Книга 40
Из любителското филмче за с.Стоб в Западна Рила и околностите му (Заговезни и др.)
5 март. След един чуден залез и божествена музика, започва телефонен разговор през вечерта, докато палят "оратниците" - огньовете в една нива край селото. Тече народен празник - Сиропустна неделя (Сирни заговезни). Тук преписвам само моите реплики - тия на другия човек не се чуват на записа.
- Здрастии!... Ей, па да знаеш кога ми звъниш!... Да-да... Много интересно: хем снимам, хем ти говоря.... Амиии, снимам... Заговезни – тука, до селото.... Огън са запалили и... Един огромен кол от елха или бор - абсолютно прав, много метри нагоре, - със...ъъъ... иглолистни клони, обвързани с гуми... Да, да... И сега ще го палят, засега горят само предварителните, малките огньове.... Ами да.... Обичàй на заговезни - или още пòклади, прошка, прощална неделя. Тия огньове ги наричат още олелиите, курковлаците, ойдалиите, урбàлките.... Ами да.... Точно 49 дни преди Великден.... То си има значение.... Да.... То е началото на най-дългия пост, според християнската традиция. Това се нарича "заговяване" - заговезни... Ами да - хамкането... Ама ние сега няма да го правим. Като малки го правехме, амаа... Нали - халвата как се върти... Да, и то е символ, то.... Точно така!... Горе се връзва на гредата или на хурката на баба... И се върти от една точка - представù си какъв символ!... Еее, колко зъби е избила и колко цицини е направила...
--- И "ламкане" му викат, да... Ами даа, да. Точно така. Младите искат прошка от по-старите и по-опитните, значи... Нали знаеш: то... този ден... И се изрича ритуално: "Прощавай, мамо, тате..." - а пък те отговарят: "Простено да ти е, Господ да ти прости!" Също като при нас... в "братството"; или с някоя злобна "любима"... - цял живот те гледа на кръв и те има за чудовище. Чете вечер "Отче наш" - много е духовна - и казва хиляди пъти през живота си: "и прости ни дълговете наши, ка-то и ние прощаваме на нашите длъжници"... Ама това "както" значи "доколкото"... Нашият Човек казва "Прощавайте 70 пъти по 7"; пък сега, в една беседа, уточнява: "на ден"... А някой цял живот не може да ти прости и един път...
Да... Палене на обредните огньове. Това би трябвало да е човешкото сърце. Вика се още "уруглювица", този огън. Да, и "ургулица" - и ти си чувала, да... Да... Момчетата, значи, ги прескачат - по-малките огньове... А големия сега ще го палят. Да - по традиция е... с мамули от царевица... с черешови кори – всичко това е страхотна, точна символика! Тее мъдреци, мъдреци са ги измислили тия работи... Да, да, да - и тука би трябвало... Ама тази вечер тука не го правят точно същото. Иначе въртят криваци със запалени черешови кори и слама... И ги хвърлят от високото към къщите... Викат: "На ти, бабо, кош бълхи"... Хайде де!... Що пък точно бълхи?... То с огъня няма как да им пратят бълхи, ами искат да изгорят паразитите в къщата, да не ги допуснат въобще. Само че, ти знаеш какъв е символът на бълхите, въшките, дървениците и пр. - тез работи сме ги разглеждали... Това пазело къщите от бълхи и посевите от градушка.... Хамкането става и със сирене или халва... Или с белено варено яйце... Да, все бѐли неща... Само че ние тази, твърдата халва, тя е най-големия символ и... Да... Да... Да... Интересно - и със въглен хамкат понякога (или ламкат) - точно обратното. Това пък на какво е символ?... Иии… го закачва горе на гредата или пък на хурката... точно бабата; но понякога и дядото също. И именно тя или той го заклаща. Това също е много голям символ. Символ на човека с най-високата еволюция измежду всички, които познаваме. Ако знаеха хората какво значи да си уловиш късмета с уста - и кой трябва да ти го е подал... А защо децата седят в кръг, като хамкат, и са с ръце отзад, също е важен символ. Фундаментален! Защо точно ръцете не трябва да грабват късмета, а само устите?... Значи... да можеш да уловиш шанса на най-бялото благо (или на въглена – въпрос на вкус...), но не със съображения и манипулации (на ръцете, оттам идва думата "мануален”), а директно с уста – божествено, истински, от първия миг, спонтанно. "Без замисляне и незабавно" - беше казано някъде. Но късметът често е твърд - може да ти избие зъбите, ако не знаеш кога и как да го хванеш... И да е меко, трябва да можеш да го уцелиш. Има една дяволска "наука" у хората без душа или манипулаторите: да избягват първия миг, да отлагат - имат "съображения"... Едни лъжат душата си - ако имат такава - и душите на другите с "отлагане" (за да не ги мислят за много "лесни"...); други правят това подсъзнателно или съзнателно - бягат, за да настървят хищника, та после да им скочи по-стръвно. Стратегия дори на самата природа - за по-здрава наследственост, по-як инпринтинг (впечатване на генетичната информация)... Обаче на коя природа? Божествената - или сатанинската, грехопадналата? Или пък по вампирически причини - да му изпият енергията, като го съблазняват и примамват, но не допускат Божественото - "без замисляне, с когото трябва, със всичка сила, незабавно и докрай". Замисляне е нужно, но ако пред тебе стои хищник, обладател, собственик, завоевател. Но когато идва благо или човек от Бога (бял), тогава хамкането трябва да е без ръце - да не си бягаш от късмета, да уловиш космическия момент с уста - да не "манипулираш" със тратегии и тактики и съображения... До тебе в кръга има още много души, които "ламтят" (затова е ламкане) за Белия Шанс. – Ако се помайваш от страх или съображения, от лош вкус или предразсъдъци, друг ще го улови. Бог казва, че царството Божие "насила" се превзима - със спонтанна и решителна лична инициатива. На мига, а не с фантазии, претенции, теории и офлянкване...
