01.03.2019 г. 08,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Някоя мома има стремеж към някой момък. Отде произтича този стремеж? – ХРИСТОС е в този стремеж и Той не лъже никога.”(1921.01.27.Любовта. ТОЖ.СЛО1921:10

 

 

01.03.2019 г. 06,52 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, всяка дисхармония в сърцето ви е дисхармония в любовта ви, и то или в стремежа, или в чувствата, или в силата на вашата любов. Ако дисхармонията е в стремежа ви, ще търсите причината в сърцето си; ако дисхармонията е в чувствата ви, ще търсите причината в душата си; ако дисхармонията е в силата ви, ще търсите причината в ума си. Следователно, дисхармонията на вашето сърце, на вашия живот, ще търсите в тези три области – в сърцето си, в душата си и в ума си. Имайте предвид, че любовта без ум не може да се прояви, тя не е за глупави хора. Глупавите хора никога не са чувствали любов. Всички същества, които са лишени от любов, са лишени и от интелигентност, а всяко същество, което има любов, е интелигентно.”(1921.01.27.Любовта.ТОЖ. СЛО1921:9-10)

 

 

01.03.2019 г. 06,20 ч.

 

ПОЗНАВАМЕ ХОРА, които с години и десетилетия парират трепването на сърцето в себе си – които се опитват да елиминират или контролират БОГА. Те казват: „Защо избирате все такива астрални цитати от беседите, няма ли нещо по-важно?” Бог обаче не търпи война с Истината и психологически терор - непременно ще избие в тях някъде, ще ги деформира, ще спука нещо; ще спука и шансовете в живота им.

 

УЧИТЕЛЯТ „Защо, като се срещнат момък и мома, които имат стремеж един към друг, сърцето им трепва? - Много естествено, ТРЯБВА да трепне! Ако сърцето не трепне, няма живот в него. Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата си? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва, че божественият живот идва и Господ пита: „Ти готова ли си да възприемеш този живот и да го обработиш?” По същия начин Господ пита и момата, и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя мисли за шапки, за рокли, как да си нареди къщата, а за трепването на сърцето нищо не мисли. А трепването е важно, другите неща са второстепенни. Тази наука, за която ви говоря, е реална. Като ме слушате да говоря това, ще ми възразите:–„Е, сега с такива ли работи ще се занимаваме? Има по-важни въпроси от тези...” – Не, по-важни неща няма! Ако умеете да регулирате вашето сърце тъй, както Бог ОТНАЧАЛО го е създал, то ще регулира вашия ум, а умът ви ще даде условия на духа да се прояви. Всичко това е свързано едно с друго. Изпуснете ли най-малкото, ще изпуснете и най-голямото.”(1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:8-9)

 

 

01.03.2019 г. 05,04 ч.

 

ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ РЕШАВА 25 НА СТО ОТ ПРОБЛЕМИТЕ; любовта към ближния – 50 на сто; любовта към всички – 75 на сто; любовта към Бога и Гòспода – 100 на сто. Тя съдържа в себе си всички останали. Ние ги проявяваме последователно по волята Божия и по личен импулс, което е едно и също.

УЧИТЕЛЯТ: "Някой ти казва: „Аз те обичам”. – С какво? Със стремежа ли, с чувството, със силата или с принципа на любовта? -Те са различни положения. Не трябва да лъжем! Той ще ти отговори: „Обичам те със СТРЕМЕЖА на любовта”; или „с ЧУВСТВОТО на любовта”; или „със СИЛАТА на любовта”. Когато у тебе дойде силата на любовта, в ума и мислите ти ще настане яснота. Имаш ли любовта на чувствата, ако си тъжен, веднага ще станеш благ и радостен, ще бъдеш готов за всички жертви. Ако при тебе дойде човек, у когото има СТРЕМЕЖА на любовта, той ще те направи активен. Дъщеря ви, която до онзи ден е била кротка като агне/…/, иска да се прояви и казва: „Аз искам да сляза в материята, да изуча живота”. Казваме: „Не трябва да грешим”. - Нищо, само така ще разберем елементите на любовта. В любовта като стремеж прегрешенията са неизбежни. Ние трябва да имаме в себе си стремежа и силата на любовта. В любовта има две поляризирания: като стремеж и като чувство, които се проявяват на физическия свят; и като сила и като принцип, които принадлежат на божествения свят. Това са две велики проявления на любовта.”

 

(1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:7)

 

 

 

01.03.2019 г. 03,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз не казвам, че целувките са лошо нещо, но във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата. Аз не съм от онези, които казват, че е грешно да се целуват хората. Може да се целувате, но как? – Ще се спрете, ще застанете пред Бога и ще запитате: "Господи, мога ли да изкажа твоята любов?” - Ако Господ ви проговори и каже: „Изкажи любовта ми”, тогава може да се целунете. Но ако отидеш в името на Господа, туриш подписа Му и не дадеш никаква любов, това е престъпление, за което Господ ще те държи отговорен. ТОВА е то кармата, кармичното престъпление с любовта от хората, които си играят с лъжливата любов.”

(1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:6-7)

 

01.03.2019 г. 23,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като се говори за СТРЕМЕЖА на любовта, нея я познават около 500 милиона души; като дойде до ЧУВСТВАТА, тази любов я познават около един милион; а като се дойде до СИЛАТА на любовта, едва ли ще се намерят в света десет хиляди души, които да я познават.”(1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:11)

КОЛАЖЪТ ИЗБОРАЗЯВА 5-те категории хора в света. Най-долу са 1 милиард и половина обитатели на Земята в човешка форма през първата четвърт на 20 век. Използвани са графики от немския художник Фриц Айхенберг (1901-1990 г.). Тези подобия на хора не са родени от Бога, имат увредени физически и етерни тела и само бледи имитации на ум и сърце, но много вредоносни. За безсмъртните тела при тях - разум, душа и дух - въобще не може да става и дума, какво остава за трите още по-високи. Те се занимават само с удоволствия, с уреждане на собствения си живот и живота на близките си и с разваляне на планетата. На второ ниво са 500 милиона дýши със здраво етерно тяло, които са родили относително здрави и нормални деца; на трето – един милион човека с топло сърце и хуманни чувства, обичащи своите истински приятели и братя и способни да се жертват за тях. На трето ниво (пак по илюстрации от Айхенберг) – 10 хиляди дýши със светъл ум и положителна духовна сила, които не се плашат от чистотата, подвига и самотата и могат да дадат и живота си за Истината; в центъра виждаме св.Франциск от Асизи. А на пето ниво е само Един Човек с няколко десетки истински последователи през цялата история на планетата Земя, които са безсмъртни като Него, понеже са слепи за злото и обичат и любят всички, даже и грешните, лошите и различните от тях, и да им служат.

Малко по-подробно:, СТРЕМЕЖЪТ на любовта е достъпен на всички и го реализират всички, които не се съпротивляват на Великата Разумна Природа и провеждат благодатните й токове, за да се изпълнява Първата Заповед на Бога, изказана още в самото начало на Свещеното Писание („Плодете се и множете се!”). Силата на Сътворението е под пряката власт на Бог Отец - Създателя, Който сам зачева и ражда всички монади, човечества и светове с искра Божия. Всички Негови създания, които Му подражават с висок идеал и божествен вкус, понеже са като Него, също зачеват и раждат същества с искра Божия, с монада, т.е., с дух., с атмическо тяло; и едно още по-горно - в божествения свят. Значи, това не е привилегия на цялото земно човечество – по онова време то е било около 2 милиарда хора в човешка форма, а днес клони към 8 милиарда. Това означава, че истинските изразители на любовта като стремеж сред земното човечество през 1921 година са били само ¼ от цялото население на планетата, а колко са днес, само Небето знае.  Тук провеждаме най-общи разсъждения на тази тема, на базата на изнесените данни от Учителя. От Него знаем, че не всички хора са родени от Бога – има много човекоподобни, родени от други бащи и цивилизации. Според една по-късна информация, в последната четвърт на 20 век душите с искра Божия на Земята са били около 50% от цялото човечество, а в един момент след 80-те години са станали повече от половината. Явно става бурна „инвазия” на Божите души на нашата планета – в ДОБРИЯ смисъл на думата. Имаме потвърждение за това в Словото в България до 1944 г., че след 1945 г. ще започне постепенно подобрение на съдбата на човечеството, въпреки продължаващите локални войни, нсправедливости и бедствия; че Белите Братя, които по това време са били 10 милиона на Земята, колкото са били и Черните, в този момент изведнъж са станали повече на брой от черните; че през 1975 г. Бялата ложа ще проведе една важна планетарна акция и ще вземе решителен превес; от тогава ще почнат да се раждат на Земята голямо количество напреднали души, от които - 8000 много талантливи музикални духове; че през 1980 г. властта в Слънчевата ни система ще премине в ръцете на Архангел Михаил, а през 1984 тук ще видим наченките на Новото.  Интересно е съвпадението на числото 500 милиона в горния цитат с честите му споменавания от духовния Учител Беинсà Дунò в България, като брой на християните в онзи момент по света. Дали има нещо общо, трябва да се разбере. А дали това са били истински християни или само оглашени, кръстени, клерикални и външно вярващи, това е също въпрос. Но както и да са станали покръстванията, там, дето те не са били насилствени, а народите са приемали Христа сърдечно и съзнателно, ние знаем, че това има дълбоко езотерично значение: появяват се нови чакри в човека, нови висши тела. Имат огромно значение качествените „мутации” на духовните тела в човека, в зависимост от неговата вяра и вероизповедание. В този смисъл - човекоядецът еволюира, когато стане вярващ езичник, макар и в много богове; езичникът - нека не се обиждат поклонниците на Изтока и на други нехристиянски учения, – когато получи монотеистично старозаветно Посвещение, старозаветният – когато бъде кръстен като християнин; ортодоксалният християнин – когато получи посвещение на Праведник. Това не пречи в рая да има представители на всички вери, но съществуват и божествени обители и НАД рая.  Тези духовни мутации на човека на Земята, наречени „микровъзкресения” и „новораждания”, са съвършено ясни и очевидни за ясновидците от дадено ниво нагоре, за ангелите, за боговете. Ако се разгледат чакрите, меридианите и висшите тела на един езичник - на един мюсюлманин, индуист, будист, даоист или йога, дори и да е най-висшият гуру на изток, ако той не е получил юдейско и християнско кръщение и посвещение, ще се види ясно, че някои нови висши тела и органи в него липсват. Точно по тази причина в България все по-често идват най-високи Посветени от Хималаите и от цял свят, докато зелените души у нас търсят методите навънка. Именно в този смисъл ние говорим за връщане в еволюцията на много приятели, които изпълняват източни практики и търсят езически авторитети и ашрами. Ако те в минали животи са били юдаистки или християнски мъченици и са изградили съответните чакри, меридиани, духовни органи и висши тела по тази причина, а сега ги циментират поради връщане в езическите школи, ние знаем, че са им нужни още стотици години, за да могат да ги разциментират. Един искрен редови юдей, дори и с най-скромни данни и най-нисше образование, както и един кръстен клерикален християнин от най-нисшите слоеве на народа, въпреки че може да е месоядец, грешник и доста плътски човек, има в сърцето си и над главата си светящи знаци, които го отличават. И най-великият и мощен мистик, адепт, маг или гуру на изток НЯМА ТИЯ СИГНАТУРИ, ако не е приел Стария и Новия Завет, не ги практикува и не е получил съответните Посвети.  Сега много съвременни последователи на езическите учения биха възроптали, но те не знаят, че съществува една Христòва вселена, пазена от огнени херувими, която е недостъпна за неполучилите Христови кръщения и посвещения. Тя се нарича „хипервселена”, „живовселена”, „Проявено Битие”; нейните полюси са Милостта и Абсурдът. От своя страна, новозаветните клерикали от типа на католиците и православните нямат достъп до една по-висока и по-вътрешна вселена от техните егрегорни вселени, наречена „Вселена на Праведните”. В нея са влезли най-чистите и предани последователи на един Велик Учител в България преди 1100 години, известни неправилно като „богомили”. Богомилските разновидности от рода на катарите, албигойците, патарените и пр. и на старите и новите лютерани, протестантите, евангелистите и т.н.. са техни наследници – те също възлизат нощем и след смъртта си в споменатата Вселена на Праведниците и при техните апологети. Учителят обаче говори и за Вселена на Ученика, която, на свой ред, е недостъпна за всички останали, включително и за „Праведниците”. Не само висшите тела, чакрите, меридианите и пр. на Ученика са съвършено различни и нови, но в него се появяват и нови ФИЗИЧЕСКИ органи. Днес само Ученикът има данни да преживее новата духовна и космична мутация, чрез която той ще стане обитател на Новата Земя и Новото Небе. Мнозина вече възлизат там - и днес довършват устрояването им. Нашият Учител Христос ни е обещал нови домове на небето, а това са не само почти готовите ни външни домове из вселената, а преди всичко новите ни вечно млади, прозрачни, светящи и пластични тела, в които скоро ще възкръснем. Ще имаме вътрешно дишане и вътрешна енергия, климатично поле. С тях ще сме независими от звездните и планетните условия дори в открития космос, в който ще летим и ще се пренасяме квантово без нужда от некротехника.

 

02.03.2019 г. 21,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Някой казва на другиго: „Аз много те обичам!” - Този твой другар те моли за една услуга, но не се минават и десет минути, откак ти си изявил своята „любов”, и вече отказваш да му услужиш. В такъв случай по-добре не казвай, че обичаш. КАЖЕШ ЛИ, ЧЕ ОБИЧАШ НЯКОГО, ТИ АНГАЖИРАШ БОГА, но не дадеш ли възможност Той ДА СЕ ПРОЯВИ, ти си навличаш карма, вършиш престъпление.” (1921.01.27.Любовта.ТОЖ. СЛО1921:14-15)

ДА СИ ПРЕДСТАВИМ САМО ЗА МИГ, че някой има виртуална връзка на едно място с повече от 250 хиляди души, много от които му казват от дистанция, че го обичат, а на друго място в ефира са му реагирали „с любов” над 10 хиляди. Да си представим, че същият човек има още поне 100 телефонни канала и 20 електронни със стотици и хиляди подобни „сърдечни” „приятелства”. Обаче за 20 години такива излияния са го потърсили и са се срещнали реално с него само 5-6 души. Защо? Какво говори това за психологията на хората? БЛАГОСЛОВЕНИЕ е, ако поне един от всички е изказал същите думи, но не си е навлякъл карма, ангажирайки Бога, без да Му дава реална възможност ДА СЕ ПРОЯВИ. Ние знаем какво значи свещената формула от Учителя: „Христос е Човекът на ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ”.

 

 

 

02.03.2019 г. 20,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Ще ви дам един метод за работа. Имаш един брат, един приятел, запитай се: „Готов ли съм за този свой брат да дам половината от своето богатство? Мога ли да го оставя да разполага с всичко, което имам?” Правете най-напред „маневри” в себе си да се проверявате, и след 5 или 10 години си дайте едно „сражение”. Някои от вас могат още първата година да си дадат едно „сражение”, а някои - след 10 години. И тогава ще опитате любовта като чувство. ПРИ ТЕЗИ ПРОЯВЛЕНИЯ НА ЛЮБОВТА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО БОГ ДАВА; ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ НЕЩА, КОИТО НЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ КАЗВАТ.” (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:14-15)

МНОЗИНА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ИМАТ СЪРЦЕ И ЧУВСТВА, защото си представят любовта като нещо, което ИЗИСКВАТ И ПОЛУЧАВАТ. Да, любовта е и искане, и получаване, но какво сме дàли преди това? А какво да правят ония, които не умеят да искат; или не искат, защото знаят, че ще им бъде отказано? Какво се прави в такива случаи, за да върви животът, да получим благословенията и закрилата на Бога? Видим ли такава скромна душа, може би трябва да си припомним разковничето „Любовта е да се сетиш”. Ето, тук се говори за готовност да подарим ПОЛОВИНАТА си богатство, но въпросът е какво значи „богатство”. Само храни, пари, външни шансове, имоти, къщи и предмети ли? Това е само принципът на „половинъка”, но има и нещо повече: да дадем някому ДА РАЗПОЛАГА СЪС ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМЕ. Не е нужно да му го подаряваме, може да му дадем пълен достъп. Ако душата му иска да сме заедно за известно време и ако това е благословено от Бога – прекрасно; обаче често някой иска да остане сам или да общува с други – тогава любовта ни се изразява с нашето ОТСЪСТВИЕ.  Психическите „маневри” за които говори Учителят, обикновено правим вечер, в третата фаза от упражненията преди заспиване. По 10-15-20 минути правим първо реминисценцията (визуално и оценъчно припомняне на преживяното през деня); след това – релаксацията (пълното психическо и физическо самоотпускане); а накрая – „моделирането”. Моделираме близкото и далечното си бъдеще с мисълта и чувствата си, като пускаме „прожектора” си - „радара към Истината”, т.е. към Бога. Започваме да шарим в небето… „Маневрите” – това са сценките, които визуализираме една след друга, представяйки си последователно различните възможни начини, по които бихме постъпили или може да се постъпи при дадено желание, даден проблем. Даже и абсурдните, невъзможните за нас на нивото на еволюцията ни до този момент. Учителят не случайно определя тези маневри като „бойни действия” – като „сражения”, които Новият Адам и Новата Ева би трябвало да водят със Стария Адам и Старата Ева в нас. Те не са никак леки, понеже последните имат упорити реакции на ОТХВЪРЛЯНЕ НА „АБСУРДНОТО”. Просто прещракват автоматично и ни връщат в стария коловоз. Толкова е трудно да се напипа Истината, оптималния вариант, волята Божия в конкретния случай, че понякога битката за обръщане на стрелката, както е в железниците, може да продължи и 5, 10 години! Много хора не успяват и цял живот, затова сърцебиенията продължават, рухването им е неизбежно. Ако успеем, влакът ни за пръв път ще тръгне по линия, която до този момент за нас е била напълно невидима или табу. Но попаднем ли на „сценката”, която решава въпроса радикално, радарът ни връща лъч директно от БОГА - не е попаднал в пусто или лъжливо пространство. Усещаме огромен вътрешен мир, успокоение, блаженство, радост и щастие – даже до сълзи! Друг път сърцето ни се разтупва както никога, колкото и абсурдна сценка да сме си представили с нашето лично участие и участието на тия хора и обстоятелства, които са най-значими за нас в момента или от години.  Много пъти ние минаваме през дадени пасажи от беседите на Учителя механично или с лъжливото съзнание, че са ни ясни. Но след като се замислим по-дълбоко над метода на психическите маневри и сражения със себе си, които би трябвало да си даваме постоянно; сред като разберем колко трудно е да преодолеем някои закостенели стереотипи в нас и да обърнем към нов коловоз ръждясалите си ЖП-стрелки и колко години са нужни понякога, за да успеем; колко абсурдно може да е разковничето, което ще ни продиктува сондирането на Бога, ние ще разберем по нов начин това, което Учителят казва накрая на цитирания абзац: „ПРИ ТЕЗИ ПРОЯВЛЕНИЯ НА ЛЮБОВТА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО БОГ ДАВА; ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ НЕЩА, КОИТО НЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ КАЗВАТ.”

В БОЖИЯТА МОЛБА „ИСКАЙТЕ” от 1985 г. има един такъв пасаж: „Искайте! Не онова, що молци разяждат и ръжда съсипва, а онуй, което пее в сърцето, което кара душата да скача; онуй, което никога не бихте признали пред съседката си, което дъх ви отнема и накарва страните ви да се зачервяват! Искайте плодородно поле и чист въздух, красиви изгреви и залези, могъщо тупкане на сърцето и лек път в планини, през гори и ливади! Искайте никой да не ви казва що е право и що не е право; никой да не ви наставлява, а само ОТВЪТРЕ да чувате тихия шепот на Истината, кроткия говор на Любовта, буйното извиране на Обичта! Искайте да бъдете винаги верни на себе си, да забравите канони и патрахили, требници и кодекси, усти и погледи, крадци и насилници. Никой не може да ви отнеме извора, който пее! Нека пострадате, нека ви ограбят - какво е било онова, което може да се ограби - любов ли? Какво е било онова, което може да се унищожи - обич ли? По- добре е крадци и мошеници да ви нападат, апаши и лиходéи да ви отнемат "честта" и имането, отколкото имането и "честта" да си останат, пък… вие да си заминете… Искайте най-важното: ДА МОЖЕТЕ ДА СИ ПРИЗНАЕТЕ, ЧЕ ИСКАТЕ! Искайте нещо още по-важно: ДА МОЖЕТЕ ДА ИСКАТЕ! Искайте така, че Любовта сама да дойде да преклони колене пред вас, а не да я изнудвате. Искайте силно и ясно, не се страхувайте, не се срамувайте - онзи, който ще ви отблъсне, не ви заслужава; онзи, пред когото ще се изложите - запазете го за миналото си…”

 


02.03.2019 г. 10,01 ч.

 

НЕИЗКОРЕНИМИТЕ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ НА ЕГОТО…

Познатият ни образ на парвенюто е предаден забележително от Оноре Домие.

Из "КОЙТО ЖИВЕЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО", 9.05.134(1998)г.

„Далече не винаги - напротив, дори по правило – една блестяща изява в миналото или поредица от изяви трябва и в най-последното прераждане да бъде /блестящ/ критерий за нивото на духа. И това е ТАКА, защото, вече знаете, Бог е най-слабото Същество в света и затова – най-силното. В този смисъл, изявата пред хората, която оставя временни или исторически следи и се ознаменува с име, т.е. славата, не произтича от СЪЩИНАТА на Бога. Тя е Неговата ПЕРИФЕРИЯ. Всички известни хора, ангели и божества, които са оставили името си в своите дела и произведения, произлизат или от ПЕРИФЕРИЯТА на Бога, или от центъра на ДЯВОЛА. А онези велики или невелики Посветени, които творят и живеят за слава Божия, а не за собствена прослава, и оставят вечни плодове в Битието, произлизат от ЦЕНТЪРА, а не от ПЕРИФЕРИЯТА на Бога. Най-напредналите посветени знаят този закон и затова маскират дейността си с измислено име, като предварително слагат дебели и непробиваеми изолатори между него и истинското си име. Други работят чрез свои приятели или наемни, подставени лица, които имат толкова дебела кора на астралното и умственото си тяло, че няма опасност да бъдат убити или наранени от вълнàта на възхищението или обратните вълни на завистта и омразата. Невръстните бебета на творческия свят, които човечеството мисли за истински гении, още не знаят този закон и затова – по необходимост или от тщеславие – с лекота приемат закона на славата и създаването на име, като закон на ЦЕНТЪРА на ада.  Учителят, като културен човек и най-добрият познавач на човешкото развитие знае, че до определен момент човешкият дух се формира чрез индивидуализация – чрез борба и защита на това, което той носи на вселената, подписвайки се със светското си име /или идентифициращ го псевдоним/. Това наистина е поемане на лична отговорност за нещата, които си създал или развалил в Битието. До определен момент, звученето на името на един човек или дух в ушите и душите на хората е ПОЛЕЗНО за тях, както и за самия него. Всичко това вие го знаете, и в Словото много ви е говорено по този въпрос. Хора, които още не са изработили скелета на монадата си и нямат и следа от неговото начатие, не само че имат право да се изявяват чрез името си в света, но това и им помага да подържат формата си на монадни мекотели в будическия свят. Ако те не стават център на внимание и възхищение, ако не бомбардират очите и ушите на околните с гласа си, с образа си, със своите оригинални изяви, пораждащи вълната на възхищението или жаждата за обсъждания, спор, противопоставяне, те не могат да поддържат формата си на монадни мекотели в света на душата. Ето защо, ако искаш да еволюираш от божествено чехълче или амеба, от божествен първак в божествено мекотело, ти неизбежно ще пълниш пространството около себе си със своето присъствие, със своята оригиналност, и ще принуждаваш съществата да те гледат и слушат. Така човешките дейци, творци и гении – божествените или небожествени "мекотели" – поддържат своята форма в Битието и играят известна роля за раздвижване на околната среда. Когато обаче в мекотелото се яви импулс ДА НЕ ПЪЛНИ пространството със себе си и своята оригиналност или име, в него се образува началният мюонен атом – онзи вид "дѐрма", от който расте костната система и кожата. В духовен смисъл, това е появата на Аза, на Разумното, Божествено Его на гръбначните същества, които предпочитат да учат, а не да се изявяват (Точно поради това, скелетът на гръбначните може да нараства – б.п.).  В очите на Бога и на елохимите, дори и най-възхитителният гений, родил безспорни и божествени плодове в световната култура, е едно безгръбначно животно, ако си е позволил да се изяви със своето светско име или с псевдоним, с който да го идентифицират. Въз основна на този закон, даже и най-великите мистици, посветени и гении, всички светии, адепти, ангели и божества, които са допуснали да станат известни на Земята, въпреки прекрасното, което са създали, трябва да се върнат на ред поправителни изпити, които те възприемат и се възприемат от обикновените хора като /техни/ "незначителни" прераждания. Напротив, в очите на Бога тези прераждания, в които вие сте се изявявали най-малко и най-много сте УЧИЛИ, са най-значителни за вашата лична еволюция и за появяването на Новото Небе и Новата Земя, които се оформят като кристални.  

Да се самоповдигнеш на квадрат, означава да имаш едно ФИЗИЧЕСКО и едно ДУХОВНО тяло, с които да живееш ЕДНОВРЕМЕННО – и тези две тела да не се борят и да не спорят помежду си. Всички школи и философии, всички учени и недоучени, които ви проповядват да се откъснете от природата заради духа или обратно, нямат нищо общо с Питагоровата теорема и искат да ви върнат в света на разделението – на вътрешното или външно противопоставяне. Техните религии или системи са прости като фасул – с извинение към алохима на фасула… И Аз греша, но се поправям. Те са много по-прости от фасул, защото, за да се родиш като едно бобено зърно, ти трябва да си решил успешно ред уравнения и неравенства с квадрати, кубове, интеграли и диференциали, а не да каканижеш глупости като тези на религиите, неповдигнати на степен, които ви кандърдисват да се сблъсквате и да се предпазвате. И НИЕ ви учим да се предпазвате и сме ви дали цели оградителни формули за това, но когато ти си искал да предпазиш само себе си, а не ближните, които имат по-голяма нужда от това, Бог ще те предпази само веднъж, а после… си го римувай с "...дъжд". Затова и тия, които от сутрин до вечер и после пак до сутринта се предпазват и треперят като зайци да не им влезе някой нечист в аурата, имат най-голяма нужда от очистителния дъжд. Вие не се мъчете да призовавате такива към любов, обмяна и братство, защото те трябва да извървят честно своя тъжен път и да получат урока си. Освен това, те са ви нужни и като нагледно помагало за размисъл - защо са им толкова угрижени и уплашени физиономиите... Може ли Истината да спре у някого бликащата радост и веселие, да подкоси нозете на безстрашието? И друг път ви е казвано: уплашеният за себе си – онзи, които постоянно се огражда и трепери за душевната си или физическа кожичка – е учебно пособие по атеизъм. Той си мисли, че може да има някой по-силен от Бога и Любовта."

 

02.03.2019 г. 07,50 ч.

 

„АКО НЯМАХМЕ МАТЕРИАЛИСТИ, НИКОГА НЕ ЩЯХМЕ ДА ИМАМЕ ИДЕАЛИСТИ.” (С тая разлика, че днес ЖЕНАТА спасява мъжа.)

УЧИТЕЛЯТ: „Бог е Любов". Трябва да започнем ПРАВИЛНО с любовта. Не търсете Бога в небето, но търсете Го тъй, както детето търси майка си, и както цветята – земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След като слезете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у вас ще се яви желание да се поляризирате и да се качите нагоре. Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, „безбожните” хора, както ги наричат, хора, у които има СТРЕМЕЖ. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите – това са клоните. Но ако нямахме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти.”

(1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО 1921:11-12)

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ:

Тук ще повторя или "подесеторя" един такъв незабравим случай на поляната в Москва край станция Орехово, когато след една паневритмия с десетки приятели, известният окултист, мистик и писател Ян Иванич Калтунòв запита Миша Левин защо пък обича чак толкова много Учителя Дънов, какво пък чак толкова е той повече от много други достойни Учители, гурувци и посветени. Миша отговори: "Бях дете, загубих се на пазара и се разплаках, защото се откъснах от майка си. Тълпа - продавачи, сергии, викачи - толкова много стока и хора! Изведнъж виждам Мама и заридавам от щастие: „Мамо, мамо мамичко, намерх те!” - Е, ТОВА е Учителят за мене: това МОЯТА Майка, МОЯТ Татко през всичките векове и времена на Вечността, Който ме е родил. Аз познавам НЕЯ, аз познавам НЕГО - други майки и татковци НЯМАМ"..

В първия момент точно така възприехме ние с моята приятелка от младостта Красимира появата на един подобен необикновения Човек. Ние не бяхме в състояние да направим и крачка през булеварда, където, изглежда, ни очакваше този странен свещеник, защото в такива случаи коленете се разхлабват. Даже и да бяхме в състояние да направим няколко крачки, аз съм сигурен, че щях да падна по средата и щях да имам неприятности с колите и те с мене… Все пак намерихме някакви сили, но да тръгнем под прав ъгъл надясно и да вървим по тротоара откъм нашата страна на булеварда, отдалечавайки се от отсрещния ъгъл, където стоеше Той. Направихме един дълъг "тигел" до следващата пресечка, там вече намерихме духовни сили да пресечем булеварда и, минавайки на отсрещния тротоар, ние вече добихме кураж да тръгнем към Човека, който ни беше потресъл до дъното на душата.

