози, болести и смърт. По подобие на Понсон дьо Терай, вече много автори пишат и правят филми за великата война на истинските човеци срещу човекоподобните, които от векове ни унищожават. Когато космичен боец се внедри като „ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК” в някой наркокартел, в смъртоносните производства на оръжия, цигари, месо, алкохол, полезни изкопаеми, дърво, всички други суровини, лекарства и пр. или когато вземе на мушка сатанинските медии, каквито са повечето медии по света, боецът с дух и душа знае как да се справи и с тия извънземни, които досега държаха властта на нашата планета, както и със самите производства. Големият им бизнес със смъртоносните минерални води и напитки също ще бъде ликвидиран, както и търговиите урбанистика и медицина. Според някои автори на съвременна фантастика, Космичното Правителство вече дава разрешение на всеки, който може, да ликвидира незабавно с оръжие или мисъл самолетите на рептилиите, които се представят за земни хора и сеят от небето смърт. Да вземе живота  и на тия паяци и гущери в човешка форма, които бълват тектонични, метеорологични и психотронни войни, унищожават децата ни със сатанински електронни игри и сатанинска „музика” и анимация. Според други автори и произведения, вече всеки има право да отвлече който и да е дребен или едър тиранин и да го затвори където намери за добре, за да бъде неоткриваем. Няма изтезания – държи го само на вода и сухо жито. Човкоподобните от това умират, хората с душа оцеляват, изцеляват се от всички болести, подмладяват се и забравят за престъпленията завинаги. Според романите, няма такъв човешки индикатор или екстрасенс, който може да ги открие – мнозина биват затваряни по други планети, които се охраняват от цели армии тежко въоръжени пазители. Според един писател, новите деца могат да дадат телепатична команда на особени боктерии да изядат за броени денонощия всички ракети в силозите, цялата военна и неекологична техника. Всичко това минава за фантастика, но сериозни автори твърдят, че войната вече е започнала: андроидитие на Земята по върховете и около нас днес измират със скорост, безпрецедентна в историята на вселената. Те измират и от псевдохраните и напитките на ада, заливащи пазара. Измират и от месото и аурата на децата, които си купуват от частни търговци или агенциите за „закрила” на децата, сдушени плътно с човекоядския, човекофармацевтичния, джендърния, робския и проститутския човекотрафик. Но и без гениите като Рокамбол и организираните от тях тайни хуманитарни полиции, лошите сега измират като мухи, понеже навлязохме в зона с други честоти. Като погледнем онлайн-броячите на събитията по Земята, виждаме, че въпреки това ражданията сега са двойно повече от умиранията, обаче малцина знаят, че вече се раждат само хора с дух и душа. Те ще ликвидират окончателно интервентите на планетата ни и в цялата остатъчна черна зона на вселената и ще създадат Новата Култура. ДРУГИ АВТОРИ ПИШАТ, че въпреки повсеместното глобално действие днес на тайната международна полиция по почина на Рокамбол, основната сила за ликвидирането на извънземните, завзели властта, е в ръцете на народите и на всеки обикновен човек поотделно. Всички търговци, правителства и военни могат да паднат само за десет дни, ако всички хора с дух и душа десет дни не купуват техните продукти. Както разбрахме, държащите властта и богатствата на Земята и домашните експлоататори и тирани до един са интервенти от инферналните зони на космоса. А победата над тях ще бъде окончателна, ако новите майки с дух и душа престанат да харесват интервенти и да търсят обезпечение от тях, а почнат да зачеват от ЧОВЕЦИ. Така идващите милиарди от Космоса ще получат по-добра наследственост. Защото:

 

„Всяко едно съединение между мъж и жена, което става без любов, е престъпление. В света може да го правят - и ще си понесат последствията. Ако ВИЕ го правите, и ВИЕ ще си носите последствията! Всякога любовта трябва да бъде не човешка, а божествена. Ще питаш Господа - и тогаз ще се жениш. Ще се жениш, но ще кажеш на Господа: „Да живея ли с тази жена - или да не живея?“ От какво произтичат всички неприятности в света? - От онези неестествени съчетания между мъже и жени се родиха всички престъпници, които сега съществуват.”(22 януари 1939, „Основното правило”)

 

13.06.2019 г. 20,39 ч.

 

ПУБЛИЧЕН отговор на зададен въпрос за духовните хора. ИЗКЛЮЧЕНО ЛИ Е ПРИ ТЯХ ВОЮВАНЕТО? КАКВО ЗНАЧИ ВОЮВАНЕ? За начало, отново се слагат най-силните думи в тоя дух из „Призвание към народа ми” от 1898 г.:

„Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде докато ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед, и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се зае да проникне и намери някоя божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро, в новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, докато се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да Го познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Който оспорва вашето първенство отнине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам. И ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си - и ще види! Аз съм един и думата Ми е неизменяема - и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо, Господ ви е ръководител. Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисия, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници - това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават! Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви. От този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление. И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято. И ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение! И няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че БОГ е говорил.

