Книга 25
28.I.132(1996)
28.I.132(1996)
Бургас - Изгрев
ПРИЗВАНИ - И ИЗБРАЛИ
ЖЛО / В
14,45ч.
Вчера В., която е на гости, гледайки през прозореца една чайка на отсрещния комин, вижда с периферното си зрение светло същество отдясно на д., излъчващо "умиротворяващо присъствие".
Днес, при сутрешното тичане по брега, стана напълно ясно защо от толкова години не идва ЖЛО за нея, въпреки че е най-вътрешна и близка приятелка, четяща Учителя и осиянията и лудо влюбена в Рила. Не веднъж е потичало вътрешно Слово за нея, но то е било тъй строго, че д. не се е решавал да го запише. Днес се разрешава тя да избере дали в осияние за нея Елма "да я гали с перце", дали да я работи с "мекия брус" - или с "едрия шмиргел"…
Отдавна д. си мисли, че тя прилича много на видния теософ полковник Олкът, но дали е самият той, може да се пита. Сега става ясно, че ако избере "перцето", ще ú се говори за нежната ú детска душа, обичаща истината и красотата и способна да разпознава чистите хора. Ако избере "бруса", ще ú се каже, че трябва да завърши курсове по туристическо ориентиране, планинско водачество и алпинизъм - и ако превърне планината в своя професия, ще се излекува, подмлади и освежи. Накрая Учителят ще ú покаже места на Рила и другаде, където може да стане мигновено подмладяване - за да води там хора, които заслужават това. Ако се осмели да я стърже с най-твърдия и едър шмиргел, щял да ú говори много директно истини за нея, които не всеки може да издържи: например, че "плодът" ú вече е напълно изгнил и дори "семката" – наполовина. Това са някакви символи. Зародишът ú е още здрав, но изгние ли семката и стигне ли до него, ще има драматични събития. В нея бил влязъл зъл дух, полковник наистина, който я яде и я кара да прекъсва говорещите, да води разговора като деспот, да се подиграва и присмива на хората, карайки ги да се чувстват унизени. Този дух можел да се изгони само нависоко в планината, ако там тя прекарва достатъчно дълго време, без да се интересува какво става вкъщи.
Като ú се разказа всичко това тази сутрин, тя каза: "С перцето, с перцето!... Това ми влиза в молитвите всеки ден: “Господи, моля Те, гали ме с перце, не по-грубо, защото инак няма да издържа!"... Досега никому не е казвала за това с перцето и затова е изненадана че сега Елма й говори така.
15,24ч.
- Окалян не значи окаян. Окаляни обаче са всички без изключение, защото работят, пъплят през калта да събират опитности. В това отношение напредналите са по-нагазили, отколкото начинаещите. Най-високите Посветени често са окаляни до ушите, защото учат и спасяват най-много. Като види чистичък и спретнат окултист или религиозен – разбирайте Ме не в прекия смисъл, - Духът се отвращава от него, защото вижда, че си пази кожичката и не смее да прави опити, да се жертва за ближните си.
Права си, че негативното у тебе си е твое, не си обсебена. Т.е., няма постоянно "полковник" у тебе, който да е друга личност, но полковникът, който си ти от миналото, няма вече място и тази роля трябва да се остави. Не че не е честен и справедлив, не че не обича истината, правдата, реда - неговите истински дарби трябва да си останат на поста. Но пиперлийството му трябва да е на място - към горди и самонадеяни, а не към слаби и подтиснати.