Аз не мога да си представя какво са преживели моите родители, моите близки, приятели и познати от възрастните, когато за пръв път са отишли при Учителя, но мисля, че то е било нещо подобно. Човек, който може да види Баща си и който може да остане прав, да не падне или да не се подпре някъде от премала, от невероятността на Неговата абсолютно божествена и свръхестествена красота и съвършенство и от любов до загуба на съзнание – такъв човек, повярвайте, има още много да страда.

Стигнахме до другия ъгъл, но Човекът вече го нямаше там. Тогава продължихме под прав ъгъл по уличката, от която бяхме дошли от другата страна на булеварда, и сякаш... попаднахме в друг свят. Изведнъж ние видяхме същия Човек, седнал в една кола, много добре си спомням – червен, малък "Москвич" стар модел, на задната седалка. Отпред имаше шофьор. Ние добихме кураж, понеже той беше с гръб, и вече уверено, макар и с изтръпнали тела и души, минахме покрай него, край този "божествен" Москвич... ЕТО, значи, неговата удивителна и милостива стратегия - познавайки ни, виждайки ни, знаейки за делириума ни, той не искаше да бъде с лице към нас, за да не ни смущава – за да можем да ходим, а не да се свлечем от вълнение на улицата... И когато минахме покрай него, естествено беше, че имахме огромно желание да се обърнем и да го погледнем, но нямахме сила за това. Защото в момента, в който минавахме край него, на нас ни се вдървиха вратовете от невъзможност да се обърнат - както влюбеният не може да погледне своята любима. Тогава шофьорът запали колата, тръгна напред – и когато измина 5-6 метра, същият този невероятен Човек се обърна, погледна ни с неизразима любов и ни се усмихна, като ни поздрави с ръка...

По-нататък в спомените си разправям как същият този Непознат и безкрайно познат Човек ми спаси живота още два пъти след това и не се появи повече никога в това ми прераждане. Не беше Учителят, но бе най-удивителният и прекрасен човек след Него измежду всички други от Братството, които познавам. „Почти” Учителят, но имаше някаква малка разлика, при това беше в дрехи на православен свещеник. Когато разказах за тази случка на друг прекрасен човек от тия среди, той ми каза: „Учителят има много напреднали ученици по света, които не се явяват в познатото ни братство, но си вършат ДОБРЕ работата”. Този, комуто разказах за тези три необикновени срещи в живота ми с въпросния свърхчовек, също имаше способността да се явява мигновено във всяка точка на света, когато някоя душа е на ръба. Също като Учителя си, Който е спасил майка ми три пъти от смърт (единия път, всъщност, направо я е възкресил пред очите на много хора, тя отдавна не е дишала).

 

02.03.2019 г. 21,42 ч.

 

БЛАГОДАРЕНИЕ НА МИЛЕНА!

УЧИТЕЛЯТ: "Топлината и чувствата, Любовта, /Бог/ ги е дал на възрастните." (11.VII.1943, "Озарени от Любовта")

"Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има ЕДНА задача в живота си: да събуди чувството на любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. ЕДНО се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст. Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно, светлината на любовта осмисля както физическия свят, така и духовния и умствения. Докато светлината на любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на любовта. Те считат, че любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби! Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял... Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва да гори вечно. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на любовта в него продължава още да гори." (8 януари 1930, "Проява на Любовта")

 

 

02.03.2019 г. 11,28 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ „Знание без любов възгордява, а знанието с любов облагородява. Англичаните казват „горделива плът”, „болезнена плът” - т.е., такава, която не може да се лекува. То се отнася за човек, който много знае, но у когото няма любов." (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО 1921:14)

 

 

 

03.03.2019 г. 21,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз проповядвам любовта във велик смисъл: любов активна, любов на целувки, но със съдържание; любов на чувства - но интензивна, благородна; любов на сила, но да има в тази сила светлина. Където и да влезем, да има любов!” (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:20)

 

 

03.03.2019 г. 19,38 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Човешката мисъл се движи с бързина 3 квадралиона и 600 билиона километра в секунда.С тази бързина ти можеш да бъдеш навсякъде в материалната вселена.”( 22.III.1944, „Новото в живота”)

  

Знаем, че Вселената е епична, обширна и непозната, а Земята – една малка прашинка. Съществуват черни дупки, които са милиарди пъти по-големи от нашето Слънце, което само по себе си е огромно и е едно от стотиците милиарди други звезди само в нашата галактика.

Постоянно ни казват, че космосът е гигантски, а ние самите – не. Често обаче дори не можем да си представим колко мащабна е Вселената, особено когато всичко се измерва в светлинни години. А 1 светлинна година е равна на… 9 461 000 000 000 км.

Не се тревожете обаче, YouTube потребителят morn1415 създаде това невероятно видео, което съпоставя планетите и спътниците им в нашата система (и не само).

Самата презентация е страхотна. Но когато видите как Млечният път се съпоставя с останалите галактики, нещата наистина излизат придобиват извънземни мащаби.

Просто вижте.

 

https://www.obekti.bg/kosmos/tova-neveroyatno-video-pokazva-mashchabite-na-vselenata-po-vzmozhno-nay-dobriya-nachin?fbclid=IwAR0Rsq_J1yHJLybPJLQJspyVrs93DhBRA5TaqXU7XlaiIDdDJtTVDZsp_fM

 

 

 

 

03.03.2019 г. 18,32 ч.

 

ОТНОВО ФУНДАМЕНТАЛНИ ОБЯСНЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ, които ни помагат да разграничаваме проповедниците. Не само проповедниците, но и функционерите.

УЧИТЕЛЯТ: „Когато казваме, че Бог е създал човека по Свой образ, то значи, че го е създал по образа на своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е ПЪРВИЯТ образ на Бога. Тъй че, думите „по образ" значат „по любов". Един красив образ – то е Неговата ЛЮБОВ. Познавате ли Любовта, познавате и Божието лице. Не познавате ли Любовта, Бог за вас е безличен. „По подобие", това значи „по ум". Когато се каже, че човек е направен по образ и подобие Божие, подразбира се, че е направен по Любовта и Мъдростта на Бога. Следователно, ако искаме да приличаме на Бога, трябва да имаме Неговата Любов и Неговата Мъдрост. (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:18)

В СЪЩЕСТВАТА С ДУХ И ДУША е заложена способността да разпознават Бога, когато е дошъл като Човек в даден свят, а също и Неговите деца – съществата с дух и душа. Не само с божествен дух и божествена душа, но и с божествен ум, божествено сърце и божествено лице и тяло. Разбира се, в различните Му деца това са все още ПРОЕКЦИИ от Бога, изявяващи Божественото с различна МОЩ НА ОБРАЗА И ПОДОБИЕТО. Има такъв термин и такъв аргумент във Формулата на Образа и Подобието, тя може и да се изчислява. Всичко това у тях е „по наследство”, обаче в най-младите души, родени от Бога, мощта на образа и подобието Божие е ниска. Въпреки това, има основни пропорции и изрази във лицата и телата на всички от този род, както и в поведението им, по които наследствеността им може са се удостовери категорично. Ако някой още няма усет за формите и изразите на Божественото, той ги разпознава предимно по Резервната Формула - ПО ДЕЛАТА ИМ, ПО ПОВЕДЕНИЕТО. Тя СЪЩО е дадена още преди повече от 2000 години. Родените от други бащи и майки нямат образа на Бога и не са Негово подобие, тъй като са родени от други и затова имат образа и подобието на родителите си. Колкото и да са различни едно от друго децата на Бога, както и родените от други бащи и майки, те имат и ОБЩИ типологични черти, по които родените от БОГА могат да ги различават безпогрешно. Ако не по формата, то по поведението. Обаче и поведението не е много сигурен критерий, понеже при неродените от Бога то е двойствено, а понякога и с повече лица. Родените от Бога също могат да играят роли, ролевият автотренинг и взаимен тренинг им е важен предмет, обаче при тях това не е лош вкус или корист и лъжа. Така че българската народна мъдрост „Ако някой се не дава да го познаете, гледайте го къде ходи” не е метод за всички, тъй като не всички са ясновидци. Делата на егоизма, ниския идеал и порочната плът обикновено се извършват прикрито, понеже авторите им са като микробите, насекомите, животните - мислят, че никой не ги вижда.

 

В резюме, съществата са свободни да се привличат от РАЗЛИЧНИ образи и подобия, изоморфни или изомотивационни на самите тях. Това, именно обяснява защо мнозина не се впечатляват от децата на БОГА в Битието, а се впечатляват от ДРУГИ и вярват на ТЯХ. Даже им ПЛАЩАТ за продуктите им, но не знаят, че си плащат и кармически.

 

 

03.03.2019 г. 16,24 ч.

 

ПОКАЯНИЕ, НОВОРАЖДАНЕ, ПОСВЕЩЕНИЕ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Картината е от съвременния английски живописец Jake Baddeley

УЧИТЕЛЯТ: „Всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на любовта, от неправилното дишане и окисляване в организма. Следователно, всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си. В християнството се казва, че трябва да се покаем. Значи, това се отнася до СТРЕМЕЖА на любовта. След това идва раждане и новораждане. То се отнася до ЧУВСТВАТА на любовта, до душата. Посвещението – до ума. И най-после идва възкресението. То се отнася до силата на духа, сиреч, до ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП.”(1921.01.27. Любовта.ТОЖ.СЛО1921:17-18)

ПОЗНАВАМЕ ХОРА, които не са здрави младолики, но не сме разбирали, че това се дължи на неправилното им разбиране за СТРЕМЕЖА на любовта, извиращ от Великата Разумна Природа. Не сме знаели и това, че човек трябва да се покае, ако не е приемал стремежа на любовта или го е замърсявал с нечисти аури и средства.

Не сме знаели също, че за да се върнат при Бога, ангелите трябва да се влюбят с висок вкус и идеал, но същото важи и за човека. И да е роден физически, такъв човек още не е роден и новороден душевно, ако в него не блика любовта като божествено ЧУВСТВО. Т.е., ако не изпитва приятелски и братски чувства и не е готов да пожертва всичко за приятелите си – да им отдаде и любовта си, и притежанията си, и сцената си, и живота си, ако потрябва.

До днес не сме знаели и това, че ако не развиваме ума си концентрирано, разностранно и правилно, ако не разпознаваме и не изучаваме Словото Божие, няма как умственото и причинното ни тяло да се разцъфтят напълно и да получим Посвещение.

 

Не сме разбирали много добре и какво е ЛЮБОВТА КАТО СИЛА – тоест, какво означават думите на Христа да обикнем Бога и всички същества и неща, създадени от Него, със всичкото си сърце, всичкия си ум, всичката си душа и всичката си сила. Адептите които са постигнали това, не се разсейват по импулси, дейности и идеали, в които се забъркваме ние, по-обикновеите хора, докато гоним илюзиите си. Това се постига едва в Петата Степен на Пентагралния път, когато човек възкръсва и става Дъщеря Божия, Син Божий. Тогава чрез него започват да протичат Белите Действа, неговата лична воля става ненасилствено едно с волята Божия. Познавахме хора и от тази категория, които живееха за Словото, за Бога и за всички, затова умееха да се излъчват от физическото си тяло и да скитат свободно по вселените, да се пренасят даже физически където си поискат; около тях се извършваха чудотворни изцеления, просветления, възнесения, даже и възкресения. Наричат ги още „Спасители”.

 

 

 

 

03.03.2019 г. 15,24.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, като излезете от тук, искам да останете с идеята да разберете любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.”  (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:17) : : Картината е от ЛЕОН ЗЕРНИТСКИ.

НЕКА СИ СЛОЖИМ РЪКАТА НА СЪРЦЕТО И СЕ ПОПИТАМЕ ИСКРЕНО: 1.Имал ли съм висок вкус и идеал да създам дете с човек с искра Божия? Дали е било от ТАКЪВ Човек с искра Божия, който е много по-свързан с Бога от мнозина други? 2.Имал ли съм ИСТИНСКА любов към него така, че тя да не отслабне и да не отпадне абсолютно никога? Или съм я оставил и съм я подменил с небожествени „заместители”? 3.Имам ли ТЪЙ брилянтен и силен копнеж за истинска любов и ТАКАВА мощна воля, щото да се пречиствам и усъвършенствам денонощно, за да бъда по-съвършен не само вътрешно, но и външно? За да имам правото да очаквам да ме харесат и да се приближат до мен определените ми от БОГА? Или, напротив, яденето, негативното мислене, самотията, общуването с несъвършени, скитанията или неподвижността са ме направили непривлекателен? 4.Способен ли съм да обичам Истината, Бога и всички души, създадени от Него, по начин, че да отивам БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО при тези, при които ТОЙ ме праща; да приемам тези, които ми изпраща ТОЙ?

 

 

 

03.03.2019 г. 09,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй: Бог е Любов, а Любовта е връзката на съвършенството.” (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:16)

НИЩО ЛОШО ЗА АНГЕЛИТЕ, НО ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ И ХОРАТА-КОНФЕКЦИЯ СА КУРДИСАНИ С РЕФРЕНА „Така правят всички”.

ОТ СЛОВОТО ЗНАЕМ, че съвършенство (съ-вършенство) в духовния свят е НЕЩО С ВРЪХ, а в божествения – „ВЗАИМНО ВЪРШЕНЕ”. Че посоката към духовното съвършенство е НАГОРЕ, а към божественото съвършенство, както и въобще към божествения свят – НАДОЛУ, по стъпалата на милостта и саможертвата. Дъждът пада НАДОЛУ, спасителят на давещия се се гмурка НАДОЛУ. Има случаи, когато някой се развежда или се разделя с някого за цял живот, защото между тях е възникнало генерално различие в запомнянето, тълкуването и живеенето на една фундаментална мисъл от Учителя. В дадения момент оригиналната книга не им е под ръка, но единият е запомнил: „Любовта е ТЯЛОТО на Птицата, а Мъдростта и Истината са КРИЛАТА й”. Единият не иска да се раздѐлят, но другият е категоричен, понеже бил запомнил: „ИСТИНАТА е тялото на птицата, а Любовта и Мъдростта са крилата й”). Не е въпросът за един цитат, но за ПОВЕДЕНИЕТО, което следва от дадена философия, от даден афект, който е резултат от тази философия; или от философията, породена от даден афект. Този, който е настоявал, че ИСТИНАТА е водеща, третира истината като синоним на грубото поведение и непреклонността на едно его, когато то практикува общуването като еднопосочна улица, като картечен огън от ултиматуми. Например: „Избирай между мене и приятелите си!”. В още по-тежки случаи: „…между мене и "кумира" си”. Другият се опитва да удържи мира, мирното съвместно съществуване в името на двата народа, в името на една детска душа или две, в името на милостта и компромисите, които не искат да се лее кръв. Най-много кръв се лее от капилярите, най-много нерви се късат и умират при лошото общуване, а не при войните и другите външни бедствия. Той изважда друг цитат – заглавието и същността на друга беседа от същия Източник, Когото отсрещният засега твърди, че уважава: „Истина и благост”. Тоест, Истина е само това, което се изразява БЛАГО. Грубостта отсреща обаче избира „истината” не като критерий, а като палач, както казва един философ, и обявява началото на раздялата, началото на войната.  Великият мистик и ясновидец Емануил Сведенборг казва (Христовият Дух чрез него казва), че за всяка ангелска йерархия понятията за Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добро и пр. са строго различни и затова ангелите от различните йерархии не могат да общуват директно един с друг, защото ще експлодират; на съвременен език – ще анихилират. Всички същества в Битието могат да се разбират и да общуват помежду си само чрез БОГА, чрез Търпимостта и Божествения Компромис, т.е. – чрез Любовта. Днес знаем, че планети като Земята има само стотина в космоса или в нашата галактика (трябва да се намери в текстовете кое е точно). Затова Земята и подобните на нея са огромно съкровище – божествено средище, в което могат да се вселяват и раждат като хора същества от всички видове, класове и йерархии в Битието. В другите светове, както е и в ангелските йерархии, има само еднакви същества по убеждение, емоции и даже външен вид: за наша изненада, ангелите от дадена йерархия били с еднакви лица, различават се само по гласовете. Но ако между двама или трима на земята се появи разбирателство и любов, човечествата им тръгват едно към друго в духовните светове, в космоса. И те, като родителите си, ще могат да се прегърнат, да се радват на хармонията и различията си, ДА СЕ РАЗБИРАТ, а не да се апострофират. Ако между двама на Земята възникне спор, неразбиране, студ, обвинение, назидателство, стълкновение, в космоса се образува нещо като „въздушна яма” - и милиони същества по пътя си загиват. Смърт няма, но се налага раждането и израстването им от нулата. Нови страдания и изпитания, трудно припомняне, губене на време.

 

 

03.03.2019 г. 07,17 ч.

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2331394930450421/?epa=SEARCH_BOX

 

 

 

 

03.03.2019 г. 22,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега искам от вас да мислите, да се стремите, да имате горещи сърца, да бъдете герои, да не ви е страх от любовта! Всички да сте пълни с чувства, а да не сте като баби. Искам /самите вие/ да бъдете философи, а не да предъвквате кой какво казал, кой учен как мисли по този или онзи въпрос - и т.н. Бих желал всички да имате сърца, души, умове, КОИТО ДА ДЕЙСТВАТ. Като се срещнем тогава, ще има между нас ПЪЛНА обмяна. ТОВА е новото учение! Всичко старо да се забрави!” (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:20-21)

„БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ИЗОБИЛНИЯ И ПЪЛЕН ЖИВОТ”. Разбрал ли е някой какво значи това?

 

 

 

04.03.2019 г. 22,17 ч.

 

ПРОТИВОПОЛОЖНИ ТВЪРДЕНИЯ В БЕСЕДИТЕ

„Аз не съм от ония, които казват, че трябва да се стремим и да се развиваме само в една посока. Философски казано, всички посоки създават една истинска посока, която е Истината. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото, от гледището на вярата, всички посоки са добри.” (1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:20-21)

„Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. - Защо? - Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.”( 21 октомври 1923, „Ще ви направи свободни”)

ПРИ НЯКОИ УМСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, както и у хора с IQ под 70% по Уилям Щерн (1912г.) се забелязва силно озадачаване при среща с противоречиви мисли за едно и също нещо. Лекуването на такива не е никак лесно, понеже това е въпрос на еволюция или увредена наследственост, даже човек да е с висше образование. Когато става дума за лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно в България (Петър Констатинов Дънов), хората с ниска интелигентност и увреден ум се сблъскват със стотици и хиляди „портиворечия” там, докато в научните енциклопедии и симпозиуми за това учение се изтъква високата диалектичност на неговата философия. Ние работим от десетки години за съставяне на цитатна енциклопедия по тези, антитези и синтези на Словото Му, което е един важен подход. Синтезите по дадена тема са по-редки, но разясняването на всяка теза или антитеза се увенчава с успех първо чрез разглеждане на мисълта в конкретния контекст. За съжаление, умствено изостаналите привърженици на такива учения запомнят и пропагандират само тези или само синтези от него, с което нанасят големи вреди сред наивните, които ги слушат и не изучават такива книги в оригинал, не се консултират с по-културни и интелигентни привърженици.

ЕТО ОТКЪС ОТ НЕЩО НА ТАЗИ ТЕМА, КОЕТО ВЕЧЕ Е БИЛО ПУБЛИКУВАНО ВЪВ ФЕЙСБУКА: „През всички векове Божественото е изтъкано от безброй абсурди и противоположности. Големият американски философ Джордж Сантаяна казва: "На почти всяко мъдро изречение може да се противопостави изречение с точно обратния смисъл, не по-малко мъдро от първото". А един Българин и Небългарин твърди: "Ближният – това е противоположното на вашия живот. Когато намерите противоположното в себе си, тогава в центъра между тези две противоположности ще намерите великия закон на Божественото, на Вечното – то е безсмъртието" (33.02.26н дич ЖИХ97:255). А най-сияйният връх на философията в цялата човешка история е диалектиката на Хегел. Законът за отрицание на отрицанието е един удивителен екстракт на Божественото, който води към вечна младост, здраве, красота, доброта и безсмъртие. Хората с едновалентно мислене и агресивен нагон за апострофиране не могат да проумеят есенцията на този закон: "Твърдението е отрицателно, следователно не е вярно".

 

 

04.03.2019 г. 11,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вярвай само в онзи, който носи любовта като принцип. Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на любовта в себе си, приеми го. Но ако не го носи - може той да бъде учител, свещеник, лекар, - затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън.”

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:20-21)

ЕДИН ПРЕГОВОР С МНОГО ДЪЛГИ ИЗРЕЧЕНИЯ: Любовта като принцип, т.е. любовта по принцип се отличава с любов към БОГА, което ще рече любов към Словото Божие, любов към Делото Божие и към божествения Живот. Боговете, ангелите и хората, които я носят, се разпознават именно по това, както и с изявена, проявена и осъществена любов към всички същества и неща, създадени от БОГА. Следователно, те живеят в Цялото, което се отличава с абсолютна благост, с постоянно самораздаване и раздаване на изобилни божествени блага – както слънцето, както един извор. Именно така се проявяват полюсите на божествената вселена, които са Чистота и Любов. Божественият човек не изпада в неразрешими тревоги и противоречия и не вкарва никого в такива, а когато изпада, ги разрешава достойно, по примера на Учителя си, Който казва за Себе си, че е човекът с най-големите противорчия в света, но ги разрешава. Човекът на любовта се отличава се и с това, че дава на всички пълна, безусловна и абсолютна свобода. И още по нещо, което научаваме от Словото: любовта като принцип, извираща в свръхсъзнанието, винаги започва от любовта като стремеж в тялото, т.е. в подсъзнанието. После се проявява активно в любовта като чувство в сърцето, т.е. в съзнанието, и в любовта като сила в ума – в самосъзнанието. Това ще рече съдействане на Бога-Отца и Великата Разумна във великия им и най-целомъдрен акт на създателството, на любовта като стремеж. Т.е., зачеване и раждане на същества и светове с искра от Бога. Това ще рече изява и проява на топлината на сърцето в любовта като чувство, т.е любовта към приятелите, сестрите и братята ни, с които сме родени заедно като едно космично семейство от Майката Божия и Бога-Отца. За приятелите си ние отдаваме всичко, което ни е дал Бог, включително и живота си душата си, ако потрябва. Ще рече и проява на любовта като сила в самосъзнанието. Това означава ум, светъл като слънцето, който разпознава и проповядва истинското, вечно течащото Слово Божие; означава денонощно подвизаване в пост и молитва, както най-достойните праведници, аскети и светци в цялата история на човечеството. Означава диамантена воля и свръхдисциплина на божествения Воин, кристална чистота на сърцето и на тялото, способно да оцелее и на диви плодове от природата или само с изворна вода, чист въздух или чиста слънчева светлина. Способно и на продължителни пълни постения всяка година, а един ден в бъдеще - и на хранене само със Слово Божие. Означава пълна самодостатъчност и независимост от всичко и всички, страстен порив и способност за велик подвиг в името на Делото Божие, увенчаване на любовта към Цялото дори чрез изтезания и мъченическа смърт, ако потрябва.

И – най-после – ще рече възлизане в любовта като принцип в свръхсъзнанието, която поддържа всички други видове любов и не престава да ги пактикува, но проявява на дело и любовта към различните, чуждите, нечистите, неприятните, нисшите и даже към враговете ни. Означава живо и непрестанно подвижничество за свалянне на Царството Божие на земята, както е горе на небето; основаване, защита и поддържане на божествени комуни, братсва и райски обители в девствени природни условия, осъщесвяване на безкористни, райски, божествени взаимоотношения. И накрая - като върховна цел - пълно възвръщане в рая и райския живот тъй, както ни е създал Бог и както го описват Свещените писания, както живеят всички безсмъртни и вечно млади същества в цялата божествена вселена. Означава и слизане в адовете и всички останали неизкупени светове, за да просвещаваме и спасяваме нещастните си събратя и сестри там. Увенчаване на всички тия свои предани усилия с ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

 

 

 

05.03.2019 г. 12,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак!“ /../ Казаха: „ЧУДАК е той...“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него". (24 декември 1939, "Даром")

Божидар Божилов ми бе обещал да пусне в издателството поредицата "Прекрасни чудаци". Неин кръстник е руският поет и преводач на българска л-ра Лев Озеров: когато дойде в Съюза на писателите, споделих тази идея с него и му казах колко разказа вече съм открил, помолих го да ми каже за още руски "добри ексцентрици" от техните класици и съвременни писатели. За това разпитвах всички гости на Външния отдел на СБП от всички страни, за което си имах и неприятности с един отдел в Софийско градско...Лев Озеров каза: "Ами ние си имаме прекрасна славянска дума за тях - ЧУДАЦИТЕ! И ГЛЕДАЙ ДА НЕ ТИ ОТКРАДНАТ ИДЕЯТА, ЗАЩОТО ИМА МНОГО ХЛЯБ В НЕЯ". С Радой и Пламен Цонев бяхме почнали да правим свое издателство, в което една от главните редакции щеше да бъде Библиотека "Прекрасни чудаци". Щяхме да поканим още приятели: Хайтов, Радичков, Любен Дилов, Добри Жотев, Борис Априлов, Павел Матев, Павел Вежинов, Йордан Милев, Агоп Мелконян и др. С приятели като Николай Бинев, Никола Анастасов, Невена, Боян Папазов и др. щяхме да ги поставим и на сцена и екран и да поканим и Стоянка, понеже и тя е свръхинтелигент със сърце и душа и затова много добре знае кои българи са най-големи любимци на народа ни и на човечеството. Повечето от тия приятели са вече в рая или се преродиха, но Прекрасните Чудаци, които са все още тук, скоро ще направят свое издателство, свой театър и своя независима киностудия - и ще просияят прекрасно образите от библиотека и аудитека "Прекрасни чудаци"!

За пореден път - да прочетем ОТНОВО във Фейсбука знаменитото есе на Йордан Радичков ЗА ПРОСТОТИЯТА:

Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй като той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено даже да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението.

Разбира се, появата на простотията в едно провинциално учреждение не може да даде никакво отражение върху столичния живот. Столичният живот е крайно чувствителен към подобни явления, макар че и в столицата могат да се срещнат простотии – било в трамвая, било на улицата или пък в някоя частна къща. Аз лично съм виждал човек да се вози във файтон, а до него седи простотията – и ТЯ се вози. И в трабант съм я виждал същата простотия, а когато беше времето на велосипедите – и на велосипед. През периода на шушляка и на транзистора тя доста гордо вървеше с човека и също като човек свиреше на транзистор и шумеше с шушляка.

В минута на откровение един мой приятел ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кратко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда, диша равномерно и кротко – досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него, и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също не сънува с него...

Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква; като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с толкова огромна простотия може да му мигне окото? Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели. Познавах едного, простотията му беше дебела като копа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: „Ами как! Като игла в копа сено!”.

Можем да приемем, че човек върви с простотията си; или пък обратното – че простотията върви с човека. Това едва ли ще има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него. Забелязал съм, че някои хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да се скрият където си поискат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се, спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха, говори и ръкомаха, говори и ръкомаха!...

http://toyonus.com/…/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%…

 

 

 

05.03.2019 г. 10,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всеки, който внася радост и веселие, той е УМЕН.” (1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:29)

ЕДИН ОТ НАЙ-МОЩНИТЕ и ефективни ипостаси на Бога е БОГ КАТО КЛОУН. Неговите превъплъщения в гениалните комици са свършили и вършат повече работа за Бога от всички други хуманитаристи във вселената през цялата вечност, вети заедно.

НИКОЛАЙ ЛЕСКОВ: СКОМОРОХЪТ ПАМФАЛОН:  

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.02-Nikolay%20Leskov%20-%20Skomoroha%20Pamfalon.mp3

Намерù си и филма „Пач Адамс” от1998 г. с Робин Уилямс и го гледай, ако вече отдавна не го знаеш наизуст. Героят на филма има за прототип реален лекар със санаториум на огромна площ в Америка, бивш и действащ до и днес професионален клоун, който е излекувал хиляди хора чрез възбуждане на смях, радост и щастие:

Доктор Хънтър Кампбъл „Пач“ Адамс (на английски: Dr. Hunter Campbell "Patch" Adams, M.D.) е американски лекар, социален активист, автор на книги и професионален клоун. Основава института Гезундхайт (Gesundheit! Institute) през 1972 година. Всяка година организира доброволци от цял свят, които пътуват до разни страни, облечени като клоуни и дават надежда и радост на деца-сираци, болни от различни болести или просто обикновени хора. Неговият живот е предмет на филма „Пач Адамс“ с Робин Уилямс в главната роля като Пач Адамс. Живее в Арлингтън, Вирджиния, където се опитва да лансира нов модел на здравеопазване – без спонсориране от осигурителни компании.

ЕТО И ЕДНА ОТ НЕГОВИТЕ ЗАЩИТНИ РЕЧИ:  

http://www.online.rhetoric.bg/…/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D…/

 

 

 

05.03.2019 г. 20,59 ч.

