Книга 27


17.ХІІ.132(1996)
гр. Пловдив

"КАКТО НА НЕБЕТО…"


При качването на влака на гара Костенец, един приятел-изпращач попита има ли да се каже още нещо. Отговорът бе, че сега заминаващият за Пловдив е "стрелата", а оставащите двама - "лъкът".
Дълго пътуване сам в купето. После се качват трима души: двама роми и един пенсионер от Кюстендилско. Единият от ромите разправя, че бил купил 70 кг. пирони, но после ги мерил и липсвали 6 кг. (70-6=64: случайно или не, пак се обажда моето число. Дават ми зелен светофар...)
Бай Цанко от с. Трекляно пътува за Мадан, за да си оправи пенсията. Човекът е напълно трезвен. Завързва се диалог, в който отгоре се спуска цялата пиеска за Пловдив, без чо-векът да разбира за какво става дума. Точно 11 отговора на 11 въпроса, при което на всеки отговор възрастният човек сърдечно стиска ръката ми! Става ясно, че тази негова спонтанност става причина да тръгнат дихармични токове по всички 11 вериги от сродни души, на които той е глава. Досега не сме знаели отникъде, че някой може да води повече от една верига. Оказва се, че събеседникът му седи на място №11. На гара Пловдив, всеки пожелава на другия успех и късмет.
Същото пожелание и от продавачка на банани (3 банана за 185 лв., връща 15 (2х10 и едно 5) - ако числата значат нещо за "пиеската"...
Отляво - хълма с Альошата. Текват обяснения за ролята му: антена към Ал-Ел-Отец-Тот; Альоша значи и "ален" - пак същото. Мигновено обръщане главата надясно: съвършен символ на Тот.


И тук всички снимки са автентични по време и място.

Изниква име и образ на лице от Пловдив - очите веднага се обръщат към плакат с надпис: "Тръпката на личния избор"… Съвпадения - или пак виртуални прогнози и оптимуми? По-късно се изясни, че това лице е ІІІ-та 11-ка в пиеската (трета поред; а може би първа по важност?...)
Вървят обяснения, че този пореден разказ в символи е само желанието на Тот за най-доброто развитие на нещата, т.е. оптималният вариант за възможни щастливи последствия, поети веднага от ясновселената и изчислени и представени от нея като символична "пиеска". Тя би могла да се превърне в реалност, в зависимост от чуткостта, вкуса, избора, мирогледа и отклика на участниците. Понякога будните чакат още на гарата или по улиците, без никаква предварителна уговорка (както предишния път в Пловдив и както на много места тук и в чужбина. Това става предимно с непознати хора, когато Бог е казал: “На всяка крачка съм с теб (с вас)!”).
Сега много неща зависят и от това, получили ли са вече всички материали от София - поне от търновските насам. Разбира се, София не е длъжна да насмогне сама да снабдява провинцията; жадните за даден извор сами намират път към него и не изпущат нито капка от определеното за тях.


На въпроса, с какво се отличава духът и душата на Пловдив в организма на България, се отговаря незабавно с една табела пред един от мостовете над Марица: "Техника и консумативи за душевната промишленост". Това "ду-" бе изписано ясно от някого пред "шевната", но не зная дали всеки го вижда. Потвърждават се Рак, Дева и Стрелец от хороскопа на Тримонциум.
И така, с ходене се изписва голям правоъгълник по улиците на Филибé, но защо е с разграждащо въртене, още не е изяснено: ↑→↓. Нещо има да се преустройва в Тримонциум, което проличá още от действията на неговите възпитаници в станцията над Костенец. Едни лудуващи пловдивски ученици намазаха с лютеница и с още по-неприятни неща една красива скулптура на мъж, жена и дете в стил "ретро" (прекрасната скулптура на писателя Тодор Влайков, жена му и детето им). Негативен символ: Пловдив още се люти и се секне върху проблема за Тройката; положителен: Пловдив най-сетне ще прати в миналото старата песничка за щастливото "ретро-семейство”… Кое от двете прогнозират сега представителите му?...
Какво има да се разгражда тук, става ясно от улицата, надясно от моста: "Оборище". И тук има амбициозни овчари със свои обори и кошари, които сега ще почнат да се разграждат. Градът ще почне да отговаря на душевната си мисия: Филипополис (любов към народа). А може би и народната любов няма да го отмине?
Вчера, на връщане от Гургулица, се случи да срещнем на едно място Огъня, Въздуха, Водата и Земята. Народът бе запалил огън пред една чешма, където е разрешено да се прави огнище - ние го подсилихме с много видове клонки (сухи, разбира се): борови, елхови, брезови, букови и какви ли не още, даже с лиани.


