Книга 27


27.ХІІ.132(1996)
Бургас - Изгрев
6.І.133(1997)
 София - Изгрев.

ТРИТЕ ЗРЪНЦА

Вечерта, на сбирката ни в София с прословутата торта, в самото начало бе споменато пред всички, че ако можехме сега да имаме толкова житни зрънца, колкото са присъстващите, едно зрънце бихме боядисали в бяло и то щеше да бъде жребият - комуто се падне, той ще води вечерта. Не се ли наéма, може да го даде другиму. Каза се още, че бихме отделили допълнително още три зрънца за хората, които ще закъснеят тази вечер - по субективни и обективни причини. И наистина, точно трима приятели дойдоха по-късно от останалите: единият - съвсем към края. За да не издаваме имена, ще ги наречем приятелите "х", "у" и "z" - по реда на идването.
Само за "спектакъла" ли бе дадена тази поредна прогноза - или защото х, у и z имат някаква особена роля в пиеската и от тях зависи нейното добро представяне?

10,47ч.
- В Христовите пиеси всеки има най-важна роля: от самия Христос - до последния слуга, който подава чая… Но, като наблягам сега на "Трите Зрънца", имам предвид, че от тях зависи в момента почти изключително, щастливият финал. Не че всеки друг не е кадем за света и глава на планетна верига, ала развръзката сега се крие в ръцете на тримата. Как - не знам…
 10,53ч.

2.І.133г.
 Днес, в 10ч. сутринта, П., която е в течение на осиянието "Трите зрънца" от 27.ХІІ.132г., прочетено от нея на 1 януари 1997г. вечерта пред всички, съвсем случайно открива в един том беседи на масата лекция от Учителя "Трите зрънца". Този том снощи бе отворен три пъти от х. във връзка с разговора ни, но нито той, нито някой друг го бе разлистил, за да види съдържанието – никой не знаеше, че там има беседа със същото заглавие, повтарящо заглавието на осиянието отпреди няколко дни..  Паднаха се три мисли, абсолютно отговарящи на разискваните проблеми: в три варианта се обясни, че работата между хора, които са още деца, не може да се осъществи докато не узреят, докато не станат възрастни, и затова Небето и неговите представители отлагат благата на Школата за далечни бъдещи времена.
Ето защо е очевидно, че Учителят ни дава поредния си урок и помощ, за да разберем по-дълбоко каква е ролята на "Трите Зрънца" по принцип и на техните конкретни аналози в момента - приятелите xy и z. Приелият осиянието наистина  не е чел още тази лекция от Учителя и не знае, че съществува такава: томовете "Посока на растене" и "Светото място", където е тя, все още си чакат реда за четене и проучване, и то на съвсем друг адрес.
А само преди 15 минути (сега е 23,10), Д. каза: "Преди малко имах импулс да отворя напосоки книжката "Сказки дервишей" от Идрис Шах (подарък от А. за Гр.), след като попаднах по същия начин на мисли от беседа на Учителя, разказваща в резюме за всичките неща, които чухме и разисквахме снощи. Пръстът ми попадна на заглавието на приказката "Три дервиша".