 

В КОЛАЖА СА ПОКАЗАНИ НЯКОИ ОТ ТЕМИТЕ В ТЕКСТА ПО-ДОЛУ, въпреки че на пръв поглед някои изглеждат далечни една от друга: за Боян Мага, Василий Врач и… Ернст Хекел. Последният, освен голям учен, е бил и един превъзходен художник, представил хиляди образци от флората и фауната, които е изследвал. Сборната тема започва с въпрос от една приятелка:

- В беседите на Учителя има ли материал за колобрите и тангрианството?

- УЧИТЕЛЯТ Е ГОВОРИЛ ЗА ВСИЧКО, но в рамките на времето, в което живее през 19 и 20 век, Той използва наличния речников състав и понятиен апарат на българите и човечеството, за да Го разберат. В българското пространство имаме изключителни експерти по тангризма, особено един, когото дълбоко уважаваме. Чува се, че самата Русия търси нова идеология и се готви да внедри именно тангризма като нейна основа – пак да вземе мая от нас. Не само тя, но и целият Евроазийски съюз. Това е похвално, обаче някои древни тангрийски жреци не са се съобразили с орфизма, пак дошъл на наша територия, както и по-късно с Христа, затова са наблъскали символите си от горе до долу само с хищни птици, а на българите и българо-тюрките са внушили, че Бог Тангра иска от тях да завладяват земята с меч да я управляват. Разбира се, всеки символ има първо положително значение, но на хората е трудно да с освободят от негативните им архетипи, което се използва от определени сили да бъдат внедрявани предимно хищници и в гербовете и знамената на народите. Все пак в други народи, учения и религии има изцяло положителни символи като гълъба, еднорога – и т.н.

Ето обаче нещо от Учителя за един древен български жрец (за тия, които още не са го чели). Учителят ни разкрива как го е видял, когато един ден отново е изпаднал в дълбока медитация, за да проверява миналото:

„След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават. Връщам се към миналото и гледам кога са замислени тия неща - и днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам кога са замислени тези събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и на него днес се дължат тези последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим!?...“ - Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота и след 2,000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате, какъв спомен ще ви оставя? – Ще ви завъртя колелото отляво към дясно, тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете.”(22 юни 1919, „Малкият закон”)

ТОВА Е ЕДИН БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН ПРИМЕР ЗА НАС - НЕ САМО ЗА БЪЛГАРИТЕ, но и за всички стремящи се към Истината по цялата планета. Учителят, също както Христос някога, пророкува, че след Него ще се явят мъдреци, които ще говорят нови неща и ще покажат още по-големи чудеса. Обаче и двамата предупреждават, че измежду тях ще има и тъмни адепти, които имат за цел са завлекат много души в ада. Изкушените души, понеже са неопитни, често попадат при такива и забавят еволюцията си с хилядолетия. Обикновено почти няма други начини, освен да изпитаме меда и жилото на периферните учители и тъмните мъдреци, за да добием опит. И така е, понеже е необходим огромен опит през преражданията, за да се научи душата да разпознава Истината и нейните истински представители на Земята и в другите светове. Тогава интелектуалецът и даже геният и светецът, когато вече са изчерпали възможностите на тия си нивà, за пръв път застават пред тясната Врата на Ученичеството и правят своя ЕДИНСТВЕН И ВЕРЕН ИЗБОР. Любопитните и оглашените все още се впечатляват от авторитети, понеже ученията им са ефектни и даже работещи. Обаче Ученикът на БОГА, когато Бог е идвал като Миров Учител на земята, в един прекрасен ден разбира какво Учение и какви методи е дал Той, и се концентрират ИЗЦЯЛО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО върху тях. Оставят за наблюдателно и теоретично изучаване на останалите учения максимум 2 на сто от времето и съзнанието си месечно, НО И ТОГАВА НЕ ПРАКТИКУВАТ ТЕХНИТЕ ДУХОВНИ ТЕХНОЛОГИИ, за да не циментират чакрите си. Те узнават, че в Школата На Мировия Учител има 144 хиляди конкретни предмета, валидни за хиляди години напред, както и упражнения и методи, които няма да загубят силата си, докато самият Той не дойде отново като Човек след 2000 години и не даде нови. Последовател с несъвършено лице и тяло и с липса на смирение попада под углавна кармична отговорност, ако си позволи да измени фундаментална идея или фундаментален метод на такова божествено Учение! Ние имаме право на творчески варианти само по дизайна и украсата на Кораба, и то пак по строги принципи на Бялата Ложа, но нямаме право да чупим мачти и смъкваме платна, да разместваме рейове, да разплитаме кранците отвъд борда и да плетем свои, да заставаме самоволно на мостика или на руля, да бием когато си искаме склянката. Това е недопустимо, ако при всички тия действия и хиляди други на един божествен краб нямаме ПЕРФЕКТНО ЛИЦЕ И ПЕРФЕКТЕН ЧЕРЕП. Нямаме право и една бурмичка да преместим на друго място, понеже и при най малкия опит ще ни изхвърлят зад борда. Заедно с всички, които са ни повярвали.

В СЛЕДВАЩИЯ ПРИМЕР УЧИТЕЛЯТ НЕ КОНКРЕТИЗИРА ОТ ЧИЙ НАРОД Е ВЪПРОСТИЯТ ЖРЕЦ, но за нас поуката важна, понеже трябва да знаем, че има езически жреци и старозаветни, новозаветни и праведни Посветени, които отдавна са в рая и в Агарта и са завършили еволюцията си, както и прдставители на всички религии. Напълно заслужаваме да си изядем тоягата от такъв, когато се перчим с познанията си като последователи или измислячи на някое „по-ново” Учение:

„Съвременните хора често правят грешката, която са направили двама ученици от старо време още. Един от техните християнски учители [ги] изпратил да проповядват. Те срещнали един езически жрец, който отивал да проповядва. Учениците го спрели и го запитали: „Сине дяволски, къде си тръгнал да проповядваш?“ Той взима тоягата си, удря единия от тях и го повалява на земята. След това удря и втория, и него повалява на земята. – „Вие сте дяволски синове.“ След това жрецът срещнал учителя на тия двама ученици. Учителят го поздравил и му казал: „Добър ден, братко.“ – „Какъв брат ме наричаш ти? Преди малко аз наложих твоите ученици както трябва.“ – „Много хубаво си направил, ти си им дал един добър урок.“ (17.I.1937, „Царството небесно”)

Може също да напомним, че легендата за избиването на 52 болярски рода от нашия княз Борис Първи, за да не пречели за приемането на християнството, е ЧИСТА ВИЗАНТИЙСКА МАНИПУЛАЦИЯ на историята ни. Наш видни историци оспорват това и казват, че са били наказани само 52-ма души, но и това подлежи на проверка в Акаша. Инак Покровителят на българите и славяните - елохимът Хелоùл - не би казал тия думи в „Призвание към народа Ми” от 1898 г.: „И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет - и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И, казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави, с вас нàедно, всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя слава и сила, за да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята”.

Въпреки казаното тук за ослепяването на Расате по заповед на баща си Борис като „благоприятна жертва” и „дар избран Господу”, на нас ни се иска и това да не е било вярно – да е било само някакво имитирано или ритуално, назидателно „ослепяване”. Или сравнението с Авраам да е било не само най-общо, но и буквално – както ангел Господен е спрял ръката на бащата в последния миг, преди да се опита да заколи сина си Исаак… Някак си не отива на цар Борис-Михаил - дядото на Княз Бениамин или Боян Мага, едно от въплъщенията на Мировия Учител и създателя на „богомилството” – да бъде хем „най-смирения и чистосърдечен господар в дома славянски”, хем ослепител на сина си; не дай си Боже и убиец на 52-ма боляри или цели 52 рода… Но не е тайна, че Борис е участвал и във войни, така че небесното Му досие не може да е кристално чисто, за да има правото да даде свещена кръв на един божествен Учител. Обаче и Цар Давид и Цар Соломон са избивали масово враговете си и са имали хареми, но това не е попречило от кръвта им да излезе един Исус Христос. Колкото и да ни изумяват тия философски, исторически или легендарни несъответствия, не е наша работа да съдим стратегиите на Провидението. Можем да се утешим само с надеждата акашовите документални филми от миналото да покажат нещо друго; или с обяснението в Словото, че Всемирната ложа има право на действия, недопустими в Бялата ложа.  Но не сме съгласни с думите на сибирската магиня и светица Анастасия или тезата на Владимир Пузаков, че св.св. Кирил и Методий са били предатели на славянскя род, особено след като Учителят Беинса Дуно ги въздига на висотата на наши спасители - пришълци от много далечна вселена. Обаче можем да разберем това по друг начин – в светлината на историческата истина, че всяко свято дело на Великите Божествени Пратеници моментално се изкористява от последователите им и влиза в адска експлоатация. Да, и Христос носи нещо фундаментално ново, което обръща цялата духовна и светска история в съвършено друга посока, но налагането на Учението Му с огън и меч не е волята на Отца Му.  Както и да е било с родовете, дедите и бащите на Великите Посветени, за нас е важно, че те самите са били чисти и че в историята са останали следи в доказателство на това. Да вземем поне само свидетелството на византийската принцеса Анна Комнина, която е била заклет враг на богомилството, въпреки че във вените ù е имало и българска кръв по линия на Мария Българска и Иван Владислав - какво се е случило при изгарянето на Василий Врач на кладата. Въпреки омразата й към ересите, тя е била и обективен писател и не е спестила чудото. Ето откъс от 15-томното й историческо произведение:

„Надвеси се грамаден облак от еретици. Това бе нова ерес, непозната по-рано на църквата, а именно учението на богомилите. Както изглежда, то е съществувало и преди баща ми, но тайно. Славата на богомилите се бе разпрост­ранила вече навсякъде.  Някой си монах, на име Василий умееше най-изкусно да проповядва безбожието на богомилите. Той имаше дванадсет ученици, които наричаше апостоли, а беше увлякъл след себе си и няколко ученички, съвсем извратени жени. Злото се разпространяваше с бързината на огъня, бе проникнало и в най-знатни къщи, страшната напаст бе заразила голямо множество хора и опустоши много души.  Тогава душата на императора не можеше вече да по­нася това и той се зае да разследва тази ерес, която със своите отстъпнически замисли беше насочена против държавата.  Веднага изостави грижите си за Изтока и Запада и насочи вниманието си към духовните въпроси, а именно: да измъкне богомилската ерес като змия от дупката й, като възложи на мнозина да издирят този проклет Василий.  Бяха изловени множество богомили и доведени в двореца. Един от тях, на име Дивлатий, първом не желаеше, но след като бе подложен на изтезания, издаде споменатия Ва­силий и неговите апостоли. Те също бяха заловени и докара­ни в двореца.  Архисатрапът Василий беше човек в монашеско облекло, с изпито лице, без брада, твърде висок на ръст. Импера­торът стана от трона да го посрещне и го покани да седне и да сподели с него дори трапезата, като му каза:  - Почтени отче, аз се удивлявам на твоята добродетел и искам да позная проповядваното от твоя почтеност учение, понеже нашите дела от само себе си са негодни и не водят към никаква добродетел… Отначало Василий се преструваше и не даваше ухо на казаното, но все пак се възгордя от похвалите и най-сетне избълва догмите на ереста си. Тогава императорът захвърли маската си и дръпна завесата зад себе си: там бяха скрити целият синклит, воен­ното съсловие и висшето духовенство, а писарят записваше всичко, което се говореше.  Василий не се и опита да отрича, но веднага пристъпи към защита и заяви, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт и остана непреклонен спрямо увещанията на императора да се отрече от нечестивото си учение.  Всички еретици – и корифеят, и хорът – бяха осъдени на изгаряне. Самодържецът заповяда да запалят на хиподрума голяма клада. Беше изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличаше на планина.  След като кладата бе запалена, голямо множество хора започна да се стича на арената на хиподрума и по стъпалата [този хиподрум побирал 100 000 зрители - б.а.] и всички очакваха това, което щеше да се случи.  На другата страна бе забит кръст – на нечестивеца бе даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мне­нието си, да отиде при кръста, за да бъде след това освобо­ден от огъня. Присъстваше и тълпата от еретици, които гледаха вожда си Василий. А той гледаше с пренебрежение и докато бе далеч от кладата, се надсмиваше и викаше, че ангели ще го грабнат от огъня.  Но когато усети огъня и видя издигащите се пламъци, трещящи като гръмотевици, изхвърлящи огнени езици, висо­ки колкото гранитния обелиск, стърчащ в центъра на хиподрума, тогава този смелчага се смути. Започна да извръща очи, да пляска с ръце и да се удря по бедрата.  При все това и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха.  И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и хора­та да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките.  Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се почувства никаква миризма, нито димът се промени, появи се само една бяла ивица посред пламъка… Аз, най-уважаваната от багрянородните и първа от децата на Алексий – Анна, имах желание да изложа тук цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, а пък и това, което се носи от уста на уста, по-добре е да се премълчава…” ИНТЕРЕСНО КОЛКО ВЕРСИИ МОЖЕ ДА ИМА това свидетелство на Анна Комнина, след като в един академичен сборник тази бяла ивица през богомила-светец бе описана, пак от нейно име, като ХОРИЗОНТАЛНА, и че в мига на явяването й ТЯЛОТО НА ВАСИЛИЙ ВРАЧ БИЛО ИЗЧЕЗНАЛО МОМЕНТАЛНО…

Тук казахме, че Учителят неслучайно е използвал думите и термините, употребявани в тогавашната епоха. НО КОЛКО Е БИЛ НАЧЕТЕН Той или колко дълбока връзка има между думата и семантиката й личи, например, от корена „еко”, който Той употребява и разяснява през 1922 г. Като основа на съвременната екология, значението е едно и също, въпреки че терминът е даден още от Ернст Хекел (1834-1919)г.

УЧИТЕЛЯТ: „Еко“ е корен - значи отглас на едно движение, което става. ХВЪРЛЯШ, НО ТУЙ ХВЪРЛЯНЕ ИМА ОТРАЖЕНИЕ. И тъй, всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в божествения свят” (19 ноември 1922, „Музика и пеене – средство за тониране”)

 

 

 

06.03.2019 г. 20,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50% верни. И ТАМ ще влезе Вярата! Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверят на опит, и нищо да се не взима на доверие.”

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:34)

 

ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, но днес много млади хора – и не само млади – приемат безрезервно западни и източни учения и даже някои съмнителни наши, подлагат се на идеите и практиките им, правят упражненията им, използват безкритично методите им, а мнозина даже плащат за това скъпо и прескъпо. И евтино да е, и безплатно да е, плащането е неизбежно в кармичен вид – С ПОСЛЕДСТВИЯТА. Някои, които не случайно са се родили в еволюционно по-напреднал народ и са били в такива народи в скорошните си прераждания, по този начин са изградили нови чакри и центрове във висшите си тела. Днес наричаме новите чакри Олтари, Престоли и Двери. Някои са ги добили още преди 2000 години по арените и кръстовете, после са горели по кладите, в резултат на което са придобили новозаветни и „праведнишки” чакри, а има и такива с още по-висши чакри и тела на УЧЕНИЦИ. Но сега, като се върнат в еволюцията си със стотици и хиляди години назад, като попаднат в езически или луциферически школи, тия техни тела и чакри се циментират и се „размразяват” предишните в тях, които са били станали отдавна рудиментарни. Някои дори минават курсове и школи за преподаватели на тия стари техники, макар и облечени в нови дрехи и нова терминология. Тогава кармичната отговорност е още по-голяма. Ученикът, независимо от земната му националност и раса, особено този, в когото се е активирала сферо-спиралната славянска чакра на мястото на Манипура, ако започне да практикува йога и повярва във вида и разположението на езическите чакри и даже започне да си представя, че те при нас са именно такива и именно на тия места, където ги рисуват или им ги внушават при медитациите, такъв човек се хвърля надолу с главата в еволюцията си. Особено ако прави асаните надолу с главата и пранаямите с издъхнат въздух. Има отделни души със зелена еволюция, за които старите лодки и корабчета са спасителни и затова някои от източните и западните школи за тях може да са полезни. Тях не бива да отклоняваме от избора и практиките им. Обаче останалите, когато си отидат от този свят, прекарват стотици години в анабиоза и анапсихоза в преддверието на чистилището, след като са пребивавали дълго в егрегорните светове при егрегорните си лектори и учители. Колкото и убедено и яростно да се съпротивляват срещу тази истина водещите от такива учения и школи, защото това им е станало кредото, призванието и даже професията за цял живот, няма начин и те да не попаднат в тия мъртви зони, когато си отидат. Те даже нощем, докато са още тука, на земята, когато заспят, отиват горе именно в тия егрегорни области, поради което са престанали да еволюират. Затова, именно, е необходимо да бъдем наясно с науката „пентаграмика”, за да се види какво става с бившите езически органи и чакри в тялото ни, когато се осъзнаем кое е последното Учение, което Бог е проповядвал на Земята или в даден свят - когато е слизал като Господ, като Миров Учител. Това осъзнаване се нарича „самоопределение”, илюстрирано от „Тясната Врата” и от духовната планина Арарат. Когато оглашеният се самоопредели към „Правата Вяра” – но ИСТИНСКАТА Права Вяра, понеже иначе всички претендират, че именно тяхната вяра е „правата”, - той се съсредоточава 100% САМО В НЕЯ. Именно тогава за пръв път в еволюцията си той става УЧЕНИК. Това съсредоточение и тази вярност към ЕДНО истинско Учение е естеството на Първото Посвещение на Вярата – ТОТАЛНА отдаденост. Човек става истински Праведник и се качва на първата степен на Ученичеството, от главата му се появява Първият Лъч на Спасението, който има светлосин цвят. Именно затова символът на Първото Пентагрално Посвещение на Спасението е планината Арарат, понеже там бил заседнал накрая Ноевият Ковчег. Според една легенда, от едно място на север от град Варна бил дошъл гълъбът, който е донесъл вейка на Ной след стихването на потопа. Ако говорим за България, етерната Църква на Новото Учение, невидима за обикновеното зрение, се намира в околностите на Етрополе, затова там ходим на свещенослужения и за освещаване на първопосвещенците. Обаче по-малки „църкви” с това предназначение има навсякъде около всеки хълм или планина по света, резонансни с Етрополе и Арарат, където се активира Първият лъч. Ясновидците с Христòва монада или с монада от още по-новите Въплъщения на Духа на земята виждат този лъч, излизащ от главите на Пророците. Първопосвещенците наистина стават Праведници и Пророци, понеже в тях се е извършила особена духовна алхимия поради Словото Божие от последното идване на Духа, което те са започнали да изучават интензивно, както и от молитвите, песните, режимите, постенията и другите духовни практики и подвизавания на това ниво. Понеже вече е овладял Скиптъра в Петата степен на обикновения човек, тази на светеца, кандидатът за Ученик на „Арарат” при всички случаи има аскетичен вид - дебел човек там няма. Едва по-горе – като Апостол, Мъдрец, Мистик или Маг - той отново ще се позаглади, обаче със съвършена осанка. Да сме наясно: кандидатът за Първия Лъч вече в много животи е бил функционер, мъченик, знаещ, гений и светец. Това са степени на обикновения човек, сега му предстои да стане УЧЕНИК. В миналото, Първо Пентагрално Посвещение се е заверявало с изтезания и мъченическа смърт; днес това не е необходимо, освен в редки случаи. Сегашното „мъченичество” е задължителната самота и тишина в определени периоди, строга дисциплина, концентрация и самоопределение в изучаването на Словото и духовните му практики. Нужно е неумолимо и непреклонно бдене да не се отклоним по развявания, философии и учения от инволюционен характер. Особено ако някому е минала мисълта да изпадне дотам, че да превърне вярата си, науката си или уменията си в източник за препитание, в професия. Никога никъде не може да се срещне Праведник със син лъч от главата към глъбините на космоса, който да не е Безсребърник. Как оцелява материално – това е нещо много просто и велико - пред очите си имаме живи примери. Наистина, съществуват изключително способни, начетени и достойни специалисти и духовни хора в света, на които не им е неудобно да опредѐлят тàкси за услугите си. Сам Учителят ни съветва да им плащаме добре, ако няма по-добър от тях, и даже четворно да им плащаме, ако не са скъпчии и не са се пазарили. Обаче Посветените твърдят, че такъв никога не може да се срещне нощем из небесата и в Школата. За тях, ако са духовни, Върховният Авторитет е само митологична или историческа личност или трансцендентално понятие, поради което Го считат за отсъстващ. Затова си представят, че могат да експлоатират Учението Му както намерят за добре. Ако не търсят материална компенсация, т.е. имоти и клиенти, търсят и постигат ЕНЕРГИЙНО ползване на феновете си, търсят сцена за тщеславието си или разиграване на Властническата Драма. Ученикът няма нищо общо със всичко това, защото любовта му към Вечно Присъстващия и към Истината е безгранична, концентрацията – тотална, а съвестта му – по-прозрачна и чиста и от най-чистия извор във вселената.

 

 

 

 

03.07.2019 г. 19,12 ч.

 

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА ВЪЛШЕБНА ПЛАНИНА. Съвсем наскоро в една вълшебна планина се случило още едно чудо. Пред една куполна къща изневиделица се събрали в една точка четирима приятели от Вечността, идвайки едновременно без уговорка и с еднаква скорост от 4 различни страни. Те веднага се захванали за една обща работа, която ги чакала точно на това място отпреди няколко секунди. В същата точка и в същия миг там се озовало и едно вълшебно куче, в което имало вселена човешка душа. Какъв знак може да бъде това?

УЧИТЕЛЯТ:

„Ако имаш ЧЕТИРИМА души приятели да те обичат /истински/, ти няма да умреш! Сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са загубили вяра в хората.” (1932.12.18н Живият хляб ЖИХ97:25 )

„ЧЕТИРИМА души трябва да бъдат в съгласие.” (5 май 1940, „Най-малката погрешка и най-малкото добро”)

„Учителят има ЧЕТИРИМА ученици в света, които обича. И ако тия ЧЕТИРИМА ученици ви препоръчат На него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако светлината ви препоръча, ако ви препоръчат мирът и радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици - и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. ”(4 юни 1939 г., „Ученикът”)

КОМЕНТАР: ПО СЪЩИЯ НАЧИН ЕДНА БЪЛГАРСКА ПРИНЦЕСА, след като си заминала в другия свят и отишла направо в рая, в скоро време слязла с духа си на земята и се явила на една добра вълшебница. Казала й: „Сестра, можете ли да ме препоръчате на Учителя?” Вълшебницата, въпреки че била много мъдра и вълшебна, за миг забравила мъдростта си и затова попитала принцесата: „Сестра, защо ви е да слизате на земята и да питате някакъв си обикновен човек, след като сте в рая и там трябва да имате много лесен и пряк достъп до Учителя?” Принцесата отговорила: „На Учителя можем да бъдем препоръчани САМО ОТ УЧЕНИК.”

„Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта! Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действа чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат ЧЕТИРИМА. Тия ЧЕТИРИМА ще имат други ЧЕТИРИМА - ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности.”( 21 май 1939, „Който знае и който не знае”)

„Един човек не може да оправи света. И когато казва някой: „Аз ще оправя света!“, той не разбира закона. Трябва всякога двама, ЧЕТИРИМА, шестима, осмина - и т.н. Двойки, само двойки трябват! ДВОЙКИТЕ са законите на съграждането.” (1 април 1917, „Виделината”)

„Ако двама души могат да се любят и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, тия двама могат да бъдат щастливи. Ако тези двамата могат да любят други двама, в душите на които да няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези ЧЕТИРИМА души могат да бъдат щастливи.” (30 април 1922, „Ще се стопи”)

„КОЙ ВИ НАКАРА ДА СЕ ПРИБЛИЖАВАТЕ? - Ако вие двамата се запознаете с още други двама, вие сте в един свят на плоскостта. Какво показва кое ви привлича? После се запознавате с други ЧЕТИРИМА, ставате осем точки, значи триизмерно пространство сте. Сега кое ни привлича да се запознаем, тези осем души. Да се запознаете двамата ви привлича едноизмерният свят. Да се запознаете ЧЕТИРИМАТА души – двуизмерният свят. За да се запознаете осем души, причината е триизмерният свят.” (13 декември 1940 , „Математически отношения”)

КОМЕНТАР: EДВА ДНЕС, като сравняваме числата, виждаме каква е логиката на тия 8 денонощия преди съвпада на Слънцето с Уран, във всяко от които би трябвало всеки участник да е с РАЗЛИЧЕН ВТОРИ ПИЛОТ в пътуванията към Сириус. Тази година полетите, възнесенията и телепортациите започват от 15 април слуд палунощ и трябва да приключат след полунощ на 23 число, но друг път често са продължавли и до един месец след съвпада на Слънцето с Уран. Малиновият сок не е достатъчно условие - трябват ВТОРИ ПИЛОТИ, а досега в България не е имало заявки за участие през последния четвърт век. Все пак, има някакви резултати и със самотни пилоти. Доскоро това се е съчетавало с полети до звездата Ахернар чрез ядене на грозде и с други средства, а също и с полети до звездата Прис чрез сок от клюква (Oxycóccus). Той е най-точното гориво откъм руските територии и при руските етноси още от 1984 г. За упражнението в България се снабдяваме със замразена клюква от руските магазини и имаме резултати, но нямахме достатъчно опит с опасностите от нея за страдащите от язви, гастрити и чернодробни заболявания и за зъбния емайл. За България и други страни може да е по-подходяща и достъпна червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea), която не съвпада с клюквата, но не е изключено да даде СПЕЦИФИЧЕН вход към Сириус.

„Вие сте тези петима братя и аз ви проповядвам: слушайте, братя, приемете Любовта!” (22 април, 1923, „Петимата братя”)

„Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирима ще могатъ. Туй, което четирима не могатъ, петима, 100-ина, 1,000, 10,000, 100,000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ! Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, ВСИЧКО могатъ да направятъ! Питамъ тогава: какво трѣбва да чакаме ние?” (22 февруари, 1925, „И пишеше на земята”)

КОМЕНТАР: ПОДОБНИ СЪБИРАНИЯ НА ДВАМА ИЛИ ТРИМА В НЕЧИЕ ИМЕ В ЕДИН МИГ И В ЕДНА ТОЧКА, без да са се уговаряли предварително, а понякога и на повече любими души от Вечността, са се случвали неведнъж и се случват често и до днес. Те се срещат по този начин не само по вълшебните планини, но и във всяка точка на света и във вселената. Това, което преживяват, не може да си го представи даже и „1001 нощ”, въпреки че тя знае колко важни са нощите и колко те трябва да бъдат приказни, за да бъдат сияйни дните ни и за да няма опасност да хвърчат кармично глави…

 

 

03.07.2019 г. 13,32 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако момата срещне човек от физическия свят, който й съответства, нека го вземе; но ако не срещне такъв, по-добре е да си живее сама. Умът е първият възлюбен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюбен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърцето на момъка ще намери своята възлюбена от вънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба на физическия свят.”

(1921.03 .06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:38)

 

 

 

07.03.2019 г. 08,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някой писател ще пише някоя статия. Започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно. Става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише… Статията е готова… Критиката започва да говори: „Еди-кой си написал отлична статия”. — Написал… дим!... Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия как да се поправи обществото…”

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:35)

FRANCIS CANNON МНОГО ДОБРЕ ПРЕДСТАВЯ какво виждат ясновидците, когато някой пуши – какви демони изкарва от ада. Преди време тук бе публикуван документален клип за едно устройство с памук в стъкленица, в която се вижда как той почернява жестоко и се скапва за секунди, когато там се вкарва дим от цигара – такова нещо представляват и белите дробове на пушача. А в училище пък сме провеждали нагледно пред учениците и урока за това какво става с яйцето, когато се полее с алкохол – пресича се и белтъкът побелява като при сварено яйце. Повечето хора пропушват и опитват алкохол още като деца, като млади, ПОНЕЖЕ В ТЯХ РАБОТИ МАЙМУНСКИЯТ ИНСТИНКТ НА ПОДРАЖАНИЕТО. Обаче не само пушачът, а и всяка лоша мисъл и дума, всяко негативно чувство, грам алкохол или месо вкъщи, даже и да е само за домашните любимци, правят сонди към ада, откъдето изскачат дяволи, елементали и какви ли не още отвратителни и опасни чудовища. После се чудим защо не ни върви в живота, защо все някой и нещо ни спъва и не ни се изпълняват желанията – тия „приятели” имат грижата за това. Тези трепанации на земната кора и в мозъка ни наистина пускат „духа от бутилката”. А че има адски живот под нас, доказва и онзи случай с руските сондьори, когато от дълбоката сонда излетял един тъмен дух и започнал да псува, а микрофонът долу записал гласове на много хора, които плачат, крещят и вият от болка:

https://edin.bg/w-15288-4-%D0%9E%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1…

http://rns.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%…/

В горния сайт звуците са блокирани, но ето три сайта, в които се чуват:

http://vbox7.com/play:1478ee2bc5
http://www.youtube.com/watch?v=nyXtHeHNldE
http://www.youtube.com/watch?v=lzMpRS_3Y30

УЧИТЕЛЯТ ЗА КОНСЕРВИТЕ 2 „В божествения свят е забранено да се ядат консерви. Там няма никакви консерви.” (1921.03.06нВярата.ТОЖ.СЛО1921:30)

Не всеки знае, че когато месото и рибата са затворени в консерви, нищо не пречи на духовете им пак да викат за отмъщение. Каквото и да си мислим, те са наши братя и сестри, а ние ги убиваме; нещо още по-лошо – като ги ядем, ставаме съучастници на убиеца – на рибаря и касапина. На практика ние, докато сме месоядни, фактически сме ЧОВЕКОЯДЦИ, защото и най-близките ни, като си заминат, се въплъщават за известно време в животните, които ядем. За какво са допуснати адът, войните, престъпленията, болестите и другите бедствия? Така че, когато някой Каин убие някой Авел, кармата му не е по-тежка от кармата на ловеца, коляча и месоядеца. Тогава Господ ще му каже: „Кръвта на брат ти вика за отмъщение!“.

