16.02.2019 г. 13,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Един престъпник убил деветдесет и девет души и отишъл да се изповяда на един свещеник. Последният, след като му прочел опростителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си. Свещеникът още добавил, като му дал една суха, обгоряла тояжка, да я забие сред нивата с бостана - и когато види, че на нея поникнат зелени листа, греховете му ще бъдат простени. Отишъл грешникът, посадил бостан, забил обгорялата тояжка, и от узрелите дини давал задължително на всеки минаващ край бостана пътник. Десет години продължавал той изкупуването на греховете си по указания начин, обаче зелени листа на тояжката все не израствали… Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който, по настояването на бостанджията-грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал той да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал. Тогава градинарят си рекъл: "Десет години стоя тук, раздавах дини и всички пътници ядяха, и зелени листа все не поникват… И ТАКА няма да бъда опростен, но да убия и тоя пътник, който пречи на моето опрощаване…" Отишъл в колибата си, взел си пушката, гръмва и убива пътника. От проверката /на Небето/ се оказало, че тоя пътник с кон бил лош човек - една лоша воля, - който отивал да развали сватбата между двама млади, които искрено се обичали и искали да се съединят. За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа. Той бил вече опростен! Той се преродил в тия млади като тяхно родно дете. Любовта го спасила. Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Бързащият пътник е отивал да извърши престъпление и Господ го премахва чрез грешника бостанджия, за да получи последният опрощение.” (1921.01.02и.Двата велики закона.КРО.ВСЕ1996:13-14)

- ЕТО ОЩЕ ЕДНИН АБСОЛЮТЕН АБСУРД ЗА НАС И СПОРЕД ВСЯКА РЕЛИГИОЗНА, ПРАВНА И ЧОВЕШКА ЕТИКА! Убиваш 100 души, но заради това, че последния си убил по кармичния план на Всемирната ложа, получаваш от Всевишния опрощение… ЩОМ ГО КАЗВА УЧИТЕЛЯТ, НАШЕТО ДОВЕРИЕ Е БЕЗУСЛОВНО, понеже от Него знаем, че и при най-страшните войни и бедствия, за всяко същество се изпълнява прецизна и точна кармична присъда. Повечето фараони, царе, магнати, окултни магистри и пр. палачи на човечеството са се оправдавали именно с това – че имат право да са „Бич Божий”… Старият Завет е пълен с такива примери; така наречените „християни” и до днес нямат никакви задръжки да хвърлят атомни бомби, да ползват технотронни, токсични, генни, метеоролгични, тектонични и пр. глобални оържия. Обаче знаем и това, че всеки от нас има правото И ДА НЕ БЪДЕ ПАЛАЧ И ДА НЕ ИЗПЪЛНИ ТАКАВА ПРИСЪДА, ДОРИ ТЯ ДА Е ПО ВОЛЯТА БОЖИЯ.

ПАЛАЧ ПО ВОЛЯТА БОЖИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО член на Черната или на Всемирната ложа. Ако е от Всемирната, той изпълнява присъдата или нарежда да се изпълни, но моментално ВЪЗКРЕСЯВА убития. Ако е от Черната, той е ПРИНУДЕН да я изпълни, инак ще убият него. Така е и на война. Ако такъв иска да премине към Бялата ложа, трябва да се откаже от злото и да поеме последствията от това. Така той изплаща личната си карма. Един приятел Арнолд от паневритмията в София бе нигериец. Като се върна в Африка, отказа да вземе оръжие, и според военния им закон го екзекутираха. Толстоистите и други религиозни правят същото и са готови да умрат по същия начин. Учителят в България никого не е спирал да служи в армията и да ходи на война, но предупреждава, че ако някой се откаже, трябва да е готов да поеме последствията.

ТОВА, КОЕТО ЗНАЕМ ОТ СЛОВОТО по тия въпроси, е че всички Учители и адепти от Бялата ложа минават задължително не само през бѐлите Школи в космоса, но и през черните – за да познават методите им. Знаят ги за самозащита и защита, но не могат да ползват прийомите им. Те са като пчелите – ужилят ли, умират. Всички Учители и адепти от Черната ложа също преминават и през своите, и през белите Школи. Бог е разрешил това, за да могат да имитират и знанията, и методите на Бялата ложа, за да ни заблуждават. Ако не са насилници, те са имена и продавачи. Тия от Всемирната ложа също изучават и усвояват всичко и от двете страни, имат право и да наказват, но моментално изцеляват или възкресяват наказания.

 

16.02.2019 г. 23,05 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Който се жертва в името на любовта, сърцето му ще се обрадва, умът му ще се избистри, душата му ще се облагороди, силата му ще се увеличи - и по тоя начин ще бъдем спасени. СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА УМИРАТ, ЗАЩОТО СЕ ОПИТВАТ ДА РАЗВАЛЯТ БОЖЕСТВЕНАТА СВАТБА МЕЖДУ УМА И СЪРЦЕТО. Ако искаме да си съставим една идея за Бога, трябва да не забравяме следните принципи: ИМА ЛИ ЛЮБОВ - ИМА И БОГ; ИМА ЛИ БОГ - ИМА И ЛЮБОВ; ИМА ЛИ ЛЮБОВ - ИМА И ЖИВОТ /…/. Там, където има любов - там има въодушевление. Морал е това, което става причина да повдигане две души. Всеки един, който не отвори сърцето си, който не отвори ума си, който не отвори душата си, не може да бъде обичан. Аз искам да си създадете една идея за БОГА. Бог и Любов е ЕДНО. Жената се въодушевява, когато мъжът я люби; мъжът се въодушевява, когато жената го люби /…/ Където има любов, има и въодушевление. Нека сега всички се въодушевяваме от тая любов, която ще въведе хармония в света и подобрение в живота.” (1921.01.02и.Двата велики закона.КРО.ВСЕ 1996:14-15)

 

17.02.2019 г. 20,03 ч.

 

Снимката е от една чаша кафе на Приятелката Жоѐл, изпито на 28 юли 2018. Долната снимка е оригиналната, горната е обработена с „Фотошоп” - САМО ЦВЕТОВЕТЕ. Тия отговори трябва да гледаме навсякъде, включително в облаците и даже като гледаме плочките на пода. Небето сформира в очите и мозъка ни някакъв образ, който после вече не можем да видим - излиза друг.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Качили сме се на един параход - какво има да се тревожим? - Той си има КАПИТАН там горе, ОГНЯР долу. Има и матроси. Параходът се навежда на една и друга страна. Казват: „Какво ще стане?” - ПРЕДВИДЕНА е тази работа! Капитанът е горе. Аз ще бъда спокоен! Параходът ще ме заведе на пристанището! Един ден ще дойде еди-кое си пристанище и ще излезеш навън. Какво лошо има в това? (19 март 1939, беседа „Божественият параход и станцията „Благовещение“)

„Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият Параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори БОГ. Той няма да спре парахода за никого.” (1 януари 1917, „Братът на най-малките”)

„Казвате: „Какво представлява един параход, че трябва и ние да се занимаваме с него“. – Добрият човек е един скъп, цѐнен параход. ”( 8 май 1938 , „Отворени за доброто”)

„Имаш КАПИТАН на парахода, а питаш защо параходът върви в тази посока. - Няма да ти отговори. Този път е ОПРЕДЕЛЕН. Не може да пътуваш с друг рейс. Не може по друг рейс да пътуваш. Казваш: „Но аз мислех така…“ - Ако си мислил, трябваше да хванеш друг параход, който ходи там, гдето искаш.”( 11 май 1941, „ЕДНО ти не достига”)

„Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш - няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснява. Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш. Точност се изисква. Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.”(1 декември 1939 „Внушение”)

„Който има отношение към Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пътува ли с този параход, или да се качи на друг. Ако му се отговори положително, той няма защо да се съмнява. Ще влезе в парахода, през каквито и изпитания да мине, в края на краищата ще излезе на спасителния бряг. Всичко може да стане с парахода, в който си ти, но няма да потъне. – Защо? – Защото БОГ ти е позволил да пътуваш с него. Никаква сила в света не е в състояние да се противопостави на Божиите решения! Щом сте свързани с Бога, никаква сила не може да ви измести от положението, в което се намирате! Каквито и бури и ветрове да ви брулят, параходът ви ще излезе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е ЗАКОН, в който няма никакво изключение.”(7 октомври 1931, „Оставената торба”)

„Като дойдеш до брега на морето, ще оставиш своите превозни средства и ще се качиш на ПАРАХОДА.”(13 декември 1939, „Един ИЗБОР”)

„Ако пътувате с параход, също вие трябва да сте сигурни, да разчитате на него, че той ще ви изведе на определеното място и то без никаква катастрофа. ” (28.I.1940, „И ще родиш син”)

„Сега пътуваме през океана с един голям параход. МИСЛЯ, ЧЕ СЛЕД 2–3 ГОДИНИ НАЙ-МНОГО ЩЕ НИ СПОЛЕТИ ЕДНА ГОЛЯМА БУРЯ, ОТ КОЯТО ПАРАХОДЪТ ЩЕ СЕ ПУКА, ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тия изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите! Този параход е много голям, той няма да потъне.”(11.IV.1937, „Виделината и тъмнината”) – КОМЕНТАР: ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ИЗБУХВА ИМЕННО СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ - НА 1 СЕПТЕМВРИ 1939 г.

„В сегашното време какво трябва да правиш? - В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде под пълна пара!”( 26 юни 1940, „Бъдете яки!”)

„Могат да дойдат изпитания, но един параход, който устоява на всички бури и пристига на пристанището, той е СИЛЕН параход!”(23 октомври 1938, „Постоянната връзка и единствената мярка”)

„Няма нищо по-хубаво в света, да имаш красиви мисли и чувства. Каква приятност е да имаш едно същество, на което напълно да разчиташ с пълно доверие! То мяза на един параход, който минава през океана, и той е един от тези големи гиганти - като седнеш в него, върви тих и спокоен. И при големите бури седиш спокоен, наблюдаваш - никакъв страх не влиза в душата ти, че този параход може да потъне. ТАКОВА нещо е любовта - като един голям кораб, че като седнеш в него, ще кажеш: „Блажени времена!” Не е ли нашата любов, която ни носи в пространството? ”(1.ХII.1940, „Чантата на Любовта”)

 

ХОРАТА, КОИТО ВЕЧЕ СА НАПРАВИЛИ СВОЯ ИЗБОР ДА ОТПЛАВАТ В НОВАТА ВСЕЛЕНА И ДА АКОСТИРАТ НА НОВАТА ЗЕМЯ, редовно получават знаци. Тези знаци са стотици и хиляди – на всяка крачка! Някои от тях дори си правят съчинения от заглавията на беседите, които им се падат постоянно – и ТЕ са констатации и прогнози. И за Жоел заглавията са такива. Даден й е тотален отговор. Той е вид БЛАГОВЕЩЕНИЕ за нея от БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ, защото тя е ОТВОРЕНА ЗА ДОБРОТО. Може би само ЕДНО НЕ Й Е ДОСТИГАЛО ДОСКОРО - да реши кой кораб да вземе. Но най-накрая е получла правилното ВНУШЕНИЕ ДА ОСТАВИ ТОРБАТА на миналото си и да направи ЕДИН ИЗБОР. И тогава ЩЕ РОДИ СИН - ако вече не го е родила в миналите животи... Вече ще е разбрала каква е разликата между ВИДЕЛИНАТА И ТЪМНИНАТА и затова ще казва на всичките си приятели: "БЪДЕТЕ ЯКИ!". Вече е разбрала коя е ПОСТОЯННАТА ВРЪЗКА И ЕДИНСТЕВНАТА МЯРКА. Ще нарами най-после ЧАНТАТА НА ЛЮБОВТА и ще види даже и в кафето си, че не е сама на палубата на този божествен кораб! ТАКОВА нещо е Любовта - като един голям кораб, че като седнеш в него, ще кажеш: „Блажени времена!

 

 

17.02.2019 г. 17,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Законът е: на един човек в даден момент е определено да помогнат сто души. Зависи от първия - ако откаже, и другите ще откажат; ако помогнеш ти - първият, - и другите ще помогнат. Можете да направите опит с един просяк: ако му дадеш пръв, всеки след вас ще му даде - и обратното.” (1921.01.02и.соу.КРО.ВСЕ1996:17)

Léon Bazille Perrault (1832-1908)

Не важи само за просяците. Пък ние като изпаднем - не винаги материално, - кой ще ни помогне, ако НИЕ сме отминали някого? Не кого да е, а Бога, когато е влязъл в някое същество)

 

 

17.02.2019 г. 21,33 ч.

 

А ТОВА Е ОТ КАФЕТО НА ЖОЕЛ ОТ ВЧЕРА, 16.02.2019 - оригиналът и негативния му вариант. Ясно се вижда жена с разпусната коса, приседнала наляво, която държи нещо. Вероятно е Красавицата, но този отдясно дали е Звярът? Дали е един Лъв? Или е Добрият Мечо?... Защо тя е с гръб към него - да не би да е Лошият? А това отзад дали е Дървото на Живота – или Дървото за познаване на Доброто и Злото?... Като се вгледаме между тях, не виждаме ли стройни мъже и жени с вдигнати ръце, които играят хоро?...

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Всеки трябва да се проникне от идеята, че неговото благо е благо на всички, да бъде готов да раздаде всичко, което има, а за себе си да откъсне един плод от Дървото на Живота.”( 24 юни 1931, „Осмисляне на живота”)

„Дървото на Живота има двояк живот - материален в корените и духовен в клоните. Ангелите свързват физическия свят с духовния и прилагат законите за ХАРМОНИЧНОТО действие на тези два свята. ”(12 октомври 1914, „Условията на вечния живот”)

 

„Сега пак казвам на жените: ВИЕ сте спасението на света! Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота, и като минавате покрай Него, пита ви: „Защо не ядете от плода на това дърво?“ – „Забранено ни е…“ – „От кого?“ – „От нашия Баща.“ – „Не, Той казва: „ЯЖТЕ от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота“. – „Дай ни тогава от този плод.“ – „Яжте – казва Христос – И на МЪЖА си дайте от този плод - и ТОЙ да светне и да се върне в своята първоначална слава.“ НАБЛИЖАВА това време! Христос иде с отворено сандъче. ЖЕНИТЕ ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – ЖЕНИТЕ ще спасят света! Разбирате ли това? ТАКА е казано в Писанието. ТАКА е поставен този въпрос. Наближава великият момент, когато жената ще мине край Дървото на Живота. Там стои Христос - и като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“ Обръщам се и аз към жените и казвам: не бивайте мекушави! СМЕЛОСТ се иска от вас. Сега БОГ ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят, вие се гушите... Вие, жените, не се свивайте! Докато се криете, няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света да го спасят. Разбирате ли това? От 8,000 години Бог е изпратил жените на Земята да спасят света! Тогава излязохте от рая, а сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си! Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: извадете ножовете си, наточете ги! Те са калѐни. Минали са през 35 милиона градуса огън! Защо не ги употребите? - Време е да ги приложите. Христос казва: „ЖЕНИТЕ ще спасят света“. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на Новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: „Синко, вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай ѝ!“ На дъщеря си ще кажат: „Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него. Помни, че от него си излязла, вярвай му!“ ТОВА е учението, което трябва да проникне в душата ви. То е СИЛА! Бъдете смели! Освободете се от своите заблуждения.”(22 април, 1923, „Петимата братя”)

 

 

18.02.2019 г. 05,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Русия е земята, която не се превзема - тя сама се пази. Тя е свята земя.” (1921.01.02и.соу.КРО.ВСЕ1996:18)

 

 

18.02.2019 г. 06,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. /Например/, туберкулоза във втори период се лекува така: лятно време, като се излагат на слънчевите лъчи посменно гърбът и гърдите на болния. Трябва да се правят в продължение на два месеца през топлия летен сезон 60-80-90 бани в продължение на три-четири часа всяка сутрин (преди пладне, когато слънцето още се възкачва на хоризонта).” (1921.01.02и. лрб.КРО.ВСЕ1996:20)

 

 

19.02.2019 г. 19,48 ч.

