04.01.2019 г. 09,33 ч.

 

ИМА СЛУЧАИ, КОГАТО НИ ИЗПРАЩАТ В ДАДЕНО СЕЛИЩЕ И ДАДЕНА КЪЩА, само за да се срещнем с някой нов човек или да открием някоя безсмъртна книга. Ето един такъв пресен случай: ГАН БАО -„Издирени и записани чудновати истории”, НК.1986. В Словото Божие има изречения, които могат да съкратят еволюцията на човека с 25 хиляди години и повече или да го направян безсмъртен незабавно. Но такива има и в свтовната литература. Тук ще прочетете една от приказните истории в древнокитайската литература, която има тази сила, ако бъде разбрана и приложена правилно. Как може 70-годишен човек да изглежда като 15-16-годишен? Как може да не ревнува? Как да не скърби, ако се среща с любимия рядко или го е срещнал само веднъж през живота си?

„Сиен Чао, наричан още Ици, живеел в областта Дзибей на царството Уей. Служел като помощник на областния управител. Една нощ, през годините „Щастие и спокойствие“, сънувал, че при него дошла вълшебница, за да му стане жена. Казвала се Джъцюн, но се нарекла и Нефритова девойка от небесата. Била от източните области, от фамилията Чънгун. Рано загубила майка и баща. Небето и земята я съжалили, че останала сираче, и я изпратили на земята, като ѝ наредили да се омъжи. В съня си Сиен Чао бил трогнат и дълбоко развълнуван. Възхищавал се от необикновената красота на девойката, на неземния ѝ облик. Събудил се и не можал да разбере: насън или наяве се е случило всичко? Така продължило три-четири нощи. Един ден вълшебницата наистина се явила при него. Дошла да се поразходи с покрита каляска. Следвали я осем млади прислужнички, облечени във везани копринени дрехи. Осанката и лицата им били като на долетели от небето безсмъртни вълшебници. Девойката казала, че е на седемдесет години, но изглеждала петнайсет-шестнайсетгодишна. В каляската имало кана с пет чаши от синьо непрозрачно стъкло. Имало също невиждани досега ястия и питиета. Трапезата била наредена, налели си вино, яли и пили заедно. И тогава вълшебницата му признала: – Аз съм Нефритовата девойка от небесата. Изпратена съм на земята, за да се омъжа – затова дойдох при господина. Вие сте добродетелен, но не заради това трябва да станем мъж и жена, а защото онази нощ решихте съдбата ми. Особена полза от мен няма да имате, но няма и да ви навредя. Когато пътувате, колата ви ще е винаги запрегната, ще яздите добре гледан кон, ще се храните с изискани и непознати ястия, ще имате предостатъчно коприна за дрехи. Аз съм вълшебница и няма да мога да родя на господина деца. По природа не съм ревнива и няма да ви преча, ако встъпите в брак, за да изпълните дълга си. И така, те станали мъж и жена. Поднесла му вълшебницата стихове:

Кръжа самотна над места прочути,

 над облаци и върхове се рея.

 Без да вкуся чудотворната гъба,

 така да странствам умея.

 

На мен, безсмъртната, сърцето

от добродетелта е озарено.

 Вълненията ми не са напразни,

 да срещна теб, отдавна е решено.

 

Приемеш ли ме, знай, родът ти

ще се обкичи с вечна слава.

 Отхвърлиш ли ме – твоето потомство

неволи ще го сполетят тогава.

Такъв горе-долу бил смисълът на написаното. Инак съдържало около двеста знака и не можело да се запомни всичко. Имало фигури и образи-символи, също като в седемте свитъка на „Книга на промените“. Думите в текста криели дълбок смисъл и съкровена истина, затова по тях можело да се гадае: на добро ли ще е или на лошо. Също като в съчинението на Яндзъ „Великата тъмнина“ или пък в „Книга за средното“ на господин Сюе. Чао разбрал целия смисъл на стихотворението и после го използвал за предсказания. Седем-осем години двамата живели заедно. Един ден родителите на Сиен Чао му взели жена. Оттогава той и вълшебницата се хранели през ден заедно и прекарвали заедно нощта. Всеки път тя идвала късно вечерта и призори си отивала. Изчезвала внезапно, като че отлитала. Само Чао я виждал, никой друг не можел да я забележи. И въпреки че в стаята му било тъмно, чували се гласове, често откривали и следите ѝ, но никога не видели лика ѝ. Учудени, хората започнали да го разпитват и работата се разкрила. Нефритовата девойка трябвало да си отиде и тогава казала на Чао: – Аз съм вълшебница. Свързана съм с вас, но не бих желала хората да ме видят. Господинът беше небрежен и се издаде. Сега за мен всичко се знае. Не мога повече да се срещам с вас. Толкова години връзката ни беше здрава!. Царуваше доброта и съгласие, а сега ще трябва да се сбогуваме. Не е ли скръбно и жестоко? Принудени сме вече всеки да се грижи сам за себе си! После извикала на прислугата да поднесат храна, а тя отворила плетената кошница, извадила оттам два ката тънки ризи и долни дрехи и му ги поднесла в дар. Връчила му и стихове, а после се хванали за ръце и се сбогували – бликнали сълзи. Нефритовата девойка се поклонила дълбоко, качила се в каляската и потеглила така бързо, като че литнала. Сиен Чао тъгувал, дни наред скърбял, едва не загубил ума си по нея. Минали пет години, откакто тя си отишла. Чао получил длъжност началник на областта и тръгнал за Луоян. Когато стигнал северната част на областта Дай, там, в подножието на планината Юшан, както пътувал на запад, отдалеч забелязал на завоя каляска. Приличала на каляската на Джъцюн. Чао забързал, приближил се. Наистина била Джъцюн. Повдигнал завесата и двамата се видели. Слели се скръб и радост. Чао спрял каляската си и вълшебницата се качила при него. Така двамата продължили до Луоян. И пак станали мъж и жена, и всичко било така добре, както преди. Живели до времето на „Великото благополучие“. Само че вълшебницата вече не идвала всеки ден, а на третия ден на третата луна и на деветия ден на деветата луна, на рождения си ден и на петнайсетия ден всеки месец. Появявала се внезапно, прекарвала нощта и си отивала. А Джан Маосиен съчинил „Ода за вълшебницата“.

***

ОЩЕ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕТО И ВЕЧНАТА МЛАДОСТ. Дж.Байрон ни разкрива защо английските лейди изглеждат с 30 години по-млади, при това пестят пари от червила, помади, боички и пр. – ЛЯГАТ СИ И ЗАСПИВАТ В 6 Ч. ВЕЧЕРТА. Ярослав Ивашкивич също разкрива тайната на вечната красота и младост - по какъв начин се среща с любимия си неговата Психея. В.И.Крыжановская описва морала на безсмъртните, които остават млади и прекрасни с хиляди години, а у нас с това се занимават автори като Стоян Диловски и Беа Нади. Анатол Франс разказва за безсмъртна жена, жива и до днес още от библейските времена, недокосната от греха и старостта – и за нея любовта и свободата са над всичко. За подобни волности са го отлъчили от църквата. Може да разправя още много за такива разковничета-шедьоври, но нека се върнем на Ган Бао:

По време на династията Хан имало едно просяче, Ин Шън. То живеело под моста на река Уей в Чанан. Обикновено просело милостиня на пазара. Там го мразели и често хвърляли по него нечистотии. Ин Шън обикалял, обикалял, но пак се връщал да проси на пазара. По дрехите му не полепвала никаква мръсотия. Началникът на стражата чул за това. Заповядал да го хванат и да го оковат. Тъй и направили, но Ин Шън продължил да проси на пазара. Пак го хванали, ала този път решили да го убият. Тогава малкият просяк изчезнал. Къщите на онези, които го замервали, се срутили – загинали повече от десет души. Оттогава в Чанан се пее песничката: „Видиш ли просяк, дай му хубаво вино, за да не те сполети беда – да се срути къщата ти!“

Дзие Йен живеел в планината Фаншан близо до Дзиенан, но никой не знаел откъде е дошъл. Следвал настойника си Байянгун – Белия козел; от него научил за тайнственото и единното, за ПЪТЯ НА БЕЗДЕЙСТВИЕТО. Можел да се преобразява, можел и да изчезва. Веднъж пътувал за Дунхай – Източното море. На път през Молин го приел владетелят на царството У и го оставил при себе си в двора. Съградил в негова чест храм. По няколко пъти на ден пращал човек да го пита как прекарва времето си. Понякога Йен се явявал в образа на дете, друг път в образа на старец. Нищо не хапвал, не приемал никакви награди и никакви подаръци. Владетелят на У имал желание да изучи неговото изкуство, но Йен смятал, че в двореца има прекалено много наложници, и затова няколко месеца все отказвал да му разкрие тайните си. Владетелят се разгневил и заповядал да вържат Йен. Наредил на един войник да се прицели с лък в него. Когато войникът пуснал стрелата, видели, че е останало само въжето. Никой не разбрал къде е изчезнал Йен.

Наложницата Гоу И се провинила. Отправила се тя далеч от столицата и там умряла. И докато ковчегът ѝ още не бил заровен, от него надалеч се носело ухание – чак на десет ли. Тялото ѝ не гниело, затова не миришело. Ето защо я погребали на Юнлин – Облачните възвишения. В двореца императорът страдал и горестно въздишал по нея. Досещал се той, че тя сигурно не била съвсем обикновен човек, и наредил да отворят гробницата ѝ, за да я види още веднъж. Ковчегът бил празен – тялото го нямало; намерили само чифт пантофки. А някои обяснили така: „Когато Джаоди се възкачи на престола и реши да премести гробницата ѝ, ковчегът се оказа празен – нямаше го тялото ѝ, останали бяха само копринените ѝ пантофки.“

 

– Трябваше да стана жена на господина – добавила тя. – В чувствата си не сме далеч един от друг, но през тази година не ни е съдено да се съберем, затова ще променим малко времето на нашата среща. Когато Зорницата се покаже на изток, ще се върна отново да моля господина! – Как да извърша жертвоприношение, за да омилостивя злите духове и да помоля за щастие добрите? – попитал тогава Йен. – Ако мислите да се пазите от злите духове, само ще си навлечете беда – лоша болест ще ви хване. ОТ ПРЕКАЛЕНИ МОЛИТВИ НЯМА НИКАКВА ПОЛЗА – рекла му Лансян. После с някаква чудодейна билка отпъдила злите духове.

 

 

06.01.2019 г. 18,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ:

Колко деликатни трябва да бъдем с душата, която е излязла от Бога! Спрямо своята душа и спрямо душата на окръжаващите трябва да бъдем крайно деликатни. Туй ни липсва. (1.ХI.1942, Бъдете съвършени)

Сега мнозина от вас мислят – „Да влезем в Школата“. Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на учениците... Аз седя и двама ученици се карат пред мен, и то хамалски се карат, като че тия двамата са от големите учители, и аз ги слушам с всичкото смирение. Единият чете морал на другия. И знаете ли какъв морал - първокласен морал! Не, като ученици, никому няма да четете морал! Вън може да си четете морал, но вътре ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Аз тъй мисля“, „Аз инак мисля“... - ще си търпите възгледите, колкото и противоречиви да са! Даже и най-противоположни да са, ще кажете: „Братко, аз изказах противоположен възглед, но ще ме извиниш“. Деликатни трябва да бъдете помежду си! (5 ноември 1922, Никаква лъжа)

Любовта носи живот, носи нежност, деликатност. (4 ноември 1923, Отвори им умовете)

Най-старото у нас е женският принцип – тази мекота, тази деликатност, вяра, любов, мъдрост и истина (10 ноември 1929, Сторете да насядат)

Докато ти не обичаш човека, ти не можеш да се проявиш. Вижте когато някой обича един човек, колко е внимателен към него. По-деликатен човек от него няма! Аз съм виждал каква съобразителност, какъв похват, каква деликатност има в някои малки деца. Като погледнеш в очите му, цял адепт е това дете. (31.XII.1939, Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека)

И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената Школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват - единият тегли на една страна, другият – на друга. (11 май 1922, Мястото на човека в природата)

А пък според мене, религиозното чувство е финес. Знаеш какво значи „финес“ – едно от най-деликатните чувства. Индусите го наричат хилядолистник. То е най-ценното чувство, най-мекото, най-благородното, което го има човек. Този човек, който има това чувство, този хилядолистник, той има свещен трепет. Като види най-малката работа, едно цветенце, той е внимателен да не го стъпче. Жалко му е като го стъпче, извинява се. (13 март 1940 г., Наука за живота)

Според мене, любовното чувство е точка толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка. Любовната точка не се пипа, даже и с поглед не я бутай! На 100 години само един път може да се докоснеш до нея. Под „100 години“ разбирам една проява на великата разумност. Имаш право да надникнеш в областта на любовното чувство, само ако си разумен. В любовната точка се преплитат хиляди същества. Любовното чувство е художествена изложба. Най-видните художници са изложили своите картини там. Ако си умен, ще научиш нещо от тях; ако не си умен, нищо няма да научиш. Хвалиш се със своето любовно чувство, но си изпъден от галерията на художниците. Ако не си готов вътрешно, отиваш в художествената изложба и буташ тази–онази картина. Дòйде стражарят и казва: „Вън! Нямаш право да пипаш тези картини“. (14 октомври 1932, Граници и възможности)

Такива хора ние наричаме афектирани - не можем да ги спрем от "любов". Това не е любов, то е наплив на тази природна енергия. Любовта е нещо разумно, тя е една фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате ''любов'', то е хала – всичко отнася, тя гори и разрушава. Ние смесваме тази гъста материя, тая интензивна сила с любовта, и вследствие на това тази гъста материя ни поляризира, прави ни недоволни. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, не трябва да бъде в хоризонтално положение с плоскостта на зрението, но трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. (24.ІІ.1924, Моралният тип)

Казва се: „Ще имъ отнема каменното сърце и ще имъ дамъ ново сърце отъ плъть, което ще бѫде толкова нѣжно, че Богъ ще напише на него Своя Законъ“. Значи това сърце ще бѫде толкова благородно, толкова фино, че върху него Богъ ще напише своя законъ, и както ние, така и всички сѫщества ще четемъ отъ него. (28 юни 1925, Плодътъ на дървото)

За съграждането или за проява на едно чувство или на една мисъл се искат по-малко време, по-малки усилия, но по-фини и меки сили. (22 май 1931, Скритите таланти)

Той няма фини чувства, той не е религиозен. Той казва: „Ти трябва да изпълниш каквото ти казвам!“ (2.IX.1934, Доброто семе)

Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Не е позволено да владееш едно благо, което е достояние на всички. Не спъвай човека, това не е морал! Оставù го свободен. Не хвърляй кал върху него! Като каляш ближния си, ти огрубяваш, заличаваш ония фини, деликатни черти, които природата е поставила на твоето лице. Стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемете най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират - ЕТО смисълът на живота! (5 юни 1921, Ангелът отговори).

