16.06.2018 г. 20,52 ч.

 

ВНИМАНИЕ! ОСТАВАТ САМО ДЕВЕТ МЕСЕЦА И 14 ДНИ ДО СРОКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОЩЕ ЕДНА ЕДНА ГЕНЕРАЛНА ПРОГНОЗА ОТ УЧИТЕЛЯ!

БЕИНСА ДУНО: "Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх! МЪЖЕСТВО се иска от всички! Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят! Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят! В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТО ГОДИНИ НАЙ-МНОГО няма да остане онеправдан човек на земята! В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТО ГОДИНИ ще се тури ред и порядък в света. Божието благословение ще дойде върху вас и върху децата ви!" (1919.03.30.дер. ВУЖ.С44.145-146)

ПОВЕЧЕТО от пророчествата Му за събитията до днес се изпълниха през десетилетията дословно и в срок. Някои не се изпълниха, но тук има думата сам Създателят, Който има право да променя или отлага дори собствените Си планове и прогнози. Дали ще стори това и с казаното в беседата "Детето растеше" на 30 март 1919 г., или ще реши да го проведе дословно най-късно до 30 март 2019 г. , НИЕ СЪВСЕМ СКОРО ЩЕ ВИДИМ С ОЧИТЕ СИ!

И ТАКА, ЖИВЕЕМ В СЪВЪРШЕНО УНИКАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ И КОСМИЧЕСКИ МИГ, когато всичко в цялата вселена току-що се е променило генерално. От старите характеристики на зведите, времето, измеренията, йерархиите, пространството, химическите елементи и старата конструкция на телата ни няма и следа. МИНАЛИ сме вече отвъд Черната дупка, нашата галактика и Андромеда вече се съединиха. За всичко това Учителят е дал общи прогнози още преди повече от един век. Ако очакваме да се случи промяната и в земен СОЦИАЛЕН план, това трябва да се случи СЕГА. Във финала на цитираната беседа "Детето растеше" отпреди 100 години прогнозата на Учителя звучи категорично. Ако не се случи това глобално най-късно до 30 март догодина, значи БОГ е взел друго решение.

 

 

16.06.2018 г. 19,25 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Бъдещето на славяните е добро. Те носят ТАКАВА култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура! Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро! В бъдеще всички народи ще работят за славянството. ТАКА е писано в Божествената Книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и /славяните/ ще кажат: „Братя, елате при нас да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си!” ТОВА носи Новата Култура за цялото човечество! НОВА философия иде в света! Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите дали думите ми са верни." (1919.03.30.дер. ВУЖ.С44.145-146)

 

НЯКОИ ПИШМАН-БЪЛГАРИ, ПРЕТЕНДИРАЩИ, ЧЕ СА ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, ПИШАТ И ПРОПОВЯДВАТ, ЧЕ СЛАВЯНИ НЯМА, ЧЕ ТОВА Е ИЗМИСЛЕНА ДУМА, ЧЕ НЯМА ДАЖЕ И РУСКИ ЕТНОС. С една дума, зачеркват стотици изказвания и прогнози в беседите на тази тема, започнали още от "Призвание към народа ми". Други наричат Учителя "расист", понеже въздигал над всички "бялата раса". Те не знаят какво съдържание Той влага в имената на народите. Славянин за него е всеки, който слави Бога, бялата раса са хората с бяла аура; българин е всеки, който търси своя Учител, намира го и започва да учи.

 

16.06.2018 г. 17,10 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен." (1919.03.30.дер. ВУЖ.С44.136)

 

 

16.06.2018 г. 16,04 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Не е достатъчно да кажеш, че си милосърден човек, но трябва да ПРОЯВИШ милосърдието си - да свършиш някаква работа с него. При това трябва да се спазва МОМЕНТЪТ, когато милосърдието действа. Затова и Бог казва: „Търсете Ме, когато съм близо да вас“. Това значи: „Търсете Бога, докато се проявяват Неговият Дух и Неговата Мъдрост”.(1919.03.30.дер. ВУЖ.С44.134)

 

ОТНОВО ЗА ДИРЕКЦИИТЕ В АСТРОЛОГИЯТА - ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ. Буквалният превод е "ПЪРВИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ". Добрите програми ги изчисляват и дават точния период и точния миг до секунда. Не винаги има условия да ползваме даровете на Божието присъствие. От друга страна, ако е дошъл мигът да мине Принцът пред прозореца на Пепеляшка с кристалната й пантофка, а тя го е затворила и проявява "милосърдие" към писаря или свинаря в момента, просто ще завърши живота си с писаря или свинаря... Дали всеки се е сетил и за символа на кристалната пантофка? Много ли са сърцата с кристална добродетелност? Кому ние правим добро? Какви избори прави в живота си сърцето, чисто като кристал? Пак се връщаме на българската народна мъдрост: "Ако някой се не дава да го познаеш, виж го къде ходи".

 

 

16.06.2018 г. 14,37 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "/Съвременните хора/ са упорити, а не твърди; те са своенравни, безхарактерни. Човек постига своя идеал, само ако има твърд, непоколебим характер. Идеалът обаче се постига с кротост и смирение. Това значи да бъде човек пластичен - да ИЗПОЛЗВА благоприятните условия на живота." (1919.03.30.дер. ВУЖ.С44.132)

 

СВОЕГЛАВИЯТ Е УПОРИТ, но това не е истински характер. Затова той редовно изпуска и отблъсква, НЕ ИЗПОЛЗВА благоприятните условия на живота, които му дава Бог. Такива хора не са пластични - те са чупливи. Всички имат счупени сърца, понеже искат само това, което ТЕ искат, само оттам, откъдето ТЕ го искат, само по начина, по който ТЕ го искат.

 

 

16.06.2018 г. 09.24 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ /И в духовния свят има семейства и се раждат деца, но там семействата са поставени по-добре, отколкото семействата във физическия свят. И там има къщи, но те са стъклени и затова светлината влиза отвсякъде./ (1919.03.30.дер. ВУЖ.С44:128)

 

ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ ОПИСВА ЖЕНИТБИТЕ НА НЕБЕТО. Там сродните души по двойки, родени заедно в Бога и от Бога, се събират и съединяват в свещен брак и живеят в тотално блаженство и хармония, понеже понятията им за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто, Съвършенството и пр.и всички потребности на духа, душата и телата им и при двамата се съвпадат напълно. Те преживяват всички радости и удоволствия, които се преживяват и земните семейства, но в неизмеримо по-чисти, високи и широки гами. Една небесна двойка, намирайки се в състояние на небесен брак, също ражда деца, но при тях дете е този, когото са родили за Бога. И при най-нищожния опит за апострофиране, противоречене, обвиняване, налагане на волята си и пр., обладаният от дявола мигновено изчезва и изпада в чистилището, на земята или в ада.

 

 

17.06.2018 г. 18,28 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Трябва да си служим с опита на философите и учените от миналите векове. Всеки писател, учен и философ е кошер, в който има мед. Влез в кошера - и събери си колкото мед искаш! Влизайте свободно във всеки кошер, в който има мед. Няма ли мед в някой кошер, не влизайте там. Всяка пчела, като влиза в цветовете, събира мед, защото познава кои са медоносни. Не може да се каже същото за всеки човек. Всички не сте подготвени за това. В това отношение, пчелата е по-умна от човека. " (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:77)

"Запишете си формулата: „Сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък“. Когато умът е светъл, човек се освобождава от ограниченията. Крепкият дух твори и пресъздава нещата. Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“. ТОВА е новото правило на живота! Щом си кажете така, веднага ще решите задачата си. Знаете ли колко струва това правило? – Не по-малко от 25 милиарда! Има хора, които са работили усилено 20–25 живота, докато научат тая формула." (15 май 1921, "Изтълкувай ни тази притча")

 

ДВЕ ПОУКИ, ИЗКАЗВАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НЕ ЗА ПРЪВ ПЪТ: 1.Да откриваме и изучаваме с размах Божественото в културата на човечеството, понеже колкото повече познаваме тази съкровищница, толкова по-добре ще разбираме и Словото. И обратно: разбирането на Словото Божие раширява значително възможностите ни да разбираме световната наука и култура. 2.Да не се опитваме да влизаме в цвете или кошер, в които няма надежда за мед - т.е разум, жажда за Истина, добро, топло сърце. Няма защо да губим силите и времето си. Нещо повече - ако хвърляме бисерите там, където не могат да ги асимилират, не само че няма да ни благодарят, но и ще се обърнат да ни разкъсат. И с право - виновни сме за строшаването на зъбите им. Ние се опитваме да влизаме в безплодни сърца и празни кошери, обитателите им не са медоносни. При това те не могат да ни простят, че не сме им дали нещо съвсем друго, което са очаквали. Освен това е казано: "Влизайте СВОБОДНО". Пак се отваря въпросът за продването и авторското право. И двете ограничават сериозно свободата за ползване на божествените блага. В бъдеще те ще отпаднат. В бъдеще ще се влиза свободно и във всеки дом. А когато и сърцата осъзнаят, че не са частна и чиято и да е собственост, и в тях ще може да се влиза свободно. Това ще става в периодите, когато са отворени за божествени посетители. За цветята и пчелите това не е никакъв проблем. Затова, именно, в беседата се казва, че в някои отношения пчелата е по-напред от човека.

 

17.06.2018 г. 15,56 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Какво представляват болшевиците? - Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Казвате: „Тогава всички да станем болшевици...” – Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който Обичта, Любовта и Духът крепят нещата, станете „болшевици”... Но болшевизъм, който убива хората, не е истински - това е революционерство. Ония от болшевиците, които не разбират Божиите закони, казват: „Да избием и да обесим богатите!” Бог им казва: „Няма да колите и да бесите!” Аз и друг път съм казвал: човек няма право да беси и да убива. – „Как? Не трябва ли да се убиват хората?...” - Казвам: имаш право да събориш една стара къща, но на мястото й да направиш нова. Ако не можеш да направиш нова, не бутай старата. Ако Божият Дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори, но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там, дето Божият Дух живее, ти нямаш право да насочиш артилерията си към тоя човек и да го събориш. От божествено гледище, това е престъпно." (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:75-76)

ЕТО ЕДИН ЦИТАТ за пророчеството на Учителя, че комунистите ще бъдат на власт в България 45 години, но трябва да се намери точната беседа, където го е казал: "Петър Дънов е ПРОРОКУВАЛ И ИДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА поне 20 години преди 9 септември 1944. В една своя беседа от началото на двадесетте световноизвестният окултист предупредил, че България я чакат 9 петилетки в компанията на болшевиките. "Русия не послуша Толстой - и духовенството доведе болшевизма" - казал той. "Болшевиките са камшикът на Бога. Те са неверници и действат с оръжие. След 1945 година болшевизмът ще дойде в България и няма да си тръгне оттук най-малко 45 години". (http://truden.com/ftopict-617.html)

БОРИС НИКОЛОВ: На един от Съборите след 1922 г. Учителят каза: "Вие искате аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато аз сляза, в България ще дойдат болшевиките."

Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20-а глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответства на сегашните времена. След това изважда едно малко подвързано тефтерче и му показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници прочита следните думи: "От север през 1944 г. ще дойдат руските войски. В България ще се смени строят." След това Учителят му показва една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да му прочете по-нататък нещо и от следващата страница, но Той затворил тефтерчето и казал: "Не, ти сам ще го видиш!"

В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя през месец юни 1944 г., Георги чува от Учителя следното: "Идването на руските войски в България е предстоящо."

Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят. Движеха се със сила и власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света. Казаха на Учителя, а Той продума: "Комунистите днес са пияни от власт, но не могат да знаят това. Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят, ще трябва да си платят за разрушението."

ТОДОР БОЖКОВ: "На 8.IX.1944 г. в село Мърчаево Учителят ми каза, че може да се прибираме в София и че вече няма никаква опасност от бомбардировки. Той направи някои изказвания, които в момента ме доведоха в недоумение. Така например, между другото, Той каза: "Шумкарите слязоха от Балкана и пристигат в градовете и селата, народът ги посреща като герои тържествено. Също така затворниците разбиват затворите и сами излизат на свобода. На тяхно място влизат тия, които ги бяха затворили." Аз недоумявах на тези думи на Учителя, защото за мен тези неща още никъде не бяха се случили и явно, че дотогава не отговаряха на действителността. Всичко което каза Учителят, обаче стана след това - след 9.IX.1944 г."

МАРИЯ ТОДОРОВА: "Учителят се бе завърнал от Мърчаево на Изгрева. Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато влязохме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, казани 20 години преди това. Когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Когато се съобщи по радиото, че се е образувал "Отечествен фронт" от опозицията, включително и комунистите срещу регентството, то Учителят каза: "И горе в Невидимия свят се образува Отечествен фронт. И на никого не е позволено да върши убийства в името на този Отечествен фронт. Ако искате да ги накажете, изпратете ги да работят и с труд да изкарват хляба си. Те бяха пуснати долу и обещаха, че няма да проливат никаква кръв за разплата, а ще ги изпратят само да работят и с труд да изкарват хляба си. Но те не удържаха обещанието си и затова ще отговарят." Ние бяхме свидетели, че те направиха противното на своето обещание. "Те обещаха горе в Невидимия свят да не гонят Бялото Братство, но не удържаха на думата си и затова ще бъдат отговорни и ще носят последствията." Това го каза Учителят две седмици преди да си замине.

Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си. Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. На Изгрева бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна. А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестност, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на Земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. Защо ли? - Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. Ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм, а тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, или да плачеш! А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия! Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. След това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят. Едни станаха действащи комунисти, други се отказаха, трети се прикриваха, четвърти ни предаваха, пети ни съчувстваха и така нататък. Ние трябваше да мълчим и да понасяме всичко това. Трябваше да измине време, докато комунистите се научат да управляват. Изминаха тридесет години и още не са се научили. Кога ще се научат, това само Учителят може да каже, но знам това, че Той каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират." Аз може да не го дочакам, но едно следващо поколение ще се убеди в думите на Учителя. А как ще се коригират, само Бог знае!

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ: Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция. Те, комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни."

ГЕОРГИ СЪБЕВ; Композиторът Лазар Опев бил с една група приятели при Учителя. Един от групата запитал: "Учителю, какво следва да става в новата епоха, която иде и за която ние говорим?" Учителят казал строго: "Сега идва една нова власт. Идва такава власт, че който й се противопостави, с костите си ще заплати." Всички замръзнали от уплаха. След броени месеци идват комунистите на власт и стана точно това, което бе казано. Хиляди положиха костите си в земята за това, че се опитваха да се противопоставят на комунистическата власт.

ЙОРДАНКА ЖЕКОВА: Друг Го запитва: "Учителю, защо комунистите, като поздравяват, стискат юмруци и вдигат ръка?" - "Като вдигат юмруци, показват как ще ви изстискат като лимони..." Трети запитват: "Учителю, как може такива прости хора да ни управляват! Комунизмът ще разруши всичко." Учителят отговаря: "Нали знаете, че когато някой иска да построи нова къща, трябва най-напред да разруши старата. После викат бедните, гладните, простите, циганите и те развалят, като трошат и грабят. А след това идват инженерите и те почват да правят плановете, как да построят новата къща. Това представлява светът сега. Най-напред ще се разруши всичко. Ще огладнеете и ще осиромашеете. И след това ще дойдат инженерите, техниците, които ще построят новия свят, но за това се иска време. Те ще извикат онези, които ще изкопаят основите, после ще извикат зидарите, които ще иззидат къщата, после ще извикат дърводелците и постепенно ще извикат всички останали, които ще участват в строежа на къщата. Така дълго, дълго ще се строи новият свят, но в него ще вземат участие всички."

Веднъж Учителят и Методий Шивачев излизат от дома на Гумнерови, за да направят своята редовна разходка до мястото на Ваучер. Къщата, в която живее Учителят, е била къща-близнак, като от другата страна е живеела баба Парашкева със своите деца. Синът й Георги Димитров по същото време излиза на улицата. Той поздравил Учителя и тримата тръгват заедно. Отначало говорят за обикновени работи, но по едно време Георги Димитров се обърнал към Учителя: "Г-н Дънов, ние с Вас се борим все за благото на тоя народ. Кажете ми, ще дойде ли комунизмът в България?" Учителят му отговорил: "Ние се борим по различни начини. Аз - с Любовта, а вие - с насилие. Комунизмът ще дойде в България, но ще бъде "недоносче". След това Учителят се обърнал към Методий: "Кажи, Методий, кога ще дойде комунизмът в България?" - "Аз мисля, Учителю, че до 2100 година ще дойде." Тогава Учителят добавил: "До 2200 година ще настане истинският комунизъм, тогава няма да има граници и хората ще пътуват накъдето си искат без визи. Ще работят по 2-3 часа на ден, а другото време ще употребяват за културни нужди." Така завършил този разговор. А ние проверихме от 1945 г. до 1990 г. думите на Учителя за родилото се "недоносче". Излезе наистина такова.

МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА: Когато веднъж казахме на Учителя, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на селскостопански бригади, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Тази епоха още в самото начало на Школата, Той я бе нарекъл "Епоха на труда". По време на Втората световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: "Отсега нататък всичко ще отива за Русия!" След 9.IX.1944 г. това се сбъдна.

ИМА ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА В САЙТА, ОТКЪДЕТО СА ВЗЕТИ ГОРНИТЕ СПОМЕНИ: 

http://petardanov.com/…/14020-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0…/…

 

КАТО ЛИЧЕН СПОМЕН МОГА ДА СПОДЕЛЯ ЕДНИ ДУМИ НА С.ГИТА СТРАТЕВА, МАЙКАТА НА ГЕОРГИ И ЙОАННА. "Вървях - казва - един ден през гората и настигам Учителя. Беше началото на септември 1944. Попитах го защо е толкова съсредоточен и замислен. Той ми отговори: "Ток-що реших да пусна руснаците в България".

 

 

17.06.2018 г. 13,50 ч.

 

 

 

БЕИНСА ДУНО: "Някой казва: „Не искам да слушам какво ми говори Господ...” – Приятелю, каквото и да правиш, все ще слушаш някого. Ако не слушаш Господа, ще слушаш своя настойник. Ако не слушаш Господа, човек ще слушаш. Дето и да си, в църква или на училище, в някое учреждение или в дома си, все ще слушаш някого... Дали си християнин или евреин, все ще слушаш съветите на някого. Заблуждение е да мислиш, че си свободен." (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:75-76)

 

 

17.06.2018 г. 13,41 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Вие се държите главно за материалния, физическия свят, без да подозирате, че той е само ЕДНА от стоте милиона брънки на веригата светове, която ви обгръща. Какво представлява една халка от верига със сто милиона халки?.. И ТАЯ халка трябва да се развива, но не е право да мислите, че тя съдържа ВСИЧКО в себе си." (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:75)

 

 

17.06.2018 г. 11,42 ч.