 

19.II.155(2019) : : Между Рила, Пирин и Родопа : : ОБЩОЧОВЕШКИ И ВСЕНАРОДЕН ДЪМПИНГ

Имаме текст „Дъмпингът на Христа”. Той трябва да се поучи основно и да се вземе за пример и великият дъмпинг на МАХАТМА ГАНДИ, който освободи Индия от една тъмна империя на интервенти, собственици, производители, продавачи и наемодатели. Един български Мъдрец казва, че досега в божествения свят от Земята са влезли само трима души, единият от тях е Ганди. Неговата мирна революция не касае само битовото самозадоволяване на един народ, но и един генерален дъмпинг срещу интимното робовладелство, астралния феодализъм и менталния капитализъм (империята на призводителите и продавачите днес). Ние знаем вече, че след Грехопадението преди 8 хиляди години (200 милиона земни), интимното робовладелство и астралният феодализъм са учредили милиарди вампирически, паешки гнезда, където веднага са започнали да се образуват домашни дракони – ясновидците ги виждат навсякъде около себе си. Както ни е обяснено, тези чудовища се генерират на всяко място, където двама или няколко души остават заедно на малка територия за повече от едно денонощие. Това са кървави медузи или октоподи, своеобразни етерни, астрални и ментални вампири, образуващи „стръвоносна” система с общи вени, артерии, капиляри и неврони, съединяващи ги с жертвите им. Когато една интимна или родова микрогрупа се е свързала не по волята на Бога, а по тръпки или съображения, образуването на такъв дракон е неизбежно. Доскоро виждахме тия дракони като врагове, но после си зададохме въпроса: „А защо Бог е допуснал това?” – Разбрахме, че тия вонящи и ужасяващи домашни чудовища са всъщност отделителна система, която ни спасява от бързи заболявания, моментално състаряване и внезапна смърт. При тоя вид микросоцилни групи болестите, деформирането, старостта и смъртта са неизбежни, но великите висши същества, които са се пожертвали да станат домашни и интимни дракони, тумори, ракове, склерози, инфаркти, инсулти, лудости и пр., проявявайки неизказана милост към нас, се превръщат в клоаки, отходни канали за физическите, астралните и менталните ни нечистотии. Те се борят денонощно да отлагат разболяването и състаряването ни, да отлагат смъртта, с единствената цел в това продължено време, дори и да е само няколко месеца или години, да светне искрица разум и съвест в душата ни и да започнем великото дело на самопречистването, взаимопречистването, взаимоспасяването. Дъмпингът на Христа е спасил досега милиони галактики и звездни системи от интервенцията на Всемирния Враг. Той също е Божи Син, Божи Служител, но е приел тази незавидна роля, за да ни буди. Една немалка част от универсума – поробената физическа вселена - вече се е превърнала в Нова Вселена именно чрез Дъмпинга на Христа. Той е въвел Тройния Ритъм и Тройновселенските Токове като главно оръжие на Дъмпинга, срещу което Интервентите са безсилни. Главните Воини на Христовия Дъмпинг са боговете, ангелите и човеците, които са осъзнали свещената формула „Пазù свободата на душата си”. В Школата на Всемирното Братство те са възлюбените и учениците от Специалния клас. Наречен е още „Младежки”, понеже те рядко имат болести и старчески деформации – запазват младостта и формата си до преклонни години. Следователно, в него влизат не само младежи по календарна възраст, но всички, които са запазили лицето и тялото си от неуправляемите деформации - т.е. „неженените”. Тук юридическият брак и родството по кръв не са единствената причина – и без юридическа и биологическа обвързаност, много хора и даже много ангели и част от падналите богове се събират в интимни гнезда НЕ ПО ВОЛЯТА НА БОГА. Но запазилите свободата на душага си са се преборили в живота да си подсигурят или да подсигурят на групата си УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ТРОЙНИЯ РИТЪМ. Докато още няма ГРУПА - едно минимално БРАТСТВО И МЛАДЕЖКИ КЛАС ОТ 12 души, - докато все още няма ядка даже от ТРИМА СЪВЕСТНИ, всеки ученик на Бога от тази категория си подсигурява ТАЙНО И НЕПРИКОСНОВЕНО ЖИЛИЩЕ поне за себе си, НЕИЗВЕСТНО ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ. Това е тъй наречената „тайна стаичка на ученика”. Както казва Учителят Беинса Дуно, тя може да бъде тайна обител и за двама, когато се провежда Втората част от Тройния Ритъм. И така, ако човек отиде в едно селище, където собствениците и наемателите са се укрепили в своите феодални крепости и няма здравословно втичане и изтичане на енергиите, домашният дракон се образува още след второто денонощие заедно. Ако в такъв дом или имот има и домашно животно, домашен любимец, за който се налага хранене с месо или му се ограничава природната свобода, на това място се образуват твърди черупки от етерни и астрални миазми. Даже и дрехи, обувки, лекарства с животински произход е пр., даже една цигара или капка алкохол създават такива кори около съобществото на домашния дракон, дори и човек да живее сам. Значи, с животно на една територия също се създава стръвоносна система и домашен дракон. Шумовете вкъщи също са пагубни за летящите по вселените, даже и да се върти пералня или някой наоколо да говори, да хърка и пр.. Ако някой е Посветен, нощем не може да пробие тази кора и да възлезе в Школата и Космоса. Дъмпингът на Христа абсолютно не приема ученици, които жввеят със собственици или под наем, понеже така те стават съучастници на Интервентите. Истинският Посветен никога не остава в едно селище, ако там няма Братство поне от трима души. Дъмпингът срещу прстъпниците-наемодатели и астралните робовладелци и феодали, както и срещу постоянните самотници, може да се извърши и от само една Свещена Тройка. Тя е най-малката ядка на Божественото. Ако там всеки редува самотата си с гостуване на единия и после на другия, това се нарича Затворена Тройка. Тя също е благословена от Бога и ВЪРШИ РАБОТА. Отворените Тройки и по-големи божествени групи живеят по модела на Водния клъстър. Когато винаги има по жребий периодично убежище за сам, периодично убежище за двама и по-голямо убежище за останалите от групата, ДЪМПИНГЪТ СРЕЩУ ФЕОДАЛИТЕ И НАЕМОДАТЕЛИТЕ Е УСПЕШЕН. Когато на една планета заживеят по този начин, тогава продавачите, наемодателите и робовлаелците започват да измират поголовно, защото няма кой да им пълни гушите. Примерно, някой отива в един град с най-добри намерения и заварва там преродѐн велик писател и ученик на Учителя си. Този писател е написал най-хубавия разказ в литературната история на своя народ. Гостът съобразява, че настъпва пълнолуние и затова е готов и тук да се започне в понеделник с народните хорà и ръченици и фолклорните традиции, във вторник - с танците на народите, в сряда – с поетическата студия и литературния кръжок, в четвъртък – с минералните бани, лечебниите практики и мистичните контакти с висшите светове, а вечер да има репетиция на драмсъстава и да се ходи на театър; в петък да са изложбите на художниците и репетициите на хòра и оркестъра, като се ходи и на музикален концерт в някой град, в събота да са научно-изследователските занимания до обед и курсовете по окултните науки – следобед. В неделя да се прави любимият „Хайд-парк” – желаещите да проповядват да го правят по едно и също време от 5 и от 10 ч. сутринта, на големи разстояния сред природата един от друг. Всеки е свободен да обикаля всички и да бъде на всеки оратор слушател и събеседник. А следобед в неделя след пълнолуние са изявите на драмсъстава, хòра, оркестъра, киноклуба, на хдожниците, групите за поетически рецитали, вечерите на смеха - и т.н. Тези дейности по Програмата на Школата са били извършвани предимно в чужбина, където има психологически условия за братство и ученичество и става доброволно сгъстяване на приятелите по места, за да се освободят оборотни жилища за желаещите да бъдат сами и за и лечебните двойки. Лечението по двама, когато са събрани от Бога, е най-висшият акт на святотта, чистотата и целомъдрието. Тези които остават заедно в едно по-голямо жилище или хората по двойки не трябва да са от лягащите късно и спящите по време на изгрев слънце. Както самите и благословените двойки, така и останалите в един дом извършват високи полети през нощта, така че ако има "бухал" в групата и не са всички ранобудни "чучулиги", тогава бухалите, които още спят, включително и домашните животни, се устремяват като ракети-прихващачи и свалят с взрив летящите из просторите. Слава Богу, тези „ракети”- астралното и нисшето ментално тяло на бухала – не могат да излитат на повече от 1200-1500 метра надморска височина за дадена географска зона. Те могат да поразяват летящите и на по-големи височини, само ако са в постоянна, плътна жилищна, етерна и астрална връзка помежду с и затова при тях няма никакъв шанс за „въртене по къщите” и „размяна на съществата”. Когато поразен психически и деформиран физически от пъкъла чуе за такова нещо, той моментално си въобразява безнравствени неща, защото подсъзнанието му е омърсено. Такъв човек счита, че самият той е „морален” и че има право да съди. Не знае колко много астрални и ментални червеи живеят в него, а и по няколко килограма - физически. Реализира ли някоя свещена тройка този принцип, дъмпингът на Христа е в действие и измирането на насилниците, робовладелците, експлоататорите, собствениците, продавачите, наемодателите и феодалите ЗАПОЧВА. Изключено е да не се разболеят и умрат скоропостижно.

 7,14…

 

11. IV.128 (1992)г. - Москва - ДЪМПИНГЪТ НА ХРИСТА: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=598&book=17

 

 

20.02.2019 г. 17,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Кротки хора са ония, които имат логичен ум, които сполучват във всичките си работи и всякога са щастливи. В тяхната душа няма никакви недоволства и те не ламтят за никакво богатство, понеже цялата земя е тяхна. Те са хора, които не вярват в частната собственост и не ламтят за нея.”(1921.01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:23)

 

 

20.02.2019 г. 13,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: "Частната собственост е най-голямото изобретение на дявола!

"(1921.01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:23)

 

ТОВА Е ЕДНА ОТ ПРЕОБЛАДАВАЩИТЕ АНТИТЕЗИ на тази тема. Обаче понякога Той говори и в защита на частната собственост - че нашият дух, душа, ум, сърце и тяло са ни дадени времемно от Бога като наши лични притежания, които трябва да пазим чисти и неприкосновени за агресори. Обаче, същевременно, те са и собственост на Духа и Природата, и ако ние не се обменяме периодично по волята на Бога със същества и същности, създадени от Бога, тези наши "частни собствености" ще ни бъдат отнети.

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Хора, които нямат глава, не могат да прощават. Някой казва: "Аз не мога да прощавам!" - Казвам: ти нямаш глава. – "Ама за мен това е невъзможно..." - Казвам: ти нямаш глава, свършена работа” (1921.01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:24)

ЕТО И МНЕНИЕТО НА ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА ОТ ЕСЕТО Й „НАШЕСТВИЕТО НА БЕЗГЛАВИТЕ”:

"Безглавите" - телата без глави, хората без разум, без чувства, без морал, без Духовно Аз, ще излязат от книгите и ще се разхождат по улиците, ще карат скъпи автомобили, ще говорят по мобифони, ще решават съдбите ни - ще превърнат края на българския двадесети век в обиталище на грубиянщината и скудоумието. Но "безглавите" от ежедневието, онези, които изглеждат като нас, с които се разминаваме по улиците или работим в една стая - може би те нанасят най-големите поражения. Защото не вдигат шум, а вършат неуморно пъклените си дела, като постоянно и методично убиват човешкото у другите, манипулират и моделират живота им според своите правила, според своите уродливи разбирания. Не е нужно в буквалния смисъл да ти отрежат главата - достатъчно е бавно и мъчително да вадят душата ти, ден след ден, по капка и по въздишка, за да усетиш твърдата ръка на хората без глави, без вътрешен живот. Хората-автомати, механичните кукли на двадесети век - оживелите чудовища от въображението на отдавна живели пророци! "Спящият гений", американецът Едгар Кейси, твърди в една от книгите си, наречена "Спомени от Атлантида", че по-голямата част от хората, които живеят през двадесети век, са живели и по-рано - преди да потъне Атлантида. Според Кейси, ситуацията там и тогава е била аналогична на тази в края на второто хилядолетие - тук, сега, и днешното човечество е изправено пред същия ръб на пропастта - едно общество с високоразвити технологии, но с "безглави" хора, които съвсем са забравили древния закон "Познай себе си!". Хора, които гледат само "навън" и не се замислят накъде са тръгнали, нито докъде ще стигнат, нито се вглеждат в себе си. Във времето на "безглавите", българските поети се оказаха неудобни и в мъртво състояние.

 

21.02.2019 г. 08,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Аз не вярвам в хора, които не са влизали в гроба, които не са слизали в ада да извадят своя брат. Да се отиде в ада е изкуство, а в рая всеки знае...” (1921.01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:25)

 

ДА СИ ПРИПОМНИМ слизането на Христос и на Орфей в ада. Да осъзнаем фундаменталните епизоди в Библията и орфизма и закона, че не трябва да се обръщаме, когато извеждаме някой от ада, защото тогава той ще се превърне в стълб от сол. Ако някой ни следва, но иска да се обръщаме за да го изслушваме, да го изчакваме, да изпълняваме волята му и капризите му, спасението му е неуспешно и той остава в ада. Да си припомним и описанията на този род спасителство, когато човек е на дъното на ада и е изтерзан до краен предел, напълно смазан и отчаян, но един назнаен глас му прошепва да се огледа за някой по-нещастен от него и да му помогне. Като открием такъв и му се посветим, една неведома сила извлича и двамата от ада и те моментално възлизат в рая. Такъв е сюжетът и на забележителния филм с Робин Уилямс „В какво се превръщат мечтите” (What Dreams May Come, 1998). Съпругата на главния герой е изпаднала на дъното на ада, понеже се е самоубила от отчаяние, че той и децата им са загинали в автомобилни катастрофи. Той слиза при нея, но в мига, когато решава да остане ЗАВИНАГИ с нея в ада в най-ужасните условия, налазвани от огромни отровни паяци, те изведнъж възлизат в рая и там срещат живи и децата си, и даже любимото си куче.

 

 

22.02.2019 г.  08,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Всички сили, които не се подчиняват на никакви закони, наричаме ги „хаос в живота”. Вùкнете, разгневите се и казвате: "Станал съм нервен…" - Аз казвам: ти си станал зъл, живееш без закон, не можеш да контролираш силите, които са вътре в тебе!” (1921. 01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:26)

САМО УЧИТЕЛЯТ И НАЙ-ВИСОКИТЕ ПОСВЕТЕНИ могат да се справят с такива, ние сме безсилни. Когато такъв „нервен” е и с диагноза, а ние се мъчим да правим „братски живот” с него, това е не е само преливане от пусто в празно, но и върховно изпитание, голяма опасност. Казано е на 12 души винаги да има и един за гръмоотвод, за отходен канал, обаче такъв е барут, динамит, който руши всичко. Най-вреден е, когато се самоналожи като авторитет или „ръководител” на една общност. В беседите се казва, че има и учители-вълци, и последователи-овце. Такъв заграбва материалните ресурси на наивните, друг скверни невинните души, които се опитват да го търпят и да го „обливат с любов”. Някои от тях правят недопустими компромиси, включително и интимни, за да имало мир и понеже „той имал нужда”… На такива Учителят се е разгневявал и е казвал, „Вън този паяк, вън този вълк!” - ИМА го и в беседите.

В БЕСЕДИТЕ ИМА ИЗКАЗВАНИЯ И ЗА ДОБРИТЕ СТРАНИ НА ВЪЛКА; знаем и случаи, когато вълци отглеждат човешко дете, приласкават и животинчета, които обикновено ядят; даже цяла глутница стават акушери на жена, която е закъсала в снежната пустош и й е дошло да ражда. Но тук ще се цитират от беседите без отправки САМО АНТИТЕЗИ за вълка, за да имаме обяснение и будност за някои хора около нас:

УЧИТЕЛЯТ ЗА ВЪЛКА: Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата. В това отношение човек има повече условия да се поправи, отколкото животното. Ако вкарате един вълк в каква да е форма, във формата на една овца или в човек, вол, кон и прочие, този вълк при всички форми ще остане пак вълк. Ако вие поставите тази интелигентност на вълка в човешка форма, той ще стане учен човек, но всякога ще употребява навиците, които вълкът има. Вие не можете да го измените по никой начин. Не зная дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега. Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци… Какво ще правиш с този вълк, който е облечен в овча форма? При това той е свършил два, три, до четири факултета, той разбира от обществен и морален живот, разбира от всички науки. Какво ще правите с този вълк, кажете ми? Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чудо от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те намери. Какво представлява един вълк? - Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички ненапреднали души от първа степен всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между черното и бялото. Вълкът може да се възмущава от своята форма, но е вълк. Вълкът казва: „В света трябва малко насилие, аз не искам да бъда овца. С трева не ме занимавай, аз искам да си ям месце.“ Лошият човек, за да бъде добър, той ще се позлати отгоре. Казва: „Аз съм вече като вас…“ Или, казано е в Евангелието, „вълци облечени в овчи кожи“. Значи, вълкът в овчата дреха е „позлатен”. Има вълци в овчи дрехи, пък има и овци във вълчи дрехи. Как ще преведете това? Както може вълкът да се облече в овча дреха, да се покаже, че е овца, така и овцата може да се облече във вълча дреха. Каква ще бъде разликата? - Когато овцата се облече във вълча дреха, тя е окаляна. Когато вълкът тури овчата дреха, той е „позлатен”. Като му изтриеш позлатеното, той ще се покаже вълк. Овцата, като снемеш калта, остава пак овца. Но има СТРАТЕГИЯ в тях. Ще ви приведа един окултен разказ, за да знаете каква е тази любов, негативната. Тя е отлична любов, но само за четири дена. Минава един млад вълк, който за пръв път дошъл на земята. Понеже, като се родил между вълците, бил неблагороден, той пожелал да реформира своя род и казал: „Аз съм изпратен от невидимия свят, за да се поправите, защото вашите престъпления са толкова големи, вие толкова много грабите овцете, че е решено да се поправите, трябва да се ограничите и аз ще ви дам един пример какво да правите“. Един ден той среща една млада овца, една мома – тъй, овците не са толкоз възрастни – и казва: „Аз много те обичам, влюбил съм се в тебе, искам с тебе да прекарам целия си живот“. – „Целия живот с мен да бъдеш? Но аз зная какво зло, какви пакости сте нанесли на нашия род!“ – „Не, не, аз ида от невидимия свят да реформирам всичките вълци и ти ще видиш това, на опит ще го покажа.“ – „Е тогава, готова съм...“ Залюбват се, хващат новото учение, тръгват по пътя да докажат - "по новото учение", - че между вълците и овцете става братство и равенство... Но понеже овцете живеели много далеч, трябвало да пътуват много време. Овцата пасяла трева, а вълкът постил… „За любов – казва – издържах пост първия ден.“ Втория ден седят, тя го подканя. – „Не съм разположен, ти си паси, пък аз ще походя…“ И втория ден казва: „Издържах…“. На третия ден тя пак си пасе и го кани. На четвъртия ден той казва: „Действително, аз много те обичам, четири дни съм страдал за тебе, но ти обичаш ли ме?...“ – „Обичам те.“ – „Готова ли си да се пожертваш за мене?“ – „Готова съм.“ – „Гладен съм - може ли да те изям?“ - ТОВА е то съвременната наша любов! Така е с всички хора, на всички казвам това, и всички ТАМ се спъвате. Четири дена може, върви, но после:„Нали ме обичаш?...“ – „Обичам те.“ – „Може ли да те изям?“ До четири дена всичко добре върви. /…/ И какво ще остане от тази овца? – Само костите, всичкото ѝ месце ще изчезне! Тогава ние ще кажем: „Този вълк колко е бил жесток!“. Е хубаво, когато вие вземате една жена, която е била чиста и благородна; майка ѝ и баща ѝ,и целият ѝ род са вложили най-хубавото в нея, обещаваш ѝ златни планини. Обаче, като живее тя четири години с тебе, в нейната глава нищо не остава от онова, което е било вложено в нея. /…/ Ако аз само ви проповядвам четири години и от вас нищо не остане, то значи, че учителят е вълкът, а учениците – овцете. Безпощаден е този принцип! /…/ Първото нещо: ЛЮБОВТА ИЗИСКВА СВОБОДА, СВОБОДА, НАВСЯКЪДЕ ПЪЛНА СВОБОДА! И НЕ САМО МАТЕРИАЛНА СВОБОДА. ИМА ДРУГО РОБСТВО, ПО-ТЕЖКО ОТ МАТЕРИАЛНОТО.

 

 

23.02.2019 г. 22,59 ч.