 

 

07.01.2019 г. 13,47 ч.

 

БЕИНСА ДУНО:

„/Щом не искаш доброволно, ще те заставят насила, но с пукната глава/. Човек трябва да се научи да отстъпва.“ (2 декември 1934, „Доброто име“)

„МАЛЦИНА познават и прилагат закона на отстъпването. Повечето хора отстъпват ВЪНШНО, а вътрешно остават непримирени.“ (3 октомври 1928, „Без прегради“)

„На какво се дължат старите навици и как може да се справи човек с лошите навици? - Навиците са резултат на честото повтаряне на нещата. Това не значи, че човек не може да се откаже от навиците си. Достатъчно е да се намери пред нещо силно, за да забрави навиците си и да отстъпи от тях. Значи, изключенията са резултат на силни подбуди, силни преживявания в човешкия живот. Пред пожара всякакъв навик отстъпва. Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. /Обаче/ истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче.“ (27 април 1928, „Смирението“)

„/Има три вида твърдост./При първото положение твърдостта се проявява, когато разумът в човека не действа. В такъв случай човек е упорит, своенравен. За такъв човек турците имат следната поговорка: „Циганинът, и чука продава, и чергата продава, но от своето не отстъпва“. При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение твърдостта се проявява, когато човек има УБЕЖДЕНИЕ. Това вече е ИДЕЙНО проявление на твърдостта. Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето, само когато успееш да ги убедиш, че не са прави. Най-после, има твърди хора, които отстъпват само при морални аргументи. Смелият човек казва някому: „Ти не трябва да бъдеш баба, удари го в носа, че да те помни!“ Смелият човек трябва да напада и да се оттегля. Твърдият човек трябва да бъде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. Смелият човек казва: „Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш!“

(25.ХI.1923, „Твърдост, смелост, изпълнителност“)

„Силният човек се познава в това, когато той се въздържа. Злото и доброто са допуснати от невидимия свят само за една ПРОБА – да се покаже кои са силните хора и кои са слабите. ЗАТОВА е допуснато злото. Онзи, който може при злото да се въздържа, той е силен човек; онзи, който при доброто отстъпва, той е пак силен човек; онзи, който при доброто не отстъпва, той е слаб човек; онзи, който при злото отстъпва, той е слаб човек. Да се въздържаш, когато в тебе бушува злото, бурята, и искаш да извършиш добро, казвам си: „Ти си силен, ти си благороден човек, от тебе всичко може да стане!“ Когато при най-малкия зов ти си готов да помогнеш някому и си готов да напуснеш положението си при всяка една работа, ти си един благороден човек.“ (2 октомври 1932, „Намерената овца“) /Не само положението, но и мнението си - б.с./

„Всичките страдания, които идат, те са НАРОЧНО създадени. Всеки един от вас носи своите страдания. Някой образува своите страдания от краен консерватизъм. Той не иска да отстъпи в нещо. Той ще си създаде много мъчнотии. Друг много отстъпва. - И той ще си създаде мъчнотии. Ако носът е дълъг, а лицето тясно, този човек мисли много, но мисълта не е устойчива, в него чувствата не са устойчиви. Ако носът му е късичък, широк, той е чрезмерно консерватор, не можеш с девет чифта биволи да го извадиш из релсите, не отстъпва. Умният човек отстъпва всякъде, но погрешки не прави. Той отстъпва, но е умен.“ (12 юни 1940, „Реални величини“)

„За да прилага любовта, човек трябва да е готов на отстъпки. Представете си, че както вървите, срещате се с един човек и не можете да се разминете. Какво трябва да направите? - Ако не живеете по закона на любовта, вие ще се наложите с мисълта си и ще заставите човека да отстъпи. Ако живеете по закона на любовта, пръв вие ще отстъпите: ще слезете от тротоара и ще му направите път. Като види готовността ви да му направите път, и той отстъпва. Значи, единият трябва да приеме отстъпката на другия и да се разминат. Учете се на отстъпки по закона на любовта. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на любовта. Когато той отваря пътя на другите, и на него ще отворят.“ (30 март 1922, „Три категории ученици“)

„И природата отстъпва, и Бог отстъпва, но до ЕДНО време.“ (25 септември 1938, „Що има вътре в човек“)

„За да не се отварят празнини в живота ви, в които се настаняват злото, омразата и лъжата като неканени гости, насадете всичко със семена от доброкачествени плодове. Нека животът ви стане райска градина! И нека след вас се опита злото да излезе с ножа си срещу вас - вие ще бъдете неуязвими! И най-големият нож ще се стопи от топлината на вашето сърце. И голямото зло отстъпва пред светлината на вашия ум.“ (15 август 1930, „Упътвания и наставления“)

/Не всякога младостта е добър символ – в някои случаи тя е символ на хората без душа или на начинаещите, зелените души. В много случаи на живота Старата Майка е символ на разумната душа в човека, а младата – на животинския егоизъм, който не отстъпва./ „За да има мир, в повечето случаи отстъпва Старата Майка. Младата майка не отстъпва. Това е психологичната страна на живота. Старата Майка е Божественото начало в човека, което всякога отстъпва. Ти имаш едно желание, но Старата Майка в тебе казва: „Откажи се от това желание, не ти трябва“. – „Искам да го постигна!“ - Старата майка отстъпва. Ти постигаш желанието си, но после съжаляваш, че не си послушал съвета на Старата Майка. Въпреки това, стремиш се към други желания, за които Старата Майка пак не е съгласна. Изобщо, хората вървят по пътя на ония свои желания, които мислят само за себе си – егоистичните желания.“ (20 април 1932, „Динамика на живота“)

„Когато влезе любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи - всеки отстъпва. Не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме това разположение да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска.“ (9 април 1922, „Волята на Отца“)

„Сега всички хора се оплакват от неуспех в живота си. - Много естествено. Те не успяват, защото поддържат два морала: към себе си постъпват по един начин – със снизхождение и любов, - а към другите по друг начин – със строгост и жестокост. Така не се живее. Два момъка се карат за една красива мома. – Защо? – И двамата искат да я задържат за себе си. Това е КРИВО разбиране на любовта. Човешката душа не се обсебва! Любовта не се обсебва! Защо тези момци не се радват на красивата мома, без да я обсебват? И красотата не се обсебва. Има смисъл човек да отстъпва, но по принцип - от любов и съзнание.“ (24 август, 1941, „Възможности за щастие“)

„Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав, и другият мисли, че е прав. - Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по божествените порядки, според мене, ТОЙ има право. На НЕГО трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи? - Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина. Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека, се ражда светлина.“ (1 ноември 1933, „Човешките и божествените порядки в живота“)

/Някой от инат, гордост или егоизъм не иска да отстъпи./ „Този човек не послуша и не изпълни това, което му се нашепва от невидимия свят. И после той ще се чуди откъде идват нещастията върху главата му. Отбийте се от пътя! ПОСЛЕ ще разберете защо е трябвало да постъпите така.“ (20 юли 1931, „Теория и приложение“)

„Щом се яви доброто, жестокостта и грубостта отстъпват. Колкото и да е разгневен човек, когато доброто влезе в него като плод, той задоволява глада си с него и става тих и спокоен, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича от човека, но от ДОБРОТО, което е влязло в него“ (23 януари 1931, „Разумното слово“)

„Един млад момък от Варна отишъл един ден при един евангелист-книжар да си купи някакви книги. Като го видял, книжарят му казал: „Преди няколко седмици един твой приятел дойде при мене да иска пари на заем. Аз му услужих, но ето, толкова време мина вече, и той не ги връща. ТАКИВА са твоите приятели!“ – „Колко ти дължи?“ – „Еди-колко си.“ – „Заповядайте, вземете тази сума и считайте, че сметката е уредена. Аз и моят приятел сме едно и също нещо.“ С тази постъпка младият човек доказа, че той и приятелят му са честни хора. ТОВА е благороден характер! Тъй щото, чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо“. Как би постъпил някой човек, който няма този морал в себе си? - Като чуе да се говори лошо за приятеля му, той ще каже: „Да, вярно е, моят приятел има тази слабост, той е нехаен малко, но аз ще му поговоря, ще му кажа да плати“. - Няма какво да му говориш. Школата, която следвате, не позволява това. При такива случаи тя изисква от ученика да извади кесията си и да плати за своя приятел, да ликвидира с неговата сметка. И ПОСЛЕ, КАТО ВИДИ ПРИЯТЕЛЯ СИ, НИЩО ДА НЕ МУ КАЗВА. Ако приложите този метод, вие ще опитате неговите добри резултати. Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него. Това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да плащат дълговете ви, вие не сте на прав път. Ще дойде ден, когато Провидението ще ви постави в същото положение: тогава ВАС ще използват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в капана“. С кармата игра не бива! Защо? - Кармата е кредитор. Тя не допуща никакво закъснение, нито с половин ден. Тя не прощава нищо: ТОЧНО ще платите, даже с лихвите. 3начи, тя и от лихвите не отстъпва. СТРОГ е кармическият закон! Той отстъпва, само след като всичко се изплати.“ (26 април 1922, „Закон на кармата“)

/Всичко е диалектика, има и случаи, при които отстъплението е предателство. Тук не става дума за обикновена битка - става дума да не се отстъпва от ЛЮБОВТА/: „Любовта не позволява никакво отстъпление. Щом отстъпиш, или трябва да умреш, или трябва да победиш! ТО е Любовта! Ако вие се уплашите, ще отстъпвате. Всеки, който се уплаши, той вече не постъпва право. Страхът не върши волята Божия, страхливите няма да наследят Царството Божие. Аз превеждам: хората на безлюбието не могат да наследят Царството Божие, хората на ЛЮБОВТА ще го наследят.“ (22 март 1942, „Великият път“)

/ТЕСТ ЗА МОНАДА – ЗА НАЛИЧИЕ НА ДУША/:„Ако всеки пее за себе си, поотделно, той е свободен да пее както иска. Обаче ПЕЯТ ЛИ ДВАМА ЗАЕДНО, ТЕ НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА СЕ ВСЛУШВАТ. Когато хората са свързани, трябва да бъдат ОТСТЪПЧИВИ. Днес няма хармония между хората, защото никой не иска да отстъпва. Всеки казва за себе си, че е прав. Ако двама души пеят ЗАЕДНО, от своето си гледище и единият е прав, и другият е прав, но все пак единият трябва да отстъпи, за да тръгнат в едната или в другата посока. Следва ли всеки СВОЯТА посока, нищо няма да излезе.“ (20 януари 1935, „Товарене и разтоварване“)

 

/АЛЧНОСТТА НЕ Е САМО ЗА ПАРИ. ПО-ЛОШАТА АЛЧНОСТ Е ДА ИСКАМЕ ДА ВЛАДЕЕМ И УПРАВЛЯВАМЕ НЯКОГО. ДА ИМАШ РОБ, ДА ОГРАНИЧАВАШ НЯКОГО, ТОВА Е НЕЗАКОННО, НЕНОРМАЛНО, НЕМОРАЛНО ЖЕЛАНИЕ. За Бога и Съдбата, нормално желание е това, което не измъчва другите, обаче и до днес около нас е пълно с робовладелци. НО СЪДБАТА ВИЖДА ВСИЧКО. ТОВА СА НЕЩА, КОИТО СТАВАТ ВСЕКИ ДЕН ПРЕД ОЧИТЕ НИ И БЕЗ ДА СМЕ ЛЕКАРИ. Съдия и лекар е СЪДБАТА/: „От френологическо гледище вашият хазяин по естество е човек, у когото алчността към парите е толкова развита, че той мисли само за пари. Ти отиваш в неговата къща, взимаш един етаж под наем. Той ти иска 5–6000 лева месечен наем. Аз имам едно изкуство - лекар съм, мога да лекувам, но още не съм признат от никого. Започвам да се моля на Бога да ми даде възможност да се проявя. И наистина, не се минава много време, дъщерята на моя хазяин заболява. Отивам при хазяина си и му казвам: „Дъщеря ти е смъртно болна; при това, както виждаш, никой лекар не може да ù помогне. Съгласен ли си да ми отстъпиш от наема - да ти плащам 1000 лева месечно за една година, срещу което ще излекувам дъщеря ти?“ Той се съгласява. Направяме контракт за една година и въпросът се разрешава. Той устоява и аз устоявам – излекувам дъщеря му. Едва минава година, хазяинът пак повишава наема, иска 6–7000 лева месечно. Отново се виждам в чудо. Пак се обръщам към Бога, моля Го да ме извади от това затруднение. Не се минава дълго време, СИНЪТ заболява. Хазяинът ме повиква да го лекувам. Аз се съгласявам, но с условие да намали наема на 1000 лева месечно. Той пак отстъпва. Излекувам сина му. Живея с този наем една година, но след този срок хазяинът пак повишава. За нарушение на контракта, сега ЖЕНАТА на хазяина заболява… Аз и нея излекувам. На четвъртата година и той сам заболява. Най-после аз засягам неговото суеверие, казвам му: „Видиш ли, колкото пъти се опита да ми повишиш наема - все ще се разболее някой от дома ти. Първата година се разболя дъщеря ти. Помолих те да ми намалиш наема. Ти го намали, аз взех да я лекувам и тя оздравя. Втората година заболя сина ти. И него излекувах. Третата година се разболя жена ти, и най-после ти сам заболя. Както виждаш, законът РАБОТИ“. Хазяинът започва да мисли и си казва: „Значи, ако река да повиша наема, пак ще се разболее някой от дома ми…“. Аз му казвам: „Ето какво: ще дойдем до едно средно число. Ти ще отстъпиш от това, което си определил, аз пък ще повиша с още 1000 лева месечно. И двете страни да останем доволни, без да заболява някой. ПРАКТИЧЕСКИ ще уредим въпроса. Следователно, когато се зароди едно алчно чувство в човека, то може да се излекува с някакъв контраст. Така действа и самата природа. Тя винаги лекува с контрасти. Ето защо, Бог постоянно изпраща силни контрасти в живота ни. Страданията, които идват, не са нищо друго, освен да ни заставят да се откажем от някои наши незаконни желания, т.е. не да се откажем напълно от тях, но да ги трансформираме в законни, нормални желания.“ (22 август 1926, „Светлият път на Знанието“)

 

 

01.07.2019 г. 07,52 ч.