3.І.133г.
 Решихме, че се дава допълнително помагало за разплитане на темата "Трите зрънца" - като прочетем и осъзнаем суфийската приказка "Трите дервиша". Значи, Присъствието и уроците се леят като из ведро и Работата продължава. Късно снощи - т.е. днес, защото пак легнахме след полунощ, - някои приятели обсъждахме типично българския навик всички да говорят едновременно и да се надвикват; или един сам да си вземе думата, пресичайки другите и не давайки никому да гъкне. Постави се въпроса за себизма и егоцентризма, особено у софиянци, поради което "настройването" на оркестъра при нас обикновено трае няколко часа, за да се получи концерт от само няколко минути - и то в крайно редки случаи… Едно от обясненията е не само прословутата българска липса на уважение и благоговение пред ближния и пред Бога в него, но и това, че всеки тук е под напрежението на екстремални лични проблеми и нереализирани енергии и таланти, поради което експресията, еуфорията, понякога стигат до делириум. Не само че всички говорят едновременно и хвърчат картечни откоси като кръстосан огън, но и почти всеки има орлово око за недостатъците на другия и на всяка негова изява и без никакво стеснение и пауза изстрелва отрицателната оценка за прашинката върху фрака на диригента или невидимото без микроскоп петънце върху арфата на виртуоза - в момента, в който тече най-нежното адажио... Обсъждахме типичната за българина слепота и глухота пред Присъствието, пред Чудото. А те са така очевидни и смайващи, тъй необикновени и вълнуващи, че за всеки техен акт, с който Небето дарява нашата група преизобилно вече толкова много години, древни и съвременни пророци и светии биха постили и се молили с десетилетия, биха дали и живота си. Още в самото начало на "голямата вълна" от Присъствие и осияния в началото на 1984г., в едно осияние бе казано, че през всички времена и епохи на Тесния Път, всеки светия и ученик е трябвало да се подвизава десетки години, за да чуе в края на живота си две думи от Бога, а днес ние тук плуваме в Присъствие и като че ли затова градусът на благоговението и възхищението пред Божественото редовно спада до нулата - ако въобще някъде е бил висок. За приятелите, които са били дълго в чужбина, както и за всички чужденци, които ни посещават, нашият начин на “общуване” е необяснима картина: българи, "свещени" българи, които имат изключителния шанс да общуват с още живи ученици на Учителя и да четат Словото Божие в оригинал, когато се съберат на едно място, с извинение, приличат повече на менажерия, отколкото на културни хора или окултен клас. Как да се обясни фактът, че всяка аудитория в други страни може да слуша някой българин по 6-7 чáса без прекъсване и може да се чуе дори и игла, ако падне, а в родината си същият обикновено мълчи и не може да вземе думата дори при двама-трима души, напъвани до пръсване от нуждата да се изкажат на режим “форте-фортисимо”? Няма две мнения -  това е установено отдавна, - че сме племе от пророци, "гласове", "тръби" на Бога и на Истината, и че почти всеки българин прави чудеса на запад и на изток и може да води тълпи след себе си, - но проблемът за индивидуацията (термин на Юнг), универсализацията, колективното съзнание, тоест благоговението пред чуждата изява и истина, при нас си остава неразрешен. След като на беседи и в самия живот на Учителя е имало братя и сестри, които са Го апострофирали даже по време на лекция или в разговор и са говорели от 5 минути до 10 чàса без прекъсване, можем да си представим колко дебел е отгоре българският череп… Да се надяваме, че тези поредни думи на огорчение не са плод на лични чувства, а само повод за размисъл що е аутизъм и егоизъм, що е себизъм, неудържимо съобразяване само със себе си и собствения вътрешен глас, нагон за откриване на недостатък, за прекъсване на другия и съветване, назидаване, коментиране, принизяване на ближния; за нарушаване на тишината и хармонията. Да не говорим, че така някои си дръпват и енергия...
Преди два дни, сутринта, дойде първото "зрънце" Х и в продължение на 1-2 часа се изясни неговата изключително важна роля в сегашната "пиеска". Почти единствен майстор на вертикалата "ад-рай", отговорен за възлизането на души от ада и слизането на божества и ангели на Земята и дори и под Земята, този млад приятел от години ходи по бръснач на ръба на пропастта и оставя стотици километри кървави дири. Сега чрез него се говорú за извънредната изключителност на сегашния момент, за необходимостта още на 1 януари да се съберем главните "мафиоти" и да си поговорим как ще я караме отсега нататък. Йерархиите били сменени и в момента над нас висели плътно някакви неумолими архангели, при които “мърдане няма” и всяка най-малка мисъл за личното, поставено пред Божественото, се плащала жестоко, незабавно. Колкото по-голям бил "мафиотът", независимо от неговата самооценка или самочувствие, толкова по-жестоко и незабавно идвали последствията. "Повече няма мърдане, братче, няма мърдане!" - бе една от репликите на говорещия. Сега, за съжаление, не можем да си спомним всичко, което се изля чрез него, но ние го гледахме като сащисани, с отворени усти, понеже точно в тази светлина не бяхме го виждали никога.
 Основна тема в пороя от думи, който излезе от него, бе темата за "благодатта" и "благополучието". Досега всички хора, включително и ние до един сме се били стремели към благополучието, и то не само в материален смисъл – неизтребимата страст да получаваме блага. Даже и когато се самораздаваме, ние правим това с подсъзнателната мисъл да получим. Това може да е естествено и е също Божествено в човешката душа, но според Божиите закони, истинско благо-получие е невъзможно, ако не сме поставели на първо място изливането на благодат: благодат стопроцентова, благодат от нас към другите - без съображения, без замисляне, без вписване на себе си в сметката. По принцип – много верни думи в много случаи.
