01.04.2019 г. 16,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега отъ васъ се иска смѣлость /…/ - да влѣзете въ огнената пещь. /…/ Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпленията. ПРÀВИ мисли, ПРÀВИ чувствания и ПРÀВИ дѣйствия се изискватъ отъ васъ!”

(1921.04.17н.Огнената пещ.НОЧ.ЖАН98.2002:130)

КАКВО ЗНАЧИ „ПРÀВИ”? Щеше ли жребецът от Симарон да прескочи пропастта, ако не летеше със всичка сила по най-късия път само в права посока?

КАКВО ЗНАЧИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ? Само това, което се счита за такова според етиката и законите на дадено локално общество? – ИЛИ ДА ПРЕСТЪПИМ ЗАКОНИТЕ НА БОГА И ПРИРОДАТА? Смелост ли е да се опълчваме на нещата и хората, които ни изпраща БОГ, а да рискуваме да сме с тия, които ни харесват само по тръпка или по съображения? Липсата на божествена смелост в кардинални случаи в живота ни води към нашето рухване, но рухваме и в случаите, когато скачаме в мътна вода. Истински случай: един приятел искаше да замине незабавно в чужбина, силно увлечен по една извънредно привлекателна млада жена, която също го е харесвала. В последния момент, на екрана на компютъра му излязло следното предупреждение с големи букви: „Никога не скачай в мътна вода!”. Послушал. Но е имал и точно обратните случаи: за нещо абсолютно абсурдно, според него, е получавал и съвършено ясно позволение: „Може, може, може, може!”. Имал е и случаи с непознати и познати Високи Посветени, които са го спирали в последния миг, преди да извърши нещо много рисковано, което е щяло да го отклони от пътя му за десетки години или за цял живот. Където и да се намирал в страната или в чужбина, за тия Посветени не е имало никакъв проблем да изникват пред очите му чисто физически, и после да изчезват като дим. Друг път – точно обратното – са му предавали волята на Бога да извърши нещо свършено неприемливо за обществото, в което се движи, което после се е оказало полезно и спасително за стотици хиляди душù, а отпаднали от контактите му само десетина човека.

ЗНАЧИ, ПРИ БОЖЕСТВЕН ИМПУЛС незабавният скок по най-късия път в права посока е единственото решение. Но винаги ли това е спасително? Ако импулсът ни не е в съгласие с реалността и има опасност да блъснем някого или НИЕ да се блъснем или да паднем? Тогава идва редът на следващата божествена дума и постъпка: ОБХОДА. Това означава да ОБХОДИМ, ДА ЗАОБИКОЛИМ опасността. В някои случаи – направо да отстъпим; в други – да бягаме със всичка сила в обратна посока… Но в поведението добрата обхода означава култура, благородство, отстъпчивост, финес, деликатност, благост. Ако не си попаднал в капан. Вълкът прегризва крака си и спасява живота си; домашният кон, даже и да му падне случайно въжето, си стои в двора или яхъра, понеже е вързан ПСИХИЧЕСКИ. Ще го използват докрай; и после – на пастърма.

 

 

01.04.2019 г. 22,24 ч.

 

 

СЕМАНТИЧНИ СИНОНИМИ: СЪПРУГ ОТ БОГА = ИСТИНА = ГОСПОД

УЧИТЕЛЯТ: „Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне. Ето защо, ние трѣбва да се приближимъ - да намѣримъ този нашъ Господь.” (1921.04.17н.Огнената пещ.НОЧ.ЖАН98.2002:134)

КАРТИНАТА Е ОТ ДЖОТО: Св.Йоаким и св.Анна – родителите на Св.Богородица.

ТВЪРДЕНИЯТА ТУК ПОДЛЕЖАТ НА ТЪЛКУВАНЕ, понеже са верни само при определени условия. 1. Първото важи като манталитет на простолюдието, обаче има и много по-дълбоко значение. Ако сме намерили ИСТИНСКИЯ си партньор, даден ни от Бога, и живеем с него както БОГ иска, само тогава никой няма да ни укори, даже и да сме заобиколени от същества от ада. В противен случай имаме пробойна, която се пълни с малшансове и укори от другите. Чрез злото Бог ни казва: „Не си там където трябва; не правиш това, което трябва”. 2. Подобен е вторият случай. Като имаме Истината, никой няма да ни укори, само ако живеем в рая – в общество от хора с души. В адско или несъвършено общество човекът на Истината почти винаги е под прицел и го преследват. Но важи и друг закон: Бог разрешава да ни укоряват и когато истината ни не е истинска или пълна истина. Това би трябвало да е симптом за нас, за да се поразмислим. 3.Точно така е и в третия случай: когато Господ живее в нас, никой не може да ни упрекне, но само ако живеем в БОЖЕСТВЕНО общество. В адско или враждебно общество често става точно обратното: животът на Христа и на повечето мъченици и праведници е жив пример за това. Но важи и другото: докато не сме се приближили към Господа и не сме Го намерили, съдбата ще ни гони.

 

 

02.04.2019 г. 10,43 ч.

 

ПАСАЖЪТ ОТ БЕСЕДАТА, КОЙТО СЛЕДВА, разкрива една уникална тайна на Божия Дух и Посвещенията. В най-висшата езотерика е известно, че когато идва Мировият Учител, той казва от Бога неща, който не е казвал още никой и никой няма да каже до края на вечността, ако не е Миров Учител. Затова на всяка беседа, при всяка реплика на Мировия Учител се трупат безброй същества от всички светове и вселени, с надеждата да узнаят нещо ново, да еволюират, да се спасят.

УЧИТЕЛЯТ: „Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили? Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия: деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си!“ - Да, но това, едното, никѫдѣ не е писано - нито въ библията, никѫдѣ. Дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ ВСИЧКО въ свѣта. Прѣстанѐте да мислите за всѣкаква обида - мислете, че идвате за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора. На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секрета ви ДАДОХЪ.”

(1921.04.17н.Огнената пещ.НОЧ.ЖАН98.2002:134)

 

ИСТИНАТА Е, че в Братството ИМА хора, които са разгадали в този момент този жест на Учителя. В друга беседа Той казва на слушателите Си в аудиторията: „Между вас има безсмъртни”. Същото, което е казал Христос преди 2000 години: че между учениците Му има такива, които повече не ще вкусят смърт. Предплагаме, че става дума за апостол Йоан, но може да има и други.

 

02.04.2019 г. 09,17 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всички окултисти казват, че има 777 прераждания КАРДИНАЛНИ и 12 БОЖЕСТВЕНИ. 777 кардинални, дето човек ВЕЛИКИ работи върши, а 12 прераждания, където ДВЕТЕ СРОДНИ ДУШИ се явяват. Някой казва: „Дали тази е моята сродна душа?...“ - Тия, сродните души, в цялото развитие на човешката еволюция само 12 пъти се срещат на Земята; и като се срещнат, ЦЯЛА ЕДНА ЕВОЛЮЦИЯ ОБРАЗУВАТ НА ЗЕМЯТА! Понеже всички напреднали хора не са дошли на Земята, сега тук живеят хора, дето сродните им души ги няма, и затова хората на Земята са ВДОВЦИ. Земята е пълна с вдовци и вдовици! Ако Бог в твоята душа не може да се прояви, ако Бог в твоя ум не може да се прояви, ако Бог в твоята воля не може да се прояви, ако Бог в твоето тяло не може да се прояви, от тебе нищо не става! Или, другояче казано: щом се прояви БОГ, само ТОГАВА ще дойде твоята възлюбена на Земята - една СРОДНА душа, един АНГЕЛ ще дойде, и ти тогава няма да имаш никакво обезсърчение в живота. Всичко ще става тъй - само като хлопнеш, и ще стане.”( 24.III.1940, „Връзвайте и развързвайте!”)

„Ще потърсите, значи, САМО ЕДИН такъв приятел, не двама; за вас е достатъчен ЕДИН приятел. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ САМО КЪМ ТАЗИ ДУША, СРОДНА НА ВАС. Разчитайте само на нея заради чистотата и добродетелите ѝ. Ако тази душа ви бъде ПРИЯТЕЛ В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, тогава болките на сърцето ще се лекуват лесно, а болките на тялото ще се лекуват още по-лесно.” (6.IV.1924, „Добрата страна на страданията. Чистотата”)

„Често се говори за сродни, за колективни души. Под понятието „сродни” или „колективни души“ разбираме тези, които са излезли ЕДНОВРЕМЕННО от Първоизточника на живота. Където и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си. Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат. Те не чувстват нужда да казват, че се обичат. Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето ѝ. За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Любовта не се нуждае от изложение, тя се ЧУВСТВА. Като обичате човека както трябва, той непременно ще почувства любовта ви! Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е божествен закон. Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен. Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Коя поезия и коя музика? - Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят любовта на човека. Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа. Станете певци, музиканти и художници на Любовта! Тя е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно.”( 15 август 1940, „Магическата сила на Любовта”)

„Някои наричат мъжа и жената „сродни души”, но сродните души не са жени и мъже. Щом две сродни души се оженят, всичкото сродство изчезва. Женитба между сродни души не съществува.”( 25.II.1934, „ Ако имате Любов”)

„Трябва да намерите вашата сродна душа или горе на небето, или долу на земята. ТОВА съставя смисъла на сегашното ви идване.”( 9.III. 1924, „За свободата”)

„Душата в невидимия свят сама не може да живее – там ДВАМА ПО ДВАМА живеят. Разбирате ли? - Ще ИМАТЕ сродни души! Сродност ще има - по ДВАМА ще живеете. Сам човек не може да живее. ТАКА е направил Господ света: тук на земята живеят ДВЕ тела на едно място, в астралния свят живеят ДВЕ сърца заедно, в умствения свят живеят ДВА ума на едно място, в духовния свят живеят ДВЕ души на едно място, а в божествения свят живеят ДВА духа в едно. И когато влезете в БОГА, ставате ЕДИНСТВО.” (25 август 1922, „ Беседа за младите”)

„Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене на масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ различното ѝ тълкуване. Но всичко това не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти. Разсѫждавайте ПРАВИЛНО! Вземете нѣкой ученъ, философъ-човѣкъ: ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи. Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия - ВСѢКОГА ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи.” (26 юний 1921, „Правда, истина и светость”)

„Аз съм за онази целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: „Как да си намерим сродните души?“ - Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма. Това и най-малките деца ще ви кажат. До 5–6-годишната си възраст децата ще ви кажат как. От седмата годишна възраст нагоре те ще ви заблудят. Когато любим хората, от БОГА сме дошли, а когато не ги любим, от ДЯВОЛА сме дошли.” ( 8 януари 1922, „Целувание ми не даде”)

„Трѣбва да се спра нѣкой пѫть да ви поговоря за произхода на /истинската/ женитба. То е сдружение на СРОДНИ души. Никакъвъ прогресъ въ свѣта не може да има, ако нѣма сдружение на души! Ти не можеш да прогресирашъ, ако нѣмашъ една душа, която да те обича и да я обичашъ. Две души, като си служатъ, ТРЕТА трѣбва да има, като за цель, къмъ която да се стремятъ. ЗАТОВА имаме три свѣта: човѣшки свѣтъ, ангелски и божественъ. Хората и ангелитѣ, като се сдружатъ – ТОГАВА ТѢ КЪМЪ БОГА СЕ СТРЕМЯТЪ.” (20 ноемврий 1940, „Усилвайте връзката!”)

„ТАМ е противоречието, именно. - Че в един момък се влюбват сто моми. Тогава отде ще знаете коя го обича? Как ще познаете коя го обича? Дòйде едната, той казва: „ТАЗИ е!” После дòйде другата, пак казва: „ТАЗИ е!”. Дòйде третата - и така се изреждат една след друга, и той не може да познае коя е онази, която го обича... И той не знае как да определи коя го обича. Какво представляват всички тия моми? Това е непонятно за вашия ум. Стоте моми един ден ще станат ЕДНА мома. Като говорим за истинската Любов, за Любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде ЕДНА КОЛЕКТИВНА ДУША, и тогава всички тия души, които от памти века са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно КОЛЕКТИВНО ЦЯЛО. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта на ЕДНА сродна душа. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта. Хиляди и милиони капки вода, събрани на едно място, образуват ЕДИН извор. Казвам: малката любов е ЗАРАДИ НАС, тя внася УТЕХА, а голямата Любов внася ЖИВОТА в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. ТОВА е щастието на човека! Всички онези, които са писали по този въпрос, казват, че щастието е възможно само при Великата Любов - в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат; и в хилядите и милиони души, съединени в тебе, могат да те обичат. Следователно, ТОВА е Любовта, ТОВА е драмата на живота. ТОВА е стремежът на цялото човечество – ДА СЕ ОБИЧАТ! И аз бих желал ТАКА да се обичат ВСИЧКИ.” (7 априлий 1935, „Да обичаш и да те обичат”)

НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПРЕДИ ВСИЧКО БЕСЕДАТА „СРОДНИТЕ ДУШИ” от 1 януари 1922 г.: 

https://triangle.bg/b…/1921-10-09-10.2000/1922-01-01-00.html

В ЕДИН ПРЕКРАСЕН РИЛСКИ ДЕН ЕДИН ЧОВЕК С ГЛАВНА БУКВА ДЪЛГО ВРЕМЕ НИ СЛУШАШЕ КАК СИ РАЗМЕНЯМЕ ЦИТАТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА СРОДНИТЕ ДУШИ. И той – най-благият Човек на земята, когото познавахме, - изведнъж се навъси и даже се разгневи: „СТИГА ВЕЧЕ С ТИЯ СРОДНИ ДУШИ!” Не че не е бил плътно с Учителя във всички вечности и десетки години напоследък и през миналия век. Не че не знае огромната важност на сродната ни душа – ЕДИНСТВЕНАТА ни сродна душа във вечността. Той обаче ни обясни: Ако двама си въобразят, че са СРОДНИТЕ си души и се затворят някъде с години да бъркат само двамата с големи лъжици в своето буренце с мед, това е ЕГОИЗЪМ, чист егоизъм. Това е СИГУРЕН белег, че те НЕ СА си сродните души.” Тоест, те НЕ СА проявили Бога в своя ДУХ, своята ДУША, своя УМ, своето СЪРЦЕ и своето ТЯЛО. Всичко в Словото е ДИАЛЕКТИКА – БОЖЕСТВЕНА диалектика. Исус казва: „И НЯМА по-голяма любов от тази, щото да отдадете живота си и душата си за ПРИЯТЕЛИТЕ си”. Казва го в МНОЖЕСТВЕНО число. Така е в оригинала, така е и във всички верни преводи. Тем не менее, Учителят много често казва, че най-истинският ни приятел е САМО ЕДИН – т.е. СРОДНАТА НИ ДУША. Тогава? – Това е диалектика: на небето сродната ни душа и веригата ни от сродни души са ЕДНО: единствената ни сродна е НИШКАТА, която държи наниза от всичките ни други сродни души – 2, 3, 6, 12, милиард или безброй милиарда още сродни души. Ако я няма, те НЯМА да се съберат; и да я има за известно време, ако сгреши, ще се разсипят. Ако нишката каже, че не иска на нея да се нанизват сродни души и иска да е само една ГОЛА нишка до нас, (въпреки че е гола…), Бог моментално ще я скъса или издърпа и ще ни каже, че това НЕ Е сродната ни душа. Или че тя е още ЗЕЛЕНА, или НИЕ сме още зелени, и затова НЕ РАЗБИРАМЕ основния закон на Любовта. На земята любовта към ЕДИНСТВЕНИЯ и КЪМ МНОЖЕСТВОТО се проявава чрез РИТЪМ, РЕДУВАНЕ. Колкото, когато и където БОГ каже. При това, в периодите, когато на земята сме с ЕДИНСТВЕНИЯ, това НЕ ГО ЗНАЕ АБСОЛЮТНО НИКОЙ, освен БОГ. А когато не сме с единствения външно, той е безкрайно и безгранично щастлив, ЧЕ НЕ СМЕ с него в момента, защото раздаваме Бога ДРУГАДЕ. Ако само за миг той въздъхне и изпита тревога, нишката се къса и зърната се разпиляват. Ние сме лично отговорни за живота на душите, които са нанизани на нас или на другия. КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ СЪС СЪВЪРШЕНИТЕ – С МЛАДЕНЦИТЕ, СВЕТИИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ, когато са на земята, т.е. в ТРЕТОТО измерение? – Там те живеят не в Тройния, но в ДВОЙНИЯ ритъм. Период САМ, период с МНОЖЕСТВОТО - или с ЕДИН от множеството, по вътрешен импулс или по волята Божия. Това е, защото в съвършения дух двете души, сродните души вече са се слели в ЕДНО. На тях ЕДИНСТВЕНА сродна душа отвън не им е необходима външно, понеже вътрешно са слети завинаги и са в периодично огнение, както живее БОГ. Понеже са ИЗВОР, от изобилието на този мир и това огнение те раздават и на ДРУГИТЕ. Това е най-висшата форма на божествената святост, божествената чистота и божественото целомъдрие. Във величествената чистота и мъдрост на Незнайния има и ТАКОВА благо: когато поискат, ЕДИНСТВЕНИТЕ могат да се раздвояват пак в две тела и да се обичат и по ТОЗИ начин. В откровенията на мистиците има и ТАКИВА разкази. Обаче, ако такава двойка ПРЕДОЗИРА мига, в който Бог е дал или са почувствали, че искат да са заедно и по този начин, или ако някой е РАЗБРАЛ, че са заедно, в следващия миг вече те вече дълго време няма да могат да се съединят в едно цяло, понеже са появили лакомия, егоизъм. ПО КАКВО СЕ РАЗБИРА, че някой е стигнал вече до това съвършенство, че е станал Младенец, Дева, Светия, Учител? – По това, че и ВЪНШНИЯТ вид му е такъв. Тогава сродната му душа е ВЪТРЕ в него, те са ЕДНО. Във всички останали случаи, когато сме още несъвършени и ВЪНШНО, ние трябва да търсим сродната си душа ОТВЪН и да общуваме с нея, за да нагтнетяваме взаимно СЪВЪРШЕНСТВО. Това е пътят на сърцето, чисто като кристал. Ако на земята това става с нея ПРИОДИЧНО, а в другото време насищаме жаждата на духа си да бъде сам и жаждата а душата ни да общува и с ДРУГИ, т.е, ако спазваме ТРОЙНИЯ ритъм, ние ще имаме сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената, и дух, мощен като Бога и едно с Бога.Това е възможно и в Тройния Ритъм, и в Двойния Ритъм, и въобще без ритъм - когато човек е извън материята и е сам. Тогава можеш да си сам и цяла вечност. Но ако предозираме и ТАЗИ самота, ако и ТАМ проявим егоизъм, вечността се свива до миг, ние изпадаме в материята, и тогава еволюцията ни подгонва да бъдем милосърдни по всички правила.

 

 

 

02.04.2019 г. 20,02 ч.

  

 

УЧИТЕЛЯТ: „ Не бързайте да казвте: „Азъ ви обичамъ!“, не го казвайте и в себе си. Любовьта не говори много; тя казва - и върши. Нѣкой, като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?“ – „Амиии….“ - Тогава нѣма защо: или всичко, или нищо! Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, АБСОЛЮТНО всичко да даде!“ (1921.04.17н. Огнената пещ.НОЧ.ЖАН98.2002:138-139)

 

03.04.2019 г. 20,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася ЩАСТИЕ въ живота.”

(1921.04.24н. Въ рова при лъвоветѣ.НОЧ.ЖАН98.2002: 147)

ЗА ХИЛЯДЕН ПЪТ ИЛИ ПОВЕЧЕ, И ТУК УЧИТЕЛЯТ говори в полза на ЩАСТИЕТО, понеже учението Му е БОЖЕСТВЕНО. Слава Богу, познавахме един-двама верни на Учителя, които не рушаха Делото Му със собствени измислици, но заедно с това насърчаваха и създателството, творенето на нови форми. Враговете Му воюват срещу тази истина и тези форми със всички сили. Верните познават и РЕДА в Божествената Школа. Те го въдворяват ненасилствено с личен пример; знаят и йерархичния порядък на изявите и ръководните операции. Това зависи от нивото на еволюция на истинските ученици, мъдреци и таланти, които са в основата на тази дейност. В резултат на това творчество и този ред и порядък, някои хора твърдят, че са имали достъп до ОРИГИНАЛНО, нередактирано Слово Божие. Казват, че то не е предадено превратно и затова вдъхва жажда за щастие и за разбиране на щастието като ГЛАВЕН МЕТОД В ЖИВОТА НА УЧЕНИКА, както казва Учителят в беседите Си.

„Добре че поне в ЩАСТИЕТО вярвате, защото то е СТИМУЛ.”(1922.10.01н Живият Господ.ЖИГ48`015)

„Бог е туй, Което може да ни освободи, Което може да внесе в нас ЩАСТИЕТО, Което може да внесе сила, Което може да внесе безсмъртие, Което може да внесе всичко онова, за което копнеем в живота си.”(1934.03.11н сло ПНС98:035

„Сега аз говоря на всички онези от вас, които искат да живеят истински. СВЕЩЕНО е вашето чувство за живот! Всички вие ИМАТЕ право да живеете, и то ЩАСТЛИВО да живеете. Обаче щастието няма да дойде така, както предполагате.”(1936.04.19н снт ВВН АСК93:505)

 

„Първото условие за щастието е любовта. Когато придобиете любовта, и щастието ще дойде. Когато изгубите любовта, и щастието ще изгубите. Ако някой казва, че няма щастие в света, подразбирам, че между хората няма любов. Хората искат без любов да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Вие можете да имате знание, богатство, сила, но ако нямате любов, не можете да бъдете щастливи. Мъдростта не прави човека щастлив. Мъдрецът може да бъде доволен от знанието, от мъдростта си, но и той не е щастлив, ако няма любов. В щастието човек изпитва пълнота, разширение, благодарение на любовта, която го е посетила. И тъй, който придобие любовта, той придобива и щастието. /…/ Щастливият човек не боледува, нито умира.”( 17 ноември 1926 г, „Устои на съзнанието”)

 

 

04.04.2019 г. 10,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣка една жена, всѣки единъ мѫжъ трѣбва да се стреми да дружи съ най-благороднитѣ души на земята. Не съ най-виднитѣ души, но съ най-БЛАГОРОДНИТѢ. Човѣкъ трѣбва да дружи съ най-благородни души, отъ каквото и обществено положение да сѫ тѣ. (1921.04.24н. Въ рова при лъвоветѣ.НОЧ.ЖАН98.2002:155)

ПРОБЛЕМЪТ ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ Е, че неблагородните правят всичко възможно, за да не могат благородните да общуват и живеят с благородните. Обаче има и такъв въпрос: колко благороден е страдащият от неблагородните, след като си е избрал да бъде с тях? Трябва ли да го освобождаваме, след като и да го освободим, той пак ще си избере да живее и да общува с неблагородни? Исус Христос си е избрал да бъде почти изцяло между бедни, болни, нещастни и неблагородни, защото повечето „благородни” предпочитат да живеят само с „благородни”. За по-висок вкус и идел и за изпълнение на волята Божия при тях не може да става и дума.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Тъмнината показва всички условия, при който ние жертваме възвишеното, Божественото, за да постигнемъ извѣстни удоволствия. Свѣтлината, видѣлината, показва всички божествени условия, при които можем да се развиваме."