 

БЕИНСА ДУНО:

„В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш! ТЯ е божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко /най-лошо/ става. Какво ли не става тогава в света! Всичките нещастия сега в света зависят от безлюбието на хората. Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло. Дòйде една болка - ще търсиш произхода на тази болка. Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си - от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето! Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Не, не – от ВСИЧКО ще се отречете! Вие всички тук искате да наложите ВАШАТА воля. Та казвам: вие сега трябва да се отречете. От кое? - От непослушанието. Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво можете да постигнете? ВСЕОПРОЩАВАЩАТА любов е, която ще оправи света! ВСИЧКО трябва да се даде! При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега, като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи, налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, че те са се приспособили, и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото, болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии - те са предпазителна мярка.“ (13.Х.1940, „Самоотричане“)

„Самоотричане значи всички онези отрицателни черти, които са внесли отрова в човешкия организъм, всичко онова да го напуснем, да възприемем Божественото в себе си и да живеем по нов начин.“ (8 април 1923, „Защо сте тъжни?“)

„Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да съгради това тяло, човек трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което да плаши човека. Христос е говорил за самоотричането, но Той подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които са създали нещастията на хората. Като се откажете от глупостите, ще възприемете всички добри и хубави работи във всички области, защото те ще ви облагородят. Всяко нещо, което ще внесе красота в тебе, приеми го! Всяко нещо, което ще те направи гениален, приеми го! Не внася ли тия неща, отхвърли го от себе си. Всяко нещо, което внася светлина, знание, мир в тебе, приеми го. Всяко нещо, което ти дава /истински/ богатства, приеми го. Приемайте всички хубави работи, отдето и да идат.“ (8.X.1939, „Мощните сили в природата“)

„Дали вие обичате другите, не сте го разбрали. Щом Господ изисква да обичаме другите хора, в тази обич трябва да отидем до самоотричане.“ (27 юли 1914, „Законът на служенето“)

„Смъртта не е нищо друго, освен един закон за жертва, за самоотричане, за щедрост.“ (7 юли 1940, „Комедия, драма, трагедия“)

„Да се освободите от своите лични желания, това значи ДА ГИ ВЪЗПИТАВАТЕ. Самоотричането, за което Христос говори, подразбира освобождаване на човека от неговите лични желания. Поддържайте в себе си само божествени желания. Те имат отношение както към вашата душа, така и към душите на вашите ближни.“ (1 април 1931, „Смяна на силите“)

„Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една АНГАЖИРАНА любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Всички безъ изключение имате любовь, която е подчинена на закона - казвате: „ДЛЪЖЕНЪ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва ДА ИЗЛѢЗЕТЕ отъ любовьта, която е подчинена на закона. ЗАКОНЪТЪ ТРѢБВА ДА БѪДЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЛЮБОВЬТА. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой ДА ВИ ПОКАЖЕ любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь се иска ГОЛѢМО САМООТРИЧАНЕ.“ (26 мартъ, 1941, „Законътъ за Божествената хармония“)

„Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души доктори, но в края на краищата ви казват: „Ти искаш ли да живееш?“ – „Искам, разбира се!“ – „Ти богат човек ли си?“ – „Богат съм, имам сто милиона лева на разположение.“ Питам го: Ти готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство? /Toва е и упоритото желание да налага мненията и волята си – б.с./– „Не може ли без да се отказвам?“ - С други думи, ти искаш ли да се откажеш от болестта си, от кревата, на който лежиш, от милосърдните сестри, които те лекуват? /Това сме ние, които дундуркаме егоисти и терористи в общуването и ги изслушваме по телефона, когато си пуснат грамофона, даже говорим с грамофон. Слуги сме им, когато им изпълняваме волята – б.с./ – „Ами тогава кой ще ме гледа, кой ще ми слугува?...“ - Ако можеш да се откажеш от всичко това, ТО значи самоотричане. Щом искаш да се излекуваш, кажи в себе си: „Отказвам се от моята болест, не искам да я видя! Отказвам се от всички слуги, не искам да ги видя! Отказвам се от болницата, не искам да я видя! Отказвам се от стоте си милиона /изисквания, критики и наставления – б.с./, не искам да си спомня за тях! Отказвам се ОТ ВСИЧКИ, започвам да работя с едно петаче /една добра и одобрителна дума – б.с ./ - само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам ВСИЧКО от Бога, ще приемам от онзи чист въздух, ще приемам от онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш, благодаря за този живот, който ми даваш! Ти си Бог мой, Господ мой, сега очите ми ВИЖДАТ вече. Ще ходя в Твоята виделина и ще изпълнявам Твоята воля.“ (26 септември, 1937, „По образ и подобие“)

„Човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването. Този закон е неумолим. Няма същество на земята, което да не учи този закон. ВСИЧКО трябва да се даде! Големите предпотопни животни умряха - оставиха само костите си, като се отказаха от своите грамадни тела. Богатите хора умират, оставят телата си, богатствата си на земята – от всичко се „отказват“ /или ги отказват – и от робите им, и от самомнението - б.с ./. Всичко, което притежаваме, ще оставим на земята.“ (6 август 1932, „Ще не ще“)

„Смирен може да бъде само онзи човек, който има велик ум, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. ТОВА е най-смиреният човек - човекът, който СЪЗНАВА. Глупавият човек не може да бъде смирен. Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме - тази колибка, - е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства? Да не мислите, че сте благородни? - Доведете ми един „благороден“ човек в света…“ (28 октомври 1923, „Изпитвайте Писанията!“)

 

„ТОВА значи самоотричане – да пожертваш всичко за Любовта! Онзи, който е пожертвал всичко за Любовта, той е спечелвал ВСИЧКО. То е един вътрешен опит. Доброволно няма да ти пошепнат, но ще видят колко си умен - цениш ли Любовта повече от всичко. Ако цениш Любовта повече от всичко, заради Божественото жертваш ВСИЧКО. Тогава то ще ти даде ВСИЧКО. Ако ти не жертваш ВСИЧКО, то всичко не дава.“ (11 февруари 1940, „Без кал“)

 

 

07.01.2019 г. 21,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Няма ли справедливост, на всяка стъпка ще има жестокосърдечие.“ (2 март 1924, „Родени изново“)

ТАЗИ КАРТИНА за съдбата на сръбския мъченик Вук Вукашин в ръцете на усташите през 1943 г. не се отличава по нищо от личния кармичен тероризъм и до днес навсякъде.

„Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух, а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир. С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които /…/.“ (19 октомври 1914, „Страхът“)

„Има един начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с любов! Няма по-голямо отмъщение от отмъщението чрез закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с любов, той ще каже: „Аз се страхувам да отмъстя на този човек“. Ако ти отмъстиш на един човек по който и да е начин, и той в бъдеще ще ти отмъсти. И тъй, всички отмъщения ще престанат, когато този закон на Любовта дойде и подейства в нас да се новородим и да видим царството Божие.“ (2 март 1924, „Родени изново“)

„Знаете ли и ние колко сме жестоки, всеки един човек лично колко е жесток? В хората съществува голяма жестокост! Но ТРЯБВА да се изнесе. Някой път вие сте неразположени. Защо? - Само една ваша мисъл, която сте приели, или едно ваше чувство е изпотрепало 200–300 хиляди клетки! За нищо и никакво ги изпотрепваш! Не са само 2 хиляди. Това е едната страна. При всяка скръб измират достатъчно клетки, и при всяка радост се раждат нови клетки. Следователно, при една радост могат да се родят 100 хиляди, 200 хиляди, 300 хиляди, 500 хиляди, един милион клетки. И вие се радвате, че са се родили нови клетки, които носят нещо ново, божествено отгоре.“ (1 октомври 1939, „На Него можем да разчитаме“)

„Няма човек толкова жесток в света, на който ти да не можеш да повлияеш! Светът ще се поправи и един ден хората ще дойдат да живеят по братски, ДА СЕ РАЗБИРАТ. Тази жестокост, която съществува сега, ще изчезне. Ще минат сто, двеста, хиляда години, две хиляди години – предсказвам!“ (30 април 1933, „Петте ечемичени хляба“)

„Пийте топла вода! Студената вода причинява на човека суровост и жестокост. Тя показва, че на човека му се живее светски живот.“ (12 октомври 1920, „Само хляб“)

„Качествата на невежествените хора са тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се насили водата, защото колкото и да я биете, да я „наказвате“, и каквито и мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза.“ (В Царството на Живата Природа „Разумните сили в живата природа.“)

„Вие трябва да се справяте с всяка ваша мисъл, с всяко чувство и действие в живота си и да се запитвате за причините за вашето нещастие; ако сте нещастни, ако сте горди, жестоки, кои са причините за вашата гордост, жестокост, алчност. Следователно, трябва да мислите право! „Ти си жесток“ – това не е твое; това е фалшив капитал, оставен в наследство от твои деди и прадеди.“ (10 май 1915, „Новото основание“)

„Човек е причина за всичките свои страдания. Защо? - Заради тия коления, бесения, впрягания. Ами защо човек измъчва животните! Самият човек е паднал. Този човек не е в първоначално състояние. Съвременните хора казват, че Господ тъй е създал света, че човек трябва да си похапне месце, да си заколи кокошка и агънце. Тъй е при сегашните условия, но не и първоначално. Сега отвънка има една жестокост и тази жестокост се е пренесла в царството на хората, но над тази жестокост има нещо благородно, възвишено. Значи, има един закон, който бди не само за престъпленията на хората, но и на животните. Те СЪЩО се наказват.“ (17 юни 1923, „Имаше двама синове“)

ПО ВЪПРОСА ЗА ОЧАКВАНИЯТА: „Всички говорят за любовта. Под думите „човек на любовта“ вие разбирате онзи, който е благ към вас, който ви услужва с пари, с дрехи, с ядене и пиене, и който е готов всякога да ви угости /ИЛИ ДА ВИ ОТГОВОРИ НА ЧУВСТВАТА – б.с./. Този човек вие считате за добър. Ако този човек не постъпва спрямо вас така, вие считате, че той не е добър и го наричате „жесток човек.“ (14 октомври 1934, „Колко са прекрасни нозете“)

„Желязото е носител на грубата енергия в живота. Понеже Марс е във връзка с желязото, хората трябва дълго време да работят, докато превърнат тази груба енергия. Дълго време хората е трябвало да работят и още да продължават да работят, докато сформират в себе си енергията на желязото и да се образува в тях /истинската/ култура на желязото. Засега в човешката кръв има ПОВЕЧЕ желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно голямо количество желязо в кръвта на хората се дължи тяхната жестокост.“ 14 октомври 1934, „Колко са прекрасни нозете“) /ВЪПРОС: Жестокостта при месоядните, т.е. в духовното простолюдие , е ясна: в месото има много желязо. Дори и да са интелектуалци, те са от по-ниска еволюция; месото ги прави даже по-умни в жестокостта и собствената им реализация сред смъртните. Но на какво се дължи жестокостта у някои духовни хора, които се хранят чисто, постят, молят се и спазват много правила?/

„Един човек, който е жесток, има повече студенина, отколкото топлина. Как ще се поправи този човек? - Внесете в него повече топлина.“ (14 октомври 1934, „Колко са прекрасни нозете!“)

„Ако вие проследите човешката история откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания! В какво ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви ли не подлости не са правени в света! Вън от това обаче има нещо хубаво в света - злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен ОТВЪН. Когато дишате въздуха и се отровите, не въздухът е причината - във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата, и от ТУЙ трябва да се пазите. Всякога лошото в света /има една смрад/. Лошото, още преди един километър да се приближиш при него, има една лоша миризма. Уханието на доброто от ЕДИН километър ще го почувстваш.“ (19.I.1941, „Новото в живота“)

„Кой е както мъдрият? И кой знае ИЗЯСНЕНИЕТО на нещата? - Мъдростта на човека осветява лицето му и жестокостта на лицето му изчезва.“ (Еклисиаст, 8:1) В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човек изменя и лицето си, и характера си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството, и като види, че страдат, приятно му е. Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Много естествено: страданията трябва да дойдат и върху него, за да го смекчат. В това отношение страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите. Без страдания, жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро – друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи че ги мрази; ако не мрази, ще обича – няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово. /…/ЗА ДА НЕ УМРЕШ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО, ОБИЧАЙ! Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите - гъвкави “ (31 март 1935, „Придобиване и задържане“) КОМЕНТАР – ФРЕНОЛОГИЯ. Има много меки, нежни, фини, изящни хора, даже и талантливи или добродетелни в известен аспект, но студени и жестоки, когато Бог поиска нещо от тях. Познават се по някои френологични белези, поради което са способни да използват, да изтезават сърцата и душите на другите; или да са безучастни и безразлични там, където Бог иска да са пламенни. Пак поради тази френология мнозина си мислят, че обичат, защото дават всичко за другия, но не му дават СВОБОДА. Уви, това не е любов, но ВАМПИРИЗЪМ - ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. Те абсолютно не се интересуват какво иска ДРУГИЯТ. Давайки му грижа и топлина, те същевременно го стискат за гушата със всичка сила и той не може да диша – да има СОБСТВЕНИ решения и действия. Злият налага волята си. Ако не умре в ръцете на такава „любов“, жертвата се спасява с бягство - ЗАВИНАГИ. Много от жертвите се молят или силно искат да умрат и Бог изпълнява молбата им. С това се обяснява преждевременната смърт на единия в много семейства. Ето защо злият, терористът, егоистът, е перманентно сам и нещастен - б.с./

ДВЕ ИЗНЕНАДВАЩИ ПОУКИ - ТОТАЛНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ:

1.„Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта!“ Той веднага ще види ХУБАВАТА страна.

 

2.Та нима един юнак, който ви защищава и пръсне главата /на лошия/, какво ще мислите за него? Че е жесток ли? Ако ви напада един бик, и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава - или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава - или неговата. – „Не може ли средно положение?“ - Не може!“ (21.I.1934, „Обичайте я!“)

 

 

09.01.2019 г. 16,29 ч.

