16.04.2019 г. 08,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие не можете да съберете двама мъже на едно мѣсто по никой начинъ, не можете да съберете и двѣ жени на едно мѣсто, но единъ мѫжъ и една жена МОЖЕ да ги съберете.” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:27)

ТОВА ГО КАЗВА КАТЕГОРИЧНО И ДРУГ ПЪТ. Каквито и да са изключенията при разните партньорства – професионални и други, - Учителят има предвид нещо много важно, някаква изначална енергетика, която трябва да разберем и приложим. Щом това е основен закон на битието, къде отиват тогава манастирите, църквите, казармите, съквартирантите и пр.? Ами жените, които цял живот живеят само с майките си и даже с бабите; синовете - само с бащите си? Колкото и да е хуманно, установено е, че ускореното взаиморазболяване по този начин е катастрофално. Не само при вампирическите бракове, но и при дълъг живот с възрастни от този тип, много често си отива първо младият. Възрастният организъм и даже всеки друг, когато е без високи идеали и чист живот, е разпадаща се система. В нея се влива цялата енергия на по-младите, както водата пада в бездънна яма. И не само еднополовите близки – децата въобще трябва да живеят плътно с родителите си максимум до 21-годишна възраст, в краен случай - до 28. Въобще, дълъг живот на едни и същи хора на малка територия е геноцид; но когато са от еднакъв пол, трябва да търсим още по-силна дума.  Почти всички казват: „Няма абсолютно никакъв друг начин, няма да я оставя или да го оставя по никой начин (или да ги оставя)!.” Небето всеки ден пише шестици на такива синове и дъщери със сърце и душа, които продължават живота на болните и възрастните, за сметка на своето здраве и живот. Но това не говори добре за приятелите им. При истински приятели има взаимозаменяемост! По-сложно е с близък, който иска само нашата физиономия и никой друг. Имали сме десетки такива случаи. Лесно е се се каже, че близкият е станал вампир, който не реализира никаква еволюция и гледаме зеленчук, много често нетърпим и заядлив; че Словото настоява такъв да го оставиш, но сърце дава ли?  Все пак, по темата: еднополовостта е много опасна. Особено при модерните схващания и практики с объркването на половете, това трябва да се има предвид много сериозно, понеже не само възрастните, но и децата могат да бъдат увредени непоправимо.

 

16.04.2019 г. 19,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „БУЛЧИНСКИ дрехи трѣбватъ сега отъ тази /наша/ нова „фирма”! И когато майкитѣ почнат да зачеватъ и раждатъ дѣцата с любовь, ЩЕ РАЗРѢШАТЪ тази велика задача на събиране, умножение и степенуване. Само тогава ще имаме служители на новата култура, които да разбиратъ какво нѣщо е човѣкъ да бѫде добъръ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде уменъ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде честенъ и любящъ!” (1921. 05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:210)

АУРАТА НА БЪДЕЩАТА МАЙКА е нещо неописуемо прекрасно, особено когато танцува с приятели в планината! Даже детенцето, което е в нея, играе

 

 

http://filmche.eu/watch.php?vid=c26cc089d&fbclid=IwAR2Ia8GHhRaI-84JWLxc_keayrZ-hR60k0ftZOv5VnNahINEv_tl97K5chA

 

  16.04.2019 г. 16,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човѣкъ, който може да прави зло, може да прави и добро. Човѣкъ, който познава този свѣтъ, може да познава и онзи свѣтъ. ТЪЙ разсѫждавамъ азъ!” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:210)

ФУНДМЕНТАЛНО ТВЪРДЕНИЕ, ГРАМАДНО УТЕШЕНИЕ, ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ПЕРСПЕКТИВА ЗА ВСИЧКИ НАС, които сме правили волни или неволни злини през вековете! Истината не е както при класицизма, в който злият е зъл вечно, добрият е добър вечно – писателят убива злия, а добрия го качва на трон… И ДРУГ път Учителят казва: „Не е важно какъв си БИЛ, важно е какъв си СЕГА”. И най-черни дяволи, и велики или невелики инквизитори са се осъзнавали, и със същата сила на злото сега вършат добро. Много повече и по-качествено от нас.  Има и обратни твърдения в беседите: „Злият си остава всякога зъл, добрият си остава всякога добър”. В първия случай Той има предвид същностите без монада, без искра Божия. Те наистина не подлежат на еволюция, освен в извънредно редки случаи.

 

 

17.04.2019 г. 15,34 ч.

 

ОТНОВО НЕЩО, НЕУДОБНО ЗА МНОГО „ОСВОБОДЕНИ” ДУШИ.

УЧИТЕЛЯТ: „Господь е казалъ: „Мѫжътъ ще има само една жена и жената ще има само единъ мѫжъ.“ А сегашнитѣ мѫже по колко жени иматъ; и сегашнитѣ жени по колко мѫже иматъ? Това е единъ патологически фактъ! Едно врѣме е било почтено жената да има много мѫже и обратно. Ще ви поговоря нѣкой пѫть и за тази култура. А въ божествения законъ е писано: „Единъ мѫжъ ще има само една жена, и една жена ще има само единъ мѫжъ.“ (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:214)

ИМА АТМИЧНА КОНЦЕНТРАЦИЯ, будическа концентрация, каузална концентрация, ментална концентрация. ОБАЧЕ СЪЩЕСТВУВА И АСТРАЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ – единство и съсредоточаване на чувствата САМО В ЕДИН ОБЕКТ. Това обаче е божествено и безопасно САМО ПРИ ВИСОК ВКУС, ВИСОК ИДЕАЛ. Огромната драма на повечето хора, които са възприели идеята за моногамията и моночувството от религията и конвенционалния морал е тази, че те си избират обект, който НЕ Е СРОДНАТА ИМ ДУША ИЛИ НЯКОЙ НАЙ-ПОДХОДЯЩ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, в който тя може да се всели, за да общува с единствения си любим. Словото Божие, за разлика от човешките кодекси, препоръчва да не се обвързваме с несродни или да се разделим с такива, за не потъваме повече в бездната на греха. Да, това е истински грях! Щом несродният ни пречи да еволюираме и сам не еволюира, ние ИМАМЕ ПРАВО ДА ГО НАПУСНЕМ. Но това е едно извънредно рядко изключение, понеже обикновено хората са обвързани кармически и трябва да търпят докрая. В НЕСРОДНОСТТА СЕ ИЗРАБОТВАТ НАЙ-ВИСШИ ДОБРОДЕТЕЛИ КАТО ТЪРПЕНИЕТО, ПРИМИРЕНИЕТО СМИРЕНИЕТО, СЛУЖЕНЕТО, СЛУГУВАНЕТО, САМОЖЕРТВАТА И ПР. Когато някой напуска тази благоприятна атмосфера за практикуване на тия добродетели и се впуска в нови приключения, за да си достави удоволствия пак с несродни души, Небето счита това за ИЗМЯНА НА ИСТИНАТА и пропадане в еволюцията. Ако при това ще пострадат и деца, вината е още по-голяма. Но ако децата страдат и се разболяват постоянно поради кавгите и омразата на родителите помежду им или мъката поради несъвместимостта им, Небето пак премисля въпроса и може да препоръча раздяла. Не препоръчва само в случаите, когато децата сами имат карма с родителя и трябва да изстрадат ситуацията по лош начин.  Може би само в един на милион случаи Небето т.е. сам Бог опрощава изцяло родова карма, когато освободилият се ПОВЕЧЕ НИКОГА няма да се затваря с някого по астрални или социални причини, а ще живее вече чисто и по високия идеал ЗА СЛОВОТО И ДЕЛОТО, ЗА СРОДНАТА СИ ДУША, ЗА СРОДНИТЕ СИ ДУШИ, ЗА СТРАДАЩИТЕ И ЗА ЧОВЕЧСТВОТО, ЗА ВСИЧКИ – Т.Е. ЗА БОГА. Тогава може да дойде и най-желаната благодат: Бог да изпрати СРОДНАТА ни душа и да заживеем заедно. Тя никога не пречи на истинското ни призвание, а напротив, работи нàедно с нас за него - и резултатите са несравними.  В случаите, когато някой вече се е съединил със сродната си душа в едно тяло, той не изпитва повече нужда да я търси отвън и е способен да живее САМ СЪС ВСИЧКИ. Но не бива да се лъжем: такива са само УЧИТЕЛИТЕ, СВЕТИИТЕ И МЛАДЕНЦИТЕ. Това e така, АКО ИМАМЕ ВИД НА ТАКИВА. Ако нямаме такъв вид, а си представяме и се представяме на другите за такива, Бог ни препоръчва връщане в живота по двойки, комуни и семейства, за да се доизградим.

 

 

17.04.2019 г. 14,01 ч.

 

Значи, ТАМ е червеят: „КАТО СЕ СЪБЕРАТ”.

УЧИТЕЛЯТ: „Тогава какъвъ е нашиятъ моралъ за живота? ВИЕ, МѪЖЕ И ЖЕНИ, КАТО СЕ СЪБИРАТЕ, КАТО ТУРЯТЕ ОСНОВА НА ЖИВОТА, ЗАЩО СЕ СЪБИРАТЕ? Жената казва: „Ами, обичамъ го…“ Хубаво, радвамъ се, отлично нѣщо е любовьта. Питамъ мѫжа защо се събиратъ? – „Обичамъ я.“ Хубаво, отлично е това. НО КАТО СЕ СЪБЕРАТЪ ТѢЗИ ХОРА, СТАВАТЪ ВРАГОВЕ. Гледашъ ги вкѫщи: мѫжътъ скрилъ револвера, жената сѫщо - и като се видятъ, цѣлъ день: „Бумъ-бумъ, бумъ-бумъ!“ Поне единъ пѫть прѣзъ годината или прѣзъ мѣсеца или всѣки день ще има прѣстрѣлки… А послѣ казватъ: „ГОСПОДЬ тъй направилъ мѫжа и жената…“ - Това е единъ ПАТОЛОГИЧЕСКИ резултатъ, това не е божествено!“” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:214)

В МНОГО БЕСЕДИ СЕ КАЗВА ЧЕ НОРМАЛНИЯТ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ И НЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ САМ. Тогава? – Цялата тайна е, първо, ДА СЕ СЪБИРАТ РОДЕНИ ОТ БОГА; и – второ – като са родени от БОГА, ДА НЕ СА ПОСТОЯННО ЗАЕДНО НА ЕДНА ТЕРИТОРИЯ. „Турянето” основа на живота е създаването на деца, но защо родителите трябва да остават цял живот плътно заедно? В беседите се казва, че в бъдеще бащата и майката ще живеят минимум на 100 километра разстояние или на 1000, а другаде – „на две различни планети”. Бащата ще идва само веднъж месечно за два-три дни – „и тогава ще се разговарят като ангели”. Нещо повече, нещо съвсем неприемливо за досегашното човечество: децата няма да знаят, че този техен любим гост е баща им, но ще го чакат с нетърпение. „ТОВА Е НЕЧОВЕШКО!” – реагират почти всички, но Господ точно затова ни е оставил в този свят - да опитваме своите теории. Изпратил е и много ангели и богове със същата цел. Залепеността на хората в едно тясно пространство е само една ТЕОРИЯ, измислена незнайно от кого. Всъщност, знайно е: от някого, който се храни с енергията на човешката и ангелската мъка. За съществото с дух и душа по-голяма мъка от насилственото затворничество с някого НЯМА. Днес епохите на робовладелството и феодализма ни се виждат чудовищни; но за цялата безсмъртна вселена и всичките ù човечества чудовищна е И НАШАТА робовладелска и феодална форма на така нареченото на Земята „семейство”. Но когато сме обвързани кармически, ние трябва да се стремим към БОЖЕСТВЕНОТО семейство на земята: тотално търпение, тотално слугуване, тотална любов.

 

Стратегията СИАМСКИ БЛИЗНАЦИ се практикува от Небето с две диаметрално противоположни цели. 1.Да обвърже биопсихически някой заклет индивидуалист, който е считал себе си за лидер и единствено прав, с друго същество, за да усмири гордостта и самомнението си. Понякога свързват двама кармични врагове в едно тяло, понеже в миналото не са могли да се търпят и да си простят. Има много случаи, когато при това положение те са се обиквали. 2. За да откаже някого от дълговековния навик да е залепен все до някого - да се откаже завинаги от това, след като преживее тия мъки биологически в цяло едно прераждане. Всъщност, много души и сърца са сиамски близнаци в астралния свят, макар и в отделни тела на земята. Когато привързаността е патологична, Небето или прави житейска операция да ги раздели, за да започнат да еволюират, или използва астралните им мъки, за да разплащат карма. В някои случаи астралните мъки се използват от Небето, за да се усмири някой закоравял егоист, който не иска да се самораздава, или някой непоправим индивидуалист, който не признава чуждо мнение и не иска да следва никого, освен себе си...

 

 

17.04.2019 г. 12,43 ч.

 

КАК ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ? В разглежданата беседа на няколко пъти има едно странно твърдение на Учителя, каквото досега не сме срещали: че Бог бил създал света такъв, какъвто НИЕ го искаме. Даже казва, че е направил така, защото сме Му деца и ни обича. Нещо повече и още по-неразбираемо за нас, да не кажем абсурдно – повод за главния аргумент на атеистите против съществуването на Бога. Сам Великият Учител Хермес Трисмегист преди 6 хиляди години затворил плътно устата си, когато Го запитали за произхода на злото.

УЧИТЕЛЯТ: „Ако ме питате какъ се доказва сѫществуването на Божията любовь, ще ви кажа, че се доказва по това, че СѪЩЕСТВУВА ЗЛОТО. Понеже Богъ ви обича, Той ви е далъ безгранични права, но ще си носите и послѣдствията. Слѣдователно, когато ви питатъ по какво се познава любовьта, ще отговорите: „Любовьта се познава по това, че тя допуща злото.“” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:212-313)

АКО НИЕ СМЕ БЕЗУСЛОВНО ВЯРВАЩИ, трябва да си кажем, че такава етика и педагогика са над нашите умствени възможности и затова засега се отказваме да ги разберем. Един съвременен хуманист, лекар и философ казва: „Аз не съм молил никого да ме принуждава да се раждам в такъв свят!” Ако не приема преражданията и кармата, ще го разберем, но ние всички си плащаме за злините, които сме проектирали и допуснали. В крайна сметка, беседата внася яснота: „Този свѣтъ е създаденъ отъ хората, затова го наричамъ „свѣтъ на илюзии”. Азъ казвамъ: това е единъ патологически свѣтъ на хората и бихъ казалъ, споредъ Ламброзо, че въ този свѣтъ става изучаване на криминални типове... Това не е разуменъ свѣтъ! Азъ познавамъ свѣта на БОГА - там живѣя, тамъ нѣма илюзии, той е съвсѣмъ другъ". Другаде казва, че не ние сме виновни за този развален свят, а боговете. Тогава защо споделяме кармично тяхната вина? – Защото някога сме били харесали творението им и продължаваме и до днес: консумираме техните учения и стоки. Остава последния въпрос: а защо Бог ни е създал с възможността да харесваме греха и злото и сами да ги извършваме?  От друга страна се казва: „Роденият от Бога грях не прави”. – Ами ако ние сме от децата Му, защо ни е смесил с неродените от Него? При това Словото твърди, че има и хора-хибриди (дори и ангели и богове такива): с искра от Бога и сажда от Сатаната. Те денонощно се лашкат между доброто и злото, греха и святостта, ниския вкус и високия. Познаваме немалко такива хора, те нараняват себе си и другите постоянно. Един такъв казва: „Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа: през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша.” Как да се ориентираме, като е пълно с неясни и противоречиви обяснения? Сам Великият Учител Хермес Трисмегист преди 6 хиляди години затворил плътно устата си, когато Го запитали за произхода на злото.

