Книга 27


9.ХІІ.132(1996)
София - Изгрев

ГОРЕЩИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

17,55ч.

Въпрос на приятел: - Може ли да питам и да си поговорим по "горещи" въпроси?

- Горещи сърца - горещи въпроси, горещи òтговори…
- Правилно ли съм избрал какво да кандидатствам другата година в консерваторията?
 Какво става със слуха ми?

- Ако не се смени ъгълът (Понеже Н. не смени за въпроса трафарета с 18° - б.х.), токовете са по-силни и съответно изпитанията и радостите ще бъдат по-силни. Ако си съгласен, да продължаваме.

(Н. решава да се продължи така).

При всички случаи кандидатствай и не пропускай шанса да влезеш. Ученикът не се отказва да преследва целта, която си е поставил, и ако трябва, да кандидатства до края на живота си!
Що се отнася до слуха, трябва да поговорим за положението на Уран, на Водолея и на ХІ дом в небомига ти. Мога да ти го кажа веднага, но тогава по-малък ще бъде потокът от сила за промяна на положението в плюс. Когато се включват повече равнища и хълмища на обяснение, по-добър е резултатът.
Правú упражнението за издърпване на висулките на ушите с палците и показалците. По възможност, всеки ден, поне по 15 мин., в Уранов час. Това ще изиграе огромна роля за продължаване на живота ти и повишаване на етерната енергия.
Физическият слух е проекция на душевния и духовния. Когато проумеем как и какво трябва да слуша душата и как и какво - духът, ще се подобри и физическият слух. Слухът на музиканта, понятно е, зависи от вътрешния слух на будическото му тяло, но предимно от женския му полюс - вслушването. То има три нива: вслушване в себе си, вслушване в ближния и вслушване в Бога. Тези три вслушвания отговарят на трите етажа на ухото. Несъвършенствата на слуха при теб се дължат на трудното вслушване в себе си. Някои предполагат, че ти добре се вслушваш в себе си и добре пазиш пътя си на ученик, но това при теб има само такава, външна видимост. Вслушването в себе си е велика наука и изкуство, велика мистерия, и изисква съсредоточение в сърдечния престол, в потребностите на монадата, на искрата ни Божия. Всяка искра има строго различна индивидуална потребност - и когато я открие някое същество, това е празник за него.
Та, когато човек свири, чете, учи, преписва Словото, ходи по планините, люби, страда и обича – всичко това правят и други братя и сестри, макар че по различни начини. Но да станеш дори и най-добрият изпълнител на Земята, още не е потребност на монадата. Това е разработка на други тела, на други същности. Да ходите на планините, да посрещате изгреви, да играете паневритмия, да се молите, медитирате и пеете, дори да изучавате Словото Божие – това [наистина] е по-важно от всичко, което правят другите хора, но още не е вслушване в собствената монада. Да станеш велик писател, поет, художник или композитор, велик проповедник, лечител, светия или маг, също не е качествено вслушване в собствената монада, защото ставаш "велик". И великите са необходими, но на човечеството, на духовните светове. Без величие никой няма да мине нагоре, няма да припари в супервселената; но без смаляване пък, в Божествения свят съвсем няма да мине.
И така, любовта към себе си и по-точно вслушването в себе си е първата работа на учениците от Божествения клас. И вслушването в Бога е също Божествено, но то не е за ученици - то е за обикновените хора и за Учителите.
