Книга 26


11.ХІ.132(1996)
Велико Търново
Света Гора

ОМНÀРИЯ ИЗБРА БЕЛИЯ ОВЕН!
ЖЛО / ГДГ


13,33ч.
- Елорúн - това е името ти в Определеното Битие. "Ел" означава, че си частица от Бога; "Ор" е Отец на Светлината, Творчеството и Спонтанността; "ин" е йерархия - херувими на Истината, търсещи примиряване на противоположните истини. Ел-съществата са най-живи проекции на Самия Хол и затова не могат без цялостност; "Ор" не може без спонтанност, постоянно творчество и преливане, търсене на светлина, а "ил" - "иловете" и "илùните" - без постоянно ходене и облитане на световете, за да търсят противоположни истини и да ги примиряват.
Някои мислят, че херувимите са еднонасочени, твърди, неотстъпчиви. Това е така, но иловете и илините са твърди в едно: недопускане на противоречие между противоположни истини. Противоречието при тях се снема в "едноречие" и "многоречие", а също и "съречие". Това са трите основни плода на техния живот, на тяхната изумителна дейност. Следователно, те са най-големите диалектици в света след елохимите. Превръщането на борбата в единство при тях е пословично, затова те раждат нещо нечувано: могат да възкресяват мъртви! Мъртвият е една привидност. Христос възкресява мъртви, като каже на привидно мъртвия кои истини не бива повече да стълкновява в себе си. И тъй като той е умрял от късото съединение между две истини, които не е могъл да примири, сега, примирявайки ги, той се съживява мигновено.
 Ти можеш да бъдеш родоначалник на ил-терапията на Земята, защото подобни на теб на Земята в момента има само 27 херувима. Основният метод на ил-терапията е проучването какви истини сблъсква в себе си дадено същество. Като определи това точно, ил-терапевтът прави изолация на голите проводници и подготвя болния да приеме истината, която е била за него табу. Успее ли да стори това докато болният е още жив, няма защо да го възкресява после, тъй като се получава безсмъртие в момента.
Христовите планове са, сега илухимите да станат "инухими". Това означава, че херувимите от ил-порядък, съчетавайки се със серафими от моно-тип, ще се преобразят в нов вид илухими, които наричаме "инухими". Инухимите обичат повече от едно същество, без това да е противоречие за тях. Ще запитате: по какво тогава се отличават те от елохимите? - По това, че инухимът трябва да се слее с "анохим", та да се превърне в елохим. Анохимите пък са свободни Божествени същества, обичащи всички поравно, но приемащи понякога, по волята Божия, да обичат и по-близки същества, без това да ги подлудява или "умъртвява". Класическите алохими са напълно неспособни да предпочетат едного и изпадат в мирово вцепенение, когато ги карат насила на това. Анохимът превръща "л"-то в "н" и затова е способен да хвърля и отделни мостове към отделни същества.
В момента Елорúн прокарва мост към три необикновено красиви души, в присъствието на четвърта. Мориáн е тотвселенска монада, слязла на Земята, специално за да прокара път на Леан и Риона и да им бъде крило, съветник, светило. Ако Мориан пререже напълно и завинаги тънките жички, с които го омотават от векове неговите врагове и фалшиви приятели, ще му се даде да бъде водещ и да стане другият бряг. От този миг (макар че и предишните мигове не са спящи и слепи), Съдбата пуска капковия си часовник! Ще брои до три! Ако до три (…) не пререже сам споменатите жички и не се самоподложи на покаяние, защото е много силен и е напълно способен на това, всичко ще рухне само за 5 минути! Същевременно, предупреждавам ония, на другия край на жичките, че ще бъдат преследвани до девето коляно, ако продължават да си играят с огъня! Нашите предупреждения са сериозни и никога не е имало изключения в последствията. Мориан е творец и защитник, и много пъти е спасявал същества с монада от тежка участ. В книгата на живота му има безброй благодарности от спасени души, но гордата му кръв още малко има да прекипява, за да се получи Виното на Живота.
Не си правете никакви илюзии! Плутоновата приказка е напълно вярна. Както Мориан, така и още няколко избрани души от престолния град сега летят към Долната земя и всички гледат кой на кой овен ще падне. Ако паднат пак на черния овен, ще се продънят на най-долната земя - този път завинаги. Ако паднат на белия - ще се възкачат на Горната Земя. Вярна е и приказката за ездачите. Нямало е, няма и скоро няма да има на тази земя кон без ездач. Ако допуснете да ви язди черен, съдбата ви е за окайване. Черният първо ще ви обещае всичко, а после ще ви направи на конска пастърма, като престанете повече да бъдете годни за яздене. Белият пак ще ви язди, но ще ви попита, първо, съгласен ли сте; и няма да ви ръга, а ще ви милва, рéши и глади по пътя към чудните вселени, които обитава.
Нека никой не си прави илюзии, че не е обязден! Но повечето от вас, които сте с монада, т.е. искра Божия, имат свободата да отидат към черната или към бялата конюшня. Ако сте самотен жребец в пре-риите, хергелето ще ви наложи своя див закон и там ще трябва да се биете с най-силните. И това е път - и то най-достоен, - но тогава ще трябва да си намериш някоя дива кобила.

В момента в гората отдолу излезе един "разцентрован" човек. Започна да вика на жена си с най-неприлични думи да не се бави повече, да идва по-бърже и да върви след него. Явно, и този път безотказно, Режисьорите ни представят сценка с две основни значения: 1. Как ще говори съдбата на всеки, който се бави да тръгне по верния път; 2. Как ще се разправя с нас "ближният" ни, рано или късно, ако се окаже, че сме паднали на черния овен. Понеже разбираме пиеската, удари камбана.

Предупреждаваме ясно и точно свободните жребци и кобилки, както и черните, да не се навъртат около бялата конюшня с недобри или само с лични намерения! Космосът разпознава своите си и понякога позволява да се сродят волни или даже черни представители с наши, от Царската конюшня, понеже понякога волната кръв или черната е по-силна от бялата. На Земята бялата конюшня също си има своите проблеми и се налага помощ отвън. Мориáн е също от Царска конюшня, но от друга планета, където жребците не са загубили расовото си начало.
За Всемира е огромно щастие, небивал космически момент, когато се обменят представители на Царски конюшни! Сега обаче ще се види напълно отчетливо кой от каква конюшня или от какво поле е, по това, дали дава свобода и поти ли се от благородни усилия да разбере истината на другия. Адските циркаджии и пъклените дресьори потъпкват чуждата истина с нетърпимост и твърди копита още при самото ú зараждане. Царските породи от Белите, звездни конюшни, се разпознават по това, че понякога имат нужда да се развяват със своите си или да поскитат сами из просторите. Те канят честно при-ятелите си от други стада да ги придружават навсякъде, ако искат да видят светове и ненапити извори, каквито никога не са виждали. И най-дивите свободни жребци, несвикнали да ги обяздват, трябва да разберат в такива случаи, че не става дума за отнемане на първенството им или на свещената свобода да решават сами в живота си, а че става дума за изключително рядък шанс. Това е шанс да попаднеш в невъобразими светове, където инак, по пътя на бавната еволюция, би попаднал след много милиарди години.
На достойния мъж, който ползва достойни средства и има достойни мисли, Космосът сега протяга ръка за приятелство! Но види ли, че мислите и средствата почнат да стават недостойни, цвиленето ще стане сурово, зъбите - твърде остри, и чифтетата със задните копита - нещадящи никакви молби. Просто някои хора в момента - и на другия край на жицата - имат редкия шанс да бъдат простени от Космоса или да се простят с най-милото си. Поне от 1972 год. досега вие сте се уверили, че не е имало нито едно изключение. Да пипаш с голи пръсти в самата Централа, простете, е наивно. Просто, някои хора тук за пръв път се срещат с такава ситуация и нямат такъв опит. Затова първият път им се прощава.

В същия миг мина един човек по пътеката, в просеката точно пред нас, и след думата "прощава", с дясната си ръка направи три движения: едно хоризонтално, означаващо "спокойно!", едно с вдигната длан като за поздрав, и третото - с показалец към челото, означаващо "разбрахме". Секунди след това минаха две момичета и едното каза с висок глас: "О, сега мъжете им са станали толкова умни и интелигентни, толкова много почнаха вече да разбират, че…" - и се скриха в гората, след като бяха произнесли необходимата реплика.
Пишещият тия редове, още от самото начало на осиянието, видя същества, образуващи плътен кръг. Те са напълно еднакви, като статуетки, и държат в ръцете си, сякаш поднасят пита, нещо в кафяво-бяло-оранжево-златисто. Сякаш са гипсови и някой ги бутна изведнъж, за да се сгъстят около нас. Веднага след като бе написано това, те започнаха да чезнат - и изведнъж при нас нахлу много свеж и ведър въздух и си взехме дъх свободно. А още от самото начало на срещата ни бяхме обкръжени, слънчевият ни сплит бе свит и усещахме, сякаш нещо иска да ни нападне от всички страни. Още като бяхме в кафенето, срещу нас седна "мъжът с мустаците", за който ни предупреди малката В. От големия опит и познания, който имаме, ние знаем точно, че най-елитните представители на определени общества днес, обучени от тъмни пришълци и заинтересовани да задържàт властта си на планетата, отдавна не си служат с далекобойни микрофончета, оптически или други технически системи, но умеят направо да се влъчват в когото си поискат и дори да стават невидими - и така да виждат и знаят всичко. За мнозина това може да е параноя и фантастика, но най-информираните хора днес знаят за къде-къде по-изумителни факти в тази сфера. Внезапните прилошавания, дори смърт напоследък на много места по градовете, се дължат на такива случаи.
Сега може да се спомене и за случката в парка, след като напуснахме кафенето, когато на отсрещната пейка седнаха циганка и циганче и почнаха да ни гледат в упор и с недвусмислен интерес, но все пак не можеха да чуят какво си говорим и четем. В един момент четящият прекъсна четенето, замисли се и обясни, че на някои хора се плаща (значи не винаги е несъзнателно), за да идват някъде наблизо и да послужат като препредавателна станция направо с мозъка си. Той каза нарочно с по-висок глас какво се е случвало с някои любопитни от този тип или от другата страна на жицата, както и с поколението им, ако продължават да бъдат любопитни… В същата част от секундата циганката рязко стана от пейка-та, погледна ни ядосано и повлече циганчето нанякъде.
А сега, след като изчезнаха гипсовите фигури, срещу пишещия застана техният господар - вълк с гарваново-черна, лъскава козина, със светещи, огненочервени очи, и с език, провиснал като огненочервена лава. Сякаш дошъл лично да се увери, че има противници, по-силни от него. Краката на вълка се размекнаха и се разляха по земята като езици от огненочервена лава. Вълкът сякаш се стопи и изчезна. В същия миг над това място се спусна като светкавица голяма, ярко светяща бяла фигура на мъж, държащ в лявата си ръка наклонена, светяща алена тояга. Лицето му бе озарено от усмивка и сякаш бе Самият Христос!
Ако единият от двамата седящи на слънчевата поляна днес се е начел до насита с Булгаков, Валери Брюсов, Тургенев, Крыжановская, Булвер Литон и пр., то виделият описаните току-що неща не е чел нищо подобно. А сега да видим, би ли казал нещо в заключение Нашият Най-Голям Приятел:

16,00ч
Бие камбаната на църквата; веднага след това - на втора църква и после - на трета. Обадиха се Царевец, Варуша и може би "Св. Марина". Оказа се, че днес е бил празникът на св. Мина. Прилагаме житието му накрая - за поука.

Изведнъж проговори някой друг, а не Елма:

- Тази дивна сплав, която представляваме сега ние с вас, верните в Омнáрия (Търново и областта му), няма да се разлъчи вече никога! Сплавите са с независими съставки когато поискат; но когато поискат, могат да бъдат и вечни. Ако вие поискате да сте вечна сплав с нас, пребъдващите в Омнáрия, заповядайте! Благодарим ви, че днес освободихте Омнарската Агарта! Досега бяхме с дуло в тила и ни се налагаше да говорим не свои думи. Господ ни наказа, че толкова векове предавахме волята на Врага от името на Бялото Братство, защото не бяхме готови да предадем твърдината Си и да се простим с кожата си!

 От днес Омнария е свободна!

Мир, мир, мир, мир вам - и радост! Песнопения – този път свободно - от тази нощ започват навсякъде. Търновци няма да бъдат повече предатели! Това е.

Този, чрез когото се диктуват осиянията, твърди, че не знае нищо за добре известното в историята предателство през 1376 година, поради което пада практически непревземаемата крепост "Царевец". С това започва 5-вековното турско робство в България. Ако е знаел, то поне твърде добре го е забравил или просто някога не си е прочел добре урока за другия ден…

СЪДЪРЖАНИЕ
/