 

НЕ Е НУЖНО ЧОВЕК ДА Е ГОЛЯМ ПСИХОЛОГ, физиогномист и френолог, за да види даже на портретите смъртоносната мъка и трагедия на гения и на всеки друг свободен дух във веригите на интимните затвори. И грамадния му урок да не се хлъзва по смъртоносния наклон на плъското влечение към егоисти - съществата без душа. Съществата, които налагат мненията, желанията и присъствието си със всички възможни средства. Ето накратко историята на Яворов и Лора Каравелова; а трагичната история на Лев Толстой и София Андревна не пада по-долу, като пример за чудовищните недоразумения, ревността, робовладелството, егоизма и отчаянието при кармичните съжителства, което често води до ранна смърт, а винаги - до смърт преди 120 г. възраст. Тук накрая има линк на руски език и за втория случай. Но първо - мисли от Учителя Беинса Дуно:

"Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка? Знайте, че на земята женитбата не е морален акт. Женените имат отношение и задължение един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за другия свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога; в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе, това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. Те тук, на земята, са мъж и жена, но на Небето мъж и жена няма. И когато някой пожелае да му кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? - Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие!" Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред. Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви! Самото желание да намериш Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото - трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас, и то ще си намери пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!..."

(30 август 1922, Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика)

"А сега, като се ожени, човек веднага влиза в затвора. Не се лъжете - женитбата е заробване, а не освобождаване! Истинската женитба подразбира мястото, където се проявява Божественото. Тя не е ограничаване. Следователно, сложете настрана всички мисли, чувства и постъпки, които ви сковават. Ние търсим свободата! Аз съжалявам хората, които влизат в затвора на брака. Срещам едного, окован във вериги. Съжалявам го, като чувам дрънкането на веригите. Той е тъжен, скръбен, и не знае защо носи веригите. Ако разбираше, той щеше да знае защо ги носи и лесно щеше да се освободи от тях." (2 април 1933, Отворени кранове")

"Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, трябва да умрете. Смъртта е РАЗВОД. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не можете да живеете." (21 юли 1937, Ценности и възможности)

Яворов и Лора Каравелова: Една обречена любов ( https://woman.bg/…/yavorov-i-lora-karavelova-edna-obrechena… ). На 8 ноември се навършват 132 години от рождението на Лора Каравелова - голямата и трагична любов на един от най-нежните и страстни лирици - Пейо Яворов. В нейна чест днес ще си припомним една от най-големите любовни истории - тази между Лора и Пейо Яворов – силно и страстно чувство, което за жалост погубва живота и на двамата. На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, дъщеря на видния политик Петко Каравелов, който освен че е брат на писателя Любен Каравелов, е бил и четири пъти министър-председател на България. Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир, и въпреки че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина, - изследователите на символиста са категорични, че творецът е силно привлечен от Лора още от тази първа среща. Лора Каравелова е млада, красива и добре образована. Тя учи в чужбина – първо в католическия пансион "Нотър Дам дьо Сион" в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия. Пребиваването и извън България я среща със западните ценности и изостря свободния ѝ дух. Според много от съвременниците на Лора обаче животът извън пределите на родината поражда у нея и разкрепостено поведение, което при прибирането ѝ у дома се сблъсква с все още патриархалното в по-голямата си част българско общество. Преди да се увлече по Яворов, Лора преживява доста любови и има връзки с други известни мъже. Известна е авантюрата ѝ с дипломата Петър Нейков. За нея той казва: "Тя беше жизнерадостно същество. Искаше да живее като Ибсенова героиня, но беше несъмнено по-категорична от Нора. Не я задоволяваха материалните наслади, които можеше да ѝ даде животът. Винаги търсеше нещо извън осезаемото щастие на часа. Поетична и романтична природа, тя прецеждаше чувствата си през особено сито, по мярката на силно развит художествен усет." Яворов е силно запленен именно от пламенната натура на Лора и нейната открита индивидуалност... и разбира се от красотата ѝ. За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв поглед, свидетелства и едно от най-големите му лирически постижения – стихотворението "На Лора", което той датира: "Драгалевски манастир", август 1906 г.: Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена; на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов. Според изследователи, Лора също е заинтригувана от великия поет, но взаимният им интерес няма развитие, от една страна заради любовта на Яворов към Мина, а от друга заради намесата на майката на Лора - Екатерина Каравелова. Тя открито не харесва Яворов и години по-късно ще сподели: "Когато седнахме на трапезата, за пръв път го видях в анфас. Той беше грозен: дебели синкави устни, жълто-зелено лице. "Бялото" в очите му беше жълто. До него бе седнала Лора – тогава 18-19-годишно момиче. Тя току-що разцъфваше и беше много хубава..." Екатерина Каравелова е убедена, че дъщеря ѝ заслужава някой по-добър кандидат. Майката на Лора успява да намери такъв в лицето на д-р Иван Дрянков - млад деец на Демократическата партия и секретар на Търговската камара в Русе, за когото принуждава дъщеря си да се омъжи. Въпреки че Лора силно се противопоставя на идеята за брак, тъй като е все още привлечена от Яворов, майка ѝ надделява и така Лора и Иван Дрянков си казват заветното "да" през 1907 г. Съвсем очаквано бракът не е щастлив, доказателство за което е писмо на Лора до нейна приятелка, в което тя споделя: "Ний нямаме нищо общо - нищо, което да ни свързва. Той мрази всичко, което аз обичам." Женитбата не спира Лора и Яворов усилено да си кореспондират. Младата Каравелова дори отива в Париж да подкрепи Яворов, когато Мина умира. Въпреки че след смъртта на Мина пътят към сърцето на поета е вече свободно, Лора и Яворов не се събират веднага. Повече от година те дружат, но не разкриват чувствата си един към друг. Предполага се, че двамата се обясняват в любов един на друг чак на 1 септември 1911 г., когато символистът посещава Лора в дома ѝ. Лора и Дянков се развеждат през през юни 1912 г. Тъй като раздялата е по вина на Лора, духовният съд нарежда тя "да остане в безбрачие две години, с право на ходатайство през това време до Светия синод за съвършено опрощаване на наложеното ѝ безбрачие". Въпреки това, само няколко месеца по-късно, а именно на 19 септември 1912 г., Яворов и Каравелова се венчават, а само дни след сватбената церемония поетът тръгва да се бие за освобождението на Македония. Именно тези дни, в които са разделени, са най-щастливите от краткия им брак, продължил малко повече от година. Писмата, които си пращат, докато са разделени, са доказателство за това. Той я нарича "Лоричка", "мила женице", пише ѝ, че я "целува хиляда пъти"... Тя му отвръща с "мой Яво", "мой мили, скъпий, единствений!", моли за прошка, "задето не умея да те обичам по-хубаво". Лора с нетърпение чака завръщането на Яворов, обзавела е апартамента им на ул. "Раковски" 126, а големият ѝ копнеж е да се грижи за него и да му угажда, докато той пише творбите си. За жалост, животът им не се развива толкова идилично, колкото си го представя Лора. Малко след пристигането на поета в София, скандалите между него и съпругата му започват. Причината за честите и бурни караници е силната ревност на Лора. На 29 ноември, именно след един такъв скандал, по думите на Яворов, Лора се гръмва с пистолета му в гърдите. Символистът пък опитва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасен от перспективата да живее без любимата си. Кървавата драма в Яворови "подпалва" столицата. Благодарение на пресата, повечето софиянци са убедени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Приятелите му отхвърлят тази версия. Междувременно, поетът е не само заклеймен от обществото, но и прогресивно ослепява, вследствие на неуспешния му опит да сложи край на живота си. Срещу Яворов започва срамно дело за убийство, и въпреки множеството доказателства за невинността му, той е признат за виновен. Това, в комбинация с ослепяването му, напълно отчайват поета. Загубата на надежда и желание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров: "Ти знаеш ли, че днес паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И трябва да е било забавна картина за минувачите: виждам ги как се хилят... Нищо не чакам! Ти само кажи: искаш ли да ми помогнеш да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да протягам ръка за милостиня от публиката, която излиза от представление... Аз пак те моля: дай ми от твоите най-сигурни средства да свърша със себе си... Не, не, ти не разбираш! Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си, само ако се убедя, че ме чака пълно ослепяване." Денят на самоубийството на Яворов е припомнен от журналиста Пенчо Ковачев, който подробно разказва хронологията на действията. 16 октомври 1914 г. Четвъртък. Братът на Яворов Атанас отива на лекции. Останал сам, поетът най-напред заключва стаята си. Пълни чаша с вода и изсипва прахчето отрова. Ляга на кушетката на брат си и изпива чашата. После налапва дулото на револвера... Години по-късно журналистът Христо Бръзицов записва спомените на хазяйката на Яворов Манчева: "Поетът беше на кушетката, потънал в кръв. Оставил бе няколко писма. В едното, до нас, се извиняваше, че ни създава неприятност... Милият! Често си говорехме туй-онуй. Питахме го как е възможно човек с неговото сърце да е революционер. А той ни отговаряше с дълги разкази: че се е смилявал над заловен неприятел и го е превръщал с доброта в приятел; как забранявал да бъдат убивани стари хора, деца и изобщо невинни хора; как се отвращавал от кръвта..." А ставайки рано всяка сутрин, поетът запалвал цигара и започвал да им разказва за Лора. Сънувал я всяка нощ...

ЗА ТОЛСТОЙ И СОФИЯ АНДРЕЕВНА:

http://www.aif.ru/…/lev_nikolaevich_i_sofya_andreevna…

НИЕ ОБАЧЕ НЕ БИВА ДА ХВЪРЛЯМЕ ВИНАТА НА ТИЯ ДВЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЖЕНСКИ ДУШИ, КОИТО СА ХАРЕСАЛИ ГЕНИИ И СА ИМ ПОСВЕТИЛИ ЖИВОТА СИ. Да харесаш гений и да се свържеш с него за цял живот - това вече е почти сигурен белег за наличието на безмъртна душа, монада. Друг е въпросът, когато този душа е още по пътя и е в пълна душевна безизходица, когато си помисли, че няма да оцелее, ако не е плътно до любимия.

А ето как изглежда геният и в очите на робинята му, която си е посветила живота на него и му е родила 11 деца:

http://webstage.bg/…/3487-lyubov-i-bunt-sofiya-andreevna-za…

 

 

11.01.2019 г. 20,12 ч.

 

ЕФЕСЯНИ 4.31 Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; 32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА ОГОРЧЕНИЕТО >> Огорчението като форма на егоизма у еволюционното простолюдие >> Лакмус за разпознаване на божествените учения – лайтмотивът на Учителя: „Щастието е вашето предназначение“. (Компилация от беседите без отправки).

Ще дойде ден, когато слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на земята – в положителен смисъл. При новите условия на живот злото съвършено ще изчезне. Гняв, обида, огорчение няма да съществуват. Мнозина казват, че любят някого. Какво чувство ще се роди във вас, ако вашият възлюбен пренебрегне любовта ви? – Огорчение. След това ще се озлобите, ще му дадете гръб и ще си кажете: „Да става, каквото ще!“. С това въпросът се свършва. Павел казва: „Любовта не отпада“. Ако вашата любов отпада, истинска ли е тя? Любов е това, което издържа на всички изпитания, на всички човешки грехове. Казано е за Христа: „И понесе греховете на хората“. ТОВА е Любов!  Любов, която не може да издържи на греховете на хората, не е никаква любов. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат „любов“. Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си - да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен. Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно предпазливи да не предизвикате някакъв взрив. Ето защо човек трябва да въздържа езика си, да има добра обхода с всички живи същества, никого да не обижда. Дойде ли се до Божествената Школа, там Учителите не ругаят учениците си. Те считат това за губене на време и за празно харчене на енергия. Учителите на тази Школа са много умни и постъпват особено внимателно с учениците си. Те избягват всички случаи за обида, за огорчение. Та сега вие по някой път се тревожите. Казвате, че някоѝ бил огорчен... - Той е огорчен, понеже е имал известни очаквания, и понеже работите не стават тъй, както мисли, той е огорчен. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че същите отношения съществуват и на онзи свят. Който служи на Бога, той се храни по божествен начин. Идват хора отвън да го „хранят“... Кога ще ви нахранят по човешки? Как да се храни праведният на земята? – Като говорят ЛОШО за него. Това е божествен обяд - той не се огорчава. Каже ли някой, че хората го огорчават, той се храни по човешки. Бъди радостен, даже когато говорят лошо за тебе, за да се нахраниш по божествен начин. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си - и на другия ден няма вече готвене... Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахока хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок!“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която, щом дойде нейният възлюбен и я нахока, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом...“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: ти не постъпваш съобразно Христовото учение. Дай отдих на сърцето си! Дай отдих на ума си! Хората се обиждат, огорчават се, товарят сърцето си с ненужен багаж. Защо се обижда човек? - Някой отишъл някъде, и понеже не го приели както очаквал, той се обидил... - Никакъв дим не трябва да излиза от свещта! И чувствата на човека трябва да бъдат благородни, възвишени. Никаква горчивина не се позволява в чувствата! Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчивина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно, когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ, вие сте горчиви. Трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки, само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие, и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели. Пуснѝ Господа да вземе участие в твоя живот - и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи.“ ТОГАВА ще се оправят работите. Тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението. Тогава няма страдания и ние сме вече в Небето. Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме горчивината на ада. Всеки е опитал тази горчивина. Стремете се, когато Бог дойде във вас, да имате инициативата да работите. Като ви гледам лицата, по някой път вие приличате на опърпани кокошки... По-рано бяхте другояче, а сега сте опърпани. Не, НЕЩАТА НЯМА ДА СТАНАТ КАКТО ВИЕ ИСКАТЕ - по земному НЯМА да станат! Аз не съм срещнал нито един човек, който е вървял по земния път, и в края на краищата да не му се случи ТОЧНО ТОВА, КОЕТО НЕ ЖЕЛАЕ.Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ви гледа. След като направим престъплението, той праща един ангел, и на благото, което той си мисли, че има, ангелът му сипва с чашата горчивина, че като изпие чашата до дъното, започва да повръща - повръща всичко назад. Ако не му даде да повръща, той ще изчезне.Сега вие искате да бъдете щастливи. ЩАСТИЕТО Е ВАШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. Дошли сте на земята - и колко същества чакат! Обявяват, че хората са 60 милиарда в пространството. На земята има само два милиарда (души), другите чакат да дойдат на земята да се въплътят. Трябват хиляди години да дойдат, всичките да се въплътят. 60 милиарда да дойдат на земята по 25 години да живеят, трябват хиляди години. Сега вие сте дошли на земята. Че то е една привилегия. Ако не живеете добре, може да те държат в пространството сто години, 200 години, 400, 500, 600, 1000, 1500 години. Какъв ще ти бъде халът, 1500 години да се скиташ немил-недраг, насам-нататък?ДА НЕ ПРОСТИШ – ТО Е ГРЯХ, ПРОКАЗА. Проказата трябва да се локализира, да се лекува. Ние, които сме дошли на земята, по никой начин да не оставяме греха в нас! Не оставяйте едно лошо желание да се загнезди. Мъчно се лекува едно лошо желание. Но казвам: вие трябва да бъдете по-силни в любовта си. Да кажем, ако някой те е обидил, той се е разкаял, но ти не му прощаваш. Де седи силата? Човекът веднъж, два пъти, три пъти, десет пъти идва, а ти не искаш да му простиш! Казва се в „Отче Наш“: „И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на другите“. Ако вие не простите прегрешенията на онези, които се разкайват пред вас, и Той няма да прости вашите. Женитбата не е попара. Сближаването на две души е най-свещеният акт, който съществува в природата! Ние не отричаме женитбата. Ти се приближаваш до един човек, за да видиш лицето на Бога, да видиш БОЖЕСТВЕНОТО в него. И ТОЙ се приближава да види Божественото в теб. Тогава ще го обикнеш, както никога не си обичал; и той ще те обикне, както никога не сте обичали. ТОГАВА може да се каже: „Обичам“! Обикне те някой, а утре те наругае - ТОВА НЕ Е НИКАКВА ЛЮБОВ. Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. ЕДНИЧЪК УЧЕНИКЪТ НЕ СЕ НИ ОЗЛОБЯВА, НИ СЪБЛАЗНЯВА, НИ НАСКЪРБЯВА.