"Х" говорú още, че от дълги години усеща себе си като врата за много душù, поради което през него минават стотици духове от всякакво естество, с надеждата да се спасят, да получат нови хоризонти. Ние сме свидетели как още от най-ранното си юношество той изнасяше и продължава да изнася и до днес товара на най-закъсалите приятели и непознати -  както психически, така и физически. Разбира се, всеки от нас е поле, арена на най-различни сили - и в миг на крайна преумора не е известно точно кой започва да говори през радиото ни. По тази причина, в едно осияние Елма бе казал, че трябва да сме нащрек с всякакви проповеди, гласове, пророчества, оценки и пр., тъй като освен холизации има и "холозации", "холузации" и пр., т.е. пак Слово, но силно пречупено през монадата и личния опит, характер и оценка; а в много случаи стигаме и до "охлузации" – охлузване на другите чрез острия начин на действане и говорене.…
Вчера стана ясно, че въпросният приятел вече не издържа и прави постъпки да се лекува при някой колега на майка му, която е психиатър. Доколкото го познаваме, той е много по-нормален от мнозина други, но има нужда от успокояване, защото отдавна "гърми по шевовете" и джобът му постоянно е пълен със силни успокоителни. Снощи в коридора каза, че му е било казано отвътре, че има три душù в момента, които могат да му помогнат, но още не знае кои са. Получи незабавен отговор чрез друг приятел, че става дума за строго определени приятелки и че нито една или две от тях поотделно няма да са достатъчни да предотвратят някои печални събития, ако не се намесят веднага. Разбира се, Небето не разрешава тук да се кажат имената им.
Поради липса на повече информация и обяснения по тези въпроси, прибягваме към най-главното - това, което вече ни е дадено от горе - приказката "Тримата дервиша" и беседата от Учителя "Трите Зрънца". Няма две мнения: чрез тях Той със сигурност пак ни дава съвършено конкретни отговори и методи. Ще прегледаме и евентуално цитираме и мислите, паднали се на Д. от две томчета беседи в последните дни, които, според него, съвпадат напълно с нашите разговори и проблеми в момента. Беседата "Трите зрънца" от 20.ІІ.1927г. разглежда пясъчно и житно зрънце и зародиш от млекопитаещо. Ако съотнесем тези зрънца към тримата приятели, за които бе казано предварително, че ще закъснеят на сбирката ни в София, и ако последователността е същата, то първото би трябвало да се отнася за "х", второто за "у", и третото - за "z". От беседата, от приказката, и пряко чрез запитване на Елма накрая, ние се надяваме да изясним този въпрос. От началото на беседата разбираме, че ако притурим единица калории топлина на всяко от трите зрънца, пясъчното ще се разшири, житното ще почувства импулс за растене, а това на млекопитаещото ще зачене. Оттук следват трите метода за разрешаване на трите проблема и потребности у въпросните приятели и веригите от сродните им души. Какво значи, че "х" трябва да се разшири във физическото пространство, че "у" ще получи импулс за растене и, че "z" трябва да зачене? От тези три въпроса, засега ни е ясен отговорът само на втория: приятелят "у", според осиянията, бил някакво рядко изключение на Земята и нямал етерно тяло, а ето, сега му се дава шанс да го придобие - именно етерното тяло, присъщо на растителния свят, предизвиква растенето, включително и в животинския и човешкия.
По нататък в беседата, Учителят дава съответствията на тези три символа, а именно: органическия, неорганическия и психическия свят. За да премине от неорганическия в органическия свят, една същност трябва да се справи с недоволството си в себе си. Това е една възможност за обяснение на проблемите на приятеля "х":  за да се освободи от песимизма, отчаянието, "склерозирането" на живота, той трябва да се разшири в пространството, т.е. съзнателно да приеме принципа и метода на доволството от всяко нещо, което му се случва и което става около него. Но това не може да стане от само себе си. Нужна е споменатата единица калория топлина, която да се внесе отвън. Досега е изяснено, че на това са способни само три приятелки - по какъв начин, сърцата им трябва да усетят. “Разширяване в пространството” има и съвсем буквален превод – да заживее сам на друго място. Често животът в чужда аура, особено при карма или етерна обвързаност с близки, води до най-печални последствия.
По-нататък Учителят разграничава физическото недоволство от сърдечното и умственото. Друг е въпросът, дали даден приятел действително има някакъв недостатък или само играе тази роля в космическата пиеска, за да помага на другите да проявяват различни добродетели или да излязат наяве недостатъците им. По въпроса за трите приятелки, които биха могли да помогнат на споменатия приятел, се знае още, че могат да се опитат и 30, и 300, но ако трите попаднат в това число, добрият край се гарантира напълно; в противен случай, невеселите последствия ще се намалят в степен, зависеща от положените усилия от другите, но не стопроцентово. Малко след изписването на горните думи се падна мисъл от Учителя с числото 30, но дали има някаква връзка, засега не е ясно.
По-нататък в беседата "Трите зрънца" се задълбочават и разширяват познанията за трите типа хора и техните съдби и мисии. Но ако тези трима приятели и останалите, които се интересуват, проучат сами тази лекция, ще открият нещата, които им трябват, още по-добре, тъй като Небето рядко дава сдъвкана храна, освен на пеленачета. Именно затова, цялата беседа се прилага накрая.