Решихме, че сега се изгарят различните видове пропаднало "его". Пихме от хладната, чиста вода; дишахме кристалния въздух, ядохме на една маса с три момчета от Бургас, които се върнаха, поблазнени от огъня. Като си тръгнахме, те останаха да поддържат огъня - наредиха пирамида от дълги дръвчета. Значи - има надежда най-после Бургас да поеме факела!...
В колата, още на идване, Ноинна разказваше колко е важно човек да се свърже с невидимите пазители на даден град, за да вървят после нещата добре вътре. Пред Търново тя се мòли най-много преди да влезе - често повече от ½ час. Този урок ни бе предаден чрез Н. не случайно (въпреки че вече имаме известен опит): за заостряне на вниманието при предстоящото влизане на "Стрелата" в Пловдив.
И наистина, един от ангелите-пазители на древния град сега проси, маскиран като стара циганка. Давам му 20 лв. (повече Небето не разрешава - това е ключова парола за Пловдив, с нея ще се работи и сега през цялото време). Циганката сърдечно благодари: "Дитьéнкуу, дитьéнкуу! Бог да помага, чедо, Бог да помага!…" Питам я мисловно, вече гърбом към нея и отдалечавайки се: "Защо "да помага", а не "да ти помага" - нали сега ме пращат тука за нещо?.. Тя отговаря на глас: "Защото нашата е изтъкана отдавна, чедо; сега тяхната се тъче…"


"Почвай пробата!" - отзвучава със стъпките по обратния вектор на "П"-то. Той върви по "Райко Даскалов" - идват Даскали от Рая във Филипополис… Само че при това въртене те са "инспектори"…
Излизам пред Тунела (пак символ), за да се кача на "К. Нектариев", който се намира на "Небет тепе" (пак ясни символи). Там живее учредителката на бившия клуб "Елма" в Пловдив. При името "Елма", пак нещо вдига главата ми и чета голяма реклама: "Шик-Ел": Бутикови облекла ☼ булчински рокли ☼ уникати"… Изглежда "пустият" му Пловдив не е тъй пуст…
Сега "алкално-виртуалното" действо се насочва по ул. "Стамат Матов". Тече обяснение колко нови, истински майки ще има скоро в Пловдив след булчинските облекла, ако бъдат оценени уникатите… Защото Пловдив има голяма мощ и тука (силна Венера и силна Луна). "Алкално" идва от силното, страстно желание на Тот или Бог-Отец да се случи нещо истинско (алкáть), а "виртуално" - от потенциалното, възможно най-доброто, изчислено от ясновселената и Девата - също много силни тенденции в Пловдив. В случая "алканието" е по посока на основния метод на упражнението: предполагаемата (виртуалната) висока еволюция на избрани души да реализират кода "дами канят" до 12.VІІ.1997г., без да допускат нарушаване на самотата или двуполюсието.


Надежда има, макар и само теоретическа засега - от много години Пловдив не подава сигнал за Орфически Клас, въпреки че е в района на Орфея. Тенденцията се засилва и от едно ново, по-малко "П", въртящо енергиите вече по пентаграма: това очертават краката по хълма НЕБЕТ ("Небесен" на български). Слава Богу, най-после и нещо ще се съгражда. Идва в мисълта старото име на Пловдив “ПЪЛДИН” - и секунди след това маршрутът продължава точно по улица "Пълдин" (а районът е напълно неизвестен на пътешественика – идвал е само един път, и то вечер). Ето я най-после и "К. Нектариев". Ако е "Константин", на В. се дава "постоянното" бла-женство - илухимна мечта и преимущество, т.е. женското щастие... Но нещо вътре дава на червено - няма да е "Константин"… Оказва се "Кирил" (някой си отдъхва…): това значи Господно Блаженство, т.е. Христово - ритмична смяна на Милост и Абсурд... Даже не мъжкото, но най-съвършеното – елохимното щастие.
В. живее на №20а (ето защо се работело с "20"); "а" пък е присъствието на Абсолютния на този адрес.
Ако не бяха непрестанните потвърждения, десетки пъти дневно, на лавината от символи и прогнози от много години насам, това пързаляне "шус" по пистите на символогията би било само една занимателна стъкмистика или налучкизъм от неизбродната империя на шизофренията…