 

 

 

БЕИНСА ДУНО: "Докато мисли, че е умен и няма какво да учи, човек ще си остане всякога глупав. Започне ли да мисли, че е глупав, че трябва много да учи, той има условия да се развива и да стане умен. Той е на прав път в живота си. /.../ Всеки човек, който се спира на едно място в своите възгледи, е приел една философия, която не търпи нищо ново. Това значи човек съзнателно да спре развитието си. Казвате, че ако човек приеме новите възгледи, постоянно ще греши. - Ще греши, но същевременно ще еволюира. Човешката душа се развива и чрез погрешките." (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:73)

 

 

18.06.2018 г. 20,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Днес частиците на земята не се движат както едно време. Значи, атомите и молекулите на земята са изменили своето движение. Земята е изменила не само посоката си като маса, но тя е изменила и посоката на най-малките си частички. И тъй, каквото става с земята, същото става и с вас. Много естествено - частиците на земята влизат и във вашите тела. Значи, и във вашите тела става същото движение, същият обрат." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:93-94)

 

ОЩЕ ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК, а после и в беседите до 1944 г. има много подобни твърдения от Беинса Дуно: намираме се в изключителен космичен момент, всичко се променя из основи. Някъде още преди 1960 г. аз (Г.В.) започнах да си водя голяма тетрадка с научни твърдения и прогнози от Учителя Петър Дънов на левите страници, с отправки от коя дата, том, страница и беседа са и на кой ред, а на десните постепенно записвах къде и кога дадената мисъл е потвърдена с открития на учените. При обиските и претърсванията, Държавна сигурност ми взе и тази тетрадка.  Днешните физици, астрофизици, химици, биолози и пр. потвърждават много от тия сведения - категорично. Преди доста време, в настоящия профил бе обнародван обширен текст за СВЕТА СЛЕД КВАНТОВИЯ ПРЕХОД; днес има още по-нови открития - който се интересува, ще ги намери.  В резюме: водородът вече не е същият, водата е друга; изведнъж са се появили много ултрачервени галактики (ние знаехме само за инфрачервени); обикновената електромагнитна скàла, представена в учебниците по физика и в справочниците, се е увеличила с три октави в инфрачервения диапазон и с три октави в ултравиолетовия. Черната дупка, към която вървеше Слънцето ни, вече я няма - преминали сме през нея. Там се е появил "магнитар". Той е от гранули колкото Земята. Според учените, тия гранули реагират целесъобразно и разумно, което ядрените физици още преди десетилетия установиха по отношение на елементарните частици. Честотите навсякъде вече са други, и оргàниката е друга. Хипокампусът в мозъка ни има синьо петно, което от 2014 г. е започнало да свети в много хора! Учителят Б.Дуно отдавна говори, че скоро ще се появи "Светящата раса". Енергийният спектър на новия водород е изцяло различен от спектъра на стария водород. Той сега е в ултрачервената гама и е по-дълбочинен от инфрачервената. Сляпото петно в ретината ни вече изчезва, някои хора започват да виждат многоизмерно. Тимусът ни също се е променил. Амигдалата в лимбичната ни система - също; ивичестото тяло - също. Новият водород вече може мигновено да пренастройва структурата на водата; нейната формула беше Н2О, сега има изненади. Цикълът на Кребс отива в съвсем друга посока. Промени се симетрията на атомното ядро. Фармаколозите са в паника, нищо вече не е същото, бизнесът им пропада, налага им се да лъжат. Промени се и уранът. Той вече има други изотопи и се дели по друг начин. Това се отрази на атомните централи. Никакви взривове и страхотии, никакво повишаване на радиацията - просто уранът започна да живее по-кратко от преди. Ако преди периодът му на полуразпад беше 235 години, днес той може да се разпадне за две години. Или трябва да го презареждат по-често, или станциите трябва да преминат на друг вид гориво. Двете полуклба на мозъка ни започват да се срастват. Гънките му вече почват от едната половина и преминават върху другата. В резултат, мозъкът се променя генерално, формира се друг мозък. Той сияе с цветовете на дъгата. Някои го виждат, но много добре го показва аурокамерата. Температурата от 36,6 градуса по Целзий вече не е показател, че с нас всичко е наред. ДНК също се променя из основи, а в новите деца се явяват повече от две спирали. Телескопите вече виждат "златните галактики", за които знаем от Словото на Мъдростта много по-рано, а астрономите са ги кръстили именно така, без да знаят, че за това вече е говорено. Още през 1984 г. в български текстове се говореше за "хиперона" във водорода, малко след това физиците откриха субчастца в него и я кръстха "ламбда-хиперон". Уточнена е постоянната на Хабъл, от което следва, че галактиките въобще не се разбягват, а точно обратното: вслената се свива. (Това ние го знаем в България от много по-рано.) Наистина, нашата галактика и галактиката Андромеда изведнъж са се свързали със свои ръкави за отрицателно време. Раждат ядреноорганични каскади, наричани от науката "кваркомюонни полета". От ноември 2013 белтъкът под ноктите ни изведнъж е започнал да се активизира и оттогава започнали да го намират в новия му вид навсякъде в организма: в епитела, в косите, в корема; цялата ни невронна мрежа била белязана с този белтък. Откъде се е взел, какво прави там? Изяснило се, че той се отнася към съвършено уникален древен набор от кодове за самовъзстановяване на генетичната структура на човека. Промени се радиацията, промени се излъчването на Слънцето, и съответно гама-радиацията. Учителят Петър Дънов дава скоростта на мисълта - 4 квадрилиона и 600 билиона километра в секунда. Кога ще го потвърдят учените - неизвестно.

 

 

 

18.06.2018 г. 16,15 ч.

 

 

БЕИНСА ДУНО: "Съберете се като хора с добри сърца и светли умове! Това е важно! Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете. Аз се страхувам от хора, на които вълчите очи не ослепяват. Ако тия очи на човека ослепяват, всеки може да се разбере с него. Някой говори със сладки думи, но без топлина - и минава за ангел. Гледаш някой човек с изкривени черти на лицето - мислиш, че е лош. Всъщност, чертите му са изкривени от страдание. Не е лош човекът, но страда.” (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:88-89)

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2133158676940715/

 

18.06.2018 г. 14,34 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "МОЩНА е мисълта на добрия човек! Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора; мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса!” (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:88)

 

КЛИПЧЕТО Е ОТКЪС ОТ ЕДИН МОЙ ЛЮБИТЕЛСКИ ФИЛМ ОТ 2003 г. - "КАКТО НА НЕБЕТО" - може да го намерите целия тук, във Фейсбука. Когато го слагах, не заглушиха Богдана поради защитата на авторските права - дано да мине и това, като откъс от него. Ако не - намерете си най-великата песен "Дано" от друго място и изгледайте това клипче заедно с нея.

 

 

18.06.2018 г. 09,35 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Всички трябва да отидем в Дамаск - мястото на разумността, на растенето! Дамаск е равностранен триъгълник, т.е. закон на равновесие. Тук силите действат еднакво. Дамаск е Новата Култура, която иде вече.” (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:87)

 

ЩОМ КАТО САВЕЛ Е ПАДНАЛ ОТ КОНЯ СИ ПРИ ПОЯВАТА НА УЧИТЕЛЯ по пътя за Дамаск, щом като едно място е било сцена за божествени действия и се споменава в Словото Божие, за нас и Дамаск става свято място. Ужасите и разрушенията там днес говорят за нещо - за какво, трябва да осъзнаем. Къде е Сирия и Дамаск в духовното и физическото тяло на Посветените? Какво пропускат те, за да се налага такъв геноцид и обстрел? Пак ли не искаме да се обичаме и обединяваме? - Както и да е, Дамаск трябва да влезе в списъка на местата, където провеждаме нашите езотерични екскурзии и мисии. Това може да промени световните събития радикално. Тъй както една тайна акция в Москва преди години смени там правителството и строя безвъзвратно, както една акция във връзка с Рим напоследък предизвика три крупни исторически събития там, така трябва да се помисли и за Дамаск. Нека всеки, който кара кола с петролен продукт осъзнае, че кара с кръвта на всички, които са убити заради петрола! Който кара на газ, да проучи колко хора има лишени и измрели заради полтиките на газа.

 

 

 

18.06.2018 г. 08,37 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Много от миналите пророци са пръснати в света като обикновени хора. В живота си човек напредва, но и се връща назад - зависи как е свършил работата си. Ако си я криво изтъкал, ще се върнеш да я поправиш, колкото и страдания да ти струва това. Небето иска герои! Ако не си готов да бъдеш герой, Небето няма да се занимава с тебе. То ще те остави настрана като последен престъпник.”

(1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:87)

 

 

18.06.2018 г. 08,08 ч

 

БЕИНСА ДУНО: "Хората на земята се отнасят към различни категории, защото не произлизат от един и същ баща. Някои хора произлизат от баща-вълк, от баща-лъв; други произлизат от баща-гълъб, пуяк или други някои птици. Какъвто е характерът на животното или птицата, откъдето произлиза човекът, такъв е и неговият характер. Горделивият човек е роден от баща-пуяк. Като го похвалиш, той ще се надуе, ще разпери опашката си и ще каже: „Като мене няма подобен!” 1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:86)

ХЕРМАН ХЕСЕ ВИЖДА ВСИЧКИ ТИЯ ЖИВОТНИ В ХОРАТА И ГИ ОПИСВА. Външно може да са много подобни на хора, почти не можеш да ги различиш, но смрадта на злобата, горделивостта и тщеславето им, когато пеят, дирижират, ръмжат, пуйкат или съскат, е нетърпима.

 

18.06.2018 г. 07,05 ч.

 

НАИСТИНА, ТАЗИ БЕСЕДА ("ГОСПОД МУ РЕЧЕ") СЪЩО Е ЕДНА ОТ ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ. ДА СЕ ЧЕТЕ НА ГЛАС И ЗАПИСВА АУДИО С ПРЕДИМСТВО:

БЕИНСА ДУНО: "Като ме слушате, някои от вас казват: „Защо Учителят е събрал тия хора да им говори? Какво особено ще им каже?” Казвам: „Савле, слез от коня си!” На теософите казвам: „Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи”. На християните казвам: „Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни”. Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо; и с очите си, за да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. ТОВА изисква Новото Учение!” 1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:85)

КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ какво значи да услужи на ближния си със сърцето си, за да почувства нещо; да даде сърцето в жертва за Божественото, няма защо повече а се преражда.

 

В БЪДЕЩЕ АРТИСТИТЕ ОТ БОГА ЩЕ ЗНАЯТ ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ НАИЗУСТ И ЩЕ ОБИКАЛЯТ ПО СВЕТА С МОНОРЕЦИТАЛИ ТАКА, ЧЕ ХИЛЯДИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ ИЗЦЕЛЯВАНИ И ВЪЗКРЕСЯВАНИ.

 

 

18.06.2018 г. 06,36 ч.

 

УНИКАЛНО, УНИКАЛНО УНИКАЛНО, УНИКАЛНО! "ПОТРЕСАВАЩО"... Нужни ли са други синоними?:

 

БЕИНСА ДУНО: "Бог обича грешните повече от праведните; простите - повече от учените, защото те имат нужда от Него. Когато някой се мисли за много добър, за много учен, Бог казва: „Турете тоя човек далеч от мене, той не се нуждае от подкрепа!". На проповедниците и на свещениците, които мислят, че всичко знаят, Бог казва: „Стойте настрана от Мене!” Някой казва: „Добре е да съм проповедник...” – Ще изгубиш Божието благоволение! Защо проповядвам аз? - Като изучавах тая философия, казах си: „Искам да видя хората, които Бог обича”. – Кои са тия хора? – Грешниците! Като ги обикнах, аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Оная грешница, която се крие от лицето на Господа от срам и от страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа.” (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:84)

 

 

18.06.2018 г. 06.20 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Светът ще се радва на велика, истинска култура, когато Божието добро, т.е. човешкото зло, и човешкото добро, т.е. Божието зло се съединят и заработят заедно.” (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:84)

 

В НАШАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ПО ТЕЗИ, АНТИТЕЗИ И СИНТЕЗИ НА СЛОВОТО, ТОВА ИЗКАЗВАНЕ ОТ УЧИТЕЛЯ Е КЪМ ТЕМАТА "ПРОБЕМНИ МИСЛИ В БСЕДИТЕ". НАД ТОВА БОЖЕСТВЕНО ТВЪРДЕНИЕ ЦЕЛИ ЙЕРАРХИИ ОТ АНГЕЛИ И КЛАСОВЕ БОЖЕСТВА СИ БИЯТ ГЛАВИТЕ С МАНВАНТАРИ, С ЕОНИ, С НАДЕЖДАТА ДА ГО РАЗБЕРАТ И ПРИЛОЖАТ.

 

 

 

18.06.2018 г. 05,59 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Сега, като говоря за Божественото Учение, не мислете, че то ИЗВЕДНЪЖ ще преобрази света. За да се реализира това Учение, нужни са хиляди години. Когато дойде Шестата раса на земята, ТОГАВА хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други. През колко месене ще минете! През колко сита ще ви пресяват! Колко пъти ще ви съдят и наказват! Колко пъти ще ви мелят във воденицата, докато излезе от вас чисто, хубаво брашно! Днес сте киселици още. Едва след две хиляди години ще станете хубава, доброкачествена ябълка!” (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:83-84)

 

 

18.06.2018 г. 05,33 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Ако БОГ е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: „Аз слушам само Бога, ТАЗИ е момата, която обичам – никоя друга!” По същия начин и ние трябва да кажем: „ТОВА учение е Божествено – никое друго!” (1919.04.06н.гмр.ДВГ.С1946:83)

ВЪПРЕКИ ДИЛЕКТИЧНОСТТА НА УЧЕНИЕТО, ДИАЛЕКТИЧНОСТТА НА ИСТИНАТА, в определен момент от еволюцията на човека се изпитва способността му за самоопределение. Наистина, трябва да обичаме всички; Божественото работи в много учения, обаче когато БОГ ни каже да се самоопределим към само ЕДНО нещо със всичката сила на духа си, душата си, ума и сърцето си, Той има предвид Закона за Единството. Заради една овца, сам Бог понякога оставя цялото стадо. Щом Бог е преценил, че в даден момент трябва да съберем цялата вселена в една точка и да й отдадем всичките си сили, значи това ще бъде най-ефективно и за самите нас, и за цялата вселена. Целият въпрос е да сме сигурни, че именно Бог ни е насочил към даден обект, към дадено учение. В много случаи хората и дори ангелите си въобразяват, че БОГ им е говорил, а всъщност те самите правят погрешните си избори поради несъвършен вкус и нисък идеал. От гледна точка на Обичта, на Майчинството, на Свещеното Съпружество, цялото Битие, цялата Вселена, всички същества и любими в даден момент или период се събират само в едно същество. От гледна точка на Пентаграмиката, в Първото Посвещение на Вярата, след като вече сме овладели върховете на силата, страданието, познанието, гениалността и чистотата, ние трябва да разпознаем кое е единственото Учение в света, където Бог е говорил и говори за последен път в даден свят. Това е символизирано от планината Арарат, на която е бил заседнал окончателно Ноевият ковчег. Спасението е извършено. Така спасените, верните, пророците на Бога са направили своя единствен избор по най-високия идеал. Техният смисъл на живота, техният живот е да съсредоточат всичките си сили в изучаване на Божественото Учение, дадено при последното идване на Бога в даден свят или прогласено от някоя Негова тръба. Тази вярност, това самоопределение през вековете са се отличавали и с готовност да дадем живота си за него. По този начин, чрез изучаването му и жертвите за него, ние изграждаме нови висши тела, нови духовни органи, центрове и чакри. Често това минава през лъвовете, бесилките, кладите и гилотините. Връщането в старите учения или в тия с по-малка степен на истинност и присъствие на Бога циментира тия чакри и означава връщане в еволюцията.

"Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врати на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. /.../ Аз съм един и думата Ми е неизменяема, и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо, ГОСПОД ви е ръководител! Той ви е Жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите." (Из "Призвание към народа ми", 1898)

 

 

19.06.2018 г. 17,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Често между слушателите ми се явява състезание. Като дойде някой нов между тях, те казват: „Тоя е нов, ще ни вземе мястото!” Казвам: дайте му път, той е вашето малко братче. Дайте му от вашата енергия, от вашата мисъл - да върви напред в живота. Не го спъвайте!" (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:101)

ВСЕ ПО-ЧЕСТО огорчени новодошли споделят с нас за такива случаи и до днес. Виждали сме това и с очите си! Някоя зла и нискочела особа е завършила платените, съмнителни курсове по паневритмия, получила е диплом - и почва да мародерства. На запад такива даже взимат пари за паневритмията и за други духовни мероприятия, а други продават дискове с техните собствени духовни съчинения и изпълнения! Има ли нещо по-чудовищно? Но алъш-вериша е нищо в сравнение с острия тон на вещиците, които дебнат кой как играе паневритмия - и го ръчкат и навикват. Знаем и за случаи, когато такова изчадие не пуска някого в кръга или го гони! Пъдари се навъдиха с пъдарски гласове и физиономии навсякъде! На "духовните" ни събрания пуйките редовно тероризират публиката с гласа си с часове, а пуяците или се оливат от власт и тщеславие, или се счепкват с други пуяци... Трети правят съобщения с висок глас моментално след завършване на молитва и мистично пеене.  Казал е Някой: "Половината от хората на Изгрева са от черната ложа. По какво ще ги познаете? - По това, че ви занимават с "единствено правите" истини." - техните собствени.

 

 

19.06.2018 г. 15,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Каква е разликата между реалните и фиктивните, недействителни плодове? - Ако ви дам една ябълка или круша от восък или от гипс и една от плодно дърво, как ще ги различите? Истинските плодове носят СИЛА в себе си! Следователно, всяко учение трябва да се опита първо с ума, после със сърцето - и ТОГАВА ще се произнесете за него. Едно учение е истинско и на мястото си, ако постоянно внася сила в ума и любов в сърцето." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:99-100)

И НАИСТИНА, ТОЗИ ЛАКМУС Е КРАЙНО ПРОСТ И БЕЗПОГРЕШЕН. Ние познаваме стотици восъчни последователни на фиктивни учения. Те са гипсирани в общуването и затова от тях не можеш да очакваш нищо. Нищо друго, освен мрачни погледи, поучения, назидания, приказки зад гърба и душевен студ. Обърнеш ли се за помощ към такива, те са като истукани, но вкъщи не спират да въртят латерните на формулите и молитвите, на записите.

 

 

19.06.2018 г. 15,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „- Аз съм християнин...” – Като християнин, очисти ли кръвта си? Научи ли правилата за чистене на кръвта? Научи ли правилото как да дишаш, как да приемаш божествения въздух? Научи ли правилото как да създадеш права мисъл в себе си? Може ли твоята мисъл да даде плод?" (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:99)

 

 

19.06.2018 г. 14,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Със здравия трябва да се ръкуваш без ръкавици, за да приемеш от неговата енергия. С болния ще се ръкуваш с ръкавици. Желаеш ли доброволно да му дадеш от своята енергия, можеш да свалиш ръкавиците си – от тебе зависи. Мнозина идват при мене, ръкуват се без да свалят ръкавиците си... С това те искат да се скрият - да не позная каква култура носят в себе си. Казвам: всички покривки трябва да се свалят!" (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:99)

 

 

19.06.2018 г. 14,17 ч.

 

Думата "фундаментално" тук се употребява доста често, когато говорим за някои особено важни мисли в беседите. Дали това е добре стилистично е въпрос, но ако се намери по-силна и точна дума, нека някой я подскаже. Следващото твърдение на Учителя обаче е тъй съществено, че бихме го нарекли "свръхфундаментално"... Нали познавате двойки, които играят в паневритмията несменяемо - винаги всеки със само партньора си в живота? Знае ли някой колко смъртоносна може да бъде самотата или близостта само с един човек? Или колко живителна - ако БОГ е свързал двама?

