Книга 26
22.XI.132(1996)
22.XI.132(1996)
Бургас - Изгрев
“АЛБРАН”, “ПРОЛУМИН” – И ОЩЕ ЕДИН ПОЛЕТ В НОВИТЕ НЕБЕСА
7,40ч.
Тази нощ П. е сънувала следното:
“Бях в небесата! Някой с невидима ръка сякаш ми дърпа завеската – и отивам на най-различни места. Странни жилища-блокове, плуващи хоризонтално. С тебе летим – виждаме се като слънце през глухарче… Лилаво… Нещо се движи – реки, струи, полета (млечно-лилаво, сребристо-лилаво, хиляди нюанси на лилавото, но различни). Дъхът ти спира от красота!
Вариант по картина на Марк Шагал
Появява се изумрудено-зелена светлина – съвсем друг живот, – като че ли те гали и докосва, и са едно в друго с лилавото. А там, където се допират, се явяват фантастични геометрически форми – съвсем друг свят… На места се усилва зеленото, на места – лилавото; но сякаш това нещо ти следи мислите и се изменя, за да ти достави удоволствие. Тази феерия обаче е нещо отделно: отдава ни радост и ни изучава – и ние нея. Ако Всемирът тече – това е: тече пред тебе и се изменя, според мисълта и желанието ти. Имаш обаче усещане за дистанция: бриз, полъхче, което ви разделя; но от това и на двете същности им е хубаво. С теб сме тотално едно цяло, разделено на две: летим свободно, знам, че си ти, имаме чувството за безкрайна дълбочина или за дълбока безкрайност: колкото по-надълбоко отиваш и настрани, все нови и нови неща и преживявания; пак всичко тече и е безкрайно, безгранично… Съвсем определено знаеш, че това е живо нещо… И всички други светове, в които бяхме, са живи! Усещаш, че това Нещо те обича много, но то е отделно, не иска да се слеете напълно - и любопитно се изучаваме… Не познавам думи, с които може да се изрази тази радост и щастие. С теб нищо не искахме да формулираме; нито искахме повече, нито по-малко. Нито нещо друго, просто… Неизмеримо е, за да го обясниш. Аз така си представям хармонията с Бога!
Вариант по рисунка на Мира Йовчева
После влязохме в тази, светложълтата същност. Ако тази сутрин не бе ми казал за този светложълт цвят, въобще нямаше да ми се отключи споменът за този “сън”. Как можа да говориш точно за светложълтото!?...
Следващата завеска наистина беше светложълта. Усещането там беше всепроникване, докато в предишните светове имаше дистанция. Ние бяхме както самото Слънце, така и всеки негов лъч. Просто в момента, когато ни дръпнаха тази завеска, ние с теб станахме това светло или светящо жълто – то също е живо. То е всичко: имам чувството за абсолютно всепроникване.
Тук почти няма външно други светове и оттенъци: само знаеш какво точно си ти и че си безкрайно щастлив. Просто си навсякъде и отиваш навсякъде, без да го мислиш. Най-малко са външните преживявания; но като излязохме оттам, ние бяхме истинските - ние самите. То не е нито слънцето, нито светлина, нито зарево – просто ние самите сме това прелестно жълто, иска ми се това да е същността ни. Едновременно и точка, и всемир: много дълго време стояхме там и не искахме да излизаме. Не знам, сигурно Бог така си се чувства! Не искахме да излезем, защото бе тъй пълно, че не искахме да го загубим. Но все пак ни дръпнаха отново завеската и трябваше да излезем – тогава разбрахме, че нищо не сме загубили от всичко това. Бяхме и точка, и безкрай и самият Бог – сега знам как се усеща сам Бог!!! И понеже вече бяхме това, то остана завинаги в нас. Затова отидохме в синьото.