 

 

04.04.2019 г. 07,59 ч.

 

ПРЕДИ ВРЕМЕ БЕ СПУСНАТО ЕДНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ – съвет и надежда за пълно изцеление на един човек. Трябваше да бъде допуснато всеки ден да идват при него деца и млади жени и да го милват по лицето. Може да са много, може измежду тях да мине само една, чрез която да стане изцелението. Нали всеки човек с дух и душа е сам Бог – едно от безбройните тела на Бога във вселената?

УЧИТЕЛЯТ: „Това не е младата мома - това е БОГ, Който дойдѐ чрез младата мома! Това е вечната младост! Бог е Същество, Което никога не остарява. Та, казвам: ако /…/ тази божествена ръка вас ви потупа по рамото и ако само ви погали, въпросът е свършен: от този ден, всичко в света вече е възможно! Пожелавам ви на всички тази, младата мома, да ви потупа по рамото; и всички, без разлика, да ви погали по лицето!” (24.VI.1934, „Не живея за себе си”)

„Някой път имате желание да ви помилват, пък никой не ви милва.” (13.ХII.1944 , „Най-голямото благо”)

„Ние се нуждаем от сърца, пълни с любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са святи.” (26 юни 1921, „В правда, истина и святост”)

 

 

04.04.2019 г. 06,33 ч.

 

КОНТРАСТНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ. „Което Бог е съчетал”. – А което НЕ ГО Е СЪЧЕТАЛ БОГ?

УЧИТЕЛЯТ: „Живата сила е съзнателна сила. Тази сила е нераздѣлима въ себе си, не може да се дѣли. Щомъ раздѣлите живата сила, нейната сила сама по себе си се губи, т.е. тя не може да се прояви. Затова въ Писанието на едно мѣсто се казва: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫчва.“/…/ Когато бащата не изпълни своитѣ задължения къмъ дѣцата си, той е грѣшникъ спрѣмо тѣхъ. Когато мѫжътъ не изпълни своитѣ задължения къмъ жена си, той е грѣшникъ спрѣмо нея. Ще каже нѣкой: „Какво задължение имамъ спрѣмо жена си?“ - Ти самъ си далъ задължението си и си обѣщалъ на Господа, че като слѣзешъ на земята, ще помогнешъ на тази жена. Казалъ си на Господа, че ще се оженишъ за тази жена и ще ѝ бѫдешъ вѣренъ. Господь казва: „Добрѣ, ако изпълнишъ това, ще имашъ всичката Моя помощь.“ А послѣ, като слѣзешъ на земята, казвашъ: „Да бе, за нея ще се женя - толкова жени има!...“ - Не, не, за всѣки човѣкъ трѣбва само единъ изпитъ, само една жена! Имашъ ли много жени, развращението тропа на вратата ти. Англичанитѣ казватъ: „сингъл майндет“. (single minded – целенасочен, праволинеен). Въ Писанието се казва: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища.“ Въ нашия животъ трѣбва да има само единъ моралъ, само единъ законъ!"

(1921.04.24н. Въ рова при лъвоветѣ.НОЧ.ЖАН98.2002: 151/154)

„Да бъдеш мъж на една жена, това значи да имаш отличен ум, да ѝ дадеш направление - и след това да я оставиш свободна.”(1936.01.26н.Ти кой си?.ВВН АСК93:350)

„Да се не смущава сърцето ти. - Кога? - Когато твоят възлюбен не иска да живее с тебе, понеже пари иска. „Какво трябва да правя?“ - Напусни твоя възлюблен! Ако може без пари да живее с тебе, добре. Ако не иска, кажи му: „Хайде да работим двама заедно.“ Каже ли обаче, че ако баща ти не ти даде пари, не може да живееш при него, напусни го! Това са максими.” 1934.05.20н.Да се не смущава сърцето ви.ПНС98:216

„Казвам: всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще кажете: "Ето, хванахме го сега! Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В ТОВА се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е Великата Истина. Дето е Истината, там е и Любовта. Вън от Любовта, никакво развързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Любов. Това значи да пожертваш всичко за Любовта. И мъжът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето благосло¬вение, да ù създаде всички условия за добър живот. ТОВА значи мъж с характер, със силна воля.”

(1922.11.26н.Лама савахтани.ЖИГ48:142-143)

 

04.04.2019 г. 19,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣко нѣщо трѣбва да се извърши съобразно това, да бѫдешъ вѣренъ на себе си. Когато нѣкой вѣрва в едно нѣщо, а върши друго, той прави най-голѣмото прѣстѫпление!”

 

(1921.04.24н. Въ рова при лъвоветѣ.НОЧ.ЖАН98.2002:158) : : „…и ще кажеш: „Аз съм готов като възприема Божията Любов, да я приложа в живота си с всичката си мощ и сила, която имам!”(16.IХ. 1938, „Самовъзпитание”) : : „Истината носи МОЩ в човека.”(20.IХ1939, „Бъдете служители” : : „Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в убежденията си.” (15.IХ.1929, „Обикновени и необикновени процеси”) : : „Един човек, който е завладян от Божествената Истина, той е непоколебим, с нищо не може да се разклати.”(16.02.1930, „Изпитай и виж”) : : „При всички изпитания ученикът трябва да остане твърд, непоколебим, да не се отклонява от пътя си.”(3.03.1933, „Голямото и малкото”)

 

 

05.04.2019 г. 15,58 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Господь иде сега въ свѣта! Азъ Го виждамъ какъ се е начумерилъ. Той иде съ голѣма тояга. Като я размаха, та всички раса, килимявки, сѫдии - за всички ще има хоризонтално положение. Той ще ви пердаши! Ще ви пита: „Защо ви пратихъ на земята: да се учите ли - или да смущавате горѣ свѣта?“ Сега Той иде!?” (1921.04.24н.Въ рова при лъвоветѣ.НОЧ.ЖАН98.2002:169)

 

 

05.04.2019 г. 15,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ бихъ нарамилъ мотика, бихъ копалъ цѣлъ день, но да работя съ любовь, нежели да бѫда един министъръ въ България. Бихъ прѣдпочелъ да гладувамъ и да работя, отколкото да бѫда владика. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ чисти въ себе си и да бѫдемъ герои?” (1921.04.24н.Въ рова при лъвоветѣ.НОЧ.ЖАН98.2002:169)

 

 

05.04.2019 г. 23,22 ч.

 

ТРИ ИМАНЕНТНИ ДОМИНАНТИ НА ХРИСТÒВОТО ПОВЕДЕНИЕ В СЪЩЕСТВАТА: ТВОРЧЕСТВО, ДАВАНЕ ЖИВОТ НА ВСИЧКИ И МИРОТВОРСТВО.

(Прочетете го с допълненето от 6.04.2019)

УЧИТЕЛЯТ: „Думата „Исусъ” е символична, тя съдържа въ себе си три велики основни принципа. Единиятъ принципъ означава СИЛА, КОЯТО ТВОРИ, ПРѢОБРАЗУВА ЖИВОТА, ДАВА НОВО НАПРАВЛЕНИЕ. Исусъ не е човѣкътъ, който се занимава съ бабини деветини, Той се занимава съ редъ велики Божествени истини, които турятъ ВСИЧКО ВЪ РЕДЪ И ПОРЯДЪКЪ. Вториятъ принципъ е тази жива енергия, която никого не набожда на игли, както ние правимъ, когато изучаваме малкитѣ бубулечки и пеперудите. Тази жива енергия всичко туря въ изправность, НА ВСИЧКО ДАВА ЖИВОТЪ, никого не умъртвява - т.е., тя Е СЪХРАНЯВАЩА сила или, както я наричатъ, „ЗАКОНЪ НА ЛЮБОВЬТА“. Третиятъ принципъ, това е законътъ на равновѣсието - ЗАКОНЪТЪ, КОЙТО УРАВНОВѢСЯВА ВСИЧКИ СПОРОВЕ, които се повдигатъ между хората.” (1921.05.01н. Възкресение на Любовьта.НОЧ.ЖАН98.2002:175)

ОТ ТОВА РАЗКРИТИЕ МОЖЕМ ДА ИЗВЛЕЧЕМ И ОБРАТНИЯ ЛАКМУС: кои са доминантите на Антихриста и на съществата, родени от него. 1. Те не приемат творческите открития или се борят упорито против тях, не обичат преобразяването на живота и новите направления; 2. Те си правят хербарии и колекции от жертвите си, които са използвали или умъртвили. Да умъртвиш някого психически – това по-жестоко от физическата смърт. Нещо още по-лошо и болезнено – набождат ни ЖИВИ с иглите на неодобрението и омразата си и ни държат така с десетилетия. Не могат да дават живот НА ВСИЧКО и да СЪХРАНЯВАТ ЛЮБОВТА СИ ВЕЧНО, когато са обикнали. 3. Не искат и не могат да уравновесяват споровете, с удоволствие апострофират и предизвикват препирни, разправии и недоразумения. Занимават се със злословия, клевети и обвинения, вярват на неверни слухове и ги разпространяват, без да са проверили истината; изпитват удоволствие, когато очернят и злепоставят някого.

Псалом15 (вариант)

 (По слав. 14).

 1. Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

 2.- Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

 3.Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема <да хвърли> укор против ближния си,

 4.Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които любят Господа; Който, ако е обещал нещо божествено, не се отмята;

5.Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави всичко това, няма да се поклати до века.

УЧИТЕЛЯТ:

„Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му.” (19 март 1930, „Правилни форми”)

„Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имаме свобода, да служим на Господа - но не на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога! Никакво одумване занапред. Да се заречем през цяла една година да не одумваме. Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седморки и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате. Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“: започва да говори, започват и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване. Утре пак ще започнат същото нещо. Онзи, когото одумвате, психологически се ползва. Та изпъдете от вас сега този дявол – одумването! Господ е решил тая година дяволи да връзва! И никой да не се сърди, когато бъде вързан.”(23 август 1915, „Свобода на Духа”)

„Щом /човек/ престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата.”(14 юли 1935, „Слово и живот”)

„Та казвам: не съдете, за да не бъдете съдени. Нас ни трябва една наука на Любовта, за да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум. Единственото, което дава живот, то е Любовта. Саждай със закона на Любовта. Саждай! Сади, не съди!”(25 януари 1942, „ Не съдете, но садете!”)

„Казва Христос: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Казвате: „Нямам ли право да си дам мнението?“ - Имаш право да кажеш БОЖИЕТО мнение!”(22 септември 1939, „Нито близо, нито далече”)

„Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както ТЯ се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както ТЯ се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както ТЯ се проявява.”(21 май, 1939, „Силата на човека”)

„Колкото по-високо се издига човек в духовно отношение, толкова по-снизходителен става към подобните си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Бъди широк към ближния си! Отпусни малко, замажи малко – бъди снизходителен. – „Ама как можа да сгреши?“ – Ти никога ли не си грешил? Снизхождението е път на Любовта.”(12 февруари 1933, „Умен и справедлив”)

„Задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помогнете. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте.”(1 август, 1930, „На езерата”)

„Когато някой черен маг простре някого на земята, белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок - да знае как да употребяват езика си!“ Следователно, нямате право да кажете, че някой е на черното братство. Като дойдете до дълбоката наука, трябва да се пазите да не съдите. „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Туй е за учениците, не е за света. НАУЧНО изучавайте тия велики закони, но не съдете, не е ваша работа.”(25 февруари 1923, „Качества на ума, сърцето и волята”)

„Като ученици, от вас се иска известно почитание и уважение един към друг, да не коригирате Божественото в себе си, нито в своите близки. Всеки човек е предметно учение, от което може да се поучавате. Следователно, дали ви се харесва или не ви се харесва, не го съдете, нито го хвалете, но УЧЕТЕ се от него.”(15 януари 1930, „Светли и тъмни действия”)

„Щом преценката за самите вас не е правилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде правилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия. Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: „Не преценявайте другите хора, преди да сте преценили себе си.”(28.I.1934, „В какво седи духовният живот”)

„Добрата страна на погрешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася СНИЗХОДИТЕЛНО към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват погрешките, но не съдете грешния, падналия и слабия. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, където падането е неизбежно.”(13 юни 1930, „Методи за самовъзпитание”)

„Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си.”(2 юни 1922, „Изгрев и залез”)

„Всички вие имате един навик – да съдите. Малко хора ще намерите да не съдят. Всеки съди, казва: „Той не живее добре.“ - Че отде знаеш, че той не живее добре? ”(19.ХI.1941, „Повече спокойствие”)

 

„Много християни вземат положението на пророците. Някой пророк казва: „Горко вам!“ Пророкът ИМА право да каже, но ти НЯМАШ право. Той е пратен от Господа, законът е такъв. Ти четеш този закон, вземаш правото и казваш: „Горко вам!” - Ти нямаш правото, ще мълчиш! Мнозина от вас нямате право да съдите никого. Вие нямате право да съдите, тя не е ваша работа. Че има неща, които БОГ не съди, има неща, за които Бог не се произнася. Гледа един човек, че живее тъй, но не го съди, радва му се. Ти идеш, че го хукаш, че му намираш маанà. Кое е правото? - ГОСПОД не го съди и му се радва, а ти го СЪДИШ, че не е живял добре! На кого убеждението е вярно, на ГОСПОДА - или твоето?”(22.VI.1941, „Зародиш, дърво и плод”.

 

 

05.04.2019 г. 17,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великдень“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ - да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му… Ако не вѣрвате въ това, попитайте лѣкаритѣ - ще ви кажатъ какво влияние иматъ мазнинитѣ върху жизненитѣ органи на организъма. Ако ме попитатъ защо БѢДНИТѢ празнуватъ? – За да се нахранятъ - гладни сѫ…” (1921.05.01н.

Възкресение на Любовьта.НОЧ.ЖАН98.2002:173)

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА е от две картини на Джеймс Кристънсън.

 

 

 

06.04.2019 г. 09,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сегашнитѣ астрономи казватъ, че материята нѣкога е била въ спящо състояние; и послѣ, като се събужда, започва да се върти и отъ нея са се образували живи колелета. И сега започватъ да изучаватъ тѣзи колелета, но за онази Разумна Причина, която ОБРАЗУВА колелетата, и поменъ нѣма. А това движение, което става вѫтрѣ въ свѣта, това е разумниятъ човѣшки духъ, който се върти и движи всичко! Въ свѣта има само едно реално движение, което го прави реаленъ.” (1921.05.01н. Възкресение на Любовьта. НОЧ.  ЖАН98. 2002:177)

 

НАШИЯТ ВЕЛИК ВЪЗРОЖДЕНСКИ УЧЕН ПЕТЪР БЕРОН (1799-1871) е написал над 25 тома на няколко езика в оригинал - солидни научни книги от 500 до 1000 страници и повече всяка една – и културните народи са му ги издали още по средата в 19 век. Нашите купени философи и учени обаче, 130 години след това го наричат „карикатура на гения”, въпреки че на запад има цели институти по беронология, и някои и досега правят откритията и дисертациите си на базата на Бероновите „Система на атмосферологията“ (1846), „Система на геологията“ (1846), „Славянска философия“ (1855) „Панепистемия“ (седем тома, 1861 – 1867) „Небесна физика“ (три тома, 1866 – 1867) „Физико-химия“ (1870). За кумова срама, в родината му преведоха и отпечатаха само „Славянска философия” - със 145 години закъснение.... Берон казва, че измерванията и изследванията му са много по-точни от апаратите на учените, понеже последните са дело на последния век, а Берон изследва Вселената със собствения си мозък, който има милиони години еволюция. Твърди още, че е имал късмета да наследи от баща си търговията с жито, за да има независими доходи и по този начин да не му се налага да бъде продажен учен на заплата, а да мисли със собствения си мозък. Та по темата за Първопричината. Берон е най-крупният европейски натурфилософ след Шелинг, Гьоте, Хекел, Хершел и др. Той си представя създаването на света като две огромни сфери: ПИКНОЕЛЕКТРОСФЕРА и АРЕОЕЛЕКТРОСФЕРА. Интерферирайки, те създават ПИКНОЕЛЕКТРОСФЕРАТА, тя интерферира с първите две и така се създават топлинният и светлинният спектър, а те от своя страна създават всички известни и неизвестни още нам полета, елементи, съединения и пр. Българските „гениални” академици и философи, изхождайки от материализма, виждат в системата на Петър Берон един идеално конструиран космичен часовник, и в това отношение признават логиката му за безукорна, като на тази база го обявяват за един „последователен диалектик-материалист”. Но, „уви”, с един сериозен дефект: религиозен идеалист, що се отнася до ЗАДВИЖВАНЕТО на този „часовник”. За Берон, както при почти всички най-крупни учени и философи на древността и средновековието, Битието се задвижва от БОГА – от Първата Причина. Без началния тласък от Бога, вселената би останала студена, неподвижна, мъртва. Берон е завършил на запад и медицина, дисертацията му е изобретяването на уред за безболезнено раждане. Той препоръчва и горещата вода за пиене и лечение. Предвидил е вълново-корпускулното естество на светлината много преди Айнщайн. Днес признават учението му известни учени като Николай Калицин, проф. Амбарцумян и др. Който се интересува, може да потърси книгата на Михаил Бъчваров за Берон, сборника на Минко Гечев „П.Берон – Изследвания и материали” и др. Естествено, Петър Берон е удушен зверски от двама тъмни балкански субекта - за пари.

 

 

 

06.04.2019 г. 08,00 ч.

 

ОТНОВО ТОТАЛНИЯТ ЛАКМУС

УЧИТЕЛЯТ: „Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ НОВЪ елементъ на любовьта.“ - На кои? – На МОИТѢ братя, а не на външнитѣ. И днесъ азъ говоря САМО НА МОИТѢ БРАТЯ, а не и на външнитѣ. Онѣзи, който признаватъ БРАТСТВОТО, ТѢ сѫ хората на новата култура; а онѣзи, който не признаватъ братството, тѣ сѫ хората на СТАРАТА култура.” (1921.05.01н. Възкресение на Любовьта.НОЧ.ЖАН98.2002:176-177)

Тях няма да ги видиш нито в братския живот, нито на последния чин и в комуна, нито някъде като спасители и утешители. Ще ги видиш само по лекции и около книгите и касетофоните си.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Въ старата култура ще може да намѣрите името си в поменика, тамъ има класификация: еди-кой си ще бѫде графъ, контъ, министъръ-прѣдседатель, свещеникъ, проповѣдникъ… Всичко ще намѣришъ тамъ, но никѫдѣ ЧОВѢКА не можешъ да намѣришъ."

 

 

06.04.2019 г. 07,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Лѣкътъ за страха е любовьта. Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ! Той е една уловка, една слабость на човѣшкия характеръ, и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си, не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ. Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь.” (1921.05.01н.ВъзкресениенаЛюбовьта.НОЧ.ЖАН98.2002:176)

 

 

06.04.2019 г. 06,34 ч.

 

ПРИНЦИПЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО, ПРИНЦИПЪТ НА ВСЕМИРНАТА И БЯЛАТА ЛОЖА Е БОЖЕСТВЕНИТЕ РАЗЛИЧИЯ ДА СЕ СЪЧЕТАЯТ И СЪВМЕСТЯТ ТАКА, ЧЕ ДА ИМА МЯСТО ЗА ВСИЧКИ. Принципът на черната ложа е „Разделяй и владей” – там всеки води война само за СВОЯТА истина, СВОЯТА изгода и СВОЯТА изява и люто се бори с всички останали или мълчи за тях.

УЧИТЕЛЯТ: „Въ България, въ едно малко градче направили баня. Гражданитѣ се раздѣлили на двѣ партии, съ какво да постелятъ банята. Еднитѣ казвали, че дъскитѣ трѣбвало да бѫдатъ гладки, рендосани, а другитѣ казвали, че не трѣбвало да бѫдатъ рендосани, за да не се пада. И 8 000 години /200 милиона земни – б.р./ хората все спорятъ съ какви дъски да бѫдатъ послани банитѣ! Най-послѣ изпращатъ единъ държавенъ инспекторъ да уреди този споръ. И той рѣшава да се постеле банята съ една рендосана и една нерендосана дъска. Тъй че, и които поддържатъ въпроса за рендосани дъски, ще бѫдатъ задоволени; и които поддържатъ съ нерендосани дъски, и тѣ ще бѫдатъ задоволени. Ако ме попитате какъ ще бѫде вашата баня, ще кажа: „Който е отъ рендосанитѣ, ще върви по своята дъска; който е отъ нериндосанитѣ, ще върви по своята дъска.“ Само да има миръ.” (1921.05.01н. Възкресение на Любовьта.НОЧ.ЖАН98.2002:175)

ТАЗИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ВСЕМИРНОТО И БЯЛОТО БРАТСТВО, А НЕ КЪМ ЧЕРНОТО, си личи и при отношението към различията в паневритмията. След като Учителят съзнателно е заложил РАЗНОИГРАНЕ на някои упражнения и това е отразено в спомените на учениците Му, хората с искра от Бога се уговарят кой ден да се играе по единия начин, и кой – по другия. Консенсусът е добродетел на сърцата с монада, а стълкновението и упоритият себизъм – на останалите. Злите се отличават с това, че искат да са център, да са „единствено прави”, да разиграват властническата си драма и да правят забележки. Те са монополисти на „истината”, монополсти в ръководството, монополисти на катедрата или на сцената. За тях е тотален абсурд да се изказват по ред или по жребий. Някои си присвояват правото да допускат или да не допускат някого до паневритмията и Школата, даже да изгонват. Истинските ученици на Бога в такива случаи не губят своя мир, не влизат в спор, а тихо се отдалечават и се събират на друго уговорено място и продължават. Никой не иска Бог да накаже характеропатите и самовластните, защото те са наказани достатъчно с физиономията и фигурата си, със злия си поглед и острите думи, с лошата миризма, която издават.