 

И ТАКА, НИЕ, които сме НИЩО пред този Глас, Който ни е предупредил за всичко. И през изтеклия 20 век и началото на сегашния виждаме, че всичко, което е казал, се изпълни и изпълнява с най-голяма интензивност. ПРЕД НЕГО НИЕ СМЕ МНОГО МАЛКИ И НЯМАМЕ ПРАВО ДА ПРАВИМ НИКАКВИ ВНУШЕНИЯ. Ние не можем да водим никого, понеже не сме още и ученици. Не се надяваме в този живот да влезем в Школата, защото имаме сериозни недостатъци. Просто понякога разглеждаме различните мнения на авторите и търсим съответни цитати от Учителя. Ако съберем Неговите екстремални ултиматуми и прогнози, начело с "Призвание към народа ми", въпросът за великата битка на доброто със злото по методите на доброто е съвсем ясен: доброто ВОЮВА, но не убива. То преобразява и възкресява лошия, ако е с дух и душа, а адските същности връща в ада. Ако даваме сведения и насърчения за някои борци срещу злото, то е само защото такива СЪЩЕСТВУВАТ и техният смисъл на живота, основният им талант е БИТКАТА - нищо друго. Могат да се разкажат десетки реални случаи, минали пред очите ни, когато воини по дух искат да вдигат въстания или да отмъщават поеднинично. Обаче поради срещата им с Посветени те се преориентират радикално относно оръжията и методите за борба и започнат да воюват със средствата на Бялата и Всемирната Ложа. Така че призивите за свещена битка не са към всички: за мнозина важи най-вече ИНДИВИДУАЛНАТА борба ВЪТРЕ в себе си, която е основна. Обаче за хора, които са от йерархииите на Силите, Властите и Престолите като Спартак, Гарибалди или Левски, за хората с будна съвест и горещо сърце знаем, че те денонощно кипят за Битка За тях всякакви кротки християнски методи засега са немислими. Тогава ги поема Всемирната ложа, която ги прекарва през Школите си за езотерични и космични битки и ги учи как да побеждават, без да нараняват и убиват, даже да преобразяват врага и психически по посока на Доброто. Обаче в много случаи лошият разбира само от удар - от нищо друго. Според пентаграмиката, с това се занимават Посветените от Пети Ранг. Те излизат и за космически битки, и за астрални и ментални, и за военно-политически на Земята. Това е сигурно. Христос периодично размахва бича както някога, а когато се наложи, унищожава и цели вселени. Лулчев е видял Учителя начело на руската армия срещу хитлеристката през Втората световна война. Рама, Кришна, Серегей Радонежки, Святогор – това са все Учители и висши Посветени, за които Битката е мисия и начин на живот. Един мощен български офицер преди 25 години, обучаван магически от черната ложа и от психотронните министерства на няколко държави, не е имал поражение при всички световни състезания. Ако искате, приемете го като приказка. Той често е бил не само глобален шампион, но и междупланетен, поне в рамките на земляните, командировани в космоса, понеже имаме много мисии по другите планети още отпреди Хитлер. Такива висши офицери летят със секретната космична техника на военните, а въпросният приятел е бил и ас като боен пилот от авиацията. Винаги заемаше високи тайни постове, а за почивка работеше след пенсия и като зам-главен редактор на едно научно списание в София. Влезе с партийна задача в най-вътрешните среди на Братството, но не за да донася, понеже бе честен, горд и свръхинтелигентен, а за да помага и да извлече методи и информация от Учението, понеже напоследък бил имал тежки битки с чужденци и те всички му казвали, че са обучавани от инстурктори на "Дънов". Макар и да не е имал поражение до този момент, той вече беше на ръба и затова се наложи да провери кой е главният Инструктор в България извън ведомството му - и го намери, ние го познавахме. Един ден този приятел дойде на сбирката позеленял и побелял от изтощение, едва се влачеше с черни сенки под очите. Каза ни че бере душа и е отчаян. За един Овен да признае такова нещо е смърт, но той каза, че през нощта за пръв път в живота си е загубил битка. Излязъл бил в астрала (и комунисти, и капиталисти са обучени за това) и извикал въпросния българин-Инструктор на "дуел". Овен не може да търпи друг Овен в ареала си, без да се сбие с него. Той се дразнеше до пръсване и изпускане на нервите за това, че влизайки в "братството" среща човек, който не му се подчинява. Затова му хвърли ръкавицата за генерална битка, която може да бъде и на живот и смърт. Инструктор от всемирната Ложа никога не убива, но когато някой дръзне да го нападне, следва съдбата на бутилката, която се е хвърлила да "срази" скалàта. Той каза: "Още от първия път ми нанесе ТАКЪВ страхотен удар (всъщност, при самозащита), че паднах полумъртъв. Бях дал всичко от себе си на макс, понеже полудявах от мисълта, че може да има някой, който не съм победил. Паднах от собствения си удар! Не знам дали някога ще се възстановя…" Този изключителен българин, висш офицер от действителното и психотронното разузнаване и бойна единица от първа величина, който наистина ни спаси от много опасни заплахи на властта и който разбираше Учението на Учителя Беинса Дуно по-добре от 95 процента от мъдреците в братството, наистина започна да крее и се превърна в друг човек . Дали успя да вземе изпита си за Второто Посвещение на Смирението е въпрос, но скоро след това предаде Богу дух БЕЗ ОЗЛОБЛЕНИЕ. Убедени сме, че именно БОГУ предаде духа си, понеже и да няма някой любов, ликвидирането на озлоблението дава първия вход към Бога.

 

 

15.06.2019 г. 11,47 ч.

 

Поправено и публикувано тук отделно, понеже е много актуално. И тук думите с логическо ударение се дават с главни букви, понеже във Фейсбук няма опция за болд (надебеляване) .

