Книга 41
19.V.150(2014)г.
с.Стоб, Западна Рила
СВЕЩЕНИТЕ ФИГУРИ
ОТ УЧИТЕЛЯ
РАЗШИРЕН ФРАГМЕНТ ОТ ТЕКСТА ЗА БОЖИТЕ КРАВИЧКИ
от 15.V.150г.
Ще разгледаме темата малко по-подробно. Ако обърнем внимание на книгата "Заветът на цветните лъчи на светлината", ще видим, че на втората страница Учителят е дал три фигури: летяща планета - символ на Новата Земя, кръст с лъчи - символ на Христовата епоха в прецесийния период на знака Риби, на Лозата, Агнето и Новия Завет; и шестолъчната Давидова звезда на старозаветните - символ от прецесийната епоха на Овена. Тази свещена звезда изразява единството на Духа с Материята, на Бога с Природата, на духа с душата. Когато е вписана в окръжност, както и всяка друга фигура, тя е в рамките на божествения свят и е не само защитена, но и напълно положителна. А в книгата от Ар банаси шестолъчната звезда има хоризонтална права по средата, минаваща през центъра - фундаментална особеност! Тази линия е символ на повърхността на Земята и говори за това, че споменатото единство трябва да се осъществи именно тук, на планетно ниво - мечтата и призивът на Христос да дойде Царството Божие на Земята. Друг е въпросът, че това ще стане на Новата Земя - една етерна планета около сегашната ни Земя, с около 10 радиуса по-голяма. Само че там ще възлязат само тия, които са го осъществили в микроразмер -"по двама или по трима" в името на Христа - именно тук, при най-лошите условия на живота. За по-голяма група засега не може да става и дума, тъй като още не се е получило и в най-малкия му вид. Има отделни възлизания за по няколко секунди или минути, когато някъде се получи божествено Разпознаване и мигновен Отклик. Това произтича от висока еволюция и космически вкус, породени от Доброто и Любовта. На Земята обаче това изчезва много бързо, тъй като любовта на смъртните търси своето право, има очаквания, не прощава и има свойството да отпада. От друга страна, Предаността се разстройва поради хаотичните ни представи за нашите приоритети и постоянната им смяна. Двата триъгълника се пресичат в 6 точки, но това не са съединения през Центъра, през Отца, защото страните им са хорди. Правата линия, фактически, е диаметърът на невидимата вписана окръжност, която минава през тия 6 точки. Всеки диаметър е божествената любов на Сродните Души по двойки, които са на 180 градуса една от друга. Точно заради това те се съединяват в Центъра, в Бога. Геометрически, мистически и практически, те единствени свързват с Бога Отца цялото Битие - духовната и физическата вселена - и ги държат в равновесие, реализират обмена им. А това означава проникване в божествения свят. Ако Отец е сърцето, сродните души са артериалната и венозната система - знаем къде и как са свързани от атласите по анатомия и медицинските кабинети.
И така, в "Завета на цветните лъчи" Давидовата звезда има по средата хоризонтала, минаваща през центъра. И наистина, чертежът ясно илюстрира, че двойката сродни души са двете крайни точки, образуващи диаметъра и свързани с Центъра чрез него. Любовта им, готовността им да я изявят и проявят незабавно на всички полета ги насочва един към друг с всичка сила и те се срещат и сливат именно там - в Бога. Ако не бяха точно на 180 градуса, те щяха да се свържат по хорда и нямаше да попаднат в Центъра. Тук не говорим за хордите, които постоянно пускат радиуси към Центъра и с това могат да отиват до всяка друга точка от кръга и окръжността. Говорим за обикновените случаи - точки и хорди, които нямат отношение към Центъра. Те не разпознават Словото Божие и хората от по-висока еволюция, затова се свързват помежду си само по тръпка или по съображения. Това наричаме "хордиална любов". При сродните души обаче тя е "диаметрална". Такава е тя при Единствените Две Сродни Души - всеки от нас има една-единствена сродна душа някъде в Битието, ако сме с искра Божия, с монада. Ето как, всъщност, думата "божествен" (диа) се оказва идентична с двойката в началото на думата "диаметър"! Чрез диаметъра, т.е. любовта между всеки две истински сродни души, Цялата Звезда получава шанс да се свърже с Центъра. Хората с душа копнеят да са в орбитално движение около единствената си най-сродна душа в Битието, да се грижат за нея, да й служат, да я обожават и да благоговеят пред нея. Как ще разпознаем, че сме я срещнали? - По пълната ѝ слепота за недостатъците ни. И да имаме такива, единственият ни любим в Битието, дори и да констатира нещо в нас, което ни е действителен недостатък, не го третира като грях или грешка, а намира всякакви начини искрено да го обясни положително и да го оправдае.