До тоз момент ние бяхме с тебе все едно слънца през глухарчета… Но след като излязохме от жълтото, нямахме нужда да се вижаме отвън – нямахме вече нужда от никакви слънца, от никакви глухарчета... Все едно Бог да излиза от себе си и да се види в едно огледало (При отварянето на том беседи от Учителя след днешното осияние се падна и такава мисъл – за Бога и огледалото (б.п.) - така и ние: до жълтото се наблюдавахме отстрани къде ходим и какво правим, но след жълтото ПРОСТО БЯХМЕ.
Само не знам защо нямаше червeно. В началото Слънцето през глухарчето беше оранжево, почти червено, но не ни пуснаха там – щяхме да се изгубим. Изобщо думата ”цветове” там е много условна – нямат нищо общо със земните цветове.
Пак завеска – и в синьото… Искрящо като сняг! Твоите снимки много ми помагат, за да мога да вляза в тези светове и отчасти да ги опиша с думи. Синьо като ласка, като самата всемирна нежност, дъх преди зефира – такова светлосиньо; диханието на безкрайността: уж диша, но не иска да премести и една молекула от въздуха. Когато поетите казват “като мъх на праскова”… Ох, моя беден български език… Милувка, нежност, докосване без допир… В това светлосиньо всяко нещо там го има, но без действието – безкрайно меко и ненасилващо. Как мирише на бебе, как е гладка бебешката кожа и бебешкият свят?… - Всичко и тук е наситено със сияйна мекота: присъствие без присъствие: меко, гальовно, любовно в най-финия и ненатрапчив, чист смисъл. Чистотата на Любовта!.. Имахме го с теб там това усещане.
И аз сега си давам сметка, че сме били в жълтото, в този невероятен рай, усещахме, че сме самите ние със своите чувства и желания и пр., но в синьото отпадна всичко, което е: там всичко е, но и не е. Има трепет без трепет, мисъл без мисъл, нежност без нежност… Тук е само огледален образ на този свят, затова ние сме в нереален свят – там всичко е реално. Именно затова е нереално, защото едновременно е и не е; ако жълтото е всепроникващо, синьото е нещо като всепоглъщащо. Това става, когато лежиш на земята и гледаш небето: ти се разтваряш в него, то те приема, но с нищо не се променя…
Като че ли се връщахме някъде с тебе в това синьо – връщахме се в някакви свои първични форми. Ако нещо дойде там, то вече няма да е същото: това ще е огледалният му образ. Ако нещо е там, не е там – и именно тогава е истинско. Смисълът в синьото не е красотата, не видимостта, не усещането; но все пак не е Нищо – то е Нещо, обаче без Нещо. То си е то; но ако огледалният му образ отиде там – изчезва.
Много дълго време стояхме тук, а всъщност изобщо не бяхме тук. Само едно разбрахме: какво е Чистотата на Любовта и Диханието на Всемира, но съвършено ненасилствени и нематериални. Защо казвам ”всепоглъщащо”? – Защото там абсолютно нямаш представа за пространство. Там те има, а те няма... Няма по-точно от “дихание”, но дихание без дъх: такава мекота, такава нежност – сигурно Бог така ни обича! И най-слабият бриз на Земята, който ни гали лицето, е ураган, торнадо в сравнение с този Дъх. И именно понеже едновременно и бяхме, и не бяхме там, нямахме никакъв проблем да излезем от там.
- Това става тази нощ?...
 |
- Да... А сега отиваме на бялата завеска… Тишина от звуци… Значи, ако някога сме си представяли, че нещо е и кръгло, и некръгло и безкрайно… Прозрачно-бяло, свръхбяло, с безкрайно много измерения и фигури в него и от него. Когато е сферично, то е сàмо бяло: ние сме вътре в него и сме самото него. То е невероятно красиво бяло! До такава степен е съвършено и крехко, че само една мисъл - като прашинка, дори и най-светлата, - би взривила тази сфера на Великата Тишина или Пустота, на Нищото, изпълнено със самото себе си. Даже мисъл ще го взриви! И понеже ние с тебе все пак сме още доста несъвършени, много бързо излязохме от там – не можехме да издържим, без да мислим...