УЧИТЕЛЯТ: "Идете в едно българско село да видите какво хоро се върти там! На хорото се оглеждат моми и момци... ХУБАВО е българското хоро! Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото. Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро... - Питам: дошли ли сте до последното завъртване на стомилионното движение? - Ако сте дошли до него, СВОБОДНО ще ходите на хорото, без да се смущавате. В българските хора има по-голям смисъл отколкото в европейските игри, дето играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както се играе по баловете, НИЩО няма да придобие - особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще СПЕЧЕЛИ нещо. Тя ще се върне вкъщи разположена и ободрена, защото е приела от ОБЩИЯ магнетизъм на участващите в хорото. – Трябва ли да играем на хорото? – Ще играете, но като българи, а не като европейци. Добре е да се събирате по 200-300 души заедно и да играете. А тъй, двама по двама, или ще спечелите, или ще изгубите! /.../ Някои казват, че около мене имало някаква тайна верига... - Чудно нещо - каква ще е тая „тайна верига”?... Като се съберат 200-З00 души на едно място и се магнетизират, всички ще ги видят. Хорото става на открито. Следователно, под „верига” разбирам брънка от живи същества - мъже и жени, - свързани в общ танц. /.../ Аз уважавам българите за техните хорà, на които има радост и веселие. ТОВА е култура, ТОВА е религия!” " (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:98-99)

 

Друго изказване на Учителя: "Няма по-голямо нещастие за човека от това, само една и съща физиономия да му се метлярка цял живот пред очите!" - Цитатът е точен, но в момента не ми е под ръка томът, в който се намира.

 

 

19.06.2018 г. 12,52 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Няма по-глупаво нещо от осигуряването!" (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:95)

 

19.06.2018 г. 12,42 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Право учение е това, което уравновесява енергиите в природата." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:94-95)

 

 

19.06.2018 г. 19,44 ч.

 

ПЪРВИ И ПОСЛЕДНИ - ИСТИНСКОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

БЕИНСА ДУНО: "Някои мислят, че първото място подразбира първия стол... - То означава най-трудната задача. Първото място се дава на силните хора, които имат характер и могат да се жертват. Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място; който живее само за себе си, взима последно място." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:101)

 

 

20.06.2018 г. 20,16 ч.

 

ЕЙ, БЪЛГАРИ! ГЛЕДАЙТЕ КАКВИ ЛИЦА НА ГОРДИ И ЧЕСТНИ ХОРА Е ИМАЛО НЯКОГА, КОИТО СА ЗАЩИТАВАЛИ ГОРЕЩО БЪЛГАРИЯ - и ги сравнете с физиономиите на тия, които я съсипват.

БЕИНСА ДУНО: "Всеки, който мете старите къщи на хората, ще заболее от нещо. И аз се отказвам да мета стари къщи! Така, както сега хората метат, аз не признавам това изкуство. В бъдеще метлите ще работят с електричество. Ще се пусне токът - и всичко ще се изчисти изведнъж. Сега домакинята мете цял ден и мисли, че всичко е изчистила. Достатъчно е да погледнете въздуха в осветената от слънце стая, за да разберете доколко е чист той: цялата стая е пълна с прах! Същото става и в обществата, и в народите. Дòйде един „реформатор”, иска да преобрази света, но в края на краищата нищо не излиза. Дохождат големи хора, образуват Общество на народите, международна лига, но и от това нищо не излиза. Аз не вярвам в никаква лига на народите. – Защо? – Защото и тя е дете на сегашното човечество. Ето, Уилсън донесе нови идеи, но и те не дадоха резултат. Българите помислиха, че спасението им е в лигата на народите. - Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите”. (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:102)

ЕЙ, БЪЛГАРИ! ГЛЕДАЙТЕ КАКВИ ЛИЦА НА ГОРДИ И ЧЕСТНИ ХОРА Е ИМАЛО НЯКОГА, КОИТО СА ЗАЩИТАВАЛИ ГОРЕЩО БЪЛГАРИЯ - и ги сравнете с физиономиите на тия, които я съсипват... Ако имаше читави български управници, трябваше на всяка улица на името на всеки от тия достойни люде да има златна плоча с образа и биографията им - НА ВСЯКА ОТСЕЧКА! В един живот произнасяме хиляди пъти имената им, ала никой не знае как изглеждат, малцина знаят кои са.

ТОМАС УДРОУ УИЛСЪН (1856-1924) - ОЩЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ГОРДОСТТА НА НЕБЕТО, ЧЕ Е ИМАЛО ТАКИВА ДОСТОЙНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА УМА И ДОБРОТО И ЗАЩИТНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО НЕГО, като Виктор Юго, Достоевски, Тургенев, Уилям Гладстон, Ноел и Чарлз Бъкстон, Дженюериъс Макгахан, Пърси и Емили Странгфорд, Граф Николай Игнатиев, Джеймс Баучер, Гаврил Кръстевич, Йосиф Щросмайер, Луи Леже, Емил дьо Лавеле, Вито Позитано, Александър Екзарх, Алеко и Стефан Богориди, Александър II, Юрий Венелин, Константин Иречек, Луи Айер, Феликс Каниц, Джордж Уошбърн, д-р Лонг, Аксаков, Флойд Блек, Анджело Ронкали, Рудолф Щайнер, Далайлама, Айнщайн, Тиъдър Рузвелт, Франклин Рузвелт, Рене Генон и пр.

ТИЪДЪР РУЗВЕЛТ: „Българите са непоколебими патриоти! Тези пет века са послужили като пещ, която създава от българите човеци от най-забележителен и най-силен тип. Те са били известни като търпеливи волове в човешки образ, предмет по-скоро на презрително съжаление, а не на уважение и страх; роби ту на една, ту на друга тирания и господари. Никой не е мислил, че те могат да се издигнат. Страшните опасности, които преживели българите през повече от 20 поколения, като че бяха пречистили пяната на техните натури и бяха оставили само здравата стомана на техния състав. С трезвост и постоянство в характера и в една злощастна война със Сърбия, още от самото начало показаха, че бяха проникнати от рядък военен гений. Патриотизмът на българина е не само едно вълнение, което е резултат на някаква реч, държана от всенародно ликуване, което прави добрите мъже и жени да изпълняват по-ревностно гражданския си дълг. За българина той означава непоколебима твърдост в убеждението, една страстна привързаност към независимостта и народния успех като единствена алтернатива за предотвратяване на ужасното робство... Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Европа бе спасена за втори път от този малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на този народ, който се бори срещу общият враг на християнската цивилизация, жертвайки се, за да задържи мохамеданските орди в Мала Азия! Дори и подемът на Япония не е бил така поразителен като засилването и напредъка на България.Няма народ, който през последния тридесет и пет годишен период да е напреднал толкова много и тъй бързо като българския. Американците имат причина да се гордеят, че Робърт колеж е дал не на малцина челни български граждани образование, та с това са играли една особена роля в издигането на българския народ... Издигането на самата Япония не е било по-бележито и неочаквано от издигането на България."

ФРАНКЛИН РУЗВЕЛТ, и той от Бялата Ложа на земята, СЪЩО ЗАСТАВА НА СТРАНАТА НА БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ ЧЪРЧИЛ, КОЙТО Е ИСКАЛ ДА НИ УНИЩОЖИ КАТО НАРОД И НАЦИЯ, КАКТО И ДИЗРАЕЛИ (Д'Израели - лорд Биконсфилд). И двамата са от Черната ложа! Чърчил казва за България, че "Европа свършва там, където започват да ядат шкембе-чорба...". А Вазов пише за Дизраели, когато той умира: "Лорд Биконсфилд умря, / изчезна в тъмний мрак - / и всичко честно се засмя, / от Лондра до Батак!"

НЬОЙСКИЯТ ДОГОВОР И УДРОУ УИЛСЪН – ЕДИН НЕОЧАКВАН ПРИЯТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ В ПРЕГОВОРИТЕ

НЬОЙСКИЯТ ДОГОВОР е договор между България и страните от Антантата, поставил края на участието на България в Първата световна война и променил границите на страната. Подписан е от българска страна от новоизбрания министър-председател Александър Стамболийски от БЗНС на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, откъдето идва и името на договора. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според договора, България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич), и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г., дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.

Румъния, която извършва сериозни погроми срещу българското население в Добруджа през 1916 г., присъединява отново освободената наскоро южна Добруджа, въпреки противоречия между Великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо новосъздадения СССР, заел мястото на Руската империя, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.

Томас Удроу Уилсън е 28-ят президент на САЩ, благодарение на когото българската държава е била запазена от разделяне на три части и унищожаване. Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой.

Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на гръцкия премиер Елевтериос Венизелос, сръбския премиер Никола Пашич (който, впрочем, има български корени от Тетевен) и румънския премиер Йон Братиану, дори заявявайки, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.

На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „Четиринадесетте точки”, предлагайки създаването на международна организация – Обществото на народите, което ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации. Впрочем, създаденото от него ОН ще се намеси при предотвратяване на започнала война само един път успешно - и това е войната между България и Гърция през 1925 г.

Ето и неговите точки, описвани от традиционните дипломати тогава като прекалено оптимистични и нереалистични, поради пренебрегването интересите на страните, победили във войната:

1 Мирни съглашения, сключени открито: дипломацията да работи искрено и публично. 2 Неограничена свобода на корабоплаването в мирно и военно време. 3 Премахване, доколкото е възможно, на всички стопански прегради и уреждане на еднакви търговски условия за всички народи, които са за мира. 4 Намаление на въоръженията до крайност съобразно вътрешната безопасност на всяка страна. 5 Свободно и справедливо уреждане на всички колониални въпроси. 6 Изтегляне на войските от всички руски земи и подпомагане на руския народ да се устрои свободно и без диктатура: да се гарантира добър прием на новата руска държава в обществото на свободните народи под правителство, което руският народ избере свободно. 7 Освобождаване и възстановяване на Белгия. 8 Възвръщане на Елзас и Лотарингия на Франция, понеже тези провинции несправедливо са ѝ били отнети през 1871 година. 9 Поправка на италианската граница в съответствие с националната принадлежност на населението. 10 Предоставяне на народите в Австро-Унгария на възможност за автономно развитие. 11 Възстановяване на Румъния, Сърбия и Черна гора. На Сърбия да се даде свободен излаз на море и отношенията между балканските държави да се определят приятелски под влиянието на силите, като им се създадат условия за политическа и национална независимост и териториална цялост. 12 Земите, населени с турци, да се ползват със суверенитет и сигурност, а на другите народности в Османската империя да се осигури свобода. 13 Възстановяване на полската държава със свободен излаз на море. 14 Образуване на общество на народите (ОН) с цел да се дадат взаимни гаранции за политическата независимост и териториална цялост, както на големите, така и на малките народи.

В България Уилсън е на висока почит, като признателност за защитата на българският характер и суверенитет върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от Обществото на народите (ОН, предшественик на ООН), включително тези на 330 000 македонски българи в 34 231 km² територия на Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, настанени в 8712 кв. км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против планираното от Венизелос с подкрепата на Сърбия и Румъния ликвидиране на България. В крайна сметка, територията на България е намалена, но значително по-малко от исканията на съседите, а и запазваме независимостта си.

Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния.

То е възприето благосклонно от Франция и Великобритания, но среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция. За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.нар планинска Тракия) с граница по поречието на Арда. Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану - дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.

И ако ние помним отменения през 1940 г. Ньойски договор като срамен и несправедлив срещу справедливите искания на българите да се обединим в една държава, ние също така трябва да помним и онези хора, които се застъпвали за нас, макар да са ни били врагове. В този ред на мисли, смятам че паметник на Удроу Уилсън в София би било малък и закъснял, но напълно достоен начин да покажем историческата си благодарност.

 

https://voinaimir.info/…/%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0…/

 

 

20.06.2018 г. 10,47 г.

 

БЕИНСА ДУНО: "Не влизайте в никакви човешки организации! /.../- Какво трябва да правим? - Ще ви отговоря с един образ. Змията запитала: „Да си хвърля кожата, или не?" – "Хвърлѝ я". –- "Защо?" – "Защото отдолу имаш нова кожа...”.

(1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:102)

"Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. - Не, тук ще се проявите най-естествено, по божествено!" (29 април 1923, "Работа на окултните сили")

"Как мислите, туй гласуване С РЪКА ли трябва да стане? - С ръка няма да стане. С ръка много лесно ще го направите. Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма беля, каквато никога не сте имали!" (24.II.1922, "Трите живота")

"Ето защо, когато някой казва, че е член на Всемирното Бяло Братство, той трябва да си зададе въпроса какво представлява това Братство и какво ще използва от него. /.../ Съвременните хора разбират Бога, само когато имат ядене, пиене, дрехи, къщи, имоти - като Аврам, - и тогава казват: „Слава Богу, добре сме, Бог ни обича!“. Обаче ако изгубят тези блага, те казват: „Бог не ни обича вече, Той не е разположен към нас..."

"Днес повечето хора заемат разни служби не от любов, а от желание да получават големи заплати." (8 януари 1930, "Проява на Любовта")

"Онзи човек, който трябва да дойде да ви помогне, той непременно трябва да е завършил своето развитие. /.../ Той казва: „Аз не искам никаква заплата.“ Той трябва да бъде съвършен, а съвършеният човек, каквото и да направи, той се радва, че го е направил, и си заминава, без да иска някаква заплата." (8 декември 1929, "Да ида да го събудя")

ТИ ГЛАСУВАЛ ЛИ СИ НЯКОГА за псевдоличност или организация, която НЯМА да даде ход на Истината и НЯМА да осигури майките пожизнено? Един Мъдрец казва, че ръководител и ръководители трябва да се избират САМО ПО ЖРЕБИЙ И С МАНДАТ САМО ЕДНО ДЕНОНОЩИЕ. Всяко дружество, което има председател, зам-председател, секретар, каса, ревизионна комисия, членове, имоти, търговски марки, "братски" заплати, "братски" сергии, и пр., което обявява "братски" конкурси даже между децата, което усвоява даренията и десятъците, превърта ги през банките, отдава жилища под наем, обявява съмнителни инициативи, иска грамадни такси за образование и други неща и доминира с лъжи, обещания, далавери, кражби, сугестии и пр., а управляващите се преизбират с манипулации, е всъщност ПРЕДАТЕЛСКО. Всеки, който е гласувал за него или му прави дарения и купува от стоките му, е СЪУЧАСТНИК. Всяко "бяло", черно, шарено или соросинкяво "братство", което си служи с тия робовладелски, феодални, монархически, капиталистически, фашистки и псевдокомунистически форми и методи Е ПРОКЪЛНАТО ОТ ГОСПОДА И НЯМА НИЩО ОБЩО С ПРАВДАТА И ЛЮБОВТА.

 

Тия тежки думи бяха тест. Макар че имаме неопровержими документи за всички изброени престъпления пред лицето на Бога, толкова конкретни истини няма да се изнасят скоро, нито ще се борим с външни средства. Гнилото самичко си се срутва. Но ако някой реагира лошо, значи се е почувствал засегнат. Това е и целта на теста: засегнатите са съучастници.

 

 

 

21.06.2018 г .21,34 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Ето: толкова години вече проповядвам на софиянци, но още никой не е на правил опит да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме..." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:105)

ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ ЗАПОЧВА ОТ 4 НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИ ИЗПИТА ЗА НАЧИНАЕЩИЯ: да не яде месо (и риба), да не пуши (и трева!), да не пие (и за почерпка!) и да ходи по планините (не с месоядци, пушачи, говорещи много, критикуващи и пийващи алкохол). В духовно отношение изискването е да се четат и изучават беседите на Учителя Беинса Дуно. Ако това се смесва с други интереси и ако някое друго учение има за някого превес над това по време и предпочитание, всеки е свободен, но Учителят не го приема. Вратите на Първото посвещение, според Пентаграмиката, е затворена за него. Той е казал да изучаваме широко световната мъдрост и другите учения, световната наука и култура, но зависи в какъв процент от времето и усилията ни.

ЕТО В РЕЗЮМЕ НЯКОЛКО СЛУЧАЯ ЗА СТРОГОСТТА НА ТИЯ ПОЛОЖЕНИЯ:

1.Един приятел разказваше за опитността си с една негова любима. Била много духовна, умна, сърдечна, предана и пр.- цял венец от превъзхони добродетели и качества. Била готова да направи всичко за него, но да остави цигарите - забравѝ. Излизала често навън за 15 минути или половин час; пушела цигара след цигара, когато не били заедно. Той я обичал много и никога не й направил забележка по никой начин, но един ден й предложил да направят експеримент: тя да си записва точната минута и секунда, когато запалва цигара някъде, дори и в друг град, и за колко време я изпушва. Сверили си часовниците. След няколко дни той й представил своя списък с абсолютно същите минути и секунди по секундарника, които фигурирали в нейния. Тя била крайно удивена. Казал й, че когато тя пуши, той изпитва остри болки в сърцето си до припадък, гърдите му се пълнят с цигарен дим и се задавя и кашля до повръщане, в устата му се явява отвратителен вкус, който не може да премине с часове и дни. Тя се убедила във връзката, но не оставила цигарите. Предпочела цигарата пред човека, пред любовта. Как се разделили, това е отделен въпрос. Случило се нещо още по-драматично от проблема с пушенето - тя и този път избрала нещо друго пред любовта и човека. От този ден нататък този приятел вече много внимавал с кого се свързва и кого си позвлява да пуска в сърцето и душата си. Същите болки и гадене изпитвал и когато някой критикува от злост.

2.Един човек от София през 1975 бил в чужбина, в Кавказ. Руснаците били крайно удивени, когато той, още в Москва, поискал карта на Кавказ, затворил си очите и решително посочил с пръст едно място. Оказало се, че е показал Софийския връх, Софийския хребет и Софийските езера. "ТАМ отиваме!" - казал той. Разразил се небивал ентусиазъм. По онова време, а сигурно сега още повече, всеки път, всяка клисура в Кавказ била завардена от военни и друга охрана, имало бариери, искало се разрешение за преминаване, стреляло се без предупреждение. Нащият човек, макар и чужденец, при всяко пресичане на такова място бил водачът на групата, въпреки че никога не бил ходил през този си живот в Кавказ. Всички военни и охранители му отдавали чест, поздрававяли го сърдечно, не искали никакво разрешение и им пожелавали добър път. Но - по темата. Един ден някои от почитателите на България в палатковия лагер на Софийски езера извадили на масата месо. Най-невинни кремвирши, рибка или нещо подобно. В този миг нашият човек станал тихо и се прибрал в палатка си. Руснаците разбрали урока и повече никога не излязло месо на масата.