Това, което сега говоря, е много трудно постижимо дори за много напреднали последователи на Бога. Как така например вслушването в Бога да не важи за ученика, след като във всички беседи и осияния, както и в Светото Писание, се говори за това? - Работата е там, че се говори и по този въпрос – въпроса за вслушването в себе си. То е пак вслушване в Бога, но в Онзи Бог, Който не се е проявявал още никога и иска да се прояви по необикновен начин, както никой никога не се е проявявал и няма да се прояви.
Сега, като разтягаш висулките на ушите си, при това упражнение, което съм ви давал и преди, можеш да си казваш и формулата: "Боже на странността, Който си в моята сърцевина, помогни ми да се проявя странно - и каквото и да правя в този живот, накрая да оставя и нещо странно след себе си, различно от всичко познато на човечеството". В постоянното вслушване в себе си стихват тревогите, опасенията, желанията, проблемите! Спират въздишките, молитвите за себе си, надеждите, перспективите, съображенията. Ти ще се съобразяваш с ближния и света със средната част на ухото си; ще се съобразяваш с Бога вън от тебе - с горната му част, но с висулката се влиза в тайнствения свят на монадата, в Светая Светих на всяко отделно същество. Ето защо, когато милвате ушите си и ушите на децата, особено висулките, се стига до пълен Божествен мир.
Очакването да стане нещо, да се случи нещо, да дойде някой да те разбере; очакването сам Бог да те чуе, разбере и се откликне, е все още тревожност на духа. Има най-висши светии и адепти, най-напреднали посветени с висока тревожност на духа: те живеят със средната и горната част на ухото. Това, което сега ви говоря, ви изненадва, понеже знаехте, че горната част е най-важна, но това е само част от човека - човека като част от вселената. Съобразяването с другите части, същества, неща във вселената, развива горната част на ухото. Тази наука я преподаваме на хората вече много хиляди години. Но потъването в дълбочина, където съществуваш само ти и нямаш нужда от нищо и никого; нямаш нужда не само да се изявиш, но и да не се изявиш, защото нямаш желания, се намира навътре, през отверстието на ухото. Значи, все пак и висулката все още има желания, защото живее във физическата вселена. Чрез специално погалване или целуване на висулката можете да попаднете в света на монадата - да преживеете монадната същност на някое същество. Но в дупката на ухото има един цял необятен свят към дълбините на úмума - където се таù абсолютната същност на всеки.
От това следва, че ти имаш да проявяваш монадата си, понеже още не е проявена. От ученика, в края на еволюцията му, се очаква да е сътворил нещо, неподобно на нищо друго в световете. Все по-често се замисляй какво може да бъде това нещо - то не е нито музикалната виртуозност, нито страстното изучаване на Словото Божие, нито обмяната в любовта, нито дори саможертвата. За всяка монада това е нещо неизречимо. Не се опитвайте да мислите за него с думи. То се открива с вярност към вътрешния импулс в настоящия миг. Това е стара песен, но на нов глас звучи само в сърцето на всяко същество поотделно. Ако никой не узнае какво си открил; ако не се вълнуваш дали си го открил или не си го открил или доколко си го открил в едно прераждане - значи има шанс да успееш. Следователно, във всичко можем да се тревожим повече или по-малко, но в търсенето на себе си не трябва да има и помен от тревога.