 

 

17.04.2019 г. 09,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Блага дума дава утѣха, а любовь, НАВРѢМЕ изказана, дава ЖИВОТЪ.” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:211)

„ХРИСТОС е Човекът на ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА Божия Любов”. Значи, пътят към смъртта е точно обратното. Въпросът е обаче какво е Любов и какво – „Божия”. И какво значи НАВРЕМЕ. Тук отново идваме до важността на МИГА; астрологически – до съвпадението на дирекция, прогресия и транзит. Имаме текст „Съвпадение на трите процепа”. Тук вече пъдарят го няма в нас: Царят ДАВА, земеделецът ВЗИМА семето и го ПОСАЖДА без нито секунда закъснение. Само у царя има кълняеми семена. В психиката на земеделеца има РАЗПОЗНАВАНЕ, ПРИЕМАНЕ, ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ И ДЕЙСТВИЕ БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО. Прогресиите в астрологията може да са пъдаря в нас, който не разпознава Господаря си и сродната си душа, затова ги изпъжда. Той чака семе от някой смъртен, не знаейки, че то няма да покълне – или от него ще излезе плевел, а не пшеница.  И наистина, мигът на разпознаването и незабавното действие е по-важен от всичко. Казва се, че Господ слиза на земята веднъж на 2000 години, а сродните души се срещат на земята веднъж на 40 прераждания. Днес е много по-често, но принципът е същият: ДА НЕ ОТХВЪРЛИМ. От Мига, значи, зависи целият ни живот, цялото ни бъдеще, цялата ни еволюция. Зачеването не може да стане по всяко време. Този миг е строго определен. Беседата продължава:

„Въ любовьта - прѣзъ цѣлия земенъ животъ - има само една година, ЕДИНЪ мѣсецъ, ЕДНА недѣля, ЕДИНЪ день, ЕДИНЪ часъ, ЕДНА минута, ЕДНА секунда само, когато ти можешъ да изговоришъ тази дума. ЕДИНЪ моментъ е въ цѣлия ти животъ, когато ти можешъ да изкажешъ една дума на любовьта. Ако си успѣлъ, постигашъ ВСИЧКО, ако не си успѣлъ, целиятъ ти животъ е изгубенъ. ЕДИНЪ моментъ е само! Всичко друго и приготовление за този моментъ, за тази секунда. Хвàнете ли я, ще имате хлѣбъ за 5000 души; изгубите ли я, ще дойдатъ съмнѣния, разочарования въ живота – „това не струва, онова не струва”. Казвамъ: ти, приятель, си изгубилъ онзи великъ моментъ на любовьта. Това не е само алегория, това е велика истина.”

В една европейска столица имало едно младо семейство, което в продължение на 5-6 години не успявало да си роди дете, а и двамата били напълно здрави и съвместими. Допитали се до един знаещ човек и той разбрал че те са съвместими, но само половин процент. Това значело, че на 100 дни зачатието можело да стане само в един тесен процеп от 12 часа, а това трябвало да съвпадне и с циклите на мъжа и на жената. Човекът изчислил кога е този процеп и им казал. За щастие, той се оказал съвсем предстоящ – и след 9 месеца детенцето се появило.

ЕТО ОТ „СЪВПАДЕНИЕ НА ТРИТЕ ПРОЦЕПА”, 19 март 1990:  „Всеки велик Учител, независимо от профила Му в даден век, не може да постигне целта си, ако няма ученик, на който да се опре. Това ви изглежда странно, но така е. Поначало не може да съществува понятието “учител”, явлението учител, без да има на кого да е учител. Т.е. те двамата са система, необходими елементи от едно цяло. Няма ли ученик, Съвършеният не е вече Учител. Той се отдръпва във висините на творчеството, на работата, на пътешествията, но не и на педагогиката.  Сега пък искам да кажа кой е ученик. Когато ученикът търси Небето, Учителя си, той никога не може да ги намери, ако няма СЪУЧЕНИЦИ. Сам ученик няма, но има винаги клас. По правило, онези ученици, които се отделят от класа си и мислят, че могат да вървят сами, не са истински ученици. Те вървят по най-трудния път, най-опасния, и обикновено се провалят. Най-добрият символ на ученичеството е житният клас. Там индивидът е представен от зърното, класът – от житния клас, а в короната на неговата сила се крие принципът на двойката. Няма нито един случай във вселената, в природата, нещо да се е родило самó, освен Бог. Всичко останало се крепи на най-малкия клас от класовете, на най-малката група, наречена "двойка". Оттук тръгват дори Учителите, понеже и Учителят има сродна душа. Има такъв закон: има процеп на благодатта, на който малцина знаят силата и значението. Вие сега се намирате пред един такъв процеп. И трите свята, които се въртят един в друг, сега са се нагодили така, че трите процепа са се съвпаднали. Това става много рядко в историята на световете. Такъв процеп трябва да се използва! Процеп от тройно естество се нарича ПЪЛЕН ИЗХОД, ИЗХОД НА ВСИЧКИ РАВНИЩА. Политически изход - на най-последно място. От памтивека нашите врагове навсякъде се занимават с политика на ПЪРВО място, т.е. започват от множеството и оставят индивида, бащата, майката, семейството на последно място. Дори само по това ще ни разпознаете кои сме, ако проверите и се убедите, че ние редим нещата по точно обратния начин – на първо място поставяме отделния човек и НЕГОВАТА свобода, неговия СПЕЦИФИЧЕН път и условия за щастие; на второ място поставяме майката и бащата с децата им, и след това се грижим за уреждане на отделните общества, народи, човечества. Това е единственият път – пътят на Великата Разумна Природа – и никога никъде не е съществувала, не съществува друга подредба! Посветените, които могат да съзерцават строенето на атомите от самото им зараждане, се убеждават, че те се строят отвътре-навън. Най-малко и най-основни са вътрешните електрони. А основата на Проявяването на Битие се започва от водорода.  От това следва и сега: от онази свещена двойка, която реши правилно този проблем, зависи деленето на яйцето на четири. От онази свещена четворка, която намери общ език, зависи по-нататъшното делене, т.е. появяването на ДРУГИ части на Цялото, на ДРУГИ равнища, на ДРУГИ количества, на ДРУГИ орбити и облаци от същества, острови от вселени, на нови бъдещи човечества!"

 

 

17.04.2019 г. 20,12 ч.

 

„НЕУДОБНАТА” тема продължава… Може никак да не е изгодна някому, но ако човек търси ИСТИНАТА, трябва да ревизира себе си ОСНОВНО. Добре че имаме и директивата „по-добре сам, отколкото вечни грешки, половинчатости и компромиси”. И така, ако въобще пред някой стои ребром въпроса да има мъж или жена, вече ни е ясно: истинският човек за нас е само този, който е готов ДА СЕ ПОЖЕРТВА ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Не за любим, чужбина или кариера, не за пари, не за партия, изкуство, култура, наука, вяра, църква, братство, народ и пр. – а ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО!

УЧИТЕЛЯТ: Слѣдъ тѣзи майки дòйде учительтъ и казва: „Да възпитаме тѣзи дѣца!“ - Ще бѫде смѣшно да възпиташъ единъ вълкъ… Може да го направишъ овчарско куче, но все единъ день ще пипне нѣкоя овца. Сегашнитѣ учители възпитаватъ дѣца, които не могатъ да се възпитатъ. Църквата възпитава паството - но сѫщиятъ резултатъ. Докато не се тури като принципъ въ живота това, че жената ще има само единъ мѫжъ, никое сърце и умъ не може да се измѣни! ЩОМЪ ЖЕНАТА ОБИЧА МѪЖА СИ, ТРѢБВА ДА Е ГОТОВА ДА СЕ ЖЕРТВА ЗА ЦѢЛОТО ЧОВѢЧЕСТВО. ТОВА Е ЖЕНА! АКО МѪЖЪТЪ КАЖЕ, ЧЕ КАТО ОБИЧА ЖЕНА СИ Е ГОТОВЪ ДА СЕ ЖЕРТВА ЗА ЦѢЛОТО ЧОВѢЧЕСТВО, ТОВА СѪ ПЪРВАТА ДВОЙКА, КОЯТО ЩЕ ОПРАВИ СВѢТА. Онази жена, която прави разлика между любовьта на единъ и другъ мѫжъ, създава условия да се раждатъ злинитѣ. Въ тази жена се раждатъ всички злини. Злинитѣ сѫ пукнатини въ живота, а пукнатинитѣ се явяватъ всѣкога отъ раздвояването на една велика божествена мисъль, отъ раздвояването на едно желание, от раздвояването на този великъ принципъ на Любовьта.“ (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:214)

СЕГА СТОИ ВЪПРОСЪТ: КАКВО ЗНАЧИ ДА СЕ ПОЖЕРТВАМЕ ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО? Как се изразява това? Има и други въпросителни: само за земното човечество ли – или за всемирното? Понеже даже един обединен народ или едно обединено планетно човечество може да е в разрез с Бога. Значи - за което и да е човечество, но САМО ПО ВОЛЯТА НА БОГА.

 

 

 

18.04.2019 г. 11,33 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ: „Днесъ! Не утрѣ - азъ говоря за ДНЕСЪ. Не за въ бѫдеще, не говоря за бѫдещитѣ вѣкове, СЕГА е моментътъ! Посѣйте това малко зрънце - и слѣдъ години ще имате най-хубави плодове. ДНЕСЪ сѫ условията за посѣване.” (1921.05.29н.Да ги изпита.НОЧ.С1947:215)

 

 

 

18.04.2019 г. 10,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ И СВЕДЕНБОРГ ЗА ЛЮБОВТА И ЖЕНИТБАТА

УЧИТЕЛЯТ: „Вие сте сега въ ПРѢДГОВОРА на живота; слѣдователно, вашето женене е въ ПРѢДГОВОРА на вашето бѫдеще. И бихъ ви казалъ: „Идете и не съгрѣшавайте; и за въ бѫдеще НЕ СЕ ЖЕНЕТЕ ТЪЙ, КАКТО СЕГА СЕ ЖЕНИТЕ.“ Азъ говоря това не само за старитѣ, но за всинца ви. Това трѣбва да бѫде единъ великъ моментъ да схванемъ живота; и като го схванемъ така, ще разрѣшимъ този социаленъ въпросъ” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:211)

„Сега говорят за брака. ТРИ предназначения има бракът. Хората имат еднобрачие. ТРИ проявления на брака има. Най-първо, ти ще се жениш, за да се раждат мислите. Ти ще се жениш, за да се раждат в тебе чувствата. Ти ще се жениш, за да се раждат добрите постъпки. Едва четвъртото женене е туй, което вие сега имате. Онзи, който се е научил да служи, той е ангел. Като родиш една мисъл - да служи. Като родиш едно чувство - да служи. И като родиш една постъпка - и тя да служи. /…/. ТУЙ аз наричам „съчетание” или го наричам „връзка с любовта, връзка с вярата, връзка с надеждата”. После, четвъртото положение го наричам „женитба на земята”. Женитбата на земята е два вола свързани, турен им е юлар да орат нивата. И двамата пъшкат. Ни най-малко не е отреден от Бога съвременният брак! В този смисъл, не е отреден от Бога, той е изобретение на черната ложа. Казано е: „Туй, което Бог съчетае, да го не разлъчвате“. Но вие искате човек, като ви обикне, да го вържете. С това вие разваляте Божиите работи. /…/ Вие се жените за някого и искате той да ви шета. - Като се жениш, трябва да служиш. Аз, ако се женех, така щях да направя: ОТИВАМ ДА СЛУГУВАМ, нищо повече! Дотогава, докогато мислите, че трябва НА ВАС да слугуват, вие сте на кривата страна. /…/ Сега иде новата епоха. Ако сте с тия вярвания, как ще носите новите идеи? Тия методи, които употребявате, с тях нищо не се добива. /…/На сватбата трябва да се иде и да се облече човек с най-хубавата дреха, с най-хубавите мисли, с най-хубавите чувства - и да бъде здрав. Сега някоя мома се жени. Има някои, които ТРЯБВА да се женят. Няма човек неженен. Един се жени умствено, друг се жени сърдечно, трети се жени за постъпките. Сега трябва да започнат другите бракове вече. Виждам - вие сте женени по четири начина. Сега трябва да се жените ПО ТРЕТИЯ брак. Като се ожените по четвъртия начин, тогава сте за оня свят вече…”(29 март 1942 , „Видове женитби”)

„Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.”(24 май 1915, „Божественият Промисъл”)

„Да се върнем към въпроса за отличителната черта на специалния клас. Все трябва да има една черта, по която специалният клас се отличава от общия. Който влезе в специалния клас, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно. Външно неженен, това подразбира да бъде свободен от задълженията, които семейният живот налага. Вътрешно неженен, това значи да е свободен от задълженията и изискванията на света. Всеки може да избегне женитбата със света. Който е женен за света, по никой начин не може да влезе в специалния клас. Светът е грамадна лаборатория, в която се правят опити. Едни от опитите излизат сполучливи, а други – несполучливи. Що се отнася до опитите, вие можете да се ползвате от тях като от готови знания, без да взимате участие в тях. Това значи: Помагайте на хората в света, без да се свързвате с тях. Обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им.  Който влиза съзнателно в класа, той не мисли да се жени нито за мъж или за жена, нито за света. Това е много естествено. Какъв ученик ще бъде този, който едва постъпва в училището, а мисли за женене? Докато не свърши гимназия и университет, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците от специалния клас. Докато не свършите курса на специалния клас, вие не можете да се жените. Ако умът, сърцето и волята на човека не са свободни, все едно, че е женен. Жененият не може да учи, както нежененият. Той е вързан, не може да върши специална работа. Каква работа ще свърши параходът, който е вързан? Витлото на парахода може да се върти, коминът – да пуши, но никаква работа не се върши. Важно е, че параходът е спуснал котва и не може да се мръдне. Много от сегашните хора се намират в положение на вързания параход: витлото им се върти, коминът – пуши, но никакво движение в тях не става. Те не могат да прогресират. Тази е причината, поради която хората се оплакват, че въпреки усилията, които правят, не напредват много. – Кога напредва параходът? – Когато изминава известен път. Следователно, когато човек върви напред, ние казваме, че той „еволюира“. Обаче в който момент параходът престане да се движи, той не може да напредва. Същото се отнася и до човека: когато сърцето и умът на човека престанат да се развиват, и той спира своя път. Да живее човек, да се жени, да има деца, да пуши коминът му, това са елементарни работи, с които хората се занимават. Човекът трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на живота. Като изучавате живота, вие се запитвате какво, всъщност, е женитбата. Когато двама души се съберат на едно място да живеят заедно, това още не е женитба.”(25 април 1930 , „Светлина и знание”)

„ Всеки мисли да поживее, да се ожени, да има деца. Да се жениш – да си създадеш една голяма мъчнотия… По-голяма мъчнотия от женитбата няма! Който няма беля на главата си, да се жени. Сега, като се ожени, човек веднага влиза в затвора. Не се лъжѐте, женитбата е заробване, а не освобождаване. Истинската женитба подразбира мястото, където БОЖЕСТВЕНОТО се проявява. Тя не е ограничаване. Следователно, сложете настрана всички мисли, чувства и постъпки, които ви сковават. Ние търсим свободата! Аз съжалявам хората, които влизат в затвора на брака. Срещам едного, окован във вериги. Съжалявам го, като чувам дрънкането на веригите. Той е тъжен, скръбен, и не знае защо носи веригите. Ако разбираше, той щеше да знае защо ги носи и лесно щеше да се освободи от тях.”( 25 април 1943, „Слуги, ученици, синове”)

„Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, СДРУЖАВАНЕТО в женитбите, а не сме и против божествения брак. Които са неженени, няма защо да се женят. Който е сгоден за някого, както казва Павел, не трябва да се жени, иначе ще стане нещастен. Който е вързан – кармически връзки – да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не си създава карма, да не се връзва с духове, защото трябва да им даде плът; а който има връзки и обещания с духове, ТРЯБВА да им даде плът - иначе ще страда. Не трябва да изменяме божествените нареждания на нещата! С нашия ум ще попречим на божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти – оставù ги; приближава ги – не ги отпъждай.  Щом един човек люби, той вече е женен. Кармически свързаният човек трябва да се ожени, за да се разплоди. Безбрачието е на черната ложа: да ядат и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод. Може един момък да помага, да издържа една мома, сестра духовна, да поеме грижата за нейното образование, възпитание - и ето, той е свързал сърцето си с тая сестра. Венчаването, кръщавката е от попа, а животът е от нас. Человек трябва да се освободи от закона, от догмата. ”(31 декември 1920, „Всичкият дълг”)

НЯМА ЗАЩО ДА СЕ ПРОДЪЛЖАВА ТУК С ПОВЕЧЕ ИЗВАДКИ ОТ БЕСЕДИТЕ – който има интернет, може да напише в triangle.bg думата „женитба” и да даде команда за търсене. За 0,23 сек. ще излязат 117 резултата само за тази словоформа в единствено число, а за другите - брак, годеж, сватба, женен и пр. и вариантите и синонимите им – може да опитате…

Учителят горещо препоръчва да четем и изучаваме Емануил Сведенборг, а той има цели трактати за женитбите на Небето, в света и в ада. Ето нещо от него на тази тема, което е пускано тук неведнъж, но отдавна:

Емануил Сведенборг - 1688 - 1722 -

ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Човек няма никаква представа за Любовта, въпреки че Любовта е душата и животът на мисълта. Мисъл без Любов увяхва и чезне като цвете, лишено от топлина – понеже Любовта стопля, оживява и одушевява мисълта. Помислù си внимателно и размислù: възможно ли е да се мисли, без да се изпитва любов? - Ще откриеш, че това е невъзможно.  Не съществува ангел, способен да възприеме Божествената Любов направо, понеже тя би го изгорила. В действителност, тя е по-силна от огъня на физическото слънце и затова намалява мощта си чрез безброй кръговрати, докато не стигне – умерена и приспособена – до ангелите. Тези кръговрати се затулват от ефирен облак, за да не бъдат ангелите засегнати от нейната горещина.  А тъй като Любовта, излизаща от Господа като от слънце, представлява сам Господ, и тази Любов е самият живот, то е очевидно, че самата Любов се превръща в човек и - следователно – съдържа във формата на безкрайното всичко и всяко нещо, което го има и в човека.С една дума, основният живот на всеки член, на всеки орган и всяка система – тоест, самият триумф на живота – се крие в това, че нищо в тях не е присъщо само на която и да е отделна част, без да е свързано с всички останали. А също и че по този начин във всяка отделна част е представен целият човек. Тайната е в това, че човекът представлява най-великата сложност и най-великата простота на всички действия на Битието, каквито и да са те в чисто духовния свят или в природния; че всяко действие на Вселената представлява човек, но само такъв, който действа в общество. Това се дължи на факта, че човекът е най-сложният синтез на всички действия до безкрайност.  От това следва, че всичко принадлежи на живота; и че ако тази форма на действието не бе безкрайна в Господа, то тя не би станала крайна форма в човека.  В царството на небесните тайни ми бе показано, че като че ли всяко небе се подразделя на области, съответни на функциите на всички части, органи и системи в човешкия организъм; и че ангелите на небето знаят в коя от тези области живее всяко отделно общество. Например – кои общества са в областта на очите; кои – в областта на ушите, ноздрите, устата или езика; кои – в областта на детеродните органи. Всички общества, обитаващи споменатите области, съответстват напълно на действията на тези членове, органи и системи в човека. Именно заради това, в очите на Господа цялото небе изглежда като един-единствен Човек!  За да бъде и адът в човешка форма, там всеки е принуден да се труди. Но тъй като намиращите се в ада изпълняват задълженията си не от любов, а от ламтеж за ядене, дрехи и предмети, макар и да са в човешка форма, поради този си вкус и избор те са хора-дяволи. Субективното изпитване на любов, самò по себе си, не представлява нищо. То става нещо, само когато Любовта е в действие. Любовта към действието сàмо като добро пожелание или на думи е кръгла нула. Само действието е истинската, същинска Любов; а чувството става нещо, единствено когато се превърне в постъпка.  Има родове и видове чувства до безкрайност; същото важи и за действията. Това е очевидно и от човешкото тяло, и от ангелското небе, и от царството на животните и растенията. Във всяко от тях съществуват какви ли не родове чувства и действия и техните видове и различия са неизчислими - понеже няма нито едно нещо, подобно на друго, а има гигантско разнообразие! И това разнообразие навсякъде се разпределя по родове и видове – по различия. И различията, сами по себе си, са безкрайни, понеже произтичат от безкрайността. Че това е така, всеки може да се убеди от човешките лица, сред които няма нито едно - от деня на Сътворението, - напълно подобно на друго; и не може да бъде еднакво с нито едно лице, сътворено във Вечността. Тъй и в човешкото тяло няма нито една, дори и най-нищожна частица, еднаква с друга. Така че същото важи и за чувствата и техните прояви. Че това важи и за чувствата и проявленията им, е нещо тъй дълбоко забравено от хората, че те постоянно се питат: “Какво представлява чувството? Какво е любовта?”… На тези въпроси може да отговори само Небето, където всички рожби на Божествената Любов, т.е. на живота, сами представляват любовни чувства. Там Божествената Любов, която е самият живот, се разграничава на две царства: в едното от тях цари любов към Господа, а в другото – любов към ближния. Любовта към Господа обгръща действията “a quo” (излизащи от Източника), а любовта към ближния обгръща действията “ad quem” (възвръщащи се към Източника).  Както в ада всичко е противоположно на Небето, тъй е поляризирана и любовта. Адската любов, която е самата смърт, също се разделя на две царства: едно, в което царува любовта към себе си; и друго, в което цари любовта към света. Любовта към себе си обгръща лоши-те действия “a quo” (излизащи от източника, т.е. от любовта към себе си), а любовта към света обгръща действията “ad quem” (връщащи се в източника, т.е. света). Действията, извършвани от любов към себе си, са действия изключително в собствена полза, тъй като всяка любов прави кръговрат към този, от когото е излязла. Тази дяволска любов също се дели на области и тези области се подразделят на още по-малки.  От тези съображения става ясно, че да се обича Господа, това означава да се вършат дела “a quo” (излизащи от Източника); и че да се обича истински ближния – това означава да се вършат дела “ad quem” (връщащи се към Източника); и че “propter quem” (за кого) – това значи да се живее и да се правят неща и за ближния, и за Делото, и за Господа. [Затова адската любов зависи от кармичните връзки и от небожественото чувство за дълг към смъртни божества, ангели и хора, а не към Бога и родените от Него. (б.п.)]  По този начин Любовта се възвръща към Онзи, от Когото изтича; и всяка любов “a quo”, чрез любовта “ad quem”, се връща към любовта “a quo”. Именно това възвръщане представлява нейната ВЗАИМНОСТ - и тогава Любовта циркулира постоянно: не субективно и теоретически, а изключително на дело. Понеже да обичаш, значи да правиш! И наистина, когато любовта не се превръща в дело, тя не може да бъде Любов, тъй като делото (или действието) е проява на нейната цел и е самото онова, в което тя се осъществява.  В духовния свят човек не е лице, но действие, понеже духовният живот няма представа за лице, материя, време и пространство. Затова всеки ангел вижда другия ангел на небето като човек, но мисли за него като за действие. Даже и лицето на ангела съответства на действието, чрез което той се осъществява – и само любовта към действието и самото действие оживяват лицето му. От тези обяснения може да се разбере, че всяко добро дело, самò по себе си, е човек [т.е.,същество в човешка форма с монада, с искра Божия. Истинският човек - създаденият от Бога - проявява любовта и доброто с незабавно действие, а не само в мислите, чувствата, мечтите и намеренията си. (б.п.)];  Има две начала на всички видове любов и чувства. Едното иде от Небесното Слънце, което е най-чиста Любов, а другото – от Слънцето на света, което е най-чист огън. Онези, които извличат Любов от Небесното Слънце, са духовни и живи и Господ ги въздига над себичността; но извличащите огън само от светското слънце са винаги само природни [Сведенборг тук говори за адската природа, минала през грехопадението, а не за божествената. (б.п.)]  и мъртви. Те сами потъват в себичността и търсят слава, признания и печалби. Даже когато някои от тях признават Бога, то е само на думи, а не от сърце.  Затова Словото ги нарича “поклонници на Слънцето, Луната и небесните войнства” [Това са не само повечето астролози, астрономи и космолози-атеисти или догматично религиозните; не само някои племена и народи-слънцепоклонници, но и всички днес, които посрещат изгревите на слънцето, молят се, правят упражнения и четат свещени книги, но все още мислят и приказват лоши неща за другите или продават природните и духовните ценности. (б.п.)]  В духовния свят те външно приличат на хора, но на Небето са чудовища. Те си мислят, че живеят, но за ангелите това е смърт! Сред тях има мнозина, които са признати учени в света. Това, което ме удиви особено много, е че те се мислят за умни, приписвайки всичко на природата и предвидимостта, а хората край себе си считат за прости.  Всеки човек е едно чувство – и съществуват толкова видове чувства, колкото хора са се родили и ще се родят през вечността. Преди всичко, това може да бъде установено по разнообразието на ангелите на небето и на адските духове, които до един представляват чувства. Ако всеки човек е чувство, това се дължи на обстоятелството, че животът е любов, а продължението и разклоненията на Любовта се наричат “чувства”. Затова чувствата не са нищо друго, освен любов – но любов, подчинена на Универсалната Любов, като на господар или вожд. Тъй като самият живот е Любов, то и всичко, и всяка от неговите същности представлява чувство. Затова и самият човек е чувство. Мнозина в света се учудват на това. Бе ми дадено да чуя лично какво говорят почти всички, преминаващи от природния в духовни свят. Не срещнах нито един, който да знае какво означава “чувство”. А когато им казвах, че чувството е проявената Любов или Любовта в действие, те ме питаха какво е пък това “Любов”... Казваха, че любовта си съществувала естествено в нещата и че те по разбират що е “мисъл”, отколкото “чувство”. Говореха още, че знаят за чувството от любовта преди брака или от майчината любов към детето, а донякъде и от тази на бащите, когато целуват жените или децата си. Други, вместо за жени, говореха за любовници. Тогава ангелите им отговаряха, че любовта е любов само тогава, когато извира като чувство от самата жажда за живот и за раздаване на живот.  Затова им казваха още, че както не може да има говор без звук, така и няма мисъл без чувство. Така те проумяваха, че човекът е чувство - и нищо повече. По-късно разбираха, че цялата Небе и целият ад са разделени на области и общества, именно според различията на техните родови и специфични чувства, а не на мислите; и че сам Господ изпитва чувства.  От всичко това следва, че промените и разновидностите на чувствата са безкрайни и че те са толкова, колкото и хората, които са се родили досега и ще се родят до края на Вечността.  Исконната, истинската духовност, следователно, разкрива именно и на първо място ЧУВСТВОТО – и всяко нещо, свързано с него. По своето най-дълбоко естество, духовността е самата Божествена Любов и Божествената Мъдрост; а по външна видимост и израз – небесна топлина и небесна светлина. Тази топлина и светлина разкриват всички ЧУВСТВО-ДЕЙСТВИЯ, както топлината на природното слънце прави осезаеми земните неща по мирис и вкус и светлината му ги облича в багри и сенки. И ако вечният живот е достъпен на човека поради любовта му към действието, то е само защото чувството Любов е самият човек; поради това именно се казва, че каквито са чувствата на един човек, такъв е и самият той.  Духовната любов не се добива само с вяра без милосърдие, понеже такава вяра е само външна, тоест, недействителна. Щом е без милосърдие, тя е и без чувството любов, което е самият човек. Ето защо, след смъртта тя се стапя като дим.  Човешката воля е самото любовно чувство! Казват: “приемник на Любовта” – понеже Любовта не може да бъде дарена на човека извън волята му да бъде приемател [В някои езици думите “воля” и “желание” имат едно и също значение. Женският полюс на човешкото атмическо тяло се отличава със способността да разпознава, да се откликва, да приласкава и да се грижи за любимите същества; да живее с тях на нивото на всички чакри и в така наречения “Троен Ритъм”: Самота, Обмяна с най-любимия, Обмяна с всички, при които ги изпрати или които им праща Бог. (б.п.)]. . Без воля от наша страна, любовта не може да дойде – тя би си обърнала гърба и би се престорила, че я няма. Оттук следва, че волята е приемателят на Любовта.  Че волята е всичко в човека и че се съдържа във всички негови части и че тя е самият човек; както и че Любовта, в цялата й сложност, е самият човек, ще бъде изяснено сега. Това, че волята е човешката любов, облечена във форма, се вижда ясно от факта, че всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие или блаженство, произтичащи от Любовта, също се усещат и осъзнават. Че принадлежат на волята, това е очевидно – понеже всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие и блаженство човек преди всичко ги пожелава; и даже, говорейки за тях, той е способен да изрази това свое желание [За голямо съжаление, дхармична спонтанност (спонтанност между сродни души) засега е почти неизвестна на земята. Адските и обикновените същества обаче са способни само на кармична спонтанност: скока на хищника и мазохизма на жертвата. Активната пъклена спонтанност – това е агресията, наглостта, нахалството, безочието, натрапничеството, ревността, собственическото чувство, жаждата за постоянно или преобладаващо присъствие; взискателността, недоволството, разпитите, сцените, изнудването - все форми на вампиризма. Пасивната адска спонтанност се проявява само поради "тръпката", поради чувството за дълг към близките и кармичните връзки или като силна тревожност и готовност да се подчиняваме на агресора. В най-лошия случай - като съображения за "подреждане в живота" със смъртни партньори.(б.п.)].  Относно всяко нещо, което желае, домогва се към него, иска, търси и към което се стреми, той е способен да говори и признава, че го желае, защото то е чисто и произлиза от неговата любов. Той силно иска това, което желае; иска нещото, към което се домогва, понеже го обича; иска това, за което копнее, понеже го обича; иска го и се стреми към него, защото Любовта го подтиква натам! От всичко това следва, че волята и любовта – или волята и чувството в човека – са едно и също нещо.  Мнозина поддържат, че същината на човека е мисълта; или че човекът е човек, защото мисли. В действителност, всичките му мисли са чувства: отнеми от мисълта чувството – и ще се превърнеш в пън!  В Словото Божие “обичам” означава “действам”. Защото да обичаш, значи да желаеш, а да желаеш, значи да действаш. Че любовта е желание, това бе току-що доказано; но че желанието е действие, ще бъде потвърдено тук. Волята, сама по себе си, не е Любов – тя е само нейният приемател. И то такъв приемател, че не само я приема, но и възприема всичките й състояния, облича се във всичките й форми - понеже всичко в човешкото съществуване показва, че човек не е самият живот, но приемник на живота. Тъй като волята и действието са едно и също нещо и волята представлява усилието на Любовта, то е обяснимо защо в Словото “любов” не е нищо друго, освен “извършване”. Ето защо, да обичаме Господа и ближния, означава активно да правим всичко за ближния от любов – поради любовта, която изтича от Господа.  Любовта произвежда топлина! Това е, понеже Любовта е самият живот и мощната сила на всичко живо във Всемира! Началото на всички усилия, на всички сили, на всички дейности и всички движения извира единствено от Божествената Любов, която е сам Господ, и която, пред ангелите на небето, се явява във вид на Слънце.  Че топлината е акт на Любовта, може да се убедим от много неща. Например човекът, даже посред зима, изпитва вътрешна горещина, когато помисли за любимия си човек. Слънчевата топлина няма нищо общо с тази горещина: колкото по се засилва любовта на човека, толкова по-силно той почва да кипи, да гори, да се възпламенява! А отслабне ли обичта му, той повяхва, става му студено и се чувства отпаднал. Същото е и с животните и небесните птици: на тях понякога им е по-горещо през зимата, отколкото лятно време, защото сърцето им трепти, кръвта кипи, всичките им фибри са нагрети до бяло и всичко, което има сърце и дух, почва да изпълнява повелята на Природата. Тяхната топлина също не е от слънцето, но от живота на душата им, която е всъщност чувство! Любовта произвежда топлина, понеже тя е животът на всички живи сили във Вселената. А този живот не може да влезе в приемащите субстанции, освен чрез действието, наречено “топлина”. Господ, още при създаването на Вселената, е приготвил за всички същества – от първите до най-последните – най-разнообразни среди, чрез които Той произвежда безброй действия. А средата, която е най-универсална и подходяща за съчетаването, е топлината – само в нея може да оживее естеството на активната Любов.  И тъй като топлината съществува поради любовта към ближния, то затова има съответствие между любовта и топлината, понеже има съответствие между причината и нейното следствие или проявление.  Божествената Любов, която е самият живот, както прави и Създателят й, Господ, няма в недрата си друга цел, освен да създава свои образи и подобия, които са, всъщност, хората.

 

 

 

18.04.2019 г. 23,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно, тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность.”

(1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947: 215)

ЕТО: И ТУК, И ОЩЕ МНОГО ПЪТИ Учителят е категоричен защитник на моногамията и противник на полигамията. Обаче в Него има не само вертикални, но и хоризонтални, и мултидименсионални изказвания, които говорят за огромния обем на Истината в божествените учения. Тези учения боравят с противоположностите по един удивително диалектичен начин и с разнотълкуването на основни понятия тъй, както за едновалентният идеолог такова нещо е абсолютно непостижимо. Както знаем, земният мозък досега познава формалната логика, но за символна, диалектическа или математическа логика имат понятие само малцина: умственият елит на човечеството.  Така, по тънката тема за либидото Учителят има не само строги антитези, но и една широка палитра от разнопосочни и даже напълно противоположни обяснения, които за зле развития мозък изглеждат несъвместими и даже скандални. Цитирали сме с точни отправки думите Му, че ученикът на Новото днес не трябва да върви по пътя на отшелниците и калугерите; че мъжът със силно развит полов център трябва да си намери жена със също силно развит полов център, за да става правилна обмяна на енергиите; че майката и бащата в бъдеще ще живеят надалеч един от друг и ще се виждат периодично закратко; че интимното сливане на мъжа и жената е сакрално тайнство, за което трябва да знае само Бог и никой друг; че половите клетки имат божествен произход; че половите саможертви в отделни случаи се одобряват от Бога; че старата съпруга понякога трябва да си излезе и на нейно място да поживее с мъжа й някоя млада жена; че старите сестри с мършави гърди не са любима гледка за ангелите и не бива да критикуват младите за деколтетата им, но че младите сестри с хубави гърди трябва да имат дълбоки и открити деколтета, за да се вижда красотата; че учениците в Школата трябва да имат по едно тънко трико, което да открива максимално тялото им; че в Младежкия клас трябва да си способен да изкъпеш в банята своя сестра от Класа; че нудизмът е от Бога, поради което на Новата Земя и Новото Небе всички ходят голи.  Заради подобни и много други смели изказвания на Учителя от далечното бъдеще и реалността на Вселената поповете са пращали една болна жена на Изгрева с табелки „Капан за луди” и „Жертви на Дънов”, Синодът пише в пасквилите си, преиздавани луксозно и до днес дори в Света гора, че Той „развъртал пъповете” на младите си последователки и те бързо се разболявали и полудявали; други са казвали че му били водили през подземен тунел от Борисовата градина всяка нощ по една млада жена… Така че неслучайно са Го арестували неведнъж и са Го пребивали от бой, искали са да подпалят Изгрева и да взривят салона с динамит заедно с хората. Когато сме разкривали реакциите на властта доскоро, както и на други прости хора и до днес по отношение на някои хора, които следваха Ученето Му и през най-тежките времена и затова ги изселваха и въдворяваха зад решетките, а някои и ги убиха, злобни гласове се изказват публично: „Малко ви е било!” Учителят строго е забранявал да се изнасят сведения за работата в Младежкия, Специалния клас, не е препоръчвал точно тия беседи да се превеждат засега на други езици.