3.Същият човек вече на Рила - в лагера ни под Свинкса. Един от приятелите решава да му "пробута" запознанство със свой добър приятел от години, който имал силни духовни и окултни интереси и много искал да се запознае с В. Единственият му недостатък били цигарите. Приятелят от Рила нарушил изискването на човека първо да му казват за кого става дума, не му казал че днес очаква някого. Всички бяхме виждали как години наред при такива случаи В. затваря очи, мълчи известно време, и накрая категорично казва "да" или "не". Не е такава "пляка" като нас да допуска когото му падне, да търпи когото му падне. Та идва поканеният на уговорения ден и час, нашият го гледа с един далекоглед как се приближава по пътеката откъм лифта. Остава минута до подаването му иззад клековете в лагера, когато В. става, тръгва бързо към палатката си и казва строго: "Няма да ме безпокоите по никакъв повод!". Сядат пред каменната маса, черпят се с чай, говорят много тихо, чакат В. да стане и да се появи. Минава много време. Дошлият започва да се безпокои - той е имал само два часа и е трябвало да се връща веднага, ще спрат лифта - на другия ден е на работа. В мига, когато се скрива зад клековете, макар и да е станал и тръгнал съвсем тихо, В. излиза от палатката. Говори ни кротко за духовете от ада, изскачащи през сондите, които прави цигарата, тревата, напръстникът алкохол в къщата, молекуата месо или убита риба наоколо, лошата или злобна дума. Той е ВОДАЧ, не може да рискува аварии при Упражненията и Полетите.

4.Случай с първия приятел на споменатия В. Дъщеря му се омъжва за много симпатично момче, добряк до мозъка на костите, талантлив музикант. Заживяват в къщата на баща й, на 30 метра от Салона на Учителя. Един ден "момчето" опъва въженца из всички стаи и увисва луканки да се сушат. Къщата е била вегетарианска от самото й построяване, в нея е спал и Учителят. Бащата помолва да ги свалят, защото не може да диша, но дъщерята му казва: "Ее, татко, нали трябва да сме толерантни...". Тогава таткото си взима куфарчето, тръгва към вратата и казва: "Избирайте между мене и луканките". Как продължила историята в случая е важно, но няма защо да се разказва. На двойката й се ражда увредено дете, което скоро умира. Не че такива неща се случват със всички месоядци и пушачи, със всички, които не приемат Истината и от други места. но в зоните на Присъствието и Школата нещата са на живот и смърт.

 

5.Медалът има и обратна страна. Един ден, пак на Рила, Венно остана на една маса с едни момчета пред хижата цели 4 часа, докато момчетата там пушеха до едно, вдигаха бутилки и ядеха месо. Духаха в лицето му не нарочно. Говореше си с тях много сърдечно, те го обикнаха. После ни каза: "Трабваше да се зачете добрината им, че пренесоха толкова много денкове от хижата до върха на лагера. Много от духовните ги нямаше никакви". Той знаеше за подобни случаи и с Този, от Когото се е учил. Например, за момчето, на което му се припушило в мига, когато майка му го запознавала с Учителя. Но било забравило цигарите си. Учителят извадил кутия с цигари от върешния си джоб и му я подал. То запушило спокойно и се заслушало в думите Му с интерес. Майката била в шок. Вички същества си имат таван - никой от нас не прави изключение, включитено и елохимите. Ако Бог бе сатрап, вселената щеше да е гробище. Но когато се касае до Работа, Посвещения, Възнесения, Полети, там нещата са други. Пробойна и от половин ангсгрьом прави взрив.

 

 

21.06.2018 г. 19,45 ч.

 

 

БЕИНСА ДУНО: "От две хиляди години вие говорите за Господа, но Той още не е оправил света. – Защо? – Защото говорите за ГОСПОДА, а се кланяте на ХОРАТА. Кланяте се на ТОЯ учен, на ОНЯ философ. - Долу философските системи, които отдалечават хората от Истината! Аз съм сит от тия философски системи! И ВИЕ сте сити от тях. Това виждам по лицата ви - недоволство е изписано на вашите лица! Кой от вас е доволен от своята философия? Кой от вас е приложил едно учение и е останал доволен от него? - Ако се намери такъв, бих седнал при нозете му да слушам какво е неговото учение и как го е приложил." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:105)

 

 

21.06.2018 г. 18,34 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Не е важно откъде си възприел известна истина. Важно е тя да е божествена и да внесе в тебе живот." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:104)

НАЙ-ВИСОКАТА СТЕПЕН НА ЕВОЛЮЦИЯТА И В СВЕТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО Е ТОТАЛНОТО РАЗЛИЧИЕ НА ВСЕКИ ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В БИТИЕТО. ОЩЕ ПО-ВИСОК Е ИМПУЛСЪТ НА РАЗЛИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА С ДУХ И ДУША ДА СИ СЪТРУДНИЧАТ, ДА ЖИВЕЯТ И ТАНЦУВАТ ЗАЕДНО, ДА СЕ ОБИЧАТ. . ОБРАТНО: В АДА И В СВЕТА ИМА ХОРА НА НАЙ-НИСКАТА СТЕПЕН НА ЕВОЛЮЦИЯ. Те твърдят, че истината е само в тях или в ТЯХНАТА църква, ТЯХНАТА философия,ТЯХНОТО учение, ТЯХНАТА партия. Те изключват напълно да има Истина в някой друг. Не подозират, че не само след смъртта им (защото са смъртни), но и всяка нощ по време на "петминутката" ангелите ги изправят пред едно специално огледало. Виждат злобата в очите си, в лицето си, в устата си, в аурата си, както и дяволите в себе си и около себе си. Някои се потрисат от картината и от това, че са започнали да погрозняват, да се окосмяват и да им растат рогове и опашки... Мнозина се разкайват, плачат силно и обещават, че повече няма да бъдат зли. Обаче има и такива, при които горделивостта е чудовищна. Те си мислят, че "врагът" или "дяволът" им е скроил номер и че това нещо с огледалото е НЕГОВА постановка. Те нито за миг не могат да си представят, че не са прави или "единствено прави", затова отвратителният им вид в астрала и ментала е много по-ужасен от този на вампирите и чудовищата в адската анимация и киноиндустрия, много над представите и на най-развинтеното въображение на художниците и кинаджиите там. А смрадта, която излиза от тях, е смъртоносна в радиус от няколко метра.

ЕТО ЕДИН ТЕКСТ НА ТАЗИ ТЕМА:

15-16.ІІ.1987 г.

 

ИСКРА - ИЛИ САЖДА? (съкратено и адаптирано) Всяко отблъскване на Ръката Божия, протегната от глад или с молба за милостиня, поражда чудовище някъде в Трите Вселени. Принудени да влязат в телата на кротките птици, на тревопасните, на “праведните”, на “примерните”, пропадналите илухими трябва да станат жертва на своите астрални сенки – прогонените от тях някога алохими. (Илухимите в този род текстове отговарят та на сурите в "Махабхарата", а алохимите - на асурите). Когато отблъскваш Любов, наплодяваш пространството с вампири. Отблъснеш ли божествена Мъдрост, пораждаш вещици и магьосници. А отхвърлиш ли Истина, сам Бог създава допотопни чудовища по планетите, хищници, отровни влечуги и насекоми, микроби. По това, което го гони, горделивият би трябвало да разбере кой дар на Бога е блъснал в калта и вонята на самомнението си. Вампирите носят всички мъки и терзания на сърцето; вещиците и магьосниците – противоречията, съмненията в ума, тънкото и дебелото подозрение и сметкаджийството, подсигуряването. А всички паразити и хищници, бацили, престъпници, властници и домашни тирани се стремят да направят душата на хората страхлива, езика им – лъжлив или гнусен, а нервите и тялото им – плячка за себе си. Прогони ли някой Бога от сърцето си, изпада в ръцете на враговете си, родени от самия него: ехидната (змията) е родила ехидството, плъхкинята – плъхски чувства и болести… По лицето му лазят черни мисли като хлебарки; кърлежи от плътна привързаност са се впили в сърцето му; срамните насекоми на страха пъплят под кожата му към очите, понеже се стремят да поразят органа на Истината – да попаднат направо в мозъка. Това парира космическия спомен за сродната душа и поразява сърцето с илюзията за щастие с избраници от ада. По същия начин може да се обясни и психическото съответствие на всяко животно, всеки звяр, вампир или паразит и микроб, породени от ония, които отблъскват Бога. А Бог са явява кардинално само 18 пъти в едно прераждане: 10 пъти като шанс за посрещане на Любовта, 5 пъти като шанс за приемане на Мъдростта, и 3 пъти - като шанс за приемане на Истината. Ако някой отблъсне Бога 18 пъти в едно прераждане, той се обезчестява и започва да смърди тъй отвратително, ЧЕ СЕ ПОСТАВЯ ВЪПРОСЪТ ЗА ПРОВЕРКА НА МОНАДАТА МУ. Тази основна проверка – това най-болезнено разглобяване на 12-те му обвивки до съставните им “болтчета” и частици - се нарича “12-и кръг на ада” и се инспектира лично от Първия Елохим на Ремонтното Битие ("Дявола"). Намотаните върху монадата сгрешени вериги от молекули, илюзии и безсърдечия се размотават от най-опитни “бобинари”, преминали през всички училища и спец-курсове по размотаване на психически плетеници и объркани лични конци - те понякога се разплитат с векове и хилядолетия. По-младите духове са се оплели по-малко, затова се прераждат по-често: алгоритмите на техните грехове и оплитания са типологизирани отдавна от Програмното Отделение на Ремонтния Отдел (ада), затова премотаването при тях става почти автоматично; срезовете и отделянето на шкартото – завидно качествено. Остава само онова около монадата, което е живо, непъклено, нераково –ЧИСТИТЕ нишки от филма на живота, когато не сме отблъсквали ръката на Любовта, бисера на Мъдростта или свежия, син вятър на Истината. “РНК” на прераждането – или по-точно ония вериги от нея, които са сгрешени математически, естетически или етически - се отстраняват прецизно от Ножиците на Битието, но не се изгарят веднага: първо се подават на Черните Монтажници. Те монтират филма на човешките грехове, грешки и престъпления само от тия отрязъци, които после ще бъдат изгорени в "геенната огнена”- в пещите за генно претопяване под кората на всяка жива планета. Щом завърши разплитането по най-прецизен начин и се получи монтажът на черния и белия филм на подсъдимия, той е готов за "последно рендосване”. Това е Космическият Съд. Известно е как става това: “Дяволът” пуска черния филм на живота на всеки; после Христос пуска белия филм на живота му, а накрая Съдията – сам Бог - пуска отново целия му филм, след като вече го е прожектирал веднъж в съзнанието му, секунди преди да изпусне смъртният последния си дъх. Първия път Бог говори на душата му, а последния път – на духа му. Последният път е най-решаващ, понеже нито черният, нито белият филм са достатъчни, за да се снеме най-последната черупка около монадата - костеливата черупка на безсрамието у някои. Има монади и “сажди” с тъй твърда черупка, че никакъв черен филм не може да ги разубеди от правотата им. Те затварят очи, не гледат, но даже и при психошоковете за отваряне на очите те проследяват черния си филм с изражение на безумна гордост и с несъкрушимо убеждение, че всичко това не се прави от Съда на Бога, а че е “представление на вражеския лагер”, целящо да ги сломи и да ги накара “да се предадат”... Един фанатичен католик, протестант или православен, а и много “шарени” или черни окултистки и мистици се предават по-трудно и от професионалните касапи и убийци – оказва се, че последните се засрамват по-лесно, отколкото горделивите - идеологическите престъпници. Но когато сам Бог пусне за втори и последен път целия филм на живота им без никакви орязвания, се случва последното: разпуква се и най-твърдата черупка! Безсрамието, наречено "самомнение", има слабостта да се пропуква при осъзнаване на нещата такива, каквито са – т.е. в тяхната причинно-следствена връзка. При някои особено тщеславни духове се пуска първо белият филм на живота им. И понеже се виждат отново на сцената, те започват да се надуват тъй “прелестно” като пуяци и да издават пуйски пуйкания, без обаче сами да се чуват на този етап, нито феновете им; дежурните алохими така искрено им ръкопляскат; роднините им по манталитет тъй възторжено изразяват възхищението си, че отворената Бяла Книга на живота им се превръща в поредния юбилей на юбиляра... Той е чакал тия празници и на земята със същата буря от гъделичкания, с която преживява сега последния си “юбилей” на небето (всъщност, в преддверието на Ремонтното Битие - ада). Този "юбилей" се заснема в натура от акашовото поле, обаче на втория етап от процеса се свалят поляризационните филтри и пуйката вижда себе си как изглежда астрално. Изпотява се и изведнъж неочаквано го удря на плач, с което пък се понася натурален магарешки рев… Това вече разсмива публиката бурно и овациите преминават във викове и освирквания, а обърканите почитатели на пуйката-магаре почват да въртят очи и глави в недоумение: какво стана с техния кумир, чиито икони и портретчета са купували земята с радост или самият той им ги е подарявал с автограф? Тия икони са им висели по стените и вратовете с десетилетия, а книгите му, афишите му, филмите, концертите или проповедите му са се разпространявали в най-големи тиражи. По-умните се осъзнават още след тази операция. Обаче останат ли да мигат, неразбиращи нищо, Черният Обвинител пуска ЧЕРНИЯ филм на живота им. След тези два филма се разпукват и най-костеливите орехи. Останат ли обаче здрави, диагнозата е ясна: горделивец или имитант. Срам в такива няма и не може да има. Възгорделият се прибягва най-често до последната мярка, защото е приел още на земята черно посвещение от Черната Вселена на Имитантите, за да се въоръжи с политическо или магическо могъщество и идейно безсрамие. Това са последните оръжия за самозащита на сатанинската гордост и самомнение: "Ето, аз върша неща, които имат реално въздействие. Следователно, аз имам предостатъчно сила и власт - няма резон тепърва да се разкайвам пред някакви си несъществуващи сили и школи. Ако съществуват – нека се появят, та да се сразим!” Това петляркане на пуберитетното духовно културистче не издава само личната калпавост на егото му, но преди всичко магичната. Горделивите, които тръгнаха по този път, се разпознават по особения израз на лицето, по особения ступор на лицевите мускули, не познаващ благостта; по фелдфебелското или ефрейторско врязване в живота на другите, по фюрерското самочувствие и неразбиваемостта на съвестта – нещо като “генералисимус на безсрамието”… След разплитането и демонтирането на дванадесетте им тела, такива негодници остават почти без бял филм – понякога няма и сантиметър добро в молекулите на личността им. Остава последното – “разтрошаването на ореха”. Срамът не действа на такива – те са тъй велики пред себе си, че просто няма от кого да ги е срам: всички останали са “нищожества”... Тогава Бог извиква най-страшния, йерархично по-висшия инструктор на възгордялото се изчадие. Пъкълът и поразените от него се отличават по това: срам те нямат, но страхът им е известен. Данте описва в “Ада” си и такива горделивци, а Доре нарисува гениално някои от тях - даже в ледовете на тартара те си остават на “особено мнение”; лицето им вони на гордост от светлинни години! Но алохимът, който на земята се е представял за началник или вдъхновител на зачисления му възпитаник, се явява начаса. Той нито нанася магически удар, нито употребява Сатурновия лъч от пръста на правдата. Той само прошепва нещо в ухото на гордия. Какво точно – това не знае никой, освен Бог. Обаче миг след това “орехът” на егото се обвива от изобилна мръсносива мъгла - напипал е инструкторът страха на даденото същество, – и след разсейването на мъглата, черупката е строшена. Вътре или свети едва видимо замъждяла монада, т.е. искра Божия, или се забива в очите на всички раково образувание на Морето от Азове – монада, изядена от “сажда”… Процедирането с такива не е обект на настоящото назидание.

 

 

21.06.2018 г. 12,50 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Помнете: Любовта е една и неделима! Тя е велика идея, велик импулс. В тая любов се крие всичко - и братство, и свобода, и знание, и мъдрост, и култура, и цивилизация. Пред Божията Любов всичко отстъпва. И тъй, ако някой ме пита в какво вярвам, отговарям: "Аз вярвам само в Любовта!" Ако кажа, че вярвам в друго нещо, не говоря истината." (1919.04.13н.нит..ДВГ.С1946:103)

 

РАЗБИРА СЕ, ако другаде срещнем Учителят да говори, че вярва само в Духа или само в Бога, това няма да е противоречие. От Седморната Стълба на Реалността, дадена пак от Него, ние разбираме, че „Материята е кондензирана Енергия; Енергията е кондензирана Светлина; Светлината е кондензирана Мисъл; Мисълта е кондензирана Любов, Любовта е кондензиран Дух; Духът е проява на Бога". Корелацията между първите три откри Алберт Айнщайн: е = мс2. Гениалните учени постепенно ще открият и другите корелации; накрая някой ще даде и универсалната формула за корелацията между всичките 7. Ако имаме предвид Божествената Материя, Божествената Енергия, Божествената Светлина, Божествената Мисъл, Божествената Любов и Божиия Дух, за всяко едно от тях Учителят би могъл да каже, че вярва само в него, понеже знае, че всички по-горни са кондензирани и във всяко едно от тях.

 

 

21.06.2018 г. 11,28 ч.

 

КОЛКОТО И ДА ГОВОРИ УЧИТЕЛЯТ В ПОЛЗА НА РАВЕНСТВОТО, ЕТО И ЕДНА АНТИТЕЗА:

БЕИНСА ДУНО: "Аз изхвърлям думите „равен", "равенство” от божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети! Братството е намясто, но равенството е изопачена дума. Братството почива на Любовта." (1919.04.13н.нит.ДВГ.С1946:103)

И ЗА БРАТСТВОТО ГОВОРИ МНОГО, но в една беседа казва, че то е само степен - преходен период към една още по-висока епоха - ПРИЯТЕЛСТВОТО. Нали Христос казва, че няма по голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятелите си? Значи, има различни измерения и на Любовта. А след епохата на Приятелството щяла да дойде епохата на самата Любов. С какво тогава се различават трите епохи?

 

Георги Томалевски има едно прекрасно есе за Неравенството - беше публиквано в сп.Житно зърно, но сега го има и в някои сборници.

 

 

22.06.2018 г. 19,36 ч.

 

"Казвате: „Да се обичаме!...” - Досега не съм забелязал между вас любов. От толкова години работя с вас, но от вашата любов не съм могъл да направя дори едно въже, за да извадя някого." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:169)

 

КАКВО МОЖЕ да означава този странен скулптурен комплекс на дъното на морето край Индонезия и защо Учителят е угрижен по повод на този най-древен проблем - это един колаж за размисъл. Ако някой го разгадае и постъпи в живота си по различен начин, може и да се яви надежда за човечеството.

 

 

22.06.2018 г. 18,46 ч.

 

ОБЩА ЧЕРТА НА МИЛОЗЛИВИТЕ, КОИТО СРУТВАМЕ АСТРАЛНИТЕ И МЕНТАЛНИ ГРАДЕЖИ НА УЧИТЕЛЯ, ПРИСВОЯВАЙКИ СИ ПРАВОТО ДА ДОПУСКАМЕ И ЛАНСИРАМЕ НЕЧИСТИ НЕЩА И ХОРА. Затова и ще ни сполети съдбата на Прометей.

 

"В Небето нищо нечисто не трябва да влиза, а Небето е вашата душа! Сега у вас владее този принцип – да сте като ленивите ученици и да искате от учителя ви да бъде снизходителен. - Това не може да го бъде! Например, някой архитект е свършил науките си, но учителят му е бил винаги снизходителен към него. Каква полза от това? Дойде този архитект и вие му възложите да ви направи един план. Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във Варна едно здание, на което наскоро се събори едната стена. Какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха вътре? Следователно, всеки човек, който е завършил от снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение - и мислите и желанията му ще бъдат затрупани." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:168)

 

 

22.06.2018 г. 18,28 ч.