 

БЛАГА ДУМА НА УСТАТА, МИЛИ ПОГЛЕД НА ОЧИТЕ, НЕЖНО ЧУВСТВО ПОРЯВЕНО… ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Срѐщнете един приятел - и веднага се нахвърляте върху него с лоши мисли… - Ние трябва да се отнасяме благо с всички хора, защото това, което излиза от нашето сърце, е една велика, мощна сила, която може да гради, но може и да разрушава. Ние сами разрушаваме своето щастие./…/ Казвате си: "За велики работи сме призовани ние!", но се качвате на определено място, и от височината на положението си започвате да заповядвате.” (1921.01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:28-29)

„Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ!“. (28 май, 1941, „Две състояния”)

„Свещено нещо е Любовта! Дòйде ли при вас, ще се отнесете към нея с всичкото си почитание и благоговение.” (1 април 1928, „Практически правила”)

„Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? – С благоговение! То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си, и върху НЕГО да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот.” (16 март 1922, „Задължения на ученика”)

„Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. /…/ В това отношение българинът не може да се вземе за образец. /…/ В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване.”(1 януари, 1930, „Личност и душа”)

„Казвам: Ето где е грехът!. Българинът скоро се разочарова, няма свято нещо за него. Затуй той е критик, няма благоговение. И между вас е същото. Така обаче не можете да бъдете окултни ученици, ТОВА да ви го кажа! Ако брат и сестра започнат: „Моят брат, моята сестра такава-онакава“, ще бъдете вън от Школата! Казвам: който влезе в школата, трябва да бъде един образец. В Школата аз няма да обеля ни зъб за вашите престъпления. Аз ще си туря други очила. В окултната школа има други очила - „любовни очила“ ги казват. Ние с тях виждаме ДОБРАТА страна на всичките ви недостатъци.”( 20.IV.1922, „Предназначението на музиката”)

„Да обичаш Бога, то значи да застанеш пред който и да е човек тъй, че да не гледаш на неговата форма. В Божествения свят аз благоговея пред този човек. Бог е вложил своя лъч, аз благоговея пред него.”( 27 януари 1924 , „Колко пъти да прощаваме”)

„Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е БЛАГ. – Към кого проявява благостта? – Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е Любов и Мъдрост. Щом роди, той проявява БЛАГОСТ към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.” (11 април 1930, „Хармоничен избор”)

„Ако един ангел дойде между вас и започнете да го съветвате с кого да дружи и с кого да не дружи, той ще се обърка. – Неговата работа е да изявява ЛЮБОВТА. Понеже не е богат - не може да помага на хората с пари, - той ще им пише любовни писма. Ангелите ПИШАТ любовни писма, но те се основават на ИСТИНАТА. Те виждат МАЛКОТО добро в човека, и за НЕГО пишат.” (22 юни 1932, „Малкото добро. Живият порядък”)

 „Като си при лоши хора, е необходимо търпение, /…/ Като се намира при добри хора, човек трябва да бъде благ с тях.”( 24 май 1942, „Любов, Вяра и Надежда”)

„Всички трябва да бъдем благи както Бога - нищо повече. Ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. ” (26.I.1936, „Слуги на Доброто”)

„Благостта е едно здравословно състояние. Онзи, който е милостив и онзи, който е благ, има голямо различие в техните лица. В лицето на милостивия човек има състрадание, а в лицето на благия има една веселост, отвореност. Той е като слънцето, когато изгрява. Милостивият човек е като Месечината, когато изгрява. За един свят на страдание, МИЛОСТТА е на място. За един свят на живота, БЛАГОСТТА е на място.”( 29 май 1940, „Двата принципа”)

„По-хубава дума на български от думата „благост“ няма. Според мене, тя е най-съдържателната дума. В много езици тази дума я няма. Думата „благост“ има съчетание на елементите, тя е много мощна дума. Като кажеш „благост“, Господ ще те послуша. „Българин“ произлиза от „благ“. (6.XII.1942 , „Четирите неща”)

„Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението и почитта също могат да се причислят към виолетовата краска.”( 15-18 август 1912, „Методът на цветните лъчи на светлината”)

„Очите /трябва да/ имат ясен, мек и благ поглед, а не остър.”( 25.III.1934, „Какво знамение показваш нам?”)

„Някои мислите, че това е детинска работа да бъде човек благ; мислите, че това е детинска работа. - Кроткият човек е силен човек. Вие свързвате кротостта със слабостта. Няма по-силен от Господа, но Той те е оставил да вършиш каквото искаш и те гледа, нищо не ти казва, не те критикува. Може да те хване и да направи всичко, каквото иска, но те гледа, оставил те е даже на Него да Му даваш съвети…”(31.ХII.1941, „ Едно, две, три”)

„Няма по-хубаво нещо от това да имаш в ума си един /такъв/ мъж, че каквото и да говорят против него, да кажеш: „Не, той е благ! Аз го познавам“. ”( 24 февруари 1937, „Не ограничавай Божественото”)

„Благостта дава, милостта приема. Благият човек не те съжалява, че страдаш. Ти вървиш - благият ще ти даде и ще си замине. Милостивият ще се спре при тебе, ще ти услужи. Те по характер се различават. Благият е щедър. Дето мине дава. Види, че си болен - остави пари, казва: „Ще мине тази работа“, и ще си замине. ТОЙ НЕ СЕ СПИРА, А СИ ЗАМИНАВА. Милостивият няма да ти даде каквото благият оставил. Милостивият, като дойде, ще те привърже, ще те нахрани. Благият, като дойде при тебе, ще ти остави захар, масло, сирене. Милостивият, като дойде, ще се опретне да наточи баница, супичка ще направи… Единият донася, другият прави. Казвам сега: да имате благост е нещо, което носи ОТВЪН. А милосърдието е нещо, което обработва вътре. Във всеки човек милостта трябва да работи вътре, всичко да тури в ред и порядък, а пък благостта дава. Всеки ден трябва да опитвате вашата благост и вашето милосърдие! Един ден ще минеш покрай някой, ще го насърчиш; на другия ден ще покажете вашето милосърдие.”(20 март 1936, „Самовъзпитание”)

„Когато кажа „благост“, в мене изпъква Силата, Която расте - Разумната Сила, Вечното Начало, Което държи всичко хубаво; вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ считам за най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не можеш да мислиш за нищо друго.”(1.X.1933, „Постижимото”)

„Когато някой се приближава към вас, той ви е дотолкова приятен, доколкото е благ. И към БОГА когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания. ”( 22 септември 1922, „Празникът на труда”)

 

24.02.2019 г. 18,21 ч.

 

ДАЛИ НЯКОЙ Е ТОЧНО ТВОЯТА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЧАСТ ОТ СВЕТОВНИЯ ПЪЗЕЛ? Или не е, поради което искате да се наместите насила, ръбовете ви се изронват и отношенията ви стават болезнени? Бог е създал Ева от 13-ото ребро на Адам, затова той все я търси, за да си я намести обратно, както и тя него.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Ти знаеш ли, че тя е тринадесетото ребро?...” - Някой момък се ожени за някоя мома, но животът им не върви. Защо? - Защото той е взел чужда и я туря между ребрата си, но тя не подхожда. Тогава Бог казва: "Не е тази жената, която е направена от тебе." – "Да, но поп ни венча…" – "Нищо, тя не е от Бога". Когато хората започнаха да се венчават тъй, както не е определил Бог, създаде се смъртта, за да екзекутира хората, та да могат да намерят своята ИСТИНСКА половина и да я наместят. Като не намерим от първия път своята половина, ВТОРИ път ще я потърсим; ако и тогава не я намерим, ТРЕТИ път ще я потърсим, докато най-после я намерим."

(1921.01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:33-34)

А при ИСТИНСКАТА половина ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА, тя никога не търси своето си и своето право и никога не се противопоставя на ТВОЯТА истина, на ТВОЕТО право, нито ти на нейните. Ако човек има любов към Бога и съвест, той ще може да застане пред Огледалото и ще опита да види аурата си, да види дали ще хареса лицето си. Огорчението, обидата, търсенето на своето право и властническата драма имат своите краски и форми - за ясновидеца всичко е прозрачно. Неслучайно още преди 2000 години Бог ни е казал чрез ап.Павел: "Любовта не дири своето си", "Любовта не дири своето право". Ето нещо на тази тема - за да различаваме съществата:

6.01.136 (2000)г. - Няма собственик, който да отдаде собствеността си без представи за лично участие. Следователно, ученикът или не приема такъв "подарък"; или го приема, ако харесва и обича собственика и няма да накърни душата му по никакъв начин. Плодът на Духа е свободата, плодът на душата е милостта. От това следва, че не всеки, който остава при един собственик, е користен или прави компромиси. Добрият, духовният човек проявява милост и широта, когато прекъсва устрема на духа си, за да прояви милост и благодарност към този, който помага. Това в никакъв случай не е компромис или поведение поради някаква сметка, удобство, изгода. Само злобните, простите хора приказват за някого така, понеже още са деца на дявола. Небето съзнателно среща някой човек с добро сърце и материални възможности с някой духовен човек, който се е отказал да си урежда живота на Земята. Духовният човек не е неспособен. Той е по-способен от всички. Той може да стане най-големия учен, най-големия богаташ, ако поиска. Той отдавна е доказал тези свои качества в предишните си прераждания. Следователно, вие, които още сте в първоначалните класове на училището, не трябва да забравяте никога, че Бог ви изпраща някой духовен човек в знак на особено благоволение и разположение към вас. Това е една привилегия. Тук ний говорим самата истина. Духовният човек още не е съвършен. Той има своите дребни недостатъци и някои характерови особености, но в очите на Небето той свети стотици хиляди пъти по-силно от обикновените хора, които живеят само за себе си и за близките си. Никога не забравяйте, че духовният човек е дошъл при вас с лично разрешение от Бога и че вие сте издържали конкурсния изпит измежду няколко милиарда хора по Земята, за да имате правото и щастието да го приютите. Но какво се получава обикновено? - Получава се това, че повечето хора започват да мислят, че планината е само тяхна и си въобразяват, че могат да ù сложат огради. Те почват да се терзаят, че по другите пътеки и склонове свободно се изкачват и слизат любители на тази планина и се опитват да разговарят с нея от нивото на малкото си "аз". Планината е украсила живота им с просторите и цветята си, с омайните си гледки и дълбоките, непроходими пропасти. Приятно е да се мисли, че планината обръща внимание на някого, преставайки да обръща внимание на всички туристи, на всички треви, дървета, животни и птици, които я населяват... Но планината общува с цялата божествена вселена, със звездното небе! Планината е в постоянно съсредоточение и екстаз, защото вибрира едновременно с милиарди честоти и амплитуди, общува с безброй същества, къпе се в присъствието и величието на Бога. При всичко това, тя намира любов и милост да се разговаря и с вас лично - да ви погали, да ви приласкае, да ви обърне такова внимание, каквото не ви е обръщал никой и няма да ви обърне в близките хилядолетия! Планината прави сериозни усилия да се наведе към вас, пъплещите в полите ù - с цялата гранитна мощ на канарите и върховете си - и това понякога изглежда невъзможно в очите на страничния наблюдател. Освободете се от мисълта и чувството, че планината ви е длъжна с нещо поради това, че сте посадили едно или две дръвчета в нея. И цяла гора да посадите и да я поливате и торите денонощно, пак няма да накарате Чомолунгма да се наведе само към вас и да ви изкаже особено внимание. При все това, Чомолунгма ви е забелязал, изпратил ви е любов и ласки, погалил ви е с най-нежен вятър, подухнал специално за вас. Нима не разбирате, че съзнанието на един адепт е заето денонощно с проблемите на цялата вселена и че от него зависи понякога дали ще се сблъскат или разминат мирно цели галактики? Толкова ли не се досещате, че дълбоките въздишки и скръб на Посветените са от носталгия по един безкраен свят, от който те са дошли доброволно, за да ви повдигнат? Някои адепти не правят никакви външни връзки с хората и не се смесват с тях, защото ще се произведат експлозии. Но има и такива напреднали Синове Божии, които живеят помежду вас, отдавайки всичко за другите, включително и здравето, живота и свободата си, за да се трогнат някои души и да се сетят, че Бог присъства НЕПРЕСТАННО. Наистина, някои духовни хора се оплитат в лични, астрални отношения с обитателите на някой свят, понеже им липсва любовта, с която са закърмени. Неистовата, постоянна жажда за обмяна и обич, по-силна от нуждата за сън, храна и въздух, прави такива посетители на Земята постоянно и дълбоко печални, понеже тук не могат да ги разпознаят и да им отдадат и една милионна от това, което те раздават на другите - от това, което е съвсем естествено в тяхната небесна родина. Наистина, някои духовни хора, все още новаци в този свят, не познавайки още обитателите му, не могат да предвиждат техните реакции и създават лични връзки, в които скоро всичко се обръща наопаки. "Обикновеният" човек също не е обикновен по своята дълбока същина. Той СЪЩО е божествен и затова има нужда от любов. Но вие се мамите, ако мислите, че той ще ви разбере изцяло и ще прояви пълно, безусловно, абсолютно безкористие, при което няма да очаква нещо за себе си. Колкото и да се навеждате към него, колкото и жестове на обич и внимание да правите за него, той рано ли късно ще прояви недоволство, защото има всичкото човешко право да бъде щастлив. А вие не можете да го направите щастлив по начина, по който той си представя. Посветеният понякога забравя тази огромна денивелация, която съществува между полето и върха. Оплитайки се в лични отношения, с най-доброто желание да помогне, да обърне внимание, той започва да свиква с мисълта, че такава връзка е нормална, че тя може да трае дълго. Спомнете си романа "Занони". Занони пожертва безсмъртието си за едно обикновено момиче, но тя изпадна под влиянието на своите сънародници, на своята ограничена култура, и не можа да го последва в небесата. Това не омаловажава неговия подвиг и неговата любов, но не е и обвинение срещу тази девойка. Все пак, тя бе с пробудено будическо тяло: разпозна Посветен и поиска дете от него. Когато пробуди и атмическото си тяло, тя ще му остане вярна и пред човешката инквизиция. Ето защо ви казвам: когато се свързвате с обикновени хора, никога не разчитайте на тях, че ще ви разберат докрай. Великият Учител знае това и затова владее закона на дистанцията. При Него са изключени астралните и лични недоразумения, защото Той никога не подвежда една душа, не създава особено близки отношения с никого на Земята. Посветеният, макар и доста напреднал, ако не е още Учител, приближава някои хора повече, отколкото е безопасно, понеже иска да отдаде и получи любов. Няма нищо лошо в получаването, това е необходимост на самото Битие, но при повечето хора проявата на лично внимание е хранителна среда за любовта, без която не могат. Те не могат да разберат огромния обем на вниманието на адепта, което е радиално - на всички страни. Това се забелязва още в степента на учения, на лекаря, на гения, на светията. Ето защо, в живота на такива рядко се срещат спътници, които да ги обичат и разбират докрай. В един момент те се уморяват - и не са виновни за това. Един ден, когато отидат на Небето, ще видят, че са извървели покрай такъв човек път за 10, 15, 20 прераждания.

И в конкретния случай ви казвам: дайте това ожияние на всяка душа, която ви предлага ръка за сътрудничество, и я попитайте: "Можеш ли да отдадеш всичко, което имаш, без да мислиш за себе си? Ще можеш ли да издържиш на невероятните изпитания, които започват след запознанството с един Посветен, който мисли за всички и все пак намира време да мисли и за тебе? Даваш ли си сметка с кого имаш работа и можеш ли да изтърпиш хилядите му връзки и денонощните му посетители и посетителки, без да си помислиш нещо лошо за никого? Може ли да не се засегне честолюбието ти, когато той отдава любов и внимание на други, защото изпълнява волята Божия и своята собствена воля? Съгласна ли си да бъдеш една измежду стотиците, които го обичат и уважават и които ще прииждат постоянно? Можеш ли да му даваш свобода в сърцето, живота и мисълта си и да не се притесняваш от неговите внезапни или дълги отсъствия? Можеш ли да допуснеш, че и когато греши, той изпълнява волята Божия, защото пътят на погрешката е най-краткият път към мъдростта? Можеш ли да не се оскърбиш, когато той неволно каже "несправедлива" дума за тебе, която може и да е справедлива, защото той говори истината, а на тебе не ти се иска да е така?"

Неслучайно е казано в беседите, че няма още такава двойка на Земята, която да е решила правилно въпроса за Любовта. Като знаете това, не се стремете да го разрешите по метода на двойката, защото това засега е невъзможно. Това е възможно само за определено време - и то в рамките на Божието благословение. Изпитвайте душите и сърцата на вкус, както съм ви заповядал. Ако някой не ви пусне в имотите си да живеете с друг в негово отсъствие, не се свързвайте с такъв човек. Мога да ви кажа още девет изпитания за подсъзнателните и съзнателните намерения на тези, които твърдят, че ви обичат; но засега първият метод е достатъчен... Не забравяйте, че живеете с ОБИКНОВЕНИ хора и че сме дошли на Земята да им помагаме, а не да се надяваме на щастие. Ние тук сме между душевно болни хора, които имат нужда от подкрепа, и затова изключваме да очакваме истинска подкрепа от тях. Хората са слаби, изменчиви същества - особено когато се дойде до личния им интерес или до егото им. За абсолютна и безкористна любов е рано да се говори. Ние ще носим кръста си още дълго, въпреки че настават светли времена. В младото поколение вече идват нови души и вие виждате как те ви заглеждат по улиците и трамваите. Не можете да очаквате такова нещо от СТАРОТО човечество - то прекалено много мисли за себе си. При това, опитите за живот сред природата и за тясна обмяна с хора от стария и новия свят не бива да се прекъсват, защото в драматичното им развитие се ражда един красив и необикновен път, по който ще минат бъдните поколения. Те ще се учат от вашите страдания и грешки и ще ги заобикалят, а от постиженията ви ще добият крила, за да отидат още по-напред. Затова ви казвам: не се страхувайте да влизате понякога в рискови начинания и взаимоотношения с хората от стария и новия свят, защото така им давате грамаден шанс да видят необикновени хоризонти - макар и краката им често да кървят по вашите пътища. Това е сто, хиляда, милион пъти по-добро за тях, отколкото ако се изолирате от света и го оставите да загива в неговите старозаветни вкусове и стереотипи. И вие ще страдате, неразбрани и неприласкани; ще влизате в още много връзки, предварително знаейки всяко действие, всяка мисъл, всяка реплика на ближния в продължение на всички бъдещи месеци и години; ще ви боли неведнъж до загуба на съзнание от неговото неразбиране, безпокойство, студ или отчуждение. Но ако вие го изоставите в чужди ръце, предпазвайки себе си от нови страдания, тогава ще извършите предателство към Делото Божие и към братята и сестрите си на Земята. Нека ви мислят за непрактични, нека ви мислят за жестоки, безотговорни, неморални или "отвеяни" - вие вървете по своя път и знайте, че семената, които сте посели, ще дадат богат плод в душите на тия, с които сте общували. Когато се отдалечат от планината, те ще видят с кого са имали шанс да се запознаят и кой се е смилил да им обърне лично внимание. Тогава те ще се обърнат и пак ще тръгнат към вас, но заедно с ДРУГИ души - и с НУЖНАТА ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ. Защото ще разберат, че са сгрешили. Ман - Манàн - Маноàн ! От раните сред несвои се полива градината на идващите души, в които има БЛАГОГОВЕНИЕ.

