Книга 27


30.ХІІ.132(1996)
Бургас – ж.к.Славейков

НАПУСКАЙ ВЕДНАГА!

- Налага се да зададем въпроси - нещо като колективен зов за помощ. Нали е казано: "Питайте!". От една страна, Онзи, с Когото общуваме, не обича много конкретните въпроси, а от друга казва: "Питай за всяко нещо"... - Как да разрешим това противоречие? Може би ограничението важи за останалите хора, които често питат за щяло и нещяло, а за "тръбата" важи да пита за всяко нещо, когато няма изход?
По реда на инструкциите, досега всичко беше изпълнено: София-Рила-Пловдив-София-Бургас. Преди това - Велико Търново, пак не по своя воля. Ако не бяха хилядите знаци и 100%-ните потвърждения, това прилича на лутане, предизвикано от душевна болест или от духовете... Поради липса на оригинали и копия от последните осияния, в момента не е съвсем ясно какво точно следваше: пак планината - или "пътешествия по света"? … Или… Варна?…
Защо България упорито не дава два кв. метра самостоятелна площ? Какво става? Защо са тия вечни "изпълнения"? Номерът с Йов ли, що ли? Или наистина морето ще приижда?... Или се нарушава законът за ИЖР (индивидуалният жизнен радиус) и всякога става сгъстяване на хората на една жилищна площ? Или най-близкият, с когото живеем, не може да направи своя абсолютен избор и вкарвайки месо в дома, дава картбланш и на вражеските сили да нападат? Или не се спазва Тройният ритъм – пълна самота, идване на гости и отсъствия за гостуване? Или са се разбеснели бесовете и ни стрелят един по един всички, които сме свързани някак с Нещата? Или един повреден мозък не може (не иска) да си стъпи твърдо на краката и да си гледа сам работата? Какво значи "сам" - след като всичко досега се прави по системата на послушанието? Две години и половина досега, докато траеше хармонията, всичко течеше по мед и масло. После се случи нещо. Защитата моментално се оттегли. Защо вчера имаше пореден взлом и погром - след потрошването на "Меден рудник" и "Бр. Миладинови", е разбита вратата и разтърбушено всичко и в "Славейков", където “живеем”?... Направих снимка:


Във вътрешния джоб фигурират 3 листчета от вчера, в които е записано: "Житейска математика" (тече нова тема).
[...Тук се споменават конкретни хора и се описват техните грешки, което не е уместно да се възпроизвежда в тази книга]
Неправилно опериране с парични знаци, на практика, наум или на глас, внасят вирус в Делото. Хората не знаят, че всяко докосване до Слово, Дело или Живот - особено когато човек си мисли, че има отношение към Бога, Христа и Учителя – събужда сили, следящи дали изпълнява функциите си за Братството незабавно, безотказно и без следа от лични планове и съображения, препънали или отложили Божия План. В случай, че личното и човешкото вземе връх, то ще се провали неизбежно!
Ето, сега и друг един млад приятел ще има 2 или 3 урока заради прекъсване на Делото: играта му с компютъра, макар и негов, е по-важна от текста за Сириус, който се набира от П..
Небето твърди, че оперира стриктно чрез законите на Житейската Математика, изчислявайки лично за всеки с колко време и средства е отложил Живот, Дело и Слово - и с какво закъснение, в каква пропорция по време трябва да изпита последствията от това.


На сутринта – философско примирение със ситуацията, но и сериозен размисъл защо става всичко това и какво да се прави. По това време - навършени 54 години, а спокойствие никъде. П. е снимала някого в това положение, без той да знае. Не обича да слага свои снимки никъде, но и този път Някой казва: “Защо мислиш, че това си ти? Какво право имаш да се разпореждаш с тия снимки?”... Всъщност, най-важното нещо в тази фотография е баретата на Венно...

Това бяха мислите от листчетата в джоба. Веднага след надделяването на личното бе извършен поредният погром в квартирата, където е бил този млад приятел - и дори са изтрили една ценна програма от компютъра му... Естествено, едва ли Съдбата наказва него – той не е виновен: момче е, вкъщи си е, играе му се. По-скоро, това е знак за някой друг, че трябва да се опъват платната и от тука. Още повече, че се очертава още една неприятност, освен "набелязаните" три - снощи същото момче умириса къщата с печена луканка, която донесе майка му. Това не е проблем за вегетарианеца, който е работил сред черва, дробове и жлъчки във "Фармахим", но е проблем от гледна точка на принципни положения и основни закони. Възлизане над астрала и ментала нощем, при месо и алкохол вкъщи и при наличие на домашно животно, дори и най-любимо, е напълно невъзможно. Точно затова, базирайки се върху тези закони, един роднина на Изгрева преди години си е стегнал куфарчето и е казал на дъщеря си: "Избирайте между мене и луканките"…
И така, с две думи (ако може): какво да се прави?

-         Напускай веднага!


А е толко красиво в Бургас край езерото Вàя...

Може би някъде по-нататък съм разказал какво се случи след това – за изчезналите важни неща от апартамента. За всеки случай, ще го резюмирам тук:
След погрома, много дни П. търси безуспешно дипломата си от университета и свидетелството си за правоспособност за частната практика. Липсват и дистанционните за телевизора и видеото. Тоя от снимката една сутрин й казва да се качват на рейса за апартамента в Меден рудник. Той е абсолютно празен, няма как изчезналите неща да са там – проверила е вече и под килимите, и даже в казанчето на тоалетната... В автобуса се дава визия къде са скрити нещата. Пристигане, уверено качване на стол и бъркане в отверстието за кюнеца. Там е всичко, увито в найлон...
                                                   

СЪДЪРЖАНИЕ
/