След това – разлято-бялото, с безброй-безброй нишчици, както светлината си играе на водната повърхност; но тук това е навсякъде - обемно, не само повърхност. Тук няма кръгли форми – всички са нишковидни и издължени. Те си плуват, плуват, но всяка една, докосвайки се до другата, издава звук… Но това не са земни звуци. Ако ти можеш да кажеш какво е тишина от звуци, аз не знам… Те си знаеха кое и как да докосне, за да издаде звук и този звук да не наруши тишината. Всички нюанси на тишината и бялото...
Значи, там имаше същества - от седефенобяло, от млечнобяло, от звезднобяло, от бисернобяло… Все едно една безкрайно бяла река, в която тия неща или същества се движат във всички възможни посоки… Имаше слънчевобяло… И като се докосваха, издаваха такива фантастични звуци, че не нарушаваха тишината... И ние с теб бяхме тотално омагьосани от тази симфония на тишината! Колкото по-надълбоко слизаха тези бели същества, толкова по-кристален ставаше звукът от докосванията им и толкова по-велика - тишината.
Точно определени същества обаче, като се намереха и докоснеха, оставаха вече завинаги заедно. И при все това, не прилепваха плътно, не се залепваха – запазваха свободата си. Едни се допираха само на две места, но това ги отблъскваше и после дълго време се търсеха да се докоснат поне на три места. Може и на две места, но само при пълно пасване… Т.е., тройното свързване е само за компенсация, понеже най-стабилно е двойното, когато е истинско.
Най-трудно се свързваха най-продълговатите същества – и пак издаваха много хармонични звуци. Много приличаха на снежинки, на звездички, на клетки.
Слънчевобяло не може да се свърже със седефенобяло. Бисернобяло не може с атлазенобяло. Всички са едно, хармонични звуци създават, пак не накърняват тишината, но не могат да тръгнат по двойки, ако не са от един и същ цвят.
Всъщност, нишките знаеш ли от какво идват? – Когато се съберат много слънчевобели, много атлазенобели и пр. Тогава звуците стават други. И тишината – много по-дълбока.
Най-интересното е, че има степени на Тишина. Колкото е по-фин, по-дълбок и кристален е един звън, толкова тишината е по-съвършена и умиротворена - като бяла бездна от блаженство след взрива на Любовта… Така че си има степени на тишината…
Казах ти после, че в снега се появи чернозем и Елма каза да слезем на Земята, т.е. в града – искал да ни обясни (ти казваше) защо трябвало да се върнем долу. Там вече бяхме с другите приятели; обаче горе бяхме само двамата с теб.
Ето думите на Елма във връзка с това преживяване:
9ч.10мин.
- Абсолютното се преживява само в присъствие на негови проекции на Земята. Сега всички възлизат, защо да не възлизате и вие, общувайки с кристалчета абсолютност?
Кристализацията на абсолютното се нарича “албрáн” и се образува около монади, слели се с Истината по-плътно, отколкото с всичко останало. С Истината се сливаш, с Мъд-ростта общуваш, а Любовта тече през теб.
Неизказани са превъзходните, горни светове на Новото Небе и Новите Земи и Пространства, които отварям в момента! Щом като си избирате кристали на Истината и нежното сияние на Мъдростта, струята на Любовта непременно ще пада дълбоко в сънищата на душата ви и пръските им ще осветяват вековете!
Съвършено не е безразлично с кого ходите по планините, с кого се срещате, с кого живеете. Праната, салмата, амралната, пролуминът и пр. нямат горнила по планети като вашата, освен сърцата на децата. Щом някой остане дете, готово за отклик всеки миг и на всеки повик за обич или добро, сърцето му става обиталище на ангели, сакрален център на кристализация, в който Абсолютното се ражда и се разсипва на всичка страни. Ако попаднете на такова скъпоценно кристалче, то “заразява” вашите спящи кристали на Абсолютното и те започват да се размножават.