По вътрешен импулс бе отворен напосоки четвърти том с беседи на Учителя и се падна:

"Казвате: "Ха, Иванчо, турù си главата; ха Драганчо, турù си главата!" Турите жеглите - "Ха и колата сега да потегли!..." Те, двамата, теглят, колата върви... Питам: след като впрегнете два вола на едно място, какво се постига?" (т."Вътрешният Господар" Алф96:344, беседа "Влюбване и Любов", 3.IV.1940)

Както винаги, и заглавията на томовете и беседите при такива отваряния имат пряко отношение към темата на осиянието.

 

 

24.02.2019 г. 10,53 ч.

 

НА СНИМКИТЕ – ЯПОНЦИ И СВАЗИ ОТ ЮЖНА АФРИКА. Първите живеят средно 83 години, а вторите – няма и 40.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Клетките, които образуват мисълта ви, спят. Висшите духовни, религиозни клетки още спят и вие чакате да ви се даде нещо наготово. Не се надявайте на наследството на баща си!” (1921.01. 25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:28-29)

НАСЛЕДСТВОТО ОТ БАЩА ни е първо в СЪРЦАТА ни. Когато най-после тия клетки се събудят, поне трима души в някое селище се сещат, че са родени от ЕДИН Баща. Започват да освобождават едно самостоятелно жилище за желаещите да бъдат сами, ежедневно се тегли жребий на кой ще се падне това върховно щастие. Ако има повече от трима души с ум и сърце, освобождават се минимум две такива жилища, пак се тегли жребий, вижда се кои са щастливците да бъдат сами за едно денонощие или повече време, според уговорката. Другите щастливци, родени от Бога, с огромна радост се сгъстяват в останалите жилища. Само тогава Бог ни обръща внимание и започва бурно изцеляването и подмладяването на всички участници, изпълняват се свещените думи на един Мъдрец: „Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, НИ НАСКЪРБЯВА”.

…НИ ВЪНШНИ ХОРА БЕЗ СЪРЦЕ И ДУША, НАРЕЧЕНИ ПРОДАВАЧИ, НАЗИДАТЕЛИ И НАЕМОДАТЕЛИ. Така останалите - родените от БОГА - ежедневно осъществяват главния дъмпинг на Христа срещу такива, според който ВСИЧКО Е НА ВСИЧКИ. Имаме ден и нощ, вдишване и издишване, сùстола и диàстола. Това е ГЛАВНАТА жажда на всички същества, родени от БОГА, хлябът наш насъщен: ЛЮБОВ И СВОБОДА. Ако едното и другото не се редуват денонощно и всеки ден, и то със всичката им чистота, прелест и сила, не се очаква нищо друго, освен болести, злост, грозота, старост и гробища. При човека максималната мизерна средна продължителност на „живота” на тази планета е 70 години. В Япония – 83, В България - 75, в Свазиленд – няма и 40:

https://bg.wikipedia.org/…/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D…

Възможни са изследвания и разсъждения защо в Япония живеят най-дълго, а в Свазилененд – най-кратко. Защо жените навсякъде живеят повече от мъжете и в коя страна разликата е най-голяма, в коя най-малка и защо. Свазиленд (с население свази с малко зулу и бели африканци) е отрицателен рекордьор даже и по това съотношение – там жените измират по-рано от мъжете, защо? Същото в момента е и в Афганистан, Зимбабве и Лесото. Официалното обяснение за споменатите африкански страни е геноцидът чрез СПИН – „подаръка” на бѐлите. Но защо и в Афганистан?

Но по принцип, продължителността на биологическия живот е нищо – човек може да живее дълго и като едно дърво, като един зеленчук. Яворов казва, че не е важен многото живот, а многото живот в малко години. Повечето хора не са редували истинска любов с истинска свобода даже и за няколко минути през целия си живот.

 

24.02.2019 г. 21,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Някой казва: "Моята жена е цяла царица!" – Тя може да е царица, да е учена, НО НЕ Е ТВОЯТА СРОДНА ДУША. Само когато ни се отворят очите, само тогава ще познаваме своите /истински/ близки и ще ги обичаме. А това ще бъде, когато станем кротки хора.” (1921.01.25и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:34)

 

 

 

Тази снимка е правена на 14 февруари 2019 г. в западна Рила. Дали е трансцендентална фотография или случайно хващане на няколко слънчеви лъча над тия волове и крави – това не е ясно. Фотографът гарантира, че не е пипал нищо. Тук допълнително бе направено само общо хюсване (насищане на цветовете) и е усилен зеленият цвят на терена, но лъчите си фигурират в оригинала. Подобна снимка имаме отпреди много години – два лъча над главата на един човек. Какъвто и да е случаят този път, нека видим какво казва Словото за воловете:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: Срѣщамъ волове, питамъ ги: „Какъ сѫ вашитѣ хора, християни ли сѫ?“ – „Нѣма ни помен от християнство! - Като ни впрегнатъ, цѣли 12 часа работа и малко сѣнце отъ врѣме на врѣме, а като остарѣемъ, кожата ни одиратъ.“ Това не е християнство, РОБСТВО е това! Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния. /…/ Всички форми, които Богъ е направилъ, азъ ги считамъ за святи. За мене единъ волъ е толкова важенъ, колкото и единъ човѣкъ. За мене една птичка е толкова важна, колкото и единъ професоръ. Ще кажете: „Това е много казано…“ - Въ всѣки индивидъ работи Божествения Духъ, и всѣки, който спъва този индивидъ, спъва работата на Божествения Духъ. Ще се спрешъ до нѣкое дърво и ще гледашъ съ благоговение на него, нѣма да кѫсашъ клончетата му. Това не е моралъ.” (1 май 1921, „Възкръсение на Любовьта”)

„Казваш: „ВОЛ е това...“ - Този вол е направен чрез Словото Божие! Ако се смееш на вола, т.е. на Словото Божие, и на тебе ще изникнат рога. Не казвай, че волът е глупав. Не се говори така. Волът е умно животно. Един ден, като бях в Търново, излязох на края на града, да се разходя. Виждам една кола с два вола, тегли товар нагоре. Господарят им ги биеше да вървят по-бързо. Един от воловете се обърна към мене и ми каза: „Моля ти се, кажи на господаря да не ни бие. Пътят е труден, височина е, не се върви лесно. Като те разбере, той ще влезе в нашето положение и няма да ни бие“. Тогава аз се приближих при селянина и му казах: „Знаеш ли какви хубави волове имаш? Ако искаш, продай ми ги. Както виждам, твоето щастие зависи от тях“. Като му казах така, той се замисли и каза: „Не ги продавам“. Аз продължих да му говоря: „Ако ги пазиш, целият ти дом – жена ти, децата ти ще бъдат добре; косъм от главата ти няма да падне. Ако не ги пазиш, сиромашията ще те нападне“. Той ме гледа и си мисли нещо. Питам го: „Знаеш ли колко е тежко положението на тези волове? Ако аз те впрегна като тях, тогава ще разбереш какво значи тегло... ЧОВЕЩИНА се изисква от всички!" Волът се обърна и ми каза: „Много ти благодаря, че се застъпи за нас“. Пак продължих разговора си със селянина. Казах му: „Слушай, приятелю, снеми част от товара, да се изкачват воловете по-лесно. После се върни да го вземеш. Знай, че твоето бъдеще зависи от воловете ти. Както се отнасяш с тях, това ще определи и твоето бъдеще“. БЛАГОРОДСТВО се иска от човека! Някой върви по улицата, вижда, че бият кон или вол, и продължава пътя си, като казва: „Не е моя работа да се меся в това. Че някой бил коня или вола си, той си отговаря...“. – Не се разсъждава така. Утре тебе ще впрегнат и ще те бият. Кой човек не е бил впряган? Всеки ден впрягат човека. Всеки ден щастието го посещава, но и нещастието го посещава всеки ден. /…/ Защо човек не влиза в положението на вола? – Защото още не вижда връзката между всички живи същества на земята. Като виждате тази връзка навсякъде, вие ще се свържете с Онзи, Който е създал света, както и всички форми, всички живи същества, като подтик към живота.” (21 юли 1933, „Сигурното място”)

„Представете, си, че закарват 10,000 вола на касапницата, да ги колят. Обаче касапинът успява да заколи на ден едва 100 вола. Останалите 9,900 вола връщат отново в гората. Как мислите, тези волове свободни ли са вече? - Не, утре пак ще ги закарат в касапницата, където касапинът ще заколи още 100 вола. Останалите ще върнат назад. Тъй ще ги закарват всеки ден в касапницата, докато всички бъдат заклани. Всички до един ще минат през ножа. Тъй щото, ако днес не ви сполети някакво нещастие, не мислете, че ви е отминало. Касапинът не е могъл да се справи изведнъж с всички свои жертви, затова ги е върнал пак в гората. Обаче утре ще дойде и вашият ред, нещастието ще ви сполети. Казвате: „Какво трябва да правим, за да избегнем от нещастието?“ – Единственото спасение е в молитвата. МОЛЕТЕ СЕ ДА ПАДНАТ РОГАТА И КОПИТАТА ВИ, и докато сте още в гората, да избягате. Иначе, докато волът е вол, ще го угояват, ще го закарват в касапницата и ще го връщат в гората; един ден той ще увисне на някоя кука в касапницата на някой културен, цивилизован град. При това положение, нищо не е в състояние да го спаси. Питате: „Защо Бог допуска това нещо?“ – То е друг въпрос. Сега-засега това е факт. Обаче и друг факт има: който коли, и него колят. Мислите ли, че касапинът, който коли воловете, ще избегне от наказание? - И той ще получи съответно възмездие за делата си.” (10 февруари 1926, „Светлина на мисълта”)

„И в Божествената книга аз чета тъй: Човек седи по-горе от вола по интелигентност, но по Правда волът и човекът имат еднакви права пред Бога. И ако вие не отдавате това право на вола, то е ваше разбиране, но един ден Бог ще ви докара в съда и ще ви каже, че вие трябваше да бъдете справедливи спрямо този вол, който ви е орал 10–15 години на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили, и след туй ти го заколваш, /както/ и жена му, кравата, сте взели, и детето му сте взели и казвате: „Господ така е решил...“. Не е решил така Господ! Аз говоря сега на разумните хора - на вас, като мисля, че сте разумни. За разумните хора е така, а за глупавите е другояче. Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата „вол“. В Божествената Книга воловете имат съвсем друго значение, отколкото вие знаете. Вие, като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност. И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята! Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята! И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия, „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“.... Следователно воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака какво направиха?“ И тогава ще се наредят, от едната страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие…“. /…/ И казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята. Небето държи земята. Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде - вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все на небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живее нашият Отец на Любовта, туй небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят. Когато ние Го познаем, като срещнем вола, той ще каже: „Братко, понеже ти позна Бога, аз мога да ти говоря“. Досега воловете защо мълчат? - „Че какво ще каже един вол?“ - Той не се оплаква, вол е той, върви, мълчи и ние му казваме: „Дий!“.. Но когато приложим любовта и снемем хомота и тия остени, ще идем заедно с вола да работим на нивата и те ще кажат: „Братко, аз те познавам“. Те познават ония, които живеят в любовта, и всички знаят да работят на нивата. И тогава волът няма да работи 8 часа, а само 2 часа; и тези два часа ще дадат толкова, колкото осемте часа. Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди - и хубави круши ще бъдат! Нивите ще раждат изобилен плод. По цялото лице на земята ще има благословение! (21 май 1922, „Много плод”)

ДАЛИ НА ПРИЯТЕЛЯ, КОЙТО ИЗПРАТИ ТАЗИ СНИМКА, му е било казано нещо от Небето чрез тия лъчи и волове и дали му предстои Посвещение чрез този знак и това влияние, е въпрос, който не може да се обсъжда публично. Той обяснява, че снимката се е получила "като следствие от совместно прокарване на някакъв енергиен коридор за работа по мястото. С участието на няколко майки на другите полета и на незнайно кой още". (В Словото често "съ-" се заменя със "со-"). Ясновидците виждат, че много богове и ангели, както и Посветените от Изкупената Шамбала и Агарта, редовно обитават планините като пазители и посветители под формата на орли, добитък, диви животни и пр. Това си остават тайни само между хората, които взимат насериозно Словото и Делото, които са се пробудили да съдействат АКТИВНО на Живота. Те имат понятие не само за близки, но и за ближни; те служат не само на близките си, но интензивно и реално общуват и с ближните – с веригата си от сродни души. Те не са изменили на Бога и Учителя, затова спазват свято и на практика девиза „Пази свободата на душата си”. Не допускат някой да управлява контактите им, свободното им време. Те знаят кои са приоритетите на човека с дух и душа, изпитват силна душевна нужда да ходят там, където БОГ ги прати, да приемат без отказ сродните души, които БОГ им праща. Затова те изпълняват свободно, по вътрешен импулс космическия закон да изпращат периодически на близките си асуùн ОТДАЛЕЧЕ, пътувайки сами или с други сродни души по райски места и с райски преживявания. Те познават Закона, че при близките е определено да се живее само една седмица в месеца и в понеделниците, когато не са в мисия. Прекрасно е, когато понякога взимаме и децата си на тия срещи, гостувания и пътешествия с широк кръг от душевни приятели, тъй като децата са още ангели и затова имат много повече от две, три или 12 валенции за обич и за обмяна и с други - с хора със сърце, ум, дух и душа. Ако това не им е предоставено още от съвсем малки, има опасност децата да боледуват повече, в тях да се развият гангрените на монофиксацията, егоизма, характеропатиите, отклоненията, плебейските вкусове, драмата "горкия аз", властническите драми. С приятели като споменатия, който изпрати снимката с лъчите над воловете, може да направим и заплануваната и искана свише екскурзия по градовете и църквите от Откровението на апостол Йоан. По родните места и пътищата и на Исуса, и на другите апостоли. Тъкмо сме много близко до тях – на две крачки, в Турция и Мала Азия. Малкият Аз е различен от големия... Друг е въпросът, че това може да са егрегорни места, а истинските събития да са се развили на съвсем други територии. Егрегорните обаче са паралелни и СЪЩО са антени. Такива излети и пътешествия се извършват в строго определени периоди във времето според Програмата на Школата; или внезапно – когато има „бойна задача”. „Бойна” - понеже от естеството на историческия момент и хармонията между участниците зависи какви събития ще се развият по Земята. Учителят е правил 11 години френологически измервания на българските черепи не само заради общо задълбочаване в науката, но и за да избере за първи Свои Ученици трима българи с най-тънка фонтанела измежду стотиците хиляди, които е изследвал. Моделът „орел, рак и щука” в Школата е категорично забранен. Гордости, капризи, апострофи, самомнения, ораторства, омрази и ритания в Школата са абсолютно недопустими. Псхиатричната или характеропатна его-мания „Учителят ми говори нещо друго” е диагноза за враг. Това „друго” при враговете е 100% анархизъм, своеглавие, самодейност, назидания, антипатии, противопоставяния и отрицателни оценки, дори и те да е представят за доброжелателни, точни и обективни. Тъмното его се бори с нокти и зъби да не се образува някъде тишина и хармония, индивидуалистът е винаги с думкало и рога. Българският череп горе е най-дебелият в света – ние се поддаваме на отрицателни чувства и оценки повече от много други народи. А ако в една група, определена за братски живот и земни и космически мисии се яви и най-нищожното усещане за недостатъци у някого, ако се появят антипатии, ако се правят дори и реални констатации за отрицателното у някого, ако не е развита тоталната слепота за негативите на околните, при дадено пътешествие някоя жичка в душевната „електроника” ще даде на късо и „корабът” ни ще експлодира в космоса. Затова подборът на участниците в такива отговорни мисии и на кандидатите за възлизане на Новата Земя и в Новото Небе е много строг, предварително се разиграват хиляди пробни сценки за проверка кой какво усеща и кой как реагира, внушава ли си някой, че е узрял за диригент, авторитет и лидер, преди да е съградил съвършено лице и тяло, преди да е постигнал завинаги „блага дума на устата, мили поглед на очите, нежно чувство проявено”. Пъдари в Школата не се приемат, освен в периферията, за да се изпитват чрез тях зелените, колебливите души. Острите характери и пъдарите са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ по границите, Учителят избира за тази цел хора, които не само вътрешно, и външно НЕ ИЗЛЪЧВАТ постоянна и безкрайна тишина и благост. Питагор е знаел това и го е прилагал. Така духовното шкарто не може да премине през тази бариера и отпада в други школи, разпилява се по църквите и по умнùците, които впечатляват с измислиците си или с МАТРИЧНИТЕ си системи и постижения. Библията казва: „Сновете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината”. Разбира се, зависи за какъв ум става дума. А несмилаемите в тия псевдоколективи бързо изпадат и се връщат в привичния си аутичен индивидуализъм. Ако не може да командва и да бъде център, такъв се превръща в хроничен отшелник, болен от остро критически, назидателен вампиризъм. В по-добрия си вариант индивидуалистът е ФУНКЦИОНЕР и върши много работа. От Школата обаче страни и я гледа изпод вежди, понеже там не може да бъде лидер, да прави впечатление. В по-лошия си вариант индивидуалистът става лектор, автор, авторитет, псевдокоректор на класиката и „учител”, завличайки много души в пропастта, но Бог допуска това, за да пресее незрелите, да усъвършенстват те своя вкус, да добият опит.