Значи, бабата... на червен конец го връзва. Ако е яйце, то пък символът, както на самия Великден, е повече от "очеваден"... Много добре знаеш какво е червен конец, който се върти от една точка... Елементарен символ: спонтанността, като пряка връзка с Отца, т.е Живота и Безсмъртието, Щастието. После тя го пази за средство против болести по агнетата. Защо точно по агнетата?... Кои хора са агнета или овци - и кои кози?... Нали вече разделението е станало? ... Друг път бабата изгаря конеца и ползва за предпазване и лекарство пепелта... Е, ядат и баница със сирене, варени яйца, бяла халва, орехови ядки... Млин има, питка, сутляж... Ти знаеш какво значи мляко с ориз...
Да, те са сирнишките огньове. Има ли връзка със сиренето - ти ще кажеш... До заговезни обаче трябва да приключат всички сватби. Безкрайно важен акт и символ! И това продължава чак до вторника на Светлата седмица, да. Това също е точен символ.
Въобще, ако бяхме заедно сега, бихме си поговорили по-дробно за символиката и на този празник. И не само за символите. Този обряд също има своя много дълбок магизъм - бял, разбира се.
Да, да... Значи, едно време момците са хвърляли запалени стрели в двора на момите. И то до много късно това е било. И сега ние тука се чудиме защо дълго време още не палеха главната клада. А то защо било - по едно време се сетих: очакват някой друг от друго село наоколо, преди тях, да не изтърпи и да я запали. Сега из цяла България пламват един по един тези огньове, защото... трябва възможно най-късно да подпалиш своя. Ето една друга страна на Божественото: точно обратната на незабавността и спонтанността. Всичко е диалектика. Това не е въпрос само на търпение. Това е велик символ – така нареченото "огнение". Знаеш защо в някои случаи трябва първо другият да запали огъня си, а ти своя после. Това е въпрос на етика и дълбоко разбиране на взаимоотношенията. Невежият, егоистът не изчаква огнението на ближната, не мисли за нейното щастие. Сакралното огнение при влюбените обаче е сàмо следствие от нивото на еволюция и сродството на душите. Ако избързаш да си спонтанен и да подпалиш себе си пред човек, който още не е узрял еволюционно, няма още космически вкус или пък не е определеният ти от Бога, ти само ще изгориш като борина. Ще смутиш и другия - може да го увредиш или уплашиш, ще отблъснеш една душа. Затова Някой казва, че в този живот трябва да берем само зрелите плодове, да не късаме зелени. Не само ще им спрем еволюцията, но и са кисели и тръпчиви, не са вкусни. Узрелият плод сам пада в ръцете ни и без да го късаме. Като минаваме под Дървото на Живота, Бог лично изпраща зрелия плод в ръцете ни, но трябва да сме с протегнати шепи. Ако сме заети психически с някоя илюзия, с въздишки по някоя киселица или с чувство за дълг към смъртни, зрялата круша ще падне на земята. Обикновено я оценяват прасетата… Нищо, има и други животи… Бог умее да чака...
Значи, семейството е будно - на момата, на харесаната мома, - защото често момците подпалват със стрелите си и покрива, особено ако е от слама. И става да гаси пламъците. Знаеш, че небето е Истината, а покривът е символ на религията. А таванът, гледан отдолу - на вярата. Обикновено - на илюзорната, фалшивата, ограничената, егрегорната вяра или нравственост. Значи, "огнението" - или пламтенето във взаимоотношенията, в любовта, може да...