Вчера, по молба на приятели, започнахме да съставяме - за кой път вече - програма за присъединяване към Школата. Днес, в цитираната беседа Учителят казва:

"От вас се иска внимание да не пропуснете времето за проява на дадена мисъл, на дадено чувство или желание. Пропуснете ли времето им, ще изпаднете в такова положение, че на 30-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 80-годишна възраст, или на 80-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 30-годишен човек. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си, които ще се отразят благотворно върху живота на душата и духа ви. Искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, турете за основа на живота си идеята за братство и приятелство. (том "Посока на растене", б. "Святото място", стр. 198)
Тази мисъл от Учителя бе цитирана не само като потвърждение за присъствието и работата на Учителя между нас и в момента, но и като общ метод за тримата приятели-зрънца, като единствено правилен и спасителен. Ако всеки един от тях от сега нататък се посвети на първо място на живота за братството и приятелството - не само по субективни импулси и настроения, а и според програмата на Школата, - всичките им лични проблеми и задачата им като глави на вериги ще се разрешат правилно.
Елма умолява всички, които се докосват до осиянията и действащия живот в нашето училище, да не възприемат някои конкретни указания като задължителни и обвързващи тяхната собствена воля и решение. От неизпълнението им не следва "кармическо наказание", но следва само стандартното развитие на събитията, както са си го предопределили самите те. В случай на послушание обаче, не трябва да се очаква веднага "рогът на изобилието" и "сияйното щастие", а в някои случаи трябва да се очаква очистително ускоряване и задълбочаване на страданията.


