Книга 41

 

19.V.150(2014)г.

с.Стоб, Западна Рила

 

СВЕЩЕНИТЕ ФИГУРИ

 ОТ УЧИТЕЛЯ

 

РАЗШИРЕН ФРАГМЕНТ ОТ ТЕКСТА ЗА БОЖИТЕ КРАВИЧКИ

 

от 15.V.150г.

 

 

 

Ще разгледаме темата малко по-подробно. Ако обърнем внимание на книгата "Заветът на цветните лъчи на светлината", ще видим, че на втората страница Учителят е дал три фигури: летяща планета - символ на Новата Земя, кръст с лъчи - символ на Христовата епоха в прецесийния период на знака Риби, на Лозата, Агнето и Новия Завет; и шестолъчната Давидова звезда на старозаветните - сим­вол от прецесийната епоха на Овена. Тази свещена звезда из­разява единството на Духа с Материята, на Бога с Приро­дата, на духа с душата. Когато е вписана в окръжност, както и всяка друга фигура, тя е в рамките на божествения свят и е не само защитена, но и напълно положителна. А в книгата от Ар банаси шестолъчната звезда има хори­зонтална права по средата, мина­ваща през центъра - фундаментална особеност! Тази линия е символ на по­върхността на Земята и говори за това, че споменатото единство трябва да се осъществи именно тук, на пла­нетно ниво - мечтата и призи­вът на Христос да дойде Царството Божие на Земята. Друг е въпросът, че това ще стане на Новата Земя - една етерна планета около сегашната ни Земя, с около 10 радиуса по-голяма. Само че там ще възлязат само тия, които са го осъществили в микроразмер -"по двама или по трима" в името на Христа - именно тук, при най-лошите условия на живота.  За по-голяма група засега не може да става и дума, тъй като още не се е получило и в най-малкия му вид. Има отделни въз­лизания за по няколко секунди или минути, когато някъде се получи божествено Разпознаване и мигновен Отклик. Това произтича от висока еволюция и космически вкус, породени от Доброто и Любовта. На Земята обаче това изчезва много бързо, тъй като любовта на смъртните търси своето право, има очаквания, не прощава и има свойството да отпада. От друга страна, Предаността се разстройва поради хаотич­ните ни представи за нашите приоритети и постоянната им смяна. Двата триъгълника се пресичат в 6 точки, но това не са съединения през Центъра, през Отца, защото страните им са хорди. Правата линия, фактически, е диаметърът на невидимата вписана окръжност, която минава през тия 6 точки. Всеки диаметър е божествената любов на Сродните Души по двойки, които са на 180 градуса една от друга. Точно заради това те се съединяват в Центъра, в Бога. Геомет­рически, мистически и практически, те единствени свързват с Бога Отца цялото Битие - духовната и физическата все­лена - и ги държат в равновесие, реализират обмена им. А това означава проникване в божествения свят. Ако Отец е сърцето, сродните души са артериалната и венозната система - знаем къде и как са свързани от атласите по ана­томия и медицинските кабинети.

И така, в "Завета на цветните лъчи" Давидовата звезда има по средата хоризонтала, минаваща през центъра. И наистина, чертежът ясно илюстрира, че двойката сродни души са двете крайни точки, образуващи диаметъра и свър­зани с Центъра чрез него. Любовта им, готовността им да я изявят и проявят незабавно на всички полета ги насочва един към друг с всичка сила и те се срещат и сливат именно там - в Бога. Ако не бяха точно на 180 градуса, те щяха да се свържат по хорда и нямаше да попаднат в Центъра. Тук не говорим за хордите, които постоянно пускат радиуси към Цен­търа и с това могат да отиват до всяка друга точка от кръга и окръжността. Говорим за обикновените случаи - точки и хорди, които нямат отношение към Центъра. Те не разпознават Словото Божие и хората от по-висока еволюция, затова се свързват помежду си само по тръпка или по съоб­ражения. Това наричаме "хордиална любов". При сродните души обаче тя е "диаметрална". Такава е тя при Единстве­ните Две Сродни Души - всеки от нас има една-единствена сродна душа някъде в Битието, ако сме с искра Божия, с мо­нада. Ето как, всъщност, думата "божествен" (диа) се оказва идентична с двойката в началото на думата "диаметър"! Чрез диаметъра, т.е. любовта между всеки две истински сродни души, Цялата Звезда получава шанс да се свърже с Центъра. Хората с душа копнеят да са в орбитално движе­ние около единствената си най-сродна душа в Битието, да се грижат за нея, да й служат, да я обожават и да благоговеят пред нея. Как ще разпознаем, че сме я срещнали? - По пълната ѝ слепота за недостатъците ни. И да имаме такива, единстве­ният ни любим в Битието, дори и да констатира нещо в нас, което ни е действителен недостатък, не го третира като грях или грешка, а намира всякакви начини искрено да го обясни положително и да го оправдае.