 

 

 

03.07.2019 г. 03,50 ч.

 

Това е много ценно!

ЕТО И НЯКОИ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МЕДА:

„Онези, които са „месоядци”, те употребяват старите български методи на пчеларите, когато, за да вземат меда от един кошер, те убиват с вода всичките пчели, и после им вземат меда. Туй е „месоядство”. Модерните пчелари станали „вегетарианци”, старите бяха „месоядци” - с вода избиваха всичките пчели, турят ги в земята, вземат им всичкия мед. Модерните пчелари ги прогонват с пушек, сплашват ги, не убиват пчелите. Доста голям прогрес има в пчеларството!”( 23 февруари 1940 , „Разумни основи”)

„Изпейте „Сладко, медено“ и „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно, и двете песни може да се пеят заедно.”( 19 ноември 1922 , „Музика и пеене – средство за тониране”)

„Ако наблюдавате живота на пчелите в кошерите, ще видите, че там работата е точно разпределена. Царицата снася яйца, работничките непрекъснато ходят да събират мед и се връщат. Търтеите пък свирят, и те вършат своята работа. Те са свирци. Когато настанат гладни години, работничките избиват търтеите, като казват: „Много търтеи не ни трябват; обаче, като забогатеят, като настанат плодородни години, те създават повече търтеи и не ги убиват“. Хората наричат свирците на кошерите търтеи, но аз ги наричам „красивите свирци на пчелния кошер“. Докато свирците в кошерите свирят и вие можете да вадите мед. Започнат ли пчелите да избиват търтеите и за тях е лошо, но и за хората не е добре. Вие трябва да желаете да има свирци в кошерите, защото и мед ще има; щом почват да избиват свирците, и за кошера, и за хората не е добре – мед няма да има.  Следователно, докато съществуват красиви хора в света и мед ще има; щом красивите хора почнат да изчезват и медът ще почне да се намалява. Защо? Настават критични години в живота. Докато има силни хора в света и свобода ще има. Щом започне да се губи силата на хората, робството идва. Докато съществува разумност в света, щастието идва между хората. Когато разумността почне да се намалява, да изчезва, тогава идват всички нещастия.”( 3 септември,1933 , „Едно звено”)

„На всинца ви мога да дам по нещо. Сега като се свърши класа, всинца може да опитате това гърне. (с мед) /…/Сега Станке, я донеси лъжички да си вземат всички от меда! /…/ /Учителят е с цигулката, но гледа как всички си вземат от меда по една лъжичка /– Взимайте си по повече.”( 6 март 1931 , „Ханизе”)

„Докато вашите мисли, чувства и желания имат мед в себе си, „пчелите” всякога ще ви търсят. Щом се свърши медът, „пчелите” престават да ви търсят. Ония мисли и чувства, които носят мед в себе си, наричаме вечни, постоянни. Ония, които не носят мед, наричаме временни, преходни.”( 14 ноември 1930, „Разумни промени”)

„Сега тази вечер ще пеем „Сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но в самото изречение има музика. Ще забележите окултната страна на упражнението. (Учителят пее „Сладко медено“.) Като мислиш за него, веднага ще се подсладиш. Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трябва малко светлина: „От слънцето пратено“ – веднага тази светлина прониква. „От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък.„Сладко медено, от слънцето изпратено, от пчелите донесено. /…/ Сега, тъй изпято, упражнението ви прави едно приятно впечатление. Така е и в чувствата. Когато един човек си изразява чувствата, някой път и те са медени, приятни са - значи ти ще пееш по същия начин. Обаче щом нарушиш хармонията, дойде киселото, горчивото - тогава другояче ще пееш…/…/ Сладко медено“, туй са правилно тонирани, ритмично тонирани думи.”( 29 октомври 1922, „Влиянието на електричеството”)

„Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него. Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна. Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.”(13 юни 1943 , „Сила и слабост”)

„Ще сложиш ръката си на устата, и от нея ще потече мед, с който ще си пробиеш път навсякъде. Устата прави живота сладък или горчив. Зад челото се крие мисълта, зад носа се крие Любовта, а зад устата – Истината. Ако слушаш челото какво мисли, нищо няма да постигнеш. Много мисли вълнуват човека, но той може да реализира само една част от тях. Ако слушаш устата, ВСИЧКО може да постигнеш – сладко и медено говори тя!”( 9 декември 1932, „Музикален път”)

ТОВА БЯХА САМО УТВЪРДИТЕЛНИ, ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ от Учителя за „сладкото и меденото”. В случая тук не се включват и антитези на тази тема - предупрежденията в беседите за опасностите от „сладкото и меденото”, когато някой ни говори или действа така с користна цел. Не се включват и много изказвания за пчелите, понеже това е обемна и обширна тема.

 

 

 

07.03.2019 г. 20,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Днес всеки момък търси мома - и обратно. Намѐри мома, започва да й чете какво е написал. Тя се възхищава, той казва: „Аа, гений съм аз!...” А когато момата изказва своите въжделени чувства, той ù казва: „Колко си наивна...” - Каже ли ù така, да стои далеч от него!” (1921.03.06. Вярата.ТОЖ.СЛО1921:39)

ГОРДЕЛИВИЯТ може да не е тщеславен; тщеславният може да не е горделив. Обаче когато се съберат в една личност, която е и агресивна, става бурна химическа реакция между трите смрада, вонята на такъв се усилва по експоненция и става смъртоносна. Няма начин да не иска да го слушаш с отворена уста с денонощия; няма начин да не те унижи и апострофира без никакво изключение, да не ти наложи волята си, да не те направи виновен, да не ти даде акъл.

 

 

 

 

08.03.2019 г. 16,30 ч.

 

Репоствам пак по случай 8 март една мисъл от Учителя Петър Дънов и една много важна статия от Христо Малинов. Тези уникални разкрития и откровения на нашия сънародник преди повече от четвърт век, много по-късно се потвърждават от тезата на писателката ни Беа Нади, че единствено и само истинската любов между мъжете и жените НА ВСИЧКИ ПОЛЕТА е в състояние да спаси планетата ни от гибел. Ето откъс от романа й "Предупреждението" (2006 г.): "Страшна сила се надигаше от дълбините. Земята сякаш все още вреше на слаб огън, но огромни количества газ се събираха под кората и. Те притискаха скален пласт, дебел неколкостотин метра. Докога ли планината щеше да удържа под себе си бушуващата стихия? Леки трептения се разпростираха по цялата земна кора. Сеизмолозите ги регистрираха навсякъде. Разбираха, че нещо предстои, и гадаеха кога ли ще връхлети поредното нещастие. Но те изобщо не подозираха за мащаба на идващата катастрофа.Само няколко души на Земята знаеха какво ще се случи и се готвеха усилено за предстоящото събитие, в което те щяха да изиграят важна роля. Защото от тяхното умение и сила зависеше обхватът на разрушенията - и колко хора щяха да загинат."

 

 

12.12.2016 г. 14,33 ч.

ЕДИНСТВЕНО ВИЕ! 1917.05.27н пре ЖАН2004:174 „Сега ВИЕ, жени, ДАЙТЕ миръ на мѫжетѣ! САМО ВИЕ можете да имъ дадете импулсъ да мислятъ - създайте за тѣхъ идеали!”

КОЙТО КАЗВА, че светът може да се спаси без генералното участие на Жената, създадена от Бога последна и затова по-съвършена от мъжа, той проповядва дяволско учение.

Изкушавам се тук още веднъж да обнародвам един несравним анализ и огнен призив на големия български психолог на Любовта и Жената - Христо Малинов:

ХРИСМАЛ

ЖЕНАТА – ЖРИЦАТА НА ВСЕМИРНАТА ЛЮБОВ

Жената! “Вечната и Святата”, Грешната и Низвергнатата, Хулената и Възпяваната, Майката и Любимата! Гальовницата и Невестата, Дъщерята и Сестрата! – Ето съдбовния въпрос и проблем, които човешката раса - на тази екологически задъхваща се планета - трябва енергично да осъзнае и разреши, ако иска да оцелее и продължи своето съществуване, в съответствие с целите и нуждите на Всемирната еволюция.  Жената, Душата, Любовта! Три думи, три мистерии, три загадки, пред които човешкият род немее като хипнотизиран...  За съжаление, псевдохристиянските епископи са заместили тези истински и вечни човешки проблеми със спекулации върху религиозния триумвират "Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух", където липсва стожерът: Богинята-Майка, Мировата Майка, Великата Богиня, Душата на Всемира, Майката на Света.  А още преди хиляди години истинските жреци, учени и старейшини на атлантските цивилизации много добре са знаели, че Прамайката на всички богове и хора е Велика Богиня! Народите на Атлантида са се покланяли на Мировата Майка, а начело на семейството и рода са стояли Жените.  Атлантските матриархални религии и цивилизации някога са успели да създадат и развият усещането за Цялост и Единство, което изчезнало като дим с възхода на монотеистичните, патриархални култури и цивилзации. Именно в атлантските матриархални цивилизации, прославили се с липсата на каквито и да е конфликти много дълго време, се е родило и утвърдило понятието "семейство", на което се посвещавали големи ритуални празници.  Тук трябва енергично да се подчертае, че всички истински цивилзации и култури във всемира могат да оживеят, оживяват и ще оживяват единствено благодарение на Жената и Нейното Семейство.  Докато патриархалните религии, обратно, винаги са се занимавали много повече с битки, кръвопролития и завоевания, отколкото с мирен семеен живот.  Жената е първоизточникът на човешката култура и цивилизация, докато мъжът, патриархатът и мъжкото господство, очевидно, скоро ще ликвидират земната цивилизация, ако жените и останалите нормални мъже не застанат решително на мястото си.  Преди няколко хиляди години Елевзинските Мистерии били най-свещеният ритуал на класическите елински цивилизации. Тяхната психологическа характеристика, белязана с култа към Деметра, съдържа всички черти на матриархата, където мъжът се е считал за олицетворение на неизбежното зло. Посветените в Елевзинските Мистерии са били благословени и неопетнени от проливането на кръв и яденето на трупаве на убити животни, с което се занимават до ден днешен всички жреци и вярващи в адските извращения на монотеизма. В мистерийните ритуали на Триединната Богиня е нямало и помен от убийства и войнственост, характерни за монотеистичните, патриархални религии и общества, чиито кръвожадни, кой знае защо пак троелики божества, са заличили от лицето на Гея всички древни религии и са се развихрили с дива ненавист срещу Жената, обвинявайки Я във всички грехове и мерзости на света. Какво безумие!  Кредото на вярващите в Йехова е обявило жената за нечиста злодейка, която уж била виновна за изгонването на хората от рая, употребявайки съблазни и грехове...  Непрекъснати войни, убийства и престъпления, необуздани абмиции, ревност, лудост, психически комплекси и разстройства у следатлантските цивилизации, както и постоянни взаимни кланета между най-близки народи – това е само нищожна част от трагичните последствия от възкачването на извратеини мъже върху престола на Божествата и Царете. Едновременно с пожарите и касапниците, те почнали да съчиняват все нови и нови легенди за това, че именно мъжът бил "всемогъщ творец" и "Бог", че той е бил "първият човек на земята" и "патриарх" и че свещената създателка, родителка и същност на Битието – Жената, – видите ли, била произлязла от неговото ребро!...  По цялата планета – от Хималаите до Андите – и до днес се носи страстната мечта и мъка по сродното и непостигнатото! Почти всички учители, посветени, адепти, ученици, проповедници и разпространители на научни, религиозни или фантастични системи, дори и когато са вдъхновени пионери или несъзнателни посланици на Великата Мирова Майка, са ергени, самотници, несрещнали още своята Женска Половина. По тази причина те не говорят (или говорят оскъдно и погрешно) за Нея – понеже не Я познават.  Прочетете всички проповеди и завети на най-известните днешни "учители", "спасители" и "душевни просветители". Колцина говорят за първенството на Мировата Жена, на Майката-Богиня? Почти няма такива. Ще намерите само мъдрости от рода на това, че съществувал някой си извън Отца, и че този някой бил бащата на всички женски начала – планети, луни, звезди; че "Творецът на Вселената" и нашият Небесен Отец не били едно и също нещо... Ще ви внушат, че жената била орисана да бъде само служителка на Природата и спътница на мъжа и че няма никакъв смисъл да се надява за кой знае колко високи посвещения и тайни на Отца... Така че – какво да прави – пак трябва да си подвива опашката и "по християнски" да слуша мъжа си и да му се подчинява, понеже била създадена от неговото ребро... Да подсигурява уют и топлина – това било нейното единствено призвание.  Уви! Великата БОГИНЯ-МАЙКА или "АННА", която съчетава в себе си функциите на Мъдростта, Любовта и Плодородието – най-древната и свята Троица или Триединство – е претърпяла пълно детрониране в следатлантските цивилизации и народи. Превърнали са я в богиня на злото, разрушението и смъртта. Образът на Анна е бил разцепен и така са възникнали богините на Елада: Ур-Ана е Афродита; Ди-Ана е Артемис, Ат-Ана е Атина.  В знойните долини на днешна Сирия е живял не по-малко древен семитски народ, който се е покланял първо на Рея-Кибела, по подобие на критяните. По-късно някой сменил името на богинята с мъжко - това на Йехова. До началото на пети век преди Христа в Горен Египет съществувал култ към Йехова и към две богини - неговите жени Ашима Бетхил и Анатха Бетхил. След известно време жените изчезнали безследно и останал само Йехова. На изток съвместното поклонение пред Великата Богиня Ащорет (или Ищар) и пред Йехова се разделило на две вери. Първата приела немалко от култа на обожествяване на Жената в Крит – от критската колония Газа и древния град на мъдростта Библос. Знаменитият храм на Соломон е построен по подобие на критските дворци, с помощта на строители от Гебал – Библос.  Монотеистичните, патриархални религии, чиято кулминация са двете най-агресивни системи – християнството и ислямът – почнали за подчиняват народите на планетата чрез океани от кръв и планини от трупове! Колкото повече народи и територии завладявали, толкова повече "врагове на Бога" и "неверници в Алаха" откривали навсякъде... И това продължава и до днес! Унищожава се Човекът – венецът на творението!  И точно този удивителен и изумителен биологически "скафандър" – човешкото тяло, - в който се отразяват и проектират звездните и планетарните енергии; точно този микрокосмос, за който древните атланти, египтяни, индуси и халдейци са казвали, че е "Храм на Светия Дух", юдейските и християнските, така наречени, "богослови" го обвиняват в "греховност"! Така те забавят катастрофално енергетическото и духовно развитие на западноевропейската цивилицазия с цели хиладолетия! Последствията? – Деградираща лична и социална психология, гъмжаща от всевъзможни невро-физиологини патологии и перверзии!  Прелиствайки историята и летописите на следатлантските цивилизации и народи, ние сме просто потресени, шокирани, ужасени от подозрението, че на нашата планета непрестанно се раздува един невъобразим Дантев ад с "девет кръга" – един пъкъл, пълен с умствени и емоционални инвалиди! Те са подложени на постоянна бомбардировка от страна на стотици масови религиозни психози, шизофренни социални и масмедийни експерименти и най-кървави, варварски и зловещи геноциди! Какво е това: творение на Майката, на Жената? О не – това е една клинична психиатрия на Космоса ... за мъже... Това е генетичното наследство от патриархалните религии и общества, имащи, отгоре на всичко, наглостта да пропогандират своята вяра - че те били наистина чеда на един "любящ", "премъдър" и "всезнаещ" Отец...  Човешката раса е длъжна недвусмислено и незабавно да осъзнае и приеме Великия Космичен Закон и Завет на нашия истински Създател и Баща – ЗАКОНА ЗА ВЕЛИЧИЕТО И РАВНОСТОЙНОСТТА НА ДВЕТЕ НАЧАЛА – ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО! На Ин и Ян – като основа на Битието и хармонизатори на всички структури и функции на Вселената, без изключение. Надделяването на едното от тези две Начала над другото нарушава равновесието и предизвиква неминуеми разрушения, епидемии, нещастия и катастрофи, шестващи днес по Земята безпрепятствено.  Тук обаче ние идваме до самия праг на душевните тайни на нашата Майка и нашия Баща – до тайните на енергийния и космически ХЕРМАФРОДИТИЗЪМ или АНДРОГИНСТВО, недостъпни както за материализма, така и за религиозната догматика. За тази велика тайна "срамежливо" и много старателно избягват да говорят почти всички "велики посветени" и новоизлюпени "учители" и "адепти". Те проповядват на нискочелите си последователи, че жената стои по-долу от мъжа.  Всеки мъж, всяка жена притежават в себе си и мъжки, и женски двойник. Въплъщаването ни на тази планета, т.е. раждането на свободния човешки дух в отделни, женски и мъжки биологически "скафандри", обрича Свещения Енергиен Андрогин на едностранчиво полово съществуване. От само себе си се разбира, че истинското приложение на този факт няма нищо общо нито с бисексуалността, нито с обратната сексуалност.  Същевременно в "онзи свят" (на практика - във всички светове и измерения над нашата илюзорна действителност) ние сме реално ДВУПОЛОВИ ХЕРМФХРОДИТИ (Ин+Ян) – именно по образа и подобието на истинския, оригиналния Бог, Който не притежава нито пол, нито понятие за половост, в ограничения човешки смисъл. Горчивата раздяла с Двойника ни е или проклятие, или велика планетарна драма при въплъщаването на човека днес на Земята. Така че прословутата поляризация, валидна навсякъде за материалния свят, е само една илюзия. Първозданното състояние на човека е Единството. Именно него трябва да постигнвм, но не само духовно, а и материално, ако желаем да се спасим.  Енергийно, ние всички сме едно. Но на нивото на днешната материя всички до един изпитваме болка и страдание поради своята раздвоеност. Някога сме представлялали ЕДИННИ енерго-информационни носители и структури – всемирни кванти, - но днес сме пленници на плътта, невежеството и двойнствеността.  Тъкмо по тая причина почти всички следатлантски религиозни "учители", "спасители" и "посветени" и повечето техни последователи и ученици осъждат физическото съединяване на мъжа и жената. Всички тези "брахмачарии", "аскети", "светии", отшелници, монаси и монахини би трябвало съвършено ясно и категорично да разберат, че НИКОГА, ПО НИКАКЪВ НАЧИН И С НИКАКВИ СРЕДСТВА И УСИЛИЯ - в тази си половинчата форма на тази планета - те не могат да постигнат истински каквото и да е "просветление", "съвършенство", "спасение" и никакви "нирвани" или "нирвакалпа самадхи", към които се стремят. Това е съвършено невъзможно и немислимо, освен като отделни, временни проблясъци и изхвъляния, пълни с болести, шизофрении, психопатии; с характеропатии, социопатии, старчески деформации и пр. Тези неща са съвършено непостижими извън фантазията на някого, без сътрудничеството, взаимопомощта и сливането с противоположната енергийна половина (мъжка или женска), които, в един реален висш свят, са свързани в цялостта на анрогинната форма. Ала в третото измерение, привидно, ние сме разделени физически на отделни "биоскафандри". И този факт – без изключение – е валиден за абсолютно всички представители на човешката раса! Истински този проблем ще бъде решен от хората на Шестата Коренна Раса, която ще бъде Раса на Любовта, а обитателите й ще се наричат "Синове и Дъщери на Любовта". И, въпреки всичко, ние можем с радост да потвърдим силата и проницателността на онези хора днес, които преодоляват реално своите емоционални травми, както и болката и страданието от несподелената или пренебрегната любов. Те, слава Богу, вече са добили надежда и познание и поне вътрешно са стигнали до своята "слънчева полянка", защото са разбрали и са напълно готови за активно приласкаване и отклик. В епохата на Водолея (началото на "Сатия Юга" или Неоматриархата) всички истински сродни души и енергийно-космични поляритети, без изключение; всички сърца, които са били разделени преди милони години, сега ще се открият и съединят! Това непременно ще стане (и на места вече се случва) - бурно и щастливо, – в прегръдката на съвършеното единство! Те ще внесат пълната хармония на Баща ни, Майката ни и на Новата Вселена във взаимоотношенията си, за да просияят най-после – завинаги и навсякъде – лелеяните с векове образи от вълшебните приказки и на Звездните Човечества – Човечествата на Слънчевите Култури!  "Понеже за всеки истински мъж е предопределена една и само една истинска Жена; и за всяка истинска Жена е преопределен един и само един-единствен истински мъж! Тяхното относително съвършенство ще им даде възможност да се открият един друг в някоя от безчислените форми на Битието"(Питагор). В какво тук се крие изключителната, незаменимата с нищо и удивителна роля на Истинската, Съвършената жена? – В това, че Новата Култура на Шестата коренна раса в епохата на Водолея ще бъде построена върху диамантената основа на дивната женска любов, интуиция и всеотдайност! Това ще дойде от безграничната чуткост, от способността за мигновен отклик и съвършената преданост на мъдро-вдъхновени, нежно-всепрощаващи и посветени Жени, които ще се уповават единствено и изключително на Мировата Майка, на Бога-Отца и на законите на Божествената Вселена – т.е. на ЛЮБОВНИТЕ закони в Битието.  Бъдещите Жрици и Синове на Любовта, след като възстановят екологичното равновесие и космическата хармония на нашата планета, вече завинаги ще помнят и ще разбират, че ние сме само клетчици от Всемирния Организъм, чието име е Бог-и-Човечество!  Преливащи от любов и съчувствие, обхванати от озарението на мигновеното разпознаване, отклик и самоотдаване докрай и плуващи в океана на съвършеното взаиморазбирателство, нежност и защита, те ще знаят абсолютно точно (а не само ще вярват), че единственият морал и единственият език на всички измерения, светове и вселени е само Любовта. Но само онази Любов, която, на нивото на междуличностните взаимоотношения, ще се издига до върховете на планетарната саможертва. Нейно бледо отражение и до днес е единствено майчината любов, означаваща само едно: да се самоотдадеш изцяло, съвършено: от първия поглед - до гроба.  Естествено, тук не става дума за вампирическите подобия на майки, които се държат – безогледно и истерично – само за собствената си вяра и собствените деца, унищожавайки по този начин тяхното бъдеще, младост, щастие и човешки образ; лишавайки ги от душа.  Бъдете нащрек! Неспособността да се обича друг, освен "своите", "най-близките", "предпочитаните"; да се разширява кръгът на грижите за другите – това е сигурна диагноза за липса на монада или за монада, покрита със сажди. Да се подчиним на такъв "човек" – това би било най-голямо невежество, неразбиране на закона за саможертвата; най-прекият път за унищожаване на собствената душа и лишаване на самия "ближен" от шанса да получи искра от Бога. Ако не го оставяте, периодично и без предупреждение - задълго или завинаги - вие навличате както на него, така и на себе си фатални кармични последствия, защото не му давате никаква възможност да започне да прави отчаяни усилия да се спаси, разширявайки радиуса на любовта си във ваше отсъствие. Но това става, само ако той има монада, дори и да е силно осаждена или лоясала. В такъв случай вие му давате възможност да полудее или навреме да умре без вас, а не вечно да отлагате тази криза и да го лишавате от възможността да попадне по-рано в света, където веднага става ясно дали ще получи искра Божия, ако няма, или не. Да се протака с години и десетилетия подобна агония поради безпросветно "милосърдие" или "чувство за дълг" – това е антихристиянство. Грижите и любовта ни не могат да престанат, но периодичното отсъствие е синоним на панацея.  Да се убеждават хората в необходимостта от постоянно или преобладаващо присъствие – това е агентура на сатанизма в религията и морала, умело прикрита с цитати от "Светите Писания". Да се внушава някому, че е длъжен да обича с всичка сила само едного, избягвайки сродните и несродните души – това значи да се говори за дърво без корени и клони, без листа и цветове. Има ли такова дърво?  В епохата на Водолея представителите на слънчевите култури и цивилизации няма да се свързват и обединяват заради материално или енерийно подсигуряване, а от иимпулс за свободна, нежна и всеотдайна любов. Всеотдайност обаче ни най-малко не означава постоянно или преобладаващо присъствие, отговорност поради страх или чувство за дълг.  Тази лъчезарна раса на Любовта, която ще насели и овладее нашата планета, определено и категорично няма повече да очаква и изисква щастие отвън, а сама ще раздава живот и ще блика като най-мощен извор, отдавайки се на другите без мисъл за взаимност. Никой вече не ще може да диктува условия на такива светли люде и да ги контролира, защото те няма да допускат повече нито натурална, нито семейна, нито професионална проституция. Истинското щастие на човека, материалното му и енергийно, психическо благополучие и сигурност няма да зависят повече нито от обекта ("най-близкия"), нито от каноните и заплахите на църковния и махленския, селски морал. Няма да зависи от сигурността на приходите, от полициите, военните и държавата, но от своите собствени вътрешни ресурси и потенциали на Сърцето и Душата; от могъществото им да обичат, творят и се самоотдават докрай на всички сърца с искра от Бога, без да се замислят.  В епохата на Водолея сродните полярности "мъж" и "жена" веднъж завинаги ще разберат истинската ценност на собственото сърце, създадено от Бога да блика като извор без задръжки, както и действителната стойност на техния божествен съюз.Те ще се съединят вече реално, напълно, с необходимите лични пространства, отсъствия и лична свобода. Това ще помогне още повече на най-искреното им желание да се обогатят един-друг и да стант заедно по-силни, по-хармонични и всеотдайни. (ако под "всеотдайност" разбираме не само желанието, но и РЕАЛНИТЕ мерки да даваме на другия свобода – свободата да обича и други хора и същества, да се грижи и за тях). Новите хора на Земята и влюбените ще посветят живота си на високи духовни и космически задачи, които ще осмислят по нов начин присъствието им в Битието, в съзвучие с целите и задачите на Мировата Майка, на Отца и космическата еволюция. Ще се откликнат на призива на Свещения Път, който води към магическите върхове на Единния Енергиен Андрогин. Може би по-вярното е, в епохата на Шестата Раса и Неоматриархата да се нарича "гинандрон" или "афрохерм", ако решим да преобразуваме класическите понятия, давайки предимство на жената пред мъжа... Ще станат, всеки един за другия, Лечители, Утешители и Служители; Учители и Ученици, издигайки се над всички материални илюзии и тръгвайки кам едно ново, вечно, по-могъщо и лъчезарно бъдеще.  И тогава Жената – нежно-сияйната Жрица на Любовта, - овладяла ненасилствено и хармонично своята безкрайно неизтощима сексуална и любовна мощ и енергия и осъзнала връзката й с духовната, енергийната Вселена, ще бъде въздигната на трон отново! Ще израстне изведнъж от нивото на древното и днешно положение на черна робиня, създадена уж "от реброто на мъжа" – до висините на нейното собствено божествено предназначение: да бъде наша могъща водителка, наш пример и любвеобилна, всеотдайна сътрудница! До пиедестала на Световната Майка и Богиня!  Освобождавайки подсъзнанието и съзнанието си от всички хилядолетни религиозни и идеологически заболявания, съвременното човечество трябва най-после да разбере, че Човешката Раса е създадена - на тази планета и в целия Космос - с единствената цел ДА ГЕНЕРИРА ЛЮБОВ! Това е най-чиста всемирна енергия, излъчвана вибрационно от човека именно в неговия биологичен "скафандър" на Земята. Това е същата оная Любов, струяща от светосъществата, които посрещат неговия дух в края на мисията му на тази планета и при влизането му в други енергийни измерения на Битието.  Човекът – на материално равнище, като обитател на двуполовия космически костюм от биологичен тип – представлява енерго-информационна и резонансно-вибрационна структура и система ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЛЮБОВНА ЕНЕРГИЯ! Затова той е включен и структуриран НА ПЪРВО МЯСТО в междузвездните енерго-информационни канали и мрежи на Висшия Разум – не кой да е, а Висшия Разум на Великата Всемирна Богиня. А това значи Висшия Разум на самия Бог и – най вече – на Бог Отец. С тези енергийно-вибрационни и честотни канали и с помощта на своя индивидуален, уникално-любовен, мисловен и генетически код, Човекът получава енергия за поддържане на биополето си, и заедно с това получава и отдава Любов, живот, познание, помагащи на самоусъвършенстването и взаимоусъвършенстването.  Човешката раса, създадена на базата на материално-силови принципи и закони, е творчска цивилизация и незаменим резерв на Битието, от който се попълват и освежават всички останали степени и йерархии на Всемирния Разум, който е самата Топлина и Любов на Бога-Отца и Богинята-Майка, Мировата Душа. И всичко това се въплъщава най-съвършено именно във формата на Човека – Л Ю Б О В Н А Т А ФОРМА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Затова и Човешката Цивилизация и нейните индивиди представляват постоянен интерес за Мировия Разум на Всемирната Богиня – т.е. на самия Бог, в Нейно-Неговата най-висша и съвършена форма и функция – женската. Не случайно Кришна и Христос се изобразяват от най-добрите художници с мъжки лица, но женски тела. Това е диаметрално противоположно на самците от маймуноподобен тип, на улицата и по екраните, – така наречените "свръхчовеци" и "супермени" на културизма, войните и побойниците, които се харесват единствено на жените без монада, силиконовите кукли. Всеки истински човек обаче обича не униформената, конфекционната красота на изкуствените мъже и жени, но индивидуалната хубост, съчетаваща сила, мекота и нежност. Сам той притежава свой собствен мисловно-емоционален и генетичен код. Този код е преди всичко код на Любовта и Топлината, чрез които Мировата Майка се обменя с истинските индивиди.  След като създаването и предназначението на Човешката Раса е било и продължава да бъде захранването на Космоса и боговете с любовна енергия, както растенията, водата и въдухът снабдяват човека, то човешкият род има полза да извлече генерални изводи от този Закон на Космическата Обмяна и Любовната Жертва и Взаимозависимост. В противен случай, човечеството няма никакви шансове да оцелее след предначертания, предстоящ Армагедон и Апокалипсис.  Животът на всеки вид, създаден лично от Бога - на тази планета и в цялото Битие - е само мъничко звено от една безкрайна верига от души – т.е. една Любовна Космическа Мисия! Нейни участници би трябвало да бъдат нашите близки: любимите, съпрузите, децата, колегите и колективите; сродните ни души и приятелите. По правило, човешката душа е свързана най-често с любимите и близките й от миналите прераждания - и затова идваме на Земята заедно с тях. Защото положителните фактори при образуването на семействата и другите форми на близко общуване, без да се забравят кармичните, са именно Любовта и Приятелството.  Всичко живо – от най-"нищожните" "елементарни" частици и енерго-информационни кванти, та чак до най-грандиозните и необятни супергалактики и вселени – е ТВОРЕНИЕ НА ЛЮБОВНАТА ЕНЕРГИЯ НА СВЕТОВНАТА ДУША И МАЙКА! А Човекът? – Човекът трябва да стане най-лъчезарното и осезаемо олицетворение на Любовта в целия Космос! Всяко същество на еволюцията – даже и всички ангели и боговете – се стремят към човешката форма, понеже съществува само един ХРАМ в света: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. Няма нищо по-свято от този върховен образец и образ на Любовта! Осъзнаването на тази истина и преклонението пред този "Храм на Светия Дух" би трябвало да се изрази в благоговейна преданост пред това въплъщение на самия Бог-и-Богиня в плът! А човекът излиза в Космоса и влиза в Божествения свят по един-единствен начин: като се научи свободно да създава, съхранява, боготвори и милва този свръхизумителен "храм". В това отношение, източните народи не са забравили заветите на истинските религии.  Всеки уникален индивид, създаден лично от Бога и Божията Майка – а това са малко повече от половината от съвременното земно човечество, - генерира огромна сила и енергия! Тя се демонстрира от волята на духа му, решил да се въплъти в човешко тяло, за да внесе своя принос в света на материалните форми. Шастливото обстоятелство, че нормалната жена и нормалният мъж се привличат физически и биологически неудържмо, по закона на противоположностите (Ин и Ян), в свръхсъзнателния си стремеж да се слеят в един свещен ХЕРМАФРОДИТ - любящи мъже и жени с отворено съзнание за създателство - е несъкрушим факт в полза на това, че Човешкият Род, като цяло, има всички сили и мощности да се противопостави на всички предизвикателства – на катастрофите, катаклизмите, епидемиите и войните – И ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ! С тази световна опасност истинският обичащ и обичан човек може са се справи чрез своите могъщи алхимически призми и енергии на Любовта и Светлината.  Любовта – това е единствената сила, усъвършенстваща и управляваща и нашия свят и измерение, и всички останали. ЛЮБОВТА управлява Вселената - а Човекът е най-великото въплъщение на Любовта! Всички "безумни красавици" и супермени по екраните, които не могат да обичат, всички уроди и чудовища, които мислят само за себе си, са изчадия на ада.  Ако Любовта е взаимна и всеотдайна, то няма такива времена и пространства, които да не могат да се преодолеят! Няма такива епидемии и болести – физически, емоционални, умствени или енергий, - които Тя да не може да излекува. Нито има благородна победа, непостижима за Любовта. Любовта – това е най-кондензираната кинетичта енергия, най-мощната и неудържима Сила в природата и отвъд нея!  И единствено сърцето с искра от Богинята-и-Бога знае как точно да се съединят душите и телата, предопределени от Вечността, в единната форма на Свещения Гинандрон. В индийския свещен пантеон, единствен в света запазил общочовешките, истински познания за тази Любов в тибетските и хималайските храмове, Танцуващият Шива започва своята велика любовна песен към Лакшми със следните думи: "Когато те прегръщам и любя, о сладка Принцесо, влез в онзи, който те прегръща и люби, като във Вечния Живот!"...  Понеже Любовта – това е ДРУГО измерение. Любовта отваря вратата на безкрайността и на вечния живот. Ето защо и съвременните източни и индийски Учители и Посветени, служители на Великата Майка, препоръчват като най-велика сила именно НЕУДЪРЖИМАТА Любов - и акцентират върху нея (тук Хрисмал цитира Ошо):