 

 

11.01.2019 г. 17,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА ХОРАТА БЕЗ ДУША ИЛИ С КРАЍНО ЖЕСТОКА И ОМЪРСЕНА ДУША, КОИТО НАЛАГАТ СВОЯТА ВОЛЯ (КОМПИЛАЦИЯ ОТ БЕСЕДИТЕ БЕЗ ОТПРАВКИ)

 

Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си в каквато и да е форма! Ще кажете на някого, че трябва да бъде търпелив и му налагате вашата воля. – Ако може да бъде търпелив, той САМ ще прояви търпението си, но не външно. Търпението е ВЪТРЕШЕН процес, не може да се налага отвън. Често хората изпадат в противоречия, понеже искат нещата да стават по ТЯХНА воля. - Искате ли да налагате волята си, сложете плочите на грамофона и заповядвайте на тях... Те ще ви слушат и нещата ще стават по ваше желание. – „Ама аз съм слушал всички плочи, искам нещо ново.“ - Щом искаш нещо ново, няма да заповядваш да ти пеят и говорят каквото ТИ желаеш, но ще чакаш с търпение всеки да ти каже нещо ново, когато САМ ТОЙ пожелае. Вие може да живѣете както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другитѣ хора като ваше лично право. Когато говоря, правото, което азъ имамъ, никой не може да го има. Щомъ вие ми налагате вашето право и азъ ви налагамъ моето право, то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. - На себе си може да го налагате, но на другитѣ може само да го ПРЕДСТАВИТЕ. Ако харесватъ вашето право ДОБРОВОЛНО, може да го вземат. Но вие да имъ налагате ВАШИТѢ разбирания – то не е нито за тѣхното, нито за вашето добро. От вас всички се изисква ред, порядък, дисциплина, КОИТО НЕ ВИ СЕ НАЛАГАТ. Всеки САМ трябва да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. За да познаеш търпелив ли си, трябва да бъдеш СВОБОДЕН. Не да ти се НАЛАГАТ нещата. Трябва окръжаващата среда да бъде СВОБОДНА. Когато нещата не се налагат на човека, те са божествени. Когато имаш работа с дявола или хора на дявола, това, което не желае човек, НЕГО му налагат. Често вие се смущавате в ума си. През вас минават някои мисли, които не са верни. Но те ТАКА се налагат на вас, та вие мислите, че те са верни. Много хора се представят за праведни, но искат да се налагат на другите. Речеш да направиш нещо - една кал се явява. Речеш да направиш нещо - този ви каже тъй, онзи тъй - спират те, налагат ти се. - Сега, да се очисти тази кал! Няма да бъдеш впрегнат кон - да те впрягат постоянно и да те карат на работа, когато не искаш! Ще бъдеш СВОБОДЕН кон - ще ходиш по ливади и поляни, по гори и планини, ще скачаш и ще тичаш където пожелаеш! Ако си кираджийски кон, кожата ти ще се смъкне, но господарят ти ще спечели от тебе. Като знаеш това, освободи се от хомота, от каруцата, която теглиш по широкия път. Не е свободен оня, който носи товар на гърба си! Казваш: „ТРЯБВА да направя нещо....“ - ДУМАТА „ТРЯБВА“ Е СЪЗДАДЕНА ОТ ДЯВОЛА! Човек казва на коня: „Трябва да караш каруцата! Трябва да носиш товара! Трябва да ти сложа юзда!“ МНОГО идеи се налагат с думата „трябва“. Тя е изобретение на миналото поколение. Вие се движите по хипнозата на тая дума и казвате: „Така е вярвал дядо ми - и аз трябва да вярвам като него“. – Дядо ти е бил кираджийски кон. Той е карал каруцата на господаря си. Трябва ли и ти да бъдеш като него? – „Баба ми е вярвала в това - и аз ще вярвам като нея.“ – И баба ти е била кираджийски кон.

 

 

12.01.2019 г. 19,55 ч.

 

ПРИКАЗКА ЗА ВТОРИЯ ПИЛОТ. На 11 декември миналата година тук бе публикувано едно филмче със сърнели, сърненки и сърни. Този избор съвсем не е случаен. То бе предназначено да даде начален импулс за пълното изцеление на един Приятел без лична карма, който лежи парализиран вече 16 години, ако Бог даде. Такива изцеления са ставали пред очите ни неведнъж. От броячите се вижда, че за един месец са го прегледали 314 души, а 41 са се откликнали с любов. Това е ПЪРВТА част на шифъра, достатъчна да събуди и мъртвец. Но за да стане мъртвецът или болният от постелята, са нужни втори и трети ВЕРНИ пилоти или поне втори пилот, приветлив, утвърждаващ и усмихнат ПРИ ВСИЧКИ ТЕХНИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ - ВТОРАТА част от шифъра.

Нужни са били още три неща: 1. Единият да е готов да поеме върху себе си изцяло парализата на пострадалия, ако трябва и до края на живота си. Такъв се е намерил. 2. Да съществува абсолютно и тотално доверие в действията на първия пилот. Или и на втория или третия, понеже истинските пилоти са взаимозаменяеми и са трезвеници, вегетарианци и непушачи поне от една година. 3.В рамките на полета към изцелението, във всеки от близките на болния и в екипа да има пълен и тотален мир, радост, щастие и душевно блаженство. И най-малката тревога и огорчение за себе си би предизвикала утечка и даване на късо - катастрофа. В най-добрия случай - връщане на кораба и отлагане на полета с една година.

 

Тук няма да коментираме поради неспазването на кои пунктове, на космическия кораб му се е наложило да се върне и защо даже при връщането може да стане експлозия. До следващия опит - може и да е по-скоро, ако се намерят близки и пилоти с БЕЗУСЛОВНА вярност, доверие, чистота и любов. Страдащият е добре да има много огледала по тавана и стените си и подвижни огледала по пода, за да има оптимални шансове за размножаване на слънчевите лъчи или светлината през прозореца и огряване на лицето, тила и гърба му. Да идват деца, млади жени и момичета, които всеки ден да го галят по лицето и главата.

 

 

12.01..2019 г. 11,43 ч.

 

ИЗ ЕДНО ПИСМО ТОКУ-ЩО:

Знаеш, че Летящият Холандец слиза веднъж на 7 / ! / години, за да търси Единствената. Защо корабът му е с червени платна? Само Тя може да развали проклятието над него, само Тя може да го събере, както Изида събра Озирис /без малко.../. Обаче Сентите или не са се опазили чисти по ум, сърце и тяло, или пеят дуети със смъртни хора. Чак сега се открива дълбоката символика на Вагнер и тука: Холандецът е от холивселената и иска ЦЯЛОСТНА ЛЮБОВ И ЦЯЛОСТНА ЛЮБИМА /с Любов и Чистота – полюсите на холивселената/, но тя все още е само чистота без чувство /saint - светица/, или чувство без чистота - името Сента. Само сентименти /сенти-менти.../. А този, който преследва такива души и пречи на любовта и чистотата им, е ловецът Ерик /Ерос/ – ловецът на удоволствия, еротиката без чистота и дух.

БАЛАДА ЗА ЛЕТЯЩИЯ ХОЛАНДЕЦ

или Ловци на Бисери

 

Разправят, Холандец от древна легенда

кръжел край Земята на кораб от скръб...

 Той слизал понякога, твърдо решен да

дари с господарка чертога си скъп.

 

Скръбта му изпридала сребърна лента

безброй векове подир кораба-диск.

 Той дирел ОНАЯ божествена Сента,

 която жадува за звездната вис.

 

Но корабът слизал и можел да слиза

по-бавно от охлюв, когато пълзи,

 и само по някаква бисерна низа

от нечии предани, свидни сълзи.

 

Той търсел оная, вълшебната мида,

 която го чака от веки веков:

 но нивга Холандец не слиза, преди да

съзре под черупката бисер готов.

О, няма го, няма го чистия бисер

в очи на жена, разпознала ликът

на тез, от чиято въздишка зависи

реки от звезди накъде да текът!

Такава сълза управлява вселени,

 небесни царствà като пух ги върти,

 топи като сняг и пространство, и време,

 и, бременна с дивни народи, трепти!

 

О, черна планета - земя като яма!

 О, свят ненаселен - студена скала!

 Тук няма го бисерът, няма го, няма -,

разби ми се корабът в тая мъгла...

1983-1985

Сега обаче би могло да се добави един последен куплет, отговарящ на финала на тази древна легенда и на операта. Че Истинската Сента се хвърля след Вечния си Любим в Морето /Божествения свят, Божествената Любов – Любовта към всички и между всички/, понеже повече не може да живее и миг без него. ТАКА, ВСЪЩНОСТ. ТЯ ВЪЗСТАНОВЯВА ЛИПСВАЩИТЕ ЗВЕНА НА СЕНТИТЕ – АБСОЛЮТНАТА ЧИСТОТА И АБСОЛЮТНАТА ЛЮБОВ. Това е Верността през вековете, Високият Вкус и Идеал, Изборът, Приставането. Да пристанеш на Единствения, Който плува над Морето и в Морето, и да можеш да плуваш в Морето като него – ТОВА Е ЛЮБОВ!

УЧИТЕЛЯТ:"Разправят за такава една опера – „Хвърчащият холандец“. Защо е холандец, а не е ирландец? Нима само холандецът може да хвърка? Буквата „Х“ е закон на противоречие. В ХИПЕРБОЛАТА МОЖЕШ ДА ХВЪРЧИШ. А пък ирландецът не може да хвърка, понеже буквата „И“ е закон на движение надолу. При сегашните условия ирландецът не може да хвърка. Холандецът се намира при много големи мъчнотии. Онази държава, която е поставена при най-големите мъчнотии в Европа, то е Холандия. Като са нямали пътища през де да минават, са се научили да хвъркат. От зор са се научили да хвъркат като риби." / 10 декември 1939, "Посещение на Бога. Работа и учение"/

ЗА НАС ХИПЕРБОЛАТА Е ХРИСТÒВАТА ВСЕЛЕНА – ХИПЕРВСЕЛЕНАТА, ЖИВОВСЕЛЕНАТА. От свръхсаможертва и свръхстрадание – към ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ. ЧРЕЗ ХОЛИВСЕЛЕНАТА – ЦЯЛОСТНАТА, БОЖИЯТА ЛЮБОВ. Затова, именно, въпреки че хиперболата се състои от ДВА клона, тя е НЕИЗРОДЕНО конично сечение и само в нея можеш да хвърчиш. Не въпреки, а ИМЕННО ЗАЩОТО! И това е КАНОН.

Хиперболата в литературата е вид троп или стилистична фигура, която представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия, с цел авторът да изведе на преден план съществените им особености и да изрази ЕМОЦИОНАЛНОТО си отношение към тях. Хиперболата представлява СЪЗНАТЕЛНО преувеличение на характеристиката на предмет, на човек или на действие. ДА СИ НАПРАВИМ ИЗВОДИТЕ КОИ СА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ХИПЕРВСЕЛЕНАТА СРЕД НАС. САМО ТАКА И САМО ТЕ МОГАТ ДА НИ ПРЕХВЪРЛЯТ В БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ, ЗА ДА ХВЪРКАМЕ В НЕГО КАТО РИБИ /зодията на серафимите/.

Хиперболата в математиката е равнинна алгебрична крива от втори ред с канонично уравнение

{\displaystyle {\frac {x^{2}}{a^{2}}}-{\frac {y^{2}}{b^{2}}}=1} {\displaystyle {\frac {x^{2}}{a^{2}}}-{\frac {y^{2}}{b^{2}}}=1}. Състои се от два клона, има два фокуса и две асимптоти, с уравнения: {\displaystyle ay\pm bx=0} {\displaystyle ay\pm bx=0}. Пресечната точка на асимптотите представлява център на симетрия за хиперболата. При това, центърът на хиперболата е в началото на координатната система. Оста на хиперболата, наречена главна ос, съвпада с оста x. Върховете ѝ са с координати (a,0) и (-a,0).

Параметричните уравнения на клона на хиперболата, отговарящ на x > 0, са:

x = a / cos α, y = b tg α.

Друго параметрично представяне на първия клон е:

x = a ch α, y = b sh α, -∞ < α < ∞.

Хиперболата, наред с елипсата и параболата, е един от трите типа конични сечения. Получава се като сечение на равнина с двата клона на коничната повърхнина. Въпреки че хиперболата се състои от два клона, тя е НЕИЗРОДЕНО конично сечение, тъй като никой от клоновете, взет отделно, не представя алгебрична крива.