"Плодът" - това е сърцето; "семката" – умът; а "зародишът" - духът, искрата Божия. Истината е, че умственото ти тяло няма приятна миризма поради силното критично чувство, което носиш от миналото. Астралното ти тяло е наполовина увредено от неподходящи личности, които си доближавала до себе си - и това би продължило, ако останеш постоянно в града. Тъй като монадата ти не е от човешка еволюция, но от ангелска, при съприкосновение с обикновени хора тя реагира много остро и иска да се освободи, въпреки че черпи опит от всичко. Причината за строгостта на Небето към теб е нетърпимостта ти към чуждата позиция и склонността да я заядеш, да я подиграеш. Това върши чудесна работа при артистите от херувимно коляно, какъвто си ти, но нежното и добро дете в теб все по-често и по-често ще осъзнава, че това е роля, а не същност. Нощем ти си неотразим актьор в посрещането на заминали хора, заедно със своята херувимна трупа. Щом някой се появи в другия свят с надут ментал, надменно будическо или властно атмическо тяло, с голямо мнение за персоната си или еднолинейни разсъждения, вие си правите с него каквото искате. Това е вашата Божествена роля и сам Бог е зрител на първия ред - и се смее от сърце на вашето майсторство… Херувимите освиркват и се подиграват на всеки, който е нарамил самомнение-планина, а Божественото му достойнство се влачи след него в калта. Херувимите в превъплъщения като хора съчетават превъзходен интелект с остър език и поглед и затова са най-добрите парламентаристи, опоненти, съдии и борци за свобода. Без такива, отрепките с временна сила и власт не биха имали екологичен противник, който да ги озаптява. Понякога и сам Рама става въплъщение на Шива и разтърсва светове-те с боен вик. Той не търпи мухъл в Битието, нито аматьори и търговци. Иисус не си поплюва, когато има работа с такива, и става предводител на цели армии от алохими и херувими, щом трябва да се смаже самочувствието на някоя адска империя.
Тази блестяща херувимна дарба не може да се потъпква от зле разбрана християнщина. Гениалните карикатуристи, критици, сатирици и присмиватели на човечеството остават незаменими през всички векове, но те са намерили правилния израз на мисията си. Ти бе такъв писател не веднъж в миналото, освен духовен подвижник в пещерите и танцьорка в храмовете. Писането ти е в кръвта - и ти и днес би могла да бъдеш неподражаем мемоарист, есеист и философ, споделящ безценния си опит. Нямаш право да си отиваш, без да оставиш мемоарите и размислите, наблюденията си. В българската литература само двама писатели са имали подобен талант на твоя, защото той е не само мисловен, но и езиков. Нямаш право да оставяш народа си и човечеството без това изключително богатство, което е узряло и зрее постоянно в твоята душа – богатството на най-първите. Писател, който има фантазия, а не знае, че трябва да пише, става лъжец между хората; а пламенните публицисти и маркототевци, не подозиращи, че трябва да се изявят, пилеят таланта си с остроти на живо, и който не е достатъчно интелигентен, им се оскърбява. Не е важно кога ще ви печатат, важно е да оставите записките си на поколенията. Това са духовни търсения и открития, които са безценни в лъчите на хималайската и рилската мъдрост, на херувимната чистота на мислене.
Пресилено е да се мъчиш с професионални ангажименти по планините, освен ако това бъде временно, за собствено удоволствие и подобряване на здравето; но наистина трябва да се излиза при всяка възможност и да се направи пътека нагоре, понеже инак няма спасение. Виждаме те ясно в малка стаичка – някаква вила или къща в подножието на планините, - от която сутрин излизаш нагоре, после пишеш на машинката си, после цепиш дърва и си пееш, а привечер посрещаш приятели. Най-любими на гостите ти ще бъдат твоите вèчери на смеха… Полковникът в Индия разсмиваше колегите си до припадък, защото това бе в пълен контраст със строгостта и яростта му в други случаи. Ти наистина знаеше превъзходно санскрит и още пет индийски езика и трудовете ти още се ползват от цял свят. Още не мо-жеш да се примириш с женската си опаковка и ú правиш напук всякога, когато ти падне.
Преди Англия, ти бе психотерапевт в Северна Франция и лекуваше предимно хистерия и параноя, въпреки че поповете те гонеха и те вкараха в затвора, защото психическите болести бяха техен занаят и им правеше конкуренция. Ти познаваше съвършено тревите, ароматите, народните баяния, и минаваше за магьосник. Оттогава обаче имаш да плащаш на Природата контрибуции, понеже правеше "дребни" услуги за влюбване или аборт и дори за смърт на противника. Мислеше си, че правиш добро и помагаш за наказване на злите, но Природата не под-държа тия методи. Сега на главата ти висят петдесетина такива духове, които си изпратила в оня свят с това опасно изкуство или си им преплела кармите. В Индия разбра, че си била на погрешен път и съчета християнството с теософията, проповядвайки даже от амвона.