"Станете Любов - и влезте във Вечния Живот! Любовта внезапно променя вашето измерение. Вие сте вече изхвърлени от времето и се срещате с Вечността. Когато Любовта ви изпълни, вие просто изчезвате. Ставате просто Енергия. Дайте на Любовната Енергия във вас абсолютно предимство, превърнете я в основа на своя жизнен път – и не се интересувайте от нищо друго1 Помнете и удовлетворявайте само и единствено своята собствена нужда от любов и нежност. Обагатете собствения си живот! Вие сте дошли на тази планета, в този материален свят, единствено за да се самоусъвършенствате според космическите закони,а не да се приспособявате към онова, което изискват от вас разни политически и религиозни мошеници, манипулатори и демагози. Когато се удовлетворят вашите любовни нужди, вие ще поискате да творите, а не да разрушавате. Любовта е творчество! Разрушението и унищожаването – всякога и навсякъде – е било привилегия и логика само на умопомрачените и лудите, успели да се изкачат най-горе по стълбата на социалната йерархия. Около вас е пълно с ненормални и умопобъркани нещастници, които постоянно ви тласкат към своето собствено или към колективното безумие. Не ви трябва да следвате общоприетите лудости и обществените изисквания – те са за тълпата, а не за съзнателния индивид.  Просто се освободете от своите национални и религиозни предразсъдъци, суеверия и инвестиции. Това е напълно достатъчно, за да станете щастливи."

Необходимо е да се осъзнае – продължава Хрисмал, - че единствено в емоционалната, умствената и енергийната еволюция на съвременната Жена, като олицетворение на Любовта, Светлината, Нежността, Вдъхновението и Възкресението, се крие възможността човечеството да се измени в положителна, хармонична и нравствена посока. Днес, о сестри, любими и майки на света, цялата съдба на човешката раса и цялото бъдеще на планетата Земя се намират ЕДИНСТВЕНО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ – В СЪРЦЕТО И ДУШАТА НА ЖЕНАТА!

Вечно ваш – Хрисмал"

БЕЛЕЖКИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ СТАТИИ НА ХРИСТО МАЛИНОВ

В следващите броеве на вестник "Нова Култура"  излязоха статии от същия българин – продължения на голямата тема за Жената – със следните заглавия: "Отклоненията, т.е. грехопаденията на следатлантката жена", "Мисията на съвременната жена" - и др. Там става дума за злоупотребите с власт по време на късния матриархат в Атлантида, за реакциите на патриархата, за препрограмирането на жената, която са принудили най-брутално да почне да прикрива, потиска, манипулира и отрича своите мисли и чувства и изблиците си - и именно това е довело до нейното истинско грехопадение, до отклонението от Нейната Върховна Мисия и Предназначение: да отдава Любов. Тук Хрисмал е категоричен: "Нито в една следатлантска цивилизация и култура тъй жестоко не са унизили, потъпкали и тероризирали Жената, както в добре известните ни псевдомонотеистични, шизофренични религиозни епидемии, снрещу които нито човешкият, нито Космичният Разум досега не са открили надеждна и ефикасна клиническа терапия и ваксина." От този момент Жената е вече обречена да бъде в постоянна зависимост и очакване на външни фактори, поради това, че е изгубила способността сама да взема решения и да осъществява активно своята любовна мисия. Това води до пълна психическа инвалидност всяка жена, която очаква своето щастие и сигурност от някакъв си мъж без монада - или от близките и обществото. "И от момента, в който мъжът се превърне в психически център на нейния живот, неговата загуба се преживява като ужасна драма, равносилна на загубата на собствения живот" – твърди Хрисмал. Емоционалната шизофренност или амбивалентност на жените не се осъзнава от тях и те преминават бурно от обожание към омраза и ненавист по отношение на една и съща личност, когато мъжът не отговаря на техните очаквания. По този начин пострадалата от монотеизма монофиксирана жена започва перманентно да избягва истинския си любим, който й е определен от Бога и е от едно Космическо Ято с нея, и продължава безнадеждно да очаква любов от несродни души и много по-елементарни мъже, които са неграмотни в света на Любовта. Ето страшния диапазон на раздиращите я до психиатрия емоционални противоречия, типичен дори за извънредно напреднали духовно, културно и интелектуално прекрасни жени, на които ние напразно посвещаваме безсънните си нощи и стиховете си.

Въпреки екстремността и острия език на този извънредно таланлив българин, не бива да забравяме, че на този свят има и винаги е имало и бичуващи, анализиращи гении, без които нямаше да познаваме така дълбоко и детайлно тайните на човешката история и психика.

 

 

08.03.2019 г. 15,35 ч.

 

8 МАРТ : : ПО ТРАДИЦИЯ ВСЯКА ГОДИНА НА ТОЗИ ДЕН : : ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ВЕЧНА ЛЮБИМА - И ДНЕС, И ВСЯКОГА, И ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВЕЧНОСТ! И когато си ни създала, и когато си се умножила на безброй Твои прекрасни подобия тук, на земята, които ни раждат и спасяват живота ни, знай: ОБИЧАМЕ ТЕ БЕЗКРАЙНО! Виж колко много Те обичат и Микеланджело с още някой, и Джеймс Кристънсън, и...

Рабиндранат Тагор

През бездни от време, в безчислени образи аз те виждах, че с тебе сме слети.  Безкрайно те любя от шеметен брой хилядолетия!  В безспирен любовен захлас,  гирлянди съм сплитал от химни, копнежи, звезди и мечти;  във храм от богини превърна те моята обич,  която запазил съм вечно - понеже си ТИ! Когато въртоп от легенди скръбта завърти с въздишки, сълзѝ и разделите вечни;  когато се взирам в глъбта на съдби бързотечни и виждам леда на айсберги от сън,  през тях просветлява в полярната зима,  усмивката твоя любима!...  И сякаш от лъч през звездите прострян,  от ТЕБЕ съм аз осиян! Взривени от пулса на трепетни тайни,  летиме прегърнати в бездни безкрайни - и пак разлюлял ни е ритъм такъв,  бушуващ и в Бога, и в нашата кръв! Нанякъде с Тебе, след дългия мрак,  със хиляди влюбени плуваме пак...  Скръбта е зората на обич гореща и всяка раздяла - на Вечната Среща! Летим без одежди във слънчево Ято - сега любовта ни е космос от злàто...  Така че безбройните брънки от нея да свържем по-скоро във пръстен копнея! Поднасям ти, Свята, огнѐния* рой - плода на надежди и мъки безброй;  бездънната влюбеност, гладна без край,  и Царството Божие - Вечния Рай. И всичко, което поети, пророци, светици, светци,  горило е страшно отвътре безчет векове - от дън-времена - сега в любовта ни е дивна и светла хазна!

превод 31.05.2014

* Огнѐние - върховото преживяване на влюбените, когато стават едно с Бога и в което се зачеват видими или невидими деца.

ИЗ „БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ” ОТ АНТОН ГЛОГОВ:

Етап 16.  Създаването на първия пол на земята – жената

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението.

СЪТВОРЕНИЕ:  В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, Силата на Сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода, и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни. Така биде създаден първия пол на земята – жената.  По-нататък Силата на Сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри като сълзите на Силата на Сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, с коси златисти, игриви и буйни като планинските ручеи. После Силата на Сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му придаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, Силата на Сътворението се обърна към него и рече:  - О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна; щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога Силата на Разрушението, след моето загиване, поиска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез Силата на Разрушението в душите на моите творения; нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над Силата на Разрушението! О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе, заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

Етап 17.  Първият рай на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението.

СЪТВОРЕНИЕ:  Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, Силата на Сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с последните си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята съвършеният живот в движение. След това Силата на Сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави слънцето, месеца, звездите, земята и всичко, каквото бе сътворила на земята, заедно с живота в движение - полът-жена. Силата на Разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове се опита да ги пресъздаде, но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и Силата на Разрушението остана поразена.  От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, Силата на Разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане. От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно. Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие. В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки сред животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, извърши първото творческо дело на земята.  Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от Силата на Разрушението, бе несъвършен, безполов, и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който Силата на Сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята. При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж и които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и следователно в бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на Силата на Сътворението, да се пресъздават. Силата на Сътворението обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението чрез създаването на пòла в тях, а заедно с това тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.  В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.  Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена. При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена.  Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях.  Когато силата пол-жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършения рай на земята, който получи вид на най-съвършеното творение в красота.  Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му придаде пълно съвършенство. Така на земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата Силата на Сътворението. Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове, и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците; а за другите животни – първичният звуков език.  Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на Силата на Сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идваха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още силни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена - силата пол-жена. Силата пол-жена дълго се наслаждава на този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната. При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целият земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

 

https://www.facebook.com/vladislavterziiskiphotography/videos/266701670919135/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMzM0NTEyNDk2ODA1MzMx/?epa=SEARCH_BOX

 

  

08.03.2019 г. 10,19 ч.

 

Да се гордеем с чудното дело на Владислав и фантастичните му дронове! Благодловена и прекрасна България!

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: "От 25 години небето в България почва да става лазурно. То е резултат от добрите мисли, които се пращат в България от духовния свят, а с това става и климатическо изменение. Това се забелязва от много чужди хора, които са дошли в България." (27 юни 1920, беседа "Закон за изменение")

 

 

 

08.03.2019 г. 20,51 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение. Ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка розова краска. Тези две светлини - на момъка и на момата - като се срещнат и се съединят, ще образуват божествена вълнà. Какво чувстват тези млади? – Те казват: „Ние сме готови, двамата заедно, да се борим в света и да се жертваме!”

(1921.03. 06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:39-40)

 

 

 

09.03.2019 г. 14,34 ч.

 

НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, МНОГО ОБИЧАМЕ изображенията на Христа с цветовете на нашето знаме… Ако ги гледаме повече и ги разпечатваме навсякъде, съдбата ни ще се подобри неочаквано. Същото в с случая важи и за италианците, индийците, унгарците, кюрдите, иранците мексиканците и др. Небесните символи на народите са съвсем други, но дори и егрегорните, земните им знамена, символи и гербове имат цели божества и ангели зад себе си. Ако народите знаеха как да се обединяват по този признак, щяха да имат по-големи успехи – разбира се, в мира, любовта, доброто и т.н.. Ако, например, Швейцария, Австрия, Канада, Латвия, Унгария, Грузия, Полша, Бахрейн, Перу, Япония, Индонезия, Дания, Монако и др. направят съюз, осветен и от нашата Мартеница, те биха провели волята на самия Бог, защото полюсите на Неговата вселена са бялото и червеното…

УЧИТЕЛЯТ: „Херберт Спенсер e казал: “Когато обмяната на енергиите в организма става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т.е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее сто, двеста и повече години”. Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: “АЗ ДОЙДОХ, ЗА ДА ДАМ ЖИВОТ И ДА ГО ИМАТ ИЗОБИЛНО”. Като знаем как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. Затова Христос казва: “Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел.” ТОВА СА ХОРАТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ИМАТ ЛЮБОВ. БОГ Е ЛЮБОВ И ВСИЧКИ ХОРА СЕ ДВИЖАТ КЪМ ЛЮБОВТА /…/.”

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:39-40)

ДА ОТМИНЕМ ВЕЧЕ ЯСНИЯ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА, дали дълголетието на „зеленчука” - например,. на растения като на дълговечния бор (Pinus longaeva - над 5 хиляди години) е критерий за РАЗУМЕН, ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ. Същото е и с дълбочинните червеи Escarpia laminata, които живеят повече от 1000 години на дълбочина над 3 300 метра в океана, в съобщества от 5 до 200 индивида. Мидата „мин” живее над 1500 години, а някои корали в Тихия океан – над 4000 години. Същото е и с някои хидри, медузи и омари, а клетките HeLa могат да с делят безкрайно и нищо ни им пречи да живеят и в болните от рак и спин, ако последните можеха да живеят, без да умират… Известна е и „безсмъртната медуза” Turritopsis nutricula, която може да се регенерира до безкрай. Един важен човек от Братството веднъж сподели: „Дойдоха безсмъртни адепти от Хималаите да ми предложат безсмъртен физически живот. Отказах им. НИЕ СИ ИМАМЕ УЧИТЕЛ!”. Да не припомняме пак думите на Яворов, че не е важен дългият биологичен живот, а многото живот в малко години. Като гледаме фигурите на хората по улицата и особено очите им, ние се уверяваме напълно, че повечето от тях не са живели истински дори няколко секунди до този момент в това, което те наричат „живот” - и изглежда няма да им се случи и до лимузината „Последна грижа”.

„БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ИЗОБИЛНИЯ И ПЪЛЕН ЖИВОТ” – стриктните последователи на Учителя Б.Дуно се молят с тази формула преди и след хранене от 2 до 6 пъти на ден, и даже повече.

ВСИЧКОТО ТОВА ДЪЛГО ПРЕДИСЛОВИЕ още веднъж поставя въпроса: ЩО Е ЖИВОТ? За мистùка-индивидуалист на едно по-ниско духовно стъпало – най-много до някои светци от смъртните или до праведниците от Първо Пентагрално Посвещение. Те може само да са ТРЪГНАЛИ към безсмъртието, защото животът им е тотално съсредоточение в „Бога” само вътре в себе си и като едно ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО понятие. С този термин погрешно представя думите на Бог Кришна в „Багавад Джитà” и Свами Прахупад, пренебрегвайки академичните анализи и издания. В тях фигурира оригиналът, доколкото са преведени от експерти и са сравнявани всички версии на оригиналите: „Който Ме разпознае като Бог и Човек в последното Ми прераждане на земята”. В субективно-религиозната представа за живота, самотникът индивидуалист, дори и когато си мисли, че живее в общност от сродни индивидуалисти в ашрам, манастир или „братство”, на практика реализира представата си за духовния живот и за общуване с Бога предимно с трансцндентални медитации, с произнасяне на молитви и формули. Това го владее още езичеството - доминанта е и в индуизма, и в будизма. Не че това не е нещо базално и в християнството, и в Учението на Учителя Беинса Дуно, но то представлява само КОРЕНИТЕ на богообщението. Освен корени, съществува и ствол, има общение с Бога и във фòрмите на Бога като клони, клончета, пъпки, цветове, листа и плодове. Живеещите в КОРЕНА на богообщението са изключиелно важни, понеже без корен няма растение, няма раждане без зачеване и бременност. Обаче те все още нямат познание и представа за НАДЗЕМНИЯ вид на общуването и обмяната с Бога – за КОЛЕКТИВНАТА богообмяна със себеподобни, за БОЖЕСТВЕНИ СЕМЕЙСТВА, БОЖЕСТВЕН БРАТСКИ ЖИВОТ. Даже и когато са с друг или други, обединени от една вяра, те изчерпват боготърсителството и обмяната с Бога само с медитативни и молитвени събрания, с произнасяне и слушане на лекции, след което всеки се прибира в черупката си, дори и в нея ядката често да е като тази на кайсията и бадема (като ин и ян по двама). Аскетите, обикновените светци и първопосвещенците нямат нуждата и представата за сливането с Бога и общението с Бога в Неговото МНОЖЕСТВО, т.е. – в СОЦИАЛНАТА форма на обмяната с Бога. Едва в по-високите Посвещения от това на „праведника” с един лъч над главата се явява понятието и жаждата на Ученика за обмяна с Бога и служене на Бога чрез „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ”. Тя е съвършено различна при Апостола, при Мъдреца, при истинския Мистик от „ПЛАНИНАТА ТАВОР” и при СЕСТРАТА И БРАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО от Пета Посвета, символизирана в пентаграмиката от възвишението „ГОЛГОТА”. С какво се отличава истинският мистик от ранга на Преображението (IX степен поредно или IV Вътрешна от еволюцията на човека) от този, който СИ ПРЕДСТАВЯ, че е мистик, но е още светец от външни кръг на обикновените хора или „праведник” от индивидуалистично-религиозен тип, ученик с ЕДИН ЛЪЧ?- По това, че истинският мистик се излъчва нощем горе с будическото си тяло, с т.е. с душата си СЪЗНАТЕЛНО, присъства СЪЗНАТЕЛНО и преживява СЪЗНАТЕЛНО формите на „9-те блаженства” в ИСТИНСКАТА Нирвана, възлизайки след заспиване в Школата на Незнайния. Това е нещо повече и много по-различно от преживяванията на човека с молитвите и формулите, подвизаващ се на V и VI ниво.  В ИСТИНСКАТА Нирвана, за разлика от псевдонирванните състояния на псхиката чрез наркотици или молитвени маратони, които са всъщност егрегорни, човек преживява едно ИСТИНСКО И РЕАЛНО СЛИВАНЕ С БОГА - КАКТО ХОЛИСТИЧНО, ТАКА И УНИВЕРСАЛНО. Това са сложни термини от духовната наука и практика в Школата, обаче по-просто може да се поясни така: мистикът от ПЛАНИНАТА ТАВОР може да преживява Бога и като ЦЯЛО, и като сливане с ЧАСТ от Цялото, т.е. с някое от въплъщенията на Бога като отделно същество. И в двата случая мистикът излиза от физическото си тяло С ДУШАТА СИ и я разширява до пределите на Вселената, доколкото дадена Вселената има предели. За сливането с Бога по първия начин мистикът има нужда от САМОТА, а по-втория – от СРОДНА ДУША. Има и ТРЕТИ елемент от Тройния Ритъм. В божествения свят тия ти процеса стават едновременно, а в третото измерение – чрез РИТЪМ, РЕДУВАНЕ. Калугерът, аскетът, отшелникът, постникът, почти всеки брахмачари, който не е функционер в света, както светецът от този тип (за разлика от светията) има нужда от постоянна или преобладаваща тишина и самота, за да общува с Бога ИНДИВИДУАЛНО. Обаче Мистикът на ПРЕОБРАЖЕНИЕТО, намиращ се на 4-5 еволюционни степени по-горе, може да преживява богосливането ПРИ ВСЯКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА - и като милосердна сестра или брат на бойното поле, и в таверната, и в харема, и на пазара, и като лечител сред прокажените, и като пълен инвалид, и в мъчилищата на инквизицията, и на кръста, на гилотината или по кладите на палача – благословения Вратар на Рая. Значи, Мистикът, който живее вече в Тялото на Любовта в божествения свят (проектирано в и будическото тяло в духовния свят) може да преживява и на практика преживява богосливането и чрез най-върховно и сюблимно страдание, и чрез изпитване на всички видове огнѐния и блаженства на всички същества, цивилизации и ангелски общества в Битието. Начинаещите в пътя на Преображението (Четвърто Вътрешно Посвещение) ИЗПИТВАТ всичко това, но не го помнят, когато се връщат във физическото си съзнание и тяло, освен като „сънища” или ехо от контрастни преживявания. Контрастни, защото Мистикът циркулира между адовете и райовете на Битието ПОСТОЯННО. Откъм „Тавор” (Езерния връх на Рила и Седмото езеро Шемхаа) се скача направо в ада, за да го изучаваш и да спасяваш души, но там е и трамплинът към будическия свят на БЛАЖЕНСТВАТА и към един още по-гòрен свят.  Може да разграничим и нивото на екстроверта като ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ (на Третото ниво на обикновения човек от външната област на Пентаграма) от нивото на МЪДРЕЦА. Мъдрецът, ясновидецът, ясночувщият и пр. са висшето съответствие на интелектуалеца по вертикала в РАЗЛОЖЕНАТА фигура на Пентаграма. На долната степен са всички любопитни, любознателни, слушатели, ерудити, специалисти, експерти, „многознайковци”, енциклопедисти, писатели, лектори, учени, журналисти, коректори, редактори, цензори, издатели, педагози, учители, лаборанти, аспиранти, асистенти, кандидати, доценти, академици, професори, проповедници, просветители, будители, гностици, окултисти – и т.н. Всичко това и още много разновидности на познанието е все още само на Третата степен от човешката еволюция, където се изработва нисшия манас – долната степен на Меркурий в речевите и наблюдателно-логическите му центрове, във втората сигнална с-ма и сивото вещество - кората на мозъка. Ако човек не е светски екстроверт с амбициаторно-тщеславна и кариеристична мотивация, ако не е обзет и от властническата драма да гони научна и административна нашивка или по-висше посвещение, за да се чувства по-високо и да контролира, да командва, той трябва да осъзнае все пак АБСОЛЮТНАТА НЕОБХОДИМОСТ УЧЕНИКЪТ НА БОГА ДА РАЗВИЕ СЪВЪРШЕНО И НИСШЕТО СИ МЕНТАЛНО ТЯЛО. Има изпити на Небето, когато си отидем – ангелите измерват черепите и мозъка ни дали сме изработили многолетно и добросъвестно на земята именно тия си жлези, чакри и центрове. Затова Учителят до 1944 г. е искал от ученика в Школата да има МИНИМУМ ЕДНО ВИСШЕ СВЕТСКО ОБРАЗОВАНИЕ - гимназия не е достатъчна. Много приятели са го изпълнили блестящо, макар и някои да са си хвърлили дипломите. Други стигнаха до върховете на светската кариера, известност и признание. Трети са експерти в науката за свещените Писания или изследователи, автори, академици и професори в някоя нестандартна сфера; или в областта на Новото Слово на Бога на земята. Мъдрецът обаче, който отдавна е сдал тия изпити от ПЪТЯ НАЛЯВО към индивидуализация, изработил е перфектно мозъка и черепа си на това ниво, сега се намира на 6 равнища по-горе ПО ПЪТЯ НАДЯСНО. Затова с занимава не само с ПОЗНАНИЕТО, но и с лансиране и на ДРУГИ познавачи и таланти. Този импулс не идва от петте сетива и ума на обикновения човек - чрез лекции, наблюдения, книги и грижа само за свойто си дело. Индивидуалистът движи само своя си план и своето дело, въпреки че привлича и сътрудници.  Тук, именно, трябва да разпознаем дори най-големия интелектуалец, дори най-съвършения познавач на отпечатаното Слово Божие – да го разграничим от Мъдреца, който възлиза нощем и когато си поиска горе в Школата и Слуша и вижда Учителя НА ЖИВО.  УЧИТЕЛЯТ НИКОГА НЕ Е ПРЕСТАВАЛ ДА ГОВОРИ, ВЕЧНО ТЕЧАЩОТО СЛОВО БОЖИЕ Е ФАКТ. Всички, които оспорват това, имат развит само нисш манас, обаче висшият им манас - причинното и принципното им духовно тяло - още спи. Това не е вина, а степен на еволюция. Вина и карма навъртат само тия тщеславни, амбициозни или зли многознайковци, които отричат РЕАЛНОТО, АКТУАЛНО СЪЩЕСВУВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ ИЛИ НА СЛОВОТО. Те Го възприемат Учителя като историческа личност, „отдавна умрял”, поради което си определят територия от писмени паметници, обработват я повече или по-малко академично и разпростират авторитета и менталната си власт над почитателите си. Учителят им е благодарен и за това - такъв струва повече от всички академици, професори и айнщайновци на света, взети заедно. Обаче до степента на Мъдреца на тях им предстои да изминат през столетията още няколко предварителни степени и Посвещения: да станат Гении, Светци, Праведници и Апостоли. Трябва сами да сътворят нещо уникално, а не само да подреждат и предъвкват сътвореното от други, били те и Мирови Учители. Така те ще защитят през Бога степента на Гения. Не по-малка, а често и по-висока степен от научния или артистичния гений са МАЙКАТА и БАЩАТА, защитаващи достойно Четвъртата Пентагрална степен на СВЕТИЛОТО.  После вече, на Петата степен, те трябва да сътворят в себе си и от себе си едно абсолютно чисто и аскетично тяло и да постигнат чисти чувства и чиста мисъл, които не се интересуват от ядене, лежане, светско признание и въздействие върху хората. Трябва да обикнат независимостта, самодостатъчността и самотата повече от всичко. Трябва дните и нощите им да са почти в непрестанни молитви. При тази степен, поради интензивно движение, подвизаване, бдения и постения, те понякога стават и на скелети – изгонили са сланините и коремния дявол… Станали са като СВЕТЦИ, както ги възприемат хората около нас. Така те защитават пред Бога степента на СКИПТЪРА, въпреки че светията на 7 степени нагоре има съвсем друг вид и живот.  Словото обяснява, че от СВЕТЦИ до СВЕТИИ има разлика колкото от земята до небето. Истинските светии, за разлика от светците на земята, са даже нещо повече и от Ученика. Над земния аскет и светец има 5 пентагрални посвещения на Ученика, които светецът трябва да превземе последователно с екстремни подвизавания през хилядолетията. От светец, той се превръща в Пророк и Праведник т.е. получава Спасение, когато успее да премине през Тясната Врата на Словото. Широкият път и джунглата на всички останали до него е всичко друго, но не и НОВО Слово Божие. То идва през всяка епоха на ГОСПОДА – на Богочеловека или Учителя, Който се въплъщава като човек на земята средно през 1000 или 2000 години. Всеки път Той носи НОВО Слово, което често е в драстично противоречие с проповедите на многознайковците, авторитетите, гениите, светците и даже на окултните ученици, които са пропаднали и са се отплеснали по пътя на тщеславието, самодейността, търговията, имитациите.  Та именно ИСТИНСКИЯТ ПРОВЕДНИК – този, над който се вижда светлосиният лъч на Истината, за разлика от всички други РАЗПОЗНАВА И ПРЕГРЪЩА ПОСЛЕДНОТО, НАЙ-ИСТИНСКОТО СЛОВО НА БОГА, КОГАТО Е ДОШЛО И ИДВА ОТ МИРОВИЯ УЧТИТЕЛ В ПОСЛЕДНОТО МУ ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ЗЕМЯТА.  Тук има още една тайна, която е известна предимно на Небето: Словото на Истината звучи и чрез „Тръби”. Това са мистици по ранг от Девета степен, обикновено въплътени серафими, които са още доста далече от съвършенството на Учителя, но предават Словото вярно. Те имат пред себе си още много векове еволюция до Петата Планина на „Голгота” и до ВЪТРЕШНАТА Обител на Пентаграма, където живеят Младенцùте, Светиите и Учителите на човечеството, в чийто център е сам БОГ, т.е. УЧИТЕЛЯТ. Така че „Тръбите” вестят ЧИСТО Слово Божие, както е ставало и през някои старозаветни пророци и новозаветни апостоли. Един блестящ пример е св.ап. Павел, чрез който сам Господ Христос е продиктувал 13 глава от Първото послание до Коринтяните. Такъв съвършен синтез на Науката за Любовта не съществува почти никъде из необятните светове на всемира. До тази дарба Ученикът стига духовно едва на „ПЛАНИНАТА ТАВОР”, т.е. - при Посвещението на Мистùка, когато той вече възлиза свободно в рая и слиза редовно в адовете за спасителни мисии сред непросветените, страдащите същества.