 

 

"Христовото учение е учение на божествената и вечна Любов! Следователно, ако човек може да ви обича десет пъти на ден и да ви намрази десет пъти на ден, не вярвайте на неговото учение и не приемайте такъв човек вкъщи. ЛЮБОВТА е, която носи Вечния живот! Имате ли този живот в себе си, ще разберете божествените тайни." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:167-168)

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ КЪМ СЕСТРИТЕ, НО И КЪМ ВСИЧКИ. Все едно че не е минал цял век: това важи и в момента, и то много повече:

"Забелязвам, че много от вас, вместо да стават тихи и кротки, стават нервни, докачливи – това е БОЛЕЗНЕНО състояние! И друга грешка има у вас: мислите, че много знаете и затова всяка една от вас на общо основание осъжда другите. Много от вас чакат да им дойде отнякъде сила, някакво откровение, за да покажат на света, че Господ е С ТЯХ. /.../ Вие мислите, че като запалите една свещ, ще просветите света... - Не, други ще запалят по-голяма свещ, и вашата ще остане на заден план." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:167)

Виждали сме братски и сестрински бокс и на Рила - пред хиляди българи и стотици чужденци, но с още по-тежки поражения. Това обаче е нищо пред менталния бокс на "водещите", които нанасят мисловни и словесни удари на други "водещи" през големи разстояния. Злобата на нападателя, видът ни в ментала пред ясновидците и Бога след такива братски удари не е по-добър от този на жените на снимката.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=610&book=18

 

 

 

 

ЧИСТОТО СЪРЦЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ХАРМОНИЯТА НАВСЯКЪДЕ. ДЕВСТВЕНА ДУША Е САМО ТАЗИ, КОЯТО Е ПЪЛНА СЪС ЖИВИТЕЛНИ СОКОВЕ И РАЖДА ДОБРО И ИСТИНА.

ИСУС И СЕН ЖЕРМЕН. УЧИТЕЛЯТ ИСУС Е БОЖЕСТВЕН И ГОВОРИ ИСТИНАТА, ПОНЕЖЕ УМЕЕ И ДА ДРУГАРУВА. УМЕЕ ДА СЕ ПОСТАВЯ ПОД ДРУГИТЕ, ДА ИМ СЛУЖИ, ДА ИМ СЪТРУДНИЧИ, ДА УМИЕ СЪЛЗИТЕ, СЪРЦАТА И НОЗЕТЕ ИМ.

БЕИНСА ДУНО: "Христовото учение възстановява божествената хармония или изгубените добродетели в човешката душа. Най-първо, то трябва да ви направи чисти по сърце. Ще кажете: „Може ли човек да живее в този свят и сърцето му да е чисто?” – Може! /.../ Второто нещо, което може да направи Христовото учение, е душата ви да бъде девствена. В какво се заключава тази девственост? - Земеделецът нарича „девствена” почва тази, която е богата със сокове, а бедната на сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. Ако не може да ражда такива неща, тя не е девствена."

(1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:166)

РАЖДА ДОБРО И ИСТИНА, НО ПРИЕМА ДОБРОТО И ИСТИНАТА И НА ДРУГИТЕ ДЕВСТВЕНИ ДУШИ И СЕ ОБМЕНЯ С ТЯХ.

 

 

22.06.2018 г. 15,48 ч.

 

НЯКОГА МНОГО, МНОГО ОТДАВНА, НА ЗЕМЯТА Е ИМАЛО БРАТЯ, СЕСТРИ, АПОСТОЛИ! Какво щастие!

БЕИНСА ДУНО: "Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а божественият живот е на ПОСТОЯННА любов - или на БЛАЖЕНСТВАТА. Човешкият и божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например, вие обичате някого, някоя ваша приятелка: давате й подаръци, каните я вкъщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече!...” - Как е възможно любовта да се превърне в омраза? - Тази любов е човешка - любов на съображения!" (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:165)

НЯКОГА МНОГО, МНОГО ОТДАВНА, НА ЗЕМЯТА Е ИМАЛО БРАТЯ, СЕСТРИ, АПОСТОЛИ! Какво щастие! Съвършено изключено е някой да си мисли, че е човек със сърце и душа, че е апостол на Бога и на Словото Божие, и да не се обича с друг апостол, с братята сестрите си от Бога, с другите апостоли. "Нова заповед ви давам: да се любите един друг! Както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг." (Йоан 13:34). Христовото Учение е дом на сърдечни хора с огромна жажда за топлина, обожание, добромислие, прощаване, отстъпки, сътрудничество - ИСТИНСКО братство и приятелство. Гореща любов и обич на хората с душа не само към Мъдростта и Учителя, но и помежду си.

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

5. не безчинства, не дири своето си, не се сърди, зло не мисли;

6. на неправда се не радва, а се радва на истината;

7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8. Любовта никога не отпада! А другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

ЛЮБОВТА НЕ СЕ ГНЕВИ, НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ, ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА. Какво значи да не дирим своето си - само материални неща ли? Божествената любов е постоянна и затова е любов на блаженствата. Която не е постоянна, която се гневи, която не прощава, която търси своята правда или изгода и пр. е била любов на егото и удоволствията, а не на блаженствата - т.е., не е била любов. Едно от най-големите блаженства е да не се обиждаме. Какво значи пълна слепота за злото и недостатъците? Какво значи "блага дума на устата", "мили поглед на очите", "нежно чувство проявено"? Щом една "любов" не е милосърдна и дълготърпелива и не е пълна с благост, щом не извинява всичко и се сърди, щом безчинства, значи тя е безобразна и горделива - т.е., не отговаря на нито един от пунктовете на Христовото учение, изложени тъй перфектно от Христовия Дух чрез ап.Павел. Познаваме ли някого, който всичко претърпява? Много ли хора сме срещали, които не мислят злобно и вярват на всичко? Какво значи изразът в тази прословута глава от Евангелието "на всичко вярва"? Да оставим настрана този най-сложен въпрос в Христовото учение и Христовата психология - на абсолютно всичко да вярваме както децата, всичко да извиняваме... Да се запитаме в случая за това: вярваме ли поне на ДРУГИ прояви на Божественото, а не само на нашите собствени и на тия, които разбираме? Да се обичаме помежду си поне със съидейниците си, ако не можем да обичаме разномислещия и врага. Има ли някой, който е стигнал до върха на любовта - даже да не се наскърбява? Кой е готов да даде живота си и душата си за приятелите си; колцина са незлобливи като гълъбите, кротки и смирени? Колко още основни положения са изяснени съвсем точно в Христовото Учение!  Щом някой не отговаря на повечето от тях или на всички, значи той "престъпва Христовото Учение и няма Бога, Отца и Сина в себе си". Така казва св.ап.Йоан. Не трябва ли, най-после, да се съобразим и с неговите думи и да почнем да ги изпълняваме: "Ако дойде някой при вас и не носи това Учение, недейте го приема вкъщи и не го поздравявайте.”?

КАКВО ЗНАЧИ "ЛЮБОВ НА СЪОБРАЖЕНИЯ"? Само материални съображния ли има злото и безлюбието - или и съображения да наложи егото си, да не приема различията в другия, да не прощава недостатъците му? КОЛЦИНА ДОСЕГА, които не отговарят на нито едно от качествата на Христовата Любов, сме приемали в дома си - понякога задълго или за цял живот? Или сме ставали роби в техните домове? Защо?

 

 

25.06.2018 г .22,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ще учите сами всички предмети, ще учите българска литература и друго. /.../. Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков, например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако дойде тук, бихте го оставили вънка..." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:171)

Това се е случвало немалко извисени и талантливи души, факт е и днес. Но Пенчо Славейков наистина е бил един изкючителен българин, след като се влюбва и в една изключителна българка, ученичка на Учителя Петър Дънов:

РАЗТЪРСВАЩАТА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И МАРА БЕЛЧЕВА

Може би всички знаят тази история - за най-малкото от осемте деца на Петко Славейков, за това, за което баща му написал: "Пенчо бре, чети - Пенчо не чете..."; това, което заспало върху замръзналата река Марица и се разболяло толкова тежко, че цял живот носило последиците. Въпреки недъга си обаче Пенчо имал разностранни интереси, леко чувство за хумор и остър ум, и пишел прекрасни поеми. И в живота му имало щастие.

"Сърцето е склад, отгдето умът черпи най-хубавата храна!" - Пенчо Славейков

Ражда се на 27 април, през 1866 година. Сега няма да се спираме в подробности върху творческата му биография, а ще ви разкажем историята на голямата му любов – Мара Белчева. Среща я през 1903-а на една вечеря. Мара Белчева е овдовяла само на 23 години. Съпругът ѝ Христо Белчев е застрелян по погрешка при атентат срещу министър-председателя Стамболов. Онова момиченце, което Славейков бегло познава от детството си, се е превърнало в прелестна млада дама с изтънчени маниери, с безупречно поведение, с чувствителност и интелект.

След онази майска вечер през 1903 г. срещите на двамата зачестяват. Връзката между Славейков и Мара Белчева - две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси. И двамата познават нещастието, самотата и неразбирането. Тогавашна София е все още малък град, населен от малообразовани, но претенциозни еснафи, които хранят душиците си с чуто-недочуто за живота на по-известните. За тях е странно и непонятно поради какво тази изискана дама, ухажвана от толкова значими личности, дори от самия княз Фердинанд, е благосклонна към този хром и вечно сърдит литератор.

В писмата си Мара Белчева казвала, че цялата пъргавост от краката е отишла в главата му. Животът придобива нов смисъл за нея - Пенчо я приобщава към кръга "Мисъл", домът ѝ се превръща в редакция на литературния сборник "Мисъл", първите ѝ стихотворения излизат през 1910 г. Истински щастливи двамата се чувстват само в кръга на приятелите от списание "Мисъл" и когато са в странство. През плодовитата 1906 г. Славейков събира и издава стихосбирката си "Сън за щастие", а на следващата година - "Епически песни"; издава и първа част на "Кървава песен", за която основна заслуга има Мара - тя е вдъхновител, а често и най- добрия редактор на поета.

През 1911 г. Мара се разболява и заминава из Европа да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават. На 10 юли 1911 г. уволняват министъра на просвещението Стефан Бобчев от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков отказва овакантената длъжност и заминава за чужбина. В края на август вече е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. Към последиците от прекараната в детството болест, поетът добавя депресия и други усложнения.

Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. "Христо Белчев". Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, но напред е надеждата да спаси живота на Славейков.

На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара пренася костите му в България. До края на живота си тя живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета през 1937 г. в София. Мара Белчева ходи на гроба на Пенчо до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ: (избрани стихотворения и стихове)

Во стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете, тоз аромат душата ми в мечти при теб унася, свидно мое дете.

И виждам те унесена в мечти за мен, подпряла чело на ръцете... Во стаичката пръска аромат от теб оставената китка цвете.

.....

Спи езерото; белостволи буки над него свождат вити гранки, и в тихите му тъмни глъбини преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки, а то, замряло, нито трепва... Понякога му сал повърхнини дълга от лист отронен сепва.

.....

Капчици дъждовни падат от небето - и орачу трепна радостно сърцето.

Чу той техний говор с ветреца пролетен и на ранний посев поздрава приветен.

И в мечти честити видя той отрано в златен клас израсло зърното посяно.

И кръстци, и снопи - дар за труд грижовни... Святи, благодатни, капчици дъждовни!

.....

Другарко, сещам аз, последний час настава, час сбогом и от теб и от света да зема - към своя хубав край се вече приближава на земний ми живот тъжовната поема.

Ти, моя гърлице, едничка радост в дните на самост, на тъга и на беди горчиви

Ти знаеш, погледи отвърнал от земята, че аз ги в небеса възйемах все нагоре.

Таинствения ход на битието моя свободен поглед в блян честит да съзерцава, да съм свидетел аз макар далеч от зноя на земния живот, какво в живота става.

Да виждам слънцето вълшебно как разтваря на суетливий ден работнишките двери и звездочела нок как тихо, пред олтаря на отдиха, крила в молитва ще разпери.

Тогава може би слухът ми ще опази в светата тишина - о, може би тогава - и онзи свиден звук, за който чезнех ази в живота, отчужден от лихата му врява.

Това, в което ми живееше душата, ще чуя: за живот от радост озарена, как сливасвоя химн земята в небесата с тържествений псалом на цялата вселена.

.....

О, има тих вълшебен край и никой го не знай, къде е той - вълшебен край на отдих и покой. Къде е той? Живей, люби, страдай, надей се и желай - достига там тоз, на когото во сърцето плам гори за там, - тоз, който люби, страда и живей, тоз, който като мен за тоя край кoпней.

.....

Господи, към мен простри ръка и укроти духът ми безпокоен; за Тебе искам аз да съм достоен.

То вяра пак в душата ми вдъхни, душа в тревоги земни уморена, - в минутното за вечното родена, Ти пътя й към него проясни.

.....

Ти който бдиш от небесата над человешки съдбини, над мен десницата си свята зарад закрила протегни!

Спази ме, докато направя, що с вяра в тебе съм почнал и посегни от мен тогава да земеш туй що си ми дал

МАРА БЕЛЧЕВА: (има много нейни стихотворения и в списанието на братството "Житно зърно")

УЧИТЕЛЯТ

По стръмен път той кара земните си дни, с железни мишници подхванал им юларя. Очите му – световните везни.

С незнайни ключове законите отваря. Камшик му са в ръката злите. С вулкани, мълнии той разговаря.

И, по земята, наторена с трупове, чертае нови пътища за нови поколения. Минути му са всички векове.

От други мир денят му с вихрени трептения, към тоя светъл мир в сърдцата мост гради от мрамора на своето търпение.

Прекарал го е той през светлите звезди; през озарените недра на тишината ще мине, който се от дух роди.

И който се не заслепи от светлината и в пламъците ѝ не изгори и той ще хване тъй в ръце съдбата

като възкръсналия своите зори.

-----

Далеч от шум, сред планината през сенките, срещу зората; сред ароматна тишина следя си мисълта – сърна.

Към извора летя със нея, със вечността си да се слея, –  от там, от дето съм дошла И в миг изчезне тя – стрела –

Звънец, провре се шум и врява, и тук отново ме смущават . . . . . Не нося ли аз своя мир, не ще го найда в цял всемир.

-----

Раздухай облаците тежки, – таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди.

На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, – които живи си погребал, тогава ще озрей плодът.

Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме – светлина.

----

Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той неможе: Плача, смеха на малкото дете, –

блаженната усмивка на цветята, – на юноша орловите крила, – свещенния напев на дървесата, – смирението на златните поля.

Палачите на агънцата неми. – Сластта, която червея гризе. – На вярата зениците големи. –  На праведния тихите нозе. –

Светулките в недрата на скалите. –  По млечни път постланите слънца. – Дъгата – шарен мост над висините. – За жертва оплодените сърдца. –

Дълбокото око на океана. – И съвестта във мрака ни звезда. На мрака тайната неотгадана. И пътя на Голгота към Христа.

-----

Когато бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, –  не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента.

Молитвата си къпех във зората. Над розовите снежни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни.

Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите; и озарена в бяла светлина,

в сънят си бдях, сънувах се на яве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях.

Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърдца. От Божий образ всякоя картина –  прилиташе с невидими крилца...

----

Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, –

оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори.

И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, – да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; -

Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.

ти — майска светлина —

тя пак бе полетяла — пчела от цвят на цвят — и от дъхът ти брала най-дивний аромат.

Пак сама О, дай ми Боже сила света сама да нося и милост да не прося аз, никому немила.

На всички дал си мъки, Но сила на малцина. О, дай да не загина от обич и разлъка!

-----

От Тебе аз не искам милост, Боже. Аз моля земните си грехове,

в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове,

със черния си грак през светлината. – Да могат с други глас да пеят те, –

да си намират в други мир храната; Полета им – орел – да израсте: –

с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен,

в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...

-----

Юлска вечер на молитва ме в полето спря. Златни класове се диплят чак до сините недра на планинската верига, де Мургаш в дрезгавини, като жертвеник вий стълпи дим към висини. Над полето сенки падат, сливат се в една... Слушам аз на хълма спряна в свята тишина, зрелий шум на класовете – жертвений обет. Полский лъх с набожен трепет милва ме с привет. И през сенките вечерни, в моето сърце като че ли се усмихна Божето лице.

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ЗА МАРА БЕЛЧЕВА:

Мара Белчева дойде, не помня в града ли бяхме, или на Изгрева. Но аз я помня на Изгрева. Значи сигурно на Изгрева сме били, щото ние сме на Изгрева, тя дойде на Изгрева след 1930 год. май. Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Лично аз, понеже така виждам, че съм харесвала много хубави хора, било така млади и стари, много й се възхищавах. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото хубаво, изящна беше. Тя е съпруга на Белчев, министър който е бил тогава, убит. Убиват го, по политически въпроси и тя след това не се оженва, но се сприятелява с Пенчо Славейков и са приятели. И чух, че когато тя разказваше, че него са го оскърбили тука и той е заминал за Италия, а пък тя знае, че той няма никакви пари, тя си продава къщата в София, на площад „Славейков" имала къща, продава я и отива в Италия с него, за да може да имат за издръжка. Това малко хора могат да го направят. Това го правят смели жени, а това го правят жени които обичат и заради обичта се жертват и тялом и духом. Това го правят жени които обичат, това не го правят кой да е. Това не може да го направи случаен човек или без нещо дълбоко което има в себе си. Даже тя ми казваше веднъж. Чакай, тя ли ми го казваше? Спомням си. Струва ми се че тя ми го каза, тя искала да се ожени, а той й казал: „Не ти ли стига тая любов която имаме, каква нужда имаме от свидетелство за това?" Значи, и той е гледал високо на любовта, и тя. Сега те и двамата, той беше поет и тя беше поетеса. Пък сега, че формално са живяли заедно, то е второстепенно.  Тя идваше на Изгрева и се интересуваше от идеите на Учителя. Даже ми казаха един случай. Учителят казал, когато вече Той влезе, които са закъснели, да заключат вратата, за да не влизат. Иван Антонов, който беше отговорник така за редът и той заключва врата и той застава там и никой, за да не отключи пък някой друг на негов близък, затуй той стоеше там. И тя дошла, закъсняла от града. Погледнала, бутнала вратата заключена и отива на прозореца отворен и понеже той не беше висок, имало отвънка пейка, качва се на пейката и през прозореца влиза вътре. Разбира се Учителят я вижда и всички я виждат и Учителят казва: „То забранено беше през вратата, пък през прозореца е друго!..." Вижте сега, характерно. Това показва свободата, която тя е имала да го направи, пък и Учителят как отговаря. Щото аз си спомням, ще ви кажа нещо, което пак ми е направило впечатление с Мара Белчева.