В Германия, през средните векове, бе органист, и първите немски композиции на религиозна музика се дължат на теб и няколко твои събратя. Направú всичко възможно да си купиш стар клавесин или чембало, в краен случай електронно пиано, тъй като пианото не е достатъчно за твоите възможности. Вземай уроци, свири и не се предавай. Ония, които искат да ти разхлопат дъските, понеже си им длъжник, могат да се усмирят само с музика. Ти си силна в съчиняването на песни. На първо място, значи, слънце – повече слънце и въздух, височини! На второ - писане и музика; на трето - повече гости, смях и плодородна любов. Съвършено изключено е да минеш без силни преживявания, но внимавай кого допускаш до себе си, защото не си случайна: не те са опасни за тебе, а ти за тях. Твоята енергия и сила при любов има свойството да издига астрала във висшите светове и после на някои примитивни духове е трудно да слязат на Земята. Същевременно, опасността си остава от нараненото умствено и астрално тяло, защото не се проветряваш и развяваш според потенциала си. На теб ти трябва не само планината, но и постоянни мисии в чужбина.
Не ти се дава всичко в ръцете, защото трябва да преодолееш витаенето и да стъпиш здраво на Земята. Ако искаш, направú туристическа фирма за пътуване по българските и много чужди планини. Разни елементарни личности правят такива фирми, а ти си лъв по рождение - нищо не може да ти се опре!
Реши се да следваш, задочно или факултативно, източни езици и култури - ще видиш, че нямаш равна на себе си в България; но по-важното е, че ще срещнеш нови хора, с които си свързана от миналото и от вечността. Плодът и семката са старите, но предстои да се подменят с нови - нищо не става без разумна причина. Това положение означава умиране на стария Адам и старата Ева, а у теб има всички данни да възкръсне новият човек - и то с голяма сила и светлина.
ОМ, ОМ, ОМ! Заобичай себе си, за да тръгнат нещата без спиране!
16,55ч.
Промяната може да настъпи само при следване на опитен и силен партньор, който знае как стават нещата. Ти имай готовността и се моли да го срещнеш, а другото Небето ще уреди. Приеми в началото повече изпълнителски функции, а по-нататък можеш сама да поведеш. Помислете за пътуване и гостуване по веригите на сродните души и интереси.
18,08ч.
ОМ извира много милостиво, понеже мъката на Ниолèн прелива, а нихилизмът се оттича вече. Неуспехите и валяците продължават, докато човек е недоволен и неделикатен. Освен това, Ниолен помоли да се роди в България, защото разбра, че тук не се постига изява и щастие, но се намира Диамантеното Зърно. Отвореното зрение на Ниолен за Диамантената Светлина го накара да се огледа и да види къде сега е Пръстенът На Могъщия. Скоро ще премине в Кавказ, но засега все още е в Рила - на един особен връх, рядко посещаван. Това е Пръстен на Силата, който се предава от ръка на ръка. Скитайки по върховете, най-достойните го намират и предават Диамантената Светлина на следващите поколения.
Наживели сте се в прозата, наживели сте се в илюзиите и фантазиите - сега остава да заживеете в реалността.
"Ниолен" означава: "Най-идеалните орнаменти на ясновселената в сърцето на Истината". Това е не само превод, но и същност, работа, мисия на Кралското Присъствие на Истината, Когато Светът Загива. Ниолен бе крал на Англия през средните векове, но даде условия на Истината да процъфти за кратко време.
Истината има сърце и това сърце е Истината за Любовта! Най-ясните орнаменти на Истината за Любовта се раждат от монадата на Ниолен; но какво означава това физически и душевно, не може да се обясни лесно. Пътищата на много същности, естества, същества, енергии и подобия вървят по силовите линии на тези орнаменти. Всеки син на Бога с кралска искра от Него в сърцето си твори ново битие по съвършено различен начин. Различното, което Ниолен тъче, вае и пресмята в неравенството на живота, е пробуждането на пропорциите и изяществото, ритъма в Истината за Любовта. На Земята всеки син Божий може да не помни нищо за себе си или само да се догажда, но в чистото битие на съвестта той е постоянно буден и през него минават токовете на цялата Вселена.