Ето още няколко подобни по-редки цитати из беседите:

„Днес хората трябва да си сътрудничат. Слаби и силни трябва да си сътрудничат. Без взаимна помощ едни на други, животът няма смисъл. Когато се говори за полов живот между мъже и жени, ние имаме предвид СЪТРУДНИЧЕСТВОТО помежду им.”(30 април 1939, „Любовта като среда, като сила и като възможност”)

„Когато вие говорите за полова любов - любов между мъже и жени, - това е ЗАПАДЪТ. /…/ Полова любов аз наричам човешката любов. Има два вида любов – божествена и човешка. Божествената любов е ИЗГРЕВЪТ за мен. А човешката любов за мене е ЗАЛЕЗ. Божествената любов - това е любовта на Великото, а човешката любов - това е любовта на ДОБРОТО. Под „добро” аз разбирам „залез.”( 13.II.1931, „Три неща са потребни”)

„Има полова Любов, която има две страни: полова Любов у мъжа и полова Любов” у жената. Човек се е разделил. Що е половата Любов? /В отпечатаната беседа думата „Любов” пред думата „полова” е с главна буква . - б.р./ То е един сложен въпрос. Защото в природата нещата, ако не се раздвояват, те не могат да работят. Какво нещо е пол? - Българите имат стан и там имате две кросна. Едното кросно е при тъкача, хоризонтално поставено. Той го туря при гърдите си, а другото кросно е при краката, по-далече и там е навито всичкото платно, което трябва да се тъче. Има един процес, то са два полюса. Аз ще ви попитам де е женското кросно и де е мъжкото кросно? Мъжкото кросно е долу, дето е навито нетъканото платно, а женското кросно, на което се навива тъканото платно.”(31 август 1938 , „Кибритени клечки”)

„Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин. Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после по дух - и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е ДОБЪР. „Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.”(13.VI.1943 , „Да се родите изново”)

 

 

19.04.2019 г. 18,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ ви уча истинското изкуство на живота. Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“. Тѣзи закони не сѫ мои - тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ. Азъ съмъ ги казвалъ - и мнозина още ще ги казватъ. Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на ВСИЧКИ ни и ВСИЧКИ може да се ползватъ отъ тѣхъ!” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:217)

Тази композиция от портрети около образа на Учителя представя само една нищожна част от достойните души на Земята, които са изнасяли законите на безпределната вечност и които доказват, че Истината и Любовта не са монопол. Интересното в тази подборка е, че това са хора, родени на датата на Учителя 11 юли 1864 година и в периода около нея. На най-горната снимка е Мигел де Унамуно, а наляво от него по кръга са Джордж Сантаяна, Жан Анри Дюран, Рихард Щраус, Етел Лилиан Войнич, Фридрих Хебел, Махатма Хансрадж и Кязим Амин.Те имат мисия, очи и лица, подобни на тези на Учителя – явно души от ЕДНА сродна група, в синхрон с аспектите на бавните планети по това време. Ето подробно едно доста интересно изследване на тази тема:  

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1298&book=38

 

 

 

19.04.2019 г. 12,14 ч.

 

"ПО КАКВО ЩЕ ГИ РАЗПОЗНАЕМ?" - "ПО ДЕЛАТА"… В тия сложни времена Словото препоръчва да имаме до две деца – който ги е посрещнал и отгледал с цялата си любов, ПАК е герой. А който може да се натовари и с чужди деца без никой да знае, това е вече ПРАЗНИК за цялото Небе!

УЧИТЕЛЯТ: „Сега не само Христосъ трѣбва да знае какво да върши, но и НИЕ трѣбва да знаемъ какво трѣбва да вършимъ. Казваме: „Господь си знае работата много добрѣ…“ - Азъ не оспорвамъ този фактъ. Господь си знае работата, но НИЕ не знаемъ нашата работа и чакаме ГОСПОДЬ да оправи свѣта. Ние трѣбва да знаемъ какво трѣбва да вършимъ ДНЕСЪ. Тогава се спиратъ и казватъ: „Понеже Господь знае какво трѣбва да върши, ние не трѣбва да знаемъ.“ - Не, и НИЕ трѣбва да знаемъ ОСНОВНО нашата длъжность на земята! За ДНЕШНИЯ день трѣбва да знаемъ какво трѣбва да преминемъ, трѣбва да знаемъ кои желания, кои мисли да допущаме, какъ да дѣйстваме. ВСѢКИ моментъ трѣбва да знаемъ това! Но казвате: „Невѣжи сме...“- Какъ се е образувало това невѣжество?/…/ Ние сме затворили ключоветѣ на нашитѣ умове и сърца и казваме: „Боже, прости ни...“ – Не, НИЕ ТРѢБВА ДА ЗНАЕМЪ КАКЪ ДА ОБИЧАМЕ, КАКЪ ДА ЛЮБИМЪ, КАКЪ ДА ВѢРВАМЕ!. Въ какво да вѣрваме? - Не искамъ философски залъгалки, а принципа на ВѢРАТА трѣбва да бѫде у насъ. Не трѣбва само да казваме нѣкому, че го обичаме. Казвашъ: „Кажи ми една дума, че ме обичашъ…“ – „Е, обичамъ те…” - Да кажа, че обичамъ, това е хубаво, но въ твоята дума има ли това велико съдържание, съдържа ли тя една велика мисъль - или са двѣ различни мисли? Когато ти кажа, че обичамъ, те трѣбва да знаешъ, че това е ТАКА; когато кажа, че вѣрвамъ, трѣбва да знаешъ, че това е ТАКА. Когато кажемъ една дума, НИЕ ТРѢБВА ДА Я УСТОЯВАМЕ, тя да означава единъ великъ божественъ принципъ. Въ ТОВА ви изпитва сега Христосъ!”

(1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:216-217)

 

 

 

19.04.2019 г. 09,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Подъ „дѣсно око“ подразбирамъ сърцето въ своитѣ проявления. Като казвамъ да не се вади дѣсното око, то значи ДА НЕ ОТСТРАНИМЪ ДѢЯТЕЛНОСТЬТА НА СЪРЦЕТО. /Защо някоя жена се страхува да люби? - Понеже вече са й извадили едното око и не си дава и другото/ - … И права е тя! /Защото/ някой мѫжъ ще ѝ каже: „Ако ме любишъ, извади и двѣтѣ си очи!“ Не зная дали това е любовь…” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:216)

КОЛАЖЪТ Е ОТ ЕДИН ТЕКСТ ЗА ГРОЗНИЦИТЕ АНГЕЛИ И ГЕНИИ И ЗА КРАСАВЦИТЕ-КУКЛИ, КРАСАВЦИТЕ-ИНКВИЗИТОРИ.

НА ТАЗИ ТЕМА Е И РАЗКАЗЪТ НА ХЪРБЪРТ УЕЛС „Страната на слепите”. Един млад човек попада в страната на слепите, които нямали очни ябълки под клепачите и за тях това било нормално. Той останал между тях, обикнал ги, започнал да им помага и даже се влюбил в една сляпа. Дошъл въпросът до женитба, но старейшините опипали клепачите му и установили, че под тях има нещо ненормално - надути са. Казали, че момичето не може да се жени за изрод, затова условието им е да му изкарат очите, за да стане нормален като тях. Той избрал очите си и едва успял да им се изплъзне и да се спаси. Удивило го колко е трудно да стигне до края на царството им, макар и много малко - само няколкостотин метра, - тъй като слепците, когато са много и са организирани, правят плътна мрежа около различния и е необходима голяма сила и ловкост, за да им се изплъзнеш. Който иска да прочете целия разказ на български, ето линк:

https://chitanka.info/text/17650-stranata-na-slepite

АУДИОВЕРСИИ НА АНГЛ.:

https://www.youtube.com/watch?v=ZGtNqdmZOKY

https://www.youtube.com/watch?v=2Dy_qldjLJ4 - Laurence Olivier in 'The Country of the Blind' by H. G. Wells (1954) - Radio drama

Има и един разказ, т.е. много поучителна приказка, май че беше от Куприн. Един царски син се родил ужасно грозен, направо изрод, и царят го затворил в една кула, за да не го вижда никой. Грижели се идеално за него, носели му храна и всичко друго необходимо, имал и учители и възпитатели, но по заповед на царя, ако някой се осмели да погледне лицето му, режели му главата. Най-после един негов приятел му помогнал да избяга и царският син успял да се отдалечи през горите и планините на такова разстояние, че излязъл от границите на това царство. Попаднал в друго царство, за което се носели най-ужасните легенди за страната, където бил израсъл. Капнал от тичане и преумора, той се навел да пие вода от един извор, но като видял безобразното си лице, от отчаяние и ужас загубил съзнание. Когато се свестил, над себе си видял една млада жена, която била „отвратително грозна” като него. Тя извикала приятелките си и те го повели към двореца й, където тя била принцесата. За учудване на царския син, и те, и всички други в това царство били чудовища в лицето като него. Бил крайно учуден, когато чул думите им за него, че никога не са виждали по-красив млад човек и че той е напълно достоен да стане годеник на принцесата – най-крсивата млада жена в царството им - и да се ожени за нея.

 АЛЕГОРИЯТА И В ДВАТА РАЗКАЗА Е ЯСНА. Когато някой различен е израснал между душевни инвалиди или уроди, той може да им е повярвал, че ТЕ са нормалните, а ТОЙ - изродът. Няма откъде да има критерий. Но когато попаднем сред НАШИТЕ, сред собствения си душевен народ, за него ние сме прави във всичко и прекрасни. Може би нашият царски син от приказката по някаква причина е бил с гени от другото царство; ние накрая възприемаме, че именно другото царство е царството на истински красивите хора, а там, където е израсъл, е царството на изродите – или поне на крайно различните от другото царство. Именно поради относителността на естетиката и етиката в различните еволюционни царства, и сред нас тази драма се разиграва и до днес. Сведенборг казва, че даже и ангелите от различните ангелски общества не могат да общуват помежду си, понеже понятията за любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто във всяко ангелско общество са различни. Обикновено било смъртоносно да попаднеш в чуждо ангелско общество, както е смъртоносно за рибата да излезе на брега, а за нас – да се опитаме да дишаме под водата. Общуването на различните е възможно САМО ЧРЕЗ БОГА. Иначе адският вкус харесва АДСКИ авторитети и партньори, човешкият – ЧОВЕШКИ; духовният – ДУХОВНИ; божественият – БОЖЕСТВЕНИ. Сърната си иска елен, козата – пръч, лешоядката – лешояд; къртицата – кърт, скунската – скунск. На земята и още стотина планети като нея се провеждал един необикновен експеримент: формата не винаги отговаря на съдържанието. По тази причина недоразуменията не престават, но се случват и велики срещи. Освен това, тук в човешка форма били въплътени представители на 60 милиарда различни цивилизации в космоса. Като надежда, някога те да намерят общ език и да се обикнат. Щом тук се обикнат истински двама различни, те образуват коридор между народите си във вселената и тогава срещите на различните цивилизации ставали възможни. Пътуването с тенекии в космоса и радиотелескопите са една пародия. Но ако някой тук погледне другия лошо или помисли нещо лошо за него, каже лоша дума, погледне го лошо, между пътуващите им народи един към друг в космоса се явява смъртоносна яма и те падат в нея. А защо Бог позволява това – енигма...

 

Всичко това напълно отговаря на заглавето и темата на рзгледаната беседа: "Да ги изпита“.

 

 

19.04.2019 г. 19,43 ч.

 

ДОТУК В ТОЗИ ПРОФИЛ сме слагали много мисли от беседите в полза на щастието, за да разграничим истинското Слово Божие от имитациите, които са изцяло против щастието. Обаче Словото е Слово на Истината и затова е длъжно и на тази тема да изказва антитези, а не само тези. Щастието, както почти всяко друго нещо, може да бъде не само божествено, но и духовно, и англелско безброй видове, и човешко, еснафско, адско. Именно за егоистичното, фиксираното, плебейското, пъкленото щастие Учителят винаги ни предупреждава, че то е пагубно.

УЧИТЕЛЯТ: „Моето желание не е да бѫдете „щастливи”, а да бѫдете съ чисти сърца и да укрѣпвате въ мѫдрость и знания. Да бѫдете „щастливи”, не желая. Защо? – Защото ще бѫдете най-нещастните хора въ свѣта, за това и не ви желая такова „щастие”. Ако дойда въ кѫщи ви и намѣря щастието като идеалъ, ще кажа: „Снемете тази икона оттукъ, турете друго нѣщо на нейно мѣсто!“ Всички искатъ да бѫдатъ „щастливи”… Казвате: „Днесъ да спечелиме малко пари, за да имаме щастие…“ - Ами ако умрешъ утрѣ, защо ти трѣбва да гонишъ Михаля?  Ако имашъ единъ приятель, който те обича, а той има другъ приятель, и този, вториятъ, също има свой приятель, тогава нито единъ отъ тѣзи приятели нѣма да ти направи зло. Слѣдователно, САМО ПО ТОЗИ ЗАКОНЪ може да се осигуримъ. Ще туримъ всички усилия да имаме единъ приятель, единъ братъ, който да ни обича, който да е готовъ прѣзъ всички моменти на живота да устоява! Тогава и неговиятъ приятель, приятельтъ на дѣцата му, на жена му, ще дѣйстватъ по сѫщия законъ. ТОВА е задачата.  И днесъ искамъ да ви кажа, като отидете у дома си, да снемете иконата на „щастието” и да турите на мѣстото ѝ слѣдното: „Любовьта изисква подвигъ, смѣлость и рѣшителность въ живота за повдигане на ВСИЧКИ наши братя и сестри въ този свѣтъ!“ ТУРЕТЕ този надписъ - и вижте какво прѣобразование ще стане. Турете го - И ГО ПРИЛОЖЕТЕ. Като снемете това фалшиво божество и турите новия надписъ, ще чуете ангелитѣ отгорѣ да пѣятъ и ще дойдатъ всички благословения върху васъ.  Това не сѫ философски твърдения, това не сѫ умувания, това не е хипнотизиране, това не е омагьосване. Това е една велика философия въ живота, която да ви направи не „щастливи”, а да ви направи съ крѣпъкъ духъ, свѣтли умове и чисти сърца - да ви направи граждани на това Царство, което сега влиза въ космоса на вселената!” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:217)

 

ОТ ПОСЛЕДНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ – една нова тема за размисъл: „В КОСМОСА НА ВСЕЛЕНАТА”. Каква е разликата? Не са ли те синоними? Това само риторичен израз ли е – или говори за космологично разграничение и съподчинение на две различни категории? А имаме и „всемир”… В едни нови текстове има много детайлни разграничения на куп нови понятия: универсум, супервселена, ултравселена, интровселена, чистовселена, ясновселена, холивселена и пр.