Силен импулс за ходене на кино... Казва се, че ако отида, ще видя всичко, което става сега с нас: каква драма играем, какво ще се постигне с нея, какви са тайните за победата. В 16ч. дават само "Сърцето на Дракона". Остават още 10 минути, очите се заковават в надписа над едно магазинче: "Наф-наф". Пак ме хваща ток! Вчера, при действото с 4-те стихии, с които станахме приятели, Ноинна изтърва думичката "НАФ". Чудехме се защо - сетих се само за прасенцето "Наф-наф", един от тримата симпатични герои от една книжка от детството ни... Половин век тази книжка е спала напълно забравено в подсъзнанието - защо точно сега "Наф" изплува в два последователни дни на съвършено различни места?… Влязох в магазинчето: вероятно там работи някой наш. Задачка за приятелите от Пловдив: да "преслушат" това магазинче и да измъкнат някой бисер с искра Божия и оттам… ФАН - при обратно четене! "СИТА!" - най-близкото същество от Пловдив преди години! Може би ú е дошло времето...
Вечерта, прасенцето "Наф-наф" излезе и на масата у В., а последната подари един лебед от зелено стъкло на едного от гостите (след реплика: "Ето точния цвят, форма и символ на двадесетицата…").
Филмът е, меко казано, потресаващ! Там излизат всички събития, герои и идеи от пиеската ни в момента. Главните действащи лица са "одрали кожата" на няколко души от приятелите - и по физиономия, и по роля, и по всичко! Главният герой, с гласа на Шон`о`Конъри, е "Драго" - един добър дракон, последният на Земята. Тримата, дето се возеха вчера в колата, тук летят на един кон… Излиза и Лъкът и Стрелата - централна роля в развръзката! Излиза "кръглата маса"! (а преди няколко дни я пренесохме и съживихме в нов дом…) Накрая излиза и Звездата на Елма (името се подразбира) - тя се пръсва с радиални лъчи по цялата Вселена и пак се прибира в съзвездието "Дракон", а оттам - в една от звездите му...


Филмът се дава за дисертация на всички приятели! Всяка реплика, всяка дума, всеки кадър са пълни с послание и прогноза! Филмът е направен точно за нас, за ставащите и предстоящите събития. Трябва да го гледаме не един път, за да са обясним и осмислим много неща. След колективно гледане по екрани и на видео, ще се съберем и защитим колективно дисертацията си. Героите и събитията са нацелени с аптекарска точност! Бива-бива разточителство на нагледни средства, но това бе върхът!...
Въпрос: коя е звездичката, в която се превърна главният герой "Драго" накрая? Като я идентифицираме по звездните карти, Елма ще ни говори за нея и ще направим упражнение за контакт; може би - и екскурзия…
Ядене на купешки сарми донасита - докато дойдат приятелите пред "Централни хали". Хали е "холивселената", а сармите какво са?… Поднасяне на кутия шоколадови бонбони "Тримонциум" на… Тримонциум - да си възвърне триединството (град на Духа). Някога хълмовете са били седем, но преди войната немците са купили Марково Тепе, изкльопали са го, и сега там зее дупка. Крали Марко (Марс, Тот и пр.) е осакатен у пълдинци и затова спонтанността е пресечена - останала им е шестицата, чакането да те поканят…
П. разказва: "В началото приемах всичко от касетите, но не разбирах думите на чужд език. Една нощ сънувам Учителя - казва ми някакви непознати думи и аз ги запомням. После ги казах на Д. и той веднага ми даде осиянието за портокала. Оказа се, че това е формулата на Портокала! Никога не бях я чувала! По този случай си купих ябълки и един портокал. Бях сложила три ябълки и портокала зад себе си в кухнята - миех нещо на чешмата. По едно време се обръщам и какво да видя: портокалът се върти сам около оста си!"