Когато говорим за верига от сродни души, това има отношение към радиалната любов - импулсът и способността на съществата с дух постоянно да умножават броя на съществата, които харесват и обичат. Това е един от идеа­лите на ученика, както ни е обяснил нашият любим Учител. В диаметралната любов няма такова нещо, тъй като Единст­вените се интересуват само от Другия и от Бога. Ако се отклонят от това, те вече няма да са диаметър. Има Двойки в Битието, които нямат нужда от нищо друго. Бог не ги съди заради това, а ги въздига до върха на Битието и ги пази като зеницата на окото Си. Обичта им е нещо не по-малко богоу­годно и свещено от любовта на съществата с дух, които из­питват радиална любов. Радиалната любов носи радост, а диаметралната - щастие. Има и цялостна, „холиàлна” любов, в която сме активни и по диаметър, и по радиуси. Там, където сме нещастни, ние не сме срещнали Сродната си душа; където сме скръбни, това не е нашето ято, с което сме излезли някога едновременно от Бога. Голямото Си Ято от Вечността Учителят нарече "Ве­ригата", а за Единствената ни сродна душа говори със свещен трепет и благоговение. Ако Наблюдаващите от Школата по­някога се дразнят от постоянните ни разговори за "сродната душа" и предимството, което даваме в живота си на отделни наши симпатии пред Словото, Делото и Веригата, то е за­щото те виждат ясно, че ние се заблуждаваме. Те виждат като на длан, че обикновено се надяваме на човек без душа или на някого, който не е даже от Веригата. Нейният бог, ней­ната вяра, нейните предпочитания са други. Тя може преспо­койно да живее и без нас, а различията ни трактува като грешки и недостатъци. Не е способна да се раздели даже с кучето или котката си заради нас или с цигарата, камо ли да ни пристане и да се отдели от близките си, от кръга на досегашните си приятели и познати. Напълно убедено ни казва, че ако я оби­чаме, ще изтърпим кучето й или предимството, което дава на близките си. И да ни харесва, това е нещо периферно за нея. Даже чувството за дълг у нея - най-проблемната форма на любовта - е по-силно от интереса й към нас. Тя не губи съзна­ние и не припада зад вратата ни, когато си тръгва от нас. Всичко това не я прави виновна - то е само знак за нас, че е вълк-единак или птица от друго гнездо или ято и че не трябва да изте­заваме душата си с въздишки по нея. Симптомът, че е така, е денят, в който тя престава да ни търси и това обикновено продължава в рамките на едно цяло прераж­дане.

 В Словото се казва, че Любовта не се отличава с припадъци. Но все пак то дава да се разбере, че без Единст­вения ни любим от другия пол ние сме нещастни, даже и да четем по сто хиляди молитви на денонощие. Че никой Бог, Учител или Посветен няма да ни пусне в Храма, т.е. във Все­лената, ако сме сами или с някой случаен човек на прага й.

Друг е въпросът, че наистина има богоравни Същества, които съчетават диаметралната и радиалната любов по един уди­вителен начин и че нито те са пострадали от това, нито някой друг. Напротив, където и да преминат, оставят здраве, радост, щастие и спомени за рая. 

       В мига, в който се изясни всичко това, изведнъж в мисълта прозвуча една странна дума, която е била останала в пластовете на подсъзнанието отпреди десетки години. Не можах веднага да си спомня къде съм я срещал, но след доста ровене в интернет открих и се сетих: тя е уникален термин от учението на българския възрожденски учен-енциклопедист Петър Берон (1795-1871): "зьогма". Тази дума фигурира и в текста на осиянието "Истинското дърво на живота" от 2.V.2002 г. Тогава също е имало колебания и затова след нея е сложена въпросителна. В този текст се разглежда същия въпрос като днешния, но двата полюса на мъжкото и женското начало при сливането й  са илюстрирани с вида на магнитното поле при соленоида (магнита). Още по това време е направен паралел между снимките на този биологичен феномен и полюсите в Знамето на Бялото братство.

Берон различава три на­чала при Сътворяването на Космоса: І. След като са били произведени първите изначални зьогми (комбинация, полу­чена от смесването на няколко флуида с различна плътност), те са се разширявали на всички страни вследствие на оргаз­мите си, срещали са се с хетеронимните (различните) "елек­три" и са образували други зьогми, които са светлината, топлината, електричеството и водата. Този начин на произ­веждане на нови същности чрез съединяване се нарича от ав­тора "сизьоктично" начало. Напълно въз­можно е именно тази дума (зьогма) да хвърля светлина върху откровението днес за спецификата на Давидовата звезда при  Учителя.