Две са свойствата на фокусите {\displaystyle F_{1},F_{2}} {\displaystyle F_{1},F_{2}} на хиперболата:

За всяка точка Р от хиперболата, {\displaystyle |PF_{1}-PF_{2}|} {\displaystyle |PF_{1}-PF_{2}|} е постоянно число, и то равно на {\displaystyle 2a} {\displaystyle 2a}.Това свойство е причината в някои случаи хиперболата да се дефинира и като геометричното място на точките P в евклидовата равнина, за които абсолютната стойност на разликата между разстоянията от P до две предварително фиксирани точки в равнината (фокуси), е постоянно число С.

Допирателната към хиперболата във всяка нейна точка Р представлява ъглополовяща на {\displaystyle \angle F_{1}PF_{2}} {\displaystyle \angle F_{1}PF_{2}}.[1] Разстоянието между фокусите се нарича "фокално разстояние", а отношението е = |F1 F2| / C – "ексцентрицитет на хиперболата".

Думата „хипербола“ произхожда от гръцки: ὑπερβολή, „прехвърляне“, „излишък“. Кривата е била известна още на Архимед, Аполоний от Пергам и Менехъм.

Пример за хипербола е графиката на функцията y = 1 / x.

https://www.youtube.com/watch?v=HqezCR_XzaI

https://www.youtube.com/watch?v=tIf6SV7b1yk

 

 

 

12.01.2019 г. 08,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ:
Първото нещо, като влезете в Любовта, е да влезе ЧИСТОТАТА - да бъдете ЧИСТИ. В Любовта, след търпението се изисква и чистота, а след чистотата се изисква ПРИЛОЖЕНИЕ. Та ТЕЗИ трите са нужни: търпение, чистота и приложение. Ако тези три неща вървят заедно, много неща биха се постигнали. Ще се събуди един импулс.

Молитва на свещената чистота: Господи, Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето Лице според великата Твоя милост, която носи светлината на Твоето Лице - дар за нашите души. Ние очистихме устата си - и славата Ти изпълни говора ни. Ние Те славим, ние Те хвалим. Благият Ти Дух очисти сърцата ни и ние възпяваме Твоето Име и приемаме великата радост, която То внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимото желание да работим за славата на Твоето свято Име, да носим великите Ти мисли по целия свят. Очистил Си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души. Заради милостта Си, която само в Тебе обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи, възроди и изпълни с благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие. Да носим образа на Любовта Ти, светлината на Истината Ти, съзвучието на Мъдростта Ти, основата на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда. Амин.

Виноватъ е вкусътъ - трѣбва да има чистота във вкуса. Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърце, никаква сила не може да му въздѣйства! И, слѣдователно, силата на вашата воля, силата на вашето сърце и на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и божествена чистота, която имате. Ето защо, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния. Ето защо всички проповедници на миналото и на настоящето са препоръчвали и сега препоръчват абсолютна чистота. Без чистота – лична и обща - никакво развитие не може да има. Чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на човека. Лошите мисли и чувства произвеждат в умствения и в астралния свят такива нечистотии, каквито се произвеждат и във физическия. Мислите, добри или лоши, се въртят около човека, от когото са излезли, като около център. Често човек се чуди откъде е дошла в ума му някоя лоша или добра мисъл, без да подозира, че тя е онази мисъл, която той някога е изпратил в пространството. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни - да пазите всичко в най-голяма чистота. От всички се изисква физическа, сърдечна и умствена чистота! Когато тялото на човека е чисто, той ще бъде физически здрав; когато сърцето на човека е чисто, той има лице свежо и очи ясни; когато умът на човека е чист, от лицето му излиза приятна, мека светлина. Ако умът на човека е нечист, той прилича на замъждял огън, който пуши толкова много, че никой не може да се приближи до него. Нечистотата е тор, гюбре, от което човек може да използва някои елементи, необходими за неговото растене и усилване. Когато един мъж и една жена се поставят във връзка, за да помогнат на възвишени души да дойдат на земята, ТОЗИ БРАК Е ЕСТЕСТВЕН, БОЖЕСТВЕН. Когато стават проводници да дойдат души, които не са напреднали, по-нисши, някой път хората стават условия светски души да се въплътят. Това е НЕЕСТЕСТВЕН брак - не идват напреднали души. Мислите ли, че един баща, който пиянства, и една майка, която живее разпуснат живот, че чрез тях може да се родят възвишени души? - Ако се оженят, ще се родят ненапреднали души. Първото нещо е да се създаде чистота. В мъже и жени трябва да има абсолютна чистота. Не само външна - на тялото, - но абсолютна чистота и на мислите, абсолютна чистота на сърцето. Не безразборно той да обича тази жена, да обича онази жена. В ЛЮБОВТА НЯМА НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ДВЕ ЧИСТИ ВОДИ, КАТО СЕ СЪЕДИНЯТ, НЕ СЕ ОПЕТНЯВАТ. Една чиста и една нечиста като се съберат, се опетняват. Една чиста мисъл не може да опетни човека. Едно нечисто и едно чисто желание, като се съберат, се опетняват. Една чиста и една нечиста мисъл, като се съберат, може да се опетниш. Бог иска от всички хора чистота. Какво изисква Бог от човека в най-новата епоха, която идва вече в света? - Пак чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго – къщи, имоти, пари, ДАЖЕ И ЗНАНИЕТО, са непотребни неща. – Защо? – Защото те имат отношение към временния живот. Тогава аз турям две думи, които са мощни: чистота и святост, която произтича от светлината. В ума да има светлина, да бъде умът ми проводник на светлината. Сърцето да бъде проводник на чистота. Щом човек има чистота и не е проводник, той започва да страда. Всякога страданията започват, когато човек не е проводник. Чистотата носи топлина. Чистотата без топлина, тя не е в действие. Само когато чистотата има топлина, тя може да се приложи. Чистотата е, която се прилага. За две неща ние в света се нуждаем един от друг. - За светлината, която носим в ума си, и за чистотата, която носим в сърцето си. Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Та, на първо място за нас е чистотата. В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел. Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. ЧИСТИЯТ е, който не страда. Чисти по сърце. Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести. Основният тон на живота се добива чрез чистотата, червеният цвят се добива чрез чистотата. Никога не може да добиеш червения цвят без чистотата. Щом не можеш да добиеш червения цвят, през целия живот ще бъдеш болен, лекарите няма да излизат от дома ти, нещастията няма да се отделят, ако нямаш чистотата. Чистотата е проводник на основния тон на червения цвят в света. Червеният цвят носи онзи материал, от който се съгражда животът. Сега този червен цвят, който виждате, той е сянка, не е червеният цвят. Даже червеният цвят в дъгата не е основният червен цвят. Основният червен цвят щом го приемете, всякога внася радост, светлина и сила; той носи светлина, топлина и сила. Щом го схванеш, веднага чувствуваш, че си добил нещо. Туй наричам Божията любов. Божията любов, щом докосне човека с най-малкия лъч, веднага внася светлина, веднага внася чистота и веднага внася сила в тялото. Бъдете чисти, млади бъдете. Сега новото определение: Младост, чистота, която може да носи всичките възможности за развитието на човешката душа, това е младост, това е чистота. Казва: „Аз не мога да бъда чист.“ Не, може да бъдем. То е от основните качества. Животът започва от чистотата. Без чистотата животът не може да се прояви. Не казвайте: „Аз не мога да бъда чист.“ - Всички можем да бъдем чисти, всички можем да бъдем деца, да влезем в царството Божие. Всички можем да възприемем Божията любов и да бъдем служители на Бога. Чистотата е всякога възможна. Вие искате сега без новите идеи да бъдете щастливи. Без мекота и без чистота в света не можете да бъдете щастливи!. Вие говорите за любов. - Любов в мекота и любов в чиста мисъл - то е качество на новия човек, който иде. Туй го наричат „шестата раса“. Новият човек, който иде, носи МЕКОТА. Не да мязате на остро желязо! Ти носиш известна идея, която има острие в ума, в съзнанието - постоянно те бучка, бучка, и ти се обливаш само в скръб. Та в съзнанието един предмет, който е умножен както обикновените игли, той причинява голямо нещастие, от което страдате.

Молитва

Господи, чистота в сърцето си, чистота в ума си, чистота в душата си прося. Господи, светлина в сърцето си, чистота в ума си, светлина в душата си прося. Господи, дай сила на духа ми, за да Ти служа през целия си живот в Дух и Истина. Амин.

 

Следователно - най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума! Питам: ако вие сега можете да кажете най-сладката дума, какво ще бъде за вас? – Щяхте да бъдете най-добрите ученици. Следователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бъдат на небето. След като се прояви туй нежно чувство, то произвежда изящната Любов. Туй чувство произвежда и ЧИСТОТА. Само тогава можем да бъдем чисти. Без туй чувство чистотата е невъзможна. Щом туй чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази божествена чистота във вас. Второ, когато се появи този мек поглед, непременно ще дойде тази светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свободата в душата ви.

 

 

13.01.2019  г. 22,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Втората картина - три кръга с триъгълник в средата - означава СВЕТЕЩИТЕ души. Тази светлина е присъща на самия човек и никой не може да му я отнеме – никой не може да изгаси светлината, която имате!” (1920.08.23с.Работа върху чистотата и самообладанието.МИЛ.ББ2008:238)

СЛЕД „КРИСТАЛНИТЕ” ДЕЦА дойдоха „звездните” и „златните деца” със златна аура, според терминологията на съвременната езотерика. Помним и книгата „Звездният човек”. Но нищо ново не може да ни изненада - различна може да е само терминологията, но не и същността. Щом като едно Слово е дадено за 6000 години напред, няма от какво да се изненадаме. В същата беседа на Учителя от август 1920 г. виждаме естеството на душите, които ще заменят и „кристалните” души - а това, както виждаме в беседите, ще бъдат „светещите” души, „светещата раса”. Звездни, златни или „деца на дъгата” – това са само синоними. Още по-късно заговориха за „елмазените”, „диамантените деца”, а Учителят и науката на Бялата ложа говори и за тях - за още по-следващата епоха, когато човекът ще стане кристален и в буквалния, ФИЗИЧЕСКИЯ смисъл на думата.

 

 

13.01.2019  г. 22,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Втората картина - три кръга с триъгълник в средата - означава СВЕТЕЩИТЕ души. Тази светлина е присъща на самия човек и никой не може да му я отнеме – никой не може да изгаси светлината, която имате!” (1920.08.23с.Работа върху чистотата и самообладанието.МИЛ.ББ2008:238)

СЛЕД „КРИСТАЛНИТЕ” ДЕЦА дойдоха „звездните” и „златните деца” със златна аура, според терминологията на съвременната езотерика. Помним и книгата „Звездният човек”. Но нищо ново не може да ни изненада - различна може да е само терминологията, но не и същността. Щом като едно Слово е дадено за 6000 години напред, няма от какво да се изненадаме. В същата беседа на Учителя от август 1920 г. виждаме естеството на душите, които ще заменят и „кристалните” души - а това, както виждаме в беседите, ще бъдат „светещите” души, „светещата раса”. Звездни, златни или „деца на дъгата” – това са само синоними. Още по-късно заговориха за „елмазените”, „диамантените деца”, а Учителят и науката на Бялата ложа говори и за тях - за още по-следващата епоха, когато човекът ще стане кристален и в буквалния, ФИЗИЧЕСКИЯ смисъл на думата. 

 

 

13.01.2019 г. 12,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ:„Като влизате в тази Школа, не се старайте вие САМИ да се видоизмените, а вашето видоизменение да се извърши от Божествения Дух." (1920.08.23с.Голям е само Бог.АВИ.ВСЕ.1995:123)

АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛЕН ПРИНЦИП, ЗАКОН И МЕТОД! Тотална противоположност на мазохистичните, йерархичните и експлоататорските школи. Духовният мазохизъм се корени в горделивостта и самомнението на псевдоиндивида, който се пъне да развива духовни мускули – чист нарцистичен културизъм. Това пак произлиза от мегаломанията и самоупованието, които стигат до пълно изтощение от „подвизи” в самотната и тежка атлетика по пътя към Гинес или в спиритуалните състезания на амбициаторните его-типове. ИМА божествено самосъзнание и самоупование, обаче то няма нищо общо със скромността и смирението на Божия Човек, който счита себе си за НИЩО. Учителят казва, че през цялата Си духовна история като безсмъртна душа не е проявил нито един акт на Любовта, не е извършил нито едно добро. Защо – „ЗАЩОТО НЕ СЪМ АЗ, А БОГ”. „Щастлива глина в ръцете на Всевишния” – казва Словото другаде; „Готовност вечно да се остане на ниско равнище”. Това е странна, непонятна диалектика: едновременно Ученикът показва чудеса от духовно подвизаване, свръхусилия и диамантена воля. Как успява да съчетае тия две абсурдни противоположности? Не виждаме ли ясно лицата, скелетите и аурите на пергаментовите светци, които се изприщват от десетилетия самоизтезания, за да задоволят нарцистичната си гордост, че са рекордьори? Обаче Бог на горделивите се противи! Много от източните факири и псевдойоги също скачат направо в центъра на ада, с Божието име на уста. НЕ ВСЕКИ РАЗБИРА, ЧЕ БОЖЕСТВЕНАТА МУТАЦИЯ, ТРАНСФОРМАЦИЯТА, МИКРОВЪЗКРЕСЕНИЯТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СА ДЕЛО САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ДУХА. Нито псевдоиндивидът има право да мастурбира духовно с насилствени подвизи и многочасови, десетилетни мантри и упражнения, за да задоволи наглостта си, наречена „самоупование”; нито аспирантът за по-висок духовен пагон в йерархията има право на това! Истинският, белият маг няма и понятие как стават всички чудеса и изцеления около него; като го посочат, извърта се и гледа кой може да бъде зад него… ТОВА е елегантната и изящна бяла магия, която се самоизвършва около скромния ОТ ДУХА! ТОВА е абсолютната формула на ДЕЙСТВИТЕЛНОТО съвършенство: „ПЪРВООСНОВАТА НА ЖИВОТА – ЛИПСАТА НА САМОЧУВСТВИЕ”. Когато казаха на Ерзя „ТИ си Изключителният, който спаси вселената от анихилация, той възрази: „Ами, не, нищо подобно! Аз съм ЕРЗЯ – ЗНАЕТЕ ми името!”. Когато човешко ухо чу слуха за приятелствто на гърбавия роб Абу Бекир с Бога, той си плю на петите и изчезна от този град. Когато смешникът Памфалон изтри от небето с един замах главния грях на светеца Ермий от безброй векове – САМОМНЕНИЕТО, - каза му: „Ами…не знам… Аз… нищо не мога. Не знам как се получи. Просто, свикнал съм да помагам инстинктивно, когато някоя душа се мъчи, жаля я”.