Тръгваме към дома на тази приятелка, за да преспим там с Д. - същия, който някога ú е дал осиянието за портокала. Той не знае нищо за упражнението, но както винаги, в случай на нужда се срещаме с него в строго определена секунда и в строго определен град и къща - без никаква предварителна уговорка. Последния път трябваше да измажем мазето на П.Б. - дойде като торпила, без да съм го викал и да зная къде е! Сега и двамата ни свалят от планините по едно и също време и се озоваваме и двамата на 17-а дата в 17-и блок... Само че аз закъснях, всъщност, с 12 чàса, защото се "ослушвах": Защо пък Пловдив?… Какво може да се очаква от Пловдив, след като се уреди по най-добрия начин самота на Белмекен?…


И наистина, старозаветно-новозаветно-праведният Пловдив прещраква автоматично и прави нещо взривоопасно: вкарва два еднополюсни посланика да спят в една тясна кухня - въпреки че хората вече деликатно, но ясно са предупредени за упражнението (имат го и писмено). Разбира се, никога не е било лесно: това е упражнение за ученици. И в други градове има приятели, които не вярват и не приемат първата част на упражнението: тук няма вина - въпрос на френология. Те ще си стоят или ще тръгнат не поединично и не по двойки (или ще го сторят по еднополюсни двойки). От това ще последват уроци. Ако такива отидат на Запад в заключителната част на опита - също ще има уроци. Оглушките или пълната глухота идва от змията в човека: змиите са абсолютно глухи. Грехопадението дойде чрез Змията: нежеланието, неспособността за вслушване, за послушание, т.е. за Вяра и практическо приложение на Любовта, Мъдростта и Истината.


На излизане, по пътя към дома на П., една мила млада приятелка настъпва нещо в мрака и то се счупва. Касетна кутийка без касета вътре. Усещам, че трябва да взема обвивката: може да има послание и там. На светло се вижда: издание на "DANCE CHART" №11 - това число излиза в Пловдив 6 пъти само за два дни! При това, под №8 там фигурира песента "Kathy Read - Tonight". Твърде много прилича на "Катя", която се очаква поради 3-те катерички, изникнали наскоро изневиделица: едновременно като жива катеричка; като апликация на една калъфка за възглавничка и... върху един бонбон… (снимах ги)… Кстати, под бонбонената катеричка пише "Белочка" - "А.О. Бабаевское" Москва. По системата на неогра-ничените творчески възможности на окултната фантазия, въпросната "Катя" може да няма и понятие за Пловдив, София, Търново или Бургас, а да е при моя приятел Бабаев, во-дача на агни-йогите в Рига и Москва… А се казва, че ако и Пловдив не "клъвне", очакват ни пак околосветски пътешествия… Общо взето, чужденците вземат Учителя и осиянията насериозно. Впрочем, в Пловдив се констатира една "виртуална" Радха, две виртуални "Катерички", една "виртуална" 11-ица (път на живота на едно мило създание). Всичко това обаче не пречи еднополюсните генератори да спят тази нощ под ъгъл 90° в една кухничка, защото там е най-топло, а и двамата са измръзнали от душевна самота. Още веднъж се констатира действието на хладилник в къщата, особено на 50 см. от главата: трамбова причинното тяло. Закъснелият с 12 чàса от ослушване ще закъснее с още 24, но по-пъргавият във вярата, констатациите и послушанието става още по тъмно и си заминава в планините. Той знае, както знаят и други като него, че пак ще се приемат мълнии поединично. Предишния път са го пребили от бой, понеже са го взели за друг; сега пак отива в устата на звяра с надежда за мир и любов - или за поредната порция сгъстена любов, която, поради липса на акустика, се приема като тежко страдание. Не винаги опитните могат да опазят чашата да не се разплиска: от удара пада и навън - и по веригите почват погроми, обири, болести, неприятности. Особено в режим на обявено упражнение. Сигурни сме, че и сега стават недобри неща по места: узнахме за няколко взлома по приятели, за напрежения на Рила (впрочем, документално прогнозирани), за един автобус, помел опашката пред Румънското Посолство. Защо точно там - пак не трябва да е случайно. Късите съединения избиват и по кабалистическите ръбове. Още не един и двама приятели и познати споделят, че от вечерта и нощта на надвикването в София, на много места в Родината ни мнозина едва ли не са умрели от прилошаване и болки. В "Люлин" изгорели две деца.