Ще кажа само, че потъналият в световете на своята монада излиза от другата страна на вселената и я вижда съвършено нова, реална и различна, тъй както не я вижда никое друго същество. Колкото и да говориш на някого какво виждаш, той няма да те разбере. Ако някой те разбере, макар и отчасти, значи не си открил монадата си. Ако искаш някой да те разбере, макар и мъничко, пак нямаш нищо общо с монадата си. Истинският човек с искра Божия не желае никой да го разбере и види, не търси пъртньорство, съгласие и съчувствие. Той може да ги създава по-добре от всички останали, но само когато поиска - когато изплува вън от себе си. В останалото време не иска да го закачат, взема всички мерки да бъде невидим. По това той прилича на Бога, когато е Бог в Себе Си и за Себе Си - и оттук произтича названието "абсолютен", т.е.: самодостатъчен. Абсолютният не се тревожи нито за себе си, нито за ближния, нито за вселената. Ако е майка, ще се тревожи; ако е баща - ще се тревожи; ако е музикант, приятел, любим, общественик - ще се тревожи. Но това са само дрехи на духа, които той трябва да облича и съблича когато си поиска. Ако не прави това когато си поиска, той още не е свободен - търси свободата другаде, някъде извън себе си.
Вижте как всичко, което ви говоря от край време, е напълно същото, което ви приказвам толкова години и в беседите! Няма никаква разлика. И заедно с това съществува разлика, понеже монадата на Учителя е монада и с това се решава въпроса, защо Словото, като всяко творчество, всеки път е различно. Ако някой ни приказва, че това са фантазии на еди кой си или на духовете, той не уважава монадата на Учителя, няма понятие за монада и за нейните свойства и проявления.
Приятел, не се тревожи! Каквито и въпроси да те вълнуват, каквито и да зададеш отсега нататък, Аз ти реших проблемите с думите Си досега. Макар и несмислово, преорах цялата ти целинá в момента и открих, че нямам забележки към тебе. Ти се тревожиш с право, но повече, отколкото е необходимо, защото имаш съвест. Безсъвестните никога не се тревожат, освен за обстоятелства. Съвестните се тревожат за това, какво ще каже Бог и ближният - и то не защото са тщеславни, а защото наистина искат да са изправни в отношенията си към тях. Блаженият обаче не се тревожи - той няма "съвест". Съвестта е в причинното тяло, а блаженият няма причинно тяло - това е, което не знаехте. Досега знаехте, че причинно, будическо и атмическо тяло са трите безсмъртни същности на човека - и това е точно така. Блаженият няма не само причинно, но минава добре и без будическо и атмическо тяло! Когато говорим за тяло, макар и духовно, то е пак облекло. Шапката е "атма", ризата - "будхи", а гащите – при-чинния свят… Ето защо съществата в Божествения свят ходят без гащи… Да, като влезеш между разумните, ще си обуеш гащите, иначе ще те освиркат…
Тщеславните искат да си с качества, а горделивите - с добродетели. Шапка, риза, гащи, чорапи, налъми - всичко това са изобретения на ангелите, с които те ходят по световете, които са си създали...
Смешно е, как да не е смешно… Още по-смешно е, когато не можем да се смеем, защото сме взели насериозно обширната цивилизация на ангелите. Сегашните ангели са почти всички прекрасни, неизмеримо по-мъдри и от най-гениалните хора на Земята, религиозни до мозъка на костите си и предани на представата си за Бога както никой друг. Сегашните ангели обаче ще бъдат бити съвсем скоро по всички правила, защото допуснаха да се създадат хищните животни и пòмисли; защото търпят да си седят на Небето и да си строят вселените, а вас са ви оставили немили, клети и недраги в ръцете на последствията си. Адът, дяволът, престъпленията – това са само последствия от дейността на ангелите!
Ето, и сега вие се опитвате да им подражавате; самодейността ви ври и кипи по всички показатели. Ако само за миг обаче едно същество с гащи, риза и капела, реши да пробва самобездейност, светът за миг ще си отдъхне... Съветвате, сваляте информации; сваляте от небето летящи птици към техните светове; занимавате се с лов и риболов... Повечето се занимавате с патрони и кукички, за да ловите души, с които да си нахраните жаждата за самореализация. Обличате ризата на добрите намерения, слагате шапката на самомнението, връзвате гащите на самооправданието и тътрузите налъмите на удовлетвореното чувство за саможертва. Ангелите ви ръкопляскат, пишат ви дебели дихарми в своите тефтери или ви наказват с кармите си, ако престъпите техните конституции...
Милички Мои, не съм ви оставил, но съм се стаил и свил от приятна мъка и скръбна радост, че все пак всичко е наред; и бидейки наред - не е наред… Редовете също са измислени от ангелите, а безредието - от техните антиподи. Всичко това е необходимо, докато едно същество стигне до някоя дупка между редовете и безредията - и се върне при Мен... Тогава то си отдъхва от правила и слободии, почесва се по тила, погалва се по висулката на ухото и казва: "Татко, няма повече да се тревожа! Ще правя всичко, което ми се прави - ще почивам, когато ми се почива, ще обичам, когато ми си обича, и няма да обичам, когато не ми се обича. Ще спазвам правилата на Новото Учение, когато ми се спазват - и няма да ги спазвам, когато не ми се спазват, въпреки че са дадени от Самия Тебе. Аз знам, че Ти не наказваш децата Си, защото не можеш да наказваш; и още знам, че Татко ни обича да си тичаме да си тичаме по поляните така, както ни е създал. Ако само това спазваме, всички други неща не са задължителни.