 И ТРИТЕ ВИДА ИНДИВИДУАЛИСТИ, които бяха очертани тук, са все още с рога и копита в общуването – атрибути на ЕГОТО. По тази причина, кармата неумолимо един ден зацепва и тях, колкото и да са „големи”. Затова в една от цитираните мисли по-горе Учителят казва: „МОЛЕТЕ СЕ ДА ПАДНАТ РОГАТА И КОПИТАТА ВИ, и докато сте още в гората, да избягате. Иначе, докато волът е вол, ще го угояват, ще го закарват в касапницата и ще го връщат в гората. Един ден той ще увисне на някоя кука в касапницата на някой културен, цивилизован град. При това положение, нищо не е в състояние да го спаси”.

Ето линк към Личното послание до човека, който изпрати тази снимка: Тази снимка е правена на 14 февруари 2019 г. в западна Рила. Дали е трансцендентална фотография или случайно хващане на няколко слънчеви лъча над тия волове и крави – това не е ясно. Фотографът гарантира, че не е пипал нищо. Тук допълнително бе направено само общо хюсване (насищане на цветовете) и е усилен зеленият цвят на терена, но лъчите си фигурират в оригинала. Подобна снимка имаме отпреди много години – два лъча над главата на един човек. Какъвто и да е случаят този път, нека видим какво казва Словото за воловете:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: Срѣщамъ волове, питамъ ги: „Какъ сѫ вашитѣ хора, християни ли сѫ?“ – „Нѣма ни помен от християнство! - Като ни впрегнатъ, цѣли 12 часа работа и малко сѣнце отъ врѣме на врѣме, а като остарѣемъ, кожата ни одиратъ.“ Това не е християнство, РОБСТВО е това! Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния. /…/ Всички форми, които Богъ е направилъ, азъ ги считамъ за святи. За мене единъ волъ е толкова важенъ, колкото и единъ човѣкъ. За мене една птичка е толкова важна, колкото и единъ професоръ. Ще кажете: „Това е много казано…“ - Въ всѣки индивидъ работи Божествения Духъ, и всѣки, който спъва този индивидъ, спъва работата на Божествения Духъ. Ще се спрешъ до нѣкое дърво и ще гледашъ съ благоговение на него, нѣма да кѫсашъ клончетата му. Това не е моралъ.” (1 май 1921, „Възкръсение на Любовьта”)

„Казваш: „ВОЛ е това...“ - Този вол е направен чрез Словото Божие! Ако се смееш на вола, т.е. на Словото Божие, и на тебе ще изникнат рога. Не казвай, че волът е глупав. Не се говори така. Волът е умно животно. Един ден, като бях в Търново, излязох на края на града, да се разходя. Виждам една кола с два вола, тегли товар нагоре. Господарят им ги биеше да вървят по-бързо. Един от воловете се обърна към мене и ми каза: „Моля ти се, кажи на господаря да не ни бие. Пътят е труден, височина е, не се върви лесно. Като те разбере, той ще влезе в нашето положение и няма да ни бие“. Тогава аз се приближих при селянина и му казах: „Знаеш ли какви хубави волове имаш? Ако искаш, продай ми ги. Както виждам, твоето щастие зависи от тях“. Като му казах така, той се замисли и каза: „Не ги продавам“. Аз продължих да му говоря: „Ако ги пазиш, целият ти дом – жена ти, децата ти ще бъдат добре; косъм от главата ти няма да падне. Ако не ги пазиш, сиромашията ще те нападне“. Той ме гледа и си мисли нещо. Питам го: „Знаеш ли колко е тежко положението на тези волове? Ако аз те впрегна като тях, тогава ще разбереш какво значи тегло... ЧОВЕЩИНА се изисква от всички!" Волът се обърна и ми каза: „Много ти благодаря, че се застъпи за нас“. Пак продължих разговора си със селянина. Казах му: „Слушай, приятелю, снеми част от товара, да се изкачват воловете по-лесно. После се върни да го вземеш. Знай, че твоето бъдеще зависи от воловете ти. Както се отнасяш с тях, това ще определи и твоето бъдеще“. БЛАГОРОДСТВО се иска от човека! Някой върви по улицата, вижда, че бият кон или вол, и продължава пътя си, като казва: „Не е моя работа да се меся в това. Че някой бил коня или вола си, той си отговаря...“. – Не се разсъждава така. Утре тебе ще впрегнат и ще те бият. Кой човек не е бил впряган? Всеки ден впрягат човека. Всеки ден щастието го посещава, но и нещастието го посещава всеки ден. /…/ Защо човек не влиза в положението на вола? – Защото още не вижда връзката между всички живи същества на земята. Като виждате тази връзка навсякъде, вие ще се свържете с Онзи, Който е създал света, както и всички форми, всички живи същества, като подтик към живота.” (21 юли 1933, „Сигурното място”)

„Представете, си, че закарват 10,000 вола на касапницата, да ги колят. Обаче касапинът успява да заколи на ден едва 100 вола. Останалите 9,900 вола връщат отново в гората. Как мислите, тези волове свободни ли са вече? - Не, утре пак ще ги закарат в касапницата, където касапинът ще заколи още 100 вола. Останалите ще върнат назад. Тъй ще ги закарват всеки ден в касапницата, докато всички бъдат заклани. Всички до един ще минат през ножа. Тъй щото, ако днес не ви сполети някакво нещастие, не мислете, че ви е отминало. Касапинът не е могъл да се справи изведнъж с всички свои жертви, затова ги е върнал пак в гората. Обаче утре ще дойде и вашият ред, нещастието ще ви сполети. Казвате: „Какво трябва да правим, за да избегнем от нещастието?“ – Единственото спасение е в молитвата. МОЛЕТЕ СЕ ДА ПАДНАТ РОГАТА И КОПИТАТА ВИ, и докато сте още в гората, да избягате. Иначе, докато волът е вол, ще го угояват, ще го закарват в касапницата и ще го връщат в гората; един ден той ще увисне на някоя кука в касапницата на някой културен, цивилизован град. При това положение, нищо не е в състояние да го спаси. Питате: „Защо Бог допуска това нещо?“ – То е друг въпрос. Сега-засега това е факт. Обаче и друг факт има: който коли, и него колят. Мислите ли, че касапинът, който коли воловете, ще избегне от наказание? - И той ще получи съответно възмездие за делата си.” (10 февруари 1926, „Светлина на мисълта”)

„И в Божествената книга аз чета тъй: Човек седи по-горе от вола по интелигентност, но по Правда волът и човекът имат еднакви права пред Бога. И ако вие не отдавате това право на вола, то е ваше разбиране, но един ден Бог ще ви докара в съда и ще ви каже, че вие трябваше да бъдете справедливи спрямо този вол, който ви е орал 10–15 години на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили, и след туй ти го заколваш, /както/ и жена му, кравата, сте взели, и детето му сте взели и казвате: „Господ така е решил...“. Не е решил така Господ! Аз говоря сега на разумните хора - на вас, като мисля, че сте разумни. За разумните хора е така, а за глупавите е другояче. Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата „вол“. В Божествената Книга воловете имат съвсем друго значение, отколкото вие знаете. Вие, като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност. И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята! Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята! И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия, „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“.... Следователно воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака какво направиха?“ И тогава ще се наредят, от едната страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие…“. /…/ И казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята. Небето държи земята. Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде - вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все на небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живее нашият Отец на Любовта, туй небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят. Когато ние Го познаем, като срещнем вола, той ще каже: „Братко, понеже ти позна Бога, аз мога да ти говоря“. Досега воловете защо мълчат? - „Че какво ще каже един вол?“ - Той не се оплаква, вол е той, върви, мълчи и ние му казваме: „Дий!“.. Но когато приложим любовта и снемем хомота и тия остени, ще идем заедно с вола да работим на нивата и те ще кажат: „Братко, аз те познавам“. Те познават ония, които живеят в любовта, и всички знаят да работят на нивата. И тогава волът няма да работи 8 часа, а само 2 часа; и тези два часа ще дадат толкова, колкото осемте часа. Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди - и хубави круши ще бъдат! Нивите ще раждат изобилен плод. По цялото лице на земята ще има благословение! (21 май 1922, „Много плод”)

ДАЛИ НА ПРИЯТЕЛЯ, КОЙТО ИЗПРАТИ ТАЗИ СНИМКА, му е било казано нещо от Небето чрез тия лъчи и волове и дали му предстои Посвещение чрез този знак и това влияние, е въпрос, който не може да се обсъжда публично. Той обяснява, че снимката се е получила "като следствие от совместно прокарване на някакъв енергиен коридор за работа по мястото. С участието на няколко майки на другите полета и на незнайно кой още". (В Словото често "съ-" се заменя със "со-"). Ясновидците виждат, че много богове и ангели, както и Посветените от Изкупената Шамбала и Агарта, редовно обитават планините като пазители и посветители под формата на орли, добитък, диви животни и пр. Това си остават тайни само между хората, които взимат насериозно Словото и Делото, които са се пробудили да съдействат АКТИВНО на Живота. Те имат понятие не само за близки, но и за ближни; те служат не само на близките си, но интензивно и реално общуват и с ближните – с веригата си от сродни души. Те не са изменили на Бога и Учителя, затова спазват свято и на практика девиза „Пази свободата на душата си”. Не допускат някой да управлява контактите им, свободното им време. Те знаят кои са приоритетите на човека с дух и душа, изпитват силна душевна нужда да ходят там, където БОГ ги прати, да приемат без отказ сродните души, които БОГ им праща. Затова те изпълняват свободно, по вътрешен импулс космическия закон да изпращат периодически на близките си асуùн ОТДАЛЕЧЕ, пътувайки сами или с други сродни души по райски места и с райски преживявания. Те познават Закона, че при близките е определено да се живее само една седмица в месеца и в понеделниците, когато не са в мисия. Прекрасно е, когато понякога взимаме и децата си на тия срещи, гостувания и пътешествия с широк кръг от душевни приятели, тъй като децата са още ангели и затова имат много повече от две, три или 12 валенции за обич и за обмяна и с други - с хора със сърце, ум, дух и душа. Ако това не им е предоставено още от съвсем малки, има опасност децата да боледуват повече, в тях да се развият гангрените на монофиксацията, егоизма, характеропатиите, отклоненията, плебейските вкусове, драмата "горкия аз", властническите драми. С приятели като споменатия, който изпрати снимката с лъчите над воловете, може да направим и заплануваната и искана свише екскурзия по градовете и църквите от Откровението на апостол Йоан. По родните места и пътищата и на Исуса, и на другите апостоли. Тъкмо сме много близко до тях – на две крачки, в Турция и Мала Азия. Малкият Аз е различен от големия... Друг е въпросът, че това може да са егрегорни места, а истинските събития да са се развили на съвсем други територии. Егрегорните обаче са паралелни и СЪЩО са антени. Такива излети и пътешествия се извършват в строго определени периоди във времето според Програмата на Школата; или внезапно – когато има „бойна задача”. „Бойна” - понеже от естеството на историческия момент и хармонията между участниците зависи какви събития ще се развият по Земята. Учителят е правил 11 години френологически измервания на българските черепи не само заради общо задълбочаване в науката, но и за да избере за първи Свои Ученици трима българи с най-тънка фонтанела измежду стотиците хиляди, които е изследвал. Моделът „орел, рак и щука” в Школата е категорично забранен. Гордости, капризи, апострофи, самомнения, ораторства, омрази и ритания в Школата са абсолютно недопустими. Псхиатричната или характеропатна его-мания „Учителят ми говори нещо друго” е диагноза за враг. Това „друго” при враговете е 100% анархизъм, своеглавие, самодейност, назидания, антипатии, противопоставяния и отрицателни оценки, дори и те да е представят за доброжелателни, точни и обективни. Тъмното его се бори с нокти и зъби да не се образува някъде тишина и хармония, индивидуалистът е винаги с думкало и рога. Българският череп горе е най-дебелият в света – ние се поддаваме на отрицателни чувства и оценки повече от много други народи. А ако в една група, определена за братски живот и земни и космически мисии се яви и най-нищожното усещане за недостатъци у някого, ако се появят антипатии, ако се правят дори и реални констатации за отрицателното у някого, ако не е развита тоталната слепота за негативите на околните, при дадено пътешествие някоя жичка в душевната „електроника” ще даде на късо и „корабът” ни ще експлодира в космоса. Затова подборът на участниците в такива отговорни мисии и на кандидатите за възлизане на Новата Земя и в Новото Небе е много строг, предварително се разиграват хиляди пробни сценки за проверка кой какво усеща и кой как реагира, внушава ли си някой, че е узрял за диригент, авторитет и лидер, преди да е съградил съвършено лице и тяло, преди да е постигнал завинаги „блага дума на устата, мили поглед на очите, нежно чувство проявено”. Пъдари в Школата не се приемат, освен в периферията, за да се изпитват чрез тях зелените, колебливите души. Острите характери и пъдарите са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ по границите, Учителят избира за тази цел хора, които не само вътрешно, и външно НЕ ИЗЛЪЧВАТ постоянна и безкрайна тишина и благост. Питагор е знаел това и го е прилагал. Така духовното шкарто не може да премине през тази бариера и отпада в други школи, разпилява се по църквите и по умнùците, които впечатляват с измислиците си или с МАТРИЧНИТЕ си системи и постижения. Библията казва: „Сновете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината”. Разбира се, зависи за какъв ум става дума. А несмилаемите в тия псевдоколективи бързо изпадат и се връщат в привичния си аутичен индивидуализъм. Ако не може да командва и да бъде център, такъв се превръща в хроничен отшелник, болен от остро критически, назидателен вампиризъм. В по-добрия си вариант индивидуалистът е ФУНКЦИОНЕР и върши много работа. От Школата обаче страни и я гледа изпод вежди, понеже там не може да бъде лидер, да прави впечатление. В по-лошия си вариант индивидуалистът става лектор, автор, авторитет, псевдокоректор на класиката и „учител”, завличайки много души в пропастта, но Бог допуска това, за да пресее незрелите, да усъвършенстват те своя вкус, да добият опит.

 И ТРИТЕ ВИДА ИНДИВИДУАЛИСТИ, които бяха очертани тук, са все още с рога и копита в общуването – атрибути на ЕГОТО. По тази причина, кармата неумолимо един ден зацепва и тях, колкото и да са „големи”. Затова в една от цитираните мисли по-горе Учителят казва: „МОЛЕТЕ СЕ ДА ПАДНАТ РОГАТА И КОПИТАТА ВИ, и докато сте още в гората, да избягате. Иначе, докато волът е вол, ще го угояват, ще го закарват в касапницата и ще го връщат в гората. Един ден той ще увисне на някоя кука в касапницата на някой културен, цивилизован град. При това положение, нищо не е в състояние да го спаси”.

Ето линк към Личното послание до човека, който изпрати тази снимка:

 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1700&book=45

 

25.02.2019 г. 21,30 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Като ме слушате, вие си казвате: "Наистина ли говориш това или… само така?..." – НАИСТИНА ви говоря! Казвам: обичам ви - и свършено. Защо не? - Не се колебайте! Свършете със стария господар! Всички - мъже и жени и деца - нагласете кавала си, засвирете, та да заскачат и да заиграят всички.” (1921.01.25и.Кротките. КРО.ВСЕ1996:33)

 

 

26.02.2019 г. 16,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО

„Вдигането на ръцете нагоре значи, че ще трябва да цъфнете. Двете ръце - това са мъжът и жената. Мъже и жени, съединете се сега, дайте ръцете си!” (1921.01.25 и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:34)

КОЙТО ИМА ДРУГО ЗРЕНИЕ, се движи в съвършено други светове. Само с няколко стотни от съзнанието си е на земята в прозаичното трето измерение, колкото да се ориентира и да не губи равновесие.

 

26.02.2019 г. 15,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО : : СЛОВОТО БОЖИЕ - БЕЗКРАЙНО РАЗНООБРАЗИЕ

„Аз хвърлям моите мисли тъй, както слънцето своите лъчи, и всеки ще ги възприеме тъй, както иска НЕГОВАТА душа. И ще твори с тях толкова, колкото е изкуството на НЕГОВАТА душа; и всеки ще се облече тъй, както изисква НЕГОВИЯТ вкус. Аз не искам всички да сте еднакви.” (1921.01.25 и.Кротките.КРО.ВСЕ1996:34)

 

СПОРЕД УЧИТЕЛЯ И НЯКОИ НАРОДИ, НАШЕТО СЛЪНЦЕ Е ЖЕНА. Както слънцето дава живот на безброй различни създания, така и Словото Божие се получава, интерпретира и изразява от съществата по безброй различни начини. Нали всяка жена ражда рожба, каквато не е имало никога от самото Сътворение и няма да се роди такава до края на Вечността? Затова, именно, „по наследство”, родените от Слънцето винаги раждат неща, които никой никога не е виждал и няма да види до свършека на света. На това Учителят ни учи постоянно, много пъти го е подчертавал в беседите Си до 1944 г., а в Специалния клас е изисквал това индивидуално разнообразие и в музикалните варианти, и в словесните, и във всички други области на живота. Класиката си е класика, академизмът си е академизъм – за всяко преиначаване и на една буква от оригинала, Кармата наказва безмилостно. Обаче превъплъщаването на Словото, т.е. на слънчевия лъч в неизчислимо количество индивидуални форми, багри, ухания и обертонове е това, което прави Слънцето с видовете и индивидите навсякъде. Даже две житни зърна, даже две снежинки няма еднакви! Същото става и със Словото Божие, когато се пречупва през призмата на всяко отделно същество, родено от Бога. Всички, които не приемат тия различия или се борят с тях, не са родени от Извора на Живота и затова няма как да бъдат срещнати в Новото Небе, на Новата Земя.