На другия ден – все още в Пловдив

Небето обаче не се безпокои особено, защото вратът си му е дебел… Още в купето на един влак вчера То срещнало две душù с искра от Бога - и все пак тройновселенските токове са протекли. Пак 11. Цели 11 пъти - само за ½ час! Жаждата за синтез на монада с монада чрез докосване на всички възможни полета е удовлетворена. Космосът си е свършил работата чрез един сърдечен възрастен човек от село, който разпознава къде се работи. А на него му е отговорено на всички 11 въпроса, мислейки ги за само лични - и сега пенсията му ще се увеличи в Мадан с неочакван процент. Събеседникът му разбира всичко това; разбира и че може да си вземе веднага обратния влак, но идването в Пловдив сега е нужно предимно заради пиеската. За размисъл.


Впрочем, на раздяла, преди разпределянето по еднополюсни двойки-генератори, се обръща внимание на всички да запомнят какво ще сънуват тази нощ. Един е запомнил съня си (домакинята): "Сънувах те тебе като светлина; а до тебе - тъмнина. Ти казваш някому: "Внимавай, тя казва истината!"… После наоколо плъпват хиляди и хиляди хищни рибки (пирании), които обаче растат и стават големи като акули. Подскачат някакви черни жабички, които се превръщат една по една в бомбички и гърмят… Става нещо като война - и това се повтаря периодично. Нещо не сме разбрали, не сме разбрали!… Все пак ние, по-будните, обезвредявахме нещо като мини - бяхме сапьори тази нощ…" – Ами как ще сте разбрали, като слагате в една стая мъж със мъж и жена с жена!...Толкова ли страшно ненарушим е сценарият на древния “идиот”?...
На връщане към една уговорена среща, пак излиза числото "11" - на панаирната палата. Осияния от тази година не са стигнали до Филипополис, градът на народната любов; не е стигнал и последният вариант на новия текст на паневритмията. Само осиянието за сегашното упражнение на трите Рили е получено, предимно за четене. Един от този град все пак е имал импулс и възможност да участва - и е бил на Рила. Твърди, че е много доволен. Останалите не са могли, защото не всеки може да получи отпуска когато поиска, не всеки има толкова средства за храна, хижа и път. Освен това, никой не е длъжен да знае как се изпълнява упражнението на мястото си (темата за физическата, духовната и Божествената Рила). С опасност за единица в бележника и изгонване от клас за подсказване, един от гостите дава обяснения по този въпрос на 2-3 пъти, но подчертава, това не задължава никого. В Училището на Космоса нищо не е задължително. Просто или силно искаш да попаднеш в Него - или силно не искаш. Или пък не харесваш "даскалите" - и затова предпочиташ сам да си си даскал. Космосът и на това се радва, и то особено много, стига да дава резултат. Щом си изплувал на повърхността, щом пориш, щастлив и доволен, дълбокия Космос, никой не те пита как си успял да "отлепиш" - сам, с някого или с целия клас. Но в повечето случаи ужасът от докосване идва от ужас страх - страх от докосване на сродни души. За сметка на това, смесването с несродни по всички начини и с всякакви средства се счита за морално и безопасно…


Сутрешното действие на пиеската завършва със следната сценка: домакинята носи по вътрешен импулс книгата "Учението на Бог Чайтания" от Свами Прахупад и я отваря на една известна цветна картина от новоиндийския наивистичен сецесион: Радха и Кришна. Под нея пише:

"Човек трябва да мисли за Радха и Кришна денонощно - и вечно да им служи! Не е необходимо да променя облеклото си. Ако следва духа на придружителките и приятелките на Радхарани (т.е., хороводството в Любовта като разпознаване, отклик, покана, приласкаване и практическо приложение), той може да постигне равнището на Съвършенството и да се издигне до Голока Врндавана - трансценденталната обител на Кришна."