Когато говорим за верига от сродни души, това има отношение към радиалната любов - импулсът и способността на съществата с дух постоянно да умножават броя на съществата, които харесват и обичат. Това е един от идеалите на ученика, както ни е обяснил нашият любим Учител. В диаметралната любов няма такова нещо, тъй като Единствените се интересуват само от Другия и от Бога. Ако се отклонят от това, те вече няма да са диаметър. Има Двойки в Битието, които нямат нужда от нищо друго. Бог не ги съди заради това, а ги въздига до върха на Битието и ги пази като зеницата на окото Си. Обичта им е нещо не по-малко богоугодно и свещено от любовта на съществата с дух, които изпитват радиална любов. Радиалната любов носи радост, а диаметралната - щастие. Има и цялостна, „холиàлна” любов, в която сме активни и по диаметър, и по радиуси. Там, където сме нещастни, ние не сме срещнали Сродната си душа; където сме скръбни, това не е нашето ято, с което сме излезли някога едновременно от Бога. Голямото Си Ято от Вечността Учителят нарече "Веригата", а за Единствената ни сродна душа говори със свещен трепет и благоговение. Ако Наблюдаващите от Школата понякога се дразнят от постоянните ни разговори за "сродната душа" и предимството, което даваме в живота си на отделни наши симпатии пред Словото, Делото и Веригата, то е защото те виждат ясно, че ние се заблуждаваме. Те виждат като на длан, че обикновено се надяваме на човек без душа или на някого, който не е даже от Веригата. Нейният бог, нейната вяра, нейните предпочитания са други. Тя може преспокойно да живее и без нас, а различията ни трактува като грешки и недостатъци. Не е способна да се раздели даже с кучето или котката си заради нас или с цигарата, камо ли да ни пристане и да се отдели от близките си, от кръга на досегашните си приятели и познати. Напълно убедено ни казва, че ако я обичаме, ще изтърпим кучето й или предимството, което дава на близките си. И да ни харесва, това е нещо периферно за нея. Даже чувството за дълг у нея - най-проблемната форма на любовта - е по-силно от интереса й към нас. Тя не губи съзнание и не припада зад вратата ни, когато си тръгва от нас. Всичко това не я прави виновна - то е само знак за нас, че е вълк-единак или птица от друго гнездо или ято и че не трябва да изтезаваме душата си с въздишки по нея. Симптомът, че е така, е денят, в който тя престава да ни търси и това обикновено продължава в рамките на едно цяло прераждане.
В Словото се казва, че Любовта не се отличава с припадъци. Но все пак то дава да се разбере, че без Единствения ни любим от другия пол ние сме нещастни, даже и да четем по сто хиляди молитви на денонощие. Че никой Бог, Учител или Посветен няма да ни пусне в Храма, т.е. във Вселената, ако сме сами или с някой случаен човек на прага й.
Друг е въпросът, че наистина има богоравни Същества, които съчетават диаметралната и радиалната любов по един удивителен начин и че нито те са пострадали от това, нито някой друг. Напротив, където и да преминат, оставят здраве, радост, щастие и спомени за рая.
В мига, в който се изясни всичко това, изведнъж в мисълта прозвуча една странна дума, която е била останала в пластовете на подсъзнанието отпреди десетки години. Не можах веднага да си спомня къде съм я срещал, но след доста ровене в интернет открих и се сетих: тя е уникален термин от учението на българския възрожденски учен-енциклопедист Петър Берон (1795-1871): "зьогма". Тази дума фигурира и в текста на осиянието "Истинското дърво на живота" от 2.V.2002 г. Тогава също е имало колебания и затова след нея е сложена въпросителна. В този текст се разглежда същия въпрос като днешния, но двата полюса на мъжкото и женското начало при сливането й са илюстрирани с вида на магнитното поле при соленоида (магнита). Още по това време е направен паралел между снимките на този биологичен феномен и полюсите в Знамето на Бялото братство.