…Да... Мъжът е, който хвърля стрелата, който провокира... Целта е да се подпали неправилното религиозно разбиране. Дори и човек да е атеист, на много места атеизмът е възприел религиозния морал и даже преследва свободата "законово". Е, покривът има и положителни символи, всяко нещо е първо положително. Който не слуша Небето - Истината, - нужен му е покрив, църква, религия. Но доколко тя пропуска Истината и доколко я изкривява? В случая взимаме покрива в отрицателния му смисъл.
.
Обикновено покривът - религията, идеологията, мирогледът - пречи да общуваме директно със Слънцето (с Любовта), с дневното небе (Истината) и с нощното небе – (Мъдростта), универсума - сбора от мъдростите и истините на всички други общества и същества в Битието.
Така че чрез огнението, чрез пламенната любов този стар покрив може да бъде... Да, момата събира стрелите. Колкото са повече, толкова повече момци я харесват... Този празник позволява волнодумството на младите.
Да, тези продължителни пости не са само по отношение на храна. По традиция, те постят и в другия смисъл. Само че тука символът е много голям и велик. Това всъщност значи да не се допускат интимни контакти с хора от по-ниска еволюция - поне в този период.
Всъщност, това са пак символи.... Дааа... Знаеш, че специално изучаваме и символогията на паразитите - какво е и кърлежът в нас, и бълхата, и... мухите, и комарите - и т.н.
Интересно, че сряда, петък и неделя момите се обръщат на изток и пеят любовни песни, но и се люлят на люлки. Пак искам да повторя - символът на махалото. Значи - не само хамкането, но и люлянето на люлки... Това подготвя душата и сърцето за един велик процес, който се извършва в цялата вселена. Няма частица или същество или същност, която да не извършва някакво махалообразно, циклично движение. Но винаги са зависими от Точката, на която виси в случая конецът със... халвата. Бялата халва, твърдата, е с орехи - значи, съвършената любов, която съдържа в себе си мъдрост, т.е. знае с кого да се обменя. Има и с фъстъци - това е друг символ.
"Подевките" са младите момичета, играят много интересна игра. Играла ли си я като малка... някъде... на село?... Не си... - Ами те... представят една такава пиеска: едните са от дома на момата, други са от дома на момъка... И са такива едни, песенни диалози... Да, иска се момата за женене... Има маскиране и в този обичай - маскарадът въобще е велико действо... Символ е, да...
Точно на заговезни дедите ни са се обяснявали в любов, защото през другото време българите сме си... задръстени, свенливи..., но на заговезни се дава израз на чувствата. Пък и времето кое е през годината - на Риби, на Божествения свят, където няма пречки за изява и проява на любовта.
Оратниците са направени (тези големи колове) в случая с иглолистни клони и с автомобилни гуми. И те ги подпалват, горят бурно. Колът е символ на егото, но не кое да е, а на сухото, втвърденото, упоритото, безжизненото - изкарани са корените му от земята или е отсечено. Истинският аз вече го няма – калпавият характер е останал само с твърдостта и ината си. С тази гордост и това самочувствие и самомнение, които искат да опазят само фòрмата. Там няма съдържание, няма сок, няма чувства, няма любов и милосърдие, няма себеотдаване, освен по свой модел. Там са всички сухари и фанатици, всички чепати характери. Значи, този празник трябва да подпали и унижожи мъртвото его, което налага мъртви правила; което не иска да живее истински, но не дава и на другите да живеят.
Значи, на покрива на момата се хвърлят не само стрели, но и запалени главни... Към полунощ... Ако се запали някой покрив и изгори, момците се радват - момата ще излезе оттам и ще им пристане... Освен това, имаме и дума "изгора". Истинската изгора не само изгаря сърцето от любов, но изгаря и неистините в него, които го карат да не се откликва където трябва и когато трябва. Изгаря всички мостове след себе си, няма повече кармични завръзки с каквото и когото и да било.
Даа... Много е важно... Важен е символът и на гредата на тавана, за която се връзва червеният конец. Ако е за хурката, вретеното, това пак е основен, велик символ. Вече казахме на какво е символ Точката, червеният конец, ръцете зад гърба, на какво е сивмол устата. Тя е изборът, вкусът.
Мъжете стрелят и с пушки - също символ и принцип на мъжествеността, на нетърпимостта към гнилия статус и на Божественото подстрекателство. Обикновено отрицателен символ и отрицателно действие, но и от него извличаме мъдрост. В бъдеще всички тия отрицателни неща ще се премахнат от народните обичаи, но днес ние извличаме мъдрост и от тях.