ТРИМАТА ДЕРВИША

Преди много години живели трима дервиша - Як, Ду и Си. Първият дервиш дошъл от север, вторият - от запад, третият - от юг. Те имали обща цел: стремели се към Дълбоката Истина и търсели Пътя.
Първият, Як-баба, седял и размишлявал, докато най-после един ден почнала да го боли главата. Вторият, Ду Ага, стоял на главата си, докато не му изтръпнали краката. Третият, Си Каландар, четял книги, докато не му потичала кръв от носа.
Най-сетне те решили да обединят усилията си. Дервишите отишли в далечно, уединено място, и започнали заедно да изпълняват упражненията си, надявайки се по този начин да съсредоточат нужното количество усилия, за да предизвикат появата на Истината, която те наричали "Дълбоката Истина".
40 дни и 40 нощи търсители те - упорито се стремели към целта си. Най-после, на 41-ия ден, сякаш изпод земята, във вихрен бял дим пред тях се появила глава на един древен, древен старец.
 - Вие сте тайнственият Хидр, придружителят на хората! - възкликнал първият дервиш.
- Не, това е Кутуб, стълбът на мира - възразил вторият дервиш.
- И двамата се заблуждавате - намесил се третият. – Сигурен съм, че това е Абдел Промененият.
- Аз не съм нито първият, ни вторият, ни третият – казало видението. - Аз съм онзи, когото можете да си представите. Сега струва ми се, вие се стремите към една единна цел, която наричате Дълбоката Истина, не е ли така?
- Да, о, Учителю! - отвърнали в хор дервишите.
- Не ви ли се е случвало да чуете някога мъдростта, че има толкова пътища, колкото са човешките сърца? - запитала главата и, не дочаквайки отговора, продължила: - Във всеки случай, ето кои са вашите пътища: първият дервиш измежду вас трябва да отиде в Страната на Глупаците; вторият трябва да открие Вълшебното Огледало, а третият - да се обърне за помощ към духа на Водовъртежа.
Като изрекло това, видението изчезнало.
Оставайки отново само тримата, дервишите се заели да обсъждат случилото се. Не само понеже искали да узнаят колкото може повече за това, тъй като всеки бил чувал най-различни неща, свързани с думите на странния старец, но и защото до този миг всеки бил вярвал само в един път - своя собствен, естествено. А ето, сега вече нито един от тримата не смеел да твърди със сигурност, че неговият път е най-верният - въпреки че този несъвършен път все пак е помогнал да се появи тайнственият дух, чието име дервишите така и не успели да узнаят.
Пръв напуснал килията Як-бабá. Вместо да разпитва всеки срещнат, както бил правил всякога - дали не живее наблизо някой учен човек, - Як-баба направо почнал да пита за Страната на Глупаците. Най-после, след много и много месеци, той срещнал едного, който му обяснил къде се намира тази страна - и Як баба тръгнал натам…
Още като влязъл в Страната на Глупаците, той срещнал една жена, която мъкнела една врата. Дервишът я попитал: "Жено, защо мъкнеш тая врата?". А жената му отговорила: "Тая сутрин мъжът ми, като тръгваше на работа, ми рече: "Жено, вкъщи има много скъпи и ценни неща - гледай никой да не влезе през тази врата!"…Та като излизах, аз взех вратата със себе си, за да не влезе повече никой през нея. А сега, мръдни се да мина!"
- Искаш ли да ти кажа нещо, което ще те освободи от задължението да влачиш този товар? - попитал дервишът Як-баба.
- Я си гледай работата! - сопнала се жената. - Ако действително искаш да ми помогнеш, кажи само как да олекне тази врата…
- Виж, такова нещо не мога да ти кажа - отвърнал дервишът, и всеки тръгнал по пътя си.
Повървял, повървял - и след един завой видял тълпа селяни, притискащи се един към друг от страх, пулейки очи към една грамадна диня, израсла сама на полето.
- За пръв път виждаме такова чудовище! - казали те на дервиша. - То сигурно ще стане още по-голямо и ще ни изяде… А ние не смеем да направим и една крачка към него!…
- Искате ли да ви разкрия нещо за него? - запитал дервишът.
- Глупости! - завикали те. - Ти само го убий - и ние ще ти платим. Хич не ни трябва да знаем нещо за него!
Тогава Як-баба извадил от джоба си нож, отишъл при любеницата и като отрязал едно парче, изял го. Селяните завикали от ужас и веднага дали на дервиша шепа монети.
Като си тръгвал, те казали:
- Да не са те видели очите ни повече, драги убиецо на чудовища! Инак и нас ще убиеш по същия начин…
Тъй Як-баба почнал малко по малко да проумява, че за да живееш сред глупаци, трябва да се научиш да мислиш и постъпваш като тях. След няколко години, все пак успял да освести няколко глупака - и в замяна на това му било дадено Дълбокото Познание. И въпреки че станал светец в Страната на Глупаците, нейните жители го запомнили като онзи, който разсякъл Зеленото Чудовище и изпил кръвта му… Те напразно се опитват да му подражават, за да постигнат Дълбокото Познание, но не са успели и досега.
В това време, вторият дервиш - Ду Ага - също бил тръгнал да търси Дълбокото Познание.
Вместо да разпитва навсякъде за разни мъдреци или нови упражнения и пози, той сега само питал дали не е чувал някой за Вълшебното Огледало. Ду Ага получил множество отговори, които само го пращали за зелен хайвер, докато накрая сам не се сетил къде може да бъде Огледалото. То било окачено в един кладенец на тъничка като косъм нишка и самó не било цялото Огледало, а само част от него, тъй като било направено от човешки мисли, а в случая те не стигали за цяло огледало.
Ду Ага надхитрил демона, който пазел Огледалото, погледнал в него и помолил да получи Дълбокото Познание. И в същия миг го получил! Дервишът се заселил на това място и живял дълго и щастливо, обучавайки хората. Но понеже учениците му не можели да се съсредоточават колкото него, за да се поддържа Огледалото, то се разпаднало. Въпреки това, и до ден днешен някои хора се оглеждат в различни огледала, въобразявайки си, че това е Магическото Огледало на Ду Ага – дервиша.
Третият дервиш, Си Каландар, търсил под дърво и камък Духа на Водовъртежа. Този дух бил известен под много имена, но Каландар не знаел за това. През тия няколко години търсене той неведнъж бил много близко до духа, но се разминавал с него, понеже хората, които разпитвал, или не знаели, че той е дух, или не предполагали, че е свързан с Въртопа.
И така, след много години Си Каландар най-после попаднал в едно по-особено селище.
- О, хора! - обърнал се той към една тълпа жители на това селище. - Не е ли чувал някой от вас за духа на Водовъртежа?
- Ние никога не сме чували за подобен дух - му отвърнал някакъв човек от тълпата, - но това село самó се казва “Водовъртеж”.
Каландар паднал от изненада и извикал:
- Няма да мръдна от тука, докато духът на Водовъртежа не ми се яви!
Духът, който се бил стаил наблизо, изскочил от своето убежище, и като се завъртял подобно на смерч, казал: "Ние не обичаме чужденци в нашето село, о, дервишо! Ето, показвам ти се: какво ти трябва?
- Търся Дълбокото Познание - отговорил Си Каландар - и ми казаха, че при известни условия само ти можеш да ми помогнеш да го добия.
- Да, наистина мога да ти помогна - казал духът. - Ти вече си съвсем подготвен и остава само да произнесеш една формула, да изпееш една песен, да извършиш нещо специално и да се въздържаш от нещо, което ще ти кажа. Тогава - ще имаш Дълбокото Познание.
Дервишът благодарил на джина и пристъпил към изпълнение на програмата. Минали месеци и години, докато се научил добре да изпълнява предписаните му обряди и упражнения. Неговото усърдие и съсредоточеност му спечелили репу-тацията на достоен и благочестив човек. Хората, като го гледали, се заразявали от неговия пример и почнали да му подражават.
Най-накрая дервишът постигнал Дълбокото Познание, оставяйки след себе си група предани хора, които продължили да вървят по неговия път. Но те не могли да постигнат Дълбокото Познание, понеже почнали отзад-напред.
След време, когато последователите на тримата дервиша се случвало да се срещат, едни от тях казвали:
- Ето мойто огледало! Ако гледате в него колкото време трябва, ще добиете Дълбокото Знание.
- Принесете в жертва диня - възразявали други. - Това ще ви доведе до целта, както някога се е случило с Як-бабỳ.
- Глупости! - прекъсвали ги трети. - Има само един път: да бъдеш настойчив в изучаването и изпълняването на определени упражнения, молитви и добри дела.
Тримата дервиша които били постигнали по един или друг начин Дълбокото Познание, разбрали, че не могат да помогнат на своите последователи, също както плувецът, отнасян от стремителното течение на реката, виждайки на брега човек, преследван от леопард, не може да му се притече на помощ.