2. Тази дума, която чух една вечер преди заспиване (свещеното име на Любовта), тя ли е търсената от мен в Божествения свят? Как да работя с нея?

- Думата на Любовта бива Универсална, Локална и Индивидуална. Универсалната не се мени и е обща за всички; Локалната се мени с времето и мястото и е обща за същества, които си приличат по нещо; а Индивидуалната важи само за една монада. Тя не съвпада с името на монадата - то е нещо друго. Тя, Индивидуалната Дума на Любовта, се мени и същевременно не се мени. Ако уловиш Неизменната ú същност, ставаш безсмъртен. Ако уловиш Променливата - ставаш смъртен по желание. Да станеш безсмъртен, не винаги е благо - много същества се молят на Бога да станат смъртни. Ето защо, не пренебрегвайте Променливото Име на Любовта, тъй като има вероятност да си останете безсмъртни и да не опитате блаженството на смъртта. Под "безсмъртие" - в лошия смисъл на думата - разбираме статуса, неспособността да се развиваме. Когато един безсмъртен дух се умори от безсмъртие, моли Бога да се роди като смъртен. При това, колкото по-често умира, толкова по-нагоре отива. Ето защо Скорпионите се самоубиват толкова често и се стремят към смъртта като хляб насъщний, докато Телците си пазят кожичките и през вековете… Питайте "безсмъртните" в Агарта - и ще разберете. Смъртта на старото е пораждане на ново. Ето защо, ти правилно възприе Променливото Име на Любовта, валидно за твоята монада, през деня ко-гато го чу. То роди в тебе нещо ново и ликвидира нещо старо. Един ден ще го видиш във филма на живота си. Но като го произнасяш през следващите дни, то вече няма сила. Всеки ден трябва да търсите Индивидуалното Име на Любовта, родило се в сърцето ви само за вас и само за този ден. То никога не може да се повтори. Ако умре нещо старо и се роди нещо ново в този ден - значи правилно сте го чули.
Не се бойте и ако не го чуете цялото правилно. И една буква от него да чуете - достатъчно. По-добре една буква, отколкото и сянка от страх, че може и да не сте го чули правилно. Може да не е страх, а съвест, желание да вървите в правия път, стремеж към съвършенство - и това ви се пише в бележника. Хубаво е да имате все шестици в бележниците, но който има седмùца, той не се безпокои правилно или неправилно е постъпил.
Безпокойството е страх - страх от Бога, страх от грешка, страх от несъвършенство. И това е добро, необходимо е - но в бележниците на ангелите. Ако Бог ви изпитва, Той ви пише само единици или седмùци. Седмùца - когато не се тревожиш, а единица - когато си различен от всичките. Това е превод на полюсите на холивселената - Чистота и Любов. Любовта е единицата, чистотата – седмùцата. В Божествения свят, където всички ходят голи, да си различен е Любов, а да не се тревожиш – Чистота.
Как така, като си различен от всички други, може да се проявява Любовта - нима Словото не ни учи досега за правилна обмяна на различията, с което Любовта се проявява? - Така е, но различието в Божествения свят няма нужда от обмяна - то се обменя, сàмо когато си поиска. Има различия, които не се обменят никога, и пак си остават Божествени. Има различия, които се обменят през цялото време и не познават покоя нито като категория, нито като понятие. Важното е, че и едните, и другите правят каквото си искат. Разберете, че дисхармонията, страданията, сблъсъците, нещастията не идват от различията, а от неверността към собственото различие. Когато сме верни на Бога в себе си, изключено е да сме неверни към Бога в другия, защото верността към собственото различие е толкова голяма, че ня-маме място в съзнанието да медитираме върху това, защо е различен другият.