ТАЗИ ДЪЛГА ТЕМА ТУК БЕ ПОСВЕТЕНА НА ЕДНА ОСНОВНА ЦЕЛ: да се осъзнае, че индивидуалистичното боготърсителство и подвизаване на нивото на познавача, лектора, гения, светеца или „праведника” НЕ Е ПОСЛЕДНАТА И НАЙ-ВЪРХОВНА форма на общуване с Бога. Че общуването и обмяната с Бога е не само вътрешен, НО И ВЪНШЕН, СОЦИАЛЕН обмен с Него, когато Бог ни се представя в МНОЖЕСТВЕНАТА СИ ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ – тази на хората около нас, близките, приятелите, братята, народа, човечеството. Именно в този смисъл Христос ни разкрива голямата тайна, че ако сме просветили, облекчили, спасили, облекли, напоили, нахранили, приютили и приласкали КОЕТО И ДА Е ОТ НЕГОВИТЕ ДЕЦА, ние сме направили това на НЕГО. Тук, именно виждаме гигантската разлика, от една страна, между ПРОПОВЕДНИКА на Истината, и от друга страна - ЖИВЕЕЩИЯ в Любовта и Истината, който има милосърдно, приятелско, братско поведение. Той развива БРАТСКИ живот, не апелира само към индивидуално боготърсителство и ИМИТАЦИИ на колективно, когато всеки след лекцията или паневритмията си се връща в дупката и върши СВОИТЕ си работи, гони СОБСТВЕНИТЕ си цели и инициативи; не се интересува дали някой, с когото е бил допреди миг, не умира някъде от глад и без керемида над главата. ИМА си човекът СОБСТВЕН кашон под моста или СОБСТВЕНА вила в подножието на планините, обаче никога не може да му мине мисълта и да му трепне сърцето да се замени за малко с гладуващия във фургона или издъхващия някъде под драконовски наем. Това нещо Бог го ОТЧИТА - и реагира така, както сме и постлали.

ИМЕННО ЗАТОВА И Е ТЪЙ ВАЖНА И ФУНДАМЕНТАЛНА не само като словесна латерна формулата от Учителя, че ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ. Това, всъщност, значи практическо, състрадателно, милосърдно и любовно отношение. Това е,- именно, СОЦИАЛНОТО общуване с Бога и обществената обмяна с Бога, когато Той ни се представя като КОНКРЕТЕН човек или КОНКРЕТНИ хора и същества около нас. А главният социален синоним на думата „БОГ” и думата „БОЖИЯ”, ако това не са само думи за нас, е „ВСИЧКИ”. Асоциалните й синоними са ДРУГИ, и те не искат нещо повече от четене на книжки, слушане на записи, изнасяне и слушане на лекции, виртуално и дистанционно „общуване” по телефоните и по интернет, КОЕТО ГО УМЕЯТ И ДЯВОЛИТЕ. Асоциалния ще го видиш само като функционер, продавач, писател и лектор; може и като лечител. Но редовно на паневритмия няма да го срещнеш (има си своя философия на тази тема). Нито да се поти до изнемога в тежката братска трудова дейност по къщите, градините и високопланинските лагери. Как ще кара колички с камъни и бетон, как ще копае дупки, ще прави стъпала по стръмнините и ще носи чужди денкове? Когато един много важен за нас човек ни разказа как е видял Учителя на Изгрева за пръв път в този свой живот - работел дограмата с дърводелско ренде, - ние разбрахме веднага защо това го е привлякло завинаги с огромна сила. Не само защото това е „занаята” на историческия Исус - това знаят всички, - но понеже за Посветените дърводелството е един генерален символ и израз на божествения характер и диамантената струна на Аза. Това е централната задача на хипервселената, на Христòвата вселена. Трионът, Рендето, пилата, шкурката са интрументите на Аза, на елмАЗеното божествено Его и несломимата воля, а податливото дърво е символ на Мекотата – най-последната цел на еволюцията, преволюцията, символюцията и божественото съвършенство: „Единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце.” (1 януари 1937 г., беседа от Учителя „Великодушие и целомъдрие”)

Тук дойде споменът за един любим приятел от Братството – големия мистик, ясновидец, поет, философ и Сърдечен и Душевен Човек ВИКТОР ЙОРДАНОВ – ЕЛВИЛЮРИ. С десетилетия той завеждаше Университетската библиотека в София. Като ученик на Учителя от Седмо Посвещение, т.е. с оранжевия лъч и нежнозеления лъч на Разпознаването и Смирението, което значи ДЕЙСТВАЩА връзка с Него, един ден той попадна и на едни особени текстове, които някои считат за Слово Божие. Макар и на пределна възраст, само той и още една душа от това поколение от тия среди изчетоха от кора до кора тия нови текстове. Елвилюри по този повод веднъж каза: „Това са МНОГО ТЪНКИ РАБОТИ, не са лъжица за всякоя уста…”. Като се подразни един ден от философстванията и дебатите между десетки последователи на Учителя на темата ЩО Е БОГ И КАКВО ЗНАЧИ ОБЩУВАНЕ И ОБМЯНА С БОГА, Виктор Йорданов написа на един дъх едни знаменити секстини на тази тема, за да им отговори от своя гледна точка. Лайтмотивът: пътят днес, в епохата на Водолея и началото на Шестата раса не е в ивдивидуално-егоистичния и самотен вид на „праведника”, когато начинаещите се вторачват „само” и „изцяло” в Бога В СЕБЕ СИ, сякаш Той не е и отвън, а В СОЦИАЛНИЯ, ХРИСТОВИЯ МУ ВИД - Т.Е., ВЪВ ВИДА, В КОЙТО НИ ГО РАЗКИВА И УЧИТЕЛЯТ – БОГ, КАТО СИНОНИМ НА БРАТСКИЯ ЖИВОТ.

Дано някой открие къде са сега тия секстини - на нас ни ги иззеха агентите от Шести отдел на Държавна сигурност. В мрежата засега се открива само това нещо:

„Какво е Бог за вас? - пита една жена поета Елвилюри, който десетилетия работи в областта на духовното поетично слово. ”Аз не отговорих веднага - признава той, - но започнах да пиша, за да изразя в стихове това, което мисля и чувствам. И написах над 500 шестостишия, събрах ги и нарекох сборника „Секстини за Вечния”. И пиша все още, все в отговор на този въпрос. Може би не ще стигне живота ми да изразя и частица от него.” А ето някои от тях, предадени свободно:  „ Какво е Бог за мен ? - Духът що пей в душата ми и като ручей, ОТ СЪРЦЕ В СЪРЦЕ прелива звънко с чистотата си и кани хората да пият на колене с две ръце.”„Какво е Бог ? - ЕДИН е Той и същия Тоз, Който ни говори през епохите на вековете, Живо Слово дал. Какво е Бог? - най-доброто в мен. Зора! Виделината ми сред хаоса стихиен на измамите; -звездицата сред моята тъма.” Какво е Бог? -Въпросът на въпросите! За мен това е длан Христова от гвоздеи прободена, протегната към устните напукани на грешник. А жив ответ от Него—това е сълзата през усмивката на опрощението с любов.”

 

 

 

09.03.2019 г. 14,05 ч.

В небето тук са представите на наши художници за образите на Боян Мага и българския цар Борис I. Легендарният Боян е всъщност Княз Бениамин (ок.910 - ок.970) - най-малкият син на Цар Симеон I (864-927) от златната ера на нацията ни и истинският баща на богомилството у нас и по света. Учителят Беинса Дуно - Петър Дънов (1864-1944) - твърди, че Боян Мага е Неговото предишно въплъщение в България. Вдясно е портретът на Бояновия дядо - българския княз Борис Първи (828-907), който минава за патриарха на хрстиянството по нашите земи, въпреки че ние знаем за много по-ранното християнство на спасителя на Еворпа, българския хан Тервел (675-721) и за Христовото участие и прсисъствие на Блаканите още от най-старата, архайската геологическа ера на планетата ни, а също и преди 2000 години. Защо гълъбът на Ной е излетял от брега ни на север от Варна, защо мощите на Йоан Предтеча също ги откритиха в района на Варна; дали плочата с истинското име на Мария Магдалина се намира в археологическия музей в София; защо египетската богиня Бастет е тръгнала към Египет откъм нашата Странджа, а у нас изравят саркофази с древноегипетски мумии, както и защо китайските императори са приели старобългарския календар и мумиите им първо са били с български глави, преди да ги подменят - това са въпроси, които чакат своя отговор. Японските и американските президенти, руските и немските учени и др. знаят много по-добре от нас коя е най-древната култура на Земята

 

09.03.2017 г. 18,48 ч.

 

ИЗБРАНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ОТГОВОРИ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА” – 1910 г.,18 авг: Дали княз Борис-Покръстител се е перодил точно в този, за когото Учителят е казал, че ще ни покаже какво е въплътен ангел и истински Ученик, може да се проследи в Акаша. А образът на княжеския внук Боян Мага е схванат от един български художник гениално. Въпреки че Шентов си мисли, че е изобразил Поп Богомил, той е уловил от Акаша съвършено самия Княз Бениамин – истинския баща на „богомилството”. Досега ползваме портрета на Учителя от десети век само от четката на Кеазим Исинов, но шедьовърът на Йордан Шентов е едно огромно откритие за нас.

18.VIII.1910: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли?

- Всякога, когато ВИЕ си говорите, усещате празнота. А когато ДУХЪТ внушава, никакво колебание вътре в тебе не става.

9.III.2017: СЛЕДВАТ ВЪПРОС И ОТГОВОР ТЪЙ КАРДИНАЛНИ, ЧЕ АКО РАЗБЕРЕМ И ПРИЛОЖИМ ОТГОВОРА на Учителя в живота си НЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕДИУМИТЕ И ДУХОВЕТЕ, НО И НА ХОРАТА, КОИТО ПРИБЛИЖАВАМЕ В АУРАТА СИ, ние ще си спестим десетки, стотици, хиляди години нещастия и страдания. Това важи с особена сила, когато сме били близки с някой по-чист и възвишен човек, а после допускаме близост с астралци и егоисти. Или пък сме били в Школата на Господа, а после сме изпаднали в някое съмнително духовно общество, което не Го разпознава и приема. По-долу думата „масло” е символ лъжите за спасението, на материалните блага, на плътното съжителство в едно жилище, на „сигурността” или астралните сурогати, които ни предлагат такива хора. Те го правят, за да ни отвлекат в легловищено си и да ни изпият живота и здравето. Ето какво казва Учителят:

18.VIII.1910: Как да познаваме дадени проявлния от добри или лоши духове са?

- Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от ДЕЛАТА им ще ги познаете. /.../ Човешките духове могат да се явят и да дават даже „масло”, но когато ви е благословил един висш дух, а вие се подлагате да ви „благославя” и един човек или човешки дух на две или три стъпала по долу, то вие ГУБИТЕ първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да „довършват” работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото, като дойдат, все искат да отвлекат някого.”

9.III.2017: ДРУГ ИЗВЪНРЕДНО ВАЖЕН ИЗВОД В ТОЗИ ОТГОВОР: „Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат, и все таки ще принесат известна полза.” – ПОЛЗАТА ЩЕ Е В ТОВА, че при нещастията и робството се развива небивала носталгия по Любовта и Истината - и затова, когато Бог ни освободи от егрегора или „звяра”, ние започваме да живеем и работим за Бога като „подпалени”. Маслото в светилниците на Девиците и в гърнетата на Малкия Кришна – това е горивото ни, благата, които ни е дал Бог, щастието което можем да раздаваме. Като роби, ние сме ги давали на робовладелеца; като свободни души ги радаваме на Веригата. При всички случаи Веригата, за която говори Учиелят и с която ни свързва, е веригата ни от Сродни Души в Битието.

18.VIII.1910: „При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и вие ги слушате, но не знаяте какво вършите, защото не знаете законите. А това, което се дава тук /.../, е по образеца, който Господ устроил в началото на Сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека.”

9.III.2017: И НИЕ СЕГА, НАД СТО ГОДИНИ ПО-КЪСНО, имаме същия проблем: душите от Веригата слушат хора и духове, които си налагат волята, а Веригата си има строго определена процедура още от сътворението на света. Но Небето и работниците му никога няма да наложат образците си насила. Те очаквт благоговение, пълна тишина, дисциплина и вслушване, за да могат да се проявят. За кръжоците на Веригата идват Професори и Майстори от много далечни светове със воите умения и подаръци, те са оставили работата си специално заради нас и преминават през много сложни прагове на измеренията с големи рискове, за да дойдат в точно определената минута. Ние обаче ги прогонваме с гласовете и невниманието си и затова после те дълги години не искат да идват, а ние си плащаме с лихвите.

18.VIII.1910: „Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно. Външно може да не е признателно, но дълбоко в душата си не може да не е признателно.”

18.VIII.1910: „Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир. Неговото идване при теб е като някое наводнение, та затова ти се отстрани, за да не те завлече. /.../ В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение - и според каквото сте сторили, ще се отбележи и „балът” на вашето търпение.”

18.VIII.1910: „И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се повдигнете над него - и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане.”

9.III.2017: ТУК, ИЗГЛЕЖДА, че цялото разковниче е да се „числим” с някого ЕДНАКВО. Какво значи това? - То е същото, като когато някой ни запита: „Ти в коя партия (вяра, църква, гилдия) се числиш?” Някои не искат да се „числят” към никакво стадо и те са прави за себе си – ИМАТ тази свобода. Но ако ние се числим към семейството на Бога и към някоя верига от сродни души, а сме се омесили астрално или по съображения с някой от друга верига, а по-често с някой индивидуалист-единак, тогава трябва ДА НАПРАВИМ САМООТРИЧАНЕ. Тоест, да се отречем от кокала, който ни е обещало съществото от чужда еволюция или който вече гризем с него.

В следващия въпрос и огтговора на Учителя също се крие един основен пробен камък КОЙ ОТ КОИ Е и колко „бала” ще получи на изпита от страна на Небесната Комисия:

18.VIII.1910: „ПЕТИ ВЪПРОС: Каква работа трябва да заловя, която да ме не спъва духовно?

ОТГОВОР: На тоя въпрос ще се каже туй, че КАКВАТО И РАБОТА ДА СЕ ЗАЛОВИШ Е ПО-ДОБРЕ, ОТКОЛКОТО ДА СТОИШ ПРАЗЕН. Най-хубаво е да заловиш работа, която е по сърцето ти и която ти е приятно да вършиш. Всичките работи са добри, за който добре ги извършва. Но има духове, които се занимават с работите на человеците; та человек, като се обръща към Бога, Бог ще ги прати и така ще се оправят работите ти. В небето има специалисти за всичките работи - и няма работа, която духовете в небето да не могат да оправят.”

9.III.2017 Следващият впрос е от В.Гръблашев – дали ще стане консул в Америка. Това не е случайно, понеже той вече е бил в Америка, при това – състудент на Учителя там. Именно с него е случаят, когато Учителят в Америка го е завел на един остров в едно езеро, където имало нещо като храм и вътре ги посрещнали някакви високо посветени адепти. Имало маса с 13 стола, поканили Учителя да седне на стола на Христа. По-късно Величко Гръблашев се опитал да намери това място, бил напълно сигурен, че не греши, но там нямало нито езеро, нито остров.

След това Учителят отговаря на въпроси за преражданията на някои от участниците. Мнозина вижда като преродени боляри и турци, от които е страдала България, но днес вече са се осъзнали. Казва, че когато има условия, ще им даде да видят всичко това вав филмите с акашовите записи. Това е Школа на Господа и в нея има всичко - включително и това.  Учителят повтаря твърдението Си отпреди, че в момента Кназ Борис Първи е прероден и е в България. Ние го познавахме – един от тримата наши любими ученици на Учителя. Може би един ден ще видим в акаша и филма, в който става ясно кои и как са измислили версията, че Борис Покръстител бил избил 52 болярски рода заедно с жените, роднините и децата им. Ако беше така, във Възванието на Учителя от 1898 г. Той не би казал за него: „И, казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание”. Това, че Св.княз Борис I уж е бил такъв жесток масов убиец на цели 52 рода до крак, се превръща в упорит национален мит. Ето какво казват зрящите историци: „Митът метастазира като ракова клетка, и колкото повече жертви си въобразяваме, толкова те са по-безсмислени, толкова избиването им е по-несправедливо и жестоко, ирационално, а оттам и митотворно. Разбираемо е, че и творците, които са се насочили към личността и делото на св. Борис – поети, прозаици, драматурзи, кинематографисти – използват целия този драматургичен заряд, който се съдържа в тази несъществувала сцена. Едни симпатизират на княза и се опитват да оправдаят "клането"; други го осъждат. Но и в двата случая митът избуява. Той се вкоренява и се разклонява, черпи жизнени сокове и ражда своите отровни митораждащи плодове... Така този мит-родоначалник постига своята лукава цел – да подмени истината и да хвърли сянка върху Делото на св. княз Борис, а оттам и върху в мига, когато то освещава България.”

(http://www.pravoslavieto.com/…/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm)

По-нататък през този ден Учителят прави връзка с духовете на д-р Миркович и Казакова и те отговарят на много въпроси на присъстващите. После дава много подробни указания какво да прави Веригата през предстоящите дни и седмици до края на годината. Прави впечатление, че в един от петъците трябва да се молят на Господа да ги научи как да мълчат – един голям проблем и при нас 117 години по-късно... .

Отново и отново Учителят назначава и молитви за обединението на славяните, с което потвърждава факта на принадлежността ни към славянството и важността на нашето единство. За разлика от някои днешни антиславяни дори и сред последователите Му.

 

 

https://www.facebook.com/NowThisNews/videos/1301628726593915/

  

09.03.2019 г. 18,33 ч.

 

Жалко, че са го развалили с тия големи надписи, нямат ли усет?.. И "музиката"... Да, знаем, че всяка снежинка, както и житното зърно и човекът с монада, е абсолютно различна и уникална и не се повтаря с никоя друга. Въпреки че и те са по типове класове с подобни общи форми. Търси се човекът или институтът, който ще почне да изследва какви снежинки падат в началото на всеки астрологически час и по време на всеки планетен аспект - да направи изводи. И дали се променят при смяна на астрологическия час и аспекта. Тогава с водата от всеки различно повлиян от космоса сняг ще могат да лекуват различни болести, да се постигат различни душевни и мистични състояния.

 

 

https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/5976-ako-chovek-znae-poveche-ot-drugite-toy-e-samoten-karl-yung.html?fbclid=IwAR1KKWexdc6TeAbXtwZIUTValdLExALpPaiigs5h9w0Xe2aTIyIN9sY6LFk

 

  10.03.2019 г. 15,54 ч.

 

Много години наред Венно ни занимаваше и с Юнг - любимия му западен философ. Той четеше едновременно по няколко уникални книги и на английски, френски, руски, немски, гръцки - нали е завършил в Атина. Не насмогвахме да му носим книги от библиотеките. Четеше с такава смайваща скорост, че ние дълго не вярвахме, че ги е изчел внимателно. Обаче, като го запитвахме за някоя, отваряйки я напосоки, той едва ли не цитираше наизуст точно тази страница и я тълкуваше най-подробно. За него Мария Митовска написа и издаде "Живата връзка". Името му в това прераждане е Крум Янакиев Въжаров. Освен Юнг, обичаше и Ерих Фром, особено неговия шедьовър "Да имаш или да бъдеш". Цял живот ни е обяснявал, че нагонът да имаш нещо не касае само имоти, титли, престиж, пари и пр., но и усилията да имаш и задържиш за себе "завинаги" си даден човек, да имаш власт или монопол над истината. По повод на тази книга и тази тема е написано едно българско стихотворение:

“TO HAVE OR TO BE”  (или има нещо над Запада и дори над Ерих Фром)

Да си или да имаш е дилема,  но има и “трилемни” светове.  Да има иска ТИКВАТА зелена,  а зрялата пращи от кеф, че Е!

Но кой разбира гърча на сърцето от ùмане и тиквени дела - на семенцето кедрово, което не може да намери гръм и почва и затова не почва?…

 

6.06.1997 Пловдив

 

 

 

10.03.2019 г. 19,32 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ:  Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената, и дух, мощен като Бога и едно с Бога.

ЧОВЕЧЕСТВОТО ДЪЛГИ ВЕКОВЕ Е МИСЛЕЛО, МИСЛИ И СЕГА, че съвършените неща не са сам БОГ и лични въплъщения на БОГА. Че всяко едно от тях за себе си е нещо отделно: вечности, вселени, галактики, звезди, планети, човеци, подове, цветя пр. Ето сега малко диаманти от кошовете на още три въплъщения на Бога, каквито може да сме и ние с теб, и всички останали, родени от Него. Ако е така, обичаме ли се, разбираме ли се, гостуваме ли си? Ако в сегашната си форма сме още много далече от това да бъдем Неин и Негов образ и подобие, то бисерите и диамантите, които се изсипват понякога от нас, със сигурност са САМАТА ТЯ, САМИЯТ ТОЙ:

1. БОГ ПАСКАЛ МЕРСИЕ (Пиер Биери, -1944 - швейцарски професор по философия и писател):

Никой не е създаден за другиго.

Ние не харесваме, не обичаме и не докосваме само един-единствен човек. Какво да правим? Да режисираме различните близости?...

Най-истинските, животоспасителни и душеспасителни преживявания не са гръмки и показни. Такова рядко преживяване, макар и вулканично по сила, ненадейно окъпва живота в съвършено нова светлина и той зазвучава с напълно нова мелодия. То прави това безшумно, и в тази безшумност се таи най-големият му чар.

Ние сме лениви същества, нуждаещи се от близък човек. /.../ Трябва да си Моцарт! Моцарт на откритото бъдеще!

Не е ли истина, че не хората се срещат, а сенките, които хвърлят техните представи?

Когато вече не ни остава много време до края, не важат никакви правила.

Не пилей времето си - направи нещо, което си заслужава. Какво значи това? - Това значи: изпълни най-сетне най-съкровените си желания! Не ги отлагай безкрайно! Внимавай да не пропуснеш самия себе си.

Ние се уморяваме и отегчаваме от чувствата си, ако ни спохождат прекалено често и се задържат твърде дълго.

Не искам да има някой, който да ме разбира напълно. Слепотата на другите за мен е моята сигурност и свобода.

2. БОГ ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО (-1932-2017-):

Душа несродна да прегръщаш е доста странен, страшен рай.  Но странно е и страшно също във някоя проклета къща да сме си ясни до безкрай.

И в двата случая сме рани!  Но, осъзнал се твърде рано,  аз твоя дух безкрайно мил с неяснота не бих окалял и с яснота не бих убил.  1956 г., превод: 14.06.2003

3. БОГ СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-):

За разнообразие, отново слагам тук един мой превод от руски език на две стихотворения от великия азърбайджанец Насими - също безсмъртен син на Бога от ранга на Цар Давид, Соломон, Рабиндранат Тагор и пр. Първото и до днес е известно погрешно със заглавието "Самовъзхваление", защото дори днешните преводачи на Насими по света си мислят, че той хвали себе си. Нямат понятие за директния глас на Бога през серафимите на земята.

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз.  Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.

На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих - От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете.

И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас;  Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.

В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх;  Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта.

Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял;  Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.

Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ;  Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.

Самият аз съм абсолют, но вечно славен и оплют,  Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!

Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина;  И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.

Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат,  И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.

Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба;  Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…

Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан,  И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.

Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак… Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.

От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян,  Рубаб съм аз и чангов(8) звън; и сойка, пееща насън…

Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед - Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.

Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт,  И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.

С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10);  Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.

Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми:  "О слънце, въздух и врата - стани пророк на Вечността!"

ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"

"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен,  И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!

Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена;  Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.

Аз движа всичко, недвижѝм, и сам се движа - зрим, незрим.  Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.

Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода.  Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.

На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог,  Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.

Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моят лик - Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.

Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса;  Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.

Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития,  И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.

Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ;  Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.

Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта.  Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест.  _____________ 1 - сýри - 114-те глави на Корана.  2 - имàм – мюсюлмански свещеник 3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Когато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния". 4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син". 5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния начин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове.  6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете.  7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), Учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи.  8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата.  9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прòсти ли са били древните?...  10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон.  11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида.  12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на сурата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване.  13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаббайрам) – нощта на вознесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 срещу 17 юни всяка година.

Във връзка с Насими, тук може да се разкаже за един удивителен случай в Народната библиотека в София през 1969 г. Веднъж един студент влиза в IV читалня и мигновено бива привлечен от една полùца със списания. Там сякаш гори силен, ярък бял огън. Причината е едно списание на руски и азербайджански език – "Литературный Азербайджан". Най-горният брой едва ли не ще заслепи очите или по-точно сърцето и душата на студента. Не става дума за обикновено ясновидство - вълнението е неописуемо, избликват сълзи от очите му! На корицата е нарисуван портретът на един прекрасен и съвършен човек с чалма – само тя е разликата между Христос и него. Броят е посветен на годишнина от раждането на великия азербайджански поет и духовен Учител Имадеддин Насими, живял през XIV и XV век (1370-1417).  В уводната статия се разказва, че Насими е известен не само като поет, но и като основател на ново еретично учение и движение в тогавашен Азербайджан, по подобие на друг велик Учител – Мансур. Хусейн ибн Мансур аль Халадж, персийски поет-суфи, осъден и убит заради провъзгласяване на формулата "АНА-АЛЬ-ХАКК" ("Аз съм Бог"). Учител на Насими е бил Фазл (Фазлхакк, Фазулахх) – Фазулахх Наими Табризи аль-Хуруфи (1340-1394), основоположник на хуруфизма. Написал е трактата "Джавиданнам" (Книга за Вечното). Хуруфитите са я считали за свещена книга. От тази категория е и Хизр – мюсюлмански пророк, за когото са вярвали, че живее вечно. Още в ХІІ век, великият сирийски мъдрец и посветен Ибн Хебриол твърди: "Ако искате да се убедите в нищожността на светските мотиви и придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат"... Подобно на своите предшественици, Насими е учел последователите си, че няма никаква нужда от храмове и посредници между човешката душа и Бога и че най-лесното нещо е да общуваме с Него директно, ако имаме любов. "Бог е по-близо до нас, отколкото сънната ни артерия" – казва той. Тази негова фраза днес е известна по цял свят. Използвал е по някакъв начин азбуката за пряк контакт с Върховния. Тогавашните жреци и свещеници го осъдили като самозванец, който обявява себе си за Бог. Считайки го за изчадие на дявола, те го одрали жив публично, а той нееднократно предрича в позията си, че ще бъде "зверски умъртвен". Освен нежната любовна лирика, има и няколко негови стихотворения, в които съвършено явно говори Най-Висшето Начало. Две от тях прочетохте по-горе.  Ние знаем, че много поети са Синове Божии – въплътено Слово Божие. През всички векове е имало поети и влюбени с развито холùческо тяло, предаващо Словото и Гласа на Бога директно - като Пушкин, Рабиндранат Тагор и много други. Има такива стихове и текстове и в българската литература – например, от Иван Вазов, от Стоян Диловски - Тод и др. Това е качество на въплътените серафùми.  Има един игрален филм за Насими от 1974 г. ("Насими"). Доколко са предадени животът и учението му вярно е въпрос, но актьорът Расим Балаев е прекрасен и дава положителна представа за великия азербайджански Посветен и Поет.