 

06.04.2019 г. 15,09 ч.

 

„Не е ли много приятно и хубаво, когато запладнуват, Пешо и Хасан да се съберат на ливадката и да си хапнат и похортуват сладко заедно? С тях не само овцете им се радват, ами даже и кучетата им въртят опашки и не се лаят…”

УЧИТЕЛЯТ: „Въ Братството нѣма такова подраздѣляне на „наши” и „ваши” - тамъ ВСИЧКИ сѫ „наши.” (1921.05.01н.Възкресение на Любовьта. НОЧ. ЖАН98.2002:178)

ЗНАЧИ, Братството е ЕДНО стадо с ЕДИН пастир. Един Българин и Небългарин обаче казва, че всеки път, когато дойде Велик Учител на земята и си замине, моментално се явяват рой овчари и овчарчета и всеки си прави собствено стадо. Не е лошо, но да се обединят овчарите и стадата – за това и през ум не им минава. Един ден преди много години един приятел Тодор, който минаваше за душевноболен, още веднъж проведе думите на Небето. Може да е имал диагноза и да проявяваше елементи от нея, но винаги първите му приказки при дадена среща или ситуация бяха ЧИСТ, ПРЯК КОНТАКТ. Един приятел се бе върнал от чужбина, където бил помогнал да се обединят няколко ръкава на Братството, раздалечени през вековете. Това стана повод у нас  той бъде нападнат от остри критики, особено след една паневритмия в гората. Като утихна врявата за минута, Тодор каза: ”Че какво лошо има в това? Не е ли много приятно и хубаво, когато запладнуват, Пешо и Хасан да се съберат на ливадката и да си хапнат и похортуват сладко заедно? С тях не само овцете им се радват, ами даже и кучетата им въртят опашки и не се лаят…”

 

СЪЩОТО КАЗА И ДУХЪТ НА ЯН ВЯН РАЙКЕНБОРГ на една екскурзия в Рила планина, когато банкерът Алфед Плюс от Швейцария бе дошъл да търси богомилските си корени. Една приятелка го изуми, като му каза ТАКИВА подробности за живота му, които си ги е знаел само той. Като попита какво става, той бе още по-силно изненадан от детайлни подробности за учителя му Райкенборг. По едно време се разколеба, когато в разговора се намеси и съпругата на техния розенкройцерски учител. Алфред каза: „Ама тя е още жива, няма как да ни говори сега…” М. отговори, че тя нарочно е заспала през деня по молба на мъжа си, за да може да се излъчи и да дойде на тази важна среща. М. каза и за нея и от нейно име ТАКИВА смайващи подробности, някои от които швейцарецът не знаеше, но после ни ги потвърди, когато си замина и е проверил. Та точно това каза ДУХЪТ НА Ян Ван Райкенборг за тази ФУНДАМЕНТАЛНА И ВАЖНА среща, както се изрази той. Че Бялото Братство сега обединява клоновете си, разкъсани през вековете, и че в момента Бели Братя са само тия, които се занимават с МОСТОСТРОИТЕЛСТВО. Всички, които се съпротивляват на това или не им идва такава мисъл, той каза, че НЕ СА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО и че даже са от едно друго, на което не е тук мястото да се споменава името. Някъде съм разказал и за паметната среща с един от ръководителите на същия Лекториум Розикруцианум, когато бе тук с един свой духовен брат, за да помогнат на нашите групи в провеждането на духовните им събрания. Той е бил и известен обоист, подари ни диск с негови изпълнения в катарските и албигойстите пещери – невероятна акустика! Бе се наложило да им напиша писмо по време на духовното събрание, което те проведоха в София. - относно въпроси на приятелите от Бургас и от другаде. Накрая изразих писмено на английски радостта си, че Провидението в момента обединява два клона на Бялото Братство, които са се загубили през вековете. В този миг обоистът от Холандия казваше заключителните си думи, но само три секунди след края на писмото ми, което тепърва щях да им го връча, той ме погледна много особено И ЦИТИРА НА НЕМСКИ АБСОЛЮТНО ДОСЛОВНО ЦЯЛОТО МИ ПОСЛЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ ОТ ЛИСТА ПРЕД МЕНЕ. Само че ме погледна още по-настоятелно и смени само една дума: „… че УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО в момента обединява два клона на Бялото Братство, които са се загубили през вековете”. С една дума, няма защо да крием истината поради зле разбрана деликатност и чувство за ненатрапване на собствената Школа и собствения Учител. По късно двамата обявиха, че това е и ТЕХНИЯТ Учител, както е споделил някога и Алционе, и големият японски Посветен Онисабуро Дегучи, в резонанс с думите на най-известния европейски религиолог на ХХ век - Рене Генон. Подобни признания имаме документално и от Папа Йоан XXIII – Ронкали, от равина Даниел Цион, от Алберт Айнщайн. Какво са казали Витор Юго и Достоевски за България не е тайна, а дали Толстой и Рабиндранат Тагор да искали да получат тук Посвещение на място, това е въпрос, който все още не е изяснен окончателно и иска документални и окултни потвърждения. Във всеки случай, Свами Шивананда е знаел кой е бил един днешен Българин преди 25 хиляди години в Индия, а днес пред очите ни в големи аудитории потвърдиха защо са дошли и искат да останат у нас и Жое Клемандоре, и Махариши Дев Мурти, и Святослав Рьорих, и Ганга Вимал, и проф.Гоял. Далай Лама и още 6 съвременни индийски гурувци, между които и Сай Баба, също са дàли да се разбере защо се покланят на България. Бил Гейтс и Пако Рабан обясняват това в прав текст.

 

06.04.2019 г. 11,06 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Братството и сестринството сѫ двѣ най-красиви форми, който сѫществуватъ на физическия свѣтъ, и по-красиви форми отъ тѣхъ нѣма. Най-красивата субстанция - това е формата на брата. И всѣки, който иска да бѫде красивъ като ангелъ, трѣбва да развива чувството на братство и сестринство. Това е единъ ЗАКОНЪ. Като гледамъ лицата ви, не виждамъ много братство и сестринство у васъ…” (1921.05.01н. Възкресение на Любовьта.НОЧ.ЖАН98.2002:177-178)

 

07.04.2019 г. 20,17 ч.

 

ОТНОВО ЗА ТРИ ОТ НАЙ-СВЕЩЕНИТЕ ДОМИНАНТИ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ: СЪРЦЕТО, УМА И ЖЕЛАНИЯТА.

УЧИТЕЛЯТ: „НАЙ-ВЪЗВИШЕНОТО И НАЙ-БЛАГОРОДНОТО расте в човешкото СЪРЦЕ. Човешкото сърце е олтар, където гори огънят на живота. Умът е СВЕТИЛНИКЪТ на този олтар, а ВСИЧКИ ЖЕЛАНИЯ - това е ОГЪНЯТ ОТДОЛУ, който се подклажда и трябва да го има при „жертвоприношението”. Желанията ТРЯБВАТ!”

 

(1921.05.08н.Първата сестра. От намерен единичен ръкопис)

 

 

 

07.04.2019 г. 17,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Трябва един нов морал, който да преобразува душите и умовете на хората! Но аз бих повярвал, че тази нова култура е дошла, само когато хората заработят без пари. ДРУГО нещо да се дава. Всеки един от вас трябва да намери един МОДУС – нещо, което да замени парите. Без пари МОЖЕ да се живее, но без душа, без ум и без сърце не може да се живее. А без пари МОЖЕ.”

(1921.05.08н.Първата сестра.От намерен единичен ръкопис)

НАЙ-ВЕЛИКАТА РАЗМЯНА В БИТИЕТО, която продуцира красота, младост и безсмъртие, е „валутата” любов за любов. Това е най-висшият „бартер” по принцип, но някои „изчисляват” да не дадат повече, отколкото са им дали; или въобще не дават, ако не им се даде, а това състарява човека и СРИВА безсмъртието.

Обаче има и НЕРАВНОСТОЕН бартер – пак психическо и фактическо подсигуряване, но поне няма сметкаджийство, пазарене. Сметкаджийствто и разчитането на някого или нещо имат ЕДИН произход – от СМЪРТНИЯ човек или от ада. Неравностойната размяна на блага е неравностойна ПАРИЧНО, обаче задоволява партньорите ПСИХИЧЕСКИ. Двама си разменят двореца с колибата на село, понеже на всеки от тях старото е омръзнало и копнее за нещо свежо, което ще му даде живот. Богатият би могъл да си купи сто или 1000 такива къщи, но понеже има ДУША, приятно му е да направи някому добро. Това го приближава към младостта и безсмъртието. Рзбира се, този вид бартер може да бъде и с временен договор.

ИМА И ДРУГ МОДУС В СЛОВОТО на тази тема из областта на божествената ликономика: ДАРЕНИЯТА. Обаче божествени са даренията без легитимност на дарителя и без очаквания. Адските и човешките дарения са за лична слава или с очакване за отблагодаряване.

ЗНАЕМ И ЗА ДЕТСКАТА ВАЛУТА – размяна на семки и костилки. В началото ще бъдат МАТЕРИАЛНО бартерни: редките ще се разменят за повече бройки от по-разпространените. Децата ще получават желани неща според естеството и броя на семената и костилките, които са събрали. За покълнали – повече; за пораснали – още повече.

 

ИМА ОЩЕ СТОТИЦИ ВЪЗМОЖНИ БЛАГОРОДНИ МОДУСИ В БОЖЕСТВЕНАТА ЛИКОНОМИКА, КОИТО ДА ЗАМЕНЯТ СРЕДСТВОТО НА ПЪКЪЛА – ПАРИТЕ. Докато един ден изчисленията и пазареното престанат завинаги И ХОРАТА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ИЗВОРИ!

 

 

07.04.2019 г. 13,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И булката, като ѝ се турне гердан, тръгва и става майка… Майката, която представлява нещо най-благородно, и тя се е опетнила - трябва да ѝ турнат гердан и златен пръстен, и тогава ще каже: „Моето детенце…“, „Аз съм майка…”. Женското сърце, което Господ е заключил със седем ключа, хората и него са отключвали с пари. Като дойде някой момък при момата, турне ѝ една верижка, даде ѝ 1000, 2000, 10 000 - и тя даде ключа и тъй нататък, докато той вземе всичките ключове. И после тя казва: „Излъга ме!” /…/ Човек, който борави с пари, не може да бъде честен. Женското сърце и мъжкото никога не трябва да се отварят с пари! И онази мома, която дадѐ седемте си ключа, седем пъти по седем ще се прероди в света и ще мине ТАКИВА велики страдания, които, ако тя би знаела, главата ѝ ще побелее девет пъти! И ако ме питате защо са тези страдания /ще ви кажа/: защото вие сте дали ключовете на вашето сърце за пари! Някои от вас сте се покаяли, но пак ще ви поставят на изпит. Как ще издържиш? Да не те съблазнява толкова парùцата!” (1921.05.08н.Първата сестра.От намерен единичен ръкопис)

 

МОЖЕ ДА НЕ СА ПАРИ КЕШ ИЛИ СКЪПОЦЕННОСТИ. Често самопродаването става заради бягство от някой домашен или национален „ад”, за добри материални условия, за развяване по света, за просперитет на сцената, за достъп до друга култура – и т.н.

 

07.04.2019 г. 13,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И булката, като ѝ се турне гердан, тръгва и става майка… Майката, която представлява нещо най-благородно, и тя се е опетнила - трябва да ѝ турнат гердан и златен пръстен, и тогава ще каже: „Моето детенце…“, „Аз съм майка…”. Женското сърце, което Господ е заключил със седем ключа, хората и него са отключвали с пари. Като дойде някой момък при момата, турне ѝ една верижка, даде ѝ 1000, 2000, 10 000 - и тя даде ключа и тъй нататък, докато той вземе всичките ключове. И после тя казва: „Излъга ме!” /…/ Човек, който борави с пари, не може да бъде честен. Женското сърце и мъжкото никога не трябва да се отварят с пари! И онази мома, която дадѐ седемте си ключа, седем пъти по седем ще се прероди в света и ще мине ТАКИВА велики страдания, които, ако тя би знаела, главата ѝ ще побелее девет пъти! И ако ме питате защо са тези страдания /ще ви кажа/: защото вие сте дали ключовете на вашето сърце за пари! Някои от вас сте се покаяли, но пак ще ви поставят на изпит. Как ще издържиш? Да не те съблазнява толкова парùцата!” (1921.05.08н.Първата сестра.От намерен единичен ръкопис)

 

МОЖЕ ДА НЕ СА ПАРИ КЕШ ИЛИ СКЪПОЦЕННОСТИ. Често самопродаването става заради бягство от някой домашен или национален „ад”, за добри материални условия, за развяване по света, за просперитет на сцената, за достъп до друга култура – и т.н.

 

 

04.07.2019 г. 16,45 ч.

 

Коригирана публикация отпреди 2 години:

БЕИНСА ДУНО : : 20 май 1912 г. Из „ДЕЦА ПО СЪРЦЕ” : : ХРИСТОС – КЛЮЧАР НА ЖЕЛАНИЯТА : : ЕСТЕСТВОТО НА ДУХА : : СВ.ПЕТЪР : - и др.

Детайл от картина на Antonio de Bellis (1616-1656): Ангел освобождава св.ап.Петър от тъмницата.

Нека се опитаме да поразсъждаваме върху основните твърдения на Учителя в тази беседа. Първо Той казва, че докато не дойде Духът в нас, ние сме бездетни. Следователно, дори да имаме 100 деца, ние не сме родители. Много родители се грижат съвестно и с любов за децата си, но докато не е дошъл Духът в тях, те се грижат само за тях и не им помагат да проявят Духа - възпитават ги материалистично. С какво се отличава Духът? - Първо, Духът дава ВСИЧКО. Духът се подвизава, Духът твори, Духът работи зя Бога и за всички, Духът дава свобода и обича свободата. Духът обича всички и живее за всички, разпознава Словото Божие и работи за него; сам умее да ражда Слово. Духът се проявява и побеждава и при пълна липса на материални, външни условия. Той не се съпротивлява на страданието и го носи достойно. Които не са хора на Духа, те искат условия, за да се проявят. Търсят щастие, забравят максимата „Ти не гонѝ щастието, остави щастието да те гони”. Има още: Духът ражда Истината и разпознава Истината. Първият плод на Духа е Любовта, така че ако някой не проявява Любовта, той е бездетен, колкото и деца да е родил. Човекът на Духа има много деца – тия, които е родил за Словото, за Любовта, за Истината, за Доброто, за Себеотрицанието и Подвига, за Свободата. Той раздава всичко, а ако няма нищо отвън, започва да раздава СЕБЕ СИ. Тъй като в съществата, родени от Бога, има дух и душа, те никога не оставят човека на Духа безпомощен – всички му сътрудничат, постоянно му се отблагодаряват за плодовете на Духа, които той раздава, затова често живее в изобилие. Ако му се случи обратното, значи наоколо няма деца на Бога и тогава той се подвизава в страдания и лишения, дава и живота си за Бога, ако потрябва. Дори и без нищо, даже от нулата, човекът на Духа моментално започва да твори добро, да работи за Делото и за другите, да създава нова култура, и нова наука и затова става извор, от който всички се нуждаят. Понеже Духът живее и в единството, и в множеството, той може да живее и в неизчерпаемото разнообразие. Проявява се в НАСТОЯЩИЯ момент – „без замисляне и незабавно”. Хората без дух или със спящ дух вечно се колебаят, отлагат, съмняват се, страхуват се, пазят се, подсигуряват се, живеят за утрешния ден. Човекът на Духа, понеже произлиза от Бога, винаги дава и се самораздава безусловно. Той винаги си остава едно добро и невинно дете по сърце. Понеже е роден от Бога, той винаги ражда плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Духът може да живее само с душата, само между хора с душа. На хората на ума и сърцето той не разчита, понеже те са без вкус, те са изменчиви. Затова, когато няма хора с душа и сродни души наоколо, той предпочита самотата. Ето какво се казва в „Учителят говори”: „Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, той непременно трябва да прояви Духа. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза в онези, които са в Пътя. Той няма да почука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце - и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите как и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.” В това Свое Слово Учителят обяснява и кога ще стигнем в Ханаан. – Тогава, когато овладеем своето тяло. На всички библейски и небиблейски символи Учителят намира съвършено нови обяснения. И наистина, ние най-после оставаме завинаги в обещаната ни благодатна земя, когато овладеем тялото си по божествен начин: не му даваме адските и вредните човешки храни и удоволствия, а му доставяме нещата, които БОГ е определил. Но какво е Бог определил, това е една от най-големите теми на истинския Път, истинската религия. Много проповедници на небожествените религии дават неверни отговори на този въпрос и затова последователите им се израждат. Затова, именно, е била необходима песен като „Кажи ми ти Истината” – Истина е само това, което дава СВОБОДА на душата ни. Истина е само това, което подтиква човека неспирно да сее и да гради - "И В ЖИВОТА ВСИЧКО ДАВА". Само в тази и чрез тази истина можем да познаем Бога – ТАКА се казва в песента. Кога сме „козли”, а не „овни” и „агнета”? – Когато сме раздвоени и „размногорени”, когато живеем в постоянни противоречия. Познаваме много такива хора - предимно амфибии, хибриди. Единият им родител е бил без монада – или някой от рода. Такива хора цял живот се лашкат между ниските и високите критерии, обикновено всеки път се връщат към по-ниските. Трябва да ядат още много бой от последствията, за да се превърнат в единна Христова монада. Да правят вече изборите си по най-високия идеал, да се центрират в него и да служат именно на Бога и на Царството Му, а не на деспоти, използвачи и смукачи. Като не могат да се определят към Високия Идеал поради нисък вкус или от страх, от зле разбрано милосърдие, Съдбата ги принуждава да вървят още дълго време из пустинята, животът им да е низа от малшансове, да правят още много тухли на „Фараона”.

„ХРИСТОС ТРЯБВА ДА БЪДЕ КЛЮЧАР НА ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ. ТОЙ ТРЯБВА ДА ГИ ЗАТВАРЯ И ОТВАРЯ.” – Изучавайки какво е Христос и какво представлява ХРИСТОВОТО естество и поведение, ние няма да убием желанията си или да бъдем разюздани, както проповядват враговете на Бога и от двете страни. Пак ще имаме желания, но Христовото Начало ще ги настройва по Високия Избор и Идеал. Именно то ще ги отваря където и както трябва и когато трябва; пак то ще ги затваря пред опасностите. Ще ни научи да не се поддаваме на адските и низките човешки желания, ще ни насочи към ангелските и божествените желания. Няма да унищожи и природните ни желания, а ще ги насочи към работа за сваляне на Царството Божие на земята. Адските и човешките желания размножават адски същества и хора без искра от Бога, адски елементали в пространството. А когато ключар ни стане Христос – Истинската Милост и Истинският Абсурд, - тогава ефективността и блаженството ще бъдат неизчерпаеми.

КАКВО ЗНАЧИ ДА ИЗБЕРЕМ СВ.АП.ПЕТЪР ЗА „КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК НА ЖИВОТА СИ”? – Първо, това важи за „рибарите” - хората, които искат и могат да спасяват души. Който има друг идеал, да си стои при него. Освен това, душите с „Петрова” окраска на Христовата си монада са като самия ап.Петър: спонтанни, пламенни, с беззаветна готовност да следват Учителя. Те са способни да напуснат всичко – поминъка си, семейството си, „сигурността”, и да тръгнат НЕЗАБАВНО след Спасителя, без да знаят какво ги очаква. Такива души са силно емоционални, но Бог обича това – ненавижда сдържаните, сивите, средните, вялите, спокойните – тия които ще бъдат „изплюти” в съдния ден. Иисус Христос не кори ап.Петър открито за постъпките му - Спасителят го разбира и обича, защото вижда дръзновението и любовта му. ПЕТЪР е този, който пръв изповядва Христос като Месия и именно на него Господ казва: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят!” (Мат. 16:18). След Петдесетница, тази пламенност и любов на Петър към Учителя чрез действието на Светия Дух го превръща в пламенен и неустрашим проповедник на Сина Божий. На същия празник той обръща към Христовата вяра 3000 души. Духовната сила на св. ап. Петър била тъй голяма, че дори сянката му изцерявала болните, край които минавал. Въпреки отричането си от Христа само за няколко секунди и действията си с ножа, апостол Петър не се уплашил и не прекъснал проповедническата си работа - въпреки гоненията, затварянето му в тъмница и преследванията. Св. Петър проповядва предимно сред юдеите, познавайки тяхната религия, традиции и начин на живот. Той обаче не ограничава мисионерската си дейност само в Палестина, но предприема проповеднически пътешествия и в Мала Азия, Египет, Коринт, Рим, Испания, Картаген и дори Британия. Нито гоненията, нито опасностите от пътуванията и тежкия живот на проповедник не спирали св. апостол от неудържимия му устрем да носи благата вест за Спасителя. Какъв проповедник е бил св. Петър и за какво е говорил, днес можем да разберем от неговите две съборни послания, включени в Новия Завет. Дал живота си за Учението и той е бил разпънат на кръст.