Чуждото различие е проблем за глупавия, наслада за разумния и блаженство за мъдрия. Тъй като в úмума, татвана, няма нито глупост, нито разум, нито мъдрост, става излишно да търсим и изпитваме наслада и блаженство. Мъдрецът е извън úмума, тъй като изпитва блаженство от познанието. А скритият, правещият каквото иска и не искащият да прави нищо познава Универсалното Име на Любовта - и тогава той се слива с Абсолютното. Тогава той нито говори, нито мисли, нито се труди, нито пее, а има непреодолима нужда да мълчи. Мълчанието - ето нуждата на същините, които познават Универсалното Име на Любовта. Ако две, три или безброй мълчания се съединят в полето на úмума, за да правят каквото си искат или да не правят нищо, те също познават Универсалната Дума на Любовта. Да имаш силата да искаш или да не искаш по собствена воля - това значи, че си в царството на татвана! Като поискаш нещо - излизаш оттам, влизаш в Царството на Тот, на Отца ни - и там твориш и се обменяш непрекъснато. Като се умориш да твориш и се обменяш - слизаш в Царството на Пралайа и си правиш удоволствието да се грижиш за слаби и беззащитни. Божественият Дух винаги си прави удоволствието, за разлика от всички останали, които се движат от неволи, страхове и обещания. Удоволствие е най-висшата дума, по-висша и от Любовта, ако я разберете от гледна точка на úмума. Даже "блаженство" не е по-силна и точна от "удоволствие", въпреки че я употребяваме като най-висш израз на духовните наслади. В блаженството те блазни блажното, сладкото отвън, а удоволствието, в най-дълбокият смисъл на думата, извиращ от Абсолютното, е продукт на "уд" - орган, част, частица. Но не частица от Бога, а Бог като частица! И тъй като всяка монада, всъщност, не е част от Бога, а Бог като частица, тя има право да изпитва удоволствие по начина, по който сàмо тя може да го изпитва. Тогава чува, вижда, вдъхва и преживява Монадното Име на Любовта, доловимо само за нея. Тази самодостатъчност се превръща в блаженство, само когато слезе в духовния свят. Но у Бога, и с Бога в себе си, и като Бог, всяко отделно същество се занимава само с удоволствия. За тази дума и твърдение през средните векове, а и днес, биха разпънали всеки на кръст и изгорили на клада, защото възприемат "уд" не като Бог в Микровселената, т.е. в Индивидуалната Вселена, а като орган, който си прави удоволствието... Прави са в страховете си, тъй като удоволствието на едни органи за сметка на други разкъсва личността и здравето и води към нещастие във взаимоотношенията. Други не са прави в това, че постоянно подражават на плътоците. Плътóкът е същност или същество, търсещо оргáнни удоволствия за сметка на други органи и същества. "Удóмните" (от този корен са и думите "удобен", "у дома" и др. – б.х.) са Божествени същности от Татван, не търсещи нищо, защото там нищо не се търси. Не се търси, защото не е някъде отвън. Но все пак, потребност съществува, и тази потребност е удоволствието - удоволствието да си различен и да не правиш нищо. Поискаш ли да правиш нещо, ти влизаш в сферата на Духа, Който се за-нимава с правене. Поискаш ли да раздадеш, обмениш или сътвориш поновому различието си, ти се явяваш мигновено в сферата на Отца, Който се занимава само с това. Поискаш ли да изпиташ блаженство от мира и равновесието, които създаваш, за да се отглеждат щастливо децата на вселената, ти вече плаваш в Океана на Бременната, на Майката, която само с това се занимава. Божественият морал пък се занимава със следното: дава ти свобода да правиш каквото си искаш, когато си искаш или с когото или без когото си искаш във всеки от тези светове - или да не правиш нищо.