Всяка звезда, всеки безкрайно малък свят, всяка монада са значими и важни колкото целия Всемир! Ние можем да проследим как Всемирът се източва във всяка своя жива точка, от всяко Божествено присъствие по места. Всемирът е платно, което се тъче от безброй тъкачи, и то по различен начин, с различни нишки и различно преплитане. Ако един само тъкач не е верен на себе си, в платното ще зейне бримка - и останалите тъкачи ще изтръпнат. Затуй, стинèте в нямо благоговение пред всеки тъкач, различен от вас, защото той преде тънки нишки от истина, непозната дори на Бога! Бог не може да бъде щастлив, ако всичко Му е известно и няма наслада от ново познание. Това знаете още от "Звездни приказки" и от Словото преди това. Бог обича Играта на Неочакваностите - и понеже е родил и постоянно ражда нови същини от Себе Си, Той очаква с трепет какво ще покаже всеки от вас, който е равен Нему по творчески потенциал, понеже малкото е силно като Най-Голямото, ако е в активен синхрон с Него.
Разумните същества, произлизащи от ясновселената, са в пасивен синхрон с Бога и затова Го отразяват напълно, но не могат да творят неочакваности. Над разума витае абсурдът - необятното, неизречимото, което се носи в Битието и Небитието като сладка заплаха. Разумният синхрон е равноделен, а безумният - неравноделен. Същества като Ниолен с искра от Отца са нестинари на Космическия Огън, които владеят тайната на неравноделното мислене. По човешки, по ангелски и дори наполовина по божественому, те изглеждат непокорни, невъзпитани, нехрисими, понеже дразнят сресаните последователи с неочакваности. Но те не са никога нечии изцяло, защото са ничии - свободни неравноделности, тътен на Битието, бездна под краката на подсигуряващия се! Неравноделният дух от светая светих на Агарта не се подчинява на никакъв канон, дори и най-положителния, защото той е длетото, което ще изсече различна стена във всеки скъпоценен камък. Кобрите се плашат само от Божествената Мангуста, защото от кобрата до Светата Дева цари равноделност, но нещо над тях ги смущава с нарушаване на ритъма. Затова такива твърди народи, които единствени проникват в Диамантеното Битие, плътно като елмаза, защото то самото е елмаз, оцеляват при всички обстоятелства и простират безкрайни пътеки от диамантена светлина, само защото умеят да очакват неочакваности. Те раждат бунтари, както Зората ражда Надеждата и морският бряг - пенливата песен за свобода!
С нищо не можете да съблазните онзи, който се извърта в последния момент, за да остане верен на себе си. Това е онзи, най-малкият такт, неравен на другите, с който искрата се освобождава от пепелта и подпалва нова вселена! Твоят брат си мислеше, че ще снемам от теб пластове от гордост и самомнение, пък Аз ти казвам: Божественият Шмиргел се върти, за да събори и последните остатъци от страх у тебе, че си толкова различна и толкова неразтворима в чужди илюзии. Ти прекъсваш другите не защото си горда, а защото си уплашена да не ти отнемат последното: съвършената тишина на не-понятното. Ти не обичаш обяснения, защото всяко обяснение е опит за обяздване на Истината, а тя е свободна и дива като необятните си безпределности. Всеки коняр на логиката се опитва да събори някоя вълнà от истина и понякога успява, но не задълго - тя го вдига във въздуха ведно с ласото му и го върти, докато го пребие някъде. Божествените Истини са неравноделни - и твоите братя и сестри препускат неуловени в просторите на екстаза и учудването, докато Окото на Световете не се затвори да почива. Ето защо неравноделните същности и монади не могат да не останат свободни и да пият от чужда паница, освен ако не я счупят в момента. Те не приемат съдове за Истината, защото всеки съд вмирисва Безсмъртието и го прави негодно. Затова казвам и на Ниолен: прекъсни да се тревожиш, че не можеш да влезеш в някакъв съд, направен от малолетни. Малолетните скупчват равноделности и симетрия, очакваности, по такъв начин, че свободният дух се чувства унизен и отровен от тях. В тоя тесен свят пуснèте на разузнаване първо ума, а после душата си, за да се приспособите донякъде - да не ви разкрият, че сте неравноделности. Необятните простори на духа и сърцето ви не са познати тук - те са за богове и за сънища на богове.