Ето сега: от най-ниските места на България, от пастта на мъртвия град, някой успя да се издигне в световете на Целомъдрието и да преживее неща, немислими дори за най-напреднали йоги и западни по-светени.
Ако ви препоръчваме планините, това е защото сега там тези неща стават много по-лесно и без прякото присъствие на катализатор на кристалите.
“Самотните”, за които говорим, могат да се върнат безпрепятствено и да не полудеят, само ако са се излъчили високо в планините. Сега на по-ниско от 1500 метра трябва да си с близка, сродна душа, ако искаш да не те отвлекат демоните. Всички питате с право, защо и най-силните молитви повече не действат; не действат даже и специалните формули за ограждане. - Понеже Бог не е създал света такъв, какъвто сте го направили, и никъде не е писал, че трябва да сте сами или с несродни души. По тази причина, сега е дошъл моментът, от който нататък, за да си сам или с несродни души наоколо, трябва периодично да се зареждаш от сродна душа или да живееш над 1500-2000 м. надморска височина.
Мнозина още си правят илюзии, че същностите могат да им бъдат приятели или партньори, преди да са посети семена, монади в сърцата им. Тези от вас, които са още само същност, неспособни да се раздават монадно, трябва да се съединят със сърце и искра Божия, за да се подпалят. Подпалването става лесно, понеже свещта на Първодвигателя дава ритмично искри, от които не трябва да се пазите. По-рано подпалването на спяща монада ставаше и с молитва, и с творческо вдъхновение; с песнопения, пост и подвизаване. Сега това е напълно невъзможно.
Шестата раса се откри – лентата горе е прерязана, Новата Земя функционира! Съвършено изключено е да претендирате повече за човешки облик, ако не подложите горивото си на постоянното присъствие на искрите Божии, с които Бог обсипва света напоследък. Който се е прилепил - от страх, от навик или поради порочен вкус - към същност, а не към монада, ако той самият е още същност, няма повече никакъв шанс да оцелее. Нещо повече: получите ли пламък от свещта, вие ще можете да раждате деца с искра Божия – повече няма да се промъкват същини и плътоци в семействата ви.
Необяснимо е за ангелите и обитателите на цялата Нова Божествена вселена, как е възможно някои първородни синове и дъщери на Отца да се продават за паница или зрънце леща – за “материална сигурност”. Истинската материална сигурност е всъщност сигурността на ясновселената, поддържаща младостта, здравето и съвършения мир и щастие. Самата Пралайа се отдава периодично на Отца, въпреки Неговото “пълно безумие”, защото само от Него тя получава огнени семена на монади, причиняващи мир, хармония и ред в света й. На пръв поглед – абсурд: семена от неопределеност и бунт, от свобода – а раждат покой, сигурност, пълна подреденост...
В редките случаи, когато се прави опит в едно гранично поле на Пралайа да бъдат оставени да се излюпят яйцата на демоните, тогава тези изчадия започват да създават привиден ред и сигурност, за да се види кой им се хваща на въдицата. Така Бог пресява същините и плътоците.
9,50ч.
- В това осияние има два нови термина: ”албран” и “пролумин”. Може ли да се каже нещо повече?
-“Албран” се образува при наличие на монада. Щом една монада от искра стане ток, цяловселената потича в нея линейно и образува поле. Това поле е неудържим копнеж по Истината. Това поле почва да привлича частици от Истината с такава интензивност, че на практика увърта цяловселената в титаничен вихър и по това поле се почва нова кристализация на Истината! Абсолютният свят е в пълен покой, но цяловселената се поляризира и женският й полюс се върти. Това въртене се възбужда при всяко потичане на монада по посока на Словото. Новата кристализация на Истината се нарича ”албран” и създава своя собствена вселена. Значи, разпознаването на Словото се дължи на монаден ток, а строителството на вселени – на монадна кристализация. На по-разбираем език, това означава утвърждаване на характера в пътя на Новото Слово. Когато едно същество съзнае, че Словото никога не спира, монадата му става ток и образува силови линии в Битието. А щом приложи съветите на Словото, около полето на тази силова линия и вътре в него се структурира нов модел на нова вселена. Бог проверява дали тази вселена е съвършено уникална и милостива – и ако я одобри, пръсва безчет семенца на монади в почвата й. От растежа на новите същества излиза такова благоухание, че сам Създателят на всичко и всички изпада в транс от новото блаженство.