В 1931 и 1932 год. ние бяхме на лагер горе на Рила и тя дойде с нас горе. Даже помня, че тя ме помоли една палатка й уших малко по-особена, както на артистите обикновено е нали. Тя беше отворена от цялата тази южната страна, че така си я премяташе и цял ден слънцето огряваше всичко и леглото, и палатката. И когато идваше при Учителя нали така било на закуска, тя минаваше покрай нашата палатка. За да отиде в своята палатка минаваше покрай Учителювата. И ние се е случвало да речем, или чай Му сервираме, или за обед ли е, някога и тя е там. Аз не съм видяла Учителя по-кавалер към друго същество отколкото към нея. Разбирате ли? Той ще й каже шега, ще й разкаже някаква забавна история, но и тя, така хубаво се смееше кръшно, разбирате ли? Видях, че Учителят дава на всекиго от нейния пример, това от което той има нужда. Сега тази жена е свикнала на това и Той към нея се проявяваше изящен. Сега, аз го видях, но аз го видях от тази страна, че тя това го желае и Учителят, за да я изведе в нейния духовен път, това й дава. Щото нали на друг ще даде друго нещо. Това ми правеше впечатление. Аз не съм Го видяла към друга дама Учителят така да се носи, освен към нея. Тя беше наистина хубава, аз Го виждах, че иТой й се радваше. Щото тя много свободна жена беше. Свободна в добрия смисъл на думата. Тя, например, не се стесняваше. Щото вижте, стеснението не е най-доброто качество което трябва да има човек. Една чиста жена, тя не се стеснява. Едно чисто момиче, и то не се стеснява. Обикновено при стеснението има някаква мисъл отрицателна или да не кажат нещо хората, или от страх някой да не направи нещо. Но един истински свободен човек, той се изявява такъв, какъвто е. Това видях у нея. Тя много коректно се държеше, много хубаво се държеше.

В.К.: Чел съм някакви нейни стихове, поместени в „Житно зърно".  Е.А.: Е тя даваше, даваше.  В.К.: Виждал съм я на снимки.  Е.А.: Хубава жена беше, много хубава жена беше.  Знаете ли какво тя ми каза, това вече от нея го знам лично. Когато тя решава за пръв път да отиде при Учителя, тя ми каза: „Имах две стаи. Една външна и друга вътрешна, спалнята ми е вътрешната. И аз, казва, се обличам в стаята за да ида на беседа и изведнъж видях един човек в стаята си. Какво беше това, като видение го видях. И когато го видях на беседа, видях че Учителя е бил, който е дошъл в стаята ми". Сега как Го е видяла... В.К.: От друго поле.  Е.А.: Да, да. Вижте това тя ми го е казала като опитност. Сега, който иска както иска да го разбира.

 

 

25.06.2018 г. 21,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Много пъти се замислям защо се карате помежду си. С това каране вие разваляте това, което аз градя, късате цветята, които садя. Как ще ви посрещнат напредналите души, когато отидете при тях на Небето? " (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:171)

КОГАТО СЕ КАРАМЕ, В АСТРАЛА ИЗГЛЕЖДАМЕ ИМЕННО ТАКА И ДАЖЕ МНОГО ПО-ОТБЛЪСКВАЩИ.

 

 

25.06.2018 г. 20,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло."

(1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:170-171)

В АУРАТА, ЧЕРЕПА, ЛИЦЕТО И МИРИЗМАТА НА ЧОВЕКА, дори от големи разстояния, се разкрива съвършено ясно дали негативните забележки произтичат от божествено желание за ДЕЛИКАТНО И ИЗЯЩНО ДОПЪЛВАНЕ на нечие мнение - или от разяждаща сърцето и общуването адска злоба. Апострофирането, ехидството, осъждането, подигравката, язвителността, сарказмът и пр. в увредения мозък на човека с плебейска наследственост обикновено са инструменти на вампиризма. Като те пореже, смукачът си дръпва енергия, даже и да се мисли за първия умник или първия праведник и светия на света.

СПОМЕНАТИТЕ ИНСТРУМЕНТИ НА ЗЛОБАТА обаче могат да вършат и добра работа за еволюцията на човека и обществото, когато са в ръцете на истинските борци за истина и правда и майсторите на словото, на различаването. Те се разпознават по това, че отстранявайки излишното, в крайна сметка извайват мир, здраве, съгласие, справедливост, съвършенство, хармония, красота. Адската злоба, понеже е вампирична, не поправя света, а дълбае язви навсякъде и изпитва удоволствие от това.

"Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята." (1898, "Призвание към народа ми")

"В Писанието се казва: „Пазете се, когато лошите хора на земята се увеличават.“ Тези хора могат да влязат в тялото ви, а могат да се промъкнат и в ума ви като мисъл и в сърцето ви като чувство. По този начин те внасят такива раздори, такива противоречия, съмнения и злоба, че ви обръщат с главата надолу. Наблюдавам как една сестра днес се намира на третото небе, тъй вдъхновена и радостна е, но след ден-два я виждам посърнала и обезсърчена. - Какво има? - „Изгубена съм!“ Аз си мисля, при тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. На този сиромах и всичкото си имане да дадеш, не си в сила да го направиш щастлив - той все ще е недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете." (6 януари 1928, "Пътят на героите")

"Че когато в душата си имате омраза, подозрение, злоба, не сте ли в клоаката на живота?! - Излез от клоаката! Гледай по-скоро да излезеш от този канал! Ако стоиш по-дълго време, изгубваш живота си." (31 януари 1934, "Съществените правила")

"Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно на това студено течение на ума. Защо?  Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална "любов", от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде." (9 април 1939 , "Ставане, оживяване и възкресение")

"Кое е забраненото дърво, от плодовете на което човек не трябва да яде? Човек всеки ден яде от това дърво и не знае кое е. Това дърво има много наименования: безлюбие, омраза, ненавист, злоба, славолюбие и други. Всичко ниско, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и на злото." (22 септември 1940, "Връзка между Бога и човека")

"Омраза може да има само един дребнав човек. Злоба може да има само един дребнав човек. Всички тия прояви са на дребнавите хора. Вкисват само дребнавите хора – онези, които лъжат. Малодушни, маловерни, всички сприхави хора са дребнави - МАЛКИ човечета са те! Те някой път минават за големи гении в света. - Това е заблуждение. Сянката нищо не създава в света." (25 септември 1932, "Превръщане на числата")

"Всички трябва да напуснат злобата и да хванат веруюто на Любовта! Напуснете веруюто, от което произтича злобата, и хванете веруюто на Любовта, което иде сега в света!" (22 септември 1935, "Защо им говориш с притчи?")

/Ако Юпитер е в низходяща степен, това говори за честолюбие. Ако Сатурн е в низходяща степен, тогава е засегнато достойнството на себичния - ядосва се, че не е зачетен, не е пръв, единствено прав, единствен. Какво ще се роди тогава? - Злоба. Горделивият изпитва злоба, когато е подценен./ (3 април 1931, по мисъл от беседата "Тригон")

ДВАТА ВИДА РЕВНОСТ: "Сама по себе си, ревността не е нещо лошо. Тя е творчески импулс и спада към Първия Принцип. Но ако не знаете как да се справяте с нея, ще се яви омраза, завист, злоба и т.н. Който не знае как да се справи с ревността, тя ще събуди в него ред отрицателни състояния. /Иначе/ ревността е голямо богатство. Казват: „Бог е ревнив". (7.III.1937 "В начало Бог създаде небето и земята").

 

 

25.06.2018 г. 14,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Божествената Любов хармонизира двете състояния на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие.." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:170)

 

 

25.06.2018 г. 13,22 ч

 

УЧИТЕЛЯТ: "Като влезете в Божествената Любов, вие ще плувате - и всеки, който не знае да плува, ще се удави. Някой казва: „Аз, като вляза в Божествената Любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя...” - Да, но там има милиони, милиони килограми вода! Затова всеки ще се държи за Божествената Любов, за да може да плува в нея." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:170)

ЩО Е ТО?

Живи, живи тревици, с милиарди устици по власинки стотици

Но едничка тревичка пожелала водичка през едничка устичка.

През едничка устичка на власинка едничка, от красива паничка...

Кой, тревичке, ти каза, че паничка и ваза не докарват проказа?

ЛОКВА И РИБА или ПОСЛЕДНИЯ ТАНЦ (още една теория защо е плосък калканът...)

Във локвичката твоя бдя. Не искам да се задъхам, да съм жив, спасен.

 Не ща и да заспя – ще те разплискам

 и миг без тебе ще умра съвсем.

От вечности съм плосък, все по-плосък,

 за да се вместя в скромната ти плът.

 Аз ставам постененно риба-восък -  без сънища, без дух, без дъх, без път.

Наоколо ми мърдат твойте мисли  за сигурност, за къщи, вещи, лой... Единствен съм ти в тия бели глисти – огромен, благоверен, вечен, твой.

Там нейде из реки и океани Любов люлее хиляди ята... Но в мойта локва аз ще си остана, защото ме влече до смърт смъртта.

Добър е Бог, че в нея още креят 3-4 молекули от жена. За тях живея. Т.е. не живея. Понеже си ми скъпа и една.

Една мечта обаче ме изгаря  за оня летен, цветен, сетен шанс, когато плитчините стават пара и рибите забият смъртен танц!

 

 

25.06.2018 г. 12,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Защото няма същество, което да е влязло в Божествената Любов и да е получило отказ." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:169-170)

В ДРУГИ БЕСЕДИ СЕ ОБЯСНЯВА, че този закон важи само в случай, че сме обикнали божествено същество. Съвършено изключено е божествено същество да не приеме божествено същество. Отказът означава, че или едното от двете същества не е божествено, или и двете не са божествени. Освен това, зависи какво искаме ние и какво иска другото същество. Ако обикнатото същество или имитация на същество иска да обсеби сърцето ни, душата ни, живота ни или се държи с нас нараняващо, безобразно, отказът от наша страна е задължителен. Рухването и смъртта се дължат почти изключително на отказите ни по отношение на божествените същества и учения, и на съгласията ни по отношение на небожествените същества и учения. Старата тема за ПКСВ - Програмата за коркция на съображенията и вкуса. Ще страдаме, погрозняваме, остаряваме и умираме, докато ни омръзне.

 

 

25.06.2018 г. 12,07 ч.

 

СМЪРТОНОСНИТЕ ХОРА И УЧЕНИЯ

УЧИТЕЛЯТ: "И дяволът си има „любов”. Когато у вас любовта се смени с омраза, това е имитация на любовта и такава любов се нарича „любов на смъртта”, от която днес всички умират.Ще ви приведа един пример за такава любов: във Варна един млад господин, богат бакалин, намислил да се жени. Намира една мома, която харесва, и се оженва за нея. Наскоро след женитбата си той заболява много сериозно. От какво? – От жена си. Заминава за Европа да се лекува и едва след четири-пет години успява да си спаси кожата. Затова, ако някое учение, с което се свържете, произведе у вас такова състояние, трябва да го отхвърлите."

(1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:169-170)

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ако не обичаш никого, това показва, че дяволът живее у теб."(1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:169)

ДАЖЕ И ДА МИСЛИМ, ЧЕ ОБИЧАМЕ, А ДА ПРИЧИНЯВАМЕ БОЛКА НА ДРУГИЯ, ДЯВОЛЪТ ПАК Е В НАС:

"Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада, никога не се изменя“. Слушате някой да казва, че обича или е обикнал някого. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича, а не отговарят на любовта му. Чистата, безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички. Ако твоята любов събужда любов и в другите хора, радвай се, че си станал причина за проява на Любовта. Любовта любов събужда. Невъзможно е да обичаш някого и той да не ти отговори. Могат да минат десетки и стотици години, но един ден той ще ти благодари за Любовта, която си имал към него. Любовта е единствената сила, която никога не губи. Ако някой не обръща внимание на вашата любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще орецени това, което сте му дали, и на любовта ви ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от вас! Да мисли човек, че като люби, губи нещо, той е в голямо заблуждение. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в Любовта. И тъй, щом обичаш едного, ще обичаш всички. Това е мярката в Любовта. Когато се грееш на огъня, едновременно с тебе могат да се греят много хора. Трябва ли да ревнуваш огъня, да искаш само ти да се топлиш на него? Ревността на човека има смисъл дотолкова, доколкото, като се стреми да обича, той може да послужи като подтик на другите хора и те да обичат като него. Ако обичаш някого, не изисквай от него да обича само тебе. Каже ли някой, че само тебе обича, знай, че той лъже и себе си, и тебе. (23 юли 1940, "Правила на Любовта")

 

 

26.06.2018 г. 16,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Откажете се от думи, които отвън са гладки, а отвътре не носят мир, а вложете в себе си думите „Отец” и „Син”. Ако искаш да направиш нещо лошо, кажи си: „Какво ще каже Татко, който е горе, когато ме види в този вид?”. Или „Какво ще каже по-големият ми брат – Синът?” - Веднага лошото желание ще се парализира и ще дойде обратното действие. ТОЗИ е начинът, по който можем да се обновим." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:172)

И ГЛАДКИ, И ОСТРИ ДУМИ И ДЕЙСТВИЯ, които не водят до мир и щастие и бодат другите - всичко това е от арсенала на злото, на изостаналите души. Ако наистина вярваме, че горе и долу има Някой, Който вижда абсолютно всичко, би трябвало по-често да заменяме злото с чистота, добромислие и добрословие; с добродействие, нежно действие, блага обхода. Тогава ще престанем да миришем лошо - даже и по интернет. Ако пък някой не е религиозен, но иска да има любима до себе си и да му провърви в живота, нека си представи как мирише тялото му и какви същества и помии има в него, когато боде с думи и действия и когато се тъпче с отрови. Да си представи, че любимата му вижда всичко. И да не е ясновидка, фината й душа вижда лицето и фигурата ни, усеща смрадта ни по някакъв начин и се отблъсква от нас, спасява се. Отгоре на всичко, обиждаме се, имаме претенции... За да искаме нещо, трябва да благоухаем, да сме привлекателни. Другото е дърварство, говедарство.

 

26.06.2018 г. 14,55 ч.

УЧИТЕЛЯТ: "Обичта се състои в това да понасяме обидите. " (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:172)

 

 

26.06.2018 г. 10,26 ч

 

УЧИТЕЛЯТ: "Вие не четете - мислите, че като вземете една моя беседа и я прочетете, ще запомните някоя мисъл, която често да повтаряте... - Не, това не е ваше, това е възпроизвеждане на грамофон. Вие трябва да пеете и да свирите, т.е., това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувство, за да влезе в божествения свят и да даде плод. ТОВА е Учението, което Христос е проповядвал. Той и сега помага в това Училище." 1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:171)

КАКВО ЗНАЧИ ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И СЛОВОТО ДА ДАДАТ ПЛОД? Да бъдем грамофони ли, както много хора, които познаваме? - Не! Който не е чел беседите от Специалния клас и не познава живота в Школата, само той не знае колко много се е радвал и се радва Учителят, когато някой развива тема, импровизира, сам ражда Слово Божие. Най-големите, най злостните врагове на Учението и Учителя не са атеистите и църквата, а тия, "вътрешните", които автоматично осъждат всичко, което не е цитат от Евангелието или от Словото до 1944 г. (при това често спорен) - за тях грамофоните са върхът на еволюцията. А Христос казва, както и днес Учителят, че Истината непременно ще избликне от много места, ще затръби и през много тръби. Учителят иска да сме активни творци, проповедници със собствени интерпретации и открития в Словото, мъдростта, философията, културата, изкуството. Един от тези посланици Божии е Емануил Сведенборг, друг е Рабиндранат Тагор. Един от най-талантливите и достойни апостоли на Бога в днешни времена е Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин (на хинди: चन्द्र मोहन रजनीश), (също Бхагаван Шри Раджниш или Ошо) (11 декември 1931 - 19 януари 1990). Той учи даже християните на християнство много по-дълбоко и успешно от и най-известните писатели и проповедници. Ето един негов брилянт:

ОШО: ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЖИВЯН ПО ДВА НАЧИНА.

Единият е този на войника, а другият е този на санясина (търсещия духовно развитие). Ти можеш или да се бориш с живота, или да се отпуснеш в него. Можеш или да /си мислиш, че ще/ победиш живота, или да живееш в дълбоко съгласие с него. Пътят на войника е грешният път, защото не е възможно да победиш живота – частта не може да победи цялото.

Разочарованието и неуспехът са абсолютно сигурни. Можеш да пробваш по един или друг начин, но ще бъде все неуспешно; осъдено е на провал. Войникът се опитва да завладее живота и накрая се оказва, че той е бил повален от живота, победен от живота, разрушен от живота. Животът не разрушава никого, но ако ти се бориш с него, ти ще бъдеш разрушен от собственото си насилие. Животът не е срещу теб. Как може да бъде?

Животът е твоя майка. Животът е този, който те доведе тук. Ти си роден от него. Ти си лъч от неговата светлина, вълна от неговия океан. Ти си му вътрешно присъщ и органично свързан с него, ти не си отделен. Но ако започнеш да се бориш срещу собствения си източник на енергия, ти ще бъдеш разрушен. Самото ти схващане за борба ще те отрови. И разбира се, колкото повече чувстваш, че губиш битката, толкова повече ще се бориш. Колкото повече се бориш, толкова по-разочарован ще бъдеш.

Пътят на войника е обикновеният път. Почти 99.9 % от хората го следват – ето защо има толкова много нещастие, толкова много ад. Те са създадени от теб, от твоя грешен подход към живота. Веднъж след като разбереш това, започваш да се настройваш към цялото, започваш да танцуваш с танца на Цялото. Преставаш да се бориш, започваш да сътрудничиш.

В момента, в който решаваш да сътрудничиш, вече си се превърнал в санясин, в духовно търсещ. Религиозен е този човек, който не схваща себе си като отдѐлен от Цялото..., който никога не мисли, никога не сънува, че е отделен..., който няма своя лична цел..., който просто се движи ведно с живота в пълно доверие. Ако не можеш да имаш доверие в живота, на кого ще имаш доверие? Ако не можеш да позволиш на живота да тече през теб, ти губиш – губиш тази огромна възможност да бъдеш жив.  Тогава ще започнеш да се тревожиш, тогава ще бъдеш хванат в собствения си ум. И тогава нещастието е естественият резултат.

Да разбереш, че конфликтът не е начинът да бъдеш щастлив, е най-великото разбиране. Да разбереш, че СЪТРУДНИЧЕСТВОТО е начинът да бъдеш блажен... и тъмната нощ на душата ти да свърши и утрото да дойде, и слънцето да изгрее на хоризонта. Ти ще бъдеш трансформиран. Самото това разбиране е трансформиращата сила – това сътрудничество е ключът, не конфликтът. Доверието е ключът, не съмнението. Насилието не е начинът, а любовта. Това е основната рамка.

 

Източник: Ошо “Дисциплината на Превъзмогването“ 

 

 

 

26.06.2018 г. 08,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА И ПРОТИВ ХИТЛЕР. Хитлер е бил доста добър художник, рисувал е и Майката Божия с Младенеца, и хубави пейзажи. На небето има и такова изпитание: какво ще кажеш за някой лош човек или за лошо събитие. Дежурните дяволи и херувими нарочно почват да го хулят, а Комисията гледа как ще реагираме. Хулят не само известни личности, но и конкретно хората, които сме мразели на земята или са ни сторили най-големите злини. Ако се повлечем - хайде обратно на Земята! Ако кажем поне една добра дума в защита на лошия - минаваме нагоре. Майката на Марк Твен, например, се е молила всяка вечер за душата на Дявола. Ще каже някой, запознат с този прийом на Комисията: "Нямаш право да издаваш тайни - това е подсказване!". - Напротив, това е един подарък за тия, които четат текстове като този и като беседите на Учителя. Които ги отхвърлят, не ги четат, освен с подигравки и злоба, така че няма да узнаят още много тайни или ще ги пренебрегнат - съответно ще си понесат последствията при изпитите горе. В едно от Посвещенията трябва да бъдем АДВОКАТИ на лошите пред Съда на Бога - особено на тия, които сме отричали и мразели. За прокурори сме изпитани отдавна - ортаци на Дявола сме "без проблем", защото злото сърце в много хора доминира на земята. А който отрича нещо изцяло, без да осъзнае ползата от него, той има много зло сърце и затова отива не само на земята, но и в ада.

ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ УЧИТЕЛЯТ, мъдреците като Сенека, Еразъм Ротердамски или Максим Горки не говорят положителни неща за лошите, само защото познават този закон. В извънредно опасни случаи, когато виси нож над главата им и над всичките им последователи, те изтъкват реални, положителни факти от живота на лошите, за да бъдат донесени от шпионите и така тиранинът да не ликвидира незабавно някой Божи човек и цялото Му стадо. Ето, Учителят вече е бил казал за Хитлер, че е глупак, и това е донесено на властта. Обсъжда се въпросът дали Дънов да бъде ликвидиран. Нещо повече - Учителят предрича категорично краха на Германия.

"Ако вие сте в Германия, няма така свободно да ви се позволи да изповядвате каквото и да е учение. Ако сте в Германия, ще кажат: "Да живее Хитлер!" И ако речеш да проповядваш, ще се намериш в затвора. И ако в Германия кажеш една обидна дума за Хитлер, ще те затворят. Ако накрая на речта кажеш една лоша дума, ще идеш в затвора. Само ако кажеш „Аз не искам да зная нищо за Хитлер“, ще намериш затвора." (12 февруари 1939, "Качества на силния човек")

"Отиват при Хитлера една група жени да искат нещо от него. Една млада госпожица носила в себе си една бомба, която експлодирала. Като експлодирала бомбата, но Хитлер се усмихнал, всички други трепнали, но той само са поусмихнал, че не го е страх от такива книжни бомби. Значи самообладание има. Казва: „Бомбата ви е много хубава, тя стимулира държавните мъже.“ Героят е герой." (23 декември 1938, "Трите закона")

"Четете историята на Хитлер. Ако гледате през какви страдания, през какви изпитания е минал той, но днес се е качил на високо. Но знаете ли нататък какво ще стане? Вие виждате сегашното, но не знаете какво ще стане. Хубавото в Хитлер е, че човекът при всички страдания си е казвал: „Аз ще надмогна на всички страдания!“ Човек може да победи своята съдба. Ти казваш: „Хитлер колко лош човек е!“ Не, ти не разбираш Хитлер. Поучавай се от Хитлер. „Хит“ на английски значи да удариш някого, но „хит“ значи и топлина. Ти трябва да имаш достатъчно топлина в себе си, за да можеш да поставиш всяка мъчнотия в огъня на своето сърдце и да я стопиш. И като я стопиш да направиш от нея каквото ти искаш." (26 април 1939, "Симфония на щастието")

"Отива сестрата на Хитлер - на един такъв голям човек в Германия, - отива при брата си и той ѝ казва: „Къде да те сложа, ти нищо не знаеш, много си проста! На каква служба да те сложа?“ Справедлив е човекът. Тя мисли, че брат ѝ вече може да я настани някъде. Някои хора, като повярват в Бога, казват: „Той ще ни намери някаква служба“, понеже са повярвали в Господа. Господ казва: „Какво сте научили? Не знаете да пеете, а капелмайстор искате да станете". (30 юни 1940, "Първата запалка")

"Вчера седим тук и един брат говори. Казвам му: "Не се месете в политиката. Опасна работа е да се говори за политика! Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: отиде да освободи Вилхелм, нали е в Холандия?..." ... Братът ме гледа... - Хитлер отива да освободи брата си - толкоз години не го е виждал, освобождава го... Държат го пленник...." (12 май 1940, "Здравословно гледище") /Не се знае дали този "брат" не е бил доносник със специална задача. Като чува тия думи, обърква се, не знае какво да мисли. Понеже е прост, не разбира иронията на Учителя, но ще предаде думите му положително.../

 

 

 

 

БЕИНСА ДУНО: "Важно е ДА НЕ МИСЛИТЕ зло един другиму – ТОВА искам от вас! Вашите лоши мисли МНОГО ме засягат! Не ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви..." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:176)

КАТО РЯДКО ИЗКЛЮЧЕНИЕ - това са едни не особено красиви Негови думи по този повод... УЧИТЕЛЯТ ЧЕСТО Е ПОПАДАЛ В КРЪСТОСАНИЯ ЗМИЙСКИ ОГЪН НА ЛЮТИ ЛИЧНИ И "ДУХОВНИ" ОМРАЗИ, КАКВИТО СА РЕДКИ ДОРИ ПРИ СВЕТСКИТЕ ХОРА. Такива Негови остри думи за тях е имало ПОВЕЧЕ в беседите, но редакторите-чистофайници са ги изхвърлили безмилостно. Затова Учителят казва, че след 2000 години хората ще имат истинска култура и ще предадат Словото Божие в оригинал. Има специални и много дълбоки обяснения в Словото защо един Учител, един върховен Посветен употребява понякога и такива думи. Имало е случаи на Изгрева с ТАКИВА Негови реакции, които не са за споменаване. Но Един Маг от Всемирната Ложа ИМА право на това, за да озапти някой тъмен дух или цял легион.  С подобни думички, макар и рядко, Той проверява и кои са истинските Му ученици. Ако попадне на беседа или на такава книга някой зъл, горделив оглашен, ще каже: "Това не е моят Учител - моят Учител не може да каже такава дума!..." - Всъщност, ревнивите и горделивите в духовните среди "опръскват" света с мислите, оценките и обвиненията си много по-лошо от онзи, който е ял лоша храна...

 

 

27.06.2018 г. 20,11 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Безсмъртието е потребно, за да намерим ВЕЧНОТО щастие. Може И НА ЗЕМЯТА да бъдем щастливи." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:176)

ЗА ХИЛЯДЕН ПЪТ В ТОВА СЛОВО, ПОНЕЖЕ Е СЛОВО БОЖИЕ, А НЕ ДРУГО, Учителят утвърждава ЩАСТИЕТО - ЦЕЛТА на живота и безсмъртието.

 

 

27.06.2018 г. 18,41 ч.

 

СТАТУЯТА - НАШИЯТ ВЪТРЕШЕН УНИВЕРСАЛЕН ЛЕКАР ДХАНВАНТАРИ

БЕИНСА ДУНО: "Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.” Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни, и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича „магнетична дреха”. Днес всички болести не са нищо друго, освен продиране на тази божествена дреха. Ухото те боли – ТАМ се е скъсала дрехата; кракът те боли – ТАМ се е скъсала дрехата - и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:174)

В ЕДНА ОТ БЕСЕДИТЕ СИ ПРЕЗ 1919 г. Учителят казва, че изцелението зависи 25% от самия човек, 25% - от лекарите, 50% - от Природата. Това може да се конкретизира по най-различни начини. Например, от самия болен зависи да вземе твърдото решение да приложи този принцип съзнателно и да има воля да проведе лечението докрай. Зависи и от лекарите, но кои? За нас най-големият авторитет и лекар е Учителят - трябва да приложим именно Неговите лечебни методи, които са хиляди и за хиляди години напред. Ако се опрем и на учени и лечители като д-р Арнолд Ерет, Атерхов, Столешников и др., които потвърждават блестящо с теория и практика панацеята, дадена в България - ханенето само с плодове, - тогава няма нужда от никакви други лекари и лекарства. Сторим ли това, проведем ли го с вяра и твърда воля, най-много за 7 години Природата ще подмени всичките ни клетки и ние ще оздравеем и ще се подмладим напълно. Освен чистата натурална храна, нужно ни е и много слънце, чист планински въздух и дълбоко дишане, чиста изворна вода, която да пием гореща, интензивно движение сред природата, в планините. У нас има един удвителен наместник на Бога: нашият вътрешен лекар, "закърпващият атом". Той знае и може всичко. Смъртоносната медицина си представя че лекува, ДОБАВЯЙКИ ИЗКУСТВЕНИ, ПЕРАБОТЕНИ, ВРЕДНИ вещества в организма ни. Божествената лечебна наука се занимава с ОТНЕМАНЕ НА БОКЛУЦИ, изчистване на нечистотиите от душата и тялото ни и същевременно приемане в организма само на чисти природни субстанции, събюдавайки и почивките от хранене. Разтоварим ли се от микроби, токсини, гъби, червеи, слуз, сланини, утайки, задръсвания, запушвания, инфекции, шлаки, плаки, негативни мисли и чувства и пр., ние изхвърляме огромната им планина, която е била затиснала с десетилетия нашия вътрешен лекар и той е бил изпаднал в летаргия. Като го освобождаваме постепенно, той си взима дъх и започва да работи. Възбужда етерното ни тяло, което има модела на съвършения човек, активира всички необходими елементи и естествени лекарства, които съдържаме в организма си. Ако премислим и СОЦИАЛНИТЕ причини да сме вяли, болни, безсилни и нещастни, вземем ли решителни мерки в противоположната посока, изключено е да не оздравем и да не се подмладим за много кратко време.

 

 

27.06.2018 г. 16,37 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Най-елементарното е да можете да измените своето състояние. Ако за пет, десет или петнадесет минути можете да измените своето състояние, след като някой ви е наскърбил, вие ИМАТЕ тази наука в себе си." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:173)

Знаменитата картина на Васнецов "Сирин и Алконст".

 

 

27.06.2018 г. 15,16 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Явява се въпросът, кое започва по-рано: учението или раждането? – Раждането! Следователно, ако някой не се роди от Дух Божий, на какво ще се учи? Някой казва: „Аз не мога да разбера това нещо, нямам подтик...”- Как ще го разбереш, след като трябва първо ДА СЕ РОДИШ? Божественото трябва да дойде ВЪТРЕ в теб - ТОГАВА ще почнеш да разбираш елементарните неща." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:173)

НАСКОРО ТУК бе публикуван текст за 4-те елементарни изпита за начинаещи: да са трезвеници, непушачи, вегетарианци и планинари. Вегетарианството вече не е достатъчно - и вегетарианците умират от почти всички основни болести. Петият изпит вече не е елементарен - да разпознаят и изучават Словото Божие. Разпознаване на Господа като Човек на земята. Влюбеност в Господа! Преданост към Господа! Разпознаване на Ятото Му, влюбване в Ятото Му, живот в него. Оттам нагоре стигаме и до нетърсене на своето право, неотпадане на любовта, толерантност към различията, "блага дума на устата", "мили поглед на очите", "нежно чувство проявено", диамантена воля - и т.н. До отдаване на живота и душата си за приятелите.

 

 

27.06.2018 г. 14,13 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Христос, Който е светът, е и в плът, която не умира. Това, което умира, е човешко." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:173)

 

ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО ТВЪРДЕНИЕ, независимо дали е така в оригинала, или: "Христос, Който е В СВЕТА". И в двата случая е съдбоносно. Всъщност, верни са и двете. Ако повярваме, че Христос е вечно жив и в плът в света, трябва да се готвим за Второ пентагрално Посвещение, когато Той ще ни се яви ФИЗИЧЕСКИ, за да Го разпознаем. Такива кардинални срещи са ставали, стават и днес. Могат да се посочат много примери през вековете, не е само ап.Петър. Например - с Николай Райнов. Дълги години той е виден теософ, но страни от Учителя, както и самото теософско движение. Един ден обаче, когато Смирението чука на вратата му, той вече е узрял за това Посвещение, отива на Изгрева, среща се с Него, пада на колене и казва: "Учителю, аз Те познах!" В случая е познал Учителя като Боян Мага от богомилските времена, но други разпознават в Него и други човешки въплъщения на Господа.

 

 

27.06.2018 г.11,43 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Старите християни са били радостни, когато са ги гонили и преследвали. Този човек, който ходи в Божествената Любов, приема хулите като венец." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:172)

СЪЩЕСТВАТА С МОНАДА, РАЗУМ, ИСКРА БОЖИЯ, имат причинно тяло, което значи висок идеал и усещане за Слово Божие. В името на високия идеал, те дават и живота си. Останалите търсят властта, тръпката, изгодата, изявата сред смъртни, уреждането в това, което си мислят, че е живот. Родените от Бога имат и будическо тяло, т.е. душа, затова разпознават сродните си души от вечността, харесват именно тях, искат да живеят с тях - и ЖИВЕЯТ с тях. За тях те дават и 100 живота, ако се наложи. Те имат и дух - атмическо тяло. В името на ПОДВИГА, те дават и 1000 живота за Делото - Царството Божие на земята, райовете с обезпечени и щастливи майки и деца. Без никакви градове, селища, машини, предмети, собствености, покупки, подажби, печалби, посредници между Бога и човека и други сатанински изобретения. Друго Дело НЯМА.

ГРОЗОТА, ОПОЗОРЯВАНЕ И ПРОПАДАНЕ:

 


http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1270&book=36

 

 

 

28.06.2018 г. 12,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди. Границите на Божествената Любов са безпределни!" (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:177)

 

 

28.06.2018 г. 19,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може! Тази сила се проявява, когато човек се въздържа от правене на зло." (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:113)

ВЪПРОСЪТ ЗА БОГОРАВЕНСТВОТО се третира от най-дълбока древност и от Бялата, и от Черната, и от Всемирната Ложа. Фараоните и императорите са наказвали със смърт, ако не ги признаят за такива. В Учението в България тази идея се разгръща в нови измерения, които трябва да изучаваме с десетилетия. Но и само с една формула ние имаме вход към Божествената Вселена: "Сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената; и дух, мощен като Бога и едно с Бога".

 

 

28.06.2018 г.18,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Когато аз живея, когато чувствам и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества." (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:112)

ВСЕМИРЪТ Е МРЕЖА ОТ МРЕЖИ и от вериги сродни души. Всяко нещо, което преживяваме, се предава по тях моментално, понеже Всемирът е квантов обект. Затова отговорността ни е огромна.

Горната мисъл от беседата продължава: "Помнете: в Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм. /.../ Въпреки това, човек си живее спокойно, мисли само за себе си като за същество, отделно от Цялото, и гледа да се осигури добре. Светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с „осигурени” хора."

 

 

28.06.2018 г. 18,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Какво се разбира под „любов” и „обич”? - Любовта означава закон на самопожертване, т.е. движение, пътуване по далечни места. Под „обич” се разбира щедрост - т.е., движение с по-малка сила от тази на любовта. При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш."

(1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:112)

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=359&book=11

 

28.06.2018 г. 17,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ако отидеш при някой вярващ за някаква услуга и той не иска да ти услужи, какво струва неговата вяра? " (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:110)

 

28.06.2018 г. 16,29 ч.

  

 

УЧИТЕЛЯТ: "Някои хора приемат, че Бог съществува, и Го проповядват. Други Го отричат. Обаче и едните, и другите работят за пари." (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:108)

 

 

28.06.2018 г. 15,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Изчислено е, че земята се намира на 92–93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители." (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:108)

 

Картината вляво е от съвременния руски живописец Владимир Куш.

 

 

29.06.2018 г. 20,43 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Какво донесе Христос на човечеството? - Той донесе едно учение на любов и свобода, за да направи всички хора вътрешно свободни."

(1919.04.20и.кгв.ДВГ.С46:118)

 

САМО КОЙТО Е ВЪРЕШНО СВОБОДЕН, може да бъде свободен и външно. Само който има дух и душа, може да дава любов със свобода и свобода с любов.

 

 

29.06.2018 г. 19,34 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Земята трябва да се превърне в райска градина и хората да пътуват безплатно от едно място на друго. Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в далечното бъдеще." (1919.04.20и.кгв.ДВГ.С46:117)

 

АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ПРОВИДЦИ ОТ БЯЛАТА И ВСЕМИРНАТА ЛОЖА, ВСИЧКИ ЧЕСТНИ ОПЕРАТОРИ С ФУТУРОВИЗОРИТЕ И ПЪТУВАЩИТЕ С МАШИНИТЕ НА ВРЕМЕТО до един търдят, че в бъдеще земята ни изглежда точно така. Тя и днес е такава, но на десетина радиуса извън планетата ни, където Новата Земя вече е готова и се пълни с обитатели. Основата на колажа тук е натурална снимка от една благословена страна, която вече е засажда хълмовете си с цветя, а фигурите са от картина.

 

 

29.06.2018 г. 16,40 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "За мнозина е дошло време да се изменят и да заживеят добре. Не направят ли тоя опит, ще дойде някаква катастрофа да ги помете." (1919.04.20и.кгв.ДВГ.С46:117)

КАРТИНАТА Е ОТ МАЙКЪЛ УЕЛЪН

 

ДАЖЕ И МНОГО ПОДГОТВЕНИ ДУХОВНИ ХОРА не съзнават откъде им идват големите липси, големите нещастия и сътресения. Учителят казва: "Дяволски нокът се изтръгва наведнъж".

 

 

 

29.06.2018 г. 16,04 ч.

 

БЕИНСА ДУНО:"Един декар може да даде толкова плод, колкото дават сто декара. Любовта ражда изобилието. Ако работите с любов, ще имате плодове. Ако обработвам с любов един декар земя, ще изкарам толкова, колкото и от десет, и от сто декара. /.../ Когато работя земята, аз се обръщам към Господа с думите: „Господи, помогни ми в работата, за да покажеш на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото ако очакват на себе си. Направете опит, за да се убедите в думите ми. Още днес може да направите опита - и да видите резултата на своя опит." (1919.04.20и.кгв.ДВГ.С46:116-117)

ТОВА НЕ Е САМО ТЕОРИЯ. Има случаи с Учителя, когато Той е пращал благословение на не един земеделец да получи урожай стотици пъти повече от друг път, без да е увеличавал земите си. Този човек е бил дал нещо безкористно за Словото или Делото, раздавал продукцията си безплатно - или поне част от нея. Така ние постъпихме в Рига: българи внушихме да бъде внесен законопроект в парламента им, фермерите на Латвия да даряват процент от най-чистата си продукция на бременните и кърмщите. Изключено е Природата да не отговори на този жест с изобилие! Това е идеята и в разказа на Лев Толстой "Житно зърно колкото кокоше яйце". Житото в древна Русия е било огромно, понеже не са го продавали, не са се деляли и са живеели братски:

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.03-Lev%20Tolstoy%20-%20Jitno%20zarno%20kolkoto%20kokoshe%20yayce.mp3

 

 

29.06.2018 г. 14,54 ч.

 

БЕИНСА ДУНО:"Като видят една широка и голяма стая, съвременните хора веднага турят преграда в средата. Стаите стават две, а с това животът се усложнява. Дойде друг квартирант. И той намира, че стаите са големи - туря друга преграда, на кръст. Стаите стават четири, а животът - още по-сложен." (1919.04.17и.тоу.ИСИ.ВСЕ94:169)

ИМА ЕДИН МНОГО ИНТЕРЕСЕН ФИЛМ НА ТАЗИ ТЕМА - "Dogville" (2003). Там стените са премахнати, вижда се как хората живеят с илюзията, че има стени и през тях не се вижда нищо; че това е живот, когато сме като сардели в тия малки квадратчета. И заглавието на филма не е случайно: алюзия, че живеем наблъскани зад решетките на някой кучкарник... И Бог, и ангелите, и ясновидците, и днес даже камерите ни виждат през стените денонощно какво правим в кутийките си, но това е допуснато, именно за да се държим "естествено" на нивото, на което се намираме.