Сетне трябва да проучим символиката на ТЕЛИЦАТА, ГУРГУЛИЦАТА И ОВЕНА, за които говори в тази беседа Учителят. Телицата е Душата ни, Овенът е Христос, остава да видим на какво е символ гургулицата. Обикновено – на Светия Дух.

ДРУГО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО НЕЩО, което много религиозни не осъзнават: че не трябва да даваме ултиматуми на Бога и да се пазарим с Него. Познаваме хора и от двата вида и виждаме как се развиват съдбите им.

КАКВО ЗНАЧИ СЪРЦЕТО НИ НИКОГА ДА НЕ ОСТАРЯВА? Кой е разбрал това, кой го е приложил?

 

Какво значат и финалните думи: „ПРИГОТВЕТЕ СЕ ДА ПОСРЕЩНЕТЕ ДОБРИНИТЕ, КОИТО ГОСПОД ВИ ГИ ТУРЯ НЯКОЙ ПЪТ В ХАПЧЕТА”? - Едно от възможните обяснения е, че понякога Бог ни дава някое благо, сгъстено в един ден или един час. Много хора не приемат това, тъй като са лакоми за продължителност, притежание и "сигурност". Обаче отхвърлено Божие благо затваря сърцето на Бога задълго за такъв човек, оставя го на "произвола" на съдбата, въпреки че Съдбата никога не действа произволно: тя ни среща с последствията от нашия материализъм, егоизъм и безлюбие. Тоест, изпускаме Мига, настоящия момент, в който живее Божественото. Друго възможно обяснение е, че Бог понякога ни дава някое МАЛКО благо не оттам, откъдето сме го искали или очаквали. Ако го пренебрегнем, пренебрегват ни и тези, към които имаме очаквания, пренебрегва ни и БОГ.

 

 

07.04.2019 г. 11,12 ч.

 

ЖАЖДАТА ЗА ГОСТУВАНЕ НА ЧОВЕКОЯДЦИ ИЛИ ЗА ЗЛАТЕН ПРЪСТЕН НА РЪКАТА. Какво означава астралните ни части да станат на решето, а чрез пръстена някой да ни изпива астралната кръв? Апострофирането, назидаването и клеветата са също канибализъм, но много по-жесток от натуралния – почти колкото постоянното присъствие.

ДРУЖЕСКИ ПРИВЕТ от испанския съвременен художник Gervasio Gallardo…

 

 

07.04.2019 г.  22,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато един наш брат или една наша сестра страда, ний на ТЯХ трябва да окачим венец, ТАМ да турнем ореол! /…/ Църквата - това е човешкото СЪРЦЕ – като вика, ний ДА ОТГОВОРИМ.”(1921.05.08н. Първата сестра.От намерен единичен ръкопис)

„Намерете някой, комуто да кажете една утешителна дума - най-мощната дума,- утешете го тъй, че той да се зарадва. Вие ще кажете, че Господ ни обича… - Понеже ви е обикнал, и ВИЕ трябва да обичате някого.”(7.XII.1941, „Мнозина звани”)

„...и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.”(2 Коринтяни 2:7-8)

„Желая ви, да срещнете този човек, който може с една дума да ви възкреси. Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали.”(2 май 1922, „Символични и научни правила”)

„В страдащия човек има една вътрешна болка. Никой не му е казал една блага дума. Никой не му влиза в положението. С хляб тази работа не става. Трябва да имате известна опитност. Трябва да му кажете една блага дума, да знаете как да го утешите, че да му стане леко. Онзи не знае защо му идват тези страдания. Да му дадете ИСТИНСКО разрешение на въпроса.”(4 октомври 1939, „Което Той ви казва!”)

„Сега ще тръгнете по земята и където срещнете тъжни, нещастни хора, ще им говорите, докато ги утешите.”(12 февруари 1933, „Умен и справедлив”)

„Не че не трябва да се утешават хората, но КАК ще ги утешите?”(29.IV.1934, „Разпаленият въглен”)

„Пък може и да утешите когото и да е.”

(6. V. 1938, „Причина, среда, факти”)

„ЛЕСНО, утехата ЛЕСНО може да дойде!”

(13.IX.1936, „Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка”)

 

 

08.04.2019 г. 12,31 ч.

 

ДОРИ И ДА Е ДОСАДНА ЗА НЯКОГО В СЛОВОТО ТЕМАТА ЗА ЦЕЛУВАНЕТО, ние няма как да я отминем, защото Учителят говори за него често и много изчерпателно. Още от евангелски времена Исус казва на един много духовен човек, който го е поканил в дома си: „А ти целувание не ми даде”. Целувка, целуване произлиза от думата „цѣло” . Значи, в най-съвършеня си вид тя прави съществата едно цѣло, както и едно цѣло с Бога. Бог - Благият или Цѣлостният Дух - управлява цѣловселената, чиито полюси са Чистота и Любов. Истинското „цѣлование”, значи, е синоним на съвременния психологически термин „оцѣлостяване”. Ако погледнем на целувката само биологически, знаем, че всички животни се целуват – даже и рибите, - но това е само акт за активиране на хипофизата, за да отдели хормони за копулация и зачеване.  Тук няма да се развива трактат за целувката, ще се опитаме да размишляваме върху един текст на тази тема от беседата на Учителя Беинса Дуно - „Първата сестра” (8.05.1921 г.). В беседите има немалко тези и антитези за целувката, но този текст тука представлява една от СИНТЕЗИТЕ: очертава ясно кога целувката е божествена и кога не. Започва с един анекдот за някой си французин, който през първата година от брака им целунал жена си 3000 пъти, през втората – 2000 пъти, а след пет години вече нямало никакви целувки… „Любовта никога не отпада” – казва Евангелието. Тогава? Едно смешно изчисление на тази тема показва, че ако съпрузите са заедно по 6 часа в денонощието и не спят, през целия си живот те би трябвало да се целуват дневно НА ВСЕКИ ЧАС - и това никога да не се намали… Сега, колкото и да е условен този пример и колкото и да се целуват или да не се целуват любимите и съпрузите, защото за едни може да е достатъчно само веднъж в денонощието, а за други десетки пъти, важен е генералният извод на Учителя, че „живот без целувки прилича на цветя без вода”, че „ако много целува човек е лошо, но и никак да не те целуват, и то е лошо. Но не да те целуне и да те полее с пепеляна вода, а с ЧИСТА вода да те полее! Аз РАЗБИРАМ целувки, но онези, които носят живот и сили в човешката душа. Като те целуне някой, да ти израснат крила!”. Учителят дава уникални определения и на понятията „чистота”, „девственост”, „целомъдрие” – че те означават ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Именно в този план можем да разберем и изказванията Му против отшелничеството и калугерството – днес ученикът на Бога има съвсем друг път. Да оставим съпрузите да си се целуват колкото искат, щом са събрани по волята Божия, но за някои ученици на Бога може да важи и друго положение: „Тоест, МОЖЕ да целуваш, но да бъдеш целомъдрен. Целувките трябва да са редки - като те целунат веднъж в живота или на годината, тази любов ти ще я помниш през целия си живот, стига ЦЕЛУВКА да е. Ако не е, аз виждам все пепеляна вода... Ще кажете - все за любов говоря. - Че за печени кокошки ли да говоря?... В любовта има нещо съществено, и ний трябва да я създадем в себе си.”

Въпросът е в това, че Бог би желал да целуваме някого веднъж годишно или да го направим с него само един път през целия си живот – и то, строго определен човек от Бога. Дори и най-напреднали светии и адепти ги връщат на земята само поради това, че и през ум не им е минала такава мисъл, въпреки че са познавали такъв човек. Едни въобще са отричали близостта, други са приближавали хора, които НЕ СА им определени от Бога.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Аз днес ви говоря в името на тази ЖИВА любов, която трябва да преобрази всичко. И когато тя дойде, ще има песни от единия край на земята до другия - ще пеят и хора, и птички, и цветята ще пеят; и не само цветята ще пеят, но и изворите! Всичко ще пее най-хубави песни! И вий ще почувствате една божествена симфония и ще кажете: „ТОВА е смисълът на живота!” /Бог ви казва/: "Каквото е ТВОЕ, това НЕ Е живот. Щом Моят живот няма място в тебе – тогава НЯМАШ живот. Но когато ти участваш в МОЯ живот - в СЪЗНАТЕЛНИЯ живот, - тогава имаш и почит /от Мене/, и живот. Ний може да действаме, да растем, докато сме свързани с БОГА. В деня, в който ний се поколебаем да любим, да вярваме, да се надяваме, веднага почваме да отслабваме. Тогава се ражда унилост, тогава сме всички неврастеници, недоволни сме, и ви казвам: ти си се отделил от Баща си, от брата си - ВЪРНИ СЕ ПРИ ТЯХ!”

 

08.04.2019 г. 00,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човек, който има очи, не трябва да върши никакви престъпления, абсолютно никакви престъпления; никаква лъжа не трябва да влиза в неговото сърце! Казва някой: „Да прогледнем!” - Може. Отхвърли ли лъжата, убийството, отхвърли ли злобата? Вложѝ любовта в душата - и ще прогледнеш в ЕДИН ден! Вложѝ любовта - и в ЕДИН ден целият твой живот ще се измени и ти ще станеш силен и мощен и ще вършиш това, което ГОСПОД иска!” (1921.05.08н.Първата сестра. От намерен единичен ръкопис)

ЗВУЧИ СИЛНО, ОБАЧЕ НЯКОЙ ЩЕ КАЖЕ: „Тези призиви на Учителя са ВЕРНИ, срещали сме ги неведнъж, но това не касае мене, то е за външните, светските хора, които убиват, мразят, вършат престъпления и лъжат.”

 

СИГУРЕН ЛИ СИ, ЧЕ НЕ КАСАЯТ И ТЕБ? Знаеш ли какво значи престъпление? Сигурен ли си, че не престъпваш често основни божествени правила и закони? Защо изричаш лъжи и измислици, без да си проверил нещата? Защо не питаш ЛИЧНО човека как стоят нещата, а мислиш лошо за него и злословиш зад гърба му? Ако още не виждаш в акаша, нямаш ли поне съвест, за да престанеш да критикуваш злостно и да повтаряш клевети за някого? И да не ядеш месо, не извършваш ли убийства на нерви, капиляри и клетки вътре в себе си и в другите, когато живееш нечисто или изпитваш злоба? Не се ли виждаш накъде отиваш с вида си, със здравето си и с душата си, в която любовта и милосърдието още не са взели връх? Анализираш ли се всяка вечер, откриваш ли грешки в себе си, способен ли си на покаяние и прошка? Можеш ли да се извиниш на тези, които си охулил? Сигурен ли си, че вършиш това, което ГОСПОД иска, а не егото ти, обществото и духовете? Станал ли си поне една квадрилионна част образ и подобие на Бога, за да имаш право да съдиш?

 

 

 

08.04.2019 г. 18,38 ч.

 

ПАК ТЪМНА ТЕМА В БЕСЕДИТЕ – уморените може да я прескочат. Предупредени са!

УЧИТЕЛЯТ: „Ние, съврѣменнитѣ хора, страдаме отъ мислитѣ на нашитѣ прѣдшественици. Тѣзи мисли не сѫ въ въздуха, тѣзи мисли сѫ материализирани въ органическия свѣтъ и нѣкои отъ тѣзи клѣтки сѫ прѣвърнати въ паразити, въ микроби. Имаме около 16 000 вида микроби, нѣкои сѫ още неизслѣдвани. Такива сѫ микробитѣ на охтиката, на тифусната треска, на чумата и други. Това сѫ все мисли на ТАКИВА философи, които сѫ вървѣли по пѫтя на черното братство.” (1921.05.15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С.1947:169)

ТОВА Е ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО РАЗКРИТИЕ В БЕСЕДИТЕ, което прави хората безкрайно отговорни какви философии създават и проповядват. Значи, всички патогенни микроби на всички болести в света са въплътени мисли на философите от черната ложа! Ами паразитите и вирусите от проповедниците и адските им порождения? От политиците, урбанистите, технократите, търговците, военните, писателите, театралите и кинаджиите; от електронните престъпници и мастодонти и техните агресивни игри; от интимните тирани вкъщи и навън, от черните журналисти, които отразяват само нещастията и злото... Не е тайна, че токсичните извращения на пъклената попкултура са последствия от инферналните религии. Неслучайно в заразения космос е въведена безцеремонна ментална и културхигиенна полиция, която въдворява в ада ДИРЕКТНО ЗА СТОТИЦИ И ХИЛЯДИ ГОДИНИ всички, които са пораждали такива смъртоносни вируси и бацили! Обаче – въпрос: ЗАЩО БОГ ДОПУСКА ВСИЧКО ТОВА? – За да пресее дефектната продукция на сатанаилите: ФЕНОВЕТЕ НА ХОРАТА БЕЗ МОНАДА, ХАРЕСВАЩИТЕ ТАКИВА, прикрепящите се към такива.

Днес (2019) съобщават за трилион вида микроби въобще, а колко са „приятелските”микроорганизми и патогените в човешкото тяло, има най-различни сведения. Напоследък са изчислили, че всички микроби по земята са около един нонилион (единица с 30 нули). 90% от човешкото тяло били микроорганизми. Учителят по-горе говори за остатъците от ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ ни, че не са във въздуха, но учените напоследък са открили, че около всеки жив човек има нещо като „електронен облак” от микроби И ВЪВ ВЪЗДУХА. Само за 4 часа престой на някой човек в една стая, учените могат да идентифицират по този облак кой е бил там… Това поставя и въпроса КОГО ДИШАМЕ, ДО КОГО СЕ ДОБЛИЖАВАМЕ.

 

 

09.04.2019 г. 17,30 ч.

 

ГИГАНТСКАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ТИЯ, КИТО СА СЕ „УРЕДИЛИ” В „ЖИВОТА” ИЛИ САМО МЕДИТИРАТ - и последователите на ИСТИНАТА.

 

 

09.04.2019 г. 14,06 ч.

 

СПОРЕД ЕДНА ОТ ПРОГРАМИТЕ, спусната от Словото още в началото на ХХ век, истинският човек трябва да върши добрини по 5 часа в денонощието.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние всѣки день мислимъ само за себе си. Казвате: „Днес ТАКА да бѫде, а ДРУГЪ ПѪТЬ ще извършимъ добро…“. - Не, ВСѢКИ ДЕНЬ трѣбва да правите добро! Има програма, споредъ която е опрѣдѣлено на колко души трѣбва днесъ да направите добро, да изкажете съчувствие. Ако вие не направите това, въ вашия животъ ще се явятъ редъ неприятности. Ако помогнете на тѣзи души, за въ бѫдеще и тѣ ще ви помогнатъ. Ако не имъ помогнете, тѣ ще ви спѫнатъ.” (1921.05.15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:195)

 

 

09.04.2019 г. 19,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение - ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, /това/ не е право. Азъ имамъ желание СЛѢДЪ ХИЛЯДИ И МИЛИОНИ ГОДИНИ да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е САМО БОЖЕСТВЕНОТО.” (1921.05. 15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:199)

ДНЕС НЕОРИЕНТИРАНИТЕ КАЗВАТ: „Аз посетих Бялото Братство”; „Този от Бялото Братство ли е?”; Отидох за пръв път на паневритмия, но една от Бялото Братство ми крещя така, че повече никога няма да стъпя там!” - Не знаят, че Бялото Братство е в цялата вселена и се състои от човеци, ангели и богове, които са завършили своята еволюция. В сегашното време на земята не познаваме човек, който да представлява образ подобие Божие, който има вид на адепт от Бялото Братство. Ако някой познава такъв, ще сме му безкрайно благодарни да ни го покаже. Тук в прав текст Един, Който ИМА такъв образ, ни е казал, че ще разберем Учението Му след хиляди и милиони години. Значи, едва тогава ще сме на ниво да потвърдим, че Неговото Учение е право. Каквито и импровизации да правим, колкото и горещи последователи да сме Му, нашите учения пречупват Мъдростта и Словото през формите на нашата физиономия, френология и корпология (нашето тяло). Учителят казва: „Когато някой ви говори, вижте го как изглежда”.

Затова – ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВНИМАНИЕ, ЧЕРВЕН СВЕТОФАР, КОГАТО НЯКОЙ КАЗВА, ЧЕ ХРИСТОС ИЛИ УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ПРЕЗ НЕГО!

Тук е казано: „ПРАВО Е САМО БОЖЕСТВЕНОТО”. А Божественото не противопоставя адептите и апостолите на Новото Учение един на друг, разпалва в сърцата им неугасим огън да се обичат един-друг и да си ходят на гости; всеки да се учи от всеки, всеки да сяда на последния чин, да благоговее, когато братът му говори. Всеки да бъде слуга и послушник на всеки в определени периоди, както живеят хората в ИСТИНСКОТО Бяло Братство.

 

ОГРОМНА цедилка! Не че няма мъдрости и откровения - сам Учителят ни се радва, когато се учим да мислим и вече пелтечим, - но ГЕНЕРАЛНАТА СВЕРКА Е КЛАСИКАТА ДО 1944 г.

 

 

 

10.04.2019 г. 17,48 ч.

 

КЪДЕ СА ХРИСТОС, БОГОРОДИЦА И БОГ?

УЧИТЕЛЯТ: „Вашата душа, която Богъ е вложилъ въ васъ - ТОВА е Христосъ, ТОВА е Света Богородица, ТОВА е Богъ!” (1921.05.15н. Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:204)

 

БОРИС ГЕОРГИЕВ (1888-1962). ЦЯЛОТО му творчество е великолепно, но даже и само тия 4 портрета да бе нарисувал, пак е имало защо да живее. Един приятел – български поет, писател и преводач – някога сподели, че е бил осиновен от Борис Георгиев.

 

 

10.04.2019 г. 15,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморенъ съмъ, приеми ме!“ – „Да, но не съмъ разположенъ…“, азъ зная на какъвъ Господъ служишъ. За мене важи какъ ще постѫпишъ въ даден моментъ съ единъ обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Иначе може да имате „най-прави” вѣрвания, но важно е въ ДАДЕНИЯ моментъ какъ постѫпвате.”

(1921.05. 15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:203)

МАТЕЙ 25: 37 Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: ‘Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме, или жаден - и Те напоихме? 38 Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол - и Те облякохме? 39 Кога Те видяхме болен или в затвор - и Те посетихме?’ 40 А Царят в отговор ще им каже: ‘Истината ви казвам: ДОКОЛКОТО СТЕ СТОРИЛИ ТОВА НА ЕДИН ОТ ТЕЗИ МОИ НАЙ-МАЛКИ БРАТЯ, НА МЕНЕ СТЕ ГО СТОРИЛИ.”

Илюстрацията е по гравюра и картина от немските художнци Peter Carl Geissler (1802-1872) и Johann Georg Meyer (1813-1886)

 

04.10.2019 г. 11,17 ч.

 

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ! Нечуван срив на продукцията! Около конвейрите на ада от снощи цари страшна паника! Въпреки стандартните новини от вчера, случило се е нещо нечувано: много кукли са престанали да търсят роботи; много роботи вече не харесват кукли. Всеки момент даже и в най-новите партиди част от продукцията ще почне да се оглежда самоволно настрани и нагоре. Куклите, както винаги, са първи! Носи се слух, че Някой пак е пуснал Свой вирус – даже и в тия работилници…

СТАНДАРТНИТЕ НОВИНИ ОТ ВЧЕРА (И ТЕ СИ ОСТАВАТ ВЕРНИ): „Казвамъ ви: ПРИЛАГАЙТЕ това Ново Учение, не чакайте да дойде Христосъ. Защото Той, като дойде, ще разруши всички бутилки; всички автомати до единъ ще се пукнатъ! А „гробоветѣ”, за който се говори - това сѫ ОНѢЗИ затворени души, който съ хиляди години чакатъ да дойде врѣме, за да възкръснатъ. Сега въ православнитѣ църкви се спори дали въ това тѣло ще възкръснатъ, или въ друго. Казвамъ: въ никакво друго тѣло - въ сѫщото! И такъвъ възкръсналъ човѣкъ ще се води само по своя божественъ духъ, само по своята божествена душа и споредъ закона на Любовьта.” (1921.05.15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:202)

 

ХОРАТА БУТИЛКИ И АВТОМАТИ не са никои други, а почти половината земно човечество, което е без искра Божия. Бутилките се пълнят със ВСЯКАКВО съдържание, имат астрални и идеологически консерванти, някои са силно газирани с илюзии или пълни с духовен алкохол, ОБАЧЕ ВСИЧКИ СА ПРЕСТОЯЛИ. Даже и когато се рекламират, че са нещо ново. При това те искат да пиеш само от тях, а не от изворите, и се продават. А когато те купуват, дават ти фалшива валута: от нея ОСТАРЯВАШ. Автоматите са човекоподобните с физическо, астрално и нисше ментално тяло. Те не еволюират, не се прераждат и нямат каузално, будическо и атмическо тяло. Нямат и по-горните: тяло на разума, тяло на душата и тяло на духа. Значи, могат да се мърдат, да чувстват и да мислят властно или егоистично, но нямат разум да предвиждат последствията от гордостта, глупостта и егоизма си. Нямат душа, способна да се грижи и да се жертва безкористно, нито дух, способен на безкористен подвиг. Нямат тяло на Любовта, способно да обича всички и даже враговете, тяло на Мъдростта, способно да разпознава Словото Божие и да го провежда, тяло на Истината, опазващо свободата си и даващо пълна и неограничена свобода на всички. В редки случаи и такива могат да получат монада от Бога, ако прескочи в тях блясък от искра. Тогава те проумяват най-великата истина, схваната от големия шведски мистик и ясновидец Емануил Сведенборг: ДАЖЕ НАЙ-ТЪМНИЯТ ДУХ НА ДЪНОТО НА АДА, АКО УСЕТИ, ЧЕ Е СПОСОБЕН ДА ПОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ И ЗА БОГА И ДА СЕ ПОЖЕРТВА ЗА ТЯХ, МИГНОВЕНО СЕ ОЗОВАВА ОТ ДЯСНАТА СТРАНА НА БОГА. ДАЖЕ НАЙ-СВЕТЛИЯТ ДУХ ОТДЯСНО НА БОГА, АКО САМО ЗА МИГ ПОМИСЛИ ЗА СЕБЕ И ЗА СВЕТА И ПОЧНЕ ДА ЖИВЕЕ КАКТО Е ПОМИСЛИЛ, СЕ ОЗОВАВА НЕЗАБАВНО НА ДЪНОТО НА АДА. Първото може да се случи и ако някой е способен да проумее и приложи още една велика мисъл, изказана в Словото Божие: И НАЙ-БЕЗУМНАТА ПОСТЪПКА НА ЛЮБОВТА Е ПО-РАЗУМНА ОТ НАЙ-РАЗУМНАТА ПОСТЪПКА НА МЪДРОСТТА.