 

 

11.03.2019 г. 08,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Подложете НА ОПИТ Учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си /желанието/ да видите тези същества - и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите Учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и ТЪЙ високи в своите постъпки, ТАКА изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, те ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите Новото Учение. При сегашното ви състояние - с тези умове, сърца и души, които имате, - вие не можете да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас.”  

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:47)

В течение на две десетилетия през миналия век един приятел е искал да мине нелегално границата на България и да емигрира на запад, да стане емигрант, за да си „уреди живота”. Както направиха много хора. Правил е три опита, имал е точни уговорки с хора за дата и час, когато ще тръгнат, с ясното съзнание че може да бъдат застреляни на границата или да попаднат в затвора минимум за две години. И в трите конкретни случая преминаването на приятелите му от групата е било успешно, почти всички скоро или с годините се били „уредили” на запад, а тук са били обявени за „невъзвръщенци” – осъдени от режима.  Такива случаи – с хиляди и десетки хиляди, живяхме в този век, - но тук разказвам за конкретния човек във връзка с изходната тема. Разбира се, той не казал за инициативата никому, даже и на Човека, който бил за него и други негови приятели най-важния Човек в живота им след техния Учител. Съзнателно го е било страх този Човек да не го спре, сякаш нямал дългогодишен опит с него, че за някои нещата са прозрачни. И ТРИТЕ ПЪТИ СПОМЕНАТИЯТ ЧОВЕК ВЪЗНИКВАЛ ПРЕД НЕГО ВНЕЗАПНО, в което и кътче на столицата или страната да се намирал потенциалният беглец. Последният вече знаел за ясновидството и телепортациите на Човека не само тук, но и по целия свят, но въпреки това реагирал като камилската птица. И трите пъти Човекът го спрял и го помолил да си остане в България, понеже все има още какво да се понаучи от хора като него. Казал му: „Да не мислите, че вие не сте ни зачислени още преди да се родите? Как ще ви пуснем да направите фатална крачка? Наистина, ИМАТЕ важни мисии в чужбина, но постойте още малко около нас…” Това „още малко” се оказали 30 години… Още в първите месеци, след като Човекът си заминал в другия свят, въпросният приятел тръгнал по чужбините. Още първата нощ в чужбина „сънувал” въпросния Човек как се подава над един каменен зид и му казва: „Получете сега моите компенсации!” Какви са били тези компенсации, може да се разказва 1001 нощи и повече, но разказване без реални преживявания е вятър мъгла – нещо като перверзията телефонни разговори и виртуални чатове в мрежата. Да, всички сме в мрежата на един много умен господар на света, който е обещал на един още по-голям Господар, че ще лови всички, които искат да остареят и да умрат преждевременно, не желаейки да общуват реално с когото трябва и както трябва. Казано по-точно: "с когото би могло", тъй като Бог никога не налага нещо насила. Всичко зависи от нашия вкус и идеал.

 

 

11.03.2019 г. 01,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като ви говоря за вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много по-умни, които вие не виждате/…/. Тези същества са по-умни, по-интелигентни от вас - те са усвоили законите, които напътват нашия живот и действат между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между нас. Вие сте под тяхно влияние. Мислите как да разрешите един въпрос. - Те се борят и те го разрешават. Не мислете, че тези хора са сенки. Те са реални хора, материализирани, облечени с тела. ИМА начин да говорите с тях, те не са сенки.”

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921: 45)

ТУК НЕ СТАВА ДУМА ЗА ХОРА, които са видими само за ясновидеца. Те настина са напълно плътни и материални, даже се обличат като нас и взимат нормално участие в живота. Ние може да познаваме такива, да ги знаем отдавна, да ги срещаме понякога или даже всеки ден, ако някъде сме обединени от общо пространство или общи мероприятия. Обаче има един феномен, който се нарича „ПСИХИЧЕСКА слепота”. Учените етнолози разказват за един факт, действителен според тях, в който е трудно да се повярва. Наблюдавали били едно африканско племе, напълно откъснато от света – никога не са виждали каквото и да е от нашата цивилизация. По небето над тях минава самолет и се чува и бученето му. Те обаче не реагирали по никой начин – просто да не повярваш. Етнолозите обясняват, че ако нямаме понятие за нещо, самите ни сетива са отключени за него и визуално, и слухово. Ако някой случайно вдигнел очи и видел самолета, извиквал „Небесен дракон!” – и тогава всички почвали да виждат и чуват самолета. На някои приятели това им се струваше невероятно, съмняваха се в наблюденията и изводите на въпросните учени. Обаче феномените на хипнозата са нещо подобно.  Каквито и да са тези примери, те ни дават възможност за обяснение на паралелни случаи в нашето общество. Има хора, които въобще не ни виждат, понеже не ни одобряват или са напълно безразлични към нас. За такъв не съществуваме даже за сетивата му. И да те види, въобще не спира погледа си на теб или го отмества. Ако такъв те мрази, но в даден момент се сепне и те види обективно, той кривва от алеята в гората или отива на отсрещния тротоар. Отдалечава се, за да не се наложи да си кажете здрасти или да се ръкувате. Е, никой не е длъжен да разширява кръга на своите приятелства и познанства. Това е право на всеки. Обаче в някои случаи така можем да изпуснем шанса на живота си или на еволюцията си. Познаваме хора, които са способни да отпишат някого „за цял живот”, даже „за цялата вечност”. Тук няма защо да се споменава кои зодиакални знаци правят това, нито как изглеждат аурите им... В случая за нас е важно да осъзнаем този ментално-психически проблем дотолкова, доколкото касае НАС, ако искаме да сме съзнателни и да не се въртим в омагьосан кръг цял живот. Хората, за които говори Учителят в изходния цитат, НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВАТ ОКОЛО НАС. Някои даже са ни билù или са ни познати, приятели и в момента. Словото някъде казваше, че в нашите времена Учителите ще дойдат между нас като приятели.  Въпросът е паралелен и астрологически: дирекциите дават естеството и периодите на фундаменталните промени, които могат да настъпят в живота ни, ако осъзнаем, че това е предопределено от Волята Божия и ако сме готови да я изпълним без замисляне и незабавно. Прогресиите обаче показват дали в този момент ние сме будни за нея, дали не сме вторачени в нещо друго и каква оценка бихме дали на самата Воля Божия и на представителите й около нас, от нивото на нашия актуален вкус и манталитет. Транзитите усилват само обективните последствия в живота ни, в резултат на изпълнението или неизпълнението на Волята Божия от наша страна.

Тук ще припомня два реални случая, които илюстрират разискваната тема (из едни спомени):

„Подаръците тази сутрин бяха определени за четирима души, в зависимост от тяхното поведение. Един от нас нарочно остана да играе паневритмия сам, защото на сутринта му бе казано от „Златната рибка”, че ако до "Запознаване" включително някой дойде и пожелае да играят заедно, който и да е той, ще му бъдат изпълнени три най-съкровени желания. Още в самото начало дойде една млада позната, но не пожела да играем заедно и също предпочете да остане сама, макар и да бяхме само на една крачка разстояние.  Бе направено само едно движение от "Запознаване", когато един ведър, добродушен и енергичен младеж се яви изневиделица сякаш от нищото, помоли ме да се включи при мене и продължихме да играем заедно. Тогава вътрешно се потвърди че "Златната Рибка" ще му изпълни три най-съкровени желания и това му го казах след края на играта. А той възкликна щастлив: "Знам, нали сутринта се помолих на Учителя да ми изпълни три желания и ми се яви точно Златната рибка!"...  По време на пентаграма стана ясно кой може да е вторият човек, комуто "Рибката" тази сутрин е готова да изпълни едно най-съкровено желание, ако той реагира по определен начин. Това беше момичето от двойката, с която се разменяме по време на съответното упражнение. След завършването на паневритмията всички от лъча по традиция се поздравихме с ръкостискане, добри думи и усмивки. Но "Рибката" ми каза: "Няма ТИ да отиваш при нея да я поздравяваш – тя трябва САМА да дойде при тебе!" По една или друга причина обаче момичето не прояви такава инициатива и с това подаръкът я отмина. А можеше да поиска всичко – дори завършване на еволюцията и сливане с Бога!  Имаше още двама души, за които бяха определени подаръци. Явно тази сутрин тече урокът за симпатии и антипатии. Човекът с "Рибката" забави ход по алеята, за да може те да го настигнат, но усети силното им нежелание за тази среща и се отби малко вдясно, за да ги остави свободни. Те даже се шмугнаха в гората, само и само да не минат край него!... С това и те се разминаха с подаръците си, които не бяха никак малки. Едва вечерта се изясни, че техните подаръци са дадени на друг приятел, който остави работата си и с радост и ентусиазъм дойде да помогне за стягането на багажа на една приятелка.

Друг случай със златна или незлатна риба. С една приятелка, която в този живот НЕ СЕ Е РАЗМИНАЛА С НЕЯ. Тя днес е убедена, че не се е разминала с някои хора, които са й били предопределени. Не винаги става дума за обикновената земна личност на конкретен човек – зад човека понякога седи цялото Небе. Един ден преди няколко години въпросната приятелка видяла в ръцете си голяма оранжева или жълта риба – като шаран. Видение. Носела го като бебе. Един глас й казал: „Ти носиш Христовото съзнание”. Не е ясно кога точно - дали преди или след този случай - тя попаднала на един текст със същото заглавие.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1242&book=35

 

 

11.03.2019 г. 23,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов, и правилна мисъл..”

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:47-48)

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Дай ми, о Боже, до Твоето рамо,  пръв да съм в òгъня, както преди.  Бий ме до смърт, размажи ме, но само вечна в сърцето любов утвърди!

Господи-Боже, тъчи ме на стана с нишки сияйни от тежки беди - скърбите, мъките, нека да станат дивно разковниче в мойте гърди.

Твоето знаме е мойта поема - само в сърцето любов утвърди:  вместо в гърдите Ти, АЗ да поемам огън, олово - тъй, както преди.

Мачкай тестото ми мудно, негодно;  дай ми вериги, железен хомот...  Само сърцето ми нека свободно ТЕБЕ да люби - до смърт, до живот!

Дай ми колиба от скромна по-скромна.  Имаш ли нужда - и лудост ми дай.  Тебе обаче до кръв да Те помня - с Теб да вървя до без дъх, до безкрай!

Нека да падаме в пътя към Тебе.  Нека в умора бездънна да бдим - знам, че трудът ни нищожен и дребен в миг ще я духне, подобно на дим.

Виж лабиринтите, пътнико скръбен.  Схващай света, о сестрице добра.  Примки, мечти там растат като гъби - мигар стръвта им до днес не разбра?

Смърт ни заплашва дори и във рая.  Смърт ни изважда от личния блян.  Господи, дай ми пред Теб да ридая!  Дай ми да плача, пред Тебе прострян!

Превод: 19 май 2015 г.

Вълноломът ти, Боже, е нашият спомен за Тебе - с Хималаи от сълзи го блъскаме гребен след гребен...  Милиарди илюзии в него със гръм се разбиват,  и люлеят ни пак, и мечти безнадеждно убиват.

Гордостта ни на пясък съсипваш с вълните крайбрежни,  и медузи разкъсваш - прозрачните наши кроежи...  Октоподи подмяташ - безброй имена-самомнения,  и ни връщаш във Тебе със Своите мъртви вълнения.

О, Всевишни! През сълзи възпява Те нашият жалък молебен!  Разнебитени, дребни, щастливо се връщаме в Тебе...  С оратории, мèси - безкраен прибой многозвезден,  буйно луди по Тебе, във Теб ще изчезнем!

Превод: 30.V.2015

Свободата, ми казват, е в бягството, ала то не приляга за мен - аз и в хомот, и в мъчилище няма да бъда сломен!  Нежна шепа протяга Вселената - от бездън-времена досега.  С медовина я пълниш нетленна Ти, със безсмъртните Си блага!  Аз пък вечно издигам олтара си - и наяве, и нощем насън - за лампадите - Твойте подаръци - пак от Теб да прихвана огън!  Да зашепнат, затрепкат, запалят се - и когато им кажа "сезам", да залеят с хвала и сияния Твоя приказен куполен храм!  Вчера щях да пометна сърцето си и без вест да се махна от тук - да изпадна - отшелник да стана, - но това е за някого друг...  Любовта, красотата, дечицата - всеки фѝлиз тъй нежно зелен - Те са ТВОЯТА радост, о Господи, та защо да не трогват и мен?  О, сложù на духа и олтара ми Твоя вечен сърдечен печат!  Изсипи над сърцето ми пламенно неизчерпаема благодат!  

Превод: 10.6.2015 г.

Ти си Царят, Дъхът, Песента - аз съм малкия труд...  Но смирено Те моли цевта:  дай кутийка приют!  Във света се оправям и сам - посред джунгли, пустини, мъгли...  Но духът ми все някак си там се провира, зове, шумоли...  В Твоя храм съм прашинчица прах,  ала нощем Ти пея хвала.  И душите тук-там, подразбрах,  приповдигат стебла...  А когато и цял небосвод от хвалата ми сутрин трепти,  и усмихне и моя народ - Погледни ме, о Вечни, и Ти!

Превод: 12.6.2015 г.

Аз Теб Те търся, Твоя вечен род,  додето дишам в този свой живот!  И в следващия, мой Баща Велик,  за ТЕБ ще бдя от първия си миг - в СЪРЦЕТО ми е свидният Ти лик!  Аз ТЕБ Те търся, своя вечен род - със брод или и без следа от брод.  О безконечен, безконечен Ти!  Различни - и все същите черти...  Не знам къде ще дойдеш този път,  но в мене взривни чувства се тълпят,  защото съм от ТЕБЕ дух и плът!  От ТВОЕТО Дърво съм дъх и плод - аз ТЕБ Те търся, своя свят Народ!

Превод: 13.6.2015 г.

Придойдè есента и в листата покой златозарен запали.  а небето, полята и пладнето днеска са морно заспали.

Ромонѝ тишината и кротко над пъстрите горски гоблени до безкрай е простряла криле пасторално зелени.

Не шуми и реката - магически пàри сънува,  филигранни дантели по пясъка днес не рисува.

А далечни селца са на припек ресници закрили и блажено събират за зимата слънчеви сили.

Но от всичките тия безкрайни поля слънчезарни,  във слуха ми нестихващо бият незрими звънарни!

Във духа ми - в недрата на Бога бездънно бездънни - в катедралната вис на звезди и слънца многозвънни,

днес танцуват от радост най-древните àтоми вечни, - О Всеблаги, Всеистинний, Дивний, Предвечний!  

Превод: 14.6.2015 г.

И днес се дивя: все за Тебе сърцето ми бие за Тебе трепти!  В морето човешко най-после открихме се ние - аз, Древний, и Ти.

Люлеят се днеска над мен кипариси,  сред есенен дим,  и спомням си: Ти си ми, Ти си ми, Ти си Единствен Любим!

О колко столетия бил съм в пространства далечни!  Загубил бях Твоите древни следи...  Не ти ли трептеше в мостòвете вечни от спомени, сънища, химни, звезди?...

Оглеждам се. Люлят се билви и бòри,  ухаят мечти...  Сияе ашѝнът, сърцето листенца разтвори,  душата лети...  Ослушвам се. Чувам отново най-предначалното Слово - предвечното, Твоето Слово, о Майко Земя,  стъписващо - древно и ново!

О, колко ашина със Теб сме витали със волни крила;  на колко тревички сме ярко блестяли в гори и поля!

Но всечия болка и всяка несрета в нощта ме зове:  в духа ми бучат и тревожни морета безброй векове...

Кръжат хороводи,  от стари мелодии и образи свидни в душевната глъб - те пак са свободни!  Ту в сълзи напират, ту в приливи страшни - но и звездна лавина не ще ги зарие!  О, колко съкровища - древни, сегашни със Тебе, Парвàти, ний пак ще открием!

Не Ти ли, о Боже, в космични зори,  запàли в сърцето ми вечно сияние и обич към всички в духа ми внедри в това мироздание?

Не помнят вселените - нито една - кога си покълнал из дън-времена потайно в сърцата ни - дал си им път,  през бездни и сфери напред да летят!

О, Дух величав, Махадев, Ава-Отче, Ау-мèн!  Във реки от вселени и радост и скръб бързотечна все поновому Ти ме извайваш - и в мен оставаш си вечно!  

Превод: 28.05.2015 _________

1 Баѝл, бѝлва или баел, мраморна ябълка, унгарска дюля, ъгле, мармаладен Aegle marmelos [wood apple, stone apple, bengal quince, bel, sriphal] – бавно растящо пло- дно дърво до 12–15 м. от сем. Рутови (Rutaceae). Листата на туласата се поднасят на Вишну, листата на билвата – на Шива, а на Ганеша поднасят само особен вид билка, известна като "кадика" или "гарика" ("дурга" на санскрит). Клоните на билвата се използват в различни религиозни церемонии. Аюрведа предписва смес от листа на туласа, билва и нима, като универсално средство срещу повечето човешки болести.  5 Ашшѝн или ашвѝн — седмият месец в новия бенпгалски календар, сответстващ на европейските септември-октомври; първият есенен месец. Есента в Индия настъпва след сезона на дъждовете и се счита на най-хубавото време от годината.  Парвати - мъдрата съпруга на Шива. Богинята Парвати е известна като съпруга на бога на сътворението и разрушението Шива, но и като богиня-майка на боговете и богините. Тя е въплъщение на Шакти - богиня на първичната космична енергия, която движи цялата Вселена и живее във всички живи същества. Тя е творческата женска сила, източник на промените е света. Без нея боговете, хората, животните и расте-нията не биха могли да съществуват. Парвати е почитана е много образи: Дурга - богинята, бореща се с демоните; Кали - богинята на промяната, безкрайността на времето и унищожаването на злото; Шакти - богинята на Вселенската енергия; Чан-ди - богинята на абсолютната реалност, успеха и победата над злото; Маха-еида-яс - десетте женски божества, произлизащи от богинята Кали.

 

12.03.2019 г. 09,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз бих желал да ви побеляват косите, но не от страх, а от любов. Когато косата се изменя от любов, тя приема разни краски. Когато нагорещяват желязо, то става светло, а когато изстине — става черно. Всички, на които косите са черни, трябва да побелеят. Хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели.” (1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:48)

„И младият, и старият трябва да обичат, да хранят сърцето си. В Любовта присъства цялото Битие. Като обичате някого, вие ставате извор на колективното дело на Любовта. Като обичате, вие се свързвате с цялото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трябва да обичате, да бъдете извори, да участвате в работата на цялото Битие. Какво значи да участва човек в работата на цялото Битие? - Това значи да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия! Оставете хората да ви обичат, за да вършат и те волята Божия. Ако някой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви в прав път. Не го учете как трябва да обича. Не се месете в любовта на хората. Всеки обича както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крановете на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението ѝ, тя ще ви отнесе далеч някъде. Някой казва, че обича, но се съмнява в Любовта. Той е на крив път. Той се намира пред опасността да изгуби Любовта. /…/ Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Без Любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие Любовта, той пак проглежда и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на Любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен, и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато Любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло.” (15 август 1940, „Магическата сила на Любовта”)

„Та казвам: щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва ДИШАНЕ на вас. ДЪЛБОКО дишане ви трябва! Трябва него ден да се срещнете и с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет: ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това! Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. /…/ Спасението без мантията на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. ТО е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал! /…/ Новото в света иде! Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно, всичките души търсят свободата. /…/ Казвам: вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света. ГЕНИИ, ТАЛАНТИ се раждат все от любовта! ЮНАЦИ се раждат от любовта! ВЕЛИКИ ХОРА се раждат от любовта! /…/ С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи. Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива . Казвам: иде сега! Кой иде в света? - ЛЮБОВТА иде в света! Всички хора трябва да я посрещнат. /…/ Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта. Има нещо в света, което никога не лъже. То е любовта. Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. /…/ Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта. Тогава ще имате тази голямата амнистия. Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха. Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго. Посрещнѐте вътре в себе си - със своята душа посрещнете любовта. Тогава всичките посрещания имат смисъл. Ако нея не можете да посрещнете, външните посрещания са безполезни.” (8 юни 1941, „ Посрещане на Любовта”)

„Под думата „грешен“ човек разбирам човек, в когото Любовта е умряла. Женил се той - и Любовта умряла, и Мъдростта умряла, и Истината умряла…”( 25.III.1934, „Възстановете Любовта!”)

 

„Сега вие мислите, че сте стари. - Как е възможно вие, деца на Бога, да сте отслабнали и да сте се обезсилили? Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. /…/ Аз ви давам само един малък метод, като употребих за пеене думите: „О, Любов неизказана!“ И най-малката работа за Бога, след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден, като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за Тебе го направих!“. И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“. Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре, и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите! „И хиляди ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна - и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек, отдай му най-малкото добро; като го срещнеш, отдай му най-малката любов! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради ТЕБЕ!“ И от тия, малките работи, от малкото добро, от малката любов и от малката правда, Господ е доволен. Той е доволен от тия скъпоценни камъни!”(16 март 1938, „О, любов неизказана! /…/”)

 

 

12.03.2019 г. 15,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Има страсти, които изгарят. Често съм слушал мома да казва: „Изгорù ме той!” - Да, този ток, който момъкът изпраща на момата, може да бъде толкова силен, че да я убие моментално. Чувствата на някоя майка може да бъдат толкова силни, че да ИЗГОРЯТ детето. Трябва да знаем как да чувстваме, как да мислим. Мисълта и чувството понякога биват толкова силни, че могат и да ВЪЗКРЕСЯТ някого. Чувствата могат да убиват и да възкресяват.”

(1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:49)

 

Учителите, които са УЧИТЕЛИ, говорят и много ПОЛОЖИТЕЛНИ неща за чувствата и страстите – неведнъж тук са били предлагани такива избрани мисли, за да се разграничи Истинското Слово Божие от лъжите. Обаче в случая се включват предимно антитези за силното чувство и силната страст, има само едно положително твърдене – че те могат и да възкресяват. Колкото да сме слушали и гледали опери, където на сцената викат от чувства със всичка сила, най-вече тия на веристите, не можем да си затворим очите пред един от основните им източници: как ядат авторите на текстовете и певците. В една от тия знаменити опери героинята показваше как се е пиела някога прясна бича кръв, за да се засили болният, без да знаят, че това е прекият път към смъртта. Като малки, ние пиехме биохемоферин и се занимавахме с пиене на сурови яйца и бъркане по 5 жълтъка в чаша след чаша с много бяла захар, въпреки че родителите ни бяха вегетарианци от десетилетия. Тогава все още не знаехме какво ядат даже най-големите виртуози певци, които трябва да изобразяват силни страсти, и все пак да викат много красиво и художествено. Не подозирахме, че шумовете, викането и многото говорене са всъщност отделителна система, а какво са в този случай ушите на околните, не е удобно да се каже; че почти всички болести на хората, както и родилните болки и месечното течение на жените престават, когато дълго време се ядат само плодове. Никой още не беше ни обяснил, че и самата човешка „любов” става с викане във върховете моменти, както и при родилките; че необходимостта от „любов” е всъщност една от най-мощните отделителни системи, за да не умре човек от слуз и токсини.  Може би някоя нощ някой може да сънува, че Исус е възкръснал поради целувката на една душа, която Го е обичала повече от всичко на света.

 

 

13.03.2019 г. 01,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „.Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито..."

ЕТО ЧЕ УЧИТЕЛЯТ ПАК НИ ИЗНЕНАДВА МНОГО ПРИЯТНО с потвърждението на нашите констатации от десетки години, че Неговата култура е необятна. Оказва се (не неочаквано…), че Той познава прекрасно още един литературен разказ, освен шедьовъра на Михалаки Георгиев „Бае Митар пророкът” и произведенията на много други писатели – знаменитото разказче от Лев Николаевич Толстой „Житно зърно колкото кокоше яйце”. Ние с приятелите, десетки години след Учителя, сме си мислили, че сме направили „потресаващи” открития в световната и нашата духовна съкровищница и щастливо ги подреждаме в наниза на нашата библиотека „Прекрасни чудаци”. А Той още кога е бил дал за пример в беседите Си някои от най-силните. И колко сигнално и важно е и това, че винаги изтъква главния извод, основната поука от всеки. В споменатото кратко разказче от руския мъдрец и гений, който е знаел защо тръгва в последните си дни към България, Учителят осветява най-ярко възловата му идейна поанта накрая: че житното зърно от древните руски времена е било голямо колкото кокоше яйце, понеже по онова време хората не са продавали житото. Интересно колко добре се ориентираха болшевишките редактори къде е „гвоздеят” на дадено творчество или произведение, след като премахваха не само най-силните пасажи и изречения в някои шедьоври, но и цели епохи от наследството на неудобните автори, а често и самите автори. В текста за житното зърно в някои от избраните произведения или отделните публикации на Лев Николаевич те бяха окастрили именно това изречение – за вината на продаването.

УЧИТЕЛЯТ: „.Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: „В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми”. Идва бащата – старец, подпрян с една патерица, - вижда житото и казва: „В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми”. Идва бащата - строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: „Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: „Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?” Старецът отговорил: „Това е така, защото у тях не расте това житно зърно”. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: „Ами с пари ли го купувахте?” — В наше време пари нямаше — отговорил старецът.  И тъй, аз ви давам това „кокоше яйце” - това житно зърно, т.е. вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него - и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: „Сега има смисъл да се живее! Добре е и за нас, и цялото човечество.” (1921.03.06.Вярата.ТОЖ.СЛО1921:49)

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.03-Lev%20Tolstoy%20-%20Jitno%20zarno%20kolkoto%20kokoshe%20yayce.mp3

 

 

 

13.03.2019 г. 18,03 ч.

 

КАКВА РАДОСТ, КАКВО ЩАСТИЕ! КОЛКО Е РЯДКО И КОЛКО ПРЕКРАСНО, когато някой говори ИСТИНАТА!

УЧИТЕЛЯТ: „Правата линия се образува отъ двѣ разумни точки, а тѣ сѫ двѣ сѫщества, който избиратъ най-кѫсото разстояние за съобщението си, и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия. Слѣдователно, правата линия не е нищо друго, освѣнъ съобщение между двѣ разумни сѫщества. И тъй, всички вие може да образувате по една права линия, но самъ човѣкъ не може да я образува. Казвате: „Като се движи една точка, ще образува права линия...“ - Не, една точка не може да образува права линия, а трѣбва да се движатъ двѣ точки една къмъ друга, т.е. двѣ разумни сѫщества. Като си подадатъ рѫка, образуватъ правата линия.” (1921.03.13н.ноч.НОЧ.ЖАН2002:5)

 

14.03.2019 г. 12,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мома, когато люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сѫщото е и съ момъка. - Любовь, която се стѣснява, която се бои да се изкаже, не е любовь; но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бѫде чудно, ако свѣщьта не издава свѣтлината си... „Нѣма да я скриемъ подъ шиникъ“ - казва Христосъ. Нѣма да отидемъ и въ друга крайность, обаче - да туримъ свѣщьта на течение.” (1921.03.13н.ноч. НОЧ.ЖАН2002:8) : : АБЕЛАР И ЕЛОИЗА! Една от най-трогателните любовни истории в аналите на вселената – забранената любов между монаха Абелар и невинната девойка Елоиза. Една от най- трогателните гробници в историята на смъртните човечества, които са станали безсмъртни, защото не са ритнали Бога в сърцето си. Не са Го блъснали в калта, а са се осмелили да изявят, проявят и осъществят любовта си непоколебимо, въпреки яростната съпротива на мразещите Бога, т.е. Любовта.

ЗА АБЕЛАР И ЕЛОИЗА ОТ МАРГАРИТА СЕРАФИМОВА (избрано)

В епистоларната митология е отредено особено място на трагичната история на Абелар и Елоиза. Настървението, с което учените и до днес търсят разпръснатите писма на двамата влюбени, говори за живия интерес към тази изпълнена с неизвестности история.  Когато се срещат, Абелар е на 39 години, вече е прочут философ, ретор с магнетично обаяние, ученик на най-добрия теолог - Анселм. Интелектуалец от нов тип и търсен преподавател със собствена школа и последователи, той е славата на Париж. Отдаден изключително на философските си занимания, той страда от самотата на човек, надраснал средата си. Достигнал до върховете на своята амбиция, постигнал славата, а и известно материално благополучие, в един момент той ще се окаже жертва на собственото си чувство за превъзходство.