       Ще я повторя тук, за да се направи по-лесно сравнение. Още повече, че думата "зьогма" дойде първа. Веднага се получи сигнал, че има такава връзка, но че трябва да се потърси още една дума с подобно звучене и значение. Изникна "зигота", но и тя бе почти заб­равена – трябваше да се направи под­робна справка. Още при първото отва­ряне излезе чертеж, почти напълно идентичен с този, който ми дойде днес - направо  изумително!

 

Оказа се, че това е третият  етап от събитията при сли­ване на мъжа и жената. "Зигота", на гръцки "υγωτός" идва от ζυγός (zugos -  чифтосвам, впрягам, свързвам любовно, другарувам). Буквално, означава "ярем" или "съвпряг", откъдето произлиза при нас думата "съпруг". Голямата фигура долу е от една статия, обясняваща 4-те етапа при образуването на зиготата, до­като накрая се получи оплодената яйцеклетка. Интересното е как в нея се образува изобразеният куб (в малката фигура долу вдясно) - формата на Новия Йерусалим, съгласно Откровението. А най-първият етап - сливането на мъжката и женската половини, за да се получи зиготата, в някои от илюстрациите наистина се оказа много подобен на... знамето на Бялото братство! И в двата случая се виждат двуцентрови същности, при това влияещи си една на друга и на много други точки и същности около тях. По-долу ще видим какво казва Словото на тази тема - ще бъде включено главното от една уникална беседа от Учителя именно по въпроса, който разглеждаме. Не може по-накратко, тъй като тя е от абсолютно фундаменталните беседи на Учителя - има и такива. В нея не само всяко изречение, но и всяка дума и буква би трябвало да съкращава еволюцията ни с 25 хиляди години, ако я разберем и приложим в живота си без колебание. За разбиране - да, в случая не е чак толкова трудно, обаче приложението иска пълно отвръщане от хордиалната любов и минаване в диаметралната. Всъщност, може и безброй хор­диални, ако диаметралната е "уцелена" точно. Ние обаче имаме навика да наричаме фиксациите си "сродната душа", а Господ може да е на друго мнение. Неведнъж Той ни казва в прав текст, че щастието е възможно, само ако с някого мина­ваме през Центъра, ако насъбраната енергия от вековете се разреди като мълния още в първия миг. Ако с нищо не пре­чим на Бога да се изяви в нас като Любов; ако няма разнобой в мислите, чувствата и постъпките ни първо в самите нас, а после - и с другия. Още нещо много важно: в тази беседа Учителят отново утвърждава необходимостта от щастие като най-основна, а щастието определя като сливане на две души.  Нищо общо с лъжливите учения, които отричат щастието или този вид щастие:

"Всеки човек в живота си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят -  енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат /.../. По този начин, тези енергии взаимно се обменят.

Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, го­лямо земетресение. Не отвори ли път на това жела­ние в себе си, непременно ще го сполети някакво не­щастие. За да не става това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. Щом му отвори път, събралата се междумолекулна енергия ще мине в междуатомните пространства. Спирането на енергията в междуатомното пространство се придружава с голяма експлозия. Тази е причината за внезапната смърт на много хора. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на си­лите, които се крият в междуатомните и междумо­лекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: "Не противодействай на своите добри чувства и желания! Не противодействай на своите възвишени мисли!" Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на земята в междумолекулните ѝ пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, ко­ето се изпитва от нас като земетресения. Напреже­нието върху силите на природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава през хората. Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на земята.

Защо числото 10  без числото 2 не може да ре­ализира своите стремежи? За изяснение на това от­ношение ще приведа следната проста аналогия. Пре-дставете си, че числото 10 е едно буре с 10 обръча, а числото 2 са двете дъна на това буре. Каква ра­бота може да свърши бурето без двете дъна? – Ни­каква! Поставите ли му дъната, в него можете да сложите каквото пожелаете. В този смисъл, и човек представлява живо буре с две дъна. Дъските на бурето представляват човешките органи, които се съчетават в едно цяло. Следователно, добрият човек представлява буре, което е пълно догоре с добро съ­държание; лошият човек е буре, което не е пълно до­горе със съдържание, вследствие на което въздухът прониква в него и предизвиква кипене, врене, гниене, разлагане и т.н. В бурета, пълни с добро съдържание, т.е. в идейни бурета, обръчите никога не падат. В безидейните бурета обръчите и дъната падат, а дъските се разсъхват. Значи, в лошия човек дъната и обръчите падат, дъските се разсъхват, а съдържа­нието се излива навън.