(Из "Сказки дервишей" от Идрис Шах; М. "Гранд" (Фаир'96)


Приключенията на тези хора (техните имена означават в превод "първи", "втори" и "трети") се тълкуват понякога в традиционната религия като сàтира.
Разказът представлява изложение на знаменитата поучителна история "Какво се случило с тримата". Нейното авторство се приписва на суфийския учител Мурад Шами – ръководителя на мурадистите. Той е починал през 1719 г. Дервишите, разказващи тази история, заявяват, че тя носи в себе си някаква вътрешна мисия, много по-важна от повърхностната ú форма.

6.І.133г. 7,55ч.

- Слушайте Ме сега добре - не само вие, "трите зрънца", но и всички на нùвата, всички в дивото поле, всички в хамбара! Този, чрез когото ви говоря, може да прави всякакви циркаджилъци и маймунджилъци, за да ви понася, но някои от вас вече отдавна са Ни дошли до гушата! Сърбате си попарата, сърбате си я, но смирените и невинните не са с нищо виновни, че няколко разюздани коня разкъсват Божията каруца и влачат останките на всички страни, цвилят полудели от гордост и тщеславие и потъпкват Делото Божие с твърдите си копита, пръскат бяс и пяна от ноздрите си и си правят каквото им хрумне, без да им мигне окото!
Слушайте и се поучéте, сега ви го казвам за пореден път:
Божественото е огън пояждащ, но първо прави опити както оченце на охлюв, като срамежлива мимоза. Най-външните, най-нежните листчета на Божественото са с тъканта на душата на копринените буби: те трептят и се свиват мигновено, но при по-силен шум, при грубост и дебелащина, обикновено си отиват.
Дебелащината на българина произлиза от дебелия му череп отгоре. Като няма туй, финото, тънкото чувство на благоговението, той се стреми да запълни с дебелащината си всичкото пространство около себе си. Дебелащината не престава да говори; дебелащината прекъсва; дебелащината съди и пророкува; дебелащината пресича импулса у другия и не може да мълчи, да слуша. Дебелащината се таи, по-тиха от водата и по-ниска от тревата, но пак от своеглавие, обида, накърнено честолюбие. Когато дебелакът отсъства от Школата, то е само от яд, че не може да се наложи, да бъде център на внимание. Дебелакът е монолог - диалогът за него е енигма. Ако допусне диалог, то е само за да прекълца някого, да му навре остен в гърлото. Наблюдавайте погледа на дебелака: той не трепти от благоговение, но лъщи от див напън за първенство и внимание. Изследвайте челата на дебелаците: те издават постоянен ад, непрекъсната или периодична тревожност, пáлене на фитили, взривяване на бомби и фишеци от проблеми.
Бесовете се разпознават по това, че не могат да търпят тишината. Те ще направят всичко възможно, за да подиграят Божественото в човека, да осмеят това, което не е тяхно, да изтъкнат сламчицата в окото на ближния, а огромната греда в своето абсолютно не искат да признаят.
Ние тук не говорим за тръби, а говорим за Божественото. Смачканата тръба, побелелият от работа валяк на Господа няма да спрат нито за миг: уши има още много отпушени, пътища има още много за правене. Но и тръбата спира да свири, и валякът спира по пътя си, ако види израсло цветенце.
Сега вие се чудите защо валякът не иска да върви. Божественият валяк е по-бавен и от ледниците на Вечността. Той не може да отъпква Божествените пътища, ако по чакъла пъплят жабчици, костенурчици, змийки, скорпионченца. И те са Божии твари, защото се движат от Божия енергия. Това, че формите им са лигавички, гнуснички, пъпчивички, страшнички, отровнички, може да не е работа на Господа, но общата енергия на Живота, която ги движи, е от Господа. Господ не е замислил така светът, Сатаната се е намесил. Но, за да разреши Господ на Сатаната да се намеси, трябва да има някаква причина. Ние постоянно говорим за тази причина, но по най-различни начини. Щом някъде има страх и подлост, щом някой се крие и иска всичко за себе си, той ще има непременно работа с Брата на Господа. Щом някой мисли, че сърцето, умът му, душата му, тялото му, волята му са си негови собствени и може да прави с тях каквото си иска, той непременно ще се срещне с аспидата, с ехидната! Щом си въобрази, че децата, любимият, мъжът или жената или къщата му, аудиторията, са негова лична собственост и той е едно малко "богче", което може да се разпорежда на територията на Господа безнаказано, такъв се много лъже. Но той не може да излъже и Космоса, колкото и да си прави сметчиците. Бог ще ви прати крадци, Бог ще ви изпрати погромаджии, Бог ще ви прати болести, терористи или пияници и ще ви отнеме и малкото, което имате, ако нямате Проявената Божия Любов!
Бог ни е оставил напълно свободни, това е вярно. Никое същество с искра от Бога не трябва - и самото то не може -  да провокира Божията Любов у другия да се прояви. В това отношение вие, плачковците и стенещите за женска ласка като за глътка въздух, има още много да патите, понеже сърце не се ръчка с остен и душа Божия не се изнудва със сълзи в очите и ръка на сърцето. Не женска плът и мъжко присъствие ще ви спасят от лудницата, от острите болки в сърцето, но нещо съвсем друго: това е Проявената Божия Любов! Няма какво да чакаш пъпката да се разтвори през зимата; няма какво да я кандърдисваш да се пукне, когато е още заспала. Ти отлетú на юг, при разцъфналите поляни, където всяко цветенце трепти от жажда да бъде помилвано от пчеличка! Като намерите такава Божия поляна, и вие ще се нахвърчите донасита, и милионите цветенца ще бъдат щастливи и доволни, и медът в кошерите ще потече и отвънка.
А вие какво? – Умиращите за ухание човъркат в неразтворените пъпки - и пъпките викат от ужас и болка; цъфне ли някъде прясна и свежа пъпка на някое клонче или цветенце - мигом някой дебелак го откъсва или го присажда в саксията на прозореца си. После се чудите защо сърцата ви увяхват. Затворено цвете не мирише! И да мирише, то ще е до утре - или до една седмица най-много. Тогава си купувате от ония, изкуствените цветя, които са напръскани с парфюми и са много красиви. Но който възбужда чувствата си и природните си инстинкти с изкуствени средства, той е паднал до дъното на падението и отчаянието, и за такъв даже и Христос не иска да се застъпи. Самозадоволяването показва, че в някого има бяс: той ще изсипе всичкото си жито в океана, ако не му дадат цената, която иска. Обсебеният от бяс не може да се самораздава на нищите духом - той няма монада. Тогава му остава пиенето, пушенето, месцето, готвеничкото, ръкоделието. Бесът не иска непременно злато и пари, къщи, лукс, удобства. Бесовете се въдят и в просешка колиба, когато някой те иска само за себе си.
И така, да свършим засега тази беседа за дебелащината. Да помним, че пчелиците и цветенцата не са само любовен символ. Този образ е образ и на Училището. По какво, пчелице, ще познаеш, че не си на смирена поляна? - По това, че около тебе има само бръмбари! Ти идваш с мед и прашец от небесните кошери - те жадуват и стържат непрестанно, чак до покоите на Господа! Ти търсиш цветенце, готово да приеме - на теб ти се качва бръмбар, пиян от самомнение, за да ти набие ум и разум в главата и да те изпъди от бранното поле, където самосъжаленията, крясъците и честолюбията разкъсват жертвите си на части.