 

ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ЧОВЕШКАТА ДУША И БОГА НЕ СЪЩЕСТВУВА! Превръщането на какавидата в пеперуда в духовния и божествения път е красив, лесен, естествен и напълно свръхсъзнателен процес, осъществяван вътрешно от ДУХА. Човекът на Бога е незабележим, благоухае отдалече като теменужката в гората. Той извършва с песен на уста ежедневните си обязаности, труди се наравно със всички други, за да не живее на чужд гръб; дори напротив – сам той издържа няколко гърла и осигурява поне на трима души да се качат и пребивават през август на Съборите в планината, според препоръката на Учителя си. Даже и на кръста или на кладата е блажен и щастлив, че го изтезават. Никога няма да се изповръщаме от отвращение, когато го видим и на сцената, понеже понякога Бог иска от него И ТОВА - светило под шиник не стои. Обаче той не излъчва гордедливост и аплоб от километри. Изявява се и ръководи, само когато няма друг или само по жребий; не взима и стотинка за дейността си; когато има как е зад генна маска, за да не го разпознаят; мандатът му е само едно денонощие. Всички усещат, че зад него действа ДУХЪТ, а не сам той. Ние сме виждали човеци, които се промениха и подмладиха пред очите ни ЗА ЕДНА НОЩ - и даже и най-близките им не можаха да ги разпознаят. Един Човек движеше накъдето си иска линиите на дланите си пред очите ни - само случайно нямахме кинокамера в момента. Пренасяше се едновременно на няколко места по планетата, подобно на любимия си Учител от Вечността. Академиците ще съборят тавана на салоните, когато зачервят и надуят балона си; той се чуди  как да изтече между цепките на дъските от неудобство, когато кажат нещо добро за него пред другите! Мести асамблиращата си точка по-добре от нагуалите на Кастанеда – днес го виждаш 100-годишен, утре – като дете.

 

 

13.01.2019 г. 09,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всеки един от вас трябва да знае каква МАЛКА величина сте. Всеки е МНОГО МАЛКА величина. ВЕЛИК И ГОЛЯМ Е САМО БОГ!” (1920.08.23с.Голям е само Бог.АВИ.ВСЕ.1995:123)

ГИГАНТСКАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ПСЕВДОДУХОВНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО. Нищо по-отвратително от това, когато попаднеш между окултисти, артисти, учени, художници и пр. сноби, да чуваш от устите им денонощно само това за някого: „Той е ГОЛЯМ!” („И АЗ СЪМ ГОЛЯМ!” или „МНОГО ИСКАМ ДА СЪМ ПРИЗНАТ, ИЗВЕСТЕН, ГОЛЯМ” – ЮПИТЕРОВАТА проказа. Много живописно е да се наблюдава пуешкия образ и пуешката походка на духовния, артиста или писателя, когато е център на внимание. Лично познаваме художници и др., които се сринаха и умряха, защото не ги признаха смъртните в Париж.

 

 

13.01.2019 г. 07,29 ч.

 

ПОУКИ ОТ ЕДНА СЪБОРНА БЕСЕДА

(1920.08.23с.Гимнастически упражнения.МИЛ.ББ2008:236)

Това са шест упражнения от Учителя, но не класическите, най-практикуваните, каквито са и класическите 21, които изпълняваме преди паневритмия през годината и в планината по време на Събора. Колкото и да са полезни „класическите”, една инерция е наложила изпълнението САМО НА ТЯХ, а не редуването на СТОТИЦИТЕ ДРУГИ УПРАЖНЕНИЯ, дадени в Школата. Няма кой да ни подсети за това изискване и тази практика с Учителя до 1944 г. При това, всяко следващо упражнение се показва от РАЗЛИЧЕН ученик, а не все от един, който го знае и му е приятно да е сценична личност и монополист в Братството. Не всеки знае, че разположението на изявяващия се на 180 градуса от публиката е аспект Опозиция и това води до взаимни проблеми.

В беседата се изтъква ползата от сутринта, пладнето и вечерта. Каква истина, каква красота, каква диалектика! – „Тези упражнения ще правите по веднъж на ден – ако се правят сутрин е прекрасно, на обед – хубаво, а вечер – добре”. Въпреки че Учителят не препоръчва да се гледат само залезите на слънцето, без да е посрещан изгревът (това било много опасно, включително и до летален изход, ако се гледа само залезът 40 пъти, след като е проспан изгревът), диалектиката на Мъдростта и Словото посочва и ПОЗИТИВНОТО във всяко положение. Например – че когато залязва физическото слънце, изгрява божественото слънце. Това е един удивителен сюрприз за нас за тайнството на физическия залез: той е врата към Божествения свят. Астрологически, тагава слънцето слиза в Шести дом – СЛУГУВАНЕТО, БЕЗКОРИСТНОТО СЛУЖЕНЕ. Това време отговаря на началото на БОЖЕСВЕНАТА НОВА ГОДИНА НА 19 август. Не бива да забравяме, че колкото и да е важен изгревът на слънцето, той отговаря на изгрева на ДУХОВНОТО слънце и ДУХОВНАТА нова година от 16-17 март – самоопределението, самодостатъчността, СОБСТВЕНОТО съвършенство, молитвите, медитациите, упражненията, техниките, постиженията, себереализацията.

Този предговор тук е в неразривна връзка със следващите думи на Учителя в цитирана съборна беседа: „Тези упражнения са едни от най-хубавите окултни упражнения; ГЛЕДАЙТЕ ОБАЧЕ ТЕ ДА НЕ ВИ СТАНАТ КАТО ЕДНА ПРИМКА”. Източната полусфера в хороскопа е азът, егото, себето на човека, а западната – ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ЛЮБОВТА, ДРУГИЯТ, СЛУЖЕНЕТО, СЛУГУВАНЕТО. Именно затова Учителят, въпреки че е дал стотици и хиляди молитви, формули, упражнения и техники, често ни предупреждава, че без Любовта всички те са преливане от пусто в празно, „мед, що звънти и цимбал, що дрънка” - ПАЛИАТИВНИ МЕРКИ, според Неговия израз. Библията казва: „Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината”. Не само по-умни, но в много случаи и по-волеви, дисциплинирани, упорити и целеустремени. Съществата без добродетели, без социална етика и изработена душа, дори и да имат дух, разчитат най-много на ТЕХНИКИТЕ - затова, именно, първият им въпрос и първата им грижа е ЗА ТОВА. Те се занимават на първо място и най-много с МЕДИТАЦИИ, МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ И ТЕХНИКИ. Не ги търсù да ти услужат, да се пожертват, да не налагат волята си, да не са студени и авторитарни, да не искат да ги слушаш, да ги следваш и да им слугуваш. Точно по тази причина Учителят казва, че за Ученика на Любовта и Доброто техниките могат да бъдат една ПРИМКА. Обаче който не е ученик на Новото, той изоставя молитвите, упражненията и техниките, дадени от Божественото, НАПЪЛНО. Ученикът на Бога се занимава предимно със Словото Божие и с добрини, но в свободното си време се занимава с учене, познания, лекции, ТЕХНИКИ. В дадени случаи може и без техники, защото Словото, Любовта и Саможертвата съдържат ВСИЧКО в себе си. В диалектическата логика и психология Любовта е ГЕНЕРАЛНАТА субординанта, а знанието, мъдростта, техниките и даже истините са СЪПОДЧИНЕНИТЕ, СУБОРДИНИРАНИТЕ елементи. „Любовта е ТЯЛОТО на птицата, мъдростта и истината са крилата й”. Който има ГЕНЕРАЛНОТО, всичко останало е включено В НЕГО. Именно поради това Учителят на едно място казва: „Първо ще се занимавате с БОЖЕСТВЕНОТО. Ако ви остане време, ще се занимавате и с ближния, ще му служите. Ако и при това положение ви остане време, ще се занимавате и със себе си.” – Значи, и в двата случая – АКО НИ ОСТАНЕ ВРЕМЕ. В много случи не остава, но възлюбеният и ученикът на Бога знае от опит, че като се занимава с Божественото с цялото си сърце, с всичкия си ум, всичката си душа и всичката си сила, в много случаи той помага индиректно и на ближния си, на съществата, на себе си. Мистиците, индивидуалистите, субективистите, горделивите, самотниците, калугерите и отшелниците се самооправдават САМО С ТОВА. Но не те знаят, че ако са УЧЕНИЦИ НА БОГА, те се включват съзнателно и във ВЪНШНОТО ПРАКТИЧЕСКО СЛУГУВАНЕ И СЛУЖЕНЕ, В ДОБРОТО И САМОЖЕРТВАТА, В ГОСТУВАНИЯТА, В БРАТСКИЯ ЖИВОТ. Това никога не трябва да отпада от програмата на човека с душа. Затова и Учителят на едно място казва: „Който живее само в планината, е глупак”. Същото важи и за индивидуалиста, който живее 100% самичък. Един американски професор живеел в планината, но всеки ден слизал ПЕША в града да си чете лекциите и се връщал горе пеш. Бил младолик и здрав до преклонна възраст, никакви болести, депресии, ипохондрии и сланини, сърцето му биело с 45 удара в минута. Така че и тук всичко е диалектика:

И каза Той:

 Помнù, че трябва горе да си,

 слезни и знай –

на ВСИЧКИ полезен бъди.

ДУМАТА „ВСИЧКИ” И ТУК Е НАЙ-АБСОЛЮТНОТО РАЗКОВНИЧЕ.

 

 

13.01.2019 г. 05,43 ч.

 

КОГА И ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ РАБОТИ С АСПЕКТА КВИНТИЛ. Защо понякога мъжете и жените работят поотделно. Защо трябва да се събираме редовно и да разговаряме искрено върху ПАЛЕЩИ въпроси. Защо трябва да се пръскаме на различни места по малки групи. Какво значи подбиране на партньори ПО ЗАКОНА НА СВОБОДАТА и как се прави това. Само по жребий и по синастрии ли – или има и други начини? Защо младостта и безсмъртието зависят от съчетанието на дадена микрогрупа ВРЕМЕННО – само за един ден? Защо това важи и за мандата на всяко божествено ръководство?

„Днес целия ден ще прекарате, като се разпределите на групи, отделно мъже и жени, във всяка група по 72-ма души. Ще се пръснете по различни места из двора и ще размишлявате върху палещи въпроси от домашен, обществен и духовен характер, за да видите по кой начин може да работите най-добре и до какво заключение ще дойдете. Ако при тези разисквания в ума ви се явят някои проекти, ще си ги запишете. Въпросите ще разисквате приятелски и в най-широк смисъл – тъй както се проявява животът тук, на Земята. В групите ще се подбирате по закона на свободата. Това разпределение е временно – САМО ЗА ДНЕС.” (1920.08.22с.Утринен наряд. Работа за през годината.МИЛ.ББ2008:233)

 

 

13.01.2019 г. 04,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ:„Като работите по този начин върху себе си, вие вече ще бъдете подготвени за онази велика божествена наука, която сега иде в света. Тази божествена наука ще разберете, само като бъдете чисти по ум и сърце. Тя съществува от хиляди, милиони години. Господ не предава тези знания по един начин, а има МИЛИОНИ начини, по които Той ги предава на всяка душа.” (1920.08.22с.ург.МИЛ.ББ2008:233)

В СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС И ДРУГАДЕ Учителят постоянно изисква от всеки ученик да сътворява ВАРИАНТИ на песните, текстовете, идеите, които Той дава, а още повече се радва на ОРИГИНАЛНИТЕ творения на учениците. Запазването на автентичността е съвсем друго изискване - кармата наказва строго всеки, който изменя и буквичка от Истината, от Словото Божие. Но ИНДИВИДУАЛНИТЕ варианти на Истината са върховна цел на Битието. Щом като някой се съпротивлява на някой от милионите начини, по които Господ предава божествената наука на отделните същества, значи този някой НЕ Е ЧИСТ ПО УМ И СЪРЦЕ. Това е белег, че такъв никога не е бил в Младежкия, Специалния клас на Учителя през вековете, че не възлиза и нощем горе в него, където ВАРИАНТИТЕ НА ОРИГИНАЛА СА ОСНОВЕН ПРЕДМЕТ В ШКОЛАТА и откъдето Учителят никога не е отсъствал. С това се занимават и Посветените в страната Касталия от безсмъртния шедьовър на Херман Хесе „Игра на стъклени перли”. От своя страна, адептите на черната ложа се борят с нокти и зъби срещу всякакви индивидуални варианти. Но когато сами заграбят Словото и Делото Божие, нарочно правят недобросъвестни промени, за да внесат користта и лъжата и по този начин създават ЕГРЕГОРИ на Истината, с които управляват и експлоатират душите и заграбват материалните ресурси на наивните.

ДОБРЕ - запитват някои. - Нали Учителят е вечно жив, всевиждащ, всемъдър, контролиращ и въздващ всекиму заслуженото? Защо позволява тия престъпления и извращения? - Наистина, Той е винаги между нас, никога не ни е напускал и като Дух, и физически. Само че физически след 1944 г. е в етерния Си вид, не е видим за всички. ТОВА е стратегията на Учителя и Учителите: да се скриват някъде в междучасието, за да гледат кой какво прави. Те ясно виждат кой краде и лъже, кой развява тщеславието си, кой кого харесва, облагододелствува, лансира и т.н. Кой продава и купува, кой дава и взима "братски" заплати, кой обявява "братски" конкурси - и т.н. А за допускането да се редактира и имитира Словото Божие както дяволът чете Еваангелието, Бог има специални съображения. Той гледа кой чете зад редовете, кой пресява Истината от отровната плява. Кой какво мисли, чувства и говори. Така Той разграничава "овцете" от "козите". Козата е прекрасно Божие създание, но в определен символогичен аспект се употребява от Христа и негативно. Един от пороците на лошите "кози" е черногледството. В същата беседа "Работа за през годината" Учителят казва: "Божественият закон е такъв: за добрия човек всичко е добро – за лошия човек всичко е лошо. Две мнения по това няма.

