Книга 5

4.ІІІ.121(1985)г.
София – Изгрев


ЗА ХРИСТОС И БРАТ МУ ДЯВОЛА.
 ЗА ВИДОВЕТЕ МАЙКИ

         
          Сякой, който вярва в Мен, изменява се! Ако съсъдите, пълни с Мен, се разхубавяват, оздравяват и помъдряват, кой е този, който ще каже, че не са пълни с Мен?
Казват: Користният (този, когото приемате за Дявола) сега говори чрез избрания Ми съсъд, наречен Тойонус. Тогава ще им отговоря: ако самият Сатана предава такива качества на ония, които го слушат, то тогава Сатаната чий е: свой или на Бога? Работата по съвет на Сатаната също е работа, само че с болезнени резултати. Работата с Мен храни само добрите духове; работата с брат Ми, когото наричате Сатана, храни и някои лоши духове.
Цялата драма, която се развива с човешкия род, се състои в свободата да избирате Мен или брат Ми. Този, който избира Мен, лишен ще бъде от много неща в началото, но постепенно се превръща в нещо прекрасно и напълно съзнателно, преизпълнено с мир, радост и щастие. Онзи, който избере пътя на брат Ми, придобива много материални и обществени ценности, но постепенно рухва и остарява, ставайки нарицателно за провален, свършен, нещастен човек.
Чистите непременно трябва да станат приятели на Христа, ако искат да се превърнат в блажени. Праведните също стават ученици, когато живеят с Учителя; но ония, които искат да избягат от уроците на брат Ми, от тях нищо, нищо, нищо не става! Брат Ми се е смирил да такава огромна божествена степен, че е готов да играе ролята на лошия герой, само и само да упражнява съществата по всички измерения и скáли на проблема, наречен “вътрешен избор”, докато те развият радост.
           Ултравселената носи Мир и Радост. Радостта идва, ако си пропуснал (в смисъл “провел”- б.п.) божествен импулс. А брат Ми предлага на съществата едно огромно количество импулси, които не са божествени. Съществата, които стоят зад тези импулси, не са негова измислица - те са създания и роботи от всички светове на Двете Вселени. Пропускайки (провеждайки- б.п.) тези импулси, всеки един от вас се учи от резултатите: тихият глас на Бога ли е говорил - или Суфльорът на Печалния Опит, братът на елохимите - Сатаната, когото някога наричахме “Сатанаил”. Сатаната сега, именно, отделя съществата на само духовни или само физически, промъквайки по този начин смъртта в Битието!
          На нас, които наблюдаваме космическата драма само като зрители, въпреки че понякога играем в централни роли в нея - и то с най-реално и натурално проливане на кръв, изгаряне на клади, разкъсване на части и пр., това присъствие на Смъртта, като също главен герой, не изглежда така страшно и ужасяващо, както на простосмъртните. Ние всички знаем, че пиесата има край и че това е пиеса. Но само неразбиращият може да обвини Бога или Смъртта в жестокост, тъй като той не знае, че Смъртта е една фикция, мъките са една фикция, проблемите са една фикция. Просто и ясно: не спираш ли божествен импулс - смърт няма. Славиш ли Бога с цялото си същество, и то с действие, а не само с мисъл или само с чувство; раздаваш ли благата си с познание за пътя на ясновселената и тотвселената, проблемите се превръщат в блаженства, мъките - в радости, а смъртта - в руйно бликащ живот!
           А какво значи “познание за ясновселената и тотвселената”? – Това значи познание не само от книги, не от разговори, не от проповеди на различни идейни течения, а познание от самото действие. Познанието от божественото действие се отличава с последвал мир в душата и радост в духа. Знанието от небожественото действие се познава по разногласието на мисли и чувства и появяването на скръб, печал и безсмислие на живота. Познанието на ясновселената носи мир, защото проявява нейната грижа към нямащите и просяците, а познанието на тотвселената носи радост, защото проявява нейното мощно творчество на всички полета на Трите Вселени. Откогато престанете да спирате божествените импулси, вие почвате да творите. Откогато престанете да помагате на ония, които са ви най-приятни, вие започвате да се грижите истински. Понеже, не се лъжéте: грижа няма в получаването на удоволствие от онова, което правите за някого. Грижи се само майката, която, въпреки всички препятствия и тежести, откъсва и последните си сили да даде нещо, без което беззащитната й рожба не може. Ако майките на животните проявяват грижа само за своите рожби, въпреки редките изключения; ако майките на хората също могат да се жертват само за своите деца, а майките-ангели – само за същества от тяхното общество, то майките, идващи от ясновселената, отиват там, където имат нужда от тях. Те могат да бъдат майки не само за новородени същества, но и за новородени чувства, мисли или призвания.
          Силата на ясновселената е само в изпълнение на волята Божия, но това не значи правене на нещо, което не ти е приятно - приятността, по принцип, е мерило за божествеността. Даже и най-голямата мъка и страдание за онези, за които се грижат, ясновселенските майки изпитват дълбоко в себе си като приятност. А приятността при Христовите, т.е. напълно божествените проводници, просто се разширява с възможностите да изпитват приятност с все повече и повече същества и реални неща, поставяйки тези приятности в пълна хармония помежду им.

          Сега направо: нежно се откликвайте и смело творете - и няма да паднете никога! Паднете ли - значи не сте се откликнали; паднете ли - значи не сте творили.

СЪДЪРЖАНИЕ
/