 

 

 

20.04.2019 г. 09,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „ТОЗИ е всеобемащиятъ принципъ, който започва отъ домоветѣ, прѣминава въ обществата, въ народитѣ, и оттамъ - въ цѣлото човѣчество. Този принципъ трѣбва да проникне НАВСѢКѪДѢ! Той идва и ще проникне както въ въздуха, така и въ водата и свѣтлината. Нѣма да остане никакъвъ материалъ, колкото гѫстъ и коравъ да е, да не проникне тамъ този принципъ! Той ще размекне всички мозъци… Всичко ще омекне, всичко ще стане разумно - нѣма да има никакво търкане, а ще има велика хармония между хората, ще се разбиратъ по умъ и по сърце. Този моралъ, който не може да се прѣвърне въ тъмнина, ТОЙ е истински; а всѣки моралъ, който се прѣвръща въ тъмнина, това не е моралъ, това е БЕЗМОРАЛИЕ. Станете вие, мъртви, оживѣйте вие, които сте станали, и възкръснете вие, които сте оживѣли - и Господь ще бѫде съ васъ!” (1921.05.29н. Да ги изпита.НОЧ.С1947:218)

 

 

20.04.2019 г. 09,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ:  „Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот/…/ Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, НА СВОЕТО РАЗУМНО СЪРЦЕ, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Аз ви говоря за общи, основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните.” (30.III. 1924, „Добрите навици. Разумното сърце”)

 

„Любовта може да се прояви само в разумните същества. Туй трябва да го знаете! Само в разумните същества се проявява любовта. Аз казах в една от миналите си беседи, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Понеже казваме, че Бог е Любов, съгласен съм. Бог може да се прояви, но само там, дето има разумност. Дето е Бог, РАЗУМНОСТ има там, и ЖИВОТ има, И ЛЮБОВ има. Аз определям великия закон така: Любовта включва благото на всички същества. У мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да го обикне; има желание да му направи една услуга. Разумни същества има навсякъде, и дето има любов между тия същества, навсякъде има разумна обмяна. ТУЙ е идеалът, който трябва да имате! Всички същества в света имат нужда от любов. Без любов, всички същества умират. Всеки иска да има един любовен поглед. Туй трябва да се съзнае. В обществото вие трябва да дадете един добър пример на любов. И като дойде някой при вас, без да му говорите за любов, да усети тази истинска любов.”(2 декември 1923, „Който люби”)

 

 

 

21.04.2019 г. 18,38 ч.

 

РЕПОСТВАНЕ НА ПРЕДИШНА ПУБЛКАЦИЯ – ПОПРАВЕНА:

Тази статуя на Бог Хелиос неслучайно е била на о-в Родос - за нас един символ, че ако раждаме божествено и не спираме да раждаме, ще сме вечно млади, прекрасни и безсмъртни. Етимологията на "Родос" на гръцки е друга, но и от нея могат да се извлекат поуки. Нарът е велик символ, а змиите са Великите Мъдреци и Посветени, които познават и изпълняват Приоритетите, но не пренебрегват и разнообразието.

БЕИНСА ДУНО : : 30 септември 1912 г : : Из „ЕЛОХИМ”

„Еднообразието е убийствено в живота, а разнообразието – ТО е животът. Затова духът трябва да мени своето състояние, обаче между всички тия състояния трябва да има хармония.”  „Когато пазим един човек в душата си, пазим ГОСПОДА.”  „Развитието не е нищо друго, освен душата да бъде отзивчива, пластична, щото да възприема всяка божествена мисъл и да възприема Господа - да действа така, както е волята Му.”  „Ако храните някаква лоша мисъл към някого, да знаете, че не работи Господ. Божият Дух не може да работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада. Ний трябва да бъдем винаги готови да изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи.”

 

21.4.2017 г. 10:07:00 - Трябва да правим разлика между адско, човешко, ангелско и божествено разнообразие. Резултатите са различни.  - Само хората с душа могат да пазят някой човек с душа в душата си. Тъй като всеки човек с душа е сам Бог в една от формите Му в Битието, то отхвърлянето, забравянето на някой човек с душа би означавало отхвърляне на Бога, а това значи самоубийство. Може да не е бързо, може да е бавно самоубийство, но при всички случаи злото сърце съкращава живота си. Ние познаваме хора, които съзнателно отхвърлят и забравят някого до края на живота си – не искат повече да го търсят и виждат. Ако този човек е без душа и ни е нанесъл опустошителни рани, имаме право да го отстраним завинаги, тъй като това не е Бог в него, но антиподът Му. Но ако отхвърлим човек с душа и ние самите сме с душа, тогава отхвърляме БОГА - и за това ще си платим. Това означава, че имаме много горд дух и злостно его, способно да се обижда, да бъде злопаметно. В такъв случай Съдбата ще ни рендосва с най-грубите си рендета.  - Отзивчивостта и пластичността на душата наистина възприемат ВСЯКА божествена мисъл, възприемат импулсите и внушенията на Господа и ги изпълняват НЕЗАБАВНО. Бог никога не ни налага волята Си, понеже ни е дал свобода. Но Той ни е оставил да изследваме разликата между свободата и слободията, Любовта и любовчийството, Мъдростта и мъдруванията. Тук Учителят отново говори за щастието – значи, щастието е НЕГОВ замисъл и НЕГОВ плод. Той не ни наказва, но е създал света така, че когато сме в райската Му градина, да бъдем напълно задоволени, щастливи и блажени, а когато се хвърляме от нея надолу с главата към ада или света, да опитваме какви са последствията. Щом като харесваме адски и човешки неща, трябва да опитаме плодовете им. Изпълнението на Божията воля не е принуда да се качим на експреса на Бога, който отива към Съвършенството и Щастието. Той ни е оставил на една гара, от когато тръгват най-различни влакове с различни режими и пасажери и отиват на различни места. Волята на Бога, желанието на Бога е да се качим на НЕГОВИЯ Експрес с елитни пасажери и условия, но ако си изберем друг влак, Той няма да ни спре.  В това Слово от 30 септември 1912 г. се потвърждава, че „Елохим” не е само съществително нарицателно за божествата елохими, но и лично име на Бога в един от най-върховните Му ипостаси. Друг Негов равностоен ипостас е „Елохил”, с което име се легитимира диктувалият „Възвание към народа ми” от 1898 г. в България. Петър Филипов някога ни разкри и името Му Хелоил, когото Той се изявява като Губернатор на Слънцето.

 

 

 

21.04.2019 г. 22,58 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ божествения свѣтъ е друго. Тамъ всѣко съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка - едно-друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а ЗАКОНЪТЪ МОЖЕ ДА СЕ СПАЗИ САМО ПРИ ЕДНА АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА. Чистотата - това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо.” (1921.06.05н. Ангелът отговори.НОЧ.С1947: 220)

 

 

21.04.2019 г. 19,33 ч.

 

„Не допускайте никакви паразити в себе си, ако искате да бъдете здрави, силни, богати и учени.”(12 септември 1941, „Трите перпендикуляра”)

„Дръжте едно правило: никога не допущайте някой да се меси във вашата свобода.”

(1 септември 1937, „Не нарушавайте свободата”)

„Пазете се да не носите товар, който не знаете какъв е и къде го носите. Следователно пазете се от ненужните страдания, които са излишен товар. Като не разбира законите, човек сам си създава страдания, които обременяват душата и духа му.”(26 август 1941, „Новият път”)

„Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека.”(4 ноември 1932, „Дадено и установено”)

„Ще ви дам сега две правила, които трябва да пазите: сърцето си не залагайте, ума си не продавайте!”(4 декември 1921, „Още по-блажени са!”)

„Често и ние правим циментена каша в психично отношение. Ние страдаме от нашите циментени каши. Хората страдат от две неща. Пазете се от две неща, които спъват човешката личност: студенина на сърцето и леност на ума. Студено сърце и ленив ум. От това са всичките страдания на човека! При студеното сърце нищо не расте; при ленивия ум нищо не се свършва. А пък щастието зависи от това, че сърцето трябва да роди, то е почвата. Ума трябва да извърши някаква работа. Пазете се от две неща – от ленив ум и от студено сърце.”(10. ХII.1937, „Измерения”)

„Стремежът на човека за свобода е божествен. Щом знаете това, пазете се да не осакатите в себе си този стремеж. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи същества. Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички. /…/ Първото условие за придобиване на свободата е любовта. Който не е приел любовта в себе си, той не може да бъде свободен. Свобода без любов не съществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвате нищо. Когато любовта действа в човека, той дава много. Щом любовта отсъства, той нищо не дава.”(15 август 1937, „ Да познават”)

 

„Най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от НЕГОВОТО шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човека напълно. Всички деления между хората се дължат именно на водата в техните шишета. Тези деления пък създават страданията. Такива деления имаше още в първите времена на християнството. Мнозина проповядват за Бога, но в тия учения все липсва нещо. Те започват добре, свършват зле.”(7 август 1931, „Ден на Божието изявление”)

 

 

22.04.2019 г. 20,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора! Взематъ една книга на нѣкой авторъ - да допуснемъ, че нѣкой великъ Учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици. Тѣзи ученици сѫ го прѣдали /нѣкакъ/, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици. /Обаче/ за да разберете това Негово учение, трѣбва да прѣкарате Неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на Учителя. Хубаво е да четете книгата на Учителя, но по-хубаво е да Го слушате какво ТОЙ КАЗВА. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво ТЯ ГОВОРИ. Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния СМИСЪЛЪ.” (1921.06.05н. Ангелът отговори.НОЧ.С1947:233-234)

 

ТОЧНО ТОВА Е НАВЛИЗАНЕ В АКАША И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НЕБЕТО – там, където се вижда на живо всичко, което Учителят е говорил и говори и в момента! Той никога не е прекъсвал да говори, а какво и как е говорил през вековете, наистина може да се провери единствено в документалните архивни филми на Природата. За да виждаме и чуваме всичко това, за да възлизаме на Новата Земя и в Новото Небе, безкрайно важно е в какво Слово вярваме, каква светлина виждаме сутрин, какъв въздух дишаме, каква вода пием, къде и колко се движим, каква храна поемаме - и кога и как. Оставаме ли достатъчно дълго сами в определени периоди, общуваме ли с чисти хора в другото време. И ако у тия хора има взаимно почитание, уважение и благоговение един към друг, ако изпитват нежни чувства и общуват с мил поглед и блага дума, това значи нещо много важно. Означава, че те са родени от ЕДИН Баща, че възлизат редовно в Небето при Него и че се познават и обичат именно от там.

 

22.04.2019 г. 19,12 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна; но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина - да видите това, което никога до сега не сте видѣли!“ Какво ще видите? – Онзи великъ божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли. Този свѣтъ не може да се опише, а ТРѢБВА да се види. Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види. Въ красивото - въ онази пластична красота - има хубави, божествени трептения. Този ангелъ, който е слѣзълъ, ТОЙ е донесълъ тази божествена красота!” Когато Господь говори и каже: „Идете!“ - идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навън - долу всички заблуждения! /.../ Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отсега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ!“ /.../ - и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народът, ще ти е безразлично. Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя!“ (1921.06.05н. Ангелът отговори.НОЧ.С1947: 232-233)

 

 

 

22.04.2019 г. 13,10 ч.

 

ЗА АБОРТИТЕ, СЕКЦИОТО - И Т.Н. Казаното за деветия час, деветата минута и деветата секунда не значи, че децата не трябва да се раждат по друго време, но ако някой се роди така, ще има особени качества, особена мисия.

 

УЧИТЕЛЯТ: „.Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, ТЯ НОСИ СВОЕТО ПРОКЛЯТИЕ ДО ЧЕТИРИ ПОКОЛѢНИЯ! Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти… Природата знае САМО ЕДИНЪ НАЧИНЪ НА ИЗВАЖДАНЕ. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. /…/ Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ; и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени наврѣме.” (1921.06.05н. Ангелът отговори.НОЧ.С 1947:224)

 

 

 

 

22.04.2019 г. 12,58 ч.

 

ИЗ ЕДНА БЪДЕЩА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ - КАКВИ СА БИЛИ МНОГО ХОРА НА ЗЕМЯТА ДО СРЕДАТА НА ХХ ВЕК (допълнение към обяснението на израза „сляпата неделя”):

УЧИТЕЛЯТ: „Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма! Дѣто ги наричатъ „деликатни”, „умни” - това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ, и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. /…/ Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ /такъв затвор/, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове - докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ - оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо... Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както СЕГА се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Това, дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави - това-онова, - сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си.” (1921.06.05н. Ангелът отговори.НОЧ. С1947:222)

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ouLW5XbXKWY&feature=share

  

22.04.2019 г. 12,10 ч.

 

Важна информация за горчивата кола (Garcinia kola), която никой билкар не може да я публикува в интернет. Горчивата кола може да неутрализира змийска отрова. Горчивата кола може да лекува и неутрализира и скорпионската отрова. Ако веднага след ухапване просто се изяде едно зърно горчива кола, отровата ще се неутрализира в рамките на няколко минути от взимането му. Използвайте горчива кола, за да държите змиите далеч от дома си. Поръсете сушена горчива кола на прах на пода на вашата къща - ако някоя змия я прекоси, тя ще умре веднага. Децата вкъщи може случайно да са яли отровни неща като сапун или прах за пране, или да са пили газ или веро. Разтворù едно зърно на прах горчива кола и дай на детето да я изпие – тя ще неутрализира всичкия отровен химикал, който е погълнало, в рамките на една минута. Можете да закарате детето в болницата за медицински проверка. Резултатът ще ви изненада! Можеш да режеш горчивата кола на парчета и да я накиснеш с вода и да я пиеш всяка сутрин - тя ще извади токсините от тялото ти. Или ще спаси една душа днес. Сподели този пост с твоите приятели! Бог да те благослови, ако го споделиш!

 

04.22.2019 г. 10,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Въ божествения свѣтъ всѣка форма е емблема на извѣстно съдържание, емблема на извѣстенъ животъ. Тъй щото, каквато форма си създадете на земята, то, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви - всичко това, което сте извършили и въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“ (1921.06. 05н. Ангелът отговори.НОЧ.С1947:221-222)

Илюстрацията е по две граафики на Фриц Айхенберг (1901-1990)

 

 

22.04.2019 г. 23,22 ч.

 

ОТНОВО АБСОЛЮТНО ЯСНИ И ФУНДАМЕНТАЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ! Какви са мотивациите на хората, когато се свързват с някого и създават деца? Мислят ли каква наследственост ще им предадат? Какви избори правят в живота си - и защо? СПОРЕД ЕДНА НЕБЕСНА СТАТИСТИКА ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, на Земята има само няколко десетки истински семейства. Слава Богу, има две-три такива и в България!

 

УЧИТЕЛЯТ: „Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ СМИСЪЛА на това раждане, въ СМИСЪЛА на това женене! Ти /защо/ се женишъ: /дали/ за да дадешъ една ПРАВИЛНА форма - или по други съображения? ЗАТОВА казва Писанието: „Което Богъ е съчеталъ, човек да не разлѫчва!“ Онова, което е отъ БОГА създадено, ДАЙТЕ му условия да се прояви - а вие не му давате възможность… И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте. Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ! /…/ Това значи да се гледа хубавото, това ОБЛАГОРОДЯВА, но да ЗАВЛАДѢЕШЪ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е ПРѢСТѪПЛЕНИЕ!” (1921. 06.05н.Ангелът отговори.НОЧ.С1947:234-235)

 

 

23.04.2019 г. 12,37 ч.

 

ГОСПОД МОЖЕ ДА СЕ ЧУЕ САМО НА ЗЕМЯТА – никъде другаде. Не на планетата Земя, а в материята, в гъстата материя. Никой не може да Го чуе на небето, освен ако не е бил с милиони години на земята и не е страдал, не е служил, не се е самораздавал. Може да се чуе и чрез определени хора, които имат слух за Него, затова и най-висшите божества слизат на Земята, за да Го чуят чрез някой Учител или чрез Негов ученик.

УЧИТЕЛЯТ: „Знания трѣбват на всинца ви, и то обширни! Но не само знания по книги, а и знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра - да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день. По ЕДНА дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ досега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа СЕГА, а то е слѣдното: ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ВЪ 24 ЧАСА БОГЪ ГОВОРИ САМО ЕДИНЪ ПѪТЬ. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества - всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни - затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато ГОСПОДЬ говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно БЛАГО; и не схване ли човекъ тази дума, изгубва всичко, затова трѣбва да бѫдете готови. Ако не сте готови, ще ви приспятъ точно въ този моментъ, когато Господь говори. Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години - и тогава вече, искате не искате, ще го чуете.  И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори. Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь. Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ! Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ… Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете. Но какъ? - По този начинъ, по никой другъ начинъ.  И тъй, вие имате 365 случая прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но досега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи АНГЕЛИ да ви проговорятъ, но Господь – не. Има нѣкои, на които ГОСПОДЬ е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣяждашъ; ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно. Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо. И така трѣбва да живѣете всички.  ТОВА е всичкото, ЗАТОВА сме дошли на земята:, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, ЗАЩОТО НА НЕБЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУША ГЛАСА НА БОГА. Ако можехме тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ. Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога! Затова всички сѫщества трѣбва да се въплътятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова, именно, сте дошли тукъ - да чуете Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаехте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много „добри”. Като сте били много „благонадеждни”, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“  И тъй, животътъ за васъ започва сега. А вие казвате: „Да отидемъ на небето…“ Важното е ДНЕСЪ, ДНЕСЪ Господь пакъ да проговори! Да видимъ колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите.  Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь?“ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ - Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления! /…/ И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори. /…/ Сега ви казвамъ да отидете да кажете на вашитѣ братя, че въ деня има една най-важна секунда, когато Господь говори, за да бѫдете всички будни.” (1921.06.05н. Ангелът отговори.НОЧ.С1947:238-240)

 

БОГ НАИСТИНА ПРОГОВОРЯ НА НЯКОИ ХОРА ВСЕКИ ДЕН в строго определен миг. Обикновено в мига на изгрева или от полунощ до ранната предигревна утрин; ако сме заспали рано вечерта и сме се събудили рано; в часовете на пълната самота и тишина или на единението с душите, които ни изпраща БОГ.