Из кн.42 : : 3.VІІ.150(2014) : : СТАТИКА, ДИНАМИКА, КИНЕМАТИКА : : Из лекцията тази сутрин, плюс мисли от Учителя Беинса Дуно до 1944 г:

Разваленият робот си представя, че тялото му е лично негово и прави с него каквото си иска или го дава комуто си иска. Той няма понятие за отдаване на тялото си на Бога. Разваленият робот (в зависимост от модела) си представя, че има правото да говори остро, но се дразни, когато друг му говори така. Благият Дух говори благо, но Острият (Дух) говори остро, за да види кой как реагира. Той е ПЪРВИЯТ, Който има правото да говори истината остро, понеже иглата, ако не е остра, не може да съшива разкъсаните части на Битието. Естествено е раната да я боли и да не иска да я бодат и шият, но смирените същества, създадените от БОГА, които са Негови части, ТЪРПЯТ това, защото знаят, че така е по-добре, че ще възвърнат своята цялост. Ще каже някой: „Как е възможно Божия част да се разкъсва, да я боли, да кърви? Нали Бог е съвършен - коя сила може да отнеме и атом от Неговата цялост?” - Бог е съвършен, но е решил да учи частите Си, на които е дал свободна воля, какво става, когато употребяват живота и телата си за себе си и за несъщества или за същества с угаснало съзнание. Съзнанието може да се гаси, това е факт. То се гаси с единствената цел да просветне Духът, т.е. свръхсъзнанието. Ето защо, не съдете съществата с угасено съзнание – рано или скоро в тях ще просветне ДУХЪТ. Те СТРАДАТ - по ТОВА ще ги познаете. Щом едно същество страда, когато е лишено от светлина и любов, значи то е СЪЩЕСТВО, не е нещо друго. Всъщност, то не е лишено, а САМИЧКО решава да се лиши от светлина и любов - ИЗЛИЗА от Океана на Любовта и започва да я търси в същества с угасено съзнание, в НЕСЪЩЕСТВА. Колкото и да се стреми да я получи от тях, не успява. Но надеждата му да я получи не винаги е напразна – съществата с угасено съзнание винаги има шанс да се подпалят. Глупост е само надеждата да получиш любов от СЪЩНОСТ, от несъщества в безсъзнание. Същностите НЯМАТ нужда от любов; несъществата си ПРЕДСТАВЯТ, че нямат нужда. Има тънка разлика между същности и несъщества, има и много видове различни същности, но за тях лекциите са други. В последните лекции вие чухте темата за РЕАКТИВНИЯ негативизъм. Какво запомнихте? Винаги ли реактивният негативизъм е белег за реакция на НЕСЪЩЕСТВО? Винаги ли е симптом на гордост и обида, на проклетѝя? Вие научихте, че има майстори на отрицанието, които не миришат на селски нужник. При тях отрицанието е проверка дали самите вие реагирате на отрицанието с отрицание. ДЛЪЖНИ са да ви проверят, понеже много се омесихте. Не че Бог не вижда къде има шупли ВЕДНАГА, но като си назначи майстори, не губи време - прави това за икономия. Истинските майстори на незабавното отрицание нямат злоба в аурата си - не миришат. Злият по природа мирише и смърди цял живот, понеже не прощава и обича да назидава. Майсторът няма защо да прощава, ЗАЩОТО НЕ Е УКОРИЛ - той НЯМА това изпражнение в устата си… Но вие не се гнусете, когато болните трябва да се изходят - това е полезно, те трябва да се освободят. Лошата дума е изхождане, инак те ще отровят, ще умрат... То си е за погнуса, не е приятно някой да ти се изхожда на масата, т.е. в душата всеки ден когато ядеш, но като ви казвам да не се гнусите, имам предвид да се ПООТДАЛЕЧИТЕ малко, за да можете да дишате. Лекарят, ако се обърне и си отиде, няма да има кой да им помогне. Той трябва да знае какво им е на болните, какво са яли, как миришат остатъците им. Те ядат боклуци - няма как да не ходят по нужда и да не миришат, като говорят. Техният вкус ги принуждава да се надяват на несъщества и на същности. Мислят си, че с техния образ могат да се нахранят. Представят си образа им като красив и прекрасен или поне като „полезен”, денонощно го преживят с надеждата да им пусне нещо, но той не пуска. Няма откъде да пусне - той е дъвка. Тогава те се упояват от собствената си слюнка - от представата си, че той е ВЕЧЕ Е „ПУСНАЛ”; от надеждата, че все някога ще пусне. Драмата е в това, че той е направен от кокали, не от нещо живо. Като дъвчеш дъвка от кокали, в един момент тя става горчива. Слюнката ти става горчива, накрая ти съзнаваш илюзията си и ставаш огорчен. Вместо да се огорчаваш от кокала, престани да го дъвчеш и забрави за представата си, че можеш да получиш живот от някого, който мисли само за себе си. Бог е ЕДИНСТВЕНИЯТ, Който мисли за Себе Си и МОЖЕ да мисли, но от това Той не става на кокал, не е горчив. В цялата Си Вътрешност Бог мисли за Себе си и само за Себе Си - това е Неговият начин на живот. За да поддържа живота Си, за да бъде безсмъртен, какъвто е, Бог трябва да е цял и сам, да мисли за Себе Си. Обаче, сам по себе