СЪЩЕСТВУВА ЗАКОН ЗА ИНДИВИДУАЛНИЯ ЖИЗНЕН РАДИУС (ИЖР). Всеки, който стане причина за сгъстяване на съжителите ПОД този радиус, навърта вина и лична и междуличностна карма, започва да боледува, става раздразнителен, грозен, нещастен. Става причина за появата на астралните домашни дракони, имащи вид на кървава медуза или октопод, впиващ своите пипала във всеки не само ако живеем с някого постоянно, но и през стените откъм съседите. Затова се казва, че любовта се отличава не само с нобходимото присъствие, но и с необходимото отсъствие. Джубран Халил Джубран казва в своето гениално произведение "Пророкът":

"После един зидар пристъпи и рече: "Говори ни за къщите." И той отвърна: - По-добре постройте от представите си колиба в пустошта вместо къща сред градските стени. Защото, както вие имате своите завръщания у дома по здрач, така ги има и скитникът във вас, винаги далечен и самотен. Вашата къща е по-голямото ви тяло.Тя расте на слънцето и спи в тишината на нощта, и не е лишена от сънища. Нима къщата ви не сънува?... И сънувайки, не оставя ли града заради горичка или хълм? Ако можех, бих събрал къщите ви на дланта си и бих ги разпръснал като сеяч по гори и поля. Ако можеха долините да бъдат вашите улици, зелените пътеки - вашите алеи, ако можехте да се търсите един друг сред лозя и да идвате с аромата на земята в дрехите си! Но това още не може да стане. В страха си, вашите предци са ви събрали твърде близо един до друг. И този страх ще трае още дълго. Още дълго вашите градски стени ще отделят сърцата ви от вашите поля. И кажете ми, хора на Орфалийз, какво имате в тези къщи? И какво пазите зад залостените врати? Имате ли покой - тихия порив, който събужда силата ви? Имате ли спомени - проблясващи сводове, издигащи се над върховете в паметта? Имате ли хубост, която води сърцето от вещите от дърво и камък към свещената планина? Кажете ми, имате ли всичко това в къщите си? Или имате само удобства и жаждата за удобства - онова коварно нещо, което влиза в къщата като гост, а става стопанин и после - господар? О, и става звероукротител, и с кука и камшик прави кукли от по-големите ви желания... Въпреки че ръцете й са копринени, сърцето й е желязно. Тя ви приспива, само за да стои до леглото ви и да се надсмива над достойнството на плътта. Тя се подиграва със здравите ви чувства и ги полага в пух от магарешки бодили, като крехки съдове. Всъщност жаждата за удобства убива страстта на душата и после върви, хилейки се в погребалното ви шествие. Но вие, деца на вселената, вие неспокойни в покоя, вие не бива да се оставяте да ви уловят в капан и да ви опитомят! Вашата къща трябва да е не котва, а мачта! Тя не трябва да е блестящ слой, покриващ рана, а клепач, който пази окото. Вие не бива да сгъвате криле, за да минете през врати, нито да навеждате глава, за да не се ударите в тавана, нито да се страхувате да дишате, да не би стените да се напукат и да се срутят... Не бива да живеете в гробници, направени от умрелите за живите! И въпреки великолепието и разкоша, къщата ви не бива да побира тайната ви, нито да подслонява копнежа ви. Защото това, което е безгранично във вас, пребивава в къщата на небето, чиято врата е утринната мъгла и чиито прозорци са песните и тишината на нощта.

 

 

29.06.2018 г. 11,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "ЕДНО е важно да се знае: че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигнат и увеличат вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание казвам: хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат. И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви." (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:115)

ОТ СВЕДЕНБОРГ И УЧИТЕЛЯ ЗНАЕМ, че и ангелите и боговете са напълно еднакви външно - всеки в своя клас или своята йерархия, - въпреки че вътрешно се различават, както и по тембъра на гласа си. А ето какво казва и Данте за цветовете в чистилището и бялата светлина в рая (Из "Дантевият "Рай" и модерната физика", 1969:

В космологията се говори и за "праатом", от който се е разгърнал универсумът. Праатом-точка… Нека математиците кажат точката пространствена величина ли е? Колко измерения има: три, две, едно, нула? Ето как се разглежда този въпрос в авангардната наука, поднесен от очевидец на крупно научно събитие:

"И така, следствията от теорията на относителността дават възможност да се разглеждат елементарните частици като съставни от други, много по-големи обекти, които си взаимодействат. Тези обекти могат да се сравнят по големина даже с достъпната за наблюдение област от Вселената!" Именно тази възможност се използва в хипотезата на съветския академик М. О. Марков. Според Айнщайновата обща теория на относителността, при известни условия Вселената, като цяло, трябва да образува затворено пространство. По-точно казано, поради присъствието на материята, пространството се огъва и се затваря в себе си. Този, който се намира в това пространство, никога не може да го напусне, както един пълзящ по сфера бръмбар не може да стигне до "края" на сферата. Обаче, ако можем да си представим един наблюдател, намиращ се извън затвореното пространство на Вселената, за него ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА БИ ИЗГЛЕЖДАЛА КАТО ТОЧКА, С МАСА, РАВНА НА НУЛА. Изложената от акад. Марков хипотеза е толкова неочаквана и смела, че след завършването на доклада, проф.Блохинцев заяви: "През средните векове авторите на такива хипотези без никакво колебание биваха изгаряни на клада".(П. Петров, в. "Поглед", 3.06.1968, стр.14).

А през средните, безнадеждно мрачни и сънни векове, съществувал някой си Данте Алигиери, който пътувал в насрещно време и в никакъв случай не искал да остане длъжник и на акад. Марков. Озовавайки се в деветото, "кристално" небе или "Първодвигателя", той си позволява лукса да излезе извън затворената Вселена и ни разказва:

Обгърнах ненадейно глъбините на мировия звезден океан -  15 и, с поглед от Безкрая намагнитен, съгледах Точка, чийто ярък плам на всекиго очите ще затвори,  18 защото по-блестяща аз не знам! Най-малката звезда ще ни се стори луна пред нея, ако се сравнят 21 на фона на небесните простори. Тъй както и на слънцето кръгът добива ореол - заря ефирна, -  24 щом пáрите в небето се сгъстят, така и смерч от пламъци безспирно край тази точка се въртеше там, по-бясно от въртенето всемирно! От тази Точка - каза ми водачът -  40 зависят небеса и естество! "Рай", Песен ХХVІІ)

Освен академици-марксисти и заблудени в мрака средновековни метафизици, за подобна Точка говорят както майстори на научната фантастика, така и съвременни уфолози:

"Универсумът може да се нарече точка на безкрайно вибриране. Вече ви показахме как налягането на силовите линии върху определена точка се изразява в деформация на магнитното пространство. Ако тази деформация на Всемира е правилна, то Бог представлява един вибриращ заряд, въздействащ върху една безкрайна точка, която непрекъснато причинява деформации на пространството, като постоянно влияе на неизявеното и, едновременно с това, продуцира енергия и - впоследствие - материя. Ако не съществаше Бог, не би съществувало нищо друго. Бих могъл да продължа доказателството си в този дух и на това ниво, но хората, които не могат да мислят по този начин, има опасност да загубят разсъдъка си." (Дино Краспедон, "Моят контакт с летящите дискове".  Дино Краспедон е псевдоним на бразилския контактьор Аладино Феликс, станал известен с контактите си с жителите на Ганимед и, по тази причина, набеден от съвременната научно-идеологическа инквизиция, че уж бил главатар на престъпна банда, поради което бил пратен в затвора. По-нататъшната му съдба е неизвестна. На английски е публикувана книгата му «My Contact with Flying Saucers», 1959), преиздадена през 1977 под заглавие «My Contact with UFO». Написал е и книгата "Нова Библия".

Това ни съобщава Данте от висините на своя смайващ полет. Той забелязва, че в тази категориално нова сфера, в която е попаднал, има нещо съвършено ново, което го отличава от "чистилището". А наистина, в "Чистилище" почти навсякъде той описва нещата и съществата в цветове, за разлика от "Рая":

В кръг три жени танцуваха отдясно и толкова червена бе една, 123 че в ален пламък няма да е ясна.  До нея - хубавица от смарагд: костта ú даже - фосфорнозелена; 126 а третата - току-що паднал сняг!  И водеше ги ту жената бяла, ту другата, със пурпурно тело,  129 в такт с песента - ту пъргаво, ту вяло… А четири, с червено облекло, танцуваха след друга, пак в червено -  132 но с три очи на своето чело! Повдигнах поглед: никога пред мен и в нажежена пещ не са сияли 138 стъкло и злато с образ тъй червен, от този, който моя слух погали… "Чистилище", П. ХХІХ

Така всички картини в чистилището на Данте наистина имат определено планетни показатели, макар и в светещи звуци и багри. А законите на рая му приличат повече на ултрамодерните описания на живота в звездите, според съвременните фантасти. И наистина в "Рай" светлината се отличава по яркост, а не по цвят:

16 И пламъкът, до този миг пламтял, щом почна с мен усмихнат да говори, внезапно стана още по-искрящо бял! "Рай", Песен ХІ

"...Около красивата му глава се образува широк, светъл ореол и три ослепително ярки лъча лумнаха над челото му като звезди. Цялото му тяло излъчваше фосфоресциращо сияние. Той целият беше от огън и светлина." (В.И. Крыжановская-Рочестер, Пенталогия, т. ІІІ, стр.37).

Изобщо, цялата атмосфера на този най-висш от световете непрекъснато вибрира от симфониите на светлината. Дори и там, където рядко Данте загатва за багри, те са прозрачно-импресионистични, едва различими, без яркия контраст на планетно-астралните спектри:

Те имаха лица - огньове живи, криле от нежно злато, и тела, 15 от първи сняг по-бели и красиви. "Рай", Песен ХХХІ

Ако се съди по изобилната светлина, излъчвана от жителите на чистилището и рая на Данте, може да се мисли, че те са потопени във високочестотно електромагнитно поле. Днес именно така се вижда биоплазмата на организмите през Кирлияновия микроскоп. Съществуват вече и цветни аурограми (сп."Техника молодëжи". 12/68, стр.14).

"Кирлиян включва Криворотов в трептяща верига и слага пръста му под микроскоп. Гостът, смутен, гледа в окуляра на микроскопа. От порите и каналите на кожата му се излъчва студено синьо сияние, яростно димят протуберанси, цели стада "амеби" пълзят насам-натам, ту сливайки се в някакъв разлюлян огън, ту пак разделяйки се... Криворотов внимателно маха пръста си от микроскопа, гледа го - нищо. Пак го слага под окуляра, но сега картината рязко се изменя: трептят оранжеви, лилави и синкави звезди! - Вие се вълнувате - това измени електрическото състояние на вашия организъм. А кожата е нещо като огледало, отразяващо вътрешните био-електрически процеси - пояснил Кирлиян, поглеждайки в микроскопа".

...щом почна с мен усмихнат да говори, внезапно стана още по-искрящо бял...

Но да оставим натрапчивите терцини на този заблуден мистик от мрачното средновековие и да видим продължението на разказа за съвременния съветски учен Кирлиян: "...Картината с протуберансите също рязко се изменила: на червен фон бурно се люлее златист пламък, сякаш пробивайки невидима преграда. Почнали седмици на странни експерименти, в които на изследвания се подлагали и "магьосникът", и самият изпитател." (инж. А. Харковский, "Магьосникът влиза в лабораторията", БТА.НТ 18/1969).

Ето още нещо, написано в началото на века:

"Младите ученици-медици загасиха електричеството и настана пълен мрак. Студентите се групираха край големи прибори, намиращи се в дъното на стаята. Чу се леко пращене, после изведнъж лумна широк лъч ослепителна светлина, който се фокусира върху проснатото тяло и прие овална форма. На този белоснежен фон спирално се закълби червеникав дим, изпъстрен с черни точки; а после той се разшири и се появиха, буквално като в капка вода под микроскоп, облаци от микроорганизми! Тези инфузории имаха най-разнообразни форми: едни - дълги като пиявици, други - като нишки или подобни но миниатюрни дракони, на мухи, паяци, скорпиони... ...Пак стана тъмно и се образува яйцевидният, светъл кръг, но тялото и аурата сега бяха съвършено различни. - Сега вие виждате форма на идиотизъм - обясняваше Иварес. - Аурата му е мътносива и черните, разновидни точки, са като разярено гнездо оси - виждате как почти покриват тялото му." (189-190 стр. от ІІІ том на оригиналното руско издание от пенталогията на В. И. Крыжановская-Рочестер, 1909г.).

Само понеже Данте Алигиери е твърде велик и твърде много известен и понеже е написал един световноизвестен "трилър", лансиран повече от всички негови произведения, съвсем случайно и той не е бил забранен днес от противниците на идеалистическата наука. Преди 6 века, италианският поет и мъдрец споделя, че не друг, а именно сродната му душа - вечната и Божествена Беатриче - с един замах била изчистила пелената от земен прах от зрението му - само с един поглед, с лъчите на съвършено прекрасните си очи, сияещи на много хиляди мили ("Рай", песен ХХVІ, 76-78). А когато влизат в едно общество от неземни жители и Данте ги вижда всичките цветни, тя му обяснява:

19 ...Ако меня цвета си , не се чуди: тук всички, до един, ще видиш да менят по цвят лика си. "Рай", Песен ХХVІІ

ЕЛЧИН, из разказа "Свтлосин, оранжев":

"Когато вечерта си легна, стори му се, че няма да заспи до сутринта. Но заспа – и за пръв път сънува цветен сън! Започваше едва да се съмва. Имаше толкова много цветове – Алàхвердù през живота си не беше виждал такива съчетания: светлосиньо, оранжево, светлозелено... И, което е най-странното, тия цветове бяха посребрени, блестяха. И Алахверди беше сред тия цветове. Те сякаш цял го обвиваха, сякаш течаха по тялото му. Алахверди знаеше, че това е сън; и знаеше, че този сън е Садаф! Садаф я нямаше, но Алахверди знаеше, че цветовете са заради Садаф; а, може би, даже всички тези цветове са самата Садаф..."

 

 

29.06.2018 г. 22,54 ч.

 

 

БЕИНСА ДУНО: "Ако е въпрос за философстване, аз предпочитам простодушния, смирения и „глупавия”, пред учения и философа. „Глупавият” има само едно верую. Той знае, че Бог СЪЩЕСТВУВА - и повече не се интересува. Той знае, че Бог е всемъдър и всеблаг и не търси вината за лошото в никого, освен в себе си." (1919.04.20и.кгв.ДВГ.С46:118)

Учителят казва, че и най-глупавата постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта. Добряците, наивниците, "идиотите" на Йовков, Достоевски и Толстой са любимците на ангелите. Учителят е казал, че "Глупец" от Бернхард Келерман и някои от героите на Лев Толстой са предвестниците на шестата раса. НА ЛЪЧИСТАТА ИСТИНА, ПРОСТОТАТА Е НАЙ-ТЪНКИЯТ ВКУС - твърди Микеланджело. "Свещена простота" - това нещо много по-дълбоко, отколкото мнозина разбират. Напротив - простотията и простащината често излизат като голяма въшка на челото на многознайковците - на тия, които не могат да живеят, без да апострофират, да отрекат, да кажат нещо лошо. Ако не хули директно, умният простак хули чрез пренебрежение, нелансиране, несътрудничене, мълчание. В Небето има измерватели и тестове и за простащината, независимо кой колко факултета има, колко книги е издал, колко проповеди и лекции е изнесъл.

 

 

30.06.2018 г. 09,49 ч.

  

 УЧИТЕЛЯТ: "Бог създаде света, за да се веселим и пеем. Той облече всички свои създания в различни костюми и ги изпрати на земята да живеят в мир и любов. /.../ Светът е широк, всички трябва да бъдат радостни и весели!"  (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:118)

 

30.06.2018 г. 10,45 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. – "Защо дойде тогава в България?" – Дойдох да ви попея, да ви посвиря, и да ви кажа, че Бог създаде света не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй, както живеете, това не е българщина, това не е човещина. Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа какво да кажа на българите. Той ми отговори: „Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи. Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние, чрез своята артериална система, ще им изпращаме нужната енергия. Ако не живеят, както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия. /.../ Като казвам, че съм дошъл от слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. ЕДНО се иска от вас: да отворите очите си, т.е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта! /.../Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: „лъжец”, „самозван пророк” и пр. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм всъщност и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: аз съм един екскурзиант. /.../ Като тръгвах за земята, чувах да се говори за хората – жителите на земята, - че откакто слънцето съществува, те не са възприели слънчевите лъчи както трябва. – Защо? – Липсва им нещо, мозъкът им още не е добре развит. Днес, откак телепатията си проби път и хората възприемат мисли от далечни пространства, заедно с това те започнаха да използват слънчевата енергия.” (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:119-122)

 

30.06.2018 г. 18,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Ония хора, които имат най-малко любов, най-малко истина, наричам „предатели на човечеството”. Ония, които са готови да се жертват за другите, които имат любов в сърцето си, наричам „истински герои в света". (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:122-123)

 

 

30.06.2018 г.19,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували!" (1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:123)

ИЗ "ДАНТЕВИЯТ "РАЙ" И МОДЕРНАТА ФИЗИКА", 1969:

"Несъмнено, живата природа използва радиопредаване на информация. И може би пернáтите чуват трелите на славея много преди гласът на певеца да дойде до тях по обикновения начин. Перата му, като микрофон, преобразуват песента в електромагнитни вълни и тя със скоростта на светлината се разнася на огромни разстояния: теоретически, из цялото космическо пространство!" (сп."Техника молодёжи" 12/1968, с.15).

Нека се насладим още веднъж на райската музика в ХІV Песен, преди да припомним за един удивителен случай в Бюроканската обсерватория:

118 И като слушаш арфа, щом мощта на много струни звънне многогласна, дори да не разбираш песента, 121 Така за мен мелодия прекрасна от слънчевия блясък се роди и възхитено ме прехласна.

Неволно в паметта изплува пак стихът от Данте: "…Когато пламтящата редица от пеещи слънца" - и веднага човек де сеща за един уникален слънчев хор, при това пак за един славей: "Учените започнали да долавят шумовете на слънцето в 2,25 ч. Московско време. Изведнъж в тишината се разнесли звуци, които - както твърдят изследователите - удивително напомняли пеенето на славей! Няколко минути по-късно цялото помещение на станцията вече звъняло от един фантастичен космичен хор!" (БТА "Наука е техника", 15.VІ.1965).

 

 

30.06.2018 г. 22,32 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Дойдете ли до Новото Учение, вие трябва да постъпвате правилно. Бъдете честни и искрени към себе си и знайте, че всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ви доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие. Те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. Добрите мисли и желания водят към добри резултати."

 

(1919.04.20н.кгв.ДВГ.С46:124)

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.