Берон различава три начала при Сътворяването на Космоса: І. След като са били произведени първите изначални зьогми (комбинация, получена от смесването на няколко флуида с различна плътност), те са се разширявали на всички страни вследствие на оргазмите си, срещали са се с хетеронимните (различните) "електри" и са образували други зьогми, които са светлината, топлината, електричеството и водата. Този начин на произвеждане на нови същности чрез съединяване се нарича от автора "сизьоктично" начало. Напълно възможно е именно тази дума (зьогма) да хвърля светлина върху откровението днес за спецификата на Давидовата звезда при Учителя.
Ще я повторя тук, за да се направи по-лесно сравнение. Още повече, че думата "зьогма" дойде първа. Веднага се получи сигнал, че има такава връзка, но че трябва да се потърси още една дума с подобно звучене и значение. Изникна "зигота", но и тя бе почти забравена – трябваше да се направи подробна справка. Още при първото отваряне излезе чертеж, почти напълно идентичен с този, който ми дойде днес - направо изумително!
Оказа се, че това е третият етап от събитията при сливане на мъжа и жената. "Зигота", на гръцки "υγωτός" идва от ζυγός (zugos - чифтосвам, впрягам, свързвам любовно, другарувам). Буквално, означава "ярем" или "съвпряг", откъдето произлиза при нас думата "съпруг". Голямата фигура долу е от една статия, обясняваща 4-те етапа при образуването на зиготата, докато накрая се получи оплодената яйцеклетка. Интересното е как в нея се образува изобразеният куб (в малката фигура долу вдясно) - формата на Новия Йерусалим, съгласно Откровението. А най-първият етап - сливането на мъжката и женската половини, за да се получи зиготата, в някои от илюстрациите наистина се оказа много подобен на... знамето на Бялото братство! И в двата случая се виждат двуцентрови същности, при това влияещи си една на друга и на много други точки и същности около тях. По-долу ще видим какво казва Словото на тази тема - ще бъде включено главното от една уникална беседа от Учителя именно по въпроса, който разглеждаме. Не може по-накратко, тъй като тя е от абсолютно фундаменталните беседи на Учителя - има и такива. В нея не само всяко изречение, но и всяка дума и буква би трябвало да съкращава еволюцията ни с 25 хиляди години, ако я разберем и приложим в живота си без колебание. За разбиране - да, в случая не е чак толкова трудно, обаче приложението иска пълно отвръщане от хордиалната любов и минаване в диаметралната. Всъщност, може и безброй хордиални, ако диаметралната е "уцелена" точно. Ние обаче имаме навика да наричаме фиксациите си "сродната душа", а Господ може да е на друго мнение. Неведнъж Той ни казва в прав текст, че щастието е възможно, само ако с някого минаваме през Центъра, ако насъбраната енергия от вековете се разреди като мълния още в първия миг. Ако с нищо не пречим на Бога да се изяви в нас като Любов; ако няма разнобой в мислите, чувствата и постъпките ни първо в самите нас, а после - и с другия. Още нещо много важно: в тази беседа Учителят отново утвърждава необходимостта от щастие като най-основна, а щастието определя като сливане на две души. Нищо общо с лъжливите учения, които отричат щастието или този вид щастие:
"Всеки човек в живота си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят - енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат /.../. По този начин, тези енергии взаимно се обменят.
Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение. Не отвори ли път на това желание в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие. За да не става това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. Щом му отвори път, събралата се междумолекулна енергия ще мине в междуатомните пространства. Спирането на енергията в междуатомното пространство се придружава с голяма експлозия. Тази е причината за внезапната смърт на много хора. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: "Не противодействай на своите добри чувства и желания! Не противодействай на своите възвишени мисли!" Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на земята в междумолекулните ѝ пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава през хората. Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на земята.
Защо числото 10 без числото 2 не може да реализира своите стремежи? За изяснение на това отношение ще приведа следната проста аналогия. Пре-дставете си, че числото 10 е едно буре с 10 обръча, а числото 2 са двете дъна на това буре. Каква работа може да свърши бурето без двете дъна? – Никаква! Поставите ли му дъната, в него можете да сложите каквото пожелаете. В този смисъл, и човек представлява живо буре с две дъна. Дъските на бурето представляват човешките органи, които се съчетават в едно цяло. Следователно, добрият човек представлява буре, което е пълно догоре с добро съдържание; лошият човек е буре, което не е пълно догоре със съдържание, вследствие на което въздухът прониква в него и предизвиква кипене, врене, гниене, разлагане и т.н. В бурета, пълни с добро съдържание, т.е. в идейни бурета, обръчите никога не падат. В безидейните бурета обръчите и дъната падат, а дъските се разсъхват. Значи, в лошия човек дъната и обръчите падат, дъските се разсъхват, а съдържанието се излива навън.