 

 

 

10.04.2019 г. 08,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „За /нѣкои/ души не е опрѣдѣлено да умиратъ, но трѣбва да станатъ нѣкога жертва, за да се повдигне свѣта.” (1921.05.15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:201)

ПАМЕТНИК НА ВЕЛИКИЯ АЗЪРБАЙДЖАНСКИ ПОЕТ, МЪДРЕЦ, ПОСВЕТЕН И СИН НА БОГА СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-). ЕТО ЕДИН ЧОВЕК, КОМУТО БОГ Е ГОВОРИЛ ЯСНО И ДИРЕКТНО. И ТОЙ е бил умъртвен публично заради учението му. Това вече е пускано тук неведнъж , но не е излишно да са публикува пак от време на време. Следват преводи от руски език на две стихотворения от великия азърбайджанец Насими - също безсмъртен син на Бога от ранга на Цар Давид, Соломон, Руми, Рабиндранат Тагор. Първото стихотворение и до днес е известно погрешно със заглавието "Самовъзхваление", защото дори днешните преводачи на Насими мислят, че той хвали себе си. Нямат понятие за директния глас на Бога през серафимите на земята:

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз. Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз. На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих - От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете. И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас; Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас. В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх; Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта. Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял; Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час. Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ; Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм. Самият аз съм абсолют, но вечно славен и оплют, Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден! Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина; И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар. Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат, И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия. Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба; Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан, И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост. Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак… Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час. От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян, Рубаб съм аз и чангов(8) звън; и сойка, пееща насън… Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед - Под път раздавам и над път, но хората безславно спят. Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт, И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар. С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10); Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас. Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми: "О слънце, въздух и врата - стани пророк на Вечността!" ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ""Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен, И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен! Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена; Единство съм, но при това - в безброй неща и същества. Аз движа всичко, недвижѝм, и сам се движа - зрим, незрим. Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и балсам. Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода. Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден. На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог, със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял. Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моят лик - Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ. Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса; Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам. Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития, И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк. Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ; Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят. Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта. Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест. _____________

1 - сýри - 114-те глави на Корана. 2 - имàм – мюсюлмански свещеник. 3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Когато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния". 4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син". 5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния начин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове. 6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете. 7 - Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), Учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи. 8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата. 9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прòсти ли са били древните?... 10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон. 11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида. 12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на сурата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване. 13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на възнесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 срещу 17 юни всяка година. Във връзка с Насими, тук може да се разкаже за един удивителен случай в Народната библиотека в София през 1969 г. Веднъж един студент влиза в IV читалня и мигновено бива привлечен от една полùца със списания. Там сякаш гори силен, ярък бял огън. Причината е едно списание на руски и азербайджански език – "Литературный Азербайджан".Най-горният брой едва ли не ще заслепи очите или по-точно сърцето и душата на студента. Не става дума за обикновено ясновидство - вълнението е неописуемо, избликват сълзи от очите му! На корицата е нарисуван портретът на един прекрасен и съвършен човек с чалма – само тя е разликата между Христос и него. Броят е посветен на годишнина от раждането на великия азърбайджански поет и духовен Учител Имадеддин Насими, живял през XIV и XV век (1370-1417). В уводната статия се разказва, че Насими е известен не само като поет, но и като основател на ново еретично учение и движение в тогавашен Азербайджан, по подобие на друг велик Учител – Мансур. Хусейн ибн Мансур аль Халадж, персийски поет-суфи, осъден и убит заради провъзгласяване на формулата "АНА-АЛЬ-ХАКК" ("Аз съм Истина"). Учител на Насими е бил Фазл (Фазлхакк, Фазулахх) – Фазулахх Наими Таб-ризи аль-Хуруфи (1340-1394), основоположник на хуруфизма. Написал е трактата "Джавидан-нам" (Книга за Вечното). Хуруфитите са я считали за свещена книга. От тази категория е и Хизр – мюсюлмански пророк, за когото са вярвали, че живее вечно. Още в ХІІ век великият сирийски мъдрец и посветен Ибн Хебриол твърди: "Ако искате да се убедите в нищожността на светските мотиви и придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат"... Подобно на своите предшественици, Насими е учел последователите си, че няма никаква нужда от храмове и посредници между човешката душа и Бога и че най-лесното нещо е да общуваме с Него директно, ако имаме любов. "Бог е по-близо до нас, отколкото сънната ни артерия" – казва той. Тази негова фраза днес е известна по цял свят. Използвал е по някакъв начин азбуката за пряк контакт с Върховния. Тогавашните жреци и свещеници го осъдили като самозванец, който обявява себе си за Бог. Считайки го за изчадие на дявола, те го одрали жив публично. Освен нежната любовна лирика, има и няколко негови стихотворения, в които съвършено явно говори Най-Висшето Начало. Ние знаем, че много поети са единатори, холизàтори, Синове Божии – въплътено Слово Божие. През всички векове е имало поети и влюбени с развито холùческо тяло, предаващо Словото, Гласа на Бога директно. Не са били такива само Пушкин и Рабиндранат Тагор. Има такива стихове и текстове и в българската литература – например, от Иван Вазов. Това е качество на въплътените серафùми. Има един игрален филм за него от 1974 г. ("Насими"). Доколко е предал живота и учението му вярно е въпрос, но актьорът Расим Балаев е прекрасен и като че ли едно пълно подобие на великия азърбайджански Посветен и Поет.

 

 

10.04.2019 г. 07,39 ч.

 

ОТНОВО ВАЖНИ ИЗВОДИ. Казано е „Любовта не дири своето си, любовта никога не отпада”. Значи, щом някой тегли чергата към себе си и любовта му е способна да отпадне, ако не стане неговото, той е един малък черен маг. Или пък спада към хипнотизираните, програмираните, автоматите. Казано е „Разбий бутилката му”, но колцина не си търсят веднага нов буркан, нова бутилка?

УЧИТЕЛЯТ: „Когато нѣкой каже, че е божественъ човѣкъ, това значи, че трѣбва да има НЕИЗМѢННА любовь. Нѣма ли я, той е единъ черенъ магъ, който може да затвори твоята душа въ нѣкоя бутилка. Не се плашете - тѣзи стари бутилки трѣбва да се разрушатъ. Затова и смъртьта иде въ свѣта, за да разруши тѣзи тѣла, които сѫ прѣвърнати въ автомати. Смъртьта е едно освобождение на всички онѣзи затворени души. /…/ Когато една душа е влѣзла въ една бутилка, станала е робъ, робиня, казвамъ: „Разбий!“ Слѣдователно, ПРИНЦИПИАЛНО разбирамъ въпроса – душа, която работи по закона на любовьта, никога не смѣй да разрушишъ нейното жилище, защото Господь нѣма да ти прости нито на този, нито на онзи свѣтъ. Ако /обаче/ успѣешъ да освободишъ една душа отъ бутилката, направилъ си добро.”

(1921.05.15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:199)

ИНКВИЗИТОРТЕ СА РАЗБРАЛИ ПОГРЕШНО „разбиването на бутилката” – те нямат право нито на присъди, нито на клади. Само Смъртта има право на това - тя си има безброй собствени начини. А ние имаме право да разбиваме бутилки само психически – да освободим някого от хипнозата, АКО СМЕ СИГУРНИ, че няма да поиска отново да се вторачи някъде или да бъде хипнотизиран от някой смъртен, от нещо по НИСКИЯ вкус и идеал.

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2355660774690503/

 

10.04.2019 г. 20,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вашата душа е ЗАТВОРЕНА душа. Можете ли да я освободите? Нѣкой пѫть, като пъшка тя и плаче, вие казвате: /”Искам богатство!”/ - Има САМО ЕДНО ИСТИНСКО богатство въ свѣта - то е НАСТОЯЩЕТО. Богатъ да си въ ДАДЕНИЯ моментъ.”

(1921.05.15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:204)

БОГАТ С ДОБРОТО ИЛИ ПРЕЖИВЯВАНЕТО, което е абсолютно в нашите ръце и можем да го реализираме ВЕДНАГА, понеже си имаме в себе си всичко, което са ни дали Бог и Природата, и понеже сме ИЗВОР.

ЗА СЛОВОТО, БОЖЕСТВЕН Е НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ – дòйде ли божествен импулс, изпълняваме го БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО. Сторим ли това, Бог изсипва над нас рога на изобилието ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ. Астрологически, това са примарните дирекции – ПЪРВИЧНИТЕ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЯ И НАПРАВЛЕНИЯ от Бога за всяко същество за много мигове и периоди в живота му. Усетим ли това в даден миг, съгласим ли се с пожеланието на Бога, изпълним ли го без колебание, тогава прогресиите ни помагат да еволюираме, а транзитите – да бъдем напълно задоволени и щастливи. Обаче спим ли, затваряме ли си очите, правим ли си оглушки, отблъснем ли подаръка, нашата душа е все още затворена. Тогава се включва КАРМАТА - астрологически, транзитите й стават екзекутора. Щом сме минали транзит през определените ни гари, транзитите в хороскопа ни ще се обърнат срещу нас. Точно тогава трябва да се сетим за най-дълбоките обяснения на мъдреците: че кармата не е наказание от Бога, А СЛЕДСТВИЕ ОТ ИЗПУСНАТ БЛАГОПРИЯТЕН МОМЕНТ. Когато сме затворени души, ние се носим като брониран тежкотоварен влак по линията на нашата човешка наследственост, на стандартното възпитание, на занижените ни идеали и вкусове и социалните мотивации на светските хора. Инерцията ни е голяма, несъзнанието или вторачването ни в тази линия ни правят слепи и глухи за Сигналите на Диспечера, ИСТИНСКИЯ Диспечер. По пътя ни има много стелки и странични линии, по които бихме могли да се отклоним от тежката си инерция. Да тръгнем с нови пасажери по линии с удивителни, сияйни пейзажи и гари, където стават чудеса. Бог ни е дал предчувствия, интуиция и чувство за висок идеал, чрез които можем да реализираме най-големия дар на съществата с монада – СВОБОДНАТА ВОЛЯ. Всеки човек с дух и душа има абсолютното божествено право да даде предварителен дистанционен сигнал на всяка железопътна стрелка, за да се отвори нов път, нова линия. В будните души има усещане за НАЙ-ДОБРИЯ МАРШРУТ, който им е предначертал Бог. Те отварят безпогрешно точно тия стрелки и тръгват по точно тия линии, които ще им открият най-прекрасна гледка и ще ги отведат там, където ги очакват НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ШАНСОВЕ, ИСТИНСКИ СРОДНИТЕ ИМ ДУШИ. Уви, спящите души летят сляпо по маршрута, който им е внушен от кармическите им врагове и принизените идеали. Бог допуска И ТОВА, за да добият опит от прекъснатите линии и разрушените мостове; от спътниците и гарите, където има само дълг, страдание и мрак. Ако човек чува Диспечера и има смелост, и в най голямата опасност ще мине така, че да се спаси, да спаси и пасажерите и товара си и да стигне навреме ТАМ, КЪДЕТО МУ Е ОПРЕДЕЛИЛ БОГ.

 

 

11.04.2019 г. 16,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега ще кажете: „/…/Женитѣ все белù вършатъ, за друго не ги бива! Когато Господъ създаде мѫжа, белù нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха…“ - Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е: ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели? /…/. Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената!” (1921.05.22н. Хлѣбътъ и живата енергия.НОЧ.С1947:211)

ИЗ „БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ” ОТ АНТОН ГЛОГОВ:

Етап 16. Създаването на първия пол на земята – жената

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението.

СЪТВОРЕНИЕ: В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, Силата на Сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода, и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни. Така биде създаден първия пол на земята – жената. По-нататък Силата на Сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри като сълзите на Силата на Сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, с коси златисти, игриви и буйни като планинските ручеи. После Силата на Сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му придаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, Силата на Сътворението се обърна към него и рече: - О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна; щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога Силата на Разрушението, след моето загиване, поиска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез Силата на Разрушението в душите на моите творения; нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над Силата на Разрушението! О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе, заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

Етап 17. Първият рай на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само„ силата на сътворението и силата на разрушението.

СЪТВОРЕНИЕ: Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, Силата на Сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с послдените си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършеният живот в движение. След това Силата на Сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави слънцето, месеца, звездите, земята и всичко, каквото бе сътворила на земята, заедно с живота в движение - полът-жена. Силата на Разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове се опита да ги пресъздаде, но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и Силата на Разрушението остана поразена. От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, Силата на Разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане. От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно. Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие. В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки сред животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, извърши първото творческо дело на земята. Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от Силата на Разрушението, бе несъвършен, безполов, и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който Силата на Сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята. При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж и които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и следователно в бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на Силата на Сътворението,, да се пресъздават. Силата на Сътворението обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението чрез създаването на пòла в тях, а заедно с това тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена. В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари. Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена. При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена. Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях. Когато силата пол-жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършения рай на земята, който получи вид на най-съвършеното творение в красота. Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му придаде пълно съвършенство. Така на земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата Силата на Сътворението.  Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове, и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците; а за другите животни – първичният звуков език.  Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на Силата на Сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идваха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още силни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена - силата пол-жена.  Силата пол-жена дълго се наслаждава на този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната.  При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целият земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

 

 

 

11.04.2019 г. 14,54 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Всички велики работи ВЪ БЕЗМЪЛВИЕ И ВЪ ТАЙНА ставатъ. Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства - всичко това въ МЪЛЧАНИЕ се заражда!”

(1921.05.22н.Хлѣбътъ и живата енергия.НОЧ.С1947:209)

 

 

11.04.2019 г. 13,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Азъ казвамъ тази формула: „Сърцето ти трѣбва да е топло, душата – свежа, умътъ – свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ”. Свѣтлината, която иде, дава свобода; духътъ като е крѣпъкъ, може всичко да твори и да работи. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свѣжа, умътъ ми е свѣтълъ, духътъ ми е крѣпъкъ! - Защо? – Защото живѣя въ закона на любовьта, въ която нѣма никаква измѣна.“ Кажете това - и задачата е рѣшена! Азъ ще живѣя по това ново правило. Сега знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадохъ? То струва 25 милиарда! Има хора, които въ миналото сѫ прѣкарвали 20–25 сѫществувания, докато научатъ тази формула. Вие ще кажете: „Много просто нѣщо е, ние знаемъ тѣзи нѣща…“ - Никога не сте знаели тѣзи нѣща по този начинъ, както вървятъ /сега/: топло, свѣжа, свѣтълъ, крѣпъкъ!” (1921.05.15н.Изтълкувай ни тази притча.НОЧ.С1947:207)

НА ТАЗИ СНИМКА УЧИТЕЛЯТ Е С БАСТУН, защото все още трудно е ходел след побоя, който му е бил нанесен през лятото на 1936 г. Получил частична парализа, положението му било сложно, не се знаело за колко време ще се възстанови или дали ще се възстанови въобще. Сестра Катя Зяпкова и с.Елена Андереева ни разказаха: „Затвòри се задълго в стаята си, всички бяхме като в траур, страшна скръб и мъка цареше на Изгрева и в цяла България!”. Всички знаели, че Той е приел това, за да не взривят салона заедно с хората, какъвто е бил планът на тъмните сили. Така на Изгрева това се е разминало, за разлика от взривяването с динамит от японските фашисти едновременно на 3000 салона на духовното общество Оомото заедно с молещите се, поради което Кармата пуска в Япония вариант Хирошима-Нагазаки. В един момент Учителят дал нареждане да го качат на Рила. Там все още ходел трудно и бил с парализирана ръка, повече бил в палатката си. Хората мислели, че си заминава от този свят, но една сутрин станал абсолютно здрав и бодър, без никаква следа от куцането и парализата. Пак вървял пръв нагоре по пътеките и стълбите към Чистотата и никой не можел да го настигне, дори и на тази възраст - даже младите спортисти. В лагера царяла неудържима радост и щастие, същата с. Катя каза: „С очите си видях как възрастни сестри над 70 години носеха по стръмното на гръб чували с картофи по 100 килограма!”

 

 

11.04.2019 г. 23,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „…всички единъ по единъ излизатъ и остава само тази жена – „блудницата”. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше ТАЗИ „блудница!” (1921.05.22н. Хлѣбътъ и живата енергия.НОЧ.С1947:226)

Католическата църква обяви, че е повишила статута на Света Мария Магдалена, приравнявайки я на 12-те апостоли на Исус Христос, предаде ДПА. Ватиканът ще обяви за църковен празник деня, в който всяка година се чества паметта на светицата (22 юли)."Това е малка стъпка нагоре в биографичния справочник на религиозните фигури, но огромен скок за признаването на ролята на жените в църквата" - заяви Радио Ватикана. Самият папа Франциск е призовал за промяната на статута на Мария Магдалена, която по думите му е била много обичана от Исус, поясни Ватиканът.

В българския текст „Евангелие от Мария Магдалина” (1975-1986), публикуван и на руски език в Минск, се казва, че оригиналът на Христовите думи към нея е бил следният: „68 "Иди си тогава с мир, жено, и не греши друг път ДА МИСЛИШ ЧЕ СИ ГРЕШНА!"(16.10.1986г.)

Романът на Никол Данева „13 рози” стъпва върху предположението, че една надгробна плоча в Археологическия музей в София с името на Мария Магдалина е точно от нейния гроб, в съгласие с твърденията на някои учени, че евангелските събития са се състояли в България. Откриването на мощите на Йоан Предтеча около Варна и официалното признание на историците, че те са именно неговите, е едно от доказателствата за това.

НАСТОЯЩИЯТ ПРОФИЛ ВЪВ ФЕЙСБУКА НЕ СЕ ОБВЪРЗВА С МНЕНИЕТО НА АВТОРИТЕ ОТ ЦИТИРАНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ДОЛУ.

22.01.2016 10:37 - Архиви на Ватикана разкриват любовта между Мария Магдалина и Исус Христос.

Архиви на Ватикана разкриват любовта между Мария Магдалина и Исус Христос. Съдбата на трите им деца била заличена от църквата.

Блудница или светица е била Мария Магдалина? И действително ли е била омъжена за Исус Христос? Каква е съдбата на техните деца? На тези и още много други въпроси отговаря Лорънс Гарднър в книгата си "Конспирацията срещу Магдалина" (ИК "Хермес"), която ще се появи на българския пазар в началото на февруари в превод на Пенка Стефанова.

Изследването на Гарднър е повече от скандално. Реакциите, предизвикани от него, нямаше да бъдат толкова противоречиви, ако не бе фактът, че за написването на книгата си авторът е ползвал информация от секретните архиви на Ватикана, както и други апокрифни текстове. Така става ясно, че в течение на близо две хилядолетия Църквата е водила своебразна война срещу Мария Магдалина, за да изтрие истинския й образ от историята и да наложи друг, много по-различен от нейната същност.

Спътницата на Христос е сред най-изобразяваните жени през Средновековието, Ренесанса и периода на модерното изкуство. Но въпреки че пред нея се прекланят десетки художници и скулптори, църковната институция не престава да я заклеймява. В евангелията от Новия завет Мария е представена като спътница на Исус, към която той е питаел силни чувства. Официалната доктрина обаче я анатемосва като блудница, която се е разкаяла и заради това придобива статут на светица едва през 1969 г.

Според изследователя в оригиналните евангелия, преди те да бъдат коригирани през IV в., е представен брачният съюз на Исус с Магдалина, бягството от Юдея и преследването на нейното потомство от няколко римски императори. Авторът анализира и въпроса защо голяма част от изображенията на Мария Магдалина не са заимствани от библейски събития (например на борда на кораб, държаща Граал, проповядваща пред събрало се множество, бременна или притиснала в скута си дете).

Според Гарднър, в Новия завет интимната близост между Мария Магдалина и Исус категорично е прикрита. В Евангелието от Филип обаче връзката им е дискутирана съвсем открито: "А съпругата на Спасителя е Мария Магдалина... Христос я обичаше повече от всичките си ученици и често я целуваше по устата. Останалите ученици, виждайки това, му рекоха: "Защо я обичаш повече от всички ни?" Спасителят им отговори, казвайки: "Защо не ви обичам като нея?... - Ако някой е в тайнството на брака, той е велик, защото без него не би имало свят. Съществуването на света зависи от човека, а съществуването на човека зависи от брака".

Не по-малко интересен текст е и Евангелието от Петър. Открито е през 1886 г. от френска археологическа експедиция в Кайро в гроба на един монах, който се намирал в древното гробище Акмим (Панополис) в Горен Египет. Подобно на останалите пергаментови книги, листата й са доста натрошени, а много от тях липсват. Въпреки това обаче ръкописът е уникална находка, най-вече със сведенията за една традиция на християните в Анатолия през II в. Както и останалите евангелия, и това на Петър разказва историята за разпъването, погребението и възкресението на Исус, но за разлика от тях откроява ролята на Мария Магдалина. В разказа за жените при гроба на Исус Евангелието не споменава майка му или която и да било друга по име - а само че Мария Магдалина "взе приятелките си и отиде в гробницата, където беше положен".

Документи от Картагенския събор сочат, че Исус я целувал често и я е обичал повече от другите. Наричали я "апостол над апостолите", изключителна ясновидка, която стояла далеч по-високо от другите - жената, която знаела всичко и чието сърце било обърнато повече към Царството небесно, отколкото към сърцата на братята й. И най-важното, когато ревнивите апостоли попитали Исус защо я обича повече от другите, той им отвърнал с лекция за значимостта на брака.