си, животът не е щастлив - той е просто едно безсмъртие, мир, спокойствие, равновесие. Няма нищо по-чисто и спокойно от живота, когато се храни ВЪТРЕШНО, когато е самодостатъчен. Това значи, че е цял и че всички необходими процеси и елементи са ВЪТРЕ в него, няма нищо отвън. От това се ражда вътрешният мир, благословеният божествен покой. За да навлизате във Вътрешността на Бога, в Лоното Му, в Светая Светих, вие трябва периодично да оставате насаме със себе си, да възстановявате състоянието на мир и покой, в което пребивават Същностите, ИСТИНСКИТЕ Същности. Понеже има и ПОДОБИЯ на Същности, които привидно имат мир и покой, както има и подобия на щастие и живот. Вселената на подобията, всички светове и вселени на подобията обаче са крайно необходими. Както знаете, те бяха измолени от Бога от МИЛОСТИВАТА - Великата Майка на Илюзиите. Тя сътвори НАРКОЗИТЕ - света на безбройните анестезии. Всички илюзии въвеждат съществата в състояние на безчувственост, на изтръпналост, на различни степени на безсъзнание. В същото време изтръпналостта им причинява временна наслада, някакво подобие на живот. Далече от Живота, далече от Истината, те живеят с безброй съмнителни тръпки и си представят, че това е НЕЩО, докато то фактически е нищо. Въпреки това, те имат по този начин шанса да оцелеят и да преминат през света безболезнено или относително по-малко болезнено. В някои случаи - в пълна анестезия и амнезия, когато Бог прецени, че им е дошло много. Ето защо вие, които сте будни и съзнателни, не се потрисайте и огорчавайте от реакциите на същества, които са в наркоза. Те са упоени от тръпките, които изпитват, или са в състояние на пълна безответност, когато ги повикате. Не се дразнете и от реактивния им негативизъм, когато са вече будни, на излизане от наркозата. Реактивният негативизъм е един много добър симптом, че те са живи, че ще оцелеят. Той произлиза от третия закон на божествената динамика, който се приписва на вашия учен Нютон. Все пак се радвайте, че те са в света на ДИНАМИКАТА. Макар и да се движат по инерция, вие се радвайте на техните ускорения към нови измислици и илюзии, защото стратегията на Милостивата работи - живи са. Радвайте се и на ИНЕРЦИИТЕ им, на ПРОТИВОПОЛОЖНОТО им движение, ПРОТИВОПОЛОЖНОТО им мнение, с което те реагират мигновено и бягат от вас, когато ги докоснете. Може да ви е неприятно и да ви е мъчно, че така те бягат от ЖИВОТА, от ИСТИНАТА, но по този начин Майката Божия им е дала шанс все пак ДА СЕ ДВИЖАТ, ДА ОЦЕЛЕЯТ. Чрез блъсканиците си в стожерите на Истината и помежду си, те все пак ще НАУЧАТ своите уроци, ще видят накрая кое е илюзия и кое не. Не се учудвайте, че реагират механично – това са, все пак, закони на МЕХАНИКАТА. Защо падна ЯБЪЛКА на главата на Нютон, за да открие обикновената механика? - Защото ябълката е ДВУСЕМЕДЕЛНА - ЛИЧНИ чувства… И ТЕ са необходими, и ТЕ крепят живота и вселената - без една ябълка на ден няма да сме здрави... Но не е само ябълката - трябва и жито, пшеница, лук, плодове на палмата /ЕДНОСЕМЕДЕЛНИ растения/. Трябва и КНЕМАТИКА - кухо стъбло, през което Духът да се движи, и да ви движи безкористно. Реактивното отрицание е също проста механика, то не се ражда от съзнателност и любов. Като знаете това, вие бъдете мъдри и се научете да се отказвате от себе си. Вие все още мислите за себе си, но не като БОГ мисли за Себе Си. Все още се надявате на лично щастие, обаче очаквате това от обект, който е жертва на МЕХАНИКА. Ако той е човек или ангел с душа, ИМА защо да се тревожите за него, да искате да го върнете в Пътя. Ако държите НА НЕГО И НА ДУШАТА МУ, а не на себе си, не се огорчавайте, че като сте го докоснали или се е блъснал във вас, моментално тръгва в противоположната посока. Той отблъсква чувствата ви или ви апострофира, но това означава, че е ЖИВ. Тогава, ако е топка от ВАШАТА маса, НАОБИКОЛЕТЕ ГО С ДРУГИ ТОПКИ И С ИГРАЧИ ОТ ОТБОРА. Нека да го блъскат и той да се отблъсква от тях по инерция, нека да се прилепва понякога към някого, да пада и в ямите на живота. Все пак, това е ВАШАТА маса - ще ви е под око. Вие знаете, че Играта продължава и че смърт няма. Рано или късно Бог го изкарва изотдолу и го слага пак на Масата. Нали постоянно срещате такива по пътя си? Обичали сте се, клели сте се в любов и вярност „за цялата вечност”, раждали сте деца не в едно прераждане, а като ги сложат на масата нови и млади, не ви разпознават - карат по инерция. Ще го чукат и блъскат, ще харесва ИГРАЧИ и ще си играят с него ИГРАЧИ, ще е жертва на МЕХАНИКАТА си и на ПРОСТАТА механика. Това ще продължава до момента, в който реши да постъпи като БОГА. Ще излезе от статиката и сляпата динамика чрез КИНЕМАТИКА, ще приключи с елементарната механика.