 

 

26.02.2019 г. 14,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ако искашъ да отидешъ при Бога, ще носишъ божествената топлина въ сърцето си." (1918.10.20, беседа "Дух Господен", том "Дали може" С42:299)

Преди всички останали, божествена топлина в сърцето си трябва да има истинската майка, истинският баща, истинският учител и възпитател. Наскоро тук бе разказано как педагозите с дух, душа, ум и сърце в Русия прилагат Учението на българския Учител Петър Дънов из цялата шир на тази необятна страна. Много неща обаче не бяха споменати, понеже това е многолетен опит на водещите учени и хуманисти в областта на образованието там. Публикуваната част от един дневник касае само мощния старт, излитането. Оттогава измина повече от четвърт век и постиженията им са над всички граници на въображението. Някои български педагози имаха щастието да бъдат канени там да инструктират педагогически министерства, академии и учителски колективи по места, но въпреки идейно-методическата им подготовка в духа на Б.Дуно, те самите видяха в Руся неща, които в България не се срещат никъде. Тука просто няма кой да се интересува от професионалисти. Най-ефективни и любими на всички методисти и учители в Голяма Русия са практическите нагледни прийоми, които се коренят в хилядолетния опит на Всемирното Бяло Братство на Балканите, в лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно и живота на Братството през ХХ век, във фундаментални книги от рода на "Учителят за образоването" от Боян Боев. На руска почва, голямо впечатление правят програмирани и предварително подготвени въздействия върху децата, особено най-малките, когато педагогът извършва нещо уж случайно. Изпускаме, например, кръгла или елипсовидна кутийка (формата има значение, после им се обяснява защо. Подготвили сме си и сферични, яйцевидни, правоъгълни, многоъгълни от много видове и пр., както и от благородни метали, минерали и разни видове дърво. Всеки следващ път "изпускаме" различна или се правим, че сме я загубили). От кутийката се разсипват по земята, примерно, семена от мандарина. Децата отдавна знаят, че семената и костилките са "детската валута" и сме ги научили за кое семе и коя костилка, ако я донесат, какво могат да получат. За покълнала - десет пъти по-желан подарък, за фиданка - още по-ценен; за засадена - най-ценен. На по-късен етап ги учим да превъзмогнат манталитета на петата раса "търговия" и им разкриваме чара на дарителниците. Обаче още не са знаели, че изсипаните семена от кутийката са нашите "бебета". "Ой, изсипах си бебетата!" - Децата са изненадани, но се смеят: "Ама това са семена, не бебета..." - "О, извинете, сбърках, прави сте: това са ми децата, - бебетата са в устата ми..." - Още по-голям смях и учудване: "Как в устата?!" - "Ами... аз съм бременен, вижте! (ако си мъж и кажеш "бременна", още по-смешно им става...). Вадиш от устата си семената от изядените сутринта мандарини, например, и им обясняваш от колко часа ги държиш под езика и защо. Какво лекува всяка семка от всеки вид, какви качества и добродетели развива като са под езика, какви хора и неща привлича - и.т.н. Но - най-важното - обяснява им се, че така придаваме на семената и на някои костилки уникален код за покълване, какъвто никога няма да получат, ако бъдат посадени по обикновения начин. "Хайде бе - да не би да си държиш бебетата под езика денонощия и седмици, един-два месеца - нали вече отдавна знаем коя семка и коя костилка кога покълва!..." - "Да бе - смее се друго - ако лапнеш семка от авокадо или костилка от манго, така ще се опулиш, че ще заприличаш на..." - и почват сравненията, превиват се от смях. Трето вика: "Ми ти, и да издържиш днеска да не ги глътнеш, то довечера, като заспиш, ще ги изплюеш или глътнеш всички..." ... Но накрая любознателността надвива и наострят уши. Методистът или учителят им обяснява, че "новородените" (от изядените днес плодове) се държат само няколко минути в устата или няколко часа, за да получат вълшебния код на човека... " - "Ми тогава?... Как ще покълнат?..." - "Ами ето на, изпуснах си по-големите бебета от яслите... Благодаря ви, че ги събрахте веднага и ги прибрахме в креватчетата..."). (Виждат влажния памук в кутийката или найлоновото пликче). Обяснява им се, че трябва да се навлажнява периодично и по какви начини си ги носим постоянно под дрехите до тялото, за да им е топличко - даже когато спим. Но забелязват и надписите със съкращения. Р - дата на "раждане" и първо "засукване" (денят, в който са били държани под езика), число - на колко дни е дадено бебе или малко дете в кутийката. Инициали на "таткото" или "майката", понеже не е без значение точно кой ги е държал под езика си и до тялото си: това предопределя скоростта на покълване и растене и специфичния вкус и състав на плода след години. А сега, да се разправя че и тук става ускорение на плододаването даже само за няколко часа, както става при йогите и факирите, никой няма да повярва, ако не го е видял. То е вече "висш пилотаж", който зависи от груповата хармония на две или повече сродни души. За индиговите и кристалните деца от миналото това е отминал етап, днес има много по-сложни упражнения, родиха се още три категории нови деца след тях.. Много отговорна е подготовката по ролевия автотренинг и групов тренинг. Децата усвояват бързо знанията и уменията да изглеждат обикновени, "нормални", способни да се правят на невежи и благодарни, когато възрастните ги "обучават" и "възпитават"… Инак ги чака психиатрия. Не спорят с големите, не бягат от къщи и от училище, учат се да оцеляват и да дишат без конвулсии и да нямат остри болки сред хората с килограми червеи и помии в тялото си. Без опитните методисти на Новата педагогика и психология, децата много трудно понасят кавгите и назиданията вкъщи, пушещите, месоядците, заспиващите след полунощ, спящите след изгрев слънце. 90 на сто от децата на новата епоха са ясновидци и имат ясномислене, ясномирис, ясноусщане, ясновкус. Ако не бъдат поети от истинските педагози навреме, те се потрисат до пълно отчаяние от аурите и телата на големите хора, които ядат и пият боклуци и не са заспали до полунощ или спят след изгрева на слънцето. Хъркането е давенето на възрастните насън, храченето - всичко това е непоносимо за фините им психики. Някои деца загубват временно разсъдъка си от страх и ужас пред елементалите и вапирите вкъщи, от "домашните дракони". Други добиват алергии, трети се инфектират остро или развиват аутизъм не само от ваксинациите, но и при прости и налагащи се родители. Още преди да попаднат някои деца в така наречените "духовни" училища с астрономически тàкси, ние трябва да ги научим предварително да понасят без да се издават миризмата на учителите, които са на "братска" или "духовна" заплата или на хонорар. Те и без това виждат как изглеждат отвън и отвътре продавачите на знания, умения, духовност или мъдрост, но се плашат и отвращават от това неимоверно. Животът, все пак, ги учи да запомнят фигурите и физиономиите на продавачите, за да ги сравняват с нормалните хора. Веднага виждат, че учителите им в училищата на Матрицата и техните работодатели имат ограничен мозък и затова не могат да измислят нито един начин за прехраната си, по-различен ат получаването на пари. Ако запитат децата на новата епоха какви други начини предлагат самите те, те ще дадат стотици изненадващо рационални отговори, които ще покажат висока ефективност, ако се приложат. В Словото има не едно и две положителни изказвания за парите и указания как те могат да служат по божествен начин. Но доминантата на Новото Учение на тази тема, все пак, е в полза на нещо по-високо от парите Ето какво казва Учителят:

"В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за парù.”

„Парùте могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта.”

„Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството!”

„Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта!”

„Ученикът не трябва да прави услуга за пари - това е вън от всяко правило на окултната школа.”

Той трябва да служи само от Любов!"

(Из "Свещени думи на Учителя")

http://toyonus.com/…/Edin%20priyatel%20-%20Fantastichni%20v…

 

Тук, от стр.249, може да се прочете на тези теми "Легенда за Зорницата".

 

 

 

26.02.2019 г. 17,44 ч.

 

С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СТЕФАН, ЗАДЕТО Е ПУБЛИКУВАЛ ТОВА НЕЩО ЗА РУМИ! Сънародникът ни Мевляна е станал безсмъртен още много преди да се роди в българския град Балх на 30 септември 1207 г. В тогавашното си прераждане той е изказал такива изумителни бисери и диаманти на Мъдростта, че те са потресли дори боговете. Рубаите му са широко известни и се пеят и рецитират по цялата вселена. Когато един серафим дойде в човешко тяло някъде, всяко негово изречение, всяка негова въздишка се превръща в рой от галактики! Всяка негова мъдрост може да възкреси всекиго моментално, стига да може да я разбере и приложи в живота си. Например, тази, която виждаме на изображението тука: разковничето в нея е думичката "ВСЯКО". Именно тя е активирала безсмъртието му още от Сътворението на света, защото неговият храм винаги е бил ВСЯКО сърце. Може би вече за трети път във Фейсбука пускам една не съвсем известна версия на гениалните му рубаи:

ВАРИАЦИИ ПО РУБАИТЕ НА МЕВЛЯНА ДЖЕЛАЛЕДИН РУМИ

(1207-1273)

 

Враговете на този велик средновековен поет му отмъщават и досега с "автентичните" си преводи и скалъпената версия, че уж бил имал мъж-любовник и че божествените му стихове не са посветени на Аллаха и на любимата му, а на някакъв си плътски мъж. Може би не знаят, че гениалните стихове на Руми са били редактирани от враговете му още докато е бил жив и оригиналите - унищожени.

Който желае, може да си представи, че сам духът на Руми сега моли достойните да направят свободни вариации по рубаите му, в които да се умият този позор, да доловят същността и образите им и да изразят разбирането на собствената си душа. Така неговата безкрайна чувствителност ще се реставрира по дух и ще се види, че е подобна на вечната влюбеност на поети като Рабиндранат Тагор в Бога и Безсмъртната Любима. Ние не се бъркаме в демонстративната свобода на някои хора днес да избират половата си ориентация, но "позорът" в случая е преди всичко поради наглите лъжа и фалшификации още в самото начало. Като се има предвид и това, че у поетите с разцъфнала монада Сродната Душа не е в единствено число, може да се обясни свещеното поли-начало на чувството в завършилите своята земна еволюция. Но не само за Руми, а за всички останали хора с искра Божия важи истината, че ние живеем едновременно паралелни животи и в други времеви линии, където има множество варианти на живота и творчеството ни. Освен това всеки има право на лична интерпретация на всяко друго творение в Космоса.

Текстът по долу е един опит на базата на българското издание на рубаите на Руми, който е роден в гр. Балх, днешен Афганистан. Нека не говорим сега за откритието на учените, че този град и тази страна са също древнобългарски, както и много други.

Дервишите са най-мощната еманация на ислямския мистицизъм, а любовната поезия на Руми - един непревзимаем връх.

 

Ето част от невъобразимите екстази на този изумителен Поет, в свободен български прочит:

 

Този свят, Ти каза, е по-луд и от най-лудите сънища на лудия! Врати отварят се с размах във всеки атом, Ти стоиш засмян във всички тях и ни умиваш от смрадта на отблъскването и нереагирането.

Знай сега, че всички атоми във всички светове, заедно танцуват в бесен огън, сринали ума като пихтия на земята

от безумна любов към Него! (1234567890-Този танц е луд и шеметен и е единствена Реалност –

буря след буря от шемет,

върху ложе от подмладяване.

 

Вселената съзерцава единствено Твоето лице!

Душите, които могат да Те съзрат,

се разридават като лишени от разум

и смъкват мигновено мизерните си черупки и воали.

За очите на тези,

които най-бясната страст е направила мъдри,

Твоята безмерна Лудост, о Аллах,

е единствената врата към рая!

 

Заплюй всички неща,

които си мислел, че са Бог;

умри хиляда пъти

за мисълта, че представляваш нещо.

Ще те чакам там, където повече не се познаваш;

Ще те чакам там, където вече си подлудял напълно!

Как може да си мисля,

че имам нещо общо с Аллаха и да не съм полудял?

 

Като Христос, ти прелиташ над сухите и над жадните естества;

продънваш бездната от безответност,

отваряш сърцата и пътищата

и ставаш техния въздух за дишане!

 

На покрива, под Неговата Луна,

и избухващите от любов и безумие звезди,

сдържаността и разумът са пълни глупаци и нагли лъжци и измамници!

Тайната на безсмъртието е обвита в несигурност в себе си. –

само слисаните и обърканите могат Трона Ти да съзрат!

Самомнения и доказателства, сигурности,

ме гледат като убийци изпод око –

със свирепа ревност,

задето сърцето ми е препасано с Неговия пояс от слънца

и тялото ми се превърна във вихър

и в Негов безбрежен Океан.

 

Когато в сърцето ми

тресне мълнията на Любовта,

знам, че тя трясва едновременно

и в Неговото сърце.

И когато, напълно побъркан от любов,

аз едва смогвам за извикам

Неговото име от благодарност,

зная, че лудостта ми е Неговата лудост,

изригваща в мене до загуба на съзнание!

 

Ако някой не е побъркан по Тебе, о Господи, Боже мой,

Който си дива вселена от Любов,

е богохулник!

Който не е разбит от Тебе,

той няма душа!

Аз не бих нарекъл Всемирния Разум "Разумен",

докато не го видя напълно "пропаднал"

и "обезчестен" от изгаряща страст,

в очите на обезчестените от безлюбие.

 

Недей ми говори за рая –

раят е за вярващите!

Заради живота,

отдавна ритнах познанието

и латерните на вярванията.

Нямам никаква, ама никаква нужда от вашия рай,

щом имам Тебе –

тук и сега, невменяем –

само Тебе, Господи...

Единствения истински рай, от който се нуждая,

защото искаш да помръкне ума ми!

 

Бъди влюбен денем и нощем в Бога –

и ще живееш вечно отвъд деня и нощта.

Осъзнай какво ти е дал, за да Му се радваш –

и се смей силно на глас от това щастие!

И Виночерпецът-Любов, и Чашата му –

всички са вечни!

 

Познал съм вече толкова много апокалипсиса от студ на умници,
че вече нищо не ме ужасява...

Душата ми вече се усмихва и се смее щастливо

зад огледалото на Твоята касапница на старостта и смъртта,

в която си заповядал да чакат съдбата си всички,

които се стремят към глупости, а не към Любовта.

Душата ми Те гледа влюбено, Господи,

понеже ти допусна и моето самомнение и самоупование

да бъдат убити по най-свиреп начин,

с ножовете на собствената им наглост и свирепост.

 

Твоят гняв към мен,

защото се правя на дърво, а съм сърце,

ми отвори портите на истинския рай!

Отчаянието , в което яростта Ти ме запрати ,

открехна вратата-пламък към Градината.

Втурнах се вътре - и в истинския себе си се разтопих...

 

Не един, не двама, а океан от Любов и Светлина,

на който ние сме вълните!

"О, не!..." - уплаших се аз!

А Той се усмихна:

"Ти и Аз сме и вълните, и Морето..."

"Как мога да го разбера?!!"

"Не можеш - каза Той. - Но можеш да обичаш".

 

Ако поне за една нощ в живота си,

Прекрасна моя,

не можеш да заспиш от истински копнеж,

тогава съкровището на Вселената тайно ще проблесне,

и Слънцето на Невидимото ще те топли цяла нощ,

а Тайната на Вечността ще те поведе за ръка

през безбройните вълшебни дворци на Прозрението!

 

Отключих отвътре вратата за себе си;

крачех от вселена във вселена,

водейки самия себе си.

Влез, о Боже, във мен и в любимата –

в нашето тройно ложе от огън!

Чуй изумено как Себе Си зовеш

с Нейното и Моето име...

 

Има друг Език отвъд езика,

друг Рай,

отвъд рая и ада...

В нашите сърца

живее и люби друго Сърце.Това, което сме всъщност,

блести от място без място.

Знанието, че не знаеш що е Любов и не можеш нищо да узнаеш,

отваря малкия прозорец-светлина между твоето сърце и Нейго*

и държи го широко отворен:

Милувки се обменят до безкрай,

чрез съществата, който са Тя и Той:

От Нейго до Теб,

от Теб до Нейго;

от Нейго в Теб и от Теб в Нейго.

 

* В тази версия се употребява едно от най новите български местоиме-ния за Бога, отчитащи, че Бог е андрогин. Те се срещат за пръв път в "Новопсалми". - б.с.

 

Само спонтанността е реалност!

Само безумието е мъдрост!

Огънят в сърцето

копнее да се слее с огъня отвън –

и да подпалят и изгорят всичките прегради,

така че огънят да срещне огън

в телата ни, станали едно огледало...

Уви, засега хората ни казват "Любими" –

но само на думи...

 

Какъв воал би могъл да остане между Теб и мен?

Единственият воал бях аз,

и Ти ме изгори, о Господи,

чрез моите безброй изгори!

Любими Боже!

В моята пепел ти изписа навеки Своето име!

Всичко наоколо е пълна лудост,

танцуваща в нашия пожар.

 

Моят Единствен Любим е Бог –

Той е въздухът, Който дишам;

и Земята, върху която ходя,

а също са Той и нозете ми.

Мислех, че Той е Битието,

но Той се усмихна –

и Битието изчезна

и изведнъж изплува като Небитие,

пламтящо заедно с Него!...

 

Тази мистерия - морето на световете –

често внезапно се разделя

за да открие пред гордите

Твоята изгаряща пустиня,

когато за някого Любовта не е всичко.

Стъпи на този пясък –

и ще видиш какво ще ти се случи!...

Ако оцелееш, затичай се лудо напред...

Но дори и Пророците

там се изпаряват мигновено...

 

Плача

пред красотата на Любимата,

като всеки влюбен,

изтръгващ от сърцето си

безбройните ноти на Творението.

Когато слепите не ни разпознават,

кръщавам всяко нещо

с нотите на сърцето –

сълзи от неистов копнеж,

сълзи на безкрайна надежда...

"Бъди моето нищо - каза ми Ти –

и Моята Тайна ще проблесне!"

Около Твоето Слънце на Пустотата

световете въртят се,

вечно блажени...

Когато Ти падаш като гръм във мене,

аз мога да стана и Всичко, и Нищо.

Всички хора в мен, тоест в Теб,

свидетелстват за единствената Истина –

Истината за Любовта!

 

Вечността чака

зад прозрачната врата

на всеки Божи миг!

Отвори обятия за Любимия

във всеки, когото Той ти изпраща –

и тази врата

всеки път с трясък ще се отваря...

Вечността тогава вали като потоп

и божествено вино разлива!

Който отпие от него –

вече никога не изтрезнява.

 

Бъди жив!

Бъди жив в Любовта!

Мъртвите за Любовта

не могат да направят нищо.

Кой е жив

в този свят на призраци? –

Този, чиято любов

не спира да извира буйно за всички!

 

Свещеното равновесие между Дух и Плът

което си Ти,

само лудият открива.

Най бляскавият диамант

е на дъното на пепелта.

Аз ти поднесох моето цяло същество,

Ти го хвърли в Твоя огън –

и то избухна в милиони лъчи

от лудост и вярност към всички!

 

Пиян славей

пее за мене във всеки миг на вечността;

пее и във вятъра...

Чувам нашата покана за Танц

как винаги звучи призивно.

Потоци скачат като побеснели –

все Твоя образ виждам и там да проблясва...

Във всички пролетни сърца

ми ухаеш само Ти!

 

Смъртта разчупва кафеза,

но не наранява Птицата.

Може ли огънят да навреди

на крилете на Жар-Птица?

Млъкни, о мой мозък, най-после!

Дрънкаш глупости безспир

вече толкова много векове!

Позволи Тишината

да те превърне във Вслушване и Почуда.