Майсторството на ученика в този век е да се представя за пред другите за малък, равноделен. Да изпълнява някаква роля персонално, но да не показва в никакъв случай глъбините на Космоса си. Не подозирайки, че са приели нестинар, нестинарка, простите хора се успокояват и ви приемат радушно, защото не ги заплашвате с неравноделност. Като се правиш на обикновен и весел, на сляп за ограничеността на другите, ти преминаваш безболезнено през опасната улица, в която дебнат крадци и разбойници. Който не разбира това, се спира да оборва равноделности - и те се нахвълят върху него да го разкъсат. Затова на Своите Си казвам: сложете маската на примирението, за да опазите ковчежето, което носите със себе си! Не се задявайте с прости и тщеславни, за да не ви забавят по пътя. Поучете се от небесните артисти, да видите колко хубаво играят своите роли, за да не се сблъскват с врагове и препятствия. Неравноделният дух на Земята без актьорска мантия много бързо се покрива с рани, защото се сблъсква с всекиго. Опитният става гъвкав и предвижда хватки и реплики с 50 хода напред - затова никой не може да го хване с куките си. Ако Ние говорим за роли, то е про-сто поради Войната. Боецът трябва да има защитна краска. Приспособяването е спасение! Но приспособяването не значи залепване. Опасността седи в това, че някой може да залепне о идеята, че трябва да си изкарва прехраната, за да е свободен. Тази идея е проверена отдавна - тя не дава никакъв резултат. Тъкмо обратното: един дух трябва да е свободен, за да си изкарва прехраната. В противен случай онези, които се продават, за да ядат, трябваше да са свободни - а Ние не познаваме нито един свободен, който се е продавал. Следователно, бъдете напълно верни на себе си и правете това, което ви се прави - а всичко останало ще ви се придаде. Да правиш професионални и житейски компромиси е изпит за някои ученици, но не и за вас, които отдавна сте взели този изпит с отличен. Вашият изпит сега е обратният: да не правиш никакви компромиси, да се усетиш напълно свободен и да превърнеш призванието си в начин на живот. Затова се иска най-лесното: готовност да умреш от глад или от студ. По-лесен изпит от този няма. Затова пък, който го е взел, живее там, където иска, с тези, с които иска, и прави това, което иска. Това е проповед за ученици от вътрешната Школа, а не от външната. Бог урежда всичко на ония, които уреждат Неговите работи, без никакъв страх къде ще живеят, какво ще ядат, какво ще кажат хората; без страх какво ще стане с де-цата и близките им. В много редки случаи, Небето освобождава такива вътрешни ученици от карма и задължения, защото вижда, че те са направили своя избор. Но ако изборът е разлят, неконцентриран, не-еднозначен, Бог оставя такъв ученик отвън - още дълго да тропа на вратите на Школата, за да обиколи всички други школи и да провери своите теории. В такъв случай никой няма право да се откаже от борбата за насъщния и от грижата за близките си, тъй като Бог сам не се наема с това. На окултен език казано: според законите на пентаграмните посвещения, Бог урежда лично всички проблеми на уче-ника без изключение, ако той е получил Второто Посвещение. А това посвещение се дава при отворен Олтар на Смирението. Смиреният разпознава Учителя си и Го поставя над всички други Учители, както детето разпознава майка си на пазара. Докато ходите по сергиите да гледате колко са шарени, вие сте още обикновени поклонници, оглашени, обикновени светии, вярващи и пророци. И това не е малко - през него трябва да се премине. Който не познава сергиите, не може да прави сравнения. Учителят на цялата Вселена не е нито Рама, нито Иисус, нито Петър Дънов. Учителят - това е сам Бог в Своето универсално Тяло - Всемира. Пазарната икономика важи и за избора на Учител. Като изпробвате всички други, ще видите, че Всемирът е най-голям.