Човек може да бъде красив, само когато е ща-стлив. Човек може да стане музикален, когато е щас-тлив. Човек може да стане учен, богат, когато е ща-стлив. Без щастие, човек не може да постигне нищо.
Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи, по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие.
Трябва да намерите най-добрите пътища, за да излезе тази енергия навън. Ако някой има излишна енергия в себе си, той веднага трябва да направи едно добро дело - и ще ги освободи от излишния товар. Затова, именно, се препоръчва на хората да правят добро. Когато някой усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши.
Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, Който да донесе божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша и съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия.
Сега, като ученици, вие трябва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие. Те се самозалъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. /.../
Старата слама - това са старите вярвания, обичаи и разбирания, които са пълнили бурето. Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са само кандидати за щастие. Човек може да стане щастлив моментално, няма защо да отлага нещата. Обаче, като очаква щастието, той трябва да бъде доволен от най-малкото, което му се дава още при зазоряването на щастието. Пълно щастие не може да се придобие изведнъж. За вас е важно да придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви, това е въпрос, върху който не трябва да се разисква. Когато щастието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят - нито на небето, нито на земята, а в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека.
Постигане на щастието - това е идеалът на човечеството! Щастието представлява най-първата връзка, сливане на две души. Когато душите започнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава. От този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания, – култура на Любовта. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятен език помежду си и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!" („Придобиване на щастие”, 30 май 1928 г.).
От това следва фундаменталността на личната любов между всяка двойка сродни души в Битието. Те са излезли едновременно от Бога, после са се загубили в две противоположни посоки, но в един сюблимен момент се откриват, съединяват се и се завръщат в Него заедно. Всяка религия или философия, всяко учение, които проповядват, че един дух може да се върне в Бога сам, са неверни. Такова нещо няма, никога не е имало и няма да се случи никога. Има групово възвръщане в Бога на повече същества, но това са ятата от сродни души, съставени от полярни Двойки.
Има и Тройки - в Словото е казано "Двама или трима", - но ние сега разглеждаме въпроса за Двойката. Ако Единствените Двама са крайните точки на Диаметъра, помежду тях съществуват още много точки, които също са излезли от Центъра и накрая ще се завърнат в Него. Потен-циалната разлика между двата полюса, поради която се възбужда и протича ток от Центъра и към Центъра, е така наречената Лична Космическа Енергия. На още по-дълбоко ниво, това е прословутият брак между духа и душата, който скоро предстои да се случи и при нас. Това е мечтаната Мистична Женитба. При Грехопадението те са се разделили, сега отново ще се съединят. Учителите, Архатите и Светиите са Същества от вътрешния кръг на Звездата, била тя тривърха, петвърха, шестовърха, седмовърха и т.н. Същата област е и централната зона на Пентаграма. Но дори при тях, единственият начин да се съединят с Центъра е Диаметърът, т.е. предварителното сливане на всеки от тях със Сродната си душа.