 

 

23.04.2019 г. 09,43 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Родихъ го…“, казваш. Добрѣ - първото нѣщо си НАПРАВИЛА, хубаво. Сега - да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата, и най-послѣ духа му. Да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това - и ТОГАВА да кажешъ, че си родила едно дѣте и го познавашъ. ТОГАВА ще те срѣщне този ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е за гроба!”

(1921.06.05н.Ангелът отговори.НОЧ.С1947:236)

 

 

23.04.2019 г. 09,27 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ: „Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не можете да се познаете. За да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. ТОВА е култура въ свѣта! Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери.” (1921.06.05н.Ангелът отговори.НОЧ.С1947:236)

 

 

 

23.04.2019 г. 21,26 ч.

 

ЧЕСТО ТУК СЕ ИЗТЪКВАТ РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ И НЕБОЖЕСТВЕНИТЕ. Ето още една: в божествените учения приоритетът е изучаването на КОРЕНИТЕ – на МАТЕРИАЛНИЯ свят; напр. – на отношенията между мъжа и жената. Цитатът по-долу е точно такъв отговор на въпроса на някои хора защо тази тема има такава голяма честота в настоящия профил.

УЧИТЕЛЯТ: „ИМЕННО вие трябва да се застъпвате да изучавате НЕ ДУХОВНИЯ, А МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ. Той е лесен, но ПЪРВО ТРЯБВА ДА ИЗУЧАВАТЕ ОТНОШЕНИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ ЖИВОТ. Например - какви са отношенията на мъжа към жената, какви са отношенията на братята към сестрите (и т.н.)” (1921.06.09и, Спасовден, Витоша, Физическият живот – път към духовния и божествения живот.КРО.ВСЕ1996:36)

 

ВЪПРОС ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ: Беседа от Спасовден на Витоша на Бивака със същото съдържание, макар и с драстично различна редакция, е отпечатана в книгата „Път на мисълта” със заглавие като на книгата, но е посочена дата 25 май 1921 г. И в други издания редакциите на беседите се различават твърде много, но тук накрая наистина различието е фрапантно: тук Учителят подканва присъстващите да се надбягват след беседата заедно с Него, а в изданието в тома „Кротките” уж е казал да си направят гимнастиките… Кое е вярно? Че Учителят се е надбягвал и е излизал пръв, дори много по-възрастен от младите спортисти, това ни е разказвано лично от участници в тия надбягвания като Борис Николов и Кирил Стоянов – Лъвчето.

 

23.04.2019.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не ги разваляте - да ИЗПОЛЗВАТЕ това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не го разливате навънъ! Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използвате въ друг смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – Казвате: „Е, жена…“ - Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо сѫ жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила! Да опише жената по тази красива форма, и мѫжа - по тази красива форма. Това сѫ най-красивитѣ нѣща!” (1921.06. 05н. Ангелът отговори.НОЧ.С1947:234-235).

 

23.04.2019 г. 14,36 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ виждамъ този, който люби - виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли като любишъ човѣка каква красива форма прѣдставлява това въ божествения свѣтъ? Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ!”

(1921.06.05н.Ангелът отговори.НОЧ.С1947:240)

 

 

24.04.2019 г. 21,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Да допуснем, че имате следния слог: „ЕЛ”..."(2 януари 1931, „Съединителните нишки на живота”)

В БЕСЕДИТЕ ИМА СТОТИЦИ ОКУЛТНИ ЛЕГЕНДИ И ИСТОРИИ, една от друга по-мъдри и интересни. За тези, на които е познато едно име, ще е интересно, че според Учителя е имало и такова царство някога – царството на ЕЛМÀРИТЕ. Дали е само звуково съвпадение или не, това знаят единствено Посветените. Във всеки случай, Учителят анализира и тази сричка, явяваща се името на Бога в основни религии. Например, в мазоретичните оригинали на Библията от Кумран край Мъртво море, името на Бога като „Ел” се споменава 230 пъти. Ние имаме един особен текст с движение и пеене, в който сам Бог казва: „Всичко творя и връщам в Мен”. Значи – отиване и връщане.

УЧИТЕЛЯТ: „Какъв е законът на отиването и връщането? Да допуснем, че имате следния слог: „ЕЛ”. В този слог се крие известна сила. Как ще произнесете този слог? Накъде е движението на „Е” и накъде - на „Л”? Тука имате два елемента, които се движат в противоположни посоки под прав ъгъл. Следователно, чисто от материално гледище, трябва да пазите равновесие. Какво значи „ЕЛ”? - Човек може да произнесе този слог „ЕЛ”, като „е”-то да е ударено; а може да каже „ЕЛ”, та „Л”-то да има ударение. Ако вие дадете ход на съгласната буква, ще добиете ЕДНИ резултати; а ако вие продължите първата буква „Еее”, ще дадете ДРУГО направление, ще имате други резултати.” (2 януари 1931, „Съединителните нишки на живота”)

Та името на Царя на елмарите означава точно това: движение на два елемента под прав ъгъл. В Неговата вселена и Неговата религия това се изразява с КРЪСТА. Космолозите са открили, че Вселената на всички вселени представлява един гигантски светещ кръст в гигантска сфера. Двата му елемента не се пресичат в плоскост – имат известно разстояние помежду си. Освен това, всяка избухваща звезда и всяка галактика в тази фаза изхвърля от полюсите си на огромни разстояния нагорещени газове в две противоположни посоки, но ПЕРПЕНДИКУЛРНО на екватора си. Историческата трагедия на разпятието е само един завѐт, един символ. Завет към човечеството да приеме саможертвата, да приеме кротостта, смирението, страданието; да превърне борбата между духа и материята в РАВНОВЕСИЕ И ЕДИНСТВО между тях. Раздалечаването на „Л”-то от „Е”-то, за което се говори в цитираната беседа, е най-мощно именно под ъгъл от 90 градуса. То е израз и символ на самоотчуждението на Духа от Самия Себе си, за да създава и поддържа Битие. Ако е вярна теорията за раздалечаването на галактиките от един общ Център, което се доказвало от Доплеровия ефект, това трябва да е израз на същото. Но дори и това да е оптическа илюзия поради изкривеното пространство, питаме се: Кой и защо изкривява пространството; и защо, с какви сили прави това? Не ражда ли по този начин ЖИВОТА? И колкото и да се раздалечава от Самия Себе си, не успява ли все пак да свърже противоположностите Си чрез СЪЕДИНИТЕЛНИТЕ НИШКИ НА ЖИВОТА? Не прилича ли това на Магнитно Поле? Той казва: „Аз съм целият в Дейност – и пак съм независим от Дейност”. Значи, едната Му фаза е „ДЕНЯТ на Брама”, в който Той се проявява като Дейност – именно затова едно от имената му е Deus, от което произтича и думата „ден”. Именно това е ДЕЛОТО Му - то съдържа същата тая свещена сричка „ЕЛ” – самият Той в СЪРЦЕВИНАТА Си. А когато се прояви в периферията Си като Майка, идва в силата си слогът му „МА”. Не случайно най-голямата Му кондензация е ЕЛМАЗЪТ, а проекцията Му в Първото измерение е Диамантената Струна на Аза в човека. ДИАмантът е ОБРАБОТЕНИЯТ, страдащият, самошлифоващият се елмаз – поляризиращият се Бог В САМОЖЕРТВА И ДЕЙСТВИЕ. Ел минава за Бог на Израел, но според Учителя, Израел или Израил е онзи, който ИЗЛИЗА „из рая”, а българин – който ВЛИЗА в рая. Излизането от рая не е само грехопадение – в най-дълбок божествен, онтологичен, езотеричен смисъл това е Бог и въобще Божественото във всяко същество, които ИЗЛИЗАТ от себе си, от абсолютното си състояние, т.е. от рая, за да творят и помагат.  Според легендата, която разказва Учителят, последният цар на елмарите бил цар Амàр. За нас това е „Homo Àmans” – Човекът на Любовта. Има психолози и човеколози, които пишат цели книги за превръщането на Хомо Сапиенс в Хомо Прýденс, на Хомо Прýднес – в най-върховната цел на Творението - Homo Àmans. Те са разбрали, че сапиенсът не е никакъв сапиенс – в него няма и капка разум, понеже не мисли за ПОСЛЕДСТВИЯТА. Нарекли са го „разумен”, но досега той е само умен, т.е. прагматичен и рационален. Неговото рацио прави нещата хитро и бързо, но в почти всички случаи досега последствията са катастрофални. Затова, за да стане Хомо Аманс, първо трябва да се превърне в Хомо Пруденс, Разумен човек, а още по-точно – Мъдър.  Та цар Амар, като велик мъдрец, издал закон богатствата на богатите да се разпределят и по сиромасите; наредил престъпниците да не се убиват и наказват сурово, а да бъдат въдворявани в луксозни затвори с богата обстановка и изобилна храна, каквито са и нашите лични битови затвори, когато сме се „уредили” в „живота”, даже и да пътуваме с луксозни самоходни каруци, яхти и самолети. С течение на времето, наказаните по този начин от цар Амар, също както и самонаказалите се еснафи днес, започват да се израждат, а това е най-голямото наказание и назидание. Обратно, Амар наказвал прегрешилите праведници с по десет тояги където трябва и с труд в нивите и плодните градини. Познайте: остарявали ли те, ставали ли по-отвратителни и болни?... Те, всъщност, били свободни, а лакомите и алчни богаташи свършвали в болниците и гроба, както става и до днес („Царят ви е затворил в богати затвори с всички удобства” – казва беседата...) Бедните и чисти хора на земята също боледуват и умират, но умират само физически, а после горе са прекрасни и свободни.  Паралелно и във връзка с мъдростта на цар Амар, в същия контекст се разкрива още една тайна на Бялата Ложа: „Ако мъжът и жената гледат на живота като на нещо произволно и го измерват не с единицата, а с числото две, нещастията започват да се сипят върху тях”. Какво може да значи това? – Двойката, когато е в минус, показва не само материалистичната насоченост, но и живота по чифтове, когато не е по волята на Бога. Само за втория ден от Сътворението Бог не е казал, че е направил нещо добро. Ако всеки се осъзнае като ЕДИНИЦА и живее преобладаващо сам или сам с всички, нещастията няма да се сипят така изобилно върху него. Затова и в Протоколите Учителят казва: „Двама е много опасно, много е безопасно”. Не че няма огромни и редки изключения, но това става много рядко и само по волята на Бога. (Преди миг, както се случва често и с други думи, думата „става” тук се изписа като „сатва”… Понякога пишеш ЕДНО на клавиатурата, а на екрана излиза съвсем друго. А си излиза и самичко, без да се докосват клавишите…). Ето, само в 1-2 страници от една беседа се крият толкова важни тайни! Нещо повече: цар Амар ревизирал всеки свой поданик веднъж на 50 години. За нас това е в орбиса на аспекта септил – Сатурновия аспект на Съдбата. Действията на септила и септилите изискват КАТЕГОРИЧНО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО И ИСТИНАТА, инак диктуват рухване. При бисептила никнат нови зъби, а на Сатурнови територии като Балканите се оформя Диамантената струна на Аза, около която се завърта Вихрун. От Ида и Пингала, от Кундалини не остава и следа.

 

 

24.04.2019 г. 16,37 ч.

 

ПОЗНАВАМЕ КИБРИТЛИИ, които реагират веднага негативно, неврастенично, истерично. Човек може да бъде топъл и сърдечен, но в някои случаи трябва да е хладнокръвен. Понякога сам Бог ни инсценира проблем с някого, за да види какво ще правим. Сам Главният Тренер понякога подхвърля обидна реплика, за да се види кой ще се хване. По това съди дали да ни вземе за Пòлета или за Нивата Си – или пак да ни прати в хамбара, на воденицата.

УЧИТЕЛЯТ: „Един английски лорд се срещнал с един руски княз в една тясна улица в Лондон. Понеже и двамата били със своите кабриолети, не могли да се разминат. Трябвало единият да отстъпи, но не знаели как. Докато решат въпроса, руския княз извадил вестник „Таймс“ и спокойно започнал да чете. Лордът изпратил слугата си при княза с молба, след като прочете вестника, да го даде и той да го прочете… Двамата господари седят спокойно в кабриолетите си и чакат разрешението на въпроса. Ако вие срещнете един лорд или княз и не можете да се разминете, ще почнете да охкате и страдате. Привилегия е да срещнеш един лорд, който иска вестника ти да го прочете… Привилегия е да срещнеш и руски княз, който има хладнокръвието на английски лорд. Когато изучава окултните науки, човек трябва да бъде хладнокръвен. Тия науки не са за болни, хилави, неврастеници, ексцентрични хора. Те са достъпни за хора със здрави умове и сърца, които имат търпение да прочетат вестник „Таймс“ от единия край до другия и тогава да решават сериозните въпроси. Знаете ли колко голям е тоя вестник? – Цели 16 страници. Ако искате да прочетете всичко писано в него, нужно ви е половин ден време… Сега и вие, които сте дошли на земята, се намирате в тясна, задръстена улица. Накъде ще вървите и как ще се разминете? Всички мъже и жени сте събрани на едно място в тясната улица и се чудите какво да правите.” (1920.08.19с.Новият човек.НОЧ.ЖЗ1947:247)

 

24.04.2019 г. 09,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Духовният свят има отношение към чувствата. Ако една духовна мома обича светски момък, страданията ѝ ще бъдат големи. Щом страданията ѝ са големи, и радостите са големи; и обратно: когато радостите са големи, и страданията са големи.” (1920.08.19с.Новият човек.НОЧ.ЖЗ1947:245)

 

ЗАВИСИ ЗА КАКВИ РАДОСТИ СТАВА ДУМА. Има радости с висок волтаж, но правят късо съединение, прегарят инсталацията, отчайват и оглупяват човека. Дали предпочитаме илюзии, лукс, паяци и чудовища? Има високи волтажи, оерстеди и амперажи, които преобразяват човека, подмладяват го и го правят ангел - зависи какво прави, къде лети, с кого общува. Защото има и закон, че колкото по-истински и възвишени са радостите, толкова по се намаляват страданията и накрая напълно изчезват. Всичко зависи от изборите ни, от високия вкус и критерий, от благородството на чувствата, от насоката на ума. Беседата продължава: „Колкото по-благородни са чувствата ви, толкова повече се развива вашият ум; колкото повече се развива умът, толкова по-благородни са чувствата. И обратно: колкото повече се проявяват нисшите чувства, толкова повече умът отслабва. Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени”.

 

 

 

24.04.2019 г. 09,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ - Едната се взима, защото върши работа. /…/ И до днес още много хора живеят с идеи от своето минало и не могат да се освободят от тях. Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи!” (1920.08.19с.Новият човек.НОЧ.ЖЗ1947: 243)

 

ВЕЧЕ НЯКОИ ХОРА ГИ ВЗЕМАТ на Новата Земя и в Новото Небе, скоро това ще почне да става с повече хора. Всичко зависи от това кой върши истинска работа за Бога, за ближния и за душата си. До днес повечето хора си мислят че живеят, че работят, но те правят това предимно за себе си, за близките си и за света – според критериите на Старото човечество. Те не подозират, че колкото повече мислят и живеят за себе си и за своите си, за повелите и изискванията на света, толкова по-нещастни, болни и стари стават. Не че не трябва да се грижим съвестно и с любов за най-близките си и за своите насъщни нужди, но Небето иска НЕЩО ПОВЕЧЕ от нас: ДА ВЪРШИМ РАБОТА И ЗА НЕГО. Ако човек има небесна съвест и е ученик на БОГА, той непременно отделя поне половин час в денонощието за Неговото Дело. Абсолютно не е вярно, че това не е възможно, че не остава време. Освен това, висшият живот се отличава и с необходимостта да изучаваме истинското Слово Божие и истинската култура и да работим за тях, да общуваме с хора от по-висока еволюция. Ако някой не прави това, има няколко възможни причини: ограничено мислене, нисък вкус, мързел, страх, горделивост или обида.

 

 

24.04.2019 г. 11,51 ч.