Работата за Бога сега се нуждае от работници, предани изцяло. Те се развяват когато трябва, събират се когато трябва, общуват когато трябва, усамотяват се когато трябва; а кога трябва - това не им диктува никой, освен собственият им вътрешен глас, огромната жажда на духа и душата.
Сега знайте, че сте от поканените на трапезата. Женихът отваря вратите, но рядко. Ако не дойдете навреме и не останете на Празненството през цялото време, няма да бъдете сватбари и прия-тели. Бъдете от разумните девици, които наляха масло в лампите си. Това масло е смирението, разпознаването. Това е маслото на Второто Посвещение. Като разпознаеш Жениха и Неговите тайни глашатаи, поканители, ти ще влезеш след тях в Новата Вселена. Останалите ще останат да витаят в сферите на своите предишни интереси - при викачите от шарените сергии, които продават стоката си, а не я подаряват. И там има прекрасни души; и там има много напреднали ученици и учители, но те ще си останат в Старата Вселена.
Вечер, в потаен час, застанете сами пред огледалото, сложете една свещ зад гърба си и се съсредоточете в отражението си между очите. Непременно ще видите сияние около главата си, но се пос-тарайте да различите излизат ли лъчи над нея. Ако излизат два лъча или повече - това значи, че сте познали Учителя и съучениците си, истинските си близки. Ако наистина е така, вие ще закопнеете да за-живеете с тях, а не с предишните си спътници от предишните посвещения. Ще видите, че щастието е напълно възможно, понеже при своите си душата намира всичко, а при чуждите намира малко и се мъчи. А като има всичко, тя може да раздава от изобилието си и на предишните близки и приятели, защото не престава да ги обича. Никой не ви спира да се връщате в стария свят, за да спасявате и раздавате. Но ако останете там, няма да има какво да раздавате, а ще чакате на вас да дават и вас да спасят.
20,08ч.
Веднага след края на това осияние имахме импулс да отворим телевизора. Попаднахме на филма "Покахонтас". Ето репликите, които В. успя да запише:
Духът на Върбата: "Ако си избереш този път, вече никога няма да задаваш въпроси"… "Довери се на Земята. Нека Тя те води. Сега ти знаеш своя път, детенцето ми!"…
Покахонтас: "Какво да правя, не знам, но трябва да опитам. Само ако можех да летя като птица!… Как да ги спра, в името на този, когото обичам?…"
- Спрете! Ако го убиете, ще трябва да убиете и мен! Огледайте се наоколо. Не виждате ли докъде ви доведе ненавистта? Аз избирам другата пътека, татко!"
Вождът: "Моята дъщеря говори с мъдри думи. Ние дойдохме тук с гняв, но тя дойде с мъжество, доблест и разбиране. Освободете го! От днес нататък няма да има войни…
… Покахонтас, към своя ранен и отплаващ любим: "Ето, това е от ствола на баба Върба. Ще ти помогне за болката"
Той: "Каква болка? Не мога да мисля за никаква болка, освен за болката от раздялата с теб! Ела с мен!
Вождът към Покахонтас: "Ти трябва да избереш своя път."
Покахонтас: "Трябва да остана тук."
Джон Смит: " Тогава оставам с теб!"
Покахонтас: "Не, трябва да се върнеш. Независимо какво ще се случи, аз винаги ще бъда с теб!"
После В. разказа, че през нощта на 25 срещу 26 януари е сънувала сън. Седяла с нас – приятелите - тук на диванчето, и отдясно на нея била баба Ванга, която раздала на всички по стръкче сух босилек. Направихме превод: ще получим древно, отдавна определено за нас послание за закрила от злите сили, пряка връзка с Бога и получаване на Божията Сила.
Това, което В. не пожела да запише, но аз предавам тук на своя отговорност, е как още от малка вижда подвижни светлинки във въздуха: електрически сини, особено много около бебетата, а в стаи с бременни - розови… Точно както във филмите на Дисни се изобразяват феичките, добрите малки духове… Още много неща е виждала, но не иска да се записва.