Поради пълното съвпадение с темата, импулсът е тук да се включи цялата беседа на Учителя "Трите зрънца"  от 20 февруари 1927 г.:


ТРИТЕ ЗРЪНЦА


Само светлият път на Мъдростта води към Истината.         

Размишление.

Представете си, че са ви дадени три зрънца за разследване. Едното зрънце е пясъчно, второто - житно, а третото - зародиш от някое млекопитаещо. Какви резултати ще се получат от трите зрънца, ако им притурите по единица калория топлина? От топлината пясъчното зрънце ще се разшири малко, житното  ще почувства импулс за растене, а зародишът на млекопитаещото ще зачене. Значи, при нагряване неорганичната материя се разширява само, а органичната започва вътрешно да расте. Изобщо, процесите, които стават в неорганическата материя, са по-прости от тия, които стават в органическата. Ако в органическия и психическия свят човек постъпва както в неорганическия, той ще се натъкне на едно вътрешно ограничение в себе си. Дойде ли до механизиране на органическите процеси, човек приготвя условия за склероза в организма. Склерозата не е нищо друго, освен изгубване на пластичността на организма. Това се дължи на недоволството, на което човек се натъква. За да се справи с анормалните състояния на своя физически и психически живот, човек трябва да изучава окултната наука. Тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тяло, за реорганизиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щом придобие това нещо за себе си, човек ще го приложи и в обществото. Ако е мъчно човек да приложи тези методи към себе си, още по-мъчно е да ги приложи към обществото.
Една от задачите на окултния ученик е да се справи с недоволството си. На какво се дължи недоволството? Много причини има за недоволството: външни и вътрешни. Запример, убоде ли ви някой с игла, вие веднага ставате недоволни. Тази игла може да се забие в тялото - да предизвика физическо недоволство, - но може да се забие в сърцето, в ума също, да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче има случаи, когато една и съща причина може да произведе недоволство, а може и да не произведе. Ако вашият възлюбен ви убоде с игла, вие няма да се сърдите. Ако ви убоде човек, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че в първия случай човек не се сърди, а във втория се сърди, не е известна. Това остава тайна. Отчасти човек може да разреши тази тайна, но не напълно.
В света съществуват три вида тайни: тайни на физическия, на духовния, и на Божествения свят. Тайните на физическия свят могат да се разкрият напълно, 100%; тия на духовния свят – отчасти само, 75%; а тайните на Божествения свят всякога остават скрити. Обикновеният човек не може да проникне в тайните на Божествения свят. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една част от него остава скрита. Това е мястото, откъдето водата изтича. Това е главата на извора, т.е. неговата Божествена проява. Искате ли да измерите дълбочината и интензивността на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мястото, което представя духовната част на извора, т.е. неговите дробове. Дойдете ли до физическата проява на извора, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т.е. разстоянието от главата на извора до морето. Като измервате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистотата на водата. Можете ли да съдите за чистотата на извора от водата на реката, произлязла от него? Все има известно уподобяване, но за да определите каква е всъщност разликата между физически, духовен и Божествен живот, вие трябва да държите вътрешна връзка между Бога и своята душа. Божествените неща са всякога закрити. За да разберете съдържанието им, вие трябва да отидете на мястото, откъдето те извират. Речете ли да ги разкриете, вие ще ги развалите.
Някой иска да разбере какво представлява той като човек, като его. Този въпрос не се разрешава. Никой досега не е отговорил на този въпрос. Ще каже някой, че е душа, че е его. Това са думи, които не разрешават въпроса. Или ще кажете, че човек мисли, чувства, действа, движи се, пее, играе... - И това още не е човекът. Човек не е нито в мисълта, нито в чувствата, нито в постъпките си, нито в движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е и какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система даже не може да го побере. Колкото и да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представлява, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията. С малко енергия, смиреният извършва добра работа.
Сега, да се върнем към трите зрънца, на които се прибавя по единица калория топлина. От топлината, пясъчното зрънце ще се разшири само. То може да се уподоби на човек, който е придобил голямо наследство, но гледа на живота механически. С получените пари той ще си направи къща, ще я нареди добре и ще се радва, че може да живее охолно. Житното зърно, като получи топлина, ще придобие импулс за растене. То може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния живот в себе си. От приетата топлина в себе си, зародишът на млекопитаещото започва да се развива. Това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на живота. Следователно, единицата топлина, съзнателно поставена в трите свята, извършва три различни служби.
Живо нещо е топлинната енергия, вследствие на което, влезе ли в тялото, тя произвежда оживяване, в сърцето - въодушевление, а в ума - светлина. Значи, една и съща енергия произвежда три различни резултата, според областта, в която прониква. Когато влезе в тялото и не намери отглас, топлинната енергия отива в сърцето; ако и там не намери отглас, тя отива в ума; ако и там не намери отглас, отива във висшите области на живота. Добре е дето мине, да остави и да вземе нещо и да се върне към своя източник. Какво ще вземе от човека? - Неговите недъзи, недоволства, скърби и страдания. Тя ще ги занесе в ретортите на Божествения свят, дето ще ги превърне в нещо възвишено и красиво. Това, което хората считат за безсмислено, в Божествения свят се превръща в нещо смислено.
И тъй, изучавайте окултната наука, нейните методи и зако-ни, за да ги прилагате във всекидневния си живот, да го осмислите и обновите. Това значи да мине човек от обикновено състояние във възвишено, в което всичко преживяно изчезва, окапва, като листата на дърветата. И в края на краищата, от човека остава корен за основа на физическия живот, стебло - за основа на духовния живот, и клони - за основа на Божествения свят. На Земята човек може да е бил виден, знаменит, но влезе ли във висшия свят, от него остават само три неща: корен, стъбло и клони.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска геройство, юначество. За да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли в борбите. Град куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред. Трябва ли човек, който е изпълнен с велики идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с велики идеи, а въпреки това се страхувате. Вземете пример от великите хора в света, които са излагали живота си за своите идеи и убеждения. Тези хора могат да ви дадат добри уроци, да ви помогнат в трудни моменти на живота ви. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитаещите, хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат. Те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека. С изтребването на млекопитаещите, жизнената им енергия се разпръсва в пространството. Понеже хората не могат да се свързват пряко със силите на Природата, те се лишават именно от ония жизнени сили, които възприемат от животните.
Казано е в Писанието: "Не се свързвайте със света". Това значи: не се свързвайте с илюзиите на света. Сега и на вас ви се казва да не се свързвате с нисшите животински прояви, но да използвате техните жизнени сили. Те са космически сили, необходими за развитието ви. Като приемате тези сили съзнателно, вие ще примирите физическия свят с духовния и Божествения. Тези светове са неразривно свързани помежду си. Живейте съзнателно и изучавайте мислите, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание. Всяко желание се реализира на определеното за него време. Същото се отнася и до мислите, и до чувствата на човека. В това именно седи красотата на живота. От вас се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъл, на дадено чувство или желание. Пропуснете ли времето им, ще изпаднете в такова положение, че на 30-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 80-годишна възраст; или на 80-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 30-годишен човек. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си, които ще се отразят благотворно върху живота на душата и духа ви. Искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, турете за основа на живота си идеята за братство и приятелство.