 

РЕЛИГИОЗНОСТТА И ВЯРАТА, ДОРИ АТЕИСТИЧНАТА, ЧЕСТО СА ПОЛИТИКА. Умствената и артистичната харизма също могат да бъдат паяжини. Всеки егрегор винаги носи маската на най-правия Учител или на негов единствен продължител. Той има фенове, които му вярват, и ги експлоатира енергийно; много рядко не е и присвоител или продавач.

УЧИТЕЛЯТ: „Това е ПОЛИТИКА, в която има договорни страни. Всяка страна иска ДА СПЕЧЕЛИ нещо. Човек все иска да спечели нещо... И при БОГА да отиде, пак иска нещо.” (1920.08.19с.Новият човек.НОЧ.ЖЗ1947:245)

А В ТОЗИ СЛУЧАЙ „ДРУГАТА СТРАНА” при търгуващите от този род не е Бог, а са егрегорите и демоните, които искат да се представят за Него или за Истината. Това са идеолозите на дадена вампирическа вяра или на съответния вид скептицизъм и атеизъм. Когато повярваш в тях и правиш каквото са ти внушили, ти си отворен и те лесно те смучат, много често и парично, имотно. Повечето идеолози се стремят към власт или я държат здраво не само заради материалните ресурси на жертвите си, но преди всичко за да насочат психическата им енергия към себе си. Голяма част от умствените авторитети и талантите - даже с реална дарба и харизма - нямат нищо против да имат много фенове, тъй като печелят възхищение от всички, но имат и избор кого от тях да употребят. Обаче дори и безкористните на вид религиозни имат своя корист: на небето искат да бъдат „от дясната страна на Бога”, т.е. праведници, а неправедниците да са ПОД тях - от лявата Му страна или в ада…

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Ако учиш, пак имаш някаква сметка. Като постъпваш честно, пак имаш сметка. – „Аз съм набожен човек…” – Светът страда все от „набожни” хора! Според мене, истински набожен е оня, който има ум, сърце и душа като Божиите.

 

24.04.2019 г. 14,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Семето, което се посее на нивата, има условия да се размножава; онова, което остава в хамбара, продава се и през камък минава. Който се взима /от Земеделеца/, на НИВАТА се поставя, за да расте и да се развива; който остава, влиза в хромела – не може да расте и да се развива. Някой казва: „Дано не съм от тия, които се взимат…“. – Ако не те вземат, ще останеш под хромела. Не си правѐте илюзии: природата не прави изключение за никого: или на нивата ще те посеят, или под хромела ще те сложат. Или на БОГА ще служиш, или на Мамона” (1920.08.19с.Новият човек.НОЧ.ЖЗ1947:246)

„Плодете се, размножавайте се - и напълнете земята!” (Битие 9:1). Не винаги това е повик за физическо размножаване. Бог иска и децата Му, които възприемат и проповядват Словото Му, също да бъдат много и да напълнят Земята. Именно това означава „БОГ КАТО МНОЖЕСТВО”. То важи и за Делото и Живота Му. Тия, които искат да имат монопол над Любовта и Живота, да са единствено прави и единствено най-свързани с Бога, ВСЪЩНОСТ НЕ СА: това е РАЗПОЗНАВАТЕЛЕН белег откъде са дошли. Най-голямото щастие и блаженство за родените от Бога е да има И ДРУГИ като тях, да има и по-напреднали от тях, да се признават един-друг, да се лансират един-друг, да си отстъпват абсолютно във всичко, да си гостуват заедно с приятелите си. Живото жито – това са монадите с искра Божия, родени от Бога; „Нивата” – това е Новата Земя, на която вече мнозина възлизат и Бог ги посява там; „служене НА МАМОНА” значи служене на света и на „НА СЕБЕ СИ” – на СОБСТВЕНАТА си истина, изява и преднина или само на СОБСТВЕНОТО си общество.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Ако служиш на Бога, ще живееш в хармония с всички живи същества.

 

 

24.04.2019 г. 22,40 ч.

 

ЕДНО ГОЛЯМО ОТКРИТИЕ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ - за великия турски поет и мистик-суфи ЮНУС ЕМРЕ (1238-1320) : : БОЖИ ХОРА ХОДЯТ ПО ЗЕМЯТА! : : Разгъни тази информация с цъкване върху "Виж повече" . : При мен оттук се отварят веднага и трите линка. Обаче изображението по-долу не е видеоклип, не може да тръгне - то е само представителен кадър от втория филм. : : Ако в някой браузър, напр. Опера, субтитрите не тръгват, той трябва да се настрои за български надписи. При мен се виждат в Гугъл Хром.

АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ ЗА НЕГО С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ:

 https://www.youtube.com/watch…

ИГРАЛЕН ФИЛМ С БГ ТИТРИ: 

https://www.youtube.com/watch…

 

СЕРИАЛ 44 ЕПИЗОДА, дублиран звуково на руски език.
https://www.youtube.com/playlist…

 

 

25.04.2019 г. 16,49 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ:„Да си дадеш ръката, това значи два ума да се съединят в едно, за да работят взаимно за облагородяване на човека във всички области на науката; две сърца да чувстват еднакво и две воли да се обединят за добро.” (1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:256)

 

 

25.04.2019 г. 15,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Двата живота – човешкият и божественият - минават ЕДНОВРЕМЕННО през човека. Корените представят ЧОВЕШКИЯ живот, а клоните – БОЖЕСТВЕНИЯ. Когато човек дойде до висока степен на развитие, двата живота в него се примиряват и сливат в един. Тогава цялото растение се изважда и насажда на друго място. Като знаете това, ще знаете, че духовният живот е за млади хора, а не за стари. Старите трябва да си вземат шапките и да си отидат - няма защо да ме слушат. Старите ще ги изпратим в „затвора” с мебелираните стаи, с хубавите канапета и килими, дето има ядене и пиене; младите ще изпратим на нивите и градините да сеят и копаят и ще им ударим по десет тояги. Ако ви ударят по десет тояги, ще знаете, че сте от ИЗБРАНИТЕ.”

(1921.06.12н. Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:252)

 

25.04.2019 г. 10,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Две жени заедно ще мелят - едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ Оная жена, която се взима, представя ангела, т.е. ангелския живот; а жената, която остава, е земният човек – човешкият живот. Подобното от подобно се привлича.” (1921.06.12н.Двете жени.НОЧ .ЖЗ1947:252)

 

Често тъгуваме защо даден човек, имащ ангелски вид на младини, предпочита земните неща и хора, а не небесните. Вече ни е обяснено, че на земята много пъти има разминаване на формата и съдържанието. Така че горната мисъл на Учителя обяснява ТЪНКАТА страна на изборите ни в живота. Именно тя определя кой къде ще отиде и кой ще остане на Земята в по-лоши условия при предстоящата Голяма Промяна.

 

 

25.04.2019 г. 09,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром. Останалото се изисква ОТ ВАС. ЖИВОТЪТ И НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРЕШНИК ИМА ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ ОТ ТОЯ НА АНГЕЛИТЕ. Какво ще кажете на това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на земята, да мине през големи страдания и мъчнотии. В духовния свят ангелът е подобен на дърво, което може да се увеличава по обем, но не и нагоре. В духовния свят той може да е стигнал върха на своето развитие, но на земята се откриват за него условия за растене и развиване. Казвате: „Да сме ангели!“ - Ангелите пък се стремят към условията на ЧОВЕШКИЯ живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но божественият закон не им позволява това. ПРИВИЛЕГИЯ е за един ангел да слезе на земята в плът! Това значи да се отвори пред него нов свят.”

(1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:251-252)

ЛЕВ ТОЛСТОЙ: „От какво живеят хората”:

Аудио на български:

 http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/ABP4.04-Lev%20Tolstoy%20-%20Chem%20lyudi%20jivy-Ot%20kakvo%20jiveyat%20horata.mp3

Игрален руски филм:

https://www.youtube.com/watch?v=omg9elhnGO0

Оригиналната повест на руски:

 http://tolstoy-lit.ru/…/narodnye…/chem-lyudi-zhivy.htm

На английски:

 https://jesus.org.uk/…/uploads/2012/02/what-men-live-by.pdf

На немски:

 https://gutenberg.spiegel.de/…/ausgewahlte-erzahlungen…/2

На немски (драматизация - текст):

 https://www.forschung-waldorf.de/…/Wovon_die_Menschen_leben…

На френски:

 

https://fr.wikisource.org/wiki/De_quoi_vivent_les_hommes

 

 

25.04.2019 г. 07,30 ч.

 

ЕДИН ПРЕСЕН СЪН ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ УНИЩОЖИТЕЛ В ЕДИН ОТ ЕГРЕГОРНИТЕ ГРАДОВЕ НА ИЗМИСЛЯЧИТЕ…

УЧИТЕЛЯТ: „В твоя ум са влезли такива фантасмагории, че…” (21 април 1935, „Ако не ядете”) : : „И ако бих фотографирал вашите мисли, ако ви изнеса всичките ви мисли да се видят на фотография, ще видите какви ли не фантасмагории, които съществуват във вашите мисли… Такава една СМЕСИЦА! Туй всичко е скрито сега, но ако е на един екран, какво ще се види? Някой път вие искате да знаете какво мисли един човек... Добре че не знаете какво мислят всички. Ако вие знаехте всякой кой какво мисли вкъщи, не щяхте да се свъртите! Та вие ще се намерите в един свят – ИЗКУСТВЕН свят.” (27.X.1935, „Приложението като източник на знанието”) : : „Това са човешки измислици! Този човек бил ли е съветник на Бога, та да знае, че всичко това е тъй, както го разправя?” (19 август 1927, „Пътят на Ученика”) : : „Дали това не са измислици техни, приписани на Бога?” (1900 г. Седем Разговора със Светия Дух, „Разговор Третий. Храната и Словото”)

Понякога експертите по райовете и адовете в космоса и по егрегорните вселени и цивилизации имат впечатляващи сънища. Дали са точно сънища?

Първият автор, който използва думата "егрегор" на съвременен език, изглежда е френският поет и писател Виктор Юго в своята "Легенда на вековете" - първата серия от 1859 г. Там той употребява думата "егрегор" като прилагателно, а след това и като съществително, оставяйки смисъла неясен. Той е имал нужда от дума, с която да римува друга дума, завършваща на сричка с френското „или". Това не е единственият пример за създаване на нови думи от Виктор Юго. „Егрегор” обаче е форма на гръцката дума ἑγρήγορος (Наблюдател), трансфрмирана от Юго на френски. Това е термин, използван и в „Книгата на Енох” за някои велики ангелски духове.

 Елифас Леви в „ Le Grand Arcane” (1868 г.) идентифицира "егрегорите" с традицията за "Наблюдателите" - бащите на нефилимите, описвайки ги като "ужасни същества, които ни съсипват безмилостно, защото не знаят за нашето съществуване”. Концепцията за егрегора като групова мисловна форма е разработена в произведенията на „Херметичния орден на Златната зора” и на розенкройцерите и е цитирана от писатели като Валентин Томберг, по-специално в неговата анонимна „Медитации върху Тарото”.

 Една известна концепция за егрегорите е „GOTOS” в Fraternitas Saturni (Братството на Сатурн - немски магически орден, основан през 1926 г. от немския окултист и писател Eugen Grosche (11 March 1888 – 5 January 1964), известен още като Gregor A. Gregorius. Gaetan Delaforge в списание Gnosis през 1987 г., определя егрегора като вид групов ум, който се създава, когато хората съзнателно се обединяват за обща цел. Концепцията е включена в поредица статии на „Корпоративен метаболизъм” от Paco Xander Nathan, публикувани през 2001 година.

 Идеята за егрегора се явява и в „Роза Мира” на Даниил Андреев, където тя представлява един блестящият дух-облак, създаващ и поддържащ Църквите. Големите, зловещи групови идеологически и политически егрегори той нарича „урицраòри”.

 „Egregore” се използва и от сюрреалистите в Монреал, най-известни като „Les Automatistes” в Egregore на Ray Ellenwood: история на автоматизираното движение на Монреал.

 „Egregore” е и терминът за духовно олицетворение на всяка нация от британската LRP игра Empire, управлявана от дълбоки решения. Гари Лахман идентифицира „Жабата Пепе” като егрегор в книгата си „Dark Star Rising”. Вероятно, нещо подобно е и чудовището Джаба в „Междузвездни войни”. Една добра статия от българина Валентин Марков за егрегорите може да си изтеглите и от http://toyonus.com/…/15.Knigi,%20statii,%20video%20…/

След този кратък преглед на произхода и значението на термина "егрегор" може да се разкаже за едно от поредните посещения на егрегорните феномени, минаващо за „сън”. Егрегорните светове, вселени, религии, идеологии и пр. в случая се наричат „лъжи”, „измислици”, „измишльотини”, „фантазии”, фнтасмагории” и пр. Преживява си като жив и вълнуващ екшън безмилостната война на Божественият Унищожител (нещо като генералисимус на Кармата) срещу мисловните и емоционални фантасмагории на много богове, въплътили произведенията си не само като абстрактни модели и философии, но и като плътни светове и цивилизации в космоса. Един Наблюдател на атаките му в този сън е същевременно и спасител на живите богове, ангели и хора, внедрени от Всевишния с някаква неведома цел в измислените светове и цивилизации. Той не се страхува от Унищожителя и внушава това и на живите същества около себе си, понеже каквото и да прави Унищожителят, не може да направи нещо повече от това да им унищожи физическите тела – душите им остават непокътнати. Същевременно обаче Наблюдателят и другите Живи изпитват целия страх на измислените богове, ангели и хора и се крият и бягат от Унищожителя заедно с тях. Целта е чрез вибрацията на страха те да попаднат в масата на Измислените и така да идентифицират останалите малко Живи с безсмъртна душа сред тях. Тези Живи обаче са още спящи, програмирани, зомбирани, хипнотизирани от Измислячите и Измислените, и се опитват да им подражават. Сънят е изключително богат – влиза се в изумително плътни, красиви, логични и истиноподобни построения на Измислячите, в които си мислят, че живеят и работят Живи Създания на Бога, смесени с Човекоподобните, Ангелоподобните, Богоподобните. Целият грандиозен екшън от тази нощ е нещо много повече и от най-богатия цветен и фантастичен 3-D филм на Холивуд…За тези, на които не е омръзнало да следят тия описания, би било интересно да прочетат и един от фантастичните разкази на някои от ревизорите на райовете и адовете в космоса и на реалните и измислените светове… В случая авторът се идентифицира с главня герой на произведението „Феноменът Астролония” – един странен швед, създал с мисълта си неунищожим космически обект, чиято душа е самият той. Може да се намери на 451 стр. от 

 

http://toyonus.com/…/Edin%20priyatel%20-%20Fantastichni…

 

 

25.04.2019 г. 19,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ:„В божествения свят никаква религия не съществува. Там няма храмове, свещеници, одежди, служби. Там има неща, за които не сте и мислили. Ако ви кажа какво има там, трябва да си послужа с езика на Павел, който казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят!” (1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ 1947:256)

ЕТО КАК НИ Е ВИДЯЛ LORENZO QUINN, ДОКАТО ОЩЕ СМЕ БИЛИ В БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ. Като се върнем там, пак ще бъдем един в друг; но за разнообразие, като слизаме в някои светове, ще можем и да се разделяме. За да изпитаме носталгията на духа към душата и на душата към духа, когато са в две тела. И за да си припомним, че когато са в две различни тела, те могат да изпитват единението си само за няколко секунди.И че като останат ПОСТОЯННО заедно по този начин, разединението им и разединението с Бога върви по петите им.

КАТО КАЗВА, че в божествения свят няма и одежди, Учителят няма предвид одеждите на свещениците, понеже в съвършения свят свещеници НЯМА. Има предвид следното: „И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее КАКТО В ОНЗИ СВЯТ. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 15.XII.1935)

 

 

26.04.2019 г. 18,38 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Черните хора, със своите силни чувства, стават основа на културата. Белите хора не харесват черните, но без тях култура не съществува. Без чернозем никакво жито не се ражда. Бяла земя житце не дава. Бели хора, бяла жена житце не дават. ЧЕРНИТЕ хора, ЧЕРНИТЕ жени хубаво житце раждат! Казваш: „Лош, черен е тоя човек…“. – Черен е, но ЖИТО ражда. – „Тоя е бял човек…”. – Бял е, но жито не ражда. – Какво трябва да се прави? – Ще сложите бялата жена в черната, и те ЗАЕДНО ще родят много плод. Това е закон в природата, който трябва да се използва разумно.”