“Пролумин” е есенция на просветлението, а това е нейното условно име на Земята.
Ето какви мисли от Учителя се паднаха след това осияние при отваряне напосоки на случайно взети томове с лекции и беседи. Падат се и мисли за цветовете, които не са тъй чести в беседите:
“От Божествено гледище, на любовта трябва да се отговаря с любов. Не се ли отговаря на любовта с любов, това показва, че има някакви причини [от което следват кармични уроци – б.п.].
“Днес иде новата раса – шестата раса, - в която и мъжете, и жените, ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят. В сърцата им пък трябва да влезе Любовта.” (т. “Степени на съзнанието”, с.183-184, л.“Идейната обич” от 12.03.1930г.)
“Ако отидете в една леярница, където топят железа, ще видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите, и казва: ”Аз не искам да си дам “свободата”! Но като я сложите при температура около 1000 градуса, тогава тази частица от желязо се слива в едно с другите и от него вече можеш да правиш каквото си поискаш. На съвременните хора трябва огън – огънят на Любовта!” (т.”Думи на правда”, стр. 235, б.”Имаше някой человек” от 27 ноември 1932г.)
“Калено желязо например е това, което първоначално е било меко; и после, чрез нагряване на огън и потапяне в студена вода изведнъж се втвърдява. Тогава казвам: ако в човешката воля се вложи повече електрическа енергия, тя става силна, но крехка. Ето защо, на човешката воля трябва да се придаде един важен елемент – мекота. Аз считам мекотата в човешката воля за едно от качествата на разумния живот” (т.”Разумният живот”, с.224-225)
“Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докоснете до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото слиза от една гама в друга, той става все по-гъст, докато на физическия свят действа възбудително на хората.” (пак там, стр.64, л.”Превръщане на цветовете”, 11.11.1923г.)
“Жълтият цвят съответства на Мъдростта. Този цвят не съществува истински в природата, той е само отражение – досега тук не се е проявил, тук не го знаем. За в бъдеще може да се прояви. Цвят, който се е проявил, има сила в себе си – той е жив, съзнателен цвят. Като влезеш в неговата аура, с него чудеса можеш да правиш. Жълтият и червеният цвят засега са само маски, не са истинските образи. Зад всеки цвят стои една разумна сила във вселената. Например, сърцата на всички същества са свързани с червения цвят, който те изпращат като струя на Земята. Но, за да се домогнеш до съществената сила, която се крие зад този цвят, трябва да го превърнеш 7 пъти, т.е. да го дигнеш в 7 по-високи гами.” (стр.67)
“И тъй, ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Правете опити, за да почувствате вибрациите… Човек може да вижда в аурата си трептенията на разните цветове. Висшите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата ви и създават една приятна гледка, приятна картина…” (стр.67-68)
Следователно, всяка сила, за да се доведе в своето нормално действие, си има своя особена запалка. Всяка сила има свой специален огън, своя специална запалка, която може да я вкара в действие. Рядко може и с друга запалка, но няма да произведе същия ефект – изисква се нейната определена запалка.
Единствената запалка за разумната човешка душа е да помисли, че Бог е Любов! Вие можете да мислите за баща си, за майка си, за приятелите си, но те са обикновени запалки. Като помислиш, че Бог е любов, тази запалка е сила! От тази запалка трябва да започнете! Няма динамическа сила в света, която може да се противопостави на тази запалка!