"За имперската църква - пише Гарднър - имало само един начин да потулят тези ръкописи. Епископите трябвало да изфабрикуват нов документ за обществено ползване - стратегически организирана, официална и задължителна книга за Вярата, в която те да не са включени. Така се родил Новият завет."

В унисон с официалната политика на Църквата в края на II век, Квинт Тертулиан поощрил кампанията срещу жените, заявявайки в "Правилник за църковна дисциплина": "На жената не е позволено да говори в църква, нито да кръщава, нито да дава причастие, нито да иска участие в каквито и да било мъжки дела, най-малко църковна служба."

Така постепенно истинската история за любовта между Магдалина и Исус била заличена, а вместо нея била лансирана друга, много по-удобна за църковната институция. Тази версия била поддържана ревниво през вековете и дори мнозина художници, сред които Ботичели и Леонардо да Винчи, били принуждавани да преправят творбите си, за да не бъдат наказвани за свободомислието си. Така се оказва, че много от техните шедьоври са били цензурирани. Гарднър доказва и тезата, че Леонардо е бил член на розенкройцерите, които са поддържали идеята за истинската история на Мария Магдалина. Затова живописецът често я изобразявал в творбите си, включително и в известната си картина "Мадоната на скалите", която днес се намира в Лувъра.

Освен образа на Магдалина и мисията й на "апостол над апостолите", Лорънс Гарднър анализира и много други аспекти, останали неизвестни до този момент. Той разкрива принадлежността на Исус към царския род на Давид и така напълно разбива мита за бедното семейство, в което се е родил. Гарднър анализира и първите години на християнството, достигането му до Рим, агонията на апостолите Петър и Павел, изкривяването на Христовото учение... Проследени са легендите за крал Артур и възникването на рицарските романи. На всички тези изследвания Гарднър е посветил последните 9 години от живота си. Още преди да се потопи в тази история, той бе спечелил световна известност с провокативните си заглавия, преведени на повече от 20 езика в Европа и Америка. Сред тях са "Кръвната линия на свещения Граал" (което му донася номинация за престижната британска награда "Писател на годината" през 1997 г.), "Изгубените тайни на свещения Кивот", "Царството на властелините на пръстена". Темата за потулените архиви предизвика и много други автори, сред които и Дан Браун ("Шифърът на Леонардо").

Лорънс Гарднър е член на Обществото на шотландските антиквари, член на Института за нанотехнологии, член на Ордена на тамплиерите на св. Антоний и на Благородния орден на стражата на св. Жермен. Заедно с това, той е генеалог на династията на Стюардите.

Известен е най-вече като конституционен историк, Лорънс Гарднър е и предпочитан лектор заради невероятната си начетеност и тънко чувство за хумор. Непрекъснато пътува и изнася лекции по цял свят. Филмовите права върху книгите му са откупени, и в момента в Холивуд се снима филм с работното заглавие "Изгубената тайна", основаващ се на неговите книги "Конспирацията срещу Магдалина" и "Изгубените тайни на свещения Кивот".

http://novinar.bg/…/arhivi-na-vatikana-razkrivat-liubovta-m…#

*** ИСТИНАТА ЗА МАРИЯ МАГДАЛЕНА

Дойде времето човечеството да узнае за много събития и да намери отговорите на много глобални въпроси. Истинната история на Мария Магдалена е точно една от тях.

Вече много векове подред повечето хора, без дори да се замислят, приемат на доверие, че Мария Магдалена е била „каеща се грешница”. За това има много причини и любознателния човек винаги ще достигне до истината. По този начин, до днешен ден са изгубени и подменени знанията за истинската роля и значение на съзидателното женско начало, и по-конкретно ролята на Мария в историята на Иисус и цялото човечество.

Мария Магдалена Тъкмо това била причината западната Църква да обяви Мария Магдалена за блудница, която измила нозете на Иисус (Лук. 7:37-38). Въпреки това, през 1517 година френския учен доминикане Жак Лефевр дьо Етапл (Jacques Lefèvre d’Étaples, 1455–1536) заявил, че не съществуват доказателства, потвърждаващи твърдението на Папа Григорий Велики. Интересен е и факта, че в изследването на американския учен Кетрин Людвиг Янсен (Katherine Ludwig Jansen – The Making of the Magdalen) относно култа към Мария Магдалена се споменава, че за основа на нейните изследвания се явяват „превъзхождащи всяко въображение ръкописни сборове на проповеди от Ватиканската библиотека!“ Излиза, че във Ватикана са се съхранили исторически документи, но информацията в тях не се афишира. Скриването на Истината и разпространението на заблудите от заинтересуваните структури се случва, само защото хората се задоволяват с готовите отговори, които им се предоставят и не се стремят да разберат повече.  Изследванията на учения, описани в труда „Мария Магдалена“, обхващат периода на късното Средновековие. През това време в областите Прованс и Италия почитането на Мария достигнало своя пик. Струва си да се отбележи, че през XX век с изследването на образа на Мария Магдалена, историята на текстовете и разпространението на житието на тази светица се заели учени от най-различни сфери на науката.

В тази група влизат и ученият Ханс Хансел (Hans Hansel – Die Maria Magdalena Legende – Eine Quellen-Untersuchg – 1937), Елен Мередит Гарт (Helen Meredith Garth – Saint Mary Magdalene in Mediaeval Literature – 1950), Марджъри Мелвернс и др. Информацията за тези учени е изключително оскъдна и произведенията им практически е невъзможно да бъдат намерени в интернет, което още веднъж доказва факта, че истинните сведения за Мария Магдалена, та дори и откъсъчяни, моментално се покриват. Но както се казва – „Няма нищо тайно на този свят, което някога да не е станало явно“.  За да се разберат причините за този широко разпространен култ към Мария Магдалена в дадения период е достатъчно просто да бъдат съпоставени някои исторически факти. Известно е, че терминът „Късно средновековие“ се използва за обозначението на историческите събития в периода XIV-XVI векове.

Интересен е и фактът, че именно в началото на XIV век бива унищожен орденът на Тамплиерите, в който особено силно се е почитало божественото женско начало в образа на София (Мария, като проводник на силите на Аллата).

Тамплиерите разпространявали Знанията за истинното учение на Иисус, както и съзидателните символи и знаци сред хората. Тези всеотдайни хора помагали реално на народите в средновековна Европа и успели да повишат значително нивото на живот на обществото. Но най-главното е, че въз основата на чистите Знания те помагали на хората да стъпят на пътя на самостоятелното духовно развитие, тоест това изключвало посредничеството на жреческите структури в отношенията човек – Бог. Тези Знания изключвали страха, човекът разбирал, че е свободна Личност и над него е единствено Бог. Периода на активна дейност на тамплиерите е отразен в историята като период на разцвет. След екзекуцията на главата на ордена на тамплиерите – Великият Магистър Жак дьо Моле в петък 13 октомври 1307 година - започнала поредица от ужасяващи бедствия, обхванали цяла Западна Европа, което довело до гибелта на значителна част от населението (Великият глад 1315-1317г. Черната смърт – епидемията от чума през 1347-1351, различни войни).

Съгласно историческите сведения, Мария била родом от град Мигдал-Ел, произлизала от богато семейство, била умна, безкористна, милосърдна и чиста. Мария се отказала доброволно от привилегиите си в богатия род и високото обществено положение, за да постига Учението на Иисус и да Му помага.

Името Мария Магдалена тя получила от Иисус:

„…В Евангелието от Матей (в глава 16 стих 13-26) се е запазил сюжет, който се формирал на основата на реалната история. Само че неин главен герой не бил Петър, а Мария. Веднъж Иисус попитал своите ученици, кой според тях е Той. Учениците отговаряли, че е техният Учител. И само Мария, разбирайки, че в този момент въпросът идвал от Неговата Същност, отговорила „Ти – Иисус, Син Божий“. И тогава Иисус й отговорил: „Блажена си ти, Мария, защото не плътта и кръвта ти разкриха това, а Моят Отец, Който е на небесата! И аз ти казвам: ти си Магдалата на Църквата и вратата адова не ще я преодолее“. Именно от тогава започнали да наричат Мария, Магдалена. И това изобщо не е, защото произлизала от град Мигдал-Ел. Просто в арамейския език magdala означава „кула“. За посветените хора „Магдалата на Църквата на Иисус“, „Кулата на Шамбала“, „Стълбовете на Вярата“ – са много близки понятия, показващи, че на този човек били доверени знанията на Шамбала. В различни времена, сред различните народи, тези хора са били наричани по различен начин, но смисълът от това не се променил. Например, древните славяни ги наричали „Вежи“, което означавало „Стълб на Знанието“, същото, както и „Кулите на Шамбала“. Неслучайно дори днес думата „Вежа“ съхранила сред различните народи в своята етимология такива различни на пръв поглед понятия като „кула“, „знаещ“, „осведомен“.  Така че ако говорим за Мария Магдалена, то тъкмо тя била този най-близък ученик, на когото Иисус не само доверил тайните знания, но и връчил това, което днес хората наричат „Граал“, а всъщност, това е адаптираната формула на Първичния Звук. Тъкмо това са тези „ключове от Царството Небесно“, за който Иисус казал: „И ще ти дам ключовете от Царството Небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…“ Из книгата на А.Нових, „Сенсей IV“

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ - II В.  Ако се върнем към изследването на Кетрин Людвиг Янсен за Мария Магдалена, можем да прочетем следния и извод:  „Съществуват три гностични Евангелия, в които Мария Магдалена играе значителна роля:«Pistis Sophia» и «Евангелие от Мария», за първото се разбрало през XVIII в, а за второто през XIX век, както и «Евангелие от Филип», намерено сред гностичните произведения на Наг Хаммади.

В най-древното от тези съчинения - апокрифни или гностични Евангелия, в чието заглавие има женско име) - Мария Магдалена е в ролята едновременно на пророчица и съвест на апостолите. Тя моли другите ученици да живеят по Божиите закони и разказва за видение, в което Христос я хвали за верността й към християнското учение. Това произведение е похвала за непреклонната вяра на Мария Магдалена, но и скрит урок за Петър, който не само се е отрекъл три пъти за една вечер от Христа, но и сметнал донесената от Мария Магдалена вест за Христовото възкресение за „измислици“.

„Евангелие от Мария“ е преведено на български език и може да бъде свалено свободно от горните два линка. Оригиналът датира от II век и е на коптски език.

След съприкосновението си с Първичният Звук – Граала – Мария придобила възможност да помага на много хора в техния духовен път:

„…когато Мария Магдалена започнала масово да се явява на хората, църковните служители трябвало да обяснят някакси това и обявили Мария Магдалена за блудница, каеща се грешница, за да унизят и окалят нейната памет в очите на своето „паство“. Но тъй като дева Мария продължила да се явява на вярващите хора, било разпространено понятието за дева Мария като майка на Иисус и почитането и като Богородица, Божия майка. Но всичко това е човешко тълкувание, хората обичат да преиначават всичко посвоему. И независимо че наричат Мария Магдалена "дева Мария - майката на Иисус", това не променя нищо. Помощта на Мария не намалява от това. Целия смисъл се крие в придобитата от нея божествена сила на женското начало…“ Из книгата на А.Нових, „Сенсей IV“.

В описанието на картината на Николай Константинович Рьорих „Трудовете на Богородица“ могат да бъдат забелязани сходни моменти, отразяващи истинната информация за духовния подвиг на Дева Мария: „Разтревожил се Апостол Петър, райският ключар. Тогава казал на Господ: „Денем и нощем пазя портите, никого не пускам, а на сутринта отново нови хора в Рая“. И казал Господ: „Хайде, Петре да отидем и да видим“. Отишли нощем и гледат: Пресвета Богородица спуснала отвъд стените на рая Своя белоснежен шал и приема по него някакви души. Петър започнал да ревнува и понечил да се намеси, но Господ прошепнал: „Шшшт! Не пречи!““

По този начин, благодарение на самоотвержеността и неизчерпаемата сила на Любовта, много хора от цял свят до ден-днешен получават Божията помощ чрез чистия Проводник – Мария Магдалена – истинската Богородица! Духовната помощ, която оказва на страдащите – ето в какво е нейната главна заслуга!

Със своя личен пример Мария Магдалена вдъхновява мнозина да служат на Бога. И именно такива духовни подвизи трябва да бъдат идеалът на едно съзидателно общество. Ако искаме да живеем в единение и хармония, подобни примери трябва да се възпитават в младежта, трябва да бъдат достойни за подражание; и - най-главното - самите ние да се стараем да следваме нейния път! Духовният подвиг на Мария Магдалена предизвиква огромно уважение и поражда вътрешната потребност да се развиваме духовно, да разкриваме красотата на своите души, а нейната самоотверженост, уважение и стремеж да преумножават любовта и добротата към всички хора. Тъкмо това е истинският живот: любовта към Бога и хората - и изпълване на всеки миг от нашия живот с тази любов.  

http://allatra.bg/articles/the-truth-about-maria-magdalena/

 

 

12.04.2019 г. 16,53 ч.

 

ПОРЕДИЦАТА ОТ ДЕЙСТВИЯ И СУБОРДИНАЦИЯТА СПОРЕД БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ:

УЧИТЕЛЯТ: „РЯДКО ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъсквания. Ето защо, започнѐте ПЪРВО да изучавате МАТЕРИАЛНИЯ свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите и духовния.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:3)

Сатанинските и ариманическите учения също изучават материалния свят и го експлоатират, обаче пречат със всички средства да изучаваме духовния. При луциферическите е обратно: те със всички средства откъсват душите от материалния свят и ги запращат още зелени в духовния. За божествения свят – разумния и чист баланс между тия два свята - те нямат нито понятие, нито импулс да го разберат.

„И тъй, който не изпълнява Божиите закони, той носи последствията на своето непослушание. Мнозина мислят, че могат да живеят както искат, да нарушават Божиите закони, без да носят някаква отговорност.” (15 януари 1930, „Светли и тъмни действия”)

НЯКОИ ЦИТИРАТ ТВЪРДЕНИЯТА В СЛОВОТО, че в бъдеще бащата ще е надалеч и ще идва рядко в семейството си. Обаче това е СВЕТЛО ДЕЙСТВИЕ, само ако майката е съгласна с отсъствията му и не допуска абсолютно никакво безпокойство; ако приятелите й поемат пълната грижа в негово отсъствие и всички душевни и материални потребности на нея и детето са задоволени перфектно. В противен случай, безотговорността на бащата е ТЪМНО ДЕЙСТВИЕ.

Тъмно действие е и терорът от страна на някои близки по отношение на родителя, когато не му дават и минута свобода да храни душата си и да изпълнява и общочовешката си мисия. Божественият човек има отговорност първо към Бога и човечеството, той никога не разрешава да му отнемат времето и условията да я изпълнява. При все това, той се грижи за семейството си ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ МНОГО ПО-ДОБРЕ ОТ ВСЕКИ ДРУГ РОДИТЕЛ. Мнозина обаче се заробват до такава степен, че обясняват всичко с кармата. Нищо подобно - ето какво обяснява на тази тема по-нататък разглежданата беседа „Път на мисълта”:

„Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за оправдание хората казват, че КАРМАТА ги заставя да се проявяват така. Смешно е да се мисли, че КАРМАТА определя човешкия живот! Човек САМ си създава кармата. Невъзможно е това, което си създал, да определя насоката на твоя живот. Кармата има отношение само към грешките и глупостите на човека, но тя не може да определи пътя на неговото движение. /.../ „- Е, в ДРУГ живот ще се поправя...” — Това е ВЪПРОС. Човек може да се изправи, само когато съзнае, че ТОЙ е виновник за своята карма. Следователно, веднъж я създал, той САМ ще я изправи. Очаква ли БОГ да го освободи от кармата му, не само че не ще се освободи от нея, но още повече ще се обърка. Един мъж бил жена си, защото не сготвила добре яденето. След това и двамата очакват БОГ да ги примири... - Много ще чакат! Те САМИ трябва да се примирят. Знайте, че Бог не се меси в човешките спорове и недоразумения. Това не е било и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той НЯМА да напусне мястото Си.”

Двойката най-долу в илюстрацията е в тотално единство и животът на много поколения след нея зависи от тоталния баланс, който тя осъществява цял живот във взаимодействията си. Обаче сродните души не са съединени по този начин във физическия свят – неразделни са само горе. Тази трогателна фигурка би трябвало да е от два модула, с „механизъм” не само за лесно скачване, но и за лесно разкачване. Универсалните модули от божествена еволюция имат и устройство за скачване С ВЕРИГАТА ОТ СРОДНИ ДУШИ. Казаното за скитанията на бащата из земните и небесните райове по време на бременността на майката, за да им изпраща „асуùн”, както и за по-рядкото му идване след това си остава в пълна сила, но това важи само за СЪВЪРШЕНИТЕ семейства. То абсолютно отпада в случаите, когато единият би трепнал и за миг от безпокойство, а другият не би изпратил райски токове на любимите същества, ако в това време общува с хора от по-ниска еволюция или приема в себе си небожествени впечатления и субстанции.

 

 

 

12.04.2019 г. 11,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всяка божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанционална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят, дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят - също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят - в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. ТОЗИ е пътят на божествените мисли, които слизат на физическия свят.”

(1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:3)

ДРУГАДЕ В СЛОВОТО се обяснява, че има още два духовни свята над причинния (будически и атмически) и три божествени свята (елохимен, алохимен и илухимен), а в беседите до 1944 г. се говори и за светове НАД божествените… Това може да се проследи и в „Заветът на цветните лъчи на светлината” от Учителя Беинса Дуно. Значи, би трябвало мисълта да минава общо през 27 свята от „класическите”, а това отговаря на твърдението в Словото, че има 27 вида логика. Значи, абсурдът или „алогиката” е извън или над тия 27 свята, а ние го знаем като единият от полюсите на хипервселената – Христòвата вселена. От това излиза, че половината от Христòвата вселена или „живовселената” е извън физическите, духовните и божествените светове, като под „божествени” в Словото се разбират световете на боговете. Пак в България, тази тайна е отразена и в откровенията на Стоян Диловски и Беа Нади (съотв. „Драмите на Тод” и „Приказки за боговете”, „От светлина родени”). В Драмите една душа моли вечния си любим да я спаси от боговете, а в другите две произведения, споменати по-горе, „делѐните” (двойките сродни души, излезли едновременно от Бога) са от един свят НАД света на „теòрите” (боговете).

Учителят Петър Дънов е казвал: "Четете Драмите на Тод".

 

 

 

 https://www.facebook.com/GrigoriyVatan?epa=SEARCH_BOX

 

  

12.04.2019 г. 18,28 ч.

 

БЛАГОДАРЕНИЕ НА РАЛИ, БЛАГОДАРНОСТИ! Тук виждаме методи от рода на оперативните окултни манипулации, това е по линия на Мъдростта, такива имаме стотици и хиляди в Българската Школа. Обаче същите и много по силни резултати се получават и по методите на Истината и Естествения Живот. Една дума Истинско Слово, една прегръдка с участието на Бога може да изцели и най-тежката болест, да подмлади някого незабавно, да предизвика възкресение. ПОЧТИ 7 МИЛИОНА ПРЕГЛЕЖДАНИЯ НА ТОЗИ КЛИП - интересно е направен, заслужава си да се изгледа. Би могло да се направи по-художествено, черното да се превърне в импресионистична светла красота - не винаги само тъмното дава контраста, за да се изяви светлината.

 

 

13.04.2019 г. 18,06 ч.

 

ЕДНО ИЗНЕНАДВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ. Всички духовни хора сме против войната, на война няма да убиваме и ще се оставим да ни убие военният съд, врагът или политическият ни офицер, защото не убиваме. Обаче Учителят би презрял и Кармата би наказала всеки, който не защити с цената на живота си и с всички сили и средства безпомощни жени и деца, ако пред него е пряка агресия. Добре, но не знаехме, че войната и злото в природата са допуснати и за да развием безстрашие, понеже най-тежкият грях и най-голямата подлост към себе си, ближния и Бога, наравно с лъжата, е СТРАХЪТ. Имаше американски филм по действителен случай за един религиозен мобилизиран, който не искал да убива, но искал да участва и в най-тежките боеве като санитар. Едва му разрешили, инак го очаквала най-тежката присъда. Този човек беше винаги в ада на боя, а накрая спаси и спусна с въже един по един от една канара надолу ранените войници от един цял взвод!

ЗА УЧИТЕЛЯ МОРИЯ СЕ ЗНАЕ, ЧЕ Е ПРЕРОДЕНИЯТ СВ.СЕРГИЙ РАДОНЕЖСКИ. Той е благословил един решаващ бой с татарите и даже е изпратил двама свои монаси да участват в битката. НЕЩО ПОВЕЧЕ – ЦИТИРАЛИ СМЕ СЛУЧАЯ С ЛУЛЧЕВ И УЧИТЕЛЯ, КОГАТО ЛУЛЧЕВ ГО ВИДЯЛ В ДРУГИЯ СВЯТ НАЧЕЛО НА РУСКИТЕ ВОЙСКИ СРЕЩУ НАЦИСТИТЕ.

КОЛКО АДСКИ И ПОЗОРНИ КОМПРОМИСИ ПРАВИМ В ЖИВОТА СИ САМО ОТ СТРАХ!

УЧИТЕЛЯТ: „Възхищавате се от героите на бойното поле. - Знаете ли колко години са упражнявали те своята воля, докато станат герои? Не се става лесно герой! От гледището на духовния и на божествения свят, войната не е нужна. От физическо гледище обаче, тя е неизбежна. /…/ И животните, които са около нас, учат същия закон. ЩЕ ГИ КАЛЯВАТ, ДОКАТО СТАНАТ СМЕЛИ И РЕШИТЕЛНИ, ДОКАТО СЕ НАУЧАТ ДА НЕ СЕ КОЛЕБАЯТ. Мнозина задават въпроса, защо идат страданията. Аз отговарям с един окултен закон, който гласи: Страданията ще съществуват дотогава, докато съществува страхът. Ако страхът се намалява, и страданията ще се намалят. Когато страхът изчезне съвършено, тогава и страданията ще изчезнат. Затова е казано в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие." — „Как да не ме е страх, когато ще ме убият?” — КАКВО ОТ ТОВА? - Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе.”