Получава се едно Същество, което по този начин е преживяло вече мистическата Сватба - брака на духа и душата. Тази средна линия, значи, е тъй фундаментална и важна, че я откриваме, надебелена и алена, и в Знамето на Бялото Братство. То също е дадено от Учителя в началото на миналия век. Сега няма да се спираме на други важни подробности - защо, например, от хексаграмата в Завета излизат 17 лъча и образуват върхове на съответна звезда; защо кръстът вляво е нарисуван в елипса от лъчи, както и в самото Знаме фигурата е елипса; защо крилете на Сферата горе имат 3 сектора - и т.н. Свещената книга "Заветът на цветните лъчи на светлината" е съставена от Учителя през 1912 г. - две години преди да даде Пентаграма на учениците Си и Знамето на Бялото Братство. Това, че разни общества използват Пентаграма доста по-рано, не значи, че те са го измислили. Бог работи с Пентаграма още от създаването на света и после в древен Египет, а сега само го е възстановил и допълнил. Като Аватар на всички духовни раси, Мировият Учител днес е бил длъжен да сумира последните две - Старозаветната и Новозаветната - и да ги свърже с днешната. Той е сторил това именно чрез този базален мистически и магически акт в свещения храм на Бога Арбанаси, където също има вход към Агарта и изходи към Космоса. Било е необходимо да извлече само тия изречения от Двата Завета, които са оригинални и продиктувани лично от Духа. С това възстановява свещените ключове за постигане на старозаветните и новозаветните Посвещения. На този етап още не е бил дошъл моментът да добави знаци и обяснения за степента на праведния[1] и да положи после началото на Новата Епоха на Водолея. затова в тази книга е скрил потенциала на Пентаграма в горната фигура на Летящото Слънце (Бог, Духът, монадата) и Летящата Земя или Вселената (Богинята, Мировата Душа, полиадата). Това е магичен знак, който Той е дал още във въплъщението Си като Богочовек в древен Египет, когато се е кондензирал като Хермес Трисмегист (VІ век.п.н.е). Както знаем, Бог е бил Господ и като безсмъртната Лилит и мъжът й Адам, докато е бил още безгрешен; като сина им Сит и синът му Енох, а после и като Мелхиседек по времето на патриарха Авраам преди 4 хиляди години. Но в момента ние говорим за Учителя Хермес Трисмегист (Триждивеличайши). От Него са останали посветителски ключове в тогавашния Му Завет - книгата "Асклепий", или "Свещената книга на Хермес Трисмегист" (14 уникални текста). Това са различни фрагменти от херметически трактати, събрани за пръв път по-пълно от Йоан Стобей или Йоан от Стоби, късноантичен изследовател и съставител на древни текстове, роден през V век в град Стоби, Македония.
Йоан Стобей (на гръцки: Ἰωάννης ὁ Στοβαῖος) е ранновизантийски писател-компилатор от V век, роден в македонския град Стоби. Автор е на четиритомна подборка от над 500 древногръцки автора, съставена с възпитателна цел и наречена "Антология" или "Еклогами". За живота на Стобей не е известно нищо. Фрагментите, събрани от Стобей, са предназначени за сина му Септимий.
Ето някои крилати мисли от Стобей:
Богатството не е приятел – приятелят е богатство.
Благоразумието се ограничава с полезното.
Великото претърпява и велики нещастия.
За какво ти е знание, ако не го разбираш?
За да бъдеш щастлив, трябва да живееш като свободен или... да престанеш да живееш.
Надеждата храни мнозинството от хората.
Най-доброто украшение за жената са непорочните нрави.
Порокът обезобразява и най-прекрасното лице.
След почивка, трудът е приятен.
Умен е не който прави много, а който прави каквото трябва.
Този древен град в днешна Македония не бива да се бърка с едноименното римско селище, което се е намирало на територията на днешното с.Стоб в Западна Рила, България.
За другите човешки въплъщения на Учителя на земята може да се прочете в богато илюстрованото осияние "Аватар и ятак" от 28.VІІ.138(2002)г. в книга 35 - или в:
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1231&book=35
[1] Йерархията в Новото Учение е "старозаветни, новозаветни, праведни и ученици". Подреждането на първите две под праведника и ученика би из-глеждало несправедливо, ако ставаше дума за оригиналите на съответ-ните свещени писания и за техни съвършени последователи. Но тъй като писанията са изменени и съответните религиозни хора са възпитани име-нно в техния дух, несъвършенствата са станали очевидни и това е нало-жило генерални корекции и възникването на нови Учения. Така, като корек-тив на "новозаветните" преди повече от 1000 години са се явили богоми-лите, поведени от Учителя в инкарнацията Му като Боян Мага в Бълга-рия. Именно тях трябва да отнесем към праведните, а хора на тяхното ниво и на нивото на старозаветните и новозаветните има край нас и днес, ще има и в бъдеще.
Още един повод за размисъл:
Ако корицата на тази свещена книга е от първото издание и ако е била дадена точно в този вид от Учителя или е била под Неговия контрол,
1. Защо липсва знакът с Кръста и лъчите около него в елипса? 2.Защо окръжността в Звездата сече върховете й? 2.Защо заглавието ѝ е отместено вдясно, а фигурите - вляво? 3.Означават ли нещо тройните къси линии? 4.Означава ли нещо вертикалният орнамент вляво - и какво? 5.Защо Звездата вътре е тъмна? 6.Колко са късите лъчи непосредствено около Звездата и означава ли нещо това?