Съвременните хора говорят за братство и приятелство, но като дойдат до приложение, не издържат. Те се натъкват на ред атавистични чувства, мисли и желания, които нарушават чистотата на братството и приятелството. Рядко ще срещнете мома или момък, които да запазят помежду си братски и сестрински отношения. В края на краищата, между тях възникват такъв род чувства и мисли, които помрачават светлината в техния живот. Те не трябва да се смущават, но трябва да се справят със своя атавизъм. Какво от това, че някой ял и пил? Трябва ли за сметка на миналите поколения вие да страдате? Други са яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате техните дългове. В Писанието е казано, че за всяко престъпление се въздава до четвъртия род. Един от древните пророци е казал, че който яде киселец, зъбите му скоминясват... С други думи казано: който пипа огън, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ял киселец и е пипал огън без участието на сина, само бащата ще носи последствията на своя изопачен живот. Обаче ако бащата и синът са пили заедно, и двамата ще носят пос-ледствията от своя ненормален живот. Това не значи, че трябва да се страхувате от влияния. Каквото и да правите, вие сте потопени в свят, от чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на разумните братя и сестри, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате по време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, вие щяхте да ги намерите ограбени и разрушени.
И тъй, дойдете ли до Божественото, спрете се с всичкото уважение и почитание, без да го отваряте. Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли в Бога. Ще кажете на този човек: “Мога да ви говоря върху астрология, хиромантия, графология, но по въпроса вярвам ли в Бога, не казвам нито дума. Това е въпрос, от който стоя далеч, не се занимавам с него.” – “Съществува ли Бог?” – “И с този въпрос не се занимавам”. Когато запитали Хермеса, великия Учител на Египет, какво представлява злото и грехът, той стиснал устни и премълчал. Ако бяха задали този въпрос на някой обикновен човек, той щеше да извади ножа от ножницата си, ще разреже връвта, която свързва злото и ще започне да говори. Не, стане ли въпрос за злото, ще стиснете устните си и ще мълчите, както Хермес е мълчал. Отворите ли устата си, ще я напълните с нещо лошо. Тъй щото, не говорете за злото, но дръжте се за доброто и за красивото в света. Нека доброто и красивото в света бъдат място за почивка в живота ви. Нека красивото и доброто бъдат вашите ръководни начала.
Съвременните хора обичат да философстват и се натъкват на въпроса за душата, която разглеждат ту като материално, ту като духовно проявление. Когато говорим за душата, ние имаме предвид Космичната душа, която съдържа всички слънца в себе си. Те представляват нейните клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космическата душа манипулира с тия слънца както желае. Следователно, тя е господарка и на материалната, и на духовната им страна. Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата душа е материална. Пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява духовното естество на душата - казваме, че всичко в Природата е одухотворено. И най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото се говори за душата, каквито и теории да четете, в края на краищата всеки трябва да задържи онова вътрешно разбиране, което има в себе си. Не е важно, че не може да го изкаже с думи. Важно е, че това понятие, което има той за душата, го задоволява.
Христос казва: "Скръбна е душата Ми до смърт". Тези думи изразяват материалното състояние на душата. Те подразбират някаква физическа болка. Когато някой счупи ръката или крака си, казва: заболя ме душата. Значи болката е толкова силна, че се отразява и в душата. Мине ли болката, всичко се забравя. Обаче има състояния, които са по-страшни от всякаква физическа болка. Те се отразяват на духовното състояние на душата. При това положение, човек мъчно забравя това, което е преживял. Според някои учени, душата представлява съвокупност от чувствени способности в човека. Умствените способности са в зависимост от проявите на сърцето и волята. Значи, душата представлява сбор от прояви на ума, на сърцето и на волята на човека. Дойде ли до френологията, тя разглежда тия прояви по друг начин. Тя изучава умствените способности на човека според развитието на различните мозъчни центрове, и от тях вади заключение за интелигентността на човека.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот. Много работа се изисква от човека докато постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тия на обикновения човек, а още повече - от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи. Нищо в Природата не се губи. Следователно, дето и да са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слезе на Земята, всички негови клетки ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо. Това е закон в Природата. Влияние има само там, дето съществуват отношения на вземане и даване. Като знаете това, вие трябва да бъдете смели и решителни. Това не значи да мислите, че всичко можете да направите. Има неща, които човек безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи.
Един стар дядо възседнал магарето си, а редом с него вървяло едно младо момче и си говорели. Момчето казало: “Дядо, хайде да си поговорим по някои философски въпроси”. – “Хайде, дядовото, аз съм стар, опитен, всичко зная и всичко мога да направя”. – “Не, дядо, макар и да си стар, не можеш да направиш всичко”. – “Всичко мога да направя, дядовото!” – “Щом всичко можеш да направиш, слез от магарето, аз да се кача на него, а ти да вървиш пеш...” – “Виж, това не мога да направя...” След няколко дена, младото момче се качило на магарето си - отивало в града. То настигнало дядото, поздравило го и продължило пътя си. Дядото го извикал и му казал:  “Синко, хайде да поговорим за една работа, която може да стане”. – “Каква е тази работа?” – “Да слезеш от магарето, за да се кача аз.” Момчето веднага скочило на земята и казало на дядото: “Заповядай, дядо, качи се на магарето, аз мога да вървя пеш”. - Значи, това, което за стария е невъзможно, за младия е възможно.
Следователно, когато някой се запита дали е млад или стар, нека си отговори може ли да слезе от магарето, да отстъпи на дядото, а той да върви пеш. Ако може да направи това, той е млад; не може ли да го направи, той е стар. В дадения случай, магарето ще послужи като символ, с който ще разрешавате задачите си. Намерите ли се на кръстопът, кажете в себе си: “Мога ли да сляза от магарето, да отстъпя, или не мога?” Какво правят повечето хора? Щом се намерят пред известна мъчнотия, те казват: “Защо ми дойде тази мъчнотия до главата? Все аз ли трябва да страдам? Кога ще се смекчи съдбата към мене?” Каквито и въпроси да си задава, човек не може да си отговори защо страда. Не е той единствен, който страда. Всички хора страдат. Той е здрав, има здрави ръце и крака да ходи и да работи; има книги на разположение, да се просвещава. Какво повече иска? Наред с него седи сляп и глух човек, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение. Кой от двамата стои по-високо? Казано е в Писанието: "Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде". Следователно, ще дойде ден, когато тия двама души ще сменят положението си: на недоволния ще се отнемат благата и ще се дадат в ръцете на доволния.
Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията. Човек трябва да страда, но разумно. Когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне. Красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, каквото срещне по пътя си. Когато не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко. Те казват: “Бог не съществува, душа не съществува”. - Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване? Душата съществува, затова, именно, хората се занимават с нея. Човек обича да говори за това, което знае. Тази е причината, поради която човек всякога говори за живота, за душата, за добродетелите. Без тия неща, слизането на човека на Земята е безпредметно. Най-понятна и близка идея за човека е тази за живота. Каквото да прави, човек все за жи-вота говори. Той излиза от него и се връща към него. Какви са формите на живота, това не е важно. Фòрмата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на духа. Колкото по-мощен е духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират. Това обаче може да направи само адептът, само Посветеният. Затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно. Само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги повдигне.
Като ученици, от вас се иска силна, съсредоточена мисъл. За да постигнете това, вие трябва да правите ред упражнения и усилия. Запример, вие сте се наели да правите списание "Житно зърно". Какво показва името на списанието ви? - Че трябва да орете, да сеете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трябва да я наторите. Ако има плевели между житото, трябва да ги оставите настрана, да не се смущавате от тях. Почвата на списанието ви ще се подобри с увеличаване на материалните средства. Колкото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието. Ако има абонати, които не искат да плащат, ще гледате на тях като на плевели, които сами по себе си ще отпаднат. Работете усилено с мисълта си, да заставите абонатите си да плащат, а тия, които не са се записали, да се запишат. С мисълта си можете да постигнете големи резултати. Мощно нещо е човешката мисъл! Тя прониква навсякъде и преобразява нещата незабелязано. Единственото препятствие за вашето списание е материалната му подкрепа. За да знаете как ще върви, направете му хороскоп, да видите кои планети му влияят благоприятно и кои - неблагоприятно. С издаване на списанието, ще се изпита вашата разумна воля, вашият ум и вашето сърце. За всичко това обаче се иска искреност и чистота: искреност в списването му, както и в прокарването на самото списание в обществото.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

21 лекция от Учителя, държана на 20.ІІ.1927г., София-Изгрев. Печатана във В. Търново на 22.ІІ.1997г., събота.

СЪДЪРЖАНИЕ
/