(1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:261)

 

 

26.04.2019 г. 18,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не мислете, че духовните хора не се нуждаят от наука. Няма по-опасен човек от духовния, който не носи знанието в себе си! Истински духовен е оня, който разполага със знанието, до което човечеството е достигнало. На небето ще учите едно, а на земята – друго. Ето защо, докато сте на земята ще учите земното знание. ВСЕКИ трябва да има знание! Човек трябва да развива всички свои чувства и способности. Чрез обективния си ум той ще създаде веждите си; чрез разсъдъка ще създаде челото си. Всеки трябва да се развива всестранно, да създаде правилна форма на главата си. Иначе, главата му ще бъде деформирана: на едно място ще бъде издута, на друго – сплесната. Божествената хармония подразбира РАЗНООБРАЗИЕ. Само при тая хармония човешкото тяло се развива правилно и симетрично. Стремете се към разнообразие, за да стане животът ви добър. /.../ Ние не искаме да влизаме в "затвори" с хубави килими и канапета, но да изучаваме всичко живо в природата: всеки камък, всеки извор, всяко растение и животно. Ние се интересуваме от всичко, което Бог е създал."

(1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:260-261)

 

 

26.04.2019 г. 17,29 ч.

 

МАЛКО ПО-НАТАТЪК В БЕСЕДАТА УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЗА ЕДНА БАБА. Питал я, ако се подмлади, какво ще прави. – „Ще се оженя пак!” Е, при този неизкореним навик на хората, има ли смисъл да се надяваме на някаква еволюция и да не остаряваме? Вечно си фантазираме, че даден образ ще ни обезпечи астрално или материално (обикновено и двете…), а реалностите около нас, които ни изпраща БОГ, не забелязваме. КАРТИНАТА е от Майкъл Паркес.

УЧИТЕЛЯТ: „Едната се взима, а другата остава.“ - Жената, която се взима, започва да побеждава мъчнотиите си и минава от едно състояние на живота си в друго. /Тя минава на/ по-горно място, дето започва съзнателно да работи. Духовните хора трябва да бъдат умни - да не работят с фантазии, но с РЕАЛНОСТИТЕ, С ВИДИМОТО, С ОСЕЗАЕМОТО. Те трябва да знаят кое е вярно и кое – невярно.” (1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:259-260)

 

 

26.04.2019 г. 16,43 ч.

 

НИКОГА НЕ ОБЯСНЯВАЙ НА ЛОШИЯ, ЧЕ КАТО ТЕ ИЗМЪЧВА, ТИ ПРАВИ ДОБРО. Ако му обясниш това и той те разбере, от злоба и инат ще престане да те измъчва и така ще спре плана на Бога, ще спре еволюцията ти - ще направи демон самия теб. А няма ли друг начин да се развиваме? – Има: това е Любовта. Обаче и в нея ние сме невежи и егоисти, измъчваме другите, затова засега остава другият метод. ТИ си причинил смъртта на някого с действие или бездействие, затова сега трябва ТЕБЕ да мъчат.

УЧИТЕЛЯТ: „Сега ще питате защо съществува злото в света. Отговарям: злото съществува като необходимост в развитието на Битието, не като благо. Без тая необходимост вие щяхте да бъдете в положението на падналите ангели – демоните. Благодарете, че има кой да ви измъчва. Иначе, ВИЕ щяхте да измъчвате по-долностоящите от вас. Ако няма кой да ви мъчи, ВИЕ щяхте да мъчите другите и да паднете в пропастта. Ако си богат и неразумен, невидимият свят изпраща един лош дух да те обере. Иначе ти щеше да причиниш пакост на своите ближни. Ако си здрав, ще дойде един лош дух да ти причини нещастие, от което да заболееш. Така ще те запази да не правиш пакости на близките си. Косвено, без да съзнават, лошите духове ви правят добри. Ако съзнаваха това, нямаше да ви правят пакости, но вие щяхте да страдате повече отколкото сега.”

(1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:258)

 

 

26.04.2019 г. 15,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „За да разберете накъде ще вървите в четвъртото измерение, трябва да си затворите очите. Докато сте с отворени очи, ще се движите само в три измерения. Да затвориш очите си, това значи да се концентрираш дълбоко в себе си. Да се вглъбиш в себе си, това значи да влезеш в един обширен свят, дето материята и живите същества - растения, животни - имат особена форма. В тоя обширен свят и светлината има особени вибрации.” (1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ 1947:258)

СПОРЕД ДНЕШНИТЕ УЧЕНИ, когато човек си затвори очите, но остане в будно състояние, мозъкът му почва да вибрира с честота 8 херца в секунда. Но това е и честотата на трептение и на земното електромагнитно поле. Може да се предположи, че като затворим очи, ние влизаме в резонанс с това поле и затова тогава черпим неограничени сили от него. Има три основни преживявания на човека, при които ние инстинктивно си затваряме очите: при хранене, блаженство и молитва. Също и при музика, медитации и пр. Животните също си затварят очите, когато изпитват блаженство. Учителят казва, че има три врати към божествения свят: ХРАНЕНЕ, МУЗИКА И МОЛИТВА. От думите на Учителя разбираме, че тогава влизаме в четвъртото измерение.

 

26.04.2019 г. 14,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако погледнете главата на човека с окото на ясновидеца, ще видите, че в духовния свят тя е в постоянно движение, както се върти махалото в кръг. Докато главата се върти, човек живее. Щом престане да се върти, той пада на земята. Следователно, в духовния свят човек е вечно движещо се колело. От движението на това колело зависи неговия правилен живот; престане ли колелото да се движи, човек престава да живее. Значи, човек не е нищо друго освен едно движещо се колело.” (1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:257)

 

1.V.1990 г. : : Из „ОТЕЦ КАТО МАХАЛО”:  „Ако искате, някога ще ви говоря по-подробно относно Махалото, като най-велик принцип, по който Отец се проявява. /…/ Самият Отец никога ни би създал света, ако не се проявяваше като най-великото Махало. Може да се каже, че Отец е Махало, излизащо постоянно от Точката по неизчислимите радиуси на Неопределеното Битие. /…/ Може да се каже, че отиването на махалото от центъра навън означава навлизане в периферията, отдалечаване от Отца, поради което се изпитва носталгия по Него, мъка, скръб, отчуждение. Но за сегашното ви ниво няма никакъв друг начин да постигнете обективация на мечтите и плановете си, освен чрез натоварване, носталгия, потиснатост, страдания. Наближи ли обективацията, близка ли е победата, непременно потиснатостта е симптом. Така че, покоят на духа и блаженството на душата са само в Центъра, при Отца”.

 

 

26.04.2019 г. 12,39 ч.

 

НА КАРТИНКАТА:1982 г., септември, Рила… Фантазирането не престава никога, но и то върши работа...

УЧИТЕЛЯТ: „Кога се яви религията? – След падането на първия човек. Тогава започнаха да строят църкви, в които да служат свещеници и владици. Казваш: „Ще вървя по пътя на свещениците“. – Чудно нещо! Защо не вървиш след БОГА, а ще вървиш след свещениците?... Вие сами ги създадохте и казвате, че Бог говори чрез тях. – Лъжете се! БОГ НЕ ГОВОРИ ЧРЕЗ ПЛАТЕНИ ХОРА, каквито са свещениците, владиците! Бог не управлява и чрез платени съдии, министри и управнициъ" (1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947: 256-257)

ЕТО КАК И НАЙ-ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК може да бъде владика и свещеник, без да е завършил академията и без да работи за пари. Даже и светия може да бъде в много моменти, въпреки че светиите са с милиарди години по-напред. Защото не е важен рангът ни в еволюцията, не е важно колко сме грешили, важно е КАКВО ПРАВИМ В ДАДЕН МОМЕНТ.  Да кажем, и днес си решил да вървиш от 3 до 7 часа през полето или в планината и да ходиш колкото може повече бос по тревата. Обаче, налага ти се да извървиш и дадено разстояние по шосето пеш - няма никакъв друг път или пътека. След божествените гледки и птичките, това те дразни – фучат коли и големи камиони, дишаш газове и прах. Но ако решиш да бъдеш светия за половин или един час, почваш да благославяш бързо всяка кола, която преминава: „ГОСПОДИ благослови!” И 100 да минат, и 200, и 500 – не пропускаш нито една. Представяш си, че аурите ви се разминават с голяма скорост, но поради благословията Бог прехвърля нещо от твоята аура в техните, нещо от техните - в тебе. Повече от половината хора по света са с душа, ИМА какво да получим и от тях. Но в случая не мислим да получаваме, А ДА ДАДЕМ: само тогава Бог протича през нас. Ако ще получим и ние нещо, то си е работа на закона, работа на БОГ.  Представù си, че насрещните коли надуват един голям СВЕТЛОСИН балон от божествена материя над себе си в мига, в който благославяш шофьора и пътниците вътре. Когато са повече от един, получава се грозд от балони, особено ако е автобус… Те си носят тия балони цял ден, а често и много по-дълго. При някои остава за цял живот! А над колите в твоята посока надуваш РОЗОВИ балони… Усещат ли нещо всички тия хора? – Може нищо да не усещат, но някои днес ще си подобрят настроението, на други ще им провърви в нещо, трети ще извършат някоя незапланувана добрина. Даже и колите им, когато няма никой в тях, цял ден ще светят и ще „благославят” хората наоколо, защото психоплазмата е жива. По-добре е да се вгледаш и в номера на автомобила в мига, когато преминава – това усилва връзката между него и хората вътре. Това работи даже и в случаите, когато видиш някой телефонен номер на някой билдборд край пътя и кажеш същото – чрез него благословението отива до всички, които са свързани с този телефон и даже с името на фирмата.  ТАКА работят светиите по цял ден и по цяла нощ, когато са сред хората, а не само с абстрактни молитви и песнопения. Така можеш и ти да бъдеш истински свещеник на Бога без слава и пари - и даже светия в дадени моменти. Даже и ти, който си без особена еволюция.  Някои от преминаващите обаче те усещат осезателно и ти вдигат ръка и се усмихват, свирват с клаксона, без да си млада жена и без да знаят защо. Не го правят със всеки срещнат по пътя - ще загубят управлението… Даже и машинистът на влака ще ти вдигне ръка и ще ти свирне, когато вървиш по пътя край линията. Не защото си му познат. ТАКА правят „обикновените” хора с душа, за разлика от „необикновените”, които са студени или те мразят. По правило, обикновен човек няма. Обикновени са само злобните, които не могат да обичат.  Случва се даже и това: благословил си някого, той спира на 30 мера пред теб и те изчаква, а не си му искал автостоп. Някои даже дават на заден, за да се видите по-скоро. Има ясновидци - видели са аурата ти. Но има и ясносърдечни хора с душа, които не знаят защо правят това. Спира до теб, отваря вратата, подава се до половината и казва учудено: „А?” – Ти му казваш какво може да направи за Бога в този момент, без да споменаваш името на Бога. И той го прави МОМЕНТАЛНО! Като се върне вкъщи, детето му може да е излекувано.  А на теб душата ти пее, пее, пее, та се къса! Всичко наоколо е тишина и кристален въздух даже и в дима и прахта, въздухът свети повече от слънцето. В такива часове и минути ти си в друг свят. ДАЖЕ И ФИЗИЧЕСКИ: няма да се удавиш, ако си в морето, няма да те убие куршум или да те задуши отровен газ. Даже и нещо още по-лошо ще избегнеш: няма да ти се отрази зле и голям топъл козунак и кило и половина студена боза, въпреки че уж си строг суровоядец и пиеш само гореща вода, откакто се помниш… Има още едно парче козунак в плика, докато дъвча и пиша в момента (още едно нарушение…)

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ: Думите на един Посветен към един фантазьор, 1963 г.:

„…Тогава ти представляваш една феерична картина в очите на тези, които виждат с други очи... Над тебе се издигат цели катедрали от астрална и ментална материя - прекрасни, многоцветни, светещи. Те растат нагоре, постоянно менят багрите си, архитектурния си стил и орнаментите си. Това наистина е една вълшебна картина да се наблюдава една такава личност в състояние на екстаз, на мечтание. От такива хора излизат не само пъстри ансамбли, мисъл-форми и сияния, но и неземна музика, и те стават център на присъствие, привличат същества и ангели от високите светове. От вас се хранят боговете в райските градини! Самò по себе си, това е едно огромно богатство, благодат за човечеството. Не случайно нашият Учител казва, че на земята работят само музикантите, влюбените, художниците и поетите. Разбира се - зависи кои. И Небето активно използва такива центрове, такива души, за да може да внедрява на Земята Красота, Мъдрост, Истина; да населява Битието с небесна прелест и хармония, да внушава нови мисли и художествени образи, да разпростира чрез такива личности, чрез такива огнища на Земята, положителните вибрации на "НебеснотоиПрекрасното.”

 

 

26.04.2019 г. 17,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Бабата не трябва да забранява на младите да любят. Младата мома прави опити. Да любиш, това е благородна проява. Опитът може да не е сполучлив, но ние трябва да търсим причината за това и да изправяме кривите опити.”

 

(1921.06.12н.Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:259)

 

 

26.04.2019 г. 19,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Житните зърна са ангели - напреднали същества, които спасяват и повдигат цялото човечество! Като взема едно житно зрънце, дълго време го разглеждам и му казвам: „Хората ще те разберат, само когато те приемат вътре в себе си с любов и съзнание.” (1921.06.12н. Двете жени.НОЧ.ЖЗ1947:262)

 

 

27.04.2019 г. 17,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Минава Исусъ – единъ обикновенъ човѣкъ безъ положение, безъ никакво звание - и казва на митаря: „Ела слѣдъ мене!“ Той напуща митарницата и отива слѣдъ него. Отъ гледището на съврѣменнитѣ културни хора, това могатъ да го вършатъ само хора-идиоти.” (1921.06. 12н. И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“.НОЧ.ЖЗ1947:262)

ЕТО, ЧЕ И ЕДИН ДАНЪЧЕН АГЕНТ, ЕДИН МИТАР МОЖЕ ДА ИМА ДУША. При това - с два лъча от главата: РАЗПОЗНАВА ГÒСПОДА НА ЗЕМЯТА! Случва се само минути, след като Христос е изгонил бесовете от един бесноват и е вдигнал един паралитик от одъра му завинаги. Обаче Матей – синът на Алфеус от Капернаум - е нямало как да знае за това. Той не е знаел кой се явява пред него и му казва „Тръгни след мене”. Тръгваш след Божественото МОМЕНТАЛНО: любов като гръм - от пръв поглед! „БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО”. Който вижда в акаша, би могъл да повери дали Матей е прибрал някъде от масата тефтерите си и кожените торбички с парите от данъците за жестокия губернатор на Галилея Ирод Антипа, дали е дал нареждане да се приберат и големите чували с данъците. Можем да се сетим какво е можело да му се случи, след като Ирод реже глави, без да му мигне окото – Йоан Кръстител не е единствената му жертва.  Матей станал - и тръгнал след Исус като в транс. Става апостол, върви с Господа докрая, пръв пише Евангелие.  Така е и с Любовта – Бог и Любов е едно и също. Който може да живее и миг с нещо друго и някой друг, след като е срещнал Бога на земята или Любовта, напълно заслужава всичко, което ще му се случи до края на живота. Такава среща на Земята доскоро ставаше само веднъж на 2000 години, а със сродната душа – веднъж на 40 прераждания. За обикновения човек това е един минимум от 4-5 хиляди години. Вървù, че я изпуснù!  Е, за същите хора-идиоти, които са само любов без атом еснафски разум, ни разказват и Божù хора като Достоевски…

 

 

27.04.2019 г. 21,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Питамъ: какво е накарало митаря да напусне своята митарница? - Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение?!“ Той трѣбва най-малко единъ мѣсецъ по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално ще бѫде отговоренъ. А този човѣкъ безъ никакъвъ докладъ напуща и тръгва. Кажете ми сега: кой е станалъ причина за това? Понеже вие мълчите, азъ ще призова сега една млада мома отъ съврѣменнитѣ и тя ще ви даде отговоръ. Ако вие я попитате: „Защо ти напусна митарницата и тръгна съ този грозотия“, тя ще ви каже: „Защото го ОБИЧАХЪ!“  ЕТО картината - отречете, ако можете. И за мене тази обичь, тази любовь струва повече, отколкото тази митарница и всички други митарници по света. Момата казва: „Когато имамъ тази обичь въ душата си, в никаква митарница не мога да стоя.“ Но щомъ дойде вие, съврѣменнитѣ хора да разглеждате обичьта, да разглеждате тази любовь, ще я оспорите, т.е. вашата любовь още не е издържала изпита си. И сега, въ края на вѣка, всички мѫже и жени ще държатъ изпитъ за любовьта си. Ако ме попитате вие, съврѣменнитѣ хора, защо сѫ тия противорѣчия сега въ свѣта, казвамъ: вие държите сега изпита си за любовьта - и ще дойде комисия, която ще ви изпитва.” (1921.06.12н. И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“.НОЧ. ЖЗ1947:265-266)

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/