И тъй, ще схващате Бога като Любов. За Него няма да имате никакви философски схващания – няма да слушате как го описват философите. Макар че са философи, това нищо не значи – описват неща, които не се описват, и говорят неща, за които не се говори. Ти не можеш да видиш Бога, нито да Го определиш какво представлява, но като дойдеш в съприкосновение с Него, ти ще Го почувстваш, защото няма друго същество, което да има Неговите вибрации. Ако имаш хубаво разположение на душата си и се приближиш при Бога, ще усетиш най-нежни вибрации; но ако се приближиш при Бога неподготвен, ще изживееш най-големи сътресения, най-големи взривове. Ето защо, когато грешните хора се приближават към Бога, изчезват като дим; а праведниците се радват. Затова, най-напред трябва да се нагодим към Неговата запалка…
Значи, първата запалка – най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот – това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен. Всички противоречия трябва да изчезнат от душата ти. Душата ти трябва да бъде така отворена, че да приемаш всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можеш да почувстваш Бога! А ти отиваш при Бога и се съмняваш дали ще те приеме или не, сам си поставяш преграда. Досега в аналите на окултната наука няма случай смирен човек да е бил изпъден от Бога, но горделивците много често са изпъждани. Бог държи горделивците далеч от себе си. Не че не иска да разговаря с тях, но, като неподготвени да издържат Неговите вибрации, в тях стават големи експлозии, които причиняват големи пакости. А Писанието казва: ”Бог не съизволява в смъртта на грешника”. В това именно седи Божията благодат.
Та ще дойдете до истинската философска мисъл. Аз наричам “философска мисъл” мисълта на сърцето. Първо ще почувстваш, после ще мислиш! Първо ще опиташ ябълките – после ще им направиш описание. И любовта първо ще я опитате, а след това ще говорите за нея. А сега всички говорят за любовта, без да са я опитали.” (с.71-72)
След всичко описано, обяснено от Елма и паднало се от беседите, човек може само да мълчи. Но тук се налагат някои изводи:
1. Нещата, преживени от П. през изминалата нощ щяха да си останат дълбоко в подсъзнанието й, ако някой не бе заговорил сутринта за светложълтия цвят.
2. От съвършено различни томове лекции и беседи на Учителя се паднаха напосоки мисли, свързани с личността на П. и нейната история от мига на срещата й с Учителя и Братството: а) За да се стине до всичко, което е тя в момента, е трябвало да отговори на любовта с любов; б)”Желязото” й е трябвало да се стопи в общата магма на Божественото, да загуби старата си личност; в)”Желязото” й е трябвало после да се закали в студена вода. Преди 20 дни П. разказа, че са я водили в ада и там е видяла и преживяла ужасни неща при демоните, но със смирение и вяра е излязла от калта. Дали това не е било “закаляването” на желязото и после – добиването на мекотата, като подготовка за днешния полет; а след това - трансформирането му в мек характер?; г) П. преживява тази нощ неща, свързани с “полетите” към Новата Земя и Новото Небе, каквито не са били преживявани в този вид от нито един йога или западен адепт, а Учителят днес ни отваря том с беседи точно за цветовете и техните висши влияния, водещи до богопознание.
Възниква въпросът, защо не е имало проникване зад червената “завеска” - в червения свят. Говорейки днес в беседата и за този цвят, Учителят дава паралелния му, най-висок аналог: ”запалката на любовта към Бога” (а и в осиянието се говори за горива, запалки, ”свещи”). Хиляди и хиляди пъти сме чели за “Божествената Любов”, “Любовта на Бога”, “Любовта към Бога” – но това ни е звучало повече величествено и абстрактно. А Учителят говори за практическа проява на любовта към всички, която дава незабавни резултати. По това, именно, се отличава Христос или Христовото Начало в съществата с искра Божия – способността да проявяват любовта спонтанно, незабавно - и където Бог ги прати.