 В покоя ти може да си егоист, в елементарната механика също, понеже те движат удоволствия, случайни тръпки и неизбежни удари, но в божественото самодвижение ти си вече ФАКТОР - не зависиш от система. Силата на духа и сърцето ти е по-голяма от случайните флуктуации на тръпката и харесването, от ЧОВЕШКИ инициативи и съображения, от блъсканиците в инертни или агресивни обекти. Не правете грешката да отричате НАПЪЛНО апострофирането, реактивния негативизъм, отблъскването и бягството на незрялата душа. За нея това е ПРОЦЕС НА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ, а за интелигентния това е повод ДА МЛЪКНЕ, ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРОСВЕЩАВА реактиви. Да ПРЕСТАНЕ наливането от пусто в празно, когато хората не се промѐнят. Нов повод мъдрецът да потъне отново в себе си, да почерпи от Изворите на Битието, да започне пак да се пълни. Реагиралият остро не винаги е от ниска еволюция, със слаба култура и възпитание или с лоша наследственост. В него сработва животинският инстинкт за озъбване или бягство, когато вижда нещо опасно или нещо, което не познава, не харесва, не одобрява. Той не е наясно с диалектическата приказка да не бягаш от гърнето със жълтици, когато е паднало внезапно пред краката ти. С реактивността си той мисли, че спасява живота или душата си. Така той забавя отново еволюцията си, но все пак е жив. За него е добре, че ще се свие в черупката си или ще потърси утеха при подобни на себе си. Ще опита меда и жилото на "заместителите". Като опита вкусовете и теориите си, един ден може да се върне при вас и да погледне най-после какво може да е определил БОГ за него. Десетилетия или прераждания - за Бога няма значение. Има значение само за незрелия, защото ще се мъчи повече. В един момент, когато Бог иска да излезе от статиката на покоя и своя вътрешен, уравновесен живот, Той решава ДА ЗАПОЧНЕ ДА ИЗПИТВА ЩАСТИЕ. Няма друг начин да изпиташ щастие, освен да поискаш да ПОДАРИШ щастие. Всеки, който иска да изпита щастие като му ПОДАРЯТ щастие, става зависим от МЕХАНИКАТА. Има опасност да се върне в статиката или да започнат да го блъскат тръпки и илюзии, а в най-лошия случай - да го насочват насам или натам някакви СЪОБРАЖЕНИЯ. В този най-нисш и нещастен случай той не разбира, че съображенията нямат нищо общо с щастието. Поначало, съображението изключва подаряване, защото е ТЪРГОВЕЦ: дава само тогава, когато е СИГУРНО, че ще му дадат. Ако не му дават или му дават по-малко, НЕ ДАВА. Съображението мисли за СЕБЕ си, то е ПРЕСМЕТЛИВЕЦ. Затова Съдбата го хвърля на сметта. Докато чака боклуджиите няколко минути, т.е няколко години или десетилетия, то си представя, че живее…Но какво чувства Бог, какво прави, когато реши да стане щастлив? - От статиката и елементарната механика и динамика, Той преминава в КИНЕМАТИКА - в активно и самосъзнателно движение. В статиката Си Той е независим, в елементарната динамика СЕ ПРАВИ НА ЗАВИСИМ, но в божествената кинематика има един съществен елемент: ТОЙ САМ РЕШАВА ДА ПОДАРЯВА ЩАСТИЕ, И ТОВА НЕ ЗАВИСИ ОТ НИЩО И ОТ НИКОГО - той има силата да върши това, което ИСКА. Там е независим от обекта, понеже Той има УМ и съобразява, че кинетичното движение може да се предаде на пластични, а не на инертни системи. Пластичните са живи, те резонират. И на инертни може, но те се отблъскват. И ние, като Му подражаваме, моментално излизаме от статиката и от Билярда, където зависим от статични обекти и от скимванията на Играчите. Кумирите, които виждаме около себе си и се влюбваме в тях, не могат да се помръднат, понеже са в закона на статиката - още нямат сърце и душа, нямат мисъл ЗА ДРУГИЯ. Такъв не може да се помръдне и да тръгне към теб самичък, към магнита, защото няма божествено желязо в недрата си като всички нормални звезди по небето, като кръвта на съществата с монада. Убийците на желанието са ЕДНО, а неподвижните билярдни топки, в които няма желания, колкото и да са бели и красиви и понякога даже кристални, са нещо СЪВСЕМ друго. Не ги укорявайте, че не се устремяват към вас моментално и със всичка сила, а са си добре в състоянието на статус и се помръдват, само когато нещо ги удари. Под "нещо" разбираме не само външен фактор, но и вътрешен - когато ги удари болестта или "тръпката". Те или са още в първоначалното състояние на Бога, когато Той се чувства най-добре сам и независим от всичко, включително и от желания; или вече са извървели целия кръг на еволюцията и отново са се върнали в кристалния свят на самодостатъчността. Не ги обвинявайте в егоизъм, когато не изпитват желания и нямат импулс да минат в ЕТИЧНАТА фаза за Господа - мисълта за ДРУГИЯ. Такива чисти и уравновесени същества не реализират егоизъм, но им е дадено да се възвърнат за известно време или завинаги в Статуса. Те ИМАТ тази свобода, понеже са я заслужили. Бог не ги държи отговорни, ако не искат да преминат заедно с Него в една НОВА БОЖЕСТВЕНА КИНЕМАТИКА, в която копнеем ДА ДАРЯВАМЕ ЩАСТИЕ, въпреки че самите ние вече нямаме нужда от щастие, защото сме самодостатъчни. Но поради нуждата да РАЗДАВАМЕ щастие, въпреки че лично на нас то не ни е необходимо, НИЕ В ЕДИН МОМЕНТ ЗАПОЧВАМЕ ДА ПОДРАЖАВАМЕ НА БОГА, вървейки по стъпките Му. ТОЛКОВА много Го обичаме и любим, че Той започва да ни липсва, когато излезе от Себе си и почне да се прави на несъвършен, за да може да РАЗДАВА щастие... За целта, Той трябва да се пожертва да влезе във времето, да реализира ДВИЖЕНИЕ. Както знаем, любовта ражда ЖИВОТА, а животът ражда ДВИЖЕНИЕ. Точно заради това, тази наука се нарича "кинематика"; а "кинезофилия" значи ЛЮБОВ към движението. Егоистът, развратѐн от съображния, форми и механика, може да мине в движение, само когато са удовлетворени нуждите му или представите му за сигурност, пасване и продължителност. Той не може да бъде като Бога, Който няма нужда от щастие, но ПОДАРЯВА живот и щастие. Да, егоистът е търговец: той дава, само когато е сигурен, че ще бъде удовлетворен и че сделката няма да се разпадне скоро. Бог и Божественото ДАВАТ, защото мислят какво е нужно на ДРУГИЯ. Дават го по начин, по който на ДРУГИЯ му е необходимо, а не според субективните си представи за добро.