 (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:11-12)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan?epa=SEARCH_BOX

   

13.04.2019 г. 16,04 ч.

 

С огромна благдарност към Антон за това вълшебно клипче! Всяко животинче е САМ БОГ, за разлика от някои хора. А поведенето Му, когато е още малък, е тотално доказателство за съвършенството Му и повод да Го обичаме до сълзи!

 

 

13.04.2019 г. 15,25 ч.

 

ЗА ХИЛЯДЕН ИЛИ ДЕСЕТОХИЛЯДЕН ПЪТ: кои твърдения отличават божествените школи от небожествените?

УЧИТЕЛЯТ: „Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т.е. към по-висок свят от физическия. Прави са те, но ЕДНО трябва да знаят: първо, ще минат през ФИЗИЧЕСКИЯ свят, а ПОСЛЕ в духовния. Не се позволява никакво прескачане! Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия?” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:10)

Е, СВЕТСКИТЕ НЕ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ, но когато Учителят казва нещо, то не може да не е вярно. Просто, засега ние нямаме мозък да го разберем. Засега разбираме такова твърдение само в този план: че НЯКОИ от светските хора се стремят към духовния свят, т.е. към надфзическите сфери на битието, даже и да са безбожници. Те са разбрали и открили, че ИМА такива сфери и че от тях може да се очакват неимоверни блага, енергии и просветления.  А що се отнася до религиозните, които си представят, че могат да попаднат в духовния свят, без да са се съобразили с физическия свят и с другите реални хора и мъдреци около себе си, то, най-вероятно, те са жертва на ЛУЦФЕРИЧЕСКИ проповеди и вероучения. Луцифер е носител на светлина и знание, затова такива учения са облечени в БЛЕСТЯЩ духовен и религиозен език. Обаче на един объл връх в планината един истински мъдрец е издълбал в архайските скали едно много важно изречение от Учителя си – един ИСТИНСКИ Учител: „МИРЪТ БОЖИЙ Е НАД ВСЯКО ЗНАНИЕ”. Сатанинските и луциферическите проповедници и техните фенове НЯМАТ НУЖДА ОТ БЕЗКОРИСТИЕ, МИР, БРАТСТВО И ЕДИНЕНИЕ ПОМЕЖДУ СИ. Те предпочитат да изгарят в светлината на ПОЗНАНИЕТО, както мушиците в пламъка на свещта. Даже и мистическото „познаване” на Бога в самотни молитви и медитации не е истинско познаване, А ИНДИВИДУАЛИСТИЧНА АВТОСУГЕСТИЯ, опити за самозадоволяване или за групови духовни перверзии, както всяко друго самозадоволяване или представа за любов. Те произтичат от егоизма, индивидуализма и горделивостта. Такъв винаги ще е на сцената и винаги ще те остави на улицата, никога няма да ти дойде на гости, да те покани на гости. Ако е изменил на Любовта и е развил духовно общество, то ще е подобно на самия него. Ще те покани в хотела си и ще си платиш и пътните, и "лечението", и за лекциите му, и за „посвещенията”, и за леглото и храната. Даже и дипломата ще си платиш - защото такива издават и дипломи. Е, при някои тя е безплатна, понеже са си я удържали от клиентите стократно…

 

 

13.04.2019 г. 14,18 ч.

 

СПОРЕД УЧИТЕЛЯ, ДО ДНЕС ХОРАТА ПРИЛАГАТ ОБЩО 3 ВЗПИТАТЕЛНИ МЕТОДА: само назидания и укори, само хвалене, или смесено. Обаче и трите не са ефективни – загубите при тях са много повече от печалбите. Но имало и четвърти метод.

И НИЕ ПРАВИМ ЕЖЕДНЕВНО НЕ ПО-МАЛКИ ПАКОСТИ от лошите ученици в училище; и НИЕ се оливаме от тщеславие, когато ни гъделичкат с похвали. Някои лидери дори нямат нищо против да им виждат физиономиите навсякъде или да им рисуват портрети, да продължават да се вживяват като големи мъдреци, без да се обединяват помежду си. УЧИТЕЛЯТ никога не си е отивал, Той всичко вижда, НО МЪЛЧИ. По подобие на БОГА, Той употребява ЧЕВЪРТИЯ метод – и ефективността Му няма граници. Той е между нас даже в междучасията, но е невидим.

УЧИТЕЛЯТ: „Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: НИТО ДА УКОРЯВАШ, НИТО ДА ХВАЛИШ. Правù се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод /нашироко/, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — МЕТОДЪТ НА ЛЮБОВТА, СПОРЕД КОЙТО ЩЕ БЪДЕШ СЛЯП И ГЛУХ КАКТО ЗА ДОБРОТО, ТАКА И ЗА ЗЛОТО.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:8-9)

 

ТОВА НЕ ВАЖИ ЗА ЧЕСТНИТЕ БОРЦИ В СВЕТА СЪС ЗЛОТО И НЕПРАВДАТА – има таланти и гении на разрушителната критика, за да се изгради за хората нещо полезно и добро. Мнозина успяват и човечеството им благодари, обаче и техният път е осеян с противоречия, неуспехи и страдания – някои даже плащат с живота си за това.  Но над светския човек и светските методи стои Ученикът. Казано е че духовният Ученик абсолютно никого не критикува, а Мъдрецът знае как да мълчи и да работи по съвсем други начини, които а 100% ефективни.  Именно по критерия за слепотата и глухотата, за които говори Учителят, ние различаваме не само светските хора, но и много хора от така наречените духовни среди.  Само че пак всичко е диалектика: в Словото и Школата има и ОДОБРЕНИЕ на критиката, обаче зависи коя критика и по какъв начин. Тя е БОЖЕСТВЕНА, само когато не е злостна и е градивна; когато другият е готов да приеме истината без огорчения и да се поправи. Тогава тя може да е ефективна дори над 75%. От друга страна, понякога ние имаме нужда и да изразим възхищението си от делата на някого. Когато това е безкористно и не раздухва тщеславието, то не е лоша хвалба, а нещо въодушевяващо и полезно.

 

 

 

13.04.2019 г. 12,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Това, което ви говоря днес, на планината, не бих могъл да говоря в София. Там няма такова „масло”, с което мога да ви сготвя „ядене”. Тук имам на разположение особено „масло”, с което мога да ви „сготвя” нещо хубаво.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:7-8) - изнесена на Бивака в планината Витоша до София.

ЗНАЧИ, трябва да има специални разлики между всички беседи, изнесени в града до 1926 г. и тия на планината и на Изгрева след 1926 г. Също и с личните разговори с Него, някои от които не са записани никъде и са ни доверявани устно, със заръката на Учителя и ние да ги предаваме само на избрани хора, които отговарят на определени условия. За Ел Шадай (Бивака в областта Буда или Железни врата, според местното население), откъдето са тия исторически снимки, Той казва за Бивака че е вход към всички тайни архиви на планетата Анхира (Земята), защото те се съхраняват от памти века в планината Витоша, както и в китовете. Казва още, че над странните скали на Бивака падат енергии от Космоса, каквито има само над 7 хиляди метра в Хималаите. Там са възможни особени посвещения и преживявания, водата от изворчето е вълшебна. Ето спомени от един дневник:

Майка ми е била с една своя приятелка една неделя на планината Витоша - на Бивака, нашето историческо място, където се събирахме, събират се там и до днес. Била с нейната приятелка Милка Каменова, също почитателка на Братството. Отива в горичката да се преоблече – да си сложи къси шорти, за да я грее слънцето и въздухът да я освежава. Изведнъж настъпва боса една змия - пепелянка или усойница. Змията я ухапва и нейната приятелка не може да направи нищо, тъй като не се знае дали е имала здрави зъби, т.е. тя не била изтеглила отровата с устата си. Единственото, което е направила, е да превърже крака над ухапаното място, но това не е спасение, защото отровата е останала вътре. А от Бивака до Изгрева – пеш, без автобус и тичешком - е поне 3 часа. Тогава приятелката отива с бясно тичане и намира моя вуйчо Славянски, който е имал кола, с която – докъдето може – са отишли нагоре в подножието на Витоша.  Оттам пеш нагоре и назад - а това значи още 2 часа - и в момента, в който пристигат, майка ми е вече неподвижна. Вуйчо ми я взима на ръце, връщат се с големи мъки надолу, качват я в колата и отиват на Изгрева... Те просто нямат друг изход. Те имат абсолютна вяра в Учителя, че е единственият, който може да я спаси, защото в този момент не е имало лекар под ръка и нужните лекарства против змийско отравяне. А е било вече и късно, защото в момента, в който вуйчо ми я сваля от колата, майка ми вече била станала цялата мóрава, черно-виолетова, и се задъхвала, жестоко подута - вече се мъчи да вземе последната си глътка въздух. Така ни го разказваше тя неведнъж – "Хората ми разказват, защото съм била в безсъзнание и вече съм си отивала". От Изгрева още никой не е знаел за това. Те вече влизали в Изгрева - селището, където е бил Учителят и живеели и те с вуйчо ми. Учителят, за пореден път, не се знае дали за хиляден или за милионен, предварително знаейки къде какво става по света – сам тичал към тях, без още никой да Му е казал. Той бил прекъснал беседата си и помълчал със затворени очи в мига на ухапването. Излязъл и се устремил точно и бързо към мястото, където вуйчо ми тича с майка ми на ръце. Учителят винаги знае много добре в какъв момент къде да се появи, за да спаси някого или да го срещне. Той само си сложил ръката на главата й – и майка ми започнала да диша, изправила се, цветът на лицето й и на тялото й се е оправил за секунди. Той само казал: "Рекох, дайте й да изпие една чаша гореща вода." Така й спасил живота. След него изтичали и други от салона и видели всичко това – разправяли са ми го лично.  А специално за Бивака на Витоша Учителят е казвал, че върху тази огромна купчина камъни - тази естествена пирамида от скали, издигащи се над растителността, предимно лешници, - слизат енергии, каквито се спускат само на върхове в Хималаите над 7000 м височина.  Междувпрочем, тук е мястото да разкажа за една моя приятелка и за Бивака. Съвсем млади бяхме, бях току-що излязъл от казармата, а тя беше още в Х или ХІ клас в руската гимназия - много любима моя приятелка, Красимира. Аз съм я водил навсякъде, запознал съм я с всичко. Тя беше ясновидка, виждаше аурите на хората, виждаше различни цветове, които ние ги сверяваме с друг, който виждаше същия цвят, и постоянно се съвпадаха нещата, които се виждат като форма и като багра.  Един ден ние минавахме с нея покрай Бивака, но моята цел не беше да я водя там. Просто вървяхме по една пътека под Бивака, но тя не знаеше това. Тя изведнъж се спря като гръмната и каза: "Виждаш ли там, ей онези скали, острите, които се подават?" Аз веднага се сетих: "Да, да – викам, - това е Бивака! Много добре го знам. Учителят е водил Братството тук толкова много години и ние ходим всяка неделя." И тя каза: "Виждам един огромен стълб розова светлина, който идва от центъра на небето и се спуска тука – точно над тези камъни." И тогава, именно, аз й казах за това, което знам – за това, което е казал Учителят, че на този връх на Бивака падат енергии, които се вливат само в 7000-хилядници в Хималаите.  За живота на майка ми в Братството и за особените случаи във връзка с Учителя мога да разкажа още един изключително важен за нас случай от спомените й, във връзка с едно упражнение, което Учителят им е бил е дал. Ние всички сме го чели и даже сме го правили. Веднъж го правихме това упражнение. А именно, нощем, в 12 часа, всеки да тръгне сам към Витоша от София – самичък, без никой друг – и да отиде до Бивака. Значи, това са 4-5 часа път пеш. В ПОЛУНОЩ да се тръгне – и да можеш смело да се пребориш със страха и да отидеш сам, да посрещнеш изгрева и да се върнеш. Когато това упражнение за пръв път е било правено, майка ми е участвала заедно с всички тези хора, с които е проведено тогава. Това упражнение се е провело от база Изгрева – всеки да тръгне към Бивака сам, като през 5 мин. е трябвало да тръгне следващият по жребия. В никой случай те не е трябвало да се настигат, а всеки е трябвало сам да направи упражнението. Майка ми, млада, 18 или 19-годишна, също го е направила – боязлива, нежна, плашлива – успяла е да стигне сама до Бивака. И когато всички се събрали там, един от братята й казал: "А знаеш ли кой беше поредният след тебе?" - "Кой?" – "Учителят!" Той се бил паднал след майка ми, а тя Го заварила на Бивака как си пие чая и загадъчно й се усмихва...

 

 

13.04.2019 г. 11,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Какво значи духовен живот? Аз желая да излезе някой от вас да ми обясни какво разбира под „духовен живот." Всяко нещо, за което човек говори и което прави, трябва ДА ГО РАЗБИРА.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:7)

ПОВЕЧЕТО ХОРА С ДУХОВНИ ИНТЕРЕСИ и до днес си представят духовния живот така: уредили са се, всичко в дома и работата им върви нормално. Всички са честни хора, трезвеници, а мнозина – вегетарианци и дори вегани, суровоядци. В свободното си време ходят на църква или на проповеди някъде. Молят се, пеят, медитират, разговарят умно, дават си редовно десятъка и даже правят благодеяния и дарения. А после си се прибират вкъщи и с удоволствие слушат и гледат духовни записи.  ТОВА ЛИ Е ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ?

 

 

13.04.2019 г. 10,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Закон е: който не уреди материалните си сметки, не може да уреди духовните. И обратно: който не уреди духовните си сметки, не може да уреди и материалните. Който уреди материалните си работи, ще уреди и духовните, и божествените си работи. Това показва, че между материалния, духовния и божествения свят има тясна връзка.”

(1921.05. 25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:7)

ТОВА Е ЧУДЕСНО: събрали са се, сигурно имат и деца - издължили са се на Бога и на Природата за душите, сърцата и телата, които са им дадени от тях. Ако не дължат никому нищо и за двореца, в който живеят - какво по-хубаво?

ОБАЧЕ ПОЗНАВАМЕ ХОРА С ДУХОВН ИНТЕРЕСИ, които завличат другите или живеят на техен гръб и нямат никакво намерение да им се издължат. Ако и на нас ни се случи да вземем и да не върнем по една или друга причина, това ни гори с години и даже не можем да спим от притеснение. Но за да оправим дълга си, ние сме зависими от тия, които НА НАС ни дължат. Какво да се прави тогава? Да притискаме ли длъжниците си – или да спазим свещения закон „Любовта не дири своето си”?

 

 

13.04.2019 г. 09,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Как ще влезеш в духовния свят, ако си скаран с някого?” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:6)

ДРУГ ПЪТ КАЗВА: „Първият човек, който ще застане на пътя ви, когато си отидете в другия свят, е този, с когото не сте си оправили отношенията на земята, не сте се обикнали”. Някои казват: „Това е абсолютно невъзможно, той е много грешен, той е от „черната ложа”! Или „Той ме оскърби жестоко, аз няма да му простя НИКОГА!” Лично познаваме духовни хора - четат Словото, ходят на духовни мероприятия, проповядват и се молят, но ни заобикалят отдалече, когато ни видят на улицата или по алеята. Ти го поздравяваш сърдечно, защото си така устроен, но той те гледа злобно, бързо издърпва ръката си, ако случайно си успял да го здрависаш, или въобще не я подава и бързо ти обръща гръб. Ако имаме виждане в акаша, ще се уверим, че такива са викали или гласували по екзекуциите „Смърт!”. Най-често не прощават и не ни търсят повече никога тия от зодия Дева и зодия Скорпион, но има и други със студена, увредена душа. Казано е „Прощавайте 70 пъти по 7”. УЧИТЕЛЯТ УТОЧНЯВА: „НА ДЕН…”

 

 

13.04.2019 г. 07,42 ч.

 

УРОК ЗА КРАЙНИТЕ ПАЦИФИСТИ. Един близък е чул лично от Учителя по време на войната: „Чехите ТРЯБВАШЕ ДА ВОЮВАТ, да не се оставят!”. Разбираме ли християнството добре? Той казва още: „Само ако РАЗУМНИЯТ те удари по едната страна, обърни и другата”.

УЧИТЕЛЯТ: „Затова казвам на жената: ако твоят възлюбен се сърди, ожени се за него; ако не се сърди, напусни го. — Как е възможно това? — Много просто: ако мъжът не може да се сърди, той няма сила да защити жена си. Като жена, утре може да те нападнат някъде. Какво ще правиш, ако мъжът ти не е готов да скочи на крак за тебе, да те защищава? Той ще се разсърди, ще разбие носа на онзи, който нападнал жена му! Ще разбие носа му - ще му покаже, че любовта изисква жертва.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:6)

 

13.04.2019 г. 07,22 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=smGQUH5ldTA&feature=share

 

УЧИТЕЛЯТ: „Хората са халки в обща верига. Ако една от халките не изпълнява службата си, ще ръждяса. Щом ръждяса, ще я извадят навън и вместо нея ще поставят друга. Който влезе във веригата на божествения свят, той трябва да върши волята на Отца си.” (23.08.1935, „Проява на Любовта”) : : „Онези, които ще вземат участие, да си вдигнат ръката. А който няма да вземе участие, да не си вдига ръката. Това ще направим, за да не се къса конецът, веригата. Онези отвън ще бъдат публика, които няма да вземат участие.”(20.II.1931, „Живот и радост! Принципи на здравето”) : : „Някой иска да придобие Божията Любов. Казвам: ти още не си приложил човешката любов както трябва, а търсиш Божията. За човешката любов се изискват малки разходи. Ти не можеш да платиш тях, а се стремиш към Божията Любов, за която са нужни големи разходи. Можеш ли да посрещнеш тези разходи? Не можете да имате отношения към Бога, докато не разрешите правилно отношенията си към хората, като към ваши ближни.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:5) : : „Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден случай да се пожертва за него. Тогава той ще има кураж да живее.”( 4.V.1924, „Психически наслоявания. Закон за примирение”)

 

 

13.04.2019 г. 20,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Критиката е пиявица, която ще ви спъне. /…/ Че знаеш грешките на ближния си, това не е благо за тебе. Колкото повече знаете грешките на хората, толкова повече изпадате в изкушения. Колкото по-малко ги знаете, толкова по-добре за вас.” (1921.05.25н.Път на мисълта. ПНМ.С1949:11-12)

Трите клюкарки на швейцарския хдожник Louis-Aimé Grosclaude (1784-1869) пред Трите клюкарки в националния парк „Арките” в щата Юта… (пиявиците са вносни – от България… Забележете: устата на първата е като знака Victory - често искаме да побеждаваме в света на смъртните. Устата на втората си е живо дупе - много хора живеят по системата ГГЗ.... А в устата на третата се виждат зъбки, с които ни захапват критиците, за да си ни смучат после, като ни разстроят.)

 

 

14.04.2019 г. 20,10 г.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Материята на физическия свят в първичното си състояние е била от божествена субстанция, но след като се e диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва.” (1921.05.25н.Път на мисълта.ПНМ.С1949:20)

 

 

14.04.2019 г. 17,43 ч.

 

ТОЙ МНОГО СЕ СРАМУВА И ДО ДНЕС, че поставиха апостолите му на пиедестал, а заедно с това и някои техни отклонения и грешки. Че последователите Му също се отклоняват значително от Истината и превръщат Учението Му в агресии, лъжа и търговия.

УЧИТЕЛЯТ: „Някои апостоли са насилили известни божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И ВИЕ сте насилили в себе си Божественото! Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух е говорил още по-възвишен от него. Знаете ли през колко среди е минала божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от ПЪРВИЯ дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но е трябвало да мине през изпитания. И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие!" (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:19-20)

 

ЗНАЧИ, ПИСАЛ Е и „нехубави послания”… ЕТО ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ, каквито са били разработвани в Специалния клас на Учителя до края на 1944 г., а после и горе на небето и долу на земята - по местата, където този клас продължава да е в контакт с Него. Всеки апостол около Христа трябва да бъде анализиран под лупа и да се избере само това, което е абсолютно чисто, божествено. Чрез ап. Павел, например, е дошло най-великото нещо за Любовта, казано в духовната история на човечеството. Счита се, че 13 глава от първото послание към коринтяните е еталон за Чисто Слово Божие. Значи, и апостолите понякога са холизатори. Обаче в други техни писания и проповеди се промъкват гласове, които могат да навредят много на човечеството, което и се е случило. Да докарат хората до лудница, до съдилища, самоубийства, престъпления, отчаяние, болести и преждевременна смърт. Както се вижда, Учителят е безкомпромисен и по този въпрос и ни предупреждава и за апостолите.

 

 

14.04.2019 г. 14,51 ч.