 

Думите са напълно излишни,

въпреки че казвам това с думи...

Съществува само Твоята Любов,

преливаща от моята чаша.

Ела, ела!

Понеже днес се отървах от мозъка!

Ела, ела!

Днес аз станах

невидим дори за самия мен...

 

Любовта

е алхимията на изгрева - като всяко зачатие.

Като облаците,

тя е бременна с хиляди светкавици –

хиляди възможности за любов.

Това зависи само от моето решение!

Затова,

дълбоко вътре в мен,

аз откривам океан от великолепие –

тотална липса на съпротива.

Затова Цялото Сътворение

извира сега изцяло от мен.

 

Безкрайна Празнота от всичко –

Абсолютен Разкош!...

Всички предпочитания се стопяват!

Сигурно затова

изведнъж Ти се появи на челото ми,

като мой собствен,

грамаден диамант.

 

Между мен и Теб - чрез изпратените от Тебе –

никакви прегради!

Вливане

на сърце в сърце,

на очи в очи,

върху възглавницата на Вечността.

Абсолютната безпомощност на Любовта

е съвсем като смъртта –

извън всякакъв контрол.

И затова - съвсем като раждане.

Можеш ли да не родиш,

когато Бог пак започне да излиза от тебе?...

 

Сриването на гордостта носи тайно име,

което и боговете на са чули.

Смъртта се киска весело на безсърдечните –

и даже ангелите не знаят за този смях...

Времето си разкървавява пръстите,

за да извезва от нас милост.

Искаш ли шедьоврите му да откриеш? –

Полудей от Любов!

 

Узнах накрая,

че и аз нищо не знам.

Това безгранично сладко невежество

смая душата ми –

и я спаси окончателно!

Учудването на Детето в мен

стана моя "хляб насъщен".

О, как го разчупва за мен

всеки отминаващ миг!

 

Любовта

срина старото ми сърце до основи!

Слънцето на Слънцата дойде

и огря тази дива красота,

защото Той - Кралят на Кралете –

се бе молил за мен.

Ненадейно дойде вътре в мене –

и отговори на Своята собствена молитва.

 

Никой никога не ме е чувал,

освен самият аз.

Никой никога не ме е обичал

освен самият аз.

Никой никога не ме е отричал,

освен самият аз.

Никой никога не ме е виждал,

освен самият аз.

 

Горящата къпина дойде,

само за да ни изпита.

За Откровение копняхме,

но готови ли сме сами да изгорим?

Ти ми каза "да" в началото –

защо се дърпаш сега?...

Стани саламандър –

съгради си дом от огън!

 

Не се изгърбвай като баба,

а вдигни глава в екстаз!

Взриви цветовете си като праскова,

събудена от пролетта –

усмихната до несвяст,

загубила ума и дума...

 

Още в първия миг

разпознах,

че имаш душа,

защото ти ме разпозна!

Колко много векове

сме играли ние със тебе!

Влез като стрела, Дивна Пеперудо,

в шатрата на моето сърце!

Изпразних я от всичко друго само заради Тебе –

за да не се нараниш в някоя моя умна глупост...

 

Божествеността е лесна като дишането –

тя ме прави, от дома ми,

господар на всички светове!

Няма нужда да снова като побъркан

по съмнителни пътища, хора и сърца.

Защото единствено моето сърце за мене

е светлина на всички светлини;

и ти, мое сърце,

биеш като новородено всеки път,

когато срещнеш друго, родено от Бога!

 

Обичай Го с цялото си сърце,

ум и душа,

за да може То

да влее в душата ти дух.

Неговото Око в теб ще запламти

през всичките воали.

Виж: целият космос

ще стане твой собствен дъх от пламък!

 

Истинските влюбени,

които в къщата на Любовта живеят,

са нощни пеперуди, луди по Пламъка.

Към огъня на греещото Му лице,

бързо полети и ти, мое сърце!

Той иска да се подпалиш вътре в Него!

Открий в беса на космичния пожар

сладостната градина на Безсмъртието.

Отвъд тази огнена пустиня

има и други, много по-диви.

Но после - отвъд тях –

Царства, Царства, Царства без край!...

Ти искаш ли, най-сетне, да Пристигнеш?

Все още знаеш тъй малко...

Виното на Любовта е вечно –

продължавай да го лееш без замисляне!

 

Време е!

Тичай сега в къщата на опиянението! –

Там, в самия край на Пътя,

живеят всички влюбени.

Тичай там сега!

Влез - и Чашата грабни!

Лудостта отваря за теб обятия,

с ръце засмени.

 

Грижи се за духа ми,

в часа на неговото изпитание!

Бди над сърцето ми

при всяка негова жестока агония за любов!

Това, което и най-лудата фантазия

не може да си представи,

и пред което даже знанието на боговете

е напълно безсилно,

сега се вля от Теб

в моята душа обезумяла!

 

Смел бъди - извади с едно дръпване

тръна на страховете

от твоето сърце.

Открий в Тишината

Розовата Долина на своята душа.

Любовта е Слънцето,

което глупавите затулват с облаци от глупости.

Спри се за миг и подпали със взрив тия облаци,

за да изчезнат мигновено и завинаги!

 

Хората дрънкат за "сдържаност",

за "благочестие",

за "порядъчност"...

Аз обаче тайно написах на една от техните врати:

"Вие мислите, че знаете нещо,

но отдавна сте умрели!

Вие мислите, че виждате,

но страхът и злобата

отдавна са изяли вашите очи... "

 

Какво имам да печеля аз или да губя?

Та аз съм самият буен живот –

най-нормалната изява на Любовта.

Аз съм тишината на вечността.

Аз сам поддържам и храня

своето сътворение,

като не очаквам, а извирам.

От мен само зависи да са щастливи всички –

ти, и Тя, и всички останали;

всички любовни шепоти,

и взривът и тишината между нас.

 

Душата полита към света на Вечния,

за да спечели сърце

отвъд всяко "ама", "как" и "защо".

Великата Тайна,

която всички крият до смърт,

изведнъж ще изпепели всичките прикрития!

 

Ако искаш да откриеш Вечния Живот

ида живееш в лазурната свобода

на любовта без вторачване,

взриви оковите на мисълта за себе си!

Без страх от загуба и болка,

прави всяка стъпка като сляп над бездната –

и рискувай целия себе си, без замисляне.

Не си мисли,

че нещо тепърва ще ме убие!

Предишното ми "аз" отдавна е унищожено до атом

от водопада на Любовта.

Ако те убие вулкан или чума,

но ти пак се родиш, обикновен като другите,

и пак запламтиш за глупости, а не за Любов,

това ли е било смърт и възраждане?

Старото ми "аз" бе убито завинаги

от циклона на любовта към всички.

 

Никой не знае кой съм!

Никой не може да ме открие!

Никой не може да ми навреди!

Никой не може да ме затрие!

О, безсмъртна Любов!

Ти ме изтръгна нагоре

от бездната на мисълта за себе си!

Стрелите на Съдбата се сипят

само над вехтите парцалени кукли,

които живеят със страх за себе си.

 

Позволи да бъдеш съкрушен –

и ще намериш вечно убежище в Мене!

Прави се на уязвим като Мене –

и ще вкусиш Моята Мощ.

Величието Ми е вечно,

но във всеки крехък цвят треперя от слабост;

Силата Ми е безсмъртна –

но безброй пъти приемам смърт наживо.

 

Без Теб вътре в мен, о Любима,

въобще нямаше да съм жив досега,

поради най-жестоката рана на света –

раната, че си векове все с други, а не при мене!

Тези мои сълзи –

те не са ли самата Ти,

която се надигаш в мен

и ме понасяш безмилостно

към отсъствието на Твоята прегръдка?

 

Никога не ще можеш да Го видиш,

ако не видиш, че Той си ти,

и всеки, в чийто образ сам Той идва при тебе,

за да се съедини отново със Себе Си.

Как може капката да стигне океана,

ако не знае, че самата тя е океан?...

"Млъкни и спри дотука!" –

прекъсва ме Той в момента. –

"Не разкривай Тайната с думи!..."

 

Зеленият Огън

е знакът на Новото Тяло.

Моята Любов и Твоята се любят

в ложето на зората!

Зеленият Огън изблизва

цялата гордост от черепа

и кара всяка моя клетка

да вибрира лудо, заедно с рая.

 

Да, бедно сърце!

Откъде намираш кураж

да търсиш Вечната Любима,

когато знаеш,

че тук жените са миражи

и погубват милиони като теб?

"Хич не ме е еня! –

каза моето сърце. –

Насечено от тях,

аз ще се събера в Нея."

 

Поглеждам към живота си и виждам:

Само Любовта ми е Любима.

Само тя ми е вечна спътница.

От глъбините на глъбините си,

душата ми извика:

"Не чакайте нито миг –

прелейте Любимата си в други Любими!"

 

Твоят чар ме примами

до ръба на Пропастта.

Аз полудях завинаги –

и престанах да търся сигурност.

Тогава Ти докосна сърцето ми,

преобрази ме –

и аз станах щастлива глина в ръцете Ти!

 

Истински влюбеният

е безпомощен и луд през цялата година ,

като полумъртво коте на брега.

Без Любов,

всичко е огнен ад без предели.

Когато си влюбен,

съществува ли нещо друго?...

 

Оглушал от желание,

ти не знаеш,

че Любимият живее в твоето сърце.

Спри шума - и ще чуеш в тишината Неговия глас.

Ако все още външни космоси

и други дрънкулки те интересуват –

ритни ги!

Ако и твоята душа

усети росинката Жива Вода

която блести само на Земята

слез тука!

Квадрилиони тайни на небесата

няма вече да те върнат назад!

Само тук е мястото,

където душата открива истинската Любов.

 

Видях Любовта си

да се разхожда сама - висока, гола и стройна,

и с очи замечтани,

с една звезда в ръцете си...

Скочих да я грабна само за себе си

или само за някой друг,

а Тя се развика:

"Помощ! Помощ! Крадец!"

 

Имитирайки другите,не успях да се открия.

Навътре вгледах се и разбрах,

че единствено аз

знам своето истинско име.

Когато отново излязох навън,

вече бях самият аз.

 

Щастлив съм тази нощ,

напълно смесен с Нея до атом –

освободен от ужаса на отделността.

Танцувам бесен валс с Любимата!

Казвам на сърцето си:"Недей се тревожи –

ключа за навънка

хвърлих на дъното на океана..."

 

В покой е този,който не се грижи за това,

дали въобще нещо ще притежава

само за себе си.

Неизвестен и непризнат,

той свободен е

от тъгата на света

и, най-вече,

от себе си самия.

 

Този, който те вкарва в лудницата,

е твой приятел.

Който те изкарва от нея

и те връща в лудницата на света,

е измамник.

Който те натоварва

с камарите си от правила и проблеми,

е твое бреме;

но този, който те обича истински,

разтоварва твоите камари.

 

Ако не можеш уханието да усетиш,

не идвай

в градината на Любовта!

Ако не искаш

гол да бъдеш –

не влизай в потока на Истината!

Стой си в блатото, в което си –

недей да тръгваш по нашия път.

 

О ум, щом ти заговориш,

не мога Мъдрия да чуя.

Дори и като косъм да си тънък,

пак за тебе място няма!

Пред изгряващото слънце,

и най-ярките светлини бледнеят.

 

Не се надявай речната върба

с фурми да те дари!

 

"Искам целувка от Теб!" –

каза сърцето ми.

"Да, но цената е животът ти!"

Сърцето ми подскочи от радост

и извика като лудо:

"Кой е попитал за цената?!..."

 

Глупавите вярват,

че знанието е сила –

но силата на знанието

е само поредната кратуна...

Единственото истинско Познание

е Любовта!

Когато Мистерията започне,

само Любовта може да я следва.

 

Кажи ми нещо интимно –

като влюбения!

Нежността в този свят

е нещо тъй рядко...

Невъзможно е да обмениш

магията на Любовта с онези,

които са само студ и прах без душа.

 

Вървейки в градината с Любимата,

разсеях се от една вълшебна роза...

Моята Любов се учуди:

"Как можеш да виждаш нещо друго,

да мълвиш даже и молитва,

когато сам Бог и обятията Му

са на един милиметър от тебе?..."

 

Ранният вятър на утрото

е пазител на най-великите тайни.

Не си отивай вечер от тука –

време е за нещо много повече от молитва:

най-сетне, време да се откриеш

за много по-истински нужди!

Не си отивай всеки път от тука!

Вратата на Единствения

е винаги отворена за теб.

Не си отивай да "спиш" –

и то все някъде другаде!...

 

Влюбените странно вино пият,

цял ден и цяла нощ,

и раздират на късчета воалите на ума...

Когато си пиян

от виното на Любовта –

тогава тяло, сърце и душа

се сливат завинаги.

 

Ходейки по Твоя път,

този, който умре за ината си,

ще оживее!

Глупавите казват:

"Не пий от това вино –

ще изгубиш представа за ината си!"

Но кажи ми:

как може човек трезвен да остане,

щом от Твойто вино е отпил?

 

"О, Безразсъдна Любов! –

каза сърцето ми –

Ти ме създаде подобно на Тебе,

и ме вкара в дреха от кожа и кръв...

И тогава засади дълбоко в мен

семе от Твоето сърце.

То превърна целия свят в светилище,

където само Ти царуваш!"

 

Помолих за милувка –

а ти ми отдаде без замисляне

цялата себе си - до безкрай!

От кого научи

тайната на Младостта и Безсмъртието?

Изпълнена с такава изумителна щедрост и милост,

о не, ти не си от света на смъртните!...

 

Отвъд всичките стъпки на Мъдростта,

аз ще съм свободен завинаги от всичко казано!

Зад завесите

ще открия такава безумна красота,

такова божествено великолепие,

че най-после ще се влюбя

в мен самия...

 

Пребита и замаяна

от блъскане в стените на смъртните,

ти изведнъж случайно

попадна на Безсмъртен

и застина в изумление!

Но ако нямаш силата

при него да останеш,

а после и при други Безсмъртни,

как така, като пияна пеперуда,

можа да попадаш случайно

в кръга на пияните от Безсмъртие?...

 

О, Създателю на Любовта!

Отдавам Ти живота си завинаги!

Приеми ме, опияни ме до пълно безразсъдство

и ме избави от света на "разумните",

от локвата на жалките "осигурени"...

Изпепели ме като мълния,

ако някога сърцето ми пак се спре

на нещо друго, освен на Тебе –

освен на Твоите Безсмъртни!

 

Толкова съм пиян от Любов,

че изгубих всякакви пътища –

и навън, и навътре в мене...

Изгубих Земята, Луната, Небето...

Не наливай сега Мъдрост в ума ми,

понеже ще ми се види кисела...

Любов налей, Любов! Право в сърцето ми!

За да изгубя съвсем зрение и равновесие,

та когато се отровя напълно,

да се върна уверено в пътеката към Рая...

 

Колко хиляди дни Те възхвалявах с думи,

а не знаех, че това е пълна глупост?...

Колко нощи Ти си бил в мен и любимата ми,

а аз не съм знаел?...

Винаги съм мислел, че аз съм си аз,

а то какво било? - Аз съм бил Ти,

а не знаех...

 

Истинският влюбен

не се бои от нищо –

бъди сигурен в това!

Влюбените са единственото тяло на Древния –

знай това!

Любовта и влюбеният са едно цяло.

О, светлина на моите очи!

Щедростта, с която ни заливаш,

е направена от звезден шемет!

 

И каза ми веднъж Бог:

"Създадох те от пламъци –

и затова си винаги пожар.

Затова си винаги с Мен,

но не винаги го знаеш...

Аз съм най-големият Магьосник

и съм те омагьосал завинаги:

да не можеш никога

да дезертираш от Любовта!"

 

Нито аз съм само аз,

нито ти си само ти;

нито ти си само аз,

нито аз съм само ти...

Ти си ти и ти си аз,

аз съм аз и аз съм ти... –

Оох, оплетох се изцяло

във тая вярна плетеница!...

 

Влюбеният

е винаги пиян от Любов.

Той е луд, а Тя - свободна.

Той пее във възторг;

Тя шеметно танцува...

Заклещени от своите мисли,

ние за всичко се тревожим,

но паднем ли долу, мъртво пияни

от тази възкресяваща Любов –

да става, каквото ще!

 

Любовта е истинска,

само ако дива мъка и смърт

ни гонят, когато я няма...

Не бихме те нарекли "влюбен",

ако без нея не изгаряш от болка

и все още можеш да съобразяваш и дишаш.

Търси любовта като бесните –

като корабокрушенци под водата –

и виж как нищожеството ти

ще се превърне в Човек!

 

Влюбеният не е мюсюлманин,

нито будист, нито светец, нито християнин –

бъди сигурен в това!

Единственото богохулство

е да не си влюбен!

Тялото, умът, сърцето, душата,

въобще не съществуват,

ако не си влюбен, тоест Човек.

Стани Човек: влюбѝ се –

и вече никога няма да бъдеш парцал!

 

Твоята Любов

ще превърне монасите и монахините

в пияни, голи циклони на Желанието!

Твоята Любов

ще подпали идиотите от пазарите...

Ръцете на скръбта Ти,

че сме все още невменяеми умници,

като крадци ще се проврат навсякъде

и ще ни сграбчат –

и в този свят, и във другия!

 

Отвори уста за лъжица,

която устата не побира...

За любовно познание се пресегни,

пред което умът е микроб върху микроба...

Има една Тайна

в сърцата на Божиите хора,

която чака именно теб! –

Дори елохимите

нямат понятие за нея.

 

Когато за влюбения говорим

в своята поезия,

ние говорим за Теб, о Всевишни!

И най-излъсканото сърце,

на благородник от 900-тно коляно,

са само плюнка пред очите на влюбения!

Ако някой глупак те попита:

"Ти пък какво си сътворил досега?... "

Ти му кажи:

"Освен Любов,

какво друго може

влюбеният да твори?..."

 

Знаеш ли какво си ти? –

Ти си дивен ръкопис

с божествени, ясни букви!

Ти си огледало,

в което се оглежда сам Бог!

Цялото мироздани

не е нейде вън от теб.

Погледни вътре в себе си –

всичко, което искаш,

ти си вече това!

 

Това тук

е обикновен празник на влюбените!

Тука няма висш и нисш,

няма учен и невежа,

няма никакви степени и молитви,

няма дискусии и перчения на умници.

Тук може и да си напълно неграмотен;

тук няма мъдър учител с наставления.