Още от разходките из Пловдив по това време
Цитатът е от стр. 296, където (още от 294 та до 297) водачът на кришнаитите Прахупад използва на всяка трета дума анахронизмът "трансцендентално", както във всичките си версии и обяснения на базовите свещени книги на Индия, в груба антидиалектична опозиция на "материалното". С това и тук се изопачава и принизява до духовното Божествеността на Учителя, представян от религиите винаги дуалистично. Освен ако не се влага друго съдържание в понятието "трансцендентален". Например, като надмогнеш асцендента (себе си) и десцендента (ближния), попадаш в "трансцендента", т.е. в Бога (І.С. - надира). Но Бог не живее на “третия етаж”, както си го представят мнозина, поради което натикват първия (материята) в мазето и я обявяват за ад. Тука се бъркат понятия. Че има грешна, паднала материя, е факт, но това е изцапаната плът; а Бог или Божественото е не на ІІІ етаж, а е Конструкцията, Която държи І-я и ІІ-я. Ако липсва І или ІІ, не се проявява и ІІІ-ят - той е резултантасинтез! Може да е и Първодвигател, не резултанта, но движещ едновременно и Дух и Материя в пълна хармония и единство. Така че "трансценденталните" наслади на Кришна и Радха и приятелките им съвсем не се изчерпват в безкрайното каканижене на свещените имена на Бога и мъкнене и пълнене на тенджери, докато хиляди сърца и души загиват от истински глад. Колкото и да възклицават, да се радват и да танцуват, нощем пак се разпределят в стаите по сценария на “идиота”...


В една сладкарничка, на изпроводяк, си говорим за примарни дирекции, прогресии и транзити; за един окултен роман - все на темата за разпознаването и приласкаването на сродните души. Едни момчета обаче влизат в сладкарницата и се чува реплика: "Виждаш, че и тука не става. Стига вече!"… "Стигато" е осъзнато още снощи, но пъргавинката не ходи по всички пилигрими. Все пак, на излизане от почерпката - още една 11-ка…


От прозореца на Петко

Във влака мястото ми е заето (№31, вечно е заета четворката от някого…) и моля човека да си седна, за да не ме дигнат после. Един ми казва: "Важно е никой да не ви сваля от сега нататък, а че няма кой да ви дигне, няма…"

С налят ум и разум от тази нова мъдра реплика, и с раничка, “пълна” с неродени пловдивски осияния, одеяния и светове (и с доста зелен хайвер от тази и от много други гари), посъветваният слиза на централна гара София в 22,06ч., разсъж-давайки за омонимните значения на думата, употребена по-горе ("рáничка"…). Ето и снимка на гарата в този късен час:


Сега вече съвестта е чиста и пътят към нови, далечни острови и страни - отново открит...
Какво би казал Учителят ни за поредния акт на послушание - за перманентния горчивичък вкус и поредния взрив от изписани страници, вместо странници по световете, заедно с нас?..

00ч.00м.00с.
19.ХІІ.132г., София

- Ще кажем същото. На нас не са ни нужни вашите таланти, нужни са ни страданията ви. Не е красиво да се оплакваш толкова дълго от душù, които нищо не разбират. Липсата на опит не е вина. Ако не плачеш толкова, повече ще летиш и ще си горе. А тук сме си нашите.
                                                                   00ч.05м.25с.

"След големи страдания и плачове, възвишени, разумни същества от невидимия свят слизат да го освободят. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие; но щом излезе от капана, всичко забравя и си казва, че не си струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое разумно същество е платило за него, за да го освободи. Много пъти човек попада в такива капани, докато най-после научи урока си и като ги види - отдалеч бяга…" (Том "Влияние на светлината и тъмнината", стр. 128, лекция на МОК "Микроскопически добрини" от 14 ІІ 1926г., С.)

            Сега става ясна и друга мисъл, паднала се от беседите преди тръгването:

 “Христос е плакал не за себе си, а за еврейския народ.”

Значи, капанът си е човек сам, а ползата е филмът. Някой праща някого в един град, но това не значи, че му дава обещания. Казва: “Пробвай”. И несполучливият опит е опит – остава още един филм за поука.

СЪДЪРЖАНИЕ
/