 

В ПРЕДИШНИЯ ПОСТ АНГЕЛСКОТО СЪЗДАНИЕ ТУЧЕ СПОМЕНАВА НЯКОЙ СИ ДЕМИР БАБА, ЗА КОГОТО НЕ ЗНАЕМ НИЩО. Ето сведения за него: Демир баба (на турски "Железният баща") е духовен водач на алевиите. Те имат толерантно отношение към всички религии и казват, че разликата между тях и християните е тънка като люспата на лука... В СРЕДАТА НА ИЛЮСТРАЦИЯТА ТУК СЕ ВИЖДА СВЕЩЕНАТА ОБЛАСТ ДЕМИР БАБА ТЕКЕ около днешния Ивайловград, където бил живял легендарният Железен Баща. Разбира се, образите около него не са самият светец, а други, понеже досега такава картина с него не откриваме.  Според легендата, Демир баба, живял в незнайни времена по нашите земи на мястото на едноименното теке при Сборяново, Ивайловградско, бил надарен с мощ на богатир. Когато веднъж настъпила суша, той бръкнал с ръката си в земните недра и на мястото бликнал извор. Вярва се, че водата му е с лечебна сила и до днес и затова се посещава по Гергьовден, Илинден и Димитровден от алевии, мюсюлмани и християни. Изворът се намира в средата на археологическия резерват Сборяново в долината на река Крапинец, в подножието на високо плато в местността Камен рид. Съществува и друга легенда за Железния баща, според която с две крачки той се изкачвал от извора на платото. Също като стопанина на горите, живините и реките Том Бомбадил и като Един Българин, Който прескача и най-широките реки и крачи по върховете на планините и хълмовете… До извора се намира Демир баба теке — алевийско теке, построено през 16 век, в което се намира и гробницата на Демир баба. Дървеният ковчег, който постоянно е затрупан от дарове, бива показван много рядко, и то само пред поклонници-къзълбаши /алевии/:https://www.peika.bg/…/Demir_Baba_teke_sveshteno_myasto_ot_…

Следва линк към един много ценен сборник с легенди за Демир Баба, редактиран от самия Алксандър Фол - сериозно академично издание на български, английски и турски езици, изтегля се свободно:

https://gutenbergbg.com/…/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%96%D…

ЕТО откъс от него:  "Дългогодишният заведар на текето Исмаил Чокой, например, считаше, че Железният баща е един от седемте велики човеци, които не се знаят от простосмъртните, но винаги са между тях. Дядо Станьо Костов от Вазово, който беше слушал и разказваше стотици варианти на легендите, смяташе, че Железния баща е бил един от предтечите на християнството, олицетворен после от Св. Георги, а дядо Герго Яблански и Ахмед Баллията от Свещари твърдяха, че той си е „баш великан” - дух от времето на джиневизите, който „не умира, а се скрива нейде из дълбоките пещери и излиза в трудните за хората в години на войни и размирия.”

ЕТО ЕДНА ВРЪЗКА И ЗА ТОВА, КОИ НАРЧАТ алевии (алиани, къзълбаши). У нас и в момента има около 50 хиляди души от тази вяра:

 http://ebridge.info/bg/statii/alevii-aliani-kyzylbashi

 

14.04.2019 г. 11,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Започнете от физическия свят. Вие искате да станете духовни, преди да сте изучили физическия свят. Ето защо, оформете се първо физически. Стремете се да бъдете здрави, да имате здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, та като им заповядвате, да ви слушат. Не е въпрос да постиш, да се изтощиш, да разстроиш органите си. Стомахът е твой добър приятел, ще се разговаряш с него и ще му кажеш: „Слушай, приятелю, хайде да се сдружим двамата, да работим толкова, колкото е нужно и за двама ни. Ще ядеш по-малко, ще се товариш по-малко, за да живееш повече време на земята”. Какво правят хората сега? - Те ядат по три пъти на ден: за всяко ядене стомахът работи четири часа. Значи, той работи 12 часа дневно. Като убедите стомаха си, че работи чрезмерно, той ще каже на клетките си, т.е. на своите граждани: „Хайде да намалим малко труда си. Така ще изпълним Божия план”. Като се намали трудът на стомаха, намалява се трудът и на дробовете, и на мозъка. Знаете ли, каква енергия се изпраща на мозъка след 12 часова работа на стомаха? Докато се справи с тази енергия, мозъкът не може да върши своята работа. Колкото повече работи стомахът, толкова по-малко работи мозъкът. И обратно: колкото по-малко работи стомахът, толкова повече работи мозъкът. За да накараме мозъка си да работи, трябва да употребим за мисълта си шест часа дневно. Това не значи да кажеш на стомаха си да не яде. То е друга крайност. И ПРИРОДАТА не обича крайностите. Ще му кажеш да бъде разумен, защото многото ядене не е добре за него.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:16-17)

 

 

14.04.2019 г. 11,20 ч.

 

ОТНОВО КАТЕГОРИЧНО НА ТАЗИ ТЕМА. БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА:

 

УЧИТЕЛЯТ: „Значи, не очаквайте резултат, където парите играят роля. Който работи за пари, той не може никого да обърне към Бога. Истинският проповедник е безкористен. Успехът на християнството се дължи изключително на безкористните, неплатени проповедници, на свещеници без расà и калимявки. Истинските служители аз наричам „певци-щурци”. ТЕ са разработили пътя, ТЕ са го разорали и посели с добро семе. А онези, платените служители, те са посели тръни, те са създали камъни. Колкото по-големи са тръните и камъните, толкова по-добре са били платени. ТЕ са създали широкия път.  Казвам: всички трябва да работите даром! Пазете се от мисълта да станете проповедници, с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща! ТАКА казва Новото Учение. Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари! На физическия, т.е. на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позволява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с любов, а не с пари. На любовта се отговаря с ЛЮБОВ. Някой те спасил от смърт, а ти искаш да му благодариш по материален начин… Каниш го вкъщи, угощаваш го, правиш му подаръци… Не, това не е отплащане!” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:15-16)

 

 

 

https://www.facebook.com/garytvcom/videos/522521851576745/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMzU4MDgyMTQ3NzgxNjk5/?epa=SEARCH_BOX

  

14.04.2019 г. 10,21 ч.

 

Благодаря ти, Вили, това беше при теб! Над 112 милиона преглеждания, понеже хората имат нужда от Бога, а Бог е точно това. Ако някой каже, че Бог е нещо друго, нека си седи при другото и да погрознява...

 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2511755252199630&set=a.480256868682822&type=3&theater

 

 

14.04.2019 г. 09,44 ч.

 

Албена, благодаря ти за това

 

Под наем сме дошли на този свят

Под наем сме дошли на този свят.  И всеки ден си плащаме цената.  Животът се откупва със дела,  с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?  За всеки стойността е най-различна.  Можеш на врага си да простиш – зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш, че е подарен?  Че просто ти е даден за заслуги?  Прахосвайки един единствен ден ти губиш много, страшно много губиш.

Не трупай вещи, трупай простота,  отрупвай се с емоции и радост. И ако ти останат до нощта,  със утрото раздай ги на приятел.

От гроба няма кой да те спаси.  И времето безмилостно изтича.  Не са ти нужни къщи и коли,  а някой който теб да заобича.

За кратко си дошъл на този свят.  Не ти е нужно да градиш палати.  Гради надежда, вяра, доброта.  Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.  От залеза днес по-красиво няма!  Залязвай със достойнство, без вина.  И със усмивка силна и голяма.

 

Живей така,че в сетния ти ден децата ти със гордост да закрачат.  Врагът ти да склони глава,  а небесата силно да заплачат.

 

 

14.04.2019 г. 08,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като работиш за Христа, ще служиш без пари. ТОВА значи проповед! Дето се работи с пари, там НЯМА истинска проповед.”

(1921.05. 25н.Път на мисълта.ПНМ.С1949:13)

 

ТЕМАТА ЗА БЕЗСРЕБЪРНИЦИТЕ е добре известна и в конвенционалните религии, и в други духовни общества, и в живота. Ние имаме да се извиняваме пред приятелите, които са превърнали призванието си в професия – в източник за прехрана и признание. Били сме много крайни и категорични в отхвърлянето на това, разбираме много добре аргументите им, че „парите са енергия”, че „свещеникът заслужава възнаграждението си” – и т.н. Наистина, мъдрецът може да не вземе нищо от бедния, а да „одере” богатия, дори да поиска половината или цялото му богатство, за да излекува него или детето му. Това мъдреците и Учителите го ПРАВЯТ понякога, но ние още не сме такива и искаме да запазим правото си да не вземем никога нито стотинка за духовните неща, които правим, и за каквато и да е друга услуга. Както ние вече не обвиняваме никого, иска ни се и нас да не обвиняват за позицията ни. За съжаление, понякога ни обвиняват и даже ни наказват, понеже правим дъмпинг на продавачите - особено когато знаем и можем нещата по-добре от тях и по този начин ги лишаваме от клиентела. Може да звучи странно, но по тази основна причина са наказали и Исус.

 

 

 

14.04.2019 г. 07,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: когато дойдат най-хубавите неща в живота, тогава човек ще си представи такива образи, които ще го уплашат. Така той изпуска красивите неща.” (1921.05.25н.Път на мисълта.ПНМ.С1949:13)

СЛУЧВАЛО НИ СЕ Е ДЕСЕТКИ ПЪТИ; на някои хора – стотици, на други – цял живот. Казано пак астрологически: Бог по дирекции ни е определил за през целия живот едно благо, или 10 блага, или 100 блага, или 1000. Определил е точно какви да бъдат те и за колко време всяко едно. Обаче „братовчедите” са длъжни да дебнат, за да ни ги отнемат, да си ги „хапнат”. Бог не само им е разрешил това, но и ги награждава, ако успеят. Той не иска дефектна продукция, каквито сме ние въобще или в много случаи в живота си. Той лично не създава дефектна продукция, Той е вложил само искрата Си в нас, но е ортак с ипостаса си Дявола. И с други псевдотворци, които е допуснал да творят заедно с Него, с някаква неведома цел. Значи, нашата направа е комплексна, в немалка част от нас са заложени червеи. Тогава работниците от ада и от други цивилизации използват астрологически прогресиите ни – нашите вкусове, представи, понятия, мотивации и съображения, на нивото на актуалната ни еволюция. Те не са точно наши, но ни е внушено, че са наши. Обикновено те са коренно противоположни на волята Божия за нас, понеже имаме калпава наследственост и лошо възпитание, извратени чувства, потребности и идеали. Който не е съгласен с това, да се погледне в огледалото. Единици са тия, които ще се харесат; милиони и милиарди също, но ще харесат АДСКОТО в себе си, понеже нямат вкус. Ще го харесат и в другите - по същата причина.  Словото казва: с каквато сила и скорост едно Божие благо се спуска за нас, със същата сила и скорост едно същество от ада е длъжно да се изхвърли нагоре, за да ни го грабне. Животът е БИТКА, ние сме борците-актьори на сцената, които трябва да се преборим с врага, който иска да ни вземе благото. Или медузата-плазмодий, която се оставя на интервента; или хиената-чакàл, която чàка животното да се наяде, и ако случайно то ни остави кокал или мърша, и ние да си хапнем...  Животното от ада е интелигентно: то е длъжно да ни представи Божието благо като нещо страшно или опасно, за да ни откаже от него. То прожектира в съзнанието ни криви образи, същевременно ни прожектира други, които са нереални или катастрофални като перспектива, обаче СЪЩЕСТВУВАТ като обективни примамки около нас: хора, предмети, постижения и пр. Като ни уплаши от реалното и ни пусне въдицата с ментѐто, съществото от пъкъла е спокойно: ние ще се хванем, то ще си грабне плячката, а ние ще останем с пръст в устата. Тогава, астрологически, се разразяват транзитите: влиянията на планетите и точките в небесната сфера. Те дирижират нашите действия и последствията от тях.

Затова, именно, е казано, че Царството Божие се превзема С БИТКА, С БОЙ. Бой с духовете в нас и вън от нас, които искат да ни отнемат даденото от Бога.

Един от най-поучителните и весели филми на тази тема е "Шеметна сделка" с Брендън Фрейзър.

ПОСТОЯННО СЕ СЛУЧВА да четем в дадена беседа, която сме цитирали, брилянтно продължение на темата. Даже сме го схванали по интуиция и вече сме го тълкували в една или друга форма, а после виждаме същата логика и разработка от Учителя отпреди един век, но много по съвършена от нашата. Ето как продължава разглежданата днес мисъл от беседата "Път на мисълта":

"Казва се в Писанието: „Едно семе падна на камениста почва, друго — между тръните, трето — на пътя. Четвъртото семе падна на добра почва и даде добри плодове — едно 30, друго 60, трето — 100." Всяко семе пада при такива условия и на такава почва, каквито САМО си създало. Значи, каквото си сял, това ще жънеш. Семето, което паднало на пътя и птиците го изкълвали, показва какво значи да правиш пътища дето не трябва. Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: „Тези тръни изпокъсаха дрехите ми!” — Ти САМ ги създаде. — „Тези камъни изпочукаха краката ми!” — И тях ТИ ги създаде. Всички тръни и камъни ТИ си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръни и камъни и да посееш доброто семе.  Някои идват при мене и ми казват: "Учителю, посей ни нещо!"— Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между тръните или на камениста почва и вие ще се натъкнете на по-голямо зло, отколкото ако не бях сял. Ако божественото семе не падне на добра почва, освен че няма да поникне, но ще даде и лоши резултати. САМИ създадохте тръните да мушкате с тях - САМИ ще ги изкорените! Някой следва божествения път, но ти му казваш: „Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него! Той няма да ти донесе никакво благо!” — Ето, твоят трън се заби в него и го спъна.

 

 

14.04.2019 г. 22,25 ч.

 

РАЗПОЗНАВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ:  НЕ МОЖЕ ДА ИМА КОРОНА БЕЗ СТЪБЛО, НЕ МОЖЕ ДА ИМА СТЪБЛО БЕЗ КОРЕНИ. Има и храстови учения и какви ли още не, обаче стъблото образува характера, а без характер няма божествен свят.

УЧИТЕЛЯТ: „Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: ставаш — ФИЗИЧЕСКИ процес, оживяваш — ДУХОВЕН процес, възкръсваш — БОЖЕСТВЕН процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади божественият. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна и разумна воля — прави действия.” (1921.05.25н.Път на мисълта.ПНМ.С1949:21)

УИЛЯМ ТЕКЕРИ: "Посей постъпка - ще пожънеш навик; посей навик - ще пожънеш характер; посей характер - ще пожънеш съдба". Това е целият Сатурнов цикъл на съществата с централно стъбло, където се гради божественият Аз - Характерът. На територията на Балканите се образува диамантената струна на Аза през гръбнака на Хомо Еректус, около която вече се завърта енергията Вихрун. Кундалини отдавна е вече в историята.

 

15.04.2019 г. 15,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако носът е сплеснат, и чувствата са сплеснати. Същото се отнася и до дробовете. С разширяване на дробовете се разширяват и чувствата. Затова казвам на всички: разширете носа си, разширете и дробовете си! — „Не, аз с молитва ще се разширя...” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:23-24)

ПОЗНАВАМЕ ХОРА СЪС СПЛЕСНАТИ НОСОВЕ, СПЛЕСНАТИ ГЪРДИ И СПЛЕСНАТИ ЧУВСТВА. Ако някога са имали приятелки чувства, сега не могат да проявят благородство и говорят лоши работи зад гърба на другите, при това неверни. Мислят, че молитвите и функционерството могат да заместят социалните добродетели и доброто сърце, но не става.

„Под „дявол“ разбират клеветник, шепотник – ТОВА е неговата специалност. Във всеки човек може да се яви желание като в дявола да наклевети своя ближен. Това е една отровна област, в която не трябва да влизате! Занимавате ли се с дявола, има възможност да се отровите. В тебе може да се яви желание да намериш някаква грешка в ближния си и да го наклеветиш.” (23 декември 1931, „Сила, живот и здраве”)

ОБАЧЕ ОБИДАТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ТАИ нито за бъдещо отъмъщение, нито въобще - даже за секунда. Инак молитвите ни не се премат:

"Така човек не може да се моли добре и молитвата му не се приема. Като те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш отровата навън. Ако задържиш една част от отровата в себе си, това показва, че в астралното ти тяло има някакъв недъг, който ти пречи да простиш."

 

 

15.04.2019 г. 12,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Какво забелязваме между хората? - Те не могат да се търпят, особено като видят здрав, красив човек. Не могат да го търпят, завиждат му.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:23-24)

ТОВА ГО ПРАВЯТ И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИДЕИТЕ НА НЯКОГО, на начина му на живот. Не са виждали с очите си начина му на живот, но вярват в слухове и ги разпространяват. Странното е, че такива не изглеждат външно само като тия на карикатурата, понякога са като статуята до тях. Приказките им обаче ги правят видими астрално и ментално: там се вижда съвсем ясно как ще изглеждат на средна възраст и на старини.

 

 

 

15.04.2019 г. 12,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е ПИЯВИЦА в живота! Като вùдя, че някой само взима, без да дава, аз пращам при него някой дух да го обере. Казвам му: „Иди да обереш този човек!” — „Защо?” — „Торбата му е пълна, не му трябва толкова много…” И БОГ си служи с тия духове-обирачи. Като дойдат при вас, те казват: „Дай това, което носиш в торбата си! Не ти трябва толкова много”. Като ви оберат, вие казвате: „Добре че не ни биха..."  Като седне някой до мене, аз усещам като че ли ме бодат тръни. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие! Когато седне при мене някой безкористен човек, аз изпитвам голяма приятност. Той не иска да вземе нещо, НО ДАВА ОТ СЕБЕ СИ. — Защо някога не можем да се търпим? — Защото всеки иска да обере своя ближен. Това е СМУКАНЕ. Природата не позволява това нещо. В края на краищата, то демагнетизира човека. Това става несъзнателно. За да се избегне обирането, християнството препоръчва безкористието. Човек трябва да прави усилия да се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:22-23)

ОБИРДЖИИТЕ, били те духове или хора, ще ни вземат не само движимите и недвижимите имоти, но и хората, на които държим и които ДЪРЖИМ - държанките. Ще ни вземат и младостта и здравето, ако искаме да движим само собствената си истина, собственото дело.

 

 

15.04.2019 г. 11,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера както за себе си, така и за окръжаващите.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:22)

ДА СЪОБРАЗИМ ТОГАВА кои са от тази Школа и кои - не.

„Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте - Разумната Сила, Вечното Начало, Което държи всичко хубаво; вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не можеш да мислиш нищо друго.” (1.X.1933, „Постижимото”)

„(Четоха се изреченията: „Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост“, „Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост“.) – Как мислите, отде произлиза благостта? – От БОГА. Благостта наистина носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е БЛАГ. – Към кого проявява благостта? – Към съществата, които са излезли от НЕГО. (11 април 1930, „Хармоничен избор”)

- ТОВА Е БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН КЛЮЧ, за да разберем защо Бог не е благ към всички. Неродените от Него не са благи – съответно, Той им отвръща със същото. Бог има и ГРЪБ, а на гърба Му има рефлектор. Каквото повикало, такова се отзовало.

„В света съществува същият закон: когато някой се приближава към вас, той ви е дотолкова приятен, доколкото е благ. И към Бога, когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания.”( 22 септември 1922, „Празникът на труда”)

„Положителните качества - с какво трябва да започне човек: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със Словото на Истината, със Сила Божия“(15.III.1936, „Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод”)

„Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост, в Неговата Истина. В тях се изявява Неговата безгранична благост.”(12 юли 1942, „Трите чаши”)

– СЛЕДОВАТЕЛНО, и съществата, родени от Него, проявяват благостта на всички полета. Любов, която не се изразява благо, не е Любов. Мъдрост, която не се изразява благо, не е Мъдрост; Истина, която не се изразява благо, не е Истина. Има такава беседа: „Истина и благост”. Бог умее и да се гневи, както и родените от Него, но това е само от „рефлектора” - просто ни връщат това, което сами сме произвели.

„Не мислете, че човек лесно се възпитава. Туй търпение, тази благост, която имаме, още не е търпение, още не е благост. Изгубите ли мира си, вие сте говедар.”(24 октомври 1920, „Който има мир”)

„Човек, който вярва в Бога, трябва да има благост. ”(24 февруари 1937, „Не ограничавай Божественото”)

„И тъй, едно от качествата на Великото, на Абсолютното Начало, е благостта.”( 10 март 1926, „Живите закони на добродетелите”)

„На български коя е най-хубавата дума? - По-хубава дума на български от думата „благост“ няма. Според мене, тя е най-съдържателната дума. В много езици тази дума я няма. Думата „благост“ има /особено/ съчетание на елементите, тя е много мощна дума. Като кажеш „благост“, Господ ще те послуша.”(6.XII.1942, „Четирите неща”)

- А КАТО Я ИЗЯВИШ, ще излее над тебе благодат.

„Що е прегрешение? – Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и ДРУГИ възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отворù сърцето и душата си, за да мине Божията благост през тебе и да отиде у ВСИЧКИ хора. Бог иска Неговата благост да мине във ВСИЧКИ души.”(13 юли 1925, „Малкият стрък”)

„В силата трябва винаги да има благост. Благостта носи смирение.” (1 септември 1937, „Не нарушавайте свободата”)

„Единствената силна дума в български език, тя е „благост“, значи сладко нещо. Тя има вече смисъл. Сладко е, значи не може да бъде горчиво. Значи - „благост“, сладко нещо, тя е много силна дума!” (22 октомври 1922, „Окултна музика”)

„Благостта - това е начин, по който Бог щедро дарява всички същества, без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието - в Бога има друго едно качество, че Той иска на онези, падналите ниско същества, да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но и да им помага /директно/ в тяхната немощ. Това е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието.”( 21 април 1937, „Възможности в живота”)

„Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.”(Учителят Говори, „Ученик”)

„Мислù за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мислù! Като влезеш в необятната природа, мислù за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мислù за себе си. ”(1 януари 1933, „Топли чувства и светли мисли”)

„От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание.”( 5 януари 1930, „От сърцето излиза”)

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ДИРЕКЦИИТЕ В АСТРОЛОГИЯТА. Ние не винаги оценяваме благата, които ни е определил БОГ. Ние често ги спираме и си ПЛАЩАМЕ за това, но в един бъдещ миг или живот, когато обръгнем от страдания и се осъзнаем, винаги можем да си ги получим – ТЕ НИ ЧАКАТ! Учителят казва:

„Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгуби неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. МНОГО БЛАГА ИМА СПРЕНИ, но да се изгуби – никога! Следователно, ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил.” (1.X.1933, „Постижимото”)

ЕДИН НЕОБИКНОВЕН ЧОВЕК, когото познавахме още от деца, беше много добър с нас, но ни се разкриваше постепенно и на етапи в течение на много години, докато се наиграем. Той казваше: „Аз умея да чакам”.

 

 

15.04.2019 г. 16,37 ч.

 

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ УЧИТЕЛЯТ: „Нека остане в ума ви поне една мисъл от днешната беседа: БЪДЕТЕ СЛЕПИ И ГЛУХИ ЗА ПОГРЕШКИТЕ И ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА ХОРАТА. Бъдете 75% слепи и глухи, а 25% да виждате.” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:27)

СЪДЪРЖАНИЕ
/