 Човек може да бъде красив, само когато е ща-стлив. Човек може да стане музикален, когато е щас-тлив. Човек може да стане учен, богат, когато е ща-стлив. Без щастие, човек не може да постигне нищо.

 Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи, по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие.

Трябва да намерите най-добрите пътища, за да излезе тази енергия навън. Ако някой  има излишна енергия в себе си, той веднага трябва да направи едно добро дело - и ще ги освободи от излишния то­вар. Затова, именно, се препоръчва на хората да правят добро. Когато някой усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши.

 Главната мисъл в тази лекция е, че всеки чо­век очаква да намери своя Учител, Който да донесе божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша и съвършена форма, като образец в жи­вота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия.

Сега, като ученици, вие трябва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щас­тие. Те се самозалъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придоби­ване на щастието, отколкото на онзи свят. /.../

Старата слама - това са старите вярвания, обичаи и разбирания, които са пълнили бурето. Съ­държанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Хо­рата на земята живеят по благодат, но не са щаст­ливи. – Защо? – Те не могат да използват благо­датта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са само кандидати за щастие. Човек може да стане щастлив моментално, няма защо да отлага нещата. Обаче, като очаква щасти­ето, той трябва да бъде доволен от най-малкото, което му се дава още при зазоряването на щасти­ето. Пълно щастие не може да се придобие изведнъж. За вас е важно да придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви, това е въпрос, върху който не трябва да се разисква. Когато щас­тието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят - нито на небето, нито на земята, а в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека.

Постигане на щастието - това е идеалът на човечеството! Щастието представлява най-първата връзка, сливане на две души. Когато душите за­почнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава. От този момент нови деца се раж­дат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и на­лагания, – култура на Любовта. Дойдете ли до щас­тието, вие ще почнете да говорите на понятен език помежду си и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!" („Придобиване на щастие”, 30 май 1928 г.).

 

 От това следва фундаменталността на личната любов между всяка двойка сродни души в Битието. Те са излезли едновременно от Бога, после са се загубили в две проти­воположни посоки, но в един сюблимен момент се откриват, съединяват се и се завръщат в Него заедно. Всяка религия или философия, всяко учение, които проповядват, че един дух може да се върне в Бога сам, са неверни. Такова нещо няма, никога не е имало и няма да се случи никога. Има групово възв­ръщане в Бога на повече същества, но това са ятата от сродни души, съставени от полярни Двойки

Има и Тройки - в Словото е казано "Двама или трима", - но ние сега разглеж­даме въпроса за Двойката. Ако Единствените Двама са крайните точки на Диаметъра, помежду тях съществуват още много точки, които също са излезли от Центъра и накрая ще се завърнат в Него. Потен-циалната разлика между двата полюса, поради която се възбужда и протича ток от Центъра и към Центъра, е така наречената Лична Космическа Енер­гия. На още по-дълбоко ниво, това е прословутият брак между духа и душата, който скоро предстои да се случи и при нас. Това е мечтаната Мистична Женитба. При Грехопа­дението те са се разделили, сега отново ще се съединят. Учителите, Архатите и Светиите са Същества от вътрешния кръг на Звездата, била тя  тривърха, петвърха, шестовърха, седмовърха и т.н. Същата област е и централ­ната зона на Пентаграма. Но дори при тях, единственият начин да се съединят с Центъра е Диаметъ­рът, т.е. предварителното сли­ване на всеки от тях  със  Сродната си душа.