 Статùкът е далеч от такава етика и затова ВИЕ трябва да го търсите, той никога няма да се мръдне, за да потърси ВАС. Сами знаете, че хората, от които получихте най-много и които спасиха душите и живота ви, идваха сами в къщата ви и ви откриваха ФИЗИЧЕСКИ във всяка точка на Битието. Търсеха ви и ви намираха, защото се бяха превърнали в ДВИЖЕНИЕ - имаха ЛЮБОВ в сърцето си. Кинематиката разглежда движението на МАТЕРИАЛНА точка, не на духовна или виртуална. Напоследък сте свикнали да общувате от разстояние, когато не харесвате много някого и когато не се обичате БОЖЕСТВЕНО. Физическото минава и без духовното, духовното може да мине и без физическото - поне за известно време. Прекрасно минавате без някого до себе си, достатъчно ви е да си чатите по екраните... Затова, от гледна точка на кинематиката, който не ви обича, не само че няма да дойде при вас или с вас някъде, но няма да си мръдне и пръста, за да ви е по-добре. Ако все пак сте го заинтересували с нещо, ако има от вас ИЗГОДА, ще ви накара ВИЕ да го потърсите, ВИЕ да идете при него. Но вие не се вкисвайте много, ако някой не го е еня за вас. Той не само че няма да дойде от Сириус или от Америка заради вас на куц крак, но няма да му стане мъчно и ако ВИЕ не го посетите. Той си е ЗАЕТ човек - със себе си, с приоритетите си, с вкусовете си. Затова вие казвате за някого, че "дава заето". Няма да ви изпрати и ЕДИН цент през живота си, и една картичка за Коледа. Ако случайно сте се срещнали по стечение на обстоятелствата, няма да ви се метне на врата. Гледа си часовника и гледа по-скоро да се отърве от вас. Това не е кинематика, а ПРÒСТАТА част на механиката - билярда. Хората на билярда се движат от играчи, тръпки и съображения. Божествата и архатите в центъра на Статуса, който познавате под името Абсолют, обитават Неговия свят, наречен "ТАТВÀН". Там те се намират в състоянието на "тръпно блаженство" - това го ЗНАЕТЕ. Това тръпно блаженство произлиза от факта, че те не са в света на динамиката и механичните зависимости. То се изпитва по причина на самотата и непроявеността, на СВОБОДАТА от проява и действие, на незадължителността да се обменяме или да поемаме отговорности. Има паднали божества и архати от татвана, които ги зацепва Кармата не защото има наказания, а понеже любовта им към Бога се е превърнала В ДОМИНАНТНА ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ си, към удобството на САМОДОСТАТЪЧНОСТТА. Това е кармата като ПОСЛЕДСТВИЕ. Такива хора и ангели, даже и божества има такива, постепенно загубват и физическото си съвършенство. В крайните случаи заприличват на Джаба - чудовището от "Междузвездни войни"... Понеже все пак са запазили част от властта и мъдростта си, минават за авторитети и затова глупавите им се възхищават. Тръпното блаженство за тях се е превърнало в наркоза на удобството, по-силна от любовта към БОГА. По този начин те не подозират, че са изпаднали в ПОНЯТИЕТО ЗА ДУХОВНО, А НЕ ЗА БОЖЕСТВЕНО СЪВЪРШЕНСТВО. И да се проявят, изпаднали са от татван в ДУХОВНИЯ свят, в НЕГАТИВНАТА фаза на съвършенството – АТМИЧЕСКИЯ СТАТУС. На земята те се стремят към аскетизъм, отшелничество или монашество, а в крайните случаи изпадат в сатòри или в каталепсия, развиват аутизъм. В ДИНАМИЧНАТА фаза на àтмоса те преминават в света на механиката и започват да се блъскат с другите или да ги блъскат. Всички божества и учители, изпаднали от архатското си съвършенство в света на ДИНАМИЧНИЯ атмос, започват да ви блъскат с правила и инициативи, за да ви раздвижат. Те разиграват тщеславието си или илюзията си за дейност, като ЗАДВИЖВАТ хората. Те си представят, че с духовната или молитвената механика може да се постигне нещо. Тъй като в системите им има ВИДИМО ДВИЖЕНИЕ - понякога не само хаотично, но строго организирано като в небесната механика, - много наблюдатели остават с впечатлението, че там има живот и се върши работа; че има еволюция, постижения, етика, духовно напредване. Там стават дори изцеления и чудеса, но какво става след това - мълчи се... Ето защо, от днешния урок може да си направите изводи. Например, как да различавате стàтиката от мъртвата механика; и как механиката - от БОЖЕСТВЕНАТА кинематика? Как да различавате статичността и безответността на божествените Същности от тази на егоистите, които не искат да подаряват щастие, защото им е добре в кожичката им или защото са търговци? Егоистът си е егоист и в статуса, и в механиката. И в двата случая е немилостив - прàви или не прàви нещо, ЗАЩОТО НА НЕГО СИ МУ Е ДОБРЕ. Може да си помислите още какво значи ГОРЕЩА ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Тя е по-гореща от любовта към себе си и от студа ни, когато други се мъчат около нас, а ние не искаме да полагаме мехлем, да раздаваме щастие, защото сме нямали желания... Горещата любов към Бога се отличава от медитативната по това, че следваме Бога ПО СТЪПКИТЕ МУ - когато слезе на земята като ЧОВЕК, когато мине в КИНЕМАТИКАТА и стане Брат и Учител; когато се оставим да ни разкъсват и изтезават несъзнателни същества; когато отидем на кръста заедно с Учителя си, а не се изпокриваме по шубраците и хралупите си. Горещата любов към Бога се разпознава по това, че ние не можем да живеем без Него, когато Той е в ПЪЛНО ПРОЯВЛЕНИЕ. Когато се изпотяваме от неудобство ако сме останали да