- 3. Научù ме как да разбирам Волята Ти всеки миг, час и ден - кристално ясно и чисто.

- Истинската любов към себе си, т.е. истинското удоволствие, се отличава още и по това, че не пречи на никоя друга любов да се проявява или да не се проявява както иска.
Препускането да изпълниш волята Божия е нищожна част от нехаенето дали я изпълняваш, ако имаш вътрешен мир. Ако нямаме вътрешен мир и тревогата ни подгони, тогава трябва да търсим път - с цената на живота си дори, - каква е волята Божия за нас в момента. Ако обаче имаме мир, това значи, че изпълняваме волята Божия и няма защо да питаме в правия път ли сме и каква е тя.
По какво се отличава вътрешният мир от сатанинското или обикновеното егоистично задоволство? - По това, че се разлива нашироко. Вътрешният мир се уподобява на тих, постоянен извор, в който няма никакво бликане, никакво видимо движение и шуртене, но когато се вгледаш, водите му се разпространяват тихо на всички страни и заливат всичко наоколо. Съществата, същностите, хората, Природата, нещата, усещат този прилив и изпадат също във състояние на неописуем с думи вътрешен мир и покой. Търсете такива извори, прекарвайте покрай тях и в тях - и ще разберете вътрешния мир по-добре. Когато струята блика нагоре, когато вълнува повърхността - това е вече Тот, изявеният Бог. Тогава се радвайте, тогава любете, творете, обменяйте дарове, скачайте и се веселете. Тогава създавайте нови същества и неща в Битието. А когато дойде зима - почивайте си. Тогава и мирът отстъпва на почивката. Почивка и мир не са едно и също нещо. Мирът е тих, почти неосезаем, но при него се изпитва удоволствие и блаженство - независимо дали сам го изпитваш, ти заразяваш и други с него. Почивката е отсъствие. Тогава не създаваш даже и мир - това е дъното на Мировия Океан, където няма нищо. То е снежната покривка в безлунна нощ, когато снежинките спят без сънища. Покоят също не е почивка - почивката е най-висшата степен на неподвижността. Почивката ражда Святостта, а Святостта - Тишината. Отивайте в светилищата на Тишината, за да разберете що е пълна почивка. В света никой не почива, дори и Татван. Океанът може да е тъмен, но не е пуст - в него има живот. И най-плоската риба на дъното на Мировия Океан все още живее, диша - изпитва удоволствие. Дъното на Океана [обаче] не изпитва никакво удоволствие - то си почива. Ще възразите, че то страда най-тежко под огромните атмосфери - или изпитва най-голямото удоволствие. Така е, но в третото измерение. В измерението на Татван, което всъщност не е измерение, дъното на морето си почива.

9,50ч.
"Числото едно е творческо. То групира идеите около себе си, без да ги отглежда. Азът - това е числото едно, единицата, която отделя човека от всички хора." (том "Влияние на светлината и тъмнината", стр.152, 7.ІІІ.1926г.)

"Деятелността на цялото човечество представлява съвкупност от деятелността на милиарди души, всяка от които трябва да знае своето определено място и своята дея-телност като монада в Цялото (…) Всички същества на Земята представляват ýдове на Великия Божествен Организъм." (том "Козативни сили", с. 226, от 3.ІІ.1926г.)

Мисъл, паднала се във връзка с осиянието за "Чашите на ангелите" (Къде е? - Такова осияние нито съм писала, нито го има някъде! –  въпрос на преписващата):

"И тъй, числото две представлява хората, а не ангелите. Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят. Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото две създава всички противоречия в живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господ не се е произнесъл за втория ден, че е добър. За този ден той мълчи, а за всички останали се произнася, че са добри. Мнозина запитват какво означава числото две. То е число на Мъдростта, а не на Любовта (Т.е., на илухимите и почти всички духовни ангели без серафимите - б.х.)Как разбирате Мъдростта от гледище на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова Христос е казал: "Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците?" (том "Козативни сили", стр. 76-77, беседа "Служене на Бога и на себе си" от 9.ХІІ.1925г.)

Както се вижда, тази последна, трета мисъл от Учителя, както и заглавието и темата на беседата, от която се падна, отговаря точно на мисли в осиянието "ГВО" (днешното – “Горещи въпроси и òтговори”). Нещо повече, изказана е на 9.ХІІ.1925г., а осиянието "ГВО", е от 9.ХІІ.1996г. - точно 71 години след нея. Ако се проучи цялата беседа, ще се види, че тя съвпада напълно с казаното в осиянието, а приемащият не е чел беседата; не е прочел още и 1/20 част от Словото на Учителя до 1945г.
Финалът на горния цитат обяснява и защо сегашното упражнение на Рила ще има частичен, предимно езически, а не Христов резултат. Старата Ева и Евридика кани по симпатия и кани само едного; в най-добрия случай - няколко сродни души, разпределени по места и дати. А сега останаха непоканени "Адамовци", както и "Адамовци" не се откликнаха на "Еви". Когато дòйде "Лилит", тя ще бъде както винаги безпогрешна: няма да остави нито един непоканен. Но ще почне от най-горе и от най-долу: първо според най-високия идеал; после най-самотния и лишения - и т.н. "Симпатията" се кани последна - след всички останали.

СЪДЪРЖАНИЕ
/