По това време Елоиза е седемнайсетгодишна, красива и тъй необичайно образована според средновековните разбирания за една жена, че славата й се носела из цяла Франция. След добрата основа, получена в манастира Аржантьой, където преминава детството й, нейният чичо Фюлбер се заема да осигури образованието й по-нататък като потърси учител за своята любима племенница. Абелар е твърде интелигентен, за да не тласне нещата в желаната от него посока. Фюлбер е поласкан от високата чест. Колкото до заплащането, Абелар предлага съвсем приемливи условия: уроци срещу храна и подслон.

„Какво повече бих могъл да ви кажа? Ние бяхме събрани първо под един покрив, и после в едно сърце. Под претекста на обучението, ние бяхме изцяло потопени в любовта - онези тайни разговори, които любовта желае, ни ги осигуряваха уроците…”

Между учителя и неговата ученичка се разгаря съдбоносна любов. Той изоставя преподаването, книгите си; това ново и за двамата чувство ги изпълва изцяло. Те имат всичкото време на света, уединението, интимността на нощта, желанието.

„В нашата пламенност ние прекосихме всички фази на любовта; всички изтънчени удоволствия, които страстта може да изобрети, ние ги изчерпахме. Колкото по-нови бяха за нас тези радости, толкова повече ние дръзко ги продължавахме, без да можем да спрем!”

В продължение на няколко месеца те изживяват радостите на една неспокойна любов, както ще напише Елоиза, с тръпчивия вкус на забранения плод, на потайното удоволствие. Този нов, необикновено чувствен за него живот прави Абелар поет. Години по-късно, вече в манастира, Елоиза, разкъсвана от любовна болка и носталгия, ще си спомня с гордост за това как е била възпявана:

„Вие имахте, наред с другите си таланти, два, способни да покорят сърцето на всяка жена: талантът на поет и талантът на певец; и аз не зная някога друг философ да ги е притежавал в такава степен!”

За всички средновековни поети да обичаш, означава да пееш: любовта живее в песента. „Който пее, заслужава да бъде обичан” - напомня ни трубадурът Бертран дьо Вентадоур:  Не струва нищо песента що Бог в сърцето не всели, а пък не е в сърцето тя, щом там Амор не пребивава.  Абелар също отглежда своята любов с песни. Но докато поетите от Овидий до трубадурите ревностно крият под псевдоними имената на своите любими, той е оставял песните му да се носят по вятъра, правейки съпричастни всички към своята нежна история.  Чувството му на превъзходство, дързостта му не допускат тази любов да остане в тайна. Той иска да каже на целия свят, че е влюбен. За съжаление, нито една от тези песни не е запазена, единствено писмата свидетелстват за тях:

„Много от тези стихове, както знаете, станали популярни в много страни - все още се пеят от тези, които се намират в очарованието на това чувство” - пише Абелар. Непривичната недискретност на тази любов люлее и нейната душа на вълните на гордостта и славата. Самата тя ще си спомня трепетно за завистта, която е предизвиквала:

„И тези стихове, прославящи нашите любовни приключения, не закъсняха да разпространят името ми в много земи и да събудят ревността на много жени. /…/... Моето име отекваше навсякъде...”

Публичността става съставна част от историята на Абелар и Елоиза. Подобно на вездесъщото присъствие на хора в гръцката трагедия, традиционно затвореното интимно пространство на двама влюбени тук е населено с обвиненията, одобренията, съжаленията на другите.

„Съмнявам се, че някой би могъл да чете или слуша тази история без сълзи на очи” - пише Елоиза, сякаш опитвайки да отгатне реакцията на хората.

Никой по-добре от самия Абелар не е обрисувал тия сцени на обучение и страст, описани с толкова дръзка откровеност, и то в едно писмо, очевидно предназначено да обиколи целия свят. Учениците забелязали странната му унесеност и неспособност да се съсредоточи върху философските си занимания и че е обсебен от любовните стихове. Но дори в най-пламенния вихър на чувствата, той не престава да бъде Метр Пиер Абелар.

В тази забележителна история, към странната недискретност в епоха, която обожава тайната, към страстната необходимост от публика, трябва да добавим и ефектите и блясъка на учеността.  Високата образованост на Абелар го прави да се взира в субективните си изживявания, зареждайки го с чувство на изключителност. След дългите години на въздържание, той отпуска юздите на страстта. Чувството за превъзходство поражда желания, които изострят интелектуалния му капацитет и го превръщат в средство за съблазняване:

„Елоиза - аз бях убеден в това - би оказала толкова по-малка съпротива, колкото по-солидно беше образованието й и колкото повече желаеше да го разшири…”

Средновековието изобилства от мъже, чието желание бива въплътено в книгите. По-късно Абелар, подобно на Августин, ще изучава в детайли последиците от пиршеството на тялото за сметка на духа. Защото желанието не се задоволява с посредничеството на знаците; то търси друго, непосредствено насищане...  После става нещо неизбежно:

„Случи ни се това, пише Абелар, което митологията разказва за Марс и Венера, изненадани заедно.”

Скоро след като Абелар е изгонен от дома на Фюлбер, Елоиза му съобщава за бременността си. В момент, когато всичко се стреми да ги раздели, идва нещо толкова важно, което ги събира. Следва бягството, укриването при сестрата на Абелар в Бретан, раждането на сина им, на когото дават странното име Астролаб и чиято съдба остава забулена в неизвестност.  Колебанията около един евентуален брак се лутат между скандала, предизвикан от Фюлбер, и угризенията на самия Абелар. Елоиза се възпротивява. За реномето на брака по това време красноречиво говори прочутият трактат на Андреа Капелан „За любовта”: свободната любов, плътска и духовна, съществува единствено извън семейството. Не случайно в „Роман за Розата” най-голямо място е отделено именно на пламенните възражения на Елоиза срещу женитбата им, изтъкваща предимствата на една връзка на нежност и удоволствие пред тежките вериги на брака. Абелар все пак се решава да сключи таен брак, с надеждата да удовлетвори Фюлбер и да се отърве от неговото преследване. Само че Фюлбер съвсем не смята да пази в тайна овъзмездяването на честта си, напротив, той иска целият свят да узнае. Кариерата на Абелар е застрашена, той се чувства в безизходица. Докато се уталожи общественото мнение, те решават временно да се разделят. Елоиза заминава за Аржантьой.

Нямаме основания да се усъмним в уверенията на Абелар, че не е смятал да затвори съпругата си завинаги в манастира. Но Фюлбер не вярва. Той замисля и организира чудовищна наказателна експедиция и, както ни разказва „Роман за Розата” Абелар:  „Една нощ, както спал си в леглото си във Париж, той бил кастриран - и злото зачернило бъдните му дни.”  Събитието вдига огромен шум, домът осъмва изпълнен с народ. Тук са учениците на именития философ, неговите приятели, неговите врагове. Едновременно го връхлитат болката, срамът, унижението. Едва ли самият Фюлбер е предполагал силния резонанс на това варварско отмъщение, нараняващо Абелар не само физически, но и превръщащо го в посмешище, отнемащо му бъдещето на учен. Трудно е да гадаем какъв е бил този човек Фюлбер, който така лековерно ги събира и така вероломно им отмъщава. Според мнозина, той повече наказва неверния съпруг, отколкото прелъстителя на племенницата си. Поразява обаче жестокостта на двамата мъже към Елоиза. Тя няма още 20 години и животът се затваря за нея.

Абелар също преоткрива екзистенциалните си основания чрез писането. Той се завръща към философските си занимания и създава големия си труд „Трактат за божественото единство и троичността”, впоследствие осъден и изгорен като еретичен. И понеже писането винаги е завръщане към себе си, един ден Абелар стига и до биографията си.

Изборът на биографичния жанр, относително рядък за ХII век, слага акцента върху отделния човешки живот, с неговите възходи и падения. Показателен е начинът, по който Абелар персонализира греха и покаянието, привилегировайки индивидуалната отговорност пред колективната вина и неясната унаследеност на „първородния грях”. Във философските си концепции Абелар също демонстрира истински порив към скъсване с тълкувателните традиции, валоризиращ вътрешните мотиви на човешкото битие за сметка на божественото предопределение. Дори интерпретирането на самата божественост в неговите трудове носи белега на това радикално скъсване с традицията, каквото представлява животът му след кастрацията. Атаката му срещу субстанциалната разлика на трите лица на бога, легитимирането на автобиографията, отказът от семейство са все жестове, достойни за една истинска "сага на прекъснатостта".

 

(ТОВА НЕ Е ПЪЛНОТО ПИСАНИЕ НА АВТОРКАТА, тук съзнателно е оставена само идеалната и романтичната страна на историята им, за да остане единствено тя в съзнанието ни. Имаме пълното право на това. А тя е РЕАЛНА - прекрасното между Абелар и Елоиза СЕ Е СЛУЧИЛО! Да, всички сме имали грехове и грешки във миналите си прераждания. Но дори да има и до днес писмени и други паметници за тях, даже и пакостите ни да са фигурирали в акашовите документални филми на животите ни, това не остава в паметта на Природата завинаги. Ние знаем, че черните откъси от лентата на всеки наш живот се изрязват старателно от черните монтажници на Кармата и се монтират заедно, за да подготви Прокурорът съвсем обективно обвинителната си пледоария. Същевременно, със същото старание събират белите ни отрязъци нашите защитници по линия на Христа – АДВОКАТЪТ на душите. Един ден обаче, по заповед на Съдията, черните ни парчета се изгарят завинаги в пещите на геенната огнена. Наистина, Той постановява най-справедливо какво ще си платим кармично за белùте, които сме направили, НО НАКРАЯ ОСТАВЯ В ДОСИЕТО НИ САМО БÈЛИТЕ ЕПИЗОДИ ОТ ЖИВОТИТЕ НИ.)

 

 

14.03.2019 г. 09,13 ч.

 

КАКВО ЗНАЧИ ДА ПРИЧИНИМ РАДОСТ НА ГОСПОДА? Само да медитираме, трансцендентираме и произнасяме молитви? - Или да Му даряваме радост и щастие, когато е скрит в някое същество и ние постъпим добре с Него?

 

УЧИТЕЛЯТ: „Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията, и от това съди за самия него. Бог не се радва на праведния, но се радва, когато види най-малката добра постъпка на грешния. Той веднага изважда тефтерчето си и записва времето, деня, часа, когато грешникът е направил едно малко добро. И за тази малка радост, която грешникът е причинил на Бога, един ден Той ще му даде някакво велико благо. Какво по-приятно за нас от това да причиним поне една малка радост на Господа? Ние сме дошли на земята именно за това - да причиним поне най-малката радост на Господа. ТОВА трябва да бъде нашият идеал!  Сега всички хора искат да бъдат щастливи - и МОГАТ да бъдат щастливи! Но как? - Ако не можем с най-малката своя мисъл или с най-малкото свое чувство, или с най-малката си постъпка да причиним радост на Онзи, Който всичко ни е дал, ние не можем да имаме основа, върху която да съградим своето щастие. Следователно, хората губят щастието си по единствената причина, че основата, върху която е съградено то, не е солидна. А всяко нещо в света, което не е поставено на солидна основа, в края на краищата се разрушава. Значи, щастието на човека зависи от стремежа му да причини поне най-малката радост на Господа.  Казвате: „Как ще стигнем до Бога?“ - Ето, сега идват трите неща, които всеки трябва да направи. Първото нещо: в който град или село живеете, ще намерите най-бедния, най-нещастния човек и ще го посетите. Ще седнете при него, ще се разговаряте, като го запитвате как живее, какво е положението му. /.../ Второто нещо, което трябва да направите, е да излезете в един бурен ден вън и да дочакате изгряването на слънцето. Този ден може да е дъждовен, ветровит, но вие ще имате търпение да посрещнете слънцето и след това ще се приберете в къщи. Само при такава обстановка вие ще прецените какво представлява изгряването на слънцето. Само при това положение човек изпитва истинско доволство, че е могъл да посрещне слънцето в такова бурно време.  Третото нещо, което можете да направите, е да наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. Като го наблюдавате съзнателно, ще научите велик урок от него. Иначе ще кажете: „ЛАЗИ това дете…“ - Не, това дете се моли на Бога! То се изправи на краката си, спре се за момент, и току-изведнъж падне. После пак се допре с пръстите си до земята -ту с първия, ту с втория, третия, четвъртия или петия, - стане от земята, вдигне главата си нагоре и пак започва да се моли: „Господи, искам да разбера живота! Помогни ми да постигна това!“ Туй дете ту пада, ту става - и пак се моли: „Прости ми, Господи, че още не съм научил урока си! Всичко, което си създал, е красиво, хубаво, и аз искам да го разбера и науча“. Това дете ту пъпли по земята, ту се изправя, и току поглежда доволно към майка си, че може само да върви. Цяла наука е ходенето! И малкото дете усърдно изучава тази наука.” (3 септември 1933 „Великата формула”)

 

 

 

 

14.03.2019 г. 15,29 ч.

 

С благодарност за този пост – към Нора. Ето какво се казва в него:

Напомняне

Обичай се достатъчно, за да знаеш кога да си тръгнеш. Да знаеш от кого е необходимо да си тръгнеш. Тръгни си от всеки, който те кара да се чувстваш непълноценен и не на място в кожата си. От всеки, който се опитва да те унижи и подцени, да омаловажи и принизи съществуването ти, опитвайки се да издигне собственото си на пиедестал. От всеки, който те кара да го чакаш и не зачита, че и твоето време е безценно, точно колкото е и неговото. Не заслужаваш да бъдеш поставен на изчакване! Не заслужаваш да бъдеш план Б и да те държат на полусъединител. Бъди си приоритет и не позволявай на друг да се превърне в такъв. Тръгни си от всеки, който злоупотребява с търпението ти. Престани да правиш компромиси, които отсрещната страна дори и не си помисля да направи. Тръгни си от всеки, който краде от щастието ти, защото животът е дълъг колкото едно мигване. Не си заслужава да го изживееш по друг начин, освен с усмивка на лицето и в хармония със себе си. Не си заслужава да го отравяш с натрапчиви мисли и неприятни усещания. Тръгни си дори тогава, когато е трудно и когато си мислиш, че светът ти ще се срине. Тръгни си и буквално, и метафорично. Тръгни по обратния ход на мислите си и изрежи част от картината там. Тръгни си дори тогава, когато обичаш. Защото себе си трябва да обичаш повече. Себе си трябва да обичаш на първо място. (Ая Бсесо/ Следполунощни бележки)

КОЛКОТО И ДА НИ НАСОЧВА СЛОВОТО да обичаме Бога и ближния, то наистина често ни подсеща, че трябва да обичаме и себе си. За луциферическите учения любовта към себе си е на първо място, а понякога и на първо и единствено. Когато са религиозни, те представят любовта към себе си като основен път към Бога. Постоянно пропагандират и пренебрегване на физическото тяло, което за тях е враг на Духа.

УЧИТЕЛЯТ: „3 начина има, по които човек може да се обновява: да обича себе си – той се обновява; да обича ближните – той се обновява; да обича Бога – той се обновява. Да обичаш Бога е злато. Да обичаш ближните е сребро. Да обичаш себе си - това е бакър. Като обичаш себе си, служиш на тялото. Като обичаш ближния, служиш на сърцето. Като обичаш Бога, служиш на всички. ЗАТУЙ, именно, трябва да се обича Бога, понеже любовта към Бога засяга ВСИЧКО в нас. Тогава, да минем специално и към любовта към ближните, която може да оправи нашето сърце. Ако искаш да изправиш недъзите на своето тяло, ще обичаш себе си. Искаш да изправиш недъзите на своето сърце – ще имаш любов към ближните. Ако искаш да добиеш ония блага, които Бог ти е определил, ще обичаш Бога. Само в любовта към Бога има придобивки! А любовта към ближните и любовта към себе си е лекуване на някакви болести, на някакви страдания, на някакви нещастия. В любовта към Бога има радост. Ще обичаш и ближния. „А защо трябва да обичаме себе си?“ - Човек трябва да обича себе си, за да лекува тялото си. Човек трябва да обича ближния си, за да излекува сърцето си. Онзи, който иска да успява във всичко, да се благослови, трябва да обича БОГА.  Обичам себе си. - Защо? - Защото моето тяло се нуждае от моята обич. Злото произтича от това, че ние подпушваме някои неща в себе си. Трябва да обичам ближния си, защото с любовта към ближния мога да се лекувам. Тогава ще приема всичката онази енергия, която ми е необходима. А щом дойде за щастие в света, /както и/ за постижения, за растеж - ще държим любовта към Бога. Какво ти коства да обичаш? Като обичаш един човек, ти може да обичаш неговото тяло, ти може да обичаш неговото сърце, ти може да обичаш неговия ум. Ако обичаш неговото тяло, обичаш силата му; ако обичаш неговото сърце, обичаш топлината; ако обичаш неговия ум, обичаш светлината. Следователно, направù един превод. Някой казва: „Аз обичам тялото.“ - Тялото е обгърнато със сила. Трябва да обичаш силата, която пази тялото. Тялото без сила е изложено на големи страдания. Чувствата на човека без топлина - и те са изложени на големи страдания. Човешкият ум без светлина - и той е изложен на големи страдания. Най-първо ще обичаш силата, понеже тя пази тялото. Ще обичаш и топлината. Ще обичаш топлината, понеже тя дава туй благо. Ще обичаш светлината, понеже тя дава и растеж на твоя ум, да се развива. ”( 21 февруари 1940, „Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога”)

ЛУЦИФЕРИЧСКИТЕ УЧЕНИЯ настройват жертвите си и срещу тялото на ДРУГИЯ човек. Обаче истинското Слово нееднократно ни насочва да обичаме разумно и собственото си тяло, и физическите тела на другите хора. Една от най-сигурните неклинични диагнози за зло сърце и извратен ум е негативната реакция срещу съвета на Бога да обичаме сърцата и телата на другите хора. Поразените по този начин моментално си представят безнравствени неща. Те не знаят, че Докосването е ЕДИНИЯТ начин за директно свързване с Бога, а благостта – ДРУГИЯТ. Разбира се, това важи за случаите, когато общуваме с хора и неща с искра Божия. Докосването до други може да е вредно и опасно; благостта към всички не е задължителна.

 

 

 

 

15.03.2019 г. 13,54 ч.

 

ВСИЧКИ ПСЕВДОТЕОЛОЗИ ОТ ПСЕВДОПАТРИАРХАЛНИТЕ РЕЛИГИИ, както и нещастниците, които са им повярвали, са ликвидирани веднъж завинаги само от две изречения на Истината:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „При ПЪРВОТО СЪТВОРЯВАНЕ на човѣка, който е билъ направенъ по образъ и подобие Божие, и СИНЪТЪ, И ДЪЩЕРЯТА СЕ РАЖДАТЪ ЕДНОВРѢМЕННО. Едва при ВТОРОТО сътворяване на човѣка първо се ражда синътъ, а послѣ жената - сестрата, която е била направена отъ реброто на брата си.” (1921.03.13н.ноч.НОЧ.ЖАН2002:10)

ТАКА ЧЕ ЛИЛИТ - първата жена на Адам - е всъщност сестра му-близначка, сътворена от Бога ЕДНОВРЕМЕННО с него… Учените проследяват етимологията на името й и откриват в различните древни езици значения като „нощ”, „вечер”, „духове”, „луна”, „южен вятър” и др. Черната ложа моментално изопачава образа на великата и безсмъртна Лилит и внедрява в митологиите и религиите най-крупната лъжа в историята на тази ложа, че Лилит била дявол, демоница. Жълтите астролози, непознаващи Талмуда и незрящи в Акаша, размножават тази грозна лъжа в пълните глупости, които говорят за Черната Луна. Обаче, ако беше така, Бог нямаше да каже, че всичко, което е сътворил в петия ден, е ДОБРО. Значи - и ЛИЛИТ е от ДОБРИТЕ Негови създания:

И Бог създаде човека по СВОЯ образ; по БОЖИЯ образ го създаде; МЪЖ И ЖЕНА ГИ СЪЗДАДЕ.  

28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: ПЛОДЕТЕ СЕ И СЕ РАЗМНОЖАВАЙТЕ, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.  

29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка СЕМЕНОСНА ТРЕВА, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на СЕМЕНОСНО дърво; ТЕ ще ви бъдат за храна.  

30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.  31 И Бог видя всичко, което създаде; И, ЕТО, БЕШЕ ТВЪРДЕ ДОБРО. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

ИМЕННО В ТОЗИ ДУХ тук нееднократно сме давали връзки към знаменития разказ на Анатол Франс „Дъщерята на Лилит”, помествали сме глави от тайната книга на богомилите за сътворяването на първия пол на земята – Жената. Да, Учителят преди 1000 години се осмелява да твърди дори това – че Жената се е „подала” малко преди мъжа и затова Матриархатът трябва да бъде водещ – БОЖЕСТВЕНИЯТ матриархат. ЗАТОВА са и тия нескончаеми кръстове, инквизиции, войни, клади и гилотини през вековете – Черната ложа не може да се примири с отнемането престола на псевдопатриархалните религии – на завоевателите, развратниците и целибатите. А 1000 години след Златния век на българите, в следващия златен, Той твърди същото не само за Лилит, но и за Ева: че като последно творение на Бога, тя е по-съвършена от мъжа.

ИЗВЪН ГЕНЕРАЛНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ОТ БИБЛИЯТА, че създадените от Бога, като Неин и Негов образ и подобие, са двуполови, плодят се и се размножават и ядат само семеносни растения, а всички животни в рая също, да си позволим ЕДНА МАЛКА ЕКСКУРЗИЯ ИЗ НАУКАТА. За да си направим изводите кои хора и учения са семенни (създават семейства и имат плодове), и кои – спорови (обичат да спорят), не цъфтят - нямат чувства, говорят против чувствата и са заклети калугери-единàци:

ОТ УИКИПЕДИЯТА:  СЕМЕННИТЕ РАСТЕНИЯ (Spermatophyta) са група растения, които образуват семена. В миналото са класифицирани като отдел, но днес обикновено се приемат за НАДОТДЕЛ.  Семенните растения са най-добре приспособените кормусни растения към разнообразните и променливи условия на сухоземната среда. Тяхното полово размножаване е напълно независимо от водна среда. След оплождане на яйцеклетката В ЖЕНСКИЯ РАЗМНОЖИТЕЛЕН ОРГАНИЗЪМ СЕ ОБРАЗУВА СЕМЕ. В него зародишът е добре защитен и осигурен с хранителни вещества. Появата на семена е ВАЖЕН ЕТАП в развитието на растителния свят. То е главна причина за бързото и широко разпространение на семенните растения и за ИЗМЕСТВАНЕТО НА СПОРОВИТЕ РАСТЕНИЯ.  СПОРОВИ РАСТЕНИЯ (Pteridophyte) са васкуларни растения (растения с ксилем и флоем), които нямат цветове, нито семена, и оттук се наричат васкулартни криптогами (тайно репродуцуращи се). Вместо това, те се възпроизвеждат и разпространяват само чрез спори. Споровите растения включват хвощови, папрати и плаунови.

 

РАЗБИРА СЕ, НИЩО В БИТИЕТО не е изцяло негативно – всяко нещо си има своето място. Учителят използва с успех и символиката на споровите растения, като взима от тях великия принцип на ТАЙНОБРАЧНИТЕ растения и души. Дори криптогамните създания без монада или с още потенциална монада – хората-водорасли, хората лишеи и хората-мъхове – биват в Словото и ПОЛОЖИТЕЛЕН пример: как някои оцеляват при всички условия, даже върху камък. От всяко нещо можем да вземем и положителен пример. Иначе, даже и в унищожителната си мисия, тия растения от по-нисш клас, заедно с всички микроби, бацили, вируси, болести, нещастия и пр. са пак Божии слуги и ипостас на Бога, понеже всичко, което остарява, което не иска да живее, да люби, да се размножава и самораздава, ТРЯБВА да бъде унищожено. Няма защо да пълни вселената с боклук. Така че те не са само „лошите” вампири, живеещи на чужд гръб, а са СПАСИТЕЛИТЕ на живота. А самоинквизиторите и инквизиторите-целибати също заслужават своята участ, понеже не искат да са целомъдрени и девствени като Великите Учители. Истинската чистота и девственост, истинското целомъдрие се занимават с изпълнение на волята Божия във ВСЯКА форма, в която БОГ ги помоли. Те се отличават и с приемане на АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ форми на Словото, Делото и Живота, в които се проявява БОГ.  Отделен е въпросът, че Словото въвежда и една най-нова категория божествени съобщества - всъщност, стара като Бога, но нова в евлюцията: ЕДНОСЕМЕДЕЛНИТЕ семенни растения: житните, палмовите и луковите. Познаваме лично и ТАКИВА хора и учения. От първите вече започва да се ражда „ЗЪРНЕЙСТВТО” – една по-висока интимна степен от семейството, защото семейството произлиза от ДВУСЕМЕДЕЛНИТЕ психики и растения (живеят си по двойки и родове - микросоциални групи. Там са и много комбини, партии, манастири и ашрами…). Семките и костилките се прекрасни, но плодовете им не могат да нахранят човека тъй пълноценно, както житото – в него има всичко. БОЖЕСТВЕНОТО жито, а не сегашното. При това костилковите психики, колкото и да са сладки, често ти засядат в гърлото и могат и да те разпорят, да ти израстат и в корема…. Зърнейството живее в КЛАСОВЕ на нивата; сърцето и душата му са с кухи стебла, които не са дървари в общуването и дървени философи, а много по-нежни и пластични – много по-проводими за Словото Божие, Любовта, Свободата и Духа. Има велики произведения за орган и духови инструменти, които не могат да бъдат изпълнени от щрайха и ударните по никой начин. Нещо повече: основният вретеновиден корен на едносемеделните (монофиксацията в един обект) изгнива много бързо и те се държат в земния рай само с брадатия си корен – радиалната и справедлива любов на всички страни към всички и между всички. С ЕДИН семедел е ТАКА – те могат да бъдат едновременно и самодостатъчни, и отдадени еднакво на всички: както живее БОГ. В Багавад Джитà, чрез въплъщението на Учителя като Кришна, Бог казва: ”Аз съм целия в дейност – и пак съм НЕОБВЪРЗАН от дейност”. Това функционерите и мистиците не го могат: функционерите не разпознават Мистиците; псевдомистиците не разпознават хората на Духа, на Братството, на Делото. Не ги разпознават и даже ръмжат срещу тях. Функционерът, мъченикът, умнùкът, геният, светецът, оглашеният, вярващият и псевдомистикът са все още без лъч или само с ЕДИН лъч над главата. За да събудят ВТОРИЯ лъч на Смирението, те трябва наистина да станат кротки и смирени - да приключат с горделивостта, своеглавието, самодейностите, самочувствието и самомнението. А това значи да разпознаят Бога като БОГОЧЕЛОВЕК, т.е. като ГОСПОД в ПОСЛЕДНОТО Му телесно въплъщение на Земята (в третото измерение където и да е). Не само Него, но и Ятото му. Точно това казва Бог Кришна на любимия си ученик Арджуна: който Го разпознае ИМЕННО ТАКА, а не „трансцендентално”, както лъжат в лекциите и преводите си някои самодейци. Такъв един ден ще се върне завинаги ИМЕННО В БОГА - няма да отиде в ада и чистилището при авторитетите, на които е ръкопляскал и се е осланял прùживе.

 

 

15.03.2019 г. 17,07 ч.

 

БЕЗ ЗАНИМАВКИ И БЕЗ ЖЕЛАНИЯ, ДОРИ И ЕЛЕМЕНТАРНИ, ЧОВЕКЪТ Е ОБРЕЧЕН. Богъ и божествените Учения се разпознават по това, че не само не ни ги забраняват, но даже ни ги поднасят на тепсия. Или оставят енергичните сами да се борят за вятърни мелници или с такива, за да не униват.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Споредъ мене, момъкъ и мома, ако сѫ развалени, ще ги оженя. Ако и тогава сѫ недоволни, ще имъ дамъ кѫща, ниви; ако пакъ сѫ недоволни, ще имъ дамъ лозя, каруца… И въ края на краищата, като започнатъ тѣзи нѣща да имъ говорятъ, тѣ ще се задоволятъ. Това е великъ законъ. Ако сърцето и умътъ останатъ безъ желания и безъ мисли, ще бѫдете недоволни. Слѣдователно, сърцето и умътъ трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо.” (1921.03.13н.ноч.НОЧ.ЖАН2002:10)

- НЕИЗЧЕРПАЕМАТА СНИЗХОДИТЕЛНОСТ И МИЛОСТ НА БОГА, ОГРОМНАТА МУ МЪДРОСТ! - Да дава всичко, което искат съществата, на нивото на тяхната еволюция и техния ум. Познаваме лично стотици, които са се „уредили” в „живота”. Знаем и как изглеждат те на 40, 50, 60, 70, 80 години и пр., когато са преуспели по системата „хитрата сврака” или по системата „ще се счупя от труд”. При това мислят, че сами са постигнали всичко, което искат, но те не знаят, че ако Бог не би им го позволил, досега нямаше да са живи. Има още милиони такива по света с много повече играчки и дрънкулки, отколкото изгоден брак, къща, нива, лозе и каруца, но пак са болни, пак остаряват, пак са нещастни. Тия от тях, които имат душа, искат нещо друго. Тогава, именно, НИЕ сме наред, ако имаме да им дадем нещо по-съществено. Който е постигнал или притежавал всичко на тази земя и вече му е станало досадно, той търси ДРУГ вид нови неща и ДРУГ вид разнообразие, а не тия, които тровят и разрушават глупавите.

 

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/