 

 

14.01.2019 г. 11,45 ч.

 

КОГА ОКОЛО ВЕЛИКИТЕ И МНОГО НЕВЕЛИКИ ПОСВЕТЕНИ ВИЖДАМЕ И НЕКРОТЕХНИКА? Защо те ползват и летящи чинии и големи космични кораби, даже и СВЕТСКИТЕ портали за телепортация? Защо Учителят имаше радиоапарат, цигулки, пиано, тамбура, хармониум, метеорологични инструменти, голяма библиотека, пишещи машини, возеше се на автомобили и ползваше и друга човешка техника, след като може всичко и без това? Каква вълшебна вечна лампа, непозната на човечеството ни, е видял при Него авторът на „При Адепта”? Как се работи във Вътрешните Класове?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сега ще ви покажа една жива картина. Ще гледате само от вратата, вътре не трябва да влизате, защото излъчванията на телата ви ще нарушат трептенията на нейната светлина – там ще влезете само със сърцето си, а не с ума си. Ще направите разлика между светлината в тази стая и светлината, която ще видите около живата картина. Светлината, която ще видите там, е фиксирана, при нея няма никакво движение. Ние обичаме чистото и възвишеното, то е стремеж на душата. Ако запомните светлината, която ще видите, тя ще ви бъде в помощ и подтик в живота. Ще влизате в Горницата само по шест души и ще стоите там по две минути. /…/Този образ, който видяхте, се нарича „Образ на дванадесетте добродетели”. Светлината е произведена по един прост, обикновен начин, но енергията е окултна и се трансформира по определени закони. Там става бързо движение, бързо вибриране на светлината, и затова трептенията ѝ не се забелязват. Ако вибрациите са слаби, ще забележите, че се отделя дим. Тази светлина едно време е горяла ВЪВ ВАС – един ден ще си спомните това. Седемте светлини са „Седемте Духа около Божия престол” – „Седемте Пламъка на душата”. Гледайте тази приятна чистота и светлина на живата картина да останат във вашето съзнание. Когато светлината дойде у човека до положението да не трепти, тогава тя е приятна; когато тази светлина се зароди у вас, няма да се колебаете. Тази жива картина е свързана с ЧЕТИРИТЕ ПОЛЕТА на Космоса, свързана е с рая. Нейната светлина действа успокоително на душата, повдига човека. По силата на известни закони, тя пада под различни ъгли. Като поставите в ума и сърцето си картините, които видяхте тук, НИЩО НЯМА ДА БЪДЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ВИ РАЗКОЛЕБАЕ!” /.../ Ако влезе нечист човек в стаята, където е живата картина, ще получи удар, а ако влезе чист човек, той ще излезе подмладен."(1920.08.23с.Работа върху чистотата и самообладанието.МИЛ.ББ2008:239-340)

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ: С умиление и най-светли чувства си спомням за сестра ДИМИТРИНКА АНТОНОВА. Ние бяхме много добри приятели с нея, въпреки голямата разлика по възраст – тя беше, може би, 50 год. по-възрастна от мене. Тя имаше един много неприятен физически недъг, някаква артроза или детски рахит, не мога да кажа – лицето и фигурата й бяха напълно обезобразени. Тя беше ученичка на Учителя, която е била през цялото време на Школата, присъствала е на беседите и дейно в братския живот. Лицето й беше, меко казано, много некрасиво, само брадавици и косми – нещо, което не можеше да се издържи да го гледаш дълго; ръцете й бяха много изкривени, не искам да кажа и за други неща, поради които човек-естет не можеше лесно да общува с нея. Аз я помня до последните мигове на живота й, когато тя наистина представляваше крайно отблъскваща картина. И при всички тези нейни външни недостатъци и този печат, който тя имаше от съдбата, това беше най-нежният поет от Братството! Нейните стихотворения, публикувани постоянно в сп. "Житно зърно", са най-брилянтната и най-прекрасната поезия, която аз съм срещал в братските среди; а, може би и в българската поезия въобще – едно от най-чудните явления. Аз бих искал, ако може, някога някои нейни стихотворения да се преведат на руски от майстори, за видите какъв ангел е бил при нас на земята в тази страшно некрасива форма. Учителят е казал за нея, че тя носи този физически вид и това голямо страдание сега, защото в минал живот е била някакъв турски султан и е имала всички грехове и пороци на султаните. Значи, този султан е имал големи грехове, за да се налага сега да си плаща. Но в душата на този султан е имало нещо божествено и затова той е бил приет да се роди в България в Братството сега, под крилото на Учителя. И действително, единственото, което я издаваше, това бяха нейните очи. Очите й бяха тъй красиви, толкова сини, че дори и в младо момиче рядко могат да се срещнат такива красиви очи. Разказвам за нея, защото с нея много се обичахме и много си допадахме и като поети. Давах й и й четях мои стихотворения, а пък тя ми даваше свои, които още не е публикувала. Мен отдавна престана да ме дразни пълната липса на тропи и метафори в декларативната идейна поезия на изгревските поети - важното е, че те са искрени. Тя постоянно пишеше, до края на живота си! Когато ходехме на Витоша, тя вдигаше всички захвърлени цветенца от пътеките, за да не ги газят хората.

Ето едно нейно стихотворение:

СВЕТЛИНА

О чудна светлина, заляла цялата вселена, И ти, душа човешка, във светлина родена, Ти, свят олтар на слънцето–сърце, Вий светите - и няма край на ваш`та светлина! И няма край... Напразно облаци забулят Великото небе и чудните звезди. Зад тях пак грее светлината, И пее вечността. О, пее радостта зад всяка скръб, обвила Човешката душа. И що ще затъмнее Разумното лице на този, който знае? И грее в чистото сърце Велика светлина, преляла от безкрая!

Но сега искам тук да спомена за един случай, който тя ми разказа лично и може да не го е разказвала на друг – случай, който говори още веднъж за измеренията на Учителя. Летене с технически средства, с "летящи чинии" и т.н., не е кой знае какво достойнство; напротив – това даже е много ниско и опасно измерение на човешкия дух и духа на технотронните космически цивилизации. Но в случая имам предвид до каква степен разнообразни и неочаквани са били и могат да бъдат възможностите на Учителя, Който е ползвал дори и такива средства за предвижване. "Веднъж – каза тя, – късно вечер, аз видях как Учителят влезе в стаята си, загаси лампата, излезе, слезе по стълбите, зави зад сградата – и само след 5 мин. зад салона видях нещо огромно да се издига във въздуха, много по-голямо по дължина от салона. То беше цялото сребристо и имаше формата на огромна пура." Точно така се описват големите и малките кораби-майки. По това време, по което Димитрина Антонова ми разказа това нещо, в печата нямаше и помен от информациите за "летящите чинии"; никой от нас не знаеше какво е "кораб-майка", че той има пурообразен вид, че често е сребрист - и т.н. А тя каза: "Аз лично видях това!" И даже е видяла нещо като илюминатори, които светят. Тя го описа точно във вида, в който после ние четохме, че са наблюдавани и фотографирани такива кораби – години след това. Някои от нас имат и личен опит със съществата от тия летателни апарати. Тази информация беше засекретявана дълги години в соц-лагера; пък и на запад американците я криеха, но Димитрина даде точно описание на това, което представлява един "кораб–майка" - не от най-големите, разбира се. Може би това е бил един малък "кораб-майка" или нещо подобно, защото големите са дълги с километри, но тя описа един кораб, 3-4 пъти по-голям от салона на Изгрева; ако салонът беше, примерно, 20 метра, значи 60-80 метра трябва да е бил този "кораб-майка". Тя казва: "Издигна се, а когато аз видях това нещо, Учителят вече беше загасил светлината в стаята си и го нямаше вътре. Това нещо се издигна и изчезна в небето" – завърши разказа си Димитрина Антонова.

 

15.01.2019 г. 22,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Как е възможно онзи, който иска да стане „големец”, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? - ТОЗИ, именно, е божественият закон! Сега аз виждам по очите ви, че вие всички искате да бъдете ГОСПОДАРИ. Много добра мисъл имате, но Господ казва за вас така: „Кажи им да се научат ДА СЛУГУВАТ!“ Вие ще ми възразите: „Как така - ние не сме чували такова нещо, че трябва да слугуваме!...”

(1920.08.24с.Големец и слуга.МИЛ.ББ2008:245-246)

 

НЕ ВСЕКИ ЗНАЕ, че слугуването е БЕЛЕГ ЗА НАЛИЧИЕ НА ДУША в човека, ангела и божеството; даже и в много същества под човека. В обикновения човек то се изявява още на Втората степен от човешката еволюция („Чашата”), при Ученика – на Седмата и Деветата (посвещението „Мория” и посвещението „Тавор”), а при Светиите и Учителите – на ОСОБЕНО почетно, най-върховно ниво. Ако някой не слугува достатъчно често и периодично, а само се изявява, иска компенсации, служат му, прославя се и се самозадоволява, той със сигурност не е истински Посветен, Адепт или Учител; не е Ученик, не е Човек. Връзката на един авторитет с Истината, Учителя и Бога се удостоверява по три начина: жаждата и практиката му да бъде ВЛЪХВА; жаждата и практиката му да бъде ПОСЛУШНИК; жаждата и практиката му да бъде СЛУГА. В противен случай той не е от Бялата Ложа и работи за себе си или за духовете, не за Духа. В Божия човек няма и атом от сенките на ада – тщеславието, користта, гордостта и самомнението. Той никога не счита себе си за нещо повече от другите, благоговее и пред мравката, и пред микроба. Копнежът и способността му да бъде Влъхва идват от потребността му да има някой по-съвършен от него самия – и той го открива. Покланя му се и му поднася даровете си (съкровищата си, любимите си и амвона си. Обкновено влъхвите са трима, тогава всеки поднася един от тия дарове). Копнежът и потребността му да бъде Послушник извират от жаждата му да се учи при такъв и да изпълнява – и той го прави. Неустоимата му потребност да бъде Слуга го изгаря от желанието да служи на по-слабите - и наистина, той се преуморява щастливо в това служене.

 

 

15.01.2019 г. 09,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават, а започне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал.” (1920.08.23с.Работа върху чистотата и самообладанието. МИЛ.ББ2008:242-243)

И НАИСТИНА, ИМА ОПАСНОСТ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В КНИЖНИЦИ И ФАРИСЕИ – толкова много се заседяваме вечер и нощем по стаите, пред компютрите, по лекции на интересни и авторитетни умнùци... Заспиваме късно, спим по време на изгрева – превърнахме се в бухали. Пренебрегваме ближния, пренебрегваме определеното и даденото от Бога. А слънцето навън? Защо не излизаме рано сутрин, защо не излизаме постоянно? Може ли някой да ни подмлади и излекува като него, да ни каже нещо повече от него?

В символогията винаги първо трябва да се търси положителното. Но доколкото в горния цитат от Учителя молецът и бухълът се дават като негативни примери, може да погледнем какво казва и народът за тях, какво - митологията, какви паралели виждат зоопсихолозите, писателите. Така, молецът се изтъква като символ на страховете, комплексите, преходността на лекомисления живот, вятърничвостта, изкушенията, непостоянството, невежеството; на перверзиите и даже на смъртта. В езотериката, молци са духовете и хората, които прояждат чистата етерна дреха на съществата и правят дупки, за да изтича от тях енергия. Етерните и астралните молци могат да изядат и цялата енергийна обвивка на човека, когато допуснем хора-молци в аурата си и се поддадем на лековатия им и хаотичен живот. Многото миткания по света без солидни периоди на самота и застояване в чисти обители с чисти хора, СЪЩО привлича астрални и ментални молци, които правят аурата ни на решето.

 За бухала тук няма да да говорим - всеки сам може да се сети за десетки примери. Уви, бухалите и днес завзеха духовното пространство, но именно затова са ценни, за да проверява Небето кой предпочита бухалите и тяхната вечерна мъдрост пред ранното лягане и полетите из космоса, ранното ставане и изобилния и пълен живот с чучулигите на Бога.

 

 

 

АБСОЛЮТНАТА КРАСОТА, АБСОЛЮТНОТО ЩАСТИЕ И АБСОЛЮТНИЯ МИР И РАДОСТ, когато някой прозре Истината за Любовта и истината за изпълнение на Волята Божия така, както БОГ е определил за всекиго поотделно и за групите от сродни души от Вечността. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Бащата и майката трябва да имат благо лице – навъсят ли се, детето страда и скърби; усмихнат ли се – то получава разположение. Човек трябва да бъде с такова лице, каквото е и сърцето му – ТЪЙ твърди великата окултна Школа! За да видите една божествена картина, вие трябва да разбирате хубавите картини на слънцето, за което е нужно да го наблюдавате с години. Те са съчетание на облаци и светлини и вдъхват у човека нещо велико. Затова при бъдещото си възпитание вие трябва да измените формите и да ги възвърнете в тяхното първоначално положение. Формите са създадени от БОГА. Голямо благословение е да видиш една отворена душа!” (1920.08.23с.Работа върху чистотата и самообладанието.МИЛ.ББ2008: 241-242)

Композицията е по картина на американския живописец William Stanley Haseltine (1835-1900) и едно платно със заглавие "Мария, Исус и Йосиф, преродени днес" от несъобщен художник в Мрежата. Възможно заглавие на целия колаж: "КАКТО СИ ГО НАПРАВИШ (ако дочакаш тия, които ти е определил БОГ)". Наистина, голямо благословение е да срещнеш отворена душа, която си спомня кои БОГ е съчетал.

 

 

15.01.2019 г. 06,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сега са нужни СЪРЦА! Мнозина от вас са загубили сърцата си. Знаете ли как? - Когато някой отбие вадичката на водата ви, вашето сърце започва да се пресушава и вие ставате недоволни. Какво ви е нужно? - Да пуснете вадичката си, за да протече в сърцето ви вода. Знания без Божията Любов правят света тягостен. Многото учене е изтезание на плътта – нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без любов, макар и с много знания, е нищо. Колкото повече знаеш, толкова повече ще страдаш.” (1920.08.23с.Работа върху чистотата и самообладанието.МИЛ.ББ2008:241)

Една от най-хубавите илюстрации, изобразяващи Соломон и вечната му любима Суламит. Автор - немският художник Julius Schnorr von Carolsfeld (26 март 1794 – 24 май 1872)

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.07-Aleksandr%20Kuprin%20-%20Sulamith.mp3

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/