медитираме или да кукуваме удобно в стаята си. Междувпрочем /стая/, изчистена и светнала до последния микрон, защото си мислим, че така сме изчистили и душата си и затова трябва да си подсигурим достоен статус И ОТВЪНКА... Не че това не е вярно, не че домът на ученика не трябва да е чист и прекрасен като ума му, но прекаленото пребиваване в него разбива мозъка и сърцето и ни хвърля на БОКЛУКА на вселената. Защо? - Защото любовта ни към Бога е останала в рамките на СТАТУСА - в любовта ни към самодостатъчността и "чистотата". В други случаи - при ДИНАМИЧНИЯ атмос - ние ВЪРШИМ нещо в света, само когато ВОДИМ някого или хората ни се възхищават. Не обичаме Бога и не Го любим чак толкова много, че да тръгнем с Него и верните Му приятели непрани и некъпани със седмици из бордеите, където умират живи хора. Много добре си се чувстваме в монашеските килии, в каквито сме превърнали домовете и душите си, отколкото да се подвизаваме с Него и асистентите Му по барикадите и бойните полета; в кръчмите, по улиците и под мостовете, заедно с бездомниците. Не отстъпваме и квадратен сантиметър от дома и душата си за ползване от някой нещастник, от някой бездомен, защото си пазим аурата... Не ходим с лишените и оскърбените по улиците на техните илюзии, не въздишаме и не плачем заедно с тях, не откъсваме парче живо месо от месата си, а им препоръчваме рецепти, правила, духовни дрънкулки. Да, Той ги е дал и постоянно ги дава като основно спасение, но това важи само за степента на Скиптъра и степента на Праведника. Тогава човек е най-вляво, най-отдалечен от Бога, и затова те са му крайно необходими. Без тях няма влизане в Школата, няма връщане в дома на Отца. Но като влезем, ако се залостим там отново в удобно самомнение и чистофайничество и си помислим, че пак сме се "уредили", съвсем скоро пак ще включим ресурсите на чистовселената. Обаче тоя път тя ще идентифицира САМИТЕ НАС като нечистотии и ще ни измете - НЕ СМЕ обичали Бога прекалено горещо. Уредили сме се подло да останем в поделението да го боядисваме в бяло, вместо да сме на полето с другите. Не сме Му отстъпили дома си за лазарет, не сме Му дàли средствата си от нашата собствена самоизява, не сме Му отдали мнението си, тялото си, духа си, душата си. Тогава молитвите, песните, упражненията, неприкосновеността и "чистотата" ни, духовните седенки и бърборилки, дори луксозно подвързаните ЛИЧНО НАШИ томове със Слово Божие, посрещането на изгревите и паневритмиите с бели дрехи и пр., В ОЧИТЕ НА БОГА се превръщат в БОКЛУК! Ако при нас всички тия палеативни средства вече не работят и ни чака само болницата и шишенцето с лекарството, значи нещо в любовта ни към Бога не е както трябва. Избрали сме бункера или легловището в самота или с човек от статуса и динамиката, а не трънливите пътища на кинематиката, на райския живот с БОГА и ХОРАТА НА БОГА. Нали помните - като обикнем Бога ГОРЕЩО, ние се превръщаме в КВАНТОВ ОБЕКТ, В ИДЕАЛНО ТВЪРДО ТЯЛО. Имаме вече ПОСТЪПАТЕЛНО движение, еволюираме и правим добро РЕАЛНО, всичките ни части се въртят успоредно на себе си и на Бога, имаме ИДЕАЛНА ос на въртене, описваме окръжности с център, който лежи в оста на въртене. Нашата духовна форма и божественият ни обем вече не се изменят хаотично, престанали сме да тичаме по мнения, самомнения и илюзии. Егоистичният покой и себичното движение са ОТНОСИТЕЛНИ, но в божествената кинематика има ИДЕАЛНА ТВЪРДОСТ И ПОСТОЯННА ос на въртене около СЕБЕ СИ, въртене ОКОЛО БОГА. Тогава вече никога не Го изоставяме, когато се влачи разкървавен по улицата или се прави на човек! Не се отплесваме по развявания и инициативи, когато Той се прави, че има нужда от нещо. Когато ние имаме нещо, от което Той се прави, че има нужда, с единствената цел ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ БОКЛУКА - ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СЕБЕ СИ. Нека сега видим какво казва Словото на тия теми до средата на миналия век: "Защо хората не успяват в живота си, въпреки своя стремеж към новото, към красивото в света? - Те не успяват, защото, като се стремят към новото, не прилагат нови методи, но стари. Който иска да успява, той трябва да се върне назад, да събори преградите, които някога сам е поставил на пътя си. Като наблюдавам хората, виждам какъв страх ги е овладял. Те слушат да им се говори нещо хубаво, разбират, че трябва да махнат преградата в своя живот, но решават да съборят само една МАЛКА част от тази преграда. Като съборят една малка част от нея, те казват: "Голям преврат стана днес с мене!" – Днес е станал "голям преврат" с някой човек, а на другия ден работите му пак не вървят... – Не, приятелю, съборѝ тази преграда ИЗВЕДНЪЖ! Събаряш ли я част по част, животът ти няма да се оправи. Животът не се оправя с палеативни средства. Човек трябва да бъде смел, безстрашен. Дòйде ли до тази ограда, ще я ритне да се събори ИЗВЕДНЪЖ! Това е философия за светиите, за адептите, за Великите Учители, които са живели без прегради. Те са давали изобилно от благата, които са получавали от Бога. Всички ония, които са поставяли прегради на пътя си, които са задържали божествените блага за себе си, са останали назад в развитието си и днес отново започват да пъплят, за да стигнат до мястото, откъдето някога са се отклонили." ("Без прегради", 3 октомври 1928 г.)