Това е просто празник на лудите от любов:

пълно е с "грешници", унижени и оскърбени,

и щастливо подлудели мъже и жени...

Просто, това е Раят –

нормално празненство на влюбените.

Като с има предвид колко фатално Църквата е окастрила езическата страна на Словото, можем да разберем и самия Гьоте, който намира в исляма отговори на дълбоки и жизнено важни въпроси. Ето какво казва за него Анелия Митова ("Гьоте и Аллах"): "Гьоте пише: "И така, ние сме длъжни да останем в Исляма (т.е. в пълно подчинение на Божията воля)... Към това не мога да добавя нищо друго". През 1831 г., когато се разразява епидемия от холера, отнесла множество човешки животи, Гьоте успокоява Адел Шопенхауер така: "Тук никой никому не може да помогне със съвет; тук всеки решава сам за себе си. Ние всички живеем в Исляма, каквато и форма да изберем, за да се утешим". Гьоте чистосърдечно провъзгласява, че няма друг Бог, освен Аллах, и че Мохамед е Неговият Пророк. Въз основа на това, ние смятаме, че великият поет, чието творчество въплъщава величието на немския език и висшите достижения на човешкия интелект, е бил един от първите мюсюлмани в съвременна Европа". В тази светлина се изяснява и революционната му позиция в оригиналът на пиесата му "Стела", където сам Папата разрешава брак на героя му с две любими жени. Пиесата е била забранена от църквата незабавно и е претърпяла нови редакции от цензорите й, които се приписват на великия Олимпиец, но това са фалшификати. Гьоте не може да падне чак дотолкова, че да избие и самоубие всичките си герои, когато няма изход, понеже каноните на смъртните не позволяват друго. Гьоте е гностик като Данте, и той заразен от "беса" на богомил-ството - великото дело на Боян Мага или княз Бениамин от България. Всеизвестно е, че самият Хегел е бил остро "заразѐн" и "зарàзен" със същата българска "болест". Не случайно той казва: "Любовта е Абсолютната Хармония - върховен израз на Вечното, на което науката, изкуството, религията и философията са призвани да служат като на най-висша цел".

 

27.02.2019 г. 17,20 ч.

 

ЧУДОВИЩЕН ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС В ХОНГ КОНГ с минимум небе, ако не е монтаж, и виденията на божествения хърватин Иван Рабузин за нашето светло бъдеще.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „На земята човек е пътник, дошъл за няколко години, след което пак ще се върне в отечеството си. Защо му е апартамент? Всеки се нуждае от една малка шатра, с която да пътува от едно място на друго. Като прекара някъде десетина дни, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на път. Животът на земята не трябва да е уседнал, не се нуждае от трайни и неподвижни жилища. От гледището на новата култура, апартаментите представляват затвори, в които човек е принуден да живее. Идете в крайните квартали на големите градове, да видите как живеят там хората. Идете и в главните улици, да видите в какви здания живеят хората. Те почти не виждат слънце. Истинският живот не се заключава в големите или малки къщи, но в правилното разбиране.”(14 септември 1941 г., „Единственото нещо”)

„Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.”(27 юни 1920 г., „Щастието е в человека”)

„И сега иде пак една епоха, когато градовете ще бъдат пак разрушени, и ТОГАЗ ще разберете. Сега казвате, че Царството Божие ще дойде на земята. - Ще дойде с гръмотевица, с яйца, които ще се снасят отгоре! По десет хиляди души ще се избиват отгоре с аероплани! Големи градове в Европа като Лондон, като Париж, като София ще бъдат унищожени, няма да остане нищо – ще бъдат пометени. Към края сме на второто пришествие. Не второ пришествие, но СЪДБА на света иде за онова лошо поведение, което хората имат. Християнският свят ще бъде съден. Ще го видите. Далеч няма да бъде. Всичките хора мислят, че са праведни, когото и да питате. Питам: де царува любовта, кажете ми сега? В кой дом царува любовта – даже и в християнския свят?”(11 юни 1939, „Пред новата епоха”)

„Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят в горите - сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора; и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. (5 февруари 1922, „Какво трябва да искаме”)

„Високите планински върхове трябва да седят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. Или, с други думи казано, големите авторитети в света спъват малките хора. Човек да се основава на известен авторитет в света, може. Ако този авторитет събужда мисълта ти и дава свобода – да. Ала щом те спъва, тогава не можеш да мислиш. Истински авторитет може да бъде само Бог – никой друг. А виждаме, че Бог се е скрил тъй, че не го знаем къде е.”(15.III.1922, „Качества и проявление на волята”)

„Цялата Земя е покрита само с гробища; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества, в замяна, градят други градове, които, ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ.”(1919-1925, В Царството на Живата Природа, „Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот”)

„Там, гдето грешникът е лежал, никак не лягай, по стъпките на грешника не ходù! И сега, знаете ли защо са тези разрушения на градове и села? ЗАТОВА идат тия страдания на хората. С дрехите на грешника не се обличайте. По-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния. Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълнù я без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя.” (10 октомври 1920 г., „Без съмнение и без отсрочка”)

„Въ който градъ влѣзете“. - Градъ може да се образува само отъ разумни хора. Другояче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй както в скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове. Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.”( 29 мартъ 1925 г, „Въ който градъ влѣзвате”)

„Оня свят има градове, села, има училища, има университети.” (21 септември 1941, „Любов, знание и сила”)

„И /в духовния свят/ има градове, къщи, живи същества, но културата, отношенията между съществата са по-високи от тия на земята. Както на земята има населени и ненаселени места, такива има и в духовния свят.”(25 юли 1928 г., „Единство на съзнанието”)

„Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ.”(3 юний, 1917, „Богъ е Духъ”)

„Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата. Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество, работи и е работилъ Божиятъ Духъ.”(15 февруари, 1925, „Послѣдното мѣсто”)

„В Европа всички градове ще бъдат разрушени. Трябва да се започне една култура наново.”( 2 април 1939, „Доста е на деня”)

„Земята ще се промѣни, ще се прѣустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явятъ. Всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бѫдатъ пометени; църквитѣ и училищата – сѫщо. Въ свѣта ще зацарува архаизъм - остатъци на миналото. Тогава ще дойде една нова, велика наука, която ще прѣустрои всичко това въ нѣщо стройно, хармонично.”(13 мартъ 1921, „Новиятъ човѣкъ”)

„Трябва да има образци! Ние не можем да живеем в нечист въздух и да бъдем здрави. Трябва да промениш въздуха, да влезе чист въздух, и светлината трябва да се промени. В сегашния свят извадиха тия въглища и тоя дим, тая въглена киселина пощурява хората. Ни най-малко сегашните градове не са хигиенични! Тровят се хората от въглената киселина! Един ден, ако се въведе електричеството, няма да има никъде пушек. Ще бъдат задоволени нуждите на всички хора. Да употребим ума и сърцето си само за БЪДЕЩИЯ порядък!”(28 декември 1941, „На прага е!”)

„Иди в Англия, в Лондон, /има квартали/ от 40–50 хиляди души. /Такива квартали/ има и в Ню Йорк - /…/ навсякъде ги има в големите градове. Всички тия хора си правят оглушки. Такива работи не трябва да ги има! Злото не може да се извини.”(29 юни 1941, „И рече им”)

„Ще паднат много жертви. Колко жертви ще паднат - дали един, два или повече милиони, - това е безразлично за Природата /…/, защото за нея са безразлични нашите играчки. Когато ние създаваме градове, правим къщи и храмове, мислим, че това е култура, но Природата не иска да знае за тази наша култура. В ЕДИН момент тя може да я разруши!”(29 юни 1919, „Старият книжник”)

„Додето сме стигнали, нашият живот сега е драма и трагедия. Сега сме в най-лошото положение: ние сме в дъното на ада! Няма какво да ви доказвам тази мисъл. Достатъчно е да посетите един от големите европейски градове като Париж или Лондон, за да се уверите в това. В Лондон има един квартал, дето живеят повече от 50,000 семейства, децата на които не познават родителите си. Там е свърталище на порока. Ако някой иска да знае какво е адът, да отиде там.” (24 юни 1923, „След три дни”)

„Преди години предсказах, че в 1914 година ще има война, и че в тая война Германия ще изгуби. Предупредих тогава българите да побързат и да сключат мир, но не ме послушаха. Погнаха ме, интернираха ме. Казвах: „Може да ме интернирате, да правите каквото искате, но ще изгубите войната”. И за сегашната война предсказах, че ще стане. Казах, че много градове, големи столици, ще пострадат – Берлин, Лондон, даже София. Когато казвах тия работи, не им се слушаше. Не измислях тия неща, но казвам, че хората са докарали работите до една криза, която не може да се избегне.”( 5 ноември, 1944, „Реалности в живота”)

„Земята се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200,000 души. Досега са изчезнали милиони хора! Защо стават тия неща? Казвате: „Това са природни закони…“ - Ами ако тук някъде се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава с нас? Когато Живата Природа се разгневи, започва да се движи: да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пътя си – градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхността ѝ! Какво ще кажете, ако се намерите долу, под тия развалини и разрушения? Казвате: „Това не може да бъде…“ - Да, ако хората живеят по Божия закон, земята никога няма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живеят по Божия закон, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание.”(24 август 1927, „Явно говорих”)

„Ние сме затворени в ТАКИВА тъмни и задушни здания! /…/ Има кантори, където никаква светлина не прониква. Такива здания има в големите европейски градове - даже и тук, в София. И ако един човек живее в такова здание 10-ина години, той ще почувства влиянието на тази атмосфера.”(23 април 1922, „Христа разпят”)

„Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие /трябва да/ вървите по пътя на формулата: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел - и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо. Значи, като Го обичаш, заради любовта на Бога това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром. Направù нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно, и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия. Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море в пустинята. Нищо не може да живее там! И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но ДА СЕ ЗАТВОРИШ СЪВЪРШЕНО В СЕБЕ СИ И ДА СЕ ОТВОРИШ СЪВЪРШЕНО, ТОВА СА КРАЙНОСТИ.”

(29.X.1933, „Няма да ви остави”)

 

„От някои край планински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видения, съобщения с другия свят.”(24 август 1927, „Свещеният час”)

 

 

27.02.2019 г. 20,47 ч.

 

ПЪРВИЯТ ОГЪН НА ЛЮБОВТА Е ЛЮБОВТА КАТО СТРЕМЕЖ – ПРИВЛИЧАНЕТО МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА, СЪЕДИНЯВАНЕТО ИМ, РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА. Едва след това идват последователно любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип. И тъй като Учителят е УЧИТЕЛ, а не някой изпаднал гуру, лектор или проповедник, Той изнася ИСТИНАТА за любовта: „Всеки, който има приятел и брат, трябва да е минал през ПЪРВИЯ огън на любовта. Докато не стане това, не можеш да изпиташ ВТОРОТО проявление”:

УЧИТЕЛЯТ:„Ще разгледам любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действа В СЪРЦЕТО, като чувство – В ДУШАТА, като сила – В УМА и като принцип – В ДУХА. А това е целият цикъл на човешкото развитие от начало до край. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало, като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно, това е един вечен процес в божествения свят, без край и без начало. Чувството се проявява между приятели и братя. Следователно, всеки, който има приятел, брат, ТРЯБВА ДА Е МИНАЛ ПРЕЗ ПЪРВИЯ ОГЪН НА ЛЮБОВТА. ДОКАТО НЕ СТАНЕ ТОВА, НЕ МОЖЕШ ДА ИЗПИТАШ ВТОРОТО ПРОЯВЛЕНИЕ. Братството е основано на любовта като чувство, чието проявление е в душата. Чрез чувството става поляризирането. Стремежът – това са корените във физическия свят, а чувството – това са клоните. Стремежът върви към центъра на земята, а чувството – към Бога. (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:4)

ЕТО ЗАЩО, ИЗКЛЮЧЕНО ДА ИМА ВЕЧНО ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ ДВАМА ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ, МЕЖДУ ДВАМА ГЕНИИ, ДВАМА СВЕТИИ, ДВАМА ПРОРОЦИ, ДВАМА АПОСТОЛИ, ДВАМА МЪДРЕЦИ, ДВАМА МИСТИЦИ ИЛИ ДВАМА СИНОВЕ БОЖИИ, ако поне в един минал живот не са минали през ЛЮБОВТА КАТО СТРЕМЕЖ – АКО НЕ СА БИЛИ МЪЖ И ЖЕНА КАТО СЕМЕЙСТВО И НЕ СА РАЖДАЛИ ДЕЦА. Та нали създаването и раждането на деца е най-чистата и целомъдрена проява на Бога на физическото поле, в която винаги участва цялата вселена и сам БОГ? Учителят ни казва, че е минал през абсолютно всички форми на любовта и че е бил и баща, и майка, и какъв ли още не. Нещо повече: понеже е БОЖЕСТВЕН Учител, а не някакъв друг, върховното Му смирение и върховната му чистота и мъдрост го принуждават да ни каже, че ако Бог Го помоли, и в бъдеще ще стане и владика, и цар, и слуга, и господар, и майка, и баща - в чисто физически, природен, човешки смисъл.

 

28.02.2019 г. 20,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ:„Аз не искам да ви говоря по този въпрос само на теория, но ще ви докажа, че любовта има отношение към сърцето - като стремеж, към душата - като чувство, към ума - като сила и към духа - като принцип. Следователно, всеки от вас може да знае каква е неговата любов. – Как? – По биенето, по пулсирането на вашето сърце. Пулсът на сърцето – това е тактът на любовта. Кръвообращението е също във връзка с любовта. В деня, когато човек престане да люби, и сърцето престава да тупа.” (1921. 01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:6)

ЗНАЧИ, СЪРДЕЧНИТЕ БОЛЕСТИ И ЗАВИСЯТ ОТ ЛЮБОВТА КАТО СТРЕМЕЖ. Душевните – от любовта като чувство; нервно-мозъчните – от любовта като сила; духовните – от любовта като принцип. Значи, има и ДУХОВНИ болести - област на спириатрията и атмолечението.

 

 

28.02.2019 г. 12,21 ч.

 

БЕЗ КОРЕН НЯМА ДЪРВО; БЕЗ ДЪРВО НЯМА КОРЕН.

ОТНОВО ФУНДАМЕНТАЛНА БЕСЕДА! КРИСТАЛНО ЯСНО. Никой никъде никога досега в цялата история на човечеството не е говорил така:

УЧИТЕЛЯТ: „Стремежът – това са корените във физическия свят, а чувството – това са клоните. Стремежът върви към центъра на земята, а чувството – към Бога. Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа - в хора, които са готови да защищават една божествена кауза. Не можеш да имаш любовта, ако в тебе няма ум. Ето защо, всички онези, които са възприели истината и искат да защищават любовта, имат силата на Христа, силата на светиите, и запечатват любовта си със жертви. Любовта като принцип встъпва едва сега в света. Тя обгръща всичко. До любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване, и гладене и дращене. В любовта като принцип няма никакво противоречие. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, а всичко е добро, възвишено. ВСЕКИ ОТ ВАС, КОЙТО ИСКА ДА РАЗБЕРЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА, НЕ ТРЯБВА ДА БЯГА ОТ НЕГО, А ТРЯБВА ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ МУ СТАДИИ, А ИМЕННО, ПРЕЗ КОРЕНИТЕ, ПРЕЗ КЛОНИТЕ, ПРЕЗ ЦВЕТА, КОЙТО Е СИЛАТА НА ЛЮБОВТА, И ДА ОПИТА ПЛОДА МУ, КОЙТО Е ПРИНЦИПЪТ НА ЛЮБОВТА. Като минеш последователно през корените, клоните и цвета на любовта, ще дойдеш най-после в принципа – до ПЛОДА на любовта, и той ще ти даде СМИСЪЛА. Там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази любов се казва в Писанието, че тя е връзката на съвършенството. И тъй, вие не можете да разберете любовта, докато не разберете своето сърце, докато не разберете елементите и силите, които се крият в него. Вие не можете да разберете любовта, докато не разберете чувствата, елементите и способностите на вашия ум. Вие не можете да разберете любовта, докато не разберете стремежите и силите на вашия дух. Изучаването на любовта е една велика наука, с която новото небе и новата земя ще се занимават. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява.” (1921.01.27.Любовта.ТОЖ. СЛО1921:5)

 

 

28.02.2019 г. 21,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ:„Когато някои мразят - това е негативната страна на любовта. Тогава се явява сърцебиене. Сърцето понякога бие повече, а понякога по-малко. Хората наричат това състояние „сърцебиене”, а аз казвам, че законът на любовта в такива хора не действа правилно. – Как ще се поправим? – ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВАШЕТО СЪРЦЕ, ВЪВ ВАШИТЕ ЧУВСТВА, В СИЛАТА И В ПРИНЦИПА НА ЛЮБОВТА, регулирайте ги - и ще изпитате такава радост, каквато само светиите и праведните са изпитвали. Сърцебиенето ви ще изчезне.” (1921.01.27.Любовта.ТОЖ.СЛО1921:6)

ЗНАЧИ, ЗА ДА Е ЗДРАВО СЪРЦЕТО НИ, трябва да му позволяваме изобилен и пълен живот и като майки и бащи, и в любовта към сродната ни душа, и като приятели по веригата на сродните ни души, и в любовта към Бога – любовта към всички и между всички, включително към страдащите, към лошите, към врага.

КОГАТО ИСТИНСКОТО СЛОВО БОЖИЕ говори за любовта като стремеж, то има съвършено различни определения за святостта, девствеността, чистотата и целомъдрието; за сливането на мъжа и жената, за зачатието, бременността, раждането и т.н. Непорочното зачатие не е безполов акт, а зачеване на дете с монада от майка и баща с монади - с дух и душа. Половата любов между такива е най-висше сакрално тайнство. За Учителя девственост и чистота означава изпълнение на волята Божия. При това истинската любов е непорочна и затова, защото се проявява спонтанно В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ и се отличава с ТОТАЛНО ДОВЕРИЕ И САМООТДАВАНЕ:

„За да има човек един непорочен живот, именно сега той не трябва да отлага.”(23 ноември, 1938 , „Разумният път в живота”)

„Как ще познаете кой ви обича? - Онзи, който обича, в него има готовност да даде всичко, с което разполага. Следователно, ако момата и момъкът са готови да пожертват един за друг всичко, каквото имат, те се обичат. Опита ли се единият от тях да скрие нещо за себе си, те опорочават любовта си. Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, свята, непорочна.”( 26 август 1930, „Божият глас”)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/