Получава се едно Същес­тво, което по този начин е прежи­вяло вече мистическата Сватба - брака на духа и душата. Тази средна линия, значи, е тъй фундаментална и важна, че я откриваме, надебелена и алена, и в Знамето на Бялото Братство. То също е дадено от Учителя в началото на ми­налия век. Сега няма да се спираме на други важни подробности - защо, например, от хексаграмата в Завета излизат 17 лъча и образуват върхове на съответна звезда; защо кръстът вляво е нарисуван в елипса от лъчи, както и в самото Знаме фигу­рата е елипса; защо крилете на Сферата горе имат 3 сек­тора - и т.н. Свещената книга "Заветът на цветните лъчи на светлината" е съставена от Учителя през 1912 г. - две години преди да даде Пентаграма на учениците Си и Знамето на Бялото Братство. Това, че разни общества използват Пентаграма доста по-рано, не значи, че те са го измислили.  Бог работи с Пентаграма още от създаването на света и после в древен Египет, а сега само го е възстановил и допъл­нил. Като Аватар на всички духовни раси, Мировият Учител днес е бил длъжен да сумира последните две - Старозавет­ната и Новозаветната - и да ги свърже с днешната. Той е сторил това именно чрез този базален мистически и маги­чески акт в свещения храм на Бога Арбанаси, където също има вход към Агарта и изходи към Космоса. Било е необхо­димо да извлече само тия изречения от Двата Завета, които са оригинални и продиктувани лично от Духа. С това възстановява свещените ключове за постигане на старозаветните и ново­заветните Посвещения. На този етап още не е бил дошъл моментът да добави знаци и обяснения за степента на праведния[1] и да положи после началото на Новата Епоха на Водолея. затова в тази книга е скрил потенциала на Пен­таграма в горната фигура на Летящото Слънце (Бог, Духът, монадата) и Летящата Земя или Вселената (Богинята, Ми­ровата Душа, полиадата). Това е магичен знак, който Той е дал още във въплъщението Си като Богочовек в древен Еги­пет, когато се е кондензирал като Хермес Трисмегист (VІ век.п.н.е). Както знаем, Бог е бил Господ и като безсмъртната Лилит и мъжът й Адам, докато е бил още безгрешен; като сина им Сит и синът му Енох, а после и като Мелхиседек по времето на патриарха Авраам преди 4 хиляди години. Но в момента ние говорим за Учителя Хермес Трисмегист (Триждивеличайши). От Него са останали посветителски ключове в тогавашния Му Завет - книгата "Асклепий", или "Свещената книга на Хермес Трисмегист" (14 уникални тек­ста). Това са различни фрагменти от херметически трак­тати, събрани за пръв път по-пълно от Йоан Стобей или Йоан от Стоби, късноантичен изследовател и съставител на древни текстове, роден през V век в град Стоби, Македо­ния.

         Йоан Стобей (на гръцки: Ἰωάννης ὁ Στοβαῖος) е ранновизантийски писател-компилатор от V век, роден в македонския град Стоби. Автор е на четиритомна подборка от над 500 древногръцки автора, съставена с възпитателна цел и наречена "Антология" или "Еклогами". За живота на Стобей не е известно нищо. Фрагментите, събрани от Стобей, са предназначени за сина му Септимий.

Ето някои крилати мисли от Стобей:

 Богатството не е приятел – приятелят е богатство.

Благоразумието се ограничава с полезното.

Великото претърпява и велики нещастия.

За какво ти е знание, ако не го разбираш?

За да бъдеш щастлив, трябва да живееш като свободен или... да престанеш да живееш.

Надеждата храни мнозинството от хората.

Най-доброто украшение за жената са непорочните нрави.

Порокът обезобразява и най-прекрасното лице.

След почивка, трудът е приятен.

Умен е не който прави много, а който прави каквото трябва.

         Този древен град в днешна Македония не бива да се бърка с едноименното римско селище, което се е намирало на територията на днешното с.Стоб в Западна Рила, България.

        За другите човешки въплъщения на Учителя на зе­мята може да се прочете в богато илюстрованото осияние "Аватар и ятак" от 28.VІІ.138(2002)г. в книга 35 - или в:

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1231&book=35



[1] Йерархията в Новото Учение е "старозаветни, новозаветни, праведни и ученици". Подреждането на първите две под праведника и ученика би из-глеждало несправедливо, ако ставаше дума за оригиналите на съответ-ните свещени писания и за техни съвършени последователи. Но тъй като писанията са изменени и съответните религиозни хора са възпитани име-нно в техния дух, несъвършенствата са станали очевидни и това е нало-жило генерални корекции и възникването на нови Учения. Така, като корек-тив на "новозаветните" преди повече от 1000 години са се явили богоми-лите, поведени от Учителя в инкарнацията Му като Боян Мага в Бълга-рия. Именно тях трябва да отнесем към праведните, а  хора на тяхното ниво и на нивото на старозаветните и новозаветните има край нас и днес, ще има и в бъдеще.

Още един повод за размисъл:

Ако корицата на тази свещена книга е от първото издание и ако е била дадена точно в този вид от Учителя или е била под Неговия контрол,

 

1. Защо липсва знакът с Кръста и лъчите около него в елипса? 2.Защо окръжността в Звездата сече върховете й? 2.Защо заглавието ѝ е отместено вдясно, а фигурите - вляво? 3.Означават ли нещо тройните къси линии? 4.Означава ли нещо вертикалният орнамент вляво - и какво? 5.Защо Звездата вътре е тъмна? 6.Колко са късите лъчи непосредствено около Звездата и означава ли нещо това?

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.