 "Азъ не съмъ за тия залъгвания, за тия палеативни срѣдства, но трѣбва едно коренно измѣнение на човѣчеството. Отъ всичкото това старо трѣбва изцѣло, коренно да се освободимъ. Другояче не може! ("Градоветѣ Содомски и Гоморски", бесѣда, 16 Ноември 1924 г.)

Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да ИМА вече туй общение помежду ни! Сега не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но ЧЕРВЕИ има. Тия червеи сѫ външни и тѣ постепенно прегризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ ЗАБЛУЖДѢНИЯ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния! И ние правимъ ПЪРВИЯ опитъ. Този опитъ ще го НАПРАВИМЪ, но съ ПРАВИЛА. Ще туримъ ЗАКОНА. Азъ ще ви дамъ нѣкои правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко да става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ СЪБОРИ. Сега и насъ ни питатъ: "Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли?" – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна; да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но трѣбва ДА СЕ ПРИЛАГА. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? - Ами азъ ви казвамъ: този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни - какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? - Ами че това е Неговата ЛЮБОВЬ! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа...

 Сегашното човешко сърце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: "Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца". Нѣма какво да осѫждате нѣкого – КАМЕННО му е сърцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърце? Съ туй сърце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ - доста гробища и кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: при такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: това сърце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърце, по-пластично.

 Ангелътъ може да ви говори, да ви забавлява съ години, но всичко това сѫ кукли, умни кукли - така сѫ нарѣдени. Доста разнообразно е това, но тия гости не сѫ истински ангели, които могатъ да ви говорятъ истината, това не сѫ реални сѫщества. Този ангелъ може съ години да ви говори и вие да казвате, че той е отличенъ, че тия ангели сѫ отлични. Ще кажете: "Еди, кой си бѣше отдѣсно, еди кой си - отлѣво...". - Не, това сѫ само кукли по полѝците! Вие сами себе си ще запитате: реално сѫщество ли сте - или сте една жива кукла? Ще се запитате: "Азъ кукла ли съмъ?" ТЪЙ ще се запитате: "Кукла ли съмъ - или съмъ едно сѫщество, родено отъ БОГА? Отъ ХОРАТА ли съмъ роденъ - или отъ БОГА съмъ роденъ?" Щомъ се съмнѣвашъ, че си отъ БОГА, кукла си, нищо повече! Усъмнишъ ли се, ще приемешъ, че си кукла; приемешъ ли факта, че си роденъ отъ БОГА, товарътъ ще ти олекне и въ ума ти ще се роди свѣтлина. Сега ние, съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра да ни утеши, да ни каже истината. - Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови да РАЗБЕРЕМЪ тази велика истина. Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърцето си, /тогава този, когото чакате/, е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почне ли сърцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате. Почнете ли да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече НАБЛИЗО. Има единъ моментъ, въ който ще ПРОБЛѢСНЕ тази радость! Вие сте се примирили с нещата и казвате: "Отсега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ и НА РАБОТА съмъ готовъ!" Кажешъ ли така - че си готовъ да сторишъ ВСИЧКО, каквото Богъ иска от тебе, тогава ти си на БЛÀГАТА страна. Кажешъ ли въ този моментъ: "Азъ съмъ готовъ да направя ВСИЧКО, каквото Богъ иска от мене - примирихъ се, взимамъ мотиката!" - Той веднага ще дойде. /Не само Бог, но и този, конкретния, за когото копнееш и когото очакваш, стига да е човек, а не кукла – б.р./.

 

 Ние влизаме въ положението на шестата раса - да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора. "Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища".Приложението на божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ТИ да любишъ. Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, дойдешъ въ моята колиба и казваш: "Има ли Господь или не?" - Отговорѝ му: "Ние не се занимаваме съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ?" - Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото и те питамъ: "Въ моята колиба има ли Господь или не?..." ТОГАВА само ще има култура между хората! И тогава хората нѣма да се питатъ какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще имат ОТДѢЛНИ апартаменти, нѣма да има плачене. ШЕСТАТА раса ще бѫде тогава! Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ. Ще има много врѣме за учение. Ще се разхождатъ не само по земята, но и по Слънцето и по Луната; и ще правятъ ТАКИВА опити, каквито не сѫ и помисляли. Та сега едва започваме! Казвате: "Какъвъ ще бѫде свѣтътъ?" – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ. Отъ тази шеста раса има и СЕГА сѫщества, които живѣятъ тукъ, на земята. И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура. Тя вече е създадена. ("Пробуждане на човѣшката душа", 25 мартъ 1923 г.

 

 

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/