Ето, например: на върха на кола са слагали - и досега някъде слагат - глава на петел, заклан през месни заговезни. Какво по-ясно от това? Пак точна символика! Защо? - Ами на какво е отрицателен символ петелът? Иначе той е велик положителен символ - на цяла една Франция е символ. Обаче... когато искаш да си център на внимание на всяка цена, да говориш или кукуригаш без спиране, да се прославяш сред кокошките, ти да командваш парада, да водиш молитвите или овцете... Да будиш насила тия, които не искат или не могат да бъдат пробудени... Много още неща могат да се излекат от символа на петела и на главата на петела, особено когато е мъртва (самомнение и самочувствие без покритие). В случая, това всичко трябва да бъде изгорено – тщеславието, като връх на егото. На едно его, което е останало без живот, без корени, без сокове, без сладки плодове, които да раздава. Знае да спазва само традиции и да ги налага, да бъде високоговорител на мъртви правила и на това колко то самото е умно, талантливо, право и велико...
Понеже трябва да има бунт срещу вкостенялата старост и догматика, не случайно наричат тия огньове и "олелии" - наша форма на дионисиевите празненства и един от "братовчедите" на нестинарството. Да, в Странджа по време на заговезни има и "палù кош" .
Стрелите са обикновено от леска или от дрян. Наричат ги "чарги", "перници", "сусамници"... Леската усилва и лекува половата система, дрянът е най-ранобудното дърво... Интересно е, че се изстрелват чрез разцепено лесково дърво - като чатал на прашка. "Машалган" се казва.
Ето малко подробности от интернет, които ги няма в това филмче:
"Древните келти високо ценели леската като дърво, заредено с извънредно голяма магическа сила, и което дава вдъхновение на поетите и разгъва техните дарби. Цветовете на растението са почитани като символ на красотата, а плодовете се приемат като знак на мъдростта. В един стар ирландски трактат се говори за “поетичния лешник с очарователна музика”, както и за “деветте лешника на Мъдрия Кримал”- митичен персонаж, прочут със знахарските си умения. Според древните келти, той е управлявал с помощта на магическа сила. В популярна келтска легенда се разказва за крал Артур и неговите придружители, търсещи Мабон ап Мадрон - “сина на Великата Майка”. След дълго и изпълнено с приключения пътуване, една омагьосана сьомга упътва рицарите към вълшебен кладенец, в който намират малко стебло на леска. Келтите смятали, че това е дърво, което дарява знание и мъдрост. Митът твърди, че мъдростта на това растение не се дължи на възрастта и опита, а на простотата (непосредствеността) и невинността. Келтите наричали растението Coll и го свързвали с планетата Меркурий. Връзката на Coll в друидската азбука Ogham е с буква C. Леската е символ на забавление и магия. Свързва се с различни божества: Силвано от римската митология и Мабон от келтската. В Германия през средните векове смятали, че под кората на леската се крият вещиците... Папа Пий II благословил леските, които растели по виа Апиа и в горите на Апенините. Този високообразован хуманист, поет, преводач и меценат на изкуствата оставил единствената известна папска автобиография, наречена “Коментари”. Изказвал мнение, че малките лескови горички не само предлагат великолепно място за вдъхновение на поетите, но дават и убе-жище на музите и нимфите. Това отношение към растението не е учудващо, светското име на папа Пий било Силвио… Жителите на Иберийския полуостров свързвали леската с мъдростта, змиите и бурите. Смятали, че се използва от чародейте за направата на различни магии и отвари, които имали силата на змийска противоотрова. Считали, че с лескова пръчка вещиците и магьосниците разбъркват отварите в гърнетата си, за да добият вълшебна сила. Мълниеносният жезъл, който дава власт над облаците и бурите, също се смятало, че е от лесково дърво. Клонките на леската се използвали и за приготвянето на магии за увеличаване на мъжката полова сила. Това се свързвало с вярването, че леската има власт над мъжката плодовитост. Традиционно, от лескова пръчка се правят и окултни предмети.”
И за дряна има немалко сведения за символиката му, но тук ще ги спестя - всеки може да си ги намери в интернет.
Продължавам с аудиозаписа от филмчето:
Въобще, на заговезни се играе последното буйно и скокливо хоро.
Да... Много дълъг стана разговорът ни, наистина... Извинявай... Не знам откъде имаш този ресурс, но... Е, работихме някога там с Тодор - в министерството... при Людмила... Точно затова ни назначиха както експерти по симвология, митология и фолклор... Хайде... Всичко... всичко най-хубаво! Хайде...
До края на филмчето - още много музика и красоти от Стоби. Вижда се и един оптически феномен - как слънчевите -зайчета при затъмнението изменят фазата си точно както е горе на небето. Накрая - гостуването на сем. Стоянови в собствения им имот, къпането и игрите на децата им, чисто голички в това незабравимо лято.
Ето финалните надписи:
